Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2086(INL)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0370/2016

Внесени текстове :

A8-0370/2016

Разисквания :

PV 02/02/2017 - 4
CRE 02/02/2017 - 4

Гласувания :

PV 02/02/2017 - 7.2
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0013

Приети текстове
PDF 641kWORD 68k
Четвъртък, 2 февруари 2017 г. - Брюксел Окончателна версия
Трансгранични аспекти на осиновяванията
P8_TA(2017)0013A8-0370/2016
Резолюция
 Приложение

Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничните аспекти на осиновяванията (2015/2086(INL))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 67, параграф 4 и член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето (КПД) от 20 ноември 1989 г., и в частност членове 7, 21 и 35 от нея,

—  като взе предвид член 2 от Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография от 25 май 2000 г.,

—  като взе предвид Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г.,

—  като взе предвид Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

—  като взе предвид документа на члена на Комисията, който отговаря за правата на човека, озаглавен „Осиновяването и децата: проблеми от гледна точка на правата на човека“, публикуван на 28 април 2011 г.,

—  като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по петиции (A8-0370/2016),

Общи минимални стандарти за осиновяванията

А.  като има предвид, че в областта на осиновяването винаги е от съществено значение всяко решение да бъде вземано в съответствие с принципа за висшия интерес на детето, недопускане на дискриминация и при спазване на основните права на детето;

Б.  като има предвид, че целта на осиновяването не е да се даде право на възрастните да имат дете, а да се предостави на детето стабилна, любяща и грижовна среда, в която да расте и да се развива хармонично;

В.  като има предвид, че процедурата по осиновяване засяга деца, които към момента на подаване на заявлението за осиновяване не са навършили 18-годишна възраст или възрастта за пълнолетие в държавата на произход;

Г.  като има предвид, че трябва да се постигне баланс между правото на осиновеното дете да познава своята идентичност и това на биологичните родители да защитят своята;

Д.  като има предвид, че компетентните органи не следва да считат икономическите обстоятелства на биологичните родители за единствените основание и обосновка за отнемането на родителски права и даването на дете за осиновяване;

Е.  като има предвид, че процедурата по осиновяване не следва да започва, преди да се вземе окончателно решение за отнемане на родителските права от биологичните родители и последните да са получили възможност да изчерпят всички правни възможности за обжалване на това решение; като има предвид, че признаването на заповед за осиновяване, издадена при липса на такива процесуални гаранции, може да бъде отказано от други държави членки;

Ж.  като има предвид, че по-голямата ефективност и прозрачност ще позволи да се извършат подобрения в националните процедури по осиновяване и би могла да улесни международните осиновявания, които биха могли да доведат до увеличаване на броя на осиновените деца; като има предвид във връзка с това, че спазването на член 21 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от всички държави членки, следва да представлява основната отправна точка за всички процедури, мерки и стратегии по отношение на осиновяванията в трансграничен контекст, като същевременно се зачита висшият интерес на детето;

З.  като има предвид, че следва решително да се положат още усилия, за да се предотврати експлоатацията на бъдещи родители, заинтересовани от осиновяване, от страна на безскрупулни посреднически организации, и че поради това сътрудничеството в борбата с престъпността и корупцията в рамките на Съюза следва да бъде засилено и в този сектор;

И.  като има предвид, че когато е възможно, следва да се насърчава настаняването на братя и сестри в едно и също семейство, за да се избегне допълнителната травма от раздялата;

Международни осиновявания съгласно Хагската конвенция от 1993 г.

Й.  като има предвид, че Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция), която всички държави членки са ратифицирали, предвижда система за административно сътрудничество и признаване на международните осиновявания, т.е. осиновявания, при които осиновителите и детето или децата нямат обичайно местопребиваване в една и съща държава;

К.  като има предвид, че Хагската конвенция предвижда, че признаването на международните осиновявания е автоматично във всички държави— страни по нея, без необходимост от специална процедура за привеждане в действие на признаването;

Л.  като има предвид, че съгласно Хагската конвенция признаването може да бъде отказано само ако осиновяването явно противоречи на обществения ред на заинтересованата държава членка, като се отчита висшият интерес на детето;

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси в областта на осиновяването

М.  като има предвид, че съдебното обучение в най-широк смисъл е от първостепенна важност за взаимното доверие във всички области на правото, включително тази на осиновяването; като има предвид, че поради това е необходимо съществуващите програми на ЕС в областта на съдебното обучение и подкрепата за европейските съдебни мрежи да обърнат повече внимание на специализираните съдилища, например семейните съдилища и съдилищата за непълнолетни;

Н.  като има предвид, че следва да се подобри достъпът на гражданите до изчерпателна информация относно правните и процедурните аспекти на националното осиновяване в държавите членки; като има предвид, че порталът за електронно правосъдие би могъл да бъде разширен в тази връзка;

О.  като има предвид, че сътрудничеството в рамките на Европейската мрежа от омбудсмани по въпросите на децата беше създадено през 1997 г. и европейските омбудсмани по въпросите на децата следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат и да се координират по-тясно в този форум; като има предвид, че усилията в тази насока биха могли да ангажирането им в съществуващи, финансирани от ЕС проекти за съдебно обучение;

П.  като има предвид, че следва да се извърши задълбочен анализ, тъй като е необходимо да се положат повече усилия за предотвратяване и борба с трансграничния трафик на деца с цел осиновяване, както и за подобряване на правилното и ефективно изпълнение на съществуващите правила и насоки за борба с трафика на деца; като има предвид, че поради това е необходимо сътрудничеството в борбата с престъпността и корупцията в рамките на ЕС да бъде засилено в тази област, за да се предотврати отвличането, продажбата или трафикът на деца;

Трансгранично признаване на национални заповеди за осиновяване

Р.  като има предвид, че принципът на взаимното доверие между държавите членки е от основно значение за правото на Съюза, тъй като позволява създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници; като има предвид, че принципът на взаимно признаване, който се основава на взаимно доверие, задължава държавите членки да изпълняват произнесени в друга държава членка съдебни решения;

С.  като има предвид, че въпреки действащите в тази област международни правила все още съществуват различни мнения в държавите членки относно принципите, които следва да ръководят процеса на осиновяване, както и различия по отношение на процедурите по осиновяване и правните последици от процеса на осиновяване;

Т.  като има предвид, че Европейският съюз разполага с правомощия за предприемане на мерки, чиято цел е засилване на съдебното сътрудничество между държавите членки, без да се засяга националното семейно право, включително в областта на осиновяването;

У.  като има предвид, че изключенията, свързани с обществения ред, се използват за опазване на идентичността на държавите членки, което е отразено в материалното семейно право на държавите членки;

Ф.  като има предвид, че понастоящем не съществува европейска разпоредба за признаване — независимо дали автоматично или по друг начин — на заповеди за национално осиновяване, т.е. относно осиновявания, които се извършват в рамките на една държава членка;

Х.  като има предвид, че липсата на такива разпоредби създава значителни проблеми за европейските семейства, които се преместват в друга държава членка след осиновяването на дете, тъй като осиновяването може да не бъде признато, което означава, че родителите могат да срещнат затруднения при законното упражняване на родителските си права, както и финансови трудности във връзка с различните приложими в тази област такси;

Ц.  като има предвид, че по този начин липсата на подобни разпоредби излага на риск правата на детето на стабилна и трайна семейна среда;

Ч.  като има предвид, че понастоящем при преместване в друга държава членка родителите могат да бъдат задължени да преминат през специални национални процедури за признаване или дори да осиновят отново детето, което поражда значителна правна несигурност;

Ш.  като има предвид, че настоящото положение може да предизвика сериозни проблеми и да предотврати това семействата да упражняват свободното движение в пълна степен;

Щ.  като има предвид, че може да има нужда от преразглеждане и оценка на цялостното положение чрез консултации между компетентните органи на държавите членки;

AA.  като има предвид, че в Регламент Брюксел II не се разглежда въпросът за признаването на заповеди за осиновяване, тъй като той обхваща изключително родителските права и задължения;

АБ.  като има предвид, че поради това е от първостепенно значение да се приеме законодателство, което да предвижда автоматично признаване в дадена държава членка на заповеди за национално осиновяване, издадени в друга държава членка, при условие, че се гарантира пълно зачитане на националните разпоредби относно обществения ред и принципите на субсидиарност и пропорционалност;

АВ.  като има предвид, че такова законодателство би допълнило Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета(1) („Брюксел IIa“) по въпроси относно компетентността и родителската отговорност и би запълнило съществуващата празнина в областта на признаването на осиновяванията в съответствие с предвиденото по силата на международното право (Хагската конвенция);

Общи минимални стандарти за осиновяванията

1.  призовава органите на държавите членки да вземат всички решения, свързани с осиновяване, като отчитат висшия интерес на детето и при спазване на основните му права, като същевременно винаги вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай;

2.  подчертава, че децата, които са предадени за осиновяване, не следва да се разглеждат като собственост на държавата, а като личности, чиито основни права са признати на международно равнище;

3.  подчертава, че всеки случай на осиновяване е различен и трябва да се оценява въз основа на индивидуалните му особености;

4.  счита, че в случаите на осиновяване с трансгранични аспекти културните и езикови традиции на детето следва да бъдат взети под внимание и да бъдат спазени колкото е възможно повече;

5.  счита, че в контекста на процедурите по осиновяване следва винаги да бъде дадена възможност на детето да бъде изслушано без натиск и да изрази своето мнение относно процеса на осиновяване, като се вземат предвид неговата възраст и степен на зрялост; следователно счита, че е от първостепенно значение — при всяка възможност и независимо от възрастта — да се търси съгласието на детето относно осиновяването; във връзка с това призовава да се обърне специално внимание на малките деца и на бебетата, които не могат да бъдат изслушвани;

6.  счита, че не следва да бъде вземано решение за осиновяване преди изслушването на биологичните родители и по целесъобразност преди изчерпване на всички правни средства за защита по отношение на родителските им права и вземане на окончателно решение относно отнемането на родителските права от биологичните родители; поради това призовава органите на държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират благосъстоянието на детето до изчерпване на всички правни средства за защита, както и по време на цялото съдебно производство по осиновяване, като същевременно му предоставят необходимите за неговото хармонично развитие закрила и грижи;

7.  призовава Комисията да обмисли въпроса за изготвяне на сравнително проучване, за да се анализират жалбите във връзка с осиновявания без съгласие, които имат трансгранични аспекти;

8.  подчертава, че преди да дадат детето за осиновяване на непознати хора, компетентните органи следва винаги първо да разгледат възможността за настаняване на детето при роднини, дори когато тези роднини живеят в друга държава, ако детето има установена връзка с тези членове на семейството и след индивидуална оценка на потребностите на детето; счита, че обичайното местопребиваване на членовете на семейството, които желаят да поемат отговорност за детето, следва да не се счита за решаващ фактор;

9.  призовава за равно третиране на родители с различни националности по време на процедурите, свързани с родителска отговорност и осиновяване; призовава държавите членки да гарантират равнопоставеност на процесуалните права на участващите в процедурите по осиновяване роднини, които са граждани на друга държава членка, включително чрез предоставяне на правна помощ, своевременна информация относно заседанията и правото на устен преводач, както и чрез предоставяне на всички свързани със случая документи на техния роден език;

10.  подчертава, че когато дете, което е обект на обсъждане за осиновяване, е гражданин на друга държава членка, консулските органи на тази държава членка и пребиваващото в тази държава членка семейство на детето следва да бъдат информирани и консултирани, преди да се вземе каквото и да е решение;

11.  освен това приканва държавите членки да обърнат специално внимание на непридружените малолетни и непълнолетни лица, които имат или искат да получат статут на бежанци, като им гарантират закрилата, помощта и грижите, които са длъжни да предоставят в съответствие със своите международни задължения, и по-специално като ги настаняват в приемни семейства в междинния период;

12.  изтъква значението на предоставянето на социалните работници на подходящи условия на работа, така че да осъществяват правилно своята оценка на индивидуалните случаи, без никакъв финансов или правен натиск и като отчитат в пълна степен висшия интерес на детето съответно в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

Международни осиновявания съгласно Хагската конвенция от 1993 г.

13.  отбелязва успехите и значението на прилагането на Хагската конвенция и насърчава всички държави да я подпишат, ратифицират или да се присъединят към нея;

14.  изразява съжаление поради факта, че често възникват проблеми във връзка с издаването на удостоверения за осиновяване; поради това призовава органите на държавите членки да гарантират, че винаги се прилагат процедурите и гаранциите, установени в Хагската конвенция, с цел да се гарантира, че признаването е автоматично; призовава държавите членки да не създават ненужни бюрократични пречки за признаването на осиновявания, попадащи в обхвата на Хагската конвенция, които биха могли да удължат и да оскъпят процедурата;

15.  посочва, че биха могли да се положат допълнителни усилия за спазването и строгото прилагане на разпоредбите на Хагската конвенция, тъй като някои държави членки изискват допълнителни административни процедури или начисляват прекомерни такси във връзка с признаване на осиновявания, например за създаване или изменяне на актове за гражданско състояние или за получаване на гражданство, въпреки че това е в противоречие с разпоредбите на Хагската конвенция;

16.  призовава държавите членки да спазват процедурите относно изискванията за консултиране и даване на съгласие, предвидени в член 4 от Хагската конвенция;

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси в областта на осиновяването

17.  призовава държавите членки да засилят сътрудничеството си в областта на осиновяването, включително по отношение както на правните, така и на социалните аспекти, и призовава за по-голямо сътрудничество между компетентните органи за последващи оценки, когато това е необходимо; във връзка с това призовава също така ЕС да поддържа последователен подход по отношение на правата на децата във всички свои основни вътрешни и външни политики;

18.  призовава Комисията да създаде ефективна европейска мрежа на съдиите и на органите, специализирани в осиновяването, с цел улесняване на обмена на информация и на добри практики, което е особено полезно, когато осиновяването включва чуждестранен елемент; счита за особено важно улесняването на координацията и обмена на добри практики с настоящата Европейска мрежа за съдебно обучение, включително за да се постигне по-голяма съгласуваност с вече финансираните от Съюза схеми; в това отношение призовава Комисията да предостави финансиране за специализирано обучение на съдии, работещи в областта на трансграничните осиновявания;

19.  счита, че възможностите за обучение и за срещи на съдии, работещи в областта на трансграничните осиновявания, могат да помогнат да се определят точно очакваните и изискваните правни решения в областта на признаването на националните осиновявания; поради това призовава Комисията да предостави финансиране за насърчаването на такива възможности за обучение и за срещи на етапа на изготвяне на предложението за регламент;

20.  призовава Комисията да публикува в Европейския портал за електронно правосъдие относима правна и процедурна информация за законодателството и практиката на всички държави членки в областта на осиновяването;

21.  отбелязва дейностите на Европейската мрежа от омбудсмани по въпросите на децата и счита, че това сътрудничество следва да бъде задълбочено и укрепено;

22.  подчертава необходимостта от тясно сътрудничество, включително с помощта на европейски органи, като Европол, за да се предотвратят трансграничните отвличания, търговия и трафик на деца с цел осиновяване; отбелязва, че надеждните национални системи за вписване на ражданията може да предотвратят трафика на деца с цел осиновяване; във връзка с това призовава за по-добра координация в деликатната област на осиновяването на деца от трети държави;

Трансгранично признаване на национални заповеди за осиновяване

23.  заявява, че съществува очевидна необходимост от европейско законодателство, което да предвижда автоматично трансгранично признаване на заповеди за национално осиновяване;

24.  изисква от Комисията да представи до 31 юли 2017 г., въз основа на членове 67 и 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за акт относно трансграничното признаване на заповеди за осиновяване вследствие на препоръките, изложени в приложението към настоящото предложение за резолюция, и в съответствие с действащото международно законодателство в тази област;

25.  потвърждава, че препоръките, приложени към настоящото предложение за резолюция, зачитат основните права и принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

26.  счита, че изискваното предложение не поражда отрицателни финансови последици, тъй като неговата крайна цел — автоматичното признаване на осиновяването — ще доведе до намаляване на разходите;

o
o   o

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА ОТНОСНО ТРАНСГРАНИЧНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА ЗАПОВЕДИ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ

А.   ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1.  Упражнявайки правото си на свободно движение, все повече граждани на Съюза решават всяка година да се преместят в друга държава— членка на Съюза. Това създава трудности по отношение на признаването и правното разрешаване на положението с личното и семейното право на мобилните лица. Съюзът започна да търси решение на тези проблемни ситуации, например като прие Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета(1), както и чрез въвеждане на засилено сътрудничество в областта на признаването на някои аспекти на имуществения режим между съпрузи и имуществените последици на регистрираните партньорства.

2.  Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция) е в сила във всички държави членки. Тя се отнася до трансграничната процедура по осиновяването и предвижда автоматично признаване на такива осиновявания. Хагската конвенция обаче не обхваща положението на семейство с дете, осиновено по силата на изцяло национална процедура, което след това се премества в друга държава членка. Това може да доведе до значителни правни затруднения, ако правоотношението между родителя(-ите) и осиновеното дете не бъде признато автоматично. Допълнителни административни или съдебни процедури могат да бъдат изисквани и в крайни случаи може да бъде отказано признаването като цяло.

3.  Поради това с оглед на защита на основните права и свободи на такива граждани на Съюза е необходимо да бъде приет регламент, който да предвижда автоматично трансгранично признаване на заповеди за осиновяване. Надлежното правно основание за такова предложение е член 67, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който се отнася до взаимното признаване на съдебните и извънсъдебните решения, и член 81, параграф 3 от Договора, който предвижда мерки в областта на семейното право. Регламентът трябва бъде приет от Съвета след консултация с Европейския парламент.

4.  Предложеният регламент предвижда автоматично признаване на заповеди за осиновяване, издадени в държава членка, съгласно процедура, различна от процедурата в рамките на Хагската конвенция. Тъй като европейските семейства могат също така да имат връзки със или да са живели в трета държава в миналото, в регламента се предвижда също така, че след като една държава членка е признала заповед за осиновяване, издадена в трета държава съгласно нейните относими национални процедурни правила, тази заповед за осиновяване се признава във всички други държави членки.

5.  При все това с цел да се избегне търсенето на най-благоприятна правна система или прилагането на неподходящи национални закони, това автоматично признаване се прилага при спазване, първо, на условието, че признаването не трябва да е в явно противоречие с обществения ред на признаващата държава членка, като в същото време се подчертава, че такива откази никога не следва да водят до фактическа дискриминация, която е забранена по силата на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюзи, и второ— че държавата членка, която е взела решението за осиновяване, е била компетентна съгласно член 4 на изискваното предложение. Само държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на единия или двамата родители или на детето, може да има тази компетентност. Въпреки това, когато решението за осиновяване е било взето в трета държава, компетентността за първоначалното признаване в рамките на Съюза на това осиновяване може да принадлежи на държавата членка на гражданството на родителите или на детето. Това е с цел да се гарантира достъп до правосъдие за европейските семейства, които пребивават в чужбина.

6.  Необходими са специални процедури за вземане на решение по всички възражения относно признаване в конкретни случаи. Тези разпоредби са сходни с тези, които се срещат в други актове на Съюза в областта на гражданското правосъдие.

7.  Следва да бъде създадено европейско удостоверение за осиновяване, за да се ускорят всички административни проверки във връзка с автоматично признаване. Образецът на удостоверението трябва да бъде приет като делегиран акт на Комисията.

8.  Предложението се отнася само до индивидуалните отношения родител-дете. То не задължава държавите членки да признаят определено правоотношение между родителите на осиновено дете, тъй като националните законодателства по отношение на двойките се различават значително.

9.  На последно място, в предложението се съдържат обичайните заключителни и преходни разпоредби, които се срещат в инструментите на гражданското правосъдие. Автоматичното признаване на осиновяванията се прилага само спрямо решенията по отношение на осиновявания, взети от датата на прилагане на регламента, и считано също от тази дата— спрямо всички по-ранни заповеди за осиновяване, ако детето все още не е навършило пълнолетие.

10.  Настоящото предложение е съобразено с принципите на субсидиарност и на пропорционалност, тъй като държавите членки не могат да действат сами, за да създадат правна рамка за трансгранично признаване на заповеди за осиновяване, и предложението се ограничава само до абсолютно необходимото, за да гарантира стабилността на правното положение на осиновените деца. То не засяга семейното право на държавите членки.

Б.   ТЕКСТ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Регламент на Съвета относно трансграничното признаване на заповеди за осиновяване

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 67, параграф 4 и член 81, параграф 3 от него,

като взе предвид искането на Европейския парламент до Европейската комисия,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)  Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което е гарантирано свободното движение на хора. С оглед на постепенното изграждане на това пространство е необходимо Съюзът да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, включително в областта на семейното право.

(2)  По силата на членове 67 и 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) тези мерки трябва да включват мерки, които целят да осигурят взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения.

(3)  За да се гарантира свободно движение на семействата, които са осиновили дете, е необходимо и целесъобразно правилата, приложими по отношение на компетентността и признаването на заповеди за осиновяване, да се уреждат с правен акт на Съюза, който е правно обвързващ и се прилага пряко.

(4)  Настоящият регламент следва да създаде ясна и пълна правна уредба в областта на трансграничното признаване на заповеди за осиновяване, да предостави на семействата подходящи решения по отношение на правната сигурност, предвидимостта и гъвкавостта и да предотврати създаването на положение, при което дадена заповед за осиновяване, издадена законосъобразно в една държава членка, не се признава в друга държава членка.

(5)  Настоящият регламент следва да обхваща признаването на заповеди за осиновяване, издадени или признати в държава членка. Той обаче не следва да обхваща признаването на международни осиновявания, извършени в съответствие с Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, тъй като тази конвенция предвижда автоматично признаване на такива осиновявания. Следователно настоящият регламент следва да се прилага само към признаването на националните осиновявания и към международните осиновявания, които не са извършени съгласно тази конвенция.

(6)  Трябва да е налице връзка между дадено осиновяване и територията на държавата членка, която е издала заповедта за осиновяване или я е признала. Поради това признаването следва да бъде обвързано със спазването на общите правила за компетентност.

(7)  Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на обичайното местопребиваване на осиновителите или на обичайното местопребиваване на единия от тези осиновители или на детето. Компетентността следва да се ограничи до това основание, освен в ситуации, включващи трети държави, при които държавата членка на гражданството може да бъде критерий на привързване.

(8)  Тъй като осиновяването се отнася най-вече до малолетни и непълнолетни лица, не е уместно да се предоставя на родителите или на детето гъвкавост по отношение на избора на органи, които да вземат решение относно осиновяването.

(9)  Взаимното доверие в правораздаването в Съюза обосновава принципа, че заповедите за осиновяване, издадени в държава членка или признати от нея, следва да бъдат признати във всички други държави членки, без за това да е необходима специална процедура. Поради това заповед за осиновяване, издадена в дадена държава членка, следва да бъде разглеждана като издадена в сезираната държава членка.

(10)  Автоматичното признаване в сезираната държава членка на заповед за осиновяване, издадена в друга държава членка, не следва да излага на опасност зачитането на правото на защита. Поради това всяка заинтересована страна следва да може да подаде заявление за отказ на признаването на дадена заповед за осиновяване, ако счита, че е налице едно от основанията за отказ на признаването.

(11)  Признаването на национални заповеди за осиновяване следва да бъде автоматично, освен ако държавата членка, в която е извършено осиновяването, не е била компетентна или ако такова признаване би било в явно противоречие с обществения ред на признаващата държава членка, тълкуван в съответствие с член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(12)  Настоящият регламент не следва да засяга материалното семейно право, включително правото в областта на осиновяването, на държавите членки. Освен това признаването на заповед за осиновяване съгласно настоящия регламент не следва да предполага признаването на каквото и да било правоотношение между осиновителите вследствие на признаването на дадена заповед за осиновяване, без обаче евентуалното решение да се обуславя от признаването на дадена заповед за осиновяване.

(13)  Всички процедурни въпроси, които не са уредени в настоящия регламент, следва да се уреждат в съответствие с националното право.

(14)  Ако заповед за осиновяване предполага правоотношение, което не е уредено в правото на сезираната държава членка, това правоотношение, включително всяко произтичащо от него задължение, следва да се адаптира, доколкото е възможно, към такова, което съгласно правото на тази държава членка има равностоен ефект и преследва сходни цели. Всяка държава членка определя по какъв начин и от кого следва да се извършва тази адаптация.

(15)  За да се улесни автоматичното признаване, предвидено в настоящия регламент, следва да се изготви образец за предаване на заповеди за осиновяване— европейско удостоверение за осиновяване. За тази цел правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията във връзка с изготвянето и изменението на посочения образец на удостоверение. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и навременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(16)  Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(17)  В съответствие с член 1 и член 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, [Обединеното кралство и Ирландия са заявили желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент]/[без да се засяга член 4 от Протокола, Обединеното кралство и Ирландия няма да участват в приемането на настоящия регламент и няма да бъдат обвързани от него, нито от неговото прилагане].

(18)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и следователно не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Обхват

1.  Настоящият регламент се прилага по отношение на признаването на заповеди за осиновяване.

2.  Настоящият регламент не се прилага към и не засяга:

а)  законодателствата на държавите членки в областта на правото на осиновяване или други въпроси в областта на семейното право;

б)  международните осиновявания съгласно Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция).

3.  Нищо в настоящия регламент не задължава държава членка да:

а)  признава съществуването на каквото и да било правоотношение между родителите на осиновеното дете вследствие на признаването на дадена заповед за осиновяване;

б)  издава заповед за осиновяване при обстоятелства, при които приложимото национално право не го позволява.

Член 2

Определение

За целите на настоящия регламент „заповед за осиновяване“ означава съдебно или извънсъдебно решение за създаване или признаване на постоянно правоотношение родител-дете между дете, което не е достигнало пълнолетие, и нов родител или родители, които не са биологичните родители на посоченото дете, независимо от наименованието на това правоотношение в националното право.

Член 3

Автоматично признаване на заповеди за осиновяване

1.  Заповед за осиновяване, издадена в държава членка, се признава в другите държави членки, без за това да е необходима специална процедура, при условие че държавата членка, издала заповедта, има компетентност в съответствие с член 4.

2.  Всяка заинтересована страна може да поиска в съответствие с процедурата, предвидена в член 7, постановяване на решение, че липсват основанията за отказ на признаване, посочени в член 6.

3.  Ако изходът на дело в съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентно възникнал въпрос за отказ на признаване, този съд е компетентен по отношение на този въпрос.

Член 4

Компетентност за заповеди за осиновяване

1.  Органите на държава членка могат да издадат заповед за осиновяване само ако единият или двамата осиновители, или осиновеното дете имат обичайно местопребиваване в тази държава членка.

2.  Когато заповед за осиновяване е била издадена по отношение на дете от органите на трета държава, органите на държавата членка също могат да издадат такава заповед или да вземат решение за признаването на заповедта на третата държава в съответствие с процедурите, предвидени в националното право, ако единият или двамата осиновители, или осиновеното дете нямат обичайно местопребиваване в посочената държава членка, но са нейни граждани.

Член 5

Документи, необходими за признаването

Когато страна в една държава членка иска да се позове на заповед за осиновяване, която е била издадена в друга държава членка, тя представя:

а)  копие от заповедта за осиновяване, което изпълнява необходимите условия за установяване на автентичността му; както и

б)  европейско удостоверение за осиновяване, издадено съгласно член 11.

Член 6

Отказ на признаване

По молба на заинтересована страна признаването на заповед за осиновяване, издадена в държава членка, може да бъде отказано само:

а)  ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава членка;

б)  ако издаващата държава членка не е компетентна съгласно член 4.

Член 7

Молба за отказ на признаване

1.  По молба на всяка заинтересована страна, определена съгласно националното право, признаването на заповед за осиновяване се отказва, когато се установи наличието на едно от основанията, посочени в член 6.

2.  Молбата за отказ на признаване се подава до съда, който заинтересованата държава членка е обявила на Комисията съгласно член 13, буква а) като съд, до който се подава молбата.

3.  Процедурата за отказ на признаване, доколкото не е обхваната от настоящия регламент, се урежда от правото на сезираната държава членка.

4.  Молителят представя на съда копие от заповедта и при необходимост писмен превод или негова транслитерация.

5.  Съдът може да не изиска представянето на документите, посочени в параграф 4, ако вече разполага с тях или счита за необосновано да поиска от молителя да ги представи. Във втория случай съдът може да поиска от другата страна да представи документите.

6.  Страната, която иска отказ на признаване на заповед за осиновяване, издадена в друга държава членка, не е длъжна да има пощенски адрес в сезираната държава членка. Тази страна не е длъжна да има и упълномощен представител в сезираната държава членка, освен ако такъв представител се изисква независимо от гражданството или постоянния адрес на страните.

7.  Съдът се произнася по молбата за отказ на признаване незабавно.

Член 8

Обжалване на решението по молбата за отказ на признаване

1.  Решението по молбата за отказ на признаване може да се обжалва от всяка от страните.

2.  Жалбата се подава в съда, който заинтересованата държава членка е обявила на Комисията съгласно член 13, буква б) като съд, до който се подава такава жалба.

3.  Решението, постановено по жалбата, може да бъде оспорено само чрез обжалване, когато съдилищата, в които се подава последваща жалба, са обявени от заинтересованата държава членка на Комисията съгласно член 13, буква в).

Член 9

Обжалване в държавата членка по произход на заповед за осиновяване

Съдът, в който е подадена молба за отказ на признаване, или съдът, който разглежда жалба, подадена в съответствие с член 8, параграфи 2 или 3, може да спре производството, ако в държавата членка по произход е подадена жалба по общия ред срещу заповедта за осиновяване или ако все още не е изтекъл срокът за подаване на такава жалба. Във втория случай съдът може да посочи срока, в рамките на който трябва да се подаде жалбата.

Член 10

Недопускане на преразглеждане по същество

При никакви обстоятелства не се допуска издадена заповед за осиновяване или постановено съдебно решение в държава членка да се преразглежда по същество в сезираната държава членка.

Член 11

Европейско удостоверение за осиновяване

Органите на държавата членка, издала заповед за осиновяване, издават, по искане на заинтересована страна, многоезично европейско удостоверение за осиновяване, което съответства на образеца, изготвен в съответствие с член 15.

Член 12

Адаптиране на заповед за осиновяване

1.  Ако извънсъдебно или съдебно решение съдържа мярка или заповед, които не са уредени в правото на сезираната държава членка, тази мярка или заповед се адаптира, доколкото е възможно, до мярка или заповед, уредена в правото на тази държава членка, която има равностоен ефект и преследва сходни цели и интереси. Адаптирането не води до последици, надхвърлящи предвиденото в правото на държавата членка по произход.

2.  Всяка заинтересована страна може да оспори в съд адаптирането на мярката или заповедта.

Член 13

Информация, предоставяна от държавите членки

1.  До 1 юли 2018 г. държавите членки съобщават на Комисията своите национални разпоредби, ако съществуват такива, относно:

а)  съдилищата, в които трябва да бъде подадена молбата за отказ на признаване съгласно член 7, параграф 2;

б)  съдилищата, в които може да се обжалва решението по молбата за отказ на признаване съгласно член 8, параграф 2; както и

в)  съдилищата, в които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 8, параграф 3;

2.  Комисията оповестява информацията, посочена в параграф 1, както и всяка друга подходяща информация относно процедурите за осиновяване и признаването им в държавите членки, чрез всички подходящи средства, и по-специално чрез Европейския портал за електронно правосъдие.

Член 14

Легализация и подобни формални процедури

Не се изисква легализация или подобни формални процедури за документи, издадени в държава членка по силата на настоящия регламент.

Член 15

Правомощие за приемане на делегирани актове

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16 във връзка с изготвянето и изменението на образеца на многоезичното европейско удостоверение за осиновяване, посочено в член 11.

Член 16

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 15, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 1 юли 2018 г.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 15, може да бъде оттеглено по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Делегиран акт, приет съгласно член 15, влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта наСъвета или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представи възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Съвета.

5.  Европейският парламент ще бъде уведомен от Комисията за приемането на делегираните актове, за формулирани към тях възражения относно признаване, или за оттегляне на делегирането на правомощието от Съвета.

Член 17

Преходни разпоредби

Настоящият регламент се прилага само за заповеди за осиновяване, издадени на 1 януари 2019 г. или след тази дата.

Въпреки това заповеди за осиновяване, издадени преди 1 януари 2019 г., също се признават от посочената дата, ако въпросното дете все още не е достигнало пълнолетие към тази дата.

Член 18

Връзка със съществуващи международни конвенции

1.  Настоящият регламент не се прилага за заповеди за осиновяване, издадени в рамките на прилагането на Хагската конвенция.

2.  Без да се засягат задълженията на държавите членки по силата на член 351 от Договора за функционирането на Европейския съюз, настоящият регламент не засяга прилагането на международните конвенции, по които една или повече държави членки са страни към датата на влизане в сила на настоящия регламент, с който се определят правилата за признаване на осиновявания.

3.  Въпреки това в отношенията между държавите членки настоящият регламент има предимство пред конвенции, сключени изключително между две или повече от тях, доколкото такива конвенции засягат въпроси, уредени от настоящия регламент.

Член 19

Клауза за преглед

1.  До 31 декември 2024 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящия регламент. При необходимост докладът се придружава от предложения за адаптиране на настоящия регламент.

2.  За тази цел държавите членки съобщават на Комисията относимата информация относно прилагането на настоящия регламент от съдилищата си.

Член 20

Влизане в сила и дата на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2019 г., с изключение на членове 13, 15 и 16, които се прилагат от 1 юли 2018 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на ….

За Съвета

Председател

(1) Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (OВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 107).

Правна информация