Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 6 октомври 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Руанда: случаят на Виктоар Ингабире
 Судан
 Тайланд, и по-специално случаят на Анди Хол
 Международни стандарти за финансово отчитане: МСФО 9
 Положението в Сирия
 Конференция на ООН по изменението на климата през 2016 г. в Маракеш, Мароко (СОР 22)
 Прилагане на Регламента относно материалите, предназначени за контакт с храни
 Мониторинг върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г.
 Пускане на пазара на семена на генетично модифицирана царевица Bt11
 Пускане на пазара на семена на генетично модифицирана царевица 1507
 Подновяване на разрешителното за пускане на пазара на семена на генетично модифицирана царевица MON 810
 Пускане на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810
 Пускане на пазара на генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913

Руанда: случаят на Виктоар Ингабире
PDF 482kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно Руанда, случаят на Виктоар Ингабире (2016/2910(RSP))
P8_TA(2016)0378RC-B8-1061/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 23 май 2013 г. относно Руанда: случаят на Виктоар Ингабире(1),

—  като все предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—  като взе предвид принципите и насоките относно правото на справедлив процес и правна помощ в Африка,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., който беше ратифициран от Руанда през 1975 г.,

—  като взе предвид общия периодичен преглед за Руанда за 2015 г. и заключителните бележки на Комитета на ООН по правата на човека за 2016 г.,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид декларацията на върховния представител Федерика Могерини от името на ЕС във връзка с конституционната реформа в Руанда от 3 декември 2015 г.,

—  като взе предвид общото местно изявление на ЕС от 18 декември 2015 г. относно референдума за проект на конституция в Руанда,

—  като взе предвид съобщението за пресата от 16 март 2016 г. на Обединените демократични сили относно съдебното производство за обжалване на г-жа Виктоар Ингабире Умухоза, политически затворник,

—  като взе предвид доклада на „Фрийдъм хаус“ относно Руанда за 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на Амнести Интернешънъл, озаглавен „Руанда 2015—2016 г.“,

—  като взе предвид доклада на Амнести Интернешънъл, озаглавен „Правосъдието в опасност: Делото на Виктоар Ингабире на първа инстанция“ от 2013 г.,

—  като взе предвид отговора на заместник-председателя/върховен представител Катрин Аштън от 4 февруари 2013 г. на въпрос с искане за писмен отговор E-010366/2012 относно Виктоар Ингабире,

—  като взе предвид изявлението на „Хюман Райтс Уоч“ озаглавено „Руанда: изчезнал активист на опозицията“ от 29 септември 2016 г.,

—  като взе предвид доклада за 2014 г. относно Руанда на специалния докладчик на ООН по правото на свободни мирни събрания и правото на сдружаване,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Руанда е сред малкото африкански държави, които играят водеща роля за постигането на ЦХР, особено по въпроси като равенството между половете, овластяването на жените, начално образование за всички, детската и майчина смъртност, разпространението на ХИВ и устойчивостта на околната среда;

Б.  като има предвид, че засиленият икономически растеж се съпровожда от значителни подобрения в жизнения стандарт, което се потвърждава от спада с две трети на детската смъртност и постигането на почти пълна посещаемост на началното училищно образование;

В.  като има предвид положените икономически и политически усилия за подобряване на икономиката на страната и за нейната по-голяма индустриализация и насоченост към услугите;

Г.  като има предвид, че на 30 октомври 2012 г. Виктоар Ингабире, председател на Обединените демократични сили (ОДС), беше осъден на осем години затвор за заговор за терористично нападение срещу властите, както и за минимизиране на геноцида от 1994 г., въз основа на връзки с Демократичните сили за освобождение на Руанда (ДСОР);

Д.  като има предвид, че през септември 2016 г. на делегация на Европейския парламент беше отказан достъп до лишения от свобода лидер на опозицията Виктоар Ингабире; като има предвид, че въпреки че акцентът на посещението беше ролята на жените в обществото и тяхното овластяване, Министерство на външните работи и сътрудничеството, счета, че няма „особена причина г-жа Виктоар Ингабире, като осъдено лице, което подлежи на националните насоки и разпоредби за задържане, да бъде посетена от членовете на официалната делегация на ЕС“;

Е.  като има предвид, че мисията установи, че продължават да бъдат налице съществени предизвикателства в това отношение, като например достъпът до образование в селските райони, повече равенство в правата на собственост и по-добър достъп до дейности, различни от селскостопанска работа, и като има предвид, че положението с правата на човека, и по-специално по отношение на участието в политическия живот и на свободата на изразяване в Руанда, продължава да буди тревога, а същевременно независимото гражданско общество е все още много крехко;

Ж.  като има предвид, че много организации за защита на правата на човека изобличиха съдебния процес срещу Виктоар Ингабире на първа инстанция, тъй като са били установени сериозни нередности, а тя е била третирана несправедливо; като има предвид, че в доклада на „Амнести Интернешънъл“ се посочват нанасящи вреда публични изявления, направени от президента на Руанда, преди нейния процес, както и използването на признания от лица, задържани в лагера Ками, за който се твърди, че в него се използват изтезания; като има предвид, че през 2012 г., след като свидетелстваха срещу Виктоар Ингабире пред Върховния съд на Руанда през 2012 г., четирима свидетели на обвинението и един от другите обвиняеми заявиха пред Върховния съд през 2013 г., че показанията им са били фалшифицирани;

З.  като има предвид, че на 13 септември 2012 г. Виктоар Ингабире Умухоза беше номинирана за наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта за 2012 г., заедно с две други политически фигури от Руанда, Бернар Нтаганда и Деогратиас Мушаиди;

И.  като има предвид, че през 2015 г. г-жа Ингабире обжалва решението пред Африканския съд по правата на човека и народите, като обвини правителството на Руанда, че нарушава правата ѝ; като има предвид, че през март 2015 г. Руанда се оттегли от юрисдикцията на Африканския съд, твърдейки, че съдилищата на Руанда са способни да се справят с всички случаи на местно равнище; като има предвид, че на 29 февруари 2016 г. правителството на Руанда оттегли своята декларация, която позволяваше на частни лица да подават жалби пряко до Африканския съд по правата на човека и народите, само няколко дни преди съдиите да разгледат делото, заведено срещу правителството на Руанда от Виктоар Ингабире;

Й.  като има предвид, че според Обединените демократични сили (Inkingi), условията на задържане на г-жа Ингабире са се влошили значително от април 2016 г. насам; като има предвид, че тя е лишена от внесена отвън храна и храна, съобразена със специална диета, а медицинското ѝ удостоверение е било анулирано;

К.  като има предвид, наред с другото, че Обединените демократични сили (Inkingi) не са били в състояние да се регистрират законно като политическа партия, а няколко нейни членове са били заплашвани, арестувани и задържани;

Л.  като има предвид, че няколко членове на опозиционни партии понастоящем се намират в затвора; като има предвид, че Илюмине Иражена, медицинска сестра и политически активист, свързана с Обединените демократични сили (Inkingi), се води за изчезнала от пет месеца и са налице опасения за нейната безопасност; като има предвид, че Леонил Газангайре, касиер на Обединените демократични сили (Inkingi), беше арестувана на 23 август 2016 г. и обвинена в подбуждането на обществен бунт;

М.  като има предвид, че Руанда се нарежда на 161-во място от общо 180 държави според световния индекс за свобода на печата за 2016 г.; като има предвид, че състоянието на свободата на печата продължава да се влошава, което се изразява в честите случаи на тормоз, заплахи и задържане на независими журналисти; като има предвид, че журналисти в изгнание и чуждестранни журналисти все по-често стават обект на извънсъдебно сплашване, насилие и принудително изчезване за това, че са критикували длъжностни лица в своите статии;

Н.  като има предвид, че през октомври 2014 г. правителството спря за неопределен срок спря радиопредаванията на Би Би Си на езика киняруанда след излъчването по Би Би Си на спорен телевизионен документален филм за руандския геноцид от 1994 г.;

О.  като има предвид, че консолидирането на демокрацията — включително гарантирането на независимостта на съдебната система и участието на опозиционните партии — е от решаващо значение, особено с оглед на президентските избори, които ще се проведат през 2017 г.;

П.  като има предвид, че слабостите в съдебната система на Руанда при провеждането на наказателните дела срещу Виктоар Ингабире подкопаха нейната способност да разглежда дела с ясно откроен политически профил;

Р.  като има предвид, че Руанда играе ключова роля в региона на Големите африкански езера и може да играе решаваща роля в процеса на стабилизиране, включително чрез борба срещу незаконната търговия с минерали и други природни ресурси; като има предвид, че в доклада от 2015 г. на експертната група на ООН относно Демократична република Конго (ДРК) се препоръчва на правителството на Руанда да разследва и да преследва по съдебен ред лицата, замесени в незаконна търговия с калай, тантал и волфрам, както и изпирането на приходи от минерали от Демократична република Конго в Руанда;

1.  Решително осъжда воденето на политически мотивирани съдебни процеси, съдебното преследване на политически опоненти и предрешаването на изхода на съдебните процеси; настоятелно призовава правителството на Руанда да постигне резултати в областта на правата на човека, както вече го стори в икономическата и социалната сфера, за да напредне в прехода към модерна и приобщаваща демокрация; настоятелно призовава органите на Руанда да гарантира справедлив процес на обжалване на Виктоар Ингабире, който да отговаря на стандартите, установени в законодателството на Руанда и международното право; подчертава, че съдебните процеси и обвинения, повдигнати срещу обвиняемите лица, не могат да се основават на двузначни и неточни закони и на тяхното неправилно прилагане, както в случая на Виктоар Ингабире;

2.  Изразява дълбоката си загриженост по повод на отказа на обжалване от страна на Върховния съд на Руанда и съдебното решение, с което Виктоар е осъдена на 15 години лишаване от свобода, както и на влошаването на условията, при които тя е задържана; счита, че проведеното в Руанда съдебно производство за обжалване не отговаря на международните стандарти, включително правото на г-жа Виктоар Ингабире на презумпция за невиновност;

3.  Подчертава, че оттеглянето на Руанда през март 2016 г. от юрисдикцията на Африканския съд по правата на човека и народите (ACHPR) само няколко дни преди изслушването по съдебното производство за обжалване по случая на г-жа Ингабире е обстоятелствено и е насочено към ограничаване на прекия достъп до Съда на отделни лица и НПО;

4.  Припомня на органите на Руанда, че ЕС е изразил загрижеността си по отношение на зачитането на правата на човека и на правото на справедлив съдебен процес в рамките на официалния политически диалог с Руанда по силата на член 8 от Споразумението от Котону; призовава за бързо и безпристрастно преразглеждане на случая на г-жа Ингабире, въз основа на факти, в съответствие със закона и без никакви ограничения, неправомерни влияния, натиск или заплахи; призовава правата на Виктоар Ингабире, включително нейният достъп до правна защита и подходящи храна и лечение, да бъдат зачитани в затвора;

5.  Осъжда всякакви актове на сплашване, арестите, задържанията и преследването на лидери, членове и активисти на опозиционни партии, както и на журналисти и други предполагаеми критици на правителството на Руанда, единствено за това, че изразяват своите мнения; във връзка с това настоятелно призовава органите на Руанда да преразгледат и адаптират националното законодателство, така че да бъде гарантирана свободата на изразяване на мнение, и по-специално членове 463 и 451 от Наказателния кодекс, които ограничават свободата на изразяване;

6.  Призовава правителството на Руанда да покаже готовността си да разследва предполагаеми злоупотреби, извършени срещу активисти на опозицията и журналисти и да приведе военните центрове за задържане в съответствие със законите на Руанда и с международните стандарти; настоятелно призовава органите на Руанда да освободят незабавно всички лица и други активисти, които са задържани или осъдени единствено заради упражняването на правото си на свобода на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания, както и да гарантират разделението на административната, законодателна и съдебна власт, и по-конкретно – независимостта на съдебната система;

7.  Настоятелно призовава органите на Руанда да активизират своите усилия за разследване на случаите на Илюмине Иражена, Джон Ндабараса, Леонил Газангайре и други лица, за които има опасения, че са насилствено изчезнали, да разкрият местонахождението им и да ги освободят, или – ако те са задържани – да заведат съдебно преследване срещу тях, както и да гарантират справедливостта на съдебните дела срещу действителни или предполагаеми опоненти или критици на правителството, включително делата на Франк Русагара, Джоел Мутабази, Кизито Михиго и лицата, срещу които са повдигнати обвинения заедно с тях;

8.  Настоятелно призовава органите на Руанда да гарантират провеждането на мирни, честни и прозрачни избори през 2017 г. и призовава правителството да влезе в диалог с опозицията в подготовката на провеждането на посочените избори; изразява подкрепата си за дългосрочна мисия на ЕС за наблюдение на президентските избори през 2017 г., с акцент върху политическото пространство и основните свободи;

9.  Припомня на властите на Руанда, че демокрацията се основава на плуралистични правителства, функционираща опозиция, независими медии и съдебна система, зачитане на правата на човека, както и на правото на изразяване и на събрания; във връзка с това призовава Руанда да отвори политическото си пространство, да бъде на висотата на посочените стандарти и да подобри постиженията си в областта на правата на човека; очаква Руанда да изпълни препоръките на специалния докладчик на ООН по правото на свободни мирни събрания и правото на сдружаване (2014 г.);

10.  Призовава органите на Руанда да пристъпят – като въпрос с неотложен характер – към преразглеждане на декларацията, с които се дава възможност на лица и неправителствени организации (НПО) да подават жалби до Африканския съд по правата на човека и народите, с цел тя да бъде отново въведена в действие;

11.  Призовава ЕС и неговите международни партньори да продължават да подкрепя народа на Руанда в работата му за укрепване на мира и стабилността в страната и в региона като цяло;

12.  Призовава Комисията да продължи да извършва редовна оценка на подкрепата на ЕС за правителствени институции в Руанда, за да гарантира, че посочената помощ подкрепя изцяло правата на човека, свободата на изразяване и сдружаване, политическия плурализъм и независимото гражданско общество;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на институциите на Африканския съюз, на Източноафриканската общност (ИАО), на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС, на държавите — членки на ЕС, както и на адвокатите на Виктоар Ингабире и на президента на Руанда.

(1) OВ C 55, 12.2.2016 г., стр. 127.


Судан
PDF 493kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно Судан (2016/2911(RSP))
P8_TA(2016)0379RC-B8-1062/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Судан,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид съвместното изявление от 8 август 2016 г. на ЕС, на представителите на Тройката (Норвегия, Обединеното кралство и САЩ) и на Германия, приветстващо подписването от „Призива на Судан“ на пътната карта на изпълнителната група на високо равнище на Африканския съюз,

—  като взе предвид доклада на независимия експерт относно положението с правата на човека в Судан, от 28 юли 2016 г., и доклада на специалния докладчик относно отрицателното въздействие на едностранните принудителни мерки върху упражняването на правата на човека относно неговото посещение в Судан, от 4 август 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението от 27 юни 2016 г. на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховния представител относно обявеното от правителството на Судан четиримесечно едностранно прекратяване на военните действия,

—  като взе предвид Резолюция 2296 на Съвета за сигурност на ООН относно Судан, приета на неговото 7728-о заседание на 29 юни 2016 г.,

—  като взе предвид комюникето от 13 юни 2016 г. на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз относно положението в Дарфур,

—  като взе предвид член 5 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 7 от Международния пакт за граждански и политически права, съгласно които никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид декларацията от 9 април 2015 г. на върховния представител от името на Европейския съюз относно липсата на благоприятна среда за изборите в Судан през април 2015 г.;

—  като взе предвид декларацията на „Призива на Судан“ относно „Създаването на държава на гражданството и демокрацията“,

—  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че конфликтът в Дарфур продължава вече 13 години и отне живота на над 300 000 души и че суданските правителствени сили продължават да нападат цивилното население, особено в Джебел Мара; като има предвид, че продължаващите безразборни бомбардировки на цивилното население, включително незаконните нападения от страна суданските въоръжени сили на села в Южен Кордофан, Сини Нил и Дарфур, доведоха до жертви и унищожаването на цивилна инфраструктура;

Б.  като има предвид, че през 2010 г. Законът за националната сигурност предостави на правителството на Судан широки правомощия за редовно поставяне на задържани в условия на строг тъмничен режим, без да са повдигнати обвинения и за продължителни периоди, а организации биват принудително закривани и нападани;

В.  като има предвид, както се посочва във всеобщия периодичен преглед на ООН от 21 септември 2016 г., че Судан потвърди отново своя ангажимент за присъединяване към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и към Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване;

Г.  като има предвид, че в Дарфур, и по-специално в Южен Кордофан и Сини Нил, случаите на нарушения на правата на човека и на злоупотреби се увеличават, включително случаите, свързани с извънсъдебни екзекуции, прекомерната употреба на сила, отвличания на цивилни лица, актове на сексуално насилие и на основано на пола насилие срещу жени, нарушения и злоупотреби срещу деца и произволни задържания и лишаване от свобода;

Д.  като има предвид, че в Судан гражданското пространство за опозиционни политически партии, гражданското общество и защитниците на правата на човека е ограничено; като има предвид сведенията, че Националната служба за разузнаване и сигурност непрекъснато упражнява тормоз и подлага на гонения и наказателно преследване защитници на правата на човека, студенти активисти и политически опоненти за осъществяваната от тях законна дейност; като има предвид, че до момента през тази година множество активисти от гражданското общество бяха произволно задържани, включително четирима представители на суданското гражданско общество, заловени от служители по сигурността на международното летище в Хартум, откъдето е трябвало да отпътуват, за да присъстват на среща на високо равнище с дипломати по въпросите на правата на човека, състояла се в Женева на 31 март 2016 г.;

Е.  като има предвид, че групи за защита на правата на човека разкриха достоверни доказателства за нападения с химическо оръжие срещу цивилното население от страна на правителствените сили на Судан, като жителите на села в района Джебел Мара на Дарфур разкриват тежките последици от предполагаемите нападения с химическо оръжие, последното от които е било проведено на 9 септември 2016 г. в село Гамара; като има предвид, че се съобщава освен това за нападения от страна на Силите за бързо реагиране — суданско военно подразделение, съставено от бивши служители на проправителствената милиция под командването на Националната служба за разузнаване и сигурност;

Ж.  като има предвид, че на 29 февруари 2016 г. Националната служба за разузнаване и сигурност брутално нахлу в Центъра за обучение и човешко развитие в Хартум (Khartoum Centre for Training and Human Development, TRACKS) — организация на гражданското общество, вследствие на което директорът Халфалах Алафиф Муктар и активистите Арва Ахмед Елрабие, ал-Хасан Хейри, Имани-Лейла Райе, Абу Хурейра Абделрахман, ал-Бакир ал-Афиф Мухтар, Мидхат Афифадийн и Мустаха Адам бяха задържани и обвинени в сдружаване с цел извършване на престъпления и във водене на война срещу държавата, които са наказуеми със смъртно наказание; като има предвид сведенията, че директорът е в лошо здравословно състояние, а семейни посещения не се разрешават;

З.  като има предвид, че суданските органи налагат строги ограничения на свободата на религията; като има предвид, че през последните години все по-бързо нараства броят на случаите на заплахи срещу църковни ръководители и на сплашване на християнските общности; като има предвид, че чешкият хуманитарен работник Петър Яшек, суданските пастори Хасан Абдурахим Коди Таур, Кува Шамал и дипломираният студент от Дарфур Абдулмонем Абдумавла Иса Абдумавла бяха лишени от свобода в продължение на девет месеца от Националната служба за разузнаване и сигурност и са подведени под съдебна отговорност по обвинения за разпространяване на твърдения за страдания на християнските общности в опустошените от войната райони на Судан; като има предвид, че през последните години се наблюдава увеличаване на съдебните процеси за вероотстъпничество и на издадените вследствие на тези процеси смъртни присъди;

И.  като има предвид, че неотдавна Силите за бързо реагиране бяха разположени по протежението на северната граница на Судан, с цел да се противодейства на притока на незаконни мигранти; като има предвид, че на 31 август 2016 г. командващият Силите за бързо реагиране заяви, че те патрулират по тази граница с Египет и Либия, като посочи, че Судан води борба с незаконната миграция от името на ЕС; като има предвид, че на 6 септември 2016 г. делегацията на ЕС в Судан отрече тази подкрепа;

Й.  като има предвид, че на 24 август 2016 г. 48 суданци, потенциално търсещи убежище, бяха депортирани от Италия в Судан; като има предвид, че през май 2016 г. суданските органи депортираха над 400 еритрейци, задържани на път за Либия;

К.  като има предвид, че суданските органи налагат непропорционални присъди на жени и момичета по обвинения в неясно определени престъпления; като има предвид, че жените са изправени пред системна дискриминация и налагането на телесни наказания и бой с пръчки за неясно определени нарушения на изискванията към облеклото;

Л.  като има предвид, че подписалите „Призива на Судан“ (представители на политическите и на въоръжените опозиционни партии, включително Националната партия, Националните сили за консенсус и Суданския революционен фронт) се задължават да работят за прекратяване на конфликтите, бушуващи в различни региони на Судан, и за съдебна, институционална и икономическа реформа;

М.  като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) издаде две заповеди за задържането на президента ал-Башир — през 2009 и през 2010 г., като го обвинява, че носи отговорност за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид; като има предвид, че въпреки че Судан не е страна по Римския статут на МНС, Резолюция 1593 (2005) на Съвета за сигурност на ООН изисква от държавата да сътрудничи с МНС и следователно Судан трябва да се съобрази със заповедта за арест на МНС;

Н.  като има предвид, че през юни 2008 г., на заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения, външните министри от ЕС заключиха, че „Съветът изразява готовността си да обсъди мерки срещу лицата, отговорни за липсата на сътрудничество с Международния наказателен съд“;

O.  като има предвид, че понастоящем ЕС изпълнява проект за „по-добро управление на миграцията“ със Судан;

1.  Изразява съжаление по повод използването на химическо оръжие срещу цивилни граждани в района Джебел Мара на Дарфур от страна на правителството на Судан и изтъква, че това е тежко нарушение на международните норми, а също така и военно престъпление; припомня, че Судан е страна по Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване и призовава за международно разследване на тези твърдения под ръководството на Организацията за забрана на химическото оръжие; припомня на суданските органи тяхното задължение за защита на правата на човека;

2.  Остава дълбоко загрижен относно продължаващите незаконни убийства, отвличания и основано на пола и сексуално насилие в районите на конфликт, и по-специално в Дарфур, Южен Кордофан и Сини Нил, както и относно съпътстващата ги тежка хуманитарна ситуация вследствие на мащабните вътрешни разселвания; призовава за незабавно прекратяване на въздушните бомбардировки на цивилни лица от суданските сили;

3.  Осъжда произволното задържане и лишаване от свобода на активисти и продължаващите случаи на задържане на защитници на правата на човека и на журналисти в Судан; настоятелно призовава правителството на Судан да гарантира мирното упражняване на свободата на изразяване на мнение, на сдруженията и на събиранията; подчертава, че Националният диалог може да бъде успешен единствено ако се провежда в атмосфера, при която е гарантирана свободата на изразяване на мнение, на медиите, на сдруженията и на събиранията;

4.  Призовава Африканския съюз и правителството на Судан незабавно да разследват всички твърдения за изтезания, малтретиране, произволно задържане и прекомерно използване на сила и да потърсят отговорност от извършителите чрез справедлив съдебен процес, без да се прибягва до смъртно наказание; призовава правителството на Судан да наложи незабавен мораториум върху всички екзекуции и да премахне смъртното наказание, както и всички форми на телесно наказание;

5.  Изразява особена загриженост по повод на продължаващите ограничения на достъпа на международни хуманитарни агенции и организации; призовава правителството на Судан да положи всички възможни усилия за подобряване на достъпа на международните хуманитарни агенции до всички лица, които се нуждаят от хуманитарна помощ, в съответствие с неговите ангажименти, поети по време на всеобщия периодичен преглед; настоятелно призовава правителството на Судан да започне конструктивен диалог с организации на гражданското общество с цел насърчаване на осведомеността относно правата на човека в Судан;

6.  Заявява отново, че свободата на религията, на съвестта или на вярата е всеобщо човешко право, което трябва да се защитава навсякъде и да се упражнява от всекиго; изисква правителството на Судан да отмени всички законови разпоредби, които санкционират физическите лица или са дискриминационни спрямо тях поради техните религиозни убеждения, особено в случай на вероотстъпничество и особено по отношение на чешкия хуманитарен работник Петър Яшек, суданските пастори Хасан Абдурахим Коди Таур, Кува Шамал и дипломирания студент от Дарфур Абдулмонем Абдумавла Иса Абдумавла;

7.  Изразява загриженост във връзка с все по-честите репресии на Националната служба за разузнаване и сигурност спрямо граждани, които са активисти на гражданското общество, и призовава Судан да освободи незабавно и безусловно задържаните лица, както и да прекрати произволното задържане, да оттегли всички обвинения, произтичащи от техните мирни дейности и да даде възможност на неправителствени организации като служителите на TRACK, подпомагащите ги лица и студентите активисти да извършват дейността си без страх от репресивни мерки;

8.  Отбелязва, че Судан прие препоръки за ратифицирането на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и за увеличаване на усилията за предотвратяване на изтезанията и нехуманното отнасяне; призовава при все това правителството на Судан да преразгледа незабавно своя Закон за националната сигурност, който допуска задържането на заподозрени лица за срок до четири и половина месеца без каквато и да е форма на съдебен контрол; призовава също така правителството на Судан да реформира своята съдебна система в съответствие с международните норми за правата на човека;

9.  Призовава правителството на Судан да премахне широкообхватните имунитети, които е предвидило в суданското законодателство, да публикува констатациите на трите държавни комисии за разследване и публично да признае мащаба на убийствата по време на репресиите срещу протестиращите срещу ограничителните мерки през септември 2013 г., както и да осигури правосъдие за жертвите на тези репресии;

10.  Припомня заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от юни 2008 г. във връзка с продължаващата липса на сътрудничество от страна на правителството на Судан с МНС, в които се подчертава също така, че правителството на Судан има задължение, а също така и капацитет, за сътрудничество, и че всяка заповед за арест, издадена от МНС, следва да бъде зачетена; настоятелно призовава Омар ал-Башир да спазва международното право и да се яви пред МНС по обвинения за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

11.  Призовава държавите — членки на Африканския съюз, и по-специално държавите, които бяха домакини на президента Башир (Демократична република Конго, Чад, Южна Африка, Уганда и Джибути) да спазят Римския статут и решенията на МНС;

12.  Призовава ЕС да премине към налагането на целенасочени санкции срещу лицата, отговорни за продължаващите военни престъпления и несътрудничество с Международния наказателен съд; отправя искане към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да изготви незабавно списък на лицата, на които следва да бъдат наложени подобни санкции;

13.  Отбелязва, че правителството на Судан подписа на 16 март 2016 г. споразумение за пътна карта и впоследствие уточни своя ангажимент да включи и други участници в Националния диалог, както и да продължи да подкрепя всички решения, постигнати между поддръжниците на опозицията и Механизма 7+7, ръководния комитет на Националния диалог; подчертава необходимостта всички страни да спазват поетите от тях задължения и призовава за непрекъснат диалог за постигането на окончателно прекратяване на огъня; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат ангажимента си да подкрепят усилията на Африканския съюз за постигане на мир в Судан и суданския народ в прехода му към вътрешно реформирана демокрация;

14.  Призовава Организацията на обединените нации/смесената операция на ООН/АС в Дарфур (UNAMID) да установят постоянно присъствие в Джебел Мара; призовава UNAMID да разследва незабавно и публично да докладва относно твърденията за нарушения на правата на човека и на международното право от членове на правителствените сили на Судан и опозиционните сили в Джебел Мара;

15.  Призовава ЕСВД и Комисията да осъществяват строг мониторинг на помощта за развитие на ЕС в Судан, за да се избегне всякаква пряка или непряка подкрепа за местните милиции, както и да гарантира, че Силите за бързо реагиране, патрулиращи по границите на Судан с Египет и Либия не претендират, че водят борба с незаконната миграция от името на ЕС;

16.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да осигурят съответно пълна прозрачност относно проекта за „по-добро управление на миграцията“, изпълняван съвместно със Судан, включително относно всички планирани дейности и бенефициенти на средства от ЕС и на национално финансиране, както и да съставят изчерпателен доклад относно посещението на техническа делегация на ЕС в Судан през май 2016 г. ;

17.  Призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че Европейският парламент е напълно информиран за диалога, установен в съответствие с процеса от Хартум, и че дейностите, финансирани чрез доверителния фонд на ЕС за Африка, и особено тези, които са насочени към изграждането на капацитет на правителството на Судан, се осъществяват в пълно съответствие с действащите споразумения, като се гарантира, че спазването на международните задължения и на международното право е напълно прозрачно за гражданите и за гражданското общество в ЕС и в Судан;

18.  Отбелязва със загриженост продължаващото и често нарушаване на правата на жените в Судан, и по-специално на член 152 от Наказателния кодекс, и настоятелно призовава органите на Судан да подпишат и ратифицират Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените в най-кратки срокове;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителството на Судан, Африканския съюз, генералния секретар на ООН, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС и Панафриканския парламент, както и на Организацията за забрана на химическото оръжие.


Тайланд, и по-специално случаят на Анди Хол
PDF 483kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно Тайланд, и по-специално положението на Анди Хол (2016/2912(RSP))
P8_TA(2016)0380RC-B8-1068/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Тайланд, и по-специално резолюциите си от 20 май 2010 г.(1), 6 февруари 2014 г.,(2) 21 май 2015 г.(3) и 8 октомври 2015 г.(4),

—  като взе предвид отговора, даден от името на Комисията от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, г-жа Могерини, на 19 ноември 2015 г. относно положението на г-н Анди Хол,

—  като взе предвид изявлението на Делегацията на ЕС в Тайланд, при съгласуване с ръководителите на мисията на ЕС в Тайланд, на 14 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН от 20 септември 2016 г.,

—  като взе предвид декларацията на Маурицио Буси, директор за Тайланд, Камбоджа и Лаоската народнодемократична република на Международната организация на труда, от 21 септември 2016 г. относно осъждането на защитника на трудовите права Анди Хол в Тайланд,

—  като взе предвид общия периодичен преглед за Тайланд пред Съвета на ООН по правата на човека от 11 май 2016 г. и неговите препоръки,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид доклада за миграцията в Тайланд за 2014 г. на тематичната работна група на ООН относно миграцията,

—  като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека от 1998 г., както и Резолюция A/RES/70/161 на Общото събрание на ООН от 17 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Тайланд е страна,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

—  като взе предвид Декларацията за правата на човека на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия от 18 ноември 2012 г.,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че защитникът на правата на работниците, г-н Анди Хол, гражданин на ЕС, беше осъден условно на 20 септември 2016 г. на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 150 000 сатанга (THB), след като допринесе за доклад на финландската НПО „Finnwatch“, в който се разкриват нарушения на трудовите права в тайландско предприятие за преработване на ананаси — „Natural Fruit Company Ltd“;

Б.  като има предвид, че Анди Хол беше официално обвинен в клевета и компютърно престъпление във връзка с онлайн публикуването на доклада, и като има предвид, че се позволи да бъде даден ход на двете наказателни дела срещу г-н Хол в рамките на тайландската съдебна система;

В.  като има предвид, че редица нарушенията на правата на работниците, извършени от дружеството, бяха идентифицирани от Министерството на труда на Тайланд и от служителите на „Natural Fruit Company Ltd“ при предишни съдебни заседания;

Г.  като има предвид, че на 18 септември 2015 г. Съдът на Праканонг в Банкок, произнасяйки се в полза на г-н Хол, потвърди отхвърлянето на другото наказателно производство за клевета, започнато срещу него, което се обжалва от „Natural Fruit Company Ltd“ и главния прокурор на Тайланд и в момента се разглежда пред Върховния съд; като има предвид, че двете граждански производства са спрени в очакване на решението по двете наказателни производства;

Д.  като има предвид, че според доклади на международни и местни тайландски медии Мрежата за правата на работниците мигранти (MWRN), организация, към която г-н Хол е съветник, както и самият г-н Хол и 14 работници от Мианмар в стопанство за отглеждане на пилета са застрашени от подобни наказателни дела за клевета и компютърно престъпление от тайландски доставчик на пилешко месо за европейския пазар;

Е.  като има предвид, че на 28 септември 2016 г. тайландските органи възпрепятстваха публичното представяне и разпространение, от страна на редица външни експерти по правата на човека и изследователи, на последния доклад от проучване на „Амнести интърнешънъл“, свидетелстващ за редовно прилагане на изтезания или малтретиране на политически опоненти, работници мигранти, лица, заподозрени, че са бунтовници, и други във военни бази, полицейски участъци и центрове за задържане;

Ж.  като има предвид непропорционалното използване на инкриминиращи клеветата закони, предвиждащи като санкции лишаване от свобода, срещу защитници на правата на човека, които сигнализират за предполагаеми нарушения, ограничения на свободата на изразяване в Тайланд в нарушение на задълженията на Тайланд, произтичащи от Международния пакт за граждански и политически права, по която държавата е страна;

З.  като има предвид, че почти четири милиона чужденци живеят в Тайланд, от които 2,7 милиона са от Камбоджа, Лаос или Мианмар; като има предвид, че разрешения за работа са на разположение на мигрантите от тези държави от 2001 г. насам, но като има предвид, че все още има над един милион нерегистрирани работници мигранти в страната;

И.  като има предвид, че според изявлението на „Хюман Райтс Уоч“ от 18 септември 2016 г. „човешките и трудовите права на работниците мигранти в Тайланд от Мианмар, Камбоджа и Лаос, работещи в Тайланд, са редовно и безнаказано нарушавани в течение на годините“ и „работниците мигранти често получават слаба или никаква защита от тайландското трудово законодателство въпреки твърденията на правителството, че всички законно регистрирани работници мигранти ще са защитени по силата на тези закони“;

Й.  като има предвид, че Тайланд започна прилагането на меморандум за разбирателство относно сътрудничеството в областта на наемането на работници с Камбоджа и Лаос през 2006 г. и с Мианмар през 2009 г.; като има предвид, че съгласно системата, предвидена в меморандума за разбирателство, работниците могат да получат предложения за работа и документи за пътуване преди да мигрират в Тайланд, но че само 5% от работниците от тези държави са преминали през предвидения в меморандума процес;

1.  Приветства твърдия ангажимент на ЕС към тайландския народ, с който ЕС има стабилни и дълготрайни политически, икономически и културни връзки;

2.  Изразява съжаление във връзка с осъдителната присъда срещу Анди Хол и изразява загриженост относно съдебния процес и как той може да засегне свободата на защитниците на правата на човека да осъществяват дейността си;

3.  Призовава тайландското правителство да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че правата — включително правото на справедлив процес — на г-н Хол и на другите защитници на правата на човека се спазват и са защитени, и да създаде среда, благоприятна за упражняването на правата на човека, и която по-специално да гарантира, че популяризирането и защитата на правата на човека не се криминализират;

4.  Призовава тайландските органи да гарантират, че законите на държавата относно клеветата са в съответствие с Международния пакт за граждански и политически права, по който Тайланд е страна, и също така да преразгледат закона за компютърните престъпления, чиито настоящи формулировки са твърде неясни;

5.  Поздравява ЕСВД за работата ѝ по случая с Анди Хол и настоятелно призовава Комисията да продължи да следи отблизо положението; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да повдигне въпроса пред тайландското правителство по време на предстоящата среща на министрите от АСЕАН — ЕС в Банкок;

6.  Призовава тайландското правителство и тайландските държавни институции да се спазват конституцията на държавата и международните си задължения във връзка с независимостта на съдебната власт, правото на надлежно провеждане на съдебния процес, правото на справедлив съдебен процес и правата на свобода на изразяване, на сдружения и на мирни събрания;

7.  Признава напредъка, постигнат от правителството на Тайланд в борбата срещу експлоатирането на работниците и за защита на работниците местни граждани и на работниците мигранти, пример за който е по-специално засилената система за инспекция на труда, законодателството в областта на трудовите агенции, мерките за предотвратяване на зависимостта поради дългове и трафика на хора, по-силна политика на санкции за нарушения на трудовите права, ратифицирането на Конвенция № 187 на Международната организация на труда (МОТ) и подписването през март 2016 г. на Морската трудова конвенция;

8.  Призовава тайландските органи да приемат и прилагат, по закон и на практика, цялостна, дългосрочна миграционна политика по отношение на нискоквалифицираните работници мигранти в съответствие с принципите на правата на човека и като се вземат предвид нуждите на пазара на труда; във връзка с това предлага като първа стъпка преразглеждането на закона за трудовите правоотношения, с за да се гарантира на работниците мигранти същото право на свобода на сдруженията като на тайландските гражданин;

9.  Призовава за защита на работниците мигранти посредством по-силни стимули за работодателите да участват в процеса на узаконяване на престоя, като същевременно се прилагат високи глоби или други санкции срещу работодатели, които не участват в процеса на узаконяване на престоя или са в нарушение на трудовото право;

10.  Призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и делегацията на ЕС в Банкок, както и делегациите на държавите членки да продължат да следят положението с правата на човека в Тайланд, да продължат да си сътрудничат с правителството и гражданското общество, както и да използват всички налични инструменти, за да се гарантира зачитането на правата на човека, защитниците на правата на човека и принципите на правовата държава в Тайланд;

11.  Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че дружествата, които са установени на тяхна територия и извършват стопанска дейност в Тайланд, спазват международните стандарти в областта на правата на човека чрез прозрачен мониторинг и докладване, в сътрудничество с гражданското общество, и приветства подкрепата, която финландската търговска група „S Group“ оказа на Анди Хол;

12.11a.  Изразява твърдо убеждение, че предприятията следва да бъдат подвеждани под отговорност за екологичните щети и нарушенията на правата на човека, причинени от тях, и че ЕС и държавите членки следва да защитават това като основен принцип;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителството и парламента на Тайланд, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите — членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия.

(1) OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стp. 152.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0107.
(3) OВ C 353, 27.9.2016 г., стp. 52.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0343.


Международни стандарти за финансово отчитане: МСФО 9
PDF 490kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно международните стандарти за финансово отчитане: МСФО 9 (2016/2898(RSP))
P8_TA(2016)0381B8-1060/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти(1),

—  като взе предвид окончателния проект за Регламент (ЕС) .../... на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен стандарт за финансово отчитане 9,

—  като взе предвид Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 Финансови инструменти, публикуван на 24 юли 2014 г. от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС), одобрителното становище на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) относно МСФО 9(2), оценката на ЕКГФО относно МСФО 9 въз основа на принципа на „вярна и точна представа“, както и писмата с коментари от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО) относно одобряването на МСФО 9,

—  като взе предвид измененията на МСФО 4, публикувани от СМСС на 12 септември 2016 г. под наименованието „Прилагане на МСФО 9 Финансови инструменти с МСФО 4 Застрахователни договори“,

—  като взе предвид доклада от октомври 2013 г. на Филип Мейстад, озаглавен „Трябва ли МСФО да бъдат по-европейски?“,

—  като взе предвид изявлението на ръководителите на държавите от Г-20 от 2 април 2009 г.,

—  като взе предвид доклада от 25 февруари 2009 г. на групата на високо равнище относно финансовия надзор в ЕС под председателството на Жак дьо Ларозиер,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно оценката на международните счетоводни стандарти и на дейността на Фондацията за международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) и Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB)(3),

—  като взе предвид писмото от 8 януари 2016 г. на своята комисия по икономически и парични въпроси до председателя на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) относно въздействието на въвеждането на МСФО 9 върху световната финансова стабилност — молба за анализ, както и отговора на това писмо от 29 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид писмото от 16 юни 2016 г. на своята комисия по икономически и парични въпроси до члена на Комисията, отговарящ за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, относно одобрението на МСФО 9, както и отговора на това писмо от 15 юли 2016 г.,

—  като взе предвид проучванията на своята комисия по икономически и парични въпроси относно МСФО 9 („Критерии на МСФО за одобрение по отношение на МСФО 9“, „Значимостта на МСФО 9 за финансовата стабилност и надзорните разпоредби“, „Обезценка на гръцките държавни облигации по МСС 39 и МСФО 9: проучване на случай“ и „Счетоводство, основано на очакваната загуба, за обезценката на финансови инструменти: подходите на Съвета за стандарти за финансово отчитане (ССФО) и на СМСС МСФО 9“),

—  като взе предвид въпроса, отправен до Комисията относно международните стандарти за финансово отчитане: МСФО 9 (O-000115/2016 — B8-0721/2016),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в резултат на финансовите кризи в последно време в дневния ред на Г-20 и на ЕС беше включена ролята, която международните стандарти за финансова отчетност (МСФО) играят по отношение на финансовата стабилност и растежа, в частност правилата за признаване на загубите, понесени в банковата система; като има предвид, че Г-20 и докладът „дьо Ларозиер“ изтъкнаха основни въпроси по отношение на счетоводните стандарти преди кризата, включително процикличността, свързана с принципа на оценяване по пазарни цени и признаване на печалбите и загубите, подценяването на натрупването на риск във фазите на растеж и липсата на обща и прозрачна методология за оценяване на неликвидните и обезценените активи;

Б.  като има предвид, че Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува МСФО 9 Финансови инструменти като ключова мярка за справяне с някои аспекти на финансовата криза и с нейното въздействие върху банковия сектор; като има предвид, че МСФО 9 ще се прилага от 1 януари 2018 г. и заменя МСС 39;

В.  като има предвид, че ЕКГФО даде положително становище относно одобряването на МСФО 9, което съдържаше редица забележки относно използването на „справедлива стойност“ в случай на неблагоприятни пазарни условия, отсъствието на концептуална основа във връзка с подхода на обезпечаване на загубите за период от 12 месеца и незадоволителните разпоредби, свързани с дългосрочни инвестиции; като има предвид, че поради различните дати на влизане в сила на МСФО 9 и предстоящия нов застрахователен стандарт МСФО 17 в становището се изразяват резерви относно приложимостта на стандарта в застрахователния сектор;

Г.  като има предвид, че противоречията и разискванията във връзка с въздействието върху дългосрочните инвестиции на отчитането по справедлива стойност се засилват поради липсата на количествена оценка на въздействието по този въпрос;

Д.  като има предвид, че признаването на нереализираните печалби в рамките на отчитането по справедлива стойност може да се счита за нарушение на Директивата за поддържане на капитала и Директивата за счетоводството; като има предвид, че Комисията е в процес на сравняване на практиките на държавите членки по отношение на разпределянето на дивиденти;

Е.  като има предвид, че принципът на предпазливост трябва да бъде основният ръководен принцип за всеки счетоводен стандарт;

Ж.  като има предвид, че новият стандарт изглежда е също толкова, ако не и по-сложен от своя предшественик МСС 39; като има предвид, че първоначалната цел беше да се намали сложността;

З.  като има предвид, че очакваният нов застрахователен стандарт МСФО 17, който заменя МСФО 4, вероятно ще влезе в сила след 2020 г., като има предвид, че бяха изразени опасения във връзка с несъответствието между датите на влизане в сила на МСФО 9 и МСФО 17; като има предвид, че Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува окончателните си изменения на МСФО 4 през септември 2016 г., като предлага две възможни решения: подхода на припокриване и временно освобождаване от изискванията на равнището на отчитащата се стопанска единица;

И.  като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси подложи на оценка МСФО 9 Финансови инструменти, като проведе публично изслушване, възложи четири проучвания относно МСФО 9 и организира контролни дейности в комисията, както и дейности на своя постоянен екип по въпросите на МСФО;

1.  Отбелязва, че МСФО 9 Финансови инструменти представлява една от основните реакции на СМСС по отношение на финансовата криза; отбелязва, че усилията за прилагане са вече в ход;

2.  Признава, че МСФО 9 представлява подобрение на МСС 39, тъй като с преминаването от модел на обезценка с „възникнали загуби“ към модел на обезценка с „очаквани загуби“ в процедурата на признаване на загуби по кредити се засяга проблемът „твърде малко, твърде късно“; отбелязва обаче, че МСФО 9 изисква значителна степен на преценка в счетоводния процес; подчертава, че в това отношение съществуват огромни различия в становищата и много малко конкретни насоки от страна на одитори; поради това призовава европейските надзорни органи да разработят насоки в сътрудничество с Комисията и ЕКГФО, за да се избегнат всякакви злоупотреби с преценката на управленско равнище;

3.  Макар и да не се противопоставя на регламента на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен стандарт за финансово отчитане 9, припомня исканията си, отправени по отношение на МСФО 9 в своята посочена по-горе резолюция от 7 юни 2016 г.;

4.  Припомня, че подходът за по-добро регулиране изисква оценка на въздействието; отбелязва липсата на подходяща количествена оценка на въздействието за МСФО 9, което се дължи отчасти на отсъствието на надеждни данни; подчертава необходимостта от по-добро разбиране на въздействието на МСФО 9 върху банковия сектор, застрахователния сектор и финансовите пазари изобщо, но също така и върху финансовия сектор като цяло; следователно отново заявява искането си към СМСС и ЕКГФО да засилят своя капацитет за анализ на въздействието, по-специално в областта на макроикономиката;

5.  Отново отправя искането на своята комисия по икономически и парични въпроси към ЕССР за анализ на въздействието върху финансовата стабилност на въвеждането на МСФО 9; припомня ангажимента на ЕССР да отговори на това искане в хода на 2017 г.; приветства факта, че ЕССР създаде нова работна група за МСФО 9; припомня препоръките на Мейстад по отношение на разширяването на критерия „обществено благо“ — т.е. счетоводните стандарти да не застрашават финансовата стабилност в ЕС и същевременно да не възпрепятстват икономическото развитие на ЕС;

6.  Отбелязва значението на постигането на пълна яснота по отношение на взаимодействието на МСФО 9 с други регулаторни изисквания; приветства текущата оценка от страна на ЕБО на въздействието на МСФО 9 върху банки в ЕС, насочена към по-добро разбиране на неговото въздействие върху изискуемите собствени средства, взаимодействието с други пруденциални изисквания и начина, по който институциите се подготвят за прилагането на МСФО 9; отбелязва, че банките, които използват стандартизирания подход, вероятно ще бъдат най-силно засегнати от намаляването на базовия собствен капитал от първи ред; поради това призовава Комисията да предложи до края на 2017 г. подходящи мерки в пруденциалната рамка, например да включи в Регламента за капиталовите изисквания постепенно въвеждане на режим, който ще смекчи въздействието на новия модел за обезценка за период от три години или до въвеждането на подходящо международно решение, и да избягва всяко внезапно необосновано въздействие върху коефициентите на капиталова адекватност на банките и отпускането на заеми;

7.  Отбелязва несъответствието между датите на влизане в сила на МСФО 9 и очаквания нов застрахователен стандарт МСФО 17; отбелязва, че СМСС публикува изменение на МСФО 4 с цел да се отговори на някои от опасенията, по-специално във връзка с използването на незадължителния подход на отлагане; призовава Комисията да разгледа този въпрос внимателно и по задоволителен и подходящ начин, с подкрепата на ЕКГФО, като осигурява еднакви условия на конкуренция в рамките на ЕС;

8.  Подчертава значението на дългосрочните инвестиции за икономическия растеж; изразява загриженост, че счетоводното третиране съгласно МСФО 9 на някои финансови инструменти, държани пряко или косвено като дългосрочни инвестиции, по-специално тези за дялово финансиране, може да се окаже в разрез с общата цел за насърчаване на дългосрочните инвестиции; призовава Комисията да гарантира, че МСФО 9 е от полза за дългосрочната инвестиционна стратегия на ЕС и намалява процикличността и стимулите за прекомерно поемане на риск; призовава Комисията да представи оценка не по-късно от декември 2017 г.;

9.  Приветства настоящата инициатива на Комисията за сравняване на практиките на държавите членки по отношение на разпределянето на дивиденти; призовава Комисията да гарантира прилагането на МСФО 9 с Директивата за поддържане на капитала и Директивата за счетоводството и когато е необходимо да си сътрудничи със СМСС и с националните органи и органите от трети държави, определящи стандарти, за да получи тяхната подкрепа за изменения или — при липса на подкрепа — за предвиждане на подходящи промени в правото на ЕС;

10.  Призовава Комисията да наблюдава внимателно — съвместно с европейските надзорни органи (ЕНО), Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и ЕКГФО — прилагането на МСФО 9 в ЕС, да изготви последваща оценка на въздействието не по-късно от юни 2019 г. и да представи тази оценка пред Европейския парламент и да действа в съответствие неговото становище;

11.  Призовава СМСС да извърши проверка след прилагането на МСФО 9 с цел да бъдат установени и оценени нежеланите ефекти на стандарта, по-специално по отношение на дългосрочните инвестиции;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.
(2) http://www.efrag.org/Assets/Download?assetUrl=%2Fsites%2Fwebpublishing%2FSiteAssets%2FEndorsement%2520Advice%2520on%2520IFRS%25209.pdf.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0248.


Положението в Сирия
PDF 451kWORD 49k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно Сирия (2016/2894(RSP))
P8_TA(2016)0382B8-1089/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че враждебните действия в Сирия са нараснали, особено в Алепо, който е подложен на тежки въздушни бомбардировки, включително нападения срещу медицински съоръжения; като има предвид, че се наблюдава драматично и бързо влошаване на положението въпреки усилията на международната общност за установяване на прекратяване на враждебните действия;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз е един от основните донори на хуманитарна помощ за хората, бягащи от историческото насилие и разрушенията в Сирия; като има предвид, че липсата на международно единство значително затруднява постигането на договорено решение за войната в Сирия;

В.  като има предвид, че ЕС следва да продължи усилията си и колективно, посредством позицията на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, да играе по-съществена роля на посредник за постигането на мирно решение в Сирия;

1.  Решително осъжда всички нападения срещу цивилното население и цивилната инфраструктура, продължаването на всички обсади в Сирия и липсата на достъп на нуждаещите се в Сирия до хуманитарна помощ; изразява дълбоката си загриженост за страданието на хората в обсадените зони на Алепо и по цялата територия на Сирия, засягащо много жени и деца, които нямат достъп до основни хуманитарни стоки и отчаяно се нуждаят от храна, чиста вода и медицински консумативи;

2.  Изразява дълбоко съжаление и безусловно осъжда неотдавнашните нападения срещу конвой с хуманитарна помощ и склад на Червения полумесец в Алепо, които разглежда като сериозни и тревожни нарушения на международното хуманитарно право и като възможно военно престъпление; отдава почит на хуманитарните работници, загинали в опит да окажат помощ на народа на Алепо и из цяла Сирия, и поднася своите най-искрени съболезнования на семействата и приятелите на жертвите; призовава за последващи действия и за подвеждането под отговорност на лицата, виновни за извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

3.  Призовава всички страни в конфликта, и особено Русия и режима на Асад, да прекратят всички нападения срещу цивилното население и цивилната инфраструктура, включително водоснабдяването и електрическата инфраструктура, да предприемат надеждни и незабавни стъпки за прекратяване на враждебните действия, да прекратят всички обсади и да осигурят бърз, безопасен и безпрепятствен достъп на хуманитарните агенции до всички нуждаещи се;

4.  Приветства инициативата на ЕС за спешна хуманитарна помощ за Алепо, която в допълнение към мобилизирането на средства за спешни хуманитарни нужди, цели да гарантира медицинско евакуиране на ранените и болните хора през източната част на Алепо, като се постави акцент върху жените, децата и възрастните хора; настоятелно призовава всички страни незабавно да предоставят необходимите разрешения, за да могат да се осъществяват доставки на хуманитарна помощ и медицински евакуации;

5.  Настоятелно призовава всички участници в Международната група за подкрепа на Сирия да подновят преговорите за улесняване на постигането на стабилно примирие и да засилят своята дейност за постигане на трайно политическо решение в Сирия; напълно подкрепя усилията на специалния пратеник на ООН Стафан де Мистура в тази връзка;

6.  Призовава ВП/ЗП да поднови усилията за постигане на обща стратегия на ЕС по отношение на ЕС Сирия, която да има за цел улесняване на намирането на политическо решение в Сирия, и да включи инструменти за наблюдение и правоприлагане, за да се засили зачитането на споразуменията и задълженията, поети в рамките на Международната група за подкрепа на Сирия;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите — членки на ЕС, на Организацията на обединените нации, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия и на всички страни, участващи в конфликта в Сирия.


Конференция на ООН по изменението на климата през 2016 г. в Маракеш, Мароко (СОР 22)
PDF 624kWORD 72k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно изпълнението на Споразумението от Париж и Конференцията на ООН по изменението на климата (COP 22) в Маракеш, Мароко през 2016 г. (2016/2814(RSP))
P8_TA(2016)0383B8-1043/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—  като взе предвид Споразумението от Париж, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК, както и единадесетата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11) , проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.;

—  като взе предвид осемнадесетата конференция на страните (COP 18) по РКООНИК и осмата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 8) , проведена в Доха, Катар, от 26 ноември до 8 декември 2012 г., както и приемането на изменение на Протокола за установяване на втори период на ангажименти по Протокола от Киото от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г.;

—  като взе предвид откриването за подписване на Споразумението от Париж в седалището на Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк на 22 април 2016 г., което ще остане отворено до 21 април 2017 г. за 180 държави, подписали Споразумението от Париж и за 27 държави, които са депозирали инструменти за неговата ратификация – с общ дял от 39,08% от общите емисии на парникови газове (ПГ) (считано от 7 септември 2016 г.),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2016 г., озаглавено „Пътят след Париж: оценка на въздействието на Споразумението от Париж“ (COM(2016)0110),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2013 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (COM(2013)0216) и придружаващите го работни документи на службите на Комисията,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид внасянето на 6 март 2015 г. от Латвия и Европейската комисия пред РКООНИК на планираните национално определени приноси на ЕС и неговите държави членки,

—  като взе предвид Петия доклад за оценка (AR5) на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) и неговия обобщителен доклад,

—  като взе предвид обобщителния доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда от ноември 2014 г., озаглавен „Разликите по отношение на емисиите за 2014 г.“, и доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на адаптирането за 2014 г.“,

—  като взе предвид декларацията на ръководителите, приета на срещата на високо равнище на Г-7 в Шлос Елмау, Германия, на 7 – 8 юни 2015 г., озаглавена „Да мислим за бъдещето. Да действаме заедно“, в която се изразява отново тяхното намерение да се придържат към ангажимента за намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 70% до 20150 г. в сравнение с 2010 г., като е необходимо да се гарантира, че намалението е по-близо до 70%, отколкото до 40%;

—  като взе предвид декларацията на ръководителите, приета на срещата на високо равнище на Г-7 на 26 – 27 май 2016 г. в Исе-Шима, Япония, която призовава всички страни да полагат усилия за влизането в сила на Споразумението от Париж през 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) от февруари 2016г., озаглавен „Твърде късно, твърде рязко – преходът към нисковъглеродна икономика и системният риск“,

—  като взе предвид енцикликата Laudato si',

—  като взе предвид „10-те основни послания относно изменението на климата“ на Международната комисия за ресурсите от декември 2015 г.,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Споразумението от Париж влиза в сила на 30-ия ден след датата, на която поне 55 страни по Конвенцията, чийто общ приблизителен дял от общите емисии на парникови газове възлиза на най-малко 55%, са депозирали своите документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване пред ООН;

Б.  като има предвид, че курсът към намаляване на емисиите, представен чрез предложенията на Комисията за рамка в областта на климата до 2030 г., не е съобразен с целите, определени в Споразумението от Париж; като има предвид, че като първа стъпка целите следва да бъдат коригирани към горната граница на настоящия диапазон до 2050 г., т.е. 95% до 2050 г.;

В.  като има предвид, че усилията за намаляване на глобалното затопляне не следва да се разглеждат като пречка пред стремежа към икономически растеж, а даже напротив – следва да се разглеждат като движеща сила за реализирането на нов и устойчив икономически растеж и заетост;

Г.  като има предвид, че изменението на климата може да увеличи надпреварата за ресурси, като например храна, вода и пасища, може да задълбочи икономическите затруднения и политическата нестабилност и да се превърне в най-голямата движеща сила за разселване на населението както в рамките на националните граници, така и извън тях в не толкова далечно бъдеще; като има предвид, че във връзка с това въпросът за климатичната миграция следва да се постави на челно място в международния дневен ред;

Д.  като има предвид, че най-сериозните последици от изменението на климата ще бъдат понесени от развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, които нямат достатъчно ресурси, за да се подготвят за настъпващите промени и да се приспособят към тях; като има предвид, че според МКИК Африка е особено уязвима спрямо това предизвикателство и особено изложена на натиск във връзка с водата, изключително опустошителни метеорологични събития и продоволствена несигурност, предизвикана от суша и опустиняване;

Е.  като има предвид, че на 6 март 2015 г. ЕС и неговите държави членки представиха своите планирани национално определени приноси (ПНОП) на РКООНИК, което ги ангажира с обвързваща цел от най-малко 40% вътрешно намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. съгласно определеното в заключенията на Европейския съвет от 23 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.;

Действия във връзка с изменението на климата със солидна научна основа

1.  Припомня, че според научните данни, представени в Петия доклад за оценка на МКИК от 2014 г., затоплянето на климатичната система е безспорно, настъпва изменение на климата, а човешките дейности са доминиращата причина за наблюдаваното затопляне от средата на 20-и век насам; изразява загриженост във връзка с обстоятелството, че широкообхватното и значително по своя характер въздействие на изменението на климата вече е очевидно в природните и в човешките системи на всички континенти и в океаните;

2.  Отбелязва заключенията на секретариата на РКООНИК относно това, че поддържането на настоящите равнища на глобални емисии на парникови газове ще изчерпи в рамките на следващите 5 години останалия бюджет за въглеродни емисии, съответстващ на ограничаване на повишаването на средната температура в световен мащаб до не повече от 1,5 °C; подчертава, че всички държави следва да ускорят прехода към нетни нулеви емисии на парникови газове и устойчивост по отношение на изменението на климата съгласно договореното в Споразумението от Париж, за да предотвратят най-неблагоприятните последици от глобалното затопляне;

3.  Настоятелно призовава развитите държави, и особено ЕС, да намалят драстично своите емисии на парникови газове отвъд настоящите ангажименти, за да предотвратят, доколкото е възможно, мащабното срещане на отрицателни емисии, тъй като технологиите все още не са се доказали като успешни, социално приемливи, икономически ефективни и безопасни;

Спешна необходимост от ратифициране и прилагане на Споразумението от Париж

4.  Приветства Споразумението за климата от Париж като постижение с особено значение за борбата срещу изменението на климата и за многостранното сътрудничество; счита, че то представлява амбициозно, балансирано справедливо и право обвързващо споразумение, и че приемането на споразумението и общото заявяване на планираните национално определени приноси (ПНОП) от общо 187 страни до края на COP 21 бележат решаващ поврат в посока на всеобхватни и колективни действия в световен мащаб, които след осъществяването им окончателно и необратимо ще ускорят прехода към устойчива на климата и неутрална по отношение на климата глобална икономика;

5.  Категорично приветства ангажимента на всички страни покачването на глобалната средна температура да се ограничи значително под 2 °C спрямо равнищата от периода преди индустриализацията и да продължат усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C, както и целта за постигане по справедлив начин на равновесие между антропогенните емисии от източници и поглъщането на парникови газове от поглътители („нулеви нетни емисии“) през втората половина на настоящия век;

6.  Припомня, че ограничаването на повишаването на световната температура до значително под 2 °С не гарантира, че ще бъде избегнато значително неблагоприятно въздействие върху климата; признава, че трябва да се постигне ясно разбиране на конкретните политически последици от ограничаването на повишаването на световната температура до средно 1,5 °C; във връзка с това приветства изготвянето на специален доклад на МКИК през 2018 г. с тази цел; подчертава, че потенциалът на поглътителите за допринасяне към неутралността по отношение на емисиите следва да не се надценява;

7.  Припомня, че е необходима своевременна декарбонизация за да се ограничи повишаването на средната световна температура под 2 °C, като същевременно се полагат усилия за ограничаване на повишаването до 1,5 °C, и че световните емисии на парникови газове следва да достигнат своя пик възможно най-скоро; припомня, че световните емисии следва да бъдат постепенно премахнати до 2050 г. или скоро след това; призовава всички страни, които са в състояние да направят това, да изпълнят своите национални цели и стратегии за декарбонизация, като поставят приоритет върху постепенното премахване на емисиите от въглища, които са най-замърсяващият енергиен източник, и призовава ЕС да работи със своите международни партньори за постигането на тази цел, като предоставя примери на добри практики;

8.  Подчертава, че правно обвързващото Споразумение от Париж и начертаният курс към декарбонизация ще послужат като надеждно ръководство за вземане на решения, ще спомогнат за предотвратяването на скъпо струващо обвързване с инвестиции с висока въглеродна интензивност, ще гарантират сигурност и предсказуемост за бизнеса и инвеститорите и ще насърчат прехода от инвестиции в изкопаеми горива към инвестиции с ниска въглеродна интензивност;

9.  Подчертава, че дори при липса на научни доказателства за последиците от ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °C за всеки сектор или регион, е ясно, че настоящите усилия, които държавите полагат, не са достатъчни за постигането на тези безопасни граници за най-уязвимите държави; настоятелно призовава всички държави, особено развитите, да увеличат съвместно усилията си и да актуализират своите национално определени приноси (НОП) в контекста на „улесняващия диалог“ през 2018 г.; в този контекст призовава ЕС да поеме ангажимент за допълнително намаляване на емисиите в своите НОП за 2030 г.; напомня, че действията само в Европейския съюз няма да бъдат достатъчни и поради това призовава Комисията и Съвета да засилят своите дейности с цел насърчаване на останалите партньори също да предприемат мерки;

10.  Приветства поетия в Споразумението от Париж ангажимент за намаляване на световните емисии до нулеви нетни емисии през втората половина на века; признава, че това означава повечето сектори в ЕС да постигнат нулеви емисии значително по-рано; подчертава, че ЕС трябва да оказва натиск върху страните, които не следват посока, съответстваща на Споразумението от Париж;

11.  Настоятелно призовава за бързо влизане в сила на Споразумението от Париж и призовава Комисията и държавите членки да осигурят ранно и бързо ратифициране, за да не се забави влизането в сила на споразумението; поради това призовава Комисията да докладва редовно на Парламента и на компетентните комисии относно достигнатите етапи в процеса на ратифициране и особено относно причините за всякакви възможни пречки, с които все още се сблъскват; приветства факта, че редица държави членки вече са започнали, а някои дори са приключили своите национални процедури по ратифициране;

12.  Изразява съжаление, че въпреки това сборът на всички ПНОП не сближава света до целта от 2 °C; изтъква, че е необходима по-голяма амбиция и призовава към съгласувани действия на ЕС и останалите главни източници на емисии, за да се приведат техните ПНОП в съответствие с ангажиментите в Споразумението от Париж; подчертава спешността и изключително важното значение на това всички страни, включително ЕС, да увеличават ангажиментите си за намаляване на емисиите в своите НОП на всеки пет години в съответствие с механизма за амбициозност в Споразумението от Париж; счита, че НОП са основен инструмент при планирането на развитието на национално равнище в съответствие с Целите за устойчиво развитие;

13.  Подчертава, че е важно да се покаже, че ЕС се придържа към споразумението от Париж, наред с другото чрез преразглеждане на своите собствени средно- и дългосрочни политически цели и инструменти, и да се започне този процес на възможно най-ранен етап, за да се даде възможност за всеобхватен дебат, в който Парламентът следва да играе ключова роля в партньорство с представители на националните, регионалните и местните органи, на гражданското общество и на промишления сектор; призовава Комисията да изготви стратегия за нулеви емисии до средата на века за ЕС, като предвиди икономически ефективен курс към достигане на целта за нулеви емисии, приета в Споразумението от Париж;

COP 22 в Маракеш

14.  Счита, че следва да се постигне напредък в преговорите по ключовите елементи на Споразумението от Париж, включително подобрени правила за прозрачност, подробности за глобалния преглед на актуалното състояние, допълнителни насоки относно ПНОП, разбиране на диференциацията, загубите и вредите, финансирането на борбата срещу изменението на климата и подкрепата за изграждане на капацитет, приобщаващо многостепенно управление, както и механизъм, който да улеснява изпълнението и да насърчава спазването; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изпълнят ангажиментите, договорени в рамките на Споразумението от Париж, особено по отношение на приноса на ЕС към смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях, както и неговата подкрепа в областите на финансирането, трансфера на технологии и изграждането на капацитет, независимо от евентуални промени в статута на държави – членки на ЕС;

15.  Подчертава, че времето е от съществено значение в съвместните усилия за борба с изменението на климата и за изпълнение на Споразумението от Париж; изтъква, че ЕС има и капацитета, и отговорността да бъде лидер, като даде пример и незабавно започне работата за привеждане на своите цели в областта на климата и енергетиката в съответствие с договорената международна цел за ограничаване на повишаването на средната световна температура под 2 °C, като същевременно полага усилия да ограничи това повишаване до 1,5 °C;

16.  Насърчава ЕС и държавите членки да продължат своето активно участие в т.нар. „Коалиция на големите амбиции“ и да се ангажират да ускорят напредъка на преговорите и да подкрепят мароканското председателство в неговото съсредоточаване върху приноса на енергията от възобновяеми източници и мерките за приспособяване в глобалната борба срещу изменението на климата;

17.  Изтъква необходимостта от започването на разисквания относно формата на предвидения за 2018 г. „улесняващ диалог“, който ще представлява ключова възможност да се сложи край на все още съществуващите несъответствия по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, като се имат предвид настоящите планирани национално определени приноси (ПНОП); счита, че ЕС следва да играе активна роля в този първи „улесняващ диалог“, за да се направи равносметка на колективната амбиция и на напредъка при изпълнението на ангажиментите; призовава Комисията и държавите членки да представят много преди „улесняващия диалог“ допълнително намаляване на емисиите на парникови газове, които надхвърлят настоящите ангажименти по Споразумението от Париж и допринасят за преодоляване на пропуските в областта на смекчаването на климата в съответствие с възможностите на ЕС;

18.  Припомня, че увеличаването на действията за смекчаване на последиците от изменението на климата в периода преди 2020 г. е абсолютно необходима предпоставка за постигане на дългосрочните цели на Споразумението от Париж и ключов елемент за оценяване на успеха на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Маракеш (COP 22);

Амбиция за периода до 2020 г. и Протоколът от Киото

19.  Отбелязва, че в момента ЕС успешно напредва към преизпълнението на своята цел за 2020 г. относно намаляването на емисиите на парникови газове и изпълнението на своята цел за 2020 г. за възобновяемите източници на енергия и че са постигнати значителни подобрения във връзка с интензивността на използването на енергия благодарение на повишената енергийна ефективност на сгради, продукти, промишлени процеси и превозни средства, като в същото време европейската икономика отбеляза реален растеж от 45% от 1990 г. насам; подчертава обаче, че необходимостта от по-голяма амбиция и повече действия, за да се запазят достатъчно стимули за намаляване на емисиите на парникови газове, което е необходимо за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2050 г.; подчертава, че е отбелязан недостатъчен напредък в намаляването на емисиите на парникови газове в транспортния и селскостопанския сектор по отношение на целите за 2020 г. и че е необходимо да се увеличат усилията с оглед на приноса на тези сектори за намаляване на емисиите до 2030 г.;

20.  Подчертава, че целите 20/20/20 за емисиите на парникови газове, възобновяемите източници на енергия и икономиите на енергия изиграха ключова роля при стимулирането на този напредък и поддържането на заетостта на повече от 4,2 милиона души в различни екологични промишлени сектори с отбелязан непрекъснат растеж по време на икономическата криза;

21.  Пояснява, че макар вторият период на ангажименти по Протокола от Киото да е ограничен по своя обхват, той следва да се разглежда като много важна междинна стъпка и поради това призовава страните, включително държавите – членки на ЕС, да приключат процеса на ратификация възможно най-скоро; отбелязва, че Парламентът изпълни своята роля, като даде своето одобрение, и приветства държавите членки, които вече приключиха своите вътрешни процедури;

Всеобхватно усилие от страна на всички сектори

22.  Приветства развитието на схемите за търговия с емисии в световен мащаб, включително 17 схеми за търговия с емисии, прилагани на четири континента, възлизащи на 40% от световния БВП, които спомагат за намаляването на световните равнища на емисиите по разходно ефективен начин; насърчава Комисията да стимулира връзки между СТЕ на ЕС и други схеми за търговия с емисии, с цел да се създадат международни пазарни механизми за въглеродни емисии и да се увеличи амбицията в областта на климата, като същевременно се спомогне за намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии чрез осигуряване на равнопоставени условия за конкуренция; призовава да бъдат положени големи усилия за задържане на всяка държава членка с променящ се статут в СТЕ на ЕС; призовава Комисията да въведе предпазни мерки, за да гарантира, че свързването на СТЕ на ЕС има постоянен принос за смекчаване на последиците от изменението на климата и не застрашава вътрешната цел на ЕС за емисии на парникови газове;

23.  Подчертава, че в съответствие със заключенията на МКИК емисиите от земеползването (за земеделие, за животновъдство, за горски площи и други видове земеползване) имат значителен разходноефективен потенциал за смекчаване на последиците и повишаване на устойчивостта, както и че поради това е необходимо да се засилят дейностите на ЕС и международното сътрудничество, за да се оцени по-добре и да се оптимизира потенциалът за улавяне на емисиите от земеползване, с цел да се гарантира безопасно и трайно улавяне на СО2; във връзка с това отбелязва конкретните възможности, свързани с агролесовъдството; посочва важното споразумение относно свързаните с непреките промени в земеползването емисии на парникови газове, постигнато при започването на парламентарния мандат, и се надява, че приносът на Парламента към преговорите в този случай може да се превърне в основа за амбициозно решение по време на предстоящото преразглеждане на правилата;

24.  Отбелязва, че на обезлесяването и деградацията на горите се дължат 20% от световните емисии на парникови газове, и подчертава ролята на горите и на тяхното активно устойчиво управление за смекчаване на последиците от изменението на климата и необходимостта от засилване на способностите за приспособяване и устойчивостта на горите към изменението на климата; подчертава необходимостта от усилия за смекчаване на последиците, насочени към сектора на тропическите гори (REDD +); подчертава, че постигането на целта за ограничаване на глобалното затопляне под 2 °C вероятно ще се окаже невъзможно без тези усилия за смекчаване на последиците; освен това призовава ЕС да увеличи международното финансиране за намаляване на обезлесяването в развиващите се държави;

25.  Подчертава, че е важно въпросът за правата на човека да остане в основата на действията в областта на климата, и настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че в преговорите относно мерките за приспособяване се признава необходимостта от зачитане, опазване и насърчаване на правата на човека, включващи, наред с другото, равенството между половете, пълното и равноправно участие на жените и активната подкрепа за справедлив преход на работната сила, създаващ достойна заетост и качествени работни места за всички;

26.  Призовава земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) да се включат в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г., като се има предвид, че тези емисии трябва да бъдат отчитани отделно, за да се избегне използването на поглъщането от LULUCF на ЕС за намаляване на усилието за смекчаване на последиците от изменението на климата в други сектори;

27.  Припомня, че транспортният сектор е вторият по значимост източник на парникови газове; изразява съжаление, че международното въздухоплаване и корабоплаване не са посочени в Споразумението от Париж; настоява върху необходимостта от въвеждане на набор от политики с цел намаляване на емисиите от този сектор; изтъква отново необходимостта страните по РКООНИК да предприемат действия за ефективно регулиране и ограничаване на емисиите от международния въздушен и морски транспорт в съответствие с потребностите и спешността на положението; призовава всички страни да работят чрез Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и Международната морска организация (ММО) за създаването на глобална политическа рамка, която да дава възможност за ефективна реакция, както и за предприемане на мерки за определяне на подходящи цели преди края на 2016 г. за постигане на необходимото намаляване с оглед на целта за задържане на повишаването на температурата значително под 2 °C;

28.  Припомня, че парниковите газове от въздухоплаването бяха включени в СТЕ на ЕС на 1 януари 2012 г., като се задължават всички оператори на въздухоплавателни средства, попадащи в обхвата на СТЕ, да получават квоти за въглеродни емисии; отбелязва приемането на две решения за „спиране на часовника“ през 2013 и 2014 г., с които временно беше намален обхватът на СТЕ на ЕС, за да бъдат изключени международните полети с цел да се даде време на ИКАО за разработване на глобална основана на пазара мярка за намаляване на емисиите от международното въздухоплаване и отбелязва, че посоченото освобождаване ще изтече, считано от 2017 г.;

29.  Призовава в рамките на текущата 39-а сесия на събранието на ИКАО да разработи справедлива и стабилна глобална основана на пазара мярка, която да се прилага на международно равнище от 2020 г. нататък; изразява дълбоко разочарование във връзка с настоящото предложение, което се обсъжда в ИКАО, и припомня, че изменение на действащото законодателство относно включването на въздухоплаването в СТЕ на ЕС може да се разглежда, само ако глобалната основана на пазара мярка е амбициозна, и че във всеки случай вътрешноевропейските полети ще продължат да бъдат обхванати от СТЕ на ЕС;

30.  Подчертава, че предупреждението на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), че закъснялото осъзнаване на значението на контрола върху емисиите може да доведе до внезапно прилагане на количествените ограничения върху използването на енергийни източници с висока въглеродна интензивност и че разходите, свързани с прехода, ще бъдат съответно по-високи, което може да окаже въздействие върху икономическата дейност и финансовите институции; призовава Комисията да направи допълнителна оценка на възможните системни рискове, свързани с внезапния преход, и при необходимост да предложи изисквания и политики за прозрачност на финансовите пазари с цел смекчаване на системните рискове във възможно най-голяма степен;

31.  Подчертава основната роля, която ще изпълнява кръговата икономика при прехода към нисковъглеродно общество; посочва, че действията, насочени единствено към намаляване на емисиите, без да се взема под внимание приносът от въвеждането на производство на енергия от възобновяеми източници и ефективно използване на ресурсите, няма да постигнат своята цел; счита, че – като се има предвид въздействието на емисиите на парникови газове от добива на суровини и управлението на отпадъците – преходът към модел на глобална кръгова икономика трябва да бъде подобаващо разгледан от 22-рата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 22);

32.  Изтъква значението на цялостния, системен подход при планирането и прилагането на политики за намаляване на емисиите на парникови газове и посочва по-специално прекъсването на обвързаността между икономическия растеж и благосъстоянието на хората, от една страна, и потреблението на ресурси, от друга страна, тъй като ефективното използване на ресурсите намалява както емисиите на парникови газове, така и други видове неблагоприятни въздействия върху околната среда и ресурсите, като същевременно създава възможност за устойчив растеж, докато политиката, насочена единствено към намаляване на емисиите на парникови газове, няма да гарантира едновременно с това ефективно използване на ресурсите; подчертава, че ефективното използване на ресурсите създава възможност за икономически печалби и ползи от гледна точка на околната среда; подчертава, че кръговата икономика и произтичащото от нея правилно управление на природните ресурси могат да бъдат ключово средство за решаването на въпроса с изменението на климата; посочва например, че голяма част от потреблението на енергия е пряка последица от добива, преработката, превозването, преобразуването, използването и обезвреждането на ресурси; посочва, че увеличаването на производителността на ресурсите чрез по-висока ефективност и намаляване на прахосването на ресурси чрез повторно използване, преработка и рециклиране допринасят за значително намаляване на потреблението на ресурси, а същевременно и на емисиите на парникови газове; във връзка с това посочва работата на Международната комисия за ресурсите;

Намаляване на емисиите на CO2

33.  Приветства декларацията на ръководителите, приета по време на срещата на върха на Г-7 в Исе-Шима, Япония на 26—27 май 2016 г., в която се подчертава значението на намаляването на емисиите на атмосферни замърсители с краткотраен живот, включително индустриални сажди, хидрофлуоровъглеводороди (HFC) и метан, за да се спомогне за забавянето на темповете на затопляне в краткосрочен план;

34.  Призовава за приемането на амбициозно глобално поетапно извеждане от употреба на HFC през 2016 г. съгласно Монреалския протокол; припомня, че ЕС прие амбициозно законодателство за постепенното намаляване на употребата на HFC със 79% до 2030 г., тъй като благоприятни за климата алтернативи са широко достъпни и техният потенциал следва да се използва пълноценно; отбелязва, че постепенното намаляване на използването на HFC е лесноосъществимо действие с цел смекчаване на последиците в ЕС и извън него;

Промишленост и конкурентоспособност

35.  Подчертава факта, че борбата с изменението на климата е приоритет и следва да се води в световен мащаб, като се гарантират енергийната сигурност и постигането на устойчив икономически растеж и работни места;

36.  Подчертава, че инвестициите, свързани с изменението на климата, изискват стабилна и предсказуема правна уредба и ясни политически сигнали;

37.  Приветства факта, че Китай и други основни конкуренти на енергоемките промишлени сектори на ЕС въвеждат търговия с въглеродни емисии или други механизми за ценообразуване; счита, че докато бъдат постигнати условия на равнопоставеност, ЕС следва да поддържа подходящи и пропорционални мерки, за да гарантира конкурентоспособността на своята промишленост и да предотвратява при необходимост изместването на въглеродни емисии, като има предвид, че политиките в областта на енергетиката, промишлеността и климата вървят ръка за ръка;

38.  Подчертава, че е важно да се използват по-добре съществуващите програми и инструменти, като например „Хоризонт 2020“, които са отворени за участие от трети държави, особено в областта на енергетиката, изменението на климата и устойчивото развитие, и че е важно устойчивостта да се интегрира в съответните програми;

Енергийна политика

39.  Призовава ЕС да окаже натиск върху международната общност за незабавно приемане на конкретни мерки, в това число график за постепенно премахване на вредните в екологично или икономическо отношение субсидии, включително за изкопаеми горива;

40.  Подчертава, че приемането на по-амбициозна цел за енергийна ефективност в Европейския съюз може да спомогне за постигането на амбициозна цел относно изменението на климата и същевременно да намали риска от изместване на въглеродни емисии;

41.  Подчертава значението на енергийната ефективност и на енергията от възобновяеми източници за намаляване на емисиите, както и за реализирането на стопански икономии, за енергийната сигурност и за предотвратяване и облекчаване на енергийната бедност с цел защита и подпомагане на уязвимите и бедните домакинства; призовава за глобално насърчаване на мерките за енергийна ефективност и на разработването на възобновяеми източници на енергия (например чрез стимулиране на собственото производство и на потреблението на възобновяеми източници на енергия) и припомня, че енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия са две от основните цели на енергийния съюз на ЕС;

Научни изследвания, иновации и цифрови технологии

42.  Подчертава факта, че научните изследвания и иновациите, свързани с политиките в областта на изменението на климата и приспособяването към него, както и eфективно използващите ресурсите и нискоемисионни технологии са ключът в борбата срещу изменението на климата по икономически ефективен начин, намаляват зависимостта от изкопаеми горива и следва да насърчават използването на вторични суровини; поради това призовава да бъдат поети глобални ангажименти за увеличаване и насочване на инвестициите в тази област;

43.  Припомня, че научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността са един от петте стълба в стратегията на ЕС за енергиен съюз; отбелязва, че ЕС е решен да остане глобален лидер в тези области, като същевременно развива тясно научно сътрудничество с международните партньори; подчертава значението на изграждането и поддържането на силен иновационен капацитет в развитите и бързо развиващите се държави за внедряването на чисти и устойчиви енергийни технологии;

44.  Припомня ролята на катализатор, която могат да изпълняват цифровите технологии при трансформирането на енергийната система; подчертава значението на разработването на технологии за съхраняване на енергия, което ще допринесе за декарбонизацията на електроенергийния сектор и на секторите за топлоснабдяване и охлаждане за домакинствата;

45.  Подчертава значението на увеличаването на броя на квалифицираните работници, заети в сектора, и насърчаването на знанията и най-добрите практики за стимулиране на създаването на качествени работни места, като същевременно се подкрепя преходът при работната сила, когато е необходимо;

46.  Призовава за по-добро използване на технологиите, като например космическите спътници, за точно събиране на данни за емисиите, температурата и изменението на климата; посочва по-специално приноса на програма „Коперник“; призовава също така за прозрачно сътрудничество и споделяне на информация между държавите и за отворени данни за научната общност;

Роля на недържавните участници

47.  Подчертава действията, които се предприемат от все по-широк кръг от недържавни участници с цел декарбонизация и постигане на по-голяма устойчивост по отношение на изменението на климата; подчертава значението на структурирания и конструктивен диалог между правителствата, бизнес общността, включително малките и средните предприятия, градовете, регионите, международните организации, гражданското общество и академичните институции и на гарантирането на тяхното участие при планирането и изпълнението на действията в областта на климата, за да се мобилизират устойчиви действия в световен мащаб за изграждането на нисковъглеродни и устойчиви общества; приветства създаването на „Глобална програма за действия в областта на климата“, която се основава на „План за действие Лима—Париж“, като включва седемдесет инициативи с участието на множество заинтересовани страни в различни сектори;

48.  Подчертава, че платформата Зона на недържавните участници за действия в областта на климата (Non-State Actors Zone for Climate Action, NAZCA) следва да бъде напълно интегрирана в рамката на РКООНИК; отбелязва, че местните и регионалните органи имат най-голям принос към „Плана за действие Лима – Париж“ и NAZCA и вече доказаха своя ангажимент да работят по изпълнението на Споразумението от Париж по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях, като гарантират хоризонтална координация и интегриране на политиката в областта на изменението на климата, предоставят правомощия на местните общности и гражданите и насърчават процесите на обществени промени и иновации, особено чрез инициативи като Глобалния конвент на кметовете и меморандума за разбирателство „Under 2“;

49.  Призовава ЕС и неговите държави членки да работят с всички участници от гражданското общество (институции, частния сектор, НПО и местните общности) за разработването на инициативи за намаляване на емисиите в ключови сектори (енергетика, технологии, градове, транспорт), както и на инициативи за приспособяване и устойчивост в отговор на проблеми с приспособяването, особено по отношение на достъпа до вода, продоволствената сигурност и предотвратяването на рискове; приканва всички правителства и участници от гражданското общество да подпомагат и укрепват тази програма за действие;

50.  Счита за важно да се гарантира, че законното лобиране по време на преговорите относно бъдещата СОР 22 се характеризира с възможно най-висока степен на прозрачност и че всички официално признати заинтересовани страни имат равен достъп до цялата необходима информация;

51.  Припомня на страните и на самата ООН, че индивидуалните действия са толкова важни, колкото и действията на правителствата и институциите; поради това призовава за по-голям стремеж към организиране на кампании и действия за повишаване на осведомеността и за информиране на обществеността за малките и големите стъпки, които могат да допринесат за борбата срещу изменението на климата в развитите и в развиващите се държави;

Устойчивост по отношение на климата чрез приспособяване

52.  Подчертава, че действията за приспособяване са неизбежна необходимост за всички държави, за да могат те да сведат до минимум отрицателното въздействие и да използват пълноценно възможностите за устойчив на климата растеж и устойчиво развитие; призовава съответно за определяне на дългосрочни цели за приспособяване; припомня, че развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, които са допринесли най-малко за изменението на климата, са най-уязвими по отношение на неговото неблагоприятно въздействие и разполагат с най-малък капацитет за приспособяване;

53.  Призовава Комисията да извърши преглед на стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата, приета през 2013 г.; приканва Комисията да предложи правно обвързващ инструмент, ако се счете, че предприетите в държавите членки действия са недостатъчни;

54.  Подчертава тежките отрицателни последици, които често са и необратими, от непредприемането на действия, като припомня, че изменението на климата засяга всички региони по света по различни, но причиняващи големи вреди начини, което води до миграционни потоци и човешки жертви, както и до загуби в сферата на икономиката и околната среда и в социалната сфера; подчертава, че съгласуваното насърчаване в световен мащаб с политически и финансови средства на иновациите в областта на чистите и възобновяемите източници на енергия е от решаващо значение за постигането на нашите цели по отношение на климата и за създаването на благоприятни условия за растеж;

55.  Призовава за сериозно признаване на проблема с климатичните бежанци и на неговия обхват в резултат на климатичните бедствия, причинени от глобалното затопляне; отбелязва със загриженост, че 166 милиона души са били принудени да напуснат домовете си заради наводнения, бури, земетресения или други бедствия в периода 2008—2013 г.; насочва вниманието по-специално към факта, че свързани с климата явления в някои части на Африка и на Близкия Изток биха могли да допринесат за политическа нестабилност, икономически затруднения и задълбочаване на кризата с бежанците в Средиземноморието;

56.  Приветства усилията на Варшавския международен механизъм относно загубите и щетите, който ще бъде подложен на преглед в рамките на COP 22; призовава за това, механизмът да продължи да подобрява разбирането и експертните знания по въпроса как въздействието на изменението на климата засяга моделите на миграция, разселване и мобилност на хората, както и да насърчава прилагането на това разбиране и на тези експертни знания;

57.  Призовава ЕС и всички други държави да предприемат мерки във връзка с измерението, свързано с правата на човека, и със социалните последици от изменението на климата, да гарантират защитата и насърчаването на правата на човека и солидарността и да предоставят подкрепа на най-бедните държави, чиито възможности са ограничени от последиците от изменението на климата;

Подкрепа за развиващите се държави

58.  Подчертава значението на ролята, която изпълняват и развиващите се държави за постигането на целите на Споразумението от Париж и необходимостта да се помогне на тези държави да изпълняват своите планове в областта на климата, като се използват пълноценно полезните взаимодействия със съответните цели за устойчиво развитие на прилаганите мерки в областта на климата, плана за действия от Адис Абеба и „Програма 2030“;

59.  Подчертава необходимостта от подкрепа за всеобщия достъп до устойчива енергия в развиващите се държави, по-специално в Африка, чрез засилено внедряване на възобновяеми източници на енергия; посочва, че Африка има огромни природни ресурси, които могат да гарантират нейната енергийна сигурност; подчертава, че, в крайна сметка, ако електроенергийните междусистемни връзки бъдат успешно изградени, част от енергията за Европа би могла да се доставя от Африка;

60.  Подчертава, че ЕС притежава опита, капацитета и глобалното влияние, за да бъде лидер в изграждането на по-интелигентна, по-чиста и по-устойчива инфраструктура, която е необходима за извършването на глобалния преход, насърчаван чрез Споразумението от Париж; призовава ЕС да подкрепя усилията на развиващите се държави в прехода към нисковъглеродни общества, които да са по-приобщаващи, по-устойчиви в социално отношение и по отношение на околната среда, по-процъфтяващи и по-сигурни;

Финансиране на борбата срещу изменението на климата

61.  Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, за да се осигури мобилизирането на финансиране за борбата срещу изменението на климата и да се постигне целта за 100 милиарда щатски долара до 2020 г.; приветства продължаването на усилията до 2025 г.; призовава настойчиво ЕС и всички страни, които са в състояние да направят това, да изпълнят своите задължения за предоставяне на финансиране за борбата срещу изменението на климата, за да подкрепят полагането на по-големи усилия за намаляване на парниковите газове и приспособяване към последиците от изменението на климата, като се имат предвид мащабът и спешността на това предизвикателство; признава, че свеждането до минимум на опасните последици от изменението на климата ще изисква значително по-големи инвестиции в икономика с ниски въглеродни емисии, която е устойчива на изменението на климата, и усилия за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива; подчертава значението на това да се стимулират по-големи финансови потоци чрез определяне на цените на въглеродните емисии и публично-частни партньорства;

62.  Призовава за конкретни ангажименти на ЕС и международни ангажименти за осигуряване на допълнителни източници за финансиране на борбата срещу изменението на климата, включително въвеждането на данък върху финансовите сделки, заделянето на част от квотите за емисии по СТЕ на ЕС в периода 2021 – 2030 г. и разпределянето на приходите от мерки на ЕС и международни мерки във връзка с емисиите от въздушния и морския транспорт за международно финансиране на борбата срещу изменението на климата и предвидения Зелен фонд за климата, наред с другото, за проекти за технологични иновации;

63.  Приветства ангажимента в рамките на Споразумението от Париж за привеждане на всички финансови потоци в съответствие с целта за ниски емисии на парникови газове и устойчиво на изменението на климата развитие; счита, че това налага ЕС незабавно да се заеме с въпроса за финансовите потоци към изкопаемите горива и инфраструктурата с висока въглеродна интензивност;

64.  Очаква с надежда улесняващия диалог, за де се посочат възможности за увеличаване на финансовите ресурси и за подкрепа за засилване на действията за смекчаване на последиците, които се предприемат от всички страни; признава отговорността на всички участници, донори и получатели на помощ да си сътрудничат с цел да се увеличи подкрепата и тя да стане по-достъпна и по-ефективна;

65.  Призовава Комисията да предприеме пълна оценка на възможните последици от Споразумението от Париж за бюджета на ЕС и да разработи специален, автоматичен механизъм на ЕС за финансиране, предоставящ допълнителна и подходяща подкрепа с цел да се осигури справедливо участие на ЕС при постигането на целта за международно финансиране на борбата срещу изменението на климата в размер на 100 милиарда щатски долара;

66.  Призовава за ценообразуване на широка основа за въглеродните емисии като инструмент за управление на емисиите, приложим в световен мащаб, и за разпределянето на приходите от търговия с емисии за инвестиции, свързани с борбата срещу изменението на климата, както и на приходите от ценообразуването за въглеродните емисии по отношение на горивата за международния транспорт; призовава също така за частично използване на селскостопанските субсидии за гарантиране на инвестициите в производството и използването на енергия от възобновяеми източници в селските стопанства; подчертава значението на мобилизирането на капитал от частния сектор и на деблокирането на необходимите инвестиции в нисковъглеродни технологии; призовава правителствата и публичните и частните финансови институции, в това число банките, пенсионните фондове и застрахователните дружества, да поемат амбициозен ангажимент за привеждане на практиките за кредитиране и инвестиции в съответствие с целта за задържане на затоплянето под 2 °C и оттегляне на инвестициите от изкопаемите горива, включително постепенното премахване на експортните кредити за инвестиции в изкопаеми горива; призовава за специални публични гаранции в полза на „зелените“ инвестиции, за екологичните маркировки и фискалните предимства за „зелените“ инвестиционни фондове и за издаване на „зелени“ облигации;

67.  Изтъква значението на обмена на добри практики относно интегрирането на въпросите във връзка с устойчивостта във финансовите сектори – както на международно, така и на европейско равнище, и призовава да се разгледа възможността за маркирането на финансовите продукти, извършвано чрез оценка и доклад относно степента, в която са изложени на рискове, свързани с изменението на климата, както и техния принос за прехода към ниски въглеродни емисии, така че на инвеститорите да може да се предоставя надеждна и сбита информация по извънфинансовите въпроси;

Дипломатическа дейност във връзка с изменението на климата

68.  Приветства постоянния акцент на ЕС върху дипломацията във връзка с изменението на климата, която е от основно значение за извеждането на преден план на действията във връзка с изменението на климата в страните партньори и по отношение на общественото мнение в световен мащаб; подчертава факта, че ЕС, неговите държавите членки и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) имат огромен капацитет в областта на външната политика и трябва да проявят лидерство в рамките на форумите по въпросите на изменението на климата; подчертава, че амбициозните и спешни действия във връзка с изменението на климата и изпълнението на ангажиментите по линия на COP 21 трябва да продължат да бъдат един от приоритетите на ЕС по време на двустранните и междурегионалните диалози на високо равнище със страните партньори, в рамките на Г-7, Г-20, ООН и други международни форуми;

69.  Призовава ЕС да насочи своите усилия за дипломация в областта на климата върху това да се гарантира изграждането на здрава структура на Споразумението от Париж;

Европейският парламент

70.  Поема ангажимент да ратифицира Споразумението от Париж във възможно най-кратък срок и да използва своята международна роля и членството си в международни парламентарни мрежи с цел да полага непрекъснати усилия за постигането на напредък в посока на бързо ратифициране и прилагане на Споразумението от Париж;

71.  Счита, че с оглед на факта, че Парламентът също така ще трябва да даде съгласието си за сключването на всяко едно международно споразумение, той трябва да бъде добре интегриран в делегацията на ЕС; поради това изразява очакване да му бъде предоставена възможност да присъства на координационните заседания на ЕС в Маракеш и да му бъде гарантиран достъп до всички подготвителни документи от момента на започване на преговорите;

o
o   o

72.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Секретариата на РКООНИК, с молба тя да бъде разпространена до всички страни, които не са държави – членки на ЕС.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0359.


Прилагане на Регламента относно материалите, предназначени за контакт с храни
PDF 618kWORD 67k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно прилагането на Регламента относно материалите, предназначени за контакт с храни (ЕО) № 1935/2004 (2015/2259(INI))
P8_TA(2016)0384A8-0237/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/EИО(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 2023/2006 на Комисията от 22 декември 2006 г. относно добра производствена практика за материали и предмети, предназначени за контакт с храни(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 10/2011 на Комисията от 14 януари 2011 г. относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни(3),

—  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище, озаглавена „Материали, предназначени за контакт с храни — Регламент (ЕО) № 1935/2004“ от май 2016 г., извършена от Службата за парламентарни изследвания на Европейския парламент(4),

—  като взе предвид разискванията по време на семинара „Материали, предназначени за контакт с храни — как да се гарантират безопасността на храните и технологичните иновации в бъдеще?“, проведен на 26 януари 2016 г. в Европейския парламент(5),

—  като взе предвид доклада на Комисията за актуалното положение относно токсичността на смесите(6),

—  като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета, озаглавено „Комбинираният ефект на химикалите — Смеси от химикали“ (COM(2012)0252),

—  като взе предвид заключенията, приети от Съвета на министрите на екологията на 22 декември 2009 г. относно комбинирания ефект на химикалите(7),

—  като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(8), което, inter alia, отчита необходимостта ЕС да предприеме мерки във връзка с комбинираното въздействие на химикалите и с опасенията по отношение на безопасността, свързани с нарушителите на функциите на ендокринната система, в рамките на всички актове от приложимото законодателство на Съюза,

—  като взе предвид оценката на тема „Актуално състояние на научните достижения в областта на химикалите, нарушаващи функцията на ендокринната система — 2012 г.“ („State of the science of endocrine disrupting chemicals — 2012“), изготвена за Програмата на Организацията на обединените нации за околната среда и Световната здравна организация (СЗО)(9),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията(10), („Регламент REACH“)

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0237/2016),

A.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1935/2004 („Рамковият регламент“) определя общите изисквания за безопасност за всички материали, предназначени за контакт с храни, и за продуктите, които са предназначени да влязат в контакт с храни, за да се гарантира, че веществата не мигрират в храната в количества, които са достатъчно големи, за да застрашат здравето на човека или да доведат до неприемлива промяна в състава на храната или влошаване на органолептичните ѝ характеристики;

Б.  като има предвид, че в приложение I към Рамковия регламент са изброени 17 материали и продукти, предназначени за контакт с храни, които могат да бъдат обхванати от специални мерки;

В.  като има предвид, че от горепосочените 17 материала само 4 са предмет на специални мерки на ЕС: пластмаси (включително рециклирани пластмаси), керамика, регенерирана целулоза и активни и интелигентни материали;

Г.  като има предвид, че е налице голяма необходимост от преразглеждане на някои специални мерки на ЕС, по-специално Директива 84/500/ЕИО на Съвета относно керамичните предмети,

Д.  като има предвид, че за останалите 13 материала, изброени в приложение I, продължава да съществува възможност държавите членки да приемат национални разпоредби;

Е.  като има предвид, че редица държави членки вече въведоха или понастоящем разработват различни мерки за останалите материали, предназначени за контакт с храни; като има предвид, че по отношение на посочените национални мерки не се прилага принципът на взаимно признаване и поради това не могат да бъдат гарантирани ефективното функциониране на вътрешния пазар и високото равнище на опазване на здравето, предвидени в Рамковия регламент и в Договорите;

Ж.  като има предвид, че материалите, които не са регулирани със специални мерки на ЕС, могат да представляват риск за общественото здраве и да доведат до загуба на доверие от страна на потребителите, правна несигурност и увеличаване на разходите на предприятията за привеждане в съответствие — които често се прехвърлят на потребителите надолу по веригата на доставка — с което се възпрепятстват конкурентоспособността и иновациите; като има предвид, че според резултатите от оценката за прилагането на европейско равнище от май 2016 г., извършена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания (EPRS), е налице широк консенсус сред всички съответни заинтересовани страни, че липсата на единни мерки вреди на общественото здраве, опазването на околната среда и доброто функциониране на вътрешния пазар;

З.  като има предвид, че принципите на „по-добро регулиране“ следва да не забавят действието на мерки, насочени към предотвратяване или ограничаване на евентуални тежки или необратими последици за здравето на човека и/или за околната среда, както следва от принципа на предпазните мерки, предвиден в Договорите на ЕС;

И.  като има предвид, че нарушителите на функциите на ендокринната система и генотоксичните вещества в материалите, предназначени за контакт с храни, са особено проблемни както за общественото здраве, така и за околната среда; като има предвид, че свойствата за нарушаване на функциите на ендокринната система и генотоксичните свойства понастоящем не могат да бъдат предвидени надеждно въз основа на химичния състав и поради това следва да се насърчават биологичните изпитвания като възможна мярка, предшестваща наблюдението, с цел да се гарантира безопасността на материалите, предназначени за контакт с храни, които имат сложен химичен състав; като има предвид, че научните изследвания за разработване на аналитични и токсикологични изпитвания следва да се насърчават, за да се гарантират надеждни и икономически ефективни оценки на безопасността на материалите, предназначени за контакт с храни, които са от полза за потребителите, околната среда и производителите;

Й.  като има предвид, че вредните микроорганизми (патогенни или продукт на разваляне), които могат да бъдат налични като замърсители на материали, предназначени за контакт с храни, и биоцидите, които могат да бъдат използвани впоследствие за намаляване на техния брой, също пораждат опасност за общественото здраве;

К.  като има предвид, че някои храни в продължение на дълги периоди от време са в контакт с най-различни опаковъчни материали;

Л.  като има предвид, че по-ефективното съгласуване на всички разпоредби, които са от значение за материалите, предназначени за контакт с храни, може да спомогне за подобряване на защитата на здравето на потребителите и намаляване на въздействието на материалите, предназначени за контакт с храни, и по-специално на опаковъчните материали, върху околната среда;

М.  като има предвид, че по-ефективното съгласуване на всички разпоредби, които са от значение за материалите, предназначени за контакт с храни, включително Регламента REACH, ще доведе до по-ефективно функциониране на кръговата икономика;

Н.  като има предвид, че специалните мерки следва да се основават на научни доказателства; като има предвид, че от научна гледна точка продължават да съществуват редица неизвестни величини и затова са необходими повече научни изследвания;

О.  като има предвид, че според Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) нанотехнологиите и наноматериалите представляват нова тенденция в областта на технологиите, а материалите, предназначени за контакт с храни, са един от отраслите, в които е налице употреба на наноматериали; като има предвид, че конкретните свойства на наноматериалите могат да засегнат техните токсикокинетични и токсикологични свойства, но е налице ограничена информация във връзка с тези аспекти; като има предвид, че е налице също така и несигурност, произтичаща от затрудненията във връзка с характеризирането, откриването и измерването на наноматериалите в храните и в биологичните матрици, както и от ограничената наличност на данни за токсичността и на методи за нейното измерване;

П.  като има предвид, че оценките на рисковете за здравето и околната среда на равнище ЕС понастоящем са ограничени до оценка на отделните вещества и пренебрегват реалните условия на комбинирана и кумулативна експозиция по различни пътища и от различни видове продукти, известна още като „ефект на коктейла“ или „ефект на сместа“;

Р.  като има предвид, че съгласно препоръка от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО)/СЗО (2009 г.)(11) оценката на експозицията следва да обхваща населението като цяло, но и групи от критично значение, които са в уязвимо положение или за които се очаква да са изложени на по-голяма експозиция в сравнение с населението като цяло (например бебета и деца);

С.  като има предвид, че възможността за проследяване на материалите, предназначени за контакт с храни, следва да се осигури на всички етапи от веригата на доставки, за да се улеснят контролът, изтеглянето на дефектните продукти, информацията за потребителите и определянето на отговорността;

Т.  като има предвид, че етикетирането е много пряко и ефективно средство за информиране на потребителите относно характеристиките на даден продукт;

У.  като има предвид, че хоризонталният подход към веществата във всички отрасли на икономиката осигурява последователност на законодателството и предвидимост за предприятията;

Ф.  като има предвид, че разработването на единни методи на ЕС за изпитване на всички материали, предназначени за контакт с храни, ще допринесе за постигането на по-високо равнище на опазване на здравето и на околната среда в рамките на ЕС;

Х.  като има предвид, че въвеждането на проверка за безопасност за готовите продукти, предназначени за контакт с храни, може да бъде един от начините за допълване на определени специални мерки;

Прилагане на законодателството на ЕС в областта на материалите, предназначени за контакт с храни, в държавите членки: успехи и пропуски

1.  Признава, че Рамковият регламент представлява солидно правно основание, чиито цели продължават да бъдат актуални;

2.  Подчертава, че макар да следва основният акцент да се постави върху приемането на специални мерки за съответните 13 материала, които още не са регулирани на равнище ЕС, всички имащи отношение заинтересовани лица посочват, че са налице недостатъци при изпълнението и прилагането на действащото законодателство;

3.  Очаква резултатите от предстоящия преглед от страна на Съвместния изследователски център на Комисията по отношение на националните разпоредби, приети от държавите членки за нехармонизираните материали; призовава Комисията да използва този преглед като отправна точка за изготвянето на необходимите мерки;

4.  Настоятелно призовава Комисията при разработването на необходимите мерки да вземе предвид оценката за прилагането на европейско равнище, извършена от EPRS, и националните мерки, които вече са в сила или се в процес на изготвяне;

5.  Посочва, че като се имат предвид разпространението на посочените материали на пазара на ЕС и рискът, който представляват те за човешкото здраве, и с цел да се съхрани единният пазар както за материали, предназначени за контакт с храни, така и за хранителни продукти, Комисията следва незабавно да отдаде приоритет на изготвянето на специални мерки на ЕС за хартията и картона, лаковете и покритията, металите и сплавите, печатарските мастила и лепилата;

6.  Подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на материалите, предназначени за контакт с храни — независимо дали пряко или непряко — при които е налице по-голям риск от миграция, като например материалите, намиращи се в контакт с течности и с храни с високо съдържание на мазнини, както и на материалите, които са в контакт с храни за продължителен период от време;

7.  Счита, че приемането на още специални мерки на равнище на ЕС ще насърчи стопанските субекти да разработват безопасни и повторно използваеми и рециклирани материали, предназначени за контакт с храни, което ще допринесе за усилията на ЕС за изграждане на по-ефективна кръгова икономика; посочва, че едно от предварителните условия в тази връзка е по-добрата проследимост и постепенното извеждане от употреба на веществата в материалите, предназначени за контакт с храни, които могат да представляват заплаха за общественото здраве;

8.  Подчертава в тази връзка, че използването на материали, предназначени за контакт с храни, които са произведени от рециклирани продукти, както и повторното използване на материали, предназначени за контакт с храни, следва да не води до нарастване на броя на замърсителите и/или на остатъчните вещества в крайния продукт;

9.  Изразява убеждение, че с оглед на акцента на ЕС върху прехода към кръгова икономика следва да се разработят по-добри полезни взаимодействия между Рамковия регламент относно материалите, предназначени за контакт с храни, и кръговата икономика, което следва да включва специални мерки на равнището на ЕС за рециклирани хартия и картон; отбелязва, че има ограничение за това, колко пъти може да се използват повторно продукти от рециклирани хартия и картон, поради което се налага постоянно снабдяване с пресни дървесни влакна;

10.  Като се има предвид рискът от миграция на минерални масла в храни от материали и предмети, предназначени за контакт с храни, изработени от хартия и картон, подкрепя, в очакване на приемането на специални мерки и евентуална забрана на минералните масла в мастилото, по-нататъшните научни изследвания с цел предотвратяване на такава миграция;

11.  Подкрепя повишаването на целите за рециклиране за всички материали в предложението на Комисията за директива за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки (COM(2015)0596); напомня на Комисията обаче, че целите за рециклиране и повторно използване трябва да са придружени от подходящи мерки за контрол, за да се осигури безопасността на материалите, които влизат в контакт с храни;

12.  Изтъква затрудненото положение, в което се оказват малките и средните предприятия в рамките на веригата на производство, като се има предвид, че при липсата на съответните законодателни предложения те не са в състояние да получават или да предават по-нататък информацията, която би гарантирала, че техните продукти са безопасни;

13.  Счита за задължително държавите членки да осигурят участието на всички съответни заинтересовани страни в процеса, когато се предлагат специални изисквания за безопасност за материалите, предназначени за контакт с храни;

14.  Отчита факта, че настоящият модел за оценка на безопасността на материалите, предназначени за контакт с храни, е недостатъчен, тъй като са налице общо подценяване на ролята на материалите, предназначени за контакт с храни, за замърсяването на храни, както и липса на информация относно експозицията на човека;

Оценка на риска

15.  Съзнава важната роля, която изпълнява ЕОБХ при оценката на риска от материалите, предназначени за контакт с храни, които са регулирани със специални мерки; отчита разходите, свързани с оценката на риска за всяко отделно вещество, както и факта, че ЕОБХ разполага с ограничени ресурси; поради това призовава Комисията да увеличи равнището на финансиране на ЕОБХ с оглед на необходимата допълнителна работа, като се има предвид нарасналата необходимост от оценки на риска, както е описано по-долу;

16.  Призовава ЕОБХ и Европейската агенция за химикалите (ECHA) да си сътрудничат и да съгласуват своята работа по-тясно с цел да използват ефективно наличните ресурси за извършването на цялостни оценки;

17.  Отчита факта, че за да оценяват надлежно рисковете от материалите, предназначени за контакт с храни, е необходимо е да се вземат предвид както веществата, използвани при тяхното производство и преработка, така и нецеленасочено добавените вещества, включително онечиствания от целенасочено добавени вещества и други вещества, получени вследствие на химични реакции; признава, че за тази цел изходните вещества трябва да бъдат ясно посочени пред ЕОБХ и пред съответните органи в държавите членки; подчертава съответно значението на сътрудничеството между научните органи/лабораториите и приветства намерението на ЕОБХ да се съсредоточи в по-голяма степен върху крайните материали и продукти и производствения процес вместо върху използваните вещества;

18.  Изтъква значението на допълнителните научни изследвания относно нецеленасочено добавените вещества, тъй като, за разлика от известните опасни вещества, тяхната идентичност и структура, особено при пластмасите, често са неизвестни;

19.  Призовава Комисия да извърши преглед на данните относно: i) предположенията към момента относно миграцията на вещества през функционалните бариери; ii) прага на концентрация от 10 ppb за мигриращи вещества в храните, който се използва от някои дружества и компетентни органи, за да се реши за кои химикали да се извърши оценка на риска; iii) степента, в която функционалните бариери стават по-малко ефективни в рамките на продължителни периоди на съхранение, тъй като те могат само да забавят миграцията; iv) актуални предположения за размера на молекулите, засягащ химичната абсорбция през червата;

20.  Призовава ЕОБХ и Комисията да разширят обхвата на понятието „уязвими групи“, за да включва бременните жени и кърмачките, както и да включат възможните последици от експозиция в ниски дози и немонотонни случаи на доза-ефект в критериите за оценка на риска;

21.  Изразява съжаление, че ЕОБХ, в рамките на настоящата си процедура за оценка на риска, не взема предвид т.нар. „ефект на коктейла“ или ефекта на многократната конкурираща се и кумулативна експозиция на материали, предназначени за контакт с храни, и други източници, което може да до предизвика вредно въздействие дори и ако равнищата на отделите вещества в сместа са ниски, и призовава ЕОБХ да ги взема предвид в бъдеще; също така настоятелно призовава Комисията да вземе това въздействие под внимание, включително в рамките на продължителни периоди от време, при определяне на допустимите граници на миграция, които се считат за безопасни за здравето на човека;

22.  Призовава за по-нататъшни научни изследвания относно взаимодействието между различните химикали;

23.  Също така изразява съжаление, че ЕОБХ към момента не отчита възможността за наличие на вредни микроорганизми в материалите, предназначени за контакт с храни; поради това призовава Експертната група по биологични опасности (BIOHAZ) към ЕОБХ да проучи въпроса за микроорганизмите в материалите, предназначени за контакт с храни, като изготви становище на ЕОБХ по въпроса;

24.  Посочва, че материалите, предназначени за контакт с храни, са включени в обхвата на Регламент (ЕС) № 528/2012(12) (Регламента за биоцидите), тъй като биоцидите могат да се съдържат в материалите, предназначени за контакт с храни, с цел да предпазват тяхната повърхност от микробиологично замърсяване (дезинфектанти) и да имат консервиращо действие върху храните (консерванти). отбелязва обаче, че различните видове биоциди в материалите, предназначени за контакт с храни, се регулират съгласно различни правни уредби и в зависимост от вида на биоцида оценката на риска трябва да се извърши от ECHA или от ЕОБХ или и от двете агенции;

25.  Призовава Комисията да гарантира съгласуваността между регламентите относно материалите, предназначени за контакт с храни, и относно биоцидите и да поясни ролите на ECHA и на ЕОБХ в тази връзка; освен това призовава Комисията да работи за хармонизиран и консолидиран подход за цялостната оценка и издаването на разрешение по отношение на веществата, използвани като биоциди в продукти, предназначени за контакт с храни, с цел да се избегнат припокриване, правна несигурност и дублиране на работата;

26.  Призовава ЕОБХ да вземе предвид факта, че обектите за производство на храни бяха посочени от Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (SCENIHR) през 2009 г. като едно от местата с критично значение за стимулирането на развитието на бактерии, резистентни както на антибиотици, така и на биоциди; поради това посочва, че продуктите, предназначени за контакт с храни, които съдържат биоциди, могат също да допринасят за появата на бактерии, резистентни на антибиотици, при човека;

27.  Подчертава, че продуктите, предназначени за контакт с храни, са значим източник на експозиция на човека на химикали, които пораждат безпокойство, включително перфлуорни съединения (PFC) и химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система (EDC), като например фталати и бисфеноли, които се свързват с хронични заболявания, както и с репродуктивни проблеми, разстройства на обмяната на веществата, алергии и проблеми с развитието на нервната система; отбелязва, че миграцията на тези химикали е особен повод за загриженост при материалите, предназначени за контакт с храни, като се има предвид техният потенциал да вредят дори и в изключително малки дози;

28.  Отбелязва със загриженост повишеното въздействие върху здравето, което могат да имат веществата, използвани в материали, предназначени за контакт с храни, при бебета и малки деца;

29.  Призовава Комисията да попълни празнините при оценката на безопасността, които се наблюдават между REACH и законодателството в областта на материалите, предназначени за контакт с храни, като гарантира, че дружествата изготвят оценки на безопасността за аспектите, свързани със здравето на човека, по отношение на експозицията на химикали, използвани в материалите, предназначени за контакт с храни, по време на производството, употребата и разпространението; счита, че този въпрос следва да бъде изяснен в Регламент (ЕО) № 1935/2004;

30.  Призовава Комисията да гарантира по-добро координиране и по-съгласуван подход между REACH и законодателството за материалите, предназначени за контакт с храни, по-специално що се отнася до веществата, класифицирани като канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията (категории 1A, 1B и 2), или като пораждащи сериозно безпокойство (SVHC) съгласно REACH, и да гарантира, че вредните вещества, които постепенно се извеждат от употреба съгласно REACH, се извеждат постепенно от употреба и в материалите, предназначени за контакт с храни; подчертава, че с цел да се гарантира, че може да се изключи наличието на каквато и да било опасност за общественото здраве, Комисията трябва периодично да уведомява Парламента и Съвета и да им предоставя актуализирана информация, ако определени вещества, пораждащи безпокойство (например SVHC, вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията, биоакумулиращи химикали или определени категории химикали, нарушаващи функциите на еднокринната система), които са забранени или изведени от употреба съгласно REACH или друг законодателен акт, все още се използват в материали, предназначени за контакт с храни; призовава Комисията да разгледа възможността за определяне на бисфенол А (BPA) като едно от веществата, класифицирани като SVHC;

31.  Отбелязва публикуването от Комисията (на 15 юни 2016 г.) на научните критерии за определяне на свойствата, нарушаващи функциите на еднокринната система, по отношение на активните вещества, използвани в биоциди и продукти за растителна защита; подчертава обаче необходимостта от хоризонтални критерии за всички продукти, включително продуктите, предназначени за контакт с храни, и призовава Комисията да представи незабавно такива критерии; призовава тези критерии, след като влязат в сила, да бъдат отчитани в рамките на процедурата по оценка на риска за продукти, предназначени за контакт с храни;

32.  Отбелязва факта, че след наскоро публикуваното становище на ЕОБХ Европейската комисия най-накрая обяви своя план за въвеждане на допустима граница на миграция от 0,05 mg/kg за BPA за опаковките и съдовете, изработени от пластмаса, както и за лаковете и покритията, използвани при метални съдове; ; като има предвид обаче факта, че многобройните преоценки от страна на ЕОБХ през последното десетилетие не съдържаха ефективни мерки във връзка с всички опасения от здравен характер и че ЕОБХ отново ще извърши преоценка(13) на опасностите от BPA през 2017 г., след като беше публикуван доклад, който поражда опасения, че настоящата приемлива дневна доза не предпазва зародиша или детето от въздействието на BPA върху имунната система, и съдържа препоръка потребителите да бъдат съветвани да намалят степента, в която са изложени на BPA чрез храни и други източници, призовава за забрана на BPA във всички материали, предназначени за контакт с храни;

33.  Отчита, въз основа на научния и политически доклад от 2015 г. на Съвместния изследователски център на Комисията, проблема с миграцията на тежки метали в храни; отчита факта, че Комисията преразглежда допустимите граници за олово и кадмий в Директива 84/500/ЕИО на Съвета относно керамичните продукти; категорично и настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение за въвеждане на по-ниски граници за изпускането на кадмий и олово и изразява съжаление, че преразглеждането на Директива 84/500/ЕИО все още не е обсъждано в Парламента и в Съвета;

34.  Подкрепя инициативите за научни изследвания и иновации, които имат за цел да се разработят нови вещества за употреба в материалите, предназначени за контакт с храни, които са доказано безопасни за здравето на човека; подчертава обаче, че за момента евентуалните по-безопасни алтернативи следва да не включват бисфенол S (BPS) като заместител на бисфенол А (BPA), тъй като BPS може да се окаже с токсикологични свойства, сходни с тези на BPA(14);

35.  Изразява подкрепа по-специално за по-нататъшни изследвания на наноматериалите, тъй като все още е налице несигурност от научна гледна точка относно въздействието и възможностите за миграция на посочените материали и за тяхното въздействие върху здравето на човека; поради това счита, че наноматериалите следва да подлежат на разрешение не само за употреба в пластмаси, а за всички материали, предназначени за контакт с храни, и следва да се оценяват не само в насипно състояние;

36.  Посочва, че пазарните бариери, и по-специално кандидатстването за разрешение съгласно различни национални правила, води до загуба на възможности за подобряване на безопасността на храните чрез иновации;

Проследимост

37.  Счита, че декларацията за съответствие може да бъде ефективно средство, с което да се гарантира, че материалите, предназначени за контакт с храни, са в съответствие с приложимите правила, и препоръчва всички материали, предназначени за контакт с храни, независимо дали са хармонизирани или нехармонизирани, да бъдат придружени от декларация за съответствие и от съответната документация, каквито са изискванията в момента за материалите, предназначени за контакт с храни, за които са приети специални мерки; счита, че условията за употреба следва да бъдат отразени по-добре в съответните декларации за съответствие;

38.  Изразява съжаление обаче, че дори когато са задължителни, декларациите за съответствие невинаги са на разположение за целите на правоприлагането и че, когато те са на разположение, качеството на декларациите за съответствие не винаги е достатъчно високо, за да се гарантира, че те са надежден източник на документация за съответствие;

39.  Призовава проследимостта и съответствието на материалите, предназначени за контакт с храни, внасяни от трети държави, да бъдат подобрени чрез изискване за подходящ и пълен набор от идентификационни документи и декларации за съответствие; настоява, че внасяните материали, предназначени за контакт с храни, трябва да отговарят на стандартите на ЕС, като по този начин се гарантират защитата на общественото здраве и лоялната конкуренция;

40.  Призовава Комисията да въведе задължително етикетиране на целенасоченото наличие на наноматериали в материалите, предназначени за контакт с храни, и да въведе задължително етикетиране на състава на материалите, предназначени за контакт с храни, използвани за биологични продукти и за продукти, предназначени за групите от критично значение;

Съответствие, правоприлагане и проверки

41.  Изразява загриженост, че равнището на прилагане на законодателството относно материалите, предназначени за контакт с храни, варира значително в рамките на ЕС; подчертава значението на разработването на насоки на ЕС за материалите, предназначени за контакт с храни, които ще улеснят хармонизираното и единно прилагане и по-доброто гарантиране на прилагането в държавите членки; за целта изтъква значението на обмена на данни между държавите членки; счита, че други незаконодателни възможности на политиката, като например опитът със самооценка на сектора, следва да допълват мерките за подобряване на прилагането на Рамковия регламент относно материалите, предназначени за контакт с храни;

42.  Счита, че по-нататъшната хармонизация на материалите и продуктите, предназначени за контакт с храни, може да спомогне за постигането на единно високо равнище на защита на общественото здраве;

43.  Препоръчва въвеждането на единни стандарти на ЕС за аналитично изпитване на определени категории материали и продукти, предназначени за контакт с храни, за да се гарантира, че дружествата и компетентните органи в целия ЕС могат да провеждат изпитвания чрез използването на един и същ метод; отбелязва, че въвеждането на единни методи за изпитване ще гарантира еднакво третиране на материалите, предназначени за контакт с храни, на вътрешния пазар и така ще доведе до подобрени стандарти за мониторинг и по-високи равнища на защита;

44.  Подчертава, че е отговорност на всяка държава членка да извършва проверки на дружествата, които произвеждат или внасят материали, предназначени за контакт с храни; изразява съжаление обаче, че някои държави членки не налагат на дружествата изискването да регистрират своята стопанска дейност, като по този начин се позволява на тези дружества да заобикалят проверките на съответствието; призовава Комисията да гарантира, че държавите членки, които още не са направили това, налагат задължение за всички производители и вносители на материали, предназначени за контакт с храни, официално да регистрират своята стопанска дейност в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004; отчита съществуването на подходящи механизми за регистрация в няколко държави членки, които могат да служат като примери за най-добри практики;

45.  Призовава държавите членки да повишат честотата и ефикасността на официалните проверки въз основа на риска от несъответствие и на съществуващите рискове за здравето, като отчита количеството на храната, потребителите, за които тя е предназначена, и продължителността на периода, през който тя е била в контакт с материала, предназначен за контакт с храни, както и вида на материала, предназначен за контакт с храни, температурата и всички други имащи отношение фактори;

46.  Настоява относно необходимостта държавите членки да гарантират, че разполагат с необходимия персонал и необходимото оборудване, за да провеждат единни, надеждни и систематични проверки, както и със система от възпиращи санкции в случай на несъответствие, в съответствие с преразглеждането на Регламент (ЕО) № 882/2004;

47.  Призовава за по-ефективно сътрудничество и координация между държавите членки и Комисията относно системата за ранно предупреждение за храни и фуражи, така че действията във връзка с рисковете за общественото здраве да се предприемат бързо и ефективно;

48.  Призовава Комисията да продължи да проучва подхода, основаващ се на проверки за безопасност за готови продукти, предназначени за контакт с храни, или други процедури за одобряване за продуктите, предназначени за контакт с храни;

49.  Приветства платформата на Комисията „По-добро обучение за по-безопасни храни“; призовава свързаните с нея дейности да се разширят;

o
o   o

50.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4.
(2) ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 75.
(3) ОВ L 12, 15.1.2011 г., стр. 1.
(4) PE 581.411.
(5) PE 578.967.
(6) Kortenkamp, 2009 г., http://ec.europa.eu/environment/chemicals/effects/pdf/report_mixture_toxicity.pdf
(7) http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=EN&f=ST%2017820%202009%20INIT
(8) Седма програма на ЕС за действие за околната среда: (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171), http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:32013D1386.
(9) http://www.who.int/ceh/publications/endocrine/en/
(10) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.
(11) „Последни тенденции в оценката на риска от химикалите в храните и тяхното потенциално въздействие върху оценката на безопасността на веществата, използвани в материали, предназначени за контакт с храни“ (Recent developments in the risk assessment of chemicals in food and their potential impact on the safety assessment of substances used in food contact materials) — EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2016 г.;14(1):4357 (стр. 28) https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4357
(12) OВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1.
(13) https://www.efsa.europa.eu/en/press/news/160426a?utm_content=hl&utm_source=EFSA+Newsletters&utm_campaign=3bd764133f-HL_20160428&utm_medium=email&utm_term=0_7ea646dd1d-3bd764133f-63626997
(14) Комитет за социално-икономически анализ (SEAC), становище относно досието за приложение XV, в което се предлагат ограничения за бисфенол А, стр. 13. http://www.echa.europa.eu/documents/10162/13641/bisphenol_a_seac_draft_opinion_en.pdf


Мониторинг върху прилагането на правото на Съюза – Годишен доклад за 2014 г.
PDF 484kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно мониторинга върху прилагането на правото на Съюза — Годишен доклад за 2014 г. (2015/2326(INI))
P8_TA(2016)0385A8-0262/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид 32-ия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2014) (COM(2015)0329),

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2010)0070),

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Втори доклад за оценка на проекта „EU Pilot“ (СОМ(2011)0930),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателите при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2012 г., озаглавено „Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза“ (COM(2012)0154),

—  като взе предвид Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно 30‑ия и 31‑вия годишни доклади относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (2012—2013 г.)(1),

—  като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по петиции (А8-0262/2016),

A.  като има предвид, че член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя основната роля на Комисията като „пазителка на Договорите“;

Б.  като има предвид, че съобразно член 6, параграф 1 от ДЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) има същата правна стойност като Договорите и тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки в случаите, в които прилагат европейското право (член 51, параграф 1 от ХОПЕС);

В.  като има предвид, че съобразно член 258, параграфи 1 и 2 от ДФЕС Комисията изпраща обосновано становище до държава членка, когато счита, че последната не е изпълнила задължение съобразно Договорите, и може да отнесе въпроса до Съда на ЕС, ако въпросната държава членка не се съобрази със становището в рамките на срок, определен от Комисията;

Г.  като има предвид, че Рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия предвижда обмен на информация относно всички процедури за установяване на нарушения въз основа на официални уведомителни писма, но не обхваща неофициалната процедура „EU Pilot“, която предшества започването на официална процедура за установяване на нарушение;

Д.  като има предвид, че Комисията се позовава на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и на принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки с цел съблюдаване на задължението за спазване на поверителност от страна на Комисията спрямо държавите членки в рамките на процедурите по „EU Pilot“;

Е.  като има предвид, че процедурите по „EU Pilot“ трябва да насърчават по-тясно и последователно сътрудничество между Комисията и държавите членки с цел отстраняване на нарушения на законодателството на ЕС на по-ранен етап, за да не се стига по възможност до прилагане на процедурата за нарушения;

Ж.  като има предвид, че през 2014 г. Комисията получи 3 715 жалби, в които се докладва за потенциални нарушения на правото на ЕС, като държавите, срещу които са подадени най-много жалби, са Испания (553), Италия (475) и Германия (276);

З.  като има предвид, че през 2014 г. Европейската комисия започна 893 нови производства за установяване на нарушение, като държавите членки с най-голям брой неприключени производства са Гърция (89), Италия (89) и Испания (86);

И.  като има предвид, че член 41 от ХОПЕС определя правото на добра администрация като правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок, и като има предвид, че член 298 от ДФЕС посочва, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация;

1.  Припомня, че в съответствие с член 17 от ДЕС Комисията е отговорна за осигуряването на прилагането на правото на Съюза, включително на ХОПЕС (член 6, параграф 1 от ДЕС), чиито разпоредби се отнасят до институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и до държавите членки в случаите, в които прилагат европейското право;

2.  Признава, че държавите членки носят основната отговорност за правилното изпълнение и прилагане на правото на ЕС, но изтъква, че това не освобождава институциите на ЕС от задължението им при съставяне на производното право на ЕС да спазват първичното право на ЕС;

3.  Изтъква важната роля на Комисията при надзора върху прилагането на правото на ЕС и представянето на нейния годишен доклад пред Парламента и Съвета; призовава Комисията да продължи да играе активна роля в разработването на различни инструменти за подобряване на прилагането на правото на ЕС, правоприлагането и съответствието в държавите членки и да предостави данни, в допълнение към доклада относно прилагането на директивите на ЕС, относно прилагането на регламентите на ЕС в следващия си годишен доклад;

4.  Признава, че държавите членки носят основната отговорност за правилното изпълнение и прилагане на правото на ЕС, и подчертава, че при изпълнението на правото на ЕС държавите членки трябва също така да зачитат изцяло основните ценности и права, залегнали в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз; припомня, че мониторингът и оценката на изпълнението на правото на ЕС се осъществяват от Комисията; призовава, с тази цел, нееднократно държавите членки системно да използват таблици на съответствието, но изтъква, че това не освобождава институциите на ЕС от задължението им при съставяне на производното право на ЕС да спазват първичното право на ЕС; припомня му се да използва своите доклади за изпълнението по отношение на секторното законодателство;

5.  Потвърждава, че Парламентът също играе съществена роля в това отношение чрез осъществяването на политически контрол върху дейностите по прилагане на Комисията, наблюдение върху годишните доклади относно мониторинга на изпълнението на правото на ЕС и приемане на парламентарни резолюции по съответните въпроси; счита, че той би могъл да продължи да допринася за своевременното и точно транспониране на законодателство на ЕС като споделя опита си в процеса на вземането на законодателни решения чрез предварително установени връзки с националните парламенти;

6.  Отбелязва, че своевременното и правилно транспониране на правото на ЕС в националното законодателство и ясната вътрешна правна уредба следва да бъдат приоритет за държавите членки с цел да се избягват нарушения на правото на ЕС и същевременно да се осигурят на физическите лица и на предприятията предвидените ползи, за които създава възможност ефикасното и ефективно прилагане на законодателството на ЕС;

7.  Подчертава важната роля на социалните партньори, на организациите на гражданското общество и на другите заинтересовани страни за създаването на законодателство, както и за проследяването и докладването на недостатъци при транспонирането и прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки; отбелязва признаването от страна на Комисията на ролята на заинтересованите страни чрез въвеждането през 2014 г. на нови инструменти, които улесняват този процес; насърчава заинтересованите лица и за в бъдеще да останат бдителни в това отношение;

8.  Признава влиянието на ефективното прилагане на правото на ЕС върху засилването на надеждността на институциите на ЕС; приветства значението, което се придава в годишния доклад на Комисията за петиции, внесени от граждани, предприятия и организации на гражданското общество като основно право, заложено в Договора от Лисабон, важен елемент от гражданството на Европейския съюз и важно допълнително средство за мониторинг на прилагането на правото на ЕС и установяване на евентуалните пропуски в него чрез пряко изразяване от страна на гражданите на техните мнения и опит — в допълнение към изборите и референдумите, които продължават да бъдат тяхната основна възможност за демократично изразяване:

9.  Счита, че нереалистичните срокове за прилагане на законодателството могат да доведат до невъзможност за държавите членки да го спазват, като по този начин мълчаливо се одобрява забавеното прилагане; призовава европейските институции да постигат съгласие за по-подходящи срокове за прилагането на регламентите и директивите, като вземат надлежно предвид необходимите периоди за контрол и за консултации; счита, че Комисията следва да представя докладите, прегледите и преразглежданията на законодателството на датите, договорени от съзаконодателите и предвидени в съответното законодателство;

10.  Приветства факта, че новото Междуиституционално споразумение за по-добро законотворчество съдържа разпоредби, които имат за цел да подобрят изпълнението и прилагането на правото на ЕС и да насърчат повече структурирано сътрудничество в това отношение; поддържа призива, изразен в споразумението, за по-добро определяне на националните мерки, които не са строго свързани със законодателството на Съюза (практика, известна като свръхрегулиране); изтъква значението на насърчаването на транспонирането и необходимостта държавите членки да предоставят уведомление и ясно да посочат националните мерки, които допълват директивите на ЕС; подчертава, че при прилагането на законодателството на ЕС държавите членки следва да избягват добавянето на ненужни тежести към законодателството на ЕС, тъй като това води до погрешно разбиране на законодателната дейност на ЕС и увеличава неоправдания скептицизъм към ЕС сред гражданите; изтъква обаче, че това по никакъв начин не засяга правомощията на държавите членки да приемат на национално равнище по-високи социални и екологични стандарти от договорените на равнището на ЕС;

11.  Изтъква, че Парламентът следва да играе по-голяма роля в анализа на начина, по който присъединяващите се страни и страните, сключили споразумения за асоцииране с Европейския съюз се съобразяват с правото на ЕС; в тази връзка предлага да се предоставя адекватна помощ на съответните държави чрез продължаващо сътрудничество с техните национални парламенти относно спазването и прилагането на правото на ЕС;

12.  Предлага Парламентът да изготвя реални доклади, а не само резолюции относно всички държави кандидатки в отговор на годишните доклади за напредъка, публикувани от Комисията, за да даде възможност на всички засегнати комисии да представят съответните становища; счита, че Комисията следва да продължи да публикува доклади за напредъка за всички съседни на Съюза държави, сключили споразумения за асоцииране, така че Парламентът да направи сериозна и систематична оценка на постигнатия от тези държави напредък по прилагането на достиженията на правото на Съюза във връзка с програмата за присъединяване;

13.  Приветства 32-ия годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС и отбелязва, че през 2013 г. околната среда, транспортът и вътрешният пазар и услугите бяха областите на политики, за които повечето производства за установяване на неизпълнение на задължения останаха висящи през 2014 г.; отбелязва също, че през 2014 г. околната среда, здравеопазването, защитата на потребителите, мобилността и транспортът отново бяха областите на политики, при които бяха образувани най-много нови производства за установяване на неизпълнение на задължения; с оглед гарантиране на междуинституционална прозрачност насърчава Комисията да предложи начини за по-добър достъп на Европейския парламент до документи по производства за нарушаване на правото на Съюза;

14.  Отбелязва, че според годишния доклад „броят на официалните производства за установяване на неизпълнение на задължения през последните пет години е намалял“ и че, според Комисията, това отразява ефективността на структурирания диалог с държавите членки чрез „EU Pilot“; при все това счита, че спадът през изминалите години и очакваният спад през следващите години може да се отдаде преди всичко на постоянно намаляващия брой нови законодателни предложения от страна на Комисията; припомня, че Комисията не извършва процедури по „EU Pilot“ при късно транспониране на директивите;

15.  Припомня, че тази последваща оценка не отменя задължението на Комисията да наблюдава по ефективен и своевременен начин прилагането и изпълнението на правото на ЕС, и отбелязва, че Парламентът би могъл да окаже съдействие при прегледа на изпълнението на законодателството чрез своите процедури за контрол спрямо Комисията;

16.  Отбелязва, че увеличаването на броя на нови процедури „EU Pilot“ през разглеждания период и намаляването на броя на образуваните производства за установяване на неизпълнение на задължения показват, според годишния доклад, че системата „EU Pilot“ се е утвърдила като полезна и е оказала положително въздействие чрез насърчаване на по-ефикасното изпълнение на правото на ЕС; заявява повторно обаче, че прилагането на правото на ЕС не е нито достатъчно прозрачно, нито подлежи на реален контрол от жалбоподателите и заинтересованите страни, и изразява съжаление, че въпреки многократните му искания Парламентът все още не разполага с адекватен достъп до информация относно процедурата „EU Pilot“ и висящите производства; в тази връзка призовава Комисията да осигури по-голяма прозрачност по отношение на информацията за процедурата „EU Pilot“, както и за висящите производства;

17.  Изразява мнението, че финансовите санкции за неспазване на законодателството на ЕС следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като вземат предвид повторни нарушения в същата област, както и че законните права на държавите членки трябва да се зачитат;

18.  Изтъква, че в Европейския съюз, основан на принципите на правовата държава и на сигурността и предвидимостта на законите, гражданите на ЕС трябва да бъдат в правото си да бъдат информирани на първо място по ясен, достъпен, прозрачен и своевременен начин (чрез интернет и чрез други средства) дали и кои национални разпоредби са били приети при транспониране на правото на ЕС и кои са националните органи, компетентни по правилното му прилагане;

19.  Призовава Комисията да свърже всички интернет портали, точки за достъп и информационни уебсайтове в единен портал, който да предоставя на гражданите лесен достъп за подаване на онлайн жалби и достъпна информация относно процедурите за установяване на нарушения; призовава също така Комисията да включи в следващия си мониторингов доклад подробна информация относно използването на тези портали;

20.  Припомня двустранните задължения за лоялно сътрудничество между Комисията и Парламента; призовава за преразглеждане на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия относно предоставяне на информация за процедурите по „EU Pilot“ под формата на (поверителен) документ на компетентната по тълкуването и прилагането на правото на Съюза комисия на Европейския парламент;

21.  Припомня, че в своята резолюция от 15 януари 2013 г. (2) Парламентът призова за приемане на регламент на ЕС за административно-процесуално право на Европейския съюз въз основа на член 298 от ДФЕС, но че въпреки приемането на резолюцията с убедително мнозинство (572 „за“, 16 „против“, 12 „въздържали се“), искането на Парламента не беше последвано от предложение на Комисията; приканва Комисията да преразгледа резолюцията на Парламента с оглед да бъде изготвено предложение за законодателен акт относно административно-процесуалното право;

22.  Изразява по-конкретно съжаление по повод факта, че след призива му не бяха предприети последващи действия под формата на регламент, установяващ различните аспекти на производството за установяване на неизпълнение на задължения и на предварителното производство за установяване на неизпълнение на задължения, в това число уведомленията, задължителните срокове, правото на изслушване, задължението за посочване на основанията и правото на всяко лице на достъп до неговото досие, така че да се утвърдят правата на гражданите и гарантиране на прозрачност;

23.  В този контекст припомня, че комисията по правни въпроси състави нова работна група по въпросите на административното право, която реши да изработи актуален проект за регламент за административно-процесуалното право на Европейския съюз като "източник на вдъхновение" за Комисията, не с цел да поставя под съмнение правото на инициатива на Комисията, а за да покаже, че такъв регламент би бил както полезен, така и осъществим;

24.  Счита, че намерението на посочения проект за регламент не е да заменя действащото законодателство на ЕС, а по-скоро да внесе допълнения в случай на наличие на пропуски или на проблеми с тълкуването, както и да внесе повече достъпност, яснота и последователност при тълкуването на действащите разпоредби, което е от полза за гражданите и предприемачите, както и за администрацията и нейните служители;

25.  Следователно още веднъж призовава Комисията да представи законодателно предложение относно административно-процесуалното право на Европейския съюз, като вземе предвид мерките, предприети досега в тази област от Европейския парламент;

26.  Припомня, че дори когато действат като членове на групи от международни кредитори („тройки“), институциите на ЕС са обвързани с Договорите и Хартата за основните права на Европейския съюз;

27.  Призовава Комисията да отдаде реален политически приоритет на спазването на правото на ЕС, което следва да се осъществява в тясно сътрудничество с Парламента, който е задължен: а) да търси политическа отговорност от Комисията и б) в качеството си на съзаконодател да гарантира, че самият той е информиран в пълна степен с оглед на постоянното подобряване на законодателната му дейност;

28.  Подкрепя създаването на процедура в рамките на Парламента за наблюдение на прилагането на законодателството на ЕС в държавите членки, в рамките на която да може да се анализира въпросът за неизпълнението по начин, специфичен за отделните държави, и да се взема под внимание фактът, че съответните постоянни комисии на Парламента наблюдават прилагането на правото на ЕС в рамките на своите области на компетентност;

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0322.
(2) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 17.


Пускане на пазара на семена на генетично модифицирана царевица Bt11
PDF 506kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (SYN-BTØ11‑1) (D046173/01 — 2016/2919(RSP))
P8_TA(2016)0386B8-1083/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (SYN-BTØ11-1) (D046173/01),

—  като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета(1), и по-специално член 18, параграф 1 от нея,

—  като взе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) от 19 май 2005 г.,(2),

—  като взе предвид становището за актуализация на заключенията от оценката на риска и на препоръките за управление на риска относно устойчива на насекоми генетично модифицирана царевица MON 810, представено на 6 декември 2012 г. от Европейския орган за безопасност на храните(3),

—  като взе предвид научното становище за допълване на заключенията от оценката на риска за околната среда и на препоръките относно управлението на риска във връзка с култивирането на генетично модифицирана, устойчива на насекоми царевица Bt11 и MON 810, прието на 6 декември 2012 г. от Европейския орган за безопасност на храните(4),

—  като взе предвид научното становище за актуализация на препоръките относно управлението на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, на полен от Bt царевица, представено на 28 май 2015 г. от Европейския орган за безопасност на храните(5),

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители(7),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

A.  като има предвид, че нотификацията (реф. номер C/F/96/05.10) за пускането на пазара на генетично модифицираната царевица Bt11 беше предадена през 1996 г. от дружество Syngenta Seeds SAS (преди Novartis Seeds) (наричано по-долу „нотифициращото лице“) на компетентния орган във Франция в съответствие с Директива 90/220/ЕИО на Съвета(8); като има предвид, че актуализирана нотификация беше предадена през 2003 г. в съответствие с Директива 2001/18/ЕО;

Б.  като има предвид, че генетично модифицираната царевица Bt11 експресира протеина Cry1Ab, който е Bt протеин (получен от Bacillus thuringiensis subsp. Kurstaki), обуславящ резистентността към европейския царевичен стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis) и средиземноморския царевичен стъблен пробивач (Sesamia nonagrioides), и протеина Pat, който придава поносимост към хербицида амониев глюфозинат;

В.  като има предвид, че глюфозинатът е класифициран като токсичен за репродукцията и следователно попада в критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009; като има предвид, че за вещества, които вече са били одобрени, критериите за изключване се прилагат, когато е необходимо одобрението да бъде подновено; като има предвид, че одобрението за глюфозината изтича през 2017 г.; като има предвид, че съответно използването на глюфозинат следва по принцип да приключи през 2017 г.;

Г.  като има предвид, че съгласно член 26в, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО култивирането на генетично модифицираната царевица Bt11 е забранено в следните територии: Валония (Белгия); България; Дания; Германия (с изключение за научноизследователски цели); Гърция; Франция; Хърватия; Италия; Кипър; Латвия; Литва; Люксембург; Унгария; Малта; Нидерландия; Австрия; Полша; Словения; Северна Ирландия (Обединено кралство); Шотландия (Обединено кралство); Уелс (Обединено кралство).

Д.  като има предвид, че според Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) доказателствата сочат, че приблизително 95 до 99% от освобождавания полен се отлага в рамките на около 50 метра от източника, въпреки че при вятър във възходяща посока или при пориви на вятъра по време на отделянето на полен той може да бъде издигнат високо в атмосферата и да бъде разпръснат на голямо разстояние, достигащо до няколко километра;

Е.  като има предвид, че в становище от 2005 г. ЕОБХ стигна до заключението, че царевицата няма съвместими за кръстосване диви близкородствени видове в Европа, и съответно на този етап изказа становището, че не се очакват непредвидени въздействия върху околната среда поради установяването и разпространението;

Ж.  като има предвид, че растението теосинт, предшественик на култивираната царевица, присъства в Испания от 2009 г. насам; като има предвид, че популациите от теосинт биха могли да приемат трансгенна ДНК, произхождаща от създадената с помощта на генното инженерство царевица MON 810, която се отглежда в Испания в някои от регионите, в които теосинтът е широко разпространен; като има предвид, че генетичният поток може да се кръстоса с теосинта, което да доведе до производството на Bt токсини от негова страна и да направи хибридите на царевицата и теосинта по-пригодни в сравнение с местните растения теосинт; като има предвид, че подобно развитие крие големи рискове за земеделските стопани и за околната среда;

З.  като има предвид, че компетентните испански органи са информирали Комисията за наличието на теосинт в засетите с царевица площи в Испания, включително за много ограниченото наличие в площите, на които се отглежда генетично модифицирана царевица; като има предвид, че наличната информация сочи, че теосинт е бил открит и във Франция;

И.  като има предвид, че на 13 юли 2016 г. Комисията поиска от ЕОБХ да оцени до края на септември 2016 г. дали въз основа на съществуващата научна литература и друга относима информация са възникнали нови доказателства, които биха променили заключенията и препоръките от научните становища на ЕОБХ относно култивирането на генетично модифицираните царевици MON 810, Bt11, 1507 и GA21;

Й.  като има предвид, че в точка 24 от своя проект на решение за изпълнение Комисията твърди, че що се отнася до местната смъртност, ЕОБХ е разгледал две равнища на „допустима“ местна смъртност (0,5 и 1%); като има предвид обаче, че в своето научно становище, прието на 28 май 2015 г. за актуализация на препоръките относно управлението на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, на полен от Bt царевица, ЕОБХ ясно посочва, че всяко конкретно равнище на защита, използвано от експертната група на ЕОБХ по ГМО в становището за онагледяване, има за цел единствено да послужи за пример и че всеки приложен в становището праг трябва по необходимост да бъде произволен и следва да подлежи на изменение в съответствие с действащите в рамките на Съюза цели за опазване;

К.  като има предвид, че в своя проект на решение за изпълнение Комисията е избрала равнище на местна смъртност под 0,5%, като в приложението предвижда произволни разстояния за изолиране от най-малко 5 метра между площи, засети с царевица Bt11, и защитено местообитание според определението в член 2, параграф 3 от Директива 2004/35/ЕО, въпреки факта, който всъщност ЕОБХ посочва ясно като потвърден, че налагането около защитено местообитание на 20-метрово разстояние за изолиране от най-близките посеви на царевица Bt11/MON 810 се очаква да намали местната смъртност дори на изключително силно чувствителни ларви на нецелеви люспокрили насекоми до равнище под 0,5%, което разстояние е четири пъти по-голямо от разстоянието, предложено от Комисията;

Л.  като има предвид, че в своето научно становище, прието на 28 май 2015 г. за актуализация на препоръките относно управлението на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, ЕОБХ посочва, че понастоящем няма достатъчно данни, позволяващи да се анализира смъртността сред ларвите, причинена от Bt, в контекста на общата смъртност;

1.  Счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Директива 2001/18/ЕО;

2.  Счита, че оценката на риска във връзка с култивирането, извършена от ЕОБХ, е непълна, а препоръките за управление на риска, предложени от Комисията, са нецелесъобразни;

3.  Счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която, в съответствие с принципа на предпазните мерки, е да се сближат законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки и да се защитят човешкото здраве и околната среда, когато се осъществява съзнателно освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда за всяка друга цел освен пускане на пазара в рамките на Общността и когато се пускат на пазара генетично модифицирани организми като продукт или като съставка на продукт в рамките на Общността;

4.  Отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.
(2) Становище на експертната група по генетично модифицирани организми по искане на Комисията във връзка с нотификацията на дружество Pioneer Hi-Bred International/Mycogen Seeds (реф. номер C/ES/01/01) за пускането на пазара на генетично модифицираната, устойчива на насекоми царевица 1507, за внос, фураж, промишлена преработка и отглеждане, съгласно част В от Директива 2001/18/ЕО), EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) (2015 г.) 181, 1—33.
(3) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific Opinion updating the risk assessment conclusions and risk management recommendations on the genetically modified insect resistant maize MON 810 (Научно становище за актуализация на заключенията относно оценката на риска и на препоръките относно управлението на риска във връзка с генетично модифицираната, устойчива на насекоми царевица MON 810). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2012 г.; 10(12):3017. [стр. 98] doi:10.2903/j.efsa.2012.3017.
(4) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific Opinion supplementing the conclusions of the environmental risk assessment and risk management recommendations for the cultivation of the genetically modified insect resistant maize Bt11 and MON 810 (Научно становище за допълване на заключенията от оценката на риска за околната среда и на препоръките относно управлението на риска във връзка с култивирането на генетично модифицирана, устойчива на насекоми царевица Bt11 и MON 810). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2012 г.; 10(12):3016. [стр. 32] doi:10.2903/j.efsa.2012.3016.
(5) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific Opinion updating risk management recommendations to limit exposure of non-target Lepidoptera of conservation concern in protected habitats to Bt-maize pollen (Научно становище за актуализация на препоръките относно управлението на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, на полен от Bt царевица). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2015 г.; 13(7):4127, стр. 31, doi:10.2903/j.efsa.2015.4127.
(6) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0036.
(8) Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. за преднамерено разпространяване на генетично модифицирани организми в околната среда (ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 15).


Пускане на пазара на семена на генетично модифицирана царевица 1507
PDF 510kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (DAS-Ø15Ø7-1) (D046172/00 — 2016/2920(RSP))
P8_TA(2016)0387B8-1085/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (DAS-Ø15Ø7-1) (D046172/01),

—  като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета(1), и по-специално член 18, параграф 1 от нея,

—  като взе предвид научното становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), последно актуализирано на 24 февруари 2012 г., за допълване на заключенията от оценката на риска за околната среда и на препоръките за управление на риска относно култивирането на устойчива на насекоми генетично модифицирана царевица 1507(2),

—  като взе предвид научното становище на ЕОБХ от 18 октомври 2012 г., за допълване на заключенията от оценката на риска за околната среда и на препоръките за управление на риска относно култивирането на устойчива на насекоми генетично модифицирана царевица 1507(3),

—  като взе предвид научното становище на ЕОБХ от 6 декември 2012 г. за актуализация на заключенията относно оценката на риска и на препоръките относно управлението на риска във връзка с генетично модифицираната, устойчива на насекоми царевица MON 810(4).

—  като взе предвид научното становище на ЕОБХ от 6 декември 2012 г. за допълване на заключенията от оценката на риска за околната среда и на препоръките относно управлението на риска във връзка с култивирането на генетично модифицирана, устойчива на насекоми царевица Bt11 и MON 810)(5).

—  като взе предвид научното становище на ЕОБХ от 28 май 2015 г. за актуализация на препоръките за управление на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, на полен от Bt царевица)(6),

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители(8),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

A.  като има предвид, че нотификацията (реф. номер C/ES/01/01) за пускането на пазара на генетично модифицираната царевица 1507 беше предадена през 2001 г. от дружество Pioneer Overseas Corporation and Dow AgroSciences Europe Ltd на компетентния орган в Испания в съответствие с Директива 90/220/ЕИО на Съвета(9); като има предвид, че актуализирана нотификация беше предадена през 2003 г. в съответствие с Директива 2001/18/ЕО;

Б.  като има предвид, че генетично модифицираната царевица 1507 експресира протеина Cry1F, който е Bt протеин (получен от Bacillus thuringiensis подвид Kurstaki), обуславящ резистентност към европейския царевичен стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis) и някои други люспокрили вредители като розовия стъблен пробивач (Sesamia spp.) Spodoptera frugiperda, ипсилоновата нощенка (Agrotis ipsilon) и югоизточния царевичен стъблен пробивач (Diatraea grandiosella) и протеина Pat, който придава поносимост към хербицида амониев глуфозинат;

В.  като има предвид, че глюфозинатът е класифициран като токсичен за репродукцията и следователно попада в критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009; като има предвид, че за вещества, които вече са били одобрени, критериите за изключване се прилагат, когато е необходимо одобрението да бъде подновено; като има предвид, че одобрението за глюфозината изтича през 2017 г.; като има предвид, че следователно използването на глюфозинат следва по принцип да приключи през 2017 г.;

Г.  като има предвид, че съгласно член 26в, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО култивирането на генетично модифицираната царевица 1507 е забранено в следните територии: Валония (Белгия); България; Дания; Германия (с изключение за научноизследователски цели); Гърция; Франция; Хърватия; Италия; Кипър; Латвия; Литва; Люксембург; Унгария; Малта; Нидерландия; Австрия; Полша; Словения; Северна Ирландия (Обединено кралство); Шотландия (Обединено кралство); както и Уелс (Обединено кралство);

Д.  като има предвид, че според ЕОБХ доказателствата сочат, че приблизително 95 –99% от освобождавания полен се депонира в радиус от около 50 метра от източника, въпреки че при вятър във възходяща посока или при пориви на вятъра по време на отделянето на полен той може да бъде издигнат високо в атмосферата и да бъде разпръснат на голямо разстояние, в радиус от до няколко километра;

Е.  като има предвид, че възможното развитие на резистентност към протеина CRY1F в люспокрили целевите вредители е идентифицирано от експертната група на ЕОБХ по ГМО като предизвикващо опасения, свързани с отглеждането на царевица 1507, тъй като развитието на резистентност може да доведе до променени в практиките за контрол на вредителите, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху околната среда;

Ж.  като има предвид, че растението теосинт, предшественик на култивираната царевица, присъства в Испания от 2009 г. насам; като има предвид, че популациите от теосинт биха могли да приемат трансгенна ДНК, произхождаща от създадената с помощта на генното инженерство царевица MON 810, която се отглежда в Испания в някои от регионите, в които теосинтът е широко разпространен; като има предвид, че генетичният поток може да се кръстоса с теосинта, което да доведе до производството на Bt токсини от негова страна и да направи хибридите на царевицата и теосинта по-пригодни в сравнение с местните растения теосинт; като има предвид, че подобно развитие крие големи рискове както за земеделските производители, така и за околната среда;

З.  като има предвид, че испанските компетентни органи са информирали Комисията за наличието на теосинт в засетите с царевица площи в Испания, включително за много ограниченото наличие в площите, на които се отглежда генетично модифицирана царевица; като има предвид, че наличната информация сочи също така, че теосинт е бил открит и във Франция;

И.  като има предвид, че на 13 юли 2016 г. Комисията поиска от ЕОБХ да оцени до края на септември 2016 г. дали въз основа на съществуващите научни публикации и друга относима информация са възникнали нови доказателства, които биха променили заключенията и препоръките от научните становища на ЕОБХ относно култивирането на генетично модифицирана царевица MON 810, Bt11, 1507 и GA21;

Й.  като има предвид, че в точка 24 от своя проект на решение за изпълнение Комисията твърди, че ЕОБХ е разгледал две равнища на „допустима“ местна смъртност (0,5 и 1%); като има предвид обаче, че в своето научно становище от 28 май 2015 г. за актуализация на препоръките относно управлението на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, на полен от Bt царевица, ЕОБХ всъщност ясно потвърждава, че всяко конкретно равнище на защита, използвано за онагледяване от експертната група на ЕОБХ по ГМО в становището, има за цел единствено да послужи за пример и че всеки приложен праг трябва по необходимост да бъде произволен и следва да подлежи на изменение в съответствие с действащите в рамките на Съюза цели за опазване;

К.  като има предвид, че в своя проект на решение за изпълнение Комисията е избрала равнището на местна смъртност под 0,5%, като в приложението предвижда произволни разстояния за изолиране от най-малко 20 метра между площи, засети с царевица 1507, и защитено местообитание според определението в член 2, параграф 3 от Директива 2004/35/ЕО, въпреки факта, че ЕОБХ ясно посочва, че е потвърдено, че налагането около защитено местообитание на 30-метрово разстояние за изолиране от най-близките посеви на царевица 1507 се очаква да намали местната смъртност дори на изключително силно чувствителни ларви на нецелеви люспокрили насекоми до или под равнището от 0,5%, което разстояние по-голямо от разстоянието, предложено от Комисията;

Л.  като има предвид, че в своето научно становище от 28 май 2015 г. за актуализация на препоръките за управление на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, ЕОБХ посочва, че понастоящем няма достатъчно данни, позволяващи да се анализира смъртността сред ларвите, причинена от Bt, в контекста на общата смъртност;

1.  Счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Директива 2001/18/ЕО;

2.  Счита, че оценката на риска във връзка с култивирането, извършена от ЕОБХ, е непълна, а препоръките за управление на риска, предложени от Комисията, са недостатъчни;

3.  Счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която, в съответствие с принципа на предпазните мерки, е да се сближат законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки и да се защитят човешкото здраве и околната среда, когато се осъществява съзнателно освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда за всяка друга цел освен пускане на пазара в рамките на Общността или когато се пускат на пазара генетично модифицирани организми като продукт или като съставка на продукт в рамките на Общността;

4.  Отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.
(2) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific Opinion updating the evaluation of the environmental risk assessment and risk management recommendations on insect-resistant genetically modified maize 1507 for cultivation (Научно становище за актуализиране на оценката на риска за околната среда и на препоръките за управление на риска относно култивирането на устойчива на насекоми генетично модифицирана царевица 1507) EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2010 г.; 8(11):1906 (78 стр. и сл.). doi:10.2903/j.efsa.2010.1906.
(3) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific Opinion supplementing the conclusions of the environmental risk assessment and risk management recommendations on the genetically modified insect-resistant maize 1507 for cultivation (Научно становище за допълване на заключенията от оценката на риска за околната среда и на препоръките за управление на риска относно култивирането на устойчива на насекоми генетично модифицирана царевица 1507). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2012 г.; 10(12):2934. [стр. 36 и сл.] doi:10.2903/j.efsa.2012.3016.
(4) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific Opinion updating the risk assessment conclusions and risk management recommendations on the genetically modified insect resistant maize MON 810 (Научно становище за актуализация на заключенията относно оценката на риска и на препоръките относно управлението на риска във връзка с генетично модифицираната, устойчива на насекоми царевица MON 810). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2012 г.; 10(12):3017. [стр. 98 и сл.] doi:10.2903/j.efsa.2012.3017.
(5) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific Opinion supplementing the conclusions of the environmental risk assessment and risk management recommendations for the cultivation of the genetically modified insect resistant maize Bt11 and MON 810 (Научно становище за допълване на заключенията от оценката на риска за околната среда и на препоръките относно управлението на риска във връзка с култивирането на генетично модифицирана, устойчива на насекоми царевица Bt11 и MON 810). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2012 г.; 10(12):3016. [стр. 32 и сл.] doi:10.2903/j.efsa.2012.3016.
(6) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО) Scientific Opinion updating risk management recommendations to limit exposure of non-target Lepidoptera of conservation concern in protected habitats to Bt-maize pollen (Научно становище за актуализация на препоръките относно управлението на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, на полен от Bt царевица). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2015 г.;13(7):4127, стр. 31 и сл., doi:10.2903/j.efsa.2015.4127.
(7) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0036.
(9) Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. за преднамерено разпространяване на генетично модифицирани организми в околната среда (ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 15).


Подновяване на разрешителното за пускане на пазара на семена на генетично модифицирана царевица MON 810
PDF 507kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 . относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (D046170/00 — 2016/2921(RSP))
P8_TA(2016)0388B8-1086/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (MON-ØØ81Ø-6) (D046170/00),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 23, параграф 3 от него,

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид научното становище за актуализация на заключенията от оценката на риска и на препоръките за управление на риска относно устойчива на насекоми генетично модифицирана царевица MON 810, представено на 6 декември 2012 г. от Европейския орган за безопасност на храните(3),

—  като взе предвид научното становище за допълване на заключенията от оценката на риска за околната среда и на препоръките за управление на риска относно култивирането на устойчива на насекоми генетично модифицирана царевица  Bt11 и MON 810, прието на 6 декември 2012 г. от Европейския орган за безопасност на храните(4),

—  като взе предвид становището за актуализация на препоръките за управление на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, на полен от Bt царевица, представено от Европейския орган за безопасност на храните на 28 май 2015 г.(5),

—  като взе предвид научното становище относно годишния доклад относно мониторинга на околната среда след пускането на пазара във връзка с култивирането на генетично модифицирана царевица  MON 810 през 2014 г. на Monsanto Europe S.A., представено на 9 март 2016 г. от Европейския орган за безопасност на храните(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители(7),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 11 и 18 април 2007 г. Monsanto Europe S.A. подаде три заявления до Комисията в съответствие с членове 11 и 23 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за подновяване на разрешението за съществуващите храни, хранителни съставки и фуражи, произведени от царевица MON 810, на разрешението за фуражи, съдържащи и състоящи се от царевица MON 810, и на разрешението за царевица MON 810 в продукти, състоящи се от или съдържащи такава царевица, предназначени за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, както на всеки друг вид царевица, включително за култивиране; като има предвид, че след датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 Комисията беше уведомена за тези продукти в съответствие с член 8, параграф 1, букви а) и б) и член 20, параграф 1, буква б) от посочения регламент и продуктите бяха включени в регистъра на Общността за генетично модифицирани храни и фуражи;

Б.  като има предвид, че на 9 март 2016 г. Monsanto Europe S.A. изпрати писмо до Комисията, с което поиска частта от заявлението относно култивирането да се разглежда отделно от останалата част на заявлението;

В.  като има предвид, че генетично модифицираната царевица MON-810, както е описана в заявлението, експресира протеина Cry1Ab, получен от Bacillus thuringiensis подвид kurstaki, който придава защита срещу някои люспокрили вредители, включително европейския царевичен стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis) и розовия стъблен пробивач (Sesamia spp.);

Г.  като има предвид, че пускането на пазара на семена от генетично модифицирана царевица MON 810 за култивиране беше първоначално разрешено в съответствие с Директива 90/220/ЕИО на Съвета(8) с Решение на Комисията 98/294/EО(9); като има предвид, че на 3 август 1998 г. Франция даде на Monsanto Europe SA (наричано по-нататък Monsanto) съгласие за пускане на пазара на продукти от царевица MON 810;

Д.  като има предвид, че в съответствие с разпоредбите на член 26в, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО култивирането на генетично модифицираната царевица MON 810 е забранено в следните територии: Валония (Белгия); България; Дания; Германия (с изключение за научноизследователски цели); Гърция; Франция; Хърватия; Италия; Кипър; Латвия; Литва; Люксембург; Унгария; Малта; Нидерландия; Австрия; Полша; Словения; Северна Ирландия (Обединено кралство); Шотландия (Обединено кралство); Уелс (Обединено кралство);

Е.  като има предвид, че според Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) доказателствата сочат, че приблизително 95—99% от освобождавания полен се депонира в рамките на около 50 метра от източника, въпреки че при вятър във възходяща посока или при пориви на вятъра по време на отделянето на полен той може да бъде издигнат високо в атмосферата и да бъде разпръснат на голямо разстояние, достигащо до няколко километра;

Ж.  като има предвид, че ЕОБХ произволно изключи кръстосаното опрашване от обхвата на своите научни становища относно царевицата MON 810 като по този начин пренебрегна потенциалните рискове по отношение на биологичното разнообразие;

З.  като има предвид, че растението теосинт, предшественик на култивираната царевица, присъства в Испания от 2009 г. насам; като има предвид, че популациите от теосинт биха могли да приемат трансгенна ДНК, произхождаща от създадената с помощта на генното инженерство царевица MON 810, която се отглежда в Испания в някои от регионите, в които теосинтът е широко разпространен; като има предвид, че на теосинта може да бъдат прехвърлени гени, които да доведат до производството на Bt токсини от негова страна и да направят хибридите на царевицата и теосинта по-пригодни в сравнение с местните растения теосинт; като има предвид, че подобно развитие крие големи рискове както за земеделските производители, така и за околната среда;

И.  като има предвид, че испанските компетентни органи са информирали Комисията за наличието на теосинт в засетите с царевица площи в Испания, включително за много ограниченото наличие в площите, на които се отглежда генетично модифицирана царевица; като има предвид, че наличната информация сочи освен това, че теосинт е бил открит и във Франция;

Й.  като има предвид, че на 13 юли 2016 г. Комисията поиска ЕОБХ да оцени до края на септември 2016 г. дали въз основа на съществуващите научни публикации и друга относима информация са възникнали нови доказателства, които биха променили заключенията и препоръките от научните становища на ЕОБХ относно култивирането на генетично модифицираните царевици MON 810, Bt11, 1507 и GA21;

К.  като има предвид, че в точка 22 от своя проект на решение за изпълнение Комисията твърди, че по отношение на местната смъртност ЕОБХ разглежда две равнища на „допустима“ местна смъртност (0,5% и 1%), но като има предвид, че в своето научно становище, прието на 28 май 2015 г. за актуализация на препоръките за управление на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, на полен от Bt царевица, ЕОБХ всъщност ясно посочва, че всяко конкретно ниво на защита, използвано от експертната група на ЕОБХ по ГМО за онагледяване в становището, има за цел единствено да послужи за пример и че всеки приложен в становището праг трябва по необходимост да бъде произволен и следва да подлежи на изменение в съответствие с действащите в рамките на Съюза цели за опазване;

Л.  като има предвид, че в своя проект на решение за изпълнение Комисията е избрала равнището на местна смъртност от под 0,5% и че в приложението предвижда произволни разстояния за изолиране от най-малко 5 метра между площи, засети с царевица Bt11, и защитено местообитание според определението в член 2, параграф 3 от Директива 2004/35/ЕО, въпреки, че ЕОБХ ясно заявява, както беше потвърдено, че налагането на 20-метрово разстояние около защитено местообитание за изолиране от най-близките посеви на царевица Bt11/MON 810, което е четири пъти повече от разстоянието, предвидено от Комисията, се очаква да намали местната смъртност дори на изключително силно чувствителни ларви на неприцелни люспокрили насекоми до равнище под 0,5%;

М.  като има предвид, че в своето научно становище, прието на 28 май 2015 г. за актуализация на препоръките за управление на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, ЕОБХ посочва, че понастоящем няма достатъчно данни, позволяващи да се анализира смъртността сред ларвите, причинена от Bt, в контекста на общата смъртност;

Н.  като има предвид, че съществуват данни за системно пренебрегване на резултатите от мониторинга на околната среда след пускането на пазара, тъй като ЕОБХ отбелязва, че докладът за 2014 г. показва частично неспазване по отношение на създаването на свободни от Bt царевица убежища в Испания, което се е наблюдавало и през предходните години и че методологически слабости, сходни с тези, установени в предходните годишни доклади за мониторинг на околната среда след пускането на пазара във връзка с царевица MON 810 са установени при анализа на отговорите на въпросниците на земеделските производители и при прегледа на публикациите;

О.  като има предвид, че експертната група на ЕОБХ по ГМО напразно всяка година настоятелно повтаря препоръките си относно мониторинга на околната среда след пускането на MON 810, а именно да се предоставя по-подробна информация относно методиката за изготвяне на извадки, намаляване на възможността за проява на предубеденост във въпросниците за земеделските производители и за гарантиране на идентифицирането на всички съответни научни публикации; като има предвид, че по отношение на подобряването на рамката на извадката на проучването сред земеделските производители, групата за ГМО напразно повтаря всяка година значението на националните регистри на отглежданите ГМО и препоръките си към притежателите на съгласие да обмислят как могат да използват по най-добрия начин информацията, записана в националните регистри и да насърчат диалог с отговорните за управлението на тези регистри, там където се отглежда царевица MON 810;

1.  Счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  Счита, че оценката на риска във връзка с култивирането, извършена от ЕОБХ, е непълна, а препоръките за управление на риска, предложени от Комисията, са недостатъчни;

3.  Счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която според общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002, е да предоставя основа за гарантирането на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите във връзка с генетично модифицирани храни и фуражи, като едновременно с това гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

4.  Отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific Opinion updating the risk assessment conclusions and risk management recommendations on the genetically modified insect resistant maize MON 810. (Научно становище за актуализация на заключенията относно оценката на риска и препоръките относно управлението на риска във връзка с генетично модифицираната устойчива на насекоми царевица MON 810. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2012 г.; 10(12):3017. [стр. 98 и сл.] doi:10.2903/j.efsa.2012.3017.)
(4) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific Opinion supplementing the conclusions of the environmental risk assessment and risk management recommendations for the cultivation of the genetically modified insect resistant maize Bt11 and MON 810 (Научно становище за допълване на заключенията от оценката на риска за околната среда и на препоръките за управление на риска относно култивирането на устойчива на насекоми генетично модифицирана царевица  Bt11 и MON 810). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2012;10(12):3016 [стр.32], doi:10.2903/j.efsa.2012.3016.
(5) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific Opinion updating risk management recommendations to limit exposure of non-target Lepidoptera of conservation concern in protected habitats to Bt-maize pollen (Научно становище за актуализация на препоръките за управление на риска за ограничаване на експозицията на нецелеви люспокрили насекоми, които се считат за застрашени в защитени местообитания, на полен от Bt царевица). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2015 г.;13(7):4127, стр. 31 и сл., doi:10.2903/j.efsa.2015.4127.
(6) Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Scientific opinion on the annual post-market environmental monitoring (PMEM) report on the cultivation of genetically modified maize MON 810 in 2014 from Monsanto Europe (Научно становище относно годишния доклад относно мониторинга на околната среда след пускането на пазара във връзка с култивирането на генетично модифицирана царевица  MON 810 през 2014 г. от Monsanto Europe S.A., EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2016;14(4):4446 [стр. 26 и сл.], doi:10.2903/j.efsa.2016.4446.
(7) Приети текстове, P7_TA(2014)0036.
(8) Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. за преднамерено разпространяване на генетично модифицирани организми в околната среда (ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 15).
(9) Решение 98/294/ЕО на Комисията от 22 април 1998 г. относно пускането на пазара на генетично модифицирана царевица (Zea mays L. линия MON 810) съгласно Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 131, 5.5.1998 г., стр. 32; специално българско издание: глава 03, том 024, стр. 143—144).


Пускане на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810
PDF 493kWORD 52k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно проекта на Решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (MON-ØØ81Ø-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D046169/00 – 2016/2922(RSP))
P8_TA(2016)0389B8-1084/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (MON-ØØ81Ø-6), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D046169/00),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 11, параграф 3 и член 23, параграф 3 от него,

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като има предвид гласуването, проведено на 8 юли 2016 г. в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, без да се представи становище,

—  като взе предвид научното становище на Европейския орган за безопасност на храните от 6 декември 2012 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (MON-ØØ6Ø3-6 × ACS-ZMØØ3-2) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (MON-877Ø5-6 × MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (MON-877Ø5-9 × MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, MIR162, MIR604 и GA21, и за отмяна на Решения 2010/426/EС, 2011/893/EС, 2011/892/EС и 2011/894/EС(8),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 11 и 18 април 2007 г. Monsanto Europe S.A. подаде три заявления до Комисията в съответствие с членове 11 и 23 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за подновяване на разрешението за съществуващите храни, хранителни съставки и фуражи, произведени от царевица MON 810, на разрешението за фуражи, съдържащи и състоящи се от царевица MON 810, и на разрешението за царевица MON 810 в продукти, състоящи се от или съдържащи такава царевица, предназначени за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, както за всеки други вид царевица, включително отглеждането; като има предвид, че след датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 Комисията бе уведомена за тези продукти в съответствие с член 8, параграф 1, буква а), член 8, параграф 1, буква б) и член 20, параграф 1, буква б) от посочения регламент и продуктите бяха включени в регистъра на Общността за генетично модифицирани храни и фуражи;

Б.  като има предвид, че на 9 март 2016 г. Monsanto Europe S.A. изпрати писмо до Комисията, с което поиска частта от заявлението относно отглеждането да се разглежда отделно от останалата част на заявлението;

В.  като има предвид, че генетично модифицираната царевица MON-ØØ81Ø-6, както е описана в заявлението, експресира протеина Cry1Ab, получен от Bacillus thuringiensis подвид kurstaki, който придава защита срещу някои люспокрили насекоми-вредители, включително европейския царевичен стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis) и розовия стъблен пробивач (Sesamia spp.);

Г.  като има предвид, че проектът на решение за изпълнение на Комисията беше подложен на гласуване от Постоянния комитет на 8 юли 2016 г., но не беше представено становище;

Д.  като има предвид, че двете основни причини за гласуването „против“ или „въздържал се“ на държавите членки беше липсата на дългосрочни изследвания на хранителните или токсикологичните качества и недостатъчната оценка на риска;

Е.  като има предвид, че проектът на решение за изпълнение на Комисията беше подложен на гласуване в Апелативния комитет на 15 септември 2016 г. и отново не получи становище, като 12 държави членки, които представляват 38,74% от населението на ЕС подкрепиха проекторешението, 11 държави членки, които представляват 18,01% от населението на ЕС гласуваха против, 4 държави членки, които представляват 43,08% от населението на ЕС се въздържаха и 1 държава членка, представляваща 0,17%, не беше представена при гласуването;

Ж.  като има предвид, че на 22 април 2015 г. в обяснителния меморандум към своето законодателно предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване се приемат от Комисията в съответствие с приложимото законодателство, без да бъдат подкрепени от становищата на комитетите на държавите членки, и че връщането на досието при Комисията за окончателно решение, което като цяло е изключение при такава процедура, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани (ГМ) храни и фуражи;

З.  като има предвид, че законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 беше отхвърлено от Парламента на 28 октомври 2015 г. въз основа на това, че макар отглеждането на ГМО задължително да се извършва на територията на дадена държава членка, търговията с ГМО пресича границите, което означава, че националната „забрана за продажба и употреба“, предложена от Комисията, би била невъзможна за изпълнение без повторното въвеждане на граничен контрол на вноса; като има предвид, че Парламентът отхвърли законодателното предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да оттегли своето предложение и да представи ново предложение;

1.  Счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  Счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002, е да предоставя основа за гарантирането на високо равнище на защита на човешкия живот и здраве, на здравето и благосъстоянието на животните, интересите на околната среда и на потребителите във връзка с генетично модифицирани храни и фуражи, като едновременно с това гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  Отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.  Призовава Комисията да представи ново законодателно предложение, въз основа на Договора за функционирането на Европейския съюз, за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003, като се вземат предвид изразяваните често на национално равнище опасения, които не са свързани само с безопасността на ГМО за здравето или за околната среда;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) Експертна група към ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Научно становище за актуализация на екологичната оценка на риска и на препоръките за управление на риска относно устойчива на насекоми генетично модифицирана царевица MON 810. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2012 г.; 10(12):3017. [стр. 98] doi:10.2903/j.efsa.2012.3017.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0456.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0040.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0039.
(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0038.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0271.


Пускане на пазара на генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913
PDF 588kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (DAS-24236-5×DAS-21Ø23-5×MON-88913-8), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D046168/00 – 2016/2923(RSP))
P8_TA(2016)0390B8-1088/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (DAS-24236-5×DAS-21Ø23-5×MON-88913-8), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D046168/00),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид гласуването, проведено на 8 юли 2016 г. в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, без да се представи становище,

—  като взе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните от 9 март 2016 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (MON-ØØ6Ø3-6 × ACS-ZMØØ3-2) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (MON-877Ø5-6 × MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (MON-877Ø5-9 × MON-89788-1), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, MIR162, MIR604 и GA21, и за отмяна на Решения 2010/426/EС, 2011/893/EС, 2011/892/EС и 2011/894/EС(8),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 12 март 2009 г. Dow AgroSciences Europe подаде заявление до компетентния орган на Нидерландия в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913;

Б.  като има предвид, че генетично модифицираният памук DAS-24236-5×DAS-21Ø23-5×MON-88913-8, както е описан в заявлението, експресира протеина фосфинотрицин ацетил трансфераза (PAT), който придава поносимост към хербициди на основата на амониев глюфозинат, модифицирания протеин 5-енолпирувилшикимат-3-фосфат синтаза (CP4EPSPS), който придава поносимост към хербициди на основата на глифозат, и протеините Cry1Ac и Cry1F, които предпазват от някои люспокрили насекоми вредители, и като има предвид, че Международната агенция за изследване на рака — специализираната агенция по ракови заболявания към Световната здравна организация — класифицира глифозата като вероятно канцерогенен за хората на 20 март 2015 г.(9);

В.  като има предвид, че проектът на решение за изпълнение на Комисията беше гласуван от Постоянния комитет на 8 юли 2016 г., без да бъде представено становище;

Г.  като има предвид, че проектът на решение за изпълнение на Комисията беше гласуван от апелативния комитет на 15 септември 2016 г. и отново не беше представено становище, като 11 държави членки, които представляват 38,66% от населението на ЕС, подкрепиха проекторешението, 14 държави членки, които представляват 33,17% от населението на ЕС, гласуваха против, 2 държави членки, които представляват 28% от населението на ЕС, се въздържаха и 1 държава членка, която представлява 0,17% от населението на ЕС, не беше представена при гласуването;

Д.  като има предвид, че на 22 април 2015 г. в обяснителния меморандум към своето законодателно предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване се приемат от Комисията в съответствие с приложимото законодателство, без да бъдат подкрепени от становищата на комитетите на държавите членки, и че връщането на досието при Комисията за окончателно решение, което като цяло е изключение за такава процедура, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани (ГМ) храни и фуражи;

Е.  като има предвид, че законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 беше отхвърлено от Парламента на 28 октомври 2015 г.(10) въз основа на това, че макар отглеждането на ГМО задължително да се извършва на територията на дадена държава членка, търговията с тях пресича границите, което означава, че националната „забрана за продажба и употреба“, предложена от Комисията, би била невъзможна за изпълнение без повторното въвеждане на граничен контрол на вноса; като има предвид, че Парламентът отхвърли законодателното предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да оттегли своето предложение и да представи ново предложение;

1.  Счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  Счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002, е да предоставя основа за гарантирането на високо равнище на защита на човешкия живот и здраве, здравето и благосъстоянието на животните, интересите на околната среда и на потребителите по отношение на генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  Отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.  Призовава Комисията да представи ново законодателно предложение, въз основа на Договора за функционирането на Европейския съюз, за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003, като се вземат предвид изразяваните често на национално равнище опасения, които не са свързани само с въпроси за безопасността на ГМО за здравето или за околната среда;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) Експертна група към ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО); Научно становище за актуализация на екологичната оценка на риска и на препоръките за управление на риска относно заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 съгласно Регламент (EО) № 1829/2003. EFSA Journal 2016 (Бюлетин на ЕОБХ); 14(4):4430 [21 pp.]; doi: 10.2903/j.efsa.2016.4430.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0456.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0040.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0039.
(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0038.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0271.
(9) IARC Monographs, том 112: Оценка на пет органофосфатни инсектициди и хербициди, 20 март 2015 г. http://www.iarc.fr/en/media-centre/iarcnews/pdf/MonographVolume112.pdf
(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0379.

Правна информация