Показалец 
Приети текстове
Вторник, 10 май 2016 г. - Страсбург
Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: преходни правила за някои разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, за случаите, когато съответните електронни системи все още не са в действие
 Защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на ЕС ***I
 Защита срещу дъмпингов внос от държави, които не са членки на ЕС ***I
 Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между ЕС и Либерия ***
 Споразумение за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Мавритания: възможности за риболов и финансово участие ***
 Гражданска глобална навигационна спътникова система (ГНСС) между ЕС и Корея ***
 Нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.
 Статистика относно платежния баланс, международната търговия с услуги и преките чуждестранни инвестиции ***I
 Политика на сближаване в планинските райони на ЕС

Непредставяне на възражения срещу делегиран акт: преходни правила за някои разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, за случаите, когато съответните електронни системи все още не са в действие
PDF 460kWORD 69k
Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу Делегиран регламент на Комисията от 8 април 2016 г. за поправка на Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез преходни правила за някои разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, за случаите, когато съответните електронни системи все още не са в действие, и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 (C(2016)2002 – 2016/2656(DEA))
P8_TA(2016)0205B8-0515/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Делегиран регламент (C(2016)2002) на Комисията,

—  като взе предвид писмото на Комисията от 11 март 2016 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че няма да представя възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 21 април 2016 г. на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза(1), и по‑специално член 278, член 279 и член 284, параграф 5 от него,

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя правилник,

—  като взе предвид обстоятелството, че не е представено никакво възражение в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от своя правилник, който изтече на 28 април 2016 г.,

A.  като има предвид, че след приемането на Делегиран регламент (ЕС) 2016/341(2) беше установено, че някои формуляри — в частта, засягаща опростяванията — са били погрешно пропуснати в приложение 12, което ще има силно отрицателно въздействие за митническите органи и търговците, ако формулярите не бъдат добавени преди 1 май 2016 г., когато ще влязат в сила съответните разпоредби от Митническия кодекс на Съюза и разпоредбите за неговото прилагане;

Б.  като има предвид, че по отношение на посоченото приложение 12 — в частта, засягаща опростяванията — бяха установени също така някои грешки във връзка с терминологията, използвана във формулярите, и като има предвид, че ако тези грешки не бъдат поправени, те ще засегнат правната яснота и адекватност на Митническия кодекс на Съюза и на разпоредбите за неговото прилагане;

В.  като има предвид, че поради това Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 следва да бъде коригиран по съответния начин, за да включва в приложение 12 — в частта, засягаща опростяванията — липсващите формуляри, както и, в същата част на посоченото приложение, да се заменят сегашните формуляри;

Г.  като има предвид, че с цел да се гарантира, че митническият съюз функционира безпроблемно и не се нарушават търговските потоци, делегираният регламент трябва да влезе в сила от 1 май 2016 г.;

Д.  като има предвид, че делегираният регламент може да влезе в сила при изтичането на срока, определен за контрол от страна на Парламента и на Съвета, само ако не са представени възражения нито от Парламента, нито от Съвета, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са информирали Комисията, че няма да представят възражения; като има предвид, че периодът за контрол е определен съгласно член 284, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на два месеца от датата на уведомяването, което означава, че той изтича на 9 юни 2016 г. и може да бъде удължен с допълнителен срок от два месеца;

Е.  като има предвид обаче, че от съображения за спешност на 11 март 2016 г. Комисията отправи искане за ранно потвърждение — преди 1 май 2016 г. — от страна на Европейския парламент по отношение на делегирания регламент;

1.  Заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1.
(2) Делегиран регламент (ЕС) 2016/341 на Комисията от 17 декември 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез преходни правила за някои разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, за случаите, когато съответните електронни системи все още не са в действие, и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 (ОВ L 69, 15.3.2016 г., стр. 1).


Защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на ЕС ***I
PDF 468kWORD 66k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 май 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (кодифициран текст) (COM(2014)0660 – C8-0229/2014 – 2014/0305(COD))
P8_TA(2016)0206A8-0257/2015

(Обикновена законодателна процедура — кодификация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0660),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0229/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове(2),

—  като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8‑0257/2015),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 май 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (кодифициран текст)

P8_TC1-COD(2014)0305


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1037.)

(1) ОВ С 230, 14.7.2015 г., стр. 129.
(2) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.


Защита срещу дъмпингов внос от държави, които не са членки на ЕС ***I
PDF 467kWORD 64k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 май 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (кодифициран текст) (COM(2014)0667 – C8-0232/2014 – 2014/0309(COD))
P8_TA(2016)0207A8-0256/2015

(Обикновена законодателна процедура — кодификация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2014)0667),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0232/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове(1),

—  като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0256/2015),

A.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.  Приема изложената по‑долу позиция на първо четене;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 май 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (кодифициран текст)

P8_TC1-COD(2014)0309


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1036.)

(1) ОВ C 102, 4.4.1996 г., стр. 2.


Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между ЕС и Либерия ***
PDF 451kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 май 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Република Либерия и на протокола за неговото прилагане (13015/2015 – C8-0402/2015 – 2015/0224(NLE))
P8_TA(2016)0208A8-0142/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (13015/2015),

—  като взе предвид проекта на Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Република Либерия (13014/2015),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0402/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджети (A8‑0142/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на споразумението и протокола към него;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Либерия.


Споразумение за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Мавритания: възможности за риболов и финансово участие ***
PDF 453kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 май 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Ислямска република Мавритания за период от четири години (12773/2015 – C8-0354/2015 – 2015/0229(NLE))
P8_TA(2016)0209A8-0147/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12773/2015),

—  като взе предвид проекта на протокол за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Ислямска република Мавритания за период от четири години (12776/2015),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0354/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджети (A8‑0147/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Ислямска република Мавритания.


Гражданска глобална навигационна спътникова система (ГНСС) между ЕС и Корея ***
PDF 451kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 май 2016 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Споразумение за сътрудничество относно Гражданска глобална навигационна спътникова система (ГНСС) между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (05977/2016 – C8-0116/2016 – 2015/0265(NLE))
P8_TA(2016)0210A8-0065/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05977/2016),

—  като взе предвид проекта на Споразумение за сътрудничество относно Гражданска глобална навигационна спътникова система (ГНСС) между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (11516/2006),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 172, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0116/2016),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2, член 108, параграф 7 и член 50, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0065/2016),

1.  Одобрява сключването на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Корея.


Нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.
PDF 593kWORD 139k
Резолюция на Европейския парламент от 10 май 2016 г. относно новите териториални инструменти за развитие в Политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие (2015/2224(INI))
P8_TA(2016)0211A8-0032/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално дял XVIII от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(5),

—  като взе предвид Териториалната програма на „ЕС 2020“, приета на неформалната среща на Съвета на министрите, отговарящи за териториалното планиране и развитие, която се проведе в Гьодьольо на 19 май 2011 г.,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 29 ноември 2012 г. относно водено от общностите местно развитие(6),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 юли 2015 г. относно резултатите от преговорите по споразуменията за партньорство и оперативните програми(7),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2014 г. относно водено от общностите местно развитие (ВОМР) като инструмент на политиката на сближаване за 2014—2020 г. за местното развитие, развитието на селските, градските и периферните градски райони (проучвателно становище по искане на гръцкото председателство на Съвета)(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно демографските промени и последици от тях за бъдещата политика на сближаване на ЕС(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г. относно оптимизиране на ролята на териториалното развитие в политиката на сближаване(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно готовността на държавите — членки на ЕС, за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“(12),

—  като взе предвид информационния материал, озаглавен „Средства за подпомагане на териториалното и градското измерение на политиката на сближаване: Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) и Водено от общностите местно развитие (ВОМР)“, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел „Б“: Структурни политики и политика на сближаване, Европейски парламент, октомври 2015 г.

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Териториално управление и политика на сближаване“, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел „Б“: Структурни политики и политика на сближаване, Европейски парламент, юли 2015 г.

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Стратегическа съгласуваност на политиката на сближаване: Сравнение на програмните периоди 2007—2013 г. и 2014—2020 г.“, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел „Б“: Структурни политики и политика на сближаване, Европейски парламент, февруари 2015 г.

—  като взе предвид шестия доклад на Комисията относно „Икономическото, социалното и териториалното сближаване: Инвестиции за работни места и растеж – насърчаване на развитието и доброто управление в регионите и градовете на ЕС“, юли 2014 г.,

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Териториалната програма за 2020 г. на практика – засилване на ефикасността и ефективността на политиката на сближаване чрез подход, ориентиран към местните условия“, том II — проучвания на случаи, Европейска комисия, май 2015 г.,

—  като взе предвид доклада, озаглавен „Как да засилим териториалното измерение на „Европа 2020“ и политиката на сближаване на ЕС въз основа на Териториалната програма за 2020 г.“, изготвен по искане на полското председателство на Съвета на Европейския съюз, септември 2011 г.

—  като взе предвид доклада, озаглавен „Създаване на работни места и икономическо развитие“, Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ноември 2014 г.,

—  като взе предвид доклада, озаглавен „Местно икономическо лидерство“, Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), 2015 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0032/2016),

A.  като има предвид, че териториалното сближаване е една от основните цели на Европейския съюз, залегнала в Договора от Лисабон;

Б.  като има предвид, че етапът от политиката на сближаване 2014—2020 г. предвижда и насърчава използването на интегрирани и ориентирани към местните условия подходи за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, като същевременно насърчава и териториалното управление;

В.  като има предвид, че интегрираните и ориентираните към местните условия подходи имат потенциал да подобрят ефективността и ефикасността на публичните интервенции, като отговарят на конкретните потребности на териториите и допринасят за привлекателността им;

Г.  като има предвид, че ВОМР и ИТИ са новаторски инструменти в рамките на политиката на сближаване, които някои държави членки ще прилагат в такава форма за първи път и които могат да допринесат значително за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване, създаването на качествени работни места на местно равнище, устойчиво развитие и постигане на целите на „Европа 2020“;

Д.  като има предвид, че новите инициативи ВОМР и ИТИ представляват скокообразна промяна в способността на местните заинтересовани страни да съчетават потоци от финансиране и да планират целенасочени местни инициативи;

Е.  като има предвид, че овластяването на регионалните и местните структури е от основно значение за пълното осъществяване на политиката за икономическо, социално и териториално сближаване; като има предвид, че все по-голямо значение придобиват новаторските подходи, при които приоритет се дава на местното познание за преодоляване на местни проблеми посредством местни решения; като има предвид, че основаното на широко участие управление, като например основаното на широко участие бюджетиране, разполага с необходимите инструменти за обществено участие с цел възлагане на отговорности за решения на равнище на местната общност;

Ж.  като има предвид, че ВОМР стъпва върху опита от прилагането на LEADER, URBAN и EQUAL в предходни периоди на финансиране и се основава главно на подхода LEADER, който доведе до експоненциален ръст в местните групи за действие (МГД) още от въвеждането му през 1991 г. и допринесе значително за подобряването на качеството на живот на населението, особено в селските райони;

З.  като има предвид, че ВОМР е със задължителен характер единствено за ЕЗФРСР, а за ЕФРР, ЕСФ и ЕФМДР е по избор;

И.  като има предвид, че тези два нови инструмента могат да играят важна роля в приспособяването към демографските промени и преобръщането на междурегионалните дисбаланси в развитието;

Й.  като има предвид, че ВОМР се основава на подход „отдолу нагоре“ с цел да се определят задачи и да се финансират проекти, свързани с местните потребности на общността, вместо да се налагат цели на национално равнище;

К.  като има предвид, че ИТИ представляват инструмент, който може да бъде използван за постигане на интегрирани действия за устойчиво градско развитие, както е определено в член 7 от Регламент (ЕС) № 1301/2013;

Л.  като има предвид, че са налице различия между равнището на държавите членки по отношение на структурите за управление и опит в инициативи за развитие от типа „отдолу нагоре“;

М.  като има предвид, че капацитетът и ангажирането на регионалните и местните участници са от основно значение за успеха на тези инструменти, независимо от правомощията, определени за всяка структура;

Н.  като има предвид, че регионалните и местните органи са призовани да се намесват в решения, които засягат собственото им развитие, и да насърчават взаимодействието между публичния и частния сектор като основни водещи сили, способни да осигурят ефективно управление и администриране на проектите, както и да гарантират стабилността на поетите ангажименти;

О.  като има предвид, че е от решаващо значение местните и регионалните органи, в решения, които засягат собственото им развитие, правилно да идентифицират, в съответствие с отзиви от общността, своите активи и стратегически предимства и да се основават на тях при разработването на своите стратегии за регионално и местно развитие, които, заедно с отзиви от техните общности, биха повишили качеството на живот на гражданите посредством изясняване на проблемите, които се появяват, определяне на приоритетите и очертаване на устойчиви решения съвместно с гражданите;

П.  като има предвид член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1301/2013, който гласи, че „като взема под внимание своето специфично териториално положение, всяка държава членка определя в своето споразумение за партньорство принципите за подбор на градски райони, в които е необходимо да бъдат приложени интегрирани действия за устойчиво градско развитие, и посочва приблизителния размер на средствата, заделяни годишно за тези действия на национално равнище“;

Р.  като има предвид, че инициативата RURBAN за сътрудничество между селските и градските райони допринася за засилване на регионалната конкурентоспособност и създаване на партньорства за развитие;

С.  като има предвид, че на равнището на Европейския съюз бюджетите следва да бъдат основани на изпълнението, и е необходимо ресурсите, предвидени в рамките на ИТИ и ВОМР, да се използват ефективно чрез постигане на политическите цели и установените приоритети, и да имат най-високата възможна добавена стойност за преследваната цел, като постигнатите резултати следва да са получени с възможно най-малко разходи;

Общи съображения

1.  Отбелязва, че конкретната ангажираност на регионални и местни участници от самото начало, тяхната ангажираност и съпричастност към стратегиите за териториално развитие и правилното делегиране на отговорности и ресурси на по-ниските равнища на вземане на решения са от решаващо значение за успеха на подхода „отдолу нагоре“; счита, че участието на партньори също може да засили интегрирания и ориентиран към местните условия подход, по-специално там, където използването на ВОМР и ИТИ е слабо; подчертава обаче, че местните участници се нуждаят от техническа и финансова подкрепа на регионално, национално и европейско ниво, особено в ранния етап от процеса на прилагане;

2.  Призовава за определяне на стратегии на началните етапи от процеса на изпълнение в сътрудничество с регионалните и местните участници, особено на равнището на специфичното и специализираното обучение и на техническата и финансовата подкрепа, в контекста на ефективното партньорство между регионите, държавите членки и ЕС;

3.  Счита, че субделегирането на правомощия и ресурси, в рамките на ЕСИ фондовете, трябва да продължава да се насърчава, и че нежеланието на управляващите органи да направят това може да ограничи потенциала на двата инструмента; призовава държавите членки да се застъпват за подход „отдолу нагоре“, като възлагат отговорност на местни групи; призовава Комисията, като напълно остава в рамките на своите правомощия, да дава препоръки и обстойни насоки на държавите членки относно това как да бъде решен въпросът с липсата на доверие и административните пречки между различните равнища на управление във връзка с прилагането на ВОМР и ИТИ;

4.  Подчертава факта, че на местно равнище проектирането на висококачествени интегрирани многосекторни новаторски стратегии е предизвикателство, особено когато това трябва да се направи по начин, който предвижда всеобщо активно участие;

5.  Обръща вниманието към факта, че действията, предприети съгласно тези инструменти, трябва да отчитат приоритетите на местните участници и същевременно да бъдат съгласувани с принципните цели на оперативните програми, както и с други стратегии на ЕС, национални, регионални и местни стратегии за развитие и стратегиите за интелигентна специализация, като остават възможности за гъвкавост;

6.  Припомня, че не само програмите на ЕС, но и основните национални и регионални политики трябва да бъдат по-гъвкави и по-добре интегрирани; подчертава, че осигуряването на по-всеобхватен дух на реформиране на управлението ще помогне да се гарантира, че средствата от ЕС няма да се предоставят в рамка, която върви успоредно с националните и регионалните политики, а по-скоро ще бъдат интегрирани в по-обширна кампания за постигане на устойчиви икономически резултати;

7.  Счита, че безработицата сред младежите е най-спешният въпрос за държавите членки, заедно с липсата на финансиране за МСП; подчертава, че регионалните стратегии и стратегиите за териториално развитие трябва да предвидят мерки по тези въпроси като един от основните си приоритети; призовава местните и регионалните органи да предвидят данъчни и други стимули за насърчаване на младежката заетост и междурегионалната мобилност на младежи, както и да дадат приоритет на професионалното обучение, в партньорство с образователните институции;

8.  Препоръчва местните и регионалните органи да обърнат особено внимание на проектите, които имат за цел населените места и регионите да се адаптират към новата демографска действителност и да противодействат на произтичащите от нея дисбаланси, по-специално чрез: 1. адаптиране на обществената инфраструктура и инфраструктурата за мобилност спрямо демографските промени и миграционните потоци; 2. създаване на специални стоки и услуги, насочени към застаряващото население; 3. подкрепа за възможности за работа на по-възрастните хора, жените и мигрантите, допринасящи за социалното им приобщаване; 4. засилена цифрова свързаност и създаване на платформи, които способстват и насърчават участието на гражданите от по-изолираните региони и взаимодействието им с различни административни, социални и политически служби на всички равнища на властта (местно, регионално, национално и европейско);

9.  Приканва Европейската комисия и държавите членки да предоставят допълнителна подкрепа, обучение и насоки за по-малки и не толкова развити области, които разполагат с по-ограничени ресурси и капацитет и за които административните разходи и усложненията, свързани с тези инструменти, може да бъдат трудни за поемане по време на планирането и прилагането; припомня, че териториалното сближаване се осъществява отдолу нагоре и трябва да обхваща и по-малките административни участници, без изключване и дискриминация по отношение на достъпа до инструментите на ИТИ и ВОМР; призовава Комисията да представи резултатите за най-добри практики във всяка държава членка и предлага те да бъдат споделени чрез онлайн мрежа, която би позволила равен възможности за достъп до инструментите за съответните органи; насърчава националните и регионалните органи да предлагат решения, които да имат за цел да групират малките административни участници, като вземат под внимание териториалното измерение и конкретните потребности от развитие;

10.  Насърчава държавите членки да определят стратегия за увеличаване на използването на ВОМР и ИТИ чрез подход на многостранно финансиране за създаването на по-ефективни регионални и местни стратегии за развитие, особено в областите, посочени в член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз; призовава държавите членки да използват по целесъобразност гъвкавостта, предвидена в член 33, параграф 6 от РОР, за да отговорят по-добре на особеностите на тези региони; насърчава конкретни мерки за предоставяне на техническа подкрепа и изграждане на капацитет на административните органи в тези области, с оглед на тяхната изолация и частично неблагоприятно положение в конкурентно отношение;

11.  Изтъква, че интеграцията на множество фондове продължава да бъде предизвикателство за заинтересованите страни, особено в контекста на ВОМР и ИТИ; счита, че усилия за опростяване са необходими с цел създаване на условия за прилагането на тези инструменти; следователно приветства създаването на групата на високо равнище от независими експерти относно наблюдението на опростяването за получателите на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове и усилията на Комисията в областта на по-доброто регулиране; изтъква необходимостта от намиране на европейска рамка при отправяне на препоръки;

12.  Изтъква в частност необходимостта да се предприемат мерки относно практики на свръхрегулиране, чрез които допълнителни изисквания и пречки се създават на национално, регионално и местно равнище; отбелязва, че често съществуват много одитни слоеве, което увеличава финансовата и административната тежест за бенефициерите; настоява за избягване на припокриването на административните задачи и подчертава колко е важно да се създадат условия за инвестиции и публично-частни партньорства; препоръчва одитните дейности да са опростени и мониторингът да е съсредоточен върху процеса и оценката на изпълнението, при запазване на ефикасен контрол;

13.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят и прилагат целенасочени дейности за обучение, съсредоточени върху ВОМР и ИТИ за регионалните и местните участници, и приканва Комисията да обърне внимание на обучителни програми, насочени към местните бенефициери; счита, че е от решаващо значение да се гарантира включването и представителството на всички съответни сектори на обществото в такива дейности; подчертава значението на ефикасното и ефективно използване на техническа помощ в подкрепа на тези инструменти, без да се дублират структури;

14.  Приветства акцента на Комисията върху резултатите и последиците, което би трябвало също така да помогне на лицата, определящи местната политика, да загърбят прекомерното съсредоточаване върху усвояването на средствата и каталогизирането на процесите на изпълнение и да преминат към определяне на реални и смислени цели, които ще доведат до осезаема промяна за местната стопанска дейност и за местното население;

15.  Изразява загриженост относно липсата на подходяща комуникация между различните заинтересовани страни; насърчава инициативи, целящи увеличаване на обмена на информация; приканва Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да засили координацията и разпространението на информация относно ВОМР и ИТИ; настоява ВОМР и ИТИ да увеличат гражданското участие в местното и регионално управление, чрез пряко ангажиране в процеса на вземане на решения, за да се повиши отчетността за решенията, и призовава местните и регионалните органи да предприемат подходящи методи за участие на гражданите в публични консултации, чрез насърчаване на по-високо равнище на култура на дебат и сътрудничество;

16.  Насърчава Комисията, държавите членки и регионите, по целесъобразност, да гарантират, че са въведени подходящи механизми за избягване на проблеми между управляващите органи и отделни партньорства, и също така да гарантират, че потенциалните бенефициери са информирани по подходящ начин за тези механизми и съответно защитени; отбелязва забавянията, предизвикани от решаването на спорове след обжалване, и настоява да се въведе набор от конкретни правила за определяне на процедурите за обжалване и бързо решаване на спорове, свързани с обществени поръчки;

17.  Призовава Комисията, и по-специално Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, да създаде рамка за сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за да се извлече полза от нейния дългогодишен опит при изпълнението на програма „Местна заетост и икономическо развитие“ (LEED), и да се търсят синергии между инструменти, особено що се отнася до повишаване на капацитета за изпълнение на местните участници;

18.  Подчертава важността на повишените усилия както от страна на държавите членки, така и от страна на Комисията за разширяване на употребата на новите инструменти в контекста на европейското териториално сътрудничество (ETC); подчертава, че съседните райони, разделени от граница, често са изправени пред сходни предизвикателства, които могат да бъдат преодолени по-успешно чрез съвместни действия на местно равнище;

19.  Изразява загриженост относно високия процент на безработица в много държави членки и региони на ЕС; насърчава държавите членки да използват тези инструменти за проекти за създаване на висококачествени работни места и възможности за МСП, насърчаване на инвестициите, устойчивия и приобщаващ растеж, социалните инвестиции и принос за намаляване на бедността и социалното приобщаване, особено в районите и подрайоните, където това е най-необходимо; отбелязва във връзка с това значението на интегрираното финансиране, и по-специално комбинацията от ЕСФ и ЕФРР; изтъква потенциала за повторно инвестиране на части от местни данъци в свързани с резултати дейности; призовава Комисията да разработи специална инвестиционна стратегия в синхрон с пакета за социални инвестиции, която може да е в полза за регионите с най-високи равнища на безработица;

20.  Изтъква потенциала на подхода „отдолу нагоре“ на ВОМР в подкрепа на стратегиите за местно развитие, за създаването на възможности за заетост и насърчаване на устойчивото развитие на селското стопанство; счита, че ИТИ и ВОМР имат потенциала да откликнат непосредствено на местните нужди и предизвикателства по един по-фокусиран и подходящ начин; настоява на необходимостта от по-добро интегриране на градските райони в този механизъм и призовава Комисията да се стреми активно към осъществяването на тази стратегия; отбелязва, че ИТИ представлява ефективен механизъм за постигане на резултати, що се отнася до изпълнението на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие; настоятелно призовава Комисията да прилага разпоредбите за финансиране на ВОМР и ИТИ като едно цяло по линията на европейските структурни и инвестиционни фондове, с оглед укрепване на синергиите;

21.  Призовава Комисията, с цел да се отбележи решителен напредък по целите от стратегията „Европа 2020“ както по отношение на тяхното преразглеждане, така и по отношение на преразглеждането на МФР, да отчита в по-голяма степен регионалните и местните реалности, както и техните конкретни особености;

Водено от общностите местно развитие (ВОМР)

22.  Приветства създаването на новия инструмент за ВОМР, който надхвърля инициативата LEADER в предоставянето на повече възможности на местните общности и предоставянето на конкретни решения на местно равнище, не само по линия на ЕЗФРСР, но също така и на други ЕСИ фондове;

23.  Отбелязва, че ВОМР предлага възможности за градските и крайградските райони и следва да бъде неотделима част от по-широки стратегии за градско развитие, в това число посредством трансгранично сътрудничество; припомня, че за да се гарантира максимална ефикасност на стратегиите за териториално развитие, развитието на градските райони трябва да бъде устойчиво и съобразено с това на околните крайградски и селски райони;

24.  Изразява съжаление, че в редица държави членки ВОМР ще бъде въведено чрез подход на един фонд, което може да доведе до пропускане на възможности за създаване на по-ефективни стратегии за местно развитие; припомня важността на интегрирания подход и необходимостта да се включат възможно най-много заинтересовани страни от местното гражданско общество;

25.  Приветства създаването на хоризонталната работна група за партньорство благодарение на Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“;

26.  Призовава за последователно спазване на Кодекса на поведение за партньорство, по-специално във връзка с прилагането на принципа на партньорство при прилагането на инструментите за ИТИ и ВОМР;

27.  Насърчава изграждането на капацитет, повишаването на осведомеността и активното участие на социалните и икономическите партньори, както и на участниците от гражданското общество, така че възможно най-голям брой партньори да могат да предложат стратегии за ВОМР преди крайния срок за представяне на предложения (31 декември 2017 г.);

28.  Изразява загриженост във връзка с това, че в някои държави членки ВОМР понякога е действие по формално „отмятане на задължения“, а не истински подход „отдолу нагоре“; в този контекст настоява местните участници да имат действителни правомощия за вземане на решения;

29.  Призовава Комисията, заедно с държавите членки, да насърчава споделянето на най-добри практики относно МГД въз основа на информационна стратегия на европейско равнище, свързана с успешните им проекти, като се използват съществуващите инструменти и платформи, като например TAIEX REGIO PEER 2 PEER, URBACT и Мрежата за градско развитие;

30.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат инициативи на ВОМР и да осигурят по-голяма гъвкавост в оперативните програми и в контекста на регионални, национални и европейски политически рамки, така че те да могат да вземат по-добре предвид приоритетите на стратегиите за ВОМР; признава успеха на МГД в управлението на проекти и призовава за по-всеобхватно финансиране и разглеждане на възможността за разширяване на техния обхват; изразява съжаление относно факта, че в някои държави членки ВОМР се ограничава от националните органи само до една конкретна цел на политиката; призовава Комисията да даде насоки на държавите членки относно финансирането на ВОМР посредством множество фондове и насърчаването на употребата на инструменти за финансиране;

31.  Припомня, че в регламента относно ЕСФ е предвиден специален инвестиционен приоритет за „стратегиите за водено от общностите местно развитие“ по тематична цел 9, и насърчава държавите членки да го включат в своите оперативни програми; подчертава, че фондът може да предостави особено важна подкрепа за териториалните пактове за заетост, стратегиите за градско развитие и изграждането на институционален капацитет на местно и регионално равнище, и призовава Комисията да предостави допълнителна помощ на държавите членки при изпълнението на тези специални инвестиционни приоритети и да предвиди в годишните си отчети за дейността информация за обхвата на това изпълнение; призовава Комисията да използва средносрочния преглед на многогодишна финансова рамка (МФР), за да разгледа трудностите, които са вече идентифицирани при прилагането на инструментите, и да намери устойчиви решения.

32.  Счита, че инструменти като извършването на разчет на бюджета с участието на обществеността следва да се включат в стратегията за ВОМР, тъй като това е демократично начинание, което допринася значително за повишаване на участието на социалните и икономическите партньори, за да се укрепи социалното сближаване на местно равнище и да се повиши ефикасността на публичните разходи;

33.  Изтъква основното значение на недискриминационен и прозрачен подход, както и на свеждане до минимум на потенциалните конфликти на интереси във взаимодействието между публичните и частните субекти като част от равновесието между ефективност, опростяване и прозрачност; освен това приветства участието на широк спектър от партньори в МГД; счита за целесъобразна разпоредбата, съгласно която нито публичните власти, нито която и да е група от заинтересовани страни не могат да притежават повече от 49 % от правата на глас в МГД, както е предвидено в действащата правна рамка, което позволява да се допринесе за загърбване на административния подход и да се върви към подход, ориентиран към резултатите и иновациите; отправя искане към Комисията да следи отблизо и да направи оценка на изпълнението на тази разпоредба, включително обстоятелствата, за които могат да бъдат разрешени изключения, както и да предостави целенасочено изграждане на капацитет и техническа помощ;

Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ)

34.  Отбелязва, че са възможни различни управленски подходи в прилагането на ИТИ; счита, че при все това е от решаващо значение местните партньори да играят своята роля на основни участници при изготвянето на стратегия за териториално развитие на ИТИ и да участват в пълна степен в съответните отговорности по управление, мониторинг и одит, като по този начин помагат да се гарантира реална ангажираност на местно равнище по отношение на ИТИ интервенциите;

35.  Подчертава, че ИТИ следва да не се ограничават до градските райони, а могат да се отнасят до географски области като градските райони и големите градове, градските и селските райони, подрегионални или трансгранични области; подчертава, че ИТИ са в състояние най-добре да вземат предвид конкретните териториални потребности от по-гъвкаво определяне на териториалния им обхват, следвайки по този начин истински ориентиран към местните условия подход; счита, че ИТИ осигуряват също така подходяща структура за предприемане на мерки в територии, които имат слаб достъп до услуги и изолирани и общности в неблагоприятно положение; изисква от Комисията и държавите членки да оптимизират човешките и техническите ресурси и да използват в по-голяма степен ИТИ в областта на трансграничното сътрудничество;

36.  Подчертава, че ранното участие и делегиране на повече отговорности на регионалните и местните органи и заинтересовани страни, включително гражданското общество, в стратегията за териториално развитие, водеща отдолу нагоре, са от ключово значение за бъдещата ангажираност, участието и успеха на интегрираната стратегия за териториално развитие, която ще се прилага на местно и междусекторно равнище; настоява използването на капацитета на собствения потенциал за развитие да се увеличи, в съответствие с местните характеристики;

37.  Насърчава държавите членки да изберат многофондов подход за ИТИ, за да се постигне взаимодействие между фондовете на дадена територия и да се преодолеят предизвикателствата по един по-изчерпателен начин; подчертава, че е необходимо целенасочено изграждане на капацитет, за да се улесни привличането на средства от различни източници;

38.  Подчертава, че късно взетото на национално равнище решение за използване на инструмента за ИТИ се откроява като сериозно препятствие пред правилното оформяне на териториалната стратегия, създаването на координационна структура, определянето на бюджета и изготвянето на националната правна уредба за ИТИ;

39.  Приветства усилията на Комисията, заедно с експертната група за териториално сближаване и градски въпроси (TCUM), за изготвяне на сценарии за ИТИ; подкрепя становището, че такива указания следва да се появяват на по-ранен етап в процеса на планиране; счита, че е необходимо да се актуализират насоките с реални примери и поуки от ИТИ, след като те бъдат осъществени;

40.  Изисква от Комисията да вземе под внимание резултатите от проучването на Комитета на регионите от 2015 г., като използва по-ефективно средствата на информационните технологии и създава по-малко документация на хартия, като въведе по-гъвкави правила за държавите/регионите, на които са разпределени много малки суми, като подобри механизмите за съфинансиране в държавите членки и осигури повече обучения на лицата, отговарящи за управлението и усвояването на средствата, в това число политици на изборни постове;

Бъдещите препоръки

41.  Счита, че ВОМР и ИТИ следва да играят още по-важна роля в бъдещата политика на сближаване; призовава Комисията да изготви доклад, в който се показват силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ), свързани с прилагането на тези два инструмента, преди новото законодателно предложение относно възможните сценарии след 2020 г. във връзка с тези инструменти;

42.  Призовава посоченият по-горе доклад да анализира влиянието е ефективността на ВОМР и ИТИ и дали задължителният подход в законодателството за политиката на сближаване след 2020 г. относно тези инструменти е желателен, като се предвиди разпределение на средства за тези инструменти в оперативните програми; предлага оценка на разработването на конкретни стимули за насърчаване на държавите членки да прилагат ВОМР и ИТИ, заедно с потенциалните средства за гарантиране на по-голяма съгласуваност между оперативните програми и ВОМР и ИТИ; изтъква, че този анализ следва да се основава на релевантен набор от показатели, които отразяват както качествени, така и количествени елементи;

43.  Изисква подходът „отдолу нагоре“ в рамките на ИТИ да придобие официален характер в следващото поколение политика на сближаване както на етапа на програмиране, така и на етапа на прилагане;

44.  Насърчава Комисията и държавите членки да следят използването на средствата за ИТИ в координация с компетентните местни органи, тъй като количествено те са много по-значими от преди поради окрупняването им; подчертава, че това е важно за намаляване на възможността за корупция в държавите членки;

45.  Отново заявява необходимостта от двоен подход, по-специално в предоставянето на насоки, на първо място, за държавите членки, които имат само национални оперативни програми, и на второ място, за тези, които имат и регионални оперативни програми;

46.  Настоява за по-усъвършенствана координация между Комисията, държавите членки и регионите по отношение на насоките за тези инструменти; препоръчва насоките да бъдат разработени едновременно с предложението за ново законодателство за политика на сближаване за периода след 2020 г., с последващо актуализиране; изтъква, че това би позволило своевременното представяне на документи с насоки, би повишило правната сигурност за всички страни и би предоставило пояснения относно това как предлаганите разпоредби ще се изпълняват на практика;

o
o   o

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на регионалните и националните парламенти.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.
(4) ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(6) OВ C 17, 19.1.2013 г., стр. 18.
(7) OВ C 313, 22.9.2015 г., стр. 31.
(8) OВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 1.
(9) OВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 9.
(10) OВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 6.
(11) Приети текстове, P7_TA(2014)0015.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0419.


Статистика относно платежния баланс, международната търговия с услуги и преките чуждестранни инвестиции ***I
PDF 469kWORD 75k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 май 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 184/2005 относно статистиката на Общността относно платежния баланс, международната търговия с услуги и преките чуждестранни инвестиции по отношение на предоставянето на Комисията на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на определени мерки (COM(2014)0379 – C8-0038/2014 – 2014/0194(COD))
P8_TA(2016)0212A8-0227/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0379),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0038/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 5 декември 2014 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 24 февруари 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0227/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 май 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 184/2005 относно статистиката на Общността относно платежния баланс, международната търговия с услуги и преките чуждестранни инвестиции

P8_TC1-COD(2014)0194


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1013.)

(1) ОВ C 31, 30.1.2015 г., стр. 3.


Политика на сближаване в планинските райони на ЕС
PDF 615kWORD 166k
Резолюция на Европейския парламент от 10 май 2016 г. относно политиката на сближаване в планинските райони на ЕС (2015/2279(INI))
P8_TA(2016)0213A8-0074/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид дял III, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално относно селското стопанство,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1)(наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕC) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(8),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(9),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2015 г. относно нова стратегия на ЕС за горите и сектора на горското стопанство(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 септември 2010 г. относно европейската стратегия за икономическо и социално развитие на планинските региони, островите и рядко населените райони(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно поддържането на производството на мляко в планинските региони, необлагодетелстваните райони и най-отдалечените региони след изтичането на срока на млечните квоти(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2013 г. относно макрорегионална стратегия за Алпите(14),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Стратегията на Европейския съюз за Алпийския регион (COM(2015)0366), както и придружаващия план за действие,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 декември 2014 г., озаглавено „Макрорегионална стратегия на Европейския съюз за Алпийското пространство“(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно изпълнението на стратегията на ЕС за региона на река Дунав(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2010 г. относно Европейска стратегия за Дунавския регион(17),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 13 април 2011 г. относно Стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав,

—  като взе предвид доклада от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав (COM(2013)0181),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“ (COM(2010)0715), и придружаващия стратегията примерен план за действие (SEC(2010)1489),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 юни 2011 г. относно „Съобщение на Комисията — Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“(18),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 март 2011 г. относно „Стратегия за региона на река Дунав“(19),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно добавената стойност на макрорегионалните стратегии (COM(2013)0468), както и съответните заключения на Съвета от 22 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид Шестия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване: (COM(2014)0473),

—  като взе предвид Алпийската конвенция, включително протоколите към Алпийската конвенция,

—  като взе предвид проучването, изготвено от Евромонтана, от 28 февруари 2013 г., озаглавено „Към планини 2020: Стъпка 1 — Използване на работата на Евромонтана, с цел да се вдъхнови планиране“,

—  като взе предвид проучването, направено от неговата Генерална дирекция „Вътрешни политики“ (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване, Регионално развитие) от февруари 2016 г., озаглавено „Проучване за комисията по регионално развитие – Сближаване в планинските райони на ЕС“,

—  като взе предвид проекта „Women/Alpnet“ в рамките на програмата Interreg за алпийско пространство за периода 2001—2006 г.: Мрежа от местни институции и ресурсни центрове за жени: Насърчаване на участието на жените в алпийското пространство на устойчиво развитие,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на Комисията по регионално развитие и становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0074/2016),

А.  като има предвид, че планинските райони представляват значителна част от територията на ЕС (около 30%), и като има предвид, че целият ЕС зависи от техните екосистемни услуги;

Б.  като има предвид, че няма изрично определение на планинските райони в регионалната политика на ЕС, и като има предвид, че определението, използвано в Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), не е подходящо за политиката на сближаване и не може в настоящия му вид да се използва за ефективното управление на тази политика;

В.  като има предвид, че тези райони са в неблагоприятно положение от структурна гледна точка, поради наличието на екстремни условия и отдалеченост, до степен, при която много планински райони са изправени пред обезлюдяване и застаряване на населението, които могат да нарушат естествения цикъл на поколенията като доведат до понижаване на социалните стандарти и качеството на живот; като има предвид, че това често води до нарастване на безработицата, социалното изключване и миграцията към градовете;

Г.  като има предвид, че планинските райони предлагат редица възможности за постигане на целите на ЕС — по отношение на заетостта, сближаването и опазването на околната среда — посредством устойчивото използване на техните природни ресурси;

Д.  като има предвид, че съществуват значителни разлики между планинските райони и следователно е необходимо координиране на политиките и секторите, между различните планински райони (хоризонтално) и в рамките на индивидуални планински райони (вертикално);

Е.  като има предвид, че подкрепата за планинските райони от различни инструменти на ЕС като ЕЗФРСР и европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ) следва да бъде допълваща с оглед на създаването на взаимодействия, които ще позволят постигането на по-добро и по-приобщаващо развитие;

Ж.  като има предвид, че планинските райони играят важна роля за икономическото, социалното и устойчивото развитие на държавите членки и предоставят многобройни екосистемни услуги; като има предвид, че равенството между половете има съществено влияние върху икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европа; като има предвид, че планинското презгранично сътрудничество представлява устойчив начин за насърчаване на икономическото и социалното развитие на планинските райони;

З.  като има предвид, че, поради техните специфични характеристики, особено изобилието и разнообразието на възобновяеми източници на енергия и зависимостта им от ресурсната и енергийната ефективност, планинските райони могат да допринесат за развитието на новите технологии и иновациите като цяло;

И.  като има предвид, че планинските райони дават положителен принос за устойчивото развитие, борбата срещу изменението на климата, запазването и защитата на регионални екосистеми и биологичното разнообразие; като има предвид, че големи части от планинските райони са защитени в рамките на екологичната мрежа „Натура 2000‟ и други видове уредби за опазване на природата – факт, който от една страна ограничава икономическата активност, но също спомага за насърчаването на по-устойчиви форми на земеделие и за по-тясното свързване на земеделието с други икономически дейности; като има предвид, че земеделието и управлението на земите в планинските райони е много важно за хидроложката стабилност на тези райони;

Й.  като има предвид, че планинските райони са изправени пред сериозни предизвикателства — по отношение на социалното и икономическото развитие, изменението на климата, транспорта и демографските въпроси, които трябва да бъдат решени чрез установяването на подходящи връзки с градските и равнинните зони и чрез гарантиране на достъп до цифрови услуги;

К.  като има предвид, че планински райони с опазени екосистеми и техните услуги могат да предоставят основа за много икономически дейности, с акцент върху земеделието, горското стопанство, туризма и енергетиката, като се отчете културното и природното наследство на тези райони и диверсификацията на земеделските стопанства; като има предвид, че последните могат да се насърчават чрез координирани действия и/или трансгранично сътрудничество, и като има предвид, че планинските райони запазват уникални условия и традиционно ноу-хау и предлагат голям потенциал за преобразуване в качествени селскостопански системи;

Л.  като има предвид, че ледниците са характерни за европейските планини и че те играят важна роля за екосистемите и водните системи на планините, както и че намаляването им по отношение на маса и дължина от средата на 19-и век насам е достигнало обезпокояващо равнище и че много ледници в Европа вече са изчезнали или застрашени от изчезване до 2050 г.;

М.  като има предвид, че допълнителните разходи, свързани с климатичните и топографските условия, отдалеченост от икономическите центрове и изолирано разположение, затрудняват икономическото, социалното и културното развитие на планинските райони; като има предвид, че липсата на достатъчна инфраструктура, включително покритие с широколентов достъп, и инвестиции в планинските райони допринася за разширяващата се пропаст между тях и останалите райони; като има предвид също, че усилията за запазване на селскостопанско икономическо производство в планинските райони на ЕС трябва да бъдат подкрепени от физическа и цифрова достъпност и инфраструктура, както и с достъп до обществени услуги и услуги от общ интерес като образование, социални услуги, здравеопазване, транспорт и пощенски услуги за жителите на тези региони;

Н.  като има предвид, че са налице различни видове планински райони в Европа, които са свързани посредством обстоятелството, че споделят основни предизвикателства, като например затруднен достъп, ограничени възможности за работа, застаряване на населението, липса на свързаност, влиянието на изменението на климата и засилването на производствената дейност на човека; като има предвид, че активни мерки трябва да се предприемат по отношение на тези аспекти;

О.  като има предвид, че в контекста на нестабилност на пазарите и на цените, нарастващи производствени разходи, увеличена конкуренция, премахването на квотите за мляко и екологичните предизвикателства е от съществено значение да се гарантира производството на храни и многофункционалната роля на селското стопанство, за да се поддържа добавена стойност в планинските райони, да се насърчава устойчивата заетост и да се осигурява достъп до други източници на доходи;

П.  като има предвид, че планинските райони, които са част от външните граници на ЕС, са изправени пред допълнителни трудности и са засегнати в по-голяма степен от отрицателните тенденции, общи за всички планински райони;

Р.  като има предвид, че в Европа съществуват планински хребети, които имат продължение през няколко държави членки, а също и в трети държави като планинската верига на Карпатите, която, след последното разширяване на ЕС се превърна в източната граница на ЕС и днес е изключително важна геополитическа зона, в която се срещат стратегически политически интереси от голямо значение по отношение на стабилността на Съюза;

С.  като има предвид, че в много планински райони липсва основна инфраструктура, обществени услуги и траен достъп до услуги от общ интерес, особено в области със сезонна дейност;

Т.  като има предвид, че планинското земеделие е важно за идентичността и културата на планинските райони и продължава да допринася за заетостта и конкретни сектори от икономиката в тях, като например горските ресурси и туризма, като се има предвид, че тече по-нататъшна диверсификация на техните икономики и заетост и че те играят съществена роля в кръговата икономика;

У.  като има предвид, че някои от най-отдалечените региони са също планински райони с вулканичен произход (активни или пасивни вулкани, вулканични масиви или вериги от вулкани, както и вулканични острови), чиито части се намират под и над вода, и като има предвид, че те се сблъскват с трудности, причинени от топологията на тяхна територия;

Ф.  като има предвид, че жените, които живеят в планински райони, особено в райони в неблагоприятно положение, често са изправени пред проблеми във връзка с достъпа им до по-висока степен на образование и подходящи възможни за работа;

Х.  като има предвид, че следва да се намери отговор на различните предизвикателства, произтичащи от обезлюдяването, въздействието на изменението на климата, липсата на налични земеделски земи, изоставянето на обработваеми земеделски площи и съпътстващите го охрастяване и самозалесяване, както и необходимостта от запазване на планински пасища;

Ц.  като има предвид, че животновъдството (за производство на млечни продукти и екстензивно производство на месо) изпълнява важна роля в планинските райони на много държави от ЕС; като има предвид, че трудните пазарни условия и сериозните недостатъци по отношение на разходите имат голямо влияние върху малките стопанства в тези райони;

Ч.  като има предвид, че в член 174, параграф 3 от ДФЕС изрично се посочва, че следва да се отдаде специфично внимание, наред с другото, на планинските райони; като има предвид, че има редица политики на ЕС, програми и стратегии, които оказват непряко въздействие върху планинските райони;

Координиран подход и общи съображения

1.  Призовава Комисията да започне процеса на създаване на работещо определение за функционални планински райони в контекста на политиката на сближаване, което да допълни определението за планински райони, използвано в контекста на Европейския фонд за развитие на селските райони, с цел подобряване на координацията на съответните политики и мерки; счита, че едно такава определение трябва да бъде широко и приобщаващо, като отчита различни фактори като височина над морското равнище, достъпност и наклон; призовава Комисията да предвиди широкообхватно определение, което обхваща също така и вулканични райони като острови и най-отдалечени региони, както и райони, които въпреки че не са планински, са до голяма степен приобщени към планински райони; в този контекст изтъква идеята, отразена в стратегията на Европейския съюз за Алпийския регион (EUSALP), за включване на непланински области в стратегията като добра инициатива;

2.  Счита, че политиките на ЕС следва да имат специфичен подход към планинските райони, тъй като при тях има ясни структурни недостатъци; тези райони се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да преодолеят предизвикателствата, свързани с изменението на климата, да бъдат в състояние да осигуряват дългосрочна, а не само сезонна заетост, икономическо развитие, превенция и управление на природни бедствия и опазване на околната среда, и да спомагат за постигането на целите за възобновяема енергия на ЕС; счита, следователно, че планинските райони следва да бъдат включени във всички аспекти на политиките на ЕС, включително на политиката за сближаване, чрез въвеждане на оценка на териториалното въздействие;

3.  Признава, че ЕС няма конкретна политика за планинските райони, и изтъква, че тези вече съществуващи политики, програми и стратегии, които действително оказват непряко въздействие върху тези територии, дават основание за програма на ЕС за планинските райони, която следва да представлява основата за стратегия на ЕС за постигане на дългосрочно развитие на планинските райони и на районите, зависещи от тях;

4.  Призовава Комисията да работи по програма за планинските райони на ЕС, която следва да бъде рамка, която допринася за транснационалните, трансграничните и междурегионалните политики; счита, че бъдещата програма следва да определи приоритетите за развитието на тези райони, така че политиките за сектори да могат да се адаптират по по-добър начин, а възможностите за финансирането им да се насочват чрез фондове на ЕС, и така че дългосрочните устойчиви политики за приобщаване да могат да бъдат постигнати;

5.  Призовава Комисията в контекста на тази програма да бъде установена конкретна и задълбочена програма за опазване на ледниците в Европа, които се очаква да изчезнат до 2050 г.

6.  Призовава за увеличаване на взаимодействията чрез координацията на политики, стратегии и програми на ЕС, които оказват непряко въздействие върху планинските райони, като например „Хоризонт 2020“, COSME, LIFE, програма „Натура 2000“, стратегията на ЕС за широколентов достъп, стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, програмата на ЕС за действие за околната среда, Механизма за свързване на Европа, Европейското териториално сътрудничество, европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и инициативи на макрорегионалната стратегия; призовава Комисията да разгледа конкретното прилагане и осъществяване на тези програми в планинските райони;

7.  Подчертава значението на постигане на взаимодействие между политики, инструменти и сектори, което изисква прилагането на интегриран подход; изтъква ценния опит, натрупан при прилагането на Алпийската конвенция, която съчетава икономическите, социалните и екологичните интереси;

8.  Изтъква недостатъчността на използваемата земя в планинските райони, което е потенциална причина за конфликти поради различните или припокриващите се интереси във връзка с класифицирането и използването на земята; призовава държавите членки, следователно, да разработят и прилагат инструменти за пространствено планиране, които улесняват координацията и участието на обществеността в териториалното развитие; счита Протокола относно пространственото планиране и устойчивото развитие на Алпийската конвенция за важен пример, който да бъде взет предвид в бъдеще;

9.  Призовава по отношение на природните паркове, принадлежащи на държавите членки, които граничат с една или повече държави, да се разработят съвместни подходи за управление, развитие и опазване на тези природни паркове;

10.  Отбелязва, че неотдавнашните реформи на общата селскостопанска политика (ОСП) и регионалната политика предоставят възможност управлението на европейските средства, предназначени за сближаването, да се извършва на регионално равнище;

11.  Призовава управляващите органи да обмислят увеличаването на средствата по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове на национално равнище с цел подкрепа за неразвитите планински райони, като се използва многосекторен подход на политиката, когато това е възможно; призовава държавите членки да насърчават инвестициите в планинските райони чрез поощряване на разпределянето на средства по оперативните програми за тези райони;

12.  Подчертава, че териториалното измерение на политиката на сближаване трябва да стане приоритет чрез целенасочени инициативи за териториално развитие и допълнителна подкрепа за териториалното сътрудничество на европейско равнище;

13.  Подчертава, че държавите членки и регионите имат възможността съгласно Регламента за развитие на селските райони да разработват тематични подпрограми, съсредоточени върху потребностите на планинските райони, които отговарят на условията за по-високо равнище на подпомагане чрез публично финансиране; насърчава ги да се възползват от подобни възможности; отбелязва, че до момента нито един компетентен орган не е взел решение да направи това; въпреки това счита, че това не означава непременно, че не е предвидена никаква конкретна помощ за тези региони;

14.  Насърчава държавите членки да използват инструменти като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР) в подкрепа на развитието на планинските райони, с оглед на оказването на подкрепа за техния конкретен потенциал за развитие и цели; насърчава подкрепата на местни групи за действие (МГД) за водено от общностите местно развитие, с цел насърчаване на транснационалните мрежи и работни методи на сътрудничество;

15.  Подчертава потенциала и значението на съществуващото и бъдещото развитие на макрорегионалните стратегии за устойчиво развитие на планинските райони на ЕС със силно трансгранично измерение на сътрудничество, когато е приложимо; призовава да се вземе предвид опитът при изпълнението на други макрорегионални стратегии на ЕС;

16.  Приветства настоящите инициативи за Карпатите в стратегията на ЕС за региона на река Дунав и напредъка, постигнат по отношение на макрорегионалната стратегия на ЕС за Алпите; отбелязва, че последната е добър пример за интегриран подход към териториалното развитие, като се вземат предвид планинските райони и включените в тях райони;

17.  Счита, че инструментът за европейско териториално сътрудничество (ЕТС) предлага отлична възможност за обмен на най-добри практики и знания между планинските райони, които в много случаи са разположени на националните граници, и призовава за специфично планинско измерение в бъдещото ЕТС; приветства инициативи, като например „Политики за борба с обезлюдяването на планинските райони“ (PADIMA), които са насочени към решаването на конкретни проблеми, пред които са изправени планинските райони; изтъква значението на програмите INTERREG и на други инициативи за сътрудничество, като например европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) и европейските обединения по икономически интереси (ЕОИИ), за развитието на съвместни области и планински вериги съвместно и по координиран начин в райони, които включват трансгранични планински райони;

18.  Призовава Комисията да представи съобщение, съдържащо програма на ЕС за планинските райони, и впоследствие Бяла книга за развитието на планинските райони, въз основа на най-добрите практики и с участието на местните, регионалните и националните органи, както и други заинтересовани страни, включително икономически и социални партньори и представители на гражданското общество;

19.  Настоява Комисията и другите заинтересовани страни да извършват цялостна и редовна оценка на състоянието на планинските райони в ЕС и да анализират данни, като например резултатите от изпълнението на оперативните програми на политиката на сближаване и показателите относно промени в качеството на живот и демографията, с цел финансирането от ЕС и прилагането на политиките да бъдат насочени по правилен начин;

20.  Подчертава необходимостта да може да се разчита на достоверни дезагрегирани статистически данни, на които да се основават политически инициативи;

21.  Призовава за сътрудничество с европейски държави, които не са членки на ЕС, и с регионалните и местните правителства за прилагането на политика за планинските райони;

22.  Призовава Комисията да насърчи използването на финансови инструменти в планинските райони с цел постигане на конкретни резултати;

23.  Приветства продължаващите разисквания относно опростяване на политиката на сближаване; изразява надежда, че облекчената рамка и наличието на инструменти, които са по-лесни за използване от заинтересованите лица и адресатите, ще допринесе за развитието на планинските райони на ЕС; призовава да се обърне специално внимание на опростяването и на усилията за улесняване на инвестициите в планинските райони;

24.  Призовава Комисията да предложи Европейска година на островите и планините;

Работни места и икономически растеж в планинските райони

25.  Отбелязва, че МСП в планинските райони са изправени пред сериозни затруднения поради липсата на достъпност, инфраструктура, свързаност и човешки ресурси; призовава Комисията да обърне специално внимание на развитието на МСП в планинските райони, особено в области, засегнати от природни и влошени от климата бедствия, следователно настоятелно призовава държавите членки да отделят приоритетно внимание на инвестициите в инфраструктура и услуги в планинските райони; призовава за взаимодействие между ресурсите от европейските структурни и инвестиционни фондове и другите субсидирани от ЕС програми и инициативи в един всеобхватен и ефективен подход на политика с цел постигане на максимални резултати от подкрепата за МСП и предприемачеството; подчертава, че интегрирани, базирани на местата стратегии за планинските райони следва да бъдат развити с оглед на идентифициране на конкретни възможности за развитие и следва да включват мерки за повишаване на свързаността на местните МСП и връзки и координация в рамките на секторите и между тях;

26.  Подчертава значението на развиването на разнородно селскостопанско производство във връзка с развитието на туризма и дейностите по опазване на околната среда, както и структурирането на хранителните вериги в планинските райони в рамките на асоциации на организациите на производителите, което укрепва позицията на селскостопанските производители при договаряне, или чрез създаване на местни пазари и къси вериги на доставки; подчертава необходимостта от гарантиране на достъп до големи пазари и въвеждане на качество на продуктите, рекламиране и мерки за защита, като по този начин се подобрява търговията със селскостопански продукти и те се включват в рамките на основните туристически продукти от определен географски район; освен това, тъй като планинските райони притежават значителен потенциал за производство на висококачествени хранителни продукти, призовава Комисията и държавите членки да започнат дискусия относно въвеждането на специално етикетиране за планински хранителни продукти на равнище ЕС;

27.  Признава в този контекст необходимостта от подкрепа от ЕЗФРСР за селскостопанското производство в планинските райони и за усилията за създаване на добавена стойност чрез взаимодействие с други фондове на ЕС и инициативи, както и частни финансови инструменти, за да се създаде положително въздействие върху планинските райони;

28.  Приветства постигнатия напредък по отношение на стратегията на ЕС за горите; подкрепя устойчивото развитие на горите на равнище на Съюза, особено що се отнася до приноса им за опазването на околната среда и биологичното разнообразие и постигането на целите за енергия от възобновяеми източници; отбелязва, че икономическото измерение на горите би могло да бъде засилено в рамките на стратегията;

29.  Счита, че горското стопанство може да предложи работни места и икономическо развитие за планинските райони и че следователно горските ресурси трябва да бъдат гарантирани във времето посредством устойчива им експлоатация; изтъква, че горите са от жизненоважно значение за екосистемите и че в планините те играят важна роля за предотвратяване на лавини, свлачища и наводнения; призовава за подкрепа на МСП, по-специално тези създадените в планинските райони, които участват в горския сектор и напълно зачитат принципа на екологичната устойчивост; подчертава специалната икономическа и социална роля на горите в планинските райони и значението на инвестирането за ефективно използване на горските ресурси в тези региони; припомня значителната роля, която горите играят в осигуряването на първични и вторични суровини, използвани от фармацевтичната, козметичната и хранително-вкусовата промишленост, като по този начин допринасят за създаването на работни места; призовава в това отношение политиката на сближаване да бъде насочена в по-голяма степен върху устойчивото управление на горите;

30.  Призовава за допълнителни стимули за защита на малките преработвателни предприятия и малките и средни стопанства в планинските райони, които представляват важен източник на заетост и произвеждат продукти с определени качествени характеристики, но които средно имат по-високи разходи и по-ниска рентабилност от интензивните култури или животновъдните стопанства; призовава Комисията да насърчава пилотни проекти с цел възстановяване на традиционните икономически дейности, включително земеделието и занаятите, в засегнатите от обезлюдяване планински райони; призовава Комисията и държавите членки да насърчават въвеждането на оптимизирани административни процедури за кандидатстване и управление на използването на средствата, за да се даде на малките общности по-добър достъп до финансиране, което да стимулира дългосрочното развитие, достъпа до пазарите и създаването на организации на производителите в планинските райони;

31.  Призовава бенефициентите на ЕСИ фондовете в планинските райони да оценят потенциала и необходимостта от създаване на местни технологични и устойчиви промишлени паркове и, след подходящо проучване на осъществимостта и анализ на разходите и ползите, да обмислят изграждането на такива паркове чрез използване на средства на ЕС и национални средства;

32.  Подчертава необходимостта от стратегии за интелигентна специализация и по целесъобразност — за стимулиране на потенциала, предлаган от планинските райони;

33.  Подчертава важната роля, която социалните предприятия и алтернативните бизнес модели като например кооперативи и взаимоспомагателни дружества могат да играят за приобщаващото и устойчиво развитие на планинските райони, включително преодоляването на изолацията на маргинализираните групи и преодоляването на неравенството между половете;

34.  Подкрепя използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за икономически сектори, които не замърсяват и са ориентирани към бъдещето, като устойчивия туризъм, културното наследство, устойчивото горско стопанство, разработването на високоскоростен интернет, занаятите и сектора на възобновяемите енергийни източници; припомня значението на развиването на нови иновативни модели на туризъм и насърчаването на успешните налични модели;

Социално-икономическо измерение на планинските райони

35.  Отбелязва, че подкрепата за прехода към нисковъглеродна, устойчива на изменението на климата, ефикасна от гледна точка на ресурсите и екологично устойчива икономика би могла да бъде изтъкната в рамките на политиката на сближаване;

36.  Счита, че повишаването на квалификацията на работната сила и създаването на нови работни места в зелената икономика следва да бъде част от инвестиционните приоритети на ЕСФ и подчертава, че политиките на ЕС следва да подпомагат обучението в области като планинско земеделие, устойчив туризъм, занаятчийство, устойчиво горско стопанство и технологии за енергия от възобновяеми източници;

37.  Приветства инициативите за привличане на млади хора в селскостопанския сектор и призовава Комисията да разработи сходни програми за планинските райони; настоятелно призовава за предприемането на мерки, които да насърчат младите предприемачи да разнообразяват дейността си в области, отнасящи се до културното наследство и които не се ограничават само до сезонна дейност; подчертава ролята на научните институти и други образователни заведения, свързани с планинското земеделие; насърчава участието на младите земеделски стопани в схеми за обмен и платформи за електронно обучение;

38.  Подчертава значението на образованието на жените и момичетата и повишаването на включването на жените в области като науката, технологиите, инженерството, математиката и предприемачеството, включително сектори на зелената икономика; счита, че особено внимание следва да се отдели на подкрепата и насърчаването на жените земеделски стопани и жените, извършващи като самостоятелно заети лица дейности по директен маркетинг, туризъм, занаяти и занаятчийски проекти; подчертава значението на активното присъствие и активната роля на жените в планинските райони, по-конкретно за насърчаване на процесите на иновации и сътрудничество и за запазване на доброто функциониране на тези райони; следователно призовава Комисията и държавите членки да използват съществуващите ресурси и процедури в областта на инициативите за микрофинансиране и микрокредитиране за жени, както и за възможностите за кариерно развитие на жените в рамките на Европейския социален фонд и транснационалните проекти;

39.  Подчертава, че значението на планинските райони и ефективните мерки в ЕС бяха включени в последната реформа на ОСП; изразява своето убеждение, че ОСП следва да се стреми да компенсира природните и икономическите неблагоприятни условия, с които се сблъскват земеделските стопани, но и да им предоставя средства за ефективно използване на техните предимства;

40.  Подчертава значението на помощите в рамките на първия стълб на ОСП за поддържането на селскостопанското производство и на доходите на земеделските стопани в планинските райони; припомня, че държавите членки разполагат с възможността да въвеждат специфични преки помощи и плащания, обвързани с производството, за постигането на тези цели; припомня, че в много държави членки в резултат на недостатъчното вътрешно сближаване необвързаните с производството помощи по първия стълб са значително по-ниски, отколкото в най-благоприятните за селскостопанска дейност райони, което допълнително ограничава конкурентоспособността на стопанствата;

41.  Счита, че мерките в рамките на втория стълб на ОСП трябва да осигурят устойчивост, конкурентоспособност и диверсификация на селскостопанското производство и преработвателната промишленост в планинските райони; също така счита, че подобни мерки биха могли да допринесат за „възраждане на селските райони“ чрез подкрепа за създаването на проекти за многофункционално развитие на стопанствата, които да генерират добавена стойност и иновации, и чрез благоприятстване на селскостопанските инвестиции (в сгради, специално оборудване, модернизация и др.) и на запазването на местните породи;

42.  Счита, че един специфичен секторен подход за млекопреработвателната промишленост следва да бъде насочен към осигуряване на устойчиво производство на мляко в планинските райони, и призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да прилагат, а именно посредством втория стълб на ОСП, придружаващи компенсаторни мерки за производството на млечни продукти в неблагоприятни условия, така че да се запази и укрепи селското стопанство и ефективното функциониране на земеделските стопанства, и по-специално дребномащабните стопанства, в тези региони.

43.  Подчертава потенциала на двойното образование в планинските райони; изтъква окуражаващите резултати, постигнати от някои държави членки; приветства съществуващите проекти за двойно образование в рамките на Съюза;

44.  Счита, че подходящата физическа и ИКТ инфраструктура създава възможности за икономически, образователни, социални и културни дейности и намалява последиците от периферното положение и изолацията; призовава Комисията да представи конкретни препоръки за преодоляването на недостига на квалифицирана работна ръка в сектора на туризма, като обърне специално внимание на предизвикателствата, които представляват непривлекателните работни места и недостатъчното възнаграждение, както и препоръки за стимулиращи възможности за развитие на професионална кариера; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насочват инвестиции посредством европейските структурни и инвестиционни фондове към инфраструктурни обекти в планинските райони с цел да станат тези райони по-привлекателни за стопански дейности;

45.  Подкрепя новаторски решения, включително основани на информационните технологии, за достъп до основно качествено образование, както и възможности за формално и неформално образование и за обучение през целия живот в отдалечени планински райони, например чрез сътрудничество между планинските региони, градовете и университетите; подчертава необходимостта от висококачествено висше образование и посочва потенциала на системи за дистанционно образование, които предоставят достъп до обучение и учени от отдалечени райони; с оглед преодоляване на негативните демографски тенденции в тези райони, подчертава факта, че както равният достъп до образование и осигуряването на заведения за детски грижи, така и обучението и преквалификацията на възрастни за улесняване на активната интеграция в пазара на труда са важни проблеми, които следва да бъдат разгледани;

46.  Призовава за развиване и подобряване на здравните заведения и услугите в планински райони, наред с другото, чрез инициативи за трансгранично сътрудничество, включително развиването на трансгранични здравни заведения, където е необходимо; подкрепя развиването на доброволчеството за предоставяне на обществени услуги, като се вземат предвид най-добрите практики в някои държави членки;

47.  Припомня принципа на всеобщ достъп до публични услуги, който трябва да бъде гарантиран във всички територии на ЕС, като едновременно с това подчертава необходимостта за държавите членки и регионите да насърчават алтернативни и новаторски решения за планинските райони, включително специално пригодени решения, адаптирани към местните и регионалните потребности, ако е необходимо;

48.  Подчертава значението на инициативата за младежка заетост и на по-ефективното изпълнение на гаранцията за младежта като добра възможност за спиране на отлива на млади хора от планинските райони в отговор на демографската криза и проблема със застаряването на населението; призовава за инициативи за заетост на младите хора, специално ориентирани към посрещане на потребностите на слабо развитите планински райони;

49.  Подчертава, че продължават да съществуват неравенства между половете в общностите в планинските райони, особено в случая на маргинализираните общности и уязвимите групи; призовава Комисията да предприеме действия за интегриране на измерението на пола на хоризонтално и вертикално равнище за всяка област на политиката и по-конкретно да финансира политиката за свързаност в тези райони; призовава към сравнителен анализ на особеностите на положението на жените в планинските райони, в частност в планинските райони в неблагоприятно положение;

50.  Насърчава и призовава за подкрепа, включително чрез използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, на инициативи за подобряване на социалното и културното сближаване и приобщаване в планинските общности, както и за преодоляване на физическата изолация и липсата на културно многообразие, по-специално посредством предоставянето на достъп и пряко участие в изкуствата и културния живот;

51.  Подчертава значението на интегрираните териториални инициативи с оглед на интегрирането на мигрантите, във връзка с процесите, отнасящи се до демографското и социално-икономическо обновяване и възстановяване в планинските райони, включително тези, които са в процес на обезлюдяване; призовава Комисията да улеснява и насърчава разпространението на такива инициативи;

Опазване на околната среда и борба с изменението на климата в планинските райони

52.  Припомня богатството, по отношение на количество и разнообразие, на възобновяемите енергийни източници в планинските райони; счита, че тези райони следва да поемат водеща роля за постигането на целите на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници; призовава Комисията да съсредоточи вниманието си върху политики, които насърчават и улесняват използването на възобновяеми енергийни източници в планинските райони;

53.  Подчертава необходимостта от защита на европейско равнище на емблематични високопланински видове, които могат да живеят в презграничните планински вериги, като например дивата антилопа, дивата коза, големите грабливи птици, мечките, вълците и рисовете; призовава Комисията и държавите членки да създадат план за защита и възстановяване на емблематични високопланински видове;

54.  Подчертава също така потенциала на вулканичните планински райони и вулканите, особено що се отнася до приноса на вулканологията, за постигането на целите по отношение на възобновяемата енергия и приноса на тези райони за предотвратяването и управлението на природни бедствия, като например изригването на вулкани;

55.  Призовава държавите членки и Комисията да идентифицират всички високопланински курорти, за които забраната за използване на автомобили би имала положително въздействие върху борбата с топенето на ледниците на местно равнище;

56.  Подчертава, че за постигането на целите на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници и експлоатирането на енергията от възобновяеми източници, трябва да се вземе предвид равновесието на природата и опазването на околната среда, включително на планинските райони; припомня, че в някои случаи, добивът на водна енергия и биомаса може да засегне екосистемите, както и че вятърните и слънчевите електроцентрали биха могли да навредят на ландшафта, като същевременно са и източник на местно развитие;

57.  Отбелязва, че планинските, включително вулканичните райони и техните екосистеми са особено уязвими спрямо изменението на климата и хидрогеоложките рискове, като за тези региони последиците са изключителни значими, включително в резултат на повишения брой природни бедствия, които могат да окажат екологично въздействие и върху съседните райони, както и да се отразят отрицателно на икономическото развитие и туризма; счита във връзка с това, че опазването на околната среда, борбата с изменението на климата и предприемането на подходящи мерки за приспособяване към изменението на климата трябва да бъдат в центъра на бъдещата „програма на ЕС за планинските райони“, включително на плана за действие в областта на изменението на климата; подчертава също необходимостта от разработване на мрежа за анализ и обмен на добри практики в тези райони;

58.  Подчертава значението на опазването и защитата на уникалните местообитания на планинските райони и развитието им по устойчив начин, включително чрез възстановяване на биологичното разнообразие и почвите, насърчаване на природното наследство и на екосистемните услуги, и предоставяне на зелена инфраструктура, като по този начин също така се предлагат възможности за работа в тези сектори; припомня ключовото значение на земеделието и устойчивото управление на земята и горите в планинските райони за опазване на биологичното разнообразие и предотвратяване на въздействията върху околната среда и ландшафта;

59.  Подчертава, че планинските райони са важен източник за водните ресурси, които трябва да се опазват и управляват по устойчив начин; отбелязва, че някои градски райони разчитат на екосистемни услуги, предлагани от планинските райони, както и че тези райони често не получават справедлива възвръщаемост; призовава местните органи да обмислят установяване на публично-частните партньорства под формата на проекти за сътрудничество за събиране и опазване на водните запаси за градските общности в близост до планинските райони; подкрепя финансирането на мерки за съхраняване на вода, за да се гарантира, че селскостопанските площи се напояват по устойчив и ефикасен начин и че се запазва минимално равнище на дебита на водата в реките;

60.  Подкрепя развитието на устойчивия туризъм като положителна възможност за осигуряване на работни места и насърчаване на устойчивото развитие на тези райони; подчертава необходимостта от развитие на широколентов интернет като основа за устойчив туризъм;

61.  Подчертава необходимостта от активно сътрудничество на база взаимодействие между селскостопанските и другите икономически дейности в обектите от „Натура 2000“ и в други защитени зони (национални паркове, природни паркове и т.н.), които са разположени в планински райони;

Достъпност и свързаност в планинските райони

62.  Счита, че интернет и, по-специално, технологиите за достъп от следващо поколение (NGA) играят решаваща роля в преодоляването на предизвикателствата, пред които са изправени планинските райони; припомня, че интернет е свързан с услугите от общ интерес (УОИ) и че липсата на достъп до тези услуги може да доведе до обезлюдяване;

63.  Призовава държавите членки да създадат стимули за по-активно развитие на публично-частните партньорства в планинските райони, в областта на транспорта, комуникациите и енергийните инфраструктури, тъй като липсата на икономии от мащаба прави предоставянето на тези услуги непривлекателно от търговска гледна точка; подчертава, че единствено по-добрият транспорт и други инфраструктури с достатъчно добро качество могат да създават икономически растеж и нови работни места в планинските райони;

64.  Отбелязва, че туризмът е повлиян в голяма степен от наличието на инфраструктура и достъпа до услуги от общ интерес; призовава Комисията да разгледа възможностите за създаване на инфраструктура в подкрепа на туризма в планинските райони;

65.  Отбелязва, че новите технологии в областта на информацията и комуникацията предлагат широк спектър от възможности за заетост, социално приобщаване и овластяване в развиващата се дигитална икономика; следователно счита, че специфичната подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове е необходима за насърчаване на такива възможности; призовава държавите членки да насърчат дистанционната работа, електронната търговия и използването на канали на цифровия маркетинг в тези райони за подобряване на управлението на разходите на дружествата; счита, че по-лесният достъп до нови информационни технологии би могъл да доведе до разработването на програми за дистанционно образование в области с недостиг на учители, както и услуги за електронно здравеопазване, което би могло да спомогне за предотвратяване на обезлюдяването на планинските райони; призовава да бъдат предложени и споделени примери за добри практики, като по този начин се допринесе за икономическата диверсификация на планинските райони;

66.  Приветства сателитната ваучерна схема на ЕС, чрез която спътникови връзки, предоставят полезна алтернатива за райони с недостатъчна инфраструктура или, когато е налице липса на интерес от страна на инвеститорите;

67.  Призовава Комисията, когато разработва политики за широколентов достъп, да вземе предвид липсата на инфраструктура и липсата на интерес от страна на инвеститорите,който се дължи на слаба населеност и отдалеченост на планинските райони; призовава Комисията да разработи конкретни политики за преодоляване на цифровото разделение в тези райони, включително чрез необходимите публични инвестиции;

68.  Припомня, че социалното и икономическото развитие на планинските райони, които в някои държави членки са и отдалечени райони, зависи от транспортните връзки между тях и други райони в дадена държава членка или трансграничните райони; призовава националните органи в сътрудничество с Комисията да улесняват изпълнението на проекти за транспортна свързаност на планинските райони с основни национални и трансевропейски пътища и транспортни коридори, най-вече транспортната инфраструктура (TEN-T), чрез използване на различни фондове на ЕС и финансови инструменти, включително инвестиции на ЕИБ;

69.  Призовава планинските райони на Европа да инвестират чрез ЕФРР в разработването на по-ефективни и по-добре свързани железопътни и трамвайни линии;

o
o   o

70.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Комитета на регионите, както и на правителствата и на националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.
(7) ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 56.
(8) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(9) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.
(10) OВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0109.
(12) OВ C 50 E, 21.2.2012 г., стр. 55.
(13) Приети текстове, P7_TA(2013)0577.
(14) OВ C 55, 12.2.2016 г., стр. 117.
(15) ОВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 32.
(16) ОВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 30.
(17) ОВ C 305 E, 11.11.2010 г., стр. 14.
(18) ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 81.
(19) ОВ C 166, 7.6.2011 г., стр. 23.

Правна информация - Политика за поверителност