Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 27 октомври 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз —Европейски съвет и Съвет
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: съвместно предприятие ENIAC
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: съвместно предприятие ARTEMIS
 Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия
 Положението в Северен Ирак/Мосул
 Положението на журналистите в Турция
 Ядрена сигурност и неразпространение на ядрено оръжие
 Европейската доброволческа служба
 Стратегията на ЕС за младежта (2013—2015 г.)
 По какъв начин ОСП може да подобри създаването на работни места в селските райони?

Освобождаване от отговорност за 2014 г. — Общ бюджет на Европейския съюз —Европейски съвет и Съвет
PDF 543kWORD 54k
Решение
Резолюция
1. Решение на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел II — Европейски съвет и Съвет (2015/2156(DEC))
P8_TA(2016)0418A8-0271/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година(1),

—  като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015)0377 – C8-0201/2015)(2),

—  като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на институциите(3),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г.(5) за отлагане на решението за освобождаване от отговорност за финансовата 2014 година, както и резолюцията, придружаваща това решение,

—  като взе предвид член 314, параграф 10 и членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(6), и по-специално членове 55, 99, 164, 165 и 166 от него,

—  като взе предвид член 94 от и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8‑0271/2016),

1.  Не освобождава от отговорност генералния секретар на Съвета във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския съвет и Съвета за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията по-долу;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на Европейския съвет, Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

2. Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел II — Европейски съвет и Съвет (2015/2156(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своето решение относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел II — Европейски съвет и Съвет,

—  като взе предвид член 94 от и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8‑0271/2016),

A.  като има предвид, че всички институции на Съюза трябва бъдат прозрачни и да носят пълна отговорност пред гражданите на Съюза за средствата, които са им предоставени в качеството на институции на Съюза;

Б.  като има предвид, че Европейският съвет и Съветът, в качеството си на институции на Съюза, следва да подлежат на демократична отчетност пред гражданите на Съюза, тъй като получават средства от общия бюджет на Европейския съюз;

1.  Припомня ролята, която Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 („Финансовият регламент“) отреждат на Парламента по отношение на процедурата по освобождаване от отговорност;

2.  Посочва, че съгласно член 335 от ДФЕС „[…] Съюзът се представлява от всяка от институциите по силата на административната им автономност, по отношение на въпросите, свързани с тяхното функциониране“, и че в съответствие с това и като се има предвид член 55 от Финансовия регламент, всяка от институциите отговаря за изпълнението на своя бюджет;

3.  Подчертава ролята на Парламента и на други институции в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност съгласно разпоредбите на Финансовия регламент, и по-специално членове 164, 165 и 166 от него;

4.  Отбелязва, че съгласно член 94 от Правилника за дейността на Парламента „разпоредбите относно процедурата за освобождаване от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета се прилагат и по отношение на процедурата за освобождаване от отговорност на [...] лицата, отговарящи за изпълнението на бюджетите на други институции и органи на Европейския съюз като Съвета (по отношение на дейността му в качеството на орган с изпълнителни правомощия) [...]“;

5.  Изразява съжаление, че Съветът продължава да запазва мълчание по отношение на забележките на Парламента в неговата резолюция относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от 28 април 2016 г.(7) относно тенденцията от предходни години на увеличаване на процента на неусвоени средства и на пренасянето на бюджетни кредити за поети задължения;

Открити въпроси

6.  Изразява съжаление за това, че Европейският Съвет и Съветът не представят на Парламента своя годишен отчет за дейността; счита това за неприемливо и накърняващо репутацията на институциите;

7.  Изразява съжаление за това, че бюджетът на Европейския съвет и на Съвета все още не е разделен, както Парламентът препоръчва в последните си резолюции относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

8.  Отбелязва информацията относно политиката по отношение на сградния фонд, публикувана на уебсайта на Съвета; отбелязва също така, че няма информация относно разходите във връзка с този сграден фонд; призовава за предоставяне на подробна информация на Парламента в следващия годишен финансов отчет;

9.  Отново отправя призива си за изготвяне на доклади за напредъка по строителните проекти и за подробна разбивка на направените до момента разходи; призовава за информация относно разходите, свързани със забавянето на завършването на сграда „Европа“;

10.  Отново отправя призива си към Съвета да предостави информация относно своя процес на модернизиране на администрацията, и по-специално относно очакваното отражение върху бюджета на Съвета;

11.  Призовава Съвета да приеме кодекс за поведение възможно най-скоро, за да се гарантира почтеността на институцията; отново отправя призива си към Съвета да въведе без по-нататъшно отлагане вътрешни правила относно подаването на сигнали за нарушения;

12.  Призовава Съвета да се присъедини към регистъра за прозрачност на Съюза, за да се гарантира прозрачност и отчетност на институцията;

13.  Отново отправя призива си към Съвета да разработи подробни антикорупционни насоки и независими политики в рамките на своите структури, както и призива си по отношение на систематичното увеличаване на прозрачността на законодателните процедури и преговори;

14.  Изразява съжаление за многократно срещаните до момента трудности във връзка с процедурите по освобождаване от отговорност, които се дължаха на липсата на сътрудничество от страна на Съвета; посочва, че Парламентът отказа да освободи от отговорност генералния секретар на Съвета за финансовите 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 години на основанията, които посочи в резолюциите си от 10 май 2011 г.(8), 25 октомври 2011 г.(9), 10 май 2012 г.(10), 23 октомври 2012 г.(11), 17 април 2013 г.(12), 9 октомври 2013 г.(13), 3 април 2014 г.(14), 23 октомври 2014 г.(15) и 27 октомври 2015 г.(16) и отложи своето решение за освобождаване от отговорност на генералния секретар на Съвета за финансовата 2014 година на основанията, които посочи в споменатата по-горе своя резолюция от 28 април 2016 г.;

15.  Настоява, че упражняването на ефективен бюджетен контрол изисква сътрудничество между Парламента и Съвета, както е посочено в споменатата по-горе своя резолюция от 28 април 2016 г.; потвърждава, че Парламентът не може да вземе информирано решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

16.  Припомня на Съвета становището на Комисията, изразено през януари 2014 г., съгласно което всички институции подлежат изцяло на процеса на последващи действия вследствие на забележките на Парламента в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и всички институции следва да сътрудничат за осигуряването на безпроблемно провеждане на процедурата по освобождаване от отговорност;

17.  Отбелязва, че Комисията заяви, че няма да наблюдава изпълнението на бюджета на другите институции и че даването на отговор на въпроси, отправени към друга институция, би нарушило независимостта на тази институция във връзка с изпълнението на собствената ѝ част от бюджета;

18.  Изразява съжаление, че Съветът продължава да не дава отговор на въпросите на Парламента; припомня заключенията от семинара на Парламента относно правото на Парламента да освобождава от отговорност Съвета във връзка с изпълнението на бюджета, проведен на 27 септември 2012 г.; припомня също така третата алинея от третия параграф на член 15 от ДФЕС, която гласи, че всяка институция, орган, служба или агенция гарантира прозрачността на работата си;

19.  Отбелязва, че само три от 27-те въпроса, отправени от членове на комисията по бюджетен контрол до Съвета във връзка с финансовата 2014 година, получиха ясен отговор в документите, предоставени от Съвета в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

20.  Настоява, че разходите на Съвета трябва да бъдат проверявани по същия начин, както разходите на другите институции, и че основните елементи на подобна проверка са залегнали в неговите резолюции за освобождаване от отговорност от предходните години;

21.  Подчертава правомощието на Парламента за освобождаване от отговорност съгласно членове 316, 317 и 319 от ДФЕС в съответствие с настоящото тълкуване и практиката, а именно освобождаването от отговорност да бъде отделно за всеки бюджетен ред с цел запазване на прозрачността и демократичната отчетност пред данъкоплатците в Съюза;

22.  Счита, че като не представя на Парламента исканите документи, Съветът преди всичко накърнява правото на гражданите на Съюза на достъп до информация и прозрачност и дава повод за безпокойство, отразявайки по този начин известен демократичен дефицит в рамките на институциите на Съюза;

23.  Изразява становището, че това представлява сериозно нарушение на произтичащите от Договорите задължения, и счита, че съответните заинтересовани страни трябва да предприемат необходимите мерки за решаването на този проблем без по-нататъшно отлагане; подчертава, че е необходимо преразглеждане на Договорите и на Финансовия регламент, за да се изяснят целите и процесите в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и да се определят санкции за неспазване на правилата, залегнали в Договорите;

24.  Разглежда липсата на сътрудничество от страна на Европейския Съвет и на Съвета с органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета като отрицателно послание към гражданите на Съюза.

(1) OВ L 51, 20.2.2014 г.
(2) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ C 373, 10.11.2015 г., стр. 1.
(4) ОВ C 377, 13.11.2015 г., стр. 146.
(5) ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 20.
(6) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(7) ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 21.
(8) ОВ L 250, 27.9.2011 г., стр. 25.
(9) ОВ L 313, 26.11.2011 г., стр. 13.
(10) ОВ L 286, 17.10.2012 г., стр. 23.
(11) ОВ L 350, 20.12.2012 г., стр. 71.
(12) ОВ L 308, 16.11.2013 г., стр. 22.
(13) ОВ L 328, 7.12.2013 г., стр. 97.
(14) ОВ L 266, 5.9.2014 г., стр. 26.
(15) ОВ L 334, 21.11.2014 г., стр. 95.
(16) OВ L 314, 1.12.2015 г., стр. 49.


Освобождаване от отговорност за 2014 г.: съвместно предприятие ENIAC
PDF 552kWORD 47k
Решение
Решение
Резолюция
1. Решение на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на съвместното предприятие ENIAC за финансовата 2014 година (2015/2202(DEC))
P8_TA(2016)0419A8-0264/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на съвместното предприятие ENIAC за финансовата 2014 година,

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на съвместното предприятие ENIAC за финансовата 2014 година, придружен от отговора на съвместното предприятие(1),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(2) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на съвместното предприятие във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05587/2016 – C8‑0058/2016),

—  като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г.(3) за отсрочване на решението за освобождаване от отговорност за финансовата 2014 година, както и отговорите на изпълнителния директор на съвместното предприятие ECSEL (бившето съвместно предприятие ENIAC и съвместно предприятие ARTEMIS),

—  като взе предвид член 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(4), и по-специално член 209 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 72/2008 на Съвета от 20 декември 2007 г. за създаване на съвместно предприятие ENIAC(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 561/2014 на Съвета от 6 май 2014 г. за създаване на съвместното предприятие ECSEL(6), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(7),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 110/2014 на Комисията от 30 септември 2013 г. относно модел на финансов регламент за органите, осъществяващи публично-частно партньорство, посочени в член 209 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета(8),

—  като взе предвид член 94 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8‑0264/2016),

1.  Освобождава от отговорност изпълнителния директор на съвместното предприятие ECSEL (бившето съвместно предприятие ENIAC и съвместно предприятие ARTEMIS) във връзка с изпълнението на бюджета на съвместното предприятие за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията по-долу;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на изпълнителния директор на съвместното предприятие ECSEL (бившето съвместно предприятие ENIAC и съвместно предприятие ARTEMIS), на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

2. Решение на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно приключването на сметките на съвместното предприятие ENIAC за финансовата 2014 година (2015/2202(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на съвместното предприятие ENIAC за финансовата 2014 година,

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на съвместното предприятие ENIAC за финансовата 2014 година, придружен от отговора на съвместното предприятие(9),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(10) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на съвместното предприятие във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05587/2016 – C8‑0058/2016),

—  като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г.(11) за отсрочване на решението за освобождаване от отговорност за финансовата 2014 година, както и отговорите на изпълнителния директор на съвместното предприятие ECSEL (бившето съвместно предприятие ENIAC и съвместно предприятие ARTEMIS),

—  като взе предвид член 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(12), и по-специално член 209 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 72/2008 на Съвета от 20 декември 2007 г. за създаване на съвместно предприятие ENIAC(13),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 561/2014 на Съвета от 6 май 2014 г. за създаване на съвместното предприятие ECSEL(14), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(15),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 110/2014 на Комисията от 30 септември 2013 г. относно модел на финансов регламент за органите, осъществяващи публично-частно партньорство, посочени в член 209 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета(16),

—  като взе предвид член 94 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8‑0264/2016),

1.  Одобрява приключването на сметките на съвместното предприятие ENIAC за финансовата 2014 година;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на изпълнителния директор на съвместното предприятие ECSEL (бившето съвместно предприятие ENIAC и съвместно предприятие ARTEMIS), на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

3. Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на съвместното предприятие ENIAC за финансовата 2014 година (2015/2202(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на съвместното предприятие ENIAC за финансовата 2014 година,

—  като взе предвид член 94 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8-0264/2016),

А.  като има предвид, че съвместното предприятие ENIAC („съвместното предприятие“) e създадено на 20 декември 2007 г. за период от 10 години, за да изготви и изпълнява научноизследователска програма за разработване на ключови компетентности в областта на наноелектрониката за различни сфери на приложение;

Б.  като има предвид, че съвместното предприятие получи финансова автономност през юли 2010 г.;

В.  като има предвид, че учредителите на съвместното предприятие са Европейският съюз, представляван от Европейската комисия, Белгия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Швеция и Обединеното кралство, както и сдружението за дейности в областта на наноелектрониката в Европа (AENEAS);

Г.  като има предвид, че максималната вноска на Съюза за съвместното предприятие за периода от 10 години е в размер на 450 000 000 евро, платима от бюджета на Седмата рамкова програма за научноизследователска дейност;

Д.  като има предвид, че AENEAS трябва да направи вноска с максимален размер 30 000 000 EUR за текущите разходи на съвместното предприятие, а държавите членки трябва да участват в текущите разходи с апортни вноски и да осигурят финансови вноски в размер на най-малко 1,8 пъти вноската на Съюза;

Е.  като има предвид, че съвместното предприятие и съвместното предприятие ARTEMIS бяха слети, за да бъде създадена съвместната технологична инициатива „Електронни компоненти и системи за водещи позиции на Европа“ (СТИ „ECSEL“), която започна дейността си през юни 2014 г. и ще функционира в продължение на 10 години;

Бюджетно и финансово управление

1.  Отбелязва факта, че отчетите на съвместното предприятие за периода от 1 януари 2014 г. до 26 юни 2014 г. дават вярна представа във всички съществени аспекти за неговото финансово състояние към 26 юни 2014 г., както и за резултатите от неговата дейност и за паричните потоци за приключилия на тази дата финансов период, в съответствие с разпоредбите на финансовия регламент на съвместното предприятие и счетоводните правила, приети от отговорния счетоводител на Комисията;

2.  Изразява загриженост за това, че Сметната палата, в своя доклад относно годишните отчети на съвместното предприятие за периода от 1 януари до 26 юни 2014 година, е изказала за четвърта поредна година становище с резерви във връзка със законосъобразността и редовността на съответните операции поради факта, че административните споразумения, подписани с националните финансиращи органи (НФО), относно одита на декларациите за разходи по проекти, не включват практически механизми за последващи одити;

3.  Отбелязва, че съгласно доклада на Сметната палата съвместното предприятие не е извършило оценка на качеството на докладите, получени от НФО, относно разходите, свързани с приключили проекти; отбелязва освен това, че след оценка на одитните стратегии на три от националните финансиращи органи (НФО) не можа да се установи дали последващите одити функционират ефективно, поради използваните от НФО различни методологии, което не позволи на съвместното предприятие да изчисли нито претегления процент грешки, нито процента на остатъчни грешки; отбелязва също така, че от СТИ ECSEL са потвърдили, че при извършването на подробна оценка на националните системи за гарантиране се стигна до заключението, че тези системи могат да гарантират разумна защита на финансовите интереси на членовете на съвместното предприятие;

4.  Отбелязва, че СТИ ECSEL е приканила НФО да представят доказателства, че изпълнението на националните процедури предоставя достатъчна увереност относно законосъобразността и редовността на операциите, и отбелязва, че до крайния срок 30 юни 2016 г. 76% от приканените НФО, което представлява 96,79% от общите разходи на ARTEMIS и съвместното предприятие, са представили исканите документи и са потвърдили, че изпълнението на националните процедури предоставя достатъчна увереност относно законосъобразността и редовността на операциите;

5.  Отбелязва факта, че според доклада на Сметната палата окончателният бюджет на съвместното предприятие за финансовата 2014 година включва бюджетни кредити за поети задължения в размер на 2 356 000 EUR и бюджетни кредити за плащания в размер на 76 500 250 EUR;

6.  Потвърждава, че според съвместното предприятие до април 2015 г. са били проверени националните процедури за укрепване на достоверността в държавите, получаващи 54,2% от безвъзмездните средства по линия на съвместното предприятие; приветства намерението на съвместното предприятие да продължи тази дейност, като покрива до 92,7% от всички безвъзмездни средства, отпускани от съвместното предприятие; приветства потвърждението на съвместното предприятие, че националните процедури предоставят разумни гаранции за законосъобразността и редовността на съответните операции.

(1)ОВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 25.
(2)ОВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 26.
(3)ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 432.
(4)ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(5)OВ L 30, 4.2.2008 г., стр. 21.
(6)OВ L 169, 7.6.2014 г., стр. 152.
(7)ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.
(8)ОВ L 38, 7.2.2014 г., стр. 2.
(9)ОВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 25.
(10)ОВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 26.
(11)ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр.432.
(12)ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(13)OВ L 30, 4.2.2008 г., стр. 21.
(14)OВ L 169, 7.6.2014 г., стр. 152.
(15)ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.
(16)ОВ L 38, 7.2.2014 г., стр. 2.


Освобождаване от отговорност за 2014 г.: съвместно предприятие ARTEMIS
PDF 556kWORD 49k
Решение
Решение
Резолюция
1. Решение на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на съвместното предприятие ARTEMIS за финансовата 2014 година (2015/2199(DEC))
P8_TA(2016)0420A8-0276/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на съвместното предприятие ARTEMIS за финансовата 2014 година,

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на съвместното предприятие ARTEMIS за периода от 1 януари до 26 юни 2014 г., придружен от отговорите на съвместното предприятие(1),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(2) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на съвместното предприятие във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05587/2016 – C8‑0055/2016),

—  като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г.(3) за отсрочване на решението за освобождаване от отговорност за финансовата 2014 година, както и отговорите на изпълнителния директор на съвместното предприятие ECSEL (бившите съвместни предприятия ARTEMIS и ENIAC),

—  като взе предвид член 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(4), и по-специално член 209 от него,

—  като взе предвид Регламент (EО) № 74/2008 на Съвета от 20 декември 2007 г. за създаване на съвместно предприятие ARTEMIS за изпълнение на съвместната технологична инициатива за вградени компютърни системи(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 561/2014 на Съвета от 6 май 2014 г. за създаване на съвместното предприятие ECSEL(6), и по-специално член 1, параграф 2 и член 12 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(7),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 110/2014 на Комисията от 30 септември 2013 г. относно модел на финансов регламент за органите, осъществяващи публично-частно партньорство, посочени в член 209 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета(8),

—  като взе предвид член 94 от и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8‑0276/2016),

1.  Освобождава от отговорност изпълнителния директор на съвместното предприятие ECSEL (бившите съвместни предприятия ARTEMIS и ENIAC) във връзка с изпълнението на бюджета на съвместното предприятие ARTEMIS за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията по-долу;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на изпълнителния директор на съвместното предприятие ECSEL (бившите съвместни предприятия ARTEMIS и ENIAC), на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

2. Решение на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно приключването на сметките на съвместното предприятие ARTEMIS за финансовата 2014 година (2015/2199(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на съвместното предприятие ARTEMIS за финансовата 2014 година,

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на съвместното предприятие ARTEMIS за периода от 1 януари до 26 юни 2014 г., придружен от отговорите на съвместното предприятие(9),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(10) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на съвместното предприятие във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05587/2016 – C8‑0055/2016),

—  като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г.(11) за отсрочване на решението за освобождаване от отговорност за финансовата 2014 година, както и отговорите на изпълнителния директор на съвместното предприятие ECSEL (бившите съвместни предприятия ARTEMIS и ENIAC),

—  като взе предвид член 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(12), и по-специално член 209 от него,

—  като взе предвид Регламент (EО) № 74/2008 на Съвета от 20 декември 2007 г. за създаване на съвместно предприятие ARTEMIS за изпълнение на съвместната технологична инициатива за вградени компютърни системи(13),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 561/2014 на Съвета от 6 май 2014 г. за създаване на съвместното предприятие ECSEL(14), и по-специално член 1, параграф 2 и член 12 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(15),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 110/2014 на Комисията от 30 септември 2013 г. относно модел на финансов регламент за органите, осъществяващи публично-частно партньорство, посочени в член 209 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета(16),

—  като взе предвид член 94 от и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8‑0276/2016),

1.  Одобрява приключването на сметките на съвместното предприятие ARTEMIS за финансовата 2014 година;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на изпълнителния директор на съвместното предприятие ECSEL (бившите съвместни предприятия ARTEMIS и ENIAC), на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

3. Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на съвместното предприятие ARTEMIS за финансовата 2014 година (2015/2199(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на съвместното предприятие ARTEMIS за финансовата 2014 година,

—  като взе предвид член 94 от и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8‑0276/2016),

A.  като има предвид, че съвместното предприятие ARTEMIS („съвместното предприятие“) е създадено през декември 2007 г. за период от 10 години, за да определи и изпълнява научноизследователска програма за разработване на ключови технологии за вградени компютърни системи в различни области на приложение, с цел повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на Съюза, както и улесняване възникването на нови пазари и обществени приложения;

Б.  като има предвид, че съвместното предприятие започна своята самостоятелна дейност през октомври 2009 г.;

В.  като има предвид, че максималната вноска на Съюза в съвместното предприятие за периода от 10 години е в размер на 420 000 000  EUR, платима от бюджета на Седмата рамкова програма за научноизследователска дейност;

Г.  като има предвид, че общият размер на финансовите вноски на държавите членки, участващи в ARTEMIS, следва да възлиза на най-малко 1,8 пъти финансовата вноска на Съюза, а непаричните вноски на участващите в проектите организации за научни изследвания и развитие за периода на съществуване на съвместното предприятие следва да се равняват на или да надвишават вноските на публичните органи;

Д.  като има предвид, че съвместното предприятие и съвместното предприятие ENIAC („ENIAC“) бяха слети, за да бъде създадена съвместната технологична инициатива „Електронни компоненти и системи за водещи позиции на Европа“ („СТИ ECSEL“), която започна дейността си през юни 2014 г. и ще функционира в продължение на 10 години;

Бюджетно и финансово управление

1.  Отбелязва, че отчетите на съвместно предприятие за периода от 1 януари 2014 г. до 26 юни 2014 г. дават вярна представа във всички съществени аспекти за неговото финансово състояние към 26 юни 2014 г., както и за резултатите от неговата дейност и за паричните потоци за приключилия на тази дата финансов период, в съответствие с разпоредбите на финансовия регламент на съвместното предприятие и счетоводните правила, приети от отговорния счетоводител на Комисията;

2.  Изразява загриженост, че Сметната палата („Палатата“), в своя доклад за годишните отчети на съвместното предприятие за финансовата 2014 година („доклада на Палатата“), е изказала становище с резерви относно законосъобразността и редовността на съответните операции поради факта, че административните споразумения, подписани с националните финансиращи органи (НФО) относно одита на декларациите за възстановяване на разходи, не включват практически механизми за последващи одити;

3.  Отбелязва въз основа на доклада на Палатата, че съвместното предприятие не е извършило оценка на качеството на докладите, получени от НФО относно разходите, свързани с приключили проекти; отбелязва освен това, че след оценка на одитните стратегии на три от националните финансиращи органи не беше възможно да се установи дали последващите одити функционират ефективно, поради използваните от НФО различни методологии, което не позволи на съвместното предприятие да изчисли нито претегления процент грешки, нито процента на остатъчни грешки;

4.  Отбелязва, че СТИ ECSEL е извършила подробна оценка на ефективността на системите за гарантиране за извадка от десет държави — членки на ARTEMIS и ENIAC, представляващи най-големият дял от оперативния бюджет на СТИ ECSEL и 89,5% общо разпределените безвъзмездни средства на съвместното предприятие, и отбелязва, че въз основа на сертификатите след приключването на проектите до 13 юни 2016 г., от оценката е видно, че степента на обхващане е три пъти по-висока от прага от 20%, над който националните системи се считат за достатъчни според стратегията за последващ одит;

5.  Отбелязва, че СТИ ECSEL е приканила НФО да представят доказателства, че изпълнението на националните процедури предоставя достатъчна увереност относно законосъобразността и редовността на операциите, и отбелязва, че до крайния срок 30 юни 2016 г. 76% от приканените НФО, представляващи 96,79% от общите разходи на съвместните предприятия ARTEMIS и ENIAC, са представили исканите документи и са потвърдили, че изпълнението на националните процедури предоставя достатъчна увереност относно законосъобразността и редовността на операциите;

6.  Отбелязва факта, че според доклада на Палатата окончателният бюджет на съвместното предприятие за финансовата 2014 година включва бюджетни кредити за поети задължения в размер на 2 554 510 EUR и бюджетни кредити за плащания в размер на 30 330 178 EUR (оперативни);

Вътрешен контрол

7.  Отбелязва със загриженост, че съвместното предприятие не е предприело никакви действия по отношение на някои стандарти за вътрешен контрол, свързани с информацията и финансовата отчетност: по-специално, оценката на дейностите, оценката на системите за вътрешен контрол и структурата за вътрешен одит („IAC“); отбелязва, че това се е дължало на предстоящото сливане; отбелязва, че междувременно СТИ ECSEL е постигнала значителен напредък по отношение на въвеждането на стандартите за вътрешен контрол и установяването на структурата за вътрешен одит.

(1) OВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 9.
(2) OВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 10.
(3) ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 425.
(4) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(5) OВ L 30, 4.2.2008 г., стр. 52.
(6) OВ L 169, 7.6.2014 г., стр. 152.
(7) OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.
(8) ОВ L 38, 7.2.2014 г., стр. 2.
(9) OВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 9.
(10) OВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 10.
(11) ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 425.
(12) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(13) OВ L 30, 4.2.2008 г., стр. 52.
(14) OВ L 169, 7.6.2014 г., стр. 152.
(15) OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.
(16) ОВ L 38, 7.2.2014 г., стр. 2.


Освобождаване от отговорност за 2014 г.: Съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия
PDF 560kWORD 50k
Решение
Решение
Резолюция
1. Решение на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия за финансовата 2014 година (2015/2196(DEC))
P8_TA(2016)0421A8-0275/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия за финансовата 2014 година,

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на Съвместното предприятие(1),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(2) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на Съвместното предприятие във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05587/2016 – C8‑0052/2016),

—  като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г.(3) за отсрочване на решението за освобождаване от отговорност за финансовата 2014 година, както и отговорите на директора на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия,

—  като взе предвид член 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(4), и по-специално член 208 от него,

—  като взе предвид Решение 2007/198/Евратом на Съвета от 27 март 2007 г. за създаване на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия и за предоставяне на предимства на същото(5), и по-специално член 5, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(6),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 на Комисията от 30 септември 2013 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 208 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета(7),

—  като взе предвид член 94 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8‑0275/2016),

1.  Освобождава от отговорност директора на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия във връзка с изпълнението на бюджета на Съвместното предприятие за финансовата 2014 година;

2.  Представя своите забележки в резолюцията по-долу;

3.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение, както и резолюцията, която е неразделна част от него, на директора на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

2. Решение на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно приключването на сметките на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия за финансовата 2014 година (2015/2196(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид окончателните годишни отчети на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия за финансовата 2014 година,

—  като взе предвид доклада на Сметната палата относно годишните отчети на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на Съвместното предприятие(8),

—  като взе предвид декларацията за достоверност(9) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на Съвместното предприятие във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05587/2016 – C8‑0052/2016),

—  като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г.(10) за отсрочване на решението за освобождаване от отговорност за финансовата 2014 година, както и отговорите на директора на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия,

—  като взе предвид член 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(11), и по-специално член 208 от него,

—  като взе предвид Решение 2007/198/Евратом на Съвета от 27 март 2007 г. за създаване на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия и за предоставяне на предимства на същото(12) и по-специално член 5, параграф 3 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности(13),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 на Комисията от 30 септември 2013 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 208 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета(14),

—  като взе предвид член 94 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8‑0275/2016),

1.  Одобрява приключването на сметките на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия за финансовата 2014 година;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на директора на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитие на термоядрената енергия, на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

3. Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия за финансовата 2014 година (2015/2196(DEC))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия за финансовата 2014 година,

—  като взе предвид член 94 и приложение V към своя правилник,

—  като взе предвид втория доклад на комисията по бюджетен контрол (А8‑0275/2016),

A.  като има предвид, че Европейското съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия („Съвместното предприятие“) е създадено през март 2007 г. за период от 35 години;

Б.  като има предвид, че членовете на Съвместното предприятие са Евратом, представляван от Комисията, държавите – членки на Евратом, и трети държави, които са сключили споразумения за сътрудничество с Евратом в областта на управляемия термоядрен синтез;

В.  като има предвид, че Съвместното предприятие започна своята самостоятелна дейност през март 2008 г.;

1.  Отбелязва, че Сметната палата („Палатата“), в своя доклад за годишните отчети на Съвместното предприятие за финансовата 2014 година („доклада на Палатата“), заявява, че годишните отчети на Съвместното предприятие дават вярна представа във всички съществени аспекти за неговото финансово състояние към 31 декември 2014 г., както и за резултатите от неговата дейност и за паричните потоци за приключилата на тази дата финансова година, в съответствие с разпоредбите на финансовите правила на Съвместното предприятие;

2.  Отбелязва факта, че окончателният бюджет за изпълнение на дейността за финансовата 2014 година включва бюджетни кредити за поети задължения в размер на 1 168 800 000 EUR и бюджетни кредити за плащания в размер на 567 600 000 EUR; степента на усвояване на бюджетните кредити за поемане на задължения и извършване на плащания е съответно 100% и 88,5%; отбелязва обаче, че степента на усвояване на бюджетните кредити за плащания по отношение на първоначалния бюджет за 2014 г. е 73%;

3.  Отбелязва, че в резултат на предизвикателствата, пред които е изправен проектът „ITER“, новият генерален директор на организацията „ITER“ е представил на Съвета на „ITER“ план за действие, включващ конкретни мерки за преодоляване на основните пречки, които понастоящем засягат развитието на проекта „ITER“; отбелязва освен това, че що се отнася до Съвместното предприятие, новият изпълняващ длъжността директор е изготвил план за действие за Съвместното предприятие, който до голяма степен подкрепя плана за действие на организацията „ITER“; констатира, че изпълняващият длъжността директор на Съвместното предприятие е представил плана за действие пред управителния съвет на Съвместното предприятие през март 2015 г. и че той е бил напълно одобрен, както и че планът за действие на Съвместното предприятие допълва плана за действие на организацията „ITER“ в много отношения и набелязва допълнителни подобрения в собствените операции на Съвместното предприятие; отбелязва, че по време на извършването на одита практическите мерки за прилагането на двата плана за действие все още са били в процес на определяне; отбелязва също така, че от март 2015 г. тези планове за действия се изпълняват и се наблюдават отблизо от организацията „ITER“ и от Съвместното предприятие и се очаква да донесат подобрения; призовава своевременно да бъде представен доклад за изпълнението на тези планове за действие;

4.  Приветства заключенията на срещата на Съвета на „ITER“ от 15 и 16 юни 2016 г., които потвърдиха, че проектът „ITER“ вече върви в правилната посока, по начин, който ще даде възможност за едно солидно, реалистично и подробно предложение за график и свързаните разходи до първата плазма, одобриха актуализирания интегриран график за проекта „ITER“, който определя декември 2025 г. като датата на първата плазма, посочиха, че успешното приключване към момента на всички ключови етапи на проекта в съответствие с графика или с изпреварване от него е положителен показател за колективната способност на организацията „ITER“ и националните агенции да продължат да изпълняват актуализирания график, и подчертаха, че доказателствата за повишената ефективност на процеса на вземане на решения, по-доброто разбиране на рисковете, а също и безусловното съблюдаване на задълженията представляват новата основа за увереност в това, че набраният уверен темп в развитието на проекта „ITER“ ще бъде запазен;

5.  Приветства позицията на Съвета на „ITER“, съгласно която съсредоточаването върху ключовите елементи за получаване на първата плазма следва да доведе до ефективно намаляване на свързаните с проекта „ITER“ рискове и че актуализираният график представлява оптималният технически осъществим път към получаване на първата плазма, което ще означава завършване на ключовите етапи за сглобяване и въвеждане в експлоатация на токамака и помощните съоръжения;

6.  Отбелязва, че ключовите етапи, които бяха определени на заседанието на Съвета на „ITER“ от 18 и 19 ноември 2015 г. са в доста напреднала фаза и че четири от шестте етапа на F4E за 2016 г. вече са изпълнени;

7.  Отбелязва, че въпросът за договора за наем на помещенията на Съвместното предприятие е разрешен, тъй като испанското правителство предложи дългосрочен договор за наем за сегашните помещения и разширяване на понастоящем заеманото офис пространство с един допълнителен етаж; в тази връзка отбелязва, че на заседанието си от 29 и 30 юни 2016 г. управителният съвет на Съвместното предприятие взе предвид сключването на дългосрочния договор за наем на помещенията на F4E между Кралство Испания и собственика на сградата и одобри плановете за модернизиране на предоставеното на Съвместното предприятие офис пространство;

8.  Отбелязва частичното прилагане на Правилника за персонала и насърчава Съвместното предприятие да продължи прилагането на останалите разпоредби; оценява положително факта, че новият финансов правилник и новите правила за прилагане на Съвместното предприятие влязоха в сила, считано от 1 януари 2016 г.; отбелязва, че Съвместното предприятие е изготвило работно определение за това кое е свързано с термоядрения синтез и кое не, което улеснява определянето на обхвата на изключителното използване на правата върху интелектуалната собственост, генерирани в рамките на договорите.

(1) ОВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 33.
(2) ОВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 34.
(3) ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 438.
(4)OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(5)OВ L 90, 30.3.2007 г., стр. 58.
(6)OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.
(7)OВ L 328, 7.12.2013 г., стр. 42.
(8) ОВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 33.
(9) ОВ C 422, 17.12.2015 г., стр. 34.
(10) ОВ L 246, 14.9.2016 г., стр. 438.
(11) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(12) OВ L 90, 30.3.2007 г., стр. 58.
(13) OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72.
(14) OВ L 328, 7.12.2013 г., стр. 42.


Положението в Северен Ирак/Мосул
PDF 485kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно положението Северен Ирак/Мосул (2016/2956(RSP))
P8_TA(2016)0422RC-B8-1159/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите резолюции от 27 февруари 2014 г. относно положението в Ирак(1), от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИД, включително преследването на малцинства(2), от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, по-специално в контекста на „Ислямска държава“(3), от 12 март 2015 г. относно неотдавнашните нападения и отвличания от Даиш в Близкия изток, по-специално на асирийци(4), и от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на т. нар. „ИДИЛ/Даиш“(5),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 май 2016 г. относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш, от 14 декември 2015 г. относно Ирак, от 16 март 2015 г. относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш, от 20 октомври 2014 г. относно кризата в Сирия и Ирак, свързана с ИДИЛ/Даиш, от 30 август 2014 г. относно Ирак и Сирия, от 14 април 2014 г. и 12 октомври 2015 г. относно Сирия и от 15 август 2014 г. относно Ирак,

—  като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид Резолюция 2091 (2016) „Чуждестранни бойци в Сирия и Ирак“, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 27 януари 2016 г.,

—  като взе предвид министерската среща за стабилизиране на Мосул, обединила 22 държави, ООН, ЕС и Арабската лига и председателствана съвместно от Франция и Ирак, която е проведена в Париж на 20 октомври 2016 г., с цел да изготви план за защита на цивилното население, да разпредели помощта, както и да разгледа въпроса за управлението на територии, наскоро освободени от ИДИЛ/Даиш,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд от 1998 г. и неговите разпоредби относно компетентността по отношение на престъплението геноцид, престъпленията срещу човечеството, военните престъпления и агресията като престъпление,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че иракската армия, с подкрепата на Световната коалиция срещу ИДИЛ/Даиш и силите „Пешмерга“ на кюрдското регионалното правителство (КРП) и силите на мобилизиране на населението, започна операция за освобождаване на Мосул, втория по големина град в Ирак, и много градове и села в „коридора Мосул“ от ИДИЛ/Даиш;

Б.  като има предвид, че ИДИЛ/Даиш наложи изключително строг режим в Мосул; като има предвид, че по сведения на успели наскоро да избягат граждани хората гладуват и очакват отчаяно да бъдат освободени;

В.  като има предвид, че равнината Ниневия, Тал Афар и Синджар, както и по-широкият регион, са били родина на предците на християни (халдейци/асирийци/сирийски християни), йезиди, сунитски и шиитски араби, кюрди, шабаки, туркмени, какаи, сабейци-мандеи и други, в която са живели заедно в продължение на векове в дух на общ плурализъм, стабилност и междуобщностно сътрудничество, независимо от периодите на външно насилие и преследване, до началото на настоящия век и окупирането на голяма част от региона от ИДИЛ/Даиш през 2014 г.;

Г.  като има предвид, че Мосул е многоетнически град, където сунитско арабско мнозинство е живяло редом с халдейци/асирийци/сирийски християни, кюрди, йезиди, шабакско население, какайско население и туркмени (шиити и сунити); като има предвид, че районите около града също имат история на етническо-религиозни различия, с концентрация на християни в равнините на Ниневия, йезиди около планината Синджар и мюсюлмански туркмени в Тал Афар; като има предвид, че през 2003 г. християните в Ирак наброяват над 1,5 милиона, а сега са по-малко от 200 000 – 350 000, като много от тях живеят в бедност; като има предвид, че присъствието на християни и други малцинства в Ирак е традиционно от голямо социално значение, като допринася значително за политическата стабилност, и като има предвид, че изчезването на тези малцинства в региона ще има допълнително дестабилизиращ ефект;

Д.  като има предвид, че Парламентът, който призна на 4 февруари 2016 г., че ИДИЛ/Даиш извършва геноцид по отношение на християни и йезиди и други религиозни и етнически малцинства, е подкрепен от Съвета на Европа, Държавния департамент на САЩ, Конгреса на САЩ, Парламента на Обединеното кралство, парламента на Австралия и други нации и институции, като признава, че жестокостите, извършвани от ИДИЛ/Даиш срещу религиозни и етнически малцинства в Ирак включват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

Е.  като има предвид, че според Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) около 3,3 милиона иракчани са изселени от войната от 2014 г. насам и над 1,5 милиона души са изложени на непосредствен риск от разселване в Мосул като пряк резултат от операцията за ново превземане на областта;

Ж.  като има предвид, че ВКБООН има пет отворени лагера и е готов да даде подслон на 45 000 души, бягащи от Мосул и околните райони, като организацията планира да има общо 11 лагера, отворени през идните седмици, с капацитет за 120 000 души, при условие че може да бъде отделено пространство в безопасните зони далеч от фронтовите линии; като има предвид, че бюджетът на ВКБООН за реагиране в Мосул в момента е финансиран малко над 38 %; като има предвид, че финансиране е необходимо не само за първоначална подготовка, но също така за справяне с масовото разселване, което може да продължи през зимата;

З.  като има предвид, че необходимите условия на сигурност следва да се гарантират, така че всички онези, които са били принудени да напуснат родните места или са били изселени насилствено, ефективно да упражняват правото си на завръщане в родните места възможно най-скоро;

И.  като има предвид, че Съветът за сътрудничество в рамките на СПС между ЕС и Ирак за втори път заседава в Брюксел на 18 октомври 2016 г., за да обсъди спешните хуманитарни и свързани със стабилизирането на Ирак предизвикателства; като има предвид, че ЕС отпусна 134 милиона евро в хуманитарна помощ в Ирак, като 50 млн. евро от тях са за Мосул;

Й.  като има предвид, че е важно да се гарантира сигурност за всички общности, в това число халдейци/асирийци/сирийски християни и други хора, изложени на риск в равнините на Ниневия;

K.  като има предвид, че член 2 от Конституцията на Ирак „гарантира пълните религиозни права на всички лица на свобода на вероизповедание и практика“;

Л.  като има предвид, че член 125 от Конституцията на Ирак гарантира административни, политически, културни и образователни права на различните националности, като например туркмени, халдейци, асирийци и всички други групи от населението; като има предвид, че иракският министър-председател Хайдер ал-Абади заяви на 15 април 2015 г., че „ако не се осъществи децентрализация, държавата ще загуби интеграцията си. За мен няма ограничения за децентрализацията.“;

M.  като има предвид, че максималната защита на автономността и сигурността за общностите в равнината Ниневия, Тал Афар и Синджар в рамките на федералната Република Ирак би възстановила и запазила основните права на човека, в това число правата на собственост, на коренното население на този регион;

1.  Твърдо подкрепя работата, започната от Ирак за освобождаване на Мосул от ИДИЛ/Даиш; счита, че тази операция представлява решаваща част от текущо, глобално усилие за причиняване на траен разгром на ИДИЛ/Даиш; изразява своята увереност, че Ирак ще вземе превес в тази борба с общ враг и ще освободи Мосул и други части на страната от ИДИЛ/Даиш;

2.  Отново потвърждава пълната си подкрепа за независимостта, териториалната цялост, суверенитета и правото на Ирак да предприеме необходимите стъпки за запазването им;

3.  Изразява загриженост относно неотдавнашното напрежение между регионални участници; призовава към пълно зачитане на териториалната цялост и суверинитет на Ирак, както и към това, в Ирак да не се предприемат военни действия без съгласието на иракското правителство; подчертава значението на засилване на диалога между Ирак и страните в региона с цел изграждането на по-сигурен Близък изток;

4.  Припомня, че иракските власти трябва да предприемат конкретни мерки за защита на цивилното население по време на кампанията, включително посредством упражняването на ефективно командване и контрол над милициите и чрез взимане на всички възможни предпазни мерки, за да се избегнат цивилните жертви и нарушаването на правата на човека по време на нападението; подчертава, че силите на място трябва да спазват международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека по време на своите операции;

5.  Изразява подкрепата си за Република Ирак и нейния народ в признаването на политически, социално и икономически жизнена и устойчива провинция в равнината Ниневия, Тал Афар и районите на Синджар, в съответствие със законно изразяване на регионална автономия от коренното население;

6.  Подчертава, че правото на разселеното коренно население на равнината Ниневия, Тал Афар и Синджар — голяма част от което е разселено в Ирак — да се завърне в родината на предците си, следва да бъде приоритет на политиките на иракското правителство, който да бъде подкрепен от ЕС, включително от неговите държави членки и от международната общност; подчертава, че с подкрепата на правителството на Ирак и кюрдското регионално правителство, основните човешки права на тези народи следва бъдат напълно възстановени, включително правото им на собственост, което следва да има предимство пред всякакви претенции за собственост от страна на други лица;

7.  Подчертава, че местните общности от равнината Ниневия, Тал Афар и Синджар – християни (халдейци/сирийски християни/асирийци), йезиди, туркмени и др. — имат право на безопасност, сигурност и регионална автономия в рамките на федералната структура на Република Ирак;

8.  Категорично осъжда продължаващото насилие и масови екзекуции, извършени от ИДИЛ/Даиш в Ирак; изразява дълбоката си загриженост във връзка с постоянните доклади относно използването от страна на ИДИЛ/Даиш на деца, възрастни хора, жени и уязвими лица като щит срещу протичащите военни операции за освобождение, извършвани в северната част на Ирак;

9.  Отбелязва предупредителния сигнал, подаден от на координатора на ООН за хуманитарната помощ, по повод на липсата на адекватно финансиране във връзка с евентуална извънредна хуманитарна ситуация в безпрецедентни мащаби, произтичаща от офанзивата в Мосул; приветства ангажимента на ЕС в Ирак, по-специално усилията му в миналото за предоставяне на хуманитарна помощ и премахване на импровизирани взривни устройства (ИВУ), което ще бъде от основно значение, за да се даде възможност за бързо завръщане на бежанците и вътрешно разселените лица; въпреки това настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят усилията си за стабилизиране на освободените зони;

10.  Настоятелно призовава правителството на Ирак и неговите международни партньори да определят за приоритет мирното разрешаване на въпросите, свързани със спорове относно вътрешните граници на Република Ирак;

11.  Призовава всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право по време на и след военни действия и по време на конфликта да зачитат принципите на пропорционалност, разграничение и предпазни мерки; настоятелно призовава всички страни в конфликта да отворят хуманитарни коридори, за да допуснат и улеснят цивилни лица да избягат от конфликта, да предотвратят това, граждани да останат блокирани в Мосул и да бъдат използвани от ИДИЛ/Даиш като човешки щитове, да осигурят достъп до безопасност и хуманитарна помощ и да гарантират подпомагане и защита на цивилното население по време на процеса на проверка на сигурността, в съответствие с националните и международните норми, и по-специално да гарантират, че не се разделят семейства и деца не се излагат на риск, както и да създадат механизъм за наблюдение от трети страни на ООН; призовава, в частност, всички предпазни мерки да бъдат взети, за да се гарантира на децата и техните семейства защита от бомбардировки, както и да се сведат до минимум жертвите и да се опази гражданската инфраструктура, по-специално училищата и болниците;

12.  Настоятелно призовава всички участници в борбата срещу ИДИЛ/Даиш в Република Ирак в да развият устойчиво, дългосрочно и приобщаващо политическо сътрудничество и диалог с цел да се осигури основата за Ирак без радикални и екстремистки движения; призовава ЕС и неговите държави членки, Световната коалиция за борба срещу Даиш (Ислямска държава), международната общност и международните участници да работят с националните и регионалните правителства на Република Ирак към устойчива сигурност при уреждане на спорове в равнината Ниневия, Тал Афар и Синджар;

13.  Призовава Европейския съюз, ООН и цялата международна общност да работят с националните и регионалните правителства на Република Ирак, за да осъществяват надзор върху реинтеграцията на всички иракчани и етнически и религиозни малцинства, които са били разселени;

14.  Призовава ЕСВД, държавите членки и международната общност да дадат своята практическа и дипломатическа подкрепа за една устойчива и приобщаваща структура за региона след края на конфликта, особено що се отнася до възможността една автономна провинция, включваща Ниневия, Синджар и Тал Афар, да бъде политически представена от коренните жители на региона; изтъква отново, че е важно организации на верска основа, които предоставят подпомагане, да бъдат включени в координираните хуманитарни действия, особено за разселени етнически и религиозни малцинства;

15.  Насърчава ЕС и неговите държави членки и международната общност да предоставят техническа помощ за правителството на Ирак при прилагането на решението за създаване на провинция Ниневия, в съответствие с решението на неговия кабинет от 21 януари 2014 г., и за по-нататъшна децентрализация посредством създаването също така на провинции в Тал Афар и Синджар, както и да подпомогнат администрациите на новите провинции да достигнат пълния си потенциал;

16.  Призовава ЕСВД да предостави своите услуги в периода след освобождението при преговорите с регионалното правителство на Кюрдистан и с правителството на Ирак, с цел да се гарантира, че на етническите малцинствени групи в региона, и по-специално на християните (халдейци/сирийски християни/асирийци), йезидите, туркмените, шабакското и какайското население, се предоставят законните им права, както и че те ще бъдат включени в една нова административна уредба с цел да се предотврати избухването на нови конфликти;

17.  Насърчава държавите — членки на ЕС, в сътрудничество с иракското правителство, да добавят местните сили за сигурност към списъка на сили, имащи право да получават помощ; счита, че местните сили за сигурност следва да включват местни сили, които са ангажирани със защитата на силно уязвимите етнически и религиозни малцинствени общности в равнината Ниневия, Тал Афар, Синджар и на други места, от заплахата на джихадизма-салафизма;

18.  Припомня, че спасяването на човешки живот и зачитането на международното хуманитарно право е основен политически елемент за помирение и развитие, единственият начин за разгромяване на омразата и разделението, както и че е от съществено значение да не се подхранва допълнително напрежение между общностите и да се положат основите за стабилен и проспериращ Ирак;

19.  Настоятелно призовава водената от Ирак военна коалиция да предприеме всички необходими мерки за съхраняване на доказателствата за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от ИДИЛ/Даиш, за да се гарантира отчетност;

20.  Подчертава изключителното значение на навременното и ефективно предоставяне на безопасност чрез истински безопасни маршрути в случаите, в които закрила може да се поддържа, включително чрез разминиране и възстановяване на принципите на правовата държава и основни услуги като здравеопазване, електроснабдяване и образование в освободените райони; предупреждава, че непредоставянето на основни услуги, безопасност и дългосрочна стратегия за справяне с първопричините и социално сближаване би могло да доведе до възраждане на екстремистки сили; поради това призовава за силна връзка между хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие, с цел да се гарантира приемственост на помощта от хуманитарна помощ към стабилизиране, устойчивост и развитие на Ирак;

21.  Подчертава значението на Мосул за цялата територия на Ирак и призовава за представителство на малцинствата в новата администрация на Мосул; подчертава законното право на етническите и религиозните малцинства на политическо участие, както и на възстановени права на собственост; призовава за мирно съвместно съществуване и пълно зачитане на правата на различните етнически и религиозни малцинства, които в исторически план са имали силно присъствие и са водили мирно съвместно съществуване — особено йезиди в планината Синджар, халдеи/сирийски християни/асирийци в равнината на Ниневия, както и туркмени в Тел Афар и в части от региона на Киркук; призовава също така за мерки, които да гарантират безопасното завръщане на разселените лица;

22.  Настоятелно призовава иракското правителство, с подкрепа от ЕС и неговите държави членки, да предостави средства за разминиране на окупираните от ИДИЛ/Даиш области и да работи в сътрудничество с местните съвети, представляващи малцинствата, за да се гарантира координирането на функционирането и предотвратяването на закъснения, които биха попречили на завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица;

23.  Подчертава необходимостта от продължаване на борбата срещу по-нататъшното разпространение в региона и извън него на ислямистко-джихадистки идеологии, включително на салафисткия джихадизъм, който служи като теологическа и политическа обосновка за престъпленията на Даиш, включително след освобождаването на Мосул; призовава държавите – членки на ЕС да настояват за сезиране на Международния наказателен съд за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Ирак, Сирия, Либия и другаде от ИДИЛ/Даиш;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан и генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0171.
(2) ОВ C 234, 28.6.2016 г., стр. 25.
(3) ОВ C 310, 25.8.2016 г., стр. 35.
(4) OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 113.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0051.


Положението на журналистите в Турция
PDF 469kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция (2016/2935(RSP))
P8_TA(2016)0423RC-B8-1162/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Турция, и по-специално резолюцията от 15 януари 2015 г. относно свободата на изразяване на мнение в Турция: неотдавнашните арести на журналисти, медийни ръководители и системното упражняване на натиск върху медиите(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно доклада за Турция за 2015 г.(2),

—  като взе предвид доклада на Комисията за Турция за 2015 г. от 10 ноември 2015 г. (SWD(2015)0216),

—  като взе предвид съвместното изявление от 16 юли 2016 г. на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини и члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване, Йоханес Хан относно ситуацията в Турция,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Турция от 18 юли 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението от 21 юли 2016 г. на заместник- председателя/върховен представител Федерика Могерини и на члена на Комисията Йоханес Хан относно обявяването на извънредно положение в Турция,

—  като взе предвид политическия диалог на високо равнище между ЕС и Турция от 9 септември 2016 г.,

—  като взе предвид факта, че зачитането на принципите на правовата държава, включително на свободата на изразяване на мнение, е заложено в основата на ценностите на ЕС,

—  като взе предвид, че правото на изразяване на мнение е заложено в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и в Международния пакт за граждански и политически права, по които Турция е страна,

—  като взе предвид препоръките, съдържащи се в становището относно членове 216, 299, 301 и 314 от Наказателния кодекс на Турция, прието от Венецианската комисия на нейното 106-о пленарно заседание (Венеция, 11 — 12 март 2016 г.),

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 15 юли 2016 г. в Турция се извърши опит за преврат, вследствие на който загинаха над 250 души и над 2100 души бяха ранени;

Б.  като има предвид, че защитата на демокрацията, при пълна ангажираност по отношение на правата на човека и принципите на правовата държава, е важна, както е важно и сътрудничеството между ЕС, Съвета на Европа и Турция в това отношение; като има предвид, че Турция е партньор от ключово значение за Европейския съюз;

В.  като има предвид, че според данни на Европейската федерация на журналистите и Турската асоциация на журналистите след опита за преврат от 15 юли 2016 г. турската полиция е задържала поне 99 журналисти и писатели, срещу повечето от които досега не са повдигнати обвинения, като с това броят на лицата, работещи в медиите и задържани по обвинения, за които се счита, че са свързани с упражняването от тях на правото на свобода на изразяване на мнение, към 20 октомври 2016 г. е достигнал най-малкото 130; като има предвид, че 64 от журналистите, задържани след 15 юли 2016 г., са били освободени; като има предвид, че задържаните журналисти са били лишени от правото на достъп до адвокат и са държани при нечовешки условия, като са подлагани на заплахи и малтретиране; като има предвид, че се твърди, че главните съредактори на закрития ежедневник „Йозгюр Гюндем“ Билир Кая и Инан Къзълкая са били изтезавани в затвора;

Г.  като има предвид, че ограниченията на медиите и натискът върху журналистите бяха значителни още преди неуспешния опит за преврат; като има предвид, че според данни от Комитета за защита на журналистите след опита за преврат турските органи са закрили офисите на над 100 радио- и телевизионни оператори, вестници, списания, издателства и дистрибутори, като над 2300 журналисти и други лица, работещи в медиите, са се озовали безработни; като има предвид, че журналистическата акредитация на поне 330 журналисти е била отменена;

Д.  като има предвид, че сред задържаните журналисти са например известният писател Аслъ Ердоган, който беше член на консултативния комитет и автор на рубрика в кюрдския ежедневник „Йозгюр Гюндем“, който понастоящем е закрит, университетският преподавател и автор на рубрика Мехмед Алтан и неговият брат Ахмед Алтан, писател и в миналото автор на рубрика в седмичника „Тараф“;

Е.  като има предвид, че по данни на „Хюман райтс уоч“ много от тези съдебни производства са образувани при липсата на каквито и да е доказателства за участието на обвинените в неуспешния опит за преврат; като има предвид, че трябва да се гарантира правото на справедлив съдебен процес и че в подхода на съдебната система към свързаните с медиите производства проличава липсата на безпристрастност и независимост;

1.  Решително осъжда опита за преврат в Турция от 15 юли 2016 г.; подкрепя законовите институции на Турция; изразява съжаление във връзка с големия брой жертви; изразява солидарността си с жертвите и техните семейства;

2.  Отчита правото и отговорността на турското правителство да предприеме действия в отговор на опита за преврат; подчертава обаче, че неуспешният опит за военен преврат не може да се използва като претекст от турското правителство за допълнително потискане на законната и мирна опозиция и за възпрепятстване на мирното упражняване от журналистите и медиите на свободата на изразяване на мнение чрез несъразмерни и незаконни действия и мерки;

3.  Призовава турските органи да освободят журналистите и лицата, работещи в медиите, които са задържани без убедителни доказателства за извършването от тях на престъпна дейност, сред които известни журналисти като Назлъ Ълъджак, Шахин Алпай, Аслъ Ердоган, Мурат Аксой, Ахмед Алтан и Мехмед Алтан; подчертава, че журналистите не следва да бъдат задържани въз основа на съдържанието на своите материали или предполагаема политическа принадлежност, включително в случаи, в които срещу тях са повдигнати обвинения, и подчертава необходимостта да се гарантира, че задържането под стража в досъдебното производство се прилага единствено по изключение;

4.  Припомня, че свободният и плуралистичен печат, както и правото на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и независимостта на съдебната система са съществени елементи на всяка демокрация; припомня на турските органи, че трябва да се подхожда възможно най-внимателно към въпросите, свързани с медиите и журналистите, тъй като свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите са от първостепенно значение за функционирането на всяко едно демократично и отворено общество;

5.  Изразява съжаление във връзка с това, че извънредните разпоредби са били използвани и за упражняване на тормоз над членове на семействата на журналисти, които са избягали в чужбина или се укриват, включително чрез отмяна на техните паспорти или чрез временното им задържане вместо обвиняемите лица;

6.  Изразява дълбока загриженост във връзка със закриването на над 150 медийни организации; призовава да се разреши възобновяването на тяхната дейност, да се възстанови тяхната независимост, а техните уволнени служители да се назначат отново на работа в съответствие с процедурните гаранции; призовава турските органи да прекратят практиката на злоупотреба с разпоредби на Наказателния кодекс с цел назначаване на лица в управителните съвети на частни медийни организации и да прекратят намесата от страна на изпълнителната власт в независимите медийни организации, включително по отношение на редакционните решения и уволняването на журналисти и редактори, както и да преустановят подлагането на изразяващи критика медии и журналисти на натиск и сплашване; осъжда опитите на турските органи да сплашват и изгонват от страната чуждестранни кореспонденти;

7.  Призовава турското правителство да стесни обхвата на извънредните мерки, така че те вече да не могат да се използват за ограничаване на свободата на изразяване на мнение; подчертава, че разследванията, свързани с предполагаемото участие в опита за преврат, следва да се извършват в съответствие с надлежното провеждане на съдебния процес, безпристрастно и въз основа на убедителни доказателства, а не чрез вменяване на вина по асоциация, което може да доведе до колективни наказания;

8.  Подчертава, че Турция е изправена пред реална заплаха от тероризъм; при все това изтъква, че широкообхватното турско законодателство за борба срещу тероризма не следва да се използва за санкциониране на журналистите за това, че упражняват правото си на свобода на изразяване на мнение; отправя спешен призив за изпълнението на препоръките на Венецианската комисия от март 2016 г. и на реформата на законодателството за борба с тероризма;

9.  Призовава Европейската служба за външна дейност и държавите членки да продължават да следят отблизо последиците на практика от извънредното положение и да гарантират мониторинга на всички съдебни процеси срещу журналисти;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на президента, правителството и парламента на Турция.

(1) ОВ С 300, 18.8.2016 г., стр.45.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0133.


Ядрена сигурност и неразпространение на ядрено оръжие
PDF 496kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия (2016/2936(RSP))
P8_TA(2016)0424RC-B8-1122/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно препоръките на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) във връзка с установяването на Близък изток, свободен от оръжия за масово унищожение(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно Договора за неразпространение на ядреното оръжие(2),

—  като взе предвид семинарите на ЕС относно неразпространението на ядреното оръжие и разоръжаването, както и редовните срещи на Консорциума на ЕС по неразпространението,

—  като взе предвид Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.;

—  като взе предвид неуспеха на Конференцията от 2015 г. за преглед на ДНЯО да постигне споразумение по окончателния документ,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Деветата конференция за преглед на страните по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (8079/15),

—  като взе предвид документите, приети през пролетта на 2016 г. на срещата на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност във Вашингтон,

—  като взе предвид Резолюция 2310 (2016) на Съвета за сигурност на ООН по повод на 20-ата годишнина на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити,

—  като взе предвид декларацията от Тбилиси от 2016 г., приета с консенсус от Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа,

—  като взе предвид резолюцията 66/61 на Общото събрание на ООН от 13 декември 2011 г. за установяването на зона, свободна от ядрено оръжие, в региона на Близкия изток,

—  като взе предвид Решение 2012/422/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 г. в подкрепа на процес на установяване в Близкия изток на зона, свободна от ядрени оръжия и всякакви други оръжия за масово унищожение(3),

—  като взе предвид Резолюция 70/33 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2015 г. за продължаване на многостранните преговори за ядрено разоръжаване и доклада на Отворената работна група на ООН до Общото събрание на ООН, приет на 19 август 2016 г. (A/71/371);

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че състоянието на сигурността в световен мащаб, и по-специално това в ЕС, се е влошило значително, като става все по-непостоянно, нестабилно и по-малко предвидимо; отбелязва, че съществуват конвенционални, неконвенционални и хибридни заплахи, породени от държавни и недържавни участници на регионално и световно равнище;

Б.  като има предвид, че международният мир, сигурност и стабилност са сериозно застрашени от различни събития, включително влошаването на отношенията между притежаващите ядрени оръжия държави като Руската федерация и Съединените щати или Индия и Пакистан, както и по-нататъшното развиване на ядрените способности на Северна Корея;

В.  като има предвид, че разпространението на биологични и химични форми на оръжия за масово унищожение се свежда до минимум и постепенно се преустановява чрез ефективно международно прилагане на забраната и задълженията, които се съдържат в Конвенцията за забрана на биологични и токсични оръжия от 1972 г. и Конвенцията за забрана на химическото оръжие; като има предвид обаче, че разпространението на ядрени оръжия за масово унищожение и техните носители продължава да бъде една от най-сериозните тревоги за световната общност;

Г.  като има предвид, че към януари 2016 г. девет държави — САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Демократична народна република Корея, притежават общо близо 15 395 ядрени оръжия, в сравнение с около 15 850 през 2015 г.;

Д.  като има предвид, че сред приоритетите в областта на сигурността са предотвратяването на придобиването или използването на ядрени оръжия от терористи или от още държави, намаляването и премахването на всички ядрени арсенали и преминаването към свят без ядрени оръжия,

Е.  като има предвид, че вече съществуват редица договори за създаване на зони, свободни от ядрени оръжия, в някои региони по света, а именно Латинска Америка и Карибския басейн, южната част на Тихия океан, Югоизточна Азия, Африка и Централна Азия;

Ж.  като има предвид, че Конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г. отново насочи вниманието към хуманитарните последици от ядрените оръжия, въпрос, повдигнат от правителствата на Норвегия, Мексико и Австрия чрез поредица от конференции относно хуманитарните последици от ядрените оръжия и съответните доклади на тези правителства, както и от „Международния хуманитарен ангажимент“, иницииран от Австрия и представен на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2015 г., който беше подкрепен от 127 държави — членки на ООН;

З.  като има предвид, че съществува необходимост от допълнително укрепване на основните цели за неразпространение на ядреното оръжие и разоръжаване в рамките на трите стълба на ДНЯО, а именно неразпространението, разоръжаването и сътрудничеството по въпросите на използването на ядрената енергия за мирни цели; като има предвид, че ядрените държави, страни по ДНЯО, модернизират и подобряват ядрените си арсенали, като отлагат предприемането на действия за намаляване или унищожаване на своите ядрени арсенали и за придържане в по-малка степен към военна доктрина на ядрено възпиране;

И.  като има предвид, че официално бе постигнат напредък в обезпечаване на сигурността на ядрените материали за граждански цели на срещите на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност, които бяха организирани в рамките на допълнителен процес извън ДНЯО и допринесоха за укрепване на ДНЯО чрез увеличаване на надеждността на компонента му за неразпространение, но като има предвид, че неотдавнашният отказ на Русия да сътрудничи и влошаването на отношенията ѝ със Съединените американски щати подкопават бъдещите усилия за обезпечаване на сигурността и намаляване на делящите се материали;

Й.  като има предвид, че Конвенцията за физическа защита на ядрения материал е правно обвързващ международен инструмент в областта на физическата защита на ядрения материал, който установява мерки за предотвратяване, разкриване и наказване на правонарушения, свързани с ядрен материал;

К.  като има предвид, че Русия и Съединените щати продължават да прилагат новия договор START, чието действие ще изтече през 2021 г., освен ако не бъде удължен от двете страни; като има предвид, че в своята реч в Берлин през 2013 г. президентът на САЩ Барак Обама направи значимо предложение за намаляване на ядрените бойни глави, което повтори и през 2016 г. във Вашингтон; като има предвид, че тези възможности за започване на преговори по последващо споразумение след новия договор START не получиха отговор от страна на Руската федерация и че все още не са започнати преговори за продължаване на новия договор START с оглед на намаляването на нестратегическите и стратегическите ядрени оръжия с цел тяхното премахване;

Л.  като има предвид, че опитите с ядрено оръжие и/или всякакви други ядрени взривове представляват заплаха за международния мир и сигурност и подкопават световния режим на ядрено разоръжаване и неразпространение; като има предвид, че Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити е най-ефективният начин за забрана на опитите с ядрено оръжие; като има предвид, че през 2016 г. се отбелязва 20-ата годишнина от откриването за подписване на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити от 24 септември 1996 г.;

М.  като има предвид, че въпреки всички усилия за свикване на конференция за създаването в Близкия изток на свободна от ядрени оръжия и всякакви други оръжия за масово унищожение зона до декември 2012 г., в съответствие с консенсусните споразумения на държавите — страни по ДНЯО, на Конференцията за преразглеждане от 2010 г., такава конференция все още не се е състояла;

Н.  като има предвид, че със своята стратегическа концепция от 2010 г. и своя преглед на позицията на възпиране и отбрана от 2012 г. НАТО се ангажира със създаването на условия за свят без ядрени оръжия; като има предвид, че по силата на двустранни споразумения и споразумения за споделяне на ядрени технологии на НАТО между 150 и 200 неуправляеми ядрени бомби с малък обсег на САЩ, считани за тактически или субстратегически ядрени оръжия, все още са разположени в пет държави — членки на НАТО, които не са ядрени държави (Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция), въпреки опасенията, изразени в тези страни, в съответствие с настоящата политика на НАТО;

О.  като има предвид, че безопасността и сигурността на ядрените оръжия на САЩ, разположени в Турция, привличат все повече внимание в резултат на въоръжения конфликт в Сирия в близост до военновъздушната база Инджирлик и вследствие на събитията във и около базата Инджирлик по време на и след неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г.;

П.  като има предвид, че на 5 декември 2015 г. се навършиха 20 години от подписването на Меморандума от Будапеща; като има предвид, че Украйна е спазила всички негови разпоредби и е приела проактивни позиции по въпросите на ядреното разоръжаване и неразпространение, за разлика от Руската федерация, която наруши задълженията си, като окупира част от територията на Украйна (Крим) и започна въоръжена агресия в източната част на Украйна; като има предвид, че това създаде опасен прецедент, тъй като държава, която е гарантирала сигурността на Украйна в отговор на решението на Украйна да се присъедини към ДНЯО като държава без ядрени оръжия, наруши нейния суверенитет и териториална цялост и подкопа надеждността и нанесе сериозни вреди на инструмента за отрицателни гаранции за сигурност, предоставяни от притежаващите ядрени оръжия държави, както нанесе вреди и на ДНЯО и идеята за постигане на напредък в областта на световното ядрено разоръжаване и неразпространение въз основа на международното право и многостранни договори; изразява особена загриженост по повод на заплашителните изявления, отправени от висшестоящи руски служители, че Русия има правото да разгръща и да разполага ядрени оръжия в Крим, което би имало последици в световен мащаб; изразява загриженост във връзка с новата военна доктрина на Русия от декември 2014 г., позволяваща използването на ядрени оръжия срещу държава, която не разполага с такива оръжия;

Р.  като има предвид, че е Русия е разположила в Калининград ракети с малък обсег „Искандер“, способни да носят ядрен заряд, и провежда учения и прелитания, включващи системи, способни да използват ядрен заряд, и като има предвид, че изявленията на руските лидери относно значението на ядрено възпиране и решението на Русия да временно да преустанови сключеното през 2000 г. със САЩ споразумение за управлението и унищожаването на плутоний задълбочават загрижеността относно нарастващата склонност на Русия за използване на ядрени оръжия;

С.  като има предвид, че ЕС играе важна роля като страна по Съвместния всеобхватен план за действие, договорен с Иран, включително ролята му като пълноправен член на съвместната комисия за надзор на изпълнението на споразумението;

Т.  като има предвид, че на 9 септември 2016 г. КНДР проведе своя пети ядрен опит, само няколко месеца след опита от 6 януари 2016 г.; като има предвид, че този опит, който според твърденията на КНДР е „успешен опит с водородна бомба“, представлява явно нарушение на международните задължения на държавата съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и съвместната декларация от 1992 г. на Южна Корея и Северна Корея за премахване на ядрените оръжия на Корейския полуостров, в която се посочва, че двете държави няма да разработват или притежават ядрени оръжия; като има предвид, че разпространението на оръжия за масово унищожение и на техните носители представлява заплаха за международния мир и сигурност; като има предвид, че КНДР обяви оттеглянето си от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) през 2003 г., провежда ядрени опити от 2006 г. насам и официално заяви през 2009 г., че е разработила ядрено оръжие с възпираща цел, което означава, че заплахата от страна на КНДР спрямо нейните съседи в Североизточна Азия и спрямо регионалния и международния мир и сигурност е нараснала;

У.  като има предвид, че в Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. се заявява, че разпространението на оръжия за масово унищожение представлява най-голямата потенциална заплаха за нашата сигурност, включително възможността за надпревара във въоръжаването с тях, както и че ЕС е решен да постигне всеобщо присъединяване към режимите на многостранните договори и да засили договорите и съдържащите се в тях разпоредби за проверка; като има предвид, че в Глобалната стратегия на ЕС от 2016 г. изобщо не се споменават оръжията за масово унищожение, неразпространението и контролът върху въоръженията;

Ф.  като има предвид, че за съжаление в навечерието на Конференцията за преглед на ДНЯО през 2015 г. ЕС не успя да постигне съгласие за обща позиция по въпросите на ядреното разоръжаване, като за първи път призна наличието на различия в изразените мнения относно последствията от ядрените оръжия; като има предвид, че тази конференция не успя да приеме окончателен документ поради разногласия относно продължаването на регионалните усилия за създаване на зона, свободна от оръжия за масово унищожение в Близкия изток;

Х.  като има предвид, че ЕС пое ангажимент да използва всички подходящи инструменти, с които разполага за предотвратяване, възпиране, прекратяване и ако е възможно — премахване на програмите за разпространение на ядрено оръжие, предизвикващи загриженост на световно равнище, както беше ясно изразено в стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и като има предвид, че тя гарантира по-тясно сътрудничество на европейски мозъчни тръстове по въпросите на неразпространението в рамките на Консорциума на ЕС по неразпространението;

Ц.  като има предвид, че е важно да се подкрепя и засилва участието на гражданското общество в този международен процес по прозрачен начин;

1.  Изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на обстановката в областта на сигурността както около Европейския съюз, така и извън пределите на региона на съседните му държави, което би могло да доведе до повторното използване на ядрените оръжия като активен възпиращ фактор и до евентуално разпространение на ядрени оръжия сред държавни и недържавни участници, както и във връзка с липсата на прилагане на ефективни мерки за разоръжаване и неразпространение на ядрено оръжие;

2.  Призовава всички притежаващи ядрени оръжия държави да предприемат конкретни временни мерки за намаляване на риска от детонации на ядрени оръжия, в т.ч. намаляване на оперативния статус на ядрените оръжия и преместването им от местата на разполагане към местата за съхранение, намаляване на ролята на ядрените оръжия във военните доктрини и бързо понижаване на броя на всички видове ядрени оръжия;

3.  Изразява дълбоко безпокойство поради евентуалните нарушения на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие;

4.  Изразява дълбоко безпокойство поради нарастващите ядрени заплахи, произтичащи от поведението на Русия, с последици за сигурността, стабилността и предвидимостта на световно равнище, и от влошаването на отношенията с НАТО, включително евентуални нарушения на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, както и изявления, които свидетелстват, че е налице засилена готовност за използване на ядрени оръжия, и изявления, че се обмисля потенциално разгръщане на ядрени оръжия на нови територии в Европа; обръща внимание на руските военни учения, симулиращи използването на ядрени оръжия срещу Полша, и изразява дълбока загриженост във връзка с разполагането на ракетни системи „Искандер“, способни да носят ядрен заряд, в Калининградската област, съседна на държавите — членки на ЕС, Полша и Литва; припомня, че Международният съд постанови в своето съвещателно мнение от 1996 г., че по силата на действащото международно право, не би могло „да се постигне окончателно заключение относно законосъобразността или незаконосъобразността на използването на ядрени оръжия от дадена държава в краен случай на самоотбрана“;

5.  Подкрепя срещата на високо равнище по въпросите на ядрената сигурност през 2016 г., като признава, че незаконната търговия и употреба на ядрени материали е непосредствена и сериозна заплаха за световната сигурност, и очаква да се постигне пълно проследяване и физическо обезпечаване на физическата сигурност на всички материали, които биха могли да се използват за военни цели;

6.  Приветства приключването на работата на Отворената работна група на ООН за продължаване на многостранните преговори за ядрено разоръжаване съгласно Резолюция 70/33 на Общото събрание на ООН; приветства препоръката към Общото събрание на ООН, съдържаща се в окончателния доклад на Отворената работна група (A/71/371) и приета с широка подкрепа на 19 август 2016 г., за свикване на конференция през 2017 г., отворена за всички държави, с цел водене на преговори за правно обвързващ инструмент за забрана на ядрените оръжия, който да доведе до пълното премахване на тези оръжия; признава, че това ще укрепи целите и задълженията за неразпространение и разоръжаване, съдържащи се в ДНЯО, и ще помогне за създаването на условия за глобална сигурност и свят без ядрени оръжия;

7.  Приканва държавите — членки на ЕС, да подкрепят свикването на такава конференция през 2017 г. и да участват конструктивно в работата ѝ, а също така призовава заместник-председателя/върховния представител Федерика Могерини и Европейската служба за външна дейност да дадат конструктивен принос за работата на конференцията за преговори през 2017 г.;

8.  Припомня 20-ата годишнина от откриването за подписване на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити на 24 септември 1996 г. и подчертава, че един всеобщ договор за забрана на опитите, подлежащ на ефективна проверка на международно равнище, е най-ефективният начин за забрана на опитите с ядрено оръжие и всички други ядрени взривове;

9.  Настоятелно призовава останалите държави, изброени в приложение II към Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, чиято ратификация е необходима за влизането му в сила, да подпишат и/или да ратифицират спешно Договора, така че този ключов международен инструмент да придобие пълно правно действие без по-нататъшно забавяне; приветства в тази връзка приемането от Съвета за сигурност на ООН на резолюция 2310 (2016);

10.  Изразява задоволство от значителния напредък, постигнат от Подготвителната комисия на Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити по отношение на завършването и прилагането на нейната ефективна международна система за мониторинг, която, дори без влизането в сила на Договора, допринася за регионалната стабилност като важна мярка за изграждане на доверие, укрепва режима на разоръжаване и неразпространение на ядрени оръжия и носи допълнителни научни и граждански ползи за държавите; изразява убеждението си, че за продължаването на дейността на системата за мониторинг Подготвителната комисия на Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити ще продължи да разчита на финансовите вноски на държавите;

11.  Изразява съжаление поради факта, че въпреки надеждите за противното, ядрените оръжия се връщат в стратегическото планиране на държавите, притежаващи ядрени оръжия; призовава за задълбочаване на диалога с всички притежаващи ядрени оръжия държави с цел изпълнение на обща програма, насочена към постепенно съкращаване на запасите от ядрени бойни глави; подкрепя, по‑конкретно, стъпките, които САЩ и Русия предприеха, за да намалят своите ядрени оръжия, съгласно договореното в новия договор START;

12.  Изразява съжаление за липсата, след влизането в сила на новия договор START през 2011 г., на по-нататъшни преговори за спешно необходимото намаляване на разположените и неразположените ядрени бойни глави, включително, както беше договорено по-рано от САЩ и Русия, мерки за намаляване и премахване на ядрените оръжия с малък обсег и тактическите ядрени оръжия, считани за субстратегически и нестратегически ядрени оръжия;

13.  Признава, че взаимното и едновременно отстраняване на ядрените бойни глави с малък обсег, както и на тактическите и определените субстратегически ядрени бойни глави от европейската територия би могло да има положителен принос за създаването на условия за изграждане на допълнителни зони без ядрено оръжие, като по този начин ще допринесе за изпълнението на задълженията за неразпространение и разоръжаване в рамките на ДНЯО и междувременно ще създаде прецедент за по-нататъшно ядрено разоръжаване;

14.  Приветства създаването на зони без ядрено оръжие като положителна стъпка към свят без ядрено оръжие; във връзка с това застъпва становището, че зона без ядрено оръжие в Близкия изток, която се основава на свободно сключени споразумения, би била от основно значение за постигането на траен и широкообхватен мир в региона; в този контекст изразява силното си разочарование във връзка с непровеждането през 2012 г. предвидената в ДНЯО конференция за създаване на зона без оръжия за масово унищожение в Близкия изток;

15.  Подкрепя по-нататъшните усилия за засилване на мандата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), включително придаването на общ характер на допълнителните протоколи към споразуменията за предпазни мерки на МААЕ, както и за други стъпки, насочени към разработване на мерки за изграждане на доверие; има за цел да се гарантира, че на тази организация се предоставят достатъчно средства, така че тя да може да изпълнява своите жизненоважни задачи по обезпечаване на сигурността на ядрените дейности; призовава за постигането на напредък в рамките на предстоящото заседание през 2017 г. на Подготвителния комитет по ДНЯО и в рамките на Конференцията на високо равнище за ядрено разоръжаване през 2018 г.;

16.  Приветства споразумението между групата „P5+1“ и Иран относно ядрените амбиции на Иран и насърчава непрекъснатото сътрудничество между двете страни, за да се осигури цялостно изпълнение на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД); счита, че Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД), известен още като Споразумението във връзка с ядрената програма на Иран, е забележително постижение за многостранната, и в частност за европейската дипломация, което следва не само да доведе до чувствително подобряване на отношенията ЕС—Иран, но също и да помогне за насърчаването на стабилността в целия регион; счита, че понастоящем всички страни носят отговорност за осигуряване на неговото строго и цялостно прилагане; приветства създаването на съвместната комисия, съставена от представители на Иран и на E3/ЕС+3 (Китай, Франция, Германия, Руската федерация, Обединеното кралство и САЩ), както и ВП/ЗП; напълно подкрепя ВП/ЗП в нейната роля на координатор на съвместната комисия, създадена по силата на СВПД, и счита, че стриктното и цялостно изпълнение на СВПД продължава да бъде от първостепенно значение;

17.  Осъжда последните ядрени опити, извършени от КНДР, и отхвърлянето от нейна страна на редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН, включително последната от 2 март 2016 г. (2070); настоятелно призовава КНДР да се въздържа от по-нататъшни провокативни действия, като се откаже от своите програми за ядрени и балистични ракети по подлежащ на проверка, цялостен и необратим начин, да прекрати всички свързани дейности и незабавно да започне да спазва всички свои международни задължения, включително резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на Съвета на управляващите на МААЕ, както и други международни норми за разоръжаване и неразпространение, и да се върне на масата за преговори; призовава КНДР незабавно да подпише и ратифицира Договора за пълна забрана на ядрените опити; потвърждава своето желание за намирането на дипломатическо и политическо решение на въпроса за ядрената програма на КНДР и подкрепя възобновяването на шестстранните преговори; настоятелно призовава Китай да окаже повече натиск върху КНДР;

18.  Приветства включването на клаузи за неразпространение на оръжия за масово унищожение в споразуменията между ЕС и трети държави и в неговите планове за действие; посочва, че всички държави — партньори на ЕС, без изключение, трябва да прилагат подобни мерки;

19.  Приветства представянето на Глобалната стратегия на ЕС и настоятелно призовава ЕСВД, като последваща мярка, да се актуализира и разшири Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение от 2003 г. и Новите насоки за действие от 2009 г., като се вземат предвид описаните по-горе въпроси и проблеми с оглед на превръщането на ЕС в движеща сила за укрепване и постигане на напредък в многостранните споразумения за ядрено разоръжаване и неразпространение;

20.  Приветства редовното ангажиране с тези теми в рамките на Консорциума на ЕС по неразпространението и други организации на гражданското общество и мозъчни тръстове, и приканва Консорциума на ЕС по неразпространението, под ръководството на главния съветник и специален пратеник на ЕС за неразпространението и разоръжаването, да разшири своя дневен ред и да включи разоръжаването;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавите членки, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, генералния секретар на ООН, върховния комисар на ООН по въпросите на разоръжаването, Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити и генералния директор на МААЕ, както и на парламентите на петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.

(1) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 97.
(2) ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 77.
(3) OВ L 196, 24.7.2012 г., стр. 67.


Европейската доброволческа служба
PDF 489kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно Европейската доброволческа служба и насърчаването на доброволчеството в Европа (2016/2872(RSP))
P8_TA(2016)0425RC-B8-1126/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид решението на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.)(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“ (COM(2011)0568),

—  като взе предвид политическата програма за доброволчеството в Европа на Алианса на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г.,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно доброволчеството и доброволческата дейност в Европа(3),

—  като взе предвид определението за доброволчески труд, предложено от Международната организация на труда (МОТ) в нейния Наръчник относно измерването на доброволческия труд (2011 г.),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно признаването и насърчаването на трансграничните доброволчески дейности в ЕС(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 април 2008 г. относно ролята на доброволческата дейност и приноса ѝ за икономическо и социално сближаване(5),

—  като взе предвид Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците(6),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно доброволчеството и Европейската доброволческа служба (O-000107/2016 – B8-1803/2016),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като припомня, че през 2016 г. Европейската доброволческа служба (ЕДС) отбелязва своята двадесета годишнина и че през тези 20 години е оказана подкрепа на 100 000 доброволци;

Б.  като подчертава, че силно подкрепяната от Европейския парламент Европейска година на доброволчеството (2011 г.) представляваше важна политическа възможност за изтъкване на добавената стойност на доброволчеството в Европа и че сега, пет години по-късно, Европейският парламент следва да обмисли въздействието на Европейската година на доброволчеството (2011 г.) върху развитието на политиките и присъствието на доброволчеството в ключови европейски програми, като например „Еразъм +“ и свързаната с нея Европейска доброволческа служба;

В.  като припомня, че Европейската година на доброволчеството (2011 г.) даде тласък и осигури рамка за създаването и/или преразглеждането на многобройни национални нормативни уредби за доброволчеството в цяла Европа; като подчертава обаче, че в Европа все още липсва координирана политика в областта на доброволческата дейност с единно звено за контакти в институциите на ЕС;

Г.  като припомня, че хората участват в доброволчески дейности по своя воля, избор и мотивация, без да търсят финансова изгода; като подчертава, че доброволчеството може да бъде определено като стремеж към солидарност и че то представлява начин да се отговори на човешки, социални и екологични потребности и проблеми;

Д.  като има предвид, че доброволчеството е ключов фактор в активната гражданска позиция и демокрацията, както и в личното развитие, въплъщавайки европейски ценности като солидарността и недискриминацията, и че то също така допринася за развитието на демокрацията на участието и за насърчаването на правата на човека в рамките на ЕС и извън него;

Е.  като подчертава, че доброволчеството има стойност и значение като една от най-видимите прояви на солидарност, която насърчава и улеснява социалното приобщаване, изгражда социален капитал и генерира трансформиращ ефект за обществото, и че доброволчеството допринася както за развитието на процъфтяващо гражданско общество, което може да предлага творчески и новаторски решения за общите предизвикателства, така и за икономическия растеж, и поради това доброволчеството следва да се измерва по специфичен и целенасочен начин като икономически и социален капитал;

Ж.  като припомня, че наличието на благоприятна среда е от ключово значение за осигуряването на участие на повече европейски граждани в доброволчески дейности, като по този начин се гарантира справедливо финансиране за инфраструктурата, необходима за осъществяването на доброволчески дейности, включително организации, ползващи труда на доброволци, така че да се постигнат ползи и за самите доброволци, и за техните дейности;

З.  като подчертава, че доброволчеството изисква съчетание от механизми за подкрепа и/или подходящи организационни структури, които определят правата и отговорностите на доброволците и доброволческата дейност;

И.  като подчертава, че всяко лице има право на равен достъп до възможности за доброволчество, както и на защита срещу всякакви видове дискриминация, и следва да има правото да съвместява доброволческите дейности със своя личен и професионален живот, за да може да постигне известна степен на гъвкавост по време на своята доброволческа дейност;

Й.  като подчертава, че признаването на социалната и икономическата стойност на доброволческата дейност е също така жизненоважно за поощряване на предоставянето на подходящи стимули за всички заинтересовани страни, а оттам и за повишаване на количеството, качеството и въздействието на доброволчеството;

К.  като припомня конкурса за европейска столица на доброволческата дейност, с който се отдава признание на постиженията на общини, като се признават и подкрепят усилията на доброволците в тези области;

Л.  като подчертава, че новата програма „Еразъм +“ все още предлага възможности за финансиране и подкрепа за доброволчески проекти, по-специално чрез програмата на Европейската доброволческа служба (ЕДС), както и че Европейският доброволчески корпус за хуманитарна помощ беше създаден от ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ с цел предоставяне на практическа подкрепа за проекти за хуманитарна помощ; като признава, че новата МФР на ЕС за периода 2014—2020 г. осигурява част от средствата на ЕС за доброволчески дейности, по-специално чрез програмата „Европа за гражданите“, която понастоящем се управлява от ГД „Миграция и вътрешни работи“, като доброволчеството е заложено като приоритет; като отбелязва обаче, че достъпът на доброволческите организации до други важни фондове на ЕС, като например европейските структурни и инвестиционни фондове, продължава да бъде много ограничен;

М.  като припомня, че отговорът на ЕС на настоящата бежанска криза е подходящ пример и видим символ на значението на доброволците и на начина, по който те олицетворяват европейските ценности, допринасят за постигането на устойчивост и предлагат гъвкави и прагматични решения на общите предизвикателства;

1.  Признава, че доброволчеството е израз на солидарност, свобода и отговорност, който допринася за укрепване на активното гражданство и личностното развитие на човека, и че то е основен инструмент за социално приобщаване и сближаване, както и за обучение, образование и междукултурен диалог, като същевременно има важен принос за разпространението на европейските ценности; подчертава, че ползите от него се признават също така и при доброволческата дейност, осъществявана в трети държави, тъй като то представлява стратегически инструмент за насърчаване на взаимното разбирателство и междукултурните отношения;

2.  Подчертава значението на това да се осигури европейска рамка за доброволческите дейности, която да определи правата и отговорностите и да улесни мобилността и признаването на умения; насърчава държавите членки, които все още не са дефинирали правната среда за доброволците, да използват препоръките на политическата програма за доброволчеството в Европа и Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците;

3.  Насърчава държавите членки да предприемат конкретни процеси по валидиране в рамките на препоръката на Съвета от 2012 г., за да се гарантира по-добро разбиране и сравнимост на уменията и квалификациите; призовава за това всеки бъдещ европейски паспорт на уменията и всички инициативи, свързани с него, да отдават по-голямо значение на доброволческата дейност като неформално и самостоятелно учене; припомня, че доброволчеството помага в придобиването на умения и знания, улесняващи достъпа до пазара на труда; подчертава, че доброволците не следва в никакъв случай да бъдат считани за заместители на работна сила или използвани като такива;

4.  Отбелязва, че в Европа почти 100 милиона граждани от всякакви възрасти участват в доброволчески дейности и техният труд допринася за генериране на около 5% от БВП на ЕС; призовава Комисията да вземе предвид икономическата стойност на стоките и услугите, предоставяни от доброволците, като разработи политики, насочени в по-голяма степен към доброволчеството;

5.  Предлага да се подкрепи и приложи идеята за признаване на времето за положен доброволчески труд като съфинансиране при отпускане на безвъзмездни средства от ЕС, както беше предложено неотдавна от Комисията в новото предложение за Финансов регламент;

6.  Призовава Евростат да подкрепи държавите членки в това отношение, за да се гарантира събирането на сравними данни в Европа, както и разработването на показатели и методологии за измерване на икономическото въздействие на доброволчеството; настоятелно призовава държавите членки да приемат системата, разработена от Международната организация на труда, за измерване на икономическата стойност на доброволческите дейности;

7.  Насърчава държавите членки, които още не са направили това, да създадат подходящо финансирани национални схеми за доброволчески услуги и да подобрят достъпа до качествена информация относно възможностите за доброволческа дейност на национално и местно равнище, по-специално чрез съществуващите младежки информационни мрежи и предоставянето на информация между партньорите, и да създадат национални центрове за гражданска служба, които също така биха популяризирали възможностите за международна доброволческа дейност сред хора от всички възрасти;

8.  Призовава Комисията да улесни разработването на координирана европейска политика в областта на доброволчеството с оглед на създаването на единно звено за контакти в Комисията, което да свързва отделните инициативи и програми и да подобри достъпа до доброволчески програми;

9.  Призовава Комисията да извърши проучване относно националните програми за доброволчески дейности, както и за услугите за граждани и корпусите за солидарност и съществуващата среда за потенциалните доброволци в различните държави членки, с цел улесняване на взаиморазбирателството и разпространението на добри практики и на възможността за създаване на Европейска гражданска служба — всичко това с оглед на насърчаването на европейското гражданство;

10.  Отбелязва идеята на Комисията за създаване на нова европейска младежка доброволческа инициатива, известна като „Корпуса за солидарност на ЕС“; призовава Комисията да направи оценка на добавената стойност на тази инициатива, за да подпомогне вече извършената от гражданското общество работа и да гарантира включването на доброволческите организации в плана на инициативата; освен това подчертава необходимостта да се гарантира, че прилагането на инициативата няма да подкопае бюджетите, които вече са заделени за други програми;

11.  Подкрепя Комисията и държавите членки в честването на двадесетата годишнина на ЕДС; настоятелно заявява, че програмата на ЕДС следва да е от полза за участващите в нея лица и организации, както и за обществото като цяло, и че ЕДС следва да укрепи измерението на програмата „Еразъм +“, свързано с гражданската ангажираност; подчертава, че е важно ЕДС да се популяризира сред всички млади хора, особено сред онези, които все още не се интересуват от доброволчество и мобилност, като по този начин се създаде мотивация и промяна в нагласите, без да се изключват по-възрастните поколения, тъй като те могат да играят важна роля, например като наставници;

12.  Призовава държавите членки да включат ЕДС в своите системи за средно и висше образование като средство за разпространение на възпитанието в солидарност и гражданска ангажираност сред младото поколение;

13.  Припомня, че ЕДС следва да се основава на качествени предложения за доброволчески дейности и да следва Хартата за доброволчеството и принципите на Хартата за качество на мобилността с учебна цел, както и че ЕДС следва да се базира на структура, която да насърчава доброволческите организации да станат приемащи организации, като по този начин се осигури подходящо финансиране и обучение за тях и същевременно се засили ролята на координиращите организации, които подпомагат голям брой приемащи организации, например във връзка с управлението и обучението;

14.  Припомня, че ЕДС следва да позволява бърз и лесен достъп до програмата, и следователно призовава за опростяване на настоящата система за кандидатстване;

15.  Подчертава необходимостта от по-добро проследяване и от засилване на местното измерение на доброволческите дейности в чужбина чрез предоставяне на подкрепа не само преди заминаването, но също така и при завръщането, под формата на обучение за последваща ориентация и интеграция;

16.  Настоятелно призовава националните, регионалните и местните органи да осигурят подходящо финансиране, да рационализират административните процедури и да предвидят данъчни облекчения за доброволческите организации и мрежи, по-специално за малките организации с ограничени ресурси;

17.  Настоятелно заявява, че трябва да се осигури качествено наставничество през целия процес чрез отговорно управление на доброволците и информирането им за тяхната отговорност по отношение на съответната организация и съответната общност;

18.  Призовава Комисията да подобри и преразгледа комуникационната стратегия на ЕДС, като подчертае социалната, човешката и гражданската стойност на доброволчеството;

19.  Подчертава ролята на активния живот на възрастните хора в доброволческите дейности и подкрепя ролята както на младите, така и на по-възрастните граждани за гражданска ангажираност в Европа, като се използва стимулът на Европейската година на доброволческите дейности (2011 г.) и Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.);

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 17, 22.1.2010 г., стр. 43.
(2) OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0549.
(4) OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 14.
(5) ОВ C 259 E, 29.10.2009 г., стр. 9.
(6) http://ec.europa.eu/citizenship/pdf/volunteering_charter_en.pdf


Стратегията на ЕС за младежта (2013—2015 г.)
PDF 635kWORD 79k
Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно оценката на стратегията на ЕС за младежта (2013—2015 г.) (2015/2351(INI))
P8_TA(2016)0426A8-0250/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално членове 14, 15, 21, 24 и 32 от нея,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО(1),

—  като взе предвид Резолюция на Съвета относно работния план на Европейския съюз за младежта за периода 2016—2018 г.(2) и Резолюция на Съвета относно работния план на Европейския съюз за младежта за периода 2014—2015 г. от 20 май 2014 г.(3),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета за създаването на „Инициатива за заетост на младежта“ от 7-8 февруари 2013 г.(5),

—  като взе предвид проекта за резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.)(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“)(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно „Еразъм +“ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение — подход за учене през целия живот(8),

—  като взе предвид Декларацията от Париж относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация, приета на проведената на 17 март 2015 г. в Париж неформална среща на министрите на образованието от Европейския съюз,

—  като взе предвид съвместния доклад на Съвета и на Комисията за 2015 г. относно изпълнението на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.), приет от Съвета на 23 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Проект на съвместния доклад на Съвета и на Комисията за 2015 г. относно изпълнението на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.)“ (COM(2015)0429), както и придружаващите съобщението на Комисията работни документи на службите на Комисията „Резултати на отворения метод за координация в областта на въпросите на младежта, със специален фокус върху втория цикъл (2013-2015)“ (SWD(2015)0168) „Положението на младите хора в ЕС“ (SWD(2015)0169),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2015 г., озаглавен „Проект на съвместен доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението“ („Образование и обучение 2020“) — „Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението“ (COM(2015)0408),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно изпълнението на стратегията на ЕС за младежта за 2010—2012 г.(9) и от 18 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал(10),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2015 г. относно последващи действия във връзка с прилагането на процеса от Болоня(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(14),

—  като взе предвид доклада "в сянка" относно политиката за младежта, публикуван от Европейския младежки форум,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 10 март 2014 г. относно рамка за качество на стажовете,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по бюджетен контрол и на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0250/2016),

A.  като има предвид, че младите хора следва да участват активно в планирането, развитието, изпълнението, мониторинга и оценката на всички политики за младежта;

Б.  като има предвид, че младите хора следва да получават помощ, за да се справят с изключително сериозните проблеми, пред които са изправени, и с предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени в бъдеще, чрез по-адекватни, ефективни и по-добре координирани политики за младежта и целенасочено използване на ресурсите на икономическите, трудовите и социалните политики на местно, регионално и национално равнище и на равнището на ЕС;

В.  като има предвид, че е необходимо да се засили интегрирането на политиката за младежта, междусекторното сътрудничество и социалните дейности в рамките на ЕС, както и синергиите между Европейската стратегия за младежта и други европейски стратегии, като например тези в областта на образованието, обучението, здравеопазването и трудовата заетост, за да се гарантира, че разработването на политики в настоящето и бъдещето откликва ефективно на положението и потребностите на младите хора, които трябва да се справят с тежки икономически, трудови и социални проблеми и като има предвид, че в това отношение участието на младежките организации в изготвянето на политиките е от решаващо значение;

Г.  като има предвид, че отвореният метод на координация се прилага в областта на младежта по вдъхновяващия пример на европейското сътрудничество в областта на заетостта;

Д.  като има предвид, че една от целите на програма „Еразъм +“ като цяло е да допринесе за постигането на целите на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.); като има предвид в това отношение, че достъпът до безвъзмездни средства за младежки организации по обновената програма „Еразъм +”, както и премахването на бариерите пред достъпността за малките проекти трябва да бъдат гарантирани;

Е.  като има предвид, че стратегия на ЕС за младежта (2010—2018 г.) има осем основни области на действие, в които следва да бъдат предприети инициативи: образование и обучение, заетост и предприемачество, здраве и благосъстояние, участие, доброволчески дейности, социално приобщаване, младите хора и светът, както и творчество и култура;

Ж.  като има предвид, че третият и последен тригодишен цикъл на стратегията на ЕС за младежта (2010—2018 г.), ще даде приоритет на социалното приобщаване на всички млади хора, особено тези в неравностойно положение, засилено участие в демократичния и гражданския живот и улесняване на прехода към пазара на труда;

З.  като има предвид, че стратегия на ЕС за младежта (2010—2018 г.) поставя акцент върху нуждата от постоянен структуриран диалог между вземащите решенията и младежите и младежките организации; изтъква обаче, че 57% от младежките организации в ЕС считат, че опитът на младите не се отчита при формулирането на политики за младежта;

И.  като има предвид, че политиката за младежта следва да се основава на права и да подкрепя развитието на всички млади хора, като гарантира осъществяването на правата и потенциала на младите хора, при избягване на стигматизиране на конкретни групи;

Й.  като има предвид, че е важно да се подчертае, че младите хора са политически ангажирани по много начини, но тяхното участие в избори намалява;

K.  като има предвид, че е важно да се гарантира, че всички млади хора имат достъп до качествено образование — както формално, така и неформално — и обучение, тъй като днес младежта в Европа се сблъсква с високи равнища на безработица в много държави членки, нестабилни работни места и повишен риск от бедност и социално изключване, и по-специално младите хора с ниска квалификация, младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET) и тези със специални нужди, с по-ниски социално-икономически условия на произход, като например етнически малцинства, бежанци, мигранти и търсещи убежище, за които е по-вероятно да бъдат безработни и маргинализирани;

Л.  като има предвид, че са необходими трайни усилия за повишаване на равнището на участие на пазара на труда сред младите жени - особено след отпуск по майчинство и когато става въпрос за самотни майки - и младите мигранти, напусналите рано училище, ниско квалифицираните, младите хора с увреждания и всички млади, изложени на риск от дискриминация;

М.  като има предвид, че образованието и обучението могат да допринесат за преодоляването на отказа от социална отговорност, маргинализацията и радикализацията сред младите хора и за преодоляването на младежката безработица, както и за повишаването на осведомеността на младите хора относно значението на основополагащите ценности на ЕС; като има предвид, че междукултурният и междурелигиозният подход са ключови за изграждането на взаимно уважение и интегрирането на младите хора в социалния живот, както и за борбата с предразсъдъците и нетърпимостта;

Н.  като има предвид, че спецификата на спортните дейности и техния принос за социалното приобщаване на младите хора в неравностойно положение, по-специално бежанците и мигрантите, означава, че те спомагат за преодоляване на ксенофобията и расизма;

O.  като има предвид, че младите хора са бъдещето и следва да се считат за ресурс с огромен потенциал за бъдещето на европейските общества;

П.  като има предвид, че е съществено да се включи свързано с пола измерение в политиките за младежта, което да отчита конкретните обстоятелства и предизвикателства пред младите жени и момичета, на всички етапи от процеса на политика; като има предвид, че конкретни мерки, отчитащи пола, трябва да бъдат включени в политиката за младежта по въпроси като борбата с насилието над жени и деца, образование в областта на секса и връзките, както и образование относно равенството между половете;

Р.  като има предвид, че потребностите на младите хора, които са положени на многостранна дискриминация, включително младите хора с физически или умствени увреждания, и младите хора, които се определят като ЛГБТИ, трябва също да бъдат специално отчетени при изграждането и изпълнението на политики за младежите;

С.  като има предвид, че социалното включване и социалната мобилност трябва да бъдат централни приоритети на Стратегията на ЕС за младежта и следователно тя трябва конкретно да бъде насочена към младите хора от уязвими групи, като например млади хора, изправени пред бедност и социално изключване, млади хора от изолирани селски райони или тези от маргинализирани общности като етнически малцинства или бежанци и търсещи убежище;

Общи препоръки

1.  Приветства Доклада на ЕС за младежта от 15 септември 2015 г., основан на съобщението на Комисията относно прилагането на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.), който включва основните резултати от последния тригодишен цикъл на стратегията на ЕС за младежта и предлага приоритети за следващия цикъл (COM(2015)0429); препоръчва на ЕС, националните, регионални и местни органи да гарантират, че различните програми на равнището на ЕС, които се отнасят до политики за младежта, са предмет на добра комуникация, изпълнение, координация, за да отговорят на новите потребности с оглед на социалните и образователните предизвикателства, които се очакват;

2.  Разглежда отворения метод на координация като подходящ, но все още недостатъчен като средство за определяне на политиките за младежта, което трябва да се допълни с други мерки; повтаря своя призив за по-тясно сътрудничество и обмен на най-добри практики по въпросите на младежта на местно, регионално, национално равнище и на равнище ЕС; настоятелно приканва държавите членки да се споразумеят относно ясни показатели и стандарти, за да стане възможен мониторинг на постигнатия напредък;

3.  Изтъква, че включването на младите хора с увреждания в трудовата заетост е необходимо, за да могат да водят независим живот и да бъдат изцяло интегрирани в обществото като активни участници и реално допринасящи;

4.  Подчертава значението на структурирания диалог като средство за ангажиране на младите хора, независимо от това дали участват в младежки организации или не, изтъква в това отношение необходимостта от повишаване и подобряване на обхвата, видимостта и качеството на процеса, като се отдаде специално внимание на участието на уязвими и маргинализирани групи, за да се развият, изпълнят и оценяват по-ефективно политиките за младежта на всички равнища и за да се насърчи активното гражданство сред младите хора; призовава към засилване на структурирания диалог като качествен инструмент за участие за младите хора в следващата рамка за сътрудничество за младежта;

5.  Отбелязва въздействието на втория цикъл от Стратегията на ЕС за младежта (2013—2015 г.), за да се подчертае значението на приспособим подход към политиката за младежта с участие на различни сектори и на много равнища; оценява структурирания диалог с младежките организации в тази връзка; призовава Комисията и държавите членки да подобрят достъпа на младите хора до висококачествено образование, обучение и трудова заетост; припомня осемте области на действие, които Стратегията на ЕС за младежта насърчава;

6.  Подчертава значението на Стратегията на ЕС за младежта, имайки предвид тревожно високата безработица сред младите хора в ЕС, високия процент и големите различия в процента на NEET (млади хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение) и предизвикателствата, свързани с бедността и социалното изключване сред младежта; подчертава, че следващият цикъл (2016—2018 г.) следва да допринесе за постигането на двете цели на Стратегията за младежта, чрез идентифициране на и справяне с причините за младежката безработица, като ранното напускане на училище, чрез насърчаване на предприемачеството сред младите хора, чрез инвестиране в образование, стажове, чиракуване и професионално обучение в уменията, които отразяват възможностите, потребностите и развитието на пазара на труда, и чрез улесняване на прехода към пазара на труда по отношение на мерки за осигуряване на по-добра координация на образователни програми, както и политиката на заетостта и изискванията на пазара на труда; припомня, че участниците в пазара на труда трябва да бъдат подпомагани в усилията им при прилагането на гаранцията за младежта с цел да се гарантира включването на младите хора най-късно четири месеца след напускане на училище в някаква форма на заетост, училищно образование или професионална квалификация/преквалификация;

7.  Подчертава, че ефективното прилагане на Стратегията на ЕС за младежта следва да бъде тясно свързано с постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“, по-конкретно като се постигне трудова заетост на 75% от населението на възраст между 20 и 64 години и възможно най-голям брой младежи да бъдат изведени от бедността и социалното изключване; отбелязва, че въпреки че е налице спад в някои държави членки от 2013 г. насам, все още е налице реална загриженост, че младежката безработица продължава да бъде почти двойно по-голяма от общата безработица, като около 8 милиона млади европейци все още са безработни; следователно подчертава значението на преодоляването на географските несъответствия между търсенето и предлагането на работа както в рамките на, така и между държавите членки чрез промени в Европейския портал за професионална мобилност (EURES), с цел да се подобрят възможностите за младежка заетост и постигане на по-голямо социално сближаване;

8.  Подчертава, че е от съществено значение това, следващият цикъл на Стратегията на ЕС за младежта да обхваща младите бежанци и търсещи убежище лица сред своите цели и да осигурява тяхното равнопоставено и недискриминационно третиране, достъп до образование, обучение и заетост и социално приобщаване, като по този начин им помогне да изградят самоличността си в приемащите страни и да използват напълно своя талант и потенциал, както и да се избегне тяхната маргинализация и разочарование;

9.  Изразява своята загриженост по отношение на изтичането на мозъци и опасностите от него за някои държави членки, по-специално тези, които са изправени пред трудности и включени в програмите за икономически реформи, в които все по-голям брой студенти са принуждавани от масовата безработица да отидат в чужбина, което лишава засегнатите страни от техните най-ценни и продуктивни човешки ресурси;

10.  Подчертава потенциала на новите технологии за свързване с младите хора и призовава ЕС и държавите членки да се възползват от тези технологии, за да укрепят диалога с младите хора и тяхната възможност да участват в обществото;

11.  Изтъква значението на ангажирането на младите хора и младежките организации в оформянето на приоритетите и на нова Рамка на ЕС за сътрудничество по въпросите на младежта след 2018 г.;

12.  Препоръчва държавите членки и ЕС да осъществят оценка на въздействието на политиките, които са насочени към младите хора;

13.  Счита, че споделянето на най-добри практики, разработването на политики, основани на факти, експертните групи, дейностите за партньорско обучение и проверки представляват важни инструменти за едно ориентирано към резултатите междусекторно сътрудничество в подкрепа на младите хора; изтъква значението на разпространението на резултатите от тези дейности с цел постигане на максимално въздействие;

14.  Изтъква значението на междусекторното сътрудничество на всички равнища и особено между различните стратегии на ЕС, които засягат младите хора (текущи и бъдещи стратегии на ЕС за младежта, образованието и обучението, здравеопазването, заетостта и т.н.);

15.  Подчертава значението и необходимостта от засилване и по-нататъшно развитие на стратегии и инициативи, целящи да предотвратят насилието и агресията в училищата;

16.  Подчертава значението на висококачественото сътрудничество, насочено към потребностите на конкретното дете или младеж, включително между семейството, религиозните общности, училищата, местните общности, младежките организации, работещите по въпросите на младежта и формалното, неформалното и неофициалното учене за насочване и подпомагане на младите хора към пълна интеграция в обществото чрез предоставяне на безопасни условия за израстване и учене;

17.  Призовава за включване на местните и регионалните органи в областта на политиката за младежта, особено в тези държави членки, където те имат правомощия в тази област;

18.  Изтъква значението на насърчаването на здравословен начина на живот с цел предотвратяване на болести и счита за необходимо на младите хора да се предоставя правилна информация и помощ относно сериозни проблеми, свързани с психичното здраве, като употребата и пристрастеността към тютюн, алкохол и наркотици;

19.  Изтъква стойността на включването на свързано с различните поколения измерение в политиките за младежта и необходимостта от създаване на по-добър диалог между различните поколения;

20.  Подчертава значението на борбата с бедността сред младежи с неблагоприятни социално-икономически условия на произход, младежи с безработни родители и младежи, които не успяват да излязат от социално-икономическия цикъл на своето семейство;

21.  Настоятелно призовава държавите членки да осигурят ефективно обучение на националния език, в съответствие с принципите на езиковото многообразие и недискриминацията и въз основа на националното законодателство и на европейските принципи, както и да увеличат подкрепата за образователните институции, в които се преподава на майчиния език на националните и езикови малцинства;

22.  Припомня водещата цел на стратегията „Европа 2020“, че делът на преждевременно напусналите училище следва да бъде под 10 %; подчертава необходимостта от борба с преждевременното напускане на училище, което е фактор, допринасящ за безработица, посредством диалог между сектора на образованието и публичните служби по заетостта и социалните партньори, посредством установяването на слабостите на училищната система и обществото, посредством подпомагане на студентите да намират свои собствени методи на обучение, посредством изпълнението на релевантни и ангажиращи учебни програми, посредством осъществяването на силна и добре развита персонализирана система за насочване с висококачествени консултации и услуги на ориентиране за всички студенти, особено на студентите при първите признаци за преждевременно напускане на училище, посредством адекватно информиране на учащите за бъдещи възможности на пазара на труда и кариера, включително технически и занаятчийски професионални профили, посредством предоставяне на образование в областта на НТИМ и дуално учене, посредством осигуряване на качествени възможности за чиракуване, стажове и назначаване на работа и посредством предоставяне на учащите се на втора възможност под формата на професионално обучение;

23.  Призовава държавите членки да изготвят доклади относно социалното положение и условията на живот на младите хора, които да се основават на знания и факти, както и да изготвят национални планове за действие и да ги прилагат методично;

24.  Подчертава, че насърчаването на повече и равни възможности за всички млади хора, засилването на социалното приобщаване, равенството между половете и солидарността и борбата срещу всички форми на дискриминация по отношение на младите хора, по-специално въз основа на пол, расов или етнически произход, или увреждане, следва да бъде от основно значение за постигането на целите на Стратегията на ЕС за младежта;

25.  Отбелязва, че политиките и националните стратегии в областта на младежта трябва да се разработят съвместно със и в полза на младите хора;

26.  Приветства по-специално полезността на рамката за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) по отношение на подобряването на сътрудничеството между държавите членки и Европейския съюз и отварянето и развиването на възможностите и предимствата, предлагани от проекта за европейска интеграция на младите хора, и съответно призовава Комисията да продължи работата и да разработи рамка за периода след 2018 г.;

27.  Призовава държавите членки да създадат образователните структури, необходими за интегриране на младите бежанци, които да им дават възможност да научат езика на страната, в която са получили убежище, да завършат своето първоначално обучение или да приведат съществуващите си умения на европейско равнище с цел да се улесни тяхната интеграция на пазара на труда, както и в европейското общество;

28.  Призовава към целенасочени мерки по отношение на напускащите преждевременно училище, които се нуждаят от насоки, квалификация и обучение, както и ефективна система в ранното обучение, която да идентифицира лицата, изложени на риск да напуснат преждевременно училище или да станат NEET, така че да им се помага от ранна възраст и да бъдат изведени от неблагоприятното им положение;

29.  Насърчава държавите членки да включат принципа на солидарност между поколенията в техните пенсионни политики и да отчитат настоящото и бъдещото въздействие на тези политики върху младите хора;

30.  Приветства резолюцията си от 12 април 2016 г. относно обучението за европейския съюз в училище и във връзка с това призовава държавите членки да насърчават по-широко познаване на ЕС посредством формално, неформално и самостоятелно образование, с насоченост по-специално към сътрудничеството с доставчиците на услуги в областта на формалното и неформалното/самостоятелното образование, което може да бъде постигнато с постоянна стратегия на ЕС за младежта;

31.  Призовава държавите членки да включат независимите организации по-тясно в процеса на прилагане, особено на местно равнище, и да подобрят координацията между действащите процедури в стратегията за периода след 2018 г. (напр. чрез участие в комисии за закрила на младежта в целия ЕС и др.), така че стратегията на ЕС за младежта да продължи да бъде от полза;

32.  Подчертава необходимостта от осигуряването на солидни познания и разбиране на ЕС на младите хора, включително чрез запознаването им с основните ценности на ЕС, управлението и процесите на вземане на решения в ЕС, като по този начин им се предоставя възможност да участват в критичен анализ относно ЕС и да се превърнат в отговорни и активни европейски граждани; призовава Комисията и държавите членки да увеличат своите усилия за насърчаване на измерението, свързано с ЕС, в образованието с цел подготовка на обучаващите се да живеят и работят в един все по-сложен и интегриран Съюз, които те могат и се очаква да моделират;

Заетост и образование

33.  Призовава държавите членки да използват пълноценно наличните политики на ЕС, национални политики и финансови рамки, за да се насърчат подходящи инвестиции в младите хора и създаването на качествени и сигурни работни места; настоява на всички равнища върху схеми за мобилност, които водят до подобряване на уменията и компетентностите на младите хора, като им дават самоувереност, развиват тяхното любопитство и интерес към други начини на учене и ангажираност в обществото; препоръчва настоятелно отчитането и оценката на уменията, развивани благодарение на мобилността; призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че младите хора имат по-добър достъп до информация относно всички програми и инициативи, от които могат да се възползват;

34.  Настоятелно призовава държавите членки да приложат в пълна степен „Еразъм +“, особено по отношение на чиракуването като аспект, като по този начин насърчават и допълнително подпомагат трансграничното обучение и професионална и трудова мобилност сред младите хора, както и им предоставят умения и компетентности за живота, включително езикови умения, а също и разширяват техните възможности и шансове за участие в пазара на труда и обществото, независимо от тяхната академична квалификация, умения или степен на образование; изразява загриженост, че мобилността на стажанти все още не е достигнала до желаните равнища, и призовава Комисията, държавите членки, предприятията и училищата да намерят начини за преодоляване на оставащите пречки пред мобилността на стажантите; отчитайки тяхната възраст като фактор и често нестабилното им финансово състояние, подчертава важността да се съдейства на младите стажанти в техните проекти за мобилност, по-специално чрез отмяна на редица второстепенни ограничения, свързани с мобилността, като проблемите с жилищното настаняване и с транспорта;

35.  Призовава за подобряване на възможностите за учащите в рамките на ПОО за стажове в съседни страни с цел насърчаване на по-добро разбиране на практики на труд и обучение в съседни страни, например чрез финансиране на пътните разходи на студентите, които продължават да живеят в родните си страни; изтъква, че мобилността в областта на обучението е актив от жизненоважно значение, когато става въпрос за навлизане на пазара на труда, но също така и за разбирането и участието в европейския проект чрез опит в него; подчертава значението на прилагането на европейска рамка за мобилност в обучението и професионалното обучение; едновременно с това призовава държавите членки да използват изцяло възможностите на мрежата EURES, която подкрепя трудовата мобилност на младите хора в рамките на ЕС, включително мобилността, свързана с професионални стажове;

36.  Подчертава значението на преподаването и усвояването на общи основни умения като ИКТ, математика, критично мислене, чужди езици, мобилност и др., които ще помогнат на младите хора да се адаптират лесно към променящата се социална и икономическа среда;

37.  Призовава Комисията и държавите членки да стимулират обучението в областта на ИКТ, за да могат всички млади хора да придобият съответните електронни умения, необходими за пазара на труда, например чрез пренасочване на финансиране в рамките на инициативата за младежка заетост;

38.  Отново заявява, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) играят важна роля за личностното и професионалното развитие на младите хора, и признава потенциала на ИКТ за овластяване на младите хора, като обединяват младежите в отговор на социални проблеми и като им предоставят възможност да се свързват въпреки географски, социални, религиозни, свързани с пола и икономически бариери; поради това призовава държавите членки да предприемат мерки с цел да се гарантира, че всички млади хора притежават в задоволителна степен актуални умения и компетентности в областта на ИКТ;

39.  Призовава Комисията и държавите членки да се стремят към младежки и образователни програми, които овластяват младите жени и момичета и улесняват достъпа им до традиционно доминирани от мъже сектори, в които те са по-слабо представени, като например предприемачество, ИКТ и науки, технологии, инженерство и математика (НТИМ);

40.  Отново изтъква огромния потенциал на полезните взаимодействия между секторите на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика) и ИКТ, от една страна, и областите изкуства и дизайн и творческите индустрии, които превръщат НТИМ в НТИИМ (наука, технологии, инженерство, изкуство, математика); подчертава потенциала на такива взаимодействия за привличането на повече млади хора, особено жени и момичета, в различните области на НТИМ;

41.  Призовава държавите членки да насърчат жените да се обучават и да работят в сектори, в които са слабо представени, като например наука, технологии, инженерни дисциплини и математика (НТИМ) и информационни технологии (ИТ);

42.  Подчертава необходимостта да се гарантира, че младите хора имат възможност да получат поне основни електронни умения и да придобият знания и разбиране за медиите, за да работят, учат и участват активно в съвременното общество;

43.  Отбелязва, че дори в случая, когато младите хора преодолеят реалното предизвикателство на намиране на работа, в много държави членки те не си осигуряват непременно средствата за живот над прага на бедността;

44.  Призовава към продължаването на Инициативата за младежка заетост; призовава да бъдат предложени последващи корекции по отношение на регулаторните норми и ресурси за преодоляване на съществуващите пречки пред изпълнението до края на текущата финансова рамка;

45.  Призовава за по-добра координация на всички равнища между образователните и учебните програми и потребностите на променящите се пазари на труда; призовава за провеждането на кампании за предоставяне на информация, повишаване на осведомеността и популяризиране на програмите за мобилност във всички общи и професионални учебни заведения в ЕС с цел постигане на целите на политиката за икономическо, социално и териториално сближаване на ЕС и предвид наличието на трайни неравенства между градските, крайградските и селските райони; подчертава обаче, че е важно да се поддържа стойността на знанията със стремеж да се предоставя пълно цялостно образование и солидна академична основа; насърчава засилването на диалога и сътрудничеството между предприятията и академичната общност с цел разработване на учебни програми, които да въоръжат младите с необходимия набор от умения, познания и компетентности; призовава във връзка с това към по-тясно сътрудничество между образователните институции, предприятията, в частност МСП и службите по заетостта; предлага държавите членки да вземат една от друга най-добрите практики в това отношение;

46.  Подчертава факта, че един цялостен и приобщаващ образователен подход е от съществено значение за това, всички учащи да се чувстват добре дошли и приобщени, както и разполагащи с възможности да вземат решения относно собственото си образование; припомня, че напускането на училище без квалификация представлява едно от големите предизвикателства пред нашите общества, защото води до социално изключване, и предотвратяването му следва да бъде една от водещите ни цели; припомня, че в допълнение към адаптирането на системите за обучение следва да бъдат предприети индивидуализирани мерки спрямо хората в най-затруднено положение; припомня, че практиките и стажовете следва да водят до трудова заетост и че условията на труд и възложените задачи следва да дадат възможност на стажантите да придобият практически опит и подходящи умения, необходими за навлизане на пазара на труда; счита, че участието на регионални и местни публични и частни заинтересовани страни в създаването и прилагането на релевантен набор от политики е от основно значение за справяне с младежката безработица;

47.  Призовава държавите членки да приложат мерки за улесняване на прехода на младите хора от образованието към трудовата дейност, включително чрез осигуряване на качествени стажове и практики, като им се дадат ясно определени права, които включват достъп до социална закрила, писмени и обвързващи договори и справедливо възнаграждение, с цел да се гарантира, че младите хора не са дискриминирани при достъпа си до пазара на труда, а учениците са подходящо информирани за бъдещите възможности на пазара на труда;

48.  Подчертава, че равнищата на безработица очевидно намаляват, тъй като нивото на постигнатото образование се повишава, което налага необходимостта от насърчаване и инвестиране във възможностите за висше образование за младите хора в ЕС;

49.  Посочва обаче, че образованието следва не само да предоставя умения и компетентности, свързани с нуждите на трудовия пазар, но също така следва да допринесе за личностното развитие и израстването на младите хора, за да ги направи проактивни и отговорни граждани; подчертава по тази причина нуждата от гражданско образование в цялата образователна система, както формално, така и неформално;

50.  Призовава държавите членки да предоставят възможности за двойна кариера за младите хора със спортен талант, така че младежите да могат да развиват тези свои таланти като спортисти, но същевременно да придобиват и образователни умения;

51.  Подчертава необходимостта от включването на елементи на обучение по предприемачество във всички степени и форми на образованието и обучението, тъй като създаването на предприемачески дух у младите хора на ранен етап е ефективен способ за борба с младежката безработица; в този контекст настоятелно призовава за активен диалог и сътрудничество между университетската общност и бизнеса с цел разработването на учебни програми, които предоставят на младите хора необходимите умения и компетентности; освен това подчертава необходимостта да се насърчават и поддържат политики за насърчаване на младежкото предприемачество, по-специално в културната и творческата сфера, както и в областта на спорта, с цел създаване на сигурни, качествени работни места и стимулиране на социалното развитие и сближаване на общностите; подчертава също така потенциала на доброволческата дейност за придобиването на умения, подобряването на личното развитие и за предоставянето на възможност на младите хора да открият своето призвание;

52.  Посочва, че предприемачеството изисква развитието на трансверсални умения, като например креативност, критично мислене, способност за работа в екип и инициативност, които спомагат както за личностното, така и за професионалното развитие на младите хора, и улесняват тяхното навлизане на пазара на труда; във връзка с това, счита че е необходимо да се улесни и да се насърчи участието на предприемачи в учебния процес;

53.  Подчертава колко е важно да се инвестира повече в стартиращи предприятия и в младите хора, започващи предприемаческа дейност, като се улеснява достъпът им до начален капитал и до центрове на опитни бизнес ментори;

54.  припомня, че заетостта и предприемачеството представляват един от осемте приоритета, определени в Стратегията на ЕС за младежта (2010–2018 г.); подчертава, че работата с младежта и неформалното учене, по-специално в рамките на организации на млади предприемачи и младежки организации, предлагащи на младите хора възможността да разработват иновативни проекти, да получат предприемачески опит и да придобият средствата и необходимата увереност за начинания, изпълняват съществена роля в развитието на потенциала на младите хора за творчество и иновации, включително на техния предприемачески дух и предприемаческите и граждански умения; подчертава необходимостта от създаване на благоприятна среда за предприемачеството и новосъздадените иновационни предприятия в интерес на младежката заетост в Европа; подчертава, че всички препятствия, които пречат на младите хора да развиват своите идеи, потенциал и интереси, трябва да бъдат премахнати;

55.  Препоръчва по-силно съсредоточаване върху предприемачеството в стратегията на ЕС за младежта, което е от ключово значение за засилване на икономическия растеж; отбелязва, че през 2014 г. само един на всеки пет млади европейци желае да започне собствен бизнес, като продължава да счита идеята за трудна; подкрепя отдаването на приоритет на развиването на предприемаческа култура в ранна възраст, на гъвкаво трудово законодателство, което да позволява съчетаването на работа и обучение, на двойното образование и достъпа до финансиране;

56.  Припомня, че творческите индустрии са сред най-предприемаческите и бързо развиващи се сектори и че творческото образование развива преносими умения, като например творческо мислене, умения за решаване на проблеми, способност за работа в екип и находчивост; признава, че изкуствата и медийният сектор са от подчертан интерес за младите хора;

57.  Подчертава значението на социалното предприемачество като двигател за иновации, социално развитие и заетост и поради това призовава ЕС и държавите членки да го насърчават повече и да засилят неговата роля;

58.  Насърчава държавите членки да предприемат мерки за стимулиране на предприемачеството чрез създаване на по-благоприятна среда за предприемачество и за стартиране на нови предприятия, която би могла да включва схеми и мерки за лесно предоставяне на кредити от страна на банките, опростена нормативна уредба и механизми за данъчни облекчения и мерки, които да дават възможност на младите хора да продължат със своите собствени идеи за стопанска дейност; застъпва се за методи на обучение, които насърчават предприемачески и творчески манталитет, и за наемане на работа на завършили студенти като млади предприемачи;

59.  Подчертава, че за решаване на проблема с младежката безработица държавите членки се нуждаят от добре обучени служители за професионално ориентиране, които имат познания относно възможностите за академично и професионално образование и са информирани относно настоящото положение на пазара на труда, вероятните промени в държавите членки и новите сектори в националните икономики;

60.  Насърчава държавите членки да предоставят подкрепа за младите хора да започнат независим живот и да създадат собствени семейства с помощта на жилищни надбавки, преференциални уредби и намаляване на данъка върху личния доход, както и да предоставят преференциални студентски заеми;

61.  Подчертава значението на взаимното признаване и на валидирането на умения, компетентности и знания, придобити чрез самостоятелно учене, неформално учене и учене през целия живот, тъй като тяхното валидиране е от решаващо значение, за да бъде явно и остойностено разнообразното и богато обучение на лицата, и по-специално на лицата с по-малко възможности; изтъква, че валидирането на уменията допринася за подобряването на достъпа до формално образование и до нови професионални възможности, като същевременно подобрява самоуважението и мотивацията за учене, развитието на ценностната система, способностите и уменията на младите хора, а така също и за изучаването на гражданството и за демократично участие на всички равнища; настоятелно призовава държавите членки да увеличат своите усилия за създаване на цялостни механизми за валидиране до 2018 г., както е посочено в Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене, в тясно сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни, включително младежките организации;

62.  Подчертава значението на формалното, неформалното и самостоятелното учене, включително и като част от дейности на социална ангажираност, за развитието на ценностите, способностите и уменията на младите хора, а също така и за научаване на гражданско поведение и демократично участие; обръща внимание на разнообразието от възможности за обучение и налични модели в държавите членки, и по-специално за двойно обучение, които могат да смекчат прехода от образование или обучение към заетост; подкрепя прилагането на обучението през целия живот; призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласувано, валидно в цяла Европа признаване на уменията и компетентностите, придобити чрез формално, неформално и самостоятелно учене и стажове, с цел да се преодолеят недостигът на умения и несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда, наблюдавани на европейския пазар на труда, и да се предостави подкрепа за такива дейности в рамките на съответните програми на ЕС; също така призовава за по-голямо внимание по отношение на езиците, по-специално езиците на съседните страни, в областта на професионалното образование и обучение (ПОО) с оглед укрепване на позицията на учащите и тяхната пригодност за заетост в трансграничния пазар на труда;

63.  Отбелязва, че поради настоящата вълна на цифровизация и новите тенденции на пазара на труда все повече млади хора се сблъскват с нови форми на заетост, които балансират между гъвкавост и сигурност; подчертава значението на подходящото образование за младите хора, насочено към подчертаване на ролята на механизмите за социална защита в професионалното развитие;

64.  Счита, че ранната намеса и проактивните политики за пазара на труда представляват смяна от подхода за справяне със симптомите на лишенията в продължение на няколко поколения към определяне и управление на рисковете на ранен етап от живота с оглед предотвратяване на безработицата и улесняване на реинтеграцията; обръща внимание най-вече на положението на най-маргинализираните групи и на най-застрашените от безработица;

65.  Подчертава значението на програмите с нисък праг и отворените програми за работа с младежи от по-малко стимулиращи среди;

66.  Подчертава значението на обучението през целия живот и подобряването на възможностите за образование и заетост на младите хора, за да се гарантира взаимното трансгранично признаване и сравнимостта на всички квалификации и академични степени с цел укрепване на системата за осигуряване на качеството; призовава за постоянно разширяване, оценка и пригодяване към променливите изисквания за обучение на трансграничното признаване на квалификациите и академичните степени и отбелязва, че това трябва да бъде гарантирано на европейско равнище във всички държави, присъединили се към европейското пространство за висше образование и държавите, участващи в Европейската квалификационна рамка;

67.  Подчертава, в това отношение, важната роля на неформалното и самостоятелното учене, както и участието в спортни и доброволчески дейности, за стимулирането на развиването на граждански, социални и междукултурни компетентности и умения; подчертава факта, че някои държави са постигнали значителен напредък в разработването на подходяща правна рамка, докато други срещат трудности за създаването на всеобхватни стратегии за валидиране; поради това подчертава необходимостта от разработване на всеобхватни стратегии, за да се даде възможност за валидиране;

68.  Подчертава колко е важно справянето с недостига на умения и с несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда, като се насърчава и улеснява мобилността на учащите и преподавателите, чрез по-добро използване на всички инструменти и програми на ЕС; припомня, че мобилността с цел обучение е съществено предимство при влизане на пазара на труда; подчертава, че е необходимо да се въведат мерки, насочени към гарантиране на координацията, взаимното допълване и съгласуваността между структурните фондове за мобилност, включително например Европейския социален фонд (ЕСФ) и други програми като „Еразъм+“; подчертава във връзка с това важната роля на програмите за мобилност като „Еразъм+“ за стимулирането на развитието на ключови умения и компетентности и за междукултурния обмен сред младите хора; приветства трансформирането на съществуващия уебсайт „Панорама на уменията в ЕС“;

69.  Подчертава необходимостта от засилване на ролята на програмата „Еразъм за млади предприемачи“ за постигане на дългосрочна качествена заетост; счита, че професионалната мобилност е необходима за разгръщането на потенциала на младите хора; отбелязва, че понастоящем в ЕС има 217,7 милиона заети лица, от които 7,5 милиона (3,1%) работят в друга държава членка; отбелязва освен това, че съгласно проучвания на ЕС съществува по-голяма вероятност младите хора да са мобилни и да донесат в страната си нови умения и квалификации;

70.  Приканва Комисията да засилва и поддържа мобилността на учащите в областта на професионалното образование и обучение (ПОО), като насърчава схемата „Еразъм за обучаващи се работници“;

71.  Призовава държавите членки да се възползват изцяло от възможностите, свързани с настоящата реформа на мрежата EURES, за да подкрепят трудовата мобилност на младите хора в рамките на ЕС, включително мобилността, свързана с професионални стажове и практики; призовава държавите членки редовно да актуализират информацията относно свободните работни места и автобиографиите; призовава Комисията да усъвършенства процеса на съпоставяне на търсенето и предлагането в EURES, за да гарантира, че младите хора получават подходящи, висококачествени предложения за работа в съответствие с техните автобиографии;

72.  Насърчава държавите членки да създадат системи за качествено двойно образование и професионално обучение в координация с местните и регионалните икономически фактори, след обмен на най-добри практики и в съответствие с конкретната специфика на всяка образователна система, с цел преодоляване на съществуващото и бъдещото несъответствие между уменията и изискванията на пазара на труда;

73.  Приканва държавите членки и Комисията да създадат иновативни и гъвкави схеми за безвъзмездни помощи за подпомагане на таланта и артистичните и спортните умения в областта на културата, образованието и обучението; подкрепя държавите членки, които се стремят да въведат схеми за стипендии за доказано надарени в областта на образованието, изкуствата и спорта ученици;

74.  Отбелязва, че ранното напускане на училище и напускането на училище без квалификация са сред най-големите предизвикателства пред нашите общества, тъй като водят до несигурност и социално изключване, и че справянето с тях трябва да бъде една от главните ни цели; изтъква, че мобилността, адаптирането на образователните системи и прилагането на индивидуално пригодени мерки могат да предложат решения за хората в най-неблагоприятно положение с оглед намаляване на преждевременно напускащите образование и обучение;

75.  Подчертава необходимостта от създаване на „студентски договор“, който да дава възможност на учащите се в университетите и в професионалното обучение да съчетават ученето с работа, за предпочитане в областта, която изучават, с гаранция за завършване на започнатото образование;

76.  Подчертава необходимостта от продължаване на усилията за намаляване на броя на преждевременно напускащите училище и за насърчаване на образованието на младите хора в неравностойно положение;

77.  Отбелязва, че младежката безработица, въпреки спада в повечето държави членки след нейния пик през 2013 г., продължава да представлява сериозен повод за тревога в ЕС, като около 8 милиона млади европейски граждани не могат да си намерят работа, а делът на лицата, изправени пред дълготрайна безработица или работещи недоброволно на непълно работно време или със статут на стажанти, продължава да е голям;

Финансови средства

78.  Подчертава значението на стратегическото инвестиране, включително от европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално Европейския социален фонд, за регионалното развитие, конкурентоспособността и създаването на висококачествени възможности за чиракуване, стажове и устойчиви работни места; отбелязва, че следва да се обърне специално внимание на младите хора, които са извън системите за заетост, образование и обучение, т.нар. NEET;

79.  Отбелязва, че стартирането на програмния период 2014 — 2020 г. отне няколко месеца и че първата оценка на политиките на Съюза в рамките на този период, и в частност на политиките, посветени на младежта, не може да бъде напълно представителна за тяхното реално въздействие;

80.  Посочва, че през предходния програмен период Сметната палата оцени процента на грешки за операции в рамките на Програмата за учене през целия живот и на програмата „Младежта в действие“ на над 4%; очаква Комисията да се е справила с тези грешки при прилагането на програмата „Еразъм+“;

81.  Отбелязва факта, че през 2013 г. степента на изпълнение на бюджета за програмите за периода 2007—2013 г., и по-специално за Програмата за учене през целия живот и за програмите „Култура“, „МЕДИА“ и „Младежта в действие“, е 100%; счита обаче, че сама по себе си степента на изпълнение не представлява съществен показател за ефективността на програмите с оглед на оценяването на техния успех;

82.  Изразява загриженост относно факта, че в края на 2013 г. несъответствието между приетите бюджетни кредити за поети задължения и за плащания доведе до недостиг на плащания (например в случая на програмата „Еразъм +“ за сума в размер на 202 милиона евро) с отрицателни последици за следващата година; отправя искане към Комисията да гарантира, че това положение няма да се повтори в контекста на новите програми;

83.  Припомня, че нежеланието на младите хора да започнат собствен бизнес също така допринася за бавния темп на икономически растеж в Европа, и по тази причина счита, че е необходимо да се окаже подкрепа на младите хора да започват своя собствена стопанска дейност;

84.  Приветства факта, че повече от 12,4 милиарда евро от Европейския социален фонд (ЕСФ) и инициативата за младежка заетост (ИМЗ) са заделени за борбата с младежката безработица през новия програмен период;

85.  Отбелязва със задоволство, че 110 300 безработни младежи са участвали в действия, финансирани по линия на ИМЗ през 2014 г.; приветства факта, че държавните глави и правителствените ръководители на ЕС взеха решение да разпределят средства на Съюза в размер на 6,4 милиарда евро (3,2 милиарда евро от ЕСФ и 3,2 милиарда евро от нов бюджетен ред) за гаранцията за младежта; подчертава обаче, че в някои държави членки все още съществуват известни затруднения във връзка с прилагането на „Гаранцията за младежта“ и ИМЗ;

86.  Призовава ЕС и държавите членки да положат повече усилия, за да се гарантира, че чиракуването и стажовете не се използват като форма на несигурен труд, който замества реални работни места, както и че при тях са гарантирани всички необходими видове трудова защита, включително във връзка със заплащането и други финансови права;

87.  Призовава за целенасочени и опростени мерки за подобряване на капацитета на държавите членки за използване на наличното финансиране от европейските структурни фондове, Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския фонд за стратегически инвестиции, Инициативата за младежка заетост, „Младежта в движение“, „Твоята първа работа с EURES“, „Хоризонт 2020“, както и програми и дейности в сферата на гражданството;

88.  Призовава Комисията и държавите членки да опростят административните процедури за предоставяне на финансови ресурси за младежките организации, тъй като те често не разполагат с капацитет за управление на сложните процеси на кандидатстване, когато подават заявления за подкрепа от различни програми на ЕС;

89.  Насърчава държавите членки да се възползват в пълна степен от програмата „Еразъм +“ чрез по-добро насочване към лица с различна образователна степен, за да се подобрят възможностите за заетост на младите хора, да се насърчат трансграничните кариери и справедливата мобилност на работната сила; насърчава ученето между културите, европейското гражданство и възпитанието в демокрация и ценности на младите хора, и във връзка с това призовава Комисията, при провеждането на средносрочния преглед, да открие и да премахне пречките в процедурата за финансиране, които затрудняват постигането на тези цели, така че „Еразъм +“ да бъде по-ефективна в тази област;

90.  Приветства факта, че програмата „Еразъм“ надхвърли набелязаната цел от три милиона студенти; отбелязва устойчивия успех, на който се радва тази водеща програма на Съюза от момента на нейното създаване, и счита, че е важно програмата да продължи да получава подкрепа;

91.  Изразява съжаление поради големите различия между държавите членки по отношение на броя на изпратените и приетите студенти по програмата „Еразъм“; препоръчва по-убедителни информационни кампании и опростяване на правилата;

92.  Припомня на държавите членки, че те следва да полагат усилия за предоставяне на национално финансиране като допълнение към бюджетните кредити от ЕСФ и ИМЗ, за да осигурят необходимия стимул за младежката заетост; освен това счита, че е необходимо използваните инструменти и отпуснатите безвъзмездни средства да позволяват достоен живот; по тази причина призовава за извършване на оценка на равнищата на безвъзмездни средства в контекста на реалните разходи за живот във всяка държава членка;

93.  Настоятелно призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки за прилагане на схемата „Гаранция за младежта“; призовава за постоянен политически ангажимент за схемата „Гаранция за младежта“ като дългосрочна, структурна реформа, осигуряваща устойчиво интегриране на пазара на труда посредством висококачествени предложения;

94.  Настоятелно призовава държавите членки в пълна степен да приложат „Гаранцията за младежта“ въз основа на силно сътрудничество между националните, регионалните и местните органи, образователни системи и служби по заетост; изтъква, че „Гаранцията за младежта“ следва да бъде напълно интегрирана в националните планове за заетостта и в планирането на политиката за младежта и образованието и да бъде широко оповестена сред всички млади хора; припомня, че участието на младежки организации в комуникацията относно инструмента „Гаранция за младежта“, както и в неговата оценка и прилагане, е от особено значение за неговия успех;

95.  Припомня, че младите жени и мъже с различен социално-икономически произход са изправени пред различни условия на пазара на труда в различните възрастови групи; призовава Комисията и държавите членки да включат такива специфични за пола и социално-икономически съображения в планирането и изпълнението на политиките за младежта и за пазара на труда, като например „Гаранцията за младежта“;

96.  Счита, че особено високите равнища на несигурност на заетостта сред младежите заедно със застаряването на населението в Европа представляват основно предизвикателство за устойчивостта, достатъчността и адекватността на пенсионните системи и нанасят сериозна вреда на солидарността между поколенията; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на злоупотреби поне с безвъзмездните помощи, предоставяни по схемата „Гаранцията за младежта“, и да подкрепят, поне по отношение на договорите, установени в рамките на „Гаранцията за младежта“, тези, които позволяват на младите хора да плащат вноски към националните системи за социална сигурност;

97.  Настоятелно призовава държавите членки изцяло да прилагат и наблюдават ефективността на схемата „Гаранция за младежта“, чрез пълноценно използване на средствата на ЕС, с които разполагат, за да прилагат мерки за насърчаване на младежката заетост чрез интегриране на младите хора, включително на тези с увреждания, на пазара на труда, с работа, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като напуснат училище или изгубят работата си, например чрез създаване на адаптирани системи за професионално ориентиране през целия живот, служби за регистрация, информационни пунктове и методи за събиране на данни, както и чрез насърчаване на регистрацията на безработните лица, с цел да получат представа за реалната ситуация по отношение на безработицата сред младите хора, както и чрез подобряване на услугите, предлагани от центровете за заетост на млади хора, търсещи работа;

98.  Настоятелно призовава държавите членки без забавяне да обърнат внимание на ключови фактори за успех за осъществяването на европейската „Гаранция за младежта“, като например качеството и устойчивостта на предложенията за работа, допълнителното образование и обучение, социалното приобщаване, полезните взаимодействия с други области на политиката (във връзка с образователните системи, пазара на труда, социалните услуги и младежта), и сътрудничеството между всички заинтересовани страни, за да се включат младите хора в пазара на труда, да се намали процентът на младежката безработица и да се постигне дългосрочно положително въздействие по отношение на предотвратяването на социалното изключване и изключването от пазара на труда на младите хора в прехода им от училище към пазара на труда;

99.  Призовава фокусът на европейската „Гаранция за младежта“ върху образованието и обучението на млади неквалифицирани и нискоквалифицирани безработни да бъде разширен, така че да обхване също и младите висшисти, и тези, които са завършили професионално образование, както и да бъде разширена възрастовата граница на схемата „Гаранция за младежта“ от 25 на 29 години с цел отразяване на реалната ситуация, при която много висшисти и навлизащи на пазара на труда наближават трийсетгодишна възраст;

100.  Призовава държавите членки и регионите да обменят добри практики и да се учат едни от други; припомня значението на оценяването на изпълнението на инициативата за младежка заетост от държавите членки през 2014 и 2015 г.; подчертава значението на извършването на оценка на средносрочната ефективност на „Гаранцията за младежта“, с акцент върху постиженията ѝ за предоставянето на възможност на младите хора да придобиват умения и да започват работа, и на продължаването на тази инициатива; изтъква, освен това, че участието на младежки организации в оценката и прилагането на „Гаранцията за младежта“ е от особено значение за нейния успех;

101.  Очаква представянето на подробен доклад относно прилагането на „Гаранцията за младежта“ по-късно тази година от Комисията;

102.  Отбелязва, че докладът на Сметната палата, озаглавен „Схема на ЕС „Гаранция за младежта“ — прилагане в държавите членки“, който предстои да бъде завършен в началото на 2017 г., ще предостави по-ясна оценка на резултатите от програмата; счита, че наред с другото в доклада трябва бъде включен анализ на нейните ефективност и дългосрочни резултати;

103.  Припомня на Комисията, че е важно да се гарантира високо равнище на осведоменост сред младите хора за наличните програми и възможности за участие, и също така да се гарантира, че информацията, предоставяна относно програмите, е с високо качество, като се използват количествени показатели (напр. отклик и ангажираност на целевата група);

104.  Призовава Европейската комисия и държавите членки да прилагат експанзивни икономически политики, които предлагат по-големи възможности за гъвкавост на публичните инвестиции за образование, обучение и качествени стажове;

105.  Настоятелно призовава държавите членки да инвестират повече средства, а не да намаляват националния си бюджет за финансиране на политиките за младежта, изкуствата, културата, образованието, здравеопазването и социалните услуги; освен това призовава държавите членки да насочат инвестиции към приобщаващото образование, което отговаря на обществените предизвикателства, с оглед на гарантиране на равен достъп и възможности за всички, включително за младите хора с различен социално-икономически произход, както и за уязвимите групи и групите в неравностойно положение;

106.  Препоръчва предприемачеството на младите хора да се включи в МФР, както и държавите членки да работят за изготвяне на национални стратегии, насочени към постигане на полезни взаимодействия между програмата „Еразъм+“, ЕСФ, Инициативата за младежка заетост и програмата „Еразъм за млади предприемачи“, както и за ясни насоки за оценка на въздействието, които да се предоставят на държавите членки от Комисията;

107.  Отправя искане към Комисията да приложи всеобхватна схема за наблюдение на програмите в областта на младежта, която да съчетава показатели за планираните резултати, конкретните резултати и дългосрочните резултати;

108.  Подчертава, че е необходимо вниманието да се съсредоточи върху изпълнението и резултатите, и изразява задоволство да отбележи, че новата регулаторна рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за програмния период 2014—2020 г. включва разпоредби за докладване относно резултатите от страна на държавите членки;

109.  Припомня, че 68% от бюджета на ЕСФ е предназначен за проекти, в които младите хора биха могли потенциално да бъдат една от целевите групи;

110.  Подчертава необходимостта от популяризиране на безвъзмездните помощи за жилищно настаняване с цел посрещане на нуждите в случаите, когато за учащите се е невъзможно да следват професионално обучение или университетски курс в техния град или място на пребиваване или в градове на по-малко от 50 км разстояние;

Участие в процесите на вземане на решения

111.  Призовава за укрепване на партньорствата между младежките организации и публичните органи с оглед увеличаване на възможностите за участие от страна на младите хора и техните организации във формирането на политиката; счита, че ролята на младежките, артистичните и спортните организации за развитието на уменията за участие на младите хора и за подобряването на качеството на процеса на вземане на решения е от особено значение, като се обърне специално внимание на факта, че младите хора са допринасящи към обществото фактори, а също и носители на решения за съвременните предизвикателства, пред които е изправено европейското общество; подчертава уникалната роля на младежките организации за развитието на чувство за гражданство във връзка с практикуването на демократичните ценности и процеси;

112.  Подчертава значението на младежките организации като доставчици на гражданско обучение и възпитаване на демократични ценности, умения и компетентности, и признава техния принос за подобряване на участието на младежта в демократичните процеси;

113.  Подчертава решаващото значение на самостоятелното и неформалното учене, изкуствата, спорта, доброволческите и социалните дейности за насърчаването на участието на младежта и социалното сближаване като инструменти, които може да имат огромно въздействие върху местните общности и може да спомогнат за справянето с много социални предизвикателства;

114.  Призовава държавите членки да спазват строго принципите на приобщаване при работата с млади хора, като се обърне особено внимание на младите хора с увреждания;

115.  Подчертава необходимостта активно да бъдат развивани умения като гражданска информираност, медийна и цифрова грамотност, критично мислене и междукултурно разбирателство, като се използват широк спектър от инструменти, които са по-близки до младите хора (напр. социалните мрежи), подчертава важната превантивна роля на такива програми и образователни дейности за предотвратяване на радикализацията сред младите хора;

116.  Призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид новите форми на икономическо ангажиране на младите хора, като например нарастващата сред тях тенденция за използване на инструментите на икономиката на споделянето;

117.  Подчертава, че доброволното участие на младите хора в политически, социални, културни и спортни дейности на местно, регионално и национално равнище следва да бъде подкрепяно и да получава по-добро признание за значението си като важна форма на неформално учене, която спомага за развитието на важни умения за живота и популяризира ценности като сътрудничество, солидарност, равенство и справедливост; въпреки това подчертава, че готовността на младите хора да развиват доброволчески дейности в крайна сметка не може да бъде считана за възможен евтин заместител на услугите, за които следва да се погрижат държавите членки; изисква доброволческите дейности да бъдат признати и напълно оценени или валидирани;

118.  Призовава държавите членки да насърчават демократичното участие на младите студенти и да подпомагат учащите се млади хора да участват в образованието и да допринасят за него чрез сдружаване в студентски организации;

119.  Подчертава, че по-доброто разбиране на ценностите на ЕС, функционирането на ЕС и европейското многообразие е от решаващо значение за насърчаване на участието в демокрацията и за насърчаване на активното гражданство сред младите хора;

120.  Призовава Комисията да се възползва възможно най-пълноценно от новите цифрови инструменти и изцяло да проучи възможностите, предлагани от социалните медии в образованието и обучението, да предостави насочено висококачествено обучение за медиите, насърчаващо развитието на медийна грамотност и критично мислене, и да популяризира и насърчава участието на младите хора във вземането на решения, както и в гражданския, културния и социалния живот на обществото с цел повишаване на пригодността за заетост и укрепване на предприемачеството, иновациите и културата; признава също и потенциала на цифровите инструменти да бъдат използвани като ефективно средство за борба с тормоза, словото на омразата и радикализацията;

o
o   o

121.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50.
(2) ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 5.
(4) ОВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.
(5) EUCO 37/13.
(6) ОВ C 311, 19.12.2009 г., стр. 1.
(7) ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0107.
(9) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 61.
(10) OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 21.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0106.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0292.
(13) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 2.
(14) Приети текстове, P8_TA(2016)0005.


По какъв начин ОСП може да подобри създаването на работни места в селските райони?
PDF 631kWORD 76k
Резолюция на Европейския парламент от 27 октомври 2016 г. относно начина, по който ОСП може да подобри създаването на работни места в селските райони (2015/2226(INI))
P8_TA(2016)0427A8-0285/2016

Европейският парламент,

—  като има предвид съобщението на Комисията относно заетостта в селските райони: попълване на дефицита на работни места (COM(2006)0857),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0285/2016),

A.  като има предвид, че селските райони съставляват повече от 77% от територията на ЕС и много работни места в тези райони – голяма част от тях неподлежащи на преместване, зависят от селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост;

Б.  като има предвид, че селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, взети заедно, представляват 6% от БВП на ЕС, 15 милиона предприятия и 46 милиона работни места;

В.  като има предвид, че от десетилетия насам в много европейски държави броят на земеделските стопани в селските райони драстично намалява, а също така техните доходите и тези на останалите селскостопански работници, и селскостопанската заетост в тези райони е в непрекъснат упадък; като има предвид, че в периода между 2005 г. и 2014 г. се наблюдава намаление с почти една четвърт (-23.6%) на разходите за труд в селското стопанство във всички 28 държави – членки на ЕС(1)a;

Г.  като има предвид, че въпреки че земята в Европа се използва все още основно за селско стопанство, понастоящем в него е заета само част от активното население на селските райони; като има предвид, че диверсификацията на предназначенията на селските райони между използване за икономически дейности, свързани с производство, използване с цел жилищно настаняване и с цел отдих и туризъм и използване с цел съхранение и опазване на природните обекти е голямо предизвикателство пред развитието и заетостта в много селски райони на Съюза; като има предвид, че въпреки че за определени райони от няколко години се наблюдава демографска инверсия и приток на хора, които искат да живеят в провинцията, като това най-често се изразява във феномена „заселване на крайградските зони“, съществува тенденция към упадък на по-слабо проспериращи райони, където отдалечеността представлява проблем и подкрепата за развитието и заетостта е по-трудна;

Д.  като има предвид, че селските райони са изправени пред редица предизвикателства като ниски доходи, отрицателен демографски прираст, липса на работни места и високо равнище на безработица, бавен растеж на сектора на услугите, липса на капацитет за преработване на хранителни продукти, слаби умения и ограничен капитал;

Е.  като има предвид, че повече от девет от всеки десет европейци считат, че земеделието и селските райони представляват важен залог за бъдещето им;

Ж.  като има предвид, че е налице сравнително нисък доход на единица работна сила за селскостопански дейности и че това е причина за безпокойство;

З.  като има предвид, че икономическата криза засегна всички части на Европа, но най-вече селските райони;

И.  като има предвид, че в контекста на настоящата икономическа криза, Европейският съюз превърна заетостта — по-специално чрез ЕФСИ — в един от своите основни приоритети, и като има предвид, че във връзка с това ОСП трябва да стане по-ефективна, а легитимността ѝ да се потвърди отново като един от основните инструменти за действие на ЕС, насочени към запазване и създаване на работни места и конкурентоспособност в селските райони, главно в земеделския сектор; като има предвид, че в този контекст е необходимо да се направи оценка на степента, до която ОСП оказва въздействие върху създаването и поддържането на работни места в селските райони;

Й.  като има предвид решаващото значение на запазването на двата стълба на ОСП поради факта, че първият стълб предотвратява миграцията от малките и семейните земеделски стопанства от сектора и запазва заетостта в селскостопанския сектор, както и че средствата по линия на втория стълб гарантират създаването на работни места в други области, като например туризма, хранително-вкусовата промишленост и други, свързани със селското стопанство сектори;

К.  като има предвид, че европейското селско стопанство е изправено пред редица предизвикателства, свързани с производството на храни и продоволствената сигурност, биологичното разнообразие, устойчивостта на околната среда, енергетиката и изменението на климата и е от жизненоважно значение да се засили връзката между обществото и селското стопанство, да се разработят иновационни решения, за да отговори на тези предизвикателства, да се гарантира устойчивостта и конкурентоспособността на сектора и да се преосмислят целите на една истинска обществена политика, която е в интерес на всички, тъй като това е един от най-важните аспекти на европейската интеграция;

Л.  като има предвид, че териториалното разпределяне на селското стопанство – това необходимо закрепване на производството и заетостта към дадена територия – е било пренебрегвано твърде дълго време и че е наш дълг да поддържаме живо едно селско стопанство, дело на мъже и жени, свързани със своята земя, като важна дейност, за да съхранят селските райони своята динамика и да предлагат множество възможности за работа; като има предвид, че това ново териториално разпределяне също позволява да се осигури добър баланс на развитие между градските и селските райони;

M.  като има предвид все по-голямата роля на градското и крайградското селско стопанство и интереса към него, както и променящия се модел на потребление, който е комбинация от фактори като минимален отпечатък върху околната среда, производство на качествени местни продукти и остойностяване на труда на малките и регионалните производители;

Н.  като има предвид, че структурните елементи на последната реформа на ОСП позволиха по-справедливо пренасочване и преразпределяне на помощите между държавите членки и различните селскостопански сектори и потвърдиха ролята на ОСП в икономическо отношение и като социален стабилизатор за земеделските стопанства и селските райони;

O.  като има предвид, че въпреки проучванията, показващи, че преките плащания по първи стълб не създават пряко работни места, те изпълняват жизненоважна роля в запазването на заетостта и земеделските стопанства; като има предвид, че ако тази политика за подкрепа бъде преустановена, 30% от европейските земеделски стопани ще бъдат принудени да прекратят дейността си и да напуснат селскостопанския сектор; като има предвид, че от тези плащания зависи оцеляването на малките земеделски стопанства и на селските райони;

П.  като има предвид, че преките плащания за подкрепа на земеделските стопани в отдалечени райони, за селскостопанска дейност върху необлагородени или трудни за отработване земеделски площи са от жизненоважно значение не само за оставането на тези земеделски стопани в стопанствата и достойното им препитание, но също и за гарантиране на опазването на земите и ролята им за привличане на туризъм в тези райони;

Р.  като има предвид, че основната цел на първия стълб на реформираната ОСП е сигурността на доставките на храни, която спомага за запазване на съществуващите работни места в селското стопанство, а съществува и изискване да се осигури по-справедливо разпределение на плащанията по първия стълб за максимизиране на положителното въздействие на тази помощ;

С.  като има предвид, че натрупаният опит по места показва, че са възможни други видове селскостопанско развитие, които носят по-добри резултати по отношение на качеството на храните и агрономските, екологичните и социално-икономическите показатели, че е важно да се подкрепя и насърчава разнообразието на селскостопанските системи и че малките и средните стопанства, в които обикновено се наблюдава по-голяма диверсификация и са по-иновативни и гъвкави, често са добре организирани по отношение на групирането на производители и кооперации, са от полза за общностите, в които се намират, като по този начин подкрепят икономиката в селските райони, която е от основно значение за развитието на европейското селско стопанство;

Т.  като има предвид, че настоящата криза доказва, че в рамките на ОСП, насочена към пазара, е важно да се поддържа обща организация на селскостопанските пазари и да се определят нови регулаторни инструменти, които да са подходящи за гарантиране на ценовата стабилност, поддържане на заетостта и на селскостопанските доходи;

У.  като има предвид, че европейските земеделски стопани извършват дейността си на все по-глобализиращия се пазар и поради това са много по-уязвими от нестабилността на цените, отколкото други сектори;

Ф.  като има предвид, че съществуващата система на заплащане по хранителната верига не гарантира устойчиво разпределение на добавената стойност и често не дава възможност на първичните производители дори да възстановят разходите си;

Х.  като има предвид, че в сравнение с градските райони, селските райони обикновено се характеризират със статически по-високи равнища на безработица и значително по-ниски доходи на жителите, както и с по-непривлекателна инфраструктура и по-слаб достъп до услуги, за предоставянето на които цената е висока поради по-ниската гъстота на населението и достъпността;

Ц.  като има предвид, че създаването на работни места в селските райони трябва да бъде неразделна част от една устойчива политика, която е предназначена за конкретни територии и включва поддържането и развитието на селскостопанските дейности и дейности, непряко свързани със селското и горското стопанство, както и дейности, свързани със селските райони, които създават социални връзки и солидарност между различните заинтересовани страни и спомагат за подобряване на околната среда;

Ч.  като има предвид, че бъдещето на селските райони не зависи само от развитието на селскостопанския сектор, но също така е свързано с диверсификацията и поддържането на други икономически дейности, като например горското стопанство, занаятите и развитието на малките и средните предприятия и интегрирани производствени мощности, селски туризъм, развлекателни, образователни и спортни дейности (например езда) и устойчивото използване на земеделските и горските ресурси (включително отпадъци) за производство на енергия от възобновяеми източници или органични материали и продукти на основата на екологични процеси; като има предвид необходимостта от децентрализирани и интегрирани местни политики, свързани със социално-икономическите аспекти и идентичността и културата на селските райони, както и от истинска териториална система, стремяща се към полезни взаимодействия и съвместно използване на селските ресурси чрез колективни и междусекторни подходи, включително използването на други фондове на ЕС за насърчаване на развитието на селските райони и заетостта, като същевременно се гарантира, че съществува инфраструктура в селските райони;

Ш.  като има предвид, че за тази цел е изключително важно да се подчертае, че много работни места зависят от специфични и местни селскостопански дейности, по-специално горското стопанство, които не могат да бъдат преместени, и включват услуги, свързани с хранителни и нехранителни стоки, като например опазване на водите и управление на ландшафта;

Щ.  като има предвид, че следва да се предостави подкрепа по-специално за малки семейни стопанства, т.е. за отделните земеделски стопани, които самостоятелно или с други лица ръководят стопанствата си отговорно, независимо и ефективно и които са в състояние да се справят с всички проблеми чрез приспособяване на производствените си решения и/или на методите си за производство и чрез диверсифициране на дейностите си с цел справяне с постоянни структурни промени в селскостопанския сектор;

АА.  като има предвид, че потенциалът на жените, работещи и/или ръководещи предприятия в селскостопански и селски райони, следва да се анализира, отчита и насърчава във всички политики на ЕС, както и че те не следва да бъдат поставени в неблагоприятно положение от нито една от тези политики, тъй като това ще даде възможност на жените да станат движеща сила на развойната дейност и иновациите и ще помогне на целия сектор да излезе от кризата; като има предвид, че жените следва да бъдат включени в плановете за развитие на сектора на местно и регионално равнище, така че секторът да може да се възползва от техните потребности, опит и далновидност, и следователно жените следва да придобият необходимите умения за активно участие в разработването на тези планове;

АБ.  като има предвид, че през 2010 г. само 7,5% от земеделските стопани са на възраст под 35 години, а над 4,5 милиона от ръководещите стопанства понастоящем са на възраст над 65 години, и че членове 50 и 51 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 относно ОСП включват нови разпоредби в подкрепа на смяната на поколенията в селското стопанство;

АВ.  като има предвид, че в много държави членки жените в селските райони имат ограничен достъп до заетост в селското стопанство или други сектори на пазара на труда, разликата в заплащането на жените и мъжете е по-голяма, отколкото в други области, но въпреки това те имат изключително важна роля в развитието и социалната структура на селските райони, по-специално в земеделски стопанства, които се занимават с диверсификация (земеделски туризъм, висококачествени продукти, развлекателни, образователни и спортни дейности и други услуги); като има предвид, че предприемачеството сред жените може да представлява важен стълб в социален, икономически и екологичен аспект за устойчивото развитие в селските райони; като има предвид, че неравенствата по отношение на достъпа до земя е фактор, който ограничава възможностите на жените за развиване на стопанска дейност в селскостопанския сектор; като има предвид, че средно 29% от земеделските стопанства в Европа се управляват от жени;

АГ.  като има предвид, че броят на сортовете култури, отглеждани с индустриални цели, е малък; като има предвид че местните породи и сортове имат важна роля в запазването на биологичното разнообразие, поддържането на поминък за населението и местното производство в районите;

АД.  като има предвид, че е необходимо селските райони да се превърнат в по-привлекателни за новите поколения, като се подкрепи обучението, което набляга на иновациите и модернизацията в професиите и технологията;

АЕ.  като има предвид, че универсалната рамка за оценка на устойчивостта на продоволствените и селскостопанските системи (SAFA) беше разработена от ФАО;

АЖ.  като има предвид, че Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) може да бъде използван за професионално обучение и придобиване на умения в различните сектори на дейност в селските райони;

В рамките на настоящата ОСП

1.  Призовава всички държави членки да предложат дългосрочни перспективи на младите земеделски стопани с оглед преустановяване на обезлюдяването на селските райони, да прилагат глобална стратегия за обновяване на поколенията и за тази цел да използват пълноценно всички възможности, които новата ОСП предоставя за подпомагане на младите и новоустановените земеделски стопани, включително извън семейството, по-специално чрез помощите за млади земеделски стопани по първи и втори стълб, и също така да улесняват започването на селскостопанска дейност и предприемачество на земеделски стопани над 40-годишна възраст; отбелязва също така, че тези мерки трябва да бъдат допълнени от разпоредби в рамките на националните политики, както и да бъдат в съответствие с тях (относно земеползването, данъчното облагане, социалното осигуряване и т.н.), включително подпомагане съгласно членове 50 и 51 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;

2.  Отбелязва, че по-голямата част от преките плащания по линия на ОСП се изплащат на най-богатите земеделски стопанства и че през 2014 г. 13% от бенефициерите са получили 74% от преките плащания; счита, че това не подпомага създаването на заетост в селскостопанския сектор, тъй като дейностите в малките земеделски стопанства са по-трудоемки и 53% от заетите в сектора работят в категоризирани като малки земеделски стопанства; призовава за по-добро разпределяне на плащанията по линия на ОСП за малките земеделски стопанства;

3.  Насърчава държавите членки да засилят подкрепата си за малките и средните стопанства, включително като прибягват по-често до преразпределяне на плащанията; призовава ги също да предвидят механизми за предоставяне на премии на добре организираните стопанства и на тези, които използват правните инструменти за обединение между предприятията;

4.  Счита, че ОСП следва все повече да взема предвид районите с неблагоприятни условия (планински зони, крайно отдалечени зони, уязвими природни зони), тъй като запазването на земеделието там е съществен инструмент за икономическо, социално и екологично развитие, с приоритет върху заетостта; въпреки това допълва, че ОСП трябва да взема предвид новата динамика на заселване на крайградските зони и да се съобразява с ограниченията на крайградските територии, свързани с техните специфични особености;

5.  Припомня, че държавите членки са използвали в голяма степен възможността за обвързване на плащанията с производството – което, позволявайки поддържането и развитието на производството, гарантира работните места в необлагодетелстваните райони – и ги призовава да увеличат дела на този вид подкрепа за активните земеделски стопани, за да я направят по-гъвкава и да я използват повече в полза на по-доброто снабдяване на Съюза с растителни протеини, суровина, спрямо която той е зависим от внос от трети страни; освен това предлага равнището на доброволно обвързаното с производството подпомагане да бъде адаптирано в съответствие с равнището на заетост за съответната култура, което би засилило подкрепата за производствата, ползващи повече работна сила;

6.  Припомня, че в настоящия програмен период и в съответствие с програмите за развитие на селските райони са предвидени мерки за целева помощ за отглеждане на местни сортове и породи, чрез което се насърчава регионалната заетост и поддържането на биологичното разнообразие; приканва държавите членки да предвидят механизми за целева подкрепа на групи и организации на производителите и фермери, отглеждащи местни сортове и породи;

7.  Изтъква, че е необходимо да се въведе екологичното измерение на преките помощи, че то трябва да бъде неразделна част от осигуряването на устойчиви и жизнеспособни земеделски стопанства и да спомага за запазване и създаване на нови работни места, наред с другото в областта на опазването на биологичното разнообразие, селския туризъм и управлението на ландшафта, например чрез селски имения и исторически резиденции; настоятелно призовава ЕС да осигури опростяване и разпоредбите в областта на околната среда да се прилагат по лесен, разбираем и безпроблемен начин; припомня, че екологичното измерение не трябва да води до намаляване или изоставяне на селскостопанското производство, тъй като то все още е особено чувствително в горските и отдалечените райони;

8.  Счита, че при явлението повишена смъртност сред домашните пчели, констатирано в редица държави – членки на ЕС, и съществената роля, която изпълнява опрашването за продоволствената сигурност и икономиката на многобройни растениевъдни отрасли, Съюзът следва да подпомага в по-голяма степен този сектор като приеме една наистина европейска стратегия за роенето на пчелите; добавя, че това не изисква големи инвестиции, но ще създаде много работни места чрез диверсифициране на дейностите в съществуващите стопанства или чрез създаване на нови специализирани стопанства, които според мнението на експертите ще бъдат жизнеспособни с 200 кошера и чиято основна цел ще бъде развъждане на селектирани пчели майки и пчелни семейства и впоследствие – производството на мед, от който ЕС изпитва сериозен недостиг; изтъква, че този подход, който се основава на различните европейски стратегии — за иновациите, социалното приобщаване и създаването на работни места — е изцяло в съответствие с волята за преориентиране на общата селскостопанска политика и развитието на земеделието към по-голяма устойчивост;

9.  Отбелязва, че за запазване на работните места в стопанствата секторът трябва да премине към използването на нови средства за управление на риска и да увеличи използването на инструменти, като например организациите на производители в рамките на единната ООП и втория стълб, за да се отговори по-добре на нестабилността и търсенето на световния пазар; счита, че пазарните мерки и изключителните мерки при криза и за управление на рисковете, предвидени в рамките на единната ООП и втория стълб, трябва да бъдат въведени по-бързо и проактивно, с подкрепа от бюджета на ЕС, приспособена при необходимост към специфичното положение на най-отдалечените региони, планинските региони, както и на други региони, изправени пред предизвикателствата на конкурентоспособността, и по този начин да се ограничи отрицателното въздействие на понижаващите се цени върху доходите на производителите; обръща внимание на факта, че целите на прилагането на мерките при криза не са напълно постигнати и че наличната инфраструктура и съществуващите възможности в държавите членки би трябвало да бъдат отчетени в по-голяма степен; в контекста на последните кризи призовава Комисията да разработи по-бързи и по-ефективни системи за намеса, които да могат да предотвратят най-отрицателното въздействие;

10.  Призовава Комисията пълноценно да използва потенциала на извънредните мерки, предвидени в членове 219–222 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

11.  Счита, че за да изпълняват ролята си на предпазна мрежа, интервенционните цени трябва да бъдат редовно адаптирани към променящата се себестойност, което би позволило да се въздейства върху доходите и за поддържане на дейността на производителите, както и на заетостта; призовава ЕС да въведе инструменти за предотвратяване, от типа на Обсерваторията за наблюдение на пазара на мляко, във всички големи производствени сектори, за да се осигури мониторинг на пазарите, който би позволил да се подпомогне управлението на производството и да се окаже намеса в справянето с кризите, благодарение на гъвкавите и реактивни инструменти за управление на пазара, които могат да се активират при необходимост;

12.  Признава, че късите вериги на доставки, свързващи земеделските стопани и местните производители, могат да стимулират създаването на работни места в селските райони и подчертава, че схемите за качество, географските означения и биологичното земеделие представляват възможност за развитие на хранително-вкусовата промишленост и биха могли да създадат работни места в селските райони, и като такива не само следва да бъдат защитени, но също така и разработени, за да се създадат нови работни места и да се запазят регионалната култура и идентичност; подчертава необходимостта от по-добър достъп до по-големи пазари за тези продукти, както и за въвеждането на мерки за качество, насърчаване и защитата с цел подобряване на предлагането им на пазара и включването им в общите туристически продукти на дадена географска област; в контекста на законодателните предложения, които се обсъждат, припомня, че тези положителни икономически въздействия се основават на доверието на потребителите, което не трябва да се нарушава от промени, които могат да се възприемат като намаляване на качеството; освен това подчертава, че процесите за постигане на тези стандарти за качество може да са обременяващи и следва да бъдат опростени;

13.  Препоръчва държавите членки да използват в по-голяма степен приоритет 6 от втори стълб, който се отнася до запазването и създаването на работни места, както и мерките за трансфер на знания и за професионално и продължаващо обучение, включително чиракуване и усъвършенстване на умения и преквалифициране на селскостопански работници, така че те да могат да бъдат използвани за изпълнение на други дейности в селските райони, както и консултантски и управленски мерки за подкрепа с цел подобряване на икономическите и екологичните показатели на земеделските стопанства; призовава Комисията и държавите членки да предоставят подкрепа за обучението, за да се помогне на земеделските стопани, селскостопанските работници и работниците от селските райони да станат многофункционални и способни да диверсифицират дейностите и инициативите си и да се увеличат иновациите;

14.  Отбелязва, че текущите програми за развитие на селските райони са много по-слабо съсредоточени върху социалните проекти, защитаващи работните места, в сравнение с тези от предходния програмен период (2007–2013 г.), че това се обяснява с избора на мерки, към които се придържат държавите членки в рамките на техните програми за развитие на селските райони, и с по-малките суми от средства, отпуснати за мерки, свързани със заетостта; поради това призовава към повече гъвкавост в прилагането на политиката за селските райони;

15.  Счита, че е необходимо да се опрости прилагането на политиката за развитие на селските райони, да се възприемат по-последователни многофондови подходи и да се избегнат недостатъците на прекалено педантичните административни и финансови проверки, налагани от държавите членки и Комисията;

16.  Призовава държавите членки да използват по-пълноценно потенциала на втория стълб на ОСП в диверсификацията на дейностите в селските райони (например селскостопански туризъм, производство на възобновяема енергия);

17.  Припомня, че факторът, въздействащ върху риска, произтичащ от иновациите, не е взет предвид в достатъчна степен както от националните политики, така и от общностните, и това явление е пречка пред иновациите и създаването на работни места, по-конкретно за редица участници, които не разполагат с достатъчна финансова стабилност, за да осъществяват успешно иновативните си проекти;

18.  Подчертава, че развитието на селските райони и създаването на работни места вървят ръка за ръка и следователно призовава държавите членки и регионите да използват максимално потенциала на местните и регионалните органи, които познават най-добре предизвикателствата и възможностите на своите региони, с цел постигане на целите на втория стълб и спазване на приоритетите на ОСП, включително насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическо развитие; припомня възможността за поставяне на акцент върху оперативните програми за развитие на селските райони и върху оперативните им програми за запазване и създаване на работни места и за подобряване на услугите в селските райони, и призовава Комисията да съдейства за постигането на тази цел; настоява за адаптиране на моделите на икономиката на споделянето в селските райони с оглед подкрепа на заетостта, повишаване на ефективността на селскостопанските дейности и намаляване на разходите;

19.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят предприятията и кооперациите в социалната икономика, включително социалното селско стопанство(2), с цел да се насърчава социалното интегриране и разкриването на работни места в селските райони; посочва дейностите, провеждани в рамките на „Инициативата за социално предприемачество“, и призовава Комисията да засили приноса на социалната икономика към развитието на селските райони, например чрез план за действие за социалната икономика;

20.  Подчертава, че подкрепата за демографското развитие и отчитането на потребностите на семействата в селските райони следва да бъде предмет на по-голямо внимание, за да се подпомагат семействата и да се улесни съчетаването на семейния и професионалния живот, също така и във връзка с въпроси, свързани с пазара на труда и икономическото развитие в селските райони;

21.  Подчертава необходимостта от насърчаване на активни мерки и политики, които изтъкват положителната роля на миграцията за повишаване на икономическия растеж и насърчаване на социалното сближаване в селските райони;

22.  Призовава Комисията и държавите членки да провеждат политики за валоризация на селските райони чрез развитие на туризма, който, ако е подходящо структуриран и насърчаван, може да се превърне в движеща сила за културен, социален и икономически растеж на райони, които разполагат с важни природни, ландшафтни, културни и хранителни ресурси; подчертава, че туристическото развитие на селските райони и диверсификацията на селскостопанските дейности (учебни, културни и развлекателни) представляват също така и стимул за новите поколения, за да „поемат контрола“ върху селските райони с творчески и предприемачески дух, насочен към иновации и към валоризация на традиционните продукти;

23.  Подчертава, че с помощта на ЕЗФРСР и другите европейски фондове, създаването на полезни взаимодействия между различните области на политиката ще бъде от съществено значение за посрещане на предизвикателството за създаване на работни места в селските райони и за да се гарантира, че селското стопанство отново е признато като ключов фактор в териториалното развитие; посочва, че средствата по втория стълб могат да се използват като динамичен финансов инструмент за създаване на повече полезни взаимодействия с алтернативни източници на финансиране и програми, което ги прави достъпни за селските райони с цел увеличаване на свързаността, конкурентоспособността и икономическата диверсификация и за подкрепа на предприемачеството, като се отчита запазването на културата и идентичността на селските райони;

24.  Подчертава, че закупуването на селскостопански земи от инвеститори поставя под все по-голям натиск малките стопанства, ръководени от собственици; подчертава, че запазването на обработваната площ и достъпа до земя е от съществено значение за създаването и разширяването на земеделските стопанства и от жизненоважно значение за запазването на работните места в селските райони; посочва, че докладът на Комисията от ноември 2015 г. относно потребностите на младите земеделски стопани показва, че наличието на земя за закупуване и наемане е най-големият проблем, пред който са изправени младите земеделски стопани и новосъздадените земеделски стопанства; поради това призовава държавите членки да обменят най-добри практики и да разработят инструменти, които да направят възможен достъпът до земя в селските райони с висока безработица, например посредством ползване и управление чрез участие в използването на земеделска земя в съответствие с националните практики, или създаването на системи за управление и предоставяне на информация за неизползвани земи или земи, които могат да бъдат използвани за селско стопанство, чиито услуги ще се използват преференциално от млади земеделски стопани и от жени;

25.  Счита за важно, че с програмите за развитие на селските райони се полагат повече усилия за подобряване на отношенията между селските и градските райони, за да се стимулира сътрудничеството и да се предлагат възможности за предприятията, извършващи дейност в селските райони, които са от решаващо значение за развитие на тези райони и за създаването на работни места; счита, че селата изпълняват важна роля в отношенията между градските и селските райони, като осигуряват достъп до основни услуги за пребиваващите в околните селски райони и че поради това държавите членки следва да насърчават, в рамките на своите териториални политики, услугите в селата;

26.  Призовава да се установят обвързващи правила за справедливо заплащане по веригата за доставки на храни за производителите на храни, търговците на едро и преработвателите, за да се гарантира, че земеделските стопани получават подобаващ дял от добавената стойност, който е достатъчен, за да им предостави възможност да практикуват устойчиво земеделие;

27.  Подчертава, че секторът на горското стопанство, който е недостатъчно използван в Европа понастоящем, е важен източник на работни места, който следва да се насърчава по-добре под различни форми в рамките на дърводобивната промишленост; отбелязва също така, че ЕС в момента страда от съществен недостиг в доставките на дървен материал, което налага да се инвестира в инфраструктурата, необходима за растежа на сектора;

28.  Подчертава, че достъпът до земя е от жизненоважно значение за създаването и разширяването на земеделските стопанства; посочва, че най-големият проблем, пред който се изправят младите земеделски стопани, желаещи да създадат земеделско стопанство, е достъпът до земя;

Бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2020 г.

29.  Подчертава, че процедурите по ОСП трябва да бъдат опростени и да разполагат и занапред с достатъчно финансиране, което да е поне на настоящото равнище, отразяващо значителната европейска добавена стойност на политиката, за да може да изпълнява ефективна роля в дългосрочен план за насърчаване на заетостта в рамките на диверсифициран европейски сектор на селското и горското стопанство, като се стимулират устойчивото развитие и привлекателността на селските райони; подчертава, че политиката за развитие на селските райони, която предоставя възможност за по-преки и по-ефективни действия за намаляване на социалното изключване сред пребиваващите в селските райони и повишаване на заетостта и на динамиката в селските райони, следва постепенно да бъде укрепвана, без да се застрашава подкрепата по първи стълб, която следва да се реорганизира, за да се гарантира, наред с другото, по-добро функциониране и по-голяма стабилност на пазарите, което е от решаващо значение за гарантирането на доходите в селското стопанство, на европейския модел за селско стопанство и на продоволствената сигурност и като се гарантира, че селските райони запазват своята привлекателност (с акцент върху качеството на живот) в сравнение с градските райони;

30.  Подчертава, че в рамките на ОСП следва да се отдава голямо значение на инструментите за модернизация и инвестиции, които гарантират конкурентоспособността на секторите на икономиката, разположени в селските райони (включително хранително-вкусова промишленост, енергетика, производство и услуги, социалния сектор), по устойчив начин, като се изпълняват разпоредбите за опазване на околната среда и по този начин се гарантира запазването на работните места; посочва, че тези инструменти ще позволят също така по-нататъшното намаляване на различията между държавите членки и между регионите по отношение на развитието на селското стопанство и на селските райони;

31.  Подчертава значението на сектора на туризма като източник на доходи за земеделските стопани (например почивки в земеделски стопанства); настоятелно призовава държавите членки и Комисията да въведат програми в подкрепа на инвестициите и предприемачеството; счита за важно съответните земеделски стопанства да бъдат подпомагани посредством туристически кампании;

32.  Отбелязва приложените до момента мерки за опростяване на ОСП, но призовава Комисията да продължи да разработва и прилага мерки за въвеждане на пропорционалност и гъвкавост по отношение на намаляването на административната тежест в рамките на ОСП и увеличаване на производителността в земеделските стопанства;

33.  Подчертава, че са налице ограничения по отношение на целите, които могат да бъдат постигнати в рамките на ОСП, тъй като основната ѝ цел е сигурността на снабдяването с храни, както и че предприемането на ефективни действия в отговор на множеството предизвикателства, свързани със създаването и запазването на работни места в селските райони, ще изисква по-широк, обхващащ различни политики подход на регионално равнище и на равнището на държавите членки;

34.  Призовава Комисията да подкрепи един конкурентоспособен и устойчив европейски модел за селското стопанство, основаващ се на семеен, диверсифициран и мултифункционален модел за селското стопанство, който отдава приоритет на намиращите се на съответната територия работните места със справедливо заплащане, със специален акцент върху териториите, които се сблъскват със специфични ограничения, признати в член 349 от ДФЕС, и – при производството на хранителни и нехранителни продукти – гарантиране на продоволствената сигурност, както и безопасността на храните с цел защита на здравето;

35.  Призовава държавите членки да разработят инструменти за наблюдение и регулиране на земите, за да ги подпомогнат при придобиването на повече знания за пазарите на земи и да се сложи край на широко разпространената концентрация или заграбване на земи и на производствена техника;

36.  Изтъква необходимостта от насърчаване на развитието, предлагането на пазара и продажбата на висококачествени селскостопански продукти; призовава за инициативи за откриване на нови пазари, както и за въвеждане на оперативни продуктови програми и пазарни кампании с цел гарантиране на диверсификацията на продуктите и конкурентоспособността на европейската верига за доставки на храни;

37.  Счита, че ОСП следва да вземе предвид европейското селско стопанство във всички негови форми и във всички селски райони, включително намиращите се в най-необлагодетелствано положение и най-уязвимите сред тях (например планинските райони и най-отдалечените региони), за да гарантира оптималното използване на всички ресурси; счита, че това предполага също така отново да започнат да се използват земеделските земи, които са били изоставени;

38.  Припомня, че диверсификацията на селското стопанство и на регионалните пазарни ниши увеличава и гарантира заетостта в селските райони; призовава за инициативи в подкрепа на диверсификацията на стопанствата (например директни продажби на селскостопански продукти) и на икономиката в селските райони като цяло (например улесняване на прехода от работа в сектора на селското стопанство към други сфери на заетост);

39.  Счита, че финансирането в рамките на бъдещата ОСП трябва да осигурява повече подкрепа, за да забави намаляването на малките и средните стопанства и предприятия, групирани в организации на производителите, които поради факта, че са диверсифицирани в по-голяма степен, че са по-икономични и по-самостоятелни, както и че по-лесно могат да бъдат преместени, са по-ефективни от гледна точка на създаването на добавена стойност и на работни места в рамките на съответната територия и като важен икономически и социален стълб на техните региони, както и да оказва и занапред специална подкрепа на териториите, засегнати от специфични ограничения, признати в член 349 на ДФЕС;

40.  Посочва, че преките плащания в рамките на ОСП трябва да се предоставят на лица, чиято основна дейност е в областта на селското стопанство;

41.  Подчертава, че в най-отдалечените региони търсенето на решения по отношение на заетостта в случай на икономически спад е възпрепятствано поради липсата на взаимосвързаност и като се има предвид значението на селското стопанство в тези региони счита, че финансирането в рамките на бъдещата ОСП следва да дискриминира положително териториите със специфични ограничения, признати в ДФЕС, с оглед на факта, че това ще има мултиплициращ ефект за насърчаването на други свързани дейности като агроиндустрия, туризъм, опазване на природата, производство на енергия и кръгова икономика като допълнение към стратегията за финансиране от различни фондове; подчертава, че тази стратегия следва да взема предвид факторите за положително разграничаване, установени за най-отдалечените региони, които могат да действат като лаборатория за оригинални и иновативни решения в селското стопанство, приложими в други, не толкова крайни и по-всеобхватни условия, свързани със структурата на земеделските стопанства, почвените и климатични условия и специфичното биологично разнообразие;

42.  Счита, че груповото земеделие следва да бъде насърчавано и подпомагано финансово, тъй като то намалява разходите за производство на стопанствата, по-конкретно разходите за механизация, и насърчава солидарността между земеделските стопани и трансфера на иновации, ноу-хау и най-добри практики, като поражда динамика, благоприятстваща развитието и заетостта;

43.  Призовава Комисията да стимулира диверсификацията и конкурентоспособността на малките земеделски стопанства, включително по отношение на социалното и ориентираното към услугите селско стопанство;

44.  Подчертава, че е важно ОСП да оказва повече подкрепа за положителния принос на селското стопанство в областта на заетостта и околната среда, както и да оказва по-ефективна подкрепа за биологичното и биодинамичното селско стопанство и всички други устойчиви начини на производство, включително интегрираното селско стопанство и агролесовъдство в рамките на агроекологията, което ще налага да се опростят настоящите правила и да се приемат разпоредби, чието прилагане е просто, разбираемо и не поражда проблеми; счита, че това значимо благоприятно въздействие по отношение на заетостта и на околната среда е в интерес на обществото като цяло и представлява компонент, който следва да бъде включен в селскостопанските доходи;

45.  Припомня положителния пример на „биологичните области“, а именно районите, в които чрез съгласуван набор от действия се насърчават продуктите от местното земеделие и животновъдство, получени чрез биологични методи, както и всички стопански субекти, които разчитат на тях (предприятия от хранително-вкусовия, кулинарния и туристическия сектор) – инструмент, който вече е доказал, че е в състояние да повишава доходите на местно равнище и да подпомага опазването на земите чрез съхраняване на селските райони и на традиционните продукти;

46.  Подчертава потенциала на устойчивото селско стопанство и устойчивите продоволствени системи, по-специално на биологичното селско стопанство, както и на устойчивото управление на почвите, водите, биологичното разнообразие и инфраструктурата в селските райони за запазването и създаването на достойна заетост в селското стопанство и процъфтяващи икономики в селските райони;

47.  Счита, че гарантирането на продоволствена сигурност в Европейския съюз трябва да продължи да бъде основен принцип на действие в рамките на бъдещата ОСП, без да се пренебрегват пазарите извън ЕС; в тази връзка счита, че търговските споразумения могат да представляват истински риск, но също и потенциални възможности за европейското селско стопанство и счита, че споразуменията за свободна търговия не следва да водят до нелоялна конкуренция за малките и средните земеделски стопанства и да застрашават местните икономики и работни места;

48.  Счита, че с цел подобряване на недостатъчната понастоящем организираност в сектора за производство на плодове и зеленчуци трябва да бъде възстановено подпомагането от ЕС за проекти с участието на новосъздадените организации на производителите на плодове и зеленчуци;

49.  Подчертава, че с оглед на голямата несигурност по отношение на бъдещето на ниските и неустойчиви цени на селскостопанските продукти Европейският съюз трябва да постигне целите на ОСП, предвидени в Договора, като полага повече усилия за компенсиране на хаотичното въздействие на пазарите, когато те не постигат необходимите цели, и да гарантира устойчивостта и конкурентоспособността на селскостопанския сектор чрез създаването на ефективни осигурителни мрежи и на системи за предотвратяване и управление на кризи с цел постигане на баланс между търсенето и предлагането, както и чрез създаването на инструменти за управление на риска, основаващи се на нови, новаторски системи и включване на самите земеделски стопани във финансирането; счита, че частта от финансирането, предназначена за мерки за стабилизиране на селскостопанските пазари, следа да се увеличи и, по-специално, че ОСП следва също така да укрепи застрахователните схеми с цел да бъдат защитени земеделските производители от различните климатични, здравни и икономически рискове; счита, че с оглед на рисковете, свързани с глобалното затопляне, Съюзът трябва да направи всичко възможно, за да засили положителната роля, която може да изпълнява селското стопанство, чрез мерки като агрономия и подобрено управление на почвите с цел по-добро улавяне на въглерода и счита, че е важно да се подкрепят технически и финансово земеделските стопани, за да им се предостави възможност постепенно да променят своите практики и да въвеждат иновации;

50.  Също така подчертава, че преките плащания следва да останат инструмент на ОСП и след 2020 г., за да се подпомагат и стабилизират доходите на земеделските стопани и да бъдат компенсирани разходите, свързани с изпълнението на високите стандарти на ЕС (по отношение на производствените методи, и по-специално на изискванията за опазване на околната среда), както и да се запази селскостопанското производство в най-необлагодетелстваните региони; посочва, че поради това преките плащания следва да имат за цел да се гарантира, че селското стопанство е икономически стабилно, както и да осигуряват продоволствената сигурност и сигурността на околната среда; в този контекст посочва, че е от основно значение да се изравни размерът на преките плащания, за да се гарантират равни условия за конкуренция в рамките на единния пазар на ЕС, както и за да се използват устойчиво ресурсите в селското стопанство на равнище ЕС;

51.  Счита, че тъй като съществуват големи различия по отношение на равнището на сътрудничество между земеделските стопани в отделните държави членки, а липсата на сътрудничество има отрицателно отражение върху способността на земеделските стопани да устояват на кризисни ситуации и пазарен натиск, ОСП следва изцяло да насърчава развитието на сътрудничество между земеделските стопани, по-специално в производствения и преработвателния сектор;

52.  Призовава държавите членки да отдават приоритет, в рамките на втория стълб на ОСП, на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ); призовава Комисията да отдава приоритет на програмата „Хоризонт 2020“ и да осигури по-добър достъп на земеделските стопани до възможностите за финансиране от ЕИБ, подкрепа за иновативни и устойчиви модели на селско и горско стопанство за производството на стоки и услуги в хранителната и нехранителната промишленост (възобновяеми източници, биоикономика, селски туризъм и нови перспективи за земеделските стопани за снабдяване със суровини в индустриалната ера след извеждането от употреба на нефта), както и разработване на ресурсите на всеки един от селските райони;

53.  Изразява категорично убеждение, че дори и в бъдеще ще трябва да се насърчава продължаващо професионално обучение за земеделските стопани и за селскостопанските работници и да се гарантира разпространението на научните знания и иновациите, като по този начин се осигурява възможност за адаптиране към променящите се условия на околната среда и се улеснява извършването на стопанска дейност;

54.  Счита, че подходите отдолу-нагоре (bottom-up) в областта на местното развитие, като например LEADER/CLLD, са доказали своята ефективност по отношение на създадените работни места и на ниските равнища на публични разходи за създадено работно място и поради това те следва да продължат да бъдат укрепвани, насърчавани и прилагани във всички държави членки чрез подходи с финансиране от различни фондове и засилване на ролята на местните и на регионалните органи; изтъква по-специално ролята на ръководителите на местните групи за действие (МГД) за осигуряването на техническа поддръжка и услуги за подпомагане за инициативите, насочени към подпомагането в начална фаза на проектите, благоприятстващи заетостта; наред с това призовава МГД да разполагат с възможно най-голяма самостоятелност, за да бъдат възможно най-ефективни; допълва, че следва да се въведат механизми за гарантиране на значимото участие на социалните партньори и призовава Комисията да представи модели на добри практики по отношение на транснационалните проекти по LEADER II;

55.  Отбелязва, че затрудненията при достъпа до информация по отношение на съответните програми и финансиране на национално равнище и на равнище ЕС представляват пречка за развитието на икономиката в селските райони;

56.  Призовава да се отдава приоритет на инвестициите, които са предвидени по линия на политиката за развитие на селските райони като подкрепа за заетостта в селските райони, като се постави акцент върху работните места, промените в заетостта, ефикасността на предприятията бенефициенти и създаването на стимули за наемане на служители, и препоръчва програмите за развитие на селските райони да включват засилване на микрофинансирането, тъй като то е особено полезно при оказването на подкрепа за стартиращи селскостопански и неселскостопански предприятия;

57.  Изтъква, че значимостта на втория стълб за създаването на работни места може да се повиши, като се предостави възможност за повече гъвкавост съобразно конкретните нужди на регионите;

58.  Счита, че в бъдеще е необходимо да продължи разработването на висококачествени продоволствени системи на териториален принцип, извършващи снабдяване със сурови и преработени хранителни продукти, като се насърчава личната отговорност и участието на заинтересованите страни – обединени в групи от производители, преработватели, дистрибутори и потребители или като общности на производители и потребители, или като се обединяват всички стопански субекти от хранително-вкусовия и хранителния сектор на туризма – в качествени и основаващи се на договори дейности, насочени към гарантиране на снабдяването с храни и осигуряване на безопасността на храните, както и справедливи доходи, за да могат земеделските стопани да си осигурят достоен живот и да поддържат заетостта в своите стопанства; отбелязва, че тези продоволствени системи могат по-конкретно – но не само – да приемат формата на къси вериги за доставки и/или местни пазари; счита, че в бъдеще е нужно да се предвидят повече средства на ЕС за развитието и функционирането на някои специални системи за качество на хранителните продукти, а също така и за по-нататъшното развитие на заслужилата международна слава европейска гастрономия; счита, че за целта е от основно значение да се адаптира по-добре законодателството относно обществените поръчки, за да могат местните общности да популяризират местното производство;

59.  Обръща внимание на необходимостта от допълнителна подкрепа за селското стопанство и от създаване на работни места в селското стопанство в необлагодетелстваните райони и в районите по външните граници на ЕС;

60.  Счита, че партньорствата с участие на множество заинтересовани страни, включващи земеделски стопани и други заинтересовани страни от селските райони, следва да бъдат насърчавани, тъй като те предоставят възможност за развитието на редица дейности, водещи пряко и непряко до заетост, като например структурирането на местните вериги за производство на хранителни и нехранителни продукти и извършването на различни услуги (селски туризъм, поддръжка на частни и обществени пространства и др.);

61.  Счита, че Комисията и държавите членки трябва да стимулират земеделските стопани, посредством ОСП и други политики, да разнообразяват източниците си на доходи, като по този начин се осигурят срещу сътресения на пазара; счита, че подобна диверсификация би могла да включва екотуризъм, разработване на възобновяеми енергийни източници, като например енергия от вятъра или слънцето, добавена стойност на селскостопанската продукция чрез преработване, както и магазини в земеделските стопанства;

62.  Призовава Комисията да осигури повече подкрепа за местните кооперации с цел да им помогне да си възвърнат контрола върху своите цени и продукти;

63.  Отбелязва, че секторът на туризма предлага значителни възможности за доходи и пряка и непряка заетост в селското стопанство и в селските зони, като позволява да се повиши стойността на историческото, културното, кулинарното, ландшафтното и екологичното наследство на всеки регион; също така отбелязва, че степента на привлекателност на даден регион за туристите зависи не само от неговата история, но във все по-голяма степен и от качеството на неговите хранителни продукти, от неговия ландшафт и от околната среда; счита, че поради всички тези причини секторът на туризма следва да получава повече подкрепа в рамките на политиката за развитие на селските райони;

64.  Подчертава, че предизвикателствата, свързани с изменението на климата и с околната среда, налагат предприемането на важни публични и частни инвестиции за създаване на работни места, с подкрепата на възникването на нови професии, за да се гарантира запазването и съхранението на ресурсите в селските райони и възстановяването на качеството на нарушените екосистеми, за по-ефективна борба с наводненията и пожарите, за по-добро опазване на качеството на водите, почвите и въздуха и на биологичното разнообразие; отбелязва, че това несъмнено предполага сътрудничество между земеделските стопани и другите заинтересовани страни в селските райони, но също така предлага и нови възможности за диверсификация на доходите в селското стопанство;

65.  Призовава Европейската комисия да извърши оценка на социалното въздействие на настоящата криза в селското стопанство, особено по отношение на закритите работни места, по-специално в селските райони; призовава държавите членки да разгледат възможностите за подобряване на конкурентоспособността на селското стопанство, така че секторът да може да създава работни места и да генерира добавена стойност, която се разпределя равномерно между всички участници в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, като се гарантира лоялна конкуренция и се свеждат до минимум вредите от социалния дъмпинг и от несигурните и нестандартни условия на заетост, които засягат в прекалено висока степен определени групи; отбелязва, че много от членовете на семействата, работещи в земеделски стопанства, нямат социален статут и не са обхванати от система за социална закрила; подчертава, че селскостопанските предприятия трябва да спазват националното трудово и социално законодателство; счита, че всяко въвеждане на допълнителни условия за плащанията по първия стълб на ОСП би увеличило значително административната тежест за земеделските стопани и би намалило потенциала им да създават работни места; призовава за по-силна роля на социалните партньори съвместно с управителните органи и призовава държавите членки да признаят и гарантират социалните права на земеделските стопани, като гарантират, че всички работещи в сектора на селското стопанство – на пълен или непълен работен ден – са обхванати от система за социална закрила; призовава държавите членки да транспонират в националното законодателство Директива 2014/36/ЕС относно сезонните работници; призовава на националните органи в областта на здравеопазването и безопасността да бъдат отпуснати средства за разпространение на информация относно безопасността в стопанствата;

66.  Настоятелно призовава Комисията да въведе предложените от ФАО показатели в нейната оценка на устойчивостта на продоволствените и селскостопанските системи (SAFA), по-специално тези, които са насочени към трудова заетост и социално благосъстояние;

67.  Припомня, че европейските земеделски стопани притежават средно само по 12 хектара земя и че 70% от земеделските стопанства разполагат с обща земеделска площ, по-малка от 5 хектара; отбелязва, че предвид своята големина и структура земеделските стопанства не могат винаги да си позволят наемането на работници на пълен работен ден или на висококвалифицирани работници; поради това насърчава Комисията и държавите членки да въведат мерки за насърчаване на обединенията на работодатели;

68.  Счита, че е от съществено значение да се осигури наличието на обществени и частни услуги, за да се гарантира привлекателността на селските райони и да се създаде възможност за запазване и развитие на заетостта в тези райони; счита, че хората в селските райони имат право на еднакъв достъп до качествени обществени услуги като образование, социални грижи и здравеопазване; счита за жизненоважно всички участници – местните и регионалните (където такива съществуват) органи, както и частният сектор – да работят заедно, за да насърчават инвестициите и да гарантират, че селските и най-отдалечените райони разполагат с основна инфраструктура, като например обществени и частни транспортни връзки, сигурно снабдяване с енергия и надеждни и бързи широколентови технологии, както и схеми за финансиране и кредитиране за предприемачите, микропредприятията и МСП в селските райони, без които предприятията и домакинствата в селските райони ще бъдат постоянно в необлагодетелствано положение и миграцията към градските райони ще продължи;

69.  Счита, с оглед на неотдавнашните епидемии при животните, както и на неотдавнашните скандали във връзка с безопасността на храните, като например епидемията от E.Coli през 2011 г. и скандала с конското месо от 2013 г., както и продължаващият в момента скандал с фалшив мед, че трябва да се увеличат значително средствата, изразходвани за безопасност на храните и фуражите, както е предвидено във функция три от Многогодишната финансова рамка, тъй като разпределените за текущия седемгодишен период 1,93 милиарда евро са абсолютно недостатъчни;

70.  Подчертава, че земеделските стопани се сблъскват с големи административни разходи, свързани с ОСП, и че тези разходи значително се различават в отделните държави членки; призовава Комисията и държавите членки да намалят административната тежест, като ограничат бюрокрацията и опростят ОСП, както и като гарантират нейното икономически ефективно транспониране;

71.  Подчертава, че достъпът до основни услуги като образование, здравеопазване и жилищно настаняване, както и непрекъснатостта на тези услуги, са предпоставки за наличието на благоприятна среда за създаването на работни места и за задоволяване на жизнените потребности на населението в селските райони;

72.  Счита, че е от жизненоважно значение да се поиска от публичните органи да въведат в селските райони консултантски услуги и услуги за подпомагане на управлението на стопанствата с цел да се модернизира европейското селско стопанство;

73.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават и улесняват равноправното участието на жените на пазара на труда и съвместимостта на работата и личния живот в селските райони, по-специално що се отнася до възнаграждението и социалните и пенсионните права, насърчаването на нови специалности и предлагането на перспективи и възможности за жените по отношение на заетостта в селското стопанство и в други отрасли, в съответствие с принципа на равенство и борба срещу дискриминацията в политиките и програмите на ЕС; също така ги призовава да се възползват по-добре от възможностите за целенасочени информационни платформи онлайн, действия и подкрепа за новите участници и жените, които вече са се установили в земеделски стопанства и в селските райони, по-специално по линия на ЕЗФРСР и други фондове на ЕС, насърчаващи разработването на проекти, както и да се помогне за запазване на основните инфраструктура и услуги, които са важни за всекидневния живот в селските райони, като по този начин се спомага за ограничаване на напускането на селските райони от жените; също така насочва вниманието към необходимостта, особено в селските райони, от устойчиви стратегии за поддържане, насърчаване и подпомагане на мрежите и организациите на жените като фактор при вземането на решения в селското стопанство и в селските райони; поради това призовава за по-лесен достъп до образование, финансиране и информация, за да се улеснят предприемаческите инициативи (например чрез електронна търговия) и извършването и развитието на стопанска дейност за жените;

74.  Настоятелно призовава държавите членки да засилят ролята на социалните партньори и на организациите за социално подпомагане, работещи заедно с органите при наблюдението на спазването на трудовото законодателство, борбата с недекларирания труд и спазването на социалните стандарти и стандартите за безопасност, които насърчават социалната и икономическата интеграция на работниците мигранти, включително сезонните работници, мигрантите и бежанците от женски пол; призовава за създаване на механизъм за гарантиране на участието на жените във всички нива на процеса;

75.  Посочва, че площта на земеделската земя в ЕС намалява с всяка изминала година; подчертава, че опазването на обработваемите площи е от първостепенно значение, за да се гарантират работните места в селските райони; призовава държавите членки да насърчават по-добрия достъп до земя в селските райони с високи равнища на безработица, призовава, във връзка с това, за предприемането на действия с цел да се гарантира, че младите жени, които са земеделски стопани, имат достъп до кредити и възможност да участват в управлението на земите;

76.  Насочва вниманието към факта, че жените представляват 45% от работната сила в селското стопанство; призовава Комисията да преразгледа определението за „семейно стопанство“, за да улесни достъпа на жените до обучение и професионални консултации, както и до капитал и подпомагане;

77.  Призовава съответните национални, регионални и местни органи да насърчават участието на жените в местни групи за действие и развитието на местни партньорства по програмата LEADER, както и да гарантират балансираното участие на мъже и жени в своите управителни съвети;

o
o   o

78.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Евростат, 2016 г.
(2) Вж.: ttp://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.nat-opinions.25458

Правна информация