Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2219(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0355/2016

Внесени текстове :

A8-0355/2016

Разисквания :

PV 13/12/2016 - 13
CRE 13/12/2016 - 13

Гласувания :

PV 14/12/2016 - 9.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0502

Приети текстове
PDF 801kWORD 112k
Сряда, 14 декември 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Годишен доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)
P8_TA(2016)0502A8-0355/2016

Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.) (2016/2219(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, който е в сила от 24 октомври 1945 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и другите договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид основните международни конвенции за правата на човека, включително Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по които ЕС е страна,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените(1),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(2),

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 18 декември 1990 г.(3),

—  като взе предвид Декларацията на ООН относно правото на развитие(4),

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население и заключителния документ от 22 септември 2014 г. от пленарното заседание на високо равнище на Общото събрание, известно като Световната конференция по въпросите на коренното население(5),

—  като взе предвид Виенската декларация и програмата за действие, приети на 25 юни 1993 г.(6),

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие от 1995 г.(7) и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР) от 1994 г.(8) и резултатите от конференциите за преглед на платформата и програмата,

—  като взе предвид принципите на ООН от Париж за националните институции по правата на човека (НИПЧ)(9),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно правата на възрастните хора,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид документа, публикуван на 28 юни 2016 г. от заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител), озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз“(10),

—  като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.(11),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право (МХП)(12) и актуализираните Насоки на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на МХП(13),

—  като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(14),

—  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията(15),

—  като взе предвид Насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица(16), приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид Насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията при посещенията им извън Европейския съюз,

—  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света през 2015 г., приет от Съвета на 20 юни 2016 г.(17),

—  като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените чрез външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г. (GAPII), приет от Съвета на 26 октомври 2015 г.(18),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равнопоставеността на ЛГБТИ(19) и списъка от действия, изготвен от Европейската комисия, за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ (2016—2019 г.)(20),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие(21),

—  като взе предвид Европейската програма за миграцията от 13 май 2015 г. (COM(2015)0240) и заключенията на Съвета относно миграцията от 20 юли 2015 г.(22), 14 септември 2015 г.(23) и 22 септември 2015 г.(24),

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/260 на Съвета от 17 февруари 2015 г. за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека(25),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2014 г. относно утвърждаването и защитата на правата на детето(26),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна(27),

—  като взе предвид преработените показатели за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приети от Съвета на 20 септември 2016 г.+(28),

—  като взе предвид Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа от 11 май 2011 г. за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие(29),

—  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд и за отмяна на Обща позиция 2003/444/ОВППС(30),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител/заместник-председател относно прегледа на Европейската политика за съседство (ЕПС) (JOIN(2015)0050),

—  като взе предвид Плана за действие от Валета от 11—12 ноември 2015 г.(31),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 13 октомври 2015 г. относно жените, мира и сигурността(32),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 19 юни 2008 г. относно сексуалното насилие като военни престъпления(33),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените и мира и сигурността(34),

—  като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 2014 г. относно защитата на мигрантите(35),

—  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ(36),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС(37),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право(38),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(39),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозни малцинства от т.нар. „ИДИЛ/Даиш“(40),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно Годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(41),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа(42),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие(43),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание(44),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави(45),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент(46),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.(47),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИД, включително преследването на малцинствата(48),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати(49),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак(50), доклада от 28 януари 2016 г. относно малцинствата и дискриминацията, основана на кастов признак, на специалния докладчик на ООН по въпросите на малцинствата(51),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(52),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(53),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите(54),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(55),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно политиката на ЕС в полза на защитниците на правата на човека(56),

—  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на Организацията на обединените нации „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“, одобрена от Съвета по правата на човека на ООН в неговата резолюция 17/4 от 6 юли 2011 г.(57),

—  като взе предвид годишния доклад за 2015 г. на Европейския фонд за демокрация(58),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0355/2016),

А.  като има предвид, че съгласно член 21 от ДЕС Европейският съюз се ангажира с обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), която се ръководи от принципите, вдъхновили собственото му създаване, които той се стреми да насърчава в останалия свят: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

Б.  като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) търговската политика на ЕС трябва да се основа на принципите и целите на външната дейност на ЕС;

В.  като има предвид, че член 3 от ДЕС гласи, че „в отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Той допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“;

Г.  като има предвид, че зачитането, насърчаването и опазването на неделимостта и универсалността на правата на човека са сред ключовите цели на външната политика и политиката на сигурност на ЕС, както предвижда клаузата за правата на човека, включена във всички споразумения на ЕС с трети държави;

Д.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, мира, сигурността и развитието са тясно свързани помежду си и взаимно се подкрепят;

Е.  като има предвид, че политиките в подкрепа на правата на човека и демокрацията следва да се интегрират във всички други политики на ЕС с външно измерение, като политиките в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма, политиката за съседство, политиката за разширяване и политиката за търговия, по-специално посредством въвеждането на обвързаност с условия в сферата на правата на човека;

Ж.  като има предвид, че вътрешната и външната последователност в областта на правата на човека е от основно значение за убедителността на политиката на ЕС за правата на човека в чужбина, и като има предвид, че повишаването на последователността между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между външните политики на Съюза, също е задължително изискване за успешна и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека и демократизацията; като има предвид, че подобряването на съгласуваността следва да даде възможност на ЕС да реагира по-бързо и по-ефективно още в ранните етапи на нарушения на правата на човека; като има предвид, че предизвикателството с последователността е особено очевидно във връзка с настоящата политика за миграцията;

З.  като има предвид, че ценностите на свобода, зачитане на правата на човека и принципът на провеждане на периодични и действителни избори са съществени елементи на демокрацията; като има предвид, че освен с провеждането на свободни и честни избори, демократичните режими се характеризират с прозрачно и отчетно управление, зачитане на принципите на правовата държава, свобода на изразяване на мнение, зачитане на правата на човека, наличие на независима съдебна система и спазване на международното право и на международните споразумения в областта на правата на човека;

И.  като има предвид, че зачитането на правата на човека е застрашено по целия свят, и като има предвид, че универсалността на правата на човека се оспорва сериозно от редица авторитарни режими; като има предвид, че по света се правят многобройни опити за стесняване на пространството на гражданското общество, включително в многостранни форуми; и като има предвид, че незачитането на правата на човека има отрицателни последици за отделния човек, за неговите роднини и за обществото;

Й.  като има предвид, че ЕС е ключов участник в приемането на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., която е насочена към осъществяване на правата на човека за всички хора;

К.  като има предвид, че новият План за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. беше приет от Съвета на 20 юли 2015 г. с оглед да се даде възможност на ЕС да отговори на тези предизвикателства чрез по-целенасочено, систематично и координирано използване на инструментите в областта на правата на човека; като има предвид, че този план за действие следва да бъде съгласуван с Плана за действие в областта на равенството между половете за периода 2016—2020 г.;

Л.  като има предвид, че заместник-председателят/върховен представител заяви, че правата на човека ще бъдат един от нейните основни приоритети и че тя възнамерява да ги използва като компас по отношение на отношенията й с трети държави; като има предвид, че тя също така потвърди отново ангажимента на ЕС за насърчаване на правата на човека във всички области на външните отношения „без изключение“;

М.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на Съюза и се корени в убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобалните кризи, предизвикателства и заплахи е една многостранна система, основана на универсални правила и ценности; като има предвид, че взаимодействието с трети държави на всички двустранни и многостранни форуми е един от най-ефективните инструменти за решаване на свързани с правата на човека въпроси в трети държави;

Н.  като има предвид, че редовните сесии на Съвета на ООН по правата на човека, назначаването на специални докладчици, механизмът за универсален периодичен преглед и специалните процедури, насочени или към положението в дадена държава, или към тематични въпроси, в своята цялост допринасят за международните усилия за насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

О.  като има предвид, че ЕС счита тясното сътрудничество с гражданското общество и защитниците на правата на човека в трети държави за един от основните си приоритети в насърчаването на правата на човека и борбата с нарушенията на правата на човека;

П.  като има предвид, че в резолюцията си от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажимента, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(59) Парламентът изразява сериозна загриженост във връзка с репресиите срещу организациите на гражданското общество (ОГО), подчертава значението на определянето на система за мониторинг, която да дава възможност за оценка на напредъка по отношение на политиката и нормативната уредба и призовава за насърчаване на благоприятна среда за ОГО; като има предвид, че много държави наскоро приеха строго законодателство за НПО, което обявява чуждестранните организации за нежелани, ако се прецени, че те представляват заплаха за конституционния ред, отбраната или сигурността на тези държави, и като има предвид, че само през 2015 г. в света са убити 185 активисти в областта на защитата на околната среда и правата на човека, като 66% от тях в Латинска Америка;

Р.  като има предвид, че забраните за пътуване, целящи да попречат на защитници на правата на човека да участват в международни събития, са използвани от все по-голям брой държави, особено в Азия, Близкия изток и Африка;

С.  като има предвид, че членове 18 и 19 от Всеобщата декларация за правата на човека признават, че всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието, както и на свобода на мнение и на изразяване, като това включва свободата човек безпрепятствено да се придържа към своите убеждения и да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници; като има предвид, че броят на случаите на преследване, свързано единствено с това, че хора упражняват по мирен начин своите права на свобода на мнение, на култ и на изразяване, се е увеличил рязко;

Т.  като има предвид, че член 20 от Всеобщата декларация за правата на човека предвижда, че всеки има право на свобода на мирни събрания и сдружения; като има предвид, че Резолюция 21/16 на Съвета на ООН по правата на човека припомня на държавите тяхното задължение да спазват и изцяло да защитават правото на хората да участват в мирни събрания и свободни сдружения както онлайн, така и офлайн, и като има предвид, че свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията трябва да бъде подкрепяна чрез диалог между религиите и между културите;

У.  като има предвид, че основните правила на международното хуманитарно право и правата на човека са заложени в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях и са в центъра на всички хуманитарни действия; като има предвид, че защитата на цивилното население и на разселените лица в зоните на конфликт трябва да се гарантира в условия на пълен неутралитет и безпристрастност, и като има предвид, че трябва да се утвърди независимостта на помощта;

Ф.  като има предвид, че незаконната окупация на територия е продължаващо нарушение на международното право, което по силата на международното хуманитарно право поражда отговорност на окупационната власт за цивилното население на тази територия;

Х.  като има предвид, че доказателствата за военни престъпления и престъпления срещу човечеството е трудно да бъдат съхранени – особено във времена на безпрецедентни потоци бягащи от насилие бежанци; като има предвид, че съхраняването на доказателствата е от съществено значение за изправянето на извършителите пред правосъдието;

Ц.  като има предвид, че опитите за затварянето на затвора на САЩ в Гуантанамо се провалиха и че през 2015 г. едва 20 от задържаните бяха освободени или преместени;

Ч.  като има предвид, че в световен мащаб все повече и повече хора бягат от война, въоръжени конфликти или други унизителни условия, и като има предвид, че тези потоци бежанци и различните форми на миграция представляват значително предизвикателство както за ЕС, така и в световен мащаб, което изисква незабавни, ефективни и устойчиви решения, съобразени с общите ни европейски ценности; като има предвид, че хуманитарната помощ, предоставена от Комисията в качеството на водещ световен донор, помага на бежанци и разселени лица в над 30 държави;

Ш.  като има предвид, че борбата срещу незаконно превеждане през границата, трафика и трудовата експлоатация на мигранти се нуждае от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни ответни мерки, в това число мерки за разбиване на престъпните мрежи и подвеждане на престъпниците под отговорност, събиране и анализ на данни, мерки за защита на жертвите и за връщане на незаконно пребиваващи мигранти, както и сътрудничество с трети държави, а също и от дългосрочни стратегии по отношение на търсенето на лица – обект на трафик и на незаконно превеждане през граница, както и на първопричините за миграцията, които тласкат хората в ръцете на престъпни трафиканти;

Щ.  като има предвид, че правосъдието е от съществено значение за постигане на напредък при зачитането на правата на човека, както и че ЕС и неговите държави членки са безусловни поддръжници на Международния наказателен съд (МНС) от момента на неговото създаване, като същевременно утвърждават универсалността на Римския статут и защитават интегритета му с оглед на укрепване на независимостта на този съд;

АА.  като има предвид, че до момента е постигнат значителен напредък към премахване на смъртното наказание, като много държави са спрели прилагането на смъртното наказание, а други са предприели законодателни мерки за постигане на тази цел; като има предвид, че през 2015 г. се наблюдава драматично покачване на общия брой на екзекуциите, близо 90% от които са извършени само в три държави, а именно Иран, Пакистан и Саудитска Арабия; като има предвид, че Беларус е единствената държава в Европа, която не е премахнала смъртно наказание;

АБ.  като има предвид, че равенството между половете стои в центъра на европейските ценности и е залегнало в правната и политическата рамка на ЕС, както и че е централна за Програмата на ООН до 2030 г.; като има предвид, че насилието и дискриминацията срещу жени и момичета се увеличи драматично през последните години, особено в зоните на военни действия и при авторитарните режими;

АВ.  като има предвид, че според УНИЦЕФ 250 милиона деца по света живеят в държави, засегнати от конфликти, а близо 50 милиона деца или са били насилствено разселени заради насилие, война, тероризъм и бунтове, или са мигрирали през граница, като мнозина продължават да страдат от всякакви видове дискриминация, насилие, експлоатация, злоупотреба, насилствен труд, бедност и недохранване;

АГ.  като има предвид, че според УНИЦЕФ едно на всеки 200 деца в света е дете бежанец, близо една трета от децата, живеещи извън държавата си на раждане, са бежанци и че между 2005 г. и 2015 г. броят на децата бежанци се е удвоил;

АД.  като има предвид, че в член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека се признава правото на всеки човек на „жизнено равнище (...), което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние“, при което майките и децата имат право на особени грижи и подпомагане, което включва медицински грижи; като има предвид, че достъпът на всички деца до образование, хранене и здравеопазване следва да бъде гарантиран; като има предвид, че параграф 36 от Резолюция 26/28 на Съвета на ООН по правата на човека призовава на следващото заседание на Социалния форум на Съвета по правата на човека да се акцентира върху достъпа до лекарства в контекста на правото на всеки да се ползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психично здраве; като има предвид, че конституцията на СЗО гласи, че упражняването на правото на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия;

АЕ.  като има предвид, че съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето органите трябва да зачитат правата на детето, което е отделено от единия или от двамата родители;

АЖ.  като има предвид, че на много места по света продължава да се извършва насилие и неправомерно преследване срещу малцинства, включително ЛГБТИ лица, а дискриминацията в областта на здравеопазването, образованието, заетостта и други сектори е широко разпространена;

АЗ.  като има предвид, че в целия свят продължава да се съобщава за нарушаване на граждански и политически, икономически, трудови, социални и културни права, както и за щети за околната среда, произтичащи от злоупотреби от страна на някои участници от частния сектор; като има предвид, че съществува силна връзка между корупцията, отклонението от данъчно облагане, незаконните капиталови потоци и нарушаването на правата на човека;

АИ.  като има предвид, че ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека се отнасят за всички държави и всички стопански предприятия, транснационални или други, независимо от техния размер, сектор, местонахождение, собственост и структура, но че ефективните механизми за контрол и санкциониране продължават да бъдат предизвикателство при прилагането на ръководните принципи на ООН в световен мащаб; като има предвид, че особеностите на малките и средните предприятия (МСП) трябва да се вземат надлежно предвид и да бъдат интегрирани в един гъвкав подход в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), който да е пригоден към техния потенциал;

АЙ.  като има предвид, че през октомври 2015 г. Комисията публикува своята нова търговска стратегия „Търговията – за всички“, в която си поставя целта да използва търговията като средство за укрепване на правата на човека в трети държави;

АК.  като има предвид, че през 2015 г. ЕС започна работа по законодателството за справяне с търговията с полезни изкопаеми, която подхранва конфликти;

АЛ.  като има предвид, че национални и международни спортни събития като Олимпийските игри и световните първенства по футбол не следва да се използват за политически цели, а да бъдат организирани при пълно зачитане на всички права на човека, както е заложено в Олимпийската харта, и следва да имат за цел хармоничното развитие на човечеството с оглед на утвърждаването на мирно общество, което се грижи за защитата на правата на човека и човешкото достойнство, без дискриминация на основания като гражданство, раса, религия, политика, пол, полова идентичност, сексуална ориентация или полови характеристики;

АМ.  като има предвид, че промените в околната среда застрашават достъпа до вода, природни ресурси и храна;

Централното значение на правата на човека във външните политики на ЕС

1.  изразява сериозна загриженост, че насърчаването и защитата на правата на човека и демократичните ценности са обект на заплаха в целия свят, че универсалността на правата на човека се оспорва сериозно в много части на света, включително при редица авторитарни режими, както и от терористични групи като Даиш;

2.  изразява сериозна загриженост относно многобройните и непрекъснато нарастващи на брой опити за стесняване на пространството за гражданското общество и защитниците на правата на човека, нарастващите ограничения пред свободата на събрания и свободата на изразяване на мнение, както и увеличаването на броя на репресивните закони, засягащи гражданското общество, приемани по целия свят в държави като Русия, Турция и Китай, включително под претекст за борба с тероризма (чрез въвеждането на антитерористични закони, извънредни положения и мерки за сигурност), при което често има отрицателно въздействие върху правата на човека, както и честа злоупотреба с тези закони за репресивни цели; припомня, че подобни законодателни норми по никакъв начин не следва да стесняват пространството, в което могат да действат групите на гражданското общество; призовава за недвусмислено осъждане на тези злоупотреби и нарушения;

3.  подчертава твърдо, че Европейският съюз поема ангажимент ОВППС и всички други политики с външно измерение да се основават на утвърждаването на демокрацията, принципите на правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право; отново подчертава, че тези принципи са присъщи и на външната дейност извън ОВППС, включително политиките в областта на развитието и хуманитарната помощ;

4.  призовава всички институции на ЕС и държавите членки да действат за изпълнението на своите ангажименти за насърчаване на демокрацията и принципите на правовата държава, защита и осъществяване на правата на човека и основните свободи, включително правото на развитие с всички мирни средства, и да поставят правата на човека в центъра на отношенията на ЕС с всички трети държави – включително с неговите стратегически партньори – и на всички равнища;

5.  отново призовава държавите членки да дадат пътеводен пример, като говорят с един глас в подкрепа на неделимостта, взаимната зависимост, взаимната обвързаност и универсалността на правата на човека, и по-специално като ратифицират всички международни инструменти в областта на правата на човека, установени от ООН;

6.  подчертава, че за да може ЕС да бъде надежден участник във външните отношения, той следва да гарантира по-голяма съгласуваност между своите вътрешни и външни политики по отношение на зачитането на правата на човека и на демократичните ценности (като стратегиите за насърчаването и защитата на правата на ЛГБТИ лица са от ключово значение за постигането на тази цел) и следва да се стреми към систематично последователно и съгласувано прилагане на политиката на ЕС за правата на човека;

7.  насочва вниманието към дългосрочния си ангажимент за насърчаване на правата на човека и разпространение на демократичните ценности, който намира израз, наред с другото, в годишното присъждане на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта, в работата на подкомисията по правата на човека, подкрепата на демокрацията и наблюдението на избори, Европейския фонд за демокрация и в месечните пленарни разисквания и резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и в многото парламентарни делегации;

8.  изразява дълбока загриженост, че в днешно време много защитници на правата на човека са подложени на атаки; призовава ЕС, и по-специално върховния представител/заместник-председател, да приеме политика, която системно и недвусмислено да изобличава убийствата на защитници на правата на човека и всеки опит те да бъдат подлагани на каквато и да е форма на насилие, преследване, заплахи, тормоз, изчезване, задържане или произволен арест, да осъжда лицата, които извършват или толерират подобни жестокости, както и да засили публичната дипломация в открита и ясна подкрепа на защитниците на правата на човека, включително когато става дума за техните свидетелски показания в рамките на многостранни форуми; призовава ЕС да изготви насоки за тази политика, тъй като това добавя съгласуваност с настоящите приоритети на ЕС, както е посочено в различните съществуващи насоки на ЕС; насърчава делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки да продължат активно да подкрепят защитниците на правата на човека, по-специално като систематично проследяват съдебни процеси, посещават защитници на правата на човека в затворите и правят изявления по конкретни случаи, когато това е целесъобразно; призовава за създаване на система за ефективно наблюдение на пространството на гражданското общество, с ясни критерии и показатели; отново подчертава значението на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за предоставянето на спешна пряка финансова и материална подкрепа за изложени на риск защитници на правата на човека и на фонда за спешна помощ, който позволява на делегациите на ЕС да отпускат преки ad-hoc субсидии на защитници, чийто живот е пряко застрашен;

9.  призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават създаването на национални институции по правата на човека (НИПЧ) в съответствие с принципите на ООН от Париж, които да разполагат с достатъчно правомощия, ресурси и опит, за да могат да гарантират защитата и зачитането на правата на човека;

10.  подчертава необходимостта от допълнително развиване на междупарламентарните отношения между Съюза и неговите партньори в рамките на откровен диалог, основан на взаимно разбирателство и доверие, с цел да се насърчават ефективно правата на човека;

Стратегическата рамка на ЕС и новият план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията

11.  приветства приемането на втория план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2015 – 2019 г.), и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изпълняват изцяло, последователно, по прозрачен начин и своевременно предвидените в него действия и да засилят подкрепата за демокрацията; подчертава, че консенсусът и координацията между ЕС и неговите държави членки са необходими за последователното прилагане на плана за действие и силно насърчава държавите членки да поемат по-голям ангажимент по отношение на изпълнението и прегледа на плана за действие; подчертава, че държавите членки следва да докладват относно изпълнението на плана за действие;

12.  подчертава, че за да изпълни амбициозните цели, залегнали във втория план за действие, ЕС трябва да отдели достатъчно ресурси и експертен опит както по отношение на специално посветените на това човешки ресурси в делегациите, в Комисията и в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), така и по отношение на наличните средства за проекти;

13.  счита, че свободното гражданско общество е една от основите за защита и подкрепа на правата на човека и на демократичните ценности и поради това изразява загриженост, че публичното пространство за гражданското общество намалява, както и че защитници на правата на човека и журналисти са все по-често подложени на нападения по света; приветства включването на цел за справяне със заплахите за пространството на гражданското общество в плана за действие и настоятелно призовава ЕС да изпълни очертаните действия; насърчава всички участници във външната дейност на ЕС да посочат и преодолеят съществуващите пропуски в защитата на правата на човека и демократичните свободи и да засилят сътрудничеството си с гражданското общество, парламентите, политическите партии и местните органи и с регионалните и международните организации на място; обръща внимание, че планът за действие не включва отделна цел за насърчаване на демократичните стандарти в държавите партньори; призовава Комисията да разработи насоки на ЕС за подкрепа на демокрацията;

Годишен доклад на ЕС

14.  приветства направените опити за подобряване, съкращаване и систематизиране на тематичната част на Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията и за разширяване на достъпа на широката общественост до нея; отново изразява своето убеждение, че Годишният доклад следва да бъде укрепен чрез по-обективен подход, при който в допълнение към постиженията и най-добрите практики, в доклада ще бъдат изтъкнати строго специфични предизвикателства и ограничения, съществуващи в трети държави, ще бъдат направени препоръки за коригиращи действия и ще бъде предоставена информация за мерки, предприети от ЕСВД, за преодоляване на тези предизвикателства; отново припомня своето становище, че докладите за отделните държави, които са част от годишния доклад, следва да бъдат колкото е възможно по-малко описателни и следва да отразяват изпълнението на стратегиите на държавите в областта на правата на човека и демокрацията и да правят обзор на въздействието на действията на ЕС на място;

15.  отново призовава за систематично и всеобхватно докладване относно предприетите стъпки, постиганите резултати и изведените от действията политически изводи в отговор на приети от Парламента резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; настоява, че е необходимо да се гарантира бърза и адекватна реакция при нарушения на правата на човека, дори и в ранните етапи на тези нарушения; в това отношение приветства предприетите от ЕСВД последващи действия в рамките на подкомисията по правата на човека относно резолюциите във връзка с разискванията по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; припомня своето искане за изчерпателни писмени отговори от Комисията и ЕСВД на резолюцията на Парламента относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията, които изпълняват важна роля за систематичното и задълбочено проследяване на развитието по всички въпроси, повдигнати от Парламента, както и за парламентарния контрол; отново отправя поканата си към върховния представител/заместник-председател за участие в дебат с членовете на Европейския парламент по време на две пленарни заседания годишно — при представянето на годишния доклад на ЕС и в отговор на резолюцията на Парламента;

Специален представител на ЕС за правата на човека

16.  припомня значението на по-силен и по-гъвкав мандат на специалния представител на ЕС за повишаване на ефективността, съгласуваността и видимостта на ЕС в утвърждаването на правата на човека и демократичните принципи по света; повтаря призива си този мандат да стане постоянен; освен това счита, че специалният представител на ЕС следва да има право да се изказва публично и да има правомощия за собствена инициатива, по-голяма публична видимост и подходящи ресурси и експертен опит;

17.  подчертава значението на систематичната подкрепа за гражданското общество и на задълбочените консултации с него при подготовката на посещения на специалния представител на ЕС в държави партньори; в тази връзка приветства силната ангажираност на специалния представител на ЕС със защитници на правата на човека и гражданското общество, включително местни представители, младежи и деца, както и със съответните международни организации преди, по време и след провеждането на неговите посещения в държавите партньори, и подчертава колко е важно ангажираността в тази посока да продължи и дори да се засили, както и необходимостта от ясни и прозрачни механизми за последващи действия; напълно подкрепя акцента, който специалният представител на ЕС поставя като ключов приоритет на своя мандат върху насърчаването и защитата на открито пространство за гражданското общество и защитниците на правата на човека; призовава специалния представител на ЕС да се отчита редовно пред Парламента след посещенията си; изразява съжаление, че работата и влиянието на специалния представител на ЕС могат да бъдат оценени само частично чрез преглед на Годишния доклад относно правата на човека, неговите профили в социалните медии и достъпните изказвания; също така изразява съжаление, че няма официална информация за неговата дейност и планове, нито доклади и прегледи за напредъка;

18.  насърчава специалния представител на ЕС да продължи систематично да отстоява приоритетите на ЕС в областта на правата на човека и да повишава ангажираността на ЕС с всички съответни регионални и международни организации и механизми в областта на правата на човека; призовава Съвета да приеме като общ принцип практиката на системно включване на сътрудничеството със специалния представител на ЕС в мандата на бъдещите специални представители на ЕС, отговарящи за различни географски региони;

Стратегии за правата на човека и демокрацията по държави и ролята на делегациите на ЕС

19.  приветства добавянето на демокрацията към стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави като необходим елемент на всеки цялостен анализ на състоянието на правата на човека и демокрацията в държавите партньори;

20.  отново посочва значението на отчитането на стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави на всички равнища на изготвяне на политики по отношение на трети държави, включително по време на подготовката на политически диалози на високо равнище, диалозите по правата на човека, стратегическите документи по държави и годишните програми за действие;

21.  отново заявява, че стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави следва да съответстват на действията на ЕС, които ще бъдат приложени във всяка държава в зависимост от конкретните ситуации, и следва да включват измерими показатели за напредъка, както и възможността те да бъдат коригирани, ако е необходимо; посочва необходимостта стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави да бъдат редовно оценявани; призовава за допълнително подобряване на сътрудничеството, комуникацията и обмена на информация между делегациите на ЕС, посолствата на държавите членки и институциите на ЕС при изготвянето и прилагането на стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави; отново отправя своето искане на членовете на Европейския парламент да се предоставя достъп до стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави и информация относно начина, по който ЕС изпълнява тези стратегии, и повтаря, че те трябва да бъдат представени във формат, позволяващ на членовете на ЕП да изпълняват задължението си за контрол по подходящ начин;

22.  подчертава необходимостта да се прилага последователна и видима политика на ЕС за гражданското общество и подчертава необходимостта от по-ясно формулиране на ползата от публичната дипломация; насърчава публикуването на стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави и пътните карти, както и установяването на ефективна обратна връзка, проследяването на случаи и обмена на информация;

23.  приветства определянето на лица за контакт по правата на човека и/или равенството между половете във всички делегации на ЕС и припомня своята препоръка към върховния представител/заместник-председател и ЕСВД да разработят ясни оперативни насоки по отношение на ролята на лицата за контакт по правата на човека; настоява, че работата на лицата за контакт по правата на човека следва също да бъде подкрепяна от дипломатическите служители на държавите членки; изисква работата на лицата за контакт по правата на човека да бъде независима и свободна от политическа намеса и натиск от страна на националните органи на трети държави, особено при техните контакти с активисти в областта на правата на човека и гражданското общество; подчертава значението на обучението на всички служители в делегациите на ЕС относно съдържанието на насоките на ЕС относно правата на човека;

24.  приветства увеличения бюджет и рационализираните процедури на ЕИДПЧ за периода 2014 – 2020 г. и призовава предвидените средства до средносрочния преглед на ЕИДЧП да бъдат запазени и за остатъка от текущия период от многогодишната финансова рамка; потвърждава необходимостта от последователност и взаимно допълване между различните инструменти за финансиране на ЕС и необходимостта да се гарантира, че подобно укрепване е приложимо за всички инструменти в областта на правата на човека;

25.  призовава за ежегодно приемане на годишни програми за действие на ЕИДПЧ, а не, както последно, програма за период от две години (2016 – 2017 г.), за да се осигури максимална гъвкавост в отговор на развиващи се ситуации и оптимално допълване с другите инструменти на ЕС за външно финансиране;

Диалог и консултации по правата на човека

26.  заявява отново подкрепата си за специфични диалози по правата на човека и признава, че те могат да бъдат ефикасен и ефективен инструмент за двустранна ангажираност и сътрудничество, при условие че дават възможност на страните да разговарят по въпроси по същество, да изпращат значими политически послания и са ориентирани към постигане на резултати, позволяват последователно проследяване, надхвърлящо обикновения обмен на информация за най-добрите практики и за предизвикателствата; призовава ЕС систематично да включва дискусии за състоянието на правата на жените и на децата във всички диалози по правата на човека;

27.  признава значението на воденето на конкретни диалози по правата на човека също и с държави, където има сериозни проблеми с правата на човека; при все това подчертава необходимостта ЕС да извлича ясни политически заключения, когато тези диалози по правата на човека не водят до положителни резултати; предупреждава да не се оставят настрана обсъжданията относно правата на човека в политическите диалози на високо равнище;

28.  настоява, че в политическите дискусии на високо равнище дискусиите относно правата на човека никога не следва да бъдат подчинявани на други интереси; отново отправя своя призив към ЕСВД да разработи механизъм за преглед на диалозите по правата на човека с цел подобряване на тяхното въздействие; счита, че ако тези диалози постоянно се провалят, следва да бъдат използвани алтернативни инструменти за подкрепа на напредъка в областта на правата на човека в съответната държава;

29.  настоятелно призовава ЕСВД систематично да провежда подготвителни диалози с гражданското общество, също и на местно равнище, с цел те да се използват пряко в диалозите по правата на човека; подчертава, че е важно върховният представител/заместник-председател и ЕСВД систематично да повдигат въпросите за отделни случаи, свързани със защитници на правата на човека, по време на диалозите по правата на човека; призовава ЕСВД систематично да предприема последващи действия по поетите по време на диалозите относно правата на човека ангажименти и да систематизира отчетите от срещите с организации на гражданското общество;

Насоки на ЕС относно правата на човека

30.  приветства насоките на ЕС за правата на човека като ценен инструмент на външната политика на ЕС по правата на човека, който предоставя практически насоки за делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки; отново призовава ЕС да приеме без допълнително забавяне нови насоки за насърчаване и защита на правата на детето;

31.  подчертава категорично, че е важно постоянно да се оценява прилагането на насоките, като се използват ясни критерии; настоятелно призовава Комисията да проведе и публикува цялостна оценка на изпълнението на насоките от делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки във всички трети държави, за да се открият евентуални различия и пропуски в прилагането и да се отстранят; счита, че за да се гарантира правилното прилагане на насоките, е необходимо систематично и ефективно обучение на служителите на ЕСВД и делегациите на ЕС;

Борба срещу всички форми на дискриминация

32.  осъжда категорично всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, език, култура, религия или убеждения, социален произход, кастова принадлежност, рождение, възраст, увреждания или друг признак; отново отправя своя призив за укрепване на политиката и дипломацията на ЕС с цел изкореняване на всички форми на дискриминация и за използване на всяка възможност за изразяване на сериозната си загриженост относно тези форми на дискриминация; освен това настоятелно призовава ЕС да продължи да подкрепя ратификацията и пълното прилагане на всички съответни конвенции на ООН, като Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; приветства работата на ЕСВД по изготвянето на наръчник за борба с дискриминацията;

Мисии и операции по Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО)

33.  припомня ангажимента на ЕС за интегриране на аспектите на правата на човека и равенството между половете в мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана в съответствие с историческите резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и с наскоро приетата Резолюция 2242 на Съвета за сигурност на ООН за жените като централен елемент във всички усилия за преодоляване на световните предизвикателства; в този контекст отново отправя своя призив към ЕС и неговите държави членки да подкрепят, в процеса на изграждане на устойчиво помирение, системното участие на жените като жизненоважен компонент на мирните процеси; във връзка с това призовава ЕС да подкрепя на международно равнище признаването на добавената стойност от участието на жените в предотвратяването и решаването на конфликти, както и в мироопазващите операции, хуманитарната помощ и възстановяването след конфликти;

34.  подчертава, че ОПСО е инструмент, който не само гарантира европейската сигурност, но е част от инструментите на външната политика на ЕС и следователно трябва да се използва за засилване на подпомагането на правата на човека и демокрацията в трети държави;

35.  призовава за по-нататъшна европейска военна интеграция с цел подобряване на готовността и гъвкавостта на европейските въоръжени сили, за да им се даде възможност да реагират при заплахи и в случаи на сериозни нарушения на правата на човека, геноцид или етническо прочистване; в тази връзка подчертава, че понятието „отговорност за защита“ следва да бъде утвърдено в международното право и че ЕС, като общност на ценности, следва също така да ръководи инициативи и значими действия с цел също защита на гражданското население, когато то е застрашено от собствената си държава;

36.  подчертава, че незаконното превеждане през граница на мигранти е свързано с трафика на хора и представлява сериозно нарушение на правата на човека; припомня, че мисиите на ОПСО като военноморските сили, ръководени от Европейския съюз – Средиземно море, операция София (EUNAVFOR MED) са ефективен начин за справяне с незаконното превеждане през граница на мигранти; призовава ЕС да продължи и засили този вид операции;

37.  призовава Съвета по външни работи и върховния представител/заместник-председател да поиска от ръководителите на мисии на ЕС и съответните представители на ЕС (ръководителите на гражданските операции на ЕС, командващите военните операции на ЕС и специалните представители на ЕС) да докладват относно случаите на тежки нарушения на международното хуманитарно право, както и да утвърждават Кодекса за поведение по отношение на действията на Съвета за сигурност срещу геноцида, престъпленията срещу човечеството или военните престъпления, с който държавите – членки на ООН, се ангажират да подкрепят действия на Съвета за сигурност, насочени към предотвратяването или прекратяването на подобни престъпления; призовава за включване на политиките за защита на децата в дейността на всички граждански и военни операции на ЕС, които са в контакт с деца;

38.  призовава ЕС да укрепи сътрудничеството си с ООН в контекста на изготвянето на обща стратегическа визия за сигурност въз основа, от една страна, на новата Глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС, и от друга страна, на преразглеждането от ООН на неговите мироопазващи операции и на архитектурата му за изграждане на мир; настоява за сътрудничество с ООН за укрепване на ролята и капацитета на регионалните и подрегионалните организации в опазването на мира, предотвратяването на конфликти, гражданското и военното управление на кризи и решаването на конфликти, както и за по-нататъшното разработване на процедури за използването на ОПСО в подкрепа на операциите на ООН, включително чрез разполагане на бойни групи на ЕС или чрез изграждане на капацитет и инициативи за реформа в сектора за сигурност, като правата на човека и равенството между половете се интегрират в работата на съответната мисия и операция;

Многостранен ангажимент за правата на човека

39.  твърдо подчертава, че правата на човека, залегнали в конвенциите на ООН, са универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани, съгласно Декларацията от 1993 г. от Виена и Програмата за действие, и че зачитането на тези права трябва да се прилага; припомня ангажимента на Съюза за насърчаване и развитие на международното право в рамките на ООН; подчертава, че е важно държавите членки да ратифицират всички международни инструменти в областта на правата на човека, установени от ООН, включително тези, залегнали в Международния пакт за икономически, социални и културни права, и по-специално Факултативния протокол за създаване на механизми за жалби и разследване, в съответствие с член 21 от ДЕС;

40.  подчертава необходимостта ръководството на ЕС да настоява за реформи на ООН, с цел да се засили въздействието и стабилността на основаната на правила многостранна система, както и да се гарантира по-ефективна защита на правата на човека и напредък на международното право; отново подчертава освен това значението да се осигури активното и последователно участие на ЕС в механизмите на ООН за правата на човека, по-специално в Третия комитет, Общото събрание и Съвета на ООН по правата на човека, за да се подобри доверието в него; подкрепя усилията, полагани от ЕСВД, делегациите на ЕС в Ню Йорк и в Женева и държавите — членки на ЕС, да се повиши още повече съгласуваността на действията на ЕС в областта на правата на човека на равнището на ООН; насърчава ЕС да задълбочи практиката на междурегионални инициативи, да инициира и да бъде съвносител на резолюции, както и отблизо да следи процедурата по Универсалния периодичен преглед на ООН (УПП); осъжда факта, че някои от местата в Съвета на ООН по правата на човека често са заети от държави с доказан опит в тежки нарушения на правата на човека и призовава държавите – членки на ЕС, да оповестяват публично гласуването си в Съвета на ООН по правата на човека; в тази връзка призовава ЕС и неговите държави членки да отразят равностойното значение на правата в своите схеми на гласуване и да определят своя глас по отношение на резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека въз основа на съдържанието, а не на авторите на тези текстове; подчертава значението и необходимостта от постоянно представителство на ЕС във всички многостранни форуми, както и от по-голяма видимост на действията на ЕС;

41.  призовава ЕС да обърне особено внимание на оспорваните територии в източното съседство, където около пет милиона души живеят без реална защита на правата на човека и достъп до правосъдие; призовава ЕС да постави този въпрос на първо място в двустранната програма за решения със съответните държави и да използва пълния си набор от инструменти, за да подкрепи конкретни решения за укрепване на правата на човека в тези общности, както и дейността на защитниците на правата на човека в тях;

Насърчаване на свободно пространство за гражданското общество и подкрепа за защитниците на правата на човека

42.  решително осъжда всяко нападение, сплашване, задържане, убиване, тормоз или репресии на прокурори, съдии, адвокати, учени и журналисти или на представители на други професии, чиято независимост и професионална свобода са от съществено значение за изграждането на демократично общество;

43.  изразява съжаление във връзка с увеличаващия се брой нападения срещу защитници на околната среда и на правата на човека по целия свят; решително осъжда безнаказаността спрямо техните убийци и призовава ЕСВД да настоява за изправянето пред съда на отговорните лица;

44.  решително осъжда това, че много държави по света наскоро приеха строги закони за НПО, които отслабват гражданското общество и водят до произволното им прилагане с наказания, които включват лишаване от свобода, замразяване на активи и забрани за достъп за членовете на НПО, особено спрямо получаващите чуждестранни публични средства;

45.  решително осъжда издаването на забрани за пътуване от властите като инструмент за сплашване и заглушаване на независимия глас на защитници и активисти на правата на човека, както и на адвокати и журналисти, и подчертава, че тези мерки често се предприемат произволно и без съдебно основание;

46.  подчертава ролята на делегациите на ЕС за потвърждаването и популяризирането на ключовата роля на гражданското общество за демокрацията, както и за създаването на благоприятна среда за гражданското общество, за която е необходима максимална прозрачност и приобщаване в сътрудничеството им с организации на гражданското общество и защитници на правата на човека; следователно изразява съжаление, че десет години след приемането на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека информацията за връзка с лицата за контакт по правата на човека / служителите за връзка за защитниците на правата на човека все още не е включена в уебсайтовете на всички делегации на ЕС;

47.  призовава върховния представител/заместник-председател и министрите на външните работи на ЕС да включат в дневния ред на Съвета по външни работи редовно обсъждане на усилията на ЕС за освобождаване на защитници на правата на човека, хуманитарни работници, журналисти, политически активисти и други лица и да организират публичен годишен Съвет по външни работи с програма, която включва свиващото се пространство за гражданското общество и задържането на защитници на човешките права, както и винаги да разглеждат със съответните страни тези случаи, включително поставените в резолюциите на Парламента относно разискванията по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

48.  призовава международната общност да изправя пред съда политически лидери, когато злоупотребяват с полицейски и военни сили по структурен начин, за да заглушат протести срещу (продължаването на) тяхното ръководство;

Мигранти, бежанци, лица, търсещи убежище, и вътрешно разселени лица

49.  изразява своята солидарност с бежанците и мигрантите, които са обект на сериозни и многобройни нарушения на правата на човека като жертви на конфликти, на управленски неуспех и на мрежите за трафик; осъжда изключително високия брой на смъртни случаи в Средиземно море; изразява изключителна загриженост по повод нарастващия брой нарушения на човешките права на бежанците, незаконните мигранти и търсещите убежище лица по пътя им към Европа; изтъква факта, че жените и децата бежанци, лицата, търсещи убежище, и мигрантите без документи са особено уязвими по маршрутите за миграция и в рамките на самия ЕС; призовава за спешни мерки за подобряване на съгласуваността на политиките в областта на миграцията и подчертава необходимостта от цялостен подход за намиране на устойчиви, дългосрочни и съгласувани решения, основаващи се на международните стандарти за правата на човека и принципите, като същевременно се преодоляват първопричините за справяне с бежанската криза; подчертава необходимостта от солидарност с цел защита на мигрантите и бежанците, в съответствие с политиките на ЕС в областта на правата на човека; подчертава в тази връзка, че е важно да се прави разграничение между бежанци и мигранти;

50.  подчертава факта, че конфликтите, войните, управленските неуспехи и незачитането на правата на човека и демокрацията са основни причини за миграция и разселване; подчертава, че приемащите държави следва да осигурят пълен достъп до безплатно, обществено и качествено образование и здравни услуги, включително по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и права, както и достъп до пазара на труда и жилищно настаняване, което отговаря на потребностите на бежанците; подчертава, че желанието на мигрантите и бежанците да се интегрират, съчетано с подходящи политики относно социалното подпомагане, са от ключово значение за интеграцията; призовава ЕС да увеличи усилията за подкрепа на Ливан и Йордания, които предоставят убежище на безпрецедентен брой бежанци, които често са изправени пред многобройни заплахи;

51.  изтъква необходимостта от засилване на сътрудничеството с държавите на произход и на транзит с оглед улесняване както на структурираното управление на миграционните потоци, така и на действията за справяне с първопричините за емиграцията; подчертава, че е важно да се води борба с групите, които извършват незаконно превеждане през граница на мигранти; посочва, че ЕС трябва да насърчи съответните държави да подпишат протокола от Палермо срещу незаконно превеждане през граница на мигранти; припомня договорените ангажименти на срещата на върха във Валета;

52.  подчертава спешната необходимост да се разработи и въведе всеобхватна, последователна и добре координирана обща европейска система за убежище със споделяне на отговорността между държавите членки;

53.  призовава ЕС и държавите членки да установят пълна прозрачност по отношение на средствата, предоставяни на трети държави за сътрудничество в областта на миграцията, и да оповестят защитните мерки, предвидени да гарантират, че подобно сътрудничество не облагодетелства пряко или косвено системите за сигурност и полицейските и правосъдните системи, участващи в нарушения на правата на човека;

54.  отчита неотдавнашното предложение на Комисията за списък на Съюза на сигурните държави на произход, с който да се измени Директивата за процедурите за убежище;

55.  счита, че за да се увеличи ефикасността на обратното приемане и да се гарантира последователност на връщанията на европейско равнище, ще бъде необходимо да се приемат нови споразумения на ЕС за обратно приемане, които следва да имат предимство пред двустранните споразумения между държави членки и трети държави;

56.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че изпълнението на Директивата за връщане върви ръка за ръка със спазването на процедурите, стандартите и основните права на човека, които позволяват на ЕС да гарантира хуманното и достойно третиране на завръщащите се лица в съответствие с принципа на забрана за връщане; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да отделят особено внимание на случаите на лица, търсещи убежище, свързани с възможно политическо преследване, така че да се предотврати всякакво връщане, което би могло евентуално да доведе до нарушаване на правата на човека в държавата на произход или в трета държава;

57.  призовава отново ЕС да гарантира, че всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане с държави извън ЕС са в съответствие с международното право в областта на правата на човека, бежанското право и международното морско право, както и с принципите и ценностите на ЕС; призовава държавите членки да спазват международния принцип на забрана за връщане в съответствие с международното право; отправя искане механизмите за мониторинг да бъдат интегрирани по такъв начин, че да позволяват да се оцени въздействието върху правата на човека на сътрудничество в областта на миграцията с държави извън ЕС и на мерките за граничен контрол; настоява, че правата на човека трябва да бъдат интегрирани и наблюдавани във всички дейности на Frontex; призовава ЕС да участва активно в дебата относно понятието „климатичен бежанец“, включително в евентуалното правно определение на това понятие в международното право;

58.  призовава освен това за клауза, в която да се посочва, че тези споразумения може да бъдат спрени, докато страните действително не представят достатъчни гаранции относно индивидуалното разглеждане на молбите за убежище и по-общо относно спазването на човешките права на мигрантите, търсещите убежище лица и бежанците;

59.  припомня необходимостта от спазване на принципа на забрана за връщане в европейски и международни води, потвърден от Европейския съд по правата на човека и действащото законодателство на ЕС; припомня ангажимента за разработване на подходящи законни и безопасни канали за миграция, като същевременно се защитават по-добре външните граници на ЕС; призовава ЕС и по-развитите трети държави да подпишат споразумения за партньорства с други държави за улесняване на събирането на семейства и мобилността на хората с всякакви равнища на умения, включително на най-ниско квалифицираните;

60.  призовава държавите членки да спазват и прилагат в пълна степен приетия общ пакет на ЕС за убежището и общото законодателство за миграцията, и по-специално да защитават уязвимите лица, търсещи убежище, като децата, жените и възрастните хора и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), от насилие и дискриминация в процеса на предоставяне на убежище и за осигуряване на подходящо обучение на държавите членки за провеждането на подходящи и разумни процедури; призовава държавите членки да участват в програмите за презаселване с предоставяне на достъп за събиране на семействата и издаване на хуманитарни визи; подчертава, че е важно да се отстранят административните и политическите пречки за бързото изпълнение на ангажиментите за преместване; разбира, че безопасното връщане на онези, за които след индивидуална оценка на молбата за предоставяне на убежище е установено, че не отговарят на условията за получаване на закрила в Съюза, трябва да се осъществява;

61.  изразява дълбока загриженост относно растящия брой деца бежанци и положението на непридружените, изчезналите или разделените от семейството си деца; настоятелно призовава държавите членки да превърнат в първостепенен приоритет бързото събиране на непридружените непълнолетни лица с членовете на техните семейства; подчертава, че е важно на децата да се предостави достъп до здравни грижи и образование като част от програмите на ЕС за справяне с първопричините за миграцията; призовава държавите да сложат край на задържането на деца, както и да отчитат висшия интерес на детето във всички процедури и да гарантират защитата на децата съгласно международното право; изтъква, че е важно да се отпуснат достатъчно средства за защита на децата бежанци и мигранти от насилие, експлоатация и злоупотреба; призовава Комисията да се погрижи за това непридружените непълнолетни да не изчезват и да изготви стратегия за предотвратяване в бъдеще на изчезването на непридружени непълнолетни лица мигранти на територията на ЕС и за установяване на местонахождението на изчезнали деца;

62.  признава, че ЛГБТИ лица, търсещи убежище, често са изложени на допълнителна опасност по време на пътуването си и при пристигането си в държавата, в която търсят убежище, която може да бъде под формата на тормоз, изключване, сексуално насилие или други форми на насилие; припомня, че редица трети държави, които се считат за „сигурни“ за търсещите убежище лица, дискриминират ЛГБТИ лицата или дори криминализират хомосексуалността; подчертава, че уязвимите групи се нуждаят от допълнителни гаранции, и призовава държавите да гарантират, че ЛГБТИ бежанците са защитени според изискванията на международното хуманитарно право;

63.  изтъква, че е важно да се инвестира в превантивни мерки, по-конкретно чрез разработване на стратегии за интегриране и социално приобщаване; подчертава необходимостта от прилагане на специални програми за дерадикализация и реинтеграция, насочени към завръщащите се лица;

64.  насочва вниманието към проблемното положение, в което се намират бежанците в съседните на Сирия държави и счита, че е важно ЕС да направи всичко по силите си, за да помогне да се гарантира, че на бежанците в тези държави са осигурени достойни условия на живот и по-специално достъп до здравеопазване, образование и възможности за работа;

65.  подчертава драматичното положение на вътрешно разселените лица (ВРЛ), по-специално на огромния брой ВРЛ в Ирак и Сирия, както и растящия брой ВРЛ в Украйна, които общо достигнаха 1,4 милиона през 2015 г.; подчертава, че програмите за бежанците в региона трябва да отчетат и включат и евентуалната съдба на ВРЛ; призовава Комисията, държавите членки и международната общност да предприемат стъпки за подобряване на положението им на място и да гарантират, че разселените лица имат достъп до жилища, храна, здравни грижи и образование;

66.  припомня, че според Световната обсерватория за вътрешно разселване само през 2015 г. са били разселени 19,3 милиона души вследствие на екологични катастрофи; припомня, че тези разселвания засягат най-вече южните региони; подчертава в тази връзка, че 85% от разселванията се случват в развиващите се държави и че става дума основно за вътрешни и междурегионални разселвания;

Трафик на хора

67.  призовава ЕС да превърне борбата с трафика на хора в приоритет на своите външни политики, като обърне внимание както на търсенето, така и на предлагането, свързани с това явление, със специален акцент върху закрилата на жертвите, и да засили комуникацията и сътрудничеството със съответните участници в борбата с трафика на хора; отново изтъква необходимостта всички държави членки да прилагат Директива 2011/36/ЕС и Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора;

68.  припомня, че престъпните мрежи се възползват от растящия натиск на миграцията, липсата на безопасни канали за миграция и уязвимостта на мигрантите и бежанците, особено на жените, момичетата и децата, за незаконното им превеждане през граница, за трафик на хора и за подлагането им на робство и сексуална експлоатация;

69.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да обърнат внимание на разпознаването на бежанците и мигрантите, които са жертви на трафик на хора или жертви на нарушения и злоупотреби при осъществяване на незаконно превеждане през граница; призовава в тази връзка за обучение на граничните служители, за да се гарантира точно идентифициране, което е от основно значение за реализирането на правата, които принадлежат на жертвите по закон;

70.  приветства увеличаването на средствата за операциите „Тритон“ и „Посейдон“; отбелязва започването операция Sophia на EUNAVFOR MED срещу контрабандистите и трафикантите в Средиземноморието и подкрепя укрепването на управлението на външните граници на Съюза;

71.  призовава ЕС и неговите държави членки да ратифицират и приложат Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

Връзките между развитието, демокрацията и правата на човека

72.  изразява дълбоката си загриженост за нарастването на крайната бедност и неравенството в някои части на света, което застрашава пълното упражняване на всички права на човека; счита, че спазването на правата на човека и правото на развитие са неразривно свързани; подчертава, че спазването на правата на човека, включително на социалните и икономическите права, равенството между половете, доброто управление, защитата на демокрацията и принципите на правовата държава, мирът и сигурността са необходими условия за премахването на бедността и неравенството;

73.  приветства Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г.; подчертава, че сътрудничеството за развитие на ЕС с трети държави следва да има за цел създаването на международна среда, благоприятстваща осъществяването на социалните и икономическите права, и призовава за прилагането на Декларацията на ООН от 1986 г. относно правото на развитие; припомня изключителното значение на заложения в член 208 от ДФЕС принцип за СПР за постигането на спазване на правата на човека; призовава ЕС да гарантира, че чрез необходимите насоки, оценки на въздействието и механизми за мониторинг и докладване СПР се превръща в реалност в политиките на Съюза и на държавите членки; счита, че прилагането на принципа за СПР, залегнал в член 208 от ДФЕС, и на ясно определени рамки за резултатите във всички инструменти на ЕС и механизми в областта на правата на човека е от изключително важно значение за изпълнението на Програмата до 2030 г., за гарантиране на приобщаването на маргинализираните и уязвимите групи и за интегрирането на основан на правата на човека подход; настоява за засилване на последователността и съгласуваността между всички външни политики и инструменти на ЕС при същевременно прилагане на основан на правата на човека подход; призовава държавите членки да предприемат действия в рамките на своите правомощия и в съответствие с поетите задължения и политиките на ЕС в тази област; призовава Комисията да извърши оценка на използването в делегациите на набора от инструменти на основания на правата на човека подход, и да предостави на Парламента преглед на тази оценка;

74.  припомня въвеждането на основан на правата на човека подход в политиката на ЕС за развитие с цел интегриране на принципите за правата на човека в оперативните действия на ЕС в областта на развитието, което включваше договорености на централно и местно равнище за синхронизиране на дейностите в сферата на правата на човека и сътрудничеството за развитие; призовава за по-широко разпространение на набора от инструменти на основания на правата на човека подход сред партньорите на ЕС, включително местните органи на управление, гражданското общество и частния сектор, както и за това Комисията да следи отблизо тяхното прилагане;

75.  счита, че гарантирането на правата на човека на всички хора трябва да бъде общ елемент при постигането на всички цели и задачи на Програмата до 2030 г.; призовава, по отношение на целта за устойчиво развитие, да се установи на национално и международно равнище приобщаваща рамка от показатели, отчитаща правата на човека и основания на правата подход, с цел гарантиране на пълна прозрачност и отчетност в това отношение, за да могат разпределените за развитие средства наистина да достигнат до нуждаещите се хора;

76.  отново потвърждава неотложната необходимост от намирането на правилен подход за справяне с бедността и с пренебрегваните и свързаните с недохранването заболявания, което е предизвикателство от световен мащаб; призовава за амбициозна дългосрочна политическа стратегия и план за действие относно здравето в световен мащаб, иновациите и достъпа до лекарства, които да включват, наред с другото, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, за да се защити правото на стандарт на живот, подходящ за гарантиране на здравето и благосъстоянието на всяко човешко същество, без дискриминация на основата на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия, полова идентичност или сексуална ориентация;

77.  изразява загриженост относно опитите за използване на финансиране, осигурено за действия за борба с бедността и подпомагане на развитието – което на практика допринася за осъществяването на политиките, чиято крайна цел е защитата на правата на човека – за цели, несвързани с развитието; подчертава, че помощта за развитие следва да бъде насочена към изкореняване на бедността, а не просто да става инструмент, насочен към контролиране на миграцията, и припомня значението на Целта за устойчиво развитие № 16 за мир, справедливост и силни институции за подобряването на положението с правата на човека и ефективното демократично управление; счита, че за да се гарантира прозрачността на помощта от ЕС и отчетността на държавите получателки, във всички програми за развитие следва да се въведе клауза срещу корупцията и че консолидирането на принципите на правовата държава, доброто управление, изграждането на институционален капацитет с ползване на бюджетна подкрепа, демократичното участие и представителният процес на вземане на решения, стабилността, социалната справедливост и устойчивият и приобщаващ растеж, осигуряващ справедливо преразпределение на богатството, следва да бъдат основните цели на външните политики на ЕС; предупреждава, че популизмът, екстремизмът и нарушаването на конституцията могат да легитимират нарушения на правата на човека;

78.  отбелязва трайния недостиг на финансиране – поради увеличаващите се хуманитарни нужди – за хуманитарна помощ и проблемите в Световната продоволствена програма, които водят до намаляване на доставките на храна; призовава държавите – членки на ООН, Европейския съюз и неговите държави членки, да спазват, като минимум, своите финансови ангажименти; отбелязва в тази връзка, че повечето държави – членки на ЕС, все още не изпълняват изцяло ангажимента си да заделят 0,7% от своя БВП за помощ за развитие, но приветства ангажиментите на ЕС по отношение на хуманитарната помощ и гражданската защита, тъй като ЕС и неговите държави членки са най-големият донор;

79.  приветства новия Европейски план за външни инвестиции (ЕПВИ) и Доверителния фонд за Африка, които имат за цел справяне с първопричините за бедността, неравенството и незаконната миграция чрез устойчив растеж и работни места, и насърчаване на спазването на правата на човека и на частните инвестиции в Африка и съседните на ЕС държави; отправя искане Европейският фонд за регионално развитие да се използва временно за съседните на ЕС държави с цел подпомагане на тяхното стабилизиране;

80.  приветства включването на глава относно развитието в Годишния доклад за 2015 г. относно правата на човека и демокрацията по света и призовава това да се превърне в стандартна практика при изготвянето на бъдещи доклади;

Търговия, стопанска дейност и права на човека

81.  призовава за бързото, ефективно и всеобхватно прилагане на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; настоятелно призовава всички държави – членки на ООН, включително държавите – членки на ЕС, да разработят и прилагат национални планове за действие; счита, че търговията и правата на човека могат да вървят ръка за ръка и че деловите среди трябва да играят важна роля за насърчаване на правата на човека и демокрацията;

82.  потвърждава неотложната необходимост от непрекъснато, ефективно и последователно действие на всички равнища, включително на национално, европейско и международно равнище, за ефективна борба с нарушенията на правата на човека и корупцията от страна на международни корпорации, когато такива възникват, и за гарантиране, че те могат да бъдат подведени под отговорност, включително чрез борба с правните проблеми, произтичащи от извънтериториалното измерение на дружествата и на тяхното поведение;

83.  призовава ООН и ЕС и неговите държави членки да повдигнат пред многонационалните и европейските предприятия въпроса за заграбването на земя и начина, по който се третират защитниците на поземлените права, които често са жертви на репресии, включително заплахи, тормоз, произволно задържане, посегателства и убийства;

84.  горещо приветства работата по изготвяне на обвързващ договор на ООН за бизнеса и правата на човека; изразява съжаление за евентуално поведение на поставяне на пречки във връзка с този процес и призовава ЕС и неговите държави членки да участват конструктивно с тези преговори;

85.  припомня различните, но допълващи се роли на държавите и дружествата по отношение на защитата на правата на човека; категорично повтаря, че в случаи на нарушения на правата на човека държавите трябва да предоставят на жертвите достъп до ефективни правни средства за защита; припомня в този контекст, че спазването на правата на човека от трети държави, включително гаранциите за ефективни правни средства за защита на всички жертви на такива нарушения, представлява важен елемент от външните отношения на ЕС с тези държави; приветства факта, че ЕС изигра водеща роля в договарянето и изпълнението на редица инициативи за отговорност в световен мащаб, които вървят ръка за ръка с насърчаването и спазването на международни стандарти; приветства Заключенията на Съвета относно стопанската дейност и правата на човека, приети на 20 юни 2016 г., и факта, че в тях се приканва в националните планове за действие относно стопанската дейност и правата на човека да се предвижда достъп до правни средства за защита;

86.  отново заявява, че трябва да се обърне внимание на особеностите на МСП, които оперират предимно на местно и регионално равнище в рамките определени сектори; счита поради това за изключително важно политиките на Съюза в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), включително националните планове за действие в областта на КСО, да отчитат специфичните потребности на МСП и да се придържат към принципа „Мисли първо за малките“, както и да признават неформалния и интуитивен подход на МСП към КСО; отново се противопоставя на всякакви мерки, които биха могли да доведат до допълнителни административни или финансови ограничения за МСП; поддържа обаче мерките, които дават възможност на МСП да извършват съвместни действия;

87.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност на политиките в областта на стопанската дейност и правата на човека на всички равнища, по-специално по отношение на търговската политика на Съюз; приканва Комисията и държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за гарантиране на ефективната защита на правата на човека в контекста на стопанската дейност;

88.  отново отправя настоятелния си призив за систематично включване на клаузи за правата на човека във всички международни споразумения, включително в споразуменията за търговия и инвестиции, които са сключени и предстои да бъдат сключени между ЕС и трети държави; счита освен това, че са необходими предварителни механизми за контрол преди сключването на каквото и да било рамково споразумение, наличието на които да бъде условие за сключване на споразумението и основна част от него, както и последващи механизми за контрол, които да позволяват предприемането на конкретни действия в отговор на нарушения на тези клаузи, като подходящи санкции, предвидени в клаузите относно правата на човека в споразумението, включително (временно) спиране на споразумението;

89.  призовава за създаването на механизми, насочени към гарантиране на спазването на правата на човека от страна на държавите и дружествата, както и за създаването на механизми за подаване на жалби от лица, чиито права са нарушени от споразумения за търговия и инвестиции;

90.  отбелязва законодателното предложение на Комисията от 28 септември 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 за въвеждане режим на Общността за контрол на износа на изделия и технологии с двойна употреба (COM(2016)0616), с което се цели засилване на този контрол, като се има предвид, че някои изделия и технологии могат да бъдат използвани неправомерно за извършване на тежки нарушения на правата на човека;

91.  приветства споразумението за актуализиране на контрола върху износа от Съюза по отношение на стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, и призовава за ефективно и пълно прилагане на това ключово законодателство; насърчава ЕС и неговите държави членки да насърчават трети държави да обмислят приемането на подобно законодателство, както и да започнат инициатива за подкрепа на международна рамка относно средствата за изтезание и смъртното наказание; приветства инициативата за регламент за създаване на система за извършване на надлежна проверка на веригата на доставки с цел отговорно снабдяване с полезни изкопаеми с произход от засегнати от конфликти райони; приветства предложението на Комисията за актуализиране на законодателството на ЕС за контрол на износа на изделия и технологии с двойна употреба; подчертава, че приемането на спазването на правата на човека като критерий за получаване на разрешения за износ е приоритет за Парламента, и призовава държавите членки най-накрая да постигнат споразумение за преминаване към по-модерна, гъвкава и основана на правата на човека експортна политика; призовава държавите членки да упражняват по-строг и основан в по-голяма степен на правата на човека контрол върху износа на оръжие, особено по отношение на държави с доказани тежки вътрешни репресии и нарушения на правата на човека;

92.  приветства приемането на новата търговска стратегия на Комисията „Търговията – за всички“, в която тя цели да включи правата на човека в търговската политика и да използва позицията на ЕС като търговски блок за подобряване на положението с правата на човека в трети държави; подчертава, че за това ще са необходими пълна последователност и допълване на инициативите в областта на търговията и външната политика, включително тясно сътрудничество между различните генерални дирекции, ЕСВД и органите на държавите членки; отбелязва плановете на Комисията за укрепване на европейската икономическа дипломация и подчертава, че търговската политика следва също да допринася за устойчивия растеж в трети държави; призовава Комисията да ангажира всички заинтересовани страни в обсъждането на регулаторната рамка и стопанските задължения в държавите, където има вероятност частните и публичните инвестиции да се увеличат; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че подкрепяните от ЕИБ проекти са в съответствие с политиките на ЕС, и препоръчва да се подобрят последващите проверки за оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие на проектите, подкрепяни от ЕИБ;

93.  приветства новия регламент относно Общата система за преференции (ОСП), който влезе в сила на 1 януари 2014 г., като основен инструмент на търговската политика на ЕС за насърчаване на човешките и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление в уязвими развиващи се страни; приветства по-специално, че предоставяните по ОСП+ търговски ползи по същество и по закон зависят от непрекъснатото прилагане на международните конвенции за правата на човека; приветства публикуването на първия двугодишен доклад на Комисията, относно състоянието на прилагането на ОСП+ и проведения с Парламента диалог по този доклад преди публикуването му; отбелязва докладваните нарушения на основни трудови стандарти в няколко държави със статут по ОСП+ и призовава настоятелно за строго прилагане на разпоредбите на ОСП+; призовава Комисията да проучи възможностите за включване на Римския статут на Международния наказателен съд в списъка от конвенции, необходими за получаване на статут по ОСП+ и призовава кандидатите, които не са държави – страни по Статута, да го ратифицират;

94.  приветства факта, че 14 държави получиха особено изгодни търговски преференции по новата ОСП+, прилагана от 1 януари 2014 г. и приветства спазването от тяхна страна на 27 международни конвенции (включително конвенции относно основните човешки и трудови права);

95.  отново отправя настоятелния си призив за всеобхватни, предварителни оценки на въздействието върху правата на човека, които отчитат в съществена степен гледните точки на гражданското общество при сключването на всички споразумения за търговия и инвестиции;

96.  приветства приемането на нови насоки относно анализа на въздействието върху правата на човека в оценките на въздействието на свързаните с търговията инициативи(60), но изразява дълбока загриженост във връзка с качеството на съображенията, свързани с правата на човека, в оценката на въздействието върху устойчивото развитие на споразумението за защита на инвестициите между ЕС и Мианмар и с факта, че Комисията не извърши оценка на въздействието върху правата на човека на споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам; изразява отново подкрепата си за извършването на всеобхватна оценка, като част от последващото оценяване на тези споразумения;

Спортът и правата на човека

97.  изразява загриженост във връзка с предоставянето на домакинството на големи спортни събития на държави с множество нарушения на правата на човека като световното първенство на ФИФА по футбол в Русия през 2018 г. и в Катар през 2022 г., както и Олимпийските игри в Пекин през 2022 г., и с нарушенията на правата на човека, свързани с големи спортни събития, включително принудително изселване без допитване или обезщетение на съответното население, експлоатацията на уязвими групи, като деца и работници мигранти, която може да се сравнява с робство, и налагане на мълчание на организации на гражданското общество, осъждащи подобни нарушения; призовава Международния олимпийски комитет и Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) да приведат практиките си в съответствие със спортните идеали, като въведат предпазни механизми за предотвратяване, наблюдение и предоставяне на правни средства за защита за всички нарушения на правата на човека, свързани с големи спортни събития; призовава за разработването на политическа рамка на ЕС за спорта и правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да започнат диалог с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество относно условията за участието им в подобни събития;

Хората с увреждания

98.  приветства новите цели 12 и 16, по-специално подточка 16е от Заключенията на Съвета относно Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г. и призовава Комисията да гарантира, че въпросът за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания систематично се повдига в диалога относно правата на човека с трети държави; отбелязва, че трябва да се вземе под внимание специфичното естество на потребностите на хората с увреждания в контекста на усилията за недискриминация; настоятелно призовава за задълбочено проучване на ефективността на проектите, свързани с лицата с увреждания, както и на подходящото участие на организациите на лицата с увреждания при планирането и изпълнението на тези проекти;

99.  призовава държавите членки да гарантират, че хората с увреждания разполагат с истинска свобода на движение на обществени места, а следователно и с равни възможности за участие в обществения живот;

100.  категорично и настоятелно призовава за интегрирането на човешките права на хората с увреждания във всички външни политики и действия на ЕС и по-специално в политиките на ЕС в областта на миграцията и бежанците, като се предоставя подходящ отговор на техните специфични нужди, тъй като те страдат от многостранна дискриминация; припомня, че жените и децата с увреждания са изложени на многостранна дискриминация и често на по-голям риск да станат жертви на насилие, злоупотреби, малтретиране или експлоатация; изразява категорична подкрепа за препоръката за включване на перспективата за равенство между половете във всички стратегии на ЕС за хората с увреждания, включително неговите външни политики и действия;

101.  насърчава заместник-председателя/върховния представител да продължи да подкрепя процеса на ратифициране и прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от държавите, които все още не са я ратифицирали или приложили; отбелязва, че ЕС следва да дава пример чрез ефективно прилагане във вътрешен план на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; призовава ЕС да поеме водеща роля в изпълнението на една приобщаваща Програма за устойчиво развитие за периода до 2030 г., която ще гарантира, че никой няма да бъде забравен, както препоръчва Комитетът за правата на хората с увреждания в заключителните забележки на своя преглед на прилагането на Конвенцията в ЕС;

Правата на жените и децата

102.  приветства приемането на Плана за действие относно равенството между половете за периода 2016 – 2020 г., в който се изброяват изчерпателно действията за подобряване на положението на жените по отношение на равните права и овластяването; подчертава, че той следва да се изпълнява заедно с Плана за действие относно правата на човека и демокрацията, за да се гарантира признаването на правата на жените като такива; приветства също така приемането на документа „Стратегически ангажимент за равенство между половете (2016 – 2019 г.)“, с който се утвърждават равенството между половете и правата на жените навсякъде по света; отново заявява, че правата на жените не могат да бъдат компрометирани заради специфични забрани на която и да е религия или убеждения; отправя искане ЕС да засили подкрепата си за изпълнението на задълженията и ангажиментите в областта на правата на жените, произтичащи от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие, Декларацията от Кайро за населението и развитието и съответните прегледи на резултатите, както и целите за устойчиво развитие; подчертава значението на това да не се да подкопават достиженията на Пекинската платформа и платформата от Кайро за действие по отношение на достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека и защитата на сексуалните и репродуктивните права, както и да гарантира предоставянето на цялата необходима сигурна медицинска и психологическа помощ и услуги на жените, жертви на изнасилване по време на война, включително на безопасен аборт, както е предвидено в международното хуманитарно право; посочва, че семейното планиране, здравните услуги за майките, лесният достъп до противозачатъчни средства и безопасен аборт, както и пълният набор от услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и за намаляване на детската и майчината смъртност; подчертава необходимостта тези политики да се поставят в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави; подчертава, че опазването на всички права на жените, гарантирането на зачитането на тяхното човешко достойнство и премахването на насилието и дискриминацията спрямо тях са от съществено значение за реализирането на техните човешки права; подчертава правото на всеки човек да взема свободно решения по въпроси, свързани с неговата сексуалност и сексуално и репродуктивно здраве; в тази връзка признава неотменимите права на жените на независимо вземане на решения, включително по отношение на достъпа до семейно планиране;

103.  отново осъжда всички форми на злоупотреба и насилие срещу жени и деца и основаното на пола насилие, включително вредните практики на ранни и принудителни бракове, гениталното осакатяване на жени, експлоатацията и робството, домашното насилие, както и използването на сексуално насилие като средство за водене на война; счита, че насилието срещу жените има и психологическо измерение, и подчертава необходимостта от интегриране на съображенията, свързани с пола, които, наред с другото, насърчават активното участие на жените в хуманитарната помощ и включват стратегии за защита срещу сексуално и основано на пола насилие, както и основни здравни мерки, обхващащи услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве; подчертава, че Комисията и държавите членки трябва не само да се борят с всички форми на насилие срещу жените, но и да отдадат приоритет на насърчаването на достъпа до образование и на борбата със свързаните с пола стереотипи за момичетата и момчетата, и то от най-ранна възраст; призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да ратифицират Конвенцията от Истанбул, за да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу жени и момичета и основаното на пола насилие; приветства предложението, представено от Комисията на 4 март 2016 г., за присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, която е първият правно обвързващ международен инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жените; счита, че това ще придаде по-голяма ефективност и съгласуваност на вътрешните и външните политики на ЕС и ще засили отговорността и ролята на ЕС в борбата с насилието срещу жените и основаното на пола насилие на международно равнище; настоятелно призовава Комисията и Съвета да направят всичко възможно, за да може ЕС да подпише и сключи Конвенцията, като същевременно насърчават 14-те държави членки, които още не са подписали и ратифицирали Конвенцията от Истанбул, да сторят това и да гарантират правилното прилагане на Конвенцията; изтъква необходимостта да се гарантира, че специалистите в сферата на здравеопазването, полицейските сили, прокурорите, съдиите, дипломатите и представителите на мироопазващите сили както в рамките на ЕС, така и в трети държави, са подходящо обучени относно това как да предоставят помощ и подкрепа на жертвите на насилие, и по-специално на жените и децата, в ситуации на конфликт и операции на място;

104.  изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на човешките права на жените и децата в бежанските лагери и приемните центрове, включително във връзка с докладваните случаи на сексуално насилие и неравно третиране на жените и децата; настоятелно призовава ЕСВД да настоява за по-строги правила и добри практики в трети държави; подчертава, че е необходимо жените и децата, станали жертви на посегателства по време на конфликти, да имат достъп до здравни и психологически грижи в съответствие с международното право, както и необходимостта от последователност в образованието, здравеопазването и снабдяването с храна за децата в бежанските лагери, в зоните на конфликт и в районите, засегнати от крайна бедност и екстремни природни условия;

105.  отбелязва, че мерките срещу основаното на пола насилие трябва да бъдат насочени към премахването на насилието в интернет, включително тормоз, малтретиране и заплахи, и да спомагат за създаването на безопасна онлайн среда за жените и момичетата;

106.  приветства приемането и подкрепя прилагането на Резолюция 2242 на Съвета за сигурност на ООН, в която жените са посочени като основен елемент във всички усилия за справяне с глобалните предизвикателства, и която отправя призив за допълнителни усилия за интегриране на програмите за жените, мира и сигурността във всички различни измерения на мироопазването; подчертава значението на равноправното, пълноценно и активно участие на жените в предотвратяването и решаването на конфликти и в мирните преговори и изграждането на мир; препоръчва въвеждането на квотна система с цел да се осигури начин за насърчаване на участието на жените на всички политически равнища;

107.  изразява дълбоко съжаление, че ромите, и по-специално жените от ромски произход, все още са обект на широко разпространена дискриминация и антиромски настроения, което подхранва цикъла на неравностойното положение, изключването, сегрегацията и маргинализацията; призовава ЕС и държавите членки да зачитат в пълна степен човешките права на ромите, като гарантират правото им на образование, медицински грижи, заетост, жилищно настаняване и социална закрила;

108.  изразява дълбокото си съжаление относно липсата на равенство между половете в сферата на политиката, както и относно недостатъчното представителство на жените в процеса на вземане на политически, социални и икономически решения, което подкопава правата на човека и демокрацията; счита, че правителствата следва да се стремят към равнопоставеност на половете в процесите на изграждане и поддържане на демокрацията и следва да се борят срещу всички форми на дискриминация между двата пола в обществото; подчертава, че докладите от мисиите за наблюдение на избори предоставят точни насоки за политическия диалог на ЕС с трети държави с оглед на подобряването на участието на жените в изборния процес и в демократичния живот в държавите;

109.  изразява съжаление по повод на факта, че някои държави все още ограничават участието на жените в изборите;

110.  изразява съжаление относно факта, че жените по света продължават да са изправени пред големи предизвикателства при намирането и запазването на достойни работни места, както се посочва в доклада на Международната организация на труда (МОТ), озаглавен „Жените на работното място – 2016 г.“;

111.  изразява съжаление във връзка с това, че стъкленият таван за жените в бизнеса, разликата в заплащането на жените и мъжете и ограниченията от страна на обществото по отношение на предприемаческата дейност на жените продължават да бъдат явления, които се срещат в цял свят; призовава за предприемане на инициативи за допълнително овластяване на жените, особено в областта на самостоятелната заетост и МСП;

112.  припомня, че достъпът до образование, професионално обучение и микрокредитиране е основно средство за овластяване на жените и за предотвратяване на нарушаването на техните човешки права;

113.  насърчава жените да участват активно в профсъюзите и други организации, тъй като това ще допринесе значително за отразяването на аспектите, свързани с пола, в условията на труд;

114.  настоятелно призовава държавите членки, Комисията и ЕСВД да насочат вниманието си към икономическата и политическата еманципация на жените в развиващите се страни, като насърчават участието им в стопанската дейност и в изпълнението на местни и регионални проекти за развитие;

115.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат бюджетиране, съобразено с принципа на равенство между половете, във всички съответни случаи, в които се отпускат средства от ЕС;

116.  призовава да се инвестира в жените и младите хора, тъй като това е ефективен начин за борба срещу бедността и по-специално срещу бедността сред жените;

117.  изразява дълбока загриженост относно факта, че се очаква бързо нарастващата заплаха на антимикробната резистентност (АМР) да се превърне в най-честата причина за смърт в света, чиито жертви стават по-специално уязвимите и слабите хора в развиващите се страни; призовава Комисията незабавно да разработи наистина ефективна стратегия за общественото здраве;

Права на децата

118.  отново потвърждава спешната необходимост от всеобщо ратифициране и ефективно изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея, изисква ЕС систематично да се консултира със съответните местни и международни организации за правата на детето и поставя, в рамките на политическия диалог и диалога за правата на човека с трети държави, въпроса за задълженията за изпълнение на Конвенцията на държавите страни по нея; приветства ратифицирането на Конвенцията от Южен Судан и Сомалия; отново призовава Комисията и върховния представител/заместник-председател да проучат какви са възможностите и средствата за ЕС да се присъедини към Конвенцията на ООН за правата на детето;

119.  изисква ЕС да продължава да популяризира Инструментариума на ЕС и УНИЦЕФ в областта на правата на детето за интегрирането на въпросите за правата на детето в сътрудничеството за развитие чрез своите делегации в областта на външната дейност и да обучава по подходящ начин персонала на делегациите на ЕС в тази област; изтъква сериозния въпрос с нерегистрираните деца, родени далече от родната страна на своите родители – въпрос, който е особено сериозен във връзка с бежанците, и призовава ЕС да поставя въпроса във всички политически диалози с трети държави, когато е приложимо; призовава Комисията да разработи политики и да насърчава в международните форуми защитата на децата на родители затворници, за да преодолее тяхната дискриминация и стигматизация; подчертава, че милиони деца продължават да страдат от недохранване, като голям брой от тях страдат от необратими дългосрочни последици и дори смърт; призовава Комисията и международната общност да въведат иновативни начини за ефективно справяне с недохранването, особено сред децата, чрез пълноценно използване на цялата хранителна верига, като по този начин включат публично-частно-междуличностните партньорства (ПЧМП), както и всички други налични ресурси и по-специално социалните медии;

120.  изразява необходимостта от международна помощ в усилията за търсене и освобождаване на жените и децата, които все още са в плен на Даиш и други терористични групировки и паравоенни организации, и за насърчаване на специални програми за лечение на бивши пленници в рамките на ЕС и по света; изразява загриженост във връзка с набирането на деца и участието им в терористични и военни дейности; подчертава необходимостта от определяне на политики за насочване на търсенето и освобождаването, рехабилитацията и реинтеграцията на тези деца; изтъква необходимостта от насърчаване на политиките в полза на разоръжаването, рехабилитацията и реинтеграцията на децата войници; изисква отново Комисията да предложи всеобхватна стратегия и план за действие относно правата на детето за следващите пет години, за да даде приоритет на правата на децата във външните и вътрешните политики на ЕС и да насърчава правата на децата, по-специално като допринася за осигуряването на децата на достъп до вода, канализация, здравеопазване и образование, включително в зоните на конфликт и бежанските лагери;

Права на възрастните хора

121.  приветства цел 16ж от Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., която има за цел да повиши осведомеността за правата на човека и специфичните нужди на възрастните хора; изразява загриженост относно дългосрочните последици от дискриминацията, основана на възраст; подчертава специфичните предизвикателства, пред които са изправени възрастните хора при упражняването на своите човешки права, например при достъпа до социална закрила и здравеопазване; приканва държавите членки да използват текущия преглед на Международния план за действие от Мадрид във връзка със застаряването, за да планират прилагането на съществуващите инструменти и да определят потенциалните пропуски; призовава ЕС и държавите членки да участват активно в отворената работна група на ООН по проблемите на застаряването и да повишат усилията си за защита и насърчаване на правата на по-възрастните хора, в т.ч. като обмислят възможността за разработване на нов законов инструмент;

Права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ)

122.  изразява дълбока загриженост относно нарастващото насилие и дискриминация спрямо ЛГБТИ лица; решително осъжда неотдавнашното увеличаване на броя на дискриминационните закони и актовете на насилие срещу отделни лица въз основа на тяхната сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики, и факта, че 73 държави все още квалифицират като престъпление хомосексуалността (включително с обвинения в „разврат“ срещу ЛГБТИ лица), от които 13(61) държави позволяват смъртното наказание, а 20 държави все още квалифицират като престъпление транссексуалната идентичност; изразява сериозна загриженост относно така наречените „закони срещу пропагандата“, които се стремят да ограничат свободата на изразяване и свободата на събранията на ЛГБТИ лицата и на хората, които подкрепят правата им; призовава всички държави с такива закони да оттеглят тези разпоредби; решително осъжда нарастващите ограничения и трудните условия за свободата на събранията и сдруженията на ЛГБТИ групите и защитниците на правата им и проявите и протестите, като гей парадите, където в някои случаи е имало брутални реакции от страна на властите срещу протестиращите; отново потвърждава важната роля на тези основни свободи за функционирането на демократичните общества и отговорността на държавите да гарантират спазването на тези права и защитата на лицата, които ги упражняват; отправя искане ЕСВД да отдаде приоритет и да засили действията си в държавите с най-често срещано насилие, убийства, злоупотреби и дискриминация спрямо ЛГБТИ лица, като осъжда тези практики в съответствие с насоките на ЕС относно смъртното наказание и насоките на ЕС относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и като продължава да работи съвместно с върховния комисар на ООН за правата на човека в тази област; подчертава, че е важно да се подкрепи работата на защитниците на правата на ЛГБТИ лицата чрез засилена подкрепа и ресурси за ефективно програмиране, като се стартират кампании за повишаване на осведомеността, финансирани и чрез ЕИДПЧ, сред широката общественост относно дискриминацията и насилието, насочени срещу ЛГБТИ лица, и като се гарантира предоставянето на спешна помощ на тези, които се нуждаят от такава подкрепа; призовава делегациите на ЕС и съответните институции активно да насърчават тези права и основни свободи;

123.  приветства насоките на Съвета по външни работи за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от ЛГБТИ лицата, приети на 24 юни 2013 г.; призовава ЕСВД и Комисията да настояват за по-стратегическо и систематично прилагане на насоките, включително чрез повишаване на осведомеността и обучение за служителите на ЕС в трети държави, за да се постави ефективно въпросът за правата на ЛГБТИ лица в рамките на политическия диалог и диалога за правата на човека с трети държави, както и в рамките на многостранните форуми; подчертава важността на това насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права да бъдат широко достъпни за ЛГБТИ лица; призовава за конкретни действия за повишаване на съгласуваността между вътрешната и външната политика на ЕС в областта на правата на ЛГБТИ лица;

124.  насърчава институциите на ЕС и държавите членки да продължат да допринасят за обсъждането на признаването на браковете между лица от един и същи пол или гражданските съюзи между лица от един и същи пол като въпрос, свързан с политически, социални, човешки и граждански права; приветства факта, че все повече държави зачитат правото на създаване на семейство чрез сключване на брак, гражданско съжителство и осиновяване без дискриминация въз основа на сексуална ориентация, и призовава Комисията и държавите членки да изготвят предложения за взаимно признаване в целия ЕС на тези съюзи и на еднополовите семейства, за да се гарантира равно третиране по отношение на работата, свободното движение, данъчното облагане и социалната сигурност, като се защитят доходите на семействата и децата;

Права на коренното население и на лицата, принадлежащи към малцинствени групи

125.  изразява дълбока загриженост във връзка с това, че представителите на коренното население са все още в особена степен изложени на риск от дискриминация и че са особено уязвими по отношение на политическите, икономическите, екологичните и свързаните с пазара на труда промени и сътресения; отбелязва, че по-голямата част от тях живеят под прага на бедността и имат ограничен достъп или изобщо нямат достъп до политическо представителство и до процеса на вземане на решения, в противоречие на правото им на доброволно, предварително и информирано съгласие, гарантирано от Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население и признато в Европейския консенсус за развитие от 2005 г.; изразява особена загриженост във връзка с широко разпространените и увеличаващи се нарушения на човешките права на коренното население като преследване, произволни арести и убийства на защитници на правата на човека, насилствено изселване, заграбване на земя и корпоративни нарушения;

126.  отбелязва с дълбока загриженост, че коренното население е особено засегнато от нарушения на правата на човека, свързани с добива на природни ресурси; призовава Комисията и ЕСВД да подкрепят строги правни рамки и инициативи, целящи да гарантират прозрачност и добро управление в минното дело и в други свързани с добива на ресурси сектори, и зачитайки по този начин доброволното, предварително и информирано съгласие на местните жители и Декларацията на ООН за правата на коренното население; призовава делегациите на ЕС допълнително да засилят диалога с коренното население по места с цел установяване и предотвратяване на нарушения на правата на човека;

127.  подчертава, че тъй като малцинствените общности имат специални нужди, би трябвало да се насърчава пълно и ефективно равенство между хората от малцинството и тези от мнозинството във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот; настоятелно призовава Комисията да следи отблизо прилагането на разпоредбите, защитаващи правата на лицата, принадлежащи към малцинства, по време на целия процес на разширяване;

Права на лицата, засегнати от дискриминация въз основа на кастова принадлежност

128.  осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, които са жертви на кастови йерархии и на основана на кастов признак дискриминация, включително лишаването от равенство и от достъп до съдебната система и до пазара на труда, и продължаващата сегрегация и обусловените от кастовата система пречки пред постигането на основни права на човека и развитие; изразява дълбока загриженост относно обезпокоителния процент на основаните на кастова принадлежност придружени с насилие нападения срещу далите и институционализираната безнаказана дискриминация; отново отправя призива си за разработване на политика на ЕС относно кастовата дискриминация и призовава ЕС да използва всяка възможност за изразяване на сериозната си загриженост относно кастовата дискриминация;

Международен наказателен съд (МНС)/правосъдие в условията на преход

129.  припомня универсалността на Международния наказателен съд (МНС) и отново изразява пълната си подкрепа за неговата работа; подчертава важната роля, която той изпълнява за премахване на безнаказаността на извършителите на най-тежки престъпления, за които е загрижена международната общност, и за осигуряване на справедливост за жертвите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид; продължава да следи внимателно за евентуални опити за подкопаване на легитимността или независимостта на МНС;

130.  припомня своята резолюция от 4 февруари 2016 г., в която призовава членовете на Съвета за сигурност на ООН да подкрепят сезиране от страна на Съвета за сигурност на МНС с цел разследване на нарушенията, извършени в Ирак и Сирия от т.нар. ИДИЛ/Даиш срещу християни (халдейци/сирийски християни/асирийци), язиди и други религиозни и етнически малцинства;

131.  приветства декларацията на Украйна, с която приема юрисдикцията на МНС за престъпленията, извършени в страната след 20 февруари 2014 г., тъй като тази декларация разкрива възможността прокурор от МНС да прецени дали Съдът би могъл да разследва нарушенията, извършени по време на въоръжения конфликт, въпреки че Украйна все още не е член на този Съд;

132.  приветства заключенията на Съвета относно подкрепата на ЕС за правосъдието в условия на преход, както и рамката на политиката на ЕС за подкрепа за правосъдието в условия на преход, като ЕС е първата регионална организация, приела подобна политика; призовава ЕС, неговите държави членки, както и неговите специални представители активно да популяризират МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността за престъпления по Римския статут и изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че няколко заповеди за задържане все още не са изпълнени; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат с МНС и да продължават да оказват решителна дипломатическа и политическа подкрепа за усилията за укрепване и разширяване на отношенията между МНС и ООН, по-специално в рамките на Съвета за сигурност на ООН, и да предприемат стъпки за предотвратяване и ефективно реагиране на случаи на несътрудничене на МНС; отново изразява своя призив към ЕС да приеме обща позиция относно агресията като престъпление и измененията от Кампала и призовава държавите членки да приведат националните си законодателства в съответствие с дефинициите от измененията от Кампала и да засилят сътрудничеството със Съда; изразява съжаление поради незачитането на МНС от страна на няколко държави, които се оттеглиха или заплашват да се оттеглят от юрисдикцията на МНС;

133.  отново призовава за създаването на длъжността „специален представител на ЕС по международно правосъдие и международно хуманитарно право“, с цел да се даде дължимата гласност и видимост на тези теми, ефективно да се придвижи напред програмата на ЕС и ангажиментът на ЕС за борба срещу безнаказаността и към МНС да се интегрира във външните политики на ЕС;

134.  призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят на МНС подходящо финансиране и да увеличат своята подкрепа за международната наказателноправна система, включително за правосъдието в условията на преход;

Международно хуманитарно право

135.  осъжда липсата на зачитане на международното хуманитарно право и изразява своята дълбока загриженост относно тревожното нарастване на процента на съпътстващите щети във въоръжените конфликти по целия свят, както и на смъртоносните нападения срещу болници, училища, хуманитарни конвои и други граждански обекти; изразява сериозната си загриженост относно нарастващото влияние на действията на недържавни субекти в конфликтите по света и настоятелно призовава ЕС да използва всички инструменти, с които разполага, за да се укрепи спазването на международното хуманитарно право от страна на държавните и недържавните участници; приветства ангажимента на ЕС и държавите членки към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) решително да подкрепят създаването на ефективен механизъм за по-стриктно спазване на международното хуманитарно право и призовава върховния представител/заместник-председателя да докладва на Парламента за целите и стратегията за изпълнение на този ангажимент; настоятелно призовава международната общност да свика международна конференция за подготовка на нов международен механизъм за проследяване и събиране на данни и за публично докладване на нарушения на международното хуманитарно право, включително нападения над болници, медицински работници и линейки; счита, че подобен механизъм би могъл да се основава на съществуващия механизъм за децата и въоръжените конфликти; призовава върховния представител/заместник-председател да представя ежегодно публичен списък на предполагаемите извършители на нападения срещу училища и болници, с цел да се определят подходящи действия на ЕС за преустановяване на подобни нападения;

136.  изразява съжаление относно факта, че седем държави членки все още не са ратифицирали Конвенцията за забраната на касетъчните боеприпаси; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят въвеждането на световна забрана върху използването на бял фосфор, по-конкретно чрез сключването на нов протокол към Конвенцията за определени конвенционални оръжия, с който се забранява използването на тези оръжия;

137.  призовава държавите членки да ратифицират основните инструменти на международното хуманитарно право и други правни инструменти, които имат отражение върху международното хуманитарно право; признава значението на насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право и отново отправя своя призив към върховния представител/заместник-председател и ЕСВД да преразгледат тяхното изпълнение в контекста на трагичните събития в Близкия изток, най-вече във връзка с масовата и систематична безнаказаност за груби нарушения на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека; призовава ЕС да подкрепи инициативи, които имат за цел разпространението на знания за международното хуманитарно право и добрите практики при прилагането му, и да използва всички двустранни инструменти, с които разполага, за ефективно насърчаване на спазването на международното хуманитарно право от страна на партньорите му, включително чрез политически диалог; отново отправя призива си към държавите членки да се присъединят към международните усилия за предотвратяване на нападенията срещу училища и използването им за военни цели от въоръжените участници, като подкрепят декларацията за безопасни училища, която има за цел да помогне за прекратяването на широко разпространените военни нападения срещу училища по време на въоръжени конфликти.

138.  настоятелно призовава международната общност да свика международна конференция с оглед на повишаването на ефективността на международните хуманитарни норми;

139.  призовава заместник-председателя/върховен представител да стартира инициатива, насочена към налагане на оръжейно ембарго от страна на ЕС срещу държавите, които са обвинени по твърдения за извършването на тежки нарушения на международното хуманитарно право, особено с оглед на целенасочените нападения срещу граждански инфраструктурни обекти; подчертава, че продължаването на издаване на разрешения за продажба на оръжия на тези държави представлява нарушение на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г.; призовава държавите членки да разгледат възможността да приемат затворници от Гуантанамо в ЕС; подчертава необходимостта от закриване на лагера в Гуантанамо възможно най-скоро;

Свобода на мисълта, съвестта и религията и убежденията

140.  в съответствие с член 10 от ДФЕС осъжда всички актове на насилие и дискриминация, основани на идеология, религия или убеждения; изразява сериозната си загриженост във връзка с продължаващите съобщения за насилие и преследване, нетолерантност и дискриминация срещу религиозните малцинства и малцинствата по убеждения по света; подчертава, че правата на свобода на мисълта, съвестта, религията и убежденията са основни права на човека, взаимосвързани с други права на човека и основни свободи, и включват правото да се практикуват убеждения или да не се практикуват, правото да се практикува религия или вяра или да не се практикува, както и правото да се възприемат, променят, изоставят или приемат отново предишни убеждения по собствен избор, както е закрепено в член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и в член 9 от Европейската конвенция за правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да участват в политически дискусии за отмяна на законите относно богохулството; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират зачитането и защитата на малцинствата по света, включително в Близкия изток, където християните, язидите, както и мюсюлманските малцинства и атеистите са преследвани от Даиш и други терористични групировки; изразява съжаление относно злоупотребата с религията и убежденията за целите на тероризма;

141.  подкрепя ангажимента на ЕС да насърчава правото на свобода на религията и убежденията в рамките на международни и регионални форуми, включително ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и други регионални механизми, и насърчава ЕС да продължи да внася в ООН ежегодната си резолюция за свободата на религията и убежденията и да подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията и убежденията; насърчава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да се ангажират в рамките на постоянен диалог с НПО, религиозните групи или групите, изповядващи определени убеждения, и религиозните лидери;

142.  подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата по отношение на тематичните резолюции в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН относно свободата на религията и на убежденията, насърчава ЕС да подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията и убежденията и настоятелно призовава държавите, които понастоящем не приемат исканията за посещения от специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията, да го направят;

143.  призовава ЕС да укрепи съществуващите си инструменти и да приеме нови в рамките на мандата си, за да гарантира, че защитата на религиозните малцинства е ефективна по целия свят;

144.  призовава да се предприемат конкретни действия за ефективното изпълнение на насоките на ЕС за насърчаване и защита на свободата на религията и на убежденията, включително: осигуряване на системно и последователно обучение на персонала на ЕС в централата и в делегациите; докладване относно положението в съответната държава и на местно равнище; работа в тясно сътрудничество с местните участници, особено с водачите на религиозни групи или групи по убеждения;

145.  изразява дълбока загриженост, че в някои части на света положението на религиозните общности или общностите по убеждения е застрашено, като цели религиозни общности изчезват или бягат;

146.  подчертава факта, че понастоящем християните са най-тормозената и най-заплашваната религиозна общност в целия свят, включително в Европа, където християните бежанци редовно са преследвани по религиозни причини и някои от най-старите християнски общности са заплашени от изчезване, особено в Северна Африка и Близкия изток;

147.  призовава международната общност и ЕС да предоставят защита на малцинствата и да изграждат безопасни зони; призовава за признаване, самоуправление и защита на етнически и религиозни малцинства, живеещи в областите, където в исторически план са имали силно присъствие и са водили мирно съвместно съществуване – например в планината Синджар (язиди), равнините на Ниневия (халдеи/сирийци/асирийци); призовава за продължаване на предоставянето на специална помощ в усилията за запазване на (масовите) гробове в области на настоящи или неотдавнашни конфликти с цел ексхумиране и обстойно анализиране на тленни останки там, с цел да се даде възможност за достойно погребение или за предаване на тленните останки на жертвите на техните семейства; призовава за създаването на специален фонд, който може да спомогне за финансирането на инициативите за запазване на доказателства, за да се даде възможност за разследване и наказателно преследване на предполагаеми престъпления срещу човечеството; призовава за действия от страна на ЕС и неговите държави членки като въпрос с неотложен характер за съставяне на група от експерти, които да събират всички данни за текущите международни престъпления, включително геноцид, срещу религиозни и етнически малцинства, без значение къде може да се случат, включително за запазване на масови гробове в области на настоящи или неотдавнашни конфликти с цел подготвяне на международното съдебно преследване на отговорните лица;

Свобода на изразяване онлайн и офлайн, както и чрез аудиовизуални и други медийни източници

148.  подчертава, че правата на човека и основните свободи са универсални и че трябва да бъдат защитавани в световен мащаб във всяко измерение на тяхното изражение;

149.  подчертава ролята на свободата на изразяване, независимостта на медиите и плурализма като основни елементи за постигане на демокрация и необходимостта от овластяване на гражданите и гражданското общество, за да се гарантира прозрачност и отчетност в публичния сектор;

150.  изразява безпокойство от арестите и опитите за сплашване на журналистите в множество държави, включително европейски, и припомня, че тези практики вредят сериозно на свободата на печата; настоятелно призовава ЕС и международната общност да защитават независимите журналисти и авторите на блогове, да намаляват цифровото разделение и да улесняват неограничения достъп до информация и комуникация, както и достъпа без цензура в интернет (цифрова свобода);

151.  изразява сериозна загриженост по повод разпространението на технологии за наблюдение, следене, цензуриране и филтриране, които представляват нарастваща заплаха за правата на човека и за активистите за демокрация в авторитарни държави;

152.  решително осъжда увеличаващия се брой защитници на правата на човека, които са изправени пред цифрови заплахи, включително компрометирани данни, чрез конфискация на оборудване, дистанционно наблюдение и изтичане на информация; осъжда практиката на наблюдение и проникване онлайн и с цел събиране на информация, която може да бъде използвана при съдебни дела или клеветнически кампании, както и в процеси за клевета;

153.  решително осъжда контрола на органите на властта в интернет, медиите и академичните среди и нарастването на заплахите, тормоза и произволните арести, пред които са изправени защитници на правата на човека, адвокати и журналисти;

154.  осъжда ограниченията на цифровата комуникация, включително закриване на интернет страници и блокиране на лични акаунти от авторитарни режими, за да се ограничи свободата на изразяване и като средство да се заглуши гласът на опозицията и потискане на гражданското общество; призовава ЕС и неговите държави членки публично да осъдят режимите, които ограничават цифровата комуникация на своите критици и опозиция;

155.  подчертава значението на насърчаването на неограничен достъп до интернет във всички форми на контакт с трети държави, включително при преговорите за присъединяване, търговските преговори, диалозите за правата на човека и дипломатическите контакти, за да стане информацията за правата на човека и демокрацията възможно най-достъпна за хората по целия свят;

156.  изразява загриженост по отношение на нарастването на изказванията, подбуждащи към омраза, особено в социалните медийни платформи; призовава Комисията да включи представители на организациите на гражданското общество, за да се гарантира, че техните мнения се вземат под внимание по време на преговорите относно кодексите за поведение; решително осъжда разпространяването на посланията на омраза, които подбуждат към насилие или тероризъм;

157.  призовава към увеличена подкрепа за насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти и авторите на блогове, намаляване на цифровото разделение и улесняване на неограничения достъп до информация и комуникация, както и достъпа без цензура в интернет (цифрова свобода);

158.  призовава за активно разработване и разпространяване на технологии, които спомагат за защитата на правата на човека, улесняват цифровите права и свободи на хората, както и укрепват тяхната сигурност и личен живот;

159.  призовава ЕС да внедри безплатен софтуер с отворен код и да насърчи другите субекти да направят същото, тъй като този софтуер гарантира по-голяма сигурност и по-голямо зачитане на правата на човека;

160.  призовава Комисията и държавите членки да повдигат въпроса за свободата на изразяване онлайн, цифровите свободи и значението на свободния и отворен интернет във всички международни форуми, включително Форума на ООН за управление на интернет, Г-8, Г-20, ОССЕ и Съвета на Европа;

Борба с тероризма

161.  отново изразява своята недвусмислена позиция на заклеймяване на тероризма и пълната си подкрепа за действията, насочени към изкореняването на терористичните организации, в частност на Даиш, която представлява явна заплаха за регионалната и международната сигурност, като същевременно припомня, че при извършването на такива действия следва винаги да се спазва напълно международното право в областта на правата на човека; подкрепя изпълнението на Резолюция 2178 (2014) на Съвета за сигурност на ООН за противодействие на заплахите, произтичащи от чуждестранни терористични бойци, и на Ръководните принципи от Мадрид за спиране на притока на чуждестранни терористични бойци;

162.  припомня, че в плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията се подчертава необходимостта да се гарантира, че зачитането на свободата на мнението и на изразяването е включено в политиките за развитие и програмите, свързани с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение; подчертава, че държавите членки следва да използват пълноценно съществуващите инструменти за решаване на въпроса с радикализацията на европейските граждани и да разработят ефективни програми за борба с терористичната и екстремистката пропаганда и с методите за вербуване, по-специално онлайн, и за предотвратяване на радикализацията; подчертава, че са спешно необходими съгласувани действия на ЕС и настоява държавите членки да си сътрудничат в чувствителни области, по-специално в обмена на информация и разузнавателна информация;

163.  отправя искане ЕС да продължи да работи с ООН в борбата срещу финансирането на тероризма, включително чрез използване на съществуващите механизми за идентифициране на терористи и терористични организации, и да укрепва механизмите за замразяване на активи в световен мащаб, като същевременно отстоява международните стандарти за справедлив процес и принципите на правовата държава; призовава Комисията и държавите членки ефективно и спешно да повдигнат този въпрос спрямо държавите, които финансират или подкрепят терористични организации, или които позволяват на своите граждани да правят това;

Смъртното наказание

164.  припомня позицията на ЕС за нулева търпимост към смъртното наказание и отново изразява своето трайно противопоставяне срещу смъртното наказание, изтезанията, жестокото, нечовешко и унизително отнасяне и наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства;

165.  приветства премахването на смъртното наказание във Фиджи, Суринам, Монголия и американския щат Небраска;

166.  изразява дълбока загриженост във връзка с възобновяването на екзекуциите в някои държави през последните години; изразява съжаление, че политическите лидери в други държави също обмислят повторното въвеждане на смъртното наказание; изразява своята сериозна загриженост относно съобщенията за нарастване на броя на смъртните присъди, постановени в световен мащаб през 2015 г., по-специално в Китай, Египет, Иран, Нигерия, Пакистан и Саудитска Арабия; припомня на органите на тези държави, че са страна по Конвенцията относно правата на детето, в която изрично се забранява смъртното наказание за престъпления, извършени от лица на възраст под 18 години;

167.  изразява особена загриженост във връзка с увеличаващия се брой смъртни присъди, налагани в масови съдебни процеси, без гаранции за минимални стандарти за справедлив съдебен процес, изисквани съгласно международното право;

168.  осъжда категорично увеличаването на броя на смъртните присъди за свързани с наркотици престъпления и призовава за изключване на използването на смъртното наказание за такива престъпления;

169.  призовава държавите, които са премахнали смъртното наказание или са наложили дългосрочен мораториум върху смъртното наказание, да спазят ангажиментите си и да не го въвеждат отново; призовава ЕС да продължи да използва сътрудничеството и дипломацията на всички възможни форуми в световен мащаб, за да се застъпва срещу смъртното наказание, като същевременно гарантира, че правото на справедлив съдебен процес се спазва в пълна степен за всеки човек, изправен пред екзекуция; подчертава, че е важно ЕС да продължи да следи условията, при които се изпълняват екзекуции в тези държави, които все още налагат смъртно наказание, за да се гарантира, че списъкът на осъдените на смърт се оповестява и че телата се връщат на семействата;

170.  настоява, че е важно ЕС да поддържа публично видима политика, насочена към премахването на смъртното наказание в световен мащаб в съответствие с преработените през 2013 г. насоки на ЕС относно смъртното наказание, както и да продължава да се застъпва срещу смъртното наказание; призовава ЕС да продължи да работи за всеобщото му премахване, да проучи нови начини на провеждане на кампании за тази цел, и да подкрепя действия в рамките на ЕИДПЧ, насочени към избягване на смъртни присъди и екзекуции; призовава делегациите на ЕС да продължат да организират кампании за повишаване на осведомеността за тази цел;

Борба с изтезанията и малтретирането

171.  изразява дълбоката си загриженост относно продължаващото използване на изтезания и малтретиране на задържани лица, в т.ч. за изтръгването на признания, които след това се използват по наказателни дела, при които очевидно има пропуски по отношение на международните стандарти за справедлив процес;

172.  изразява съжаление относно широко разпространеното използване на изтезания и малтретиране на членове на обществото, които изразяват несъгласие, с цел да бъдат принудени да мълчат, както и срещу уязвимите групи, като например етническите, езиковите и религиозните малцинства, ЛГБТИ лица, жените, децата, лицата, търсещи убежище, и мигрантите;

173.  решително осъжда изтезанията и малтретирането, причинени от Даиш и други терористични или паравоенни организации; изразява своята солидарност със семействата и общностите на всички жертви, засегнати от насилие; осъжда практиките на Даиш и други терористични или паравоенни организации, свързани с дискриминация и с насоченост срещу малцинствените групи; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да увеличат усилията си за справяне със спешната необходимост по ефективен начин да се предотвратят допълнителни страдания;

174.  счита, че в доста държави условията на задържане и състоянието на затворите са изключително обезпокоителни; счита, че е абсолютно необходимо да се води борба с всички форми на изтезание и малтретиране, включително психологически тормоз на задържаните лица, и да се полагат повече усилия за спазване на международното право в това отношение, по-специално за достъп до здравеопазване и до лекарствени продукти; осъжда твърдо накърняването на това право и счита, че лишаването на задържаните лица от медицински грижи, по-специално при заболявания като хепатит или ХИВ, е равносилно на неоказване на помощ на лице в опасност;

175.  настоятелно призовава ЕСВД, в контекста на продължаващите съобщения за широко разпространената практика на екзекуции по бързата процедура, изтезания и малтретиране по света, да засили на всички равнища на диалога и на всички форуми усилията на ЕС в борбата срещу екзекуциите по бързата процедура, изтезанията и други форми на малтретиране, в съответствие с насоките за политиката на ЕС към трети държави по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

176.  настоятелно призовава ЕСВД да продължава системно да изразява загриженост във връзка с изтезанията и малтретирането в политическия диалог и диалога за правата на човека със съответните държави, както и в публични изявления, и призовава делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки по места да наблюдават случаите на изтезания и малтретиране и конкретно да действат за постигане на пълното им премахване, да наблюдават съответните наказателни дела и да използват всички инструменти, с които разполагат, за да съдействат на съответните лица;

Безпилотни летателни апарати

177.  изразява дълбокото си безпокойство, предизвикано от употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати извън международната правна рамка; настоятелно призовава държавите членки да формулират ясни политически и правни позиции относно въоръжените безпилотни летателни апарати, и отново призовава за обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, в която да се застъпват правата на човека и международното хуманитарно право и в която да се разгледат въпроси като правна рамка, пропорционалност, отговорност, защита на мирното население и прозрачност; призовава отново настоятелно ЕС да забрани разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, които дават възможност за осъществяването на нападения без човешка намеса; призовава ЕС да се противопостави на изпълнението на извънсъдебни екзекуции и на целенасочените убийства и да ги забрани, както и да поеме ангажимент да осигури подходящи мерки в съответствие с националните и международните правни задължения, когато има основания да се счита, че лица или образувания в рамките на неговата юрисдикция може да са свързани с незаконни целенасочени убийства в чужбина; призовава заместник-председателя/върховен представител, държавите членки и Съвета да включат въоръжените безпилотни самолети и изцяло автономните оръжия в съответните европейски и международни механизми за разоръжаване и контрол на оръжията, и настоятелно призовава държавите членки да взаимодействат с тези механизми за контрол и да ги укрепват; призовава ЕС да осигурява по-голяма прозрачност и отчетност от страна на своите държави членки, не на последно място спрямо трети държави, при употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати по отношение на правното основание за тяхното използване и оперативната отговорност, да дава възможност за съдебен контрол на нападенията с безпилотни самолети и да гарантира, че жертвите на неправомерни нападения на безпилотни самолети имат достъп до ефективни средства за правна защита;

178.  подчертава забраната на ЕС за разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, позволяващи осъществяването на нападения без човешка намеса; призовава ЕС да се противопостави на практиката на незаконно целенасочено убийство и да я забрани;

179.  призовава Комисията надлежно да информира Парламента относно използването на средства на ЕС за всички проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, свързани с производството на безпилотни летателни апарати както за граждански, така и за военни цели; призовава да се извършват оценки на въздействието на бъдещите проекти за разработване на безпилотни летателни апарати върху правата на човека;

180.  подчертава, че въздействието на технологиите върху подобряването на положението с правата на човека следва да бъде интегрирано във всички политики и програми на ЕС, за да се постигне напредък в защитата на правата на човека и насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и мирното разрешаване на конфликти;

Подкрепа за демокрацията и изборите и мисии за наблюдение на избори

181.  припомня, че откритото пространство за гражданското общество, свободата на изразяване, на сдружаване и на събрания и надлежното зачитане на принципите на правовата държава са ключови елементи на справедливите и демократични избори; призовава ЕС да гарантира, че местните НПО имат пространство за законно наблюдение и контрол на провеждането на избори; подчертава, че корупцията е заплаха за равното упражняване на правата на човека и подкопава демократичните процеси; счита, че ЕС следва да подчертава във всички диалози с трети държави значението на почтеността, отговорността и правилното управление на обществените дела, както е посочено в Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC); припомня, че е необходимо ЕС да продължи ангажимента си към своите партньори, по-специално в съседните държави, да подкрепя икономическите, социалните и политическите реформи, да защитава правата на човека и да съдейства за установяването на върховенството на закона, в качеството им на най-добрите средства за укрепване на международния ред и за гарантиране на стабилността на съседните държави; подчертава в тази връзка, че преразглеждането на Европейската политика за съседство предостави възможност да се припомнят като основни цели на Съюза защитата на универсалните ценности и насърчаването на правата на човека; припомня, че придобитият от Европейския съюз, политиците, академичните среди, медиите, НПО и гражданското общество опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин и за определянето на най-добри практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на процесите на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване; приветства в този контекст дейността на Европейския фонд за демокрация и на програмите на ЕС в подкрепа на организациите на гражданското общество, най-вече Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ);

182.  препоръчва на ЕС да разработи по-цялостен подход към процесите на демократизация, тъй като наблюдението на избори е само едно от измеренията на един по-дълъг и по-широк цикъл; подчертава, че политическият преход и демократизацията могат да бъдат устойчиви и успешни само едновременно със зачитането на правата на човека и с равен достъп до демократичния процес за жените, лицата с увреждания и други маргинализирани групи, с насърчаването на правосъдието, прозрачността, отчетността, помирението, принципите на правовата държава, икономическото и социалното развитие, мерки за борба с крайната бедност и създаването на демократични институции; подчертава, че борбата срещу корупцията в държави в процес на демократизация следва да бъде издигната в приоритет от ЕС, тъй като това явление възпрепятства защитата и насърчаването на доброто управление, подхранва организираната престъпност и е свързано с изборни измами;

183.  приветства съвместното съобщение относно прегледа на европейската политика за съседство и припомня, че съгласно предвиденото в Договора за Европейския съюз отношенията на ЕС със съседните държави следва да се основават на ценностите на Съюза, които включват правата на човека и демокрацията; подчертава, че приносът за стабилизирането на съседните на ЕС държави и за насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и правата на човека вървят ръка за ръка;

184.  подчертава, че ЕС следва да продължава подкрепата си за демократичните и ефективни институции за защита на правата на човека и гражданското общество в съседните държави; отбелязва като положително в този контекст последователната ангажираност на Европейския фонд за демокрация в рамките на източното и южното съседство на ЕС в подкрепа на зачитането на основните права и свободи и демократичните принципи;

185.  подчертава, че политиката за разширяване е един от най-силните инструменти за засилване на зачитането на демократичните принципи и правата на човека; призовава Комисията да продължи да подкрепя укрепването на демократичния характер на политическата култура, зачитането на принципите на правовата държава, независимостта на медиите, както и на съдебната система, и борбата срещу корупцията в държавите кандидатки и потенциални държави кандидатки за членство;

186.  призовава Комисията и ЕСВД да продължат да предоставят пълна подкрепа за текущите демократични процеси в трети държави, както и за политическия диалог между управляващите и опозиционните партии, както и с гражданските общества; подчертава значението на последователното вземане на последващи мерки във връзка с препоръките на мисиите за наблюдение на избори като част от ангажимента на ЕС в подкрепа на демокрацията и като част от националните стратегии на съответните държави за правата на човека; призовава за по-тясна координация и сътрудничество между Европейския парламент и Комисията/ЕСВД за гарантиране на последващи действия във връзка с изпълнението на тези препоръки, както и с използването на целева финансова и техническа помощ, която ЕС би могъл да предложи; призовава Комисията да представи обща оценка за процесите на наблюдение на избори;

187.  призовава Съвета и ЕСВД да включат в географската част на Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света специален раздел – в съответните държави – посветен на въпроса за изпълнението на препоръките, приети в рамките на мисиите за наблюдение на избори; припомня ангажимента, поет от ЕСВД, Комисията и държавите членки в рамките на плана за действие, за по-решителен и последователен диалог с органите за управление на изборите, парламентарните институции и организациите на гражданското общество в трети държави, за да се допринася за тяхното овластяване и следователно за укрепването на демократичните процеси;

188.  призовава Комисията да гарантира, че работата ѝ във връзка с избори – наблюдение и оказване на съдействие – е съчетана с подобно подпомагане на други важни участници в демократичната система, като политически партии, парламенти, местни органи на власт, независими медии и гражданското общество;

189.  призовава ЕС да продължи да работи за определянето на най-добрите практики в тази област, включително в контекста на мерките за предотвратяване на конфликти, посредничество и улесняване на диалога, с цел разработване на последователен, гъвкав и убедителен подход на ЕС;

190.  признава успешната работа на ЕСВД и делегациите на ЕС за завършването на второто поколение анализи на демокрацията и напредъка в плановете за действие относно демокрацията и призовава върховния представител/заместник-председател да гарантира, че плановете за действие се превръщат в конкретна подкрепа за демокрацията в тази област;

191.  призовава ЕСВД да се основава на опита на анализите на демокрацията за подготвяне на почвата за включване на такъв анализ във външното си действие и отбелязва, че макар и добавянето на демокрацията към националните стратегии за правата на човека и демокрацията на съответните държави да се приветства, това не е достатъчно за истински цялостно разбиране на демокрацията в държавата партньор;

o
o   o

192.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на ЗП/ВП, както и на специалния представител на ЕС за правата на човека.

(1)http://www.un.org/womenwatch/daw/cedaw/cedaw.htm.
(2)ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 57.
(3)http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/CMW.aspx.
(4)A/RES/41/128.
(5)http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/2
(6)http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/Vienna.aspx
(7)http://www.un.org/womenwatch/daw/beijing/pdf/BDPfA%20E.pdf
(8)http://www.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/programme_of_action_Web%20ENGLISH.pdf
(9)http://www.ohchr.org/Documents/Publications/PTS-4Rev1-NHRI_en.pdf
(10)https://europa.eu/globalstrategy/en/global-strategy-foreign-and-security-policy-european-union
(11)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11855-2012-INIT/bg/pdf
(12)https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/111817.pdf
(13)http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A52009XG1215(01)
(14)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/bg/pdf
(15)ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 174
(16)http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/foraff/137584.pdf
(17)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10255-2016-INIT/bg/pdf
(18)http://www.consilium.europa.eu/en/meetings/fac/2015/10/st13201-en15_pdf/
(19)http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2016/06/16-epsco-conclusions-lgbti-equality/
(20)http://ec.europa.eu/justice/discrimination/files/lgbti_actionlist_bg.pdf
(21)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9242-2015-INIT/bg/pdf
(22)http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/07/20-fac-migration-conclusions/
(23)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12002-2015-REV-1/bg/pdf
(24)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12098-2015-INIT/bg/pdf
(25)ОВ L 43, 18.2.2015 г., стр. 29.
(26)http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2015559%202014%20INIT
(27)http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/130243.pdf
(28)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12525-2016-INIT/bg/pdf
(29)https://rm.coe.int/CoERMPublicCommonSearchServices/DisplayDCTMContent?documentId=090000168008482e
(30)ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56.
(31)http://www.consilium.europa.eu/en/meetings/international-summit/2015/11/action_plan_en_pdf/
(32)http://www.securitycouncilreport.org/atf/cf/%7B65BFCF9B-6D27-4E9C-8CD3-CF6E4FF96FF9%7D/s_res_2242.pdf
(33)http://www.securitycouncilreport.org/atf/cf/%7B65BFCF9B-6D27-4E9C-8CD3-CF6E4FF96FF9%7D/CAC%20S%20RES%201820.pdf
(34)http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1325(2000).
(35)http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/167
(36)Приети текстове, P8_TA(2016)0337.
(37)Приети текстове, P8_TA(2016)0300.
(38)Приети текстове, P8_TA(2016)0201.
(39)Приети текстове, P8_TA(2016)0102.
(40) Приети текстове, P8_TA(2016)0051.
(41)Приети текстове, P8_TA(2015)0470.
(42)Приети текстове, P8_TA(2015)0317.
(43)Приети текстове, P8_TA(2015)0350.
(44)Приети текстове, P8_TA(2015)0348.
(45)Приети текстове, P8_TA(2015)0288.
(46)ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 130.
(47)ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 178.
(48)ОВ C 234, 28.6.2016 г., стр. 25.
(49)Приети текстове, P7_TA(2014)0172.
(50)ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 69.
(51)http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session31/Documents/A_HRC_31_56_en.doc
(52)ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 105.
(53)ОВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 24.
(54)ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 115.
(55)ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 165.
(56)ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 69.
(57)A/HRC/RES/17/4.
(58)https://www.democracyendowment.eu/annual-report/.
(59)ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 25.
(60)http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/july/tradoc_153591.pdf.
(61) (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Нигерия, Сомалия, Мавритания, Судан, Сиера Леоне, Йемен, Афганистан, Пакистан, Катар, Иран и Малдивските острови).

Правна информация