Показалец 
Приети текстове
Сряда, 15 февруари 2017 г. - СтрасбургОкончателна версия
Всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС ***
 Споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Канада ***
 Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Монголия ***
 Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Монголия (Резолюция)
 Споразумение за търговията с граждански въздухоплавателни средства (приложение относно продуктовия обхват) ***
 Разходоефективни намаления на емисии и нисковъглеродни инвестиции ***I
 Доклад относно Албания за 2016 г.
 Доклад относно Босна и Херцеговина за 2016 г.
 Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2017 г.
 Европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2017 г.
 Управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър за 2017 г.
 Банков съюз — Годишен доклад за 2016 г.
 Биологични пестициди с нисък риск

Всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС ***
PDF 457kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно проекта на решение за сключване на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (10975/2016 – C8-0438/2016 – 2016/0205(NLE))
P8_TA(2017)0030A8-0009/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10975/2016),

—  като взе предвид проекта на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (10973/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, параграф 2, член 91, член 100, параграф 2, член 153, параграф 2, член 192, параграф 1, член 207, параграф 4, първа алинея, член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v), и член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0438/2016),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0009/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Канада.


Споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Канада ***
PDF 450kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Съюза, на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна (14765/2016 – C8-0508/2016 – 2016/0373(NLE))
P8_TA(2017)0031A8-0028/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14765/2016),

—  като взе предвид проекта на споразумение за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна (5368/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 31, параграф 1 и член 37 от Договора за Европейския съюз и член 212, параграф 1, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0508/2016),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0028/2017),

1.  дава своето одобрение сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Канада.


Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Монголия ***
PDF 452kWORD 47k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество (08919/2016 – C8-0218/2016 – 2015/0114(NLE))
P8_TA(2017)0032A8-0382/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (08919/2016),

—  като взе предвид проекта на рамково споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна (07902/1/2011),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 207 и 209 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0218/2016),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 15 февруари 2017 г.(1) относно проекта на решение,

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4, и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0382/2016),

1.  дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Монголия.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0033.


Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Монголия (Резолюция)
PDF 600kWORD 65k
Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна (08919/2016 – C8-0218/2016 – 2015/0114(NLE)2016/2231(INI))
P8_TA(2017)0033A8-0383/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (08919/2016),

—  като взе предвид проекта за Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Монголия, от друга страна (07902/1/2011),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 207 и 209 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0218/2016),

—  като взе предвид подписването на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество (наричано по-нататък „Споразумение за партньорство и сътрудничество“ или –СПС) на 30 април 2013 г. в Улан Батор в присъствието на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Катрин Аштън,

—  като взе предвид Споразумението за търговско и икономическо сътрудничество между Европейската икономическа общност и нейните държави членки и Монголия, влязло в сила на 1 март 1993 г.,

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 15 ноември 2005 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), което дава възможност на банката да финансира операции в Монголия(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно прилагане и преразглеждане на стратегията ЕС – Централна Азия(2),

—  като взе предвид своите резолюции от 16 декември 2015 г.(3) и 14 март 2013 г.(4) относно отношенията между ЕС и Китай, и по-специално съображение Ш от втората резолюция,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 юни 2015 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Русия(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2012 г. относно позицията на Парламента относно деветнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(6), и по-специално параграф 30 от тази резолюция,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно препоръките на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрени оръжия във връзка с установяването на Близък изток, свободен от оръжия за масово унищожение, и по-специално съображение Е от тази резолюция(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия(8),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 15 февруари 2017 г. относно проекта на решение(9),

—  като взе предвид включването на Монголия в специалния насърчителен режим на Общата система за преференции на ЕС за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+),

—  като взе предвид дълготрайните отношения между делегациите на Европейския парламент и Великия държавен хурал (монголския парламент), и по-специално съвместното изявление от десетата междупарламентарна среща, проведена на 17 февруари 2015 г. в Улан Батор,

—  като взе предвид факта, че Монголия председателства и беше домакин на единадесетата среща на върха „Азия – Европа“ (АСЕМ), проведена в Улан Батор на 15 и 16 юли 2016 г., и на деветото заседание на парламентарното партньорство Азия – Европа (АСЕП), проведено в Улан Батор на 21 и 22 април 2016 г., и като взе предвид съответните декларации, приети на двете срещи,

—  като взе предвид активната роля на Монголия в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), включително провеждането на есенната среща на Асамблеята от 15 до 18 септември 2015 г. в Улан Батор,

—  като взе предвид избирането на Монголия в Съвета на ООН по правата на човека за периода 2016—2018 г. и изявения от нея стремеж да стане член на Съвета за сигурност на ООН през 2022 г.,

—  като взе предвид монголското председателство на Общността на демокрациите за периода 2012—2013 г. и на коалицията „Свобода онлайн“ (Freedom On-line) през 2015 г.,

—  като взе предвид предварителните констатации и заключенията от международната мисия за наблюдение на парламентарните избори на 29 юни 2016 г. в Монголия, в която участваха Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (ОССЕ/БДИПЧ) и Европейският парламент,

—  като взе предвид речта на президента на Монголия Цахиагийн Елбегдорж, произнесена на пленарното заседание на Европейския парламент на 9 юни 2015 г.,

—  като взе предвид различните срещи на високо равнище и взаимни посещения, включително посещението на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу в Монголия през ноември 2013 г.,

—  като взе предвид външнополитическата концепция на Монголия за „третия съсед“, включваща отношенията с ЕС, САЩ, Япония, Република Корея, Индия, Иран, държавите от Централна Азия и други,

—  като взе предвид стратегическите партньорства на Монголия с Русия и Китай,

—  като взе предвид статута на Монголия като наблюдател в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество (SCO),

—  като взе предвид редовните тристранни срещи на високо равнище между Монголия, Русия и Китай и между Монголия, Япония и САЩ,

—  като взе предвид инициативите за интегриране на различни икономически проекти в района, включително китайската инициатива за икономическия пояс „Път на коприната“, инициативата на Русия за развитие на Трансевразийския пояс, както и инициативата „Степен път“ на Монголия,

—  като взе предвид индивидуалната програма за партньорство и сътрудничество на Монголия с НАТО, договорена през 2012 г.,

—  като взе предвид декларацията на Монголия от септември 2015 г. относно намерението ѝ да се стреми към статут на постоянен неутралитет,

—  като взе предвид декларирания от Монголия статут на държава без ядрени оръжия, признат от ООН през септември 2012 г.,

—  като взе предвид Фонда на Монголия за международно сътрудничество, който цели споделяне на опит с други държави, в които се извършват демократични промени, като Мианмар, Киргизстан и Афганистан,

—  като взе предвид усилията за изграждане на доверие, включително Диалога от Улан Батор по сигурността на Североизточна Азия, в който участва Северна Корея, както и Форума на Азия,

—  като взе предвид заключителните коментари на Комитета на ООН срещу изтезанията по втория периодичен доклад за Монголия, приет през август 2016 г.,

—  като взе предвид член 99, параграф 2 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0383/2016),

А.  като има предвид, че Монголия може да служи като модел за демокрация не само за другите новоутвърждаващи се демокрации в региона, но и за режимите с по-авторитарен уклон;

Б.  като има предвид, че Европейските общности установиха дипломатически отношения с Монголия на 1 август 1989 г.;

В.  като има предвид, че ЕС и Монголия се радват на приятелски отношения, основаващи се на политически, социални, икономически, културни и исторически връзки;

Г.  като има предвид, че ЕС и Монголия имат множество сближаващи се позиции относно повечето сериозни международни предизвикателства и че Монголия играе конструктивна роля в международните отношения, особено в многостранните организации;

Д.  като има предвид, че отношенията на ЕС с Монголия са съсредоточени основно върху проекти в областта на сътрудничеството за развитие, имащи за цел да дадат възможност на страната да насочи настоящата бърза трансформация към социално приобщаващо и икономически устойчиво развитие на своето общество;

Е.  като има предвид, че Монголия проявява интерес към по-нататъшното развитие на отношенията с ЕС и разширяването на съществуващото сътрудничество отвъд сътрудничеството за развитие; като има предвид, че Споразумението за партньорство и сътрудничество изтъква нарастващото значение на връзките между ЕС‑ и Монголия, основани на споделени принципи като равенството, взаимните ползи, демокрацията, принципа на правовата държава и правата на човека, и формално разкрива възможността двете страни да развият нови сфери на сътрудничество не само в области като стопанска дейност, търговия, развитие, селско стопанство, околна среда, енергетика, модернизиране на държавата, но също така и в образованието, културата и туризма;

Ж.  като има предвид, че развитието на връзките на ЕС с Монголия все още е сред отговорностите на Делегацията на ЕС в Пекин; като има предвид, че в настоящия момент България, Германия, Италия, Обединеното кралство, Унгария, Франция и Чешката република имат установени собствени посолства в Улан Батор;

Общи разпоредби

1.  оценява приятелските и конструктивни отношения между ЕС и Монголия;

2.  признава особеното географско положение на Монголия между Китай, Русия и държавите от Централна и Североизточна Азия с техния голям потенциал за глобалната икономика, значението на Монголия за стабилността в региона, изключителната ѝ демократична легитимност на регионално равнище и конструктивната роля, която играе чрез подпомагане и насърчаване на мирни решения на конфликти и сблъсъци в региона и чрез поощряване на регионалната икономическа интеграция;

3.  признава, че демократичната трансформация, започнала през 90-те години на миналия век, продължава последователно; признава осезаемия напредък, постигнат по отношение на социално-икономическите реформи; отбелязва въпреки това предизвикателствата, които съществуват в областта на устойчивото развитие и икономиката, финансите, доброто управление, борбата с корупцията, социалната сигурност, опазването на околната среда и политическата поляризация и които се утежняват от все по-сложната международна обстановка;

Институционална рамка и дипломатическо представителство

4.  приветства задълбочаването и разширяването на отношенията между ЕС и Монголия, което е видно от Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС), обхващащо области като политическия диалог и правата на човека, търговията и помощта за развитие, а също и сътрудничеството в областта на земеделието и развитието на селските райони, енергетиката, изменението на климата, научните изследвания и иновациите, образованието и културата, които са от особено значение за икономическата диферсификация и разрешаването на текущите икономически проблеми, както и за дългосрочната трансформация на това номадско по произход общество;

5.  приветства създаването на съвместен комитет, който да следи, съгласно член 56 от споразумението, за прилагането на СПС, и го насърчава да докладва редовно пред Европейския парламент и Монголския парламент;

6.  настоятелно призовава трите държави членки, които още не са го направили, да приключат бързо националните процеси по ратифициране, за да стане възможно дълго отлаганото сключване и влизане в сила на СПС;

7.  набляга на необходимостта от допълнително укрепване на парламентарното измерение на отношенията между ЕС‑ и Монголия; изразява съжаление, че в текста на СПС липсват членове за създаване на комитет за парламентарно сътрудничество в рамките на СПС с цел осъществяване на демократичен контрол върху прилагането на споразумението и засилване на политическия диалог между двата парламента; насърчава поради това възможно най-скорошното започване на преговори за нов протокол по смисъла на член 57 от СПС относно бъдещото сътрудничество, който да коригира това положение, както вече настоятелно призоваха Монголският парламент и Европейският парламент в съвместното изявление от десетата междупарламентарна среща;

8.  изразява загриженост поради факта, че дипломатическите отношения с Монголия понастоящем все още се осъществяват от делегацията на ЕС в Китай; настоятелно призовава Съвета и ЗП/ВП да превърнат бюрото за връзка на ЕС в Улан Батор в пълноценна делегация на ЕС – мярка, която е изключително важна за улесняването на политическия диалог и сътрудничеството в областта на правата на човека и демокрацията, укрепването на капацитета за осъществяване и надзор на проекти на ЕС за подпомагане и насърчаването на търговията със стоки и услуги, както и на връзките между хората и културния обмен;

Демокрация, принципи на правовата държава, добро управление и права на човека

9.  приветства усилията на Монголия за укрепването на демократичния процес и принципите на правовата държава, в т.ч. многопартийните избори, по-независимите медии и едно жизнеспособно гражданско общество; приветства от тази гледна точка участието на Монголия в Общността на демокрациите;

10.  подчертава, че зачитането на свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение са съществени за по-нататъшното укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека в Монголия; насърчава монголските органи да предприемат действия по въпроси, свързани със сигнали за политически мотивирана намеса в работата на медиите, и да се въздържат от санкции и ограничения спрямо критично настроени към правителството офлайн и онлайн медии; насърчава Монголския парламент изрично да кодифицира тези основни права и да ги прилага при строг контрол;

11.  изразява убеждение, че демократичната трансформация на Монголия би могла да предизвика ефект на разпространение с положителни последици в региона, в който протичат сложни процеси на трансформация, и че в този смисъл Монголия би могла конструктивно да допринесе за стабилността и общото благополучие на региона; призовава ЕС да вземе това предвид при планирането на регионалното сътрудничество, особено с държавите от централноазиатския регион, както и в региона като цяло;

12.  приветства факта, че при неотдавнашните избори беше показано общо зачитане на изборните правила; призовава монголските органи да обърнат внимание на препоръките, направени от ОССЕ/БДИПЧ след парламентарните избори от 29 юни 2016 г., в т.ч. относно укрепването на изборния закон, ограниченията за провеждането на кампании, независимостта на медиите и безпристрастността и пълнотата на информацията, предоставяна на гласоподавателите;

13.  изразява интерес към изпращане на мисия на Европейския парламент за наблюдение на президентските избори, насрочени за средата на 2017 г.;

14.  насърчава Монголия да разгледа нерешените предизвикателства във връзка със зачитането на независимостта на съдебната власт;

15.  приветства предприетите наскоро законодателни усилия за укрепване на правното основание за борбата с ширещата се корупция, която води след себе си реалната и сериозна опасност от подкопаване на социалното сближаване в страната, както и усилията за разглеждане на въпросите за правата на човека и социалните конфликти; насърчава Монголия да приеме съществени реформи и да ги изпълни своевременно; в този контекст се позовава на собствения си опит, съгласно който от лицата, осъдени за корупция, трябва системно да се търси отговорност; препоръчва страната да засили сътрудничеството си с ЕС, ОССЕ и ООН за справяне с корупцията; убеден е, че активният ангажимент за изпълнението на международните препоръки относно корпоративната социална отговорност (КСО) в икономическия производствен сектор и обществения и административния живот на Монголия може да изиграе положителна и съществена роля в тези предприятия;

16.  отчита ангажиментите и правната уредба на страната за пресичане на трафика на хора, но остава загрижен поради действителната ситуация и настоятелно призовава Монголия да приложи изцяло закона за борба с трафика на хора от 2012 г. и съответните национални планове;

17.  изразява задоволство, че е постигнато принципно споразумение между ЕС и Монголия и че е в ход подготвителна работа за стартиране през 2017 г. на редовен диалог между ЕС и Монголия по въпросите на правата на човека;

18.  приветства факта, че след ратифицирането на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права Монголският парламент прие през декември 2015 г. преразгледан наказателен кодекс, който, наред с други важни правни реформи, като например забраната на изтезанията, премахва смъртното наказание за всички престъпления; отбелязва, че новоизбраният парламент отложи прилагането на преразгледания наказателен кодекс, и насърчава монголските органи да приложат тази важна реформа без по-нататъшно отлагане;

19.  отбелязва напредъка на Монголия в усъвършенстването на правната рамка на страната в съответствие с международните задължения в областта на правата на човека, реформата на институциите, включително на независимата национална комисия по правата на човека, както и усилията, насочени към изграждане на капацитет и повишаване на осведомеността относно правата на човека, и продължаващата ангажираност за преодоляване на оставащите предизвикателства, свързани със защитата и утвърждаването на всеобщите стандарти относно правата на човека, като тези, посочени във втория всеобщ периодичен преглед на ООН от 2015 г., включително предотвратяване и разследване на всички твърдения за изтезания, защита на правата на жените и децата, както и на правата на затворниците;

20.  изразява загриженост поради сигналите за случаи на задържане без законна заповед за арест и за изтезания и безнаказаност в монголските затвори; присъединява се към призива на Съвета на ООН по правата на човека за ефективни мерки, които да гарантират, че на всички задържани лица се предоставят на практика всички основни правни гаранции в съответствие с международните стандарти; призовава Монголия да изпълни поетия от нея ангажимент да създаде независим механизъм за бързо и ефективно разследване на твърденията за изтезания‑ и малтретиране;

21.  приветства подкрепяния от ЕС проект в подкрепа на правата на ЛГБТИ в Монголия; изразява въпреки това загриженост поради продължаващата дискриминация и извършващия се тормоз спрямо общността на ЛГБТИ;

22.  препоръчва Монголия, в съответствие с вече ратифицираната Конвенция за правата на детето, да забрани със закон телесните наказания не само в образователни учреждения, но и изцяло, и да предприеме конкретни и целенасочени мерки за справяне със ненамаляващия брой случаи на насилие срещу деца, икономическата експлоатация на деца и произшествията, причиняващи смърт или тежки наранявания на деца; призовава всички съответни институции на ЕС за съдействие по този въпрос;

23.  препоръчва укрепване на положението в сферата на здравето и безопасността чрез прилагане на Конвенция C176 на МОТ, както и на другите конвенции на МОТ относно безопасността и здравето, които все още не са ратифицирани;

24.  подкрепя трайните и искрени усилия на Монголия постепенно да изкорени всички форми на детски труд и да гарантира правата на детето;

25.  приветства правната уредба на Монголия за прилагане на равните права на жените и мъжете, приета през 2011 г., и постепенното премахване на дискриминацията спрямо жените;

Устойчиво развитие

26.  приветства значителния напредък, постигнат от Монголия от 90-те години на миналия век насам в областта на икономическото развитие и намаляването на бедността в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); подкрепя Монголия в преследването на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в съответствие с принципите за ефективност и прозрачност на помощта;

27.  потвърждава, че задълбочената регионална икономическа интеграция ще открие възможности пред Монголия, що се отнася до бъдеще с по-голямо благоденствие и икономически успехи; отбелязва факта, че Монголия едновременно с това търси икономически съюзи и партньори, които биха ѝ позволили да използва в пълна степен потенциала си за сътрудничество, като в същото време зачита своите законни национални политически и икономически интереси, дълготрайния ангажимент за многопосочна дипломация, традиционната идентичност и традиционния начин на живот и демократичните основи на монголското общество;

28.  при все това изразява безпокойство поради факта, че в някои области бедността се вкоренява трайно и че наблюдаваният икономически бум в периода 2010—2012 г. не допринесе в достатъчна степен за намаляване на бедността в страната;

29.  насърчава Монголия в усилията ѝ да постигне устойчив икономически растеж; изразява загриженост във връзка с рязкото забавяне на ръста на БВП, който през 2011 г. беше с рекордно ниво от 17,3%, докато през 2015 г. достигна едва 2,3%, а за 2016 г. се очаква да бъде 1,3 %; загрижен е, че бюджетният дефицит, който е достигнал 20% от БВП, може да има отрицателно въздействие върху намаляването на бедността, както и върху социалното приобщаване и последователността на системата за социална закрила;

30.  приветства факта, че помощта на ЕС за развитие за страната е нараснала повече от два пъти– за периода 2014—2020 г. – 65 милиона евро в сравнение със сумата от 30 милиона евро– за периода 2007—2013 г., и че фокусът ѝ е върху по-доброто икономическо управление и професионалното обучение за по-добри възможности за заетост; насърчава Монголия да участва в регионални програми, финансирани от ЕС; отбелязва сравнително доброто изпълнение на проектите и програмите на ЕС, подпомагащи развитието и модернизирането на Монголия;

31.  подчертава значението на непрекъсната административна реформа, която е насочена основно към изграждането на високопрофесионално административно управление както на национално, така и на местно равнище; насърчава институциите на ЕС да помогнат на Монголия при разработването на необходимите ресурси и експертен опит в интерес на по-добрата подготовка на страната за справяне с предизвикателствата на сложните икономически и обществени трансформационни процеси, както и за увеличаване на капацитета за усвояване на фондовете на ЕС в страната;

32.  призовава за повече възможности за обмен на студенти и академични кадри по програмите „Еразъм+“ и „Мария Склодовска-Кюри“ и за разширяването на контактите между хората в ЕС и Монголия, включително между хората на изкуството; призовава ЕС да включи научните изследвания и иновациите в своите области на сътрудничество с Монголия;

33.  приветства своевременното депозиране на 21 септември 2016 г. от страна на Монголия на ратификационния инструмент за Парижкото споразумение относно изменението на климата; изразява загриженост, че съчетаното въздействие на изменението на климата, прекомерния ръст на животновъдството, рязкото увеличаване на преселването от селата към столицата, както и масовото използване и бързата експлоатация на природните ресурси като водата и почвата за официален и неофициален добив на мед, въглища и други суровини, вече е довело до драстично влошаване на състоянието на околната среда в Монголия, до нарастващ риск от конфликти за вода с нейните съседи и до все по-честата поява на климатични явления като т.нар. „дзуд“, който се характеризира с цикли на продължителни суши и сурови зими и води до масово загиване на добитък, на диви биологични видове и до загуба на биологично разнообразие като цяло; приканва монголското правителство да увеличи усилията си за диверсификация на икономиката на страната и призовава ЕС да подпомага процеса със специални дейности и превантивни и други мерки, например в контекста на по-тясна координация на екологичните политики на двете страни; призовава органите и Парламента на Монголия, както и всички държави – членки на ЕС, да си сътрудничат и да допринасят за значително укрепване на международния режим в областта на климата в рамките на поетите ангажименти от 22-рата конференция на страните по РКООНИК в Маракеш;

34.  приветства ратифицирането и спазването от страна на Монголия на всички относими конвенции относно ОСП+ в областта на опазването на околната среда и изменението на климата; въпреки това настоятелно призовава Монголия да изпълнява задълженията си за докладване по силата на конвенциите на ООН в областта на околната среда и изменението на климата (CITES, Стокхолмската конвенция и Базелската конвенция) и да прилага правната уредба на държавата в областта на околната среда;

35.  изтъква, че през 2014 г. добивната промишленост в Монголия е допринесла със 17 % за БВП и с 89% за общия износ на страната; приветства в този контекст активното участие на Монголия в Инициативата за прозрачност на добивната промишленост, с която се цели секторът да стане по-отговорен пред обществото и по-прозрачен;

36.  изтъква, че мината за мед и злато „Ою Толгой“ е единственият най-голям проект за мина, който от 2020 г. се очаква да осигурява една трета от БВП на Монголия, и че „Таван Толгой“ е най-голямата в света неразработена въгледобивна мина; приветства обществените дискусии относно екологичното въздействие на минното дело и участието на обществеността в управлението на ресурсите на местно равнище;

37.  насърчава Монголия да развие, в полза на своите собствени граждани, експлоатацията на природните си ресурси, по-специално на редките минерали, тъй като те имат все по-висока стойност в цифровия сектор; изтъква подпомагащата роля, която ЕС би могъл да играе за предоставяне на технологична и финансова помощ за такъв независим добив на минерали;

38.  счита, че инвестирането в бъдещи технологии и цифровизацията могат да спомогнат за преодоляване на различията в развитието между отделните региони в Монголия и за диверсификация на икономиката; насърчава ЕС и държавите членки да засилят сътрудничеството в областта на цифровизацията и новите технологии;

39.  отчита значителните предизвикателства в борбата срещу трафика на наркотици; препоръчва ЕС да оказва помощ чрез укрепване на публичните институции и ресурси за справяне с тези проблеми;

Търговски и икономически връзки

40.  отбелязва, че ЕС е станал третият най-голям търговски партньор на Монголия и че монголски стоки вече навлизат на пазара на ЕС практически без мита по силата на настоящата Обща система за преференции;

41.  приветства включването на Монголия в ОСП+;

42.  отбелязва, че европейските инвестиции в Монголия досега остават ограничени поради несигурната бизнес среда и липсата на информация;

43.  насърчава ЕС и Монголия да засилят своите търговски и инвестиционни връзки, включително популяризирането чрез информиране и повишаване на осведомеността, в съответствие с правните разпоредби на СПС; подчертава, че това засилване следва да бъде в съответствие със задълженията, произтичащи от международните конвенции относно трудовите стандарти, доброто управление, правата на човека и стандартите в областта на околната среда, и да спазва напълно тези задължения;

44.  в този контекст настоятелно призовава за по-нататъшно развиване на дейността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Монголия;

45.  подчертава значението на стабилната стопанска и правна среда за засилване на инвестициите от ЕС;

46.  отбелязва намаляването на преките чуждестранни инвестиции в доминиращия икономиката миннодобивен сектор, което остава основен разединяващ фактор;

47.  настоятелно призовава Монголия да диверсифицира икономиката си с помощта на чуждестранни инвестиции и по-прозрачна правна среда, за да спомогне да се избегне уязвимостта, дължаща се на нестабилните пазари на минерали; приветства във връзка с това новото законодателство относно преките чуждестранни инвестиции;

48.  насърчава продължаването на интеграцията на Монголия в световната и регионалната икономика – в рамките на проекти като „Степния път“, „Пътя на коприната“/„Един пояс – един път“ или Трансевразийския пояс – в съответствие със стратегическите интереси и приоритети на страната; призовава ЕС да обмисли евентуалното си участие в инфраструктурни и инвестиционни програми в региона, включително в миннодобивния сектор;

Регионални и световни предизвикателства и сътрудничество

49.  признава водещата роля, която Монголия може да играе между динамичните икономики на Китай, Русия, Южна Корея и Япония и централноазиатските държави и едновременно с това като посредник между Европа и региона на Източна Азия;

50.  посочва външнополитическата концепция на Монголия за „третия съсед“, която включва връзки с ЕС, балансирани спрямо конструктивните и интензивни връзки с нейните влиятелни стратегически партньори и непосредствени съседи Русия и Китай;

51.  отбелязва приятелските, а също и икономически конкурентните връзки на Монголия с другите държави в региона;

52.  отбелязва, че в момента Монголия извършва сериозна оценка на въздействието на евентуално членство в Евразийския икономически съюз; изразява загриженост, че подобен ход би могъл да възпрепятства по-нататъшните политически и търговски връзки с ЕС;

53.  поздравява Монголия за успешната ѝ роля като председател на срещата „Азия – Европа“ (АСЕМ) и на заседанието на парламентарното партньорство Азия – Европа (АСЕП), проведени през 2016 г. в Улан Батор, за утвърждаването на парламентарното измерение и за засилването на партньорството между двата региона въз основа на всеобщо признатите принципи на равенство, взаимно зачитане и насърчаване на правата на човека и основните свободи; приветства предложението на Монголия да създаде център, посветен на АСЕМ, в т.ч. виртуален/онлайн механизъм;

54.  приветства факта, че Монголия се обяви за зона, свободна от ядрено оръжие, официално призната от ООН; приветства по-специално конструктивната и активна роля, която тя играе в многостранните форуми за насърчаване на сътрудничеството за глобално ядрено разоръжаване, както и подписването от нейна страна на Хуманитарния ангажимент(10);

55.  приветства взаимния ангажимент за насърчаване на международния мир и международната сигурност и в този контекст приветства активната роля на Монголия в многостранни международни механизми като ООН и ОССЕ и приноса ѝ към инициативи в подкрепа на мира и стабилността в Североизточна Азия и отвъд региона, като Диалога от Улан Батор по сигурността на Североизточна Азия;

56.  отбелязва приноса на Монголия към мироопазващите дейности на ООН в целия свят, както и предоставянето от нейна страна на тренировъчни бази за тези мисии, заедно с нарастващия успореден стремеж към засилване на политическите и дипломатическите възможности и отговорност на ООН за предотвратяване и разрешаване на конфликти;

57.  приветства тясното съгласуване на Монголия с ЕС при нейните преговори и позиции за гласуване в рамките на Организацията на обединените нации и други многостранни форуми; в този контекст подчертава значението на член 8 от СПС относно международното сътрудничество;

58.  отчита ролята на Монголия за насърчаване на зачитането на правата на човека като нов член на Съвета на ООН по правата на човека за периода 2016 – 2018 г. и призовава за тясно сътрудничество на ЕС с Монголия в подготовката и изпълнението на работата на Съвета на ООН по правата на човека;

59.  приветства ратифицирането от страна на Монголия на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и насърчава Монголия да ратифицира измененията от Кампала, които своевременно предложиха определение за агресията и процедура във връзка с компетентността на Съда по отношение на това престъпление;

60.  приветства усилията на Монголия за насърчаване на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека в държави в нейно близко съседство, които се стремят към демократична промяна; призовава ЕС също така да включи Монголия и да търси взаимодействия на ad hoc основа в регионални програми в Централна Азия с акцент върху такива промени;

61.  приветства ролята на Монголия за събирането на едно място на академични кадри от Северна и Южна Корея, Китай и Русия, както и за домакинството ѝ на срещи на семейства, разделени поради подялбата на Корейския полуостров;

62.  подкрепя заявеното от Монголия желание да стане член на Съвета за сигурност на ООН през 2022 г.;

o
o   o

63.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на ЗП/ВП, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и Великия държавен хурал (парламента) на Монголия.

(1) ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 49.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0121.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0458.
(4) OВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 126.
(5) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 35.
(6) ОВ C 249 E, 30.8.2013 г., стр. 41.
(7) ОВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 97.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0424.
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0032.
(10) http://www.icanw.org/pledge/


Споразумение за търговията с граждански въздухоплавателни средства (приложение относно продуктовия обхват) ***
PDF 452kWORD 47k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Протокола (от 2015 г.) за изменение на приложението към Споразумението за търговията с граждански въздухоплавателни средства (11018/2016 – C8-0391/2016 – 2016/0202(NLE))
P8_TA(2017)0034A8-0007/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (11018/2016),

—  като взе предвид Протокола (от 2015 г.) за изменение на приложението към Споразумението за търговията с граждански въздухоплавателни средства (11019/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4 и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0391/2016),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4, и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0007/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.


Разходоефективни намаления на емисии и нисковъглеродни инвестиции ***I
PDF 1053kWORD 149k
Изменения, приети от Европейския парламент на 15 февруари 2017 г. към предложението за директива на Eвропейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции (COM(2015)0337 – C8‑0190/2015 – 2015/0148(COD))(1)
P8_TA(2017)0035A8-0003/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение 1
(1)  С Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета15 бе въведена в ЕС система за търговия с квоти за емисии на парникови газове, с цел да се насърчат намаленията на емисии на парникови газове по разходоефективен и икономически ефективен начин.
(1)  С Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета15 бе въведена в Съюза система за търговия с квоти за емисии на парникови газове с цел да се насърчат намаленията на емисии на парникови газове по разходоефективен и икономически ефективен начин, както и устойчиво да се укрепи промишлеността на Съюза в противодействие на риска от изместване на въглеродни емисии и инвестиции.
__________________
__________________
15 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).
15 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  През октомври 2014 г. Европейският съвет пое ангажимент за намаляване до 2030 г. на общите емисии на парникови газове в ЕС с поне 40 % в сравнение с количествата от 1990 г. За реализирането на тези намаления на емисии следва да допринесат всички сектори на икономиката, като за да може целта да бъде постигната по най-разходоефективен начин е необходимо намалението в Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) в 2030 г. да е с 43 % спрямо съответните количества от 2005 г. Това бе потвърдено в планирания национално определен ангажимент за намаление на емисиите на ЕС и неговите държави членки, подаден в Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата на 6 март 2015 г16.
(2)  През октомври 2014 г. Европейският съвет пое ангажимент за намаляване до 2030 г. на общите емисии на парникови газове в Съюза с поне 40% в сравнение с количествата от 1990 г. За реализирането на тези намаления на емисии следва да допринесат всички сектори на икономиката, като целта ще бъде постигната по най-разходоефективен начин с намаление посредством Системата за търговия с емисии на Съюза (СТЕ на ЕС) до 2030 г. от 43% спрямо съответните количества от 2005 г. Това бе потвърдено в планирания национално определен ангажимент за намаление на емисиите на Съюза и неговите държави членки, подаден в Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата на 6 март 2015 г. Усилията за намаляване на емисиите следва да бъдат справедливо разпределени между отраслите, попадащи в рамките на СТЕ на ЕС.
__________________
16 http://www4.unfccc.int/submissions/indc/Submission%20Pages/submissions.aspx
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 2 а (ново)
(2a)   Важно е СТЕ на ЕС, макар и основен инструмент на Съюза за постигане на неговите дългосрочни цели в областта на климата и енергетиката, да бъде допълнена с равностойни допълнителни действия, въведени с други правни актове и инструменти във връзка с емисиите на парникови газове от отрасли, които не са обхванати от СТЕ на ЕС, с цел да се изпълни договореният ангажимент всички отрасли на икономиката да допринесат за постигането на целта за намаляване до 2030 г. на общите емисии на парникови газове в Съюза с поне 40% в сравнение с количествата от 1990 г.;
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 2 б (ново)
(2б)   Съгласно споразумението, прието в Париж на 21-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) от 12 декември 2015 г. (наричано по-долу „Споразумението от Париж“), от държавите се изисква да въведат политики за постигане на над 180 планирани национално определени приноси (INDC), които обхващат около 98% от световните емисии на парникови газове. Споразумението от Париж цели да ограничи покачването на глобалната средна температура до значително под 2°C в сравнение с прединдустриалните стойности и да се положат усилия за ограничаване на това покачване до 1,5°C над тези стойности. Очаква се много от тези политики да включват определяне на цени на въглеродните емисии или подобни мерки и поради това в настоящата директива следва да се предвиди клауза за преразглеждане, която да дава възможност на Комисията, когато е уместно, да предлага по-строги намаления на емисиите след първия преглед в рамките на Споразумението от Париж през 2023 г., корекция на разпоредбите във връзка с преходното изместване на въглеродни емисии, за да се реагира на развитието на механизмите за определяне на цени на въглеродните емисии извън Съюза, както и допълнителни политически мерки и инструменти за укрепване на ангажиментите на Съюза и неговите държави членки за намаляване на парниковите газове; Клаузата за преразглеждане следва да гарантира и че ще се приеме съобщение до шест месеца след диалога за улесняване, който предстои да се проведе в рамките на РКООНИК през 2018 г. за оценка на съгласуваността на законодателството на Съюза по отношение на изменението на климата с целите на Парижкото споразумение.
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 2 в (ново)
(2в)   В съответствие с Парижкото споразумение и с ангажимента на съзаконодателите, изразен в Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета1a и Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от всички сектори на икономиката се изисква да допринесат за постигане на намалението на емисиите на въглероден диоксид (СО2). За целта са предприети мерки за ограничаване на емисиите от международното морско корабоплаване чрез Международната морска организация (ММО), които следва да се насърчават, с цел изготвяне на ясен план за действие на ММО за мерки на политиката в областта на климата, за да се намалят емисиите на СО2 от корабоплаването на световно равнище. Приемането на ясни цели за намаляване на емисиите от международното морско корабоплаване чрез ММО се превърна в неотложен въпрос и предпоставка за Съюза да се въздържа от по-нататъшни действия за включване на морския сектор в СТЕ на ЕС. Ако обаче подобно споразумение не бъде постигнато до края на 2021 г., секторът следва да бъде включен в рамките на СТЕ на ЕС и следва да бъде създаден фонд за приносите на операторите на кораби и за колективно спазване във връзка с емисиите на СО2, които вече са обхванати от системата на Съюза за мониторинг, докладване и проверка (МДП), предвидена в Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламенти на Съвета (емисии, изпускани в пристанища на Съюза и по време на плавания до и от такива пристанища). Част от приходите от тръжната продажба на квоти на отрасъла на морското корабоплаване следва да се използва за подобрение на енергийната ефективност и подпомагане на инвестициите в иновационни технологии за намаляване на емисиите на СО2 в този отрасъл, включително по отношение на морското корабоплаване на кратки разстояния и пристанищата.
__________________
1a Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО, с оглед подобряване и разширяване на схемата на Общността за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 63).
Решение № 406/2009/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).
Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55).
Изменение 143
Предложение за директива
Съображение 3
(3)  Европейският съвет потвърди, че основният инструмент за постигането на тази цел ще е една добре функционираща и реформирана СТЕ на ЕС, с инструмент за стабилизиране на пазара и коефициент на годишно намаление на квотите в размер от 2,2 % за периода от 2021 г. нататък, без да изтича срокът на безплатните квоти и с продължаване на съществуващите мерки и след 2020 г. (за предотвратяване на риска от изместване на въглеродни емисии вследствие на климатичната политика — докато не бъдат взети сравними мерки за намаление на емисиите в други големи икономики), и без намаление на дела на квотите, разпределяни чрез тръжна продажба. Делът на тръжно продаваните квоти следва да бъде зададен в законодателството в процентно изражение, с оглед да се подобри сигурността при планирането във връзка с инвестиционните решения, да се подобри прозрачността и да стане цялостната система по-проста и лесно разбираема.
(3)  Основният европейски инструменти за постигането на тази цел ще е една добре функционираща и реформирана СТЕ на ЕС със засилен инструмент за стабилизиране на пазара и коефициент на годишно намаление на квотите в размер от 2,2% за периода от 2021 г. нататък, без да изтича срокът на безплатните квоти и с продължаване на мерките след 2020 г. за предотвратяване на риска от изместване на въглеродни емисии вследствие на климатичната политика — докато не бъдат взети сравними мерки за намаление на емисиите в други големи икономики. Делът на тръжно продаваните квоти следва да бъде зададен в законодателството в процентно изражение, като процентът следва да намалява при прилагането на коефициент за междусекторна корекция с оглед да се подобри сигурността при планирането във връзка с инвестиционните решения, да се подобри прозрачността, да стане цялостната система по-проста и лесно разбираема, както и да се защитят секторите, които са най-изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, от коефициент за междусекторна корекция. Тези разпоредби следва да се преразглеждат текущо съгласно Парижкото споразумение и да се коригират по съответен начин, ако това е необходимо за изпълнение на задълженията на Съюза относно климата по това споразумение.
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 3 а (ново)
(3a)   Най-слабо развитите държави са особено уязвими по отношение на последиците от изменението на климата и са източник само на много ниски нива на емисии на парникови газове. Поради това следва да се даде особен приоритет на нуждите на най-слабо развитите държави чрез използването на квоти от СТЕ на ЕС за финансиране на действия в областта на климата, в частност за адаптация към последиците от изменението на климата чрез Зеления фонд за климата на РКООНИК.
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 4
(4)  Ключов приоритет на ЕС е създаването на устойчив Енергиен съюз, който да осигурява на гражданите сигурно, устойчиво развито, конкурентоспособно и достъпно снабдяване с енергия. За постигането на тази цел е необходима амбициозна дейност в областта на климата посредством СТЕ на ЕС в качеството ѝ на крайъгълен камък на европейската климатична политика, както и напредък по останалите аспекти на Енергийния съюз17. Реализирането на амбициозните цели, определени в рамката за политиките за периода до 2030 г., би допринесло за формулирането на адекватна цена на въглеродните емисии и за продължаване на стимулирането на разходоефективни намаления на емисиите на парникови газове.
(4)  Ключов приоритет на Съюза е създаването на устойчив Енергиен съюз, който да осигурява на гражданите и на промишлените отрасли сигурно, устойчиво развито, конкурентоспособно и достъпно снабдяване с енергия. За постигането на тази цел е необходима амбициозна дейност в областта на климата посредством СТЕ на ЕС в качеството ѝ на крайъгълен камък на климатичната политика на Съюза, както и напредък по останалите аспекти на Енергийния съюз17. Трябва да се отчете взаимодействието на СТЕ на ЕС с други национални политики и политики на Съюза за енергетиката и климата, които оказват въздействие върху търсенето на квоти по СТЕ на ЕС. Реализирането на амбициозните цели, определени в рамката за политиките за периода до 2030 г., и адекватните мерки за постигане на напредък по другите аспекти на Енергийния съюз биха допринесли за формулирането на адекватна цена на въглеродните емисии и за продължаване на стимулирането на разходоефективни намаления на емисиите на парникови газове.
__________________
__________________
17 COM(2015)0080 за определяне на Рамкова стратегия за устойчив Енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата
17 COM(2015)0080 за определяне на Рамкова стратегия за устойчив Енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 4 а (ново)
(4a)   По-голямата амбициозност в областта на енергийната ефективност в сравнение с целта от 27%, приета от Съвета, следва да доведе до повече безплатни квоти за промишлените отрасли, които са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии.
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 5
(5)  В член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз има изискване политиката на ЕС да се базира на принципа „замърсителят плаща“ и на това основание в Директива 2003/87/ЕО е предвиден постепенен преход към разпределяне на всички квоти за емисии чрез тръжна продажба. Основание за отлагане във времето на такъв цялостен преход е необходимостта да се избегне изместването на въглеродни емисии, поради което е обосновано да се прилага специално насочено предоставяне на безплатни квоти за емисии в промишлеността, с оглед да се преодолеят реалните рискове за увеличение на емисиите на парникови газове в трети държави, в които промишлеността не е обект на сравними ограничения на емисиите, до момента когато подобни мерки за климатична политика бъдат предприети и от други големи икономики.
(5)  В член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз има изискване политиката на Съюза да се базира на принципа „замърсителят плаща“ и на това основание в Директива 2003/87/ЕО е предвиден постепенен преход към разпределяне на всички квоти за емисии чрез тръжна продажба. Основание за временно отлагане на цялостната тръжна продажба е необходимостта да се избегне изместването на въглеродни емисии, а прилагането на специално насочено предоставяне на безплатни квоти за емисии в промишлеността е обосновано изключение от принципа „замърсителят плаща“, при условие че не се стига до прекомерно предоставяне на квоти, с оглед да се преодолеят реалните рискове за увеличение на емисиите на парникови газове в трети държави, в които промишлеността не е обект на сравними ограничения на емисиите, до момента когато подобни мерки за климатична политика бъдат предприети и от други големи икономики. За тази цел предоставянето на безплатни квоти следва да бъде по-динамично, като се спазват праговете, предвидени в настоящата директива.
Изменение 11
Предложение за директива
Съображение 6
(6)  Общото правило продължава да бъде прилагането на тръжна продажба на квоти за емисии, а безплатното предоставяне е изключение от правилото. Следователно, както това е потвърдено и от Европейския съвет, не следва да се намалява делът на квотите, разпределяни чрез тръжна продажба, който за периода 2013—2020 г. е 57 %. В подготвената от Европейската комисия Оценка на въздействието18 са включени подробни данни за дела на тръжно продаваните квоти и е посочено, че този 57-процентов дял се състои от квоти, продавани на търг от името на държавите членки, включително квоти, които са заделени за нови участници но не са предоставени, квоти за модернизиране на електропроизводството в някои държави членки и квоти, които предстои да се продават по-късно, тъй като са включени в Резерва за стабилност на пазара, създаден с Решение (ЕС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета19.
(6)  Общото правило продължава да бъде прилагането на тръжна продажба на квоти за емисии, а безплатното предоставяне е изключение от правилото. Следователно делът на квотите, разпределяни чрез тръжна продажба, който за периода 2021 – 2030 г. следва да бъде 57%, следва да се намали чрез прилагането на коефициент за междусекторна корекция, за да се защитят секторите, които са най-изложени на риск от изместване на въглеродни емисии. В подготвената от Европейската комисия Оценка на въздействието са включени подробни данни за дела на тръжно продаваните квоти и е посочено, че този 57-процентов дял се състои от квоти, продавани на търг от името на държавите членки, включително квоти, които са заделени за нови участници, но не са предоставени, квоти за модернизиране на електропроизводството в някои държави членки и квоти, които предстои да се продават по-късно, тъй като са включени в Резерва за стабилност на пазара (РСП), създаден с Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета19. Следва да бъде създаден Фонд за справедлив преход, който да подкрепя регионите с висок дял на работници в зависими от въглерода отрасли и БВП на глава от населението значително под средното равнище за Съюза.
__________________
18 SEC(2015)XX
19 Решение (ЕС) 2015/ на Европейския парламент и на Съвета от …г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към Схемата на ЕС за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ L […], […] г., стр. […]).
19 Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1).
Изменение 12
Предложение за директива
Съображение 7
(7)  С оглед да се запази ползата за околната среда от намаленията на емисиите в ЕС, при положение че действията на други страни не осигуряват сравними стимули за намаляване на емисиите в промишлеността, следва да продължи да се прилага безплатно предоставяне на квоти за инсталации в отрасли и подотрасли, за които съществува реален риск от изместване на въглеродни емисии. Натрупаният опит от действието на СТЕ на ЕС потвърждава, че някои отрасли и подотрасли са изложени на различни степени на риск от изместване на въглеродни емисии, както и че безплатното предоставяне на квоти предотвратява такова изместване. Докато за някои отрасли и подотрасли може да се счита, че рискът от изместване на въглеродни емисии е висок, други имат възможност да прехвърлят значителна част от разходите за квотите в цените на продукцията, без при това да губят пазарен дял, и по този начин понасят само останалата част от разходите за квоти, така че при тях рискът от изместване на въглеродни емисии е малък. Комисията следва да определи и разграничи съответните сектори въз основа на тяхната търговска и емисионна интензивност, така че да се идентифицират по-добре секторите с реален риск за изместване на въглеродни емисии. В случаите, при които въз основа на тези критерии бъде надхвърлен даден праг, определен чрез отчитане на възможността на разглежданите отрасли и подотрасли да прехвърлят разходите за квоти в цените на продукцията, съответният отрасъл или подотрасъл следва да се счита за изложен на риск от изместване на въглеродни емисии. За останалите отрасли следва да се счита, че при тях рискът за изместване на въглеродни емисии е малък или несъществуващ. Отчитането на възможностите на отраслите и подотраслите извън електропроизводството да прехвърлят разходите за квоти в цените на продукцията следва също да намалява лесните неочаквани печалби.
(7)  С оглед да се запази ползата за околната среда от намаленията на емисиите в Съюза, при положение че действията на други страни не осигуряват сравними стимули за намаляване на емисиите в промишлеността, следва да продължи временно да се прилага безплатно предоставяне на квоти за инсталации в отрасли и подотрасли, за които съществува реален риск от изместване на въглеродни емисии. Натрупаният опит от действието на СТЕ на ЕС потвърждава, че някои отрасли и подотрасли са изложени на различни степени на риск от изместване на въглеродни емисии, както и че безплатното предоставяне на квоти предотвратява такова изместване. Докато за някои отрасли и подотрасли може да се счита, че рискът от изместване на въглеродни емисии е висок, други имат възможност да прехвърлят значителна част от разходите за квотите в цените на продукцията, без при това да губят пазарен дял, и по този начин понасят само останалата част от разходите за квоти, така че при тях рискът от изместване на въглеродни емисии е малък. Комисията следва да определи и разграничи съответните сектори въз основа на тяхната търговска и емисионна интензивност, така че да се идентифицират по-добре секторите с реален риск за изместване на въглеродни емисии. В случаите, при които въз основа на тези критерии бъде надхвърлен даден праг, определен чрез отчитане на възможността на разглежданите отрасли и подотрасли да прехвърлят разходите за квоти в цените на продукцията, съответният отрасъл или подотрасъл следва да се счита за изложен на риск от изместване на въглеродни емисии. За останалите отрасли следва да се счита, че при тях рискът за изместване на въглеродни емисии е малък или несъществуващ. Отчитането на възможностите на отраслите и подотраслите извън електропроизводството да прехвърлят разходите за квоти в цените на продукцията следва също да намалява лесните неочаквани печалби. Рискът от изместване на въглеродни емисии в отрасли и подотрасли, за които безплатните квоти се изчисляват въз основа на стойностите на показателите за специфични емисии за ароматни съединения, водород и синтетичен газ, следва да се оценява и предвид на това, че тези продукти се произвеждат и в химически заводи, и в рафинерии.
Изменение 13
Предложение за директива
Съображение 8
(8)  С оглед да се отразява техническият прогрес в съответните отрасли и да се постигне съобразяване със съответния период на предоставяне на квоти, следва да бъде включена разпоредба, че стойностите на показателите за специфични емисии за безплатно предоставяне на квоти на съответните инсталации, които са определени въз основа на данни от 20072008 г., следва да се актуализират в съответствие с наблюдаваното средно подобрение. По причини във връзка с предвидимостта, това следва да се прави чрез използване на коефициент, изразяващ възможно най-добрата оценка на прогреса в рамките на много отрасли, като за тази цел следва да се използват надеждни, обективни и верифицирани данни от инсталациите, така че отраслите, чийто темп на подобрение значително се отличава от този коефициент, да имат показател за специфични емисии, по-близък до техния реален темп на подобрение. В случаите, при които данните покажат отклонение надхвърлящо 0,5% от полученото на база на коефициента годишно намаление за съответния период спрямо стойността по данни от 2007—2008 г. (независимо дали това отклонение е нагоре или надолу), съответната стойност на показателя за специфични емисии трябва да бъде коригирана с процента на това отклонение. За да се осигурят равноправни условия за производството на ароматни съединения, водород и синтетичен газ в рафинериите и химическите предприятия, стойностите на показателите за специфични емисии при производството на ароматни съединения, водород и синтетичен газ следва да продължат да бъдат съгласувани с показателите за рафинериите.
(8)  С оглед да се отразява техническият прогрес в съответните отрасли и да се постигне съобразяване със съответния период на предоставяне на квоти, следва да бъде включена разпоредба, че стойностите на показателите за специфични емисии за безплатно предоставяне на квоти на съответните инсталации, които са определени въз основа на данни от 2007 и 2008 г., следва да се актуализират в съответствие с наблюдаваното средно подобрение. По причини във връзка с предвидимостта, това следва да се прави чрез използване на коефициент, изразяващ реалната оценка на прогреса, постигнат от 10-те процента най-ефективни инсталации в отраслите, като за тази цел следва да се използват надеждни, обективни и верифицирани данни от инсталациите, така че отраслите, чийто темп на подобрение значително се отличава от този коефициент, да имат показател за специфични емисии, по-близък до техния реален темп на подобрение. В случаите, при които данните покажат отклонение надхвърлящо 1,75% от полученото на база на коефициента годишно намаление за съответния период спрямо стойността, която съответства на годините 2007 и 2008 (независимо дали това отклонение е нагоре или надолу), съответната стойност на показателя за специфични емисии следва да бъде коригирана с процента на това отклонение. Когато обаче данните покажат темп на подобрение от 0,25 или по-ниска стойност за съответния период, съответната стойност на показателя за специфични емисии следва да се коригира с процента на това отклонение. За да се осигурят равноправни условия за производството на ароматни съединения, водород и синтетичен газ в рафинериите и химическите предприятия, стойностите на показателите за специфични емисии при производството на ароматни съединения, водород и синтетичен газ следва да продължат да бъдат съгласувани с показателите за рафинериите.
Изменение 14
Предложение за директива
Съображение 9
(9)  Държавите членки следва частично да компенсират, в съответствие с правилата за държавна помощ, някои инсталации в отраслите и подотраслите, за които е определено, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, по отношение на разходите във връзка с емисиите на парникови газове, които се прехвърлят в цените на електроенергията. Необходимо е Протоколът и придружаващите го решения, които ще бъдат приети на Конференцията на Страните по РКООНИК в Париж, да дадат възможност за динамична мобилизация на финансиране, трансфер на технологии и изграждане на капацитет в областта на климата за отговарящите на съответните условия Страни, особено за тези с най-малки възможности. Публичното финансиране в областта на климата ще продължи да играе важна роля в мобилизирането на ресурси след 2020 г. Поради това приходите от тръжната продажба на квоти за емисии следва да се използват също и за финансиране на дейности в областта на климата в уязвими трети държави, включително дейности за адаптиране към климатичните въздействия. Количеството на финансирането в областта на климата, което следва да бъде мобилизирано, ще зависи също от амбициозността и качеството на предложените планирани национално определени приноси (INDCs), съответните инвестиционни планове и национални планови процедури за адаптиране. Държавите членки следва да използват приходите от тръжната продажба на квоти за насърчаване на придобиването на професионални умения и пренасочването на работниците, засегнати от преобразуването на работни места при прехода към декарбонизирана икономика.
(9)  При преследването на целта за равни условия на конкуренция държавите членки следва частично да компенсират, чрез централизирана система на равнището на Съюза, някои инсталации в отраслите и подотраслите, за които е определено, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии по отношение на разходите във връзка с емисиите на парникови газове, които се прехвърлят в цените на електроенергията. Публичното финансиране в областта на климата ще продължи да играе важна роля в мобилизирането на ресурси след 2020 г. Поради това приходите от тръжната продажба на квоти за емисии следва да се използват също и за финансиране на дейности в областта на климата в уязвими трети държави, включително дейности за адаптиране към изменението на климата. Количеството на финансирането в областта на климата, което следва да бъде мобилизирано, ще зависи също от амбициозността и качеството на предложените INDC, съответните инвестиционни планове и национални планови процедури за адаптиране. Държавите членки следва да разгледат и социалните аспекти на декарбонизацията на своите икономики и да използват приходите от тръжната продажба на квоти за насърчаване на придобиването на професионални умения и пренасочването на работниците, засегнати от преобразуването на работни места при прехода към декарбонизирана икономика. Следва да бъде възможно държавите членки да допълват компенсацията, получена чрез централизираната система на равнището на Съюза. Подобни финансови мерки не следва да надвишават равнищата, посочени в съответните насоки за държавната помощ.
Изменение 15
Предложение за директива
Съображение 10
(10)  Основният дългосрочен стимул, пораждан от настоящата директива по отношение на улавянето и съхранението на CO2 (CCS), новите технологии за възобновяеми енергийни източници и авангардните иновационни нисковъглеродни технологии и процеси, е създаваният от директивата сигнал за цената на въглеродните емисии, както и фактът, че не е необходимо връщане на квоти в случай на трайно съхранение на СО2 или избягване на съответните емисии. Също така, в допълнение към вече използваните ресурси за ускоряване на демонстрационните проекти със стопански характер за инсталации за улавяне и съхранение на CO2 следва да се използват квоти по СТЕ на ЕС за осигуряване на гарантирани изгоди при реализирането на такива инсталации, на нови технологии за възобновяеми енергийни източници и на промишлени иновации в областта на нисковъглеродните технологии и процеси в ЕС, водещи до съхранение на CO2 или избягване на емисии на CO2 в достатъчно голям мащаб, при условие че има сключено споразумение за споделяне на знанията. Голямата част от тази подкрепа следва да е свързана с условието за верифицирано избягване на емисии на парникови газове, но известна подкрепа може да се предоставя и при реализирането на предварително определени междинни етапи, като се взема предвид характерът на реализираната технология. Максималният процент на подпомагане на проектните разходи може да варира в зависимост от категорията на проекта.
(10)  Основният дългосрочен стимул, пораждан от настоящата директива по отношение на улавянето и съхранението на въглерод (CCS) и улавянето и оползотворяването на въглерод (CCU), новите технологии за възобновяеми енергийни източници и авангардните иновационни нисковъглеродни технологии и процеси, е създаваният от директивата сигнал за цената на въглеродните емисии, както и фактът, че не е необходимо връщане на квоти в случай на трайно съхранение на СО2 или избягване на съответните емисии. Също така, в допълнение към вече използваните ресурси за ускоряване на демонстрационните проекти със стопански характер за инсталации за CCS и за CCU и за иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници, следва да се използват квоти по СТЕ на ЕС за осигуряване на гарантирани изгоди при реализирането на такива инсталации, на нови технологии за възобновяеми енергийни източници и на промишлени иновации в областта на нисковъглеродните технологии и процеси в Съюза, водещи до съхранение на CO2 или избягване на емисии на CO2 в достатъчно голям мащаб, при условие че има сключено споразумение за споделяне на знанията. Голямата част от тази подкрепа следва да е свързана с условието за верифицирано избягване на емисии на парникови газове, но известна подкрепа може да се предоставя и при реализирането на предварително определени междинни етапи, като се взема предвид характерът на реализираната технология. Максималният процент на подпомагане на проектните разходи може да варира в зависимост от категорията на проекта.
Изменение 16
Предложение за директива
Съображение 11
(11)  Следва да бъде създаден Модернизационен фонд въз основа на 2% от общото количество квоти по СТЕ на ЕС, чиято тръжна продажба да бъде реализирана в съответствие с правилата и начините на организиране на търгове, провеждани в Общата тръжна платформа, създадена съгласно Регламент 1031/2010. Държавите членки, които през 2013 г. са имали БВП на човек от населението по пазарния обменен курс под 60 % от средната стойност за ЕС, следва да се считат за избираеми за финансиране от Модернизационния фонд, както и да могат в периода до 2030 г. да ползват дерогация от принципа за разпределяне само чрез тръжна продажба на квотите за емисии при електропроизводството, използвайки опцията за безплатно предоставяне на такива квоти, за да могат да насърчават по прозрачен начин реални инвестиции за модернизация на своя енергиен сектор, като в същото време избягват изкривявания на вътрешноевропейския енергиен пазар. Правилата за управление на Модернизационния фонд следва да формират съгласувана, цялостна и прозрачна рамка за осигуряването на възможно най-ефективна реализация, като се отчита необходимостта от лесен достъп за всички участници. Функциите на управляващата структура на фонда следва да бъдат съизмерими с целта за осигуряване на подходящо използване на финансовите средства. Управляващата структура следва да се състои от инвестиционен борд и управляващ комитет, с надлежно отчитане на експертния опит на Европейската инвестиционна банка при процеса на вземане на решения, освен в случаите на подпомагане на малки проекти посредством кредити от национални насърчителни банки или с безвъзмездна помощ по национална програма, споделяща целите на Модернизационния фонд. Инвестициите, финансирани от фонда, следва да бъдат предлагани от държавите членки. За да се осигури адекватни мерки по отношение на инвестиционните потребности в държавите членки с нисък доход, при разпределянето на финансовите средства ще се дава еднаква тежест на критериите за верифицирани емисии и за БВП. Финансовата помощ от Модернизационния фонд би могло да се предоставя под различни форми.
(11)  Следва да бъде създаден Модернизационен фонд въз основа на 2% от общото количество квоти по СТЕ на ЕС, чиято тръжна продажба да бъде реализирана в съответствие с правилата и начините на организиране на търгове, провеждани в Общата тръжна платформа, създадена съгласно Регламент (ЕС) № 1031/2010. Държавите членки, които през 2013 г. са имали БВП на човек от населението по пазарния обменен курс под 60% от средната стойност за ЕС, следва да се считат за допустими за финансиране от Модернизационния фонд. Държавите членки, които през 2014 г. са имали БВП на човек от населението в евро по пазарни цени под 60% от средната стойност за ЕС, следва да могат до 2030 г. да ползват дерогация от принципа за разпределяне само чрез тръжна продажба на квотите за емисии при електропроизводството, използвайки опцията за безплатно предоставяне на такива квоти, за да могат да насърчават по прозрачен начин реални инвестиции за модернизация и диверсификация на своя енергиен сектор в съответствие с целите на Съюза в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и 2050 г., като в същото време избягват изкривявания на вътрешноевропейския енергиен пазар. Правилата за управление на Модернизационния фонд следва да формират съгласувана, цялостна и прозрачна рамка за осигуряването на възможно най-ефективна реализация, като се отчита необходимостта от лесен достъп за всички участници. Тези правила следва да бъдат прозрачни, балансирани и съизмерими с целта за осигуряване на подходящо използване на финансовите средства. Управляващата структура следва да се състои от инвестиционен борд, консултативен съвет и управляващ комитет. Следва надлежно да се отчита експертният опит на Европейската инвестиционна банка при процеса на вземане на решения, освен в случаите на подпомагане на малки проекти посредством кредити от национални насърчителни банки или с безвъзмездна помощ по национална програма, споделяща целите на Модернизационния фонд. Инвестициите, финансирани от фонда, следва да бъдат предлагани от държавите членки, като цялото финансиране от фонда следва да отговаря на специфични критерии за допустимост. За да се осигурят адекватни мерки по отношение на инвестиционните потребности в държавите членки с нисък доход, при разпределянето на финансовите средства ще се дава еднаква тежест на критериите за верифицирани емисии и за БВП. Финансовата помощ от Модернизационния фонд би могло да се предоставя под различни форми.
Изменение 17
Предложение за директива
Съображение 12
(12)  Европейският съвет потвърди, че начините на действие, включително прозрачността, при опцията за безплатно предоставяне на квоти с цел модернизиране на енергийния сектор в някои държави членки следва да бъдат подобрени. Инвестициите на стойност по-голяма или равна на 10 милиона евро следва да бъдат избирани от съответните държави членки чрез състезателна тръжна процедура въз основа на ясни и прозрачни правила, така че да се гарантира, че безплатното предоставяне на квоти се използва за насърчаване на реални инвестиции за модернизиране на енергийния сектор, в съответствие с целите на Енергийния съюз. Инвестициите на стойност под 10 милиона евро също следва да могат да бъдат избираеми за финансиране с безплатно предоставяне на квоти. Съответната държава членка следва да избира такива инвестиции въз основа на ясни и прозрачни критерии. Резултатите от този процес на подбор следва да бъдат предмет на публична консултация. Обществеността следва да бъде надлежно информирана на стадия на подбор на инвестиционни проекти, както и за тяхното изпълнение.
(12)  Европейският съвет потвърди, че начините на действие, включително прозрачността, при опцията за безплатно предоставяне на квоти с цел модернизиране и диверсифициране на енергийния сектор в някои държави членки следва да бъдат подобрени. Инвестициите на стойност по-голяма или равна на 10 милиона евро следва да бъдат избирани от съответните държави членки чрез състезателна тръжна процедура въз основа на ясни и прозрачни правила, така че да се гарантира, че безплатното предоставяне на квоти се използва за насърчаване на реални инвестиции за модернизиране или диверсифициране на енергийния сектор, в съответствие с целите на Енергийния съюз, включително целта за насърчаване на Третия енергиен пакет. Инвестициите на стойност под 10 милиона евро също следва да могат да бъдат избираеми за финансиране с безплатно предоставяне на квоти. Съответната държава членка следва да избира такива инвестиции въз основа на ясни и прозрачни критерии. Този процес на подбор следва да бъде предмет на публична консултация и до резултатите от него, включително до отхвърлените проекти, следва да се предоставя достъп на обществеността. Обществеността следва да бъде надлежно информирана на стадия на подбор на инвестиционни проекти, както и за тяхното изпълнение. Държавите членки следва да имат възможността да прехвърлят част от съответните квоти или всички съответни квоти към Модернизационния фонд, ако е допустимо те да използват и двата инструмента. Дерогацията следва да приключи до края на търговския период през 2030 г.
Изменение 18
Предложение за директива
Съображение 13
(13)  Финансирането по СТЕ на ЕС следва да функционира съгласувано с останалите програмите за финансиране от страна на ЕС, включително с европейските структурни и инвестиционни фондове, така че да се осигури ефективност на публичните разходи.
(13)  Финансирането по СТЕ на ЕС следва да функционира съгласувано с останалите програми за финансиране от страна на Съюза, включително „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за стратегически инвестиции, европейските структурни и инвестиционни фондове и Стратегията за инвестиции в областта на климата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), така че да се осигури ефективност на публичните разходи.
Изменение 19
Предложение за директива
Съображение 14
(14)  Съществуващите разпоредби, с които малки инсталации се изключват от обхвата на СТЕ на ЕС, дават възможност на вече излезлите от обхвата инсталации да продължат да са извън него, а освен това следва да се даде възможност на държавите членки да актуализират своя списък на изключени от обхвата инсталации, както и възможност за тези държави членки, които понастоящем не използват тази опция, да могат да сторят това в началото на всеки нов период на търгуване.
(14)  Съществуващите разпоредби, с които малки инсталации се изключват от обхвата на СТЕ на ЕС, следва да се разширят, за да обхванат инсталации, експлоатирани от малки до средни предприятия (МСП), които са изпускали под 50 000 тона еквивалент на CO2 във всяка от трите години, предхождащи годината на заявлението за изключване от обхвата. Следва да се даде възможност на държавите членки да актуализират своя списък на изключени от обхвата инсталации, както и възможност за тези държави членки, които понастоящем не използват тази опция, да могат да сторят това в началото на всеки нов период на търгуване и на половината на периода. Следва да е възможно и инсталации, които са изпускали под 5000 тона еквивалент на CO2 във всяка от трите години, предхождащи началото на всеки период на търгуване, да бъдат изключвани от обхвата на СТЕ на ЕС, което да подлежи на преразглеждане на всеки пет години. Държавите членки следва да гарантират, че алтернативните еквивалентни мерки за инсталациите, които са избрали да не се включат, не водят до по-високи разходи за привеждане в съответствие. Изискванията за мониторинг, докладване и проверка следва да бъдат опростени за предприятия с малки емисии, включени в обхвата на СТЕ на ЕС.
Изменение 20
Предложение за директива
Съображение 16 а (ново)
(16a)   С цел значително да се намали административната тежест, пред която са изправени дружествата, следва да се даде възможност на Комисията да обмисли мерки, например автоматизиране на представянето и проверката на докладите за емисиите, като се използва в пълна степен потенциалът на информационните и комуникационни технологии.
Изменение 21
Предложение за директива
Съображение 17 а (ново)
(17a)   Делегираните актове, посочени в член 14 и член 15, следва да опростят, доколкото е възможно, правилата за мониторинг, докладване и проверка, за да се намали бюрокрацията за операторите. Делегираният акт, посочен в член 19, параграф 3, следва да улесни достъпа до регистъра и неговото използване, по-специално за малките оператори.
Изменение 22
Предложение за директива
Член 1 – точка -1 (нова)
(-1)   В цялата директива терминът „схема на Общността“ се заменя със „СТЕ на ЕС“ и се нанасят необходимите граматични промени.
Изменение 23
Предложение за директива
Член 1 – точка -1 a (нова)
(-1a)   В цялата директива терминът „цялата Общност“ се заменя с „целия Съюз“.
Изменение 24
Предложение за директива
Член 1 – точка -1 б (нова)
(-1б)   В цялата директива, освен в случаите, посочени в точки (-1) и (-1a) и в член 26, параграф 2, терминът „Общност“ се заменя със „Съюз“ и се нанасят необходимите граматични промени.
Изменение 25
Предложение за директива
Член 1 – точка -1 в (нова)
(-1в)   В цялата директива думите „процедурата по регулиране, посочена в член 23, параграф 2“ се заменят с думите „процедурата по разглеждане, предвидена в член 30в, параграф 2“.
Изменение 26
Предложение за директива
Член 1 – точка -1 г (нова)
(-1г)   В член 3ж, в член 5, параграф 1, буква г), в член 6, параграф 2, буква в), в член 10а, параграф 2, втора алинея, в член 14, параграфи 2, 3 и 4, в член 19, параграфи 1 и 4 и в член 29а, параграф 4 думата „регламент“ се заменя с думата „акт“ и се нанасят необходимите граматични промени.
Изменение 28
Предложение за директива
Член 1 – точка -1 е (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3 – буква з
(-1е)   В член 3 буква з) се заменя със следното:
„з) „нов участник“ означава
„з) „нов участник“ означава
—  всяка инсталация, извършваща една или повече от дейностите, посочени в приложение I, за която е получено разрешително за емисии на парникови газове за първи път след 30 юни 2011 г.,
—  всяка инсталация, извършваща една или повече от дейностите, посочени в приложение I, за която е получено разрешително за емисии на парникови газове за първи път след 30 юни 2018 г.,
—  всяка инсталация, извършваща дейност, която е включена в схемата на Общността съгласно член 24, параграф 1 или 2 за първи път,
—  всяка инсталация, извършваща дейност, която е включена в схемата на Съюза съгласно член 24, параграф 1 или 2 за първи път,
—  всяка инсталация, извършваща една или повече от дейностите, посочени в приложение I, или дейност, която е включена в схемата на Общността съгласно член 24, параграф 1 или 2, която е претърпяла значително разширение след 30 юни 2011 г., само доколкото това засяга разширението;
—  всяка инсталация, извършваща една или повече от дейностите, посочени в приложение I, или дейност, която е включена в схемата на Съюза съгласно член 24, параграф 1 или 2, която е претърпяла значително разширение след 30 юни 2018 г., само доколкото това засяга разширението;
Изменение 29
Предложение за директива
Член 1 – точка -1 ж (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3 – буква ф а (нова)
(-1ж)   Към член 3 се добавя следната буква:
фa) „предприятие с малки емисии“ означава инсталация с ниски емисии, която се управлява от малко или средно предприятие1a и отговаря на поне един от следните критерии:
–  средните годишни проверени емисии на инсталацията, докладвани на съответните компетентни органи през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период на търговия, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди всякакво приспадане на пренесените количества CO2, са били по-малки от 50 000 тона еквивалент на въглероден диоксид годишно;
–  за средните годишни емисии по първото тире липсват данни във връзка с тази инсталация или данните са престанали да бъдат валидни поради промени в границите на инсталацията или промени в експлоатационните условия на инсталацията, но за годишните емисии на инсталацията през следващите пет години се очаква, без да се включва произхождащият от биомаса CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2, да са по-малки от 50 000 тона еквивалент на въглероден диоксид годишно.“
__________________
1a Както е определено в приложението към Препоръка 2003/361/EО
Изменение 30
Предложение за директива
Член 1 – точка -1 з (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3в – параграф 2
(-1з)   В член 3в, параграф 2 се заменя със следното:
„2. За посочения в член 13, параграф 1 период, започващ на 1 януари 2013 г., и при условие че няма направени изменения в резултат от прегледа, посочен в член 30, параграф 4, за всеки следващ период общото количество квоти, които ще се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 95 % от историческите авиационни емисии, умножени по броя на годините, включени в съответния период.
„2. За посочения в член 13, период, започващ на 1 януари 2013 г., и при условие че няма направени изменения в резултат от прегледа, посочен в член 30, параграф 4, за всеки следващ период общото количество квоти, които ще се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 95 % от историческите авиационни емисии, умножени по броя на годините, включени в съответния период.
Общото количество квоти, които ще бъдат разпределени на операторите на въздухоплавателни средства през 2021 г., е с 10 % по-ниско от средното разпределение за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2016 г., а след това ежегодно намаляват със същия процент като общия праг за СТЕ на ЕС, посочен в член 10, параграф 1, втора алинея, така че прагът за отрасъла на въздухоплаването да е в по-голямо съответствие с този за останалите отрасли по СТЕ на ЕС до 2030 г.
За въздухоплавателни дейности до и от летища, намиращи се в държави извън ЕИП, количеството квоти, което трябва да бъде отпуснато от 2021 г. нататък, може да бъде адаптирано, като се взема предвид бъдещия глобален пазарен механизъм, договорен от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) на нейната 39-та асамблея. До 2019 г. Комисията представя законодателно предложение на Европейския парламент и Съвета във връзка с тези дейности след 40-ата асамблея на ИКАО.
Този процент квоти може да бъде преразгледан като част от общия преглед на настоящата директива.
Този процент квоти може да бъде преразгледан като част от общия преглед на настоящата директива.
Изменение 31
Предложение за директива
Член 1 – точка -1 и (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3в – параграф 4
(-1и)   В член 3в, параграф 4 последното изречение се заменя със следното:
Това решение се разглежда в рамките на комитета, посочен в член 23, параграф 1.
Това решение се разглежда в рамките на комитета, посочен в член 30в, параграф 1.
Изменение 32
Предложение за директива
Член 1 – точка -1 й (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3г – параграф 2
(-1й)   В член 3г, параграф 2 се заменя със следното:
„2. От 1 януари 2013 г. 15 % от квотите се разпределят чрез търг. Този процент квоти може да бъде увеличен като част от общия преглед на настоящата директива.
„2. От 1 януари 2021 г. 50 % от квотите се разпределят чрез търг.
Изменение 33
Предложение за директива
Член 1 – точка 1
Директива 2003/87/ЕО
Член 3г – параграф 3
(1)  В член 3г, параграф 3, втората алинея се заменя със следното:
(1)  В член 3г, параграф 3 се заменя със следното:
„На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 23“.
„3. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне на подробни условия за продажбата чрез търг, извършвана от държавите членки, на квоти, за които не се изисква да бъдат издадени безплатно в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член или член 3е, параграф 8. Броят квоти, който ще бъде определен за продажба чрез търг за всеки период от всяка държава членка, е пропорционален на дела ѝ от общия брой установени авиационни емисии за всички държави членки за базисната година, докладвани в изпълнение на член 14, параграф 3 и проверени съгласно член 15. За периода, посочен в член 3в, параграф 1, базисната година е 2010 г., а за всеки следващ период, посочен в член 3в, базисната година е календарната година, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.“
Изменение 34
Предложение за директива
Член 1 – точка 1 а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3г – параграф 4 – алинея 1
(1a)   В член 3г, параграф 4, първата алинея се заменя със следното:
„4. Държавите членки определят как ще се използват приходите от продажбата на квотите чрез търг. Тези приходи следва да се използват за справяне с изменението на климата в Съюза и в трети държави, inter alia, за намаляване на емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата в Съюза и в трети държави, по-специално в развиващите се държави, за финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, включително и по-специално в секторите на въздухоплаването и въздушния транспорт, за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии, както и за покриване на разходите за администриране на схемата на Общността. Приходите от търговете следва да се използват също така като източник на средства за финансовата вноска в Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия и за мерки за предотвратяване на обезлесяването.
„4. Всички приходи се използват за справяне с изменението на климата в Съюза и в трети държави, inter alia, за намаляване на емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата в Съюза и в трети държави, по-специално в развиващите се държави, за финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, включително и по-специално в секторите на въздухоплаването и въздушния транспорт, за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии, както и за покриване на разходите за администриране на схемата на Съюза. Приходите от търговете може да се използват също така като източник на средства за финансовата вноска в Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия и за мерки за предотвратяване на обезлесяването.
Изменение 35
Предложение за директива
Член 1 – точка 1 б (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3д – параграф 1 a (нов)
(1б)   Към член 3г се добавя следният параграф:
„1a. От 2021 г. нататък не се предоставят безплатни квоти за емисии съгласно настоящата директива за сектора на въздухоплаването, освен ако това е потвърдено с последващо решение, прието от Европейския парламент и от Съвета, тъй като Резолюция A-39/3 на ИКАО предвижда, че глобална мярка, основана на пазара, следва да се прилага от 2021 г. нататък. В този контекст, съзаконодателите вземат предвид взаимодействието между тази основана на пазара мярка и в обхвата на СТЕ на ЕС.“
Изменение 36
Предложение за директива
Член 1 – точка 2 а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Глава ІI a (нова)
(2a)   Добавя се следната глава:
„ГЛАВА IIА
Включване на корабоплаването при липса на напредък на международно равнище
Член 3жа
Увод
Считано от 2021 г., в отсъствието на сравнима система, действаща в рамките на ММО, емисиите на CO2, изпускани в пристанища на Съюза и по време на плавания до и от междинни пристанища на Съюза, се отчитат чрез системата, посочена в настоящата глава, която система трябва да бъде оперативна от 2023 г.
Член 3жб
Приложно поле
До 1 януари 2023 г. разпоредбите на тази глава се прилагат спрямо предоставянето и емитирането на квоти по отношение на емисии CO2 от кораби в границите на, пристигащи или напускащи пристанища под юрисдикцията на държава членка в съответствие с разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕС) 2015/757. Членове 12 и 16 се прилагат спрямо морски дейности по същия начин, както спрямо други дейности.
Член 3жв
Допълнителни квоти за морския сектор
До 1 август 2021 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 30б, за да допълни настоящата директива, като зададе общото количество квоти за отрасъла на морското корабоплаване в съответствие с останалите отрасли, метода на предоставяне на квоти за морския сектор чрез продажба на търгове, както и специалните разпоредби по отношение на администриращата държава членка. Когато отрасълът на морското корабоплаване е включен в СТЕ на ЕС общото количество на квотите се увеличава с тази сума.
20% от приходите, генерирани от тръжната продажба на квоти съгласно член 30жг, се използват чрез фонда, създаден по този член („Морски фонд за климата“) за подобряване на енергийната ефективност и подпомагане на инвестициите в иновативни технологии за намаляване на емисиите на CO2 в морския сектор, включително морския превоз на къси разстояния и пристанищата.
Член 3жг
Морски фонд за климата
1.   На равнище на Съюза се създава фонд, който има за цел да предоставя обезщетения за емисии от морски превоз, да подобрява енергийната ефективност и да улеснява инвестициите в иновативни технологии за намаляване на емисиите на CO2 на отрасъла на морското корабоплаване.
2.   Операторите на кораби могат да изплатят, на доброволни начала, годишен членски внос към фонда в съответствие с техните общи емисии, докладвани за предходната календарна година съгласно Регламент (ЕС) 2015/757. По дерогация от член 12, параграф 3, Фондът връща квоти колективно от името на корабните оператори, които са членове на фонда. Вноската за тон емисии се определя от фонда ежегодно до 28 февруари, като тя не може да бъде по-ниска от нивото на пазарната цена за квоти през предходната година.
3.   Фондът придобива квоти, равни на колективното общо количество емисии на неговите членове през предходната календарна година, и ги връща в регистъра, създаден съгласно член 19, ежегодно до 30 април за последваща отмяна. Вноските се оповестяват публично.
4.   Освен това фондът подобрява енергийната ефективност и улеснява инвестициите в иновативни технологии, за да намали емисиите на CO2 в отрасъла на морското корабоплаване, включително морски превоз на къси разстояния и пристанища, чрез приходите, посочени в член 3жв. Всички инвестиции, подпомогнати от фонда, се оповестяват публично и се съгласуват с целите на настоящата директива.
5.   Комисията е оправомощена да приема делегиран акт в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива във връзка с прилагането на настоящия член.
Член 3жд
Международно сътрудничество
В случай че бъде постигнато международно споразумение за глобални мерки за намаляване на емисиите на парникови газове от морския превоз, Комисията преразглежда настоящата директива и по целесъобразност предлага изменения, за да се гарантира съгласуване с това международно споразумение.“
Изменение 37
Предложение за директива
Член 1 – точка 2 б (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 5 – алинея 1 – буква г a (нова)
(2б)   В член 5, първа алинея, се добавя следната буква:
гa) всички технологии за CCU, които ще се използват в рамките на инсталацията, помагащи за намаляване на емисиите.“
Изменение 38
Предложение за директива
Член 1 – точка 2 в (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 6 – параграф 2 – букви да и дб (нови)
(2в)   Към член 6, параграф 2 се добавят следните точки:
дa) всички правни изисквания относно социалната отговорност и отчитането, с цел да се гарантира еднакво и ефективно изпълнение на екологичните разпоредби и да се гарантира, че компетентните органи и заинтересованите страни, включително представителите на работниците, представителите на гражданското общество и местните общности, имат достъп до цялата съответна информация (както е посочено в Орхуската конвенция и е въведено в законодателството на Съюза и националното законодателство, включително настоящата Директива;
дб)   задължение да се публикува всяка година подробна информация по отношение на борбата с изменението на климата и съответствието с директивите на Съюза в областта на околната среда и здравословните и безопасни условия на труд; тази информация е достъпна за представителите на работниците и за представителите на гражданското общество от местните общности в района на инсталацията.“
Изменение 39
Предложение за директива
Член 1 – точка 2 г (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 7
(2г)   член 7 се заменя със следното:
Член 7
„Член 7
Операторът е длъжен да информира компетентния орган за всякакви планирани промени в характера или функционирането на инсталацията или за разширяване или за значително намаление на нейния капацитет, за което може да поиска актуализиране на разрешителното за емисии на парникови газове. Когато е уместно, компетентният орган актуализира разрешителното. Когато е налице промяна в самоличността на оператора на инсталацията, компетентният орган актуализира разрешителното, като включва в него името и адреса на новия оператор.
Без неоправдано забавяне операторът е длъжен да информира компетентния орган за всякакви планирани промени в характера или функционирането на инсталацията или за разширяване или за значително намаление на нейния капацитет, за което може да поиска актуализиране на разрешителното за емисии на парникови газове. Когато е уместно, компетентният орган актуализира разрешителното. Когато е налице промяна в самоличността на оператора на инсталацията, компетентният орган актуализира разрешителното, като включва в него съответната информация относно идентичността и контактите на новия оператор.
Изменение 142
Предложение за директива
Член 1 – точка 3
Директива 2003/87/ЕО
Член 9 – параграфи 2 и 3
От 2021 г. нататък линейният коефициент става 2,2 %.
От 2021 г. нататък линейният коефициент става 2,2 % и следва да се извършва преглед с оглед на увеличаването му на 2,4 % до 2024 г. най-рано.
Изменение 41
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 1 – алинея 1
a)   към параграф 1 се добавят три нови алинеи:
a)   параграф 1 се заменя със следното:
„1. От 2019 г. нататък държавите членки или провеждат търгове, или отменят квоти, които не са разпределени безплатно в съответствие с членове 10а и 10в и не са прехвърлени в РСП.“
Изменение 42
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 1 – алинея 2
„От 2021 г. нататък делът на квотите, подлежащи на разпределяне чрез тръжна продажба от държавите членки, е 57 %.
От 2021 г. нататък делът на квотите, които подлежат на разпределяне чрез тръжна продажба или са отменени, е 57%, като този дял намалява с не повече от пет процентни пункта през целия десетгодишен период, който започва на 1 януари 2021 г., съгласно член 10а, параграф 5. Тази корекция се извършва единствено под формата на намаляване на квотите, разпределяни чрез тръжна продажба съгласно параграф 2, първа алинея, буква а). В случаите, в които не се извършва корекция, или когато са необходими по-малко от пет процентни пункта, за да се направи корекция, оставащото количество квоти се отменят. Такова отменяне не надвишава 200 милиона квоти.
Изменение 43
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 1 – алинея 3
2% от общото количество квоти за периода от 2021 г. до 2030 г. се продават на търг с цел създаване на фонд за подобряване на енергийната ефективност и модернизиране на енергийните системи на някои държави членки, както този фонд е определен в член 10г от настоящата директива („Модернизационния фонд“).
2% от общото количество квоти за периода от 2021 г. до 2030 г. се продават на търг с цел създаване на фонд за подобряване на енергийната ефективност и модернизиране на енергийните системи на някои държави членки, както този фонд е определен в член 10г от настоящата директива („Модернизационния фонд“). Количеството, посочено в настоящата алинея, е част от дела от 57% на квотите, предназначени за тръжна продажба, както е посочено във втора алинея.
Изменение 44
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 1 – алинея 3 а (нова)
В допълнение, 3% от общото количество квоти, които ще бъдат емитирани в периода между 2021 г. и 2030 г., се продават на търг с цел компенсиране на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително направени в резултат от прехвърлянето на разходите за емисии на парникови газове върху цените на електроенергията, както е посочено в член 10а, параграф 6 от настоящата директива. Две трети от количеството, посочено в настоящата алинея, е част от дела от 57% на квотите, предназначени за тръжна продажба, както е посочено във втора алинея.
Изменение 45
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 1 – алинея 3 б (нова)
От 1 януари 2021 г. се създава Фонд за справедлив преход в допълнение към Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, като то се финансира чрез обединяването на 2% от приходите от тръжните продажби.
Приходите от тези тръжни продажби остават на равнището на Съюза и се използват за подпомагане на региони, които съчетават голям дял работници в зависими от въглерода отрасли и БВП на глава от населението значително под средното равнище за Съюза. Тези мерки трябва да зачитат принципа на субсидиарност.
Тези приходи от тръжни продажби, чиято цел е справедлив преход, могат да бъдат използвани по различни начини, като например:
—  създаване на центрове за пренасочване и/или мобилност,
—  образователни/обучителни инициативи за преквалификация или повишаване на квалификацията на работниците,
—  подпомагане при търсенето на работа,
—  създаване на предприятия, както и
—  мониторинг и превантивни мерки, насочени към избягване или свеждане до минимум на отрицателните последици от процеса на преструктуриране както върху физическото, така и върху психичното здраве.
Тъй като основните дейности, които ще бъдат финансирани от Фонда за справедлив преход, са тясно свързани с пазара на труда, социалните партньори участват активно в управлението на фонда – по начин, основаващ се на модела на комитета на ЕСФ – и участието на местните социални партньори е ключово изискване за получаване на финансиране от проектите.“
Изменение 46
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 1 – алинея 4
Цялото останало количество квоти, подлежащи на тръжна продажба от държавите членки, се разпределя в съответствие с посоченото в параграф 2.“;
Цялото останало количество квоти, подлежащи на тръжна продажба от държавите членки, след като се извади от него количеството квоти, посочени в член 10а, параграф 8, първа алинея, се разпределя в съответствие с посоченото в параграф 2.
Изменение 47
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 1 – алинея 4 а (нова)
На 1 януари 2021 г. ще бъдат отменени 800 милиона квоти, поставени в РСП.
Изменение 48
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква б – подточка ii
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 2 – буква б
б)  10 % от общото количество квоти, подлежащи на тръжна продажба, се разпределят между определени държави членки в израз на солидарност и за постигане на икономически растеж в Общността, което води до увеличаване на количеството квоти, подлежащи на тръжна продажба от тези държави членки съгласно буква а), с процентите, посочени в приложение IIа.“;
б)  10 % от общото количество квоти, подлежащи на тръжна продажба, се разпределят между определени държави членки в израз на солидарност и за постигане на икономически растеж в Общността, което води до увеличаване на количеството квоти, подлежащи на тръжна продажба от тези държави членки съгласно буква а), с процентите, посочени в приложение IIа.“; По отношение на държавите членки, които отговарят на условията да се ползват от Модернизационния фонд съгласно член 10г, техният дял от квоти, посочен в приложение IIа, се прехвърля към техния дял в Модернизационния фонд.“
Изменение 49
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква б а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 3 – уводна част
бa)   В параграф 3 встъпителната част се заменя със следното:
„3. Държавите членки определят как ще се използват приходите от отдаването на квотите чрез търг. Най-малко 50 % от приходите, получени от търговете на квоти, посочени в параграф 2, както и всички приходи от търговете, посочени в параграф 2, букви б) и в), или паричната равностойност на тези приходи следва да се използват за една или повече от следните дейности:
„3. Държавите членки определят как ще се използват приходите от отдаването на квотите чрез търг. 100% от общите приходи, получени от търговете на квоти, посочени в параграф 2, или паричната равностойност на тези приходи, се използват за една или повече от следните дейности:
Изменение 50
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква б б (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 3 – буква б
бб)   в параграф 3, буква б) се заменя със следното:
„б) развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на ангажимента на Общността за 20-процентно използване на енергия от възобновяеми енергийни източници до 2020 г., както и за развитие на други технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, и за подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г.
„б) развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на ангажимента на Съюза за енергия от възобновяеми енергийни източници до 2030 г., както и за развитие на други технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, и за подпомагане спазването на ангажимента на Съюза за увеличаване на енергийната ефективност до 2030 г. на нивата, договорени в съответните законодателни актове;“
Изменение 51
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква б в (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 3 – буква е
бв)   в параграф 3, буква е) се заменя със следното:
„е) насърчаване на преход към видове транспорт с ниски емисии и обществен транспорт;
„е) насърчаване на преход към видове транспорт с ниски емисии и обществен транспорт и подкрепа, докато разходите за CO2 не са отразени по аналогичен начин за останалите наземни видове транспорт, за електрифицирани видове транспорт, като железопътния транспорт или други електрифицирани видове наземен транспорт, като се вземат предвид техните непреки разходи за СТЕ на ЕС;
Изменение 52
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква б г (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 3 – буква з
бг)   в параграф 3, буква з) се заменя със следното:
„з) мерки, насочени към подобряване на енергийната ефективност и изолацията на жилищата или към предоставяне на финансова подкрепа с цел преодоляване на социалните последици за домакинства с ниски и средни доходи;
„з) мерки, насочени към подобряване на енергийната ефективност, ефективните отоплителни мрежи и изолацията на жилищата или към предоставяне на финансова подкрепа с цел преодоляване на социалните последици за домакинства с ниски и средни доходи;
Изменение 53
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква в
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 3 – буква й
й)  финансиране на финансови мерки в полза на отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи поради прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията, при положение че тези мерки съответстват на условията, определени в член 10а, параграф 6;
й)  финансиране на финансови мерки в полза на отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи поради прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията, при положение че не повече от 20% от тези приходи са използвани за целта и че тези мерки съответстват на условията, определени в член 10а, параграф 6;
Изменение 54
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква в
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 3 – буква л
л)  подпомагане на придобиването на професионални умения и пренасочването на работниците, засегнати от преобразуването на работни места при прехода към декарбонизирана икономика, в тясно сътрудничество със социалните партньори.“
л)  справяне със социалното въздействие от декарбонизацията на техните икономики и подпомагане на придобиването на професионални умения и пренасочването на работниците, засегнати от преобразуването на работни места, в тясно сътрудничество със социалните партньори.“
Изменение 55
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква в а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 3 – алинея 1 а (нова)
вa)   към параграф 3 се добавя следната алинея:
„Тази информация се предоставя чрез стандартизиран модел, изготвен от Комисията, включително информация за използването на приходите от търговете за различните категории и допълняемостта при използването на средствата. Комисията публикува тази информация на своя уебсайт.“
Изменение 56
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква в б (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 3 – алинея 2
вб)   в параграф 3 втората алинея се заменя със следното:
„Приема се, че държавите членки са изпълнили разпоредбите на настоящия параграф, в случай че са въвели и прилагат политики за данъчна или финансова подкрепа, включително по-специално в развиващите се държави, или национални регулаторни политики, които използват финансова подкрепа, въведена за целите, предвидени в първа алинея, чиято стойност се равнява на най-малко 50 % от стойността на приходите, получени от търговете на квоти, посочени в параграф 2, включително всички приходи от търговете, посочени в параграф 2, букви б) и в).“
„Приема се, че държавите членки са изпълнили разпоредбите на настоящия параграф, в случай че са въвели и прилагат политики за данъчна или финансова подкрепа, включително по-специално в развиващите се държави, или национални регулаторни политики, които използват допълнителна финансова подкрепа, въведена за целите, предвидени в първа алинея, чиято стойност се равнява на 100% от приходите, получени от търговете на квоти, посочени в параграф 2, и са докладвали тези политики в стандартизиран модел, осигурен от Комисията.“
Изменение 57
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква г
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 4 – алинеи 1, 2 и 3
г)  третата алинея в параграф 4 се заменя със следното:
г)  в параграф 4 първата, втората и третата алинея се заменят със следното:
„На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 23“.
4. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне на подробни условия за графика, администрирането и други аспекти на продажбата чрез търг, за да се гарантира, че тя се провежда по открит, прозрачен, хармонизиран и недискриминационен начин. За тази цел процесът е предвидим, по-специално по отношение на графика и реда на провеждане на търговете и очакваните обеми квоти, които ще бъдат осигурени. Когато оценка достига до заключението за отделните промишлени отрасли, че не се очаква значимо въздействие върху отрасли или подотрасли, изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, Комисията може, при изключителни обстоятелства, да адаптира графика за посочения в член 13, параграф 1 период, започващ на 1 януари 2013 г., така че да се гарантира доброто функциониране на пазара. Комисията извършва не повече от една такава адаптация за максимален брой от 900 милиона квоти.
Търговете се организират по начин, който гарантира, че:
a)   всички оператори, и по-специално всички малки и средни предприятия, които попадат в обхвата на СТЕ на ЕС, имат пълен, справедлив и равнопоставен достъп до търга,
б)   всички участници имат достъп до една и съща информация по едно и също време и участници в търга не пречат за неговото провеждане,
в)   организацията на търговете и участието в тях е разходоефективно и се избягват неоправдани административни разходи; и
г)   предприятията с малки емисии имат достъп до квотите.“
Изменение 58
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква г а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 4 – алинея 4 а (нова)
гa)   в параграф 4 се добавя следната алинея:
„На всеки две години държавите членки докладват на Комисията за закриването на мощности за производство на електроенергия на тяхна територия поради национални мерки. Комисията изчислява еквивалентния брой квоти, които представляват закритите мощности, и уведомява държавите членки. Държавите членки могат да отменят съответния обем квоти от общото количество, разпределено в съответствие с параграф 2.“
Изменение 59
Предложение за директива
Член 1 – точка 4 – буква г б (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 – параграф 5
гб)   параграф 5 се заменя със следното:
„5. Комисията наблюдава функционирането на европейския пазар на въглерод. Всяка година тя представя доклад на Европейския парламент и Съвета относно функционирането на пазара на въглерод, включително провеждането на търговете, паричните средства и търгуваните обеми. Ако е необходимо, държавите членки осигуряват предоставянето на цялата съответна информация на Комисията най-малко два месеца преди Комисията да приеме доклада.
„5. Комисията наблюдава функционирането на СТЕ на ЕС. Всяка година тя представя доклад на Европейския парламент и Съвета относно неговото функциониране, включително провеждането на търговете, паричните средства и търгуваните обеми. Докладът разглежда също така взаимодействието на СТЕ на ЕС с други политики на Съюза в областта на климата и енергетиката, включително какво въздействие оказват тези политики върху баланса между предлагането и търсенето на СТЕ на ЕС и дали спазват целите на Съюза за 2030 и 2050 г. в областта на климата и енергетиката. В доклада се вземат предвид и рискът от изместване на въглеродни емисии и отражението върху инвестициите в рамките на Съюза. Държавите членки осигуряват предоставянето на цялата съответна информация на Комисията най-малко два месеца преди Комисията да приеме доклада.
Изменение 60
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 1 – алинеи 1 и 2
a)  втората алинея от параграф 1 се заменя със следното:
a)  в параграф 1 първата и втората алинея се заменят със следното:
„На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 23“. В този акт трябва също да бъде предвидено и допълнително предоставяне на квоти от резерва за нови участници в случай на значителни увеличения на обема на продукцията, като се прилагат същите прагове и корекции на предоставяните количества квоти, които се прилагат по отношение на частичните прекратявания на производства. '
1. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне на напълно хармонизирани мерки на равнището на Съюза за разпределението на квотите, посочени в параграфи 4, 5 и 7, включително необходимите разпоредби за хармонизирано прилагане на параграф 19. В този акт трябва също да бъде предвидено и допълнително предоставяне на квоти от резерва за нови участници в случай на значителни промени на обема на продукцията. В него се предвижда по-конкретно, че всяко поне 10%-но намаление или увеличение на продукцията, изразено като плаваща средна стойност на проверените производствени данни за предходните две години в сравнение с производствената дейност, докладвано в съответствие с член 11, се коригира със съответното количество квоти, като квотите се въвеждат във или се освобождават от резерва, посочен в параграф 7.
При изготвянето на делегирания акт, посочен в първа алинея, Комисията взема предвид необходимостта да се ограничи административната сложност и да се предотвратят манипулациите на системата. За тази цел тя може, ако е целесъобразно, да използва гъвкавост в прилагането на праговете, определени в настоящия параграф, когато това е оправдано поради конкретни обстоятелства. '
Изменение 61
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква a а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 1 – алинея 3
aa)   в параграф 1 трета алинея се заменя със следното:
Доколкото е възможно, посочените в първа алинея мерки определят ex ante параметри, валидни за цялата Общност, за да се осигури провеждането на разпределението по начин, който да насърчи намаляването на емисиите на парникови газове и енергийноефективните техники, като се вземат предвид най-ефективните техники, заместителите, алтернативните производствени процеси, високоефективното комбинирано производство на енергия, ефикасното в енергийно отношение използване на отпадни газове, използването на биомаса и улавянето и съхранението на CO2, когато са налице съответни съоръжения, и не предвижда стимули за повишаване на емисиите. Не се допуска безплатно разпределение на квоти за производство на електроенергия, освен в случаите по член 10в и за електроенергия, произведена от отпадни газове.
„Доколкото е възможно, посочените в първа алинея мерки определят ex ante параметри, валидни за целия Съюз, за да се осигури провеждането на разпределението по начин, който да насърчи намаляването на емисиите на парникови газове и енергийноефективните техники, като се вземат предвид най-ефективните техники, заместителите, алтернативните производствени процеси, високоефективното комбинирано производство на енергия, ефикасното в енергийно отношение използване на отпадни газове, използването на биомаса и CCS и CCU, когато са налице съответни съоръжения, и не предвижда стимули за повишаване на емисиите. Не се допуска безплатно разпределение на квоти за производство на електроенергия, освен в случаите по член 10в и за електроенергия, произведена от отпадни газове.
Изменение 62
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква б
Директива 2003/87/ЕО
Член 10а – параграф 2 – алинея 3 – уводна част
„Стойностите на показателите за специфични емисии, използвани при предоставянето на безплатни квоти, се коригират с цел избягване на неочаквани лесни печалби и отразяване на техническия прогрес, реализиран в годините между 2007—2008 г. и всеки последващ период, за който се определят количества безплатни квоти в съответствие с член 11, параграф 1. При тези корекции стойностите на показателите, определени с акта по член 10а, се намаляват с 1 % годишно от стойността, базираща се на данните от 2007—2008 г., съответно за всяка година между 2008 г. и средната година на разглеждания период за предоставяне на безплатни квоти, освен в следните случаи:
Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива за целите на определянето на преразгледани стойности на показателите за специфични емисии, използвани при предоставянето на безплатни квоти. Тези актове са в съответствие с делегираните актове, приети съгласно параграф 1 от настоящия член, и спазват следните условия:
Изменение 63
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква б
Директива 2003/87/ЕО
Член 10а – параграф 2 – алинея 3 – подточка -i (нова)
-i)   За периода 2021—2025 г. стойностите на показателите се определят въз основа на информацията, подадена съгласно член 11 за годините 2016—2017;
Изменение 64
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква б
Директива 2003/87/ЕО
Член 10а – параграф 2 – алинея 3 – подточка -i а (нова)
-ia)   Въз основа на сравнение на стойностите на показателите от подадената информация със стойностите на показателите, предвидени в Решение 2011/278/ЕС на Комисията, Комисията определя годишното намаление за всеки показател и го прилага към стойностите на показателите, приложими за периода 2013—2020 г. по отношение на всички години между 2008 и 2023 г., за да определи стойностите на показателите за годините 2021—2025;
Изменение 65
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква б
Директива 2003/87/ЕО
Член 10а – параграф 2 – алинея 3 – подточка i
i)   Въз основа на информация, подадена съгласно член 11, Комисията установява дали стойностите на всеки показател, изчислен в съответствие с принципите в член 10а, се различават от посоченото по-горе годишно намаление с повече от 0,5 % от стойността по данни от 2007—2008 г., независимо дали отклонението е надолу или нагоре. Ако случаят е такъв, стойността на показателя се коригира съответно или с 0,5 %, или с 1,5 % годишно за всяка година между 2008 г. и средната година от периода, за който се прави предоставяне на безплатни квоти;
i)   В случаите когато, въз основа на информация, подадена съгласно член 11, темпът на подобрение не надвишава 0,25 %, стойността на показателя се намалява с този процент за периода 2021—2025 г., съответно за всяка година между 2008 г. и 2023 г.;
Изменение 66
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква б
Директива 2003/87/ЕО
Член 10а – параграф 2 – алинея 3 – подточка ii
ii)   Чрез дерогация по отношение на стойностите на показателите за ароматни съединения, въглерод и синтетичен газ, тези стойности се коригират със същия процент както показателите за рафинериите, с оглед да се запазят равноправни условия за производителите на тези продукти.
ii)   В случаите когато, въз основа на информация, подадена съгласно член 11, темпът на подобрение надвишава 1,75%, стойността на показателя се намалява с този процент за периода 2021—2025 г., съответно за всяка година между 2008 г. и 2023 г.;
Изменение 67
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква б
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 2 – алинея 4
Комисията трябва да приеме акт за изпълнение по този въпрос в съответствие с член 22а.
заличава се
Изменение 68
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква б а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10а – параграф 2 – алинея 3 а (нова)
бa)   в параграф 2 се добавя следната алинея:
„За периода между 2026 и 2030 г. стойностите на показателите се определят по същия начин въз основа на информацията, подадена съгласно член 11 за годините 2021—2022, и при прилагане на годишното намаление за всяка година между 2008 и 2028.“
Изменение 69
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква б б (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10а – параграф 2 – алинея 3 б (нова)
бб)   в параграф 2 се добавя следната алинея:
ii)   Чрез дерогация по отношение на стойностите на показателите за ароматни съединения, въглерод и синтетичен газ, тези стойности се коригират със същия процент както показателите за рафинериите, с оглед да се запазят равноправни условия за производителите на тези продукти.
Чрез дерогация по отношение на стойностите на показателите за ароматни съединения, въглерод и синтетичен газ, тези стойности се коригират със същия процент както показателите за рафинериите, с оглед да се запазят равноправни условия за производителите на тези продукти.
Изменение 165
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква б в (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 3
бв)   в параграф 3 се добавя следната алинея:
При спазване на разпоредбите на параграфи 4 и 8 и независимо от член 10в, генераторите на електроенергия, инсталациите за улавяне на CO2, тръбопроводите за пренос на CO2 или местата за съхранение на CO2 не могат да се ползват от безплатно разпределение на квоти;
При спазване на разпоредбите на параграфи 4 и 8 и независимо от член 10в, генераторите на електроенергия, инсталациите за улавяне на CO2, тръбопроводите за пренос на CO2 или местата за съхранение на CO2 не могат да се ползват от безплатно разпределение на квоти. Генератори на електроенергия, които произвеждат електроенергия от отпадни газове, не са генератори на електроенергия по смисъла на член 3, буква ф) от настоящата директива. При изчисленията на показателите се взема предвид общото съдържание на въглерод на отпадните газове, използвани за производство на електроенергия.
Изменение 70
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква б г (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 4
бг)   параграф 4 се заменя със следното:
„4. От безплатно разпределение на квоти се ползват топлофикационните мрежи, както и високоефективното комбинирано производство на енергия, както това е посочено в Директива 2004/8/ЕО, за икономически оправдано търсене, по отношение на производството на топлоенергия или енергия за охлаждане. Всяка година след 2013 г. общото количество, разпределено на подобни инсталации по отношение на производството на такава топлинна енергия, се коригира с линейния коефициент, посочен в член 9.“
„4. От безплатно разпределение на квоти се ползват топлофикационните мрежи, както и високоефективното комбинирано производство на енергия, както това е посочено в Директива 2004/8/ЕО, за икономически оправдано търсене, по отношение на производството на топлоенергия или енергия за охлаждане.“
Изменение 71
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква в
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 5
С цел спазване на дела на подлежащите на тръжна продажба квоти съгласно член 10, за всяка година, при която сумата на безплатно предоставените квоти не достигне максимално възможното количество при спазен дял на квотите за тръжна продажба на съответната държава членка, останалите непредоставени безплатни квоти до това количество се използват за предотвратяване или ограничаване на намаление на безплатното предоставяне, което намаление би било необходимо за спазване на дела на тръжно предоставяните от тази държава членка квоти през следващи години. В случаите, при които бъде достигнато максимално възможното количество безплатно предоставяни квоти, съответното коригиране на безплатните квоти през следващите години се прави. Всяко такова коригиране се прави по еднакъв начин.
5.   Когато сумата на безплатно предоставените квоти през определена година не достигне максимално възможното количество при спазен дял на квотите за тръжна продажба на държавите членки, определен в член 10, параграф 1, останалите непредоставени безплатни квоти до това количество се използват за предотвратяване или ограничаване на намалението на безплатното предоставяне през следващите години. Обаче в случаите, при които бъде достигнато максимално възможното количество, определен брой квоти, равностойни на намаление с до пет процентни пункта от дела квоти за тръжна продажба от държавите членки за целия десетгодишен период, считано от 1 януари 2021 г., в съответствие с член 10, параграф 1, се разпределя безплатно на отраслите и подотраслите съгласно член 10б. В случаите, при които това намаление е недостатъчно за покриване на търсенето от страна на отраслите или подотраслите съгласно член 10б, безплатните квоти се коригират съответно чрез единен междусекторен корекционен коефициент към сектори с интензивност на търговията с трети държави, която е под 15%, или с въглеродна интензивност под 7 kg CO2/Euro брутна добавена стойност.
Изменение 72
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква г
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 6 – алинея 1
Държавите членки следва да приемат финансови мерки в полза на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи поради прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията, като вземат предвид всички евентуални въздействия върху вътрешноевропейския пазар. Подобни финансови мерки за частично компенсиране на тези разходи трябва да са в съответствие с правилата за държавна помощ.
6.   Приема се централизиран режим на равнище ЕС, за да се компенсират отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи поради прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията.
Компенсацията е пропорционална на разходите за емисии на парникови газове, прехвърлени действително в цените на електроенергията, и се прилага в съответствие с критериите, определени в съответните насоки за държавната помощ, така че да бъдат избегнати отрицателни ефекти върху вътрешния пазар, както и свръхкомпенсация на извършените разходи.
Ако размерът на наличната компенсация не е достатъчен за компенсиране на допустимите непреки разходи, размерът на компенсацията, налична за всички допустими съоръжения, се намалява по еднакъв начин.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива за целта, посочена в настоящия параграф, чрез въвеждане на договорености за създаването и функционирането на фонда.
Изменение 73
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква г а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10а – параграф 6 – алинея 1а (нова)
гa)   в параграф 6 се вмъква нова алинея:
„Държавите членки могат също така да приемат финансови мерки на национално равнище в полза на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи поради прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията, като вземат предвид всички евентуални въздействия върху вътрешния пазар. Тези финансови мерки за частично компенсиране на тези разходи са в съответствие с правилата за държавна помощ и с член 10, параграф 3 от настоящата директива. Тези национални мерки, когато са съчетани с подпомагането, посочено в първа алинея, не надвишават максималния размер на компенсация, посочен в съответните насоки за държавната помощ, и не създават нови нарушения на пазара. Съществуващите тавани за компенсация под формата на държавна помощ продължават да намаляват през целия търговски период.“
Изменение 74
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква д – подточка i
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 7 – алинея 1
Квоти от максималното количество по член 10а, параграф 5 от настоящата директива, които до 2020 г. не са предоставени безплатно, се заделят за нови участници и за значителни увеличения на обема на производството, заедно с 250 милиона квоти, поставени в резерва за стабилност на пазара съгласно член 1, параграф 3 от Решение (ЕС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета(*).
7.   400 милиона квоти се заделят за нови участници и за значителни увеличения на обема на производството.
Изменение 75
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква д – подточка i
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 7 – алинея 2
От 2021 г. нататък квотите, които не бъдат предоставени на инсталации поради прилагането на параграфи 19 и 20, се добавят към резерва.
От 2021 г. нататък всички квоти, които не бъдат предоставени на инсталации поради прилагането на параграфи 19 и 20, се добавят към резерва.
Изменение 76
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква е – уводна част
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 8
е)  в параграф 8 първата, втората и третата алинея се заменят със следното:
е)  параграф 8 се заменя със следното:
Изменение 77
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква е – алинея 1
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 8 – алинея 1
400 милиона квоти се поставят на разположение за подкрепа на иновацията в областта на нисковъглеродните технологии и процеси в промишлените отрасли, посочени в приложение I, и за съдействие за стимулирането на изграждането и експлоатацията на демонстрационни проекти със стопански характер, насочени към безопасно за околната среда улавяне и геоложко съхранение на CO2 (CCS), както и за демонстрационни проекти за иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници на територията на ЕС
8.   600 милиона квоти се поставят на разположение за привличане инвестиции за новаторски дейности в областта на нисковъглеродните технологии и процеси в промишлените отрасли, посочени в приложение I, включително материали на биологична основа и продукти, заместващи материали с високи въглеродни емисии, и за съдействие за стимулирането на изграждането и експлоатацията на демонстрационни проекти със стопански характер, насочени към безопасно за околната среда улавяне и геоложко съхранение (CCS) и улавяне и използване на въглерод (CCU), както и за демонстрационни проекти за иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергия на територията на Съюза.
Изменение 78
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква е
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 8 – алинея 2
Тези квоти се предоставят за иновации в нисковъглеродни промишлени технологии и процеси и за подкрепа на демонстрационни проекти за разработване в географски балансирани местоположения на широк спектър от технологии за CCS и иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници, които все още не са стопански жизнеспособни. С оглед насърчаване на иновативни проекти могат да бъдат поемани до 60% от съответните разходи по проекти, от които до 40% могат да не зависят от верифицирано избягване на емисии на парникови газове, при положение че се постигат предварително определени междинни етапи, като се има предвид характерът на реализираната технология.
Тези квоти се предоставят за иновации в нисковъглеродни промишлени технологии и процеси и за подкрепа на демонстрационни проекти за разработване на широк спектър от иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници и за CCS и CCU, които все още не са стопански жизнеспособни. Проектите се подбират въз основа на тяхното въздействие върху енергийните системи или промишлените процеси в държава членка, група държави членки или Съюза. С оглед насърчаване на иновативни проекти могат да бъдат поемани до 75% от съответните разходи по проекти, от които до 60% могат да не зависят от верифицирано избягване на емисии на парникови газове, при положение че се постигат предварително определени междинни етапи, като се има предвид характерът на реализираната технология. Квотите се разпределят за проекти според нуждите на тези проекти във връзка с реализирането на предварително определени междинни етапи.
Изменение 79
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква е
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 8 – алинея 3
Също така, в периода преди 2012 г. 50 милиона неразпределени квоти от резерва за стабилност на пазара, създаден с Решение (ЕС) 2015/..., ще се използват за допълване на евентуално останали ресурси по настоящия параграф за подпомагане на проекти от посочения по-горе вид, включително малки проекти, разположени във всички държави членки. Проектите се избират на базата на обективни и прозрачни критерии.
Също така в периода преди 2021 г. и след 2018 г. 50 милиона неразпределени квоти от резерва за стабилност на пазара (MSR) ще се използват за допълване на евентуално останали ресурси по настоящия параграф вследствие на неизползвани средства, получени от търгове за квоти по програмата NER300 между 2013 и 2020 г., за подпомагане на проекти, посочени в алинеи 1 и 2, включително малки проекти, разположени във всички държави членки. Проектите се избират на базата на обективни и прозрачни критерии, като се взема предвид тяхното значение за декарбонизацията на свързаните отрасли.
Проектите, подкрепяни по настоящата алинея, могат също така да получат допълнителна подкрепа по алинеи 1 и 2.
Изменение 80
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква е
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 8 – алинея 4
На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 23.
На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне на критериите, които да се използват за подбора на допустими проекти за ползване на допълнителните квоти, посочени в настоящия параграф, като се отчитат надлежно следните принципи:
i)  Проектите са съсредоточени върху проектирането и разработването на революционни решения и изпълнение на демонстрационни програми;
ii)  Дейностите са близки до пазарните в производствените инсталации, за да се демонстрира жизнеспособността на революционните технологии за преодоляването на технологичните и нетехнологичните пречки;
iii)  Проектите са насочени към технологични решения, които могат да имат широко приложение и да комбинират различни технологии;
iv)  В идеалния случай решенията и технологиите могат да бъдат прехвърляни в рамките на отрасъла и евентуално в други отрасли;
v)  Проекти, при които очакваните намаления на емисиите са значително по-ниски от съответната стойност на показателя, се определят като приоритетни. Допустимите проекти допринасят за намаляване на емисиите под стойностите на показателите, посочени в параграф 2, или са в състояние в бъдеще да доведат до значително намаляване на разходите, свързани с прехода към производство на енергия с ниски въглеродни емисии; и
vi)  Свързаните с CCU проекти постигат нетно намаление на емисии и постоянно съхраняване на CO2 през целия жизнен цикъл.
Изменение 82
Предложение за директива
Член 1 – точка 5 – буква и а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 10a – параграф 20
иa)   параграф 20 се заменя със следното:
„20. Комисията включва като част от мерките, приети съгласно параграф 1, мерки за определяне на инсталациите, които частично преустановяват дейността си или значително намаляват капацитета си, и, ако е уместно, мерки за съответно коригиране на равнището на разпределените им безплатно квоти.“
„20. Комисията включва като част от мерките, приети съгласно параграф 1, мерки за определяне на инсталациите, които частично преустановяват дейността си или значително намаляват капацитета си, и ако е уместно, мерки за съответно коригиране на равнището на разпределените им безплатно квоти.
Тези мерки осигуряват гъвкавост за промишлените отрасли, в които мощностите редовно се прехвърлят между действащи инсталации в рамките на едно и също предприятие.“
Изменение 83
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10б – заглавие
Мерки в подкрепа на определени енергийно интензивни отрасли в случай на изместване на въглеродни емисии
Преходни мерки в подкрепа на определени енергийно интензивни отрасли в случай на изместване на въглеродни емисии
Изменение 85
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10б – параграф 1 а (нов)
1а.   След като се приеме преразглеждането на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*, Комисията извършва повторна оценка на дела на намаляване на емисиите в СТЕ на ЕС и на Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета**. За да се защитят промишлените отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии или инвестиции, се използва допълнително намаляване на емисиите чрез повишаване на целта за енергийна ефективност.
____________
* Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).
** Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).
Изменение 144
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10 б – параграфи 1 б и 1 в (нови)
1б)   По силата на член 6, параграф 2 от Споразумението от Париж, в своя доклад, който трябва да бъде изготвен в съответствие с член 28аа, Комисията извършва оценка на разработването на политики за смекчаване на последствията от изменението на климата, включително пазарно ориентираните подходи, в трети държави и региони и на въздействието на тези политики върху конкурентоспособността на европейската промишленост.
1в)   Ако в този доклад се заключава, че продължава да е налице значителен риск от изместване на въглеродни емисии, по целесъобразност Комисията представя законодателно предложение за въвеждане на корекция на границите по отношение на въглерода, в пълно съответствие с правилата на СТО, въз основа на проучване на осъществимостта, което следва да започне в момента на публикуването на настоящата директива в ОВ на Европейския съюз. Посоченият механизъм следва да включва в СТЕ на ЕС вносителите на продукти, произведени от отрасли или подотрасли, определени в съответствие с член 10а.
Изменение 86
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10б – параграф 2
2.  В групата по параграф 1 могат да бъдат включвани и отраслите и подотраслите, за които стойността на произведението на интензивността на тяхната търговия с трети държави и тяхната емисионна интензивност надхвърля 0,18, въз основа на качествена оценка при използване на следните критерии:
2.  В групата по параграф 1 могат да бъдат включвани и отраслите и подотраслите, за които стойността на произведението на интензивността на тяхната търговия с трети държави и тяхната емисионна интензивност надхвърля 0,12, въз основа на качествена оценка при използване на следните критерии:
a)  степента, до която е възможно за отделни инсталации в съответния отрасъл или подотрасъл да намалят емисиите си или потреблението си на електроенергия;
a)  степента, до която е възможно за отделни инсталации в съответния отрасъл или подотрасъл да намалят емисиите си или потреблението си на електроенергия, като се вземат предвид свързаните увеличения на производствените разходи;
б)  текущите и прогнозните пазарни характеристики;
б)  текущите и прогнозните пазарни характеристики;
в)  маржовете на печалбата като възможен индикатор за решения за дългосрочни инвестиции или преместване.
в)  маржовете на печалбата като възможен индикатор за решения за дългосрочни инвестиции или преместване;
вa)   стока, търгувана на световните пазари на обща референтна цена.
Изменение 87
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10б – параграф 3
3.  За други отрасли и подотрасли се счита, че могат да прехвърлят голяма част от разходите за квоти в цените на продукцията, и за тях се предоставят безплатно квоти за периода до 2030 г. в размер на 30 % от количеството, определено в съответствие с мерките, приети в изпълнение на член 10а.
3.  За сектора на централно топлоснабдяване се счита, че може да прехвърля голяма част от разходите за квоти в цените на продукцията, и за него се предоставят безплатно квоти за периода до 2030 г. в размер на 30 % от количеството, определено в съответствие с мерките, приети в изпълнение на член 10а. За други отрасли и подотрасли не се разпределят безплатно квоти.
Изменение 88
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10б – параграф 4
4.  До 31 декември 2019 г. и въз основа на данни за последните три календарни години, за които има данни, Комисията трябва да приеме делегиран акт по предходните параграфи в съответствие с член 23 за дейностите по параграф 1, идентифицирани с 4-цифрен код (код на дейността NACE-4).
4.  До 31 декември 2019 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива във връзка с параграф 1 по отношение на дейностите, идентифицирани с 4-цифрен код (код на дейността NACE-4), или, когато това е оправдано въз основа на обективни критерии, разработени от Комисията, на съответното равнище на категоризация на базата на публични и специфични за сектора данни, за включване на дейности, обхванати от СТЕ на ЕС. Оценката на интензивността на търговията се основава на данни за последните пет календарни години, за които има данни.
Изменение 89
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 1
1.  Чрез дерогация от член 10а, параграфи 1—5, държавите членки, чийто БВП на човек от населението в 2013 г., изразен в евро по пазарни цени, е бил под 60 % от средната стойност за ЕС, могат да предоставят безплатно квоти на електрогенериращи инсталации в рамките на преходен период, с цел модернизация на енергийния сектор.
1.  Чрез дерогация от член 10а, параграфи 1—5, държавите членки, чийто БВП на човек от населението през 2013 г., изразен в евро по пазарни цени, е бил под 60 % от средната стойност за ЕС, могат да предоставят безплатно квоти на електрогенериращи инсталации в рамките на преходен период, с цел модернизация, диверсификация и устойчива трансформация на енергийния сектор. Срокът на действие на тази дерогация изтича на 31 декември 2030 г.
Изменение 90
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 1 a (нов)
1a.   Държавите членки, които не отговарят на условията по параграф 1, но чийто БВП на човек от населението през 2014 г., изразен в евро по пазарни цени, е бил под 60 % от средната стойност за ЕС, могат да се ползват от дерогацията, посочена в този параграф, за общото количество, посочено в параграф 4, при условие че съответното количество от тези квоти се прехвърля към Модернизационния фонд и приходите се използват за подкрепа на инвестиции в съответствие с член 10г.
Изменение 91
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 1 б (нов)
1б.   Държавите членки, които отговарят на условията за допустимост съгласно настоящия член, даващи им право да предоставят безплатно квоти на инсталации за производство на енергия, могат да избират да прехвърлят съответния брой квоти или част от тях на Модернизационния фонд и да ги разпределят съгласно разпоредбите на член 10г. В този случай те информират за това Комисията преди прехвърлянето.
Изменение 92
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 2 – алинея 1 – буква б
б)  да допуска за участие в състезателната процедура само такива проекти, които допринасят за диверсификация на националния енергиен микс и на източниците за доставка на енергия, допринасят за необходимото преструктуриране, екологично усъвършенстване и рехабилитация на инфраструктурата, за чисти технологии и модернизация на производството, преноса и разпределението на енергия;
б)  да допуска за участие в състезателната процедура само такива проекти, които допринасят за диверсификация на националния енергиен микс и на източниците за доставка на енергия, допринасят за необходимото преструктуриране, екологично усъвършенстване и рехабилитация на инфраструктурата, за чисти технологии (като например възобновяеми технологии) или модернизация на производството на енергия, включително на мрежите за централно топлоснабдяване, енергийната ефективност, съхраняването на енергия, преноса и разпределението на енергия;
Изменение 93
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 2 – алинея 1 – буква в
в)  да дефинира ясни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии за подбор за подреждането на проектите, така че да гарантира избирането на такива проекти, които:
в)  да дефинира ясни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии за подбор в съответствие с целите на политиките на Съюза за климата и енергията за 2050 г. за подреждането на проектите, така че да гарантира избирането на такива проекти, които:
Изменение 94
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 2 – алинея 1 – буква в – подточка i
i)  въз основа на анализ на разходите и ползите осигуряват нетна положителна печалба по отношение на намалението на емисиите и реализират значителна прогнозна степен на намаление на емисиите на CO2;
i)  въз основа на анализ на разходите и ползите осигуряват нетна положителна печалба по отношение на намалението на емисиите и реализират значителна прогнозна степен на намаление на емисиите на CO2, съразмерна с мащаба на проектите. При проекти, свързани с производство на електроенергия, общият размер на емисиите на парникови газове за киловатчас произведена електроенергия не надвишава 450 грама еквиваленти на CO2 след приключването на проекта. В срок до 1 януари 2021 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 30б, за да изменя настоящата директива, като определя за проекти, свързани с производство на топлинна енергия, максимално общо количество на емисиите на парников газ на киловатчас произведена топлинна енергия в инсталацията, което не може да бъде превишавано.
Изменение 95
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 2 – алинея 1 – буква в – подточка ii
ii)  водят до допълнителни ползи (които не биха се появили без проектите), ясно съответстват на нуждите от замяна и модернизация и не задоволяват предизвикано от пазара увеличение на търсенето на енергия;
ii)  водят до допълнителни ползи (които не биха се появили без проектите), въпреки че те могат да бъдат използвани за изпълнение на съответните цели, определени в Рамката относно климата и енергетиката до 2030 г., ясно съответстват на нуждите от замяна и модернизация и не задоволяват предизвикано от пазара увеличение на търсенето на енергия;
Изменение 96
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 2 – алинея 1 – буква в – подточка iii a (нова)
iiiа)   не допринасят за нови мощности на въглища за производство на енергия и не увеличават зависимостта от въглища.
Изменение 97
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 2 – алинея 2
Всяка държава членка, възнамеряваща да използва опцията за безплатно предоставяне на квоти, до 30 юни 2019 г. публикува за обществено обсъждане подробна национална нормативна рамка, формулираща състезателната тръжна процедура и критериите за подбор на проекти.
Всяка държава членка, възнамеряваща да използва опцията за преходно безплатно предоставяне на квоти за модернизация на енергийния отрасъл, до 30 юни 2019 г. публикува за обществено обсъждане подробна национална нормативна рамка, формулираща състезателната тръжна процедура и критериите за подбор на проекти.
Изменение 98
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 2 – алинея 3
В случаите, при които с безплатно предоставяне на квоти се подкрепят проекти с инвестиции до 10 милиона евро, държавите членки трябва да избират проектите въз основа на обективни и прозрачни критерии. Резултатите от тази процедура за подбор на проекти се публикуват за обществено обсъждане. На тази основа съответната държава членка определя и до 30 юни 2019 г. подава в Комисията списък на инвестициите.
В случаите, при които с безплатно предоставяне на квоти се подкрепят проекти с инвестиции до 10 милиона евро, държавите членки трябва да избират проектите въз основа на обективни и прозрачни критерии, които са съобразени с постигането на дългосрочните цели на Съюза в областта на климата и енергетиката. Тези критерии се подлагат на обществена консултация, като се гарантира пълна прозрачност и достъпност на съответните документи, и те отразяват изцяло направените от заинтересованите страни коментари. Резултатите от тази процедура за подбор се публикуват за обществена консултация. На тази основа съответната държава членка определя и до 30 юни 2019 г. подава в Комисията списък на инвестициите.
Изменение 99
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 3
3.  Стойността на планираните инвестиции трябва да бъде поне равна на пазарната стойност на безплатно предоставяните квоти, като се взема предвид също необходимостта да се ограничат свързаните с инвестициите повишения на цените. Пазарната стойност се определя като средна стойност на цената на квотите на общата тръжна платформа през предходната календарна година.
3.  Стойността на планираните инвестиции трябва да бъде поне равна на пазарната стойност на безплатно предоставяните квоти, като се взема предвид също необходимостта да се ограничат свързаните с инвестициите повишения на цените. Пазарната стойност се определя като средна стойност на цената на квотите на общата тръжна платформа през предходната календарна година. До 75% от разходите за дадена инвестиция могат да бъдат подкрепени.
Изменение 100
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 6
6.  Държавите членки трябва да изискват от бенефициерните електропроизводители и мрежови оператори да докладват ежегодно в срок до 28 февруари за реализирането на техните избрани инвестиции. Държавите членки съответно докладват за това на Комисията, а Комисията осигурява публичност на тези доклади.
6.  Държавите членки трябва да изискват от бенефициерните енергопроизводители и мрежови оператори да докладват ежегодно в срок до 31 март за реализирането на техните избрани инвестиции, включително състоянието на баланса между безплатно предоставените квоти и направените инвестиционни разходи, подпомаганите видове инвестиции и начина, по който те са постигнали целите по параграф 2, алинея 1, буква б). Държавите членки съответно докладват за това на Комисията, а Комисията предоставя тези доклади на разположение на обществеността. Държавите членки и Комисията наблюдават и анализират потенциалните арбитражи по отношение на прага от 10 милиона евро за малки по мащаб проекти и не допускат неоправданото разделяне на инвестиция в по-малки проекти чрез изключването на повече от една инвестиции в една и съща инсталация бенефициент.
Изменение 101
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 6 a (нов)
6a.   При наличие на основателни съмнения за нередности или пропуск на държава членка да докладва в съответствие с параграфи 2—6, Комисията може да предприеме независимо разследване, подпомагана при необходимост от договорна трета страна. Комисията също така разследва други възможни нарушения, като например неприлагане на третия енергиен пакет. Заинтересованата държава членка предоставя цялата информация за инвестиции и необходимия достъп за разследването, включително достъп до инсталации и строителни площадки. Комисията публикува доклад за проведеното разследване.
Изменение 102
Предложение за директива
Член 1 – точка 6
Директива 2003/87/ЕО
Член 10в – параграф 6 б (нов)
6б.   В случай на нарушение на законодателството на Съюза в областта на климата и енергетиката, включително третия енергиен пакет, или на критериите, посочени в настоящия член, Комисията може да изиска от държавата членка да спре безплатното предоставяне на квоти.
Изменение 149
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 1 – алинея 1
1.  За периода 2021—30 г. се създава фонд за подкрепа на инвестициите за модернизация на енергийни системи и за подобряване на енергийната ефективност в държави членки с БВП на човек от населението под 60 % от средната стойност за ЕС за 2013 г., който ще се финансира както е определено в член 10.
1.  За периода 2021—2030 г. се създава фонд за подкрепа и стимулиране на инвестициите за модернизация на енергийни системи, включително местни топлофикационни системи, и за подобряване на енергийната ефективност в държави членки с БВП на глава от населението под 60% от средната стойност за ЕС за 2013 г. или за 2014 г., или за 2015 г., който ще се финансира както е определено в член 10.
Изменение 104
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 1 – алинея 2
Подкрепяните инвестиции трябва да бъдат в съответствие с целите на настоящата директива и на Европейския фонд за стратегически инвестиции.
Подкрепяните инвестиции са в съответствие с принципите на прозрачност, недискриминация, равно третиране и добро финансово управление и предлагат най-доброто съотношение между качество и цена. Те са в съответствие с целите на настоящата директива, дългосрочните цели на Съюза в областта на климата и енергетиката и целите на Европейския фонд за стратегически инвестиции и:
i)   Допринасят за икономии на енергия, системи за производство на енергия от възобновяеми източници, съхранение на енергия и междусистемни електропроводи, пренос и разпределението на енергия; при проекти, свързани с производство на електроенергия, общият размер на емисиите на парникови газове за киловатчас произведена електроенергия не надвишава 450 грама еквивалент на CO2 след приключването на проекта. В срок до 1 януари 2021 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 30б, за да изменя настоящата директива, като определя за проекти, свързани с производство на топлинна енергия, максимално общо количество на емисиите на парников газ на киловатчас произведена топлинна енергия в инсталацията, което не може да бъде превишавано;
ii)   Въз основа на анализ на разходите и ползите осигуряват нетна положителна печалба по отношение на намалението на емисиите и реализират значителна прогнозна степен на намаление на емисиите на CO2,
iii)   Водят до допълнителни ползи, въпреки че те могат да бъдат използвани за изпълнение на съответните цели, определени в Рамката относно климата и енергетиката до 2030 г., ясно съответстват на нуждите от замяна и модернизация и не задоволяват предизвикано от пазара увеличение на търсенето на енергия;
iv)   Не допринасят за нови мощности на въглища за производство на енергия и не увеличават зависимостта от въглища.
Изменение 105
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 1 – алинея 2 а (нова)
Комисията продължава да прави преглед на изискванията, посочени в настоящия параграф, като взема предвид Стратегията за климата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Ако въз основа на технологичния напредък едно или повече от изискванията, посочени в настоящия параграф, изгуби своето значение, Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 30б в срок до 2024 г., за да се измени настоящата директива чрез изготвяне на нови или актуализирани изисквания.
Изменение 106
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 2
2.  Фондът ще служи също за финансиране на малки инвестиционни проекти за модернизация на енергийни системи и за енергийна ефективност. За тази цел инвестиционният борд трябва да разработи специфични за такива проекти указания и критерии за подбор на инвестициите.
2.  Фондът ще служи също за финансиране на малки инвестиционни проекти за модернизация на енергийни системи и за енергийна ефективност. За тази цел неговият борд разработва специфични за такива проекти указания за инвестиции и критерии за подбор, в съответствие с целите на настоящата директива и с критериите, посочени в параграф 1. Тези насоки и критерии за подбор се предоставят на разположение на обществеността.
За целите на настоящия параграф малък по мащаб инвестиционен проект означава проект, който се финансира посредством кредити от национални насърчителни банки или с безвъзмездна помощ по национална програма, споделяща специфични цели, които са в съответствие с тези на Модернизационния фонд, при условие че се използват не повече от 10% от определения в приложение IIб дял за държавите членки.
Изменение 107
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 3 a (нов)
3a.   Всяка държава членка бенефициент, която е решила да предоставя безплатно квоти за емисии през преходен период съгласно член 10в, може да прехвърля тези квоти към своя дял в Модернизационния фонд, посочен в приложение IIб, и да ги разпределя съгласно разпоредбите на член 10г.
Изменение 108
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 4 – алинея 1
4.  Фондът се управлява от инвестиционен съвет и управляващ комитет, съставени от представители на бенефициерните държави членки, Комисията и ЕИБ, както и от трима представители, избрани от останалите държави членки за период от 5 години. Инвестиционният борд отговаря за определянето на инвестиционната политика на равнището на ЕС, на подходящите финансови инструменти и на критериите за подбор на инвестиции.
4.  Държавите членки бенефициенти отговарят за управлението на фонда и създават съвместно инвестиционен борд, който се състои от един представител на всяка държава членка бенефициент, Комисията, ЕИБ и трима наблюдатели от заинтересовани страни, като например промишлени федерации, профсъюзи, НПО. Инвестиционният борд отговаря за определянето на инвестиционната политика на равнището на Съюза, която е в съответствие с изискванията, посочени в настоящия член, и е в съответствие с политиките на Съюза.
Създава се консултативен съвет, който е независим от инвестиционния борд. Консултативният съвет е съставен от трима представители от държави членки бенефициенти, трима представители от държави членки, които не са бенефициенти, представител на Комисията, представител на ЕИБ и представител от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), избрани за срок от пет години. Представителите на консултативния съвет притежават високо равнище на подходящ пазарен опит в областта на структурирането и финансирането на проекти. Консултативният съвет предоставя съвети и препоръки на инвестиционния борд относно допустимостта на проектите за подбор, инвестиционни и финансови решения, както и всякаква допълнителна помощ за разработване на проекти, когато е необходимо.
Управляващият комитет отговаря за ежедневното управление на фонда.
Създава се управляващ комитет. Управляващият комитет отговаря за ежедневното управление на фонда.
Изменение 109
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 4 – алинея 2
Инвестиционният борд избира представител на Комисията за председател. Инвестиционният борд трябва да се стреми да взема решенията си с консенсус. Ако инвестиционният борд не е в състояние да вземе решение с консенсус в рамките на срока, определен от председателя, инвестиционният борд взема решение с обикновено мнозинство.
Председателят на инвестиционния борд се избира от състава на неговите членове за срок от една година. Инвестиционният борд трябва да се стреми да взема решенията си с консенсус. Консултативният съвет приема своето становище с обикновено мнозинство.
Изменение 110
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 4 – алинея 3
Управляващият комитет се състои от представители, посочени от инвестиционния борд. Решенията на управляващия комитет се вземат с обикновено мнозинство.
Инвестиционният борд, консултативният съвет и управляващият комитет работят по открит и прозрачен начин. Протоколите от заседанията на двата борда се публикуват. Съставът на инвестиционния борд и на консултативния съвет се публикува, а професионалните биографии и декларациите за интереси на членовете се оповестяват публично и актуализират редовно. Инвестиционният борд и консултативният съвет периодично проверяват за липсата на какъвто и да било конфликт на интереси. Консултативният съвет представя на всеки шест месеца на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията списък на всички предоставени от него становища по проекти.
Изменение 111
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 4 – алинея 4
Ако ЕИБ препоръча да не се финансира дадена инвестиция и даде основания за тази препоръка, за вземането на решение за финансиране е необходимо мнозинство от две трети от всички членове. В гласуването в такъв случай не участват държавата членка, в която би се реализирала инвестицията, и ЕИБ. Посоченото в двете предходни изречения не се прилага за малки проекти, финансирани посредством кредити, предоставяни от национална насърчителна банка, или посредством безвъзмездни финансирания, допринасящи за изпълнението на национална програма за постигане на специфични цели в съответствие с целите на Модернизационния фонд, при условие че се използват не повече от 10 % от дела на съответната държава членка, посочен в приложение IIб.
Ако ЕИБ препоръча на консултативния съвет да не се финансира дадена инвестиция и обясни защо тази инвестиция не е в съответствие с инвестиционната политика, приета от инвестиционния борд, и с критериите за подбор, посочени в параграф 1, положително становище може да бъде прието само с мнозинство от две трети от всички членове. В гласуването в такъв случай не участват държавата членка, в която би се реализирала инвестицията, и ЕИБ.
Изменение 112
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 5 – уводна част
5.  Бенефициерните държави членки ежегодно докладват на управляващия комитет за финансираните от фонда инвестиции. Докладът се оповестява публично и включва:
5.  Бенефициерните държави членки ежегодно докладват на инвестиционния борд и на консултативния съвет за финансираните от фонда инвестиции. Докладът се предоставя на разположение на обществеността и включва:
Изменение 113
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 6
6.  Управляващият комитет ежегодно докладва на Комисията за опита при оценяването и подбора на инвестиции. Комисията трябва до 31 декември 2024 г. да извърши преразглеждане на базата за подбор на проекти, и в случаите, при което е уместно, прави предложения до управляващия комитет.
6.  Консултативният съвет ежегодно докладва на Комисията за опита при оценяването и подбора на инвестиции. Комисията трябва до 31 декември 2024 г. да извърши преразглеждане на базата за подбор на проекти, и в случаите, при което е уместно, прави предложения до инвестиционния борд и консултативния съвет.
Изменение 114
Предложение за директива
Член 1 – точка 7
Директива 2003/87/ЕО
Член 10г – параграф 7
7.  За изпълнение на посоченото в настоящия член на Комисията се предоставят правомощия да приеме делегиран акт в съответствие с член 23.
7.  На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне на подробни условия за ефективното функциониране на Модернизационния фонд.
Изменение 115
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 8 а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 11 – параграф 1 – алинея 2 а (нова)
(8a)   В член 11, параграф 1 се добавя следната алинея:
„От 2021 г. нататък държавите членки гарантират също така, че през всяка календарна година всеки оператор докладва производствената дейност за корекции в предоставянето на квоти в съответствие с член 10a, параграф 7.“
Изменение 116
Предложение за директива
Член 1 – точка 8 б (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 11 – параграф 3 a (нов)
(8б)   В член 11 се добавя следният параграф:
„3a. При наличие на основателни съмнения за нередности или пропуск на държава членка да предостави списъка и информацията, посочени в параграфи 1—3, Комисията може да предприеме независимо разследване, подпомагана при необходимост от договорна трета страна. Съответната държава членка предоставя цялата информация и достъпа, необходими за разследването, включително достъп до инсталации и данни за производството. Комисията спазва същата степен на поверителност относно търговска информация с чувствителен характер като съответната държава членка и публикува доклад относно разследването.“
Изменение 117
Предложение за директива
Член 1 – точка 10 а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 12 – параграф 3а
(10a)   В член 12, параграф 3а се заменя със следното:
„3a. Не възниква задължение за връщане на квоти по отношение на емисиите, за които е проверено, че са уловени и прехвърлени за постоянно съхранение в обект, за който има валидно разрешение в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации1.“
„3a. Не възниква задължение за връщане на квоти по отношение на емисиите, за които е проверено, че са уловени и прехвърлени за постоянно съхранение в обект, за който има валидно разрешение в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации1, нито по отношение на емисиите, за които е проверено, че са уловени и/или повторно използвани по начин, гарантиращ постоянно ограничаване на CO2, за целите на улавянето и повторното използване на въглерод.“
Изменение 118
Предложение за директива
Член 1 – точка 12
Директива 2003/87/ЕО
Член 14 – параграф 1
(12)  В член 14, параграф 1 втората алинея се заменя със следното:
(12)  В член 14 параграф 1 се заменя със следното:
„На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегиран акт в съответствие с член 23.“;
1. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне на подробни условия за мониторинг и докладване на емисии и, по целесъобразност, на данните за дейността по отношение на дейностите, изброени в приложение I, за мониторинг и докладване на данните за съотношението тонове — километри за целите на заявление по член 3д или 3е, като регламентът се основава на принципите за мониторинг и докладване, установени в приложение IV, и посочва в изискванията за мониторинг и докладване за всеки парников газ въздействието върху глобалното затопляне от съответния газ.“;
„До 31 декември 2018 г. Комисията коригира съществуващите правила за мониторинг и докладване на емисии, както са определени в Регламент (ЕС) № 601/2012* на Комисията, за да отстрани регулаторните пречки пред инвестициите в по-нови нисковъглеродни технологии, като например улавянето и използването на въглерод (CCU). Тези нови правила влизат в сила за всички технологии за CCU считано от 1 януари 2019 г.
Регламентът също така определя опростени процедури за мониторинг, докладване и проверка за предприятия с малки емисии.
____________________
* Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. (OВ L 181, 12.7.2012 г., стр. 30).“
Изменение 119
Предложение за директива
Член 1 – точка 13
Директива 2003/87/ЕО
Член 15 – параграфи 4 и 5
(13)  В член 15 петата алинея се заменя със следното:
(13)  В член15 четвърти и пети параграф се заменят със следното:
„На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегиран акт в съответствие с член 23“.;
„На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне на подробни условия за проверка на докладите за емисиите въз основа на принципите, определени в приложение V, и за акредитация и надзор на проверителите. Тя определя условията за акредитиране и отнемане на акредитацията, както и, ако е уместно, за взаимното признаване и партньорските проверки на акредитиращите органи.“
Изменение 120
Предложение за директива
Член 1 – точка 13 а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 16 – параграф 7
(13a)   В член 16 параграф 7 се заменя със следното:
7.  Когато искания като посочените в параграф 5 са адресирани до Комисията, тя информира другите държави-членки чрез техните представители в комитета, посочен в член 23, параграф 1, в съответствие с процедурния правилник на комитета.
7.  Когато искания като посочените в параграф 5 са адресирани до Комисията, тя информира другите държави членки чрез техните представители в комитета, посочен в член 30в, параграф 1, в съответствие с процедурния правилник на комитета.
Изменение 121
Предложение за директива
Член 1 – точка 14
Директива 2003/87/ЕО
Член 16 – параграф 12
12.  В случаите, при които това е уместно, се създават подробни правила във връзка с процедурите, посочени в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 22а.
12.  В случаите, при които това е уместно, се създават подробни правила във връзка с процедурите, посочени в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30в, параграф 2.
Изменение 122
Предложение за директива
Член 1 – точка 15
Директива 2003/87/ЕО
Член 19 – параграф 3
(15)  В член 19, параграф 3, третото изречение се заменя със следното:
(15)  В член 19 параграф 3 се заменя със следното:
Той включва също разпоредби за прилагането на правила за взаимно признаване на квотите в споразумения за свързване на системи за търговия с емисии. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 23“.;
„3 На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне на подробни условия за създаването на стандартизирана и защитена регистрационна система под формата на стандартизирани електронни бази данни, съдържащи общи информационни елементи за проследяване на издаването, притежаването, прехвърлянето и отмяната на квоти, за осигуряване на достъп на обществеността и на подходяща степен на поверителност и за да се гарантира, че не се извършват прехвърляния, които са несъвместими със задълженията, произтичащи от Протокола от Киото. Тези делегирани актове включват също така и разпоредби относно използването и идентифицирането на сертифицирани единици редуцирани емисии и единици намаление на емисии в СТЕ на ЕС и за мониторинга на степента на използването им. Тези актове включват също разпоредби за прилагането на правила за взаимно признаване на квотите в споразумения за свързване на системи за търговия с емисии.“
Изменение 123
Предложение за директива
Член 1 – точка 15 а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 21 – параграф 1
(15a)   В член 21 параграф 1 се заменя със следното:
„1. Всяка година държавите членки представят на Комисията доклад за прилагането на настоящата директива. В този доклад се обръща особено внимание на мерките за разпределение на квоти, на функционирането на регистрите, на прилагането на мерките за провеждане на мониторинга и докладването, на проверката и акредитацията и на въпросите, свързани със спазването на настоящата директива, както и на данъчния режим на квотите, ако има такъв. Първият доклад се изпраща на Комисията до 30 юни 2005 г. Докладът се изготвя въз основа на въпросник или тезисен план, разработен от Комисията в съответствие с процедурата, изложена в член 6 от Директива 91/692/ЕИО. Въпросникът или тезисният план се изпраща на държавата-членка най-малко шест месеца преди крайния срок за представяне на първия доклад.
„1. Всяка година държавите членки представят на Комисията доклад за прилагането на настоящата директива. В този доклад се обръща особено внимание на мерките за разпределение на квоти, финансовите мерки по член 10а, параграф 6, на функционирането на регистрите, на прилагането на мерките за провеждане на мониторинга и докладването, на проверката и акредитацията и на въпросите, свързани със спазването на настоящата директива, както и на данъчния режим на квотите, ако има такъв. Първият доклад се изпраща на Комисията до 30 юни 2005 г. Докладът се изготвя въз основа на въпросник или тезисен план, разработен от Комисията в съответствие с процедурата, изложена в член 6 от Директива 91/692/ЕИО. Въпросникът или тезисният план се изпраща на държавата членка най-малко шест месеца преди крайния срок за представяне на първия доклад.
Изменение 124
Предложение за директива
Член 1 – точка 15 б (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 21 – параграф 2 a (нов)
(15б)   В член 21 се добавя следният параграф:
„2a. Докладът, като използва данните, предоставени посредством посоченото в член 18б сътрудничество, включва списък на операторите, обвързани със задължения по настоящата директива, които не са открили партида в регистъра.“
Изменение 125
Предложение за директива
Член 1 – точка 15 в (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 21 – параграф 3 a (нов)
(15в)   В член 21 се добавя следният параграф:
„3a. При наличие на основателни съмнения за нередности или пропуск на държава членка да докладва в съответствие с параграф 1, Комисията може да предприеме независимо разследване, подпомагана при необходимост от договорна трета страна. Държавата членка предоставя цялата информация и достъпа, необходими за разследването, включително достъп до инсталации. Комисията публикува доклад относно разследването.“
Изменение 126
Предложение за директива
Член 1 – точка 16
Директива 2003/87/ЕО
Член 22 – параграф 2
На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегиран акт в съответствие с член 23.
На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 30б за изменение на настоящата директива чрез определяне на несъществени елементи в приложенията към нея, с изключение на приложения I, IIa и IIб.
Изменение 127
Предложение за директива
Член 1 – точка 17
Директива 2003/87/ЕО
Член 22а – заглавие
(17)  Вмъква се следният член 22a:
(17)  Добавя се следният член:
„Член 22a
„Член 30в
Процедура на комитет“
Процедура на комитет“
Изменение 128
Предложение за директива
Член 1 – точка 18
Директива 2003/87/ЕО
Член 23 – заглавие
„Член 23
„Член 30б
Упражняване на делегираните правомощия“
Упражняване на делегираните правомощия“
Изменение 129
Предложение за директива
Член 1 – точка 19 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 24 – параграф 1 – алинея 1
„От 2008 г. държавите членки могат да осъществяват търговия с квоти за емисии съгласно настоящата директива във връзка с дейности и парникови газове, които не са включени в списъка по приложение I, като вземат предвид всички приложими критерии, и по-конкретно последиците за вътрешноевропейския пазар, възможните изкривявания на конкуренцията, екологичната насоченост на Схемата на Общността и надеждността на планираната система за мониторинг и докладване, при условие че включването на такива дейности и парникови газове е одобрено от Комисията.
От 2008 г. държавите членки могат да осъществяват търговия с квоти за емисии съгласно настоящата директива във връзка с дейности и парникови газове, които не са включени в списъка по приложение I, като вземат предвид всички приложими критерии, и по-конкретно последиците за вътрешноевропейския пазар, възможните изкривявания на конкуренцията, екологичната насоченост на СТЕ на ЕС и надеждността на планираната система за мониторинг и докладване, при условие че включването на такива дейности и такива парникови газове е одобрено от Комисията. Всяко такова едностранно включване се предлага и одобрява не по-късно от 18 месеца преди началото на нов период на търгуване в СТЕ на ЕС.
Изменение 130
Предложение за директива
Член 1 – точка 19 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 24 – параграф 1 – алинея 2
В съответствие с делегираните актове, които Комисията е оправомощена да приема в съответствие с член 23, ако включването се отнася за дейности и парникови газове, които не са включени в приложение I.
Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне на подробни условия за одобряване на включването на посочените в първата алинея дейности и парникови газове в схемата за търговия с квоти за емисии, ако включването се отнася за дейности и парникови газове, които не са включени в приложение I.
Изменение 131
Предложение за директива
Член 1 – точка 19 – буква б
Директива 2003/87/ЕО
Член 24 – параграф 3
б)  втората алинея от параграф 3 се заменя със следното:
б)  параграф 3 се заменя със следното:
„На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове за такъв регламент за мониторинг и докладване на данни за емисии и дейности в съответствие с член 23.“.
„3. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне на подробни условия за мониторинг и докладване на дейности, инсталации и парникови газове, които не са включени като комбинация в приложение I, ако мониторингът и докладването могат да се извършват с достатъчна точност.“;
Изменение 132
Предложение за директива
Член 1 – точка 20 – буква а
Директива 2003/87/ЕО
Член 24a – параграф 1 – алинеи 1 и 2
a)  втората алинея от параграф 1 се заменя със следното:
a)  в параграф 1 първата и втората алинея се заменят със следното:
„Тези мерки трябва да бъдат в съответствие с актовете, приети съгласно член 11б, параграф 7. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегиран акт в съответствие с член 23“.
„1. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 30б за допълване на настоящата директива чрез определяне, в допълнение към случаите на включване, посочени в член 24, на подробни условия за издаването на квоти или кредити по отношение на ръководени от държавите членки проекти, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове извън СТЕ на ЕС.“
Изменение 133
Предложение за директива
Член 1 – точка 22
Директива 2003/87/ЕО
Член 25a – параграф 1
1.  В случаите, при които трета държава приеме мерки за намаляване на въздействието върху изменението на климата на полети, заминаващи от тази държава, които кацат в Общността, Комисията, след като предприеме консултации с тази трета държава и държавите членки в рамките на Комитета по член 23, параграф 1, разглежда наличните възможности за осигуряване на най-добро взаимодействие между схемата на Общността и мерките на тази държава.
1.  В случаите, при които трета държава приеме мерки за намаляване на въздействието върху изменението на климата на полети, заминаващи от тази държава, които кацат в Съюза, Комисията, след като предприеме консултации с тази трета държава и държавите членки в рамките на Комитета по член 30в, параграф 1, разглежда наличните възможности за осигуряване на най-добро взаимодействие между СТЕ на ЕС и мерките на тази трета държава.
При необходимост Комисията може да приеме изменения, съгласно които полетите, пристигащи от съответната трета държава, да бъдат изключени от списъка с авиационни дейности в приложение I, или да се предвидят други изменения на авиационните дейности, включени в списъка в приложение I, които се изискват от споразумение съгласно четвъртата алинея. На Комисията се предоставят правомощия да приема такива изменения в съответствие с член 23.
При необходимост Комисията може да представи законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета, съгласно което полетите, пристигащи от съответната трета държава, да бъдат изключени от списъка с авиационни дейности в приложение I, или да се предвидят други изменения на авиационните дейности, включени в списъка в приложение I, които се изискват от подобно споразумение съгласно четвъртата алинея.
Изменение 134
Предложение за директива
Член 1 – точка 22 а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 27 – параграф 1
(22a)   В член 27 параграф 1 се заменя със следното:
„1. След консултация с оператора държавите членки могат да изключат от схемата на Общността инсталации, които през всяка една от трите години, предхождащи уведомяването по буква а), са докладвали пред компетентния орган емисии, по-малки от 25000 тона еквивалент на въглероден диоксид, и които, в случай че осъществяват горивни дейности, имат номинална топлинна мощност под 35 MW, с изключение на емисиите от биомаса, и за които се прилагат мерки, с които ще се постигне равностойно намаление на емисиите, ако съответната държава членка изпълни следните условия:
„1. След консултация с оператора и с негово съгласие държавите членки могат да изключат от СТЕ на ЕС инсталации, експлоатирани от МСП, които през всяка една от трите години, предхождащи уведомяването по буква а), са докладвали пред компетентния орган емисии, по-малки от 50 000 тона еквивалент на въглероден диоксид, с изключение на емисиите от биомаса, и за които се прилагат мерки, с които ще се постигне равностойно намаление на емисиите, ако съответната държава членка изпълни следните условия:
a)  преди изтичането на срока за изпращане на списъка на инсталациите съгласно член 11, параграф 1 и най-късно когато този списък бъде изпратен на Комисията, уведоми Комисията за всяка една подобна инсталация, като уточни въведените равностойните мерки, приложими за тази инсталация, с които ще се постигне равностоен принос за намаляването на емисиите;
a)  преди изтичането на срока за изпращане на списъка на инсталациите съгласно член 11, параграф 1 и най-късно когато този списък бъде изпратен на Комисията, уведоми Комисията за всяка една подобна инсталация, като уточни въведените равностойните мерки, приложими за тази инсталация, с които ще се постигне равностоен принос за намаляването на емисиите, и уточни по какъв начин тези мерки няма да доведат до по-високи разходи за привеждане в съответствие за подобни инсталации;
б)  потвърди наличието на мерки за мониторинг с цел преценка дали съответната инсталация отделя за която и да било календарна година количество от 25000 тона или повече еквивалент на въглероден диоксид, с изключение на емисиите от биомаса. В съответствие с член 14 държавите членки могат да допуснат прилагането на опростени мерки за мониторинг, докладване и проверка за инсталации, чиито средни годишни проверени емисии в периода 2008—2010 г. са под 5000 тона годишно;
б)  потвърди наличието на мерки за мониторинг с цел преценка дали съответната инсталация отделя за която и да било календарна година количество от 50 000 тона или повече еквивалент на въглероден диоксид, с изключение на емисиите от биомаса. В съответствие с член 14 държавите членки, по искане от страна на оператор, могат да допуснат прилагането на опростени мерки за мониторинг, докладване и проверка за инсталации, чиито средни годишни проверени емисии в периода 2008—2010 г. са под 5000 тона годишно;
в)  потвърди, че ако дадена инсталация отделя за една календарна година количество от 25000 тона или повече еквивалент на въглероден диоксид, с изключение на емисиите от биомаса, или ако прилагането на мерките, приложими за тази инсталация, с които ще се постигне равностоен принос за намаляването на емисиите, е прекратено, съответната инсталация ще бъде отново включена в схемата на Общността;
в)  потвърди, че ако дадена инсталация отделя за една календарна година количество от 50 000 тона или повече еквивалент на въглероден диоксид, с изключение на емисиите от биомаса, или ако прилагането на мерките, приложими за тази инсталация, с които ще се постигне равностоен принос за намаляването на емисиите, е прекратено, съответната инсталация ще бъде отново включена в СТЕ на ЕС;
г)  публикува информацията, посочена в букви а), б) и в), за обществено обсъждане.
г)  прави информацията, посочена в букви а), б) и в), обществено достъпна.
Болниците могат също да бъдат изключени, ако предприемат равностойни мерки. '
Болниците могат също да бъдат изключени, ако предприемат равностойни мерки.“.
Изменение 135
Предложение за директива
Член 1 – точка 22 б (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 27 а (нов)
(22б)   Добавя се следният член:
„Член 27a
Изключване на малки инсталации, за които не се прилагат равностойни мерки
1.   След консултация с оператора държавите членки могат да изключат от СТЕ на ЕС инсталации, които през всяка една от трите години, предхождащи уведомяването по буква а), са докладвали пред компетентния орган емисии, по-малки от 5 000 тона еквивалент на въглероден диоксид, с изключение на емисиите от биомаса, ако съответната държава членка изпълни следните условия:
a)   преди изтичането на срока за изпращане на списъка на инсталациите съгласно член 11, параграф 1 и най-късно когато този списък бъде изпратен на Комисията, уведоми Комисията за всяка една подобна инсталация;
б)   потвърди наличието на мерки за мониторинг с цел преценка дали съответната инсталация отделя за една календарна година количество от 5 000 тона или повече еквивалент на въглероден диоксид, с изключение на емисиите от биомаса;
в)   потвърди, че ако дадена инсталация отделя за една календарна година количество от 5 000 тона или повече еквивалент на въглероден диоксид, с изключение на емисиите от биомаса, съответната инсталация ще бъде отново включена в СТЕ на ЕС, освен ако е приложим член 27;
г)   прави информацията, посочена в букви а), б) и в), обществено достъпна.
2.   При повторно включване на инсталация в СТЕ на ЕС съгласно параграф 1, буква в) всички квоти, издадени съгласно член 10а, се предоставят, като се започва от годината на повторното включване. Квотите, издадени на такива инсталации, се приспадат от количеството за отдаване чрез търг съгласно член 10, параграф 2 от държавата членка, в която са разположени тези инсталации.“
Изменение 136
Предложение за директива
Член 1 – точка 22 в (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 29
(22в)  Член 29 се изменя, както следва:
„Доклад с цел гарантиране на по-доброто функциониране на пазара на въглерод
„Доклад с цел гарантиране на по-доброто функциониране на пазара на въглерод
Ако въз основа на редовния доклад относно пазара на въглерод по член 10, параграф 5 Комисията разполага с доказателства, че пазарът на въглерод не функционира правилно, тя представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Докладът може да бъде придружен по целесъобразност от предложения, имащи за цел увеличаването на прозрачността на пазара на въглерод и посочващи мерки за подобряване на неговото функциониране.“
Ако въз основа на редовния доклад относно пазара на въглерод по член 10, параграф 5 Комисията разполага с доказателства, че пазарът на въглерод не функционира правилно, тя представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Докладът включва раздел, посветен на взаимодействието между СТЕ на ЕС и други политики на Съюза и национални политики в областта на климата и енергетиката, що се отнася до обемите на намаление на емисиите, ефективността на разходите на подобни политики, както и тяхното въздействие върху търсенето на квоти по СТЕ на ЕС. Докладът може да бъде придружен по целесъобразност от законодателни предложения, имащи за цел увеличаването на прозрачността на СТЕ на ЕС, разглеждащи възможността за принос за постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и 2050 г. и посочващи мерки за подобряване на неговото функциониране, включително мерки за отчитане на въздействието на допълващи политики на територията на Съюза в областта на енергетиката и климата относно баланса между предлагането и търсенето на СТЕ на ЕС.“
Изменение 137
Предложение за директива
Член 1 – точка 22 г (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 30 а (нов)
(22г)   Добавя се следният член:
„Член 30a
Корекции при глобалния преглед съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение
До шест месеца след диалога за улесняване, който предстои да се проведе в рамките на РКООНИК през 2018 г., Комисията публикува съобщение за оценка на съгласуваността на законодателството на Съюза по отношение на изменението на климата с целите на Парижкото споразумение. По-специално в съобщението се разглеждат ролята и уместността на задълженията, предвидени в настоящия регламент, с оглед на постигане на целите на Парижкото споразумение.
В срок от шест месеца след глобалния преглед през 2023 г. и последващите глобални прегледи след това Комисията представя доклад за оценка на необходимостта от коригиране по подходящ начин на действията на Съюза в областта на климата.
Докладът разглежда възможността за корекции на СТЕ на ЕС в контекста на глобалните усилия за смекчаване и усилията, предприети от други големи икономически сили. По-специално в доклада се оценяват необходимостта от по-строги ограничения на емисиите, необходимостта от адаптация на разпоредбите във връзка с изместването на въглеродни емисии, както и това дали са необходими допълнителни политически мерки и инструменти за изпълнение на ангажиментите на Съюза и неговите държави членки за намаляване на парниковите газове.
В доклада се вземат предвид рискът от изместване на въглеродни емисии, конкурентоспособността на европейските предприятия, инвестициите в рамките на Съюза и промишлената политика на Съюза.
Докладът се придружава по целесъобразност от законодателно предложение и в такъв случай Комисията публикува успоредно с това пълна оценка на въздействието.“
Изменение 138
Предложение за директива
Член 1 – точка 22 д (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Приложение І – параграф 3
(22д)   Приложение І, параграф 3 се заменя със следното:
„3. Когато се изчислява общата номинална топлинна мощност на инсталация, за да се вземе решение дали да бъде включена в схемата на Общността, се сумират номиналните топлинни мощности на всички технически съоръжения, които са част от нея и в които горивата се изгарят в инсталацията. Тези съоръжения биха могли да включват всички видове парни котли, факелни тръби, турбини, нагреватели, топилни, инсинератори, пещи за калциниране, пещи за изпичане, пещи, сушилни, двигатели, горивни клетки, съоръжения за циклично химическо изгаряне, запалителни устройства и термични или каталитични съоръжения за доизгаряне. Съоръжения с обща номинална топлинна мощност под 3 MW и съоръжения, които използват изключително биомаса, не се вземат предвид за целите на настоящото изчисление. „Съоръжения, които използват изключително биомаса“ включват съоръжения, които използват изкопаеми горива само при пускане или спиране на съоръжението.
„3. Когато се изчислява общата номинална топлинна мощност на инсталация, за да се вземе решение дали да бъде включена в СТЕ на ЕС, се сумират номиналните топлинни мощности на всички технически съоръжения, които са част от нея и в които горивата се изгарят в инсталацията. Тези съоръжения биха могли да включват всички видове парни котли, факелни тръби, турбини, нагреватели, топилни, инсинератори, пещи за калциниране, пещи за изпичане, пещи, сушилни, двигатели, горивни клетки, съоръжения за циклично химическо изгаряне, запалителни устройства и термични или каталитични съоръжения за доизгаряне. „Съоръжения с обща номинална топлинна мощност под 3 MW, резервни и аварийни съоръжения, които се използват единствено за производство на електроенергия на мястото на потребление в случай на прекъсване на електрическото захранване, както и съоръжения, които използват изключително биомаса, не се вземат предвид за целите на настоящото изчисление. „Съоръжения, които използват изключително биомаса“ включват съоръжения, които използват изкопаеми горива само при пускане или спиране на съоръжението.
Изменение 139
Предложение за директива
Член 1 а (нов)
Решение (ЕС) 2015/1814
Член 1 – параграф 5 – алинеи 1а и 1б (нови)
Член 1a
Изменения към Решение (ЕС) 2015/1814
Решение (ЕС) 2015/1814 се изменя както следва:
В член 1, параграф 5, към първата алинея се добавят следните алинеи:
„Чрез дерогация до периода за преглед, посочен в член 3, процентите, посочени в настоящата алинея, следва да бъдат увеличени двойно. Прегледът разглежда възможността за двойно увеличение на процента на прехвърляне до възстановяване на пазарното равновесие.
Освен това прегледът въвежда праг на РСП и по целесъобразност се придружава от законодателно предложение.“

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея (А8-0003/2017).


Доклад относно Албания за 2016 г.
PDF 515kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Албания (2016/2312(INI))
P8_TA(2017)0036A8-0023/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Албания, от друга страна,

—  като взе предвид заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет, състояло се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към ЕС на страните от Западните Балкани,

—  като взе предвид решението на Европейския съвет от 26—27 юни 2014 г. за предоставяне на статут на страна кандидатка за членство в ЕС на Албания и заключенията на Съвета от 15 декември 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на председателството от 13 декември 2016 г.,

—  като взе предвид осмата среща на Съвета за стабилизиране и асоцииране между Албания и ЕС, проведена в Брюксел на 8 септември 2016 г.,

—  като взе предвид окончателната декларация на председателя от срещата на високо равнище за Западните Балкани, проведена в Париж на 4 юли 2016 г., и препоръките на организациите на гражданското общество за срещата на високо равнище в Париж през 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2016 г., озаглавено „Съобщение относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването – 2016 г.“ (COM(2016)0715), придружено от работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Доклад за Албания за 2016 г.“ (SWD(2016)0364),

—  като взе предвид съвместните заключения от шестия диалог на високо равнище по основните приоритети, приети в Тирана на 30 март 2016 г.,

—  като взе предвид окончателните доклади на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/Бюрото за демократични институции и права на човека (ОССЕ/БДИПЧ) относно парламентарните избори от 2013 г. и местните избори от 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на ОССЕ „Monitoring of Administrative Trials 2015“(Мониторинг на административните процеси през 2015 г.),

—  като взе предвид препоръките, приети на единадесетото заседание на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС—Албания, проведено на 7 и 8 ноември 2016 г. в Брюксел,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Албания,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0023/2017),

А.  като има предвид, че Албания отбеляза напредък в изпълнението на политическите критерии за членство и устойчив напредък по петте основни приоритета за започване на преговори за присъединяване; като има предвид, че за укрепване на доверието на гражданите в техните държавни институции и политически представители е крайно необходимо по-нататъшното изпълнение, наред с другото, на пакета за съдебната реформа, изборната реформа и т.нар. закон за декриминализацията;

Б.  като има предвид, че продължават да съществуват предизвикателства, по отношение на които трябва да се предприемат бързи и ефикасни мерки в дух на диалог, сътрудничество и компромис между правителството и опозицията с цел осигуряване на по-нататъшен напредък по пътя на Албания към присъединяване към ЕС;

В.  като има предвид, че конструктивният и устойчив политически диалог между политическите сили относно свързаните с ЕС реформи е от съществено значение за постигането на по-нататъшен напредък в процеса на присъединяване към ЕС;

Г.  като има предвид наличието на политически консенсус и на широка обществена подкрепа за процеса на присъединяване на Албания към ЕС;

Д.  като има предвид, че преговорите за присъединяване са мощен стимул за приемането и изпълнението на свързаните с присъединяването реформи;

Е.  като има предвид, че съдебната реформа остава от основно значение за постигане на напредък в процеса на присъединяване на Албания към ЕС;

Ж.  като има предвид, че през 2017 г. в Албания ще бъдат проведени президентски и парламентарни избори;

З.  като има предвид, че защитата на религиозната свобода, културното наследство, правата на малцинствата и управлението на имотите са сред основните ценности на Европейския съюз;

И.  като има предвид, че ЕС изтъкна необходимостта от укрепване на икономическото управление, принципите на правовата държава и капацитета на държавната администрация във всички държави от Западните Балкани;

Й.  като има предвид, че органите на Албания имат положителна нагласа спрямо регионалното сътрудничество с цел насърчаване на развитието на инфраструктурата, мерките за борба срещу тероризма, търговията и мобилността на младите хора;

1.  приветства постоянния напредък на Албания по отношение на свързаните с ЕС реформи, и по-специално приетите с консенсус през юли 2016 г. изменения в конституцията, проправящи път за задълбочена и цялостна съдебна реформа; подчертава, че от първостепенно значение за постигането на напредък в процеса на присъединяване към ЕС е не само последователното приемане, но и цялостното и навременно изпълнение на реформите по всичките пет основни приоритета, както и устойчивият политически ангажимент; насърчава Албания да постигне надеждни резултати по отношение на тези реформи;

2.  приветства препоръката на Комисията за започване на преговори с Албания относно нейното присъединяване; изцяло подкрепя присъединяването на Албания към ЕС и призовава за започването на преговори за присъединяване в момента, в който бъде отчетен надежден и устойчив напредък в осъществяването на цялостна съдебна реформа и в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, за да се запази инерцията за реформи; очаква Албания да затвърди постигнатия напредък и да поддържа темпото на напредък по отношение на изпълнението на всички основни приоритети;

3.  подчертава отново, че конструктивният диалог, устойчивото политическо сътрудничество, взаимното доверие и готовността за компромис са от решаващо значение за успеха на реформите, както и за целия процес на присъединяване към ЕС; приветства във връзка с това приемането на законодателство относно изключването на криминално проявени лица от заемането на публични длъжности; призовава всички политически партии да положат допълнителни усилия за установяването на истински политически диалог и за постигането на конструктивно сътрудничество;

4.  приветства одобрените с консенсус изменения на конституцията, свързани със съдебната реформа, и приемането на закони за институционалната реорганизация на съдебната система, прокуратурата и Конституционния съд; призовава за бързото приемане и надеждното прилагане на всички съответни съпътстващи законови и подзаконови актове, и по-специално закона за ново оценяване (проверка) на съдиите, прокурорите и правните съветници и пакета от законопроекти, необходими за осъществяването на реформата на съдебната система; отбелязва решението на Конституционния съд относно конституционносъобразността на закона за проверка след положително становище на Венецианската комисия; отново заявява, че провеждането на цялостна съдебна реформа е основно искане на гражданите на Албания за възстановяване на тяхното доверие в политическите им представители и държавните институции, както и че надеждността и ефективността на общия процес на реформи, включително борбата срещу корупцията и организираната престъпност, зависят от успеха на процеса на проверка и от осъществяването на съдебната реформа; припомня, че приемането и изпълнението на подобна реформа е от първостепенно значение за борбата срещу корупцията и е от решаващо значение за утвърждаването на принципите на правовата държава и за укрепване на прилагането на основните права в страната, в т.ч. с цел повишаване на доверието на всички граждани в съдебната система;

5.  приветства новата стратегия за реформа в сектора на правосъдието за периода 2017—2020 г. и плана за действие към нея, чиято цел е повишаване на професионализма, ефикасността и независимостта на съдебната система, включително системата на съдилищата, и повторното оценяване на всички членове на съдебната система, както и увеличения размер на предвидените за изпълнението бюджетни средства; изразява съжаление, че правораздаването продължава да е бавно и неефикасно; отбелязва липсата на напредък по отношение на запълването на свободни работни места във Върховния съд и административните съдилища, както и по отношение на ефективното използване на единната система за управление на делата; призовава за предприемането на по-нататъшни мерки за отстраняване на евентуални недостатъци във функционирането на съдебната система, включително по отношение на липсата на независимост от политическо влияние и други клонове на властта, избирателното правосъдие, ограничената отговорност, неефективните надзорни механизми, корупцията и общата продължителност на съдебните производства и на изпълнението на съдебните решения; изразява съжаление за политическата намеса в разследванията и съдебните дела, поради което призовава за ефективно укрепване на независимостта на съдебната система; призовава за допълнителен ангажимент в областта на административното правосъдие, като се разгледат въпроси като ефективния достъп до съдилищата и разпределянето на ресурсите с цел създаването на условия за ефикасна работа на съдилищата; отново заявява, че реформата на наказателноправната съдебна система следва да има за цел да търси отговорност от правонарушителите и да насърчава тяхното реабилитиране и тяхната реинтеграция, като в същото време осигурява защитата на правата на жертвите и на свидетелите на престъпления;

6.  призовава специалната парламентарна комисия относно избирателната реформа да приключи бързо провеждания от нея преглед на изборния кодекс, като се съобрази с всички предходни препоръки на ОССЕ/БДИПЧ и засили прозрачността на финансирането на партиите и честността на изборния процес; призовава компетентните органи да осигурят своевременно изпълнение преди предстоящите през юни 2017 г. парламентарни избори, както и независимост и деполитизация на изборната администрация; припомня, че всички политически партии носят отговорност за обезпечаване на провеждането на демократични избори, отговарящи на международните стандарти; призовава органите да насърчават организациите на гражданското общество активно да участват в обзора на целия изборен процес; припомня, че свободните и честни избори са от решаващо значение за напредъка на процеса на присъединяване към ЕС; подчертава необходимостта да се отговори на загрижеността във връзка с финансирането на политическите партии и наличието на отговорна система за одит;

7.  призовава политическите партии на Албания да спазват при изготвянето на своите списъци с кандидати за следващите избори духа и буквата на закона относно изключването на криминално проявени лица от заемането на публични длъжности; призовава за пълното прилагане на този закон;

8.  насърчава органите на Албания да предприемат мерки за улесняване на възможността живеещите в чужбина албански граждани да гласуват на изборите в Албания извън страната;

9.  приветства по-голямата прозрачност и приобщаване в рамките на парламентарните дейности, но призовава за увеличаване на парламентарния капацитет с цел упражняване на надзор по отношение на изпълнението на реформите и тяхното съответствие със стандартите на ЕС, както и за по-добро използване на различните надзорни механизми и институции, с цел правителството да носи отговорност за своите действия; призовава за одобряването на парламентарния етичен кодекс, а също и за привеждане на правилника за дейността в съответствие с правните изисквания по отношение на ролята на парламента в процеса на присъединяване към ЕС; предлага да се проучат средства за по-тясно сътрудничество с парламента на Албания в рамките на програмата на Европейския парламент за подпомагане на парламентите на държавите, обхванати от процеса на разширяване, с цел увеличаване на неговия капацитет за създаване на качествено законодателство, съответстващо на достиженията на правото на ЕС, както и за да изпълнява той своята надзорна роля по отношение на изпълнението на реформите;

10.  отбелязва усилията, насочени към постигане на по-достъпна за гражданите държавна администрация, и устойчивия напредък в изпълнението на реформата на държавната администрация и на реформата на управлението на публичните финанси; призовава за по-нататъшен напредък в укрепването на прилагането на закона за публичната служба и на административнопроцесуалния кодекс с цел усъвършенстване на процедурите за наемане и повишаване на служители въз основа на техните заслуги и постигнати резултати и с цел укрепване на институционалния капацитет и на капацитета от човешки ресурси с оглед на затвърждаване на постиженията във връзка с осигуряването на по-ефикасна, деполитизирана, прозрачна и професионална държавна администрация, което би осигурило възможност също така за ефикасното провеждане на преговорите за присъединяване към ЕС; призовава за укрепването на авторитета, автономността, ефикасността и ресурсите на структурите в областта на правата на човека, включително службата на омбудсмана; приветства Националния съвет за европейска интеграция за инициативите му за повишаване на капацитета на държавната администрация и на гражданското общество за осъществяване на мониторинг на изпълнението на реформите, свързани с присъединяването; подчертава необходимостта от защита на независимостта на регулаторните и на надзорните органи;

11.  отбелязва изпълнението на териториалната реформа; подчертава необходимостта от значителни усилия за повишаване на финансовия и на административния капацитет на новосъздадените единици на местното управление;

12.  приветства приемането на важно законодателство в областта на борбата срещу корупцията, в т.ч. за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности; продължава да изразява загриженост обаче, че корупцията е все така широко разпространена, наблюдава се в много области и продължава да бъде сериозен проблем, като уронва доверието на хората в държавните институции; изразява загриженост, че основните институции, отговарящи за борбата срещу корупцията, продължават да бъдат обект на политическа намеса и разполагат с ограничен административен капацитет; отбелязва, че недостатъчното междуинституционално сътрудничество и обмен на информация продължават да възпрепятстват проактивното разследване и ефективното наказателно преследване на корупцията; подчертава необходимостта от по-адекватна правна рамка по отношение на конфликтите на интереси, регулирането на лобизма и по-доброто междуинституционално сътрудничество, особено между полицията и прокуратурата, с цел подобряване на постигнатите резултати в областта на разследването, наказателното преследване и издаването на присъди, включително по знакови дела;

13.  приветства продължаващото изпълнение на стратегията и на плана за действие за борба срещу организираната престъпност и за засилено международно полицейско сътрудничество; призовава също така за унищожаване на мрежите на организираната престъпност и за увеличаване на броя на издадените окончателни присъди по дела, свързани с организираната престъпност, чрез задълбочаване на сътрудничеството между международните организации, полицията и прокуратурата и чрез укрепване на институционалния и оперативния капацитет; изразява загриженост, че постигнатите резултати по отношение на замразяването и конфискуването на незаконно придобити активи продължават да бъдат много слаби и призовава за увеличаване на капацитета и по-широко използване на финансови разследвания с цел подобряване на резултатите в тези области; отбелязва, че въпреки възходящата тенденция в разследването на случаи, свързани с изпиране на пари, броят на издадените окончателни присъди остава ограничен;

14.  призовава, въпреки че приветства неотдавнашните операции срещу насажденията с канабис, за засилване на мерките за прекратяване на отглеждането, производството и трафика на наркотици в Албания и на свързаните мрежи на организирана престъпност, в т.ч. чрез укрепване на международното и регионалното сътрудничество; отбелязва обаче, че полицията и прокурорите не успяват да идентифицират криминалните мрежи, които са в основата на отглеждането на наркотици;

15.  призовава за повече усилия с цел справяне с неконтролираното разпространение на незаконния трафик на оръжия, в т.ч. чрез засилване на сътрудничеството с ЕС за тази цел, както и чрез унищожаването на останалите запаси от малки оръжия и леки въоръжения и подобряване на състоянието на складовите съоръжения; изразява загриженост предвид много големия брой убийства, извършени с помощта на огнестрелни оръжия, в Албания;

16.  призовава за укрепването на капацитета на правителството да търси, иззема и конфискува приходи от компютърна престъпност, както и за предотвратяване на изпирането на пари в интернет;

17.  насърчава Албания да усъвършенства още повече правната си рамка за определяне на статут за международна закрила за бежанци; приветства усилията от страна на полицията на Албания за засилване на обмена на информация с Frontex и призовава за допълнително укрепване на сътрудничеството между ЕС и Албания с цел защита на правата на бежанците в съответствие с международните стандарти и основните ценности на ЕС; изразява загриженост предвид умножилите се напоследък случаи на трафик на хора; призовава за засилване на усилията за предотвратяване на трафика на хора, като се обръща специално внимание на основните жертви на този трафик, а именно непридружени малолетни и непълнолетни лица, жени и момичета;

18.  изразява загриженост относно прекомерно големия брой затворници и (сведенията за) незадоволителните медицински грижи в местата за задържане, както и малтретирането на заподозрени в полицейските участъци; препоръчва извършването на преглед на наказателния подход, прекласифициране на престъпленията и по-често използване на алтернативите на лишаването от свобода;

19.  отбелязва подобряващото се сътрудничество по въпросите, свързани с ЕС, между държавните институции и организациите на гражданското общество, включително участието на организациите на гражданското общество в заседания на Националния съвет за европейска интеграция; отбелязва, че наличието на гражданско общество, което разполага със съответните права и възможности, е важен елемент от всяка демократична система; подчертава следователно необходимостта от още по-добра координация с организациите на гражданското общество на всички равнища на управление, включително на местно равнище; приветства във връзка с това създаването на Националния съвет за гражданското общество; призовава за ефективно прилагане на правото на информация и обществена консултация и за по-добро регулиране на фискалната рамка, засягаща организациите на гражданското общество;

20.  припомня, наред с другите основни приоритети, необходимостта от укрепване на защитата на правата на човека, правата на малцинствата и политиките за борба с дискриминацията, включително посредством укрепване на тяхното прилагане; настоятелно призовава компетентните органи да продължат да подобряват климата по отношение на приобщаването и толерантността за всички малцинства в страната в съответствие с европейските стандарти за защита на малцинствата, включително чрез засилване на ролята на Държавния комитет за малцинствата; приветства първоначалните стъпки, които целят подобряване на правната рамка за защита на малцинствата, и призовава Албания да приеме рамковия закон за защита на малцинствата и да ратифицира Европейската харта за регионалните или малцинствените езици; отбелязва широкообхватния процес на консултиране с участието на независими институции, асоциации на малцинства и гражданското общество; подчертава необходимостта от подобряване на условията на живот за ромите, гюптите и другите етнически малцинства; призовава за конкретни действия, като гражданската регистрация (удостоверения за раждане и лични карти) на ромите и гюптите; призовава за продължаване на усилията за подобряване на техния достъп до заетост и всички обществени и социални услуги, образование, здравеопазване, социално жилищно настаняване и правна помощ; изразява загриженост, че независимо от внесените подобрения, степента на включване на децата от ромски произход в образователната система остава на едно от най-ниските нива в региона;

21.  приветства усилията на службата на омбудсмана за подобряване на законодателството във връзка с правата на човека, по-специално в рамките на реформата на съдебната система; приветства активното насърчаване на правата на уязвимите групи и принципите на човешкото достойнство, свободата, равенството и правовата държава; изразява съжаление, че работата на службата на омбудсмана продължава да бъде ограничавана от липсата на финансиране и персонал в централните и местните му представителства; призовава за укрепването на авторитета, автономността, ефективността и ресурсите на неговата служба;

22.  продължава да изразява загриженост във връзка с дискриминацията и липсата на подходящи мерки за защита на жените и момичетата, които принадлежат към групи в неравностойно положение и маргинализирани групи, както и във връзка с големия брой случаи на домашно насилие срещу жени и момичета; подчертава необходимостта от допълнителни усилия за постигане на резултати по отношение на случаите на защита от дискриминация; призовава компетентните органи да продължат повишаването на осведомеността и предотвратяването на домашното насилие и да подобрят подкрепата за жертвите на подобно насилие; призовава отново за пълно прилагане на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул); настоятелно призовава органите да се справят с основаните на пола стереотипни предубеждения чрез системно образование, обществен дебат и правителствени мерки;

23.  призовава за по-добри институционални механизми за защита на правата на детето и предотвратяване на детския труд;

24.  отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания чрез прилагане в пълна степен на съответното законодателство; препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика;

25.  приветства напредъка в областта на защитата на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) и приемането на националния план за действие за ЛГБТИ за периода 2015—2020 г. и насърчава правителството да продължи да прилага мерки по програматаи да укрепи сътрудничеството на правителството с организациите на гражданското общество на ЛГБТИ; насърчава освен това правителството и законодателите да гарантират, че условията за правно признаване на пола ще отговарят на стандартите, определени в Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки относно мерки за борба с дискриминацията, основана на сексуална ориентация и полова идентичност;

26.  изразява съжаление, че до момента компетентните органи не са провели ефективно наказателно разследване във връзка със загиналите по време на демонстрацията на 21 януари 2011 г.; приканва органите незабавно да осигурят правосъдие за жертвите на събитията от този ден;

27.  приветства религиозната толерантност и доброто сътрудничество между религиозните общности; насърчава компетентните органи и религиозните общности да работят съвместно за запазване и насърчаване на религиозния мир в съответствие с конституцията; счита, че е изключително важно да се предотвратява ислямската радикализация чрез прилагането на целенасочен подход от страна на разузнавателните служби, правоприлагащите органи и съдебните институции, включително чрез прекратяване на участието и реинтеграция на завръщащите се чуждестранни бойци, да се противодейства на агресивния екстремизъм в сътрудничество с организациите на гражданското общество и религиозните общности, както и да се засили регионалното и международното сътрудничество в тази област; приветства всеобхватната правна уредба на страната за предотвратяване и борба срещу финансирането на тероризма; настоятелно призовава всички мерки да гарантират при всякакви обстоятелства зачитането на правата на човека и основните свободи съгласно международните стандарти; подчертава значението на специалните образователни програми за предотвратяването на радикализацията, както и за реабилитирането и социалната реинтеграция на засегнатите лица;

28.  изразява съжаление, че е постигнат ограничен напредък в областта на свободата на медиите през изминалата година; отново посочва, че е от решаващо значение медиите, частни и обществени, да бъдат професионални и независими; изразява загриженост относно политическото влияние в медиите и широко разпространената сред журналистите автоцензура; отбелязва бавното прилагане на закона за аудио-визуалните медии и забавянето в попълването на свободните длъжности в органа за аудио-визуални медии; призовава за въвеждане на мерки, целящи повишаване на професионалните и етичните стандарти, както и за по-широко разпространение на договорите за постоянна работа за журналисти, за повишаване на прозрачността на държавните рекламни поръчки в медиите и за гарантиране на независимостта, безпристрастността и отчетността на регулаторния орган и на обществения радио-телевизионен оператор, особено с оглед на предстоящите парламентарни избори; отново изтъква необходимостта от финализиране и приемане на вътрешния правилник на обществения радио- и телевизионен оператор RTSH и от завършване на процеса на преминаване към цифрово радиоразпръскване;

29.  приветства подобренията в областта на фискалната консолидация и по-високите резултати в сферата на стопанската дейност и усилията за борба с неформалната икономика; отбелязва обаче, че все още съществуващите пропуски при прилагането на принципите на правовата държава и обременителната регулаторна среда действат възпиращо на инвестициите; изразява загриженост, че паричните преводи на мигрантите са важен стимул за търсенето на вътрешния пазар; настоятелно призовава компетентните органи да предприемат мерки за подобрено изпълнение на договорните задължения и повишаване на събираемостта на данъците, както и да продължат изпълнението на съдебната реформа с цел подобряване на стопанската среда; изразява загриженост във връзка с високите равнища на пряко възлагане на обществени поръчки и възлагане на обществени поръчки без конкуренция, както и възлагането на дългосрочни договори на външни изпълнители и на договори на публично-частно партньорство (ПЧП) със съмнителни последици за обществените интереси;

30.  препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти, например железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие, като част от Коридор VІІІ;

31.  отбелязва със загриженост ограничения характер на административния капацитет за прилагане на законодателството в областта на околната среда, както и незадоволителното управление на отпадъците и водите, което често води до престъпления спрямо околната среда, които застрашават икономическите ресурси на Албания и са бариера за преминаването към икономика с ефективно използване на ресурсите; подчертава необходимостта от повишаване на качеството на оценките на въздействието върху околната среда, както и от гарантиране на участието на обществеността и провеждането на консултации с гражданското общество по определени проекти; подчертава, че е от решаващо значение да бъдат постигнати целите в областта на изменението на климата, без това да окаже отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, ландшафта, водните ресурси, флората, фауната и засегнатото местно население; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че според Комисията при 44 от 71 проекта за водноелектрически централи съоръженията се изграждат в защитени зони;

32.  изтъква, че въздействието върху околната среда от водноелектрическите централи често не се подлага на подходяща оценка с цел осигуряване на съответствие с международните стандарти и с приложимото законодателство на ЕС в областта на околната среда; съветва правителството да разгледа възможността за създаване на национален парк Вьоса по цялата дължина на реката и да изостави плановете за изграждане на водноелектрически централи по поречието на река Вьоса и нейните притоци; настоятелно призовава за по-голяма хармонизация със законодателството на ЕС в областта на енергетиката, и по-специално за приемането на национална енергийна стратегия с цел повишаване на енергийната независимост и ефективност; приветства националния план за действие за периода 2015—2020 г. във връзка с възобновяемите източници на енергия;

33.  отбелязва, че прилагането на правата на собственост все още не е ефикасно обезпечено; настоятелно призовава да се предприемат действия за приключването на процеса на регистриране, възстановяване и обезщетяване на собствеността, както и за актуализацията и ефективното прилагане на стратегията относно правата на собственост за периода 2012—2020 г.; настоятелно призовава освен това органите да изготвят пътна карта с ясни отговорности и крайни срокове в това отношение и да проведат кампания за информиране на обществеността с цел осведомяване на бившите собственици за техните права и задължения във връзка с възстановяването на собственост; призовава за по-голяма прозрачност, правна сигурност и равно третиране по отношение на закона относно обезщетяването на конфискувана по време на комунистическия период собственост; призовава за назначаването на национален координатор по правата на собственост и за ускоряване на процеса по регистриране и картографиране на собствеността, включително цифровизацията на собствеността;

34.  подчертава значението на изследванията в процеса на разкриване на престъпленията, извършени от бившия комунистически режим, както и моралната, политическата и правната отговорност на държавните институции в този процес; призовава органите да разработят подходящи законодателни мерки, за да подпомогнат реабилитирането на жертвите, включително обезщетяването на отделните лица и техните семейства, и да отменят всички политически мотивирани съдебни решения, които са все още в сила; настоятелно призовава държавните институции да разследват и да подведат под наказателна отговорност извършителите на престъпления срещу човечеството по време на комунистическата диктатура;

35.  отбелязва, че дейностите във връзка с комунистическото минало са от основно значение от гледна точка на разобличаването на злоупотребите с правата на човека, разкриването на истината и осигуряването на правосъдие за жертвите; приветства закона, с който се създава орган за отваряне на досиетата на тайните служби (Сигурими); приветства публикуваното от представителството на ОССЕ и посолството на Германия проучване относно знанията и представите на обществото за комунистическото минало в Албания и бъдещите очаквания; счита, че тези усилия ще помогнат за започването на диалог относно миналото и за определянето на очакванията за бъдещето;

36.  подчертава значението на укрепването на социалния диалог, участието на организациите на гражданското общество, капацитета на социалните партньори и механизмите за прилагане по отношение на социалните права; настоятелно призовава правителството да модернизира образователната система с цел изграждането на по-приобщаващо общество, намаляване на неравенствата и дискриминацията и по-добра подготовка на младите хора по отношение на придобиваните от тях умения и знания; подчертава значението на подпомагането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) за образованието, заетостта и социалните политики;

37.  призовава органите на Албания да укрепят своите политики във връзка с лицата с увреждания, които продължават да срещат трудности с достъпа до образование, заетост, здравеопазване, социални услуги и вземането на решения, в т.ч. препятствия, които не им позволяват да упражняват свободно правото си на глас;

38.  отбелязва със загриженост, че броят на молбите за убежище, които са били подадени от албански граждани в държавите – членки на ЕС, и са били счетени за неоснователни, отново се е увеличил; настоятелно призовава правителството да предприеме незабавни и решителни действия за преодоляване на това явление и да полага повече усилия за повишаване на осведомеността, социално-икономическо подпомагане и превенция в това отношение, както и да предприеме мерки във връзка с факторите, подтикващи към миграция, които са свързани с безработица и структурни недостатъци в политиките за социална закрила, образование и здравеопазване; подчертава необходимостта от предоставяне на достатъчно човешки ресурси на Генералната дирекция за границите и миграцията и на граничната полиция, както и от подобряване на съответното междуинституционално сътрудничество с цел по-успешно предотвратяване на незаконната миграция;

39.  приветства Албания, че продължава да се съобразява изцяло със съответните декларации на ЕС и заключения на Съвета, с което показва ясния си ангажимент по отношение на европейската интеграция и солидарност; подчертава значението на непрекъснатия конструктивен принос на Албания за политическата стабилност в региона и необходимостта от такъв принос;

40.  приветства решението на органите на Албания да съобразят външната политика на страната с Решение (ОВППС) 2016/1671 на Съвета за подновяване на ограничителните мерки на ЕС срещу Русия;

41.  подчертава, че е важно да се обезпечат добросъседски отношения, които продължават да бъдат от първостепенно значение като неразделна част от процеса на разширяване, както и от условията на процеса на стабилизиране и асоцииране; приветства конструктивната и проактивна роля на Албания за насърчаването на регионалното сътрудничество и добросъседските отношения с други държави, водещи преговори за присъединяване към ЕС, и съседни държави – членки на ЕС; приветства участието на Албания в инициативата „Група на шестте от Западните Балкани“;

42.  приветства Албания и Сърбия във връзка с продължаващия им ангажимент за подобряване на двустранните отношения и укрепване на регионалното сътрудничество на политическо и обществено равнище, например посредством Регионалната служба за младежко сътрудничество (RYCO) със седалище в Тирана; насърчава двете държави да продължат своето добро сътрудничество с цел насърчаване на помирението в региона, особено чрез програми за младите хора, като съществуващите в рамките на положителната програма за младежта в Западните Балкани;

43.  отбелязва неотдавна проявилите се търкания в отношенията между Албания и Гърция и препоръчва на двете страни да се въздържат от действия или изявления, които биха могли да се отразят отрицателно на отношенията;

44.  отново отправя искането си към Комисията да включи в своите доклади информация относно подпомагането от ИПП за Албания и относно ефективността на приложените мерки, особено по отношение на подпомагането от ИПП, предоставено за изпълнение на основните приоритети и съответните проекти;

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителството и парламента на Албания.


Доклад относно Босна и Херцеговина за 2016 г.
PDF 534kWORD 68k
Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно доклада на Комисията за Босна и Херцеговина за 2016 г. (2016/2313(INI))
P8_TA(2017)0037A8-0026/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна,

—  като взе предвид Протокола за адаптиране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз, който беше парафиран на 18 юли 2016 г. и подписан на 15 декември 2016 г.,

—  като взе предвид кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство в Европейския съюз от 15 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19—20 юни 2003 г. относно Западните Балкани и приложението към тях със заглавие „Програма от Солун за Западните Балкани: по пътя към европейска интеграция“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 септември 2016 г. относно кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство в ЕС,

—  като взе предвид заключенията на председателството на ЕС от 13 декември 2016 г.,

—  като взе предвид първото заседание на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС—Босна и Херцеговина, проведено в Сараево на 5—6 ноември 2015 г., и първите заседания на Съвета за стабилизиране и асоцииране и на Комитета по стабилизиране и асоцииране между Босна и Херцеговина и ЕС, проведени съответно на 11 и 17 декември 2015 г.,

—  като взе предвид окончателната декларация на председателя от срещата на високо равнище за Западните Балкани, проведена в Париж на 4 юли 2016 г., и препоръките на организациите на гражданското общество за срещата на високо равнище в Париж през 2016 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление от 1 август 2016 г., направено от заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) и от члена на Комисията, отговарящ за европейската политика на съседство и преговорите по разширяването, относно съгласието на органите на Босна и Херцеговина за ключовите мерки по пътя на страната към ЕС,

—  като взе предвид съвместното изявление от 17 септември 2016 г., направено от заместник-председателя/върховен представител и от члена на Комисията, отговарящ за европейската политика на съседство и преговорите по разширяването, след решението на Конституционния съд на Босна и Херцеговина относно деня на Република Сръбска,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2016 г., озаглавено „Съобщение относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването — 2016 г.“ (COM(2016)0715), придружено от работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Доклад за Босна и Херцеговина за 2016 г.“ (SWD(2016)0365),

—  като взе предвид Специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Предприсъединителна помощ от ЕС за укрепване на административния капацитет в Западните Балкани метаодит“(1),

—  като взе предвид Петдесетия доклад до Съвета за сигурност на ООН на Върховния представител за изпълнението на мирното споразумение за Босна и Херцеговина(2),

—  като взе предвид изявлението от ноември 2016 г. на Негово превъзходителство г-н Жоао Вале де Алмейда, ръководител на делегацията на Европейския съюз в ООН, направено от името на Европейския съюз и неговите държави членки по време на дебата на Съвета за сигурност на тема „Положението в Босна и Херцеговина“,

—  като взе предвид програмата за реформи на Босна и Херцеговина за периода 2015—2018 г., приета през юли 2015 г., и механизма за координация, приет от Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска на 23 август 2016 г.,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно тази държава,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0026/2017),

A.  като има предвид, че ЕС продължава да се ангажира в подкрепа на европейската перспектива на Босна и Херцеговина, както и на териториалната цялост, суверенитета и единството на страната; като има предвид, че е постигнат напредък по пътя към интеграцията в ЕС; като има предвид, че Съветът поиска от Комисията да изготви свое становище относно кандидатурата за членство на Босна и Херцеговина;

Б.  като има предвид, че на 9 декември 2016 г. в Сараево комисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване връчи въпросника на органите на Босна и Херцеговина;

В.  като има предвид, че временното преустановяване на прилагането на автономните търговски мерки ще бъде отменено, когато протоколът относно адаптирането на споразумението за стабилизиране и асоцииране е подписан и започне да се прилага временно;

Г.  като има предвид, че с програмата за реформи за Босна и Херцеговина за периода 2013—2018 г. органите на всички равнища признаха спешната необходимост от започване на процес на възстановяване и модернизиране на икономиката с цел създаване на нови работни места и насърчаване на устойчив, ефикасен, социално справедлив и постоянен икономически растеж; като има предвид, че Босна и Херцеговина демонстрира ангажираност и готовност да предприеме допълнителни социално-икономически реформи, които са необходими за намаляване на все още твърде високия процент на младежката безработица;

Д.  като има предвид, че една независима, добре функционираща и стабилна съдебна система е от значение при гарантирането на принципите на правовата държава и напредъка по пътя към присъединяване към ЕС;

Е.  като има предвид, че продължават да съществуват предизвикателства, свързани с устойчивостта на процеса на помирение; като има предвид, че напредъкът в процеса на присъединяване към ЕС ще улесни по-нататъшно помирение;

Ж.  като има предвид, че Босна и Херцеговина все още не е изпълнила решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата Сейдич-Финци, Зорнич и Пилав;

З.  като има предвид, че корупцията, включително на най-високо равнище, продължава да бъде широко разпространена;

И.  като има предвид, че все още има 74 000 вътрешно разселени лица и значителен брой бежанци от Босна и Херцеговина в съседни страни, в цяла Европа и в световен мащаб, както и 6 808 изчезнали лица;

Й.  като има предвид, че образование е от съществено значение за създаването и насърчаването на толерантно и приобщаващо общество, както и за насърчаване на културното, религиозното и етническото разбирателство в страната;

К.  като има предвид, че Босна и Херцеговина е подписала Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Еспо, 1991 г.),

Л.  като има предвид, че потенциалните страни кандидатки се оценяват според заслугите им, и като има предвид, че скоростта и качеството на необходимите реформи определят графика за присъединяването;

1.  приветства разглеждането на кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство в ЕС от Съвета и връчването на въпросника, и очаква становището на Комисията относно основателността на кандидатурата за членство; призовава компетентните органи на Босна и Херцеговина на всички равнища да се ангажират активно с този процес и да си сътрудничат и да се координират по отношение на участието в процеса на изготвяне на становище от Комисията, като предоставят единен и съгласуван набор от отговори на въпросите на Комисията; посочва, че това ще послужи като доказателство за държавна функционалност; отново заявява, че процесът на присъединяване към ЕС е приобщаващ и включва всички заинтересовани страни;

2.  оценява и приветства ролята на тристранното председателство като играещо важна роля при създаването на стимул за всички други институционални актьори на всички равнища да положат усилия, за да изпълняват съответните си роли в цялостния процес на сближаване на страната с ЕС;

3.  приветства напредъка в изпълнението на програмата за реформи за периода 2015—2018 г., както и решимостта на държавата да предприеме допълнителни институционални и социално-икономически реформи; припомня, че обновеният подход на ЕС към Босна и Херцеговина е предизвикан от трудното социално-икономическо положение и нарастващото недоволство сред гражданите; отбелязва, че положението в момента е малко по-добро, но подчертава, че е необходимо хармонизирано и ефективно изпълнение на програмата за реформи в съответствие с плана за действие, за да бъде постигната реална промяна в цялата страна и осезаемо да бъде подобрен животът на всички граждани на Босна и Херцеговина;

4.  призовава за запазване на импулса за реформи, така че Босна и Херцеговина да се превърне в напълно ефективна, приобщаваща и функционираща държава, основана на принципите на правовата държава, гарантираща равенство и демократично представителство на всички съставляващи я народи и граждани; изразява съжаление, че общите усилия за реформи често продължават да бъдат възпрепятствани от етнически и политически разделения, предизвикани от дълбоко вкоренени разрушителни тенденции, които възпрепятстват нормалното демократично развитие, и чрез допълнителна политизация на публичната администрация; също така подчертава, че Босна и Херцеговина няма да бъде успешна кандидатка за членство в ЕС, докато не бъдат установени подходящи институционални условия; настоятелно приканва всички политически лидери да работят в областта на въвеждането на необходимите промени, включително реформата на изборния закон, също като отчитат принципите, изразени в предишните й резолюции, включително принципите на федерализъм, децентрализация и легитимно представителство, така че да се гарантира, че всички граждани могат да представят кандидатурите си, да бъдат допускани да се състезават в избори и да служат на всички политически равнища при равнопоставени условия; счита, че е от съществено значение да се запази консенсусът за интеграция в ЕС и по един съгласуван начин да се постигне напредък в областта на прилагането на принципите на правовата държава, включително борбата с корупцията и организираната престъпност, реформата на съдебната система и публичната администрация; изтъква също така необходимостта от трайно и ефективно съсредоточаване върху социални и икономически реформи, което следва да остане приоритет;

5.  приветства съгласието за създаване на механизъм за координация по въпросите, свързани с ЕС с цел подобряване на функционалността и ефикасността на процеса на присъединяване, включително по отношение на финансовата помощ от ЕС, и разкриване на възможности за по-добро взаимодействие с ЕС; призовава към бързо изпълнение; призовава, наред с това, към ефективно сътрудничество и комуникация между всички равнища на управление и с ЕС, за да се улесни привеждането в съответствие и прилагането на достиженията на правото на ЕС, както и да предоставят задоволителни отговори на въпросите на Комисията в рамките на целия процес на изготвяне на становището; счита за неприемливо, че правителството на Република Сръбска се опитва да установи паралелни канали за комуникация чрез приемане на разпоредби относно прякото докладване до Комисията; призовава за допълнително засилване на ролята и капацитета на дирекцията за европейска интеграция, така че тя да поеме своите координиращи функции напълно в рамките на изпълнението на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и в процеса на присъединяване като цяло;

6.  изразява задоволство относно подписването на Протокола за изменение на ССА, който се прилага временно от 1 февруари 2017 г., автоматично възстановявайки автономните търговски мерки, преустановени от 1 януари 2016 г.; очаква бързо и безпроблемно ратифициране на протокола;

7.  изразява съжаление, че правилникът за дейността на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране все още не е приет заради опитите за въвеждане на възможност за блокиране на етническа основа в правилника за дейността на комитета, в следствие на което Босна и Херцеговина остана единствената страна, обхваната от процеса на разширяване, където такъв орган не е могъл да бъде надлежно учреден; настоятелно призовава ръководните органи на парламента на Босна и Херцеговина да намерят незабавно решение, за да се изпълнят изискванията на институционалната и правната рамка на ЕС и да се осигури истински парламентарен контрол върху процеса на присъединяване; припомня, че Споразумението за стабилизиране и асоцииране изисква приемането на правилник за дейността, като неговото неприемане води до пряко нарушение на изпълнението на ССА;

8.  приветства някои подобрения на изборното законодателство в съответствие с препоръките на ОССЕ—СДИПЧ; отбелязва, че местните избори на 2 октомври 2016 г. са протекли като цяло при добър порядък; изразява съжаление, че след шест години гражданите на Мостар все още не могат да упражняват своите демократични права да избират свои местни представители поради продължаващите разногласия между политическите лидери; настоятелно призовава за бързото изпълнение на решението на Конституционния съд за Мастар чрез изменение на изборното законодателството и устава на града; категорично осъжда неприемливата жестокост спрямо ангажирани с изборите служители в Столац и призовава компетентните органи да намерят решение на положението чрез зачитане на принципите на правовата държава, включително разследването на всички актове на насилие и изборните нередности, както и преследването на извършителите; отбелязва анулирането на изборите в Столац от Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина и призовава за провеждането на нови избори в съответствие с демократични стандарти, по мирен начин и при атмосфера на толерантност;

9.  изразява съжаление, че обявеният политически ангажимент за борба с корупцията не е довел до осезаеми резултати; подчертава, че липсва практика на наказателно преследване на високопоставени лица и че правната и институционалната рамка за борба със системната корупция, като например във връзка с финансирането на политическите партии, обществените поръчки, конфликтите на интереси и декларирането на активи е слаба и неподходяща; признава напредъка в приемането на планове за действие за борба с корупцията и създаването на органи за предотвратяване на корупцията на различните равнища на управление и призовава за последователно и бързо изпълнение на тези решения; отбелязва със загриженост, че разпокъсаността и слабото междуведомствено сътрудничество възпрепятстват ефективността на мерките за борба с корупцията; призовава за по-голяма професионална специализация в рамките на полицията и съдебната система посредством подходящи канали за координация; подчертава необходимостта от създаване на практика на ефективен контрол върху финансирането на политическите партии и предизборните кампании, от разработване на прозрачни процедури на наемане на работа в публичния сектор в по-широк смисъл, както и от премахване на корупцията в цикъла на възлагане на обществени поръчки;

10.  подчертава, че резултатите от преброяването на населението през 2013 г. са важна основа за предоставяне на адекватен отговор на въпросника на Комисията и са необходими за ефективното социално и икономическо планиране; приветства окончателната оценка на Международната операция за наблюдение, в която се заключава, че преброяването на населението в Босна и Херцеговина като цяло е било проведено в съответствие с международните стандарти; изразява съжаление, че Република Сръбска отказа да признае резултатите от преброяването за легитимни и че органите на Република Сръбска публикуваха свои резултати, различни от тези, потвърдени от статистическата агенция на Босна и Херцеговина; настоятелно призовава органите на Република Сръбска да преразгледат своя подход; призовава статистическите агенции на Босна и Херцеговина да постигнат значителен напредък в тази ключова област и да приведат статистическите си данни и методологии в съответствие със стандартите на Евростат;

11.  припомня, че една професионална, ефективна и основана на заслугите публична администрация е „гръбнакът“ на процеса на интеграция за всяка страна, която се стреми да стане членка на ЕС; изразява загриженост относно продължаващата разпокъсаност и политизиране на публичната администрация, което възпрепятства институционалните и законодателните реформи и прави предоставянето на обществени услуги на гражданите тромаво и скъпо; призовава за спешно възприемане на по-хармонизиран подход към разработването и координирането на политиките между всички равнища на управление, за деполитизация на публичната администрация и на публичния сектор, за по-добро средносрочно планиране и за ясна стратегия в областта на управлението на публичните финанси;

12.  отново изразява загриженост относно продължаващата разпокъсаност между четири различни правни системи; подчертава необходимостта от бързо предприемане на мерки по отношение на всякакви оставащи недостатъци на съдебната система, от укрепване на ефикасността и независимостта на съдебната власт, включително чрез деполитизиране на съдебната власт, както и необходимостта от борба с корупцията в съдебната система и от прилагането на подходящи процедури за изпълнение на съдебните решения; настоятелно призовава за бързо приемане на плана за действие за изпълнение на реформата в сектора на правосъдието за периода 2014—2018 г.; призовава за пълно прилагане на законите за закрила на децата, както и за ефективен достъп до правосъдие за деца; приветства приемането на Закона за безплатна правна помощ на държавно равнище и въвеждането от страна на Висшия съдебен и прокурорски съвет на насоки за предотвратяване на конфликти на интереси, изготвянето на планове за почтеност и дисциплинарни мерки;

13.  призовава за подобряване на цялостната ефикасност на съдебната система, повишаване на прозрачността и обективността в процеса на подбор на нови съдии и прокурори, както и за укрепването на механизмите за отчетност и почтеност в съдебната система; подчертава необходимостта от укрепване на механизмите за предотвратяване на конфликти на интереси и за установяване на механизми за прозрачност на финансовите отчети и имуществените декларации в съдебната система; отбелязва важната роля на структурирания диалог относно съдебната система за преодоляването на недостатъците в съдебната система на Босна и Херцеговина; призовава за законодателно решение, които би позволило проследяване на ефикасността на работата по дела на цялата територия на Босна и Херцеговина;

14.  изразява съжаление, че не се изпълняват голям брой решения на Конституционния съд, включително решението относно зачитането на основните демократични права на гражданите на Мостар да гласуват на местни избори; призовава за бързото изпълнение на всички тези решения; изтъква, в частност, решението на Конституционния съд относно деня на Република Сръбска, което беше оспорено на референдума, проведен на 25 септември 2016 г.; счита, че това е сериозно нарушение на Дейтънското мирно споразумение и атака срещу съдебната система и принципите на правовата държава; подчертава необходимостта от диалог, а не от едностранни инициативи; подчертава, че националистическата и популистка реторика и действия са сериозни пречки за развитието и че зачитането на принципите на правовата държава и на конституционната рамка на държавата са от първостепенно значение за постигането на напредък по пътя към членство в ЕС и за запазване на мира и стабилността в Босна и Херцеговина;

15.  остро осъжда Закона относно реда в Република Сръбска, който е все още в сила и подкопава основните демократични права на свобода на събранията, свобода на сдруженията и свобода на медиите, както и предвиждането на смъртно наказание в Република Сръбска; настоятелно призовава за пълно прилагане на Закона за свободата на достъп до информация; настоятелно призовава органите бързо да приложат допълнителния протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство относно криминализирането на деяния с расистки и ксенофобски характер, извършени чрез компютърна система;

16.  настоятелно призовава лидерите на всички страни да се въздържат от разединяваща националистическа и сепаратистка реторика, която поляризира обществото, и от действия, които представляват предизвикателство за единството, суверенитета и териториалната цялост на страната; настоятелно призовава вместо това да се ангажират сериозно с реформи, които ще подобрят социално-икономическото положение на всички граждани на Босна и Херцеговина, ще създадат демократична, приобщаваща и функционираща държава и ще доближат страната повече до ЕС;

17.  подчертава значението на неотдавнашното решение на Конституционния съд относно принципа на съставния статут и равенството на трите съставни народности да избират собствените си легитимни политически представители на базата на легитимно и пропорционално представителство в Камарата на народите в парламента на Федерация Босна и Херцеговина;

18.  отбелязва удовлетворителното сътрудничество по делата за военни престъпления с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) и насърчава засилването на регионалното сътрудничество при обработката на дела за военни престъпления; изразява загриженост, че се прилагат различни правни норми при разглеждането на делата за военни престъпления; приветства факта, че се вземат мерки относно броя на висящите дела за национални военни престъпления и че е постигнат известен допълнителен напредък по успешното наказателно преследване по дела за военни престъпления, включващи сексуално насилие; приветства споразумението между делегацията на Европейския съюз и Министерството на финансите на Босна и Херцеговина с цел финансиране на дейността на прокуратурите и съдилищата в Босна и Херцеговина във връзка с разглеждането на военни престъпления;

19.  решително осъжда решението на Народното събрание на Република Сръбска от октомври 2016 г., с което се изразява висока оценка за бивши лидери на Република Сръбска, осъдени за военни престъпления; призовава, като въпрос от неотложно естество, за уважение към жертвите на военни престъпления и за насърчаване на процеса на помирение; припомня на всички политически лидери и институции в Босна и Херцеговина, че те имат отговорността да направят обективна оценка на военновременните събития, в интерес на истината и помирението, както и за да се избегне злоупотреба със съдебната система за политически цели;

20.  приветства напредъка, постигнат във връзка с преследването на военни престъпления, включващи сексуално насилие, и настоятелно призовава компетентните органи да подобрят още повече достъпа до правосъдие за жертвите на сексуално насилие, включително чрез предоставяне на безплатна правна помощ, укрепване на психосоциалните и здравните услуги, както и по-добро обезщетяване и последващи мерки; призовава за гаранции, че правата на обезщетение на такива жертви са признати по последователен начин;

21.  отбелязва, че е постигнат известен напредък във връзка с бежанците и вътрешно разселените лица, които са били разселени в резултат на войната в Босна, по отношение на възстановяването на правата на собственост и владение, както и възстановяването на жилища; призовава компетентните органи да улеснят тяхното устойчиво завръщане, достъп до здравеопазване, заетост, социална закрила и образование и да отделят допълнително внимание на обезщетението за вреди върху имущество, което не може да бъде върнато;

22.  изразява загриженост относно все по-големия брой на лица, които липсват в резултат на войната; призовава компетентните органи да предприемат по-категорични мерки по въпроса за неясната им съдба, включително чрез засилване на сътрудничеството между двете структури; подчертава, че решаването на този въпрос е от изключително значение за постигането на помирение и стабилност в региона;

23.  изразява загрижеността си относно състоянието на системата на здравеопазване в Босна и Херцеговина, която е една от най-засегнатите от корупцията системи в държавата; призовава органите да проявяват бдителност, за да предотвратят дискриминацията по отношение на достъпа до медицински грижи;

24.  отбелязва, че е постигнат известен напредък в борбата срещу организираната престъпност; все пак изразява загриженост относно липсата на последователен подход в борбата с организираната престъпност вследствие на множеството планове за действие от страна на различните правоприлагащи органи на различни равнища; подчертава необходимостта от допълнително укрепване на рамката за междуведомствено сътрудничество; приветства съвместните разследвания, но призовава за по-координирани операции и по-добър обмен на информация; призовава за повишаване на капацитета на правоприлагащите органи, включително в областта на борбата с тероризма; призовава компетентните органи да вземат мерки за борба с финансирането на тероризма и изпирането на пари и за повишаване на капацитета за извършване на финансови разследвания; приветства подписването на споразумението за оперативно и стратегическо сътрудничество с Европол, насочено към борба с трансграничната престъпност, inter alia, чрез обмен на информация и съвместно планиране на оперативни дейности; насърчава сключването на споразумение за сътрудничество и с Евроюст;

25.  подчертава необходимостта от подобряване на борбата срещу трафика на хора; призовава Федерацията да бързо да направи промени в Наказателния кодекс, които да забранят всички форми на трафик на хора, 80% от чиито жертви са жени и момичета;

26.  призовава за укрепване на механизмите за събиране, обмен и анализ на данни за миграцията, тъй като статистическите данни показват тенденция към нарастване на броя на пристигащите в Босна и Херцеговина лица от държави с висок миграционен риск; призовава компетентните органи да третират всички бежанци и мигранти, които кандидатстват за убежище или преминават през територията на държавата, в съответствие с международното право и правото на ЕС, както и да разработят допълнително регулаторната рамка за миграцията и предоставянето на убежище, да засилят междуведомственото сътрудничество и да изградят необходимия капацитет; призовава Комисията да продължи работата по свързаните с миграцията въпроси с всички държави от Западните Балкани, за да гарантира спазването на европейските и международните норми и стандарти;

27.  посочва, че поляризирането на държавата заедно с влошаването на социално-икономическото положение, по-специално за младите хора, увеличава опасността от разпространяване на радикализъм; призовава за спешно засилване на усилията за борба с радикализацията и за по-нататъшни мерки за идентифициране, предотвратяване и преустановяване на потока от чуждестранни бойци, както и на каналите с непроследими парични средства, предназначени за задълбочаване на радикализацията, включително чрез тясно сътрудничество със съответните служби на държавите членки и държавите от региона, както и чрез укрепване на съответните закони; призовава за по-добра координация между службите за сигурност и разузнаване и полицията; насърчава твърдата решителност и санкционирането на изказвания, подбуждащи към омраза, и разпространяването на екстремистки идеологии чрез социалните медии; призовава за бързото въвеждане на програми за дерадикализация и предотвратяване на радикализацията сред младите хора в сътрудничество с гражданското общество чрез всеобхватно образование в областта на правата на човека, за да се спомогне за премахването на изказванията относно радикализацията, както и за да се постигне социално сближаване сред децата и младите хора; в тази връзка насърчава по-широкото участие на младите хора в демократичния политически процес; настоятелно призовава компетентните органи да се борят срещу религиозния екстремизъм; отбелязва с тревога съществуването на радикализирани общности в държавата и в тази връзка подчертава важната роля на религиозните лидери, учителите и като цяло на образователната система; освен това подчертава необходимостта да бъдат предоставени инструменти за повторна интеграция и рехабилитация в обществото и надграждане и разширяване на инструментите за дерадикализация;

28.  отбелязва активната ангажираност на Съвместния парламентарен комитет по въпросите на сигурността и отбраната за осигуряване на демократичен контрол над въоръжените сили на Босна и Херцеговина; отбелязва с тревога големите запаси от нерегистрирани оръжия и боеприпаси, притежавани незаконно от населението, и настоятелно призовава за пълното премахване на тези оръжия; изразява загриженост и поради наличието на съхранявани по неподходящ начин големи запаси от боеприпаси и оръжия под отговорността на въоръжените сили; подчертава значението на преодоляването на трафика на оръжия и призовава за засилване на сътрудничеството между ЕС и Босна и Херцеговина за тази цел; настоятелно призовава за всеобхватен подход за справяне с оставащите предизвикателства във връзка с разминирането на страната до 2019 г.;

29.  счита, че е от съществено значение да се засили общественото участие в процеса на вземане на решения и по-ефективно да се ангажират гражданите, включително младите хора, в процеса на присъединяване към ЕС; отново призовава на всички равнища на управление да бъдат приложени прозрачни и приобщаващи механизми за обществена консултация с организациите на гражданското общество (ОГО), както и да бъдат въведени прозрачни и недискриминационни процедури за разпределяне на публичното финансиране на ОГО; отбелязва, че гражданското общество е разпокъсано и институционално и финансово слабо, което оказва въздействие върху неговата устойчивост и независимост; призовава за допълнителна подкрепа от ЕС, по-добри механизми за сътрудничество между правителството и ОГО, включително за разработването на стратегическа рамка за сътрудничество, както и по-конкретно участие на ОГО в процеса на присъединяване към ЕС; осъжда непрекъснатите кампании за оклеветяване и насилствените атаки срещу представители на ОГО и защитници на правата на човека;

30.  подчертава необходимостта от съществено подобрение на стратегическата, правната, институционалната и политическата рамка за зачитането на правата на човека; призовава за приемането на общонационална стратегия за правата на човека и недопускане на дискриминация, както и за по-нататъшни мерки за гарантиране на ефективното прилагане на международните инструменти в областта на правата на човека, които Босна и Херцеговина е подписала и ратифицирала; призовава за бързо приемане на закона за реформа на службата на омбудсмана на Босна и Херцеговина; призовава за придържане към препоръките на Международния координационен комитет и Венецианската комисия при приемането на този закон; изразява загриженост, че службата на Омбудсмана не функционира добре, главно поради липса на подходящи човешки ресурси и сериозни финансови ограничения; призовава органите на Босна и Херцеговина на федерално равнище, както и в Република Сръбска, да улесняват работата на омбудсмана по правата на човека;

31.  изразява загриженост поради продължаващата дискриминация срещу лицата с увреждания в областта на заетостта, образованието и достъпа до здравеопазване; призовава за приемането на единен национален план за действие относно правата на лицата с увреждания; призовава за разработването на всеобхватна и интегрирана стратегия за социалното приобщаване и представителството на общността на ромите; призовава за по-добро насочване на социалното подпомагане, така че то да достигне до най-уязвимите групи от населението; приветства факта, че някои правителства и парламенти са започнали да обсъждат правата на ЛГБТИ и да изготвят специфични мерки за тяхната защита; призовава за гарантиране на сигурността на групите на ЛГБТИ и на правото им на събрания; приветства промените в Закона за борба с дискриминацията на Босна и Херцеговина, с които посочените основания за дискриминация вече включват възраст, увреждания, сексуална ориентация и полова идентичност; призовава към правилното изпълнение на този закон; приветства въвеждането на забраната за престъпленията от омраза чрез изменения към Наказателния кодекс на Федерация Босна и Херцеговина; насърчава включването на курсове относно престъпленията от омраза в учебните програми на полицаи, прокурори и съдии и призовава за подобряване на сътрудничеството между полицейските и съдебните органи при преследването по съдебен път във връзка със случаи на престъпления от омраза; отново призовава настоятелно за отмяна на разпоредбите относно смъртното наказание в Конституцията на Република Сръбска;

32.  призовава за полагането на усилия за по-нататъшно укрепване на системите за закрила на децата с цел предотвратяване и справяне с насилието, малтретирането, изоставянето и експлоатацията на деца; препоръчва разпределяне на повече ресурси за превенция, както и по-нататъшното засилване на координацията между общността и правителството във връзка със защитата на децата; призовава за прилагане на плана за действие на Босна и Херцеговина относно децата за периода 2015—2018 г.;

33.  отбелязва, че съществуващата правната рамка за защита на малцинствата до голяма степен съответства на Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства; приветства възобновяването на дейността на Съвета на националните малцинства на федеративната единица в Босна и Херцеговина; изразява загриженост, че поради продължаваща липса на координация между държавата и федеративните единици съществуващите закони не се прилагат и националната стратегическа платформа за националните малцинства все още не е приета; изразява съжаление за това, че националните малцинства продължават да имат слабо присъствие и участие в политическите и обществените дебати и в медиите;

34.  призовава да бъдат положени по-нататъшни усилия за насърчаване на равенството между половете и увеличаване на участието на жените в политическия и обществения живот и заетостта, за подобряване на тяхното социално-икономическо положение и за укрепване на правата на жените като цяло; отбелязва, че законовите разпоредби за установяване на равенство между жените и мъжете, като цяло са налице, но изпълнението им продължава да бъде неефективно; отбелязва със загриженост, че в сферата на заетостта все още съществува дискриминация, свързана с майчинството, и че федеративните единици и кантони имат нехармонизирано законодателство във връзка с отпуска по майчинство и родителския отпуск; освен това подчертава, че съществуващите активни мерки на пазара на труда, които целят подкрепа на заетостта за дългосрочно безработни и уязвими групи, например лицата с увреждания, не се прилагат ефективно; подчертава, че е важно да се увеличи процентът на завършване на основно и средно образование от момичетата, по-специално от общността на ромите;

35.  подчертава значението на ефективното прилагане на законодателството за превенция и защита от основано на пола насилие в съответствие с международните конвенции, свързани с превенцията и защитата от домашно насилие, които Босна и Херцеговина е подписала и ратифицирала; приветства ангажимента на компетентните органи за прилагането на Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие; призовава за хармонизиране на законодателството и публичните политики с тази конвенция; призовава да бъдат информирани жените, преживели насилие, относно наличните форми на подкрепа и помощ, както и да бъдат създавани кризисни центрове за жертвите на изнасилване или други форми на сексуално насилие; изразява загриженост относно липсата на системно регистриране на случаите на насилие, основано на пола;

36.  изразява съжаление относно факта, че Босна и Херцеговина продължава да е в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека поради това, че не е изпълнила решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата Sejdić-Finci, Zornić и Pilav; решително призовава спешно да бъде осъществен напредък в това отношение с цел постигане на напредък относно перспективите на държавата за членство в ЕС; подчертава, че изпълнението на тези решения би допринесло за установяването на демократично и добре функциониращо общество, в което са гарантирани равни права за всички; отново заявява, че неизпълнението на тези решения води до възможности за явна дискриминация на гражданите в Босна и Херцеговина и че е несъвместимо с ценностите на ЕС;

37.  изразява загриженост относно случаите на политически натиск и сплашване на журналисти, включително физически и словесни нападения, включително извършвани от високопоставени или бивши служители, както и във връзка с липсата на прозрачност относно собствеността на медиите; също така изразява загриженост по отношение на използването на граждански дела за клевета срещу критични медии и журналисти; подчертава, че е необходимо да се разследват нападенията срещу журналисти и да се гарантират подходящи последващи съдебни мерки; призовава органите да осъждат недвусмислено всички нападения срещу журналисти и медии и да гарантират, че такива случаи са напълно разследвани и че отговорните лица са изправени пред правосъдието; призовава за вземане на допълнителни мерки, необходими за гарантиране на пълно зачитане на свободата на словото, свободата на печата и свободата на достъп до информация (онлайн и офлайн); призовава органите на Босна и Херцеговина да предприемат спешни мерки за спасяване на обществените медии от срив; призовава компетентните органи да гарантират независимостта и финансовата стабилност на трите обществени излъчващи оператори, както и политическата, оперативната и финансовата независимост и прозрачност на Органа за регулиране на съобщенията; призовава компетентните органи да гарантират медийния плурализъм и излъчването на всички официални езици на Босна и Херцеговина; призовава за завършване на процеса на преминаване към цифрова технология и за изготвянето на стратегия за широколентов достъп;

38.  отново изразява загриженост относно продължаващата разпокъсаност, сегрегация, неефективност и сложност на образователната система; призовава за приемането на общи основни учебни програми за цялата държава, които да допринесат за сближаването на държавата; призовава за по-добра координация между различните равнища на управление на образованието, за да се насърчава приобщаваща и недискриминационна образователна система и да се поощрява сътрудничеството в културния, религиозния и етническия контекст; призовава органите да насърчават принципите на толерантност, диалог и междукултурно разбирателство сред различните етнически групи; настоятелно призовава да се приемат конкретни мерки за подобряване на ефективността на образователната система и за отстраняване на практиките на сегрегация, като същевременно се гарантират равни възможности за образование на всички официални езици на Босна и Херцеговина; отново изразява загриженост относно високия дял на преждевременно напускащите училище, както и относно постоянно високия брой на преждевременно напусналите училище ромски деца; изразява съжаление относно бавния напредък по отношение на вземането на мерки и разрешаването на въпроса с наличието на „две училища под един покрив“, училищата, предназначени за деца само от една етническа група, и други форми на сегрегация и дискриминация в училищата;

39.  приветства мерките за осъвременяване на трудовото законодателство, подобряване на стопанската среда и преодоляване на слабостите във финансовия сектор в рамките на програмата за реформи; отбелязва положително също така увеличаването на декларираната заетост и стъпките, предприети за укрепване на координацията на икономическата политика; приветства 3-годишната програма по Разширения фонд за финансиране, договорена с МВФ, която се очаква допълнително да подобри бизнес климата, да намали числеността на държавната администрация и да защити финансовия сектор; отново изразява съжаление относно липсата на единно икономическо пространство, което се отразява неблагоприятно върху стопанската среда, преките чуждестранни инвестиции и МСП; призовава за преодоляването на тези проблеми чрез хармонизирани и координирани промишлени политики и политики за МСП за цялата държава; призовава компетентните органи спешно да очертаят координирани мерки с цел укрепване на принципите на правовата държава, опростяване на процедурите за изпълнение на договорните задължения и борба с корупцията в икономиката;

40.  приветства лекото намаляване на равнището на безработицата; все пак отново изразява загриженост поради факта, че безработицата до голяма степен продължава да е от структурно естество и че безработицата сред младите хора продължава да е висока, което води до много високи равнища на „изтичане на мозъци“; насърчава Босна и Херцеговина активно да участва в различните програми, насочени към младите хора в региона, като например програмите в рамките на положителната програма за младежта в Западните Балкани или Регионалната служба за младежко сътрудничество; призовава компетентните органи да продължават да укрепват действащото законодателство и да въведат активни политики за пазара на труда, които да са насочени по-специално към младите хора, жените, уязвимите групи, включително ромите, и трайно безработните лица, и които да засилват капацитета на службите по заетостта;

41.  изразява съжаление, че трудовото законодателство в двете единици е прието по спешната процедура и без провеждане на подходящ диалог със социалните партньори; отбелязва, че трудовите и синдикалните права все още са ограничени, и подчертава значението на по-нататъшното укрепване и хармонизиране на тези закони в цялата държава; припомня, че Босна и Херцеговина е подписала редица конвенции на МОТ, които, inter alia, признават принципите на социалния диалог и значението на сътрудничеството със социалните партньори; подчертава значението на по-нататъшното подобряване и хармонизиране на законите за здравеопазването и безопасността в цялата държава; също така подчертава необходимостта от реформиране и хармонизиране на фрагментираните системи за социална закрила, от насърчаване на социалното сближаване и от осигуряване на защита за най-уязвимите;

42.  отбелязва, че е постигнат известен напредък във връзка с по-нататъшното привеждане в съответствие на политиките и законодателството в областта на опазването на околната среда; призовава да се положат значителни усилия във връзка с правилното и систематично изпълнение и прилагане на съществуващото законодателство; подчертава необходимостта да се приеме общонационална стратегия за сближаване на достиженията на правото в областта на околната среда, да се укрепи правната рамка и да се засилят административният капацитет и капацитетът за наблюдение; посочва, че законодателството, което регламентира достъпа до информация, свързана с околната среда, и участието на обществеността в процесите на вземане на решения, трябва да бъде приведено в съответствие с достиженията на правото; призовава за спешно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на опазването на природата; подчертава, че при планирането и изграждането на водноелектрически централи и проекти трябва да се спазват международното законодателство и законодателството на ЕС в областта на околната среда; настоятелно призовава проектите за изграждане на водноелектрически централи да не се изпълняват на места, където околната среда е защитена, както и да не вредят на природата; подчертава необходимостта от обществено участие и от консултиране с гражданското общество относно съответните проекти; изразява загриженост относно липсата на напредък за разрешаването на проблема, свързан с прекомерното трансгранично замърсяване на околната среда, причинено от експлоатацията на петролната рафинерия в Босански Брод;

43.  подчертава, че договорените приоритетни проекти на ЕС за междусистемни връзки за електропреносни и газопреносни системи със съседните държави са в застой поради липсата на политическо споразумение относно общонационална енергийна стратегия; в тази връзка настоятелно призовава за приемането на общонационална енергийна стратегия и на правна рамка за газа в съответствие с третия енергиен пакет, така че да бъдат отменени санкциите, наложени от Европейската енергийна общност; настоятелно призовава за приемането на закон относно природния газ с цел повишаване на сигурността на доставките; настоятелно призовава органите да гарантират съответствието със стандартите на ЕС и с международните стандарти, както и с политическите цели в областта на енергетиката и изменението на климата;

44.  отбелязва инфраструктурните недостатъци на държавата и се застъпва за продължаването на инвестициите в проекти, които подобряват транспортните връзки както в Босна и Херцеговина, така и със съседните държави; насърчава пълното участие на Босна и Херцеговина при изпълнението на програмата на ЕС за свързаност; приветства приемането през юли 2016 г. на общонационалната рамкова стратегия за транспорта за периода 2015—2030 г.; подчертава, че това би позволило на Босна и Херцеговина достъп до финансиране чрез Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II); призовава органите да приведат правната рамка относно транспорта в съответствие със съответното законодателство на ЕС, да създадат функционални транспортни вериги, да отстранят пречките за осъществяването на коридора Vв, както и да спазват тръжните правила и принципа на прозрачност в избора на изпълнители, с цел предотвратяване на злоупотреби и корупция;

45.  приветства трайно конструктивната и проактивна роля на Босна и Херцеговина за насърчаване на двустранното и регионалното сътрудничество; призовава за полагане на по-нататъшни усилия за разрешаване на неуредените двустранни въпроси, включително определянето на границите със Сърбия и Хърватия, както и за разрешаване на въпросите, свързани с трансграничното замърсяване; поздравява Босна и Херцеговина по повод на това, че допълнително е повишила от 62% на 77% степента на своето съответствие с приложимите декларации и решения на ЕС съгласно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС); изразява съжаление относно решението на органите на Босна и Херцеговина да не подкрепят ограничителните мерки на ЕС срещу Русия, вследствие на незаконното анексиране на Крим от Русия; припомня на органите на Босна и Херцеговина необходимостта от единна външна политика, както и че привеждането в съответствие на външната политика представлява съществена част от членството в ЕС; счита, че е важно външната политика на Босна и Херцеговина да бъде координирана с външната политика на ЕС и ЕС да продължи да бъде активно ангажиран в запазването на безопасността и сигурността в Босна и Херцеговина; приветства постоянното присъствие на операция ALTHEA, която поддържа способността за подпомагане на възпиращия капацитет на органите на Босна и Херцеговина, ако обстоятелствата налагат това, като същевременно е насочена към изграждането на капацитет и осигуряването на обучение; приветства също така удължаването на мандата на EUFOR през ноември 2016 г. за още една година от страна Съвета за сигурност на ООН;

46.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя/върховен представител, на Съвета, Комисията, президентството на Босна и Херцеговина, на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, Парламентарната скупщина на Босна и Херцеговина и на правителствата и парламентите на федеративните единици Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и на окръг Бръчко, както и на правителствата на десетте кантона.

(1) Специален доклад на ЕСП № 21/2016.
(2) S/2016/911.


Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2017 г.
PDF 611kWORD 69k
Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2017 г. (2016/2306(INI))
P8_TA(2017)0038A8-0039/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално член 121, параграф 2, членове 126 и 136 и Протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит,

—  като взе предвид Протокол № 1 към ДФЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 към ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1),

—  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 януари 2016 г. относно годишния обзор на растежа за 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 март 2016 г. относно доклада за фискалната устойчивост за 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 и 18 март 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението на Еврогрупата от 9 септември 2016 г. относно общите принципи за по-добро разпределяне на разходите,

—  като взе предвид годишния доклад на ЕЦБ за 2015 г.,

—  като взе предвид европейската икономическа прогноза (есен 2016 г.) на Европейската комисия от 9 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2017 г.“ (COM(2016)0725),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“ (COM(2016)0726),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Към положителна фискална позиция за еврозоната“ (COM(2016)0727),

—  като взе предвид доклада от Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Доклад за механизма за предупреждение за 2017 г.“ (COM(2016)0728),

—  като взе предвид разискванията с националните парламенти в контекста на Европейската парламентарна седмица през 2017 г.,

—  като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз („доклад на петимата председатели“),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(9),

—  като взе предвид годишния доклад на Европейския наблюдател на преструктурирането на Eurofound за 2015 г.,

—  като взе предвид комюникето на ръководителите на Г-20 от срещата на върха в Ханджоу на 4—5 септември 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението на председателя на ЕЦБ на 34-тото заседание на Международния паричен и финансов комитет от 7 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид споразумението на COP 21, прието на Конференцията в Париж по въпросите на климата на 12 декември 2015 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Комитета на регионите относно европейския семестър за 2016 г. и с оглед на годишния обзор на растежа за 2017 г. (12 октомври 2016 г.),

—  като взе предвид годишния доклад за 2015/2016 г. относно европейските МСП,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 26 август 2016 г. относно прилагането на Директива № 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (COM(2016)0534),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, както и на комисията по регионално развитие (А8-0039/2017),

А.  като има предвид, че икономиката на Европейския съюз се възстановява бавно и расте с умерен темп, макар и неравномерно в отделните държави членки;

Б.  като има предвид, че Комисията очаква реалният темп на нарастване на БВП през 2016 г. да достигне 1,8% за ЕС и 1,7% за еврозоната и съответно 1,6% и 1,7% през 2017 г., както и че се очаква държавният дълг да възлезе на 86,0% в ЕС и 91,6% в еврозоната през 2016 г.; като има предвид, че се очаква дефицитът в еврозоната да възлезе на 1,7% от БВП през 2016 г. и 1,5% през 2017 и 2018 г.;

В.  като има предвид, че понастоящем потребителските разходи са основният двигател на растежа и се очаква да останат такива през 2017 г.; като има предвид обаче, че Европа все още е изправена пред значителен недостиг на инвестиции, като инвестициите остават под равнищата отпреди кризата;

Г.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС се увеличава, макар и неравномерно и с недостатъчен темп, като безработицата в еврозоната намаля до 10,1% през 2016 г., но това не е достатъчно, за да намали младежката и дългосрочната безработица;

Д.  като има предвид, че това възстановяване на пазарите на труда и растежът се различават в отделните държави членки и продължават да бъдат крехки, и като има предвид, че е необходимо да се насърчава постигането на конвергенция във възходяща посока в ЕС;

Е.  като има предвид, че растежът в значителна степен се е основавал на неконвенционални парични политики, които не могат да траят вечно; като има предвид, че това подкрепя призива за тристранен политически подход на благоприятстващи растежа инвестиции, устойчиви структурни реформи и отговорни публични финанси чрез последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) в държавите членки, при пълно зачитане на съществуващите в него клаузи за гъвкавост;

Ж.  като има предвид, че някои държави членки все още имат много висок публичен и частен дълг, който надхвърля прага от 60% от БВП, както е определен в ПСР;

З.  като има предвид, че в оценките на Комисията на проектите на бюджетни планове (ПБП) за 2017 г. на държавите членки от еврозоната беше констатирано, че ПБП за 2017 г. не отчитат сериозни несъответствия с изискванията на ПСР, но че в някои случаи все пак планираните фискални корекции изостават или има риск да изостанат от това, което се изисква в ПСР;

И.  като има предвид, че в оценките на Комисията на проектите на бюджетни планове за 2017 г. на държавите членки от еврозоната беше констатирано, че само девет държави членки изпълняват изискванията на ПСР;

Й.  като има предвид, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси на държавите — членки на ЕС, е въпрос, който буди загриженост от гледна точка на справедливостта между поколенията;

К.  като има предвид, че размерът на държавния дълг може да бъде засегнат както от условни пасиви, така и от имплицитни задължения;

Л.  като има предвид, че някои държави членки отчитат рекордно висок излишък по текущата сметка и че европейските макроикономически дисбаланси продължават да са големи;

М.  като има предвид, че ЕС се нуждае от значителни допълнителни инвестиционни усилия от частни и публични източници, по-специално в областта на образованието, изследванията, ИКТ и иновациите, както и в създаването на нови работни места, бизнеса и предприятията, за да реализира своя потенциал за растеж и за да преодолее настоящия недостиг на инвестиции, при който инвестициите остават под равнищата отпреди кризата; като има предвид, че за целта по-специално е необходимо подобряване на регулаторната среда;

Н.  като има предвид, че високото равнище на необслужвани кредити продължава да бъде сериозно предизвикателство в редица държави членки; като има предвид, че кредитният растеж постепенно се възстановява, но е все още под равнищата отпреди кризата;

О.  като има предвид, че за да се подобри недостатъчната глобална конкурентоспособност на ЕС и да се увеличи икономическият му растеж, са необходими по-добро прилагане на новото съчетание от политики, интелигентни структурни реформи в държавите членки и завършването на единния пазар;

П.  като има предвид, че икономиките с по-силни наказателни режими при несъстоятелност не се възползват от потенциалния растеж на добавена стойност и заетост, което прави наложително пълното прилагане на принципа за „втори шанс“ от Законодателния акт за малкия бизнес от страна на всички държави членки;

Р.  като има предвид, че конкурентоспособността на Европа зависи също в голяма степен от неценови елементи, свързани с иновациите, технологиите и организационните възможности, а не само от цените, разходите и заплатите;

С.  като има предвид, че Директива 2011/7/ЕС относно просрочените плащания имаше за цел да помогне на предприятията, които са изправени пред високи разходи или дори несъстоятелност поради забавянето на плащанията от публични и частни предприятия; като има предвид, че външната последваща оценка показа, че публичните предприятия в повече от половината държави членки все още не спазват наложения от закона 30-дневен срок за плащане; като има предвид, че в доклада беше установено, че държавите членки, които прилагат програми за корекции, срещат затруднения при прилагането на директивата, тъй като своевременното плащане на текущите фактури трябва да бъде в равновесие с погасяването на натрупания дълг;

1.  приветства годишния обзор за растежа за 2017 г. на Комисията, в който се потвърждава стратегията, почиваща на т.нар. „образцов триъгълник“, съчетаващ частни и публични инвестиции, социално балансирани структурни реформи и отговорни публични финанси, и призовава за по-добро прилагане на това съчетание от политики; изразява съгласие, че е необходим по-бърз напредък при приемането на реформите в съответствие със специфичните за всяка държава препоръки с цел да се постигне растеж и да се създават работни места, за да се подкрепи икономическото възстановяване; ето защо изразява съжаление поради изключително ниската степен на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, която спадна от 11% през 2012 г. до едва 4% през 2015 г.; подчертава, че държавите членки ще трябва да увеличат усилията си за реформиране, ако искат да се върнат към растежа и създаването на работни места; подкрепя Комисията в отдавания от нея приоритет на стимулирането на заетостта, растежа и инвестициите за Съюза;

2.  констатира настоящата прекомерна зависимост от паричната политика на Европейската централна банка и отбелязва, че паричната политика сама по себе си не е достатъчна, за да стимулира растежа, когато липсват инвестиции и устойчиви структурни реформи;

3.  изразява съгласие с Комисията, че еврозоната ще трябва да разчита все повече на вътрешното търсене; счита, че по-силното вътрешно търсене би било по-благоприятно за устойчивия растеж на еврозоната;

4.  отбелязва, че растежът през 2016 г. продължава с положителен умерен темп, като надхвърля равнището отпреди кризата, но че този скромен растеж трябва да се разглежда в контекста на извънредната парична политика и продължава да бъде слаб и неравномерен в отделните държави членки; отбелязва със загриженост, че темповете на растеж на БВП и производителността остават под пълния си потенциал и че следователно няма време за самодоволство, както и че това скромно възстановяване изисква непрестанни усилия, за да се постигне по-голяма устойчивост чрез по-голям растеж и заетост;

5.  отбелязва, че референдумът в Обединеното кралство създаде несигурност за европейската икономика и финансовите пазари; отбелязва, че резултатите от неотдавнашните президентски избори в Съединените американски щати създадоха политическа несигурност, която се очаква да засегне европейската икономика, не на последно място по отношение на международните търговски отношения;

6.  отбелязва със загриженост враждебната реакция срещу глобализацията и появата на протекционизъм;

7.  установява, че въпреки постепенното намаляване, като усреднена стойност, на безработицата и повишаването на нивата на активност, в много държави членки продължават да съществуват структурни предизвикателства; отбелязва, че равнищата на дългосрочната и младежката безработица остават високи; подчертава, че в съответните държави членки са необходими реформи на приобщаващия пазар на труда, при пълно зачитане на социалния диалог, за да бъдат преодолени тези структурни слабости;

8.  подчертава, че темпът на инвестициите в ЕС и в еврозоната е все още далеч под равнището отпреди кризата; счита, че този недостиг на инвестиции трябва да бъде преодолян с частни и публични инвестиции, и подчертава, че само целенасочените инвестиции могат да доведат до видими резултати в кратък срок и в подходящ мащаб; изразява съгласие с Комисията, че средата на ниски разходи за финансиране подкрепя изтеглянето напред във времето на публичните инвестиции, особено в инфраструктурата;

Инвестиции

9.  изразява съгласие с Комисията, че достъпът до финансиране и укрепването на единния пазар са от решаващо значение за предприятията, за да правят иновации и да постигат растеж; подчертава, че новите изисквания по отношение на капитала и ликвидността, макар и необходими за повишаването на устойчивостта на банковия сектор, не следва да подкопават способността на банките да отпускат заеми за реалната икономика; счита, че следва да се положат повече усилия за подобряване на достъпа на МСП до финансиране; поради това призовава Комисията да увеличи усилията си за подобряване на средата за финансиране;

10.  подчертава, че частните и публичните инвестиции в човешки капитал и инфраструктура са от изключителна важност; счита, че съществува голяма необходимост от улесняване на инвестициите в области като образованието, иновациите, научноизследователската и развойната дейност, които са основни фактори за една по-конкурентоспособна европейска икономика;

11.  приветства предложението на Комисията за удължаване на срока на действие и за удвояване на средствата по Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); подчертава, че географското и секторното покритие трябва да бъдат значително подобрени, за да се постигнат посочените в регламента цели; подчертава, че ЕФСИ следва също така да привлича финансови средства за проекти с трансгранично измерение, които са балансирано разпределени в целия Съюз; подчертава важността на по-добрата координация между държавите членки, Комисията и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси;

12.  призовава държавите членки и Комисията да ускорят и оптимизират използването на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), за да се извлече полза от всички вътрешни фактори за растеж и да се насърчи конвергенцията във възходяща посока между държавите членки;

13.  отбелязва, че надеждната финансова система и нейните институции имат решаващо значение за привличането на инвестиции и растежа в европейската икономика; подчертава, че сигурността и стабилността в настоящата финансова система са се увеличили в сравнение с равнището отпреди кризата; въпреки това подчертава, че все още остават неразрешени някои неотложни предизвикателства, като например голямото количество необслужвани кредити, насъбрани по време на финансовата криза;

14.  подчертава, че един напълно функциониращ съюз на капиталовите пазари (СКП) в дългосрочен план може да предостави алтернативно финансиране на МСП, допълващо финансирането от банковия сектор, и да осигури повече разнообразни източници на финансиране за икономиката като цяло; призовава Комисията да ускори работата си по СКП с цел да се създаде по-ефективно разпределение на капитала в рамките на ЕС, да се подобри дълбочината на капиталовите пазари в ЕС, да се увеличи диверсификацията за инвеститорите, да се стимулират дългосрочните инвестиции и да се използват пълноценно иновативните финансови инструменти на ЕС, целящи да подпомогнат достъпа на МСП до капиталовите пазари; подчертава, че завършването на СКП не следва да подкопава постигнатите до момента достижения, а вместо това следва да се стреми да бъде от максимална полза за европейските граждани;

15.  подчертава, че е необходимо да се увеличи финансирането на инвестициите; призовава за добре функционираща финансова система, в която повишената стабилност и съществуващите трансгранични институции могат да улеснят ликвидността и поддържането на пазара, особено за МСП; отбелязва също така в тази връзка, че дружествата с висок темп на растеж имат проблеми с достъпа до финансиране; призовава Комисията да идентифицира и да изпълни проекти, които подкрепят и привличат основани на пазара инвестиции за такива дружества; подчертава, че реформите на банковата структура не трябва да пречат на създаването на ликвидност;

16.  насърчава цялостното и поетапно завършване на банковия съюз и развитието на СПК с цел да се повиши устойчивостта в банковия сектор, да се допринесе за финансовата стабилност, да се създаде стабилна среда за инвестиции и растеж, както и да се избегне разпокъсаността на финансовия пазар на еврозоната; в тази връзка изтъква принципа на отговорност и подчертава, че моралният риск трябва да се избягва, по-конкретно с цел защита на гражданите; настоятелно призовава за спазване на съществуващите общи правила;

17.  подчертава, че публичните и частните инвестиции са от решаващо значение, за да стане възможен преходът към нисковъглеродна и кръгова икономика; припомня ангажиментите на Европейския съюз, по-специално в Парижкото споразумение, за финансиране на внедряването на чисти технологии, повишаването на дела на електроенергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, както и цялостното намаляване на емисиите на парникови газове;

18.  подчертава, че надеждните инвестиции изискват стабилна регулаторна среда, която прави възможна възвръщаемостта на инвестициите; счита, че предвидимите правила, ефикасните и прозрачни публични администрации, ефективните правни системи, еднаквите условия на конкуренция и намалената административна тежест са основни фактори за привличането на инвестиции; подчертава, че 40% от специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. са посветени на пречките пред инвестициите, за чието премахване могат да съдействат местните и регионалните органи; ето защо призовава Комисията да предприеме необходимите действия въз основа на резултатите от проучването „Покана за представяне на мнения: регулаторна рамка на ЕС за финансови услуги“ с цел намаляване на бюрокрацията, опростяване на регулаторната рамка и подобряване на средата за финансиране;

19.  припомня неизползвания потенциал за растеж на производителността и за инвестиции, който може да бъде разгърнат, ако правилата за единния пазар се прилагат в пълна степен и пазарите на продукти и услуги бъдат по-добре интегрирани; припомня отново важността на специфичните за всяка държава препоръки при определянето на основните области на действие в държавите членки;

20.  изразява съгласие с Комисията, че в обществения дебат ползите от търговията често не се осъзнават, и подчертава, че международната търговия може да бъде съществен източник на работни места за европейците и да има основен принос за растежа; отново заявява, че понастоящем повече от 30 милиона работни места се поддържат от износа, осъществяван от ЕС; подчертава, че международните търговски споразумения следва да не подкопават европейските регулаторни, социални и екологични стандарти, а по-скоро да укрепват световните стандарти;

21.  отбелязва със загриженост, че делът на ЕС в глобалните потоци от преки чуждестранни инвестиции е спаднал значително от началото на кризата; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за подобряване на икономическата среда за инвестиции, включително чрез прилагане и осигуряване на изпълнението на законодателството на ЕС относно единния пазар; изразява съгласие с това, че е необходим по-бърз напредък при приемането на устойчиви структурни реформи, които да са в съответствие със специфичните за всяка държава препоръки, за да се подобри конкурентоспособността на ЕС, да се насърчи благоприятна среда за икономическа дейност (особено за МСП) и инвестиции, да се генерира растеж и се създадат работни места, както и за да се насърчи постигането на конвергенция във възходяща посока между държавите членки;

22.  подчертава необходимостта да се осигурят дългосрочните инвестиционни капацитети на финансовите институции, рентабилността на нискорисковите спестявания и на дългосрочните пенсионни продукти, за да не бъде застрашена устойчивостта на спестяванията и провизиите за пенсии на европейските граждани;

23.  подчертава, че устойчивите структурни реформи трябва да бъдат допълнени от по-дългосрочни инвестиции в областта на образованието, научните изследвания, иновациите и човешкия капитал, по-специално в образование и обучение, насочени към предоставянето на нови умения и знания; счита, че партньорствата между отговарящите за разработването на политиките, законодателите, изследователите, производителите и иноваторите също могат да бъдат разглеждани като инструменти за насърчаване на инвестициите, за създаване на интелигентен и устойчив растеж и за допълване на програмите за публични инвестиции;

Структурни реформи

24.  изразява съгласие, че устойчивите структурни реформи на пазарите на стоки и услуги, както и на приобщаващите пазари на труда, на здравеопазването, жилищните и пенсионните пазари, остават приоритет в държавите членки с цел оказване на ефикасна подкрепа на процеса на възстановяване, справяне с високото равнище на безработица, стимулиране на конкурентоспособността, лоялната конкуренция и потенциала за растеж на ЕС, както и с цел подобряване на ефективността на системите за научни изследвания и иновации, без да се нарушават правата на работниците, защитата на потребителите или екологичните стандарти;

25.  счита, че е доказано, че добре функциониращите и производителни пазари на труда, съчетани с подходящо равнище на социална закрила и диалог, се възстановяват по-бързо от икономическия спад; призовава държавите членки да намалят сегментирането на пазарите на труда, да увеличат участието на пазара на труда и да усъвършенстват уменията, включително посредством поставянето на по-силен акцент върху обучението и ученето през целия живот с цел увеличаване на пригодността за заетост и на производителността; отбелязва, че в някои държави членки все още съществува необходимост от значителни реформи, за да станат техните пазари на труда по-устойчиви и по-приобщаващи;

26.  подчертава, че е важно да бъде започнат или продължен процесът на прилагане на последователни и устойчиви структурни реформи за стабилност в средносрочен и дългосрочен план; подчертава, че ЕС и неговите държави членки не може да се конкурират само въз основа на общите или трудовите разходи, а трябва да инвестират повече в научните изследвания, иновациите и развитието, образованието и уменията, както и в ефективното използване на ресурсите, както на национално, така и на европейско равнище;

27.  изразява загриженост относно последиците от демографските процеси върху публичните финанси и устойчивия растеж, обусловени, inter alia, от ниската раждаемост, застаряващите общества и миграцията; посочва по-специално въздействието на застаряващото население върху пенсионните и здравните системи в ЕС; отбелязва, че поради различната демографска структура последиците от тези процеси ще бъдат различни в отделните държави членки, но предупреждава, че вече предвидимите разходи за финансиране ще окажат значително въздействие върху публичните финанси;

28.  припомня, че важен фактор за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи е постигането и поддържането на високо равнище на заетост; посочва също така във връзка с това колко е важно да се използват по-добре уменията на мигрантите, за да може да се отговори на нуждите на пазара на труда;

29.  отбелязва, че понастоящем държавите членки изразходват между 5 и 11% от своя съответен БВП за здравеопазване – дял, който се очаква да нарасне значително през следващите десетилетия в резултат на демографските промени; настоятелно призовава Комисията да съсредоточи усилията си върху икономически ефективни разходи за висококачествено здравно обслужване и за всеобщ достъп до него чрез сътрудничество и споделяне на най-добри практики на равнището на ЕС и чрез мерки за постигане на устойчивост на висококачествените системи за здравеопазване в специфичните за всяка държава препоръки;

30.  приканва Комисията да публикува редовно оценките на фискалната устойчивост за всяка държава членка, отчитайки специфичните за всяка държава фактори, като например демографските тенденции, и условните, имплицитните и другите извънбюджетни задължения, които засягат устойчивостта на публичните финанси; препоръчва тези доклади да са част от годишните доклади по държави; предлага Комисията да разработи показател за оценка на въздействието на публичните финанси и годишните бюджети върху бъдещите поколения, като се вземат предвид бъдещите пасиви и имплицитни бюджетни задължения; изразява съгласие с това, че административната тежест за извършването на тези оценки следва да се придържа в определени граници;

31.  приветства факта, че средните стойности на младежката безработица намаляват, макар равнището ѝ да остава твърде високо; отбелязва, че продължават да съществуват големи разлики между държавите членки, които налагат продължаването на реформите с цел улесняване на навлизането на млади хора на пазара на труда, като по този начин се гарантира справедливостта между поколенията; подчертава във връзка с това значението на „Гаранция за младежта“ и призовава за запазване на финансирането от ЕС за тази изключително важна програма; изразява съгласие с Комисията, че са необходими повече действия от страна на държавите членки за борба с младежката безработица, по-специално с цел засилване на ефективността на „Гаранция за младежта“;

32.  подчертава значението на отговорното и благоприятно за растежа развитие на трудовите възнаграждения, които да осигуряват добър жизнен стандарт и да бъдат в съответствие с производителността, като се взема предвид конкурентоспособността, а също така подчертава и значението на ефективния социален диалог за изграждането на добре функционираща социална пазарна икономика;

33.  изразява съгласието си с това, че данъчното облагане трябва да подкрепя инвестициите и създаването на работни места; призовава за реформи в данъчното облагане с цел справяне с високото данъчно бреме върху труда в Европа, подобряване на събираемостта на данъците, борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, както и за по-опростени, по-справедливи и по-ефективни данъчни системи; подчертава необходимостта от по-добра координация на административните практики в областта на данъчното облагане; призовава за по-голяма прозрачност сред държавите членки в областта на корпоративното данъчно облагане;

Фискална отговорност и структура на публичните финанси

34.  отбелязва становището на Комисията, че фискалната устойчивост остава приоритет, и че предизвикателствата са намалели след пика на кризата и вероятно като цяло не са основният източник на рискове за еврозоната в краткосрочен план;

35.  отбелязва също така становището на Комисията, че продължават да съществуват предизвикателства, и че наследството от кризата, както и структурните слабости, остават и трябва да бъдат предприети мерки за премахването им, ако стремежът е да се предотвратят дългосрочни рискове;

36.  подчертава факта, че всички държави членки са задължени да спазват ПСР и да зачитат напълно съществуващите в него клаузи за гъвкавост; във връзка с това посочва и значението на Договора за стабилност, координация и управление и настоятелно призовава Комисията да представи цялостна оценка на опита при прилагането му като основа за предприемане на необходимите стъпки, които трябва да се предприемат в съответствие с ДЕС и ДФЕС, с цел включване на същността на този договор в правната уредба на ЕС;

37.  отбелязва, че макар и шест държави членки да продължават да се намират в процедура при прекомерен дефицит, се забелязва намаляване на равнището на средния публичен дефицит, който се очаква да е под 2% за 2016 г. и да продължи да спада през следващите години, както и че през 2017 г. се очаква само две държави членки да останат в процедура при прекомерен дефицит; отбелязва, че в няколко случая голямото нарастване на дълга в близкото минало е и в резултат на рекапитализацията на банките и ниския растеж; подчертава, че когато лихвените проценти започнат да нарастват отново, това може да създаде по-големи трудности по отношение на подобряването на публичните финанси;

38.  подчертава ролята на Комисията като пазител на Договорите; подчертава нуждата от обективна и прозрачна оценка на прилагането и изпълнението на съгласуваното законодателство;

39.  заявява, че не би следвало да има различно третиране между държавите членки; отбелязва, че само фискална политика, която зачита правото на Съюза и се съобразява с него, ще доведе до правдоподобност и доверие между държавите членки, и ще служи като крайъгълен камък за завършване на изграждането на ИПС и на доверието на финансовите пазари;

40.  приканва Комисията и Съвета да бъдат възможно най-конкретни по отношение на фискалните препоръки по превантивната и корективната част на ПСР за да се увеличи прозрачността и изпълнимостта на препоръките; подчертава необходимостта от включване в препоръките по превантивната и корективната част на целева дата за специфичните за всяка държава средносрочна цел и фискална корекция, необходими за постигането или оставането на съответното равнище;

41.  счита, че макроикономическите дисбаланси в държавите членки следва да бъдат разгледани в съответствие с процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) чрез полагане на усилия от страна на всички държави членки и на основата на съответните реформи и инвестиции; подчертава, че всяка държава членка трябва да изпълнява своите индивидуални отговорности в този контекст; отбелязва, че високите излишъци по текущата сметка означават, че има възможност за засилване на вътрешното търсене; подчертава, че високото равнище на публичния и частния дълг представлява значителна уязвимост и че за по-бързото намаляване на тези равнища са необходими отговорни фискални политики и по-висок растеж;

42.  отбелязва, че макар и публичните финанси да са се подобрили през последните години, след оценката на проектите на бюджетни планове за 2017 г. осем държави членки се считат за изложени на риск от неспазване; счита, че трябва да се спазват договорените фискални курсове на корекции;

43.  приветства намаляването, като усреднена стойност, на публичните дефицити и на дълговете, но изразява съгласие, че съвкупните данни прикриват значителни различия между отделните държави членки; подчертава, че съвкупните данни следва винаги да се разглеждат във връзка с проверката на индивидуални бюджети, и подчертава необходимостта от стабилни фискални политики в очакване на нарастването на лихвените проценти; счита, че трябва да бъде постигната конвергенция във възходяща посока, по-специално между държавите членки от еврозоната;

Фискална позиция за еврозоната

44.  отбелязва, че според есенната икономическа прогноза на Комисията за 2016 г. фискалната позиция в еврозоната се е преместила от рестриктивна към неутрална през 2015 г. и се очаква да бъде леко експанзионистична през прогнозния период; отбелязва освен това становището на Комисията, че пълното осъществяване на фискалните изисквания, съдържащи се в специфичните за всяка държава препоръки на Съвета, ще доведе съвкупно до умерено рестриктивна фискална позиция за еврозоната като цяло през 2017 и 2018 г., както и призива на Комисията за положителна експанзионистична фискална позиция, като напълно съзнава свързаните с това икономически и правни ограничения;

45.  счита съобщението на Комисията относно положителната фискална позиция за съществено развитие; приветства целта на съобщението да допринесе за по-добро координиране на икономическите политики в еврозоната и да изтъкне възможностите за фискални стимули в държавите членки, които разполагат със съответния капацитет; подчертава, че фискалните изисквания се основават на общоприети фискални правила; припомня, че държавите членки са задължени да спазват ПСР независимо от общите препоръки; отбелязва, че съществуват различни гледни точки по отношение на потенциала и равнището на цел за съвкупна фискална позиция; приветства текущата работа на независимия Европейски фискален съвет по този въпрос;

46.  счита, че подобряването на структурата на публичните бюджети е едно от ключовите средства, чрез които да се гарантира спазването на фискалните правила на ЕС и да бъде възможно финансирането на абсолютно необходимите разходи, създаването на буфери за непредвидени нужди и стимулиращи растежа инвестиции и в крайна сметка за финансиране на по-несъществени разходи, както и да се допринесе за по-ефективно използване на обществени средства; припомня, че структурата на националните бюджети се решава на национално равнище, като се вземат предвид специфичните за всяка държава препоръки;

47.  отбелязва, че дебатът за интелигентното разпределяне на публичните разходи и на приоритетите на политиката се осъществява редовно във връзка с бюджета на ЕС и че такава критична оценка е задължителна и по отношение на националните бюджети с цел подобряване на качеството на публичните бюджети в средносрочен и дългосрочен план и за избягване на линейните бюджетни съкращения;

48.  приветства текущия преглед на публичните разходи и насърчава държавите членки да направят критична оценка на качеството и на структурата на своите бюджети; подкрепя усилията за подобряване на качеството и ефективността на публичните разходи; включително чрез пренасочване на непроизводствените разходи към стимулиращи растежа инвестиции;

49.  счита, че бюджетът на ЕС може да помогне за облекчаване на натиска върху националните бюджети, като събира собствени ресурси вместо да разчита екстензивно на националните вноски;

50.  приветства проведените тематични обсъждания и приетите стандарти за добри практики от страна на Еврогрупата, като например прегледите на разходите, по време на цикъла на европейския семестър през 2016 г.; приканва Комисията и Еврогрупата да ги превърнат в по-ефективни и по-прозрачни;

51.  приканва Комисията и Съвета да формулират специфичните за всяка държава препоръки по такъв начин, че напредъкът да стане измерим, особено в случаи, в които препоръката по отношение на политиката неколкократно е насочена към една и съща сфера на политиката и/или когато характерът на реформата изисква изпълнение, надхвърлящо един цикъл на семестъра;

Координация на националните политики и демократична отчетност

52.  подчертава, че е важно докладите за отделните държави, специфичните за всяка държава препоръки и националните програми за реформи и програмите за стабилност да бъдат обсъждани в националните парламенти и да бъдат прилагани в по-голяма степен в сравнение с досега;

53.  счита, че по-доброто изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки изисква ясно формулирани приоритети на европейско равнище и истински обществен дебат на национално, регионално и местно равнище, което би довело до по-голяма ангажираност; призовава държавите членки да включат по структуриран начин местните и регионалните органи с оглед на въздействието и предизвикателствата, които се забелязват в рамките на държавите членки и на поднационално равнище, с цел да се подобри изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки;

54.  настоятелно призовава Комисията да започне преговори за междуинституционално споразумение относно икономическото управление; настоява, че това МИС следва да гарантира, че в рамките на Договорите структурата на европейския семестър дава възможност за съдържателен и редовен парламентарен контрол на процеса, по-специално по отношение на приоритетите на годишния обзор на растежа и на препоръките за еврозоната;

Принос по сектори към доклада за годишния обзор на растежа за 2017 г.

Бюджети

55.  счита, че бюджетът на ЕС би могъл да осигури добавена стойност за инвестициите и структурните реформи в държавите членки, ако се въведе по-голямо полезно взаимодействие между съществуващите инструменти и връзка с бюджетите на държавите членки; следователно годишният обзор на растежа (ГОР) като важен политически документ, който осигурява основното съдържание за националните програми за реформи, специфичните за всяка държава препоръки и плановете за изпълнение, следва да послужи като насока за държавите членки и за изготвянето на националните бюджети, с оглед на въвеждането на съвместни решения, които са видими в националните бюджети и са свързани с бюджета на ЕС;

56.  припомня, че подобряването на системите за събиране на ДДС и мита следва да е най-големият приоритет на всички държави членки; приветства предложението на Комисията за създаване на черен списък на ЕС на данъчните убежища, като спрямо тях следва да бъдат прилагани наказателни санкции с цел справяне с многонационалните дружества, които укриват данъци;

Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

57.  подчертава, че подобрената и по-ефективна употреба на ресурсите, намаляването на зависимостта от чуждестранна енергия и въвеждането на устойчиво производство, основано на изисквания за по-добро проектиране на продуктите, както и по-устойчивите модели на потребление включват насърчаване на предприемачеството и създаване на работни места, ефективно изпълнение на международните цели и целите на Съюза в областта на околната среда, както и разнообразяване на източниците на приходи, в контекст на фискална отговорност и икономическа конкурентоспособност; счита, че европейският семестър следва да включва също докладване относно енергийната ефективност и междусистемните връзки въз основа на цели, определени на равнище ЕС.

o
o   o

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на националните парламенти и на Европейската централна банка.

(1) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
(2) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
(3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
(4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
(5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
(6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
(7) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
(8) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.
(9) ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 86.


Европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2017 г.
PDF 586kWORD 77k
Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2017 г. (2016/2307(INI))
P8_TA(2017)0039A8-0037/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 9, 145, 148, 152, 153 и 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 349 от ДФЕС относно специалния статут за най-отдалечените региони,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално дял ІV от нея (Солидарност),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Конвенция № 102 на МОТ относно минималните стандарти за социална сигурност и Препоръка № 202 относно минималните равнища на социална закрила,

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

—  като взе предвид първата цел за устойчиво развитие — „Прекратяване на бедността във всички нейни форми и навсякъде“, и по-специално подцел 3 — „Въвеждане на целесъобразни на национално равнище системи и мерки за социална закрила за всички, включително минимални прагове, и обхващане в значителна степен до 2030 г. на бедните и на уязвимите лица“,

—  като взе предвид Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2017 г.“ (COM(2016)0725),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 16 ноември 2016 г. за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2016)0726),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Към положителна фискална позиция за еврозоната“ (COM(2016)0727),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавен „Доклад за механизма за предупреждение за 2017 г.“ (COM(2016)0728),

—  като взе предвид проекта на съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета от 16 ноември 2016 г., придружаващ съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2017 г. (COM(2016)0729),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Проекти на бюджетни планове за 2017 г.: цялостна оценка“ (COM(2016)0730),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“ (COM(2016)0359),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Новите европейски лидери — инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ (COM(2016)0733),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и растеж: към втора фаза на Европейския фонд за стратегически инвестиции и нов Европейски план за външни инвестиции“ (COM(2016)0581),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост – три години по-късно“ (COM(2016)0646),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (COM(2016)0604),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Междинен преглед/междинно преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. – Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“, COM(2016)0603,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска рамка за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2016 г., озаглавено „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“ (COM(2016)0356),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2016 г. за започване на консултация относно европейски стълб на социалните права (COM(2016)0127) и приложенията към него,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 26 ноември 2015 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 1305/2013 (COM(2015)0701),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 15 февруари 2016 г. за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (COM(2016)0071) и своята позиция от 15 септември 2016 г.(1) по този въпрос,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на икономическия и паричен съюз“ (COM(2013)0690),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2011 г., озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758), и своята резолюция по въпроса от 15 ноември 2011 г.(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(3),

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа (13414/2015),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно бежанците: социално приобщаване и интеграция на пазара на труда(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2016 г.(6),

—  като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси от 24 септември 2015 г. относно „Европейски семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2015 г.“,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2015 г.(7),

—  като взе предвид своята позицията от 2 февруари 2016 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“(10),

—  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000121/2015 — B8‑1102/2015 на Съвета и на свързаната с него резолюция от 29 октомври 2015 г. относно препоръка на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно аспектите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и социалната сфера(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Как Европейският съюз може да допринесе за създаването на благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества, която да спомага за разкриването на работни места?“(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(17),

—  като взе предвид окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно първоначалния доклад на Европейския съюз (септември 2015 г.),

—  като взе предвид Специален доклад № 3/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“(18),

—  като взе предвид документа от 11 октомври 2016 г., озаглавен Employment and Social Developments in Europe — Quarterly Review — Autumn 2016 („Заетост и социално развитие в Европа за 2016 г. — тримесечен преглед — есен 2016 г.“),

—  като взе предвид петото и шестото европейско проучване на условията на труд на Eurofound (2010 г. и 2015 г.)(19),

—  като взе предвид документа на ОИСР от 7 юли 2016 г. Employment Outlook 2016 („Перспективи за заетостта — 2016 г.“),

—  като взе предвид работния документ на ОИСР от 9 декември 2014 г., озаглавен „Тенденции при неравенството по отношение на доходите и неговото въздействие върху икономическия растеж“,

—  като взе предвид доклада от 10 октомври 2014 г. на Комитета за социална закрила, озаглавен „Адекватна социална закрила за нуждите от дългосрочни грижи в едно застаряващо общество“,

—  като взе предвид пътната карта и консултациите на Комисията за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства,

—  като взе предвид заседанията от 3 октомври и 8 ноември 2016 г.. в рамките на структурирания диалог относно спирането на средства за Португалия и Испания,

—  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно приоритетите на европейския семестър за 2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по бюджети и на комисията по култура и образование (A8-0037/2017),

А.  като има предвид, че от втората половина на 2013 г. безработицата в ЕС бавно намалява, от 2013 г. насам са създадени 8 милиона нови работни места и безработицата през септември 2016 г. е била 8,6%, което е най-ниското равнище от 2009 г. насам; като има предвид обаче, че делът на неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора остава висок и представлява 14,8% от лицата на възраст 15—29 години(20)(21); като има предвид, че макар и безработицата съвкупно да намалява, тя за съжаление продължава да е много висока в някои държави членки; като има предвид, че по данни на Комисията процентът на бедност сред работещите остава висок;

Б.  като има предвид, че равнищата на заетост като цяло са по-ниски сред жените и като има предвид, че през 2015 г. процентът на заетост при мъжете на възраст 20—64 години е бил 75,9% в ЕС-28 спрямо 64,3% при жените; като има предвид, че разликата между половете по отношение на достъпа до заетост остава една от основните пречки за постигане на равенство между половете и са необходими спешни усилия за преодоляване на различията в равнището на заетост на мъжете и жените;

В.  като има предвид, че ако се засилят настоящите тенденции с подходящи публични политики, целта на стратегията „Европа 2020“ за трудова заетост в размер на 75% може действително да бъде постиганата;

Г.  като има предвид, че безработицата сред младите хора на равнището на ЕС възлиза на 18,6% и 21% в еврозоната; като има предвид, че 4,2 милиона млади хора са безработни, включително 2,9 милиона в еврозоната; като има предвид, че равнището на младежката безработица остава значително по-високо в сравнение с ниските си стойности през 2008 г., което напомня, че осъществяването и използването в пълна степен на инициативата за младежка заетост (ИМЗ) от страна на държавите членки следва да е приоритет; като има предвид, че ниските заплати, понякога под нивото на бедността, неплатените стажове, липсата на качествено обучение и липсата на права в областта на труда за съжаление продължават да са характерни особености на заетостта сред младежите;

Д.  като има предвид, че е според оценките неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора струват на ЕС 153 милиарда евро (1,21% от БВП) годишно под формата на пропуснати ползи, печалби и данъци, докато очакваните общи разходи за създаването на схеми за гаранция за младежта в еврозоната биха били 21 милиарда евро годишно или 0,22% от БВП;

Е.  като има предвид, че отчетеният през 2015 г. брой на младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, ще продължи да намалява; като има предвид, че 6,6 милиона млади хора на възраст 15—24 години продължават да са в това положение, което се равнява на 12% от тази възрастова група;

Ж.  като има предвид, че основната отговорност за борба с младежката безработица се носи от държавите членки, които следва да разработват и прилагат регулаторни рамки за пазара на труда, системи за образование и обучение и активни политики за пазара на труда;

З.  като има предвид, че хората с увреждания продължават да са в значителна степен изключени от пазара на труда, като постигнатото подобрение през последното десетилетие е много слабо, отчасти поради липсата на инвестиции в подходящи мерки за подкрепа; подчертава, че това често води до бедност и социално изключване и съответно влияе отрицателно на целта на стратегията „Европа 2020“;

И.  като има предвид, че структурните предизвикателства на пазара на труда, като например слабото участие, както и несъответствието между квалификацията и търсенето, продължават да будят загриженост в много държави членки;

Й.  като има предвид, че равнището на трайната безработица (отнасящо се до безработица, продължаваща повече от една година) е спаднало с 0,7% годишно до първото тримесечие на 2016 г., като възлиза на 4,2% от работната сила; като има предвид, че равнището на дългосрочната безработица (отнасящо се до безработица, продължаваща повече от две години) е спаднало до 2,6% от работната сила; като има предвид, че при все това броят на трайно безработните лица остава твърде висок – около 10 милиона; като има предвид, че трайната безработица е най-вече проблем за по-младите и за по-възрастните лица, търсещи работа, като 30% от лицата на възраст между 15 и 24 г. и 64% от лицата на възраст между 55 и 64 г. търсят работа в продължение на повече от една година; като има предвид, че много възрастни работници, които са неактивни, не са включени в статистическите данни за безработицата; като има предвид, че равнището на безработица и социалните последствия от нея варират в отделните европейски държави, и като има предвид, че е изключително важно да бъдат взети под внимание специфичните обстоятелства на микроикономическо равнище;

К.  като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ се стреми към намаляване на бедността, като до 2020 г. най-малко 20 милиона души бъдат изведени от ситуацията на риск от бедност или социално изключване; като има предвид, че тази цел далеч не е постигната и следователно са необходими повече усилия; като има предвид, че през 2015 г. 119 милиона души са били застрашени от бедност и социално изключване, което е близо 3,5 милиона по-малко спрямо 2014 г.; като има предвид, че през 2012 г. 32,2 милиона лица с увреждания в ЕС са били в такова положение; като има предвид, че през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били изложени на риск от бедност или от социално изключване; като има предвид, че високите равнища на неравенство водят до понижаване на икономическите резултати и на потенциала за устойчив растеж;

Л.  като има предвид, че подпомагането на трайно безработните лица е изключително важно, тъй като в противен случай това положение ще започне да оказва влияние върху увереността в собствените им сили, благосъстоянието и бъдещото им развитие, поставяйки ги в риск от бедност и социално изключване и застрашавайки устойчивостта на националните системи за социална сигурност, както и европейския социален модел;

М.  като има предвид, че отслабването на социалния диалог има отрицателно въздействие върху правата на работниците, покупателната способност на гражданите на ЕС и растежа;

Н.  като има предвид, че в ЕС има редица положителни тенденции, които са израз на устойчивостта и възстановяването на европейската икономика;

О.  като има предвид, че социалната икономика, която представлява 2 милиона предприятия с над 14,5 милиона работещи хора в Съюза, е важен сектор, допринасящ за устойчивостта и икономическото възстановяване на Европа;

П.  като има предвид, че растежът в повечето държави членки остава нисък, а темпът на растеж на ЕС за 2016 г. дори е намалял до 2%, въпреки наличието на положителни фактори с временен характер, което следователно показва, че ЕС може да направи повече, за да даде тласък на икономическото и социалното възстановяване, така че то да стане по-устойчиво в средносрочен план;

Р.  като има предвид, че както посочи Европейската комисия(22), във и между държавите членки продължават да съществуват различия по отношение на заетостта и социалните различия, а социалните промени продължават да показват допълнителни различия в рамките на ЕС, спъващи растежа, заетостта и сближаването; като има предвид, че общества, които се характеризират с висока степен на равенство и инвестиции в хората, имат по-добри резултати по отношение на растежа и устойчивостта на заетостта;

С.  като има предвид, че недекларираният труд продължава да е реалност, която има сериозно отражение върху бюджета, водещо до загубата на данъчни приходи и социалноосигурителни вноски, както и до отрицателни последици за заетостта, производителността, качеството на работа и развитието на умения;

Т.  като има предвид, че най-отдалечените региони са изправени пред огромни трудности, свързани с техните специфични характеристики, които ограничават потенциала им за растеж и развитие; като има предвид, че безработицата, младежката безработица и трайната безработица в тези региони са сред най-високите в ЕС, като в много случаи превишават 30%;

У.  като има предвид, че в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) вече са одобрени 69 проекта в 18 държави и са подписани 56 операции, като се очаква това да доведе до инвестиции в размер на над 22 милиарда евро и до участието на около 71 000 МСП;

Ф.  като има предвид, че в много държави членки населението в трудоспособна възраст и работната сила продължават да намаляват; като има предвид, че участието на жените в пазара на труда е възможност за държавите членки да се справят с този проблем и да укрепят работната сила в ЕС; като има предвид, че постоянният поток от бежанци и търсещи убежище лица също може да спомогне за укрепването на работната сила;

Х.  като има предвид, че ЕС е изправен пред демографски предизвикателства, свързани не само със застаряването на населението и намаляването на раждаемостта, но включващи и други елементи, като например обезлюдяването;

Ц.  като има предвид, че разликата в заплатите при мъжете и жените понастоящем е 16%, а разликата в пенсиите при мъжете и жените – 38%, което излага жените на по-висок риск от бедност или социално изключване с напредване на възрастта им;

Ч.  като има предвид, че осигуряването и управлението на системите за социална сигурност е компетентност на държавите членки, която Съюзът координира, но не хармонизира;

Ш.  като има предвид, че продължителността на живота в добро здраве при жените намалява от 62,6 години през 2010 г. до 61,5 години през 2013 г., като нараства незначително през 2014 г., а при мъжете остава неизменно 61,4 години;

1.  приветства факта, че в годишния обзор на растежа за 2017 г. се поставя акцент върху значението на гарантирането на социална справедливост като средство за стимулиране на по-приобщаващ растеж, както и върху създаването на качествена и приобщаваща заетост и усъвършенстването на уменията и върху необходимостта от засилване на конкурентоспособността, иновациите и производителността; призовава Комисията да гарантира, че специфичните за всяка държава препоръки, свързани с реформите на пазара на труда, също подчертават значението на активните политики за пазара на труда и насърчават правата на работниците и закрилата на работниците;

2.  приветства напредъка в постигането на баланс между икономическото и социалното измерение на процеса на европейския семестър, след като Комисията изпълни някои от исканията на Парламента; подчертава обаче, че са необходими повече усилия за подобряване на политическата видимост и въздействие на таблицата на основните социални показатели и показатели за заетост; приветства предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 99/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г. чрез удължаването й за периода 2018—2020 г. и включването на нови социални показатели, които да предоставят данни за заетостта и социални данни, свързани с развитието на макроикономическите данни, така че анализът да представлява цялостна картина на взаимосвързаността и въздействието на различните избори на политики; подчертава, че показателите за заетост трябва да бъдат поставени на равни начала с икономическите показатели, така че да им се позволи да поставят начало на задълбочени анализи и коригиращи действия в съответните държави членки;

3.  подчертава, че в цикъла на европейския семестър все още липсва ориентиран към децата подход, който да включва ангажимент към правата на децата, оптимизиране на борбата с детската бедност и на целите за благосъстояние на децата във всички свързани области на политиката; подчертава, че е необходим стратегически подход с ясни цели и подцели, за да се намери изход от порочния кръг на неравностойното положение;

4.  призовава за програми, предлагащи подкрепа и възможности, като част от интегриран европейски план за инвестиране в ранното детство и за борба за справяне с детската бедност, включително създаване на Гаранция за детето с цел цялостно изпълнение на препоръката на Комисията, озаглавена „Инвестиране в децата“, така че да бъде гарантирано, че всяко дете в Европа, изложено на риск от изпадане в бедност (включително бежанците) има достъп до безплатни здравни грижи, безплатно образование, безплатни грижи за деца, приемливо жилище и пълноценно хранене;

5.  подчертава, че инвестициите в социално развитие допринасят за икономическия растеж и сближаването; отбелязва неотдавнашните проучвания на ОИСР(23) и МВФ(24), в които се подчертава, че социалните неравенства в Европа възпрепятстват икономическото възстановяване; призовава за повече усилия в борбата с бедността и растящото неравенство и за повече инвестиции, където е необходимо, в социална инфраструктура и за подкрепа за най-засегнатите от икономическата криза; призовава Комисията да включва в своите специфични за всяка държава препоръки специален акцент върху борбата срещу неравенствата;

6.  призовава Комисията и Съвета да подобрят стратегията за всеобхватна цел за равенство между половете; подкрепя използването на годишните доклади на Комисията относно равенството между жените и мъжете в контекста на Европейския семестър за по-добро интегриране на проблематиката на равенството между половете; призовава държавите членки да включат свързаното с пола измерение и принципа на равенство между жените и мъжете в националните си програми за реформи и програми за стабилност и сближаване чрез поставянето на цели и определянето на мерки за преодоляване на продължаващите неравнопоставености между половете; призовава Комисията да продължи да предоставя специфични за всяка държава препоръки по отношение на подобряването на услугите за полагане на грижи за деца и дългосрочните грижи, което може да има положителен ефект за участието на жените на пазара на труда; отново призовава Комисията и държавите членки да използват разбити по пол данни, когато е целесъобразно, в процеса на наблюдение на Европейския семестър; предлага Европейският институт за равенство между половете да бъде по-тясно ангажиран с Европейския семестър;

7.  подчертава, че публичният и частният дълг е твърде висок в някои държави членки, което пречи на инвестициите, икономическия растеж и заетостта;

8.  счита, че данните включени в набора от показатели за заетостта и социални показатели са полезни, но недостатъчни за оценка на развитието на заетостта и социалното положение в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да допълнят този набор от показатели с данни за качеството на заетостта и за бедността, със специален акцент върху многоизмерната детска бедност;

9.  призовава Комисията да определи и изрази количествено своята концепция за социална справедливост, като вземе предвид както политиките за заетост, така и социалните политики, чрез годишния обзор на растежа за 2016 г. и Европейския семестър;

10.  призовава държавите членки и Комисията да ускорят изпълнението на всички програми, които могат да дадат тласък за създаването на достойна, качествена и дългосрочна заетост за всички категории на населението и по-специално за младите хора; подчертава, че младежката безработица продължава да е 18,6%, въпреки лекия спад на безработицата в ЕС; призовава държавите членки да гарантират по-проактивно проследяване на управляващите програмите органи;

11.  подчертава, че прилагането на Гаранцията за младежта следва да бъде засилено на национално, регионално и местно равнище и продължено поне до 2020 г., с активното участие на социалните партньори и засилените публични служби по заетостта и подчертава нейното значение в прехода от училище към работа; настоятелно призовава Комисията да направи проучвания относно въздействието с цел точно определяне на постигнатите досега резултати и да предприеме допълнителни мерки, както и да вземе предвид очаквания одит от Сметната палата и споделянето на най-добри практики и организирането на семинари, които събират всички съответни участници и които имат за цел повишаване на ефективността на този инструмент; подчертава, че държавите членки следва да гарантират, че Гаранцията за младежта е напълно достъпна, включително за уязвимите лица и лицата с увреждания; подчертава, че това не е така във всички държави членки и призовава държавите членки да коригират това положение възможно най-скоро, тъй като то е в противоречие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; подчертава необходимостта да се осигури достигането на Гаранцията за младежта до младите хора, изправени пред многостранно изключване и крайна бедност; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на младите жени и момичетата, които биха могли да се окажат изправени пред препятствия, свързани с пола; призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходящо финансиране за Гаранцията за младежта, за да се гарантира нейното правилно прилагане във всички държави членки и да се помогне на още повече млади хора;

12.  отбелязва одобряването на 500 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения за Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) за 2017 г.; изтъква, че тази сума не е достатъчна и е необходимо да бъде увеличена и осигурена в рамките на настоящата МФР; отбелязва обаче също така, че в контекста на междинното преразглеждане трябва да бъде постигнато споразумение за подходящо допълнително финансиране за ИМЗ, за да се обхване оставащата част от настоящата МФР;

13.  подчертава потенциала на културните и творческите индустрии (КТИ) по отношение на младежката заетост; подчертава, че по-нататъшното насърчаване на културния и на творческия сектор и инвестирането в тези сектори могат да допринесат значително за инвестициите, растежа, иновациите и заетостта; призовава Комисията да разгледа следователно специалните възможности, предлагани от всички културни и творчески сектори в т.ч. неправителствените организации и малките сдружения, например в рамките на ИМЗ;

14.  подчертава, че недостатъчното инвестиране в системата на образованието може да подкопае конкурентната позиция на Европа и пригодността за заетост на нейната работна сила; подчертава необходимостта да се инвестира в хората на възможно най-ранен етап от жизнения цикъл, с цел да се намали неравенството и да се насърчи социалното приобщаване в ранна възраст; подчертава и необходимостта от борба със стереотипите от най-ранна възраст в училище чрез насърчаване на равенството между половете на всички нива в образованието;

15.  призовава държавите членки да въведат политики за прилагане на по-приобщаващи форми на системи за социална закрила и на подпомагане на доходите и да ги наблюдават, за да се гарантира, че тези системи предлагат прилично жизнено равнище за безработните и лицата, изложени на риск от бедност и социално изключване, и предоставят достъп до образование и обучение и възможности за навлизане на пазара на труда;

16.  приветства повишаването на равнището на заетостта; отбелязва обаче, че увеличаването на равнището на заетост в държавите членки е придружено от появата на атипични и неформални форми на заетост, включително договори за нула часове; посочва, че устойчивостта и качеството на заетостта следва да бъдат приоритет; изразява сериозна загриженост, че безработицата остава висока, по-специално в държавите, които все още се намират в криза; признава явлението „работещи бедни“ като последица от намаляването на заплатите и влошаването на условията на труд, което трябва да се има предвид във всички предприемани действия в подкрепа на заетостта и социалната закрила; насърчава държавите членки да положат допълнителни усилия, както и да останат отворени за нови решения и подходи за постигане на целта на стратегия „Европа 2020“ за 75% заетост, включително чрез съсредоточаване на усилията върху групи с най-ниско участие на пазара на труда, като жените, по-възрастните работници и служители, нискоквалифицираните работници и лицата с увреждания; призовава държавите членки да увеличат предлагането по отношение на ученето през целия живот и ефективното повишаване на квалификацията;

17.  счита, че миграцията би могла да изиграе важна роля, включително чрез образователни схеми, допълнени с ефикасни публични разходи, с оглед осъществяването на висококачествени социални и екологично устойчиви инвестиции с цел интегриране на работниците на пазара на труда и намаляване на безработицата;

18.  признава, че жените продължават да не са достатъчно представени на пазара на труда; поради това призовава Комисията и държавите членки да въведат проактивни политики и подходящи инвестиции, предназначени и разработени така, че да насърчат участието на жените на пазара на труда; подчертава, че по-добрият баланс между професионалния и личния живот е от съществено значение за увеличаването на участието на жените на пазара на труда; посочва в това отношение, че гъвкавите условия на труд, като дистанционната работа, гъвкавото работно време и работата на непълен работен ден могат според Комисията да играят важна роля; споделя становището на Комисията, че предоставянето на платен отпуск по майчинство, отпуск по бащинство и родителски отпуск по принцип води до повишаване на участието на жените на пазара на труда; призовава също така държавите членки да определят подходящи политики в подкрепа на устойчивата и качествена заетост за жените и мъжете, които навлизат, връщат се, остават и се развиват на пазара на труда след периоди на отпуск, свързан със семейството или с полагане на грижи; изразява съжаление във връзка с неравенствата между половете по отношение на равнището на заетост, разликата в заплащането и в пенсиите при мъжете и жените; призовава за политики, които насърчават и подкрепят жените да изградят кариера в областта на предприемачеството, като се улесни достъпът до финансиране и до възможности за осъществяване на стопанска дейност, а също така и като се предлагат съобразени с потребностите обучения;

19.  признава обаче, че помощта за заетост и мерките за подобряване на активното участие на пазара на труда трябва да са част от по-широк ориентиран към правата подход за справяне със социалното изключване и бедността, който включва децата, семействата и техните специфични нужди;

20.  приканва държавите членки да обменят най-добри практики и да разгледат нови иновативни начини за развитие на адаптивен и гъвкав пазар на труда, за да се отговори на предизвикателствата на глобалната икономика, като същевременно се гарантират високи трудови стандарти за всички работници;

21.  приветства напомнянето на държавите членки, че системите за социално подпомагане трябва да се основават на силни социални стандарти и че насърчаването на баланса между професионалния и личния живот и предприемането на мерки срещу дискриминацията допринасят не само за социалната справедливост, но и за растежа; подчертава, че реинтеграцията на родителите на пазара на труда следва да бъде подпомогната чрез създаване на условия за качествена и приобщаваща заетост и работна среда, която да позволява на родителите да постигат баланс между професионалния живот и ролята им на родители;

22.  отчита, че заедно със създаването на работни места, интеграцията в трудова среда на трайно безработните лица чрез съобразени с индивидуалните потребности мерки, по-специално чрез активни политики за заетост, е основен фактор за воденето на борба срещу бедността и социалното изключване, когато съществуват възможности за достоен труд; посочва, че акцентът следва да бъде върху подобряването на мерките, целящи създаването на качествени работни места; подчертава, че интегрирането на тези, които са най-отдалечени от пазара на труда, има двоен ефект – полза за съответното лице и стабилизиране на системите за социална сигурност и подпомагане на икономиката; счита, че е необходимо да се вземат под внимание социалното положение на тези граждани и техните конкретни нужди, както и да се подобри наблюдението на европейско равнище на прилаганите на национално равнище политики;

23.  подчертава значението на уменията и компетентностите, придобити в среда на неформално и самостоятелно учене, и на тяхната проверка и сертифициране и на достъпа до възможности за учене през целия живот, както и на ангажиментите и целевите показатели на Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението до 2020 г.; призовава Комисията и държавите членки да изграждат системи за признаване уменията и компетентностите, придобити в среда на неформално и самостоятелно учене; призовава освен това държавите членки да осъществяват политики, осигуряващи достъп не само до качествено, приобщаващо образование и обучение на приемлива цена, но и да прилагат рамковия подход за учене през целия живот, следвайки гъвкава образователна пътека, която да насърчава равенството и социалното сближаване и да предоставя възможности за заетост за всички;

24.  призовава за създаването и развитието на партньорства между работодатели, социални партньори, публични и частни служби за заетост, публични органи, социални служби и образователни и обучаващи институции, за да се осигурят инструментите, необходими за по-добро посрещане на нуждите на пазара на труда и за предотвратяване на трайната безработица; припомня, че персонализираните и индивидуализирани последващи действия, способни да дадат ефективни отговори за трайно безработните, са абсолютно необходими;

25.  изразява съжаление във връзка с продължаващите ниски равнища на публични инвестиции, тъй като тези инвестиции могат да са важна движеща сила за създаване на работни места; подчертава, че ЕФСИ не е довел до достатъчно инвестиции в социална инфраструктура, и че това е пропусната възможност, която трябва спешно да бъде взета под внимание;

26.  призовава за политики, които зачитат и насърчават колективното договаряне и неговия обхват, с цел да достигнат до възможно най-много работници, като в същото време се стремят към постигането на по-добри прагове на заплатите под формата на минимални работни заплати, определени на достойни равнища и с участието на социалните партньори – всичко това с цел да се сложи край на конкурентната надпревара за достигане на най-ниски равнища на заплатите, да се подкрепи съвкупното търсене и икономическото възстановяване, да се намали неравенството в заплащането, да се премахне бедността при работещите;

27.  призовава държавите членки да гарантират, че хората на временни трудови договори или договори за работа на непълно работно време и самостоятелно заетите лица са третирани равностойно – включително и спрямо условията за уволняване и заплащане – ползват се от подходяща социална закрила и имат достъп до обучение, както и че са създадени рамкови условия, които да им позволяват изграждането на кариера; призовава държавите членки да изпълнят рамковите споразумения относно работата на непълно работно време и назначаването на срочни трудови договори и ефективно да приложат директивата, създаваща обща рамка за равнопоставеност в областта на заетостта и професиите;

28.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки за помагане на бежанците да се установят и интегрират, както и да осигурят достатъчно ресурси за обществени услуги и ранно предвиждане на изискванията, с цел улесняване на тяхната интеграция;

29.  изразява съжаление, че процентът на хората, застрашени от бедност и социално изключване, остава висок; отбелязва, че високите равнища на неравенство и бедност засягат социалното сближаване, като същевременно пречат на социалната и политическата стабилност; изразява съжаление, че политиките, които следва да се занимават ефективно с този въпрос, са лишени от необходимата амбиция, за да оказват достатъчен икономически ефект на лоста; призовава държавите членки да ускорят действията си за постигане на целта на стратегия „Европа 2020“ за намаляване с 20 милиона на броя на лицата в риск от бедност; призовава Комисията и държавите членки да превърнат намаляването на неравенството в приоритет; призовава за повече подкрепа и признаване на работата на НПО, организациите за борба с бедността и организациите на хора, живеещи в условия на бедност, като се насърчава участието им в обмена на добри практики;

30.  изразява загриженост относно ниското равнище на участие на пазара на труда на етническите малцинства, по-специално на ромската общност; призовава за правилното изпълнение на Директива 2000/78/ЕО; подчертава необходимостта от засилване на ролята на специализираните НПО в насърчаването на участието на тези общности на пазара на труда и в подкрепата не само за включването на децата в образованието, но и за избягване на преждевременното напускане на училище, за да се излезе от кръга на бедността;

31.  счита за важно да се преодолее недостигът на инвестиции с цел създаване на устойчив растеж, без да се рискува икономическата и социалната устойчивост на държавите членки; подчертава в тази връзка появата на гарантиране на консолидирането на публичните финанси, което е от съществено значение за обезпечаването на европейския социален модел, който характеризира ЕС;

32.  изразява съжаление, че в последните препоръки на Комисията се пренебрегва искането на Парламента за укрепване на прилагането на член 349 от ДФЕС, по-специално чрез приемане на диференцирани мерки и програми за намаляване на асиметриите, както и за постигане на максимална степен на сближаване в ЕС; настоятелно призовава във връзка с това държавите членки да установят специфични инвестиционни програми за своите подрегиони, в които равнищата на безработица надхвърлят 30%; отново отправя призива си към Комисията да помогне на държавите членки и европейските региони, по-специално на най-отдалечените региони, в разработването и финансирането на инвестиционни програми по линия на МФР;

33.  отчита продължаващото нестабилно положение на европейския пазар на труда, който не може да реши проблема с все още високите нива на безработица, от една страна, и търсенето от дружествата на квалифицирана и подходяща работна сила, от друга; призовава Комисията да насърчава, на равнището на държавите членки, форми на сътрудничество с участието на правителства, предприятия, включително предприятия от сферата на социалната икономика, образователни институции, служби за индивидуализирана подкрепа, гражданското общество и социалните партньори, основаващи се на обмен на най-добри практики и целящи адаптиране на системите за образование и обучение на държавите членки с цел преодоляване на несъответствието между предлаганите и търсените умения, за да се отговори на нуждите на пазара на труда;

34.  подчертава, че образованието е основно право, което следва да бъде гарантирано на всички деца, и че различията в наличието и качеството на образование следва да бъдат преодолени с цел подобряване на училищното образование и намаляване на преждевременното напускане на училище; подчертава, че съчетаването на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа е в подкрепа на създаването на приобщаващ пазар на труда в ЕС; счита, че насоките и съветите, които разглеждат индивидуалните потребности и са съсредоточени върху оценяването и развитието на индивидуалните умения, трябва да бъдат основен елемент от политиките в областта на образованието и уменията още на ранен етап от образованието на всеки човек; призовава държавите членки по-добре да синхронизират образованието и обучението с потребностите на пазара на труда в целия ЕС и подчертава значението на оценката на различните състояния на заетостта в държавите членки с цел отразяване на тяхната специфика и особености;

35.  признава, че напредъкът на новите технологии и цифровизацията на европейската индустрия изправят ЕС пред значителни предизвикателства; подчертава, че продуктивните модели на ЕС и на държавите членки, подкрепени от образователните им модели, трябва да бъде насочени към сектори с висока производителност, по-специално свързаните с ИКТ и цифровизацията, с цел подобряване на конкурентоспособността на ЕС на световно равнище;

36.  подчертава, че недостатъчното и неправилно ориентираното инвестиране, включително в образованието в областта на цифровите умения, програмирането и предметите, свързани с науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), подкопава конкурентната позиция на Европа, наличието на квалифицирана работна сила и пригодността за заетост на работната сила; счита, че по-доброто съчетаване на уменията и търсенето и подобреното взаимно признаване на квалификациите ще е от полза за преодоляването на несъответствието между търсенето и предлагането на умения на европейския пазар на труда и за търсещите работа лица, по-специално младите хора; призовава държавите членки да превърнат в приоритет цялостното обучение за всички за придобиване на цифрови умения, умения в областта на програмирането и умения, които се търсят най-много от работодателите, като в същото време поддържат високи стандарти в традиционното образование, и да отчитат преминаването към цифрова икономика в контекста на повишаването на квалификацията и преквалификацията, които не следва да бъдат ограничени до знания от гледната точка на ползвателя;

37.  отбелязва, че в много държави членки е необходимо увеличаване на усилията за образоване на работната сила, включително възможности за образование за възрастни и за професионално обучение; подчертава значението на ученето през целия живот, включително за по-възрастните работници и служители, с цел адаптиране на компетентностите към нуждите на пазара на труда; призовава за повече популяризиране на предметите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) сред жените и момичетата, с цел преодоляване на съществуващите стереотипи в областта на образованието и борба с трайните неравнопоставености между половете в областта на заетостта, заплащането и пенсиите;

38.  признава стойността на новите технологии и значението на цифровата грамотност за личния живот на хората и успешната интеграция на пазара на труда; предлага следователно държавите членки да засилят своите инвестиции в подобряване на инфраструктурата и свързаността на ИКТ в учебните заведения и да разработят ефективни стратегии за разгръщане на потенциала на ИКТ за подпомагане на самостоятелното учене на възрастните и да подобрят техните възможности за формално и неформално образование;

39.  приветства приноса на „Еразъм +“ за стимулирането на мобилността и на културния обмен в рамките на ЕС и с трети държави; призовава за по-добро насърчаване и използване на европейските механизми за прозрачност, мобилност и признаване на умения и квалификации с оглед на улесняването на мобилността по отношение на ученето и работата; отново подчертава нуждата да се осигурят възможности за мобилност за професионална подготовка, млади хора в неравностойно положение и хора, подложени на различни форми на дискриминация;

40.  приветства новата политическа и инвестиционна рамка, предоставена със Споразумението от Париж, която ще допринесе за създаването на нови възможности за заетост в нисковъглеродните и нискоемисионните сектори;

41.  призовава Комисията да постави акцент върху значението на намаляването както на физическите, така и на цифровите препятствия и бариери, с които все още се сблъскват хората с увреждания в държавите членки;

42.  приветства изричното посочване на грижите за децата, жилищната политика, здравеопазването и образованието по отношение на подобряването на достъпа до качествени услуги;

43.  припомня, че свободното движение на работници е основен принцип на Договора; приветства факта, че в годишния обзор на растежа за 2017 г. се поставя акцент върху значението на гарантирането на социална справедливост чрез лоялно сътрудничество между различните институции на държавите членки; призовава, следователно, държавите членки да осигурят на инспекторатите по труда или на други релевантни органи адекватни ресурси, както и да подобрят трансграничното сътрудничество между службите за инспекция и електронния обмен на информация и данни, за да се подобри ефективността на проверките, предназначени за борба със и превенция на социалните злоупотреби и недекларирания труд;

44.  подчертава необходимостта от стимулиране на вътрешното търсене чрез насърчаване на публичните и частните инвестиции и насърчаване на социално и икономически балансирани структурни реформи, които имат за цел да намаляват неравенствата и насърчават качествените и устойчиви работни места, устойчивия растеж и социалните инвестиции, както и отговорната фискална консолидация, като по този начин се засили благоприятната посока към среда с по-голямо сближаване и с възходяща посока на социалната конвергенция за бизнес услугите и обществените услуги; изтъква важната роля на инвестициите в човешки капитал като обща стратегия; подчертава също и необходимостта от преориентиране на икономическите политики на Съюза към социална пазарна икономика;

45.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки, с които да гарантират на работещите в сферата на цифровите технологии същите права и равнище на социална закрила, каквито съществуват в съответния сектор за подобни работници;

46.  отбелязва, че микропредприятията и малките и средните предприятия (ММСП), които представляват над 90% от всички предприятия в Европа и са мотора на европейската икономика, както и здравните и социалните служби и социалните и солидарните предприятия допринасят ефективно за устойчиво и приобщаващо развитие и създаването на качествени работни места; призовава Комисията и държавите членки да отдават по-голямо значение на интересите на ММСП в процеса на разработване на политики чрез прилагане на теста за МСП в хода на целия законодателен процес, в съответствие с принципа „мисли първо за малките“, както и да насърчават съществуващи форми на финансова подкрепа за микропредприятията, като например Програмата за заетост и социални иновации ((EaSI); счита, че е от изключително значение да се намали административната тежест върху тези дружества и да се премахне ненужното законодателство, без да се накърняват трудовите и социалните права; изтъква необходимостта от улесняване на втори шанс за предприемачи, които при първия си опит не са успели, без да прилагат измама и като са зачитали правата но своите служители;

47.  подчертава, че социалното предприемачество е разрастваща се сфера, която може да стимулира икономиката, като същевременно намали лишенията, социалното изключване и други обществени проблеми; следователно счита, че обучението по предприемачество следва да включва социално измерение и следва да засяга теми, като например справедливата търговия, социалните предприятия, алтернативните бизнес модели, включително кооперациите, за да се положат усилия за постигане на по-социална, приобщаваща и устойчива икономика;

48.  настоятелно призовава Комисията и Съвета да проучат как да се повиши производителността чрез инвестиране в човешкия капитал, като се вземе под внимание, че най-компетентните, добре интегрирани и удовлетворени работници са тези, които могат да отговорят най-добре на търсенето и предизвикателствата на предприятията и услугите;

49.  насърчава държавите членки да насочат вниманието си към статута на самостоятелно заетите предприемачи с цел гарантиране на необходимата социална закрила при болест, застраховка при злополука и безработица, както и пенсионни права;

50.  припомня значението на прилагането на истинска култура на предприемачество, с която се стимулират младите хора още от ранна възраст; поради това призовава държавите членки да адаптират своите програми за образование и обучение към този принцип; сигнализира държавите членки за значението на създаването на стимули за предприемачеството, по-специално чрез прилагането на фискални правила и намаляването на административната тежест; призовава Комисията да предприеме мерки, в тясно сътрудничество с държавите членки, за предоставяне на по-добра информация относно всички европейски фондове и програми с потенциал за насърчаване на предприемачеството, инвестициите и достъпа до финансиране, като например програма „Еразъм за млади предприемачи“;

51.  подчертава ефекта на лоста на бюджета на ЕС върху националните бюджети; подчертава допълващата роля на бюджета на ЕС за постигането на целите на Съюза в областта на социалните политики, очертани в Годишния обзор на растежа за 2017 г. с оглед създаването на повече и по-добри работни места в целия ЕС;

52.  изразява загриженост относно забавянето при изпълнението на оперативните програми в хода на настоящия период на планиране; отбелязва факта, че до септември 2016 г. само 65% от компетентните национални органи са били определени, и призовава държавите членки да използват по-активно европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и ИМЗ за справяне със свързаните със заетостта приоритети и социалните приоритети и подкрепа за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, които се отнасят до, в частност и по приобщаващ начин, социални и свързани със заетостта въпроси; при все това, същевременно подчертава, че тези фондове не следва да се използват единствено за изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, тъй като това потенциално може да доведе до изключване на други важни области на инвестиции; подчертава, че следва да се положат допълнителни усилия за опростяване на процедурите, в частност в случая на хоризонтални и секторни финансови правила, и премахване на бариерите пред достъпа на гражданското общество до финансиране;

53.  отбелязва, че икономическият растеж в ЕС и в еврозоната остава скромен; изтъква, че е необходимо инвестиране в сферата на научните изследвания, иновациите и образованието; отбелязва, че бюджетът на ЕС за 2017 г. определя 21 312,2 милиона евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения в областите на конкурентоспособността, растежа и заетостта посредством програми като Хоризонт 2020, COSME и Еразъм+;

54.  подчертава, че европейските фондове и програми, като например програмата „Еразъм за предприемачи“, Европейските служби по заетостта (EURES), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME), Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), включват потенциала да улеснят достъпа до финансиране и да насърчават инвестициите, а следователно и предприемачеството; припомня значението на принципа за партньорство, на принципа на допълняемост, на подхода „от долу нагоре“, на подходящото разпределение на ресурсите, както и на добрия баланс между задълженията за докладване и събиране на данни от тези, които се възползват от фондовете; призовава Комисията да гарантира строго наблюдение на използването на средствата от ЕС с цел подобряване на ефективността; призовава Комисията да представи специфични за всяка държава препоръки относно използването на фондовете на ЕС с цел увеличаване на обхвата и ефективността на социалните и активните политики на пазара на труда на национално равнище;

55.  приветства разпределянето през 2017 г. на допълнителните 500 милиона евро за проектобюджета за Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) и 200 милиона евро за стимулиране на ключови инициативи за растеж и създаване на работни места; припомня необходимостта от по-добро оползотворяване на наличните фондове и инициативи, свързани с образованието и обучението, културата, спорта и младежта, както и от увеличаване на инвестициите им в тези сектори, когато е необходимо, особено по отношение на тематичните области от пряко значение за стратегията „Европа 2020“, като например преждевременното напускане на училище, висшето образование, младежката заетост, професионалното образование и обучение, ученето през целия живот и мобилността, за да се изгради устойчивост и да се намали безработицата, особено сред младите хора и най-уязвимите групи, да се предотврати радикализацията и да се гарантира дългосрочно социално включване;

56.  приветства предложението на Комисията за разширяване на ЕФСИ и за удвояване на неговия размер до 630 милиарда евро до 2022 г., като същевременно се подобри географският и секторният обхват; отбелязва, че ЕФСИ досега не е постигнал особен успех в подобряването на икономическото и социалното сближаване между държавите членки и техните региони в рамките на Съюза, нито по отношение на социалната инфраструктура; припомня, че повечето проекти се одобряват в икономически по-здравите региони на западна Европа, като по този начин се задълбочават разликите в инвестирането между държавите членки и се засилват дисбалансите в Европа; изисква от Комисията да помогне на по-слабите региони в процеса на кандидатстване, но да не променя основния принцип за подбор на проекти единствено въз основа на тяхното качество; спешно призовава Комисията да подкрепи социалните предприятия и МСП, така че да могат да има достъп до ЕФСИ; призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка да предприемат допълнителни и проактивни стъпки, с които да се гарантира, че всички държави членки и сектори са взети под внимание по подходящ начин с оглед достъпа до ЕФСИ, по специално допринасящите пряко за борбата с бедността и социалното изключване; изтъква необходимостта от засилване на административния капацитет, като например консултантския център; изразява съжаление, че няма налични данни относно работните места, които се очаква да бъдат създадени в резултат на инвестициите по линия на ЕФСИ; призовава Комисията да наблюдава и да контролира инвестициите в рамките на ЕФСИ и да измерва тяхното икономическо и социално въздействие, както и да гарантира, че ЕФСИ не дублира, нито замества съществуващите финансиращи програми за директни публични разходи; отново призовава към инвестиране в човешкия и социалния капитал в области като здравеопазването, полагането на грижи за деца и достъпните жилища;

57.  отбелязва, че най-отдалечените региони са изправени пред редица структурни ограничения, чиято устойчивост и комбинацията от тях сериозно забавят развитието на тези региони; призовава Комисията да засили прилагането на член 349 от ДФЕС;

58.  подчертава, че е необходимо Комисията и държавите членки да се ангажират в по-голяма степен за прилагането на член 174 от ДФЕС; подчертава, че по-голямото териториално сближаване предполага по-голямо икономическо и социално сближаване, поради което призовава за стратегически инвестиции в засегнатите региони, по-специално в широколентова мрежа, с оглед повишаване на тяхната конкурентоспособност, подобряване на индустриалната и териториалната им структура и като краен резултат – стабилизиране на населението им;

59.  приканва Комисията и държавите членки да включват всички равнища на управление и съответните заинтересовани страни в установяването на пречките пред инвестициите, като се насочват към най-нуждаещите се региони и сектори, както и към предоставянето на подходящи инструменти, обединяващи публичното и частното финансиране;

60.  призовава Комисията да въведе политики, насочени към борба с демографския срив и разпръсването на населението; подчертава, че политиката на сближаване на ЕС следва, като един от своите приоритети, да обърне внимание на регионите, страдащи от демографски срив;

61.  подчертава, че всеобщият достъп до публични, основани на солидарността и адекватни пенсии при пенсиониране и пенсии за старост, трябва да бъде гарантиран за всички; признава предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки, за засилване на устойчивостта на пенсионните системи, но подчертава значението на запазването на солидарността в пенсионните системи чрез укрепване на приходната част, без непременно увеличаване на пенсионната възраст; подчертава значението на публичните и професионалните пенсионни системи, които предоставят адекватен доход след пенсиониране над прага на бедността и позволяват на пенсионерите да запазят стандарта си на живот; счита, че най-добрият начин за гарантиране на устойчиви, сигурни и адекватни пенсии за мъжете и жените е да се повиши общото равнище на заетост и качествени работни места за всички възрасти, подобряване на условията на труд и заетост, както и да се заделят необходимите допълнителни публични разходи; счита, че реформите на пенсионните системи следва да се съсредоточат, наред с другите аспекти, върху реалната възраст на пенсиониране и да отразяват тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, здравето и финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост; счита, че тези реформи трябва също да вземат предвид положението на милиони работници в Европа, и по-специално на жените, младите хора и самостоятелно заетите лица, подложени на несигурност, нетипични форми на заетост, периоди на принудителна безработица и намалено работно време;

62.  отбелязва, че с оглед на застаряването на европейските граждани и неговото въздействие по отношение на увеличаването на потребностите от неформално и формално полагане на грижи държавите членки трябва да инвестират в насърчаване на общественото здраве и превенцията на заболяванията, като в същото време се гарантира и подобрява устойчивостта, сигурността, адекватността и ефективността на системите за социална закрила и предоставянето на качествени дългосрочни социални услуги през следващите десетилетия; поради това насърчава държавите членки да разработят стратегии, с които да се гарантира подходящо финансиране, кадрова политика и разработване на такива системи и услуги, както и разширяване на обхвата на системите за социална сигурност в полза на обществото и на хората; в частност, настоятелно призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори за следното:

   да насърчават постигането на по-високи равнища на заетост за всички възрастови групи;
   да работят за намаляване на половата сегрегация и разликата в заплащането на жените и мъжете;
   да адаптират пазарите на труда за по-възрастни работници чрез създаване на съобразени с нуждите на възрастните хора условия на труд, което да им даде възможност да работят до достигане на законоустановената пенсионна възраст;
   да се борят със стереотипите, свързани с възрастта, на пазара на труда;
   да гарантират подход на база жизнения цикъл и превенцията по отношение на здравословните и безопасни условия на труд;
   да се съсредоточат върху баланса между професионалния и личния живот на лицата, полагащи грижи, чрез подходящи схеми за полагане на грижи и отпуск и чрез подкрепа на непрофесионалните лица, полагащи грижи;
   да окажат подкрепа и да информират работодателите, по-специално МСП, относно начините за подобряване на работната среда, за да се позволи на работниците от всички възрасти да бъдат продуктивни;
   да оказват подкрепа на публичните служби по заетостта, за да могат да предоставят пълноценна подкрепа на по-възрастните работници;
   да инвестират и да насърчават ученето през целия живот за работниците от всички възрасти както на работното място, така и извън него, и да развиват системи за валидиране и удостоверяване на умения;
   да помагат на по-възрастните работници да останат активни по-дълго време и да се подготвят за пенсиониране чрез управлявани от работниците гъвкави условия на труд, което да им позволява да намалят работното си време през периода на преход между трудова заетост и пенсиониране;

63.  подчертава, че е необходимо Комисията да наблюдава повишаването на бездомността и изключването по отношение на жилищното настаняване, в допълнение към повишаването на цените на жилищата в държавите членки; призовава за спешни действия за справяне с нарастващите нива на бездомността и изключването по отношение на жилищното настаняване в много държави членки; изразява загриженост относно потенциалните социални последствия от големия обем необслужвани кредити в балансите на банките, и по-специално становището на Комисията, че следва да се насърчават продажбите на небанкови специализирани институции, което може да доведе до вълна от принудително отстраняване от жилищата; насърчава държавите членки, Комисията и ЕИБ да използват ЕФСИ за изграждане на социална инфраструктура, включително за прилагане на правото на подходящи и достъпни жилища за всички;

64.  със загриженост отбелязва, че в някои държави членки трудовите възнаграждения не са достатъчни, за да гарантират достоен живот, като това превръща работниците в „работещи бедни“ и демотивира безработните да се върнат на пазара на труда; във връзка с това подкрепя насърчаването на колективното договаряне;

65.  насърчава държавите членки да приложат необходимите мерки за социалното приобщаване на бежанците, както и на хората от етническите малцинства или произхождащи от мигрантите;

66.  приветства факта, че в годишния обзор на растежа за 2017 г. се поставя акцент върху необходимостта от насърчаване на реформите на данъчната система и на системата за обезщетения, насочени към подобряване на стимулите за работа и към адекватно заплащане, тъй като данъчните системи също може да допринесат за борбата срещу неравенството при доходите и бедността, както и за повишаване на конкурентоспособността на световно равнище; призовава държавите членки постепенно да изместят данъчното облагане от труда към други източници;

67.  призовава за насочване на реформите в системите на здравеопазването и дългосрочните грижи към развитие на профилактиката и насърчаването на здравето, поддържането на качествени общодостъпни здравни услуги и намаляването на неравенството при достъпа до здравни услуги;

68.  призовава Комисията и държавите членки да работят заедно за премахването на пречките пред трудовата мобилност, като се гарантира, че мобилните работници в ЕС се третират наравно с немобилните работници;

69.  призовава държавите членки да увеличат обхвата, ефикасността и ефективността на активните и устойчивите политики за пазара на труда в тясно сътрудничество със социалните партньори; приветства призива в годишния обзор на растежа за 2017 г. за полагане на повече усилия за разработване на мерки, насочени към оказване на подкрепа за включването на групи в неравностойно положение на пазара на труда, по-специално на хора с увреждания, с оглед дългосрочното положително икономическо и социално въздействие на тези мерки;

70.  призова държавите членки да определят амбициозни социални стандарти, основани на собствените им специфични препоръки, с оглед на техните национални правомощия и финансово и фискално положение, по-специално чрез въвеждане на схеми за адекватен минимален доход през целия живот, където такива схеми не съществуват, и чрез премахване на несъответствията в схемите за адекватен минимален доход, породени от недостатъчния обхват или от отказа от обезщетения за гарантиране на минимален доход;

71.  приветства инициативата на Комисията за започване на консултации относно създаването на европейски стълб на социалните права; счита, че тази инициатива следва да бъде в състояние да стимулира развитието на по-гъвкави умения и компетентности, действия за учене през целия живот и активна подкрепа за качествена заетост;

72.  отново повтаря искането, отправено към Комисията в последното становище, изготвено от комисията по заетост и социални въпроси до комисията по икономически и парични въпроси, да обмисли въвеждането на процедура при социални дисбаланси при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки, така че да се предотврати надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на стандартите, въз основа на ефективно използване на социалните показатели и показателите за заетостта в рамките на макроикономическия надзор;

73.  призовава държавите членки да поставят по-силен акцент върху прекъсването на цикъла на бедността и върху насърчаване на равенството; призовава Комисията да отправи строги препоръки към държавите членки по отношение на социалното приобщаване и закрила, като се насочи също и отвъд работната сила, и по-специално към инвестирането в децата;

74.  приветства участието на социалните партньори, националните парламенти и други заинтересовани страни от гражданското общество в процеса на европейския семестър; отново заявява, че социалният диалог и диалогът с гражданското общество са ключови за постигане на трайна промяна в полза на всички, както и са съществени за засилването на ефективността и адекватността на европейските и националните политики, и следователно трябва да бъдат следвани на всички етапи на семестъра; подчертава необходимостта участието да стане по-ефективно чрез гарантиране на разумен срок, достъп до документи и диалог с участниците на подходящото равнище;

75.  припомня различните отправени искания за изготвяне на дневен ред, в който да се укрепи и да се вземе под внимание позицията на Парламента, преди Съветът да вземе решение; освен това призовава комисията по заетост и социални въпроси да бъде поставена на равни начала с комисията по икономически и парични въпроси, предвид техните специфични компетентности, всеки път когато Европейският парламент е призован да даде становището си на различните етапи от европейския семестър;

76.  отбелязва, че следва да бъде свикан социален конвент на ЕС, в който представители на социалните партньори, на националните правителства и парламенти, както и на институциите на ЕС да обсъдят бъдещето и структурата на европейския социален модел, с участие на обществеността;

77.  още веднъж призовава за укрепване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) в европейския семестър;

78.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0355.
(2) OВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57.
(3) ОВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0416.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0297.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0059.
(7) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 83.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0033.
(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0401.
(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0384.
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0389.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0321.
(13) Приети текстове, P8_TA(2015)0320.
(14) ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 19.
(15) ОВ C 224, 21.6.2016 г., стр. 19.
(16) Приети текстове, P7_TA(2014)0394.
(17) ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 16.
(18) http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR15_03/SR15_03_BG.pdf
(19) http://www.eurofound.europa.eu/european-working-conditions-surveys-ewcs
(20) https://www.eurofound.europa.eu/young-people-and-neets-1
(21) Виж доклада на Eurofound за младежката безработица.
(22) Съвместен доклад за заетостта за 2016 г., стр. 2.
(23) Доклад на ОИСР: „In it together: why less inequality benefits all“ (Всички сме засегнати: защо намаляването на неравенството е от полза за всички), 2015 г.
(24) Доклад на МВФ: „Causes and Consequences of Income Inequality“ („Причините и последиците от неравенството по отношение на доходите“), юни 2015 г.


Управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър за 2017 г.
PDF 572kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно Годишния доклад относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър за 2017 г. (2016/2248(INI))
P8_TA(2017)0040A8-0016/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2016 г.(1), както и отговора на Комисията от 27 април 2016 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2015 г.(2), както и отговора на Комисията от 3 юни 2015 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2014 г.(3), както и отговора на Комисията от 28 май 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно управлението на единния пазар(4), както и отговора на Комисията, приет на 8 май 2013 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно Стратегията за единния пазар(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно нетарифните бариери в рамките на единния пазар(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2015 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2016 г. Укрепване на възстановяването и насърчаване на сближаването“ (COM(2015)0690),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г. относно годишния обзор на растежа за 2017 г. (COM(2016)0725),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550) и доклада относно интеграцията на единния пазар и конкурентоспособността в ЕС и неговите държави членки (SWD(2015)0203),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2012 г., озаглавено „По-добро управление за единния пазар“ (COM(2012)0259),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2012 г. относно прилагането на Директивата за услугите (COM(2012)0261), актуализирано през октомври 2015 г.,

—  като взе предвид проучването от септември 2014 г., озаглавено „Цената на „отказа от Европа“ в областта на единния пазар“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

—  като взе предвид проучването от септември 2014 г., озаглавено „Показатели за измерване на ефективността на единния пазар — Изграждане на единния пазар като стълб на европейския семестър“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—  като взе предвид проучването от септември 2014 г., озаглавено „Приносът на вътрешния пазар и защитата на потребителите за растежа“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите,

—  като взе предвид изданието на онлайн информационното табло за единния пазар от юли 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 и 18 март 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0016/2017),

А.  като има предвид, че изграждането на по-задълбочен и по-справедлив единен пазар ще даде възможност за създаване на нови работни места, за стимулиране на производителността и за осигуряване на привлекателна среда за инвестиции и иновации, както и на среда, улесняваща потребителите;

Б.  като има предвид, че това изисква подновяване на усилията в тази насока в цяла Европа, включително своевременното завършване и прилагане на различни стратегии за единния пазар, по-конкретно на стратегията за цифровия единен пазар;

В.  като има предвид, че подновяването на усилията трябва да включва и последиците от излизането на Великобритания от ЕС, наред с другото за свободното движение на стоки и услуги, правото на установяване, митническия съюз и вътрешния пазар като цяло;

Г.  като има предвид, че в резултат на икономическата криза, която започна през 2008 г., ЕС и занапред ще бъде изправен пред период на стагнация и бавно икономическо възстановяване, високи равнища на безработица и социална уязвимост; като има предвид, че в положителен дух девизът на годишния обзор на растежа (ГОР) за 2016 г. беше „Укрепване на възстановяването и насърчаване на сближаването“;

Д.  като има предвид, че годишният обзор на растежа (ГОР) за 2017 г. припомня необходимостта за постигане на приобщаващо икономическо възстановяване, което отчита социалното измерение на единния пазар, и като има предвид, че ГОР 2017 подчертава също така необходимостта Европа да инвестира решително в своите млади хора и в лицата, търсещи работа, както и в своите стартиращи предприятия и МСП;

Е.  като има предвид, че независимо от икономическото възстановяване нивото на безработицата остава прекалено високо в много части на Европа и като има предвид, че продължителният период на висока безработица оставя своя отпечатък в социален план върху много държави членки;

Ж.  като има предвид, че европейският семестър има за цел да увеличи координацията на икономическите и фискалните политики в ЕС с цел укрепване на стабилността, насърчаване на растежа и заетостта и засилване на конкурентоспособността в съответствие с целите за социална справедливост и защита на най-уязвимите лица в обществото; като има предвид, че тази цел не беше постигната;

З.  като има предвид, че единният пазар е един от основните елементи на ЕС и едно от най-важните постижения на Съюза; като има предвид, че за да може европейският семестър успешно да насърчава икономическия растеж и да стабилизира икономиките, той трябва също така да включва единния пазар и политиките, насочени към неговото завършване;

Укрепване на единния пазар като стълб на европейския семестър

1.  изтъква отново, че единният пазар е един от основните принципи на ЕС и гръбнакът на икономиките на държавите членки и на европейския проект като цяло; отбелязва, че единният пазар остава фрагментиран и в недостатъчна степен реализиран, а големият потенциал за растеж, нововъведения и работни места; подчертава, че единният пазар играе съществена роля за успешното укрепване на възстановяването на ЕС, насърчаването на сближаването и подкрепата Съюзът да инвестира в своите млади хора и в лицата, търсещи работа, както и в стартиращите предприятия и МСП; призовава Комисията да гарантира завършването на изграждането на всички измерения на единния пазар, в това число на стоки, услуги, капитал, труд, енергетика, транспорт и цифровия сектор;

2.  отново отправя своя призив за създаването на силен единен пазар като стълб със социално измерение в рамките на европейския семестър, със система за редовен мониторинг и идентификация на специфичните за отделните държави пречки пред единния пазар, които напоследък показват тенденция за налагане с по-голямо въздействие, честота и обхват в държавите членки; призовава за задълбочена оценка на интеграцията на единния пазар и вътрешната конкурентоспособност; настоява оценката на състоянието на единния пазар да стане неразделна част от рамката за икономическо управление;

3.  припомня, че Европейският семестър беше въведен през 2010 г. с цел да се гарантира, че в определени периоди през цялата година държавите членки подлагат на обсъждане с партньорите си от ЕС своите бюджетни и икономически планове, което им дава възможност да изкажат мнения за плановете на другите страни и да следят напредъка съвместно; подчертава колко е важно да се запази акцентът върху постигането на резултати в социалната сфера, както и да се насърчи възходящата икономическа и социална конвергенция;

4.  подчертава, че единният пазар като стълб в рамките на европейския семестър следва да служи за идентифициране на ключови области по отношение на всички измерения на единния пазар, за създаването на растеж и работни места; освен това подчертава, че той следва да служи също така като показател за ангажимента за провеждане на структурни реформи в държавите членки;

5.  подчертава, че единният пазар като стълб в рамките на европейския семестър ще позволи редовна оценка на управлението на единния пазар чрез систематични проверки на националното законодателство и инструменти за анализ на данните, насочени към откриване на несъответствия, подобряване на мониторинга на законодателството в областта на единния пазар, предоставяне на необходимата информация на институциите с цел преустройство, изпълнение, прилагане и спазване на регулаторната рамка за единния пазар и за постигане на конкретни резултати за гражданите;

6.  приветства усилията на Комисията да гарантира, че ползите от глобализацията и технологичните промени се разпределят справедливо сред отделните групи на обществото, по-конкретно сред младите хора; призовава да бъде повишена осведомеността на всички нива относно въздействието на политиките и реформите върху разпределението на доходите и гарантирането на равенство, справедливост и приобщаване;

7.  счита, че ранната намеса може да бъде по-ефективна по отношение на националните мерки или изпълнението, и могат да се постигнат по-добри резултати, отколкото чрез производствата за установяване на неизпълнение на задължения; въпреки това подчертава, че ако процедурите за ранна намеса не дадат резултати, Комисията трябва да използва всички налични мерки, включително производствата за установяване на неизпълнение на задължения, за да гарантира пълното прилагане на законодателството в областта на единния пазар;

8.  отново призовава Комисията да се съобразява изцяло с ключовите сектори на растеж и създаване на работни места за изграждане на единен пазар на ЕС, съответстващ на 21-ви век, определени предварително от Комисията и уточнени впоследствие в проучването от септември 2014 г., озаглавено „Цената на „отказа от Европа“ в областта на единния пазар“, и включващи услугите, цифровия единен пазар, и по-специално електронната търговия, законодателството в областта на защитата на потребителите, възлагането на обществени поръчки и концесии и свободното движение на стоки;

9.  настоятелно призовава Комисията да извършва системен мониторинг на изпълнението и прилагането на правилата за единния пазар чрез специфичните за всяка държава препоръки, особено когато тези правила оказват принос за структурните реформи и в този контекст припомня значимостта на новия подход, предприет от Комисията, който поставя акцент върху социалната справедливост; приканва Комисията да докладва на Парламента относно напредъка, постигнат от държавите членки при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, свързани с функционирането на единния пазар и интегрирането на пазарите на продукти, стоки и услуги, като част от пакета за годишния обзор на растежа;

10.  припомня, че общото изпълнение на основните реформи, очертани в специфичните за всяка държава препоръки, все още е разочароващо в някои области и различните държави се справят различно; призовава държавите членки да ускорят напредъка в приемането на реформите съгласно специфичните за всяка от тях препоръки, както и за подходяща последователност и подходящо изпълнение с цел увеличаване на потенциала за растеж и насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

11.  счита, че трябва да се засили ангажираността на националните парламенти по отношение на специфичните за всяка държава препоръки; насърчава държавите членки да предоставят на Комисията възможността да представя специфичните за всяка държава препоръки в националните парламенти; призовава освен това държавите членки да приложат специфичните за всяка държава препоръки; напомня отново призива си към Комисията да докладва в компетентната комисия на Парламента относно мерките, предприети за осигуряване на напредък при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, както и относно напредъка, постигнат до този момент;

12.  приканва Съвета по конкурентоспособност да участва активно в наблюдението на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки от страна на държавите членки, както и в процеса на формулиране на тези препоръки;

13.  подчертава, че сред целите на Плана за инвестиции за Европа са премахването на ненужните пречки, увеличаването на иновациите и задълбочаването на единния пазар, като същевременно се насърчава инвестирането в човешки капитал и социална инфраструктура;

14.  подчертава, че подобряването на инвестиционната среда означава укрепване на единния пазар чрез установяване на по-добра регулаторна предвидимост и чрез укрепване на условията на равнопоставеност при инвестиране в Европейския съюз и премахване на ненужните пречки пред инвестициите както в рамките на ЕС, така и извън него; припомня, че устойчивите инвестиции изискват стабилна и предвидима стопанска среда; отбелязва, че беше поставено началото на няколко работни направления на равнището на ЕС, както е посочено в стратегията за единния пазар, енергийния съюз и цифровия единен пазар, и счита, че това усилие на ЕС трябва да бъде придружено от усилия на национално равнище;

15.  припомня, че новият набор от препоръки за еврозоната включва реформи, насочени към осигуряване на отворени и конкурентни пазари на стоки и услуги; припомня също така, че иновациите и конкуренцията на национално и трансгранично равнище са от ключово значение за работещ единен пазар, и счита, че европейското законодателство следва да се стреми да гарантира това;

16.  подкрепя призива на Комисията към държавите членки да удвоят усилията си по отношение на трите елемента на триъгълника на икономическата политика, като при това поставят акцент върху социалната справедливост с цел да постигнат по-приобщаващ растеж;

17.  споделя становището на Комисията, че съвместимите с единния пазар усилия за постигане на конвергенция трябва да се основават на най-добрите практики в областта на стратегиите за учене през целия живот, на ефективни политики за подпомагане на безработните да се върнат на пазара на труда, както и на модерна и всеобхватна социална защита и образователни системи;

Използване на потенциала на единния пазар в ключовите области на растеж

18.  подчертава, че въпреки премахването на тарифните бариери на единния пазар все още съществуват редица най-различни ненужни нетарифни бариери; подчертава, че укрепването на единния пазар изисква предприемането на неотложни действия на равнището на ЕС и на национално равнище за преодоляване на тези ненужни нетарифни бариери по начин, който е съвместим с насърчаването на социалните стандарти, стандартите в областта на политиката за потребителите и околната среда, с цел да се активизира конкуренцията и да се създадат растеж и работни места; подчертава, че не следва да бъдат толерирани протекционизмът и дискриминационните мерки от страна на държавите членки; подновява призива си Комисията да представи през 2016 г. цялостен преглед на нетарифните бариери в рамките на единния пазар, както и анализ на средствата за справяне с тях, при ясно разграничаване на НТБ и разпоредбите за пропорционално изпълняването на законната цел на обществената политика на дадена държава членка, в т.ч. амбициозно предложение за премахване на тези НТБ във възможно най-кратък срок, за да се разгъне все още неизползваният потенциал на единния пазар;

19.  подчертава, че пречките, свързани със свободното предоставяне на услуги, пораждат особено безпокойство, тъй като затрудняват преди всичко трансграничната дейност на малките и средните предприятия, които са движеща сила за развитието на икономиката на ЕС; посочва, че непропорционалните административни изисквания, проверки и санкции могат да доведат до поврат в постиженията на единния пазар;

20.  подчертава стратегията за единния пазар и съответните целенасочени действия за създаване на възможности за потребители, специалисти и предприятия, особено за МСП, насърчаване и създаване на условия за модернизацията и иновациите, от които се нуждае Европа, и осигуряване на практическо изпълнение, което носи ползи на потребителите и предприятията в тяхното ежедневие; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират възможно най-добрите условия за развитието и разцвета на икономиката на споделянето; подчертава, че икономиката на споделянето крие огромен потенциал по отношение на растежа и избора на потребителите;

21.  призовава държавите членки да въведат реформи и политики за улесняване на разпространението на новите технологии, за да се гарантира достигането на ползите от тях до по-широк кръг предприятия; призовава Комисията в кратък срок да представи конкретните предложения, посочени в годишния обзор на растежа за 2017 г., свързани с изпълнението на правилата в областта на единния пазар, както и мерки в областта на бизнес услугите, включително за улесняване на предоставянето им през граница и създаването на опростена, модерна и защитена от измами система на ДДС;

22.  приветства обявената от Комисията в годишния обзор на растежа за 2017 г. продължаваща работа по единна рамка за издаване на разрешения в ЕС, която да се прилага пряко по отношение на мащабни проекти с трансгранично измерение или по отношение на големи инвестиционни платформи, включващи национално съфинансиране;

23.  призовава Комисията да гарантира своевременното прилагане на правилата на ЕС за обществените поръчки, по-специално внедряването на електронните обществени поръчки и новите разпоредби, насърчаващи разделянето на поръчките на обособени позиции, което е от основно значение за насърчаване на иновациите и конкуренцията и за подпомагане на МСП на пазарите на обществени поръчки;

24.  подчертава по отношение на единния пазар на услуги, че има несъмнена необходимост от подобряване на трансграничното предоставяне на услуги, като същевременно се запазва високото качество на тези услуги; отбелязва предложението на Комисията за европейска карта за услуги и за хармонизиран формуляр за уведомяване; насърчава Комисията да преразгледа развитието на пазара и при необходимост да предприеме действия във връзка със застрахователните изисквания за доставчиците на услуги в областта на бизнеса и строителството;

25.  отбелязва, че за над 5500 професии в цяла Европа се изискват специални квалификации или звания, и приветства във връзка с това взаимната оценка на регулираните професии, извършена от Комисията и държавите членки;

26.  призовава Комисията да действа решително срещу протекционизма от страна на държавите членки; счита, че държавите членки следва да се въздържат от дискриминационни мерки, като например търговски и данъчни закони, които засягат само някои сектори или стопански модели, които нарушават конкуренцията, като по този начин затрудняват установяването на чуждестранни оператори в дадена държава членка, което представлява явно нарушение на принципите на вътрешния пазар;

27.  очаква по отношение на единния пазар на стоки внасянето на предложение на Комисията за преразглеждане на Регламента относно взаимното признаване, за да се гарантира, че предприятията упражняват ефективно правото на свободно движение в рамките на Съюза на продукти, които се продават законно в дадена държава членка; подчертава, че принципът на взаимно признаване не се прилага и спазва правилно от държавите членки, които често принуждават дружествата да се фокусират върху преодоляването на трудностите, свързани с неприлагането на този принцип, вместо върху ръководенето на стопанската си дейност;

28.  призовава Комисията да продължава да следва своята визия за единна и съгласувана европейска система за стандартизация, която да се адаптира към променящата се среда, да подкрепя множество политики и да носи ползи за потребителите и предприятията; подчертава, че европейските стандарти често се приемат в целия свят, което не само е от полза за оперативната съвместимост и безопасността, за намаляването на разходите и за по-лесната интеграция на дружествата във веригата за създаване на стойност и търговията, но също така и укрепва позицията на индустрията посредством интернационализацията;

29.  счита, че постигането на напредък в изграждането на цифровия единен пазар е от решаващо значение за стимулирането на растежа, за създаването на качествени работни места, за насърчаването на необходимите иновации на пазара в ЕС, за поддържането на конкурентоспособна в световен мащаб европейска икономика и осигуряването на ползи както за предприятията, така и за потребителите; призовава държавите членки да си сътрудничат изцяло за осъществяването на цифровия единен пазар;

Укрепване на управлението на единния пазар

30.  отново призовава Комисията да подобри управлението на единния пазар чрез разработване на набор от аналитични инструменти, включително социални показатели, за по-точно измерване на неговата ефективност в рамките на единния пазар като стълб на европейския семестър; счита, че този аналитичен инструмент би могъл да даде ценен принос за специфичните за всяка държава препоръки, годишния обзор на растежа, насоките на Европейския съвет за държавите членки и националните планове за действие, целящи изпълнението на насоките за единния пазар;

31.  призовава рамката за управление на единния пазар да бъде укрепена и да бъдат засилени мониторинга и оценката на правилното, своевременно и ефективно въвеждане и прилагане на правилата на единния пазар; призовава държавите членки да укрепят своята ефективност при използването на инструментите за управление на единния пазар и да използват по-добре данните за всяка държава членка в информационното табло за единния пазар, както и тяхното развитие от гледна точка на ефективност на политиката;

32.  продължава да застъпва мнението, че е необходимо да се определи интегрирана система за измерване, която да съчетава различни методики, като например комбинирани показатели, систематичен набор от показатели и секторни инструменти с цел измерване на резултатите от дейността на единния пазар с оглед на включването му в европейския семестър; призовава Комисията, за да се измери и да се даде тласък за задълбочаване на единния пазар в основни приоритетни области, да разгледа възможността за въвеждане на основен показател и на цел за този показател по отношение на интеграцията на вътрешния пазар;

33.  отново отправя призив към Комисията да въведе по целесъобразност количествени цели за намаляването на ненужната административна тежест на европейско равнище; изисква тези количествени цели да се вземат предвид в новата инициатива на Комисията за намаляване на административната тежест;

34.  счита, че държавите членки трябва да положат по-интензивни усилия за модернизиране на своите публични администрации — чрез предоставяне на повече и по-достъпни цифрови услуги на гражданите и предприятията — и за улесняване на трансграничното сътрудничество и оперативната съвместимост на публичните администрации;

35.  призовава Комисията всяка законодателна инициатива да бъде предшествана от задълбочена оценка на въздействието, в която да се вземат предвид последиците от акта за стопанската среда във всички държави членки и внимателно да се оценява правилният баланс между разходите и целите на проекта за ЕС като цяло;

36.  призовава Комисията стриктно да продължи своите действия в областта на интелигентното прилагане и културата на спазване с цел да коригира положението, при което не се използват всички възможности, които единният пазар предлага на хартия, тъй като правото на ЕС не се прилага и изпълнява изцяло;

37.  призовава Комисията да укрепи механизма за надзор на пазара с цел откриване на опасни и неотговарящи на изискванията продукти и да ги изтегли от единния пазар; отново призив за незабавното приемане от Съвета на пакета относно безопасността на продуктите и надзора на пазара;

38.  приветства и с нетърпение очаква инициативата на Комисията за създаване на единен цифров портал с цел по-нататъшно изграждане и подобряване на съществуващите инструменти и услуги като например единните звена за контакт, звената за контакт относно продуктите, звената за контакт относно строителните продукти, портала „Вашата Европа“ и СОЛВИТ, по удобен за потребителите начин в полза както на гражданите, така и на предприятията;

39.  признава положителната роля на действията за мащабните проверки „EU Sweeps“, инициирани от Комисията с цел подобряване на прилагането на законодателството чрез координирани действия за контрол за установяване на нарушения на законодателството за защита на потребителите в онлайн среда;

40.  признава значението на принципите за по-добро регулиране и инициативата REFIT, които да гарантират по-голяма съгласуваност в настоящото и бъдещото законодателство, като в същото време запазват регулаторния суверенитет и необходимостта от регулаторна сигурност и предсказуемост;

41.  подчертава колко е важно Комисията да подпомага държавите членки и да си сътрудничи с тях в областта на по-доброто транспониране, изпълнение и прилагане на законодателството в областта на единния пазар; подчертава във връзка с това необходимостта от допълнителни действия на национално равнище, включително с оглед на намаляване на административната тежест и избягване на добавянето на допълнителни изисквания при транспониране на директивите в националното законодателство („свръхрегулиране“), като например данъчни пречки пред трансграничните инвестиции;

42.  подчертава, че единният пазар следва да продължи да работи за всички участници — гражданите на ЕС, по-конкретно студентите, специалистите и предприемачите, особено МСП — във всички държави членки, които следва да продължават да поддържат постоянен диалог и следва да бъдат ангажирани в оценката на това, което дава или не дава добри и по какъв начин следва да се разработва политиката за единния пазар в бъдеще; подчертава във връзка с това ролята на Форума по въпросите на единния пазар, който се организира ежегодно от Комисията в сътрудничество с местни партньори като например национални органи, заинтересовани участници от гражданското общество, социални партньори, търговски камари и стопански сдружения;

o
o   o

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0060.
(2) OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 98.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0130.
(4) OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 75.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0237.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0236.


Банков съюз — Годишен доклад за 2016 г.
PDF 632kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно „Банков съюз — Годишен доклад за 2016 г.“ (2016/2247(INI))
P8_TA(2017)0041A8-0019/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид плана за действие на Комисията за съюз на капиталовите пазари от 30 септември 2015 г. (COM(2015)0468),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“(1),

—  като взе предвид изявлението от срещата на високо равнище на еврозоната от 29 юни 2012 г., в което се заявява намерението „да се разкъса порочният кръг между банките и суверените“(2),

—  като взе предвид първия доклад относно наблюдението на паралелната банкова система в ЕС, публикуван от Европейския съвет за системен риск през юли 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Международния валутен фонд (МВФ) за световната финансова стабилност за 2016 г.,

—  като взе предвид резултатите от стрес тестовете, извършени от Европейския банков орган (ЕБО) и публикувани на 29 юли 2016 г.,

—  като взе предвид резултатите от извършения от ЕБО мониторинг на ДКИ IV – РКИ/Базел III, основаващи се на данни от декември 2015 г. и публикувани през септември 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (Съвет ECOFIN) от 17 юни 2016 г. за пътна карта с оглед на приключване изграждането на банковия съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2015 г., озаглавено „Към завършването на банковия съюз“ (COM(2015)0587),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции(3) (Регламент за ЕНМ),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи(4) (Рамков регламент за ЕНМ),

—  като взе предвид изявлението на ЕНМ относно своите приоритети в надзора за 2016 г.,

—  като взе предвид публикувания през март 2016 г. Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност за 2015 г.(5),

—  като взе предвид специалния доклад № 29/2016 на Европейската сметна палата относно Единния надзорен механизъм(6),

—  като взе предвид доклада на ЕБО от юли 2016 г. относно динамиката и факторите за необслужвани експозиции в банковия сектор на ЕС,

—  като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск от март 2015 г. относно нормативното третиране на експозициите в държавни облигации,

—  като взе предвид одобрените на 4 октомври 2016 г. от Управителния съвет на ЕЦБ принципи за увеличаване на прозрачността при разработването на регламентите на ЕЦБ относно европейската статистика и като има предвид практиките в областта на прозрачността на Европейския парламент, Съвета и Комисията,

—  като взе предвид консултациите, проведени от ЕЦБ, относно нейните насоки за банките от септември 2016 г. относно необслужваните кредити,

—  като взе предвид Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/445 на Европейската централна банка от 14 март 2016 г. относно упражняването на правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза(7),

—  като взе предвид текущите дискусии в Базелския комитет и по-специално консултативния документ от март 2016 г. относно намаляването на различията в кредитните рисково претеглени активи — ограничения по отношение на използването на подходи на вътрешните модели (Reducing variation in credit risk-weighted assets — constraints on the use of internal model approaches“),

—  като взе предвид доклада на ЕБО от 3 август 2016 г. относно изискванията за коефициента на ливъридж съгласно член 511 от РКИ (ЕБО-Op-2016-13),

—  като взе предвид заключенията на Съвета ECOFIN от 12 юли 2016 г. относно приключването на реформите на правилата „Базел“ за следкризисния период,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на „Базел III“(9),

—  като взе предвид текущата работа на Комисията относно прегледа на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012(10) (РКИ), по-специално що се отнася до преразглеждането на стълб 2 и третирането на националните права на избор и преценка,

—  като взе предвид Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета(11) (Директива за възстановяване и преструктуриране на банките),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010(12) (Регламент за ЕМП),

—  като взе предвид годишния доклад за 2015 г. на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от юли 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“)(13),

—  като взе предвид Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2016/1450 от 23 май 2016 г. за допълване на Директива № 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточняват критериите във връзка с методиката за определяне на минималните изисквания за собствени средства и приемливи пасиви(14),

—  като взе предвид доклада на Европейската комисия от 28 юли 2016 г. относно оценка на правилата за възнагражденията по Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013 (COM(2016)0510),

—  като взе предвид договореностите от ноември 2015 г. на Съвета за финансова стабилност за общ капацитет за поемане на загуби (Total Loss Absorbing Capacity — TLAC),

—  като взе предвид работен документ № 558 на Банката за международни разплащания (БМР) от април 2016 г., озаглавен „Защо банковият капитал е важен за паричната политика“ (Why bank capital matters for monetary policy),

—  като взе предвид междинния доклад на ЕБО от 19 юли 2016 г. относно прилагането и замислянето на рамката за минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения,

—  като взе предвид допълнителния аналитичен доклад на Комисията от октомври 2016 г. относно последствията от предложението за европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД),

—  като взе предвид окончателния доклад на ЕБО от 14 декември 2016 г. относно прилагането и замислянето на рамката за минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения,

—  като взе предвид Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, и по-специално член 16 от него,

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Единния съвет за преструктуриране и Европейската централна банка относно сътрудничеството и обмена на информация от 22 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Директива 2014/49/EС на Европейския парламент и Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити(15) (Директива относно схемите за гарантиране на депозитите)

—  като взе предвид предложението на Комисията от 24 ноември 2015 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 с цел създаване на Европейска схема за застраховане на депозитите (COM(2015)0586),

—  като взе предвид различните насоки на ЕБО, издадени съгласно Директивата относно схемите за гарантиране на депозити, по-специално окончателните доклади за насоки относно споразуменията за сътрудничество между схемите за гарантиране на депозити от февруари 2016 г. и относно насоки относно стрес тестовете на схемите за гарантиране на депозити от май 2016 г.,

—  като взе предвид декларацията на Еврогрупата и на министрите от Съвета ECOFIN от 18 декември 2013 г. относно механизма за подкрепа на Единния механизъм за преструктуриране,

—  като взе предвид изявлението на Съвета от 8 декември 2015 г. относно банковия съюз и договореностите за мостово финансиране за Единния фонд за преструктуриране,

—  като взе предвид Протокол № 1 към ДФЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 към ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0019/2017),

A.  като има предвид, че създаването на банков съюз (БС) е жизненоважен компонент на паричния съюз и основен градивен елемент на един истински икономически и паричен съюз (ИПС); като има предвид, че са необходими допълнителни усилия, тъй като банковият съюз продължава да бъде незавършен поради липса на фискален предпазен механизъм и на трети стълб, който е европейският подход за (пре)застраховане на депозитите, понастоящем предмет на разисквания на равнище комисии; като има предвид, че един завършен банков съюз ще бъде важен принос за прекъсване на порочния кръг на риска от кредитно неизпълнение от държавата;

Б.  като има предвид, че в специални случаи Европейската централна банка (ЕЦБ) може да бъде засегната от конфликт на интереси поради двойната ѝ отговорност като орган на паричната политика и банков надзорен орган;

В.  като има предвид, че през последните години коефициентите на капиталова адекватност и ликвидност на банките в ЕС като цяло постоянно се подобряват; като има предвид, че все пак продължават да съществуват рискове за финансовата стабилност; като има предвид, че настоящото положение изисква предпазливост при въвеждането на регулаторни промени, по-специално по отношение на условията на финансиране на реалната икономика;

Г.  като има предвид, че надлежното изчистване на счетоводните баланси на банките след кризата беше забавено и това все още спъва икономическия растеж;

Д.  като има предвид, че ролята на европейските институции не е да гарантират рентабилността на банковия сектор;

Е.  като има предвид, че целта на новия режим на преструктуриране, който влезе в сила през януари 2016 г., е да предизвика промяна на парадигмата от спасяване към споделяне на загуби; като има предвид, че участниците на пазара все още трябва да се адаптират към новата система;

Ж.  като има предвид, че участието в банковия съюз е отворено за държавите членки, които все още не са приели еврото;

З.  като има предвид, че всички държави членки, които са приели еврото, съставляват банковия съюз; като има предвид, че еврото е валутата на Европейския съюз; като има предвид, че всички държави членки с изключение на ползващите дерогация са се ангажирали да се присъединят към еврозоната, а следователно и към банковия съюз;

И.  като има предвид, че прозрачността и отчетността на Комисията пред Европейския парламент са ключови принципи; като има предвид, че това налага предприемането на подходящи последващи действия във връзка с препоръките на Парламента от Комисията и подходяща оценка и мониторинг от страна на Парламента на тези последващи действия;

Й.  като има предвид, че нашата работа по отношение на съюза на капиталовите пазари не следва да намалява натиска за завършването на работата ни по банковия съюз, който все още е предварително условие за финансова стабилност в зависимата от банките среда в Европейския съюз;

К.  като има предвид, че последните данни показват, че стойността на необслужваните кредити в еврозоната се изчислява на 1 132 милиарда евро(16);

Надзор

1.  изразява тревога по отношение на високото равнище на необслужваните кредити, тъй като по данни на ЕЦБ до април 2016 г. банките в еврозоната са държали 1 014 милиарда евро под формата на необслужвани кредити; счита, че намаляването на това равнище е от основно значение; приветства усилията за намаляване на равнището на необслужваните кредити в някои държави; отбелязва обаче, че досега проблемът е бил разглеждан предимно на национално равнище; счита, че този проблем трябва да бъде решен възможно най-скоро, но признава, че намирането на окончателно решение ще отнеме време; счита, че всяко предложено решение следва да взема предвид източника на необслужваните кредити, въздействието върху капацитета на банките да отпускат заеми на реалната икономика и необходимостта от изграждане на първичен и вторичен пазар на необслужвани кредит, евентуално под формата на безопасна и прозрачна секюритизация както на равнището на Съюза, така и на национално равнище; препоръчва на Комисията да подпомага държавите членки, наред с другото, при създаването на специализирани дружества за управление на активи (или „банки с проблемни активи“) и засилен надзор; в този контекст отново посочва значението на възможността за продажба на необслужвани кредити с цел освобождаване на капитал, което е от особено значение за банковото кредитиране на МСП; приветства консултациите от страна на ЕЦБ във връзка с проект на насоки към банките относно необслужваните кредити, но счита, че е необходимо да се постигне по-съществен напредък; отбелязва предложението на Комисията относно несъстоятелността и преструктурирането, включително ранното преструктуриране и предоставяне на „втори шанс“ в рамките на съюза на капиталовите пазари; призовава държавите членки, в очакване на приемането му и с цел неговото допълване, да подобрят съответното национално законодателство, и по-специално по отношение на продължителността на процедурите по възстановяване, функционирането на съдебните системи и, в по-общ план, правната уредба относно преструктурирането на дълга, както и да осъществят необходимите устойчиви структурни реформи, целящи икономическо възстановяване с цел справяне с необслужваните кредити; отбелязва, че според Банката за международни разплащания някои банки в еврозоната са отслабили капиталовата си база, като са изплащали значителни дивиденти, които понякога са надвишавали нивото на неразпределената печалба в годините на кризата; счита, че капиталовата позиция на банките може да бъде укрепена чрез намаляване на изплащането на дивиденти и набиране на нов капитал;

2.  насърчава всички държави членки, които все още не са приели еврото, да предприемат всички необходими стъпки за това или да се присъединят към банковия съюз с цел постепенно хармонизиране на банковия съюз с целия вътрешен пазар;

3.  изразява загриженост относно трайната нестабилност на банковия сектор в Европа, както се подчертава, наред с другото, в доклада на МВФ за световната финансова стабилност за 2016 г., в който се посочва, че дори при циклично възстановяване Европа ще запази висок дял на слаби и непълноценни банки; отбелязва ниската рентабилност на редица институции в еврозоната; отбелязва, че обясненията за това състояние на нещата, наред с другото, са обемът на необслужваните кредити, лихвените проценти и евентуално проблеми, свързани с търсенето; подкрепя призива на МВФ за съществени промени в бизнес моделите на банките и структурата на системата, за да се гарантира една стабилна европейска банкова система;

4.  счита, че съществуват рискове, свързани с държавния дълг; отбелязва, че в някои държави членки финансовите институции са инвестирали прекалено много в облигации, емитирани от собствените им правителства, което води до прекомерна склонност към инвестиране в местни активи, докато една от основните цели на банковия съюз е прекъсването на порочния кръг на риска от кредитно неизпълнение от държавата; отбелязва, че подходящото пруденциално третиране на държавния дълг би могло да създаде стимули за банките да управляват по-добре експозициите си към държавни дългови инструменти; отбелязва все пак, че държавните облигации имат решаваща роля като източник на висококачествени ликвидни обезпечения и при провеждането на паричната политика, и че една промяна на пруденциалното третиране, особено ако не се предвижда подход на постепенно въвеждане, би могла да има значително отражение както върху финансовия, така и върху публичния сектор, и това изисква внимателна преценка на предимствата и недостатъците от преразглеждане на настоящата рамка преди представянето на предложение; взема предвид резултатите от различните варианти на политиката, посочени в доклада на работната група на високо равнище относно пруденциалното третиране на експозициите към държавни дългови инструменти, обсъден по време на неформалното заседание на Съвета ECOFIN на 22 април 2016 г.; счита, че регулаторната рамка на ЕС следва да отговаря на международните стандарти; следователно очаква резултатите от работата на СФС относно държавния дълг с голям интерес, за да се направляват бъдещите решения; счита, че европейската рамка следва да позволява пазарна дисциплина при провеждането на устойчиви политики и предоставянето на сигурни активи за финансовия сектор и сигурни задължения за правителствата; подчертава, че паралелно с анализите относно държавния дълг, следва да бъде обмислено и сближаване във връзка с по-широк спектър от икономически въпроси, правилата за държавна помощ и рисковете, като например сериозни нарушения, включително финансовите престъпления;

5.  счита, че е от съществено значение вложителите, инвеститорите и надзорните органи да се занимаят с въпроса за прекомерните различия в рисковите тегла, прилагани по отношение на рисково претеглените активи от един и същи клас на различните институции; припомня, че действащите правила за използване на вътрешни модели предоставят значителна гъвкавост на банките и прибавят допълнителен риск, свързан с модела, от надзорна гледна точка; приветства в това отношение работата, извършена от ЕБО за хармонизиране на основните допускания и параметри, чието разминаване беше определено като един от основните фактори за различия, както и работата, извършена в областта на банковия надзор на ЕЦБ в рамките на проекта на ЕЦБ за целеви преглед на вътрешните модели (TRIM), с цел да се оценят и потвърдят адекватността и целесъобразността на вътрешните модели; насърчава постигането на допълнителен напредък по тези насоки на работа; очаква резултата от работата, извършена в международен план, за рационализиране на използването на вътрешни модели в случаите на оперативния риск и корпоративното кредитиране и кредитирането за други финансови институции, специализирано финансиране и банки за капиталови инструменти, за да се възстанови доверието във вътрешните модели и да се гарантира, че те са съсредоточени върху областите, в които създават добавена стойност; приветства също въвеждането на коефициент на ливъридж, който да действа като солиден предпазен механизъм, по-специално за глобалните системно значими институции (Г-СЗИ); подчертава необходимостта от по-чувствителен към риска стандартен подход, с цел да се гарантира спазването на принципа „еднакъв риск – еднакви правила“; призовава органите за финансов надзор да позволяват нови вътрешни модели само ако те не водят до необосновани значително по-ниски рискови тегла; припомня заключенията от своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно финализирането на „Базел III“, по-специално припомня, че заплануваните регулаторни промени не следва да доведат до цялостно повишаване на капиталовите изисквания, нито да нарушат способността на банките да финансират реалната икономика, и особено МСП; подчертава, че работата на международно равнище следва да спазва принципа на пропорционалност; припомня, че е важно да не бъде наказван несправедливо банковият модел на ЕС, както и че е важно да се избягва дискриминация между банките от ЕС и международните банки; призовава Комисията да гарантира, че европейските особености са взети предвид при разработването на нови международни стандарти в тази област, както и да отчете надлежно принципа на пропорционалност и съществуването на различни банкови модели при оценката на въздействието на бъдещото законодателство за прилагане на международно съгласувани стандарти;

6.  подчертава, че надеждният достъп до финанси и доброто разпределяне на капитала в европейския модел на финансиране, основан на банките, зависят изключително от солидните балансови отчети и правилната капитализация, чието възстановяване след финансовите кризи не беше и не е еднакво гарантирано в целия Съюз, като по-този начин се възпрепятства икономическият растеж;

7.  подчертава, че европейският банков сектор играе основна роля във финансирането на европейската икономика и това е подкрепено със силна система на надзор; поради това приветства намерението на Комисията да запази коефициента за подпомагане на МСП при предстоящия преглед на ДКИ/РКИ и да разшири неговия обхват над сегашния праг;

8.  посочва, че насоките, предоставени от международни форуми, следва да бъдат спазвани във възможно най-голяма степен, за да се избегне рискът от фрагментиране на нормативната уредба по отношение на регулирането и надзора на големите банки, извършващи дейност на международно равнище, като това не бива да възпрепятства един критичен подход, когато такъв е необходим, нито да изключва целенасочени отклонения от международните стандарти в случаите, когато характеристиките на европейската система не се отчитат в достатъчна степен; припомня заключенията от своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи, по-специално, подчертава значението на ролята на Комисията, на ЕЦБ и на ЕБО в работата на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) за предоставяне на Парламента и на Съвета на прозрачна и цялостна актуализирана информация относно състоянието на дискусиите в БКБН; счита, че ЕС следва да работи за придобиване на подходящо представителство в БКБН, и по-специално за еврозоната; призовава за по-голяма видимост на тази роля по време на заседанията на Съвета ECOFIN, както и за по-засилена отчетност пред комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент; подчертава, че БКБН и други форуми следва да спомагат за насърчаването на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб, като намаляват — вместо да изострят — разликите между отделните юрисдикции;

9.  отбелязва рисковете, включително системните рискове, свързани с бързо разрастващата се паралелна банкова система, както се посочва в доклада относно наблюдението на паралелната банкова система в ЕС от 2016 г.; настоятелно отбелязва, че всички действия по регулирането на банковия сектор трябва да са придружени от подходящо регулиране на паралелната банкова система; поради това призовава за координирани действия за гарантиране на лоялна конкуренция и финансова стабилност;

10.  подчертава необходимостта от цялостна позиция относно кумулативното въздействие на различните промени в нормативната среда, що се отнася до стандартите за надзор, поемане на загуби, преструктуриране или счетоводните стандарти;

11.  подчертава, че националните права на избор и преценка могат да възпрепятстват създаването на еднакви условия на конкуренция между държавите членки и съпоставимостта на финансовото отчитане от банките пред обществеността; изразява задоволство от възможността, която предоставя новото предложение за изменение на РКИ за прекратяване или ограничаване на използването на някои от тях на равнището на Съюза с цел да се преодолеят съществуващите пречки и сегментацията, и да бъдат запазени само онези, които са абсолютно необходими заради многообразието на банковите модели; настоятелно призовава за пълното използване на тази възможност; приветства насоките и разпоредбите на ЕЦБ за хармонизиране на упражняването на някои от тези възможности и на националните права на избор и преценка в рамките на банковия съюз; припомня обаче, че при извършване на работата по намаляване на правата на избор и преценка ЕЦБ трябва да остане в рамките на своя мандат; подчертава, че работата за задълбочаване на единната нормативна уредба е от изключително значение и подчертава необходимостта от привеждане в съответствие, що се отнася до настоящото припокриване и преплитане на съществуващо, изменено и ново законодателство; призовава ЕЦБ за пълно оповестяване на наръчника по надзора, определящ общи процеси, процедури и методи за извършване на процеса на надзорен преглед в еврозоната;

12.  подчертава, че е налице явление на естествено обучение за всички членове на надзорния съвет след създаването на ЕНМ, които се сблъскват с различни бизнес модели и различни по размер субекти, и че то трябва да бъде подпомогнато и ускорено;

13.  отбелязва поясненията във връзка с целите на стълб 2 и мястото му в йерархическия ред на капиталовите изисквания, предложено в измененията на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ); отбелязва, че се счита, че използването на насоки за капитала осигурява баланс между опасенията по отношение на финансовата стабилност и необходимостта да се остави място за надзорна преценка и анализи на отделните случаи; насърчава ЕЦБ да поясни критериите, стоящи в основата на насоките по стълб 2; припомня, че тези насоки не ограничават максималната сума за разпределяне и следователно тя не следва да бъде оповестявана; счита, че използването на насоки за капитала не следва да води до явно намаляване на изискванията по стълб 2; счита, че е необходимо по-голямо сближаване на надзорните практики по отношение на структурата на собствените средства за покриване на изискванията и насоките по стълб 2; следователно, изразява задоволство, че новото предложение за изменение разглежда този въпрос;

14.  подчертава рисковете, произтичащи от държането на активи от ниво 3, включително деривати, и по-специално произтичащи от трудността на тяхното оценяване; отбелязва, че тези рискове следва да бъдат намалени, както и че това изисква прогресивно намаляване на притежаването на тези активи; призовава ЕНМ да постави този въпрос сред своите надзорни приоритети и да организира съвместно с ЕБО количествен стрес тест във връзка с него;

15.  заявява отново, че необходимо да се гарантира по-голяма прозрачност на целия набор от надзорни практики, и по-специално в цикъла на ПНПО; призовава ЕЦБ да публикува показателите и параметрите за изпълнение, за да демонстрира надзорната ефективност и да засили външната си отчетност; отново призовава за по-голяма прозрачност във връзка с решенията и обосновките по стълб 2; призовава ЕЦБ да публикува общи стандарти за надзор;

16.  отбелязва рисковете, произтичащи от финансовите институции от типа „прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират“, твърде взаимосвързани, за да фалират, и твърде комплексни, за да бъдат преструктурирани; отбелязва, че е съгласуван изготвен на международно равнище набор от политически мерки за справяне с тези рискове (по-специално общият капацитет за покриване на загуби (TLAC), централният клиринг на деривати, коефициентът на добавения капитал и на ливъридж за банките със системно значение в световен мащаб); поема ангажимент да работи бързо по съответните законодателни предложения с оглед на тяхното прилагане в Съюза, като по този начин се намали допълнително рискът от прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират институции; припомня думите на Марк Карни, председател на Съвета за финансова стабилност, че споразумението относно предложенията за общ международен стандарт за общия капацитет за покриване на загуби за Г-СЗИ представлява прелом във връзка с премахването на проблема, свързан с банките, които са „прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират“; отбелязва също така, че ефективният механизъм за рекапитализация чрез вътрешни източници и подходящо равнище на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения са важна част от регулаторните мерки за решаване на този въпрос и дават възможност системно значимите банки в световен мащаб да бъдат преструктурирани, без да се прибягва до публични субсидии и без сътресения на финансовата система като цяло;

17.  подчертава ограниченията на текущата методология за стрес тестове; поради това приветства усилията на ЕБО и на ЕЦБ за усъвършенстване на рамката за стрес тестове; счита обаче, че следва да се направи повече за по-доброто отразяване на възможността и на действителността в ситуации на реална криза, наред с другото, чрез включване на повече динамични елементи, като например верижни ефекти, в методологията; счита, че липсата на прозрачност, която характеризира стрес тестовете на самата ЕЦБ, предполага несигурност по отношение на надзорните практики; призовава ЕЦБ да публикува резултатите от проведените от нея стрес тестове и да стимулира доверието на пазара;

18.  счита, че когато даден национален компетентен орган (НКО) отхвърля искането да бъдат взети предвид специфичните обстоятелства при провеждането на стрес тестове, това следва да се съобщава на ЕБО и на ЕНМ, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция;

19.  приветства напредъка, постигнат в подготовката на възможност за делегиране на определени правомощия в областта на вземане на подходящи и правилни решения; все пак подчертава, че е необходима промяна на разпоредбите за увеличаване и улесняване на делегирането на правомощия за вземане на решения по някои рутинни въпроси от Надзорния съвет към съответните служители; ще приветства промяна, която би могла да се допринесе за повишаване на ефикасността и ефективността на банковия надзор, упражняван от ЕЦБ; призовава ЕЦБ да конкретизира задачите и правната рамка за делегиране на правомощия за вземането на решения;

20.  отбелязва доклада на Европейската сметна палата относно функционирането на единния надзорен механизъм (ЕНМ); отбелязва констатациите относно недостатъчната численост на персонала; призовава националните компетентни органи и държавите членки осигуряват изцяло ЕЦБ с необходимите човешки ресурси и икономически данни, което да ѝ позволява да върши своята работа, по-специално по отношение на проверките на място; призовава ЕЦБ да измени Рамковия регламент за ЕНМ с цел формализиране на поети задължения от участващите НКО и прилагане на основана на риска методологията за определяне на необходимия брой персонал и състава на уменията за съвместните надзорни екипи; счита, че по-голямото участие на персонал на ЕЦБ и разчитането в по-малка степен на служители от НКО ще подобрят независимостта на надзора, заедно с използването на персонал от компетентния орган на дадена държава членка за контролиране на дадена институция от друга държава членка, което също допринася за ефективното преодоляване на риска от регулаторна толерантност; приветства сътрудничеството на ЕЦБ с Европейския парламент относно условията на труд на служителите; призовава ЕЦБ да насърчава добрата работна среда, която стимулира професионалното сближаване в нея; припомня потенциала за конфликт на интереси между надзорните функции и отговорност за паричната политика и необходимостта от ясно разграничаване между двете функции; призовава ЕЦБ да извърши анализ на риска относно възможните конфликти на интереси и да предвиди отделна йерархична структура на отчитане по отношение на специфичните надзорни ресурси; счита, че въпреки че отделянето на паричната от надзорната политика е основен принцип, не следва да се изключват икономиите, станали възможни със споделянето на услуги, при условие че тези услуги са нестратегически по отношение на политиката и че са създадени подходящите гаранции; призовава ЕЦБ да проведе обществени консултации, когато подготвя квазизаконодателни мерки, за да се подобри нейната отчетност;

21.  подчертава, че ЕНМ се придружава от увеличаване на влиянието на Европейския съюз на международната сцена в сравнение с предишното положение;

22.  подчертава, че отделянето на надзорните задачи от функциите на паричната политика следва да дава възможност на ЕНМ да заема независима позиция по всички свързани въпроси, включително относно евентуалното въздействие на целите, свързани с лихвения процент на ЕЦБ, върху финансовата позиция на поднадзорните банки;

23.  споделя мнението на Европейската сметна палата (ЕСП), че след създаването на ЕНМ е възникнал одитен пропуск; изразява загриженост, че поради наложените от ЕЦБ ограничения върху достъпа на ЕСП до документи важни области са били оставени без одит; призовава ЕЦБ да си сътрудничи изцяло с ЕСП и да позволява на Сметната палата да упражнява своя мандат, което на свой ред да води до повишаване на отчетността;

24.  припомня, че както при регулирането, така и при упражняването на надзор е необходимо да се намери баланс между необходимостта от пропорционалност и необходимостта от съгласуван подход; отбелязва във връзка с това предложените промени относно изискванията за докладването и възнагражденията в предложението на Комисията за изменение на Директива 2013/36/ЕС; призовава Комисията да даде приоритет на работата по „кутията за малки банки“ и да включи в нея и оценка за приложимостта на бъдещата регулаторна рамка, състояща се от не толкова сложни и по-подходящи и пропорционални пруденциални правила, специфични за различните видове банкови модели; посочва, че всички банки следва да подлежат на съответното ниво на надзор; припомня, че подходящият надзор е ключов елемент от наблюдението на всички рискове, независимо от размера на банките; зачита разделението на ролите и правомощията между Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), Европейския банков орган (ЕБО) и други органи в рамките на европейската система за финансов надзор, като подчертава значението на ефективното сътрудничество; счита, че е необходимо да се преодолее разпространението на припокриващи се изисквания за докладване и национални тълкувания на европейските закони в условията на общ пазар; подкрепя положените до момента усилия за рационализиране, като например идеята за Европейска рамка за докладване (ERF) и насърчава по-нататъшните усилия в тази насока с цел избягване на двойното докладване и ненужни допълнителни разходи за регулиране; призовава Комисията да обърне внимание на този въпрос в подходящ момент, в съответствие с направените от Комисията заключения от поканата за представяне на доказателства, например чрез предложение за обща единна и консолидирана процедура за надзорна отчетност; призовава също така за своевременно обявяване на специалните и постоянните изисквания за докладване, за да се гарантира високо качество на данните и сигурност на планирането;

25.  подчертава, че сигурността и стабилността на дадена банка не може да се прецени единствено от моментна оценка на нейния балансов отчет, тъй като тези аспекти са гарантирани от динамични взаимодействия между банката и пазарите и са повлияни от различни елементи на икономиката като цяло; подчертава, че стабилната рамка за финансова стабилност и растеж следва да бъде всеобхватна и балансирана, за да обхваща динамичните надзорни практики, а не да бъде съсредоточена само върху статичното регулиране с предимно количествени аспекти;

26.  припомня разпределението на задачите между Европейската централна банка и Европейския банков орган (ЕБО); подчертава, че ЕЦБ не следва да се превръща в институция, която фактически определя стандартите на банките извън ЕНМ;

27.  отбелязва, че на 18 май 2016 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие Регламента за въвеждане на подробен статистически кредитен регистър „АнаКредит“; призовава ЕЦБ да предостави на националните централни банки възможно най-голяма свобода на действие при прилагането на „АнаКредит“;

28.  призовава ЕЦБ да започне работа по евентуални по-нататъшни етапи на „АнаКредит“ само след публична консултация при включване в пълна степен на Европейския парламент и при специално съблюдаване на принципа на пропорционалност;

29.  подчертава отново значението на силните и добре функциониращи ИТ системи, отговарящи на нуждите на надзорните функции на ЕНМ и на опасенията, свързани със сигурността; изразява съжаление във връзка с неотдавнашните съобщения за продължаващи слабости в ИТ системата;

30.  приветства създаването на Национални съвети за системен риск, но подчертава, че създаването на банковия съюз засилва необходимостта от укрепване на макропруденциалната политика на европейско равнище с цел правилен подход към евентуалното трансгранично прехвърляне на системен риск; насърчава Комисията да предложи съгласуван и ефективен макропруденциален надзор в своя цялостен преглед на макропруденциалната рамка през 2017 г.; призовава Комисията да си поставя особено амбициозни цели с цел засилване на институционалния и аналитичния капацитет на ЕССР за извършване на оценка на рисковите и уязвимите места в банковия сектор и извън него и за съответна намеса; счита, че основаните на заемополучателя инструменти (като кредит/стойност или обслужване на дълга/доход) следва да са заложени в европейското законодателство, за да се гарантира хармонизация на използването на тези допълнителни видове макропруденциални инструменти; подчертава необходимостта от намаляване на институционалната сложност и бавния ход на процеса на взаимодействие между ЕССР, ЕЦБ/ЕНМ и националните органи, както и между компетентните органи и определените национални органи в областта на макропруденциалния надзор; в този контекст приветства вече отбелязания напредък по трансгранична координация чрез препоръката на ЕССР относно доброволната реципрочност; отново отправя призив за изясняване на връзките между макропруденциалната рамка и действащите микропруденциални инструменти, за да се гарантира ефективно взаимодействие между инструментите на макропруденциалната и микропруденциалната политика; изразява загриженост относно установената от ЕССР уязвимост на сектора на недвижимите имоти; изразява съжаление, че ЕБО все още не е предоставил РТС относно състоянието на капиталовите изисквания за експозиция на ипотека съгласно член 124, параграф 4, буква б) и член 164, параграф 6 от РКИ; отбелязва, че до настоящия момент едва малко на брой членове на ЕНМ членове са активирали или планират да активират общи буфери за системен риск и антицикличен капиталов буфер; отбелязва, че ЕЦБ досега е упражнявала своите макропруденциални надзорни правомощия чрез насърчаване на приемането на макропруденциални надзорни инструменти от страна на националните органи;

31.  подчертава, че резултатът от референдума относно членството на Обединеното кралство в ЕС изисква извършването на оценка на цялата Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), включително процедурите при гласуване в ЕНО, по-специално на механизма на двойното мнозинство, предвиден в член 44, параграф 1 от регламента за ЕБО; подчертава, че възможните преговори след референдума не следва да водят до неравнопоставени условия на конкуренция между финансовите институции в ЕС и извън него и че те не следва да бъдат използвани за насърчаване на мерки за дерегулиране на финансовия сектор;

32.  приветства отличната работа на съвместните надзорни екипи, които са добър пример за европейско сътрудничество и изграждане на знания; отбелязва, че предложеното бъдещо използване на ротационна система в организацията на съвместните надзорни екипи следва да гарантира обективен надзор предвид дългия процес на изграждане на знания в тази много сложна област на експертни познания;

33.  приветства факта, че с банковия съюз до голяма степен са преустановени проблеми на надзора относно държавата на произход и приемащата държава посредством въвеждането на един единствен надзорен орган и посредством значително подобрения обмен на значима информация между надзорните органи, който позволява по-цялостен надзор на трансграничните банкови групи; подчертава, че поради текущото незавършено състояние на банковия съюз прегледът на РКИ относно ликвидните и капиталовите освобождавания трябва да разглежда по подходящ начин опасенията, свързани със защитата на потребителите в приемащите държави;

34.  приветства инициативата на ЕЦБ да задължи поднадзорните банки да докладват за значителни кибератаки чрез услугата за уведомяване в реално време и проверките на място на ЕНМ за надзор на киберсигурността; призовава за създаването на правна рамка, която да улеснява обмена на чувствителна информация от значение за предотвратяването на кибератаки между банките;

35.  подчертава изключително важната роля на киберсигурността за банковите услуги и необходимостта от стимулиране на финансовите институции, за да бъдат много амбициозни в областта на защитата на данните на потребителите и гарантирането на киберсигурността;

36.  отбелязва, че на ЕНМ е възложена задачата за европейски банков надзор за целите на осигуряването на спазване на пруденциалните правила на ЕС и на осигуряването на финансова стабилност, докато други надзорни задачи с ясно европейско разпространение са оставени в ръцете на вътрешните надзорни органи; във връзка с това подчертава, че ЕНМ следва да има правомощия за наблюдение на дейностите на националните органи по банков надзор за борба с изпирането на пари; подчертава, че на ЕБО следва да се възложат и допълнителни правомощия в областта на борбата с изпирането на пари, включително правомощия да извършва оценки на място при компетентните органи на държавите членки, да изисква събирането на всякаква информация от значение за оценката на спазването на правилата, да издава препоръки за коригиращи действия, да оповестява тези препоръки и да предприема мерки, необходими за гарантиране на ефективното изпълнение на препоръките;

37.  отново призовава ЕБО да засили и насърчи рамката за защита на потребителите за банковите услуги в съответствие със своя мандат, допълвайки пруденциалния надзор на ЕНМ;

Преструктуриране

38.  припомня, че при справянето с кризи в бъдещето е необходимо да се спазват правилата за държавната помощ, и напомня, че изключението, свързано с извънредната публична подкрепа трябва да има едновременно предпазен и временен характер и че тя не може да се използва за компенсиране на загуби, които дадена институция е понесла или е вероятно да понесе в близко бъдеще; призовава за определяне на ефикасни процедури между ЕСП и Комисията с цел вземане на решения в случай на преструктуриране, особено по отношение на времевата рамка; счита, че гъвкавостта, заложена в настоящата рамка, следва да бъде изяснена, и припомня, че тя трябва да се използва по по-добър начин, за да се реагира на специфични ситуации, без да се пречи на истинското преструктуриране на банки, които са в несъстоятелност, по-специално в случай на превантивни и алтернативни мерки, включващи използването на средствата на схемите за гарантиране на депозитите (СГД), предвидени в член 11, параграфи 3 и 6 от Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите (ДСГД), следователно призовава Комисията да преразгледа своето тълкуване на приложимите правила за държавна помощ с цел да се гарантира, че превантивните мерки, предвидени от европейския законодател в Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите (ДСГД), могат действително да се прилагат; посочва, че конкретни ситуации са били третирани по различен начин, без да се даде ясна обосновка за това; Припомня на Комисията, че до 31 декември 2015 г. е трябвало да бъде представен доклад, в който да бъде оценена продължаващата необходимост от допускане на предпазни рекапитализации, както и условията, свързани с подобни мерки; призовава Комисията да представи такъв доклад в най-кратък срок;

39.  призовава Комисията да извърши въз основа на натрупания опит и в рамките на прегледа на Регламент (ЕС) № 806/2014 оценка дали ЕСП и националните органи за преструктуриране разполагат с достатъчно правомощия за ранна намеса и с достатъчно инструменти за ранна намеса с цел предотвратяване на дестабилизиращи изходящи потоци на банков капитал и на капацитет за покриване на загуби по време на криза;

40.  подчертава, че е важно да се изяснят практическите въпроси, които влияят пряко върху преструктурирането, като например зависимостта от доставчици на услуги, които предоставят услуги от критично значение, например в случая на възложени на външен изпълнител услуги, свързани с информационни технологии;

41.  отбелязва предложенията на Комисията за въвеждане в стълб 1 на минимален общ капацитет за покриване на загуби (TLAC) за глобални системно значими банки, в съответствие с международните стандарти; отбелязва различията между общия капацитет за покриване на загуби (TLAC) и МИССПП; въпреки това подчертава, че двата стандарта имат една и съща цел, а именно да се гарантира, че банките имат достатъчно собствен капитал и задължения за покриване на загуби, за да превърнат споделянето на загуби в ефективен инструмент при преструктурирането без причиняване на финансова нестабилност и без да са необходими публични средства, като по този начин се предотвратява социализирането на частните рискове; следователно стига до заключението, че един цялостен подход за поемане на загуби може да бъде постигнат чрез комбиниране на двата стандарта, като се надгражда въз основа на TLAC, както е транспониран в настоящото предложение на Комисията, като минимален стандарт, в зависимост от споразумението, което ще бъде постигнато от съзаконодателите; подчертава, че следва да бъде отчитано надлежно запазването на двата критерия за размера и за рисково претеглените активи, и отбелязва взаимовръзката между критериите за рисково претеглените активи, които са в основата на стандарта TLAC, и текущата работа в ЕС и БКБН по вътрешните модели и финализирането на рамката „Базел III“; подчертава, че при калибрирането и/или постепенното въвеждане на изискванията МИССПП следва да бъде обърнато специално внимание на необходимостта от създаване на пазар за приемливи пасиви от МИССПП; подчертава значението на запазването на свобода на преценка органа по преструктуриране при определянето на изискванията МИССПП и на гарантирането, че банките разполагат с достатъчно подчинен дълг, който да подлежи на споделяне на загуби, . подчертава, че пазарното разкриване следва да се извършва по подходящ начин, за да се избегне неправилното тълкуване на изискванията МИССПП от страна на инвеститорите;

42.  обръща внимание на значението на изясняването в законодателството на йерархията между базовия собствен капитал от първи ред, допустим за МИССПП, и капиталовите буфери; подчертава необходимостта от приемане на законодателство с цел изясняване на отговорностите и правомощията съответно на органите по преструктуриране и компетентните органи, що се отнася до предприемането на мерки за ранна намеса в случай на нарушаване на изискванията на МИССПП; отбелязва предложението на Комисията за въвеждане на насоки за МИССПП; отново заявява, че калибрирането на МИССПП следва при всички случаи да бъде тясно свързано със стратегията за преструктуриране на въпросната банка и да бъде обосновано от нея;

43.  обръща внимание на значението на изясняването в законодателството, че базовият собствен капитал от първи ред, допустим за МИССПП, е сред най-важните капиталови буфери, така че да се предотврати двойното отчитане на капитала;

44.  подчертава, че е от решаващо значение между държавите членки да се хармонизира йерархията на вземанията при несъстоятелност на банките с оглед на по-последователното и по-ефективно прилагане на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и на предоставянето на сигурност на трансграничните инвеститори; следователно приветства предложението на Комисията да постигне напредък в хармонизирането на йерархията на вземанията; отбелязва, че по-доброто хармонизиране на редовния режим на несъстоятелността и на неговата йерархия на вземанията ще бъде също така от ключово значение както за да се избегнат несъответствия с режима за преструктуриране на банките (в случая на банките), така и с цел да се предостави допълнителна яснота и сигурност на трансграничните инвеститори и да се допринесе за решаване на проблема с необслужваните кредити (в случая на дружествата); приветства факта, че Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките доведе до важна промяна в йерархията на вземанията при несъстоятелност, като отдаде приоритет на гарантираните депозити, така че те да бъдат първостепенни спрямо всички капиталови инструменти, капацитет за покриване на загуби, други видове привилегировани вземания и негарантирани депозити; призовава Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) да представя резултатите от оценките на възможността за преструктуриране на банките за банките от системно значение в глобален мащаб (G-SIB) и други банки, включително предложените мерки за преодоляване на пречките пред преструктурирането;

45.  отбелязва разнообразието от правни възможности, които са на разположение за гарантиране на подчинеността на дълг, отговарящ на условията за общ капацитет за поемане на загуби; посочва, че Съветът за финансова стабилност няма предпочитания към нито една от тях; счита, че с възприетия подход следва преди всичко да се намери баланс между гъвкавост, ефективност, правна сигурност и способността на пазара да поеме евентуален нов клас на дълг;

46.  призовава за обмисляне на евентуалното отрицателно въздействие върху реалната икономика от преразглеждането на правилата от Базел, въвеждането на минималните изисквания за собствени средства и приемливи пасиви (изискванията МИССПП), въвеждането на общия капацитет за покриване на загуби (TLAC) и на международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) 9; призовава за приемане на каквото и да е решение, което да цели смекчаването на въздействието;

47.  припомня, че въведеният нов режим на преструктуриране е довел до това някои инструменти, предлагани на инвеститорите на дребно, да включват по-голям риск от загуба;, отколкото при предишния режим; припомня освен това, че инструментите с възможност за споделяне на загуби следва да се продават на първо място само на подходящи инвеститори, които могат да поемат евентуални загуби, без да бъде застрашавано тяхното собствено добро финансово състояние; поради това настоятелно призовава Комисията да поощрява прилагането н