Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/3018(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0235/2017

Внесени текстове :

B8-0235/2017

Разисквания :

PV 05/04/2017 - 19
CRE 05/04/2017 - 19

Гласувания :

PV 06/04/2017 - 7.7
CRE 06/04/2017 - 7.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0131

Приети текстове
PDF 515kWORD 58k
Четвъртък, 6 април 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Адекватност на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ
P8_TA(2017)0131B8-0235/2017

Резолюция на Европейския парламент от 6 април 2017 г. относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (2016/3018(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 6, 7, 8, 11, 16, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1)(„Директивата за защита на личните данни“),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (наричана по-долу „Общ регламент относно защитата на данните“)(3), и като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета(4),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 6 ноември 2015 г. относно предаването на лични данни от ЕС на Съединените американски щати съгласно Директива 95/46/ЕО след решението на Съда по дело C-362/14 (Schrems) (COM(2015)0566),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 10 януари 2017 г., озаглавено „Обмен и защита на лични данни в един глобализиран свят“ (COM(2017)0007);

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2016 г. по дела C-203/15 Tele2 Sverige AB срещу Post- och telestyrelsen и C-698/15 Secretary of State for the Home Department срещу Tom Watson и други(6);

—  като взе предвид Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250 на Комисията от 12 юли 2016 г. съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ(7),

—  като взе предвид Становище 4/2016 на Европейския надзорен орган по защита на данните относно проекта на решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ(8),

—  като взе предвид становището на Работната група по член 29 „Защита на данните“ от 13 април 2016 г. относно проекта на решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ(9) и нейното изявление от 26 юли 2016 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно трансатлантическите потоци от данни(11),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в своето решение от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner Съдът на Европейския съюз анулира Решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“) и поясни, че за адекватна степен на защита на личните данни в трета държава трябва да се счита степен на защита, която „по същество е равностойна“ на гарантираната в Съюза по силата на Директива 95/46/ЕО, разглеждана във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата на ЕС“), с което породи необходимостта от провеждане на преговори по ново споразумение, така че да се гарантира правна сигурност относно начина на предаване на личните данни от ЕС на САЩ;

Б.  като има предвид, че при проучване на равнището на защита, осигурявано от дадена трета държава, Комисията е задължена да направи оценка на съдържанието на приложимите в тази държава правила, произтичащи от вътрешното законодателство или от сключените от нея международни споразумения, както и практиката с цел спазване на тези правила, като в съответствие с член 25, параграф 2 от Директива 95/46/EО трябва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с операцията по предаване на лични данни към трета държава; като има предвид, че тази оценка трябва не само да се позовава на законодателството и практиките, свързани със защитата на личните данни за търговски и лични цели, но и да обхваща всички аспекти на приложимата по отношение на тази държава или на този сектор рамка, и по-конкретно, но не само, правоприлагане, национална сигурност и зачитане на основните права;

В.  като има предвид, че предаването на лични данни между търговските организации от ЕС и САЩ представлява важен елемент от трансатлантическите отношения ; като има предвид, че това предаване на данни следва да се осъществява при пълно зачитане на правото на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот; като има предвид, че една от основните цели на ЕС е защитата на основните права, утвърдени в Хартата на ЕС;

Г.  като има предвид, че в своето Становище № 4/2016 Европейският надзорен орган по защита на данните повдигна няколко пораждащи опасения въпроса относно проекта на Щита за личните данни; като има предвид, че Европейският надзорен орган по защита на данните приветства в същото становище усилията, положени от всички страни, за намиране на решение за предаване на лични данни от ЕС към САЩ за търговски цели съгласно система за самостоятелно сертифициране;

Д.  като има предвид, че в своето Становище 01/2016 относно проекта за решение относно адекватността на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ Работната група по член 29 приветства значителните подобрения, въведени с Щита за личните данни в сравнение с Решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“), като същевременно изрази сериозни опасения във връзка както с търговските аспекти, така и с достъпа на публичните органи до данните, прехвърляни в рамките на Щита за личните данни;

Е.  като има предвид, че на 12 юли 2016 г., след допълнителни обсъждания с администрацията на САЩ, Комисията прие своето Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250, в което обяви адекватната степен на защита за личните данни, които се предават от Съюза към организации в Съединените щати съгласно Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ;

Ж.  като има предвид, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ е придружен от няколко писма и едностранни декларации от администрацията на САЩ, поясняващи наред с другото принципите за защита на данните, функционирането на надзора, правоприлагането и правната защита, както и гаранциите, при които агенциите за сигурност могат да получат достъп до личните данни и да ги обработват;

З.  като има предвид, че в изявлението си от 26 юли 2016 г. Работната група по член 29 приветства направените подобрения в Щита за личните данни в сравнение с механизма за сфера на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“) и изрази удовлетворението си от това, че Комисията и органите на САЩ са взели предвид изразените от нея опасения; като има предвид, че независимо от това Работната група по член 29 посочва, че много от нейните опасения остават валидни, както по отношение на търговските аспекти, така и на достъпа на публичните органи на САЩ до данните, прехвърляни от ЕС, като например липсата на конкретни правила относно автоматизираните решения и на общо право на възражение, необходимостта от по-строги гаранции за независимостта и правомощията на механизма на омбудсман, както и липсата на конкретни уверения, че няма да се извършва масово и безразборно събиране на лични данни (събиране на масиви от данни);

1.  приветства усилията, положени от Комисията и администрацията на САЩ за разсейване на опасенията, повдигнати от Съда на ЕС, държавите членки, Европейския парламент, органите по защита на данните и заинтересованите страни, за да може Комисията да приеме решение за изпълнение, с което се обявява адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ;

2.  признава, че Щитът за личните данни съдържа значителни подобрения по отношение на яснотата на стандартите в сравнение с предишното споразумение между ЕС и САЩ относно сферата на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“) и че организациите на САЩ, които са декларирали своето придържане към Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, ще трябва да спазват по-ясни стандарти за защита на данните в сравнение с принципите на сферата на неприкосновеност на личния живот („Safe Harbour“);

3.  отбелязва, че към 23 март 2017 г. 1 893 организации от САЩ са се присъединили към Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ; изразява съжаление, че Щитът за личните данни се основава на доброволно самостоятелно сертифициране и поради това се прилага само по отношение на организации в САЩ, които доброволно са се присъединили към него, което означава, че много дружества не са обхванати от схемата;

4.  признава, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ улеснява прехвърлянето на данни от МСП и предприятия в Съюза към САЩ;

5.  отбелязва, че в съответствие с решението на Съда на ЕС по делото Schrems правомощията на европейските органи по защита на данните остават незасегнати от решението за адекватност и следователно те могат да упражняват своите правомощия, включително временно преустановяване или забрана на прехвърлянето на данни към организация, регистрирана в Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ; приветства в това отношение водещата роля, предоставена от рамката на Щита за личните данни на органите по защита на данните на държавите членки, за разглеждане и проучване на жалби, свързани със защитата на правото на неприкосновеност на личния живот и на семейния живот съгласно Хартата на ЕС, и за преустановяване на прехвърлянията на данни, както и задължението на Министерството на търговията на САЩ да взема решения по подобни жалби;

6.  отбелязва, че в рамката на Щита за личните данни субектите на данни от ЕС имат няколко начина за прилагане на правни средства за защита в САЩ: първо, жалби могат да се подават или пряко до дружеството, или чрез Министерството на търговията след сезиране от органа по защита на данните, или до независим орган за решаване на спорове, второ, що се отнася до намесата в основните права за целите на националната сигурност, може да бъде предявен граждански иск пред съд на САЩ, а подобни жалби могат да се разглеждат и от новосъздадения независим омбудсман, и накрая, жалбите относно намесата в основните права за целите на правоприлагането и обществения интерес могат да се разглеждат чрез искове за обжалване на призовки; насърчава по-нататъшни насоки от Комисията и органите по защита на данните, така че тези правни средства за защита да бъдат по-лесно достъпни и на разположение;

7.  признава ясния ангажимент на Департамента по търговия на САЩ да наблюдава отблизо спазването от страна на организациите в САЩ на принципите на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ и неговото намерение да предприема принудителни действия срещу организации, които не спазват тези принципи;

8.  отново призовава Комисията да положи усилия за изясняване на правния статус на „писмените уверения“, предоставени от САЩ, и да гарантира, че всички задължения или договорености, предвидени съгласно Щита за личните данни, се запазват след встъпването в длъжност на нова администрация в Съединените щати;

9.  счита, че въпреки ангажиментите и гаранциите, поети от правителството на САЩ посредством писма, приложени към договореностите относно Щита за личните данни, остават открити важни въпроси по отношение на определени търговски аспекти, националната сигурност и правоприлагането;

10.  конкретно отбелязва значителната разлика между защитата, предоставена от член 7 на Директива 95/46/ЕО и „принципа на уведомяването и избора“ на договореностите относно Щита за личните данни, както и значителните разлики между член 6 от Директива 95/46/ЕО и „принципа на пълнота на данните и ограничаване в рамките на целта“ на договореностите относно Щита за личните данни; посочва, че вместо необходимостта от правно основание (например съгласие или договор), която се прилага по отношение на всички операции по обработване, правата на субекта на данни съгласно принципите на Щита за личните данни се прилагат само по отношение на две конкретни операции по обработване (разкриване и промяна на предназначението) и предоставят единствено право на възражение („клауза за неучастие“);

11.  счита, че тези многобройни опасения в бъдеще биха могли да доведат до ново оспорване пред съда на решението относно адекватността на защитата; подчертава вредните последствия по отношение на зачитането на основните права и необходимата правна сигурност за заинтересованите страни;

12.  отбелязва, наред с другото, липсата на конкретни правила относно автоматизираното вземане на решения, общото право на възражение и липсата на ясни правила за начините на прилагане на принципите на Щита за личните данни към обработващите лица (агенти);

13.  отбелязва, че макар физическите лица да имат възможност да отправят пред администратора от ЕС възражения срещу всякакво прехвърляне на лични данни към САЩ, както и срещу по-нататъшната обработка на тези данни в САЩ, където дружеството участник в Щита за личните данни действа като обработващо лице от името на администратора от ЕС, при Щита за личните данни липсват конкретни правила относно общо право на възражение спрямо самостоятелно сертифицираното дружество от САЩ;

14.  отбелязва, че само част от американските организации, присъединили се към Щита за личните данни, са избрали да използват органа за защита на данните на ЕС за целите на механизма за разрешаване на спорове; изразява загриженост, че това представлява пречка за гражданите на ЕС при опитите им да упражняват правата си;

15.  отбелязва липсата на изрични принципи относно това как принципите във връзка с Щита за личните данни се прилагат към обработващите лица (агенти), като в същото време признава, че всички принципи се прилагат по отношение на обработването на лични данни от всяко самостоятелно сертифицирано дружество в САЩ „освен ако не е посочено друго“, както и че за прехвърлянето за свързани с обработването цели винаги се изисква договор с администратор от ЕС, който да определи целите и средствата на обработването, включително дали обработващото лице е упълномощено да извършва последващо предаване (например за обработване от подизпълнител);

16.  подчертава, че що се отнася до националната сигурност и надзор, независимо от разясненията, направени от Службата на директора на националната разузнавателна служба в писмата, приложени към рамката на Щита за личните данни, и въпреки различната терминология, използвана от органите на САЩ, „масовото наблюдение“ продължава да бъде възможно; изразява съжаление относно липсата на единно определение на понятието „масово наблюдение“ и приемането на американската терминология и поради това призовава за единно определение за масово наблюдение, свързано с европейското разбиране на термина, при което оценката не е зависима от подбора; подчертава, че всякакъв вид масово наблюдение представлява нарушение на Хартата на ЕС;

17.  припомня, че приложение VI (писмо от Робърт С. Лит, Служба на директора на Националната разузнавателна служба) пояснява, че съгласно Президентския изпълнителен указ № 28 (наричан по-долу „ПИУ-28“) събирането на масиви от лични данни и комуникации на лица, които не са граждани на САЩ, все още е разрешено в шест случая; посочва, че подобно събиране на масиви от данни трябва да бъде „съобразено с конкретния случай, доколкото това е практически възможно“ и „разумно“, което не отговаря на по-строгите критерии за необходимост и пропорционалност, посочени в Хартата на ЕС;

18.  отбелязва с голяма загриженост, че Надзорният съвет по въпросите на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи (Privacy and Civil Liberties Oversight Board (PCLOB), посочен в приложение VІ (писмо от Робърт С. Лит, Служба на директора на Националната разузнавателна служба), като независим орган, създаден със закон и натоварен със задачата да извършва анализ и преглед на програмите и политиките за борба с тероризма, включително използването на радиоелектронно разузнаване, с цел да гарантира, че се осигурява адекватна защита на неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи, загуби кворума си на 7 януари 2017 г. и ще бъде в положение на непълен кворум до номинирането на нови членове на Надзорния съвет от президента на САЩ и утвърждаването им от Сената на САЩ; подчертава, че в положение на непълен кворум PCLOB е по-ограничен в своите правомощия и не може да предприема определени действия, за които се изисква одобрението на Надзорния съвет, като например започване на проекти за надзор или отправяне на препоръки във връзка с надзора, като по този начин сериозно се подкопават съответствието и гаранциите за надзора и уверенията, дадени от органите на САЩ в тази област;

19.  изразява съжаление, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ не забранява събирането на масиви от данни за целите на правоприлагането;

20.  подчертава, че в своето решение от 21 декември 2016 г. Съдът на ЕС поясни, че Хартата на ЕС „трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази, предмет на главното производство, предвиждаща за целите на борбата с престъпността общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства“; посочва, че следователно „масовото наблюдение“ в САЩ не предоставя по същество еквивалентно ниво на защита на личните данни и съобщения;

21.  изразява силно безпокойство от неотдавнашните разкрития относно дейностите по наблюдение, извършвани от доставчик на електронни съобщителни услуги от САЩ, по отношение на всички електронни съобщения, достигащи неговите сървъри, по искане на Агенцията за национална сигурност и ФБР, до 2015 г., т.е. една година след приемането на президентския изпълнителен указ № 28 и по време на водене на преговорите по Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ; настоятелно призовава Комисията да поиска пълно разяснение от страна на органите на САЩ и да предостави достъп до получените отговори на Съвета, Парламента и националните органи за защита на данните; разглежда това като причина за съмнение в уверенията, представени от Службата на директора на Националната разузнавателна служба; осъзнава, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ се основава на президентския изпълнителен указ № 28 (ПИУ-28), който е издаден от президента и може също така да бъде отменен от всеки следващ президент без съгласието на Конгреса;

22.  отбелязва със загриженост, че на 23 и 28 март 2017 г. съответно Сенатът и Камарата на представителите на САЩ гласуваха за отхвърляне на правилото, предложено от Федералната комисия по далекосъобщенията, свързано със „Защита на неприкосновеността на личния живот на клиенти на широколентови и други далекосъобщителни услуги“, като по този начин на практика се премахват правилата за неприкосновеност на личния живот при широколентовите услуги, съгласно които от доставчиците на интернет услуги би се изисквало да получат изричното съгласие на потребителите преди продажба или споделяне на данни относно сърфирането в интернет и на друга частна информация с рекламодатели и други дружества; счита, че това е още една заплаха за гаранциите за неприкосновеността на личния живот в САЩ;

23.  изразява силна загриженост относно приемането на “Процедури за предоставяне или разпространение на необработени сигнали разузнавателна информация от страна на Националната агенция за сигурност в съответствие с раздел 2.3 от изпълнителен указ № 12333”, одобрени от генералния прокурор на 3 януари 2017 г., които позволяват на Агенцията за национална сигурност да споделя голям обем лични данни, събрани без заповед, съдебно разпореждане или разрешение от Конгреса, с 16 други агенции, включително ФБР, Изпълнителната агенция за наркотиците и Министерството на вътрешната сигурност; призовава Комисията незабавно да оцени съвместимостта на посочените нови разпоредби с поетите от органите на САЩ ангажименти в рамките на Щита за личните данни, както и въздействието им върху равнището на защита на личните данни в Съединените щати;

24.  припомня, че макар лицата, включително субектите на данни от ЕС, да имат редица възможности за правна защита, когато са станали обект на неправомерно (електронно) наблюдение за целите на националната сигурност в САЩ, също така е ясно, че не са обхванати най-малко някои от правните основания, които могат да се използват от разузнавателните органи на САЩ (напр. Изпълнителен указ 12333); изтъква освен това, че дори когато по принцип съществуват възможности за съдебна защита за лица, които не са граждани на САЩ, например при наблюдение съгласно Закона на САЩ за наблюдение на чуждите разузнавателни служби, възможните причини за действие са ограничени и предявените от лицата (включително граждани на САЩ) искове ще бъдат обявявани за недопустими, ако не може да се докаже тяхната „основателност“, а това ограничава достъпа до обикновените съдилища;

25.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието на изпълнителния указ относно „Повишаване на обществената безопасност във вътрешните работи на Съединените щати“ от 25 януари 2017 г., и по-специално неговия раздел 14 относно изключването на чуждестранните граждани от защитата на Закона за неприкосновеността на личния живот по отношение на разкриваща самоличността информация, което противоречи на писмените уверения, че съществуват механизми за съдебна защита на лицата в случаите на достъп до техни лични данни от страна на органите на САЩ; отправя искане към Комисията да представи подробен правен анализ на последствията от мерките, постановени от изпълнителния указ, за възможностите за правна защита и правото на съдебна защита на европейските граждани в САЩ;

26.  изразява съжаление, че нито принципите на Щита за личните данни, нито писмата от администрацията на САЩ за предоставяне на разяснения и уверения доказват наличието на ефективна съдебна защита на правата на лицата в ЕС, чиито лични данни са обект на прехвърляне към организации в САЩ съгласно принципите на Щита за личните данни и на последващ достъп и обработка от публичните органи на САЩ за целите на правоприлагането и обществения интерес, които бяха изтъкнати от Съда на ЕС в решението му от 6 октомври 2015 г. като съставляващи същността на основното право, гарантирано от член 47 от Хартата на ЕС;

27.  припомня своята резолюция от 26 май 2016 г., в която се заявява, че механизмът на омбудсмана, установен от Държавния департамент на САЩ, не е достатъчно независим и не разполага с достатъчно ефективни правомощия за изпълнение на своите задължения и за осигуряване на ефективна защита за граждани на ЕС; изтъква, че до момента новата администрация на САЩ не е назначила нов омбудсман след приключването на мандата на заместник-секретаря по въпросите на икономическия растеж, енергетиката и околната среда, назначен на тази длъжност през юли 2016 г.; счита, че в отсъствието на назначен независим омбудсман, разполагащ с достатъчни правомощия, гаранциите на САЩ по отношение на предоставянето на ефективна правна защита на граждани на ЕС биха били нищожни; като цяло изразява загриженост, че лице, засегнато от нарушаване на разпоредбите, може да поиска единствено информация или заличаване на данните и/или прекратяване на допълнително обработване, но няма право на обезщетение;

28.  отбелязва със загриженост, че към 30 март 2017 г. три от петте места във Федералната комисия по търговия на САЩ (FTC), която прилага Щита за личните данни, са вакантни;

29.  изразява съжаление, че процедурата за приемане на решение относно адекватността не предвижда официални консултации със съответните заинтересовани страни, като например дружествата и по-специално представителните организации на МСП;

30.  изразява съжаление, че Комисията приложи процедурата за приемане на своето решение за изпълнение по начин, който на практика не позволи на Парламента да упражни ефективно своето право на контрол върху проекта на акт за изпълнение;

31.  призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че Щитът за личните данни ще бъде в пълно съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, който ще се прилага от 16 май 2018 г., както и с Хартата на ЕС;

32.  призовава Комисията да гарантира по-конкретно, че личните данни, предадени на САЩ в съответствие с Щита за личните данни, ще могат да се предават на друга трета държава, единствено ако посоченото предаване е съвместимо с целта, за която данните са били първоначално събрани, и ако в третата държава се прилагат идентични разпоредби относно специалния и целеви достъп за правоприлагане;

33.  призовава Комисията да наблюдава дали личните данни, които вече не са необходими за целите, за които са били първоначално събрани, се заличават, включително от правоприлагащите агенции;

34.  призовава Комисията да наблюдава внимателно дали Щитът за личните данни позволява на органите за защита на данните да упражняват изцяло всичките си правомощия и ако това не е така, да идентифицира разпоредбите, които възпрепятстват органите за защита на данните да упражняват правомощията си;

35.  призовава Комисията при първия съвместен годишен преглед да извърши подробен и задълбочен преглед на всички недостатъци и слабости, посочени в настоящата резолюция, в резолюцията на Парламента от 26 май 2016 г. относно трансатлантическите потоци от данни, както и на недостатъците и слабостите, идентифицирани от Работната група по член 29, ЕНОЗД и заинтересованите страни, и да посочи какви действия за преодоляването им са предприети, за да се гарантира съблюдаването на Хартата на ЕС и правото на Съюза, и да прецени внимателно дали механизмите и гаранциите, посочени в уверенията и уточненията от администрацията на САЩ, са ефективни и практически осъществими;

36.  призовава Комисията да гарантира, че при провеждането на съвместния годишен преглед всички членове на екипа разполагат с пълен и неограничен достъп до всички документи и помещения, необходими за изпълнението на техните задачи, включително елементи, които позволяват подходящата оценка на необходимостта и пропорционалността на събирането и достъпа до предадени от публичните органи данни за целите на правоприлагането или на националната сигурност;

37.  подчертава, че на всички членове на екипа за съвместен преглед трябва да се осигури независимост при изпълнението на задачите му и да му се предостави право да изразява особено мнение в окончателния доклад на съвместния преглед, който ще бъде оповестен и приложен към съвместния доклад;

38.  призовава органите за защита на данни в Съюза да наблюдават функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ и да упражняват своите правомощия, включително временно преустановяване или окончателна забрана на предаването на лични данни към организация, регистрирана в Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, ако считат, че основните права на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни на субектите на данни на Съюза не са гарантирани;

39.  подчертава, че Парламентът следва да има пълен достъп до всички релевантни документи, свързани със съвместния годишен преглед;

40.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и Конгреса на САЩ.

(1) OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.
(2) OВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.
(3) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(4) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89.
(5) ECLI:EС:C:2015:650.
(6) ECLI:EС:C:2016:970.
(7) ОВ L 207, 1.8.2016 г., стр. 1.
(8) OВ C 257, 15.7.2016 г., стp. 8.
(9) http://ec.europa.eu/justice/data-protection/article-29/documentation/opinion-recommendation/files/2016/wp238_en.pdf
(10) http://ec.europa.eu/justice/data-protection/article-29/press-material/press-release/art29_press_material/2016/20160726_wp29_wp_statement_eu_us_privacy_shield_en.pdf
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0233.

Правна информация