Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2243(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0176/2017

Внесени текстове :

A8-0176/2017

Разисквания :

PV 16/05/2017 - 16
CRE 16/05/2017 - 16

Гласувания :

PV 17/05/2017 - 10.3
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0211

Приети текстове
PDF 627kWORD 71k
Сряда, 17 май 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Финансови технологии (FinTec): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор
P8_TA(2017)0211A8-0176/2017

Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно финансовите технологии (FinTech): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор (2016/2243(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно виртуалните валути(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Зелената книга за финансовите услуги на дребно(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари — ускоряване на реформата“ (COM(2016)0601),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 май 2016 г., озаглавен „Колективно финансиране в съюза на капиталовите пазари на ЕС“ (SWD(2016)0154),

—  като взе предвид документа за обществено допитване на Комисията от 10 януари 2017 г. относно „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009);

—  като взе предвид доклада на европейските надзорни органи от 16 декември 2016 г. относно автоматизирането на финансовите консултации;

—  като взе предвид документа за обсъждане на европейските надзорни органи от 19 декември 2016 г. относно използването на големи информационни масиви от финансовите институции (JC 2016 86),

—  като взе предвид становището на Европейския банков орган от 26 февруари 2015 г. относно колективното финансиране на основата на заеми (EBA/Op/2015/03),

—  като взе предвид документа за обсъждане на Европейския банков орган от 4 май 2016 г. относно иновативното използване на данни за потребителите от финансови институции (EBA/DP/2016/01),

—  като взе предвид становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 18 декември 2014 г. относно колективното финансиране на основата на заеми (EBA/Op/2014/1378),

—  като взе предвид доклада на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 7 януари 2017 г. относно приложението на технологията на дистрибутирания регистър (distributed ledger technology) на пазарите на ценни книжа,

—  като взе предвид доклада на Съвместния комитет на европейските надзорни органи от7 септември 2016 г. относно рисковете и уязвимите места във финансовата система на ЕС,

—  като взе предвид таблицата на риска на Европейския банков орган въз основа на данните от третото тримесечие на 2016 г.,

—  като взе предвид таблицата на риска на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) от март 2016 г.,

—  като взе предвид петия доклад на ЕОЗППО относно тенденциите в потреблението от 16 декември 2016 г. (EIOPA-BoS-16-239),

—  като взе предвид таблицата на риска на Европейския орган за ценни книжа и пазари от четвъртото тримесечие на 2016 г.,

—  като взе предвид Специален документ № 172 на Европейската централна банка от април 2016 г., озаглавен „Технологиите на дистрибутирания регистър при посттърговските услуги с ценни книжа: революция или еволюция?“ („Distributed ledger technologies in securities post-trading: Revolution or evolution?“),

—  като взе предвид анализа на комисията по разплащанията и пазарните инфраструктури от февруари 2017 г., озаглавен „Технологията на дистрибутирания регистър при разплащанията, клиринга и сетълмента: аналитична рамка“ (Distributed ledger technology in payment, clearing and settlement: An analytical framework“)

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0176/2017),

A.  като има предвид, че под финансови технологии (FinTech) следва да се разбира финансиране, способствано от или предоставено посредством нови технологии, с въздействие върху целия финансов сектор и всички негови елементи — включително банковия и застрахователния сектор, пенсионни фондове, инвестиционни консултации, платежни услуги и пазарни инфраструктури;

Б.  като има предвид, че финансовите услуги винаги са разчитали на технологиите и са се развивали в съответствие с технологичните иновации;

В.  като има предвид, че всеки участник може да бъде финансово-технологично дружество (FinTech), независимо от това какъв е неговият правен субект; като има предвид, че веригата за създаване на стойност в сектора на финансовите услуги все по-често включва използването на алтернативни участници, като например стартиращи предприятия или гиганти в сферата на технологиите; като има предвид, че това понятие следователно включва широк спектър от предприятия и услуги, които значително се различават помежду си, поставят различни предизвикателства и тяхното регулаторно третиране трябва да е различно;

Г.  В. като има предвид, че новите технологии са в основата на широк спектър от промени в областта на финансовите технологии, като например технологията на дистрибутирания регистър (ТДР), новаторски платежни решения, роботизирани консултации (robo-advice), големи информационни масиви, използването на изчисления в облак, иновативни решения в областта на потребителската интеграция / идентификация, платформи за колективно финансиране и много други;

Д.  като има предвид, че инвестициите в приложенията на финансовите технологии възлизат на милиарди евро, като всяка година размерът им се увеличава;

Е.  като има предвид, че технологичните приложения се развиват с различни темпове, а мащабът и въздействието от тяхното развитие остава несигурно, но те имат потенциал да преобразуват из основи финансовия сектор по много съществен начин; като има предвид, че е възможно приложенията на финансовите технологии един ден да придобият системно значение;

Ж.  като има предвид, че промените във финансовите технологии следва да допринесат за развитието и конкурентоспособността на европейската финансова система и икономика, включително благосъстоянието на гражданите, като същевременно укрепват финансовата стабилност и поддържат възможно най-високото равнище на защита на потребителите;

З.  като има предвид, че финансовите технологии могат да създадат значителни ползи, като например по-бързи, по-евтини, по-пригодени, по-приобщаващи, по-устойчиви, по-прозрачни и подобрени финансови услуги за потребителите и предприятията, както и да разкрият много нови възможности за бизнес за европейските предприемачи; като има предвид, че в областта на финансовите услуги на дребно потребителският опит е движещата сила за участниците на пазара; като има предвид, че напредъкът и иновациите във финансовия сектор не следва да изключват парите в брой като разплащателно средство;

И.  като има предвид, че разработването на нови финансови услуги и цифровизацията на съществуващите услуги ще променят динамиката на пазара за сектора на финансовите услуги чрез въвеждането на нови форми на конкуренция, иновации, партньорства и възлагане на дейности на външни подизпълнители от и между участниците;

Й.  като има предвид, че насърчаването на лоялна конкуренция, неутрализирането на икономическите ренти, когато такива съществуват, и създаването на еднакви условия на конкуренция за финансовите услуги в ЕС е предпоставка за стимулиране на финансовите технологии в Европа и за постигане на сътрудничество между всички участници;

К.  като има предвид, че икономически изследвания сочат, че икономическата ефективност на финансовата система може да доведе до по-ниски цени за потребителите на финансови продукти и услуги на дребно; като има предвид, че финансовите технологии могат да допринесат за този спад на цените;

Л.  като има предвид, че решенията на финансовите технологии могат да подобрят достъпа до капитал, по-специално за МСП, чрез трансгранични финансови услуги и алтернативни канали за кредитиране и инвестиции като колективното финансиране и кредитирането между физически лица, като по този начин укрепят съюза на капиталовите пазари;

М.  като има предвид, че развитието на финансовите технологии може също така да улесни трансграничните финансови потоци и интеграцията на капиталовите пазари в Европа и по този начин да насърчава трансграничната стопанска дейност, като дава възможност за завършването на съюза на капиталовите пазари;

Н.  като има предвид, че развитието на финансовите технологии, и по-специално в областта на националните и трансграничните платежни решения, може също така да подпомага непрекъснатото развитие на единен пазар на стоки и услуги и да улеснява постигането на целите „5x5“ на Г-20 и Г-8 за намаляване на разходите за парични преводи;

O.  като има предвид, че финансовите технологии могат да служат като ефективен инструмент за финансово приобщаване, отваряйки специфични финансови услуги за лица, за които достъпът до тях преди не е бил възможен, и по този начин да направят растежа по-приобщаващ; като има предвид, че за да могат финансовите технологии да доведат до реално финансово приобщаване, е необходимо да бъдат решени проблемите относно финансовото образование и уменията в областта на цифровите технологии сред европейските граждани;

П.  като има предвид, че законодателството, регулирането и надзорът трябва да се приспособят към иновациите и да постигнат правилния баланс между стимулите за иновативна защита на потребителите и инвеститорите и финансовата стабилност; като има предвид, че финансовите технологии изискват по-балансиран подход между „регулирането на институцията“ и „регулирането на дейността“; като има предвид, че сложните взаимодействия между финансовите технологии и настоящото регулиране могат да доведат до разминавания, като предприятията и доставчиците на услуги стават обект на различно регулиране, дори в случаите, в които извършват еднакви по същество дейности, като някои дейности не са добре обхванати от определенията и/или приложното поле на дейностите в настоящите регулаторни разпореди; като има предвид, че настоящата рамка на ЕС за защита на потребителите и инвеститорите за финансовите услуги не разглежда по подходящ начин финансово-технологичните иновации;

Р.  като има предвид, че Европейските надзорни органи (ЕНО) започнаха да установяват потенциалните рискове и ползи от иновативните финансови технологии; като има предвид, че националните компетентни органи наблюдават това технологично развитие и са предложили различни подходи; като има предвид, че до момента развитието на финансово-технологична екосистема в Европа е било възпрепятствано от нееднородно регулиране в държавите членки и от липса на сътрудничество между пазарите; счита, че за развитието на силна финансово-технологична екосистема в Европа е важно предприемането на решителни действия на равнище ЕС, насочени към насърчаване на общ подход към финансовите технологии;

С.  като има предвид, че финансовите технологии могат да допринесат за намаляване на риска във финансовата система чрез децентрализацията и деконцентрацията на рискове, по-бързият клиринг и сетълмент на паричните плащания и търговията с ценни книжа, както и по-доброто управление на обезпеченията и капиталова оптимизация;

Т.  като има предвид, че може да се очаква, че едни от най-силните въздействия, свързани с финансовите технологии, ще бъдат върху веригата за създаване на стойност след момента на търгуване, която включва услуги като клиринг, сетълмент, отговорно пазене на активи и регулаторно докладване, като технологии от вида на ТДР биха имали потенциала да преобразят целия сектор; като има предвид, че в рамките на тази верига за създаване на стойност някои от посредниците, като например попечителите и централните контрагенти и централните депозитари на ценни книжа, биха могли да станат излишни в дългосрочен план, докато някои други функции ще трябва да продължат да бъдат изпълнявани от независими регулирани субекти;

У.  като има предвид, че регулаторните технологии (RegTech) могат да доведе до значителни ползи за финансовите институции и надзорните органи чрез допускането на нови технологии, които да се използват за справяне с регулаторните изисквания и изискванията за съответствие по по-прозрачен и ефикасен начин и в реално време;

Ф.  като има предвид, че застрахователните технологии (InsurTech) се отнасят до застраховането, способствано от или предоставено посредством нови технологии, например автоматизирано консултиране, оценка на риска и големи информационни масиви, но също и чрез застраховане срещу нови рискове като кибератаки;

Х.  като има предвид, че спешно е необходим по-голям достъп до финансиране за дружества, работещи по финансово-технологични продукти и услуги, както и за иновативните бизнеспартньори, които ги снабдяват с необходимите за доставката на тези продукти и услуги технологични материали, за да се стимулират финансовите иновации в Европа, и по-специално за да могат стартиращите предприятия да се разрастват; като има предвид, че в този контекст наличието на рисков капитал като източник на финансиране и наличието на силен технологичен сектор са ключови фактори за насърчаване на динамична финансово-технологична екосистема в Европа;

Ц.  като има предвид, че кибератаките представляват нарастваща заплаха за цялата цифрова инфраструктура, и следователно за финансовата инфраструктура; като има предвид, че финансовият сектор е изложен на тройно по-голям риск в сравнение с всеки друг отрасъл; като има предвид, че безопасността, надеждността и непрекъснатостта на неговите услуги са предпоставки за гарантиране на общественото доверие в сектора; като има предвид, че потребителите на дребно във финансовия сектор също са силно уязвими от подобни атаки или кражби на самоличност;

Ч.  като има предвид, че свързаните устройства са неразделна част от финансово-технологичните услуги; като има предвид, че „интернет на предметите“ (IoT) е особено уязвим за кибератаки и следователно представлява особено предизвикателство за киберсигурността; като има предвид, че сигурността на една свързана система се определя от най-слабия ѝ елемент;

Ш.  като има предвид, че с възхода на финансовите технологии потребителите и инвеститорите трябва да могат да продължат да разчитат на високи стандарти на защита на потребителите и инвеститорите, защита на данните и право на неприкосновеност на личния живот, както и на правна отговорност на доставчиците на финансови услуги;

Щ.  като има предвид, че за улесняването на финансовите технологии е важно да бъдат създадени последователна и благоприятна регулаторна рамка и конкурентна среда, в които финансовите технологии да могат да развиват и използват различни иновативни инструменти за сигурно криптиране, онлайн идентификация и автентификация с лесен интерфейс;

AA.  като има предвид, че автоматизацията във финансовия сектор, както в други сектори, може да наруши съществуващите модели на заетост; като има предвид, че усъвършенстването и разработването на обучения за придобиване на умения и за преквалификация ще трябва да залегнат в основата на всяка европейска стратегия в областта на финансовите технологии;

АБ.  като има предвид, че структурата на пазара в много области на цифровата икономика — поради мрежовите ефекти — е насочена към малък брой участници на пазара и че това е свързано с предизвикателства за конкурентното и антитръстовото право;

Определяне на рамка на ЕС за финансови технологии (FinTech)

1.  приветства новите развития в областта на финансовите технологии и призовава Комисията да изготви всеобхватен план за действие за финансовите технологии в рамките на стратегиите си за съюз на капиталовите пазари (СКП) и цифров единен пазар (ЦЕП), който може да допринесе като цяло за постигането на ефективна, конкурентоспособна, по-задълбочена, по-интегрирана, стабилна и устойчива европейска финансова система, да осигури дългосрочни ползи за реалната икономика и да отговори на потребностите на защитата на потребителите и инвеститорите и регулаторната сигурност;

2.  приветства неотдавнашното създаване на специална работна група за финансовите технологии, чиято роля е да оцени новаторството в тази област и едновременно с това да разработи стратегии за справяне с потенциалните предизвикателства във връзка с финансовите технологии, както и започването на обществено допитване относно финансовите технологии от страна на Комисията; приканва Комисията да включи Парламента в дейността на специалната работна група за финансовите технологии; счита тези неотдавнашни инициативи на Комисията за решаващи стъпки към разработването от страна на Комисията на всеобхватна стратегия и намаляването на регулаторната несигурност за финансовите технологии;

3.  счита, че финансовите технологии могат да подпомогнат успеха на инициативите за съюз на капиталовите пазари, например чрез разнообразяване на възможностите за финансиране в ЕС, и насърчава Комисията да използва предимствата, свързани с финансовите технологии, за постигане на напредък по проекта за съюз на капиталовите пазари;

4.  призовава Комисията да разработи пропорционален и междусекторен цялостен подход към работата си по отношение на финансовите технологии, като извлече поуки от това, което се прави в други юрисдикции и се адаптира спрямо различните участници и бизнес модели, които се използват; призовава Комисията да предприеме първите ходове, за да създаде благоприятна среда за разрастване на европейските центрове и дружества за финансови технологии;

5.  подчертава, че законодателството в областта на финансовите услуги както на равнище ЕС, така и на национално равнище следва да бъде преразгледано, когато е необходимо, и следва да бъде благоприятстващо иновациите, така че да могат да се постигнат и поддържат еднакви условия на конкуренция между участниците ; в частност препоръчва, в съответствие с принципа на иновации, потенциалните последици от законодателството в областта на иновациите да бъдат правилно оценени като част от оценка на въздействието, което следва да гарантира, че тези промени осигуряват в пълна степен „значителни икономически и обществени ползи“;

6.  подчертава, че с оглед на това да се гарантират еднакви условия на конкуренция, като същевременно се подпомага улесняването на достъпа на нови участници на пазара и се предотвратява регулаторният арбитраж в държавите членки и правните статути, законодателството и надзорът в областта на финансовите технологии следва да се основават на следните принципи:

   а) едни и същи услуги и рискове: следва да се прилагат едни и същи правила, независимо от вида на съответния правен субект или местоположението му в Съюза;
   б) технологична неутралност;
   в) подход, основан на анализ на риска, отчитащ пропорционалността на законодателните и надзорните действия по отношение на рисковете и съществеността на рисковете;

7.  препоръчва на компетентните органи да позволяват и насърчават контролирано експериментиране с нови технологии както на новите, така и на съществуващите участници на пазара; отбелязва, че подобна контролирана среда за експериментиране може да е под формата на т.нар. регулаторен пясъчник (regulatory sandbox) за финансово-технологични услуги с потенциални ползи за обществото, който обединява широк кръг участници на пазара и вече съществува успешно в няколко държави членки; подчертава, че е необходима проактивна и ориентирана към бъдещето ангажираност от страна на органите, в диалог с участниците на пазара и всички други съответни заинтересовани страни, като тя може да помогне на надзорните и регулаторните органи да развият технологични експертни знания; приканва компетентните органи да обмислят разработването на финансови инструменти и/или оперативни инструменти за стрес тестове за финансово-технологични приложения в случаите, когато те могат да породят рискове, в допълнение към работата на ЕССР;

8.  подчертава, че някои централни банки вече експериментират с цифрова валута на централната банка (ЦВЦБ), както и други нови технологии; насърчава съответните органи в Европа да направят оценка на въздействието на потенциалните рискове и ползи от даден вариант на дистрибутиран регистър и свързаните с тях необходими изисквания по отношение на защитата на потребителите и прозрачността; насърчава ги също така да експериментират, за да не се изостава от промените на пазара;

9.  подчертава, че е важно регулаторните и надзорните органи да развият достатъчно технически експертен опит за адекватно контролиране на все по-сложни финансово-технологични услуги; подчертава, че благодарение на тази проверка на текуща база, регулаторните органи ще могат да откриват и предвиждат специфични рискове, свързани с различните технологии, и да се намесват незабавно и с ясна програма, когато това стане необходимо;

10.  ето защо подчертава значението на система за обслужване на едно гише за доставчиците и ползвателите на финансово-технологични услуги в рамките на регулаторните и надзорните органи; признава необходимостта от премахване на изолираността на действията на надзорните органи в отделните сектори и препоръчва тясно сътрудничество на надзорните органи на финансовия сектор с други съответни национални и европейски органи, които притежават необходимите технологични експертни знания;

11.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и насърчават повече научноизследователски проекти във връзка с финансовите технологии;

12.  подчертава значението на засилването на финансовите иновации в Европа; призовава за улесняване на достъпа до финансиране за доставчиците на иновативни финансови услуги и за иновативните предприятия, които ги снабдяват с необходимите материали за предоставяне на тези услуги;

13.  подчертава, че финансово-технологичните дружества допринасят положително за развитието на финансовото посредничество, но създават и нови рискове по отношение на финансовата стабилност; отбелязва, че регулаторните и надзорните органи получават голямо количество информация чрез счетоводните баланси на установените финансови институции, свързани с изпълнението на множество регулаторни рамки, като например изискванията за капитал, коефициента на ливъридж и коефициента за ликвидност и др., но по отношение на небанкови образувания за кредитиране в случаи, като например колективното финансиране и кредитирането между физически лица, е трудно да се получи достатъчно информация от счетоводните баланси относно техните финансово-посреднически дейности; ето защо настоятелно призовава регулаторните и надзорните органи да обмислят как биха могли да получават подходяща информация, свързана с надзора, за целите на поддържането на финансова стабилност, и, когато е необходимо, да налагат регулаторни ограничения по отношение на тези счетоводни баланси с цел постигане и поддържане на финансова стабилност;

14.  подчертава, че регулаторните технологии имат потенциала да подобрят процесите, свързани със съответствието, и по-специално качеството и навременността на надзорната информация, и да ги направят по-прости и по-ефективни по отношение на разходите; призовава органите да изяснят правните условия, при които е позволено на поднадзорен субект да възлага на трети страни изпълнение на дейности във връзка със съответствието, като същевременно се гарантира, че съответните разпоредби в областта на надзора над трети страни са в сила и че юридическата отговорност за съответствието се носи от поднадзорния субект; призовава съответните органи, и по-специално Комисията, като част от работата във връзка с експертния европейски форум във връзка с услугите след сключване на сделка (European Post-Trade Forum), да възприеме проактивен подход при опита да се разберат пречките пред използването на нови решения на финансовите и регулаторните технологии в областите на процесите преди и след сключването на сделка, които са обхванати от Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ), Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR) и Регламента за централните депозитари на ценни книжа (РЦДЦК), и когато не съществуват пречки, да изяснят правото на участниците да ползват такива решения за целите на изпълнение на задълженията им съгласно тези законодателни актове;

15.  припомня, че тези иновативни финансови услуги следва да са налични в целия ЕС и поради това следва да не бъдат неправомерно възпрепятствани от трансграничните доставки в рамките на Съюза; призовава Комисията и ЕНО да наблюдават и предотвратяват припокриване на регулирането, нови пречки пред навлизането на пазара и национални пречки пред тези услуги; призовава Комисията да предотвратява пречки между държавите членки поради несъответствие между националните режими, както и да насърчава най-добрите практики в регулаторните подходи на държавите членки; освен това призовава Комисията и ЕНО да прилагат, където е приложимо, паспортни режими за доставчиците на нови финансови услуги, предлагани на територията на Съюза; подкрепя усилията на Комисията за определяне на начини, по които ЕС може да спомогне за подобряване на избора, прозрачността и конкуренцията във финансовите услуги на дребно в полза на европейските потребители; подчертава, че тази цел следва да допълва целта за подобряване на ефикасността на финансовия пазар;

16.  приветства факта, че в ЕС са възникнали редица жизнеспособни общности в областта на финансовите технологии; призовава Комисията и съответните органи на ЕС за икономическо управление да работят в тясно сътрудничество с центровете за финансови технологии, да засилят интелигентното предприемачество на тези общности и техните усилия, като насърчават и финансират иновациите и ги приветстват като източник на бъдещо конкурентно предимство на ЕС във финансовия сектор;

17.  отбелязва, че стартиращите предприятия в сферата на финансовите технологии се оказват особено уязвими по отношение на злоупотреби с патенти, извършвани от субекти, които купуват патенти с намерението да ги защитават срещу предприятия, които вече използват правата над технологията, чрез заплахи за съдебни дела за нарушение на патенти; призовава Комисията да анализира ситуацията и да предложи мерки за борба с лицата, злоупотребяващи с патенти, в областта на финансовите технологии;

18.  подчертава потенциалната роля на финансовите технологии за цифровизацията на обществените услуги, като по този начин те допринасят за повишаването на ефективността на услугите, например в областта на събирането на данъци и за предотвратяване на данъчни измами;

19.  подчертава, че поради мрежовите ефекти структурата на пазара в много области на цифровата икономика е насочена към малък брой участници на пазара, което създава предизвикателства за конкурентното и антитръстовото право; призовава Комисията да провери пригодността на регулаторния режим в областта на конкуренцията с оглед на преодоляване на предизвикателствата на цифровата икономика като цяло, както и в частност на финансовите технологии;

20.  подчертава, че има възможност за допълнително подобрение на инструментите, които могат да бъдат използвани за трансгранични плащания; подкрепя развитието на такива инструменти за извършване на плащания в рамките на Европа и изразява съжаление във връзка с високата степен на разпокъсаност на пазара на онлайн банкови плащания в ЕС и липсата на приложима в целия ЕС схема за кредитни или дебитни карти, която е европейска собственост; счита, че това е от съществено значение за доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари и представлява елемент с решаващо значение в рамките на цифровия единен пазар, като благоприятства европейската електронна търговия и трансграничната конкуренция в областта на финансовите услуги; призовава Комисията да определи следващите стъпки в посока към създаването на среда, благоприятстваща развитието на една такава система; признава необходимостта тази система да съществува съвместно, а ако е целесъобразно, да бъде оперативно съвместима с други новаторски платежни решения в интерес на конкуренцията;

21.  подчертава, че потребителите са движещата сила зад подема на финансовите технологии; подчертава, че целта на всички бъдещи законодателни промени следва да бъде те да подпомогнат потребителите в тази трансформация;

Данни

22.  припомня, че събирането и анализирането на данни играят централна роля за финансовите технологии; поради това подчертава необходимостта от последователно и неутрално в технологично отношение прилагане на съществуващото законодателство в областта на данните, включително Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), преразгледаната Директива за платежните услуги (ДПУ 2), Регламента относно електронната идентификация (eIDAS), 4-та директива относно борбата с изпирането на пари (ДБИП 4) и Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС); подчертава, че за се разрасне иновативното финансиране в Европа, е необходимо свободно движение на данни в рамките на Съюза; призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира, че в контекста на предоставянето на финансови услуги се използват единствено обективни и свързани елементи на данни; приветства общественото допитване на Комисията от 10 януари 2017 г. относно основаната на данни икономика (COM(2017)0009), което следва да осигури доказателства за наличието или неналичието на пречки пред свободния поток от данни в Съюза;

23.  подчертава нуждата от ясни правила относно собствеността, достъпа и преноса на данни; подчертава, че се генерират все по-големи количества данни от машини или процеси, основани на възникващи технологии, като например машинно обучение; подчертава, че ОРЗД предоставя ясна правна рамка относно личните данни, но и че е необходима по-голяма правна сигурност за други категории от данни; счита в тази връзка, че следва да се направи ясно разграничение между необработените данни и данните, произлизащи от допълнително обработване;

24.  подчертава, че банковото обслужване в открит формат и споделянето на данни ще допринесат да се гарантира, че всички иновативни финансово-технологични бизнес модели могат да се развиват заедно в полза на потребителите; подчертава, във връзка с това, неотдавнашните постижения на ДПУ 2 по отношение на извършването на плащания и достъпа до данни за сметките;

25.  подчертава ползите, които изчисленията в облак могат да донесат за потребителите и доставчиците на финансови услуги от гледна точка на ефективността по отношение на разходите, по-краткия срок, необходим за пускане на пазара, и по-доброто използване на ИКТ ресурси; отбелязва, че липсват ясни, изчерпателни европейски правила за аутсорсинг на данни към изчислителен облак по отношение на финансовия сектор; подчертава необходимостта от разработването на такива насоки и за общ подход към използването на изчисления в облак в националните компетентни органи (НКО); подчертава, че такива правила са необходими за осигуряване на гъвкавост и бързина на внедряването на компютърни услуги в облак; подчертава, че високите стандарти за сигурността на данните и защитата на потребителите следва да бъдат част от тези насоки; призовава Комисията и ЕНО да проучат различни възможности в тази връзка, като например предварително одобрени договори между доставчиците на услуги в облак и финансовите институции;

26.  отбелязва необходимостта от повишаване на осведомеността сред потребителите по отношение на стойността на техните лични данни; отбелязва, че потребителите могат да сключват договори за споделяне на цифрово съдържание срещу заплащане на такса; подчертава, че това може да доведе до икономически ползи, но може и да се използва по дискриминационен начин; призовава Комисията да проучи възможността за европейска стратегия за споделяне на данни с цел предоставяне на потребителите на контрол над техните данни; счита, че един ясен подход, в центъра на който стои потребителят, ще засили доверието в услугите, основани на технологии за компютърни услуги в облак, и ще стимулира нови иновативни услуги, предлагани от различни участници по веригата на финансовата стойност, напр. чрез използване на приложно-програмни интерфейси (ППИ) или улесняване на прекия достъп до данни за услуги за електронни плащания; призовава Комисията да проучи бъдещия потенциал на системите за управление на лична информация (СУЛИ) като технически инструменти, с които потребителите могат да управляват своите лични данни;

27.  припомня, в контекста на увеличеното използване на потребителски данни или големи информационни масиви от финансовите институции, разпоредбите на ОРЗД, според който субектът на данни има правото да получи обяснение на решение, взето чрез автоматично обработване, и да оспори това решение(4); подчертава необходимостта да се гарантира, че неточните данни могат да бъдат променени и че са използвани само проверими и съответстващи данни; призовава всички заинтересовани страни да увеличат усилията си, за да гарантират прилагането на тези права; счита, че даденото съгласие за използване на лични данни трябва да бъде динамично и че субектите на данни трябва да могат да променят и адаптират своето съгласие;

28.  отбелязва, че увеличеното използване на потребителски данни или големи информационни масиви от финансовите институции може да доведе до ползи за потребителите, като например разработването на съобразени в по-голяма степен, сегментирани и по-евтини оферти въз основа на по-ефективно разпределение на риска и капитала; отбелязва, от друга страна, развитието на динамично ценообразуване и неговия потенциал да води до противоположния ефект, което може да бъде вредно за съпоставянето на офертите и ефективната конкуренция, както и за групирането и споделянето на риска, например в застрахователния сектор;

29.  отбелязва все по-честото комбиниране на лични данни и алгоритми с цел предоставянето на услуги като роботизирани консултации; подчертава потенциала за ефикасност на роботизираните консултации и възможното му положително въздействие върху финансовото приобщаване; подчертава, че е възможно грешки или отклонения в алгоритмите или в основните данни да доведат до системен риск и да вредят на потребителите, например чрез увеличаване на изключването; призовава Комисията и ЕНО да наблюдават тези рискове, за да се гарантира, че автоматизацията на финансовите консултации действително може да доведе до усъвършенствани, прозрачни, достъпни и икономически ефективни консултации, и да се реши проблемът с все по-трудното проследяване на отговорността за вреди, причинени от такива рискове, в условията на настоящата правна рамка за отговорността за използването на данните; подчертава, че за роботизираните консултации следва да се прилагат същите изисквания за защита на потребителите, както за личните консултации на клиенти;

Киберсигурност и рискове, свързани с ИКТ

30.  подчертава необходимостта от цялостна сигурност по цялата верига за създаване на стойност в областта на финансовите услуги насочва вниманието към големия брой и разнообразието от рискове, свързани с кибератаки, насочени към нашата инфраструктура на финансовите пазари, „интернет на предметите“, валутите и данните; призовава Комисията да постави киберсигурността като приоритет номер едно в плана за действие в областта на финансовите технологии; призовава ЕНО и ЕЦБ, в качеството ѝ на банков надзорник, да я направят ключов елемент в своите регулаторни и надзорни програми;

31.  призовава ЕНО, в сътрудничество с националните регулаторни органи, да правят редовен преглед на оперативните стандарти, като се обхващат рисковете на финансовите институции, свързани с ИКТ; освен това призовава, поради различните нива на защита в стратегиите за кибернетична сигурност на държавите членки, за насоки на ЕНО относно контролирането на тези рискове; подчертава значението на технологичното ноу-хау, необходимо за изпълнението на задачите на ЕНО; насърчава провеждането на повече научни изследвания в тази област;

32.  подчертава необходимостта от обмен на информация и най-добри практики между надзорните органи, регулаторните органи и правителствата на съответните равнища, между научните изследователи и участниците на пазара, както и между самите участници на пазара; призовава Комисията, държавите членки, участниците на пазара и Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) да проучат потенциала на прозрачността и обмена на информация като инструменти срещу кибератаките; предлага да се проучат потенциалните ползи от създаването на една точка за контакт за участниците на пазара в това отношение, както и да се обмисли един по-координиран подход в разследването на киберпрестъпността в областта на финансовите услуги, като се има предвид техният все по-голям трансграничен характер;

33.  подчертава, че регламентът относно предоставянето на инфраструктура за финансови услуги трябва да предвижда подходящи стимулиращи структури, за да могат доставчиците да инвестират адекватно в киберсигурност;

34.  призовава държавите членки да гарантират навременното транспониране на Директивата относно сигурността на мрежовите и информационните системи (Директивата за МИС); приветства новото публично-частно партньорство в областта на киберсигурността, стартирано неотдавна от Европейската комисия с участието на сектора; изисква от Комисията да разработи редица нови и конкретни инициативи за засилване на устойчивостта на финансово-технологичните дружества в този сектор срещу кибератаки, особено на МСП и стартиращите предприятия;

35.  отбелязва, че общественото доверие в съответните технологии е жизненоважно за бъдещия растеж на финансовите технологии; подчертава необходимостта от по-добро образование и по-добра осведоменост относно положителното въздействие на финансовите технологии върху ежедневните дейности, но също така и във връзка с рисковете за мрежовата и информационна сигурност за гражданите и предприятията, и по-специално МСП;

36.  приветства постоянните усилия в областта на стандартизацията, които подобряват безопасността на свързаните устройства; подчертава обаче, че безопасността трябва да се гарантира отвъд минималното ниво на стандартизация, най-вече защото единните стандартизирани мерки за сигурност повишават риска от големи нарушения на сигурността поради възможен ефект на доминото; силно насърчава дружествата да разработят разнородни собствени реакции, за да обезопасят своите устройства и операции;

Блокови вериги

37.  подчертава потенциала на приложенията на блоковата верига за прехвърляне на парични средства и ценни книжа, както и за улесняване на „интелигентни договори“, които разкриват широк спектър от възможности за двете страни на финансовите договори, и по-специално договорите за търговско финансиране и кредитиране за бизнеса, които имат възможност да опростят сложните търговски и финансови договорни отношения между предприятия (B2B) и между предприятия и потребители (B2C); подчертава, че платформите, базирани на блокови вериги, са подходящи също и за опростяването на сложни В2В и В2С сделки;

38.  припомня ползите и рисковете от неконтролируеми приложения на блоковите вериги; приканва Комисията да организира ежегодно конференция с участието на множество заинтересовани страни по този въпрос; изразява загриженост от засиленото използване на неконтролируеми приложения на блоковите вериги за престъпни дейности, отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и изпиране на пари; призовава Комисията да следи отблизо тези въпроси, включително ролята на т.нар. смесители (mixers/tumblers) в този процес, и да ги разгледа в доклад;

Оперативна съвместимост

39.  признава значението на ППИ като допълнение към други инструменти, които могат да се използват от потребителя при предоставянето на достъп на нови участници до финансовата инфраструктура; препоръчва създаването на набор от стандартизирани ППИ, които могат да се използват от търговците, например в областта на банковото обслужване в открит формат, успоредно с възможността такива търговци да създават свой собствен софтуер;

40.  счита, че оперативната съвместимост на финансово-технологичните услуги е ключово условие за бъдещото развитие на европейския финансово-технологичен сектор както в Европа, така и в ангажирането на юрисдикциите на трети държави, а също така и за пълното реализиране на възможностите, които той може да създаде; насърчава стандартизирането на формати от данни, когато е възможно, какъвто е случаят в ДПУ 2, с цел то да се улесни;

41.  призовава Комисията да координира дейността на държавите членки и участниците на пазара, за да гарантира оперативната съвместимост между различните национални схеми за електронна идентификация; подчертава, че използването на тези схеми следва да бъде отворено за частния сектор; счита, че средствата за дистанционна идентификация, които не са изложени в Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (e-IDAS), също следва да са допустими, при условие че са на ниво на сигурност, равностойно на „значително“ ниво на осигуреност от e-IDAS и следователно са както безопасни, така и оперативно съвместими;

42.  подчертава значението на оперативната съвместимост на традиционните и новите решения за плащания за постигането на интегриран и иновативен европейски пазар на плащания;

43.  призовава ЕНО да определят в кои случаи целенасочената или основана на риска автентикация може да бъде алтернатива на задълбочената автентикация; допълнително приканва Комисията да проучи дали процесите на задълбочена автентикация могат да се изпълняват и от други субекти, различни от банки;

44.  призовава ЕНО, в сътрудничество с националните регулаторни органи, да разработят неутрални в технологично отношение стандарти и лицензии както за техники от типа „познавай клиента си“, така и за техники за дистанционна идентификация, например въз основа на биометрични критерии, които зачитат неприкосновеността на ползвателите;

Финансова стабилност и защита на потребителите и инвеститорите

45.  призовава Комисията при изготвяне на плана си за действие в областта на финансовите технологии да обърне специално внимание на потребностите на потребителите и инвеститорите на дребно и на рисковете, спрямо които те може да са уязвими, в светлината на все по-голямата експанзия на финансовите технологии в услугите, предоставяни на непрофесионални клиенти, например при колективното финансиране и кредитирането между физически лица; подчертава, че едни и същи стандарти за защита на потребителите се прилагат за финансово-технологичните услуги, както и за другите финансови услуги, независимо от канала на дистрибуция или местоположението на клиента;

46.  призовава ЕНО да продължат и забързат текущата си работа по наблюдение на технологичното развитие и да анализират свързаните с него ползи и потенциални рискове, и по-специално по отношение на защитата на потребителите и инвеститорите и финансовото приобщаване;

47.  призовава Комисията да проучи в каква степен финансовите технологии могат да спомогнат за предоставяне на потребителите на по-добри финансови съвети и дали фрагментираната регулаторна рамка на ЕС относно предоставянето на съвети има капацитета да обхване това;

48.  счита, че все още съществува значителна регулаторна несигурност около застрахователните технологии (InsurTech ) и подчертава, че е необходимо тя да се преодолее, за да се гарантират сигурност, неприкосновеност, лоялна конкуренция и финансова стабилност; подчертава, че по-голямата правна сигурност ще спомогне да се гарантира, че потребителите на недостатъчно регламентирани дружества в областта на застрахователните технологии не стават жертви на загуби или неправомерни продажби, и ще помогне на дружествата и на потребителите да използват по-пълноценно решенията на застрахователните технологии;

49.  подчертава необходимостта да се гарантира, че финансовата стабилност се подобрява наред с разработването на финансово-технологични решения; насърчава проучването на технологии с отворен код, преминали партньорска проверка, като средство за постигане на тази цел; призовава ЕНО да си партнират с участници от частния сектор при разработването и оценяването на иновативни технологии, които имат потенциала да гарантират финансова стабилност и да увеличават защитата на потребителите, например чрез смекчаване на отклоненията в алгоритмите или увеличаване на осведомеността на потребителя относно киберзаплахите;

50.  отбелязва, че многообразието и конкуренцията сред участниците на пазара са ключови фактори, които допринасят за финансовата стабилност; призовава регулаторните и надзорните органи да наблюдават въздействието на цифровизацията върху състоянието на конкурентоспособността на всички съответни сегменти на финансовия сектор и да разработват и въвеждат инструменти за предотвратяване или коригиране на проявите на антиконкурентно поведение или нарушения на конкуренцията.

Финансово образование и умения в областта на информационните технологии

51.  подчертава, че финансовата грамотност и цифровата грамотност са ключови фактори за ефективното използване на финансовите технологии и за по-малки равнища на риск в новата финансово-технологична среда;

52.  подчертава, че е необходимо подходящо образоване за потребителите и инвеститорите на дребно, за да могат финансовите технологии да станат истински инструмент за финансово приобщаване и да се позволи на тези потребители и инвеститори, които са все повече пряко изложени на незабавно достъпни персонализирани финансови инвестиционни продукти и услуги, да вземат самостоятелно разумни финансови решения относно тези предложения и да разбират всички рискове, произтичащи от използването на тези иновативни технологии; призовава Комисията и ЕНО да увеличат подкрепата си за инициативи за подобряване на финансовото образование; подчертава, че професионалното обучение и информацията относно правата на потребителите и инвеститорите следва да бъдат лесно достъпни;

53.  припомня прогнозата на Комисията, че до 2020 г. Европа може да изпита недостиг на до 825 000 специалисти в областта на ИКТ; счита, че са необходими повече компютърни специалисти и насърчава държавите членки да се подготвят за промени на пазара на труда, които настъпват много по-бързо от очакваното в наши дни;

54.  подчертава необходимостта от увеличаване на цифровото образование и цифровите умения в рамките на финансовия сектор, регулаторните органи и на обществото като цяло; призовава Комисията да представи най-добри практики в контекста на Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии;

o
o   o

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)Приети текстове, P8_TA(2016)0228.
(2)Приети текстове, P8_TA(2016)0358.
(3)Приети текстове, P8_TA(2016)0434.
(4) Вж. recital 71 от ОРЗД.

Правна информация