Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2302(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0139/2017

Внесени текстове :

A8-0139/2017

Разисквания :

PV 18/05/2017 - 8
CRE 18/05/2017 - 8

Гласувания :

PV 18/05/2017 - 11.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0222

Приети текстове
PDF 594kWORD 62k
Четвъртък, 18 май 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Целесъобразно съчетаване на финансирането за регионите в Европа: постигане на равновесие между финансовите инструменти и безвъзмездните средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС
P8_TA(2017)0222A8-0139/2017

Резолюция на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно целесъобразното съчетаване на финансирането за регионите в Европа: балансиране между финансовите инструменти и безвъзмездните финансови средства в рамките на политиката на сближаване на ЕС (2016/2302(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII от него,

—  като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1) (РОР), и делегираните актове и актовете за изпълнение, свързани със съответните членове на посочения регламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006(3) на Съвета,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006(4) на Съвета,

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно европейското териториално сътрудничество — най-добри практики и новаторски мерки(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно политиката на сближаване и преразглеждането на стратегията „Европа 2020“(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиране в работни места и растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС“(8),

—  като взе предвид становището на комисията по регионално развитие, съдържащо се в доклада на комисията по бюджетен контрол, озаглавен „Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) — Годишен доклад за 2014 г.“ (A8‑0050/2016),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „Насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране“(9),

—  като взе предвид Шестия доклад на Комисията относно икономическото, социалното и териториалното сближаване от 23 юли 2014 г., озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“ (COM(2014)0473),

—  като взе предвид синтезирания доклад на Комисията от август 2016 г. относно „Последваща оценка на програмите на политиката на сближаване за 2007—2013 г., насочена към Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ)“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 30 октомври 2014 г., озаглавен „Финансови инструменти, подкрепяни от общия бюджет съгласно член 140, параграф 8 от Финансовия регламент към 31 декември 2013 г.“ (COM(2014)0686),

—  като взе предвид Насоките на Комисията от 26 ноември 2015 г. за държавите членки относно член 42, параграф 1, буква г) от РОР — допустими разходи и такси за управление,

—  като взе предвид Насоките на Комисията от 10 август 2015 г. за държавите членки относно член 37, параграфи 7, 8 и 9 от РОР съчетаване на подкрепа от финансов инструмент с други форми на подпомагане,

—  като взе предвид Насоките на Комисията от 27 март 2015 г. за държавите членки относно член 37, параграф 2, от РОР - предварителна оценка от,

—  като взе предвид референтните насоки на Комисията за управляващите органи от 2 юли 2014 г., озаглавен „Финансови инструменти в програмите на ЕСИФ за периода 2014—2020 г.“,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Комисията от ноември 2016 г., озаглавен „Финансови инструменти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове. Обобщения на данните за напредъка във финансирането и изпълнението на финансовите инструменти за програмния период 2014—2020 г. в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета“,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Комисията от декември 2015 г., озаглавен „Обобщения на данните за напредъка във финансирането и изпълнението на финансовите инструменти за програмния период 2014—2020 г. в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета“,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Комисията от септември 2014 г., озаглавен „Обобщение на данните за напредъка във финансирането и прилагането на инструментите за финансов инженеринг, докладвани от управляващите органи в съответствие с член 67, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 13 ноември 2015 г., озаглавен „Дейности, свързани с финансовите инструменти“ (придружаващ следния документ: доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно финансовите инструменти, подкрепени от общия бюджет съгласно член 140, параграф 8 от Финансовия регламент към 31 декември 2014 г.) (SWD(2015)0206),

—  като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата № 19/2016, озаглавен „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“,

—  като взе предвид Специален доклад № 5/2015 на Сметната палата, озаглавен „Успешно и насърчително ли е действието на финансовите инструменти в областта на развитието на селските райони?“,

—  като взе предвид Специален доклад № 16/2014 на Европейската сметна палата, озаглавен „Ефективност на смесването на безвъзмездна финансова помощ по регионалните механизми за инвестиции със заеми от финансови институции с цел подпомагане на външните политики на ЕС“,

—  като взе предвид Специален доклад № 2/2012 на Сметната палата, озаглавен „Финансови инструменти за МСП, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие“,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Финансови инструменти в подкрепа на териториалното развитие“,

—  като взе предвид окончателния доклад на Европейската инвестиционна банка от март 2013 г., озаглавен „Финансови инструменти: извършване на преглед при подготовката за програмния период 2014—2020 г.“,

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Финансови инструменти през програмния период 2014—2020 г.: първи опит на държавите членки„, поръчано от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел „Б“: Структурни политики и политика на сближаване, октомври 2016 г.,

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Преглед на ролята на групата на Европейската инвестиционна банка в политиката на сближаване„, възложено от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел „Б“: Структурни политики и политика на сближаване, март 2016 г.,

—  като взе предвид информационния материал, озаглавен „Предизвикателства пред политиката на сближаване на ЕС: Въпроси във връзка с предстоящата реформа за периода след 2020 г.“, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, май 2016 г.,

—  като взе предвид брошурата, озаглавена „Изпълнение на политиката на сближаване в ЕС-28“, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, септември 2015 г.

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0139/2017),

A.  като има предвид, че прегледа/преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г., както и факта, че наближава средата на програмния период породиха дискусия относно съчетаването на безвъзмездни средства и финансови инструменти, които да бъдат инвестирани чрез бюджета на ЕС за периода след 2020 г.;

Б.  като има предвид, че предложението „Омнибус“ (COM(2016)0605) представлява единствената възможност за редица средносрочни подобрения на системата, по която се ръководи текущият програмен период;

В.  като има предвид, че терминът „финансови инструменти“ обхваща широк набор от инструменти, и оценката и решенията за използването им изискват постоянен подробен индивидуален анализ, свързан с оценка на специфичните нужди на местните и регионалните икономики или на дадена целева група;

Периодът 2007—2013 г. — надеждни инвестиции чрез безвъзмездни средства и финансови инструменти

1.  признава, че макар че финансовите инструменти бяха изготвени преди финансовата и икономическата криза и не бяха най-подходящите за икономически контекст на криза, с доклада на Комисията се предоставя солидно доказателство, че инвестирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) под формата на безвъзмездни средства и финансови инструменти оказа значително въздействие и доведе до видими резултати чрез инвестиции в регионите на ЕС, възлизащи на 347,6 милиарда евро, като изключи националното съфинансиране и допълнително мобилизираните ресурси;

2.  приветства съществуващите операции на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в областта на политиката на сближаване, откроени в годишните доклади и докладите на сектора, които разкриват въздействието върху МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, инфраструктурата, научните изследвания и иновациите, околната среда, енергетиката и селското стопанство; заключава, че кредитирането на ЕИБ в подкрепа на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. възлиза на 147 млрд. EUR, което представлява около 38 % от общо отпуснатите заеми в ЕС;

Периодът 2014—2020 г. — нова страница в инвестирането чрез европейските структурни и инвестиционни фондове

3.  приветства факта, че през периода 2014—2020 г. се очаква ЕС да инвестира 454 милиарда евро чрез европейските структурни и инвестиционни фондове, а чрез национално съфинансиране на инвестиции под формата на безвъзмездни средства и финансови инструменти, сумата се очаква да нарасне до 637 млрд. евро;

4.  признава, че са увеличени както обемът, така и качеството на финансовите инструменти (под формата на заеми, гаранции, микрокредити, собствен и рисков капитал) в рамките на споделеното управление на политиката на сближаване; подчертава две основни причини за тази тенденция — периодът 2007—2013 г. предостави ценен опит и поуки по отношение на изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове чрез безвъзмездни средства и финансови инструменти, като същевременно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. отразява следкризисната необходимост от повече финансови инструменти поради бюджетни ограничения;

5.  отбелязва, че според оценки отпуснатите средства за ФИ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и Европейския социален фонд (ЕСФ) почти ще се удвоят между 2007—2013 г., когато са възлизали на 11,7 милиарда евро, и 2014—2020 г., когато те ще възлизат на 20,9 милиарда евро; отбелязва, че следователно ФИ ще представляват 6% от общия размер на отпуснатите средства за политиката на сближаване през периода 2014—2020 г., възлизащ на 351,8 милиарда евро, в сравнение с 3,4% от отпуснатите 347 милиарда евро през периода 2007—2013 г.;

6.  отбелязва, че отпуснатите средства от Кохезионния фонд възлизат на около 75 милиарда евро, което представлява 11,8% от общия размер на отпуснатите средства за ФИ през периода 2014—2020 г.; приветства увеличаването на отпуснатите средства от 70 милиарда евро през периода 2007—2013 г. на 75 милиарда евро през периода 2014—2020 г.; подчертава факта, че отпуснатите средства на Кохезионния фонд не следва да бъдат намалени, като се има предвид, че около 34% от населението на ЕС живее в региони, които получават помощ от Кохезионния фонд;

7.  отбелязва общия обем в размер на 5571,63 милиона евро на вноските за оперативни програми, за които са поети задължения за ФИ от 21 държави членки до 31 декември 2015 г. в настоящата МФР, 5 005,25 милиона евро от които са от ЕФРР и Кохезионния фонд;

8.  приветства факта, че ключови регулаторни промени в програмирането, изпълнението и управлението на финансовите инструменти, като например пряката връзка с всички 11 тематични цели, целесъобразна задължителна предварителна оценка, която позволява идентифицирането на неефективността на пазара, създаването на индивидуализирани и опростени стандартизирани финансови инструменти и механизми за докладване, могат да окажат решаващо положително въздействие върху привлекателността и скоростта на прилагането на политиката на сближаване, чрез преодоляване на правната несигурност, появила се преди периода 2007—2013 г.; призовава обаче да бъдат положените усилия за гарантиране, че въпросните промени няма да засегнат привлекателността и скоростта на прилагане на финансовите инструменти;

Безвъзмездни средства и финансови инструменти — интервенционната логика определя смесването

9.  подчертава, че въпреки че поддържат същите цели на политиката на сближаване, безвъзмездните средства по европейските структурни и инвестиционни фондове и финансовите инструменти, които не са самоцелни, при споделено управление имат различна логика на интервенция и изпълнение в зависимост от нуждите на териториалното развитие, областите на действие и нуждите на пазара;

10.  признава, че в зависимост от вида на проекта, безвъзмездната финансова помощ има различни предимства пред финансовите инструменти: подкрепяне на проекти, които не генерират задължително приходи, предоставяне на финансиране за проекти, които по различни причини не могат да привлекат частно или публично финансиране, предназначение за конкретни бенефициенти, проблеми и регионални приоритети, и по-малко сложна употреба благодарение на съществуващия опит и капацитет; признава, че в някои случаи безвъзмездните средства подлежат на ограничения: трудности при постигане на качество на проекта и устойчивост, риск от замяна на публичното финансиране в дългосрочен план и ефект на изтласкване от пазара за потенциални частни инвестиции, дори и когато проектите могат да имат револвиращ характер и капацитет да генерират приходи за погасяване на основано на заеми финансиране;

11.  признава, че финансовите инструменти предлагат предимства, като например ефект на лоста и револвиращ ефект, привличането на частен капитал и покритие на специфичен недостиг на инвестиции чрез висококачествени проекти, подходящи за банкиране, като по този начин увеличават максимално ефикасността и ефективността на прилагането на регионалната политика; признава, че финансовите инструменти се придружават от известни недостатъци, които биха могли да причинят възникването на конфликт с по-привлекателни национални или регионални инструменти като: по-бавно прилагане в някои региони, повишена сложност, по-нисък от очаквания ефект на лоста на подкрепяните от ЕСИ фондове финансови инструменти, както и, в някои случай, по-високи разходи, свързани с прилагането и такси за управление; отбелязва, че безвъзмездните средства представляват инвестиции, които са за предпочитане в някои области на политиката, като например определени видове публична инфраструктура, социални услуги, политика в областта на изследването и иновациите, или като цяло проекти, които не генерират приходи;

12.  подчертава, че логиката на интервенция не е разграничителна линия, а място за среща за определяне на равноправни условия на безвъзмездните средства и финансовите инструменти, така че политиката на сближаване да може да осигури по-добро покритие на бенефициентите и на недостига на инвестиции чрез разнообразие от мерки; подчертава, че логиката на интервенция е подход „отдолу нагоре“ в програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове, както и че всички държави членки и региони следва да продължат да вземат предвид най-подходящия вариант, когато свободно определят дела на финансовите инструменти или на безвъзмездните средства като инструмент за предоставяне, за да допринесат за подбраните приоритети в съответните им оперативни програми, имайки предвид, че местните и регионалните органи участват и им е поверена ключова роля; припомня, че управляващите органи са тези, които трябва да вземат решение относно по-подходящия за изпълнението на дейността финансов инструмент.

Изпълнение на финансовите инструменти — предизвикателства

13.  признава значението на използването на финансови инструменти при операции по линия на политиката на сближаване; приветства факта, че докладването относно прилагането на финансови инструменти през 2015 г. разкри напредък въпреки късния старт на текущия програмен период; отбелязва обаче, че напредъкът в прилагането на финансовите инструменти по линия на ЕСИ фондовете се различава значително не само между различните държави членки, но и в рамките на една и съща държава членка; припомня, че положителният опит с използването на финансовите инструменти и въздействието от използването в програмния период 2007—2013 г. беше съпътстван от редица въпроси, свързани с изпълнението: късно начало на операциите, неточна оценка на пазара, различно използване по региони, ниски общи нива на усвояване, нисък ефект на лоста, проблематично револвиране, високи разходи и такси за управление и несъразмерно висока обезпеченост; припомня, че до 2015 г., след като Комисията удължи конкретните срокове, предвидени за прилагането на финансовите инструменти, редица констатирани дефекти бяха смекчени чрез целенасочени мерки;

14.  отбелязва, че забавянето в прилагането на ЕСИ фондовете може да засегне нивата на усвояване, револвиращия ефект и ефекта на лоста, като последният следва да се основава на определение и методология, използвани от международните организации, като ОИСР, като се прави ясно разграничение между публични и частни средства и се представя по ясен начин точната степен на възможния ефект на лоста по всеки финансов инструмент, разбит по държави и региони; припомня факта, че закъсненията в периода 2007—2013 г., допринесоха необратимо за несъвършеното изпълнение на финансовите инструменти по ЕФРР и ЕСФ; подчертава, че закъсненията при изпълнението, които могат да се държат на късния старт на програмния период могат да попречат на прилагането на финансовите инструменти по линия на ЕСИ фондовете, което би довело до неточни заключения от оценката в края на периода; следователно призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за смекчаване на отрицателните последици от забавеното изпълнение, особено по отношение на риска от ограничена полза и въздействие на финансовите инструменти;

15.  изразява дълбока загриженост, че има голяма вероятност за повторение на натрупването на неплатени фактури през втората половина на настоящата МФР, тъй като това би могло да окаже сериозно въздействие върху други политики, финансирани от ЕС;

16.  отбелязва значителните различия в целия ЕС по отношение на навлизането на финансови инструменти, включително европейските структурни и инвестиционни фондове и първите резултати на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), първоначалните резултати от тези фондове и очаквания ефект на лоста на допълнителните ресурси, както и други финансирани от ЕС инструменти в икономиките на ЕС с най-добри показатели, които подкопават целите на политиката на сближаване; подчертава, че цялостният успех на тези инструменти зависи от това колко лесно могат да се използват и способността на държавите членки да управляват инвестициите чрез тях, за което се изискват точни и диференцирани показатели, които биха могли да позволят да се оцени реалното им въздействие върху политиката на сближаване;

Опростяване, взаимодействията и техническа помощ — решения

17.  приветства действията на Комисията за оптимизиране на регулирането и за намаляване на бюрокрацията; подчертава, че въпреки подобренията, сложността продължава да е налице и въпроси като продължителното време за настройка и административната тежест за получателите са възпиращ фактор за използването на финансови инструменти; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с ЕИБ, ЕИФ и управляващите органи, за да съчетава много по-лесно европейските структурни и инвестиционни фондове, микрокредитирането, заемите, гаранциите, собствения капитал и рисковия капитал, като същевременно гарантира същото ниво на прозрачност, демократичен надзор, докладване и контрол;

18.  отбелязва, че специфичните разпоредби ограничават гъвкавостта на операциите с финансовите инструменти; отбелязва, че правилата относно държавната помощ изглеждат особено обременяващи, по-специално при съчетаване на безвъзмездни средства с финансови инструменти; призовава Комисията да осигури подходяща рамка за държавните помощи и да проучи допълнителни възможности за опростяване на съответствието на държавната помощ на всичките три нива — управляващи органи, фонд на фондове и финансови посредници; призовава за еднакви условия на конкуренция в правилата за държавна помощ относно всички финансови инструменти с цел да се избегне преференциално третиране на определени източници на финансиране спрямо други, особено в областта на подкрепата за МСП;

19.  подчертава значението на одита на изпълнението на финансовите инструменти, включително одитирането на дейността на групата на ЕИБ по отношение на политиката на сближаване; отбелязва, че дейностите по одитиране включват достъп до целия цикъл на ЕСИ фондовете; призовава Комисията и националните органи да определят възможности за опростяване и взаимодействия посредством процеса на одитиране; следователно призовава Комисията да обърне специално внимание на сравнителен анализ на безвъзмездните средства и финансовите инструменти, както и на по-нататъшното изграждане на капацитет, одитната методология и насоки за процесите на одит, които не следва да увеличават финансовата и административната тежест за бенефициентите;

20.  отбелязва, че съчетаването на безвъзмездни средства и финансови инструменти съдържа неизползван потенциал; подчертава, че освен насоките на органите, е необходима допълнително опростяване и хармонизация по отношение на правилата, които се отнасят до комбиниране на различни европейски структурни и инвестиционни фондове, както и за правилата, които се отнасят до съчетаването на европейските структурни и инвестиционни фондове с инструменти като „Хоризонт 2020“ и ЕФСИ; призовава за по-добро регулиране под формата на ясни, последователни и целенасочени разпоредби по отношение на облекчаване на регулаторната тежест чрез улесняване на горепосоченото съчетаване на средства от повече от една програма за един и същ финансов инструмент, както и осигуряване на комбинации от инструменти за микрофинансиране в операции по линия на ЕСФ, и допълнително опростяване на обществените поръчки за подбор на финансови посредници и за публично-частните партньорства; призовава за по-добра съгласуваност между различни стратегии; подчертава, че съчетаването на безвъзмездни средства и финансови инструменти по линия на ЕСИ фондовете с други източници на финансиране може да направи по-привлекателна структурата за финансиране на бенефициентите и инвеститорите от публичния и частния сектор поради подобреното споделяне на риска и изпълнението на проектите, и по този начин се помогне на инструментите да предоставят потенциал за растеж в дългосрочен план;

21.  отбелязва, че изплъзването на финансови инструменти може да се подобри чрез инвестиционни партньорства, както и че публично-частните партньорства подобряват взаимодействието между източниците на финансиране и поддържат необходимия баланс между частни и публични интереси; подчертава, че използването на финансови инструменти в контекста на инициативи за водено от общностите местно развитие (CLLD) и интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) следва също да бъде насърчавано;

22.  приветства съществуващите практики за техническа помощ, предоставена от Комисията и групата на ЕИБ, посредством платформата Fi-compass; изразява съжаление, че органите и службите за подкрепа на място, особено за бенефициентите на финансовите инструменти, включително ЕФСИ, са ограничени, докато много местни и регионални органи срещат технически трудности и недостиг на капацитет и ноу-хау за ефективното използване на финансовите инструменти; призовава за техническа помощ, която следва да бъде насочена на първо място за местните и регионалните заинтересовани лица, както и за всички заинтересовани партньори, но която не следва да бъде използване за финансиране на дейности на националните органи; в допълнение призовава за създаването на общ план за техническа помощ от страна на Комисията и ЕИБ, включващ дейности по финансови и нефинансови консултации, особено за крупни проекти, както и изграждане на капацитет, обучение, подкрепа и обмен на знания и опит; допълнително призовава за съчетаване на опит (включително правни консултации) относно регламентите в областта на политиката на сближаване, финансовите продукти, държавната помощ и обществените поръчки, насочени към националните органи, управителите на фондове и бенефициентите, като се подчертае значението на избягването на дублиране на структури;

23.  призовава Комисията да повишава популярността на ЕСИ фондовете и допълнително да пояснява факта, че е налице финансиране от ЕС; допълнително призовава за подходяща и всеобхватна информация и комуникация относно възможностите за финансиране от ЕС, което би насърчило използването на посочените възможности от публичния и частния сектор и би било насочено към потенциални бенефициенти и по-конкретни към младите хора;

Към постигане на правилния микс от източници на финансиране за периода след 2020 г. и бъдещето на политиката на сближаване

24.  признава, че предизвикателства като миграцията и сигурността или настоящи и бъдещи политически събития в ЕС не следва да оказват отрицателно въздействие върху инвестициите в рамките на политиката на сближаване или нейните цели и очакваните резултати, особено след текущия програмен период;

25.  признава, че както безвъзмездните средства, така и финансовите инструменти имат своя специфична роля в рамките на политиката на сближаване, но че те споделят една и съща насоченост, съдържаща се в 11-те тематични цели, относно начина на постигане на петте водещи цели на стратегията „Европа 2020“, стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; подчертава необходимостта да се гарантира, че финансовите инструменти не заместват отпускането на безвъзмездни средства като основен инструмент на политиката на сближаване, като същевременно се подчертава необходимостта да се запази възобновяемия характер на средствата, които следва да се предоставят за инвестиране въз основа на секторите и действията, за чиято подкрепа са предназначени;

26.  подчертава, че финансовите инструменти постигат по-добри резултати в региони, както и метрополните региони, в които финансовите пазари са добре развити, докато най-отдалечените региони и регионите с високи равнища на безработица и с ниска гъстота на населението изпитват трудности при привличането на инвестиции, докато безвъзмездните средства, от своя страна, предоставят отговор на регионалните структурни въпроси и регионалното балансирано финансиране; отбелязва, че успехът на финансовите инструменти зависи от много фактори и не възможно да се направят общи заключения въз основа на един критерий; отбелязва, че задължителните цели за използването на финансови инструменти за периода след 2020 г. в областта на политиката на сближаване не може да се счита за жизнеспособен вариант; отбелязва, че увеличаването на дела на финансовите инструменти следва да не влияе върху неподлежащите на възстановяване финансови вноски, тъй като това би попречило на баланса; подчертава, че в редица обществени политики безвъзмездните средства трябва да доминират, докато финансовите инструменти могат да играят допълващи роли при пълно съответствие с подходяща предварителна оценка и анализ на пазара; призовава за допълнително насърчаване на финансовите инструменти в програмите по линия на Interreg с оглед на повишаването на съответствието им с целите на европейското териториално сътрудничество;

27.  припомня, че съществуващият опит в изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове показва, че комбинация от източници на финансиране на безвъзмездни средства и финансови инструменти предоставя отговор на специфичните за дадена държава реалности, както и на пропуските в социалното, икономическото и териториалното сближаване; подчертава, че миксът от източници на финансиране не може да води до подходящо за всички ситуации решение, поради редица фактори: географски регион, област на политиката, вид на бенефициента и размер, административен капацитет, пазарни условия, наличие на конкурентни инструменти, бизнес среда и фискална и икономическа политика;

o
o   o

28.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.
(5) OВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0321.
(7) Приети текстове, P8_TA(2015)0384.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0308.
(9) ОВ C 19, 22.1.2014 г., стр. 4.

Правна информация