Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 12 май 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Кримските татари
 Гамбия
 Джибути
 Задължителен автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане *
 Проследимостта на рибните продукти и продуктите от аквакултури в заведенията за хранене и търговията на дребно
 Статут на пазарна икономика на Китай
 Последващи действия и актуално състояние на Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие
 Задължително посочване на страната на произход или на мястото на произход за определени храни
 Рамково споразумение относно родителския отпуск
 Предотвратяване и борба с трафика на хора

Кримските татари
PDF 476kWORD 91k
Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно кримските татари (2016/2692(RSP))
P8_TA(2016)0218RC-B8-0582/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Източното партньорство (ИП), Украйна и Руската федерация,

—  като взе предвид докладите на мисията за оценка на правата на човека в Крим, изготвени от Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Върховния комисар на ОССЕ по националните малцинства (ВКНМ),

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, Международния пакт за граждански и политически права и Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP),

—  като взе предвид решенията на Европейския съвет от 21 март, 27 юни и 16 юли 2014 г. за налагане на санкции на Руската федерация в отговор на незаконното анексиране на Крим,

—  като взе предвид Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН от 27 март 2014 г., озаглавена „Териториалната цялост на Украйна“,

—  като взе предвид доклада на Фрийдъм хаус „Свобода по света през 2016 г.“, който оценява състоянието на политическите и гражданските свободи в незаконно анексирания Крим като „несвободно“,

—  като взе предвид решението на така наречения Върховния съд на Крим от 26 април 2016 г., с което Меджлисът на народа на кримските татари беше обявен за екстремистка организация и беше забранена неговата дейност на Кримския полуостров,

—  като взе предвид изявленията на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 14 април 2016 г. относно преустановяването на дейностите на Меджлиса на кримските татари и от 26 април 2016 г. относно решението на „Върховния съд“ на Крим за забрана на дейностите на Меджлиса,

—  като взе предвид изявлението на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа от 26 април 2016 г., в което се призовава настоятелно за отмяна на забраната на Меджлиса, и изявлението на генералния секретар на Съвета на Европа от 26 април 2016 г., че забраната на Меджлиса на кримските татари крие в себе си риска от преследване на общността на кримските татари като цяло,

—  като взе предвид Протокола от Минск от 5 септември 2014 г. и Меморандума от Минск от 19 септември 2014 г. относно изпълнението на мирния план от 12 точки,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Руската федерация незаконно анексира Крим и Севастопол и следователно представлява окупационна сила, нарушила международното право, включително Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Меморандума от Будапеща от 1994 г. и Договора от 1997 г. за приятелство, сътрудничество и партньорство между Руската федерация и Украйна;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз и международната общност нееднократно изразяваха своята загриженост относно положението с правата на човека в окупираните територии и систематичното преследване на тези, които не приемат новите власти; като има предвид, че тези т.нар. власти са насочили своите действия срещу коренната общност на кримските татари, по-голямата част от които се противопоставиха на руското превземане на полуострова и бойкотираха т.нар. референдум на 16 март 2014 г.; като има предвид, че институциите и организациите на кримските татари все по-често биват обявявани за „екстремистки“ и видни членове на татарската общност в Крим биват арестувани или рискуват да бъдат арестувани като „терористи“; като има предвид, че злоупотребите срещу татарите включват отвличане, насилствено изчезване, насилие, изтезания и извънсъдебни убийства, които фактически управляващите органи не са успели да разследват и преследват по съдебен път, както и системни проблеми от правно естество относно правата на собственост и регистрация;

В.  като има предвид, че на лидерите на кримските татари, в това число Мустафа Джемилев и Рафат Чубаров, е било забранено влизането в Крим и че те вече могат да сторят това, но под заплаха от арест, като по този начин споделят съдбата на множество други членове на Меджлиса, активисти на кримските татари и разселени лица; като има предвид, че над 20 000 кримски татари са били принудени да напуснат Крим и да се преселят в континенталната част на Украйна съгласно данните, предоставени от правителството на Украйна;

Г.  като има предвид, че лидерът на народа на кримските татари, Мустафа Джемилев, който по-рано е прекарал 15 години в съветски затвор, е публикувал списък с 14 кримски татари, които са политически затворници на т.нар. руски власти на Крим, включително Ахтем Чийгоз, първи заместник-председател на Меджлиса, който е задържан в Симферопол в очакване на съдебен процес; призовава да се обърне особено внимание на неговото здравословно състояние и подчертава значението на публичния характер на съдебния процес срещу него и на възможността за наблюдение на процеса от страна на Съвета на Европа и на други международни организации;

Д.  като има предвид, че Руската федерация е ограничила достъпа до Крим за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), ООН и Съвета на Европа, като в случая дори не става дума за НПО за правата на човека и независими журналисти; като има предвид, че липсата на достъп прави наблюдението и докладването относно правата на човека в Крим изключително трудно;

Е.  като има предвид, че цялото население на кримските татари, коренни жители на Крим, беше насилствено депортирано към други части на тогавашния СССР през 1944 г. без право на връщане до 1989 г.; като има предвид, че на 12 ноември 2015 г. Върховната рада на Украйна прие резолюция, в която се признава депортирането на кримските татари през 1944 г. като геноцид и се обявява 18 май за Ден на възпоменание;

Ж.  като има предвид, че на 26 април 2016 г. така нареченият Върховен съд на Крим се произнесе в полза на искане от така наречения главен прокурор на Крим, Наталия Поклонская, като обвини Меджлиса, който е представителен орган на кримските татари от своето създаване през 1991 г. и се е ползвал с пълен правен статус от май 1999 г., в екстремизъм, тероризъм, нарушения на правата на човека, актове на саботаж и незаконни действия срещу органите на властта;

З.  като има предвид, че Меджлисът понастоящем е обявен за екстремистка организация и е включен в списъка на Министерството на правосъдието на Русия на НПО, чиито дейности трябва да бъдат преустановени; като има предвид, че като следствие от това дейностите на Меджлиса са забранени в Крим и в Русия; като има предвид, че тази забрана би могла да се приложи към повече от 2500 представители на 250 градски и селски меджлиса в Крим;

И.  като има предвид, че решението на така наречения Върховен съд и на така наречения главен прокурор на Крим са съществена част от политиката на репресии и заплахи от страна на Руската федерация, която наказва това малцинство за неговата лоялност към украинската държава по време на нелегалното анексиране на полуострова преди две години;

Й.  като има предвид, че е налице явно нарушение на международното хуманитарно право (включително на Четвъртата Хагска конвенция от 1907 г., на Четвъртата Женевска конвенция от 1949 г. и на Допълнителен протокол I към нея от 1977 г.), според който окупационната сила не може да възбужда наказателно преследване срещу цивилни лица за престъпления, извършени преди окупацията, и следователно наказателното право на окупираната територия остава в сила;

1.  Осъжда решително решението на така наречения Върховен съд на Крим за забрана на Меджлиса на народа на кримските татари хора и призовава за незабавното отменяне на това решение; счита, че това решение представлява систематично и целенасочено преследване на кримските татари и политически мотивирано действие, насочено към по-нататъшно сплашване на законните представители на татарската общност; подчертава значението на този демократично избран орган за вземане на решения, представляващ народа на кримските татари;

2.  Изтъква, че забраната на Меджлиса на народа на кримските татари, който е законният и признат представителен орган на местното население на Крим, ще предостави благодатна почва за стигматизирането на кримските татари чрез по-нататъшна дискриминация срещу тях и нарушаване на техните човешки права и на основните граждански свободи и че това решение представлява опит за тяхното експулсиране от Крим, който е тяхна историческа родина; изразява загриженост, че обявяването на Меджлиса за екстремистка организация може да доведе до допълнителни обвинения в съответствие с разпоредбите на Наказателния кодекс на Руската федерация;

3.  Припомня, че забраната на Меджлиса означава, че ще бъде забранено неговото свикване, публикуването на неговите становища в средствата за масово осведомяване, организирането на обществени прояви или използването на банкови сметки; призовава ЕС да осигурява финансова подкрепа за дейностите на Меджлиса, докато е в изгнание; призовава за увеличаване на финансирането за организациите за защита на правата на човека, които работят от името на Крим;

4.  Припомня печалната втора годишнина от незаконното анексиране на Кримския полуостров от Руската федерация на 20 февруари 2014 г.; припомня, че осъжда решително този акт, който е в нарушение на международното право; изразява своя твърд ангажимент към политиката на непризнаване на незаконното анексиране на Крим и към санкциите, наложени в резултат от него, и призовава да се обмисли разширяването на списъка на подлежащите на санкции лица от страна на ЕС във връзка със забраната на Меджлиса; призовава всички държави членки да се придържат стриктно към този списък; изразява съжаление във връзка с посещенията в Крим, организирани без съгласието на украинските власти, от страна на някои политици от държави — членки на ЕС, сред които са членове на националните парламенти и на Европейския парламент, и призовава парламентаристите да се въздържат от подобни посещения в бъдеще;

5.  Отново потвърждава своя категоричен ангажимент по отношение на суверенитета, политическата независимост, единството и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници и по отношение на нейния свободен и суверенен избор да следва европейски път; призовава всички страни да започнат незабавно да се стремят към мирно повторно интегриране на окупирания Кримски полуостров в украинския правен ред чрез политически диалог и при пълно спазване на международното право; счита, че възстановяването на контрола от страна на Украйна върху полуострова е от основно значение за възстановяването на отношенията на сътрудничество с Руската федерация, включително прекратяване на санкциите във връзка с Крим;

6.  Осъжда строгите ограничения на свободата на изразяване, на сдружаване и мирни събрания, включително на традиционни възпоменателни мероприятия, като например годишнината от депортирането на кримските татари от тоталитарния режим на сталинисткия Съветски съюз и на културни прояви на кримските татари;

7.  Осъжда ограниченията на свободата на медиите в Крим, в частност отнемането на лиценза на най-големия телевизионен канал на кримските татари, ATR; призовава за повторното пускане в ефир на този канал, на детския телевизионни канал „Лале“ и на радиостанцията „Мейдан“; счита, че тези актове лишават кримските татари от важен инструмент за поддържане на своята културна и езикова идентичност; отбелязва създаването на новия канал „TV Милет“ и призовава за цялостно гарантиране на независимостта на журналистите;

8.  Изразява дълбоко съжаление относно систематичното ограничаване на свободата на словото под претекст на екстремизъм и наблюдението на социалните медии с цел разкриване на активисти, които не признават новия ред и които оспорват валидността на „референдума“, проведен на 16 март 2014 г.; припомня, че тази позиция беше заета от сто държави — членки на Общото събрание на ООН, с приемането на Резолюция 68/262;

9.  Припомня, че народът на кримските татари е бил жертва на множество несправедливости в своята история, които доведоха до масовото депортиране на кримските татари от съветските власти и до отчуждаването на техните земи и ресурси; изразява съжаление във връзка с факта, че дискриминационните политики, прилагани от така наречените власти, възпрепятстват връщането на тази имоти и ресурси или се използват като инструмент за купуване на подкрепа;

10.  Настоятелно призовава Руската федерация, която съгласно международното хуманитарно право носи крайната отговорност като окупиращата държава в Крим, да зачита правния ред в Крим и да защитава гражданите от произволни съдебни или административни мерки и решения, като по този начин изпълни собствените си ангажименти като член на Съвета на Европа, и да проведе независимо международно разследване на всички нарушения на международното право или на правата на човека, извършени от окупационните сили и от така наречените местни органи на властта; призовава за повторното задействане на контактната група за семействата на изчезнали лица;

11.  Призовава за постоянен и безпрепятствен достъп до Крим за съответните международни органи за правата на човека с цел наблюдение на положението с правата на човека;

12.  Приветства инициативата на Украйна за установяване на международен механизъм за преговори във формат „Женева плюс“ относно възстановяването на украинския суверенитет в Крим, който следва да включва пряко ангажиране от страна на ЕС; призовава Руската федерация да започне преговори с Украйна и други страни относно прекратяването на окупацията на Крим, да прекрати търговското и енергийното ембарго и да отмени извънредното положение в Крим;

13.  Призовава за запазването на историческата и традиционна мултикултурна среда в Крим и за пълно зачитане на украинските, татарските и другите малцинствени езици и отделни култури; осъжда правния натиск върху културните и образователните организации на кримските татари, включително върху организациите, които се занимават с децата представители на общността на кримските татари;

14.  Призовава Руската федерация да разследва всички случаи на изтезания на затворници, задържани незаконно в Крим, включително Ахтем Чийгоз, първи заместник-председател на Меджлиса, Мустафа Дегерменджи и Али Асанов, които са били арестувани в Крим от така наречените местни власти заради техния мирен протест срещу окупацията, и да гарантира тяхното безопасно завръщане в Украйна; отново призовава за освобождаване на Олег Сенцов и Олександр Колченко; настоятелно призовава Руската федерация да прекрати политически мотивираното съдебно преследване на дисиденти и граждански активисти; осъжда последващото им предаване на Руската федерация и насилствено налагане на руско гражданство; призовава Руската федерация да си сътрудничи тясно със Съвета на Европа и ОССЕ в горепосочените случаи;

15.  Призовава Европейската служба за външна дейност и Съвета да засилят натиска върху Руската федерация, така че тя да позволи на международните организации достъп до Крим с цел наблюдение на положението с правата на човека с оглед на продължаващите груби нарушения на основните свободи и правата на човека на полуострова и за установяване на непрестанен международен мониторинг и на механизми, основани на конвенциите; подчертава, че всяко международно присъствие на място следва да бъде добре координирано, договорено с Украйна и подкрепено от големите международни организации за правата на човека;

16.  Отново изразява своята дълбока загриженост относно положението на ЛГБТИ лицата в Крим, което се е влошило значително вследствие на руското анексиране;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на президента, правителството и парламента на Украйна, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на президента, правителството и парламента на Руската федерация и на Меджлиса на народа на кримските татари.


Гамбия
PDF 478kWORD 92k
Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно Гамбия (2016/2693(RSP))
P8_TA(2016)0219RC-B8-0591/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Гамбия,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.(1),

—  като взе предвид няколко парламентарни въпроса относно положението в Гамбия,

—  като взе предвид изявлението на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 17 април 2016 г. относно положението с правата на човека в Гамбия,

—  като взе предвид няколко изявления, направени от делегацията на ЕС в Гамбия,

—  като взе предвид резолюцията на Комисията на Африканския съюз от 28 февруари 2015 г. относно положението с правата на човека в Република Гамбия,

—  като взе предвид изявлението, направено от генералния секретар на ООН Бан Ки‑мун на 17 април 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от специалния докладчик за изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, с Допълнение: Мисия в Гамбия от 2 март 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции относно Гамбия от 11 май 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на работната група на Организацията на обединените нации за общия периодичен преглед относно Гамбия от 24 декември 2014 г.,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство от Котону, подписано през юни 2000 г.,

—  като взе предвид конституцията на Гамбия,

—  като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Яйя Джаме завзе властта в Гамбия с военен преврат през 1994 г.; като има предвид, че той беше избран за президент през 1996 г. и оттогава е преизбиран три пъти при оспорвани обстоятелства;

Б.  като има предвид, че президентските избори са насрочени да се проведат на 1 декември 2016 г., а парламентарните избори — на 6 април 2017 г.; като има предвид, че последните президентски избори, проведени през 2011 г., бяха осъдени от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) за липсата на легитимност и това, че бяха съпътствани от репресии и сплашване на опозиционните партии и техните избиратели;

В.  като има предвид, че мирна демонстрация, проведена на 14 април 2016 г. в Серекунда, предградие на столицата Банджул, с която се призоваваше за избирателна реформа, доведе до насилствени прояви от страна на гамбийските сили за сигурност и произволни арести на протестиращи лица, сред които няколко членове на Обединената демократическа партия (ОДП); като има предвид, че опозиционният лидер и член на ОДП Соло Санденг почина малко след задържането си при подозрителни обстоятелства;

Г.  като има предвид, че членове на ОДП се събраха отново на 16 април 2016 г., за да потърсят правосъдие по повод на смъртта на г-н Санденг и освобождаване на останалите членове на тяхната партия; като има предвид, че полицията използва сълзотворен газ срещу демонстрантите и задържа редица лица;

Д.  като има предвид, че опозиционният лидер Усайну Дарбо и други висши партийни служители бяха арестувани и продължават да се намират под държавна опека, като има сведения, че страдат от тежки наранявания;

Е.  като има предвид, че на изпълнителния директор на независимата радиостанция Теранга FM, Аладжи Абдули Сисей, който беше задържан на 2 юли 2015 г. от Националната разузнавателна агенция (NIA), беше отказано три пъти освобождаването под гаранция въпреки лошото му здравословно състояние;

Ж.  като има предвид, през март 2016 г. работната група на ООН относно произволното задържане публикува становище, прието по време на последното му заседание през декември 2015 г., в което се подчертава, че г-н Сисей е бил произволно лишен от свобода и се призовава Гамбия да го освободи и оттегли всички обвинения срещу него;

З.  като има предвид, че защитници на правата на човека и журналисти в Гамбия са жертви на злоупотреби и репресивно законодателство и са изправени непрекъснато пред тормоз и сплашване, арестуване и задържане, както и насилствено изчезване или принудително изгнание;

И.  като има предвид, че изтезанията и другите форми на малтретиране се използват редовно в Гамбия; като има предвид, че съществуват данни, че хора са били рутинно брутално изтезавани или малтретирани по друг начин с цел извличане на „признания“, които след това се използват в съда, както е видно от доклада, изготвен след посещението на специалния докладчик на ООН относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в Гамбия през 2014 г.;

Й.  като има предвид, че произволните арести от NIA и полицията се извършват редовно, като в случая на бившия заместник-министър на земеделието, Усман Джаме и ислямските учени, шейх Омар Коли, имам Усман Сауане и имам Черно Гасама, и често лица биват задържани без обвинение и след изтичане на 72‑часовия срок, в рамките на който заподозряното лице трябва да бъде изправено пред съда, което представлява нарушение на конституцията;

К.  като има предвид, че понастоящем законодателството, насочено срещу хомосексуалността в Гамбия, предвижда дългосрочно лишаване от свобода и тежки глоби за „проявите на хомосексуалност с утежняващи обстоятелства“; като има предвид, че ЛГБТИ лицата са често жертви на нападения, заплахи и произволни арести от страна на силите за сигурност, като някои от тях са били принудени да напуснат страната за собствената си безопасност;

Л.  като има предвид, че Гамбия е една от петнадесетте най-бедни държави в света, като близо една четвърт от населението е изправена пред хронична продоволствена несигурност; като има предвид, че страната е силно зависима от международна помощ; като има предвид, че 14 475 гамбийци са подали молба за предоставяне на убежище в ЕС от 2015 г. насам;

М.  като има предвид, че положението с правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава в Гамбия повдига реални опасения; като има предвид, че от края на 2009 г. насам ЕС е разглеждал тези въпроси в диалог по член 8 от Споразумението от Котону, но с малък конкретен напредък;

Н.  като има предвид, че вследствие на опасенията си във връзка със състоянието на човешките права, ЕС драстично намали помощта си за Гамбия, въпреки че продължава да бъде най-големия донор на страната с общо 33 млн. евро, разпределени за периода 2015—2016 г. по линия на националната индикативна програма (НИП); като има предвид, че след това намаляване на помощта, през юни 2015 г. президентът Джаме внезапно експулсира Аниес Гийяр, шарже д'афер на ЕС в Гамбия;

О.  като има предвид, че НИП за Гамбия за периода 2015—2016 г. предоставя инвестиции в селското стопанство и продоволственото осигуряване, както и в транспортния сектор, но не са предвидени средства за развитието на гражданското общество, демократичното управление и насърчаването на правата на човека и принципите на правовата държава;

П.  като има предвид, че Гамбия е член на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS); като има предвид, че през юли 2014 г. беше сключено споразумение за икономическо партньорство (СИП) между ЕС и Икономическата общност на западноафриканските държави, което ще бъде ратифицирано през 2016 г.; като има предвид, че СИП трябва да засили не само справедливата търговия, но и правата на човека и постигането на целите за устойчиво развитие;

Р.  като има предвид, че Гамбия е държава — членка на Африканския съюз (АС), държава, която е страна по Хартата на Африканския съюз, и е подписала Африканската харта за демокрация, избори и управление;

С.  като има предвид, че изменението на Закона за изборите през 2015 г. налага на опозиционните партии прекомерно високи цени, правейки Гамбия една от държавите, в които представянето на кандидатури за обществени длъжности е най-скъпо, като в този процес се ограничават правата на гражданите;

1.  Изразява дълбоката си загриженост по отношение на бързо влошаващото се положение по отношение на сигурността и правата на човека в Гамбия и осъжда нападенията от 14 и 16 април 2016 г. срещу мирни демонстранти;

2.  Призовава за незабавното освобождаване на всички демонстранти, арестувани във връзка с протестите на 14 и 16 април 2016 г.; призовава правителството на Република Гамбия да гарантира справедлив съдебен процес за всички заподозрени лица, задържани по обвинения за участие в опити за противоконституционна смяна на правителството; призовава органите на Гамбия да гарантират физическата и психологическа неприкосновеност при всички обстоятелства на тези заподозрени, както и да осигури незабавно медицинска помощ за ранените; изразява своята загриженост по отношение на свидетелствата за изтезания и малтретиране на други затворници;

3.  Настоятелно призовава властите в Гамбия да проведат бързо и независимо разследване на тези събития, и по-специално изразява сериозна загриженост във връзка със съобщенията за смъртта на опозиционния активист Соло Санденг по време на неговото задържане;

4.  Осъжда решително насилственото изчезване, произволните арести, изтезанията и другите нарушения на правата на човека, насочени срещу гласовете, изразяващи несъгласие — в т.ч. журналисти, защитници на правата на човека, политически опоненти и критици, както и лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица — извършвани по време на управлението на президента Яйя Джаме; призовава всички затворници, задържани в изолация, да бъдат изправени пред съда или освободени;

5.  Призовава ЕС и Африканския съюз да работят с Гамбия за въвеждане на гаранции срещу изтезанията, за осигуряване на независим достъп до всички затворници и реформа на всякакво законодателство, което засяга правата на свобода на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания, включително престъпленията противодържавна дейност, престъпна клевета и „разпространяване на неверни сведения“ в Наказателния кодекс, както и за изменение на закона за информацията и комуникациите от 2013 г., който включва цензура на изразяването онлайн;

6.  Призовава Гамбия да ратифицира Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

7.  Призовава правителството на Гамбия да разследва доказателствата относно нарушения на правата на човека от страна на NIA, да подготви законодателство, което разглежда въпросите за равните права на гражданите, включително въпросите, засягащи неравенството, и да продължи да работи по плановете за създаване на Национална комисия за правата на човека в съответствие с Парижките принципи за институциите по правата на човека, която да проучва и следи за предполагаеми нарушения на правата на човека;

8.  Настоятелно призовава правителството на Гамбия и регионалните органи да предприемат всички необходими мерки за прекратяване на дискриминацията, нападения и инкриминирането на ЛГБТИ лица и гарантиране на тяхното право на свобода на изразяване, включително чрез премахването от наказателния кодекс на Гамбия на разпоредбите, инкриминиращи ЛГБТИ лицата;

9.  Призовава органите на Гамбия да предотвратят всякаква религиозна дискриминация и да насърчават и предприемат действия в полза на провеждането на мирен и приобщаващ диалог между всички общности;

10.  Призовава Икономическата общност на западноафриканските държави и Африканския съюз да продължат да бъдат ангажирани във връзка с продължаващите нарушения на правата на човека, извършени от гамбийския режим; припомня, че продължават да съществуват големи предизвикателства за сигурността и стабилизирането в региона на Западна Африка и подчертава необходимостта Африканският съюз и Икономическата общност на западноафриканските държави да следят отблизо положението в Гамбия и да поддържат постоянен политически диалог с властите в Гамбия за засилване на демокрацията и принципите на правовата държава;

11.  Настоятелно призовава правителството на Република Гамбия да ратифицира Африканската харта за демокрация, избори и управление преди провеждането на президентските избори, насрочени за декември 2016 г.;

12.  Призовава правителството на Гамбия да влезе в истински диалог с всички опозиционни политически партии относно законодателните и политически реформи, които да гарантират свободни и честни избори, както и да осигури зачитането на свободата на сдружаване и събрания, в съответствие с международните задължения на Гамбия; припомня, че пълноценното участие на опозицията и независимото гражданско общество в независими и свободни национални избори е важен фактор за успеха на тези избори;

13.  Насърчава международната общност, включително местните организации за защита на правата на човека и НПО, както и делегацията на ЕС в Гамбия и други имащи отношение международни институции, активно да наблюдават избирателната процедура, като се обръща специално внимание на гарантирането на общественото спазване на свободата на сдружаване и събрания;

14.  Призовава правителството на Гамбия да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, при всички обстоятелства, пълното зачитане на свободата на изразяване на мнение и свободата на печата; във връзка с това призовава за реформа на разпоредбите на закона за информацията и комуникациите с цел националното законодателство да бъде приведено в съответствие с международните стандарти;

15.  Изразява загриженост, че НИП за Гамбия за периода 2015—2016 г. не предвижда никаква подкрепа или финансиране за гражданското общество, нито за демократичното управление, насърчаване на принципите на правовата държава и защитата на правата на човека; призовава Комисията да гарантира, че демократичното управление, принципите на правовата държава и защитата на правата на човека са основните сектори на всички бъдещи споразумения за сътрудничество за развитие, които предстои да се разглеждат между ЕС и Гамбия;

16.  Призовава делегацията на ЕС в Гамбия да използва всички инструменти, с които разполага, включително Европейския инструмент за демокрация и права на човека, за да наблюдава активно условията на задържане в Гамбия и да следи и наблюдава разследванията на правителството във връзка с потушаването на протестите на 14 и 16 април 2016 г. и третирането на демонстрантите в местата за задържане, както и да положи още повече усилия за сътрудничество с членове на политическата опозиция, студентски лидери, журналисти, защитници на правата на човека, синдикалисти и ЛГБТИ лидери;

17.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да проведат обществени консултации съгласно член 96 от Споразумението от Котону и да обмислят възможността за замразяване на всякаква нехуманитарна помощ за правителството на Гамбия и за налагане на забрана за пътуване или други целеви санкции спрямо длъжностни лица, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на правителствата на държавите от Икономическата общност на западноафриканските държави, на правителството и парламента на Гамбия, на генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0079.


Джибути
PDF 515kWORD 103k
Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно Джибути (2016/2694(RSP))
P8_TA(2016)0220RC-B8-0594/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Джибути, включително резолюциите от 4 юли 2013 г. относно положението в Джибути(1) и от 15 януари 2009 г. относно положението в Африканския рог(2),

—  като взе предвид националната индикативна програма за Джибути по линия на 11‑ия Европейски фонд за развитие от 19 юни 2014 г.,

—  като взе предвид изявленията от 12 април 2016 г. и от 23 декември 2015 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност,

—  като взе предвид декларацията на върховния представител Федерика Могерини от името на ЕС по случай Световния ден на свободата на печата от 3 май 2016 г.,

—  като взе предвид регионалното политическо партньорство на ЕС за мир, сигурност и развитие в Африканския рог,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, която е ратифицирана от Джибути,

—  като взе предвид действията и съобщенията на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) относно Джибути,

—  като взе предвид предварителните заключения от 10 април 2016 г. на мисията за наблюдение на избори на Африканския съюз, която наблюдава президентските избори,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, по който Джибути е страна от 2003 г.,

—  като взе предвид рамковото споразумение, подписано на 30 декември 2014 г. между UMP (Съюза за президентско мнозинство), коалицията на власт, и USN (Съюза за национално спасение), коалицията на опозиционните партии, което има за цел да насърчава „мирна и демократична национална политика“,

—  като взе предвид Указ № 2015-3016 PR/PM от 24 ноември 2015 г., приет от Съвета на министрите на Джибути, с който се въвеждат извънредни мерки за сигурност след нападенията в Париж от 13 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Протокола относно правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Споразумението от Котону, подписано на 23 юни 2000 г. и преразгледано на 22 юни 2010 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Република Джибути от 1992 г., която признава основните свободи и основните принципи на добро управление,

—  като взе предвид насоките за мисиите за наблюдение на избори и мисиите за наблюдение на Африканския съюз,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Исмаил Омар Геле е президент на Джибути от 1999 г. насам, след като извоюва голяма победа на изборите през април 2016 г. с 87,1% от гласовете, срещу която опозиционни партии и групи по правата отправиха критики, че е постигната чрез политически репресии; като има предвид, че някои опозиционни кандидати бойкотираха изборите през 2005, 2011 и 2016 г.; като има предвид, че президентът Геле убеди Националното събрание да внесе поправки в Конституцията през 2010 г., след като съобщи, че няма да се кандидатира отново на изборите през 2016 г., чрез което стана възможно неговото кандидатиране за трети мандат през 2011 г.; като има предвид, че последвалите протести на гражданското общество бяха потушени;

Б.  като има предвид, че централното местоположение на Джибути в Аденския залив придаде на страната стратегическо значение за чуждестранните военни бази и Джибути се счита за център за борбата с пиратството и тероризма;

В.  като има предвид, че десет жени от Джибути обявиха гладна стачка в Париж с искане за провеждане на международно разследване на изнасилването на жени от Джибути, като четири от обявилите гладна стачка жени твърдят, че самите те са били изнасилени, докато друга жена, Фату Амбаса, 30 г., гладува в памет на своята братовчедка, Халима, за която се твърди, че е била жертва на групово изнасилване през 2003 г. на 16-годишна възраст, довело до смъртта ѝ; като има предвид, че осем от тези жени продължиха своите протести за деветнадесет дни от 25 март до 12 април 2016 г., а други десет жени последваха този пример в Брюксел; като има предвид, че органите на Джибути оспорват техните твърдения; като има предвид, че жени са вземани за заложници в конфликта между армията на Джибути и FRUD-armé; като има предвид, че Комитетът на жените от Джибути (Comité des Femmes Djiboutiennes Contre le Viol et l’Impunité — Комитет на жените от Джибути срещу изнасилването и безнаказаността (COFEDVI)), който беше създаден през 1993 г., регистрира 246 случаи на изнасилвания от войници въз основа на около 20 подадени жалби;

Г.  като има предвид, че не беше поканена мисия за наблюдение на избори от ЕС за наблюдение на изборите, и като има предвид, че мисията на експерти по провеждане на избори, предложена от ЕС, беше отхвърлена от органите на Джибути; като има предвид, че мисията за наблюдение на избори на Африканския съюз препоръчва създаването на независима избирателна комисия, която да отговаря за изборния процес, включително обявяването на временните резултати;

Д.  като има предвид, че трима опозиционни кандидати, Омар Елми Кайре, Мохамед Муса Али и Джама Абдурахман Джама, оспориха изборните резултати от април 2016 г., тъй като им липсва прозрачност и те не отразяват волята на народа на Джибути; като има предвид, че местните организации в областта на правата на човека не признаха резултатите; като има предвид, че политическото пространство за опозицията продължава да бъде много тясно, с ограничена свобода на изразяване на мнение; като има предвид, че полицейските сили и службите за сигурност упражняват засилен контрол върху страната, а съдебната система е слаба и близка до правителството; като има предвид, че опозиционните лидери непрекъснато са подложени на лишаване от свобода и тормоз и че съществуват твърдения за изтезания; като има предвид, че според твърдения армията е получила нареждания да премахне опозиционни представители от някои избирателни секции, така че в избирателните урни да могат да бъдат пуснати фалшиви бюлетини, докато други области, като например Али-Сабие, са били под военен контрол; като има предвид, че президентът Геле е бил домакин на празненство, чиято предполагаема цел е била да възнагради армията за нейния принос за изборите още преди оповестяването на официалните резултати; като има предвид, че Африканският съюз осъди редица нередности (липсата на протоколи, непубликуването на резултатите, както и факта, че броенето на гласовете не е било публично);

Е.  като има предвид, че на 31 декември 2015 г., след изключването на членове на опозицията от парламента, закон, налагащ извънредно положение, който е бил въведен през ноември 2015 г., е бил използван за ограничаване на личните свободи и за упражняване на репресии срещу активисти от опозицията, защитници на правата на човека, профсъюзни дейци и журналисти;

Ж.  като има предвид, че на 30 декември 2014 г. управляващата коалиция, UMP, подписа рамково споразумение с опозиционната коалиция, USN, в което се предвижда реформа на независимата национална избирателна комисия (Commission Électorale Nationale Indépendante), създаване на съвместна парламентарна комисия, както и краткосрочни и средносрочни реформи; като има предвид, че съвместната парламентарна комисия беше създадена през февруари 2015 г., но пред нея не е представен нито един от най-важните законопроекти (като например законът относно създаването на независима съвместна избирателна комисия и законът относно правата и задълженията на политическите партии); като има предвид, че на 26 август 2015 г. органите на Джибути обявиха, че избирателната комисия няма да бъде реформирана;

З.  като има предвид, че в Джибути не съществуват частни телевизии или радиостанции, като органите следят отблизо уебсайтовете на опозицията и редовно блокират уебсайтове на организации в областта на правата на човека и социалните медии; като има предвид, че правителството притежава най-важния веестник, La Nation, и националния радио- и телевизионен разпространител, Radiodiffusion-Télévision de Djibouti, които упражняват автоцензура; като има предвид, че през 2015 г. Фрийдъм хаус обяви, че печатът в Джибути не е свободен; като има предвид, че Джибути заема 170-то място (от общо 180 държави) в световния индекс за свобода на печата за 2015 г., изготвен от „Репортери без граници“; като има предвид, че през цялото време на управление на коалицията UMP срещу опозиционните партии и активисти непрекъснато са били упражнявани репресии, а срещу много партийни активисти и журналисти, включително репортер на Би Би Си по време на кампанията за избори за президент през 2016 г., са били образувани съдебни производства; като има предвид, че на 19 януари 2016 г. най-важният опозиционен вестник, L’Aurore, е бил закрит със съдебно разпореждане; като има предвид, че националната комисия по съобщенията, която трябваше да бъде създадена през 1993 г., все още не е създадена;

И.  като има предвид, че особено през 2012 г. в региона Маблас беше извършена вълна от произволни задържания на заподозрени членове на FRUD-armé;

Й.  като има предвид, че според твърдения най-малко 27 души са били убити и над 150 ранени от органите по време на културна проява в Булдуго на 21 декември 2015 г., въпреки че правителството на Джибути настоява, че смъртните случаи са само седем; като има предвид, че полицията също така по-късно е нахлула в помещенията, в които опозиционните лидери са заседавали, като е ранила редица опозиционни лидери и е задържала двама видни опозиционни лидери (Абдурахман Мохамед Геле, генерален секретар на USN, и Хамуд Абди Сулдран), без срещу тях да бъдат повдигнати обвинения; като има предвид, че и двамата са били освободени само няколко дни преди провеждането на президентските избори, без срещу последния да бъдат повдигнати наказателноправни обвинения; като има предвид, че профсъюзният лидер и защитник на правата на човека, Омар Али Евадо, е бил държан в изолация от 29 декември 2015 г. до 14 февруари 2016 г. за публикуване на списък с жертвите на масовото убийство и лицата, които се водят за безследно изчезнали; като има предвид, че неговият адвокат също така беше задържан на летището; като има предвид, че Саид Хусеин Робле, член на опозицията и генерален секретар на LDDH, е бил ранен от куршуми на полицейските сили на Джибути и понастоящем се намира в изгнание в Европа;

К.  като има предвид, че условията на задържане в затворите на Джибути будят сериозно безпокойство;

Л.  като има предвид, че след терористичните нападения в Париж от 13 ноември 2015 г. Съветът на министрите на Джибути прие Указ № 2015-3016 PR/PM на 24 ноември 2015 г., с който се забраняват събиранията на обществени места, като мярка за борба с тероризма;

М.  като има предвид, че не съществува законодателство срещу домашното насилие и изнасилването между съпрузи в Джибути; като има предвид, че органите са уведомили Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), че са наясно с пропуските в усилията им за справяне с насилието, основано на пола; като има предвид, че макар и от 2005 г. насам да са незаконни, различни форми на генитално осакатяване на жени са извършени спрямо 98% от жените в Джибути;

Н.  като има предвид, че по данни на Световната банка над 23% от жителите на Джибути живеят в крайна бедност, а 74% живеят с по-малко от 3 щатски долара на ден; като има предвид, че продоволствената несигурност в Джибути беше утежнена от високите цени на храните, недостига на вода, изменението на климата и намаляването на пасищата; като има предвид, че Джибути е бенефициент на пакета от помощи на ЕС за нациите в Африканския рог, засегнати от Ел Ниньо, в размер на 79 милиона евро;

О.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава са същинската основа на партньорството АКТБ—ЕС и представляват съществени елементи на Споразумението от Котону; като има предвид, че ЕС следва да засили незабавно редовния политически диалог с Джибути съгласно член 8 от Споразумението от Котону;

П.  като има предвид, че Джибути понастоящем получава 105 милиона евро в двустранни фондове на ЕС, преди всичко в областта на водоснабдяването и канализацията и продоволствената и хранителната сигурност, като част от националната индикативна програма на ЕС в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие; като има предвид, че от 2013 до 2017 г. Джибути ще получи 14 милиона евро като част от политиката на Европейския съюз за подпомагане на устойчивостта на Африканския рог, която има за цел да даде възможност на общностите да устояват на повтарящите се суши;

Р.  като има предвид, че в Джибути понастоящем се намират над 15 000 бежанци от Сомалия и Еритрея и още около 8000 от Йемен; като има предвид, че жените и момичетата в бежанските лагери са изложени на риск от насилие, основано на пола; като има предвид, че Комисията предоставя подкрепа, като например животоспасяващи услуги, и финансова помощ на общностите, в които се намират бежански лагери;

1.  Изразява загриженост относно блокирането на процеса на демократизация в Джибути, което се влоши от предприетите от парламента изменения на разпоредбите на конституцията на Джибути относно ограничаването на президентския мандат, и твърденията, че членове на опозицията са били подложени на тормоз и изключени от много избирателни секции; подчертава значението на честните избори, свободни от сплашване;

2.  Призовава за щателно разследване на прозрачността на изборния процес и изборите през 2016 г. в Джибути; повтаря призива на ЕС за публикуване на резултатите от всяка избирателна секция от изборите както през 2013, така и през 2016 г.;

3.  Решително осъжда изнасилванията, за които се твърди, че са извършени от войниците на Джибути срещу цивилни лица и са докладвани от различни неправителствени организации, както беше подчертано от случаите на гладна стачка, и призовава органите на Джибути да проведат щателно разследване на действията на военните в частност и да сложат край на безнаказаността; призовава ООН да разследва положението с правата на човека в Джибути, по-специално положението на жените в страната; изразява силната си солидарност с жените от Джибути, които понастоящем провеждат гладна стачка във Франция и Белгия;

4.  Осъжда военната и полицейската намеса в демократичните процеси и отново заявява, че щателното и прозрачно разследване на изборния процес е от съществено значение; изразява загриженост относно явното желанието на президента за преждевременно отпразнуване на победата му на изборите през април 2016 г.; припомня на Джибути, че е страна по Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и че член 16 от конституцията на Джибути гласи, че „никой не може да бъде подложен на изтезания, малтретиране или жестоки, нечовешки, унизителни или оскърбителни действия“; призовава Джибути да извърши щателно разследване на твърденията за изтезания и малтретиране и да гарантира, че извършителите биват преследвани и че в случай на осъждане биват наказвани с подходящи санкции, както и че жертвите биват обезщетявани по подходящ начин, и да създаде независим механизъм за разследване на твърдения за нарушения;

5.  Изразява съжаление по повод решението на органите на Джибути да не реформират Националната избирателна комисия, както беше предвидено в рамковото споразумение, подписано на 30 декември 2014 г., и настоятелно ги призовава да работят в тясно сътрудничество с опозицията с цел постигане на по-справедлив и по-прозрачен изборен процес;

6.  Припомня на органите на Джибути ангажимента им съгласно насоките за мисиите за наблюдение и мониторинг на изборите в Африканския съюз да защитават журналистите, осъжда начина, по който журналисти са били третирани от органите в Джибути, и припомня значението на свободата на печата и правото на справедлив съдебен процес; изисква мотивирано обяснение от органите на Джибути относно третирането на журналистите; твърдо осъжда тормоза и лишаването от свобода без повдигане на обвинение на независими опозиционни лидери, журналисти и активисти за правата на човека в навечерието на президентските избори; призовава органите на Джибути да сложат край на репресиите срещу политическите опоненти и журналистите, както и да освободи всички, които са задържани по политически причини или заради упражняването на свободата на медиите; призовава органите на Джибути да направят преглед на законодателство на страната относно извънредни ситуации, за да го приведат напълно в съответствие с международното право;

7.  Осъжда липсата на независима преса в Джибути и мониторинга и цензурата на уебсайтове, които критикуват правителството; изразява съжаление относно практиката на автоцензура, провеждана от държавните медии; призовава правителството на Джибути да предостави FM лицензи за излъчване на всички независими медийни организации, които поискат това; призовава правителството да предостави на чуждестранните журналисти свободен достъп до страната, за да им се даде възможност да извършват работата си по безопасен и обективен начин; призовава правителството на Джибути да създаде национална комисия по комуникациите, както и да разреши извършването на независимо и частно телевизионно и радиоразпръскване;

8.  Изразява съжаление във връзка с убийствата, извършени по време на културна церемония на 21 декември 2015 г., и последвалите задържания и тормоз на защитници на правата на човека и на членове на опозицията; изразява съболезнованията си на семействата на жертвите и призовава за пълно и независимо разследване с цел разкриване и изправяне пред съд на отговорните лица; отново осъжда произволното задържане и призовава да се спазват правата на защита;

9.  Призовава органите на Джибути да гарантират зачитането на правата на човека, признати в националните и международните споразумения, които страната е подписала, и да опазват гражданските и политическите права и свободи, включително правото на мирни демонстрации и свободата на медиите;

10.  Настоятелно призовава правителството да продължи да предоставя обучение на полицейските и други длъжностни лица за целите на прилагането на Закона за трафик на хора, да увеличи усилията си за привеждане на трафикантите на хора под отговорност и да повиши осведомеността относно проблема с трафика сред съдебните, законодателните и административните органи, гражданското общество и неправителствените организации, които действат в страната, както и сред широката общественост;

11.  Настоява жените и мъжете бъдат третирани равнопоставено пред закона в Джибути и припомня на органите, че са страна по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

12.  Приветства намесата на правителството на Джибути в широко разпространената практика на генитално осакатяване на жени, но би искал да види повече подобрения;

13.  Призовава органите на управление да предоставят достъп на НПО до районите Обок, Таджура и Дикил;

14.  Изисква от цивилните и военните органи да проявяват максимална въздържаност по време на операции на полицията и на армията в северната част на страната, и по-специално да не използват какъвто и да било вид насилие срещу цивилното население, нито да използват тези общности като щит около военните лагери;

15.  Заявява готовността си да следи положението в Джибути отблизо и да предложи ограничителни мерки в случай на нарушаване на Споразумението от Котону (2000 г.), и по-специално на членове 8 и 9 от него; призовава Комисията също да следи отблизо положението;

16.  Настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията и техните партньори да работят с гражданите на Джибути по дългосрочна политическа реформи, която следва да бъде особено улеснена от силните връзки, които вече съществуват, като се има предвид, че Джибути е ключов елемент в борбата срещу тероризма и пиратството в региона, както и че разполага с военна база и допринася за стабилността в региона;

17.  Призовава Комисията да предостави допълнителна подкрепа за независимите организации и гражданското общество, по-специално чрез откриване на процедура за възлагане на обществени поръчки в най-кратък срок в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството на Джибути, на институциите на Африканския съюз, на Междуправителствения орган за развитие, на Арабската лига, на Организацията за ислямско сътрудничество, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на държавите членки, както и на съпредседателите на държавите от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.

(1) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 160.
(2) ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 102.


Задължителен автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане *
PDF 642kWORD 180k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно предложението за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (COM(2016)0025 – C8–0030/2016 – 2016/0010(CNS))
P8_TA(2016)0221A8-0157/2016

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0025),

—  като взе предвид членове 113 и 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0030/2016),

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0157/2016),

1.  Одобрява измененото предложение на Комисията;

2.  Призовава Комисията да внесе съответните промени в предложението си, в съответствие с член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  Призовава Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение 1
(1)  През последните години предизвикателствата, свързани с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, нараснаха значително и тази тенденция буди тревога както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб. Автоматичният обмен на информация представлява важен инструмент в това отношение, затова в своето съобщение от 6 декември 2012 г., съдържащо план за действие за засилване на борбата с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, Комисията подчерта необходимостта от активно насърчаване на автоматичния обмен на информация и на бъдещите европейски и международни стандарти за прозрачност и обмен на информация в данъчната област. В заключенията си от 22 май 2013 г. Европейският съвет поиска разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация както на равнището на ЕС, така и на световно равнище, с оглед на борбата срещу данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране.
(1)  През последните години предизвикателствата, свързани с данъчните измами, избягването на данъчно облагане и отклонението от данъчно облагане, нараснаха значително и тази тенденция буди тревога както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб. Автоматичният обмен на информация представлява важен инструмент в това отношение, затова в своето съобщение от 6 декември 2012 г., съдържащо план за действие за засилване на борбата с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, Комисията подчерта необходимостта от активно насърчаване на автоматичния обмен на информация и на бъдещите европейски и международни стандарти за прозрачност и обмен на информация в данъчната област. В заключенията си от 22 май 2013 г. Европейският съвет поиска разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация както на равнището на ЕС, така и на световно равнище, с оглед на борбата срещу данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране.
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  Тъй като мултинационалните групи от предприятия (МГП) извършват дейност в различни държави, те имат възможност да използват практики за агресивно данъчно планиране, до които националните дружества нямат достъп. При това положение националните дружества, които обикновено са малки и средни предприятия (МСП), могат да се окажат особено силно засегнати, тъй като данъчната им тежест е по-висока от тази на МГП. От друга страна, всички държави членки могат да понесат загуба на приходи, като съществува и риск от конкуренция за привличане на МГП чрез предлагането на данъчни предимства. Това се превръща в проблем за гладкото функциониране на вътрешния пазар.
(2)  Тъй като мултинационалните групи от предприятия (МГП) извършват дейност в различни държави, те имат възможност да използват практики за агресивно данъчно планиране, до които националните дружества нямат достъп. При това положение националните дружества, които обикновено са малки и средни предприятия (МСП), могат да се окажат особено силно засегнати, тъй като те обикновено плащат ефективна данъчна ставка, която е много по-близо до законоустановените ставки, отколкото МГП, което води до нарушаване и недобро функциониране на вътрешния пазар, както и до нарушаване на конкуренцията в ущърб на МСП. За да се избегне нарушаването на конкуренцията, националните дружества следва да не се оказват в неблагоприятно положение поради своя размер или поради липсата на трансгранична търговия. Освен това държавите членки могат да понесат загуба на приходи, като съществува и риск от нелоялна конкуренция помежду им за привличане на МГП чрез предлагането на данъчни предимства. Това се превръща в проблем за гладкото функциониране на вътрешния пазар. В тази връзка следва да се подчертае, че Комисията е тази, която отговаря за правилното функциониране на вътрешния пазар.
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 2 а (ново)
(2a)  От жизненоважно значение за Съюза е данъчните правила да се разработват така, че да не се възпрепятстват растежът или инвестициите, да не се поставят в неблагоприятно конкурентно положение дружествата от Съюза и да не се повишава рискът от двойно данъчно облагане, както и да са разработени с цел намаляване до минимум на разходите и на административната тежест за дружествата.
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 3
(3)  Данъчните органи на Съюза се нуждаят от изчерпателна и адекватна информация относно структурата на МГП, политиката им за трансферно ценообразуване и вътрешните им сделки в рамките на ЕС и извън него. Тази информация ще даде възможност на данъчните органи да противодействат на вредните данъчни практики чрез промени в законодателството или подходящи оценки на риска и данъчни одити, както и да определят дали предприятията са участвали в практики, водещи до изкуствено прехвърляне на значителни по размер печалби в по-облагодетелствани в данъчно отношение райони.
(3)  Данъчните органи на държавите членки се нуждаят от изчерпателна и адекватна информация относно структурата на МГП, политиката им за трансферно ценообразуване, данъчните им споразумения, данъчните им кредити и вътрешните им сделки в рамките на Съюза и извън него. Тази информация ще даде възможност на данъчните органи да противодействат на вредните данъчни практики чрез промени в законодателството или подходящи оценки на риска и данъчни одити, както и да определят дали предприятията са участвали в практики, водещи до изкуствено прехвърляне на значителни по размер печалби в по-облагодетелствани в данъчно отношение райони. Комисията също следва да има достъп до информацията, която се обменя между данъчните органи на държавите членки, за да се гарантира спазването на съответните разпоредби в областта на конкуренцията. Комисията следва да третира информацията като поверителна и да предприеме всички подходящи мерки, за да защити посочената информация.
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 4
(4)   По-голямата прозрачност спрямо данъчните органи би могла да стимулира МГП да се откажат от някои практики и да заплащат своя справедлив дял от данъците в държавата, в която реализират печалби. Затова повишаването на прозрачността за МГП представлява съществена част от усилията за овладяване на проблема със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
(4)   Подходяща степен на предоставяне и обмен на информация между данъчните органи на държавите членки, както и с Комисията, би могла да стимулира МГП да се откажат от някои практики и да заплащат своите дължими данъци в държавата, в която се създава стойност. Това също така ще увеличи „партньорския натиск“ между държавите членки и ще съсредоточи вниманието на финансовите пазари върху фискалната отчетност на МГП. Затова повишаването на прозрачността за МГП, без да се вреди на конкурентоспособността на Съюза, представлява съществена част от усилията за овладяване на проблема със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, а в крайна сметка и с избягването на данъци.
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 6
(6)  В отчета по държави МГП следва ежегодно да предоставят информация за размера на дохода, печалбата преди данъка върху доходите, както и за платения и начисления данък върху дохода за всяка данъчна юрисдикция, в която извършват дейност. МГП следва също така да отчитат броя на своите наети лица, обявения капитал, неразпределената печалба и материалните активи във всяка данъчна юрисдикция. На последно място, МГП следва да идентифицират всички предприятия в групата, които извършват стопанска дейност в определена данъчна юрисдикция, и да предоставят информация за тази дейност по отношение на всяко едно от тях.
(6)  В отчета по държави МГП следва ежегодно да предоставят информация за размера на дохода, печалбата преди данъка върху доходите, платения и начисления данък върху дохода за всяка данъчна юрисдикция, в която извършват дейност, както и данъчните кредити. МГП следва също така да отчитат броя на своите наети лица, обявения капитал, неразпределената печалба и материалните активи във всяка данъчна юрисдикция. На последно място, МГП следва да идентифицират всички предприятия в групата, които извършват стопанска дейност в определена данъчна юрисдикция, и да предоставят информация за тази дейност по отношение на всяко едно от тях.
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 8
(8)  За да се обезпечи гладкото функциониране на вътрешния пазар, ЕС трябва да осигури лоялна конкуренция между европейските МГП и неевропейските МГП, при които едно или повече от принадлежащите към групата предприятия се намират в ЕС. Поради това задължението за отчитане следва да се прилага и за двата вида МГП.
(8)  За да се обезпечи гладкото функциониране на вътрешния пазар, Съюзът трябва да осигури лоялна конкуренция между европейските МГП и неевропейските МГП, при които едно или повече от принадлежащите към групата предприятия се намират в Съюза. Поради това задължението за отчитане следва да се прилага и за двата вида МГП. В тази връзка държавите членки следва да отговарят за гарантирането на прилагането на задълженията за докладване на МГП посредством, например, въвеждане на мерки за санкциониране на МГП в случай на непредоставяне на отчет.
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 9 a (ново)
(9a)  Държавите членки следва да гарантират, че запазват или повишават равнището на човешки, технически и финансови ресурси, заделени за автоматичния обмен на информация между данъчните администрации и за обработването на данни в рамките на данъчните администрации.
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 11
(11)  Що се отнася до обмена на информация между държавите членки, в Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО такъв задължителен обмен вече е предвиден в редица области. Обхватът му следва да бъде разширен, така че да включва и задължителния автоматичен обмен на информация между държавите членки по отношение на отчетите по държави.
(11)  Що се отнася до обмена на информация между държавите членки, в Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО такъв задължителен обмен вече е предвиден в редица области. Обхватът му следва да бъде разширен, така че да включва и задължителния автоматичен обмен на информация между държавите членки по отношение на отчетите по държави и предоставянето на тези отчети на Комисията. Освен това Комисията следва да използва отчетите по държави, за да оцени спазването от страна на държавите членки на правилата за държавната помощ на Съюза, тъй като съществува и измерение, свързано с държавната помощ, по отношение на нелоялните данъчни практики в областта на корпоративното данъчно облагане.
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 12
(12)  Във всеки отделен случай задължителният автоматичен обмен между държавите членки на информация относно отчетите по държави следва да включва съобщаването на определен набор от основна информация, до която да имат достъп онези държави членки, в които, въз основа на информацията в съответния отчет, едно или повече принадлежащи към МГП предприятия са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, която извършват чрез място на стопанска дейност на МГП.
(12)  Във всеки отделен случай задължителният автоматичен обмен между държавите членки и с Комисията на информация относно отчетите по държави следва да включва съобщаването на определен набор от основна информация, която следва да се основава на единни определения и до която да имат достъп онези държави членки, в които, въз основа на информацията в съответния отчет, едно или повече принадлежащи към МГП предприятия са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, която извършват чрез място на стопанска дейност на МГП.
Изменение 11
Предложение за директива
Съображение 16
(16)  Необходимо е да се уточнят езиковите договорености за обмена на информация между държавите членки относно отчетите по държави. Освен това е нужно да се приемат практическите договорености, необходими за актуализирането на мрежата CCN. За да се осигурят еднакви условия за прилагането на член 20, параграф 6 и член 21, параграф 7, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Те следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.
(16)  Необходимо е да се уточнят езиковите договорености за обмена на информация между държавите членки и за предоставянето на посочената информация на Комисията относно отчетите по държави. Освен това е нужно да се приемат практическите договорености, необходими за актуализирането на мрежата CCN, и да се гарантира, че е избегнато дублирането на стандарти, водещо до увеличаване на административните разходи за стопанските субекти. За да се осигурят еднакви условия за прилагането на член 20, параграф 6 и член 21, параграф 7, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Те следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.
Изменение 12
Предложение за директива
Съображение 18 a (ново)
(18a)  Годишните доклади на държавите членки до Комисията съгласно настоящата директива следва да съдържат подробна информация относно степента на водене на досиета съгласно член 8аа и раздел 2, точка 1 от приложение III към настоящата директива, както и списък на всички юрисдикции, в които са местни лица крайните предприятия майки на установени в Съюза съставни единици, но не са били подадени или обменени пълни отчети.
Изменение 13
Предложение за директива
Съображение 18 б (ново)
(18б)  Следва да съществува възможност информацията да не се обменя съгласно настоящата директива, когато обменът би довел до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна, или на търговски процес, или на информация, разкриването на която би било противно на обществения ред.
Изменение 14
Предложение за директива
Съображение 18 в (ново)
(18в)  Следва да се вземат предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, докладът на комисията по правни въпроси на Европейския парламент относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната заинтересованост на акционерите и Директива 2013/34/ЕС по отношение на някои елементи от декларацията за корпоративно управление, както и резолюцията от 16 декември 2015 г., съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза.
Изменение 15
Предложение за директива
Съображение 20
(20)  Доколкото целта на настоящата директива, а именно ефикасно административно сътрудничество между държавите членки при условия, които са съвместими с правилното функциониране на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а предвид необходимостта от уеднаквяване и ефективност може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(20)  Доколкото целта на настоящата директива, а именно ефикасно административно сътрудничество между държавите членки, както и с Комисията, при условия, които са съвместими с правилното функциониране на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а предвид необходимостта от уеднаквяване и ефективност може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
Изменение 16
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка -1 (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 1 – параграф 1
(-1)  Член 1, параграф 1 се заменя със следното:
1.  С настоящата директива се определят правилата и процедурите, посредством които държавите-членки си сътрудничат помежду си с оглед на обмена на информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на държавите-членки относно данъците, посочени в член 2.
„1. С настоящата директива се определят правилата и процедурите, посредством които държавите членки си сътрудничат помежду си и с Комисията с оглед на обмена на информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на държавите членки относно данъците, посочени в член 2.“
Изменение 17
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква -а (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 3 – точка 2
-a)  Член 3, параграф 2 се заменя със следното:
(2)  „централно звено за връзка“ е службата, посочена като такава, натоварена с основната отговорност за осъществяване на контактите с останалите държави-членки в областта на административното сътрудничество.
„(2) „централно звено за връзка“ означава службата, посочена като такава, натоварена с основната отговорност за осъществяване на контактите с останалите държави членки и с Комисията в областта на административното сътрудничество.“
Изменение 18
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква а
Директива 2011/16/ЕС
Член 3 – точка 9 – буква а
а)  за целите на член 8, параграф 1 и членове 8а и 8аа — системно предоставяне на друга държава членка на предварително определена информация, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време; за целите на член 8, параграф 1 позоваването на понятието „налична информация“ се отнася за информация в данъчните регистри на предоставящата я държава членка, която е достъпна в съответствие с процедурите за събиране и обработване на информация в тази държава членка.
а)  за целите на член 8, параграф 1 и членове 8а и 8аа — системно предоставяне на друга държава членка и на Комисията на предварително определена информация, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време; за целите на член 8, параграф 1 позоваването на понятието „налична информация“ се отнася за информация в данъчните регистри на предоставящата я държава членка, която е достъпна в съответствие с процедурите за събиране и обработване на информация в тази държава членка.
Изменение 19
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 1 a (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 4 – параграф 6
(1a)  Член 4, параграф 6 се заменя със следното:
6.  Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице изпраща или получава искане или отговор на искане за сътрудничество, то уведомява за това централното звено за връзка на своята държава-членка съгласно установената от тази държава-членка процедура.
„6. Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице изпраща или получава искане или отговор на искане за сътрудничество, то уведомява за това централното звено за връзка на своята държава членка и Комисията съгласно установената от тази държава членка процедура.“
Изменение 20
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 1 б (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 6 – параграф 2
(1б)  Член 6, параграф 2 се заменя със следното:
2.  Посоченото в член 5 искане може да съдържа мотивирано искане за специфично административно разследване. Ако запитаният орган прецени, че не е необходимо административно разследване, той незабавно уведомява запитващия орган за причините.
„2. Посоченото в член 5 искане може да съдържа мотивирано искане за специфично административно разследване. Ако запитаният орган прецени, че не е необходимо административно разследване, той незабавно уведомява запитващия орган и Комисията за причините.“
Изменение 21
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 1 в (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 8 – параграф 1 – буква д a (нова)
(1в)  В член 8, параграф 1 се добавя следната буква:
„да) отчети по държави,“
Изменение 22
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2011/16/ЕС
Член 8 а – параграф 2
2.  Компетентният орган на държава членка, която е получила „отчета по държави“ съгласно параграф 1, в рамките на срока, определен в параграф 4, чрез автоматичен обмен предоставя този доклад на всяка друга държава членка, в която, въз основа на информацията в отчета по държави, една или повече „съставни единици“ на „МГП“ на „отчитащото се предприятие“ са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на дейността, извършвана чрез място на стопанска дейност.
2.  Компетентният орган на държава членка, която е получила „отчета по държави“ съгласно параграф 1, в рамките на срока, определен в параграф 4, чрез автоматичен обмен предоставя във възможно най-кратък срок този доклад на всяка друга държава членка, в която, въз основа на информацията в отчета по държави, една или повече „съставни единици“ на „МГП“ на „отчитащото се предприятие“ са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на дейността, извършвана чрез място на стопанска дейност. Компетентният орган на съответната държава членка предоставя също така отчета по държави на Комисията, която отговаря за централизирания регистър на отчетите по държави, които са на разположение на компетентните ѝ служби.
Изменение 23
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2011/16/ЕС
Член 8 а – параграф 3 – буква а
а)  за всяка юрисдикция, в която „МГП“ извършва дейност — обобщена информация относно размера на приходите, печалбата (загубата) преди данъка върху дохода, платения данък върху дохода, начисления данък върху дохода, обявения капитал, натрупаната печалба, броя на наетите лица и материалните активи, различни от парични средства или парични еквиваленти.
а)  за всяка юрисдикция, в която „МГП“ извършва дейност — обобщена информация относно размера на приходите, печалбата (загубата) преди данъка върху дохода, платения данък върху дохода, начисления данък върху дохода, обявения капитал, натрупаната печалба, броя на наетите лица, материалните активи, различни от парични средства или парични еквиваленти, получените публични субсидии, стойността на активите и годишните разходи за тяхното поддържане, както и продажбите и покупките, извършени от групата.
Изменение 24
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2011/16/ЕС
Член 8 а – параграф 3 – буква б a (нова)
бa)  бъдещия европейски данъчен идентификационен номер (TIN) на МГП, посочен в Плана за действие на Комисията за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци от 2012 г.
Изменение 37
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2011/16/ЕС
Член 8aa – параграф 4 a (нов)
4a.  За да се засили прозрачността за гражданите, Комисията публикува агрегирана обобщена информация относно отчетите по държави, основаваща се на информацията, фигурираща в централизирания регистър на отчетите по държави. С това Комисията спазва разпоредбите на член 23а относно поверителността.
Изменение 26
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2 a (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 9 – параграф 1
(2a)  В член 9, параграф 1, уводната част се заменя със следното:
1.  Компетентният орган на всяка държава-членка спонтанно съобщава информацията по член 1, параграф 1 на компетентния орган на всяка друга заинтересована държава-членка във всеки един от следните случаи:
„1. Компетентният орган на всяка държава членка спонтанно съобщава информацията по член 1, параграф 1 на компетентния орган на всяка друга заинтересована държава членка и на Комисията във всеки един от следните случаи:“
Изменение 27
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2б (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 9 – параграф 2
(2б)  Член 9, параграф 2 се заменя със следното:
2.  Компетентните органи на държавите-членки могат спонтанно да съобщават на компетентните органи на другите държави-членки всяка информация, която им е известна и която може да е от полза за компетентните органи на другите държави-членки.
„2. Компетентните органи на държавите членки могат спонтанно да съобщават на компетентните органи на другите държави членки и на Комисията всяка информация, която им е известна и която може да е от полза за компетентните органи на другите държави членки.“
Изменение 28
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 4 a (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 23 – параграф 2
(4a)  Член 23, параграф 2 се заменя със следното:
2.  Държавите-членки съобщават на Комисията цялата необходима информация за оценката на ефективността на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество при борбата с укриването на данъци и избягването на данъчното облагане.
„2. Държавите членки съобщават на Комисията цялата необходима информация за оценката на ефективността на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество при борбата с избягването на данъчно облагане, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами.“
Изменение 29
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5
Директива 2011/16/ЕС
Член 23 – параграф 3
3.  Държавите членки предоставят на Комисията годишна оценка за ефективността на автоматичния обмен на информация, предвиден в членове 8, 8а и 8аа, и съобщават постигнатите практически резултати. Редът и условията за предоставянето на годишната оценка се одобряват от Комисията посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.
3.  Държавите членки предоставят на Комисията годишна оценка за ефективността на автоматичния обмен на информация, предвиден в членове 8, 8а и 8аа, и съобщават постигнатите практически резултати. Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета относно посочените резултати по подходящ начин, например годишен консолидиран доклад, в който се разглеждат изходът и резултатът от процедурата за отчитане. Редът и условията за предоставянето на годишната оценка се одобряват от Комисията посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.
Изменение 30
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 a (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 23 – параграф 3 a (нов)
(5a)  В член 23 се добавя следният параграф:
„3а. Комисията представя годишен консолидиран доклад на Европейския парламент и на Съвета във връзка с годишната оценка на държавите членки относно ефективността на автоматичния обмен на информация, както и постигнатите практически резултати.“
Изменение 31
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 б (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 23 – параграф 3 б (нов)
(5б)  В член 23 се добавя следният параграф:
„3б. В случай че в оценката на въздействието на Комисията относно последиците от публичното оповестяване на информацията по държави се установи, че не са налице отрицателни последици за МГП, Комисията незабавно предлага законодателство, което да направи информацията публично достояние.“
Изменение 32
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 5 в (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 24 – параграф 1
(5в)  Член 24, параграф 1 се заменя със следното:
1.  Ако компетентният орган на държава-членка получи от трета държава информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на тази държава-членка относно данъците, посочени в член 2, този орган може да предоставя информацията на компетентните органи на държавите-членки, за които тази информация може да бъде полезна, и на всички запитващи органи, доколкото това е разрешено съгласно споразумение с тази трета държава.
„1. Ако компетентният орган на държава членка получи от трета държава информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на тази държава членка относно данъците, посочени в член 2, този орган може да предоставя информацията на компетентните органи на държавите членки, за които тази информация може да бъде полезна, и на всички запитващи органи, както и на Комисията, доколкото това е разрешено съгласно споразумение с тази трета държава.“
Изменение 33
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 7 a (нова)
Директива 2011/16/ЕС
Член 27 а (нов)
(7a)  Добавя се следният член:
„Член 27a
Преглед
Комисията извършва преглед на ефективността на настоящата директива до ... [три години след датата на влизане в сила на настоящата Директива].“
Изменение 34
Предложение за директива
Приложение – Приложение IIІ – раздел ІІ – параграф 1 – алинея 2
При наличие на няколко „съставни единици“ на една и съща „МГП“, които са местни лица за данъчни цели на Съюза, и когато са изпълнени едно или няколко от условията, посочени в буква б), „МГП“ може да натовари една от тези „съставни единици“ със задачата да представи отчета по държави в съответствие с изискванията на член 8аа, параграф 1 по отношение на всяка „отчетна финансова година“ на или преди датата, посочена в член 8аа, параграф 1, и да уведоми държавата членка, че подаването на отчета е предназначено да отговори на изискването за подаване, приложимо спрямо всички „съставни единици“ на съответната „МГП“, които са местни лица за данъчни цели на Съюза. Тази държава членка в съответствие с член 8аа, параграф 2 предоставя получения отчет по държави на всяка друга държава членка, в която, въз основа на информацията от отчета по държави, една или повече „съставни единици“ на „МГП“ на „отчитащото се предприятие“ са или местни лица за данъчни цели, или обект на данъчно облагане по отношение на дейността, извършвана чрез място на стопанска дейност.
При наличие на няколко „съставни единици“ на една и съща „МГП“, които са местни лица за данъчни цели на Съюза, и когато са изпълнени едно или няколко от условията, посочени в буква б), „МГП“ може да натовари една от тези „съставни единици“, за предпочитане тази с най-големия оборот, със задачата да представи отчета по държави в съответствие с изискванията на член 8аа, параграф 1 по отношение на всяка „отчетна финансова година“ на или преди датата, посочена в член 8аа, параграф 1, и да уведоми държавата членка, че подаването на отчета е предназначено да отговори на изискването за подаване, приложимо спрямо всички „съставни единици“ на съответната „МГП“, които са местни лица за данъчни цели на Съюза. Тази държава членка в съответствие с член 8аа, параграф 2 предоставя получения отчет по държави на всяка друга държава членка, в която, въз основа на информацията от отчета по държави, една или повече „съставни единици“ на „МГП“ на „отчитащото се предприятие“ са или местни лица за данъчни цели, или обект на данъчно облагане по отношение на дейността, извършвана чрез място на стопанска дейност.

Проследимостта на рибните продукти и продуктите от аквакултури в заведенията за хранене и търговията на дребно
PDF 481kWORD 82k
Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно проследяемостта на продуктите от риболов и аквакултури в ресторанти и при търговия на дребно (2016/2532(RSP))
P8_TA(2016)0222B8-0581/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно продоволствената криза, измамите в рамките на хранителната верига и борбата срещу тях(6),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по рибно стопанство,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно проследяемостта на продуктите от риболов и аквакултури в ресторанти и при търговия на дребно (O‑000052/2016—B8‑0365/2016),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ЕС е най-големият в света пазар на морски продукти, който се снабдява както от сектора на рибарството на ЕС, така и от внос от трети държави;

Б.  като има предвид, че потребителите имат право на информация, изразена по разбираем начин, включително информация относно крайбрежието и географията във връзка със зоните на улов, и че те следва да бъдат напълно сигурни в цялата верига, която осигурява продукти от риболов на пазара на ЕС; като има предвид, че ЕС и държавите членки имат задължение да защитават гражданите на ЕС от измамни действия; като има предвид, че всички внесени продукти трябва да съответстват на правилата и стандартите на ЕС;

В.  като има предвид, че Комисията изготвя подробен и изчерпателен опис на информацията на доброволна основа, свързана с продуктите от риболов и аквакултури, които се пускат на пазара в ЕС; като има предвид, че констатациите на Комисията биха могли да доведат до създаване на външна структура за сертифициране на информация на доброволна основа за продуктите от риболов и аквакултури на пазара в ЕС;

Г.  като има предвид, че в изготвения от Комисията план на ЕС за контрол от 2015 г.(7), в който се оценява разпространението на пазара на бяла риба с невярно етикетиране по отношение на декларираните видове, е констатирано, че декларираните видове са потвърдени в 94% от взетите проби; като има предвид обаче, че при някои видове равнищата на несъответствие са много високи и частта от 6% се счита за относително ниска в сравнение с други по-ограничени проучвания в държавите членки;

Д.  като има предвид, че член 36 от Регламент (ЕС) № 1379/2013 съдържа изискването до 1 януари 2015 г. Комисията да представи на Парламента и на Съвета доклад за осъществимостта, в който да представи възможностите за въвеждане на схема за екомаркировка за продуктите от риболов и аквакултури;

Е.  като има предвид, че общата организация на пазарите (ООП) следва да гарантира лоялна конкуренция и доходи на производителите на продукти от риболов, които се продават или купуват в ЕС;

1.  Изразява дълбока загриженост и недоволство във връзка с резултатите от различни проучвания, показващи значителни равнища на невярно етикетиране на продуктите от риболов, продавани на пазара на ЕС, включително в ресторантите на институциите на ЕС; отново потвърждава, че умишленото и измамно невярно етикетиране на видове риба е нарушение на нормативната уредба на ЕС, включително на общата политика в областта на рибарството, и може да съставлява престъпление съгласно националното право;

2.  Призовава държавите членки да засилят националните проверки, включително на непреработена риба за ресторантите и сектора на общественото хранене, в усилията си за борба с измамите, както и да определят етапа във веригата на доставки, на който рибата е невярно етикетирана; изразява загриженост във връзка със заместването на висококачествени видове с по-нискокачествени такива; призовава Комисията и държавите членки да проучат какви мерки биха могли да бъдат въведени, за да се подобри проследяемостта на продуктите от риболов и аквакултури; подкрепя създаването на работна група за хармонизиране на прилагането на проследяването във всички държави членки и създаването на външна структура, която да предоставя възможност за сертифициране на информация на доброволна основа за продуктите от риболов и аквакултури на пазара на ЕС;

3.  Подкрепя силна система за проследяване, от разтоварването на сушата до потреблението, която би дала сигурност на потребителите и съответно би намалила търговската зависимост от вносни продукти от риболов и аквакултури, като по този начин се засилва пазарът на ЕС; призовава Комисията да използва потенциала на генетичния баркод, който би могъл да спомогне за идентифицирането на видовете чрез нуклеотидна секвенция, така че да се повиши проследяемостта;

4.  Приветства новата рамка на ООП и настоятелно призовава Комисията, в съответствие с член 36 от Регламент (ЕС) № 1379/2013, да представи доклад за осъществимостта, в който да представи възможностите за въвеждане на схема за екомаркировка за продуктите от риболов и аквакултури; подчертава необходимостта от установяване на минимални стандарти за екомаркировка; счита, че основните елементи на системата за етикетиране трябва да гарантират прозрачност, независимост и надеждност на процеса на сертифициране; изисква провеждането на задълбочен анализ на ползите от създаване на система за етикетиране, обхващаща целия ЕС;

5.  Призовава Комисията да следи редовно до каква степен изискваната информация фигурира върху етикетите; подчертава, че етикетирането трябва да предоставя разбираема, проверима и точна информация; насърчава държавите членки, в контекста на доброволното етикетиране, да посочват цялата налична информация, която дава възможност на потребителите да направят информиран избор; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят кампаниите за повишаване на осведомеността относно изискванията за етикетиране на продукти от риболов и аквакултури;

6.  Подчертава, че една стабилна европейска политика за етикетиране в сектора на рибарството би представлявала основен фактор за насърчаване на икономическото развитие на крайбрежните общности, за признаване на най-добрите практики на рибарите и за подчертаване на качеството на продуктите, които те доставят на потребителите;

7.  Призовава Комисията, в интерес на гарантиране на правото на потребителите на точна, надеждна и разбираема информация, да приеме мерки за преодоляване на объркването, причинено от действащите изисквания за етикетиране въз основа на зоните и подзоните на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), което е особено сериозно в случая на улови в някои подзони от зона 27, където, наред с другото, Галисия и заливът Кадис са обозначени като „Португалски води“, Уелс – като „Ирландско море“, а Бретан – като „Бискайски залив“;

8.  Насочва вниманието към необходимостта от включване на информация относно произхода на продуктите от риболов по прозрачен и ясен начин;

9.  Подчертава необходимостта да се гарантира, че всяка бъдеща екомаркировка, обхващаща целия Съюз, както и всяка екомаркировка на морски продукти от трети страни и схеми за сертифициране отговарят на насоките на ФАО за екомаркировката на рибата и рибните продукти от морския риболов;

10.  Счита, че екомаркировка за продукти от риболов и аквакултури, обхващаща целия ЕС, чиито критерии следва допълнително да се обсъдят на равнище ЕС, би могла да допринесе за засилване на проследяването и за предоставяне на прозрачна информация на потребителите; счита, че Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) може да финансира подобна маркировка;

11.  Отбелязва, че в държавите членки съществуват различия между някои търговски рибни наименования, които са в сила в тях, поради национални практики, които биха могли да доведат до известно объркване; приветства извършената от Комисията работа за започване на пилотен проект, одобрен от Парламента, с цел въвеждане на публична база данни, която ще предоставя информация за търговските наименования на всички официални езици на ЕС;

12.  Насърчава Комисията да популяризира по-ефективно своята работа, свързана с опазването на морските ресурси и борбата с незаконния риболов;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1.
(2) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.
(3) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.
(4) ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.
(5) ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.
(6) Приети текстове, P7_TA(2014)0011.
(7) http://ec.europa.eu/food/safety/official_controls/food_fraud/fish_substitution/index_en.htm?subweb=343&lang=en


Статут на пазарна икономика на Китай
PDF 459kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно статут на пазарна икономика за Китай (2016/2667(RSP))
P8_TA(2016)0223RC-B8-0607/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид антидъмпинговото законодателство на ЕС (Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност(1)),

—  като взе предвид Протокола за присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО),

—  като взе предвид предходните си резолюции относно търговските отношения между ЕС и Китай,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Европейският съюз и Китай са две от най-големите търговски сили в света, като Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС, а ЕС е най-големият търговски партньор на Китай, с търговски обмен помежду им, надвишаващ значително 1 млрд. евро дневно;

Б.  като има предвид, че през 2015 г. китайските инвестиции в ЕС за първи път надвишиха инвестициите от ЕС в Китай; като има предвид, че китайският пазар се оказа основен двигател на рентабилността за редица промишлености и марки на ЕС;

В.  като има предвид, че когато Китай се присъедини към СТО, едно споразумение за това присъединяване даваше възможност за специфична методология за изчисляване на дъмпинга, която беше въведена в раздел 15 от Протокола за присъединяване и служи за основа за различно третиране на китайския внос;

Г.  като има предвид, че всяко решение относно вноса от Китай след декември 2016 г. трябва да осигурява съответствие на правото на ЕС с правилата на СТО;

Д.  като има предвид, че разпоредбите на раздел 15 от Протокола за присъединяване на Китай към СТО, които остават в сила след 2016 г., предоставят основание за прилагането на нестандартна методология към вноса от Китай след 2016 г.;

Е.  като има предвид, че при настоящото равнище на държавно влияние върху китайската икономика, решенията на дружествата за цените, разходите, продукцията и суровините не отговарят на сигналите на пазара, отразяващи предлагането и търсенето;

Ж.  като има предвид, че в протокола за присъединяването си Китай се ангажира, наред с другото, да позволи всички негови цени да се определят от пазарните сили, и като има предвид, че ЕС трябва да се увери, че Китай спазва изцяло задълженията си, поети в рамките на СТО;

З.  като има предвид, че производственият свръхкапацитет на Китай вече има силни социални, икономически и екологични последици в ЕС, както пролича от неотдавнашните му вредни последици за стоманодобивния сектор в ЕС, и особено в Обединеното кралство, и като има предвид, че социалното въздействие върху работните места в ЕС от предоставянето на статут на пазарна икономика на Китай би могло да бъде значително;

И.  като има предвид, че 56 от 73-те антидъмпингови мерки, които са в сила в ЕС понастоящем, се прилагат за вноса от Китай;

Й.  като има предвид, че приключилата наскоро публична консултация относно възможността за предоставяне на статут на пазарна икономика на Китай би могла да предостави допълнителна информация, която може да бъде полезна за третиране на въпроса;

К.  като има предвид, че в съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582), се поставя целта за повишаване на дела на промишлеността в БВП на ЕС на 20% до 2020 г.;

1.  Отново посочва значението на партньорството на ЕС с Китай, в което свободната и справедлива търговия и инвестиции играят важна роля;

2.  Подчертава, че Китай не е пазарна икономика и че петте критерия, установени от ЕС за определяне на пазарните икономики, все още не са изпълнени;

3.  Настоятелно призовава Комисията да координира с основните търговски партньори на ЕС, включително в контекста на предстоящите срещи на високо равнище на Г-7 и Г-20, най-добрия начин да се гарантира, че всички разпоредби от раздел 15 от Протокола за присъединяването на Китай към СТО, които остават в сила след 2016 г., ще получат пълноценно правно значение съгласно вътрешните им процедури, и да се противопоставя на всяко едностранно предоставяне на статут на пазарна икономика на Китай;

4.  Подчертава, че на предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Китай следва да се обсъдят въпросите около предоставянето статут на пазарна икономика на Китай;

5.  Призовава Комисията да отчете надлежно тревогите, изразени от промишлеността, профсъюзите и други заинтересовани страни в ЕС относно последиците за работните места, околната среда, стандартите и устойчивия икономически растеж на ЕС във всички засегнати отрасли на производството, както и за промишлеността на ЕС като цяло, и в този контекст да осигури защитата на работните места в ЕС;

6.  Изразява убеждението си, че докато Китай не изпълни и петте критерия на ЕС, за да отговори на определението за пазарна икономика, ЕС следва да използва нестандартна методология при антидъмпингови и антисубсидийни разследвания на внос от Китай при определянето на сравнимостта на цените, спазвайки и прилагайки пълноценно онези части от раздел 15 от Протокола за присъединяване на Китай, които предоставят възможност за прилагане на нестандартна методология; призовава Комисията да изготви предложение в съответствие с този принцип;

7.  Подчертава успоредно с това непосредствената необходимост за обща реформа на инструментите за търговска защита на ЕС, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за промишлеността на ЕС с Китай и други търговски партньори, в пълно съответствие с правилата на СТО; призовава Съвета бързо да потърси съгласие с Парламента относно модернизирането на инструментите за търговска защита на Съюза;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.


Последващи действия и актуално състояние на Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие
PDF 475kWORD 88k
Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед (2016/2696(RSP))
P8_TA(2016)0224B8-0583/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид документа, озаглавен „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приет на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк,

—  като взе предвид Третата международна конференция за финансиране на развитието, проведена в Адис Абеба на 13—16 юли 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на Междуведомствената експертна група по показателите за целите за устойчиво развитие (МЕГ—ЦУР), публикуван на 17 декември 2015 г. и приет на 47-ото заседание на Статистическата комисия на ООН през март 2016 г.,

—  като взе предвид заседанието на високо равнище на Икономическия и социален съвет на ООН, което ще се проведе на 18—22 юли 2016 г. под надслов „Изпълнение на Програмата за развитие за периода след 2015 г.: преминаване от ангажименти към резултати“,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г.(2),

—  като взе предвид Парижкото споразумение, прието на 21-вата конференция на страните (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г.,

—  като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“,

—  като взе предвид текущата работа по разработването на глобалната стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност, която ще ръководи глобалните действия на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно ролята на ЕС в рамките на ООН – как да се постигнат по-успешно целите на външната политика на ЕС(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие,

—  като взе предвид преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ — „Новият подход за периода след 2020 г.“,

—  като взе предвид Парижката декларация за ефективност на помощта, Програмата за действие от Акра и декларацията и плана за действие, приети от Форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Пусан през декември 2011 г.,

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие и предстоящото му преразглеждане,

—  като взе предвид член 208 от ДФЕС, който изисква принципът на съгласуваност на политиките за развитие да бъде вземан предвид във всички външни политики на ЕС,

—  като взе предвид резултатите от Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, която ще се проведе в Истанбул, Турция, на 23—24 май 2016 г.,

—  като взе предвид писмото от 29 март 2016 г. на своята комисия по развитие до члена на Комисията, отговарящ по въпросите на международното сътрудничество и развитие, относно последващите действия във връзка с целите за устойчиво развитие и техния преглед,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Резолюция 70/1 на Общото събрание на ООН призовава последващите действия във връзка с общите и конкретните цели и тяхното преразглеждане да се осъществяват, като се използва набор от глобални показатели; като има предвид, че на генералния секретар на ООН беше възложен мандат за изготвянето на годишен доклад за напредъка по целите за устойчиво развитие (ЦУР), за да се предостави подкрепа за последващите действия и прегледа по време на Политическия форум на високо равнище за устойчивото развитие (Политическия форум на високо равнище); като има предвид, че докладът за напредъка по ЦУР трябва да се основава на данни, изготвени от националните статистически системи, и сведения, събрани на различни нива;

Б.  като има предвид, че на своето 46-о заседание (3—6 март 2015 г.) Статистическата комисия одобри пътна карта за разработването и прилагането на глобална рамка от показатели;

В.  като има предвид, че Междуведомствената експертна група по показателите за целите за устойчиво развитие (МЕГ—ЦУР), натоварена с цялостното разработване на предложение за рамката от показатели за мониторинг на общите и конкретните цели на Програмата за развитие за периода след 2015 г., предложи показатели за прегледа на Програмата до 2030 г., които бяха одобрени на 47-ото заседание на Статистическата комисия на ООН през март 2016 г.;

Г.  като има предвид, че предлаганият набор от показатели по целите за устойчиво развитие до 2030 г. представлява добра отправна точка и солидна рамка за последващите действия и прегледа на напредъка към постигане на 17-те ЦУР;

Д.  като има предвид, че някои от показателите все още не са финализирани, а същевременно подписалите държавите членки ще трябва да разработят своите национални показатели в съответствие с глобалните показатели и съобразно националните обстоятелства;

Е.  като има предвид, че глобалната рамка от показатели следва да бъде одобрена от Икономическия и социален съвет през юли 2016 г. и от Общото събрание през септември 2016 г.;

Ж.  като има предвид, че Съветът по външни работи в състав министри на развитието ще заседава на 12 май 2016 г. и следва да подготви позицията на ЕС за заседанието на Политическия форум на високо равнище през юли 2016 г. и да определи в какъв контекст ще се проведе тематичната дискусия относно търговията и развитието, с акцент върху приноса на ЕС към частния сектор при изпълнението на Програмата до 2030 г.;

З.  като има предвид, че всеобхватното стратегическо планиране, изпълнение и докладване са необходими, за да се гарантира последователна и интегрирана подкрепа за изпълнението на новата Програма от системата на ООН за развитие;

И.  като има предвид, че новата универсална рамка за устойчиво развитие призовава за по-голяма съгласуваност между различните области на политики и участници от ЕС, като изисква допълнителна координация, диалог и съвместна работа на всички нива в рамките на и между институциите на ЕС, за да се гарантира интеграцията на трите стълба на устойчивото развитие (екологичен, икономически и социален) във вътрешните и външните политики на ЕС;

Й.  като има предвид, че заседанието на Политическия форум на високо равнище през юли 2016 г. ще включва доброволни прегледи от 22 държави, включително четири европейски държави — Естония, Финландия, Франция и Германия, както и тематични прегледи на напредъка по целите за устойчиво развитие, включително хоризонтални въпроси, подкрепени от прегледи, изготвени от техническите комисии на Икономическия и социален съвет и други междуправителствени организации и форуми;

1.  Призовава Съвета по външни работи в състав министри на развитието да приеме, преди заседанието на Политическия форум на високо равнище през юли 2016 г., съгласувана и обща позиция на ЕС, като вземе предвид позицията на Парламента, изразена в настоящата резолюция; счита, че представянето на обща позиция е от решаващо значение за доверието към ЕС и неговата водеща позиция; изразява загриженост във връзка с това, че Комисията не е публикувала, както беше поискано от членовете на комисията по развитие, съобщение относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед преди заседанието на Политическия форум на високо равнище, което би послужило като основа за общата позиция на ЕС;

2.  Приветства доклада на Междуведомствената експертна група по показателите за ЦУР; счита, че той представлява забележително постижение и добра основа за преговори, тъй като предложените показатели отделят внимание на много по-разнообразен набор от структурни проблеми;

3.  Приветства отделната глава относно дезагрегацията на данни и значението, което се отдава на укрепването на националния капацитет в областта на статистиката;

4.  Признава ключовата роля на Политическия форум на високо равнище в рамките на прегледа на изпълнението на ЦУР; подчертава, че този орган трябва да осигури координирана и ефикасна оценка на нуждите, както и приемането на пътните карти, необходими за ефективното изпълнение на Програмата до 2030 г.;

5.  Подчертава, че Програмата до 2030 г. и ЦУР представляват подновен международен ангажимент за изкореняване на бедността, за преразглеждане и модернизиране на нашите стратегии за развитие през следващите 15 години и за гарантиране на постигането на резултати;

6.  Призовава Комисията да представи предложение за всеобхватна стратегия за устойчиво развитие, която да обхваща всички съответни вътрешни и външни области на политиката, с подробен график до 2030 г., междинен преглед и специфична процедура, гарантираща пълноправното участие на Парламента, включително конкретен план за изпълнението, координиращ постигането на 17-те общи цели, 169-те конкретни цели и 230-те глобални показателя и осигуряващ съгласуваността с целите на Парижкото споразумение и постигането на резултати по тях; подчертава значението на универсалния характер на целите, както и факта, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент да изпълнят изцяло всички общи и конкретни цели, на практика и по същество;

7.  Настоява, че новата стратегия на ЕС за устойчиво развитие и съответните политики за изпълнението й следва да бъдат подложени на широки консултации с всички заинтересовани страни, включително националните парламенти, местните органи и гражданското общество, чрез приобщаващ процес;

8.  Призовава за съобщение на Комисията относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед, с ясна информация за структурата за изпълнение на Програмата на равнището на ЕС и държавите членки; подчертава факта, че всички съответни генерални дирекции на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да бъдат изцяло ангажирани с интегрирането на Програмата до 2030 г. в предстоящия преглед на стратегията „Европа 2020“ и предстоящата глобална стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност, като се осигури добра съгласуваност на политиките за устойчиво развитие;

9.  Подчертава, че преразглеждането на Европейския консенсус за развитие трябва да отразява в пълна степен новата Програма до 2030 г., която включва промяна на модела и цялостно преобразуване на политиката на ЕС за развитие; припомня, че подходящото и целенасочено планиране на помощта в рамките на сътрудничеството за развитие, при надлежно зачитане на принципите за ефективност на помощта, е от съществено значение за постигането на общите цели и свързаните с тях конкретни цели;

10.  Подчертава, че ЕС трябва да се възползва изцяло от предстоящия междинен преглед на многогодишната финансова рамка (МФР), за да се гарантира, че механизмите за финансиране и бюджетните редове отразяват всички ангажименти, поети от ЕС по Програмата до 2030 г.; призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да се ангажират отново с целта за предоставяне на 0,7% от брутния национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР) и да представят график за постепенно увеличаване на ОПР с оглед на достигането на 0,7%;

11.  Призовава за провеждането на редовен диалог между Политическия форум на високо равнище и Комисията относно постигнатия напредък, за който редовно да се докладва на Парламента, в съответствие с принципите на прозрачност и взаимна отчетност; настоява, че е необходим засилен диалог между Комисията и Парламента относно изпълнението на Програмата до 2030 г., по-специално що се отнася до политиката за развитие и съгласуваността на политиките за развитие;

12.  Приканва Комисията и ЕСВД, в тесни консултации с други партньори, да представят конкретни предложения за по-ефективното интегриране на съгласуваността на политиките за развитие в изпълнението на Програмата до 2030 г. и призовава този нов подход да бъде възприет във всички институции на ЕС, за да се гарантира ефективно сътрудничество и преодоляване на подхода на изолиране и затваряне;

13.  Подчертава, че е важно да се включи концепцията за съгласуваност на политиките за развитие; приканва Комисията и ЕСВД, в тесни консултации с други партньори, да представят конкретни предложения за по-ефективното интегриране на съгласуваността на политиките за развитие в подхода на ЕС към изпълнението на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и призовава този нов подход да бъде възприет във всички институции на ЕС;

14.  Настоятелно призовава Комисията да разработи ефективни механизми за мониторинг, преразглеждане и отчетност по отношение на изпълнението на Програмата до 2030 г. и редовно да докладва пред Парламента по този въпрос; припомня в тази връзка необходимостта от увеличаване на демократичния контрол от страна на Парламента, евентуално посредством междуинституционално споразумение със задължителен характер в съответствие с член 295 от ДФЕС;

15.  Приканва Комисията и специализираните агенции, фондове и програми на ООН да установят диалог на високо равнище относно изпълнението на ЦУР с оглед на координирането на политиките, програмите и операциите на ЕС, ООН и други донори; подчертава значението на дезагрегираните и достъпни данни за осъществяването на мониторинг и оценката на резултатите;

16.  Призовава агенциите и органите на ООН да засилят съгласуваността на политиките за развитие в рамките на работните структури на ООН с цел ефективно интегриране на всички измерения на устойчивото развитие;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на генералния секретар на ООН.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0196.
(2) Приети текстове, P8_TA(2014)0059.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0403.


Задължително посочване на страната на произход или на мястото на произход за определени храни
PDF 567kWORD 100k
Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за определени храни (2016/2583(RSP))
P8_TA(2016)0225B8-0545/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията(1) („Регламент относно предоставянето на информация за храните на потребителите“), и по-специално член 26, параграфи 5 и 7 от него,

—  като взе предвид докладите на Комисията от 20 май 2015 г. до Европейския парламент и Съвета относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за мляко, за използвано като съставка на млечните продукти мляко и за видове месо, различни от говеждо, свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици (COM(2015)0205), и относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за непреработени храни, продукти с една съставка и съставки, които представляват над 50% от дадена храна (COM(2015)0204),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 17 декември 2013 г. до Европейския парламент и Съвета относно задължителното посочване на държавата на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка (COM(2013)0755), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията от 17 декември 2013 г., озаглавен “Етикетиране на произхода за месо, използвано като съставка: нагласи на потребителите, осъществимост на различните възможни сценарии и въздействие“ (SWD(2013)0437),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно етикетиране на страната на произход на месото в преработените храни(2) и официалния отговор на Комисията, приет на 6 май 2015 г.,

—  като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 1337/2013 на Комисията от 13 декември 2013 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на страната на произход или мястото на произход за прясно, охладено или замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г.(4) относно посочения по‑горе Регламент за изпълнение (ЕС) № 1337/2013 на Комисията от 13 декември 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно продоволствената криза, измамите в рамките на хранителната верига и борбата срещу тях(5),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за някои храни (O-000031/2016 – B8-0363/2016),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че член 26, параграф 5 от Регламента относно предоставянето на информация за храните на потребителите изисква от Комисията до 13 декември 2014 г. да представи доклади на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за видове месо, различни от говеждо, свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици, мляко, използвано като съставка на млечните продукти мляко, непреработени храни, продукти с една съставка и съставки, които представляват над 50% от дадена храна;

Б.  като има предвид, че член 26, параграф 8 от Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите изисква от Комисията да приеме до 13 декември 2013 г. актове за изпълнение по отношение на прилагането на параграф 3 от посочения член;

В.  като има предвид, че правилата за етикетиране на произхода вече са въведени и функционират на практика при много други хранителни продукти, включително непреработено месо, яйца, плодове и зеленчуци, риба, мед, необработено маслиново масло „extra virgin“, необработено маслиново масло „virgin“, вино и спиртни напитки;

Г.  като има предвид, че член 26, параграф 7 от Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите предвижда, че в доклада трябва, наред с другото, да се отчитат необходимостта от информиране на потребителя, приложимостта на предвиденото задължително посочване на страната на произход или мястото на произход, както и анализ на разходите и ползите от въвеждането на такива мерки; като има предвид, че освен това той предвижда, че докладите могат да бъдат придружени от предложения за изменение на съответните разпоредби от законодателството на ЕС;

Д.  като има предвид, че член 26, параграф 2 от Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите предвижда, че посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително, когато липсата на посочване може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или мястото на произход на храната, особено ако информацията, придружаваща храната, или етикетът като цяло дават основания да се предположи, че храната произхожда от друга страна или място;

Е.  като има предвид, че на 20 май 2015 г. Комисията публикува своя доклад относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за мляко, за използвано като съставка на млечните продукти мляко и за видове месо, различни от говеждо, свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици („доклада относно млякото и други видове месо“) и доклада си относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за непреработени храни, продукти с една съставка и съставки, които представляват над 50% от дадена храна;

Ж.  като има предвид, че, съгласно доклада на Комисията (COM(2013)0755), колкото по-сложни са етапите на разфасоване и на преработка в сектора за производство на месо и колкото по-значителна е степента на преработка, толкова по-сложно става проследяването за целите на етикетирането за произход;

З.  като има предвид, че веригата за доставка на храни често е дълга и сложна и включва много стопански субекти от хранителната промишленост и други страни; като има предвид, че потребителите са все по-слабо осведомени за това как се произвежда храната им, а отделните стопански субекти от хранителната промишленост не винаги имат поглед върху цялата продуктова верига;

И.  като има предвид, че като цяло готовността на потребителите да плащат за информация относно произхода изглежда е по-скоро ниска, въпреки че проучванията сред потребителите(6) относно готовността им да плащат показват, че до голяма степен потребителите са склонни да плащат повече за информация относно произхода;

Й.  като има предвид, че в своята резолюция от 11 февруари 2015 г. Парламентът настоятелно призова Комисията да предприеме последващи действия във връзка с доклада си от 17 декември 2013 г., включващи законодателни предложения, с които се въвежда задължение за посочване на произхода на месото в преработените храни с цел да се гарантира по-голяма степен на прозрачност по цялата верига за доставки на храни и да бъдат информирани по-добре европейските потребители, като същевременно вземе предвид своите оценки на въздействието и избягва прекомерни разходи и административна тежест; като има предвид, че до момента Комисията не е представила законодателни предложения в тази връзка;

К.  като има предвид, че строги спецификации съществуват само за доброволните схеми за качество, като например защитеното наименование за произход (ЗНП), защитеното географско указание (ЗГУ) или храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ), докато критериите, използвани при доброволните схеми за етикетиране за хранителни продукти, обхванати от Регламент (ЕС) № 1169/2011, могат да се различават в значителна степен;

Мляко за пиене и мляко, използвано като съставка в млечни продукти

1.  Посочва, че в съображение 32 от Регламента относно предоставянето на информация за храните на потребителите се заявява, че млякото е един от продуктите, при които се счита, че посочването на произхода е от особен интерес;

2.  Подчертава, че според проучването на Евробарометър от 2013 г. 84% от гражданите на ЕС смятат, че е необходимо да се посочва произходът на млякото, независимо от това дали то се продава като такова или се използва като съставка в млечни продукти; отбелязва, че това е един от няколкото фактора, които могат да окажат въздействие върху поведението на потребителите;

3.  Подчертава, че задължителното посочване на произхода на млякото, което се продава като такова или се използва като съставка в млечни продукти, е полезна мярка за опазване на качеството на млечните продукти, и за защита на заетостта в сектора, който е в състояние на много тежка криза;

4.  Отбелязва, че според проучването, придружаващо доклада на Комисията относно млякото и други видове месо, разходите за задължително етикетиране на произхода за мляко и използвано като съставка мляко се повишават, тъй като се увеличава сложността на производствения процес; отбелязва, че според същото проучване предприятията в някои държави членки са надценили въздействието на задължителното етикетиране на произхода върху конкурентната им позиция, тъй като в рамките на проучването не беше открито ясно обяснение за разчетените високи разходи, представени от тези предприятия, но беше заявено, че това може да е сигнал за силно противопоставяне срещу етикетирането на произхода само по себе си;

5.  Призовава за създаването на работна група на Комисията, която да извърши допълнителна оценка на доклада на Комисията, публикуван на 20 май 2015 г., с цел да се определи кои разходи могат да бъдат намалени до приемливо равнище, ако по-нататъшните предложения за задължително етикетиране на страната на произход са ограничени до млечните и леко преработените млечни продукти;

6.  Оценява анализа, извършен в рамките на проучването, относно разходите и ползите от въвеждането на задължително етикетиране на произхода за мляко и използвано като съставка мляко, но счита, че в заключенията си Комисията не отчита в достатъчна степен положителните аспекти на етикетирането на страната на произход за тези продукти, като например по-доброто информиране на потребителите; отбелязва, че потребителите могат да се почувстват подведени, ако липсва информация относно задължителното етикетиране на произхода и се използват други етикети на храни, като например национални знамена;

7.  Подчертава значението на малките и средните предприятия във веригата за преработка;

8.  Счита, че Комисията следва да вземе предвид и да анализира икономическото въздействие на задължителното етикетиране на произхода върху МСП в засегнатите отрасли на селското стопанство и на хранително-вкусовата промишленост;

9.  Счита, че в заключението на Комисията по отношение на млякото и използваното като съставка мляко вероятно са преувеличени разходите за етикетиране за посочване на страната на произход за предприятията, тъй като всички млечни продукти се разглеждат заедно;

10.  Отбелязва, че Комисията стига до заключението, че разходите за етикетиране за посочване на страната на произход за мляко ще бъдат умерени;

Други видове месо

11.  Подчертава, че според проучването на Евробарометър от 2013 г. 88% от гражданите на ЕС смятат, че е необходимо да се посочва произходът за месо, различно от говеждо, свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици;

12.  Отбелязва, че скандалът с конското месо показа необходимостта от повече прозрачност в рамките на веригата за доставки на конско месо;

13.  Отбелязва, че в доклада на комисията се посочва, че оперативните разходи за задължително етикетиране на страната на произход за видовете месо, попадащи в неговия обхват, ще бъдат относително ниски;

Преработено месо

14.  Подчертава, че в доклада на Комисията от 17 декември 2013 г. относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка, се признава, че над 90% от отговорилите потребители са на мнение, че е важно произходът на месото да бъде посочен върху етикета на преработените хранителни продукти;

15.  Счита, че потребителите, подобно на много специалисти, подкрепят задължителното етикетиране на месото в преработените продукти, и че подобна мярка ще предостави възможност да се запази доверието на потребителите в хранителните продукти чрез въвеждането на по-голяма степен на прозрачност във веригата за доставки;

16.  Подчертава, че е в интерес на европейските потребители да съществува задължително етикетиране на произхода за всички хранителни продукти;

17.  Отбелязва, че етикетирането само по себе си не предоставя защита срещу измами, и подчертава необходимостта от икономически ефективна система за контрол с цел да се гарантира доверието на потребителите;

18.  Припомня, че доброволните схеми за етикетиране, когато се прилагат по подходящ начин в различните държави членки, са успешни както за целите на информирането на потребителите, така и за производителите;

19.  Счита, че ако не се приемат актове за изпълнение в съответствие с член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, посоченият член не може да бъде прилаган правилно;

20.  Отбелязва, че вече съществуват защитени наименования за произход за редица преработени месни и млечни продукти (например шунка и сирене), в съответствие с които произходът на използваното месо е определен в критериите за производство и се прилага повишена степен на проследимост; поради това призовава Комисията да насърчава разработването на продукти, носещи обозначението „защитено наименование за произход“ (ЗНП), „защитено географско указание“ (ЗГУ) или „храна с традиционно специфичен характер“ (ХТСХ) съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012(7), и по този начин да гарантира достъпа на потребителите до висококачествени продукти със сигурен произход;

21.  Призовава Комисията да гарантира, че действащите разпоредби на ЕС относно етикетирането на страната на произход няма да бъдат отслабени в рамките на текущите търговски преговори, като например за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, и че не се създават пречки за правото да предлага нови допълнителни разпоредби относно етикетирането на страната на произход в бъдеще за други хранителни продукти;

Заключения

22.  Призовава Комисията да приложи задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за всички видове мляко за пиене, млечни и месни продукти, и да обмисли възможността за разширяване на обхвата на задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход, за да включва и други храни с една-единствена съставка или храните с една основна съставка, като изготви законодателни предложения в тези области;

23.  Настоятелно призова Комисията да представи законодателни предложения, с които се въвежда задължение за посочване на произхода на месото в преработените храни с цел да се гарантира по-голяма степен на прозрачност по цялата верига за доставки на храни и да бъдат информирани по-добре европейските потребители с оглед на скандала с конското месо и на други случаи на измами с храни; освен това посочва, че задължителните изисквания за етикетиране следва да отчитат принципа на пропорционалност и административната тежест за стопанските субекти от хранителната промишленост и за правоприлагащите органи;

24.  Счита, че целта на задължителното етикетиране на произхода на храните е да се възстанови доверието на потребителите в хранителните продукти; призовава Комисията да представи предложение в тази връзка, като същевременно вземе предвид прозрачността на информацията и нейната разбираемост за потребителите, икономическата жизнеспособност на европейските предприятия и покупателната способност на потребителите;

25.  Подчертава значението на условията на равнопоставеност на вътрешния пазар и призовава Комисията да вземе това под внимание, когато се обсъждат правилата относно задължителното етикетиране на произхода;

26.  Призовава Комисията да подкрепи схемите за етикетиране, свързани с хуманното отношение към животните по време на отглеждането, транспортирането и клането;

27.  Изразява съжаление относно факта, че Комисията все още не е предприела действия, за да включи яйцата и яйчните продукти в списъка с храни, за които посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително, въпреки че евтини яйчни продукти, направени от яйца в течна форма или изсушени яйца, които се използват главно в преработените храни, се внасят на пазара на ЕС от трети държави и очевидно заобикалят забраната на ЕС за отглеждане в клетки; поради това счита, че в този контекст задължителното етикетиране на яйчни продукти и на храни, съдържащи яйца, за обозначаване на произхода и на начина на отглеждане, би могло да подобри прозрачността и защитата и призовава Комисията да представи анализ на пазара и, ако е необходимо, да изготви подходящи законодателни предложения;

28.  Счита, че обозначаването на страната на произход за млякото за пиене, леко преработените млечни продукти (като например сирене и сметана), както и леко преработените месни продукти (като например бекон и колбаси), би довело до значително по-малки свързани с това разходи и че посоченото етикетиране следва да се разглежда като приоритет;

29.  Счита, че етикетирането на произхода само по себе си не предотвратява измамите; подкрепя, в тази връзка, предприемането на решителен подход за засилване на контрола, подобряване на прилагането на съществуващото законодателство и налагане на по-строги санкции;

30.  Призовава Комисията да предприеме необходимите действия за борба с измамите във връзка с правилата за доброволно етикетиране на произхода на храните;

31.  Приканва Комисията да подкрепи съществуващите схеми за качество на селскостопанските продукти и храни, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, и призовава за засилване на европейските кампании за популяризиране на посочените продукти;

32.  Отново призовава Комисията да изпълни своето правно задължение да приеме, до 13 декември 2013 г., актовете за изпълнение, необходими за правилното прилагане на член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, така че националните органи да могат да налагат съответните санкции;

o
o   o

33.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0034.
(3) ОВ L 335, 14.12.2013 г., стр. 19.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0096.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0011.
(6) http://ec.europa.eu/food/safety/docs/labelling_legislation_final_report_ew_02_15_284_en.pdf, стр. 50.
(7) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.


Рамково споразумение относно родителския отпуск
PDF 620kWORD 131k
Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно прилагането на Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (2015/2097(INI))
P8_TA(2016)0226A8-0076/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2, член 3, параграф 3, и член 5 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид член 8, член 10, член 153, параграф 1, буква и), и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 7, 9, 23, 24 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО,

—  като взе предвид Директива 2013/62/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Директива 2010/18/ЕС за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз,

—  като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет, проведен в Брюксел на 23—24 март 2006 г. (777751/1/06 REV 1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-голямо равновесие между професионалния и личния живот: оказване на по-голямо съдействие за съвместяването на професионалния, личния и семейния живот“ (COM(2008)0635),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (C(2013)0778),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2015 г.(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно отпуска по майчинство(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(4),

—  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от май 2015 г., озаглавено „Gender equality in employment and occupation — Directive 2006/54/EC, European Implementation Assessment“ (Равенството между половете в областта на заетостта и професиите — Директива 2006/54/ЕО, оценка на прилагането на европейско равнище),

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция на Европейския парламент за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Maternity, Paternity and Parental Leave:Data Related to Duration and Compensation Rates in the European Union“ (Отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск: данни, свързани с продължителността и размера на помощите в Европейския съюз),

—  като взе предвид проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавено „Promoting parental and paternity leave among fathers“ (Насърчаване на родителския отпуск и отпуска по бащинство при бащите),

—  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавен „Maternity leave provisions in the EU Member States: Duration and allowances“ (Разпоредби относно отпуска по майчинство в държавите — членки на ЕС: продължителност и надбавки) (Eurofound, 2015 г.),

—  като взе предвид публикацията на Eurofound от 2015 г., озаглавена „Promoting uptake of parental and paternity leave among fathers in the European Union“ („Насърчаване на ползването на родителски отпуск и отпуск по бащинство сред бащите в Европейския съюз“),

—  като взе предвид проучването на Европейската комисия от февруари 2015 г., озаглавено „The Implementation of Parental Leave Directive 2010/18 in 33 European Countries“ (Прилагането на Директива 2010/18 относно родителския отпуск в 33 европейски държави),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8‑0076/2016),

A.  като има предвид, че целта за равнище на заетост от 75%, определена в стратегията „Европа 2020“, е малко вероятно да бъде постигната при жените (понастоящем то е 63,5%) до 2020 г.; като има предвид освен това, че съществува необходимост от проактивни политики, предназначени да подпомагат достъпа и задържането на жените на пазара на труда и да защитават и подкрепят тяхното връщане като майки на пазара на труда с цел постигане на стабилни и достойни работни места, при равни условия с мъжете, и по-специално политики, които насърчават по-доброто равновесие между професионалния и личния живот за всички родители;

Б.  като има предвид, че извършваната от родителите работа, свързана със семейството и отглеждането на децата, има измерим икономически принос, който освен това е от решаващо значение с оглед на демографските промени в Европа;

В.  като има предвид, че Директива 96/34/ЕО признава съвместяването на професионалния и семейния живот като отделна тема, а Директива 2010/18/ЕС предвижда, че всички работници имат право на четири месеца неплатен родителски отпуск, като един от тези предоставяни месеци не може да се прехвърля; като има предвид, че принципът на равенство между половете в областта на заетостта понастоящем е установен в законодателството на ЕС; като има предвид, че равните възможности за професионално развитие както за мъжете, така и за жените, включително посредством инструмент за родителски отпуск, ще спомогнат за постигането на целта за заетост от 75%, заложена в стратегията „Европа 2020“, и за решаване на проблема на жените, които са много по-уязвими по отношение на бедността, и представляват също така измерим принос за икономиката, което освен това е от особено значение с оглед на демографските промени в Европа;

Г.  като има предвид, че наличните данни потвърждават, че процентът на ползването на неплатен или ниско платен отпуск по семейни причини е нисък и че бащите използват слабо правата си на родителски отпуск; като има предвид, че изцяло или частично непрехвърляемият родителски отпуск с подходящо възнаграждение се използва по по-балансиран начин от двамата родители и спомага за намаляване на дискриминацията срещу жените на пазара на труда;

Д.  като има предвид, че смесен модел, състоящ се от отпуск по майчинство и по бащинство и от общ, т.е. родителски отпуск, позволява на двамата родители съвместно да вземат правилно решение за начина, по който да използват отпуска, на който имат право, в интерес на техните деца и предвид спецификата на тяхната работа;

Е.  като има предвид, че родителският отпуск има дългосрочни ползи за развитието на децата; като има предвид, че в контекста на действащите публични политики в областта процентът на използването от страна на бащите на родителски отпуск в държавите — членки на ЕС, расте, но остава нисък, като само 10% от бащите вземат поне един ден отпуск; като има предвид, че 97% от жените използват родителски отпуск, който е на разположение и за двамата родители;

Ж.  като има предвид, че проучванията на Eurofound показаха аспектите, които влияят върху степента на ползване на родителски отпуск от бащите, като тези аспекти включват размера на обезщетението, гъвкавостта на системата за отпуски, наличието на информация, достъпността и гъвкавостта на детските заведения и степента, в която работниците се страхуват от изолация от пазара на труда, когато ползват отпуск; като има предвид, че редица изследователи(5) сочат, че бащите, които ползват родителски отпуск, създават по-добра връзка със своите деца и е по-вероятно да поемат активна роля в бъдещите задачи, свързани с грижите за децата; като има предвид, че следователно тези въпроси трябва да бъдат разгледани;

З.  като има предвид, че Европейският съюз като цяло е изправен пред сериозно демографско предизвикателство, тъй като раждаемостта намалява в повечето държави членки, и като има предвид, че семейни политики, справедливи за мъжете и жените, следва да подобрят перспективите на жените на пазара на труда, да подобрят равновесието между професионалния и личния живот, да намалят неравнопоставеността на половете по отношение на заплащането на труда, пенсиите и доходите през целия живот и да окажат положително въздействие върху демографските процеси;

И.  като има предвид, че според Евростат броят на лицата, които са ползвали родителски отпуск през 2010 г., е 3 518 600, от които едва 94 800 (2,7%) са мъже; като има предвид, че според проучване на Eurofound (6) неравенството между половете по отношение на участието в заетостта причинява сериозни загуби за европейските икономики, възлизащи през 2013 г. на 370 милиарда евро;

Й.  като има предвид, че Комисията, заедно с държавите членки, следва да стартира конкретни мерки за насърчаване на нова организация на работата чрез по-гъвкави модели, които осигуряват, посредством инструменти за равновесие между професионалния и личния живот, ефективно упражняване на правото на родителство; като има предвид, че тези мерки могат да спомогнат за намаляване на дискриминацията срещу жените и да им помогнат за навлизането, задържането и връщането на пазара на труда без какъвто и да било икономически и социален натиск;

К.  като има предвид, че освен да гарантира равенството между половете и достъпа на жените до заетост, родителският отпуск следва да дава възможност на родителите да изпълняват задълженията си по отношение на своите деца;

Л.  като има предвид, че е от жизнено важно значение да се гарантира, че жените могат да се ползват както от правото както на работни места с гарантирани права, така и от правото на майчинство, без да бъдат санкционирани за това, тъй като жените продължават да бъдат най-засегнати и да страдат най-много от дискриминация; като има предвид, че примерите за тази дискриминация включват натиск от страна на работодателите върху жените, които участват в интервюта за работа, на които са запитвани дали имат деца и на каква възраст са те, като целта е да се повлияе на решенията на жените и да се предпочитат бездетните работници, които са „на разположение в по-голяма степен“, успоредно с нарастващ икономически и професионален натиск върху жените работници да не ползват отпуск по майчинство;

М.  като има предвид, че едно от ограниченията за навлизането и задържането на жените на пазара на труда е отговорността за грижите за деца с увреждания, които са несамостоятелни и следователно са в състояние на зависимост и/или принадлежат към категории и групи в неравностойно положение;

Н.  като има предвид, че когато липсват разпоредби за отпуските или когато съществуващите разпоредби се считат за недостатъчни, социалните партньори, чрез колективни споразумения, могат да изиграят важна роля в създаването на нови разпоредби или в актуализирането на съществуващите разпоредби за отпуск по майчинство, бащинство и родителски отпуск;

О.  като има предвид, че равновесието между семейния и професионалния живот представлява основно право, което следва да се включи пълноценно във всеки текст на ЕС, който може да окаже въздействие в областта; като има предвид, че в по-общ план следва да се подчертае значението на благоприятните за семейството работни среди;

П.  като има предвид, че повечето държави — членки на ЕС, вече спазват минималните изисквания на Директива 2010/18/ЕС за родителския отпуск и че в много държави членки националните разпоредби надхвърлят тези изисквания;

Р.  като има предвид, че държавите членки следва да насърчават, както в държавния, така и в частния сектор, модели на социална закрила на равнището предприятия, които изискват зачитане на правото на равновесие между семейния и професионалния живот;

С.  като има предвид, че разликите между мъжете и жените при използването на отпуск по майчинство, по бащинство и родителски отпуск, показват дискриминация въз основа на пола от гледна точка на полагането на грижи за деца и участието на жените на пазара на труда; като има предвид, че в много държави членки мерките, предприети, за да се насърчат мъжете да поемат равен дял от семейните задължения, не доведоха до задоволителни резултати;

Т.  като има предвид, че подходящият, индивидуален, компенсиран родителски отпуск е от ключово значение, за да могат родителските двойки от един и същи пол да постигнат равновесие между личния и професионалния живот;

У.  като има предвид, че жените, които упражняват правото си на равновесие между личния и професионалния живот, като вземат родителски отпуск, се сблъскват със стигма, когато се върнат на пазара на труда, което води до по-неблагоприятни условия на труд и несигурни договори;

Транспониране на директивата

1.  Подчертава, че необходимите разпоредби за транспонирането на Директива 2010/18/ЕС имат различни форми в отделните държави членки; счита следователно, че това транспониране следва да се осъществи при пълно спазване на законодателството, което е в сила в областта на колективното договаряне между социалните партньори;

2.  Счита, че тъй като не всички държави членки са следвали специфичния или поетапния подход на ЕС към отпуска по майчинство и родителския отпуск, класифицирането на различните видове отпуски на равнището на ЕС е трудно;

3.  Припомня, че налагането на допълнителни задължения от страна на държавите членки може да увеличи сложността на регулирането и на практика да намали съответствието; призовава държавите членки да избягват допълнителната административна тежест при транспонирането на законодателството на ЕС;

4.  Насърчава държавите членки, които все още не са направили това, да предоставят на Комисията в разумен срок таблиците на съответствието между разпоредбите на Директивата и мерките за транспониране; счита, че е от основно значение държавите членки да гарантират наличието на необходимите средства за контрол, които да установят дали се спазва законодателството за защита на правата на родителите; препоръчва на Комисията да следи внимателно прилагането на Директивата в държавите членки, за да гарантира, че не се злоупотребява с възможностите за адаптиране, които тя предлага; счита, че принципът на споделяне на добри практики е полезен инструмент за постигането на тези цели;

5.  Изразява съжаление, че съществуват различия в мерките за транспониране на Директивата, що се отнася до нейното приложно поле, като по този начин се установяват схеми, повече или по-малко благоприятни за работниците в зависимост, например, от сектора, в който те упражняват работните си задължения (публичният сектор предоставя по-голяма защита в целия ЕС от частния и следователно има водеща роля в тази област) и продължителността на трудовия договор; за тази цел препоръчва да се предприемат всички възможни действия, за да се даде възможност за правилно прилагане на Директивата както в публичния, така и в частния сектор; подчертава, че правото на родителски отпуск следва да бъде гарантирано за всички без дискриминация, без значение на пола и независимо от сектора на заетост или вида на договора, по който са наети работещите бащи и майки;

6.  Приветства факта, че някои държави членки са транспонирали разпоредбите на Директивата, надхвърляйки минималното ѝ приложно поле, като по този начин дават възможност от тези разпоредби да се възползват самостоятелно заетите работници, чираците, двойките от един и същи пол и родителите на осиновени деца;

7.  Изразява категоричното си убеждение, че предоставянето на социално подпомагане е от компетентността на държавите членки;

8.  Призовава държавите членки да приемат насочени към семейството социални политики, които да предвиждат прилагането на всички предимства, предвидени в Директивата, в случай на продължително пребиваване на родителите в чужбина с цел приключване на процедура по международно осиновяване;

9.  Отбелязва, че повече от десетилетие след като държавите членки са транспонирали Директива 96/34/ЕО, продължава да съществува неравенство между половете по отношение на ползването на родителски отпуски; отбелязва също така големите различия между държавите членки по отношение на максималната продължителност, законовата структура на родителския отпуск и на системите във връзка със заплащането през периода на отпуск; счита, че въпросът за заплащането по време на отпуск е от решаващо значение, за да се гарантира, че родителите с ниски доходи и самотните родители се възползват при равни условия с всички други родители; приветства различните приети мерки за насърчаване на бащите да ползват родителски отпуск; признава стойността на ЕС като средство за съсредоточаване на вниманието на държавите членки върху необходимостта от действия и от улесняване на обмена на консултации и помощ за държавите членки, които се нуждаят от тях, по-специално в областта на правата, свързани със социалното подпомагане; счита, че Комисията следва да предложи мерки, които да насърчават бащите да ползват повече родителски отпуск, и че държавите членки следва да насърчават по-ефективно споделяне на най-добри практики в тази област;

10.  Отбелязва решението на някои държави членки да предоставят само достъп до права, свързани със социалното подпомагане, за срок, който е по-кратък от максималния срок на родителския отпуск, като по този начин се намалява броят на родителите, които в действителност използват този максимален срок;

11.  Призовава държавите членки, съвместно с Комисията, да гарантират, че семейните права, предоставени от публичните политики, включително родителски отпуск, са равни по отношение на индивидуалните права и са еднакво достъпни за двамата родители, с цел те да бъдат насърчавани да постигнат по-добро равновесие между професионалния и личния живот и в интерес на техните деца; подчертава, че тези права следва да се индивидуализират във възможно най-голяма степен, за да способстват за постигане на целите за равнище на заетост от 75% за жените и мъжете, определени в стратегията „Европа 2020“, и за да насърчават равенството между половете; счита, че на родителите следва да се предостави известна гъвкавост при ползването на родителски отпуск и че това при никакви обстоятелства не следва да представлява пречка за постигане на целите за равнище на заетост от 75% за жените и мъжете, определени в стратегията „Европа 2020“; счита, че приетата от социалните партньори система следва да насърчава решение, при което значителна част от отпуска остава непрехвърляема; подчертава, че и двамата родители трябва да се третират по един и същ начин що се отнася до правата на доход и продължителността на родителския отпуск;

12.  Подчертава, че семействата с деца и родителите, които прекъсват професионалната си дейност с цел отглеждане на тези деца, трябва да понесат не само загуба на доход, но и по-високи разходи и твърде ниска оценка на своята роля на родители;

13.  Отбелязва гъвкавостта, която директивата предоставя на държавите членки при определянето на формите на родителски отпуск — частичен или пълен — и на сроковете на работа и на уведомленията, определени като условия за предоставяне на родителски отпуск; отбелязва, че в някои държави членки работниците с нестандартни договори, като например срочни трудови договори(7) и договори за нулево работно време(8), не винаги са включени в тези мерки, и изразява загриженост относно злоупотребата с тези видове трудови договори; отбелязва въведените от държавите членки инициативи за предоставяне на възможно най-голяма гъвкавост на работниците в тази област, като се гарантира, че родителският отпуск съответства на тяхното професионално и лично положение, но счита, че всички договорености следва да имат за цел увеличаване на ползването на родителски отпуск;

14.  Отбелязва, че завръщането на работа след ползване на родителски отпуск може да бъде сложна и стресова ситуация както за родителя, така и за детето; призовава държавите членки да приемат семейни политики, които да улесняват безпроблемното и постепенно завръщане на работа и оптимално равновесие между професионалния и личния живот като цяло, като същевременно вземат под внимание и насърчаването на работата от разстояние, работата от вкъщи и гъвкавата и самостоятелна работа по такъв начин, че подобни политики да не налагат допълнителна тежест на служителите;

15.  Призовава държавите членки, при поемането на ангажименти, да гарантират сигурността на планирането на предприятията и да обръщат особено внимание на потребностите на най-малките, малките и средните предприятия в това отношение;

16.  Призовава Комисията да подобри и укрепи разпоредбите на Директива 2010/18/ЕС по отношение на условията за допустимост и подробните правила за предоставяне на родителски отпуск на лицата, които имат деца с увреждания или тежки или продължителни заболявания, които пораждат недееспособност, като се вземат предвид и най-добрите практики в държавите членки (удължаване на възрастовата граница на детето във връзка с допустимостта за предоставяне на родителски отпуск или отпуск за полагане на грижи за деца, по-лесен достъп до условия на труд на непълно работно време при завръщане на работното място, удължаване на продължителността на отпуска и др.);

17.  Подчертава необходимостта да се гарантират благоприятни условия за завръщане на работа на лицата, които са ползвали родителски отпуск, особено във връзка със завръщането на същото работно място или на равностойно или сходно работно място, в съответствие с договора или трудовото правоотношение, промени в работното време и/или в организацията на професионалния живот при завръщането им на работа (включително необходимостта работодателят да обосновава всеки отказ), с цел те да се възползват от периоди на обучение, от защита срещу уволнение и по-неблагоприятно третиране в резултат на кандидатстване за или ползване на родителски отпуск, както и период на защита след тяхното завръщане, така че да могат да се адаптират отново към работното си място;

За ефективна директива, отговаряща на предизвикателствата, свързани с равновесието между професионалния и личния живот

18.  Отбелязва оттеглянето от страна на Комисията на проекта за Директива относно отпуска по майчинство, както и факта, че в контекста на пътната карта „Ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“ Комисията не възнамерява на този етап да публикува окончателен доклад относно прилагането на Директивата за родителския отпуск; призовава Комисията, при зачитане на принципа на субсидиарност, да представи амбициозно предложение, което действително ще подобри равновесието между професионалния и личния живот;

19.  Счита, че политическите дискусии следва също така да се съсредоточат върху редица незаконодателни инициативи с оглед на съвместни действия с държавите членки и гражданското общество, за да се изтъкне ролята на родителите и да се насърчава равновесието между професионалния и личния живот;

20.  Счита, че следва да се обмисли широка незаконодателна инициатива за насърчаване на съчетаването на професионалния и семейния живот в държавите членки;

21.  Счита, че предвид застъпването на различните видове отпуск по семейни причини е необходима съгласуваност между различните текстове на равнище ЕС с участието на социалните партньори, с цел на семействата да се предоставят перспективи по отношение на отпуските, основани на жизнения цикъл, за да се насърчи по-справедливо споделяне на отговорностите за полагане на грижи между жените и мъжете; настоятелно призовава Комисията за тази цел да разгледа активирането на клаузата за преразглеждане в законодателството на ЕС относно родителския отпуск; счита, че е необходимо по-ясно формулирано законодателство, което да премахва сложността, да подобрява спазването и да предоставя защита за работниците;

22.  Призовава социалните партньори, въз основа на доклада на Комисията, публикуван през февруари 2015 г., да направят необходимото за преодоляване на слабостите на Директивата относно родителския отпуск, затрудняващи пълното постигане на целите ѝ по отношение на равновесието между професионалния и личния живот, участието на жените на пазара на труда, демографските предизвикателства и участието на мъжете в семейните задължения, включително в грижата за децата и други зависими лица; счита, че следва да се предприемат по‑ефективни мерки за насърчаване на по-равномерно разпределение на семейните отговорности между мъжете и жените;

23.  Подчертава, че разпоредби относно родителския отпуск, които имат удовлетворителен характер, са тясно свързани с подходящо заплащане; отбелязва, че когато липсват разпоредби за отпуските или когато съществуващите разпоредби се считат за недостатъчни, социалните партньори, чрез колективни споразумения, могат да изиграят важна роля в създаването на нови разпоредби или в актуализирането на съществуващите разпоредби за отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск; призовава държавите членки, със съгласието на социалните партньори, да преразгледат своята система за финансова компенсация за родителския отпуск с цел постигане на ниво, което би функционирало като стимул за адекватно и достойно ниво на заместване на доходите, което също насърчава мъжете да ползват родителски отпуск след минималния период от време, гарантиран от Директивата;

24.  Счита, че насърчаването на индивидуализирането на правото на отпуск и на положителните мерки с цел поощряване на ролята на бащите е от съществено значение, за да се способства за постигане на съчетаване на професионалния и личния живот при равнопоставеност между половете;

25.  Призовава Комисията и социалните партньори да разгледат предоставянето на възможност за подходящо удължаване на минималния срок на родителския отпуск от четири месеца до най-малко шест месеца с цел постигане по-добро равновесие между професионалния и личния живот;

26.  Подчертава, че по-доброто координиране и по-добрата съгласуваност и достъпност на системите за отпуск (по майчинство, по бащинство и родителски отпуск) в държавите членки увеличават равнищата на участие и общата ефективност; подчертава, че в този смисъл е важна и спешно необходима директива на ЕС относно минимален двуседмичен отпуск по бащинство;

27.  Подчертава необходимостта да се удължи периодът, в който двамата родители могат да упражняват правото си на ползване на родителски отпуск; призовава Комисията и социалните партньори да увеличат възрастта на детето, за която може да се ползва родителски отпуск, и също така да вземат под внимание факта, че възможността за родителски отпуск за родители на деца с увреждания или продължителни заболявания следва да бъде разширена извън законоустановената възраст на детето, предвидена в Директивата;

28.  Призовава държавите членки и социалните партньори да премахнат множеството пречки за завръщане на работа след период на дълъг родителски отпуск, за да спрат превръщането на този отпуск в капан, изключващ от пазара на труда; припомня в този контекст, че равенството между мъжете и жените може да бъде постигнато само чрез справедливо преразпределяне на платения и неплатения труд, както и на професионалните и семейните отговорности и отговорностите за полагане на грижи;

29.  Призовава държавите членки да продължат да полагат усилия за по-голямо сближаване по отношение на обмена на най-добри практики в областта на равновесието между професионалния и личния живот, като обръщат особено внимание на политиките, които подкрепят навлизането, задържането и връщането на майките на пазара на труда, участието на бащите в семейния живот и увеличаването на ползването на родителски отпуск от бащите; насърчава Комисията, съвместно с държавите членки, да наблюдава и насърчава тези действия;

30.  Счита, че с оглед на постигането на целите от Барселона, в допълнение към законодателните мерки за насърчаване на постигането на равновесие между професионалния и личния живот държавите членки, подпомагани финансово от различните инструменти на ЕС, следва да се съсредоточат върху въвеждането на висококачествени, приобщаващи и достъпни услуги за полагане на грижи за деца, предоставяни от публични или частни институции на приемлива цена, които да са налични от момента, в който родителите се завърнат на пазара на труда, като се обръща специално внимание на семействата, които са бедни и са изложени на риск от социално изключване;

31.  Приканва държавите членки да повишават осведомеността на родителите за ползите от участието в образованието в ранна детска възраст и програмите за грижи за техните деца и за самите тях; призовава държавите членки да адаптират организацията и критериите за достъп до висококачествено и приобщаващо образование в ранна детска възраст и услуги за полагане на грижи към все по‑разнообразните режими на полагане на труд и по този начин да помогнат на родителите да запазят трудовите си ангажименти или да намерят работа, като същевременно продължат да отделят засилено внимание на интересите на детето;

32.  Счита, че интегрираният подход към равенството между половете — включително политики за преодоляване на стереотипите за ролите на отделните полове — и равновесието между професионалния и личния живот във всички бъдещи инициативи на ЕС би внесло съгласуваност и прозрачност в процеса и би спомогнало да се гарантира насърчаването на равновесие между професионалния и личния живот при равнопоставеност между половете; призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността на обществото за правата и правните действия във връзка с равновесието между професионалния и личния живот;

33.  Призовава Комисията да измери положителното влияние на инициативите върху подобряването на равновесието между професионалния и личния живот, за да се преразпредели поемането на семейни и домашни отговорности и на отговорности за полагане на грижи и да се включат специфичните отговорности на лицата, които полагат грижи за деца с увреждания, намиращи се в състояние на зависимост и/или принадлежащи към категории и групи в неравностойно положение;

o
o   o

34.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0068.
(2) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2015)0218.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0207.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0351.
(5) http://www.oecd.org/gender/parental-leave-where-are-the-fathers.pdf
(6) https://www.eurofound.europa.eu/news/news-articles/social-policies/international-womens-day-2016-the-campaign-for-equality-continues
(7) Peter Moss in the 10th International Review of Leave Policies and Related Research 2014 (Петер Мос, 10-тия международен преглед на политиките в областта на отпуска и свързаните с тях изследвания), юни 2014 г., стр. 39.
(8) https://www.cipd.co.uk/binaries/zero-hours-contracts_2013-myth-reality.pdf


Предотвратяване и борба с трафика на хора
PDF 732kWORD 204k
Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно прилагането въз основа на принципа на равенство между половете на Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (2015/2118(INI))
P8_TA(2016)0227A8-0144/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 79 и 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 3, 5 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г., и по-специално член 6 от нея, който има за цел да води борба с всички форми на трафик на жени и с експлоатацията на проституцията на жени,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция от 1949 г.,

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.) и на конференцията за преразглеждане „Пекин + 20“,

—  като взе предвид Протокола от 2000 г. за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, и по-специално съдържащото се в него международно прието определение на трафика на хора,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Незадължителния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, както и резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(1),

—  като взе предвид Конвенцията от Овиедо за правата на човека и биомедицината,

—  като взе предвид Хагската конвенция за осиновяването,

—  като взе предвид съвместния документ на ООН относно директивата на ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, в който се призовава за предоставянето на международна защита на жертвите на трафик на хора по начин, отчитащ спецификите на пола,

—  като взе предвид Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния и задължителния труд, член 2 от която съдържа определение на принудителния труд,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора и препоръките на Съвета на Европа в тази област,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/2219 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) и за замяна и отмяна на Решение 2005/681/ПВР на Съвета(2),

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(3),

—  като взе предвид Директива 2011/36/EС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(4),

—  като взе предвид Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава(5),

—  като взе предвид Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни(6),

—  като взе предвид Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 – 2016 г.“ (COM(2012)0286),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Междинен доклад за изпълнението на стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора“ (SWD(2014)0318),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за сигурност“ (COM(2015)0185),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид доклада на Европол относно положението: трафикът на хора в ЕС (февруари 2016 г.),

—  като взе предвид доклада на Евростат, озаглавен „Трафик на хора“, от 2015 г.,

—  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на Директива 2011/36/ЕС, изготвена от Генералната дирекция за парламентарни изследвания,

—  като взе предвид проучването относно измерението, свързано с пола, при трафика на хора, възложено от Комисията, от 2016 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(10),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0144/2016),

А.  като има предвид, че трафикът на хора е изключително тежко нарушение на основните права, както е посочено в член 5, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и нарушение на човешкото достойнство и на физическата и психическата неприкосновеност на жертвите, причиняващо тежки вреди, които често засягат жертвите до края на живота им, както и сериозна форма на престъпност, предимно на организираната престъпност, която е продиктувана от голямо търсене и големи печалби, оценявани на около 150 милиарда щатски долара годишно(11), което подкопава принципите на правовата държава; като има предвид, че различията между законодателствата в държавите членки улесняват в голяма степен дейностите на организираната престъпност и че все още съществува твърде малък риск от наказателно преследване, а санкциите, прилагани с цел възпиране на това престъпление, са неподходящи в сравнение с потенциално големите печалби;

Б.  като има предвид, че трафикът на хора е определен в член 2 от Директива 2011/36/ЕС като набиране, превоз, прехвърляне, подслоняване или приемане на лица, включително размяна или прехвърляне на контрола над тези лица, посредством заплаха за или употреба на сила или други форми на принуда, посредством отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение, или посредством даване или получаване на плащания или облаги, с оглед получаване на съгласието на лице, което има контрол над друго лице, с цел експлоатация; като има предвид, че експлоатацията включва като минимум експлоатация на извършвана от други лица проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, включително просия, робство или практики, подобни на робството, принудително подчинение, или експлоатация за престъпни дейности, или отнемане на телесни органи;

В.  като има предвид, че трафикът на хора се извършва под много различни форми и жертви на трафик на хора могат да се установят в различни законни и незаконни дейности, включително, но не само селско стопанство, преработване на хранителни продукти, секс индустрията, домакинска работа, производство, полагане на грижи, почистване, други сектори (особено в секторите на услугите), просия, престъпност, принудителни бракове, сексуална експлоатация на деца онлайн, незаконни осиновявания и търговия с човешки органи;

Г.  като има предвид, че, както е посочено в съвместния документ на ООН относно Директивата на ЕС – подход, основан на правата на човека (2011 г.), няколко агенции на ООН припомнят, че „трафикът както на мъже, така и на жени следва да бъде признат, а приликите и разликите в опита на жените и мъжете по отношение на уязвимостта и нарушенията следва да бъдат разгледани“;

Д.  като има предвид, че текущата криза с бежанците разкри липсата на подходящи инструменти на европейско равнище за съвместна борба с трафика на хора, особено с цел сексуална експлоатация на жени и деца;

Е.  като има предвид, че една стандартизирана стратегия не е ефективна за всички случаи, и като има предвид, че към различните форми на трафик, като например трафик с цел сексуална експлоатация, трафик с цел трудова експлоатация и трафик на деца, трябва да се подходи със специфични и адаптирани към конкретните условия мерки на политика;

Ж.  като има предвид, че Директива 2011/36/ЕС („Директивата“) следва да бъде приветствана за подхода, който е съсредоточен върху правата на човека и върху жертвите, като жертвите на трафик на хора имат право на определени права и услуги съгласно международното право, независимо от своето желание или възможност за участие в наказателно производство (съгласно член 11, параграф 3 от Директивата);

З.  като има предвид, че всички услуги за подпомагане на жертвите на трафик трябва да бъдат в действителност безусловни и да гарантират, че няма да има допълнително превръщане в жертви;

И.  като има предвид, че трафикът на хора, от една страна, е резултат от световните икономически и социални неравенства, а от друга страна бива допълнително засилван от икономическото и общественото неравенство и от неравенството в образованието и обучението между жените и мъжете;

Й.  като има предвид, че неотдавнашната статистика показва, че повечето от жертвите на трафик на хора са жени; като има предвид, че полът сам по себе си присъщо не създава уязвимост и че съществуват много фактори, които допринасят за създаването на положение на уязвимост за жените и момичетата, включително бедност, социално изключване, сексизъм и дискриминация;

K.  като има предвид, че жените и момичетата съставляват 80% от регистрираните жертви на трафик на хора(12) и че това може да се отдаде отчасти на структурното насилие и структурната дискриминация срещу жените и момичетата;

Л.  като има предвид, че търсенето на жени, момичета, мъже и момчета в индустриите, свързани с проституцията, представлява решаващ притегателен фактор за трафик на хора с цел сексуална експлоатация; като има предвид, че търсенето на евтина работна ръка и липсата на защита на трудовите права са притегателни фактори за трафика на хора с цел трудова експлоатация;

М.  като има предвид, че обществената толерантност спрямо неравнопоставеността между половете и насилието срещу жени и момичета, както и липсата на обществена осведоменост относно въпросите във връзка с трафика на хора затвърждават една толерантна среда за трафика на хора;

Н.  като има предвид, че видовете проституция, при които е най-вероятно да се срещнат жертви на трафика на хора, като например уличната проституция, намаляха в страните, които инкриминираха купуването на секс и дейностите, които генерират доходи от проституцията, извършвана от други лица;

О.  като има предвид, че трафикът на жени, момичета, мъже и момчета с цел сексуална експлоатация е намалял в държавите, които са инкриминирали търсенето, включително сводничеството и купуването на сексуални услуги;

П.  като има предвид, че малцинствените групи и групите на имигрантите, като например ромите, съставляват несъразмерен брой от жертвите на трафик на хора в резултат на тяхната социална и икономическа маргинализация;

Р.  като има предвид, че обусловените от пола очаквания и дискриминация са вредни за всеки, като за мъжете е по-малко вероятно да признаят, че са станали жертва на експлоатация;

С.  като има предвид, че икономическото и социалното овластяване на жените и на малцинствените групи би намалило тяхната уязвимост да станат жертви на трафик на хора;

Т.  като има предвид, че идентифицирането на жертвите продължава да бъде предизвикателство, и като има предвид, че за да се помогне на жертвите на трафик и за да се преследват по съдебен път и да се осъждат трафикантите, подкрепата и защитата на жертвите трябва да бъдат засилени, включително правото на жертвата законно да пребивава и работи в държавата членка, в която е била обект на трафик, както и да се подобри достъпът на жертвите до правосъдие и обезщетение;

У.  като има предвид, че децата съставляват приблизително 16%(13) от регистрираните жертви на трафик на хора, а момичетата съставляват до 13%(14), и като има предвид, че те са особено уязвими, като децата жертви изпитват сериозно и трайно физическо, душевно и емоционално страдание;

Ф.  като има предвид, че 70% от идентифицираните жертви на трафик на хора и 70% от заподозрените трафиканти в ЕС са граждани на ЕС и че повечето от докладваните жертви с цел сексуална експлоатация са граждани на ЕС от женски пол от Централна и Източна Европа(15); като им предвид, че статистическата информация трябва да се вземе предвид при изготвянето на идентификационни системи с оглед на по-доброто идентифициране на всички жертви на трафик на хора;

Х.  като има предвид, че по-голямата част от регистрираните жертви са жени и момичета, които са обект на трафик с цел сексуална експлоатация, и заедно съставляват до 95% от жертвите, които са обект на трафик с цел сексуална експлоатация(16); като има предвид, че трафикът на хора представлява форма на насилие срещу жените и момичетата;

Ц.  като има предвид, че трафикът на хора представлява сложно транснационално явление, което може да бъде ефективно преодоляно единствено, ако институциите на ЕС и държавите – членки на ЕС, работят съвместно по координиран начин с цел да предотвратят търсенето на най-благоприятна правна система от страна на престъпни групировки и лица, а акцентът се постави върху идентифицирането и защитата на потенциалните и действителните жертви с прилагане на интегрирана междусекторна перспектива; като има предвид, че съществува ясно разграничение между трафика на хора и контрабандата на хора, но следва да се обърне особено внимание на лицата, търсещи убежище, на бежанците, мигрантите и други уязвими групи, особено децата, непридружените малолетни и непълнолетни деца и жените, тъй като те са изложени на множество рискове и са особено уязвими към експлоатация и допълнително превръщане в жертви;

Ч.  като има предвид, че трафикът на хора често се възприема като дейност, която се извършва единствено от организирани престъпни групировки, но в действителност той може също така да бъде осъществяван от членове на семейството на жертвата, приятели, близки, партньори и обикновени работодатели;

Ш.  като има предвид, че мнозинството (70%) от заподозрените, преследвани и осъдени трафиканти са мъже, докато жените извършители съставляват значимо малцинство (29%) и могат да играят съществена роля в процеса на трафика на хора(17), особено в случаите на трафик на деца;

Щ.  като има предвид, че за да бъде ефективно, всяко законодателство за борба с трафика на хора трябва да бъде придружено от ясна културна промяна от култура на безнаказаност към култура на нулева толерантност спрямо трафика на хора;

АА.  като има предвид, че жертвите често не разполагат с информация относно своите права и начините на ефективното им упражняване;

АБ.  като има предвид, че трафикът на хора като понятие се разграничава от робството и по-широката дискусия за експлоатацията; като има предвид, че не всички видове експлоатация могат да попаднат в категорията трафик на хора;

Обща оценка на мерките, предприети за справяне с измерението, свързано с пола, при трафика на хора във връзка с прилагането на Директивата

1.  Отбелязва, че Директива 2011/36/ЕС трябваше да бъде транспонирана в националното право на държавите членки до 6 април 2013 г. и че всички държави членки с изключение на една са уведомили Комисията относно транспонирането на въпросната директива в националното право;

2.  Призовава държавите членки да ускорят пълното и правилно прилагане на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него;

3.  Изтъква, че правната и политическата рамка на ЕС отчита, че трафикът на хора представлява явление, което отразява спецификите на пола, и призовава държавите членки да приемат съобразени със спецификите на пола мерки(18); припомня, че в член 1 от Директивата се подчертава необходимостта от възприемане на подход, отчитащ спецификите на пола, към трафика на хора; подчертава, че жените и мъжете, както и момичетата и момчетата са уязвими по различни начини и често пъти са жертва на трафик за различни цели и че по тази причина мерките за превенция, помощ и подкрепа трябва да са съобразени с пола; изтъква също така, че стратегията на ЕС идентифицира насилието срещу жени и неравнопоставеността между половете като една от основните причини за трафика на хора и предвижда серия от мерки за третиране на свързаното с пола измерение на трафика на хора;

4.  Отбелязва, че Комисията трябва да публикува редица доклади относно различните аспекти на прилагане на Директивата; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че тези доклади ще бъдат представени със закъснение, тъй като това изпраща обезпокоителен сигнал относно приоритетите за правоприлагането; призовава Комисията да изпълни задълженията и графика за докладване, както са посочени в Директивата;

5.  Припомня задължението на Комисията по член 23, параграф 1 от Директива 2011/36/ЕС да представи през април 2015 г. доклад пред Парламента и Съвета с оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки за спазване на Директивата; подчертава, че тази задача за докладване не беше изпълнена в срок;

6.  Подчертава, че измерението, свързано с пола, трябва да бъде последователно наблюдавано при прилагането на законодателството на ЕС за борба с трафика, и настоятелно призовава Комисията да продължава да следи за това в оценката си на спазването и прилагането на Директивата от страна на държавите членки;

7.  Приветства добрата работа, извършена от координатора на ЕС за борбата с трафика на хора, за развитието на знанието и доказателствата относно различните аспекти на трафика на хора, включително изследвания на измерението, свързано с пола, и особената уязвимост на децата; при все това счита, че, за да се ускори реакцията на ЕС спрямо трафика на хора, мандатът на координатора на ЕС за борбата с трафика на хора би могъл да бъде удължен;

8.  Изразява съжаление, че капацитетът на Европол не се използва напълно сред правоприлагащите органи на държавите членки с цел да се увеличи обменът на информация с Европол, така че да могат да се създават връзки между разследвания в различни държави членки и да се изгради по-широка разузнавателна картина относно най-застрашителните мрежи на организираната престъпност, действащи в ЕС;

9.  Приветства създаването от Комисията на уебстраница, посветена на борбата с трафика на хора, която съдържа база данни на финансирани от ЕС проекти на територията на ЕС и извън него, актуална информация относно правни и политически инструменти на ЕС, мерки за борба с трафика на хора в държавите членки, възможности за финансиране и инициативи на ЕС;

10.  Подчертава, че е важно да се разполага с ясна и последователна информация за жертвите и за пряко ангажираните служители, които могат да влязат в контакт с жертвите, силите за сигурност, съдебните органи, полицията и социалните служби, включително информация за правата по отношение на спешната помощ, медицинското лечение и здравните грижи, разрешителните за пребиваване, трудовите права, достъпа до правосъдие и до адвокат, както и възможностите за предявяване на искове, специфичните права на децата и др.;

11.  Подчертава, че също така е важно да се обърне по-голямо внимание на посредниците на пазара на труда, изпълнители, подизпълнители и агенции по заетостта, особено в сектори с висок риск, като начин за предотвратяване на трафика на хора, особено с цел трудова експлоатация, но също и с цел сексуална експлоатация, скрити под формата на предполагаеми договори за услуги в хотелиерството и ресторантьорството и услуги за полагане на персонални грижи;

12.  Подчертава, че правната и политическата рамка на ЕС по отношение на трафика на хора съчетава вътрешното и външното измерение, като отчита, че действията за борба с трафика на хора, който е сериозно нарушение на правата на човека, представляват ясна цел на външната дейност на ЕС; подчертава също така, че страните извън ЕС често са страни на произход и транзитно преминаване на трафик в рамките на ЕС и че трафикът, като незаконна трансгранична дейност, е важна област за сътрудничество с държави извън Общността; във връзка с това приветства факта, че по искане на Съвета Комисията и Европейската служба за външна дейност подготвиха пакет от информация относно провежданите дейности за борба с трафика на хора в приоритетни държави и региони, както и списък с наличните средства и инструменти на ЕС и държавите членки, включително външните политики за справяне с трафика на хора, както и проекти, финансирани от ЕС и държавите членки в тази област; призовава държавите членки да си сътрудничат с Комисията и ЕСВД в борбата с трафика на хора;

13.  Счита, че лицата, търсещи убежище, бежанците и мигрантите са особено уязвими към трафика на хора и че следва да се обърне особено внимание на трафика на жени, деца и други уязвими групи; призовава Комисията и държавите членки да разследват връзката между увеличаването на броя на пристигащите бежанци и трафика на хора; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството, включително в „горещите точки“, да идентифицират потенциалните жертви и да използват всички средства за борба с трафикантите и контрабандистите на хора, включително чрез подобряване на събирането на данни и гарантиране на спазването на съществуващите стандарти за защита; припомня ролята на агенциите на ЕС и мрежите в ЕС в областта на ранното идентифициране на жертвите на границите на ЕС и на борбата с трафика на хора и в този контекст подчертава необходимостта от по-голямо сътрудничество между Европол, Евроюст, националните органи и трети държави, както и посредством използването на Европейската информационна система за съдимост (ECRIS); призовава за предоставянето на повече ресурси за агенциите в областта на ПВР, за да се даде възможност за назначаване на служители на агенциите, обучени в областта на равенството между половете, особено в държавите членки, които са изправени пред увеличаване на смесените миграционни потоци; подчертава, че новият подход на „горещите точки“, изложен в програмата за миграцията, не следва да се ограничава до бързо обработване и отстраняване на забавянията, a следва да включва пропорционален компонент за борба с трафика на хора, насочен към ефективното пренасочване на потенциални жертви;

14.  Призовава държавите членки да направят критична оценка на осъществяваната от тях регистрация на бежанци и на съответните служби и структури за осигуряване на грижи, тъй като тази група, особено непридружените малолетни и непълнолетни лица, са много уязвими по отношение на експлоатацията от престъпни групи и последващия трафик на хора;

15.  Счита, че следва да се отдели по-голямо внимание на положението на транссексуалните жертви, които често са обект на дискриминация, заклеймяване и заплахи за насилие поради тяхната полова идентичност; споделя мнението, че транссексуалните лица следва да се разглеждат като уязвима група, тъй като са изложени на особено голям риск да попаднат в ръцете на трафиканти; счита, че този фактор на уязвимост следва да се взема под внимание, когато държавите членки извършват индивидуални оценки на риска с цел да гарантират, че жертвите на трафик получават подходяща закрила и грижи; призовава държавите членки да предоставят подходящо обучение за служителите, за които има вероятност да бъдат в контакт с жертви или потенциални жертви на трафик на хора, относно особеностите на транссексуалните жертви, така че те да могат да бъдат идентифицирани по по‑проактивен начин, а услугите за оказване на помощ да бъдат адаптирани към техните потребности;

Принцип на равенство между половете при предотвратяването на трафика на хора

16.  Подчертава, че в съответствие с член 11 от Директивата държавите членки имат задължение да установят механизми за гарантиране на ранното идентифициране и оказване на помощ и подкрепа на жертвите в сътрудничество със съответните организации за предоставяне на помощ; изтъква необходимостта от подход, който да се основава на четири ключови стратегии: превенция, съдебно преследване, закрила на жертвите и партньорство на всички равнища;

17.  Призовава държавите членки да се борят срещу безнаказаността, да инкриминират трафика и да гарантират, че извършителите се изправят пред съд, а санкциите са засилени; ето защо настоятелно призовава държавите членки да ратифицират всички съответни международни инструменти, споразумения и правни задължения, което би направило усилията за борбата срещу трафика на хора по-ефективни, съгласувани и последователни, включително Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

18.  Призовава за последователен подход към наказателното преследване на престъпления, свързани с трафик на хора, както и държавите членки да ускорят своите разследвания и наказателни преследвания; призовава в тази връзка държавите членки да активизират трансграничното сътрудничество и сътрудничеството със съответните агенции на ЕС;

19.  Припомня, че жените и децата могат да бъдат принудени да разменят секс срещу закрила, за да оцелеят, за да напреднат по миграционния си маршрут, както и за основни хранителни продукти; изтъква, че жените и децата, които прибягват до секс с цел оцеляване не се считат за жертви на трафик и следователно не могат да получат необходимата помощ;

20.  Подчертава, че с цел предотвратяване на трафика на хора и контрабандата на хора е важно да бъдат създадени сигурни канали за законна миграция на жени и деца (като например хуманитарни визи); изтъква, че е важно също така държавите по местоназначение да гарантират, че жените мигранти, които са получили правото да пребивават законно в държавите на местоназначение, имат достъп до преподаване на езици и други средства за социална интеграция, образование и обучение, по-специално с цел да им се даде възможност да упражняват правата си като граждани;

21.  Призовава държавите членки да използват добре структурирани техники за провеждане на разпити на жертвите, така че да съдействат за постигането на точно възпроизвеждане на събитията, без едновременно оказване на психологически натиск върху жертвите, които вече са изплашени и объркани;

22.  Подчертава, че усилията за противодействие на трафика на хора трябва да намерят баланса между целта за съдебно преследване и отговорността за закрила на жертвите; отбелязва, че подкрепата за жертвите играе важна роля за предотвратяването на трафика на хора, тъй като жертвите, които получават силна подкрепа, са в по-голяма степен в състояние да се възстановят от травмите, свързани с техния опит, да съдействат за наказателното преследване на извършителите, за подготовката на програми за превенция и за информираното разработване на политики, както и да избегнат повторното подлагане на трафик на хора;

23.  Изтъква, че интернет играе ключова роля в улесняването на трафика на хора, като по този начин усложнява предизвикателствата пред борбата срещу тази тежка форма на организирана престъпност; осъжда факта, че интернет бива все повече използван за набирането на жертви във и извън ЕС посредством фалшиви оферти за работа, за предлагането на услуги, предоставяни от експлоатирани жертви, както и за обмена на информация между престъпните мрежи; призовава държавите членки да гарантират, че техните съответни политики за борба с трафика отчитат този аспект и че усилията за правоприлагане, които са насочени към кибернетичните технологии, разполагат с експертен опит по отношение на пола, който е необходим за предотвратяване и ефективна борба срещу всички форми на тази престъпност, особено що се отнася до трафика на хора с цел сексуална експлоатация; подчертава, че новите технологии, социалните медии и интернет следва също така да се използват за разпространение на добри практики за борба срещу трафика на хора и за повишаване на осведомеността и предупреждаване на потенциални жертви за рисковете от трафика; в този контекст призовава Комисията да проучи допълнително ролята на интернет в трафика на хора и да информира надлежно Парламента;

24.  Изразява съжаление, че идентифицирането на жертвите продължава да бъде един от най-трудните и непълни аспекти на прилагането, но подчертава, че това не намалява отговорността на държавите членки да предоставят защита на тези уязвими лица; подчертава, че поради принудителния и подвеждащ характер на престъплението жертвите може да не са в състояние да признаят своята собствена уязвимост; подчертава, че действията, които жертвите на трафик на хора са принудени да извършват, са престъпни деяния в някои държави членки, което в някои случаи понижава доверието между жертвите и органите; отбелязва, че Директива 2011/36/ЕС забранява инкриминирането на жертвите на трафик на хора; призовава държавите членки да прилагат членове 11—17 от Директивата, които се отнасят до защитата и подкрепата за жертвите с чувствителен спрямо измерението на пола подход (по-специално чрез увеличаване на броя на приютите за жертви, както и чрез укрепване на програми за реинтеграция на жертвите в обществото) и да прилагат изцяло Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, за да гарантират подходяща подкрепа и помощ спрямо жертвите на трафика на хора, включително що се отнася до правото на пребиваване и достъп до пазара на труда на държавата членка, в която жертвата е била обект на трафик; изтъква, че тези разпоредби не бива да бъдат обвързани с условие жертвите да внасят жалби или да сътрудничат в наказателни разследвания; призовава Комисията да подобри обмена на най-добри практики за защита на жертвите;

25.  Подчертава, че неправителствените организации и отделни личности, които работят за защита и оказване на помощ на жертвите на трафик на хора, не следва да бъдат подвеждани под отговорност за каквото и да било престъпление;

26.  Остро критикува факта, че използването на услугите на лица, които са жертва на трафик, все още не съставлява престъпление във всички държави членки, но признава трудността да се докаже в съдебен контекст, че този факт е бил известен, и счита, че това би представлявало важна стъпка към признаването на сериозността на престъплението, като се гарантира реална рамка за предотвратяване на трафика на хора и за слагане на край на културата на безнаказаност;

27.  Призовава държавите членки да въведат строги наказателни санкции за престъпленията трафик на хора, съвременно робство и експлоатация; призовава също така за инкриминиране на ползването на услуги със знанието, че те са предоставяни от жертви на трафика на хора, включително жертви на трафик за проституция, експлоатация на извършвана от други лица проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, включително просия, робство или практики, подобни на робството, принудително подчинение, или експлоатация за престъпни дейности, или отнемане на телесни органи; отбелязва ниския брой на заведените дела и осъдителните присъди по отношение на престъплението трафик на национално равнище;

28.  Отбелязва, че основният източник на информация за регистрацията на жертвите е полицията, което посочва необходимостта от достатъчни човешки и финансови ресурси, включително целенасочено и специализирано обучение за правоприлагащите органи и по-голям баланс между половете сред персонала; изтъква факта, че регистрирането на жертви на трафика на хора чрез затвори и центрове за задържане в някои държави членки показва пропуски в системата и в познанията на участващите служители; настоява, че държавите членки на ЕС трябва ефективно да прилагат законодателството срещу трафика на хора и подчертава, че за да се подобри идентифицирането на жертвите и да се развие разбиране за трудноуловимите средства за трафик, наказателноправната система следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху динамиката на експлоатирането и прилагането на закона; в този контекст отбелязва, че съгласно Регламент (ЕС) 2015/2219 CEPOL следва да насърчава общото спазване на основните права и тяхното разбиране в правоприлагането, включително правата, подкрепата и закрилата на жертвите;

29.  Призовава да се даде по-голям приоритет и повече ресурси на Европол и на националните полицейски органи за наказателно преследване на лицата, които улесняват трафика на хора, като се обърне специално внимание на повишаването на осведомеността както на полицейските сили, така и на широката общественост, по отношение на новите форми на трафик на хора;

30.  Призовава Европол и държавите членки да засилят своите действия срещу наемащите лица, като използват проактивен подход или подход, основан на показанията на жертвата в съответствие с член 9 на Директива 2011/36/ЕС; подчертава, че наемащите лица използват различни канали, включително социалните мрежи и интернет сайтове (онлайн агенции за набиране на персонал); призовава Комисията да разшири мандата на ЕС на Европол за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет (EU Internet Referral Unit) в борбата срещу трафика на хора;

31.  Призовава Комисията да направи оценка на ефективността на сътрудничеството между държавите членки и Европол в борбата с трафика на хора; подчертава значението на системен обмен на данни и на приноса от страна на всички държави членки за европейските бази данни, използвани за тази цел, включително базите данни на Европол, фокусна точка Феникс и фокусна точка Близнаци; подчертава необходимостта граничните служители и бреговата охрана да имат достъп до базата данни на Европол;

32.  Отбелязва, че жертвите се сблъскват с експлоатацията по различен начин и че методът на идентифициране, при който се използва „контролен списък“ от показатели, може да възпрепятства официалното идентифициране и по този начин да окаже въздействие върху достъпа на жертвите до услуги, помощ и закрила;

33.  Подчертава, че за да се насърчат жертвите на трафик да докладват тези престъпленията на органите и така да се улесни ранното идентифициране на жертви, законодателството трябва да бъде изменено, за бъдат признати жертвите на трафик като притежатели на права от гледна точка на закона; счита, че жертвите на трафик следва да имат право на помощ и защита; подчертава необходимостта да се дадат повече правомощия на социалните работници, на медицинския персонал и на имиграционните служби, за да се определи какво представлява трафик и на кого се предоставя помощ и закрила от закона;

34.  Призовава за по-добро прилагане и мониторинг на член 8 от Директива 2011/36/ЕС, така че да бъде гарантиран отказът от наказателно преследване и неприлагането на санкции към жертвите на трафик на хора, и подчертава, че това включва неприлагането на санкции за проституиращи лица, както и неприлагането на наказание за незаконно влизане или пребиваване в страните на транзит и местоназначение;

35.  Отбелязва със загриженост сигналите на някои от жертвите на трафик на хора, които са задържани или депортирани, вместо да им се осигури достъп до техните права и необходимата помощ като жертви и, както следва да бъде в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/81/ЕО;

36.  Призовава Комисията да разработи насоки въз основа на най-добри практики с цел разработване и включване на експертния опит по отношение на пола в дейностите на правоприлагащите органи в целия ЕС;

37.  Призовава държавите членки да си сътрудничат в разработването на по-добри насоки за идентификация на жертвите на трафик на хора, които биха подпомогнали консулските служби и граничната охрана при изпълнението на тази задача;

38.  Подчертава значението на „проследяването на парите“ като ключова стратегия за разследване и наказателно преследване на мрежите на организираната престъпност, които печелят от трафика на хора, и призовава Европол и Евроюст да засилят капацитета си в областта на борбата с трафика на хора; призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с Европол и помежду си с цел да разследват финансовите аспекти и изпирането на пари, свързани с трафика на хора; изтъква, че държавите членки следва да засилят сътрудничеството в областта на замразяване и конфискация на имуществото на лица, замесени в трафик, тъй като това би могло да бъде ефективно средство, което да превърне трафика на хора от стопанска дейност, предлагаща „нисък риск и висока печалба“ в такава, която носи „висок риск и ниска печалба“; в този контекст призовава държавите членки да използват по-ефективно всички налични инструменти, като взаимното признаване на съдебни решения, съвместните екипи за разследване и европейската заповед за разследване; счита, че конфискуваното имущество на лицата, осъдени за престъпления, свързани с трафик на хора, следва да се използва за подпомагане и компенсиране на жертвите на трафик; отбелязва също така, че огромните средства, получени в резултат на трафика и експлоатацията на хора финансира други форми на тежката престъпност;

39.  Призовава агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР) като Евроюст, Европол, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Frontex, CEPOL и EASO да разработят постоянна програма за подобряването на баланса между половете при вземането на решения, свързани с трафика на хора; призовава за оповестяването на данни за състава по пол на управителните им съвети и служителите, последвано от разисквания с държавите членки относно ползите от справедливо назначаване и повишение в службите за правоприлагане и управление на границите; призовава също така за това програми като Фактор на жените в Европол да бъдат осъществявани периодично, а не еднократно, в рамките на агенциите в областта на ПВР, в които преобладават мъже;

40.  Припомня, че обучението на практикуващите юристи и длъжностни лица е от съществено значение за ранно идентифициране на потенциалните жертви и предотвратяване на престъпления; ето защо призовава държавите членки изцяло да прилагат член 18, параграф 3 от Директива 2011/36/ЕС и да обменят най-добри практики по-специално при създаването на програми за обучение, отчитащи спецификите на пола, за лица, които влизат в контакт с жертви на трафик на хора при изпълнението на служебните си функции, включително полицейски служители и други служители на силите за сигурност, гранични служители, съдии, магистрати, адвокати и други съдебни органи, медицински персонал, имащ пряк контакт с жертви на трафик на хора, социални работници и психологически съветници; подчертава, че обучението следва да включва напредък в разбирането относно основаното на пола насилие и експлоатацията, установяването на жертвите, официалния процес на идентифициране и подходяща помощ за жертвите, съобразена с пола;

41.  Призовава за по-широко разработване и разпространение на публикациите за повишаване на осведомеността, насочени към подобряване на знанието в рамките на професиите, като например „Handbook for consular and diplomatic staff on how to assist and protect victims of human trafficking“ (Наръчник за консулските и дипломатическите служители относно начините за предоставяне на помощ и защита на жертвите на трафик на хора)(19);

42.  Признава, че е важно да се развият дългосрочни отношения между правоприлагащите органи, доставчиците на услуги, различни заинтересовани страни и жертвите, за да се изгради доверие и прецизно да се отговори на потребностите на последните; подчертава, че организациите за предоставяне на помощ се нуждаят от достатъчно финансиране за проекти, и изразява загриженост във връзка с това, че много организации, особено организации на жени, са в затруднено положение поради съкращения във финансирането;

43.  Подчертава, че финансирането от Комисията и държавите членки следва да бъде насочено към най-подходящия доставчик на услуги въз основа на потребностите на жертвите, включително изискванията, съобразени с пола и детската възраст, както и експертния опит и възможността на доставчика да се ангажира със значими и дългосрочни подкрепа и грижи;

44.  Призовава държавите членки активно да включат социалните партньори, частния сектор, синдикалните организации и гражданското общество, по-специално НПО, работещи в областта на борбата срещу трафика и предоставянето на подкрепа на жертвите, в своите инициативи за предотвратяване на трафика на хора, особено в сферата на експлоатацията на труда, включително във връзка с идентифицирането на жертвите и с дейностите за повишаване на осведомеността;

45.  Отбелязва, че въпреки че сексуалната експлоатация е незаконна във всички държави членки, това не предотвратява трафика с цел сексуална експлоатация; призовава държавите членки да приложат в пълна степен Директива 2011/92/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и да засилят полицейското и съдебното сътрудничество с цел предотвратяване и борба със сексуалната експлоатация на деца; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да проучи как търсенето на сексуални услуги влияе върху трафика на хора, включително трафика на деца, и кои са най-добрите начини за намаляване на търсенето; в това отношение припомня задължението на държавите членки да обръщат специално внимание на децата — жертви на трафик, включително непридружени малолетни и непълнолетни лица, които пристигат от трети страни, и да предоставят специална защита на децата в наказателните производства, като при всички случаи от първостепенно значение е висшият интерес на детето;

46.  Отбелязва, че събирането на данни относно трафика на деца следва да се основава на общо определение на това престъпно явление; отбелязва също така, че някои държави членки разглеждат трафика на деца като отделна форма на експлоатация, а други включват децата жертви с възрастните, като това възпрепятства възможността за създаването на всеобхватна разузнавателна картина и за определяне на най-добрата реакция в областта на разследването на равнището на ЕС;

47.  Подчертава задължението на Комисията в съответствие с член 23, параграф 2 от Директивата да представи до 2016 г. доклад за оценка на въздействието на действащото национално право върху инкриминирането на съзнателното ползване на услуги на жертва на трафик на хора, както и необходимостта от предприемането на по-нататъшни действия; подчертава, че Комисията следва да не разчита единствено на докладването от страна на държавите членки, а следва също така да оценява съответствието посредством работа с гражданското общество и други съответни органи, като например GRETA и докладите за отделните държави, изготвени от специалния представител на ОССЕ относно трафика на хора и на специалния докладчик на ООН за съвременните форми на робство и трафик на хора;

48.  Отбелязва липсата на общо разбиране между държавите членки относно това какво съставлява търсене с цел експлоатация и призовава Комисията и държавите членки да предложат насоки относно наказанието на клиента въз основа на северния модел, като същевременно повишават осведомеността относно всички форми на трафик на хора, особено сексуалната експлоатация, и като направят видими други форми на експлоатация, като например принудителното подчинение в домашни условия;

49.  Отбелязва, че повишената уязвимост на определени групи хора ги излага на конкретен риск да станат жертви на трафик; въпреки това изразява съжаление във връзка с факта, че трафикът се осъществява в резултат на голямото търсене на продукти и услуги, които зависят от експлоатацията на хора, която е много печеливша форма на организирана престъпност;

50.  Подчертава данните, които потвърждават възпиращото въздействие на инкриминирането на купуването на сексуални услуги в Швеция; подчертава нормативните последици от този модел на регулиране и неговия потенциал за промяна на социалните нагласи за намаляване на цялостното търсене на услуги, предоставяни от жертви на трафика на хора;

51.  Призовава държавите членки да прилагат изцяло член 18, параграф 4 от Директивата и да разработят специфични стратегии за намаляване на търсенето на трафика с цел сексуална експлоатация, като например програми и схеми за намиране на изход, които предоставят възможности и защитават правата на лицата, които проституират и намаляват тяхната уязвимост спрямо експлоатацията, както и кампании за обезсърчаване на търсенето на сексуални услуги, предлагани от жертвите на трафик, като същевременно отбелязва, че регламентирането на проституцията е от компетентността на държавите членки; призовава Комисията да проучи допълнително връзката между търсенето на сексуални услуги и трафика на хора; счита, че намаляването на търсенето може да се постигне чрез законодателство, което прехвърля наказателната тежест по-скоро върху тези, които купуват сексуални услуги на жертвите на трафик на хора, отколкото върху онези, които ги продават;

52.  Призовава ЕС да обърне внимание и да популяризира информация за новите форми на трафик и експлоатация на човешки същества, включително репродуктивната експлоатация и трафика на новородени деца;

53.  Отбелязва със загриженост, че много малко държави членки ясно са определили програми за намаляване на търсенето и че като цяло тези програми са съсредоточени върху трафика с цел сексуална експлоатация; призовава държавите членки да разработят програми за намаляване на търсенето за всички видове трафик на хора;

54.  Отбелязва, че фиктивните бракове могат да се разглеждат като трафик на хора при определени обстоятелства, ако съществува принудителен или експлоататорски елемент, и че съществува по-голяма вероятност техни жертви да станат жени и момичета;

55.  Подчертава, че полаганите усилия за подобряване на равенството между половете допринасят за предотвратяването на трафика на хора и те следва да обхващат стратегии за образователни програми и програми за овластяването на жените и момичетата с цел укрепване на положението им в обществото и намаляване на тяхната уязвимост спрямо трафика; призовава държавите членки да предприемат по-проактивни действия за превенция като например кампании за информиране и повишаване на осведомеността, специално създадени за мъже обучения, целеви семинари с уязвими групи и образователни дейности в училищата, включително да насърчават равенството, да се борят срещу сексистките стереотипи и основаното на пола насилие, тъй като равното третиране следва да бъде цел на цялото общество;

56.  Подчертава ефективността на схемите за повишаване на осведомеността за образоването на потребителите да избират продукти от корпорации, които гарантират верига на доставки без използване на робски труд, но отбелязва, че това само по себе си не е достатъчно за намаляване на търсенето на трафик на хора;

57.  Отбелязва, че по силата на Директива 2009/52/ЕО вече е незаконно работодателите да използват труда или услугите на граждани на трети държави, които нямат статут на законно пребиваване в ЕС, със знанието, че те са жертви на трафик на хора; признава, че гражданите на ЕС, които са жертви на трафик на хора, не са обхванати от това законодателство; призовава държавите членки да гарантират, че в тяхното национално законодателство гражданите на ЕС, които са жертви на трафик на хора, са защитени от трудова експлоатация и че се прилагат съответни санкции;

58.  Припомня, че според Европол около 10 000 непридружени деца са изчезнали след пристигането им в ЕС през 2015 г. и че е възможно тези деца да са жертви на трафик на хора и да са изложени на всякакви форми на експлоатация и злоупотреба; призовава държавите членки да приложат изцяло пакета от мерки в областта на убежището и да регистрират децата при пристигането им, за да се гарантира тяхното включване в системите за закрила на детето; призовава държавите членки да подобрят обмена на информация с цел по-добра защита на децата мигранти в Европа;

59.  Изразява загриженост във връзка с липсата на данни относно ромските жени и деца, изложени на риск да станат обект на трафик с цел принудителен труд или услуги, включително просия; призовава Комисията да предостави данни относно жените и децата от ромски произход, признати за жертви на трафик, като посочи колко от тях са получили подпомагане като жертви и в кои държави;

60.  Подчертава, че принудителните бракове могат да се разглеждат като форма на трафик на хора, ако съдържат елемент на експлоатация на жертвата, и призовава всички държави членки да включат това измерение; подчертава, че експлоатацията може да бъде сексуална (семейно изнасилване, принудителна проституция или порнография) или икономическа (домакинска работа или принудителна просия), и че крайната цел на трафика може да бъде принудителен брак (продажба на жертвата като съпруг/съпруга или сключване на брак по принуда); подчертава, че за органите е трудно да засекат подобен трафик, тъй като той се извършва в частната сфера; призовава държавите членки да предоставят подходящи услуги за приютяване на такива жертви; призовава Комисията да подобри обмена на най-добри практики в това отношение;

61.  Изразява загриженост поради нарастващото явление на „сприятеляване“ с цел сексуална експлоатация; посочва, че жертвите често са в състояние на емоционална зависимост, което възпрепятства работата по разследването, тъй като е по-трудно те да бъдат идентифицирани като жертви на трафик на хора и често отказват да свидетелстват срещу „сприятелилото“ се с тях лице; призовава Комисията да подобри обмена на най-добри практики в това отношение; призовава държавите членки да осигурят специфични приюти за този вид жертви и да гарантират, че правоприлагащите и съдебните служби признават статута им на жертви, особено ако те са деца, така че да се избегне заклеймяването им за „отклоняващо се от нормите поведение“;

Свързаното с пола измерение на помощта и подкрепата за жертвите и тяхната защита

62.  Изразява загриженост, че не всички жертви имат лесен достъп до услуги или информация за тях; подчертава, че не трябва да съществува дискриминация при достъпа до услуги;

63.  Отбелязва, че жертвите на трафик на хора се нуждаят от специализирани услуги, включително достъп до безопасно краткосрочно и дългосрочно настаняване, схеми за защита на свидетелите, здравни грижи и консултации, услуги за писмен и устен превод, правни средства за защита, обезщетения, достъп до образование и обучение, включително преподаване на езика на държавата, в която пребивават, назначаване на работа, (повторна) интеграция, семейна медиация и помощ за преместване, и че тези услуги следва допълнително да бъдат пригодени индивидуално към всеки отделен случай, като се обръща специално внимание на свързания с пола аспект;

64.  Подчертава, че свързаното с пола измерение на трафика на хора задължава държавите членки да го разглеждат като форма на насилие срещу жените и момичетата; подчертава, че трябва да се отдели повече внимание на динамиката на експлоатацията и на свързаната с нея дългосрочна емоционална и психическа вреда; отправя искане към Комисията да представи европейска стратегия за борба с насилието, основано на пола, съдържаща законодателно предложение относно насилието срещу жени, което включва трафика на хора;

65.  Изтъква добрата работа, извършена от редица държавни служби и гражданското общество за установяването на жертви на трафик на хора и при оказването на помощ и подкрепа на жертвите, макар че тази дейност не се осъществява последователно от всички държави членки или спрямо различните видове трафик на хора;

66.  Подчертава, че е необходимо да се осигури подходящо финансиране за независимите НПО и за разделените по пол приюти, за да се посрещнат подобаващо потребностите на всички места по пътя на жертвите в държавите на местоназначение и да се действа превантивно в съответните държави на произход, преминаване и местоназначение;

67.  Призовава държавите членки да създадат горещи телефонни линии, на които жертвите на трафик на хора и експлоатация да могат да се обаждат, за да търсят съдействие и консултация; отбелязва, че подобни горещи линии са се доказали като успешни в други области като радикализирането и отвличането на деца;

68.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират предоставянето на услуги, отчитащи спецификите на пола на жертвите на трафика на хора, които да са подходящи за техните нужди, отчитайки всички потребности, които биха могли да бъдат специфични за формата на трафик, на която са били подложени; подчертава, че въпреки че по-голямата част от жертвите са жени и момичета, следва да съществуват специализирани услуги за жертвите в зависимост от техния пол;

69.  Подчертава, че на много от жертвите на сексуална експлоатация се дават наркотици, за да бъдат те в състояние на физическа и психологическа зависимост; поради това призовава държавите членки да предоставят специализирани програми за подкрепа на тези жертви, както и да признаят това за утежняващо вината обстоятелство в своите наказателноправни действия срещу трафика на хора;

70.  Подчертава, че кумулативното въздействие на различните видове дискриминация, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност, прави ЛГБТИ лицата особено уязвими по отношение на трафика на хора; призовава държавите членки да обърнат внимание на специфичните потребности на лицата, определящи се като ЛГБТИ; призовава Комисията да насърчи обмена на най-добри практики в това отношение;

71.  Подчертава значението на това всички държави членки да признават систематично правото на достъп до безопасни услуги за аборт за жените — жертви на трафик на хора, чиято бременност е резултат от тяхната експлоатация;

72.  Отбелязва, че обхватът на член 11, параграф 5 от Директива 2011/36/ЕС следва да бъде разширен, за да въведе помощ за бъдеща интеграция (езиково обучение и запознаване с културата и общността, и др.), когато положението на жертвите им позволява да изберат разрешение за пребиваване;

73.  Призовава държавите членки да гарантират, че граждани на ЕС и на трети държави, които са жертви на трафик на хора, имат право на разрешения за пребиваване;

74.  Отбелязва, че нередовният законов статут на пребиваване на дадено лице не изключва възможността то същевременно да е жертва на трафика на хора, както и че следователно такива жертви следва да имат същите права като другите; призовава държавите членки да не смесват въпросите на миграцията и трафика на хора, като подчертава принципа на безусловност на помощта, определени в Директивата;

75.  Призовава държавите членки да гарантират ефективно правата на жертвите и призовава изпълнението на Директива 2011/36/ЕС да бъде анализирано в светлината на разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС; призовава държавите членки да предоставят безплатна правна помощ, включително правно съдействие и представителство, психологическа и медицинска подкрепа, включително право на аборт за жертви на сексуална експлоатация за всички, които или се самоопределят като жертви или отговарят на достатъчно на брой критерии за идентифициране като жертви на трафика на хора, за да им се помогне да упражняват правата си и да получат достъп до обезщетение и/или правна защита; припомня, че самоопределянето не следва в никакъв случай да бъде единственото изискване за достъп до правата на жертвите и услугите за тях;

76.  Призовава държавите членки да предоставят правна помощ на жертвите на трафик не само в рамките на наказателните производства, но и при всички граждански, трудови или свързани с имиграцията/убежището процедури, в които те участват;

77.  Призовава държавите членки да отчетат по-дългия срок, необходим за възстановяване от вредата, причинена от трафика с цел сексуална експлоатация, в сравнение с времето, необходимо за възстановяване от други форми на трафик, когато взема решение относно продължителността на периодите за оказване на помощ на жертвите; призовава за удължаване на мерките за защита, предоставяна на жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация, с цел свеждане до минимум на вредите и предотвратяване на повторен трафик и вторично превръщане в жертва и грижа за индивидуалните потребности във всеки отделен случай;

Оценка на други отчитащи спецификите на пола мерки, взети при изпълнение на Директивата

78.  Подчертава, че всяка форма на задължаване на жертвите да участват в наказателното преследване на трафикантите може да има вредни последици; подчертава, че при един основан на правата на човека подход, такова задължение не следва да бъде условие за достъпа до услуги;

79.  Подчертава, че всички жертви на трафика на хора трябва да бъдат системно информирани за възможността да се ползват от период на възстановяване и размисъл и такъв срок следва действително да им бъде предоставен; изразява съжаление, че в някои държави членки тези права са транспонирани само в законите за миграцията и поради това не се прилагат за всички жертви на трафика на хора, а само за онези, които са с нередовен статут; припомня, че тези права трябва да бъдат предоставяни на всички жертви на трафика на хора;

80.  Припомня, че съгласно Директива 2004/81/ЕО държавите членки са задължени да разрешат период на размисъл и възстановяване на засегнатите жертви на трафик на човешки същества; призовава държавите членки при определянето на продължителността на този период да вземат предвид член 13 от Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора и да удължат предвидения в тази конвенция минимален 30-дневен период за размисъл и възстановяване на жените, станали жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, предвид значителната и трайна вреда, причинена от тази форма на насилие;

81.  Отбелязва, че настоящата стратегия на ЕС за изкореняване на трафика на хора изтича през 2016 г. и призовава Комисията да направи оценка на текущата стратегия и да въведе нова, която да следва подход, основан на правата на човека, като се концентрира върху жертвите, да включва ясно измерението на пола и да съдържа конкретни действия в това отношение, да предвижда адекватни и ефективни мерки за превенция и да продължава да възпира търсенето, което подхранва всички форми на трафик на хора; призовава тази стратегия да бъде интегрирана и съгласувана с други области на политиката, с оглед гарантиране на ефективното прилагане на мерките за борба с трафика, включително, но не само, по отношение на сигурността, равенството между половете, миграцията и правоприлагането;

82.  Поздравява държавите членки, които са установили ефективни национални механизми за докладване и национални докладчици, и ги призовава да гарантират, че тези мерки разполагат с достатъчно ресурси и независимост, така че да изпълняват функциите си по възможно най-добрия начин;

83.  Призовава държавите членки да назначат — с цел извършване на оценка на техните стратегии и дейности и подобряване на усилията за борба с трафика на хора — независим национален докладчик със законното право да се явява пред националния парламент и да отправя препоръки за най-добрите начини за борба с трафика на хора;

84.  Призовава държавите членки да събират по-подробни и актуални данни чрез съчетаване на надеждна статистическа информация, събрана от всички основни участници, като гарантират, че данните са хомогенни и разбити по пол, възраст, форма на експлоатация (в подгрупи по различни форми на трафик на хора), държава на произход и на местоназначение, и като включват вътрешния трафик на хора, за да се идентифицират по-добре потенциалните жертви и да се предотвратят престъпленията; призовава държавите членки да увеличат обмена на данни, за да се направи по‑добра оценка на измерението на пола и последните тенденции в трафика на хора и да се води по-ефективна борба с него; призовава държавите членки да гарантират, че националните докладчици играят по‑значителна роля в координирането на инициативите за събиране на данни, в тясно сътрудничество със съответните организации на гражданското общество, действащи в тази област;

85.  Отбелязва, че въпреки даденото в Директивата ясно определение на понятието трафик на хора, в националните законодателства на държавите членки са приети различни определения; призовава Комисията до проведе проучване по този въпрос и да докладва какви практически последици имат тези разлики в определенията за прилагането на Директивата; подчертава, че концептуалната яснота е важна, за да се избегне смесване с други свързани, но различни въпроси;

86.  Отбелязва, че заинтересованите страни като цяло потвърждават, че голямо мнозинство от жертвите на трафика на хора остават незабелязани; признава, че трафикът на определени уязвими групи като (бездомни) младежи, деца, хора с увреждания и ЛГБТИ лица донякъде се пренебрегва; подчертава значението на подобряването на събирането на данни с цел увеличаване на усилията за идентифициране на жертвите от тези групи и разработване на най-добри практики в посрещането на специфичните нужди на тези жертви;

87.  Подчертава, че за да се подобрят усилията за борба с трафика на хора в Европейския съюз, институциите на ЕС трябва да направят внимателна оценка на прилагането на законодателството на ЕС в държавите членки и при необходимост да предприемат по-нататъшни законодателни и други мерки;

88.  Призовава Комисията да разработи стандартизирани насоки, които да включват защитата на личните данни, за събирането на данни от съответните органи – правоприлагащи органи, гранични и имиграционни служби, социални служби, местни органи, затвори, НПО и други участници;

89.  Призовава Комисията да гарантира, че борбата с трафика на хора ще бъде определена като по-важен приоритет в Европейската програма за миграцията (COM(2015)0240), така че да се улесни участието на жертвите в преследването на трафикантите;

90.  Призовава Комисията да предприеме мерки по отношение на злоупотребата с дейността като самостоятелно заето лице при назначаването на трудовите мигранти в някои държави — членки на ЕС, с цел избягване на местните трудови стандарти и задължения във връзка със заетостта, като признава, че фиктивната дейност като самостоятелно заето лице често се използва в областите на труд на мигрантите, при които има най-значими тенденции за трафик на хора;

91.  Призовава ЕС и държавите членки да укрепят регионалното сътрудничество в областта на трафика на хора по известните маршрути, например от Изтока към ЕС, като използват Инструмента за стабилност и текущите продължаващи отговорности на страните кандидатки;

92.  Призовава ЕС да осигури, чрез Евростат, приблизителни оценки на броя на жертвите на трафик на хора, независимо дали са регистрирани или не, в съответствие с общия модел, следван от организации като Международната организация по миграция (МОМ), Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) и Международната организация на труда (МОТ);

93.  Призовава държавите членки да включат принципа за забрана на връщането в своите директиви за борба с трафика, по примера на Протокола на ООН за трафика с хора и Конвенцията за борба с трафика на Съвета на Европа и в съответствие с произтичащите от международното право за бежанците и международното право в областта на правата на човека задължения на държавите;

94.  Насърчава ЕС и държавите членки да провеждат проучвания относно най-новите тенденции и форми на трафик на хора, включително влиянието, което настоящата миграционна криза би могла да окаже върху борбата с трафика на хора, с цел новите събития да бъдат посрещнати с подходящ и целенасочен отговор;

95.  Изисква от Комисията в предстоящия доклад относно прилагането на Директива 2011/36/ЕС да направи анализ на взаимовръзките между различните видове трафик, както и на каналите между тях, тъй като жертвите често биват експлоатирани по различни начини едновременно или биват прехвърляни от един вид трафик на хора към друг; а също и да насърчава непрекъснати проучвания на главните причини за трафика на хора и тяхното въздействие върху равенството между половете;

96.  Призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от преразглеждане на мандата на бъдещата Европейска прокуратура, който — след създаването ѝ — да включва правомощия в областта на борбата с трафика на хора;

97.  Настоятелно призовава Европейската комисия, предвид това, че Истанбулската конвенция представлява ефективно средство за предотвратяване на насилието срещу жените и борбата с него, включително трафика на хора, и за защита и подпомагане на жертвите, да насърчава държавите членки да ратифицират тази конвенция;

o
o   o

98.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2014)0070.
(2) ОВ L 319, 4.12.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(4) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
(5) ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24.
(6) ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.
(7) ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 19.
(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0126.
(9) Приети текстове, P7_TA(2014)0162.
(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0218.
(11) Оценки на МОТ, 2014 г., Profits and poverty the economics of forced labour (Печалби и бедност: икономиката на принудителния труд).
(12) Доклад на Евростат, Trafficking in Human Beings (Трафик на хора), от 2015 г.
(13) Пак там.
(14) Пак там.
(15)3 Доклад на Европол относно положението: трафикът на хора в ЕС“ (февруари 2016 г.).
(16) Доклад на Евростат от 2015 г.
(17)Пак там.
(18) „Междинен доклад за изпълнението на стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора“ (SWD(2014)0318), стр. 9.
(19) https://ec.europa.eu/anti-trafficking/publications/handbook-consular-and-diplomatic-staff-how-assist-and-protect-victims-human-trafficking_en.

Правна информация