Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 2 февруари 2017 г. - БрюкселОкончателна версия
Интегриран подход към политиката в областта на спорта: добро управление, достъпност и почтеност
 Трансгранични аспекти на осиновяванията
 Двустранна защитна клауза и механизъм за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за търговия между ЕС и Колумбия и Перу ***I
 Устойчивото управление на външните риболовни флотове ***I
 Трети страни, чиито граждани са освободени от виза: Грузия ***I
 Криза, свързана с принципите на правовата държава, в Демократична република Конго и в Габон
 Изпълнението на „Еразъм+“

Интегриран подход към политиката в областта на спорта: добро управление, достъпност и почтеност
PDF 610kWORD 69k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. относно интегриран подход към политиката в областта на спорта: добро управление, достъпност и почтеност (2016/2143(INI))
P8_TA(2017)0012A8-0381/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се определят целите на политиката на ЕС в областта на спорта,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 януари 2011 г., озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“ (COM(2011)0012),

—  като взе предвид доклада на експертната група на ЕС по въпросите на доброто управление относно принципите на доброто управление в областта на спорта в ЕС от октомври 2013 г.,

—  като взе предвид доклада на групата на високо равнище за масовия спорт „Масовият спорт – оформя Европа“ (Grassroots Sport – Shaping Europe) от юни 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на групата на високо равнище за дипломацията в областта на спорта от юни 2016 г.,

—  като взе предвид програмата „Еразъм+“, която има за цел справяне с трансграничните заплахи за почтеността в спорта, насърчаване и подкрепа на доброто управление в спорта, двойната кариера на спортистите и доброволческите дейности в спорта, заедно със социалното приобщаване и равните възможности,

—  като взе предвид Бялата книга за спорта на Комисията (COM(2007)0391),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2015 г. относно неотдавнашните разкрития за случаи на корупция на високо равнище във ФИФА(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2013 г. относно хазартните игри по интернет на вътрешния пазар(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно уреждането на изхода от спортни срещи и корупцията в спорта(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2012 г. относно европейското измерение в спорта(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 май 2008 г. относно Бяла книга за спорта(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на професионалния футбол в Европа(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно агентите на играчи в спорта(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 ноември 2013 г. относно Катар: положението на работниците мигранти(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(10),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 31 май 2016 г. относно утвърждаване на почтеността, прозрачността и доброто управление при големи спортни прояви,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно максималното използване на масовия спорт за развиването на трансверсални умения, по-специално сред младите хора,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 21 май 2014 г. относно работния план на Европейския съюз за спорта (2014—2017 г.),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 ноември 2013 г. относно приноса на спорта за икономиката на ЕС и по-специално за справянето с младежката безработица и социалното приобщаване,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 25 ноември 2013 г. относно насърчаването на укрепваща здравето физическа активност в различните сектори,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 ноември 2010 г. относно ролята на спорта като източник и двигател за активно социално приобщаване(11),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 3 юли 2016 г. относно интегриран подход към безопасността, сигурността и обслужването по време на футболни срещи и други спортни прояви,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 18 септември 2014 г. относно манипулирането на спортни състезания,

—  като взе предвид съдебната практика на Съда и Общия съд на Европейския съюз, както и решенията на Комисията в областта на спорта, залаганията и хазартните игри,

—  като взе предвид Световната програма до 2030 г. относно целите за устойчиво развитие,

—  като взе предвид член 6 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0381/2016),

А.  като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. Европейският съюз придоби специална компетентност за спорта да изгради и приложи координирана политика на ЕС в областта на спорта, подкрепена от специален бюджетен ред, и да развива сътрудничество с международни органи в областта на спорта, като същевременно отчита специфичния характер на спорта и зачита автономията на управленските структури в спорта;

Б.  като има предвид, че спортът играе важна роля в живота на милиони граждани на ЕС; като има предвид, че аматьорският и професионалният спорт не се изчерпват само със спортните заложби, постижения и състезания, а също така имат значителен социален, образователен, икономически, културен и обединяващ принос за икономиката и обществото на ЕС, както и за неговите стратегически цели и социални ценности;

В.  като има предвид, че спортът представлява значителен и бързо разрастващ се сектор от икономиката на ЕС и има ценен принос за растежа, работните места и обществото, включително на местно равнище, като добавената му стойност и въздействие върху заетостта превишават средните темпове на растеж; като има предвид, че изчисленията за свързаната със спорта заетост са, че тя представлява дял от 3,51% от общата заетост в ЕС, а делът на свързаната със спорта добавена стойност се изчислява на 294 милиарда евро (2,98 % от общата добавена стойност на ЕС);

Г.  като има предвид, че спортът е не само все по-голяма икономическа реалност, но и социално явление, което има важен принос за стратегическите цели и за социалните ценности на Европейския съюз, като толерантност, солидарност, благоденствие, мир, зачитане на правата на човека и разбирателство между народите и културите;

Д.  като има предвид, че спортуването допринася за по-добро качество на живота, предотвратява болестите и има основна роля за укрепване на личностното развитие и здравословното състояние;

Е.  като има предвид, че спазването на основни трудови права е от съществено значение за професионалните спортисти;

Ж.  като има предвид, че спортът допринася също така за интеграцията на хората и излиза извън рамките на раса, религиозна и етническа принадлежност;

З.  като има предвид, че почтеността в спорта е от първостепенно значение с оглед на насърчаването на неговата надеждност и привлекателност;

И.  като има предвид, че спортът има специфичен характер, който се основава на доброволни структури и е предварително условие за неговите образователни и обществени функции;

Й.  като има предвид, че неотдавнашните корупционни скандали в спорта, както и в спортни организации на европейско и международно равнище, накърниха неговия имидж и повдигнаха гласове и въпроси относно необходимостта от реални и структурни промени в органите и организациите за управление на спорта при едновременно отчитане на голямото многообразие на спортните структури в различните европейски държави, както и на обстоятелството, че спортните организации по своята същност в голяма степен се саморегулират;

К.  като има предвид, че професионалният и масовият спорт играят ключова роля за насърчаването на мира в световен мащаб, зачитането на правата на човека и солидарността, носят ползи за обществата по отношение на здравето и икономиката и имат съществена роля за изтъкването на основни образователни и културни ценности, както и за стимулирането на социалното приобщаване;

Л.  като има предвид, че доброто управление в областта на спорта следва да спазва съответната регулаторна уредба на спорта посредством принципите на ефективно, прозрачно, етично и демократично управление, управление на участието, процеси и структури с участието на заинтересованите страни;

М.  като има предвид, че спортните организации отговарят за гарантирането на високи стандарти за управление и почтеност и следва да ги повишават допълнително и да се придържат към тях във всички случаи с цел възстановяване на доверието на гражданите и повишаване на общественото доверие в положителната стойност на спорта;

Н.  като има предвид, че балансирани политики, които имат за цел повишаване на финансовата прозрачност, стабилността и надеждността в спорта са от ключово значение за подобряване на финансовите и управленските стандарти;

О.  като има предвид, че европейският модел на организиран спорт е основан на принципите на териториалност и гражданство с една федерация за всяка дисциплина, както и на механизми за солидарност между елитния и масовия спорт и на повишаване и понижаване, открити състезания и преразпределяне на финансов ресурс;

П.  като има предвид, че признаването на принципа на една федерация за всяка дисциплина е от особено значение и се корени в социалното значение на спорта като най-добро средство за гарантиране на неговите интереси и ползите, които носи на обществото;

Р.  като има предвид, че с основание и по необходимост за всички заинтересовани страни трябва да се изисква спортните състезания да се провеждат и решават в съответствие с международно признатите правила на играта;

С.  като има предвид, че спортните трибунали трябва да играят основна роля за гарантирането на всеобщия характер на правилата на играта, на правото на справедлив процес при свързани със спорта спорове и на добро управление, тъй като те представляват най-подходящото средство за уреждане на спорове в съответствие основните процесуални права на ЕС;

Т.  като има предвид, че нарастващият размер на сумите в обращение в спортния сектор и в организациите породиха изисквания за по-добро управление и прозрачност; като има предвид, че спортът като икономическа дейност е изправен пред серия от скандали, свързани с уреждането на изхода от спортни срещи, включващи различни други престъпления и незаконни дейности като изпиране на пари, корупция и подкупи;

У.  като има предвид, че увеличаването на практиките, свързани с употреба на допинг, продължава да е заплаха за почтеността в спорта и за неговата репутация, тъй като нарушава етични ценности и принципи на спорта като честната игра, и като има предвид, че употребата на допинг е сериозна заплаха за здравето на ползващите го спортисти, като често причинява тежки и трайни увреждания, както и че борбата срещу употребата на допинг е въпрос от обществено значение и е свързан с общественото здраве;

Ф.  като има предвид, че всяка проява на насилие, хулиганство и дискриминация, насочена срещу група хора или срещу нейни членове, било в аматьорския, било в професионалния спорт, накърнява имиджа на спорта и води до отлив на публика от спортните прояви;

Х.  като има предвид, че насърчаването на спортната активност за хора с интелектуални или физически увреждания следва да бъде ключов приоритет на европейско, национално и местно равнище;

Ц.  като има предвид, че участието и видимостта на жените в спорта и спортните състезания трябва да се подобри;

Ч.  като има предвид, че спортистите, особено непълнолетните, са изправени пред растящ икономически натиск и са третирани като стока и поради това трябва да бъдат защитени срещу всяка форма на злоупотреба, насилие или дискриминация, с която биха могли да се сблъскат в течение на спортната си дейност;

Ш.  като има предвид, че е налице нарастваща и обезпокоителна тенденция към притежаване на права от трети лица в отборните спортове в Европа, при което играчите, които често са млади, са частично или напълно притежавани от частни инвеститори и вече не могат да определят пътя на своята бъдеща кариера;

Щ.  като има предвид, че лошите практики, свързани с агенти и с трансфери на играчи, са довели до случаи на изпиране на пари, измама и експлоатация на непълнолетни лица;

АА.  като има предвид, че масовият спорт предлага възможности за справяне с дискриминацията, за насърчаване на социалното приобщаване, сближаването и интеграцията, както и за значителен принос за развитието на трансверсални умения;

АБ.  като има предвид, че все повече клубове разчитат основно на пазара за трансфер за съставяне на отборите си, когато следва да обръщат повече внимание на местното обучение;

АВ.  като има предвид, че спортът се възприема като основно право на всеки и че всеки следва да има еднакво право да се занимава с физическа дейност и спорт;

АГ.  като има предвид, че като цяло физическата активност се намира в застой въпреки неоспоримите доказателства, че подобрява индивидуалното здраве, включително психическото, и благосъстоянието, в резултат на което държавите членки реализират значителни икономии на публични разходи за здравеопазване, както и въпреки нарастващата тенденция за непрофесионални спортове като джогинг, които се практикуват също извън организирани структури;

АД.  като има предвид, че спортните прояви и дейности, и по-специално големите международни състезания, показват предимствата на спорта и имат положително социално и икономическо въздействие, както и положително въздействие върху околната среда;

АЕ.  като има предвид, че националните отбори играят съществена роля не само от гледна точка на поощряване на националната идентичност и вдъхновяване на младите спортисти да постигат най-високо ниво на спортно представяне, но и като насърчават солидарност с масовия спорт;

АЖ.  като има предвид, че допълнителното образование и професионалното обучение на спортистите е от решаващо значение за подготовката им за професионално развитие при приключване на спортната им кариера;

АЗ.  като има предвид, че инвестициите и насърчаването на обучението и образованието на талантливи млади спортисти на местно равнище е от решаващо значение за дългосрочното развитие и общественозначимата роля на спорта;

АИ.  като има предвид, че доброволците са гръбнакът на организирания спорт, обезпечавайки развитието и достъпността на спортните дейности, особено на равнището на масовия спорт; като има предвид и че това e отлична допълнителна възможност за обучение и неформално образование за младите хора, също и на международно равнище и в комбинация с програми за сътрудничество и развитие на територии извън ЕС, в които е необходимо да се засилва диалогът и да се подкрепя външната политика на ЕС;

АЙ.  като има предвид, че спортът, в най-широкия смисъл на думата, е система от ценности на една общност и като има предвид, че тези ценности са основата на един общ език, който надхвърля всякакви културни и езикови граници; като има предвид, че той може да помогне и следва да се счита за възможност за укрепването на диалога и солидарността с трети държави, за насърчаването в световен мащаб на защитата на основните права и свободи на човека и за подкрепа на външната политика на ЕС;

АК.  като има предвид, че нарушенията на правата на интелектуална собственост на спортните организации, включително под формата на цифрово пиратство, особено нелицензираното пряко излъчване на спортни прояви, пораждат сериозни опасения за дългосрочното финансиране на спорта на всички равнища;

АЛ.  като има предвид, че свободата на печата трябва да бъде гарантирана на всички спортни прояви;

АМ.  като има предвид, че спортът може да допринесе за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

Почтеност и добро управление на спорта

1.  отново посочва, че борбата срещу корупцията в спорта изисква транснационални усилия и сътрудничество между всички заинтересовани страни, включително публичните органи, правоприлагащите агенции, спортната индустрия, спортистите и поддръжниците;

2.  призовава международните, европейските и националните спортни организации да се ангажират с практиките на добро управление и да развиват култура на прозрачност и устойчиво финансиране, като направят обществено достъпни финансовата си документация и отчетите за дейността си, включително информацията във връзка със задълженията си за оповестяване на възнагражденията на висшите ръководни кадри и на ограниченията на мандатите;

3.  счита, че развиването на култура на прозрачност трябва да се допълни с по-добро разделение на правомощията в рамките на управителните органи в спорта, по-добро разделение между търговските и благотворителните дейности и по-добри вътрешни процедури за саморегулиране с цел разкриване, разследване и санкциониране на престъпления и незаконни дейности в областта на спорта в рамките на спортните организации;

4.  припомня, че доброто управление, което следва да бъде приоритет в следващия работен план на ЕС за спорта, трябва да бъде условие за автономията на спортните организации в съответствие с принципите на прозрачност, отчетност, равни възможности, социално приобщаване и демокрация, включително съответно приобщаване на заинтересованите страни;

5.  подчертава необходимостта от политика на нулева толерантност към корупцията и други видове престъпления в спорта;

6.  подчертава, че прилагането на принципите на добро управление в спорта, заедно с мониторинг, надзор и съответните правни инструменти, е ключов фактор за подпомагането на изкореняването на корупцията и други порочни практики;

7.  призовава Комисията и държавите членки, както и спортните организации и кандидатите за домакинство, да гарантират, че при кандидатстване за домакинство на големи прояви се спазват стандартите за добро управление, правата на човека и трудовите права, както и принципът на демократичност, с цел осигуряване на положително социално, икономическо и екологично въздействие върху местните общности, при едновременно зачитане на многообразието и традициите, за да се гарантира устойчиво наследство и доверие в спорта;

8.  счита, че държави, които кандидатстват за домакинство или са домакини на спортни прояви, трябва да прилагат социално, екологично и икономически отговорно планиране, организация, провеждане, участие и проследяване на тези прояви; призовава спортните организации и държавите, които са домакини на такива прояви, да избягват нежелани промени в средата на живот на местните жители, включително разселване на местното население;

9.  призовава Комисията да развие инструмент за обществено поемане на ангажименти и да проучи възможността за създаване на кодекс за поведение в областта на доброто управление и почтеността в спорта; счита, че спорните организации следва да определят правила за прозрачност, етични стандарти, кодекс за поведение на надзорните си органи, изпълнителните си комитети и членовете си, както и оперативни политики и практики с цел да се гарантира независимостта им и зачитането на установените правила; счита освен това, че проучването на нови инструменти за сътрудничество между правителствата, спортните организации и ЕС може да допринесе за справяне с някои от текущите предизвикателства, пред които е изправена спортната индустрия;

10.  настоятелно призовава държавите членки да обвържат публичното финансиране за спорта със спазването на установени и публично достъпни минимални стандарти за управление, мониторинг и отчетност;

11.  счита, че подобряването на доброто управление и почтеността в спорта изисква промяна в нагласите на всички съответни заинтересовани страни; подкрепя инициативите, предприети от страна на спортни организации и други заинтересовани страни, за подобряване на стандартите за управление в спорта и разширяване на диалога и сътрудничеството с местните и националните органи;

12.  призовава спортните организации да представят до 2018 г. и надлежно да изпълнят конкретни предложения за подобряване на стандартите за добро управление за спортните организации, за ръководните органи в спорта и за членуващите в тях асоциации, и да публикуват резултатите; подчертава, че с оглед на това е жизненонеобходимо да се осъществява съответен мониторинг;

13.  призовава държавите членки да установят уреждането на изхода от спортни срещи като специален престъпен състав и да гарантират, ако вече не са направили това, че всяка престъпна дейност, като уреждането на изхода от спортни срещи и корупцията в спорта, е обект на съдебно преследване и съответна санкция, тъй като уреждането на изхода от спортни срещи и манипулирането на спортни състезания нарушават етиката и почтеността в спорта и вече подлежат на санкции от страна на спортните органи;

14.  подчертава, че предизвикателствата, свързани с разследването на международни случаи на уреждане на изхода от спортни срещи, изискват трансграничен обмен на информация и сътрудничество, в рамката на национални платформи между органите в сферата на спорта, държавните органи и операторите на залагания с цел установяване, разследване и наказателно преследване на уреждането на изхода от спортни срещи; призовава държавите членки да обмислят да въведат, ако все още не са го направили, специализирани органи на прокуратурата, на които да бъде възложено конкретно разследването на случаи на измама в спорта; припомня, че Четвъртата директива за борба с изпирането на пари въвежда изискването операторите на хазартни игри да извършват комплексни проверки на големи сделки;

15.  призовава Съвета да намери решение, което ще даде възможност на ЕС и на неговите държави членки да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа относно манипулирането на спортни състезания с цел да се предостави възможност за пълното ѝ ратифициране и изпълнение, и настоятелно призовава Комисията да съдейства за този процес и да осигури ефективното му проследяване;

16.  припомня на Комисията за нейното обещание да издаде препоръка относно обмена на най-добри практики при предотвратяването и борбата със свързани със залагания манипулации на спортни срещи и настоятелно я призовава незабавно да публикува тази препоръка;

17.  призовава Комисията да укрепи междуинституционалните връзки със Съвета на Европа и впоследствие да разработи координирани оперативни програми, осигуряващи най-ефективно използване на ресурсите;

18.  подкрепя и насърчава по-нататъшното развитие на кампании и информационни програми за превенция, образование и повишаване на осведомеността с цел предоставяне на съвети на спортистите, треньорите, длъжностните лица и съответните заинтересовани страни на всички равнища относно опасностите от уреждането на изхода от спортни срещи, допинга и други свързани с почтеността въпроси, включително рисковете, с които могат да се сблъскат, и начините, по които могат да докладват за съмнителни предложения; призовава Комисията и държавите членки да предложат конкретни мерки, които да бъдат включени в следващия работен план на ЕС за спорта, например пилотни програми и проекти, целящи да се гарантира, че младите хора получават гражданско образование в областта на спорта във възможно най-ранна възраст;

19.  призовава Комисията да продължи да подкрепя антидопингови проекти чрез програмата „Еразъм+“, като същевременно направи оценка на въздействието ѝ и гарантира, че тя допълва по ползотворен начин съществуващите антидопингови схеми за финансиране;

20.  призовава Комисията да подпомага проекти за добро управление в ръководството на спорта в рамките на цялата програма „Еразъм+“;

21.  призовава държавите членки да подпомагат допинг контрола, националните програми за изследване за употреба на допинг и законодателните уредби, които предоставят възможност за координация и обмен на информация между държавните органи, спортните организации и антидопинговите агенции; призовава държавите членки да предоставят възможност на последните да създадат широкообхватни програми за мониторинг на употребата на допинг и да обработват и обменят данни в съответствие с настоящите и бъдещите правила на ЕС за защита на данните;

22.  отбелязва значението на Световната антидопингова агенция (WADA) при мониторинга и координацията на антидопинговите политики и правила по целия свят; призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество с WADA, ЮНЕСКО и Съвета на Европа с оглед на по-ефективната превенция и борба с допинга чрез засилване на правните и политическите ангажименти на Световния антидопингов кодекс (WADAC); призовава ЕС да насърчава обмена на информация и най-добри практики относно политиките в областта на здравеопазването и превенцията в борбата срещу допинга в световен мащаб;

23.  призовава Комисията и Съвета да насърчават и улесняват договарянето на споразумения между държавите, които позволяват на надлежно упълномощени екипи за допинг контрол от други държави да провеждат тестове при зачитане на основните права на спортистите и в съответствие с Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта;

24.  счита, че допингът представлява също така все по-голям проблем в сектора на непрофесионалния спорт, където са необходими образователни и информационни кампании и опитни и професионални инструктори и треньори, за да се помогне за насърчаване на здравословното поведение по отношение на допинга;

25.  призовава държавите членки и Комисията да работят в тясно сътрудничество с WADA и Съвета на Европа при определянето на политика за защита на лицата, сигнализиращи за нередности;

26.  насърчава спортните организации и националните публични органи да създадат координирани системи за борба с допинга за трансгранично наблюдение и да предприемат конкретни мерки срещу производството и трафика на незаконни допингови вещества в света на спорта;

27.  приветства новата Конвенция на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасността, сигурността и обслужването по време на футболни срещи и други спортни прояви и настоятелно призовава държавите членки да я подпишат и ратифицират незабавно; потвърждава предложението си за въвеждане на взаимно признаване на забраните за присъствие на стадиони в Европа и за обмен на данни във връзка с това;

28.  призовава Комисията да проучи начини за обмен на информация в контекста на насилието в спорта чрез съществуващите мрежи;

29.  отбелязва, че заплахата от тероризъм изисква нови усилия за осигуряване на оперативната безопасност и сигурността по време на спортни прояви;

30.  подчертава, че спортните органи следва да гарантират на независимите информационни медии необходимия достъп и възможности за събиране на новини по време на всички спортни прояви, за да могат те да изпълняват ролята си като важни и критични наблюдатели на спортните прояви и на административното управление на спорта;

31.  категорично осъжда всички форми на дискриминация и насилие в спорта, както на терена, така и извън него, и подчертава необходимостта от предотвратяване на такова поведение на всички равнища, от подобряване на съобщаването и мониторинга на такива инциденти и от популяризиране на основни ценности като уважение, приятелство, толерантност и честна игра; счита, че спортните организации, които спазват високи стандарти на добро управление, са в състояние по-добре да популяризират обществената роля на спорта и да се борят с расизма, дискриминацията и насилието;

32.  припомня необходимостта от засилване на борбата срещу трафика на хора в областта на спорта, по-специално трафика на деца;

33.  приветства практиките за добро саморегулиране, като например инициативата за честна финансова игра, тъй като те насърчават повече икономическа рационалност и по-добри стандарти за финансово управление в професионалния спорт с акцент върху дългосрочната вместо върху краткосрочната перспектива, като по този начин се допринася за стабилното и устойчиво развитие на спорта в Европа; подчертава, че честната финансова игра насърчава прилагането на по-добри стандарти за финансово управление и поради това следва да се прилага стриктно;

34.  приветства прозрачните и устойчиви инвестиции в спорта и спортните организации, при условие че подлежат на строг контрол и изисквания за оповестяване и не оказват отрицателно въздействие върху почтеността на състезанията и на спортистите;

35.  счита, че моделът на собственост, при който членовете на клуба запазват контрол върху него (чрез правилото 50+1) е добра практика в ЕС, и приканва държавите членки, управляващите органи в спорта, националните федерации и лигите да започнат конструктивен диалог относно този модел и неговия обмен;

36.  подчертава, че спортистите, и по-специално непълнолетните, трябва да бъдат защитени от практики, свързани със злоупотреба, като например притежаване на права от трети лица, които повдигат редица въпроси относно почтеността, както и по-широки етични съображения; подкрепя решенията на управляващите органи за забрана на притежаването на права върху играчи от трети лица и призовава Комисията да обмисли забрана на притежаването на права от трети лица по силата на законодателството на ЕС и да прикани държавите членки да предприемат допълнителни мерки за разрешаване на въпроса с правата на спортистите;

37.  счита, че е необходима преоценка на правилата, които подпомагат местните играчи, за да се разширят възможностите талантливите млади играчи да играят в първодивизионните отбори на клубовете си и по този начин да се подобри конкурентният баланс в цяла Европа;

38.  призовава управляващите и националните органи на всички равнища да предприемат мерки, които гарантират обезщетение за обучаващите клубове с оглед на насърчаването на наемането и обучението на млади играчи в съответствие с решението Bernard на Съда на Европейския съюз от 16 март 2010 г.;

39.  потвърждава своята подкрепа за европейския модел на организиран спорт, при който федерациите играят основна роля, доколкото той уравновесява множеството различни интереси между всички заинтересовани страни, като спортистите, играчите, клубовете, лигите, асоциациите и доброволците, с подходящо и демократично представителство и механизми за осигуряване на прозрачност в процеса на вземане на решения, както и с открити състезания, основани на спортните качества; призовава за повече финансова солидарност на всички равнища;

40.  приветства ежегодния Спортен форум на ЕС, който насърчава диалога със заинтересованите страни от международните и европейските спортни федерации, олимпийското движение, европейските и националните обединения от спортни организации и други свързани със спорта организации; подчертава, че структурата на диалога със заинтересованите страни, функциите на форума и последващите действия във връзка с обсъждането трябва да бъдат допълнително подобрени;

41.  приветства усилията на Комисията и на всички заинтересовани страни за насърчаване на социалния диалог в спорта, който е отлична възможност за осигуряване на равновесие между основните и трудовите права на спортистите и икономическия характер на спорта чрез включването на всички заинтересовани страни, включително социалните партньори, в обсъждането и сключването на споразуменията; потвърждава задължението на спортните организации да се ангажират с развитието на култура на прозрачност; настоява, че ЕС следва активно да подкрепя минималните стандарти за заетост и труд за професионалните спортисти в цяла Европа;

42.  потвърждава призива си за създаването на регистри за прозрачност за възнаграждението на спортните агенти, подкрепени от ефективна система за мониторинг като клирингова къща за плащания и съответни санкции, в сътрудничество със съответните публични органи с цел справяне със нарушенията от страна на агентите; повтаря призива си за лицензиране и регистрация на спортните агенти, както и за въвеждане на минимално равнище на квалификация; призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка със заключенията на своето „Проучване относно спортните агенти в Европейския съюз“, по-специално по отношение на забележката, че агентите са в центъра на финансовите потоци, които често са непрозрачни, и това ги предразполага към незаконни дейности;

43.  счита, че един интегриран подход към равенството между половете в спорта може да спомогне за избягване на стереотипите и за създаване на положителна социална среда за всички; приветства инициативите, които насърчават равенството между половете и равното представителство във функциите, свързани с вземането на решения в спорта, дават възможност на жените спортисти да съчетават семейния и професионалния си живот в спорта и се стремят към намаляване на основаната на пола разлика във възнагражденията и неравенството при награждаването, както и на всякакви стереотипи и тормоз в спорта; призовава спортните организации да обърнат специално внимание на свързаното с пола измерение, като насърчават участието на жените в спорта;

Социално приобщаване, социална функция и достъпност на спорта

44.  счита, че инвестирането в спорта ще допринесе за изграждането на обединени и приобщаващи общества, за премахването на преградите и ще спомогне за уважението между хората чрез създаването на връзки между различните култури и между етническите и социалните граници и за популяризирането на положително послание за общи ценности, като взаимно уважение, толерантност, състрадание, лидерство, равни възможности и върховенство на закона;

45.  приветства транснационалните спортни прояви, които се провеждат в различни европейски държави, доколкото те допринасят за популяризирането на основни общи ценности на ЕС, като например плурализъм, толерантност, справедливост, равенство и солидарност; припомня, че спортните дейности и прояви насърчават туризма в европейските градове и области;

46.  подчертава стойността на трансверсалните умения, придобити чрез спорт в рамките на неформалното и самостоятелното учене, и освен това подчертава връзката между спорта, пригодността за заетост, образованието и обучението;

47.  подчертава ролята на спорта за приобщаването и интеграцията на групите в неравностойно положение; приветства инициативите за предоставяне на възможност на бежанците, мигрантите и лицата, търсещи убежище, да се състезават като спортисти в спортни състезания;

48.  подчертава значението на образованието чрез спорт и потенциала на спорта да спомогне за връщането на социално уязвими младежи отново в правилния път; признава значението на масовия спорт за предотвратяването и борбата с радикализацията и подкрепя инициативите в тази насока; приветства два пилотни проекта, приети от Европейския парламент: „Спортът като инструмент за интеграция и социално приобщаване на бежанците“ и „Наблюдение и наставничество чрез спорт на младежи, изложени на риск от радикализация“;

49.  припомня, че младите спортисти в Европа често са изправени пред предизвикателството да съчетават спортната си кариера с образование и работа; признава, че висшето и професионалното образование са от решаващо значение за целта за постигане на максимално бъдещо включване на спортистите на пазара на труда; подкрепя въвеждането на ефективни системи за двойна кариера с минимални изисквания за качество и съответен мониторинг на напредъка на програмите за двойна кариера в Европа, както и предоставянето на услуги за кариерно ориентиране чрез споразумения с университетите и институтите за висше образование; призовава Комисията и държавите членки да улеснят трансграничната мобилност на спортистите, да хармонизират признаването на спортната и образователната квалификация, неформалното и самостоятелното образование, придобито чрез спорт, и да засилят обмена на добри практики;

50.  подчертава необходимостта от осигуряване на устойчива финансова подкрепа за обменни програми за двойна кариера на национално равнище и на равнището на ЕС чрез направлението за спорта на програмата „Еразъм+“ и от насърчаване на допълнителните изследвания в тази област; призовава държавите членки да насърчават, в сътрудничество с образователните институции, трансграничния обмен на спортисти и да осигуряват достъп на спортистите до стипендии;

51.  подкрепя мобилността на треньорите и на другите доставчици на услуги (като физиотерапевтите и съветниците в областта на двойната кариера) и обмена на добри практики с акцент върху признаването на квалификациите и техническите нововъведения;

52.  призовава спортните организации да насърчават, заедно с държавите членки, минимални стандарти за треньорите, които да включват проверки на съдебното досие, обучение за предпазване и закрила на непълнолетни лица и на уязвими пълнолетни лица, както и за предотвратяване и борба с употребата на допинг и уреждането на изхода от спортни срещи;

53.  подчертава, че СЗО е определила, че липсата на физическа активност е четвъртият водещ рисков фактор за смъртност в света, със значителни преки и косвени социални и икономически въздействия и разходи за държавите членки; изразява загриженост, че независимо от значителните разходи за насърчаване на физическата активност и въпреки сериозното въздействие на липсата ѝ върху общото здравословно състояние, нейното равнище в някои държави членки спада;

54.  призовава спортните организации и държавите членки да си сътрудничат при подпомагането на пригодността за заетост и мобилността на треньорите, които искат да работят в целия ЕС, чрез ангажимент за осигуряване на контрол на качеството на треньорската компетентност и на стандартите за квалификация и обучение;

55.  насърчава държавите членки и Комисията да превърнат физическата активност в политически приоритет в следващия работен план на ЕС за спорта, по-специално за младите хора и уязвимите общности от социално необлагодетелствани райони, в които участието във физически дейности е ниско;

56.  призовава международните и националните федерации, както и останалите доставчици на образование да гарантират, че въпросите, които се отнасят до почтеността в спорта, са включени в учебната програма за придобиване на квалификации на спортните треньори;

57.  подчертава, че насърчаването на физическото възпитание в училищата е основна отправна точка за децата, що се отнася до усвояването на житейски умения, нагласи, ценности, знания и разбиране, както и до запазването на физическа активност през целия живот; припомня, че участието в спортни занимания в университетите и от по-възрастни хора играе основна роля в поддържането на здравословен начин на живот и насърчаването на социалното взаимодействие;

58.  взема под внимание факта, че населението на ЕС застарява и че поради това следва да се обърне специално внимание на положителното въздействие, което физическата дейност може да окаже върху здравето и благосъстоянието на възрастните хора;

59.  подчертава факта, че спортът и физическата активност следва да бъдат популяризирани по по-добър начин в различните сектори на политика; насърчава местните органи и общините да популяризират равния достъп до физическа активност; препоръчва на държавите членки и на Комисията да насърчават гражданите да се занимават с физическа дейност по-редовно посредством подходящи здравни политики и програми за ежедневието;

60.  призовава държавите членки да популяризират по-добре спорта сред социално изключените групи и сред хората, които живеят в социално необлагодетелствани райони, където участието в спортни дейности често е слабо, и да засилят сътрудничеството с неправителствените организации и училищата, които са активни в тази сфера, по-специално по отношение на градоустройството и изграждането на спортни съоръжения, така че да се вземат предвид специалните нужди на обществеността, и особено тези на уязвимите групи; призовава държавите членки да осигурят пълен и равен достъп до обществени спортни съоръжения във всички райони и да насърчават създаването на нови спортни клубове, по-специално в селските и необлагодетелстваните градски райони;

61.  подчертава, че хората с увреждания следва да имат равен достъп до всички спортни съоръжения, както и до транспортните и другите съоръжения и компетентния поддържащ персонал, необходими за това, и призовава за повишаване на интеграцията на всички свързани със спорта компоненти в съответствие с принципа, че спортните съоръжения следва да бъдат достъпни за всички; настоятелно призовава държавите членки да въведат приобщаващи програми по спорт за хора с увреждания в училищата и университетите, включително чрез осигуряване на обучени треньори и адаптирани програми за физическа активност, така че учениците и студентите с увреждания да могат да участват в часове по спорт и в извънкласни спортни дейности;

62.  признава основната роля на Международните параолимпийски игри за повишаване на осведомеността, борба с дискриминацията и насърчаване на достъпа до спорт за хора с увреждания; призовава държавите членки да положат по-големи усилия за включване в спортни дейности на хора с увреждания, както и да увеличат популярността и излъчването в обществените медии на параолимпийските игри и на други състезания, в които участват спортисти с увреждания;

63.  призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че децата спортуват в безопасна среда;

64.  приветства инициативите, предприети с цел насърчаване на приобщаването, почтеността и достъпността в спорта чрез използването на нови технологии и иновации;

65.  приветства успеха на Европейската седмица на спорта, която има за цел да насърчава спорта, физическата активност и по-здравословен начин на живот за всички в цяла Европа, независимо от възрастта, произхода или физическото им състояние, и призовава всички институции на ЕС и държавите членки да вземат участие и да продължат да насърчават тази инициатива, като същевременно гарантират, че тя е достъпна за възможно най-широка аудитория, по-специално в училищата;

66.  счита, че традиционните спортове са част от европейското културно наследство;

67.  приветства проучването на Комисията относно специфичния характер на спорта; призовава Комисията и спортните организации да обмислят по-нататъшни стъпки за развитието на спецификата на спорта;

68.  подчертава, че финансирането е важен инструмент на политиката на ЕС, който се използва за подобряване на ключови сфери от дейността на ЕС в областта на спорта; призовава Комисията да разпределя повече средства за спорт в рамките на програма „Еразъм+“, с акцент върху масовия спорт и образованието, и да засили неговата видимост и достъпност, за да подобри интегрирането на спорта в други програми за финансиране, като например европейските структурни и инвестиционни фондове или програмата в областта на здравето; призовава за по-добра комуникация между Комисията и държавите членки, за да се осигури възможност за по-ефективно използване на тези средства и да се сведе до минимум административната тежест за организациите за масов спорт;

69.  насърчава държавите членки и Комисията да подкрепят мерки и програми за насърчаване на мобилността, участието, образованието, развитието на умения и обучението на доброволци в сферата на спорта, както и на признанието за тяхната работа; препоръчва обмена на най-добри практики в доброволчеството чрез помощ за насърчаване за увеличаване на заниманията със спорт и спортната култура, включително по линия на програмата „Еразъм+“;

70.  призовава Комисията да издаде насоки за прилагането на правилата за държавна помощ в областта на спорта, като се вземат под внимание социалните, културните и образователните цели на спорта, за да се внесе повече правна сигурност; в тази връзка счита, че нито една спортна организация, по-специално сред организациите за масов спорт, не следва да бъде обект на дискриминация при кандидатстване за публично финансиране на национално и местно равнище;

71.  счита за изключително важно механизмите за финансова солидарност в спорта да създадат необходимата връзка между професионалния и аматьорския спорт; в тази връзка приветства приноса на националните лотарии към масовия спорт и насърчава държавите членки да наложат на лицензираните оператори на залагания задължителна и справедлива финансова възвращаемост в полза на масовия спорт и на проекти, насочени към подобряване на масовия достъп до спорта, с оглед на осигуряване на тяхната устойчивост, прозрачност и проследяемост, в допълнение към вече реализираните финансови постъпления от продажбата на медийни права и права за разпространение;

72.  счита, че продажбата на телевизионни права на централизирана, изключителна и териториална основа при справедливо разделяне на приходите е съществена за устойчивото финансиране на спорта на всички равнища и за гарантиране на равнопоставеност;

73.  подчертава, че нарушенията на правата на интелектуална собственост в областта на спорта представляват заплаха за неговото дългосрочно финансиране;

74.  препоръчва на държавите членки да въведат в данъчните си системи и активно да използват разпоредби за подкрепа на освобождаване от ДДС, данъчни облекчения и други форми на финансови стимули в масовия спорт; признава, че правилата за държавна помощ не следва да се прилагат спрямо това подпомагане;

75.  призовава Комисията и държавите членки да разпределят повече средства за открити обществени спортни площадки и детски площадки, с цел да се подобри лесният достъп до масовия спорт;

76.  счита, че устойчивостта и опазването на околната среда следва да бъдат неделима част от спортните прояви и че заинтересованите страни в спорта следва да допринасят за Световната програма до 2030 г. относно целите за устойчиво развитие;

77.  насърчава националните олимпийски комитети и спортни федерации на държавите членки да приемат и използват знамето и символа на Европейския съюз заедно със съответните национални знамена и символи, когато се провеждат международни спортни прояви;

78.  подчертава, че спортът е мощен фактор за създаване и укрепване на чувство за местна, национална и дори европейска принадлежност;

79.  подчертава колко е важно да съществува пълна прозрачност по отношение на собствеността в професионалните спортни клубове;

o
o   o

80.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на европейските, международните и националните спортни федерации и асоциации.

(1) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 81.
(2) ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 89.
(3) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 42.
(4) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 137.
(5) ОВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 46.
(6) ОВ C 271 E, 12.11.2009 г., стр. 51.
(7) OВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 232.
(8) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 99.
(9) ОВ C 436, 24.11.2016 г., стр. 42.
(10) Приети текстове, P8_TA(2016)0005.
(11) ОВ С 326, 3.12.2010 г., стр. 5.


Трансгранични аспекти на осиновяванията
PDF 641kWORD 68k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничните аспекти на осиновяванията (2015/2086(INL))
P8_TA(2017)0013A8-0370/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 67, параграф 4 и член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето (КПД) от 20 ноември 1989 г., и в частност членове 7, 21 и 35 от нея,

—  като взе предвид член 2 от Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография от 25 май 2000 г.,

—  като взе предвид Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г.,

—  като взе предвид Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

—  като взе предвид документа на члена на Комисията, който отговаря за правата на човека, озаглавен „Осиновяването и децата: проблеми от гледна точка на правата на човека“, публикуван на 28 април 2011 г.,

—  като взе предвид членове 46 и 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по петиции (A8-0370/2016),

Общи минимални стандарти за осиновяванията

А.  като има предвид, че в областта на осиновяването винаги е от съществено значение всяко решение да бъде вземано в съответствие с принципа за висшия интерес на детето, недопускане на дискриминация и при спазване на основните права на детето;

Б.  като има предвид, че целта на осиновяването не е да се даде право на възрастните да имат дете, а да се предостави на детето стабилна, любяща и грижовна среда, в която да расте и да се развива хармонично;

В.  като има предвид, че процедурата по осиновяване засяга деца, които към момента на подаване на заявлението за осиновяване не са навършили 18-годишна възраст или възрастта за пълнолетие в държавата на произход;

Г.  като има предвид, че трябва да се постигне баланс между правото на осиновеното дете да познава своята идентичност и това на биологичните родители да защитят своята;

Д.  като има предвид, че компетентните органи не следва да считат икономическите обстоятелства на биологичните родители за единствените основание и обосновка за отнемането на родителски права и даването на дете за осиновяване;

Е.  като има предвид, че процедурата по осиновяване не следва да започва, преди да се вземе окончателно решение за отнемане на родителските права от биологичните родители и последните да са получили възможност да изчерпят всички правни възможности за обжалване на това решение; като има предвид, че признаването на заповед за осиновяване, издадена при липса на такива процесуални гаранции, може да бъде отказано от други държави членки;

Ж.  като има предвид, че по-голямата ефективност и прозрачност ще позволи да се извършат подобрения в националните процедури по осиновяване и би могла да улесни международните осиновявания, които биха могли да доведат до увеличаване на броя на осиновените деца; като има предвид във връзка с това, че спазването на член 21 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от всички държави членки, следва да представлява основната отправна точка за всички процедури, мерки и стратегии по отношение на осиновяванията в трансграничен контекст, като същевременно се зачита висшият интерес на детето;

З.  като има предвид, че следва решително да се положат още усилия, за да се предотврати експлоатацията на бъдещи родители, заинтересовани от осиновяване, от страна на безскрупулни посреднически организации, и че поради това сътрудничеството в борбата с престъпността и корупцията в рамките на Съюза следва да бъде засилено и в този сектор;

И.  като има предвид, че когато е възможно, следва да се насърчава настаняването на братя и сестри в едно и също семейство, за да се избегне допълнителната травма от раздялата;

Международни осиновявания съгласно Хагската конвенция от 1993 г.

Й.  като има предвид, че Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция), която всички държави членки са ратифицирали, предвижда система за административно сътрудничество и признаване на международните осиновявания, т.е. осиновявания, при които осиновителите и детето или децата нямат обичайно местопребиваване в една и съща държава;

К.  като има предвид, че Хагската конвенция предвижда, че признаването на международните осиновявания е автоматично във всички държави— страни по нея, без необходимост от специална процедура за привеждане в действие на признаването;

Л.  като има предвид, че съгласно Хагската конвенция признаването може да бъде отказано само ако осиновяването явно противоречи на обществения ред на заинтересованата държава членка, като се отчита висшият интерес на детето;

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси в областта на осиновяването

М.  като има предвид, че съдебното обучение в най-широк смисъл е от първостепенна важност за взаимното доверие във всички области на правото, включително тази на осиновяването; като има предвид, че поради това е необходимо съществуващите програми на ЕС в областта на съдебното обучение и подкрепата за европейските съдебни мрежи да обърнат повече внимание на специализираните съдилища, например семейните съдилища и съдилищата за непълнолетни;

Н.  като има предвид, че следва да се подобри достъпът на гражданите до изчерпателна информация относно правните и процедурните аспекти на националното осиновяване в държавите членки; като има предвид, че порталът за електронно правосъдие би могъл да бъде разширен в тази връзка;

О.  като има предвид, че сътрудничеството в рамките на Европейската мрежа от омбудсмани по въпросите на децата беше създадено през 1997 г. и европейските омбудсмани по въпросите на децата следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат и да се координират по-тясно в този форум; като има предвид, че усилията в тази насока биха могли да ангажирането им в съществуващи, финансирани от ЕС проекти за съдебно обучение;

П.  като има предвид, че следва да се извърши задълбочен анализ, тъй като е необходимо да се положат повече усилия за предотвратяване и борба с трансграничния трафик на деца с цел осиновяване, както и за подобряване на правилното и ефективно изпълнение на съществуващите правила и насоки за борба с трафика на деца; като има предвид, че поради това е необходимо сътрудничеството в борбата с престъпността и корупцията в рамките на ЕС да бъде засилено в тази област, за да се предотврати отвличането, продажбата или трафикът на деца;

Трансгранично признаване на национални заповеди за осиновяване

Р.  като има предвид, че принципът на взаимното доверие между държавите членки е от основно значение за правото на Съюза, тъй като позволява създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници; като има предвид, че принципът на взаимно признаване, който се основава на взаимно доверие, задължава държавите членки да изпълняват произнесени в друга държава членка съдебни решения;

С.  като има предвид, че въпреки действащите в тази област международни правила все още съществуват различни мнения в държавите членки относно принципите, които следва да ръководят процеса на осиновяване, както и различия по отношение на процедурите по осиновяване и правните последици от процеса на осиновяване;

Т.  като има предвид, че Европейският съюз разполага с правомощия за предприемане на мерки, чиято цел е засилване на съдебното сътрудничество между държавите членки, без да се засяга националното семейно право, включително в областта на осиновяването;

У.  като има предвид, че изключенията, свързани с обществения ред, се използват за опазване на идентичността на държавите членки, което е отразено в материалното семейно право на държавите членки;

Ф.  като има предвид, че понастоящем не съществува европейска разпоредба за признаване — независимо дали автоматично или по друг начин — на заповеди за национално осиновяване, т.е. относно осиновявания, които се извършват в рамките на една държава членка;

Х.  като има предвид, че липсата на такива разпоредби създава значителни проблеми за европейските семейства, които се преместват в друга държава членка след осиновяването на дете, тъй като осиновяването може да не бъде признато, което означава, че родителите могат да срещнат затруднения при законното упражняване на родителските си права, както и финансови трудности във връзка с различните приложими в тази област такси;

Ц.  като има предвид, че по този начин липсата на подобни разпоредби излага на риск правата на детето на стабилна и трайна семейна среда;

Ч.  като има предвид, че понастоящем при преместване в друга държава членка родителите могат да бъдат задължени да преминат през специални национални процедури за признаване или дори да осиновят отново детето, което поражда значителна правна несигурност;

Ш.  като има предвид, че настоящото положение може да предизвика сериозни проблеми и да предотврати това семействата да упражняват свободното движение в пълна степен;

Щ.  като има предвид, че може да има нужда от преразглеждане и оценка на цялостното положение чрез консултации между компетентните органи на държавите членки;

AA.  като има предвид, че в Регламент Брюксел II не се разглежда въпросът за признаването на заповеди за осиновяване, тъй като той обхваща изключително родителските права и задължения;

АБ.  като има предвид, че поради това е от първостепенно значение да се приеме законодателство, което да предвижда автоматично признаване в дадена държава членка на заповеди за национално осиновяване, издадени в друга държава членка, при условие, че се гарантира пълно зачитане на националните разпоредби относно обществения ред и принципите на субсидиарност и пропорционалност;

АВ.  като има предвид, че такова законодателство би допълнило Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета(1) („Брюксел IIa“) по въпроси относно компетентността и родителската отговорност и би запълнило съществуващата празнина в областта на признаването на осиновяванията в съответствие с предвиденото по силата на международното право (Хагската конвенция);

Общи минимални стандарти за осиновяванията

1.  призовава органите на държавите членки да вземат всички решения, свързани с осиновяване, като отчитат висшия интерес на детето и при спазване на основните му права, като същевременно винаги вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай;

2.  подчертава, че децата, които са предадени за осиновяване, не следва да се разглеждат като собственост на държавата, а като личности, чиито основни права са признати на международно равнище;

3.  подчертава, че всеки случай на осиновяване е различен и трябва да се оценява въз основа на индивидуалните му особености;

4.  счита, че в случаите на осиновяване с трансгранични аспекти културните и езикови традиции на детето следва да бъдат взети под внимание и да бъдат спазени колкото е възможно повече;

5.  счита, че в контекста на процедурите по осиновяване следва винаги да бъде дадена възможност на детето да бъде изслушано без натиск и да изрази своето мнение относно процеса на осиновяване, като се вземат предвид неговата възраст и степен на зрялост; следователно счита, че е от първостепенно значение — при всяка възможност и независимо от възрастта — да се търси съгласието на детето относно осиновяването; във връзка с това призовава да се обърне специално внимание на малките деца и на бебетата, които не могат да бъдат изслушвани;

6.  счита, че не следва да бъде вземано решение за осиновяване преди изслушването на биологичните родители и по целесъобразност преди изчерпване на всички правни средства за защита по отношение на родителските им права и вземане на окончателно решение относно отнемането на родителските права от биологичните родители; поради това призовава органите на държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират благосъстоянието на детето до изчерпване на всички правни средства за защита, както и по време на цялото съдебно производство по осиновяване, като същевременно му предоставят необходимите за неговото хармонично развитие закрила и грижи;

7.  призовава Комисията да обмисли въпроса за изготвяне на сравнително проучване, за да се анализират жалбите във връзка с осиновявания без съгласие, които имат трансгранични аспекти;

8.  подчертава, че преди да дадат детето за осиновяване на непознати хора, компетентните органи следва винаги първо да разгледат възможността за настаняване на детето при роднини, дори когато тези роднини живеят в друга държава, ако детето има установена връзка с тези членове на семейството и след индивидуална оценка на потребностите на детето; счита, че обичайното местопребиваване на членовете на семейството, които желаят да поемат отговорност за детето, следва да не се счита за решаващ фактор;

9.  призовава за равно третиране на родители с различни националности по време на процедурите, свързани с родителска отговорност и осиновяване; призовава държавите членки да гарантират равнопоставеност на процесуалните права на участващите в процедурите по осиновяване роднини, които са граждани на друга държава членка, включително чрез предоставяне на правна помощ, своевременна информация относно заседанията и правото на устен преводач, както и чрез предоставяне на всички свързани със случая документи на техния роден език;

10.  подчертава, че когато дете, което е обект на обсъждане за осиновяване, е гражданин на друга държава членка, консулските органи на тази държава членка и пребиваващото в тази държава членка семейство на детето следва да бъдат информирани и консултирани, преди да се вземе каквото и да е решение;

11.  освен това приканва държавите членки да обърнат специално внимание на непридружените малолетни и непълнолетни лица, които имат или искат да получат статут на бежанци, като им гарантират закрилата, помощта и грижите, които са длъжни да предоставят в съответствие със своите международни задължения, и по-специално като ги настаняват в приемни семейства в междинния период;

12.  изтъква значението на предоставянето на социалните работници на подходящи условия на работа, така че да осъществяват правилно своята оценка на индивидуалните случаи, без никакъв финансов или правен натиск и като отчитат в пълна степен висшия интерес на детето съответно в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

Международни осиновявания съгласно Хагската конвенция от 1993 г.

13.  отбелязва успехите и значението на прилагането на Хагската конвенция и насърчава всички държави да я подпишат, ратифицират или да се присъединят към нея;

14.  изразява съжаление поради факта, че често възникват проблеми във връзка с издаването на удостоверения за осиновяване; поради това призовава органите на държавите членки да гарантират, че винаги се прилагат процедурите и гаранциите, установени в Хагската конвенция, с цел да се гарантира, че признаването е автоматично; призовава държавите членки да не създават ненужни бюрократични пречки за признаването на осиновявания, попадащи в обхвата на Хагската конвенция, които биха могли да удължат и да оскъпят процедурата;

15.  посочва, че биха могли да се положат допълнителни усилия за спазването и строгото прилагане на разпоредбите на Хагската конвенция, тъй като някои държави членки изискват допълнителни административни процедури или начисляват прекомерни такси във връзка с признаване на осиновявания, например за създаване или изменяне на актове за гражданско състояние или за получаване на гражданство, въпреки че това е в противоречие с разпоредбите на Хагската конвенция;

16.  призовава държавите членки да спазват процедурите относно изискванията за консултиране и даване на съгласие, предвидени в член 4 от Хагската конвенция;

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси в областта на осиновяването

17.  призовава държавите членки да засилят сътрудничеството си в областта на осиновяването, включително по отношение както на правните, така и на социалните аспекти, и призовава за по-голямо сътрудничество между компетентните органи за последващи оценки, когато това е необходимо; във връзка с това призовава също така ЕС да поддържа последователен подход по отношение на правата на децата във всички свои основни вътрешни и външни политики;

18.  призовава Комисията да създаде ефективна европейска мрежа на съдиите и на органите, специализирани в осиновяването, с цел улесняване на обмена на информация и на добри практики, което е особено полезно, когато осиновяването включва чуждестранен елемент; счита за особено важно улесняването на координацията и обмена на добри практики с настоящата Европейска мрежа за съдебно обучение, включително за да се постигне по-голяма съгласуваност с вече финансираните от Съюза схеми; в това отношение призовава Комисията да предостави финансиране за специализирано обучение на съдии, работещи в областта на трансграничните осиновявания;

19.  счита, че възможностите за обучение и за срещи на съдии, работещи в областта на трансграничните осиновявания, могат да помогнат да се определят точно очакваните и изискваните правни решения в областта на признаването на националните осиновявания; поради това призовава Комисията да предостави финансиране за насърчаването на такива възможности за обучение и за срещи на етапа на изготвяне на предложението за регламент;

20.  призовава Комисията да публикува в Европейския портал за електронно правосъдие относима правна и процедурна информация за законодателството и практиката на всички държави членки в областта на осиновяването;

21.  отбелязва дейностите на Европейската мрежа от омбудсмани по въпросите на децата и счита, че това сътрудничество следва да бъде задълбочено и укрепено;

22.  подчертава необходимостта от тясно сътрудничество, включително с помощта на европейски органи, като Европол, за да се предотвратят трансграничните отвличания, търговия и трафик на деца с цел осиновяване; отбелязва, че надеждните национални системи за вписване на ражданията може да предотвратят трафика на деца с цел осиновяване; във връзка с това призовава за по-добра координация в деликатната област на осиновяването на деца от трети държави;

Трансгранично признаване на национални заповеди за осиновяване

23.  заявява, че съществува очевидна необходимост от европейско законодателство, което да предвижда автоматично трансгранично признаване на заповеди за национално осиновяване;

24.  изисква от Комисията да представи до 31 юли 2017 г., въз основа на членове 67 и 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за акт относно трансграничното признаване на заповеди за осиновяване вследствие на препоръките, изложени в приложението към настоящото предложение за резолюция, и в съответствие с действащото международно законодателство в тази област;

25.  потвърждава, че препоръките, приложени към настоящото предложение за резолюция, зачитат основните права и принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

26.  счита, че изискваното предложение не поражда отрицателни финансови последици, тъй като неговата крайна цел — автоматичното признаване на осиновяването — ще доведе до намаляване на разходите;

o
o   o

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА ОТНОСНО ТРАНСГРАНИЧНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА ЗАПОВЕДИ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ

А.   ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1.  Упражнявайки правото си на свободно движение, все повече граждани на Съюза решават всяка година да се преместят в друга държава— членка на Съюза. Това създава трудности по отношение на признаването и правното разрешаване на положението с личното и семейното право на мобилните лица. Съюзът започна да търси решение на тези проблемни ситуации, например като прие Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета(2), както и чрез въвеждане на засилено сътрудничество в областта на признаването на някои аспекти на имуществения режим между съпрузи и имуществените последици на регистрираните партньорства.

2.  Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция) е в сила във всички държави членки. Тя се отнася до трансграничната процедура по осиновяването и предвижда автоматично признаване на такива осиновявания. Хагската конвенция обаче не обхваща положението на семейство с дете, осиновено по силата на изцяло национална процедура, което след това се премества в друга държава членка. Това може да доведе до значителни правни затруднения, ако правоотношението между родителя(-ите) и осиновеното дете не бъде признато автоматично. Допълнителни административни или съдебни процедури могат да бъдат изисквани и в крайни случаи може да бъде отказано признаването като цяло.

3.  Поради това с оглед на защита на основните права и свободи на такива граждани на Съюза е необходимо да бъде приет регламент, който да предвижда автоматично трансгранично признаване на заповеди за осиновяване. Надлежното правно основание за такова предложение е член 67, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който се отнася до взаимното признаване на съдебните и извънсъдебните решения, и член 81, параграф 3 от Договора, който предвижда мерки в областта на семейното право. Регламентът трябва бъде приет от Съвета след консултация с Европейския парламент.

4.  Предложеният регламент предвижда автоматично признаване на заповеди за осиновяване, издадени в държава членка, съгласно процедура, различна от процедурата в рамките на Хагската конвенция. Тъй като европейските семейства могат също така да имат връзки със или да са живели в трета държава в миналото, в регламента се предвижда също така, че след като една държава членка е признала заповед за осиновяване, издадена в трета държава съгласно нейните относими национални процедурни правила, тази заповед за осиновяване се признава във всички други държави членки.

5.  При все това с цел да се избегне търсенето на най-благоприятна правна система или прилагането на неподходящи национални закони, това автоматично признаване се прилага при спазване, първо, на условието, че признаването не трябва да е в явно противоречие с обществения ред на признаващата държава членка, като в същото време се подчертава, че такива откази никога не следва да водят до фактическа дискриминация, която е забранена по силата на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюзи, и второ— че държавата членка, която е взела решението за осиновяване, е била компетентна съгласно член 4 на изискваното предложение. Само държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на единия или двамата родители или на детето, може да има тази компетентност. Въпреки това, когато решението за осиновяване е било взето в трета държава, компетентността за първоначалното признаване в рамките на Съюза на това осиновяване може да принадлежи на държавата членка на гражданството на родителите или на детето. Това е с цел да се гарантира достъп до правосъдие за европейските семейства, които пребивават в чужбина.

6.  Необходими са специални процедури за вземане на решение по всички възражения относно признаване в конкретни случаи. Тези разпоредби са сходни с тези, които се срещат в други актове на Съюза в областта на гражданското правосъдие.

7.  Следва да бъде създадено европейско удостоверение за осиновяване, за да се ускорят всички административни проверки във връзка с автоматично признаване. Образецът на удостоверението трябва да бъде приет като делегиран акт на Комисията.

8.  Предложението се отнася само до индивидуалните отношения родител-дете. То не задължава държавите членки да признаят определено правоотношение между родителите на осиновено дете, тъй като националните законодателства по отношение на двойките се различават значително.

9.  На последно място, в предложението се съдържат обичайните заключителни и преходни разпоредби, които се срещат в инструментите на гражданското правосъдие. Автоматичното признаване на осиновяванията се прилага само спрямо решенията по отношение на осиновявания, взети от датата на прилагане на регламента, и считано също от тази дата— спрямо всички по-ранни заповеди за осиновяване, ако детето все още не е навършило пълнолетие.

10.  Настоящото предложение е съобразено с принципите на субсидиарност и на пропорционалност, тъй като държавите членки не могат да действат сами, за да създадат правна рамка за трансгранично признаване на заповеди за осиновяване, и предложението се ограничава само до абсолютно необходимото, за да гарантира стабилността на правното положение на осиновените деца. То не засяга семейното право на държавите членки.

Б.   ТЕКСТ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Регламент на Съвета относно трансграничното признаване на заповеди за осиновяване

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 67, параграф 4 и член 81, параграф 3 от него,

като взе предвид искането на Европейския парламент до Европейската комисия,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)  Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което е гарантирано свободното движение на хора. С оглед на постепенното изграждане на това пространство е необходимо Съюзът да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, включително в областта на семейното право.

(2)  По силата на членове 67 и 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) тези мерки трябва да включват мерки, които целят да осигурят взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения.

(3)  За да се гарантира свободно движение на семействата, които са осиновили дете, е необходимо и целесъобразно правилата, приложими по отношение на компетентността и признаването на заповеди за осиновяване, да се уреждат с правен акт на Съюза, който е правно обвързващ и се прилага пряко.

(4)  Настоящият регламент следва да създаде ясна и пълна правна уредба в областта на трансграничното признаване на заповеди за осиновяване, да предостави на семействата подходящи решения по отношение на правната сигурност, предвидимостта и гъвкавостта и да предотврати създаването на положение, при което дадена заповед за осиновяване, издадена законосъобразно в една държава членка, не се признава в друга държава членка.

(5)  Настоящият регламент следва да обхваща признаването на заповеди за осиновяване, издадени или признати в държава членка. Той обаче не следва да обхваща признаването на международни осиновявания, извършени в съответствие с Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, тъй като тази конвенция предвижда автоматично признаване на такива осиновявания. Следователно настоящият регламент следва да се прилага само към признаването на националните осиновявания и към международните осиновявания, които не са извършени съгласно тази конвенция.

(6)  Трябва да е налице връзка между дадено осиновяване и територията на държавата членка, която е издала заповедта за осиновяване или я е признала. Поради това признаването следва да бъде обвързано със спазването на общите правила за компетентност.

(7)  Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на обичайното местопребиваване на осиновителите или на обичайното местопребиваване на единия от тези осиновители или на детето. Компетентността следва да се ограничи до това основание, освен в ситуации, включващи трети държави, при които държавата членка на гражданството може да бъде критерий на привързване.

(8)  Тъй като осиновяването се отнася най-вече до малолетни и непълнолетни лица, не е уместно да се предоставя на родителите или на детето гъвкавост по отношение на избора на органи, които да вземат решение относно осиновяването.

(9)  Взаимното доверие в правораздаването в Съюза обосновава принципа, че заповедите за осиновяване, издадени в държава членка или признати от нея, следва да бъдат признати във всички други държави членки, без за това да е необходима специална процедура. Поради това заповед за осиновяване, издадена в дадена държава членка, следва да бъде разглеждана като издадена в сезираната държава членка.

(10)  Автоматичното признаване в сезираната държава членка на заповед за осиновяване, издадена в друга държава членка, не следва да излага на опасност зачитането на правото на защита. Поради това всяка заинтересована страна следва да може да подаде заявление за отказ на признаването на дадена заповед за осиновяване, ако счита, че е налице едно от основанията за отказ на признаването.

(11)  Признаването на национални заповеди за осиновяване следва да бъде автоматично, освен ако държавата членка, в която е извършено осиновяването, не е била компетентна или ако такова признаване би било в явно противоречие с обществения ред на признаващата държава членка, тълкуван в съответствие с член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(12)  Настоящият регламент не следва да засяга материалното семейно право, включително правото в областта на осиновяването, на държавите членки. Освен това признаването на заповед за осиновяване съгласно настоящия регламент не следва да предполага признаването на каквото и да било правоотношение между осиновителите вследствие на признаването на дадена заповед за осиновяване, без обаче евентуалното решение да се обуславя от признаването на дадена заповед за осиновяване.

(13)  Всички процедурни въпроси, които не са уредени в настоящия регламент, следва да се уреждат в съответствие с националното право.

(14)  Ако заповед за осиновяване предполага правоотношение, което не е уредено в правото на сезираната държава членка, това правоотношение, включително всяко произтичащо от него задължение, следва да се адаптира, доколкото е възможно, към такова, което съгласно правото на тази държава членка има равностоен ефект и преследва сходни цели. Всяка държава членка определя по какъв начин и от кого следва да се извършва тази адаптация.

(15)  За да се улесни автоматичното признаване, предвидено в настоящия регламент, следва да се изготви образец за предаване на заповеди за осиновяване— европейско удостоверение за осиновяване. За тази цел правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията във връзка с изготвянето и изменението на посочения образец на удостоверение. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и навременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(16)  Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(17)  В съответствие с член 1 и член 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, [Обединеното кралство и Ирландия са заявили желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент]/[без да се засяга член 4 от Протокола, Обединеното кралство и Ирландия няма да участват в приемането на настоящия регламент и няма да бъдат обвързани от него, нито от неговото прилагане].

(18)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и следователно не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Обхват

1.  Настоящият регламент се прилага по отношение на признаването на заповеди за осиновяване.

2.  Настоящият регламент не се прилага към и не засяга:

а)  законодателствата на държавите членки в областта на правото на осиновяване или други въпроси в областта на семейното право;

б)  международните осиновявания съгласно Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция).

3.  Нищо в настоящия регламент не задължава държава членка да:

а)  признава съществуването на каквото и да било правоотношение между родителите на осиновеното дете вследствие на признаването на дадена заповед за осиновяване;

б)  издава заповед за осиновяване при обстоятелства, при които приложимото национално право не го позволява.

Член 2

Определение

За целите на настоящия регламент „заповед за осиновяване“ означава съдебно или извънсъдебно решение за създаване или признаване на постоянно правоотношение родител-дете между дете, което не е достигнало пълнолетие, и нов родител или родители, които не са биологичните родители на посоченото дете, независимо от наименованието на това правоотношение в националното право.

Член 3

Автоматично признаване на заповеди за осиновяване

1.  Заповед за осиновяване, издадена в държава членка, се признава в другите държави членки, без за това да е необходима специална процедура, при условие че държавата членка, издала заповедта, има компетентност в съответствие с член 4.

2.  Всяка заинтересована страна може да поиска в съответствие с процедурата, предвидена в член 7, постановяване на решение, че липсват основанията за отказ на признаване, посочени в член 6.

3.  Ако изходът на дело в съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентно възникнал въпрос за отказ на признаване, този съд е компетентен по отношение на този въпрос.

Член 4

Компетентност за заповеди за осиновяване

1.  Органите на държава членка могат да издадат заповед за осиновяване само ако единият или двамата осиновители, или осиновеното дете имат обичайно местопребиваване в тази държава членка.

2.  Когато заповед за осиновяване е била издадена по отношение на дете от органите на трета държава, органите на държавата членка също могат да издадат такава заповед или да вземат решение за признаването на заповедта на третата държава в съответствие с процедурите, предвидени в националното право, ако единият или двамата осиновители, или осиновеното дете нямат обичайно местопребиваване в посочената държава членка, но са нейни граждани.

Член 5

Документи, необходими за признаването

Когато страна в една държава членка иска да се позове на заповед за осиновяване, която е била издадена в друга държава членка, тя представя:

а)  копие от заповедта за осиновяване, което изпълнява необходимите условия за установяване на автентичността му; както и

б)  европейско удостоверение за осиновяване, издадено съгласно член 11.

Член 6

Отказ на признаване

По молба на заинтересована страна признаването на заповед за осиновяване, издадена в държава членка, може да бъде отказано само:

а)  ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава членка;

б)  ако издаващата държава членка не е компетентна съгласно член 4.

Член 7

Молба за отказ на признаване

1.  По молба на всяка заинтересована страна, определена съгласно националното право, признаването на заповед за осиновяване се отказва, когато се установи наличието на едно от основанията, посочени в член 6.

2.  Молбата за отказ на признаване се подава до съда, който заинтересованата държава членка е обявила на Комисията съгласно член 13, буква а) като съд, до който се подава молбата.

3.  Процедурата за отказ на признаване, доколкото не е обхваната от настоящия регламент, се урежда от правото на сезираната държава членка.

4.  Молителят представя на съда копие от заповедта и при необходимост писмен превод или негова транслитерация.

5.  Съдът може да не изиска представянето на документите, посочени в параграф 4, ако вече разполага с тях или счита за необосновано да поиска от молителя да ги представи. Във втория случай съдът може да поиска от другата страна да представи документите.

6.  Страната, която иска отказ на признаване на заповед за осиновяване, издадена в друга държава членка, не е длъжна да има пощенски адрес в сезираната държава членка. Тази страна не е длъжна да има и упълномощен представител в сезираната държава членка, освен ако такъв представител се изисква независимо от гражданството или постоянния адрес на страните.

7.  Съдът се произнася по молбата за отказ на признаване незабавно.

Член 8

Обжалване на решението по молбата за отказ на признаване

1.  Решението по молбата за отказ на признаване може да се обжалва от всяка от страните.

2.  Жалбата се подава в съда, който заинтересованата държава членка е обявила на Комисията съгласно член 13, буква б) като съд, до който се подава такава жалба.

3.  Решението, постановено по жалбата, може да бъде оспорено само чрез обжалване, когато съдилищата, в които се подава последваща жалба, са обявени от заинтересованата държава членка на Комисията съгласно член 13, буква в).

Член 9

Обжалване в държавата членка по произход на заповед за осиновяване

Съдът, в който е подадена молба за отказ на признаване, или съдът, който разглежда жалба, подадена в съответствие с член 8, параграфи 2 или 3, може да спре производството, ако в държавата членка по произход е подадена жалба по общия ред срещу заповедта за осиновяване или ако все още не е изтекъл срокът за подаване на такава жалба. Във втория случай съдът може да посочи срока, в рамките на който трябва да се подаде жалбата.

Член 10

Недопускане на преразглеждане по същество

При никакви обстоятелства не се допуска издадена заповед за осиновяване или постановено съдебно решение в държава членка да се преразглежда по същество в сезираната държава членка.

Член 11

Европейско удостоверение за осиновяване

Органите на държавата членка, издала заповед за осиновяване, издават, по искане на заинтересована страна, многоезично европейско удостоверение за осиновяване, което съответства на образеца, изготвен в съответствие с член 15.

Член 12

Адаптиране на заповед за осиновяване

1.  Ако извънсъдебно или съдебно решение съдържа мярка или заповед, които не са уредени в правото на сезираната държава членка, тази мярка или заповед се адаптира, доколкото е възможно, до мярка или заповед, уредена в правото на тази държава членка, която има равностоен ефект и преследва сходни цели и интереси. Адаптирането не води до последици, надхвърлящи предвиденото в правото на държавата членка по произход.

2.  Всяка заинтересована страна може да оспори в съд адаптирането на мярката или заповедта.

Член 13

Информация, предоставяна от държавите членки

1.  До 1 юли 2018 г. държавите членки съобщават на Комисията своите национални разпоредби, ако съществуват такива, относно:

а)  съдилищата, в които трябва да бъде подадена молбата за отказ на признаване съгласно член 7, параграф 2;

б)  съдилищата, в които може да се обжалва решението по молбата за отказ на признаване съгласно член 8, параграф 2; както и

в)  съдилищата, в които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 8, параграф 3;

2.  Комисията оповестява информацията, посочена в параграф 1, както и всяка друга подходяща информация относно процедурите за осиновяване и признаването им в държавите членки, чрез всички подходящи средства, и по-специално чрез Европейския портал за електронно правосъдие.

Член 14

Легализация и подобни формални процедури

Не се изисква легализация или подобни формални процедури за документи, издадени в държава членка по силата на настоящия регламент.

Член 15

Правомощие за приемане на делегирани актове

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16 във връзка с изготвянето и изменението на образеца на многоезичното европейско удостоверение за осиновяване, посочено в член 11.

Член 16

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 15, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 1 юли 2018 г.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 15, може да бъде оттеглено по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Делегиран акт, приет съгласно член 15, влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта наСъвета или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представи възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Съвета.

5.  Европейският парламент ще бъде уведомен от Комисията за приемането на делегираните актове, за формулирани към тях възражения относно признаване, или за оттегляне на делегирането на правомощието от Съвета.

Член 17

Преходни разпоредби

Настоящият регламент се прилага само за заповеди за осиновяване, издадени на 1 януари 2019 г. или след тази дата.

Въпреки това заповеди за осиновяване, издадени преди 1 януари 2019 г., също се признават от посочената дата, ако въпросното дете все още не е достигнало пълнолетие към тази дата.

Член 18

Връзка със съществуващи международни конвенции

1.  Настоящият регламент не се прилага за заповеди за осиновяване, издадени в рамките на прилагането на Хагската конвенция.

2.  Без да се засягат задълженията на държавите членки по силата на член 351 от Договора за функционирането на Европейския съюз, настоящият регламент не засяга прилагането на международните конвенции, по които една или повече държави членки са страни към датата на влизане в сила на настоящия регламент, с който се определят правилата за признаване на осиновявания.

3.  Въпреки това в отношенията между държавите членки настоящият регламент има предимство пред конвенции, сключени изключително между две или повече от тях, доколкото такива конвенции засягат въпроси, уредени от настоящия регламент.

Член 19

Клауза за преглед

1.  До 31 декември 2024 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящия регламент. При необходимост докладът се придружава от предложения за адаптиране на настоящия регламент.

2.  За тази цел държавите членки съобщават на Комисията относимата информация относно прилагането на настоящия регламент от съдилищата си.

Член 20

Влизане в сила и дата на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2019 г., с изключение на членове 13, 15 и 16, които се прилагат от 1 юли 2018 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на ….

За Съвета

Председател

(1) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (OВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 107).


Двустранна защитна клауза и механизъм за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за търговия между ЕС и Колумбия и Перу ***I
PDF 588kWORD 51k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 19/2013 за прилагане на двустранната защитна клауза и механизма за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, и за изменение на Регламент (ЕС) № 20/2013 за прилагане на двустранната защитна клауза и механизма за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна (COM(2015)0220 – C8-0131/2015 – 2015/0112(COD))
P8_TA(2017)0014A8-0277/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0220),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0131/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 20 декември 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A8‑0277/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  одобрява съвместните декларации на Парламента, на Съвета и на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 2 февруари 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 19/2013 за прилагане на двустранната защитна клауза и механизма за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, и за изменение на Регламент (ЕС) № 20/2013 за прилагане на двустранната защитна клауза и механизма за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/540.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

на Европейския парламент, Съвета и Комисията

Европейският парламент, Съветът и Комисията признават важността на тясното сътрудничество при наблюдението на прилагането на Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна(1), изменено с Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор(2), Регламент (ЕС) № 19/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. за прилагане на двустранната защитна клауза и механизма за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна(3), и Регламент (ЕС) № 20/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. за прилагане на двустранната защитна клауза и механизма за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна(4). Във връзка с това те постигат съгласие относно следното:

—  по искане на компетентната комисия на Европейския парламент, Комисията ѝ предоставя информация по всички конкретни предизвикващи загриженост въпроси, свързани с прилагането от страна на Еквадор, Колумбия и Перу на ангажиментите им в областта на търговията и устойчивото развитие;

—  ако Европейският парламент приеме препоръка за започване на разследване във връзка със защитната клауза, Комисията подробно ще проучи дали са изпълнени условията по Регламент (ЕС) № 19/2013 или Регламент (ЕС) № 20/2013 за служебно започване на разследване. Ако Комисията счете, че условията не са изпълнени, тя ще представи на компетентната комисия на Европейския парламент доклад, съдържащ обяснение относно всички фактори, които имат отношение към започването на такова разследване;

—  Комисията извършва оценка на положението на производителите на банани в Съюза до 1 януари 2019 г. При констатирано сериозно влошаване на състоянието на пазара или на положението на производителите на банани в Съюза може да се разгледа възможността за удължаване на срока на валидност на механизма със съгласието на страните по споразумението.

Комисията продължава да извършва редовни анализи на състоянието на пазара и на положението на производителите на банани в Съюза след изтичането на срока на механизма за стабилизиране. При констатирано сериозно влошаване на състоянието на пазара или на положението на производителите на банани в Съюза, предвид значението на сектора на бананите за най-отдалечените региони, Комисията проучва положението заедно с държавите членки и със заинтересованите страни и решава дали следва да се предвиди предприемането на подходящи мерки. Комисията може също така да свиква редовни заседания във връзка с наблюдението с участието на държавите членки и заинтересованите страни.

Комисията разработи статистически инструменти, за да се даде възможност за наблюдение и оценка на тенденциите във връзка с вноса на банани и на положението на пазара на банани в Съюза. Комисията ще обърне специално внимание на преразглеждането на форма̀та на данните от наблюдението на вноса, за да осигури редовно актуализирана информация по лесен за ползване начин.

(1) ОВ L 354, 21.12.2012 г., стр. 3.
(2) OВ L 356, 24.12.2016 г., стр. 3.
(3) Регламент (ЕС) № 19/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. за прилагане на двустранната защитна клауза и механизма за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна (ОВ L 17, 19.1.2013 г., стр. 1).
(4)Регламент (ЕС) № 20/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. за прилагане на двустранната защитна клауза и механизма за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна (ОВ L 17, 19.1.2013 г., стр. 13).


Устойчивото управление на външните риболовни флотове ***I
PDF 371kWORD 119k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (COM(2015)0636 – C8-0393/2015 – 2015/0289(COD))
P8_TA(2017)0015A8-0377/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0636),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0393/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 май 2016 г.(1),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по развитие (A8-0377/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 2 февруари 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета

P8_TC1-COD(2015)0289


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(1)  С Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета(5) (РРР) бе създадена система относно разрешенията за извършване на риболовни дейности от риболовните кораби на Съюза извън водите на Съюза и достъпа на кораби на трети държави до водите на Съюза,

(2)  Съюзът е договаряща страна по Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г.(6) (UNCLOS) и е ратифицирал Споразумението на Организацията на обединените нации от 1995 г. за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 4 август 1995 г. (Споразумение на ООН за рибните запаси)(7). Посочените международни разпоредби установяват принципа за задължението на всички държави да приемат подходящи мерки за устойчивото управление и опазване на морските ресурси и да си сътрудничат за осъществяване на тази цел. [Изм. 1]

(3)  Съюзът прие Споразумението на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 24 ноември 1993 г. за насърчаване на съблюдаването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море (Споразумение на ФАО за съответствие)(8). В Споразумението на ФАО за съответствие се посочва, че дадена договаряща страна не бива да предоставя разрешение за използване на кораб за риболов в открито море, ако определени условия не са изпълнени, както и че следва да налага санкции, ако не са изпълнени определени задължения за докладване.

(3a)   На 2 април 2015 г. Международният трибунал по морско право публикува консултативно становище в отговор на искане, представено от Подрегионалната комисия по рибно стопанство в Западна Африка. В това консултативно становище беше потвърдена отговорността, която носи Съюзът за дейностите на кораби, плаващи под флага на една от държавите членки, както и дължимата грижа, която Съюзът трябва да извършва в това отношение. [Изм. 2]

(4)  Съюзът одобри Международния план за действие на ФАО за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (МПД за ННН риболов), приет през 2001 г. МПД за ННН риболов и доброволните насоки на ФАО относно действията на държавата на знамето, одобрени през 2014 г., са в основата на отговорността на държавата на знамето за осигуряване на дългосрочното опазване и устойчивото използване на живите морски ресурси и морските екосистеми. В МПД за ННН риболов се предвижда държавата членка на знамето да издава на корабите, плаващи под нейното знаме, разрешения за извършване на риболов във води извън нейния суверенитет или юрисдикция. В доброволните насоки се препоръчва също така разрешението да се издава от държавата на знамето и крайбрежната държава, когато риболовните дейности се извършват въз основа на споразумение за достъп до риболовни райони или дори извън такова споразумение. И двете държави следва да са убедени, че такива дейности няма да подкопаят устойчивостта на запасите във водите на крайбрежната държава (точки 40 и 41).

(4a)   През 2014 г. всички членове на ФАО, включително Съюзът и неговите партньори от развиващите се страни, приеха с единодушие доброволните насоки за гарантиране на устойчив дребномащабен крайбрежен риболов в контекста на продоволствената сигурност и изкореняването на бедността, включително точка 5.7 от него, в която се подчертава, че дребномащабният риболов трябва да бъде надлежно взет под внимание, преди с трети държави и трети страни да бъдат сключени споразумения за достъп до ресурси. [Изм. 3]

(4б)   Доброволните насоки на ФАО за гарантиране на устойчив дребномащабен крайбрежен риболов в контекста на продоволствената сигурност и изкореняването на бедността изискват приемането на мерки за дългосрочно опазване и устойчиво използване на рибните ресурси, както и гарантиране на екологичната основа за производството на храни, като подчертават значението на екологичните стандарти за риболовни дейности извън водите на Съюза, което включва екосистемен подход по отношение на управлението на рибарството заедно с подхода на предпазливост, така че да се възстановяват и поддържат запасите над нивата, позволяващи максимален улов до 2015 г., когато това е възможно, и най-късно до 2020 г. за всички запаси. [Изм. 4]

(5)  На международно равнище все повече се обръща внимание на въпроса за задълженията и съответните отговорности на държавата на знамето и, по целесъобразност, на международната организация на знамето за опазването и управлението на живите ресурси в открито море съгласно UNCLOS. Същото важи и за съвместната юрисдикция на крайбрежната държава и държавата на знамето, като произтичащо от UNCLOS задължение на „дължима грижа“, и по целесъобразност, за юрисдикцията на международната организация на знамето и на крайбрежните зони да се осигури доброто опазване на морските биологични ресурси в морските зони под национална юрисдикция. Консултативното становище от 2 април 2015 г. на Международния трибунал по морско право (ITLOS) в отговор на въпросите, повдигнати от Подрегионалната комисия за риболова — Западна Африка, потвърди, че Съюзът носи международна отговорност пред трети страни и международни организации за дейностите на своите риболовни кораби и че такава отговорност изисква той да действа с дължимата грижа. Задължението за дължима грижа е задължението на дадена държава да извършва всички възможни действия и да полага максимални усилия за предотвратяването на незаконния риболов, което включва задължението да приеме необходимите административни мерки и мерки за правоприлагане, за да се гарантира, че риболовните кораби, плаващи под нейното знаме, нейните граждани и риболовните кораби, действащи в нейните води, не участват в дейности, които биха били в нарушение на приложимите мерки за опазване и управление. Поради тези причини и като цяло за укрепване на „синята“ икономика е важно да се организира дейността на риболовните кораби на Съюза извън водите на Съюза, както и свързаната с тази дейност система за управление по такъв начин, че да могат да бъдат ефикасно и ефективно изпълнени международните задължения на Съюза и да бъдат избегнати ситуации, при които Съюзът би могъл да бъде упрекнат в неправомерни в международен план действия. [Изм. 5]

(5a)   По време на проведената на 25 септември 2015 г. среща на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие Съюзът се ангажира да приложи резолюцията, която съдържа заключителния документ, озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, включително цел за устойчиво развитие 14 „Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“, както и цел за устойчиво развитие 12 „Осигуряване на устойчиви модели на потребление и на производство“ и техните съответни цели. [Изм. 6]

(6)  Външната политика на Съюза в областта на рибарството следва да отразява резултатите от Конференцията на Обединените нации от 2012 г. по въпросите на устойчивото развитие „Рио + 20“(9), приемането на плана за действие на ЕС за борба срещу незаконната търговия с дивата флора и фауна, както и развитието в международен план по отношение на борбата срещу незаконната търговия с видове от дивата фауна и флора и новите цели за устойчиво развитие (17 цели за преобразуване на света, включително цел 14: животът под водата), приети през септември 2015 г. от ООН, следва да бъдат отразени във външната политика на Съюза в областта на рибарството и в неговата търговска политика. [Изм. 7]

(7)  Целта на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), определена в Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета(10) („основният регламент“), е да се гарантира, че риболовните дейности са устойчиви от екологична, икономическа и социална гледна точка, че се управляват в съответствие с целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта и в съответствие с целите, свързани с възстановяването и поддържането на рибните запаси над равнищата, позволяващи максимален устойчив улов, както и че тези дейности допринасят за осигуряването на продоволственото снабдяване. Също така е необходимо при изпълнението на тази политика да се вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие в съответствие с член 208, параграф 1, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). [Изм. 8]

(7a)   Основният регламент изисква също така споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) да бъдат ограничени до излишъка от улова, както се посочва в член 62, параграфи 2 и 3 от UNCLOS. [Изм. 9]

(8)  В регламент (ЕС) № 1380/2013 основния регламент се подчертава необходимостта да се утвърждават в международен план целите на ОПОР, като се гарантира, че риболовните дейности на Съюза извън неговите води се основават на същите принципи и стандарти като приложимите принципи и стандарти в правото на Съюза, като същевременно се насърчават еднакви условия на конкуренция за операторите от Съюза и операторите от трети държави. Социалното законодателство и законодателството в областта на околната среда, приети от трети държави, могат да се различават от тези на Съюза, създавайки различни стандарти за риболовните флотове. Тази ситуация може да доведе до разрешаване на риболовни дейности, несъвместими с устойчивото управление на морските ресурси. Следователно е необходимо да се осигури съгласуваност с дейностите на Съюза в областта на околната среда, рибарството, търговията и развитието, особено когато става въпрос за риболов в развиващите се държави с нисък административен капацитет и когато опасността от корупция е голяма. [Изм. 10]

(9)  С Регламент (ЕО) № 1006/2008 се целеше да се установи обща основа за издаване на разрешения за риболовни дейности, извършвани от кораби на Съюза извън водите на Съюза, с цел подпомагане на борбата с ННН риболов, както и по-добър контрол и наблюдение на флота на ЕС Съюза в целия свят, както и подобряване на условията, при които се разрешава на кораби от трети държави да извършват риболов във води на Съюза. [Изм. 11]

(10)  Успоредно с Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета бе приет Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета(11) относно ННН риболова, а една година по-късно бе приет Регламент (ЕО) № 1224/2009 („регламентът за контрол“)(12). Тези регламенти са трите стълба за изпълнение на разпоредбите за контрол и прилагане на ОПОР.

(11)  Трите регламента обаче не са били прилагани последователно; по-специално съществуват несъответствия между РРР и регламента за контрол, който беше приет след РРР. Освен това прилагането на РРР разкри известни пропуски, тъй като не са обхванати някои предизвикателства по отношение на контрола, като например чартирането, смяната на знамето и издаването на разрешения за риболов от компетентен орган на трета държава за риболовен кораб на Съюза извън рамките на СПОУР ( „преки разрешения“). Трудни се оказаха и някои задължения за докладване, както и разделянето на административните функции между държавите членки и Комисията.

(12)  Основният принцип на настоящия регламент е всички кораби на Съюза, които извършват риболовна дейност извън водите на Съюза, да получат разрешение и да бъдат съответно наблюдавани от своята държава членка на знамето си, независимо от това къде и въз основа на какво извършват дейност. Разрешението следва да се издаде, след като е изпълнен основен набор от общи критерии за допустимост. Информацията, събрана от държавите членки и предоставена на Комисията, следва да даде възможност на Комисията по всяко време да се намесва в наблюдението на риболовните дейности на всички риболовни кораби на Съюза във всяка зона извън водите на Съюза. Това е необходимо, за да се даде възможност на Комисията да изпълни задълженията си като пазител на Договорите. [Изм. 12]

(12a)   През последните години се наблюдават значителни подобрения във външната политика на Съюза в областта на рибарството по отношение на правилата и условията на СПОУР и дължимата грижа, с която се прилагат разпоредбите. Запазването на възможностите за риболов за флота на Съюза в рамките на СПОУР следва да бъде приоритетна цел на външната политика на Съюза в областта на рибарството и за дейностите на Съюза извън обхвата на СПОУР следва да се прилагат подобни условия. [Изм. 13]

(12б)   Комисията следва да играе посредническа роля, когато поради наличие на доказателства за сериозни заплахи за използването на рибните ресурси се разглежда възможността за отнемане, временно прекратяване или изменяне на разрешение за риболов. [Изм. 14]

(13)  Помощните кораби могат да окажат значително въздействие върху начина, по който риболовните кораби могат да извършват своите риболовни дейности, и върху количеството риба, което могат да ловят. Поради това е необходимо те да бъдат взети под внимание в процесите по разрешаване и докладване, установени в настоящия регламент.

(14)  Смяната на знамето може да стане проблем, когато нейната цел е да се заобиколят правилата на ОПОР или съществуващите мерки за опазване и управление. Поради това Съюзът следва да бъде в състояние да определя, открива и възпрепятства такива операции. През целия жизнен цикъл на кораба кораб, собственост на оператор от Съюза, независимо под чие знаме извършва дейност, следва да са гарантирани проследимостта на минали данни относно спазването на изискванията, както и подходящи последващи мерки. За тази цел следва да послужи и изискването Международната морска организация (ММО) да издава уникален номер на кораба. [Изм. 15]

(15)  Във водите на трети държави корабите на Съюза могат да извършват дейност съгласно разпоредбите на СПОУР, сключени между Съюза и трети държави, или като получават преки разрешения за риболов от третите държави, когато такова СПОУР не е в сила. И в двата случая тези дейности следва да се извършват по прозрачен и устойчив начин. Ето защо държавите членки на знамето следва да разполагат с правомощия да разрешават в рамките на определен набор от критерии и при условие, че извършват мониторинг, на корабите, плаващи под тяхно знаме, да поискат и получат преки разрешения от трети крайбрежни държави. Риболовната дейност следва да бъде разрешена, след като държавата членка на знамето се е уверила, че тя няма да подкопае устойчивостта. Ако Комисията няма други надлежно обосновани възражения, на оператора, който е получил разрешение от държавата членка на знамето и от крайбрежната държава, следва да се разреши да започне риболовната си дейност. [Изм. 16]

(16)  Особен въпрос във връзка със СПОУР е преразпределението на неизползвани възможности за риболов, което се налага, когато възможностите за риболов, разпределени на държавите членки по силата на съответните регламенти на Съвета, не се използват изцяло. Тъй като разходите за достъп, определени в СПОУР, до голяма степен се финансират от бюджета на Съюза, е важно да има система за временно преразпределяне, за да се запазят финансовите интереси на Съюза и да се гарантира, че платените възможности за риболов не се разхищават. Следователно е необходимо да се уточни и подобри системата за преразпределяне, която следва да бъде механизъм, до който се прибягва в краен случай. Неговото прилагане следва да бъде временно и той следва да не засяга първоначалното разпределение на възможностите за риболов между държавите членки, което означава, че няма да навреди на относителната стабилност. Като крайна мярка, до преразпределението следва да се прибягва единствено след като съответните държави членки са се отказали от правата си за обмен на възможности за риболов помежду си. [Изм. 17]

(16a)   Понятието „неизползвани споразумения“ се отнася до споразуменията за партньорство в областта на рибарството, приети от държави, без към тях да има протокол в сила поради структурни причини или поради стечение на обстоятелствата. Съюзът има няколко „неизползвани споразумения“ с трети държави. Следователно на корабите на Съюза не е разрешено да извършват риболовна дейност във води, които попадат в обхвата на неизползваните споразумения. Комисията следва да положи усилия за „активиране“ на тези споразумения или за прекратяване на съответното споразумение за партньорство. [Изм. 18]

(17)  Риболовните дейности в рамките на РОУР и нерегулираният риболов в открито море следва също така да бъдат разрешени от държавата членка на знамето и да отговарят на специфичните правила на съответната РОУР или на законодателството на Съюза относно риболовните дейности в открито море. [Изм. 19]

(18)  Споразуменията за чартър може да подкопаят ефективността на мерките за опазване и управление, както и да имат отрицателно въздействие върху устойчивото използване на живите морски ресурси. Следователно е необходимо да се създаде правна рамка, която да помага на Съюза по-добре да наблюдава дейностите на риболовните кораби, плаващи под знамето на държава членка на Съюза и чартирани от Съюза оператори от трети държави, въз основа на разпоредбите, приети от съответната РОУР. [Изм. 20]

(19)  Процедурите следва да бъдат прозрачни, осъществими и предвидими за операторите от Съюза и от трети държави, както и за съответните им компетентни органи. [Изм. 21]

(19a)   Съюзът следва да се стреми към еднакви условия на конкуренция на международно равнище, при които риболовният флот на Съюза да може да се конкурира с други риболовни нации, а правилата за достъп до пазара съответно да се приспособяват в случаите, когато са приети строги правила за флота на Съюза. [Изм. 22]

(20)  Следва да се гарантира електронен обмен на данни между държавите членки и Комисията, както е предвиден в регламента за контрол. Държавите членки следва да събират всички поискани данни относно флотовете си и тяхната риболовна дейност, да управляват тези данни и да ги предоставят на Комисията. Освен това те следва да си сътрудничат помежду си, с Комисията и, когато е целесъобразно, с трети държави, за да се координират тези дейности по събиране на данни.

(21)  С цел да се подобрят прозрачността и достъпността на информацията относно разрешенията за риболов на Съюза, Комисията следва да създаде електронен регистър на разрешенията за риболов, в който да има зона със свободен и зона с ограничен достъп. Информацията в регистъра на Съюза на разрешенията за риболов съдържа и лични данни. При обработката на лични данни въз основа на настоящия регламент следва да се спазват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета(13), Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(14), както и приложимото национално право.

(22)  За да се предприемат подходящи мерки по отношение на достъпа на риболовни кораби, плаващи под знамето на трета държава, до водите на Съюза, съответните правила следва да бъдат съгласувани с правилата, приложими за риболовните кораби на Съюза в съответствие с регламента за контрол. По-специално член 33 от посочения регламент, който разглежда докладването на улова и на свързаните с улова данни, следва да се прилага и за корабите на трети държави, извършващи риболов във водите на Съюза.

(23)  Когато риболовните кораби от трети държави, които нямат разрешение съгласно настоящия регламент, плават във водите на Съюза, следва да са длъжни да гарантират, че риболовните им уреди са монтирани по такъв начин, че да не бъдат готови за използване за риболовни дейности.

(24)  Държавите членки следва да отговарят за контрола на риболовните дейности, извършвани от кораби на трети държави във водите на Съюза, и в случай на нарушения — за вписването им в националния регистър, предвиден в член 93 от регламента за контрол.

(25)  С цел опростяване на процедурите за издаване на разрешения държавите членки и Комисията следва да използват обща система за обмен и съхранение на данни, за да се предоставят необходимите информация и актуализации, като същевременно административната тежест се свежда до минимум. В тази връзка следва напълно да се използват данните, които се съдържат в регистъра на флота на Съюза.

(26)  С цел да се отчетат технологичният напредък и последващите евентуални нови изисквания на международното право, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕСвъв връзка с приемането на изменения на приложенията към настоящия регламент, в които се съдържа списъкът с данните, които трябва да бъдат предоставени от даден оператор, за да получи той разрешение за риболов. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(15). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(27)  За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на разпоредбите на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка със записването, оформянето и предаването на данни, свързани с разрешенията за риболов, от държавите членки, към Комисията и към регистъра на Съюза на разрешенията за риболов, както и за да се определи методика за преразпределяне на неизползваните възможности за риболов. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета(16).

(28)  Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с преразпределението на възможностите за риболов, наложителни причини за спешност изискват това.

(29)  Поради важността и броя на измененията Регламент (ЕО) № 1006/2008 следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правила за издаването и управлението на разрешения за риболов за:

а)  риболовните кораби на Съюза, действащи извършващи риболовни дейности във водите под суверенитета или юрисдикцията на трета държава, в рамките на РОУР, в която Съюзът е договаряща страна, във водите на Съюза или извън тях или в открито море; както и

б)  риболовните кораби на трети държави, действащи извършващи риболовни дейности във водите на Съюза. [Изм. 23]

Член 2

Връзка с международното право и правото на Съюза

Настоящият регламент се прилага, без да се засягат разпоредбите:

а)  в СПОУР и подобни споразумения в областта на рибарството, сключени между Съюза и трети държави;

б)  приети от РОУРили подобни организации в областта на рибарството, в които Съюзът е договаряща страна или недоговаряща сътрудничеща страна;

в)  в законодателството на Съюза за прилагане или транспониране на разпоредбите, посочени в букви а) и б).

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията на член 4 от основния регламент. В допълнение се прилагат и следните определения:

а)  „помощен кораб“ означава кораб, който не е оборудван с функциониращ риболовен уред, предназначен за улов или привличане на риба и който улеснява, подпомага или подготвя риболовни дейности; [Изм. 24]

б)  „разрешение за риболов“ означава разрешение за риболов, издадено на риболовен кораб на Съюза или риболовен кораб на трета държава в допълнение към неговата лицензия за риболов, което му позволява да провежда специфични риболовни дейности през определен период, в дадена зона или за даден вид риболов съгласно специфични конкретни условия; [Изм. 25]

в)  „регистър на разрешенията за риболов“ означава система за управление на разрешенията за риболов и свързаната с тях база данни;

г)  „пряко разрешение“ означава разрешение за риболов, издадено от компетентен орган на трета държава за риболовен кораб на Съюза извън рамките на СПОУР;

д)  „води на трета държава“ означава водите под суверенитета или юрисдикцията на трета държава;

е)  „програма за наблюдение“ означава схема в рамките на РОУР, СПОУР, трета държава или държава членка, която осигурява наблюдатели на борда на риболовните кораби при определени условия с цел да събира данни и/или да се провери спазването от кораба на приетите от тази организация, СПОУР или държава правила. [Изм. 26]

еа)   „договаряща страна“ означава договаряща страна по международна конвенция или споразумение за учредяване на РОУР, както и държави, риболовни структури или структури, които сътрудничат с такава организация и се ползват със статут на сътрудничеща недоговаряща страна по отношение на такава организация. [Изм. 27]

еб)   „чартиране“ означава споразумение, съгласно което за даден риболовен кораб, плаващ под знамето на държава членка, се сключва договор за определен период време от оператор в друга държава членка или трета държава, без да се променя знамето; [Изм. 77]

ДЯЛ II

РИБОЛОВНИ ДЕЙНОСТИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ РИБОЛОВНИТЕ КОРАБИ НА СЪЮЗА ИЗВЪН ВОДИТЕ НА СЪЮЗА

ГЛАВА ІІ

Общи разпоредби

Член 4

Общ принцип

Без да се засяга изискването за получаване на разрешение от компетентната организация или трета държава, риболовен кораб на Съюза няма право да извършва риболовни дейности извън водите на Съюза, ако не му е издадено разрешение за риболов от неговата държава членка на знамето.

Член 5

Критерии за допустимост

1.  Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов за риболовни дейности извън водите на Съюза само ако:

а)  тя е получила пълна и точна информация — в съответствие с приложения 1 и 2 приложението — за риболовния кораб и свързания(те) с него помощен(и) кораб(и), включително помощни кораби от държави извън Съюза; [Изм. 28]

б)  риболовният кораб притежава валидна лицензия за риболов съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

в)  риболовният кораб и всички свързани свързаният с него помощни кораби помощен кораб имат ММО номер, ако това се изисква съгласно законодателството на Съюза; [Изм. 29]

г)  на оператора капитана на риболовния кораб, както и на съответния риболовен риболовния кораб не са били наложени санкции за извършено тежко нарушение по силата на националното право на държавата членка съгласно член 42 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и член 90 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета по време на 12-те месеца преди подаването на заявлението за разрешение за риболов; [Изм. 78]

д)  риболовният кораб не е включен в списък на кораби, извършващи ННН риболов, приет от РОУР и/или от Съюза в съответствие с Регламент (ЕО) № 1005/2008;

е)  държавата членка на знамето разполага с възможности за риболов в рамките на съответното споразумение в областта на рибарството или съответните разпоредби на РОУР (когато е приложимо); както и

ж)  риболовният кораб изпълнява изискванията, посочени в член 6 (когато е приложимо).

2.  Комисията разполага с правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 43 за целите на изменяне на приложението.

Член 6

Смяна на знамето

1.  Настоящият член се прилага за кораби, които в срок от пет през двете години от датата на преди подаване на заявлението за разрешение за риболов са:

а)  се отписали от регистъра на риболовния флот на Съюза и са сменили знамето си с това на трета държава; както и

б)  впоследствие са се вписали отново в регистъра на риболовния флот на Съюза в рамките на 24 месеца от датата на отписването.

2.  Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов само ако се е уверила е потвърдила, че посоченият в параграф 1 кораб през периода, през който е извършвал дейност под знамето на трета държава:

а)  не е участвал в дейности по ННН риболов; и че

б)  не е извършвал дейност във водите на несътрудничеща трета държава съгласно членове 31 и 33 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 или на трета държава, която е определена като държава, позволяваща неустойчив риболов, съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1026/2012 на Европейския парламент и на Съвета (17).

3.  За тази цел операторът предоставя цялата следната информация, която е свързана със съответния период информация, изисквана с периода, през който корабът е извършвал дейност под знамето на трета държава, и която се изисква от дадена държава членка на знамето, която да съдържа поне всички следни елементи:

а)  декларация за улова и риболовните усилия през съответния период;

б)  копие на разрешението за риболов, издадено от държавата на знамето за съответния период;

в)  копие на всички разрешения за риболов, позволяващи риболовни дейности във водите на трети държави през съответния период;

г)  официална декларация на третата държава, с чието знаме корабът е сменил предишното, като се изброяват санкциите, наложени на кораба или оператора през съответния период.

гa)   пълна информация за флаговете, под които е плавал корабът през периода, когато корабът е бил отписан от регистъра на флота на Съюза.

4.  Държавата членка на знамето не може да издава разрешение за риболов на кораб, който е сменил знамето си със знамето на:

а)  трета държава, която е определена като несътрудничеща държава в борбата с ННН риболов или включена в списък на такива държави, съгласно членове 31 и 33 от Регламент (ЕО) № 1005/2008; или

б)  трета държава, която е определена като позволяваща неустойчив риболов, съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1026/2012.

5.  Параграф 4 не се прилага, ако държавата членка на знамето се е уверила, че веднага след като държавата е била определена като несътрудничеща държава в борбата с ННН риболов или като позволяваща неустойчив риболов, операторът:

а)  е преустановил риболовните действия; и

б)  е започнал незабавно съответните административни процедури за заличаването на кораба от регистъра на риболовния флот на тази трета държава. [Изм. 31]

Член 7

Мониторинг на разрешенията за риболов

1.  При кандидатстване за разрешение за риболов операторът предоставя на държавата членка на знамето пълни и точни данни.

2.  Операторът незабавно уведомява държавата членка на знамето за всяка промяна на съответните данни.

3.  Държавата членка на знамето поне веднъж годишно проверява следи дали условията, въз основа на които е издадено разрешението за риболов, продължават да се спазват по време на срока на валидност на това разрешение.

4.  Ако условие, въз основа на което е издадено разрешение за риболов, вече не е изпълнено, държавата членка на знамето изменя предприема подходящи действия, включително изменяне или отменя отнемане на разрешението, както и незабавно уведомява съответно оператора и Комисията за това и, ако е необходимо, секретариата на РОУР или съответната трета държава.

5.  По надлежно обосновано искане от страна на Комисията държавата членка на знамето отказва издаването на разрешение, прекратява временно действието му или го отнема, когато са налице висши политически причини по отношение на устойчивата експлоатация, управление и опазване на морските биологични ресурси или предотвратяването или премахването на незаконния, недеклариран или нерегулиран риболов, или когато Съюзът е решил временно да прекрати или да прекъсне връзките със съответната трета държава в случай на:

а)   наложителни причини за спешност във връзка със сериозен риск за устойчивата експлоатация, управление и опазване на морските биологични ресурси;

б)   тежки нарушения, отнасящи се до член 42 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 или член 90, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 във връзка с незаконен, недеклариран или нерегулиран риболов (ННН), или с цел предотвратяване на такива нарушения, ако рискът да бъдат извършени е голям; или

в)   когато Съюзът е решил временно да прекрати или да прекъсне връзките със съответната трета държава.

Надлежно обоснованото искане, посочено в първа алинея, е подкрепено от релевантна и целесъобразна информация. Комисията незабавно уведомява оператора и държавата членка на знамето, когато отправя такова надлежно обосновано искане. Такова искане от страна на Комисията се проследява в продължение на 15 дни, през които се провеждат консултации между Комисията и държавата членка на знамето.

6.  Ако дадена държава в края на периода от 15 дни, посочен в параграф 5, Комисията потвърди своето искане и държавата членка на знамето не откаже, не измени, не прекрати временно или не отнеме разрешението в съответствие с параграфи 4 и 5, Комисията може да реши, след изтичане на срок от още 5 дни, да отмени разрешението и съответно да уведоми уведомява държавата членка на знамето и оператора за своето решение. [Изм. 32]

Глава ІІ

Риболовни дейности, извършвани от риболовните кораби на Съюза във водите на трети държави

Раздел 1

Риболовни дейности в рамките на СПОУР

Член 8

Членство в РОУР

Риболовните кораби на Съюза могат да извършват риболов във водите на трета държава на запаси, управлявани от РОУР само ако тази държава е договаряща страна или недоговаряща сътрудничеща страна на тази РОУР. В сключените СПОУР преди … [датата на влизане в сила на настоящия регламент] този параграф се прилага от … [четири години след датата на влизане в сила на настоящия регламент]. [Изм. 33]

Съюзът може да разпредели част от финансиране за секторна подкрепа за трети държави, с които е сключил СПОУР, с цел да помогне на тези трети държави да се присъединят към РОУР. [Изм. 34]

Член 9

Приложно поле

Настоящият раздел се прилага за риболовните дейности, извършвани от риболовните кораби на Съюза във водите на трети държави в рамките на СПОУР.

Съюзът гарантира, че СПОУР са в съответствие с настоящия регламент. [Изм. 35]

Член 10

Разрешения за риболов

Риболовните кораби на Съюза могат да извършват риболовни дейности във водите на трета държава в рамките на СПОУР само ако са получили разрешение за риболов, издадено

а)  от тяхната третата държава, която има суверенитет или юрисдикция върху водите, в които се извършват риболовните дейности членка на знамето; както и [Изм. 36]

б)   от третата държава, която има суверенитет или юрисдикция върху водите, в които се провеждат дейностите тяхната държава членка на знамето. [Изм. 37]

Член 11

Условия за издаването на разрешения за риболов от държавата членка на знамето

Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов за риболовни дейности, извършвани във водите на трети държави в рамките на СПОУР само ако:

а)  са изпълнени критериите за допустимост, установени в член 5;

б)  са спазени условията, установени в съответното СПОУР;

в)  операторът е изплатил всички такси;и финансови санкции, наложени от компетентния орган на третата държава през последните 12 месеца.

ва)   операторът е изплатил всички приложими финансови санкции, наложени от компетентния орган на третата държава, след приключване на приложимите правни процедури; и [Изм. 38]

вб)   риболовният кораб има разрешение от съответната трета страна. [Изм. 39]

Член 12

Управление на разрешенията за риболов

1.  След като държавата членка на знамето е издала разрешение за риболов проверила спазването на условията, посочени в букви а), б) и в) от член 11, тя изпраща на Комисията съответното заявление за издаване на разрешението от третата държава.

2.  Посоченото в параграф 1 заявление съдържа информацията, изброена в приложения 1 и 2 приложението, заедно с всякаква друга информация, необходима съгласно СПОУР.

3.  Държавата членка на знамето изпраща заявлението на Комисията най-малко 10 календарни дни преди крайния срок за предаване на такива заявления, предвиден в СПОУР. Комисията може да поиска от изпрати на държавата членка на знамето надлежно обосновано искане за всякаква допълнителна информация, която счита за необходима.

4.  Когато е убедена, че са изпълнени В срок от десет календарни дни след получаването на заявлението или — в случай че е изискана допълнителна информация съгласно параграф 3 — в рамките на 15 дни след получаването на заявлението, Комисията провежда предварителна проверка, за да определи дали заявлението отговаря на условията по, изложени в член 11. Тогава Комисията или изпраща заявлението до третата държава, или уведомява държавата членка, че то е отхвърлено.

5.  Ако дадена трета държава уведоми Комисията, че е взела решение да издаде, откаже, прекрати временно или да отнеме разрешение за риболов за риболовен кораб на Съюза съгласно споразумението, Комисията съответно незабавно уведомява държавата членка на знамето, ако е възможно по електронен път. Държавата членка на знамето незабавно предава тази информация на собственика на кораба. [Изм. 40]

Член 13

Временно преразпределение на неизползвани възможности за риболов в рамките на СПОУР

1.  През определена година или всеки друг съответен период от прилагането В края на първата половина на периода на прилагане на протокола към дадено СПОУР. Комисията може да установи неизползвани възможности за риболов и да уведоми за това държавите членки, които ползват съответните разпределени количества.

2.  В рамките на 10 20 дни от получаването на тази информация от Комисията държавите членки, посочени в параграф 1, могат:

а)  да уведомят Комисията, че ще използват възможностите си за риболов по-късно през годината или съответния период втората половина на периода на прилагане, като предоставят план за риболов, съдържащ подробни данни за броя на поисканите разрешения за риболов, очаквания улов, зоната и периода на риболов; или

б)  да уведомят Комисията за размяна на възможности за риболов в съответствие с член 16, параграф 8 от основния регламент.

3.  Ако някои държави членки не са уведомили Комисията за една от посочените в параграф 2 мерки и ако в резултат на това останат неизползвани възможности за риболов, Комисията може в срок от десет дни след изтичането на периода, посочен в параграф 2, да отправи покана за изразяване на интерес за наличните неизползвани възможности за риболов до останалите държави членки, на които е разпределена част от възможностите за риболов.

4.  В срок от 10 дни след получаване на поканата за изразяване на интерес тези държави членки могат да съобщят на Комисията за своя интерес към неизползваните възможности за риболов. В подкрепа на искането си те предоставят план за риболов, съдържащ подробни данни за броя на поисканите разрешения за риболов, очаквания улов, зоната и периода на риболов.

5.  Ако бъде счетено за необходимо за извършване на оценка на искането, Комисията може да поиска от заинтересованите държави членки допълнителна информация относно броя на поисканите разрешения за риболов, очаквания улов, зоната и периода на риболов.

6.  При липса на интерес към неизползваните възможности за риболов от страна на Ако до края на десетдневния срок държавите членки, на които е разпределена част от възможностите за риболов, не са изразили интерес към неизползваните възможности за риболов, Комисията може да отправи покана за изразяване на интерес до всички държави членки. Дадена държава членка може да съобщи своя интерес към неизползваните възможности за риболов в съответствие с условията, посочени в параграф 4.

7.  Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 4 или 5, и в тясно сътрудничество с тях Комисията временно преразпределя единствено на временна основа неизползваните възможности за риболов, като прилага посочената в член 14 методика.

7a.   Преразпределението, посочено в параграф 7, се прилага единствено през втората половина на периода на прилагане и се извършва един-единствен път през този период.

7б.   Комисията информира държавите членки за:

а)   конкретните държави членки, на които са преразпределени неизползваните възможности за риболов;

б)   количествата, разпределени на държавите членки, на които са преразпределени неизползваните възможности за риболов; и

в)   критериите за разпределение, използвани за преразпределението. [Изм. 41]

Член 13a

Опростяване на процедурите за ежегодно подновяване на съществуващите разрешения за риболов през периода, през който се прилага действащо СПОУР

През периода на действие на споразуменията на Съюза за партньорство в областта на устойчивото рибарство следва да се въведат по-бързи, опростени и по-гъвкави процедури за подновяване на разрешенията на корабите, чийто статус (характеристики, знаме, собственост или спазване) не се е променил в сравнение с предходната година. [Изм. 42]

Член 14

Методика на преразпределението за временно преразпределение

1.  Комисията може да определи посредством актове за изпълнение методика за временно преразпределяне на неизползваните възможности за риболов. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2.

2.  По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с ограниченото време, оставащо за използване на неизползваните възможности за риболов, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 45, параграф 3. Тези актове остават в сила за срок, който не надвишава шест месеца.

3.  При определяне на методиката за преразпределяне Комисията прилага следните прозрачни и обективни критерии, като взема предвид екологичните, социалните и икономическите фактори:

а)  възможностите за риболов, налични за преразпределение;

б)  броя на държавите членки, подали искане;

в)  дела, отпуснат на всяка подала искане държава членка при първоначалното разпределяне на възможностите за риболов;

г)  досегашните улов и риболовно усилие на всяка подала искане държава членка;

д)  броя, типа и характеристиките на използваните кораби и риболовни уреди;

е)  съгласуваността на плана за риболов, предоставен от подалата искане държава членка, с елементите, изброени в букви а)—д).

Комисията публикува своята обосновка за преразпределението. [Изм. 43]

Член 15

Разпределение на годишна квота, разбита на няколко последователни ограничения на улова

1.  Когато Възможностите за риболов в ситуация, в която в протокола към дадено СПОУР са определени месечни или тримесечни ограничения на улова или други подразделения на годишната квота, се разпределят Комисията може да приеме акт за изпълнение, с който се установява методика за месечно, тримесечно или друго разпределяне на съответните възможности за риболов между държавите членки в съответствие с годишните възможности за риболов, разпределени на държавите членки съгласно съответния правен акт на Съюза. Този принцип не се прилага, ако съответните държави членки съгласуват общи планове за риболов, в които са взети предвид месечните или тримесечните ограничения на улова или други подразделения на годишната квота. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2. [Изм. 4]

2.  Възможностите за риболов, посочени в параграф 1, се разпределят в съответствие с годишните възможности за риболов, разпределени на държавите членки съгласно съответния регламент на Съвета. [Изм. 45]

Раздел 2

Риболовни дейности въз основа на преки разрешения

Член 16

Приложно поле

Настоящият раздел се прилага за риболовните дейности, извършвани от риболовните кораби на Съюза извън рамките на СПОУР във водите на трета държава.

Член 17

Разрешения за риболов

Риболовните кораби на Съюза могат да извършват риболовни дейности във водите на трета държава извън рамките на СПОУР, само ако са получили разрешение за риболов, издадено от:

а)  тяхната държава членка на знамето третата страна, която има суверенитет или юрисдикция върху водите, в които се провеждат дейностите; както и [Изм. 46]

б)  третата държава, която има суверенитет или юрисдикция върху водите, в които се провеждат дейностите тяхната държава членка на знамето. [Изм. 47]

Държава членка на знамето може да издаде разрешение за риболов за риболовни дейности, извършвани във водите на трета държава, ако протоколът към дадено СПОУР, обхващащо тези води, не е било в сила по отношение на съответната трета държава най-малко през трите предходни години.

В случай на подновяване на протокола разрешението за риболов се отнема автоматично от датата на влизане в сила на посочения протокол. [Изм. 48]

Член 18

Условия за издаване на разрешения за риболов от държавите членки на знамето

Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов за риболовни дейности, извършвани във водите на трети държави извън рамките на СПОУР само ако:

а)  няма действащо СПОУР със съответната трета държава, или действащото споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство предвижда изрично възможността за преки разрешения;

б)  са изпълнени критериите за допустимост, установени в член 5;

ба)   има излишък от допустим улов, както се изисква в член 62, параграф 2 от Конвенцията на ООН по морско право;

в)  операторът е предоставил всички следни документи и данни:

(i)  копие от приложимото законодателство в областта на рибарството, предоставено на оператора от крайбрежната държава;

(ii)  писмено потвърждение валидно разрешение за риболов, предоставено от третата държава, издадено в резултат на дискусиите между оператора и третата държава, относно за предложените риболовни дейности и съдържащо условията за предвиденото пряко разрешение, с което на оператора се предоставя достъп до риболовните ресурси на третата държава, включително срока, условията и възможностите за риболов, изразени като ограничения на риболовното усилие или на улова;

(iii)  доказателство за устойчивостта на планираните риболовни дейности, въз основа на:

–  научна оценка, предоставена от третата държава и/или от РОУР и/или от регионален орган в областта на рибарството с научна компетентност, признат от Комисията; както и

–  в случай на оценка от страна на третата държава – проверка на посочената оценка от държавата членка на знамето въз основа на оценката, извършена от нейния национален научен институт, или по целесъобразност от научния институт на държава членка, компетентен по въпросните риболовни дейности;

–  копие от законодателството на третата държава в областта на рибарството;

(iv)  номер на служебна банкова сметка при държавна банка за плащането на всички такси; както и

г)  в случай че ще се извършва риболов на видове, управлявани от РОУР— само ако третата държава е договаряща страна или сътрудничеща недоговаряща сътрудничеща страна в тази организация. [Изм. 49]

Член 19

Управление на преките разрешения

1.  След като държавата членка на знамето е издала разрешение за риболов е установила, че изискването по член 18 се спазва, тя изпраща на Комисията съответната информация, посочена в приложения 1 и 2 приложението и в член 18.

2.  Ако Комисията не разглежда предварително информацията, посочена в параграф 1. Тя може да поиска допълнителна информация или обосновки относно в рамките на 15 календарни дни от предаването на информацията, посочена в параграф 1, в срок от 15 дни държавата членка на знамето уведомява оператора, че той може да започне съответните риболовни дейности, при условие че му е издадено и прякото разрешение от третата държава.

3.  Ако след искането на допълнителна информация или обосновки съгласно параграф 2 Комисията установи, че условията на член 18 не са изпълнени, в срок от два месеца един месец след първоначалното получаване на цялата необходима необходимата информация или обосновки тя може да възрази срещу предоставянето на разрешението за риболов.

3a.   Независимо от параграфи 1—3 от настоящия член, ако разрешение за риболов се подновява в срок от не повече от две години от издаването на първоначалното разрешение при същия ред и същите условия, одобрени в първоначалното разрешение, държавата членка, след като установи, че условията по член 18 се спазват, може да издаде разрешението пряко и тя уведомява незабавно Комисията за това. Комисията разполага с 15 дни, ако желае да възрази, следвайки процедурата, предвидена в член 7.

4.  Ако дадена трета държава уведоми Комисията, че е взела решение да издаде, откаже, прекрати временно или да отнеме пряко разрешение за риболовен кораб на Съюза, Комисията съответно незабавно уведомява държавата членка на знамето, която на свой ред уведомява собственика на кораба.

5.  Ако дадена трета държава уведоми държавата членка на знамето, че е взела решение да издаде, откаже, прекрати временно или да отнеме пряко разрешение за риболовен кораб на Съюза, държавата членка на знамето съответно незабавно уведомява Комисията и собственика на кораба.

6.  Операторът предоставя на държавата членка на знамето копие от окончателните условия, уговорени между него и третата държава, включително копие от прякото разрешение. [Изм. 50]

Глава ІІІ

Риболовни дейности, извършвани от риболовните кораби на Съюза в рамките на РОУР

Член 20

Приложно поле

Настоящата глава се прилага за риболовните дейности, извършвани от риболовните кораби на Съюза на запаси, управлявани от РОУР, във водите на Съюза, в открито море и във водите на трети държави.

Член 20a

Изпълнение на международните ангажименти на Съюза в рамките на РОУР

С оглед на изпълнението на международните ангажименти на Съюза в рамките на РОУР и в съответствие с целите, посочени в член 28 от основния регламент, Съюзът насърчава извършването на периодични оценки на резултатите от независими органи и изпълнява активна роля по отношение на създаването и укрепването на комитети за прилагане във всички РОУР, в които той е договоряща страна. По-специално тя гарантира, че тези комитети за прилагане извършват общ надзор на прилагането на външната политика в областта на рибарството и на мерките, определени в рамките на РОУР. [Изм. 51]

Член 21

Разрешения за риболов

Риболовните кораби на Съюза могат да извършват риболовни дейности на запаси, управлявани от РОУР само ако:

-a)   Съюзът е договаряща страна в РОУР; [Изм. 52]

а)  са получили разрешение за риболов, издадено от своята държава членка на знамето;

б)  са включени в съответния регистър или списък с корабите с разрешение за риболов на РОУР; както и [Изм. 53]

в)  когато риболовните дейности се извършват във водите на трети държави — само ако са получили разрешение за риболов от съответната трета държава в съответствие с глава II.

Член 22

Условия за издаването на разрешения за риболов от държавите членки на знамето

Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов само ако:

а)  са изпълнени критериите за допустимост съгласно член 5;

б)  се спазват правилата, установени от РОУР, или законодателството на Съюза за транспониране на тези правила; както и

в)  когато риболовните дейности се извършват във водите на трети държави — само ако са изпълнени критериите, установени в член 11 или 18.

Член 23

Регистрация от РОУР

1.  Държавата членка на знамето изпраща на Комисията списъка (списъците) на корабите риболовните кораби съгласно определението в основния регламент, които осъществяват дейност и които, по целесъобразност, поддържат свързан с дейността си регистър на улова, и за които тя е издала разрешение за риболовни дейности в рамките на РОУР.

2.  Посоченият(ите) в параграф 1 списък (списъци) се съставя(т) съгласно изискванията на РОУРи се придружават от информацията в приложения 1 и 2 приложението.

3.  Комисията може да поиска от държавата членка на знамето всякаква допълнителна информация, която счита за необходима, в срок от 10 дни след получаване на списъка, посочен в параграф 1. Тя обосновава всяко подобно искане.

4.  Когато е убедена, че са изпълнени условията по член 22, в срок от 15 дни след получаване на списъка, посочен в параграф 1, Комисията изпраща списъка (списъците) на корабите с разрешение за риболов до РОУР.

5.  Ако регистърът или списъкът на РОУР не е със свободен достъп, Комисията уведомява държавата членка на знамето за включените в него кораби разпространява списъка на корабите с разрешение за риболов сред държавите членки, участващи в съответните риболовни дейности. [Изм. 54]

Глава ІV

Риболовни дейности, извършвани от риболовните кораби на Съюза в открито море

Член 24

Приложно поле

Настоящата глава се прилага за риболовните дейности, извършвани от риболовните кораби на Съюза с обща дължина над 24 метра в открито море. [Изм. 55]

Член 25

Разрешения за риболов

Риболовните кораби на Съюза могат да извършват риболовни дейности в открито море само ако:

а)  са получили разрешение за риболов, издадено от своята държава държавата членка на знамето на кораба въз основа на научната оценка на устойчивостта на предложените риболовни дейности, която е била потвърдена от нейния научен институт или по целесъобразност от научния институт на държавата членка, компетентен по въпросните риболовни дейности; както и [Изм. 56]

б)  Комисията е уведомена съгласно член 27 за разрешението за риболов.

Член 26

Условия за издаване на разрешения за риболов от държавите членки на знамето

Държавата членка на знамето може да издаде разрешение за риболов за риболовни дейности в открито море само ако:

а)   са изпълнени критериите за допустимост по член 5;

б)   планираните риболовни дейности:

—   се основават на екосистемен подход при управление на рибарството съгласно определението в член 4, точка 9 от основния регламент; както и

—  са в съответствие с научна оценка, в която се взема под внимание опазването на живите морски ресурси и морските екосистеми и която е изготвена от националния научен институт на държавата членка на знамето. [Изм. 57]

Член 27

Уведомяване на Комисията

Най-малко 15 8,5 календарни дни преди началото на планираните риболовни дейности в открито море държавата членка на знамето уведомява Комисията за разрешението за риболов, като предоставя информацията, посочена в приложения 1 и 2 приложението. [Изм. 58]

Глава V

Чартиране на риболовни кораби на Съюза

Член 28

Принципи

1.  Риболовните кораби на Съюза не могат да извършват риболовни дейности по силата на споразумения за чартър, ако е в силаСПОУР, освен ако в това споразумение е предвидено друго.

2.  Риболовните кораби на Съюза не могат да извършват риболовни дейности по силата на повече от едно споразумение за чартър едновременно или да се занимават с под-чартиране.

2а.   Корабите на Съюза извършват дейност по силата на споразумения за чартър във води под егидата на дадена РОУРединствено ако държавата, на която корабът е предоставен по силата на споразумението за чартър, е договоряща страна в тази организация.

3.  Чартиран кораб на Съюза не може да използва възможностите за риболов на своята държава членка на знамето по време на периода на чартирането. Уловът на чартиран кораб се приспада от възможностите за риболов на чартиращата държава.

3a.   Никоя разпоредба в настоящия регламент не ограничава отговорността на държавата членка на знамето по отношение на нейните задължения съгласно международното право, Регламент (ЕО) № 1224/2009, Регламент (ЕО) № 1005/2008 или други разпоредби на общата политика в областта на рибарството, включително изискванията за докладване. [Изм. 59]

Член 29

Управление на разрешенията за риболов съгласно споразумение за чартър

Когато издава разрешение за риболов на кораб в съответствие с членове 11, 18, 22 или 26 и когато съответните риболовни дейности се извършват по силата на споразумение за чартър, държавата членка на знамето се уверява дали:

а)  компетентният орган на чартиращата държава официално е потвърдил, че споразумението е в съответствие с националното законодателство; както и

б)  подробностите от споразумението за чартър е посочено са посочени в разрешението за риболов, включително срокът на действие, възможностите за риболов и риболовната зона. [Изм. 60]

Глава VІ

Задължения за контрол и докладване

Член 30

Данни от програмата за наблюдение

Ако на борда на риболовен кораб на Съюза се събират данни в рамките на програма за наблюдение, в съответствие със законодателството на Съюза или на регионалната организация за управление на рибарството, операторът на кораба изпраща тези данни на своята държава членка на знамето. [Изм. 61]

Член 31

Информиране на трети държави

1.  Когато извършва риболовни дейности в съответствие с настоящия дял и ако е предвидено в споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство с третата държава, операторът на риболовен кораб на Съюза изпраща съответните декларации за улова и декларации за разтоварване както до третата държава, а копие от тях — до своята държава членка на знамето, така и до третата държава.

2.  Държавата членка на знамето оценява съответствието на данните, изпратени на третата държава съгласно параграф 1, с данните, които е получила съгласно Регламент (ЕО) № 1224/2009. Ако се установи несъответствие на данните, държавата членка разследва дали това несъответствие се дължи на ННН риболовни дейности по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1005/2008 и предприема целесъобразни действия съгласно членове 43 и 47 от този регламент.

3.  Неизпращането на декларации за улова и декларации за разтоварване до третата държава, посочена в параграф 1, се счита за тежко нарушение за целите на прилагането на санкции и други мерки, предвидени в общата политика в областта на рибарството. Тежестта на нарушението се определя от компетентния орган на държавата членка, като се вземат предвид критерии като естеството на щетите, тяхната стойност, икономическото положение на нарушителя и степента на нарушението или неговото повтаряне. [Изм. 62]

Член 31a

Изисквания за членство в РОУР

Риболовните кораби на трета държава могат да извършват риболов във водите на Съюза на запаси, управлявани от РОУР, единствено ако третата държава е договаряща страна в тази РОУР. [Изм. 63]

ДЯЛ III

РИБОЛОВНИ ДЕЙНОСТИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ РИБОЛОВНИТЕ КОРАБИ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ ВЪВ ВОДИТЕ НА СЪЮЗА

Член 32

Общи принципи

1.  Риболовните кораби на трети държави могат да извършват риболовни дейности във водите на Съюза само единствено ако са получили разрешение за риболов, издадено от Комисията. Те получават такова разрешение единствено ако отговарят на критериите за допустимост, посочени в член 5. [Изм. 64]

2.  Риболовните кораби на трети държави с разрешение за риболов във водите на Съюза трябва да спазват правилата, уреждащи риболовните дейности на корабите на Съюза в риболовната зона, в която извършват дейност. Ако, както и разпоредбите в съответното споразумение в областта на рибарството са различни, разпоредбите се посочват изрично или в това споразумение, или чрез правила, съгласувани с третата държава, прилагаща споразумението. [Изм. 65]

3.  Ако риболовен кораб на трета държава плава във водите на Съюза, без да му е издадено разрешение съгласно настоящия регламент, неговите риболовни уреди трябва да са завързани и прибрани по такъв начин, че да не бъдат готови за използване за риболовни дейности.

Член 33

Условия за разрешения за риболов

На риболовен кораб на трета държава Комисията може да издаде разрешение за риболовни дейности във водите на Съюза само ако:

-a)   има излишък от допустим улов, който би покрил предложените възможности за риболов, както се изисква в член 62, параграфи 2 и 3 от Конвенцията на ООН по морско право;

а)  информацията в приложения 1 и 2 приложението относно риболовния кораб и свързания(-ите) с него помощен(-ни) кораб(и) е пълна и точна; риболовният кораб и свързания(-ите) с него помощен(-ни) кораб(и) имат ММО номер, ако това се изисква съгласно законодателството на Съюза;

б)  на оператора и капитана на риболовния кораб, както и на въпросния риболовен кораб, не са били наложени санкции за извършено тежко нарушение по силата на националното право на държавата членка съгласно член 42 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и член 90 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета по време на 12-те месеца преди подаването на заявлението за разрешение за риболов;

в)  риболовният кораб не е включен в списък на кораби, извършващи ННН риболов, приет от трета държава, от РОУР или от Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 1005/2008, и/или третата държава не е определена като несътрудничеща държава или включена в списък на такива държави съгласно Регламент (ЕО) № 1005/2008 и не е определена като държава, позволяваща неустойчив риболов, съгласно Регламент (ЕС) № 1026/2012;

г)  риболовният кораб е допустим за издаване на разрешение съгласно споразумението в областта на рибарството със съответната трета държава и, когато е приложимо, е включен в списъка на корабите в рамките на посоченото споразумение. [Изм. 66]

Член 34

Процедура по издаване на разрешенията за риболов

1.  Третата държава изпраща на Комисията заявленията за риболовните си кораби преди крайния срок, определен в съответното споразумение или от Комисията.

2.  Комисията може да поиска от третата държава всякаква допълнителна информация, която счита за необходима.

3.  Когато е убедена, че са изпълнени условията по член 33, Комисията издава разрешение за риболов и уведомява третата държава и съответните държави членки за това.

Член 35

Мониторинг на разрешенията за риболов

1.  Ако едно от условията съгласно член 33 вече не е изпълнено, Комисията изменя или отменя разрешението и уведомява третата държава и съответните държави членки за това.

2.  Комисията може да откаже издаването на разрешение, да прекрати временно действието му или да го отнеме: ако е настъпила съществена промяна на обстоятелствата, или когато висши политически причини, например по отношение на

а)   в случаи, свързани, inter alia, с международните стандарти за правата на човека;

б)   по наложителни причини за спешност във връзка със сериозен риск за устойчивата експлоатация и устойчивото управление и опазване на морските биологични ресурси;

в)   ако е необходимо да се предотврати тежко нарушение съгласно член 42 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 или член 90, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 във връзка с незаконен, или на борбата срещу незаконния, недеклариран или нерегулиран риболов, оправдават такива мерки, или

г)   когато Съюзът е решил — по една от посочените причини или по друга висша политическа причина Съюзът е решил временно да прекрати или да прекъсне връзките със съответната трета държава.

Комисията незабавно уведомява третата държава, ако в съответствие с първия параграф откаже издаването на разрешение, прекрати временно неговото действие или го отнеме. [Изм. 67]

Член 36

Забрана на риболовните дейности

1.  Когато се счете, че възможностите за риболов, предоставени на трета държава, са изчерпани, Комисията незабавно уведомява съответната трета държава и компетентните органи за инспекция на държавите членки за това. За да се осигури продължаването на риболовните дейности от неизчерпани възможности за риболов, които може също така да засегнат изчерпаните възможности, третата държава представя на Комисията технически мерки, с които се предотвратява отрицателно въздействие върху изчерпаните възможности за риболов. От датата на уведомлението, посочено в параграф 1, действието на разрешенията за риболов, издадени за кораби, плаващи под знамето на тази трета държава, се счита за спряно за съответните риболовни дейности и на корабите повече не се разрешава да извършват тези риболовни дейности.

2.  Разрешенията за риболов се считат за отменени, когато временното прекратяване на риболовните дейности в съответствие с параграф 2 се отнася до всички дейности, за които те са били издадени.

3.  Третата държава гарантира, че съответните риболовни кораби са незабавно информирани за прилагането на настоящия член и че те преустановяват всички съответни риболовни дейности.

Член 37

Превишаване на квоти във водите на Съюза

1.  Когато установи, че дадена трета държава е превишила квотите, които са ѝ били разпределени за конкретен запас или група запаси, Комисията извършва приспадане от квотите, отпуснати на тази държава за този запас или тази група запаси за следващите години. Размерът на приспаднатите квоти е в съответствие с член 105 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. [Изм. 68]

2.  Ако приспадането съгласно параграф 1 не може да бъде извършено от превишената квота за даден запас или група от запаси, тъй като съответната трета държава не притежава или не притежава в достатъчна степен квота за даден запас или група от запаси, Комисията може след консултация със съответната трета държава да извършва приспадане през следващите години от квотите за други запаси или групи от запаси, предоставени на въпросната трета държава в същата географска зона или за запаси или групи запаси със същата търговска стойност.

Член 38

Контрол и правоприлагане

1.  Корабите на трети държави с разрешение за риболов във водите на Съюза трябва да спазват правилата за контрол, регулиращи риболовните дейности на корабите на Съюза в риболовната зона, в която извършват дейност.

2.  Корабите на трети държави с разрешение за риболов във водите на Съюза предоставят на Комисията или на посочен от нея орган, както и, където е уместно, на крайбрежната държава членка, данните, които корабите на Съюза са длъжни да изпращат на държавата членка на знамето в съответствие с Регламент (ЕО) № 1224/2009.

3.  Комисията или посоченият от нея орган изпраща информацията, посочена в параграф 2, на крайбрежната държава членка.

4.  Корабите на трети държави с разрешение за риболов във водите на Съюза предоставят, при поискване, на Комисията или на посочения от нея орган докладите на наблюдателите, изготвени в рамките на действащите програми за наблюдение.

5.  Крайбрежните държави членки записват всички нарушения, извършени от риболовни кораби на трети държави, както и свързаните с тях санкции, в националния регистър, предвиден в член 93 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

6.  Комисията изпраща посочената в параграф 5 информация на третата държава, за да се гарантира, че третата държава взема необходимите мерки.

Параграф 1 се прилага, без да се засягат консултациите между Съюза и трети държави. Във връзка с това Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 44, за да въведе в правото на Съюза резултатите от консултациите с трети държави относно договореностите за достъп.

ДЯЛ IV

Данни и информация

Член 39

Регистър на Съюза на разрешенията за риболов

1.  Комисията създава и поддържа електронен регистър на Съюза за разрешенията за риболов, който съдържа всички разрешения за риболов, издадени в съответствие с дял II и дял III, и който се състои от зона със свободен достъп и зона с ограничен достъп. Този регистър:

а)  съдържа цялата информация, посочена в приложения 1 и 2 приложението и показва статуса на всяко разрешение в реално време;

б)  се използва за обмен на данни и информация между Комисията и държавите членки; както и

в)  се използва само за целите на устойчивото управление на риболовните флотове.

2.  Списъкът на разрешенията за риболов в регистъра е публично достъпен и съдържа всички следни данни:

а)  име и знаме на кораба, както и неговия номер в CFR и неговия номер по ММО, ако това се изисква от законодателството на Съюза;

aa)   име, град и държава на пребиваване на собственика на дружеството и на действителния собственик;

б)  вид разрешение, включително възможности за риболов; както и

в)  период и зона, в които риболовната дейност е разрешена (начална и крайна дата; риболовна зона).

3.  Държавите членки използват регистъра, за да предават на Комисията разрешения за риболов и да актуализират данните в него, както се изисква съгласно членове 12, 19, 23 и 27. [Изм. 69]

Член 40

Технически изисквания

Обменът на информацията, посочена в дялове II, III и IV, се извършва в електронен формат. Без да се засягат разпоредбите на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18), Комисията може да приема актове за изпълнение, с които се установяват техническите оперативни изисквания за записването, формата и предаването на информацията, посочена в тези дялове. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2.

С оглед на функционирането на регистъра на Съюза на разрешенията за риболов и с оглед на спазването от държавите членки на техническите изисквания за предаване на данните Комисията оказва техническо съдействие на съответните държави членки. За тази цел тя подпомага националните органи при предаването на информацията, която операторите са задължени да предоставят за всеки вид разрешение, и в срок до … [шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] разработва информационно приложение за държавите членки, с цел те да могат да предават автоматично и в реално време на регистъра на Съюза на разрешенията за риболов данните относно разрешенията за риболов и характеристиките на корабите. [Изм. 70]

С оглед на техническата и финансовата подкрепа за предаването на информацията държавите членки могат да получават финансова помощ от Европейския фонд за морско дело и рибарство съгласно член 76, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета(19). [Изм. 71]

Член 41

Достъп до данните

Без да се засяга член 110 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, държавите членки или Комисията предоставят достъп до зоната с ограничен достъп в регистъра на Съюза за разрешенията за риболов, посочен в член 39, на съответните компетентни административни служби, участващи в управлението на риболовните флотове.

Член 42

Управление на данните, защита на личните данни и поверителност

Данните, получени в рамките на настоящия регламент, се обработват в съответствие с членове 109, 110, 111 и 113 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, Регламент (ЕО) № 45/2001 и Директива 95/46/ЕО, както и със съответните национални правила за прилагане.

Член 43

Отношения с трети държави и РОУР

1.  Когато държава членка получи информация от трета държава или от РОУР, която е от значение за ефективното прилагане на настоящия регламент, тя съобщава тази информация на останалите засегнати държави членки, както и на Комисията или на определения от нея орган, при условие че има разрешение за това по силата на двустранните споразумения с тази трета държава или правилата на съответната РОУР.

2.  Комисията или определеният от нея орган може в рамките на споразумения за рибарство, сключени между Съюза и трети държави, и в рамките на РОУРили подобни организации в областта на рибарството, в които Съюзът е договаряща страна или недоговаряща сътрудничеща недоговаряща страна, да съобщава съответна информация относно неспазване на правилата на настоящия регламент или относно тежки нарушения, посочени в член 42, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1005/2008 и в член 90, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, на други страни по тези споразумения или организации, при условие че има съгласие от страна на държавата членка, която е предоставила информацията, и в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001. [Изм. 72]

ДЯЛ V

Процедури, делегиране и мерки за изпълнение

Член 44

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от … [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. [Изм. 73]

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

3a.  Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 45

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от Комитета по рибарство и аквакултури, създаден по силата на член 47 от основния регламент. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 46

Отмяна

1.  Регламент (ЕО) № 1006/2008 се отменя.

2.  Позоваванията на отменения Регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 47

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в … на година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

Приложение 1

Списък на информацията, която трябва да се предоставя за издаване на разрешение за риболов

* задължителни полета (точки 22—25 и 28—48 може да не се попълват, ако информацията може да бъде извлечена автоматично от регистъра на флота на Съюза въз основа на номера в този регистър (CFR) или номера по ММО)

I

ЗАЯВИТЕЛ

1

Наименование на стопанския субект*

2

Адрес на електронната поща*

3

Адрес

4

Факс

5

Данъчен номер (SIRET, NIF…)*

6

Телефон

7

Име на агента (съгласно разпоредбите на протокола)*

8

Адрес на електронната поща*

9

Адрес

10

Факс

11

Телефон

12

Наименование на сдружението или представителя на стопанския субект*

13

Адрес на електронната поща*

14

Адрес

15

Факс

16

Телефон

17

Име(на) на капитана(ите)*

18

Адрес на електронната поща*

19

Гражданство*

20

Факс

21

Телефон

II

ИДЕНТИФИКАЦИЯ, ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И СЪОРЪЖЕНИЯ НА КОРАБА

22

Име на кораба*

23

Държава на знамето*

24

Дата, от която корабът плава под настоящото знаме*

25

Външна маркировка*

26

Номер по ММО (уникален идентификатор на кораба - UVI)*

27

Номер в CFR*

28

Международна радиопозивна (IRCS)*

29

Честота на радиоповикване*

30

Номер на спътников телефон

31

MMSI номер*

32

Година и място на построяване*

33

Предишно знаме и дата, от която корабът е плавал под него (ако е приложимо)*

34

Материал на корпуса: стомана / дърво / полиестер / друго*

35

Система VMS*

36

Модел*

37

Сериен номер*

38

Версия на софтуера*

39

Спътников оператор*

40

Име на производителя на VMS

41

Обща дължина на кораба*

42

Ширина на кораба*

43

Дълбочина на газенето*

44

Тонаж (в БТ)*

45

Мощност на главния двигател (kW)*

46

Тип двигател

47

Марка

48

Сериен номер на двигателя*

III

Риболовна категория, за която се иска разрешение за риболов

49

Вид на кораба (код по ФАО)*

50

Вид на риболовния уред (код по ФАО)*

53

Риболовни зони (код по ФАО)*

54

Риболовни участъци — ФАО или крайбрежна държава*

55

Пристанище(а) за разтоварване

56

Пристанище(а) за трансбордиране

57

Целеви вид(ове) (код по ФАО или риболовна категория по СПОУР)*

58

Поискан период на разрешение (начална и крайна дата)

59

Регистрационен номер в РОУР* (ако е известен)

60

Дата на включване в регистъра на РОУР* (ако е известна)

61

Максимален общ брой на екипажа*:

62

От [ДЪРЖАВА ПАРТНЬОР]:

63

От държавите на АКТБ:

64

Начин на съхраняване/преработване на рибата на борда*: Прясно състояние / Охлаждане / Замразяване / Рибно брашно / Масло / Филетиране

65

Списък на помощните кораби: име / номер по ММО / номер в CFR

IV

ЧАРТИРАНЕ

66

Кораб, който извършва дейност в рамките на споразумение за чартиране*: Да / Не

67

Вид на споразумението за чартиране

68

Срок на чартирането (начална и крайна дата)*

69

Възможности за риболов (в тонове), предоставени на кораба в рамките на споразумение за чартиране*

70

Трета държава, която предоставя възможности за риболов на кораба в рамките на споразумение за чартиране*

Приложения (списък на документите): [Изм. 74]

Приложение 2

Списък на информацията, която трябва да бъде предоставена за помощен кораб в подкрепа на риболовен кораб, описан в приложение 1

* задължителни полета (точки 22—25 и 28—33 може да не се попълват за помощен кораб, плаващ под знаме на Съюза, ако информацията може да бъде извлечена автоматично от регистъра на флота на Съюза въз основа на номера в този регистър (CFR))

I

ОПЕРАТОР НА ПОМОЩНИЯ КОРАБ

1

Наименование на стопанския субект*

2

Адрес на електронната поща*

3

Адрес

4

Факс

5

Данъчен номер (SIRET, NIF…)*

6

Телефон

7

Име на агента (съгласно разпоредбите на протокола)*

8

Адрес на електронната поща*

9

Адрес

10

Факс

11

Телефон

12

Наименование на сдружението или представителя на стопанския субект*

13

Адрес на електронната поща*

14

Адрес

15

Факс

16

Телефон

17

Име(на) на капитана(ите)*

18

Адрес на електронната поща*

19

Гражданство*

20

Факс

21

Телефон

II

ИДЕНТИФИКАЦИЯ, ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И СЪОРЪЖЕНИЯ НА ПОМОЩНИЯ КОРАБ

22

Име на кораба*

23

Държава на знамето*

24

Дата, от която корабът плава под настоящото знаме*

25

Външна маркировка*

26

Номер по ММО (уникален идентификатор на кораба - UVI)*

27

Номер в CFR (за кораби на Съюза, ако е известен)*

28

Международна радиопозивна (IRCS)*

29

Честота на радиоповикване*

30

Номер на спътников телефон

31

MMSI номер*

32

Година и място на построяване

33

Предишно знаме и дата, от която корабът е плавал под него (ако е приложимо)*

34

Материал на корпуса: стомана / дърво / полиестер / друго

35

Система VMS

36

Модел

37

Сериен номер

38

Версия на софтуера

39

Спътников оператор

40

Име на производителя на VMS

41

Обща дължина на кораба

42

Ширина на кораба

43

Дълбочина на газенето

44

Тонаж (в БТ)

45

Мощност на главния двигател (kW)

47

Тип двигател

48

Марка

49

Сериен номер на двигателя

III

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОДКРЕПЯНИТЕ РИБОЛОВНИ ДЕЙНОСТИ

50

Риболовни зони (код по ФАО)

51

Риболовни участъци — ФАО

52

Целеви вид(ове) (код по ФАО)

53

Регистрационен номер в РОУР*

54

Дата на включване в регистъра на РОУР*

Приложения (списък на документите): [Изм. 75]

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на информацията, която трябва да се предоставя за издаване на разрешение за риболов

* задължителни полета (точки 22—25 и 28—48 може да не се попълват, ако информацията може да бъде извлечена автоматично от регистъра на флота на Съюза въз основа на номера в този регистър (CFR) или номера по ММО)

I

ЗАЯВИТЕЛ

1

Идентификационен номер на кораба (номер по ММО, номер в CFR и т.н.)

2

Име на кораба

3

Наименование на стопанския субект*

4

Адрес на електронната поща*

5

Адрес

6

Факс

7

Данъчен номер (SIRET, NIF…)*

8

Телефон

9

Име на собственика

10

Адрес на електронната поща*

11

Адрес

12

Факс

13

Телефон

14

Наименование на сдружението или представителя на стопанския субект*

15

Адрес на електронната поща*

16

Адрес

17

Факс

18

Телефон

19

Име(на) на капитана(ите)*

20

Адрес на електронната поща*

21

Гражданство*

22

Факс

23

Телефон

II

РИБОЛОВНА КАТЕГОРИЯ, ЗА КОЯТО СЕ ИСКА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА РИБОЛОВ

Вид разрешение (споразумение в областта на рибарството, пряко разрешение, РОУР, открито море, чартиране, помощен кораб)

24

Вид на кораба (код по ФАО)*

25

Вид на риболовния уред (код по ФАО)*

26

Риболовни зони (код по ФАО)*

27

Целеви вид(ове), код по ФАО или риболовна категория (СПОУР)*

28

Поискан период на разрешение (начална и крайна дата)

29

Регистрационен номер в РОУР* (ако е известен)

30

Списък на помощните кораби: име / номер по ММО / номер в CFR

III

ЧАРТИРАНЕ

31

Кораб, който извършва дейност в рамките на споразумение за чартиране*: Да / Не

32

Вид на споразумението за чартиране

33

Срок на чартирането (начална и крайна дата)*

34

Възможности за риболов (в тонове), предоставени на кораба в рамките на споразумение за чартиране*

35

Трета държава, която предоставя възможности за риболов на кораба в рамките на споразумение за чартиране*

[Изм. 76]

(1)OВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 116.
(2)OВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 116.
(3)OВ C , г., стр. .
(4) Позиция на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. и решение на Съвета от ….
(5)Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността, изменящ регламенти (ЕИО) № 2847/93 и (ЕО) № 1627/94 и отменящ Регламент (ЕО) № 3317/94 (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 33).
(6)Решение 98/392/ЕО на Съвета от 23 март 1998 г. за сключване от Европейската общност на Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. и на Споразумението от 28 юли 1994 г. по отношение прилагането на част ХI от Конвенцията (ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 1).
(7)Решение 98/414/ЕО на Съвета от 8 юни 1998 г. относно ратификацията от страна на Европейската общност на Споразумението за прилагане на разпоредбите от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси (ОВ L 189, 3.7.1998 г., стр. 14).
(8)Решение 96/428/ЕО на Съвета от 25 юни 1996 г. относно приемането от Общността на Споразумение за насърчаване на съблюдаването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море (ОВ L 177, 16.7.1996 г., стр. 24).
(9)Резолюция на Общото събрание на Организацията на обединените нации A/Res/66/288 от 27 юли 2012 г. за резултатите от Конференцията Рио +20, озаглавена „Бъдещето, което искаме“.
(10)Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).
(11)Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1).
(12)Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).
(13)Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (OВ L 008, 12.1.2001 г., стр. 1).
(14)Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).
(15) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(16)Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(17)Регламент (ЕС) № 1026/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои мерки, целящи опазването на рибни запаси, по отношение на държави, позволяващи неустойчив риболов (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 34).
(18)Директива 2007/2/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).
(19) Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 149, 20.5.2014 г., стp. 1).


Трети страни, чиито граждани са освободени от виза: Грузия ***I
PDF 469kWORD 48k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (Грузия) (COM(2016)0142 – C8-0113/2016 – 2016/0075(COD))
P8_TA(2017)0016A8-0260/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0142),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0113/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 20 декември 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A8-0260/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 2 февруари 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (Грузия)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/372.)


Криза, свързана с принципите на правовата държава, в Демократична република Конго и в Габон
PDF 551kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. относно кризата във връзка с принципите на правовата държава в Демократична република Конго и в Габон (2017/2510(RSP))
P8_TA(2017)0017RC-B8-0120/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Демократична република Конго (ДРК),

—  като взе предвид изявленията на делегацията на ЕС в ДРК относно положението с правата на човека в страната,

—  като взе предвид политическите споразумения, постигнати в ДРК на 18 октомври 2016 г. и 31 декември 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението от 18 декември 2016 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), Федерика Могерини, относно невъзможността да се постигне споразумение в ДРК,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЗП/ВП от 23 ноември 2016 г. относно настоящите политически усилия в ДРК,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 май 2016 г. и от 17 октомври 2016 г. относно ДРК,

—  като взе предвид изявленията на местно равнище на ЕС от 2 август 2016 г. и 24 август 2016 г. относно избирателния процес в ДРК вследствие на стартирането на националния диалог в ДРК,

—  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно ДРК, и по-специално Резолюция 2293 (2016) относно подновяване на режима на санкции по отношение на ДРК и мандата на експертната група и Резолюция 2277 (2016), с която се подновява мандатът на мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (MONUSCO),

—  като взе предвид изявленията за медиите на Съвета за сигурност на ООН от 15 юли 2016 г. и 21 септември 2016 г. относно положението в ДРК,

—  като взе предвид годишния доклад на върховния комисар по правата на човека на ООН относно положението с правата на човека в ДРК, публикуван на 27 юли 2015 г.,

—  като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН от 9 март 2016 г. относно мисията на ООН за стабилизиране в ДРК и относно изпълнението на Рамката за мир, сигурност и сътрудничество за ДРК и региона,

—  като взе предвид съвместните съобщения за медиите от 16 февруари 2016 г. и от 5 юни 2016 г. на Африканския съюз, ООН, Европейския съюз и Международната организация на франкофонията относно необходимостта от приобщаващ политически диалог в ДРК и ангажимента им да подкрепят участниците от ДРК в усилията им за консолидиране на демокрацията в страната,

—  като взе предвид Рамковото споразумение за мир, сигурност и сътрудничество за ДРК и региона, подписано в Адис Абеба през февруари 2013 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад на мисията на Европейския съюз за наблюдение на изборите,

—  като взе предвид съвместното изявление от 24 септември 2016 г. на ЗП/ВП и члена на Европейската комисия, отговарящ за международното сътрудничество и развитие, Невен Мимица, след огласяването от Конституционния съд на Габон на официалните резултати от президентските избори,

—  като взе предвид изявлението относно Габон на говорителя на ЗП/ВП от 11 септември 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението за медиите от 1 септември 2016 г. на Африканския съюз, в което се осъжда насилието в конфликта след изборите в Габон и се призовава за неговото мирно разрешаване,

—  като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2014 г., приет от Съвета на Европейския съюз на 22 юни 2015 г.,

—  като взе предвид Националната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г. на 11-ия Европейски фонд за развитие, която отдава приоритет на укрепването на демокрацията, управлението и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид резолюциите, приети от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС, от 18 май 2011 г. относно предизвикателствата пред бъдещето на демокрацията и зачитането на конституционния ред в държавите от АКТБ и от ЕС и от 27 ноември 2013 г. относно зачитането на принципите на правовата държава и ролята на безпристрастната и независима съдебна система,

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство, подписан между Република Габон и Европейският съюз относно мисията на ЕС за наблюдение на изборите,

—  като взе предвид конституциите на ДРК и на Габон,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—  като взе предвид декларацията на Африканския съюз относно принципите за провеждане на демократични избори в Африка (2002 г.),

—  като взе предвид Международната харта за правата на човека на ООН,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че принципите на правовата държава, отчетността, зачитането на правата на човека и свободните и честни избори са основни елементи на всяка функционираща демокрация; като има предвид, че тези елементи бяха нарушени в някои страни от Субсахарска Африка, най-вече Демократична република Конго и Габон, което потопи тези държави в продължителен период на политическа нестабилност и насилие;

Б.  като има предвид, че съвсем наскоро Али Бонго, досегашният президент на Габон, на власт от смъртта на баща си Омар Бонго през 2009 г., беше обявен за победител на президентските избори през 2016 г.; като има предвид, че международни наблюдатели, и по-специално мисията на ЕС за наблюдение на изборите, установиха очевидни аномалии в изготвянето на резултатите;

В.  като има предвид, че Жан Пинг, неговият основен съперник, незабавно оспори и осъди този резултат; като има предвид, че в Конституционния съд бе внесена жалба, в която се твърди, че са налице изборни нарушения и се призовава за повторно преброяване, като съдът в крайна сметка потвърди резултата; като има предвид обаче, че разглеждането на жалбата не е разсеяло всички съмнения, свързани с резултатите от президентските избори;

Г.  като има предвид, че президентът на ДРК Джоузеф Кабила, на власт от 2001 г. насам, забави изборите и остана на власт след края на конституционния си мандат; като има предвид, че това причини безпрецедентно политическо напрежение, вълнения и насилие на територията на цялата страна;

Д.  като има предвид, че насилието ескалира след датата на изтичане на мандата на президента Кабила и доведе до смъртта на най-малко 40 души по време на сблъсъците между демонстрантите и силите за сигурност; като има предвид, че според данните на ООН 107 души са били ранени или малтретирани и поне 460 души са били арестувани;

Е.  като има предвид, че на 18 октомври 2016 г. беше подписано споразумение между президента Кабила и част от опозицията за отлагане на президентските избори до април 2018 г.; като има предвид, че след месеци на преговори страните по споразумението от 18 октомври 2016 г. постигнаха глобално и всеобхватно политическо споразумение на 31 декември 2016 г.; като има предвид, че това споразумение предвижда първото мирно предаване на властта в страната от 1960 г. насам, установяване на преходно правителство на националното единство, провеждане на избори до края на 2017 г. и оттегляне на президента Кабила;

Ж.  като има предвид, че и в двете страни избухнаха улични демонстрации, които бяха насилствено потушени, като при това имаше много убити; като има предвид, че властите предприеха репресивни мерки срещу членове на опозицията и на гражданското общество, които се противопоставят на настоящите управници; като има предвид, че групи за защита на правата на човека непрекъснато докладват за влошаване на положението с правата на човека и свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията, включително за използване на прекомерна сила срещу мирни демонстранти, произволни арести и задържания и политически мотивирани съдебни процеси;

З.  като има предвид, че се наблюдава сериозно влошаване на свободата на медиите, която е ограничена от постоянни заплахи и нападения срещу журналисти; като има предвид, че органите са затворили медии и радиостанции и са въведени ограничения върху интернет и социалните мрежи;

И.  като има предвид, че една от характеристиките на демокрациите е зачитането на конституцията, която е в основата на държавата, институциите и принципите на правовата държава; като има предвид, че мирните, свободни и честни избори в тези държави щяха да допринесат в значителна степен за справяне с предизвикателството на демократичния напредък и редуването във властта, пред което предизвикателство е изправен регионът на Централна Африка;

Й.  като има предвид, че Националната индикативна програма за периода 2014—2020 г. на 11-ия Европейски фонд за развитие отдава приоритет на укрепването на демокрацията, управлението и принципите на правовата държава; като има предвид, че както ЕС, така и неговите африкански партньори имат силен общ интерес да се продължи развитието на демокрацията и да се установи добре функциониращ конституционализъм;

1.  изразява съжаление за загубата на човешки живот по време на демонстрациите през последните няколко месеца в двете страни и изразява най-дълбоката си съпричастност със семействата на жертвите и с народа на ДРК и Габон;

2.  изразява дълбока загриженост във връзка с все по-нестабилното положение в двете страни; настоятелно призовава органите, и преди всичко президентите, да спазват своите международни задължения, да гарантира правата на човека и основните свободи и да упражняват задачите си, свързани с управлението, при най-строго зачитане на принципите на правовата държава;

3.  решително осъжда всички прояви на насилие, извършени в Габон и ДРК, нарушенията на правата на човека, произволните арести и незаконните задържания, политическото сплашване на гражданското общество и на членове на опозицията, както и нарушенията на свободата на печата и свободата на изразяване на мнение в контекста на президентските избори; призовава за отмяна на всички ограничения, наложени на медиите, и за освобождаване на всички политически затворници;

Габон

4.  счита официалните резултати от президентските избори за непрозрачни и пораждащи силно съмнение, което поставя под въпрос легитимността на президента Бонго; изразява съжаление поради факта, че процедурата на обжалване, довела до обявяването на Али Бонго за победител в изборите, беше проведена по непрозрачен начин и че Конституционният съд не е взел надлежно предвид констатираните нередности в някои провинции, по-специално в О-Огоуе, намираща се под контрола на Али Бонго; изразява съжаление поради отказа на Конституционния съд да се проведе повторно преброяване на гласовете и сравняване на бюлетините, преди те да бъдат унищожени;

5.  изразява дълбока загриженост във връзка с политическата криза в Габон и ескалиращото насилие между протестиращите и силите за сигурност след огласяването на резултатите от президентските избори през 2016 г.;

6.  осъжда решително сплашването и отправянето на заплахи срещу членове на мисията на Европейския съюз за наблюдение на изборите, както и оспорването на нейната неутралност и прозрачност; изразява дълбоко съжаление поради факта, че независимо от Меморандума за разбирателство, подписан с правителството на Габон, мисията на ЕС за наблюдение на изборите получи само ограничен достъп до централизираните протоколи в местните избирателни комисии (МИК) и в централата на Националната избирателна комисия (CENAP) и че това попречи на мисията на ЕС за наблюдение на изборите да осъществи наблюдение върху ключови елементи от процеса за избор на президент;

7.  отбелязва планираното започване на национален диалог по предложение на Али Бонго; изразява резерви по отношение на достоверността и значимостта на такъв процес; изтъква, че водещата фигура от опозицията, Жан Пинг, отказва да участва, а самият той е започнал и приключил национален диалог;

8.  настоятелно призовава правителството на Габон да извърши цялостна и бърза реформа на изборната уредба, като вземе предвид препоръките на мисията на ЕС за наблюдение на изборите с цел да я подобри и да я направи напълно прозрачна и надеждна; подчертава, че органите в Габон трябва да гарантират пълно и лоялно сътрудничество с всички имащи отношение национални и международни заинтересовани страни, за да се гарантира, че следващите парламентарни избори ще бъдат напълно прозрачни и честни и ще се проведат в свободна, демократична, приобщаваща и мирна обстановка;

9.  призовава за независимо и обективно разследване на свързаното с изборите насилие и твърденията за тежки нарушения на правата на човека и на основните свободи и подчертава, че е необходимо да се гарантира, че всички отговорни лица ще бъдат подведени под съдебна отговорност; призовава освен това ЕС, в сътрудничество с ООН и Африканския съюз, да продължи да наблюдава внимателно цялостното положение в Габон и да докладва за всички случаи на нарушаване на правата на човека и на основните свободи; отбелязва исканията за на предварително разследване от Международния наказателен съд на насилието в периода след изборите;

10.  настоятелно призовава Съвета да започне процес на консултации съгласно член 96 от Споразумението от Котону при липса на напредък в рамките на засиления политически диалог; призовава Съвета, в случай че не може да бъде постигнато споразумение в рамките на процеса на консултации, да разгледа възможността за налагане на целеви санкции срещу лицата, отговорни за насилието и нарушенията на правата на човека след изборите и за подкопаването на основите на демократичния процес в страната;

Демократична република Конго

11.  изразява съжаление поради факта, че правителството на ДРК не проведе президентските избори в рамките на конституционния срок; отново отправя своя призив да се предприемат всички необходими стъпки, за да се създаде благоприятна среда за провеждането на свободни, честни и надеждни избори не по-късно от декември 2017 г. при пълно спазване на Конституцията на ДРК и Африканската харта за демокрация, избори и управление;

12.  настоятелно призовава всички политически участници да започнат мирен и конструктивен диалог, за да се предотврати задълбочаване на настоящата политическа криза, и да се въздържат от по-нататъшно насилие и провокации;

13.  приветства положените от Националната конференция на епископите на Конго (CENCO) усилия за изграждането на по-широк консенсус относно политическия преход; отбелязва споразумението, постигнато в края на декември 2016 г., с което се отказва трети мандат на президента Кабила и се призовава за провеждане на изборите преди края на 2017 г.; припомня на всички страни ангажимента им по това споразумение и във връзка с това ги насърчава да прилагат всички негови компоненти, както и да определят конкретен график за следващите избори във възможно най-кратък срок; припомня им високия залог, ако те не постигнат успех;

14.  настоятелно приканва правителството на ДРК незабавно да предприеме мерки по нерешените въпроси, свързани с последователността на изборния график, неговия бюджет и актуализирането на избирателните списъци, за да се даде възможност за провеждането на свободни, честни и прозрачни избори; припомня, че Независимата национална избирателна комисия следва да е безпристрастна и приобщаваща институция с достатъчно ресурси, за да се създадат условия за един всеобхватен и прозрачен процес;

15.  призовава Европейския съюз и неговите държави членки да подкрепят изпълнението на споразумението и провеждането на изборния процес; призовава всички международни участници да предоставят важна политическа, финансова, техническа и логистична подкрепа на ДРК, необходима за провеждането на изборите до декември 2017 г.; призовава за прозрачност по отношение на цялата финансова подкрепа от страна на Европейския съюз и неговите държави членки за изборите в ДРК;

16.  настоятелно призовава за пълно, задълбочено и прозрачно разследване на твърденията за нарушения на правата на човека, извършени по време на протестите, с оглед идентифициране на виновниците и привличането им към отговорност;

17.  приветства приемането на целевите санкции на ЕС, включително забрани за пътуване и замразяване на активи, спрямо отговорните за насилствените действия и за подкопаването на демократичния процес в ДРК; призовава Съвета да разгледа възможността за удължаване на срока на действие на тези ограничителни мерки в случай че насилието продължи, както се предвижда в Споразумението от Котону;

o
o   o

18.  призовава Съвета на ООН по правата на човека да разследва сериозните нарушения на правата на човека, настъпили неотдавна в двете държави;

19.  призовава габонските органи и органите на ДРК при първа възможност да ратифицират Африканската харта за демокрация, избори и управление;

20.  призовава делегацията на ЕС да използва всички подходящи средства и инструменти за подкрепа на защитниците на правата на човека и движенията в защита на демокрацията, както и да провежда засилен политически диалог с органите, както е заложено в член 8 от Споразумението от Котону;

21.  освен това призовава държавите от ЕС и АКТБ, в сътрудничество с ООН и Африканския съюз, да продължават да наблюдават отблизо цялостното положение в двете държави;

22.  подчертава, че положението в Габон и в ДРК представлява сериозна заплаха за стабилността в региона на Централна Африка като цяло; отново изразява своята подкрепа за Африканския съюз в решаващата му роля за предотвратяване на политическа криза в региона и всяко по-нататъшно дестабилизиране на региона на Големите езера в Африка;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на президента, министър-председателя и парламента на ДРК и на Габон, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.


Изпълнението на „Еразъм+“
PDF 688kWORD 88k
Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО (2015/2327(INI))
P8_TA(2017)0018A8-0389/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО(1),

—  като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за учене през целия живот(2),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.)(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 ноември 2010 г. относно образование за устойчиво развитие,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 януари 2011 г., озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“ (COM(2011)0012),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Младежта в движение“ — рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „В подкрепа на растежа и създаването на работни места — програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа“ (COM(2011)0567),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно обновената европейска програма за учене за възрастни(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 и 29 ноември 2011 г. относно критерий за мобилността с учебна цел(7),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(8),

—  като взе предвид Съвместния доклад на Съвета и на Комисията за 2012 г. относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“), озаглавен „Образованието и обучението в интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа“(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно преосмислянето на образованието(10),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно ефективната подготовка на преподавателите,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно осигуряване на качество в подкрепа на образованието и обучението,

—  като взе предвид Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация (Декларация от Париж), приета на неофициалната среща на министрите на образованието на Европейския съюз от 17 март 2015 г. в Париж,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Проект на съвместен доклад на Съвета и Комисията за 2015 г. относно изпълнението на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010 — 2018)“ (COM(2015)0429),

—  като взе предвид съвместния доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“), озаглавен „Нови приоритети на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението“(12),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно ролята на образованието в ранна детска възраст и на началното образование за стимулиране на творчеството, иновациите и компетентностите в областта на цифровите технологии(13),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно намаляване на преждевременното напускане на училище и насърчаването на успеваемостта в училище(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно обучението за Европейския съюз в училище(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно „Еразъм+““ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение(16) — подход за учене през целия живот,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 май 2016 г. относно развиване на медийна грамотност и критично мислене чрез образование и обучение,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 30 май 2016 г. относно ролята на младежкия сектор в рамките на интегриран и междусекторен подход за предотвратяване и борба с водещата до насилие радикализация сред младите хора,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016)0381),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2016 г. относно проследяването на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“)(17),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) и Приложение 3 към решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по бюджети и на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0389/2016),

A.  като има предвид, че програма „Еразъм+“ е една от най-успешните програми на Съюза и основен инструмент за подкрепа на дейностите в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, и че има за цел да се подобрят перспективите за кариера и да се създадат социални връзки между участниците; в периода 2014—2020 г. програмата дава възможност на над четири милиона европейци за образование, обучение и доброволчество в друга държава;

Б.  като има предвид, че Комисията показа гъвкавост и предприе иновативни стъпки за справяне с новите предизвикателства, като например представяне на предложение за бежанците, както и за насърчаване на гражданските ценности в рамките на стимулите, които предлага програма „Еразъм+“ за постигане на по-активен междукултурен диалог с широко участие;

В.  като има предвид, че голямото образователно, обществено, политическо и икономическо значение на програмата е отразено с увеличението на бюджета от 40% за периода на програмата, и с равнището на поети задължения в рамките на бюджета, което достигна почти 100% поради големия брой заявления;

Г.  като има предвид, че все още не са на разположение всички необходими данни за пълен количествен и качествен анализ на изпълнението и като има предвид, че поради това е твърде рано да се проведе качествена оценка на въздействието на програмата;

Д.  като има предвид, че резултатите от проучването на въздействието на програма „Еразъм“ от 2014 г.(18) показват, че за хората, които са следвали или са се обучавали в чужбина, вероятността да си намерят работа е два пъти по-голяма в сравнение с останалите, които нямат подобен опит; като има предвид, че 85% от студентите по програма „Еразъм“ учат или се обучават в чужбина, за да повишат пригодността си за заетост в чужбина и че равнището на безработица при хората, които са учили или са се обучавали в чужбина, е с 23% по-ниско пет години след дипломирането им; като има предвид, че проучването на въздействието на програма „Еразъм“ показва също, че 64% от работодателите считат, че международният опит е важен при наемането на персонал (в сравнение със само 37% през 2006 г.) и че на завършилите висше образование, които разполагат с международен опит, се възлага по-голяма професионална отговорност; като има предвид, че един от трима стажанти по програма „Еразъм“ получават предложение за работа в предприятието, в което са осъществили своя стаж и че почти 1 от 10 стажанти по програма „Еразъм“, които са осъществили учебни стажове, са основали свое собствено предприятие, а трима от всеки четирима планират или могат да си представят подобно действие;

Основни заключения

1.  изтъква, че „Еразъм+“ е водеща програма за мобилност, образование и обучение, на която е разпределено бюджетно увеличение от 40% в сравнение с 2007—2013 г., предвид положителните резултати и голямото търсене;

2.  отбелязва, че мнозинството от националните агенции очаква целите на програма „Еразъм+“ в областта на образованието, обучението и младежта да бъдат постигнати;

3.  счита, че програма „Еразъм+“ играе жизненоважна роля за укрепване на европейската идентичност и интеграция, солидарността, приобщаващия и устойчив растеж, качествената заетост, конкурентоспособността, социалното сближаване и младежката трудова мобилност с това, че дава положителен принос към подобряването на европейските системи за образование и обучение, ученето през целия живот, активното европейско гражданство и по-добрите перспективи за заетост, като предоставя на европейците възможност да придобият трансверсални и преносими комбинации от лични и професионални умения и компетенции чрез образование, обучения, професионален опит в чужбина и доброволческа дейност и предлага на отделния човек възможността да живее по-независимо, да се адаптира по-лесно и да постигне личностно развитие;

4.  подчертава, че макар общата програма да е по-популярна от своя предшественик, все още липсва видимост за различните секторни програми; припомня в този контекст, че при изпълнението на програмата трябва да се вземат предвид специфичните характеристики и особености на различните сектори;

5.  подчертава, че следва да бъдат въведени отново специфични за сектора формати като работните семинари по програма Грюндвиг и националните младежки инициативи, отворени за неформални групи, и че следва да се улесни достъпът до транснационалните младежки инициативи; предлага въздействието на програмата да бъде увеличено максимално чрез нови допустими действия, например чрез въвеждане на широкомащабни младежки обмени въз основа на структурата на широкомащабната Европейска доброволческа служба (ЕДС) в рамките на ключово действие 1 (КД 1);

6.  подчертава, че главата за младежта на програмата е главата, която е най-повлияна от нарастващия интерес към програма „Еразъм+“ от страна на европейските граждани; отбелязва, че понастоящем 36% от всички подадени заявления по програма „Еразъм+“ са в областта на младежта, като се отбелязва увеличение на подадените заявления с 60% между 2014 и 2016 г.;

7.  признава значението на структурирания диалог на ЕС за младежта — отворен за широко участие процес, който дава възможност на младите хора и на младежките организации да бъдат ангажирани в създаването на политиката на ЕС в областта на младежта и да оказват влияние върху нея, и приветства предоставената от програмата подкрепа за този процес чрез подкрепата на националните работни групи и на проектите по ключово действие 3 (КД 3) „Структуриран диалог“; отбелязва, че Европейската доброволческа служба е формат за интензивно учене и опит за младите хора и че се нуждае от висококачествена рамкова уредба; подчертава, че достъпът до програма „Еразъм+“ следва да продължава да бъде запазен предимно за участниците от гражданското общество;

8.  признава, че според сведения от заинтересованите страни на всички равнища, първите две и половина години от изпълнението на програмата са били трудни и изпълнени с предизвикателства, междувременно са направени подобрения, но въпреки това въведеното опростяване чрез универсален подход за всички в много случаи е оказало неблагоприятно въздействие; счита, че наличието на по-малко бюрократични пречки би довело до по-мащабна и по-достъпна програма; във връзка с това призовава за полагане на допълнителни усилия за намаляване на бюрокрацията в рамките на цикъла на проекта и разходите да се определят по подходящ начин и в съответствие с бюджета или вида на проекта; същевременно насърчава Комисията да засили диалога със социалните партньори, местните органи и гражданското общество, за да се гарантира възможно най-широк достъп до програмата; изразява съжаление, че поради високата степен на административна тежест финансирането по програма „Еразъм+“ може да е недостъпно за по-малките организации; счита, че бюрокрацията и изискванията за докладване следва да бъдат опростени;

9.  изразява съжаление, че Комисията не предоставя никакви данни относно качеството на успешните проекти; подчертава, че анализирането на качеството на всеки проект и прозрачното представяне на резултатите са очевидна стъпка, която Комисията следва да предприеме, като това може да допринесе за повишаване на процента на успеваемост на проектните предложения;

10.  подчертава, че целта за по-просто, по-лесно използване и по-гъвкаво прилагане все още не е постигната; в този контекст изразява съжаление поради продължаващата липса на яснота, неравномерното разпределение на подробностите в Наръчника за програмата, както и твърде сложните формуляри за кандидатстване, които поставят по-малките, неопитни и непрофесионални кандидати в много неблагоприятно положение; подчертава необходимостта от внасяне на подобрения в програмата, така че да стане по-лесна за използване, като се вземе под внимание значението на разграничаването сред различните сектори и групи бенефициенти; изразява съжаление, че твърде дългите срокове за плащане по програма „Еразъм+“ оказват влияние върху възможностите на по-малките организации да кандидатстват за финансиране;

11.  призовава Комисията да опрости значително процеса за кандидатстване и да преобрази Наръчника за програмата като го направи по-лесен за използване и секторно ориентиран чрез сливане на цялата съответна информация за всеки сектор от програмата в една глава и да публикува формулярите за кандидатстване на всички официални езици едновременно с Наръчника и достатъчно по-рано от крайния срок за кандидатстване, а също и да предостави ясна информация относно всички документи, необходими на всеки етап; призовава за изясняване и опростяване на финансовата част в електронния формуляр; подчертава, че за оценяването на кандидатурите е необходима координирана и последователна оценка, подкрепена от независими експерти;

12.  подчертава значението на ясните учебни резултати и на конкретните длъжностни характеристики за придобития трудов опит в чужбина по програма „Еразъм+“ за студентите, стажантите и обучаващите се работници в сферата на професионалното образование и обучение; подчертава, че подготовката на кандидатите преди придобиването на международния им опит е неразделна част от дейността и трябва да включва професионално ориентиране и езикови курсове, както и обучения по социална и културна интеграция, включително междукултурно общуване, които да подкрепят участието на хората в обществото и да подобряват условията им на работа и живот; като се има предвид значението на многоезичието за повишаване на пригодността за заетост на младите хора, счита, че следва да бъдат положени повече усилия с цел насърчаване и подпомагане на многоезичието в рамките на програма „Еразъм+“; приветства факта, че ще бъдат повишени чуждоезиковите умения на участниците в проекти по програма „Еразъм+“, включително по съседни езици, което може да повиши мобилността и пригодността за заетост на трансграничния пазар на труда; счита, че езиковите курсове за новите участници в програми за мобилност биха могли да се предлагат в сътрудничество с образователните институции и приемащите предприятия и да бъдат адаптирани спрямо тяхната област на образование или стаж;

13.  припомня, че въпреки значителното общо увеличение на бюджета за програмата, за първата половина на програмния период е предвидено само ограничено увеличение в МФР, което за съжаление доведе до отхвърляне на много висококачествени проекти, а оттам и до нисък процент на успех и високо равнище на недоволство сред кандидатите;

14.  приветства увеличаването на наличните средства за програма „Еразъм+“ за 2017 г. с почти 300 милиона евро в сравнение с 2016 г.; подчертава също необходимостта от използването на тези средства отчасти за подобряване на слабите страни на програмата и в по-голяма степен за повишаване на броя на успешните качествени проекти;

15.  признава, че инвестициите от бюджета на ЕС в рамките на „Еразъм+“ значително допринасят за подобряване на уменията, на възможностите за заетост, както и за по-нисък риск от дългосрочна безработица за младите европейци, активно гражданско участие и социално приобщаване на младите хора;

16.  счита, че увеличението от 12,7% в общия бюджет през 2017 г. в сравнение с 2016 г. и по-нататъшното годишно увеличение през оставащите години от програмата ще доведе до по-висок процент на успеваемост и по-голяма удовлетвореност на кандидатите; очаква прилагането на намерението на Комисията да отпусне допълнителни 200 милиона евро за оставащия програмен период, въпреки че е необходимо дори по-голямо увеличение на бюджета, да обхване търсенето в недостатъчно финансираните сектори, което е по-голямо от наличните средства; отбелязва, че 48% от националните агенции (НА) докладват, че действията по програмата са с недостатъчен бюджет;

17.  насърчава Комисията да анализира ключовите дейности и сектори на програмата, които са недостатъчно финансирани — като например стратегическите партньорства по ключово действие 2 (КД 2), образованието за възрастни, младежта, училищното образование, професионалното образование и обучение (ПОО) и висшето образование — и лицата, които биха имали най-голяма полза от бюджетното увеличение; подчертава необходимостта от поддържане на постоянен мониторинг на програмата с оглед определянето на такива области и сектори, за да се предприемат коригиращи мерки възможно най-скоро; подчертава необходимостта от осигуряване на финансиране за мобилност, като се обръща специално внимание на подобряването на мобилността на недостатъчно представените групи; подчертава, че поради специфичните секторни нужди са необходими специални бюджетни линии за различните сектори, отбелязва, че бюджетът трябва да се използва изключително за целите на програмата;

18.  подчертава, че виртуалните средства са един от начините за подкрепа на разпространението и прилагането на резултатите, но че личните контакти и присъствените дейности на участниците играят много важна роля за успеха на проекта и на цялостната програма; във връзка с това счита, че кампаниите за повишаване на осведомеността в държавите членки следва да включват семинари и дейности, при които се осъществява лична среща с потенциалните участници;

19.  подчертава също, че силен компонент за всички участници в програма „Еразъм+“ е развитието на техните езикови умения; поради това приветства инструментите за онлайн езиково обучение, предлагани от Комисията, но изтъква, че трябва да се въведе придружаваща (национална, регионална, местна) рамкова уредба, която да направи успешна мобилността, по-специално за учениците в прогимназията и учениците в професионалните училища, както и за персонала, което да помогне за тяхното интегриране в различните среди;

20.  изтъква, че понастоящем едва 1% от младите хора, участващи в схеми за свързано с работата професионално обучение, към които спадат и чираците, участват в схеми за мобилност по време на обучението си; изтъква, че е съществено да се създадат условия за по-голяма мобилност на обучаващите се работници в ЕС, за да им се дадат същите възможности, като тези на студентите във висшето образование, и по този начин да се постигнат целите за борба с безработицата, по-специално сред младите хора;

21.  подчертава значението на самостоятелното и неформалното образование, младежките работници, участието в спортни и доброволни дейности в програма „Еразъм+“ като начин за стимулиране на развитието на гражданските, социалните и междукултурните компетенции, за насърчаване на социалното приобщаване и активното гражданство на младите хора и за оказване на принос за развитието на техния човешки и социален капитал;

22.  подчертава, че по-рано програмите „Еразъм“ и „Леонардо“ бяха насочени основно към млади хора с по-високи равнища на умения и с по-добри възможности за достъп до пазара на труда и не успяха да обхванат най-уязвимите хора; посочва целта на ЕС за намаляване на преждевременното напускане на училище и на бедността; подчертава, че при изпълнението на програма „Еразъм+“ държавите членки следва да се насочват в значителна степен към преждевременно напускащите училище, които представляват високорискова група от гледна точка на бедността и безработицата; подчертава, че програмите за преждевременно напускащите училище не могат да бъдат стандартните обичайни ПОО или програми за обмен, а в тях следва да се поставя акцент върху техните специфични нужди, върху лесния достъп и опростеното финансиране в съчетание със среда за самостоятелно или неформално учене;

23.  отбелязва новите обществени предизвикателства и същността на служебните задачи, която непрекъснато се променя; припомня, че програмата „Еразъм+“ също така подготвя младите хора за заетост, и счита, че следва да се обърне специално внимание на преминаването от компетентности на работното място към междуличностни умения, като се насърчава придобиването на трансверсални и преносими групи умения, като предприемачество, грамотност в областта на ИКТ, творческо мислене, решаване на проблеми и новаторско отношение, самоувереност, приспособимост, изграждане на екипи, управление на проекти, оценка на риска и поемане на риск, както и социални и граждански умения, които са особено приложими на пазара на труда; счита, че това следва да включва и благосъстоянието на работното място, доброто съвместяване на професионалния и личния живот, както и интегрирането на лицата в уязвимо положение на пазара на труда и в обществото;

24.  отбелязва, че механизмът за гарантиране на студентските заеми стартира едва през февруари 2015 г. след подписването на споразумението за делегиране с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) през декември 2014 г., и че до момента само четири банки във Франция, Испания и Ирландия участват в този новаторски инструмент; изразява съжаление, че този финансов инструмент е далеч от постигането на очакваните резултати, тъй като към момента по магистърски програми участват само 130 студенти; призовава за извършване на критична оценка на механизма за гарантиране на студентските заеми от гледна точка на неговата цел и достъпност в цяла Европа и настоятелно призовава Комисията, в консултация с Парламента, да предложи стратегия за преразпределяне на частта от бюджета, която най-вероятно няма да бъде използвана до 2020 г.; подчертава, че общият процент на задлъжнели студенти следва да се наблюдава, за да се гарантира, че широкообхватният финансов инструмент, използван от програмата, се изразява в по-голям брой подпомогнати студенти;

25.  изразява съжаление, че организациите, представляващи непрофесионални спортисти на местно равнище, и по-специално спортистите с увреждания, са много слабо представени като участници в изпълнението на проекти в областта на масовия спорт; приветства въвеждането на малки партньорства за сътрудничество с намалени административни изисквания като важна стъпка, която ще даде възможност на по-малките местни спортни организации да участват в програмата и да бъдат по-добре оценени; подчертава, че междусекторните действия, които в този случай свързват по-тясно спорта с образованието, могат да допринесат за справяне с недостатъците; отбелязва, че практиката следва да се разшири към други сектори на програма „Еразъм+“ за финансиране на проекти, по-специално за доброволчески организации;

26.  приветства конкретната ангажираност на програма „Еразъм+“ със сътрудничеството и с дейности в областта на масовия спорт; насърчава Комисията да подобри достъпа и участието в програмата на местни участници, като например спортни клубове; призовава Комисията да извърши оценка на това дали съществуващото налично финансиране за спорт в рамките на програма “Еразъм+“ се използва ефективно и в полза на масовия спорт и ако не, да определи варианти за подобряване с акцент върху масовия спорт и образованието, за да подобри видимостта им, да се насърчава физическата активност и да се подобри достъпът до спорт за всички граждани в ЕС; приканва Комисията да насърчи междусекторен подход по отношение на масовия спорт във всички съответни дейности на програма „Еразъм+“ и да координира действията в тази област, за да се гарантира тяхната ефективност и желано въздействие;

27.  подчертава добавената стойност на дейностите на програма „Еразъм+“ в областта на професионалното образование и обучение (ПОО) за подкрепата на интеграцията или реинтеграцията на групите в неравностойно положение в образованието/професионалното обучение с цел улесняване на техния преход към пазара на труда;

28.  призовава Комисията и държавите членки, включително агенциите на ЕС като Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), да подобрят качеството и достъпността на програмите за мобилност в рамките на ПОО, както и равния достъп до тях, така че те да създават добавена стойност за всички участници по отношение на квалификацията, признаването и съдържанието и да гарантират въвеждането на стандарти за качество в програмите за чиракуване;

29.  признава, че с оглед на високите равнища на младежка безработица в някои държави членки първостепенна задача на програмата „Еразъм+“ е подготовката на младите хора за заетост; в същото време поставя специален акцент върху необходимостта от запазване на статута на извънучилищните дейности и на професионалното образование и обучение в рамките на програма „Еразъм+“;

30.  припомня на Комисията, че лицата с увреждания, например тези с увреден слух, имат специални нужди, поради което им е необходимо адекватно финансиране и подходяща подкрепа, като преводачи на жестомимичен език, както и достъп до повече информация и разумно количество безвъзмездни средства, за да могат да участват в програма „Еразъм+“; призовава Комисията да продължи своята работа за въвеждане на допълнителни мерки, за да се предостави на хората с увреждания безпрепятствен и недискриминационен достъп до всички програми за стипендии в рамките на програма „Еразъм+“; счита, че си заслужава, ако се счете за необходимо, да се назначат т.нар. „инструктори“ в националните агенции, които да дават съвети за възможно най-доброто използване на финансирането;

31.  подчертава необходимостта МСП, които предлагат професионално обучение по програма „Еразъм+“, да бъдат подкрепяни или с финансиране, или чрез данъчни облекчения;

Препоръки

32.  счита, че програма „Еразъм+“ е един от ключовите стълбове за адаптацията на европейското население към ученето през целия живот; във връзка с това изисква от Комисията да използва напълно измерението на програмата, засягащо ученето през целия живот, чрез стимулиране и насърчаване на междусекторното сътрудничество в рамките на „Еразъм+“, което е много по-голямо отколкото по предходните програми, и да извърши оценка на междусекторното сътрудничество в междинната оценка на програмата, представена в края на 2017 г.; признава, че междусекторните проекти и дейности демонстрират потенциала за подобряване на изпълнението на програмата; призовава образователната мобилност да се превърне в част от всяка програма за висше или професионално образование с цел подобряване на качеството на системата на висшето образование и на ПОО, подпомагане на лицата при осъвременяване на техните професионални умения, компетентности и кариерно развитие, а също и подобряване на осведомеността за придобитите по време на мобилността компетенции и насърчаване на знанията, свързани с образование, обучение и работа с младежи; призовава за по-добри възможности за учащите в областта на ПОО да участват в практики или да прекарват част от обучението си в съседни държави, например чрез финансиране на разходите за пътуване на учащи, които продължават да живеят в собствената си държава;

33.  посочва програма „Еразъм+“ като важен инструмент за подобряване на качеството на ПОО в целия ЕС; подчертава факта, че приобщаващото, качествено ПОО и мобилността при ПОО играят жизненоважна икономическа и социална роля в Европа, в условията на бързо променящ се пазар на труда, като начин да се дадат на младежите и възрастните професионалните и житейските умения, необходими за прехода от образование и обучение към трудова заетост; подчертава, че ПОО и мобилността при ПОО следва да насърчават равни възможности, недискриминация и социално приобщаване за всички граждани, включително жените, които са непропорционално ниско представени в ПОО, и хората в уязвимо положение, включително ромите, безработните младежи, хората с увреждания, жителите на далечни райони, жителите на най-отдалечените региони и мигрантите; предлага също така да се съсредоточи внимание върху бенефициентите с ниска квалификация, за да се увеличи тяхното участие и по този начин да се подобри обсегът на програмите;

34.  отбелязва продължаващата избирателност на социален принцип при набирането на участници за дейностите по мобилност в някои държави членки; изразява съжаление, че неравенствата във и между държавите членки затрудняват достъпа до програмата, тъй като създават пречки за кандидатите, по-специално за студентите с ниски доходи; подчертава високия процент на учащите се в мобилността, които са подкрепяни от трети страни (семейство, родители, партньори, местни организации близки до бенефициентите); отбелязва, че много работещи студенти се отказват от участието си в мобилността поради потенциалната загуба на доходи; отбелязва, че премахването на пречките пред мобилността, като например финансовите препятствия и подобреното признаване на резултатите от международна практика/обучение са важни инструменти за постигането на целите на КД 1; насърчава Комисията и държавите членки да увеличат допълнително финансовата помощ за лицата, които не могат да участват поради финансови ограничения, и да потърсят още възможности за улесняване на мобилността, за да стане програма “Еразъм+“ действително достъпна за всички; призовава Комисията и държавите членки да гарантират равенство между половете и равен достъп до програмата;

35.  призовава Комисията да гарантира мобилност в рамките на Европа дори и във времена на криза и да поддържа възможностите, които дават възможност на държавите, участващи в европейското пространство за висше образование, да имат достъп до програма „Еразъм+“;

36.  продължава да изразява загриженост, че младите хора и по-широката общественост гледат на програма „Еразъм+“ най-вече като на програма за висшето образование; поради това препоръчва да се отдаде по-голямо значение на повишаването на осведомеността на европейско, национално и регионално равнище за различните сектори, за които може да се кандидатства, включително училищната степен на образование, висшето образование, международното висше образование, ПОО, образованието за възрастни, младежта и спорта, както и доброволчеството, а също и на изтъкването на възможността за междусекторни проекти, по-специално чрез информационна кампания и работа в сферата на връзките с обществеността относно съдържанието на всички програми;

37.  счита, че дългогодишните програми с утвърдени наименования („Коменски“, „Еразъм“, „Еразмус Мундус“, „Леонардо да Винчи“, „Грюндвиг“ и „Младежта в действие“) и техните лога са важни инструменти за насърчаване на разнообразието на програмата; отбелязва също така, че наименованието „Еразъм+“ се превръща в най-добре познатото, особено за новите участници; подчертава, че новата програма следва да защитава новото си име „Еразъм+“ и в бъдеще да използва различни методи за насърчаване на осведомеността; предлага, че Комисията следва да подчертае допълнително взаимоотношението на програма „Еразъм+“ с предходните утвърдени наименования и нейното широко разнообразие от подпрограми; призовава за добавяне на „Еразъм+“ към всички индивидуални програми (така че да станат „Еразъм+ Коменски“, „Еразъм+ Мундус“, „Еразъм+ Леонардо да Винчи“, „Еразъм+ Грюндвиг“ и „Еразъм+“ Младежта в действие“); призовава всички заинтересовани страни да продължат да ги използват, по-специално в публикации и брошури, с цел поддържане и укрепване на идентичността на секторните програми, и за да се осигури по-доброто им разпознаване и да се преодолее всякакво объркване сред бенефициентите; призовава Комисията да структурира Наръчника за програма „Еразъм+“ с помощта на дългогодишните утвърдени наименования и да използва стриктно тези наименования в Наръчника;

38.  насърчава Комисията да увеличи усилията си за отворен, консултативен и прозрачен начин на работа и да подобри допълнително своето сътрудничество със социалните партньори и гражданското общество (включително, където е подходящо, с асоциации на родители, учащи се, преподавателски и непреподавателски персонал, и младежки организации) на всички равнища на изпълнение на проектите; подчертава, че програма „Еразъм+“ следва да се превърне в пример за прозрачност за Европейския съюз, призната като такава от нейните граждани, като се развива към постигане на положение, в което 100% от нейните решения и процеси са напълно прозрачни, по-специално по отношение на тяхното финансово измерение; припомня, че напълно прозрачните решения предоставят по-ясно разбиране за проектите и лицата, чиито кандидатури не са били одобрени;

39.  подчертава важната роля на програмния комитет като основен участник в изпълнението на програмата, както е посочено в Регламент (ЕС) № 1288/2013 за създаване на „Еразъм+“, и за по-нататъшното повишаване на европейската добавена стойност чрез по-добро взаимно допълване и синергия между „Еразъм+“ и политиките на национално равнище; призовава за по-силна роля на програмния комитет и неговото участие в решенията относно политиката; приканва Комисията да продължи да споделя подробна информация с програмния комитет относно разпределянето на централизираните средства;

40.  подчертава, че ИТ инструментите следва да не бъдат възприемани само като средство за процесите на управление, прилагане и административни дейности, но че те могат да предоставят също и ценни начини за поддържане на връзка с бенефициентите, както и за улесняване на партньорските контакти между тях, с което се предоставя потенциална подкрепа за много други процеси, като например събиране на обратна информация от бенефициентите, реципрочно наставничество и подобряване на видимостта на програмата;

41.  призовава Комисията да осигури редовен обмен на информация и добро сътрудничество между националните органи, органите по изпълнението и организациите на гражданското общество на европейско равнище и националните агенции както за децентрализираните, така и за централизираните действия по програмата; призовава националните агенции да предоставят цялата необходима информация на своите интернет страници в един и същи формат и с еднакво съдържание, когато е възможно;

42.  приканва Комисията и съответно ГД „Образование и култура“ и Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) да предоставят възможност за по-нататъшно насърчаване на децентрализирани действия, като например КД 2, чрез предлагане на подходящо финансиране, пропорционално на размера на действията;

43.  насърчава допълнителното сътрудничество между националните агенции и EACEA с цел популяризиране на централизираните действия по програма „Еразъм+“, предоставяне на необходимата подкрепа, повишаване на осведомеността за програмата, предоставяне на допълнителна информация за програмата сред потенциалните кандидати и обмен на обратна информация относно подобряването на процеса на тяхното прилагане; призовава Комисията да разработи, в сътрудничество с националните агенции, Европейски насоки за изпълнение за националните агенции; призовава за улесняване на контактите между Комисията, националните агенции, бенефициентите по програмата, представителите на организациите на гражданското общество и EACEA чрез разработването на комуникационна платформа за обмен на информация и добри практики, където всички заинтересовани страни могат да получат качествена информация, както и да споделят своя опит и предложения за по-нататъшни подобрения на програмата; подчертава необходимостта от включването на заинтересованите страни и бенефициентите в заседанията на програмния комитет; подчертава, че съгласно Регламент (ЕС) № 1288/2013 това може да се улесни чрез създаването на постоянни подкомисии, в които участват представители на заинтересованите страни и бенефициентите, секторните национални агенции, членове на Европейския парламент и представители на държавите членки;

44.  призовава също така Комисията да преразгледа и съответно да адаптира изискванията за изплащане към националните агенции, сроковете за подаване на заявление, както и периодите за усвояване; отбелязва, че на националните агенции следва да се предостави възможност за по-голяма гъвкавост по отношение на стипендиите за мобилност и административните разходи в полза на по-продължителни престои в чужбина; насърчава Комисията да предостави по-голяма гъвкавост на националните агенции за прехвърляне на средства в рамките на ключовите дейности, въз основа на потребностите на бенефициентите, с цел преодоляване на потенциалната липса на финансиране; предлага този процес да се възложи на националните агенции поради тяхната запознатост с потенциалните пропуски във финансирането в своите държави; отбелязва, че подобрената гъвкавост води до съответното наблюдение и съответната прозрачност;

45.  изразява загриженост поради намаляващия брой общи проекти в рамките на програма „Леонардо да Винчи“ и в тази връзка призовава националните агенции да получат повече свобода на преценка по отношение на размера на безвъзмездните средства за административни разходи, за да могат по-добре да вземат под внимание националните особености, като например двойната система;

46.  изразява загриженост по повод трудностите, които изпитват националните агенции при тълкуването и прилагането на правилата на програмата и припомня, че 82% от бюджета на „Еразъм+“ се управляват в децентрализирани действия; призовава Комисията да опрости определенията и да подобри насоките във връзка с децентрализираните действия и да гарантира последователното прилагане на правилата и разпоредбите на програмата във всички национални агенции, при спазване на общи стандарти за качество, за оценка на проектите и за административните процедури, като по този начин се гарантира еднакво и съгласувано изпълнение на програмата „Еразъм+“, най-добри резултати за бюджета на ЕС и се избягват проценти грешки;

47.  счита, че резултатите от работата на националните агенции следва да бъдат редовно оценявани и подобрявани, за да се гарантира успехът на финансираните от ЕС действия; признава, че равнищата на участие и опитът на участниците и партньорите следва да бъдат от ключово значение в това отношение;

48.  предлага организационната структура на съответните служби на Комисията да се съгласува със структурата на програмата;

49.  призовава за допълнително подобряване на съответните ИТ инструменти и за това акцентът да бъде поставен върху рационализирането, лесното използване и подобряването на връзките между различните инструменти, вместо върху разработването на нови такива; припомня в този контекст, че новите ИТ инструменти са сред предпочитаните средства за взаимодействие с мрежата, които нашите млади граждани използват; подчертава, че информационните технологии могат да играят важна роля за подобряването на видимостта на програмата;

50.  призовава Комисията да продължи да развива виртуалните платформи eTwinning („Електронното побратимяване“), School Education Gateway („Портал за училищно образование“), Open Education Europe („Отворено образование Европа“), EPALE (Електронна платформа за учене на възрастни в Европа), Европейския младежки портал и VALOR IT, за да ги направи по-привлекателни и лесни за ползване; отправя искане към Европейската комисия да включи оценка на тези платформи в междинната оценка на програмата „Еразъм+“, която да бъде представена в края на 2017 г.;

51.  призовава Комисията да оптимизира резултатността и удобството при ползване на ИТ инструментите, като например Инструмента за мобилност, или на други ИТ платформи за подкрепа като Електронната платформа за учене на възрастни в Европа (EPALE), с цел да се гарантира, че бенефициентите по програмата се възползват в максимална степен от придобития си опит, както и да се насърчи трансграничното сътрудничество и споделянето на най-добри практики;

52.  призовава Комисията да укрепи измерението на училищното образование в програмата, като даде възможност за по-голяма мобилност за учениците, за опростяване на финансирането и административните процедури за училищата и доставчиците на неформално образование, с което да се извлече полза от общото предназначение на „Еразъм+“ за насърчаване на междусекторно сътрудничество, и с оглед насърчаване на доставчиците на неформално образование да се ангажират с партньорства с училищата; насърчава Комисията да укрепи работата с младежите и практиките за развитие на неформалното образование в рамките на програмата чрез подпомагане на младежките организации и други доставчици на работа с младежи, както и чрез продължаване на подкрепата за партньорството в областта на младежта между ЕС и Съвета на Европа;

53.  приветства въвеждането на два вида стратегически партньорства като първа и важна положителна стъпка към повишаване на шансовете на малките организации да участват в програмата, тъй като те често изпитват затруднения да изпълнят условията и по този начин са дискриминирани, което лишава програмата от част от нейната репутация и убедителност; призовава Комисията да внесе подобрения, които да направят програмата дори още по-привлекателна, за да се гарантира, че повече малки организации се включват в дейностите по програмата, с крайна цел увеличаване на техния дял в програмата, при отчитане на изискванията за качество; приветства създаването на европейски насоки за прилагане и на по-подробен уебсайт за често задавани въпроси, с цел резюмиране на отговорите относно критериите за подбор и представяне на избрани проекти с цел изясняване на подбора и подобрена подкрепа за малките организации; подчертава нуждата от включване на разнообразни участващи организации в дейностите по програмата и от поддържане на баланса между тях;

54.  препоръчва сумите за безвъзмездно финансиране в сектора на училищното сътрудничество да бъдат намалени в полза на броя на субсидираните проекти, за да се финансира пряко обменът на ученици и по този начин да се предостави възможност за повече лични срещи на хора от различни културни и езикови общности; подчертава значението на личния опит с хора с различен културен произход, по-специално по отношение на насърчаването на европейската идентичност и на основната идея за европейска интеграция, и препоръчва да се положат всички усилия да се направи възможно участието на възможно най-голям брой хора, което със сигурност следва да се отнася до всички цели на програмата; приветства в тази връзка вече извършените подобрения, но очаква като част от стратегическите партньорства правилата да бъдат направени още по-гъвкави от страна на националните агенции и Комисията;

55.  като се взема под внимание значението на многоезичието за повишаване на пригодността за заетост на младите хора(19), счита, че следва да бъдат положени повече усилия с цел насърчаване и подпомагане на многоезичието в рамките на програма „Еразъм+“;

56.  отбелязва, че в контекста на новите обществени предизвикателства за Европа е необходимо да се укрепи европейски подход за преодоляване на общите европейски предизвикателства чрез подпомагане на широкомащабни проекти за иновации в сферата на образованието, обучението и младежта, изпълнявани от европейски мрежи на гражданското общество; отбелязва, че това може да бъде постигнато най-лесно чрез разпределяне за централизирани действия на част от цялостното финансиране по КД 2 „Сътрудничество за иновации и обмен на добри практики в областта на образованието, обучението и младежта“;

57.  отбелязва, че 75% от националните агенции докладват за прекомерна административна тежест, която намалява капацитета на инвестиционния бюджет на ЕС и застрашава да окаже пряко въздействие върху бенефициентите; призовава Генерална дирекция „Образование и култура“ и EACEA да подобрят прилагането, особено по-време на процеса на подаване на молбите;

58.  приветства въвеждането на системата за единични разходи в програмата с цел свеждане до минимум на административната тежест; приветства също така корекциите, които Комисията извърши през 2016 г. и планира за 2017 г.; отбелязва, че поради нормативните изисквания някои държави членки не могат да прилагат тази система или считат, че равнищата на разходи са неадекватни в сравнение с действителните разходи; счита, че е необходимо допълнително увеличение на ставките за единични разходи, за да се осигури достатъчна финансова подкрепа за участниците в проектите и подчертава нуждата да се гарантира, че участниците и организациите от отдалечени региони и гранични райони не са ощетени от системата за единични разходи; призовава сериозният личен ангажимент, по-специално на големия брой доброволци и преподаватели, както и на всички останали кандидати, да бъде възнаграден подобаващо; призовава за (повторно) въвеждане на начално финансиране на проекта за осъществяване на контакт с потенциални партньори или подготвителни срещи или, например, на достатъчна по размер фиксирана сума за покриване на тези разходи; подчертава, че прозрачността в тази област е основен компонент от изискванията за прозрачност и целите на цялостната програма „Еразъм+“;

59.  приветства опростяването, въведено посредством използването на финансиране с еднократни суми и единни ставки; насърчава Комисията да потърси начини за допълнително подобряване на сложната административна процедура за кандидатите в различните сектори на програмата; изразява загриженост, че националните агенции докладват за по-висока одитна тежест;

60.  отбелязва нуждата от укрепване на оперативната подкрепа за европейските мрежи в рамките на КД 3 „Подкрепа за реформа в политиката“ с цел увеличаване до максимум на популяризирането и разпространяването на предлаганите от „Еразъм+“ възможности;

61.  призовава Комисията да предприеме съответните стъпки, за да може извършването на доброволческа дейност да стане допустимо като източник на собствен принос към бюджета на проекта, тъй като това улеснява участието на по-малки организации, особено в областта на спорта, като се има предвид, че програма „Еразъм+“ дава възможност за признаване на времето на доброволчески труд като съфинансиране под формата на вноски в натура, както и това да бъде включено като възможност в новото предложение на Комисията за финансови насоки; подчертава, че доброволческият принос трябва да се признава и да му се осигури видимост, предвид специалното му значение за програмата, при условие че се наблюдава, за да се гарантира, че доброволчеството допълва, но не замества инвестирането на публични средства;

62.  признава икономическата и социалната стойност на доброволчеството и насърчава Комисията да подкрепи по-добре доброволческите организации в действията по програмата;

63.  приветства предложението на Комисията за създаване на европейски корпус за солидарност; насърчава Комисията да включи доброволчески организации в разработването на тази нова инициатива с цел да гарантира неговата добавена и допълнителна стойност в укрепването на доброволчеството в Европейския съюз; насърчава Комисията и държавите членки да направят бюджетно усилие за финансиране на тази нова инициатива, без да ощетяват от финансиране други текущи и приоритетни програми, и призовава за проучване на възможностите за интегрирането ѝ в рамките на Европейската доброволческа служба (ЕДС) с цел укрепване на доброволчеството в ЕС без дублиране на инициативи и програми;

64.  подчертава, че доброволчеството е израз на солидарност, свобода и отговорност, който допринася за укрепване на активното гражданство и личностното развитие на човека; счита, че доброволчеството е също така основен инструмент за социално приобщаване и сближаване, както и за обучение, образование и междукултурен диалог, като дава и важен принос за разпространението на европейските ценности; счита, че следва да бъде призната ролята на ЕДС за подкрепа на развитието на умения и компетентности, които могат да улеснят достъпа на участниците в ЕДС до пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да осигурят достойни доходи за доброволците и да наблюдават дали се спазват изцяло договорите, по които те работят; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че участниците в Европейската доброволческа служба няма да бъдат считани или използвани за заместители на работна ръка;

65.  призовава необходимото за вземане на решение време да бъде възможно най-кратко и оценяването на заявленията да се извършва по последователен и координиран начин, както и отхвърлените заявления да се придружават от прозрачна и разбираема обосновка, за да не се стига до драстична загуба на мотивация сред ползвателите на програмите на ЕС;

66.  силно насърчава въвеждането на повече прозрачност при оценяване на заявленията, както и предоставянето на качествена обратна връзка за всички кандидати; призовава Комисията да осигури ефективна система за обратна връзка, за да могат бенефициентите по програмата да съобщават на Комисията за всякакви нередности, които евентуално са установили при изпълнението на програма „Еразъм+“; освен това призовава Комисията да подобри и увеличи потока на информация между европейските институции, отговорни за изпълнението на програмата, и националните органи; насърчава националните агенции и EACEA да предоставят възможности за обучение за оценителите и да организират редовни срещи с бенефициентите и посещения на проектите, за да се подобри изпълнението на програмата;

67.  отбелязва значението на укрепването на местното измерение на ЕДС; предлага предоставянето на по-силна подкрепа на доброволците от ЕДС не само преди заминаване, но и при връщането им в техните местни общности, под формата на ориентирано и интегрирано към връщането им обучение, с цел да бъдат подпомогнати в споделянето на европейските си експертни знания чрез насърчаване на доброволчеството на местно ниво;

68.  подкрепя увеличаването на ефективността и ефикасността чрез шикоромащабни проекти; отбелязва обаче, че трябва да съществува равновесие между малки и големи групи кандидати;

69.  призовава Комисията да хармонизира посочените ставки на предварителното финансиране доколкото е възможно в рамките на цялата програма, за да се предоставят на всички бенефициенти еднакви предимства и да се улесни изпълнението на проектите, особено за малките организации; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че не се отдава предпочитание на големите институции пред малките и не толкова утвърдени институции, що се отнася до кандидатите по програмата;

70.  отбелязва наличието на регионални дисбаланси на равнището на ЕС и между районите в рамките на държавите членки при участието във финансираните по линията на „Еразъм+“ дейности; изразява безпокойство, че степента на успеваемост на тези дейности е сравнително ниска и неравномерна в рамките на ЕС; призовава за целеви и навременни действия за разширяване на участието и подобряване на степента на успеваемост независимо от произхода на кандидатите, които да се стремят към насочване на част от финансирането към специфични мерки за насърчаване и повишаване на осведомеността, особено в регионите, в които все още се наблюдава сравнително нисък достъп до финансиране;

71.  отбелязва, че изпълнението на програмата „Еразъм+“ в регионите на ЕС разкрива различни потребности от финансиране и приоритети за интервенция, които изискват някои държави членки да преориентират интервенцията на програмата, с цел да се гарантира ефективност на разходите по отношение на изразходените пари;

72.  отбелязва необоснованите несъответствия, във връзка с безвъзмездните помощи, между държавите и между методите за тяхното разпределяне; насърчава Комисията да проучи последствията от тези разлики в опит да сведе до минимум социално-икономическите неравенства в Европейския съюз; насърчава едно допълнително увеличение на равнищата на безвъзмездните суми, както и коригирането им спрямо жизнения стандарт в приемащата държава на мобилност, с цел насърчаване на участието на студенти в неравностойно социално-икономическо положение, студенти и персонал със специални нужди, както и студенти и персонал от отдалечени региони;

73.  отбелязва, че по-големият положителен ефект на „Еразъм+“ и по-голямото търсене в Източна и Южна Европа е в контраст с ограничения общ бюджет на програмата, което води до висок дял на отхвърлените молби; предлага Комисията да увеличи усилията за насърчаване на мобилността от Западна към Източна Европа;

74.  изразява съжаление, че растящото неравенство във и между някои държави членки и съществуването на високо равнище на младежка безработица в ЕС затрудняват достъпа до програмата, тъй като създават пречки пред мобилността на кандидатите от регионите с по-ниски доходи, които са по-сериозно засегнати от икономическата криза и съкращенията; посочва необходимостта програма „Еразъм+“ и ПОО да достигнат и до отдалечените и граничните региони на Европейския съюз; счита предоставянето на достъп и равни възможности за жителите на тези райони за много положителна промяна и начин за намаляване на младежката безработица и за подпомагане на икономическото възстановяване;

75.  подчертава, че безвъзмездните средства в подкрепа на мобилността на лицата в рамките на програмата „Еразъм+“ следва да бъдат освободени от данъчно облагане и социални удръжки;

76.  призовава Комисията да признае особеното естество на проектите и мобилността, в които участват хора със специални нужди и хора, произхождащи от социално неравностойна среда; насърчава по-голямото популяризиране на възможностите за хора със специални потребности и хора в неравностойно положение за участие в програмата, включително и за бежанци, и отправя искане достъпът за тях до нея да бъде улеснен;

77.  подчертава, че макар и да е постигнат напредък в признаването на периоди на обучение, кредитни точки, компетентности и умения, придобити в чужбина посредством неформално и самостоятелно учене, тези предизвикателства остават; подчертава, че признаването на международни квалификации е от съществено значение за мобилността и формира основите за бъдещо сътрудничество в европейското пространство за висше образование; подчертава значението на пълноценното използване на всички инструменти на ЕС за валидиране на знанията, уменията и компетентностите, които са от съществено значение за признаването на квалификации;

78.  подчертава, че броят на периодите на обучение, завършени в чужбина по схемата на програма „Еразъм“, нараства постоянно от 2008 г. насам въпреки икономическата, финансовата и социалната криза; насочва вниманието към факта, че в същото време броят на учебните стажове в чужбина се е увеличил експоненциално; заключава, че учебните стажове очевидно се възприемат от младите хора като отлична възможност за повишаване на тяхната пригодност за заетост; препоръчва на Комисията, на националните агенции, на организаторите и на институциите да обърнат внимание на тази тенденция;

79.  подчертава, че благодарение на Европейската квалификационна рамка(20) са постигнати очевидни подобрения в системите за признаване и валидиране на дипломи, квалификации, кредитни точки, сертификати за умения и акредитация на компетентности в образованието и в ПОО, но отбелязва, че проблеми все още съществуват; подчертава колко е важно да се гарантира, че компетентностите и квалификациите, развити чрез придобит по време на международна мобилност опит във всякаква среда — формално обучение, стаж в предприятие или доброволчество и младежка дейност — надлежно се документират, валидират, признават и се създава възможност за сравнението им със системата в държавата на произход; призовава Комисията да реформира Европейската квалификационна рамка и да постигне напредък в укрепването на рамката чрез преминаване от настоящия статут на препоръка към по-силен инструмент, за да подкрепи свободното движение; призовава Комисията и държавите членки да използват системно и да развиват допълнително съществуващите европейски инструменти, като например документите Европас, Youthpass и Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET); насърчава разработването на съвместни квалификации за ПОО, които да гарантират международно признаване на квалификациите; призовава държавите членки към пълно и своевременно изпълнение на препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене;

80.  подчертава, че неформалното образование и учене за възрастни насърчава придобиването на основни умения и на междуличностни умения, като например социални и граждански компетентности, които са от значение за пазара на труда, както и за благосъстоянието на работното място и доброто равновесие между професионалния и личния живот; отбелязва, че неформалното образование и учене за възрастни играят ключова роля с оглед на обхващането на обществените групи в неравностойно положение и подпомагането им да развият уменията, които ще им помогнат при навлизането на пазара на труда и намирането на устойчиво и качествено работно място или подобряването на положението с тяхната заетост, както и за допринасянето за по-демократична Европа;

81.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават програмите за ПОО, отбелязва, че системите за практики и стажове са образователни възможности, които не заменят професионалните позиции на пълно работно време, че те трябва да гарантират достойни условия на труд, адекватно заплащане за стажантите и че при никакви обстоятелства не следва приписваните на бенефициентите правомощия да бъдат заменяни от тези, присъщи на един служител;

82.  отбелязва по-трудната работа на националните агенции за прилагане на текущата програма; призовава Комисията да предостави на националните агенции достатъчно ресурси и необходимото съдействие, с което да се направи възможно едно по-ефективно прилагане на програмата и да се даде възможност на националните агенции да преодолеят новите предизвикателства, произлизащи от увеличаването на бюджета;

83.  призовава Комисията да наблюдава критериите за качество, използвани от националните агенции при оценките на проекти, и да обменя най-добри практики в това отношение; насърчава програми за обучение на оценителите с цел да им се даде възможност да продължат своето развитие, особено в междусекторни проекти, и да им се даде възможност за предоставяне на качествена обратна информация на всички кандидати, за да се насърчи постигането на целите по бъдещи проекти и да се подобрят резултатите на бъдещите кандидати;

84.  счита, че качественото измерване следва да бъде също толкова важно, колкото и количественото измерване; призовава за развиване на качественото измерване в контекста на програма „Еразъм+“;

85.  призовава Комисията и държавите членки да потвърждават и признават формалното и неформалното учене и чиракуването; насърчава държавите членки да информират по-добре младите чиракуващи работници относно съществуващите за тях възможности и да подпомагат повече центровете за обучение, които желаят да се насочат към програма „Еразъм+“, но също и да прилагат съпътстващи мерки в случай на придобиване на опит от трансгранична мобилност в съседни държави, за да се помогне на обучаващите се работници с жилищното настаняване и транспорта;

86.  подкрепя увеличаването на мобилността в образованието, програмите за обучение на работници и периодите на стаж в програмите „Гаранция за младежта“ и „Инициатива за младежка заетост“, с цел да се намалят високите равнища на младежка безработица и географските дисбаланси в Европейския съюз;

87.  настоятелно призовава Комисията да открие съществуващо неравно участие на институциите за ПОО в програмите за мобилност на ЕС в различните държави и региони, за да отстрани тези разлики посредством подобрено сътрудничество и обмен на информация сред националните агенции за „Еразъм+“, подпомагане на работата в екип сред институциите за ПОО чрез свързване на опитни институции за ПОО с други институции, предлагане на мерки за подкрепа на политиките и специфични предложения за институциите за ПОО и подобряване на вече въведените системи за подкрепа на институциите за ПОО;

88.  насърчава държавите членки с цел стимулиране на мобилността на учителите, лекторите и неадакемичния персонал, да признават тяхното участие в програми за мобилност като важна част от тяхното кариерно развитие и, ако е възможно, да въведат система за възнаграждение, свързана с участието в програми за мобилност, например под формата на финансови ползи или намаляване на обема на работа;

89.  призовава националните агенции да осигурят пълна прозрачност при оценяването на проектите чрез публикуване на списък с избраните проекти заедно с текущия напредък по тях и предвидената финансова подкрепа;

90.  насърчава по КД 1 да продължат най-добрите функционални практики от програма Коменски, като например насърчаване на груповите училищни обмени, както и възможността за индивидуално кандидатстване на членовете на училищния персонал за безвъзмездни средства за мобилност по линия на КД 1;

91.  отбелязва, че въпреки високото качество на проектите по КД 2, много от тях са отхвърлени поради ограничено финансиране; насърчава Комисията да отличи тези проекти, за да им помогне да привлекат инвестиции от други източници; насърчава държавите членки да признаят проектите, които са били отличени, като им дадат приоритет при оценяване на публичните средства за тяхната реализация, ако такива средства са достъпни;

92.  призовава Комисията да продължи да полага усилия за разрешаване на свързаното с финансирането предизвикателство за европейските организации, базирани в Брюксел, с цел да окаже допълнителна подкрепа за техния принос към развитието на европейските политики в областите на образованието, обучението, младежта и спорта;

93.  отбелязва предизвикателствата, пред които са изправени националните агенции, за прилагането Международната мобилност на кредитите; призовава за по-голяма гъвкавост за националните агенции в разпределянето на ресурсите от някои държави и региони с цел спазване на приоритетите за сътрудничество на висшите учебни заведения;

94.  отбелязва намаляващия брой индивидуални участници в мобилност извън рамките на „Еразъм+“ в резултат на преференциалното третиране от страна на европейските висши учебни заведения на институционализираната система за мобилност; насърчава Комисията и националните органи да подновят възможностите за индивидуални кандидати да участват в мобилността;

95.  насърчава Комисията да укрепи системата на ПОО чрез насърчаване на подпрограмите по Леонардо да Винчи сред новите организации и по-малки институции в сферата на ПОО, в допълнение към предоставянето на съдействие при кандидатстването им за подходящо финансиране, чрез предлагане на допълнителни насоки, онлайн обучения и персонализирана подкрепа в изготвянето на висококачествени заявления за финансиране посредством контакт с националните агенции за програмата „Еразъм+“;

96.  насърчава популяризирането по света на Европейското пространство за висше образование, както и развитието на индивидуалните знания в целия свят чрез подкрепяне на всички съответни заинтересовани страни (държавите членки, висшите учебни заведения, сдруженията за висше образование) за повишаване на привлекателността на съвместните магистърски степени по програмата Еразмус Мундус за висшите учебни заведения и за потенциалните заявители;

97.  предлага по-засилено участие на националните агенции в разработването на политиката в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, чрез укрепване на връзките между Комисията, държавите членки и националните агенции;

Следващ програмен период

98.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за опростяване на процедурите и намаляване на голямата административна тежест за учащите се, институциите и приемащите предприятия, които участват в проекти по програма „Еразъм+“, по-специално тези, които не се възползват в достатъчна степен от тази възможност, с цел да се подобрят и улеснят равнопоставеният достъп и процесите на регистрация, валидиране и признаване; поддържа становището, че информацията, свързана с програмата, следва да се предоставя на всички официални езици на ЕС, за да се насърчи по-голямо участие; призовава Комисията и националните агенции да стандартизират критериите за достъп с цел да се осигури достъп до програмата за възможно най-голям брой кандидати;

99.  счита, че въздържането от по-нататъшно хармонизиране и съществени промени в структурата на програмата следва да бъде приоритет, като вместо това нейните постижения се запазят и се утвърдят и се правят постепенни подобрения, когато това е необходимо;

100.  препоръчва освен това значението и видимостта на неформалното образование да бъдат увеличени в рамките на програма „Еразъм+“ както по отношение на младежката заетост, така и на образованието за възрастни, тъй като по-специално неформалното образование е от значение в областта на европейското гражданство и за насърчаването на демокрацията и изграждането на ценности; въпреки това, поради своето име програмата често се свързва единствено с формалното образование;

101.  призовава Комисията да включи всички съответни заинтересовани страни в работата във връзка със следващия програмен период за финансиране, както и във въвеждането на възможни подобрения с цел гарантиране на бъдещия успех и добавената стойност на програмата;

102.  препоръчва по линия на „Еразъм+“ да бъде допълнително развита междусекторната индивидуална мобилност в рамките на КД 1, за да могат учащи, учители, преподаватели, обучители, стажанти, работници и младежи да се включат пълноценно в междусекторната мобилност;

103.  призовава да бъде изработено ясно определение на „междусекторни проекти“ с оглед да се избегне объркване в резултат от погрешно класифициране на проекти;

104.  призовава не само настоящото равнище на бюджета да бъде гарантирано в рамките на новата МФР за следващото поколение програми, но също така смята, че едно по-нататъшно увеличение на бюджета, което гарантира равнище на годишно финансиране за следващото поколение програми поне на същото ниво като това от предходната година на прилагане на текущата рамка, е абсолютно съществено предварително условие за трайния успех на програмата; предлага Комисията да обмисли възможността за увеличаване на предварителното финансиране;

105.  приветства структурата на програмата и призовава Комисията да поддържа в предложението за следващото поколение програми отделните глави и отделните бюджети за образование и обучение, за младежта и за спорта, като се имат предвид техните специфични характеристики, и да адаптира формулярите за кандидатстване, системите за докладване и изискванията за разработените продукти спрямо конкретния сектор;

106.  насърчава националните агенции да осигуряват лесен достъп до наличните бюджети по ключови дейности и по сектори след всеки кръг на подаване на заявления, за да се предостави възможност на кандидатите да планират стратегически бъдещите си действия, както и да публикуват резултатите от подбора на проектите и бюджетните редове, така че да може да се извършва адекватно външно наблюдение на програмата;

107.  призовава Комисията да извършва редовен преглед на равнищата на финансова подкрепа, като еднократните суми за пътуване и дневните разноски, с цел да се гарантира, че те отговарят на реалните разходи за живот, и да се избегне задлъжняването вследствие на период на обучение, като по този начин се спомогне да не се стига до дискриминация и изоставяне на хората с по-ограничени финансови възможности и/или специални изисквания;

108.  посочва, че в сектора на младежта е предвидена специална насоченост към групите в неравностойно положение; предлага Стратегията за приобщаване и многообразие да бъде разширена към всички програмни сектори, за да се насърчи социалното приобщаване и участието в програмата „Еразъм+“ на хора със специални потребности или с по-малко възможности;

109.  призовава Комисията да внесе, а държавите членки да подкрепят качествена рамка за обучение на работници и предложение за увеличена мобилност за обучаващите се работници, за да се осигури набор от права за тези работници, за практикантите, за стажантите и за учащите се в сферата на ПОО, така че да се гарантира, че те са адекватно защитени и че тези програми за мобилност не заместват стандартните трудови договори; призовава за качествени и заплатени стажове и практики и отправя искане държавите членки да докладват за ситуациите, когато условията във връзка със задачите или правата на бенефициентите по „Еразъм+“ са нарушавани;

110.  призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки за по-силно сътрудничество между образователните институции и ключовите заинтересовани страни (местните/регионалните органи, социалните партньори, частния сектор, представителите на младежта, институциите за ПОО, научноизследователските организации и организациите на гражданското общество), за да се подобри способността на образователните системи и на тези за ПОО да отговарят на реалните потребности на пазара на труда, както и да гарантира, че това сътрудничество се отразява в „Еразъм+“; счита, че активното участие на бенефициентите и на всички заинтересовани лица в планирането, организирането, наблюдението, изпълнението и оценката на програмата осигурява нейната жизнеспособност, нейния успех и нейната добавена стойност;

111.  препоръчва да се позволи на мобилните студенти да съчетават обучението си в чужбина със свързана с обучението заетост в рамките на програмата, тъй като по този начин се улеснява престоят им в чужбина, намалява се избирателността на социален принцип, увеличава се броят мобилни студенти, подобряват се уменията на студентите и се засилват връзките между висшето образование и работната среда; призовава Комисията да обърне специално внимание на дългосрочната мобилност на стажантите при разпределянето на стипендии по програма „Еразъм+“;

112.  отбелязва съществуващите асиметрии между държавите членки относно критериите за приемане в програмата „Еразъм+“; настоява Комисията да гарантира, че правилата на програмата се прилагат по хармонизиран начин във всички национални агенции, като се спазват общи стандарти за качество и процедурни практики, и по този начин се гарантира вътрешната и външната съгласуваност на програма „Еразъм+“ и позиционирането ѝ като истинска европейска програма; в това отношение призовава Комисията да разработи европейски насоки за изпълнение за програма „Еразъм+“ за националните агенции; насърчава националните агенции, които трябва да бъдат неразделна част от процеса на наблюдение, да се съсредоточат също и върху създаването или улесняването на форум за конструктивен диалог между органите, отговарящи за образователните политики и политиките по заетостта във всяка държава членка; силно насърчава по-добра координация между агенциите с цел свързване на проектите, които се занимават със сходни въпроси;

113.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат възможностите за обучение в чужбина за ПОО и да позиционират ПОО като предпочитан избор за намирането на работа и започването на обещаваща кариера, както и да осигурят достъп за всички граждани на всяка възраст и да предоставят адекватно финансиране, тъй като в предлаганите програми за мобилност средствата, предназначени за ПОО, не са пропорционални(21) на броя на потенциалните кандидати; решително подкрепя ефективното популяризиране и насърчаване на мобилността в областта на ПОО сред жените и счита, че държавите членки следва да въведат амбициозни цели в това отношение и че напредъкът следва да се наблюдава стриктно;

114.  подчертава, че понастоящем се извършва предефиниране на работните места и уменията, по-специално поради протичащия процес на преход към по-цифровизирана икономика, при който възникват ориентирани към бъдещето сектори и нови потребности за предприятията; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че програма „Еразъм+“ отразява тази реалност;

115.  призовава за по-интензивно популяризиране на програмите за мобилност за напредналите нива на висшето образование, за да се осигури мобилност между европейските изследователски центрове и да се продължи работата по целта за постигане на интернационален характер на европейските университети;

116.  подчертава необходимостта от подобряване на информираността относно инструмента „Еразъм+“ като средство за подобряване на уменията на отделния човек и за придаването на допълнително измерение на подобни умения, което следва да осигури правилен подход към този инструмент, за да се гарантира неговата ефективност и да се премахне рискът той да се превърне в обикновен житейски опит;

117.  призовава Комисията да изготви и да предостави актуализирани статистически данни и да извърши последващи проучвания за изпълнението на програма „Еразъм+“, и по-конкретно за процента на участие сред младежите, разпределени по регион и пол, за въздействието върху пригодността за заетост, както и вида и равнището на заетостта и въздействието върху заплатите, а също и как евентуално може да се постигнат подобрения; призовава Комисията да анализира защо някои държави кандидатстват за повече мобилност за ПОО, къде е най-голяма разликата между половете и причините за тази разлика или къде има повече кандидати с увреждания, както и да изготви план за увеличаване на участието на останалите държави; съответно призовава националните агенции на държавите членки да работят в тясно взаимодействие за обмен на информация и статистически данни; счита, че резултатите от проучванията и статистическите данни следва да бъдат включени и взети предвид в следващия междинен преглед на програма „Еразъм+“;

118.  припомня, че в момент на необичайна криза по отношение на основните ценности на ЕС инструментът „Еразъм+“ може да се окаже ключова възможност за насърчаване на интеграцията, разбирателството и солидарността сред младите хора; поради това призовава да се насърчава интеграцията на младите хора чрез познаване на различни култури и традиции и тяхното взаимно и необходимо зачитане;

119.  предлага Комисията да запази образованието и обучението по предприемачество като една от целите на бъдещата програма „Еразъм+“ през следващия финансов период (след 2020 г.), включително мобилността, и да включи следните елементи като част от програмата:

   (i) внимателна оценка на въздействието на съществуващите мерки за насърчаване на предприемачеството чрез образование и обучение и тяхното потенциално адаптиране, като същевременно се обръща специално внимание на въздействието върху по-слабо представените групи и групите в неравностойно положение;
   (ii) насърчаване на по-добре определено учебно съдържание и инструменти за формалното и неформалното образование, насочени към всички учащи се — както теоретични, така и практически модули — например студентски предприемачески проекти;
   (iii) насърчаване на партньорствата между образователните институции, предприятията, организациите с нестопанска цел и доставчиците на неформално образование, с цел да се разработят подходящи курсове и да се предоставят на учащите се необходимият практически опит и необходимите модели;
   (iv) развитие на уменията в областта на предприемаческите процеси, финансовата грамотност, грамотността и уменията в областта на ИКТ, творческото мислене, разрешаването на проблеми и новаторското отношение, самоувереността, приспособимостта, изграждането на екип, управлението на проекти, оценката на риска и поемането на рискове, както и на специфични бизнес умения и знания;
   (v) изтъкване на неформалното и самостоятелното учене като привилегирована среда за придобиване на предприемачески умения;

120.  насърчава държавите членки да вземат допълнително участие в програмата „Еразъм за млади предприемачи“ и да я популяризират допълнително сред младите хора, които желаят да започнат да работят по предприемачески проекти, така че те да могат да натрупат опит в чужбина и да придобият нови умения, които ще им помогнат успешно да осъществят своите предприемачески проекти;

121.  силно насърчава партньорското обучение, което да се провежда след образование, обучения и професионален опит в чужбина, с цел увеличаване на въздействието на програма „Еразъм+“ върху местните общности; подчертава, че споделянето на добри практики е от жизненоважно значение за подобряването на качеството на проектите в рамките на програма „Еразъм+“; приветства платформата за разпространение на резултатите от проектите в рамките на програма „Еразъм+“ и призовава за по-убедителен подход към споделянето на добри практики и за международна размяна на мнения между националните агенции, партньорите и бенефициентите по програмата; призовава Комисията да подкрепи кандидатите по програмата да намират международни партньори, като разработи лесни за ползване платформи, които събират на едно място публичната информация за различните бенефициенти и техните проекти;

122.  призовава Комисията да подобри ръководството за програмата и да го направи по-лесно за ползване и по-разбираемо, както и да разработи специфични информационни брошури за всяко от ключовите действия; призовава Комисията да оптимизира процеса на подаване на заявления от гледна точка на административната тежест;

123.  подкрепя развитието на образователните институции за възрастни чрез непрекъснато професионално развитие и възможности за мобилност за преподаватели, ръководители на училища, инструктори и друг персонал в сферата на образованието; насърчава развитието на умения и компетентности, по-специално за ефективното използване на ИКТ при ученето за възрастни, за да се подобрят резултатите от ученето; подчертава значението на обмена на най-добри практики;

124.  приветства разработването на пилотни проекти като „Европейска рамка за мобилност на стажантите: развитие на европейското гражданство и умения чрез интеграция на младите хора на пазара на труда“, насочен към прилагането на разходноефективни схеми за трансгранична мобилност на стажантите между институции за ПОО, предприятия и/или други съответни организации, както и към официалното признаване и валидиране на резултатите от ученето и подпомагането на взаимното признаване на дипломите, и „Мобилност на младите хора в рамките на професионалното обучение — по-добра младежка мобилност“, насочен към подобряване на мобилността на младите хора в рамките на професионалното обучение; призовава Комисията да изпълни ефективно двата пилотни проекта и да ги интегрира дългосрочно в програма „Еразъм+“;

125.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират по-голяма и по-дългосрочна структурна подкрепа за европейските организации на гражданското общество в областта на образованието, обучението, младежта и спорта под формата на безвъзмездни средства за оперативни разходи, тъй като те са организациите, които предоставят възможности за учене и пространства за участие на европейските граждани и жителите на Европа за разработване и прилагане на европейските политики;

126.  призовава Комисията да разгледа възможността за намиране на подходящо решение във връзка с положението на неправителствените организации на европейско равнище със седалище в Брюксел, които кандидатстват за финансиране от белгийските национални агенции;

o
o   o

127.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и на правителствата на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50.
(2) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.
(3) ОВ C 311, 19.12.2009 г., стр. 1.
(4) OВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 29.
(5) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 77.
(6) ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 1.
(7) ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 31.
(8) OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(9) ОВ C 70, 8.3.2012 г., стр. 9.
(10) ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 32.
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0292.
(12) ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 25.
(13) OВ C 172, 27.5.2015 г., стр. 17.
(14) ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 36.
(15) Приети текстове, P8_TA(2016)0106.
(16) Приети текстове, P8_TA(2016)0107.
(17) Приети текстове, P8_TA(2016)0291.
(18) http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/repository/education/library/study/2014/erasmus-impact_en.pdf
(19) JRC Science and Policy Report on Languages and Employability (Научен и политически доклад относно езиците и пригодността за заетост), Съвместен изследователски център (СИЦ), 2015 г.
(20) ОВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1.
(21) Според Комисията, през 2016 г. поради липса на финансиране процентът на успеваемост на допустимите кандидатури за мобилност при ПОО в рамките на „Еразъм+“ е 42%; положението се е влошило с годините — през 2014 г. процентът на успеваемост е бил 54%, а през 2015 г. — 48%; макар наличното финансиране да се е увеличило леко през годините, търсенето е нараснало много по-бързо, но ограничените ресурси на „Еразъм+“ не дават възможност на финансирането да бъде в крак с търсенето.

Правна информация