Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2271(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0183/2017

Внесени текстове :

A8-0183/2017

Разисквания :

PV 31/05/2017 - 20
CRE 31/05/2017 - 20

Гласувания :

PV 01/06/2017 - 7.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0240

Приети текстове
PDF 632kWORD 76k
Четвъртък, 1 юни 2017 г. - Брюксел Окончателна версия
Цифровизация на европейската промишленост
P8_TA(2017)0240A8-0183/2017

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост (2016/2271(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 173 (дял XVII) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който разглежда промишлената политика на ЕС и се отнася, наред с другото, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

—  като взе предвид членове 9, 11 и 16 от ДФЕС,

—  като взе предвид Протокол № 1 към ДФЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 към ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавен „Quantum technologies“ („Квантови технологии“, SWD(2016)0107),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавен „Advancing the Internet of Things in Europe“ („Напредъкът на интернет на нещата в Европа“, SWD(2016)0110),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г., озаглавена „Промишлената политика в ерата на глобализацията“(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията — Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“: Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юли 2007 г., озаглавено „Средносрочен преглед на индустриална политика — Принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2007)0374),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100) и последващите законодателни и незаконодателни предложения,

—  като взе предвид предложението от 11 септември 2013 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012 (COM(2013)0627),

—  като взе предвид предложението от 26 март 2013 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (COM(2013)0147),

—  като взе предвид предложението от 7 февруари 2013 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза (COM(2013)0048),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II — Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар: Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ (COM(2011)0206),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „За Акт за единния пазар: За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика — 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г., озаглавена „Програма в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия“(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г., озаглавена „Защита на критичната информационна инфраструктура — постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г., озаглавена „Нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu“(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно интернет на нещата(11),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2016 г., озаглавено „Четвъртата индустриална революция и цифровата трансформация: пътят напред“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм и комисията по култура и образование (A8-0183/2017),

A.  като има предвид, че трябва да се полагат енергични усилия посредством конкретни политики, действия и стимули за повторна индустриализация на ЕС и неговите държави членки с цел съчетаване на конкурентоспособността и устойчивостта, създаването на качествени работни места и приобщаването; като припомня целта на ЕС до 2020 г. 20% от БВП на Съюза да се основават на промишлеността, което трябва непременно да вземе под внимание структурната трансформация на промишления сектор в резултат на цифровата революция и появата на нови стопански модели;

Б.  като има предвид, че европейската промишленост представлява основата на европейската икономика и богатство, както и че тя е изправена пред големи предизвикателства в резултат на тенденциите за по-бърза глобализация и иновации;

В.  като има предвид, че цифровизацията на промишленото производство спомага за повишаване на гъвкавостта, енергийната и ресурсната ефективност, устойчивостта на иновациите и конкурентоспособността на европейските икономики, като по този начин трансформира стопанските модели, производството, продукцията, процесите и създаването на стойност и оказва основно въздействие върху баланса между възможностите и предизвикателствата за европейските промишлени сектори и работници;

Г.  като има предвид, че със своето промишлено наследство, мрежи от промишлени сектори и вериги за създаване на стойност, със своите иновативни силни страни и стратегически публични инвестиции в научноизследователската и развойната дейност (НИРД), наличието на частни инвестиции и ефикасна администрация, със своята квалифицирана работна сила и интегрирането на промишленото развитие със социалните предизвикателства, както и предвид факта, че са започнати повече от 30 национални и регионални инициативи за цифровизиране на промишлеността, Европа разполага със силна основа, чрез която да се превърне в лидер в областта на цифровата трансформация; като има предвид, че е налице възможност за укрепване на промишлеността на ЕС, ако успеем да изградим напълно интегрирани вериги за създаване на стойност за цифрово подобрени промишлени продукти и пакети продукт — услуга;

Д.  като има предвид, че съобщителните мрежи от пето поколение ще трансформират из основи нашите икономики, като поставят цифровизацията в центъра на промишленото развитие и социалните услуги;

Е.  като има предвид, че за успеха на европейската промишлена стратегия е задължително да се създаде цифров единен пазар, който стимулира икономическия растеж и заетостта по един социално отговорен начин;

Ж.  като има предвид, че една добре замислена технологично неутрална стратегия за цифровизацията на промишленото производство, което все повече свързва хората и машините, както и услугите през граница в рамките на цялата глобална верига за създаване на стойност, е важен ключов етап за повишаване на гъвкавостта, устойчивостта и конкурентоспособността на нашата икономика и за създаване на нови работни места;

З.  като има предвид, че цифровизацията следва да използва потенциала за увеличаване на ефикасното използване на ресурсите, енергията и капитала, като по този начин допринася за по-интегрирана кръгова икономика, по-ниска материалоемкост и по-голяма промишлена симбиоза;

И.  като има предвид, че цифровизацията може да даде тласък на туризма в полза на пътниците и тяхната мобилност, позволявайки, наред с другото, лесен достъп до информация в реално време и широк спектър от услуги;

Й.  като има предвид, че високоразвитите езикови технологии могат да помогнат на промишлеността да преодолее езиковите бариери, които възпрепятстват развитието на цифровия пазар;

К.  като има предвид, че цифровизацията създава нови възможности в транспортния сектор за производителите, операторите, инвеститорите, работниците и пътниците и представлява предварително условие за това транспортната промишленост да остане конкурентоспособна и функционираща и да повиши своята ефективност, а за услугите в сектора на транспорта — да станат по-устойчиви и по-резултатни;

Л.  като има предвид, че цифровизацията може да допринесе за по-безопасни условия на труд, по-голяма безопасност на продуктите и за индивидуализиране и децентрализиране на производството;

М.  като има предвид, че съществува голямо несъответствие, свързано с пола, по отношение на заетостта и обучението в сектора на ИКТ, което има сериозни отрицателни последици за равенството на пазара на труда;

Н.  като има предвид, че цифровизацията и индивидуализирането и децентрализирането на производството ще доведат до промяна на условията на труд и ще имат редица социални последици; като има предвид, че безопасните и достойни условия на труд и високите стандарти за безопасност на продуктите трябва да останат обща грижа;

О.  като има предвид, че съществуват многобройни изследвания, които изтъкват, че цифровизацията в промишленото производство ще доведе до промени в търсенето на пазара на труда и заетостта в Европа; като има предвид, че това може да има въздействие върху съществуващите правила, регулиращи правата и участието на работниците; като има предвид, че става ясно, че е необходимо да се отговори на тези промени чрез обучението на работната сила в нови умения в областта на ИКТ и повишаване на цифровите умения в обществото като цяло;

Разработване на интегрирана стратегия за промишлената цифровизация (СПЦ) за ЕС

1.  приветства съобщението на Комисията относно цифровизирането на европейската промишленост;

2.  изразява твърдо убеждение, че СПЦ ще допринесе по решителен начин за преодоляването на най-неотложните икономически и социални предизвикателства, пред които е изправена Европа, като:

   a) засили икономическата динамика, социалното и териториалното сближаване и гъвкавостта по отношение на технологичните трансформации и сътресения чрез модернизирането и взаимното свързване на европейските промишлени сектори и икономически вериги за създаване на стойност и чрез увеличаване на публичните и частните инвестиции в реалната икономика, както и като предостави възможности за инвестиции в контекста на устойчиво модернизиране;
   б) насърчи създаването на качествени работни места и възможности за връщане на изнесени производства, повиши трудовите стандарти и привлекателността на работните места в промишления сектор, допринесе за предоставянето на повече възможности и информация на потребителите, полага усилия за една социално отговорна трансформация и приобщаващ пазар на труда с по-разнообразни модели на работни места и схеми за работно време, както и по-добри условия и интеграция на заетостта и ученето през целия живот;
   в) повиши ефикасното използване на ресурсите и намали материалоемкостта на производствената промишленост благодарение на укрепването на европейската кръгова икономика, като се припомни, че това е от жизненоважно значение за материалните условия на европейския сектор на високите технологии, както и за цифровизираното промишлено производство и неговите продукти;
   г) засили европейското сближаване чрез надеждна и амбициозна европейска инвестиционна политика (обръщаща специално внимание на разгръщането на модерна цифрова инфраструктура), използва различни европейски инструменти за финансиране, включително ЕФСИ, регионалните фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други, и осигури координирана, неутрална от технологична гледна точка европейска промишлена политика, основана на лоялна конкуренция между множество участници, иновации и устойчиво модернизиране, както и иновация на технологичния, социалния и стопанския модел, която подобрява цифровия единен пазар и интеграцията и модернизирането на всички европейски промишлени сектори;
   д) подкрепи целите на Европа в политиката в областта на климата чрез повишаване на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите на промишленото производство, както и неговата „кръговост“, намали емисиите, и като свърже устойчивостта на промишлеността с конкурентоспособността;
   е) засили икономическите и социалните иновации, както и иновациите в политиката чрез прилагане на принципите на откритост и достъпност на публичните и частните данни и информация, като винаги се защитават чувствителните данни в обмена между предприятията, работниците и потребителите и като се създаде възможност за по-добра интеграция на всички категории промишлени сектори и сфери на политиката, в това число творческите и културните индустрии;
   ж) подобри препитанието на гражданите в градските и извънградските райони, както и тяхната информираност относно възможностите, предлагани от цифровизацията, и способността им да се възползват от тях;
   з) стимулира технологичните и социалните иновации в областта на научните изследвания в ЕС чрез политика за промишлена цифровизация с ясен фокус и визия;
   и) подобри енергийната сигурност и намали потреблението на енергия чрез цифровизирано, по-гъвкаво и ефикасно промишлено производство, което ще позволи по-добро управление на енергийното търсене;
   й) осъществи партньорства с други макрорегиони по света във връзка с развиването на отворени цифрови пазари, които са новаторски и справедливи;
   к) осъзнава необходимостта от по-справедлива и по-ефективна европейска политика на данъчно облагане, изясняваща въпроси като данъчната основа в ерата на глобално свързаните цифрови пазари и цифровизираното производство;
   л) привлича инвестиции и световни водещи научни изследователи и експертен опит, като по този начин допринася за икономическия растеж и конкурентоспособността на Европа;
   м) подкрепя нови стопански модели и иновативни стартиращи предприятия, стимулирани от цифровизацията и развитието на технологиите;

3.  подчертава значението на създаването на конкурентна стопанска среда, която улеснява частните инвестиции, благоприятстваща регулаторна рамка, чрез която се избягват бюрократични пречки, изграждането на най-съвременна европейска цифрова инфраструктура, както и координационна структура на ЕС за цифровизацията на промишлеността, която улеснява координирането на националните, регионалните и общоевропейските инициативи и платформи за промишлена цифровизация; призовава Комисията да осигури постигането на целта за дял на промишлеността в размер на 20% от БВП до 2020 г.; подчертава, че за да се даде възможност на ЕС да заеме световна лидерска позиция в промишлеността, цифровизацията на промишлеността следва да бъде свързана с по-обща стратегия на ЕС за промишлеността; подчертава значението на засилването на цифровизацията, особено в държавите членки, регионите и секторите, които изостават, и сред хората, които са засегнати от цифровото разделение; във връзка с това приветства предложението за кръгла маса на високо равнище и европейски форум на заинтересованите лица; подчертава значението на сътрудничеството между съответните участници и очаква, че освен водещите представители на отделните сектори и социалните партньори, академичните среди, МСП, организациите, които изготвят стандартите, лицата, отговорни за определянето на политиките, публичните администрации на национално и местно равнище и гражданското общество също ще бъдат поканени да играят активна роля;

4.  изисква от Европейската комисия да продължи да осъществява своята важна дейност за проучване на тенденциите в производството и цифровизацията, както и тенденциите в нетехническите сфери (като право, политика, администрация, комуникации и т.н.), изучаване на съответните промени в други региони, определяне на новите ключови технологии и стремеж да се гарантира запазването на европейската лидерска позиция в тези области и интегрирането на новите тенденции в политиките и действията, като взема под внимание концепциите за „сигурност при проектирането“ и „защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането и по подразбиране“, както и да проучи дали тази дейност би могла да се осъществява посредством специална мрежа за промишлени прогнози, включваща национални организации за научни изследвания и технологии;

5.  приветства съобщението на Комисията относно „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180), но изразява съжаление, че тъй като отделеното на транспортния сектор внимание се ограничава до свързани и автоматично управляеми автомобили, в него не се разглеждат в достатъчна степен всички съществуващи предизвикателства; припомня, че макар свързаните и автоматично управляемите превозни средства да представляват една от най-вълнуващите предстоящи цифрови трансформации в сектора, съществува потенциал за цифровизация във всички видове транспорт, както в оперативните, така и в административните процеси, а и по цялата верига за създаване на стойност от производителите до пътниците и товарите, както и за координация с всички използвани в сектора нови технологии, като например европейските глобални спътникови навигационни системи EGNOS и „Галилео“, от които могат да се очакват резултати в близко бъдеще; изисква от Комисията да се съсредоточи върху цифровите трансформации при всички видове транспорт, включително по отношение на свързаните с транспорта и туризма услуги;

6.  посочва, че процесът на цифровизация не бе в еднаква степен ползотворен навсякъде в транспортния сектор, както и че това създаде вредна разпокъсаност на единния пазар между различните видове транспорт и в рамките на един и същи вид транспорт; подчертава, че се наблюдават значителни и нарастващи разминавания между държавите членки в конкурентоспособността и цифровизацията на транспорта, отразени също така сред регионите, дружествата и МСП; счита, че разработването на координирана СПЦ на ЕС би могло да спомогне за преодоляване на тази разпокъсаност и на разминаванията и да привлече инвестиции в проекти за цифровизация; подчертава, че целта не би следвало да бъде просто изготвянето на още един политически документ, а действителна стратегия, отразяваща тенденциите за иновации и пазарния потенциал, чието прилагане да бъде предмет на непрекъсната оценка;

7.  счита, че СПЦ ще допринесе за решаването на някои от най-належащите предизвикателства в секторите на транспорта и туризма; поради това призовава Комисията да продължи да подкрепя цифровизацията с цел:

   a) подобряване на цялостната безопасност, качеството и екологичните показатели на транспортния сектор;
   б) подобряване на безпрепятствения достъп за всички, включително по-възрастните хора и лицата с намалена мобилност или увреждания, и повишаване на осведомеността за алтернативни решения за мобилност, предоставящи на пътниците по-голям избор, по-лесни за ползване и адаптирани продукти и повече информация на територията на целия ЕС, както в градските, така и в по-слабо развитите региони;
   в) намаляване на транспортните разходи, като например разходите за поддръжка, както и повишаване на ефикасността при използването на капацитета на съществуващата транспортна инфраструктура (напр. групирането на превозни средства, съвместните интелигентни транспортни системи (C-ITS), Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) и Речните информационни услуги (RIS);
   г) подобряване на конкурентоспособността чрез насърчаване на навлизането на нови участници на пазара, особено на МСП и стартиращите предприятия с оглед оспорване на съществуващите монополи;
   д) улесняване на правилното и хармонизирано прилагане на законодателството на ЕС чрез разработването на системи за управление на движението, интелигентни транспортни системи, цифрови тахографи, електронни системи за пътно таксуване и т.н., както и установяване на регулаторни рамки, подходящи за новите реални ситуации, които могат да възникнат в резултат на прилагането на напредналите технологии;
   е) намаляване на административната тежест за малките и средните транспортни оператори и новосъздадените предприятия, например в сектора на товарните превози и логистиката, като се опростят административните процедури, като се създадат условия за проследяване и откриване на товарни пратки и като се оптимизират разписанията и транспортните потоци;
   ж) да продължат да бъдат защитавани правата на пътниците, включително защитата на данните, също и при мултимодални пътувания;
   з) намаляване на проблемите, свързани с асиметрията на информацията на транспортния пазар;
   и) благоприятстване привлекателността и развитието на туристическия сектор, който спомага да се генерират около 10% от европейския БВП, както и на творческите индустрии в градските, селските и най-отдалечените райони, например чрез по-добро интегриране на мобилността и туристическите услуги, включително за по-малко познатите дестинации;

8.  подчертава, че непрекъснатата и високоефективна свързаност е предпоставка за бързи, сигурни и надеждни връзки за всички видове транспорт и за по-нататъшната цифровизация на транспортния сектор; изразява съжаление относно голямата разпокъсаност на цифровото покритие в рамките на ЕС; счита, че инвестициите в широколентова инфраструктура и справедливото разпределяне на радиочестотния спектър са от решаващо значение за цифровизирането на транспортния сектор; подчертава в тази връзка необходимостта от междусекторна перспектива, например обхващаща секторите на електрониката, телекомуникациите, транспорта и туризма; призовава Комисията и държавите членки да изпълнят ангажимента си за предоставяне на такъв вид свързаност за основните транспортни маршрути и центрове не по-късно от 2025 г, както и да инициират действия за постигането на пълно покритие за цялата територия на ЕС;

Създаване на условия за успешна промишлена цифровизация: инфраструктура, инвестиции, иновации и умения

9.  подчертава, че евентуална СПЦ предлага възможност за стимулиране на иновациите, ефикасността и устойчивите технологии, които повишават конкурентоспособността и модернизират промишлената основа на ЕС, както и за отстраняване на пречките пред развитието на цифровия пазар; подчертава, че интегрираната промишлена цифровизация трябва да се основава на силни благоприятни условия, които включват от първокласна, съобразена с бъдещето цифрова инфраструктура, НИРД и подкрепяща инвестициите среда до подходяща съвременна, стимулираща иновациите законодателна рамка, задълбочен цифров единен пазар, високи равнища на квалификация и предприемачество, както и засилен социален диалог;

10.  подчертава необходимостта от засилване на публичните и частните инвестиции във високоскоростна свързаност, например чрез съобщителни мрежи от пето поколение, фиброоптика, навигационна инфраструктура и инфраструктура за спътникови комуникации, за да се гарантира опорна мрежа на цифровата инфраструктура в градските и промишлените зони; изтъква значението на хармонизирането в разпределението на радиочестотния спектър, насочено към увеличаване на търсенето на свързаност и подобряване на предсказуемостта на средата за инвестиции в мрежата; подчертава необходимостта от заемане на лидерска позиция в цифровите промишлени вериги за създаване на стойност и ключовите технологии, като съобщителните мрежи от пето поколение, квантовите технологии, високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, изчисленията в облак, анализа на големи масиви данни, интернет на нещата, роботиката, автоматизацията (включително автоматично управляемите автомобили с висока степен на автоматизация) и технологията на дистрибутирания регистър; във връзка с това подкрепя работните документи на Комисията, придружаващи съобщението ѝ;

11.  признава възможностите и предизвикателствата във връзка с цифровизацията на промишлеността; отбелязва положителните ефекти от цифровизацията на промишлеността, тъй като чрез нея се увеличава гъвкавото полагане на труд, което може да доведе до по-добър баланс между професионалния и личния живот, диверсифицират се възможностите за избор чрез мобилна работа от разстояние и се позволява на хората от селските и изолираните райони да се включат на пазара на труда, при условие че разполагат с необходимата инфраструктура, засилвайки по този начин икономическия растеж; признава същевременно, че породената от цифровизацията тенденция към повишена гъвкавост може да увеличи опасността от непостоянна и несигурна заетост; подчертава, че новите форми на труд не трябва да се използват за заобикаляне на съществуващото трудово и социално законодателство по отношение защитата на правата на работниците и потребителите; изтъква, че традиционните отрасли и предприятия в икономиката, основаваща се на платформи, трябва да бъдат поставени при равни условия;

12.  отбелязва, че цифровата трансформация в транспортния сектор и в сектора на туризма, по-специално развитието на икономиката по заявка и икономиката на сътрудничеството, допринася за значително преобразуване в поведението на пътниците и потребителите по отношение на мобилността и туризма, както и за необходимостта от приспособяване на инфраструктурата; приканва Комисията да направи оценка на въздействието на цифровизацията върху услугите в областта на транспорта, мобилността и туризма, със специален акцент върху поведението и предпочитанията на потребителите на тези услуги, както и допълнително да разгърне потенциала на тази обществена промяна;

13.  отбелязва, че нарастващата цифровизация в дистрибуцията на билети за пътуване означава, че повече информация е лесно достъпна за потребители през интернет, но все повече по начин, който прави трудно сравняването на офертите; счита, че следователно е необходимо да се увеличат гаранциите за прозрачност и безпристрастност в дистрибуцията и по-специално дистрибуцията чрез интернет, така че потребителите да могат да правят информиран избор въз основа на надеждна информация по отношение не само на цената, но и на други параметри, включително качество на услугата и допълнителни предложения; счита, че подобна прозрачност ще насърчи конкуренцията и ще подкрепи развитието на мултимодалния транспорт;

14.  счита, че цифровизирането следва да предостави на потребителите по-голям избор, по-лесни за използване и пригодени към специфичните потребности продукти и повече информация, по-специално по отношение на качеството на продуктите или услугите;

15.  изтъква, че въздействието на езиковите бариери върху промишлеността и нейната цифровизация не е разгледано или оценено адекватно в документите относно цифровия пазар; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават развитието на езикови технологии, които, наред с цифровизацията на промишлеността, ще намалят фрагментирането на европейския пазар;

16.   подчертава, че специална подкрепа на „аналоговото“ многоезичие в Европа е от полза както от гледна точка на цифровизирането на европейската промишленост, така и за преподаването на всеобхватни умения в областта на цифровите технологии; подчертава във връзка с това, че е необходимо в значително по-голяма степен да се обърне внимание на извършването на фундаментални изследвания в областта на статистически, интелигентен и машинно подпомаган софтуер за превод и обучение;

17.  подчертава, че регионите трябва да се съсредоточат върху силните страни на своите производства и да насърчат тяхното развитие чрез интелигентна специализация, интелигентни вериги и клъстери; счита, че клъстерите и полезните взаимодействия между МСП, промишлените предприятия и социалните партньори, сектора на квалифицираните занаятчийски дейности, стартиращите предприятия, академичните среди, научноизследователските центрове, потребителските организации, сектора на творческата индустрия, финансовите и другите участници могат да бъдат успешни модели за засилване на цифровото производство и иновациите; насърчава научните изследвания, иновациите и структурното сближаване в ЕС; подчертава значението на програмите за ускоряване на развитието и рисковия капитал в помощ на разрастването на стартиращите предприятия; отбелязва значението на използването на цифровизацията за засилване на иновациите в областта на стопанските модели, като например системите за „плащане според резултата“ и масовото персонализиране;

18.  счита, че следва да се обърне специално внимание на специфичните проблеми, пред които са изправени МСП при обстоятелства, в които относителните ползи от усилията за цифровизация, по отношение на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите, както и на производствената ефективност, ще са най-високи; одобрява укрепването на браншовите сдружения на МСП и тяхното развитие посредством програми за цифровизация, развитието на центрове за приложни науки с насоченост към цифровизацията, както и съфинансирането за НИРД, осъществявана от МСП в рамките на самите предприятия; счита, че следва да се отдели внимание на собствеността върху данните и на достъпа до данните, както и на разработването на европейска програма за цифрово чиракуване;

19.  приветства създаването на платформата за интелигентна специализация за модернизиране на промишлеността, и по-специално предложението на Комисията, включено в плана за действие относно цифровизацията на промишлеността, за създаване на мрежа от центрове за компетентност и центрове за цифрови иновации, с цел укрепване на промишлената цифровизация и цифровите иновации за МСП във всички региони; отбелязва, че секторът на квалифицираните занаятчийски дейности не следва да бъде пренебрегван в това отношение; призовава Комисията за действия по-специално в посока на създаването на центрове за цифрови иновации и центрове за цифрова компетентност в по-слабо цифровизираните европейски региони; призовава Комисията да предостави по-голямо финансиране за центровете за цифрови иновации посредством различни европейски ресурси (програма „Хоризонт 2020“, структурните фондове и др.), да подкрепи усилията и стратегиите на държавите членки, насочени към развитие на национална мрежа от центрове за цифрови иновации, както и да обмисли експерименталното прилагане на подход „пясъчник“, в който междусекторните експерименти в контролирана среда няма да бъдат блокирани от действащите регулаторни разпоредби; призовава държавите членки да увеличат транснационалното сътрудничество между своите центрове за цифрови иновации; счита, че определени центрове за цифрови иновации следва да специализират в областта на промишлените цифрови иновации, допринасяйки за справянето със социалните предизвикателства в Европа; счита в тази връзка, че финансирането за центрове за цифрови иновации по програма „Хоризонт 2020“ би могло да се съчетае с финансиране по тази програма за справянето с обществените предизвикателства; отбелязва варианта за ваучери за иновации в областта на ИКТ, предоставяни на МСП за достъп до консултации, споделяне на най-добри практики и експертен опит в центрове за цифрови иновации;

20.  отбелязва важната роля на градовете и на местните управи за развитие на нови стопански модели и за предоставяне на цифрова инфраструктура и подкрепа за МСП и за други действащи лица в промишлеността, както и огромните възможности, които цифровите промишлени иновации носят за градовете, например чрез производство на местно равнище с нулеви отпадъци, по-тясна интеграция между промишленото производство и логистиката и транспорта на местно и градско равнище, както и производството на енергия, потреблението, производството и триизмерния печат; счита, че градовете също следва да могат да имат достъп до центровете за цифрови иновации; изисква от Комисията да проучи местните, националните и международните най-добри практики и да насърчи техния обмен; приветства публикуването на европейски индекс на цифровизацията на градовете и инициативите за насърчаване на оперативната съвместимост на данните и системите между европейските градове; отбелязва, че инициативата „Интелигентни градове“ играе роля в този контекст; подчертава положителния опит на регионалните консултативни форуми;

21.  изтъква ролята, която възлагането на обществени поръчки и законовите изисквания за регистрацията на дружество и за отчитане или оповестяване на стопанската дейност може да играят за напредъка на новата промишлена цифрова технология; изисква от Комисията да обмисли по какъв начин възлагането на обществени поръчки може да бъде използвано като механизъм за привличане на инвестиции; изисква от Комисията да включи цифрова проверка в своята Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), така че да гарантира, че регулаторната рамка е актуална в контекста на цифровизацията и да улесни обмена на най-добри практики между публичните органи относно използването на критериите за иновации при възлагането на обществени поръчки; препоръчва да се ускори адаптирането на правната и технологичната среда, като например прехода към IPv6, спрямо нуждите на промишлената цифровизация и развитието на интернет на нещата;

22.  подчертава значението на деблокирането на достатъчно публично и частно финансиране за цифровизацията на промишлеността в Европа при по-добро използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); счита, че то трябва да бъде увеличено значително, а публичните инвестиции в цифрова инфраструктура трябва да се повишат; подчертава основното значение на финансирането от частни платформи и платформи за сътрудничество; изисква от Комисията да организира финансова кръгла маса за промишлена цифровизация, която да проучи въпроса и да представи предложения за иновативно финансиране; изразява съжаление, че ресурсите, разпределени за политики в областта на цифровите технологии в бюджета на ЕС, са твърде оскъдни за постигането на реално въздействие; признава необходимостта от насърчаване на европейската икономика чрез продуктивни инвестиции; счита, че наличието на съществуващи европейски финансови инструменти, като европейските структурни и инвестиционни фондове и програма „Хоризонт 2000“, следва да гарантира постигането на тази цел; счита, че съчетаването на тези фондове следва да е съгласувано с националните ресурси и разпоредбите за държавните помощи; признава ролята на публично-частните партньорства и съвместните предприятия;

23.  призовава държавите членки, с цел да подпомогнат ефективната промишлена цифровизация, да осигурят данъчни стимули за бизнеса и предприятията, реализиращи цифрови и интелигентни системи на производство;

Гарантиране на водещи позиции на Европа в технологиите и сигурност в промишлената цифровизация: сливания и придобивания, киберсигурност, потоци от данни и стандартизация

24.  признава, че е наложително укрепването на НИРД; призовава Комисията да подкрепя вътрешните, както и външните усилия в областта на НИРД и да насърчава мрежите за иновации и сътрудничеството между стартиращи предприятия, утвърдени корпоративни участници, МСП, университети и др. в цифровата екосистема; изисква от Комисията да проучи как да увеличи максимално трансфера на резултатите от научните изследвания по програма „Хоризонт 2020“ към пазара и в посока на тяхното използване от европейските дружества; изисква Комисията да увеличи дела на научноизследователските проекти по програма „Хоризонт 2020“, генериращи патенти и ПИС, и да докладва в тази връзка;

25.  подчертава значението на защитата на чувствителните европейски технологии и ноу-хау, които формират основата за бъдеща промишлена мощ и икономическа стабилност; подчертава потенциалните рискове във връзка със стратегическите държавни и движени от политиката в областта на промишлеността преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), по-специално ПЧИ, правени от държавни предприятия чрез сливания и придобивания; подчертава факта, по отношение на ПЧИ, че някои външни инвеститори показват нарастващ интерес към придобиването на чувствителни европейски технологии чрез сливания и придобивания; приветства инициативата на Комисията да проучи опита на CFIUS (Комисия за чуждестранни инвестиции в Съединените щати); подчертава, че равният достъп до пазара за инвестициите следва да се укрепи посредством създаването на глобални правила;

26.  подчертава, че развитието по отношение на автоматизацията, роботиката и прилагането на изкуствен интелект в производството, както и задълбоченото интегриране на технически компоненти с различен произход повдигат нови въпроси във връзка с отговорността за продуктите и производствените съоръжения; призовава Комисията да изясни възможно най-скоро правилата за безопасност и отговорност във връзка с автономно функциониращите системи, включително условията за изпитване;

27.  признава, че отвореността и свързаността също имат потенциални последици върху уязвимостта, що се отнася до кибератаките, саботажа, манипулирането на данни или промишления шпионаж, и подчертава в този контекст голямото значение на един общ европейски подход относно киберсигурността; признава необходимостта от повишаване на осведомеността относно засилването на киберсигурността; счита, че устойчивостта на киберпространството е изключително важна отговорност на ръководителите на предприятията и на лицата, определящи политиките в областта на промишлеността и сигурността на национално и европейско равнище; счита, че производителите носят отговорност за осигуряването на стандарти за безопасност и киберсигурност като основни параметри на проектирането във всички цифрови иновации според наличните най-съвременни технологии и принципите на „сигурност при проектирането“ и „сигурност по подразбиране“, но че при определени условия и критерии може да има отклонения от тази отговорност на производителите; отбелязва, че изискванията за киберсигурност за стандартите за сигурност в областта на интернет на нещата и информационните технологии, например въз основа на референтния архитектурен модел RAMI4.0 и кода по ICS, ще укрепят устойчивостта на киберпространството в Европа; счита, че европейските органи по стандартизация трябва да играят специална роля в това отношение и не следва да бъдат измествани; изисква от Комисията да проучи различни модели за повишаване на киберсигурността в областта на интернет на нещата; призовава публичните институции обаче да направят изискванията за киберсигурност задължителни при обществените поръчки по отношение на информационно-технологичното оборудване и продуктите на интернет на нещата; счита, че е от голямо значение да се предложат на МСП проверки и консултации за киберсигурност за техните цифровизирани промишлени продукти; счита, че споделянето на най-добри практики между държавите — членки на ЕС, може да улесни устойчивостта на киберпространството в Европа в това отношение;

28.  счита, че следва да съществуват общи критерии за критичната инфраструктура и нейната цифрова сигурност и че европейската Директива за мрежова и информационна сигурност (Директивата за МИС) отбелязва първата стъпка към постигане на високо общо ниво на сигурност за мрежите и информационните системи в Съюза; призовава Комисията да настоява за нейното последователно и своевременно транспониране от страна на държавите членки; подчертава необходимостта от засилване на ролята, която ръководните органи, посочени в Директивата за МИС, играят в процеса на създаване на доверие в бъдещите технологии; отбелязва, че механизмите за наблюдение на киберзаплахите и „сканирането на хоризонта“ следва да бъдат признати като имащи значение за сигурността на цифровите промишлени отрасли на ЕС, като се обърне специално внимание на защитата на МСП и на потребителите;

29.  подчертава, че трябва да се обърне конкретно внимание на въпросите за събиране и оценка на данни и информация, свързани с промишлеността или производството; подчертава, че в тази връзка трябва да се постави специален акцент върху принципите за суверенитет на данните, за отворен и стандартизиран достъп и за наличността на данни, както и върху укрепването на иновациите и производителността, новите услуги и стопански модели и върху проверимостта на сигурността, като същевременно се позволи лоялна конкуренция; подчертава, че новите форми на уреждане на собствеността върху данните и достъпа до данни трябва да се разгледат много внимателно и може да бъдат въведени само след широки консултации с всички заинтересовани страни; счита, че както иновациите, така и интересите на работниците и потребителите във връзка с неприкосновеността на личния живот трябва да бъдат защитени и гарантирани в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните; подчертава освен това, че следва да се насърчат оповестяването и достъпът до информация от обществен интерес и за научни цели; отбелязва предложението на Комисията в тази връзка за европейска икономика, основана на данни, с цел насърчаване на общ европейски пазар на данни; счита, че в продължаващия дебат относно режима за данните трябва да се подчертаят два съществени аспекта с цел да се насърчи разработването на технически решения за надеждна идентификация и обмен на данни, т.е., от една страна, стандартни клаузи в договорите, а, от друга страна, въвеждането на контрол за недобросъвестност в договорните отношения между дружествата;

30.  подчертава, че Европейската инициатива за компютърни услуги в облак, заедно със законодателното предложение за свободното движение на данните, целящи премахването на неоправданите ограничения относно местоположението на данните, имат потенциала допълнително да стимулират процеса на цифровизирането на европейската промишленост, и по-специално на МСП и стартиращите предприятия, и да предотвратяват разпокъсаността на единния пазар на ЕС; призовава Комисията да следи приемането и последователното прилагане на Европейската инициатива за компютърни услуги в облак с цел да се даде възможност за справедливо, бързо, надеждно и безпрепятствено движение и използване на данните; припомня на Комисията ангажимента, който поема в съобщението си, да представи законодателна инициатива относно свободното движение на данни в рамките на ЕС, за да се премахнат или избегнат неоправдани изисквания за локализиране в националното законодателство или нормативна уредба;

31.  изразява твърдо убеждение, че особено в сектора на транспорта, свободно достъпните данни, големите информационни масиви и анализът на данни продължават да бъдат основни елементи за оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар и за насърчаване на иновациите; изразява съжаление, че инициативите за улесняване на потока от данни продължават да бъдат разпокъсани; подчертава, че е необходима по-висока степен на правна сигурност, особено по отношение на собствеността и отговорността, въз основа на пълното зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

32.  признава потенциала на цифровизацията на промишлеността за целите на извличането на секторни данни и управлението чрез публични и квазипублични органи и пазарни участници;

33.  подчертава ролята на интегрирането на отвореността на структурата като принцип

34.  признава значението на защитата на техническото ноу-хау по отношение на обмена и взаимовръзките на промишлено-цифровите компоненти, като същевременно се предвижда и насърчава оперативната съвместимост и свързаността от край до край;

35.  подчертава, че водещите позиции на Европа в промишлената цифровизация изискват силна стратегия в областта на стандартизацията, координирана с държавите членки и Комисията, включително оперативна съвместимост в областта на цифровите технологии; подчертава важния и специфичен състав на органите по стандартизация в Европа, с техния приобщаващ и основан на консенсус подход, включващ заинтересовани обществени групи и по-специално МСП; призовава Комисията да насърчава разработването на отворени стандарти и приветства нейното намерение да гарантира достъпа до и ефикасното лицензиране на патенти от съществено значение за стандартите въз основа на справедливи, приемливи и недискриминационни (FRAND) условия и признава, че това е от съществено значение за насърчаването на иновациите и НИРД в ЕС; счита, че кръговата икономика може да е основна движеща сила за съгласувана стандартизация на съобщителните потоци по промишлените вериги за създаване на стойност; призовава за координиран подход на равнището на ЕС чрез европейските органи по стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI) по отношение на международните форуми и консорциуми; счита, че стремежът към глобални и универсални стандарти е желателен, но подчертава също така, че е налице готовност за продължаване на работата по европейски стандарти, в случай че международното сътрудничество във форумите по стандартизация е неконструктивно; счита, че оперативната съвместимост е необходима, по-специално в сферата на интернета на нещата, за да се гарантира, че развитието на нови технологии подобрява възможностите за потребителите, които не следва да са зависими само от определен брой конкретни доставчици;

36.  подчертава, че търговските пречки в областта на цифровизацията затрудняват международната дейност на европейската промишленост и вредят на европейската конкурентоспособност; счита, че споразуменията за лоялна търговия между ЕС и трети държави може да имат голям принос за общите международни правила в областта на защитата на данните, потоците от данни и използването и стандартизацията на данни;

Социалното измерение: умения, образование и социални иновации

37.  счита, че трябва да се положат големи усилия по отношение на системите на образование, данъчно облагане и социална сигурност, за да се интегрира трансформиращото въздействие в европейските социални и икономически модели; изтъква, че цифровата трансформация на промишлеността има голямо обществено въздействие върху различни области — от заетостта, условията на труд и правата на работниците до образованието и уменията, електронното здравеопазване, околната среда и устойчивото развитие; подчертава необходимостта от търсенето на сигурност в рамките на тази промяна; призовава Комисията да извърши адекватна оценка на социалните последици от промишлената цифровизация и да предприеме адекватни действия в тази връзка и съответно да предложи по-нататъшни мерки за премахване на цифровото разделение и за насърчаване на приобщаващо цифрово общество, като същевременно насърчава конкурентоспособността на Европа;

38.  припомня, че Съдът на Европейския съюз е определил понятието за „работник“ въз основата на трудово правоотношение, характеризиращо се с определени критерии, като например подчиненост, възнаграждение и естество на работата(12); призовава за правна сигурност по отношение на това какво представлява „заетост“ в цифровия пазар на труда, за да се гарантира спазването на трудовото и социалното законодателство; подчертава, че въз основа на фактите всички работници и служители в основаната на платформи икономика са или наети, или самостоятелно заети лица, и следва да бъдат класифицирани по съответния начин, независимо от договорното положение;

39.  подчертава, че образованието, обучението и ученето през целия живот са крайъгълният камък на социалното сближаване в условията на цифрово общество; подчертава, че в това отношение Европа е изправена пред цифрово разделение; призовава за прилагането на гаранция за умения, след консултации и с участието на социалните партньори, и призовава държавите членки да намерят начин да задоволят потребностите на гражданите от (пре)квалификация, повишаване на квалификацията и учене през целия живот, за да се гарантира плавен преход към интелигентна икономика; подчертава, че е важно да се гарантира насърчаването и признаването на цифровите умения, както и на новата тенденция към притежаване на набор от множество умения; счита, че работодателите следва да използват Европейския социален фонд за такова обучение и с цел насърчаване на набор от цифрови инструменти за повишаване на квалификацията в сътрудничество с промишлеността и социалните партньори; приветства разработването на учебни материали и специфични за отделните сектори учебни програми; изисква от ЕК да проучи варианти за създаване на сертификационна система за програми за продължаващо образование за придобиване на цифрови умения;

40.  подчертава, че цифровите умения трябва да бъдат включени в националните учебни програми; отбелязва, че примерите за инициативи, подкрепяни от Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), като европейския месец на киберсигурността и европейското състезание по киберсигурност (European Cyber Security Challenge), следва да се разгърнат допълнително за постигането на тази цел; подчертава значението на специализираната подготовка по цифрови умения за преподаватели и че цифровите умения следва да бъдат преподавани на всички деца; призовава държавите членки да гарантират, че всички училища са оборудвани с Wi-fi и актуални ИТ материали; отбелязва важната роля и на кодирането; призовава за обмен на най-добри практики между държавите членки, за да се извлекат поуки от установени практики, като програмата Fit4Coding, инициативите за цифрови академии, програмите за електронно обучение или школите за кодиране, като например Webforce3; изисква от Комисията да насърчи интегрирането на изпитването на цифровите умения в проучванията IGCU/Pisa, за да се даде възможност за конкуренция и сравняване между държавите — членки на ЕС; призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да разработят интердисциплинарни учебни програми, целящи интегриране на няколко компетентности, като например информационни технологии със стопанско управление или инженерни науки и науки, боравещи с данни; подчертава, че всички държави членки следва да разработят цялостни национални стратегии за цифрови умения със съответните цели, както бяха поканени да направят това от Комисията; подчертава ключовата роля, която социалните партньори и други заинтересовани страни може да имат в разработването и осъществяването на такива стратегии; отбелязва, че до момента едва половината от държавите — членки на ЕС, са създали национални коалиции за цифрови работни места; подчертава, че конкретен бюджетен ред за подпомагане на дейностите на Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии ще засили разпространението на информацията и по-нататъшните дейности;

41.  подчертава, че е важно да се инвестира в цифровизацията на професионалното обучение и сектора на квалифицираните занаятчийски дейности; подчертава, че цифровите умения трябва да се съчетаят и с инженерни умения и насърчаването на образованието в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (предметите НТИМ), както и с насърчаване на междуличностни умения като общуване, координиране на екип и междусекторно мислене;

42.  изисква аспектите, свързани с равенството между половете, да бъдат включени във всички цифрови инициативи, като се гарантира, че текущата цифрова трансформация се превръща и в движеща сила за равенство между половете; подчертава необходимостта от преодоляване на сериозната разлика между броя на мъжете и жените, работещи в сектора на ИКТ, тъй като това е от съществено значение за дългосрочния растеж и благоденствието на Европа;

43.  отбелязва потенциала на цифровизацията по отношение на достъпността на социалните услуги и други обществени услуги, както и включването на лица с увреждания и лица с ограничена мобилност на пазара на труда; в този контекст подчертава по-специално голямото значение на работата от разстояние:

44.  посочва, че — както е видно от инициативата Europeana — цифровизацията на европейските творби представлява значителна възможност за подобряване на достъпа до тях, тяхното разпространение и реклама и че иновациите в цифровите технологии могат да осигурят необходимия стимул за революционна промяна на начина, по който се излагат културните продукти и се осигурява достъп до тях; подчертава, че е важно да се насърчава по-специално използването на 3D технологии с цел събиране на данни и възстановяването на разрушени културни продукти и разрушено културно наследство; подчертава, че е от значение да се гарантира финансиране за цифровизацията, съхраняването и онлайн достъпа до европейското културно наследство;

45.  изразява съжаление във връзка с факта, че исторически и културни обекти често не са лесно достъпни за хората с увреждания, и изтъква възможностите, които предлага една по-солидна цифрова културна платформа за подобряването на приобщаването и достъпа до културни преживявания, обекти и артефакти в цяла Европа, независимо от географското местоположение;

46.  насърчава научните изследвания и развойната дейност в областта на помощните технологии, които биха могли да бъдат използвани и да се превърнат в нови промишлени продукти за приобщаването на хората с увреждания;

47.  одобрява установяването на редовен обмен на най-добри практики, извършването на двугодишен преглед за напредъка и изготвянето на препоръки относно цифровизацията на промишлеността;

o
o   o

48.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.
(2) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 131.
(3) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57.
(4) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 41.
(5) OВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 89.
(6) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 19.
(7) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 120.
(8) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 22.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0486.
(10) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 45.
(11) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 24.
(12) Вж. решение на Съда на ЕС по дело С-596/12, точка 17 и по дело C-232/09, точка 39.

Правна информация