Показалец 
Приети текстове
Сряда, 14 декември 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Производства по несъстоятелност и синдици ***I
 Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕО и Узбекистан по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия ***
 Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕО и Узбекистан по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия(резолюция)
 Споразумение за търговия между ЕС и Колумбия и Перу (присъединяване на Еквадор) ***
 Споразумение между ЕС и Норвегия относно взаимното предоставяне на достъп за риболов в Скагерак ***
 Споразумение между ЕС и Норвегия относно взаимното предоставяне на достъп за риболов в Скагерак (резолюция)
 Споразумение за оперативно и стратегическо сътрудничество между Грузия и Европол *
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията - EGF/2016/004 ES/Comunidad Valencianа
 Нормализиране на счетоводните сметки на железопътните предприятия ***II
 Пазар на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози ***II
 Единно европейско железопътно пространство ***II
 Достъп до пазара на пристанищни услуги и финансова прозрачност на пристанищата ***I
 Назначаване на член на Сметната палата - Юхан Партс
 Програма за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана *
 Годишен доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)
 Осъществяване на общата външна политика и политика на сигурност (член 36 от ДЕС)
 Инструменти на ОСП за намаляване на нестабилността на цените на селскостопанските пазари

Производства по несъстоятелност и синдици ***I
PDF 465kWORD 48k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за замяна на списъците с производства по несъстоятелност и синдици в приложения А и Б към Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност (COM(2016)0317 – C8-0196/2016 – 2016/0159(COD))
P8_TA(2016)0488A8-0324/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0317),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 81 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0196/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид поетия с писмо от 17 ноември 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0324/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 декември 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за замяна на приложения А и Б към Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/353.)


Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕО и Узбекистан по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия ***
PDF 459kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключване на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, за изменение на Споразумението с цел разширяване на приложното поле на неговите разпоредби по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия с оглед изтичането на срока на действие на двустранното споразумение относно текстилните изделия (16384/1/2010 – C7-0097/2011 – 2010/0323(NLE))
P8_TA(2016)0489A8-0332/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (16384/1/2010),

—  като взе предвид проекта на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, за изменение на Споразумението с цел разширяване на приложното поле на неговите разпоредби по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия с оглед изтичането на срока на действие на двустранното споразумение относно текстилните изделия (16388/2010),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0097/2011),

—  като взе предвид своята междинна резолюция от 15 декември 2011 г.(1) относно проекта на решение на Съвета,

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от14 декември 2016 г.(2) относно проекта на решение на Съвета,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея и параграф 2, както и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по външни работи (A8-0332/2016),

1.  дава своето одобрение за сключване на Протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Узбекистан.

(1) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 195.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0490.


Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕО и Узбекистан по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия(резолюция)
PDF 558kWORD 57k
Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, за изменение на споразумението с цел разширяване на приложното поле на неговите разпоредби по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия с оглед изтичането на срока на действие на двустранното споразумение относно текстилните изделия (16384/1/2010 – C7-0097/2011 – 2010/0323(NLE)2016/2226(INI))
P8_TA(2016)0490A8-0330/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (16384/1/2010),

—  като взе предвид проекта на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна (16388/2010),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0097/2011),

—  като взе предвид своята междинна резолюция от 15 декември 2011 г.(1) относно проекта на решение на Съвета,

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 14 декември 2016 г.(2) относно проекта на решение на Съвета,

—  като взе предвид последните наблюдения на експертната комисия по прилагането на конвенциите и препоръките относно Узбекистан във връзка с Конвенцията относно премахването на принудителния труд (Конвенция № 105) и Конвенцията относно най-тежките форми на детския труд (Конвенция № 182), приети през 2015 г. и публикувани през 2016 г.(3),

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, втора алинея от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по външни работи (А8-0330/2016),

A.  като има предвид, че през декември 2011 г. Европейският парламент реши да отложи решението си относно одобрението за Протокола към Споразумението между ЕС и Узбекистан по отношение на текстилните изделия, като прие междинен доклад, разглеждащ твърденията за използване на детски и принудителен труд при събирането на реколтата от памук в Узбекистан;

Б.  като има предвид, че в този междинен доклад Парламентът заключава, че ще разгледа даването на одобрение само ако на наблюдателите на МОТ е бил осигурен достъп от узбекските органи за предприемането на задълбочено и невъзпрепятствано наблюдение, както и ако те са потвърдили изпълнението на конкретни реформи, довели до съществени резултати по такъв начин, че използването на принудителен и детски труд действително е в процес на премахване на национално, областно и местно равнище;

В.  като има предвид, че Парламентът установи редовен диалог с Комисията, ЕСВД, правителството на Узбекистан, МОТ и гражданското общество с цел да наблюдава как протича събирането на реколтата от памук и да оказва натиск върху всички участници за слагане на край на използването на детски и принудителен труд в Узбекистан;

Г.  като има предвид, че през 2013 г. правителството на Узбекистан даде разрешение на МОТ да наблюдава събирането на реколтата от памук; като има предвид, че от 2013 г. насам МОТ е провел няколко наблюдения, първоначално фокусирани върху детския труд, а по-късно разширени и до принудителния труд и условията за наемане на работа;

Д.  като има предвид, че сътрудничеството между МОТ и правителството на Узбекистан постепенно се разшири и през 2014 г. Узбекистан стана първата централноазиатска държава, договорила с МОТ програма на страната за достоен труд;

Е.  като има предвид, че последните наблюдения на МОТ по време на събирането на реколтата от памук през 2015 г. показват, че „използването на деца при събирането на реколтата от памук е станало рядко, спорадично и социално неприемливо, въпреки че е необходима продължаваща бдителност“(4);

Ж.  като има предвид, че според МОТ, въпреки че осведомеността за принудителния труд в Узбекистан е все още на ранен етап, проучванията показват, че повечето работници берат памук доброволно и имат възможност да откажат да го правят;

З.  като има предвид, че окончателният доклад на МОТ относно събирането на реколтата от памук през 2016 г. в Узбекистан ще бъде на разположение в края на годината;

И.  като има предвид, че премахването на принудителния и детския труд в Узбекистан е обективен, но все още незавършен процес, който изисква усилия и който трябва да бъде допълнително подкрепен от ЕС и международната общност, включително с участието на организации на гражданското общество, работещи в областта на правата на човека и трудовите права;

Й.  като има предвид, че правителството на Узбекистан е приело план за действие за промяна на процеса на набиране на участници в събирането на реколтата от памук и че заедно с организации на работодателите и професионални съюзи насърчава повишаването на осведомеността и е разработило механизъм за получаване на обратна информация с цел премахване на принудителния и детския труд;

K.  като има предвид, че неправителствените организации все още съобщават за нарушения на правата на човека в страната, особено при събирането на реколтата от памук, където те сочат масово принудително мобилизиране на студенти и държавни служители по времето за бране на памук, а така също и нарушения на свободата на сдруженията и свободата на изразяване на мнение, по-конкретно разпити на граждани, които съобщават за събирането на реколтата, редовно преследване и тормоз на защитници на правата на човека и активисти от гражданското общество и недопускане на международни правозащитни групи и медии да работят в страната;

Л.  като има предвид, че внезапната смърт на президента Ислам Каримов не следва да окаже отражение върху приемствеността на продължаващия процес на подобряване на условията на труд в полетата с памук в Узбекистан;

1.  подчертава значението на действията, предприети от правителството на Узбекистан за даване на разрешение на МОТ да наблюдава събирането на реколтата от памук и за започване на широко сътрудничество с МОТ чрез програма на страната за достоен труд;

2.  приветства съществения напредък, постигнат в Узбекистан от 2013 г. насам, включително приемането на закони, забраняващи използването на детски труд, и постигането на почти пълно премахване на детския труд; насърчава органите да се ангажират допълнително в национална кампания за повишаване на осведомеността с цел пълното премахване на детския труд;

3.  оценява факта, че правителството на Узбекистан също се стреми към премахване на принудителния труд в сътрудничество с МОТ и че е постигнат напредък; при все това подчертава, че все още съществуват трудни за определяне форми на недоброволен труд, че този процес е сложен и изисква, наред с останалото, реформа на политиките по заетостта;

4.  счита, че поради тези усилия на правителството на Узбекистан Парламентът следва да даде одобрение за Протокола към Споразумението между ЕС и Узбекистан по отношение на текстилните изделия; счита, че това одобрение ще представлява положителен знак за насърчаване на узбекското правителство да продължи да полага усилия за пълното премахване на детския труд и всички други форми на принудителен труд, както и допълнително да укрепи сътрудничеството с ЕС;

5.  приветства факта, че Федерацията на профсъюзите на Узбекистан се присъедини към Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) като асоцииран член през октомври 2015 г.; подчертава ролята, която узбекските профсъюзи играят за гарантиране на достойни условия на труд и за защита на трудовите права; призовава узбекското правителство за пълно сътрудничество с профсъюзите в тази област; насърчава узбекските профсъюзи да увеличат своята роля в усилията за пълно премахване на принудителния труд;

6.  изразява загриженост относно съобщенията на независими наблюдатели за мобилизиране на граждани, ръководено от държавата, включващо принудителен труд на държавни служители и студенти, в работата преди събирането на реколтата през 2016 г.;

7.  призовава следващия президент на Узбекистан да изгради нова парадигма за правата на човека, като незабавно сложи край на продължаващото използване на принудителен труд и детски труд по време на събирането на реколтата от памук;

8.  призовава Комисията и ЕСВД да предоставят на Парламента редовно подробна информация относно положението в Узбекистан, особено във връзка с премахването на детския и принудителния труд; взема решение да продължи да наблюдава събитията в Узбекистан и да организира редовен диалог с МОТ, Комисията, ЕСВД и други заинтересовани лица, целящ пълното премахване на принудителния труд и детския труд в Узбекистан;

9.  отчита, че все още ще бъде необходима комбинация от диалог и сътрудничество, както и да продължи натискът върху правителството на Узбекистан от страна на Съюза, МОТ и Световната банка за постигането на тази цел; запазва си правото да призове Комисията и Съвета да активират членове 2 и 95 от Споразумението за партньорство и сътрудничество, така че да бъдат предприети всички необходими общи и конкретни мерки, ако не бъде изпълнен ангажиментът за премахване на детския и принудителния труд;

10.  призовава Комисията и делегацията на ЕС в Ташкент да оказват съдействие, чрез политически диалог и програми за подпомагане, за структурната реформа в Узбекистан, в т.ч. по-високо заплащане за берачите на памук, механизация и по-голяма бюджетна прозрачност относно приходите от реколтата от памук;

11.  споделя виждането, че програмата на страната за достоен труд следва да бъде продължена след 2016 г. и следва да се задълбочи, за да разгледа модернизацията на узбекската икономика и подобряването на политиката по заетостта в области като здравословните и безопасни условия на труд и трудовите инспекции, като едновременно с това взема предвид и равенството между половете; във връзка с това приветства Указ № 909 на узбекското правителство (от 16 ноември 2015 г.), който има за цел да подобри условията на труд, заетостта и социалната защита на работниците в селскостопанския сектор през периода 2016 – 2018 г.;

12.  подчертава, че помощта, предоставяна от ЕС през последните години, съсредоточена върху принципите на правовата държава и съдебната система и имаща за цел даването на тласък за провеждането на реформи и рационализирането на работата на узбекския парламент, трябва да доведе до осезаеми резултати;

13.  счита, че помощта на ЕС за Узбекистан следва също така да бъде насочена към това страната да изостави отглеждането на памук като монокултура и към намаляване на нейната зависимост от износ чрез диверсификация на икономиката, което постепенно би могло да облекчи бедственото състояние на околната среда, в частност по отношение на това, което е останало от Аралско море и притоците му;

14.  призовава Комисията да представи възможно най-скоро водещата инициатива на ЕС за отговорно управление на веригата на доставки в сектора за производство на облекла, заедно с предложение за засилване на прозрачността на веригата на доставките; припомня значението на Пакта за устойчивост, стартиран през 2013 г., и подчертава че този вид инициатива може да послужи за основа за разработване на нови дейности в партньорство с трети държави с оглед постигане на целите за подобряване на здравословните и безопасни условията на труд в сектора за производство на облекла;

15.  насърчава правителството на Узбекистан да работи за ратифицирането и ефективното изпълнение на всичките 27 ключови международни конвенции по ОСП+, за да бъде в състояние да кандидатства за тарифни преференции по ОСП+;

16.  подчертава, че през 2009 г. и 2010 г. Съветът отмени санкциите на ЕС, „за да насърчи властите в Узбекистан да предприемат по-нататъшни конкретни стъпки за подобряване на правовия ред и положението с правата на човека по места“, като посочи освен това, че „Съветът ще продължи да следи отблизо положението с правата на човека в Узбекистан“ и че „задълбочеността и качеството на диалога и на сътрудничеството ще зависят от реформите в Узбекистан“;

17.  призовава Комисията и ЕСВД да наблюдават политическия преход в Узбекистан и да предоставят на Парламента редовно подробна информация относно този процес;

18.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност (ЗП/ВП), ЕСВД и държавите членки да използват процеса на преход като възможност за оказване на натиск с цел постигане на конкретни и измерими подобрения в областта на правата на човека през следващите месеци; подчертава, че конкретните подобрения следва да включват условията, определени от външните министри на ЕС през 2010 г.;

19.  посочва, че текстилният сектор, и по-специално производството на памук, е основната област на търговията между ЕС и Узбекистан; подчертава в тази връзка, че ЕС следва да използва в пълна степен разширяването на СПС с цел да се гарантира, че узбекските органи след внезапната смърт на президента са ангажирани с процес на преход, който води до по-добро управление, укрепване на принципите на правовата държава, демократични реформи и значително подобряване на положението с правата на човека;

20.  отново потвърждава ангажимента на Съюза да продължи да развива и задълбочава връзките с Узбекистан, което изисква спазване на правата на човека и принципите на правовата държава; призовава правителството на Узбекистан да предостави повече пространство на независимото гражданско общество, да вземе в по-голяма степен предвид безпокойствата на узбекските и международните НПО и да изпълни ангажиментите си по Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията против изтезанията;

21.  настоятелно призовава узбекските органи изцяло да спазват своите международни ангажименти във връзка със защитата на правата на човека; приветства обявеното от тях предложение за амнистия по повод на 24-та годишнина на Конституцията на Узбекистан; настоятелно призовава узбекските органи да включат в този жест освобождаването от затвора на всички лица, лишени от свобода по политически мотивирани обвинения, подобряването на третирането на лицата по време на предварителното задържане и прекратяването на цикъла на репресии, задържания и издаване на присъди; насърчава узбекското правителство да засили своето сътрудничество с международните институции, включително посредством 11 специални процедури, създадени от Съвета на ООН по правата на човека(5);

22.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Република Узбекистан.

(1) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 195.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0489.
(3) Доклад на експертната комисия по прилагането на конвенциите и препоръките — Прилагане на международните трудови стандарти, 2016 г., ІІІ доклад (Част 1Aa)
(4) Доклад на експертната комисия по прилагането на конвенциите и препоръките — Прилагане на международните трудови стандарти, 2016 г., ІІІ доклад (Част 1A), стр. 218.
(5) Единадесетте специални процедури са описани в http://spinternet.ohchr.org/_Layouts/SpecialProceduresInternet/ViewCountryVisits.aspx?Lang=en&country=UZB.За общ преглед на специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека вж. http://www.ohchr.org/en/HRBodies/SP/Pages/Welcomepage.aspx


Споразумение за търговия между ЕС и Колумбия и Перу (присъединяване на Еквадор) ***
PDF 449kWORD 47k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключване на Протокол за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор (07620/2016 – C8-0463/2016 – 2016/0092(NLE))
P8_TA(2016)0491A8-0362/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07620/2016),

—  като взе предвид проекта на Протокол за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор (07621/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 91, член 100, параграф 2 и член 207, параграф 4, първа алинея, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0463/2016),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по външни работи (A8-0362/2016),

1.  дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Еквадор, на Колумбия и на Перу.


Споразумение между ЕС и Норвегия относно взаимното предоставяне на достъп за риболов в Скагерак ***
PDF 453kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключваaнето на Споразумение между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно взаимното предоставяне на достъп за риболов в Скагерак за кораби под знамето на Дания, Норвегия и Швеция (10711/2016 – C8-0332/2016 – 2016/0192(NLE))
P8_TA(2016)0492A8-0321/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10711/2016),

—  като взе предвид проекта на Споразумение между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно взаимното предоставяне на достъп за риболов в Скагерак за кораби под знамето на Дания, Норвегия и Швеция (11692/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, параграф 2, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0332/2016),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 14 декември 2016 г.(1) относно проекта на решение на Съвета,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство (A8-0321/2016),

1.  дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Норвегия.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0493.


Споразумение между ЕС и Норвегия относно взаимното предоставяне на достъп за риболов в Скагерак (резолюция)
PDF 459kWORD 49k
Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно взаимното предоставяне на достъп за риболов в Скагерак за кораби под знамето на Дания, Норвегия и Швеция (10711/2016 – C8-0332/2016 – 2016/0192(NLE)2016/2229(INI))
P8_TA(2016)0493A8-0320/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10711/2016),

—  като взе предвид проекта на Споразумението между Европейския съюз и Кралство Норвегия относно взаимното предоставяне на достъп за риболов в Скагерак за кораби под знамето на Дания, Норвегия и Швеция (11692/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0332/2016),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 14 декември 2016 г.(1) относно проекта на решение,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, втора алинея от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0320/2016),

А.  като има предвид, че рибарите от Дания, Норвегия и Швеция традиционно винаги са ловили заедно риба в Категат и Скагерак;

Б.  като има предвид, че Споразумението подкрепя историческите права за риболов на рибарите от Дания, Норвегия и Швеция в Категат и Скагерак, без да се засягат правата на рибарите от други държави, като същевременно гарантира също, че се вземат подходящи мерки за управление и съхранение на риболовните дейности в тези води;

В.  като има предвид, че Споразумението също така подкрепя прилагането на реформираната система за управление на риболовните дейности в ЕС, създадена съгласно целите и основните принципи на новата обща политика в областта на рибарството, особено въвеждането на задължението за разтоварване и на задължителни мерки за поддържане на запасите над границите за устойчиво рибарство;

1.  призовава Комисията да предаде на Парламента протокола и заключенията от всички консултации, проведени в съответствие с член 4 от Споразумението;

2.  призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета, в рамките на последната година на прилагане на Споразумението и преди започване на преговори за подновяването му, цялостен доклад относно прилагането му;

3.  призовава Комисията и Съвета да предоставят на Парламента в рамките на съответните си правомощия своевременна и изчерпателна информация на всички етапи на процедурите, свързани със Споразумението и неговото подновяване, съгласно член 13, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 218, параграф 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  подчертава, че достъпът до вътрешния пазар за всяка трета държава трябва да се основава на взаимност и че в случая на Норвегия митата върху хранителни продукти от ЕС, включително върху продукти от риболов, трябва да са в съответствие със Споразумението за Европейското икономическо пространство;

5.  подчертава, че задачата на Комисията е да гарантира, че митата върху хранителните продукти и продуктите от риболов от ЕС не се определят по начин, който противоречи на принципите на свободна търговия в областта на хранителните продукти, включително продуктите от риболов;

6.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Кралство Норвегия.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0492.


Споразумение за оперативно и стратегическо сътрудничество между Грузия и Европол *
PDF 456kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно проект на решение за изпълнение на Съвета за одобряване на сключването от страна на Европейската полицейска служба (Европол) на Споразумението за оперативно и стратегическо сътрудничество между Грузия и Европол (10343/2016 – C8-0266/2016 – 2016/0810(CNS))
P8_TA(2016)0494A8-0343/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (10343/2016),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8-0266/2016),

—  като взе предвид Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол)(1), и по-специално член 23, параграф 2 от него,

—  като взе предвид Решение 2009/934/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за приемане на правилата за прилагане, регламентиращи отношенията на Европол с партньорите му, включително обмена на лични данни и класифицирана информация(2), и по-специално членове 5 и 6 от него,

—  като взе предвид Решение 2009/935/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за определяне на списъка на третите държави и организации, с които Европол сключва споразумения(3),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0343/2016),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  призовава Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  призовава Съвета, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента, отново да се консултира с него;

4.  призовава Комисията да направи оценка на разпоредбите на споразумението за сътрудничество след датата на прилагане на новия Регламент за Европол(4); призовава Комисията да информира Парламента и Съвета за резултатите от тази оценка и по целесъобразност да представи препоръка за разрешаване на започването на международно предоговаряне на споразумението;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на Европол.

(1) OВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.
(2) OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 6.
(3) OВ L 325, 11.12.2009 г., стр. 12.
(4) Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията - EGF/2016/004 ES/Comunidad Valencianа
PDF 524kWORD 51k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление EGF/2016/004 ES/Comunidad Valenciana – автомобилна промишленост, подадено от Испания (COM(2016)0708 – C8‑0454/2016 – 2016/2298(BUD))
P8_TA(2016)0495A8-0379/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2016)0708 – C8-0454/2016),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) (Регламент за ЕФПГ),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0379/2016),

A.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от световната финансова и икономическа криза, и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Парламента и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка с кризата, за определяне на финансовото участие на Съюза на 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки, за повишаване на ефективността при обработката на заявления за мобилизиране на ЕФПГ от страна на Комисията, както и от страна на Парламента и Съвета, чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и на бенефициентите чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствени предприятия;

Г.  като има предвид, че Испания подаде заявление EGF/2016/004 ES/Comunidad Valenciana – автомобилна промишленост за финансово участие от страна на ЕФПГ във връзка със съкращения в стопанския сектор, класифициран в разделение 29 на NACE Rev. 2 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) основно в региона автономна област Валенсия (Comunidad Valenciana) на ниво 2 по NUTS (ES52), и като има предвид, че се очаква 250 съкратени работници, допустими за финансово участие от ЕФПГ, да участват в мерките;

Д.  като има предвид, че заявлението е подадено в съответствие с критериите за намеса, определени в член 4, параграф 2 от Регламента за ЕФПГ, чрез дерогация от критериите по член 4, параграф 1, буква б) от посочения регламент, съгласно който е необходимо да са били съкратени най-малко 500 работници за референтен период от девет месеца в предприятия, извършващи дейност в един и същ икономически сектор на ниво разделение по NACE Rev. 2 и разположени в един или два съседни региона на ниво 2 по NUTS, намиращи се в дадена държава членка;

Е.  като има предвид, че докато през 2015 г. производството на автомобили в ЕС-27 е намаляло с 500 000 единици спрямо 2006 г. (от 18,7 милиона единици през 2006 г. на 18,2 милиона единици през 2015 г.), то световното производство е нараснало с 31,1% (от 69,2 милиона единици през 2006 г. на 90,9 милиона единици през 2015 г.)(4), по-специално в Китай и в други икономики от Югоизточна Азия;

1.  изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 2, от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Испания има право на финансово подпомагане в размер на 856 800 EUR съгласно този регламент, съставляващи 60% от общата сума в размер на 1 428 000 EUR, за реинтеграция на пазара на труда на съкратените 250 работници;

2.  счита, че предоставянето на подкрепа на бивши служители на малки и средни предприятия също е обосновка за одобряването на заявление, което се отнася до по-малко от 500 съкращения;

3.  отбелязва, че Испания е подала заявлението за финансово участие по линия на ЕФПГ на 21 юни 2016 г. и че Комисията е приключила оценката му на 8 ноември 2016 г. и е уведомила за него Парламента на същия ден;

4.  отбелязва, че към днешна дата за сектора на производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета са подадени 23 заявления за подкрепа от ЕФПГ, 13 от които се основават на свързана с търговията глобализация(5) , а 10 – на световната финансова и икономическа криза(6); три от тези заявления за подкрепа от ЕФПГ са от Испания (EGF/2008/002 ES Delphi, EGF/2008/004 ES Castilla y León и Aragón и EGF/2010/002 ES Cataluña – автомобилна промишленост);

5.  отбелязва, че намаляването на пазарния дял на ЕС от автомобилната промишленост е част от по-дългосрочна тенденция, както обяви Комисията в оценките си на предходни случаи за подпомагане от ЕФПГ, свързани с автомобилната промишленост, които са се основавали на глобализация при търговията, като Съюзът е загубил почти половината от пазарния си дял между 2000 и 2015 г.;

6.  посочва, че в Испания спадът в автомобилното производство е довел до намаляване на броя и на предприятията, и на работните места, и че в автономна област Валенсия 62 от общо 187 автомобилни предприятия са прекратили дейността си през периода 2008 – 2014 г., което представлява спад с 33,16%;

7.  отбелязва, че Bosal S.A. започва дейност през 1986 г., когато районът на Сагунто е обявен за „област за преференциална повторна индустриализация“ след съкращенията в местните доменни пещи; отбелязва, че обявяването в несъстоятелност и закриването на Bosal S.A. е довело до загубата на 250 работни места в град Сагунто, което представлява сравнително голям брой работни места в града, и има сериозно отражение върху местната и регионалната икономика, особено като се имат предвид специфичните характеристики на един малък град в селски район, който е пострадал сериозно от икономическата криза и от последиците от процеса на глобализация в автомобилния сектор; припомня, че безработицата в автономна област Валенсия е все още 20,17%(7), въпреки че заетостта проявява признаци на възстановяване;

8.  изразява съжаление за нарасналия брой на безработните в Сагунто между 2007 г. (2 778) и 2015 г. (6 437) и за безработицата, която е 25,8%;

9.  подчертава, че от съкратените работници, за които се отнася настоящото заявление, 71% са над 45 години, 78% са работили в същото предприятие поне 15 последователни години, а 50% нямат образователна квалификация; отбелязва освен това, че напоследък в региона не са били откривани заводи; посочва, че всички тези обстоятелства правят съкратените работници силно уязвими в един контекст на недостатъчно създаване на заетост и увеличават трудностите при намирането на нова работа;

10.  отбелязва, че Испания планира 12 различни действия, 6 от които са персонализирани услуги като информационни сесии, професионално ориентиране, намиране на работа или насърчаване на предприемачеството, а 6 са помощи и стимули за съкратените работници, обхванати от заявлението, като помощ за покриване на разходите за пътуване и смяна на местожителството или помощ за работодателите при наемане на работа; посочва, че предложените действия съставляват активни мерки на пазара на труда;

11.  приветства решението на Испания да предложи мерки за обучение с акцент върху удостоверяването на професионална квалификация, като например необходимата квалификация за извършването на транспорт на пътници, или върху сектори или области, в които съществуват или ще съществуват възможности, като хранителния сектор, приготвянето на ястия, предотвратяване на рисковете на работното място, контрол на качеството и екологични стандарти, проекти за отопление, вентилация и охлаждане и поддръжка на промишлено оборудване; одобрява предлагането на обучение по разнообразни умения, които допринасят за по-качествено извършване на работата, например ИКТ, чужди езици и бизнес управление;

12.  приветства готовността на представителите на бившите работници на Bosal S.A (предприятието, съкратило повечето от работниците, за които се отнася настоящото заявление) да подкрепят заявление за финансиране от ЕФПГ и участието им в изработването на мерките, които да бъдат предложени на съкратените работници; отбелязва, че социалните партньори, съответната асоциация на работодателите и местните органи в Сагунто също са ангажирани в този процес;

13.  отбелязва, че мерките в подкрепа на доходите ще бъдат по-малко от 25% от общия пакет от персонализирани услуги, много под определения в Регламента за ЕФПГ максимум от 35%, както и че тези действия са обвързани с активното участие на бенефициентите от целевата група в дейности по търсене на работа или обучение;

14.  припомня, че в съответствие с член 7 на Регламента за ЕФПГ съгласуваният пакет от персонализирани услуги, ползващ се с подкрепата на ЕФПГ, следва да бъде така проектиран, че да предвижда перспективите за пазара на труда и необходимите умения и да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, в която ресурсите се използват ефективно;

15.  отбелязва, че Испания потвърждава, че отговарящите на условията за допустимост действия не получават подкрепа от други финансови инструменти на Съюза; отново призовава Комисията да представя сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

16.  припомня, че е важно да се подобрява пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната стопанска среда;

17.  изразява убеждението си, че по-широкото използване на дерогацията за допустимост, особено в полза на работници и служители в МСП, удължаването на референтните периоди, както и възможността за включване на работници, които предоставят свързани услуги на референтното предприятие, следва да се оценяват внимателно за всеки отделен случай, като се полагат усилия за ограничаване по всякакъв начин на неправилното използване на бюджета на ЕФПГ; поради това се съгласява с решението на Комисията да предостави подкрепа на 250 работници от 29 предприятия в региона автономна област Валенсия;

18.  отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни трудови договори, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори;

19.  изисква от Комисията да осигури публичен достъп до документите, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

20.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

21.  възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

22.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в отговор на заявление от Испания — EGF/2016/004 ES/Comunidad Valenciana automotive

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2017/341.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) База данни на Международната организация на автомобилните производители (OICA): http://www.oica.net/category/production-statistics/
(5) EGF/2016/004 ES/Comunidad Valenciana – автомобилна промишленост, (COM(2016) 0708); EGF/2007/001 FR PSA – доставчици, COM(2007)0415; EGF/2007/010 PT Lisboa Alentejo, COM(2008)0094; EGF/2008/002 ES Delphi, COM(2008)0547; EGF/2008/004 ES/Castilla y Leon и Aragon, COM(2009)0150; EGF/2009/013 DE Karmann, COM(2010)0007; EGF/2012/005 SE Saab, COM(2012)0622; EGF/2012/008 IT De Tomaso, COM(2013)0469; EGF/2013/006 PL Fiat Auto Poland, COM(2014)0699¸ EGF/2013/012 BE Ford Genk, COM(2014)0532; EGF/2014/006 FR PSA, COM(2014)0560; EGF/2015/003 BE Ford Genk, COM(2015)0336 и EGF/2015/009 SE Volvo Trucks, COM(2016)0061;
(6) EGF/2009/007 SE Volvo, COM(2009)0602; EGF/2009/009 AT Steiermark, COM(2009)0602; EGF/2009/019 FR Renault, COM(2011)0420; EGF/2010/002 ES Cataluña – автомобилна промишленост, COM(2010)0453; EGF/2010/004 PL Wielkopolskie, COM(2010)0616; EGF/2010/015 FR Peugeot, COM(2012)0461; EGF/2010/031 BE General Motors Belgium, COM(2011)0212; EGF/2011/003 DE Arnsberg и Düsseldorf – автомобилна промишленост, COM(2011)0447; EGF/2011/005 PT Norte-Centro – автомобилна промишленост, COM(2011)0664; и EGF/2015/002 DE Adam Opel, COM(2015)0342.
(7) EPA Q3 2016. http://www.ine.es/infografias/tasasepa/desktop/tasas.html?t=0&lang=es


Нормализиране на счетоводните сметки на железопътните предприятия ***II
PDF 454kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1192/69 на Съвета относно общите правила за нормализиране на счетоводните сметки на железопътните предприятия (11197/1/2016 – C8-0424/2016 – 2013/0013(COD))
P8_TA(2016)0496A8-0368/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (11197/1/2016 — C8‑0424/2016),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 октомври 2013 г.(2),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0026),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8-0368/2016),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

4.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта след извършване на проверка за надлежното изпълнение на всички процедури и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 122.
(2) ОВ C 356, 5.12.2013 г., стр. 92.
(3) Приети текстове от 26.2.2014 г., P7_TA(2014)0152.


Пазар на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози ***II
PDF 471kWORD 50k
Резолюция
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1370/2007 относно отварянето на пазара на вътрешни услуги за пътнически превози с железопътен транспорт (11198/1/2016 – C8-0425/2016 – 2013/0028(COD))
P8_TA(2016)0497A8-0373/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (11198/1/2016 – C8‑0425/2016),

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Сейма на Република Литва, от Камарата на депутатите на Великото херцогство Люксембург, Сената на Кралство Нидерландия и Камарата на представителите на Кралство Нидерландия, Федералния съвет на Република Австрия, Риксдага на Кралство Швеция, рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г.(1)

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 октомври 2013 г.(2),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0028),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8-0373/2016),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  одобрява декларацията, приложена към настоящата резолюция;

3.  отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.  предлага актът да бъде посочван като „Регламент ван де Камп-Дейксма относно отварянето на пазара на вътрешни услуги за пътнически превози с железопътен транспорт(4);

5.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

6.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта след извършване на проверка за надлежното изпълнение на всички процедури и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

7.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Европейския парламент относно прехвърлянето на персонал

Съгласно съображение 14 и член 4, параграфи 4а, 4б и 6, държавите членки трябва да спазват изцяло Директива 2001/23/ЕО във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия и имат право да излизат извън рамките на прилагането на настоящата директива, като предприемат допълнителни мерки за защита на служителите в съответствие с правото на Съюза, като например изискване за задължително прехвърляне на персонал, дори ако Директива 2001/23/ЕО няма да се прилага.

(1) OВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 122.
(2) ОВ C 356, 5.12.2013 г., стр. 92.
(3) Приети текстове от 26.2.2014 г., P7_TA(2014)0148.
(4) Вим ван де Камп and Шарън Дейксма водиха преговорите относно акта съответно от името на Парламента и на Съвета.


Единно европейско железопътно пространство ***II
PDF 459kWORD 50k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2012/34/ЕС за създаване на единно европейско железопътно пространство по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура (11199/1/2016 – C8-0426/2016 – 2013/0029(COD))
P8_TA(2016)0498A8-0371/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (11199/1/2016 – C8‑0426/2016),

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Сената на Френската република, Сейма на Република Литва, Камарата на депутатите на Великото херцогство Люксембург, Сената на Кралство Нидерландия, Камарата на представителите на Кралство Нидерландия и Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 октомври 2013 г.(2),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0029),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8-0371/2016),

1.  одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  предлага актът да бъде цитиран като „Директива Сасоли-Диксма за отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура“(4);

4.  възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

5.  възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

6.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 122.
(2) ОВ C 356, 5.12.2013 г., стр. 92.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0147.
(4) Давид-Мария Сасоли и Шарон Диксма водиха преговорите относно акта съответно от името на Парламента и на Съвета.


Достъп до пазара на пристанищни услуги и финансова прозрачност на пристанищата ***I
PDF 475kWORD 50k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за достъп до пазара на пристанищни услуги и финансова прозрачност на пристанищата (COM(2013)0296 – C7-0144/2013 – 2013/0157(COD))
P8_TA(2016)0499A8-0023/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0296),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0144/2013),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от Конгреса на депутатите на Кралство Испания и Сената на Кралство Испания, Националното събрание на Френската република, Сената на Италианската република, Сейма на Република Латвия, Камарата на представителите на Република Малта, Сейма на Република Полша и Риксдага на Кралство Швеция, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не е съобразен с принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 28 ноември 2013 г.(2),

—  като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 5 октомври 2016 г. да бъде одобрена позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0023/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(3);

2.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  предлага актът да бъде посочван като „Регламент Флекенщайн-Мелани Шулц ван Хаген за създаване на рамка за достъп до пазара на пристанищни услуги и финансова прозрачност на пристанищата“(4);

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позицията на Европейския парламент, приета на първо четене на 14 декември 2016 г. във връзка с приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/352.)

(1) ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 111.
(2) ОВ C 114, 15.4.2014 г., стр. 57.
(3) Тази позиция заменя измененията, приети на 8 март 2016 г. (Приети текстове, P8_TA(2016)0069).
(4) Кнут Флекенщайн и Мелани Шулц ван Хаген водиха преговорите относно акта съответно от името на Парламента и на Съвета.


Назначаване на член на Сметната палата - Юхан Партс
PDF 450kWORD 47k
Решение на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно предложението за назначаване на Юхан Партс за член на Сметната палата (C8‑0445/2016 – 2016/0817(NLE))
P8_TA(2016)0500A8-0375/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0445/2016),

—  като взе предвид член 121 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0375/2016),

А.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 5 декември 2016 г. комисията по бюджетен контрол проведе изслушване на предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Юхан Партс за член на Сметната палата;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.


Програма за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана *
PDF 585kWORD 54k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на Решение 2008/376/ЕО относно приемането на програмата за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана и относно многогодишните технически насоки за тази програма (COM(2016)0075 — C8-0099/2016 — 2016/0047(NLE))
P8_TA(2016)0501A8-0358/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0075),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 2, втора алинея от Протокол № 37 относно финансовите последици от изтичането на срока на Договора за ЕОВС и Изследователския фонд за въглища и стомана , който протокол е приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C8-0099/2016),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0358/2016),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  приканва Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС и член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за решение
Съображение 3
(3)  Необходимо е да се преразгледат правилата относно компетенциите и относно състава на консултативните и техническите групи, по-специално що се отнася до естеството на експертите, назначавани от Комисията, за да се осигури по-голяма прозрачност, както и съответствие и съгласуваност с рамката за експертните групи на Комисията, и да се допринесе, доколкото е възможно, за балансирано представяне на свързаните експертни области и сфери на интереси, както и за един оптимален баланс между мъжете и жените.
(3)  Необходимо е да се преразгледат правилата относно компетенциите и относно състава на консултативните и техническите групи с цел съответните заинтересовани страни да се запознават с разискванията в тези групи, по-специално що се отнася до естеството и влиянието, упражнявано от експертите, назначавани от Комисията, за да се осигури по-голяма прозрачност, както и съответствие и съгласуваност с рамката за експертните групи на Комисията, и да се допринесе, доколкото е възможно, за балансирано представяне на свързаните експертни области и сфери на интереси, както и за един оптимален баланс между мъжете и жените. Необходимо е обаче да се спазят решението на Комисията от 30 май 2016 г. за установяване на хоризонтални правила за създаването и функционирането на експертни групи на Комисията и резолюцията на Европейския парламент относно контрола на регистъра и състава на експертните групи на Комисията.
Изменение 2
Предложение за решение
Съображение 4
(4)  Целесъобразно е да се разгледат по-опростени правила за финансиране, за да се улесни участието на малки и средни предприятия (МСП) в програмата на RFCS и да се позволи използването на „разходи за единица продукт“ за изчисляване на допустимите разходи за персонал за собствениците на МСП и други физически лица, които не получават заплата.
(4)  Целесъобразно е да се подкрепя широкото участие на малки и средни предприятия (МСП) в програмата на RFCS, чрез, inter alia, опростяване на правилата, и да се позволи използването на „разходи за единица продукт“ за изчисляване на допустимите разходи за персонал за собствениците на МСП и други физически лица, които не получават заплата.
Изменение 3
Предложение за решение
Съображение 5 а (ново)
(5a)   Секторите за въглища и стомана са важни в рамките на процеса на европейска интеграция и имат ключова роля в цялостния промишлен пейзаж на Съюза. В същото време условията на труд в тези сектори са тежки и често водят до увреждане на здравето на работниците и гражданите. Поради това инсталациите и дружествата следва да зачитат всички правни изисквания относно социалната отговорност, да предложат окончателни решения и да сведат до минимум социалните последствия от прехода или затварянето на инсталации. Социалните партньори трябва да бъдат съветвани във възможно най-голяма степен по въпроси, свързани със социалната отговорност.
Изменение 16
Предложение за решение
Член 1 – точка -1 (нова)
Решение 2008/376/ЕО
Член 3 – точка 1 – буква ж
-1)  Член 3, точка 1, буква ж) се заличава;
Изменение 4
Предложение за решение
Член 1 — точка -1 а (нова)
Решение 2008/376/ЕО
Член 6 — параграф 2 — буква ж a (нова)
(-1а)   В член 6, параграф 2 се добавя следната точка:
„жа) въздействието на дейностите за добив на въглища върху заетостта на работниците и върху местната общност;“
Изменение 5
Предложение за решение
Член 1 — точка -1 б (нова)
Решение 2008/376/ЕО
Член 6 — параграф 2 — буква ж б (нова)
(-1б)   В член 6, параграф 2 се добавя следната точка:
„жб) въздействието на дейностите за добив на въглища върху здравето и безопасността на работниците и върху местната общност.“
Изменение 20
Предложение за решение
Член 1 – точка -1 в (нова)
Решение 2008/376/ЕО
Член 8 - уводна част
(-1в)   В член 8 уводната част се заменя със следното:
„Научните изследвания и технологичното развитие (НИТР) имат за цел да подобрят процесите за производство на стомана с оглед повишаване на качеството на продуктите и увеличаване на производителността. Неразделна част от желаните подобрения са намаляването на емисиите, на консумацията на енергия и на влиянието върху околната среда, както и по-пълноценното използване на суровините и опазването на ресурсите. Изследователските проекти са насочени към поне една от следните области:“;
„Научните изследвания и технологичното развитие (НИТР) имат за цел да подобрят процесите за производство на стомана с оглед повишаване на качеството на продуктите и увеличаване на производителността. Неразделна част от желаните подобрения са намаляването на емисиите, на консумацията на енергия и на влиянието върху околната среда, както и по-пълноценното използване на суровините и опазването на ресурсите. Изследователските проекти са насочени към новаторски технологии в поне една от следните области:“;
Изменение 6
Предложение за решение
Член 1 — точка 1
Решение 2008/376/ЕО
Член 21 — буква и а (нова)
иа)   оценка на приключените проекти за производството на въглища и стомана в съответните райони;
Изменение 7
Предложение за решение
Член 1 — точка 2
Решение 2008/376/ЕО
Член 22 — параграф 1 — алинея 1
Всяка консултативна група се съставя в съответствие с таблиците, дадени в приложението. Членовете на консултативните групи са лица, които се назначават от генералния директор на генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, за да представляват общ интерес, споделян от заинтересованите лица. Те не представляват отделна заинтересована страна, а изразяват становище, общо за различните организации на заинтересованите страни.
Всяка консултативна група се съставя в съответствие с таблиците, дадени в приложението. Членовете на консултативните групи са лица, които се назначават от генералния директор на генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Комисията, за да представляват общ интерес, споделян от заинтересованите лица. Те действат индивидуално и не представляват отделна заинтересована страна, а изразяват становище, общо за различните организации на заинтересованите страни.
Изменение 8
Предложение за решение
Член 1 — точка 2
Решение 2008/376/ЕО
Член 22 — параграф 2 — алинея 2
Те работят в съответните области и са осведомени за приоритетите в съответния сектор.
Те работят в съответните области и са осведомени за приоритетите в съответния промишлен отрасъл и сектор.
Изменение 9
Предложение за решение
Член 1 — точка 3
Решение 2008/376/ЕО
Член 24 — параграф 1 — алинея 2
Членовете на техническите групи се назначават в личното си качество от генералния директор на генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“.
Членовете на техническите групи се назначават в личното си качество от генералния директор на генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Комисията.
Изменение 15
Предложение за решение
Член 1 – точка 3
Решение 2008/376/ЕО
Член 24 – параграф 3 а (нов)
3а.   Комисията се призовава настоятелно да осигури максималната възможна прозрачност, включително публикуването на дневния ред, основните документи, документацията за гласуване и подробни протоколи, в т.ч. особените мнения, в съответствие с препоръките на Европейския омбудсман;
Изменение 10
Предложение за решение
Член 1 — точка 9
Решение 2008/376/ЕО
Член 39
За назначаването на независими и висококвалифицирани експерти, предвидени в член 18, член 28, параграф 2 и член 38, по аналогия се прилагат разпоредбите на член 40 от Регламент (ЕС) № 1290/2013 (*).
За назначаването на независими и висококвалифицирани експерти, предвидени в член 18, член 28, параграф 2 и член 38, по аналогия се прилагат разпоредбите на член 40 от Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета(*) заедно с — за експертните групи като цяло — решението на Комисията от 30 май 2016 г. за установяване на хоризонтални правила относно създаването и функционирането на експертни групи на Комисията и резолюцията на Европейския парламент относно контрола на регистъра и състава на експертните групи на Комисията.
______________
___________________
(*) Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006 ( ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 81).“.
(*) Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 81).“;

Годишен доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)
PDF 801kWORD 112k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.) (2016/2219(INI))
P8_TA(2016)0502A8-0355/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, който е в сила от 24 октомври 1945 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и другите договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид основните международни конвенции за правата на човека, включително Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по които ЕС е страна,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените(1),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(2),

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 18 декември 1990 г.(3),

—  като взе предвид Декларацията на ООН относно правото на развитие(4),

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население и заключителния документ от 22 септември 2014 г. от пленарното заседание на високо равнище на Общото събрание, известно като Световната конференция по въпросите на коренното население(5),

—  като взе предвид Виенската декларация и програмата за действие, приети на 25 юни 1993 г.(6),

—  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие от 1995 г.(7) и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР) от 1994 г.(8) и резултатите от конференциите за преглед на платформата и програмата,

—  като взе предвид принципите на ООН от Париж за националните институции по правата на човека (НИПЧ)(9),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно правата на възрастните хора,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид документа, публикуван на 28 юни 2016 г. от заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител), озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз“(10),

—  като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.(11),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право (МХП)(12) и актуализираните Насоки на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на МХП(13),

—  като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(14),

—  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията(15),

—  като взе предвид Насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица(16), приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид Насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията при посещенията им извън Европейския съюз,

—  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света през 2015 г., приет от Съвета на 20 юни 2016 г.(17),

—  като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените чрез външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г. (GAPII), приет от Съвета на 26 октомври 2015 г.(18),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равнопоставеността на ЛГБТИ(19) и списъка от действия, изготвен от Европейската комисия, за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ (2016—2019 г.)(20),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие(21),

—  като взе предвид Европейската програма за миграцията от 13 май 2015 г. (COM(2015)0240) и заключенията на Съвета относно миграцията от 20 юли 2015 г.(22), 14 септември 2015 г.(23) и 22 септември 2015 г.(24),

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/260 на Съвета от 17 февруари 2015 г. за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека(25),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2014 г. относно утвърждаването и защитата на правата на детето(26),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна(27),

—  като взе предвид преработените показатели за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приети от Съвета на 20 септември 2016 г.+(28),

—  като взе предвид Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа от 11 май 2011 г. за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие(29),

—  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд и за отмяна на Обща позиция 2003/444/ОВППС(30),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител/заместник-председател относно прегледа на Европейската политика за съседство (ЕПС) (JOIN(2015)0050),

—  като взе предвид Плана за действие от Валета от 11—12 ноември 2015 г.(31),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 13 октомври 2015 г. относно жените, мира и сигурността(32),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 19 юни 2008 г. относно сексуалното насилие като военни престъпления(33),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените и мира и сигурността(34),

—  като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 2014 г. относно защитата на мигрантите(35),

—  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ(36),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС(37),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право(38),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(39),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозни малцинства от т.нар. „ИДИЛ/Даиш“(40),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно Годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(41),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа(42),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие(43),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание(44),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави(45),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент(46),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.(47),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИД, включително преследването на малцинствата(48),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати(49),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак(50), доклада от 28 януари 2016 г. относно малцинствата и дискриминацията, основана на кастов признак, на специалния докладчик на ООН по въпросите на малцинствата(51),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(52),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(53),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите(54),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(55),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно политиката на ЕС в полза на защитниците на правата на човека(56),

—  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на Организацията на обединените нации „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“, одобрена от Съвета по правата на човека на ООН в неговата резолюция 17/4 от 6 юли 2011 г.(57),

—  като взе предвид годишния доклад за 2015 г. на Европейския фонд за демокрация(58),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0355/2016),

А.  като има предвид, че съгласно член 21 от ДЕС Европейският съюз се ангажира с обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), която се ръководи от принципите, вдъхновили собственото му създаване, които той се стреми да насърчава в останалия свят: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

Б.  като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) търговската политика на ЕС трябва да се основа на принципите и целите на външната дейност на ЕС;

В.  като има предвид, че член 3 от ДЕС гласи, че „в отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Той допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“;

Г.  като има предвид, че зачитането, насърчаването и опазването на неделимостта и универсалността на правата на човека са сред ключовите цели на външната политика и политиката на сигурност на ЕС, както предвижда клаузата за правата на човека, включена във всички споразумения на ЕС с трети държави;

Д.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, мира, сигурността и развитието са тясно свързани помежду си и взаимно се подкрепят;

Е.  като има предвид, че политиките в подкрепа на правата на човека и демокрацията следва да се интегрират във всички други политики на ЕС с външно измерение, като политиките в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма, политиката за съседство, политиката за разширяване и политиката за търговия, по-специално посредством въвеждането на обвързаност с условия в сферата на правата на човека;

Ж.  като има предвид, че вътрешната и външната последователност в областта на правата на човека е от основно значение за убедителността на политиката на ЕС за правата на човека в чужбина, и като има предвид, че повишаването на последователността между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между външните политики на Съюза, също е задължително изискване за успешна и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека и демократизацията; като има предвид, че подобряването на съгласуваността следва да даде възможност на ЕС да реагира по-бързо и по-ефективно още в ранните етапи на нарушения на правата на човека; като има предвид, че предизвикателството с последователността е особено очевидно във връзка с настоящата политика за миграцията;

З.  като има предвид, че ценностите на свобода, зачитане на правата на човека и принципът на провеждане на периодични и действителни избори са съществени елементи на демокрацията; като има предвид, че освен с провеждането на свободни и честни избори, демократичните режими се характеризират с прозрачно и отчетно управление, зачитане на принципите на правовата държава, свобода на изразяване на мнение, зачитане на правата на човека, наличие на независима съдебна система и спазване на международното право и на международните споразумения в областта на правата на човека;

И.  като има предвид, че зачитането на правата на човека е застрашено по целия свят, и като има предвид, че универсалността на правата на човека се оспорва сериозно от редица авторитарни режими; като има предвид, че по света се правят многобройни опити за стесняване на пространството на гражданското общество, включително в многостранни форуми; и като има предвид, че незачитането на правата на човека има отрицателни последици за отделния човек, за неговите роднини и за обществото;

Й.  като има предвид, че ЕС е ключов участник в приемането на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., която е насочена към осъществяване на правата на човека за всички хора;

К.  като има предвид, че новият План за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. беше приет от Съвета на 20 юли 2015 г. с оглед да се даде възможност на ЕС да отговори на тези предизвикателства чрез по-целенасочено, систематично и координирано използване на инструментите в областта на правата на човека; като има предвид, че този план за действие следва да бъде съгласуван с Плана за действие в областта на равенството между половете за периода 2016—2020 г.;

Л.  като има предвид, че заместник-председателят/върховен представител заяви, че правата на човека ще бъдат един от нейните основни приоритети и че тя възнамерява да ги използва като компас по отношение на отношенията й с трети държави; като има предвид, че тя също така потвърди отново ангажимента на ЕС за насърчаване на правата на човека във всички области на външните отношения „без изключение“;

М.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на Съюза и се корени в убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобалните кризи, предизвикателства и заплахи е една многостранна система, основана на универсални правила и ценности; като има предвид, че взаимодействието с трети държави на всички двустранни и многостранни форуми е един от най-ефективните инструменти за решаване на свързани с правата на човека въпроси в трети държави;

Н.  като има предвид, че редовните сесии на Съвета на ООН по правата на човека, назначаването на специални докладчици, механизмът за универсален периодичен преглед и специалните процедури, насочени или към положението в дадена държава, или към тематични въпроси, в своята цялост допринасят за международните усилия за насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

О.  като има предвид, че ЕС счита тясното сътрудничество с гражданското общество и защитниците на правата на човека в трети държави за един от основните си приоритети в насърчаването на правата на човека и борбата с нарушенията на правата на човека;

П.  като има предвид, че в резолюцията си от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажимента, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(59) Парламентът изразява сериозна загриженост във връзка с репресиите срещу организациите на гражданското общество (ОГО), подчертава значението на определянето на система за мониторинг, която да дава възможност за оценка на напредъка по отношение на политиката и нормативната уредба и призовава за насърчаване на благоприятна среда за ОГО; като има предвид, че много държави наскоро приеха строго законодателство за НПО, което обявява чуждестранните организации за нежелани, ако се прецени, че те представляват заплаха за конституционния ред, отбраната или сигурността на тези държави, и като има предвид, че само през 2015 г. в света са убити 185 активисти в областта на защитата на околната среда и правата на човека, като 66% от тях в Латинска Америка;

Р.  като има предвид, че забраните за пътуване, целящи да попречат на защитници на правата на човека да участват в международни събития, са използвани от все по-голям брой държави, особено в Азия, Близкия изток и Африка;

С.  като има предвид, че членове 18 и 19 от Всеобщата декларация за правата на човека признават, че всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието, както и на свобода на мнение и на изразяване, като това включва свободата човек безпрепятствено да се придържа към своите убеждения и да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници; като има предвид, че броят на случаите на преследване, свързано единствено с това, че хора упражняват по мирен начин своите права на свобода на мнение, на култ и на изразяване, се е увеличил рязко;

Т.  като има предвид, че член 20 от Всеобщата декларация за правата на човека предвижда, че всеки има право на свобода на мирни събрания и сдружения; като има предвид, че Резолюция 21/16 на Съвета на ООН по правата на човека припомня на държавите тяхното задължение да спазват и изцяло да защитават правото на хората да участват в мирни събрания и свободни сдружения както онлайн, така и офлайн, и като има предвид, че свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията трябва да бъде подкрепяна чрез диалог между религиите и между културите;

У.  като има предвид, че основните правила на международното хуманитарно право и правата на човека са заложени в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях и са в центъра на всички хуманитарни действия; като има предвид, че защитата на цивилното население и на разселените лица в зоните на конфликт трябва да се гарантира в условия на пълен неутралитет и безпристрастност, и като има предвид, че трябва да се утвърди независимостта на помощта;

Ф.  като има предвид, че незаконната окупация на територия е продължаващо нарушение на международното право, което по силата на международното хуманитарно право поражда отговорност на окупационната власт за цивилното население на тази територия;

Х.  като има предвид, че доказателствата за военни престъпления и престъпления срещу човечеството е трудно да бъдат съхранени – особено във времена на безпрецедентни потоци бягащи от насилие бежанци; като има предвид, че съхраняването на доказателствата е от съществено значение за изправянето на извършителите пред правосъдието;

Ц.  като има предвид, че опитите за затварянето на затвора на САЩ в Гуантанамо се провалиха и че през 2015 г. едва 20 от задържаните бяха освободени или преместени;

Ч.  като има предвид, че в световен мащаб все повече и повече хора бягат от война, въоръжени конфликти или други унизителни условия, и като има предвид, че тези потоци бежанци и различните форми на миграция представляват значително предизвикателство както за ЕС, така и в световен мащаб, което изисква незабавни, ефективни и устойчиви решения, съобразени с общите ни европейски ценности; като има предвид, че хуманитарната помощ, предоставена от Комисията в качеството на водещ световен донор, помага на бежанци и разселени лица в над 30 държави;

Ш.  като има предвид, че борбата срещу незаконно превеждане през границата, трафика и трудовата експлоатация на мигранти се нуждае от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни ответни мерки, в това число мерки за разбиване на престъпните мрежи и подвеждане на престъпниците под отговорност, събиране и анализ на данни, мерки за защита на жертвите и за връщане на незаконно пребиваващи мигранти, както и сътрудничество с трети държави, а също и от дългосрочни стратегии по отношение на търсенето на лица – обект на трафик и на незаконно превеждане през граница, както и на първопричините за миграцията, които тласкат хората в ръцете на престъпни трафиканти;

Щ.  като има предвид, че правосъдието е от съществено значение за постигане на напредък при зачитането на правата на човека, както и че ЕС и неговите държави членки са безусловни поддръжници на Международния наказателен съд (МНС) от момента на неговото създаване, като същевременно утвърждават универсалността на Римския статут и защитават интегритета му с оглед на укрепване на независимостта на този съд;

АА.  като има предвид, че до момента е постигнат значителен напредък към премахване на смъртното наказание, като много държави са спрели прилагането на смъртното наказание, а други са предприели законодателни мерки за постигане на тази цел; като има предвид, че през 2015 г. се наблюдава драматично покачване на общия брой на екзекуциите, близо 90% от които са извършени само в три държави, а именно Иран, Пакистан и Саудитска Арабия; като има предвид, че Беларус е единствената държава в Европа, която не е премахнала смъртно наказание;

АБ.  като има предвид, че равенството между половете стои в центъра на европейските ценности и е залегнало в правната и политическата рамка на ЕС, както и че е централна за Програмата на ООН до 2030 г.; като има предвид, че насилието и дискриминацията срещу жени и момичета се увеличи драматично през последните години, особено в зоните на военни действия и при авторитарните режими;

АВ.  като има предвид, че според УНИЦЕФ 250 милиона деца по света живеят в държави, засегнати от конфликти, а близо 50 милиона деца или са били насилствено разселени заради насилие, война, тероризъм и бунтове, или са мигрирали през граница, като мнозина продължават да страдат от всякакви видове дискриминация, насилие, експлоатация, злоупотреба, насилствен труд, бедност и недохранване;

АГ.  като има предвид, че според УНИЦЕФ едно на всеки 200 деца в света е дете бежанец, близо една трета от децата, живеещи извън държавата си на раждане, са бежанци и че между 2005 г. и 2015 г. броят на децата бежанци се е удвоил;

АД.  като има предвид, че в член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека се признава правото на всеки човек на „жизнено равнище (...), което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние“, при което майките и децата имат право на особени грижи и подпомагане, което включва медицински грижи; като има предвид, че достъпът на всички деца до образование, хранене и здравеопазване следва да бъде гарантиран; като има предвид, че параграф 36 от Резолюция 26/28 на Съвета на ООН по правата на човека призовава на следващото заседание на Социалния форум на Съвета по правата на човека да се акцентира върху достъпа до лекарства в контекста на правото на всеки да се ползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психично здраве; като има предвид, че конституцията на СЗО гласи, че упражняването на правото на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия;

АЕ.  като има предвид, че съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето органите трябва да зачитат правата на детето, което е отделено от единия или от двамата родители;

АЖ.  като има предвид, че на много места по света продължава да се извършва насилие и неправомерно преследване срещу малцинства, включително ЛГБТИ лица, а дискриминацията в областта на здравеопазването, образованието, заетостта и други сектори е широко разпространена;

АЗ.  като има предвид, че в целия свят продължава да се съобщава за нарушаване на граждански и политически, икономически, трудови, социални и културни права, както и за щети за околната среда, произтичащи от злоупотреби от страна на някои участници от частния сектор; като има предвид, че съществува силна връзка между корупцията, отклонението от данъчно облагане, незаконните капиталови потоци и нарушаването на правата на човека;

АИ.  като има предвид, че ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека се отнасят за всички държави и всички стопански предприятия, транснационални или други, независимо от техния размер, сектор, местонахождение, собственост и структура, но че ефективните механизми за контрол и санкциониране продължават да бъдат предизвикателство при прилагането на ръководните принципи на ООН в световен мащаб; като има предвид, че особеностите на малките и средните предприятия (МСП) трябва да се вземат надлежно предвид и да бъдат интегрирани в един гъвкав подход в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), който да е пригоден към техния потенциал;

АЙ.  като има предвид, че през октомври 2015 г. Комисията публикува своята нова търговска стратегия „Търговията – за всички“, в която си поставя целта да използва търговията като средство за укрепване на правата на човека в трети държави;

АК.  като има предвид, че през 2015 г. ЕС започна работа по законодателството за справяне с търговията с полезни изкопаеми, която подхранва конфликти;

АЛ.  като има предвид, че национални и международни спортни събития като Олимпийските игри и световните първенства по футбол не следва да се използват за политически цели, а да бъдат организирани при пълно зачитане на всички права на човека, както е заложено в Олимпийската харта, и следва да имат за цел хармоничното развитие на човечеството с оглед на утвърждаването на мирно общество, което се грижи за защитата на правата на човека и човешкото достойнство, без дискриминация на основания като гражданство, раса, религия, политика, пол, полова идентичност, сексуална ориентация или полови характеристики;

АМ.  като има предвид, че промените в околната среда застрашават достъпа до вода, природни ресурси и храна;

Централното значение на правата на човека във външните политики на ЕС

1.  изразява сериозна загриженост, че насърчаването и защитата на правата на човека и демократичните ценности са обект на заплаха в целия свят, че универсалността на правата на човека се оспорва сериозно в много части на света, включително при редица авторитарни режими, както и от терористични групи като Даиш;

2.  изразява сериозна загриженост относно многобройните и непрекъснато нарастващи на брой опити за стесняване на пространството за гражданското общество и защитниците на правата на човека, нарастващите ограничения пред свободата на събрания и свободата на изразяване на мнение, както и увеличаването на броя на репресивните закони, засягащи гражданското общество, приемани по целия свят в държави като Русия, Турция и Китай, включително под претекст за борба с тероризма (чрез въвеждането на антитерористични закони, извънредни положения и мерки за сигурност), при което често има отрицателно въздействие върху правата на човека, както и честа злоупотреба с тези закони за репресивни цели; припомня, че подобни законодателни норми по никакъв начин не следва да стесняват пространството, в което могат да действат групите на гражданското общество; призовава за недвусмислено осъждане на тези злоупотреби и нарушения;

3.  подчертава твърдо, че Европейският съюз поема ангажимент ОВППС и всички други политики с външно измерение да се основават на утвърждаването на демокрацията, принципите на правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право; отново подчертава, че тези принципи са присъщи и на външната дейност извън ОВППС, включително политиките в областта на развитието и хуманитарната помощ;

4.  призовава всички институции на ЕС и държавите членки да действат за изпълнението на своите ангажименти за насърчаване на демокрацията и принципите на правовата държава, защита и осъществяване на правата на човека и основните свободи, включително правото на развитие с всички мирни средства, и да поставят правата на човека в центъра на отношенията на ЕС с всички трети държави – включително с неговите стратегически партньори – и на всички равнища;

5.  отново призовава държавите членки да дадат пътеводен пример, като говорят с един глас в подкрепа на неделимостта, взаимната зависимост, взаимната обвързаност и универсалността на правата на човека, и по-специално като ратифицират всички международни инструменти в областта на правата на човека, установени от ООН;

6.  подчертава, че за да може ЕС да бъде надежден участник във външните отношения, той следва да гарантира по-голяма съгласуваност между своите вътрешни и външни политики по отношение на зачитането на правата на човека и на демократичните ценности (като стратегиите за насърчаването и защитата на правата на ЛГБТИ лица са от ключово значение за постигането на тази цел) и следва да се стреми към систематично последователно и съгласувано прилагане на политиката на ЕС за правата на човека;

7.  насочва вниманието към дългосрочния си ангажимент за насърчаване на правата на човека и разпространение на демократичните ценности, който намира израз, наред с другото, в годишното присъждане на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта, в работата на подкомисията по правата на човека, подкрепата на демокрацията и наблюдението на избори, Европейския фонд за демокрация и в месечните пленарни разисквания и резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и в многото парламентарни делегации;

8.  изразява дълбока загриженост, че в днешно време много защитници на правата на човека са подложени на атаки; призовава ЕС, и по-специално върховния представител/заместник-председател, да приеме политика, която системно и недвусмислено да изобличава убийствата на защитници на правата на човека и всеки опит те да бъдат подлагани на каквато и да е форма на насилие, преследване, заплахи, тормоз, изчезване, задържане или произволен арест, да осъжда лицата, които извършват или толерират подобни жестокости, както и да засили публичната дипломация в открита и ясна подкрепа на защитниците на правата на човека, включително когато става дума за техните свидетелски показания в рамките на многостранни форуми; призовава ЕС да изготви насоки за тази политика, тъй като това добавя съгласуваност с настоящите приоритети на ЕС, както е посочено в различните съществуващи насоки на ЕС; насърчава делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки да продължат активно да подкрепят защитниците на правата на човека, по-специално като систематично проследяват съдебни процеси, посещават защитници на правата на човека в затворите и правят изявления по конкретни случаи, когато това е целесъобразно; призовава за създаване на система за ефективно наблюдение на пространството на гражданското общество, с ясни критерии и показатели; отново подчертава значението на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за предоставянето на спешна пряка финансова и материална подкрепа за изложени на риск защитници на правата на човека и на фонда за спешна помощ, който позволява на делегациите на ЕС да отпускат преки ad-hoc субсидии на защитници, чийто живот е пряко застрашен;

9.  призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават създаването на национални институции по правата на човека (НИПЧ) в съответствие с принципите на ООН от Париж, които да разполагат с достатъчно правомощия, ресурси и опит, за да могат да гарантират защитата и зачитането на правата на човека;

10.  подчертава необходимостта от допълнително развиване на междупарламентарните отношения между Съюза и неговите партньори в рамките на откровен диалог, основан на взаимно разбирателство и доверие, с цел да се насърчават ефективно правата на човека;

Стратегическата рамка на ЕС и новият план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията

11.  приветства приемането на втория план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2015 – 2019 г.), и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изпълняват изцяло, последователно, по прозрачен начин и своевременно предвидените в него действия и да засилят подкрепата за демокрацията; подчертава, че консенсусът и координацията между ЕС и неговите държави членки са необходими за последователното прилагане на плана за действие и силно насърчава държавите членки да поемат по-голям ангажимент по отношение на изпълнението и прегледа на плана за действие; подчертава, че държавите членки следва да докладват относно изпълнението на плана за действие;

12.  подчертава, че за да изпълни амбициозните цели, залегнали във втория план за действие, ЕС трябва да отдели достатъчно ресурси и експертен опит както по отношение на специално посветените на това човешки ресурси в делегациите, в Комисията и в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), така и по отношение на наличните средства за проекти;

13.  счита, че свободното гражданско общество е една от основите за защита и подкрепа на правата на човека и на демократичните ценности и поради това изразява загриженост, че публичното пространство за гражданското общество намалява, както и че защитници на правата на човека и журналисти са все по-често подложени на нападения по света; приветства включването на цел за справяне със заплахите за пространството на гражданското общество в плана за действие и настоятелно призовава ЕС да изпълни очертаните действия; насърчава всички участници във външната дейност на ЕС да посочат и преодолеят съществуващите пропуски в защитата на правата на човека и демократичните свободи и да засилят сътрудничеството си с гражданското общество, парламентите, политическите партии и местните органи и с регионалните и международните организации на място; обръща внимание, че планът за действие не включва отделна цел за насърчаване на демократичните стандарти в държавите партньори; призовава Комисията да разработи насоки на ЕС за подкрепа на демокрацията;

Годишен доклад на ЕС

14.  приветства направените опити за подобряване, съкращаване и систематизиране на тематичната част на Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията и за разширяване на достъпа на широката общественост до нея; отново изразява своето убеждение, че Годишният доклад следва да бъде укрепен чрез по-обективен подход, при който в допълнение към постиженията и най-добрите практики, в доклада ще бъдат изтъкнати строго специфични предизвикателства и ограничения, съществуващи в трети държави, ще бъдат направени препоръки за коригиращи действия и ще бъде предоставена информация за мерки, предприети от ЕСВД, за преодоляване на тези предизвикателства; отново припомня своето становище, че докладите за отделните държави, които са част от годишния доклад, следва да бъдат колкото е възможно по-малко описателни и следва да отразяват изпълнението на стратегиите на държавите в областта на правата на човека и демокрацията и да правят обзор на въздействието на действията на ЕС на място;

15.  отново призовава за систематично и всеобхватно докладване относно предприетите стъпки, постиганите резултати и изведените от действията политически изводи в отговор на приети от Парламента резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; настоява, че е необходимо да се гарантира бърза и адекватна реакция при нарушения на правата на човека, дори и в ранните етапи на тези нарушения; в това отношение приветства предприетите от ЕСВД последващи действия в рамките на подкомисията по правата на човека относно резолюциите във връзка с разискванията по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; припомня своето искане за изчерпателни писмени отговори от Комисията и ЕСВД на резолюцията на Парламента относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията, които изпълняват важна роля за систематичното и задълбочено проследяване на развитието по всички въпроси, повдигнати от Парламента, както и за парламентарния контрол; отново отправя поканата си към върховния представител/заместник-председател за участие в дебат с членовете на Европейския парламент по време на две пленарни заседания годишно — при представянето на годишния доклад на ЕС и в отговор на резолюцията на Парламента;

Специален представител на ЕС за правата на човека

16.  припомня значението на по-силен и по-гъвкав мандат на специалния представител на ЕС за повишаване на ефективността, съгласуваността и видимостта на ЕС в утвърждаването на правата на човека и демократичните принципи по света; повтаря призива си този мандат да стане постоянен; освен това счита, че специалният представител на ЕС следва да има право да се изказва публично и да има правомощия за собствена инициатива, по-голяма публична видимост и подходящи ресурси и експертен опит;

17.  подчертава значението на систематичната подкрепа за гражданското общество и на задълбочените консултации с него при подготовката на посещения на специалния представител на ЕС в държави партньори; в тази връзка приветства силната ангажираност на специалния представител на ЕС със защитници на правата на човека и гражданското общество, включително местни представители, младежи и деца, както и със съответните международни организации преди, по време и след провеждането на неговите посещения в държавите партньори, и подчертава колко е важно ангажираността в тази посока да продължи и дори да се засили, както и необходимостта от ясни и прозрачни механизми за последващи действия; напълно подкрепя акцента, който специалният представител на ЕС поставя като ключов приоритет на своя мандат върху насърчаването и защитата на открито пространство за гражданското общество и защитниците на правата на човека; призовава специалния представител на ЕС да се отчита редовно пред Парламента след посещенията си; изразява съжаление, че работата и влиянието на специалния представител на ЕС могат да бъдат оценени само частично чрез преглед на Годишния доклад относно правата на човека, неговите профили в социалните медии и достъпните изказвания; също така изразява съжаление, че няма официална информация за неговата дейност и планове, нито доклади и прегледи за напредъка;

18.  насърчава специалния представител на ЕС да продължи систематично да отстоява приоритетите на ЕС в областта на правата на човека и да повишава ангажираността на ЕС с всички съответни регионални и международни организации и механизми в областта на правата на човека; призовава Съвета да приеме като общ принцип практиката на системно включване на сътрудничеството със специалния представител на ЕС в мандата на бъдещите специални представители на ЕС, отговарящи за различни географски региони;

Стратегии за правата на човека и демокрацията по държави и ролята на делегациите на ЕС

19.  приветства добавянето на демокрацията към стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави като необходим елемент на всеки цялостен анализ на състоянието на правата на човека и демокрацията в държавите партньори;

20.  отново посочва значението на отчитането на стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави на всички равнища на изготвяне на политики по отношение на трети държави, включително по време на подготовката на политически диалози на високо равнище, диалозите по правата на човека, стратегическите документи по държави и годишните програми за действие;

21.  отново заявява, че стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави следва да съответстват на действията на ЕС, които ще бъдат приложени във всяка държава в зависимост от конкретните ситуации, и следва да включват измерими показатели за напредъка, както и възможността те да бъдат коригирани, ако е необходимо; посочва необходимостта стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави да бъдат редовно оценявани; призовава за допълнително подобряване на сътрудничеството, комуникацията и обмена на информация между делегациите на ЕС, посолствата на държавите членки и институциите на ЕС при изготвянето и прилагането на стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави; отново отправя своето искане на членовете на Европейския парламент да се предоставя достъп до стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави и информация относно начина, по който ЕС изпълнява тези стратегии, и повтаря, че те трябва да бъдат представени във формат, позволяващ на членовете на ЕП да изпълняват задължението си за контрол по подходящ начин;

22.  подчертава необходимостта да се прилага последователна и видима политика на ЕС за гражданското общество и подчертава необходимостта от по-ясно формулиране на ползата от публичната дипломация; насърчава публикуването на стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави и пътните карти, както и установяването на ефективна обратна връзка, проследяването на случаи и обмена на информация;

23.  приветства определянето на лица за контакт по правата на човека и/или равенството между половете във всички делегации на ЕС и припомня своята препоръка към върховния представител/заместник-председател и ЕСВД да разработят ясни оперативни насоки по отношение на ролята на лицата за контакт по правата на човека; настоява, че работата на лицата за контакт по правата на човека следва също да бъде подкрепяна от дипломатическите служители на държавите членки; изисква работата на лицата за контакт по правата на човека да бъде независима и свободна от политическа намеса и натиск от страна на националните органи на трети държави, особено при техните контакти с активисти в областта на правата на човека и гражданското общество; подчертава значението на обучението на всички служители в делегациите на ЕС относно съдържанието на насоките на ЕС относно правата на човека;

24.  приветства увеличения бюджет и рационализираните процедури на ЕИДПЧ за периода 2014 – 2020 г. и призовава предвидените средства до средносрочния преглед на ЕИДЧП да бъдат запазени и за остатъка от текущия период от многогодишната финансова рамка; потвърждава необходимостта от последователност и взаимно допълване между различните инструменти за финансиране на ЕС и необходимостта да се гарантира, че подобно укрепване е приложимо за всички инструменти в областта на правата на човека;

25.  призовава за ежегодно приемане на годишни програми за действие на ЕИДПЧ, а не, както последно, програма за период от две години (2016 – 2017 г.), за да се осигури максимална гъвкавост в отговор на развиващи се ситуации и оптимално допълване с другите инструменти на ЕС за външно финансиране;

Диалог и консултации по правата на човека

26.  заявява отново подкрепата си за специфични диалози по правата на човека и признава, че те могат да бъдат ефикасен и ефективен инструмент за двустранна ангажираност и сътрудничество, при условие че дават възможност на страните да разговарят по въпроси по същество, да изпращат значими политически послания и са ориентирани към постигане на резултати, позволяват последователно проследяване, надхвърлящо обикновения обмен на информация за най-добрите практики и за предизвикателствата; призовава ЕС систематично да включва дискусии за състоянието на правата на жените и на децата във всички диалози по правата на човека;

27.  признава значението на воденето на конкретни диалози по правата на човека също и с държави, където има сериозни проблеми с правата на човека; при все това подчертава необходимостта ЕС да извлича ясни политически заключения, когато тези диалози по правата на човека не водят до положителни резултати; предупреждава да не се оставят настрана обсъжданията относно правата на човека в политическите диалози на високо равнище;

28.  настоява, че в политическите дискусии на високо равнище дискусиите относно правата на човека никога не следва да бъдат подчинявани на други интереси; отново отправя своя призив към ЕСВД да разработи механизъм за преглед на диалозите по правата на човека с цел подобряване на тяхното въздействие; счита, че ако тези диалози постоянно се провалят, следва да бъдат използвани алтернативни инструменти за подкрепа на напредъка в областта на правата на човека в съответната държава;

29.  настоятелно призовава ЕСВД систематично да провежда подготвителни диалози с гражданското общество, също и на местно равнище, с цел те да се използват пряко в диалозите по правата на човека; подчертава, че е важно върховният представител/заместник-председател и ЕСВД систематично да повдигат въпросите за отделни случаи, свързани със защитници на правата на човека, по време на диалозите по правата на човека; призовава ЕСВД систематично да предприема последващи действия по поетите по време на диалозите относно правата на човека ангажименти и да систематизира отчетите от срещите с организации на гражданското общество;

Насоки на ЕС относно правата на човека

30.  приветства насоките на ЕС за правата на човека като ценен инструмент на външната политика на ЕС по правата на човека, който предоставя практически насоки за делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки; отново призовава ЕС да приеме без допълнително забавяне нови насоки за насърчаване и защита на правата на детето;

31.  подчертава категорично, че е важно постоянно да се оценява прилагането на насоките, като се използват ясни критерии; настоятелно призовава Комисията да проведе и публикува цялостна оценка на изпълнението на насоките от делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки във всички трети държави, за да се открият евентуални различия и пропуски в прилагането и да се отстранят; счита, че за да се гарантира правилното прилагане на насоките, е необходимо систематично и ефективно обучение на служителите на ЕСВД и делегациите на ЕС;

Борба срещу всички форми на дискриминация

32.  осъжда категорично всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, език, култура, религия или убеждения, социален произход, кастова принадлежност, рождение, възраст, увреждания или друг признак; отново отправя своя призив за укрепване на политиката и дипломацията на ЕС с цел изкореняване на всички форми на дискриминация и за използване на всяка възможност за изразяване на сериозната си загриженост относно тези форми на дискриминация; освен това настоятелно призовава ЕС да продължи да подкрепя ратификацията и пълното прилагане на всички съответни конвенции на ООН, като Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; приветства работата на ЕСВД по изготвянето на наръчник за борба с дискриминацията;

Мисии и операции по Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО)

33.  припомня ангажимента на ЕС за интегриране на аспектите на правата на човека и равенството между половете в мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана в съответствие с историческите резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и с наскоро приетата Резолюция 2242 на Съвета за сигурност на ООН за жените като централен елемент във всички усилия за преодоляване на световните предизвикателства; в този контекст отново отправя своя призив към ЕС и неговите държави членки да подкрепят, в процеса на изграждане на устойчиво помирение, системното участие на жените като жизненоважен компонент на мирните процеси; във връзка с това призовава ЕС да подкрепя на международно равнище признаването на добавената стойност от участието на жените в предотвратяването и решаването на конфликти, както и в мироопазващите операции, хуманитарната помощ и възстановяването след конфликти;

34.  подчертава, че ОПСО е инструмент, който не само гарантира европейската сигурност, но е част от инструментите на външната политика на ЕС и следователно трябва да се използва за засилване на подпомагането на правата на човека и демокрацията в трети държави;

35.  призовава за по-нататъшна европейска военна интеграция с цел подобряване на готовността и гъвкавостта на европейските въоръжени сили, за да им се даде възможност да реагират при заплахи и в случаи на сериозни нарушения на правата на човека, геноцид или етническо прочистване; в тази връзка подчертава, че понятието „отговорност за защита“ следва да бъде утвърдено в международното право и че ЕС, като общност на ценности, следва също така да ръководи инициативи и значими действия с цел също защита на гражданското население, когато то е застрашено от собствената си държава;

36.  подчертава, че незаконното превеждане през граница на мигранти е свързано с трафика на хора и представлява сериозно нарушение на правата на човека; припомня, че мисиите на ОПСО като военноморските сили, ръководени от Европейския съюз – Средиземно море, операция София (EUNAVFOR MED) са ефективен начин за справяне с незаконното превеждане през граница на мигранти; призовава ЕС да продължи и засили този вид операции;

37.  призовава Съвета по външни работи и върховния представител/заместник-председател да поиска от ръководителите на мисии на ЕС и съответните представители на ЕС (ръководителите на гражданските операции на ЕС, командващите военните операции на ЕС и специалните представители на ЕС) да докладват относно случаите на тежки нарушения на международното хуманитарно право, както и да утвърждават Кодекса за поведение по отношение на действията на Съвета за сигурност срещу геноцида, престъпленията срещу човечеството или военните престъпления, с който държавите – членки на ООН, се ангажират да подкрепят действия на Съвета за сигурност, насочени към предотвратяването или прекратяването на подобни престъпления; призовава за включване на политиките за защита на децата в дейността на всички граждански и военни операции на ЕС, които са в контакт с деца;

38.  призовава ЕС да укрепи сътрудничеството си с ООН в контекста на изготвянето на обща стратегическа визия за сигурност въз основа, от една страна, на новата Глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС, и от друга страна, на преразглеждането от ООН на неговите мироопазващи операции и на архитектурата му за изграждане на мир; настоява за сътрудничество с ООН за укрепване на ролята и капацитета на регионалните и подрегионалните организации в опазването на мира, предотвратяването на конфликти, гражданското и военното управление на кризи и решаването на конфликти, както и за по-нататъшното разработване на процедури за използването на ОПСО в подкрепа на операциите на ООН, включително чрез разполагане на бойни групи на ЕС или чрез изграждане на капацитет и инициативи за реформа в сектора за сигурност, като правата на човека и равенството между половете се интегрират в работата на съответната мисия и операция;

Многостранен ангажимент за правата на човека

39.  твърдо подчертава, че правата на човека, залегнали в конвенциите на ООН, са универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани, съгласно Декларацията от 1993 г. от Виена и Програмата за действие, и че зачитането на тези права трябва да се прилага; припомня ангажимента на Съюза за насърчаване и развитие на международното право в рамките на ООН; подчертава, че е важно държавите членки да ратифицират всички международни инструменти в областта на правата на човека, установени от ООН, включително тези, залегнали в Международния пакт за икономически, социални и културни права, и по-специално Факултативния протокол за създаване на механизми за жалби и разследване, в съответствие с член 21 от ДЕС;

40.  подчертава необходимостта ръководството на ЕС да настоява за реформи на ООН, с цел да се засили въздействието и стабилността на основаната на правила многостранна система, както и да се гарантира по-ефективна защита на правата на човека и напредък на международното право; отново подчертава освен това значението да се осигури активното и последователно участие на ЕС в механизмите на ООН за правата на човека, по-специално в Третия комитет, Общото събрание и Съвета на ООН по правата на човека, за да се подобри доверието в него; подкрепя усилията, полагани от ЕСВД, делегациите на ЕС в Ню Йорк и в Женева и държавите — членки на ЕС, да се повиши още повече съгласуваността на действията на ЕС в областта на правата на човека на равнището на ООН; насърчава ЕС да задълбочи практиката на междурегионални инициативи, да инициира и да бъде съвносител на резолюции, както и отблизо да следи процедурата по Универсалния периодичен преглед на ООН (УПП); осъжда факта, че някои от местата в Съвета на ООН по правата на човека често са заети от държави с доказан опит в тежки нарушения на правата на човека и призовава държавите – членки на ЕС, да оповестяват публично гласуването си в Съвета на ООН по правата на човека; в тази връзка призовава ЕС и неговите държави членки да отразят равностойното значение на правата в своите схеми на гласуване и да определят своя глас по отношение на резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека въз основа на съдържанието, а не на авторите на тези текстове; подчертава значението и необходимостта от постоянно представителство на ЕС във всички многостранни форуми, както и от по-голяма видимост на действията на ЕС;

41.  призовава ЕС да обърне особено внимание на оспорваните територии в източното съседство, където около пет милиона души живеят без реална защита на правата на човека и достъп до правосъдие; призовава ЕС да постави този въпрос на първо място в двустранната програма за решения със съответните държави и да използва пълния си набор от инструменти, за да подкрепи конкретни решения за укрепване на правата на човека в тези общности, както и дейността на защитниците на правата на човека в тях;

Насърчаване на свободно пространство за гражданското общество и подкрепа за защитниците на правата на човека

42.  решително осъжда всяко нападение, сплашване, задържане, убиване, тормоз или репресии на прокурори, съдии, адвокати, учени и журналисти или на представители на други професии, чиято независимост и професионална свобода са от съществено значение за изграждането на демократично общество;

43.  изразява съжаление във връзка с увеличаващия се брой нападения срещу защитници на околната среда и на правата на човека по целия свят; решително осъжда безнаказаността спрямо техните убийци и призовава ЕСВД да настоява за изправянето пред съда на отговорните лица;

44.  решително осъжда това, че много държави по света наскоро приеха строги закони за НПО, които отслабват гражданското общество и водят до произволното им прилагане с наказания, които включват лишаване от свобода, замразяване на активи и забрани за достъп за членовете на НПО, особено спрямо получаващите чуждестранни публични средства;

45.  решително осъжда издаването на забрани за пътуване от властите като инструмент за сплашване и заглушаване на независимия глас на защитници и активисти на правата на човека, както и на адвокати и журналисти, и подчертава, че тези мерки често се предприемат произволно и без съдебно основание;

46.  подчертава ролята на делегациите на ЕС за потвърждаването и популяризирането на ключовата роля на гражданското общество за демокрацията, както и за създаването на благоприятна среда за гражданското общество, за която е необходима максимална прозрачност и приобщаване в сътрудничеството им с организации на гражданското общество и защитници на правата на човека; следователно изразява съжаление, че десет години след приемането на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека информацията за връзка с лицата за контакт по правата на човека / служителите за връзка за защитниците на правата на човека все още не е включена в уебсайтовете на всички делегации на ЕС;

47.  призовава върховния представител/заместник-председател и министрите на външните работи на ЕС да включат в дневния ред на Съвета по външни работи редовно обсъждане на усилията на ЕС за освобождаване на защитници на правата на човека, хуманитарни работници, журналисти, политически активисти и други лица и да организират публичен годишен Съвет по външни работи с програма, която включва свиващото се пространство за гражданското общество и задържането на защитници на човешките права, както и винаги да разглеждат със съответните страни тези случаи, включително поставените в резолюциите на Парламента относно разискванията по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

48.  призовава международната общност да изправя пред съда политически лидери, когато злоупотребяват с полицейски и военни сили по структурен начин, за да заглушат протести срещу (продължаването на) тяхното ръководство;

Мигранти, бежанци, лица, търсещи убежище, и вътрешно разселени лица

49.  изразява своята солидарност с бежанците и мигрантите, които са обект на сериозни и многобройни нарушения на правата на човека като жертви на конфликти, на управленски неуспех и на мрежите за трафик; осъжда изключително високия брой на смъртни случаи в Средиземно море; изразява изключителна загриженост по повод нарастващия брой нарушения на човешките права на бежанците, незаконните мигранти и търсещите убежище лица по пътя им към Европа; изтъква факта, че жените и децата бежанци, лицата, търсещи убежище, и мигрантите без документи са особено уязвими по маршрутите за миграция и в рамките на самия ЕС; призовава за спешни мерки за подобряване на съгласуваността на политиките в областта на миграцията и подчертава необходимостта от цялостен подход за намиране на устойчиви, дългосрочни и съгласувани решения, основаващи се на международните стандарти за правата на човека и принципите, като същевременно се преодоляват първопричините за справяне с бежанската криза; подчертава необходимостта от солидарност с цел защита на мигрантите и бежанците, в съответствие с политиките на ЕС в областта на правата на човека; подчертава в тази връзка, че е важно да се прави разграничение между бежанци и мигранти;

50.  подчертава факта, че конфликтите, войните, управленските неуспехи и незачитането на правата на човека и демокрацията са основни причини за миграция и разселване; подчертава, че приемащите държави следва да осигурят пълен достъп до безплатно, обществено и качествено образование и здравни услуги, включително по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и права, както и достъп до пазара на труда и жилищно настаняване, което отговаря на потребностите на бежанците; подчертава, че желанието на мигрантите и бежанците да се интегрират, съчетано с подходящи политики относно социалното подпомагане, са от ключово значение за интеграцията; призовава ЕС да увеличи усилията за подкрепа на Ливан и Йордания, които предоставят убежище на безпрецедентен брой бежанци, които често са изправени пред многобройни заплахи;

51.  изтъква необходимостта от засилване на сътрудничеството с държавите на произход и на транзит с оглед улесняване както на структурираното управление на миграционните потоци, така и на действията за справяне с първопричините за емиграцията; подчертава, че е важно да се води борба с групите, които извършват незаконно превеждане през граница на мигранти; посочва, че ЕС трябва да насърчи съответните държави да подпишат протокола от Палермо срещу незаконно превеждане през граница на мигранти; припомня договорените ангажименти на срещата на върха във Валета;

52.  подчертава спешната необходимост да се разработи и въведе всеобхватна, последователна и добре координирана обща европейска система за убежище със споделяне на отговорността между държавите членки;

53.  призовава ЕС и държавите членки да установят пълна прозрачност по отношение на средствата, предоставяни на трети държави за сътрудничество в областта на миграцията, и да оповестят защитните мерки, предвидени да гарантират, че подобно сътрудничество не облагодетелства пряко или косвено системите за сигурност и полицейските и правосъдните системи, участващи в нарушения на правата на човека;

54.  отчита неотдавнашното предложение на Комисията за списък на Съюза на сигурните държави на произход, с който да се измени Директивата за процедурите за убежище;

55.  счита, че за да се увеличи ефикасността на обратното приемане и да се гарантира последователност на връщанията на европейско равнище, ще бъде необходимо да се приемат нови споразумения на ЕС за обратно приемане, които следва да имат предимство пред двустранните споразумения между държави членки и трети държави;

56.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че изпълнението на Директивата за връщане върви ръка за ръка със спазването на процедурите, стандартите и основните права на човека, които позволяват на ЕС да гарантира хуманното и достойно третиране на завръщащите се лица в съответствие с принципа на забрана за връщане; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да отделят особено внимание на случаите на лица, търсещи убежище, свързани с възможно политическо преследване, така че да се предотврати всякакво връщане, което би могло евентуално да доведе до нарушаване на правата на човека в държавата на произход или в трета държава;

57.  призовава отново ЕС да гарантира, че всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане с държави извън ЕС са в съответствие с международното право в областта на правата на човека, бежанското право и международното морско право, както и с принципите и ценностите на ЕС; призовава държавите членки да спазват международния принцип на забрана за връщане в съответствие с международното право; отправя искане механизмите за мониторинг да бъдат интегрирани по такъв начин, че да позволяват да се оцени въздействието върху правата на човека на сътрудничество в областта на миграцията с държави извън ЕС и на мерките за граничен контрол; настоява, че правата на човека трябва да бъдат интегрирани и наблюдавани във всички дейности на Frontex; призовава ЕС да участва активно в дебата относно понятието „климатичен бежанец“, включително в евентуалното правно определение на това понятие в международното право;

58.  призовава освен това за клауза, в която да се посочва, че тези споразумения може да бъдат спрени, докато страните действително не представят достатъчни гаранции относно индивидуалното разглеждане на молбите за убежище и по-общо относно спазването на човешките права на мигрантите, търсещите убежище лица и бежанците;

59.  припомня необходимостта от спазване на принципа на забрана за връщане в европейски и международни води, потвърден от Европейския съд по правата на човека и действащото законодателство на ЕС; припомня ангажимента за разработване на подходящи законни и безопасни канали за миграция, като същевременно се защитават по-добре външните граници на ЕС; призовава ЕС и по-развитите трети държави да подпишат споразумения за партньорства с други държави за улесняване на събирането на семейства и мобилността на хората с всякакви равнища на умения, включително на най-ниско квалифицираните;

60.  призовава държавите членки да спазват и прилагат в пълна степен приетия общ пакет на ЕС за убежището и общото законодателство за миграцията, и по-специално да защитават уязвимите лица, търсещи убежище, като децата, жените и възрастните хора и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), от насилие и дискриминация в процеса на предоставяне на убежище и за осигуряване на подходящо обучение на държавите членки за провеждането на подходящи и разумни процедури; призовава държавите членки да участват в програмите за презаселване с предоставяне на достъп за събиране на семействата и издаване на хуманитарни визи; подчертава, че е важно да се отстранят административните и политическите пречки за бързото изпълнение на ангажиментите за преместване; разбира, че безопасното връщане на онези, за които след индивидуална оценка на молбата за предоставяне на убежище е установено, че не отговарят на условията за получаване на закрила в Съюза, трябва да се осъществява;

61.  изразява дълбока загриженост относно растящия брой деца бежанци и положението на непридружените, изчезналите или разделените от семейството си деца; настоятелно призовава държавите членки да превърнат в първостепенен приоритет бързото събиране на непридружените непълнолетни лица с членовете на техните семейства; подчертава, че е важно на децата да се предостави достъп до здравни грижи и образование като част от програмите на ЕС за справяне с първопричините за миграцията; призовава държавите да сложат край на задържането на деца, както и да отчитат висшия интерес на детето във всички процедури и да гарантират защитата на децата съгласно международното право; изтъква, че е важно да се отпуснат достатъчно средства за защита на децата бежанци и мигранти от насилие, експлоатация и злоупотреба; призовава Комисията да се погрижи за това непридружените непълнолетни да не изчезват и да изготви стратегия за предотвратяване в бъдеще на изчезването на непридружени непълнолетни лица мигранти на територията на ЕС и за установяване на местонахождението на изчезнали деца;

62.  признава, че ЛГБТИ лица, търсещи убежище, често са изложени на допълнителна опасност по време на пътуването си и при пристигането си в държавата, в която търсят убежище, която може да бъде под формата на тормоз, изключване, сексуално насилие или други форми на насилие; припомня, че редица трети държави, които се считат за „сигурни“ за търсещите убежище лица, дискриминират ЛГБТИ лицата или дори криминализират хомосексуалността; подчертава, че уязвимите групи се нуждаят от допълнителни гаранции, и призовава държавите да гарантират, че ЛГБТИ бежанците са защитени според изискванията на международното хуманитарно право;

63.  изтъква, че е важно да се инвестира в превантивни мерки, по-конкретно чрез разработване на стратегии за интегриране и социално приобщаване; подчертава необходимостта от прилагане на специални програми за дерадикализация и реинтеграция, насочени към завръщащите се лица;

64.  насочва вниманието към проблемното положение, в което се намират бежанците в съседните на Сирия държави и счита, че е важно ЕС да направи всичко по силите си, за да помогне да се гарантира, че на бежанците в тези държави са осигурени достойни условия на живот и по-специално достъп до здравеопазване, образование и възможности за работа;

65.  подчертава драматичното положение на вътрешно разселените лица (ВРЛ), по-специално на огромния брой ВРЛ в Ирак и Сирия, както и растящия брой ВРЛ в Украйна, които общо достигнаха 1,4 милиона през 2015 г.; подчертава, че програмите за бежанците в региона трябва да отчетат и включат и евентуалната съдба на ВРЛ; призовава Комисията, държавите членки и международната общност да предприемат стъпки за подобряване на положението им на място и да гарантират, че разселените лица имат достъп до жилища, храна, здравни грижи и образование;

66.  припомня, че според Световната обсерватория за вътрешно разселване само през 2015 г. са били разселени 19,3 милиона души вследствие на екологични катастрофи; припомня, че тези разселвания засягат най-вече южните региони; подчертава в тази връзка, че 85% от разселванията се случват в развиващите се държави и че става дума основно за вътрешни и междурегионални разселвания;

Трафик на хора

67.  призовава ЕС да превърне борбата с трафика на хора в приоритет на своите външни политики, като обърне внимание както на търсенето, така и на предлагането, свързани с това явление, със специален акцент върху закрилата на жертвите, и да засили комуникацията и сътрудничеството със съответните участници в борбата с трафика на хора; отново изтъква необходимостта всички държави членки да прилагат Директива 2011/36/ЕС и Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора;

68.  припомня, че престъпните мрежи се възползват от растящия натиск на миграцията, липсата на безопасни канали за миграция и уязвимостта на мигрантите и бежанците, особено на жените, момичетата и децата, за незаконното им превеждане през граница, за трафик на хора и за подлагането им на робство и сексуална експлоатация;

69.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да обърнат внимание на разпознаването на бежанците и мигрантите, които са жертви на трафик на хора или жертви на нарушения и злоупотреби при осъществяване на незаконно превеждане през граница; призовава в тази връзка за обучение на граничните служители, за да се гарантира точно идентифициране, което е от основно значение за реализирането на правата, които принадлежат на жертвите по закон;

70.  приветства увеличаването на средствата за операциите „Тритон“ и „Посейдон“; отбелязва започването операция Sophia на EUNAVFOR MED срещу контрабандистите и трафикантите в Средиземноморието и подкрепя укрепването на управлението на външните граници на Съюза;

71.  призовава ЕС и неговите държави членки да ратифицират и приложат Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

Връзките между развитието, демокрацията и правата на човека

72.  изразява дълбоката си загриженост за нарастването на крайната бедност и неравенството в някои части на света, което застрашава пълното упражняване на всички права на човека; счита, че спазването на правата на човека и правото на развитие са неразривно свързани; подчертава, че спазването на правата на човека, включително на социалните и икономическите права, равенството между половете, доброто управление, защитата на демокрацията и принципите на правовата държава, мирът и сигурността са необходими условия за премахването на бедността и неравенството;

73.  приветства Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г.; подчертава, че сътрудничеството за развитие на ЕС с трети държави следва да има за цел създаването на международна среда, благоприятстваща осъществяването на социалните и икономическите права, и призовава за прилагането на Декларацията на ООН от 1986 г. относно правото на развитие; припомня изключителното значение на заложения в член 208 от ДФЕС принцип за СПР за постигането на спазване на правата на човека; призовава ЕС да гарантира, че чрез необходимите насоки, оценки на въздействието и механизми за мониторинг и докладване СПР се превръща в реалност в политиките на Съюза и на държавите членки; счита, че прилагането на принципа за СПР, залегнал в член 208 от ДФЕС, и на ясно определени рамки за резултатите във всички инструменти на ЕС и механизми в областта на правата на човека е от изключително важно значение за изпълнението на Програмата до 2030 г., за гарантиране на приобщаването на маргинализираните и уязвимите групи и за интегрирането на основан на правата на човека подход; настоява за засилване на последователността и съгласуваността между всички външни политики и инструменти на ЕС при същевременно прилагане на основан на правата на човека подход; призовава държавите членки да предприемат действия в рамките на своите правомощия и в съответствие с поетите задължения и политиките на ЕС в тази област; призовава Комисията да извърши оценка на използването в делегациите на набора от инструменти на основания на правата на човека подход, и да предостави на Парламента преглед на тази оценка;

74.  припомня въвеждането на основан на правата на човека подход в политиката на ЕС за развитие с цел интегриране на принципите за правата на човека в оперативните действия на ЕС в областта на развитието, което включваше договорености на централно и местно равнище за синхронизиране на дейностите в сферата на правата на човека и сътрудничеството за развитие; призовава за по-широко разпространение на набора от инструменти на основания на правата на човека подход сред партньорите на ЕС, включително местните органи на управление, гражданското общество и частния сектор, както и за това Комисията да следи отблизо тяхното прилагане;

75.  счита, че гарантирането на правата на човека на всички хора трябва да бъде общ елемент при постигането на всички цели и задачи на Програмата до 2030 г.; призовава, по отношение на целта за устойчиво развитие, да се установи на национално и международно равнище приобщаваща рамка от показатели, отчитаща правата на човека и основания на правата подход, с цел гарантиране на пълна прозрачност и отчетност в това отношение, за да могат разпределените за развитие средства наистина да достигнат до нуждаещите се хора;

76.  отново потвърждава неотложната необходимост от намирането на правилен подход за справяне с бедността и с пренебрегваните и свързаните с недохранването заболявания, което е предизвикателство от световен мащаб; призовава за амбициозна дългосрочна политическа стратегия и план за действие относно здравето в световен мащаб, иновациите и достъпа до лекарства, които да включват, наред с другото, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, за да се защити правото на стандарт на живот, подходящ за гарантиране на здравето и благосъстоянието на всяко човешко същество, без дискриминация на основата на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия, полова идентичност или сексуална ориентация;

77.  изразява загриженост относно опитите за използване на финансиране, осигурено за действия за борба с бедността и подпомагане на развитието – което на практика допринася за осъществяването на политиките, чиято крайна цел е защитата на правата на човека – за цели, несвързани с развитието; подчертава, че помощта за развитие следва да бъде насочена към изкореняване на бедността, а не просто да става инструмент, насочен към контролиране на миграцията, и припомня значението на Целта за устойчиво развитие № 16 за мир, справедливост и силни институции за подобряването на положението с правата на човека и ефективното демократично управление; счита, че за да се гарантира прозрачността на помощта от ЕС и отчетността на държавите получателки, във всички програми за развитие следва да се въведе клауза срещу корупцията и че консолидирането на принципите на правовата държава, доброто управление, изграждането на институционален капацитет с ползване на бюджетна подкрепа, демократичното участие и представителният процес на вземане на решения, стабилността, социалната справедливост и устойчивият и приобщаващ растеж, осигуряващ справедливо преразпределение на богатството, следва да бъдат основните цели на външните политики на ЕС; предупреждава, че популизмът, екстремизмът и нарушаването на конституцията могат да легитимират нарушения на правата на човека;

78.  отбелязва трайния недостиг на финансиране – поради увеличаващите се хуманитарни нужди – за хуманитарна помощ и проблемите в Световната продоволствена програма, които водят до намаляване на доставките на храна; призовава държавите – членки на ООН, Европейския съюз и неговите държави членки, да спазват, като минимум, своите финансови ангажименти; отбелязва в тази връзка, че повечето държави – членки на ЕС, все още не изпълняват изцяло ангажимента си да заделят 0,7% от своя БВП за помощ за развитие, но приветства ангажиментите на ЕС по отношение на хуманитарната помощ и гражданската защита, тъй като ЕС и неговите държави членки са най-големият донор;

79.  приветства новия Европейски план за външни инвестиции (ЕПВИ) и Доверителния фонд за Африка, които имат за цел справяне с първопричините за бедността, неравенството и незаконната миграция чрез устойчив растеж и работни места, и насърчаване на спазването на правата на човека и на частните инвестиции в Африка и съседните на ЕС държави; отправя искане Европейският фонд за регионално развитие да се използва временно за съседните на ЕС държави с цел подпомагане на тяхното стабилизиране;

80.  приветства включването на глава относно развитието в Годишния доклад за 2015 г. относно правата на човека и демокрацията по света и призовава това да се превърне в стандартна практика при изготвянето на бъдещи доклади;

Търговия, стопанска дейност и права на човека

81.  призовава за бързото, ефективно и всеобхватно прилагане на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; настоятелно призовава всички държави – членки на ООН, включително държавите – членки на ЕС, да разработят и прилагат национални планове за действие; счита, че търговията и правата на човека могат да вървят ръка за ръка и че деловите среди трябва да играят важна роля за насърчаване на правата на човека и демокрацията;

82.  потвърждава неотложната необходимост от непрекъснато, ефективно и последователно действие на всички равнища, включително на национално, европейско и международно равнище, за ефективна борба с нарушенията на правата на човека и корупцията от страна на международни корпорации, когато такива възникват, и за гарантиране, че те могат да бъдат подведени под отговорност, включително чрез борба с правните проблеми, произтичащи от извънтериториалното измерение на дружествата и на тяхното поведение;

83.  призовава ООН и ЕС и неговите държави членки да повдигнат пред многонационалните и европейските предприятия въпроса за заграбването на земя и начина, по който се третират защитниците на поземлените права, които често са жертви на репресии, включително заплахи, тормоз, произволно задържане, посегателства и убийства;

84.  горещо приветства работата по изготвяне на обвързващ договор на ООН за бизнеса и правата на човека; изразява съжаление за евентуално поведение на поставяне на пречки във връзка с този процес и призовава ЕС и неговите държави членки да участват конструктивно с тези преговори;

85.  припомня различните, но допълващи се роли на държавите и дружествата по отношение на защитата на правата на човека; категорично повтаря, че в случаи на нарушения на правата на човека държавите трябва да предоставят на жертвите достъп до ефективни правни средства за защита; припомня в този контекст, че спазването на правата на човека от трети държави, включително гаранциите за ефективни правни средства за защита на всички жертви на такива нарушения, представлява важен елемент от външните отношения на ЕС с тези държави; приветства факта, че ЕС изигра водеща роля в договарянето и изпълнението на редица инициативи за отговорност в световен мащаб, които вървят ръка за ръка с насърчаването и спазването на международни стандарти; приветства Заключенията на Съвета относно стопанската дейност и правата на човека, приети на 20 юни 2016 г., и факта, че в тях се приканва в националните планове за действие относно стопанската дейност и правата на човека да се предвижда достъп до правни средства за защита;

86.  отново заявява, че трябва да се обърне внимание на особеностите на МСП, които оперират предимно на местно и регионално равнище в рамките определени сектори; счита поради това за изключително важно политиките на Съюза в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), включително националните планове за действие в областта на КСО, да отчитат специфичните потребности на МСП и да се придържат към принципа „Мисли първо за малките“, както и да признават неформалния и интуитивен подход на МСП към КСО; отново се противопоставя на всякакви мерки, които биха могли да доведат до допълнителни административни или финансови ограничения за МСП; поддържа обаче мерките, които дават възможност на МСП да извършват съвместни действия;

87.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност на политиките в областта на стопанската дейност и правата на човека на всички равнища, по-специално по отношение на търговската политика на Съюз; приканва Комисията и държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за гарантиране на ефективната защита на правата на човека в контекста на стопанската дейност;

88.  отново отправя настоятелния си призив за систематично включване на клаузи за правата на човека във всички международни споразумения, включително в споразуменията за търговия и инвестиции, които са сключени и предстои да бъдат сключени между ЕС и трети държави; счита освен това, че са необходими предварителни механизми за контрол преди сключването на каквото и да било рамково споразумение, наличието на които да бъде условие за сключване на споразумението и основна част от него, както и последващи механизми за контрол, които да позволяват предприемането на конкретни действия в отговор на нарушения на тези клаузи, като подходящи санкции, предвидени в клаузите относно правата на човека в споразумението, включително (временно) спиране на споразумението;

89.  призовава за създаването на механизми, насочени към гарантиране на спазването на правата на човека от страна на държавите и дружествата, както и за създаването на механизми за подаване на жалби от лица, чиито права са нарушени от споразумения за търговия и инвестиции;

90.  отбелязва законодателното предложение на Комисията от 28 септември 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 за въвеждане режим на Общността за контрол на износа на изделия и технологии с двойна употреба (COM(2016)0616), с което се цели засилване на този контрол, като се има предвид, че някои изделия и технологии могат да бъдат използвани неправомерно за извършване на тежки нарушения на правата на човека;

91.  приветства споразумението за актуализиране на контрола върху износа от Съюза по отношение на стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, и призовава за ефективно и пълно прилагане на това ключово законодателство; насърчава ЕС и неговите държави членки да насърчават трети държави да обмислят приемането на подобно законодателство, както и да започнат инициатива за подкрепа на международна рамка относно средствата за изтезание и смъртното наказание; приветства инициативата за регламент за създаване на система за извършване на надлежна проверка на веригата на доставки с цел отговорно снабдяване с полезни изкопаеми с произход от засегнати от конфликти райони; приветства предложението на Комисията за актуализиране на законодателството на ЕС за контрол на износа на изделия и технологии с двойна употреба; подчертава, че приемането на спазването на правата на човека като критерий за получаване на разрешения за износ е приоритет за Парламента, и призовава държавите членки най-накрая да постигнат споразумение за преминаване към по-модерна, гъвкава и основана на правата на човека експортна политика; призовава държавите членки да упражняват по-строг и основан в по-голяма степен на правата на човека контрол върху износа на оръжие, особено по отношение на държави с доказани тежки вътрешни репресии и нарушения на правата на човека;

92.  приветства приемането на новата търговска стратегия на Комисията „Търговията – за всички“, в която тя цели да включи правата на човека в търговската политика и да използва позицията на ЕС като търговски блок за подобряване на положението с правата на човека в трети държави; подчертава, че за това ще са необходими пълна последователност и допълване на инициативите в областта на търговията и външната политика, включително тясно сътрудничество между различните генерални дирекции, ЕСВД и органите на държавите членки; отбелязва плановете на Комисията за укрепване на европейската икономическа дипломация и подчертава, че търговската политика следва също да допринася за устойчивия растеж в трети държави; призовава Комисията да ангажира всички заинтересовани страни в обсъждането на регулаторната рамка и стопанските задължения в държавите, където има вероятност частните и публичните инвестиции да се увеличат; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че подкрепяните от ЕИБ проекти са в съответствие с политиките на ЕС, и препоръчва да се подобрят последващите проверки за оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие на проектите, подкрепяни от ЕИБ;

93.  приветства новия регламент относно Общата система за преференции (ОСП), който влезе в сила на 1 януари 2014 г., като основен инструмент на търговската политика на ЕС за насърчаване на човешките и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление в уязвими развиващи се страни; приветства по-специално, че предоставяните по ОСП+ търговски ползи по същество и по закон зависят от непрекъснатото прилагане на международните конвенции за правата на човека; приветства публикуването на първия двугодишен доклад на Комисията, относно състоянието на прилагането на ОСП+ и проведения с Парламента диалог по този доклад преди публикуването му; отбелязва докладваните нарушения на основни трудови стандарти в няколко държави със статут по ОСП+ и призовава настоятелно за строго прилагане на разпоредбите на ОСП+; призовава Комисията да проучи възможностите за включване на Римския статут на Международния наказателен съд в списъка от конвенции, необходими за получаване на статут по ОСП+ и призовава кандидатите, които не са държави – страни по Статута, да го ратифицират;

94.  приветства факта, че 14 държави получиха особено изгодни търговски преференции по новата ОСП+, прилагана от 1 януари 2014 г. и приветства спазването от тяхна страна на 27 международни конвенции (включително конвенции относно основните човешки и трудови права);

95.  отново отправя настоятелния си призив за всеобхватни, предварителни оценки на въздействието върху правата на човека, които отчитат в съществена степен гледните точки на гражданското общество при сключването на всички споразумения за търговия и инвестиции;

96.  приветства приемането на нови насоки относно анализа на въздействието върху правата на човека в оценките на въздействието на свързаните с търговията инициативи(60), но изразява дълбока загриженост във връзка с качеството на съображенията, свързани с правата на човека, в оценката на въздействието върху устойчивото развитие на споразумението за защита на инвестициите между ЕС и Мианмар и с факта, че Комисията не извърши оценка на въздействието върху правата на човека на споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам; изразява отново подкрепата си за извършването на всеобхватна оценка, като част от последващото оценяване на тези споразумения;

Спортът и правата на човека

97.  изразява загриженост във връзка с предоставянето на домакинството на големи спортни събития на държави с множество нарушения на правата на човека като световното първенство на ФИФА по футбол в Русия през 2018 г. и в Катар през 2022 г., както и Олимпийските игри в Пекин през 2022 г., и с нарушенията на правата на човека, свързани с големи спортни събития, включително принудително изселване без допитване или обезщетение на съответното население, експлоатацията на уязвими групи, като деца и работници мигранти, която може да се сравнява с робство, и налагане на мълчание на организации на гражданското общество, осъждащи подобни нарушения; призовава Международния олимпийски комитет и Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) да приведат практиките си в съответствие със спортните идеали, като въведат предпазни механизми за предотвратяване, наблюдение и предоставяне на правни средства за защита за всички нарушения на правата на човека, свързани с големи спортни събития; призовава за разработването на политическа рамка на ЕС за спорта и правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да започнат диалог с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество относно условията за участието им в подобни събития;

Хората с увреждания

98.  приветства новите цели 12 и 16, по-специално подточка 16е от Заключенията на Съвета относно Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г. и призовава Комисията да гарантира, че въпросът за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания систематично се повдига в диалога относно правата на човека с трети държави; отбелязва, че трябва да се вземе под внимание специфичното естество на потребностите на хората с увреждания в контекста на усилията за недискриминация; настоятелно призовава за задълбочено проучване на ефективността на проектите, свързани с лицата с увреждания, както и на подходящото участие на организациите на лицата с увреждания при планирането и изпълнението на тези проекти;

99.  призовава държавите членки да гарантират, че хората с увреждания разполагат с истинска свобода на движение на обществени места, а следователно и с равни възможности за участие в обществения живот;

100.  категорично и настоятелно призовава за интегрирането на човешките права на хората с увреждания във всички външни политики и действия на ЕС и по-специално в политиките на ЕС в областта на миграцията и бежанците, като се предоставя подходящ отговор на техните специфични нужди, тъй като те страдат от многостранна дискриминация; припомня, че жените и децата с увреждания са изложени на многостранна дискриминация и често на по-голям риск да станат жертви на насилие, злоупотреби, малтретиране или експлоатация; изразява категорична подкрепа за препоръката за включване на перспективата за равенство между половете във всички стратегии на ЕС за хората с увреждания, включително неговите външни политики и действия;

101.  насърчава заместник-председателя/върховния представител да продължи да подкрепя процеса на ратифициране и прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от държавите, които все още не са я ратифицирали или приложили; отбелязва, че ЕС следва да дава пример чрез ефективно прилагане във вътрешен план на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; призовава ЕС да поеме водеща роля в изпълнението на една приобщаваща Програма за устойчиво развитие за периода до 2030 г., която ще гарантира, че никой няма да бъде забравен, както препоръчва Комитетът за правата на хората с увреждания в заключителните забележки на своя преглед на прилагането на Конвенцията в ЕС;

Правата на жените и децата

102.  приветства приемането на Плана за действие относно равенството между половете за периода 2016 – 2020 г., в който се изброяват изчерпателно действията за подобряване на положението на жените по отношение на равните права и овластяването; подчертава, че той следва да се изпълнява заедно с Плана за действие относно правата на човека и демокрацията, за да се гарантира признаването на правата на жените като такива; приветства също така приемането на документа „Стратегически ангажимент за равенство между половете (2016 – 2019 г.)“, с който се утвърждават равенството между половете и правата на жените навсякъде по света; отново заявява, че правата на жените не могат да бъдат компрометирани заради специфични забрани на която и да е религия или убеждения; отправя искане ЕС да засили подкрепата си за изпълнението на задълженията и ангажиментите в областта на правата на жените, произтичащи от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие, Декларацията от Кайро за населението и развитието и съответните прегледи на резултатите, както и целите за устойчиво развитие; подчертава значението на това да не се да подкопават достиженията на Пекинската платформа и платформата от Кайро за действие по отношение на достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека и защитата на сексуалните и репродуктивните права, както и да гарантира предоставянето на цялата необходима сигурна медицинска и психологическа помощ и услуги на жените, жертви на изнасилване по време на война, включително на безопасен аборт, както е предвидено в международното хуманитарно право; посочва, че семейното планиране, здравните услуги за майките, лесният достъп до противозачатъчни средства и безопасен аборт, както и пълният набор от услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и за намаляване на детската и майчината смъртност; подчертава необходимостта тези политики да се поставят в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави; подчертава, че опазването на всички права на жените, гарантирането на зачитането на тяхното човешко достойнство и премахването на насилието и дискриминацията спрямо тях са от съществено значение за реализирането на техните човешки права; подчертава правото на всеки човек да взема свободно решения по въпроси, свързани с неговата сексуалност и сексуално и репродуктивно здраве; в тази връзка признава неотменимите права на жените на независимо вземане на решения, включително по отношение на достъпа до семейно планиране;

103.  отново осъжда всички форми на злоупотреба и насилие срещу жени и деца и основаното на пола насилие, включително вредните практики на ранни и принудителни бракове, гениталното осакатяване на жени, експлоатацията и робството, домашното насилие, както и използването на сексуално насилие като средство за водене на война; счита, че насилието срещу жените има и психологическо измерение, и подчертава необходимостта от интегриране на съображенията, свързани с пола, които, наред с другото, насърчават активното участие на жените в хуманитарната помощ и включват стратегии за защита срещу сексуално и основано на пола насилие, както и основни здравни мерки, обхващащи услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве; подчертава, че Комисията и държавите членки трябва не само да се борят с всички форми на насилие срещу жените, но и да отдадат приоритет на насърчаването на достъпа до образование и на борбата със свързаните с пола стереотипи за момичетата и момчетата, и то от най-ранна възраст; призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да ратифицират Конвенцията от Истанбул, за да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу жени и момичета и основаното на пола насилие; приветства предложението, представено от Комисията на 4 март 2016 г., за присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, която е първият правно обвързващ международен инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жените; счита, че това ще придаде по-голяма ефективност и съгласуваност на вътрешните и външните политики на ЕС и ще засили отговорността и ролята на ЕС в борбата с насилието срещу жените и основаното на пола насилие на международно равнище; настоятелно призовава Комисията и Съвета да направят всичко възможно, за да може ЕС да подпише и сключи Конвенцията, като същевременно насърчават 14-те държави членки, които още не са подписали и ратифицирали Конвенцията от Истанбул, да сторят това и да гарантират правилното прилагане на Конвенцията; изтъква необходимостта да се гарантира, че специалистите в сферата на здравеопазването, полицейските сили, прокурорите, съдиите, дипломатите и представителите на мироопазващите сили както в рамките на ЕС, така и в трети държави, са подходящо обучени относно това как да предоставят помощ и подкрепа на жертвите на насилие, и по-специално на жените и децата, в ситуации на конфликт и операции на място;

104.  изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на човешките права на жените и децата в бежанските лагери и приемните центрове, включително във връзка с докладваните случаи на сексуално насилие и неравно третиране на жените и децата; настоятелно призовава ЕСВД да настоява за по-строги правила и добри практики в трети държави; подчертава, че е необходимо жените и децата, станали жертви на посегателства по време на конфликти, да имат достъп до здравни и психологически грижи в съответствие с международното право, както и необходимостта от последователност в образованието, здравеопазването и снабдяването с храна за децата в бежанските лагери, в зоните на конфликт и в районите, засегнати от крайна бедност и екстремни природни условия;

105.  отбелязва, че мерките срещу основаното на пола насилие трябва да бъдат насочени към премахването на насилието в интернет, включително тормоз, малтретиране и заплахи, и да спомагат за създаването на безопасна онлайн среда за жените и момичетата;

106.  приветства приемането и подкрепя прилагането на Резолюция 2242 на Съвета за сигурност на ООН, в която жените са посочени като основен елемент във всички усилия за справяне с глобалните предизвикателства, и която отправя призив за допълнителни усилия за интегриране на програмите за жените, мира и сигурността във всички различни измерения на мироопазването; подчертава значението на равноправното, пълноценно и активно участие на жените в предотвратяването и решаването на конфликти и в мирните преговори и изграждането на мир; препоръчва въвеждането на квотна система с цел да се осигури начин за насърчаване на участието на жените на всички политически равнища;

107.  изразява дълбоко съжаление, че ромите, и по-специално жените от ромски произход, все още са обект на широко разпространена дискриминация и антиромски настроения, което подхранва цикъла на неравностойното положение, изключването, сегрегацията и маргинализацията; призовава ЕС и държавите членки да зачитат в пълна степен човешките права на ромите, като гарантират правото им на образование, медицински грижи, заетост, жилищно настаняване и социална закрила;

108.  изразява дълбокото си съжаление относно липсата на равенство между половете в сферата на политиката, както и относно недостатъчното представителство на жените в процеса на вземане на политически, социални и икономически решения, което подкопава правата на човека и демокрацията; счита, че правителствата следва да се стремят към равнопоставеност на половете в процесите на изграждане и поддържане на демокрацията и следва да се борят срещу всички форми на дискриминация между двата пола в обществото; подчертава, че докладите от мисиите за наблюдение на избори предоставят точни насоки за политическия диалог на ЕС с трети държави с оглед на подобряването на участието на жените в изборния процес и в демократичния живот в държавите;

109.  изразява съжаление по повод на факта, че някои държави все още ограничават участието на жените в изборите;

110.  изразява съжаление относно факта, че жените по света продължават да са изправени пред големи предизвикателства при намирането и запазването на достойни работни места, както се посочва в доклада на Международната организация на труда (МОТ), озаглавен „Жените на работното място – 2016 г.“;

111.  изразява съжаление във връзка с това, че стъкленият таван за жените в бизнеса, разликата в заплащането на жените и мъжете и ограниченията от страна на обществото по отношение на предприемаческата дейност на жените продължават да бъдат явления, които се срещат в цял свят; призовава за предприемане на инициативи за допълнително овластяване на жените, особено в областта на самостоятелната заетост и МСП;

112.  припомня, че достъпът до образование, професионално обучение и микрокредитиране е основно средство за овластяване на жените и за предотвратяване на нарушаването на техните човешки права;

113.  насърчава жените да участват активно в профсъюзите и други организации, тъй като това ще допринесе значително за отразяването на аспектите, свързани с пола, в условията на труд;

114.  настоятелно призовава държавите членки, Комисията и ЕСВД да насочат вниманието си към икономическата и политическата еманципация на жените в развиващите се страни, като насърчават участието им в стопанската дейност и в изпълнението на местни и регионални проекти за развитие;

115.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат бюджетиране, съобразено с принципа на равенство между половете, във всички съответни случаи, в които се отпускат средства от ЕС;

116.  призовава да се инвестира в жените и младите хора, тъй като това е ефективен начин за борба срещу бедността и по-специално срещу бедността сред жените;

117.  изразява дълбока загриженост относно факта, че се очаква бързо нарастващата заплаха на антимикробната резистентност (АМР) да се превърне в най-честата причина за смърт в света, чиито жертви стават по-специално уязвимите и слабите хора в развиващите се страни; призовава Комисията незабавно да разработи наистина ефективна стратегия за общественото здраве;

Права на децата

118.  отново потвърждава спешната необходимост от всеобщо ратифициране и ефективно изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея, изисква ЕС систематично да се консултира със съответните местни и международни организации за правата на детето и поставя, в рамките на политическия диалог и диалога за правата на човека с трети държави, въпроса за задълженията за изпълнение на Конвенцията на държавите страни по нея; приветства ратифицирането на Конвенцията от Южен Судан и Сомалия; отново призовава Комисията и върховния представител/заместник-председател да проучат какви са възможностите и средствата за ЕС да се присъедини към Конвенцията на ООН за правата на детето;

119.  изисква ЕС да продължава да популяризира Инструментариума на ЕС и УНИЦЕФ в областта на правата на детето за интегрирането на въпросите за правата на детето в сътрудничеството за развитие чрез своите делегации в областта на външната дейност и да обучава по подходящ начин персонала на делегациите на ЕС в тази област; изтъква сериозния въпрос с нерегистрираните деца, родени далече от родната страна на своите родители – въпрос, който е особено сериозен във връзка с бежанците, и призовава ЕС да поставя въпроса във всички политически диалози с трети държави, когато е приложимо; призовава Комисията да разработи политики и да насърчава в международните форуми защитата на децата на родители затворници, за да преодолее тяхната дискриминация и стигматизация; подчертава, че милиони деца продължават да страдат от недохранване, като голям брой от тях страдат от необратими дългосрочни последици и дори смърт; призовава Комисията и международната общност да въведат иновативни начини за ефективно справяне с недохранването, особено сред децата, чрез пълноценно използване на цялата хранителна верига, като по този начин включат публично-частно-междуличностните партньорства (ПЧМП), както и всички други налични ресурси и по-специално социалните медии;

120.  изразява необходимостта от международна помощ в усилията за търсене и освобождаване на жените и децата, които все още са в плен на Даиш и други терористични групировки и паравоенни организации, и за насърчаване на специални програми за лечение на бивши пленници в рамките на ЕС и по света; изразява загриженост във връзка с набирането на деца и участието им в терористични и военни дейности; подчертава необходимостта от определяне на политики за насочване на търсенето и освобождаването, рехабилитацията и реинтеграцията на тези деца; изтъква необходимостта от насърчаване на политиките в полза на разоръжаването, рехабилитацията и реинтеграцията на децата войници; изисква отново Комисията да предложи всеобхватна стратегия и план за действие относно правата на детето за следващите пет години, за да даде приоритет на правата на децата във външните и вътрешните политики на ЕС и да насърчава правата на децата, по-специално като допринася за осигуряването на децата на достъп до вода, канализация, здравеопазване и образование, включително в зоните на конфликт и бежанските лагери;

Права на възрастните хора

121.  приветства цел 16ж от Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., която има за цел да повиши осведомеността за правата на човека и специфичните нужди на възрастните хора; изразява загриженост относно дългосрочните последици от дискриминацията, основана на възраст; подчертава специфичните предизвикателства, пред които са изправени възрастните хора при упражняването на своите човешки права, например при достъпа до социална закрила и здравеопазване; приканва държавите членки да използват текущия преглед на Международния план за действие от Мадрид във връзка със застаряването, за да планират прилагането на съществуващите инструменти и да определят потенциалните пропуски; призовава ЕС и държавите членки да участват активно в отворената работна група на ООН по проблемите на застаряването и да повишат усилията си за защита и насърчаване на правата на по-възрастните хора, в т.ч. като обмислят възможността за разработване на нов законов инструмент;

Права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ)

122.  изразява дълбока загриженост относно нарастващото насилие и дискриминация спрямо ЛГБТИ лица; решително осъжда неотдавнашното увеличаване на броя на дискриминационните закони и актовете на насилие срещу отделни лица въз основа на тяхната сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики, и факта, че 73 държави все още квалифицират като престъпление хомосексуалността (включително с обвинения в „разврат“ срещу ЛГБТИ лица), от които 13(61) държави позволяват смъртното наказание, а 20 държави все още квалифицират като престъпление транссексуалната идентичност; изразява сериозна загриженост относно така наречените „закони срещу пропагандата“, които се стремят да ограничат свободата на изразяване и свободата на събранията на ЛГБТИ лицата и на хората, които подкрепят правата им; призовава всички държави с такива закони да оттеглят тези разпоредби; решително осъжда нарастващите ограничения и трудните условия за свободата на събранията и сдруженията на ЛГБТИ групите и защитниците на правата им и проявите и протестите, като гей парадите, където в някои случаи е имало брутални реакции от страна на властите срещу протестиращите; отново потвърждава важната роля на тези основни свободи за функционирането на демократичните общества и отговорността на държавите да гарантират спазването на тези права и защитата на лицата, които ги упражняват; отправя искане ЕСВД да отдаде приоритет и да засили действията си в държавите с най-често срещано насилие, убийства, злоупотреби и дискриминация спрямо ЛГБТИ лица, като осъжда тези практики в съответствие с насоките на ЕС относно смъртното наказание и насоките на ЕС относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и като продължава да работи съвместно с върховния комисар на ООН за правата на човека в тази област; подчертава, че е важно да се подкрепи работата на защитниците на правата на ЛГБТИ лицата чрез засилена подкрепа и ресурси за ефективно програмиране, като се стартират кампании за повишаване на осведомеността, финансирани и чрез ЕИДПЧ, сред широката общественост относно дискриминацията и насилието, насочени срещу ЛГБТИ лица, и като се гарантира предоставянето на спешна помощ на тези, които се нуждаят от такава подкрепа; призовава делегациите на ЕС и съответните институции активно да насърчават тези права и основни свободи;

123.  приветства насоките на Съвета по външни работи за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от ЛГБТИ лицата, приети на 24 юни 2013 г.; призовава ЕСВД и Комисията да настояват за по-стратегическо и систематично прилагане на насоките, включително чрез повишаване на осведомеността и обучение за служителите на ЕС в трети държави, за да се постави ефективно въпросът за правата на ЛГБТИ лица в рамките на политическия диалог и диалога за правата на човека с трети държави, както и в рамките на многостранните форуми; подчертава важността на това насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права да бъдат широко достъпни за ЛГБТИ лица; призовава за конкретни действия за повишаване на съгласуваността между вътрешната и външната политика на ЕС в областта на правата на ЛГБТИ лица;

124.  насърчава институциите на ЕС и държавите членки да продължат да допринасят за обсъждането на признаването на браковете между лица от един и същи пол или гражданските съюзи между лица от един и същи пол като въпрос, свързан с политически, социални, човешки и граждански права; приветства факта, че все повече държави зачитат правото на създаване на семейство чрез сключване на брак, гражданско съжителство и осиновяване без дискриминация въз основа на сексуална ориентация, и призовава Комисията и държавите членки да изготвят предложения за взаимно признаване в целия ЕС на тези съюзи и на еднополовите семейства, за да се гарантира равно третиране по отношение на работата, свободното движение, данъчното облагане и социалната сигурност, като се защитят доходите на семействата и децата;

Права на коренното население и на лицата, принадлежащи към малцинствени групи

125.  изразява дълбока загриженост във връзка с това, че представителите на коренното население са все още в особена степен изложени на риск от дискриминация и че са особено уязвими по отношение на политическите, икономическите, екологичните и свързаните с пазара на труда промени и сътресения; отбелязва, че по-голямата част от тях живеят под прага на бедността и имат ограничен достъп или изобщо нямат достъп до политическо представителство и до процеса на вземане на решения, в противоречие на правото им на доброволно, предварително и информирано съгласие, гарантирано от Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население и признато в Европейския консенсус за развитие от 2005 г.; изразява особена загриженост във връзка с широко разпространените и увеличаващи се нарушения на човешките права на коренното население като преследване, произволни арести и убийства на защитници на правата на човека, насилствено изселване, заграбване на земя и корпоративни нарушения;

126.  отбелязва с дълбока загриженост, че коренното население е особено засегнато от нарушения на правата на човека, свързани с добива на природни ресурси; призовава Комисията и ЕСВД да подкрепят строги правни рамки и инициативи, целящи да гарантират прозрачност и добро управление в минното дело и в други свързани с добива на ресурси сектори, и зачитайки по този начин доброволното, предварително и информирано съгласие на местните жители и Декларацията на ООН за правата на коренното население; призовава делегациите на ЕС допълнително да засилят диалога с коренното население по места с цел установяване и предотвратяване на нарушения на правата на човека;

127.  подчертава, че тъй като малцинствените общности имат специални нужди, би трябвало да се насърчава пълно и ефективно равенство между хората от малцинството и тези от мнозинството във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот; настоятелно призовава Комисията да следи отблизо прилагането на разпоредбите, защитаващи правата на лицата, принадлежащи към малцинства, по време на целия процес на разширяване;

Права на лицата, засегнати от дискриминация въз основа на кастова принадлежност

128.  осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, които са жертви на кастови йерархии и на основана на кастов признак дискриминация, включително лишаването от равенство и от достъп до съдебната система и до пазара на труда, и продължаващата сегрегация и обусловените от кастовата система пречки пред постигането на основни права на човека и развитие; изразява дълбока загриженост относно обезпокоителния процент на основаните на кастова принадлежност придружени с насилие нападения срещу далите и институционализираната безнаказана дискриминация; отново отправя призива си за разработване на политика на ЕС относно кастовата дискриминация и призовава ЕС да използва всяка възможност за изразяване на сериозната си загриженост относно кастовата дискриминация;

Международен наказателен съд (МНС)/правосъдие в условията на преход

129.  припомня универсалността на Международния наказателен съд (МНС) и отново изразява пълната си подкрепа за неговата работа; подчертава важната роля, която той изпълнява за премахване на безнаказаността на извършителите на най-тежки престъпления, за които е загрижена международната общност, и за осигуряване на справедливост за жертвите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид; продължава да следи внимателно за евентуални опити за подкопаване на легитимността или независимостта на МНС;

130.  припомня своята резолюция от 4 февруари 2016 г., в която призовава членовете на Съвета за сигурност на ООН да подкрепят сезиране от страна на Съвета за сигурност на МНС с цел разследване на нарушенията, извършени в Ирак и Сирия от т.нар. ИДИЛ/Даиш срещу християни (халдейци/сирийски християни/асирийци), язиди и други религиозни и етнически малцинства;

131.  приветства декларацията на Украйна, с която приема юрисдикцията на МНС за престъпленията, извършени в страната след 20 февруари 2014 г., тъй като тази декларация разкрива възможността прокурор от МНС да прецени дали Съдът би могъл да разследва нарушенията, извършени по време на въоръжения конфликт, въпреки че Украйна все още не е член на този Съд;

132.  приветства заключенията на Съвета относно подкрепата на ЕС за правосъдието в условия на преход, както и рамката на политиката на ЕС за подкрепа за правосъдието в условия на преход, като ЕС е първата регионална организация, приела подобна политика; призовава ЕС, неговите държави членки, както и неговите специални представители активно да популяризират МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността за престъпления по Римския статут и изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че няколко заповеди за задържане все още не са изпълнени; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат с МНС и да продължават да оказват решителна дипломатическа и политическа подкрепа за усилията за укрепване и разширяване на отношенията между МНС и ООН, по-специално в рамките на Съвета за сигурност на ООН, и да предприемат стъпки за предотвратяване и ефективно реагиране на случаи на несътрудничене на МНС; отново изразява своя призив към ЕС да приеме обща позиция относно агресията като престъпление и измененията от Кампала и призовава държавите членки да приведат националните си законодателства в съответствие с дефинициите от измененията от Кампала и да засилят сътрудничеството със Съда; изразява съжаление поради незачитането на МНС от страна на няколко държави, които се оттеглиха или заплашват да се оттеглят от юрисдикцията на МНС;

133.  отново призовава за създаването на длъжността „специален представител на ЕС по международно правосъдие и международно хуманитарно право“, с цел да се даде дължимата гласност и видимост на тези теми, ефективно да се придвижи напред програмата на ЕС и ангажиментът на ЕС за борба срещу безнаказаността и към МНС да се интегрира във външните политики на ЕС;

134.  призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят на МНС подходящо финансиране и да увеличат своята подкрепа за международната наказателноправна система, включително за правосъдието в условията на преход;

Международно хуманитарно право

135.  осъжда липсата на зачитане на международното хуманитарно право и изразява своята дълбока загриженост относно тревожното нарастване на процента на съпътстващите щети във въоръжените конфликти по целия свят, както и на смъртоносните нападения срещу болници, училища, хуманитарни конвои и други граждански обекти; изразява сериозната си загриженост относно нарастващото влияние на действията на недържавни субекти в конфликтите по света и настоятелно призовава ЕС да използва всички инструменти, с които разполага, за да се укрепи спазването на международното хуманитарно право от страна на държавните и недържавните участници; приветства ангажимента на ЕС и държавите членки към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) решително да подкрепят създаването на ефективен механизъм за по-стриктно спазване на международното хуманитарно право и призовава върховния представител/заместник-председателя да докладва на Парламента за целите и стратегията за изпълнение на този ангажимент; настоятелно призовава международната общност да свика международна конференция за подготовка на нов международен механизъм за проследяване и събиране на данни и за публично докладване на нарушения на международното хуманитарно право, включително нападения над болници, медицински работници и линейки; счита, че подобен механизъм би могъл да се основава на съществуващия механизъм за децата и въоръжените конфликти; призовава върховния представител/заместник-председател да представя ежегодно публичен списък на предполагаемите извършители на нападения срещу училища и болници, с цел да се определят подходящи действия на ЕС за преустановяване на подобни нападения;

136.  изразява съжаление относно факта, че седем държави членки все още не са ратифицирали Конвенцията за забраната на касетъчните боеприпаси; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят въвеждането на световна забрана върху използването на бял фосфор, по-конкретно чрез сключването на нов протокол към Конвенцията за определени конвенционални оръжия, с който се забранява използването на тези оръжия;

137.  призовава държавите членки да ратифицират основните инструменти на международното хуманитарно право и други правни инструменти, които имат отражение върху международното хуманитарно право; признава значението на насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право и отново отправя своя призив към върховния представител/заместник-председател и ЕСВД да преразгледат тяхното изпълнение в контекста на трагичните събития в Близкия изток, най-вече във връзка с масовата и систематична безнаказаност за груби нарушения на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека; призовава ЕС да подкрепи инициативи, които имат за цел разпространението на знания за международното хуманитарно право и добрите практики при прилагането му, и да използва всички двустранни инструменти, с които разполага, за ефективно насърчаване на спазването на международното хуманитарно право от страна на партньорите му, включително чрез политически диалог; отново отправя призива си към държавите членки да се присъединят към международните усилия за предотвратяване на нападенията срещу училища и използването им за военни цели от въоръжените участници, като подкрепят декларацията за безопасни училища, която има за цел да помогне за прекратяването на широко разпространените военни нападения срещу училища по време на въоръжени конфликти.

138.  настоятелно призовава международната общност да свика международна конференция с оглед на повишаването на ефективността на международните хуманитарни норми;

139.  призовава заместник-председателя/върховен представител да стартира инициатива, насочена към налагане на оръжейно ембарго от страна на ЕС срещу държавите, които са обвинени по твърдения за извършването на тежки нарушения на международното хуманитарно право, особено с оглед на целенасочените нападения срещу граждански инфраструктурни обекти; подчертава, че продължаването на издаване на разрешения за продажба на оръжия на тези държави представлява нарушение на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г.; призовава държавите членки да разгледат възможността да приемат затворници от Гуантанамо в ЕС; подчертава необходимостта от закриване на лагера в Гуантанамо възможно най-скоро;

Свобода на мисълта, съвестта и религията и убежденията

140.  в съответствие с член 10 от ДФЕС осъжда всички актове на насилие и дискриминация, основани на идеология, религия или убеждения; изразява сериозната си загриженост във връзка с продължаващите съобщения за насилие и преследване, нетолерантност и дискриминация срещу религиозните малцинства и малцинствата по убеждения по света; подчертава, че правата на свобода на мисълта, съвестта, религията и убежденията са основни права на човека, взаимосвързани с други права на човека и основни свободи, и включват правото да се практикуват убеждения или да не се практикуват, правото да се практикува религия или вяра или да не се практикува, както и правото да се възприемат, променят, изоставят или приемат отново предишни убеждения по собствен избор, както е закрепено в член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и в член 9 от Европейската конвенция за правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да участват в политически дискусии за отмяна на законите относно богохулството; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират зачитането и защитата на малцинствата по света, включително в Близкия изток, където християните, язидите, както и мюсюлманските малцинства и атеистите са преследвани от Даиш и други терористични групировки; изразява съжаление относно злоупотребата с религията и убежденията за целите на тероризма;

141.  подкрепя ангажимента на ЕС да насърчава правото на свобода на религията и убежденията в рамките на международни и регионални форуми, включително ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и други регионални механизми, и насърчава ЕС да продължи да внася в ООН ежегодната си резолюция за свободата на религията и убежденията и да подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията и убежденията; насърчава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да се ангажират в рамките на постоянен диалог с НПО, религиозните групи или групите, изповядващи определени убеждения, и религиозните лидери;

142.  подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата по отношение на тематичните резолюции в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН относно свободата на религията и на убежденията, насърчава ЕС да подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията и убежденията и настоятелно призовава държавите, които понастоящем не приемат исканията за посещения от специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията, да го направят;

143.  призовава ЕС да укрепи съществуващите си инструменти и да приеме нови в рамките на мандата си, за да гарантира, че защитата на религиозните малцинства е ефективна по целия свят;

144.  призовава да се предприемат конкретни действия за ефективното изпълнение на насоките на ЕС за насърчаване и защита на свободата на религията и на убежденията, включително: осигуряване на системно и последователно обучение на персонала на ЕС в централата и в делегациите; докладване относно положението в съответната държава и на местно равнище; работа в тясно сътрудничество с местните участници, особено с водачите на религиозни групи или групи по убеждения;

145.  изразява дълбока загриженост, че в някои части на света положението на религиозните общности или общностите по убеждения е застрашено, като цели религиозни общности изчезват или бягат;

146.  подчертава факта, че понастоящем християните са най-тормозената и най-заплашваната религиозна общност в целия свят, включително в Европа, където християните бежанци редовно са преследвани по религиозни причини и някои от най-старите християнски общности са заплашени от изчезване, особено в Северна Африка и Близкия изток;

147.  призовава международната общност и ЕС да предоставят защита на малцинствата и да изграждат безопасни зони; призовава за признаване, самоуправление и защита на етнически и религиозни малцинства, живеещи в областите, където в исторически план са имали силно присъствие и са водили мирно съвместно съществуване – например в планината Синджар (язиди), равнините на Ниневия (халдеи/сирийци/асирийци); призовава за продължаване на предоставянето на специална помощ в усилията за запазване на (масовите) гробове в области на настоящи или неотдавнашни конфликти с цел ексхумиране и обстойно анализиране на тленни останки там, с цел да се даде възможност за достойно погребение или за предаване на тленните останки на жертвите на техните семейства; призовава за създаването на специален фонд, който може да спомогне за финансирането на инициативите за запазване на доказателства, за да се даде възможност за разследване и наказателно преследване на предполагаеми престъпления срещу човечеството; призовава за действия от страна на ЕС и неговите държави членки като въпрос с неотложен характер за съставяне на група от експерти, които да събират всички данни за текущите международни престъпления, включително геноцид, срещу религиозни и етнически малцинства, без значение къде може да се случат, включително за запазване на масови гробове в области на настоящи или неотдавнашни конфликти с цел подготвяне на международното съдебно преследване на отговорните лица;

Свобода на изразяване онлайн и офлайн, както и чрез аудиовизуални и други медийни източници

148.  подчертава, че правата на човека и основните свободи са универсални и че трябва да бъдат защитавани в световен мащаб във всяко измерение на тяхното изражение;

149.  подчертава ролята на свободата на изразяване, независимостта на медиите и плурализма като основни елементи за постигане на демокрация и необходимостта от овластяване на гражданите и гражданското общество, за да се гарантира прозрачност и отчетност в публичния сектор;

150.  изразява безпокойство от арестите и опитите за сплашване на журналистите в множество държави, включително европейски, и припомня, че тези практики вредят сериозно на свободата на печата; настоятелно призовава ЕС и международната общност да защитават независимите журналисти и авторите на блогове, да намаляват цифровото разделение и да улесняват неограничения достъп до информация и комуникация, както и достъпа без цензура в интернет (цифрова свобода);

151.  изразява сериозна загриженост по повод разпространението на технологии за наблюдение, следене, цензуриране и филтриране, които представляват нарастваща заплаха за правата на човека и за активистите за демокрация в авторитарни държави;

152.  решително осъжда увеличаващия се брой защитници на правата на човека, които са изправени пред цифрови заплахи, включително компрометирани данни, чрез конфискация на оборудване, дистанционно наблюдение и изтичане на информация; осъжда практиката на наблюдение и проникване онлайн и с цел събиране на информация, която може да бъде използвана при съдебни дела или клеветнически кампании, както и в процеси за клевета;

153.  решително осъжда контрола на органите на властта в интернет, медиите и академичните среди и нарастването на заплахите, тормоза и произволните арести, пред които са изправени защитници на правата на човека, адвокати и журналисти;

154.  осъжда ограниченията на цифровата комуникация, включително закриване на интернет страници и блокиране на лични акаунти от авторитарни режими, за да се ограничи свободата на изразяване и като средство да се заглуши гласът на опозицията и потискане на гражданското общество; призовава ЕС и неговите държави членки публично да осъдят режимите, които ограничават цифровата комуникация на своите критици и опозиция;

155.  подчертава значението на насърчаването на неограничен достъп до интернет във всички форми на контакт с трети държави, включително при преговорите за присъединяване, търговските преговори, диалозите за правата на човека и дипломатическите контакти, за да стане информацията за правата на човека и демокрацията възможно най-достъпна за хората по целия свят;

156.  изразява загриженост по отношение на нарастването на изказванията, подбуждащи към омраза, особено в социалните медийни платформи; призовава Комисията да включи представители на организациите на гражданското общество, за да се гарантира, че техните мнения се вземат под внимание по време на преговорите относно кодексите за поведение; решително осъжда разпространяването на посланията на омраза, които подбуждат към насилие или тероризъм;

157.  призовава към увеличена подкрепа за насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти и авторите на блогове, намаляване на цифровото разделение и улесняване на неограничения достъп до информация и комуникация, както и достъпа без цензура в интернет (цифрова свобода);

158.  призовава за активно разработване и разпространяване на технологии, които спомагат за защитата на правата на човека, улесняват цифровите права и свободи на хората, както и укрепват тяхната сигурност и личен живот;

159.  призовава ЕС да внедри безплатен софтуер с отворен код и да насърчи другите субекти да направят същото, тъй като този софтуер гарантира по-голяма сигурност и по-голямо зачитане на правата на човека;

160.  призовава Комисията и държавите членки да повдигат въпроса за свободата на изразяване онлайн, цифровите свободи и значението на свободния и отворен интернет във всички международни форуми, включително Форума на ООН за управление на интернет, Г-8, Г-20, ОССЕ и Съвета на Европа;

Борба с тероризма

161.  отново изразява своята недвусмислена позиция на заклеймяване на тероризма и пълната си подкрепа за действията, насочени към изкореняването на терористичните организации, в частност на Даиш, която представлява явна заплаха за регионалната и международната сигурност, като същевременно припомня, че при извършването на такива действия следва винаги да се спазва напълно международното право в областта на правата на човека; подкрепя изпълнението на Резолюция 2178 (2014) на Съвета за сигурност на ООН за противодействие на заплахите, произтичащи от чуждестранни терористични бойци, и на Ръководните принципи от Мадрид за спиране на притока на чуждестранни терористични бойци;

162.  припомня, че в плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията се подчертава необходимостта да се гарантира, че зачитането на свободата на мнението и на изразяването е включено в политиките за развитие и програмите, свързани с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение; подчертава, че държавите членки следва да използват пълноценно съществуващите инструменти за решаване на въпроса с радикализацията на европейските граждани и да разработят ефективни програми за борба с терористичната и екстремистката пропаганда и с методите за вербуване, по-специално онлайн, и за предотвратяване на радикализацията; подчертава, че са спешно необходими съгласувани действия на ЕС и настоява държавите членки да си сътрудничат в чувствителни области, по-специално в обмена на информация и разузнавателна информация;

163.  отправя искане ЕС да продължи да работи с ООН в борбата срещу финансирането на тероризма, включително чрез използване на съществуващите механизми за идентифициране на терористи и терористични организации, и да укрепва механизмите за замразяване на активи в световен мащаб, като същевременно отстоява международните стандарти за справедлив процес и принципите на правовата държава; призовава Комисията и държавите членки ефективно и спешно да повдигнат този въпрос спрямо държавите, които финансират или подкрепят терористични организации, или които позволяват на своите граждани да правят това;

Смъртното наказание

164.  припомня позицията на ЕС за нулева търпимост към смъртното наказание и отново изразява своето трайно противопоставяне срещу смъртното наказание, изтезанията, жестокото, нечовешко и унизително отнасяне и наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства;

165.  приветства премахването на смъртното наказание във Фиджи, Суринам, Монголия и американския щат Небраска;

166.  изразява дълбока загриженост във връзка с възобновяването на екзекуциите в някои държави през последните години; изразява съжаление, че политическите лидери в други държави също обмислят повторното въвеждане на смъртното наказание; изразява своята сериозна загриженост относно съобщенията за нарастване на броя на смъртните присъди, постановени в световен мащаб през 2015 г., по-специално в Китай, Египет, Иран, Нигерия, Пакистан и Саудитска Арабия; припомня на органите на тези държави, че са страна по Конвенцията относно правата на детето, в която изрично се забранява смъртното наказание за престъпления, извършени от лица на възраст под 18 години;

167.  изразява особена загриженост във връзка с увеличаващия се брой смъртни присъди, налагани в масови съдебни процеси, без гаранции за минимални стандарти за справедлив съдебен процес, изисквани съгласно международното право;

168.  осъжда категорично увеличаването на броя на смъртните присъди за свързани с наркотици престъпления и призовава за изключване на използването на смъртното наказание за такива престъпления;

169.  призовава държавите, които са премахнали смъртното наказание или са наложили дългосрочен мораториум върху смъртното наказание, да спазят ангажиментите си и да не го въвеждат отново; призовава ЕС да продължи да използва сътрудничеството и дипломацията на всички възможни форуми в световен мащаб, за да се застъпва срещу смъртното наказание, като същевременно гарантира, че правото на справедлив съдебен процес се спазва в пълна степен за всеки човек, изправен пред екзекуция; подчертава, че е важно ЕС да продължи да следи условията, при които се изпълняват екзекуции в тези държави, които все още налагат смъртно наказание, за да се гарантира, че списъкът на осъдените на смърт се оповестява и че телата се връщат на семействата;

170.  настоява, че е важно ЕС да поддържа публично видима политика, насочена към премахването на смъртното наказание в световен мащаб в съответствие с преработените през 2013 г. насоки на ЕС относно смъртното наказание, както и да продължава да се застъпва срещу смъртното наказание; призовава ЕС да продължи да работи за всеобщото му премахване, да проучи нови начини на провеждане на кампании за тази цел, и да подкрепя действия в рамките на ЕИДПЧ, насочени към избягване на смъртни присъди и екзекуции; призовава делегациите на ЕС да продължат да организират кампании за повишаване на осведомеността за тази цел;

Борба с изтезанията и малтретирането

171.  изразява дълбоката си загриженост относно продължаващото използване на изтезания и малтретиране на задържани лица, в т.ч. за изтръгването на признания, които след това се използват по наказателни дела, при които очевидно има пропуски по отношение на международните стандарти за справедлив процес;

172.  изразява съжаление относно широко разпространеното използване на изтезания и малтретиране на членове на обществото, които изразяват несъгласие, с цел да бъдат принудени да мълчат, както и срещу уязвимите групи, като например етническите, езиковите и религиозните малцинства, ЛГБТИ лица, жените, децата, лицата, търсещи убежище, и мигрантите;

173.  решително осъжда изтезанията и малтретирането, причинени от Даиш и други терористични или паравоенни организации; изразява своята солидарност със семействата и общностите на всички жертви, засегнати от насилие; осъжда практиките на Даиш и други терористични или паравоенни организации, свързани с дискриминация и с насоченост срещу малцинствените групи; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да увеличат усилията си за справяне със спешната необходимост по ефективен начин да се предотвратят допълнителни страдания;

174.  счита, че в доста държави условията на задържане и състоянието на затворите са изключително обезпокоителни; счита, че е абсолютно необходимо да се води борба с всички форми на изтезание и малтретиране, включително психологически тормоз на задържаните лица, и да се полагат повече усилия за спазване на международното право в това отношение, по-специално за достъп до здравеопазване и до лекарствени продукти; осъжда твърдо накърняването на това право и счита, че лишаването на задържаните лица от медицински грижи, по-специално при заболявания като хепатит или ХИВ, е равносилно на неоказване на помощ на лице в опасност;

175.  настоятелно призовава ЕСВД, в контекста на продължаващите съобщения за широко разпространената практика на екзекуции по бързата процедура, изтезания и малтретиране по света, да засили на всички равнища на диалога и на всички форуми усилията на ЕС в борбата срещу екзекуциите по бързата процедура, изтезанията и други форми на малтретиране, в съответствие с насоките за политиката на ЕС към трети държави по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

176.  настоятелно призовава ЕСВД да продължава системно да изразява загриженост във връзка с изтезанията и малтретирането в политическия диалог и диалога за правата на човека със съответните държави, както и в публични изявления, и призовава делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки по места да наблюдават случаите на изтезания и малтретиране и конкретно да действат за постигане на пълното им премахване, да наблюдават съответните наказателни дела и да използват всички инструменти, с които разполагат, за да съдействат на съответните лица;

Безпилотни летателни апарати

177.  изразява дълбокото си безпокойство, предизвикано от употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати извън международната правна рамка; настоятелно призовава държавите членки да формулират ясни политически и правни позиции относно въоръжените безпилотни летателни апарати, и отново призовава за обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, в която да се застъпват правата на човека и международното хуманитарно право и в която да се разгледат въпроси като правна рамка, пропорционалност, отговорност, защита на мирното население и прозрачност; призовава отново настоятелно ЕС да забрани разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, които дават възможност за осъществяването на нападения без човешка намеса; призовава ЕС да се противопостави на изпълнението на извънсъдебни екзекуции и на целенасочените убийства и да ги забрани, както и да поеме ангажимент да осигури подходящи мерки в съответствие с националните и международните правни задължения, когато има основания да се счита, че лица или образувания в рамките на неговата юрисдикция може да са свързани с незаконни целенасочени убийства в чужбина; призовава заместник-председателя/върховен представител, държавите членки и Съвета да включат въоръжените безпилотни самолети и изцяло автономните оръжия в съответните европейски и международни механизми за разоръжаване и контрол на оръжията, и настоятелно призовава държавите членки да взаимодействат с тези механизми за контрол и да ги укрепват; призовава ЕС да осигурява по-голяма прозрачност и отчетност от страна на своите държави членки, не на последно място спрямо трети държави, при употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати по отношение на правното основание за тяхното използване и оперативната отговорност, да дава възможност за съдебен контрол на нападенията с безпилотни самолети и да гарантира, че жертвите на неправомерни нападения на безпилотни самолети имат достъп до ефективни средства за правна защита;

178.  подчертава забраната на ЕС за разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, позволяващи осъществяването на нападения без човешка намеса; призовава ЕС да се противопостави на практиката на незаконно целенасочено убийство и да я забрани;

179.  призовава Комисията надлежно да информира Парламента относно използването на средства на ЕС за всички проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, свързани с производството на безпилотни летателни апарати както за граждански, така и за военни цели; призовава да се извършват оценки на въздействието на бъдещите проекти за разработване на безпилотни летателни апарати върху правата на човека;

180.  подчертава, че въздействието на технологиите върху подобряването на положението с правата на човека следва да бъде интегрирано във всички политики и програми на ЕС, за да се постигне напредък в защитата на правата на човека и насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и мирното разрешаване на конфликти;

Подкрепа за демокрацията и изборите и мисии за наблюдение на избори

181.  припомня, че откритото пространство за гражданското общество, свободата на изразяване, на сдружаване и на събрания и надлежното зачитане на принципите на правовата държава са ключови елементи на справедливите и демократични избори; призовава ЕС да гарантира, че местните НПО имат пространство за законно наблюдение и контрол на провеждането на избори; подчертава, че корупцията е заплаха за равното упражняване на правата на човека и подкопава демократичните процеси; счита, че ЕС следва да подчертава във всички диалози с трети държави значението на почтеността, отговорността и правилното управление на обществените дела, както е посочено в Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC); припомня, че е необходимо ЕС да продължи ангажимента си към своите партньори, по-специално в съседните държави, да подкрепя икономическите, социалните и политическите реформи, да защитава правата на човека и да съдейства за установяването на върховенството на закона, в качеството им на най-добрите средства за укрепване на международния ред и за гарантиране на стабилността на съседните държави; подчертава в тази връзка, че преразглеждането на Европейската политика за съседство предостави възможност да се припомнят като основни цели на Съюза защитата на универсалните ценности и насърчаването на правата на човека; припомня, че придобитият от Европейския съюз, политиците, академичните среди, медиите, НПО и гражданското общество опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин и за определянето на най-добри практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на процесите на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване; приветства в този контекст дейността на Европейския фонд за демокрация и на програмите на ЕС в подкрепа на организациите на гражданското общество, най-вече Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ);

182.  препоръчва на ЕС да разработи по-цялостен подход към процесите на демократизация, тъй като наблюдението на избори е само едно от измеренията на един по-дълъг и по-широк цикъл; подчертава, че политическият преход и демократизацията могат да бъдат устойчиви и успешни само едновременно със зачитането на правата на човека и с равен достъп до демократичния процес за жените, лицата с увреждания и други маргинализирани групи, с насърчаването на правосъдието, прозрачността, отчетността, помирението, принципите на правовата държава, икономическото и социалното развитие, мерки за борба с крайната бедност и създаването на демократични институции; подчертава, че борбата срещу корупцията в държави в процес на демократизация следва да бъде издигната в приоритет от ЕС, тъй като това явление възпрепятства защитата и насърчаването на доброто управление, подхранва организираната престъпност и е свързано с изборни измами;

183.  приветства съвместното съобщение относно прегледа на европейската политика за съседство и припомня, че съгласно предвиденото в Договора за Европейския съюз отношенията на ЕС със съседните държави следва да се основават на ценностите на Съюза, които включват правата на човека и демокрацията; подчертава, че приносът за стабилизирането на съседните на ЕС държави и за насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и правата на човека вървят ръка за ръка;

184.  подчертава, че ЕС следва да продължава подкрепата си за демократичните и ефективни институции за защита на правата на човека и гражданското общество в съседните държави; отбелязва като положително в този контекст последователната ангажираност на Европейския фонд за демокрация в рамките на източното и южното съседство на ЕС в подкрепа на зачитането на основните права и свободи и демократичните принципи;

185.  подчертава, че политиката за разширяване е един от най-силните инструменти за засилване на зачитането на демократичните принципи и правата на човека; призовава Комисията да продължи да подкрепя укрепването на демократичния характер на политическата култура, зачитането на принципите на правовата държава, независимостта на медиите, както и на съдебната система, и борбата срещу корупцията в държавите кандидатки и потенциални държави кандидатки за членство;

186.  призовава Комисията и ЕСВД да продължат да предоставят пълна подкрепа за текущите демократични процеси в трети държави, както и за политическия диалог между управляващите и опозиционните партии, както и с гражданските общества; подчертава значението на последователното вземане на последващи мерки във връзка с препоръките на мисиите за наблюдение на избори като част от ангажимента на ЕС в подкрепа на демокрацията и като част от националните стратегии на съответните държави за правата на човека; призовава за по-тясна координация и сътрудничество между Европейския парламент и Комисията/ЕСВД за гарантиране на последващи действия във връзка с изпълнението на тези препоръки, както и с използването на целева финансова и техническа помощ, която ЕС би могъл да предложи; призовава Комисията да представи обща оценка за процесите на наблюдение на избори;

187.  призовава Съвета и ЕСВД да включат в географската част на Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света специален раздел – в съответните държави – посветен на въпроса за изпълнението на препоръките, приети в рамките на мисиите за наблюдение на избори; припомня ангажимента, поет от ЕСВД, Комисията и държавите членки в рамките на плана за действие, за по-решителен и последователен диалог с органите за управление на изборите, парламентарните институции и организациите на гражданското общество в трети държави, за да се допринася за тяхното овластяване и следователно за укрепването на демократичните процеси;

188.  призовава Комисията да гарантира, че работата ѝ във връзка с избори – наблюдение и оказване на съдействие – е съчетана с подобно подпомагане на други важни участници в демократичната система, като политически партии, парламенти, местни органи на власт, независими медии и гражданското общество;

189.  призовава ЕС да продължи да работи за определянето на най-добрите практики в тази област, включително в контекста на мерките за предотвратяване на конфликти, посредничество и улесняване на диалога, с цел разработване на последователен, гъвкав и убедителен подход на ЕС;

190.  признава успешната работа на ЕСВД и делегациите на ЕС за завършването на второто поколение анализи на демокрацията и напредъка в плановете за действие относно демокрацията и призовава върховния представител/заместник-председател да гарантира, че плановете за действие се превръщат в конкретна подкрепа за демокрацията в тази област;

191.  призовава ЕСВД да се основава на опита на анализите на демокрацията за подготвяне на почвата за включване на такъв анализ във външното си действие и отбелязва, че макар и добавянето на демокрацията към националните стратегии за правата на човека и демокрацията на съответните държави да се приветства, това не е достатъчно за истински цялостно разбиране на демокрацията в държавата партньор;

o
o   o

192.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на ЗП/ВП, както и на специалния представител на ЕС за правата на човека.

(1)http://www.un.org/womenwatch/daw/cedaw/cedaw.htm.
(2)ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 57.
(3)http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/CMW.aspx.
(4)A/RES/41/128.
(5)http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/2
(6)http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/Vienna.aspx
(7)http://www.un.org/womenwatch/daw/beijing/pdf/BDPfA%20E.pdf
(8)http://www.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/programme_of_action_Web%20ENGLISH.pdf
(9)http://www.ohchr.org/Documents/Publications/PTS-4Rev1-NHRI_en.pdf
(10)https://europa.eu/globalstrategy/en/global-strategy-foreign-and-security-policy-european-union
(11)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11855-2012-INIT/bg/pdf
(12)https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/111817.pdf
(13)http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A52009XG1215(01)
(14)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/bg/pdf
(15)ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 174
(16)http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/foraff/137584.pdf
(17)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10255-2016-INIT/bg/pdf
(18)http://www.consilium.europa.eu/en/meetings/fac/2015/10/st13201-en15_pdf/
(19)http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2016/06/16-epsco-conclusions-lgbti-equality/
(20)http://ec.europa.eu/justice/discrimination/files/lgbti_actionlist_bg.pdf
(21)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9242-2015-INIT/bg/pdf
(22)http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/07/20-fac-migration-conclusions/
(23)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12002-2015-REV-1/bg/pdf
(24)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12098-2015-INIT/bg/pdf
(25)ОВ L 43, 18.2.2015 г., стр. 29.
(26)http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2015559%202014%20INIT
(27)http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/130243.pdf
(28)http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12525-2016-INIT/bg/pdf
(29)https://rm.coe.int/CoERMPublicCommonSearchServices/DisplayDCTMContent?documentId=090000168008482e
(30)ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56.
(31)http://www.consilium.europa.eu/en/meetings/international-summit/2015/11/action_plan_en_pdf/
(32)http://www.securitycouncilreport.org/atf/cf/%7B65BFCF9B-6D27-4E9C-8CD3-CF6E4FF96FF9%7D/s_res_2242.pdf
(33)http://www.securitycouncilreport.org/atf/cf/%7B65BFCF9B-6D27-4E9C-8CD3-CF6E4FF96FF9%7D/CAC%20S%20RES%201820.pdf
(34)http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1325(2000).
(35)http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/167
(36)Приети текстове, P8_TA(2016)0337.
(37)Приети текстове, P8_TA(2016)0300.
(38)Приети текстове, P8_TA(2016)0201.
(39)Приети текстове, P8_TA(2016)0102.
(40) Приети текстове, P8_TA(2016)0051.
(41)Приети текстове, P8_TA(2015)0470.
(42)Приети текстове, P8_TA(2015)0317.
(43)Приети текстове, P8_TA(2015)0350.
(44)Приети текстове, P8_TA(2015)0348.
(45)Приети текстове, P8_TA(2015)0288.
(46)ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 130.
(47)ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 178.
(48)ОВ C 234, 28.6.2016 г., стр. 25.
(49)Приети текстове, P7_TA(2014)0172.
(50)ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 69.
(51)http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session31/Documents/A_HRC_31_56_en.doc
(52)ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 105.
(53)ОВ C 434, 23.12.2015 г., стр. 24.
(54)ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 115.
(55)ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 165.
(56)ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 69.
(57)A/HRC/RES/17/4.
(58)https://www.democracyendowment.eu/annual-report/.
(59)ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 25.
(60)http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/july/tradoc_153591.pdf.
(61) (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Нигерия, Сомалия, Мавритания, Судан, Сиера Леоне, Йемен, Афганистан, Пакистан, Катар, Иран и Малдивските острови).


Осъществяване на общата външна политика и политика на сигурност (член 36 от ДЕС)
PDF 626kWORD 75k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност (2016/2036(INI))
P8_TA(2016)0503A8-0360/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност,

—  като взе предвид членове 21 и 36 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление,

—  като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно политическата отчетност,

—  като взе предвид съвместния работен документ от 21 септември 2015 г., озаглавен „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“ (SWD(2015)0182),

—  като взе предвид речта, произнесена от председателя Юнкер, относно състоянието на Съюза на 14 септември 2016 г.,

—  като взе предвид глобалната стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност, представена от ЗП/ВП Федерика Могерини на 28 юни 2016 г. и нейните предложения на неформалната среща на министрите на външните работи, проведена в Братислава на 2 септември 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на срещата на високо равнище в Братислава от 16 септември 2016 г.,

—  като взе предвид резултатите от неформалното заседание на министрите на отбраната на ЕС от 27 септември 2016 г. в Братислава,

—  като взе предвид резолюцията си от 7 юни 2016 г. относно мироопазващите операции — ангажиментът, поет от Европейския съюз по отношение на ООН и Африканския съюз(1),

—  като взе предвид Съвместната декларация на министрите на външните работи от Ваймарския триъгълник Франк-Валтер Щайнмайер (Германия), Жан-Марк Еро (Франция) и Витолд Вашчиковски (Полша) относно бъдещето на Европа от Ваймар на 28 август 2016 г.,

—  като взе предвид френско-германската инициатива в областта на отбраната от септември 2016 г., озаглавена „Обновяване на ОВППС“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по бюджети и на комисията по култура и образование (A8-0360/2016),

А.  като има предвид, че Европейският съюз е изправен пред безпрецедентни вътрешни и външни предизвикателства, включително междудържавни конфликти, разпадане на държави, тероризъм, хибридни заплахи, кибернетична и енергийна несигурност, организирана престъпност и климатични промени; като има предвид, че ЕС ще бъде в състояние да отговори ефективно на новите предизвикателства само ако неговите структури и неговите държави членки работят съвместно по едно общо и действително координирано усилие в контекста на общата външна политика и политиката за сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);

Б.  като има предвид, че сега ЕС е заобиколен от дъга на нестабилност, тъй като големи части от Близкия изток и Северна Африка (БИСА) са погълнати от етническо-религиозни конфликти и опосредствани войни, а терористични групировки като т.нар. Ислямска държава (ИД)/Даеш и фронтът „Джабхат ал‑Шам“ се множат в региона; като има предвид, че „Ал Кайда“ се възползва от липсата на сигурност в БИСА, за да се подсили, и че нейната решимост да води глобален джихад остава непокътната;

В.  като има предвид, че тези конфликти носят преки и сериозни последици за сигурността и благосъстоянието на европейските граждани, тъй като все повече преливат в ЕС, било то под формата на тероризъм, мащабни бежански потоци или кампании за дезинформация, целящи разделение на обществата ни;

Г.  като има предвид, че Европа изпитва заплахата от тероризъм на своя територия; като има предвид, че неотдавнашните терористични атентати в европейски градове, извършени от радикални джихадисти, свързани с ИД/Даеш, са част от всеобхватната стратегия на тази групировка и допълнение към войната по суша в Сирия, Ирак и Либия, икономическата война, насочена срещу туристическата индустрия в Северна Африка, както и пропагандата онлайн и кибератаките; като има предвид, че хилядите граждани на ЕС, които са се присъединили към такива терористични групи, представляват все по-голяма заплаха за нашата сигурност у дома, както и по света;

Д.  като има предвид, че една агресивна Русия продължава да нарушава суверенитета и независимостта на съседите си и открито предизвиква европейския и световен мир и ред и сигурност; като има предвид, че днес Русия е по-авторитарна и по-агресивна към съседите си, отколкото в който и да било момент след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.; като има предвид, че официалната руска пропаганда обрисува Запада като противник и се опитва активно да подкопае единството в Европейския съюз и съгласуваността на трансатлантическия съюз, под формата на кампании за дезинформация или под формата на предоставяне на финансова подкрепа за евроскептични и фашистки групи в рамките на Съюза и на страните кандидатки;

Да продължим успешната история на ЕС: трансформация чрез действие

1.  припомня, че Европейският съюз е едно от най-големите постижения в европейската история и че преобразяващата сила на ЕС дава на гражданите му и на съседните му държави, много от които станаха държави — членки на ЕС, мир, стабилност и благосъстояние; подчертава, че ЕС продължава да бъде най-значимата икономическа сила, най-щедрият донор на хуманитарна помощ и помощ за развитие, както и лидер в световната дипломация по въпроси като изменението на климата, международното правосъдие, неразпространението на оръжия за масово унищожение и правата на човека; призовава за по-голяма видимост на действията на ЕС в тези области;

2.  счита, че настоящата вътрешна и външна криза представлява и възможност за ЕС, ако бъде използвана, за да се подобри функционирането и сътрудничеството на ЕС; счита, че сегашните предизвикателства изискват реформа, която да подобри ЕС и да го направи по-демократичен и в състояние да постига резултатите, очаквани от гражданите; припомня, че европейските граждани разглеждат ефективната обща външна политика и политика за сигурност като приоритетна сфера на действие за ЕС, както и че това е една от областите, в които европейското сътрудничество може да предостави най-голяма добавена стойност; подчертава, следователно, че държавите членки трябва да променят мисленето си, тъй като в днешно време схващането за външна политика и сигурност от тесногръда, национална гледна точка е остаряло; изразява убеждението, че нито една държава членка не може самостоятелно да се справи с което и да е от предизвикателствата, пред които сме изправени днес; изразява твърдото си убеждение, че уязвимостта на ЕС е пряко последствие от непълната интеграция и от липсата на координация; подчертава факта, че глобализацията и многополюсното развитие правят необходими процесите на интеграция, като например ЕС; призовава държавите членки най-накрая да проявят достатъчно единство и политическа воля и доверие помежду си, за да бъдат в състояние да използват съгласувано наличните инструменти с цел преследване на нашите интереси и ценности; отново заявява, че ЕС може да бъде влиятелен глобален фактор, равностоен на останалите големи сили, само ако всички държави членки заемат единна позиция и действат заедно в рамките на силна външна политика и политика на сигурност на ЕС;

3.  приветства пътната карта и ангажиментите, поети на срещата на високо равнище в Братислава, и очаква конкретен ангажимент на държавите членки за нейното прилагане;

4.  припомня, че е необходимо външните политики на Съюза да бъдат съгласувани както помежду си, така и с другите политики, които имат външно измерение, и да следват целите, определени в член 21 от Договора за Европейския съюз; отбелязва, тъй като изграждането на устойчивост следва да бъде една от основните цели на ОВППС, че това изисква цялостен подход, при който различни сектори, отправят предизвикателство към традиционните подходи към външната политика и политиката на сигурност, като използват широка гама от инструменти от сферата на дипломацията, сигурността, отбраната, икономиката, търговията, развитието и хуманитарната помощ, както и нарастващата взаимозависимост по отношение на енергийната сигурност; счита, че ОВППС следва да бъде по-настоятелна, ефективна и основана на ценности; подчертава, че съгласуваността на политиките за развитие е уникално средство за постигане на работещ всеобхватен подход на ЕС в съответствие с целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.;

5.  приветства приемането на новата търговска стратегия на Комисията „Търговията — за всички“, в която тя се стреми да укрепи правата на човека в търговската политика и да използва позицията на ЕС като търговски блок, за да подобри положението с правата на човека в трети държави; подчертава, че за това ще е необходимо пълно сближаване и допълване на инициативите в областта на търговията и външната политика, включително тясно сътрудничество между различните генерални дирекции, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и органите на държавите членки; изтъква значението на Групата на комисарите по външна дейност, председателствана от ЗП/ВП, за осигуряването на тласък на прилагането на всеобхватния подход; призовава ЗП/ВП да докладва редовно пред Европейския парламент относно работата на тази група; призовава делегациите на ЕС да извършат съвместно програмиране на всички области на политиката във връзка с външната дейност, с цел да се избегне дублиране, да се спестят средства, да се подобри ефикасността и да се открият евентуални пропуски;

6.  признава, че изменението на климата би могло да има сериозни последици за регионалната и глобалната стабилност, тъй като глобалното затопляне засяга споровете за територии, храна, вода и други ресурси, отслабва икономиките, застрашава регионалната сигурност и е източник на миграционни потоци; също така насърчава ЕС и държавите членки да обмислят начините, по които националните и европейските военни планове могат да включват стратегии за адаптиране към изменението на климата, както и какво ще се счита за подходящ капацитет, приоритет и реакция;

7.  призовава Европейската комисия и държавите членки да засилят своя капацитет за противодействие на дезинформационните и пропагандните кампании, достигащи до хората в ЕС и неговите съседи; призовава институциите на ЕС и държавите членки да признаят, че водещата се в момента информационна война е не само външен, но и вътрешен въпрос за ЕС; изразява съжаление относно неспособността на ЕС да комуникира и представя по подходящ начин на европейската публика действията, достойнствата и постиженията на общата политика за сигурност и отбрана; настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите членки да запълнят този пропуск, като направят външната дейност на ЕС по-отчетна и видима;

8.  потвърждава, че информационната и кибернетичната война са преднамерен опит на държавно и недържавно равнище за дестабилизация и дискредитиране на политически, икономически и социални структури; в тази връзка подчертава спешната необходимост от включване на кибернетичната сигурност и кибернетичната отбрана във вътрешните и външните политики на ЕС, както и в неговите отношения с трети държави; призовава държавите членки да създадат автоматизирана система за обмен на информация за кибернетичните и хибридните заплахи и атаки; призовава ЕС да защитата пред международните форуми позицията, че основната отворена, глобална инфраструктура на интернет е неутрална зона; също така изразява убеждение, че ЕС следва да се ангажира със своите партньори, както и да увеличи помощта си за изграждане на капацитет в областта на киберсигурността, борбата с киберпрестъпността и кибертероризма;

9.  припомня ангажимента на ЕС да разработва обща външна политика и политика на сигурност, като се ръководи от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право; припомня Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, в който се подчертава значението на това ЕС да включи политиките си в областта на правата на човека и пола в мисиите и операциите за управление на кризи, припомня значението на т.нар. „клауза за правата на човека“, която от началото на 90-те години се включва във всички рамкови споразумения, подписвани с трети държави;

10.  припомня, че политиката за разширяване е една от най-успешните политики на ЕС и е допринесла за гарантирането на стабилност, демокрация и благосъстояние на европейския континент; следователно отново заявява категоричната си подкрепа за процеса на разширяване, при условие че бъдат изпълнени критериите от Копенхаген, включително интеграционния капацитет; подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството между ЕС и държавите кандидатки и потенциални кандидатки за членство по въпроси като миграцията, сигурността, борбата с тероризма и организираната престъпност и борбата с трафика на хора; призовава държавите кандидатки да положат всички усилия за привеждане в съответствие с ОВППС/ОПСО на ЕС;

11.  подчертава ангажимента на ЕС за основан на правила международен ред и ефективно многостранно сътрудничество, ръководено от ООН; признава стратегическото партньорство в областта на поддържането на мира и управлението на кризи между ЕС и ООН от 2003 г. насам; насърчава ЕС и неговите държави членки да подкрепят мироопазващите операции на ООН и да си сътрудничат с ООН за укрепването на мироопазващия капацитет на регионалните организации, по-специално на Африканския съюз, и като се вземе предвид механизмът за подкрепа на мира в Африка; призовава държавите — членки на ЕС, да засилят значително своя военен и полицейски принос към мисиите на ООН по поддържане на мира; приветства ангажимента на Глобалната стратегия на ЕС към НАТО като крайъгълен камък на колективната сигурност на Европа и за укрепването на Организацията на обединените нации като основата на международния ред;

12.  подчертава, че настоящите кризи показват ограничените възможности на Организацията на обединените нации; призовава Съюза и неговите държави членки да засилят своето влияние с оглед реформиране на Съвета за сигурност, по-специално относно забраната на правото на вето в случай на масови жестокости;

13.  подчертава, че ефективно изпълнение на глобалната стратегия на ЕС, представена от ЗП/ВП през юни 2016 г. е невъзможно без силен ангажимент, чувство за собственост, политическа воля и лидерство от страна на държавите членки; подчертава, че трябва да бъдат заделени подходящи човешки и финансови ресурси от държавите членки за изпълнението на тази стратегия, по-специално в ключовите области на предотвратяването на конфликти, на сигурността и отбраната; изтъква практическите и финансовите ползи от по-нататъшното интегриране на европейския отбранителен капацитет;

14.  приветства намерението за изготвяне на план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната; подчертава, че този план за изпълнение следва да се допълва от процес по изготвяне на бяла книга, в която да се посочват равнището на амбициите, задачите, изискванията и приоритетите по отношение на способностите за европейската отбрана; призовава ЗП/ВП да започне приоритетно работа по такава бяла книга в тясно сътрудничество с държавите членки и Комисията, с цел да постигне първите резултати през 2017 г.;

15.  приветства предложението за ежегодна равносметка относно степента на изпълнение на стратегията; счита, че тази равносметка следва да се прави в рамките на годишен дебат в Парламента и въз основа на доклад за изпълнението, изготвен от ЗП/ВП;

16.  счита, че Глобалната стратегия следва да се преразглежда редовно и следва да се предоставя анализ на нейното изпълнение в синхрон с изборния цикъл и встъпването в длъжност на всеки нов състав на Комисията, за да се проверява дали нейните цели и приоритети все още съответстват на предизвикателствата и заплахите;

17.  подчертава, че предприетите от ЕС външни действия трябва да се основават на три стълба: дипломация, развитие и отбрана;

Да поемем отговорност за нашата сигурност: предотвратяване, отбрана, възпиране, реакция

18.  подчертава, че ЕС трябва да засили способностите си в областта на сигурността и отбраната, тъй като може да оползотвори пълния си потенциал като световна сила само ако съчетае ненадмината си „мека сила“ с „твърда сила“, като част от всеобхватния подход на ЕС; припомня, че засиленият и общ граждански и военен капацитет е ключов елемент, за да може ЕС да дава цялостен отговор при кризи, да изгражда устойчивостта на партньорите си и да защитава Европа; отбелязва, че тъй като политиката на надмощие отново доминира в международните отношения, способностите за отбрана и възпиране са от изключително значение за възможностите ни за влияние в дипломатически преговори; в тази връзка отново заявява, че общата политика за сигурност и отбрана трябва да бъде укрепена и задълбочена, тъй като единственият реалистичен начин за засилване на военните ни способности във време на бюджетни ограничения е увеличаването на полезните взаимодействия посредством засилване на отбранителното сътрудничество на основата на потребностите на всички държави членки и насочването на инвестиции; счита, че едно засилено европейско сътрудничество в областта на сигурността и отбраната би довело до по-голяма ефективност, единство и ефикасност и че ЕС и неговите държави членки могат да придобият необходимите технологични и промишлени способности единствено чрез такова задълбочено сътрудничество;

19.  изразява убедеността си, че с оглед на бюджета на Съюза, който вече страда от недостиг на средства, допълнителните усилия за операции, административни разходи, подготвителни действия и пилотни проекти, свързани с общата политика за сигурност и отбрана, също се нуждаят от допълнителни финансови средства от държавите членки, както и от усилия за засилване на полезните взаимодействия; призовава Комисията и държавите членки да се възползват от възможността, предоставена от текущия преглед/преразглеждане на многогодишната финансова рамка за справяне с бюджетните нужди за увеличаващите се предизвикателства по отношение на сигурността; призовава държавите членки да увеличат разходите си за отбрана, така че да постигнат целите на НАТО за капацитет, съгласно която се изисква минималният размер на разходите за отбрана да се равнява на 2% от БВП; подчертава, че по-добрата координация и по-малкото припокриване на дейностите на ЕС и на държавите членки биха позволили спестяване и преразпределяне на средства;

20.  счита, че е изключително важно предоставените от Договора от Лисабон инструменти, и по-специално постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), най-сетне да бъдат внедрени; счита, че един гъвкав и приобщаващ подход, който да насърчава откритото и проактивно участие от страна на всички държави членки е от основно значение при прилагането на ПСС; приветства съвместния документ от министрите на отбраната на Франция и Германия относно „обновяването на ОПСО“ и предложението на Италия „за по-силна европейска отбрана“ и напълно подкрепя тяхната цел относно вземането на положително решение за създаване на ПСС по време на заседанието на Съвета по външни работи и отбрана през ноември 2016 г.; призовава ЗП/ВП да поеме водеща роля по тази инициатива, както и по други неотдавнашни предложения за укрепване на ОПСО, с цел да се подготви почвата за по-нататъшни амбициозни решения във връзка с ОПСО, взети по време на заседанието на Съвета по външни работи и отбрана през ноември 2016 г. и на заседанието на Европейския съвет през декември 2016 г. и да включват следното:

   създаване на постоянен гражданско-военен щаб на политическо стратегическо равнище, придружен от постоянен капацитет за планиране и провеждане на военни операции и от способност за планиране и провеждане на граждански операции, които следва да укрепят стратегическото и оперативното планиране в целия цикъл на планиране, да подобрят гражданско-военното сътрудничество и подобрят способността на ЕС да реагира бързо при кризи;
   да оптимизира инструментите на ЕС за бърза реакция, по-специално като подобри в още по-голяма степен използваемостта на бойните групи, чрез изпълнението на член 44 и чрез укрепването и по-широкото използване на Еврокорпус за мисии и операции на ОПСО;
   разширяване на общото финансиране на операции в рамките на ОПСО, включително чрез спешно и щателно преразглеждане на механизма Athena, което да включва декларацията относно бойните групи и е необходимо, за да се гарантира, че мисиите на ЕС могат да бъдат финансирани от колективни фондове, вместо от отделните участващи държави членки, като по този начин се премахне потенциална пречка пред заделянето на сили от страна на държавите членки;
   създаване на група „Отбрана“ към Съвета;

21.  насърчава преглед на подхода на ЕС към гражданските мисии на ОПСО от същността на интервенциите до техните цели и участващите лица, с цел да се гарантира, че те са разработени и че се изпълняват и подкрепят по подходящ начин; приветства напредъкът, постигнат в рамките на мисиите и операциите на ОПСО, въпреки техните недостатъци; призовава за по-голяма гъвкавост на финансовите разпоредби на ЕС, с цел да се подпомогне неговата способност за реагиране в кризисни ситуации и за изпълнение на съществуващите разпоредби на Договора от Лисабон; подкрепя създаването на начални фондове за спешното финансиране на началните фази на военните операции; счита, че една нова, по-ефективна процедура за вземане на решения относно военни мисии на ЕС би подобрила бързината и силата на ЕС в отговор на заплахи и кризи, макар да признава, че решението дали да се предоставят войски за такива мисии трябва да се взема на равнището на държавите членки;

22.  настоява, че всяко решение за преминаване към Европейски съюз за отбрана, включително развитието на по-голямо постоянно структурирано сътрудничество и създаването на общи инструменти за отбрана, трябва да бъде взето въз основа на единодушие между държавите — членки на ЕС;

23.  изразява съжаление, че всеобхватните задачи, възложени в резултат от Съвета по външни работи през ноември 2013 г., от Европейския съвет през 2013 г. и Европейския съвет през 2015 г., не са изпълнени изцяло от Комисията, ЕСВД, Европейската агенция по отбрана и държавите членки; призовава ЗП/ВП и члена на Европейската комисия по въпросите на вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП да представят на Парламента оценка на изпълнението на предишните решения преди предлагането на нови задачи; насърчава ускоряването на работата по Европейския план за действие в областта на отбраната и усилията на Комисията за увеличаване на сътрудничеството в областта на отбраната, в т.ч. чрез стимули в сфери като вътрешния пазар, обществените поръчки, научните изследвания, транспорта, космическото пространство и политиките в области като кибернетиката, енергетиката и промишлеността; отбелязва предложението на президента на Френската република за европейски фонд за сигурност и отбрана и подкрепя разработването на нови и иновативни концепции за финансиране и инвестиции, включително чрез Европейската инвестиционна банка и публично-частни партньорства;

24.  отбелязва, че тъй като държавите членки са изправени пред затруднения в опитите си да поддържат широк набор от напълно оперативни отбранителни способности, е налице необходимост от засилена координация и по-ясен избор на способностите, които да бъдат поддържани, така че държавите членки да могат да се специализират в определени способности; подчертава практическите и финансовите ползи от по-нататъшната интеграция на европейските способности за отбрана и отбелязва различните продължаващи инициативи за тази цел, които следва да бъдат поставени в по-широка рамка, с цел създаване на интелигентна пътна карта; подкрепя предложенията за „европейски семестър по въпросите на отбраната“ и призовава ЗП/ВП да представи конкретни предложения в този смисъл; счита, че оперативната съвместимост е от ключово значение, за да се повиши степента на съвместимост и интеграция на силите на държавите членки; насърчава държавите членки да потърсят допълнителни начини за съвместно закупуване и поддържане на сили и материали;

25.  приветства ролята на Европейската агенция по отбрана за стимулиране и координация на развитието на капацитет и призовава за нейното подсилване, в частност чрез увеличаване на бюджета ѝ; настоява, че разходите на агенцията за персонал и текущите разходи следва да бъдат финансирани от бюджета на Съюза; призовава ЗП/ВП и държавите членки да извършат преглед на организацията, процедурите и дейностите на Европейската агенция по отбрана;

26.  напомня, че е необходимо Европа за запази конкурентна и иновативна промишленост и технологична база, която да е в състояние да развива и произвежда необходимите умения; припомня, че интегриран пазар в областта на отбраната и консолидирането на европейската отбранителна промишленост са абсолютно необходими за осъществяването на икономии на мащаба и подобряване на ефикасността;

27.  приветства предложението на председателя Юнкер за създаване на Европейски фонд за отбрана с цел насърчаване на научните изследвания и иновациите; приветства текущата работа по планирането на подготвителната дейност във връзка с научноизследователска работа в областта на отбраната, която трябва да бъде последвана от основна, специално финансирана от ЕС научноизследователска програма в областта на отбраната в следващата Многогодишна финансова рамка, включително допълнителни финансови ресурси, предоставени от държавите членки;

28.  призовава ЕС да играе по-активна роля в областта на разоръжаването, неразпространението и контрола на оръжията; призовава Съвета на даде възможност на ЗП/ВП да играе по-активна роля по отношение на разрешаването на конфликти и изграждането на мира;

29.  припомня, че глобалната стратегия на ЕС призовава за инвестиции в предотвратяването на конфликти, но че в действителност в бюджета за 2017 г. са били предложени мащабни съкращения от Комисията и Съвета за единствения инструмент на ЕС за предотвратяване на конфликти; подчертава необходимостта да се удвоят усилията в областта на предотвратяването на конфликти, посредничеството и помирението, като се имат предвид множеството предизвикателства пред сигурността в съседните на Европейския съюз държави и отвъд тях;

30.  отчита нарастващата взаимосвързаност между вътрешната и външната сигурност и счита, че настоящите предизвикателства пред сигурността изискват задълбочен критичен анализ на политиките ни в областта на сигурността с оглед създаване на последователна и единна политика, обхващаща както вътрешните, така и външните измерения, в това число аспекти, като борбата с тероризма, киберсигурността, енергийната сигурност, хибридните заплахи, стратегическата комуникация и критичните инфраструктури; настоятелно приканва службите за сигурност на държавите членки да засилят координацията и сътрудничеството и да повишат обмена на разузнавателни сведения и информация, и призовава всички държави членки да спазват правното си задължение да споделят разузнавателна информация с Европол и Евроюст в борбата с тероризма и организираната престъпност; призовава ЕС да засили още повече сътрудничеството си и обмена на разузнавателна информация с трети държави в борбата с тероризма и организираната престъпност, като същевременно зачита международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека; приветства стартирането на Европейската агенция за гранична и брегова охрана;

31.  приветства съвместната декларация относно сътрудничеството между НАТО и ЕС, приета на срещата на високо равнище във Варшава; напълно подкрепя задълбоченото сътрудничество между НАТО и ЕС в областта на киберсигурността, миграцията, стратегическата комуникация и отговора на хибридни по естеството си заплахи; приканва ЗП/ВП да представи конкретни предложения за последващи действия във връзка с Варшавската съвместна декларация до края на 2016 г.; убеден е, че НАТО е от решаващо значение за колективната сигурност на Европа, като същевременно настоява относно необходимостта ЕС да поддържа свой собствен капацитет за реакция; припомня, че една по-силна НАТО и един по-силен ЕС взаимно се подкрепят и допълват; приветства ангажимента на Глобалната стратегия на ЕС към НАТО като крайъгълен камък на колективната сигурност на Европа; подчертава, че ЕС следва да използва пълноценно наличните ресурси в областта на сигурността и отбраната и да избягва евентуално дублиране; счита също така, че ЕС и неговите държави членки трябва да работят в по-тясно сътрудничество с НАТО, за да се гарантира допълняемостта и взаимната подкрепа между интелигентната отбрана на Алианса и инициативите на ЕС за обединяване и споделяне;

32.  подчертава, че сигурността на държавите — членки на ЕС, е неделима и че в съответствие с член 42, параграф 7 от Договора за ЕС всички държави членки трябва да се ползват от еднакво равнище на сигурност, поради което всички те следва да осигуряват и участват пропорционално в сигурността на ЕС и да изпълняват поетите ангажименти; отбелязва също така, че в този член се посочва и че това не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на определени държави членки;

33.  потвърждава необходимостта да се търсят творчески решения за сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство в областта на ОВППС/ОПСО;

34.  счита, че е изключително важно да бъде укрепена европейската архитектура за сигурност, която се основава на заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и неговите четири „кошници“ и бе сериозно увредена от незаконните военни намеси на Русия в Крим и Източна Украйна;

35.  счита, че е време да се дефинира нова, по-реалистична стратегия за отношенията на ЕС с Русия, основаваща се на надеждно възпиране, но и на диалог в области от общ интерес, като например борбата с тероризма, неразпространението на оръжия и търговията; подчертава в същото време колко е важно да се инвестира повече в сътрудничеството с руското гражданско общество и подкрепата за него, за да се укрепи дългосрочната основа на отношенията между ЕС и Русия; подчертава, че санкциите бяха необходими като реакция и се доказаха като най-ефективното средство за по-нататъшно възпиране на руската агресия в Украйна; припомня, че преустановяването на съответните санкции зависи от цялостното прилагане на договореностите от Минск; изцяло подкрепя налагането на ограничителни мерки от страна на ЕС срещу лица и образувания в Русия в отговор на незаконното анексиране на Крим и умишленото дестабилизиране на Украйна и настоява ЕС да запази отворена възможността за допълнителни постепенни санкции, по-специално по отношение на високотехнологичните продукти в секторите на петрола, природния газ, ИТ и въоръжаването, в случай че Русия продължава да нарушава международното право; счита, че е от взаимен интерес на ЕС и Русия да установят по-добри отношения помежду си, при условие че се спазва международното право;

36.  призовава държавите — членки на ЕС, и международната общност да заемат единна позиция при изпращането на ясно послание на руското правителство, че неговите действия ще имат цена и последствия; изисква освен това да спре ескалацията на настоящата криза и настоява ЕС и неговите държави членки да работят с международните партньори за оказване на дипломатически, политически, и икономически натиск върху руското правителство да прекрати своята агресия; в този контекст приветства решенията от срещата на върха на НАТО във Варшава; изтъква ангажираността си спрямо единството, суверенитета и териториалната цялост на Украйна; подчертава, че изборите, проведени в окупираните територии на Крим, са невалидни;

37.  счита, че е важно да се намерят начини за деескалиране на сегашните напрежения и да се проведе конструктивен диалог с Русия, за да се определят мерки за намаляване на риска от опасни недоразумения и грешни сметки; подчертава важността на повишената взаимна прозрачност във военните дейности, за да се избегнат въздушни и морски инциденти с Русия, както и необходимостта от разработване на общи стандарти за управлението на евентуални злополуки и произшествия; счита военните полети, които не оказват съдействие и без активни транспондери, за сериозна заплаха за гражданското въздухоплаване и счита, че е необходимо да се разработят мерки за откриване на такива полети във възможно най-кратък срок, както и да се установят бъдещи действия на международно равнище, за да се сложи край на тези рискове за безопасността; счита освен това, че сътрудничеството с Русия при последното Споразумение във връзка с ядрената програма на Иран дава надежда за подобряване на отношенията в други области, включително с НАТО, с цел намаляване на напрежението, например в района на Балтийско море, Сирия и Украйна;

38.  призовава ЕС да засили сътрудничеството си с държавите от Източното партньорство, за да бъдат укрепени техните демократични институции, устойчивост и независимост, включително чрез създаването на амбициозни напълно функционални мисии по линия на ОПСО, натоварени със задачата да засилят сигурността и стабилността; призовава ЕС да играе по-активна и ефективна роля по отношение на разрешаването на конфликти и изграждането на мира; призовава държавите членки да увеличат помощта за Украйна, в т.ч. подходящи отбранителни системи, с цел да се предотврати ескалация на военните действия в Източна Украйна, да превърнат Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство в постоянна структура на ЕС и да отделят достатъчно човешки и финансови ресурси за нейното по-добро функциониране; също така подкрепя стремежите на тези държави за членство в ЕС, както и програмата за реформи в области като прилагането на принципите на правовата държава, икономиката, публичната администрация, борбата с корупцията и закрилата на малцинствата;

39.  припомня ангажираността на ЕС спрямо партньорите му в съседство да подкрепя социалните и политическите реформи, да утвърждава върховенството на закона, да защитава правата на човека и да насърчава икономическото развитие, като най-добрите средства за укрепване на международния ред и за гарантиране на стабилността на съседните държави; признава, че политиката на ЕС не трябва да възприема универсален подход, а следователно трябва да бъде по-гъвкава и реагираща на променящите се ситуации в съседните държави на изток и на юг; отбелязва, че преразгледаният Европейски инструмент за съседство не е на висотата на своите цели, особено когато става въпрос за принципа „повече за повече“; насърчава обмисляне на политиката „по-малко за по-малко“, що се отнася до онези държави, които се движат на заден ход по отношение на управлението, демокрацията и правата на човека;

40.  подчертава, че задълбочаването на отношенията със САЩ и Канада е от стратегически интерес за ЕС, като същевременно е важно за ЕС да заздрави отношенията си с Централна и Южна Америка с цел не само укрепване на двурегионалното партньорство, но и съвместно справяне с най-значимите предизвикателства в световен мащаб; признава, че ЕС е категорично най-важният икономически партньор на САЩ и обратно, като те са ключови международни съюзници както на двустранно равнище, така и в рамките на НАТО, а също и в такива области като Споразумението във връзка с ядрената програма на Иран, Сирия и Украйна; насърчава ЕС и неговите държави членки да гарантират продължаването на тези отношения въз основа на споделени ценности след президентските избори в САЩ през ноември 2016 г.;

Изграждане на устойчивост и инвестиране в истински всеобхватен подход: развитие, подкрепа и укрепване

41.  подчертава, че гарантирането на мир и стабилност на нашия континент, в съседните държави и в Африка трябва понастоящем да бъде в центъра на действията на Европа; признава, че не може да има устойчиво развитие без сигурност и че устойчивото развитие е условието за сигурност, стабилност, социална справедливост и демокрация; счита, че е необходимо да се отстранят първопричините за нестабилността и принудителната и незаконна миграция, а именно бедността, липсата на икономически възможности, въоръжените конфликти, лошото управление, климатичните промени, злоупотребите с правата на човека, неравенството и търговските политики, които не отчитат тези предизвикателства; счита, че сигурността, икономическото и социално развитие и търговията са част от една и съща всеобхватна стратегия и трябва да бъдат съобразени с принципа за съгласуваност на политиките за развитие, както е заложено в член 208 от Договора от Лисабон; призовава за европейски и международни действия (ООН/Г-20) срещу незаконните финансови трансфери от Африка;

42.  подчертава, че ЕС трябва да обърне особено внимание на подобряването на условията за живот в съседните си държави, като използва всички налични политически инструменти, в това число търговията, помощта за развитие, политиката в областта на околната среда и дипломацията, както и способностите за управление на кризи; във връзка с това приветства новите партньорства на ЕС в областта на миграцията и плана за външни инвестиции и призовава да бъде включен в прилагането на тези инструменти; подчертава необходимостта от разработване на нов подход спрямо Африка, въз основа на ценностите и принципите на ЕС, като се предоставят по-добри възможности за търговия, инвестиции, достъп до енергия и икономически растеж и се окаже подкрепа на африканските държави при изграждане на демократични, прозрачни и ефективни институции, и при предприемане на мерки за смекчаване на въздействието на изменението на климата; изразява убеждението, че ЕС следва да направи преглед на политиките си за развитие и търговия, за да се увери, че те съответстват на нашите ценности и допринасят за посочените цели; призовава ЕС и особено държавите членки да се борят с незаконните финансови потоци и да увеличат значително финансовите си ангажименти по отношение на региона, включително чрез Доверителния фонд за Африка, Плана за външни инвестиции и Европейския фонд за развитие; подчертава важната роля на ЕС за постигане на целите на Програмата до 2030 г.; счита, че частният сектор би могъл да играе важна роля за развитието, ако действа съгласно правно обвързваща рамка, която определя отговорностите на предприятията по отношение на зачитането на правата на човека, социалните и екологичните права;

43.  признава, че предоставянето на помощ от ЕС за жертвите на бедствия, бежанците и другите нуждаещи се е дало смесени резултати;

44.  подчертава също така необходимостта от засилена борба с първопричините, подклаждащи ислямския тероризъм и радикализация, които засягат предимно Западна Африка, Сахел, Африканския рог и Близкия изток и биват насочени към Европа в безпрецедентни мащаби; призовава ЕС да предприеме съгласувани дипломатически усилия заедно със САЩ и други международни съюзници, за да убеди партньорите от региона, като Турция, Саудитска Арабия и Иран, в необходимостта от обща и правно обоснована стратегия към това глобално предизвикателство; насърчава усилията за сътрудничество и координация с други държави в тази борба и настоятелно призовава държавните и недържавните участници в региона да се въздържат от подклаждане на всякакво по-нататъшно сектантско и етническо напрежение; изразява силна загриженост по повод на тежките нарушения на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека в Йемен, включително бомбения атентат на погребението в Сана на 8 октомври 2016 г.; изисква спешно да бъде проведено независимо международно разследване на това и други нарушения на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да преустановят всякакво сътрудничество в Йемен докато тези нарушения не бъдат разследвани и от извършителите не бъде потърсена отговорност; призовава за незабавно вдигане на блокадата на Йемен и призовава всички страни в конфликта да възобновят диалога и да работят за трайно прекратяване на огъня; подчертава, че не съществува военно решение на конфликта;

45.  насърчава създаването на тематични рамки с оглед изготвяне на предложения за сътрудничество между Съюза, държавите — партньори по линия на южното съседство, и ключовите регионални участници, по-специално в Африка, по регионалните предизвикателства като сигурността, развитието, енергетиката, както и управлението на миграционните потоци; счита, че устойчивостта на съседните държави може да бъде по-силна, ако те се организират в рамките на регионално сътрудничество, позволяващо да се намерят общи решения на предизвикателствата, включително на миграцията, на тероризма и на развитието; ето защо призовава Съюза да работи със съседите си от Магреб за възстановяване и развитие на Съюза на арабския Магреб;

46.  припомня, че регионът Сахел и други свързани географски области представляват приоритетни региони за гарантиране на сигурността на Европейския съюз и подчертава крехкостта на сигурността там и възможните последствие от текущите безредици; призовава Съюза да работи за укрепване на сътрудничеството с държавите от Северна Африка и Сахел в борбата срещу терористичните дейности, които се увеличават в региона на Сахара и Сахел; подчертава, че условията за живот, които на някои места са много трудни, могат да тласнат част от населението към алтернативата на ислямския тероризъм; насърчава разработването на последователна и стабилна стратегия за региона на Сахел, насочена към подобряване на управлението, отчетността и легитимността на държавните и регионалните институции, увеличаване на сигурността, справяне с радикализацията, трафика на хора, оръжие и наркотици, и укрепване на икономическите политики и политиките за развитие; изразява убеждението си, че укрепването на капацитета на регионалните и субрегионалните организации, по-конкретно в Африка, е от решаващо значение за предотвратяването на конфликти, разрешаването на конфликти и сътрудничеството в областта на сигурността; подчертава, че ЕС трябва да даде реален отговор на това положение със сигурността не само в икономически, но и в политически и военен план;

47.  подчертава важността на намирането на устойчиво решение на конфликта в Сирия в съответствие с процеса на преход, определен в комюникето от Женева и резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН); подкрепя водените от ООН усилия за улесняване на преговорите между всички страни в сирийския конфликт за постигане на приобщаващо политическо решение; призовава ЗП/ВП да подготви Европейска стратегия за Сирия; убеден е, че двустранните преговори между Русия и Съединените щати няма да бъдат достатъчни, за да се намери устойчиво решение на сирийската криза; призовава ЕС да излезе от позицията си на дипломатическа маргинализация и да използва средствата си за влияние върху ключови участници, като Иран, Саудитска Арабия, Турция, Катар и Русия, за да гарантира, че те ще заемат градивна позиция и ще се въздържат да допринасят за по-нататъшно влошаване на положението; продължава настоятелно да призовава всички членове на СС на ООН да изпълнят своите отговорности по отношение на кризата; припомня многократното прилагане от страна на Русия и други държави на тяхното право на вето в СС на ООН и счита, че това подкопава международните усилия за мир и разрешаване на конфликтите в Сирия и в региона; подчертава, че следва да се обмисли възможността за прилагане на санкции срещу всички лица и образувания, които са замесени в престъпления срещу човечеството в Сирия; изразява сериозна загриженост относно масовите и широко разпространени нарушения на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека от всички страни в сирийския конфликт и подчертава колко е важно да се гарантира търсенето на отговорност за подобни нарушения; отново изразява своята подкрепа за съседите на Сирия, които са изправени пред огромното предизвикателство да приемат милиони бежанци; отново заявява пълната си подкрепа за независимостта, териториалната цялост и суверенитета на Ирак и Сирия, при пълно зачитане на правата на всички етнически и религиозни групи;

48.  признава ролята на Турция като важен партньор за разрешаване на конфликта в Сирия, борбата с ИД/Даеш в Сирия и Ирак, както и миграционната криза; категорично осъжда опита за военен преврат срещу демократично избраното правителство на Турция; насърчава турското правителство да защитава конституционния ред, като същевременно поставя акцент върху зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава, свободата на изразяване и независимостта на съдебната власт и медиите след опита за преврат, в съответствие с ангажиментите на държавата като член на Съвета на Европа; подчертава, че Турция следва да сътрудничи тясно със Съвета на Европа, за да гарантира, че всички процедури зачитат принципите на правовата държава; изразява безпокойство по повод на репресивния характер и мащаба на чистката, започнала след опита за преврат, което сериозно възпрепятства основните свободи и правата на човека в Турция; изразява особено силното си безпокойство във връзка с нарастващия брой случаи на прекомерно използване на сила от страна на полицията и малтретиране на задържани лица, упоритата безнаказаност за нарушения на правата на човека, както и подкопаването на независимостта на съдебната власт;

49.  подчертава необходимостта от постигане на решение на конфликта в Близкия изток, основано на съществуването на две държави — въз основа на параметрите, определени в заключенията на Съвета от юли 2014 г. — което да гарантира сигурността на Израел и жизнеспособността на Палестина, въз основа на границите от1967 г., като разрешава всички въпроси, свързани с постоянния статут, с цел прекратяване на конфликта; призовава ЕС да поеме своята отговорност и да се превърне в истински участник и посредник в дипломатическия процес; призовава институциите на ЕС и държавите членки да предприемат незабавни стъпки, за да се запази жизнеспособността на решението, основано на съществуването на две държави, и да се създаде положителен импулс за истински преговори за мир; призовава израелските органи незабавно да спрат и преобърнат политиката си на заселване; подчертава, че спазването на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право от всички страни и при всички обстоятелства, продължава да бъде важна предпоставка за постигане на справедлив и траен мир; подчертава, че е важно да се гарантира съгласуваност на политиката на ЕС по отношение на ситуации, които включват окупация или анексиране на територия;

50.  счита, че борбата срещу трафикантите на хора е възможна единствено, ако се осъществява сътрудничество с държавите от другата страна на Средиземно море и в Африка като цяло, което се основава на зачитането на правата на човека и в тази връзка счита също така, че Европейският съюз и неговите държави членки трябва да си сътрудничат с международните партньори за преодоляване на отключващите фактори, които водят до миграция;

51.  решително подкрепя утвърждаването на принципа „отговорност за защита“ (R2P) като важен ръководен принцип в работата на Европейския съюз и неговите държави членки по целия спектър на конфликтите, както и във връзка с правата на човека и развитието;

Силата на европейската дипломация: знания, ангажимент и въздействие

52.  подчертава огромния потенциал на ЕС като дипломатическа суперсила, който се основава на широкия набор от инструменти, с който разполагаме, както и на нашата нормативна сила в областта на принципите на демокрацията, свободата и правата на човека; държи да подчертае в тази връзка централната роля на ЗП/ВП, на ЕСВД и на делегациите на Съюза в трети държави;

53.  счита, че следва да се обърне специално внимание на предотвратяването на конфликти, преодоляването на основните причини за нестабилността и осигуряването на сигурност за хората; признава, че своевременните превантивни действия срещу дългосрочни рискове от ожесточени конфликти са по-ефективни, отнемат по-малко време и изискват по-малко средства от мироопазващите операции; настоятелно призовава ЕС да демонстрира политическо лидерство в превантивната дипломация и посредничество при конфликти; в тази връзка приветства ролята на системата на ЕС за ранно предупреждение за конфликти, на екипа на ЕСВД за оказване на съдействие при медиация и на Европейския институт за мир; призовава за допълнително развиване на капацитета на ЕС за предотвратяване на конфликти и за медиация; подчертава, че участието на жените в преговорите за решаване на конфликти е от изключително значение за насърчаването на правата и участието на жените, което е първа стъпка към пълното им включване в транснационалните процеси в бъдеще; призовава ЗП/ВП и Комисията да увеличат финансовите и административните средства, заделени за медиация, диалог, помиряване и реагиране при кризисни ситуации; настоятелно призовава държавите членки да се придържат стриктно към нормите, установени в Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, и да преустановят търговията с оръжие с трети държави, които не изпълняват изброените критерии; настоява ЕС да засили политическия диалог и сътрудничеството в областта на разоръжаването, неразпространението и контрола на оръжията;

54.  настоятелно насърчава провеждането на по-нататъшни преговори за обединението на Кипър за постигане на бързо и успешно решение;

55.  счита, че Европейският съюз и неговите държави членки трябва да разработят ефективна външна политика и политика за сигурност и отбрана, която да зачита националните интереси, но и да се стреми да работи с международните партньори, с Организацията на обединените нации, с НПО, със защитниците на правата на човека и с други по въпроси, представляващи източник на обща загриженост, и с цел да се насърчи мирът, благосъстоянието и стабилността по света; подчертава необходимостта от тясно сътрудничество с останалите световни и регионални сили относно световните заплахи и предизвикателства; подчертава в частност решаващото значение на трансатлантическите отношения, които се основават на общи интереси и ценности; подчертава, че съживяването на тези стратегически партньорства с цел преобразуването им в ефективен инструмент на външната политика, следва да бъде приоритет за ЕС;

56.  споделя становището, че ЕС следва да подобри и засили дипломатическите си усилия в Азия, включително с АСЕАН, с цел да допринесе за по-голяма стабилност и сигурност в конфликтни райони с възобновено напрежение, като работи в тясно сътрудничество с партньорите си в региона и защитава международното право, включително в Южнокитайско море и Индийския океан, както и с цел да бъдат разрешени въпросите във връзка със защитата на правата на човека и прилагането на принципите на правовата държава; отбелязва необходимостта от това ЕС да продължи да подкрепя развитието на мирни отношения между Китай и неговите съседи около Южнокитайско море, включително Виетнам, Тайван и Филипините, посредством конструктивни двустранни и приобщаващи многостранни механизми; счита, че не може да бъде постигнато укрепване и обновяване на структурите на международния ред без азиатския континент, и по-специално Китай; подчертава, че предвид амбициите на Китай в световен план, отношенията между ЕС и Китай трябва да надхвърлят икономическите връзки, за да станат по-всеобхватни и да се съсредоточат върху ролята на Китай в ООН, влиянието на страната в регионалните конфликти в съседните държави, както и върху приноса ѝ за справяне с глобалните предизвикателства;

57.  призовава Европейския съюз да не изоставя напълно районите, които понастоящем са от по-слаб стратегически интерес, но които могат да станат ключови за в бъдеще, както от икономическа, така от човешка и военна гледна точка, като например Централна Азия, Африка на юг от Сахара или Арктика, и които са обект на особено внимание от другите големи световни сили;

58.  припомня значението на нормативната сила на ЕС и призовава за допълнително засилване на културната и научната дипломация на ЕС с цел да разпространява и насърчава силните страни на Европа и нейните ценности отвъд границите ѝ; изтъква също така силата на икономическата дипломация, и, наред с другото, на санкциите, като инструмент за изпълнение на политиките на ЕС;

59.  изтъква ролята на парламентарната дипломация за засилване на политическото сътрудничество с партньорите на ЕС;

60.  изтъква необходимостта от засилена роля на националните парламенти в изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност, включително чрез засилено сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти по въпроси, свързани с външната политика на ЕС и неговата политика за сигурност;

61.  изтъква ролята на недържавните участници и организациите на гражданското общество като участници в дипломацията и ключови партньори на ЕС и подчертава значението на помощта от ЕС за тях, както и на неговата ангажираност с тях;

62.  подчертава необходимостта от ускоряване на консолидацията на една напълно завършена европейска дипломатическа служба, и в частност, засилването на нейните тематични експертни познания и стратегическо планиране и прогнозиране на политиките, както и областта на разузнаването; счита, че е важно на представителствата на ЕСВД в кризисни райони да се даде и ролята на консулства, за да могат да оказват съдействие на гражданите на ЕС; настоява относно необходимостта от постигането на справедлив баланс между дипломатите, командировани от държавите членки, и служителите на ЕС в ЕСВД, включително на управленски постове;

63.  подчертава, че финансовите средства, налични за външната дейност на ЕС, не са съразмерни с предизвикателствата, пред които сме изправени; в тази връзка призовава за значително увеличение на ресурсите, налични във функция IV от МФР, в контекста на предстоящия междинен преглед;

64.  призовава за повече отчетност и прозрачност, особено по отношение на договарянето на международни споразумения;

65.  изразява дълбоко съжаление по отношение на ограничения бюджет в размер на около 320 милиона евро (0,2% от бюджета на ЕС), с който разполага ОВППС и призовава за по-добро управление на финансовите потоци при прилагането на този бюджет; подчертава, че разпределените бюджетни средства, за които е взето решение, за 2016 г. остават на същото равнище както и през 2015 г. и че, като се има предвид допълнителните 5 млн. евро за мерки за сигурност, одобрени за мисията на ЕС по линия на ОПСО в Мали (EUCAP Sahel Mali) и 10 млн. евро за мисията EUBAM Libya, маржът, наличен в края на март, възлиза на 170 млн. евро; изразява загриженост относно недостига на наличните ресурси с оглед на ангажиментите, които ще трябва да бъдат изпълнени през 2016 г., с допълнителен бюджет от 169 млн. евро, предвиден просто за продължаването на посочените мисии, които приключват през 2016 г.;

66.  подчертава важната роля на културата във външната политика на ЕС за насърчаване на диалог и взаимно разбирателство и обучение; подчертава, че целевите културни и образователни политики могат да бъдат в подкрепа на ключовите цели на външната политика и политика на сигурност на ЕС и да допринасят за засилване на демокрацията, принципите на правовата държава и защитата на правата на човека; потвърждава ролята на междукултурния и междурелигиозния диалог в борбата срещу екстремизма, радикализацията и маргинализацията; призовава Комисията и ЕСВД да вземе предвид културната дипломация и междукултурния диалог във всички инструменти на външните отношения на ЕС и в програмата на ЕС за развитие; призовава делегациите на ЕСВД и ЕС по целия свят да назначат културно аташе във всяко представителство на ЕС в трети страни партньори; в допълнение подчертава решаващата роля на образованието за насърчаване на гражданството и междукултурните умения, както и за създаване на по-добри икономически перспективи и за подобряване на здравето; насърчава настоящите усилия на Комисията да засили ролята на сътрудничеството в областта на науката и научните изследвания като инструменти за прилагане на мека сила в европейските външни отношения; изтъква, че научният обмен може да допринесе за изграждане на коалиции и разрешаване на конфликти, по-специално в отношенията със съседните на ЕС държави;

o
o   o

67.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0249.


Инструменти на ОСП за намаляване на нестабилността на цените на селскостопанските пазари
PDF 570kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно инструменти на ОСП за намаляване на нестабилността на цените на селскостопанските пазари (2016/2034(INI))
P8_TA(2016)0504A8-0339/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид регламенти (ЕС) № 1305/2013, (ЕС) № 1306/2013, (ЕС) № 1307/2013 и (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща селскостопанска политика на Европейския съюз,

—  като взе предвид проучването от март 2016 г., изготвено за комисията по земеделие и развитие на селските райони, озаглавено „Актуално състояние на инструментите за управление на риска от държавите членки за периода 2014—2020 г.: национални и европейски рамки“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по бюджети (A8-0339/2016),

А.  като има предвид, че нестабилността и колебанията на цените винаги са характеризирали селскостопанските пазари, и че през последните няколко години те се превърнаха – поради бърза поредица от сътресения в търсенето, предлагането и цените – в структурна характеристика на селското стопанство както на европейско, така и на световно равнище;

Б.  като има предвид, че селското стопанство трябва да се изправи пред голямото предизвикателство на увеличаването на световното население, като голяма част от населението на планетата продължава да страда от недохранване, а нестабилността на селскостопанските пазари спрямо промените в производството и дисбалансите между търсенето и предлагането ще продължи да нараства;

В.  като има предвид, че изменението на климата и вредителите по земеделските култури оказват неблагоприятно въздействие върху равнището на селскостопанска продукция и че свързаните с изменението на климата явления като суши и наводнения допринасят за нестабилността на цените;

Г.  като има предвид, че макроикономическите условия могат да играят съществена роля за нестабилността на цените, включително структурните фактори като например обменни курсове, цени на енергията и торовете, лихвени проценти и спекулации на селскостопанските пазари;

Д.  като има предвид, че извън ЕС глобалните участници на селскостопанските пазари въвеждат политики за намаляване на нестабилността и че в рамките на Г‑20 по селскостопанските въпроси бяха поети ангажименти за справяне с този проблем, в контекста на устойчивото развитие, като се предприемат действия за борба с отрицателното въздействие на прекомерната нестабилност на цените на селскостопанските суровини върху продоволствената сигурност;

Е.  като има предвид, че всеки регион в света има свои собствени модели на производство, както и различни въведени мерки по отношение на околната среда и хуманното отношение към животните, които могат да имат сериозни последици върху производствените разходи, и че земеделските стопани в Европа следва да са в състояние да се конкурират на световния пазар;

Ж.  като има предвид, че политическите решения, като например осъществяване на търговско ембарго, могат да повишат нестабилността на цените на селскостопанските продукти;

З.  като има предвид, че понастоящем Европейският съюз не разполага с истинска предпазна мрежа за намаляване на нестабилността на пазара, а това силно обезкуражава земеделските стопани да продължават да извършват дейност на територията на ЕС;

И.  като има предвид, че отварянето на пазарите и изборите, водещи до глобализация на икономиката, особено с тласъка на двустранните търговски споразумения на СТО, позволиха през последните десетилетия по-голяма ликвидност на пазара, но също изиграха роля за засилване на явлението нестабилност на цените в селското стопанство;

Й.  като има предвид, че земеделските стопани са изправени пред увеличаване на производствените разходи и нарастване на дълговете, и като има предвид, че между 2005 г. и 2010 г. 2,4 милиона земеделски стопанства в ЕС изчезнаха, което доведе до загуба на голям брой работни места в селските райони;

К.  като има предвид, че селскостопанските пазари, като пресечна точка на търсенето и предлагането, са нестабилни по самата си същност, и като има предвид, че присъствието на финансови участници има тенденцията да засилва тази нестабилност и че ограничената гъвкавост на световното търсене на храни и на предлагането на селскостопански продукти допринася за увеличаване на въздействието на истинските или възприеманите дисбаланси върху пазарните участници, понякога с разтърсващо въздействие върху цените на селскостопанските продукти;

Л.  като има предвид, че финансиализацията на световната икономика и съпътстващата я спекула могат да имат неблагоприятно въздействие върху селскостопанските пазари и могат да допринасят за задълбочаване на дисбаланса и нестабилността на цените, като селскостопанските суровини се използват просто като финансови активи; както беше изтъкнато и от ужасната криза на гладните бунтове през 2008 г., прекомерната финансиализация може да бъде разрушителна и е морално осъдителна, ако заплашва продоволствената сигурност на най-бедните и най-недохранените хора на планетата;

М.  като има предвид, че Европейският съюз носи отговорност за своя принос към продоволствената сигурност в Европа и към конкурентоспособността на европейските земеделски стопани и градинари на световния пазар;

Н.  като има предвид, че селскостопанският сектор и хранително-вкусовата промишленост са важни за икономиката на ЕС и имат потенциал да допринесат за устойчив растеж;

О.  като има предвид, че ценовата нестабилност поражда висока степен на несигурност сред производителите и потребителите, като при ниски цени производителите виждат заплаха за своите доходи, за своя потенциал за инвестиции и оттам – за дългосрочната жизнеспособност на своята дейност, а при високи цени на хранителните стоки възможността на потребителите да се прехранват и да имат достъп до основни стоки може да бъде застрашена, от което биха се породили кризисни ситуации;

П.  като има предвид, че нестабилността на цените е вредна за селскостопанска дейност и хранително-вкусовата промишленост, което е гибелно за инвестициите, растежа и заетостта и може да засегне сериозно и снабдяването на потребителите, продоволствената сигурност и доброто функциониране на ОСП;

Р.  като има предвид, че нестабилността на цените намалява способността на земеделските стопани да инвестират и да създават работни места, което не стимулира модернизацията, иновациите, младите земеделски стопани и обновяването на поколенията;

С.  като има предвид, че устойчивото селско стопанство като източник на висококачествена храна може да бъде гарантирано, единствено ако земеделските стопани получават приемливи изкупни цени, които покриват всички разходи за устойчиво производство;

Т.  като има предвид, че в контекста на „цифровата революция“ една по-голяма прозрачност на европейските пазари и навременен достъп до информация може да допринесе, наред с другите инструменти, за ограничаване на нестабилността на пазарите и на цените чрез подобрен и по-обективен достъп на икономическите оператори до данни за промените на селскостопанските пазари, който спомага за осигуряване на по-добра защита на доходите на земеделските стопани и за противодействие на спекулациите на селскостопанските пазари;

У.  като има предвид, че реформираната през 2013 г. ОСП включва инструменти за управление на риска в рамките на политиката за развитие на селските райони, и като има предвид, че понастоящем едва 2% от общия бюджет на втория стълб и 0,4% от бюджета на ОСП се изразходват за тези инструменти;

Настоящо положение и цели

1.  счита, че земеделските стопани ще бъдат изложени все повече на нестабилност на цените, която може да произтича от различни причини като нестабилността и недостатъците на селскостопанските пазари, глобализацията и сложността на селскостопанските пазари, по-голямата променливост на доставките поради климатична нестабилност, увеличаването на рисковете за здравето и несигурното равновесие на продоволственото снабдяване;

2.  счита, че е необходимо да се възприеме една по-решителна и последователна политика, с целеви инструменти на равнище ЕС и на национално равнище, за да се гарантира многофункционално и устойчиво селскостопанско производство в целия Съюз, наред със справедливи и изгодни цени чрез намаляване на отрицателните последствия по-специално за операторите, които са изложени в най-голяма степен на нестабилността на цените;

3.  отбелязва, че не всички селскостопански отрасли са изложени в еднаква степен на нестабилността на цените и че калибрирането на инструментите на обществените политики или на стратегиите за смекчаване на последиците за заинтересованите участници, трябва да бъдат приспособени към всеки сектор и към реалните, настоящи и бъдещи рискове, пред които са изправени земеделските стопани;

4.  отбелязва, че въпреки че Европейският съюз постепенно ограничава своята стратегическа подкрепа за селското стопанство, неговите конкуренти на световния пазар, по-специално Съединените щати, Бразилия и Китай предоставят твърде значителни, и все по-големи, суми за разработване на нови модели на политика, свързана с риска, и предоставят инструменти за защита на техните земеделски стопани от въздействието на нестабилността на цените;

5.  посочва, че Европейският съюз е единственият участник в селскостопанските пазари, който основава своята селскостопанска политика на отделено от производството подпомагане, като в същото време през годините постепенно премахва стратегическата си подкрепа за селското стопанство;

6.  отбелязва, че в своя закон за земеделието от 2014 г. Съединените щати разработиха специфични застрахователни политики за различните селскостопански сектори;

7.  посочва, че ОСП постоянно се развива през последните десетилетия, докато основните ѝ цели за гарантиране на достоен жизнен стандарт на земеделските стопани и предоставяне на стабилни и сигурни продоволствени доставки на приемливи цени за потребителите, остават в сила;

8.  подчертава в тази връзка факта, че една европейска обща политика е от жизненоважно значение за този сектор, който осигурява продоволствената сигурност и безопасността на храните и играе главна роля за използването на природните ресурси и устойчивото икономическо и екологично развитие на селските райони;

9.  подчертава колко е важно да се използват синергичните взаимодействия между ОСП и други политики на ЕС;

10.  отбелязва, че последните реформи на ОСП почти изцяло отделиха преките помощи от производството, продължиха процеса на сближаване на директните плащания и отговориха в по-голяма степен на обществените опасения и по-специално – на загрижеността, свързана с околната среда;

11.  отбелязва със загриженост намаляването на средствата по линия на ОСП през годините, по-специално на средствата, предназначени за мерки за общата организация на пазара (ООП), което създава перспектива за обратна национализация на ОСП и подронва справедливите условия и равнопоставеността на единния пазар на ЕС;

12.  подчертава, че средните годишни доходи на земеделските стопани в ЕС се задържаха на едно и също равнище или дори спаднаха през последните 10 години, докато производствените разходи непрекъснато се увеличават, което доведе до значителен спад в броя на земеделските стопанства, с опасност от загуба на много работни места в селските райони;

13.  счита, че Комисията следва да използва целия финансов резерв за маневриране, с който разполага в рамките на единната ООП;

14.  изразява съжаление във връзка с много бавния темп на прилагане на инструментите на единната ООП за намаляване на вредното въздействие от нестабилността на цените и за справяне със смущения на пазара;

15.  изтъква, че голяма част от инструментите за управление на риска, взаимните фондове, инструментите за стабилизиране на доходите и застрахователните инструменти, предоставени по програмите за развитие на селските райони, се прилагат неравномерно и с ограничено финансиране от бюджета;

16.  във връзка с това препоръчва да се укрепят съществуващите мерки по втория стълб, с цел да се увеличи конкурентоспособността на европейското земеделие и организациите на производителите да се включат пряко в процеса на прилагане;

17.  призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на причините както за слабото усвояване на наличните инструменти в рамките на втория стълб на ОСП така и за недостатъчното прилагане на единната ООП, с цел подобаващо преразглеждане на съответните разпоредби;

18.  подчертава значението на поддържането на отделени от производството преки помощи в рамките на настоящата ОСП наред със схемата за единно плащане на площ, които представляват компенсация за обществени услуги и са жизненоважен елемент за гарантиране на доходите на земеделските стопани и за осигуряване на известна степен на финансова стабилност за тях;

19.  въпреки това подчертава, че настоящата ОСП, на която липсват подходящи и ефективни инструменти, не отговаря подобаващо на по-голямата нестабилност на селскостопанските пазари, нито позволява на земеделските стопани да реагират на сигналите на пазара или да разработят решения за справяне с промените в цените;

20.  призовава Комисията да предприеме спешни действия за подкрепа на селското стопанство в най-отдалечените, планинските и по-слабо развитите региони, където разходите за производство, събиране на реколтата и пускане на пазара на продукти извън зоните, в които са били произведени, са много по-високи, отколкото в други райони, и да предостави конкретни показатели за задействане на предпазните мерки за селскостопанските пазари в тези региони;

21.  счита, че продоволствената независимост и сигурност на ЕС, както и развиването на конкурентоспособен и устойчив селскостопански сектор в целия Съюз, който да задоволява нуждите на гражданите, трябва да останат стратегически цели за бъдещата ОСП, като в същото време спешно трябва да се гарантира справедлив жизнен стандарт за земеделските стопани;

22.  счита, че жизнеспособно производство на храни не може да съществува без европейските земеделски стопани, които са непрекъснато изложени на нестабилност на цените и зависят в голяма степен от стабилни пазари и цени, както и от подобаващо публично финансиране и мерки за защита на конкурентоспособността на земеделските стопанства и на семейните стопанства;

23.  подчертава в тази връзка важната роля на младите и новопостъпващите земеделски стопани, за да се гарантира бъдещето на европейското селско стопанство;

Предложения

Секторно организиране и договаряне

24.  счита, че първичните производители са най-слабата брънка във веригата за доставки на храни, най-вече с оглед на все по-концентрирания и голям сектор на търговските вериги както на европейско така и на национално равнище, и трябва да им се даде възможност да се обединяват в организации като кооперации, организации на производители, техни собствени асоциации или междубраншови организации;

25.  призовава Комисията да улесни въвеждането на договорни системи чрез адаптиране, в съответствие с член 42 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на политиката на ЕС в областта на конкуренцията към особеностите на селскостопанския сектор, с единни правила и прилагане във всички държави членки; счита, че целите на ОСП трябва да продължат да се ползват с предимство пред правилата за конкуренцията и че всякакви начинания, целящи по-добро адаптиране на конкурентното право към особеностите на селскостопанския сектор, следва да се основават на регламента за единна ООП;

26.  подчертава, че преговорните позиции на производителите в продоволствената верига трябва да бъдат укрепени с помощта на стандартни, прозрачни, балансирани и колективно договаряни договори, за да се поставят производителите в състояние да противодействат на нелоялните търговски практики, да се подобри тяхната конкурентоспособност, стабилността на доходите им, да могат да създават добавена стойност и да инвестират в иновации;

27.  изисква от Комисията да установи законодателна рамкова уредба на ЕС, която да забранява нелоялните търговски практики по веригата за доставки на храни, които могат да доведат до нестабилност на цените на селскостопанските пазари;

28.  подчертава, че тези договори следва да са с достатъчна продължителност и следва да определят цените, сроковете за плащане и останалите условия за доставката на селскостопански продукти;

29.  счита, че земеделските стопани в различните селскостопански сектори следва да могат да договарят колективно условията на договорите посредством организации на производители, които по размер съответстват на размера на производствените или дистрибуторски групи, с които се договарят;

30.  отбелязва, че потенциалът, предлаган от по-дългосрочните интегрирани договори по веригата на доставки, форуърдните договори, договорите с фиксиран марж и възможността за „блокирани“ цени, които отразяват производствените разходи за определен период от време, може да предложи на производителите инструмент за управление на въздействието на нестабилността върху техните маржове;

31.  счита, че следва да е налична възможност за използване на нови инструменти в договорните отношения, и че също така трябва да се осигурят инструменти за посредничество при договорите;

32.  отбелязва, че междубраншовите организации насърчават доверието и диалога между различните заинтересовани страни (производители, преработватели и търговци) и улесняват създаването на добавена стойност посредством съвместни инициативи, които помагат на земеделските стопани да разбират по-добре пазарите и производството, популяризират добрите практики и прозрачността на пазара, прогнозират производствения потенциал, спомагат за подобряване на управлението на доставките и за изготвянето на стандартни договори, които са съвместими с правилата и разпоредбите на ЕС;

33.  призовава Комисията да насърчава междубраншовите организации на равнището на ЕС съвместно да защитават интересите на производителите в секторите, които са най-силно ориентирани към трансгранични пазари, като например сектора на плодовете и зеленчуците;

34.  признава усилията, полагани от европейските кооперации за обединяване и за подпомагане на производителите да подобрят позицията си във веригата на добавената стойност, и смята, че е необходимо те да бъдат насърчени да играят по-голяма роля в секторите на селското стопанство, като по този начин се смекчават последиците от прекомерната нестабилност на пазара;

Средства за управление на риска

35.  препоръчва инструментите за управление на риска, свързан с климата, здравето и икономиката, и по-специално на различните видове застрахователен риск в селскостопанското производство, инструментите за стабилизиране на доходите, индивидуалните механизми за обезпечаване и взаимните фондове, да се разработят допълнително в една ориентирана към пазара ОСП с цел да се ограничат последиците от нестабилността на цените и да се насърчава ориентирано към бъдещето управление на земеделските стопанства;

36.  призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки и да разработва нови инструменти, които да бъдат не само справедливи, ефикасни и реактивни, но също и финансово приемливи и достъпни за земеделските стопани, с цел да се предотвратят и да се управляват рисковете, свързани с нестабилността на цените, и по този начин да се положат основите за обсъждане на бъдещите реформи на ОСП;

37.  подчертава, че подобни инструменти, наред със системата за директни плащания, трябва да получат достатъчно ресурси за повишаване на устойчивостта на селското стопанство и същевременно за намаляване на потребността от следкризисно управление;

38.  счита, че секторно управлявани взаимни фондове, създадени по инициатива на земеделските стопани, могат да стабилизират доходите на земеделските стопани до известна степен, тъй като маржовете на печалба от тяхната продукция се колебаят;

39.  счита освен това, че тези взаимоспомагателни фондове не следва да заместват предоставяната от Съюза подкрепа и следва да бъдат съчетани с национално подпомагане;

40.  призовава също така Комисията да предприеме инициативи, като предоставя стимули за създаване на такива фондове, като същевременно гарантира, че всяка схема за управление на бъдещ риск трябва да е съобразена със застрахователни системи, приети на национално ниво от държавите членки и, когато е необходимо – да ги допълва;

41.  счита, че нестабилността на цените може да се управлява и на национално равнище, и приканва държавите членки в своите данъчни норми да вземат предвид нестабилността на пазара, като дадат възможност на земеделските стопани да създават индивидуални механизми за обезпечаване, които биха могли да са освободени от данъци;

42.  счита, че в икономическо отношение земеделските стопани са сред най-уязвимите участници на пазарите, особено тези от тях, които са инвестирали в развитието на своите стопанства;

43.  счита също така, че следва да бъдат създадени инструменти на ОСП, като например ефективна помощ по отношение на паричните потоци или спестовен фонд за извънредни ситуации, с цел да се предотврати изчезването на тласъка за инвестиции;

44.  подчертава факта, че земеделските стопанства могат да си позволят да правят нововъведения, единствено ако капиталовите разходи са ниски и има известна степен на ликвидност; в тази връзка подчертава, че стабилността на доходите е едно от условията, които дават възможност на земеделските стопани да получат достъп до заеми;

45.  отбелязва, че ролята и действията на банковия сектор имат сериозно въздействие върху производителите, и че увеличаващите се равнища на задлъжнялост на земеделските стопани добавят допълнителна тежест върху сектора в период на нестабилност;

46.  подчертава значението на по-доброто осведомяване на земеделските стопани относно важната роля на Европейската инвестиционна банка за подкрепата и развитието на икономиката в селските райони и относно това как да се възползват от иновативни финансови инструменти;

47.  счита, че на земеделските стопани и организации на земеделски стопани трябва да се предостави по-добра информация относно модернизирането, устойчивостта и конкурентоспособността на стопанствата, като в същото време се предоставят курсове за обучение по управление на риска, пазарни данни, маржове и нестабилност;

48.  призовава Комисията да приеме, в тясно сътрудничество с националните органи и сдружения на селски стопани, план за повишаване на осведомеността относно наличните инструменти за управление на риска в рамките на стълб II и в единната обща организация на пазара;

49.  призовава държавите членки и местните органи да подобрят гореспоменатите аспекти в своите програми за селскостопанско образование и професионално обучение;

50.  счита, че един от начините за стабилизиране на пазара и намаляване на нестабилността на цените е да се гарантира по-добър баланс между търсенето и предлагането;

Органи за наблюдение на селскостопанските пазари и цени

51.  счита, че селскостопанските пазари трябва да бъдат прозрачни, което може да се постигне главно чрез по-навременно публикуване на съществуващата информация за цените и разходите, което да е лесно достъпно и полезно за всички заинтересовани страни от веригата на доставки, от производството до разпределението, като по този начин да се ограничи ценовата спекула и нестабилността на цените;

52.  отбелязва обаче, че прозрачността при ценообразуването сама по себе си няма да подобри по никакъв начин устойчивостта на земеделските стопани срещу нестабилността на цените, нито пък ще разреши структурните грешки в организацията на пазара като например неравновесията между търсенето и предлагането;

53.  насърчава създаването на европейска карта с информация в реално време относно наличието на селскостопански продукти;

54.  приветства разширяването на допълнителните инструменти за мониторинг на пазара и за други сектори;

55.  подчертава, че за земеделските стопани представлява важно предимство да са запознати с ценообразуването и движенията на цените, както и с тенденциите в предлагането, при преговорите за сключване на договори с всички други заинтересовани страни;

56.  препоръчва създаването на европейски обсерватории на селскостопанските цени, които да обхващат цялата верига, от цената на производителя до крайната продажна цена, за да се гарантира постоянен анализ на селскостопанските пазари, сегмент по сегмент;

57.  препоръчва включването на икономическите заинтересовани страни при съставянето на актуални и подходящи данни относно движението на цените и на краткосрочни и средносрочни прогнози на месечен или двумесечен интервал, съответстващи на специфичните потребности на съответния сектор;

58.  настоятелно призовава Комисията да предостави необходимите ресурси на обсерваториите, за да могат те да правят препоръки, а не само да наблюдават смущенията;

Инструменти за предотвратяване и управление на кризи

59.  счита, че традиционните инструменти на ОСП за управление на кризи (публична намеса и частно съхранение) не са достатъчно ефективни в глобализираната икономика;

60.  във връзка с това призовава Комисията да разработи комбинирани и/или допълнителни публични и частни инструменти, наред с индивидуализиран, задължителен механизъм за ранно предупреждение, за да се гарантира правилното функциониране на пазарите и да се противодейства на пазарните кризи;

61.  счита, че Комисията следва да използва всички инструменти, с които разполага в единната ООП, за да противодейства на кризите;

62.  изразява съжаление поради ниската степен на използване на резерва за кризи, което се дължи главно на бюджетните правила, по-специално на правилото за ежегодност на бюджета и на правото на усмотрение, с което се ползва Комисията, що се отнася до освобождаване на средства от резерва;

63.  във връзка с това призовава резервът за кризи да бъде създаден извън бюджета на ОСП и да може той да се използва като източник за финансиране на инструменти за управление на кризи;

64.  разглежда антицикличните мерки като инструменти за предотвратяване и управление на кризи, в съчетание с инструментите за управление на риска, чрез който ЕС може да се намеси на селскостопанските пазари в случаи на криза поради „непреодолима сила“, така че да се избегнат значителни намаления на цените;

65.  призовава Комисията да проведе проучване относно начина, по който да се разработят механизми за предотвратяване и борба с произтичащи от нестабилността на цените кризи посредством антициклични помощи и да осигури по-голяма гъвкавост в годишните бюджети, в рамките на многогодишната финансова рамка, за да се отчетат антицикличните помощи;

o
o   o

66.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

Правна информация