Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2247(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0019/2017

Внесени текстове :

A8-0019/2017

Разисквания :

PV 14/02/2017 - 19
CRE 14/02/2017 - 19

Гласувания :

PV 15/02/2017 - 7.14

Приети текстове :

P8_TA(2017)0041

Приети текстове
PDF 632kWORD 71k
Сряда, 15 февруари 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Банков съюз — Годишен доклад за 2016 г.
P8_TA(2017)0041A8-0019/2017

Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно „Банков съюз — Годишен доклад за 2016 г.“ (2016/2247(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид плана за действие на Комисията за съюз на капиталовите пазари от 30 септември 2015 г. (COM(2015)0468),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“(1),

—  като взе предвид изявлението от срещата на високо равнище на еврозоната от 29 юни 2012 г., в което се заявява намерението „да се разкъса порочният кръг между банките и суверените“(2),

—  като взе предвид първия доклад относно наблюдението на паралелната банкова система в ЕС, публикуван от Европейския съвет за системен риск през юли 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Международния валутен фонд (МВФ) за световната финансова стабилност за 2016 г.,

—  като взе предвид резултатите от стрес тестовете, извършени от Европейския банков орган (ЕБО) и публикувани на 29 юли 2016 г.,

—  като взе предвид резултатите от извършения от ЕБО мониторинг на ДКИ IV – РКИ/Базел III, основаващи се на данни от декември 2015 г. и публикувани през септември 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (Съвет ECOFIN) от 17 юни 2016 г. за пътна карта с оглед на приключване изграждането на банковия съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2015 г., озаглавено „Към завършването на банковия съюз“ (COM(2015)0587),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции(3) (Регламент за ЕНМ),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи(4) (Рамков регламент за ЕНМ),

—  като взе предвид изявлението на ЕНМ относно своите приоритети в надзора за 2016 г.,

—  като взе предвид публикувания през март 2016 г. Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност за 2015 г.(5),

—  като взе предвид специалния доклад № 29/2016 на Европейската сметна палата относно Единния надзорен механизъм(6),

—  като взе предвид доклада на ЕБО от юли 2016 г. относно динамиката и факторите за необслужвани експозиции в банковия сектор на ЕС,

—  като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск от март 2015 г. относно нормативното третиране на експозициите в държавни облигации,

—  като взе предвид одобрените на 4 октомври 2016 г. от Управителния съвет на ЕЦБ принципи за увеличаване на прозрачността при разработването на регламентите на ЕЦБ относно европейската статистика и като има предвид практиките в областта на прозрачността на Европейския парламент, Съвета и Комисията,

—  като взе предвид консултациите, проведени от ЕЦБ, относно нейните насоки за банките от септември 2016 г. относно необслужваните кредити,

—  като взе предвид Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/445 на Европейската централна банка от 14 март 2016 г. относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза(7),

—  като взе предвид текущите дискусии в Базелския комитет и по-специално консултативния документ от март 2016 г. относно намаляването на различията в кредитните рисково претеглени активи — ограничения по отношение на използването на подходи на вътрешните модели (Reducing variation in credit risk-weighted assets — constraints on the use of internal model approaches“),

—  като взе предвид доклада на ЕБО от 3 август 2016 г. относно изискванията за коефициента на ливъридж съгласно член 511 от РКИ (ЕБО-Op-2016-13),

—  като взе предвид заключенията на Съвета ECOFIN от 12 юли 2016 г. относно приключването на реформите на правилата „Базел“ за следкризисния период,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на „Базел III“(9),

—  като взе предвид текущата работа на Комисията относно прегледа на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012(10) (РКИ), по-специално що се отнася до преразглеждането на стълб 2 и третирането на националните права на избор и преценка,

—  като взе предвид Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета(11) (Директива за възстановяване и преструктуриране на банките),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010(12) (Регламент за ЕМП),

—  като взе предвид годишния доклад за 2015 г. на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от юли 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“)(13),

—  като взе предвид Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2016/1450 от 23 май 2016 г. за допълване на Директива № 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточняват критериите във връзка с методиката за определяне на минималните изисквания за собствени средства и приемливи пасиви(14),

—  като взе предвид доклада на Европейската комисия от 28 юли 2016 г. относно оценка на правилата за възнагражденията по Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013 (COM(2016)0510),

—  като взе предвид договореностите от ноември 2015 г. на Съвета за финансова стабилност за общ капацитет за поемане на загуби (Total Loss Absorbing Capacity — TLAC),

—  като взе предвид работен документ № 558 на Банката за международни разплащания (БМР) от април 2016 г., озаглавен „Защо банковият капитал е важен за паричната политика“ (Why bank capital matters for monetary policy),

—  като взе предвид междинния доклад на ЕБО от 19 юли 2016 г. относно прилагането и замислянето на рамката за минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения,

—  като взе предвид допълнителния аналитичен доклад на Комисията от октомври 2016 г. относно последствията от предложението за европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД),

—  като взе предвид окончателния доклад на ЕБО от 14 декември 2016 г. относно прилагането и замислянето на рамката за минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения,

—  като взе предвид Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, и по-специално член 16 от него,

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Единния съвет за преструктуриране и Европейската централна банка относно сътрудничеството и обмена на информация от 22 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Директива 2014/49/EС на Европейския парламент и Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити(15) (Директива относно схемите за гарантиране на депозитите)

—  като взе предвид предложението на Комисията от 24 ноември 2015 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 с цел създаване на Европейска схема за застраховане на депозитите (COM(2015)0586),

—  като взе предвид различните насоки на ЕБО, издадени съгласно Директивата относно схемите за гарантиране на депозити, по-специално окончателните доклади за насоки относно споразуменията за сътрудничество между схемите за гарантиране на депозити от февруари 2016 г. и относно насоки относно стрес тестовете на схемите за гарантиране на депозити от май 2016 г.,

—  като взе предвид декларацията на Еврогрупата и на министрите от Съвета ECOFIN от 18 декември 2013 г. относно механизма за подкрепа на Единния механизъм за преструктуриране,

—  като взе предвид изявлението на Съвета от 8 декември 2015 г. относно банковия съюз и договореностите за мостово финансиране за Единния фонд за преструктуриране,

—  като взе предвид Протокол № 1 към ДФЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 към ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0019/2017),

A.  като има предвид, че създаването на банков съюз (БС) е жизненоважен компонент на паричния съюз и основен градивен елемент на един истински икономически и паричен съюз (ИПС); като има предвид, че са необходими допълнителни усилия, тъй като банковият съюз продължава да бъде незавършен поради липса на фискален предпазен механизъм и на трети стълб, който е европейският подход за (пре)застраховане на депозитите, понастоящем предмет на разисквания на равнище комисии; като има предвид, че един завършен банков съюз ще бъде важен принос за прекъсване на порочния кръг на риска от кредитно неизпълнение от държавата;

Б.  като има предвид, че в специални случаи Европейската централна банка (ЕЦБ) може да бъде засегната от конфликт на интереси поради двойната ѝ отговорност като орган на паричната политика и банков надзорен орган;

В.  като има предвид, че през последните години коефициентите на капиталова адекватност и ликвидност на банките в ЕС като цяло постоянно се подобряват; като има предвид, че все пак продължават да съществуват рискове за финансовата стабилност; като има предвид, че настоящото положение изисква предпазливост при въвеждането на регулаторни промени, по-специално по отношение на условията на финансиране на реалната икономика;

Г.  като има предвид, че надлежното изчистване на счетоводните баланси на банките след кризата беше забавено и това все още спъва икономическия растеж;

Д.  като има предвид, че ролята на европейските институции не е да гарантират рентабилността на банковия сектор;

Е.  като има предвид, че целта на новия режим на преструктуриране, който влезе в сила през януари 2016 г., е да предизвика промяна на парадигмата от спасяване към споделяне на загуби; като има предвид, че участниците на пазара все още трябва да се адаптират към новата система;

Ж.  като има предвид, че участието в банковия съюз е отворено за държавите членки, които все още не са приели еврото;

З.  като има предвид, че всички държави членки, които са приели еврото, съставляват банковия съюз; като има предвид, че еврото е валутата на Европейския съюз; като има предвид, че всички държави членки с изключение на ползващите дерогация са се ангажирали да се присъединят към еврозоната, а следователно и към банковия съюз;

И.  като има предвид, че прозрачността и отчетността на Комисията пред Европейския парламент са ключови принципи; като има предвид, че това налага предприемането на подходящи последващи действия във връзка с препоръките на Парламента от Комисията и подходяща оценка и мониторинг от страна на Парламента на тези последващи действия;

Й.  като има предвид, че нашата работа по отношение на съюза на капиталовите пазари не следва да намалява натиска за завършването на работата ни по банковия съюз, който все още е предварително условие за финансова стабилност в зависимата от банките среда в Европейския съюз;

К.  като има предвид, че последните данни показват, че стойността на необслужваните кредити в еврозоната се изчислява на 1 132 милиарда евро(16);

Надзор

1.  изразява тревога по отношение на високото равнище на необслужваните кредити, тъй като по данни на ЕЦБ до април 2016 г. банките в еврозоната са държали 1 014 милиарда евро под формата на необслужвани кредити; счита, че намаляването на това равнище е от основно значение; приветства усилията за намаляване на равнището на необслужваните кредити в някои държави; отбелязва обаче, че досега проблемът е бил разглеждан предимно на национално равнище; счита, че този проблем трябва да бъде решен възможно най-скоро, но признава, че намирането на окончателно решение ще отнеме време; счита, че всяко предложено решение следва да взема предвид източника на необслужваните кредити, въздействието върху капацитета на банките да отпускат заеми на реалната икономика и необходимостта от изграждане на първичен и вторичен пазар на необслужвани кредит, евентуално под формата на безопасна и прозрачна секюритизация както на равнището на Съюза, така и на национално равнище; препоръчва на Комисията да подпомага държавите членки, наред с другото, при създаването на специализирани дружества за управление на активи (или „банки с проблемни активи“) и засилен надзор; в този контекст отново посочва значението на възможността за продажба на необслужвани кредити с цел освобождаване на капитал, което е от особено значение за банковото кредитиране на МСП; приветства консултациите от страна на ЕЦБ във връзка с проект на насоки към банките относно необслужваните кредити, но счита, че е необходимо да се постигне по-съществен напредък; отбелязва предложението на Комисията относно несъстоятелността и преструктурирането, включително ранното преструктуриране и предоставяне на „втори шанс“ в рамките на съюза на капиталовите пазари; призовава държавите членки, в очакване на приемането му и с цел неговото допълване, да подобрят съответното национално законодателство, и по-специално по отношение на продължителността на процедурите по възстановяване, функционирането на съдебните системи и, в по-общ план, правната уредба относно преструктурирането на дълга, както и да осъществят необходимите устойчиви структурни реформи, целящи икономическо възстановяване с цел справяне с необслужваните кредити; отбелязва, че според Банката за международни разплащания някои банки в еврозоната са отслабили капиталовата си база, като са изплащали значителни дивиденти, които понякога са надвишавали нивото на неразпределената печалба в годините на кризата; счита, че капиталовата позиция на банките може да бъде укрепена чрез намаляване на изплащането на дивиденти и набиране на нов капитал;

2.  насърчава всички държави членки, които все още не са приели еврото, да предприемат всички необходими стъпки за това или да се присъединят към банковия съюз с цел постепенно хармонизиране на банковия съюз с целия вътрешен пазар;

3.  изразява загриженост относно трайната нестабилност на банковия сектор в Европа, както се подчертава, наред с другото, в доклада на МВФ за световната финансова стабилност за 2016 г., в който се посочва, че дори при циклично възстановяване Европа ще запази висок дял на слаби и непълноценни банки; отбелязва ниската рентабилност на редица институции в еврозоната; отбелязва, че обясненията за това състояние на нещата, наред с другото, са обемът на необслужваните кредити, лихвените проценти и евентуално проблеми, свързани с търсенето; подкрепя призива на МВФ за съществени промени в бизнес моделите на банките и структурата на системата, за да се гарантира една стабилна европейска банкова система;

4.  счита, че съществуват рискове, свързани с държавния дълг; отбелязва, че в някои държави членки финансовите институции са инвестирали прекалено много в облигации, емитирани от собствените им правителства, което води до прекомерна склонност към инвестиране в местни активи, докато една от основните цели на банковия съюз е прекъсването на порочния кръг на риска от кредитно неизпълнение от държавата; отбелязва, че подходящото пруденциално третиране на държавния дълг би могло да създаде стимули за банките да управляват по-добре експозициите си към държавни дългови инструменти; отбелязва все пак, че държавните облигации имат решаваща роля като източник на висококачествени ликвидни обезпечения и при провеждането на паричната политика, и че една промяна на пруденциалното третиране, особено ако не се предвижда подход на постепенно въвеждане, би могла да има значително отражение както върху финансовия, така и върху публичния сектор, и това изисква внимателна преценка на предимствата и недостатъците от преразглеждане на настоящата рамка преди представянето на предложение; взема предвид резултатите от различните варианти на политиката, посочени в доклада на работната група на високо равнище относно пруденциалното третиране на експозициите към държавни дългови инструменти, обсъден по време на неформалното заседание на Съвета ECOFIN на 22 април 2016 г.; счита, че регулаторната рамка на ЕС следва да отговаря на международните стандарти; следователно очаква резултатите от работата на СФС относно държавния дълг с голям интерес, за да се направляват бъдещите решения; счита, че европейската рамка следва да позволява пазарна дисциплина при провеждането на устойчиви политики и предоставянето на сигурни активи за финансовия сектор и сигурни задължения за правителствата; подчертава, че паралелно с анализите относно държавния дълг, следва да бъде обмислено и сближаване във връзка с по-широк спектър от икономически въпроси, правилата за държавна помощ и рисковете, като например сериозни нарушения, включително финансовите престъпления;

5.  счита, че е от съществено значение вложителите, инвеститорите и надзорните органи да се занимаят с въпроса за прекомерните различия в рисковите тегла, прилагани по отношение на рисково претеглените активи от един и същи клас на различните институции; припомня, че действащите правила за използване на вътрешни модели предоставят значителна гъвкавост на банките и прибавят допълнителен риск, свързан с модела, от надзорна гледна точка; приветства в това отношение работата, извършена от ЕБО за хармонизиране на основните допускания и параметри, чието разминаване беше определено като един от основните фактори за различия, както и работата, извършена в областта на банковия надзор на ЕЦБ в рамките на проекта на ЕЦБ за целеви преглед на вътрешните модели (TRIM), с цел да се оценят и потвърдят адекватността и целесъобразността на вътрешните модели; насърчава постигането на допълнителен напредък по тези насоки на работа; очаква резултата от работата, извършена в международен план, за рационализиране на използването на вътрешни модели в случаите на оперативния риск и корпоративното кредитиране и кредитирането за други финансови институции, специализирано финансиране и банки за капиталови инструменти, за да се възстанови доверието във вътрешните модели и да се гарантира, че те са съсредоточени върху областите, в които създават добавена стойност; приветства също въвеждането на коефициент на ливъридж, който да действа като солиден предпазен механизъм, по-специално за глобалните системно значими институции (Г-СЗИ); подчертава необходимостта от по-чувствителен към риска стандартен подход, с цел да се гарантира спазването на принципа „еднакъв риск – еднакви правила“; призовава органите за финансов надзор да позволяват нови вътрешни модели само ако те не водят до необосновани значително по-ниски рискови тегла; припомня заключенията от своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на „Базел III“, по-специално припомня, че заплануваните регулаторни промени не следва да доведат до цялостно повишаване на капиталовите изисквания, нито да нарушат способността на банките да финансират реалната икономика, и особено МСП; подчертава, че работата на международно равнище следва да спазва принципа на пропорционалност; припомня, че е важно да не бъде наказван несправедливо банковият модел на ЕС, както и че е важно да се избягва дискриминация между банките от ЕС и международните банки; призовава Комисията да гарантира, че европейските особености са взети предвид при разработването на нови международни стандарти в тази област, както и да отчете надлежно принципа на пропорционалност и съществуването на различни банкови модели при оценката на въздействието на бъдещото законодателство за прилагане на международно съгласувани стандарти;

6.  подчертава, че надеждният достъп до финанси и доброто разпределяне на капитала в европейския модел на финансиране, основан на банките, зависят изключително от солидните балансови отчети и правилната капитализация, чието възстановяване след финансовите кризи не беше и не е еднакво гарантирано в целия Съюз, като по-този начин се възпрепятства икономическият растеж;

7.  подчертава, че европейският банков сектор играе основна роля във финансирането на европейската икономика и това е подкрепено със силна система на надзор; поради това приветства намерението на Комисията да запази коефициента за подпомагане на МСП при предстоящия преглед на ДКИ/РКИ и да разшири неговия обхват над сегашния праг;

8.  посочва, че насоките, предоставени от международни форуми, следва да бъдат спазвани във възможно най-голяма степен, за да се избегне рискът от фрагментиране на нормативната уредба по отношение на регулирането и надзора на големите банки, извършващи дейност на международно равнище, като това не бива да възпрепятства един критичен подход, когато такъв е необходим, нито да изключва целенасочени отклонения от международните стандарти в случаите, когато характеристиките на европейската система не се отчитат в достатъчна степен; припомня заключенията от своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи, по-специално, подчертава значението на ролята на Комисията, на ЕЦБ и на ЕБО в работата на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) за предоставяне на Парламента и на Съвета на прозрачна и цялостна актуализирана информация относно състоянието на дискусиите в БКБН; счита, че ЕС следва да работи за придобиване на подходящо представителство в БКБН, и по-специално за еврозоната; призовава за по-голяма видимост на тази роля по време на заседанията на Съвета ECOFIN, както и за по-засилена отчетност пред комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент; подчертава, че БКБН и други форуми следва да спомагат за насърчаването на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб, като намаляват — вместо да изострят — разликите между отделните юрисдикции;

9.  отбелязва рисковете, включително системните рискове, свързани с бързо разрастващата се паралелна банкова система, както се посочва в доклада относно наблюдението на паралелната банкова система в ЕС от 2016 г.; настоятелно отбелязва, че всички действия по регулирането на банковия сектор трябва да са придружени от подходящо регулиране на паралелната банкова система; поради това призовава за координирани действия за гарантиране на лоялна конкуренция и финансова стабилност;

10.  подчертава необходимостта от цялостна позиция относно кумулативното въздействие на различните промени в нормативната среда, що се отнася до стандартите за надзор, поемане на загуби, преструктуриране или счетоводните стандарти;

11.  подчертава, че националните права на избор и преценка могат да възпрепятстват създаването на еднакви условия на конкуренция между държавите членки и съпоставимостта на финансовото отчитане от банките пред обществеността; изразява задоволство от възможността, която предоставя новото предложение за изменение на РКИ за прекратяване или ограничаване на използването на някои от тях на равнището на Съюза с цел да се преодолеят съществуващите пречки и сегментацията, и да бъдат запазени само онези, които са абсолютно необходими заради многообразието на банковите модели; настоятелно призовава за пълното използване на тази възможност; приветства насоките и разпоредбите на ЕЦБ за хармонизиране на упражняването на някои от тези възможности и на националните права на избор и преценка в рамките на банковия съюз; припомня обаче, че при извършване на работата по намаляване на правата на избор и преценка ЕЦБ трябва да остане в рамките на своя мандат; подчертава, че работата за задълбочаване на единната нормативна уредба е от изключително значение и подчертава необходимостта от привеждане в съответствие, що се отнася до настоящото припокриване и преплитане на съществуващо, изменено и ново законодателство; призовава ЕЦБ за пълно оповестяване на наръчника по надзора, определящ общи процеси, процедури и методи за извършване на процеса на надзорен преглед в еврозоната;

12.  подчертава, че е налице явление на естествено обучение за всички членове на надзорния съвет след създаването на ЕНМ, които се сблъскват с различни бизнес модели и различни по размер субекти, и че то трябва да бъде подпомогнато и ускорено;

13.  отбелязва поясненията във връзка с целите на стълб 2 и мястото му в йерархическия ред на капиталовите изисквания, предложено в измененията на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ); отбелязва, че се счита, че използването на насоки за капитала осигурява баланс между опасенията по отношение на финансовата стабилност и необходимостта да се остави място за надзорна преценка и анализи на отделните случаи; насърчава ЕЦБ да поясни критериите, стоящи в основата на насоките по стълб 2; припомня, че тези насоки не ограничават максималната сума за разпределяне и следователно тя не следва да бъде оповестявана; счита, че използването на насоки за капитала не следва да води до явно намаляване на изискванията по стълб 2; счита, че е необходимо по-голямо сближаване на надзорните практики по отношение на структурата на собствените средства за покриване на изискванията и насоките по стълб 2; следователно, изразява задоволство, че новото предложение за изменение разглежда този въпрос;

14.  подчертава рисковете, произтичащи от държането на активи от ниво 3, включително деривати, и по-специално произтичащи от трудността на тяхното оценяване; отбелязва, че тези рискове следва да бъдат намалени, както и че това изисква прогресивно намаляване на притежаването на тези активи; призовава ЕНМ да постави този въпрос сред своите надзорни приоритети и да организира съвместно с ЕБО количествен стрес тест във връзка с него;

15.  заявява отново, че необходимо да се гарантира по-голяма прозрачност на целия набор от надзорни практики, и по-специално в цикъла на ПНПО; призовава ЕЦБ да публикува показателите и параметрите за изпълнение, за да демонстрира надзорната ефективност и да засили външната си отчетност; отново призовава за по-голяма прозрачност във връзка с решенията и обосновките по стълб 2; призовава ЕЦБ да публикува общи стандарти за надзор;

16.  отбелязва рисковете, произтичащи от финансовите институции от типа „прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират“, твърде взаимосвързани, за да фалират, и твърде комплексни, за да бъдат преструктурирани; отбелязва, че е съгласуван изготвен на международно равнище набор от политически мерки за справяне с тези рискове (по-специално общият капацитет за покриване на загуби (TLAC), централният клиринг на деривати, коефициентът на добавения капитал и на ливъридж за банките със системно значение в световен мащаб); поема ангажимент да работи бързо по съответните законодателни предложения с оглед на тяхното прилагане в Съюза, като по този начин се намали допълнително рискът от прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират институции; припомня думите на Марк Карни, председател на Съвета за финансова стабилност, че споразумението относно предложенията за общ международен стандарт за общия капацитет за покриване на загуби за Г-СЗИ представлява прелом във връзка с премахването на проблема, свързан с банките, които са „прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират“; отбелязва също така, че ефективният механизъм за рекапитализация чрез вътрешни източници и подходящо равнище на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения са важна част от регулаторните мерки за решаване на този въпрос и дават възможност системно значимите банки в световен мащаб да бъдат преструктурирани, без да се прибягва до публични субсидии и без сътресения на финансовата система като цяло;

17.  подчертава ограниченията на текущата методология за стрес тестове; поради това приветства усилията на ЕБО и на ЕЦБ за усъвършенстване на рамката за стрес тестове; счита обаче, че следва да се направи повече за по-доброто отразяване на възможността и на действителността в ситуации на реална криза, наред с другото, чрез включване на повече динамични елементи, като например верижни ефекти, в методологията; счита, че липсата на прозрачност, която характеризира стрес тестовете на самата ЕЦБ, предполага несигурност по отношение на надзорните практики; призовава ЕЦБ да публикува резултатите от проведените от нея стрес тестове и да стимулира доверието на пазара;

18.  счита, че когато даден национален компетентен орган (НКО) отхвърля искането да бъдат взети предвид специфичните обстоятелства при провеждането на стрес тестове, това следва да се съобщава на ЕБО и на ЕНМ, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция;

19.  приветства напредъка, постигнат в подготовката на възможност за делегиране на определени правомощия в областта на вземане на подходящи и правилни решения; все пак подчертава, че е необходима промяна на разпоредбите за увеличаване и улесняване на делегирането на правомощия за вземане на решения по някои рутинни въпроси от Надзорния съвет към съответните служители; ще приветства промяна, която би могла да се допринесе за повишаване на ефикасността и ефективността на банковия надзор, упражняван от ЕЦБ; призовава ЕЦБ да конкретизира задачите и правната рамка за делегиране на правомощия за вземането на решения;

20.  отбелязва доклада на Европейската сметна палата относно функционирането на единния надзорен механизъм (ЕНМ); отбелязва констатациите относно недостатъчната численост на персонала; призовава националните компетентни органи и държавите членки осигуряват изцяло ЕЦБ с необходимите човешки ресурси и икономически данни, което да ѝ позволява да върши своята работа, по-специално по отношение на проверките на място; призовава ЕЦБ да измени Рамковия регламент за ЕНМ с цел формализиране на поети задължения от участващите НКО и прилагане на основана на риска методологията за определяне на необходимия брой персонал и състава на уменията за съвместните надзорни екипи; счита, че по-голямото участие на персонал на ЕЦБ и разчитането в по-малка степен на служители от НКО ще подобрят независимостта на надзора, заедно с използването на персонал от компетентния орган на дадена държава членка за контролиране на дадена институция от друга държава членка, което също допринася за ефективното преодоляване на риска от регулаторна толерантност; приветства сътрудничеството на ЕЦБ с Европейския парламент относно условията на труд на служителите; призовава ЕЦБ да насърчава добрата работна среда, която стимулира професионалното сближаване в нея; припомня потенциала за конфликт на интереси между надзорните функции и отговорност за паричната политика и необходимостта от ясно разграничаване между двете функции; призовава ЕЦБ да извърши анализ на риска относно възможните конфликти на интереси и да предвиди отделна йерархична структура на отчитане по отношение на специфичните надзорни ресурси; счита, че въпреки че отделянето на паричната от надзорната политика е основен принцип, не следва да се изключват икономиите, станали възможни със споделянето на услуги, при условие че тези услуги са нестратегически по отношение на политиката и че са създадени подходящите гаранции; призовава ЕЦБ да проведе обществени консултации, когато подготвя квазизаконодателни мерки, за да се подобри нейната отчетност;

21.  подчертава, че ЕНМ се придружава от увеличаване на влиянието на Европейския съюз на международната сцена в сравнение с предишното положение;

22.  подчертава, че отделянето на надзорните задачи от функциите на паричната политика следва да дава възможност на ЕНМ да заема независима позиция по всички свързани въпроси, включително относно евентуалното въздействие на целите, свързани с лихвения процент на ЕЦБ, върху финансовата позиция на поднадзорните банки;

23.  споделя мнението на Европейската сметна палата (ЕСП), че след създаването на ЕНМ е възникнал одитен пропуск; изразява загриженост, че поради наложените от ЕЦБ ограничения върху достъпа на ЕСП до документи важни области са били оставени без одит; призовава ЕЦБ да си сътрудничи изцяло с ЕСП и да позволява на Сметната палата да упражнява своя мандат, което на свой ред да води до повишаване на отчетността;

24.  припомня, че както при регулирането, така и при упражняването на надзор е необходимо да се намери баланс между необходимостта от пропорционалност и необходимостта от съгласуван подход; отбелязва във връзка с това предложените промени относно изискванията за докладването и възнагражденията в предложението на Комисията за изменение на Директива 2013/36/ЕС; призовава Комисията да даде приоритет на работата по „кутията за малки банки“ и да включи в нея и оценка за приложимостта на бъдещата регулаторна рамка, състояща се от не толкова сложни и по-подходящи и пропорционални пруденциални правила, специфични за различните видове банкови модели; посочва, че всички банки следва да подлежат на съответното ниво на надзор; припомня, че подходящият надзор е ключов елемент от наблюдението на всички рискове, независимо от размера на банките; зачита разделението на ролите и правомощията между Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), Европейския банков орган (ЕБО) и други органи в рамките на европейската система за финансов надзор, като подчертава значението на ефективното сътрудничество; счита, че е необходимо да се преодолее разпространението на припокриващи се изисквания за докладване и национални тълкувания на европейските закони в условията на общ пазар; подкрепя положените до момента усилия за рационализиране, като например идеята за Европейска рамка за докладване (ERF) и насърчава по-нататъшните усилия в тази насока с цел избягване на двойното докладване и ненужни допълнителни разходи за регулиране; призовава Комисията да обърне внимание на този въпрос в подходящ момент, в съответствие с направените от Комисията заключения от поканата за представяне на доказателства, например чрез предложение за обща единна и консолидирана процедура за надзорна отчетност; призовава също така за своевременно обявяване на специалните и постоянните изисквания за докладване, за да се гарантира високо качество на данните и сигурност на планирането;

25.  подчертава, че сигурността и стабилността на дадена банка не може да се прецени единствено от моментна оценка на нейния балансов отчет, тъй като тези аспекти са гарантирани от динамични взаимодействия между банката и пазарите и са повлияни от различни елементи на икономиката като цяло; подчертава, че стабилната рамка за финансова стабилност и растеж следва да бъде всеобхватна и балансирана, за да обхваща динамичните надзорни практики, а не да бъде съсредоточена само върху статичното регулиране с предимно количествени аспекти;

26.  припомня разпределението на задачите между Европейската централна банка и Европейския банков орган (ЕБО); подчертава, че ЕЦБ не следва да се превръща в институция, която фактически определя стандартите на банките извън ЕНМ;

27.  отбелязва, че на 18 май 2016 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие Регламента за въвеждане на подробен статистически кредитен регистър „АнаКредит“; призовава ЕЦБ да предостави на националните централни банки възможно най-голяма свобода на действие при прилагането на „АнаКредит“;

28.  призовава ЕЦБ да започне работа по евентуални по-нататъшни етапи на „АнаКредит“ само след публична консултация при включване в пълна степен на Европейския парламент и при специално съблюдаване на принципа на пропорционалност;

29.  подчертава отново значението на силните и добре функциониращи ИТ системи, отговарящи на нуждите на надзорните функции на ЕНМ и на опасенията, свързани със сигурността; изразява съжаление във връзка с неотдавнашните съобщения за продължаващи слабости в ИТ системата;

30.  приветства създаването на Национални съвети за системен риск, но подчертава, че създаването на банковия съюз засилва необходимостта от укрепване на макропруденциалната политика на европейско равнище с цел правилен подход към евентуалното трансгранично прехвърляне на системен риск; насърчава Комисията да предложи съгласуван и ефективен макропруденциален надзор в своя цялостен преглед на макропруденциалната рамка през 2017 г.; призовава Комисията да си поставя особено амбициозни цели с цел засилване на институционалния и аналитичния капацитет на ЕССР за извършване на оценка на рисковите и уязвимите места в банковия сектор и извън него и за съответна намеса; счита, че основаните на заемополучателя инструменти (като кредит/стойност или обслужване на дълга/доход) следва да са заложени в европейското законодателство, за да се гарантира хармонизация на използването на тези допълнителни видове макропруденциални инструменти; подчертава необходимостта от намаляване на институционалната сложност и бавния ход на процеса на взаимодействие между ЕССР, ЕЦБ/ЕНМ и националните органи, както и между компетентните органи и определените национални органи в областта на макропруденциалния надзор; в този контекст приветства вече отбелязания напредък по трансгранична координация чрез препоръката на ЕССР относно доброволната реципрочност; отново отправя призив за изясняване на връзките между макропруденциалната рамка и действащите микропруденциални инструменти, за да се гарантира ефективно взаимодействие между инструментите на макропруденциалната и микропруденциалната политика; изразява загриженост относно установената от ЕССР уязвимост на сектора на недвижимите имоти; изразява съжаление, че ЕБО все още не е предоставил РТС относно състоянието на капиталовите изисквания за експозиция на ипотека съгласно член 124, параграф 4, буква б) и член 164, параграф 6 от РКИ; отбелязва, че до настоящия момент едва малко на брой членове на ЕНМ членове са активирали или планират да активират общи буфери за системен риск и антицикличен капиталов буфер; отбелязва, че ЕЦБ досега е упражнявала своите макропруденциални надзорни правомощия чрез насърчаване на приемането на макропруденциални надзорни инструменти от страна на националните органи;

31.  подчертава, че резултатът от референдума относно членството на Обединеното кралство в ЕС изисква извършването на оценка на цялата Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), включително процедурите при гласуване в ЕНО, по-специално на механизма на двойното мнозинство, предвиден в член 44, параграф 1 от регламента за ЕБО; подчертава, че възможните преговори след референдума не следва да водят до неравнопоставени условия на конкуренция между финансовите институции в ЕС и извън него и че те не следва да бъдат използвани за насърчаване на мерки за дерегулиране на финансовия сектор;

32.  приветства отличната работа на съвместните надзорни екипи, които са добър пример за европейско сътрудничество и изграждане на знания; отбелязва, че предложеното бъдещо използване на ротационна система в организацията на съвместните надзорни екипи следва да гарантира обективен надзор предвид дългия процес на изграждане на знания в тази много сложна област на експертни познания;

33.  приветства факта, че с банковия съюз до голяма степен са преустановени проблеми на надзора относно държавата на произход и приемащата държава посредством въвеждането на един единствен надзорен орган и посредством значително подобрения обмен на значима информация между надзорните органи, който позволява по-цялостен надзор на трансграничните банкови групи; подчертава, че поради текущото незавършено състояние на банковия съюз прегледът на РКИ относно ликвидните и капиталовите освобождавания трябва да разглежда по подходящ начин опасенията, свързани със защитата на потребителите в приемащите държави;

34.  приветства инициативата на ЕЦБ да задължи поднадзорните банки да докладват за значителни кибератаки чрез услугата за уведомяване в реално време и проверките на място на ЕНМ за надзор на киберсигурността; призовава за създаването на правна рамка, която да улеснява обмена на чувствителна информация от значение за предотвратяването на кибератаки между банките;

35.  подчертава изключително важната роля на киберсигурността за банковите услуги и необходимостта от стимулиране на финансовите институции, за да бъдат много амбициозни в областта на защитата на данните на потребителите и гарантирането на киберсигурността;

36.  отбелязва, че на ЕНМ е възложена задачата за европейски банков надзор за целите на осигуряването на спазване на пруденциалните правила на ЕС и на осигуряването на финансова стабилност, докато други надзорни задачи с ясно европейско разпространение са оставени в ръцете на вътрешните надзорни органи; във връзка с това подчертава, че ЕНМ следва да има правомощия за наблюдение на дейностите на националните органи по банков надзор за борба с изпирането на пари; подчертава, че на ЕБО следва да се възложат и допълнителни правомощия в областта на борбата с изпирането на пари, включително правомощия да извършва оценки на място при компетентните органи на държавите членки, да изисква събирането на всякаква информация от значение за оценката на спазването на правилата, да издава препоръки за коригиращи действия, да оповестява тези препоръки и да предприема мерки, необходими за гарантиране на ефективното изпълнение на препоръките;

37.  отново призовава ЕБО да засили и насърчи рамката за защита на потребителите за банковите услуги в съответствие със своя мандат, допълвайки пруденциалния надзор на ЕНМ;

Преструктуриране

38.  припомня, че при справянето с кризи в бъдещето е необходимо да се спазват правилата за държавната помощ, и напомня, че изключението, свързано с извънредната публична подкрепа трябва да има едновременно предпазен и временен характер и че тя не може да се използва за компенсиране на загуби, които дадена институция е понесла или е вероятно да понесе в близко бъдеще; призовава за определяне на ефикасни процедури между ЕСП и Комисията с цел вземане на решения в случай на преструктуриране, особено по отношение на времевата рамка; счита, че гъвкавостта, заложена в настоящата рамка, следва да бъде изяснена, и припомня, че тя трябва да се използва по по-добър начин, за да се реагира на специфични ситуации, без да се пречи на истинското преструктуриране на банки, които са в несъстоятелност, по-специално в случай на превантивни и алтернативни мерки, включващи използването на средствата на схемите за гарантиране на депозитите (СГД), предвидени в член 11, параграфи 3 и 6 от Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите (ДСГД), следователно призовава Комисията да преразгледа своето тълкуване на приложимите правила за държавна помощ с цел да се гарантира, че превантивните мерки, предвидени от европейския законодател в Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите (ДСГД), могат действително да се прилагат; посочва, че конкретни ситуации са били третирани по различен начин, без да се даде ясна обосновка за това; Припомня на Комисията, че до 31 декември 2015 г. е трябвало да бъде представен доклад, в който да бъде оценена продължаващата необходимост от допускане на предпазни рекапитализации, както и условията, свързани с подобни мерки; призовава Комисията да представи такъв доклад в най-кратък срок;

39.  призовава Комисията да извърши въз основа на натрупания опит и в рамките на прегледа на Регламент (ЕС) № 806/2014 оценка дали ЕСП и националните органи за преструктуриране разполагат с достатъчно правомощия за ранна намеса и с достатъчно инструменти за ранна намеса с цел предотвратяване на дестабилизиращи изходящи потоци на банков капитал и на капацитет за покриване на загуби по време на криза;

40.  подчертава, че е важно да се изяснят практическите въпроси, които влияят пряко върху преструктурирането, като например зависимостта от доставчици на услуги, които предоставят услуги от критично значение, например в случая на възложени на външен изпълнител услуги, свързани с информационни технологии;

41.  отбелязва предложенията на Комисията за въвеждане в стълб 1 на минимален общ капацитет за покриване на загуби (TLAC) за глобални системно значими банки, в съответствие с международните стандарти; отбелязва различията между общия капацитет за покриване на загуби (TLAC) и МИССПП; въпреки това подчертава, че двата стандарта имат една и съща цел, а именно да се гарантира, че банките имат достатъчно собствен капитал и задължения за покриване на загуби, за да превърнат споделянето на загуби в ефективен инструмент при преструктурирането без причиняване на финансова нестабилност и без да са необходими публични средства, като по този начин се предотвратява социализирането на частните рискове; следователно стига до заключението, че един цялостен подход за поемане на загуби може да бъде постигнат чрез комбиниране на двата стандарта, като се надгражда въз основа на TLAC, както е транспониран в настоящото предложение на Комисията, като минимален стандарт, в зависимост от споразумението, което ще бъде постигнато от съзаконодателите; подчертава, че следва да бъде отчитано надлежно запазването на двата критерия за размера и за рисково претеглените активи, и отбелязва взаимовръзката между критериите за рисково претеглените активи, които са в основата на стандарта TLAC, и текущата работа в ЕС и БКБН по вътрешните модели и финализирането на рамката „Базел III“; подчертава, че при калибрирането и/или постепенното въвеждане на изискванията МИССПП следва да бъде обърнато специално внимание на необходимостта от създаване на пазар за приемливи пасиви от МИССПП; подчертава значението на запазването на свобода на преценка органа по преструктуриране при определянето на изискванията МИССПП и на гарантирането, че банките разполагат с достатъчно подчинен дълг, който да подлежи на споделяне на загуби, . подчертава, че пазарното разкриване следва да се извършва по подходящ начин, за да се избегне неправилното тълкуване на изискванията МИССПП от страна на инвеститорите;

42.  обръща внимание на значението на изясняването в законодателството на йерархията между базовия собствен капитал от първи ред, допустим за МИССПП, и капиталовите буфери; подчертава необходимостта от приемане на законодателство с цел изясняване на отговорностите и правомощията съответно на органите по преструктуриране и компетентните органи, що се отнася до предприемането на мерки за ранна намеса в случай на нарушаване на изискванията на МИССПП; отбелязва предложението на Комисията за въвеждане на насоки за МИССПП; отново заявява, че калибрирането на МИССПП следва при всички случаи да бъде тясно свързано със стратегията за преструктуриране на въпросната банка и да бъде обосновано от нея;

43.  обръща внимание на значението на изясняването в законодателството, че базовият собствен капитал от първи ред, допустим за МИССПП, е сред най-важните капиталови буфери, така че да се предотврати двойното отчитане на капитала;

44.  подчертава, че е от решаващо значение между държавите членки да се хармонизира йерархията на вземанията при несъстоятелност на банките с оглед на по-последователното и по-ефективно прилагане на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и на предоставянето на сигурност на трансграничните инвеститори; следователно приветства предложението на Комисията да постигне напредък в хармонизирането на йерархията на вземанията; отбелязва, че по-доброто хармонизиране на редовния режим на несъстоятелността и на неговата йерархия на вземанията ще бъде също така от ключово значение както за да се избегнат несъответствия с режима за преструктуриране на банките (в случая на банките), така и с цел да се предостави допълнителна яснота и сигурност на трансграничните инвеститори и да се допринесе за решаване на проблема с необслужваните кредити (в случая на дружествата); приветства факта, че Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките доведе до важна промяна в йерархията на вземанията при несъстоятелност, като отдаде приоритет на гарантираните депозити, така че те да бъдат първостепенни спрямо всички капиталови инструменти, капацитет за покриване на загуби, други видове привилегировани вземания и негарантирани депозити; призовава Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) да представя резултатите от оценките на възможността за преструктуриране на банките за банките от системно значение в глобален мащаб (G-SIB) и други банки, включително предложените мерки за преодоляване на пречките пред преструктурирането;

45.  отбелязва разнообразието от правни възможности, които са на разположение за гарантиране на подчинеността на дълг, отговарящ на условията за общ капацитет за поемане на загуби; посочва, че Съветът за финансова стабилност няма предпочитания към нито една от тях; счита, че с възприетия подход следва преди всичко да се намери баланс между гъвкавост, ефективност, правна сигурност и способността на пазара да поеме евентуален нов клас на дълг;

46.  призовава за обмисляне на евентуалното отрицателно въздействие върху реалната икономика от преразглеждането на правилата от Базел, въвеждането на минималните изисквания за собствени средства и приемливи пасиви (изискванията МИССПП), въвеждането на общия капацитет за покриване на загуби (TLAC) и на международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) 9; призовава за приемане на каквото и да е решение, което да цели смекчаването на въздействието;

47.  припомня, че въведеният нов режим на преструктуриране е довел до това някои инструменти, предлагани на инвеститорите на дребно, да включват по-голям риск от загуба;, отколкото при предишния режим; припомня освен това, че инструментите с възможност за споделяне на загуби следва да се продават на първо място само на подходящи инвеститори, които могат да поемат евентуални загуби, без да бъде застрашавано тяхното собствено добро финансово състояние; поради това настоятелно призовава Комисията да поощрява прилагането на съществуващото законодателство и призовава ЕНО да оказва решителен принос за разкриването на практики, свързани с неправомерни продажби;

48.  предупреждава, че изискването в Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките за договорно признаване на правомощията за споделяне на загуби във връзка със задължения, уредени от законодателството на ЕС, се оказва трудно за прилагане; счита, че този въпрос поражда понастоящем непосредствени опасения; отбелязва правото, въведено с предложените изменения към Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, позволяващо на компетентните органи да отменят това изискване; счита, че този подход дава възможност за гъвкавост и за оценка във всеки отделен случай на съответните задължения; призовава Комисията и органите за преструктуриране да гарантират, че условията за предоставяне на освобождавания и последващите реални решения относно освобождаванията не застрашава възможността за преструктуриране на банките;

49.  изтъква, че наличието на бърз и ефективен обмен на информация между надзорните органи и органите за преструктуриране е от първостепенно значение за гарантиране на доброто управление на кризи; приветства сключването на меморандум за разбирателство между ЕЦБ и ЕМП по отношение на сътрудничеството и обмена на информация; призовава ЕЦБ да определи в меморандума за разбирателство процедурите за комуникация между съвместните надзорни екипи и вътрешните екипи по преструктуриране; препоръчва участието на ЕЦБ в качеството ѝ на постоянен наблюдател на пленарните и изпълнителните сесии на ЕСП да стане да стане на напълно реципрочен признак, като се позволява на представител на ЕСП да участва в Надзорния съвет на ЕЦБ също като постоянен наблюдател;

50.  отбелязва двойната роля на членовете на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), които са същевременно и членове на изпълнителен орган с правомощия за вземане на решения, и висши ръководители, отговорни в това свое качество пред председателя на съвета, и счита, че оценката на тази структура следва да бъде извършена преди края на настоящия мандат;

51.  припомня, че същността на междуправителственото споразумение относно Единния фонд за преструктуриране трябва в крайна сметка да бъде включен в правната рамка на Съюза; призовава Комисията да обмисли начини за постигането на тази цел; подчертава, че предстоящото включване на фискалния пакт в законодателството на ЕС би могло да се окаже полезен модел;

52.  призовава предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране да бъдат изчислявани по напълно прозрачен начин, като се полагат усилия за хармонизиране на информацията относно резултатите от изчислението и се подобри разбирането на методологията за изчислението; призовава Комисията да извърши предвидения в съображение 27 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 преглед на изчисляването на вноските в Единния фонд за преструктуриране и да стори това с изключително внимание, и по-специално да направи преглед на целесъобразността на фактора за риск, за да се гарантира, че рисковият профил на по-малко комплексните институции е надлежно отчетен;

53.  взема под внимание изявлението на министрите на финансите от 8 декември 2015 г. относно системата от договорености за мостово финансиране за Единния фонд за преструктуриране; във връзка с това отбелязва, че 15 от 19 държави членки от еврозоната вече са подписали хармонизирано кредитно споразумение с Единния съвет за преструктуриране (ЕСП); припомня, че тези индивидуални кредитни линии ще се предоставят само в краен случай; е на мнение, че това решение не е достатъчно за прекъсване на порочния кръг между банките и държавата и за слагане на край на спасителните пакети, финансирани със средства на данъкоплатците; призовава за постигането на бърз напредък в работата на Съвета и Комисията относно общ фискален предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране, крайната отговорност за чието финансиране следва да се носи от банковия сектор и който следва да бъде фискално неутрален в средносрочен план, както е договорено в рамките на споразумението относно Единния фонд за преструктуриране и потвърдено от Европейския съвет през юни 2016 г.;

Застраховане на депозитите

54.  потвърждава своя призив за въвеждането на трети стълб с цел завършване на банковия съюз; припомня, че защитата на депозитите е въпрос от общ интерес за всички граждани на ЕС; в момента обсъжда предложението за европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) на равнище комисии;

55.  подчертава, че въвеждането на европейска схема за застраховане на депозитите и разискванията по този проект не би трябвало да доведат до отслабване на усилията за подобряване на изпълнението на Директива относно схемите за гарантиране на депозитите; приветства усилията, положени наскоро от ЕБО, за насърчаване на сближаването в тази област; приветства факта, че всички държави членки са транспонирали Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките припомня на всички държави членки задължението да прилагат и да изпълняват правилно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Директивата за схемите за гарантиране на депозитите;

56.  припомня, че ролята на Комисията е да гарантира еднакви условия на конкуренция на територията на целия ЕС, както и че тя следва да избягва всяко фрагментиране в рамките на вътрешния пазар;

o
o   o

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на ЕЦБ, на ЕСП, на националните парламенти и на компетентните органи, отговарящи на определението в член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0006.
(2) http://www.consilium.europa.eu/bg/european-council/pdf/20120629-euro-area-summit-statement-bg_pdf
(3) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.
(4) ОВ L 141, 14.5.2014 г., стр. 1.
(5) https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/ssmar2015.bg.pdf
(6) „Единен надзорен механизъм – добър старт, но са необходими допълнителни подобрения“, http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR16_29/SR_SSM_BG.pdf
(7) OВ L 78, 24.3.2016 г., стр. 60.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0108.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0439.
(10) OВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.
(11) OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190.
(12) OВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1.
(13) ОВ С 216, 30.7.2013 г., стр. 1.
(14) OВ L 237, 3.9.2016 г., стр. 1.
(15) OВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149.
(16) Независим годишен обзор на растежа за 2017 г., Пети доклад, 23 ноември 2016 г.

Правна информация