Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2072(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0357/2016

Внесени текстове :

A8-0357/2016

Разисквания :

PV 12/12/2016 - 16
CRE 12/12/2016 - 16

Гласувания :

PV 13/12/2016 - 5.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0486

Приети текстове
PDF 640kWORD 78k
Вторник, 13 декември 2016 г. - Страсбург
Последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии
P8_TA(2016)0486A8-0357/2016

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии (2016/2072(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 януари 2013 г., озаглавено „План за действие „Предприемачество 2020 г.“ –– Възраждане на предприемаческия дух в Европа“ (COM(2012)0795),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012)0537),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавен „Конкурентоспособност на европейската промишленост в областта на луксозните стоки“ (SWD(2012)0286),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа – водеща световна туристическа дестинация– – нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

—  като взе предвид проучването на Комисията от юни 2015 г., озаглавено „Повишаване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството за растеж и работни места“ (EASME/COSME/2015/003),

—  като взе предвид проучването на Комисията от юни 2009 г. относно „Въздействието на културата върху творчеството“,

—  като взе предвид съобщението на Комитета на регионите от 30 май 2013 г. относно насърчаването на културния и творческия сектор,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Творческите и културните индустрии– – европейски актив, който следва да се използва в световната конкуренция“(1),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 – Европейски фонд за стратегически инвестиции(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“– рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(5) (наричан по-долу „Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равенството между половете,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно взаимодействието на културата и творчеството с други сектори с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2012 г. относно „Актуализиране на съобщението за индустриалната политика: По-силна европейска промишленост за растеж и икономическо възстановяване“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно културата като катализатор за творчество и иновации,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 юни 2016 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международни културни връзки“ (JOIN(2016)0029),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“(9),

—  като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г., озаглавена „За интегриран подход към културното наследство на Европа“(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. относно малките и средните предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в рамките на Лисабонската стратегия(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството(16),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид доклада на ОИСР и EUIPO от 18 април 2016 г., озаглавен „Търговия с фалшифицирани и пиратски стоки – картографиране на икономическото въздействие“(17),

—  като взе предвид проучването на ЮНЕСКО , озаглавено „Културни времена – първата  световна карта на културните и творческите индустрии“ (Cultural times: The first global map of cultural and creative industries), декември 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на работната група от експерти на държавите – членки на ЕС, от ноември 2015 г., озаглавен „Към по-ефективни финансови екосистеми: новаторски инструменти за улесняване на достъпа до финансиране за секторите на културата и творчеството“,

—  като взе предвид членове 167 и 173 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по култура и образование съгласно член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по култура и образование, и становището на комисията по правни въпроси (A8-0357/2016),

А.  като има предвид, че в гореспоменатото свое съобщение, озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места в ЕС“, Комисията признава ключовата роля на културните и творческите индустрии (КТИ)(18) за социалното и икономическото развитие на ЕС и неговите държави членки;

Б.  като има предвид, че ЕС следва да стимулира и инвестира в нови източници на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид в тази връзка, че той трябва да отключи потенциала, който остава до голяма степен неоползотворен, при създаването на растеж и работни места в творческите и културните индустрии, поради тяхното значително въздействие в области като новите бизнес модели, творчеството и иновациите, цифровизацията и изграждането на умения;

В.  като има предвид, че КТИ имат двойна и вътрешно присъща стойност, тъй като чрез преки връзки с хората на изкуството и творците опазват и насърчават културното и езиковото многообразие, както и засилват европейската, националната, регионалната и местната идентичност, като същевременно подкрепят социалното сближаване и допринасят значително с различни модели за създаване на стойност за творчеството, инвестициите, иновациите и заетостта и действат като двигател за устойчив икономически растеж в ЕС и неговите държави членки;

Г.  като има предвид, че европейската култура и изкуства са свързани с 3 000 години споделено културно наследство, предават познание и ценности и допринасят за опазване на материалните и нематериалните доказателства за създадения от човека и природата свят за сегашното и за бъдещите поколения;

Д.  като има предвид, че културната дипломация, основана на взаимно зачитане на ценностите и особеностите, укрепва двустранните и многостранните отношения между Европа и трети държави, гради мостове между обществата чрез контакти между хората и сътрудничество във всички културни и творчески области, и допринася за по-добро взаимно разбирателство и общи проекти, като същевременно действа като двигател за икономически и социален растеж;

Е.  като има предвид, че КТИ допринасят за „меката сила“ на Европа в своята роля на посланици на европейските ценности – като например култура, творчество, качество, отлични постижения, майсторство – на световната сцена;

Ж.  като има предвид, че културните и творческите индустрии са в центъра на двойствена и деликатна екосистема между големи групи конкурентоспособни в международен план и новаторски МСП и стартиращи предприятия, които постоянно обновяват сферата, опазват и насърчават многообразието, създават работни места, но понякога са крехки, особено по отношение на достъпа си до пазари и финансиране;

З.  като има предвид, че културните и творческите индустрии в Европа осигуряват над 12 милиона работни места на пълно работно време, което се равнява на 7,5% от работната сила на ЕС, като създават приблизително 509  милиарда евро добавена стойност към БВП (5,3% от общата БДС на ЕС); като има предвид, че в определени региони КТИ представляват значително по-висок процент от БВП и осигуряват заетост за по-висок процент от работната сила;

I.  като има предвид, че според проучване, проведено от Европейската патентна служба и Службата за хармонизация във вътрешния пазар, индустриите с интензивно използване на права върху интелектуална собственост генерират над една четвърт от заетостта и над една трета от стопанската дейност в ЕС;

Й.  като има предвид, че почти 39 % от БВП на ЕС се генерират от индустрии с интензивно използване на права върху интелектуална собственост, като на индустриите с интензивно използване на търговски марки се падат 34% от общия размер, на индустриите с интензивно използване на дизайни – 13%, на индустриите с интензивно използване на патенти – 14%, а на индустриите с интензивно използване на авторски права – 4,2%(19);

К.  като има предвид, че КТИ в ЕС предоставят заетост на 2,5 пъти повече хора, отколкото производството на автомобили, и пет пъти повече от химическата промишленост;

Л.  като има предвид, че КТИ играят важна роля в създаването на жизнени и открояващи се региони, което може да помогне за подобряване на качеството на живот на гражданите и да бъде важен фактор за насочени навътре инвестиции;

М.  като има предвид, че авторите и изпълнителите са първоизточникът на КТИ;

Н.  като има предвид, че е малко вероятно заетостта в сектора на културата да бъде изнесена навън, тъй като тя е свързана с конкретни културни, често регионални и исторически умения; като има предвид, че КТИ допринасят съществено и повече от всеки друг сектор за младежката заетост и са се доказали като силно устойчиви по време на икономическата криза в периода след 2008 г.; като има предвид, че за периода 2008—2014 г. заетостта в КТИ в ЕС бележи ръст; потвърждава важната роля на Европейския социален фонд при насърчаването на младежката заетост и развиването на умения;

О.  като има предвид, че КТИ притежават привлекателни качества от гледна точка на местното развитие: те използват набор от умения на редица различни равнища, имат склонността да са социално отговорни и приобщаващи и създават положителни външни ефекти в местата, където се намират; като има предвид, че тяхната откритост и взаимодействие с други дейности пораждат натрупване и клъстерни ефекти и че имат склонност да създават голям дял от общата добавена стойност на местно равнище;

П.  като има предвид, че гъвкавостта и мобилността са неразделна част от професионалната творческа дейност, поради което е важно непредсказуемото и понякога несигурно естество на творческата професия да се компенсира с гаранция за истинска социална закрила;

Р.  като има предвид, че КТИ се състоят от малки предприятия и микропредприятия, и като има предвид, че дружествата от културния и творческия сектор (КТС) с по-малко от 10 работници представляват повече от 95%(20) от работната сила;

С.  като има предвид, че погрешно се твърди, че съществува по-висока степен на риск при инвестирането в КТИ в сравнение с други видове предприятия, и като има предвид, че това твърдение се основава, наред с другото, на факта, че КТИ са сектор с интензивно използване на права върху интелектуална собственост и че съществуват трудности във връзка с използването на нематериални блага като гаранция за финансиране;

Т.  като има предвид, че все по-рядко хората на изкуството и творците работят на постоянен трудов договор; като има предвид, че във все повече случаи те са самонаети лица, редуват заетост като самонаети лица и като служители на трудов договор или са заети на непълен или ненормиран работен ден;

У.  като има предвид, че културните инициативи и индустрии играят множество роли в местното и регионалното развитие, като традиционно повишават привлекателността на регионите, осигуряват социално-икономическо приобщаване и развитие в селските и изолираните райони, но също така способстват за интегрирано, устойчиво обновяване на градската среда;

Ф.  като има предвид, че КТИ играят важна роля за повторната индустриализация на Европа, че те са двигател на растежа и са в стратегическа позиция да стимулират разпространението на новаторски положителни ефекти в други промишлени сектори, като например туризма, търговията на дребно, цифровите технологии;

Х.  като има предвид, че КТИ са движеща сила за иновации и развитие на ИКТ в Европа; като има предвид, че цифровото преобразуване на сектора предлага нови възможности за развиване на нови бизнес модели и за пазарно разширяване, но също така изправя пред предизвикателства традиционните сектори на КТИ;

Ц.  като има предвид, че творческите индустрии са сред най-предприемаческите сектори, които развиват преносими умения, например творческо мислене, разрешаване на проблеми, работа в екип и находчивост;

Ч.  като има предвид, че свързаният с наследството на индустриализацията туризъм и музеите на индустриализацията могат да предложат нови културни и икономически перспективи най-вече за постиндустриалните региони и да опазят живо традиционното европейско ноу-хау;

Ш.  като има предвид, че сред различните източници на финансиране от ЕС само „Творческа Европа“ и Европейският фонд за стратегически инвестиции споменават КТИ като специален приоритет;

Щ.  като има предвид, че с влизането в сила на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията някои мерки в сектора на културното наследство (по-специално реставрация и съхраняване) и в някои случаи в културните дейности, подпомагани от фондовете на ЕС и допълнителни регионални фондове, биха могли да се считат за държавна помощ въпреки местното си значение, неикономическото естество и нетърговската организация на дейностите и на засегнатите културни институции, което води до значителни препятствия пред съответните регионални власти и до забавяния в изпълнението на тези мерки;

АА.  като има предвид, че в днешния сближаващ се и глобализиран пазар новаторските и водени от научни изследвания европейски КТИ са жизненоважни за гарантиране на езиково и културно многообразие, плурализъм и предлагане на иновативни и висококачествени услуги;

АБ.  като има предвид, че въпреки факта, че в наши дни са достъпни и се споделят по-големи количества културно и творческо съдържание, отколкото когато и да било, по-специално при услуги като платформи за качено от ползвателите съдържание или обединяване на съдържание, а с развитието на технологиите разходите за разпространение и производство намаляха, културният и творческият сектор не е отбелязал сходно увеличение на приходите от това увеличение на потреблението, което до голяма степен се дължи на липсата на прозрачност във веригата за създаване на стойност и на правна яснота, както и на затрудненията на традиционните сектори да се приспособят към цифровото преобразуване;

АВ.  като има предвид, че Комисията е призована да предприеме подходящи мерки за улесняване появата на привлекателни законосъобразни предложения и трансгранична достъпност, за да се намали несъответствието на стойността и да се гарантира, че авторите, творците, изпълнителите и носителите на права получават справедливо възнаграждение за произведенията си;

АГ.  като има предвид, че КТИ претърпяват значителни изменения в резултат от все по-широкото внедряване на цифрови технологии, което води до промени в условията на създаване на произведения на изкуството и влияние върху правото в областта на интелектуалната собственост;

АД.  като има предвид, че КТИ остават недооценени и непризнати, особено що се отнася до способността им за достъп до начален капитал и финансиране;

АЕ.  като има предвид, че неотдавнашното проучване, поръчано от Комисията(21), взема предвид в своето определение на КТИ също и задвижваните от творчески импулси сектори на модата и на луксозните стоки; като има предвид, че модният сектор и секторът на луксозните стоки се градят на мощен културен и творчески принос, спомагат за запазване на европейското savoir faire (ноу-хау), предавано от векове, и се основават на културното наследство и традиции, които не могат да бъдат възпроизведени от други; като има предвид, че сътрудничеството следва да се укрепи, за да се вземат под внимание промените в заетостта и потребността от конкретни умения;

АЖ.  като има предвид, че националните приблизителни оценки относно КТИ рядко са съпоставими, тъй като държавите членки продължават да използват различни дефиниции за КТИ; отбелязва, че тези дефиниции включват също и обширни категории КТИ като софтуер, реклама и маркетинг, които са много успешни както в икономическо отношение, така и като примери за европейско творчество и предприемачество;

АЗ.  като има предвид, че през 2013 г. международната търговия с фалшифицирани и пиратски стоки достига до 2,5 % от световната търговия и почти 5 % от вноса в ЕС, което представлява  85  милиарда евро;

АИ.  като има предвид, че в индустриалното стопанство инвестициите бяха насочени основно към материалните блага, които бяха основният двигател за растеж, докато в днешната творческа икономика нематериалните блага са основна цел на инвестициите, източници на стойност и двигатели на растежа; като има предвид, че финансирането на КТИ следва да се разглежда в този контекст;

АЙ.  като има предвид, че макар развитието на цифровите технологии и инфраструктура да е приоритет в европейската политика, разпространението на културни и творчески стоки и услуги онлайн чрез културни институции все още трябва да бъде подобрено;

АК.  като има предвид, че КТИ допринасят за поддръжката и подобряването на състоянието на огромното културно, историческо и архитектурно наследство на Европа; като има предвид, че културният и творческият сектор е важен за развитието на културната дипломация, туристическата индустрия и насърчаването на националните и местните култури, като тласка към прогрес и стимулира развитието на градовете и регионите;

Определение и статистики

1.  призовава Комисията да разработи всеобхватна, последователна и дългосрочна политическа рамка за КТИ, а ЕС – да включи разработването, ефективното утвърждаване и защита и подходящото финансиране на КТИ в стратегическите цели и общите приоритети, с цел да се стимулира тяхната конкурентоспособност и да им се даде възможност да реализират потенциала си за създаване на работни места и растеж;

2.  призовава Комисията да изготви бъдещите си политики въз основа на следното определение на КТИ: „културните и творческите индустрии са индустриите, които се основават на културни ценности, културно многообразие, индивидуално и/или колективно творчество, умения и таланти с потенциал за създаване на иновации, богатство и работни места чрез генериране на социална и икономическа стойност, по-специално от интелектуална собственост; те включват следните сектори, които разчитат на културния и творческия принос: архитектура, архиви и библиотеки, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (в т.ч. филми, телевизия, софтуер и видео игри, мултимедийни продукти и записана музика), културно наследство, дизайн, задвижваните от творчески импулси сектори на луксозните стоки и на модата, фестивали, жива музика, сценични изкуства, книги и издателска дейност (вестници и списания), радио и изобразителни изкуства, и реклама“;

3.  призовава Комисията–, като вземе предвид факта, че държавите членки използват национални системи за класификация за дейностите, които принадлежат към културните и творческите индустрии–, да определи специфични показатели, за да наблюдава и анализира културното, икономическото и социалното въздействие и динамиката на своите политики и регулаторни предложения, свързани с КТИ, и ролята на този сектор като двигател за иновации и растеж във всички останали области на дейност в ЕС и свързани трети държави; ето защо подчертава, че е необходимо Комисията да определи алтернативни източници на данни с оглед допълване и подобряване на официалната статистика; подчертава, че КТИ често имат сложни бизнес модели, които могат да представляват предизвикателство за традиционните форми на финансиране, и че е важно да се гарантира, че положителните ефекти от публичните инвестиции се разбират по-ясно, и да се предоставят равнищата на анализ, които се изискват за привличане на повече частни инвестиции; освен това призовава Комисията да предвиди усилие за координация, за да се улеснят транснационалните полезни взаимодействия, като проекти за сътрудничество, възможности за мобилност и съвместни предприятия в областта;

4.  подчертава, че необходимостта от събиране на статистически данни относно културните и творческите индустрии допринася и за дебата в областта на културната политика и насърчава Комисията и Евростат – в усилията им за редовно анализиране и измерване на въздействието на културата и културните политики за целия културен и творчески сектор – да включват КТИ в своите годишни статистически данни, въз основа на анализ на създадената от КТИ стойност и ефекти в ерата на цифровите технологии, и да публикуват на всеки две години секторен доклад относно развитието на КТИ в Европа; подчертава в този контекст необходимостта от засилване на ролята на Евростат и на Съвместния научноизследователски център;

Рамкови условия и насърчаване на иновациите

5.  призовава Комисията да въведе обща схема, която запълва празнотата между научноизследователската и развойна дейност, производството на европейско творческо съдържание и технологичните иновации в медийната и други области; отбелязва, че такава обща схема би насърчила създаването на творчески и конкурентоспособни услуги на ЕС и възможности за търговия и заетост и би засилила пазарния достъп на МСП и стартиращите предприятия, като същевременно би способствала за плуралистична и многообразна европейска среда, изградена върху силни полезни взаимодействия между КТИ и технологичните иновации, укрепвайки по този начин европейския цифров единен пазар;

6.  подчертава, че цифровите технологии и инфраструктура се основават на съдържание, предоставено от творци; отбелязва, че прекият достъп до световни аудитории е довел до появата на нови форми на художествено и творческо съдържание; поради това призовава Комисията, като балансира нуждите на всички съответни участници, да създаде подходяща правна рамка, включваща авторските права, за веригата за създаване на стойност в цифровата епоха, която да взема предвид особеностите на сектора, да способства за по-нататъшни иновации, да насърчава прозрачните договорни отношения и да води до установяване на правото на справедливо възнаграждение на авторите, творците и всички участващи в творческия процес страни и техните произведения, като по този начин осигурява процъфтяваща цифрова икономика;

7.  подчертава необходимостта от съвместна работа и важността на постоянното споделяне на знания и най-добри практики между държавите членки в търсене на начини за подпомагане и стимулиране на творческата индустрия и за насърчаване на творчеството и производителността на всички равнища;

8.  счита, че закрилата на авторското право и сродните му права е от основно значение за приходите в КТИ; настоятелно призовава Комисията, с оглед провежданата в момента реформа в областта на авторското право, да създаде балансирани правни решения, които са адаптирани към цифровата епоха, включително в партньорство с браншови и потребителски групи, които ще бъдат в подкрепа и в интерес на МСП, много малките предприятия и микропредприятията, творците, носителите и ползвателите на права, работещите на свободна практика лица и потребителите, за да се поясни, че освобождаването от отговорност може да се прилага само за действително неутрални и пасивни доставчици на онлайн услуги – съгласно определението в Директивата за електронната търговия и практиката на Съда на Европейския съюз – а не за услуги, които играят активна роля в разпространението, насърчаването и монетаризирането на съдържание в ущърб на творците; счита, че предвид безграничния характер на цифровата среда е необходимо да се осигури съгласуваност между регулаторните органи, правоприлагащите органи и съдебната система в ЕС;

9.  подчертава факта, че проучването на носителите на права и непрозрачните правила за авторското право представляват административна тежест, водеща до високи разходи и значителни усилия, особено за МСП, които работят на трансгранична основа; в тази връзка препоръчва да се създаде общоевропейска база данни с цялата налична информация относно носителите на права за всеки сектор, за да се улесни уреждането на правата;

10.  подчертава, че Директива 2014/26/ЕС доведе до подобрения в системата за уреждане на правата върху музикалните произведения в онлайн средата; изисква от Комисията да усъвършенства също така доброто управление, ефективността, прозрачността и отчетността на организациите за колективно управление на правата в други сектори;

11.  подчертава факта, че фалшифицирането и пиратството продължават да бъдат сериозен проблем за КТИ и за гражданите; подчертава, че тези незаконни дейности водят до сериозни загуби от гледна точка на доходи и работни места и могат да доведат до проблеми, свързани със здравето и безопасността, които трябва да бъдат разрешени; приветства участието на сектора в намирането на решения за справяне с пиратството и фалшифицирането и подчертава необходимостта да се засили борбата срещу тези незаконни дейности;

12.  подчертава необходимостта да се наблюдава и укрепва прилагането на съществуващите правила за изпълнение в рамките на ЕС; препоръчва да се разгледа въпросът за въвеждането на по-строги санкции и насърчаването на система от гаранции за проследимост като възпиращо средство за фалшификаторите–, особено за големите фалшификатори с търговски цели–, както и увеличаването на обезщетенията и компенсациите, предоставяни на носителите на права; призовава ЕС и държавите членки да започнат кампании за повишаване на осведомеността срещу пиратството и фалшифицирането и да установят тенденциите и по-ефективно да им се обърне внимание, като същевременно се насърчават носителите на права и доставчиците на услуги да осигуряват лесни пътища за достъп до законно съдържание с цел възпиране на пиратството; подчертава, на последно място, необходимостта от включване на всички цифрови участници в борбата срещу търговията с фалшифицирани стоки по интернет;

13.  призовава Комисията да предложи ефективни мерки за борба с пиратството в интернет, по-специално, за да гарантира, че услугите в интернет, които хостват съдържание, прилагат ефективни средства с цел премахване на нелицензираното съдържание и след като направят това предприемат действия за предотвратяване появяването отново на това съдържание;

14.  счита, че е от съществено значение да се преодолее мисленето, почиващо върху идеята за секторна изолация в традиционните области на политиката, и да се насърчава разпространението на културата и творчеството;

15.  призовава Комисията и държавите членки, в рамките на съответните си области на компетентност, да насърчават междусекторното сътрудничество чрез създаване на „учебни лаборатории“, творчески центрове, съвместни работни пространства, програми за работа в мрежа и културни и творчески клъстери, както и мрежи на регионално, национално, европейско и международно равнище, за да се засили взаимодействието между микро-, малки, средни и големи предприятия и между нестопански организации и търговски дружества в СКТ, традиционни занаяти, организации за културното наследство, туристическия сектор, научноизследователски центрове, университети, инвеститори и вземащи политически решения лица; призовава, освен това, за подкрепа за развитието на благоприятна за иновациите и подкрепяща правна среда за създаването и експериментирането на нови бизнес модели, продукти и услуги чрез стратегически партньорства между производители, дистрибутори и организатори, и за подкрепа за дейностите на бизнес инкубатори;

16.  счита, че е от съществено значение ЕС и неговите държави членки да запазят възможността за опазване и развитие на своите политики в областта на културата и в аудиовизуалната сфера, при това в контекста на своите законодателни, нормативни и конвенционални постижения, включително Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване; поради тази причина призовава изключването на услугите с културно и аудиовизуално съдържание, включително такъв вид услуги, които се предоставят онлайн, да бъде ясно посочено в споразуменията между Съюза и трети държави; в тази връзка подчертава необходимостта от изключване на културните и аудиовизуалните услуги от мандата на общите споразумения за свободна търговия, като припомня, че културните и творческите произведения имат двойна и вътрешно присъща стойност;

17.  призовава Комисията да насърчава и подпомага създаването, усъвършенстването и разширяването на инфраструктурата, която е от ключово значение за подпомагане на творческите индустрии в Европа, като по-специално осигури разширяването на високоскоростната широколентова инфраструктура към селските и отдалечените райони;

18.  потвърждава, че много градове и региони в цяла Европа са разработили основни планове за местните си КТИ; призовава Комисията да черпи от добрите практики в тези стратегии;

19.  призовава Комисията и държавите членки да разгледат Европейската година на културното наследство през 2018 г. като основна възможност за увеличаване на европейските върхови постижения в КТИ и за подчертаване на необходимостта от подходящо програмиране и финансиране;

20.  призовава Европейската служба за външна дейност да оползотворява потенциала на културната дипломация, като насърчава и подобрява конкурентното предимство на европейските КТС;

Цифровизация на културните и творческите индустрии

21.  подчертава, че културните и творческите индустрии (КТИ), повечето от които се състоят от МСП, функционират в непрекъснато променяща се среда и като такива са поставени пред предизвикателството да преосмислят и преформулират нови бизнес модели, за да разработват пазарно ориентирани решения и да привличат нови аудитории; подчертава възможностите, които такива нови ИК технологии като големите информационни масиви, изчисленията в облак, „интернет на предметите“ предлагат на икономиката и обществото, особено когато бъдат интегрирани със сектори като КТИ, и по-специално по отношение на разпространението, използването и производството на творчески произведения; подчертава обаче, че за да може КТИ да се възползват напълно от потенциала за растеж и работни места на новите технологии, завършването на цифровия единен пазар трябва да бъде приоритет; подчертава също така необходимостта от подобряване на правната сигурност и намаляване на административната тежест; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат цифровизацията на културно съдържание; подчертава в тази връзка, че планът на Комисията за цифровизиране на промишлеността и рамката на ЕС за осигуряване на изпълнението следва в пълна степен да вземат предвид специфичните характеристики на КТИ;

22.  счита, че цифровите платформи са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и че предлагат големи възможности за КТС за разработване на нови бизнес модели; подчертава факта, че трябва да се помисли как този процес би могъл да функционира с по-голяма правна сигурност и зачитане на носителите на права; подчертава значението на прозрачността и на гарантирането на равнопоставени условия на конкуренция; в тази връзка счита, че носителите на права трябва да бъдат защитени по законодателната рамка за авторското право и интелектуалната собственост, за да се гарантира признаването на ценностите и стимулирането на иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на съдържание;

23.  подчертава, че цифровизацията и медийната конвергенция създават нови възможности за достъпа, разпространението и популяризирането на европейските произведения; подчертава също така значението на гарантирането на финансиране за цифровизация, запазване и онлайн достъп до европейското културно наследство;

Условия на труд в културния и творческия сектор

24.  отбелязва, че нетипичната заетост (срочните договори и договорите за работа на непълно работно време, временната заетост и икономически зависимата самостоятелна заетост) на работещите в културния и творческия сектор, по-конкретно в сектора на медиите и културата, е често срещана;

подчертава необходимостта от премахване на пречките пред мобилността на хората на изкуството и професионалистите в областта на културата и подкрепя искането на Европейския икономически и социален комитет към Комисията да осигури подходящо решение за подобряване на мобилността в рамките на ЕС на работниците от КТИ и облекчаване на визовия режим за обмен с трети държави;

25.  призовава държавите членки да разработят и прилагат правна и институционална рамка за художествено-творческа дейност чрез приемането и прилагането на редица всеобхватни и последователни мерки в областта на договорите, средствата за колективно представителство, социалното осигуряване, здравното осигуряване, прякото и непрякото данъчно облагане и осигуряването на съответствие с европейските правила, с цел подобряване на мобилността на дейците на изкуството в ЕС;

26.  отбелязва големия дял на жените в творческите индустрии и по-специално положението на майките, които са самостоятелно заети или се завръщат на работа („майки предприемачи“);

27.  изтъква съществуващите средни разлики в заплащането (16,1 % през 2014 г.) и в пенсиите (40,2 %) на жените и мъжете в ЕС и подчертава, че жените са изправени пред същите бариери в културните и творческите индустрии като в други икономически сектори, по-специално по отношение на разлики в заплащането и пенсиите, достъп до финансиране, стереотипи, обучение и учене през целия живот;

Образование, умения, обучение

28.  подчертава, че творческият инстинкт присъства у всеки човек и че творческите умения следва да се развиват от ранна възраст, за да се положат основите за непрекъснато обновяване на творчески таланти; въпреки това отбелязва, че тези умения могат да се насърчават на всички етапи от живота, а именно чрез достъпни програми за учене през целия живот; насърчава държавите членки да поощряват повече познания за КТИ в програмите за образование и обучение, да развиват преподаването и изучаването на медийна грамотност и цифрови умения и да подобряват своите системи за обучение, чиракуване и квалификация, даващи възможност на студентите от всички възрасти да получат цялостно обучение по дисциплини в областта на артистично-творческата дейност;

29.  обръща внимание на липсата на междусекторни–, и по-специално на предприемачески– умения сред завършилите дисциплини в областта на културата и изкуствата, както и недостатъчни познания за законите в сферата на авторското право и средствата за защита на тези права; поради това счита, че е важно да се насърчават държавите членки и образователните институции да отстранят този пропуск, като приспособят учебните програми, за да осигурят непрекъснато професионално обучение и по-добре да интегрират творческото с предприемаческото образование и така да засилят бизнес, финансовите, маркетинговите и управленските умения на творческите предприемачи;

30.  призовава държавите членки да увеличат подкрепата за учителите, за да им дадат възможност да развиват творческите и новаторските способности на младежите чрез модернизиране на процесите и включване на медийната грамотност, изкуството, музиката, театъра и киното в училищните образователни програми; настоятелно призовава държавите членки да развиват знанията за културното наследство, художествената практика, изразяването, както и на „меките умения“, ориентирани към творчеството и новаторството; също така призовава държавите членки да подкрепят сътрудничество между училищата с оглед обмен на най-ефективните методи и практики за стимулиране на творчеството и новаторството, като по този начин помогнат на хората да ценят продуктите и услугите на творческите индустрии;

31.  припомня, че партньорствата с образованието също могат да допринасят за стимулираща учебна среда и за интеграция на маргинализираните общности и общностите в неравностойно положение, и могат да предлагат възможности за хората в бедните квартали;

32.  подчертава потенциала на КТИ по отношение на заетостта на младите хора и реиндустриализацията и по-специално нарастващите възможности за младите хора в културния и творческия сектор, създадени от цифровата среда; призовава Комисията и държавите членки да включат КТИ в рамките на инициативата за младежка заетост и да предоставят средства за улесняване на професионалната ориентация, предприемачеството и обучението в този сектор чрез създаване на схеми за чиракуване и чрез улесняване на мобилността и обмена посредством програми за наставничество и стажове; призовава за по-ефективно използване на ресурсите, предвидени по схемата „Гаранция за младежта“;

33.   припомня, че едно от основните предизвикателства, пред които е изправен секторът на културното наследство, е постепенното изчезване на традиционните умения и занаяти; призовава Комисията и държавите членки да осигурят запазването на наследството, културното и езиковото многообразие, традиционните умения и европейското, националното, регионалното и местното savoir faire (ноу-хау) и да защитават и насърчават занаятчийството, свързано с културния и творческия сектор, да насърчават и улесняват предаването на ноу-хау и да обърнат по-голямо внимание на професионалното обучение и висококвалифицираната работна сила с цел привличане на таланти, включително отлично майсторство в строителния сектор и работата по консервация и реставрация; в тази връзка подчертава, че между културната политика и социалните и производствените ресурси трябва да се развиват силни стратегически връзки;

34.  призовава Комисията да повиши осведомеността относно възможностите за кариера на работни места в занаятчийския и производствения сектор, свързани с КТС, чрез кампании за повишаване на осведомеността и политики, които насърчават предаването на знания, за да се запази качеството на работата и експертните умения в тези сектори;

35.  насърчава държавите членки да предприемат последващи действия за стимулите по програмата „Еразъм+“, за да насърчат междусекторните подходи между различните области на формалното, неформалното и самостоятелното образование, обучение и учене през целия живот; насърчава институциите за висше и професионално образование да кръстосват програми по култура и изкуства, науки, инженерство, технологии, стопанска дейност и други подходящи области; призовава по-специално да се предприемат стъпки за преодоляване на несъответствието между НТИМ и ИКТ и предметите по изкуства и дизайн с цел подпомагане на развитието на техническа кариера в творческите индустрии и творческа кариера в сектора на НТИМ, които са от жизненоважно значение за растежа на европейския КТС; подчертава необходимостта от подкрепа за центровете за високи постижения и насърчаване на обмена между професиите в сектора, включително в трети държави, както и привличане и развитие на творческите таланти;

36.  насърчава държавите членки да стимулират сътрудничеството между художествените школи, заведенията за професионално образование и обучение, университетите и предприятията в областта на КТС, включително чрез творчески престои в предприятия и учебни заведения, за да осигурят по-добро съответствие между предлагането на умения и търсенето на пазара на труда, и да развият конкурентния потенциал на сектора; препоръчва развиването на ученето на работното място, като например комбинирани схеми на обучение с обща и професионална подготовка;

37.  препоръчва разработването и приемането на политики, насочени към повишаване на нивото на участие в културния живот на гражданите на ЕС, което все още е критично ниско в много държави членки; подчертава, че това би довело до ползи както от гледна точка на поощряването на повече творчески таланти, така и на осигуряването на по-широка и силна основа на търсенето на културни и творчески продукти от ЕС;

38.  призовава за създаването на „Европейска награда за културни и творчески индустрии“ по подобие на френско-германската награда за културни и творчески индустрии;

39.  подчертава огромния потенциал на жените като новатори и предприемачи и важната роля, която те играят в културните и творческите индустрии; насърчава държавите членки да предлагат подходяща финансова подкрепа и обучение и подчертава значението на работата в мрежа и обмена на най-добри практики;

40.  призовава да бъде проучена възможността за програми за мобилност за „млади новатори“, за да се насърчат обмена и иновациите в областта на културата и творчеството;

41.  отбелязва съобщението на Комисията, озаглавено „Нова европейска програма за умения: Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“, и споделя становището, че „в динамично променящите се условия на глобалната икономика уменията ще бъдат тези, които до голяма степен ще определят кой е конкурентоспособен и има капацитет да играе водеща роля в сферата на иновациите“, че „те привличат инвестиции и са катализатор в благотворния цикъл създаване на работни места – растеж“ и че „уменията са от решаващо значение за социалното сближаване“; счита за необходимо да се обърне специално внимание на творческите умения при преразглеждането на рамката относно ключовите компетентности и на Европейската квалификационна рамка;

42.  насърчава държавите членки да предприемат инициативи подобни на стартираната от италианското правителство „Културна премия“ от 500 евро, които се предоставят на всички законно пребиваващи в Италия 18-годишни младежи и трябва да бъдат изразходвани единствено за обогатяващи културата дейности като посещения на музеи, галерии, археологически обекти и обекти на културното наследство, кино и закупуването на книги;

Финансиране

43.  отбелязва, че културните и творческите индустрии имат значителна полза от публичното финансиране за култура, което допринася значително и за културното многообразие в Европейския съюз; в тази връзка призовава Комисията и държавите членки в съответните си области на правомощия да продължат да определят подходящ дял от бюджетите си за публично финансиране за култура;

44.  подчертава необходимостта от укрепване на държавните политики в подкрепа на СКТ и подобряване на бюджетите за култура; отбелязва, че публичното финансиране претърпя сериозни съкращения на бюджета в държавите членки, създавайки сериозен риск за европейската културна и творческа дейност;

45.  отбелязва успеха на схеми за данъчни облекчения за културния и творческия сектор, които съществуват в някои държави членки; поради това насърчава всички държави членки да въведат такива схеми, като в същото време осъжда специалните данъчни договорености–, известни като „данъчни становища“–, които позволиха на някои дружества неоснователно да намаляват до минимум плащането на данъци;

46.  отбелязва, че участието във всички финансирани от ЕС програми е отворено за КТИ, но следва да се счита, че това участие е под потенциала си; изисква от Комисията като първа стъпка да създаде „обслужване на едно гише“ – –например уебсайт–, където различните съответни генерални дирекции ще си взаимодействат тясно, за да изтъкват различните възможности за финансиране за културните и творческите индустрии, да разпространяват информация чрез общоевропейските културни мрежи и националните организации, да събират и популяризират примери за добри практики и да повишават знанията на финансовите инвеститори и институции по отношение на особеностите и различните предизвикателства на КТИ, тъй като това би повишило осведомеността и достъпа до финансиране за КТИ;

47.  призовава Комисията да работи за интегриране на подкрепата на ЕС за културните и творческите индустрии, включително финансирането, чрез приемането на основна и универсална стратегия на ЕС; подчертава обаче значението на осведомеността за разнообразната същност на КТИ и съответно за техните специфични секторни нужди по отношение на финансирането и иновационната среда, и следователно за конкретните планове за изпълнение, като например обща рамкова схема между програмите „Хоризонт 2020“ и „Творческа Европа“; потвърждава мултиплициращия ефект, който финансирането от ЕС има за КТИ, особено в конкретни региони;

48.  признава важната роля, която предприятията с нестопанска цел, кооперативните и социалните предприятия имат в КТИ, и затова призовава да се избягва всякакво разграничение при европейското структурно и социално финансиране, което би могло да ограничи допустимостта на тези структури;

49.  отбелязва, че междинният преглед на МФР и докладите за изпълнението на програмите на ЕС следва да се считат за два взаимосвързани компонента на един и същ процес. отбелязва, че по-специално в случая на програма „Творческа Европа“, „Хоризонт 2020“ и структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ) ролята и въздействието на КТИ върху растежа, заетостта и териториалното сближаване следва специално да се оценяват и допълнително да се насърчават; подчертава, че този процес следва да осигури солидна и последователна основа за преразглеждането на МФР и на структурата на бъдещите програми на ЕС за периода след 2020 г.;

50.  призовава Комисията да спазва член 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз и да установи КТИ, като част от секторите на културата и творчеството, като хоризонтален приоритет в рамките на схемите и програмите на ЕС за финансиране, особено в програмата „Хоризонт 2020“, Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и европейските структурни и инвестиционни фондове;

51.  призовава Комисията пълноценно да използва потенциалните взаимодействия между политиките на ЕС, така че да използва ефективно наличното финансиране в рамките на програми на ЕС –– като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа, „Еразъм +“, Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации, „Творческа Европа“ и Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) –– и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), за да подпомага повече проекти в областта на КТИ;

52.  посочва, че все още може да бъде направено много, за да се осъществи по-ефективното взаимодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) и други европейски програми, предвидено за програмния период 2014—2020 г., особено по отношение на Еразъм+ и „Творческа Европа“, в точки 4.6 и 6.4 от приложение I към „Регламент за общоприложимите разпоредби“ чрез предоставянето на по-добра информация на общностно равнище и чрез много по-решително прилагане в държавите членки и техните региони;

53.  призовава Комисията да промени и/или тълкува Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, в частта относно държавните помощи за култура и опазване на културното наследство, с оглед съображение 72 от регламента и съобщението на Европейската комисия, прието на 19 май 2016 г., така че определени мерки в сектора на културното наследство (по-специално реставрацията и съхраняването) и в някои случаи – на културните дейности, подпомагани от фондове на ЕС и допълнителни регионални фондове, да не попадат в рамките на понятието държавна помощ;

54.  отбелязва, че гаранционният механизъм по програма „Творческа Европа“ е един от начините за справяне с належащата необходимост от достъп до заеми за финансиране на новаторски и устойчиви проекти в КТС; припомня закъснението при стартирането на Механизма за гарантиране; подчертава необходимостта от увеличаване на бюджета за програмата „Творческа Европа“ и Механизма за гарантиране с цел ефективно подпомагане на европейските културни и творчески форми на изразяване, диверсификация на бенефициентите на финансиране, гарантиране на равен достъп на културните оператори от всички държави членки и увеличаване на тяхното участие в Механизма за гарантиране;

55.  отбелязва, че ЕФСИ следва да помага на МСП да преодоляват недостига на капитал и по принцип да бъде насочен към проекти с по-висок рисков профил от проектите, получаващи подкрепа чрез обичайните операции на ЕИБ(22); отбелязва, че до септември 2016 г. финансиране е предоставено само за няколко проекта в КТС, които се състоят предимно от МСП с по-висока степен на риск, и за проекти в образователния сектор и в сектора на обучението, и подчертава, че следва да се положат всички усилия за увеличаване на тяхното участие в ЕФСИ;

56.  призовава ЕИБ да разгледа въпроса за липсата на финансиране по линия на ЕФСИ за КТИ, като проучи възможните взаимодействия с програмата „Творческа Европа“ и гаранционния механизъм,, с цел да се предоставят подходящи за целите заеми за КТИ;

57.  призовава Комисията, държавите членки и ЕИБ да подкрепят смесени форми на финансиране, особено под формата на публично-частни партньорства, за да разгледат и разрешат въпроса с липсата на наличие на капиталово финансиране за КТИ;

58.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят инвестиционната среда и да разширят обхвата на наличните инструменти за финансиране на микропредприятията и МСП в културния и творческия сектор с нови и иновативни схеми за финансиране като например микрокредитиране, подлежащи на възстановяване вноски, колективно финансиране, финансиране с рисков капитал и рисков капитал; отбелязва, че различните модели на групово финансиране и групово инвестиране за КТИ могат да се превърнат в стабилен инструмент за финансиране на проекти в секторите на културата и творчеството и като такъв – в навременно допълнение към традиционните източници на финансово подпомагане за КТИ като цяло; затова призовава Комисията и държавите членки да продължат да наблюдават и да насърчават развитието на пазара на групово финансиране, да ангажират обществените институции, по-добре да използват възможностите на институционалното групово финансиране, да координират различните регулаторни подходи, да осигурят подходяща яснота относно прилагането на правилата на ЕС, да разработят добра практика и да подобрят регулаторната рамка като премахнат тежестите и/или предложат нов регулаторен инструмент, ако е необходимо; въпреки това отбелязва, че той не може да замести устойчивото публично и частно финансиране за КТИ;

59.  счита за необходимо да се подобри ролята, която имат публичните инвестиционни банки в КТС, като се даде по-голям достъп на МСП до кредити и се подпомогнат предприятията да разширяват своя пазар и експортните си дейности;

60.  счита, че за да бъде подобрен достъпът до финансиране за КТИ, е необходимо да бъдат развивани експертни умения в установяването и оценяването на стойността на нематериални активи, които биха могли да бъдат използвани като обезпечение; подчертава необходимостта от повишаване на знанията на финансовите инвеститори и институции по отношение на особеностите и различните предизвикателства на КТИ, считани за представляващи по-висока степен на риск; в тази връзка приветства включването от страна на Комисията на схема за обучение на финансови посредници в рамките на Механизма за гарантиране на програмата „Творческа Европа“, тъй като това може да подобри способността на КТИ да се обръщат към външни инвеститори; въпреки всичко счита за полезно да се заяви успехът на тази схема и след положителна оценка да се разшири за различни области на политиките;

61.  призовава в тази връзка за насърчаване на „протоколи за активите на интелектуалната собственост“ с цел улесняване на остойностяването на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) и приканва Комисията и държавите членки да приемат необходимите механизми, за да се увеличи привлекателността на ПИС и признаването на тяхната пълна стойност като активи;

o
o   o

62.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 83.
(2) OВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.
(3) ОВ  L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(8) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 33.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.
(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0293.
(11) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95.
(12) ОВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 40.
(13) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135.
(14) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142.
(15) ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 25.
(16) OВ C 125 E, 22.5.2008 г., стр. 223.
(17) ОИСР/EUIPO (2016), „Търговия с фалшифицирани и пиратски стоки – картографиране на икономическото въздействие“, OECD Publishing, Париж.
(18) Посочени в съобщението на Комисията по следния начин: архитектура, архиви и библиотеки, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (в т.ч. филми, телевизия, видео игри и мултимедийни продукти), културно наследство, дизайн (включително моден), фестивали, музика, сценични и изобразителни изкуства, издателска дейност, радио.
(19) Доклад за анализ на отраслово равнище, (2013 г.), Права на интелектуалната собственост на енергоемките индустрии: принос за икономическите показатели и заетостта на Европейския съюз, стр. 8 https://euipo.europa.eu/ohimportal/documents/11370/80606/IP+Contribution+study
(20) Проучване на Европейската комисия EASME/COSME/2015/003.
(21) Данните за проучването ще се въведат след публикуването. Моля, обърнете внимание, че всички данни, посочени в настоящата резолюция, се основават на това проучване.
(22) Регламент (ЕС) 2015/1017.

Правна информация - Политика за поверителност