Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2094(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0020/2017

Внесени текстове :

A8-0020/2017

Разисквания :

PV 13/02/2017 - 12
CRE 13/02/2017 - 12

Гласувания :

PV 14/02/2017 - 8.8
CRE 14/02/2017 - 8.8

Приети текстове :

P8_TA(2017)0026

Приети текстове
PDF 671kWORD 85k
Вторник, 14 февруари 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Преразглеждане на Европейския консенсус за развитие
P8_TA(2017)0026A8-0020/2017

Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие (2016/2094(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие от декември 2005 г.(1),

—  като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие(2) и общата позиция на ЕС за втората среща на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР), проведена в Найроби от 28 ноември до 1 декември 2016 г.(3),

—  като взе предвид заключителния документ на Четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта от декември 2011 г., на който беше поставено началото на ГПЕСР,

—  като взе предвид Програмата до 2030 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк(4),

—  като взе предвид Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие(5),

—  като взе предвид декларацията от Дили от 10 април 2010 г. относно укрепването на мира и изграждането на държавност, както и „Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, стартиран на 30 ноември 2011 г.,

—  като взе предвид Парижкото споразумение от 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), прието на 12 декември 2015 г.(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

—  като взе предвид Световната среща на върха по хуманитарните въпроси в Истанбул от 23 до 24 май 2016 г. и нейните ангажименти за действие(7),

—  като взе предвид Новата програма за градовете, приета на Конференцията на ООН относно жилищните въпроси и устойчивото градско развитие (Хабитат III), проведена от 17 до 20 октомври 2016 г. в Кито, Еквадор(8),

—  като взе предвид доклада на ОИСР/ПРООН за напредъка за 2014 г., озаглавен „Повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие“(9),

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно сътрудничеството за развитие, който гласи, че „политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиките на държавите членки се допълват и подсилват взаимно“, и който определя намаляването и изкореняването на бедността като най-важната цел на политиката на ЕС за развитие,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от октомври 2012 г., озаглавени „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“,

—  като взе предвид Кодекса за поведение на ЕС за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие(10),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека(11),

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, публикувана през юни 2016 г.(12),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, подписана и ратифицирана от ЕС през 2011 г., и заключителните коментари на ООН относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно равенството между половете (2016—2020 г.) и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2015—2019 г.),

—  като взе предвид своите предишни резолюции, по-специално тази от 17 ноември 2005 г. относно предложението за съвместна декларация на Съвета, Европейския парламент и Комисията за европейската политика на развитие: европейският консенсус(13), от 5 юли 2011 г. относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие(14), от 11 декември 2013 г. относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие(15), от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г.(16), от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието(17), от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави(18), от 14 април 2016 г. относно частния сектор и развитието(19), от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед(20), от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(21) и от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(22),

—  като взе предвид съвместния работен документ относно „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“ (SWD(2015)0182) и заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г., в които се одобрява съответният План за действие относно равенството между половете (2016—2020 г.),

—  като взе предвид новата рамка за „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“;

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите(23),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и нейните четири основополагащи принципа за недопускане на дискриминация (член 2), висшите интереси на детето (член 3), оцеляване, развитие и закрила (член 6) и участие (член 12),

—  като взе предвид предстоящия доклад на своите комисия по външни работи и комисия по развитие относно „Справяне с движенията на бежанци и мигранти: роля на външната дейност на ЕС“ (2015/2342(INI)) и своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно повишаването на ефективността на сътрудничеството за развитие(24),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0020/2017),

A.  като има предвид, че преразглеждането на Европейския консенсус за развитие е навременно и необходимо предвид променената външна рамка, в т.ч. приемането на Програмата до 2030 г. и целите за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение на COP 21 относно изменението на климата, Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия, Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие и Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие, новите или нарастващи глобални предизвикателства като изменението на климата, контекста на миграцията, по-разнообразните развиващи се държави с различни и специфични потребности на развитието, нововъзникващите донори и новите глобални участници, стесняването на пространството за организациите на гражданското общество, както и вътрешните промени в ЕС, включително тези, произтичащи от Договора от Лисабон, Програмата за промяна и Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС;

Б.  като има предвид, че всеобщата Програма до 2030 г. и взаимосвързаните ЦУР определят за цел постигането на устойчиво развитие в рамките на цялата планета, изграждайки партньорства, които поставят в центъра хората, като им предоставят жизненоважни ресурси като храна, вода и канализация, здравеопазване, енергетика, образование и възможности за заетост, и като насърчават мира, справедливостта и благополучието за всички; като има предвид, че трябва да бъдат предприети действия в съответствие с принципите за ангажираност на държавата, приобщаващи партньорства за развитие, акцент върху резултатите, прозрачност и отчетност; като има предвид, че основаният на правата подход е предварително условие за устойчивото развитие в съответствие с Резолюция 41/128 на ООН, в която правото на развитие се определя като неотменно право на човека;

В.  като има предвид, че член 208 от ДФЕС гласи, че „политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиките на държавите членки се допълват и подсилват взаимно“;

Г.  като има предвид, че изменението на климата е явление, на което трябва да се обърне спешно внимание, тъй като то засяга в по-голяма степен бедните и най-уязвими държави;

Д.  като има предвид, че три четвърти от бедните хора в света живеят в държави със средни доходи; като има предвид, че държавите със средни доходи не са хомогенна група, а се характеризират с много разнородни потребности и предизвикателства, и че следователно сътрудничеството на ЕС за развитие трябва да бъде достатъчно диференцирано;

Е.  като има предвид, че основаният на Договора подход за съгласуваност на политиките за развитие изисква ЕС да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие, когато действа в други области на политиката, които има вероятност да засегнат развиващите се държави; като има предвид, че поради това някои тясно свързани области на политиката като търговия, сигурност, миграция, хуманитарна помощ и развитие трябва да бъдат формулирани и прилагани така, че да се подсилват взаимно;

Ж.  като има предвид, че миграцията стана все по-належащ въпрос, тъй като над 65 милиона души в света са принудително разселени; като има предвид, че голямото мнозинство от бежанците живее в развиващи се държави; като има предвид, че слабостта на държавите, нестабилността и войните, нарушаването на правата на човека, голямата бедност и липсата на перспективи са измежду най-сериозните причини, поради които хората напускат домовете си; като има предвид, че милиони хора са мигрирали или избягали в ЕС през последните години;

З.  като има предвид, че някои неотдавнашни предложения на Комисията могат да бъдат тълкувани като пренасочващи политиката за развитие под новата призма на управлението на миграцията, за да се постигнат приоритетите на ЕС, които често са краткосрочни; като има предвид, че не следва да има обвързаност с условия между помощта за развитие и сътрудничество от страна на държавите бенефициенти по въпросите на миграцията; като има предвид, че фондове като Доверителния фонд на ЕС за Африка и Плана на ЕС за външни инвестиции бяха създадени с цел да се отговори на неотдавнашните миграционни кризи в ЕС; като има предвид, че политиката на ЕС за развитие трябва да има като основна задача намаляването и, в дългосрочен план, изкореняването на бедността и да се основава на принципите за ефективност на развитието;

И.  като има предвид, че здравеопазването и образованието са ключови фактори за устойчивото развитие; като има предвид, че поради това инвестирането за гарантиране на всеобщ достъп до тези области е на челно място в Програмата до 2030 г. и ЦУР и следва да получи достатъчно ресурси, за да могат ефектите да се разпространят и върху други сектори;

Й.  като има предвид, че МСП и микропредприятията са гръбнакът на икономиките в цял свят и основна част на икономиката на развиващите се държави и че наред с добре функциониращите публични сектори са ключов фактор за подпомагане на икономическия, социалния и културния растеж; като има предвид, че МСП често имат ограничен достъп до капитал, особено в развиващите се държави;

K.  като има предвид, че повече от половината от световното население днес живее в градове и че се предвижда това съотношение да достигне две трети до 2050 г., като 90% от нарастването на населението на градовете се наблюдава в Африка и Азия; като има предвид, че тази тенденция засилва необходимостта от устойчиво градско развитие; като има предвид, че сигурността в градовете става все по-голямо предизвикателство в много от развиващите се държави;

Л.  като има предвид, че океаните играят жизненоважна роля за биологичното разнообразие, продоволствената сигурност, енергетиката, работните места и растежа, но че морските ресурси са застрашени от изменението на климата и от свръхексплоатация и неустойчиво управление;

M.  като има предвид, че обезлесяването и деградацията на горите изтощават екосистемите и са важен фактор за изменението на климата;

Н.  като има предвид, че политиката на ЕС за развитие е важно допълнение към политиките за развитие на държавите членки, което следва да се насочи към областите на сравнително предимство и към начините, по които глобалната роля на ЕС като организация може да способства за постигането на целите на неговата политика в областта на развитието;

O.  като има предвид, че политиката за развитие е изключително важен аспект от външната политика на ЕС; като има предвид, че Съюзът е най-големият донор в света в областта на развитието и че заедно с държавите членки предоставя над половината от официалната помощ за развитие в световен мащаб;

П.  като има предвид, че в цял свят неравенствата в богатството и приходите се увеличават; като има предвид, че съществува риск тази тенденция да подкопае социалното сближаване и да увеличи дискриминацията, политическата нестабилност и безредиците; като има предвид, че следователно мобилизацията на вътрешни ресурси е ключова за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и представлява жизнеспособна стратегия за преодоляване на зависимостта от външна помощ в дългосрочен план;

1.  подчертава значението на Европейския консенсус за развитие в предоставянето на обща и последователна позиция както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки по отношение на целите, ценностите и принципите и основните аспекти на политиката за развитие, включително при изпълнението ѝ; счита, че достиженията на правото на Консенсуса и по-специално цялостният му подход и ясната първостепенна цел за борба със и в дългосрочен план изкореняване на бедността трябва да бъдат запазени при преразглеждането; счита също така, че справянето с неравенствата, посочени в ЦУР, трябва също да бъде цел; припомня, че политиките за развитие на държавите членки и на равнището на ЕС следва да се подсилват и допълват взаимно;

2.  предупреждава за опасността от разширяване на критериите за официална помощ за развитие (ОПР) с цел покриване на разходи, които са различни от разходите, пряко свързани с посочените по-горе цели; подчертава, че всяка реформа на ОПР трябва да бъде насочена към повишаване на въздействието на развитието;

3.  признава значението на една ясна европейска външна стратегия, изискваща съгласуваност на политиките, по-специално в областта на мира и сигурността, миграцията, търговията, околната среда и изменението на климата, хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие; въпреки това отново заявява, че целите за развитие са цели сами по себе си; припомня задължението на ЕС, залегнало в член 208 от ДФЕС, да „взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“; подчертава категорично, че Парламентът може да приеме само силна концепция за политика за развитие, съобразена със задълженията по ДФЕС, с основен акцент върху борбата с бедността; припомня принципите на външната дейност на ЕС съгласно член 21, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, а именно демокрация, правова държава, универсалност и неделимост на правата на човека и на основните свободи, зачитане на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

4.  в съответствие с Договора от Лисабон характеризира сътрудничеството за развитие така: борба за ДОСТОЙНСТВО чрез изкореняване на БЕДНОСТТА;

Цели, ценности и принципи на ЕС в областта на развитието

5.  призовава ЦУР, Програмата до 2030 г. и икономическото, социалното и екологичното измерение на устойчивото развитие да обхванат всички вътрешни и външни политики на ЕС и да бъдат поставени в центъра на Консенсуса при признаване на важните взаимни връзки между целите и задачите му; призовава борбата със и в дългосрочен план изкореняването на бедността да останат основна и първостепенна цел на политиката на ЕС за развитие, с особено внимание към най-маргинализираните групи и като се цели да не се пренебрегва никой; набляга на важността от определянето на бедността в съответствие с определението от Консенсуса и Програмата за промяна и в рамките на Договора от Лисабон;

6.  набляга на всеобщия и преобразуващ характер Програмата до 2030 г.; поради това подчертава, че развитите и развиващите се държави имат споделена отговорност за постигането на целите за устойчиво развитие и че стратегията на ЕС в областта на ЦУР трябва да включва съгласуван набор от вътрешни и външни политики и ангажименти с пълен набор от инструменти на политиката за развитие;

7.  настоява, че политиката за развитие трябва да отразява по-последователно акцента на Съюза върху нестабилните държави, младежката безработица, жените и момичетата, които са изправени пред основано на пола насилие и увреждащи практики, и тези в конфликтни ситуации, и припомня ангажимента на ЕС да насочи най-малко 20% от своята ОПР за социално приобщаване и човешко развитие;

8.  подчертава, че образованието е от ключово значение за развитието на самостоятелни устойчиви общества; призовава ЕС да обвърже качественото образование, техническо и професионално обучение и сътрудничеството с промишлеността като съществено предварително условие за пригодността за заетост и достъпа на младите хора до квалифицирани работни места; счита, че разглеждането специално на въпроса за достъпа до образование в извънредни и кризисни ситуации е от съществено значение както за развитието, така и за закрилата на децата;

9.  подчертава, че системните фактори, включително неравенството между половете, пречките на политиките и дисбалансите във властта, оказват въздействие върху здравето и че осигуряването на справедлив достъп до качествени здравни услуги, предоставяни от способен, квалифициран и компетентен здравен персонал, е от решаващо значение; подчертава, че следователно новият Консенсус следва да насърчава инвестиции във и овластяване на здравните работници от първата линия, които играят ключова роля за предоставяне на здравни услуги в отдалечени, бедни, слабо обслужвани и конфликтни зони; подчертава, че насърчаването на научни изследвания и разработване на нови здравни технологии за справянето с нови здравни заплахи като епидемии и антимикробна резистентност е от решаващо значение за постигането на ЦУР;

10.  призовава за продължаване на силния ангажимент на ЕС и насърчаване на основано на правила глобално управление, и по-специално Глобалното партньорство за устойчиво развитие;

11.  подчертава, че борбата срещу неравенствата във и между държавите, срещу дискриминацията, особено основаната на пола, срещу несправедливостта и размириците, насърчаването на мира, демокрацията на участието, доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека, както и на приобщаващи общества и устойчив растеж и справяне с предизвикателствата на приспособяването към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, трябва да бъдат цели, обхващащи всички области на политиката на ЕС за развитие; призовава Програмата до 2030 г. да бъде приложена като едно цяло и координирана и съгласувана с Парижкото споразумение относно изменението на климата, включително що се отнася до необходимостта от спешно преодоляване на недостига на това, което е необходимо за ограничаване на глобалното затопляне, и от засилване на работата по приспособяването и финансирането ѝ; припомня ангажимента на ЕС да задели 20% от бюджета си за периода 2014—2020 г. (около 180 милиарда евро) за усилия за борба срещу изменението на климата, включително чрез външните си политики и политиките за сътрудничество за развитие;

12.  подчертава, че сътрудничеството за развитие може да възникне от приобщаване, доверие и иновации, основани на зачитането от всички партньори на използването на национални стратегии и национални рамки за резултати;

13.  отчита специалната роля на свързаното с доброто управление измерение на устойчивото развитие; призовава ЕС да укрепи баланса между икономическата, социалната и екологичната област чрез подпомагане на всеобхватни национални стратегии за устойчиво развитие и подпомагане на правилните механизми и процеси за добро управление, с основен акцент върху участието на гражданското общество; набляга на важността на реформите за административно и фискално децентрализиране като начин за насърчаване на добро управление на местно равнище в съответствие с принципа на субсидиарност;

14.  призовава сътрудничеството на ЕС за развитие да насърчи партньорските държави да „глокализират“ ЦУР, при консултиране на националното и местното гражданско общество, за да ги превърнат в имащи значение за контекста национални и местни цели, залегнали в националните стратегии, програми и бюджети за развитие; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчат партньорските държави да включат гласовете на маргинализираните общности при мониторинга на ЦУР и да насърчат конкретни механизми за това, в съответствие с принципа „да не се пренебрегва никой“;

15.  призовава политиката на ЕС за развитие да продължи да отдава приоритет на подкрепата за най-слабо развитите държави и държавите с ниски доходи, както и малките островни развиващи се държави, като същевременно се обръща внимание на разнообразните и специфични потребности на държавите със средни доходи, в които живее по-голямата част от бедното население в света, в съответствие с Програмата за действие от Адис Абеба и при пълно спазване на принципа на диференциране; призовава за включване на териториален подход към развитието, за да се овластят местните и регионалните органи на управление и по-добре да се обърне внимание на неравенствата в самите държави;

16.  подчертава значението на принципа на демократична ангажираност, според който развиващите се държави носят първостепенна отговорност за своето собствено развитие, но който също така позволява на националните парламенти и политическите партии, регионалните и местните органи, гражданското общество и други заинтересовани страни да изпълняват изцяло съответните си роли заедно с националните правителства и да участват активно в процеса на вземане на решения; подчертава в този контекст значението на подобряването на отчетността нагоре и надолу по веригата с цел по-добро отговаряне на местните потребности и засилване на демократичната ангажираност на гражданите;

17.  призовава ЕС да продължи и да засили подкрепата си за местното и регионалното изграждане на капацитет и за процесите на децентрализация, за да овласти местните и регионалните органи на управление и да ги направи по-прозрачни и подлежащи на отчетност, така че да могат по-добре да отговарят на потребностите и исканията на своите граждани;

18.  призовава, в съответствие с принципа на партньорство, за споделена отчетност за всички съвместни дейности, като се насърчава възможно най-високо равнище на прозрачност; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават засилена роля за националните парламенти, местните и регионалните органи на управление и гражданското общество в политическия и бюджетния надзор и демократичния контрол; призовава да се води съвместна борба срещу корупцията и безнаказаността с всички средства и на всички равнища на политиката;

19.  призовава политическият диалог между ЕС и партньорските държави/региони да бъде основен елемент на сътрудничеството на ЕС за развитие и този диалог да се съсредоточи върху общи ценности и начините за тяхното насърчаване; призовава за по-нататъшно участие на парламентите и гражданското общество в политическия диалог;

20.  подчертава значението на плуралистичната и приобщаваща демокрация и призовава ЕС да насърчава осигуряването на равнопоставени условия за политическите партии и динамичното гражданско общество във всички свои дейности, включително чрез изграждане на капацитет и чрез диалог с партньорските държави, за да се даде възможност за достатъчно пространство на гражданското общество с мотивирани от гражданите и основани на участието механизми за мониторинг и отчетност на поднационално, национално и регионално равнище, и да се осигури участието на организациите на гражданското общество в изработването, прилагането, наблюдението, прегледа и отчетността на политиките за развитие; призовава ЕС да отбележи, че допитването до гражданското общество е съществен фактор за успех във всички сектори на програмирането, за да се постигне приобщаващо управление;

21.  признава ролята на гражданското общество за повишаване на осведомеността сред обществеността и за разглеждане на ЦУР на национално и глобално равнище чрез образование и повишаване на осведомеността за глобалното гражданство;

22.  призовава насърчаването на равенство между жените и мъжете и овластяването и правата на жените и момичетата да бъде и самостоятелна, и хоризонтална цел на политиката на ЕС за развитие в съответствие с Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и Програмата до 2030 г., както се заявява в заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равните права на жените и мъжете в областта на развитието; призовава за конкретни политически действия, насочени към предизвикателствата в тази област; призовава за по-нататъшни усилия на ЕС за насърчаване на важната роля на жените и младите хора като носители на развитие и промени; подчертава в тази връзка, че равенството между половете включва момичетата и момчетата и жените и мъжете от всички възрасти и че програмите следва да стимулират равнопоставено участие и насърчаване на права и услуги, по-конкретно по отношение на достъпа до образование и до репродуктивни и здравни грижи, без дискриминация, основана на полово самоопределяне или сексуална ориентация;

23.  насочва вниманието към необходимостта от насърчаване, защита и опазване на всички права на човека; подчертава, че спазването на правата на жените и момичетата, както и сексуалните и репродуктивните права и здраве, и премахването на всички форми на сексуално и основано на пола насилие и дискриминация, включително увреждащите практики срещу деца, ранните и принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени, е съществено за реализирането на правата на човека; подчертава необходимостта от гарантиране на всеобщ достъп до финансово достъпни, изчерпателни, качествени информация и образование относно сексуалното и репродуктивното здраве и услугите по семейно планиране; призовава за по-нататъшни действия, за да се ускорят усилията за постигане на равенство между половете и овластяване на жените чрез задълбочаване на партньорствата с многобройни заинтересовани страни, укрепване на капацитета за съобразено с пола бюджетиране и планиране и осигуряване на участието на организации на жените;

24.  призовава за специфични стратегии на ЕС в областта на развитието, които по-добре да обхващат, защитават и подкрепят уязвимите и маргинализирани групи като жени и деца, ЛГБТИ лица, възрастни, лица с увреждания, дребни производители, кооперативи, езикови и етнически малцинства и коренно население, за да им предлагат същите възможности и права като на всички други, в съответствие с принципа „да не се пренебрегва никой“;

25.  потвърждава отново ангажимента на ЕС да инвестира в развитието на децата и младите хора чрез подобряване на докладването за сътрудничеството за развитие и вътрешните ресурси, фокусирани върху детето, и да укрепва капацитета на младите хора да участват в процедурите, свързани с отчетността;

26.  призовава за подкрепа на нестабилните и засегнатите от конфликти държави, за да имат достъп до ресурсите и партньорствата, необходими за постигането на приоритетите в областта на развитието, и за насърчаване на партньорското обучение между тях и засилен ангажимент между партньорите и усилията в областта на развитието, изграждането на мира, сигурността и хуманитарната област;

27.  подчертава продължаващата значимост на целите, посочени в главата за човешкото развитие от настоящия европейски консенсус; подчертава необходимостта тези цели да се свържат с целите за устойчиво развитие и да се постави хоризонталното укрепване на здравните системи (различно от подкрепата за вертикални програми за конкретни болести) в основата на програмирането за развитие в областта на здравеопазването, което също така ще укрепи устойчивостта в случай на здравни кризи като епидемията от ебола в Западна Африка през периода 2013—2014 г., и да се гарантира основното право на всеобщо здравеопазване, както е посочено в член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и в Устава на Световната здравна организация (СЗО); припомня, че в член 168 от ДФЕС се предвижда, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве; призовава в тази връзка за по-съгласувана политика за иновациите и разработването на лекарства, която гарантира достъп до лекарства за всички;

28.  в светлината на демографския растеж, най-вече в Африка и най-слабо развитите държави, като взема предвид факта, че от всичките 21 държави с най-висока раждаемост 19 са в Африка, че Нигерия е страната с най-бързи темпове на растеж на населението в света, че през 2050 г. над половината от ръста на световното население се очаква да бъде в Африка и че това е проблем за устойчивото развитие, предлага сътрудничеството на ЕС за развитие да постави по-голям акцент върху програми, насочени към тази тема;

29.  приветства факта, че продоволствената и хранителната сигурност се превръщат в приоритетна област за новата рамка за световно развитие, и приветства включването като отделна цел на премахването на глада, постигането на продоволствена сигурност и по-добро хранене и насърчаването на устойчиво селско стопанство; признава, че гладът и бедността не са случайност, а са резултат от социална и икономическа несправедливост и неравенство на всички равнища; потвърждава отново, че Консенсусът следва да наблегне на продължаващата подкрепа на ЕС за интегрирани, хоризонтални подходи, укрепващи капацитета за диверсифицирано местно производство на храна и включващи мерки, свързани конкретно с изхранването, и мерки, свързани по принцип с изхранването, които изрично са насочени срещу неравенството между половете;

30.  настоява на необходимостта от механизми за отчетност във връзка с мониторинга и изпълнението на ЦУР и целите за ОПР в размер на 0,7% от БНД; призовава ЕС и неговите държави членки да представят график за постепенното постигане на тези цели и задачи, като докладват ежегодно пред Европейския парламент;

31.  подчертава необходимостта от многосекторни, интегрирани подходи за ефективно изграждане на устойчивост, което означава работа за по-добро интегриране на хуманитарните действия, действията за намаляване на риска от бедствия, за социална защита, приспособяване към изменението на климата, управление на природните ресурси, смекчаване на конфликтите и другите действия в областта на развитието; призовава ЕС и държавите членки да насърчават приобщаващо управление, което работи за справяне с маргинализацията и породените от неравенството двигатели за уязвимостта; отбелязва, че уязвимите части от населението трябва да получат права, за да управляват риска и да имат достъп до процесите за вземане на решения, които оказват влияние върху бъдещето им;

32.  подчертава ролята, която играе културата в устойчивото човешко, социално и икономическо развитие, и настоява културното измерение да бъде взето предвид като основен аспект на солидарността, сътрудничеството и политиките на ЕС за помощта за развитие; призовава за насърчаване на културно многообразие и подкрепа за политиките в областта на културата, както и местните условия да бъдат вземани предвид, когато това може да спомогне за постигане на целта за насърчаване на устойчиво развитие;

33.  посочва, че се предвижда населението на градовете да се увеличи с 2,5 милиарда души до 2050 г., като близо 90% от нарастването е концентрирано в Азия и Африка; отбелязва проблемите, възникващи от експлозивното нарастване на мегаполисите, и предизвикателствата, които това явление поставя пред устойчивостта на обществата и на околната среда; призовава за балансирано регионално развитие и припомня, че съживяването на икономическата активност в селските райони и по-малките градове намалява натиска за миграция към градски мегацентрове и по такъв начин облекчава проблемите на безконтролната урбанизация и миграция;

Диференциация

34.  подчертава, че за да бъде стратегията на ЕС за развитие ефективна, ЕС трябва да насърчава справедливо преразпределение от развиващите се държави на богатството чрез националните бюджети, т.е. в държавите, както и между тях; подчертава, че европейската помощ за развитие следва преди всичко да прави разграничение между положението и потребностите за развитие на отделните държави, а не да бъде основана единствено на микроикономически показатели или политически съображения;

35.  подчертава, че сътрудничеството на ЕС за развитие следва да се прилага така, че да обръща внимание на най-важните потребности и да се стреми към възможно най-голямо въздействие както в краткосрочен, така и в дългосрочен план; набляга на необходимостта от специално пригодени стратегии за развитие, изработени на местно равнище и основани на местен ангажимент, които да вземат предвид специфичните предизвикателства пред отделни държави или групи от държави като малките островни развиващи се държави, нестабилните държави и развиващите се държави без излаз на море;

36.  призовава да бъдат разработени специфични стратегии за сътрудничество с държавите със средни доходи, за да се консолидира напредъкът им и да се води борба с неравенствата, изключването, дискриминацията и бедността, особено чрез насърчаване на справедливи и прогресивни данъчни системи, като същевременно подчертава, че държавите със средни доходи не са хомогенна група и че следователно всяка от тях има специфични потребности, които следва да бъдат постигнати чрез специално разработени политики; подчертава необходимостта от постепенно отговорно прекратяване на финансовата помощ за държавите със средни доходи и съсредоточаване върху други форми на сътрудничество, като например техническа помощ, обмен на промишлено ноу-хау и знания, публично-частни партньорства, които могат да подкрепят глобални обществени блага като наука, технология и иновации, обмен на най-добри практики и насърчаване на регионалното сътрудничество, сътрудничеството Юг-Юг и тристранното сътрудничество; подчертава значението на алтернативните източници на финансиране, като например мобилизацията на вътрешни приходи, заеми при непреференциални или по-малко преференциални условия, сътрудничество в областта на техническите въпроси, данъчното облагане, търговията и научните изследвания и публично-частни партньорства;

Ефективност на развитието и финансиране

Ефективност на развитието

37.  призовава ЕС и неговите държави членки да играят водеща роля сред участниците в областта на развитието и да се ангажират отново с пълното прилагане на принципите за ефективно сътрудничество за развитие, като дават приоритет на механизми, средства и инструменти, които позволяват повече ресурси да стигнат до крайните получатели, а именно национална ангажираност с приоритетите за развитие, съгласуване с националните стратегии и системи за развитие на партньорските държави, акцент върху резултатите, прозрачност, споделена отчетност и демократично приобщаване на всички заинтересовани страни; подчертава колко е важно да се задълбочат усилията на ЕС за постигане на възможно най-голяма ефективност на сътрудничеството за развитие, с оглед осъществяване на амбициозните цели и задачи, заложени в Програмата до 2030 г., и оптимално използване на публичните и частните ресурси за развитие; призовава в новия Консенсус на ЕС за развитие да се направи ясно позоваване на принципите за ефективност на развитието;

38.  отново подчертава значението на повишаването на разбирането и активното участие на европейската общественост във важни дебати относно развитието и опитите за изкореняване на бедността в световен мащаб и за насърчаване на устойчивото развитие; подчертава за тази цел, че неформалното образование по въпросите на развитието, както и повишаването на осведомеността, включително чрез продължаване и разширяване на програмата за образование и повишаване на осведомеността по въпросите на развитието (DEAR), трябва да останат неразделна част от политиките за развитие на ЕС и държавите членки;

39.  счита, че опростяването на процедурите за финансиране и бюрократичните процедури може да помогне за подобряване на ефективността; призовава за реформа на ЕС за ускоряване на изпълнението (както вече беше посочено в параграф 122 на Европейския консенсус за развитие от 2005 г.), която разглежда необходимостта от преразглеждане на процедурите за подбор, като поставя по-голям акцент върху кандидата: самоличност, експертни знания, опит, резултати и надеждност в областта (а не само върху официалните изисквания за допустимост);

40.  отново потвърждава значението на изграждането на капацитет за подобряването на способността на гражданите, организациите, правителствата и обществата да изпълняват в пълна степен съответните си роли при създаването, изпълнението, контрола и оценката на устойчиви стратегии за развитие;

41.  приветства постигнатия напредък, но призовава за допълнителни усилия от страна на ЕС и неговите държави членки за засилване и разширяване на обхвата на съвместното програмиране и съвместните усилия по изпълнение с цел да се обединят ресурсите, да се подобри разделението на труда в съответната държава, да се намалят трансакционните разходи, да се избегнат припокривания и разпокъсаност на помощта, да се увеличи видимостта на ЕС на местно равнище и да се насърчи национална ангажираност със стратегиите за развитие и привеждане в съответствие с приоритетите на партньорските държави; подчертава колко е важно процесът на съвместно програмиране да се извършва от европейски заинтересовани страни и да е отворен за други донори само когато местните условия го налагат, но без да се отслабва европейският характер на процеса; призовава ЕС и неговите държави членки и в бъдеще да координират своите действия с други донори и организации като нововъзникващи донори, организации на гражданското общество, частни филантропи, финансови институции и дружества от частния сектор; отбелязва със загриженост, че към средата на 2015 г. само пет държави членки на ЕС са публикували планове за изпълнение на споразумението от Пусан; настоятелно призовава държавите членки да публикуват плановете си за изпълнение и да докладват ежегодно относно усилията си по отношение на ефективността на развитието;

42.  припомня своето искане(25) за кодифициране и укрепване на механизмите и практиките за осигуряване на по-добро взаимно допълване и ефективна координация на помощта за развитие сред държавите — членки и институциите на ЕС, като бъдат въведени ясни и приложими правила за гарантиране на демократична национална ангажираност, хармонизиране, съгласуване със стратегиите и системите на отделните държави, предвидимост на средствата, прозрачност и взаимна отчетност;

43.  подчертава, че ефективността на развитието следва да бъде една от основните движещи сили на новата политика на ЕС за развитие; припомня, че това зависи не само от донорите на помощ, но също така от наличието на ефективни и бързо реагиращи институции и стабилни политики, от принципите на правовата държава, от приобщаващо демократично управление, както и от предпазни мерки срещу корупцията в развиващите се държави и незаконните финансови потоци на международно равнище;

44.  признава ролята на местните и регионалните органи на управление в развитието, и особено децентрализираното сътрудничество между европейските местни и регионални органи на управление и местните и регионалните органи на управление на партньорските държави като ефективно средство за взаимно укрепване на капацитета и изпълнението на ЦУР на местно равнище;

Финансиране за развитието

45.  отново заявява, че официалната помощ за развитие (ОПР) следва да продължи да бъде гръбнакът на политиката на ЕС за развитие; припомня ангажимента на ЕС да постигне целта за ОПР в размер на 0,7% от БНД до 2030 г.; подчертава, че е важно и други държави — както развити, така и с бързо развиваща се икономика, също да увеличат предоставянето на ОПР; подчертава важната роля на ОПР като катализатор за промяна и средство за мобилизиране на други ресурси; припомня ангажимента на ЕС за мобилизиране на ресурси за действия в областта на климата в развиващите се държави, за даване на принос към постигането на целта на развитите държави за мобилизиране на 100 млрд. щатски долара годишно и за поддържане на удвоено финансиране за биоразнообразието в развиващите се държави;

46.  призовава за обективни и прозрачни критерии за разпределение на ресурсите на помощта за развитие както на равнище държави членки, така и на равнище ЕС; призовава тези критерии да се основават на потребностите, на оценки на въздействието и на политически, социални и икономически резултати, с оглед на най-ефективното използване на средствата; подчертава обаче, че такова разпределение не следва никога да се поставя в зависимост от резултатите в области, които не са пряко свързани с целите за развитие; подчертава, че добрите резултати при постигането на взаимно договорени цели следва да бъдат насърчавани и възнаграждавани; подчертава значението на разбити по съответните признаци данни на териториално равнище с цел по-добра оценка на влиянието на ОПР;

47.  отчита, че общата бюджетна подкрепа насърчава национална ангажираност, привеждане в съответствие с националните стратегии за развитие на партньорските държави, акцент върху резултатите, прозрачност и взаимна отчетност, но подчертава, че тя следва да се разглежда само ако и когато условията са подходящи и са налице ефективни системи за контрол; посочва, че подкрепата на бюджета е най-доброто средство за насърчаване на истински политически диалог, който води до по-голямо оправомощаване и ангажираност;

48.  счита, че работата по целите за устойчиво развитие ще изисква финансиране и действия за развитие, които излизат извън рамката на ОПР и обществените политики; подчертава необходимостта от вътрешно и международно, частно и публично финансиране, както и от политики, свързващи публичните и частните действия в интерес на развитието и насърчаващи среда, която стимулира растежа и неговото справедливо разпределение чрез националните бюджети;

49.  припомня, че развиващите се държави са изправени пред големи ограничения при събирането на данъчни приходи и са особено засегнати от отклонението от данъчно облагане от страна на предприятията и от незаконните финансови потоци; призовава ЕС и неговите държави членки да засилят съгласуваността на политиките в интерес на развитието в тази област, да проучат страничните ефекти върху развиващите се държави на собствените им данъчни уредби и закони, както и да се застъпват за по-добро представителство на развиващите се държави на международни форуми, създадени с цел реформиране на данъчните политики в световен мащаб;

50.  призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят държавите с ниски и средни доходи при създаването на справедливи, прозрачни и ефективни данъчни системи, както и на други средства за мобилизиране на национални ресурси, с цел увеличаване на предвидимостта и стабилността на подобно финансиране и намаляване на зависимостта от помощи; призовава за такава подкрепа в области като данъчната администрация и управлението на публичните средства, системите за справедливо преразпределяне, борбата с корупцията и с манипулирането на трансферните цени, с отклонението от данъчно облагане и с други форми на незаконни финансови потоци; подчертава значението на фискалната децентрализация и необходимостта от изграждане на капацитет за подкрепа на поднационалните органи на управление при проектирането на местните данъчни системи и събирането на данъци;

51.  призовава ЕС и неговите държави членки да установят задължително отчитане по държави за многонационалните дружества, както и задължителното публикуване на подробни и сравними данни относно дейностите на дружествата, за да се гарантира прозрачност и отчетност; призовава ЕС и неговите държави членки да разгледат какви са страничните ефекти върху развиващите се държави на собствените им данъчни политики, уредби и закони, както и да предприемат необходимите реформи, за да се гарантира, че европейските дружества, реализиращи печалби в развиващите се държави, заплащат своя справедлив дял от данъците в тези държави;

52.  подчертава необходимостта от смесено финансиране и публично-частни партньорства с цел привличане на финансиране, надхвърлящо рамките на ОПР, и от ефективно следване на принципите за ефективност на развитието, но също така подчертава необходимостта те да се основават на прозрачни критерии, ясно да се докаже тяхната допълняемост и положително въздействие върху развитието, да не се подкопава всеобщият достъп до качествени обществени услуги от първостепенно значение и всички плащания да бъдат прозрачни; подчертава, че финансираните проекти трябва да зачитат националните цели за развитие, международно признатите права на човека и социалните и екологичните стандарти по обвързващ начин, както и потребностите и правата на местното население и принципите за ефективност на развитието; признава във връзка с това, че традиционното използване на земята, например от страна на дребните селскостопански производители и скотовъдците, обикновено не е документирано, но трябва да се зачита и защитава; отново заявява, че предприятията, участващи в партньорства за развитие, следва да зачитат принципите на корпоративната социална отговорност (КСО), Ръководните принципи на ООН и Насоките на ОИСР във всичките си дейности, както и да насърчават етични стопански практики; отбелязва, че политиките и програмите за развитие носят двойни ползи, когато се осъществи ефективност на развитието; призовава всички участници в областта на развитието да съгласуват изцяло всички свои действия с тези принципи;

53.  призовава ЕС да насърчава инвестиции, които създават достойна заетост в съответствие със стандартите на Международната организация на труда и Програмата до 2030 г.; подчертава в това отношение ценността на социалния диалог и необходимостта от прозрачност и отчетност на частния сектор в случай на публично-частни партньорства и в случаите, когато средствата за развитие се използват при смесено финансиране;

54.  подчертава, че финансовите средства за развитие, използвани за предложения План за външни инвестиции, както и за съществуващите доверителни фондове, трябва да бъдат в съответствие с целите за развитие, съвместими с ОПР, както и с новите ЦУР; призовава за създаване на механизми, които позволяват на Парламента да изпълнява своята надзорна роля, когато финансови средства на ЕС за развитие се използват извън рамките на нормалните бюджетни процедури на ЕС, по-специално като на Парламента се предостави статут на наблюдател в рамките на Плана за външни инвестиции, доверителния фонд и други стратегически съвети, които вземат решения във връзка с приоритетите и обхвата на програмите и проектите;

55.  признава ролята на местните микро-, малки и средни предприятия, кооперации, приобщаващи бизнес модели и научноизследователски институти като двигатели на растежа, заетостта и иновациите на местно равнище, които ще допринесат за постигането на целите за устойчиво развитие; призовава за насърчаване на благоприятна среда за инвестиции, индустриализация, стопанска дейност, наука, технологии и иновации с цел да се стимулира и ускори вътрешното икономическо и човешко развитие, както и на програми за обучение и редовен диалог между публичния и частния сектор; признава ролята на ЕИБ в рамките на Плана за външни инвестиции на ЕС и подчертава, че неговите инициативи следва да се съсредоточат по-специално върху младите хора и жените, и следва — в съответствие с принципите за ефективност на развитието — да допринасят за инвестиции в социално значими сектори като водоснабдяване, здравеопазване и образование, както и за подпомагане на предприемачеството и местния частен сектор; изисква от ЕИБ да осигури повече ресурси за микрофинансиране при силно застъпена перспектива на равенство между половете; освен това призовава ЕИБ да работи заедно с Африканската банка за развитие с цел финансиране на дългосрочни инвестиции, които да бъдат в полза на устойчивото развитие, призовава и други банки за развитие да предложат механизъм за микрокредитиране с цел субсидиране на заеми за семейни стопанства;

56.  счита, че е абсолютно необходимо в новия Консенсус да се посочи силния ангажимент на ЕС за въвеждане на правно обвързваща международна рамка, съгласно която предприятията да носят отговорност за извършени от тях нарушения в държавите, където развиват дейност, тъй като те оказват влияние върху всички сфери на обществото — като се започне от облагодетелстването от детски труд и липсата на трудово възнаграждение, гарантиращо жизнен минимум, и се стигне до нефтени разливи и масово обезлесяване, както и тормоз на защитници на правата на човека и заграбване на земи;

57.  призовава Европейския съюз и неговите държави членки да насърчават обвързващи мерки, които да гарантират, че мултинационалните корпорации плащат данъци в държавите, в които се създава или извлича стойност, и да поощряват задължителното отчитане по държави от страна на частния сектор, като по този начин се подобрява капацитетът на държавите за мобилизиране на национални ресурси; призовава за анализ на разпространението с цел изучаване на възможни практики на прехвърляне на печалби;

58.  призовава за основан на човешките потребности подход към устойчивостта на дълга чрез обвързващ набор от стандарти, за да се дефинират понятията за отговорно отпускане и вземане на заеми, одити на дълга и справедлив механизъм за преструктуриране на дълга, който следва да оценява законността и устойчивостта на дълговото бреме на държавите;

Съгласуваност на политиките в интерес на развитието

59.  призовава за обсъждане в целия ЕС относно съгласуваността на политиките в интерес на развитието с цел изясняване на връзката между съгласуваността на политиките в интерес на развитието и съгласуваността на политиките за устойчиво развитие; подчертава ключовото значение на прилагането на принципите за съгласуваност на политиките в интерес на развитието във всички политики на ЕС; подчертава, че съгласуваността на политиките в интерес на развитието следва да бъде основен елемент от стратегията на ЕС за постигане на целите за устойчиво развитие; изтъква отново, че са необходими допълнителни усилия от страна на институциите на ЕС и държавите членки, така че те да вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие във всички вътрешни и външни политики, които има вероятност да засегнат развиващите се държави, да намерят ефективни механизми и да използват наличните най-добри практики на равнище държава членка с цел изпълнение и оценка на съгласуваността на политиките в интерес на развитието, както и да гарантират, че съгласуваността на политиките в интерес на развитието се изпълнява с подход, отчитащ аспектите, свързани с пола, и че всички заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество и местните и регионални органи, са включени в процеса;

60.  предлага създаването на арбитражна система, която да бъде поверена на председателя на Комисията с цел гарантиране на съгласуваността на политиките в интерес на развитието; в случай на несъответствия между различните политики на Съюза председателят на Комисията следва да поеме своята пълна политическа отговорност за цялостния подход и да взема решения в зависимост от поетите от Съюза ангажименти за съгласуваност на политиките в интерес на развитието; счита, че след установяването на проблемите би могло да се разгледа възможността за реформа на процедурите за вземане на решения в рамките на службите на Комисията и при сътрудничество между службите;

61.  призовава за засилен диалог между ЕС и развиващите се държави по отношение на насърчаването и изпълнението на съгласуваността на политиките в интерес на развитието от ЕС; счита, че обратната връзка от партньорите на ЕС относно напредъка на съгласуваността на политиките в интерес на развитието може да изиграе ключова роля при получаването на точна оценка относно нейното въздействие;

62.  отново отправя своя призив за разработване на управленски процеси за насърчаване на съгласуваност на политиките в интерес на развитието на световно равнище, както и за това ЕС да поеме водеща роля в популяризирането на концепцията за съгласуваност на политиките в интерес на развитието на международната сцена;

Търговия и развитие

63.  подчертава значението на справедливата и правилно регулирана търговия за насърчаване на регионалната интеграция, за приноса към устойчив растеж и за борбата срещу бедността; подчертава, че търговската политика на ЕС трябва да бъде част от програмата за устойчиво развитие и да отразява целите на политиката на ЕС за развитие;

64.  подчертава, че все още съществуват едностранни търговски преференции в полза на развиващи се държави, които не са най-слабо развити държави, с цел поощряване на развитието; счита също така, че новият Консенсус следва да съдържа позоваване на ангажимента на ЕС за насърчаване на схеми за справедлива и етична търговия с дребни производители в развиващи се държави;

65.  приветства признаването на силния принос на справедливата търговия към изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г.; призовава ЕС да изпълнява и доразвива своя ангажимент за подкрепа на използването на схеми за справедлива търговия в ЕС и в партньорските държави с цел насърчаване на устойчиви модели на потребление и производство чрез своите търговски политики;

66.  подчертава необходимостта от продължаване на подкрепата на ЕС за развиващите се държави за изграждане на капацитет за търговия, инфраструктура и развитие на вътрешния частен сектор, за да им се даде възможност да създават добавена стойност, да диверсифицират производството и да увеличат търговията си;

67.  отново заявява, че здравословната околна среда, включително стабилен климат, е абсолютно необходима за изкореняване на бедността; подкрепя усилията на ЕС за увеличаване на прозрачността и отчетността при управлението на природните ресурси и при добива и търговията с природни ресурси, за насърчаване на устойчивото потребление и производство, както и за предотвратяване на незаконната търговия в сектори като минерали, дървен материал и дива флора и фауна; изразява твърдо убеждение, че са необходими по-нататъшни глобални усилия с цел разработване на регулаторни рамки за веригите на доставка и по-голяма отчетност на частния сектор, за да се гарантира устойчиво управление на природните ресурси и търговия с тях, както и да се даде възможност на богатите на ресурси държави и на тяхното население да защитават правата на местните и коренните общности да се възползват в по-голяма степен от тази търговия и от устойчивото управление на биоразнообразието и екосистемите; приветства напредъка, постигнат след приемането на Пакта за устойчивост на Бангладеш, и призовава Комисията да разшири подобни рамки, за да се обхванат други сектори; настоятелно призовава Комисията в тази връзка да засили инициативите за корпоративна социална отговорност и надлежна проверка, които допълват действащия Регламент на ЕС относно дървения материал, в контекста на предложението за Регламент на ЕС относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони, като те обхванат и други сектори;

68.  изразява съжаление, че все още липсва регулаторна рамка относно начина, по който предприятията спазват правата на човека и задълженията по отношение на социалните и екологичните стандарти, което позволява на определени държави и дружества да ги заобикалят безнаказано; призовава ЕС и неговите държави членки да участват активно в работата на Съвета на ООН по правата на човека и на Програмата на ООН за околната среда по международен договор, по силата на който транснационалните корпорации ще бъдат подвеждани под отговорност за нарушения на правата на човека и на екологичните стандарти;

69.  отново утвърждава значението на координираните, ускорени действия за справяне с недохранването с цел изпълнение на Програмата до 2030 г. и постигане на Цел за устойчиво развитие № 2 относно премахването на глада;

70.  припомня ключовата роля на горите за смекчаване на изменението на климата, опазване на биологичното разнообразие и намаляване на бедността и призовава ЕС да допринесе за спирането и обръщането на процеса на обезлесяване и деградация на горите, както и да насърчава устойчивото управление на горите в развиващите се държави;

Сигурност и развитие

71.  припомня пряката връзка между сигурността и развитието, но подчертава необходимостта да се следва стриктно неотдавнашната реформа на ОПР за използването на инструментите за развитие за политиката в областта на сигурността чрез прилагане на ясна цел за премахване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие; подчертава, че целта за мирни и приобщаващи общества с достъп до правосъдие за всички следва да намери израз във външната дейност на ЕС, която, подкрепяйки всички местни заинтересовани страни, които могат да помогнат за постигането на тази цел, изгражда устойчивост, насърчава сигурността на хората, укрепва принципите на правовата държава, възстановява доверието и се справя с комплексните предизвикателства на несигурността, нестабилността и прехода към демокрация;

72.  счита, че трябва да се насърчава взаимодействие между общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и инструментите за развитие, за да се намери правилният баланс между предотвратяването на конфликти, разрешаването на конфликти и възстановяването и развитието след конфликтите; подчертава, че програмите и мерките на външната политика за тази цел трябва да бъдат всеобхватни, съобразени с положението в конкретната държава и, когато се финансират чрез средства, предвидени за политиката за развитие, да помагат за постигането на основните цели за развитие, определени в рамките на ОПР; подчертава, че основните задачи на сътрудничеството за развитие остават подкрепата за страните в техните усилия да създадат стабилни и мирни държави, зачитащи доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека, и стремежът към установяване на устойчиво функциониращи пазарни икономики с цел донасяне на благоденствие на хората и удовлетворяване на всички основни човешки потребности; подчертава необходимостта от увеличаване на силно ограниченото финансиране на ОПСО в този контекст, за да стане възможно неговото по-широко използване, inter alia, в полза на развитието в съответствие със съгласуваността на политиките в интерес на развитието;

Миграция и развитие

73.  подчертава централната роля на сътрудничеството за развитие при разглеждането на първопричините за принудителното разселване на населението, като например нестабилността на държавите, конфликтите, несигурността и маргинализацията, бедността, неравенството и дискриминацията, нарушенията на правата на човека, недостатъчния достъп до основни услуги като здравеопазване и образование, както и изменението на климата; определя следните цели и задачи като предварителни условия за стабилни и устойчиви държави, по-слабо податливи на ситуации, които в крайна сметка могат да доведат до принудително разселване на населението: насърчаване на правата на човека и достойнството на хората, изграждане на демокрация, добро управление, правова държава, социално приобщаване и сближаване, икономически възможности с достойни работни места и посредством ориентирани към хората предприятия и политическо пространство за гражданското общество; призовава сътрудничеството за развитие да се съсредоточи върху тези цели и задачи с цел насърчаване на устойчивостта, призовава също за свързана с миграцията помощ за развитие при извънредни ситуации с цел да се стабилизира положението, да се поддържа функционирането на държавите и да се даде възможност на разселените лица да живеят достойно;

74.  припомня, както е подчертано в Програмата на ООН до 2030 г., положителния принос на мигрантите към устойчивото развитие, в това число паричните преводи, преводните разходи по които следва да бъдат допълнително намалени; подчертава, че общият и разумен отговор на свързаните с миграцията предизвикателства и кризи изисква по-координиран, систематичен и структуриран подход, при който интересите на държавите на произход и на местоназначение да съвпадат; подчертава, че ефективен начин да се помогне на голям брой бежанци и лица, търсещи убежище, е чрез подобряване на условията и предлагане както на хуманитарна помощ, така и на помощ за развитие; в същото време се противопоставя на всякакви опити за обвързване на помощта с граничен контрол, управление на миграционните потоци или споразумения за обратно приемане;

75.  подчертава, че държавите на произход и на транзит на мигрантите се нуждаят от конкретни решения за развитие, които отговарят на съответното политическо и социално-икономическо положение в тях; подчертава необходимостта това сътрудничество да насърчава правата на човека и достойнството за всички, доброто управление, мира и изграждането на демокрация, както и че то следва да се основава на общи интереси, споделени ценности и зачитане на международното право;

76.  подчертава необходимостта от строг парламентарен контрол и наблюдение на свързаните с миграцията споразумения и на свързаното с миграцията използване на средства за развитие; подчертава значението на тясното сътрудничество и установяването на добра практика на обмен на информация между институциите, по-специално в областта на миграцията и сигурността; припомня своите опасения относно нарастващото използване на доверителни фондове, като например ограничената прозрачност и липсата на консултации и на ангажираност на регионално равнище;

77.  посочва, че предвид неотдавнашните европейски политически мерки за борба с първопричините за принудителното разселване на населението, европейската политика за развитие трябва да попада в рамките на определението на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) на ОИСР и трябва да се основава на потребностите на развитието и на правата на човека; подчертава освен това, че помощта за развитие не трябва да се обвързва със сътрудничество по въпроси, свързани с миграцията, като например управление на границите или споразумения за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица;

Хуманитарна помощ

78.  подчертава необходимостта от по-тесни връзки между хуманитарната помощ и сътрудничеството за развитие с цел преодоляване на недостига на финансиране, избягване на припокривания и създаване на паралелни системи, както и от създаване на условия за устойчиво развитие, характеризиращо се с вътрешно присъща стабилност и инструменти за по-добро предотвратяване на кризи и готовност при кризи; призовава ЕС да изпълни ангажимента си да предоставя до 2020 г. поне 25% от своята хуманитарна помощ на местни и национални участници по възможно най-прекия път, както е договорено в „голямото споразумение“;

79.  припомня основните принципи на хуманитарната помощ: хуманност, неутралност, независимост и безпристрастност; приветства решителността на Комисията да се противопостави на сливането на Европейския консенсус за развитие и Европейския консенсус относно хуманитарната помощ;

80.  подчертава необходимостта от укрепване на международната помощ, координацията и ресурсите за реагиране при извънредни ситуации, възстановяване и реконструкция в ситуации след бедствия;

81.  приветства ангажимента за подкрепа на насърчаването на ИКТ в развиващите се държави и създаване на благоприятна среда за цифровата икономика чрез засилване на свободната, отворена и сигурна свързаност; припомня, че спътниците могат да предоставят икономически ефективни решения за свързване на активи и хора в отдалечени райони, и насърчава ЕС и неговите държави членки да вземат това предвид при работата си в тази област;

Глобални обществени блага и предизвикателства

82.  изразява твърдото си убеждение, че глобалното присъствие на ЕС и неговите държави членки ги прави добре подготвени да продължат да играят водеща международна роля в справянето с глобалните обществени блага и предизвикателства (ГОБП), които се характеризират със силен натиск и с това, че засягат в непропорционална степен бедните хора; призовава глобалните блага и предизвикателствата, свързани с околната среда, да бъдат интегрирани в Консенсуса, като сред тях са човешкото развитие, околната среда, включително изменението на климата и достъпът до вода, несигурността и нестабилността на държавността, миграцията, достъпните енергийни услуги, продоволствената сигурност и премахването на недохранването и глада;

83.  припомня, че дребното и семейното земеделие, което е най-разпространеният селскостопански модел по целия свят, играе ключова роля за постигането на целите за устойчиво развитие; то значително допринася за продоволствената сигурност, за борбата с почвената ерозия и загубата на биологично разнообразие, както и за смекчаването на изменението на климата, като в същото време осигурява работни места; подчертава, че ЕС следва да насърчи, от една страна, създаването на земеделски организации, в това число и кооперации, и от друга страна, устойчивото селско стопанство, при което акцентът е върху агроекологични практики, по-добра производителност на семейните земеделски стопанства, правата на хората в селските райони и правата на земеползване, както и неформални системи за семена като средство за гарантиране на продоволствена сигурност, снабдяване на местни и регионални пазари, справедлив доход и достоен живот за земеделските стопани;

84.  припомня, че „частният сектор“ не представлява хомогенна група участници; поради това подчертава, че при работата с частния сектор политиката за развитие на ЕС и на държавите членки следва да включва диференцирани стратегии за привличане на различни видове участници от частния сектор, в това число ръководени от производителите участници от частния сектор, микро-, малки и средни предприятия, кооперации, социални предприятия и предприятия на солидарната икономика;

85.  потвърждава, че осигуряването на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички до 2030 г. (ЦУР 7) е от решаващо значение за задоволяването на основни човешки потребности, включително достъп до чиста вода, канализация, здравно обслужване и образование, и е от основно значение за подкрепата за създаването на местни предприятия и всякакъв вид стопанска дейност, като също така е основен двигател на напредъка на развитието;

86.  подчертава, че увеличаването на производителността на дребните производители и постигането на устойчиви и устойчиви на климатичните влияния селско стопанство и хранителни системи играе ключова роля при изпълнението на ЦУР 2, както и на концепцията за устойчиво потребление и производство в ЦУР 12, която надхвърля принципите на кръговата икономика и разглежда въздействието върху околната среда, социалното въздействие и въздействието върху правата на човека; подчертава, че поради това ЕС следва да се съсредоточи върху насърчаването на устойчиво производство на храни и устойчиви селскостопански практики, които увеличават производителността и производството; признава специфичните нужди на жените земеделски стопани по отношение на продоволствената сигурност;

87.  подчертава значението на това да се продължи работата по подобряване на достъпа до вода, канализация и санитарно-хигиенни условия като хоризонтален въпрос, който засяга постигането на други цели в програмата за периода след 2015 г., включително здравеопазване, образование и равенство между половете:

88.  призовава ЕС да насърчава глобални инициативи, насочени към преодоляване на предизвикателствата, свързани с бързо нарастващата урбанизация, както и към създаването на по-сигурни, по-приобщаващи, издръжливи и устойчиви градове; в тази връзка приветства неотдавнашното приемане на Новата програма за градовете от Конференцията на ООН по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие (Хабитат III), която има за цел да се проучат по-добри начини на планиране, проектиране, финансиране, развитие, управление и регулиране на градовете, така че да се подпомогне борбата срещу бедността и глада, да се подобри здравето и да бъде опазена околната среда;

89.  призовава за по-нататъшни усилия на ЕС за опазване на океаните и морските ресурси; в този контекст приветства неотдавнашните инициативи на Комисията за подобряване на международното управление на океаните с цел насърчаване на по-добро управление и смекчаване на въздействието на изменението на климата върху моретата и екосистемите;

90.  подчертава значението на това да се обърне внимание на връзките с подобрената производителност на устойчивото селско стопанство и рибарство, които водят до намаляване на загубата и разхищението на храна, прозрачно управление на природните ресурси и приспособяване към изменението на климата;

Политиката на ЕС за развитие

91.  отново повтаря сравнителните предимства, които предлагат действията на ЕС за развитие, включително тяхното глобално присъствие, гъвкавостта, която предлагат техният спектър от инструменти и методи за предоставяне на помощ, ролята и ангажираността за съгласуваност и координация на политиките, подходът, основан на права и демокрация, мащабът по отношение на осигуряването на критична маса при предоставянето на безвъзмездни средства и последователната подкрепа за гражданското общество;

92.  подчертава необходимостта сравнителните предимства на ЕС да намерят израз в целенасочени действия в рамките на редица области на политиката, включително, но не само, демокрацията, доброто управление и правата на човека, глобалните обществени блага и предизвикателства, търговията и регионалната интеграция, както и преодоляването на първопричините за несигурността и принудителното разселване на населението; подчертава, че тази концентрация ще трябва да бъде адаптирана към нуждите и приоритетите на отделните развиващи се държави и региони в съответствие с принципите на ангажираност и партньорство;

93.  припомня нарастващата роля на спорта в развитието и мира чрез насърчаването на толерантност и култура на взаимно уважение, както и приноса на спорта за овластяването на жените и младите хора, отделните лица и общностите, както и за здравето, образованието и социалното приобщаване;

94.  подчертава значението на една колективна, всеобхватна, прозрачна и своевременна система за отчетност за мониторинг и преглед на изпълнението на Програмата до 2030 г. и Консенсуса от страна на ЕС и неговите държави членки, подчертава, че годишното докладване относно напредъка при изпълнението на всички ангажименти по политиката на развитие, включително тези относно ефективността и ангажиментите по линия на съгласуваността на политиките в интерес на развитието и ОПР, продължава да бъде необходимо за целите на отчетността и парламентарния контрол; изразява съжаление относно неотдавнашните и очакваните пропуски при докладването; приветства плановете на Комисията за извършване на средносрочна оценка на изпълнението на Консенсуса;

o
o   o

95.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Европейската служба за външна дейност.

(1)ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(2) http://www.oecd.org/dac/effectiveness/49650173.pdf
(3) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-14684-2016-INIT/en/pdf
(4) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/70/1&Lang=E
(5) http://www.un.org/esa/ffd/wp-content/uploads/2015/08/AAAA_Outcome.pdf
(6) https://unfccc.int/resource/docs/2015/cop21/eng/l09r01.pdf
(7) https://www.worldhumanitariansummit.org/
(8) https://habitat3.org/the-new-urban-agenda/
(9) http://effectivecooperation.org/wp-content/uploads/2016/05/4314021e.pdf
(10) Заключения на Съвета, 15.5.2007 г.
(11) Заключения на Съвета, 19.5.2014 г.
(12) Документ на Съвета 10715/16.
(13) OВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 484.
(14) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 77.
(15) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 73.
(16) Приети текстове, P8_TA(2014)0059.
(17) Приети текстове, P8_TA(2015)0196
(18) Приети текстове, P8_TA(2015)0265
(19) Приети текстове, P8_TA(2016)0137
(20) Приети текстове, P8_TA(2016)0224.
(21) Приети текстове, P8_TA(2016)0246
(22) Приети текстове, P8_TA(2016)0437.
(23) Приети текстове, P8_TA(2016)0299.
(24) Приети текстове, P8_TA(2016)0437.
(25) Резолюция от 11 декември 2013 г.

Правна информация