Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 26 май 2016 г. - БрюкселОкончателна версия
Виртуални валути
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление EGF/2015/010 FR/MoryGlobal
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление EGF/2015/011 GR/Supermarket Larissa
 Искане за снемане на имунитета на Джанлука Буонано
 Временни мерки в областта на международната закрила в полза на Швеция *
 Трансатлантическите потоци от данни
 Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия
 Бедността през призмата на равенството между половете
 Нетарифни бариери в единния пазар
 Стратегията за единния пазар

Виртуални валути
PDF 602kWORD 119k
Резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно виртуалните валути (2016/2007(INI))
P8_TA(2016)0228A8-0168/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид документа на Банката за международни разплащания от ноември 2015 г. относно виртуалните валути(1),

—  като взе предвид публикацията на централната банка на Обединеното кралство (Bank of England) относно икономиката на цифровите валути (Q3/2014)(2),

—  като взе предвид становището на Европейския банков орган от юли 2014 г. относно виртуалните валути(3),

—  като взе предвид анализа на Европейската централна банка от февруари 2015 г. относно системите на виртуални валути(4),

—  като взе предвид плана за действие на Комисията от 2 февруари 2016 г. за засилване на борбата с финансирането на тероризма(5),

—  като взе предвид проучването на Комисията от май 2015 г. относно размера на несъответствието в приходите от ДДС в ЕС(6),

—  като взе предвид проучването на Съвместния изследователски център на Комисията относно цифровата програма в областта на виртуалните валути(7),

—  като взе предвид Ръководството за основан на рисковете подход към виртуалните валути на Специалната група за финансови действия (СГФД) от юни 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 12 февруари 2016 г. относно борбата срещу финансирането на тероризма(8),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз относно третирането на обмяната на виртуална валута от гледна точка на ДДС (C-264/14)(9), както и заключението на генералния адвокат Кокот, представено на 16 юли 2015 г.(10),

—  като взе предвид консултациите на ЕОЦКП от юли 2015 г. относно инвестициите с използване на виртуални валути или технологията на дистрибутирания регистър (distributed ledger technology)(11),

—  като взе предвид брифинга на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно пазара, икономиката и регулирането във връзка с виртуалната валута биткойн(12),

—  като взе предвид доклада на Европол от 18 януари 2016 г. относно промените в модус операнди на терористичните атаки на Ислямска държава(13),

—  като взе предвид доклада на Специалната група за финансови действия от юни 2014 г. относно виртуалните валути(14),

—  като взе предвид проучването на ОИСР, озаглавено „The Bitcoin Question - currency versus trust-less transfer technology“ (Въпросът „биткойн“ — валута спрямо по-малко надеждни технологии за трансфери)(15),

—  като взе предвид докладната записка от обсъждане на службите на МВФ от януари 2016 г. относно виртуалните валути и отвъд тях(16),

—  като взе предвид доклада на главния научен съветник на правителствената служба за научни изследвания на Обединеното кралство, озаглавен „Distributed Ledger Technology: beyond block chain“ (Технологията на дистрибутирания регистър: отвъд технологията на блок-веригата) от 2016 г.(17),

—  като взе предвид изслушването на комисията по икономически и парични въпроси от 25 януари 2016 г. относно виртуалните валути,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8‑0168/2016),

A.  като има предвид, че все още не е установено универсално приложимо определение, но че виртуалните валути (ВВ) понякога са наричани цифрови пари, и че ЕБО ги разглежда като цифрово изражение на стойност, което не е емитирано нито от централна банка, нито от публичен орган, нито е задължително прикрепено към книжна (фиатна) валута, но се приема от физически или юридически лица като средство за плащане, и може да се прехвърля, съхранява или търгува по електронен път; като има предвид, че ВВ са основани най-вече на технологията на дистрибутирания регистър (ТДР) — технологичната база за повече от 600 системи на ВВ(18), която улеснява обмена между партньори („peer-to-peer“), като най-известната от тези ВВ до момента е биткойн; основана през 2009 г. и притежаваща понастоящем пазарен дял от почти 90% сред ВВ, основани на ТДР, и пазарна стойност на остатъчните единици биткойн в размер на около 5 милиарда евро(19), биткойн все още не e достигнала системни измерения;

Б.  като има предвид, че ТДР включва бази данни с различни нива на надеждност и устойчивост, с потенциал за бързо обработване на голям брой сделки и с капацитет за преобразуване не само в областта на ВВ, но също така и на финансовите технологии в по-общ план, когато клирингът и сетълментът могат да бъдат едно от видимите приложения, както и други области, надхвърлящи границите на финансите, особено по отношение на доказването на самоличност и собственост;

В.  като има предвид, че инвестициите в ТДР са неразделна част от текущия финансово-технологичен иновационен цикъл и до момента са в общ размер над 1 милиарда евро, произхождащи както от финансиране с рисков капитал, така и от корпоративни инвестиции(20);

Възможности и рискове, свързани с виртуалните валути и ТДР, в бързо развиващата се технологична среда на плащанията

1.  Подчертава, че ВВ и ТДР имат потенциала да допринасят по положителен начин за благосъстоянието на гражданите и икономическото развитие, включително във финансовия сектор, чрез следното:

   a) намаляване на трансакционните и оперативните разходи за плащания, и по-специално за трансгранично прехвърляне на финансови средства, много вероятно доста под 1%, в сравнение с традиционните 2–4% за системи за онлайн плащания(21), и повече от 7% средно за трансгранично прехвърляне на парични преводи(22), което, по оптимистични оценки, потенциално води до намаляване на глобалните общи разходи за парични преводи с до 20 милиарда евро;
   б) в по-общ план, намаляване на разходите за достъп до финансиране, дори и без традиционните банкови сметки, като по този начин потенциално допринасят за финансовата интеграция и цел „5x5“ на Г-20 и Г-8(23);
   в) повишаване на устойчивостта и — в зависимост от структурата на схемата, бързината и на платежните системи и на търговията със стоки и услуги, благодарение на присъщата децентрализирана архитектура на ТДР, която може да продължи да работи надеждно, дори и част от нейната мрежа да не функционира изправно или да стане жертва на хакерска атака;
   г) активизиране на системи, които съчетават по-лесно използване, ниски трансакционни и оперативни разходи и висока степен на защита на личната неприкосновеност, но без пълна анонимност, така че сделките да могат да бъдат проследени до известна степен в случай на нарушения и да може да бъде увеличена прозрачността за участниците на пазара като цяло;
   д) използване на тези системи за разработване на сигурни онлайн решения за микроплащания, зачитащи неприкосновеността на личния живот, които могат предполагаемо да заменят някои от съществуващите онлайн бизнес модели, представляващи сериозно предизвикателство за неприкосновеността на личния живот;
   е) потенциална възможност за различни видове традиционни и нови механизми на плащане — от кредитни карти до мобилни решения — да се обединят в едно сигурно и лесно за ползване приложение, което би могло да ускори напредъка в определени аспекти на електронната търговия в Европа и да задълбочи единния пазар;

2.  Отбелязва, че ВВ и ТДР водят до рискове, които трябва да бъдат елиминирани по подходящ начин, така че надеждността на въпросните технологии да бъде подобрена, включително при настоящите обстоятелства, а именно:

   a) липсата на гъвкави, но устойчиви и надеждни структури на управление, или действително на определение на такива структури, особено в някои приложения на ТДР като биткойн, което води до несигурност и проблеми със защитата на потребителите или, по-общо, ползвателите, и по-специално в случай на предизвикателства, които не са били предвидени от дизайнерите на оригиналния софтуер;
   б) голямата нестабилност на ВВ и потенциала за спекулативни балони, както и липсата на традиционни форми на регулаторен надзор, предпазни мерки и защита — въпроси, които представляват особено предизвикателство за потребителите;
   в) понякога ограничените възможности на регулаторните органи в областта на новите технологии, които могат да затруднят навременното определяне на подходящи предпазни мерки, за да се гарантира правилното и надеждно функциониране на приложенията на ТДР, когато техният мащаб нараства дотолкова, че те придобиват системно значение — или дори преди това;
   г) правната несигурност, свързана с нови приложения на ТДР;
   д) потреблението на енергия, свързано с пускането и поддържането в действие на някои ВВ, което според доклада на главния научен съветник на британското правителство по въпросите на ТДР се изчислява на над 1GW в случая на биткойн, и това би изисквало инвестиции в научни изследвания във и насърчаване на по-ефикасни форми на механизмите за проверка на сделките;
   е) липсата на достатъчно прозрачна и леснодостъпна техническа документация относно функционирането на специфични ВВ и други системи на ТДР;
   ж) потенциалните източници на финансова нестабилност, която би могла да произтече от деривативни продукти поради не добре разбрани характеристики на ВВ;
   з) потенциалните дългосрочни бъдещи ограничения относно ефективността на паричната политика, ако частните системи на ВВ се използват широко като заместител на официалната книжна валута;
   и) потенциала за сделки на „черния пазар“, изпиране на пари, финансиране на тероризма(24), данъчни измами и отклонение от данъчно облагане, и други престъпни дейности въз основа на използването на псевдоними и услугите за смесване, които предлагат някои подобни услуги, и на децентрализирания характер на някои ВВ, като се има предвид, че възможността за проследяване на паричните сделки е още съвсем нищожна;

3.  Счита, че преодоляването на тези рискове ще изисква засилване на регулаторния капацитет, включително техническите познания, и разработване на стабилна правна рамка, която следва иновациите, като гарантира навременен и съразмерен отговор, ако и когато използването на някои приложения на ТДР придобие системно значение;

4.  Посочва обаче, че преждевременно приет регламент може да не подлежи на адаптиране спрямо все още променящата се реалност, с което да предаде грешно послание към обществеността относно предимствата или сигурността на виртуалните валути;

Разгръщане на ТДР отвъд плащанията

5.  Отбелязва, че потенциалът на ТДР да ускорява, децентрализира, автоматизира и стандартизира процесите на основата на данни на по-ниска цена може да промени из основи начина, по който се прехвърлят активи и се съхранява информация, предизвиквайки последици както за частния, така и за публичния сектор, като последният е засегнат в три направления: като доставчик на услуги, като надзорен орган и като законодател;

6.  Посочва, че клирингът, сетълментът и други процеси на управление след сключването на сделката понастоящем струват на световната финансова индустрия над 50 милиарда евро годишно(25) и че тези процеси и процесите на равнение са области, в които използването на ТДР може да се окаже преобразуващо по отношение на ефикасността, бързината и устойчивостта, но също така ще породи нови регулаторни предизвикателства;

7.  Подчертава факта, че във връзка с това се прилагат няколко инициативи от участници от частния сектор, и приканва компетентните органи както на европейско, така и на национално ниво, да следят подобни инициативи;

8.  Освен това отбелязва, че ТДР могат да бъдат използвани за увеличаване на обмена на данни, прозрачността и доверието не само между правителството и гражданите, но също така и между участници и клиенти от частния сектор;

9.  Признава все още неразгърнатия потенциал на ВВ, надхвърлящ границите на финансовия сектор, включително криптокапиталовото колективно финансиране и услугите по медиация при спорове, най-вече във финансовия и юридическия сектор, както и потенциала на интелигентните договори (smart contracts) в съчетание с цифровите подписи, приложенията, позволяващи засилена сигурност на данните, и взаимодействията с развитието на „интернет на нещата“;

10.  Подчертава динамиката, която технологиите на блок-веригата генерират в бизнес средата, както и техния преобразуващ потенциал в реалната икономика в дългосрочен план;

11.  Признава потенциала на ТДР в подпомагането на правителствата за намаляване на изпирането на пари, измамите и корупцията;

12.  Насърчава държавните агенции да тестват системите на ТДР след извършване на подходящи анализи на въздействието, с цел да се подобри предоставянето на услуги за гражданите и на решения за електронно управление, в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните; насърчава държавната администрация да избягва блокиращите ефекти (lock-in effects), които могат да възникнат, ако се разчита на частни системи, основани на ТДР; специално признава потенциала на ТДР за подобрения в системата на поземления регистър;

13.  Препоръчва държавната администрация и компетентните органи, които са натоварени със задачата да анализират големи обеми данни, да проучат използването на основан на ТДР надзор в реално време и инструменти за докладване като част от програма за регулаторни технологии във финансовия сектор и извън него, включително с цел поне намаляване на голямото несъответствие в приходите от ДДС в Съюза(26);

Интелигентно регулиране за насърчаване на иновациите и гарантиране на етиката

14.  Призовава за съразмерен регулаторен подход на равнището на ЕС, за да не се възпрепятстват иновациите или да се добавят излишни разходи към иновациите на ранен етап, като същевременно се отдава сериозно значение на регулаторните предизвикателства, които могат да възникнат във връзка с широкото използване на ВВ и ТДР;

15.  Подчертава приликите между технологията на дистрибутирания регистър (ТДР), състояща се от набор от възли, които участват в една система и споделят обща база данни, и световната мрежа (WWW), определена като глобален набор от ресурси, логично свързани чрез хипервръзки; отбелязва, че и ТДР и световната мрежа се базират на интернет, глобална система от взаимосвързани мейнфрейм, лични и безжични компютърни мрежи;

16.  Припомня, че интернет, въпреки опитите за насърчаване на подход на участие на множество заинтересовани страни, все още се управлява от Националната телекомуникационна и информационна администрация, агенция на Министерство на търговията на САЩ;

17.  Приветства създаването на Динамична коалиция за технологии на блок-веригата към Форума за управление на интернет и приканва Комисията да насърчава споделено и приобщаващо управление на ТДР, така че да бъдат избегнати проблеми, срещани по-рано при разработването на интернет;

18.  Посочва, че е възможно основното законодателство на ЕС, като например Регламентът за европейската пазарна инфраструктура, Регламентът относно ЦДЦК, Директивата относно окончателността на сетълмента, ДПФИ/РПФИ, ПКИПЦК и ЛУАИФ, да осигурява регулаторна рамка в съответствие с извършените дейности, независимо от съответната технология, дори и ВВ и приложенията въз основа на ТДР да се разрастват на нови пазари и да разширяват своите дейности; отбелязва същевременно, че може да е необходимо по-целенасочено законодателство,

19.  Приветства предложенията на Комисията за включване на платформите за обмен на ВВ в Директивата относно борбата с изпирането на пари с цел премахване на анонимността, свързана с такива платформи; очаква всяко предложение в това отношение да бъде целенасочено, обосновано с помощта на цялостен анализ на свързаните с ВВ рискове и основано на подробна оценка на въздействието;

20.  Препоръчва Комисията да извърши обстоен анализ на ВВ и въз основа на тази оценка да обмисли, ако е целесъобразно, преразглеждане на съответното законодателство на ЕС относно плащанията, включително директивите за платежните сметки, за платежните услуги и за електронните пари, в светлината на новите възможности, предлагани от новите технологични развития, включително ВВ и ТДР, с цел по-нататъшно засилване на конкуренцията и намаляване на трансакционните разходи, в т.ч. чрез подобряване на оперативната съвместимост и евентуално също посредством насърчаване на универсален електронен портфейл, който не е частна собственост;

21.  Отбелязва, че в Европа са създадени някои виртуални местни валути, не на последно място, в отговор на финансовите кризи и свързаните с тях проблеми с ограничаване на кредитирането; настоятелно призовава за особена предпазливост при определението на виртуалните валути в контекста на всички бъдещи законодателни предложения, за да бъде правилно отчетено наличието на „местни валути“ от нестопанско естество, които често са с ограничена заменяемост и осигуряват значителни социални и екологични ползи, и за да се избегне несъразмерното регулиране в тази област, стига да не се избягва или заобикаля данъчното облагане;

22.  Призовава за създаване на хоризонтална оперативна група за ТДР под ръководството на Комисията и с участието на технически и регулаторни експерти, с цел:

   i) да се осигури необходимият технически и регулаторен експертен опит в различните сектори на съответните приложения въз основа на ТДР, да се съберат заинтересованите страни и да се подкрепят съответните публични участници, както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки, в усилията им за мониторинг на използването на ТДР на европейско равнище и в световен мащаб;
   ii) да се насърчи осведомеността и да се анализират задълбочено ползите и рисковете — включително за крайните ползватели — свързани с приложенията въз основа на ТДР, за да се използва най-добре техният потенциал, включително като се постави за цел определянето на основен набор от атрибути на системите на ТДР, отразяващи общия интерес, като например непроизтичащи от права на собственост отворени стандарти, и като се определят стандарти за най-добра практика в случаите, когато възникват подобни стандарти;
   iii) да се подкрепи навременен, добре осведомен и съразмерен отговор на новите възможности и предизвикателства, възникващи при въвеждането на приложения на ТДР, включително с помощта на пътна карта за бъдещите стъпки на равнището на ЕС и на държавите членки, която би включвала оценка на съществуващото европейско регулиране, с оглед на актуализирането му в отговор на значително и системно използване на ТДР, когато това е целесъобразно, като същевременно се решават въпроси, свързани със защитата на потребителите, и системни предизвикателства;
   iv) да се разработят стрес тестове за всички съответни аспекти на ВВ и други системи на ТДР, които са достигнали степен на използване, която ще ги направи системно важни за стабилността;

23.  Подчертава значението на потребителската осведоменост, прозрачността и доверието при използване на ВВ; призовава Комисията в сътрудничество с държавите членки и сектора на ВВ да разработи насоки с цел да се гарантира предоставянето на точна, ясна и изчерпателна информация на съществуващите и бъдещите ползватели на ВВ, за да им се даде възможност да вземат напълно информирани решения, и по този начин да се повиши прозрачността на схемите за ВВ по отношение на начина им на организиране и извършване на дейност и начина, по който те се разграничават от регулираните и подлежащи на надзор разплащателни системи, що се отнася до защитата на потребителите;

o
o   o

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) http://www.bis.org/cpmi/publ/d137.pdf
(2) http://www.bankofengland.co.uk/publications/Documents/quarterlybulletin/2014/qb14q3digitalcurrenciesBitcoin2.pdf
(3) https://www.eba.europa.eu/documents/10180/657547/EBA-Op-2014-08+Opinion+on+Virtual+Currencies.pdf
(4) https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/virtualcurrencyschemesen.pdf
(5) http://ec.europa.eu/justice/newsroom/criminal/news/160202_en.htm
(6) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5592_en.htm
(7) http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC97043/the%20digital%20agenda%20of%20virtual%20currencies_final.pdf
(8) http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2016/02/12-conclusions-terrorism-financing/
(9) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1463564584935&uri=CELEX:62014CJ0264
(10) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A62014CC0264
(11) https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/2015/11/2015-532_call_for_evidence_on_virtual_currency_investment.pdf
(12) http://www.europarl.europa.eu/RegData/bibliotheque/briefing/2014/140793/LDM_BRI(2014)140793_REV1_EN.pdf
(13) https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/publications/changes_in_modus_operandi_of_is_in_terrorist_attacks.pdf
(14) http://www.fatf-gafi.org/media/fatf/documents/reports/virtual-currency-key-definitions-and-potential-aml-cft-risks.pdf
(15) http://www.oecd.org/daf/fin/financial-markets/The-Bitcoin-Question-2014.pdf
(16) https://www.imf.org/external/pubs/ft/sdn/2016/sdn1603.pdf
(17) https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/492972/gs-16-1-distributed-ledger-technology.pdf
(18) http://www.bis.org/cpmi/publ/d137.pdf
(19) http://coinmarketcap.com/
(20) Вж., наред с другото: http://www.coindesk.com/state-of-Bitcoin-blockchain-2016/
(21) https://www.eba.europa.eu/documents/10180/657547/EBA-Op-2014-08+Opinion+on+Virtual+Currencies.pdf
(22) https://remittanceprices.worldbank.org/sites/default/files/rpw_report_december_2015.pdf
(23) http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/TOPICS/EXTFINANCIALSECTOR/0,,contentMDK:22383199~pagePK:210058~piPK:210062~theSitePK:282885,00.html
(24) Въпреки че има потенциал за използване на ВВ за финансиране на тероризма, неотдавна (18 януари 2016 г.) Европол посочи, че „независимо от сведенията от трети страни за използването на анонимни валути като биткойн от терористи за финансиране на техните дейности, въпросните сведения не бяха потвърдени от правоприлагащите органи“;
(25) https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/492972/gs-16-1-distributed-ledger-technology.pdf
(26) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5592_en.htm


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление EGF/2015/010 FR/MoryGlobal
PDF 513kWORD 87k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Франция — EGF/2015/010 FR/MoryGlobal) (COM(2016)0185 – C8-0136/2016 – 2016/2043(BUD))
P8_TA(2016)0229A8-0182/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0185 – C8-0136/2016),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0182/2016),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от световната финансова и икономическа криза, и за да ги подпомогне при тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратени работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най‑ефикасен начин в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Парламента и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка с кризата, за определяне на финансовото участие на Съюза на 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки, за повишаване на ефективността при обработката на заявления за мобилизиране на ЕФПГ от страна на Комисията, както и от страна на Парламента и Съвета, чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и на бенефициерите чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствен бизнес;

Г.  като има предвид, че Франция подаде заявление EGF/2015/010 FR/MoryGlobal за финансово участие от ЕФПГ след извършени съкращения в икономическия отрасъл от разделение 49 по NACE Revision 2 („Сухопътен транспорт и тръбопроводен транспорт“) и от разделение 52 („Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта“) на цялата територия на континентална Франция, и като има предвид, че се очаква 2132 съкратени работници, които отговарят на критериите за подкрепа по линия на ЕФПГ, да вземат участие в мерките; като има предвид, че искането следва съдебната ликвидация на MoryGlobal и е свързано с предходното заявление EGF/2014/017 FR/Mory-Ducros;

Д.  като има предвид, че заявлението е подадено в съответствие с критериите за намеса, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, съгласно които е необходимо за референтен период от четири месеца в дадено предприятие в държава членка да са били съкратени най-малко 500 работници, включително при неговите доставчици и производителите надолу по веригата и/или самостоятелно заетите лица, които са прекратили своята дейност;

1.  Изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Франция има право на финансово подпомагане в размер на 5 146 800 EUR по този регламент, което съставлява 60% от общите разходи в размер на 8 528 000 EUR;

2.  Отбелязва, че Комисията е спазила срока от 12 седмици след получаване на заявлението от френските органи на 19 ноември 2015 г. преди да финализира оценката си относно съответствието с условията за финансово участие на 7 април 2016 г. и че е уведомила Парламента за оценката си на същия ден;

3.  Счита, че съкращенията в MoryGlobal са свързани с общия спад на физическата продукция в Европа, който доведе до намаляване на обемите за транспортиране и до ценова война в сектора на автомобилните превози на товари, която от своя страна доведе до постоянно влошаване на оперативните маржове и поредица от загуби за сектора във Франция от 2007 г. насам, последвани от вълна от фалити, включително на Mory-Ducros и по-късно на дружеството MoryGlobal, което пое 2 107 бивши работници на Mory-Ducros;

4.  Припомня, че подкрепата от ЕФПГ за 2513 бивши работници на Mory-Ducros, одобрена през април 2015 г.(4), възлиза на 6 052 200 EUR;

5.  Отбелязва, че досега секторът „Сухопътен транспорт и тръбопроводен транспорт“ е бил предмет на още две заявления по линия на ЕФПГ: EGF/2014/017 FR/Mory-Ducros и EGF/2011/001 AT/ Nieder- und Oberoesterreich, като и в двете като основание се посочва световната финансова и икономическа криза, свързани с 2804 съкращения в този сектор; отбелязва, че няколко от мерките в двете заявления са сходни;

6.  Отбелязва, че френските органи са започнали прилагането на персонализираните мерки за засегнатите работници на 23 април 2015 г., преди решението за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет;

7.  Приветства задействането на социален план от страна на Франция, в който дружеството MoryGlobal също участва финансово, преди получаване на финансиране за допълването му по линия на ЕФПГ; изразява одобрението си, че помощта, поискана по линия на ЕФПГ, не включва мерки по член 7, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕФПГ, а именно помощи, а е за мерки с истинска добавена стойност за бъдещото повторно интегриране на пазара на труда на съкратените работници;

8.  Отбелязва, че предвидените за съфинансиране от ЕФПГ персонализирани услуги включват съвети и насоки, предоставяни от експертен консултантски екип, които допълват социалния план и договора за професионална сигурност Contrat de Sécurisation Professionnelle, финансирани от френската държава, за да се помогне на работниците отново да намерят работа; отбелязва, че тримата изпълнители, които управляват експертния консултантски екип, вече са предоставяли персонализирани услуги на работниците, съкратени от Mory-Ducros; очаква Комисията и френските органи да следват строго принципа, съгласно който плащанията към агенциите следва да се осъществяват съобразно постигнатите резултати;

9.  Отбелязва, че агенциите изпълнители (BPI, Sodie и AFPA Transitions) ще оказват съдействие на съкратените работници, ще им помагат да откриват решения за оставане на пазара на труда и да намерят нова работа чрез персонализирани услуги, като общи и индивидуални информационни сесии, преминаване от едно работно място към друго и оказване на съдействие при търсенето на нова работа;

10.  Счита, че работниците от възрастовата група 55—64 години са изложени на по-висок риск от дълготрайна безработица и изключване от пазара на труда, последвано от възможно социално изключване; счита, че тези работници, които съставляват 19% от бенефициерите от очакваната целева група на предложените действия, имат специфични потребности, когато става въпрос за осигуряване на персонализиран подход в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ;

11.  Отбелязва, че Франция посочва, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги е изготвен след консултации с представители на бенефициерите от целевата група и социалните партньори;

12.  Припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ при изготвянето на съгласувания пакет от персонализирани услуги следва да се вземат предвид бъдещите перспективи на пазара на труда и необходимите умения и съвместимостта му с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите; приветства предоставянето от Франция на всички необходими гаранции за това, че предложените действия ще допълват действия, финансирани от структурните фондове, като комбинирана мярка за приспособяване към глобалните предизвикателства, с цел постигане на устойчив икономически растеж, както се подчертава в Оценката на прилагането на европейско равнище на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията 2007—2014 г.(5);

13.  Отбелязва, че изпълнителите, които управляват експертния консултантски екип, са същите като тези, предоставяли персонализирани услуги на работниците, съкратени от Mory-Ducros; призовава Комисията да представи оценка на разходната ефективност на текущата подкрепа за съкратените работници от Mory-Ducros, тъй като настоящото заявление е свързано със заявление EGF/2014/017 FR/Mory-Ducros и персонализираните услуги се предоставят от същите изпълнители;

14.  Отчита чувствителността на конкретния пазар на труда, тъй като Франция има най-големия дял в добавената стойност на ЕС-28 в сектора на услугите в областта на сухопътния транспорт;

15.  Отбелязва, че френските органи потвърждават, че предложените действия не получават финансова подкрепа по други фондове или финансови инструменти на Съюза и че допълват действия, финансирани от структурните фондове;

16.  Отново заявява, че помощта от ЕФПГ е в допълнение към националните мерки и не трябва да замества дейностите, които са отговорност на държавите членки или на предприятията;

17.  Оценява подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за по-бързо отпускане на безвъзмездни средства; отбелязва времевия натиск, който новият график налага, и потенциалното му въздействие върху ефективността на проучването на случаите;

18.  Припомня призива си към Комисията да осигури публичен достъп до всички документи, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

19.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

20.  Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията

(заявление от Франция — EGF/2015/010 FR/MoryGlobal)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2016/989.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Решение (ЕС) 2015/738 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление EGF/2014/017 FR/Mory-Ducros от Франция) (ОВ L 117, 8.5.2015 г., стр. 47).
(5) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2016/558763/EPRS_IDA(2016)558763_EN.pdf


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление EGF/2015/011 GR/Supermarket Larissa
PDF 516kWORD 87k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета във връзка с мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Гърция — EGF/2015/011 GR/Supermarket Larissa) (COM(2016)0210 – C8‑0149/2016 – 2016/2050(BUD))
P8_TA(2016)0230A8-0181/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0210 – C8-0149/2016),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид петте предходни заявления за финансово участие на ЕФПГ, свързани със сектора на търговията на дребно,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (EGF/2016/000 TA 2016 — Техническа помощ по инициатива на Комисията)(4),

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8‑0181/2016),

A.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от световната финансова и икономическа криза, и за да ги подпомогне при тяхната реинтеграция на пазара на труда; като има предвид, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) подпомага работници, които са съкратени от малки и средни предприятия и многонационални дружества, независимо от политиките или интересите, които са довели до решението за закриването им, особено по отношение на последните; като има предвид, че Регламентът за ЕФПГ и търговската политика на Съюза следва допълнително да поставят акцент върху запазването на работните места, производството и производствения ноу-хау в рамките на Съюза;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за нуждаещи се работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най‑ефикасен начин в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от ЕФПГ;

В.  като има предвид, че Гърция подаде заявление EGF/2015/011 GR/Supermarket Larissa за финансово участие от страна на ЕФПГ във връзка с извършени съкращения в икономическия сектор, класифициран в разделение 47 по NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“), в регионите от ниво 2 по NUTS Централна Македония (Κεντρική Μακεδονία) (EL12) и Тесалия (Θεσσαλία) (EL14) и като има предвид, че мерките се очаква да обхванат 557 съкратени работници, както и 543 млади хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEETs) на възраст до 30 години от същите региони; като има предвид, че работниците са били съкратени след обявяването в несъстоятелност и закриването на Supermarket Larissa ABEE;

Г.  като има предвид, че заявлението е подадено в съответствие с критериите за намеса, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, съгласно които е необходимо за референтен период от четири месеца в дадено предприятие в държава членка да са били съкратени най-малко 500 работници, включително при неговите доставчици и производители надолу по веригата и/или самостоятелно заети лица, които са прекратили своята дейност;

1.  Изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Гърция има право на финансово подпомагане в размер на 6 468 000 EUR по този регламент, което представлява 60% от общата сума в размер на 10 780 000 EUR;

2.  Отбелязва, че целевата група включва 557 съкратени работници, от които 194 са мъже и 363 жени;

3.  Припомня, че освен това персонализирани услуги, като професионално ориентиране, могат да бъдат осигурени и за 543 млади хора на възраст до 30 години, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEETs) в същия регион, в рамките на Инициативата за младежка заетост;

4.  Отбелязва, че Комисията е спазила срока от 12 седмици след получаване на заявлението от гръцките органи на 26 ноември 2015 г. преди да финализира оценката си относно съответствието с условията за финансово участие на 14 април 2016 г. и че е уведомила Парламента за нея на 15 април 2016 г.;

5.  Отбелязва, че освен 557-те съкратени работници в мерките се очаква да участват и да получат персонализирани услуги, съфинансирани от ЕФПГ, 543 млади хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEETs) на възраст до 30 години от същите региони; отбелязва, че искането на гръцките органи за включване на NEETs в тези мерки е поради липсата на работни места в региона, съпоставена с високия брой търсещи работа, като в Тесалия 73,5% от безработните лица са без работа в продължение на над 12 месеца (по данни на Евростат);

6.  Отбелязва, че в резултат на дълбоката рецесия на гръцката икономика, последвана от спад в потреблението на домакинствата и в покупателната им способност, обемите на търговията на дребно с храни, напитки и тютюн през 2015 г. са с повече от 30% по-ниски спрямо обемите в началото на кризата през 2008 г.; отбелязва, че продажбите на Supermarket Larissa следват същата низходяща тенденция;

7.  Отбелязва следователно, че Supermarket Larissa, кооперация от малки хранителни магазини, създадена през 1986 г., с 42 магазина и 600 работници, не успява да компенсира своите загуби и е принудена да затвори своите магазини през второто тримесечие на 2014 г.; посочва, че това не е могло да бъде предотвратено от мерките за строги ограничения на разходите и по-специално намаляването на заплатите с 30%, предоговарянето на условията за наем и отлагането на падежа на сметките; отбелязва, че това положение се дължи и на драстичното намаляване на заемите за предприятията в ситуация, при която увеличаването на паричната маса от страна на Европейската централна банка не успя да даде тласък на отпускането на заеми; отбелязва, че става въпрос за драматичен резултат от постоянния натиск на кредиторите върху Гърция и европейската политика на бюджетни ограничения;

8.  Приветства факта, че гръцките органи са започнали прилагането на персонализирани мерки за засегнатите работници на 26 февруари 2016 г., преди решението за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет;

9.  Отбелязва, че финансирането на мерките в подкрепа на доходите ще бъде строго ограничено до максимум 35% от общите разходи за целия съгласуван пакет от персонализирани услуги, както е предвидено в Регламента за ЕФПГ, както и че тези действия са обвързани с активното участие на бенефициентите от целевата група в дейности по търсене на работа или обучение;

10.  Отбелязва, че въпреки че кооперацията е приложила мерки за строги ограничения, като намаляване на заплатите, предоговаряне на условията за наем, отлагане на падежа на сметки, предлагане на по-евтини продукти и намаляване на оперативните разходи, тя е била принудена да започне да затваря магазините си един след друг;

11.  Отбелязва, че планираните от Гърция мерки за съкратените работници и за младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEETs), включват следните категории: професионално ориентиране; обучение, преквалификация и професионално обучение; участие за започване на стопанска дейност; парична помощ за участие и парична помощ за обучение; парична помощ за мобилност;

12.  Отбелязва сравнително високата сума (15 000 EUR), предвидена за работниците или NEETs, които ще започнат собствена стопанска дейност; отбелязва в същото време, че значителен брой от съкратените работници имат опит в областта на предприемачеството, което увеличава шансовете им за успех в този сектор;

13.  Отбелязва вероятността някои от новите стопански дейности да бъдат под формата на социални кооперации и приветства в този контекст усилията на гръцките органи в подкрепа на сектора на социалната икономика в Гърция;

14.  Отбелязва, че е важно да се стартира информационна кампания, която да достигне до NEETs, които биха могли да отговарят на условията за участие в мерките; припомня позицията си относно необходимостта да се помага на NEETs по траен и устойчив начин;

15.  Приветства факта, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги е бил установен след по-нататъшни консултации с представители на бенефициентите от целевата група и социалните партньори;

16.  Припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ при изготвянето на съгласувания пакет от персонализирани услуги следва да се предвиждат бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения и че той следва да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите;

17.  Подчертава необходимостта от подобряване на пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и със стопанската среда;

18.  Призовава Комисията да предоставя повече подробности в бъдещите предложения относно секторите, които имат потенциал за растеж и следователно за наемане на работници, както и да събира подкрепени с доказателства данни за въздействието на финансирането от ЕФПГ, включително за качеството на работните места и степента на реинтеграция, постигната чрез ЕФПГ;

19.  Отбелязва, че гръцките органи потвърждават, че отговарящите на условията за допустимост действия не получават подкрепа от други финансови инструменти на Съюза;

20.  Оценява подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за по-бързо отпускане на безвъзмездни средства; отбелязва времевия натиск във връзка с новия график и потенциалното му отражение върху ефективността на проучването на случаите;

21.  Припомня призива си към Комисията да осигури публичен достъп до всички документи, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

22.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

23.  Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията

(заявление от Гърция – EGF/2015/011 GR/Supermarket Larissa)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2016/990.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0112.


Искане за снемане на имунитета на Джанлука Буонано
PDF 477kWORD 76k
Решение на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Джанлука Буонано (2016/2003(IMM))
P8_TA(2016)0231A8-0180/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за разрешение за придобиване от телекомуникационни дружества на трафични данни за телефонни разговори на мобилен телефон, използван от Джанлука Буонано, предадено на 20 ноември 2015 г. от заместник‑прокурора към Съда в гр. Верчели, Италия, и обявено на пленарно заседание на 14 декември 2015 г., във връзка с наказателно производство, образувано в Съда в гр. Верчели, по което пострадал е Джанлука Буонано във връзка със заплахи, направени от неизвестен извършител на неговия мобилен телефон на 14 април 2015 г. (позоваване № 2890/15 R.G.N.R. изм. 44),

—  като изслуша Джанлука Буонано съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—  като взе предвид член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 68 от Конституцията на Италианската република,

—  като взе предвид член 4 от Закон № 140 от 20 юни 2003 г. за определяне на разпоредбите относно прилагането на член 68 от Конституцията по отношение на наказателни производства срещу лица, заемащи висши държавни длъжности(2),

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0180/2016),

A.  като има предвид, че заместник-прокурорът към Съда в гр. Верчели е отправил искане за разрешение за придобиване от телекомуникационни дружества на трафични данни за телефонни разговори на мобилен телефон, използван от Джанлука Буонано, член на Европейския парламент, избран в Италия, във връзка с наказателно производство, образувано в Съда в гр. Верчели, по което пострадал е същият член на ЕП във връзка със заплахи, за които той твърди, че са направени от неизвестен извършител на неговия мобилен телефон на 14 април 2015 г.;

Б.  като има предвид, че член 9 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз постановява, че членовете на Европейския парламент притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

В.  като има предвид, че член 68 от Конституцията на Италианската република постановява, че „членовете на Парламента не могат без разрешение на камарата, на която са членове, да бъдат подложени на личен обиск или на претърсване на техните домове, нито да бъдат арестувани или по друг начин да бъде ограничена личната им свобода, нито да бъдат задържани в места за неотклонение, освен в случай на изпълнение на влязла в сила присъда или в случай на заварено престъпление, за което задължително се издава заповед за арест. Подобно разрешение се изисква, за да могат членовете на Парламента да се подложат на всякаква форма на подслушване на разговорите или съобщенията им, както и за да се изземе кореспонденцията им“;

Г.  като има предвид, че член 4 от Закон № 140 от 20 юни 2003 г. за определяне на разпоредбите относно прилагането на член 68 от Конституцията по отношение на наказателни производства срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, постановява, наред с другото, че когато по отношение на член на Парламента е необходимо да се извърши придобиване на трафични данни за телефонни разговори, компетентният орган изисква разрешение пряко от камарата, чийто член е лицето;

Д.  като има предвид, че искането за снемане на имунитета на Джанлука Буонано касае достъпа на разследващия орган до разпечатки на телефонните разговори на мобилния телефон на члена на ЕП на датата, за която той твърди, че е бил подложен на заплахи по телефона;

Е.  като има предвид, че в искането за снемане на имунитета заместник-прокурорът към Съда в гр. Верчели признава, че не е ясно дали тази парламентарна привилегия следва да се прилага и в случай че депутатът се явява в качеството на пострадалото от деянието лице; като има предвид, че независимо от това той стига до заключението, че е най-добре националното законодателство да се тълкува в смисъл, че тази привилегия следва да се прилага за членовете на Парламента независимо от тяхното процесуално качество; като има предвид, че при все това той не посочва национална съдебна практика в подкрепа на това заключение;

Ж.  като има предвид, че Европейският парламент не е в позиция да тълкува националните правила относно привилегиите и имунитетите на членовете на Парламента; като има предвид, че при все това изглежда целесъобразно да се припомни, че целта на член 9 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз е на първо място да се гарантира независимостта на членовете на ЕП, като се осигури, че по време на заседанията на Европейския парламент те не биват подлагани на натиск под формата на заплаха от задържане или съдебни производства; като има предвид, че в разглеждания случай изглежда безспорно, че съответният член на ЕП не е подложен на натиск, тъй като производството е свързано с предполагаеми заплахи, сигналът за които е подаден от самия член на ЕП в качеството му на пострадалото от телефонните заплахи лице;

З.  като има предвид, с оглед на горепосоченото, че изглежда, че заместник-прокурорът към Съда в гр. Верчели не е имал основания да отправя до Европейския парламент искане за разрешение за придобиване на трафичните данни за телефонните разговори на Джанлука Буонано от 14 април 2015 г.;

И.  като има предвид, че независимо от горепосоченото изглежда целесъобразно от съображения за правна сигурност да се даде съгласие ad cautelam във връзка с искането за разрешение, отправено от заместник-прокурора към Съда в гр. Верчели;

1.  Решава да снеме имунитета на Джанлука Буонано;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на заместник-прокурора към Съда в гр. Верчели, Италия, и на Джанлука Буонано.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C‑201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C-163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.
(2) Legge n. 140, disposizioni per l’attuazione dell’articolo 68 della Costituzione nonché in materia di processi penali nei confronti delle alte cariche dello Stato, от 20 юни 2003 г. (GURI № 142, от 21 юни 2003 г.).


Временни мерки в областта на международната закрила в полза на Швеция *
PDF 548kWORD 72k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Швеция в съответствие с член 9 от Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета и член 9 от Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция (COM(2015)0677 – C8-0017/2016 – 2015/0314(NLE))
P8_TA(2016)0232A8-0170/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2015)0677),

—  като взе предвид член 78, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0017/2016),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0170/2016),

1.  Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.  Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.  Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за решение
Съображение 5
(5)  Швеция е изправена пред извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети държави на нейна територия, дължащ се на рязка промяна на миграционните потоци. На 8 декември 2015 г. Швеция поиска официално да бъде спряно изпълнението на задълженията ѝ, произтичащи от решения (ЕС) № 2015/1523 и (ЕС) № 2015/1601 на Съвета.
(5)  Швеция е изправена пред извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети държави на нейна територия, дължащ се на рязка промяна на миграционните потоци. На 8 декември 2015 г. Швеция поиска официално да бъде спряно изпълнението на задълженията ѝ, произтичащи от решения (ЕС) № 2015/1523 и (ЕС) № 2015/1601 на Съвета, тъй като беше изправена пред двойно предизвикателство като държава на първо пристигане и държава на крайно местоназначение.
Изменение 2
Предложение за решение
Съображение 9
(9)  През 2015 г. Швеция отчете най‑големия брой кандидати за международна закрила на глава от населението в ЕС (11 503 кандидати на един милион жители).
(9)  През 2015 г. Швеция отчете най‑големия брой кандидати за международна закрила на глава от населението в ЕС (11 503 кандидати на един милион жители), а през март 2016 г. Швеция прие общо 170 104 кандидати, от които 73 331 са деца, като 36 181 от тях са непридружени ненавършили пълнолетие лица.
Изменение 3
Предложение за решение
Съображение 10
(10)  Швеция освен това е в затруднено положение поради значително увеличилия се напоследък брой непридружени ненавършили пълнолетие лица, тъй като всеки четвърти кандидат твърди, че е непридружено ненавършило пълнолетие лице.
(10)  Швеция освен това е в затруднено положение поради значително увеличилия се напоследък брой непридружени ненавършили пълнолетие лица, тъй като една четвърт от кандидатите твърдят, че са непридружени ненавършили пълнолетие лица, а тези лица имат специални нужди и съответно изискват допълнителни ресурси с оглед на получаването на достъп до здравни грижи, достойно настаняване и образование съгласно правилата на Съюза относно предоставянето на убежище.

Трансатлантическите потоци от данни
PDF 498kWORD 90k
Резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно трансатлантическите потоци от данни (2016/2727(RSP))
P8_TA(2016)0233RC-B8-0623/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 6, 7, 8, 11, 16, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(1) (наричана по-долу „Директивата за защита на личните данни“),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (наричана по-долу„ Общ регламент относно защитата на данните“)(3); като взе предвид също така Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(4),

—  като взе предвид Решение 2000/520/ЕО на Комисията от 26 юли 2000 г. (решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 27 ноември 2013 г. относно възстановяването на доверието в обмена на данни между ЕС и САЩ (СОМ(2013)0846),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 27 ноември 2013 г. относно функционирането на „сферата на неприкосновеност на личния живот“ („Safe Harbour“) от гледна точка на гражданите на ЕС и дружествата, установени в ЕС (COM(2013)0847) (съобщението относно сферата на неприкосновеност на личния живот),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2015 г. по Дело C-362/14, Maximillian Schrems/Data Protection Commissioner (EU:C:2015:650),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 6 ноември 2015 г. относно предаването на лични данни от ЕС на Съединените американски щати съгласно Директива 95/46/ЕО след решението на Съда по дело C-362/14 (Schrems) (COM(2015)0566),

—  като взе предвид изявлението на Работната група по член 29 относно последствията от решението по дело Schrems от 3 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид Закона за съдебната защита от 2015 г., който беше подписан от президента Обама на 24 февруари 2016 г. (H.R.1428),

—  като взе предвид Закона на САЩ от 2015 г. за свободата(5),

—  като взе предвид реформите във връзка с разузнавателните дейности на САЩ чрез прехващане на сигнали, предвидени в Президентски изпълнителен указ 28 (PPD‑28)(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 29 февруари 2016 г., озаглавено „Трансатлантически потоци от данни: възстановяване на доверието чрез солидни гаранции“ (COM(2016)0117),

—  като взе предвид Становище 01/2016 от 13 април 2016 г. на Работната група по член 29 относно проекта на решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(7), както и своята резолюция от 29 октомври 2015 г. относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС(8),

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в своето решение от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14 Maximillian Schrems/Data Protection Commissioner Съдът на Европейския съюз обяви за невалидно решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот и поясни, че адекватната степен на защита в дадена трета държава трябва да се разбира като „равностойна по същество“ на защитата, предоставяна в Съюза; като има предвид, че с това си решение Съдът породи спешна необходимост от приключване на преговорите относно Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, за да се обезпечи правна сигурност относно начините на предаване на личните данни от ЕС на САЩ;

Б.  като има предвид, че посредством защитата на данните се осигурява защита на хората, за които се отнася обработваната информация; като има предвид също така, че тази защита е едно от основните права, признати от Съюза (член 8 от Хартата на основните права и член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз);

В.  като има предвид, че защитата на личните данни, зачитането на личния живот и на тайната на съобщенията, правото на сигурност, правото на получаване и разпространяване на информация и свободата на стопанска инициатива са основни права, които трябва да се подкрепят и да се поддържа равновесие между тях;

Г.  като има предвид, че при проучване на нивото на защита, осигурявано от дадена трета държава, Комисията трябва да прецени съдържанието на приложимите в тази държава правила, произтичащи от нейното вътрешно законодателство или от поетите от нея международни ангажименти, както и практиката, установена с цел спазване на тези правила, тъй като съгласно член 25, параграф 2 от Директивата за защита на личните данни тя трябва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с прехвърлянето на лични данни към трета държава; като има предвид, че тази оценка трябва не само да се позовава на законодателството и практиките, свързани със защитата на личните данни за търговски и лични цели, но и да обхваща всички аспекти на приложимата по отношение на тази държава или на този сектор рамка, и по-конкретно, но не само, правоприлагане, национална сигурност и зачитане на основните права;

Д.  като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) са най-бързо разрастващият се сектор на икономиката на ЕС и че те зависят във все по-голяма степен от свободното движение на данни; като има предвид, че МСП съставляват 60% от предприятията, които зависят от Споразумението относно сферата на неприкосновеност на личния живот, което им даде възможност да се възползват от рационализираните и икономически ефективни процедури по спазване;

Е.  като има предвид, че икономиките на ЕС и на САЩ формират над 50% от световния БВП, 25% от световния износ и над 30% от световния внос; като има предвид, че икономическите отношения между ЕС и САЩ са с най-висока стойност в света, като общият размер на трансатлантическия търговски обмен през 2014 г. се оценява на 1,09 билиона щатски долара в сравнение с общ размер на търговския обмен на САЩ с Канада и Китай на стойност съответно 741 и 646 милиарда щатски долара;

Ж.  като има предвид, че най-големите трансгранични потоци от данни в света са между Съединените щати и Европа – с 50% по-голям обем спрямо потоците от данни между САЩ и Азия и почти двойно по-големи от тези между САЩ и Латинска Америка; като има предвид също така, че предаването и обменът на лични данни са съществен компонент, укрепващ близките връзки между Европейския съюз и САЩ както в сферата на търговската дейност, така и в сектора на правоприлагането;

З.  като има предвид, че в своето Становище 01/2016 Работната група по член 29 приветства значителните подобрения, въведени с Щита за личните данни, в сравнение с решението за сферата на неприкосновеност на личния живот, и по-конкретно въвеждането на основни определения, механизмите, създадени, за да гарантират надзора на списъка по Щита за личните данни, както и вече задължителните външни и вътрешни прегледи на спазването; като има предвид също така, че Работната група изрази сериозни опасения относно търговските аспекти, както и достъпа на публичните органи до данни, предадени по линия на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ;

И.  като има предвид, че до момента следните страни/територии: Андора, Аржентина, Канада, Фарьорските острови, Гърнзи, остров Ман, Джърси, Уругвай, Израел, Швейцария и Нова Зеландия бяха признати за предоставящи адекватно равнище на защита на данните и им беше предоставен привилегирован достъп до пазара на ЕС;

1.  Приветства усилията, положени от Комисията и администрацията на САЩ за постигане на съществени подобрения в Щита за личните данни в сравнение с решението за сферата на неприкосновеност на личния живот, в частност въвеждането на основни определения, като „лични данни“, „обработка“ и „администратор“, механизмите, въведени, за да гарантират надзора на списъка по Щита за личните данни, както и вече задължителните външни и вътрешни прегледи на спазването;

2.  Подчертава значението на трансатлантическите отношения, които продължават да бъдат жизненоважни както за САЩ, така и за ЕС; подчертава, че едно всеобхватно решение между САЩ и ЕС следва да зачита правото на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот; припомня, че една от основните цели на ЕС е защитата на личните данни, включително когато те се прехвърлят към неговия най-голям партньор в областта на международната търговия;

3.  Настоява, че договореността относно Щита за личните данни трябва да е в съответствие както с първичното, така и с вторичното право на ЕС, също както и със съответните решения на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека;

4.  Отбелязва, че приложение VI (писмо от Робърт С. Лит, Служба на директора на Националната разузнавателна служба) пояснява, че съгласно Президентския изпълнителен указ № 28 (наричан по-долу „PPD-28“) събирането на масиви от лични данни и комуникации на лица, които не са граждани на САЩ, все още е разрешено в шест случая; посочва, че подобно събиране на масиви от данни трябва да бъде „както пригодено, така и приложимо“ и „разумно“, което не отговаря на по-строгите критерии за необходимост и пропорционалност, посочени в Хартата;

5.  Припомня, че правната сигурност, и по-специално ясните и единни правила, са ключов елемент за развитието и растежа на предприятията, по-специално МСП, така че да се гарантира, че те не са изправени пред правна несигурност и не са засегнати от тежки последици за своята дейност и за своята способност да извършват стопанска дейност от двете страни на Атлантическия океан;

6.  Приветства въвеждането на механизма за правна защита на лицата във връзка с Щита за личните данни; призовава Комисията и администрацията на САЩ да отделят внимание на съществуващата понастоящем сложност, за да направят процедурата лесна за прилагане и ефективна;

7.  Призовава Комисията да положи усилия за изясняване на правния статус на „писмените уверения“, предоставени от САЩ;

8.  Приветства назначаването на омбудсман в Държавния департамент на САЩ, който ще работи съвместно с независими органи, за да предоставя отговор на надзорните органи на ЕС, отправящи индивидуални искания във връзка с държавното наблюдение; счита обаче, че тази нова институция не е достатъчно независима и че не е достатъчно адекватно оправомощена, за да упражнява и привежда в изпълнение ефективно своето задължение;

9.  Приветства водещата роля, предоставена от рамката на Щита за личните данни на агенциите по защита на данните в държавите членки при разглеждането и проучването на жалби, свързани със защитата на личните данни съгласно Хартата на основните права на ЕС, и при спирането на прехвърлянията на данни, както и задължението на Министерството на търговията на САЩ да взема решения по подобни жалби;

10.  Признава, че Щитът за личните данни е част от по-широк диалог между ЕС и трети държави, в това число Съединените щати, по отношение на неприкосновеността на данните, търговията, сигурността и свързаните права и цели от общ интерес; призовава следователно всички страни да работят заедно за създаването и устойчивото подобряване на практически осъществими и общи международни рамки и национално законодателство, които да постигнат тези цели;

11.  Настоява, че правната сигурност за прехвърлянето на лични данни между ЕС и САЩ е елемент от първостепенно значение за доверието на потребителите, за развитието на трансатлантическата стопанска дейност и за сътрудничеството в правоприлагането, което означава, че е наложително за тяхната ефективност и дългосрочно прилагане инструментите, позволяващи такова прехвърляне, да са в съответствие както с първичното, така и с вторичното право на ЕС;

12.  Призовава Комисията да изпълни изцяло препоръките, отправени от Работната група по член 29 в нейното Становище 01/2016 относно проекта на решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ;

13.  Призовава Комисията да изпълни своята отговорност съгласно Щита за личните данни и периодично да прави задълбочени прегледи на констатацията за неговата адекватност и на правните основания за това, особено с оглед на прилагането на новия Общ регламент относно защитата на данните след две години;

14.  Призовава Комисията да продължи диалога с администрацията на САЩ, за да договори по-нататъшни подобрения на договореността относно Щита за личните данни с оглед на съществуващите недостатъци;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и Конгреса на САЩ.

(1) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.
(2) ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(3) OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(4) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(5) https://www.congress.gov/114/plaws/publ23/PLAW-114publ23.pdf.
(6) https://www.whitehouse.gov/the-press-office/2014/01/17/presidential-policy-directive-signals-intelligence-activities.
(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0230.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0388.


Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия
PDF 575kWORD 122k
Резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно предоставянето на нов търговски механизъм за потребителите на енергия (2015/2323(INI))
P8_TA(2016)0234A8-0161/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2015 г., озаглавено „Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия“ (COM(2015)0339),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2015 г., озаглавено „Започване на процеса на обществени консултации относно новата структура на енергийния пазар“ (COM(2015)0340),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2016 г., озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2012 г., озаглавено „За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“ (COM(2012)0663),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—  като взе предвид третия енергиен пакет,

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,

—  като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите,

—  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни,

—  като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики,

—  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите,

—  като взе предвид Препоръка 2012/148/ЕС на Европейската комисия от 9 март 2012 г. относно подготовката за въвеждането на интелигентни измервателни системи,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно Европейска харта за правата на потребителите на енергия(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2013 г. относно постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно последиците на местно и регионално равнище от развитието на интелигентните мрежи(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г. относно защита на потребителите — защита на потребителите при предоставянето на комунални услуги(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз(6),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8‑0161/2016),

1.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия“;

2.  Подчертава, че настоящият доклад е съсредоточен изключително върху потребителите на енергия за битови нужди в контекста на енергийния преход; подчертава, че промишлените потребители следва да се разглеждат съгласно отделна рамка;

3.  Подчертава, че настоящият енергиен преход води до отдалечаване от енергийна система, основаваща се на традиционно централизирано производство, в посока към по-децентрализирана, енергийноефективна, гъвкава и основана предимно на възобновяеми източници система;

4.  Обръща внимание на разходите, свързани с прехода към нова структура на пазара в някои държави членки; приканва Комисията надлежно да отчете тези разходи от гледна точка на достъпността и конкурентоспособността;

5.  Припомня, че крайната цел следва да бъде икономика, основана на пълноценно прилагане на принципа „енергийната ефективност: най-важно гориво“, като се даде приоритет на икономиите на енергия и на мерките във връзка с търсенето пред предлагането, с цел постигане на нашите цели в областта на климата в съответствие със сценария на Споразумението от Париж за ограничаване на повишаването на температурата до под 1,5 градуса, енергийната сигурност, конкурентоспособността и особено по-ниските сметки на потребителите;

6.  Счита, че в този контекст интересите на настоящото и бъдещото поколение граждани следва да са поставени в центъра на енергийния съюз, като той следва:

   а) да осигурява на гражданите стабилна, достъпна, ефикасна и устойчива енергия и висококачествени енергийноефективни продукти, услуги и сгради;
   б) да предоставя възможност на гражданите да произвеждат, потребяват, съхраняват и търгуват със собствена енергия от възобновяеми източници, самостоятелно или колективно, да предприемат енергоспестяващи мерки, да станат активни участници в енергийния пазар чрез потребителския избор и да им се даде възможността за безопасно и уверено участие в оптимизацията на потреблението; счита, че в този контекст на равнището на ЕС следва да бъде постигнато общо практическо разбиране на определението за „производители потребители“ посредством процес на участие, направляван от Комисията;
   в) да допринесе за премахването на енергийната бедност;
   г) да защитава потребителите от неправомерни, неконкурентни и нелоялни практики на участници на пазара и да позволява на потребителите да упражняват в пълна степен своите права;
   д) да създаде благоприятни условия за осигуряването на добре функциониращ и конкурентен вътрешен енергиен пазар, предоставящ избор и прозрачен и ясен достъп до информация на потребителите;

7.  Счита, че постепенното премахване на регулираните цени на енергията за потребителите следва да отчита действителното равнище на пазарна конкуренция в контекста на стратегията за енергиен съюз, която следва да гарантира достъпа на потребителите до сигурни цени на енергията;

8.  Счита, като общ принцип, че енергийният преход следва да доведе до по-ефикасна, прозрачна, устойчива, конкурентоспособна, стабилна, децентрализирана и приобщаваща енергийна система, която е полезна за обществото като цяло, засилва участието на гражданите, местните и регионални участници и общности и им дава възможност да притежават изцяло или да притежават дял в собствеността на производството, разпределението и съхранението на енергия, като в същото време защитава най-уязвимите и гарантира, че ползите от мерките за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници са достъпни за тях;

Към постигане на добре функциониращ енергиен пазар в полза на гражданите

9.  Счита, че макар и да е постигнат известен напредък, целта на третия енергиен пакет за осигуряване на действително конкурентен, прозрачен и ориентиран към потребителите енергиен пазар на дребно все още не е напълно реализирана във всички държави — членки на ЕС, както е видно от постоянно високите нива на концентрация на пазара, липсата на отразяване на намаляващите разходи на едро в цените на дребно и ниските нива на смяна на доставчика и удовлетворение на потребителите;

10.  Следователно счита, че Комисията трябва да определи или разработи допълнителни показатели за добре функциониращи и ориентирани към потребителите енергийни пазари; подчертава, че тези показатели следва да отчитат, наред с другото, икономическото въздействие върху потребителите на енергия от смяната на енергийните доставчици, техническите пречки за смяната на доставчиците или плана, както и равнището на информираност на потребителите;

11.  Подчертава, че откритите, прозрачни и конкурентоспособни добре регулирани пазари са важни за запазването на ниски цени, за стимулиране на иновациите, подобряване на обслужването на клиентите, както и за премахването на пречките за новаторски бизнес модели, които могат да предлагат икономическа изгода за гражданите, като им предоставят възможности и същевременно спомагат за предотвратяване на енергийната бедност;

12.  Припомня, че потребителският избор е ограничен при разпределителните мрежи поради естеството им на естествени монополи, т.е. клиентите не могат да сменят своя оператор на разпределителна система; подчертава необходимостта от подходящ мониторинг на пазара на операторите на разпределителни мрежи с цел да бъдат защитени потребителите от внезапни увеличения на сметките за разпределение;

13.  Счита, че Комисията и държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че ползата от повишаване на нивото на междусистемна свързаност на националните мрежи не се прехвърля на ОРС, а се преобразува директно в ползи за крайните потребители; освен това счита, че повишаването на нивото на междусистемна свързаност на националните мрежи трябва да се отрази положително на цената на енергията за потребителите и по тази причина трябва да се избягва отклоняването на ползите единствено към ОРС;

14.  Призовава Комисията и държавите членки стриктно да гарантират пълното прилагане на третия енергиен пакет и призовава при преразглеждането на пакета във формата на нова структура на енергийния пазар да бъдат взети предвид следните препоръки по отношение на битовите потребители:

   а) препоръчва подобряване на честотата на сметките за енергия и яснотата и прозрачността както на сметките, така и на договорите, с цел подпомагане на възможността за тълкуване и съпоставяне; настоява, че трябва да се използва ясен език, като се избягват техническите термини; изисква от Комисията да определи минимални изисквания за информация в това отношение, включително най-добри практики; подчертава, че постоянните такси, данъците и налозите следва да бъдат ясно обозначени като такива в сметките, за да се даде възможност на клиента лесно да ги разграничи от променливите разходи, свързани с потреблението; припомня съществуващите изисквания към доставчиците да посочват в сметките или в съпътстваща информация дела на всеки енергиен източник в общия горивен микс на доставчика през предходната година по разбираем и ясно съпоставим начин, включително препратка къде може да бъде намерена информация относно въздействието върху околната среда по отношение на емисиите на CO2 и радиоактивните отпадъци;
   б) препоръчва да се създаде единно звено за контакт за предоставяне на цялата информация, необходима на потребителите да вземат решение;
   в) препоръчва операторите на разпределителни системи, при положение че имат достъп до потребление на дадено домакинство от минали периоди, и операторите на независими инструменти за сравнение да работят съвместно с органите за енергийно регулиране, за да определят най-добрите начини, по които могат да снабдяват потребителите със сравнения на офертите, с цел да се даде възможност на всички потребители, дори на тези без достъп до интернет или съответните умения, да видят дали могат да спестят пари чрез смяна на доставчика;
   г) препоръчва да бъдат изготвени насоки за инструментите за сравнение на цените, за да се гарантира, че потребителите имат достъп до независими, актуални и разбираеми инструменти за сравнение; счита, че държавите членки следва да обмислят разработването на схеми за акредитация, обхващащи всички инструменти за сравнение на цените, в съответствие с насоките на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER);
   д) препоръчва създаването на нови платформи, които да служат като независими инструменти за сравнение на цени (ИСЦ), за да предоставят по-голяма яснота на потребителите относно таксуването; препоръчва тези независими платформи да предоставят на потребителите информация за дела на използваните енергийни източници и различните данъци, налози и добавки, съдържащи се в енергийните тарифи, по съпоставим начин, който да даде възможност на потребителя лесно да търси по-подходящи оферти по отношение на цени, качество и устойчивост; предлага тази роля да бъде поета от съществуващите органи като националните енергийни ведомства, регулаторни органи или потребителски организации; препоръчва разработването на най-малко един независим инструмент за сравнение на цените за всяка държава членка;
   е) препоръчва, с цел засилване на конкуренцията на пазара на дребно между доставчиците, държавите членки да разработят насоки, след консултации с операторите на инструменти за сравняване на цените и потребителските групи, за да се гарантира, че използваният от доставчиците дизайн на различните тарифи позволява лесно сравняване, като се избягва объркване сред потребителите;
   ж) препоръчва потребителите да бъдат уведомени във или успоредно със сметките за енергия относно най-подходящата и благоприятна тарифа за тях въз основа на моделите на потребление от минали периоди, и да се дава възможност на потребителите да преминат към тази тарифа, ако желаят, по най-лесния възможен начин; отбелязва, като се има предвид, че честотата на смяна на доставчика е много ниска в много държави членки, че домакинствата, и особено най-уязвимите от тях, не участват в енергийния пазар и са блокирани от неуместни, остарели и скъпи тарифи;
   з) препоръчва да бъдат проучени мерки с цел да се даде възможност цените на дребно по-добре да отразяват цените на едро и по този начин да се обърне тенденцията за увеличаване на дяла на постоянните елементи в сметките за енергия, по-конкретно данъците и налозите, а в някои случаи мрежовите такси; посочва несъответствието между равнището на налози и данъци, плащани от домакинствата и промишлените потребители;

15.  Изразява твърдо убеждение, че уебсайтовете на всички енергийни доставчици и цифровите фактури следва да бъдат напълно достъпни за лица с увреждания и да отговарят на съответните изисквания на европейския стандарт EN 301 549;

16.  Настоява разпоредбите относно смяната на доставчика, посочени в третия енергиен пакет, да бъдат приложени в пълна степен от държавите членки, а националното законодателство да гарантира на потребителите правото да сменят доставчиците бързо, лесно и безплатно, а възможността им за смяна на доставчика да не бъде възпрепятствана от такси или санкции за прекратяване на договора; настоява, че прилагането на това право чрез наблюдение на пазара и ефективни, съразмерни и възпиращи санкции е от основно значение и подкрепя препоръките от документа „Мост към 2025“ на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия относно смяната на доставчика;

17.  Счита, че колективните схеми и кампаниите за смяна на доставчика следва да бъдат насърчавани, с цел да помогнат на потребителите да намерят по-изгодно предложение по отношение както на цената, така и на качеството; подчертава, че такива схеми трябва да бъдат независими, надеждни, прозрачни, всеобхватни и приобщаващи, като също така достигат до по-малко ангажираните участници; счита, че местните органи, регулаторните органи и потребителските организации и други организации с нестопанска цел са в добра позиция да изпълняват тази роля с цел да се избегнат всякакви неправомерни практики;

18.  Настоява разпоредбите на директивите относно нелоялните търговски практики и правата на потребителите във връзка с продажбите по домовете, неравноправните клаузи или нелоялните практики и агресивните маркетингови техники да се прилагат и изпълняват правилно от държавите членки, така че да се защитят потребителите на енергия, особено най-уязвимите потребители; отбелязва, че в няколко държави членки се е увеличил броят на жалбите относно продажбите по домовете;

19.  Приветства намерението на Комисията да разгледа възможността за включване на законодателни актове, отнасящи се конкретно до енергията, в приложението към Регламента за сътрудничество в областта на защита на потребителите(7);

Гарантиране на приобщаваща енергийна система чрез осигуряване на възможност на гражданите да се ангажират с енергийния преход, да произвеждат собствена енергия от възобновяеми източници и да постигнат енергийна ефективност

20.  Счита, че в контекста на добре функционираща енергийна система местните органи, общностите, кооперациите, домакинствата и физическите лица имат ключова роля, следва да допринесат в значителна степен за енергийния преход и следва да бъдат насърчавани да станат производители и доставчици на енергия, ако решат да направят това; посочва, че поради тази причина е важно Европейският съюз да приеме общо оперативно определение на термина „произвеждащи потребители“;

21.  Призовава държавите членки да въведат схеми за нетно измерване, за да се подкрепи автономното и кооперативното производство на енергия;

22.  Счита, че значителна промяна на поведението на гражданите ще бъде важна с цел постигането на оптимален енергиен преход; счита, че стимулите и достъпът до качествена информация са ключови в това отношение и призовава Комисията да обърне внимание на този въпрос в предстоящите предложения; счита, че образованието, обучението и информационните кампании ще бъдат важни фактори за постигането на промяна в поведението;

23.  Счита, че ограниченият достъп до капитал и ноу-хау във финансовата област, значителните първоначални инвестиционни разходи и удължените срокове за изплащане представляват пречки за предприемането на автономно производство и мерки за енергийна ефективност; насърчава нови бизнес модели, схеми за колективно закупуване и иновативни финансови инструменти, които стимулират автономно производство, потребление на енергия и мерки за енергийна ефективност за всички потребители; предлага това да се превърне във важна цел за ЕИБ, ЕФСИ, „Хоризонт 2020“ и структурните фондове, от която публичните органи и участниците на пазара следва да се възползват изцяло; отново заявява, че проектите следва да се финансират въз основа на сравнителната ефективност на разходите, като същевременно се отчитат националните и европейските цели и задължения в областта на климата и енергетиката;

24.  Призовава за стабилни, достатъчни и рентабилни схеми за възнаграждения, за да може да се гарантира сигурността на инвеститорите и да се увеличи предприемането на проекти с малък и среден мащаб за производство на енергия от възобновяеми източници, като същевременно се сведат до минимум нарушенията на пазара; призовава, в този контекст, държавите членки да се възползват изцяло от минималните изключения, предвидени в насоките за държавна помощ от 2014 г.; счита, че мрежовите тарифи и другите такси следва да бъдат прозрачни и недискриминационни и следва да отразяват правилно въздействието на потребителя върху мрежата, като се избягва двойното таксуване и като същевременно се гарантира достатъчно финансиране за поддържането и развитието на разпределителните мрежи; изразява съжаление във връзка с промените със задна дата в схемите за подкрепа на енергията от възобновяеми източници, както и въвеждането на несправедливи наказателни данъци или такси, които възпрепятстват продължаващото разрастване на автономното производство; подчертава значението на добре изготвените и насочени към бъдещето схеми за подкрепа с цел повишаване на сигурността за инвеститорите и на получената стойност за вложените средства, и за да се избегнат такива промени в бъдеще; подчертава, че произвеждащите потребители, предоставящи на мрежата капацитет за съхранение, следва да бъдат възнаградени;

25.  Препоръчва намаляване до абсолютния минимум на административните пречки пред новия капацитет за автономно производство, и по-специално чрез премахване на ограниченията за достъп до пазара и мрежата; предлага съкращаване и опростяване на процедурите по издаване на разрешения, например чрез преминаване към обикновено задължение за уведомяване, като същевременно продължават да се спазват всички правни изисквания и се гарантира, че ОРС са информирани; счита, че преразглеждането на директивата за енергията от възобновяеми източници би могло да включва специфични разпоредби за премахване на пречките и за насърчаване на общностни схеми/ схеми за сътрудничество в областта на енергията чрез обслужване на едно гише, занимаващо се с разрешенията за проектите и предоставящо финансов и технически експертен опит, и/или специални информационни кампании на местно и общностно равнище, както и чрез гарантиране на произвеждащите потребители на достъп до механизми за алтернативно решаване на спорове;

26.  Подчертава необходимостта от разработване на благоприятна, стабилна и справедлива рамка за наемателите и живущите в многофамилни сгради, за да им се даде възможност също да се възползват от съсобственост, автономно производство и мерки за енергийна ефективност;

27.  Призовава Комисията да засили подкрепата си за Споразумението на кметовете и инициативата за интелигентни градове и общности, както и за общности със 100% енергия от възобновяеми източници, така че да ги разшири и развие допълнително като инструмент за насърчаване на автономно производство и мерки за енергийна ефективност, за борба с енергийната бедност, улесняване на обмена на най-добри практики между всички местни органи, региони и държави членки, и да гарантира, че всички местни органи са наясно с финансовата подкрепа, която могат да получат;

Насърчаване на развитието на управлението на оптимизацията на търсенето

28.  Подчертава, че за да се създадат стимули за оптимизация на потреблението, цените на енергията трябва да варират между пиковите и непиковите периоди; следователно подкрепя развитието на динамично ценообразуване въз основа на право на избор, което трябва да е предмет на задълбочена оценка на въздействието върху всички потребители; подчертава необходимостта от разгръщане на технологии, които да дават ценови сигнали, възнаграждаващи гъвкавото потребление, като по този начин правят по-отговорни потребителите; счита, че тарифите трябва да бъдат прозрачни, съпоставими и ясно обяснени; препоръчва да се анализират допълнително начините за разработване и прилагане на прогресивни и променливи тарифни системи, с цел да се стимулират икономиите на енергия, автономното производство, оптимизацията на потреблението и енергийната ефективност; припомня на Комисията, че при изготвянето на предстоящите законодателни предложения следва да се гарантира, че въвеждането на динамично ценообразуване е съпътствано от повишена информираност на потребителите;

29.  Счита, че потребителите следва да имат лесен и своевременен достъп до данните за своето потребление и свързани разходи, за да им се помогне да вземат информирани решения; отбелязва, че само 16 държави членки са се ангажирали да осъществят широкомащабно въвеждане на интелигентни измервателни уреди до 2020 г.; счита, че когато се въвеждат интелигентни измервателни уреди, държавите членки следва да осигурят солидна правна рамка, за да гарантират прекратяване на необоснованото фактуриране със задна дата, както и въвеждане, което е ефективно и достъпно за всички потребители, и особено за онези потребители, които се намират в състояние на енергийна бедност; настоява, че ползите от интелигентните измервателни уреди следва да бъдат споделени по справедлив начин между мрежовите оператори и ползвателите;

30.  Подчертава, че развитието на интелигентни технологии изпълнява ключова роля в енергийния преход и може да помогне на потребителите да намалят своите разходи за енергия и да повишат енергийната ефективност; призовава за бързото разгръщане на ИКТ, включително мобилни приложения, онлайн платформи и онлайн фактуриране; подчертава обаче, че тази промяна не трябва да оставя най-уязвимите или по-малко ангажираните потребители на заден план, нито да води до нарастване на техните сметки, ако те не са получили преки ползи; отбелязва, че следва да се осигури специална помощ за тези групи и че следва да се избягва всеки порочен кръг, който може да попречи на възможността на потребителите да избират свободно между тарифите и доставчиците;

31.  Подчертава необходимостта да се улесни разработването на интелигентни мрежи и уреди, които ще автоматизират управлението на търсенето на енергия в отговор на ценовите сигнали; отбелязва, че интелигентните уреди трябва да гарантират високо равнище на защита на личните данни и да са оперативно съвместими, предназначени да принасят полза на крайния потребител и снабдени с функции, насърчаващи енергоспестяването и подкрепящи развитието на пазарите за енергийни услуги и за управление на потреблението;

32.  Подчертава, че потребителите следва да могат да избират свободно групиращи структури и дружества за предоставяне на енергийни услуги, независимо от доставчиците;

33.  Подчертава, че събирането, обработката и съхранението на данни, свързани с енергопотреблението на гражданите, следва да бъдат управлявани от лица, управляващи достъпа до данните по недискриминационен начин, и следва да са в съответствие със съществуващата рамка на ЕС за неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, която посочва, че потребителите винаги следва да продължат да упражняват контрол върху своите лични данни и че тези данни следва да бъдат предоставяни на трети страни само с изричното съгласие на потребителите; счита, в допълнение към това, че гражданите следва да могат да упражняват своите права на поправка и заличаване на лични данни;

Премахване на причините за енергийната бедност

34.  Призовава за засилена координация на равнище ЕС за борба с енергийната бедност, чрез обмен на най-добри практики между държавите членки, и за развитието на широко, общо определение за енергийна бедност, съсредоточено върху идеята, че достъпът до енергия на достъпни цени е основно социално право;

35.  Настоява, че по-добрата наличност и подобреното събиране на данни са от съществено значение, за да се оцени положението и за да се насочи помощта към енергийно бедните граждани, домакинства и общности по възможно най-ефективния начин;

36.  Подчертава колко е важно насърчаването на всички взаимодействия в тази област, по-специално тези, които могат да се осъществят между местните власти и операторите на разпределителни мрежи, като се предоставя максимално възможната информация за равнището на енергийната бедност и се откриват рисковите ситуации при пълно спазване на европейските и националните разпоредби относно защитата на данните;

37.  Счита, че рамката за управление на енергийния съюз следва да включва цели и докладване от държавите членки относно енергийната бедност, както и че следва да бъде изготвен набор от добри практики;

38.  Счита, че мерките за енергийна ефективност са от основно значение за всяка икономически изгодна стратегия за борба с енергийната бедност и уязвимостта на потребителите и допълват политиките в областта на социалната сигурност; призовава за действия, които да гарантират, че енергийноефективното обновяване на съществуващи сгради е насочено по-добре към енергийно бедните граждани в контекста на преразглеждането на ДЕХС и на ДЕЕ, и по-специално член 7; предлага да бъде обмислена цел за намаляване на броя на енергийно неефективните жилища до 2030 г., като акцентът бъде поставен върху имотите за отдаване под наем и социалните жилища; счита, че притежаваните и заеманите от публични органи сгради следва да служат за пример в тази област;

39.  Призовава за фондове на ЕС за енергийна ефективност и подкрепа за автономно производство, с цел по-голяма насоченост към енергийно бедните потребители с ниски доходи и разрешаване на въпроса за поделените стимули между наематели и собственици;

40.  Счита, че, като същевременно се зачитат различните практики в държавите членки, добре насочените социални тарифи са жизненоважни за уязвимите граждани с ниски доходи и поради това следва да бъдат насърчавани; счита, че всички такива социални тарифи следва да бъдат напълно прозрачни;

o
o   o

41.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 286 E, 27.11.2009 г., стр. 24.
(2) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 8.
(3) OВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 62.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0065.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0342.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0444.
(7) Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1).


Бедността през призмата на равенството между половете
PDF 630kWORD 178k
Резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете (2015/2228(INI))
P8_TA(2016)0235A8-0153/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 8, 9, 151, 153 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно нейните разпоредби относно социалните права и равенството между мъжете и жените,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—  като взе предвид стратегията на ЕС за растеж „Европа 2020“ и по-специално нейната цел за намаляване с 25% до 2020 г. на броя на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедността, като по този начин се помогне на над 20 милиона души да излязат от състоянието на бедност, и като има предвид необходимостта да се разгърнат напълно системите за социална сигурност и пенсии на държавите членки, за да се осигури подходящо подпомагане на доходите,

—  като взе предвид пакета от мерки на Комисията в областта на социалните инвестиции от 2013 г.,

—  като взе предвид общността за обмяна на практики относно свързаните с пола аспекти (GenderCop) в рамките на Европейския социален фонд, и по-специално нейната работна група относно бедността и приобщаването,

—  като взе предвид член 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби за структурните фондове за периода 2014—2020 г.,

—  като взе предвид годишния конвент за 2014 година на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване,

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите,

—  като взе предвид Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО,

—  като взе предвид пътната карта на Комисията от август 2015 г. относно ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ (SWD(2015)0278),

—  като взе предвид резултатите от проучването относно лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица в ЕС, извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права и публикувано на 17 май 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно жените и бедността в Европейския съюз(1) и своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията(2),

—  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 20 октомври 2010 г.(3), с оглед на приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за отпуска по майчинство,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно положението на жените, наближаващи пенсионна възраст(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно положението на самотните майки(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-ата сесия на Комисията по статута на жените към ООН (КСЖ): изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(13),

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Самотните родители и заетостта в Европа“, от април 2014 г., възложено от Комисията,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси относно постигане на целта за борба с бедността в контекста на увеличаването на разходите на домакинствата, както и приложеното становище на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0040/2016),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по култура и образование (A8‑0153/2016),

А.  като има предвид, че според последните данни на Евростат броят на жените в състояние на бедност остава трайно по-висок от този на мъжете, като понастоящем около 64,6 милиона жени са в състояние на бедност в сравнение с 57,6 милиона мъже(14); като има предвид, че бедността оказва различно въздействие върху жените и мъжете; като има предвид, че жените са били особено засегнати от риска от изпадане в бедност в ЕС‑28 през 2014 г., като процентът е 46,6% преди социални трансфери и 17,7% след социални трансфери; като има предвид, че равнищата на бедност сред жените се различават значително в отделните държави членки; като има предвид, че независимо от това колко специфични са рисковите групи, като например възрастни жени, несемейни жени, самотни майки, лесбийки, бисексуални жени, транссексуални жени и жени с увреждания, равнището на бедност сред жените мигранти и жените от етническите малцинства е еднакво в целия ЕС; като има предвид, че 38,9% от населението и 48,6% от несемейните жени в ЕС‑28 не са в състояние да се справят с неочаквани разходи; като има предвид, че по данни на Върховния комисар на ООН по правата на човека мнозинството от най-бедните хора в света са жени и броят на жените, които живеят в бедност в селските райони, е нараснал с 50% от 1975 г.; жените изработват две трети от работните часове в света и произвеждат половината от световната храна, но получават само 10% от световния доход и притежават по-малко от 1% от имуществото в световен мащаб;

Б.  като има предвид, че равенство между половете, постигнато в областта на пазара на труда чрез увеличаване на социалното и икономическото благополучие, е от полза не само за жените, но за икономиката и за обществото като цяло; като има предвид, че целта за гарантиране на равенството между мъжете и жените датира от Римския договор от 1957 г.;

В.  като има предвид, че посредством Конвенцията за правата на детето на ООН и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие правителствата са поели ангажимент да гарантират, че всички момчета и момичета завършват пълния цикъл на първоначалното образование; като има предвид, че Парламентът организира проява под надслов „Овластяване на момичетата и жените посредством образованието“, която се проведе на Международния ден на жената през май 2015 г.; като има предвид, че и формалното образование, и самостоятелното учене са от основно значение за преодоляване на маргинализацията и множеството различни форми на дискриминация чрез диалог, откритост и разбирателство между общностите и чрез овластяване на маргинализираните общности;

Г.  като има предвид, че в период на икономическа рецесия хората, изложени вече на риск от живот в бедност — които е по-вероятно да бъдат жени, се намират в уязвима позиция на пазарите на труда и по отношение на социалната сигурност, особено групите, подложени на множествена дискриминация; като има предвид, че проучването относно ЛГБТ лицата в ЕС констатира, че лесбийките, бисексуалните и транссексуалните жени са изправени пред непропорционален риск от дискриминация въз основа на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност, дискриминация в областта на заетостта (19%), образованието (19%), жилищното настаняване (13%), здравеопазването (10%) и достъпа до социални услуги (8%); като има предвид, че това води до непропорционален риск за тяхното икономическо и социално благополучие;

Д.  като има предвид, че политиките на бюджетни ограничения, изискани от Комисията и осъществени от държавите членки, в допълнение към икономическата криза от последните няколко години, увеличиха неравенството и засегнаха най-вече жените, което изостри проблема с бедността сред жените и доведе до все по-голямото им изключване от пазара на труда; като има предвид, че мрежата от обществени услуги и инфраструктура, предоставяща грижи за децата, възрастните и болните, както и предлагането на тези висококачествени и безплатни обществени услуги се ограничиха;

Е.  като има предвид, че семействата с един родител са изложени на по-голям риск от бедност или социално изключване (49,8% в сравнение с 25,2% при средностатистическите домакинства с деца на издръжка, въпреки че има големи разлики между държавите членки)(15); като има предвид, че по данни на Евростат през 2014 г. жените са съставлявали 56,6% от домакинствата с един родител в ЕС; като има предвид, че бедността оказва значително въздействие върху личностното развитие и образованието на децата, а последиците могат да се проявяват цял живот; като има предвид, че разликата по отношение на образованието между деца от различни социално-икономически прослойки е нараснала (в 11 държави осигуряването на образование за децата на ранна възраст и грижи за децата между 0 и 3 години достига обхват от не повече от 15%); като има предвид, че съществува голяма вероятност от предаване на бедността на няколко поколения; като има предвид, че липсата на качествено образование е фактор, който значително увеличава риска от детска бедност и социално изключване на децата, както и че редица фактори, свързани със семейния живот, като липсата на стабилност, насилието или лошите жилищни условия, значително увеличават риска от преждевременно напускане на училище;

Ж.  като има предвид, че жените, които живеят в селските райони, са особено засегнати от бедността; като има предвид, че много жени, които живеят в селските райони, дори не са регистрирани на пазара на труда или като безработни; като има предвид, че процентът на безработица сред жените в селските райони е изключително висок и онези, които работят, са с много ниски доходи; като има предвид, че жените в селските райони имат ограничен достъп до образование, ранно диагностициране на рак и до здравеопазване като цяло;

З.  като има предвид, че животът в риск от бедност води до социално изключване и липса на участие в живота на обществото по отношение на достъпа до образование, правосъдие, първични здравни услуги, приемливо жилище и приемлив хранителен режим, вода и енергия, достъп до и участие в култура и информация, спорт и обществен транспорт; като има предвид, че инвестирането в политики за подкрепа на жените подобрява условията на живот на семействата им, и по-специално тези на техните деца;

И.  като има предвид, че разликата в заплащането на мъжете и жените възлиза на 16,3% и като има предвид, че нетипичните и несигурните форми на трудови договори също засягат в по-голяма степен жените, отколкото мъжете;

Й.  като има предвид, че много често жените, които възнамеряват да започнат стопанска дейност, изпитват затруднения при получаването на достъп до кредит, тъй като традиционните финансови посредници не са склонни да предоставят заеми, защото считат, че жените предприемачи са изложени на риск в по-голяма степен и са по-малко склонни да разрастват своята дейност и да извършват доходоносни инвестиции;

К.  като има предвид, че жените често биват наемани като домашни работници, в много случаи извън обхвата на националното трудово законодателство; като има предвид, че по-специално жените без документи са изложени на риска да бъдат принудени да работят и да бъдат експлоатирани в тази област;

Л.  като има предвид, че по-често жените, отколкото мъжете, поемат отговорност за полагане на грижи за възрастни или болни членове на семейството или членове на семейството на издръжка, както и за децата, и по-често се случва временно да преустановят своята кариера, което води до по-ограниченото им участие и дълги периоди на неактивност на пазара на труда; като има предвид, че създаването на качествени и достъпни социални услуги и учреждения за образование и грижи в ранна детска възраст или полагане на грижи на други зависими лица като възрастни хора намалява риска от обедняване; като има предвид, че съвсем малко държави членки са постигнали или надминали целите от Барселона, които трябва да бъдат разглеждани като основна предпоставка за напредък по отношение на равната подялба на отговорностите за полагането на грижи;

М.  като има предвид, че в контекста на измеренията на бедността между различните поколения предприемането на мерки по отношение на положението на момичетата и младите жени, изправени пред социално изключване и бедност, е ключов фактор за справяне с феминизирането на бедността;

Н.  като има предвид, че в ЕС-27 като цяло, 34% от самотните майки в активна възраст са изложени на риск от бедност, в сравнение със 17% в случая на другите семейства в активна възраст с деца;

О.  като има предвид, че разликата по отношение на пенсионните права достига средно 40% в резултат на различия, създавани от трайното неравенство по отношение на заплатите и достъпа до заетост, дискриминацията, както и разлика в заплащането на жените и мъжете на пазара на труда; като има предвид, че разминаването в пенсиите съставлява пречка за икономическата независимост на жените и е една от основните причини, поради които с напредването на възрастта жените се оказват под прага на бедността; като има предвид, че са необходими действия, за да се гарантира еднакъв достъп на жените до адекватни пенсионни схеми; като има предвид, че разликата в пенсиите е намаляла между 2006 г и 2012 г. в държавите членки, в които Директива 2006/54/ЕО е била приложена(16);

П.  като има предвид, че нарастващият риск от бедност е тясно свързан с бюджетните съкращения, засягащи образованието, системите за социална сигурност и полагане на грижи; като има предвид, че жените и децата бяха по-силно засегнати от кризата и мерките за строги икономии, въведени в редица европейски държави;

Р.  като има предвид, че жените са основен фактор за икономическото и социално развитие и че доброто образование е една от най-ефективните налични стратегии за излизане от цикъла на бедността; като има предвид, че значителната финансова тежест, свързана с платеното образование, като се отчитат съответните преки и непреки разходи, представлява значителна пречка за бедните хора да придобият по-добри квалификации; като има предвид, че момичетата постигат по-добри резултати в училище от момчетата, но често се сблъскват с по-големи трудности или са възпрепятствани да трансформират този успех в образованието в професионални постижения поради семеен или друг натиск;

С.  като има предвид, че стереотипите, ширещи се в обществото, се коренят в патриархалната структура и поставят жените в подчинена роля в обществото, като допринасят за феминизирането на бедността; като има предвид, че тези стереотипи се развиват още от детска възраст и се отразяват в избора на образование и обучение и на пазара на труда; като има предвид, че жените твърде често остават ограничени да изпълняват „по-благоприятни“ за тях функции, за които те не са подходящо възнаградени, и остават слабо представени в някои области като математиката, науките, бизнеса, ИКТ и инженерството, както и на отговорни позиции; като има предвид, че тези стереотипи, в съчетание с факта, че секторите, доминирани от мъже, определят нормата по отношение на възнагражденията, водят до дискриминация, основана на пола;

Т.  като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ за превръщането на ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика съдържа амбициозни цели като например равнище на заетост от 75% и намаляване с поне 20 милиона на броя на лицата, засегнати или застрашени от бедност и социално изключване до 2020 г.; като има предвид, че целите на програма Европа 2020 предвиждат намаляване на равнището на ранно напускане на училище под 10%;

У.  като има предвид, че една от целите на „Европа 2020“ е 40% от лицата на възраст от 30 до 34 години да имат университетско образование в сравнение със средната стойност към момента от 37,9%; като има предвид, че средният процент при жените надхвърли 42,3% в сравнение с мъжете, при който този дял е 33,6%;

Ф.  като има предвид, че изпълнението на целта на стратегията „Европа 2020“ за борба с бедността, която е една от петте измерими цели на стратегията, изискват значителен нов политически тласък; като има предвид, че тези цели не могат да бъдат изпълнени, ако политиката за борба с бедността не включва значително измерение във връзка с пола, като бъдат приети национални политики за защита на жените, в частност от риска от бедност;

Х.  като има предвид, че бедността и социалното изключване, както и икономическата зависимост на жените могат да бъдат фактори, засилващи насилието срещу жените и момичетата, както и обратното, тъй като насилието има последствия за здравето на жените и често води до загуба на работното място, до бездомничество, социално изключване и бедност; като има предвид, че това включва диспропорционална уязвимост спрямо трафика на хора и сексуалната експлоатация; като има предвид освен това, че много жени, засегнати от тази форма на насилие, продължават да живеят с малтретиращите ги лица, тъй като са икономически зависими;

Ц.  като има предвид, че равенството между половете предоставя инструмент за борба с бедността сред жените, тъй като оказва положително въздействие върху производителността и икономическия растеж и води до по-голямо участие на жените на пазара на труда, което, на свой ред, е свързано с много социални и икономически ползи;

Бедност и баланс между професионалния и личния живот

1.  Подчертава решаващата роля на висококачествените обществени услуги за борбата срещу бедността, особено бедността сред жените, тъй като те зависят в по-голяма степен от подобни услуги;

2.  Подчертава, че мъжете трябва да бъдат насърчавани и ангажирани да насърчават равенството между половете във всички области и на всички равнища на пазара на труда;

3.  Счита, че държавите членки следва да отдават приоритетно значение на въпроса за съвместяването на личния и професионалния живот чрез въвеждането на съобразени с нуждите на семействата условия на труд, например гъвкаво работно време и възможност за дистанционна работа; отбелязва, че липсата на достъпни и качествени услуги за полагане на грижи за деца, зависими лица и възрастни хора, в частност недостигът на детски ясли, детски градини и заведения за дългосрочни грижи, допринася за социалното изключване, разликата в заетостта между половете и свързаната с тях разлика в заплащането и пенсиите на жените и мъжете; подчертава, че равният достъп до безплатно висококачествено образование в ранна детска възраст и грижи на достъпни цени, до формално, неформално и неофициално образование и до услуги за подкрепа на семейството е от основно значение за насърчаването на жените да навлизат и да остават на пазара на труда при осигуряване на равни възможности и чрез прекъсване на цикъла на бедността, тъй като това помага на жените да придобият самостоятелност и квалификации, които служат за осигуряването на заетост;

4.  Изразява съжаление във връзка с политиките на строги икономии, които заедно с икономическата криза допринасят за повишаването на равнището на бедността, особено сред жените;

5.  Призовава държавите членки и Комисията да разработват и използват наличните политически и финансови инструменти, включително пакета за „социални инвестиции“ за постигане на целите от Барселона; в този контекст призовава за оптимизиране на Европейския социален фонд (ЕСФ) и на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), за отдаване на приоритетно значение на създаването на публични и частни инфраструктури за грижи и помощ за деца и други зависими лица при ползването на социалните инвестиции и на Регламента за Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); предлага Комисията да предостави специфични ресурси чрез механизъм за съфинансиране за насърчаване на мерки за стимулиране на конкретни територии, страдащи от недостиг на образование и грижи в ранна детска възраст (ECEC) и в които процентът на заетост при жените е изключително нисък;

6.  Призовава държавите членки да прилагат политики, които защитават, подобряват и насърчават безплатни и висококачествени обществени услуги, най-вече в областта на здравеопазването, образованието, социалната сигурност и правосъдието; припомня, че е изключително важно обществените служби да разполагат с необходимите финансови и човешки ресурси, за да изпълняват своите цели;

7.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да насърчават съвместяването на професионалния и личния живот, за да дадат възможност на жените, особено на тези, които са изложени на най-голям риск от бедност, да продължат кариерата си на пълно работно време или ако предпочитат, да имат достъп до работа на непълно или на гъвкаво работно време;

8.  Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, да предприеме всеобхватна законодателна инициатива с оглед на посрещането на нуждите на майки и бащи във връзка с различните видове отпуск, а именно по отношение на отпуска по майчинство, отпуска по бащинство, отпуска за отглеждане на дете и отпуска за полагащите грижи лица, по-специално за да се помогне на мъжете да играят активна роля като бащи и по този начин да се дадат на жените равни възможности за участие на пазара на труда, което от своя страна ще повиши икономическата им независимост; отчита факта, че някои държави членки вече са приели законодателство по този въпрос, който излиза извън обхвата на разпоредбите на правото на Съюза; призовава държавите членки да обмислят изготвянето на законодателство за защита или увеличаване на правата във връзка с майчинството, бащинството и на правата на родителите; подчертава факта, че през 2010 г. едва 2,7% от лицата, ползвали правото си на родителски отпуск, са мъже, което показва необходимостта от конкретни действия, за да се гарантира правото на родителски отпуск;

9.  Отново изразява своето разочарование поради оттеглянето на директивата относно отпуска по майчинство след години на усилия, насочени към намиране на изход от безизходицата и по този начин гарантиране на по-добра защита на гражданите на ЕС; призовава Комисията да представи ново предложение и да предложи задължително право на платен отпуск по бащинство; счита, че трябва да бъдат взети конкретни мерки във всички държави членки за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот за жените; настоятелно призовава Комисията да включи по-стабилно социално измерение и цели, насочени към равенството между половете, в европейския семестър;

10.  Приветства предложението за въвеждане на отпуск за лицата, полагащи грижи, предвидено в пътната карта на Комисията относно ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства;

Бедност и работа

11.  Призовава Комисията и държавите членки да осъществяват политики за насърчаване на заетостта на жените и на интегрирането на пазара на труда на маргинализирани в социално отношение групи от жени в контекста на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, да укрепват и подобряват образованието и да инвестират повече в кампании за обучение и информация, за да се гарантира, че квалификациите имат предимство в последващото интегриране на жените на пазара на труда, като се поставя акцент върху ученето през целия живот, тъй като то осигурява на жените необходимите умения за достъп до висококачествени работни места и дава възможност на жените да се преквалифицират в условията на постоянно променящ се пазар на труда; призовава за по-голямо насърчаване на учебните предмети в областта на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), насочени към млади момичета, с цел да се преодолеят своевременно съществуващите стереотипи в образованието и да се предприемат действия срещу дълготрайните пропуски по отношение на заетостта и заплащането; призовава за разработване на качествени и достъпни обществени услуги за предоставяне на грижи, гъвкави, но не и несигурни трудови договори, които носят ползи и на жените, и на мъжете, и на мерки за борба срещу сегрегацията на мъжете и жените по занятие и сектор, включително в света на бизнеса и в управленските длъжности;

12.  Изтъква, че достъпът до кредити, финансови услуги и консултиране е от основно значение за предоставянето на възможности на жените, изправени пред социално изключване в предприемачеството, както и засилване на тяхното представяне в сектора; призовава Комисията и държавите членки да предприемат ефективни мерки за осигуряване на по-голям достъп до финансиране за жени, които искат да започнат собствен бизнес или инвестиционни проекти, и да насърчават предприемачеството сред жените, тъй като то допринася за общото икономическо и социално развитие, да улесняват достъпа до кредитиране също чрез инструменти за микрокредитиране, по-специално по отношение на уязвимите жени, които са изправени пред множествена дискриминация, и да разработват и разширяват програмите за самостоятелна заетост по начин, който не поражда несигурност; подчертава значението в този контекст на обмена и насърчаването на най-добрите практики, наставничеството, женските ролеви модели и други форми на подкрепа за безработните жени;

13.  Подчертава решаващото значение на: реформирането на макроикономическите, социалните и трудовите политики чрез привеждането им в съответствие с политиките в областта на равенството между половете, за да се гарантира икономическа и социална справедливост за жените; преразглеждането на методите, използвани за определяне на равнището на бедност, и разработването на стратегии за насърчаване на справедливото разпределение на благата;

14.  Отбелязва, че жените по-често биват наемани на несигурни, ниско платени работни места и на нестандартни трудови договори; отбелязва, че едно от проявленията на несигурността на заетостта е делът на непълно работно време не по собствен избор, който допринася за опасността от бедност и се е увеличил от 16,7% на 19,6% от общата заетост; призовава държавите членки и Комисията да увеличат усилията си в борбата срещу недекларирания труд, несигурните работни места и злоупотребата с атипични форми на трудови договори, включително договори за нулево работно време в някои държави членки; подчертава високите равнища на недеклариран труд, извършван от жените, което се отразява отрицателно върху техните доходи, социална сигурност и закрила и има вредно влияние върху БВП на ЕС; настоятелно призовава държавите членки да разгледат възможността за прилагане на препоръките на Международната организация на труда (МОТ), предназначени за намаляване на мащаба на несигурните условия на труд(17), като например анализиране и ограничаване на обстоятелствата, при които могат да се използват несигурни договори и ограничаване на продължителността на времето, през което работниците могат да бъдат наемани по последователни договори от този тип, след което би следвало да им се даде възможност за постоянен договор;

15.  Призовава държавите членки да наблюдават правата на работещите жени, които все по-често работят на нископлатени работни места и са жертви на дискриминация;

16.  Посочва, че съществуват нови категории жени, живеещи в бедност, които се състоят от млади жени професионалисти, и които по този начин осъждат голям дял млади жени, завършили висше образование, на несигурна работа и доходи, които рядко успяват да надхвърлят прага на бедността („новите бедни“);

17.  Подновява своя призив към Комисията за преразглеждане на действащото законодателство с цел премахване на разликите в заплащането и пенсиите на мъжете и жените; отбелязва, че мерките за увеличаване на прозрачността на заплащането е от основно значение за преодоляване на разликите в заплащането между жените и мъжете, и призовава държавите членки да изпълняват препоръката на Комисията от 7 март 2014 г. относно укрепването на принципа на равното заплащане за мъжете и жените посредством прозрачност, включително прехвърляне на тежестта на доказване при оспорване на основана на пола дискриминация на работното място;

18.  Призовава Комисията да проведе проучване относно начина, по който процедурите, свързани с официалното признаване на смяната на пола на лицата, или липсата на такива процедури влияе на позицията на транссексуалните лица на пазара на труда, по-специално на достъпа им до заетост, ниво на възнаграждение, професионално развитие и пенсии;

19.  Отбелязва със загриженост, че жените често получават пенсии, които са на стойност съвсем малко над минималното равнище за прехрана, като има различни причини за това, като например това, че са прекъснали временно трудовата си заетост или са я прекратили, за да се грижат за семейството си, фактът, че в техния трудов стаж преобладават договорите за частично работно време, или пък че те са работили без заплащане за своя съпруг, основно в търговията или селското стопанство, и не са правили вноски в система за социално осигуряване;

20.  Приветства факта, че Комисията счита принципа за „равно заплащане за труд с равна стойност“ за една от ключовите области за действие в новата стратегия за равенство между половете; призовава Комисията да приеме съобщение за „Нова стратегия за равенството между половете и правата на жените в периода след 2015 г.“, така че включените цели и политики да могат да бъдат прилагани ефективно;

21.  Призовава държавите членки да гарантират, че всяко лице, прекъснало временно професионалната си дейност, за да се посвети на образованието на децата или грижите за възрастни лица, може да се завърне на пазара на труда и да заеме отново стария си пост и равнище на професионално развитие;

22.  Приканва Комисията да извърши оценка на въздействието на схемите за минимален доход в ЕС, както и да разгледа по-нататъшни стъпки, които да вземат предвид икономическите и социалните обстоятелства във всяка държава членка, а също и да направи оценка на това, дали схемите дават възможност на домакинствата да посрещат основни лични нужди; отново призовава настоятелно държавите членки да въведат минимална национална пенсия, която да не е по-ниска от прага на риск от бедност;

23.  Отбелязва, че групата на пенсионираните жени е най-уязвима и че те често живеят в бедност или са изложени на риск от бедност; призовава държавите членки да разглеждат въпроса за намаляване на разликата в пенсиите на жените и мъжете като икономическа цел; призовава държавите членки да реформират пенсионните системи с цел да гарантират винаги адекватни пенсии за всички и с оглед на премахване на разликата в пенсиите; счита, че инструментите за справяне с разликите в пенсиите включват адаптирането на пенсионните системи, за да се гарантира равенство между жените и мъжете, корекции в системите на образованието, професионалното планиране, родителския отпуск и останалите услуги за подкрепа на родителството; призовава държавите членки да обмислят възможността за предоставяне на споделени пенсионни права в случай на развод и законна раздяла, в съответствие с принципа на субсидиарност; отбелязва, че професионалните пенсионни схеми за старост все по-често се прилагат според застрахователни принципи, а това може да породи редица пропуски по отношение на социалната закрила(18); подчертава, че Съдът на ЕС е изяснил, че схемите за професионално пенсионно осигуряване трябва да се считат за заплащане и следователно принципът на равно третиране се прилага и за тези схеми;

Бедността: общи препоръки

24.  Отбелязва, че живеещите в бедност често плащат по-високи единични цени в сравнение с по-заможните прослойки, като това важи за същите стоки и услуги от първа необходимост за социалното и икономическото им оцеляване, по-специално в областта на далекосъобщенията, енергетиката и водоснабдяването; призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с доставчиците и операторите за развитието на механизми за помощ и социално ценообразуване за най-нуждаещите се лица, особено по отношение на водоснабдяването и енергоснабдяването, за да се премахне енергийната бедност в домакинствата;

25.  Отново подчертава ролята на образованието в борбата срещу стереотипите, свързани с пола, за даването на права и възможности на жените и момичетата в социалната, икономическата, културната и политическата сфера и в попрището на науката, за прекъсването на цикъла на бедността чрез включване на жените в сектори, в които те са по-слабо представени, като например точни науки, технологии, инженерство и предприемачество, и призовава Комисията да включи целите за професионално обучение за жени в специфичните за всяка държава препоръки; подчертава ролята на неформалното образование; призовава държавите членки да включат инвестициите в образованието на момичетата и жените, насочени към засилването на техния потенциал, като неразделна част от своите икономики и планове за възстановяване; насърчава държавите членки да работят за подпомагане на младите жени в прехода между формалното образование и пазара на труда; подчертава, че е необходимо всички образователни институции да насърчават и популяризират демократичните ценности с оглед насърчаване на толерантността, активното гражданство, социалната отговорност и зачитането на различията, свързани с пола, малцинствата и етническите и религиозни групи; изтъква значението на спорта и физическото възпитание за преодоляването на предразсъдъците и стереотипите и техния потенциал за подпомагане на социално уязвими млади хора при преодоляването на житейските трудности;

26.  Изразява своята загриженост, че срещу жените с деца се проявява дискриминация на работното място, защото са майки, а не защото тяхната ефективност на труда е по-ниска от тази на техните колеги; настоятелно призовава държавите членки да насърчават активно положителния образ на майките като работници и служители и да водят борба срещу явлението „наказание за майчинство“, както е констатирано в редица изследвания;

27.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че структурните и инвестиционните фондове, по-специално Европейският социален фонд (ЕСФ) и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), биват използвани за подобряване на образованието и обучението с оглед на подобряването на достъпа до пазара на труда и за борба срещу безработицата, бедността и социалното изключване на жените; подчертава, че 20-процентният дял на Европейския социален фонд (ЕСФ), отпуснат за мерки за социално приобщаване и социално иновационни проекти, би могъл да се използва по-активно в подкрепа на инициативи, като например дребномащабни проекти на местно равнище, за даване на права и възможности на жените, живеещи в условия на бедност и социално изключване; настоятелно приканва държавите членки да провеждат повече информационни кампании относно възможностите за участие във финансирани от ЕС проекти;

28.  Призовава да се въведат механизми за финансиране с оглед на стимулирането на постигането на равно представителство в области, в които е налице неравновесие между половете, и подчертава необходимостта от данни, разбити по полов признак, с цел по-добро вникване в положението на момичетата, момчетата, мъжете и жените и съответно с цел да бъде възможно да се предприемат по-ефективни действия в отговор на дисбалансите; призовава Комисията да представи разграничени по пол и възраст данни за участието в програми за европейска мобилност с образователна цел, например в „Еразъм+“, „Творческа Европа“ и „Европа на гражданите“;

29.  Припомня по-специално правото на децата мигранти и децата бежанци — както момчета, така и момичета — на достъп до образование, като това е един от приоритетите на европейските общества; подчертава, съответно, че следва да се предприемат спешни мерки в областта на образованието на мигрантите както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, с оглед на продължаващата криза с мигрантите; подчертава, че образованието е ключов фактор за интеграцията и пригодността за заетост и че евентуалното несправяне на националните образователни системи с това предизвикателство може да предизвика допълнителна културна сегрегация и да задълбочи социалното разделение; изтъква, че достъпът до образование — както в бежанските лагери, така и в общините, в които бежанците са настанени — което да отговаря на съответните стандарти за качество и което да бъде придружено от езикова и психологическа подкрепа, не трябва да се възпрепятства от бюрократичните и административните въпроси, свързани с признаването на статута на бежанец;

30.  Подчертава приноса на доброволческите асоциации и на сектора на услугите в тази област и настоятелно призовава държавите членки да подкрепят усилията им; припомня високото равнище на участие на жените в незадължителното образование и други дейности, както и в оказването на подкрепа и в усилията за подобряване на възможностите за образование, например за бежанците и децата в неравностойно положение;

31.  Подчертава, че влиянието на бедността и социалното изключване върху децата може да трае цял живот и да доведе до предаване на бедност между поколенията; подчертава, че във всички държави членки рискът сред децата от бедност и социално изключване е тясно свързан с образователното равнище на техните родители, по-специално на техните майки, както и с положението на родителите на пазара на труда, тяхното социално положение и формите на семейна подкрепа, предоставяни от държавите членки; препоръчва държавите членки да гарантират това, че всички млади хора имат достъп до висококачествено безплатно държавно образование на всяка възраст, включително ранно детство; подчертава ролята на образователното насочване за децата, чиято цел е да им даде възможност да реализират пълния си потенциал; подчертава необходимостта от подкрепа, с целенасочени програми, за текущото образование на майките в юношеска възраст, за които преждевременното напускане на училище е първа стъпка към бедността; изтъква необходимостта от установяване на широкообхватен набор от мерки за справяне с бедността при децата и насърчаване на благосъстоянието на децата въз основа на три стълба: а именно достъп до достатъчно ресурси и съвместяване на професионалния и семейния живот; достъп до услуги с добро качество; и участие на децата в решения, които ги засягат, както и в културни, развлекателни и спортни дейности; отново изтъква необходимостта да се осигури лесен достъп до информация на равна основа, особено в областта на социалната сигурност, образованието за възрастните, здравеопазването и наличната икономическа подкрепа;

32.  Подчертава, че липсата на признаване на ЛГБТИ семействата от страна на много държави членки води до по-ниски приходи и по-високи разходи за ЛГБТИ лицата, като по този начин се увеличава рискът от бедност и социално изключване; счита, че законодателството за равно третиране е ключов инструмент за борба с бедността, произтичаща от маргинализацията и дискриминацията, засягащи сексуални и полови малцинства; във връзка с това призовава Съвета да приеме предложението от 2008 г. за директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; наред с това призовава в бъдеща преработка на Директивите за равенство между половете да бъде включена изрична забрана за дискриминация на основата на полова идентичност; продължава да бъде загрижен поради ниската осведоменост за правата и за съществуването на органи и организации, които предлагат подкрепа за жертвите на дискриминация; призовава в това отношение Комисията да наблюдава строго ефективността на националните органи и процедури за работа по жалби;

33.  Призовава за пълно прилагане на Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, както и за това тя да бъде преразгледана с изискване предприятията да изготвят мерки или планове за равенство между половете, включително действия за премахване на сегрегацията, развитието на системи за заплащане и мерки за подкрепа на професионалното развитие на жените;

34.  Потвърждава значението на икономическото и финансовото образование в ранна възраст, тъй като това доказано подобрява вземането на решения с икономически характер по-късно в живота, включително при управлението на разходите и приходите; препоръчва обмена на най-добри практики и насърчаването на образователни програми, целево насочени към жени и момичета в уязвимите групи и маргинализираните общности, които са изправени пред бедност и социално изключване;

35.  Констатира, че липсата на доходи на един от партньорите може да бъде важен фактор, който допринася за бедността и социалното изключване на жените; отбелязва често затрудненото положение на вдовиците и разведените жени, както и на самотните майки, на които съдиите са предоставили родителските права върху децата, за които е необходимо да се определи подходящо равнище на издръжка; отбелязва, че неизплащането на издръжка може да доведе самотните майки до бедност; изтъква факта, че разведените жени често страдат от дискриминация и бедност и че това е доказателство, че жените все още не са напълно независими икономически, което показва необходимостта от бъдещи действия в областта на пазара на труда и преодоляването на различията в заплащането на мъжете и жените;

36.  Подчертава, че събирането на информация относно разходите и приходите на домакинствата трябва да бъде допълнено от индивидуализирани данни, за да се отчита основаната на пола неравенопоставеност в рамките на домакинствата;

37.  Изтъква, че макроикономическата политика трябва да бъде съвместима с политиката в областта на социалното равенство; заявява отново, че финансови институции, като ЕЦБ и националните централни банки, трябва да отчитат социалното въздействие при оформянето и вземането на решения за макроикономически парични политики или политики в областта на финансовите услуги;

38.  Заявява отново подкрепата си за инициативата за формулиране на съдържащ насоки референтен бюджет и призовава Комисията да включи свързаните с пола съображения при неговото изготвяне, в т.ч. неравнопоставеността между половете в рамките на домакинствата;

39.  Потвърждава необходимостта от извършване на изследвания относно бездомността сред жените и причините и факторите за нея, тъй като феноменът не е отразен достатъчно в настоящите данни; отбелязва, че елементите, свързани с пола, които следва да бъдат взети под внимание, включват основана на пола икономическа зависимост, временно жилищно настаняване и въздържане от социални услуги;

40.  Подчертава, че насилието над жените продължава да бъде съществен проблем в Европейския съюз като засяга своите жертви, и че съществува спешна нужда извършителите на това насилие да бъдат включени в мерки за борба срещу насилието над жени независимо от тяхната възраст, образование, равнище на доходите или социално положение, както и че неговото въздействие върху рисковете от маргинализация, бедност и социално изключване постоянно нараства; отбелязва, че икономическата независимост на жените играе основна роля за възможността им да избягват ситуации на насилие, основано на пола, като предприемат проактивни мерки; призовава държавите членки и местните органи да гарантират системи за социална закрила, гарантиращи социалните права на жените, които са жертви на каквато и да е форма на насилие, независимо дали е домашно насилие, трафик на жени или проституция, и да предприемат действия за тяхното реинтегриране на пазара на труда също и като използват инструменти като ЕСФ; изтъква необходимостта от увеличаване на наличността на информация, когато става дума за правни услуги за жертви на насилие;

41.  Подчертава необходимостта от решителни усилия за борба с домашното насилие, особено над жени; отбелязва, че икономическата независимост на жените играе решаваща роля в техния живот и за способността им да избегнат ситуации на домашно насилие, както и че жените, които са изчерпали правата си на платен отпуск са изложени на риск от загуба на своите работни места и икономическа независимост; отбелязва, че скорошното въвеждане на отпуск вследствие на понасяно домашно насилие в Австралия и САЩ предоставя на много работници защита по отношение на заетостта, когато трябва да се справят с последиците от домашно насилие, например като се предоставя време на засегнатите лица за провеждане на медицински прегледи, явявания в съда и други необходими процеси в подобни ситуации; призовава Комисията и държавите членки да разгледат осъществимостта и възможните резултати от въвеждането на система за платен специален отпуск за жертви на и оцелели от домашно насилие, когато липсата на платен отпуск е пречка за жертвите да запазят работното си място, като същевременно се гарантира тяхното право на неприкосновеност на личния живот; също така призовава Комисията и държавите членки да въведат допълнителни мерки, за да се повиши осведомеността относно проблема с домашното насилие, както и за да се оказва помощ на жертвите на подобно насилие, да се насърчава по-доброто познаване и защита на техните права и да се защитава тяхната икономическа независимост;

42.  Повтаря призива си към ЕС и държавите членки да ратифицират Истанбулската конвенция и изисква спешна инициатива за въвеждане на европейска директива за борба с насилието над жени; още веднъж призовава Комисията да представи Европейска стратегия за борба срещу насилието, основано на пола и да определи Европейска година за борба срещу насилието, основано на пола;

43.  Счита, че има необходимост от проактивна работа за преодоляване на насилието над жените чрез целенасочени действия срещу норми, които възхваляват насилието; подчертава, че срещу свързаните с пола стереотипи и структури, които са в основата на насилието от мъже над жени, трябва да се води борба чрез проактивни мерки с помощта на кампании и постоянно образование по отношение на въпроса за мачо културите на национално равнище;

44.  Изтъква, че новите технологии следва да се разглеждат като основно средство за създаването на нови работни места и като възможност за изваждане на жените от бедност;

45.  Насърчава държавите членки, в сътрудничество с регионалните и местните органи, да спомогнат за подобряването на качеството на живота на жените в селските райони, с цел да се ограничи рискът от бедност, като се предоставят качествени образователни програми с цел овластяване на жените в селските райони, както и качествени условията на труд и достойни доходи за тази група; насърчава държавите членки да предоставят качествени комунални, социални и обществени инфраструктури за подобряване на общите условия на живот в селските райони;

46.  Счита, че множество аспекти на бедността, и особено на бедността сред жените, остават непознати, включително например изключването на жените от достъп до култура и социално участие, и следователно призовава държавите членки да предоставят необходимата подкрепа за гарантиране на това, че всички жени могат да се радват на култура, спорт и свободно време, като се отдава особено внимание на жените, живеещи в бедност, жените с увреждания и жените мигранти; счита, че съществуващите показатели за тежки материални лишения изключват фактори като достъпа до култура и социално участие и следователно предоставят само непълно разбиране за бедността; призовава за разработване на повече показатели за оценка на изключването по отношение на социалното, културното и политическото участие, и по-специално влиянието му върху порочния цикъл на бедността, както и неговите междупоколенчески въздействия;

47.  Посочва, че жените с увреждания често страдат от дискриминация в рамките на семейната среда и по отношение на образованието, че възможностите им за трудова заетост са ограничени и че социалните обезщетения, които получават, не са достатъчни, за да предотвратят тяхното изпадане в бедност; подчертава във връзка с това, че държавите членки и регионалните, и местните органи следва да предоставят на жените с увреждания специализираните грижи, от които се нуждаят, за да упражняват своите права, и следва да предлагат действия за подпомагане на тяхната интеграция на пазара на труда чрез допълнителни мерки за подкрепа, по-специално по отношение на образованието и обучението;

48.  Призовава за по-амбициозни действия за справяне с енергийната бедност, която в непропорционална степен засяга самотните жени, самотните родители, както и домакинствата, в които глава на семейството е жена; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да дадат определение на понятието „енергийна бедност“, което да взема под внимание свързаните с пола аспекти на явлението, и да включат това в бъдещата преработка на Директивата относно енергийните характеристики на сградите; изтъква важната роля на инициативите в рамките на общностите в областта на енергетиката, като например кооперации, за предоставяне на възможности на уязвимите потребители на енергия, и особено на жените, изправени пред бедност, социално изключване и маргинализация;

49.  Подчертава отново призива си към Комисията да се стреми към въвеждането на Европейска гаранция за детето, която ще гарантира, че всички европейски деца, изложени на риск от бедност, имат достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, приемливо жилищно настаняване и подходящо хранене; подчертава, че тази политика трябва да вземе мерки по отношение на положението на жените и момичетата, особено в уязвими и маргинализирани общности; отбелязва, че инициативата „Гаранция за младежта“ трябва да включва перспектива, свързан с равенството между половете;

50.  Насърчава държавите членки и Комисията да събират статистически данни, разбити по полов признак, и да въведат нови отделни показатели по отношение на жените и бедността, като инструмент за наблюдение на въздействието на по-широки социални, икономически и свързани със заетостта политики върху жените и бедността, с цел развитие на обмена на най-добри практики относно законодателни и бюджетни инструменти за борба с бедността, като се акцентира върху групите, особено изложени на риск от бедност и без оглед на сексуална ориентация или полова идентичност;

51.  Изтъква ролята на социалните предприятия за овластяването и приобщаването на жените, изправени пред бедност, социално изключване и многостранна дискриминация;

52.  Изисква от Комисията и държавите членки да създадат процеси на ангажираност на заинтересованите страни, които да насърчават и улесняват директната ангажираност на лицата, изложени на риск от бедност и социално изключване, по-специално жените и момичетата, по отношение на създаването на политики относно социалното приобщаване на всички равнища;

53.  Призовава Комисията и държавите членки да въведат бюджетиране, съобразено с принципа на равенство между половете, като инструмент за гарантиране, че бюджетните решения отчитат равенството между половете и са насочени към преодоляване на различни въздействия;

54.  Призовава държавите членки да си сътрудничат в борбата срещу бедността с НПО, които работят успешно в районите, засегнати от крайна бедност, и които притежават ценно ноу-хау за местните общности; призовава държавите членки да подкрепят ефективното сътрудничество на местно равнище;

55.  Призовава държавите членки и Комисията да ангажират социалните партньори (професионалните съюзи и работодателите) и гражданското общество, включително органите за равенство между половете, в осъществяването на равенството между половете с оглед на поощряване на равното третиране; подчертава, че социалният диалог трябва да включва наблюдението и насърчаването на практики за равенство между половете на работното място, включително гъвкави условия на труд с цел улесняване на съвместяването на професионалния и личния живот; подчертава значението на колективните трудови договори в борбата срещу дискриминацията и насърчаването на равенството между мъжете и жените на работното място, както и на други инструменти като кодексите за поведение, научните изследвания, обмена на опит и добри практики в областта на равенството между половете;

o
o   o

56.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 233 E, 28.9.2006 г., стр. 130.
(2) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 31.
(3) ОВ С 70 Е, 8.3.2012 г., стр. 162.
(4) ОВ С 199 Е, 7.7.2012 г., стр. 77.
(5) ОВ С 296 Е, 2.10.2012 г., стр. 26.
(6) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 9.
(7) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 60.
(8) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 75.
(9) OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 8.
(10) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 6.
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0050.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0218.
(13) Приети текстове, P8_TA(2015)0351.
(14) http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/refreshTableAction.do?tab=table&plugin=1&pcode=t2020_50&language=en
(15) „Спасете децата“, „Детската бедност и социалното изключване в Европа“, Брюксел, 2014 г., стр. 14.
(16) http:\\www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/547546/EPRS_STU(2015)547546_EN.pdf, стр. 11.
(17) Международна организация на труда, Политики и разпоредби за борба с несигурната трудова заетост, 2011 г.
(18) http://ec.europa.eu/justice/gender-equality/files/conference_sept_2011/dgjustice_oldagepensionspublication3march2011_en.pdf


Нетарифни бариери в единния пазар
PDF 582kWORD 120k
Резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно нетарифните бариери в рамките на единния пазар (2015/2346(INI))
P8_TA(2016)0236A8-0160/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Модернизиране на единния пазар: повече възможности за хората и бизнеса“ (COM(2015)0550),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавен „Стратегия за цифров единен пазар за Европа — анализ и доказателства“ (SWD(2015)0202),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавен „Доклад относно интеграцията на единния пазар и конкурентоспособността в ЕС и неговите държави членки“ (SWD(2015)0203),

—  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от септември 2014 г., озаглавено „Цената на „отказа от Европа“ в областта на единния пазар“,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно вътрешния пазар на услуги: актуално състояние и следващи стъпки(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно Европейския план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници(2),

—  като взе предвид изданието от октомври 2015 г. на онлайн информационното табло за единния пазар,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8‑0160/2016),

А.  като има предвид, че европейският единен пазар има значителен принос за европейската икономика;

Б.  като има предвид, че се преценява, че завършването на единния пазар за свободно движение на стоки, услуги, обществени поръчки, цифрова икономика и правото в областта на защитата на потребителите би довело до икономически печалби в размер стигащ от 651 милиарда евро до 1,1 трилиона евро годишно, което се равнява на размер от 5 до 8,63% от БВП на ЕС;

В.  като има предвид, че повече от 20 години след създаването на единния пазар неоправданите нетарифни бариери (НТБ) продължават да засягат търговията и свободното движение на стоки и услуги между държавите членки; като има предвид, че тези нетарифни бариери могат да бъдат мотивирани от протекционизъм и могат да бъдат придружавани от бюрократични предизвикателства, които са често непропорционални на преследваната от тях цел;

Г.  като има предвид, че според преценките единният пазар за услуги съставлява близо 70% от европейската икономика, но отговаря за едва 20% от търговията в рамките на ЕС;

Д.  като има предвид, че 25% от регулираните професии са регламентирани само в една държава членка;

Е.  като има предвид, че според прогнозите потенциалните печалби от функционирането на цифровия единен пазар се очаква да бъдат около 145 милиарда евро годишно, а увеличението на БВП около 0,4% до 2020 г. и че съществуват много пропуски в законодателството на ЕС, които пречат на правилното му функциониране;

Ж.  като има предвид, че само 2% от новосъздадените МСП, микропредприятията и стартиращите предприятия са предприели трансгранично разрастване чрез преки чуждестранни инвестиции;

З.  като има предвид, че за потребителите пропуските в единния пазар, в това число непълното прилагане на правото на ЕС или неговото прилагане в противоречие с целите на единния пазар водят в редица случаи до недостатъчен избор на продукти и до по-скъпи стоки и услуги;

И.  като има предвид, че за предприятията разходите са очевидни в по-скъпите вериги на доставка, което води до оскъпяване на техните собствени продукти, или до намаляване на достъпа до бизнес услуги, което вреди на тяхната конкурентоспособност; като има предвид, че иновациите се насърчават благодарение на наличието на конкурентен пазар;

Й.  като има предвид, че комплексността на съществуващия режим на ДДС може да бъде също разглеждана като нетарифна бариера;

К.  като има предвид, че антиконкурентните данъчни сделки между държавите членки и големите многонационални дружества могат да бъдат разглеждани като неоправдани нетарифни бариери;

Л.  като има предвид, че предприятията и физическите лица са изправени пред важни препятствия при извършването на трансгранична дейност в рамките на единния пазар поради липсата на налична и качествена информация, услуги за подпомагане и онлайн процедури, което води до сериозно административно утежняване и значителни разходи за привеждане в съответствие;

М.  като има предвид, че упражняването на наблюдение над бариерите и разходите се извършва постепенно и несистематично и че липсва количествено измерение и ясно определяне на бариерите и разходите, което затруднява приоритизирането на действията на политиките;

I.Контекст и цели на политиката

1.  Осъзнава, че въпреки премахването на тарифните бариери след 1 юли 1968 г., свободното движение на стоки и услуги продължава да бъде възпрепятствано от нетарифни бариери (НТБ) като национални технически правила, регулаторни и нерегулаторни изисквания за продуктите, доставчиците на услуги и условията за предоставяне на услуги, или бюрокрация; изтъква, че укрепването на единния пазар изисква предприемането на неотложни действия както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, за да се разреши въпроса с подобни нетарифни бариери;

2.  Схваща НТБ като несъразмерни и дискриминационни регулаторни действия, които водят до поемането на тежест или разходи от фирма, стремяща се да навлезе на даден пазар, и които не се поемат от фирми, вече установени на пазара, или разходи за чуждестранни дружества, които не се поемат от местни фирми, без да се накърнява правото на държавите членки да регулират и преследването на законните цели на обществената политика като опазването на околната среда и защитата на правата на потребителите и работодателите;

3.  Признава, че могат да възникнат различия на национално равнище поради многостепенното управление; счита, че следва да бъде добре осъзнато на всички равнища на вземане на решения колко е необходимо мерките да бъдат пропорционални и насочени към подпомагане на изпълнението на легитимни цели на публичната политика; счита, че съгласуваността и последователността на политиката и регулаторната практика могат да допринесат в значителна степен за намаляване на нетарифните бариери;

4.  Счита, че независимо от това, че подобни нетарифни бариери могат да се обосноват като пропорционални, информацията относно различията в националните регулаторни изисквания следва да бъде лесно достъпна, а свързаните разпоредби за предоставяне на информация и приключването на процедурите да бъдат направени възможно най-лесни за използване; счита, че прилагането на настоящата система, изградена въз основа на широк кръг от звена за контакт, включително звената за контакт относно продуктите и единичните звена за контакт, не е последователно в отделните държави членки и е крайно сложно; припомня колко е важно укрепването и рационализирането на съществуващите инструменти за МСП на единния пазар с оглед опростяване на тяхното трансгранично разрастване; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обърнат по-голямо внимание на рационализирането и подобряването на тези системи, по-специално необходимостта от бързо подобряване на единичните звена за контакт, и призовава Комисията да докладва пред Европейския парламент до края на 2016 г. относно постигнатия напредък и предстоящите стъпки; изтъква, че чрез по-голяма откритост и достъпност по отношение на регулаторните изисквания въпросните държави членки се превръщат в по-привлекателни за чуждестранни инвестиции;

5.  Приветства инициативата за единен цифров портал, обявена в съобщението на Европейската комисия относно цифровия единен пазар, представлява положителна стъпка; настоятелно призовава Комисията да създаде единна входна точка за предприятията и потребителите за цялата информация във връзка с единния пазар, подпомагането, решаването на проблеми и за националните и европейските процедури, необходими за осъществяването на трансгранична дейност в ЕС;

6.  Счита, че за премахването на нетарифните бариери е важно Комисията и държавите членки да работят заедно за подобряване на функционирането на SOLVIT, по-специално в географски и промишлени райони, в които предприятията не прибягват често до SOLVIT и не всички внесени досиета са поети от компетентния орган;

7.  Подчертава, че за много дружества, по-специално МСП, желаещи да осъществяват търговска дейност в друга държава членка, такова разрастване ще продължава да представлява от тяхна гледна точка „международна търговска дейност“; подчертава, че на МСП, новосъздадените предприятия и иновационните предприятия, по-специално предприятията в икономиката на споделянето, следва да се позволи в пълна степен да се развиват чрез трансгранична търговия;

8.  Счита, че една от задачите на Съюза и на отделните му държави членки следва да бъде евентуалното премахване на НТБ, ако те не могат да бъдат оправдани или не подкрепят целите, посочени в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, в който се заявява, че Европа се основава на силно конкурентна социална пазарна икономика;

9.  Отново заявява, че стратегията за цифровия единен пазар и стратегията за единния пазар за Европа включват инициативи, които следва да бъдат приложени бързо и амбициозно с оглед намаляването на нетарифните бариери на единния пазар; изтъква факта, че е от съществено значение тези инициативи да се основават на принципите за по-доброто регулиране и на най-ефикасните средства като хармонизирането и взаимното признаване;

II.Междусекторни нетарифни бариери

10.  Счита, че различията в скоростта на транспониране и на точно прилагане на национално равнище на съществуващите директиви създават правна несигурност за предприятията и променливи условия за конкуренцията на вътрешния пазар;

11.  Счита, че в случаите, когато Комисията е отменила ненужното законодателство на ЕС, държавите членки следва да предприемат бързи действия за отмяна на съответните национални разпоредби;

12.  Счита, че мащабното неспазване на правото на Съюза от страна на държавите членки е вредно за единния пазар и потребителите; счита също така, че бавният темп на процеса на транспониране на разпоредбите води до това някои държави членки да се възползват от неоправдано удължаване на крайния срок за тяхното спазване; призовава допълнително да се насърчава култура на спазване в сътрудничеството с Комисията и държавите членки, както е предвидено в стратегията за единния пазар; подчертава необходимостта от бързото разрешаване на въпроса за неспазването на разпоредбите от страна на държавите членки;

13.  Привлича вниманието на Комисията и държавите членки върху склонността на националните правителства да натоварват транспонираните директиви с допълнителни правила при прилагането на правото на ЕС, т.нар. свръхрегулиране („gold-plating“);

14.  Обръща внимание на факта, че интензивността и броят на проверките, които отскоро се налагат на чуждестранните доставчици на услуги, нарастват; призовава държавите членки да се уверят, че тези проверки са пропорционални, обосновани и недискриминационни;

15.  Изтъква, че непоследователното прилагане на съществуващите правилно транспонирани правила от държавите членки причинява същата вреда на единния пазар като закъснялото транспониране; счита, че спазването и прилагането на законодателството са затруднени, когато на общоприето използваните определения като например „проследимост“или „пускане на пазара“ се придава различно значение в различните законодателни актове;

16.  Счита, че нееднаквото прилагане на едни и същи правила в различните държави членки има потенциала да създаде нови необосновани нетарифни бариери; призовава Комисията да положи всички усилия за свеждане до минимум на различията на възможно най-ранен етап;

17.  Счита, че Комисията следва да засили използването на насоки по отношение прилагането на директивите, тъй като това може да бъде полезно средство за гарантиране на по-голяма степен на еднаквост при прилагането;

18.  Отбелязва устойчивостта на различията в регулирането на пазарите на национално равнище, с които предприятията, осъществяващи трансгранична дейност, все още трябва да се справят както по отношение на степента на ограничения, така и по отношение на различията между държавите членки; счита, че това ненужно принуждава предприятията да пригодят своите продукти и услуги, така че да спазват многобройните стандарти или повтарящи се изпитвания, като по този начин се ограничава търговията в рамките на ЕС, се намалява растежът и се възпрепятства създаването на работни места;

19.  Счита, че тъй като икономиите от мащаба са намалени поради необходимостта от пускането в действие на различни продуктови линии, тежестта пада в много отношения — законови, финансови или други - непропорционално върху МСП и микропредприятията;

20.  Обръща внимание на ниските нива на трансгранични обществени поръчки към настоящия момент, като по-малко от 20% от всички обществени поръчки в Съюза, рекламирани на общоевропейски платформи, и едва 3,5% от договорите се възлагат на предприятия от други държави членки; подчертава трудностите, които изпитват по-специално МСП, по отношение на участието в процедури за възлагане на трансгранични обществени поръчки; изтъква в тази връзка значението на новите директиви на ЕС относно обществените поръчки и възлагането на договори за концесия, които държавите членки бяха задължени да транспонират до април 2016 г.; призовава държавите членки да приложат изцяло това законодателство, в това число въвеждането на изцяло електронна система за обществени поръчки;

21.  Изтъква, че разходите за привеждане в съответствие с изискванията за ДДС са една от най-големите нетарифни бариери; призовава за практически предложения за опростяване на ДДС;

22.  Признава, че различните режими на ДДС в Съюза биха могли да се възприемат като нетарифни бариери; подчертава, че системата „ДДС на едно гише“ е добър начин да се подпомогне преодоляването на тази бариера и по-специално да се подпомогнат МСП в тяхната трансгранична дейност; признава, че все още остават някои незначителни проблемни въпроси, свързани с „ДДС на едно гише“; призовава Комисията да улесни допълнително плащането на задълженията по ДДС от страна на дружествата в целия ЕС;

23.  Счита, че голям брой национални административни практики пораждат необосновани нетарифни бариери, включително изисквания за придаване на официален характер на документите от националните органи или служби; настоятелно призовава държавите членки да използват решения за електронното управление, което включва отдаването на приоритет на оперативната съвместимост и на електронните подписи, за да модернизират своите държавни администрации, опирайки се на примери като например в Естония и Дания, като предоставят повече и по-достъпни цифрови услуги за гражданите и предприятията, както и да улеснят трансграничното сътрудничество и оперативната съвместимост на държавните администрации, без това да засяга защитата на личните данни; счита, че използването на електронното управление представлява важен инструмент за дружествата, но че това не следва да изключва алтернативни начини за достъп до информация или да бъде в ущърб на гражданите, които нямат възможност да получат достъп до цифрови услуги;

24.  Призовава Комисията да предприеме солиден подход към изпълнението на практика, като гарантира, че правилата на единния пазар се прилагат и се изпълняват надлежно от държавите членки; счита, в тази връзка, че процесът на прилагане на транспонираните директиви следва да бъде по-добре координиран примерно чрез семинари за транспониране, за да се сведат до минимум различията в държавите членки на ранен етап;

III.Нетарифни бариери, специфични за отделните сектори

Единен пазар на стоки

25.  Подчертава значимостта на принципа на взаимното признаване за осигуряването на достъп до пазара за единния пазар на стоки, които не са хармонизирани на равнището на Съюза, и в случаите, когато държавите членки имат много често различни национални правила относно продуктите, но със същата цел;

26.  Подчертава, че много от предприятията не са запознати с взаимното признаване и считат, че трябва да отговарят на националните изисквания в държавата членка на местоназначение при търговия в рамките на единния пазар;

27.  Призовава Комисията да предприеме действия за подобряване на прилагането на взаимното признаване; очаква, в тази връзка плановете на Комисията за повишаване на осведомеността и преразглеждане на Регламента за взаимното признаване; счита, че хармонизацията е също ефективен инструмент за осигуряване на равен достъп за стоки и услуги до единния пазар;

Единен пазар на услуги

28.  Обръща внимание на проблемите, пред които са изправени доставчиците на услуги, особено на услугите за предприятията, транспортния сектор и строителството, произтичащи от множеството различни, необосновани или непропорционални изисквания, отнасящи се за разрешения, регистрации, предварително уведомление или за de facto установяване; подчертава, че това би могло да доведе до дискриминация срещу чуждестранни доставчици на услуги, което би било в противоречие с принципа на свободно движение на услуги; в тази връзка призовава за по-развита електронна администрация и система за електронна регистрация, за да се улесни процесът за доставчиците на услуги;

29.  Подчертава, че по-специално липсата на транспониране и различията в прилагането на Директивата за услугите, представляват пречка за единния пазар;

30.  Подчертава необходимостта от ясна и еднородна регулаторна среда, която да позволява развиването на услугите на пазар, който защитава работници и потребители и гарантира, че съществуващите и новите оператори на единния пазар на ЕС не се сблъскват с безсмислени регулаторни пречки, независимо от вида стопанска дейност, която извършват;

31.  обръща внимание също така на необоснованите или непропорционални ограничения в някои от държавите членки по отношение на вида на правната форма на доставчиците на услуги и техния дял в капитала или управленската им структура, както и по отношение на ограниченията относно съвместното упражняване на професията; подчертава, че някои от тези ограничения може да представляват непропорционални или необосновани пречки пред трансграничното предоставяне на услуги; изтъква необходимостта да се осигури последователна оценка на пропорционалността на регулаторните изисквания и ограничения, приложими към услугите;

32.  Подчертава, че задължението за уведомяване, съдържащо се в Директивата за услугите, е можело да допринесе ефективно за намаляване или елиминиране на необоснованите нетарифни бариери, но е било пренебрегвано от държавите членки и Комисията; поради това приветства подновения акцент върху процедурата за уведомление в стратегията за единния пазар, тъй като чрез ранното поемане на ангажимент националните мерки могат да бъдат преразгледани, за да се разрешат проблемите, преди те да възникнат; счита освен това, че при въвеждането на нови регулаторни мерки от държавите членки следва да се изискват по-подробни обосновки; подчертава положителния опит с процедурата за уведомление за продукти и предлага той да се използва като пример за подобряване на процедурата за услуги;

33.  Посочва, че обществените услуги се ползват от специална защита по отношение на правилата на вътрешния пазар, тъй като те изпълняват задачи от общ интерес, и че следователно правилата, определени от публичните органи за тяхното правилно функциониране, не представляват нетарифни бариери; посочва във връзка с това, че социалните услуги и здравните услуги не са предмет на Директивата за услугите;

34.  Посочва, че доставчиците на услуги в областта на строителството често се сблъскват с някои изисквания, свързани с тяхната организация в държавата им на произход, включително по отношение на организационните схеми за сертифициране, които твърде много усложняват тяхното предлагане на услугите зад граница, като възпрепятстват свободното движение на услуги и специалисти в областта на строителството;

35.  Призовава Комисията да подходи към отстраняването на тези пречки, включително — ако има смисъл — чрез подобряване на взаимното признаване и – ако е целесъобразно — чрез предприемането на законодателни действия; изтъква, че бъдещи действия като предложения паспорт за предоставянето на услуги не следва да водят до допълнителни административни усложнения, а следва да разрешават проблема с НТБ;

36.  Призовава Комисията да обърне внимание на тежестите, свързани с разпокъсаността на банковия сектор в Европа, която създава затруднения за чуждестранните лица, особено чуждестранни МСП, при откриване на банкова сметка в друга държава членка;

37.  Посочва, че много от разпоредбите на държавите членки относно достъпа и упражняването на регулираните професии могат да бъдат непропорционални и протекционистки и следователно могат да създадат излишни регулаторни пречки, които възпрепятстват достъпа до много професии и мобилността на доставчиците на услуги в регулираните професии; признава въпреки това колко е важно гарантирането на справедлива конкуренция, на качество на обучението и на подпомагането на успешни системи за квалификация;

38.  Споделя мнението на Комисията, че системите за дуално обучение трябва да се препоръчват като примери за най-добри практики в рамките на Европейския съюз;

39.  Приветства процеса на взаимна оценка, извършен през последните две години; счита, че процесите на партньорска проверка, които са добре обмислени и насърчават провеждането на откровени разисквания между държавите членки, могат да бъдат ефективно средство за насърчаване на промени; насърчава държавите членки и Комисията да разширят обхвата на тази практика, по-специално, така че да обхване други области на регулирането на единния пазар;

40.  Призовава Комисията да обърне внимание на приоритетите на реформите на държавите членки в областта на професионалните услуги в рамките на европейския семестър и специфичните за всяка държава препоръки за дерегулирането на някои професии в държавите членки;

Единен пазар за търговията на дребно

41.  Подчертава, че партньорската проверка на търговията на дребно, проведена от Комисията в периода 2014—2015 г., която показа, че търговците на дребно често са изправени пред непропорционални и неуместни условия и процедури за работа и установяване в рамките на единния пазар;

42.  Призовава Европейската комисия и държавите членки да ускорят процеса на отключване на потенциала на напълно изградения цифров единен пазар и прилагането на програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

43.  Отбелязва, че някои държави членки въвеждат правила, които са дискриминационни за икономическата дейност в сектора на търговията на дребно или на едро, въз основа на площта, на която се осъществява дейността, размера на предприятието или произхода на капитала, което е в разрез с идеята за единен пазар и принципите на свободна конкуренция и ограничава развитието на пазара на труда;

44.  Посочва, че разпоредби, които налагат ограничения върху търговията на дребно и търговията на едро и които са в противоречие с правото на Съюза и са непропорционални, може да създадат значителни пречки за навлизане на пазара, което да доведе до по-малък брой на новооткрити търговски комплекси за продажба на дребно, като по този начин се възпрепятства конкуренцията и се стига до по-високи цени за потребителите; в тази връзка подчертава, че някои мерки, в това число такси и разходи за провеждане на инспекции, могат да действат като нетарифни бариери, ако не са обосновани с цели на публичната политика; счита, че всички оперативни ограничения, наложени на дейностите за продажба на дребно и на едро, не следва неоправдано или непропорционално да ограничават тези дейности и не трябва да водят до de facto дискриминация между участниците на пазара;

45.  Призовава Комисията да определи най-добрите практики за търговията на дребно, за да гарантира свободното движение на продукти и услуги, като същевременно зачита принципите на пропорционалност и субсидиарност;

46.  Призовава Комисията да извърши анализ на оперативните ограничения по отношение на търговията на дребно и на едро на единния пазар, като представи предложения за реформиране, ако е необходимо, и докладва във връзка с този анализ през пролетта на 2017 г.;

47.  Подчертава, че достъпните, включително във финансово отношение, ефективни и висококачествени доставки на пратки са съществена предпоставка за разцвета на трансграничната електронна търговия в полза на МСП и по-специално на потребителите;

IV.Заключения

48.  Призовава Комисията да представи през 2016 г. цялостен преглед на нетарифните бариери в рамките на единния пазар, както и анализ на средствата за справяне с тях, при ясно разграничаване на НТБ и разпоредбите за пропорционално изпълняването на законната цел на обществената политика на дадена държава членка, в т.ч. амбициозно предложение за премахване на тези НТБ във възможно най-кратък срок, за да се разгъне все още неизползваният потенциал на единния пазар;

49.  Призовава Комисията да започне своевременно разглеждане на политиката и законодателните действия на ЕС в нововъзникващи области, като провежда широка консултация със заинтересованите страни, по-специално МСП, и организациите на гражданското общество;

50.  Призовава Комисията, на първо място да гарантира, че държавите членки спазват съществуващите правила относно единния пазар, вместо да се създават нови, допълнителни законодателни актове относно въпросите, които вече са обхванати от вече съществуващите правила;

51.  Призовава Комисията да задълбочи работата си по изпълнението и принципите, които са в основата на единния пазар; счита, че ранната намеса по отношение на национални мерки или процедури за изпълнение, които представляват необосновани нетарифни бариери, може да бъде ефективна и да бъдат постигнати резултати по-лесно отколкото чрез започване на процедури за нарушение; подчертава въпреки това, че за сериозни или постоянни пропуски или неправилно прилагане на правото на Съюза, Комисията трябва да използва всички налични мерки, включително отдаване на приоритет на производства за установяване на нарушение, за да гарантира пълно прилагане на законодателството на ЕС относно единния пазар;

52.  Изразява съжаление, че достъпът на Европейския парламент до информация, отнасяща се до процедурите, които предшестват производствата за неизпълнение на задължения и до производствата за неизпълнение на задължения, е все още ограничен, и призовава за по-голяма прозрачност в това отношение, като се спазват правилата за поверителност;

53.  Призовава държавите членки да гледат на единния пазар като съвместна инициатива, която изисква съгласувани и колективни действия за подкрепа и която е условие за превръщане на икономиката на ЕС в конкурентоспособна; счита, че тези, които в крайна сметка понасят последствията от необоснованите нетарифни бариери, са потребители, на които се отказва достъп до нови участници в сектора на вътрешния пазар и които се сблъскват с по-високи разходи и по-малък избор; счита, че държавите членки следва да посветят допълнително време на хоризонталните проблеми, предизвикващи тревога във връзка с единния пазар,и на установяването на това кои са областите, изискващи приоритетни действия от една или повече държави членки, за да се запази и доразвива единният пазар;

o
o   o

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 84.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0580.


Стратегията за единния пазар
PDF 649kWORD 208k
Резолюция на Европейския парламент от 26 май 2016 г. относно Стратегията за единния пазар (2015/2354(INI))
P8_TA(2016)0237A8-0171/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавен „Стратегия за цифров единен пазар за Европа – анализ и доказателства“ (SWD(2015)0202),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавен „Доклад относно интеграцията на единния пазар и конкурентоспособността в ЕС и неговите държави членки“ (SWD(2015)0203),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II – Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

—  като взе предвид доклада от 9 май 2010 г. на Марио Монти до председателя на Комисията, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар – в служба на европейската икономика и европейското общество“,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2015 г.,(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа(5),

—  като взе предвид проучването от септември 2014 г., озаглавено „Цената на „отказа от Европа“ в областта на единния пазар“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—  като взе предвид проучването от септември 2015 г., озаглавено „Стратегия за завършване на изграждането на единния пазар: бонусът от три билиона евро“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—  като взе предвид проучването от 20 ноември 2015 г., озаглавено „Последваща оценка на Директивата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки“, възложено от Комисията,

—  като взе предвид проучването от ноември 2014 г., озаглавено „Положението с пазара на мебели в ЕС и възможна инициатива за продуктите на мебелната промишленост“, възложено от Комисията,

—  като взе предвид изданието на онлайн информационното табло за единния пазар от октомври 2015 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0171/2016),

A.  като има предвид, че единният пазар беше и продължава да бъде крайъгълният камък на интеграцията на ЕС и двигателят на устойчивия растеж и на създаването на работни места, като улеснява търговията в ЕС, гарантирайки същевременно силно конкурентна социална пазарна икономика въз основа на член 3, параграф 3 от ДЕС;

Б.  като има предвид, че задълбочаването на развитието на европейския вътрешен пазар продължава да бъде основен икономически въпрос, особено в контекста на развитието на нови технологии, за които е необходим пазар с критична маса, за да се насърчи появата на иновативни и конкурентоспособни участници на световната сцена;

В.  като има предвид, че единният пазар претърпя множество положителни промени през последните години, но можеше да постигне повече в почти всички области — стимулирането на пазар, в който цифровите технологии са водещ фактор, насърчаването на стартиращите предприятия, интегрирането в глобалните вериги на доставки, подобряването на мобилността и на социалните права на работниците и служителите, прилагането на нови стопански модели и осигуряването на пазарни улеснения, стандартизацията и лицензирането на специалисти – ако необоснованите физически, правни и технически пречки бъдат премахнати;

Г.  като има предвид, че според изследванията на Парламента очакваните ползи от завършването на изграждането на единния пазар се оценяват на билиони евро (съответстващи на възможно подобряване на ефективността в размер на 615 милиарда евро годишно); като има предвид, че разпокъсаността на единния пазар е една от основните пречки пред увеличаването на структурния икономически растеж;

Д.  като има предвид, че е необходимо да се възприеме един наистина стратегически подход за по-нататъшната интеграция на единния пазар; като има предвид също така, че отговорът на предизвикателствата, пред които сме изправени, следва да има колкото политически, толкова и технически характер, по-специално в случая на необоснованите нетарифни пречки в рамките на единния пазар;

Е.  като има предвид, че ЕС следва да се стреми към изграждането на истински единен пазар и да го разглежда като благо, което е общо за всички граждани, работници и служители, икономически оператори и държави членки; като има предвид също така, че единният пазар ще разкрие своя пълен потенциал само ако има пълната подкрепа на всички държави членки, които си сътрудничат помежду си;

Ж.  като има предвид, че правилата и действията на равнището на ЕС следва да бъдат интегрирани в рамките на единна стратегическа визия и следователно да бъдат съгласувани помежду си, а не да си противоречат; като има предвид, че държавите членки трябва да се въздържат от дискриминационни мерки, като например търговски и данъчни закони, които засягат само някои сектори или стопански модели и нарушават конкуренцията, като по този начин затрудняват установяването на дружествата в дадена държава членка, което съставлява явно нарушение на принципите на вътрешния пазар;

З.  като има предвид, че единният пазар не трябва да се разглежда отделно от останалите хоризонтални области на политиката, по-специално цифровия единен пазар, здравеопазването, социалната закрила и защитата на потребителите, трудовото право и мобилността на гражданите, околната среда, устойчивото развитие, енергетиката, транспорта и външните политики;

И.  като има предвид, че завършването на изграждането на единния пазар в сектора на производството и услугите и премахването на пречките е първостепенен приоритет, който изисква ускорен подход от страна на държавите членки и на институциите на ЕС;

Й.  като има предвид, че пречките в рамките на вътрешния пазар водят до по-малък избор и до по-скъпи продукти и услуги за потребителите;

К.  като има предвид, че социалните предприятия не са признати в достатъчна степен на европейско равнище; като има предвид също така, че повечето от тези предприятия не са признати в правна рамка на европейско равнище, а само на национално равнище в някои държави членки под различни правни форми; като има предвид, че тази липса на правна рамка на ЕС възпрепятства капацитета на такива предприятия за трансгранична дейност в рамките на вътрешния пазар;

Л.  като има предвид, че фалшифицирането е сериозна заплаха за общественото здраве и обществената безопасност и че общата стойност на трафика на фалшиви стоки се увеличи значително през последните години, което задълбочи разрушителното въздействие на фалшифицирането върху иновациите, заетостта и репутацията на европейските дружества;

М.  като има предвид, че създаването на единен капиталов пазар ще насърчи по-голямо трансгранично споделяне на риска и по-голяма ликвидност на пазарите;

Н.  като има предвид, че обобщаващият доклад от консултацията на Комисията относно блокирането на географски принцип разкрива силната подкрепа на потребителите за законодателни мерки срещу блокирането на географски принцип;

О.  като има предвид, че икономическите последици от финансовата криза все още не са преодолени, а в няколко държави членки БВП продължава да бъде под равнището от 2008 г.;

П.  като има предвид, че единният пазар се характеризира с трайно високи равнища на безработица; като има предвид, че с финансовата криза броят на безработните се увеличи с над шест милиона; като има предвид, че в края на 2015 г. повече от 22 милиона души в Съюза са били без работа;

Цели на политиката

1.  Подкрепя общите цели на стратегията за единния пазар на стоки и услуги на Комисията „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ и оценява нейните действия в основни области за освобождаване на пълните възможности на единния пазар в полза на потребителите, работниците, служителите и предприятията, и особено стартиращите предприятия, за увеличаване на броя на устойчивите работни места и за разрастване и развитие на малките и средните предприятия (МСП); насърчава Комисията да разработи хоризонтални политики с оглед на постигането на по-справедлив и по-конкурентоспособен единен пазар в съответствие с дял ІІ от ДФЕС относно разпоредбите с общо приложение;

2.  Отбелязва, че установяването на вътрешния пазар, в чиито рамки ще бъде гарантирано свободното движение на стоки, хора, услуги и капитал, е основна цел на Съюза;

3.  Приветства факта, че стратегията има за цел да допълни усилията, полагани в други области; счита, че като подобрява вече предприетите инициативи, стратегията разполага с добри възможности да спомогне за осигуряването на икономически просперитет, за увеличаване на създаването на устойчиви работни места и растеж, за подобряване на благосъстоянието на европейците чрез конкретни мерки, за привличане на инвестиции в Европейския съюз и за повишаване на конкурентоспособността в световен мащаб на европейските предприятия; подчертава обаче необходимостта от избягване на непоследователност и припокриване между различните инициативи при изпълнението на тази стратегия; подчертава, че предложенията следва да се основават на доказателства и да бъдат в съответствие с принципите за по-добро законотворчество;

4.  Подчертава неотложната необходимост от премахване на необоснованите пречки от единния пазар с цел бързо да се постигнат конкретни резултати по отношение на конкурентоспособността, устойчивия растеж, научните изследвания, иновациите, създаването на работни места, потребителския избор и новите стопански модели; счита, че за да бъдат постигнати тези цели, следва да се полагат усилия за по-съществена хармонизация на законодателството, където това е необходимо и целесъобразно, като същевременно се поддържа най-високото възможно равнище на защита на потребителите, и да се предприемат подходящи действия за премахване на необоснованите пречки, създавани от държавите членки;

5.  Счита, че междинният преглед на стратегията на ЕС за 2020 г. следва да установи амбициозни цели за постигането на социална пазарна икономика с висока конкурентоспособност и устойчив растеж до 2020 г.; подчертава, че единният пазар следва да заема централно място при постигането на тази цел;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да прилагат по новаторски начин законодателството относно единния пазар; подчертава големите възможности на трудоемките сектори, като търговията на дребно и сектора на хотелиерството, за създаването на работни места, постигането на интеграция и справянето с младежката безработица;

7.  Счита, че докладът „Монти“ от 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“, следва да се приложи изцяло и да се взема под внимание при работата по стратегията за единния пазар;

8.  Подчертава, че стратегията за единния пазар не трябва да пренебрегва възможностите на промишления сектор за пораждане на устойчив растеж и създаване на качествена заетост в Европа;

9.  Счита, че вътрешното търсене — и особено подобряването на покупателната способност, приемането на новаторски мерки и инвестициите в зелената икономика — е от съществено значение за пълноценното използване на възможностите на единния пазар и за насърчаването на устойчив растеж;

Модерен и по-иновативен единен пазар

10.  Приветства факта, че стратегията поставя акцент върху аспектите, насочени към подпомагане на предприятията, и по-специално МСП, микропредприятията и стартиращите предприятия, за разрастване на тяхната дейност, растеж и оставане в рамките на единния пазар, като по този начин се улесняват иновациите и създаването на работни места в тях; подчертава, че всички инициативи, насочени към МСП и стартиращите предприятия, се нуждаят от спешни действия и следва да бъдат разглеждани като приоритетни, но припомня, че тези инициативи не следва да дават възможност на непочтените предприятия да заобикалят действащите правила, да понижават стандартите за работниците и потребителите, да увеличават риска от корпоративни измами, престъпна дейност и дружества „пощенски кутии“;

11.  Счита, че стратегията може да предложи нови възможности на МСП, които са гръбнакът на икономиките на ЕС, и на микропредприятията и иновативните стартиращи предприятия; счита, че развитието на подходяща стопанска среда чрез подобряване на рамките на частния рисков капитал за МСП, улесняване на достъпа до кредитиране, създаване на солидно законодателство и пълно прилагане на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ навсякъде в единния пазар е от решаващо значение и би могло да подкрепи растежа и създаването на работни места;

12.  Счита, че намаляването на административната тежест и на разходите за привеждане в съответствие на предприятията, и по-специално МСП, и отмяната на ненужното законодателство, като едновременно с това продължи да се осигурява прилагането на високи стандарти за защита на потребителите, работниците, служителите и здравето и за опазване на околната среда, са от основно значение за постигане на целите на стратегията;

13.  Счита, че е необходимо да се разгледа набор от възможни обективни критерии и показатели за определяне на „иновативните“ стартиращи предприятия, МСП и социалните предприятия, които могат да бъдат използвани като отправна точка за приемането на съответни мерки; призовава Комисията да предложи такива критерии и показатели;

14.  Подчертава, че е необходимо да се насърчават социалните предприятия в рамките на политиките относно вътрешния пазар, като се има предвид, че в ЕС има около два милиона социални предприятия, които съставляват приблизително 10 – 12% от общия брой европейски предприятия; подчертава освен това, че социалната икономика бързо се разраства, осигурява качествени продукти и услуги и създава висококачествени работни места;

15.  Призовава Комисията да изиска от платформата на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) да разгледа пречките пред иновациите и да предложи, в допълнение към предложението за създаване на Европейски съвет по иновациите, начини за тяхното ограничаване или премахване; подчертава, че този процес не следва да води до по-ниски стандарти в областта на заетостта, защитата на потребителите и околната среда; счита, че за да се гарантира по-добро законотворчество, действащото законодателство следва да бъде преразгледано и ако е необходимо, опростено, за да бъде приведено в съответствие с преследваните цели, докато цялото ново законодателство следва по подразбиране да бъде приложимо и в бъдеще и цифрово и да спазва принципа „Мисли първо за малките предприятия!“;

16.  Като има предвид, че доброто законотворчество може да бъде от полза както за предприятията, така и за работниците и служителите, и да помогне за насърчаването на икономическия растеж и за създаването на качествени работни места в рамките на единния пазар; отбелязва програмата за по-добро законотворчество на Комисията, включваща по-активното участие на заинтересованите лица с помощта на платформата REFIT, например, и по-задълбочени оценки на въздействието; подчертава необходимостта да се оценява не само краткосрочното въздействие, но и дългосрочната стойност на законодателството и последиците от липсата на законодателство; счита, че по-доброто, по-ефективно и опростено законодателство ще намали административната тежест и ще стимулира растежа и създаването на работни места, като същевременно ще продължи да осигурява прилагането на високи стандарти за защита на потребителите, работниците, служителите и здравето и за опазване на околната среда;

17.  Счита, че за да продължи развитието на единния пазар, е необходимо да се премахнат пречките пред търговията между държавите членки; подкрепя Европейската декларация относно конкурентоспособността от февруари 2016 г., и по-специално ангажимента за опростяване на регулаторната рамка и за намаляване на тежестта, за повече усилия с цел намаляване на цялостната тежест на нормативната уредба на ЕС, особено за МСП и микропредприятията, и за установяване, където това е възможно, на цели за намаляване на тежестта в конкретни сектори; препоръчва работата по установяване на тези цели за намаляване на тежестта да започне незабавно;

18.  Счита, че за да се постигнат целите на единния пазар, за да се поражда растеж и за да се създават работни места, ЕС трябва да повиши конкурентоспособността в духа на Декларацията на Европейския съвет относно конкурентоспособността;

19.  Приветства решимостта на Комисията да се преодолее липсата на данъчна координация в рамките на ЕС, и по-специално трудностите, пред които са изправени МСП в резултат на сложността на различаващите се национални разпоредби относно данъка върху добавената стойност (ДДС); изразява пълна подкрепа за Комисията, що се отнася до реформата на ДДС; призовава Комисията да обмисли по какъв начин новите правила относно мястото на доставка за ДДС върху цифровите услуги могат да бъдат изменени, така че да се вземат под внимание специфичните потребности на малките предприятия и микропредприятията; призовава Комисията да прецени доколко е осъществимо едно по-задълбочено координиране и по-специално, да направи оценка на възможността за прилагането на опростен ДДС (за една и съща категория стоки) в сектора на електронната търговия;

20.  Подкрепя усилията на Комисията да осигури данъчна справедливост в Европейския съюз и да се бори с агресивното данъчно планиране и с практиките на избягване на данъчно облагане; призовава Комисията да съсредоточи вниманието си върху работата по въвеждането на изискване за отчитане по държави за транснационалните корпорации;

21.  Обръща внимание на трудностите, пред които са изправени предприятията, и по-специално МСП и стартиращите предприятия, при набавянето на финансиране; подчертава, че разликите във външни фактори, като например лесния достъп до кредити, данъчните режими и трудовото законодателство, поставят някои МСП в неблагоприятно положение спрямо други предприятия; призовава Комисията, като продължава да предоставя на тези предприятия ценна подкрепа чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и програми като „Хоризонт 2020“, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) и европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), да проучи начините за допълнително улесняване на достъпа до тях и до други програми и инструменти, особено за микропредприятията, например чрез намаляване на поканите за кандидатстване до периоди от по шест месеца, допълнително опростяване на съответните процедури и повишаване на видимостта на европейското финансиране; приветства намерението на Комисията да използва средствата по програмата COSME за финансиране на информационни кампании, насочени към иновативни новосъздадени МСП; призовава в тези кампании да бъдат включвани всички регионални и местни органи, отговарящи за подпомагането на предприятията, и особено на тези, които участват в мрежата „Enterprise Europe“; счита, че опростяването е основен фактор за осигуряването на достъп на МСП и на стартиращите предприятия до финансиране; призовава Комисията да създаде условия за безпрепятствено колективно финансиране през границите;

22.  Призовава Комисията да разгледа възможността за укрепване на мрежата на представителите на МСП чрез предприемане на поредица от действия – като същевременно се избягва въвеждането на допълнителна бюрокрация – за подобряване на осведомеността за този инструмент и на неговата видимост сред МСП, за засилване на обмена между всеки национален представител на МСП и съответните представители на МСП и за представяне на дейностите на Мрежата на Парламента веднъж годишно;

23.  Отбелязва, че въпреки факта, че Европейският парламент прие Директивата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки през февруари 2011 г., всяка година в Европа хиляди МСП и стартиращи предприятия изпадат в неплатежоспособност, докато чакат плащанията по своите фактури, включително от държавните администрации; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за улесняване на прилагането и изпълнението на Директивата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки; призовава освен това държавите членки да разгледат, в случай на незадоволително изпълнение на Директивата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, форми на адекватна компенсация за дружества, на които дадена държавна администрация дължи пари, така че те да не бъдат принуждавани да обявяват несъстоятелност поради тази причина;

24.  Оценява законодателната инициатива относно несъстоятелността на предприятията, включително ранното преструктуриране и втория шанс, благодарение на която държавите членки ще могат да осигурят регулаторна среда, която допуска възможността за неуспех и насърчава иновациите, но посочва, че разходите и последствията за дружествата в затруднение засягат не само собственика и акционерите на дружеството, а и неговите кредитори, служители и данъкоплатците; призовава Комисията да гарантира, че тази инициатива ще хармонизира производствата по несъстоятелност в целия ЕС и ще намали продължителността на производствата и свързаните с тях разходи;

25.  Изразява съжаление, че Комисията не е подчертала в достатъчна степен специфичната роля на традиционното производство на занаятчиите и МСП като важен принос както към конкурентоспособността, така и към икономическата стабилност в Европа; насърчава Комисията да използва пълноценно възможностите на цифровизацията и иновациите на производствения сектор, по-специално за микро- и малките производители и стартиращите предприятия, както и за по-слабо индустриализираните региони, за да спомогне за намаляване на регионалните различия и за съживяване на местните икономики; счита, че по-силната политика относно МСП и занаятите трябва да бъде изведена на предно място като един от най-важните приоритети на всички европейски институции и държави членки през следващите години;

26.  Приветства единния цифров портал на Комисията, който следва да се основава на съществуващите единни звена за контакт, създадени в рамките на Директивата за услугите, и да свърже тези звена с други сходни мрежи на единния пазар; призовава Комисията да проучи всички възможности за най-добро използване на единния цифров портал, така че да помага на европейските стартиращи предприятия да се разрастват в цяла Европа и да се интернационализират, като предоставя точна и ясна информация на различни езици относно всички процедури и формалности, които са необходими за извършване на дейност на национално равнище или в друга държава от ЕС; настоятелно призовава Комисията да създаде единно звено за контакт за предприятията и потребителите за цялата информация във връзка с единния пазар, подпомагането и решаването на проблеми, също както и за процедурите на национално равнище и на равнището на ЕС, които са необходими за извършване на трансгранична дейност в ЕС; настоятелно призовава Комисията да се увери, че те се прилагат бързо;

27.  Отбелязва, че дружествата, особено МПС, или не са запознати с приложимите в други държави членки правила, или се затрудняват с намирането и разбирането на информацията относно приложимите към тяхната дейност правила и процедури; призовава Комисията да свърже различните портали, точки за достъп и информационни уебсайтове в единен портал, който да осигурява на МСП и на стартиращите предприятия лесна за използване информация, така че те да могат да вземат добре информирани решения и да спестяват време и разходи;

28.  Призовава Комисията да развие единните звена за контакт от регулаторен портал в система на пълноценни онлайн бизнес портали, които насърчават редовния обмен на информация от и между представители на деловите среди и помагат на националните предприятия и на гражданите да упражняват дейността си на конкурентни начала в други държави – членки на ЕС;

29.  Припомня колко е важно укрепването и рационализирането на съществуващите инструменти за МСП на единния пазар с оглед на опростяване на тяхното трансгранично разрастване; призовава настоятелно Комисията и държавите членки да поставят по-силен акцент върху рационализирането и усъвършенстването на звената за контакт относно продуктите и на единните звена за контакт;

30.  Припомня, че е наложително да се осигури на потребителите еднакво ниво на защита онлайн и офлайн; подчертава необходимостта всички стопански субекти, осъществяващи дейност онлайн и офлайн в рамките на единния пазар, да предприемат всички разумни и подходящи мерки за борба срещу фалшифицирането с цел да се гарантира защитата на потребителите и безопасността на продуктите;

31.  Подчертава, че икономиката на споделянето се развива бързо и че като променя начина, по който много услуги и активи се предоставят и потребяват, тя може да насочва иновациите и е способна да създава допълнителни ползи и възможности за дружествата и потребителите на единния пазар; подчертава икономическите и социалните ползи и предизвикателства и ползите и предизвикателствата за околната среда, свързани с икономиката на споделянето; призовава Комисията да координира усилията на държавите членки за намиране на краткосрочни или дългосрочни законодателни решения по отношение на икономиката на споделянето; призовава Комисията и държавите членки да изготвят предложения с цел предотвратяване на злоупотреби в областта на заетостта и данъчното облагане в рамките на икономиката на споделянето;

32.  Приветства обявената от Комисията инициатива относно икономиката на споделянето и нейното намерение да обърне внимание на предприятията, установени в тази сфера, и да поясни посредством насоки взаимодействието между разпоредбите на действащото законодателство на ЕС за прилагането и функционирането на стопанските модели на икономиката на споделянето; счита, че регулаторната намеса в тази област следва да се характеризира с гъвкавост, която да създава условия за своевременно адаптиране и прилагане на правилата в този бързо развиващ се сектор, който се нуждае от бързи и ефективни промени; подчертава, че съществуващите стандарти за защита на потребителите трябва също така да бъдат прилагани и упражнявани в цифровата икономика; призовава Комисията да гарантира възможно най-добрите условия с цел развитието и разцвета на икономиката на споделянето;

33.  Подчертава, че новите защитни елементи, които икономиката на споделянето осигурява, като сигурност на плащанията, геопозициониране и застраховане, дават повече права на потребителите и следователно изискват да се направи оценка в кои случаи средствата за последваща защита биха могли да се окажат по-ефективни от предварителното регулиране; призовава Комисията допълнително да насърчава публично-частното сътрудничество с цел да се преодолеят съществуващите пречки в икономиката на споделянето, и по-специално пред засиленото използване на цифрова самоличност за изграждане на доверие у потребителите в онлайн сделките, пред развитието на цифрови решения за плащането на данъци, пред предоставянето на трансгранични застрахователни схеми и пред модернизирането на законодателството в областта на заетостта;

34.  Счита, че в икономиката на споделянето следва да се насърчават развитието на нови стопански модели, иновативните услуги и временното ползване на активи само че, по възможност, въз основа на сходни правила за сходни услуги с оглед на запазване на високото качество на услугите, независимо от начина, по който са организирани достъпът до тях и тяхното предоставяне, и на гарантиране на еднакви условия на конкуренция и на безопасността на потребителите, като същевременно се избягва разпокъсване, което би възпрепятствало развитието на нови стопански модели; счита, че по отношение на икономиката на споделянето може да се предприеме единствено подход на единния пазар, тъй като разпокъсаността на единния пазар посредством местни или национални правила не допуска европейските дружества от икономиката на споделянето да разширят дейността си на европейско равнище;

35.  Обръща внимание на важната роля на техническите стандарти на ЕС за иновациите, конкурентоспособността и напредъка в рамките на единния пазар; счита, че трябва да бъдат предприети своевременни действия за разработване на високи стандарти на ЕС за качество, оперативна съвместимост и безопасност в подкрепа на промишлената политика на ЕС, както и че тези стандарти следва да бъдат популяризирани и на международно равнище; призовава Комисията да подкрепя и укрепва стандартите на ЕС, както вече е предвидено в Регламент (ЕС) № 1025/2012, и да повиши ефикасността и целесъобразността на рамката за стандартизация, включително като се възползва от възможностите, предлагани от международните търговски преговори; подчертава, че стандартите следва да бъдат създавани по пазарно ориентиран, открит, приобщаващ и конкурентен начин, за да бъдат лесно приложими за МСП и да се избягва рискът от затворени вериги на стойността, като все пак се избягват закъснения при публикуването им;

36.  Подчертава важната роля на системата за стандартизация за свободното движение на продукти и все повече – на услуги; отбелязва, че доброволното използване на стандартите допринесе за генерирането на между 0,3 и 1% от БВП в Европа и оказва благоприятно влияние върху производителността на труда;

37.  Припомня, че по-голямата част от стандартите се разработват в отговор на установена от промишлеността потребност, като се следва подход отдолу-нагоре с цел гарантиране на целесъобразността на стандартите спрямо пазара; подкрепя ангажимента, включен в стратегията за единния пазар, да се гарантира, че Европа запазва водещата си позиция по отношение на разработването на стандарти в световен мащаб; насърчава развитието на стандартизация, която да бъде съвместима с един международен подход чрез разработването на глобални международни стандарти или чрез признаването на еквивалентни международни стандарти, по целесъобразност; отбелязва намерението за създаване на рамка и приоритети за дейностите по стандартизация в рамките на съвместна инициатива за стандартизация; призовава Комисията да гарантира, че съвместната инициатива продължава да следва ориентирана отдолу-нагоре и установена от промишлеността потребност, като по този начин дава приоритет на и изготвя само стандарти, които отговарят на установените потребности и показват целесъобразност спрямо пазара, без да се стига до разработването на ненужни стандарти или до изисквания, които противоречат на други свързани стандарти, които се въвеждат;

38.  Отбелязва, че предложението за съвместна инициатива за европейска стандартизация ще се основава на независим преглед на европейската система за стандартизация, и подкрепя целта за европейска стандартизационна общност, с цел развитие на дейности, които ще подобрят системата като цяло, като се включат препоръки за приобщаване и подкрепа за конкурентоспособността на европейските предприятия;

39.  Призовава Комисията в своя ангажимент към европейските организации по стандартизация да им оказва подкрепа и да подпомага техните национални партньори в усилията им за повишаване на участието на МСП както в самия процес на разработване на стандарти, така и при внедряването на вече готовите стандарти; насърчава освен това Комисията да работи в тясно сътрудничество с европейските организации по стандартизация, националните органи за стандартизация и други структури за повишаване на прозрачността на процеса, свързан със стандартите, в изпълнение на ангажиментите, съдържащи се в работната програма за европейска стандартизация за 2016 г. и в основния регламент;

40.  Счита, че съвместните инициативи следва да бъдат насочени към непрекъснато подобряване на практиките на работа, по-специално чрез създаването на процедури за преглед на състава на техническите комитети и мерки за насърчаване на откритост и приобщаване, даващи възможност на широк кръг от заинтересовани страни да допринасят за разискванията в техническите комитети;

41.  Счита, че един по-прозрачен и достъпен механизъм за обжалване ще спомогне за изграждането на доверие и за подобряване на процесите за определяне на стандарти; счита, че когато един стандарт е поискан от Комисията след приемането на законодателство от Европейския съюз, компетентната комисия на Парламента може евентуално да играе роля при провеждането на обществен контрол и дебат като част от този процес преди вземането на решение за отправяне на официално възражение, ако това е целесъобразно; подчертава, че при определяне на исканията за стандартизация, които ще бъдат отправени към органите по стандартизация, следва да бъдат включени принципите на пропорционалност и подход, основан на риска;

42.  Счита, че повишаването на обществената осведоменост за предложените стандарти под формата на проект преди окончателното одобрение може да повиши отговорността и прозрачността и да осигури по-надежден процес, в съответствие със съществуващите най-добри практики на европейската общност по стандартизация;

43.  Приканва Комисията да докладва на Парламента до края на 2016 г. за резултатите от прилагането на съвместната инициатива за европейска стандартизация, както и за напредъка, който е постигнат в сътрудничество с европейската общност по стандартизация по отношение на препоръките, съдържащи се в годишната работна програма на Съюза за 2016 г.;

44.  Призовава Комисията, в качеството ѝ на орган, отговарящ за конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, да осигури, в сътрудничество с националните органи за надзор, еднакви условия на конкуренция между конкурентите, които осъществяват дейност на пазара;

45.  Приветства последните инициативи за по-ефикасни и прозрачни обществени поръчки посредством по-добро използване на данните за процедурите по възлагане на обществени поръчки и по-засилено доброволно оценяване на възлагането при определени широкомащабни инфраструктурни проекти; призовава държавите членки да си сътрудничат с Комисията при прилагането на тези инициативи;

46.  Изразява надежда, че Комисията ще продължи процеса на реформиране на системата за възлагане на обществени поръчки, чието начало постави с директивите от 2014 г., като напредва в посока към все по-точно насочвано търсене в областта на възлагането на обществени поръчки, с цел да се стимулират технологичните иновации и енергийната ефективност;

47.  Отбелязва, че новият режим за обществените поръчки от 2014 г. е по-малко тромав и включва по-гъвкави правила с цел по-добро обслужване на другите политики в обществения сектор, както и на държавите членки и на местните специализирани предприятия; отбелязва, че при обществените поръчки все още е налице значителна неефективност в различните държави членки, която ограничава трансграничното разрастване и растежа в рамките на националните пазари;

48.  Приветства по принцип обявените от Комисията инициативи за увеличаване на прозрачността, ефикасността и отговорността при възлагането на обществени поръчки; подчертава при все това, че изпълнението и прилагането на новите директиви на ЕС следва да има приоритет пред въвеждането на нови инструменти като регистъра на договорите; подчертава във връзка с това, че евентуалните инструменти за анализ на данни не трябва да водят до нови или допълнителни изисквания за докладване; припомня, че механизмът за предварителна оценка следва да бъде изцяло доброволен за големите инфраструктурни проекти;

49.  Подчертава необходимостта от изцяло електронна система за обществени поръчки; изтъква необходимостта от бързо и пълно прилагане на Директивата за обществените поръчки в нейната цялост; подчертава необходимостта от по-широко използване на електронните обществени поръчки с цел отваряне на пазарите за МСП;

50.  Подчертава значението на единния патент; подкрепя намерението на Комисията да премахне несигурността по отношение на това как единният патент ще съществува едновременно с националните сертификати и сертификатите за допълнителна закрила, както и евентуалното създаване на единен сертификат за допълнителна закрила, като същевременно се вземат предвид общественото здраве и интересите на пациентите;

51.  Настоятелно призовава Комисията да въведе и да приложи до 2019 г. освобождаване на производството от действието на сертификатите за допълнителна закрила с цел повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост за генерични и биоподобни лекарства в световен мащаб, както и с цел запазване и създаване на допълнителни работни места и растеж в ЕС, без да се засягат изключителните търговски права, предоставени съобразно режима на сертификатите за допълнителна закрила на защитени пазари; счита, че такива разпоредби могат да окажат положително въздействие върху достъпа до висококачествени лекарства в развиващите се и в най-слабо развитите страни и да спомогнат за избягване на изнасянето на производства;

52.  Призовава за мерки за улесняване на достъпа до патентната система в Европа за всички микропредприятия, МСП и стартиращи предприятия, които желаят да използват европейския патент с единно действие при обновяването на своите продукти и процеси, включително чрез намаляване на таксите за заявка и поддържане и оказване на помощ за превод; подчертава значението както на съществените за някои стандарти патенти, така и на иновативните отворени лицензионни решения, които понякога са по-подходящи за подкрепа на иновациите; подчертава значението на споразуменията за лицензиране на патенти, при ограниченията на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, основани на справедливи, приемливи и недискриминационни условия (условия FRAND), с цел да се запазят стимулите за научноизследователската и развойна дейност и стандартизацията, да се насърчават иновациите и да се осигурят справедливи условия на лицензиране;

53.  Призовава Комисията да представи незабавно законодателно предложение за създаването на единна европейска система за защитата на географските указания за неселскостопански продукти в ЕС, за което Парламентът вече отправи призив, с цел да се създаде единна европейска система и по този начин да се сложи край на незадоволителната и силно разпокъсана ситуация в Европа и да се предложат множество най-разнообразни положителни ефекти за гражданите, потребителите, производителите и цялата европейска икономическа и социална структура; изтъква, че такъв инструмент ясно ще подчертае добавената стойност на много местни продукти, с очевидни ползи за съответните производители и региони, както и по отношение на информираността на потребителите;

54.  Отбелязва, че възможностите на публично-частните партньорства все още не се използват пълноценно в голяма част от държавите – членки на ЕС; призовава за хармонизация на рамковите правила на държавите членки за публично-частните партньорства, за разпространението на най-добри практики и за насърчаването на този модел;

55.  Призовава държавите членки да създадат структури, които да консултират и подпомагат трансграничните работници и служители по отношение на икономическите и социалните последствия от работа в друга държава членка;

56.  Отбелязва, че задълбочаването на развитието на единния пазар и на цифровия единен пазар може да създаде нови възможности и предизвикателства и ще повдигне въпроси относно уменията, новите форми на заетост, финансовите структури, социалната закрила, а също така и здравословните и безопасни условия на труд, всеки от които трябва да бъде разгледан и да носи ползи еднакво за работниците, служителите, предприятията и потребителите;

57.  Изразява съжаление, че стратегията не отделя особено внимание на несъответствието на уменията, което продължава да бъде пречка за растежа на единния пазар; отбелязва със загриженост, че между 40 и 47% от населението на ЕС е с недостатъчно умения в областта на цифровите технологии и че търсенето на работна ръка с такива умения нараства с 4% на година, докато публичните разходи за образование намаляха с 3,2% от 2010 г. до днес, което е заплаха за конкурентната позиция на ЕС в средносрочен план и за пригодността за заетост на неговата работна сила; насърчава държавите членки да инвестират в обучение и умения, свързани с цифровите технологии;

58.  Отбелязва целите на пакета за трудова мобилност да допринесе за по-задълбочен и по-справедлив единен пазар; подчертава обаче, че е важно да се гарантира, че съдържащите се в пакета мерки са пропорционални и вземат предвид последствията от високата мобилност към определени региони;

59.  Изтъква подкрепата на Комисията за системите за дуално образование, което в допълнение към улесняването на личното развитие може да спомогне за привеждането на уменията и квалификацията на европейските работници и служители в по-голямо съответствие с действителните потребности на пазара на труда; подчертава, че е важно да се гарантира, че стратегията не вреди по никакъв начин на системите за дуално образование, като същевременно се осигурява качеството на чиракуването, и по-специално защита на заетостта; подчертава важната роля на социалните партньори за развитието на системите за дуално образование; счита, че въпреки че дадена система за дуално образование в конкретна държава членка не може просто да бъде копирана в друга държава членка, би следвало в Европа да се отделя специално внимание на силната зависимост между дуалното образование и младежката заетост;

60.  Подкрепя мерките, благоприятстващи превъзмогването на пропуските в законодателството на ЕС за борба срещу дискриминацията във връзка със заетостта, особено по отношение на хората с увреждания; подкрепя освен това незабавното прилагане на Директива 2000/78/ЕО на Съвета относно равното третиране в областта на заетостта и професиите;

61.  Приветства създаването на платформа за борба срещу недекларирания труд и насърчава държавите членки и социалните партньори да участват пълноценно в нея, за да се предприемат по-ефикасни действия срещу недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост;

62.  Настоява, че за да се използва възможността, която предоставя цифровизацията на работните места, е необходимо да се създадат сигурни договорености за гъвкаво работно време, стабилни условия на труд и да се улесни „интелигентният труд“, за да се повиши производителността и да се подобри равновесието между професионалния и личния живот; подчертава във връзка с това значението на изграждането на цифрова инфраструктура в селските райони, за да се извлече полза от многобройните възможности, предлагани от програмата в областта на цифровите технологии, като например дистанционната работа;

63.  Изтъква значението на силните и независими социални партньори и на ефективния социален диалог; подчертава необходимостта да се привлекат, по целесъобразност, социалните партньори за участие в разискванията относно възможните реформи на национално равнище в сферата на регламентираните професии;

64.  Подчертава, че е важно да се провежда социален диалог относно възможностите и промените, които ще внесе единният пазар в сферата на заетостта;

По-задълбочено развитие на единния пазар

65.  Призовава Комисията да задълбочи работата си във връзка с прилагането; подчертава, че редица мерки вече са приети, но все още не се прилагат правилно, като по този начин се подкопават еднаквите условия в рамките на единния пазар; изтъква освен това, че съгласно данните, предоставени от Комисията в средата на 2015 г., има около 1090 неприключени производства за установяване на неизпълнение на задължения в областта на единния пазар; призовава Комисията, с оглед на подобреното транспониране, прилагане и изпълнение на законодателството относно единния пазар, да гарантира, че административната координация, сътрудничеството и правоприлагането са приоритет на всички равнища (ЕС и между държавите членки и националните, регионалните и местните органи), като предприеме целенасочени действия за прилагане въз основа на прозрачни и обективни критерии, гарантирайки разрешаването на икономически най-значимите случаи на необосновани или непропорционални пречки; счита, че по отношение на националните мерки или изпълнението ранната намеса може да бъде по-ефективна и могат да се постигнат по-добри резултати, отколкото чрез производствата за установяване на нарушение; подчертава въпреки това, че ако процедурата за ранна намеса не даде резултати, Комисията трябва да използва всички налични мерки, включително производствата за установяване на нарушение, за да осигури пълното прилагане на законодателството относно единния пазар;

66.  Приветства намерението в стратегията да се създаде култура на спазване на правилата и на постоянна нулева толерантност спрямо нарушенията на разпоредбите за единния пазар; призовава Комисията и държавите членки да проучат дали правомощията на Комисията за прилагане на производствата за установяване на нарушение не следва да бъдат приведени в съответствие с нейните правомощия по отношение на политиката в областта на конкуренцията;

67.  Призовава Комисията да продължи да подкрепя държавите членки при развитието на стабилна култура на спазване и прилагане, включително чрез насърчаване и разширяване на Информационната система за вътрешния пазар, разработване на планове за изпълнение за ново законодателство с голяма важност, организиране на диалози за съответствието с държавите членки и обучения за държавни служители, които отговарят за изпълнението, и насърчаване на по-ефективна координация между националните регулаторни органи; призовава държавите членки да се ангажират изцяло с изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС и да прилагат принципа на взаимно признаване; подчертава, че правилното прилагане и по-доброто законотворчество са от първостепенно значение предвид разпокъсаността на единния пазар, която ограничава икономическата дейност и избора на потребителите, и следва да обхващат всички стопански сектори и да се прилагат за действащото и бъдещото законодателство;

68.  Призовава Комисията и държавите членки да анализират ненужните ограничения в рамките на единния пазар, които не са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, да предложат идеи за преодоляване на тези предизвикателства, когато това е необходимо, и да докладват за това през 2017 г.;

69.  Призовава държавите членки да транспонират правилата за вътрешния пазар по съгласуван и последователен начин и да приложат изцяло и точно правилата и законодателството за вътрешния пазар; подчертава факта, че изискванията за допълнителни изпитвания и регистрации, непризнаването на удостоверения и стандарти, териториалните ограничения на предлагането и други подобни мерки пораждат допълнителни разходи за потребителите и търговците на дребно, като по този начин лишават европейските граждани от пълните преимущества на единния пазар; призовава също така Комисията, с цел постигане на по-добро управление, да провежда адекватна политика по отношение на държавите членки, които не прилагат надлежно правилата на вътрешния пазар, като започва, по целесъобразност, производства за установяване на нарушение на задължения и ускорява тези производства посредством ускорен подход;

70.  Отбелязва неотложната необходимост от последователно и единно изпълнение и правилно прилагане на правилата на ЕС в съчетание с редовен мониторинг и оценка въз основа на качествени и количествени показатели, сравнителен анализ и споделяне на най-добри практики, за да се постигне по-хомогенно прилагане на действащото законодателство относно единния пазар; припомня следователно необходимостта от пълно и цялостно транспониране и прилагане на европейските правила относно функционирането на единния пазар във всички държави членки;

71.  Призовава Комисията да увеличи усилията си за идентифициране на евентуални нарушения на правото на ЕС от държавите членки още на ранен етап и да заеме твърда позиция срещу евентуални законодателни мерки, приети или в процес на разглеждане от националните парламенти, които биха могли да засилят разпокъсаността на единния пазар;

72.  Подчертава, че ангажираността и готовността на държавите членки да изпълняват и прилагат правилно правото на ЕС са от първостепенно значение за успеха на единния пазар; призовава държавите членки да премахнат необоснованите и непропорционалните пречки пред единния пазар и да се въздържат от дискриминационни и протекционистки мерки за стимулиране на заетостта, растежа и конкурентоспособността;

73.  Отбелязва, че държавите членки играят решаваща роля за доброто управление и правилното функциониране на единния пазар и че следователно те трябва да се ангажират съвместно и проактивно с развитието на единния пазар и с неговото управление, пораждайки нов политически тласък чрез консолидирани доклади за състоянието на единния пазар, редовни и тематични дискусии на заседанията на Съвета по конкурентоспособност, специални годишни заседания на Европейския съвет и включването на единния пазар като стълб на управлението в европейския семестър;

74.  Заявява отново, че ЕС би могъл да създаде свой собствен набор от научно обосновани, независими показатели за степента на интеграция на единния пазар, които да бъдат публикувани като част от годишния обзор на растежа, и призовава за приемането на стратегически документ на „председателите“ на някои от органите на ЕС, „доклад на петимата председатели“, чрез който да се очертае пътят към изграждането на истински единен пазар;

75.  Подчертава, че парламентарната комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите трябва да укрепи връзките си с националните парламенти, за да координира и разглежда въпроси във връзка с транспонирането и прилагането на правилата на единния пазар;

76.  Подчертава, че е необходимо да се укрепи мрежата SOLVIT, особено чрез разширяване на взаимодействието между SOLVIT, CHAP, EU Pilot и мрежата „Enterprise Europe“ с цел рационализиране на по-широката рамка на процедурите на ЕС във връзка с жалбите, и да се повиши осведомеността за мрежата сред гражданите и МСП, както и за нейната практическа роля при решаването на проблеми с тълкуването, свързани с единния пазар; счита, че данните по въпроси, повдигнати чрез мрежата SOLVIT, следва да бъдат вземани под внимание, когато Комисията обмисля как да определи приоритетите за действия по прилагането; призовава Комисията да увеличи усилията си за подпомагане на държавите членки при решаване на най-проблемните случаи; призовава държавите членки да оборудват надлежно и да осигурят подходящо местоположение за националните си SOLVIT центрове, за да могат те да изпълняват предназначението си;

77.  Подчертава, че прозрачността на националните правила е жизненоважен инструмент за създаването на условия за трансгранична търговия в рамките на единния пазар и че тя помага за идентифицирането на нетарифните пречки; насърчава държавите членки да направят своите правила по-лесно достъпни онлайн и на повече от един език, в интерес на увеличаване на търговията, което ще бъде от полза за всички;

78.  Отбелязва значението на насърчаването на мобилността посредством обучения, стажове, умения и пригодност за заетост, придобити чрез програми като „Еразъм+“ и Европейския портал за професионална мобилност (EURES), които осигуряват възможности за милиони работници и служители от ЕС да придобият полезен опит;

79.  Изразява съжаление, че принципът на взаимно признаване не се прилага правилно в много държави членки; очаква предложението на Комисията от тази гледна точка, като част от укрепването на единния пазар за стоки, тъй като то ще подобри взаимното признаване чрез действия за повишаване на осведомеността, а също така ще осигури по-добро прилагане и изпълнение на принципа на взаимно признаване чрез преразглеждането на Регламента за взаимното признаване с оглед на, наред с другото, усъвършенстването на инструментите за решаване на спорове във връзка с неадекватно изпълнение или прилагане на принципа на взаимно признаване; подчертава, че ако принципът на взаимно признаване се прилагаше правилно от компетентните органи в целия ЕС, предприятията щяха да могат да се съсредоточат единствено върху стопанската дейност и подпомагането на растежа на ЕС, а не върху усилията за преодоляване на различни препятствия, налагани от незачитането на взаимното признаване от държавите членки;

80.  Счита също така, че Комисията следва да бъде по-проактивна при идентифицирането на сектори с голям потенциал за трансгранична търговия и цифровизация, в които би могъл да се прилага принципът на взаимно признаване;

81.  Призовава Комисията да поясни как ще функционират предложените инструменти за събиране на пазарна информация и правното основание за такива инструменти;

82.  Отправя отново призив за бързото приемане от Съвета на пакета относно безопасността на продуктите и надзора на пазара и призовава Комисията да изпълни пълноценно функцията си на улесняващ намирането на решение фактор в този контекст; подчертава, че е важно да се предоставя подходяща информация за продуктите на дребно, и по-специално обозначаването на страната на произход, което е от решаващо значение за защитата на потребителите и за засилването на борбата срещу фалшифицирането;

83.  Призовава Комисията и държавите членки да въведат по-строги санкции за фалшифициране и да предприемат необходимите мерки за цялостно прилагане на законодателството на ЕС в тази област;

84.  Подчертава, че регулаторните различия между държавите членки по отношение на различаващите се изисквания относно етикетирането или качеството създават ненужни пречки за дейността на доставчиците на стоки и за защитата на потребителите; подчертава добавената стойност на екомаркировката; призовава Комисията да направи оценка на това кои етикети са съществени за предоставянето на информация на потребителите и кои не и да обмисли възможността за въвеждането на задължителна схема за предоставянето на основна по значение информация за ръчно изработените и промишлените продукти, както беше направено, например, в сектора за производство на мебели на равнището на ЕС, така че да се предоставя на потребителите основна по значение информация и да се осигури еднородност на качеството на продуктите в различните държави членки; счита, че подобна инициатива ще бъде от полза за потребителите, предприятията и търговските оператори, като ще осигури прозрачност, подходящо признаване на европейските продукти и хармонизирани правила за операторите на единния пазар;

85.  Подчертава по отношение на единния пазар на услуги, че има несъмнена необходимост от подобряване на трансграничното предоставяне на услуги, като същевременно се внимава да не се насърчава социалният дъмпинг; призовава настоятелно държавите членки да осигурят правилното и по-ефективно прилагане на Директивата за услугите, като същевременно избягват практиката на свръхрегулиране; приветства предложението на Комисията за усъвършенстване на нотифицирането по реда на Директивата за услугите, тъй като настоящата процедура е неефективна и непрозрачна; счита, че нотифицирането следва да се извършва по-рано в законодателния процес, за да се даде възможност за своевременна обратна информация от заинтересованите страни и държавите членки и за да се сведат до минимум забавянията при приемането на ново законодателство; изразява съгласие с включването в обхвата на процедурата за нотифициране, предвидена в Директива (ЕС) 2015/1535, на всички сектори, които не са обхванати от Директивата; отхвърля предложенията за разширяване на обхвата на Директивата за услугите; призовава Комисията да обърне внимание на тежестите за разпокъсания банков сектор в Европа, които създават затруднения за чуждестранните лица, и особено чуждестранните МСП, при откриването на банкова сметка в друга държава членка;

86.  Призовава Комисията да се стреми към опростена и уеднаквена форма на механизма за трансгранично предоставяне на услуги, с цел МСП да се интегрират по-добре на вътрешния пазар;

87.  Посочва, че изискванията за пропорционално регулиране са ясно определени в член 16, параграф 1 от Директивата за услугите и в съдебната практика на Съда на ЕС; припомня, че фактът, че дадена държава членка налага не толкова строги правила в сравнение с друга, не означава, че правилата на последната са непропорционални и следователно несъвместими с правото на ЕС; посочва отново, че правила, които подкопават, възпрепятстват или правят непривлекателни трансграничните услуги, са съвместими с изискванията на вътрешния пазар единствено ако обслужват наложителни причини, свързани с обществения интерес, и са действително подходящи за целта и не влияят отрицателно на свободата да се предоставят услуги в по-голяма степен, отколкото е необходимо за защита на въпроса от обществен интерес, който се стремят да обслужат;

88.  Подчертава необходимостта да се осигури последователна оценка на пропорционалността на регулаторните изисквания и ограничения, приложими по отношение на услугите; отбелязва предложението на Комисията за въвеждане на паспорт за предоставянето на услуги, за да се улеснят, в най-важните икономически сектори като бизнес услугите, развитието и мобилността на дружествата на територията на единния пазар; счита, че тази инициатива следва да бъде насочена към опростяване на административните процедури за доставчиците на услуги, които желаят да осъществяват трансгранична дейност, и органите, и да разглежда пречките от регулаторен характер, които обезкуражават тези дружества да навлязат на пазара в друга държава членка; призовава евентуалният паспорт за предоставяне на услуги да заеме мястото си сред хоризонталните инструменти, целящи да подкрепят законодателството относно вътрешния пазар, като например Информационната система за вътрешния пазар или единните звена за контакт, предвидени в Директивата да услугите като единен административен интерфейс за всички необходими административни процедури във връзка с трансграничните дейности; подчертава, че въвеждането на паспорт за предоставяне на услуги не трябва да води до положение, при което съдебната практика на Съда на ЕС относно наложителните причини, свързани с обществения интерес, които могат да обосноват прилагането на правила, ограничаващи трансграничното движение на услуги, бива отслабена или отменена; подчертава при все това, че паспортът за предоставяне на услуги би могъл да се окаже излишен, ако Директивата за услугите се прилага и изпълнява правилно; подчертава, че това не трябва да бъде съпътствано от въвеждането на принципа на държавата на произход;

89.  Приветства силния акцент върху ролята на услугите в рамките на единния пазар и усилията да не се допусне специалистите и дружествата, предоставящи услуги, и особено търговците на дребно, да бъдат затворени в собствените си национални пазари; подчертава, че по-нататъшното разширяване на схемите за професионален паспорт и паспорт за предоставяне на услуги ще бъде от основно значение, за да се избегне ненужната бюрокрация между държавите членки, която възпира гражданите на ЕС да работят и търгуват през границите;

90.  Отново изтъква значението на премахването на пречките (включително езиковите, административните и свързаните с липса на информация пречки), които ограничават възможностите за стопанска дейност в сферата на трансграничната онлайн търговия и подкопават доверието на потребителите в единния пазар; подчертава, че е важно да се премахнат оперативните ограничения върху упражняването на дейностите в областта на търговията на дребно, като например регулирането на работното време на магазините, специфични за търговията на дребно и селективни данъци и непропорционално искане на информация от дружествата;

91.  Признава правомощията на местните органи по отношение на градоустройството; подчертава обаче, че градоустройството не следва да се ползва като претекст за заобикаляне на правото на свободно установяване; припомня във връзка с това значението на правилното прилагане на Директивата за услугите; настоятелно призовава държавите членки да премахнат пречките пред свободното движение и да отворят пазарите си, за да се стимулира конкурентоспособността и да се насърчи разнообразие сред магазините, което е от основно значение, за да могат търговските зони, по-специално в централните части на градовете, да запазят привлекателността си;

92.  Подчертава, че секторът за търговия на дребно и на едро е най-големият стопански сектор в Европа; счита, че намаляването на ненужните регулаторни административни и практически пречки пред предприятията за търговия на дребно е приоритет;

93.  Призовава Комисията и държавите членки да отдадат най-висок политически приоритет на сектора на търговията на дребно като стълб на единния пазар, включително на цифровия единен пазар, и да премахнат регулаторните, административните и практическите пречки, които възпрепятстват учредяването на предприятия, тяхното развитие и приемственост и затрудняват търговците на дребно да се възползват пълноценно от вътрешния пазар; счита, че законодателството относно пазара на дребно следва да бъде основано на доказателства, като отчита потребностите на сектора;

94.  Призовава Комисията и държавите членки да анализират ненужните ограничения пред започването на търговия на дребно на единния пазар, които не са обосновани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, да внесат предложения за преодоляването на тези проблеми, където е необходимо, и да докладват за това през пролетта на 2017 г.;

95.  Счита, че по отношение на сектора на професионалните услуги различните подходи към регулирането сами по себе си не представляват пречка за по-задълбоченото развитие на вътрешния пазар; подчертава, че правилата относно достъпа до професии и упражняването им може да са необходими за защитата на обществения интерес и на потребителите и че тяхното оценяване има смисъл само в национален контекст;

96.  Изразява съгласие с Комисията, че много от разпоредбите на държавите членки относно достъпа до регулирани професии и упражняването им са непропорционални спрямо изискванията и създават пречки, ограничаващи достъпа до тези професии;

97.  Счита, че трансграничното предоставяне на услуги на временна основа, включително професионални услуги, следва да бъде считано за основен елемент за вътрешния пазар, тъй като те създават работни места и предоставят висококачествени продукти и услуги на гражданите на ЕС; счита поради това, че периодичните насоки са полезен инструмент за държавите членки, като се има предвид различният икономически, географски и социален контекст на държавите членки;

98.  Приветства подновения фокус, съгласно неотдавнашната стратегия за единния пазар, върху регулираните и свободните професии в Европа, които са важен фактор за растеж и заетост на единния пазар; призовава Комисията да предложи специфични мерки за изпълнение на препоръките на работната група на Комисията относно „Насоки на действие за подпомагане на упражняването на свободни професии“;

99.  Приветства законодателното предложение на Комисията да бъдат разгледани регулаторните пречки, ограничаващи достъпа до някои професии, като важна стъпка за отварянето на единния пазар и стимулирането на създаването на работни места;

100.  Подкрепя инициативата на Комисията за преразглеждане на регулираните професии, но посочва, че всяко преразглеждане следва да запазва високи стандарти за качество на заетостта и услугите, подходящи квалификации и безопасност на потребителите;

101.  Счита, че без конкурентоспособни професионални и бизнес услуги в рамките на ЕС предприятията може да изпитат трудности при запазването на конкурентоспособността си и при запазването и създаването на нови работни места;

102.  Подчертава факта, че неефективните услуги за доставки, особено по отношение на финалния етап на доставката, представляват сериозна пречка пред трансграничната търговия в ЕС; подчертава, че достъпните, включително във финансово отношение, ефикасни и висококачествени услуги за доставки са съществена предпоставка за разцвета на единния пазар; призовава Комисията да представи всеобхватен план за действие за доставката на колетни пратки и да набележи цели, които да бъдат изпълнени на този пазар до края на 2020 г.; призовава Комисията да постави по-силен акцент върху премахването на пречките, с които се сблъскват операторите при трансграничните доставки;

103.  Призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки за опростяване и ускоряване на процедурите за признаване на професионалните квалификации, включително чрез улесняване и насърчаване на въвеждането на общи рамки на обучение, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност; призовава Комисията и държавите членки да стимулират обучението и образованието в областта на информационните и комуникационните технологии и в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, за да може както настоящата, така и бъдещата работна сила да придобие съответните електронни умения;

104.  Приветства факта, че стратегията се позовава на високото равнище на безработица в ЕС, но съжалява, че тя не представя конкретни стъпки и мерки, които могат да помогнат на хората да намерят работа, като подобрени стандарти за образование и обучение, изпълняване на целите за учене през целия живот и справяне с несъответствията на уменията и квалификациите на работниците и специалистите; счита за очевидно, че единният пазар се променя бързо вследствие на цифровизацията на различните производства и че новите работни места ще изискват различен набор от умения и квалификации;

105.  Не одобрява факта, че в стратегията за единния пазар Комисията не е приела никакви конкретни мерки във връзка с потребностите на хората и потребителите с увреждания, възрастните и хората, живеещи в селски и отдалечени райони;

106.  Счита принципа на равно заплащане за еднакъв труд на едно и също място, за който се застъпва председателят на Комисията Юнкер, за важен инструмент за борба с нарушенията на пазара;

По-справедлив единен пазар

107.  Подчертава, че истинският единен пазар следва да предоставя ползи и защита за гражданите, потребителите и предприятията, изразяващи се в по-добро качество, по-голямо разнообразие, разумни цени и безопасност на стоките и услугите; подчертава, че необоснованата дискриминация на получателите на услуги (потребители и предприемачи) въз основа на националност или място на пребиваване, без обективни и проверими критерии за това, както в онлайн среда, така и извън нея, е неприемлива в рамките на единния пазар; счита обаче, че задължението да продават в целия ЕС е неизпълнимо за дружествата;

108.  Призовава Комисията да представи законодателно предложение за справяне с необоснованото блокиране на географски принцип и с други форми на дискриминация от страна на пазарните оператори; призовава Комисията да определи ефективни критерии за оценка на неоснователния характер на блокирането на географски принцип; подчертава, че всяко подобно предложение трябва да зачита основния принцип на свобода на търговията; подчертава също, че предложението на Комисията следва да взема под внимание принципа на пропорционалност, особено за малките и микропредприятията; отбелязва, че на пазарните оператори понякога се налага да правят подбор на пазара, за да функционират в рамките на набора от пазарни условия;

109.  Изразява съгласие, че когато купуват стоки и услуги на единния пазар, потребителите се нуждаят от прозрачна информация и от набор от модерни и солидни права за защита на интересите си; счита, че всяко преразглеждане, сливане или консолидиране на директивите относно правото в областта на защитата на потребителите следва да предоставя наистина високо равнище на защита на потребителите и приложими права, като отчита най-добрите практики от националното законодателство;

110.  Призовава Комисията да анализира настоящите правни несигурности, засягащи потребителите, и ако е необходимо, да ги отстрани чрез изясняване и допълване на правната рамка относно правата на потребителите; потвърждава ангажимента си по отношение на принципа за гъвкава хармонизация за всеки предложен законодателен акт на ЕС, засягащ потребителите, и за въвеждане на пълна хармонизация единствено когато тя означава много високо равнище на защита на потребителите и осигурява ясни ползи за потребителите;

111.  Подчертава, че социалните предприятия представляват разнообразен набор от стопански модели, което е от основно значение за един високо конкурентоспособен и по-справедлив единен пазар; призовава Комисията да включи социалната икономика в своите политики относно единния пазар и да разработи европейски план за действие за социалните предприятия, за да се отключат всички възможности за устойчив и приобщаващ растеж;

Заключения

112.  Призовава Комисията бързо да представи планираните законодателни предложения и инициативи на законодателите — като вземе предвид посочените по-горе предложения — след подходящи консултации със заинтересованите страни и оценка на въздействието, така че да гарантира, че те могат да бъдат приети своевременно;

o
o   o

113.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0069.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0580.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0012.

Правна информация