Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 23 юни 2016 г. - БрюкселОкончателна версия
Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между ЕО и Ливан (Рамково споразумение) ***
 Протокол към Eвро-средиземноморското споразумение за асоцииране между ЕО и Ливан ***
 Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между ЕО и Ливан (предвид присъединяването на България и на Румъния към ЕС) ***
 Споразумение между Европейската общност и Монако за автоматичен обмен на информация за финансови сметки *
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Белгия — EGF/2015/012 BE/Hainaut Machinery)
 Многогодишен план за възстановяване на червения тон ***I
 Многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за риболовните дейности, свързани с тези запаси ***I
 Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи *
 Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства *
 Кланетата в Източно Конго
 Проследяване на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“)
 Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници
 Доклад за изпълнението на Директивата относно енергийната ефективност

Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между ЕО и Ливан (Рамково споразумение) ***
PDF 453kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Република Ливан за общите принципи на участие на Република Ливан в програми на Съюза (16136/2014 – C8-0044/2015 – 2014/0110(NLE))
P8_TA(2016)0281A8-0193/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (16136/2014),

—  като взе предвид проекта на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Република Ливан за общите принципи на участие на Република Ливан в програми на Съюза (16135/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 212, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), както и член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС (C8-0044/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0193/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Ливан.


Протокол към Eвро-средиземноморското споразумение за асоцииране между ЕО и Ливан ***
PDF 455kWORD 64k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно проект за решение на Съвета относно сключването на протокол към Eвро‑средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна, за да бъде взето предвид присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз (13349/2014 – C8-0095/2015 – 2007/0078(NLE))
P8_TA(2016)0282A8-0194/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (13349/2014),

—  като взе предвид проекта на протокол към Eвро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна, за да бъде взето предвид присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз (11300/2007),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), както и член 218, параграф 8 от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0095/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0194/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Ливан.


Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между ЕО и Ливан (предвид присъединяването на България и на Румъния към ЕС) ***
PDF 453kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз (13395/2014 – C8-0170/2015 – 2008/0027(NLE))
P8_TA(2016)0283A8-0195/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (13395/2014),

—  като взе предвид проекта на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (13376/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), както и член 218, параграф 8 от Договора за функционирането на ЕС (C8-0170/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0195/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Ливан.


Споразумение между Европейската общност и Монако за автоматичен обмен на информация за финансови сметки *
PDF 452kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз на Протокол за изменение на Споразумението между Европейската общност и Княжество Монако относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета (COM(2016)0201 – C8–0157/2016 – 2016/0109(NLE))
P8_TA(2016)0284A8-0206/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2016)0201),

—  като взе предвид проекта на Протокол за изменение на Споразумението между Европейската общност и Княжество Монако относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета,

—  като взе предвид член 115, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) и параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0157/2016),

—  като взе предвид член 59, член 108, параграф 7 и член 50, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0206/2016),

1.  Одобрява сключването на Протокола за изменение на Споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Княжество Монако.


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Белгия — EGF/2015/012 BE/Hainaut Machinery)
PDF 512kWORD 90k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Белгия – EGF/2015/012 BE/Hainaut Machinery) (COM(2016)0242 – C8–0170/2016 – 2016/2074(BUD))
P8_TA(2016)0285A8-0207/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0242 – C8–0170/2016),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8–0207/2016),

A.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от световната финансова и икономическа криза, и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че Белгия подаде заявление EGF/2015/012 BE/Hainaut Machinery за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ вследствие на съкращения в икономически отрасъл от разделение 28 по NACE Rev. 2 („Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение“) в региона на ниво 2 по NUTS Ено (Hainaut — BE32) в Белгия, и като има предвид, че в тези мерки се очаква да участват 488 съкратени работници, както и 300 млади хора, които не работят и не са ангажирани в никаква форма на образование или обучение (NEETs) на възраст под 25 години от регион Ено; като има предвид, че работниците са съкратени от Carwall SA, Caterpillar Belgium SA и Doosan SA;

Г.  като има предвид, че въпреки че заявлението не отговаря на критериите за допустимост, определени в член 4, параграф 1 на Регламента за ЕФПГ, то е представено съгласно критериите за намеса, посочени в член 4, параграф 2, с който се дава възможност за дерогация по отношение на броя на съкратените работници;

1.  Изразява съгласие с Комисията, че критериите за намеса, посочени в член 4, параграф 2 от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Белгия има право на финансово подпомагане в размер на 1 824 041 EUR съгласно този регламент, което съставлява 60% от общата сума в размер на 3 040 069 EUR;

2.  Отбелязва, че Комисията е спазила срока от 12 седмици от получаването на попълненото заявление от белгийските органи на 11 февруари 2016 г. до приключването на оценката си относно съответствието с условията за финансово участие на 4 май 2016 г. и изпращането на уведомление за него до Парламента на същия ден;

3.  Отбелязва, че вследствие на сериозни затруднения през последните години в търговията със строителна техника на европейския пазар, търсенето на продукти, произведени от трите предприятия, обхванати от заявлението, съответно намаля;

4.  Отбелязва, че вследствие на обявеното от Caterpillar Belgium S.A. на 23 февруари 2013 г. начало на процедура за колективни съкращения в производствения му обект, разположен в Госли, повечето от неговите 1399 работници са били обект на заявление EGF/2014/011 BE/Caterpillar, и посочва, че настоящото заявление е последващо заявление след първото, тъй като е част от същата процедура на съкращения; подчертава, че регион Ено е изправен пред трудна ситуация на пазара на труда с равнище на безработицата от 14,5% (5,9% по-високо от средната стойност за страната), закрити 1236 работни места през 2013 г. и 1878 през 2014 г., спад в предлаганите работни места от 13% от 2012 г. насам и висок дял на нискоквалифициран труд, тъй като повече от половината от търсещите работа лица нямат квалификации за завършено средно образование, както и високо равнище на дълготрайната безработица, която съставлява 39,0% от общата безработица в регион Ено;

5.  Приветства факта, че белгийските органи са започнали прилагането на персонализирани мерки за бенефициентите от целевата група на 1 януари 2015 г., много преди подаването на заявлението за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ;

6.  Отбелязва, че Белгия планира следните видове мерки за съкратените работници, обхванати от заявлението: подпомагане/насоки/съдействие за интегриране; улесняване на търсенето на работа; интегрирано обучение; подкрепа за създаването на собствено предприятие; подкрепа за колективни проекти, помощи за търсене на работа и за обучение;

7.  Приветства факта, че помощите и стимулите, за които Белгия потвърди, че са обвързани с активното участие на бенефициентите от целевата група в дейности по търсене на работа или обучение (действия по член 7, параграф 1, буква б) от Регламента за ЕФПГ), са ограничени до по-малко от 5% от общия размер на разходите, което е значително под прага от 35% от общия размер на разходите за пакета от персонализирани мерки, разрешени от Регламента за ЕФПГ;

8.  Отбелязва, че работниците на възраст 55—64 години съставляват 35,9% от бенефициентите от целевата група; счита, че работниците от тази група са изложени на по-голям риск от дългосрочна безработица и социално изключване и имат специфични потребности от гледна точка на прилагането на персонализиран подход в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ;

9.  Призовава Комисията да представи информация относно резултатите от предоставяната понастоящем подкрепа за съкратените работници от Caterpillar, тъй като част от настоящото заявление е последващо спрямо заявление EGF/2014/011 BE/Caterpillar;

10.  Приветства факта, че в допълнение към 488-те съкратени работници в мерките се очаква да участват и да получат персонализирани услуги, съфинансирани от ЕФПГ, 300 млади хора на възраст до 25 години от същия регион, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEETs), като мерките включват: мобилизиране и ориентиране за по-нататъшно образование/обучение или за въвеждащо обучение за проучване на интересите; специфични курсове на обучение; персонализирано повишаване на уменията; помощи за търсене на работа, обучение и мобилност;

11.  Приветства предоставянето на достъп до ЕФПГ на NEETs; отбелязва все пак, че този достъп е ограничен до 31 декември 2017 г. от Регламента за ЕФПГ; призовава за преразглеждането на Регламента за ЕФПГ в рамките на преразглеждането на многогодишната финансова рамка, с цел да се осигури достъп на NEETs и след 2017 г.;

12.  Приветства факта, че белгийските органи предлагат мерки, разработени специално за NEETs и съобразени следователно по-добре с техните потребности;

13.  Отбелязва, че е важно да се стартира информационна кампания, която да достигне до NEETs, които биха могли да отговарят на условията за участие в мерките; припомня позицията си относно необходимостта да се помага на NEETs по траен и устойчив начин;

14.  Приветства факта, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги е изготвен след допълнителни консултации с всички заинтересовани лица, включително със социалните партньори, предприятията и обществените служби по заетостта, които ще проследяват също така изпълнението на предложените мерки чрез комитет за мониторинг;

15.  Приветства, по-специално, подхода на белгийските органи и сътрудничеството със социалните партньори за предоставянето на подкрепа за колективни проекти за работници, които обмислят създаването на „социално предприятие“ заедно като група, като мярка с голям потенциал за създаване на добавена стойност;

16.  Отбелязва, че предложените действия съставляват активи мерки на пазара на труда, попадащи в рамките на допустимите действия, посочени в член 7 на Регламента за ЕФПГ, и припомня, че в съответствие с този член предоставяните персонализирани услуги се очаква да предвиждат перспективите за пазара на труда и необходимите умения и да бъдат съвместими с прехода към устойчива икономика, в която ресурсите се използват ефективно, както и да отчитат придобития вече опит в подпомагането на съкратените работници в рамките на заявление EGF/2014/011 BE/Caterpillar; отбелязва същевременно, че тези действия не заместват пасивните мерки за социална закрила;

17.  Призовава държавите членки да изготвят, съвместно със социалните партньори, проактивни стратегии във връзка с планираните промени на пазара на труда и за защита на работните места и уменията в Съюза, особено когато договарят търговски споразумения, за да осигурят правила за лоялна конкуренция и общи мерки срещу икономическия и социалния дъмпинг и дъмпинга в областта на околната среда; припомня своя призив за надлежно преразглеждане на инструментите на Съюза за търговска защита;

18.  Подчертава необходимостта да се подобрява пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и очаква предлаганото обучение да отговаря както на потребностите на работниците, така и на стопанската среда в региона и в съседните региони;

19.  Призовава Комисията да преразгледа правилата за отпускане на държавни помощи, за да създаде условия за държавна намеса за насърчаване на проекти, полезни в социално отношение и от гледна точка на околната среда, и за да помогне на МСП и на сектори в затруднено положение, като допринесе за възстановяване на производствения им капацитет, който беше сериозно засегнат от световната финансова и икономическа криза;

20.  Призовава отново Комисията да предоставя в бъдещите предложения повече подробности относно секторите, в които има перспективи за растеж и следователно за наемане на работници, както и да събира подкрепени с доказателства данни за въздействието на финансирането от ЕФПГ, включително за качеството на работните места и степента на реинтеграция, постигната чрез ЕФПГ;

21.  Отбелязва, че белгийските органи потвърждават, че отговарящите на условията за допустимост действия не получават подкрепа от други финансови инструменти на Съюза; отново призовава Комисията да представя сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

22.  Отбелязва, че към днешна дата за сектора на производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение, са подадени четиринадесет заявления за подкрепа от ЕФПГ, осем от които се основават на свързана с търговията глобализация, а шест – на световната финансова и икономическа криза;

23.  Отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни трудови договори, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори;

24.  Оценява подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за по-бързо отпускане на безвъзмездни средства; отбелязва времевия натиск вследствие на новия график и потенциалното му въздействие върху ефективността на проучването на случаите;

25.  Отново призовава Комисията да осигури публичен достъп до всички документи, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

26.  Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

27.  Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Белгия – EGF/2015/012 BE/Hainaut Machinery)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2016/1145.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


Многогодишен план за възстановяване на червения тон ***I
PDF 469kWORD 95k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно многогодишен план за възстановяване на червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море и за отмяна на Регламент (ЕО) № 302/2009 (COM(2015)0180 – C8-0118/2015 – 2015/0096(COD))
P8_TA(2016)0286A8-0367/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0180),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0118/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 1 юли 2015 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 13 април 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0367/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 юни 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета относно многогодишен план за възстановяване на червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море и за отмяна на Регламент (ЕО) № 302/2009 на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1627.)

(1) OВ C 383, 17.11.2015 г., стр. 100.
(2) Тази позиция заменя измененията, приети на 19 януари 2016 г. (Приети текстове, P8_TA(2016)0003).


Многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за риболовните дейности, свързани с тези запаси ***I
PDF 473kWORD 77k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за риболовните дейности, свързани с тези запаси, за изменение на Регламент (EO) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета (COM(2014)0614 – C8-0174/2014 – 2014/0285(COD))
P8_TA(2016)0287A8-0128/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0614),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8–0174/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 13 април 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8‑0128/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене(2);

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 юни 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламенти на Съвета за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (EO) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1139.)

(1) OВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 120.
(2) Тази позиция заменя измененията, приети на 28 април 2015 г. (Приети текстове, P8_TA(2015)0104).


Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи *
PDF 450kWORD 61k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно предложението за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи (COM(2016)0106 – C8-0127/2016 – 2016/0059(CNS))
P8_TA(2016)0288A8-0209/2016

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0106),

—  като взе предвид член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0127/2016),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0209/2016),

1.  Одобрява предложението на Комисията;

2.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  Призовава Съвета, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента, отново да се консултира с него;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства *
PDF 450kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно предложението за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства (COM(2016)0107 – C8-0128/2016 – 2016/0060(CNS))
P8_TA(2016)0289A8-0208/2016

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0107),

—  като взе предвид член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0128/2016),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8‑0208/2016),

1.  Одобрява предложението на Комисията;

2.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  Призовава Съвета, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента, отново да се консултира с него;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


Кланетата в Източно Конго
PDF 476kWORD 88k
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно масовите убийства в Източно Конго (2016/2770(RSP))
P8_TA(2016)0290RC-B8-0801/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Демократична република Конго (ДРК), и по-специално резолюциите си от 10 март 2016 г.(1) и от 9 юли 2015 г.(2),

—  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС от 15 юни 2016 г. относно положението в предизборния период и в областта на сигурността в ДРК,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и на нейния говорител относно положението в Демократична република Конго,

—  като взе предвид изявленията на делегацията на ЕС в Демократична Република Конго относно положението с правата на човека в страната,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Демократична република Конго от 23 май 2016 г.,

—  като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2014 г., приет от Съвета на 22 юни 2015 г.,

—  като взе предвид отвореното писмо, изпратено от групи на гражданското общество от районите на Бени, Бутебмо и Луберо до президента на Демократична република Конго на 14 май 2016 г.,

—  като взе предвид декларациите от Найроби от декември 2013 г.,

—  като взе предвид Рамката за мир, сигурност и сътрудничество за ДРК и региона, подписана в Адис Абеба през февруари 2013 г.,

—  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно ДРК, и по-специално Резолюция 2198 (2015) относно подновяване на режима на санкции по отношение на ДРК и мандата на експертната група, както и Резолюция 2277 (2016), с която се подновява за една година мандатът на мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (MONUSCO),

—  като взе предвид доклада на експертната група на ООН относно ДРК от 23 май 2016 г.,

—  като взе предвид годишния доклад на върховния комисар на ООН по правата на човека от 27 юли 2015 г. относно положението с правата на човека и дейностите на Съвместната служба на ООН за правата на човека в ДРК,

—  като взе предвид решенията и разпорежданията, постановени от Международния съд,

—  като взе предвид съвместното изявление за пресата от 2 септември 2015 г. на Групата на международните пратеници и представители за региона на Големите езера в Африка относно изборите в ДРК,

—  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 9 ноември 2015 г. относно положението в ДРК,

—  като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН от 9 март 2016 г. относно мисията на ООН за стабилизиране в ДРК и относно изпълнението на Рамката за мир, сигурност и сътрудничество за ДРК и региона,

—  като взе предвид преразгледаното Споразумение за партньорство от Котону,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г.,

—  като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—  като взе предвид Конституцията на Конго от 18 февруари 2006 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че положението със сигурността в Демократична република Конго продължава да се влошава в североизточната част на страната, където десетки въоръжени групировки продължават да действат, с многобройни сигнали за убийства, набиране и използване на деца от въоръжени групировки и широко разпространено сексуално и основано на пола насилие;

Б.  като има предвид, че между октомври 2014 г. и май 2016 г. на територията на Бени, Луберо и Бутембо са били зверски убити повече от 1160 души, над 1470 души са изчезнали, много къщи, здравни центрове и училища са били изгорени и много жени, мъже и деца са станали жертви на сексуално насилие;

В.  като има предвид, че много от селата в тези територии понастоящем са окупирани от въоръжените групировки;

Г.  като има предвид растящото недоволство, изразено по отношение на бездействието и мълчанието на правителството на ДРК пред тези зверства, за които се твърди, че биват извършвани както от бунтовнически въоръжени групировки, така и от държавните военни сили;

Д.  като има предвид, че извънредно кръвопролитни убийства са били извършени в някои случаи в непосредствена близост до позиции, държани от националната армия (FARDC) и бази на мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (MONUSCO);

Е.  като има предвид, че тези масови убийства бяха посрещнати с безразличие от страна на международната общност и мълчание от страна на медиите;

Ж.  като има предвид, че по силата на конституцията президентът на ДРК е гарант за националната цялост, националната независимост, безопасността на хората и стоките, както и за нормалното функциониране на институциите на страната, а също така той е и главнокомандващ на въоръжените сили на страната;

З.  като има предвид, че силното политическо напрежение в ДРК е породено от факта, че според конституцията президентът Кабила, който е на власт от 2001 г., трябва да подаде оставка на 20 декември 2016 г., но все още не е обявил, че ще го направи;

И.  като има предвид, че конгоанската армия и MONUSCO са разположени в региона с цел поддържане на стабилността, борба с въоръжените групировки и защита на цивилното население;

Й.  като има предвид, че мандатът на MONUSCO беше подновен и засилен;

К.  като има предвид, че широко разпространената неспособност извършителите на нарушения на правата на човека да бъдат изправени пред съда е довела до утвърждаването на усещането за безнаказаност и извършването на нови престъпления;

Л.  като има предвид, че основно предизвикателство пред мира са колебливите усилия на ДРК да демобилизира хиляди бойци бунтовници, независимо дали чрез включването им в националната армия или чрез улесняването на техния преход към цивилен живот;

М.  като има предвид, че по оценки на хуманитарните организации понастоящем 7,5 милиона души се нуждаят от помощ; като има предвид, че продължаващият конфликт и военните операции доведоха до вътрешното разселване на 1,5 милиона души и принудиха над 400 000 души да напуснат страната;

Н.  като има предвид, че Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) докладва за увеличаване броя на отвличанията и нападенията над хуманитарни работници и конвои, което е принудило хуманитарните организации да забавят предоставянето на помощ и да преустановят дейността си;

O.  като има предвид, че масовите убийства в източната част на Конго са резултат от връзките между регионалната и националната политика, инструментализирането на етническото напрежение и експлоатацията на ресурсите;

1.  Изразява дълбока загриженост по повод на ескалацията на насилието и тревожното и влошаващо се хуманитарно положение в ДРК, предизвикани по-специално от въоръжените конфликти в източните провинции, които продължават повече от 20 години; изразява съжаление във връзка със загубата на човешки живот и изразява своето съчувствие към народа на ДРК;

2.  Отново призовава всички страни в конфликта незабавно да прекратят насилието, да сложат оръжие, да освободят децата от своите редици и да насърчат диалога за постигане на мирно и устойчиво решение на конфликта; призовава по-специално за бързо и активно възобновяване на сътрудничеството между MONUSCO и въоръжените сили на ДРК въз основа на споразумението за военно сътрудничество, подписано на 28 януари 2016 г. в Киншаса, с цел възстановяване и укрепване на мира и сигурността както в източната част, така и в страната като цяло;

3.  Припомня, че неутрализирането на всички въоръжени групировки в този регион ще допринесе значително за мира и стабилността, и призовава правителството на ДРК да определи това за свой приоритет и да възстанови безопасността за всички свои граждани и стабилността на територията на Бени, Луберо и Бутембо;

4.  Призовава международната общност спешно да започне задълбочено, независимо и прозрачно разследване на масовите убийства, с пълното съдействие на правителството на ДРК и MONUSCO; призовава за спешно заседание на Групата на международните пратеници и представители за региона на Големите езера в Африка относно изборите в ДРК с оглед на предприемането на подходящи действия в тази насока, като например мобилизиране на Съвета за сигурност на ООН;

5.  Настоява, че това положение не следва да възпрепятства провеждането на изборите, както е предвидено според конституцията; подчертава, че успешното и навременно провеждане на изборите ще бъде от ключово значение за дългосрочната стабилност и развитието на страната;

6.  Призовава прокурора на Международния наказателен съд (МНС) да събере информация и да проучи нарушенията, за да установи дали е необходимо провеждането на разследване от МНС на предполагаемите престъпления в района на град Бени;

7.  Отново заявява, че не може да се допусне безнаказаност за извършителите на нарушения на правата на човека, на военни престъпления, на престъпления срещу човечеството и на сексуално насилие срещу жени и момичета, нито за тези, които отговарят за набирането на деца войници; подчертава, че хората, отговорни за такива деяния трябва да бъдат докладвани, идентифицирани, преследвани по съдебен път и наказани в съответствие с националното и международното наказателно право;

8.  Призовава да се изготви и оповести публично доклад за оценка на дейностите на MONUSCO; приветства Резолюция 2277 (2016) на Съвета за сигурност на ООН, с която беше подновен мандатът на MONUSCO и бяха засилени правомощията му в областта на гражданската защита и правата на човека, включително по отношение на основаното на пола насилие и насилието срещу деца;

9.  Настоятелно призовава MONUSCO да използва пълноценно своя мандат за защита на цивилното население посредством „трансформацията“ на силите на мисията с цел да се гарантира, че тя ще има по-голям оперативен капацитет за защита на цивилните лица чрез механизми за бързо разполагане и въздушно разузнаване в източната част на Конго, включително чрез патрули и мобилни оперативни бази;

10.  Призовава Африканския съюз и ЕС да обезпечат постоянен политически диалог между държавите от региона на Големите езера, за да се предотврати всяка по-нататъшна дестабилизация; изразява съжаление във връзка с това, че е постигнат само ограничен напредък в изпълнението на Рамковото споразумение за мир, сигурност и сътрудничество от февруари 2013 г., и призовава всички страни да допринасят активно към усилията за стабилизиране;

11.  Настоява, че гражданското общество трябва да участва във всички действия за защита на цивилното население и разрешаване на конфликтите, както и че защитниците на правата на човека трябва да бъдат защитавани и да им бъде предоставена трибуна от правителството на ДРК и международната общност;

12.  Признава усилията, положени от конгоанските органи в борбата с безнаказаността и за предотвратяване на сексуалното насилие и на насилието срещу деца, но счита, че напредъкът остава бавен;

13.  Припомня на ЕС, че трябва да има съгласуваност между различните му политики, включително в областите на търговията с оръжие и търговията със суровини, както и че преговорите за споразумения в региона трябва да насърчават мира, стабилността, развитието и правата на човека;

14.  Призовава ЕС да обмисли налагането на целенасочени санкции, в това число и забрани за пътуване и замразяване на активите, спрямо отговорните за масовите убийства в източната част на Конго и за бруталните репресии в ДРК, за да помогне за предотвратяването на по-нататъшните изблици на насилие;

15.  Призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да оказват помощ на народа на ДРК с цел подобряване на условията на живот на най-уязвимите групи от населението, най-вече на вътрешно разселените лица;

16.  Осъжда всички нападения срещу хуманитарни организации и пречки пред достъпа до хуманитарна помощ; настоятелно призовава всички страни в конфликта да зачитат независимостта, неутралността и безпристрастността на хуманитарните организации;

17.  Отново потвърждава, че в своите дейности предприятията трябва да спазват изцяло международните стандарти в областта на правата на човека; поради това призовава държавите членки да гарантират, че предприятията под тяхната национална юрисдикция не нарушават правата на човека и международните стандарти, свързани с техните дейности в трети държави;

18.  Приветства усилията на конгоанските органи за прилагане на законодателството, което забранява търговията и обработката на полезни изкопаеми в райони с незаконна експлоатация на полезни изкопаеми, като например районите под контрола на въоръжени групировки; призовава конгоанските органи да укрепят прилагането на законодателството и да позволят по-задълбочен контрол на сделките в минната промишленост и на злоупотребите с приходите от минно дело; призовава ЕС да подкрепи усилията на ДРК в това отношение чрез своите политики за сътрудничество за развитие; приветства постигнатата неотдавна европейска договореност относно задължителните надлежни проверки на доставчиците на полезни изкопаеми от зони на конфликт като първа стъпка към предприемането на действия във връзка с отговорностите на европейските предприятия в това отношение и настоятелно призовава ЕС да превърне тази договореност в амбициозно законодателство, което да бъде бързо прието;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на Съвета на АКТБ—ЕС, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на президента, министър-председателя и парламента на ДРК.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0085.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0278.


Проследяване на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“)
PDF 609kWORD 154k
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно проследяването на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) (2015/2281(INI))
P8_TA(2016)0291A8-0176/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“)(1),

—  като взе предвид Съвместния доклад на Съвета и на Комисията за 2012 г. относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“), озаглавен „Образованието и обучението в интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа“(2),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 26 август 2015 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Проект за съвместен доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) — Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението“ (COM(2015)0408),

—  като взе предвид съвместния доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) — „Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението“ (2015/C 417/04)(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 и 29 ноември 2011 г. относно критерий за мобилността с учебна цел(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2010 г. относно образование за устойчиво развитие(5),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 февруари 2014 г. относно инвестициите в образование и обучение — отговор на съобщението „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ и „Годишен обзор на растежа за 2013 г.“(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно ефективната подготовка на преподавателите(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно осигуряване на качество в подкрепа на образованието и обучението(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно предприемачеството в образованието и обучението(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно ролята на образованието в ранна детска възраст и на началното образование за стимулиране на творчеството, иновациите и компетентностите в областта на цифровите технологии(10),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно намаляване на преждевременното напускане на училище и насърчаването на успеваемостта в училище(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ (COM(2012)0669),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(12),

—  като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за учене през целия живот(13),

—  като взе предвид декларацията от неофициалното заседание на министрите на образованието на ЕС, проведено на 17 март 2015 г., относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация (Декларация от Париж)(14),

—  като взе предвид заключенията от Рига, приети на 22 юни 2015 г. от министрите с отговорност за професионалното образование и обучение(15),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 3 юли 2008 г., озаглавена „Миграция и мобилност: предизвикателства и възможности за образователните системи в ЕС“ (COM(2008)0423),

—  като взе предвид доклада, изготвен през февруари 2010 г. за Комисията от експертната група за нови умения за нови работни места, озаглавен „Нови умения за нови работни места: действие сега“(16),

—  като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно „Транснационалната мобилност в Общността с цел образование и обучение: Европейска харта за качество на мобилността“(17),

—  като взе предвид доклада на Шестия форум за университетите и бизнеса от март 2015 г.(18),

—  като взе предвид прогнозата на CEDEFOP за уменията от 2012 г., озаглавена „Бъдещото предлагане и търсене на умения в Европа“(19),

—  като взе предвид своите резолюции от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение(20) и съответно от 28 април 2015 г. относно последващите действия от прилагането на процеса от Болоня(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г. относно образование за деца при извънредни ситуации и продължителни кризи(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г., озаглавена „Еразъм + и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение — подход за учене през целия живот“(23),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0176/2016),

A.  като има предвид, че оттук нататък всички позовавания на „образование и обучение“ следва да се приемат като обхващащи официални, неофициални и неформални форми, като се има предвид допълващият им характер в прехода към учещо общество и тяхната роля по отношение на специфични целеви групи, като по този начин се улеснява включването на хора с по-малко възможности за обучение;

Б.  като има предвид, че образованието и обучението следва да не бъдат насочени само към задоволяване на потребностите на пазара на труда, но следва да представляват ценност сами по себе си, тъй като образованието има също толкова важна роля за развитието на етични и граждански добродетели, както и хуманистични ценности в по-широк смисъл, съобразно заложеното в Договорите, и за укрепването на демократичните принципи, върху които е изградена Европа;

В.  като има предвид, че образованието следва да допринася за личностното развитие, взаимното уважение и израстването на младите хора, за да ги направи проактивни, отговорни и осведомени граждани с граждански, социални, междукултурни трансверсални компетентности, както и квалифицирани специалисти;

Г.  като има предвид, че образованието следва да се разглежда като основно човешко право и обществено благо, което следва да бъде достъпна за всички;

Д.  като има предвид, че образованието и обучението трябва да играят важна роля в борбата с бедността и социалното изключване, а разширяването на достъпа до обучение през целия живот може да открие нови възможности за нискоквалифицираните лица, безработните, хората със специални потребности, възрастните хора и мигрантите;

Е.  като има предвид, че приобщаващите и висококачествени образование и обучение са от съществено значение за европейското културно, икономическо и социално развитие;

Ж.  като има предвид, че образованието и обучението в Европа следва да дадат своя принос за стратегиите и инициативите на ЕС, включително за стратегията „Европа 2020“, инициативата за създаването на цифров единен пазар, Европейската програма за сигурност и Плана за инвестиции за Европа;

З.  като има предвид, че не всички държави членки са изправени пред същия вид и ниво на предизвикателства, и това означава, че всички препоръки, предложени за образование и обучение, следва да бъдат гъвкави и да вземат под внимание националните и регионални икономически, социални, демографски, културни и други фактори, при същевременен стремеж към подобряване на положението в ЕС като цяло;

И.  като има предвид, че сътрудничеството в рамките на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“ следва, при спазване на компетентността на държавите членки, да допълва националните действия и да подкрепя държавите членки в усилията им да развиват системите за образование и обучение;

Й.  като има предвид, че икономическото развитие и социалното сближаване следва да бъдат третирани равноправно чрез съчетание на политики, които целят постигане на по-справедливо разпределение на знанията сред населението с цел справяне с увеличаващите се разлики в доходите, които се появяват като страничен ефект от основаващия се на умения технологичен растеж;

К.  като има предвид, че ефективното инвестиране в качествено образование и обучение е източник на устойчив растеж;

Л.  като има предвид, че съществуващите ниски равнища на знания и основни умения предизвикват тревога и че това налага основното и средното образование да предоставят основата, необходима за продължаването на образованието и интеграцията на пазара на труда;

М.  като има предвид, че поради тенденциите, които сочат ниско равнище на основни умения при възрастните, е необходимо да се засили обучението за възрастни, което е инструмент за повишаване на квалификацията и за преквалификация;

Н.  като има предвид, че в годишния обзор на растежа за 2014 г. Комисията счита, че от гледна точка на разходите държавите членки трябва да намерят начини да защитават и насърчават по-дългосрочни инвестиции в образование, научни изследвания, иновации, действия в областта на енергетиката и климата и че е важно да се инвестира в модернизирането на системите за образование и обучение, включително ученето през целия живот;

O.  като има предвид, че публичните бюджети продължават да бъдат под сериозен натиск, като няколко държави членки са намалили разходите си за образование и обучение, и сега трябва да се повиши ефективността на бъдещите инвестиции в тази област като решаващ фактор за постигане на производителност, конкурентоспособност и растеж;

П.  като има предвид, че въпреки че са постигнати подобрения в резултатите, свързани с постигането на целите на програмата „Образование и обучение 2020 г.“ в областта на висшето образование, тревоги, свързани с ефикасността на инвестициите в образованието от държавите членки, основното съсредоточаване върху количествени показатели, условията на преподаване, качеството на учене, намаляването на академичната свобода, и скептицизъм относно някои аспекти на процеса от Болоня и прилагането му в някои държави са били докладвани в цялото Европейско пространство за висше образование (ЕПВО);

Р.  като има предвид, че мониторингът на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“ показва, че основното предизвикателство, пред което сме изправени днес, е образователната бедност и слабото включване на хората с нисък социално-икономически статус, което налага по-силна социална насоченост, за да се постигнат целите стратегическата рамка и да се подобрят всеобхватността и качеството на системите за образование и обучение;

Стратегическа рамка „Образование и обучение 2020 г.“

1.  Приветства прегледа на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“ и подчертава необходимостта да се вземат предвид заключенията от него и бързо да се приложат, с цел да се засили добавената стойност и да се оптимизира ефективността на рамката, като се засили релевантността за отделните държави и взаимното учене;

2.  Изразява съжаление, че огромните проблеми, свързани с качеството, достъпността и социално-икономическите дискриминации в областта на образованието и обучението, остават нерешени, и счита, че следва да бъдат предприети по-амбициозни, координирани и ефективни действия на политиката на европейско и национално равнище;

3.  Отново изтъква важността на Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация, приета в Париж през март 2015 г.;

4.  Приветства намаляването на броя на приоритетните области на стратегическа рамка „Образование и обучение 2020 г.“ до шест, като се изброяват конкретни въпроси, от които държавите членки могат да изберат кои да изпълнят съобразно своите нужди и условия, но отбелязва, че ефективността и оперативният аспект на стратегическата рамка трябва да бъдат увеличени и да бъде приета работна програма;

5.  Приветства предложеното удължаване на работния цикъл от 3 до 5 години с цел по-доброто прилагане на дългосрочни стратегически цели и работа по въпроси, като лошото представяне на учениците в някои области на обучение, слабото участие в обучението за възрастни, преждевременното напускане на училище, социалното включване, гражданското участие, различията между половете и процента на заетост на завършилите;

6.  Приветства новото поколение работни групи по стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“ и призовава Комисията да подобри представителството на различните заинтересовани страни в тези групи, особено чрез включването на повече експерти в областта на образованието, работещи с младите хора, представители на гражданското общество, учители и членове на преподавателското тяло, чийто практически опит е ключов за постигането на целите, определени в стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“; изтъква необходимостта от по-добро разпространение на постигнатите от групите резултати на местно, регионално, национално равнище и на равнището на ЕС;

7.  Приветства укрепването на ръководната роля на неформалните органи в рамките на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“, както и създаването на вериги за обратна връзка между групата на високо равнище, групите на генералния директор и работните групи; признава ролята, която играят организациите на гражданското общество за осъществяването на връзки с местните, регионалните и националните заинтересовани страни и гражданите по въпросите, свързани с европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението, и призовава те да бъдат подкрепени финансово по линия на „Еразъм +“ и Европейския социален фонд;

8.  Призовава към създаването на неформална координационна структура, която да включва генералния директор на ГД „Образование и култура“, директорите, отговарящи за обучението в другите генерални дирекции, представители на комисията по култура на Европейския парламент и представители на гражданското общество, на социалните партньори и на комисията по култура и образование на Парламента, и да провежда срещи на високо равнище, за да гарантира по-тясната координация на работата, последователността на политиката и изпълнението на препоръките, издадени от официални и неофициални органи в рамките на стратегическа рамка „Образование и обучение 2020 г.“; счита, че такава координация е необходима поради опасения във връзка с липсата на истински диалог между Комисията и организациите на гражданското общество и разделението на свързани със стратегическа рамка „Образование и обучение 2020 г.“ правомощия между няколко генерални дирекции на Комисията и членове на Комисията; призовава заключенията от тази работа да бъдат предмет на действителна комуникация, както на европейско ниво, така и на национално;

9.  Отново заявява, че независимо от значението на придобиването на умения за пригодност за заетост, стойността на знанията, тяхното качество и практическо използване и академичната дисциплина следва да се поддържат; подчертава, че като се има предвид различното социално-икономическо положение в държавите членки и разнообразните образователни традиции, трябва да бъдат избягвани общите нормативни подходи; подчертава, че бъдещият Европейски ред на умения, при съответно съсредоточаване върху икономическите и свързаните със заетостта предизвикателства, следва също в такава степен да е насочен към значението на знанията на предмети, академичните резултати, критичното мислене и творческия подход; в допълнение на това призовава държавите членки да подкрепят инициативи, които предоставят на студентите възможности да изявяват уменията си пред обществото и пред потенциалните работодатели;

10.  Посочва рисковете, свързани с увеличаване на радикализацията, насилието, тормоза и поведенческите проблеми, които започват в началното образование; призовава Комисията да проведе изследване на равнище ЕС и да представи общ преглед на ситуацията във всички държави членки, като посочи как те реагират на тези тенденции и дали и как държавите членки са включили образованието в областта на етиката, личността и обществото в своите учебни програми като инструмент, който досега е доказал успеха си в много училища и включва подкрепа за учителите по отношение на тези хоризонтални умения; насърчава държавите членки да споделят най-добри практики в тази област;

11.  Изтъква ползата от използването на основан на общностите подход към формалното, неформалното и самостоятелното образование и от силните връзки между образователните институции и семейството;

12.  Призовава за по-широко участие на всички съответни заинтересовани страни в работата на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“;

13.  Изразява становището, че самите учащи трябва да бъдат насърчавани да участват активно в управлението на своите учебни структури, във всички възрасти и във всички видове обучение;

14.  Насърчава държавите членки да укрепят връзките между висшето образование и професионалното образование и обучение, научноизследователските институти и стопанския сектор, както и да гарантират участието на социалните партньори и гражданското общество; отбелязва, че това партньорство ще увеличи въздействието на стратегическа рамка „Образование и обучение 2020 г.“ и приноса на учебните системи за повишаване на капацитета за иновации на Европа;

15.  Подчертава, че комуникационните стратегии между училища и родители, образованието по отношение на характера и други програми за личностно развитие, прилагани в учебен контекст при сътрудничество със семействата и други съответни социални партньори, могат да допринесат за по-доброто социално сближаване, насърчаването на активното гражданско участие и европейските ценности, залегнали в Договорите, и предотвратяване на радикализацията; посочва, че подкрепящата домашна среда е от решаващо значение за овладяването на основни умения от децата, и подчертава значението на курсовете за родители, които може да се окажат ефективен начин за противодействие на образователната бедност;

16.  Насърчава обмена на най-добри практики в рамките на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“;

17.  Изтъква, че сътрудничеството посредством стратегическата рамка „Образование и обучение 2020 г.“ значително допълва националните мерки, като например учене едни от други, събиране на данни, работни групи и обмен на добър международен опит, които ще се утвърдят чрез подобряване на тяхната прозрачност, съгласуваност и разпространяване на техните резултати;

18.  Подчертава ролята на външните асоциации и неправителствените организации, които влизат в училищата, за да предоставят на децата допълнителни умения и социални компетентности като изкуства или ръчни дейности, и за да се подпомогне интеграцията, по-добро разбиране на заобикалящата среда, солидарност в ученето и в живота и да се улеснят уменията за учение на класовете като цяло;

19.  Изразява загриженост във връзка с факта, че качеството на педагогическото образование и обучение в някои държави – членки на ЕС изостава – по отношение на обхвата и сложността, по отношение на компетентностите, необходими за преподаването днес, като например справяне с нарастващото разнообразие на учащи, използване на иновативни педагогически методи и ИКТ;

20.  Насърчава държавите членки да адаптират своето първоначално обучение на учителите и програмите за непрекъснато професионално развитие, да използват по-добре дейности за партньорско обучение между държавите членки и да поощряват сътрудничеството и партньорствата между центровете за обучение на учители и училищата;

21.  Приветства новия приоритет на рамката „Образование и обучение 2020“ за подобряване на подкрепата за учителите и за повишаване на техния статус, което е от съществено значение за това те да могат да се ползват с необходимото уважение, като по този начин се засилва привлекателността на професията им; счита, че изпълнението на тази цел би изисквало по-добра подготовка и обучение на учителите и подобряване на условията им на труд, включително увеличаване на заплатите в някои държави членки, предвид факта, че заплатите на учителите често са под средната заплата за лицата, завършили висше образование;

22.  Отбелязва със загриженост, че в някои държави членки, особено в държавите, които изпитват затруднения, подготовката на учителите и качеството на образованието се влошиха в резултат от недостига на персонал и съкращенията в образованието;

23.  Посочва, че предоставянето на отворено и иновативно образование и обучение представлява приоритетна област в рамката „Образование и обучение 2020“; подчертава значението на развиването и насърчаването на новаторството и гъвкавостта в методите на преподаване, учене и трансфер на знания, в които отделните лица са активни участници;

24.  Насърчава държавите членки да се възползват в пълна степен от потенциала, предоставен от цифровизацията, ИКТ и новите технологии, включително платформи със свободно достъпни данни и масови отворени онлайн курсове (МООК), за да се подобри качеството и достъпността на обучението и преподаването; призовава ЕС и държавите членки да положат необходимите усилия за повишаване на компетентността в областта на цифровите технологии и ИКТ, също така чрез организирането на специфично обучение за използването на тези инструменти за учителите и учащите се в училищата и университетите; насърчава обмена на най-добри практики и засиленото трансгранично сътрудничество в тази област;

25.  Приветства вниманието, което Комисията обръща на значимостта на електронните умения; подчертава, че тези умения са от съществено значение, за да се подготвят младите хора за 21-ви век;

26.  Подчертава, че следва да се обърне по-голямо внимание на въпроса за повишаване на резултатите от обучението по отношение на наличните ресурси в рамката „Образование и обучение 2020“, по-специално по отношение на обучението за възрастни;

27.  Насърчава Комисията и държавите членки да направят преглед на съществуващите правила за оценяване на програмите за образование и обучение, финансирани от европейски финансови инструменти, като се поставя по-голям акцент върху оценката на въздействието, основана на качеството, и върху резултатите във връзка с набелязаните приоритети на рамката „Образование и обучение 2020“;

28.  Призовава държавите членки да оказват подкрепа, посредством отпускането на стипендии и заеми, за програмите за образование и обучение, чиято структура би спомогнала за преодоляване на несъответствията между образованието и практическите потребности;

29.  Подчертава необходимостта от по-добро съсредоточаване на усилията в областта на образованието и обучението чрез сливане и рационализиране на съществуващите програми и инициативи;

30.  Призовава Комисията, когато е целесъобразно, да разглежда малцинствените групи като отделни и обособени групи с цел по-добро справяне със съответните проблеми, засягащи всяка група;

31.  Изразява твърдо убеждение, че инвестирането в образование и грижи в ранна детска възраст, специално съобразено с нивото на чувствителност и зрялост на всяка целева група, носи по-голяма възвращаемост от инвестирането в други етапи на образованието; посочва, че инвестирането в първите години на образование доказано намалява по-късни разходи;

32.  Счита, че успехът на образованието на всички нива зависи от добре обучени учители и от непрекъснатото усъвършенстване на професионалното им обучение, като това изисква достатъчно инвестиции в обучението на учителите;

Качество на образованието и обучението

33.  Призовава да се обръща по-голямо внимание на качеството на образованието, като се започне от детската градина и се продължи през целия живот;

34.  Призовава за разработването на добри практики при оценяването на качествения напредък и инвестиции в използването на качествени данни по отношение на заинтересованите страни на местно, регионално и национално равнище въпреки уместността на показателите и референтните критерии, използвани в рамката „Образование и обучение 2020“;

35.  Подчертава значението на преподаването и усвояването на общи основни умения като ИКТ, математика, критично мислене, чужди езици, мобилност и др., които ще помогнат на младите хора да се адаптират лесно към променящата се социална и икономическа среда;

36.  Отбелязва безпрецедентния брой на учащите се, които вземат участие във формалното образование; изразява загриженост, че равнището на младежката безработица в ЕС остава високо и че равнището на заетост на завършилите висше образование е намаляло;

37.  Подчертава, че референтните цели относно образованието и обучението, определени в стратегията „Европа 2020“, включително, по-специално, намаляване на дела на преждевременно напускащите училище до под 10% и постигане на дял от 40% на младото поколение със завършено висше образование, не следва да бъдат постигнати за сметка на качеството на образованието, а по-скоро следва да бъдат изпълнени, като се отчита първата цел на рамката „Образование и обучение 2020“ за „подходящи и висококачествени умения и компетентности“; отбелязва, че разработването на проекти за двойно образование представлява един от начините за постигане на тази цел;

38.  Обръща внимание на факта, че стандартизираните тестове и количествените подходи към отчетността в областта на образованието измерват в най-добрия случай тесен кръг от традиционни умения и могат да доведат до необходимостта училищата да приспособяват учебните програми към изпитния материал, като по този начин се пренебрегнат присъщите ценности на образованието; изтъква, че образованието и обучението имат важна роля в разработването на етични и граждански добродетели и човечност, а работата на учителите и постиженията на учениците в тази област се пренебрегват при резултатите от тестовете; подчертава в тази връзка необходимостта от гъвкавост, иновации и творчество в учебното заведение, които могат да подобрят качеството на ученето и завършената образователна степен;

39.  Подчертава необходимостта от развитие на основни умения с цел постигане на качествено образование;

40.  Подчертава значението на това да се осигури високо качество на образованието в ранна детска възраст и неговото навременно модернизиране; подчертава решаващата роля на съсредоточения върху личността подход в системите за образование и обучение, който подпомага развитието на творчеството и критичното мислене, като същевременно се съсредоточава върху личните интереси, потребности и способности на учащите се;

41.  Призовава държавите членки да насочат инвестиции към приобщаващото образование, което отговаря на обществените предизвикателства с оглед на гарантирането на равен достъп и равни възможности за всички; подчертава, че качественото образование и обучение, включително възможностите за учене през целия живот и програмите за борба с всички форми на дискриминация, икономическите и социалните неравенства и причините за изключване, са от основно значение за подобряване на социалното сближаване и живота на младите хора, които се намират в неравностойно положение от социална и икономическа гледна точка, както и на лицата от малцинствени групи, и подчертава необходимостта от полагане на непрекъснати усилия за намаляване на техния дял на преждевременно напускане на училище;

42.  Призовава по-доброто приобщаване в образованието и обучението да бъде от полза за хората с увреждания или със специални потребности и същевременно настоятелно призовава да се подобри обучението на учителите с цел те да придобиват умения, които да им позволяват включването, интегрирането и подпомагането на учениците с увреждания;

43.  Подчертава, че страничните ефекти на процеса от Болоня и мобилността на студентите следва да бъдат изследвани и оценени; насърчава държавите членки да полагат по-големи усилия за постигане на целите и да гарантират прилагането на реформите, договорени в рамките на процеса от Болоня и програмите за мобилност, и да поемат ангажимент за по-ефективна съвместна работа с цел отстраняване на техните несъвършенства, така че те да отразяват по-добре потребностите на студентите и на академичната общност като цяло и да стимулират и подкрепят подобряването на качеството на висшето образование;

44.  Се застъпва за по-широко участие на университетската общност в цикъла на работа на рамката „Образование и обучение 2020“;

45.  Отбелязва, че процесът от Болоня е водещ фактор за значителни постижения, и счита, че образователните институции следва да прилагат гъвкавост при използването на модули и на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS);

46.  Приветства усилията за увеличаване на записването в дисциплините в областта на НТИМ (науката, технологиите, инженерството и математиката), но не за сметка на хуманитарните науки, които са незаменими за правилното използване на възможностите, създадени от дисциплините в областта на НТИМ;

47.  Подчертава, че получаването на финансови резултати не следва да представлява предпоставка за всички академични дейности, и в този контекст призовава да се полагат усилия с цел да се гарантира, че хуманитарните науки не са изложени на риск от премахване от областта на изследователската дейност;

48.  Се застъпва за по-всеобхватен подход, който да подчертава важността на разнообразието на дисциплините в областта на образованието и изследователската дейност;

49.  Се застъпва за преход към изготвянето на програми за мобилност с оглед на качествени резултати, които отговарят на приоритетите и служат на установени цели в областта на ученето и обучението; призовава за подходящото прилагане на предложенията на Европейската харта за качество на мобилността и за по-добро използване на всички инструменти, които са на разположение с цел студентите да бъдат подготвени за правилния вид мобилност, който би им бил необходим; насърчава държавите членки да използват в пълна степен потенциала на интернационализацията на национално равнище с цел на студентите, които предпочитат да не участват в изходяща мобилност, да се предостави международно измерение по време на следването им;

50.  Отново потвърждава необходимостта да се осигури достъпност на възможностите за мобилност, особено в професионалното обучение, за младите хора в неравностойно положение и за хората, подложени на различни форми на дискриминация; подчертава важната роля на програмите за мобилност, като например „Еразъм +“, за стимулиране на развитието на общополезни умения и компетентности сред младите хора; подчертава необходимостта от засилване на обновената европейска програма за учене за възрастни;

51.  Подчертава важността на цялостна рамка за признаване на квалификациите и дипломите като ключ към осигуряване на трансгранична мобилност в областта на образованието и труда;

52.  Призовава да се полагат по-големи усилия при валидирането на неформалното и самостоятелното учене, включително доброволчески услуги, и да се разработят инструменти за признаване на знанията и компетентностите, придобити по електронен път;

53.  Отбелязва, че следва да се обърне особено внимание на опростяването и рационализирането на съществуващите инструменти на ЕС относно уменията и квалификациите, насочени към широката общественост, за да се повиши ефективността на информационните кампании в съответствие с резултатите от проучването на Комисията, проведено през 2014 г., относно „Европейско пространство за умения и квалификации“;

Миграция и образование

54.  Подчертава, че предизвикателствата пред системите за образование и обучение, произтичащи от миграцията в рамките на Европа и извън нея, както и от настоящата бежанска и хуманитарна криза, следва да се разглеждат на европейско, национално и регионално равнище;

55.  Подчертава, че непредоставянето на образование и обучение на мигрантите, бежанците и търсещите убежище ще окаже отрицателно въздействие върху пригодността им за трудова заетост в бъдеще, върху увеличаването на знанията им за културните и социалните ценности на приемащата държава и, в крайна сметка, върху интегрирането и приноса им за обществото;

56.  Призовава за по-добро сътрудничество между ЕС и националните органи с цел откриване на правилния подход за бързо, пълно и устойчиво интегриране на бежанците и мигрантите в системите за образование и обучение;

57.  Приветства решението за интегриране на образованието на мигрантите в работата на работните групи по рамката „Образование и обучение 2020“ и за провеждане на съответни дейности за партньорско обучение в техния първоначален срок на действие;

58.  Подчертава необходимостта от сътрудничество между министерствата на образованието на държавите членки и ГД „Образование и култура“ на Комисията с цел осигуряване на равен достъп до висококачествено образование, особено чрез достигане до лицата в най-неравностойно положение и до лицата от различни среди, включително новопристигналите мигранти, и чрез интегрирането им в благоприятна учебна среда;

59.  Призовава да се приемат мерки за интегриране на децата, които са мигранти, бежанци или търсещи убежище от Европа и извън нея, към системите за образование и обучение и да им се помогне да се приспособят към учебните програми и стандартите на учене на приемащата държава членка чрез подкрепа на новаторски методи на учене, като на децата се предоставя езикова помощ, и при необходимост, социална помощ, както и като им се предостави възможност да се запознаят с културата и ценностите на приемащата държава, като в същото време те запазват своето собствено културно наследство;

60.  Насърчава държавите членки да проучат възможностите за интегриране на учителите и представителите на академичните среди, които са мигранти, в европейските системи за образование и да използват пълноценно техните езикови и преподавателски умения и опит;

61.  Препоръчва държавите членки и образователните заведения да предоставят консултации и подкрепа на децата, които са мигранти, бежанци или търсещи убежище, които се стремят да получат достъп до образователни услуги чрез предоставянето на ясна информация и видими точки за контакт;

62.  Изразява своята загриженост относно факта, че половината от специалистите по подготовка на учители в държавите от ОИСР считат, че системите за обучение на учители не ги подготвят в достатъчна степен за ефективно справяне с многообразието, и насърчава съответните държави членки да гарантират непрекъсната професионална подкрепа за учителите в тази област, като им се предоставят необходимите педагогически компетентности по темите за миграцията и възприемането на чужда култура и им се предоставя възможност да използват многообразието като богат източник на познания в класните стаи; се застъпва за по-добро използване на потенциала на дейностите за партньорско обучение сред държавите членки;

63.  Подкрепя идеята за създаване на информационни бюра и насоки за учители, които да им предлагат своевременна подкрепа при справянето с различните видове многообразие по положителен начин и да насърчават междукултурния диалог в класната стая, както и насоки, когато учителите се сблъскват с ученици, изложени на риск от радикализиране;

64.  Призовава за създаването на диференцирани полезни взаимодействия между работните групи по рамката „Образование и обучение 2020“ и мрежи, като например работната група за образованието на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията;

65.  Призовава за създаването на съответна експертна група, както е предвидено в Европейския работен план за младежта за периода 2016—2018 г.;

66.  Подчертава необходимостта от по-голям брой програми за обучение въз основа на езика;

67.  Призовава държавите членки да положат усилия за бързо разработване и прилагане на механизми за подобряване на разбирането и идентифицирането на квалификациите на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, тъй като много от влизащите в ЕС лица не носят със себе си удостоверяващи документи за професионалните си квалификации;

68.  Призовава държавите членки да проучат как съществуващите форми на признаване на професионалната квалификация могат да бъдат разработени, като се включват подходящи проверки на образованието;

69.  Счита, че неформалното и самостоятелното учене има потенциала да бъде ефективен инструмент за успешната интеграция на бежанците на пазара на труда и в обществото;

70.  Подчертава важната роля на неформалното и самостоятелното учене, както и на участието в спортни и доброволчески дейности за стимулиране на развиването на граждански, социални и междукултурни компетентности; подчертава факта, че някои държави са постигнали значителен напредък в разработването на подходяща правна рамка, докато други изпитват затруднения във връзка със създаването на всеобхватни стратегии за валидиране; поради това подчертава необходимостта от разработване на всеобхватни стратегии, за да се даде възможност за валидиране;

71.  Призовава Комисията и държавите членки да улеснят въвеждането на мерки за студенти, които са мигранти, бежанци и лица, търсещи убежище, записващи се в университетите, без да се засягат националните правила и области на компетентност за достъпа до образование и обучение; приветства инициативите, приети в това отношение от редица европейски университети, и насърчава обмена на най-добри практики в тази област;

72.  Призовава за създаването на „образователни коридори“, които да позволяват приема на студенти, които са бежанци или идват от зони на конфликт, в европейските университети, включително за дистанционно обучение;

73.  Призовава държавите членки да улеснят записването на ученици и студенти мигранти във всички образователни степени;

74.  Счита, че програмата Science4Refugees (Наука за бежанци) следва да бъде оценена и, ако е необходимо, да бъде допълнително развита; се застъпва за оказване на подкрепа на равнището на ЕС и на национално равнище за организациите с нестопанска цел, които предоставят помощ на представители на академичните среди, които са мигранти, бежанци или лица, търсещи убежище, в областта на науката и в други професионални области;

75.  Отбелязва, че „изтичането на мозъци“ създава рискове за държавите членки, особено за тези в Централна/Източна и Южна Европа, където все по-голям брой млади висшисти биват тласкани към емиграция; изразява своята загриженост относно неспособността на работните групи по рамката „Образование и обучение 2020“ адекватно да разгледат понятието за небалансирана мобилност и подчертава необходимостта от справяне с проблема на национално равнище и на равнището на ЕС;

76.  Подчертава решаващата роля на образованието и обучението за овластяването на жените във всички сфери на живота; подчертава необходимостта от справяне с неравнопоставеността между половете и от признаване на специфичните потребности на младите жени чрез включване на въпроса, свързан с равенството между половете, в рамката „Образование и обучение 2020“; подчертава, че тъй като равенството между мъжете и жените е една от основополагащите ценности на ЕС, съществува необходимост всички образователни институции да подкрепят и приложат този принцип сред своите студенти с цел насърчаване на толерантност, недискриминация, активно гражданство, социално сближаване и междукултурен диалог;

o
o   o

77.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.
(2) OВ C 70, 8.3.2012 г., стp. 9.
(3) ОВ С 417, 15.12.2015 г., стр. 25.
(4) ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 31.
(5) OВ C 327, 4.12.2010 г., стp. 11.
(6) OВ C 64, 5.3.2013 г., стp. 5.
(7) ОВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 22.
(8) OВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 30.
(9) ОВ С 17, 20.1.2015 г., стр. 2.
(10) ОВ С 172, 27.5.2015 г., стр. 17.
(11) ОВ С 417, 15.12.2015 г., стр. 36.
(12) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(13) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.
(14) http://ec.europa.eu/education/news/2015/documents/citizenship-education-declaration_en.pdf
(15) http://ec.europa.eu/education/policy/vocational-policy/doc/2015-riga-conclusions_en.pdf
(16) http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/documents/thematic_reports/125en.pdf
(17) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 5.
(18) http://ec.europa.eu/education/tools/docs/university-business-forum-brussels_en.pdf
(19) http://www.cedefop.europa.eu/files/3052_en.pdf
(20) Приети текстове, P8_TA(2015)0292.
(21) Приети текстове, P8_TA(2015)0107.
(22) Приети текстове, P8_TA(2015)0418.
(23) Приети текстове, P8_TA(2016)0107.


Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници
PDF 626kWORD 185k
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници (2016/2041(INI))
P8_TA(2016)0292A8-0196/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално дял XX относно околната среда и дял XXI относно енергетиката,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално дял IX относно заетостта и дял XVIII относно икономическото, социалното и териториалното сближаване,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес и Протокол (№ 28) за икономическото, социалното и териториалното сближаване,

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници“ (COM(2015)0293) и националните планове,

—  като взе предвид 21-вата конференция на страните (CОP-21) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP-11), проведена в Париж, в периода от 30 ноември до 11 декември 2015 г., както и споразумението от Париж,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET): Ускоряване на преобразуването на европейската енергийна система“ (C(2015)6317),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006(2),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници(3),

—  като взе предвид проучването на Европейския икономически и социален комитет относно ролята на гражданското общество в изпълнението на Директивата на ЕС за възобновяемите енергийни източници, озаглавено „Как да променим бъдещето на енергетиката: основната роля на гражданското общество в производството на енергия от възобновяеми източници“,

—  като взе предвид плана за действие за устойчива енергетика на Конвента на кметовете за климата и енергетиката,

—  като взе предвид Конвенцията от Орхус от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно „Постигане на целта от 10% междусистемна електроенергийна свързаност — Подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.“(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз(7),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по регионално развитие и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0196/2016),

A.  като има предвид, че ЕС като цяло напредва добре във връзка с постигането на набелязаните за 2020 г. цели за възобновяемите енергийни източници, но че са необходими допълнителни активни действия в някои държави членки;

Б.  като има предвид, че разходите за възобновяеми енергийни източници са намалели значително през последните години, което, заедно с технологичния напредък при производството и съхранението, води до все по-голяма конкурентоспособност на възобновяемите енергийни източници спрямо конвенционалното производство на енергия, като предлага уникална възможност за създаване на истинска европейска енергийна политика, която да стимулира конкурентоспособността и да допринася за намаляване на емисиите на парникови газове; като има предвид, че преходът към устойчива, ориентирана към бъдещето енергийна система трябва да включва усилия за постигане на енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници, оптимално използване на европейските енергийни ресурси, технологично развитие и интелигентна инфраструктура; като има предвид, че за създаването на икономически растеж и работни места и за гарантиране, че ЕС запазва водещата си роля в тези области, е необходима дългосрочна стабилна регулаторна рамка;

В.  като има предвид, че в съответствие с член 194 от ДФЕС европейската енергийна политика трябва да обезпечава функционирането на енергийния пазар и сигурността на енергийните доставки, както и да насърчава енергийната ефективност и икономиите на енергия, развитието на възобновяемите енергийни източници и взаимната свързаност на енергийните мрежи; като има предвид, че свързването на националните и европейските цели, конкретното планиране, задълженията за докладване и спомагателните мерки са основни двигатели за инвестиционната сигурност и увеличаването на капацитета на възобновяемите енергийни източници в ЕС, както и за преносната и разпределителната инфраструктура;

Г.  като има предвид, че съгласно споразумението от Париж, постигнато на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), е необходимо Директивата за енергията от възобновяеми източници да бъде адаптирана, за да съответства на договорената цел за задържане на повишението на температурите в световен мащаб до не повече от 1,5°C в сравнение с нивата преди началото на индустриализацията; като има предвид, че икономиката, основана на 100 % възобновяеми енергийни източници, може да бъде постигната само чрез намаляване на потреблението на енергия, повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на използването на възобновяеми източници на енергия;

Д.  като има предвид, че амбициозните политики за енергията от възобновяеми източници, в съчетание с енергийната ефективност, са главна движеща сила за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса и на общите му разходи за внос на енергия, както и за повишаване на енергийната сигурност спрямо външни доставчици; като има предвид, че ЕС внася повече от половината енергия, която потребява, и че разходите за този внос възлизат на повече от 1 милиард евро на ден, което представлява над 50% от общия внос; като има предвид, че зависимостта от вноса е особено висока при суровия нефт, природния газ и антрацитните въглища; като има предвид, че разходите за вносно гориво, избягвани поради повишеното използване на енергия от възобновяеми източници, възлизат на най-малко 30 милиарда евро на година;

Е.  като има предвид, че развитието на енергията от възобновяеми източници може да спомогне за гарантиране на енергийна независимост и суверенитет, да премахне енергийната бедност и да насърчи икономическото развитие и технологичното лидерство на ЕС, като същевременно допринася за борбата с изменението на климата; като има предвид, че възобновяемите енергийни източници ще допринесат за осигуряване на стабилна, достъпна и устойчива енергия за европейските граждани, със специален акцент върху най-уязвимите лица; като има предвид, че възобновяемите енергийни източници следва да позволяват на гражданите да се възползват от собствено производство на енергия и предвидими енергийни доставки;

Ж.  като има предвид, че развитието на възобновяемата енергия следва да бъде съпроводено от развитието на добре функциониращ вътрешен пазар на електроенергия; като има предвид, че енергийният съюз следва да бъде основан на преход към устойчива, ориентирана към бъдещето енергийна система, чиито основни стълбове са енергийната ефективност и икономиите на енергия, енергията от възобновяеми източници и интелигентната инфраструктура;

З.  като има предвид, че предприятията от ЕС в сектора на възобновяемите енергийни източници, много от които са МСП, осигуряват заетост за 1,15 милиона души в Европа и разполагат с дял от 40% от всички международни патенти за технологии за възобновяема енергия, което превръща ЕС в световен лидер; като има предвид, че според Комисията в рамките на „зелената“ икономика могат да бъдат създадени 20 милиона работни места от настоящия момент до 2020 г., което представлява също така голяма възможност за разкриване на работни места в селските райони; като има предвид, че проектите на МСП, кооперативи и физически лица играят важна роля за иновациите и развитието на сектора на възобновяемата енергия;

И.  като има предвид, че Комисията се ангажира да превърне Европа в световен лидер в областта на възобновяемата енергия, което е задължителен елемент от промишлената политика; като има предвид, че Китай стана световен лидер по инвестиции във възобновяеми енергийни източници, а инвестициите в Европа са намалели с 21 % – от 54,61 милиарда евро (62 милиарда щатски долара) през 2014 г. на 42,99 милиарда евро (48,8 милиарда щатски долара) през 2015 г., което е най-ниската стойност от девет години насам;

Й.  като има предвид, че непрекъснатото инвестиране във възобновяеми енергийни източници изисква както амбициозно лидерство в публичния и частния сектор, така и дългосрочна, стабилна и надеждна политическа рамка, отговаряща на ангажиментите на ЕС в областта на климата, произтичащи от Парижкото споразумение за климата, което крие голям потенциал за създаване на работни места и постигане на растеж в Европа;

К.  като има предвид, че амбициозните и реалистични цели – обществено участие, наблюдение и контрол, ясни и прости правила на политиката и подкрепа на местно, регионално, национално и европейско равнище, както и участието на всички заинтересовани страни, включително социалните партньори (представители на работниците и на промишлеността) и други организации на гражданското общество — са от ключово значение и трябва да бъдат допълнително засилени, за да се постигне успешно развитие на енергията от възобновяеми източници;

Л.  като има предвид, че зачитането на правата на собственост е важно при насърчаването на енергията от възобновяеми източници;

М.  като има предвид, че енергията от възобновяеми източници предлага възможност за по-голяма енергийна демокрация в рамките на енергийните пазари чрез осигуряване на възможности за гражданите да участват активно в енергийния пазар, при равни условия с другите заинтересовани страни, да произвеждат и потребяват автономно, както и да съхраняват и продават произведената от самите тях възобновяема енергия, самостоятелно или чрез колективно управление, както и чрез публични и частни инвестиции, включително децентрализирани форми на производство на енергия, инициирани от градове, региони и местни публични органи; като има предвид, че проектите за възобновяема енергия следва да позволяват на гражданите да контролират по-добре собственото си потребление на енергия и енергийния преход и да насърчават прякото им участие в енергийната система, включително чрез инвестиционни схеми;

Н.  признава, че разположените в морето вятърни паркове в района на Северно море имат потенциала да генерират над 8% от европейското електрозахранване до 2030 г.;

O.  като има предвид, че някои държави членки са по-уязвими от внос на енергия от един-единствен доставчик на изкопаеми горива; като има предвид, че възобновяемите енергийни източници са спестили внос на изкопаеми горива на стойност 30 милиарда евро и са намалили потреблението на природен газ със 7%, увеличавайки по този начин енергийната независимост и сигурност на Европа, която продължава да бъде най-големият вносител на енергия в света;

Напредък в областта на възобновяемите енергийни източници

1.  Приветства ангажимента на Комисията във връзка с енергията от възобновяеми източници; счита, че по отношение на Директивата за енергията от възобновяеми източници настоящата комбинация от задължителни национални цели, национални планове за енергия от възобновяеми източници и извършване на наблюдение веднъж на всеки две години е основна движеща сила за изграждането на капацитет за възобновяема енергия в ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира пълно прилагане на Директивата за енергията от възобновяеми източници до 2020 г. и да предложи амбициозна законодателна рамка за периода след 2020 г.; в тази връзка подчертава, че е необходима стабилна дългосрочна регулаторна рамка, включваща национални и европейски цели за възобновяемите енергийни източници, които да са съвместими с най-ефективния път за постигане на дългосрочните цели на Съюза в областта на климата (2050 г.);

2.  Отбелязва със задоволство, че ЕС е на път да постигне своите цели, набелязани за 2020 г., но същевременно изразява загриженост по отношение на големия брой държави (Белгия, Франция, Люксембург, Малта, Нидерландия, Испания и Обединеното кралство), които според оценки на Комисията от 2015 г. във връзка с доклада за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници за периода 2014—2020 г. може да се наложи да подобрят своите политики и инструменти, за да гарантират съответствието им с целите за 2020 г.; за Унгария и Полша постигането на тези цели също не е сигурно; призовава изоставащите държави да предприемат допълнителни мерки за компенсиране на забавянията; приветства факта, че някои държави членки като България, Чешката република, Дания, Естония, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Австрия, Румъния, Финландия и Швеция вече са изпълнили или много скоро ще изпълнят целите си за 2020 г., доста преди крайния срок;

3.  Изразява съжаление за това, че в доклада на Комисията за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници не се отправят конкретни препоръки за отделните държави с оглед адаптиране на техните политики и инструменти, за да се гарантира, че те отговарят на целите им за 2020 г.; подчертава, че достъпът до капитал е от ключово значение, но че цената на капитала в ЕС-28 се различава значително, което води до разделение северозапад — югоизток; отбелязва, че съществува опасност наличието на множество разнообразни политики за насърчаване на възобновяемата енергия допълнително да увеличи различията в конкурентоспособността на отделните държави — членки на ЕС; отбелязва нуждата от финансов механизъм на ЕС, насочен към намаляване на свързаните с риска високи капиталови разходи за проектите за енергия от възобновяеми източници;

4.  В тази връзка подчертава, че е важно да се посочват и споделят добри практики за национални политики относно възобновяемата енергия, както и да се насърчава тяхното приемане в рамките на по-съгласуван европейски модел, улесняващ засиленото сътрудничество и координация между държавите членки; призовава Комисията да запази своята роля във връзка с наблюдението на напредъка и активната подкрепа за развитието на възобновяемите източници на енергия; подчертава, че е важно възобновяемите енергийни източници да се оценяват въз основа на тяхната конкурентоспособност, устойчивост, икономическа ефективност и принос за постигане на целите във връзка с геополитическата стабилност и изменението на климата;

5.  Отбелязва важната роля на националните планове и задълженията за докладване при наблюдението на напредъка на държавите членки и счита, че тези задължения следва да продължат да се прилагат и в периода след 2020 г.; признава, че определянето на енергийния микс на държавите членки си остава въпрос от национална компетентност съгласно член 194 от ДФЕС, като всяка държава членка насърчава развитието на собствените си видове възобновяема енергия, така че енергийните миксове продължават да бъдат силно диверсифицирани;

6.  Подчертава значението на опростените, ефикасни и достъпни, включително във финансово отношение, административни процедури;

7.  Призовава Комисията да включи в бъдещите доклади за напредъка в областта на възобновяемата енергия оценка за въздействието на възобновяемите енергийни източници върху разходите и цените, по-специално върху цените на енергията за домакинствата;

8.  Подчертава, че е важно да бъде представено законодателно предложение на ЕС за правила на енергийния пазар, тъй като изграждането на по-интегриран пазар е от ключово значение за развитието на възобновяемите енергийни източници и за намаляване на цените на енергията за домакинствата и промишлеността;

9.  Подчертава, че стабилните и икономически ефективни схеми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници са важни за дългосрочните инвестиции, като тези схеми трябва да бъдат гъвкави и приспособими в краткосрочен план и да бъдат съобразени с националните нужди и условия, като се осигурят възможности за постепенно премахване на субсидиите за зрели технологии за енергия от възобновяеми източници; приветства факта, че редица технологии за възобновяема енергия бързо стават икономически конкурентоспособни на конвенционалните форми за производство на енергия; подчертава, че енергийният преход зависи от прозрачността, съгласуваността и последователността на правните, финансовите и регулаторните рамки с оглед увеличаване на доверието на инвеститорите; изразява съжаление за измененията, извършени със задна дата в схемите за подкрепа на възобновяемата енергия, които променят възвращаемостта на вече направените инвестиции; призовава държавите членки винаги да обявяват евентуалните корекции по схемите за подкрепа на енергията от възобновяеми източници и да провеждат достатъчно време предварително широки консултации със заинтересованите страни; призовава Комисията да провери съответствието на националните схеми за подкрепа с насоките на Европейската комисия, с цел избягване на каквото и да било ненужно забавяне на тяхното прилагане и свеждане до минимум на нарушенията на пазара;

10.  Подчертава, че научноизследователската и развойна дейност играят съществена роля за развитието на възобновяемите енергийни източници; припомня целта на Парламента за 85 % финансиране за неизкопаеми енергийни източници съгласно главата относно енергетиката от програма „Хоризонт 2020“; призовава Европейската комисия и държавите членки да улесняват допълнително ефективното използване на всички съществуващи схеми за финансиране и да осигурят достъп до капитал, по-специално за МСП, както и да подкрепят изследователската и развойна дейност в областта на възобновяемата енергия, нейното съхранение и свързаното с това разработване на продукти, за да може отрасълът на възобновяемите енергийни източници в ЕС да стане по-конкурентоспособен, като се осигури по-добро внедряване на възобновяемите източници на енергия и се избегне по-нататъшно увеличаване на разликите в конкурентоспособността на отделните държави от ЕС;

11.  Подчертава, че съхраняването на електроенергия може да допринесе за осигуряване на гъвкавост на електроенергийната система на ЕС и за балансиране на колебанията, произтичащи от производството на енергия от възобновяеми източници; отново заявява, че съхраняването на енергията не е посочено в действащата понастоящем Директива 2009/72/ЕО за електроенергията и подчертава, че при предстоящото преразглеждане на Директивата за електроенергията ще бъдат взети предвид множеството услуги, които могат да се предоставят във връзка със съхраняването на електроенергията; счита, че изясняването на позицията относно съхраняването на енергията ще даде възможност на операторите на електропреносни и разпределителни мрежи да инвестират в услуги по съхраняването на електроенергия;

12.  Подчертава, че схемите за подкрепа на всички равнища следва да бъдат насочени към технологии с голям потенциал за намаляване на разходите във връзка с възобновяемите енергийни източници и/или увеличаване на навлизането на възобновяеми енергийни източници на пазара;

13.  Счита, че бъдещата стратегия за научноизследователска и развойна дейност следва да бъде насочена към улесняване на развитието на интелигентни мрежи и интелигентни градове; освен това счита, че електрифицирането на транспорта, зареждането на интелигентните автомобили с електроенергия и технологията за зареждане на автомобили от мрежа могат да имат значителен принос за подобряване на енергийната ефективност и потенциалното навлизане на възобновяеми енергийни източници;

14.  Счита, че ЕФРР и Кохезионният фонд могат да допринесат за постигане на целите, определени в Директива 2009/28/ЕО и в рамката за климата и енергетиката до 2030 г., както и за финансиране на научноизследователската и иновационна дейност във връзка с генерирането на възобновяема енергия, като същевременно се подкрепят разкриването на работни места и икономическият растеж; подчертава значението на тематичната концентрация в рамките на политиката на сближаване, която следва да допринесе за насочване на инвестициите към нисковъглеродна икономика, включително и енергия от възобновяеми източници, особено с оглед на важната роля на тематичната цел за „подпомагане на прехода към нисковъглеродна икономика във всички сектори“; призовава държавите членки да положат повече усилия и да използват по най-добрия начин наличните за целта възможности за финансиране, като същевременно подчертава възможностите за развитие на местните предприятия и разкриването на работни места; припомня общите разпоредби на ЕФРР и Кохезионния фонд, подкрепящи допустимостта на проекти, свързани с енергийна ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници в домакинствата, обществените сгради и предприятията, и счита, че регионалната интеграция на пазара за възобновяема енергия, която може да се постигне посредством такова финансиране, ще бъде важен принос на политиката на сближаване в това отношение;

15.  Подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество и координация в рамките на държавите членки и регионите, както и между тях, и от интегриран подход към публичните инвестиции и финансирането с цел извършване на технически подобрения, разработване и внедряване на интелигентни мрежи, капацитет и адаптиране на мрежата, интелигентно отчитане, съхранение, управление на потреблението, енергийна ефективност и иновативно производство на енергия от възобновяеми източници;

16.  Подчертава, че мрежите в много държави членки просто не могат да получават електроенергия, произведена от променливи възобновяеми източници на енергия; подчертава, че модернизирането на енергийните мрежи е от съществено значение за отразяване на промените при производството и преноса на електроенергия;

17.  Настоятелно призовава за увеличаване на прозрачността и публичното участие, като всички заинтересовани страни бъдат включени на ранен етап в разработването на националните планове за енергия от възобновяеми източници; изразява съжаление за настоящата липса на информация във връзка с прилагането на разпоредбите на Директивата за енергията от възобновяеми източници и подчертава необходимостта от по-подробни двугодишни доклади на държавите членки; призовава Комисията да засили ролята си за наблюдение и подкрепа на напредъка във връзка с възобновяемите източници на енергия; призовава Комисията да увеличи прозрачността по отношение на упражняването на нейните изпълнителни правомощия;

18.  Подчертава, че при прилагането на европейски модел за производство, потребление и автономно потребление на енергия от възобновяеми източници е важно да бъдат включени всички административни нива, както и сдружения; призовава Комисията да засили подкрепата си за Конвента на кметовете и инициативата за интелигентни градове и общности, както и за общности със 100% енергия от възобновяеми източници, което ще позволи обмен на знания и най-добри практики;

19.  Отбелязва, че засиленото регионално сътрудничество в областта на възобновяемата енергия е от ключово значение за гарантиране на по-нататъшното развитие на възобновяемите източници на енергия;

20.  Приветства факта, че през 2013 г. използването на енергия от възобновяеми източници позволи да се избегне генерирането на около 388 милиона бруто тона CO2 и доведе до намаляване на търсенето на изкопаеми горива в ЕС със 116 млн. тона нефтен еквивалент;

21.  Подчертава огромния потенциал за създаване на работни места в сектора на възобновяемите енергийни източници; призовава държавите членки да гарантират, че трудовите стандарти не се занижават в резултат на енергийния преход, който следва да се основава на създаването на качествени работни места;

Възобновяеми източници на енергия за бъдещето

22.  Подчертава, че целите за възобновяемите енергийни източници трябва да бъдат определени в съответствие с целите по отношение на климата, договорени през декември 2015 г. в Париж между 195 държави; отбелязва предложението на Европейския съвет за залагане на цел, предвиждаща делът на енергията от възобновяеми източници да достигне най-малко 27% до 2030 г.; припомня призива на Парламента за определяне на задължителни цели за дял от най-малко 30% на енергията от възобновяеми източници в потреблението, които да бъдат изпълнени с помощта на национални цели, за да се гарантира необходимата сигурност за инвеститорите и правна сигурност; счита, че с оглед на неотдавнашното споразумение, постигнато в рамките на COP21, е желателно залагането на значително по-висока цел; настоява, че определянето на ясни и амбициозни цели в това отношение е инструмент за подобряване на сигурността и гарантиране на водеща позиция за ЕС в международен план; призовава Комисията да представи по-амбициозен пакет за енергетиката и климата до 2030 г., в който целта на ЕС за възобновяемите енергийни източници да се завиши до поне 30%, като това се постигне с помощта на индивидуални национални цели;

23.  Подчертава значението на новото законодателство за възобновяемата енергия и структурата на пазара с оглед на създаването на нова рамка, подходяща за развитието на възобновяеми източници на енергия въз основа на надеждни схеми за подкрепа и пълно внедряване на пазара на технологии за възобновяема енергия;

24.  Осъзнава, че данъчните облекчения са мощен стимул за осъществяване на прехода от енергия от изкопаеми горива към енергия от възобновяеми източници, и настоятелно призовава Комисията да реформира Директивата за енергийното данъчно облагане и правилата за държавните помощи, които възпрепятстват пълното използване на потенциала на тези стимули;

25.  Подчертава, че целите, договорени за 2020 г., трябва да служат като минимална основа при преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници, за да се гарантира, че в периода след 2020 г. държавите членки не определят цели, по-ниски от националната им цел за 2020 г.; подчертава, че целта на ЕС за възобновяемата енергия до 2030 г. трябва да бъде постигната чрез колективни усилия; подчертава, че държавите членки следва да разработват своевременно своите национални планове, а Комисията трябва да подобри капацитета си за упражняване на контрол, включително след 2020 г., наред с прилагането на подходящи инструменти за ефективно и навременно наблюдение и възможността за намеса в случай на контрапродуктивни мерки; счита, че това наблюдение ще бъде възможно само ако Комисията определи национални референтни стойности за държавите членки, спрямо които да може да се измерва напредъкът им при разгръщането на възобновяемите източници на енергия;

26.  Подчертава потенциала на Европа за развитието на възобновяема енергия и изтъква важността на дългосрочните и благоприятни условия за всички участници на пазара;

27.  Подчертава важния принос на енергията от възобновяеми източници за намаляване на общите емисии на въглероден диоксид; подчертава значението на развитието на възобновяемата енергия за постигане на целите, договорени в рамките на COP21;

28.  Подчертава, че държавите членки следва да увеличат обоснованото използване на разпоредбите за статистическите прехвърляния и разработването на механизми за сътрудничество, за да постигнат целите си в съответствие с член 6 от Директивата за енергията от възобновяеми източници; подчертава значението на сътрудничеството между държавите членки, което би било полезно за оптимизиране на системата, осигуряване на ефективни доставки и по-големи икономии на разходи във връзка с възобновяемата енергия; призовава Комисията да предостави на държавите членки допълнителни стимули, информация, анализ на разходите и ползите и насоки в тази връзка;

29.  Подчертава необходимостта от определяне на силна, стабилна и прозрачна система на управление, за да се гарантира изпълнението на целта за възобновяемата енергия до 2030 г., при надлежно зачитане на националните правомощия във връзка с определянето на енергийния микс и същевременно осигуряване на пълен демократичен контрол и надзор по отношение на енергийните политики; призовава за интензивно възпроизвеждане на настоящата успешна система от национални цели, национални планове за енергия от възобновяеми източници и двугодишни доклади; счита, че те следва да бъдат заложени в Директивата за енергията от възобновяеми източници, която трябва да осигури отговорно, ефективно и прозрачно наблюдение на ангажиментите на държавите членки и прилагането на съществуващото европейско законодателство, с оглед полагане на основите за един добре функциониращ европейски енергиен съюз;

30.  Отбелязва значението на единните задължителни образци за изготвянето на национални планове в областта на енергетиката и климата, с цел гарантиране на сравнимост, прозрачност и предвидимост за инвеститорите; счита, че планирането на траектории и политики за всяка държава членка трябва да продължава да бъде разбито по сектори, технологии и източници;

31.  Настоятелно призовава Европейската комисия да кодифицира в законодателството принцип за запазване на придобитите права във връзка с електроцентрали, захранвани с възобновяеми енергийни източници, с цел предотвратяване на промени със задна дата в механизмите за предоставяне на подкрепа за възобновяема енергия, както и за гарантиране на икономическата жизнеспособност на съществуващите активи;

32.  Призовава за премахване на ненужните бюрократични пречки и за инвестиции, позволяващи постигане на целта за 10% междусистемна електроенергийна свързаност до 2020 г.; подчертава, че засиленото регионално сътрудничество може да допринесе за оптимизация на разходите, с цел интегриране на възобновяемите енергийни източници и понижаване на цените за потребителите; припомня значението на консултациите с широката общественост и участието на ранен етап при планирането на нови проекти за енергийна инфраструктура, като същевременно се вземат предвид местните условия; припомня значението на техническите консултации и оценките на въздействието върху околната среда във връзка с проектите за производство и разпределение на енергия от възобновяеми източници;

33.  Отбелязва разминаването между наличните умения и промените в търсенето на пазара на труда, свързани с развитието на възобновяемите енергийни източници; подчертава, че активните стратегии за образование/обучение и умения са от ключово значение за прехода към устойчива икономика с ефективно използване на ресурсите; подчертава значението на социалните партньори, както и на публичните органи за разработването на схеми за умения и обучителни програми;

34.  Подчертава необходимостта от подходящо финансиране на равнището на ЕС, което да се осъществи, наред с другото, чрез общо намаляване на рисковете във връзка с инвестициите, с цел стимулиране на широкото използване на възобновяеми енергийни източници;

Гражданска и общностна енергетика

35.  Счита, че местните органи, общностите, домакинствата и физическите лица следва да стоят в основата на енергийния преход и следва да бъдат активно подпомагани, за да могат да станат производители и доставчици на енергия, наравно с другите участници на енергийния пазар; в този контекст призовава за общо, всеобхватно определение на понятието „произвеждащи потребители“ на равнището на ЕС;

36.  Счита за особено важно създаването на основно право за собствено производство и собствено потребление, както и на право за съхраняване и продажба на излишната електроенергия на справедлива цена;

37.  Припомня, че въз основа на публично участие държавите членки трябва да разработят стратегия за гражданска и общностна енергия и да опишат в своите национални планове за действие по какъв начин ще насърчават малките и средните проекти за производство на енергия от възобновяеми източници и енергийните кооперативи, както и по какъв начин възнамеряват да ги вземат под внимание в своята законодателна рамка, при политиките за подпомагане и достъпа до пазара;

38.  Призовава за въвеждането на нова глава относно гражданската и общностната енергетика в рамките на преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, с цел преодоляване на основните пречки на пазара, както и на административните бариери, и осигуряване на по-благоприятна инвестиционна среда за собствено производство и собствено потребление на възобновяема енергия;

39.  Отбелязва, че все още не са въведени подходящи процедури за лицензиране и административни процедури за всички технологии във всички държави; призовава държавите членки да ограничат административните и пазарните пречки пред новия капацитет за собствено производство, да заменят дългите разрешителни процедури с обикновено изискване за нотифициране и да въведат ефективни единни звена за контакт за издаване на разрешителни за проекти, осигуряване на достъп до мрежата и предоставяне на подкрепа чрез финансов и технически експертен опит, както и да гарантират достъп на произвеждащите потребители до алтернативни механизми за разрешаване на спорове; настоятелно призовава Комисията да гарантира пълно прилагане и пълна приемственост след 2020 г. на член 13 (административни процедури) и член 16 (достъп и експлоатация на мрежите) от настоящата Директива за енергията от възобновяеми източници;

40.  Подчертава, че е важно да се вземат предвид разликите между микро-, малките и големите производители; отбелязва необходимостта от развитие на подходящи условия и инструменти за „произвеждащите потребители“ (активни потребители на енергия, като например домакинства, независимо дали са собственици или наематели, институции и малки предприятия, които се занимават с производството на енергия от възобновяеми източници самостоятелно или колективно чрез кооперативи, други социални предприятия или обединения), с цел да се допринесе за енергийния преход и да се улесни тяхната интеграция на енергийния пазар; препоръчва намаляване до абсолютния минимум на административните пречки пред новия капацитет за собствено производство, по-специално чрез премахване на ограниченията за достъп до пазара и до мрежата; предлага съкращаване и опростяване на разрешителните процедурите чрез преминаване към обикновено изискване за нотификация; предлага при преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници да се включат специални разпоредби за премахване на пречките и насърчаване на общностни схеми/схеми за сътрудничество в областта на енергетиката чрез обслужване на едно гише, което да се занимава с издаването на разрешителни за проекти и предоставянето на финансов и технически експертен опит; насърчава държавите членки да се възползват от минималните изключения, предвидени в насоките на ЕС относно енергетиката и държавните помощи за опазване на околната среда, така че малките и средните по размер проекти да продължат да ползват динамични преференциални тарифи, които ги освобождават от сложни тръжни процедури;

41.  Подчертава, че е важно обществеността да бъде включена на ранен етап при стимулирането на екологосъобразни проекти за възобновяема енергия, като същевременно се вземат предвид местните условия;

42.  Подчертава необходимостта от постигане на баланс, чрез адекватно регулиране на пазара, между развитието на централизирано и децентрализирано производство на енергия, с цел да се гарантира недискриминация на потребителите, които не могат да си позволят да бъдат „произвеждащи потребители“; подчертава необходимостта от предоставяне на технически и административни средства за колективно управление на производството на енергия; подчертава, че собственото производство и възобновяемите източници не са причината за по-високите европейски цени на енергията;

43.  Подчертава факта, че засиленото акцентиране върху прилагането на енергийна ефективност във всички сектори ще помогне на ЕС да увеличи своята конкурентоспособност и да разработи иновативни и икономически ефективни решения за икономия на енергия;

44.  Подчертава екологичните, икономическите и социалните ползи от прилагането на интегриран подход към енергията и необходимостта от насърчаване на взаимодействие във и между секторите електроснабдяване, отоплителни и охладителни системи и транспорт; допълнително призовава Комисията да направи оценка относно начина, по който гъвкавите източници на възобновяема енергия могат да допълнят променливите източници на енергия, и как това следва да се вземе предвид при енергийното планиране, както и при изготвянето на схеми за подпомагане;

Електрическа енергия

45.  Подчертава, че производството на електроенергия от възобновяеми източници следва да бъде интегрирано в електроразпределителните системи на всички нива, както и в електропреносните системи, предвид промените към по-гъвкав и децентрализиран модел за производство на енергия, отчитащ различните аспекти на пазара;

46.  Отбелязва, че непроменливите форми на производство на енергия от възобновяеми източници, като например водноелектрическите централи, които могат да се мобилизират бързо и не вредят на околната среда, предлагат начин за подпомагане на интегрирането на променливите възобновяеми източници на пазара;

47.  Призовава за интегриран подход към енергийната политика, който да включва развитие и регулиране на мрежите, съхранение, управление на търсенето и подобрения в енергийната ефективност, както и увеличение на дела на възобновяемите енергийни източници; подчертава нуждата от избягване на зависимостта от технологии, които не са съвместими с декарбонизацията;

48.  Отбелязва, че интегрирането на производството на електроенергия от възобновяеми източници изисква наличието на гъвкави пазари както по отношение на предлагането, така и по отношение на търсенето, и че това ще изисква изграждането, модернизацията и адаптирането на мрежите и разработването на нови технологии за съхранение;

49.  Подчертава, че електрифицирането както на отоплителните, така и на охладителните системи, транспорта и други сектори, е от ключово значение за гарантирането на бърз и ефективен преход към възобновяемите енергийни източници;

50.  Подчертава, че докато електрическата система не стане гъвкава, трябва да се осигурява приоритетен достъп и подаване към мрежата на енергия от възобновяеми източници, за да се насърчава модернизация на мрежата, разгръщане на съхранението и задоволяване на търсенето; призовава Комисията да отправи предложения за подобряване и изясняване на правилата за приоритетен достъп и подаване към мрежата на енергия от възобновяеми източници в периода след 2020 г.; подчертава, че възможността за премахване на приоритетния достъп и подаване към мрежата на енергия следва да бъде оценена при извършването на средносрочния преглед на бъдещата Директива за енергията от възобновяеми източници, предвидена най-късно до 2024 г.;

51.  Подчертава, че следва да се запазят и засилят приоритетният достъп до мрежата и приоритетното подаване към мрежата на възобновяема енергия, предвидени в настоящата Директива за енергията от възобновяеми източници; призовава за регулаторна рамка за периода след 2020 г., която да гарантира подходящо компенсиране за намаляването на електроенергията от възобновяеми източници;

52.  Отбелязва стратегията на Комисията за засилване на механизмите за удовлетворяване на търсенето; подчертава, че това не следва да създава допълнителна тежест за гражданите или да увеличава разходите за енергия за потребителите; подчертава, че механизмите за удовлетворяване на търсенето биха могли да осигурят възможност за намаляване на разходите за енергия, като същевременно изтъква, че участието в механизми за удовлетворяване на търсенето или динамично ценообразуване следва да си остане само на доброволен принцип;

53.  Счита, че разработването на решения за съхранение на електричество ще бъде незаменим елемент от развитието и интегрирането на големи обеми от възобновяема енергия, като то спомага за балансиране на мрежата и осигурява средства за съхранение на произведеното излишно количество енергия от възобновяеми източници; призовава за преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка с цел насърчаване на разгръщането на системи за съхранение на енергия и премахване на съществуващите пречки;

54.  Подчертава, че проблемът с електрическите претоварвания продължава да пречи на свободното протичане на енергията от възобновяеми източници през границите на държавите членки и забавя напредъка при създаването на истински вътрешен енергиен пазар в Европейския съюз;

55.  Подчертава, че за потребителите следва да се осигуряват възможности и подходящи стимули за участие в енергийните пазари; отбелязва, че динамичните пазарни цени следва да се формират така, че да водят до подходящо удовлетворяване на потребителското търсене, да активизират необходимото производство, както и да улесняват интелигентното и ефективно потребление; препоръчва на Комисията да анализира допълнително тяхното въздействие върху различните групи потребители;

56.  Подчертава, че някои потребители имат твърди модели на потребление и засилените механизми за ефективност, основаващи се на цената, могат да окажат отрицателно въздействие върху тях; в тази връзка подчертава значението на политиките за енергийна ефективност в държавите членки, които са насочени към потребителите в уязвимо положение;

57.  Счита, че следва да има ясна регулаторна рамка на ЕС за собственото потребление на енергия от възобновяеми източници и за общностите/кооперативите за възобновяема енергия, която да отчита всички ползи при проектирането на разплащателни механизми, свързани с продажбата на излишъците от произведена електроенергия, с достъпа и ползването на мрежата; призовава Комисията и държавите членки да насърчават собственото производство на енергия и създаването и свързването на местни мрежи за енергия от възобновяеми източници като допълнение към националните си енергийни политики; подчертава факта, че на „произвеждащите потребители“ следва да бъде осигурен достъп до енергийната мрежа и пазара на справедлива цена, както и че те не следва да бъдат санкционирани с допълнителни данъци или такси; изразява своята загриженост относно инициативите, предприети от някои държави членки за създаване на пречки пред упражняването на правата за собствено потребление и собствено производство;

58.  Отбелязва, че в момента потребителите допринасят малко за планираното изграждане на нови мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, когато избират тарифи на електроенергия, търгувани с горивен микс, разкриващ 100% възобновяеми източници на енергия; призовава за точен, надежден и прозрачен механизъм на проследяване, за да може „твърденията за екологосъобразност“ да бъдат обвързани с измерими критерии, свързани с допълнителни ползи за околната среда;

59.  Настоятелно призовава държавите членки да използват по-добре геотермалната енергия за отопление и охлаждане;

Отопление и охлаждане

60.  Приветства съобщението на Комисията относно стратегия на ЕС относно отоплението и охлаждането от февруари 2016 г., но подчертава липсата на напредък и ниските цели, заложени за използването на възобновяемата енергия за отопление и охлаждане, по-специално в сградите; подчертава огромния потенциал за постигането на непрекъснат напредък при използването на възобновяема енергия за отопление и охлаждане; отбелязва, че половината от крайното потребление на енергия в ЕС се дължи на сектора на отоплението и охлаждането, и следователно той играе ключова роля за постигане на целите на ЕС относно климата и възобновяемите енергийни ресурси; признава ползите от увеличеното използване на възобновяема енергия в сектора на отоплението и охлаждането; подчертава повишената гъвкавост на топлинната инфраструктура и съхранението на топлина при улесняване на интегрирането на променливи възобновяеми източници чрез съхраняване на енергия под формата на топлина, като се гарантира отлична възвръщаемост на инвестициите и се осигуряват възможности за подобряване на качеството на местната заетост; призовава Комисията да премахне регулаторните пропуски в законодателния пакет за възобновяемата енергия за периода след 2020 г.;отново изтъква, че дейностите в сектора на отоплението и охлаждането имат огромен потенциал за повишаване на енергийната сигурност (като се има предвид, че 61% от внесения в Европейския съюз газ се използва в сгради предимно за отопление), например чрез разработването на мрежи за централно отопление/охлаждане, които са ефективно средство за широкомащабно интегриране на устойчиво отопление в градовете, тъй като те могат да доставят едновременно отопление, получено от различни източници, и принципно не са зависими от никакъв източник;

61.  Приветства съобщението на Комисията относно стратегия за отопление и охлаждане, в което се подчертава нуждата от спиране използването на изкопаемите горива, които все още са 75% от използваните в сектора горива, и пълната им подмяна с мерки за енергийна ефективност (нашият най-голям шанс за намаляване употребата на изкопаеми горива), както и с възобновяеми енергийни източници;

62.  Призовава за допълнителни мерки за използване на оставащия значителен потенциал на възобновяемите енергийни източници в сектора на отоплението и охлаждането, за да се постигнат изцяло целите за 2020 г.; призовава Комисията да премахне регулаторните пропуски за тези сектори в законодателния пакет за възобновяемата енергия за периода след 2020 г.;

63.  Отбелязва, че днес биомасата е най-широко използваната енергия от възобновяеми източници за целите на отоплението, като тя осигурява около 90 % от цялото отопление, получено от възобновяеми енергийни източници; тя изпълнява ключова роля в Централна и Източна Европа, по-специално за устойчиво повишаване на енергийната сигурност;

64.  Подчертава необходимостта от улесняване на прехода към енергийно ефективни отоплителни устройства, използващи възобновяеми енергийни източници, като същевременно се гарантира подходяща подкрепа и повишена информираност и съдействие за енергийно бедните граждани;

65.  Подчертава необходимостта от всеобхватно и ефективно определение за охлаждането, генерирано чрез възобновяеми енергийни източници;

66.  Подчертава нуждата от модернизиране и подобряване на функционирането на системите за централно отопление и охлаждане, тъй като мрежите за централно отопление и охлаждане могат да използват и съхраняват електроенергията, получена от възобновяеми енергийни източници, като след това я разпределят в сгради и промишлени обекти; по този начин се насърчава използването на отопление и охлаждане, генерирано чрез възобновяеми енергийни източници;

67.  Подчертава потенциала на групите от произвеждащи потребители, включително домакинства, микро- и малки предприятия, кооперативи и местни органи, във връзка със създаването на колективни енергийни системи (например централно отопление), които осигуряват икономически ефективно отопление и охлаждане чрез възобновяема енергия, както и възможностите за различни взаимодействия между енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;

68.  Счита, че следва да се подобри взаимодействието между Директивата за възобновяемите енергийни източници, Директивата за енергийна ефективност и Директивата относно енергийните характеристики на сградите, за да се увеличи използването на възобновяемите енергийни източници за отопление и охлаждане;

69.  Отбелязва, че проектите за енергийна ефективност, свързани както с отопление, така и с охлаждане, са важни инструменти за гарантиране на стабилни и предвидими модели на потребление, както и за борба с енергийната бедност;

Транспорт

70.  Отбелязва, че изпълнението на целта за 10% възобновяеми източници в транспортния сектор до 2020 г. изостава значително, отчасти поради предизвикателствата пред стратегията за възобновяеми биогорива за транспорта; припомня, че транспортът е единственият сектор в ЕС, в който емисиите на парникови газове са се увеличили от 1990 г. насам; посочва, че възобновяемите енергийни източници са от ключово значение за постигане на устойчива мобилност; призовава държавите членки да увеличат усилията си за разгръщане на устойчиви мерки за транспортния сектор, като например намаляване на търсенето, модален преход към по-устойчиви видове транспорт, по-добра ефективност и електрификация на транспортния сектор; призовава Комисията да разработи рамка за насърчаване на използването на електрически превозни средства, захранвани с електроенергия от възобновяеми източници, и да подобри законодателната рамка, така че тя да предлага перспективи за биогорива с висока ефективност по отношение на парниковите газове, като се взема предвид непряката промяна в земеползването в периода след 2020 г.;

71.  Призовава да се запази и увеличи частичното използване на ОСП за подпомагане на инвестициите за производство и употреба на енергия от възобновяеми източници в селскостопанския сектор;

72.  Оценява, че транспортът представлява над 30% от крайното енергопотребление в Европа и че 94% от транспорта зависят от нефтени продукти; следователно счита, че усилието за увеличено използване на възобновяемите енергийни източници в транспортния сектор трябва да бъде амбициозно, с ясна връзка към декарбонизацията на транспортния сектор;

73.  Призовава Комисията да предложи амбициозни мерки за ускоряване на декарбонизацията на транспорта, включително посредством възобновяеми горива, засилена електрификация и повишена ефективност, както и да ускори усилията за насърчаване на разработването на технологии и иновации в тези области;

74.  Отбелязва значението на електрифицирането на транспортния сектор за декарбонизацията на икономиката и призовава Комисията да разработи рамка за насърчаване на използването на електрически превозни средства, захранвани с електроенергия от възобновяеми източници, като ключов елемент за постигане на целите за 2030 г.;

75.  Очаква Европейската комисия да представи през юни 2016 г. стратегията относно декарбонизацията на транспортния сектор и в тази връзка подчертава, че трябва да се насърчава засиленото използване на възобновяемите енергийни източници, за да се гарантира, че транспортът допринася активно за постигане на целите за 2020 г.;

76.  Приветства напредъка, постигнат при разработването на биогорива и двигатели чрез изпълнените проекти по линия на Съвместното предприятие „Чисто небе“ на ЕС;

77.  Подчертава значението на разработването на биогорива от следващо поколение, при които да се използва биомаса или отпадъци;

78.  Отбелязва нуждата от подобряване на регулаторната среда и дългосрочните условия с цел подпомагане на развитието на енергията от възобновяеми източници в секторите на въздушния и морския транспорт;

79.  Подчертава необходимостта от преминаване към други видове транспорт в транспортния сектор, с цел въвеждане на устойчиво регулиране и политики за мобилност, включително интермодалност, устойчиви логистични системи, управление на мобилността и устойчиви градски политики, които да предвиждат преход на потреблението на енергия в транспорта към възобновяеми източници и/или намаляване на общото потребление на енергия, насърчаване на по-активни модели на пътуване, разработване и прилагане на решения за интелигентни градове и подкрепа за градска екомобилност и подходящо градско планиране; призовава държавите членки и ЕС да насърчават прехвърлянето на пътниците и товарите от автомобилен и въздушен транспорт към железопътен и морски транспорт; призовава Комисията да оцени потенциала на технологиите за електрически камиони;

80.  Настоятелно призовава институциите на ЕС, като начин да покажат своята твърда ангажираност по отношение на възобновяемите енергийни източници, да развият собствен капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници, с цел задоволяване на нуждите от енергия на собствените им сгради; подчертава, че до разработването на такъв капацитет институциите на ЕС следва да купуват екологична енергия за удовлетворяване на своите нужди;

81.  Подчертава, че по-големият относителен дял на ходенето, колоезденето и споделеното ползване на автомобили, съчетан със системите за обществен транспорт, е важен елемент за намаляване и избягване на зависимостта на ЕС от нефта, като по този начин се ограничават емисиите на парникови газове;

82.  Подчертава потенциала на системите и инфраструктурите за предоставяне на велосипеди с оглед подобряване на устойчивостта на транспорта в градските зони;

83.  Подчертава потенциала за намаляване на емисиите и допринасяне за нисковъглеродната икономика чрез увеличена електрификация на транспортните системи;

Критерии за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса

84.  Призовава Комисията, предвид необходимостта от повече взаимодействие и последователност в европейските политики, да определи критерии за устойчивост за биоенергията, като вземе предвид подробна оценка за функционирането на съществуващите политики на ЕС за устойчивост и политиките във връзка с кръговата икономика; припомня, че повишаването на енергийната сигурност на ЕС следва да се постигне чрез устойчива употреба на собствени ресурси, в съответствие с целта за подобряване на ресурсната ефективност;

85.  Призовава за предпазливост по отношение на засилващата се тенденция за използване на горска биомаса като основен възобновяем източник на енергия в ЕС, което може да окаже потенциално вредно въздействие върху климата и околната среда, освен ако не се използват устойчиви и надлежно отчетени източници; отбелязва, че въздействието на биоенергията върху климата трябва да се отчита в дългосрочен план предвид продължителните периоди от време, необходими за възстановяване на горите след дърводобив;

86.  Отбелязва, че биоенергията вече достига 60% от енергията, получавана от възобновяеми източници в Европа, и нейното използване се очаква да продължи да нараства; подчертава, че е необходимо незабавно да се изясни въздействието на парниковия ефект във връзка с различните видове употреба на горската биомаса за производство на енергия и да се идентифицират употребите, които могат да постигнат максимални ползи за смекчаване на изменението на климата в срокове, целесъобразни от гледна точка на политиката;

87.  Подчертава, че производството на биогорива не следва да пречи на производството на храни, нито да излага на риск продоволствената сигурност; при все това счита, че балансираните политики за насърчаване на по-голямо европейско производство на култури за суровини като пшеница, царевица, захарно цвекло и слънчоглед, биха могли да включват разпоредба за производството на биогорива, като се отчита непряката промяна в земеползването, по начин, който би предоставил на европейските земеделски стопани сигурен източник на приходи, би довел до привличане на инвестиции и създаване на работни места в селските райони, би спомогнал за преодоляване на хроничната липса на богата на протеини храна (без ГМО) за животните в Европа, би направил Европа по-малко зависима от вноса на изкопаеми горива и би помогнал ЕС да постигне своите цели по отношение на емисиите на парникови газове, като същевременно свежда до минимум проблемите, свързани с промяната в земеползването, и други фактори, свързани с околната среда; счита, че в случаите на свръхпредлагане на пазара на посочените земеделски продукти производството на биогорива и биоетанол би представлявало временен изход, чрез който да се запазят устойчиви изкупни цени и да се гарантират приходите на земеделските стопани по време на кризи, като това решение ще служи като механизъм за пазарна стабилност; подчертава необходимостта от насърчаване на включването на необработени обработваеми земи, които не се използват за производството на храни, в производството на биоенергия, за да се постигнат националните и европейските цели за енергията от възобновяеми източници;

88.  Счита, че животинският тор може да бъде ценен източник на биогаз чрез използване на техники за неговата преработка, като например ферментацията, и едновременно с това подчертава също, че е важно това да се превърне в икономически жизнеспособна възможност за земеделските стопани;

89.  Насърчава държавите членки и Комисията да популяризират значението на устойчивото управление на горите и съответно важната роля на горската биомаса като една от основните възобновяеми суровини в ЕС за постигане на целите по отношение на енергията; отбелязва нарастващото търсене на горска биомаса, което означава, че устойчивото управление на горите, в съответствие със стратегията на ЕС за горите, следва да бъде допълнително подобрено и насърчавано, тъй като то е от съществено значение за биологичното разнообразие и екосистемната функция на горите, включително абсорбирането на СО2 от атмосферата; следователно изтъква необходимостта от балансирано използване на ресурсите, отглеждани в ЕС и внасяни от трети държави, отчитайки факта, че дървесината е ресурс, чието възобновяване изисква дълъг период от време;

o
o   o

90.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1) OВ L 140, 5.6.2009 г., стp. 16.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 81.
(3) OВ L 239, 15.9.2015 г., стp. 1.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0094.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0359.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0445.
(7)Приети текстове, P8_TA(2015)0444.


Доклад за изпълнението на Директивата относно енергийната ефективност
PDF 629kWORD 172k
Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2016 г. относно доклада за изпълнението на Директивата относно енергийната ефективност (2012/27/EС) (2015/2232(INI))
P8_TA(2016)0293A8-0199/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 114 и 194 от него,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Пакет за енергиен съюз — Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—  като взе предвид Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите(1),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.,

—  като взе предвид споразумението от Париж от декември 2015 г., постигнато на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21),

—  като взе предвид Третия енергиен пакет,

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз(3),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 18 ноември 2015 г., озаглавен „Оценка на напредъка на държавите членки по националните цели за енергийна ефективност за 2020 година и по прилагането на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност съгласно член 24, параграф 3 от същата директива“ (COM(2015)0574),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 февруари 2016 г., озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0199/2016),

A.  като има предвид, че повишаването на енергийната ефективност и увеличаването на икономиите на енергия са ключови фактори за опазването на околната среда и на климата, засилването на конкурентоспособността на икономиката, създаването на работни места, сигурността на енергийните доставки и борбата срещу енергийната бедност и имат геополитическо и демократично измерение за ЕС; като има предвид, че Директивата за енергийната ефективност осигурява важно основание в тази връзка; като има предвид, че предложението на Комисията за създаване на енергиен съюз разглежда енергийната ефективност като енергиен източник само по себе си;

Б.  като има предвид, че ЕС като цяло постига добър напредък във връзка с постигането на целите си в областта на климата и енергетиката за 2020 г. съгласно прогнозите, които предполагат пълно прилагане на цялото съответно законодателство до 2020 г. (намаляване на емисиите на CO2, повишаване на дела на възобновяемите източници на енергия и на енергийната ефективност), и следва да запази ролята си на лидер в световен мащаб;

В.  като има предвид, че по-голямата част от икономиите се очакват от многосекторните „междусекторни“ политики (44%), следвани от сградите (42%), промишлеността (8%) и транспорта (6%);

Г.  като има предвид, че е налице значителна несигурност по отношение на надеждността на прогнозите за икономиите на енергия, представени от държавите членки;

Д.  като има предвид, че на сградите се дължат 40% от крайното потребление на енергия и 36% от емисиите на СО2; като има предвид освен това, че 50% от крайното потребление на енергия са свързани с отоплението и охлаждането, като 80% се използват в сградите, където голяма част се разхищава; като има предвид, че е необходимо на национално равнище да се разработи показател за търсенето на енергия за отопление и охлаждане на сградите; като има предвид, че 50% от необходимото намаляване на емисиите с цел ограничаване на глобалното повишаване на температурата до по-малко от 2° C трябва да се осигурят чрез енергийна ефективност; като има предвид, че намаляването на потребностите от енергия в сградите е също така и икономически най-ефективният начин за подобряване на енергийната сигурност и за намаляване на емисиите на CO2, като същевременно се допринася за постигането на целите за реиндустриализация на ЕС;

Е.  като има предвид, че енергийната ефективност трябва да се разглежда като самостоятелен източник на енергия, представляващ количеството спестена енергия в Nw (негавати), както без съмнение доказва най-новата световна и европейска история;

Ж.  като има предвид, че 61% от внасяния газ са предназначени за сградите (от които 75% са жилищни сгради); като има предвид, че според научните изследвания при наличието на амбициозна общоевропейска политика за саниране на сградите обемът на вноса (използван в сградния сектор) може да се намали по икономически ефективен начин с 60% в краткосрочен план (например за 15 години) и да се премахне напълно в дългосрочен план (през 2040 г. европейският сграден фонд ще потребява еквивалента на вътрешното производство на газ в ЕС за 2011 г.);

З.  като има предвид, че е от основно значение ЕС и държавите членки да признаят важността на включването на граждански по своята същност инициативи, като например кооперативи и проекти за енергийна ефективност в общностите; като има предвид, че необходимо да се премахнат икономическите, регулаторните и административните бариери, за да се предостави възможност на гражданите да участват активно в енергийната система;

И.  като има предвид, че Директивата за енергийната ефективност е ключова директива, която признава значението на икономиите на енергия като решаващ фактор за постигане на амбициите за периода след COP 21, като същевременно носи множество ползи; като има предвид, че се създават работни места е резултат от инвестициите в санирането на сгради и други мерки за енергийна ефективност, подобряването на стандарта на живот чрез намаляване на горивната бедност, възможности за заетост в сектора на МСП, по-висока стойност на имотите, повишена производителност, подобряване на безопасността и здравето, подобряване на качеството на въздуха, подобрена данъчна основа и по-висок БВП;

Й.  като има предвид, че повишената енергийна ефективност, особено в сградния сектор, носи допълнителни ползи посредством гъвкавост по отношение на доставките и намаляване на общото основно натоварване и на максималното натоварване на системата;

Директивата за енергийната ефективност: прилага се в недостатъчна степен, но осигурява рамка за реализиране на икономии на енергия

1.  Подчертава, че енергийната ефективност е от решаващо значение за постигането на целите, които сме си поставили в областта на климата и енергетиката, в съответствие с целите, одобрени в Споразумението от Париж, прието на COP 21; подчертава, че енергийната ефективност е от първостепенно значение за намаляването на нашата зависимост от внос на енергия, за създаването на работни места, подобряване на удобствата и здравето и насърчаване на икономиката; подчертава, че Директивата относно енергийната ефективност доведе до редица положителни тенденции в държавите членки, но нейното недобро прилагане възпрепятства реализирането на цялостния й потенциал;

2.  Изтъква, че това е от съществено значение за започването на прехода към по-устойчива енергийна система, основаваща се на възобновяеми източници на енергия и възможно най-скорошен отказ от изкопаеми горива; изразява загриженост, че намаляването на цените на изкопаемите горива може да бъде пречка за политиките за намаляване на въглеродните емисии и за енергийна ефективност;

3.  Призовава за разработването на план за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и насочване на финансовите средства към проекти за енергийна ефективност, за да бъдат постигнати целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии в енергийния сектор до 2050 г.;

4.  Отбелязва, че до момента нито Директивата за енергийната ефективност от 2012 г., нито Директивата за сградите от 2010 г. се прилагат в пълна степен от държавите членки; отбелязва, че крайният срок за транспонирането на Директивата за енергийната ефективност беше 5 юни 2014 г.; счита, че намаляването на разходите и понижаването на потреблението на енергия са в интерес на гражданите и на предприятията; подчертава значението на една силна регулаторна уредба, включваща цели и мерки за стимулиране и създаване на възможности за инвестиции в енергийна ефективност и ниски потребление на енергия и разходи за енергия, като същевременно се подпомага конкурентоспособността и устойчивостта; добавя, че в някои държави членки предлаганата от ЕС подкрепа за насърчаване на енергийната ефективност на жилищните сгради не се оползотворява по необходимия начин; отбелязва значителния потенциал за създаване на качествени работни места, който предлага пълното прилагане на мерките за енергийна ефективност, като се има предвид, че около 900 хиляди работни места са свързани с предлагането на енергийно ефективни стоки и услуги (по данни от 2010 г.);

5.  Подчертава отново, че енергийната ефективност трябва да се възприема като най-устойчивата мярка в рамките на задължението ни за намаляване на потреблението на енергия, а не като извинение за увеличаване на потреблението;

6.  Изразява съгласие с Комисията, че по-ниските цени на горивата и перспективата за икономически растеж могат да застрашат допълнително постигането на целта за 20%; призовава Комисията и държавите членки да засилят режима на мониторинг, проверки, контрол и съответствие с цел гарантиране на необходимото равнище на амбициозност;

7.  Отчита факта, че се очаква държавите членки да постигнат едва 17,6% от икономиите на първична енергия до 2020 г., както и че целта за 20% е застрашена, освен ако действащото законодателство на ЕС не бъде приложено изцяло, усилията не бъдат ускорени, а съществуващите пречки за инвестициите в енергийна ефективност не бъдат премахнати; отбелязва обаче, че всяка оценка на изпълнението на Директивата за енергийната ефективност на този етап може да осигури само частична представа с оглед на сравнително скорошното влизане в сила на Директивата и на крайния срок за нейното транспониране; настоятелно приканва държавите членки да приложат директивата в пълна степен и в кратки срокове; призовава Комисията да действа бързо, като отправя искания, когато е необходимо, за това националните планове да бъдат приведени в съответствие с целите на Директивата, както и да използва всички правни средства, за да гарантира, че държавите членки предоставят актуална и точна информация;

8.  Припомня споменатата по-горе своя резолюция от 5 февруари 2014 г. и резолюциите си от 26 ноември 2014 г.(6) и 14 октомври 2015 г.(7), които призовават, наред с другото, за цел за 40% енергийна ефективност за 2030 г.; счита, че обвързваща обща цел с отделни национални цели за 2030 г. ще увеличи независимостта на ЕС от вноса на енергия, ще насърчи иновациите и ще допринесе за осигуряване на неговата водеща позиция в технологично отношение в областта на енергийната ефективност; счита също така, че обвързващите изисквания са от жизненоважно значение, за да се постигне максимална степен на амбициозност и на усилията от страна на държавите членки и да се позволи достатъчна гъвкавост на комбинацията от средства и инструменти, която да бъде съобразена с конкретните условия на национално равнище;

9.  Отбелязва, че местните органи играят решаваща роля за създаването на необходимите условия за прилагането на Директивата за енергийната ефективност чрез предприемането на амбициозни мерки за икономии на енергия посредством планове за действие на местно равнище, например в рамките на Конвента на кметовете за климата и енергетиката; счита, че данните от плановете за действие на местно равнище, като например политиките и мерките за енергийна ефективност, посочени в над 5 000 плана за действие за устойчива енергетика в рамките на Конвента на кметовете за климата и енергетиката, могат да допринесат действително за съвместното разработване и повишаването на амбициите по отношение на националните цели за енергийна ефективност;

10.  Счита, че потенциалът за икономии на енергия на местно равнище следва да се използва в много по-голяма степен, тъй като местните и регионалните органи имат основна роля за стимулирането на енергийната ефективност и на енергийния преход като цяло; призовава Комисията да укрепи мрежите от градове, като например Конвента на кметовете, „Интелигентни градове и общини“ или „100% ВЕИ общности“, които предоставят възможност за обмен на знания и най-добри практики между градовете, местните органи, регионите и държавите членки в области като планирането „отдолу нагоре“ на енергийния преход на местно равнище, изготвянето и прилагането на мерки за енергийна ефективност и собствено производство, както и достъп до финансово подпомагане;

11.  Изразява съжаление по повод неамбициозната цел (поне 27% за повишаване на енергийната ефективност до 2030 г.), приета от Европейския съвет през 2014 г., която се обосновава основно с изключително нереалистично високия сконтов процент, заложен в предишна оценка на въздействието; припомня, че този сконтов процент (17,5%) е прекалено висок; призовава Комисията да пристъпи към цялостен анализ на разходите и ползите, като отчете многостранните ползи от енергийната ефективност, и да възприеме социален сконтов процент в съответствие със собствените си насоки за по-добро регулиране; призовава Комисията и държавите членки да преразгледат целта за 27% енергийна ефективност за 2030 г. с оглед на споразумението от Париж за изменението на климата, с цел да постигнат целта за ограничаване на увеличаването на глобалното затопляне значително под 2° C и да продължат усилията за ограничаване на това повишаване до 1,5° C в съответствие с целта за енергийна ефективност, приета от Парламента; призовава Комисията да определи обвързваща цел за 40% енергийна ефективност за 2030 г., което ще отрази равнището на икономически ефективния потенциал на енергийната ефективност;

12.  Подчертава, че в ЕС следва допълнително да се насърчава дългосрочна стратегия за намаляване на потреблението на енергия;

13.  Подчертава, че в някои случаи гъвкавостта на Директивата предостави на редица държави членки възможността да започнат да прилагат мерки за енергийна ефективност и счита, че тази гъвкавост по отношение на алтернативните мерки е от решаващо значение за бъдещото осъществяване на програмите и проектите за енергийна ефективност от страна на държавите членки; настоява да бъдат премахнати „вратичките“ в действащата директива, на които се дължат недостатъците при нейното прилагане, особено в член 7, като същевременно се запази подходяща степен на гъвкавост за държавите членки да избират между възможните мерки; отбелязва, че изследването на EPRS относно прилагането на член 7(8), което се основава на данните, съобщени от държавите членки, стига до заключението, че мерки като тази да се предостави възможност на държавите членки да въвеждат постепенно целта, да вземат предвид ранни действия или да изключват транспорта и секторите, обхванати от СТЕ на ЕС, при изчисляването на своите цели, почти във всички случаи доведоха до обща годишна цел за икономии на енергия, която е наполовина по-малка (0,75%); отбелязва, че авторите заявиха, че анализите могат да бъдат толкова точни, колкото позволяват предоставените данни; настоява, че алтернативните мерки съгласно член 7, параграф 9 трябва да бъдат определени по-добре и следва да бъдат лесно измерими в количествено отношение;

14.  Отбелязва, че въвеждащите и ранните действия съгласно член 7, параграф 2 вече не са в сила; припомня, че с разпоредбите по член 7 се очаква постигане на повече от половината от целта от 20%, определена в Директивата;

15.  Подчертава, че основната слабост на действащата директива е, че срокът на действие на повечето мерки изтича през 2020 г., в случай че тя не бъде надлежно изменена, което означава, наред с другото, че следва прилагането на основните ѝ разпоредби, по-конкретно на член 7, да бъде удължено не само до 2030 г., но и след това, и в този контекст действащата Директива трябва да се оцени, с цели, които да бъдат определени в зависимост от развитието (постигнати резултати, технологични и пазарни иновации и т.н.); очаква, че при това ще се отдаде приоритет на дългосрочните мерки; отбелязва също така необходимостта от въвеждане на средносрочен преглед, за да се гарантира постигането на целите през 2030 г.;

16.  Подчертава, че по-доброто хармонизиране на методите за изчисляване на допълняемостта (способност за насърчаване на технологии с по-висока производителност спрямо средната за пазара) и съществеността (способност за насърчаване на действия, които иначе не биха били предприети непременно) и за измерване и проверка на икономиите на енергия биха могли да спомогнат за по-ефективното прилагане на разпоредбите на член 7;

17.  Предлага заглавието на член 7 да бъде изменено на „Схеми за подкрепа на икономиите на енергия“, с цел да се подчертае необходимостта държавите членки да подпомогнат потребителите, включително МСП, при икономиите на енергия и намаляването на енергийните им разходи и да въведат мерки, които позволяват постигането на такива икономии посредством схеми за енергийни задължения и други мерки;

18.  Предлага член 7, но и по-специално Схемата за задължения за енергийна ефективност (СЗЕЕ), да отдават приоритет на действията в сградния сектор, по-конкретно чрез насърчаване на изпълнението на националните дългосрочни стратегии, включени в член 4, които следва да са разработени с цел оползотворяване на пълния потенциал за инвестиции в енергийното саниране на сградите;

19.  Подчертава, че сред най-големите предизвикателства и пречки за прилагането на член 7 липсата на познания и умения на заинтересованите страни има сериозна тежест, така както и ниското равнище на информираност на крайните потребители относно задължителните схеми за ефективност или алтернативните мерки, както и ограничения период (2014—2020 г.) за тяхното изпълнение; следователно призовава ЕС да инвестира повече в изпълнението на програмите за информиране и подпомагане в отделните държави членки;

20.  Подчертава, че липсата на показатели за енергийна ефективност, като например потребление на енергия на единица от брутния вътрешен продукт (БВП), пречи на някои държавите членки да насърчават гражданите и предприятията да изпълняват целите на политиката в областта на климата и енергетиката;

21.  Подчертава факта, че разпоредбата в член 7, съгласно която държавите членки могат да изискват приоритетна реализация на част от мерките за енергийна ефективност в засегнатите от енергийна бедност домакинства или в сгради за социално жилищно настаняване, до този момент е била използвана само от две държави членки; призовава за укрепване на посочената разпоредба;

22.  Счита, че мерките за енергийна ефективност трябва да се прилагат приоритетно при уязвими и енергийно бедни домакинства, за да се гарантира, че по-специално за тези домакинства енергийните разходи могат да бъдат намалени устойчиво;

23.  Предлага националните планове за действие за енергийна ефективност съгласно член 24 от действащата Директива да могат да изискват от държавите членки да определят цели за използване на мерки за енергийна ефективност, за да се намали рискът от енергийна бедност, както и да докладват относно начина, по който постигат тези цели;

24.  Счита, че мерките за енергийно ефективно саниране на съществуващите сгради трябва да са приоритет по отношение на най-силно засегнатите от енергийна бедност; призовава Комисията да предложи цел за подобряване на ефективността на жилищния сграден фонд, заедно с бъдещи минимални стандарти за ефективност за жилищата под наем в контекста на преразглеждането на Директивата за енергийната ефективност;

25.  Отбелязва, че 16 държави членки са избрали да създадат схема за задължения за енергийна ефективност (член 7, параграф 1), 24 държави членки са използвали в различна степен възможността за алтернативни мерки, а 18 държави членки са предпочели алтернативни мерки по отношение на квотата за саниране (член 5); отправя критика във връзка с факта, че седем държави членки не са въвели енергиен одит (член 8);

26.  Подчертава, че някои основни елементи на Директивата за енергийната ефективност (например интелигентни измервателни уреди, планове за комбинирано производство на енергия и за саниране) се нуждаят от повече време, както и че наличието на стабилна уредба за енергийната ефективност за периода след 2020 г. е от основно значение, за да се осигури необходимото доверие и регулаторна стабилност за инвеститорите, публичните органи и предприятията за започване на проекти и на иновации, тъй като те разполагат с огромен потенциал за намаляване на потреблението на енергия и по този начин за намаляване на разходите за потребителите; отбелязва, че общественото търсене и пазарът са основните двигатели на тези проекти;

27.  Признава, че недостатъчните ценови сигнали са една от основните причини за намалена реакция на търсенето; призовава държавите членки да полагат усилия за преодоляването на тази бариера и да насърчават интелигентното измерване и прозрачното фактуриране като начин за стимулиране на по-отзивчиво поведение на потребителите по отношение на енергийното потребление и инвестициите в енергийна ефективност;

28.  Приветства новите иновативни и интелигентни решения за балансиране на предлагането и търсенето на електроенергия, за по-добро използване на енергията от възобновяеми източници и за намаляване на върховото енергийно потребление; призовава за финансиране за научни изследвания и развойна дейност по отношение на тези нови решения, по-специално за сектора на МСП;

29.  Подчертава решаващата роля на потребителите, гражданите и операторите на разпределителни системи във все по-децентрализираното производство на електроенергия и значението на тяхното участие за постигането на целите за енергийна ефективност; поради това подчертава, че е необходимо да се предприемат повече действия за увеличаване на тяхната роля, наред с другото чрез улесняване на оптимизацията на потреблението, съхранение в малък мащаб, преоборудване на сгради и централни отоплителни и охладителни схеми както на индивидуална, така и на кооперативна основа;

30.  Подчертава, че Директивата за енергийната ефективност не само подпомага енергийната ефективност, но също така съдържа и елементи на икономия на енергия чрез обвързващото задължение за годишни икономии на енергия в член 7; подчертава значението на цел за енергийна ефективност за 2030 г. в съответствие с целите в областта на климата, договорени на COP 21, с цел да постигнем целите си в областта на климата и да намалим зависимостта си от трети държави; отбелязва, че на сградите се дължат 40% от потреблението на енергия в ЕС и че 50% от енергията се използват за отопление и охлаждане; подчертава, че поради това подобряването на енергийната ефективност в сградите е от първостепенно значение за намаляването на емисиите на СО2, повишаването на енергийната сигурност, намаляването на енергийната бедност и насърчаването на нашата икономика; настоятелно призовава държавите членки да започнат големи инвестиции за подобряване на енергийната ефективност, като използват финансиране от ЕС, тъй като това ще доведе не само до намаляване на разходите за енергия, но и ще създаде голям брой нови работни места и ще допринесе за постигането на целите за реиндустриализация;

31.  Подчертава, че 85% от потреблението на енергия в дадена сграда са необходими за отопление на помещения и топла вода за битови нужди, поради което е необходимо да се ускори модернизацията на старите и неефективни отоплителни системи в Европа, за да се постигнат най-малко 20% подобряване на енергийната ефективност с наличните технологии, включително системи за отопление с енергия от възобновяеми източници ;

Конкуриращите се правни разпоредби забавят напредъка по отношение на опазването на околната среда, създават бюрокрация и повишават разходите за енергия

32.  Отбелязва, че задълженията за докладване в областта на енергетиката като част от цялостна уредба са от съществено значение за оценяването на напредъка при прилагането на действащото законодателство за енергийна ефективност; изразява съжаление обаче във връзка с наложените прекомерни задължения за докладване в областта на енергетиката, също и чрез свръхрегулиране от страна на държави членки, за предприятията, производителите на енергия, потребителите и публичните органи, което ограничава потенциала за растеж и иновации; подчертава, че задълженията за докладване следва да бъдат опростени във всички случаи, когато това е възможно, за да се намалят административната тежест и разходите; отправя критика във връзка с факта, че получените данни в рамките на задълженията за докладване в много случаи не са съпоставими в рамките на ЕС поради различните национални разбивки, методологии и стандарти; призовава Комисията да намали, включително чрез цифрови решения, административната тежест във връзка със задълженията за докладване и да въведе повече насоки за съпоставимостта на данните с цел по-добра оценка на данните; призовава прогнозите за търсенето на енергия да се приведат в съответствие с потенциала за икономически ефективни икономии в ключовите сектори и счита, че намаляването на бюрокрацията ще ускори изпълнението на мерките за енергийна ефективност отбелязва, че прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ изисква да се преразгледат енергийното планиране и докладването в областта на енергетиката и да се подобри съгласуваността на политиките, за да се гарантира тяхното взаимно укрепване, като се признае, че икономиите на енергия са първият и най-сигурен източник на енергия за Европа; отбелязва, че енергийната ефективност може да бъде най-добрата инвестиция в енергиен „източник“, която ще подобри ценовата достъпност на енергията, като намалява необходимостта от допълнителна и скъпа инфраструктура за доставки и спомага за борбата срещу изменението на климата;

33.  Подчертава, че правилата за изчисляване на икономиите на енергия и тълкуванията за допустимите мерки, посочени в приложенията към директивата, са твърде сложни, поради което е невъзможно да се следват стриктно; призовава Комисията да гарантира, че преразглеждането на Директивата за енергийната ефективност ще предостави значително по-прост метод за изчисляване на енергийната ефективност, и да обмисли предлагането на нови делегирани актове, които ще опростят методите за изчисление, предвидени в действащата директива;

34.  Призовава Комисията да преразгледа коефициента за преобразуване за електроенергията в приложение IV към директивата с цел по-добро отразяване на извършващия се преход в производството на електроенергия;

35.  Изтъква, че схемата за търговия с емисии (СТЕ) не може да се справи с всички рискове, свързани с инвестициите в икономии на енергия, тъй като обхваща едва 45% от емисиите на парникови газове в ЕС; посочва, че Директивата за енергийната ефективност е свързана с други законодателни актове на ЕС в областта на енергетиката и има известно въздействие върху въглеродния отпечатък, както и върху системата на СТЕ (цени на сертификатите); призовава Комисията да извърши оценка на взаимовръзката и да осигури взаимно допълване; отбелязва, че получаващите се ниски цени на квотите по СТЕ са един от няколкото фактора, които намаляват стимулите за промишлени инвестиции в икономии на енергия;

36.  Подчертава значението на правилното прилагане на резерва за стабилност на пазара, който би могъл да допринесе за подобряване на енергийната ефективност чрез засилване на съгласуваността между СТЕ на ЕС и политиките за ниски въглеродни емисии;

37.  Очаква бъдещия Модернизационен фонд, който има за цел да осъвремени енергийните системи и да подобри енергийната ефективност в държавите членки с по-ниски доходи, и отправя искане към Комисията да предложи подходяща структура на управление, включително информация относно ролите на държавите членки — бенефициенти, на ЕИБ и на други институции;

38.  Подчертава, че липсата на координация между различни елементи от националното законодателство може да ограничава възможностите за намиране на оптимални по отношение на икономическата ефективност решения и премахва ценовите предимства, произтичащи от икономиите на енергия; призовава държавите членки и Комисията да изготвят мерки за координация с цел пълното осъществяване на потенциала за енергийна ефективност, което би довело до повече последователност между държавите членки, без да се ограничава възможността им да съобразяват политиките с местния си енергиен пазар и с цените, наличните технологии и решения, както и с националния енергиен микс; призовава схемата за търговия с емисии да отчита по-добре националните мерки, които засягат броя на квотите и тяхната цена;

39.  Подчертава необходимостта от подобряване на енергийната ефективност на публичния сектор и призовава за по-добра интеграция на инициативите за икономия на енергия в обществените поръчки;

40.  Отбелязва, че изискванията за енергийна ефективност в обществените поръчки не са напълно разбрани от всички органи, възлагащи обществени поръчки; призовава Комисията да предостави по-ясни насоки за улесняване на съответствието с член 6 от Директивата, както и по-добра интеграция в по-широките правила на ЕС относно обществените поръчки;

41.  Призовава Комисията да включи местните и регионалните институции с цел насърчаване на енергийната ефективност на регионално, местно и гражданско ниво;

42.  Посочва, че макар европейските цени на електроенергията за малки и средни промишлени и бизнес клиенти, както и за частни потребители, да са сравнително високи в много държави членки, инвестициите в енергийна ефективност могат да повишат конкурентоспособността на европейските предприятия и да намалят разходите за енергия на частните потребители; подчертава обаче, че сметките за електроенергия в ЕС съдържат средно една трета непреки, наложени от държавата данъци и такси за частните домакинства, които при прилагане като фиксирани елементи от сметката затрудняват усещането за ползи от икономията на енергия за потребителите и допринасят за енергийната бедност; отбелязва, че таксите за финансиране на европейските политики в областта на климата и енергията са най-малката част от сметката; подчертава, че високите цени на енергията в ЕС водят до разлики в цените на енергията между държавите – членки на ЕС, и нашите основни конкуренти в много части на света, което възпрепятства конкурентоспособността на енергоемките европейски промишлени отрасли; отбелязва, че по-големите инвестиции в енергийна ефективност увеличават и иновациите, като осигуряват за промишлеността на ЕС водеща позиция в световен мащаб;

43.  Отбелязва, че енергийната ефективност може да бъде най-добрата инвестиция в енергиен „източник“, която ще подобри ценовата достъпност на енергията, ще намали необходимостта от допълнителна и скъпа инфраструктура и ще допринесе за преодоляване на изменението на климата;

44.  Отбелязва, че принципът „енергийната ефективност на първо място“ позволява икономически по-ефективно увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в микса; подчертава, че задълженията за енергийна ефективност следва да бъдат съвместими с развитието на устойчиви възобновяеми енергийни източници и че полезните взаимодействия следва да се засилят с цел ефективен преход към декарбонизирана, устойчива и интелигентна енергийна система; счита, че подобрените междурегионални разпределителни системи, системите за съхранение и управлението на потреблението създават добри възможности за по-нататъшно разширяване на обектите, които са оптимално разположени за изграждане на вятърни, водни и слънчеви съоръжения за генериране на енергия, които да извършват доставки за цяла Европа; изразява убеждение, че това ще окаже възпиращо въздействие върху цените на енергията;

45.  Подчертава, че енергийната ефективност е икономически най-ефективната мярка за изпълнение на ангажиментите на ЕС за намаляване на емисиите на CO2;

Необходимост от повече съгласуваност на законодателството в областта на енергетиката

46.  Призовава Комисията да спазва принципа на по-добро регулиране, да обмисли по-подходящи средства за координиране на правилата на ЕС в областите на енергетиката и изменението на климата, за да се подобри ефикасността и ефективността на законодателството, и да предложи мерки за подобряване на действащата нормативна уредба; призовава още Комисията да продължи да подобрява методологиите за всеобхватна дългосрочна оценка на инициативите за енергийна ефективност, като включи всички основни външни фактори; призовава за обществена перспектива при проектирането и оценяването на общите разходи и ползи от различните равнища на амбициозност в областта на енергийната ефективност за нейното разглеждане като самостоятелен източник на енергия;

47.  Призовава Комисията да разглежда енергийната ефективност като инфраструктурен приоритет, да признае, че тя отговаря на определението за инфраструктура, използвано от МВФ и други икономически институции(9), и да я превърне във важен елемент и приоритетно съображение при вземането на решения за бъдещи инвестиции в енергийна инфраструктура в Европа;

48.  Отбелязва, че енергийната ефективност може да допринесе за повишаване на устойчивостта на енергийната система и следователно да подпомогне прехода към устойчиво и сигурно състояние;

49.  Подчертава, че функциониращият вътрешен енергиен пазар, включително този на услугите в областта на енергийната ефективност, оптимизира разходите на енергийните системи в полза на всички потребители и значително повишава енергийната ефективност и конкурентоспособността в цяла Европа; поради това призовава държавите членки да приложат изцяло третия енергиен пакет, за да гарантират напълно функциониращи, конкурентоспособни и взаимосвързани енергийни пазари;

50.  Посочва, че енергоемките отрасли също трябва да дадат своя принос, както и че за целта е особено важно да бъде осигурена равнопоставеност в рамките на ЕС;

51.  Подчертава факта, че енергийната ефективност е сред главните цели на ЕС, поради което европейските държави трябва да се стимулират да предотвратяват разхищаването на енергия в промишлеността, транспорта и строителството – най-енергоемките сектори;

52.  Приветства положителното въздействие на системите за сертифициране и на задълженията за енергийна ефективност (член 7) в редица държави членки; счита, че възможността за избор на алтернативни, също толкова амбициозни мерки е съществен фактор за гарантиране на тяхното възприемане; отбелязва, че е важно да се гарантира, че удостоверените икономии отговарят на реални икономии на енергия, а не са просто икономии на хартия; подчертава ролята на енергийните предприятия за активното разработване на мерки за енергийна ефективност; призовава изчисленията във връзка със системите за сертифициране и задълженията за енергийна ефективност да не се затрудняват; призовава Комисията да оцени възможността да бъдат взети предвид икономиите на първична енергия чрез включване на централи за комбинирано производство (на топлинна и електрическа енергия);

53.  Обръща внимание върху доклада, изготвен за Парламента от Генералната дирекция за парламентарни изследвания, в който се установява, че повечето въведени схеми за задължения за енергийна ефективност (СЗЕЕ) са имали доказано значение за постигането на подобряване на националната енергийна ефективност и са довели до икономически ефективни икономии в голям брой домакинства и организации; подчертава също така направеното в доклада заключение, че СЗЕЕ са много икономически ефективни и че съществуват данни, че с добре проектираните и приложени СЗЕЕ могат да се постигнат до 100% от икономиите по член 7 на дадена държава; поради това предлага Комисията да състави списък на добрите и лошите практики и да разработи набор от критерии, гарантиращи добре проектирани и ефективни СЗЕЕ;

54.  Призовава да се осигури разумно и освободено от ненужна бюрокрация изчисляване на икономиите и на енергийната ефективност; счита, че е възможно Директивата за енергийната ефективност да служи в тази насока и като рамков правен акт; счита, че съществува възможност за интегриране на конкретни мерки в действащите директиви (например Директивата за сградите), както и в едно обобщено задължение за етикетиране (етикетиране на енергийната ефективност, екопроектиране, кръгова икономика, маркировка СЕ);

55.  Счита, че целите на ЕС в областта на опазването на климата и на енергийната ефективност трябва взаимно да се подсилват и че обвързващите задължения за енергийна ефективност са от съществено значение, за да се постигне максимална степен на амбиция и усилия в държавите членки, като същевременно е необходимо и да се позволи достатъчна гъвкавост на комбинацията от средства и инструменти, изготвяни съобразно условията на национално равнище;

56.  Призовава преразгледаната Директива за енергийната ефективност да бъде приведена в съответствие с целите на ЕС в областта на опазването на климата и целта на споразумението на СОР 21; подчертава, че продължаването и подобряването на действащите мерки и премахването на противоречията и пропуските трябва да бъдат част от прегледа на директивата, за да се гарантира регулаторната предвидимост и да се спомогне за доверието на инвеститорите в дългосрочен план;

Повече енергийна ефективност — повече растеж и работни места

57.  Изразява съжаление във връзка с критикуваната в доклада на Сметната палата ниска ефективност на проектите за енергийна ефективност, подпомагани от структурните фондове на ЕС (2007—2013 г.); призовава Комисията да приложи бързо съответните подобрения със специален акцент върху обосновката, мониторинга и съкращаването на срока на изплащане на финансираните проекти; призовава за усъвършенстване на насоките, както и за засилен мониторинг от страна на Комисията във връзка с по-доброто усвояване на средствата от структурните фондове и ЕФСИ в комбинация с частни инвестиции за жизнеспособни проекти за енергийна ефективност, особено на сградите; счита, че финансирането от структурните фондове и ЕФСИ за проекти за енергийна ефективност следва да бъде насочено към онези потребители, които са по-чувствителни по отношение на разходите за енергия, като например промишлеността, изложена на опасност от изместване на въглеродни емисии, МСП и домакинствата, изложени на риск от енергийна бедност; счита за абсолютен приоритет разработването на финансови инструменти, средства и иновативни модели за мобилизиране на публични средства и привличане на частно финансиране на местно, национално, регионално и европейско равнище за подпомагане на инвестициите в ключови сектори на енергийната ефективност като санирането на сгради, със специално внимание към уязвимите групи, като се отдаде дължимото също на особеностите на дългосрочните инвестиции;

58.  Призовава държавите членки да насърчават инвестициите в сектора на строителството, като включат повече усилия за стимулирането на основно саниране на слабо изолирания сграден фонд в ЕС;

59.  Подчертава, че ако държавите членки въведат финансирана чрез такси схема за енергийна ефективност, минималният праг следва да бъде насочен към енергийно бедните домакинства; подчертава, че държавите членки следва да докажат по какъв начин финансираната от такси схема за енергийна ефективност допринася за подобряване на местния жилищен фонд, намиращ се в най-лошо състояние;

60.  Подчертава важността на европейските финансови инструменти под формата на кредити, гаранции и финансов капитал за набиране на частни средства за проекти за енергийна ефективност; въпреки това изтъква необходимостта от осигуряване на финансиране под формата на безвъзмездни средства за проекти в социалната сфера;

61.  Подчертава, че ЕС трябва да си постави амбициозна цел във връзка с икономиите на енергия и да стимулира иновациите по отношение на инвестициите в енергийна ефективност, тъй като те са печеливши и с изключително бърза възвръщаемост;

62.  Призовава държавите членки да включат разпоредба за значителен минимален процент на насочените към потребители с нисък доход мерки в схемите за задължения за енергийна ефективност;

63.  Отбелязва, че проектите за енергийна ефективност често са с малък мащаб и трябва да бъдат групирани в по-големи портфейли; за тази цел призовава Комисията, ЕИБ и държавите членки да предоставят повече техническа помощ и помощ при разработването на проекти за улесняване на инвестициите;

64.  Счита, че е необходима дългосрочна стратегия за енергийна ефективност на сградите, както и допълнително стимулиране на тяхното енергийно ефективно саниране, с цел да се надхвърлят простите и икономични мерки в сградния сектор;

65.  Призовава за подобряване на координацията и обмена на идеи и най-добри практики между държавите членки във връзка със задълженията за енергийна ефективност, плановете за сгради и саниране (членове 4, 5, 6 и 7), с цел по-бързо да се прилагат съществуващите и новите инструменти (данъчни облекчения, насърчителни програми, образци на договори и инвестиции в социални жилища); счита, че обхватът на член 5 следва да се разшири, така че по възможност да обхваща всички публични органи; призовава за насоки на Комисията за бъдещите национални планове с цел гарантиране на прозрачността и съпоставимостта; приветства техническата помощ от Комисията за прилагането на Директивата за енергийната ефективност; призовава за задължителни образци за националните планове с цел гарантиране на прозрачността и съпоставимостта; призовава държавите членки да обмислят иновативни схеми за подпомагане, основани на пазара;

66.  Отбелязва, че най-слаб напредък е постигнат в жилищния сектор, и поради това призовава държавите членки да ползват дружества за енергийни услуги и договори за енергоспестяване, да прилагат данъчни схеми и кредитни програми с цел повишаване на ниския процент на саниране на съществуващия сграден фонд в Европа и да поощряват мерките за енергийна ефективност, като например възприемането на енергийно ефективно отопление и охлаждане;

67.  Приканва Комисията да насърчи държавите членки да приемат и подобрят системите за мониторинг, измерване и управление на енергийната ефективност в сградите с цел получаване на по-добри резултати по отношение на енергийната ефективност в сградния фонд в ЕС;

68.  Призовава в пътните карти за санирането по член 4 държавите членки да посочат как при следващото изготвяне на пътните карти (предвидено за април 2017 г.) ще постигнат енергийно саниране на своя сграден фонд, и как, в резултат на това, ще осъществят общата визия на ЕС за сграден фонд с близко до нулево нетно потребление на енергия до 2050 г.;

69.  Счита, че обществените сгради на всички равнища на публичната администрация, а не само на централното правителство, следва да служат за пример и това ще спомогне за пълноценно използване на икономически ефективния потенциал на сградите, за които е доказано, че са секторът с най-голям потенциал не само за икономии на енергия, но и за осигуряване на други, по-общи ползи, включително по-голямо удобство и благосъстояние; счита в това отношение, че от държавите членки следва да се изиска да установят вътрешен механизъм за споделяне на усилието за постигане на целта от 3% между различните равнища на публичната администрация и че гъвкавостта да се избират други мерки следва да се запази като алтернативен подход на този от параграфи 1 и 2, а тяхното въздействие следва да се определи количествено;

70.  Приканва Европейската комисия да насърчи държавите членки да санират нежилищните сгради предвид големия им потенциал за краткосрочна възвръщаемост;

71.  Предлага член 4 от директивата да се озаглави „Дългосрочни стратегии за основното саниране на националния сграден фонд, включително за мобилизиране на инвестиции“;

72.  Изисква да се заделят нужните средства за обучение на монтажниците, така че да могат да извършват качествено саниране;

73.  Призовава за стратегически подход от страна на Комисията с цел по-широко популяризиране на новите достижения на технологиите (например при охлаждащите агенти, осветлението, изолацията, термостатите, измерванията, остъкляването и мн. др.);

74.  Призовава Европейската комисия и държавите членки да отдадат приоритет на член 4 от Директивата по отношение на подготовката на втората версия на стратегиите, която трябва да се представи през 2017 г. и която следва да се основава на подходящо ангажиране на заинтересованите страни, като се използват задължителни модели, включително междинни петгодишни цели и планове за изпълнение с цел постигане на сграден фонд с близко до нулево нетно потребление на енергия на равнище ЕС до 2050 г., което ще бъде необходимо за постигане на целите на COP21;

75.  Счита, че енергийните одити в предприятията са инструмент с доказано действие за повишаване на енергийната ефективност, и подчертава техните ползи за конкурентоспособността; призовава за единно определение и прилагане на определените в директивата критерии (за определение за МСП; за одити; за избягване на двойното сертифициране при трансгранична структура на предприятията), както и за изграждане на единен подход към минималния праг, посочен в член 8, параграф 4; призовава обхватът на този член да се разшири, така че да включва всички дружества с високо потребление на енергия; призовава за оценка с оглед на повишаването на ефективността на системите за енергиен одит; призовава да се изисква изпълнението на икономически ефективните препоръки от енергийните одити във връзка с планираната поддръжка, в съответствие с целите на дружеството;

76.  Предлага преразглеждане на определението за МСП, използвано в директивата (член 2, параграф 26), така че то да посочва само броя заети лица и годишния оборот, за да могат дружествата, при които 25% или повече са контролирани от публичен орган, също да се разглеждат като МСП;

77.  Приветства факта, че Комисията разработва насоки за прилагането на членове 9 – 11 от Директивата за енергийната ефективност с цел да помогне на потребителите по-добре да контролират своето потребление на енергия; счита, че техническата осъществимост и внедряването на интелигентни измервателни уреди – като се отчитат ефективността и прозрачността на разходите – са важни предпоставки за икономии на енергия; застъпва становището, че с оглед на последователността следва всички действащи разпоредби, свързани с измерванията и фактурирането, да бъдат прегрупирани на едно място;

78.  Посочва, че сметките за енергия на потребителите продължават да са неясни и неточни; препоръчва да се подобри прозрачността и яснотата на сметките чрез установяване на принципи за високо качество по отношение на сметките на равнището на ЕС, така че потребителите да разполагат с основната информация в съпоставим формат, за да им се помогне да коригират моделите си на потребление; подчертава, че потребителите имат широк кръг от предпочитания и достъпни инструменти, поради което подходът към информацията следва да бъде формиран чрез потребителски проучвания на национално равнище;

79.  Счита, че достъпът до независима и надеждна информация и консултациите относно подходящите мерки за енергийна ефективност и финансовите схеми са от съществено значение, по-специално за домакинствата, но също така и за регионалните и местните органи, за да могат да вземат информирани решения по отношение на енергията и по-добре да управляват своето потребление на енергия, включително чрез интелигентни измервателни уреди и индивидуално отчитане на потреблението на енергия за отопление и охлаждане;

80.  Призовава за строги стандарти за гарантиране на качеството, национални програми за обучение и единни и опростени национални системи за сертифициране на доставчиците в сектора за енергийна ефективност, подпомагани от съгласувани и леснодостъпни рамки за консултации и правна защита; подчертава, че това се предлага, за да се премахнат някои от нефинансовите пречки пред потребителите за използването на енергийно ефективни продукти и услуги, например чрез създаване на възможност за определяне на ползващи се с доверие търговци;

81.  Изразява очакване за допълнителни икономии в резултат от въвеждането на разпоредбите за комбинирано високоефективно производство на енергия съгласно член 14;

82.  Подчертава, че ако държавите членки въведат финансирана чрез такси схема за енергийна ефективност (член 20), тя следва да отдава приоритет на енергийно бедните домакинства; настоява преразгледаната Директива за енергийната ефективност да предостави на държавите членки стабилна политическа среда в дългосрочен план, за да се гарантира устойчиво увеличение на инвестициите в енергийна ефективност, по-специално на местно равнище; изисква ЕС и ЕИБ да увеличат усилията си за изграждане на капацитет и техническа помощ за разработване на рентабилни проекти за енергийна ефективност, които привличат частни инвестиции от пазара; призовава програмите за финансиране на ЕС (например структурните фондове, планът „Юнкер“, ELENA—ЕИБ) да увеличат дяла на отпуснатите средства за изграждане на капацитет и техническа помощ в областта на енергийната ефективност;

83.  Изразява съжаление относно слабите публични и частни инвестиции в интелигентни електроразпределителни мрежи; приканва Европейската комисия да засили изпълнението на член 15 от директивата с цел насърчаване на развитието на тези мрежи;

84.  Призовава за задължение за извършване на национални оценки на разходите и ползите от програмите за енергийна ефективност, разработени чрез — или съвместно с — местните органи, и за следване на този подход, в случай че постига ефективност и икономии на разходи за потребителите;

85.  Изразява загриженост относно повишаването на замърсяването, причинено от някои битови отоплителни инсталации, използващи твърда биомаса и произвеждащи големи количества фини прахови частици, азотни оксиди, въглероден оксид и диоксини, които са изключително неблагоприятни за качеството на въздуха и следователно опасни за здравето на човека; настоятелно приканва съответно държавите членки да прилагат ефективни и екологични алтернативни решения;

86.  Подчертава неотложната необходимост от възприемане на по-всеобхватен подход за подобряване на енергийната ефективност на цялата транспортна система, като се разчита не само на технологичното развитие на превозните средства или задвижващите системи; приканва Комисията и държавите членки да предприемат амбициозни нови мерки за ускоряване на прехода към най-ефективните в енергийно отношение видове транспорт, както и за цялостно въвеждане на интелигентни транспортни системи (ИТС) за допълнително подобрение на ефективността и коефициента на използване на наличния капацитет както на превозните средства, така и на инфраструктурата, също така в областта на логистиката, въздухоплаването и морския транспорт;

87.  Припомня, че енергийната ефективност може да бъде постигната чрез определяне на стандарти за CO2 и информиране на потребителите относно потреблението на гориво на техните превозни средства; призовава Комисията да представи предложения за информиране на потребителите относно потреблението на гориво на новите камиони и автобуси, както и за определяне на ограничения за техните емисии на CO2;

88.  Изразява съжаление поради ниския принос на транспорта за икономиите на енергия, равняващ се на само 3% от общото разпределение на икономиите между секторите, въпреки стабилизирането на пътническия трафик и спада в товарния трафик в периода 2005—2013 г. поради икономическата криза; призовава държавите членки да увеличат броя на мерките, насочени към транспортния сектор;

o
o   o

89.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1) OВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13.
(2) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0444.
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0094.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0266.
(6) Приети текстове, P8_TA(2014)0063.
(7) Приети текстове, P8_TA(2015)0359.
(8) Вж. Tina Fawcett and Jan Rosenow: „The Member States’ plans and achievements towards the implementation of Article 7 of the Energy Efficiency Directive“ („Плановете и постиженията на държавите членки при изпълнението на член 7 от Директивата за енергийната ефективност“), изследване на EPRS.
(9) „Енергийната ефективност като инфраструктура: преодоляване на недостига на инвестиции“, доклад на E3G, 3 март 2016 г.

Правна информация