Показалец 
Приети текстове
Сряда, 23 ноември 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Емисии на някои атмосферни замърсители ***I
 Финализиране на „Базел III“
 Прилагане на общата политика за сигурност и отбрана
 Стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни
 Езици на знаците и професионални преводачи на езици на знаците
 Подновяване на одобрението на активното вещество бентазон

Емисии на някои атмосферни замърсители ***I
PDF 472kWORD 62k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители и за изменение на Директива 2003/35/ЕО (COM(2013)0920 — C7-0004/2014 — 2013/0443(COD))
P8_TA(2016)0438A8-0249/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0920),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла в Парламента предложението (C7‑0004/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 10 юли 2014 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 октомври 2014 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 30 юни 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0249/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 23 ноември 2016 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2016/2284.)

(1) ОВ С 451, 16.12.2014 г., стр. 134.
(2) ОВ С 415, 20.11.2014 г., стр. 23.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 28 октомври 2015 г. (Приети текстове, P8_TA(2015)0381.


Финализиране на „Базел III“
PDF 500kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на „Базел III“ (2016/2959(RSP))
P8_TA(2016)0439B8-1226/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид заключенията за следкризисния период от срещите на високо равнище на Г-20,

—  като взе предвид комюникето на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 от 27 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид комюникето на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 от 14—15 април 2016 г.,

—  като взе предвид комюникето на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 от 23—24 юли 2016 г.,

—  като взе предвид комюникето на ръководителите на държавите от Г-20 от 4—5 септември 2016 г.,

—  като взе предвид докладите на Базелския комитет по банков надзор (BCBS) до ръководителите на държавите от Г-20, предоставящи актуализирана информация относно прилагането на договорената програма за реформи, и по-специално доклада на BCBS от ноември 2015 г. до ръководителите на държавите от Г-20, озаглавен „Finalising post-crisis reforms: an update“ (Приключване на реформите за следкризисния период: актуализирана информация)(1),

—  като взе предвид консултативните документи на BCBS относно преразглеждането на рамката относно отношението на ливъридж по „Базел III“ от 6 април 2016 г., относно намаляването на различията в кредитните рисково претеглени активи — ограничения по отношение на използването на подходи на вътрешните модели от 24 март 2016 г. и относно преразглеждането на стандартизирания подход за кредитен риск от 10 декември 2015 г.,

—  като взе предвид документа за обсъждане и консултативния документ на BCBS относно нормативното третиране на счетоводните разпоредби от октомври 2016 г.,

—  като взе предвид стандарта на BCBS за холдинги според общия капацитет за покриване на загуби (TLAC) — изменения на стандарта по „Базел III“ относно определението за капитал от октомври 2016 г.(2),

—  като взе предвид доклада относно наблюдението на паралелната банкова система в ЕС, публикуван от Европейския съвет за системен риск (ЕССР) през юли 2016 г.,

—  като взе предвид резултатите от стрес тестовете, извършени от Европейския банков орган (ЕБО) и публикувани на 29 юли 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 юли 2016 г. относно приключването на реформите на правилата „Базел“ за следкризисния период(3),

—  като взе предвид доклада на МВФ за световната финансова стабилност за 2016 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2016 г. относно банковия съюз — Годишен доклад за 2015 г.(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи(6),

—  като взе предвид изследването, изготвено за комисията по икономически и парични въпроси на ЕП, относно „Ролята на Европейския съюз на международните икономически форуми, документ 5: BCBS“,

—  като взе предвид размяната на мнения с генералния секретар на Базелския комитет по банков надзор (BCBS), г-н Бил Коен, с председателя на надзорния съвет на единния надзорен механизъм, г-жа Даниел Нуи, с председателя на ЕБО, г-н Андрея Енрия, и със заместник-председателя на Европейската комисия, г-н Валдис Домбровскис, относно финализирането на „Базел III“/„Базел IV“,

—  като взе предвид изявлението на Комисията относно преразглеждането от Базелския комитет на стандартизирания подход за кредитния риск и последвалата размяна на мнения със заместник-председателя Катайнен на 6 юли 2016 г.,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно финализирането на „Базел III“ (O-000136/2016 — B8-1810/2016),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че устойчивата и добре капитализирана банкова система представлява предпоставка за съхраняване на финансовата стабилност, за предоставяне на адекватно кредитиране на реалната икономика по време на целия цикъл и за подкрепа на икономическия растеж;

Б.  като има предвид, че след финансовата криза ръководителите на държавите от Г-20 договориха всеобхватна програма за реформи с цел укрепване на регулаторните стандарти на международните банки, включително укрепване на пруденциалните изисквания;

В.  като има предвид, че BCBS изготвя международно договорени минимални стандарти за пруденциалните изисквания за големи банки с международна дейност; като има предвид, че BCBS наблюдава и преразглежда прилагането на тези световни стандарти и докладва пред Г-20; като има предвид, че неговите насоки представляват важен инструмент за предотвратяване на нормативна разпокъсаност по света;

Г.  като има предвид, че Европейският съюз приложи международно приетите стандарти в рамките на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ IV), въпреки че ги адаптира към реалността на потребностите на ЕС от финансиране, например относно коефициента за подпомагане на МСП, и допусна определена степен на гъвкавост; като има предвид, че в ЕС беше взето решение тези стандарти да са приложими за всички банки, а не само за най-големите банки с международна дейност, докато някои юрисдикции извън Европа прилагат някои от тях само за най-големите банки; като има предвид, че е важен напредъкът във връзка с постигането на равни условия на конкуренция в международен мащаб; като има предвид, че се очаква Комисията да представи законодателно предложение за прегледа на РКП/ДКП IV за прилагане на допълнително съгласувани преразглеждания на рамката от Базел;

Д.  като има предвид, че пруденциалните изисквания за банките са взаимосвързани и допълващи се към други регулаторни изисквания, като например общия капацитет за покриване на загуби (TLAC) и задължителното използване на централизиран клиринг за деривативни инструменти; като има предвид, че регулаторната рамка, регламентираща банковия сектор в ЕС, беше значително подобрена през последните години, особено чрез създаването на банковия съюз;

Е.  като има предвид, че стабилната рамка за финансова стабилност и растеж следва да бъде всеобхватна и балансирана с цел да обхваща динамичните надзорни практики, а не да бъде съсредоточена само върху статичното регулиране във връзка с предимно количествени аспекти;

Ж.  като има предвид, че данните показват прекомерно вариране в миналото на рисковите тегла и стратегическото моделиране на риска с цел намаляване на капиталовите изисквания на банките, както и затрудненията на националните надзорни органи при извършването на оценка на вътрешните модели, което допринесе за финансовата криза;

З.  като има предвид, че прилагането на пруденциалните изисквания за различните банкови модели за осъществяване на стопанска дейност може да се различават значително по обхват и сложност, което прави един универсален подход неефективен и непропорционално тежък, по-специално за много по-малки, ориентирани към местните пазари, не толкова сложни и взаимосвързани банки, както и за техните регулаторни и надзорни органи; по тази причина е необходимо подходящо равнище на пропорционалност и гъвкавост;

И.  като има предвид, че понастоящем BCBS обсъжда допълнителни промени в пруденциалната рамка за банките, които разглеждат кредитния риск и оперативния риск; като има предвид, че тези реформи са съсредоточени върху повишаването на чувствителността към рисковете и стабилността на стандартизирания подход за кредитен риск, допълнителните ограничения за подхода за вътрешно моделиране и финализирането на определението на коефициента на ливъридж и потенциален капиталов под въз основа на стандартизирания подход;

Й.  като има предвид, че по-голямата част от финансовите институции на САЩ използват стандартизирания подход за оценките на кредитния риск, докато в ЕС много големи и средни банки разчитат на вътрешни модели;

К.  като има предвид, че подходящо преразглеждане на стандартизирания подход и зачитането на принципа на пропорционалност представляват ключови фактори, за да може стандартът на BCBS да функционира за малките банки, които предимно го използват;

Л.  като има предвид, че държавите от Г-20 посочиха, че текущото преразглеждане не следва да води до значително увеличаване на общите капиталови изисквания, и това становище беше отново потвърдено от държавите членки по време на заседанието на Съвета ECOFIN през юли 2016 г.;

М.  като има предвид, че понастоящем европейските банки са подложени на редовни системни стрес тестове от регулаторните органи и резултатите от тези тестове са публично достояние;

Н.  като има предвид, че представители на юрисдикции извън ЕС, като например Япония, изразиха загриженост относно нарастващия натиск върху набирането на капитал и справянето с по-високите разходи за спазване на нормативната уредба с цел спазване на новия набор от стандарти;

О.  като има предвид, че решенията на BSBC нямат правна сила и трябва да бъдат транспонирани чрез обикновената законодателна процедура, за да бъдат в сила в ЕС; като има предвид, че не всички национални компетентни органи членуват в BSBC, но ЕЦБ и ЕНМ са представени като пълноправни членове, а Комисията и ЕБО имат статут на наблюдатели;

1.  подчертава значението на стабилните световни стандарти и принципи за пруденциалното регулиране на банките и приветства работата на BCBS в тази област след кризата;

2.  отново потвърждава, че банките трябва да бъдат добре капитализирани с цел да оказват подкрепа на реалната икономика, да намаляват системния риск и да предотвратяват всякакво повтаряне на огромните спасителни мерки, на които бяхме свидетели по време на кризата; подчертава необходимостта от подходящо регулиране на паралелната банкова система с цел да се гарантира справедлива конкуренция и финансова стабилност;

3.  подчертава, че, за разлика от други юрисдикции, банките играят основна роля за финансирането на европейската икономика и вероятно ще продължат да бъдат основният източник на финансиране за домакинствата и предприятията, особено за МСП; подчертава, че законодателството на ЕС винаги се е стремило да отразява този аспект (например чрез използване на коефициента за подпомагане на МСП) и следва да продължи да го прави (например чрез удължаване и разширяване на коефициента за подпомагане); при все това признава важността на диверсифицирането на източниците на финансиране на европейската икономика и приветства текущата работа в рамките на съюза на капиталовите пазари в тази област;

4.  отбелязва текущата работа на BCBS за финализиране на рамката „Базел III“, която има за цел да увеличи опростеността, съпоставимостта и сближаването на рамката за рисково претегления капитал, за да се разгледа прекомерното вариране на рисково претеглените активи и да се прилагат едни и същи правила за едни и същи рискове; подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност и отчетност за увеличаване на легитимността на обсъжданията на BCBS и на съпричастността към тях; приветства явяването на генералния секретар на BCBS пред комисията по икономически и парични въпроси и насърчава по-нататъшния диалог;

5.  подчертава, че текущото преразглеждане следва да спазва принципа, обявен от Групата на управителите и ръководителите на надзорни органи да не се увеличават значително общите капиталови изисквания, като същевременно се укрепва общата финансова позиция на европейските банки;

6.  подчертава, че вторият и еднакво важен принцип, който трябва да се спазва при преразглеждането, е да се насърчават еднакви условия на конкуренция в световен мащаб чрез смекчаване — а не задълбочаване — на разликите между юрисдикциите и банковите модели, като не се ощетява неоправдано банковият модел на ЕС;

7.  изразява загриженост, че предварителният анализ на неотдавнашните проекти на BCBS посочва, че пакетът от реформи на текущия етап може да не е в съответствие с двата горепосочени принципа; призовава BCBS съответно да преразгледа своите предложения, а ЕЦБ и ЕНМ да гарантират от своя страна съответствието при финализирането и мониторинга на новия стандарт;

8.  подчертава, че този подход би бил важен да се гарантира последователно прилагане на новия стандарт от Европейския парламент в качеството му на съзаконодател;

9.  припомня важността на принципа на пропорционалност, който трябва да се оценява не само във връзка с размера на институциите, които се регулират, но и да се разглежда като справедлив баланс между разходите и ползите от регулирането за всяка група заинтересовани страни;

10.  призовава да се осъществява диалог и обмен на най-добри практики между регулаторните органи относно прилагането на принципа на пропорционалност на равнище ЕС и на международно равнище;

11.  призовава BCBS да извърши внимателна и всеобхватна оценка на качественото и количественото въздействие на новите реформи, като отчита тяхното въздействие върху различните юрисдикции и различните банкови модели преди приемането на стандарта от Комитета; счита, че тази оценка следва също така да отчита предходните реформи, предложени от Комитета; призовава BCBS да извърши необходимите корекции в случай на възникване на дисбаланси по време на анализа;

12.  припомня важността на основан на риска подход към регулирането, като едни и същи правила се прилагат за един и същ риск, като същевременно подчертава необходимостта от намаляване на обхвата на регулаторния арбитраж и прекомерното вариране на рисково претеглените активи; призовава BCBS да запази чувствителността към рисковете на пруденциалното регулиране, включително като гарантира, че преразглеждането на стандартизирания подход и обхватът за прилагане на вътрешнорейтинговия подход преодоляват рисковете на регулаторния арбитраж и добре отразяват особеностите на различните форми на финансиране, като например кредитиране на операции с недвижими имоти, финансиране на инфраструктура и специализирано кредитиране, и като избягват несъразмерните въздействия върху реалната икономика; във връзка с това изразява загриженост относно потенциалните въздействия върху реалната икономика на предложеното въвеждане на долни граници за резултатите;

13.  призовава Комисията да извърши внимателна и всеобхватна оценка на качественото и количественото въздействие на неотдавнашните и новите реформи, наред с другото върху финансирането на реалната икономика в Европа и върху предвидените европейски законодателни проекти, като например съюза на капиталовите пазари; призовава Комисията да използва констатациите, произтичащи от поканата за представяне на доказателства и от направлението на работата по първата оценка на равносметката относно Регламента за финансовите услуги, която трябва да бъде представена до края на 2016 г.; призовава Комисията да гарантира, че новите предложения на BCBS или тяхното прилагане не противоречат на тези инициативи; подчертава, че тази оценка не следва да подкопава законодателните постижения, достигнати до момента, и не следва да се разглежда като призив за дерегулиране;

14.  отправя искане изискванията за задължителен централизиран клиринг на деривативните продукти напълно да се отчитат при определянето на коефициента на ливъридж, така че да се насърчава практиката на централизиран клиринг;

15.  припомня, че трябва адекватно да се отчитат особеностите на европейските банкови модели, пазарите, на които те извършват дейност, различния размер на институциите и различните рискови профили както в оценките на въздействието, така и при калибрирането на стандартите, за да се запази необходимото многообразие на европейския банков сектор и за да се спазва пропорционалността; призовава Комисията да отчита всички тези принципи при определянето на обхвата на прилагането и при превръщането на предложенията на BCBS в право на ЕС;

16.  подчертава основната роля на европейските и националните банкови надзорни органи за осигуряване на сближаване в областта на надзора в ЕС, като се отчита принципът на пропорционалност и целесъобразността на правилата за различните банкови модели; подчертава важността на надеждната и съпоставима информация относно положението на поднадзорните институции, за да се позволи ефективното и надеждно извършване на тази дейност; изтъква, че следва да се запази правото на използване на вътрешни модели; призовава ЕНМ и ЕБО да продължат своята работа по надзора, за да гарантират последователно прилагане на вътрешните модели и на капацитета им за адекватно отразяване на рисковете на стопанските модели на банките, да подобрят сближаването, така че да бъдат отстранени недостатъците им, и да предложат промени, когато е необходимо;

17.  припомня взаимодействието на пруденциалните изисквания за банките с други основни банкови стандарти, като например въвеждането на стандарта за общ капацитет за покриване на загуби (TLAC) в рамките на ЕС и неговото хармонизиране с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, както и с прилагането на счетоводен стандарт МСФО 9 в близко бъдеще и с рамката на банковия съюз; по тази причина подчертава, че размисълът относно реформите на пруденциалното регулиране следва да вземе предвид всички тези различни елементи и техните съответни и комбинирани последици;

18.  припомня, че през последните години няколко големи банки на ЕС изплащаха дивиденти на акционерите, като същевременно продължиха да бъдат с изключително слаба капитализация и не бяха предприели оздравяване на баланса по последователен начин;

19.  призовава Комисията да отдаде приоритет на работата по „рамка за малки банки“ за най-нискорисковите банкови модели и да разшири своята работа с цел обхващане на оценка на осъществимостта на бъдеща регулаторна рамка, която да включва по-малко сложни и по-целесъобразни и пропорционални пруденциални правила, специфично адаптирани за различните видове банкови модели;

20.  подчертава важността на ролята на Комисията, Европейската централна банка и Европейския банков орган за участие в работата на BCBS и предоставяне на прозрачна и всеобхватна актуализирана информация относно развитието на обсъжданията на BCBS; призовава да се даде по-голяма видимост на тази роля по време на заседанията на ECOFIN и да се засили отчетността пред комисията ECON на Парламента, с предоставяне на редовна информация от представителите на ЕС, които участват в обсъжданията;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) http://www.bis.org/bcbs/publ/d344.pdf.
(2) https://www.bis.org/bcbs/publ/d387.htm.
(3) http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/07/12-conclusions-banking-reform/.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0093.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0006.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0108.


Прилагане на общата политика за сигурност и отбрана
PDF 592kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност) (2016/2067(INI))
P8_TA(2016)0440A8-0317/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност),

—  като взе предвид член 42, параграф 6 и член 46 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) относно установяването на постоянно структурирано сътрудничество;

—  като взе предвид годишния доклад от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) (13026/2016) и по-специално частите, които се отнасят до общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

—  като взе предвид членове 2 и 3 и дял V от Договора за Европейския съюз и по-специално член 21, член 36 и член 42, параграфи 2, 3 и 7 от него,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г. и 17 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 декември 2013 г. и 26 юни 2015 г.,

—  като взе предвид резолюциите си от 21 май 2015 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана(1), от 21 май 2015 г. относно отражението на промените в европейските пазари в областта на отбраната върху капацитета за сигурност и отбрана в Европа(2), от 11 юни 2015 г. относно стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия(3), от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда — един по-свързан, оспорван и сложен свят(4) и от 7 юни 2016 г. относно мироопазващите операции — ангажиментът, поет от Европейския съюз по отношение на ООН и Африканския съюз(5),

—  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа. Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от ЗП/ВП на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини на 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната, представен от ЗП/ВП Федерика Могерини на 14 ноември 2016 г., и заключенията на Съвета от 14 ноември 2016 г. относно изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната,

—  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 6 април 2016 г. относно борбата с хибридните заплахи (JOIN(2016)0018) и свързаните с него заключения на Съвета от 19 април 2016 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 28 април 2015 г. „Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието“ (JOIN(2015)0017) и предложението на Комисията от 5 юли 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент, допринасящ за стабилността и мира (COM(2016)0447),

—  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 5 юли 2016 г. „Елементи за стратегическа рамка на равнище ЕС за подкрепа на реформата на сектора за сигурност (РСС)“ (JOIN(2016) 0031),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 април 2016 г. относно платформата за подкрепа на мисии,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“ (COM(2015) 0185),

—  като взе предвид обновената стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз за периода 2015—2020 г. и свързаните с нея заключения на Съвета от 15—16 юни 2015 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 април 2016 г., озаглавено „Изпълнение на Европейската програма за сигурност с цел борба срещу тероризма и подготвяне на условията за ефективен и истински Съюз на сигурност“ (COM(2016) 0230),

—  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 11 декември 2013 г. „Всеобхватният подход на ЕС към външните конфликти и кризи“ (JOIN(2013) 0030) и свързаните с него заключения на Съвета от 12 май 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно кибернетичната сигурност и отбрана(6); като взе съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 7 февруари 2013 г. относно стратегия на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство (JOIN(2013)0001); като взе предвид рамката на Съвета за политиката на ЕС за кибернетична отбрана от 18 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юли 2016 г., озаглавено „Укрепване на отбранителната способност на Европа срещу кибератаки и изграждане на конкурентен и иновативен сектор на киберсигурността“ (COM(2016) 0410),

—  като взе предвид техническото споразумение между екипа на НАТО за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (NCIRC) и екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти на ЕС (CERT-EU), подписано на 10 февруари 2016 г., което улеснява засиленото споделяне на информация относно киберинциденти,

—  като взе предвид съвместната декларация на ЕС и НАТО, подписана на 8 юли 2016 г. в рамките на срещата на върха на НАТО във Варшава, 2016 г. (Съвместна декларация на председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия и генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор),

—  като взе предвид официалното комюнике от срещата на върха във Варшава, прието от държавните и правителствените ръководители, които взеха участие в срещата на Северноатлантическия съвет във Варшава на 8 — 9 юли 2016 г.,

—  като взе предвид резултатите от Евробарометър 85.1 от юни 2016 г.,

—  като взе предвид член 132, параграф 1 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0317/2016),

Стратегическият контекст

1.  Отбелязва, че европейската среда за сигурност се е влошила значително, като е станала по-непостоянна, по-сложна, по-опасна и по-малко предсказуема; отбелязва, че заплахите са както конвенционални, така и хибридни, създавани както от държавни, така и от недържавни субекти и идващи от юг и изток, както и че засягат държавите членки по различен начин;

2.  Напомня, че е налице тясна взаимосвързаност между сигурността на държавите — членки на ЕС и отбелязва, че те реагират на общите заплахи и рискове некоординирано и разпокъсано, като по този начин усложняват и често възпрепятстват прилагането на по-общ подход; подчертава, че тази липса на координация представлява една от слабостите в действията на Съюза; отбелязва, че Европа не разполага с необходимата гъвкавост, за да се справи ефективно с хибридните заплахи, които често имат трансгранично измерение;

3.  Счита, че сега Европа е принудена да реагира на поредица кризи с нарастваща сложност: като се започне със Западна Африка, през Сахел, Африканския рог и Близкия изток, Източна Украйна и се стигне до Кавказ; счита, че ЕС следва да засили диалога и сътрудничеството с трети държави от региона, както и с регионалните и подрегионалните организации; подчертава, че ЕС следва да бъде готов да реагира на структурните промени в международната обстановка по отношение на сигурността и на предизвикателствата, сред които са междудържавни конфликти, срив на държави и кибератаки, както и на последиците от изменението на климата за сигурността;

4.  Отбелязва със загриженост, че Европа се превръща в цел на тероризъм, извършван от радикално настроени ислямистки организации и отделни лица, в непознати до момента мащаби, с което се упражнява натиск върху европейския начин на живот; подчертава, че вследствие на това сигурността на отделния човек придоби първостепенно значение, размивайки традиционното разграничение между нейните външни и вътрешни измерения;

5.  Призовава ЕС да се приспособи към тези предизвикателства в областта на сигурността, по-специално като използва по-ефикасно съществуващите инструменти на ОПСО, като ги съгласува с другите външни и вътрешни инструменти: призовава за по-добро сътрудничество и координация между държавите членки, особено в областта на борбата с тероризма;

6.  Призовава за силна превантивна политика, основаваща се на всеобхватни програми за дерадикализация; отбелязва, че е от съществено значение също така да се проявява по-голяма активност в борбата срещу радикализацията и терористичната пропаганда както в рамките на ЕС, така и във външните отношения на ЕС; призовава Комисията да предприеме мерки за борба с разпространението на съдържание с екстремистки характер онлайн и да насърчава по-активно съдебното сътрудничество между системите за наказателно правосъдие, включително Евроюст, в борбата срещу радикализацията и тероризма във всички държави членки;

7.  Отбелязва, че за първи път след Втората световна война границите в Европа се променят със сила; подчертава вредното въздействие на военната окупация за сигурността на Европа като цяло; отново заявява, че всяка промяна със сила на границите в Украйна противоречи на принципите на Заключителния акт от Хелзинки и на Устава на Обединените нации;

8.  Подчертава, че съгласно Евробарометър 85.1, публикуван през юни 2016 г., приблизително две трети от гражданите на ЕС искат ЕС да се ангажира в по-голяма степен с въпросите на политиката в областта на сигурността и отбраната;

9.  Счита, че наличието на по-единна и следователно по-ефективна европейска външна политика и политика на сигурност може да има решаващ принос за намаляване на интензивността на въоръжените сблъсъци в Ирак и Сирия и за премахване на самопровъзгласилата се Ислямска държава;

Преразгледана и по-устойчива ОПСО

10.  Изразява твърдото убеждение, че в резултат от това е необходимо подробно преразглеждане на ОПСО по същество, за да може ЕС и неговите държави членки да допринасят в решаваща степен за сигурността на Съюза, за управлението на международните кризи и за утвърждаването на стратегическата автономност на ЕС; напомня, че нито една държава не може да се справи сама с настоящите предизвикателства в областта на сигурността;

11.  Счита, че успешното преразглеждане на ОПСО трябва изцяло да включва държавите — членки на ЕС, от самото начало на процеса, с цел да се избегне рискът от патови ситуации в бъдеще; изтъква практическите и финансовите ползи от по-нататъшно сътрудничество за развитие на европейския отбранителен капацитет и отбелязва текущите инициативи, които трябва да бъдат последвани от конкретни мерки по време на заседанието на Европейския съвет по въпросите на отбраната през декември 2016; призовава държавите членки и ЕС да извършват подходящи инвестиции в областта на сигурността и отбраната;

12.  Подчертава, че установяването на постоянно и структурирано сътрудничество (член 42, параграф 6 от ДЕС) ще предостави възможност да се развие самоотбрана или постоянна структура за самоотбрана, която може да подсили операциите за управление на кризи;

13.  Подчертава, че тъй като Европа вече не разполага с пълен контрол върху средата си от гледна точка на сигурността, като подбира момента и мястото за действие, ЕС, посредством мисии и операции в рамките на ОПСО, както и други приложими инструменти, следва да може да се намесва по цялата верига на процеса на управление на кризи, включително предотвратяване на кризи и решаване на кризи, като по този начин обхване всички етапи от цикъла на конфликтите, както и да участва пълноценно в процеса на гарантиране на сигурността в Европа и осигуряване на общата сигурност и отбрана на цялото пространство на свобода, сигурност и правосъдие; насърчава Европейския съвет да започне процеса на превръщане на общата политика за сигурност и отбрана в обща отбрана, както е предвидено в член 42, параграф 2 от ДЕС; счита, че една от важните цел на ОПСО трябва да бъде засилване на устойчивостта на ЕС;

14.  Приветства пътната карта за ОПСО, представена от ЗП/ВП с конкретен график и мерки; приветства факта, че тази пътна карта допълва предстоящия Европейски план за действие в областта на отбраната; подчертава необходимостта от засилване на военния компонент на ОПСО; подкрепя категорично идеята държавите членки да координират инвестициите в областта на сигурността и отбраната, както и да се увеличи финансовата подкрепа за научните изследвания в областта на отбраната на равнището на ЕС;

15.  Подчертава също така, че ОПСО следва да се основава на принцип на силна колективна отбрана и ефективно финансиране и да се прилага координирано с международните институции в областта на сигурността и отбраната и при пълно взаимно допълване с НАТО; счита, че ЕС следва да насърчава държавите членки да постигат целите на НАТО по отношение на капацитета, съгласно които се изисква минималното равнище на разходите за отбрана да бъде в размер на 2% от БВП, както беше потвърдено на срещите на върха в Уелс и Варшава;

16.  Припомня, че конфликтите и кризите в Европа и около нея се случват както във физическото, така и в кибернетичното пространство и подчертава, че поради тази причина киберсигурността и киберотбраната трябва да бъдат включени като основни елементи на ОПСО и напълно интегрирани във всички вътрешни и външни политики на ЕС;

17.  Приветства представянето от ЗП/ВП на Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз като необходимо и положително развитие за институционалната рамка, в която ще функционират и ще се развиват ОВППС и ОПСО; изразява съжаление по повод на ниската степен на участие на държавите членки в подготовката на Глобалната стратегия на Европейския съюз (ГСЕС);

18.  Подчертава, че са необходими категоричен ангажимент, приемане и подкрепа от страна на държавите членки и националните парламенти, в тясно сътрудничество с всички имащи отношение органи на ЕС, за да се осигури бързото и ефективно изпълнение на политическото равнище на амбицията, приоритетите и всеобхватния подход на ГСЕС под формата на Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната, предшествана от плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната; подчертава тесните връзки на плана за изпълнение с по-широкото прилагане на ГСЕС, с предстоящия Европейски план за действие в областта на отбраната и с прилагането на подписаната във Варшава съвместна декларация на ЕС и НАТО; приветства текущата работа на ЗП/ВП и на държавите членки в процеса на прилагане; подчертава факта, че за изпълнението на ГСЕС и за изграждането на ефективна и по-устойчива ОПСО трябва да бъдат разпределени необходимите ресурси;

19.  Счита, че разработването на секторна стратегия е необходимо последващо действие във връзка с ГСЕС — която следва да бъде приета и представена от Европейския съвет — в която да се уточняват по-подробно степента на гражданските и военните амбиции, задачите, изискванията и приоритетите по отношение на способностите; отново отправя призивите си от миналото за разработването на Бяла книга относно европейската отбрана и настоятелно призовава Съвета да подготви незабавно този документ; изразява загриженост по повод на това, че предложеният план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната далеч не отговаря на очакванията на Парламента и на обществеността; припомня, че сигурността на всички държави — членки на Европейския съюз, е неделима;

20.  Приветства предложения от министрите на външните работи на Германия и Франция европейски пакт за сигурност и подкрепя, наред с другото, идеята за общ анализ на стратегическата среда в Европа, което ще превърне оценката на заплахите в периодична обща дейност и по този начин ще се постигне взаимно зачитане на опасенията и подкрепа за общ капацитет и общи действия; приветства също така неотдавнашните инициативи на други държави членки във връзка с развитието на ОПСО; отбелязва със съжаление обаче липсата на самооценка по отношение на бездействието от страна на държавите членки при изпълнението на предишните европейски ангажименти в областта на отбраната;

21.  Отбелязва, че за тази цел е необходимо да има сътрудничество със сходни дейности на НАТО; подчертава, че е крайно необходимо да са налице сериозен ангажимент и засилен и по-ефикасен обмен на разузнавателни данни и информация между държавите членки;

22.  Отбелязва, че тъй като вътрешната и външната сигурност се преплитат във все по-голяма степен, а разграничаването на физическото и кибернетичното пространство е все по-трудно, интегрирането на съответните им инструментариуми също става належащо, като дава възможност на ЕС да действа чрез целия спектър от инструменти до равнището на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз;

ОПСО и интегрираният подход към кризите

23.  Подчертава значението на създаването на постоянен щаб на ЕС за гражданските и военните мисии и операции по линия на ОПСО, от който интегриран оперативен персонал ще подкрепя целия цикъл на планиране — от първоначалната политическа концепция до подробните планове; подчертава, че той няма да бъде копие на структурите на НАТО, а ще представлява институционалната организация, необходима за укрепването на способностите за планиране и провеждане на мисии и операции по линия на ОПСО;

24.  Подчертава приноса за международния мир и стабилност на мисиите и операциите по линия на ОПСО, включително мисии за съдействие в областта на граничния контрол, за изграждане на капацитет и за военно обучение, както и военноморски операции;

25.  Изразява съжаление по повод на факта, че мисиите и операциите по линия на ОПСО продължават да изпитват структурни слабости, което излага на риск тяхната ефективност; счита, че те следва да бъдат истински инструменти и биха могли да бъдат по-добре интегрирани в ГСЕС;

26.  Отбелязва в тази връзка заложеното в ГСЕС равнище на политическа амбиция за интегриран подход към конфликтите и кризите, що се отнася до участието на Съюза на всички етапи в цикъла на конфликта чрез предотвратяване, решаване и стабилизиране, както и ангажимента за избягване на преждевременното прекратяване на участието; счита, че ЕС следва да подпомага последователно държавите членки, участващи в коалицията срещу самопровъзгласилата се Ислямска държава, като разработи операция по линия на ОПСО, насочена към обучението, в Ирак;

27.  Приветства идеята за „регионализирани“ мисии по линия на ОПСО в Сахел, по-специално тъй като тя съответства на волята на държавите от този подрегион да засилят сътрудничеството в областта на сигурността чрез платформата Г-5 за Сахел; изразява убеждение, че това може да представлява възможност за укрепване на ефективността и релевантността на мисиите на ОПСО (EUCAP Sahel Mali и EUCAP Sahel Niger), които са разгърнати на място; категорично счита, че концепцията за „регионализация“ трябва да се основава на експертен полеви опит, конкретни цели и средствата за тяхното постигане и следва да не се формулира само под натиска на политически съображения;

28.  Подчертава, че всички решения на Съвета относно бъдещи мисии и операции следва да разглеждат като приоритет участието в конфликти, които засягат пряко сигурността на ЕС или сигурността на партньори и региони, в които ЕС играе ролята на гарант на сигурността; счита, че решението за участие следва да се основава на общ анализ и разбиране на стратегическата среда и на споделени стратегически интереси на държавите членки, като се отчитат действията на други съюзници и организации като ООН или НАТО; счита, че мисиите по линия на ОПСО за изграждане на капацитет трябва да бъдат координирани с дейността на Комисията в областта на реформата в сектора за сигурност и на принципите на правовата държава;

29.  Отбелязва предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 (за създаване на инструмент, допринасящ за стабилността и мира), за да се разшири помощта на Съюза, така че да обхваща оборудването на военните фактори в държавите партньори, като счита, че това е крайно необходим принос към тяхната устойчивост, с което ще се намали вероятността да се превърнат отново в обект на конфликт и в убежища за лица, извършващи враждебни действия срещу ЕС; подчертава, че това следва да се прави при изключителни обстоятелства, както е посочено в член 3а от гореспоменатото предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014, за да се допринесе за устойчивото развитие, доброто управление и принципите на правовата държава; във връзка с това насърчава ЕСВД и Комисията да ускорят изпълнението на инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, за да се подобрят ефективността и устойчивостта на мисиите по линия на ОПСО;

30.  Подчертава необходимостта от установяване на други финансови инструменти, за да се засили изграждането на капацитет в областта на сигурността и отбраната от страна на партньорите; призовава ЕСВД и Комисията да гарантират пълна съгласуваност и координация за да се постигат най-добрите възможни резултати и да се избягва дублиране по места;

31.  Отбелязва в тази връзка, че задачите от Петерсберг следва да се преразгледат, а бойните групи следва възможно най-скоро да се превърнат в използваем военен инструмент посредством повишена модулност и по-функционално финансиране; отбелязва, че липсата на конструктивно отношение сред държавите членки продължава да представлява политическа и оперативна пречка за разгръщането на бойните групи; настоятелно призовава Съвета да постави началото на създаване на началния фонд (предвиден в член 41, параграф 3 от ДЕС) с цел спешно да се осигури финансиране на първоначалните етапи на военните операции;

32.  Призовава за по-голяма гъвкавост на финансовите разпоредби на ЕС с цел да се подпомогне неговата способност за реагиране в кризисни ситуации и за изпълнение на действащите разпоредби на Договора от Лисабон; призовава за реформа на механизма Athena с цел разширяване на обхвата му, за да включва всички разходи, свързани, на първо място, с операциите за бързо реагиране и разгръщането на бойни групи на ЕС, а след това и всички военни операции;

Сътрудничество с НАТО и други партньори

33.  припомня, че НАТО и ЕС споделят едни и същи стратегически интереси и са изправени пред едни и същи предизвикателства на изток и на юг; отбелязва приложимостта на клаузата за взаимна отбрана (член 42, параграф 7) за държавите — членки на ЕС, независимо дали са членки на НАТО; отбелязва, че ЕС следва да може — като използва собствените си средства — да защити в еднаква степен държавите — членки на ЕС, които не са членки на НАТО; отбелязва целта на ГСЕС за подходящо равнище на стратегическа автономност на ЕС и подчертава, че за средствата на двете организации е необходимо да се прилага принципът на взаимното допълване; счита, че „стратегическата автономност“ на ЕС следва да укрепи способността на Европа да насърчава сигурността в своите граници и извън тях, както и да засили партньорството с НАТО и трансатлантическите отношения;

34.  Счита, че здравата основа за тясно и ефективно сътрудничество между ЕС и НАТО е осигурена от взаимното допълване и съвместимост на техните мисии, а оттам и на инструментариумите им; подчертава, че отношенията между двете организации следва да продължат да бъдат в дух на сътрудничество, а не на конкуренция; счита, че ЕС следва да насърчава държавите членки да постигат целите на НАТО по отношение на капацитета, съгласно които се изисква минималното равнище на разходите за отбрана да бъде в размер на 2% от БВП;

35.  Подчертава, че НАТО разполага с най-добри възможности за възпиране и отбрана и организацията има готовност да приложи колективна отбрана (член 5 от Вашингтонския договор) в случай на агресия срещу някой от членовете ѝ, докато ОПСО понастоящем се съсредоточава върху мироопазването, предотвратяването на конфликти и засилването на международната сигурност (член 42 от ДЕС), а ЕС разполага с допълнителни средства за справяне с предизвикателствата пред вътрешната сигурност на държавите членки, в това число подривната дейност, които не са обхванати от член 5; отново заявява, че „клаузата за солидарност“ в член 222 от ДФЕС цели да осигури защитата на демократичните институции и цивилното население в случай на терористично нападение;

36.  Приветства наскоро подписаната във Варшава съвместна декларация на ЕС и НАТО и изцяло подкрепя посочените в нея области на сътрудничество; изразява съжаление, че декларацията описва добре установени неофициални практики, вместо да издигне на ново равнище сътрудничеството между ЕС и НАТО; подчертава необходимостта от особено задълбочаване на сътрудничеството и продължаване на процеса на допълване на изграждането на капацитет по отношение на хибридните и кибернетичните заплахи и изследванията в тази област; приветства заявената цел на Пътната карта от Братислава за незабавно започване на прилагането на съвместната декларация;

37.  Напълно подкрепя по-нататъшното засилване на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната с други институционални партньори, в това число ООН, Африканския съюз и ОССЕ, както и стратегическите двустранни партньори, особено САЩ, в области като хибридните заплахи, морската сигурност, бързото реагиране, борбата с тероризма и киберсигурността;

Европейско сътрудничество в областта на отбраната

38.  Счита, че развитието на по-силна отбранителна промишленост ще укрепи стратегическата автономност и технологичната независимост на ЕС; изразява убеждение, че укрепването на положението на ЕС като гарант на сигурността в съседните на Европа държави изисква подходящи и достатъчни способности, както и конкурентоспособна, ефикасна и прозрачна отбранителна промишленост, която осигурява устойчива верига за доставки; отбелязва, че за европейския отбранителен сектор са характерни разпокъсаност и дублиране, които трябва постепенно да бъдат отстранени посредством процес, който осигурява стимули и поощрения за всички национални компоненти и като се отчита по-дългосрочната перспектива за интегриран пазар в областта на отбраната;

39.  Изразява съжаление относно факта, че рамката на политиките за систематично и дългосрочно сътрудничество в областта на отбраната все още не е приложена от държавите членки с необходимата степен на ангажираност и че инициативата за обединяване и споделяне не е довела до осезаеми резултати; призовава Съвета да въведе на всеки шест месеца редовни дебати относно отбраната, за да се предоставят стратегически насоки и политически импулс за ОПСО и европейското сътрудничество в областта на отбраната;

40.  Подчертава необходимостта от допълнително задълбочаване на сътрудничеството в областта на киберотбраната и гарантиране на пълната устойчивост на мисиите по линия на ОПСО на кибератаки; настоятелно призовава Съвета да включи киберотбраната като неразделна част от своите дебати относно отбраната; счита, че е налице голяма необходимост от национални стратегии за киберотбрана; призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от мерките за изграждане на капацитет в киберпространството в рамките на Европейската агенция по отбрана (ЕАО) и да използват съвместния център за високи научни постижения в областта на киберотбраната (CCDCOE) на НАТО;

41.  Отбелязва, че всички държави членки изпитват затруднения да поддържат много широка гама от напълно функциониращи отбранителни способности, най-вече поради финансови ограничения; поради това призовава за засилена координация и по-ясен избор на способностите, които да бъдат поддържани, така че държавите членки да могат да се специализират в определени способности;

42.  Счита, че оперативната съвместимост е от ключово значение, за да се повиши степента на съвместимост и интеграция на силите на държавите членки; поради това подчертава, че държавите членки трябва да проучат възможността за съвместно възлагане на обществени поръчки за ресурси в областта на отбраната; отбелязва, че протекционисткият и затворен характер на пазарите на ЕС в областта на отбраната прави това по-трудно;

43.  Припомня, че изграждането на устойчива европейска отбранителна технологична и промишлена база, която включва инструменти за МСП, е фундаментална опора на ОПСО и предпоставка за съществуването на общ пазар, което ще предостави на ЕС възможност да постигне стратегическата си автономност;

44.  Отбелязва със съжаление, че държавите членки прилагат Директива 2009/81/ЕО за възлагане на поръчки в областта на отбраната и сигурността и Директива 2009/43/ЕО за вътрешни за ЕС трансфери на свързани с отбраната продукти в напълно различна степен; призовава Европейската комисия съответно да прилага насоките относно член 346 и да изпълнява ролята си на пазител на Договорите, като започне да използва производства за установяване на неизпълнение на задължения в случай на нарушения на директивите; призовава държавите членки да подобрят многонационалните усилия по отношение на търсеното на военни поръчки и призовава европейските сектори на доставчиците да засилят глобалните си пазарни позиции чрез по-добра координация и промишлена консолидация;

45.  Изразява загриженост относно постоянното намаляване на финансирането за научни изследвания в областта на отбраната в държавите членки, което излага на риск промишлената и технологична база, а следователно и стратегическата автономност на Европа; призовава държавите членки да предоставят на своите армии оборудване, произведено от европейската отбранителна промишленост, а не от конкуренти в сектора;

46.  Изразява убеждение, че засилването на ролята на ЕАО при координирането на основаващи се на способностите програми, проекти и дейности би било от полза за една ефективна ОПСО; счита, че ЕАО следва да бъде подпомагана при постигането на нейните цели в пълна степен, включително особено нейните предстоящи приоритети и функции в контекста на европейския план за действие в областта на отбраната и европейската програма за научни изследвания в областта на отбраната; поради това призовава държавите членки да преразгледат организацията, процедурите и дейностите на Агенцията, за да се осигурят повече възможности за по-нататъшно сътрудничество и интеграция; призовава държавите членки да дадат насоки на ЕАО относно координирането на преглед на плана за развиване на способностите, в съответствие с ГСЕС и секторната стратегия;

47.  Подчертава, че кибернетичната сигурност е по своята същност област на политиката, в която сътрудничеството и интеграцията са от решаващо значение, не само между държавите-членки на ЕС, ключовите партньори и НАТО, но също така и между различните фактори в обществото, тъй като това е не само военна отговорност; призовава за по-ясни насоки относно начините за използване на отбранителните и нападателните способности на ЕС, както и относно обстоятелствата, в които те следва да се използват; припомня, че Европейският парламент неколкократно призова за цялостно преразглеждане на нормативната уредба на ЕС относно износа на изделия и стоки с двойна употреба с цел да се попречи софтуер и други системи, които могат да се използват срещу цифровата инфраструктура на ЕС и за нарушаване на правата на човека, да попаднат в неправилни ръце; призовава ЕС да защитава в рамките на международните форуми — включително, но не само, форумите за управление на интернет — принципа, че основната инфраструктура на интернет следва да бъде неутрална зона, в която правителствата, преследващи своите национални интереси, имат забрана за намеса;

48.  Подкрепя свързаните с отбраната инициативи на Комисията, като например плана за действие в областта на отбраната и политиката в областта на отбранителната промишленост, които следва да започнат след представянето на Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната; подкрепя по-нататъшното участие на Комисията в областта на отбраната посредством обширни и целенасочени проучвания, планиране и изпълнение; приветства подготвителното действие в подкрепа на свързаните с ОПСО научни изследвания и изисква подходящо финансиране за остатъка от настоящата многогодишна финансова рамка (МФФ); подкрепя разработването на програма на ЕС за научни изследвания в областта на отбраната съгласно следващата МФФ (2021—2027 г.);

49.  Счита, че една бъдеща програма на ЕС за научни изследвания в областта на отбраната следва да финансира научно-изследователски проекти в приоритетни области, които следва да бъдат договорени от държавите членки, както и че един Европейски фонд за отбрана би могъл да подпомогне финансирането на съвместно договорените от държавите членки способности, имащи призната европейска добавена стойност;

50.  Призовава европейското законодателство да бъде реформирано, за да се предостави възможност на европейската отбранителна промишленост да се ползва от същите държавни помощи като тези, от които се ползват отраслите в САЩ;

o
o   o

51.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на НАТО, на председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на действащия председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ.

(1) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 59.
(2) ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 74.
(3) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 74.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0120.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0249.
(6) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 145.


Стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни
PDF 623kWORD 69k
Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни (2016/2030(INI))
P8_TA(2016)0441A8-0290/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид резолюцията си от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма(1),

—  като взе предвид декларацията, приета на срещата на високо равнище в Страсбург/Кел на 4 април 2009 г. по повод 60-ата годишнина на НАТО,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 9 февруари 2015 г. относно борбата с тероризма,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 и 20 март 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даиш от 16 март 2015 г., които бяха потвърдени отново от Съвета по външни работи на 23 май 2016 г.,

—  като взе предвид доклада от 18 май 2015 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител), озаглавен „ЕС в променящата се глобална среда — един по-свързан, оспорван и сложен свят“ и текущата работа по нова глобална стратегия за сигурност на ЕС,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2015 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Русия(3),

—  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно стратегическата комуникация (Ref. Ares(2015)2608242 - 22/6/2015),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство(4),

—  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс от 5 септември 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно предотвратяването на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации(5),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 28 април 2015 г. относно Европейската програма за сигурност (COM(2015)0185),

—  като взе предвид Съвместното съобщение на Комисията и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета от 6 април 2016 г., озаглавено „Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи — ответни действия на Европейския съюз“ JOIN(2016)0018,

—  като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета от 20 април 2016 г. относно изпълнението на Европейската програма за сигурност с цел борба срещу тероризма и подготвяне на условията за ефективен и истински Съюз на сигурност (COM(2016)0230),

—  като взе предвид проведеното от Европейския фонд за демокрация проучване на осъществимостта на медийни инициативи на руски език в източното партньорство и извън него, озаглавено „Bringing Plurality and Balance to the Russian Language Media Space“ (Осигуряване на плурализъм и балансираност в рускоезичното медийно пространство),

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на Обединените нации за насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма (A/HRC/31/65),

—  като взе предвид Общ коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека (CCPR/C/GC/34),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по култура и образование (A8-0290/2016),

А.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент действията му на международната сцена да бъдат ръководени от принципи като демокрация, върховенство на закона, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и свобода на медиите, достъп до информация, свобода на изразяване на мнение и медиен плурализъм, последният от които може, въпреки всичко, да бъде донякъде ограничен, както се посочва в международното право, включително в Европейската конвенция за правата на човека; като има предвид, че субектите от трети страни, които се стремят да дискредитират Съюза, не споделят същите ценности;

Б.  като има предвид, че ЕС, неговите държави членки и граждани се намират под растящ постоянен натиск да се справят с информационни и дезинформационни кампании и кампании за изопачаване на истината и пропаганда от страна на държави и недържавни субекти, като транснационални терористични и престъпни организации от съседството на ЕС, които имат за цел да подкопаят самата идея за обективна информация или етична журналистика, представяйки цялата информацията като предубедена или като инструмент на политическата власт, които също са насочени срещу демократичните ценности и интереси;

В.  като има предвид, че свободата на медиите, достъпът до информация и свободата на изразяване на мнение са основни стълбове в една демократична система, в която прозрачността на собствеността върху медиите и на източниците на финансиране на медиите е от първостепенно значение; като има предвид, че стратегиите за осигуряване на качествена журналистика, медиен плурализъм и проверки на фактите могат да бъдат ефективни, само ако доставчиците на информация се ползват с доверие и надеждност; като има предвид, че в същото време следва да е налице критична оценка по отношение на това как да се подхожда към медийни източници, за които е доказано, че многократно са използвали стратегии за преднамерена заблуда и дезинформация, особено в „новите медии“, социалните мрежи и цифровата сфера;

Г.  като има предвид, че информационната война е исторически феномен, който е толкова стар, колкото е и самата война; като има предвид, че информационната война беше широко използвана по време на Студената война и че оттогава е неразделна чест от съвременната хибридна война, която представлява комбинация от прикрити и явни военни и невоенни мерки, използвани за дестабилизиране на политическото, икономическото и социалното положение в съответната държава, обект на атака, без официално обявяване на война, насочена не само срещу партньори на ЕС, но и срещу самия ЕС, неговите институции и всички държави членки и граждани, независимо от тяхната националност или религия;

Д.  като има предвид, че с анексирането на Крим от Русия и водената от Русия хибридна война в Донбас Кремъл ескалира конфронтацията с ЕС; като има предвид, че Кремъл засили своята пропаганда, като Русия засили ролята си в европейската медийна среда с цел създаване на политическа подкрепа сред европейското обществено мнение за руските действия и подкопаване на последователността на външната политика на ЕС;

Е.  като има предвид, че пропагандирането на война и всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, представляващо подбудителство към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон, съгласно член 20 от Международния пакт за граждански и политически права;

Ж.  като има предвид, че финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика, което доведе до намаляване на критичното мислене сред аудиторията, като по този начин я направи по-податлива на дезинформация и манипулации;

З.  като има предвид, че пропагандата и навлизането на руски медии е особено силно и често несравнимо по своя мащаб в държавите от източното съседство; като има предвид, че националните медии в тези страни често са слаби и не са в състояние да се справят със силата и мощта на руските медии;

И.  като има предвид, че за легитимиране на действия, застрашаващи суверенитета, политическата независимост, сигурността на гражданите и териториалната цялост на държавите — членки на ЕС, се използват технологии на информационната и комуникационната война;

Й.  като има предвид, че ЕС не признава ИДИЛ/Даиш за държава или държавоподобно образувание;

К.  като има предвид, че ИДИЛ/Даиш, Ал-Кайда и много други проповядващи и използващи насилие джихадистки терористични групи системно използват комуникационни стратегии и пряка пропаганда, както офлайн, така и онлайн, за да оправдават своите действия срещу ЕС и неговите държави членки и срещу европейските ценности, както и за да вербуват млади хора от Европа;

Л.  като има предвид, че след декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Страсбург/Кел, в която беше подчертано нарастващото значение на това НАТО да комуникира информация по подходящ, навременен, точен и гъвкав начин относно своите еволюиращи роли, цели и мисии, през 2014 г. в Латвия беше създаден Център за високи постижения на НАТО в областта на стратегическите комуникации (NATO StratCom COE), който беше приветстван в декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс;

Стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни

1.  Подчертава, че враждебната пропаганда срещу ЕС има много различни форми и използва различни инструменти, често съобразени с профилите на отделните държави — членки на ЕС, с цел изопачаване на истината, предизвикване на съмнение, разделяне на държавите членки, провокиране на стратегически разрив между Европейския съюз и неговите северноамерикански партньори и парализиране на процеса на вземане на решения, дискредитиране на институциите на ЕС и на трансатлантическите партньорства, чиято роля в структурата на европейската сигурност и икономика е призната, в очите и съзнанието на гражданите на ЕС и на съседните държави, и подкопаване и еродиране на европейското наративно послание, основано на демократичните ценности, правата на човека и принципите на правовата държава, припомня, че един от най-важните използвани инструменти е насаждането на страх и несигурност сред гражданите на ЕС, както и представянето на враждебните държавни и недържавни субекти като много по-силни, отколкото са в действителност;

2.  Призовава институциите на ЕС да признаят, че стратегическата комуникация и информационната война не са само външен, но и вътрешен проблем на ЕС, и изразява безпокойство от множеството разпространители на враждебна пропаганда в рамките на ЕС; изразява загриженост от факта, че някои държави — членки на ЕС, не съзнават в достатъчна степен, че са аудитория и арена на пропаганда и дезинформация; призовава в тази връзка съответните действащи лица на ЕС да преодолеят настоящата липса на яснота и съгласие относно това какво трябва да се счита за пропаганда и дезинформация, както и да разработят, в сътрудничество с представители на медиите и експерти от държавите — членки на ЕС, съвместен набор от определения и да съберат данни и факти за използването на пропаганда;

3.  Отбелязва, че дезинформацията и пропагандата са част от хибридната война; следователно подчертава необходимостта да се повиши осведомеността и да се демонстрира увереност чрез институционална/политическа комуникация, мозъчни тръстове/академични изследвания, социални медийни кампании, инициативи на гражданското общество, медийна грамотност и други полезни дейности;

4.  Подчертава, че стратегията на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация от страна на трети държави може да приеме различни форми и да включва, по-специално, традиционните медии, социалните мрежи, учебните програми и политическите партии както в Европейския съюз, така и извън него;

5.  Отбелязва многопластовия характер на настоящите стратегически комуникации на ЕС на различни нива, включително на институциите на ЕС, на държавите членки, на различни органи на НАТО и на ООН, на НПО и на организации на гражданското общество и призовава за възможно най-добро съгласуване и обмен на информация между тях; призовава за повече сътрудничество и обмен на информация между различните участници, изразили безпокойството си от тези пропагандни действия и желаещи създаването на стратегии за борба с дезинформацията; счита, че в контекста на ЕС това съгласуване следва да бъде възложено на институциите на Съюза;

6.  Признава, че ЕС трябва да изведе като приоритет своите усилия в областта на стратегическата комуникация, като това следва да включва и съответните ресурси; отново заявява, че ЕС представлява успешен модел на интеграция, който, насред криза, продължава да привлича държави, които желаят да възпроизведат този модел и да станат част от него; подчертава поради това, че ЕС трябва да излъчва положително послание относно своите успехи, ценности и принципи с решителност и смелост, както и че в своето наративно послание ЕС трябва да заема настъпателна, а не отбранителна позиция;

Разпознаване и изобличаване на руската дезинформационна и пропагандна война

7.  Отбелязва със съжаление, че Русия използва контакти и срещи с партньори от ЕС по-скоро за пропагандни цели и за публично отслабване на общата позиция на ЕС, отколкото за установяване на истински диалог;

8.  Признава използването от страна на руското правителство на широк набор от средства и инструменти, като мозъчни тръстове и специални фондации (напр. Русский мир), специални органи (Россотрудничество) многоезични телевизионни канали (напр. RT), псевдо информационни агенции (напр. Спутник), трансгранични социални и религиозни групи, тъй като режимът желае да се представи като единствен защитник на традиционните християнски ценности, социални медии и интернет троли, за поставяне под съмнение на демократичните ценности, разделяне на Европа, мобилизиране на вътрешна подкрепа и създаване на представа за нефункциониращи държави в източното съседство на ЕС; подчертава, че Русия инвестира значителни финансови ресурси в своите инструменти за дезинформация и пропаганда, използвани или пряко от държавата или чрез контролирани от Кремъл дружества и организации; подчертава, че от една страна, Кремъл финансира политически партии и други организации в ЕС с цел предизвикване на политическо разединение, и че от друга страна, пропагандата на Кремъл е пряко насочена към конкретни журналисти, политици и лица в ЕС;

9.  Припомня, че службите за сигурност и разузнавателните служби са достигнали до заключението, че Русия има капацитета и намерението да извършва операции, които имат за цел да дестабилизират други държави; посочва, че това често става под формата на подкрепа за политически екстремисти и мащабни дезинформационни и масмедийни кампании; отбелязва освен това, че такива медийни дружества присъстват и осъществяват активна дейност в ЕС;

10.  Посочва, че информационната стратегия на Кремъл допълва политиката му на засилване на двустранните отношения, икономическото сътрудничество и съвместните проекти с отделни държави — членки на ЕС, с цел отслабване на единството и подкопаване на политиките на ЕС;

11.  Изтъква, че стратегическата комуникация на Русия е част от една по-голяма подривна кампания за отслабване на сътрудничеството в ЕС и суверенитета, политическата независимост и териториалната цялост на Съюза и неговите държави членки; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да проявяват бдителност по отношение на руските информационни операции на европейска територия, да увеличат споделянето на капацитет и усилията в областта на контраразузнаване с цел противодействие на такива операции;

12.  Отправя остра критика по отношение на руските опити за прекъсване на процеса на интеграция в ЕС и в тази връзка изразява съжаление относно руската подкрепа за антиевропейските сили в ЕС, по-специално за крайно десни партии, популистки сили и движения, които отричат основните ценности на либералните демокрации;

13.  Изразява сериозна загриженост във връзка с бързото разрастване на вдъхновени от Кремъл дейности в ЕС, включително на дезинформация и пропаганда, насочени към запазването или увеличаването на руското влияние за отслабване и разцепване на ЕС; подчертава, че голяма част от пропагандата на Кремъл има за цел да представи някои европейски страни като принадлежащи към „традиционната сфера на влияние на Русия“; отбелязва, че една от основните му стратегии е разпространяването и налагането на алтернативно наративно послание, което често се основава на манипулирано тълкуване на историческите събития и цели оправдаване на нейните външни действия и геополитически интереси; отбелязва, че фалшифицирането на историята е една от основните му стратегии; в тази връзка отбелязва необходимостта от повишаване на осведомеността за престъпленията на комунистическите режими посредством публични кампании и образователните системи и от подкрепа за изследователски дейности и дейности по документиране, по-специално в бившите членки на Съветския блок, с цел противодействие на наративното послание на Кремъл;

14.  Подчертава, че Русия използва отсъствието на международна правна рамка в области като киберсигурността и липсата на отговорност в медийното регулиране и обръща всяка неяснота по тези въпроси в своя полза; подчертава, че агресивните действия на Русия в киберпространството улесняват информационната война; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да обърнат внимание на ролята на точките за обмен на интернет трафик като жизненоважна инфраструктура в стратегията за сигурност на ЕС; подчертава неотложната необходимост да се гарантира устойчивостта на информационните системи на равнището на ЕС и на държавите членки, особено срещу откази и прекъсвания, които могат да имат централна роля в един хибриден конфликт и в противодействието на пропаганда, както и от тясно сътрудничество в това отношение с НАТО, особено с Центъра на НАТО за високи постижения в областта на кибернетичната отбрана;

15.  Приканва държавите членки да разработят координирани механизми за стратегическа комуникация в подкрепа на определянето и противодействието на дезинформация и пропаганда, за да се изобличат хибридните заплахи;

Разбиране и справяне с методите на ИДИЛ/Даиш на информационна война, дезинформация и радикализация

16.  Съзнава разнообразието от стратегии, които ИДИЛ/Даиш използва, както в регионален, така и в световен план, за своите политически, религиозни, социални и проповядващи омраза и насилие наративни послания; призовава ЕС и неговите държави членки да разработят наративно послание, опровергаващо това на ИДИЛ/Даиш, с участието на образователната система, включително чрез овластяване и по-силно видимо присъствие на умерени мюсюлмански учени, които се ползват с доверието да делегитимират пропагандата на ИДИЛ/Даиш; приветства усилията на Световната коалиция за борба срещу ИДИЛ/Даиш и в това отношение подкрепя регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да разработват и разпространяват наративно послание, опровергаващо джихадистката пропаганда, със специален акцент върху образователно измерение, показващо теологичната корумпираност на проповядването на радикален ислям;

17.  Отбелязва, че ислямистките терористични организации, по-специално ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда, провеждат активни информационни кампании с цел подкопаване на европейските ценности и интереси и засилване на омразата срещу тях; изразява загриженост относно широкото използване от страна на ИДИЛ/Даиш на инструментите на социалните медии, и по-специално на Туитър и Фейсбук, за постигане на неговите цели за пропаганда и вербуване, особено сред младите хора; подчертава в тази връзка значението на включването на контрапропагандната стратегия срещу ИДИЛ/Даиш в една по-широка, всеобхватна регионална стратегия, която да съчетава дипломатически и социално-икономически инструменти, както и инструменти за развитие и предотвратяване на конфликти; приветства създаването на работната група за стратегическа комуникация — Юг, която има потенциала ефективно да допринася за разкриване на противоречията в екстремистката пропаганда и за борбата срещу влиянието на ИДИЛ/Даиш;

18.  Подчертава, че ЕС и европейските граждани са основна целева аудитория за ИДИЛ/Даиш и призовава ЕС и неговите държави членки да работят в по-тясно сътрудничество за защита на обществото, по-специално на младите хора, от опитите за вербуване, като по този начин засилват устойчивостта им на радикализация; подчертава необходимостта от засилване на акцента върху усъвършенстването на инструментите и методите на ЕС, най-вече в киберпространството; насърчава всяка държава членка, в тясна връзка с Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията, създаден през октомври 2015 г., да проучи и да подходи ефективно към социалнодемографските причини в основата на податливостта към радикализация, както и да създаде многоизмерни структури (свързващи академичните изследвания, администрациите на затворите, полицията, съдилищата, социалните служби и образователните системи) за борба с радикализацията; подчертава, че Съветът призова за насърчаване на мерките на наказателното правосъдие за борба с радикализацията, водеща до тероризъм и насилнически екстремизъм;

19.  Призовава държавите членки да работят за преустановяване на достъпа на ИДИЛ/Даиш до финансиране и финансови средства и за прилагане на този принцип във външната дейност на ЕС и подчертава необходимостта от разкриване на истинската същност на ИДИЛ/Даиш и от отхвърляне на идеологическото му легитимиране;

20.  Призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат съгласувани действия на равнище ЕС срещу систематичното насърчаване на словото на омразата от нетолерантни, радикални проповедници чрез проповеди, книги, телевизионни предавания, интернет и всички други средства за комуникация, които създават плодородна почва за процъфтяването на терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда;

21.  Подчертава колко е важно за ЕС и държавите членки да си сътрудничат с доставчиците на услуги на социалните медии с цел противодействие на разпространението на пропагандата на ИДИЛ/Даиш чрез каналите на социалните медии;

22.  Подчертава, че ислямистките терористични организации, по-специално ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда, провеждат активни кампании за дезинформация с цел подкопаване на европейските ценности и интереси; подчертава във връзка с това значението на конкретна стратегия за борба с ислямистката и насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация;

23.  Подчертава, че наличието на безпристрастна, надеждна и обективна комуникация и на информационни потоци, основани на факти, относно събития в държавите — членки на ЕС, би предотвратило разпространението на пропаганда, подхранвана от трети страни;

Стратегия на ЕС за противодействие на пропагандата

24.  Приветства Плана за действие относно стратегическата комуникация; приветства съвместното съобщение, озаглавено „Съвместната рамка за борбата с хибридните заплахи“ и призовава за незабавно одобрение и изпълнение на неговите препоръки; подчертава, че предложените действия изискват сътрудничество и координация между всички съответни участници на равнището на ЕС и на национално равнище; счита, че само един цялостен подход може да доведе до успех на усилията на ЕС; призовава държавите членки, които поемат ротационното председателство на ЕС, винаги да включват стратегическите комуникации в своите програми, за да се гарантира приемственост на работата по тази тема; приветства инициативите и постиженията на латвийското председателство в това отношение; призовава върховния представител/заместник-председател да гарантира редовната комуникация на политическо равнище с държавите членки с цел по-добро координиране на действията на ЕС; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на стратегическата комуникация следва да бъде значително укрепено; приветства намерението на словашкото председателство да организира конференция на тема тоталитаризъм по повод на Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими;

25.  Отправя искане към компетентните институции и органи на ЕС да следят отблизо източниците на финансиране на антиевропейската пропаганда;

26.  Подчертава, че са необходими повече средства в подкрепа на свободата на медиите в държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), в рамките на обхвата на инструментите за демокрация на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да гарантира пълното използване на съществуващите инструменти, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), ЕПС, проекта за наблюдение на свободата на медиите в рамките на Източното партньорство (Eastern Partnership Media Freedom Watch) и Европейския фонд за демокрация (ЕФД) по отношение на защитата на медийната свобода и медийния плурализъм;

27.  Отбелязва огромните ресурси, заделяни от Русия за пропагандна дейност и възможното въздействие на враждебната пропаганда върху процесите на вземане на решения в ЕС и за подкопаването на общественото доверие, откритостта и демокрацията; приветства значителната работа, извършена от оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация; призовава поради това оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация да бъде засилена и превърната в пълноценно звено от структурата на ЕСВД, отговарящо за източното и южното съседство, с подходящ персонал и адекватни бюджетни средства, евентуално посредством специален допълнителен бюджетен ред; призовава за засилено сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки с цел преценяване на влиянието, оказвано от трети държави, които се стремят да подкопаят демократичните основи и ценности на ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество между Парламента и ЕСВД в областта на стратегическата комуникация, включително чрез използване на капацитета за анализ и информационните бюра на Парламента в държавите членки;

28.  Подчертава, че е от съществено значение чрез своите външни действия ЕС да продължи активно да насърчава зачитането на основните права и свободи; счита, че подкрепата на свободата на изразяване, свободата на събиране, правото на достъп до информация и независимостта на медиите в съседните държави следва да е в основата на действията на ЕС за противодействие на пропагандата;

29.  подчертава необходимостта от укрепване на медийния плурализъм и обективността, безпристрастността и независимостта на медиите в рамките на ЕС и в неговото съседство, включително недържавните участници, наред с другото, чрез подкрепа за журналисти и разработването на програми за изграждане на капацитет за представители на медиите, стимулиране на партньорства и мрежи за обмен на информация, като например платформи за споделяне на съдържание, свързани с медиите проучвания, мобилност и възможности за обучение за журналисти и стажове към медии от ЕС за улесняване на обмена на най-добри практики;

30.  Подчертава важната роля на качественото образование и обучение по журналистика в ЕС и извън него за изготвянето на качествени журналистически анализи и за установяването на високи редакционни стандарти; заявява, че подкрепата за ценностите на ЕС за свобода на печата и на изразяването на мнение, както и на медийния плурализъм, включва подкрепа за преследвани и лишени от свобода журналисти и защитници на правата на човека в трети държави;

31.  Призовава за засилване на сътрудничеството между институциите на ЕС, Европейския фонд за демокрация (ЕФД), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и държавите членки, за да се избегне дублиране и да се осигури взаимодействие при подобни инициативи;

32.  Изразява тревога поради сериозните проблеми, свързани с независимостта и свободата на медиите в някои държави — членки на ЕС, както съобщават международни организации като „Репортери без граници“; призовава ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за подобряване на съществуващото положение в медийния сектор, за да се гарантира също, че външната дейност на ЕС в подкрепа на свободата, безпристрастността и независимостта на медиите заслужава доверие;

33.  Отправя искане към засилената, както беше предложено, оперативна група на ЕС за стратегическа комуникация да осигури онлайн пространство в Туитър с потребителско име „@EUvsDisInfo“, на което да бъдат публикувани за широката публика набор от инструменти за разкриване на дезинформация, с описание на начина им на действие, което да служи също така за предаване на съобщения за редица инициативи на гражданското общество по този въпрос;

34.  Потвърждава, че ефективната комуникационна стратегия трябва да включва местните общности в обсъжданията относно действията на ЕС, да осигурява подкрепа за контакти между хората, както и да обърне нужното внимание на културния и социалния обмен като основни платформи за борба с предразсъдъците на местното население; припомня във връзка с това, че делегациите на ЕС трябва да поддържат пряк контакт със заинтересованите страни по места и с представители на гражданското общество;

35.  Подчертава, че подбуждането към омраза, насилие или война не може да се „крие“ зад свободата на изразяване на мнение; насърчава предприемането на правни инициативи в това отношение с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията;

36.  Подчертава значението на последователната и ефективна комуникация относно политиките на ЕС, както в рамките на Съюза, така и извън него, и на осигуряването на комуникация, съобразена с конкретните региони, включително на достъп до информация на местните езици; приветства в този контекст стартирането на уебсайта на ЕСВД на руски език като първа стъпка в правилната посока и насърчава превеждането на уебсайта на ЕСВД на повече езици, например на арабски и турски език;

37.  Подчертава отговорността на държавите членки за активно, превантивно и основано на сътрудничество противодействие на операциите по разпространение на враждебна информация, които се извършват на тяхна територия или са насочени срещу техните интереси; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да развият свой собствен капацитет за стратегическа комуникация;

38.  Призовава всяка държава членка да предостави на разположение на своите граждани двата седмични бюлетина на оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация „The Disinformation Digest“ и „The Disinformation Review“ с цел изграждане на осведоменост сред широката общественост относно методите за пропаганда, използвани от трети страни;

39.  Настоява да се прави разлика между пропаганда и критика;

40.  Подчертава, че независимо от това, че не всяка критика към Европейския съюз или на неговите политики представлява пропаганда или дезинформация, особено в контекста на политическото изразяване, случаи на манипулация или подкрепа, свързани с трети държави и целящи да подхранват и изострят тази критика, дават основания да се постави под въпрос надеждността на въпросните послания;

41.  Подчертава, че въпреки че против насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация от трети държави трябва де се води борба, това не трябва да поставя под съмнение важността на поддържането на конструктивни отношения с трети държави и превръщането им в стратегически партньори при преодоляването на общи предизвикателства;

42.  Приветства приемането на плана за действие относно стратегическата комуникация и създаването на оперативната група „East StratCom“ в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с цел осведомяване относно политиките на ЕС и противодействие на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация; призовава за по-нататъшно засилване на стратегическата комуникация; счита, че е необходимо ефективността и прозрачността на работата на оперативната група „East StratCom“ да бъдат допълнително подобрени; приканва ЕСВД да разработи критерии за измерване на ефективността на работата на оперативната група; подчертава значението на осигуряването на достатъчно финансови средства и подходящ персонал за оперативната група „East StratCom“;

43.  Отбелязва, че бюлетинът Disinformation Review, (Преглед на дезинформацията), издаван от оперативната група „East StratCom“, трябва да отговаря на стандартите, определени в Декларацията за принципите на поведение на журналистите на Международната федерация на журналистите; подчертава, че прегледът на дезинформацията трябва да бъде изготвян по подходящ начин, без да се използват обиден език или ценностни оценки; приканва оперативната група „East StratCom“ да преразгледа критериите, използвани за изготвянето на този преглед;

44.  Счита, че приемането на мерки за предоставяне на целева аудитория на подходяща и интересна информация за дейностите на ЕС, европейските ценности и други въпроси от обществен интерес би могло да бъде ефикасна стратегия за противодействие на насочена срещу ЕС пропаганда и подчертава, че съвременните технологии и социалните мрежи могат да бъдат използвани за тези цели;

45.  Призовава Комисията да представи определени правни инициативи с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията и пропагандата и да използва междинния преглед на Европейския инструмент за съседство, за превръщането на засилването на устойчивостта на медиите в стратегически приоритет; призовава Комисията да направи задълбочен преглед на ефективността на съществуващите финансови инструменти на ЕС и да излезе с предложение за цялостно и гъвкаво решение, което да предвижда възможност за предоставяне на пряка подкрепа на независими медии, мозъчни тръстове и НПО, особено на родния език на целевата група, и за насочване на допълнителни средства към организации, които са в състояние да направят това, като Европейския фонд за демокрация, като същевременно се ограничават финансовите потоци, насочени към лица и субекти, занимаващи се с дейности в областта на стратегическата комуникация, подбуждане на насилие и омраза; призовава Комисията да извърши подробен одит на ефективността на някои мащабни медийни проекти, финансирани от ЕС, като например „Euronews“;

46.  Подчертава значението на повишаването на осведомеността, образованието, онлайн медиите и информационната грамотност в ЕС и в съседните му държави, за да могат гражданите критично да анализират медийното съдържание с цел идентифициране на пропагандата; подчертава в тази връзка колко е важно да се увеличат знанията на всички равнища на образователната система; изтъква необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие на хората и развиване на тяхната осведоменост като медийни потребители; подчертава централната роля на онлайн инструментите и особено на социалните медии, където разпространяването на невярна информация и стартирането на кампании за дезинформация е по-лесно и често не се сблъсква с никакви препятствия; припомня, че противодействието на пропагандата с пропаганда е контрапродуктивно, и поради това счита, че ЕС, като цяло, и държавите членки поотделно могат да противодействат на пропагандата на трети страни единствено като оборват кампаниите за дезинформация с факти и използват положителни послания и информация и че те следва да разработят наистина ефективна стратегия, която да бъде видоизменяна и адаптирана спрямо характера на субектите, които разпространяват пропагандна информация; признава, че финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика;

47.  Изразява загриженост във връзка с използването на социалните медии и онлайн платформите за престъпно насаждане на омраза и за подбуждане към насилие и насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството, за да се справят с текущите събития, или изцяло да изпълняват и прилагат действащото законодателство против насаждане на омраза както офлайн, така и онлайн; твърди, че е необходимо по-тясно сътрудничество с онлайн платформите и с водещите интернет и медийни дружества;

48.  Призовава държавите членки да осигурят и гарантират необходимата рамка за качествена журналистика и разнообразна информация, като водят борба с концентрацията на медии, която има отрицателно въздействие върху медийния плурализъм;

49.  Отбелязва, че медийното образование осигурява знания и умения и предоставя възможност на гражданите да упражняват своята свобода на изразяване на мнение, да анализират критично медийното съдържание и да реагират на дезинформация; подчертава поради това необходимостта чрез действия в областта на медийната грамотност на всички равнища да се повиши осведомеността относно риска от дезинформация, включително чрез европейска информационна кампания относно медийната, журналистическата и редакционната етика, както и чрез поощряването на по-добро сътрудничеството със социалните платформи и насърчаването на съвместни инициативи, които да се справят с словото на омразата, подбуждането към насилие и онлайн дискриминацията;

50.  Отбелязва, че нито една стратегия, използваща „мека сила“, не може да успее без културна дипломация и насърчаване на междукултурния диалог между и в рамките на държавите, в ЕС и извън него; насърчава поради това дългосрочните действия и инициативи на публичната и културната дипломация, като стипендии и програми за обмен за студенти и млади специалисти, включително инициативи за подкрепа на междукултурния диалог, укрепване на културните връзки с ЕС и популяризиране на общи културни връзки и наследство, както и предоставянето на подходящо обучение за персонала на делегациите на ЕС и на ЕСВД, за да придобие той подходящи междукултурни умения;

51.  Счита, че обществените медии следва да служат за пример за начина на представяне на безпристрастна и обективна информация в съответствие с най‑добрите практики и журналистическата етика;

52.  Подчертава, че следва да бъде отделено особено внимание на новите технологии — включително цифровото разпространение, мобилните комуникации, онлайн медиите и социалните мрежи, включително тези с регионален характер — които улесняват разпространението на информация за залегналите в Договорите европейски ценности и повишаването на осведомеността за тях; припомня, че тези комуникации трябва да бъдат на високо равнище, да съдържат конкретни най-добри практики и да подчертават въздействието на ЕС върху трети държави, включително хуманитарната помощ на ЕС, както и възможностите и ползите, които по-близкото асоцииране и сътрудничество с ЕС носи на гражданите на трети държави, по-специално на младите хора, като безвизовото пътуване или изграждане на капацитет, мобилност и програми за обмен, когато е приложимо;

53.  Подчертава необходимостта да се гарантира, че новият портал на ЕПС, който понастоящем се разработва в рамките на програмата OPEN Neighbourhood, не само ще натрупва съдържание, адресирано към общностите от експерти, но ще съдържа също раздел, пригоден за по-широка аудитория; счита, че порталът следва да съдържа раздел за Източното партньорство, който да обединява информация за инициативите, която понастоящем е разпръсната в многобройни уебсайтове;

54.  Посочва потенциала на популярната култура и на образованието чрез развлечение като средство за изразяване на споделени човешки ценности и за комуникация относно политиките на ЕС;

55.  Подчертава своята подкрепа за инициативи, като Балтийския център за високи постижения в областта на медиите в Рига, Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации (NATO StratCom COE) и Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията; подчертава необходимостта от използване на техните констатации и анализи и от укрепване на аналитичния капацитет на всички равнища; призовава Комисията и държавите членки да инициират подобни проекти, да се ангажират с обучението на журналисти, да подкрепят независими медийни центрове и медийното многообразие, да насърчават работата в мрежа и сътрудничеството между медиите и мозъчните тръстове, и да обменят най-добри практики и информация в тези области;

56.  Осъжда редовните репресии срещу независими медии, журналистите и активистите на гражданското общество в Русия и окупираните територии, включително в Крим след незаконното му анексиране; подчертава, че от 1999 г. насам в Русия десетки журналисти са убити, безследно изчезнали или лишени от свобода; призовава Комисията и държавите членки да засилят защитата на журналистите в Русия и в съседните на ЕС държави, да подкрепят руското гражданско общество и да инвестират в контакти между хората; призовава за незабавното освобождаване на журналистите; отбелязва, че ЕС засилва отношенията си със своите източни партньори и други съседни държави, като също така поддържа отворени каналите за комуникация с Русия; признава, че най-голяма пречка за руските кампании за дезинформация би било наличието на независими и свободни медии в самата Русия; счита, че ЕС следва да положи усилия за постигането на тази цел; призовава за отделяне на специално внимание и осигуряване на достатъчно ресурси за медийния плурализъм, местните медии, разследващата журналистика и чуждоезиковите медии, особено тези на руски, арабски, фарси, турски и урду, както и на други езици, които се говорят от населения, изложени на пропаганда;

57.  Подкрепя комуникационните кампании, провеждани от съответните участници в Сирия, Ирак и в региона (включително в държавите на произход на чуждестранните бойци), за да се дискредитира идеологията на ИДИЛ/Даиш и да се осъдят нарушенията на правата на човека, както и за противодействие на подбуждащия към и използващ насилие екстремизъм и на словото на омраза, свързани с други групи в региона; призовава ЕС и неговите държави членки в своя диалог с държавите от Северна Африка и Близкия изток да подчертават, че доброто управление, отчетността, прозрачността, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са основни предпоставки за защита на тези общества от разпространението на нетолерантните и проповядващи насилие идеологии, които вдъхновяват терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал‑Кайда; в контекста на нарастващата терористична заплаха от страна на ИДИЛ/Даиш и други международни терористични организации подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството по въпросите на сигурността с държавите, които имат дългогодишен опит в борбата с тероризма;

58.  Призовава върховния представител/заместник‑председател и Съвета да потвърдят пълната подкрепа на ЕС за започналото изпълнение на препоръките на проучването за осъществимост на рускоезични медийни инициативи в Източното партньорство и извън него, проведено от Европейския фонд за демокрация през 2015 г., и да допринесат финансово за него;

o
o   o

59.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ЕСВД и на НАТО.

(1) ОВ C 137E, 27.5.2010 г., стр. 25.
(2) OВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 24.
(3) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 35.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0272.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0410.


Езици на знаците и професионални преводачи на езици на знаците
PDF 592kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно езици на знаците и професионалните преводачи на езици на знаците (2016/2952(RSP))
P8_TA(2016)0442B8-1230/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 9, 10, 19, 168 и 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 2 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици (езици на знаците) за глухите хора(1) и от 18 ноември 1998 г. относно жестомимичните езици(2),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания(4),

—  като взе предвид Общ коментар № 4 на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно правото на приобщаващо образование(5),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“)(6),

—  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно Еразъм+ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение – подход за учене през целия живот(8),

—  като взе предвид политическия документ на Европейския младежки форум относно равенството и недискриминацията(9),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2015 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (COM(2015)0615),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2012 г. относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (COM(2012)0721),

—  като взе предвид Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство(10),

—  като взе предвид резултатите от ученето и насоките за оценка на Европейския форум на преводачите на езици на знаците (жестомимични езици) (efsli) за равни възможности за обучение за преводачи на езици на знаците и качествени услуги за лишените от слух граждани навсякъде в Съюза(11),

—  като взе предвид насоките на efsli/EUD за преводачите на езици на знаците на срещите на международно/европейско равнище(12),

—  като взе предвид насоките на Международната асоциация на конферентните преводачи, които работят в смесени екипи(13),

—  като взе предвид доклада на efsli относно правото на услуги на превод на език на знаците при работа или обучение в чужбина(14),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в качеството си на пълноправни граждани, хората с увреждания, и особено жените и децата, в т.ч. лишените от слух лица и лицата с увреден слух, включително тези, които използват език на знаците, и тези, които не го правят, имат равни права, както и право на неотменимо достойнство, равно третиране, независим начин на живот, автономност и пълноценно участие в обществото;

Б.  като има предвид, че Договорът за функционирането на ЕС (ДФЕС) изисква при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на увреждане (член 10), и му предоставя правомощието да приема законодателни актове за справяне с тази дискриминация (член 19);

В.  като има предвид, че членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично забраняват дискриминацията, основана на увреждане, и предвиждат равното участие на хората с увреждания в обществото;

Г.  като има предвид, че броят на лишените от слух лица, които използват език на знаците в ЕС, е приблизително един милион(15), а на гражданите с увреден слух, много от които също ползват език на знаците – 51 милиона(16);

Д.  като има предвид, че националните и регионалните езици на знаците са истински естествени езици, със своя собствена граматика и синтаксис, равностойна на тези на говоримите езици(17);

Е.  като има предвид, че политиката на ЕС за многоезичието насърчава изучаването на чужди езици и като има предвид, че една от нейните цели е всеки европеец да говори два други езика освен майчиния си език; като има предвид, че изучаването и популяризирането на националните и регионалните езици на знаците може да помогне за постигането на тази цел;

Ж.  като има предвид, че достъпността е необходимо условие за това хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно и равностойно в обществото(18);

З.  като има предвид, че достъпността не се ограничава само до физическата достъпност на околната среда, а се отнася и до достъпността на информацията и комуникацията, включително под формата на предоставяне на съдържание на език на знаците(19);

И.  като има предвид, че професионалните преводачи на език на знаците са равни на устните преводачи по отношение на техните задълженията и задачите при командировка;

Й.  като има предвид, че положението на преводачите на езици на знаците е различно в държавите членки, като варира от неформална семейна подкрепа до с професионални преводачи с университетско образование и цялостна квалификация;

К.  като има предвид, че е налице недостиг на квалифицирани и професионални преводачи на езици на знаците във всички държави членки и че съотношението между хората, използващи езици на знаците и преводачите на езици на знаците варира между 8:1 и 2 500:1, със средно съотношение от 160:1(20);

Л.  като има предвид, че беше подадена петиция(21) с искане Парламентът да позволи отправянето на петиции на националните и регионални езици на знаците;

М.  като има предвид, че Брюкселската декларация за жестомимичните езици (езици на знаците) в Европейския съюз(22) насърчава недискриминационен подход към използването на естествен език на знаците, както се изисква съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от ЕС и всички държави членки на ЕС с изключение на една;

Н.  като има предвид, че равнището и качеството на субтитрите по публичните и частните телевизионни канали се различава значително между отделните държави членки, като варира от под 10 % до почти 100 %, с много различни стандарти за качество(23); като има предвид липсата на данни в повечето държави членки по отношение на равнището на предоставяне на превод на език на знаците по телевизията;

О.  като има предвид, че развитието на нови езикови технологии би могло да бъде от полза за хората, използващи език на знаците;

П.  като има предвид, че съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания, отказа за предоставяне на разумни улеснения, представлява дискриминация и че по силата на Директивата за равенството в областта на заетостта трябва да бъдат осигурени разумни улеснения, за да се гарантира спазването на принципа за равно третиране;

Р.  като има предвид, че за гражданите, които са лишени от слух, от слух и зрение или са с увреден слух понастоящем няма пряк комуникационен достъп до членовете на Европейския парламент и администраторите на институциите на Европейския съюз и, обратно – достъп до лицата, лишени от слух или с увреден слух от страна на институциите на ЕС;

Квалифицирани и професионални преводачи на езици на знаците

1.  Подчертава необходимостта от квалифицирани и професионални преводачи на езици на знаците, която може да бъде задоволена единствено въз основа на следния подход:

   а) официално признаване на език(ци) на знаците на национално и регионално равнище в държавите членки и в институциите на ЕС,
   б) формално обучение (университетско или друго подобно, равностойно на 3 години редовно обучение, съответстващо на обучението, което се изисква от устните преводачи)(24),
   в) регистрация (официална акредитация и система за контрол на качеството, като например непрекъснато професионално развитие),
   г) официално признаване на професията;

2.  Потвърждава, че предоставянето на висококачествени услуги за превод на езици на знаците:

   а) зависи от обективна оценка на качеството с участието на всички заинтересовани страни,
   б) се основава на професионалната квалификация,
   в) включва експерти, които са представители на лишените от слух;
   г) зависи от наличието на достатъчно средства за обучаване и назначаване на преводачи на езици на знаците;

3.  Потвърждава, че преводът на език на знаците представлява професионална услуга, за която се полага подходящо възнаграждение;

Разграничение между достъпността и разумните улеснения(25)

4.  Оценява факта, че достъпността е в полза на някои групи и се основава на набор от стандарти, които се прилагат постепенно;

5.  Съзнава, че не може диспропорционалността и ненужната тежест да се представят като аргументи за непредоставянето на достъп;

6.  Отчита, че разумните улеснения се отнасят до отделни лица и допълват задължението за осигуряване на достъпност;

7.  Отбелязва също така, че дадено лице може да поиска мерки за разумни улеснения, дори ако е изпълнено задължението за достъпност;

8.  Разбира, че предоставянето на превод на езици на знаците може да съставлява мярка за достъпност или за разумно улеснение, в зависимост от ситуацията;

Достъпност

9.  Подчертава, че гражданите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, трябва да имат достъп до информация и комуникация както своите колеги под формата на устен превод на езика на знаците, субтитриране, преобразуване на говор в текст и/или алтернативни форми на комуникация, включително устни преводачи;

10.  Подчертава, че обществените и държавни служби, включително тяхното онлайн съдържание, трябва да станат достъпни чрез посредници на живо, като например преводачи на езици на знаците, но също така и алтернативни онлайн и дистанционно услуги, когато е целесъобразно;

11.  Потвърждава отново ангажимента си за постигане на възможно най-широк достъп до политическия процес, включително чрез предоставянето на професионални преводачи на езици на знаците; отбелязва, че това включва изборите, обществените консултации и други събития, по целесъобразност;

12.  Подчертава нарастващата роля на езиковите технологии за осигуряване на равен достъп за всички до цифровата среда;

13.  Потвърждава значението на въвеждането на минимални стандарти, за да се гарантира достъпност, особено с оглед на новите и нововъзникващите технологии, като например предоставянето на услуги на превод на език на знаците в интернет и субтитри;

14.  Отбелязва, че, въпреки че предоставянето на здравно обслужване е от компетентността на държавите членки, то следва да отговоря на нуждите на пациентите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, например чрез предоставяне на професионални преводачи на езици на знаците и обучение за съответната осведоменост на персонала, с особено внимание към жените и децата;

15.  Отчита, че равният достъп до правосъдие за лицата, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, може да се гарантира единствено чрез предоставяне на подходящо квалифицирани, професионални преводачи на езици на знаците;

16.  Осъзнава значението на точни и прецизни услуги за устен и писмен превод, особено в съдилищата и други свързани с правото обстоятелства; поради това подчертава отново значението на наличието на специализирани и висококвалифицирани професионални преводачи на езици на знаците, особено в тези условия;

17.  Подчертава необходимостта от увеличаване на подкрепата и специфични разпоредби, като например превод на езици на знаците, и достъпна, текстова информация в реално време по време на бедствия за хората с увреждания в ситуации на въоръжен конфликт, хуманитарни и природни бедствия(26);

Заетост, образование и обучение

18.  Отбелязва, че трябва да бъдат предприети мерки за разумни улеснения, които включват предоставянето на професионални преводачи на езици на знаците, с цел да се гарантира равен достъп до заетост, образование и обучение;

19.  Подчертава, че трябва да се предоставя балансирана и цялостна информация във връзка с езиците на знаците и това какво означава да бъдеш лишен от слух, за да могат родителите да направят информиран избор в най-добър интерес на децата си;

20.  Подчертава, че програмите за ранна интервенция са от решаващо значение за децата в изграждането на житейски умения, включително езикови умения; освен това отбелязва, че в идеалния случай тези програми следва да включват ролеви модели, лишени от слух;

21.  Подчертава, че на учащите се, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, и техните родители трябва да се предостави възможност да научат националния или регионалния език на знаците, използван в тяхната среда, в предучилищна възраст и в училищата(27);

22.  Подчертава, че езикът на знаците следва да бъде включен в образователните програми, за да се повиши осведомеността и увеличи използването на езика на знаците;

23.  Подчертава, че трябва да бъдат предприети мерки за признаване и насърчаване на езиковата идентичност на общностите на глухите(28);

24.  призовава държавите членки да насърчават изучаването на език на знаците, така както насърчават чуждите езици;

25.  подчертава, че квалифицираните преводачи на езици на знаците и преподавателският персонал, компетентен в областта на езиците на знаците и разполагащ с необходимите умения, за да работи ефективно в среда на двуезично, приобщаващо образование, са основен елемент от академичните постижения на лишените от слух деца и младежи, водещ до по-високи резултати в образованието и по-ниски равнища на безработица в дългосрочен план;

26.  подчертава широко разпространената липса на двуезични учебници и учебни материали, съдържащи език на знаците, в достъпни формати и езици;

27.  настоятелно призовава принципът на свобода на движение за лишените от слух, от слух и зрение и хората с увреден слух да бъде гарантиран в рамките на ЕС, особено в контекста на „Еразъм +“ и на програмите за мобилност, като се гарантира, че участниците не са непропорционално обременени от необходимостта да се грижат сами за организирането на съответен превод;

28.  приветства пилотния проект за европейска карта за лицата с увреждания; изразява съжаление по повод на изключването на превода на език на знаците в проекта, тъй като това значително затруднява свободата на движение на работниците и студентите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, в рамките на ЕС;

Институции на Европейския съюз

29.  Потвърждава, че институциите на ЕС трябва да представят примери за най-добри практики за своя персонал, служителите на изборни длъжности и стажантите, както и за гражданите на ЕС по отношение на предоставянето на разумни улеснения и достъпност, което включва осигуряването на превод на език на знаците;

30.  Приветства факта, че институциите на ЕС, ad hoc основа, вече осигуряват достъпността на обществени мероприятия и заседания на комисиите; счита, че субтитрите и преобразуването на говор в текст следва да се смятат за алтернативна, но равностойна и необходима мярка за гражданите с увреден слух, които не използват език на знаците, и че това се отнася и за служителите на институциите на ЕС във връзка с осигуряването на разумни улеснения в съответствие с член 5 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите;

31.  Потвърждава, че институциите на ЕС имат въведена система за осигуряване на превод на език на знаците чрез своите отдели за устен превод с цел осигуряването на достъпност; настоятелно призовава институциите да използват съществуващите подобни системи и при осигуряване на разумни улеснения за служителите и/или избраните представители, като на практика свеждат до минимум административната тежест за отделните лица и институциите;

32.  Настоятелно призовава институциите официално да предоставят на преводачите на езици на знаците същия статут като този на устните преводачи по отношение на преводните услуги, които те предоставят за институциите и/или на служителите им и назначените длъжностни лица, включително достъп до техническа помощ, подготвителни материали и документи;

33.  Настоятелно призовава Евростат да гарантира, че на институциите на ЕС се предоставят статистически данни относно лишените от слух, от слух и зрение и хората с увреден слух, за да могат те по-добре да определят, прилагат и анализират своите политики в областта на уврежданията и езиковите услуги;

34.  Настоятелно призовава Службата за посетители на Парламента да отговори на нуждите на потребителите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, като предоставят пряк достъп на националните или регионални езици на знаците и преобразуване на говор в текст;

35.  Отправя искане към институциите на ЕС да приложат изцяло пилотен проект INSIGN, който е в отговор на решението на Парламента от 12 декември 2012 г. относно Информационно приложение и услуга на Европейския съюз за превод на езици на знаците в реално време и има за цел подобряване на комуникацията между хората, лишени от слух или с увреден слух и институциите на ЕС(29);

o
o   o

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парл

(1) ОВ C 187, 18.7.1988 г., стр. 236.
(2) ОВ С 379, 7.12.1998 г., стр. 66.
(3) OВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0318.
(5) http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/CRPD/GC/RighttoEducation/CRPD-C-GC-4.do
(6) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
(7) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0107.
(9) http://www.youthforum.org/assets/2016/04/0099-16_Policy_Paper_Equality_Non-discrimination_FINAL2.pdf
(10) ОВ L 280, 26.10.2010 г., стр. 1.
(11) http://efsli.org/publications
(12) http://efsli.org/efsliblu/wp-content/uploads/2012/09/SL-Interpreter-Guidelines.pdf
(13) http://aiic.net/page/6701/guidelines-for-spoken-language-interpreters-working-in-mixed-teams/lang/1
(14) http://efsli.org/efsliblu/wp-content/uploads/2012/09/R1101-The-right-to-sign-language-interpreting-services-when-working-or-studying-abroad.pdf
(15) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-511_en.htm
(16) Европейска федерация на хората с увреден слух (EFHOH) (http://www.efhoh.org/about_us
(17) Brentari, D., ed. (2010) Sign Languages. („Езици на знаците“) Cambridge University Press. Pfau, R., Steinbach M. & Bencie W., eds. (2012) Език на знаците: Международен наръчник. De Gruyter.
(18) Общ коментар № 2, Конвенцията на ООН за правата на хората, CRPD/C/GC/2, достъпен на: https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/033/13/PDF/G1403313.pdf?OpenElement
(19) Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ), член 9.
(20) WIT, M. de (2016 г., предстоящо публикуване). Sign Language Interpreting in Europe (Превод на жестомимичен език в Европа), издание за 2016 г.
(21) Петиция № 1056-16.
(22) Брюкселска декларация (2010) на Европейския съюз на глухите (EUD) http://www.eud.eu/files/8514/5803/7674/brussels_declaration_FINAL.pdf
(23) EFHOH) (2015 г.). Състояние на достъпа до субтитри в ЕС. Вж. на адрес: http://media.wix.com/ugd/c2e099_0921564404524507bed2ff3648781a3c.pdf
(24) efsli (2013 г.), Learning Outcomes for Graduates of a Three Year Interpreting Training Programme („Резултатите от обучението за завършилите тригодишна програма за обучение за устен превод“).
(25) CRPD/C/GC/4, пар. 28.
(26) Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ), член 11.
(27) http://www.univie.ac.at/designbilingual/downloads/De-Sign_Bilingual_Findings.pdf
(28) Общ коментар № 4, Конвенцията на ООН за правата на хората, CRPD/C/GC/4, достъпен на: http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/CRPD/GC/RighttoEducation/CRPD-C-GC-4.doc
(29) http://www.eud.eu/projects/past-projects/insign-project/


Подновяване на одобрението на активното вещество бентазон
PDF 481kWORD 52k
Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2016 г. относно проекта за регламент за изпълнение на Комисията за подновяване на одобрението на активното вещество бентазон в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) № 540/2011 (D047341/00 – 2016/2978(RSP))
P8_TA(2016)0443B8-1228/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта за регламент за изпълнение на Комисията за подновяване на одобрението на активното вещество бентазон в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) № 540/2011 (D047341/00),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета(1), и по-специално член 20, параграф 1 от него,

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид заключението на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно партньорската проверка на оценката на риска от пестициди за активното вещество бентазон(3),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

A.  като има предвид, че активното вещество бентазон действа като селективен постемергентен хербицид срещу широколистни плевели в широк спектър от култури и се използва обичайно в селското стопанство;

Б.  като има предвид, че активното вещество бентазон има висок потенциал за пряко попадане в подпочвените води поради присъщите си свойства;

В.  като има предвид, че данни от Агенцията за околната среда на Обединеното кралство показват, че активното вещество бентазон е най-често откриваният одобрен пестицид в подпочвените води на Обединеното кралство и също така се намира в повърхностните води; като има предвид, че подобно положение съществува в цяла Европа;

Г.  като има предвид, че с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/549 на Комисията от 8 април 2016 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 540/2011 се удължава срокът на одобрението на активното вещество бентазон до 30 юни 2017 г. поради това, че оценката на веществото е била забавена;

Д.  като има предвид, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията за подновяване на одобрението на активното вещество бентазон в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (наричан по-долу „проект за регламент за изпълнение“), предвижда, въз основа на научна оценка, извършена от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), да се разреши бентазонът до 31 януари 2032 г., т.е. за максималния възможен срок;

Е.  като има предвид, че в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009, както и в светлината на настоящите научни и технически познания, в проекта за регламент за изпълнение бяха включени някои условия и ограничения, по-специално, съществува изискване за представяне на допълнителна потвърждаваща информация;

Ж.  като има предвид, че след разглеждане на получените коментари по доклада за оценка във връзка с подновяването се стигна до заключението, че следва да се изиска допълнителна информация от заявителите;

З.  като има предвид, че след разглеждане на получените коментари по доклада за оценка във връзка с подновяването се стигна до заключението, че ЕОБХ следва да проведе консултация с експерти в областите на токсикологията на бозайниците, остатъчните вещества, жизнения цикъл и поведението в околната среда и екотоксикологията и да приеме заключение относно това дали може да се очаква активното вещество бентазон да отговаря на условията, установени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

И.  като има предвид, че от заявителите се изисква да предоставят потвърждаваща информация по отношение на тестове на равнище 2/3, които понастоящем са посочени в концептуалната рамка на ОИСР за мерки срещу потенциала за действие на химикалите чрез ендокринната система по отношение на въздействието им върху развитието на организма, наблюдавани при изследване на токсичността при плъхове (увеличени постимплантационни загуби, намален брой живи зародиши и забавено развитие на плода без изявена токсичност при майката, сочещи, че може да е уместно класифициране като токсични за репродукцията от категория 2);

Й.  като има предвид, че оценката на риска за потребителите не е приключена, тъй като предложените определения за остатъчно вещество за оценка на риска за растенията и за прилагане в животновъдството се разглеждат като временни поради установени пропуски в данните;

К.  като има предвид, че оценката на експозицията на подпочвените води за основния бентазон и за метаболита N-methyl-bentazone не е завършена; като има предвид, че липсва информация относно потенциала за експозиция на подпочвените води, когато годишните темпове на прилагане са над 960 g a.s./ha. (заявени са представителни видове употреба до 1440 g a.s./ha);

Л.  като има предвид, че решението на Комисията за одобрение на активно вещество при същевременно искане за данни, потвърждаващи неговата безопасност (известно като процедура на потвърждаващи данни), би позволило пускането на пазара на активно вещество, преди Комисията да е получила всички данни, необходими в подкрепа на това решение;

М.  като има предвид, че решението на Европейския омбудсман от 18 февруари 2016 г. по дело 12/2013/MDC относно практиките на Комисията относно разрешаването и пускането на пазара на продукти за растителна защита (пестициди) призовава Комисията да използва процедурата на потвърждаващите данни ограничено и в строго съответствие с приложимото законодателство и в срок от две години от решението на Омбудсмана да представи доклад, от който да се вижда, че броят на решенията с потвърждаваща информация е намалял значително в сравнение с настоящия подход;

Н.  като има предвид, че проектът за регламент за изпълнение на Комисията не прилага предложенията на Европейския омбудсман за намиране на решение, което да подобри системата на Комисията за одобрение на пестициди;

О.  като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 подновяването на одобрение следва да се издава за срок, който не надвишава 15 години; като има предвид, че срокът на одобрението следва да бъде пропорционален на възможните рискове, присъщи на употребата на такива вещества; като има предвид, че принципът на предпазните мерки, който трябва да бъдат прилаган в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009, изисква Комисията да гарантира, че не се одобряват активни вещества в случаите, когато общественото здраве или околната среда може да бъдат застрашени;

П.  като има предвид, че партньорската оценка на ЕОБХ предлага активното вещество бентазон да бъде класифицирано като токсично за репродукцията от категория 2 в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1272/2008;

Р.  като има предвид, че даден въпрос се включва като приоритетна проблемна област, когато има достатъчно информация за извършване на оценка за представителните видове употреба съгласно единните принципи по член 29, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и съгласно разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕС) № 546/2011 на Комисията, и когато оценката не дава възможност да се заключи, че за поне един от представителните видове употреба основателно може да се очаква, че продукт за растителна защита, който съдържа активното вещество, няма да има вредно въздействие върху здравето на хората или животните или върху подпочвените води, или недопустимо въздействие върху околната среда;

С.  като има предвид, че според заключенията на ЕОБХ са установени критични, предизвикващи загриженост области, по-специално фактът, че техническите спецификации на материалите, предложени за двамата заявители, не са съпоставими с материала, използван при изпитването за определяне на токсикологични референтни стойности, и не е доказано, че техническият материал, използван в изследванията за екотоксичност, е подходящо представителен за техническите спецификации за двамата заявители;

1.  Счита, че въпросният проект на регламент за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1107/2009;

2.  Счита, че оценката за представителните видове употреба на активното вещество бентазон не е достатъчна, за да се заключи, че за поне една от представителните видове употреба може да се очаква, че продукт за растителна защита, който съдържа активното вещество бентазон, няма да има вредно въздействие върху здравето на хората или животните или върху подпочвените води, или недопустимо въздействие върху околната среда;

3.  Призовава Комисията и държавите членки да финансират научноизследователската дейност и иновациите в областта на алтернативните устойчиви и разходно-ефективни решения за продукти за управление на вредителите, за да се гарантира висока степен на защита на човешкото здраве и здравето на животните, както и на околната среда;

4.  Счита, че чрез прилагане на процедурата на потвърждаващите данни за одобряване на активното вещество бентазон Комисията е нарушила разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и принципа на предпазните мерки, определен в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

5.  Призовава Комисията да даде приоритет на искането за предоставяне и оценяването на всяка релевантна липсваща информация, преди да вземе решение за одобрение;

6.  Отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на регламент за изпълнение и да внесе нов проект в комисията;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) Бюлетин на ЕОБХ (EFSA Journal) 2015 г.; 13(4):4077.

Правна информация