Показалец 
Приети текстове
Вторник, 13 септември 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Политика на сближаване и научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3)
 Eвропейско териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки
 Разследване във връзка с измерването на емисиите в автомобилния сектор
 Искане за снемане на имунитета на Ищван Уихеи
 Искане за защита на привилегиите и имунитета на Розарио Крочета
 Искане за снемане на имунитета на Сотириос Зарианопулос
 Споразумение между ЕС и Китай във връзка с присъединяването на Хърватия ***
 Споразумение между ЕС и Уругвай във връзка с присъединяването на Хърватия ***
 Предложение за назначаване на член на Сметната палата — Лазарос Ставру Лазару
 Предложение за назначаване на член на Сметната палата — Жуан Фигейреду
 Предложение за назначаване на член на Сметната палата — Лео Бринкат
 Статистика за външната търговия с трети страни (делегирани и изпълнителни правомощия) ***II
 Статистика на цените на природния газ и електроенергията ***I
 Към нова концепция за енергийния пазар
 Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането
 Повишаване на конкурентоспособността на МСП
 Стратегия на ЕС за Алпийския регион
 Доверителният фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ
 Създаване на условия на пазара на труда, които са благоприятни за постигането на равновесие между професионалния и личния живот

Политика на сближаване и научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3)
PDF 602kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3) (2015/2278(INI))
P8_TA(2016)0320A8-0159/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 162 и членове 174—178 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕO) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентна специализация: мрежи за върхови постижения с оглед на стабилната политика на сближаване“(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза“(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 февруари 2016 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа: нови насоки относно комбинирането на европейските структурни и инвестиционни фондове с ЕФСИ“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2014 г., озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (СOM(2014)0339),

—  като взе предвид Шестия доклад на Комисията от 23 юли 2014 г. за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид наръчника на Комисията от 2014 г., озаглавен „Постигане на синергии между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз на научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2013 г., озаглавено „Нов показател за измерване на резултатите от иновациите в Европа“ (COM(2013)0624),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 май 2012 г., озаглавено „Активен живот на възрастните хора: иновации – интелигентно здравеопазване – по-добър живот“(10),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г., озаглавено „Преодоляване на разликите по отношение на иновациите“(11),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 октомври 2014 г., озаглавено „Мерки в подкрепа на създаването на „екосистеми“ от стартиращи предприятия в областта на високите технологии“(12),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2014 г., съдържащ насоки към създателите на политиките и прилагащите органи относно „Постигане на взаимодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ (SWD(2014)0205),

—  като взе предвид Пилотния проект „Политика на сближаване и взаимодействия с фондовете за научни изследвания и развитие: път към високи постижения“,

—  като взе предвид подготвителното действие на Европейския парламент в региона на Източна Македония и Тракия (REMTh),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0159/2016),

A.  като има предвид, че в настоящите времена на икономическа, финансова и социална криза ЕС трябва да удвои усилията си за създаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж;

Б.  като има предвид, че засилването на научните изследвания, развойната дейност и иновациите (НИРДИ) в сферата на технологиите е един от инвестиционните приоритети в рамките на задължителната тематична концентрация в Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за периода 2014—2020 г.; като има предвид, че подкрепата за иновациите е много различна в целия ЕС и в държавите членки, особено за използването на знанията и технологията за насърчаване на иновациите;

В.  като има предвид, че за програмния период 2014—2020 г. от държавите членки се изисква за пръв път да разработят национални и/или регионални стратегии за интелигентна специализация чрез включване на национални и регионални управляващи органи и заинтересовани страни, като например висши учебни заведения, промишленост и социални партньори в предприемачески откривателски процес;

Г.  като има предвид, че интелигентната специализация съчетава и обединява различни политики, включително в областта на предприемачеството, образованието и иновациите, за да могат регионите да определят и изберат приоритетни области за своето развитие и свързаните с това инвестиции чрез съсредоточаване върху силните си страни и сравнителните си предимства;

Д.  като има предвид, че RIS3 следва да спомагат европейската икономика да стане по-конкурентоспособна, да се развие европейската добавена стойност в иновациите, да се създадат повече и по-висококачествени работни места, и да се използва широкоспектърният натрупан опит; като има предвид, че RIS3 следва да допринасят за разпространението на добрите практики и за развитието на нов предприемачески дух, в съчетание с функциониращ цифров единен пазар и интелигентна специализация, което би могло да води до нови умения, знания, иновации и заетост, с цел по-добре да се използват резултатите от научните изследвания и предимствата на всички форми на иновация;

Е.  като има предвид, че разработването на стратегията RIS3 включва процес на разработване на механизми за управление с участието на множество заинтересовани страни, при който се определят по места областите с най-голям стратегически потенциал, поставят се стратегически приоритети и се проектират ефективни помощни услуги за предприятията с цел максимално увеличаване на основания на знания потенциал за развитие на региона;

Ж.   като има предвид, че RIS3 допринасят за ефикасното използване на средствата на ЕС, влияят върху всички държави членки и региони на Съюза, и отключват потенциала на всички региони, като по този начин подпомагат ЕС в борбата с разликите в иновациите както във вътрешен, така и във външен план, за да стане той по-конкурентоспособен на световно равнище;

З.   като има предвид, че своевременното и успешно развитие на RIS3 в държавите членки в значителна степен зависи от увеличаването на техния административен капацитет за планиране, бюджетиране, прилагане и оценяване в рамките на политиката с цел засилване на частните инвестиции в НИРДИ; като има предвид, че това развитие трябва да отчита факта, че първоначалните оценки на стратегиите за интелигентна специализация засега показват смесени резултати, особено по отношение на избора на приоритети, който често се счита за твърде общ или недостатъчно свързан с регионалните икономически и иновационни структури, което означава, че стратегиите за интелигентна специализация трябва да се подобрят в това отношение;

И.  като има предвид, че платформата за RIS3 подпомага обмена и трансфера на знания между участващите региони отдолу-нагоре и между партньорите; като има предвид, че на този процес трябва да се даде приоритет по отношение на бъдещото изготвяне и изпълнение на инициативите за интелигентна специализация;

Централната роля на RIS3 в приноса на политиката на сближаване за целите на „Европа 2020“

1.  Подчертава, че стратегиите за интелигентна специализация подкрепят тематичната концентрация и стратегическото планиране на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и водят до подобряване на ориентираността към резултати на място, като по този начин допринасят за изпълнението на целите на „Европа 2020“; изтъква, че целта на тези стратегии е да се създадат основан на знанието и устойчив растеж, балансирано развитие и висококачествени работни места във всички региони, не само в добре развитите области, но също и в регионите в преход, както и в по-слабо развитите и в селските и островните региони;

2.  Изисква новите предварителни разпоредби за обвързването с условия за разпределянето на ЕСИФ да бъдат изцяло спазвани, с цел да проработят стратегиите за интелигентна специализация;

3.  Призовава всички участници да разработят RIS3 въз основа на анализи на съществуващите способности, активи и компетентности на всеки регион, и да се съсредоточат върху предприемаческите открития, за да открият възникващи ниши или сравнителни предимства за интелигентна специализация, да се избягва принудителната и изкуствена свръхспециализация, и да се засили партньорството между публичния и частния сектор, без при това да се пораждат евентуални конфликти на интереси между частния и публичния сектор;

4.  Подкрепя широкото определение за иновация, означаващо превръщането на идея в нов или подобрен продукт или услуга, въведени на пазара, в нов или подобрен оперативен процес, използван в промишлеността и търговията, или в нов подход към обществена услуга;

5.   Изисква от регионите да проектират схеми за услуги в подкрепа на иновациите, целящи допълването или заместването на съществуващите услуги в подкрепа, за да се позволи на даден регион да постигне пълния си конкурентен потенциал, да се подпомогнат предприятията да поемат новите знания и технологии, за да останат конкурентоспособни, и да се гарантира, че ресурсите за научни изследвания и иновации достигат критична маса;

6.  Призовава Европейската комисия да приведе в съответствие Общия регламент за групово освобождаване, за да се даде възможност на ЕСИФ да предлагат условията за въвеждане на „печат за високи постижения“;

7.  Призовава националните органи да инвестират в регионално разузнаване и извличането на големи масиви от данни, за да могат те да демонстрират своето уникално конкурентно предимство и да разберат тенденциите, свързани с регионалните предприятия в световната верига на стойността;

8.  Счита, че платформата S3, създадена от ГД REGIO на Комисията в Съвместния изследователски център в Севиля, играе ключова роля за консултирането и определянето на показатели за регионите относно техните иновативни стратегии, като подпомага изоставащите региони и засилва многостепенното управление и полезните взаимодействия между регионите, като предоставя информация, технологии, експертни знания и съвети на създателите на политики на национално и регионално равнище; подчертава, че тази платформа следва да полага постоянно усилие за актуализиране на своята база данни, като отчита местните потребности, специфики и приоритети на регионите и градовете;

9.  Счита, че платформата S3 в Севиля следва да обърне необходимото внимание на изоставащите региони, и по-специално следва да бъде в помощ при създаването и определянето на целите на техните стратегии;

10.  Счита, че по-малките региони имат повече проблеми с разработването и прилагането на стратегии, и призовава за разработване на предложения с цел увеличаване на подкрепата на тези региони, за да се засили прилагането на стратегиите S3 и обменът на най-добри практики;

11.  Приветства наскорошното поставяне на акцент от страна на Комисията върху изоставащите региони под формата на нов проект от подготвителното действие на Европейския парламент в региона на Източна Македония и Тракия, разширен до региони от 8 държави членки до края на 2017 г.;

12.  Приветства продължаването на платформата „Регионален иновационен монитор плюс“, създадена от ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Комисията, както и създаването на обсерватория за научни изследвания и иновации (RIO) от ГД „Научни изследвания и иновации“ и на различни свързани с политиката центрове на знанието в ГД „Съвместен изследователски център“ (ЕК), които предоставят всеобхватни данни, показатели и насоки на национални и регионални заинтересовани страни, свързани с S3;

13.  Изразява очакване бъдещата информация относно Европейския съвет на иновациите (EIC), чиято цел е създаването на „единно звено за контакт“ за новатори, като по този начин се свържат постиженията на науката с нуждите на предприятията и публичните органи в Европа;

14.  Припомня, че публичното финансиране остава мощен двигател на иновациите; призовава заинтересованите органи да обърнат внимание по отношение на съсредоточаването повече върху финансовите инструменти, тъй като иновацията не следва да бъде съсредоточена само върху безвъзмездни средства, но също и да бъде в състояние да намира алтернативни средства за финансиране, като заеми и гаранции, като същевременно се запазва равновесието между безвъзмездни и алтернативни средства за финансиране (публично и частно);

Многостепенното управление и неговият капацитет

15.  Изразява съжаление, че някои държави членки са решили да поискат изключение за националните RIS3, без да дадат на местните и регионалните органи възможност да разработят собствените си виждания, като по този начин подкопават предприемаческия откривателски процес, който следва да бъде заложен в RIS3; подчертава значението на регионалния подход, тъй като прилагането на RIS3 може да е успешно само ако се основава на местни и регионални активи; призовава заинтересованите държави членки да преразгледат възможността за заместване на националните RIS3 с регионални, за да не се пропускат възможности за растеж, и призовава за по-добра координация между националните и регионалните S3 стратегии, когато е целесъобразно, с цел те да се адаптират при необходимост към бъдещите потребности и изисквания за устойчиво развитие, особено в хранителния и енергийния сектор; изразява съжаление, че заложеният в член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби принцип за партньорство не винаги се зачита; призовава държавите членки да зачитат принципа за партньорство на всички етапи от подготовката и прилагането на споразумението за партньорство и оперативните програми;

16.  Счита, че качеството на сътрудничеството между правителствата и съответните участници в регионите ще е от решаващо значение за успеха на стратегията RIS3 и за значителното намаляване на риска от погрешен избор на приоритети; подчертава в тази връзка значението на провеждането на консултации с предприятията, и по-специално с МСП, тъй като „визията за иновации“ ще бъде успешна само ако предприятията притежават съответния потенциал за нейното осъществяване;

17.  Подчертава значението на по-добрата координация между всички равнища на управление за засилване на възходящата визия на регионалните стратегии, включително всички органи и заинтересовани страни в интелигентната специализация, както и експерти, гражданско общество и крайни потребители, за да се разчупи манталитетът на работата всеки за себе си; обръща внимание на факта, че липсата на адаптиране на съответните нормативни уредби на държавите членки създава пречки при изпълнението на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите;

18.  Изтъква ограничената роля на гражданското общество в стратегиите по линия на RIS3 и призовава за засилване на участието чрез платформи и партньорства за сътрудничество, тъй като това може да спомогне за по-доброто формулиране на стратегиите и за засилване на сътрудничеството с обществото и постигане на по-добро управление;

19.  Изтъква важността на тясната координация през цялата фаза на изпълнението между оперативните програми и RIS3;

20.  Призовава за по-тесен диалог и сътрудничество между институциите на ЕС (ЕП и Съвета), както и на равнището на изпълнителната власт (Комисията и националните прилагащи органи), за да се постигне благоприятна рамка за иновации и изследвания и да се засили изпълнението на RIS 3 в контекста на предстоящия преглед на Многогодишната финансова рамка от 2014 г.;

21.  Призовава Комисията и другите заинтересовани органи да предоставят допълнителна помощ за прилагането на стратегиите RIS3 на държавите членки, които се нуждаят от това;

22.  Призовава за непрекъснати усилия за насърчаване на промяна в манталитета и популяризиране на иновативните политически подходи за засилване на вътрешнорегионалното, междурегионалното, извънрегионалното и транснационалното сътрудничество, включително посредством макрорегионите, със съществуващи инструменти, като например INTERREG, с цел да продължи насърчаването на европейска добавена стойност в стратегиите;

23.  Припомня, че е важно да се подчертае значението на социалните иновации, които могат да спомогнат за създаване на нови бизнес модели и култури и така да се осигури подходяща среда за прилагане на кръговата икономика;

24.  Призовава Комисията да предложи интегрирано съобщение относно добавената стойност на RIS3 стратегиите и тяхното прилагане в оперативните програми, следвано от предложения за последващи действия в седмия доклад относно сближаването;

25.  Изразява съжаление относно липсата на междурегионално сътрудничество въз основа на темата за интелигентна специализация; отбелязва, че общата стратегическа рамка дава възможност за използване на до 15 процента от фондовете съгласно Регламента за общите разпоредби (Европейски фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство) за такова сътрудничество извън собствения регион; подчертава, че член 16, параграф 3 от доклада „Инвестиции за работни места и заетост – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ показва, че досега тези възможности не са използвани в достатъчна степен; призовава държавите членки и регионалните органи да засилят използването на предлаганите възможности;

26.  Призовава за разработването на механизми за гъвкавост и координация, които да свързват резултатите от процеса на RIS3 и прилагането на „Хоризонт 2020“ и други програми; насърчава регионите да участват във форми на транснационално сътрудничество, като „Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация“ (Vanguard Initiative), „Печат за високи постижения“, Платформата за обмен на знания, платформите за S3, Пътя към високи постижения, регионалните схеми за иновации за колокационните центрове на Европейския институт за иновации и технологии (EIT); призовава за улесняваване на разработването на стратегически партньорства за клъстери, с оглед засилване на инвестициите и координацията, създаване на полезни взаимодействия и насърчаване на обмена на мнения, с цел да се избягва дублирането и неефикасното изразходване на публични ресурси;

27.  Насърчава националните и европейските институции да продължават да наблюдават „разликите по отношение на иновациите“ не само между държавите — членки на ЕС, и регионите от общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS 2), но и все повече в рамките на държавите членки;

28.  Счита, че процедурите следва да бъдат опростени, а пречките в административния процес – намалени;

29.  Призовава съответните органи на всички нива да опростят процедурите и да намалят пречките в административния процес на стратегиите; насърчава инвестициите в човешки капитал, включително чрез междурегионални партньорства на ЕС, за засилване на административния капацитет и успешно управление, изпълнение и наблюдение на процеса RIS3, без при това да се създават допълнителни административни пластове; насърчава органите да предоставят предимство на научните изследвания и иновациите в районите, които притежават такъв потенциал, но в които инвестициите в тази област са недостатъчни;

30.  Призовава регионите и държавите членки да използват по-интензивно наличния бюджет за техническа помощ, за да се гарантира ефективното и ефикасно изпълнение на RIS3;

31.  Припомня, че стратегиите за интелигентна специализация следва да са и мощен инструмент за преодоляване на социалните, екологичните, климатичните и енергийните предизвикателства с цел насърчаване на разпространението на знанията и технологичната диверсификация;

По-добри полезни взаимодействия за растеж и създаване на работни места

32.  Отправя критика във връзка с липсата на полезни взаимодействия между ЕСИФ и други инструменти на ЕС за финансиране, тъй като тя води до възпрепятстване на координацията, последователността и интеграцията на финансирането на ЕС и намалява неговите резултати и въздействие; призовава за повече внимание и проучване на начините за постигане на по-добър стратегически подход към полезните взаимодействия, както и за отчитане на комбинирането, допълването и потенциала на инструментите за финансиране, така че да се използват напълно гаранциите на ЕС за финансиране на инвестиционни платформи;

33.  Подчертава необходимостта от продължаване и задълбочаване на подходите на тройна и четворна спирала спрямо интелигентната специализация на регионално равнище, които включват публична администрация, предприятия, университети и граждани; подчертава, че ролята на последните два вида участници (т.е. висши учебни/научноизследователски заведения и организации на граждани) следва да бъде засилена в новото програмиране и видовете финансиране на ЕС;

34.  Призовава за засилена подкрепа за МСП и стартиращите предприятия, тъй като по-голямата част от тях са начело на пробивни иновации, допринасят значително за откриването на местни таланти в различни области и назначават млади хора;

35.  Насърчава постоянните опити в търсене на надеждни показатели за наблюдение на резултатите от иновациите на всички нива на управление чрез по-добро мобилизиране и координиране на ресурсите на Евростат и на други съответни генерални дирекции на Комисията, както и като се отчитат постиженията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) и други участници в тази област, като например национални статистически служби;

36.  Подчертава, че координираното и допълващо използване на ЕСИФ с „Хоризонт 2020“ и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), в съответствие с насоките за допълване между ЕСИФ и Европейския фонд за стратегически инвестиции, издадени от Комисията през февруари 2016 г., предоставя отлични възможности за засилване на иновациите на регионално, национално и ЕС равнище чрез повишаване на привлекателността на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите с оглед привличане на частен капитал за допълнително подпомагане на публичното финансиране; препоръчва на местните и регионалните органи да се възползват максимално от възможностите за комбиниране на тези инструменти;

37.  Призовава за действия за получаване на необходимата информация за постигане на полезни взаимодействия между различните политики и инструментите, налични в RIS3, като например политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г., платформата за интелигентна специализация, Европейската обсерватория на клъстерите, Европейското партньорство за иновации, Европейския стратегически форум, Главните базови технологии (ГБТ) и изследователската инфраструктура;

38.  Насърчава регионите да прилагат своите RIS3, за да засилят отвореното мислене по отношение на иновациите и сътрудничеството между екосистемите въз основа на модела на четворната спирала;

39.  Подчертава значението на съобразяването на образованието и изследванията с действителните потребности на пазара в усилие да се осигури съответствието на предлаганите иновации с търсенето и да се създаде икономически растеж;

Интелигентните градове като катализатори за RIS3

40.  Отново изтъква ключовата роля, която градските райони в Съюза трябва да играят в икономическото и социално развитие на ЕС, като действат като центрове за различни участници и сектори, съчетавайки предизвикателствата и възможностите на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, както и като лидери в интегрирания и основания на местоположението политически подход; подчертава значението на градските райони като фактори за катализиране на човешкия ресурс, инфраструктурата и потенциала за инвестиции с оглед развитието на клъстери за иновации;

41.  Призовава Комисията да вземе под внимание RIS3 и други програми за иновации, и по-специално интегрираните териториални инвестиции, при разработването на Европейската програма за градовете с цел създаване на взаимодействия и силни връзки за ефективно използване на ресурсите;

42.  Подчертава значението на улесняването на иновативното междусекторно и трансгранично сътрудничество и на сътрудничеството по модела на тройната спирала във връзка с европейските предизвикателства, с цел увеличаване на интелигентността, екологосъобразността и пригодността за живот и работа на градовете;

43.  Подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие и разширяване в цяла Европа на идеята за „свързани интелигентни градове“; приветства намерението на нидерландското председателство на ЕС за създаване на възходящ подход, овластяващ градовете, в координация с регионалните органи, за разработване на Програма на ЕС за градовете и за развитие от интелигентни към отлични градове; в този контекст подкрепя изготвянето на Пакта от Амстердам и неговото съсредоточаване върху устойчивия икономически растеж и създаването на работни места, върху укрепването на връзките между всички страни, граждани и социални организации, както и върху насърчаването на устойчиво и приобщаващо в социално отношение развитие;

44.  Насочва вниманието към насърчаването на различно сътрудничество между градовете и към схемите за обмен на знания в областта на интелигентната специализация и иновациите, като например инициативата „Отворени и приспособими интелигентни градове“, подпомагана от Европейската комисия;

45.  Подкрепя инициативите на Комисията и на Съвета за Европейската програма за градовете в контекста на Пакта от Амстердам; призовава Комисията да насърчи последователността между градските и регионалните политики; призовава Комисията да изготви предложения за привеждане в съответствие на инициативите и методологията „Интелигентни градове“ с RIS3 в седмия доклад относно сближаването;

Наблюдение и оценка

46.  Отбелязва, че въпреки че повечето региони са приели RIS3, значителен брой от тях все още имат да работят за спазване на изискванията на предварителната обвързаност с условия, като главните предизвикателства са механизмът за наблюдение, бюджетната рамка и мерките за стимулиране на частния сектор за инвестиции в научни изследвания и иновации;

47.  Припомня на отговорните за вземането на решения на местно и регионално равнище значението на техния ангажимент за използване на RIS3 като инструмент за икономическа трансформация в рамките на собствения им регион, с което се оказва влияние върху политиката на ЕС;

48.  Приветства концентрирането на тези регионални стратегии върху енергетиката, здравеопазването, информационните и комуникационни технологии, новите материали, хранителни стоки, услугите, туризма, устойчивите иновации и транспорта, биоикономиката, производствените системи и културните и творчески индустрии, както и други видове специализация и особено конкурентоспособни сектори в даден регион; при все това изразява съжаление относно липсата на детайлност в много стратегии и призовава за прецизиране на процеса на определяне на приоритетите, с което да се избегне рискът от фокусиране на всички стратегии върху едни и същи теми; призовава за изработването на стратегии не само в областта на високите технологии, но и на ниските технологии и социалните иновации, и насърчава всички заинтересовани страни да търсят преходи между секторите, тъй като те могат да насърчат иновациите;

49.  Счита, че насърчаването на национални обсерватории за стратегии за интелигентна специализация може да спомогне за изграждане на по-силни системи от показатели за наблюдение на RIS3, особено по отношение на методологията и обучението;

50.  Отбелязва, че някои RIS3 са недостатъчно документирани, що се отнася до доказването на уникалните конкурентни предизвикателства на техния район, докато други не предоставят доказателства относно способността на заинтересованите страни да подпомагат предприятия за иновации или научни изследователи, които да осигуряват приложни изследвания, и да финансират търговските приложения на техните резултати; отбелязва също, че някои региони разполагат с обширни стратегии и опростени показатели за наблюдение; настоятелно призовава за тази цел да се увеличат възможностите на публичните органи за събиране и оценяване на съответната получена информация, както и за засилване на координираното усилие на регионите и централните органи за определяне и стандартизиране на съществуващите бази данни, с което те да станат достъпни за заинтересованите страни;

51.  Призовава ЕС и държавите членки да използват съществуващите инструменти, като проучването на Общността в областта на иновациите (CIS), за да извършват периодично наблюдение (годишно и средносрочно), както количествено, така и качествено — на изпълнението на стратегиите, и да включат всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, в процеса; отбелязва, че както регионите, така и държавите членки, са изправени пред подобни проблеми, що се отнася до оценката на наблюдението, и призовава регионите да публикуват редовно доклади за постигането на своите цели, така че да се анализира по-добре въздействието на RIS3 и да се гарантира прозрачност и публичен достъп до информация от наблюдението; при все това изразява разбиране, че ще минат много години, преди стратегиите да дадат резултат, затова и ранното наблюдение следва да бъде пригодено към разумни очаквания;

52.  Насърчава регионите и държавите членки да бъдат проактивни с навременното прилагане на плановете за действие с оглед на целевия срок декември 2016 г. за спазване на предварителното условие; изисква от тях да определят и изпълнят свой механизъм за наблюдение чрез непрекъснато преразглеждане на RIS3, съсредоточено върху определянето на инвестиционни ниши, в които участниците в областта на иновациите на регионално равнище могат да получат или запазят конкурентно предимство;

53.  Счита, че съвместното участие в наблюдението и оценката на съответните инструменти съгласно RIS3, както и съобразяването на наблюдението и оценката за докладване относно различни инструменти, могат да спомогнат много в тази област; изисква от всички заинтересовани страни и фактори във вземането на решения да създават полезни взаимодействия и да разработят договорености за събиране и синтезиране на данни от политиките и инструментите, включени в конкретна RIS3;

54.  Припомня, че добра стратегия на хартия няма да доведе до очакваните резултати без изпълнение на услугите в помощ на предприятията;

Главни поуки и бъдещето на RIS3

55.  Изразява съжаление, че RIS3 често признават необходимостта от подпомагане на предприятията, за да използват всички форми на иновации, а после подкрепят само иновации, основаващи се на технологични познания; предлага във връзка с това RIS3 да разглеждат също иновации в други области, като услугите и творческия сектор, и припомня важността на всички видове новаторски системи и институции, независимо от техния размер, както и на свързването им в местни и регионални клъстери;

56.  Изтъква, че RIS3 трябва да бъдат добре изпълнявани, ако се очаква да преодолеят разликите в иновациите и да засилят заетостта и растежа в Европа; подчертава, че за тази цел е от съществено значение да се насърчават възходящи стратегии и да се засили контролът по отношение на потенциала на RIS3 на всички равнища на управление; във връзка с това отбелязва, че държавите членки следва да включат своите национални статистически институти в подкрепа на регионите при разработването на техните механизми за оценка и наблюдение;

57.  Счита, че подходът на участие в стратегиите трябва да бъде включван във всички процеси, включително в процеса по наблюдение и оценяване, тъй като това ще увеличи обхвата за сътрудничество за постигане на целите по линия на RIS3;

58.  Призовава ЕС и държавите членки да не забравят, че този инструмент трябва да бъде жизнеспособен, функционален и ефикасен, за да не води до обременяване на бенефициентите с бюрокрация;

59.  Призовава Комисията да настоява за преразглеждане на стратегиите през 2017 г., с цел да се засили тяхната ефикасност и ефективност и да се предостави информация за техния принос както към бъдещата политика на сближаване, така и към политиката на научни изследвания и иновации след 2020 г., като се отчита опитът, придобит от първите години на тяхното изпълнение; призовава Комисията да започне публична консултация и да организира общоевропейска конференция преди 7-ия доклад за сближаването, в която да участват Парламентът, Комитетът на регионите и други заинтересовани страни;

60.  Признава, че стратегиите за интелигентна специализация могат да бъдат силни инструменти за преодоляване на предизвикателствата, свързани с енергетиката, ефективността на ресурсите и енергийната сигурност;

61.  Призовава Комисията да продължава да подкрепя ролята на платформата S3, за да спомогне за увеличаване на нивото на детайлност на стратегиите и за запазване на фокуса върху значението на мобилизирането на частни инвестиции;

62.  Изисква от ГД REGIO и платформата S3 да изготвят и да разпространят широко кратък политически доклад относно опита с RIS3, който да акцентира върху следните области: 1) SWOT анализ на опита; 2) извлечените от регионите поуки и главните недостатъци, наблюдавани на всяка една от шестте стъпки, описани в наръчника за RIS3; 3) препоръки и стандартизирани образци за постоянно подобряване на RIS3 с цел по-добро проектиране на стратегиите след 2020 г.; и 4) необходимия човешки капацитет за успешно проектиране и изпълнение на RIS3; счита, че регионалните мрежи, заинтересовани от научни изследвания и иновации, следва да се поощрят и подпомогнат в действия за популяризиране на успеха и извлечените поуки, за да внедрят това мислене в регионите на всички нива;

o
o   o

63.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.
(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0002.
(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0308.
(10) ОВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 46.
(11) ОВ C 218, 30.7.2013 г., стр. 12.
(12) ОВ C 415, 20.11.2014 г., стр. 5.


Eвропейско териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки
PDF 620kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки (2015/2280(INI))
P8_TA(2016)0321A8-0202/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално дял XVIII от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Европейски инструмент за съседство(7),,

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020(8),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(9),

—  като взе предвид „Териториалната програма на Европейския съюз 2020: Към приобщаваща, интелигентна и устойчива Европа на регионалното многообразие“, приета по време на неофициалната среща на министрите, отговарящи за териториалното планиране и развитие, проведена на 19 май 2011 г. в Одьоло, Унгария,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно готовността на държавите — членки на ЕС, за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид Шестия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване (COM(2014)0473),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза“(12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“(14),

—  като взе предвид Регламент (EС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(15),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно добавената стойност на макрорегионалните стратегии (COM(2013)0468) и съответните заключения на Съвета от 22 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел „Б“ — Структурни политики и политика на сближаване) от януари 2015 г., озаглавено „Новата роля на макрорегионите в европейското териториално сътрудничество“,

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики (Тематичен отдел „Б“ — Структурни политики и политика на сближаване) от юли 2015 г., озаглавено „Европейската група за териториално сътрудничество като инструмент за поощряване и подобряване на териториалното сътрудничество в Европа“,

—  като взе предвид брошурата на Комисията от 22 февруари 2016 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа — нови насоки относно комбинирането на европейските структурни и инвестиционни фондове с ЕФСИ“,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите, прието през май 2015 г. и озаглавено „Финансови инструменти в подкрепа на териториалното развитие“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид декларацията на Комитета на регионите от 2 септември 2015 г., озаглавена „25 години INTERREG — нов импулс за трансграничното сътрудничество“,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите, прието през декември 2015 г. и озаглавено „Какво е бъдещето на териториалната визия за периода до 2050 г.?“,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 17 декември 2015 г., озаглавено „Укрепване на трансграничното сътрудничество: необходима ли е по-добра регулаторна рамка?“,

—  като взе предвид информационния документ, изготвен от люксембургското председателство на Съвета, озаглавен „Поглед назад към 25-годишната история на Interreg и подготовка за бъдещето на териториалното сътрудничество“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно „25 години INTERREG: приносът ѝ за целите на политиката на сближаване“,

—  като взе предвид инициативата на люксембургското председателство относно специфични правни разпоредби за пограничните региони, за да се отговори на нуждите и предизвикателствата в тези области, озаглавена „Инструмент за определянето и прилагането на специфични разпоредби за подобряването на трансграничното сътрудничество“(16),

—  като взе предвид извършената от Комисията обществена консултация в целия ЕС относно оставащите пречки пред трансграничното сътрудничество, стартирана на 21 септември 2015 г. по случай на Европейския ден на сътрудничеството(17);

—  като взе предвид резултатите от първото по рода си проучване на Евробарометър, проведено от Комисията през 2015 г. с цел да се определят и изготвят профили на нагласите на гражданите, живеещи в граничните зони, така че да се постигнат по-целенасочени действия на Съюза(18);

—  като взе предвид доклада на ОИСР от 2013 г., озаглавен „Региони и иновации: сътрудничество отвъд границите“,

—  като взе предвид доклада на Комитета на регионите, озаглавен „Мониторингов доклад за ЕГТС за 2014 г. — изпълнение на стратегията „Европа 2020“(19),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8‑0202/2016),

A.  като има предвид, че около 38% от европейското население живее в гранични райони, и като има предвид, че ЕС е изправен пред сериозна икономическа, финансова и социална криза, която засяга преди всичко жените, като има предвид, че ЕС трябва да включи равенството между половете като основен елемент във всички политики и практики, свързани с европейското териториално сътрудничество (ЕТС);

Б.  като има предвид, че всеобхватната цел на ЕТС е да се намали въздействието на националните граници с цел да се намалят различията между регионите, да се премахнат оставащите пречки за инвестициите и трансграничното сътрудничество, да се засили сближаването и да се насърчи хармонично икономическо, социално, културно и териториално развитие на ЕС като цяло21;

В.  като има предвид, че ЕТС представлява неразделна част от политиката на сближаване чрез засилване на териториалното сближаване на Съюза;

Г.  като има предвид, че държавите членки имат възможността да използват ЕТС, за да отговорят на предизвикателствата, произтичащи от кризата с миграцията;

Д.  като има предвид, че все още е налице само малък брой европейски граждани, които използват пълния потенциал на вътрешния пазар на ЕС и на свободата на движение;

Е.  като има предвид, че следвайки принципите на споделено управление, многостепенно управление и партньорство, програмите за ЕТС са разработени чрез съвместен процес, в който участват широк кръг европейски, национални, регионални и местни органи с цел справяне с общите предизвикателства с трансграничен обхват и улесняване на обмена на добри практики;

Ж.  като има предвид, че е необходимо съвместно обмисляне на формата на ЕТС след 2020 г.;

Европейска добавена стойност на ЕТС, най-добри практики и принос към целите на стратегията „Европа 2020“

1.  Отбелязва, че ЕТС се превърна в една от двете еднакво важни цели на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. със свое собствено регулиране; при все това подчертава, че бюджетът на ЕТС в размер на 10,1 милиарда евро представлява едва 2,8% от бюджета на политиката на сближаване, не отговаря на големите предизвикателства, пред които е изправено ЕТС, и не отразява високата степен на неговата европейска добавена стойност; във връзка с това припомня разочарованието на Парламента от резултата от преговорите по МФР за периода 2014—2020 г. по отношение на намаляването на бюджетните кредити за ЕТС; счита, че предоставянето на по-голям бюджет за ЕТС през следващия програмен период ще увеличи добавената стойност на политиката на сближаване; призовава за по-пълно спазване на член 174 от ДФЕС относно териториалното сближаване, по-специално по отношение на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-отдалечените региони, най-северните региони с ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони; призовава Комисията и държавите членки да обърнат особено внимание на най-необлагодетелстваните в географско и демографско отношение области в процеса на прилагане на политиката на сближаване;

2.  Отбелязва, че в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ ЕТС беше реорганизирано с оглед на постигането на по-голямо въздействие чрез съсредоточаване върху тематичната концентрация и насоченост към постигане на резултати, без да се засяга териториално ориентираният подход, който позволява продължаване на изпълнението на регионални приоритети; счита, че е необходимо да се обърне допълнително внимание на спецификата на ЕТС; призовава поради това за по-добра оценка на програмите за ЕТС с цел показване на тяхното въздействие и добавена стойност;

3.  Признава, че трансграничното сътрудничество (ТГС) е ключов инструмент за развитието на граничните региони, които се считат за истински лаборатории по европейска интеграция; подчертава, че през периодите 2000—2006 г. и 2007—2013 г. ТГС беше белязано от ясна ориентация към по-стратегически насочени приоритети и постигна най-добри практики в областта на по-добрата свързаност и достъпност, трансфера на знания и иновации, укрепването на регионалната идентичност, справянето с предизвикателствата за околната среда, повишаването на институционалния капацитет, здравеопазването, образованието, заетостта и мобилността на работната сила, както и гражданската защита, създаването на нови партньорства и укрепването на съществуващите;

4.  Признава, че транснационалното сътрудничество спомогна по отношение на подпомагането на научните изследвания, иновациите и икономиката на знанието чрез адаптиране към изменението на климата и насърчаването на устойчив транспорт и мобилност посредством трансгранични подходи и допринесе за повишаване на институционалния капацитет; подчертава, че интегрираният териториален подход и транснационално сътрудничество са особено важни за опазване на околната среда, и по-специално в областта на водите, биологичното разнообразие и енергетиката;

5.  Признава, че междурегионалното сътрудничество даде възможност на градовете и регионите да си сътрудничат по редица въпроси и теми, като обменят опит и добри практики, и че това подобри ефективността на регионалните и местните политики; счита, че трябва да бъдат разгледани значителните различия в развитието между селските и градските райони, както и проблемите на районите с висока концентрация на население;

6.  Счита, че ефикасното трансгранично и транснационално сътрудничество създава възможности за повишаване на привлекателността на определен географски район за откриването на търговски дружества чрез използване по възможно най-ефективен начин на местния, регионалния и трансграничния потенциал, както и на човешкия капитал, за да се отговори по-добре на потребностите и очакванията на търговските дружества, но и за да се предотврати релокацията им в трети държави, обезлюдяването на регионите на ЕС и увеличаването на безработицата;

7.  Изразява убедеността си, че ЕТС предлага значителна европейска добавена стойност, допринасяйки за мира, стабилността и регионалната интеграция, включително в рамките на политиката за разширяване и за съседство, както и в целия свят чрез разпространение на най-добри практики; счита че доброто трансгранично сътрудничество може да доведе до добавена стойност в управлението на кризата с мигрантите;

8.  Отбелязва, че за периода 2014—2020 г. около 41% от бюджета за ЕТС в рамките на ЕФРР(20) ще бъдат инвестирани в мерки за подобряване на околната среда, а 27% ще бъдат инвестирани в укрепване на интелигентния растеж, включително научноизследователската дейност и иновациите, 13% ще бъдат използвани за насърчаване на приобщаващ растеж чрез дейности, свързани със заетостта, образованието и обучението, и 33 програми ще бъдат насочени към подобряване на общата трансгранична свързаност; отбелязва също така, че ще бъдат предоставени 790 милиона евро за подобряване на институционалния капацитет чрез създаване или укрепване на структурите за сътрудничество и подобряване на ефикасността на обществените услуги;

9.  Подчертава, че концепцията на насочеността към постигане на резултати изисква програмите Interreg да гарантират висококачествено сътрудничество на проектно равнище, като отчитат специфичния характер на всяка програма и допринасят за намаляване на административната тежест за бенефициентите и управляващите органи; призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да работят заедно и да обменят информация и добри практики с цел да извършат оценки и да издадат насоки за начина, по който насочеността към постигане на резултати може да се съобрази с особеностите на ЕТС; признава, че пълната добавена стойност на програмите за ЕТС не може да бъде оценена само чрез количествени показатели, и призовава Комисията да установи повече качествени показатели, за да се отразяват по-добре постигнатите резултати от териториалното сътрудничество;

10.  Отбелязва със загриженост късното приемане на програмите Interreg и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да мобилизират своите усилия за тяхното ефективно изпълнение и успешна реализация и за премахване на пречките пред трансграничното сътрудничество с цел да се избегнат критичните въпроси, набелязани вече в програмния период 2007—2013 г.; призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки с цел да се ускори изпълнението на програмите за ЕТС;

11.  Изразява съжаление във връзка с липсата на надеждни трансгранични данни и доказателства за ефективността на трансграничното сътрудничество по отношение на докладването относно рамката на изпълнението; съответно призовава Комисията, Евростат и управляващите органи да си сътрудничат за създаване на общи критерии за оценка и да координират съвместно единна база данни, както и да определят методология за предоставянето, използването и обмена на надеждни данни на трансгранично равнище; отбелязва съществуващите предизвикателства за прилагането на интегрирани териториални подходи, произтичащи от големите различия в степента на овластяване на регионалните и местните органи в държавите членки;

12.  Призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да създадат структурирани по подходящ начин системи за наблюдение и планове за оценка с оглед на по-добро оценяване на постиженията на резултатите по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“ и териториалната интеграция;

Принос към териториалното сближаване

13.  Подчертава, че ЕТС има значителен принос за укрепване на целта на ЕС за териториално сближаване чрез интегриране на различни секторни политики в териториален мащаб; приветства проучването на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON), озаглавено „ЕТ 2050 г.: териториални сценарии и визии за Европа“, което може да функционира като референтна рамка за по-нататъшни обсъждания относно подготовката на политиката на сближаване за периода след 2020 г.;

14.  Припомня значението на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР), които не се прилагат достатъчно в програмите Interreg за периода 2014—2020 г., и насърчава държавите членки да ги използват по-активно, като подчертава, че това ще изисква по-голямо участие на регионалните и местните органи; призовава Комисията и държавите членки да предложат програми за информация и обучение на бенефициентите;

15.  Счита, че новите инструменти за териториално развитие, като ИТИ и ВОМР, могат да се превърнат в инвестиции в социална инфраструктура, здравеопазване, образование, възстановяване на изостанали градски зони, създаване на работни места и други мерки за ограничаване на изолацията на мигрантите и насърчаване на тяхното приобщаване;

16.  Препоръчва да се постави специален акцент върху проектите за адаптиране на местностите и районите към новата демографска реалност и за противопоставяне на нарушенията на равновесието, произлизащи от нея, по-специално чрез: 1) адаптиране на социалната и мобилна инфраструктура към демографските промени и притока на мигранти; 2) създаване на специфични стоки и услуги за застаряващото население; 3) подпомагане на възможностите за заетост за по-възрастните, жените и мигрантите, които да допринасят за социалното приобщаване; 4) засилване на цифровите връзки и създаване на платформи, позволяващи и насърчаващи участието на гражданите от по-изолираните региони и тяхното взаимодействие с различните административни, социални и политически служби на органите от всички нива на управление (местни, регионални, национални и европейски);

17.  Изтъква ролята на ЕТС в островните региони, най-отдалечените региони, слабо населените региони, както и в планинските и селските райони като важен инструмент за засилване на техните регионално сътрудничество и регионална интеграция; призовава Комисията и държавите членки да обърнат особено внимание на използването на фондовете в тези региони, включително в тези, които граничат с трети държави, с цел подобряване на изпълнението на трансграничните проекти, финансирани от ЕТС;

18.  Изтъква допълващия характер на ЕТС и на макрорегионалните стратегии за преодоляване на общите предизвикателства в по-големите функционални области, както и положителната роля, която макрорегионалните стратегии могат да играят за подпомагане на преодоляването на общите предизвикателства, пред които са изправени макрорегионите;

19.  Счита, че между трансграничните и транснационалните направления следва да се цели по-добра координация, полезни взаимодействия и взаимно допълване с оглед на подобряване на сътрудничеството и интеграцията в по-широки стратегически територии; призовава за по-добра координация между управляващите органи и участниците в макрорегионални стратегии; настоятелно призовава Комисията да задълбочи сътрудничеството, както и да засили връзките и съгласуваността на програмите за ЕТС с национални и регионални програми в стадий на развитие, за да се насърчи взаимното допълване и да се избегне припокриването;

20.  Отбелязва, че някои региони са изправени пред сериозни предизвикателства във връзка с миграцията, и насърчава използването на програмите Interreg и незабавното им изпълнение в отговор на, наред с другото, предизвикателствата, свързани с преодоляването на кризата с бежанците, както и обмена на добри практики между местните и регионалните органи в граничните райони, включително трети държави, по-специално чрез макрорегионални стратегии;

Подкрепа за научни изследвания и иновации

21.  Подчертава постиженията в областта на научните изследвания и иновациите, като например съвместни изследователски проекти, сътрудничество между научноизследователски институти и дружества, създаване на международни гранични университети, трансгранични научноизследователски центрове, трансгранични институти за обучение, създаване на трансгранични клъстери и мрежи от дружества, на трансгранични инкубатори и консултантски услуги за МСП, на марки в областта на високите технологии за привличане на чуждестранни инвеститори и т.н.; отбелязва важната роля, която играят програмите Interreg за повишаване на конкурентоспособността и потенциала за иновации на регионите чрез насърчаване на полезните взаимодействия между стратегиите за интелигентна специализация, сътрудничеството между клъстерите и развитието на мрежи за иновации; призовава Комисията да излезе с цялостен преглед на териториалното сътрудничество по отношение на ЕФРР и ЕСФ въз основа на общата стратегическа рамка (приложение I към Регламента за определяне на общоприложими разпоредби (Регламент (ЕС) № 1303/2013);

22.  Знае, че инвестициите за засилване на интелигентния растеж, включително на научните изследвания и иновациите, представляват 27% от заделените средства по ЕФРР за програми за ТГС за периода 2014 — 2020 г.(21); отбелязва също, че 35% от бюджета на транснационалните програми се използват за подпомагане на интелигентния растеж чрез засилване на научноизследователската дейност и иновациите;

23.  Подчертава необходимостта от създаване на трансгранични иновационни политически подходи, като например съвместни програми за научни изследвания и мобилност, съвместни научноизследователски инфраструктури, партньорства и мрежи за сътрудничество; обръща внимание на факта, че различните законодателства на държавите членки създават затруднения в съвместните действия за разширяване на научните изследвания и иновациите на трансгранично равнище;

24.  Настоятелно призовава полезното взаимодействие и допълване между програми и фондове, включително европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ), програма „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и т.н., и други фондове на ЕС да бъдат насочени към увеличаване до максимум на количеството, качеството и въздействието на инвестициите в научни изследвания и иновации; препоръчва местните и регионалните органи да се възползват в максимална степен от възможностите за комбиниране на тези фондове за подкрепа на МСП и на научноизследователски и иновативни проекти, включително трансгранични проекти, по целесъобразност; призовава МСП да се възползват в пълна степен от предлаганите от тези фондове възможности, за да допринесат за изпълнението на програмите за ЕТС;

25.  Настоятелно призовава за приемането на трансгранични стратегии за иновации, като същевременно се създава взаимно допълване с вече съществуващите стратегии за интелигентно специализиране, както и с други съществуващи програми и стратегии; насърчава оценяването на потенциала за трансгранично взаимодействие и мобилизиране на различните източници на финансиране;

26.  Счита, че финансовите инструменти трябва да бъдат неразделна част от програмите за ЕТС чрез допълване на безвъзмездните средства с оглед на подпомагане на достъпа на МСП до финансиране, научни изследвания и иновации; счита, че увеличеното използване на финансови инструменти би могло да привлече повече инвестиции в проектите по Interreg, като се създадат нови работни места и стане възможно постигането на по-добри резултати; припомня ключовото значение на инициативи за техническа подкрепа и адаптирано обучение с оглед извличането на пълна полза от използването на финансови инструменти, дори в по-малко развитите региони;

Управление и координация на политиката

27.  Припомня, че Шестият доклад относно сближаването не обръща достатъчно внимание на ЕТС, като се има предвид, че то е ясна цел на политиката на сближаване от програмния период 2007—2013 г. насам; припомня потенциала на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) не само като инструмент за подкрепа и насърчаване на европейското териториално сътрудничество и управление на трансгранични проекти, но и като средство, допринасящо за напълно интегрирано териториално развитие и гъвкава платформа за управление на много равнища;

28.  Приветства опростения Регламент за ЕГТС (Регламент (ЕС) № 1302/2013) и призовава държавите членки да засилят усилията си за улесняване на създаването на ЕГТС; при все това изтъква, че този регламент не е достатъчен за преодоляване на всички съществуващи правни пречки за трансграничното сътрудничество; поради това приветства инициативата на люксембургското председателство, което предложи специфичен правен инструмент за граничните региони, като на държавите членки се дава възможност да постигнат споразумение по конкретни правни разпоредби; приветства инициативата на Комисията за извършване до края на 2016 г. на анализ на препятствията пред трансграничното сътрудничество, който да търси решения и примери за добри практики; призовава Комисията да включи проучване относно потребностите на граничните региони в този анализ; очаква с интерес резултатите от обществената консултация относно оставащите пречки пред трансграничното сътрудничество, стартирана от Комисията в целия ЕС на 21 септември 2015 г.; призовава Комисията да отчете в своя анализ препоръката на Парламента и резултатите от обществената консултация;

29.  Счита, че програмите Interreg следва, при зачитане на договорените приоритети на програмите и договорената логика за намеса, както и в допълване с друго подходящо финансиране, да подкрепят реакции по свързани с миграцията и убежището въпроси и да насърчават ефективни политики на интеграция; призовава да се използва склонността на Комисията бързо да разгледа и одобрява промени в оперативните програми за периода 2014—2020 г., когато те са изискани от съответните държави членки и само с цел справяне със спешните потребности, породени от бежанските кризи;

30.  Счита по-широкото използване на финансовите инструменти (ФИ) за гъвкави механизми, които да бъдат използвани, наред с безвъзмездни средства; подчертава, че ако се прилагат ефективно, финансовите инструменти могат значително да увеличат въздействието на финансирането; подчертава в тази връзка необходимостта от ясни, последователни и целенасочени правила за финансовите институции, с цел да се спомогне за опростяването на подготовката и процеса на изпълнение за управляващите и получаващите средства лица; обръща внимание върху възможността за използване на конкретния експертен опит и ноу-хау чрез финансов инженеринг и инструменти за техническа помощ от ЕИБ;

31.  Подчертава, че по време на програмния период 2007—2013 г. възможностите за взаимно допълване между програмите Interreg и други програми, финансирани от ЕС, не са били достатъчно оценени; призовава за създаването на подходящи механизми за координация, за да се гарантира ефективна координация, взаимно допълване и единодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти за финансиране, национални и на Общността, като например програма „Хоризонт 2020“, както и ЕФСИ и ЕИБ;

32.  Насърчава включването в плановете за оценка на органите за управление на текущите оценки, насочени към специфична оценка на ефективността на взаимодействието между програмите;

33.  Подчертава все по-нарастващото значение на трансграничните пазари на труда, които са силно динамични по отношение на богатството и създаването на работни места; призовава Комисията и държавите членки да се възползват в пълна степен от възможностите, предоставяни от програмите Interreg, за да се улесни трансграничната трудова мобилност, включително чрез насърчаване на принципа на равни възможности, чрез адаптиране, ако е необходимо, на административната и социалната регулаторна рамка, както и чрез засилване на диалога на всички равнища на управление;

34.  Счита, че е от решаващо значение да се увеличи взаимодействието и допълването между програмите за ЕТС и услугите на EURES, тъй като те имат особено важна роля в трансграничните региони с висока степен на трансгранично пътуване до местоработата; призовава държавите членки и регионите да се възползват напълно от възможностите, предлагани от услугите на EURES по отношение на заетостта и трудовата мобилност в рамките на ЕС;

35.  Изразява убеждение, че принципът на многостепенното управление, принципът на партньорството и реалното прилагане на Европейския кодекс на поведение са особено важни за разработването на програмите Interreg;

Опростяване

36.  Подчертава, че независимо от съществуването на отделен регламент за ЕТС прилагането на програмите за териториално сътрудничество следва да бъде допълнително опростено, и призовава групата на високо равнище за опростяване1 да предвиди мерки за опростяване и намаляване на административната тежест за бенефициентите преди законодателното предложение за ЕТС и разработването на програми Interreg за периода след 2020 г.;

37.  Призовава Комисията да предложи конкретни мерки за опростяване на правилата за отчетност, одита и държавната помощ, както и за хармонизиране на процедурите; настоятелно призовава към изготвянето на стандартни изисквания за всички програми по Interreg, поотделно за всеки аспект на политиката;

38.  Призовава държавите членки да опростят своите национални разпоредби и да избягват свръхрегулирането; настоятелно призовава за прилагането на електронно сближаване и рационализиране на административните процедури;

39.  Подчертава, че мерките за включване на гражданското общество и заинтересовани частни лица трябва да бъдат разширени и опростени, като винаги се взема под внимание необходимостта от прозрачност и отчетност; препоръчва създаването на публично-частни партньорства, което би могло да предложи редица потенциални ползи, но е свързано с риск от конфликт на интереси, който трябва да бъде решен по подходящ начин както чрез инструментите на задължителни, така и на незадължителни правни актове; призовава Комисията да предостави навременни, последователни и ясни насоки относно прилагането на финансови инструменти в програмите за ЕТС;

40.  Подчертава, че извършеното опростяване на програмите за растеж и работни места трябва да се прилага и за програмите Interreg;

41.  Подчертава значението на създаването на механизми за наблюдение на бенефициентите при изпълнението на мерки за опростяване;

42.  Счита, че следва да се даде приоритет на обединяването на силите на място и на насърчаването на взаимното доверие между трансграничните участници, както и че финансовите инструменти могат да предоставят ценна помощ на тези усилия;

Препоръки за бъдещето

43.  Счита, че ЕТС доказа своята ефективност и че неговият потенциал следва да продължи да се развива; изтъква неговия потенциал отвъд рамките на регионалната политика в области като единния пазар, Програмата в областта на цифровите технологии, заетостта, мобилността, енергетиката, научните изследвания, образованието, културата, здравеопазването и околната среда и следователно призовава Комисията и държавите членки да обмислят запазването на ЕТС като важен инструмент, като му отделят изтъкната роля в рамките на политиката на сближаване след 2020 г. и увеличат значително бюджета му;

44.  Счита, че основната философия на сътрудничество и настоящата структура на ЕТС следва да се запазят, включително спазването на принципа на основния бенефициент, както и акцентирането върху трансграничния елемент; призовава Комисията да анализира евентуалното развитие на набор от хармонизирани критерии като се основава на опита на 25-годишната си история, въз основа не само на броя на населението, но и на социално-икономически и териториални особености;

45.  Подчертава значението на трансграничното сътрудничество по външните граници на ЕС в рамките на инструмента за предприсъединителна помощ и европейския инструмент за съседство; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че добрите практики, които позволяват намаляване на административната тежест за бенефициентите по програмите Interreg, биха могли да бъдат приложени в програми, осъществявани по външните граници на Съюза;

46.  Припомня потенциала за сътрудничество на местно равнище сред гражданите, на които се предлага т.нар. „фонд за малки проекти“, във връзка със суми за малки проекти и микропроекти за насърчаването на гражданското участие, като се отделя особено внимание на малки проекти на трансгранично сътрудничество между съседни гранични райони; призовава за насърчаването на финансирането на такива проекти, като припомня, че това ще изиска допълнителни усилия в областта на опростяването и гъвкавостта;

47.  Насърчава съвместното установяване на стратегии за граничните райони с цел насърчаване на интегрирано и устойчиво териториално развитие, включително прилагане и разпространение на интегрирани подходи и хармонизиране на трансгранични административни процедури и правни разпоредби; отбелязва значението на насърчаването на балансираното териториално развитие в рамките на регионите;

48.  Счита, че следва да се обърне по-голямо внимание и да се насърчи трансграничното сътрудничество между граничните планински райони, както и да се отдаде специално значение на селските райони;

49.  Подчертава, че една от целите на европейското териториално сътрудничество следва да бъде културното сътрудничество; в този смисъл счита, че трябва да се даде допълнителен тласък на сътрудничеството в областта на културата и образованието между трансграничните райони, които споделят общо културно и езиково наследство;

50.  Призовава за по-голяма и значима роля на регионите и местните органи в предложенията, управлението и оценката на ЕТС, особено в областта на трансграничното сътрудничество, като се отчитат и правомощията, които някои региони имат в тази област;

51.  Призовава Комисията да разгледа ролята на финансовите инструменти като допълнение към безвъзмездните средства; счита, че е от съществено значение да се работи по-тясно с ЕИБ в подкрепа на МСП и за мобилизиране на финансовия и технически експертен опит на Комисията и ЕИБ като катализатор за инвестиции; призовава Комисията и ЕИБ да направят финансовите инструменти по-съгласувани с целите на териториалното сътрудничество;

52.  Призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да разгледат предложението на люксембургското председателство за създаването на нов правен инструмент за политиката на сближаване след 2020 г. вследствие на резултатите от последващите оценки, изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. и съответната оценка на въздействието;

53.  Призовава Комисията и държавите членки през 2016 г. да инициират структуриран дебат между заинтересованите лица на равнище ЕС относно бъдещето на ЕТС за периода след 2020 г., с оглед на подготовката на политиката на сближаване след 2020 г.; подчертава, че в този дебат следва да се вземат предвид преди всичко въпросите, свързани със структурата на ЕТС, и процедурата за разпределяне на програмни бюджети, както и да се работи по нови механизми за осигуряване на по-широкото прилагане на концепцията за насоченост към постигане на резултати; призовава настоятелно Комисията да работи съвместно с Комитета на регионите и релевантни заинтересовани страни от гражданското общество и регионални заинтересовани страни;

54.  Призовава към териториална визия на ЕС, въз основа на „Зелената книга за териториално сближаване“ (COM(2008)0616), и отбелязва значението, което би могла да има бъдещата „Бяла книга за териториално сближаване“ през следващия програмен период след 2020 г.;

Повишаване на обществената осведоменост и на видимостта

55.  Изразява съжаление относно ниската степен на обществена осведоменост по отношение на програмите за ЕТС и тяхната недостатъчна видимост и призовава за по-ефективно представяне на преследваните цели, възможностите, които предоставят, и начините за осъществяване на проекти, а впоследствие и на постиженията на завършени проекти; призовава Комисията, държавите членки и управляващите органи да създадат механизми и широки институционални платформи за сътрудничество, за да се осигури по-добра публичност и повишаване на осведомеността; призовава Комисията да изготви карта и да представи широко постигнатото по програмите и проектите за ЕТС до сега;

56.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават ролята, която ЕГТС може да играе като инструмент за по-голяма ефективност, отговаряйки на местните нужди в трансграничните региони;

57.  Признава важността на ролята на заинтересованите страни по места и подкрепата за разработване на проекти, и поощрява управляващите органи да засилят управлението на съществуващите инструменти за насърчаване, като например регионалните звена за контакт;

58.  Отбелязва, че доброто сътрудничество между Комисията, ЕИБ и местните и регионалните органи представлява съществен елемент, гарантиращ успешното използване на финансовите инструменти за целите на териториалното развитие и в цялата политика на сближаване; изтъква, в тази връзка, необходимостта от засилване на обмяната на опит и знания между ЕК и ЕИБ, от една страна, и местните и регионалните органи, от друга страна;

59.  Признава значението на ролята на териториалното (местното) съживяване, разпространяването на информация, повишаването на осведомеността на местно равнище и подкрепата на проекти, и поради това насърчава управляващите органи да засилят ролята на такива полезни инструменти като териториалните звена за контакт;

60.  Призовава за по-добра координация между Комисията, органите на управление и всички заинтересовани лица с оглед предоставяне на критичен анализ на тематичните постижения на проекти, като се посочват успехите и пропуските и се отправят препоръки за периода след 2020 г., а в същото време се гарантира прозрачност и близост до гражданите;

o
o   o

61.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.
(5) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 95.
(6) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 11.
(7) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 27.
(8) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(9) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(10) Приети текстове, P7_TA(2014)0015.
(11) Приети текстове, P8_TA(2014)0068.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0308.
(13) Приети текстове, P8_TA(2015)0384.
(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0419.
(15) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
(16) http://www.dat.public.lu/eu-presidency/Events/Informal-Ministerial-Meetings-on-Territorial-Cohesion-and-Urban-Policy-_26-27-November-2015_-Luxembourg-City_/Material/IMM-Territorial-_LU-Presidency_---Input-Paper-Action-3.pdf
(17) Прессъобщение на Комисията IP/15/5686.
(18) Експресно проучване на Евробарометър № 422 — Трансгранично сътрудничество в ЕС.
(19) http://cor.europa.eu/en/documentation/studies/Documents/EGTC_MonitoringReport_2014.pdf
(20) Приложение I (Европейско териториално сътрудничество/Interreg) към съобщението на Комисията „Инвестиране в работни места и растеж — максимално увеличаване на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“.
(21) Приложение I (Европейско териториално сътрудничество/Interreg) към съобщението на Комисията „Инвестиране в работни места и растеж — максимално увеличаване на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“.


Разследване във връзка с измерването на емисиите в автомобилния сектор
PDF 456kWORD 44k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор (2016/2090(INI))
P8_TA(2016)0322A8-0246/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 226 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС),

—  като взе предвид Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент(1),

—  като взе предвид решението си (EС) 2016/34 от 17 декември 2015 г. относно създаването на анкетна комисия по измерването на емисиите в автомобилния сектор, нейните правомощия, числен състав и срок на мандата(2),

—  като взе предвид член 198 от своя правилник,

—  като взе предвид междинния доклад на анкетната комисия за измерване на емисиите в автомобилния сектор (A8-0246/2016),

A.  като има предвид, че член 226 от ДФЕС предоставя правно основание за създаването от Парламента на временна анкетна комисия за разследване на предполагаеми нарушения или лошо администриране при прилагането на правото на Съюза, без да се накърняват правомощията на националните юрисдикции или на юрисдикцията на ЕС, и като има предвид, че това представлява важен елемент от надзорните правомощия на Парламента;

Б.  като има предвид, че въз основа на предложение от Председателския съвет Парламентът реши на 17 декември 2015 г. да създаде анкетна комисия за разследване на твърдения за неизпълнение на задължението за прилагане на правото на Съюза по отношение на измерванията на емисиите в автомобилния сектор, и че Комисията ще внесе всякакви препоръки, които счита за необходими в тази област;

В.  като има предвид, че анкетната комисия работи в съответствие с работен план, който включва:

   програма за изслушвания на поканени свидетели и експерти, с оглед събиране на подходящи доказателства в устна форма;
   искания за писмени доказателства от свидетели и експерти, поканени на изслушванията;
   искания за документи с цел събиране на съответните писмени доказателства на Комисията, държавите членки, органите и други заинтересовани страни;
   две мисии за събиране на информация на място;
   общи прегледи (брифинги) и проучвания, възложени съгласно бюджета за експертизи;
   официалното писмено становище от Правната служба на Парламента по отношение на поканване на гости, които могат да бъдат обект на съдебно производство, да свидетелстват;

Г.  като има предвид, че анкетната комисия е изпратила въпросници до държавите членки, различните институции и други органи на Съюза, и публикува публична покана за представяне на доказателства на своя уебсайт;

Д.  като има предвид, че резултатите от текущото разследване биха могли да внесат добавена стойност в рамката на Съюза за одобряване на типове;

Е.  като има предвид, че в своето решение от 17 декември 2015 г. Парламентът изисква анкетната комисия да представи междинен доклад в срок от шест месеца, считано от началото на нейната работа;

Ж.  като има предвид, че естеството на анкетна комисия ѝ пречи да изрази окончателните заключения, произтичащи от разследванията, преди тя да счете, че мандатът ѝ е изпълнен; като има предвид, че поради това е твърде рано комисията да представи евентуалните си становища относно различни аспекти на мандата си в този средносрочен доклад;

З.  като има предвид, че устните и писмени доказателства, представени на и проучени от комисията до този момент, потвърждават необходимостта от допълнително проучване на всички въпроси, включени в нейния мандат;

1.  Насърчава комисията да продължи работата си и да изпълни изцяло мандата, даден от Парламента в решението му от 17 декември 2015 г., и подкрепя всички действия и инициативи, които да доведат до изпълнението на мандата;

2.  Изисква от Председателския съвет и Бюрото да подкрепят всички мерки, необходими, за да се даде възможност на комисията да изпълнява мандата си, по-специално що се отнася до разрешаване на изслушвания и извънредни срещи, възстановяването на разходите на експерти и свидетели, служебни пътувания и всякакви други технически средства, които са надлежно обосновани;

3.  Призовава Комисията да гарантира пълна прозрачност и своевременна подкрепа за подпомагане на работата на анкетната комисия, при пълно зачитане на принципа на лоялно сътрудничество, като предоставя цялата техническа и политическа подкрепа, по-специално чрез по-бързо внасяне на изискваната документация; очаква пълно сътрудничество от страна на съответните действащи комисари и генерални дирекции, както и от тези, които са носели съответната отговорност през минали мандати; призовава държавите членки, при пълно зачитане на принципа на лоялно сътрудничество, да предоставят на анкетната комисия и необходимата техническа и политическа подкрепа, по-специално като се даде възможност на Комисията да представя документите, които се изискват, по-бързо и ако представянето на документи изисква съгласието на държавите членки, чрез ускоряване на вътрешните си процедури за издаването на разрешение;

4.  Изисква правителствата, парламентите и компетентните органи на държавите членки, да подпомагат анкетната комисия при изпълнението на нейните задачи при пълно зачитане на принципа на лоялно сътрудничество, установено в правото на Съюза;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 2.
(2) OВ L 10, 15.1.2016 г., стр. 13.


Искане за снемане на имунитета на Ищван Уихеи
PDF 546kWORD 44k
Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Ищван Уихеи (2015/2237(IMM))
P8_TA(2016)0323A8-0229/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Ищван Уихеи с определение на Централния районен съд на Пеща от 26 ноември 2014 г. във връзка с наказателно производство, което е в ход в този съд, което беше предадено от постоянния представител на Унгария на 15 юли 2015 г. и беше обявено на пленарно заседание на 7 септември 2015 г.,

—  като изслуша Ищван Уихеи на 28 януари 2016 г. съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 4, параграф 2 от Конституцията на Унгария,

—  като взе предвид член 10, параграф 2 от унгарския Закон LVII от 2004 г. относно правния статут на унгарските членове на Европейския парламент,

—  като взе предвид член 74, параграф 3 и член 79, параграф 2 от Закон № XXXVI на Унгария от 2012 г. относно Държавното събрание на Република Унгария,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0229/2016),

A.  като има предвид, че Централният районен съд на Пеща поиска снемане на парламентарния имунитет на Ищван Уихеи, член на Европейския парламент, във връзка с производство, което е в ход в този съд;

Б.  като има предвид, че искането на съда се отнася до наказателно производство по обвинение в извършване на престъплението клевета във връзка с изявления, направени от Ищван Уихеи на 25 април 2014 г. по отношение на физическо лице в Унгария;

В.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им;

Г.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокол № 7 по време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават на територията на собствената си държава същия имунитет като този на членовете на техния парламент;

Д.  като има предвид, че съгласно член 4, параграф 2 от Конституцията на Унгария членовете на Държавното събрание имат право на имунитет и възнаграждение, за да се насърчи тяхната независимост;

Е.  като има предвид, че съгласно член 10, параграф 1 от унгарския Закон LVII от 2004 г. относно правния статут на унгарските членове на Европейския парламент членовете на ЕП имат същото право на имунитет като членовете на Държавното събрание на Унгария;

Ж.  като има предвид, че съгласно член 74, параграф 3 от унгарския Закон XXXVI от 2012 г. относно Държавното събрание на Република Унгария предложение за снемане на имунитета се представя на председателя от главния прокурор преди внасянето на обвинителния акт или от съда след представянето на обвинителния акт;

З.  като има предвид, че съгласно член 79, параграф 2 от унгарския Закон XXXVI от 2012 г. относно Държавното събрание на Република Унгария лице, регистрирано като кандидат в изборите за членове на Държавното събрание, притежава същия имунитет и поради това изявленията, направени на 25 април 2014 г., следва да бъдат обхванати от абсолютния имунитет на Държавното събрание на Унгария, с изключение на това, че снемането на имунитета се решава от Националната избирателна комисия и всяко предложение за снемане на имунитет се представя на председателя на Националната избирателна комисия;

И.  като има предвид, че разглежданите изявления са направени на 25 април 2014 г. – в момент, когато Ищван Уихеи не е бил член на Европейския парламент, а член на Държавното събрание;

Й.  като има предвид, че обвиненията, повдигнати срещу Ищван Уихеи, не са свързани с изразено мнение или подаден от него глас при изпълнение на неговите задължения като член на Европейския парламент, и като има предвид, че следователно абсолютният имунитет в съответствие с член 8 от Протокол № 7 не е приложим;

1.  Решава да снеме имунитета на Ищван Уихеи;

2.  Възлага на своя председател да предаде незабавно настоящото решение и доклада, изготвен от неговата компетентна комисия, на компетентните органи в Унгария.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C-200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C-163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.


Искане за защита на привилегиите и имунитета на Розарио Крочета
PDF 465kWORD 45k
Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно искане за защита на привилегиите и имунитета на Розарио Крочета (2016/2015(IMM))
P8_TA(2016)0324A8-0230/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането на Розарио Крочета от 7 януари 2016 г., обявено на пленарно заседание на 21 януари 2016 г., за защита на неговите привилегии и имунитет в рамките на образувано наказателно производство пред Трета наказателна колегия на Съда в Палермо, Италия (RGNR № 20445/2012),

—  като изслуша Розарио Крочета съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 595 от Наказателния кодекс на Италия,

—  като взе предвид член 5, параграф 2 и членове 7 и 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0230/2016),

A.  като има предвид, че Розарио Крочета, бивш член на Европейския парламент, отправи искане за защита на своя парламентарен имунитет във връзка с образувано наказателно производство пред Трета наказателна колегия на Съда в Палермо; като има предвид, че в известието, връчено от прокуратурата, г-н Крочета се обвинява, че е направил клеветнически изявления, което съставлява деяние, наказуемо по член 595 от Наказателния кодекс на Италия;

Б.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокол № 7 членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им; като има предвид, че подобен имунитет трябва да се разглежда като абсолютен имунитет, който препятства всяко съдебно производство във връзка с изразено мнение или подаден глас при изпълнение на парламентарните задължения, доколкото този имунитет цели да защити свободното изразяване и независимостта на европейските депутати(2);

В.  като има предвид, че Съдът на ЕС е постановил, че за да бъде обхванато от имунитета, дадено мнение трябва да е било изразено от член на Европейския парламент при изпълнението на задълженията му, като по този начин се обуславя изискването за връзка между изразеното мнение и парламентарните задължения; като има предвид, че тази връзка трябва да бъде пряка и очевидна(3);

Г.  като има предвид, че Розарио Крочета е бил член на Европейския парламент, когато са били направени посочените изявления;

Д.  като има предвид, че от парламентарната дейност на г-н Крочета става видно, че той винаги е бил много активен в борбата срещу организираната престъпност и нейното въздействие върху Съюза и неговите държави членки; като има предвид, че той е насочвал също така вниманието си върху влиянието на системната корупция върху политиката и икономиката, особено що се отнася до обществените поръчки в рамките на политиката в областта на околната среда;

Е.  като има предвид, че обстоятелствата по случая, изложени в документите, представени пред комисията по правни въпроси, и в хода на изслушването пред последната, сочат, че направените от г-н Крочета изявления имат пряка и очевидна връзка с парламентарните му задължения;

Ж.  като има предвид, че следователно може да се счита, че Розарио Крочета е действал при изпълнение на задълженията си на член на Европейския парламент;

1.  Решава да защити привилегиите и имунитета на Розарио Крочета;

2.  Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентните органи на Италианската република и на Розарио Крочета.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C-200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C-163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.
(2) Съединени дела C-200/07 и C-201/07, Marra, цитирани по-горе, точка 27.
(3) Дело C-163/10, Patriciello, цитирано по-горе, точки 33 и 35.


Искане за снемане на имунитета на Сотириос Зарианопулос
PDF 573kWORD 43k
Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно искане за снемане на имунитета на Сотирос Зарианопулос (2016/2083(IMM))
P8_TA(2016)0325A8-0233/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Сотирос Зарианопулос, предадено на 28 март 2016 г. от прокурора на Върховния съд на Гърция във връзка със съдебно производство, което прокуратурата на Солун възнамерява да възбуди (досие ABM A2015/1606), и обявено в пленарно заседание на 27 април 2016 г.,

—  като взе предвид факта, че Сотирос Зарианопулос се отказа от правото си да бъде изслушан в съответствие с член 9, параграф 5 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 62 от конституцията на Република Гърция,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0233/2016),

A.  като има предвид, че прокурорът на Върховния съд на Гърция поиска снемането на парламентарния имунитет на Сотирос Зарианопулос, член на Европейския парламент, във връзка със съдебно производство по предполагаемо нарушение;

Б.  като има предвид, че според член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

В.  като има предвид, че според член 6 от Конституцията на Република Гърция никой депутат не може по време на своя мандат да бъде подведен под отговорност, задържан, лишен от свобода или подложен на други ограничителни мерки без разрешението на Камарата на депутатите;

Г.  като има предвид, че гръцките органи възнамеряват да преследват Сотирос Зарианопулос във връзка с неизпълнение на правни задължения по време на заседание;

Д.  като има предвид, че предвиденото съдебно преследване е свързано с издадените от общинския съвет на Солун разрешения за използване на обществени пространства за поставяне на маси и столове в пешеходна зона и че Сотирос Зарианопулос се подвежда под отговорност в качеството си на бивш член на този общински съвет;

Е.  като има предвид, че предвиденото съдебно преследване явно няма никаква връзка със статута на член на Европейския парламент на Сотирос Зарианопулос, а по-скоро е свързано с предходния му мандат на член на общинския съвет на Солун;

Ж.  като има предвид, че предвиденото съдебно преследване не засяга изразен възглед или гласуване по време на изпълнение на неговите служебни задължения на член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

З.  като има предвид, че не съществува никакво основание да се счита, че искането е внесено с намерение да се навреди на политическата дейност на съответния член на ЕП (fumus persecutionis), още повече, че съдебното преследване засяга всички членове на общинския съвет по онова време;

1.  Решава да снеме имунитета на Сотирос Зарианопулос;

2.  Възлага на своя председател да предаде незабавно настоящото решение и доклада, изготвен от неговата компетентна комисия, на гръцките органи.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C-163/10, ECLI: EU:C:2011:543; решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.


Споразумение между ЕС и Китай във връзка с присъединяването на Хърватия ***
PDF 456kWORD 42k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Китайската народна република в съответствие с член XXIV, алинея 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (15561/2015 – C8-0158/2016 – 2015/0298(NLE))
P8_TA(2016)0326A8-0231/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15561/2015),

—  като взе предвид Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Китайската народна република в съответствие с член XXIV, алинея 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (15562/2015),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0158/2016),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0231/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Китайската народна република.


Споразумение между ЕС и Уругвай във връзка с присъединяването на Хърватия ***
PDF 457kWORD 42k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Източна република Уругвай в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (06870/2016 – C8-0235/2016 – 2016/0058(NLE))
P8_TA(2016)0327A8-0241/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (06870/2016),

—  като взе предвид проекта на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Източна република Уругвай в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъка на Република Хърватия в процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз (06871/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, алинея първа и член 218, параграф 6, алинея втора, буква а), точка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0235/2016),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0241/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Източна република Уругвай.


Предложение за назначаване на член на Сметната палата — Лазарос Ставру Лазару
PDF 444kWORD 41k
Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за назначаване на Лазарос Ставру Лазару за член на Сметната палата (C8-0190/2016 – 2016/0807(NLE))
P8_TA(2016)0328A8-0258/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0190/2016),

—  като взе предвид член 121 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0258/2016),

А.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 5 септември 2016 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  Изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Лазарос Ставру Лазару за член на Сметната палата;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.


Предложение за назначаване на член на Сметната палата — Жуан Фигейреду
PDF 464kWORD 41k
Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за назначаване на Жуан Алешандър Тавареш Гонсалвеш де Фигейреду (João Alexandre Tavares Gonçalves de Figueiredo) за член на Сметната палата (C8-0260/2016 – 2016/0809(NLE))
P8_TA(2016)0329A8-0259/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0260/2016),

—  като взе предвид член 121 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0259/2016),

A.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 5 септември 2016 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  Изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Жуан Алешандър Тавареш Гонсалвеш де Фигейреду (João Alexandre Tavares Gonçalves de Figueiredo) за член на Сметната палата;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите членки.


Предложение за назначаване на член на Сметната палата — Лео Бринкат
PDF 444kWORD 41k
Решение на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно предложението за назначаване на Лео Бринкат за член на Сметната палата (C8‑0185/2016 – 2016/0806(NLE))
P8_TA(2016)0330A8-0257/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0185/2016),

—  като взе предвид член 121 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0257/2016),

А.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 5 септември 2016 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  Изказва отрицателно становище относно предложението на Съвета за назначаване на Лео Бринкат за член на Сметната палата и изисква от Съвета да оттегли своето предложение и да представи ново такова;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.


Статистика за външната търговия с трети страни (делегирани и изпълнителни правомощия) ***II
PDF 522kWORD 43k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Eвропейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 471/2009 относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на предоставянето на Комисията на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на определени мерки (08536/1/2016 – C8-0226/2016 – 2013/0279(COD))
P8_TA(2016)0331A8-0240/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (08536/1/2016 – C8‑0226/2016),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(1) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0579),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по международна търговия (A8-0240/2016),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове от 12.3.2014 г., P7_TA(2014)0226.


Статистика на цените на природния газ и електроенергията ***I
PDF 466kWORD 43k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016  г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на цените на природния газ и електроенергията и за отмяна на Директива 2008/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно процедура на Общността за подобряване на прозрачността на цените на газ и електроенергия за промишлени крайни потребители (COM(2015)0496 – C8-0357/2015 – 2015/0239(COD))
P8_TA(2016)0332A8-0184/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0496),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0357/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 22 юни 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0184/2016),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 септември 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (EU) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на цените на природния газ и електроенергията и за отмяна на Директива 2008/92/ЕО

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1952.)


Към нова концепция за енергийния пазар
PDF 602kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно „Към нова концепция за енергийния пазар“ (2015/2322(INI))
P8_TA(2016)0333A8-0214/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 114 и 194 от него,

—  като взе предвид споразумението от Париж от декември 2015 г., сключено на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 ноември 2013 г., озаглавено „Постигане на вътрешния пазар на електроенергия и извличане на максимални ползи от публичната намеса“ (C(2013)7243) и работния документ на службите на Комисията „Адекватност на производството на електроенергия на вътрешния пазар на електроенергия — насоки за публична намеса“ (SWD(2013)0438),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 април 2014 г., озаглавено „Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г.“(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2014 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2015 г. — Ново начало“ (COM(2014)0910),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2015 г., озаглавено „Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия“ (COM(2015)0339),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Пакет за енергиен съюз — Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Пътят към целта от 10% междусистемна електроенергийна свързаност — Подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.“ (COM(2015)0082),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2015 г., озаглавено „Започване на процеса на обществени консултации относно новата структура на енергийния пазар“ (COM(2015)0340),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 март 2015 г. относно енергийния съюз,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 ноември 2015 г. относно системата на управление на енергийния съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009(4),

—  като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/EИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 256/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно нотифицирането до Комисията на инвестиционните проекти в областта на енергийната инфраструктура в Европейския съюз, за замяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96 на Съвета(6),

—  като взе предвид Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции(7),

—  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(8),

—  като взе предвид третия енергиен пакет,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно Европейска харта за правата на потребителите на енергия(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно последиците на местно и регионално равнище от развитието на интелигентните мрежи(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“(12),

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(13),

—  като взе предвид Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2013 г. за функциониращ вътрешен енергиен пазар(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно „Постигане на целта от 10% междусистемна електроенергийна свързаност — Подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.“(17),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0214/2016),

А.  като има предвид, че плановете на Комисията по отношение на пазара на електроенергия трябва да доведат до реална трансформация на пазара, да допринесат за ефективността, за сигурността на доставките, за разработването на възобновяеми източници на енергия и междусистемни връзки, както и да гарантират завършването на европейския вътрешен енергиен пазар;

Б.  като има предвид, че интегрирането на енергийните пазари в съчетание с интеграцията на всички пазарни участници, включително произвеждащите потребители, ще допринесе за постигането на целта от Договора за сигурна, ценово достъпна, ефективна и устойчива енергия;

В.  като има пред вид, че енергийната система на бъдещето ще се нуждае от по-голяма гъвкавост за достигане на целите по отношение на климата и енергетиката, за което се изискват инвестиции и в четирите варианта за гъвкавост — гъвкаво производство, развитие на мрежата, гъвкавост на търсенето и съхранение;

Г.  като има предвид, че повече от половината от електричеството в ЕС се произвежда, без да се създават парникови газове;

Д.  като има предвид, че при интегрирането на пазарите на електроенергия трябва да се спазва член 194 от ДФЕС, според който европейската енергийна политика осигурява функционирането на енергийния пазар и сигурността на енергийните доставки и насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, разработването на възобновяеми източници на енергия и взаимната свързаност на енергийните мрежи; като има предвид, че определянето на енергийния микс на държавите членки и условията за управлението на техните енергийни ресурси остават въпроси от национална компетентност;

Е.  като има предвид, че положителният опит от многостранно сътрудничество служи за модел на повишена регионална отговорност на пазара (пример за това са регионалните инициативи за координиране в областта на сигурността (RSCI) като Coreso и Сътрудничеството на операторите на преносни системи в областта на сигурността (TSC), Петстранният енергиен форум, Групата на високо равнище по междусистемните връзки в Югозападна Европа, Планът за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP), общият многонационален Северен резерв и пазарите на балансираща електроенергия, както и свързването на пазари в Централна и Източна Европа); като има предвид, че при тяхното структуриране са заложени правила, които да гарантират, че капацитетът се разпределя с достатъчен предварителен срок, така че да се изпращат сигнали за инвестиране в полза на по-малко замърсяващите централи;

Ж.  като има предвид, че редица държави членки очакват неадекватен капацитет на производство, който в близко бъдеще ще създаде заплаха от прекъсвания на електрозахранването, освен ако не бъдат въведени необходимите резервни механизми;

З.  като има предвид, че националните пазари на капацитет затрудняват интегрирането на пазарите на електроенергия и противоречат на целите на общата енергийна политика и следва да се използват единствено в краен случай, след като са взети под внимание всички останали възможности, включително засилени междусистемни връзки със съседни държави, мерки за оптимизация на потреблението и други форми на интеграция на регионалния пазар;

И.  като има предвид, че Европа се ангажира да извърши успешно енергийния преход и особено да улеснява интеграцията на възобновяемите източници на енергия, което предполага нови потребности от гъвкавост и прилагане на пазарни схеми, целящи да постигнат сигурност на доставките;

Й.  като има предвид, че целта за енергийна сигурност, определена в Договорите, ще бъде съществена за консолидирането на енергийния съюз, и като има предвид, че следователно трябва да бъдат запазени и/или приложени адекватните инструменти, които да гарантират постигането ѝ;

К.  като има предвид, че за да се гарантира максимална ефективност на публичните инвестиции чрез предприемане на необходимите мерки за създаването на сигурен, устойчив и конкурентен енергиен пазар, е от решаващо значение Европейският фонд за стратегически инвестиции да бъде съчетан с други специфични източници на финансиране в областта на енергетиката, като Механизма за свързване на Европа;

Л.  като има предвид, че укрепването на сътрудничеството на регионално равнище е задължително необходимо и че то следва да послужи за катализатор за задълбочаване на интеграцията на пазара на европейско равнище;

М.  като има предвид, че данъците върху енергията, високите разходи за данъци, безразборното регулиране на цените, високата пазарна концентрация, административната тежест, субсидиите, липсата на трансгранично сътрудничество и междусистемни връзки в някои региони и недостатъчно използваното управление на потреблението възпрепятстват появата на функциониращ пазар на електроенергия и по този начин забавят пълната пазарна интеграция на възобновяемите енергийни източници;

Н.  като има пред вид, че всички участници на пазара следва да допринасят за балансирането на системата, за да се осигури максимална сигурност на доставките на електроенергия на разумна цена за обществото и икономиката;

О.  като има предвид, че средносрочно увеличаване на степента на взаимосвързаност между някои държави членки — на 15%, като това подлежи на анализ на разходите и ползите — с което целенасочено се вземат мерки относно съществуващите участъци с недостатъчен капацитет на мрежата, би могло да подобри сигурността на доставките и да сложи край на енергийните острови; подчертава, че в допълнение към количествената цел, отвореният достъп и наличието на междусистемни връзки също са наложителни за преодоляване на останалите пречки пред функционирането на европейския пазар на електричество;

П.  като има предвид, че увеличаващият се дял на променливите възобновяеми енергийни източници в електроенергийния микс изисква стабилен резерв от гъвкави и устойчиви енергийни източници и гъвкави технологии, като например съхранение и оптимизация на потреблението;

Р.  като има предвид, че съхранението на енергия е ключов инструмент за подобряване на гъвкавостта и ефективността на енергийните пазари, но че все още не е въведен регулаторен механизъм, който да дава възможност за използване на ефективна система на съхранение;

С.  като има предвид, че Международната агенция по енергетика (МАЕ) наскоро отправи съдържателни препоръки в своето проучване „Re-Powering Markets“(18);

Т.  като има предвид, че европейският енергиен пазар, ако е добре разработен и правилно прилаган, има потенциала да даде значителен тласък на европейската енергийна сигурност и независимост, по-специално по отношение на основните доставчици, от които зависи Съюзът;

У.  като има предвид, че за създаването на истински енергиен пазар е спешно необходимо да се премахнат все още съществуващите в ЕС енергийни острови;

1.  Приветства гореспоменатото съобщение на Комисията от 15 юли 2015 г. относно новата структура на енергийния пазар и подкрепя мнението, че преустроеният енергиен пазар в съчетание с прилагането на действащото законодателство следва да укрепи регионалното сътрудничество по всички измерения на доставките и потреблението на енергия и следва да се съсредоточи върху постигането на по-добри, по-децентрализирани и по-гъвкави пазари, за да осигури добре регулирана, основана на пазара система, която е в състояние да постигне всички установени цели на ЕС за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;

2.  Счита, че иновативните елементи, наложили преструктуриране на енергийния пазар, са:

   засиленото присъствие на възобновяеми източници с възнаграждение, обуславяно от пазара;
   по-силната интеграция на националните пазари посредством развитие на междусистемни връзки;
   разработването на интелигентни мрежи и нови технологии за децентрализирано производство, които ще дадат възможност на потребителите да изпълняват по-активна роля както като потребители, така и като производители, и ще спомогнат за по-добро управление на потреблението;

3.  Приветства факта, че новата стратегия относно енергийния съюз е изготвена така, че ЕС да се превърне в лидер в областта на енергията от възобновяеми източници, и отбелязва, че постигането на тази цел ще изисква основно преобразуване на електроенергийната система в Европа;

4.  Приветства факта, че новата стратегия относно енергийния съюз предоставя нови ползи за потребителите на енергия, предлага им много по-широка гама от възможности по отношение на участието на енергийните пазари и гарантира по-добра защита на потребителите;

5.  Призовава за адаптиране на съществуващата регулаторна рамка на европейските пазари, за да се даде възможност да расте делът на възобновяемите енергийни източници и да се премахнат съществуващите пропуски в регулаторната уредба в трансграничен аспект; подчертава, че новата структура на енергийния пазар за електроенергия като част от все по-децентрализирана енергийна система трябва да се основава на пазарни принципи, които биха стимулирали инвестициите, биха осигурили достъп на МСП до енергийния пазар и биха отключили потенциала за устойчиви и ефективни доставки на електроенергия чрез стабилна, интегрирана и интелигентна система; счита, че тази рамка следва да насърчава и възнаграждава гъвкавите решения за съхранение, технологиите за оптимизация на потреблението, гъвкавото производство на енергия, увеличаването на междусистемните връзки и по-нататъшната интеграция на пазара, което ще спомогне за насърчаване на растежа на дела на възобновяемите енергийни източници и за интегрирането им на пазара; отново посочва, че сигурността на доставките и декарбонизацията ще изискват съчетаване на ликвидни краткосрочни пазари („за ден напред“ и „в рамките на деня“) и дългосрочни ценови сигнали;

6.  Счита пълното прилагане на третия енергиен пакет във всички държави членки за една от най-важните стъпки в посока към европейски енергиен пазар; ето защо настоятелно призовава Комисията да осигури прилагането на текущата регулаторна рамка;

7.  Призовава по отношение на новата структура на пазара на електроенергия да се възприеме всеобхватен, ориентиран към бъдещето подход, като се признае нарастващото значение на така наречените произвеждащи потребители в децентрализираното производство на електроенергия чрез възобновяеми източници; в този контекст призовава Комисията да направлява процес, основан на широко участие, който цели постигане на общо практическо разбиране на определението за произвеждащи потребители на равнище ЕС; отправя искане до Комисията да включи нова глава за произвеждащите потребители в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници с цел да преодолее основните пречки и да засили инвестициите в собствено производство и собствено потребление на енергия от възобновяеми източници;

8.  Счита, че най-добрият начин за действия към постигане на интегриран пазар на електроенергия в целия ЕС е да се определи стратегически необходимото ниво на интеграция, което следва да се постигне, да се възстанови доверието сред участниците на пазара и особено да се гарантира правилното прилагане на съществуващото законодателство;

9.  Призовава държавите членки да участват по-инициативно в структурирането на един гъвкав и децентрализиран европейски вътрешен пазар на електроенергия, за да се засили координацията между националните стратегии за преход и да не се накърняват целите на членове 114 и 194 от ДФЕС чрез установяване на дълготрайни пазари и механизми за капацитет;

10.  Счита, че е възможно изграждането на засилен европейски вътрешен пазар на електроенергия въз основа на по-силни ценови стимули на пазара на едро чрез цени, които отразяват реалния недостиг или излишък при доставките, включително скокове на цените, които, заедно с други мерки, биха играли роля на стимул за инвестиции в нов капацитет и услуги за гъвкавост; припомня, че преходът към определяне на цените въз основа на недостига предполага по-добро мобилизиране по отношение на оптимизацията на потреблението и съхранението, както и ефективно наблюдение и контрол на пазара с цел преодоляване на риска от злоупотреба с пазарна мощ, по-специално за защита на потребителите; счита, че ангажиментът на потребителите е една от най-важните цели в преследването на енергийна ефективност и че трябва редовно да се прави оценка дали цените, отразяващи действителния недостиг в предлагането, реално водят до достатъчно инвестиции в мощности за производство на електроенергия;

11.  Подчертава, че вътрешният пазар на електроенергия в ЕС също е повлиян от вноса от трети държави, чиито правни и регулаторни системи са фундаментално различни, включително и по отношение на изискванията в областта на ядрената безопасност и сигурността, околната среда и изменението на климата; призовава Комисията да вземе надлежно това под внимание, докато работи по нова структура за енергийния пазар, за да гарантира равнопоставени условия между производителите на електроенергия в държавите от ЕС и извън ЕС и да предостави на европейските потребители сигурна, устойчива и ценово достъпна енергия;

12.  Счита, че инвестициите в областта на енергетиката изискват стабилна и предвидима дългосрочна рамка и че предизвикателството пред ЕС ще бъде вдъхването на доверие в резултатите от новите правила;

13.  Призовава за подходящи преходни периоди с подробни анализи на разходите и ползите за всички обсъждани предложения;

14.  Подчертава значението на извършването на общ анализ на адекватността на системите на регионално равнище, улесняван от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия, и призовава за тази цел операторите на преносни системи (ОПС) от съседни пазари да разработят обща методология, одобрена от Комисията; подчертава огромния потенциал на засиленото регионално сътрудничество;

15.  Подчертава значението на координираното дългосрочно планиране за ефективното развитие на преносната инфраструктура и пазарите на електроенергия в Европа; подчертава във връзка с това необходимостта от по-добро регионално сътрудничество и отбелязва успеха на съществуващите регионални пазарни подходи, например Nord Pool;

16.  Подчертава правото на държавите членки в своя национален енергиен микс да определят условията, които се прилагат за експлоатацията на техните енергийни ресурси, при спазване на разпоредбите на Договора, които предвиждат, че европейската енергийна политика трябва да осигури функционирането на енергийния пазар, да обезпечи сигурността на енергийните доставки, да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия и разработването на енергия от възобновяеми енергийни източници, както и насърчаването на взаимната свързаност на енергийните мрежи; подчертава, че регионалното сътрудничество би дало възможност за спестяване на разходи и за извличане на ползи от европейската енергийна система и следва да се основава на стандартна, прозрачна методология за регионалната система при оценката на дългосрочните нужди от адекватност, както и за договаряне на действията, които да се предприемат в случай на криза с електроенергията, особено когато подобна криза има трансгранични последици; ето защо призовава Комисията да предложи преработена рамка за тази цел; призовава Комисията да отрази това и в законодателното си предложение;

17.  Припомня, че държавите членки, които решават да ползват ядрена енергия, следва да правят това в съответствие със стандартите за безопасност на ЕС, регулаторните норми на вътрешния енергиен пазар и правилата за държавната помощ;

18.  Отбелязва, че спестяването чрез енергийна ефективност, възможностите за оптимизация на потреблението, съхранението на енергия и разширяването на мрежата, особено чрез интелигентни мрежи, ефективна употреба на междусистемни връзки и по-нататъшно разширяване и развитие на националните мрежи, са незаменими от гледна точка на завършването на вътрешния пазар на електроенергия с растящ дял възобновяеми източници, и припомня принципа „на първо място ефективност“, съгласно който инвестициите в оптимизация на потреблението трябва да се разглеждат с предимство пред инвестициите в мрежи и доставки; изразява съжаление във връзка с факта, че все още съществуват големи пропуски по отношение на междусистемната свързаност във и между някои държави членки, което води до участъци с недостатъчен капацитет на мрежата и оказва значително отрицателно въздействие върху оперативната сигурност и трансграничната търговия с енергия; изразява съжаление относно практиката на ограничаване на преносния капацитет с цел балансиране на националното производство като средство за справяне с вътрешните участъци с недостатъчен капацитет на мрежата; призовава за това целите по отношение на електроенергийната междусистемна свързаност да бъдат диференцирани по региони, отразявайки реалните пазарни потоци, което да бъде подложено на анализ на разходите и ползите и да се основава на десетгодишния план за развитие на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия, стига да са изпълнени минималните цели, определени за ЕС; счита, че за тази цел също е от съществено значение да се противодейства на некоординираните кръгови потоци, особено в региона на Централна и Източна Европа; подчертава, че след като бъде изграден трансграничен капацитет, наличието му ще бъде също толкова важно, като се имат предвид все по-високите равнища на съкращаване на капацитета от страна на държавите членки;

19.  Отбелязва, че следва да бъдат разработени нови подходи за преодоляване на участъците с недостатъчен капацитет на мрежата и за постигане на интелигентна разпределителна мрежа, която позволява безпроблемното интегриране и предоставяне на услуги от децентрализирани производители, произвеждащи потребители и потребители;

20.  Отново заявява своята подкрепа за целите на ЕС в областта на регионалните междусистемни връзки; при все това признава, че неоптималното използване на съществуващата инфраструктура застрашава жизнеспособността на тези цели; подчертава, че оптималното използване на съществуващата инфраструктура е ключово за един европейски енергиен пазар и следователно отправя искане до Комисията да разгледа този въпрос в евентуални предстоящи законодателни предложения;

21.  Призовава за оптимизиране на въвеждането и прилагането на законодателната рамка за вътрешния пазар на електроенергия и за допълнително разглеждане от Комисията и ACER на проблемите на пазарите на едро в случаите, когато текущите практики не са в съответствие с Регламент (ЕО) № 714/2009; призовава ACER да увеличи регулаторния надзор на ограничението върху съществуващия капацитет за междусистемно свързване;

22.  Отбелязва, че едно целенасочено и амбициозно разширяване на мрежата и премахването на структурните участъци с недостатъчен капацитет представляват важни предварителни условия за реализирането на вътрешния енергиен пазар и съответно за повишаването на конкуренцията; счита, че следва да се обсъди конфигуриране на ценови зони с участието на всички съответни заинтересовани страни, като се вземат предвид компетентността на ACER и прегледа на тръжните зони от страна на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия; подчертава, че разделянето на тръжните зони като крайна мярка може да бъде разумен подход на пазарната икономика с оглед на отразяване на действителния недостиг на електроенергия в определени региони; счита, че в тясно интегрирани електроенергийни мрежи разпределението на ценовите зони следва да се решава съвместно с всички засегнати съседни държави, за да се предотврати както неефективното използване на мрежите, така и намаляването на трансграничния капацитет, което е несъвместимо с вътрешния пазар;

23.  Разбира, че поради ниската цена на енергията на пазарите на едро и нейното въздействие върху инвестициите, както и поради нуждата от разработване на механизми за приспособяване на производствения капацитет към необходимата гъвкавост за отговаряне на търсенето се е наложило, при липсата на европейски подход и поради специфични компоненти на техния потребителски пазар, няколко държави членки да разработят механизми за изграждане на капацитет;

24.  Отнася се скептично към чисто националните и непазарни механизми за изграждане на капацитет и пазари, които са несъвместими с принципите на един вътрешен енергиен пазар и които водят до нарушаване на пазара, непреки субсидии за зрели технологии и високи разходи за крайните потребители; ето защо подчертава, че всеки механизъм за изграждане на капацитет в ЕС трябва да бъде изготвен от гледна точка на транснационалното сътрудничество, след като се проведат задълбочени изследвания за необходимостта от него, и трябва да спазва правилата на Съюза относно конкуренцията и държавните помощи; счита, че по-доброто интегриране на националното производство на енергия в енергийната система на ЕС и засилването на междусистемните връзки биха намалили нуждата от механизми за изграждане на капацитет и разходите за тях;

25.  Призовава да се дава разрешение за транснационални механизми за изграждане на капацитет единствено след като са изпълнени, наред с другото, следните критерии:

   а) нуждата от тях е била потвърдена от подробен анализ на адекватността на ситуацията с производството и доставките, включително междусистемните връзки, съхранението, оптимизацията на потреблението и трансграничните производствени ресурси, въз основа на унифицирана, стандартизирана и прозрачна методология за целия ЕС, при което се установява ясно съществуването на риск за непрекъснатостта на доставките;
   б) няма възможна алтернативна мярка с по-ниски разходи и по-ниска степен на намеса на пазара, като например пълното регионално пазарно интегриране без ограничения на трансграничния обмен в съчетание с целенасочени мрежови/стратегически резерви;
   в) структурирани са на пазарна основа по начин, който не дискриминира използването на технологии за съхранение на електроенергия, съвкупни мерки за оптимизацията на потреблението, стабилни възобновяеми източници на енергия и участие на предприятия от други държави членки, така че да няма трансгранична дискриминация срещу промишлени или други клиенти и се гарантира, че се заплаща само за капацитета, който е строго необходим за сигурността на доставките;
   г) при тяхното изготвяне са заложени правила, които да гарантират, че капацитетът се разпределя с достатъчен предварителен срок, така че да се изпращат сигнали за инвестиране в полза на по-малко замърсяващите централи;
   д) включени са правила по отношение на качеството на въздуха с цел отстраняване на най-замърсяващите технологии (може да се разгледа възможността за норми за намалени специфични емисии в това отношение);

26.  Подчертава, че в допълнение към новата структура на енергийния пазар предстоящите прегледи на Директивата относно електроенергията от възобновяеми енергийни източници и на Директивата относно енергийната ефективност са ключови инициативи за премахване на пречките пред възможностите, свързани с решенията за съхранение на енергията;

27.  Счита, че разработването на нови решения за съхранение на електроенергия и съществуващите такива ще бъдат незаменим елемент на енергийния преход, а новите правила за структурата на пазара следва да спомогнат за въвеждане на помощна рамка за различните включени технологии;

28.  Счита, че съхранението на енергия носи многобройни ползи, не на последно място това, че дава възможност за оптимизация на потреблението, като съдейства за балансиране на мрежата и осигурява средство за съхранение на излишъци от електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници; призовава за преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка с цел насърчаване на въвеждането на системи за съхранение на енергия и други възможности за гъвкавост, които позволяват включване в енергийната система на по-голям дял непостоянни възобновяеми източници на енергия — било то централизирани или разпределени — с по-ниски пределни разходи; подчертава нуждата от създаване на отделна категория активи за системите за съхранение на енергия или електроенергия в съществуващата регулаторна рамка, предвид двойното естество — производство и потребление — на системите за съхранение на енергия;

29.  Следователно призовава за нова структура на пазара с цел преодоляване на техническите пречки и дискриминационните практики в мрежовите кодекси за съхранение на енергия, както и за справедливото прилагане на такси и данъци, като се избягват двойните разходи за зареждане и разреждане на енергия и се стига до пазар, на който бързо реагиращите гъвкави източници биват възнаграждавани; предвижда, че ако и когато възможностите за съхранение станат по-изобилни и ценово достъпни, основанието за съществуването на пазари за капацитет ще отпадне бързо;

30.  Подчертава необходимостта да се насърчи внедряването на системи за съхранение на енергията и да се създадат условия на равнопоставеност, даващи възможност за конкуренция между решения за съхранение на енергията и други възможности за гъвкавост, въз основа на технологично неутрална концепция за енергийния пазар;

31.  Ето защо призовава за технологично неутрална организация на енергийния пазар, която да предоставя на различните основани на възобновяеми източници решения за съхранение на енергията, като например литиево-йонни батерии, термопомпи и водородни горивни клетки, възможността да допълнят капацитета за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници; призовава също така за създаването на ясно определени механизми, позволяващи да се извлече полза от свръхпроизводството и ограниченията;

32.  Призовава Комисията да изясни мястото на съхранението в различните етапи на веригата на електроенергия и да позволи на операторите на преносни системи и разпределителни мрежи да инвестират в услуги за съхранение на енергията и да ги използват и експлоатират за целите на услугите за балансиране на мрежата и други допълнителни услуги;

33.  Отбелязва нарастващия брой енергийни и допълнителни услуги, които в бъдеще може да предоставя съхранението на енергия; ето защо призовава за намиране на определение на понятието „съхранение на електроенергията“, което да обхване неговата двойствена същност (поемане и освобождаване на електроенергия), и за премахване на регулаторните пречки пред съхранението на електроенергия;

34.  Призовава за преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка за насърчаване на използването на системи за съхранение на енергията и други гъвкави решения, с цел централно или децентрализирано включване в енергийната система на по-голям дял непостоянни възобновяеми източници на енергия с ниски пределни разходи;

35.  Призовава в съществуващата регулаторна рамка да се приеме определение за устройство за съхраняване на енергия в електроенергийната система;

36.  Призовава в съществуващата регулаторна рамка да се въведе отделна категория за системи за съхранение на електроенергия, наред с производството, мрежовата експлоатация и потреблението;

37.  Подчертава факта, че междусистемните газови връзки и съгласуването на националните спешни мерки са начини, по които държавите членки могат да си сътрудничат в случай на сериозни смущения в газовите доставки;

38.  Посочва, че благодарение на презграничната конкуренция могат да се постигнат ползи за потребителите вследствие на наличието на по-голям брой доставчици на енергия на един децентрализиран пазар, което ще доведе до възникването на дружества за иновативни енергийни услуги;

39.  Призовава за по-нататъшното разработване на пазар, на който се търгува единствено с енергия („energy-only“) при справедливо разпределяне на разходите и ползите между всички ползватели на енергия, въз основа на последователно прилагане на съществуващото законодателство, целенасочено подобряване на инфраструктурата за пренос и разпределение, засилено регионално сътрудничество, по-добра взаимосвързаност, енергийна ефективност, механизми за оптимизация на потреблението и съхранение, което е в състояние да отправя коректни прогнозни сигнали относно поддържането на сигурността на електроенергийната система и развитието на възобновяемите източници на енергия, като същевременно се вземат под внимание специфичните характеристики на пазарите на електроенергия в региони, които остават извън националната електроенергийна система, като следователно се насърчава енергийната диверсификация и се стимулира по-голямата конкуренция с цел повишаване на сигурността на доставките;

40.  Подчертава, че енергийната ефективност представлява ключов принцип на стратегията за енергийния съюз, тъй като е ефективен начин за намаляване на емисиите, за генериране на икономии за потребителите и за намаляване на зависимостта на ЕС от внос на изкопаеми горива;

41.  Признава, че понастоящем енергийната гъвкавост и енергийният капацитет са от съществено значение и следва да бъдат правилно оценени като част от пригоден за бъдещето пазарен модел, тъй като представляват взаимнодопълващи се елементи;

42.  Подчертава, че европейският пазар на електроенергия трябва да бъде пазарно ориентиран; подчертава във връзка с това, че динамичното ценообразуване има сигнална и насочваща функция и несъмнено е важен фактор за ефективността и следователно за обезпечаване на добре функциониращ пазар на електроенергия;

43.  Отбелязва, че промяната на цените на електроенергията във времето може да стимулира гъвкавото потребление, което може да помогне за балансиране на търсенето и предлагането и за смекчаване на променящите се възобновяеми модели на производство; във връзка с това подчертава, че е важно цените на електроенергията да отразяват действителните разходи за електроенергия;

44.  Отбелязва, че очакването на върхови цени в бъдеще може да създаде стимул за производителите и инвеститорите да инвестират в гъвкави решения за съхранение на енергията, енергийна ефективност, управление на потреблението, производствен капацитет на възобновяеми енергийни източници, модерни, високоефективни газови електроцентрали и помпено-акумулиращи водноелектроцентрали; настоятелно призовава да се демонстрира въздържаност по отношение на намеса на пазара на едро дори и при още по-големи ценови скокове; призовава плановете за постепенно премахване на регулираните цени на дребно, които са под себестойността на производството, да вземат предвид потребностите на уязвимите потребители, които са изложени на риск от енергийна бедност;

45.  Подчертава, че пълното интегриране на възобновяемите енергийни източници в пазара на електроенергия е от съществено значение; призовава за полагане на усилия за насърчаване и увеличаване на участието им в балансиращи услуги и счита, че съкращаването на сроковете за затваряне на търговията, изравняването на интервалите за търговия с периода за отстраняване на дисбаланси и разрешаването на подаването на съвместни оферти от производители, разположени в различни държави членки, биха допринесли в значителна степен за постигането на тази цел;

46.  Призовава за окончателно завършване на интеграцията на вътрешния пазар и балансиращите и резервните услуги чрез стимулиране на ликвидността и трансграничните сделки във всички времеви рамки за търговия; настоятелно призовава за ускоряване на усилията за постигане на амбициозните цели на целенасочения модел на пазарите в рамките на деня и на балансиращите пазари, като се започне с хармонизиране на сроковете за затваряне на търговията и балансиране на енергийните продукти;

47.  Призовава Комисията да представи предложения, които създават възможност за използване на инструменти за смекчаване на свързания с приходите риск за период от 20 до 30 години, така че инвестициите в нисковъглеродно производство от ново поколение да бъдат стимулирани изцяло от пазара, като например съвместните инвестиции с договорно споделяне на рисковете между големи потребители и производители на електроенергия или пазара на дългосрочни договори въз основа на усреднено ценообразуване;

48.  Призовава договорите за услуги, свързани с доставката на електроенергия, и за допълнителни услуги да се възлагат на пазарен принцип; счита, че такива открити тръжни процедури, организирани на национално или на трансгранично равнище, трябва да са технологично неутрални и да дават възможност за включване и на оператори на устройства за съхраняване на енергия;

49.  Подкрепя нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници в ЕС; подчертава, че стабилните и икономически ефективни схеми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници са важни за дългосрочните инвестиции, като тези схеми трябва да бъдат гъвкави и приспособими в краткосрочен план и да бъдат съобразени с националните нужди и условия, като се осигурят възможности за постепенно премахване на субсидиите за зрели технологии за енергия от възобновяеми източници; приветства факта, че редица технологии за възобновяема енергия бързо стават икономически конкурентоспособни на конвенционалните форми за производство на енергия; отбелязва, че следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че схемите за подкрепа са добре структурирани и че всяко въздействие върху енергоемките отрасли, при които съществува опасност от изместване на въглеродни емисии, се свежда до минимум;

50.  Подчертава значението на цифровите технологии за изпращането на ценови сигнали, които позволяват оптимизацията на потреблението да се превърне в източник за гъвкавост; поради това призовава за амбициозна стратегия по отношение на цифровизацията в енергийния сектор, като се започне с разгръщането на интелигентни мрежи и интелигентни измервателни уреди и се стигне до разработването на мобилни приложения, онлайн платформи и центрове за данни;

51.  Посочва, че съгласно рамката за периода до 2020 г. държавите членки трябва — независимо от пазара — да изпълняват конкретни количествени цели по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия, и по тази причина подчертава значението на насърчаването на енергията от възобновяеми източници, насочено към конкурентоспособност и ефективност на разходите, като в същото време признава, че съществуват многобройни различни възобновяеми технологии, които са на различен етап на зрялост и имат различни характеристики, и следователно спрямо тях не може да се прилага един и същи подход; във връзка с това припомня важната роля на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) и разглежда насърчаването на инвестициите като решение, съобразено в по-голяма степен с пазара в сравнение с фиксираните преференциални тарифи и общото преференциално третиране;

52.  Подчертава, че с нарастващата техническа зрялост на енергията от възобновяеми източници и с нейното широко разпространение схемите за подпомагане следва да са съобразени с условията на пазара, като например премии за изкупуване, за да се поддържат разходите на потребителите на енергия в рамките на разумни граници;

53.  Предупреждава за опасността от смесване на целите, свързани с енергийните доставки, и целите на политиката в областта на климата; призовава за решително укрепване на СТЕ и за преобразуване на структурата на пазара с цел постигане на по-голяма гъвкавост, така че в бъдеще цените на CO2 и на горивата да могат да подкрепят в по-голяма степен разгръщането на енергията от възобновяеми енергийни източници;

54.  Припомня, че в насоките за държавните помощи от 2014 г. се изисква от 2016 г. нататък големите производители на енергия от възобновяеми енергийни източници да поемат задължения за балансиране, които се определят като задължение на производителите да компенсират краткосрочни отклонения от своите предишни ангажименти по отношение на доставките, в случаите, в които съществува ликвиден пазар в рамките на деня; подчертава, че в случай на отклонение от обявения от оператора план следва да се начислява подходяща компенсираща цена на енергията; припомня действащите разпоредби на Директивата относно електроенергията от възобновяеми енергийни източници, която осигурява приоритетен достъп и подаване към мрежата на енергия от възобновяеми източници; предлага тези разпоредби да се оценят и преразгледат, след като бъде въведен преструктуриран пазар на електроенергия, за да се осигури по-голяма равнопоставеност и да се отчитат в по-голяма степен характеристиките на производството на енергия от възобновяеми източници;

55.  Призовава, като се съобразява с принципа на субсидиарност, при по-нататъшното разгръщане на производството на енергия от възобновяеми източници държавите членки да предприемат координирани действия първоначално на регионално равнище, за да се повиши ефикасността на енергийните пазари с цел постигане на общоевропейските цели и укрепване на стабилността на мрежата; счита, че отделна държава членка не следва да взема едностранно решения, които оказват съществено въздействие върху съседните държави, без провеждане на широко обсъждане и сътрудничество на регионално равнище или на равнището на ЕС; напомня, че възобновяемите източници на енергия в повечето случаи имат силен местен елемент; призовава Комисията да работи по изготвянето на съгласувана европейска рамка за насърчаване на енергията от възобновяеми източници;

56.  Препоръчва държавите членки да обмислят въвеждането на регулаторна рамка, която да насърчава крайните потребители да преминават към самостоятелно производство и съхранение на енергията на местно равнище;

57.  Изразява своето убеждение, че наред с възобновяемите енергийни източници всички безопасни и устойчиви енергоносители, които служат на целта за постепенно намаляване на въглеродните емисии в съответствие с неотдавнашното глобално споразумение на COP 21, ще продължат да играят важна роля в производството на електроенергия;

58.  Подчертава колко е важно определянето на схемите за концесия за ползване на водноелектрически ресурси и отварянето на сектора за конкуренцията да бъдат координирани на равнището на ЕС с цел избягване на изкривявания на пазарите и подобряване на ефективното използване на ресурсите;

59.  Посочва, че реорганизацията на пазара на електроенергия ще отговори на очакванията на потребителите, като предостави реални ползи, произтичащи от използването на нови технологии, особено що се отнася до енергията от възобновяеми източници при ниски равнища на въглеродни емисии, което ще обуслови взаимозависимост на държавите членки по отношение на енергийната сигурност;

60.  Подчертава, че в отсъствието на напълно свързана електрическа мрежа, разполагаща с подходящи възможности за съхранение, традиционното производство на основата на твърди горива остава от съществено значение за запазване на сигурността на доставките;

61.  Подчертава, че трябва да се обърне по-голямо внимание на местната и регионалната отговорност на операторите на разпределителните мрежи по отношение на енергийния съюз, предвид факта, че енергийният пейзаж става все по-децентрализиран, 90% от възобновяемите източници на енергия са свързани с разпределителната система и операторите на разпределителни мрежи (ОРМ) са локално позиционирани; припомня колко е важно всички държави членки да изпълняват изискванията на третия енергиен пакет по отношение на обособяването на системите за пренос и разпределение, особено в светлината на нарастващата роля на ОРМ в областта на достъпа до данни и управлението на данни; подчертава, че трябва да се обърне по-голямо внимание на интерфейса на ОПС-ОРМ: счита, че въвеждането на подходящи икономически модели, специализирани инфраструктури и хармонизирана подкрепа би могло да насърчи и да провокира реакцията на потребителите на електроенергия във всяка отделна държава членка и през границите;

62.  Настоятелно призовава държавите членки да създадат правни и административни механизми, необходими за насърчаването на участието на местните общини в електропроизводството, като бъдат включени в проектите за инсталиране на съоръжения за енергия от възобновяеми източници с малък мащаб;

63.  Подчертава, че енергията от възобновяеми източници се подава предимно на равнището на разпределителните системи, в близост до потреблението, и поради това призовава за цялостно укрепване на ролята на операторите на разпределителни мрежи като посредници и за тяхното по-тясно интегриране в концепцията за европейска регулаторна рамка и в рамките на съответните органи при изготвянето на насоки по въпроси, които представляват интерес за тях, като управление на потреблението, гъвкавост и съхранение, както и за по-тясно сътрудничество между ОРМ и ОПС;

64.  Призовава за мерки за стимулиране на необходимите инвестиции в интелигентни мрежови технологии и в разпределителни системи, така че те по-добре да интегрират нарастващите количества енергия от възобновяеми източници и да са по-добре подготвени за цифровизацията; счита във връзка с това, че ОРМ трябва да придобиват все по-голямо значение за събирането и разпределението на данни, а защитата на данните трябва да бъде гарантирана при всички обстоятелства, като се вземе предвид опитът, натрупан в държави, въвели изцяло интелигентни измервателни уреди;

65.  Подчертава значението на регионалния подход за изграждането на липсващата енергийна инфраструктура, която е от решаващо значение за обезпечаването на устойчиво енергоснабдяване, с оглед на отстраняването на затрудненията в мрежата (енергийната) и завършването на изграждането на вътрешния енергиен пазар;

66.  Разглежда ОРМ като неутрални посредници на пазара, които получават данни от различни източници, които те след това могат да предоставят на оправомощени трети страни на недискриминационна основа с одобрение от страна на потребителя, като по този начин се гарантира, че потребителите продължават да упражняват контрол върху своите данни; счита, че ОРМ насърчават развитието на пазара и имат все по-важна роля в активното управление на системата, технологичното развитие, управлението на данни и иновациите; счита, че са необходими ясни правила, за да се гарантира, че ОРМ действат като неутрални посредници на пазара; посочва, че ОРМ могат също, наред с други участници на пазара, да подкрепят местните органи, като им предоставят данни, позволяващи енергийния преход на техните територии;

67.  Подчертава необходимостта от ускорено издаване на разрешения за енергийни инфраструктурни проекти на всички нива за вземане на решения;

68.  Счита, че е подходящо осъществяването на по-тясно сътрудничество между регионите под ръководството на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и в сътрудничество с Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия, особено по отношение на оценката на трансграничните въздействия, но без държавите членки да отстъпват отговорността за сигурността на доставките; подчертава, че трансграничното сътрудничество и междусистемните връзки са ключови за гарантиране на сигурността на доставките;

69.  Приветства работата на ACER и изисква на агенцията да се предоставят достатъчно финансови и човешки ресурси, за да може тя да изпълнява своите настоящи и бъдещи задачи и отговорности и да е в състояние да извършва стратегическо планиране в рамките на надежден средносрочен времеви хоризонт;

70.  Отбелязва значението на ефективен, безпристрастен и текущ мониторинг на европейските енергийни пазари като ключов инструмент за гарантиране на истински вътрешен енергиен пазар, който се характеризира със свободна конкуренция, подходящи ценови сигнали и сигурност на доставките; подчертава значението на ACER в това отношение и очаква позицията на Комисията относно нови и засилени правомощия на ACER по трансгранични въпроси;

71.  Призовава ACER да координира усилията за повишаване на регионалното сътрудничество по отношение на сигурността и адекватността на системата; счита, че прехвърлянето на компетентността в сферата на сигурността на доставките върху наднационални органи следва да се извърши само ако това носи ясни предимства за цялата електроенергийна система и е съпътствано от достатъчно управленска отговорност;

72.  Призовава за това ACER да получи правомощия за вземане на решения в областта на координирането на засиленото регионално сътрудничество по отношение на трансгранични и междурегионални въпроси, по-специално в контекста на регионалните инициативи за координиране в областта на сигурността (RSCI), с оглед на оптимизирането на управлението на енергийни ресурси; тази координация да отчита националните особености, да бъде разходоориентирана и да прилага пазарни критерии, както и да бъдат разработени подходящи инструменти за ефективно наблюдение на енергийния пазар с цел изграждане на енергийния съюз без да е необходимо създаването на нов огромен орган;

73.  Отбелязва, че предложенията на Комисията относно новата концепция за енергийния пазар са ограничени до енергийния сектор; призовава Комисията да анализира възможността за преразглеждане на концепцията за пазара на природен газ, за да се отговори на предизвикателствата в газовия сектор (например промяна на търсенето на газ в ЕС, блокирани активи, системи за ценообразуване, по-нататъшна интеграция на пазара и съответните роли на ACER и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ);

74.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки.

(1) ОВ С 200, 28.6.2014 г., стр. 1.
(2) OВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1.
(3) OВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15.
(4) ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39.
(5) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.
(6) ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 61.
(7) ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 22.
(8) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.
(9) ОВ C 286 E, 27.11.2009 г., стр. 24.
(10) ОВ С 36, 29.1.2016 г., стр. 62.
(11) Приети текстове, P7_TA(2014)0065.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0359.
(13) OВ L 140, 5.6.2009 г., стp. 16.
(14) OВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55.
(15) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 8.
(16) Приети текстове, P8_TA(2015)0444.
(17) Приети текстове, P8_TA(2015)0445.
(18) http://www.iea.org/publications/freepublications/publication/REPOWERINGMARKETS.pdf


Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането
PDF 554kWORD 72k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (2016/2058(INI))
P8_TA(2016)0334A8-0232/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално член 194 от него,

—  като взе предвид споразумението от Париж, постигнато през декември 2015 г. на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.,

—  като взе предвид Третия енергиен пакет,

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

—  като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите,

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз(4),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0232/2016),

A.  като има предвид, че 50% от крайното търсене на енергия в ЕС се използва за отопление и охлаждане, от които 80% се използват в сградите; като има предвид, че секторът за отопление и охлаждане трябва да отразява Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата (COP 21); като има предвид, че за да бъде съвместим с целите на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата, секторът на отоплението и охлаждането трябва най-късно до 2050 г. да се основава 100% на енергия от възобновяеми източници, което може да бъде постигнато единствено чрез намаляване на нашето потребление на енергия и пълноценно прилагане на принципа „енергийната ефективност е на първо място / най-важното гориво“;

Б.  като има предвид, че всяко увеличение на икономиите на енергия с 1% води до намаляване на вноса на газ с 2,6%(5);

В.  като има предвид, че трябва да се направи повече за намаляване на търсенето на отопление в сградите, а при оставащите потребности да се премине от изгаряне на вносни изкопаеми горива в отделни котли към устойчиви варианти за отопление и охлаждане в съответствие с целите на стратегията на ЕС за периода до 2050 г.;

Г.  като има предвид, че на сградите се пада огромен дял от общото крайно потребление на енергия и като има предвид, че по-голямата степен на енергийна ефективност на сградите и програмите за оптимизация на потреблението могат да изпълняват решаваща роля за балансиране на търсенето на енергия и осигуряване на разликата при върхово потребление, което води до намаляване на свръхкапацитета и на разходите за производство, на оперативните разходи и на разходите за пренос;

Д.  като има предвид, че делът на енергията от възобновяеми източници на енергия бавно се увеличава (като за 2012 г. възлиза на 18% от предлагането на първична енергия), но все още е налице огромен потенциал на всички равнища, а делът на възобновяемите източници на енергия, както и на възстановена топлинна енергия, в сектора на отоплението и охлаждането следва да продължи да се повишава в държавите членки;

Е.  като има предвид, че пазарът на отопление и охлаждане в ЕС е разпокъсан в резултат от неговия местен характер и от различните използвани технологии и икономически участници; като има предвид, че местните и регионалните измерения са от съществено значение за определянето на правилните политики за отопление и охлаждане, при планирането и изграждането на инфраструктура за отопление и охлаждане и при провеждането на консултации с потребителите с цел да се премахнат пречките и да се повишат ефикасността и устойчивостта на отоплението и охлаждането;

Ж.  като има предвид, че биомасата представлява 89% от общото потребление на топлоенергия от възобновяеми източници в ЕС и 15% от общото потребление на топлинна енергия в ЕС и предлага голям потенциал за постигане на допълнителни значими и икономически ефективни решения за нарастващото търсене на топлинна енергия;

З.  като има предвид, че отоплението и охлаждането представляват отличен пример за това, че за решенията в сектора на енергетиката е необходим цялостен подход, основаващ се на интегрирани системи, който обхваща хоризонтални подходи към проектирането на енергийните системи и икономиката в по-широк смисъл;

И.  като има предвид, че делът на първичната енергия от изкопаеми горива при отоплението и охлаждането (75%) продължава да е много висок и представлява голяма пречка пред декарбонизацията, като по този начин се ускорява изменението на климата и се причиняват значителни вреди на околната среда; като има предвид, че секторът на отоплението и охлаждането следва да допринася пълноценно за постигането на целите на ЕС в областта на изменението на климата и енергетиката, а субсидиите за използването на изкопаеми горива в сектора следва постепенно да се преустанови в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 22 май 2013 г. и съобразно местните условия;

Й.  като има предвид, че се счита, че количеството топлинна енергия, произвеждана при промишлени и други производствени процеси, която след това се губи в атмосферата или водите (вместо да се използва по полезен начин), е достатъчно за покриване на потребностите от топлинна енергия в жилищните и обществените сгради в целия ЕС;

К.  като има предвид, че сградният сектор отделя около 13% от всички емисии на CO2 в ЕС;

Л.  като има предвид, че използването на модерни и ефикасни отоплителни или охладителни системи в сградите трябва да бъде придружено от цялостен процес на хомогенна топлинна изолация, като по този начин се намаляват търсенето на енергия и разходите за потребителите и се допринася за облекчаване на енергийната бедност, както и за създаване на квалифицирани работни места на местно равнище;

М.  като има предвид, че мерките за разработване на цялостна и интегрирана стратегия за отоплението и охлаждането в рамките на енергийния съюз, ако се прилагат правилно, предлагат значителни възможности както за предприятията, така и за потребителите в ЕС от гледна точка на намаляването на общите разходи за енергия за промишлеността, повишаване на конкурентоспособността и постигане на икономии на разходи за потребителите;

Н.  като има предвид, че нормативните уредби на ЕС служат за посочване на по-общите цели, но че е от съществено значение да се постигне действителен напредък в извършването на коренна промяна в отоплението и охлаждането като част от по-широка реформа на енергийната система;

О.  като има предвид, че целта да се оптимизира ролята на възобновяемите енергийни източници, особено в областта на електроенергията, по отношение на цялостната енергийна мрежа чрез по-добра интеграция на отоплителните и охладителните съоръжения и на транспорта допринася за декарбонизацията на енергийната система, намаляване на зависимостта от вноса на енергия, намаляване на разходите за енергия на домакинствата и повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС;

П.  като има предвид, че най-ефективният начин за постигането на тези общи цели е на местните и регионалните органи и на всички съответни заинтересовани страни да се предоставят правомощия и да им се оказва подкрепа, за да прилагат основан на пълно интегриране на системите подход към градоустройството, развитието на инфраструктурата, изграждането и обновяването на жилищния фонд и новото индустриално развитие, с цел да се увеличат максимално потенциалните допирни точки, ефективността и други взаимни ползи;

Р.  като има предвид, че енергийната ефективност на сградите също така зависи от използването на подходящи енергийни системи; като има предвид, че принципите „енергийна ефективност е на първо място“ и „енергийната ефективност е най-важното гориво“ следва да се зачитат в сектора на отоплението и охлаждането;

С.  като има предвид, че амбициозните цели за радикално обновяване на съществуващия сграден фонд ще доведат до създаването на милиони работни места в Европа, особено в МСП, до увеличаване на енергийната ефективност и ще играят важна роля за гарантиране на свеждането до минимум на потреблението на енергия за отопление и охлаждане;

Т.  като има предвид, че архитектурата, градоустройството, степента на търсене на потоци от топлинна енергия и многообразието от климатични зони в Европа трябва да бъдат взети предвид при планирането на обществени и жилищни сгради, които използват ефективно енергията и имат ниски равнища на емисии;

У.  като има предвид, че съществува голям неизползван потенциал за употреба на отпадната топлина и на централизираните отоплителни системи, като се има предвид, че излишната топлина в Европа надхвърля общото търсене на топлинна енергия във всички европейски сгради, както и факта, че 50% от общото търсене на топлинна енергия в ЕС могат да бъдат доставяни чрез централно топлоснабдяване;

Ф.  като има предвид, че значителна част от населението на Европа живее в райони, особено в градове, където се превишават допустимите стойности за замърсяване на въздуха;

Х.  като има предвид, че по отношение на търсенето на енергия в Европа се очаква делът на отоплението и охлаждането да остане най-голям, като за задоволяване на по-голямата част от това търсене се използват природен газ и втечнен природен газ (ВПГ) и тяхното използване може да се оптимизира чрез високоефективно съхранение на енергия; като има предвид, че продължаващата зависимост от изкопаеми горива е в противоречие със задълженията на ЕС в областта на климата и енергетиката и с целите за декарбонизация;

Ц.  като има предвид, че понастоящем съществуват големи разлики в годишните разходи за енергия за отопление между различните климатични зони в Европа, със средна стойност от 60 до 90 kWh/m² в южноевропейските държави и 175 до 235 kWh/m² в държавите от Централна и Северна Европа;

Ч.  като има предвид, че прилагането на ефективни решения за отопление и охлаждане има значителен потенциал за стимулиране на развитието на европейските промишлени сектори и на сектора на услугите, по-специално в сектора на енергията от възобновяеми източници, както и за създаването на по-висока добавена стойност в отдалечените и селските райони;

Ш.  като има предвид, че енергията се е превърнала в социален актив, достъпът до който трябва да е гарантиран; като има предвид обаче, че не всички граждани могат да получат достъп до енергия, като над 25 милиона души в Европа имат сериозни затруднения в това отношение;

Щ.  като има предвид, че политиките в областта на енергийната ефективност следва да се съсредоточат върху най-рентабилните начини за подобряване на ефективността на сградите чрез намаляване на търсенето на топлинна енергия и/или свързване на сградите към високоефективни алтернативи;

AA.  като има предвид, че ниското равнище на осведоменост на потребителите относно липсата на ефективност на отоплителните системи е един от факторите от най-голямо значение за разходите за енергия;

АБ.  като има предвид, че жилищата, които имат добра топлинна изолация, са от полза както за околната среда, така и за потребителите, които имат по-ниски разходи за енергия;

АВ.  като има предвид, че 72% от енергията за отопление и охлаждане на еднофамилни къщи се потребяват в селските и междинните райони;

АГ.  като има предвид, че природосъобразните решения, като например правилно проектирано улично озеленяване, зелени покриви и фасади, които осигуряват изолация и сянка за сградите, намаляват търсенето на енергия, като намаляват необходимостта от отопление и охлаждане;

АД.  като има предвид, че 85% от енергията, потребявана в сградите, се използва за отопление и производството на топла вода, а 45% от отоплението и охлаждането в ЕС се използват в жилищния сектор;

АЕ.  като има предвид, че промишлеността, в сътрудничество с местните органи, трябва да играе важна роля за по-доброто оползотворяване на отпадната топлина и отпадния студ;

АЖ.  като има предвид, че европейците използват средно 6% от разходите си за потребление за отопление и охлаждане, а 11% от тях не могат да си позволят да отопляват достатъчно домовете си през зимата;

АЗ.  като има предвид, че продължава да е налице необходимост от по-задълбочен анализ на сектора на охлаждането, както и необходимост секторът да бъде взет под внимание в по-голяма степен в стратегията на Комисията и в политиките на държавите членки;

АИ.  като има предвид, че е важно да се насърчават проучванията в областта на енергоспестяването в исторически сгради с цел оптимизиране на енергийната ефективност, когато е възможно, като същевременно се гарантират защитата и опазването на културното наследство;

1.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“, като важна стъпка по пътя към осигуряването на цялостен подход за извършване на коренна промяна в сектора на отоплението и охлаждането в Европейския съюз и към определяне на приоритетни области на действие; изцяло подкрепя амбициите на Комисията да установи и използва полезните взаимодействия между секторите на електроенергията и отоплението с цел да се изгради един ефикасен сектор, който повишава енергийната сигурност и улеснява икономическо ефективното постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката; призовава Комисията да разглежда секторите на отоплението и охлаждането като част от структурата на европейския енергиен пазар;

2.  Посочва необходимостта да се предвидят и конкретни мерки по отношение на сектора на отоплението и охлаждането при прегледа на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, на Директива 2009/28/ЕО относно енергията от възобновяеми източници, както и на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите;

3.  Счита, че стратегията в сферата на отоплението и охлаждането следва да позволява отчитането по един и същ начин на тези две необходимости, като се има предвид, че в Европа има различни климатични зони и че нуждите по отношение на потреблението на енергия съответно се различават;

4.  Подчертава, че стратегията в областта на отоплението и охлаждането трябва да отдава предимство на устойчивите и икономически ефективни решения, което ще даде възможност на държавите членки да постигнат целите на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката; отбелязва, че секторите на отоплението и охлаждането в отделните държави членки се различават в голяма степен поради разликите по отношение на енергийния микс, климатичните условия, степента на ефективност на сградния фонд или промишления интензитет, поради което подчертава, че следва да се осигури гъвкавост при избора на подходящи стратегически решения;

5.  Призовава за разработване на национално равнище на специфични стратегии за устойчиво отопление и охлаждане, като се обръща специално внимание на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, когенерацията, централизираното отопление и охлаждане, за предпочитане въз основа на възобновяеми енергийни източници, както е посочено в член 14 от Директивата относно енергийната ефективност;

6.  Отбелязва, че високата енергийна ефективност, високоефктивната топлинна изолация и използването на енергия от възобновяеми източници на енергия и на възстановена топлина са основни приоритети в стратегията на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането; поради това счита, че следва да се зачита принципът „енергийната ефективност е на първо място“, тъй като енергийната ефективност предлага една от най-високите възможни норми на финансова възвръщаемост и е ключов елемент от стратегията за постигане на успешен преход към сигурност, устойчивост и интелигентни решения в сектора на отоплението и охлаждането;

7.  Отбелязва, че една по-децентрализирана и по-гъвкава енергийна система, при която източниците на енергия и топлинна енергия са по-близо до мястото на потребление, може да улесни децентрализираното производство на енергия и следователно дава повече възможности на потребителите и общностите да участват по-активно на енергийния пазар и да контролират собственото си потребление на енергия, както и да се превърнат в активни участници в оптимизацията на търсенето; счита, че колкото по-къса е веригата, по която първичната енергия се преобразува в други форми, за да се генерира използваема топлина, толкова по-висока е енергийната ефективност на енергийната система като цяло; признава освен това, че този подход намалява загубите от пренос и разпределение, подобрява устойчивостта на енергийната инфраструктура и едновременно с това предоставя възможности на местно равнище за стопанска дейност на МСП;

8.  Подчертава взаимното допълване между законодателството в областта на екопроектирането и на енергийното етикетиране, от една страна, и на директивите относно енергийната ефективност и относно енергийните характеристики на сградите, от друга страна, за намаляване на потреблението на енергия за отопление и охлаждане; счита, че домакинските уреди (перални машини, съдомиялни машини и др.) следва да бъдат енергийно ефективни във възможно най-голяма степен и проектирани по такъв начин, че да могат да използват снабдяването с гореща вода на мястото, където са инсталирани; поради това счита, че изискванията за екопроектиране и политиките за енергийно етикетиране следва да бъдат преразглеждани и подобрявани редовно с цел да се постигнат допълнителни икономии на енергия и да се подобри конкурентоспособността чрез по-иновативни продукти и намалени разходи за енергия;

9.  Припомня, че отоплението и охлаждането съставляват най-големият дял от потреблението на енергия в ЕС; подчертава значението на зачитането на принципа на неутралност по отношение на технологията между наличните понастоящем стимули за производство на енергия от възобновяеми източници и основаващите се на пазара и на държавната помощ стимули при прехода към нисковъглеродни и сигурни енергийни доставки за сектора на отоплението и охлаждането;

10.  Подчертава необходимостта от благоприятна рамка за наемателите и живеещите в многофамилни сгради, за да им се даде възможност също да се възползват от автономното производство и потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане, както и от мерки за енергийна ефективност, като по този начин се преодоляват предизвикателствата, свързани с разделените стимули и възпрепятстващите понякога правила за наем;

11.  Подчертава основополагащата роля на технологиите, основаващи се възобновяеми енергийни източници, включително използването на устойчива биомаса, аеротермална, геотермална и слънчева енергия и на фотоволтаични клетки в комбинация с електрически батерии, за подгряването на вода и за осигуряването на отопление и охлаждане в сградите, съвместно с използването на съоръжения за съхранение на топлинна енергия, които могат да бъдат използвани за всекидневно или сезонно балансиране; призовава държавите членки да предоставят подходящи стимули за популяризирането и възприемането на такива технологии; призовава държавите членки да прилагат изцяло изискванията на действащите директиви относно енергийната ефективност и относно енергийните характеристики на сградите, включително изискванията за „сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия“ (nZEB), както и своите дългосрочни стратегии за саниране, като се има предвид необходимостта да се мобилизират достатъчно инвестиции за модернизиране на техния сграден фонд; изисква от Комисията да представи обща за ЕС визия относно дела на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия за периода до 2050 г.;

12.  Счита, че въпросите, свързани с енергийната сигурност в ЕС, до голяма степен се отнасят до сигурността на доставките на топлинна енергия; счита следователно, че разнообразяването на източниците на енергия за отопление е от първостепенно значение и призовава Комисията да проучи начините за допълнително подпомагане и ускоряване на засиленото внедряване на технологиите за топлинна енергия от възобновяеми източници;

13.  Счита, че използването на картографиране на ресурсите за целите на отоплението, на подходящи архитектурни решения, на най-добри практики в управлението на съоръженията и на принципите в градоустройството, включително мрежови решения на градско равнище, като например централно отопление и охлаждане, при планирането на цели жилищни и търговски райони следва да бъде в основата на енергийно ефективното строителство с ниски емисии в различните климатични зони в Европа; подчертава, че една добре изолирана сградна тъкан има висок капацитет за съхранение на топлина, водещ до значителни икономии при отоплението и охлаждането;

14.  Подчертава, че търсенето на енергия в сградния сектор е причината за около 40% от общото потребление на енергия в ЕС и за една трета от потреблението на природен газ и би могло да бъде намалено с до три четвърти, ако се ускори санирането на сградите; подчертава, че 85% от това потребление на енергия се използва за отопление и за топла вода за домакински цели и съответно модернизацията на старите и неефективни отоплителни системи, засиленото използване на електроенергия от възобновяеми източници, по-доброто използване на „отпадъчна топлина“ чрез високоефективни централни отоплителни системи, както и цялостното саниране на сградите с подобряване на топлинната изолация продължават да имат ключово значение за осигуряването на по-сигурен и устойчив подход към снабдяването с топлинна енергия; препоръчва да продължи повишаването на стандартите за енергийна ефективност на сградите, като се вземат предвид и се насърчават техническите иновации, по-специално по отношение на гарантирането на хомогенността на изолацията; освен това препоръчва да се предоставя по-нататъшна подкрепа за строителството на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия;

15.  Насърчава държавите членки да разработят дългосрочни стратегии за отоплението и охлаждането въз основа на интегриран подход, хармонизирано картографиране и оценката, извършена съгласно член 14 от Директивата относно енергийната ефективност; подчертава, че стратегията следва да определя приоритетните области за намеса и да позволява оптимизирано градско планиране в областта на енергетиката; призовава Комисията да подпомага държавите членки в това начинание чрез разработване на общи насоки за националните стратегии в областта на отоплението и охлаждането;

16.  Насочва вниманието към икономическото въздействие на обновяването и изолацията на сградите, което често води до по-ниски с до 50% разходи за отопление и охлаждане, и призовава Комисията да осигури подходящо съфинансиране на инициативите, насочени към обновяване на обществени жилища и жилищни блокове с ниски равнища на енергийна ефективност;

17.  Приветства намерението на Комисията да разработи инструментариум от мерки с цел улесняване на обновяването на многофамилни жилищни сгради; счита, че следва да бъде разработен също така хармонизиран и изчерпателен набор от инструменти за енергийното планиране на градовете, който да позволи картографирането на местния потенциал за отопление и охлаждане, оптимизираното и интегрирано обновяване на сградите и изграждането на инфраструктура за отопление и охлаждане;

18.  Отново подчертава значението на това да се разработят схеми на ЕС, които да предоставят стимули за ремонти с цел енергийна ефективност на обществени сгради, частни жилища и жилища за социално настаняване, както и за строителство на нови екологични сгради, надхвърлящи минималните законови изисквания;

19.  Посочва местния характер на отоплението и охлаждането и потенциала на местно равнище; призовава местните и регионалните органи да способстват за по-нататъшната топлинна модернизация чрез саниране на съществуващите обществени, търговски и жилищни сгради с ниска енергийна ефективност; изтъква значението на движения като Конвента на кметовете, които предоставят възможност за споделяне на знания и най-добри практики;

20.  Подчертава необходимостта да се извърши картографиране на потенциала за отопление и охлаждане на местно равнище в цяла Европа, така че градовете да могат по-добре да установят своите налични на местно равнище ресурси и по този начин да им се предостави възможност да допринесат за увеличаване на енергийната независимост на ЕС, за повишаване на растежа и конкурентоспособността посредством създаването на работни места на местно равнище, които не могат да бъдат прехвърлени на подизпълнител, и за осигуряване на чиста и достъпна енергия за потребителите;

21.  Призовава местните органи да извършат оценка на съществуващия потенциал за отопление и охлаждане, както и оценка на бъдещите потребности от отопление и охлаждане, по отношение на техните райони, като се отчита потенциалът на наличните на местно равнище възобновяеми източници на енергия, топлинната енергия от комбинирано производство на енергия и обемите на централното топлоснабдяване;

22.  Счита, че следва да се създаде привлекателна система за финансиране за домакинствата, живеещи извън зоните с централни системи за отопление и охлаждане, за да се насърчават нови технологии за отопление на домакинствата с използване на възобновяеми енергийни източници;

23.  Призовава местните органи да предприемат мерки във връзка със специфичните проблеми на сградите в селските райони, които често са по-стари, с по-ниска енергийна ефективност и по-неблагоприятни за здравето и които по принцип са с по-ниско равнище на комфорт по отношение на отоплението и охлаждането;

24.  Счита, че колкото по-къса е веригата, по която първичната енергия се преобразува в други форми за генериране на използваема топлина, толкова по-висока е енергийната ефективност, и като отбелязва голямото разнообразие от климатични и други условия в Съюза, призовава Комисията да насърчава технологично неутрални инструменти, позволяващи всяка общност да разработи икономически ефективни решения за намаляване на въглеродната интензивност на сектора на отоплението и охлаждането;

25.  Отбелязва, че докато регулаторните рамки на ЕС имат за цел да посочат общите цели, от съществено значение е да се постигне действителен напредък в извършването на коренна промяна в сектора на отоплението и охлаждането като част от едно по-широко реформиране на енергийната система;

26.  Подчертава, че инструментите на политиката и капацитетът на ЕС все още не са развити в достатъчна степен, за да стимулират преобразуването на сектора на отоплението и охлаждането, да постигнат максимално използване на потенциала или да разгърнат решения за намаляване на търсенето и декарбонизация в необходимия мащаб и с необходимите темпове;

27.  Подчертава значението на централните енергийни мрежи, които предлагат алтернатива на по-силно замърсяващите системи за индивидуално отопление, като се има предвид, че те са особено ефикасно и икономически ефективно средство за осигуряване на устойчиво отопление и охлаждане, интегриране на възобновяеми източници на енергия, възстановена топлинна енергия и студ и съхранение на излишната електроенергия в периоди на ниско потребление, като по този начин осигуряват гъвкавост на мрежата; изтъква необходимостта от интегриране на по-голям дял възобновяеми източници на енергия, като се има предвид, че над 20% от централното отопление и охлаждане и към момента се генерира от възобновяеми източници на енергия, в съответствие с член 14 от Директивата относно енергийната ефективност, което налага цялостни оценки на потенциала за ефикасно централно отопление и охлаждане; призовава за модернизирането и разширяването на съществуващите централни системи за отопление с цел да се извърши преход към високоефективни и основаващи се на възобновяеми източници алтернативи; насърчава държавите членки да въведат фискални и финансови механизми, за да насърчават изграждането и използването на централно отопление и охлаждане, както и да водят борба срещу регулаторните пречки;

28.  Призовава Комисията да извърши сериозна оценка на проведените от държавите членки всеобхватни оценки на потенциала за комбинирано производство на енергия и централно отопление, които се изискват съгласно член 14 от Директивата относно енергийната ефективност, така че тези планове да отразяват действителния икономически потенциал на съответните решения и да предоставят солидна основа за политики в съответствие с целите на ЕС;

29.  Подчертава, че в гъсто населените градски агломерации е задължително неефикасните и неустойчиви индивидуални или централни отоплителни/охладителни системи постепенно да се заменят с ефективни централни отоплителни/охладителни системи или да бъдат осъвременени с помощта на модерни технологии за отопление/охлаждане, да се извърши преход към високоефективни местни системи за комбинирано производство на енергия и възобновяеми алтернативи;

30.  Призовава Комисията да предложи, в рамките на своите инициативи относно Директивата за енергията от възобновяеми източници и структура на пазара, мерки, които да допринасят за изграждането на по-ефикасна и гъвкава енергийна система чрез по-нататъшно интегриране на електроенергийните, отоплителните и охладителните системи;

31.  Призовава Комисията да установи обща европейска рамка за насърчаване и осигуряване на правна сигурност за автономното производство, по-специално чрез насърчаване и подкрепа за кооперациите на съседи, които използват възобновяеми източници;

32.  Призовава за разработване на показател за търсенето на отоплителна и охладителна енергия за сгради на национално равнище;

33.  Призовава за стратегически подход за намаляване на емисиите на CO2, свързани с промишленото търсене на отопление и охлаждане, чрез подобряване на ефикасността на процесите, замяна на изкопаемите горива с устойчиви източници и интегриране на промишлените дейности в заобикалящата среда на топлинна енергия;

34.  Подчертава огромния потенциал, който предлага групирането на потоци от енергия и ресурси по отношение на икономиите при потреблението на първична енергия, особено в промишлена среда, където по стъпаловидната система излишната топлина или студ от даден процес могат да се използват повторно в друг процес, за който са необходими по-малко екстремни температури и, когато е възможно, за отопление и охлаждане на сгради чрез централните отоплителни системи;

35.  Отбелязва, че морално остарелите съоръжения за производство на топлинна енергия с ниска енергийна ефективност следва спешно да се заменят с най-добрите налични алтернативи, които са изцяло съвместими с целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, като например по-благоприятни за околната среда съоръжения за комбинирано производство на енергия, в които се използват устойчиви горива в съответствие с критериите за устойчивост за биомасата;

36.  Отбелязва, че секторът на отоплението и охлаждането е в много голяма степен сектор на местно равнище, тъй като наличността и инфраструктурата, както и търсенето на топлинна енергия, основно зависят от обстоятелствата на местно равнище;

37.  Изразява съгласие с Комисията по въпроса, че, както се посочва в стратегията в областта на отоплението и охлаждането, икономическият потенциал на комбинираното производство на енергия не се използва и призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и централното отопление, в съответствие със съобщението на Комисията относно състоянието на енергийния съюз (COM(2015)0572);

38.  Счита, че е необходим подход на системно равнище по отношение на охлаждането, включително за архитектурната среда и други дейности, като например транспортното хладилно оборудване;

39.  Изразява становището, че в условията на европейската зона с умерен климат реверсивните системи за отопление и охлаждане, използващи ефикасни топлинни помпи, могат да придобият много голямо значение при определени обстоятелства с оглед на тяхната гъвкавост; подчертава, че хибридните отоплителни системи, които осигуряват топлинна енергия от два или повече източника на енергия, могат да способстват за нарастване на ролята на отоплението въз основа на възобновяеми източници на енергия, по-специално в съществуващите сгради, където те могат да бъдат въведени при ограничена необходимост от преустройство; призовава Комисията и държавите членки да осигурят, по отношение на топлинните помпи, подходящи съгласувани методи на изчисление и да насърчават обмена на най-добри практики за механизми за подпомагане, за да се окаже подкрепа на ефикасните, устойчиви и нисковъгредодни решения за различните нужди от отопление или охлаждане;

40.  Насърчава Комисията да следи отблизо за спазването на законодателството на ЕС относно флуорсъдържащите парникови газове, за да се намалят емисиите на тези газове в атмосферата; призовава Комисията да гарантира, че използването на алтернативни хладилни агенти е безопасно, икономически ефективно и в съответствие с другите цели на ЕС в областта на околната среда, изменението на климата и енергийната ефективност;

41.  Счита, че държавите членки следва да проучат възможността за използване на топлината от геотермални води, от енергия, възстановена пряко или непряко от промишлени източници и от други топлинни източници с по-ниска температура, например топлината в дълбоководни мини за отопление (охлаждане), която би могла, с помощта на огромни термопомпи, да отоплява цели градове чрез съществуващите и нови мрежи за централно отопление, а не само отделни сгради, ако е налице или бъде изградена подходяща инфраструктура за централно отопление;

42.  Подчертава ролята на технологиите, които са в състояние да намалят търсенето на топлинна енергия и емисиите на парникови газове, като например използването на геотермална енергия с ниска енталпия, централно отопление/охлаждане с използване на възобновяеми източници на енергия, малки централи за тригенерация или когенерация, използващи като гориво природен газ и/или биометан, или комбинация от тях;

43.  Изразява становището, че съоръженията за съхранение на топлинна енергия, които използват електрическо съпротивление във времето извън периодите на върхово потребление (например чрез съхранение на енергия под формата на топлина) и по този начин подобряват качеството на снабдяването с електроенергия, като улесняват интегрирането на различни възобновяеми източници, могат да играят много важна роля за отоплението и да спомогнат за балансиране на мрежата и понижаване на производството на енергия;

44.  Счита, че отпадните топлина и студ, получени чрез промишлени процеси и комбинирано производство, при производството на електроенергия в конвенционалните електроцентрали, от добре изолирани жилищни сгради, използващи рекуператорни методи, както и от микрокогенерация, следва да имат много по-голяма роля в отоплението и охлаждането, отколкото са имали преди; подчертава, че оползотворяването на отпадните топлина и студ от промишлеността следва да се вземе предвид и да се насърчава чрез научни изследвания, тъй като представлява огромна възможност за инвестиции и новаторство; подчертава, че промишлените предприятия и разположените близо до тях жилищни и сервизни сгради следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат и да споделят производството и потребностите си по отношение на енергията;

45.  Подчертава, че публичното финансиране или публичната собственост на инфраструктурата за централно отопление следва да не допринася за възникването на скъпо струваща зависимост от инфраструктура с високи въглеродни емисии; призовава националните, регионалните и местните органи да следят подпомагането с публични финансови средства на инфраструктурата за централно отопление в контекста на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95% до 2050 г. в сравнение с равнищата през 1990 г. и организиран преход в енергийната икономика;

46.  Счита, че обединяването на производството, потреблението и повторното използване на отпаден студ осигурява ползи за околната среда и икономиката и намалява търсенето на първична енергия за охлаждане;

47.  Подчертава, че производството на енергия от отпадъци ще продължи да играе важна роля за отоплението, тъй като алтернативата често е депониране и използване на изкопаеми горива, като припомня, че е необходимо да се увеличи рециклирането;

48.  Призовава държавите членки да използват правни и икономически средства, за да ускорят постепенното извеждане от експлоатация на морално остарелите пещи на твърдо гориво с равнище на енергийна ефективност под 80% и да ги заменят, когато е възможно, с ефикасни, устойчиви отоплителни системи на местно равнище (например системи за централно отопление) или на микроравнище (например геотерламни и соларни системи);

49.  Посочва, че въвеждането на интелигентни отоплителни системи може да помогне на потребителите да придобият по-добра представа за своето потребление на енергия и да спомогне за обновяването на неефективните отоплителни системи, като се насърчават икономиите на енергия;

50.  Припомня на Комисията и на държавите членки, че 75% от съществуващия европейски сграден фонд е енергийно неефективен, както и че според оценките 90% от тези сгради ще продължават да се използват в периода до 2050 г.; поради това подчертава неотложната необходимост специално да се насочи вниманието към тези сгради, за да бъдат подложени на основно саниране;

51.  Призовава Комисията да изготви план, в рамките на програмата за производство на енергия от отпадъци, за насърчаване и използване на потенциалния принос на устойчивото използване на органични отпадъци за отопление и охлаждане във връзка със системите за централно отопление и охлаждане;

52.  Подчертава, че биогазът представлява важен устойчив източник за системите за отопление и охлаждане и че поради тази причина е необходимо да се установи ясна цел за биологично рециклиране, за да се стимулират инвестициите в събирането и третирането на биологични отпадъци;

53.  Призовава държавите членки да предприемат административни мерки за забрана на използването на морално остарели пещи, които генерират високи емисии — като изпускат в атмосферата органични пиролитични газове от непълно изгаряне, NOx, сажди, прахови частици и летлива пепел, които се разпръскват чрез конвекция — за отоплението на агломерации и за насърчаване чрез стимули на използването на устойчиви – в това число и възобновяеми — алтернативи;

54.  Призовава държавите членки да предприемат мерки за постепенно премахване на неефективните пещи и бойлери, работещи с мазут и въглища, които понастоящем захранват над половината от сградния фонд в селските райони; счита, че осигуряването на енергия следва да се извършва с използването на източници с по-ниски въглеродни емисии и на възобновяеми източници;

55.  Подчертава, че наличието на централни отоплителни системи, използващи енергия, произведена от възобновяеми източници, предотвратява разпространението на по-силно замърсяващи локални отоплителни системи, които увеличават замърсяването на въздуха в жилищните райони и са много по-трудни за контролиране, отколкото широко разпространените централни отоплителни системи; подчертава обаче, че инфраструктура и климатичните условия се различават в различните части на Съюза и че тези системи често се нуждаят от модернизиране, за да се повиши тяхната ефективност; поради това призовава за извършване на анализ на необходимостта от инфраструктура за централни отоплителни системи и на практиките за данъчно облагане, що се отнася до възобновяемите енергийни източници и централното отопление;

56.  Счита, че държавите членки следва спешно да предприемат стъпки за постепенно извеждане от експлоатация на нискотемпературните пещи, използвани за изгаряне на твърди горива и органични отпадъци, които, в процеса на горене, изпускат в атмосферата редица вредни вещества; счита, че държавите членки, когато е възможно, следва да насърчават постепенното извеждане от експлоатация на старите и неефективни камини за изгаряне на дърва в гъсто застроените градове и да улеснят замяната им със съвременни ефикасни алтернативи, които са щадящи за околната среда и здравето, едновременно с инициативи за повишаване на осведомеността относно потенциалните рискове за здравето и най-добрите практики, свързани с горенето на дърва;

57.  Призовава Комисията и държавите членки да запълнят пропуските в регулирането, произтичащи от Директивата за екопроектирането и Директивата за средните горивни инсталации, които водят до изместването на емисии към инсталациите с мощност под 1 MW, попадащи извън обхвата на посочените директиви;

58.  Счита, че нарастващата нужда от охлаждане налага по-нататъшното разглеждане на този въпрос, включително интегриран подход към цялата верига на охлаждане – от търсенето на промишлено охлаждане от високи температури до охлаждане за домакинствата и изискванията за охлаждане в хранителната промишленост;

59.  Отбелязва, че наличието на качествени данни е условие, което трябва да бъде изпълнено, за да могат потребителите и органите да направят рационален избор във връзка с енергийната ефективност и отоплителните решения; подчертава значението на по-нататъшното разширяване на възможностите, които предлага цифровизацията в сектора на отоплението и охлаждането; призовава Комисията да изготви определение и методика за изчисляване на охлаждането с използване на възобновяеми източници;

60.  Счита, че топлообменниците, които използват ефикасно водата, могат да играят решаваща роля за охлаждането в промишлените процеси, като прехвърлят топлина към естествени водни басейни, разположени в близост до обектите, в които са складирани продуктите, чиято температура не надвишава 6°C през цялата година (свободно охлаждане);

61.  Счита, че стационарните горивни клетки с висока мощност биха могли в много близко бъдеще да представляват екологосъобразна алтернатива на твърди горива като въглищата;

62.  Счита, че технологиите „електроенергия в газ“ имат голям потенциал за бъдещето като начин за съхраняване и предаване на енергията от възобновяеми източници и за нейното използване за целите на централното и местното производство на топлинна енергия; отбелязва, че използването на технологиите „електроенергия в газ“ е ефикасен начин за използване на енергията от възобновяеми източници за производството на топлинна енергия, по-специално в агломерациите, благодарение на възможността за използване на съществуващата инфраструктура; поради това призовава Комисията и държавите членки да насърчават научните изследвания и пилотните проекти, свързани с технологиите „електроенергия в газ“;

63.  Счита, че стратегията на Европейския съюз относно новаторското отопление и охлаждане изисква интензивни научни изследвания като основа за създаването на стопански отрасли, които произвеждат екологично оборудване за тази цел;

64.  Подчертава ползите от научните изследвания и технологичните иновации за европейската промишленост, тъй като те засилват нейното конкурентно предимство и нейната търговска устойчивост и допринасят за постигането на основните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката; подчертава в тази връзка необходимостта от засилване на научноизследователската и развойната дейност и на иновациите в областта на енергийната ефективност и на технологиите за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници с цел намаляване на разходите, подобряване на функционирането и засилване на разгръщането и на интегрирането в енергийната система; призовава Комисията да работи заедно със заинтересованите страни от сектора за поддържането на актуализирани пътни карти за технологии за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници, за да координира и да проследи и установи пропуските в разработването на технологии за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници ;

65.  Счита, че като се има предвид неотложната необходимост от постигане на бързи и действителни резултати в процеса на топлинна модернизация в топлинния сектор на ЕС, Съюзът следва да съсредоточи усилията си върху научните изследвания, за да се засили прилагането на най-добрите налични към момента технологии;

66.  Счита, че научните изследвания по рамковата програма „Хоризонт 2020“ следва да включват разработването на устойчиви решения за отопление и охлаждане, технологии за оползотворяване на отпадни топлина и студ, нови материали с максимална топлопроводимост (топлообменници), минимална проводимост – т.е. максимално топлинно съпротивление (топлинна изолация), и максимална степен на акумулиране на топлина (топлинни хранилища);

67.  Счита, че следва да се постигне напредък по рамковата програма „Хоризонт 2020“ при научноизследователската и развойната дейност във връзка с устойчиви и ефикасни системи и материали за отопление и охлаждане, например решения за производство от възобновяеми източници и съхранение в малки мащаби, системи за централно отопление и охлаждане, когенерация и изолационни материали, както и иновативни материали като структурните прозоречни стъкла, които пропускат високи равнища на лъчение в късовълновия диапазон (слънчева светлина) отвън и отдават само минимално количество от лъчението в дълговълновия диапазон, което иначе би било изпуснато навън;

68.  Подчертава значението на задълбочените научни изследвания за разработване на иновативни технологични решения, насочени към създаването на уреди и цели системи за отопление и охлаждане, които са енергийно ефективни и се основават на възобновяеми източници;

69.  Призовава за преразглеждане на действащото законодателство, насочено към запазване на технологичната неутралност и икономическата ефективност, така че да се гарантира, че то не насърчава или дискредитира една технология за сметка на друга, като например възобновяемата енергия, произведена на място, например чрез използване на слънчеви панели в жилищните сгради, или в близост до дадена сграда, следва да се отчита при изчисляването на енергийните характеристики на сградата, независимо от източника;

70.  Изтъква значението на съчетаването на най-модерните технологии с интелигентно управление на енергията, например чрез автоматизация на дома и интелигентни системи за контрол на отоплението, особено в един все по-силно взаимосвързан свят, в който уредът може лесно да се приспособява към климатичните условия и сигналите за цената на електроенергията, и да допринася за стабилизиране на мрежата чрез изместване на търсенето; призовава Комисията да интегрира интелигентните технологии в съответните инициативи за енергиен съюз по по-добър начин, за да се гарантира истинска взаимосвързаност на интелигентните уреди, свързаните жилищата и интелигентните сгради с интелигентните мрежи; счита, че подобни решения следва да се насърчават при обновяването на съществуващия сграден фонд, тъй като помагат на потребителите да разберат по-добре своите модели на потребление и да коригират по съответния начин функционирането на своите отоплителни системи;

71.  Подчертава, че строителството има голям потенциал за намаляването на търсенето на енергия и на емисиите на CO2; подчертава, че са необходими допълнителни усилия за засилване на темповете на саниране на сградите; отбелязва, че за постигането на тази цел са необходими привлекателни финансови стимули, наличие на висококвалифицирани експерти на различни равнища, както и обмен и насърчаване на най-добрите практики;

72.  Призовава Комисията да установи и премахне все още съществуващите пречки пред мерките за енергийна ефективност, по-специално вътрешните ремонти, извършвани от домакинствата, и да развие истински пазар за енергийна ефективност, за да насърчи трансфера на добри практики и да осигури наличието на продукти и решения в целия ЕС с цел изграждане на истински единен пазар на продукти и услуги за енергийна ефективност; подчертава потенциала за създаване на работни места и за икономически растеж не само на първоначалното въвеждане на такива продукти и услуги, но и на текущата поддръжка и всекидневното управление на интегрирана енергийна система, която обхваща отоплението и охлаждането;

73.  Счита, че промишлеността се нуждае от ясни сигнали от лицата, разработващи политиките, за да се направят необходимите инвестиции за постигане на енергийните цели на ЕС; подчертава необходимостта от амбициозни обвързващи цели и регулаторна рамка, която да насърчава иновациите, без да създава ненужна административна тежест, с цел възможно най-добро насърчаване на икономически ефективни и устойчиви от екологична гледна точка решения за отопление и охлаждане;

74.  Счита, че инвестициите в енергийната ефективност в сградите следва да бъде съпътствани от инвестиции в отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници; счита, че полезните взаимодействия, които се наблюдават между енергийната ефективност на сградите и отоплението и охлаждането с енергия от възобновяеми източници, представляват значителна възможност с оглед на прехода към нисковъглеродна икономика; приветства усилията на национално равнище за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия;

75.  Препоръчва отделни системи за топлинно саниране да бъдат проектирани за архитектурните забележителности, с двоен акцент върху инвестициите в обвивката на сградата, съчетани с оптимизиране на контролните и автоматизирани системи на сградите и осигуряването на ефикасно отопление и охлаждане, като същевременно се внимава да не се изложи на риск уникалният архитектурен стил на съответните сгради;

76.  Отбелязва, че архитектурното проектиране на интелигентни сгради следва да възприеме цялостен подход за осигуряване на топлинен комфорт (охлаждане) чрез формата и масата на сградите, адаптирането на пространството и коригирането на параметрите, като например количеството дневна светлина и интензивността на вентилацията и рекуперацията, като в същото време поражда ниски оперативни разходи;

77.  Подчертава значението на стандартизираните одити на топлинната енергия и икономическата ефективност на отстраняването на проблеми чрез промишлена изолация с цел икономия на енергия и намаляване на емисиите; посочва, че разходите за енергия на промишлеността могат да бъдат допълнително намалени чрез инвестиции в съществуващи и доказани устойчиви технологии;

78.  Подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове са важен инструмент за модернизиране на енергийната система; счита, че ограниченията, които бяха в сила до този момент относно финансирането по ЕФРР за приоритета за преминаване към икономика с ниска въглеродна интензивност, не бяха ефективни; счита, че за програмния период след 2020 г. процентът от бюджета, предвиден за този приоритет, следва да се увеличи;

79.  Подчертава значението на това да се гарантира достъп до финансиране – както краткосрочно, така и дългосрочно, за инвестиции в проекти от всякакъв мащаб, свързани с модернизацията в сектора на отоплението и охлаждането, включително по отношение на централното отопление и охлаждане, подобряването на съответната мрежова инфраструктура, модернизирането на отоплителните системи, включително преход към възобновяеми източници, и ускоряване на темпа на обновяване на сградите; призовава в тази връзка Комисията да разработи стабилни, иновативни и дългосрочни финансови механизми; изтъква ролята, която Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и другите приложими европейски фондове, като например тези, които се на разположение чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или чрез схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, могат да изпълняват по отношение на финансирането и техническата помощ, като гарантират, че проектите са привлекателни за инвеститорите, предлагайки стабилни регулаторни условия, по-специално чрез намаляване до минимум на бюрокрацията и включване на бърза процедура за кандидатстване и одобрение; призовава Комисията да засили настоящите разпоредби относно отоплението и охлаждането в периода на програмиране след 2020 г. за всички приложими европейски фондове, както и за премахване на бариерите, които възпрепятстват местните органи при разпределянето на полезни ресурси за обновяването на обществени сгради; подкрепя инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“, насърчаваща по-широкото използване на мерки за енергийна ефективност в комбинация с използването на възобновяеми енергийни източници в строителния сектор; счита, че модернизирането и топлинната изолация на сградите като цяло следва да имат предимство пред други дейности по отношение на достъпа до финансиране с оглед на огромния им потенциал за създаване на нови работни места;

80.  Отново изтъква необходимостта от използване на структурните фондове за по-широк спектър от дейности по осъвременяване на сгради и сградни инсталации, особено под формата на преференциални заеми за частни собственици на сгради, което би улеснило засилването на желанието за извършване на така необходимите дейности по осъвременяване на съществуващите сгради, особено в по-слабо развитите части на ЕС;

81.  Подчертава, че за да се стимулират подобренията в сектора за отопление и охлаждане, Комисията следва да използва пълноценно „предварителните условия“, предвидени в член 19 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, и да гарантира, че действащото законодателство на ЕС със съответните мерки за отопление и охлаждане се транспонира и прилага по подходящ начин;

82.  Счита, че насоките за държавна помощ за ефикасни технологии, които са незаменими за стратегията за намаляване на въглеродните емисии в сектора за отопление и охлаждане, особено като решения, основаващи се на общността, следва да отчитат необходимостта от подходяща публична подкрепа;

83.  Счита, че инициативи като Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), интелигентните градове и общности и новият интегриран Конвент на кметовете за климата и енергетиката биха могли да подкрепят местните и регионалните субекти при обновяването на енергийните системи в сградите;

84.  Призовава Комисията да гарантира, че бюджетът на ЕС се използва в съответствие с целите за намаляване на въглеродните емисии и енергийна ефективност;

85.  Призовава държавите членки да предприемат целенасочени мерки, за да стимулират засилено подобренията на енергийната ефективност и по-широкото използване на подпомагането на енергията от възобновяеми източници в домакинствата с ниски доходи и уязвимите домакинства; призовава Комисията да задели много по-голям дял от средствата на ЕС за енергийна ефективност и за прилагане на програми в областта на подпомагането на енергията от възобновяеми източници за уязвими, засегнати от енергийна бедност домакинства и да предостави насоки на държавите членки относно конкретни мерки във връзка с енергийната бедност;

86.  Счита, че на гражданите следва да се предоставя по-качествена информация за потреблението на енергия на съответните им домакинства и относно възможните икономии на енергия и ползите от модернизирането на техните отоплителни системи чрез използване на възобновяеми източници, включително възможността да произвеждат и потребяват произведена от самите тях енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане;

87.  Счита, че държавите членки трябва да гарантират — наред с другото, чрез информационни кампании, обслужване на едно гише, схеми за съвместно закупуване (като се подпомагат потребителите да се обединяват, за да купуват на намалени цени) и обединяване на отделни проекти (обединяване на няколко малки проекта в едно, за да имат възможност да намерят инвеститори при по-добри ставки) — че потребителите са изцяло запознати със и имат достъп до технологичните и икономическите ползи от по-устойчивите отоплителни и охладителни системи и подобренията по отношение на енергийната ефективност, така че да им се даде възможност да направят най-добрия възможен избор съобразно конкретните обстоятелства и да извлекат ползи от наличните подобрения от икономическа и здравна гледна точка и от гледна точка на качеството на живот; отбелязва, че домакинствата, живеещи в отдалечени и изолирани райони, могат да се нуждаят от особено внимание и специално разработени за конкретния случай решения; отбелязва потенциала на „произвеждащите потребители“ за създаването на енергийни системи, предоставящи отопление и охлаждане въз основа на възобновяеми източници на енергия; подчертава значението на продължаващото образование, обучение, сертифициране и контрол на монтажниците и архитектите, като се има предвид, че те са първото звено за контакт за битовите потребители;

88.  Счита, че продължаващото обучение на експертите, оценяващи топлинното състояние на сградите и ефективността на начина, по който те се отопляват (охлаждат), е от първостепенно значение; счита, че оптимално разположените групи за поддръжка, които са достъпни за крайните потребители, се превръщат в необходимост;

89.  Подчертава, че е важно да се гарантира на потребителите свободата да избират измежду разнообразни високоефективни и използващи енергия от възобновяеми източници технологии за отопление, които най-добре отговарят на техните лични нужди от отопление;

90.  Подчертава, че поради това е необходимо да се даде възможност на потребителите — чрез предоставяне на информация и стимули – да ускорят модернизацията на старите си и неефективни отоплителни системи за да се постигне значително подобряване на енергийната ефективност, което вече е възможно с използването на наличните технологии, включително системи за отопление с енергия от възобновяеми източници; изтъква липсата на осведоменост на потребителите относно често пъти ниската ефективност на техните отоплителни системи; призовава Комисията да представи предложения с цел повишаване на осведомеността относно съществуващите отоплителни и охладителни системи и на степента на тяхното модернизиране в рамките на предстоящия преглед на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, както и да разгледа възможността за въвеждане на система за енергийно етикетиране на инсталираните отоплителни системи;

91.  Подчертава активната роля, която потребителите могат да изпълняват по пътя към устойчивата европейска отоплителна и охладителна система; счита, че благоприятният резултат от новия регламент за „енергийното етикетиране“, при който скалите на новите етикети са съставени далновидно и позволяват ясно да се посочат разликите по отношение на енергийната ефективност на различните продукти, може да подобри възможностите на потребителите да насочат своя избор към енергоспестяването и да намалят сметките си;

92.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предложат конкретни стратегии за справяне с нарастващия проблем с енергийната бедност, за да се помогне на всички потребители, особено на най-уязвимите, да подобрят положението си по отношение на жилищното настаняване, отоплението и охлаждането, на индивидуален или колективен принцип, независимо дали те са собственици на жилищата или наематели;

93.  Подчертава необходимостта от постигане на висока енергийна независимост при използване на приоритетно местни суровини.

94.  Призовава за използването на отпадна топлина от наличните промишлени предприятия за отопление на домакинствата.

95.  Счита, че ключът за справянето с енергийната бедност е намаляването на общите разходи за отопление за отделните домакинства, като се гарантира, че е налице значително увеличение на енергийната ефективност на трите основни етапа на потребление на енергия: по време на превръщането на първичната енергия в полезна енергия, по време на преноса на тази енергия и, по-специално, по време на използването от крайния ползвател; призовава държавите членки да превърнат в истински приоритет мерките за енергийна ефективност и преминаването към енергия за отопление и охлаждане от възобновяеми източници;

96.  Счита, че е важно да се гарантира, че част от финансирането за енергийна ефективност се заделя за подобрения в полза на домакинствата в състояние на енергийна бедност или за живущите в най-необлагодетелстваните райони, например като биват подкрепяни да инвестират в оборудване за отопление и охлаждане с по-висока енергийна ефективност;

97.  Счита, че съгласно Директивата за енергийната ефективност държавите членки следва да въведат държавни планове за саниране на сгради с цел постигане на енергийна ефективност на сградите, не на последно място като предлагат стимули за санирането на сградите, притежавани от частни лица, и че тези планове следва също така да включват специални мерки за най-уязвимите групи, за да се подпомогне борбата срещу енергийната бедност;

98.  Призовава Комисията при прилагането на Директивата за енергийната ефективност да разработи програми за обучение за специалисти по одит и планиране в областта на енергийната ефективност и за подпомагане на частни лица, и по-специално на най-уязвимите групи, да извършват дейности от този вид;

99.  Подчертава, че голяма част от европейските сгради днес да са засегнати от загуба на енергия, дължаща се на лошото качество на тяхната изолация и на техните стари и неефективни отоплителни системи, а в същото време от енергийна бедност страдат почти 11% от населението на ЕС;

100.  Призовава Комисията, държавите членки и местните органи, като се има предвид рискът от евентуални бъдещи кризи с доставките на природен газ, да включат изцяло производството на биогаз от преработка на тор при прилагането на кръговата икономика;

101.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0094.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0266.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0444.
(5) Съобщение на Европейската комисия (2014 г.) „Енергийната ефективност и нейният принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2014)0520) окончателен).


Повишаване на конкурентоспособността на МСП
PDF 572kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно изпълнението на тематичната цел за „повишаване на конкурентоспособността на МСП“ (член 9, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби) (2015/2282(INI))
P8_TA(2016)0335A8-0162/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за общоприложимите разпоредби относно тематичната цел за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП),

—  като взе предвид член 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за общоприложимите разпоредби относно финансовите инструменти, подкрепяни по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове,

—  като взе предвид своята позиция от 15 април 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно участието на Съюза в програма за научноизследователска и развойна дейност, осъществявана съвместно от няколко държави членки и насочена към подпомагане на малки и средни предприятия, извършващи научноизследователска дейност(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(2),

—  като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2015 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(3),

—  като взе предвид Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME),

—  като взе предвид проучването на Евробарометър относно МСП, ефективността на използването на ресурсите и „зелените“ пазари (Експресно проучване на Евробарометър № 381), както и проучването на Евробарометър относно ролята на публичната подкрепа за въвеждането на иновациите на пазара (Експресно проучване на Евробарометър № 394),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 декември 2008 г. относно мерки за подобряване на средата за малките и средни предприятия (МСП) в Европа — Small Business Act(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394),

—  като взе предвид Европейската харта за малките предприятия, приета от Европейския съвет на заседанието във Фейра от 19—20 юни 2000 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2011 г. относно някои практически аспекти на прегледа на инструментите на ЕС в подкрепа на финансирането на МСП през следващия програмен период(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. относно малките и средни предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентно специализиране: изграждане на мрежи от за върхови постижения за ефективна политика на сближаване“(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“(8),

—  като взе предвид Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (МСП)(9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2014 г., озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (СOM(2014)0339),

—  като взе предвид Шестия доклад на Комисията от 23 юли 2014 г. относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2011 г., озаглавено „Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността“ (COM(2011)0642),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2011 г., озаглавено „Малък бизнес, голям свят — ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“ (COM(2011)0702),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 23 ноември 2011 г., озаглавен „Минимизиране на регулаторната тежест за МСП — Адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията“ (COM(2011)0803),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г., озаглавено „Преодоляване на иновационната пропаст“(10),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 октомври 2014 г., озаглавено „Мерки в подкрепа на създаването на „екосистеми“ от стартиращи предприятия в областта на високите технологии“(11),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0162/2016),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е основният инструмент за инвестиране в растеж и работни места в ЕС с бюджет от над 350 милиарда евро до 2020 г.; като има предвид, че осезаемите резултати от инвестициите в рамките на политиката на сближаване могат да спомогнат за моделирането на настоящия и бъдещия растеж на регионите в държавите членки;

Б.  като има предвид, че в резултат на икономическата и финансова криза равнищата на бедност и социално изключване са се увеличили в много държави членки, а също и дългосрочната и младежката безработица и социалните неравенства, и че поради това МСП могат да изпълняват релевантна и важна роля за възстановяването на Европа;

В.  като има предвид, че 23-те милиона МСП в ЕС, които съставляват около 99% от всички предприятия, дават основен принос за икономическия растеж, социалното сближаване, иновациите и създаването на висококачествени работни места, като осигуряват над 100 милиона работни места, което съответства на 2 от всеки 3 работни места в частния сектор, и поддържат два пъти по-висок ръст на заетостта в сравнение с големите предприятия; като има предвид, че само 13% от европейските МСП участват в търговски дейности и инвестиции на световните пазари;

Г.  като има предвид, че европейските МСП са много разнообразни и включват голям брой микропредприятия, базирани на местно равнище, които често работят в традиционни сектори, както и все по-голям брой стартиращи предприятия и бързоразвиващи се иновативни предприятия, както и социални предприятия, насочени към специфични цели и групи; като има предвид, че тези стопански модели срещат различни проблеми и следователно имат различни потребности; като има предвид, че опростяването на европейското, националното и регионалното законодателство е от централно значение за улесняването на достъпа до кредити за МСП;

Д.  като има предвид, че МСП имат голям капацитет за адаптиране към промените и са напълно способни да следват техническия прогрес;

Е.  като има предвид, че микрокредитите, които са насочени най-вече към микропредприемачи и лица в неравностойно положение, желаещи да започнат дейност като самостоятелно заето лице, са от основно значение за преодоляване на пречките при достъпа до традиционни банкови услуги, и като има предвид, че Съвместното действие за подкрепа на институциите за микрофинансиране в Европа (JASMINE), както и оста „Микрофинансиране и социално предприемачество“ по Европейската програма за заетост и социални иновации могат да предоставят надеждна подкрепа за подобряване на достъпа до финансиране, включително за социалните предприятия;

Ж.  като има предвид, че през програмния период 2007—2013 г. политиката на сближаване е предоставила подкрепа за МСП в размер на 70 милиарда евро, с което са създадени над 263 000 работни места в МСП, и е помогнала на МСП да се модернизират чрез по-широко използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), умения за достъп, иновации и модернизация на работните практики;

З.  като има предвид, че през програмния период 2014—2020 г. политиката на сближаване ще предостави допълнителна подкрепа за МСП, като подкрепата за периода 2007—2013 г. ще се удвои и ще достигне размер от 140 милиарда евро;

И.  като има предвид, че тематичната цел за „повишаване на конкурентоспособността на МСП“ (ТЦ 3) е една от тематичните цели с най-висок процент от общото финансиране — 13,9%, и е от първостепенно значение за постигането на целите на политиката на сближаване и на стратегията „Европа 2020“;

Й.  като има предвид, че МСП, които биха могли да кандидатстват за финансиране по европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), тъй като извършват дейност в конкурентна среда и трябва да се справят с множество ограничения, включително и ограничения по отношение на паричните потоци, са особено силно засегнати от сложните и нестабилни правила и от свързаната с тях бюрокрация, по-специално от факта, че административните разходи въобще не са пропорционални на отпусканото финансиране, на времето, необходимо за обработка на заявленията за финансиране, и на необходимостта от извършване на авансови плащания;

К.  като има предвид, че въвеждането на тематична концентрация в рамките на планирането на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. предостави ефективен инструмент за разработването на оперативни програми с по-голямо внимание към инвестиционните приоритети с цел осигуряване на достатъчно ресурси за оказване на реално въздействие;

Л.  като има предвид, че споразуменията за партньорство и оперативните програми, предвидени в членове 14, 16 и 29 от Регламента за общоприложимите разпоредби, са стратегически инструменти за насочване на инвестиции в държавите членки и в регионите;

М.  като има предвид, че до 2020 г. МСП ще осигурят промишлено производство, възлизащо на най-малко 20% от БВП на държавите членки;

Н.  като има предвид, че понастоящем само малък процент от европейските МСП могат да открият и да се възползват от възможностите, предлагани от международната търговия, търговските споразумения и глобалните вериги за създаване на стойност, и че през последните три години само 13% от европейските МСП са извършвали дейност на международно равнище извън ЕС;

О.  като има предвид, че процесът на интернационализация на МСП следва да се базира на корпоративна социална отговорност, на зачитане на правата на човека и правата на работниците, както и на възможно най-голямата степен на защита на околната среда, за да се гарантира лоялна конкуренция и увеличаване на качествените работни места;

1.  Отбелязва, че чрез тематичната концентрация оперативните програми се насочват по по-добър начин към ограничен брой стратегически цели, по-специално с оглед на насърчаването на растежа и потенциала за създаване на висококачествени работни места за МСП, включително микропредприятията; счита, че МСП са движещата сила на европейската икономика и че те са ключът към успеха на политиката на сближаване, но че те често са изправени пред многобройни предизвикателства, свързани с техния размер; поради това препоръчва насочването на още по-голяма подкрепа от ЕСИ фондовете за МСП;

2.  Призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид добавената стойност на проектите на МСП за развитието и обновяването на традиционните сектори, тъй като това не само ще стимулира създаването на работни места, но и ще запази характерните особености на местните и регионалните предприятия при зачитане на принципа на устойчивост; подчертава, че е необходимо да се вземе предвид контекстът на тези сектори и да не се нарушава деликатният баланс между традиционните производствени технологии, основани на знанието, и иновациите; посочва, че МСП играят важна роля в сектора на услугите, който е в процес на съществена промяна в резултат на цифровизацията, и поради това счита, че недостигът на умения в областта на ИКТ следва да бъде преодолян, като се акцентира повече върху съответното обучение и образование;

3.  Подчертава, че е налице обща необходимост от механизми, способстващи за опростяване на бизнес средата и за ускоряване на процеса на създаване на нови предприятия с Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), за да се предостави подкрепа за конкурентоспособността на МСП и усвояването на средства по ЕСИ фондовете; подчертава също така необходимостта от изпълнение на предварителните условия;

4.  Призовава Комисията, при изпълнението на ТЦ 3, да взема под внимание принципите, предвидени в пакета за кръговата икономика, за да се насърчи по-устойчив икономически растеж и да се създадат нови висококачествени работни места за МСП, като се отдели специално внимание на стимулирането на екологични работни места; в това отношение счита, че е важно да се продължат усилията за насърчаване на екологосъобразна конкурентоспособност на МСП чрез подобряване на достъпа до финансиране, предоставяне на повече информация, опростяване на законодателството, намаляване на бюрокрацията, насърчаване на електронното сближаване и укрепване на екологосъобразна бизнес култура; освен това посочва, че една по-екологосъобразна верига за създаване на стойност, която включва преработването, поправката, поддръжката, рециклирането и екопроектирането, би могла да предостави на много МСП значителни бизнес възможности, като условие за това е промяната на икономическото поведение и премахването или намаляването на пречките от законодателно, институционално и техническо естество;

5.  Посочва, че проблемите, с които се сблъскват МСП, донякъде са причинени от факта, че прилаганите от държавите членки политики на строги икономии задушават търсенето;

6.  Насърчава държавите членки и регионалните органи да разгледат възможността за използване на предлаганите от финансовия инструмент възможности; подчертава необходимостта да се гарантира прозрачност, отчетност и контрол на тези финансови инструмент и на програмата „Инициатива за МСП“, насочена към финансово подпомагане на МСП; подчертава, че финансовите инструменти следва да се използват винаги в съответствие с целите на политиката на сближаване и че следва да се предоставя подходяща техническа и административна подкрепа;

7.  Призовава за опростен и по-слабо регулиран достъп до кредити, при който се вземат под внимание конкретните характеристики на микропредприятията и на стартиращите предприятия, както и на регионите, в които те извършват дейност; изразява съжаление във връзка с това, че инвеститорите и банките често не са склонни да финансират стартиращи предприятия и разширяването на бизнес на ранен етап от процеса, както и че за много МСП, по-специално малки стартиращи предприятия, се оказва трудно да получат достъп до външно финансиране; поради това призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да обърнат особено внимание на подобряването на достъпа до финансиране за микропредприятията и стартиращите предприятия, които искат да се разраснат; посочва необходимостта от изравняване на лихвените проценти за финансиране на МСП с лихвените проценти за по-големите дружества;

8.  Счита, че европейските малки предприятия са склонни да разчитат на източници на финансиране като банките и често не са напълно запознати с наличието на допълнителни източници на финансиране или финансови възможности; отбелязва, че с оглед на фрагментираността на финансовите пазари Комисията предложи редица инициативи, като например съюза на капиталовите пазари, цел разнообразяване на източниците на финансиране, улесняване на движението на капитали и подобряване на достъпа до финансиране, по-специално по отношение на МСП;

9.  Отбелязва липсата на доказателства за постиженията и резултатите на финансовите инструменти и слабата връзка между тези финансови инструменти и основните цели и приоритети на ЕС; призовава Комисията да подобри допълнително предоставянето на безвъзмездни средства, вместо да насърчава основно използването на финансови инструменти;

10.  Отбелязва, че през програмния период 2007—2013 г. редица пречки, като например последиците от икономическата криза, комплексното управление на структурните фондове и административната тежест, както и ограниченият достъп на МСП до финансиране и сложността на прилагането на схемите за подкрепа доведоха до недостатъчно усвояване на тези фондове от страна на МСП; предупреждава, че причините за ниската степен на усвояване на средствата трябва да бъдат отстранени, за да се избегне повторното възникване на същите проблеми през програмния период 2014—2020 г., както и че прекомерната бюрокрация възпрепятства някои МСП да кандидатстват за наличните средства; изразява съжаление във връзка с твърде общия и непълен характер на съществуващите проучвания на ефективността и реалното въздействие на ЕСИ фондовете върху МСП и призовава Комисията бързо да подготви, в сътрудничество с държавите членки, оценка по този въпрос и да я представи пред Парламента; подчертава, че слабият административен капацитет може да възпрепятства успешното и навременно изпълнение по ТЦ 3;

11.  Отбелязва факта, че Комисията обръща по-голямо внимание на доброто управление и висококачествените обществени услуги; припомня, че за МСП е важно да се установи прозрачна, последователна и иновативна структура на обществените поръчки; поради тази причина настоятелно призовава, доколкото е възможно, да се премахнат пречките, с които се сблъскват МСП, като се отстрани ненужната административна тежест, избягва се създаването на допълнителни изисквания на национално равнище и се приложат разпоредбите на действащата законодателна рамка с оглед на уреждането на споровете, възникващи при обществените поръчки, в най-кратки срокове; приветства Директива 2014/24/ЕС и единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), който следва значително да намали административната тежест за дружествата, по-специално МСП; подчертава, че е необходимо да се продължи стриктното прилагане на мерките за недопускане на грешки и за борба с измамите, без да се увеличава административната тежест, както и да се опростят административните процедури, за да се предотврати допускането на грешки; призовава възлагащите органи, които желаят да обединят договори, да внимават да не изключват от процеса МСП поради големия мащаб на крайната обособена позиция, тъй като по-големите поръчки биха могли да налагат по-тежки критерии;

12.  Отново призовава за повишаване на прозрачността и за по-силно участие на всички съответни регионални и местни органи, на представителите на гражданското общество, предприемачите и други заинтересовани страни, по-специално в процеса на определяне на изискванията в поканите за представяне на проекти, за да бъдат те насочени по-добре към нуждите на крайните бенефициенти; поради това подчертава необходимостта от действително прилагане и спазване на принципа за партньорство, включително и на етапите на съставяне, подготовка и прилагане на споразуменията за партньорство и оперативните програми, както е посочено подробно в Регламента за общоприложимите разпоредби и в Кодекса на поведение за партньорство; отбелязва със загриженост, че все още много организации на МСП в държавите членки в действителност не участват и често са само биват информирани, без да се правят консултации с тях в достатъчна степен; насърчава организациите, представляващи ориентирани към бъдещето, устойчиви и екоиновативни сектори на икономиката, да участват в партньорството и призовава Комисията и държавите членки да ги подкрепят чрез използване на техническа помощ и изграждане на капацитет;

13.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят по-добра координация и съгласуваност между всички инвестиционни политики на ЕС, насочени към МСП; отбелязва, че засилването на взаимодействието между ЕСИ фондовете и другите политически и финансови инструменти, насочени към МСП, ще засили максимално въздействието на инвестициите; приветства плана за улесняване на достъпа до ЕСИ фондовете чрез въвеждането на „печат за високи постижения“ за проекти, които са били оценени като „отлични“, но не са били финансирани по линия на „Хоризонт 2020“; настоятелно призовава държавите членки, в партньорство със социалните и икономическите заинтересовани страни, да създадат или единно звено за контакт на регионално равнище, с което да популяризират вече съществуващите такива, или консолидирана платформа за различните финансови инструменти на ЕС, насочени към МСП, както и да предоставят административна подкрепа за подготовката и изпълнението на проекти;

14.  Подчертава ролята, която интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), воденото от общностите местно развитие, макрорегионалните стратегии и европейското териториално сътрудничество като цяло биха могли да играят за успешното прилагане на целите по ТЦ 3, предвид факта, че някои проекти могат да включват трансгранични райони, включително няколко региона и държави, и че са в състояние да разработят иновативни практики, ориентирани към местните условия;

15.  Отбелязва, че според публикуваната от Комисията първа оценка сумите, разпределени за подкрепа за МСП, са се увеличили значително в сравнение с предходния програмен период; подчертава, че ЕСИ фондовете, и по-специално оперативните програми, насочени към подкрепа на научните изследвания и развитието, биха могли да помагат на МСП за повишаване на техния капацитет за подаване на заявки за патенти пред Европейското патентно ведомство чрез предоставяне на надеждни и лесни за използване схеми за финансиране;

16.  Изразява съжаление във връзка със закъсненията при изпълнението на политиката на сближаване през текущия програмен период; посочва, че МСП спешно се нуждаят от достъп до финансиране и че въпреки че всички оперативни програми вече са одобрени, самото изпълнение все още е на много ранен етап; отбелязва, че закъсненията създават пропуски в прилагането на политиката на сближаване, и настоятелно призовава Комисията да разработи мерки за ускорено премахване на такива закъснения;

17.  Настоятелно призовава Комисията да наблюдава и насърчава ускоряването на прилагането на политиката на сближаване, по-специално по отношение на създаването на проекти с потенциал за устойчив растеж и за създаване на качествени работни места, като се поставя акцент върху проекти в селските райони с цел създаване на нови услуги и предотвратяване на обезлюдяването на тези райони; призовава Комисията, при определянето на критериите за допустимост, да разглежда добавената стойност на проектите в икономически и социален план, както и тяхното въздействие върху околната среда;

18.  Подчертава ролята на Парламента при надзора на насоченото към постигане на резултати изпълнение на политиката на сближаване; призовава Комисията да установи и да ограничи, на възможно най-ранен етап, пречките, които възпрепятстват ефективното използване на средствата от страна на МСП и стартиращите предприятия, да идентифицира потенциално взаимодействие между ЕСИ фондовете и между тях и други фондове, свързани с МСП, както и да представи конкретни препоръки за действие и насоки за по-нататъшно опростяване, мониторинг и оценяване на използването на такива финансови инструменти; отбелязва наличието на все по-големи трудности в този сектор, по-специално в най-отдалечените региони и в областите, в които незадоволителното качество на основната инфраструктура води до нисък размер на частните инвестиции;

19.  Подчертава необходимостта от структуриран диалог между Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд с цел да се подобри и улесни достъпът на МСП до разнообразни източници на финансиране;

20.  Подчертава, че основните пречки, които възпрепятстват широкия достъп на МСП до ЕСИ фондовете, включват административната тежест, големия брой на схемите за помощ, сложните правила и процедури, забавянията при въвеждането на изпълнителни актове и риска от свръхрегулиране; поради призовава групата на високо равнище по въпросите на опростяването да представи конкретни предложения, включително и с оглед на стратегията за по-добро регулиране, да намали административната тежест и да опрости процедурите за управление на ЕСИ фондовете по отношение на МСП, със специално внимание към изискванията във връзка с одита, управленската гъвкавост, оценката на риска и междинната оценка, системата за контрол и съгласуваността с правилата за конкуренцията и другите политики на ЕС; изисква тези мерки за опростяване да зачитат правилата на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, а именно „Само веднъж“ и „Мисли първо за малките!“, и да бъдат замислени и прилагани на различни равнища в сътрудничество с представители на различните категории МСП; призовава групата на високо равнище да предоставя редовно информация на парламентарната комисия по регионално развитие относно резултатите от своята работа и призовава Комисията да се консултира с представителите на държавите членки по въпросите, разглеждани от тази група;

21.  Призовава Комисията да създаде условия за държавна помощ на национално и регионално равнище, при които не се допуска дискриминация срещу МСП и които следва да бъдат в съответствие с подкрепата, предоставяна на предприятията по политиката на сближаване, както и да използва пълноценно схемите за помощ въз основа на Общия регламент за групово освобождаване, така че да се намали административната тежест за администрациите и бенефициентите и да се увеличи усвояването на ЕСИ фондовете, и същевременно да разясни връзката между правилата относно ЕСИ фондовете за МСП и правилата относно държавната помощ;

22.  Изисква от Комисията да насърчава държавите членки да обменят данни, знания и най-добри практики в това отношение, като осигури подходящо докладване и ги мотивира да подкрепят проекти с голям потенциал за създаване на работни места;

23.  Призовава Комисията и държавите членки да намерят в спешен порядък трайно решение на натрупването на неизвършени плащания, свързани с регионалната политика, и да прилагат правилно Директивата относно борбата със забавяне на плащането (2011/7/ЕС), за да се гарантира, че МСП, в качеството си на партньори по проекта, няма да бъдат възпрени от участие в програми и проекти за подпомагане през текущия програмен период в резултат на закъснения при плащанията; посочва също така, че по-строгото спазване на посочената директива, която изисква, наред с другото, от публичните органи да извършват плащания в 30-дневен срок за стоките и услугите, които им се доставят, би спомогнало за създаването на условия за стабилизиране и растеж на МСП;

24.  Подчертава, че стратегиите за интелигентна специализация, въпреки че не се изискват официално като предварително условие по ТЦ 3, са изключително важен инструмент за гарантиране на иновациите и на адаптивността на тематичните цели, и същевременно подчертава, че тези стратегии не следва да бъдат насочени само към науката и към движените от технологичното развитие иновации, но следва също така да стимулират иновациите, които не са основани на научни постижения; изисква Комисията да докладва на Парламента относно резултатите от стратегиите за интелигентна специализация, посветени на МСП на национално и/или регионално равнище; подчертава съгласуваността на стратегиите за интелигентна специализация, приети от всеки отделен регион, със съответната териториална икономика, както и предизвикателството, свързано с осъществяването на интелигентната специализация в извънградските райони, които е възможно да не разполагат с помощна инфраструктура в достатъчна степен; приветства предварителното условие във връзка със Законодателния акт за малкия бизнес в Европа в ТЦ 3 и призовава държавите членки да предприемат необходимите действия и да ускорят постигането на целите, предвидени в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа; подкрепя наградата „Предприемчив европейски регион“, която има за цел да идентифицира и награди региони от ЕС, разработили изключителни, ориентирани към бъдещето предприемачески стратегии, при които са приложени десетте принципа на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа;

25.  Отправя искане към управляващите органи да вземат под внимание характеристиките и специфичните правомощия на отделните територии, с акцент върху териториите, страдащи от недостатъчна степен на развитие, обезлюдяване и висок ръст на безработицата, с цел насърчаване както на традиционните, така и на иновативните икономически сектори; ​ призовава Комисията да изготви конкретни програми, които олицетворяват всички подходящи елементи на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж за МСП; припомня, че съществува неравнопоставеност между половете, която беше идентифицирана и в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, и изразява загриженост във връзка с продължаващото слабо участие на жените в стартирането и ръководенето на бизнес; призовава Комисията и държавите членки да насърчават прилагането на специфични стратегии за подкрепа на предприемачеството сред младежите и жените в контекста на „зеления“ растеж като начин за намирането на баланс между икономическия растеж, растежа на заетостта, социалното включване, професионализма и устойчивостта на околната среда;

26.  Изисква Комисията да създаде платформа за участие в рамките на съществуващите бюджети с цел разпространение на резултатите от проектите на МСП, в това число примери за добри практики, осъществявани и в рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) през програмните периоди 2000—2006 г. и 2007—2013 г.;

27.  Отбелязва, че „интелигентният наръчник за свързани с иновациите услуги“, изготвен от Комисията, подчертава важността на стратегиите за публична подкрепа, разработени в консултация със заинтересованите страни от икономическата и социалната сфера на регионално равнище, за осигуряването на благоприятна среда за МСП и за оказването на помощ, така че те да могат да запазят конкурентна позиция в световните вериги за създаване на стойност;

28.  Подчертава предизвикателствата и възможностите пред МСП в процеса на адаптиране и привеждане в съответствие с последните решения, взети от Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21);

29.  Счита, че предоставянето на подходяща подкрепа и стимули за действия от страна на МСП може да създаде новаторски възможности за интеграция на бежанците и мигрантите;

30.  Подчертава, че тъй като МСП са основният източник на работни места в ЕС, създаването на предприятия следва да бъде улеснено чрез насърчаването на предприемачески умения и въвеждането на предприемачеството в учебните програми на училищата, както е определено в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, и че по-специално при схемите за микрокредитиране обучението и подкрепата за бизнеса са изключително важни, като е необходимо специално обучение, за да се подготвят младите хора за екологичната икономика;

31.  Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки и управляващите органи, да стимулира създаването на екосистема, съставена университети, изследователски центрове, социални и икономически заинтересовани страни и публични институции, с цел насърчаване на предприемаческите умения, като същевременно се поощряват управляващите органи да използват наличните средства, предназначени за техническа помощ, включително и иновативното използване на ИКТ от страна на МСП; в това отношение отбелязва също така, че техническата помощ по Тематична цел 11 трябва да бъде от полза за всички партньори, посочени в член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби относно партньорството; поради това призовава за осигуряване на достъп на териториалните организации на МСП до разпоредбите на ТЦ 11 и до мерки за изграждане на капацитет;

32.  Подчертава, че само около 25% от установените в ЕС МСП извършват дейности по износ в ЕС и че следователно интернационализацията на МСП е процес, който се нуждае от подкрепа и на местно равнище; поради това призовава Комисията да използва в по-голяма степен ЕСИ фондовете, за да се помогне на МСП да се възползват от предлаганите възможности и да се справят с предизвикателствата, свързани с международната търговия, като същевременно им се оказва подкрепа при решаването на въпросите, свързани с разходите за приспособяване и с отрицателното въздействие на международната конкуренция;

33.  Призовава Комисията, при формулирането на политиката на сближаване за периода след 2020 г., да увеличи финансирането за засилване на конкурентоспособността на МСП;

34.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0364.
(2) OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 2.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0198.
(4) ОВ C 21 E, 28.1.2010 г., стр. 1.
(5) ОВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 7.
(6) ОВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 40.
(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0002.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0308.
(9) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36
(10) OВ C 218, 30.7.2013 г., стр. 12.
(11) OВ C 415, 20.11.2014 г., стр. 5.


Стратегия на ЕС за Алпийския регион
PDF 597kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно стратегията на ЕС за региона на Алпите (2015/2324(INI))
P8_TA(2016)0336A8-0226/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 192, член 265, параграф 5 и член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 юли 2015 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите (COM(2015)0366) и придружаващите го план за действие и подкрепящ аналитичен документ (SWD(2015)0147),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 и 20 декември 2013 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 8 октомври 2015 г. относно съобщението на Комисията във връзка със стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите(4),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 декември 2014 г., озаглавено „Макрорегионална стратегия на Европейския съюз за Алпийското пространство“(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2013 г. относно макрорегионалната стратегия за Алпите(7),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 20 май 2014 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно управлението на макрорегионалните стратегии (COM(2014)0284),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

—  като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда,

—  като взе предвид Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда,

—  като взе предвид Решение 2005/370/EО на Съвета от 17 февруари 2005 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси (Конвенция от Орхус),

—  като взе предвид на конференцията относно стартирането на стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите, проведена в Бърдо (Словения) на 25 и 26 януари 2016 г.,

—  като взе предвид конференцията на заинтересованите страни относно стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите, проведена в Инсбрук на 17 септември 2014 г.,

—  като взе предвид конференцията на заинтересованите страни във връзка със стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите, проведена в Милано на 1 и 2 декември 2014 г.,

—  като взе предвид Решение 96/191/EО на Съвета от 26 февруари 1996 г. за сключване на Конвенцията за защита на Алпите (Алпийска конвенция),

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Комисията относно публичната консултация във връзка със стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите,

—  като взе предвид изразените от заинтересованите страни мнения, включени в „Политическа резолюция за прилагането на стратегия на ЕС за Алпийския регион“, приета в Гренобъл на 18 октомври 2013 г.,

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Новата роля на макрорегионите в европейското териториално сътрудничество“, публикувано през януари 2015 г. от Генералната дирекция за вътрешни политики на Европейския парламент (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване),

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 1 април 2009 г., озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: Към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147),

—  като взе предвид сравнителния анализ на Комисията относно иновациите в Съюза за 2015 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) — увеличаване на природния капитал на Европа“ (COM(2013)0249),

—  като взе предвид наръчника на Комисията от 2014 г., озаглавен „Постигане на синергии между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз на научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — План за инвестиции за Европа (COM(2014)0903),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм, както и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0226/2016),

А.  като има предвид, че с цел насърчаване на цялостно хармонично развитие е необходимо да бъде засилено икономическото, социалното и териториалното сближаване в целия ЕС;

Б.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии са настоящия основен инструмент за принос към целта за икономическо, социално и териториално сближаване; като има предвид, че тези стратегии се подпомагат въз основа на принципа на „трите „без“: без ново законодателство, без ново финансиране и без нови институции;

В.  като има предвид, че макрорегионалната стратегия за региона на Алпите може да допринесе за обръщане на тенденцията на икономически спад чрез инвестиции в научноизследователска дейност, иновации и подкрепа на предприемачеството, отчитайки уникалните характеристики и активите на региона;

Г.  като има предвид, че целта на макрорегионалните стратегии следва да бъде по-пълноценното постигане на целите на различните региони чрез доброволен и координиран подход, без да е необходимо създаване на допълнително регулиране;

Д.  като има предвид, че изменението на климата в Алпийското пространство настъпва с по-бързи темпове, отколкото в глобален мащаб, и по този начин води по-често до природни бедствия като лавини и наводнения;

Е.  като има предвид, че целта на макрорегионалните стратегии е идентифициране на ресурсите и използване на общия потенциал за развитие на регионите;

Ж.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии представляват модел за многостепенно управление, в който участието на заинтересованите страни, представляващи местните, регионалните и националните равнища е от съществено значение за успеха на стратегиите; като има предвид, че взаимното сътрудничество между различните макрорегиони следва да бъде насърчавано, така че да се подобри съгласуваността на техните политики в съответствие с европейските цели;

З.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии могат да допринесат за разработването на стратегически трансгранични подходи, както и на международни проекти за създаване на мрежи за сътрудничество в полза на региона като цяло;

И.  като има предвид, че регионалните идентичности, както и културното наследство на Алпийското пространство, особено народните култури и обичаите, заслужават специална зашита;

Й.  като има предвид, че силният подход „отдолу нагоре“, приет от регионите от Алпийското пространство доведе до разработването на стратегия на Европейския съюз за региона на Алпите (EUSALP), насочена към ефективно справяне с предизвикателства, които са общи за целия Алпийски регион;

К.  като има предвид, че алпийският регион изпълнява важна роля за икономическото развитие на държавите членки и предоставя множество екосистемни услуги за близките градски и крайградски зони;

Л.  като има предвид, че макро-стратегията за региона на Алпите ще засегне около 80 млн. души, живеещи в 48 региона в седем държави, пет от които са държави — членки на ЕС (Австрия, Франция, Германия, Италия и Словения), а две са държави извън ЕС (Лихтенщайн и Швейцария);

М.  като има предвид, че стратегията на ЕС за региона на Алпите трябва да съвместява екологична устойчивост и икономическо развитие, в едно природно пространство, което е също така и значима туристическа дестинация;

Н.  като има предвид, че обезлюдяването е основният проблем за някои алпийски зони и че повечето жители на региона на Алпите не могат да се издържат единствено чрез алпийски туризъм, затова е необходимо да развиват допълнително селското стопанство, горското стопанство и други екологосъобразни индустрии и услуги;

О.  като има предвид, че съществуват значителни разлики между включените в стратегията райони и следователно е необходимо координиране на политиките и секторите между различните райони (хоризонтално) и в рамките на индивидуални райони (вертикално);

П.  като има предвид, че алпийският регион притежава уникални географски и природни характеристики и представлява взаимосвързан макрорегион и транзитен регион, който разполага със значителен потенциал за развитие; като има предвид, че при все това е необходимо да се намерят конкретни отговори на предизвикателствата, свързани с някои екологични, демографски, транспортни проблеми и проблеми, свързани с туризма, енергетиката, сезонността и съчетаването на многобройни дейности, и като има предвид, че координираното териториално планиране би могло да донесе по-добри резултати и добавена стойност за териториалното сближаване на алпийските и подалпийските области;

Р.  като има предвид, че регионът на Алпите е водната кула на Европа и че Алпите предоставят достатъчно вода, за да задоволят до 90% от нуждите на предпланинските райони през лятото; като има предвид значението на водния ресурс в производството на електроенергия, напояването на земеделските земи, устойчивото управление на горите, поддържането на биологичното разнообразие и ландшафта и снабдяването с питейна вода; като има предвид, че е от съществено значение да се опазят качеството на водите и ниските нива на водата на реките в Алпите и да се намери справедлив баланс между интересите на местното население и нуждите на околната среда;

С.  като има предвид, че през Алпийското пространство преминават граници и справянето с произтичащите от тях пречки е основна предпоставка за сътрудничеството в тази област, свободното транспортиране на хора, услуги, стоки и капитал и произлизащото от това икономическо, социално и екологично взаимодействие; като има предвид, че стратегията за региона на Алпите дава също така възможност за укрепване на трансграничното сътрудничество, създаване на връзки и мрежи за свързване на хората и икономиките и по този начин премахване на границите и създаваните от тях пречки.

Т.  като има предвид, че в своето съобщение относно стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите Комисията подчертава както необходимостта да се намали въздействието на транспорта, преминаващ през Алпите, с цел да се опази природното наследство на Алпите, така и значението на прилагането на стратегия, насочена към по-здравословна и по-добре запазена околна среда за населението;

У.  като има предвид, че свободното движение на хора е основно право и предпоставка, особено за граничните региони, за постигане на целите за икономическо, социално, териториално и екологично сближаване, за силна и устойчива конкурентоспособност, както и за равнопоставен достъп до пазара на труда;

Ф.  като има предвид, че територията EUSALP обхваща планинските области и зоните в подножието на Алпите, включително метрополните зони, които са свързани помежду си чрез тясно взаимодействие и функционални връзки, като всички те оказват влияние върху икономическото, социалното и екологичното развитие;

Х.  като има предвид, че този район със съхранени екосистеми и неговите услуги могат да осигурят основа за много икономически дейности с акцент върху земеделието, горското стопанство, туризма и енергетиката, като се отчита културното и природното наследство на този район;

Ц.  като има предвид, че стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите е първата макрорегионална стратегия за планинските райони и може да послужи за модел и вдъхновение за други планински райони на ЕС;

Ч.  като има предвид успеха на такива механизми на сътрудничество при предишните макрорегионални стратегии на ЕС, предоставили полезен опит за създаване на нови макрорегионални стратегии;

Общи съображения и управление

1.  Приветства съобщението на Комисията относно стратегията на Европейския съюз за региона на Алпите и придружаващия я план за действие; счита, че това е стъпка напред в развитието на региона в съответствие с целта на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; отбелязва, че стратегията и планът за действие могат да изиграят важна роля, за да се избегне обезлюдяването на региона, по-специално по отношение на миграцията на младите хора;

2.  Подчертава ценния опит, придобит чрез прилагането на Алпийската конвенция, с която се постига баланс на икономическите, социалните и екологичните интереси; призовава участващите държави да зачитат постигнатите споразумения и да поддържат високо ниво на ангажираност по отношение на устойчивото развитие и защитата на Алпите;

3.  Приветства факта, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) предлагат потенциално значителни ресурси и широк набор от инструменти и възможности за стратегията; приканва към засилване на единодействието в координацията и взаимното допълване между ЕСИФ и други фондове и инструменти, които имат отношение към стълбовете на стратегията, по-специално „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа, програмата LIFE, Програмата за конкурентоспособност за МСП (COSME), програмата Interreg за алпийското пространство и Европейския фонд за стратегически инвестиции, за които Комисията следва да проучи възможната добавена стойност на конкретни покани, насочени към специфичните предизвикателства на региона на Алпите;

4.   Призовава Комисията и националните, регионалните и местните органи, които са отговорни за подготовката, управлението и изпълнението на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове, да наблегнат на значението на макрорегионалните проекти и действия; очаква увеличение на взаимодействието посредством координацията на тези политики, програми и стратегии на ЕС, които имат участие в Алпите и приканва Европейската комисия да разгледа конкретното прилагане на тези програми, за да се избегне застъпването и да се получи максимално допълване и добавена стойност; призовава в допълнение към това Комисията да осигури лесен достъп до съответните документи, както за европейските граждани, така и за институциите на държавите членки, с цел да се гарантира пълна прозрачност по отношение на следваните процедури;

5.  Отново изтъква значението на принципа на „трите „без“, тъй като макрорегионите са рамки, които надграждат върху добавената стойност на инициативите за сътрудничество и взаимодействията между различните инструменти за финансиране на ЕС;

6.  Призовава компетентните органи на държавите членки и участващите региони да съобразяват, доколкото е възможно, националните и регионалните политики и условията за финансиране с действията и целите на стратегията EUSALP, и да адаптират своите приети оперативни програми, за да се гарантира, че бъдещите проекти по стратегията EUSALP се прилагат незабавно и че управляващите органи надлежно отчитат приоритетите на EUSALP при изпълнението на оперативните програми (напр. чрез специализирани конкурси, бонус точки или бюджетно заделяне); призовава за подобряване на макрорегионалния подход с оглед на реформата на политиката на сближаване след 2020 г. и подчертава значението на интегрираните макрорегионални проекти и мерки;

7.  Призовава ЕИБ, в сътрудничество с Комисията, да проучи възможността за създаване на инвестиционна платформа за региона на Алпите, която би позволила мобилизирането на средства от публични и частни източници; призовава за създаването на канал за проекти за региона, който би привлякъл инвеститори; в този контекст насърчава Комисията, ЕИБ и участващите държави да използват в пълна степен наличните възможности по линия на ЕФСИ, за да финансират проекти в региона с оглед постигането на устойчиво развитие и икономически растеж и стимулиране на заетостта на макрорегионално равнище;

8.   Подчертава необходимостта от подходящи информационни кампании относно стратегията на ЕС за региона на Алпите и насърчава държавите членки да гарантират, че стратегията е с достатъчна видимост и че нейните цели и резултатите се съобщава по подходящ начин на всички равнища, включително на трансгранично и международно равнище; призовава за насърчаване на координацията и обмена на най-добри практики в прилагането на макрорегионалните стратегии на ЕС, особено в областта на управлението на природното и културното наследство, с намерение да се създадат устойчиви туристически възможности;

9.  Призовава за създаването на макрорегионално равнище на структура за подкрепа на изпълнението за управителните органи на EUSALP, в сътрудничество и при съгласуване с Комисията, държавите членки и регионите; освен това приветства представителството на Парламента в управителните ѝ органи, и счита, че Европейският парламент следва да участва в наблюдението на прилагането на стратегията;

10.  Призовава за по-активна роля на Комисията в прилагането на EUSALP; счита, че тя следва да участва в споделено с държавите и регионите управление, в съответствие с принципа на субсидиарност и пропорционалност, във всички фази на проектирането и изпълнението на проектите на стратегията, не на последно място за да осигури ефективното участие на местни и регионални заинтересовани страни от публичните органи, икономическите и социалните партньори и организациите, представляващи гражданското общество, както и необходимата координация с други стратегии и форми на финансиране, подкрепяни от ЕС;

11.  Призовава за това прилагането на EUSALP да бъде оценявано от Комисията посредством обективни критерии и измерими показатели;

12.  Подкрепя стратегическото планиране сред градските и селските зони на региона на Алпите, с оглед на насърчаването на работата в мрежа и общи цели в съгласувана, координирана и интегрирана рамка на политика (напр. по отношение на възобновяемите енергийни източници, благосъстоянието, логистиката, бизнес и социалните иновации); насърчава обединяването на най-добри практики, например по отношение на устойчивия туризъм между регионите, както и с други съществуващи макрорегионални стратегии;

13.  Подчертава, че за процедурите на взимане на решения местните и регионалните органи, в сътрудничество с гражданското общество на местно и регионално равнище, следва да имат водеща роля в управителните органи и в оперативните, техническите и изпълнителните органи на стратегията, при пълно зачитане на принципите на субсидиарност и многостепенно управление;

14.  Счита, че инвестициите следва да се канализират към равен и ефективен достъп до здравеопазване и единици за първа помощ и оказване на спешна подкрепа за цялото население на региона, най-вече в селските райони, така че да се предотврати обезлюдяването;

15.  Призовава Комисията на всеки две години да представя доклад за прилагането на EUSALP пред Парламента и Съвета, въз основа на обективни критерии и измерими показатели, за да оцени функционирането и добавената стойност от гледна точка на растежа и работните места, намаляването на различията и устойчивото развитие;

16.  Призовава участващите страни да продължат да полагат усилия за диверсифициране на източниците на енергийни доставки, като вземат предвид околната среда; подчертава необходимостта от устойчивост, конкурентоспособност и модернизиране по отношение на съществуващата инфраструктура за водноелектрическа енергия, която е била разработена на много ранен етап, като се взема предвид въздействието, което могат да имат водноелектрическите инфраструктури върху околната среда и геологията, както и насърчаване на малките инфраструктури (мини, микро и пико); подчертава, че интегрираното управление и опазването на водните ресурси е един от ключовите фактори за устойчивото развитие на Алпите и че поради това местното население следва да бъде в състояние да се ангажира с водноелектрическа енергия и да използва създаваната от нея добавена стойност; призовава участващите страни да допринесат за добре функциониращи мрежи в макрорегиона, с цел гарантиране на сигурността на доставките и създаване на структури за обмен на добри практики в областта на трансграничното сътрудничество;

17.  Подчертава нуждата допълнително да се засили социалното измерение, за да се гарантира следването на модел на растеж, който може да осигури устойчив растеж, социално приобщаване и социална закрила за всички, по-специално в граничните райони; в този контекст подчертава значението на поставянето на приоритети и вземането на мерки срещу всички форми на дискриминация;

18.   Припомня принципа на всеобщ достъп до публични услуги, който трябва да бъде гарантиран във всички територии на ЕС, по-специално в областите на образованието, здравеопазването, социалните услуги и мобилността, като се обърне специално внимание на хората с увреждания; подчертава необходимостта участващите държави да насърчават алтернативни и новаторски решения за региона на Алпите в предоставянето на публични услуги, включително специално пригодени решения, адаптирани към местните и регионалните потребности; в този контекст призовава участващите страни да разработят стимули за развитието на публично-частните партньорства; при все това припомня принципите на разумни цени и достъпност на качествени публични услуги за всички;

19.   Изразява загриженост по отношение на деградирането на екосистемите и опасността от природни бедствия в някои части на региона на Алпите; изтъква необходимостта от прилагането на цялостно управление на рисковете по отношение на природните бедствия и стратегии за приспособяване към изменението на климата; подчертава необходимостта от разработване и прилагане на планове за съвместна намеса в случай на трансгранично замърсяване; призовава за създаването на съвместни отряди за бързо реагиране за туристическите райони, засегнати от природни бедствия като свличания на кални и земни маси и наводнения; в този контекст изтъква необходимостта от по-голямо популяризиране на Механизма за гражданска защита на ЕС;

Работни места, икономически растеж и иновации

20.  Признава, че регионът на Алпите притежава екологично наследство, което е необходимо да бъде съхранено, с неговия огромен резерв от природен ландшафт, както и с изключителното богатство от екосистеми, вариращи от планински райони до равнинни и дори средиземноморските брегове, като по този начин позволява съществуването на икономическо пространство и биосфера, базирани на съвместното съжителство между природата и хората; поради това подчертава необходимостта от активно сътрудничество между селскостопанските и другите икономически дейности в защитените територии (обекти по „Натура 2000“, националните паркове и др.), за да се разработят интегрирани туристически продукти, както и значението на опазването и защитата на уникалните местообитания на планинските райони;

21.  Подчертава възможностите, които се откриват благодарение на стратегия за развитието на пазара на труда, който предлага различни значителни равнища на трансгранично пътуване до местоработата; счита, че повишаването на квалификацията на работната сила и създаването на нови работни места в зелената икономика следва да бъде част от инвестиционните приоритети на стратегията за региона на Алпите; подчертава обаче, че МСП — много често семейни предприятия, например малки стопанства и малки преработвателни предприятия — в селското стопанство, туризма, търговията, занаятите и производството, са в основата на икономическата дейност по един интегриран и устойчив начин в Алпийския регион, и следователно представляват гръбнака на препитанието, на културната и природната среда в Алпите и важен източник на заетост; подчертава нуждата от допълнителна диверсификация на икономическите дейности и възможностите за заетост в региона на Алпите;

22.  Подчертава нуждата да се даде приоритет на инвестициите в цифрови инфраструктури и значението да се осигури бърз и ефективен достъп до високоскоростен интернет, а оттам и до цифрови и онлайн услуги, като например електронната търговия и използването на цифрови пазарни канали и работа от разстояние, както и други възможности за хората, живеещи в райони, отдалечени от големи градски центрове, като същевременно по възможност се насърчават алтернативите на физическото пътуване;

23.  Счита, че иновациите и използването на нови технологии в ключови области от икономиката, задвижвани от стратегии за интелигентна специализация и финансирани от съществуващите източници на финансиране от ЕС (като например ЕФРР, ЕСФ, COSME, „Хоризонт 2020 „и „Еразъм +“), биха могли да спомогнат за създаването на качествени работни места в стратегически сектори, като например в областта на науките за живота, биоикономиката, енергетика, биологичните продукти, новите материали или електронните услуги; припомня колко е важно да се осигури силна подкрепа за МСП, които биха могли да спомогнат за обръщането на настоящата тенденция към обезлюдяване в някои райони и територии на алпийския регион;

24.  Призовава компетентните органи на държавите членки и регионите в района на Алпите да водят диалог с Европейската комисия, за да се прецени възможността за създаване в следващия програмен период на съвместна програма (въз основа на член 185 от ДФЕС) за подкрепа на интеграцията на дейностите за научни изследвания и иновации в региона на Алпите в рамките на последователни и интегрирани със стратегиите за интелигентна специализация вериги на европейската стойност;

25.  Насърчава създаването на клъстери и сътрудничеството между публичните и частните предприятия, университетите, научноизследователските институти и други заинтересовани страни с цел да се насърчават иновациите и да може да се оползотворят синергиите между алпийските територии и подножието на Алпите; счита, че планираните действия следва да се основават на националните и регионалните научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна регионална специализация с цел постигане на по-ефикасни и ефективни инвестиции;

26.  Отчита значението за успеха на EUSALP на разработването на проекти за асоциациите, институциите, микропредприятията и МСП, които работят в културния и творческия сектор, поради ролята, която играят по отношение на инвестициите, растежа, иновациите и работните места, но също така и поради тяхната водеща роля в опазването и популяризирането на културното и езиковото многообразие;

27.  Подчертава, че една макрорегионална стратегия за Алпите следва да осигури не само възможности за запазването, поддържането и при необходимост приспособяването на традиционни форми на икономическа дейност, като селското и горското стопанство и основаващите се на занаятите икономически дейности, но също така да благоприятства иновациите и разработването на нови инициативи в тази област, например посредством инструмента на ЕС InnovFin; подчертава необходимостта МСП да получат по-лесен достъп до подкрепа и финансиране предвид тяхната роля в създаването на работни места;

28.  Подчертава, че сътрудничеството между регионите, преди всичко трансграничното сътрудничество, е от съществено значение за по-нататъшното развитие на туризма в големия регион; насърчава формулирането на стратегии за туризма, основани на съществуващото природно и културно наследство, устойчивостта и иновациите; подчертава социалното, културното и икономическото измерение на алпийските традиции и обичаи, чието разнообразие трябва да се насърчава и да се съхранява;

29.  Отбелязва, че управлението и повторното заселване на грабливи птици и хищници в алпийските региони се извършват на национално и на местно равнище, въпреки че тези видове не признават административните граници, и че миграцията е по своето естество трансгранично явление; въпреки това, с цел избягване на сблъсъци, свързани с това повторно въвеждане, призовава държавите членки да подобрят координацията между различните органи при обмена на информация, а добрите практики е необходимо да бъдат засилени, за да се подобри управлението и опазването на селскостопанските и пасищните животни като част от стратегията за региона на Алпите и във връзка с във връзка с платформата „Едрите хищници, дивите копитни животни и обществото“ от Алпийската конвенция;

30.  Подкрепя диверсифицирането на предлагането на туристически услуги чрез разработването на нови възможности за туризъм, адаптирани към нуждите на регионите и използващи регионални ресурси, като например тематични паркове и туристически маршрути, кулинарен и винарски, културен, здравен и образователен туризъм, както и спортен туризъм, с цел удължаване на туристическия сезон при същевременно облекчаване на натиска върху инфраструктурата и постигане на целогодишна заетост в туристическия цикъл, както и селски туризъм, насочен към привличане на посетители към дейности, свързани със селското стопанство и дивата флора и фауна в хотели извън основния туристически поток, както укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на туристическите дестинации; подкрепя насърчаването на нови туристически дейности, които са по-добре адаптирани към изменението на климата и опазването на околната среда; подчертава също нуждата от подкрепа и засилване на координацията на планинските спасителни служби;

31.  Подкрепя мерки, които насърчават облекчаването на транспортната инфраструктура чрез преместване на датите на учебната ваканция и свързаните с нея почивни дни, чрез изграждането на интелигентна система за събиране на пътна такса и чрез стимулиращи предложения от страна на туристическите агенции по време на пиковите периоди на пътуване;

32.  Припомня икономическото значение на насърчаването на меки и устойчиви туристически дейности за целия алпийски регион, включително в градовете с езера и минерални извори; насърчава също така държавите членки да използват придвижването с велосипеди в съчетание с железопътния транспорт или интермодалните транспортни услуги; изтъква, въз основа на най-добри практики, туристическите платформи, създадени като част от финансирани от ЕС проекти;

33.  Установява, че хората често са принудени да извършват различни дейности в течение на годината, често дори трансгранично; призовава Европейската комисия, държавите членки и регионалните и местните органи да насърчат участниците в първоначалното и продължителното професионално обучение към сътрудничество; подчертава ползата, която програмата „Еразъм+“ би имала във връзка с трансграничните обучения;

Мобилност и свързаност

34.  Подчертава, че е важно да се подобрят транспортните и енергийните връзки между участващите страни, включително местните, регионалните и трансграничните транспортни и интермодални връзки с вътрешността на страната (включително големите градски райони), също с цел да се стимулира развитието на региона, да се подобри качеството на живот на неговите жители и да се привлекат нови жители, като в същото време ще се преценява дали съществуващите мрежи могат да бъдат реконструирани и/или разширени с общата цел за по-добро прилагане на мрежите TEN-T; изтъква значението на изграждането на „интелигентна“ инфраструктура; счита, че новоизградените инфраструктури следва да се превърнат в истински „технологични коридори“, в чиито рамки да бъдат вградени всички отделни инфраструктури, а именно електропроводи, телефонни, високоскоростни и ултра-широколентови мрежи, газопроводи, оптични мрежи, водопроводни тръби и т.н.;

35.  Призовава за холистичен подход към бъдещото изготвяне и прилагане на транспортните и екологичните политики за региона на Алпите; в този контекст подчертава необходимостта от даване на приоритет на прехода на вида транспорт от автомобилен към железопътен, по-специално по отношение на товарния превоз, и призовава Комисията да подкрепя този преход; също в този контекст, призовава приходите, генерирани от автомобилния транспорт, да се използват за насърчаване на изпълнението и развитието на ефективен и щадящ околната среда пътнически и товарен железопътен транспорт, както и за намаляване на шумовото замърсяване и замърсяването на околната среда, като отбелязва потенциалните проекти в области като управление на движението, технологични иновации, оперативна съвместимост и т.н.; освен това призовава за разширяване на съществуващата в алпийския регион инфраструктура, включително интермодални и оперативно съвместими системи за качество; подчертава колко е важно да се гарантира достъпността и свързаността на всички жители на региона;

36.  Подчертава, че е важно да се свържат транспортните маршрути с другите части на Европа, и изтъква значението на взаимовръзките с коридорите на TEN-T, при оптимално оползотворяване на съществуващата инфраструктури; припомня, че планинският релеф остава пречка в сближаването между европейските граждани и че Съюзът се е ангажирал с приоритетно финансиране на инфраструктурите на трансграничния транспорт; ето защо призовава участващите страни да съсредоточат усилията си също и върху изпълнението и планирането на допълнителните проекти, които да бъдат устойчиви и приобщаващи, като свързват и развиват настоящата мрежа TEN-T;

37.  Обръща внимание на липсата на ефективни връзки в планинските райони, както и връзки между планинските райони и предпланинските райони; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят чисти, нисковъглеродни и по-добри връзки, по-специално железопътни мрежи, на регионално и местно равнище, за да се подобри сближаването и качеството на живот в тези райони; насърчава заселването в региона на Алпите;

38.  Призовава държавите, които участват в макрорегионалната стратегия, да вземат предвид специфичното положение на трансграничните работници и да разработят споразумения за трансграничните работници в макрорегиона на Алпите;

39.  Подкрепя развитието на иновативни форми на местен транспорт по заявка, като интелигентна информация за транспорта, управление на транспорта и телематика и мултимодалност, като се има предвид също така потенциалът на споделените междурегионални дейности в тази област;

40.  Изтъква липсата на ефективни цифрови връзки в планинските райони; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят подобряването на връзките на регионално и местно равнище, за да се подобри качеството на живот и да се насърчи развитието на нови дейности и създаването на възможности за работа в тези области, както и да насърчат презаселването;

41.  Подчертава значението на публичните инвестиции в планинските райони с цел решаване на проблема с неуспеха на пазара да осигури цифровата свързаност в тези области; подчертава значението на пълното и всеобщо покритие с широколентов интернет включително и в планинските региони, за да може да се осигури дългосрочна жизнеспособност на отдалечените населени места и икономически зони; призовава Комисията да предложи конкретни решения на този въпрос;

Околна среда, биологично разнообразие, изменение на климата и енергетика

42.  Подчертава значението на съхранението и подобряването на биологичното разнообразие в региона на Алпите; призовава за съвместни усилия за въвеждане на новаторски мерки за запазването и поддържането му, като същевременно призовава за задълбочено изследване на ролята на големите хищници, както и за евентуално въвеждане на мерки за адаптиране, при пълното спазване на достиженията на правото на Съюза относно опазването на околната среда и биологичното разнообразие, почвите и водите; изтъква значението на това да се предприемат всички възможни мерки, за да се избегне дублирането на вече съществуващи законодателни инициативи;

43.   Подчертава, че макрорегионът на Алпите предлага големи възможности по отношение на иновативните решения, които биха могли да го направят уникална лаборатория за експериментиране на кръговата икономика; ще представи, в бюджетната процедура за 2017 г., пилотен проект за проучване на потенциала на този регион за разработването на специфични стратегии, свързани с кръговата икономика, например в областите на производството, потреблението и управлението на отпадъците;

44.   Подчертава значението на насърчаването на автономното производство на енергия, подобряването на енергийната ефективност и подкрепата за развитието на най-ефективните възобновяеми енергийни източници в региона, от водноелектрическите централи до слънчевата, вятърната и геотермалната енергия, както и за насърчаване на развитието на форми на възобновяема енергия, които са специфични за Алпите; отбелязва въздействието върху качеството на въздуха, дължащи се на използването на различни видове горене в топлоенергийния сектор; подкрепя устойчивото използване на горската дървесина, без да се намаляват съществуващите горски площи, което е важно за равновесието на планинските екосистеми и за защитата срещу лавини, свлачища и наводнения;

45.  Подчертава спешната необходимост от разработване на нови стратегии за борба със замърсяването на въздуха, което поражда опасения за общественото здраве, както и изменението на климата, по-специално в силно развитите и населени райони на макрорегиона, като същевременно се набелязват съществуващите източници на замърсяване и се извършва внимателно наблюдение на емисиите на замърсяване; във връзка с това призовава държавите членки да въведат политики за устойчив транспорт в съответствие с целите за климата от Париж (COP 21), както и да подкрепят запазването и поддържането на екосистемни услуги в целия алпийски макрорегион;

46.   Изтъква значението на инфраструктурата за транспортиране на енергия и подкрепя интелигентните системи за разпределение, съхранение и пренос на енергия, както инвестициите в енергийната инфраструктура за производството и преноса на електроенергия и газ, в съответствие с мрежата TEN-E, посредством изпълнението на конкретните проекти, посочени в списъка с проекти от интерес за Енергийната общност (ПИЕО); изтъква значението на експлоатирането на местни, най-вече възобновяеми енергийни източници, с цел намаляване на зависимостта от вноса; призовава за насърчаването на децентрализирано/собствено енергийно производство, както и за подобряване на енергийната ефективност във всички сектори;

47.  Настоятелно призовава участващите страни да положат съвместни усилия за изпълнение на пространственото планиране и териториалното управление с участието на множество заинтересовани страни (национални, регионални и местни органи, научноизследователска общност, НПО и др.) от региона;

48.  Призовава за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството и работата, извършена в рамките на Световната служба за наблюдение на ледниците, с оглед на неотдавнашните решения на COP 21 в Париж и стратегията, която трябва да бъде следвана след това;

49.  Изразява загриженост, че изменението на климата и покачващите се температури са сериозна заплаха за оцеляването на популациите на биологичните видове, живеещи на големи надморски височини, и че топенето на ледниците е допълнителен повод за загриженост, тъй като то оказва силно въздействие върху запасите от подземни води; призовава настоятелно за създаване на широк транснационален план за борба срещу топенето на ледниците и откликване на изменението на климата в цялата алпийска верига;

50.  Призовава участващите страни да продължат да полагат усилия за диверсифициране на източниците на енергийни доставки и за разработване на възобновяеми източници, като например слънчевата и вятърната енергия, в рамките на микса за производство на енергия; подчертава устойчивостта и конкурентоспособността на водноелектрическите централи; призовава участващите страни да допринесат за създаването на добре функциониращи инфраструктурни мрежи на електроенергия в макрорегиона;

51.  Подчертава, че диверсификацията на енергийните източници не само ще подобри енергийната сигурност на макрорегиона, но също така ще доведе до повече конкуренция, с големи ползи за икономическото развитие на региона;

o
o   o

52.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, правителствата и националните и регионалните парламенти на държави от EUSALP (Франция, Италия, Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Германия и Словения).

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.
(4) ОВ C 32, 28.1.2016 г., стр. 12.
(5) ОВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 32.
(6) ОВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 1.
(7) ОВ C 55, 12.2.2016 г., стр. 117.


Доверителният фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ
PDF 589kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ (2015/2341(INI))
P8_TA(2016)0337A8-0221/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 41, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Извънредния доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка (Доверителния фонд на ЕС за Африка), учреден по време на срещата на върха по въпросите на миграцията във Валета на 11 и 12 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид съвместния план за действие, приет на срещата на върха във Валета,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.,(1)последващите му изменения и приложение Iв към него (Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.), съответстващо на 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР),

—  като взе предвид Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., съставляваща бюджета на ЕС, и съдържащата се в нея бюджетна функция 4 („Глобална Европа“),

—  като взе предвид Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2015 г. в Ню Йорк,

—  като взе предвид Съвместния работен документ на службите относно „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“ (SWD(2015)0182) и заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г., в които се одобрява съответният План за действие относно равенството между половете за периода 2016—2020 г.

—  като взе предвид Пекинската платформа за действие (1995 г.) и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР) (1994 г.) и резултатите от конференциите за преглед на платформата и програмата,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по бюджети (A8-0221/2016),

A.  като има предвид, че основната цел на Доверителния фонд на ЕС за Африка (Доверителния фонд на ЕС), подписан от председателя на Комисията и 25 държави — членки на ЕС, Норвегия и Швейцария и стартиран по време на срещата на върха по въпросите на миграцията във Валета на 12 ноември 2015 г. от европейските и африканските партньори, е да се спомогне за укрепване на стабилността в регионите и да се допринесе за по-доброто управление на миграцията; като има предвид по-специално, че с Доверителния фонд на ЕС се цели да се преодолеят първопричините за дестабилизацията, принудителното разселване и незаконната миграция, като се насърчават устойчивостта, икономическите възможности, равните възможности, сигурността и развитието;

Б.  като има предвид, че Европейският консенсус за развитие продължава да бъде идейната рамка за политиката на ЕС за развитие, а Европейският консенсус относно хуманитарната помощ потвърждава основните принципи на хуманитарната помощ; като има предвид, че мирът се признава като решаващ фактор за развитието в новата Програма за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и във въведената цел за устойчиво развитие № 16 относно мира и правосъдието; като има предвид, че ЕС и неговите партньори в хуманитарната сфера трябва да могат да осигурят подпомагане и закрила на основата на нуждите и на зачитането на принципите на неутралност, безпристрастност, хуманност и независимост на хуманитарните действия, залегнали в международното право, и по-специално в международното хуманитарно право;

В.  като има предвид, че Африка продължава да има много високи темпове на растеж на населението и само бавно намаляване на раждаемостта — ситуация, която ще доведе в близко бъдеще до рязък ръст на младото население в трудоспособна възраст, като ще донесе големи потенциални социални и икономически ползи; като има предвид, че предоставянето на необходимото образование и умения на младите хора, от които те имат нужда, за да реализират своя потенциал, и създаването на възможности за заетост са съществени за укрепване на стабилността, устойчивото икономическо развитие, социалното сближаване и развитието в региона;

Г.  като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС е предназначен да предостави инструмент за развитие, с който се обединяват ресурси от различни донори, с цел да се даде възможност за бърз, гъвкав, взаимно допълващ се, прозрачен и колективен отговор от ЕС на различните аспекти на дадена извънредна ситуация;

Д.  като има предвид, че 1,5 милиарда души живеят в нестабилни и засегнати от конфликти региони по света и че нестабилните държави и неуправляваните територии се увеличават и оставят много хора в бедност, беззаконие, процъфтяваща корупция и насилие; като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС е създаден за подпомагане на 23 държави в три африкански региона (Африканския рог; Сахел и басейна на езерото Чад; и Северна Африка), в които се намират някои от най-нестабилните африкански държави, които са засегнати от миграцията като държави на произход, транзитно преминаване или приемане, ако не и трите едновременно, и които ще извлекат най-голяма полза от тази форма на финансова помощ на ЕС; като има предвид, че африканските съседи на държавите, които отговарят на условията за получаване на средства, могат, въз основа на преценка за всеки отделен случай, да се ползват от проектите на Доверителния фонд на ЕС с регионално измерение, за да се справят с регионалните миграционни потоци и свързаните с тях трансгранични предизвикателства;

Е.  като има предвид, че с Доверителния фонд на ЕС се цели преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването в държавите на произход, транзитно преминаване и приемане чрез пет приоритетни сектора, а именно: 1) ползи за развитието от миграцията; 2) законна миграция и мобилност; 3) закрила и убежище; 4) предотвратяване на незаконната миграция и борба срещу нея; и 5) връщане, обратно приемане и реинтеграция;

Ж.  като има предвид, че приносът на ЕС е в размер на 1,8 милиарда евро, като Комисията може да привлече и допълнителни средства в същия размер от държавите — членки на ЕС, и от други донори; като има предвид, че Доверителният фонд на ЕС служи за допълване на съществуващата помощ от ЕС за обхванатите региони със сума, възлизаща на над 10 милиарда евро до 2020 г. с цел да се подпомогне приобщаващият и устойчив икономически растеж;

З.  като има предвид, че два доверителни фонда на ЕС бяха създадени през 2014 г., а именно Доверителният фонд „Беку“, насочен към стабилизирането и възстановяването на Централноафриканската република, който показа положителни резултати, и Фондът „Мадад“, който цели да отговори на кризата в Сирия;

И.  като има предвид, че в публикувания на 12 февруари 2014 г. доклад на Фонда на ООН за населението (ФНООН), озаглавен „Глобален доклад на Международната конференция за населението и развитието за периода след 2014 г.“, се подчертава, че защитата на жените и юношите, засегнати от насилие, трябва да бъде приоритет в международната програма за развитие;

Й.  като има предвид, че доверителните фондове са част от реакция ad hoc — което разкрива недостига на средства и ограничената гъвкавост, характеризиращи финансовата рамка на ЕС — но са жизненоважни за осигуряване на бърз и всеобхватен отговор на хуманитарни кризи, включително дългосрочни кризи;

К.  като има предвид, че ЕС ще продължи да полага усилия за ефективното изпълнение на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и последващите резолюции на ООН относно жените, мира и сигурността;

Аспекти на отпускането на финансови средства и бюджетни аспекти

1.  Припомня, че отпускането на финансови средства се характеризира с три основни етапа: обещание, поемане на задължение и действие/плащане; посочва обаче, че трябва да бъдат извлечени поуки от предишните Доверителни фондове на ЕС; изразява съжаление, че до момента вноските от държавите членки остават твърде ниски, възлизайки само на малка част от приноса на Съюза, и по този начин са далеч от постигането на официално поетото задължение, като през април 2016 г. достигат общо едва 81,71 милиона евро (или 4,5% от предвидените 1,8 милиарда евро); настоява обещанията и поетите задължения да бъдат превърнати в действия; напомня на Съвета и Комисията, че ефективната помощ се характеризира с навременно и предсказуемо финансиране и призовава да се ускори изплащането на това финансиране;

2.  Приветства намерението за отпускане на средства по-бързо и по-гъвкаво при извънредна ситуация и за обединяване на различни източници на финансиране с цел справяне с кризата с миграцията и бежанците в многобройните ѝ измерения; критикува факта, че Комисията е отклонила бюджетни кредити от целите и принципите на основните актове, за да ги насочи посредством Доверителния фонд на ЕС, тъй като това е нарушение на финансовите правила и освен това излага на риск успеха на дългосрочните политики на Съюза; ето защо призовава при възможност да се използват нови бюджетни кредити и да се гарантира пълна прозрачност по отношение на произхода и предназначението на средствата;

3.  Отбелязва, че в областта на външната дейност доверителните фондове на ЕС са основно предназначени да дават възможност за бърз отговор на конкретна извънредна ситуация или на кризата след подобна ситуация, като създават ефект на лоста от обединяването на приноса на държавите — членки на ЕС, и на други донори и същевременно повишават видимостта в световен мащаб на европейските усилия; подчертава обаче, че държавите членки не следва да пренебрегват задължението си за постигане на целта за 0,7% от брутния национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР) ; съответно призовава държавите членки да изпълнят своите задължения по отношение както на целта от 0,7% за ОПР, така и на приноса си към Доверителния фонд на ЕС за Африка;

4.  Подчертава нестабилността на доброволните вноски и настоятелно призовава държавите членки да изпълнят ангажиментите си и бързо и ефективно да приведат вноските си в съответствие с вноската на Съюза, за да дадат възможност Доверителният фонд на ЕС да развие пълния си потенциал, вместо да предоставят минимума, който се изисква за получаването на право на глас в стратегическия съвет;

5.  Изразява съжаление, че доверителните фондове водят до заобикаляне на бюджетния орган и подкопаване на единството на бюджета; отбелязва, че със създаването на този ad hoc инструмент се признава недостатъчният размер на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г.; посочва, че вноските на държавите членки съставляват 85% от бюджета на Съюза; счита, че създаването на Доверителния фонд на ЕС на практика означава да се преразгледат таваните на действащата МФР, като се увеличат вноските на държавите членки; ето защо подчертава, че създаването на инструменти за финансиране извън бюджета на ЕС трябва да остане изключение; изразява съжаление, че Парламентът няма представители в стратегическия съвет, въпреки че значителна част от средствата се осигуряват от бюджета на Съюза; призовава бюджетният орган да бъде поканен да участва в стратегическия съвет;

6.  Отбелязва, че отпусканите от ЕС средства за Доверителния фонд на ЕС за Африка понастоящем произхождат основно от 11-ия ЕФР; подчертава, че Доверителният фонд на ЕС беше създаден, защото бюджетът на ЕС и МФР не разполагат с необходимите ресурси и гъвкавост за бързи и всеобхватни мерки по различните измерения на подобни кризи; призовава ЕС да постигне съгласие да намери по-цялостно решение за извънредното финансиране в рамките на тазгодишното преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г. и на прегледа на инструментите за външно финансиране през 2016 г. с оглед на увеличаване на ефективността и възможността за реагиране на хуманитарната помощ и помощта за развитие, налични в рамките на бюджета на ЕС;

7.  Призовава по-специално за адекватно преразглеждане на тавана, за да се даде възможност за включването на механизмите за реагиране при кризи в МФР с цел възстановяване на единството на бюджета; счита, че преразглеждането на МФР би осигурило по-голяма бюджетна, демократична и правна сигурност; освен това подчертава необходимостта от преразглеждане на финансовите правила с оглед улесняване на управлението на средствата от бюджета на ЕС и постигане, в рамките на един интегриран подход, на по-добро взаимодействие между бюджета на Съюза, ЕФР и двустранното сътрудничество с цел да се увеличи въздействието на финансирането за развитие и да се проправи път за включването на ЕФР в бюджета, като същевременно се запази равнището на ресурсите, което е предвидено, считано от 2021 г.; настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни мерки, за да подобри участието на бюджетния орган и да синхронизира по-добре доверителните фондове и другите механизми с бюджетната норма, по-конкретно като ги включи в бюджета на Съюза;

8.  Отбелязва, че Парламентът доказа своята отговорност в качеството си на едно от направленията на бюджетния орган, като прие да бъдат отпуснати извънредни средства; изразява съжаление обаче, че увеличаването на броя на инструментите за справяне с извънредни ситуации води до изоставянето на общностния метод; дава уверение, че има намерението да запази основните принципи на бюджета на Съюза, по-конкретно единството на бюджета и процедурата на съвместно вземане на решение; счита, че действително е неотложно да се преосмисли капацитетът за реакция на Съюза при широкомащабни кризи, особено по отношение на последствията им върху бюджета; обвързва съгласието си за бъдещите предложения за кризисни инструменти с включването на тези последствия в средносрочния преглед на МФР, който е предвиден до края на 2016 г.;

9.  Посочва, че е осигурено допълнително финансиране от други финансови инструменти в рамките на бюджета на ЕС, като например от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) — на стойност 125 милиона евро, от Инструмента за хуманитарна помощ — на стойност 50 милиона евро, както и от Европейския инструмент за съседство (ЕИС) — на стойност 200 милиона евро;

10.  Отбелязва, че от общия принос на ЕС от 1,8 милиарда евро само 1 милиард евро от резерва на ЕФР представлява допълнителен ресурс; изразява загриженост, че финансирането на Доверителния фонд на ЕС може да се извърши в ущърб на други цели на развитието; припомня, че инструментът, който този фонд представлява, следва да допълва вече съществуващите инструменти, и призовава Комисията да осигури прозрачност и отчетност на ползването и сумите по настоящите бюджетни редове, от които идва приносът към Доверителния фонд на ЕС;

11.  Подчертава настоятелно, че средствата от източници по ЕФР и ОПР трябва да се посвещават на икономическото, човешкото и социалното развитие на приемащата държава със специален акцент върху предизвикателствата пред развитието, определени в решението за Доверителния фонд; подчертава, че развитието не е възможно без сигурност; осъжда всяко използване на средства по ЕФР и ОПР за управление на миграцията и контрол на други дейности, които нямат за цел развитие;

Финансиране на най-слабо развитите държави

12.  Подчертава, че ползването на ЕФР за финансиране на Доверителния фонд на ЕС за Африка може да окаже въздействие върху африканските държави, получаващи помощта, които не са обхванати от Доверителния фонд, и по-специално върху най-слабо развитите държави (НСРД);

13.  Изразява дълбоко съжаление, че въпреки неотменното значение на ОПР за НСРД, ниските вече равнища на помощта за развитие за НСРД спаднаха за втора поредна година през 2014 г., както и че делът на помощта, отпускана за тези държави, е на най-ниското си равнище от десет години насам; призовава съответно Комисията и държавите членки да гарантират, че не се отклонява помощ в ущърб на най-бедните държави, за да се покрият разноските за настоящите кризи;

Ролята на гражданското общество, НПО, местните органи и международните организации

14.  Счита, че Доверителният фонд на ЕС за Африка следва да допринася за развитието в държавите на транзитно преминаване и произход на мигрантите, за укрепването и подобряването на местните обществени услуги (социални услуги, здравеопазване, образование, хранене, култура), на политическото участие и на управлението, особено чрез проекти, основаващи се на местните общности; счита, че фондът следва да допринася за развитието на заетостта в местните сектори, като същевременно зачита правата на човека и околната среда; счита в този контекст, че трябва да се провеждат консултации с органите на местната власт като пълноправни партньори, стига да има пълни гаранции за ефективността и доброто управление в съответствие с принципите за ефективност на помощта, и че те също така следва да бъдат основните действащи лица, отговорни за обществени услуги, които се предоставят на местно равнище; счита, че гражданското общество, неправителствените организации (НПО), международните организации и общностите на диаспорите следва да играят допълваща и решаваща роля в преодоляването на първопричините за миграцията и в подобряването на местните услуги;

15.  Припомня, че регионалните и местните органи на властта, организациите на гражданското общество и НПО са естествени партньори за ефективна политика за развитие и че един постоянен диалог с националните органи и местните общности е от съществено значение, за да се определят общи стратегии и приоритети и да се даде възможност за основан на доказателства подход при прилагането на фонда, особено в държави, в които няма достатъчно гаранции за добро управление и прозрачност; призовава за зачитане на принципа на субсидиарност и ангажираност и в това поле на действие; подчертава, че органите на местната власт, местните организации на гражданското общество, НПО и международните организации следва да бъдат активно включвани в етапите на планиране, изпълнение и оценка на Доверителния фонд на ЕС; призовава Комисията да изясни и да придаде официален характер на процедурите за консултация с тези заинтересовани страни, така че да осигури тяхното ефективно участие в дискусиите, провеждани в оперативните комитети, с ясни и прозрачни критерии за допустимост;

16.  Подчертава, че е важно да се осигури по-добър баланс при финансирането между правителствата на държавите бенефициенти и по-специално надеждните участници от гражданското общество, които обикновено познават по-добре обществените проблеми, във връзка с които има нужда от подпомагане;

17.  Припомня колко е важен по отношение на устойчивостта един подход, съсредоточен върху хората и общностите, и счита убедено, че Доверителният фонд на ЕС следва да се съсредоточи не само върху икономическото развитие, но и върху разработени на местно равнище проекти, специално насочени към подобряване на качеството, равнопоставеността и всеобщата достъпност на основните услуги, към обучение за развиване на компетентност на местно равнище, както и за да се отговори на нуждите на уязвимите общности, включително на малцинствата;

Прозрачност и яснота за по-добро постигане на целите

18.  Отчита сложността и многоаспектното естество на настоящата бежанска криза; предупреждава обаче за сериозните рискове от злоупотреба с помощта на ЕС за развитие, особено в контекста на засегнатите от конфликти държави, където въпросите на сигурността, миграцията и развитието са тясно взаимосвързани; подчертава, че проектите, обхванати от Доверителния фонд на ЕС, които са били създадени чрез източници, посветени основно и по принцип на целите на развитието, трябва да имат цели, свързани с развитието; подчертава, че проектите, насочени към укрепване на капацитета в сферата на сигурността в конкретни държави, трябва да бъдат изготвени така, че окончателните им резултати да са съсредоточени върху намаляването на бедността, както и към стабилността на държавите бенефициенти;

19.  Припомня на Комисията и на органите, пряко натоварени с управлението на Доверителния фонд, че ресурсите, които идват от ЕФР, или друго финансиране, предназначено за развитие, трябва да бъдат използвани изключително за действия, посветени пряко на помощта за развитие; отправя искане до Комисията да предостави изрични уверения относно подобна употреба и да гарантира редовното и всеобхватно докладване относно употребата на тези средства;

20.  Подчертава, че бюджетът на ЕС не може да се използва за пряко финансиране на военни операции или такива в областта на отбраната (член 41, параграф 2 от ДФЕС), но че не се изключват изрично мироопазващи операции с цели, свързани с развитието; припомня освен това, че членове 209 и 212 от ДФЕС не изключват изрично финансирането на изграждане на капацитет в сектора на сигурността;

21.  Призовава Комисията, стратегическия съвет и оперативния комитет да се съсредоточат главно върху изграждането на капацитет, стабилността и мира, устойчивостта, благосъстоянието и овластяването на местното население, насърчаването, защитата и упражняването на правата на човека, както и създаването на възможности за работа и обучение, по-специално за жените и младите хора;

22.  Настоятелно подчертава, че крайната цел на политиката на ЕС за развитие, както е заложена в член 208 от ДФЕС, трябва да бъде намаляването и изкореняването на бедността; в тази връзка изразява съжаление, че въпреки че приносът на ЕС към Доверителния фонд ще се осъществява най-вече чрез ресурси от ОПР, този механизъм за финансиране няма да бъде насочен единствено към свързани с развитието цели; подчертава, че трябва да се направи ясно, прозрачно и лесно обяснимо разграничение в рамките на Доверителния фонд на ЕС между пакетите средства за дейности за развитие, от една страна, и тези за дейностите, свързани с управлението на миграцията, граничния контрол и всички други дейности, от друга страна; подчертава, че намаляването на ОПР, така че да се използват по-малко средства за борба с крайната бедност, би подронило значителния напредък, постигнат в международното развитие, и би застрашило новоприетите цели за устойчиво развитие (ЦУР);

Съгласуваност на политиките на ЕС и ангажимент относно правата на човека

23.  Призовава ЕС да покаже по-добра съгласуваност при действията в областта на международното сътрудничество за развитие от двойна гледна точка: ЕС и държавите членки следва, от една страна, да действат в съответствие със своите ангажименти, а от друга страна, да демонстрират цялостна съгласуваност в своите външни политики и инструменти за региона на Африка, с особено внимание към духа на съвместно управление на Споразумението АКТБ—ЕС от Котону; от гледна точка на последното, счита че Доверителният фонд на ЕС следва да отразява принципите на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие и взаимно допълване между всички заинтересовани страни в сферата на развитието и следва да избягва всякакви противоречия между целите на развитието и политиките в областта на сигурността, хуманитарната помощ и миграцията; изразява надежда, че пакетът за по-добро регулиране ще допринесе за подобряване на съгласуваността на политиките за устойчиво развитие, като взема предвид развитието и правата на човека във всичките си оценки на въздействието;

24.  Припомня, че правилата и критериите, които уреждат помощта за развитие за проекти, финансирани от Доверителния фонд на ЕС, трябва да се определят въз основа на споделени ценности и общи интереси, по-специално по отношение на зачитането и насърчаването на правата на човека; в тази връзка подчертава, че политиката на ЕС по отношение на сътрудничеството в областта на сигурността, управлението на миграцията и трафика и незаконното превеждане през граница на хора следва да включват специални разпоредби, насочени към гарантиране на зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, с особен акцент върху правата на жените, правата на ЛГБТИ лицата, сексуалното и репродуктивно здраве и права, правата на детето, правата на малцинствата и на други особено уязвими групи; посочва, че ЕС трябва да насърчава усилията за борба с дискриминацията, основана на религия или лични убеждения, пол, раса или етнически произход, увреждане и сексуална ориентация;

25.  Посочва, че доверителните фондове трябва да допринасят за постигането на дългосрочните цели за гарантиране на мира и укрепване на управлението в държавите бенефициенти; подчертава необходимостта от внимателна и систематична оценка на въздействието на дейностите, финансирани в рамките на Доверителния фонд на ЕС за Африка, върху доставките на хуманитарна помощ; подчертава, че Доверителният фонд на ЕС не следва да подкопава дългосрочното сътрудничество за развитие на ЕС; изтъква, че ангажираността и взаимното допълване по отношение на дългосрочните и краткосрочните проекти трябва да се осигурят, защитят и съгласуват със съществуващите регионални стратегии и стратегии по държави на ЕС за Сахел, Гвинейския залив, Африканския рог и Северна Африка; подчертава, че е необходима цялостна диагноза по държави и по сектори, за да се постигне добро разпределение на средствата, както и за да се развият тесни партньорства с широк кръг от участници от гражданското общество; приветства научноизследователския елемент, включен в Доверителния фонд на ЕС, като потенциална възможност да се създадат възможности за развитие и взаимодействия между ЕС и съответните държави;

Цели и последващи действия

26.  Призовава Комисията систематично да следи как се използват средствата от Доверителния фонд на ЕС и как се разпределят те и да увеличи правомощията на Парламента за контрол над Доверителния фонд на ЕС; по-специално призовава Съвета и Комисията да изпращат редовно съобщения относно конкретните действия, предприети както от ЕС, така и от африканските държави, при използването на тези средства и относно постигнатите резултати;

27.  Изразява загриженост относно липсата на координация между всички участници в управлението на Доверителния фонд на ЕС (и по-специално между Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ (DG DEVCO) на Комисията и нейното подразделение „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO)), както и относно липсата на ясни насоки за това как финансирането може да се осигури; изразява съжаление за липсата на яснота и прозрачност по отношение на критериите за финансиране и обема на средствата, отпускани за гражданското общество по линия на Доверителния фонд на ЕС; припомня необходимостта от по-добра комуникация между Комисията, държавите членки и Парламента при програмирането и изпълнението на действията на Доверителния фонд на ЕС като цяло в интерес на по-нататъшното планиране на евентуални допълнителни доверителни фондове; припомня, че Комисията трябва да положи особени усилия, за да се гарантира, че действията ѝ са последователни и съгласувани с регионалните програми за развитие (РПР), с цел да се избегне дублиране на усилията и да се гарантира, че основният акцент е върху развитието, а не върху граничния контрол и сигурността в ущърб на мигрантите; призовава Комисията поради същата причина, както и за да увеличи максимално въздействието и ефективността на помощта в глобален мащаб, да поддържа стабилен диалог с ООН в контекста на Доверителния фонд на ЕС; също така призовава Комисията да укрепи усилията си с оглед на по-систематична оценка на въздействието на своите политики и финансиране, включително на Доверителния фонд на ЕС, по-специално по отношение на тяхното въздействие върху устойчивото развитие, правата на човека и равенството между половете, и да интегрира резултатите от тези оценки в своите политики и планиране;

28.  Подчертава, че до момента Парламентът не е включен в създаването на Доверителния фонд на ЕС, и настоява, че е необходимо да се гарантира възможността за контрол от Парламента върху усвояването на фонда посредством подробно и редовно докладване от страна на Комисията;

29.  Счита, че като се има предвид изключителната гъвкавост и бързина, присъщи на един доверителен фонд, периодичното докладване до Парламента следва да се извършва поне веднъж на всеки шест месеца; настоятелно подчертава необходимостта от прозрачен мониторинг, оценка и отчетност по отношение на резултатите;

30.  Счита, че прозрачността, комуникацията и видимостта във връзка с проектите, разработени в рамките на Доверителния фонд на ЕС, са от изключително значение с оглед на разпространяването на резултатите и включването и засилването на интереса на частния сектор, местните и регионалните органи, НПО и гражданското общество, с цел да се създадат условия за по-широко участие и да се улесни участието от държавите членки;

31.  Подчертава необходимостта от задълбочен мониторинг на изпълнението на разпоредбите за преразпределение и връщане в държавите на произход и финансовите ангажименти на държавите членки, като се отделя специално внимание на правата на човека;

32.  Припомня, че миграционните политики на ЕС следва да бъдат насочени главно към справянето с първопричините за миграцията; подчертава, че миграционните политики на ЕС следва да допринасят за установяване на мир и стабилност и насърчаване на икономическото развитие — в съответствие с цели за устойчиво развитие 3, 4 и 5, конкретна цел 7 от цел за устойчиво развитие 10 и цел за устойчиво развитие 16 от Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. като включват по-тясно сътрудничество с трети държави за подобряване на сътрудничеството относно стимули за завръщане и реинтеграция в държавите на произход на мигрантите, включително висококвалифицираните мигранти, доброволното връщане и обратно приемане, по начин, който увеличава техните възможности;

33.  Подчертава, че нестабилността и физическата несигурност са важни причини за принудително разселване, и поради това подкрепя чувствителен към конфликтите подход към усвояването на фонда, в който да се даде приоритет на предотвратяването на конфликти, изграждането на държавността, доброто управление и утвърждаването на принципите на правовата държава; счита, че Доверителният фонд на ЕС е отлична възможност за ЕС, която му дава възможност да укрепи сътрудничеството и политическия диалог с африканските си партньори, по-специално по отношение на ефективното прилагане на споразуменията за връщане и обратно приемане, и да развива общи стратегии за управление на миграционните потоци; изтъква необходимостта от споделяне на отговорностите между ЕС и африканските му партньори, в съответствие със заключенията от срещата на върха във Валета през ноември 2015 г.; въпреки това счита, че помощта за развитие следва да не бъде използвана за спиране на потоците от мигранти и лица, търсещи убежище, и че проекти по Доверителния фонд на ЕС не следва да служат като претекст за предотвратяване на заминаването или затягане на границите между държавите при същевременно пренебрегване на факторите, принуждаващи хората да напускат домовете си; изразява дълбоката си загриженост във връзка с въздействието, което Доверителният фонд на ЕС може да окаже върху правата на човека, ако сдържането на миграционните потоци включва сътрудничество с държави, които извършват систематични и/или сериозни нарушения на основните права; отправя искане до Комисията да гарантира, че фондът изпълнява целите си, като пряко подпомага нуждаещите се, а не финансира правителства, отговорни за нарушения на правата на човека; призовава да се подобри зачитането на човешките права на мигрантите в проекти, финансирани от ЕС;

34.  Подчертава, че е важно да се разбират причините и последиците от международната миграция от гледна точка на пола, включително на съответния процес на вземане на решения и на механизмите, водещи до миграция; припомня, че жените и момичетата като бежанци и мигранти са особено уязвими, когато се окажат в ситуации, при които безопасността им не може да бъде гарантирана и могат да бъдат подложени на сексуално насилие или експлоатация; подчертава, че Доверителният фонд на ЕС трябва да допринесе за защитата, подкрепата и/или подпомагането на уязвимите мигранти, бежанци и жертви на трафик на хора, и че следва да се обръща специално внимание на жените и децата;

35.  Отбелязва, че Доверителният фонд на ЕС за Африка беше създаден след проведената във Валета среща на върха на африканските и европейските държавни и правителствени ръководители по въпросите на миграцията; призовава Комисията да предостави на Европейския парламент преглед на конкретните действия, последвали тази среща на върха, по-специално в областта на развитието, борбата с трафикантите и подписването на споразумения за връщане, обратно приемане и реинтеграция; призовава Съвета да предостави на Комисията необходимите правомощия за сключване на такива споразумения с държавите, засегнати от Доверителния фонд на ЕС.

o
o   o

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на парламентите на държавите членки, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и на председателя на Панафриканския парламент.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.


Създаване на условия на пазара на труда, които са благоприятни за постигането на равновесие между професионалния и личния живот
PDF 745kWORD 80k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот (2016/2017(INI))
P8_TA(2016)0338A8-0253/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид член 6, буква а), членове 8 и 10, член 153, параграф 1, член 153, параграф 2 и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 7, 9, 23, 24 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Европейската социална харта от 3 май 1996 г., и по-специално част I и част ІІ, член 2, 4, 16 и 27 относно правото на работниците със семейни задължения да имат равни възможности и да бъдат обект на равностойно отношение,

—  като взе предвид Директива 92/85/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки(1) (Директива за отпуска по майчинство),

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за отпуска по майчинство (COM(2008)0637),

—  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 20 октомври 2010 г., с оглед на приемането на Директива 2011/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки и за въвеждане на мерки за подпомагане на работниците в съвместяването на професионалния и семейния живот(2), в която се отправя искане, наред с другото, за двуседмичен отпуск по бащинство,

—  като взе предвид Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО(3),

—  като взе предвид Директива 2013/62/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Директива 2010/18/ЕС за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз(4),

—  като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета(5),

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(6),

—  като взе предвид Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време(7),

—  като взе предвид Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейски семестър за координация на икономическата политика: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2016 г.(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно отпуска по майчинство(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г. относно новата стратегия за права на жените и равенство между половете в Европа за периода след 2015 г.(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно прилагането на Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО(17),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 юни 2011 г. относно образованието и грижите в ранна детска възраст: да осигурим на всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“(18),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2015 г. относно равните възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите,

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г., приет чрез заключенията на Съвета от 7 март 2011 г.(19),

—  като взе предвид заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г.,

—  като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на председателстващата ЕС тройка — Нидерландия, Словакия и Малта,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид инициативата на Комисията „Пътна карта: Ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“ (декември 2015 г.), както и консултациите с обществеността и заинтересованите лица,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Работна програма на Комисията за 2016 г.: Време е за промяна“ (COM(2015)0610),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Започване на консултация относно европейски стълб на социалните права“ (COM(2016)0127),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083) и нейната препоръка 2013/112/ЕС от 20 февруари 2013 г. на тема „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-голямо равновесие между професионалния и личния живот: оказване на по-голямо съдействие за съвместяването на професионалния, личния и семейния живот“, (COM(2008)0635),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 февруари 2011 г., озаглавено „Образование и грижи в ранна детска възраст: да осигурим за всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“ (COM(2011)0066),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 29 май 2013 г. за напредъка по целите от Барселона, озаглавен „Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен„Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“, и по-специално глава 3.1. Увеличаване на участието на жените в пазара на труда и равната икономическа независимост на жените и мъжете,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 2015 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз (SWD(2016)0054), и по-специално главата, посветена на еднаквата икономическа независимост,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Заетост и социално развитие в Европа през 2015 г.“ от 21 януари 2016 г., и по-специално глава III.2 от него —„Социална закрила“,

—  като взе предвид изследванията на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавени „Работно време и равновесие между професионалното и семейното развитие от перспективата на целия живот“ (2013 г.), „Полагане на грижи за деца и зависими лица: въздействие върху професионалното развитие на младите работници и служители“ (2013 г.), и „Работа и отглеждане на деца: Марки за съвместяване във времена на демографска промяна“ (2015 г.) и Шестото европейско проучване на условията на труд (EWCS) (2016 г.),

—  като взе предвид проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд за „Развитие на работното време в 21-ви век“ от 2015 г.,

—  като взе предвид проучването на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавено „Promoting parental and paternity leave among fathers“ (Насърчаване на родителския отпуск и отпуска по бащинство при бащите),

—  като взе предвид доклада на Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството — EQUINET, озаглавен „Насърчаване от органите по въпросите на равенството на по-доброто равновесие между професионалния и личния живот за всички“, от 8 юли 2014 г.,

—  като взе предвид сравнителните данни на Европейския институт за равенство между половете относно равенството между половете за 2015 г. и неговия доклад, озаглавен „Reconciliation of work, family and private life in the European Union: Policy review“ (Съвместяване на професионалния, семейния и личния живот в Европейския съюз: преглед на политиката),

—  като взе предвид изследването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от май 2015 г., озаглавено „Gender equality in employment and occupation - Directive 2006/54/EC, European Implementation Assessment“ (Равенството между половете в областта на заетостта и професиите — Директива 2006/54/ЕО, оценка на прилагането на европейско равнище),

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция на Парламента за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Maternity, Paternity and Parental Leave:Data Related to Duration and Compensation Rates in the European Union“ (Отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск: данни, свързани с продължителността и размера на обезщетенията в Европейския съюз),

—  като взе предвид проучването на генералната дирекция на Парламента за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Costs and benefits of maternity and paternity leave“ (Разходи и ползи, свързани с отпуска по майчинство и отпуска по бащинство),

—  като взе предвид проучването на генералната дирекция на Европейския парламент за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Discrimination Generated by the Intersection of Gender and Disability“ (Дискриминация, породена от съчетанието на пол и увреждане),

—  като взе предвид изследването на генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС на Парламент от март 2016 г., озаглавено „Различия между мъжете и жените по отношение на работното време, полагането на грижи и свободното време“,

—  като взе предвид стратегията на асоциацията „Eurocarers“ от 2014 г. за предоставяне на възможност на лицата, полагащи грижи за други лица, да предоставят такива грижи,

—  като взе предвид Европейския пакт за психично здраве и благоденствие от 2008 г. и приоритетното внимание, което той отделя на „психичното здраве на работното място“,

—  като взе предвид Конвенция № 156 на МОТ относно семейните задължения (1981 г.) и Препоръка № 165 на МОТ относно работниците и служителите със семейни задължения (1981 г.),

—  като взе предвид Конвенцията на МОТ относно работата на непълно работно време (1994 г.), Конвенцията на МОТ относно надомния труд (1996 г.), Конвенцията на МОТ за закрила на майчинството (2000 г.) и Конвенцията на МОТ относно домашните работници (2011 г.),

—  като взе предвид доклада на МОТ „Майчинството и бащинството на работното място: законодателството и практиката по света“ (2014 г.),

—  като взе предвид съгласуваните заключения от 24 март 2016 г. на Комисията на ООН за положението на жените (60-а сесия), по-специално букви д)— — ж),

—  като взе предвид съвместния работен документ на МОТ и УНИЦЕФ от 8 юли 2013 г., озаглавен „Подпомагане на работниците със семейни задължения: свързване на развитието на детето и програмата за достоен труд“,

—  като взе предвид Индекса на ОИСР за подобряване на живота за 2015 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0253/2016),

А.  като има предвид, че според последните данни от Евростат раждаемостта в ЕС е спаднала през последните десетилетия и ЕС се изправя пред безпрецедентни демографски предизвикателства(20), на които държавите членки следва да отговорят; като има предвид, че политиките в подкрепа на семейството са важни, за да се задвижат положителни демографски тенденции, тъй като несигурността на работните места и трудните условия на работа може да имат отрицателно въздействие върху семейното планиране;

Б.  като има предвид, че през 2014 г. в ЕС-28 са родени 5,1 милиона деца, което съответства на коефициент за раждаемост от 10,1; като има предвид като база за сравнение, че този коефициент е 10,6 през 2000 г., 12,8 през 1985 г. и 16,4 през 1970 г.; като има предвид, че ЕС е изправен пред сериозно демографско предизвикателство, тъй като в повечето държави членки се наблюдава все по-голям спад на раждаемостта, който постепенно превръща Съюза в старческо общество и води до пряка заплаха за растежа и развитието в социален и икономически план;

В.  като има предвид, че традиционната концепция за ролите на мъжете и жените и за семейството като основна клетка на обществото все повече е поставяна под въпрос с оглед на увеличаването в ЕС на броя на семействата с един родител, на семействата, в които двамата партньори са от един и същи пол, на подрастващите майки и т.н.; като има предвид, че неотчитането на това многообразие е равносилно на допълнителна дискриминация и се отразява отрицателно върху хората, живеещи в ЕС, и техните семейства;

Г.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основен принцип на Европейския съюз и че в членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз се забранява всяка форма на дискриминация, основана на пола, и се посочва, че равенството между мъжете и жените трябва да бъде гарантирано във всички области, включително по отношение на постигането на равновесие между професионалния и личния живот;

Д.  като има предвид, че представената от Комисията пътна карта представлява отправна точка; като има предвид, че тази възможност трябва да постави началото на процес на реорганизиране на положението на жените и мъжете в Европа по отношение на равновесието между професионалния и личния живот и трябва да допринесе значително за постигане на по-висока степен на равенство между половете;

Е.  като има предвид, че добре създадените и изпълнени политики за постигане на равновесие трябва да се разглеждат като съществено подобряване на работната среда, тъй като те спомагат за добрите условия на труд и за социалното и професионалното благосъстояние; като има предвид, че в същото време доброто равновесие между професионален и личен живот е стимул за икономическия растеж, конкурентоспособността, общото участие на пазара на труда, равенството между половете, намаляването на риска от бедност и солидарността между поколенията, обръща внимание на предизвикателствата на едно застаряващо общество и оказва положително влияние върху раждаемостта в ЕС; като има предвид, че политиките, които ще се прилагат, за да се постигнат тези цели, трябва да бъдат модерни, да са концентрирани върху подобряването на достъпа до пазара на труда за жените и равно разпределение между жените и мъжете на задачите във връзка с домакинството и полагането на грижи за децата, и да бъдат основани на установяването на съгласувана рамка от политики, подплатена с колективно договаряне и колективни трудови договори, с които се позволява да се постигне по-добро равновесие между грижите на деца, професионалния и личния живот;

Ж.  като има предвид, че съвместяването на професионалния и личния живот зависи до голяма степен от организацията на работното време на работното място; като има предвид, че се поставя под въпрос дали по-дългото работно време е от полза за икономиката и води до повишаване на производителността; като има предвид, че значителна част от работниците в ЕС имат нетипично работно време, включително работа през почивните дени и на официални празници и работа на смени и нощно време, и почти половината от работниците са работили през свободното си време през 2015 г.; като има предвид, че според данните към настоящия момент организацията на работното време се променя редовно при 31% от служителите, в много случаи с кратко предизвестие(21); като има предвид, че е възможно това да буди загриженост за здравето и безопасността, при по-голям риск от злополуки на работното място и влошено здраве в дългосрочен план, и да доведе до трудности за работниците да съвместяват работата със задълженията към децата и другите зависими лица; като има предвид, че някои сектори са засегнати в по-голяма степен, например сектора на търговията на дребно, където по-голямата част от заетите лица са жени;

З.  като има предвид, че Комисията и държавите членки следва да предприемат конкретни мерки, за да насърчават приспособяващи се и ефективни модели на изпълнение на работата, както в публичния, така и в частния сектор, които биха дали възможност на служителите да постигнат равновесие между професионалния и личния живот;

И.  като има предвид, че през 2015 г. равнището на заетост в ЕС-28 при мъжете е 75,9%, докато при жените то достига 64,3%(22), въпреки че жените са по-добре образовани; като има предвид, че делът на жените от работната сила като цяло е дори още по-малък, ако се разглежда равнището на заетост в еквивалент на пълно работно време, тъй като делът на заетостта на непълно работно време сред жените е много висок в някои държави членки; като има предвид, че през 2013 г. мъжете са посвещавали 47 часа седмично на извършването на платен труд, а жените — 34 часа; като има предвид, че ако се съчетаят платеният труд и неплатеният труд в домакинството, младите жени средно работят 64 часа, а младите мъже — 53 часа(23); като има предвид, че загубите, дължащи се на различията между мъжете и жените на пазара на труда се оценява на 10% от БВП на глава от населението в Европа;

Й.  като има предвид, че в настоящия контекст на европейските политики в областта на заетостта и равенството между половете и европейските социално-икономически политики стратегията „Европа 2020“ и целите, набелязани по-рано, далеч не са постигнати; като има предвид, че без активни политики, които да се разработват и прилагат с цел да помогнат на жените да навлязат на пазара на труда, по-специално без политики, които да насърчават по-доброто равновесие между професионалния и личния живот, целите, определени на равнището на ЕС, не могат да бъдат действително постигнати;

К.  като има предвид, че европейските пазари на труда са разделени по пол(24); като има предвид, че Комисията признава това и в своето съобщение от 8 март 2016 г. относно европейския стълб на социалните права (COM(2016)0127, Приложение I), отбелязвайки, че „жените все така са по-слабо представени в заетостта, твърде силно представени в сферата на почасовия труд и в нископлатените сектори и получават по-ниски почасови надници, дори когато извършват равностоен труд, въпреки че превъзхождат мъжете по образователна степен“;

Л.  като има предвид, че бедността и нарастващото неравенство се задълбочиха вследствие на макроикономическите политики, прилагани от ЕС, и на мерките за бюджетни ограничения, наложени в отговор на икономическата криза;

М.  като има предвид, че трудностите за съвместяване на семейния и професионалния живот е особено големи за самотните родители, по-голямата част от които са жени; като има предвид, че в 28 държави — членки на ЕС, не по-малко от 34% от самотните майки са изложени на риск от бедност и че децата от тези семейства са изложени на много по-голям риск от предаване на бедността между поколенията;

Н.  като има предвид, че вредните последици от феминизирането на бедността се отразяват най-тежко върху децата, отглеждани от самотни майки, които се сблъскват със сериозни затруднения при съвместяването на ролята си на лице, което самостоятелно осигурява прехраната на семейството си, с родителските си задължения;

О.  като има предвид, че равенството между половете на пазара на труда е от полза не само за жените, но и за икономиката и обществото като цяло, тъй като е ключово икономическо предимство за насърчаването на устойчив и приобщаващ икономически растеж и намаляването на професионалното неравенство, както и ефективността и гладкото функциониране на пазара на труда; като има предвид, че започването и възобновяването на работа от жените води до увеличение на семейния доход, потреблението, вноските за социални осигуровки и обема събирани данъци; като има предвид, че жените все още са изправени пред дискриминация по отношение на достъпа до работните места и запазването им, както пред отричане на правата им на труд по-специално поради бременност и майчинство;

П.  като има предвид, че разликата в заплащането на мъжете и жените е 16,3%, и като има предвид, че нетипичните и несигурните трудови договори също засягат в по-голяма степен жените, отколкото мъжете;

Р.  като има предвид, че неравенството на пазара на труда има последици за целия живот на отделните лица и оказва въздействие върху правата на жените, например пенсиите, за което свидетелства разликата в ЕС между пенсиите на жените и мъжете от 39%, като тази разлика е над два пъти по-голяма от разликата в заплащането на жените и мъжете от 16%;

С.  като има предвид, че сред различните професионални категории по-специално самостоятелно заетите лица и жените предприемачи изпитват големи затруднения при постигането на равновесие между професионалния и личния живот; като има предвид, че много често жените, които желаят да започнат стопанска дейност, срещат затруднения при получаването на достъп до кредити, тъй като финансовите посредници не са склонни да предоставят заеми, защото считат, че жените предприемачи са изложени на риск в по-голяма степен и че е по-малко вероятно техните предприятия да се разраснат;

Т.  като има предвид, че стереотипите, ширещи се в обществото, поставят жените в подчинена роля; като има предвид, че тези стереотипни представи започват да се развиват още от детска възраст и се отразяват на избора на образование и обучение и продължават на пазара на труда; като има предвид, че жените все още твърде често са ограничавани да изпълняват само „подходящи за жени“ длъжности и в много случаи са недобре платени; като има предвид, че тези разделения на пазара на труда възпроизвеждат стереотипи, налагащи основно на жените полагането на огромно количество грижи, което води до положение, в което жените прекарват два до десет пъти повече време в полагане на неплатени грижи в сравнение с мъжете(25); като има предвид, че стереотипите за мъжете и жените и половата дискриминация имат отрицателни последици за личната, социалната и икономическата независимост и перспективи на жените и водят до по-голям брой жени, които работят на непълно работно време, до прекъсвания на професионалното развитие и по-голям риск от бедност и социално изключване, по-специално за самотни майки, с което се засяга самостоятелността на жените;

У.  като има предвид, че различните видове отпуск по семейни причини все още служат за повод за дискриминация и стигматизиране както за жените, така и за мъжете въпреки съществуващата политическа рамка и съществуващото законодателство на равнище ЕС и на национално равнище, като това особено засяга жените като основните лица, които полагат грижи и които използват отпуск по семейни причини за тази цел;

Ф.  като има предвид, че разликите в ползването на родителски отпуск при мъжете и жените показват основана на пол дискриминация; като има предвид, че в държавите членки процентът на ползване от бащите на родителския отпуск продължава да бъде нисък, като само 10% от бащите ползват поне един ден такъв отпуск, а 97% от жените ползват родителския отпуск, който е на разположение и на двамата родители; като има предвид, че наличните данни потвърждават, че неплатеният или ниско платените типове отпуск по семейни причини водят до ниско равнище на ползване на този вид отпуск; като има предвид, че изцяло или частично непрехвърляемият родителски отпуск с подходящо възнаграждение подпомага за едно по-балансирано използване от двамата родители и спомага за намаляване на дискриминацията срещу жените на пазара на труда; като има предвид, че само няколко държави членки насърчават бащите да използват в максимална степен отпуска по бащинство или родителския отпуск, в резултат от което мъжете са лишени от възможността да участват наравно в полагането на грижи за своите деца и в прекарването на време с тях;

Х.  като има предвид, че е жизненоважно да се въведат мерки за насърчаване на достъпа на бащите до отпуск, по-специално с оглед на това, че бащите, които ползват отпуск по семейни причини, изграждат по-добри отношения със своите деца и е по-вероятно да изпълняват активна роля в бъдещите задачи, свързани с грижите за децата;

Ц.  като има предвид, че проучвания на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд показват, че сред аспектите, които влияят върху степента на ползване на родителски отпуск от бащите, са: размерът на обезщетението, гъвкавостта на системата за отпуск, наличието на информация, достъпността и гъвкавостта на детските заведения и страхът от изключване от пазара на труда поради ползването на отпуск;

Ч.  като има предвид, че наличието и достъпът до достъпно, подходящо и качествено образование и грижи в ранна детска възраст, грижи за други зависими лица и висококачествени социални услуги са сред основните фактори, оказващи влияние върху участието на жените на пазара на труда; като има предвид, че е налице недостиг на достатъчна инфраструктура, предлагаща качествени и достъпни детски заведения за всички нива на доходи; като има предвид, че според 27% от европейците лошото качество на детските заведения затруднява достъпа до тези услуги(26); като има предвид, че постигането на качествени услуги означава инвестиране в обучение на персонал в детските заведения(27); като има предвид, че само 11 държави членки са постигнали първата цел от Барселона (предлагане на грижи за поне 90% от децата на възраст между 3 години и задължителната възраст за започване на училище) и само 10 държави членки са постигнали втората цел (предлагане на грижи за поне 33% от децата на възраст под три години)(28);

Ш.  като има предвид, че образованието и грижите в ранна детска възраст и преживяванията на децата на възраст от 0 до 3 години оказват решаващо въздействие върху когнитивното им развитие, като се има предвид, че съществени техни способности се формират през първите пет години от живота им;

Щ.  като има предвид, че политиките за равновесие между професионалния и личния живот следва също така да дават на родителите възможност да изпълняват задълженията си по отношение на своите деца, като обезпечават необходимите финансови средства, време и подкрепа, както за майките, така и на бащите;

АА.  като има предвид, че Европа е континентът с най-голям брой по-възрастни граждани и че процесът на застаряване ще продължи и през идните десетилетия; като има предвид, че много държави членки не разполагат с достатъчно заведения за дългосрочни грижи, за да посрещнат увеличаването на нуждите от грижи и стагнацията или намаляването на показателя за „години живот в добро здраве; като има предвид, че по-голямата част от създадените работни места в сферата на официалните грижи за възрастни роднини в домашни условия са с ниско заплащане и за тях се изисква ниска квалификация(29);

АБ.  като има предвид, че 80% от потребностите от грижи в ЕС се покриват от лица, полагащи неформални грижи; като има предвид, че около 3,3 милиона европейци на възраст между 15 и 34 години е трябвало да се откажат от работа на пълно работно време поради липса на заведения за деца или възрастни родители, които се нуждаят от грижи;

АВ.  като има предвид, че ИКТ и нововъзникващите технологии променят работата среда и сферата на заетостта, културите и структурите на организация в различните сектори; като има предвид, че изготвянето на политики трябва да бъде в крак с технологичния напредък, за да се гарантира, че социалните стандарти и равенството между половете отбелязват напредък, а не отстъпление при тези нови обстоятелства;

АГ.  като има предвид, че съчетаването от грижи и платен труд оказва голямо въздействие върху устойчивостта на труда и равнищата на заетост, особено за жените, които могат да се сблъскат на определен етап от живота си с отговорността да полагат грижи за внуци и/или за възрастни родители(30);

АД.  като има предвид, че някои правни системи в ЕС поддържат неиндивидуализирания подход на данъчните системи и системите за социална сигурност, съгласно който на жените се предоставят единствено производни права чрез връзката им с мъже, включително по отношение на достъпа до здравни услуги и до пенсия; като има предвид, че държавите членки, които налагат зависимост на съпругата/майката, упражняват пряка дискриминация спрямо жените и лишават жените от пълноценни граждански права посредством избирателно предоставяне на държавни услуги;

АЕ.  като има предвид, че са необходими целеви политики по отношение на пазара на труда и на равновесието между професионалния и личния живот, за да се вземат предвид междусекторните пречки, пред които са изправени уязвимите категории жени по отношение на равновесието между професионалния и личния живот и сигурността на работното място, като например жените с увреждания, младите жени, жените мигранти и бежанци, жените от етнически малцинства и ЛГБТИ жените;

АЖ.  като има предвид, че предоставянето на свободно време на работниците и служителите за личностно развитие и обучение в контекста на ученето през целия живот, без те да бъдат дискриминирани, благоприятства за тяхното благосъстояние, както и за приноса им към икономиката, благодарение на повишаването на уменията и на производителността(31);

АЗ.  като има предвид, че прилагането на политиките за равновесие между професионалния и личния живот само по себе си няма да доведе до ползи за работниците и служителите, ако не е придружено от политики за подобряване на условията на живот успоредно с политики за насърчаване и популяризиране на културните, развлекателните и спортните дейности, наред с другото;

Общи принципи

1.  Подчертава, че съвместяването на професионалния, личния и семейния живот е широко понятие, което включва всички основни политики със законодателен и незаконодателен характер с цел постигането целесъобразен и пропорционален баланс между различните аспекти на живота на хората; счита, че постигането на истинско равновесие между професионалния и личния живот изисква надеждни, хоризонтални, структурни, съгласувани и всеобхватни политики, включително стимули и ефективни мерки за съвместяване на работата, полагането на грижи за семейството и времето, отделяно за семейството и приятелите и времето за отдих и за личностно развитие; изтъква, че преди всичко е необходима промяна в културата в обществото, която засяга стереотипите за мъжете и жените, така че работата и полагането на грижи да бъдат по-равномерно разпределени между мъжете и жените;

2.  Подчертава, че е необходимо да се гарантира балансът на професионалния, личния и семейния живот като основно право за всички хора в духа на Хартата на основните права на Европейския съюз посредством достъпни за всички лица мерки, обхващащи не само младите майки, бащите или лицата, полагащи грижи; призовава за въвеждането на рамка, която да гарантира това право като основна цел на социалните системи и призовава ЕС и държавите членки да насърчават както в публичния, така и в частния сектор модели на стопанско благосъстояние, които зачитат правото на баланс между професионалния и линия живот; счита, че това право следва да бъде заложено във всички дейности на ЕС, които могат да имат пряка или косвена връзка с този въпрос;

3.  Изтъква, че Европейският съюз е изправен пред безпрецедентни демографски промени — по-голямата продължителност на живота, по-ниска раждаемост, промяна в семейните структури с нови форми на изграждане на взаимоотношения и (съ)жителство, родители на по-зряла възраст и миграция, които създават нови предизвикателства за ЕС; изразява загриженост, че икономическата и финансовата криза са имали отрицателно въздействие върху публичните финанси, необходими за политиките за баланс между професионалния и личния живот и за гарантиране на наличността и достъпа до качествени и достъпни услуги от общ интерес; поради това призовава Комисията и държавите членки да въведат позитивни политики и стимули в подкрепа на демографското обновяване, за запазването на социално-осигурителните системи и за насърчаване на благосъстоянието и развитието на хората и на обществото като цяло;

4.  Подчертава, че спадът на раждаемостта в ЕС се изостри поради кризата, при положение че безработицата, несигурните възможности за работа, липсата на увереност по отношение на бъдещето и дискриминацията на пазара на труда, стават причина младите хора, по-специално младите специалисти жени, да отлагат раждането на деца, за да останат активни на един все по-конкурентен пазар на труда; в този контекст, призовава държавите членки и социалните партньори да насърчат подкрепяща семейството работна среда, планове за съвместяване, програми за връщане на работа, канали за комуникация между служителите и работодателите и стимули за предприятията и самостоятелно заетите лица, по-специално, за да гарантират, че хората не понасят икономически санкции заради това, че имат деца, и че основателните стремежи за професионално израстване не влизат в противоречие със семейните планове; освен това подчертава, че отпускът по майчинство, бащинство и родителският отпуск могат да се използват ефективно с ползи за обществото и икономиката, само ако паралелно се прилагат други политически инструменти, включително предоставянето на качествени и достъпни детски заведения;

5.  Приветства подхода на Комисията към политиките за осигуряване на равновесие между професионалния и личния живот като ключови фактори за справяне със социално-икономическите предизвикателства; призовава европейските социални партньори да предложат споразумение относно цялостен пакет от законодателни и незаконодателни мерки за съчетаване на професионалния, личния и семейния живот; призовава Комисията да представи, при спазване на принципа на субсидиарност, предложение за такъв пакет като част от работната програма на Комисията за 2017 г. в контекста на обявения европейски стълб на социалните права, ако се окаже невъзможно да се постигне споразумение между социалните партньори; подчертава, че законодателните предложения следва да включват равенството между мъжете и жените като правна основа; призовава Комисията да работи в сътрудничество с обществените заинтересувани страни в посока стълб на социалните права, водещ до действителна социална инвестиция, който подчертава преди всичко инвестицията в хора;

6.  Приветства това, че Комисията започна обществена консултация относно Европейския стълб на социалните права с цел да бъдат събрани мнения и обратна връзка относно редица важни принципи в подкрепа на добре функциониращи и справедливи пазар на труда и системи за социално подпомагане в еврозоната;

7.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че съответните политики и мерки отчитат нарастващото многообразие на семейните отношения, включително фактически съжителства и съгласуването на полагането на родителски грижи и на грижи от бабата и дядото, както и многообразието на обществото като цяло, по-специално с цел да се гарантира, че децата не са обект на дискриминация поради семейното положение на своите родители или поради структурата на семейството; призовава държавите членки взаимно да признават законните документи с цел гарантиране на свободното движение без дискриминация;

8.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат и прилагат политики и да предвидят мерки, подкрепящи лицата, които са в най-неблагоприятно положение или лицата, изключени понастоящем от обхвата на съществуващото законодателство и политики, като например самотни родители, двойките, несключили граждански брак, двойки от един и същи пол, мигранти, самостоятелно заети лица или т.нар. „помагащи съпрузи“ и семейства, един или повече от чийто членове е с увреждане;

9.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че законодателството и политиките за равновесие между професионалния и личния живот вземат под внимание Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания за 2015 г. към ЕС;

10.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че благополучието и висшият интерес на децата са основни съображения при изготвянето, мониторинга и прилагането на политиките за равновесие между професионалния и личния живот; призовава Комисията и държавите членки да прилагат в пълна степен Препоръката относно инвестициите в децата(32) и да следят отблизо постигнатия напредък; призовава Комисията и държавите членки да създадат и представят инициативи, като Гаранция за детето, които да поставят децата в центъра на съществуващите политики за облекчаване на бедността, така че всяко дете да може да има достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, прилично жилище и адекватно хранене, като част от европейски интегриран план за борба с детската бедност;

11.  Счита, че детската бедност е свързана с бедността на родителите, и поради това призовава държавите членки да изпълнят препоръката относно детската бедност и благоденствието на децата и да използват рамката за мониторинг на базата на определените в тях показатели;

12.  Подчертава, че е важно в политиките за осигуряване на равновесие между професионалния и личния живот и в корпоративните стратегии да се интегрира основан на жизнения цикъл подход с цел да се гарантира, че всеки получава подкрепа в различни моменти през целия си живот и може да участва активно в пазара на труда с трудови права и в обществото като цяло;

13.  Подчертава, че по-добрият баланс на професионалния и личния живот и подсиленото равенство между половете са от съществено значение за подкрепата на участието на жените на пазара на труда, по-специално на жените, полагащи грижи, и на самотните майки, както и за постигането на целта за овластяване на жените; подчертава, че ключът към икономическото овластяване на жените е в трансформирането и адаптирането на пазара на труда и на системите за социално подпомагане, за да бъдат взети предвид жизнените цикли на жените;

14.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат трансформиращи политики и да инвестират в кампании за повишаване на информираността, за да бъдат преодолени стереотипите за половете и за да се насърчи по-равнопоставено разпределяне на грижата и домашния труд, с фокус също върху правото и необходимостта мъжете да поемат задължения по полагане на грижи без да бъдат стигматизирани или наказвани; счита, че предприятията следва да бъдат цел и да бъдат подкрепяни в усилията им да насърчават постигането на баланс между професионалния и личния живот и да се борят с дискриминацията;

15.  Призовава държавите членки да засилят закрилата срещу дискриминация и незаконно уволнение във връзка с баланса между професионалния и личния живот, която в особена степен засяга жените работници и служители, и да гарантират достъп до правосъдие и правна защита, включително като увеличат обема информация, предлагана за правата и правната защита на работниците и служителите, ако това е необходимо; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да предложат политики за подобряване на прилагането на мерки за борба с дискриминацията на работното място, в това число повишаване на осведомеността относно законните права, касаещи равно третиране, чрез провеждането на информационни кампании, разместване на тежестта на доказване(33) и предоставяне на правомощия на националните органи за равно третиране да провеждат официални разследвания по собствена инициатива по въпроси, свързани с равното третиране, и да помагат на потенциални жертви на дискриминация;

16.  Подчертава, че липсата на сравними, изчерпателни, надеждни и редовно актуализирани данни относно равенството затруднява доказването на наличието на дискриминация, по-специално на непряка дискриминация; призовава държавите членки да събират данни относно равенството по един систематичен начин и да предоставят същите, с участието на националните органи за равно третиране и съдилищата, включително с оглед анализа и наблюдението на тези данни за специфичните за държавата препоръки; призовава Комисията да предприеме инициативи, за да насърчи такова събиране на данни, чрез препоръка към държавите членки и като възложи на Евростат задачата да разработи консултации, целящи интегриране на разбивка на данните по всички основания за дискриминация в показателите на Европейското социално изследване ; призовава Комисията да продължи систематичното си сътрудничество с Европейския институт за равенство между половете (EIGE) с цел подобряване на количеството и качеството на разбитите по полов признак данни;

17.  Призовава Комисията редовно да прави преглед на постигания напредък по проблемните ключови области, определени в Пекинската платформа за действие, за които Европейският институт за равенство между половете вече има разработи показатели, и да отчита резултатите от тези прегледи в оценката си относно равенството между половете в ЕС;

18.  Отбелязва важната роля на националните органи за равно третиране при прилагането на Директива 2000/78/EО за равенството в областта на заетостта, които допринасят за повишаването на осведомеността и събирането на данни, поддържат връзка със социалните партньори и други заинтересовани страни, предприемат мерки по отношение на недостатъчното докладване и улесняват достъпа до процедурите за обжалване; призовава държавите членки да засилят ролята, капацитета и независимостта на органите за равно третиране, включително Equinet, наред с другото, чрез предоставянето на достатъчно финансиране; призовава, по-специално, за укрепване на организациите, предвидени в Директива 2006/54/EО за равното третиране, като се гарантира достъп до правосъдие и правна защита;

19.  Смята за необходимо на служителите от националните, регионалните и местните органи и правоприлагащите органи, както и на трудовите инспектори, да бъде осигурено подходящо обучение в областта на законодателството за защита от дискриминация в сферата на заетостта и съдебната практика; счита, че такова обучение е от ключово значение и за съдиите, прокурорите, юристите и полицейските сили;

20.  Призовава държавите членки, заедно с Комисията, да гарантират, че социалните права, предоставени от публичните политики, са еднакво достъпни за жените и мъжете, за да гарантират, че всеки може да се ползва от правата си и за да има възможност всеки да постигне по-добър баланс между професионалния и личния живот;

Жените и мъжете на равна нога по отношение на доходите и полагането на грижи

21.  Подчертава необходимостта да се премахнат неравенствата между половете при платения и неплатения труд и да се насърчи равното споделяне на отговорностите, разходите и грижите за децата и за зависимите лица между жените и мъжете, но също така и в рамките на обществото като цяло, включително чрез осигуряване на универсален достъп до услуги от общ интерес; посочва в тази връзка необходимостта да бъдат отправени конкретни предложения за по-добър баланс между професионалния и личния живот;

22.  Изразява съжаление във връзка с продължаващото наличие на разлика в заплащането между половете, която представлява накърняване на основния принцип за равно заплащане за еднакъв труд за жените и мъжете служители, закрепен в член 157 от ДФЕС, и по-специално засяга жените, които имат и отглеждат деца; призовава ЕС и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и организациите за равенство между половете, да създадат и приложат политики за премахване на разликата в заплащането между половете; призовава държавите членки да извършват редовно описание на заплатите като допълнение към тези усилия;

23.  Призовава Комисията, в съответствие със заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. за равенството между половете, да подобри състоянието на своя стратегически ангажимент по отношение на равенството между половете и да включи перспектива, свързана с пола, в стратегията „Европа 2020“, за да гарантира, че работата по равенството между половете не се счита за нещо по-малко от приоритет; поради това настоятелно призовава Комисията да приеме стратегия за равенство между половете за периода след 2015 г. в съответствие с препоръките на Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г.;

24.  Призовава държавите членки да въведат активни политики и подходящи инвестиции, целящи и предназначени да подкрепят жените и мъжете, които навлизат, се връщат, остават или напредват на пазара на труда, след периоди на свързани със семейството или полагане на грижи типове отпуски, чрез предлагане на стабилни и качествени работни места в съответствие с член 27 от Европейската социална харта; подчертава по-специално необходимостта да се гарантира възстановяването на същия пост или на равностоен или подобен пост, защита срещу уволнение и по-неблагоприятно третиране в резултат на бременност, подаване на молба за отпуск по семейни причини или ползване на такъв, и период на защита след връщането им, така че те да могат да се пренастроят към своята работа;

25.  Призовава Комисията и държавите членки да ангажират социалните партньори и гражданското общество по отношение на политиките за равенство между половете; подчертава значението на адекватното финансиране за тези политики, на колективните трудови договори и колективното договаряне с оглед на борбата срещу дискриминацията и насърчаването на равенството между половете на работното място, както и на научните изследвания и обмена на добри практики;

26.  Счита, че насърчаването на участието на жените на пазара на труда и тяхната икономическа независимост са ключови фактори за постигането на целта на „Европа 2020“ от 75% обща заетост и би повишило значително БВП; поради това призовава Комисията и държавите членки да засилят политиките и да увеличат инвестициите в подкрепа на заетостта на жените на качествени работни места, по-специално в сектори и на позиции, на които жените са слабо представени, като науката, технологиите, инженерните науки и математиката (STEM) и секторите на зелената икономика, или висши ръководни позиции във всички сектори;

Видове отпуск, свързани със семейството и полагането на грижи

27.  Отбелязва, че Комисията е оттеглила преразглеждането на Директивата за отпуска по майчинство, и я призовава да внесе амбициозно предложение с високи стандарти, в тясно сътрудничество със социалните партньори и в консултации с гражданското общество, за да осигури по-добър баланс между професионалния и личния живот; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че жените получават заплащане и са включени в системата на социалното осигуряване за периода на отпуска по майчинство, за да подкрепят семействата и за да се борят с неравенствата, за да укрепят социалната и икономическата независимост на жените и за да избегнат ситуация, в която жените се оказва финансово санкционирани заради това, че имат деца; подчертава, че отпускът по майчинство трябва да бъде придружен от ефективни мерки за защита на правата на бременните жени и родилките, кърмачките и самотните майки, като се отразят препоръките на Международната организация на труда и на Световната здравна организация;

28.  Призовава за подобрена координация на различните видове отпуск на равнище ЕС и конкретна държава членка, в сътрудничество със социалните партньори; посочва, че по-добрият достъп до различни видове отпуск предоставя на хората перспективи за основан на жизнения цикъл отпуск и увеличава участието в заетостта, общата ефективност и удовлетвореността от работата; отбелязва, че когато липсват разпоредби за отпуск или когато съществуващите разпоредби се считат за недостатъчни, социалните партньори могат да изиграят роля в създаването на нови разпоредби или в актуализирането на съществуващите разпоредби за отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск;

29.  Призовава държавите членки да предоставят подходящ заместител на доходите и социална закрила по време на всички видове отпуск, свързани със семейството и полагането на грижи, по-специално за да се осигури равнопоставеност при ползване на мерки, свързани с отпуските, от работниците и служителите с ниски доходи;

30.  Призовава Комисията да публикува доклад за изпълнението на Директивата за родителския отпуск и призовава Комисията и социалните партньори да обмислят предлагането на подходящо удължаване на минималния срок на родителски отпуск с подходящ заместител на доходите и социална закрила от четири до поне шест месеца и да увеличат възрастта на детето, за която може да се взема родителски отпуск; подчертава, че родителите следва да получат възможност да използва гъвкаво отпуска си на части или наведнъж; призовава държавите членки и социалните партньори, да преразгледат своята система за финансова компенсация за родителския отпуск с цел постигане на адекватно ниво на заместване на доходите, което действа като стимул и също насърчава мъжете да ползват родителски отпуск след минималния период от време, гарантиран от директивата; отново заявява, че родителският отпуск следва да бъде разпределен в равни части между родителите и че значителна част от отпуска следва да остане непрехвърлима(34); подчертава, че и двамата родители трябва да се третират по един и същ начин, що се отнася до правата на доход и продължителността на отпуск;

31.  Отбелязва увеличената уязвимост на работещите родители на деца с увреждания; поради това призовава Комисията да подобри и засили изпълнението на разпоредбите на Директива 2010/18/ЕС по отношение на условията за допустимост и подробните правила за предоставяне на родителски отпуск на лицата, които имат деца с увреждания или страдащи от сериозно или трайно заболяване, водещо до инвалидизация; призовава държавите членки в тази връзка да разширят възможността за родителски отпуск спрямо тези родители извън законово определената възраст на детето, предвидена в директивата, и да им предоставят допълнителен отпуск по майчинство, отпуск по бащинство (където такъв съществува) и родителски отпуск;

32.  Счита, че насърчаването на индивидуализирането на договореностите за правото на отпуск и на ролята на бащите в отглеждането на техните деца чрез ползване на отпуск е от съществено значение, за да се постигне съчетаване на професионалния и личния живот, от което мъжете и жените да могат да се възползват в еднаква степен, и целта на „Европа 2020“ за заетост на жените и мъжете;

33.  Призовава Комисията — за да позволи на родителите с деца или на хората със зависими лица да постигнат по-добър баланс между професионалния и личния живот — да внесе добре обосновани и съгласувани инициативи за:

   (1) директива за отпуск по бащинство, предвиждаща задължителен платен отпуск от минимум две седмици;
   (2) директива за отпуск за лицата, полагащи грижи, която да допълва предоставянето на професионални грижи, да предоставя възможност на работниците за полагането на грижи за зависими лица и да предлага на лицата, полагащи грижи, подходящо възнаграждение и социална закрила; призовава за гъвкавост, инициирана от страна на служителите, и достатъчни стимули за мъжете, така че да взимат отпуск за полагане на грижи;
   (3) минимални стандарти, приложими във всички държави членки, които да отговорят на специфичните потребности на осиновяващите родители и на децата и да установяват същите права като за биологични родители,

като се отчита, че някои държави членки вече са предприели проактивни мерки по отношение на отпуска по бащинство и отпуска за полагане на грижи;

34.  Призовава държавите членки да въведат „кредити за полагане на грижи“ чрез трудовото и осигурителното законодателство както за жените, така и за мъжете, като равностойни периоди за натрупването на пенсионни права с цел да се защитят лицата, които прекъсват трудовата си заетост, за да полагат неформални неплатени грижи за зависимо лице или за член на семейството, и да се признае стойността на работата на тези лица, полагащи грижи, за обществото като цяло; насърчава държавите членки да обменят най-добри практики в тази област;

Полагане на грижи за зависими лица

35.  Призовава държавите членки ефективно да постигнат целите от Барселона в срок до 2020 г. и да подкрепят рамката от 2014 г. за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст;

36.  Припомня, че инвестирането в социални услуги, включително инфраструктура, генерира съществено въздействие върху заетостта, като също води до значителни допълнителни приходи за публичния сектор във вид на данъци върху заетостта и социално-осигурителни вноски; призовава държавите членки да инвестират в качествено образование и качествени грижи в ранна детска възраст и в услуги по полагане на грижи за възрастни и зависими лица; призовава ги да осигурят наличието, достъпността и универсалния достъп до тези услуги, като обмислят, например, увеличаване на публичните разходи за услуги по полагане на грижи, включително схеми за независим живот, и като използват по-добре фондовете на ЕС; призовава да се използва преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) и за да се увеличат инвестициите в социални услуги и инфраструктура, по-специално с помощта на Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално и развитие (ЕФРР) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); призовава държавите членки да обмислят предоставянето на безплатен достъп до услуги по полагане на грижи за семейства, живеещи в бедност и при условията на социално изключване; също така отбелязва непропорционалното въздействие, което недостатъчните инвестиции в публичните структури за предоставяне на грижи и услуги оказват върху самотните родители, по-голяма част от които са жени;

37.  Подчертава необходимостта да се признае работата, свършена от хората, посветили своето време и умения на грижи за възрастни и зависими лица;

38.  Подчертава, че грижата за деца с увреждания представлява особено предизвикателство за работещи родители, като това следва да бъде признато от обществото и подкрепено от обществените политики и колективното договаряне; призовава държавите членки при осигуряване на грижи за деца в предучилищна възраст да поставят акцента не само върху достъпността, но също така и върху качеството на тези грижи, особено по отношение на деца, които произхождат от среда в неравностойно положение, и на деца с увреждания;

39.  Призовава държавите членки да подкрепят фискалните политики в качеството им на мощен лост за повишаване на равновесието между професионалния и личния живот и да стимулират заетостта на жените;

40.  Призовава Комисията и държавите членки да въведат цели за грижите за възрастни хора, лица с увреждания и други зависими лица, подобни на целите от Барселона, придружени от инструменти за наблюдение, които следва да измерват качеството, достъпността и финансовата достъпност; призовава Евростат, Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд и Европейския институт за равенство между половете (заради неговия Индекс за равенство между половете) да събират необходимите данни и да извършват проучвания в подкрепа за тази работа;

41.  Призовава държавите членки да се укрепи мрежата от специализирани услуги за предоставяне на грижи за възрастни хора, и по-специално за изграждане на мрежи за услуги по домовете; в този смисъл подчертава също необходимостта политиките за грижи за възрастните лица да бъдат съобразени с индивидуалните нужди и ако е възможно, да се постави специален акцент върху предпочитаното от възрастното лице място на полагане на грижи;

42.  Призовава Комисията да работи в посока създаване на европейски стандарти за качество за всички услуги по полагане на грижи, включително по отношение на тяхната наличност, достъпност и финансова достъпност, което би подпомогнало държавите членки при повишаването на стандартите за грижа; припомня съществуващите рамки, като Европейската рамка за качество на дългосрочните грижи, от които следва да се черпи вдъхновение; призовава Комисията и държавите членки да разработят политики, които да направят възможна и да включат деинституционализация на дългосрочните грижи, когато това е възможно и с подкрепата на базирани в общността грижи;

43.  Изтъква, че важен елемент от постигането на качествени услуги е инвестирането в работната сила(35); поради това призовава държавите членки и социалните партньори да насърчават достойните условия на труд и качествената заетост на лица, заети с полагане на грижи, включително и достойното заплащане, признаването на статута на лица, заети с полагане на грижи, и развиването на висококачествени пътеки за професионално обучение за лица, заети с полагане на грижи;

Качествена заетост

44.  Изтъква големия брой на работещите бедни в цяла Европа, като някои хора са принудени да работят повече и по-дълго, дори да комбинират няколко работни места, за да получават заплащане, с което да се издържат; призовава държавите членки и социалните партньори да разработят рамка на политиките на заплащане с ефективни мерки за борба срещу дискриминацията по отношение на заплащането и гарантираща адекватни заплати за всички работници, например чрез въвеждането на минимални работни заплати на национално равнище, които гарантират достоен живот в съответствие с националните практики; призовава държавите членки да подкрепят колективното договаряне като важен фактор в разработването на политики на заплащане;

45.  Посочва, че балансът между професионалния и личния живот трябва да бъде базиран на правата и сигурността на работниците на пазара на труда и на правото да се взема почивка, без тя да се съкращава от повишени изисквания за мобилност и гъвкавост; подчертава факта, че повишената гъвкавост може да доведе до интензифициране на дискриминацията на пазара на труда, на която понастоящем са изложени жените — под формата на по-ниски заплати, нестандартни форми на заетост и непропорционална отговорност за неплатени домакински задачи — ако преди това не бъде предприет ясен включващ половете подход;

46.  Призовава Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд допълнително да развие своите дейности по наблюдение на качеството на заетостта чрез своето Европейско проучване на условията на труд, базирано на концепцията ѝ, че качеството на работното място се състои от: доходи, перспективи, качество на работното време, използване на умения и преценка, социална среда, физически рискове, интензивност на труда; освен това призовава Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд да развива своите проучвания относно политики, споразумения между социални партньори и практики на дружества, насърчаващи качеството на работното място(36); призовава Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд да продължава да наблюдава разпространението на договорености за работното време и да предоставя анализи на обществени политики и споразумения на социални партньори в тази област, включително оценка на това как се договарят те и как подкрепят баланса между професионалния и личния живот; призовава Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд да извърши проучване относно начина, по който домакинствата с двама работещи управляват договореностите за работното си време, и относно това кой е най-добрият начин да бъдат подкрепени;

47.  Подчертава, че от една страна, балансът между професионалния и личния живот трябва да бъде базиран на правата и сигурността на работниците на пазара на труда и на правото да се взема почивка, без тя да се съкращава от повишени изисквания за мобилност и гъвкавост; посочва, от друга страна, разликите в личното и семейното положение на всеки служител и поради това счита, че на служителите следва да бъде предоставена възможността да използват гъвкави схеми на работа, за да ги приспособят към своите конкретни обстоятелства в хода на жизнения си цикъл; счита, че тази ориентирана към служителя гъвкавост може да насърчи по-високи нива на заетост сред жените; подчертава, че служителите и работодателите носят споделена отговорност за създаването и договарянето на подходящи схеми; призовава Комисията да опише ситуацията в държавите членки на „Право да се отправя искане за гъвкави условия на работа“;

48.  Подкрепя „интелигентния начин на работа“ като подход за организиране на работата чрез комбинация от гъвкавост, автономия и сътрудничество, който не изисква задължително работникът да присъства на работното място или на което и да е предварително определено работно място и му дава възможност да управлява собственото си работно време, като въпреки това осигурява съгласуваност с максималното дневно и седмично работно време, предвидено от закона и колективните трудови договори; подчертава потенциала на „интелигентния начин на работа “ за съвместяването на професионалния и семейния живот, и по-специално за родители, които се връщат на пазара на труда или навлизат на него след отпуск по майчинство или бащинство; въпреки това отхвърля прехода от култура на присъствие в работно време към култура на постоянно разположение; призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори при разработването на политики, свързани с интелигентния начин на работа, да гарантират, че те не налагат допълнителна тежест върху работниците и служителите, а засилват здравословното равновесие между професионалния и личния живот и увеличават благосъстоянието на работниците и служителите; подчертава необходимостта от фокусиране върху постигането на трудовите цели, за да се предотвратят злоупотреби с тези нови форми на труд; призовава държавите членки да насърчават технологичния потенциал, като например цифровите данни, високоскоростния интернет, аудио и видео технологиите за интелигентни схеми на работа от разстояние;

49.  Подчертава, че алтернативните стопански модели, като например кооперативи и взаимоспомагателни дружества, имат огромен потенциал за постигането на напредък по отношение на равенството между половете и здравословното равновесие между професионалния и личния живот, и по-специално в нововъзникващата цифрова среда на „интелигентния начин на работа“, като има предвид по-високото равнище на участие на служителите в процеса на вземане на решения; призовава Комисията и държавите членки да проучат въздействието на кооперативите и алтернативните стопански модели върху равенството между половете и равновесието между професионалния и личния живот, и по-специално в сектора на технологиите, и да създадат политики за насърчаване и споделяне на модели на най-добри практики;

50.  Изразява загриженост относно по-широкото разпространение на принудителна работа на непълното работно време, и по-специално сред жени с отговорности за полагане на грижи, което увеличава риска от бедност сред работещите; подчертава, че когато работниците или служителите избират работа на непълно работно време, трябва да се гарантира качеството на тяхното работно място и недопускането на дискриминация срещу тях в сравнение с работниците на пълно работно време в съответствие с Директивата за работа при непълно работно време(37), и призовава Комисията да следи за прилагането на тази директива; изисква от държавите членки да гарантират, че заетите на непълен работен ден, лицата с нередовна заетост и лицата, които са с пропуски в своя трудов стаж или които за известен период от време са били заети за по-малко на брой работни часове, имат правото на достъп до адекватна пенсия и не са подложени на никаква форма на дискриминация;

51.  Изразява загриженост относно злоупотребата с договори за нулево работно време в някои държави членки и използването на експлоататорски договори, временни договори не по собствен избор, нередовно, непредсказуемо и прекомерно работно време и нискокачествени стажове, които правят невъзможно в дългосрочен план здравословното равновесие между професионалния и личния живот; поради това призовава държавите членки и социалните партньори неотложно да обърнат внимание на ситуацията на несигурна трудова заетост, пред която са изправени по-специално младите специалисти и жените;

52.  Изтъква, че превишаването на работното време и нередовното работно време, както и недостатъчните периоди на отдих, несигурността на работните места и непропорционалните изисквания за постигане на резултати са основни фактори за увеличаването на равнищата на стрес, недобро физическо и психическо здравословно състояние и трудови злополуки и професионални заболявания; посочва, че гъвкавото и предсказуемо работно време оказва положително влияние върху баланса между професионалния и личния живот(38); препоръчва на държавите членки и на социалните партньори да гарантират работно време и да гарантират седмичен период на почивка чрез прилагането на цялото съответно законодателство; припомня задължението на Комисията да осъществява последващ контрол върху изпълнението на Директивата за работното време и да разгледа възможността за образуване на производство за установяване на нарушение срещу държави членки, които не я спазват;

53.  Освен това призовава Комисията, държавите членки, социалните партньори и заинтересованите лица да се съсредоточат върху иновативната организация на работното място и да постигнат равновесие между нуждите на жените и мъжете от равновесие на професионалния и личния живот, от една страна, и производителността и рентабилността на стопанската дейност, от друга страна; отбелязва, че положителната връзка между нарастването на заетостта на жените, равновесието между професионалния и личния живот и конкурентоспособността в стопанската дейност, с оглед на намаляването на отсъствията, отклонението от потенциалното производство, оборота, привличането на таланти, лоялността, преразпределянето на ресурси за развиване на планове за социално подпомагане, увеличаването на жизнения стандарт и свободното време, е доказана широко от най-добрите практики в Европа в редица големи предприятия и мрежи от МСП;

54.  Подчертава, че жените и ЛГБТИ лицата са изправени срещу специфични препятствия, основани на пола, и източници на стрес на работното място, включително тормоз, изключване, дискриминация или стереотипи, свързани с пола, които имат отрицателно въздействие върху благосъстоянието им на работното място и заплашват психичното им здраве и умението им да се развиват в своята кариера; призовава Комисията и държавите членки да предприемат допълнителни мерки за справяне с тези неблагоприятни условия като осигурят правилното прилагане на съответното законодателство срещу дискриминацията, както и чувствителни към аспектите на пола програми за учене през целия живот, и да работят заедно със синдикалните организации и организациите на гражданското общество;

55.  Призовава държавите членки да създадат и укрепят национални органи за инспекция на труда, като им предоставят финансови условия и финансови и човешки ресурси, за да им осигурят ефективно присъствие на място, като по този начин им се даде възможност да се борят с несигурността на работните места, нерегламентирания труд и дискриминацията по отношение на труда и заплащането, по-конкретно от гледна точка на равенството между мъжете и жените;

56.  Призовава държавите членки изцяло да въведат Директива 2006/54/ЕО за равното третиране и Комисията да преразгледа директивата и да популяризира сред предприятията изпълнението на планове за равенство между половете, включително действия по премахване на сегрегацията, развитието на системите на заплащане и мерки в подкрепа на професионалното развитие на жените; подчертава значението на ролята на органите за равенство при осигуряването на съдействие на жертвите на дискриминация и при преодоляването на стереотипи, свързани с пола; призовава държавите членки да въведат законодателни мерки, гарантиращи принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете на работното място;

57.  Отново призовава Съвета бързо да приеме предложението за Директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

58.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират социалната сигурност, социалната закрила и възнаграждението в случай на отпуск по болест, за да бъде възможно действителното равновесие между професионалния и личния живот;

Качество на живота

59.  Изтъква, че „качество на живота“ е по-широко понятие от „условия на живот“ и се отнася за цялостното благосъстояние на хората в обществото, като определя няколко измерения на човешкото съществуване като важни за пълноценен човешки живот(39);

60.  Подчертава, че неравенството по отношение на свободното време и неравномерното разпределение на отговорностите между жените и мъжете може да оказват въздействие върху личностното развитие на жените, върху придобиването от тях на нови умения и изучаването от тях на нови езици и върху тяхното участие в обществения, политическия и културния живот и в общността, по-специално върху икономическото положение на жените;

61.  Подчертава, че всяка форма на дискриминация срещу жените, включително сегрегацията, основана на пола, разликата в заплащането и разликата в пенсиите, свързаните с пола стереотипи и високите нива на стрес при съчетаването на професионалния и личния живот са отразени във високия процент на жените, които са физически неактивни, и имат силно въздействие върху физическото и психичното им здраве(40); отново заявява важността на борбата срещу стереотипите чрез насърчаване и защита на равенството между половете по време на всички етапи на образование, от началното училище; призовава държавите членки и социалните партньори да провеждат и подкрепят кампании за повишаване на осведомеността и информиране, както и програми, които насърчават равенството между половете и водят борба със стереотипите;

62.  Подчертава важността на ученето през целия живот за личностното развитие на служителите, включително поддържането на актуални знания за постоянно променящите се условия на труд; насърчава Комисията и държавите членки да стимулират ученето през целия живот; призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да разработят и въведат политики, които предвиждат отпуск във връзка с образование и обучение, както и професионално обучение на работното място и учене през целия живот, включително в държави членки, различни от тяхната; призовава ги да направят достъпно за всички служители ученето на и извън работното място, включително възможности за платено учене, и по-специално за служителите в неравностойно положение, като се постави акцент върху служителите жени в секторите, в които жените са недостатъчно представени в структурно отношение;

63.  Призовава Комисията и държавите членки да се борят със социалните и икономическите неравенства; призовава държавите членки да насърчават мерки, насочени към въвеждането на подходящи схеми за получаване на минимални доходи в съответствие с националните практики и традиции, за да се даде възможност на всички хора да живеят достоен живот, да участват пълноценно в обществото и да са независими през целия жизнен цикъл;

o
o   o

64.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1.
(2) ОВ С 70 Е, 8.3.2012 г., стр. 163.
(3) ОВ L 68, 18.3.2010 г., стр. 13.
(4) ОВ L 353, 28.12.2013 г., стр. 7.
(5) ОВ L 180, 15.7.2010 г., стр. 1.
(6) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
(7) ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9.
(8) ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0059.
(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0207.
(11) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 110.
(12) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 18.
(13) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 2.
(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0218.
(15) Приети текстове, P8_TA(2015)0351.
(16) Приети текстове, P8_TA(2016)0042.
(17) Приети текстове, P8_TA(2016)0226.
(18) ОВ C 175, 15.6.2011 г., стр. 8.
(19) 3073-то заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, Брюксел, 7 март 2011 г.
(20) Демографски доклад на Евростат от 2015 г.
(21) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2015 г.): Първоначални констатации: Шесто европейско проучване на условията на труд.
(22) http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do
(23) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2013 г.): Caring for children and dependants: Effect on careеrs of young workers (Полагане на грижи за деца и зависими лица: въздействие върху професионалното развитие на младите работници и служители).
(24) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2015 г.): Първоначални констатации: шесто европейско проучване на условията на труд.
(25) Данни на Евростат за 2010 г., доклад на Комисията за 2015 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз, (SWD(2016)0054).
(26) Европейско проучване на качеството на живот, Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, 2012 г.
(27) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2015 г.) „Грижи в ранна детска възраст: условия на труд, обучение и качество на услугите — систематичен преглед“.
(28) Доклад относно постигането на напредък във връзка с целите от Барселона от 29 май 2013 г., озаглавен „Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322).
(29) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2013 г.), Полагане на грижи за деца и зависими лица: въздействие върху професионалното развитие на младите работници и служители).
(30) Доклад на Eurofound „Устойчива работа в хода на живота: Концептуално проучване“ (2015 г.).
(31) Изследване на Европейския център за развитие на професионалното обучение: „Training leave. Policies and practices in Europe “ (Отпуск с цел обучение. Политики и практики в Европа), 2010 г.
(32) Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията.
(33) Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО (P8_TA(2015)0351).
(34) Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно прилагането на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (P8_TA(2016)0226).
(35) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (2015 г.) „Грижи в ранна детска възраст: условия на труд, обучение и качество на услугите — систематичен преглед“.
(36) Доклади на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, озаглавени „Тенденции на качеството на работа в Европа“ (2012 г.) и „Сближаване и различия по отношение на качеството на работните места в Европа — 1995—2010 г.“ (2015 г.).
(37) Директива 97/81/EО на Съвета.
(38) Европейско проучване на условията на труд, Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд.
(39) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, 3-то европейско проучване на качеството на живота.
(40) Изследване на генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС на Парламента от март 2016 г., озаглавено „Различия между мъжете и жените по отношение на работното време, полагането на грижи и свободното време“.

Правна информация