Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2594(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0381/2017

Внесени текстове :

B8-0381/2017

Разисквания :

PV 31/05/2017 - 14
CRE 31/05/2017 - 14

Гласувания :

PV 01/06/2017 - 7.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0242

Приети текстове
PDF 504kWORD 59k
Четвъртък, 1 юни 2017 г. - Брюксел Окончателна версия
Устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС
P8_TA(2017)0242B8-0381/2017

Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС (2017/2594(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 208, 210 и 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС (ГСЕС), публикувана през юни 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586) и работния документ на службите на Комисията от 19 юни 2013 г., озаглавен „План за действие за устойчивост в държави, податливи на кризисни ситуации за 2013—2020 г.“ (SWD(2013)0227),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно подхода на ЕС за издръжливост,

—  като взе предвид Резолюция A/RES/70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид Решение 1/CP.21 на Конференцията на страните, отнасящо се до влизането в сила на Парижкото споразумение относно изменението на климата,

—  като взе предвид Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия (2015—2030 г.), приета на Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия, проведена от 14 до 18 март 2015 г. в Сендай, Япония,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 16 юни 2016 г., озаглавен „План за действие относно Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г.: Основаващ се на информация относно риска подход към бедствията във всички политики на ЕС“ (SWD(2016)0205),

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 23 август 2016 г. относно резултатите от Световната среща на върха по хуманитарните въпроси (A/71/353),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2016 г., озаглавено „Достоен начин на живот: от зависимост от помощи към самостоятелност — Принудителното разселване и развитието“ (COM(2016)0234);

—  като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално резолюциите от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност(1), от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ(2) и от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие(3),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС (O-000033/2017 – B8‑0313/2017),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 1,6 милиарда души живеят в 56 държави, идентифицирани като нестабилни(4); като има предвид, че причините за ситуации на нестабилност до голяма степен са антропогенни; като има предвид, че положението на нестабилност увеличава уязвимостта на населението вследствие на различни фактори, включително конфликтите и несигурността, липсата на достъп до здравно обслужване, принудителното разселване, крайната бедност, неравенството, продоволствената несигурност, икономическите сътресения, лошото управление и слабите институции, корупцията и безнаказаността, както и природните бедствия, изострени от въздействието на изменението на климата; като има предвид, че повишаването на устойчивостта е особено важно в условия на нестабилност, която ОИСР определя въз основа на пет различни, но взаимосвързани измерения: икономически, екологични, политически, свързани със сигурността и с обществото;

Б.  като има предвид, че понятието за устойчивост се използва в политиките на ЕС и други международни организации от много години и употребата му явно се разраства; като има предвид, че заключенията на Съвета от 2013 г. определят устойчивостта като „способността на лице, домакинство, общност, страна или регион да се подготви, да издържи, да се адаптира и бързо да се възстанови от ситуации на сътресение и шок, без това да засегне дългосрочните перспективи за развитие“;

В.  като има предвид, че Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз (ГСЕС), определя „устойчивостта на държавите и обществата в нашето източно и южно съседство“ като един от петте приоритета на външната дейност на ЕС и определя издръжливостта като „способността на държавите и обществата да се реформират, като по този начин устояват на вътрешни и външни кризи и се възстановяват от тях“; като има предвид, че ГСЕС потвърждава, че „в основата на всяка устойчива държава лежи устойчивото общество, характеризиращо се с демокрация, доверие в институциите и устойчиво развитие“;

Г.  като има предвид, че ГСЕС предвижда още, че „ЕС ще възприеме съгласуван подход към политиките си в областта на хуманитарната помощ, развитието, миграцията, търговията, инвестициите, инфраструктурата, образованието, здравеопазването и научните изследвания“ и наред с другото ще продължава да провежда специално насочени политики в подкрепа на приобщаващото и отговорно управление, ще насърчава правата на човека, ще следва основани на правата подходи на местно равнище към реформата на секторите на правосъдието, сигурността и отбраната и ще подкрепя нестабилните държави, ще се бори с бедността и неравенството и ще насърчава устойчивото развитие, ще задълбочава отношенията с гражданското общество, ще насърчава политиките за реформи в секторите на енергетиката и околната среда и ще подкрепя разработването на устойчиви отговори във връзка с производството на храни и потреблението на вода;

Д.  като има предвид, че във външната дейност на ЕС е необходим многостранен подход по отношение на устойчивостта, и като има предвид, че това може да бъде насърчавано, като в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие се увеличава по-специално помощта за развитие и когато е уместно – хуманитарната помощ, заедно с политиките в областта на околната среда, като се поставя ясен акцент върху намаляването на уязвимостта и рисковете от бедствия, които представляват основни средства за намаляване на хуманитарните потребности; като има предвид, че външната политика на ЕС изпълнява централна роля за укрепването на устойчивостта към кризи, по-специално чрез насърчаване на устойчивото развитие, правата на човека и политическия диалог, като същевременно се насърчават системи за ранно предупреждение и се полагат усилия за предотвратяване на социални и икономически сътресения като глад, увеличаване на неравенствата, нарушения на правата на човека и ожесточени конфликти, а така също и за разрешаване на конфликти, когато такива възникнат;

Е.  като има предвид, че ЕС следва да насърчава интегриран подход към своите външни действия, като в същото време увеличава приноса си за устойчиво развитие и признава мандата и целите на отделните политики в съответствие с Договорите; като има предвид, че това е особено важно в условия на криза и по отношение на хуманитарната дейност на ЕС, която не може да се разглежда като инструмент за управление на кризи и трябва да се ръководи напълно от принципите за хуманитарна помощ, както е отразено в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, както и да се стреми към постигането на съгласувана, ефективна и качествена хуманитарна реакция; като има предвид, че в случай на конфликт ЕС следва да продължи да се застъпва за спазването на правата на човека и на международното хуманитарно право от всички страни в конфликта;

Ж.  като има предвид, че хуманитарното действие трябва да следва набор от международно признати стандарти и принципи, тъй като те са заложени в Кодекса за поведение на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и неправителствените организации при хуманитарна помощ при бедствия и са широко застъпени в Хуманитарната харта;

З.  като има предвид, че насърчаването на устойчивостта трябва да се разбира като дългосрочно усилие в рамките на насърчаването на устойчивото развитие, което ще може да се задържи само ако е устойчиво на шокове, сътресения и промяна; като има предвид, че като част от външната политика на ЕС и програмите за сътрудничество за развитие насърчаването на устойчивостта трябва да бъде съобразено със съответния контекст и да се стреми да допринася за укрепване на националните стратегии за устойчивост на правителствата на държавите партньори, които също носят отговорност за своето население;

И.  като има предвид, че в съответствие с приоритетите на Рамковата програма от Сендай разбирането за риск, засилването на управлението на риска и инвестирането в системи за ранно предупреждение и ранни действия, както и предотвратяването и намаляването на риска от бедствия са от съществено значение за постигането на устойчивост и съответно за изпълнението на целите за устойчиво развитие;

Й.  като има предвид, че съсредоточаването на вниманието върху хората следва да остане в основата на подхода на ЕС към устойчивостта, включително, когато е възможно, чрез работа с органите и изграждане на капацитет за подкрепа на този приоритет на национално, регионално и местно равнище, както и чрез признаване и подкрепа на централната роля на организациите на гражданското общество и местните общности;

К.  като има предвид, че природните или причинените от човека бедствия засягат жените, момичетата, момчетата и мъжете по различен начин, като основаните на пола неравенства изострят ефекта от сътресения и шокове и спъват устойчивото развитие;

Л.  като има предвид, че жените и момичетата страдат най-много при кризи и конфликти; като има предвид, че по време и след бедствия жените и момичетата са изложени на риск непропорционално и по-често губят препитанието, сигурността и дори живота си; като има предвид, че жените и момичетата са изправени пред повишени рискове, които са резултат от разселването и разпадането на нормалните структури за закрила и подкрепа; като има предвид, че във време на криза вероятността от изнасилване, сексуална експлоатация и рисково поведение увеличава значително вероятността от нежелани бременности, предавани по полов път инфекции и усложнения, свързани с репродуктивното здраве;

М.  като има предвид, че от основно значение за насърчаване на устойчивостта е овластяването на жените; като има предвид, че за да бъдат ефективни, всеобхватни и устойчиви, програмите трябва да изграждат и подобряват устойчивостта и трябва да включват жени, като същевременно се насочват към конкретни способности и механизми за справяне;

Н.  като има предвид, че семейството представлява основна институция за упражняване на основни функции на производство, потребление, възпроизвеждане и натрупване, които са свързани със социалното и икономическото овластяване на хората и обществото; като има предвид, че семействата и техните членове изграждат устойчиви системи за подкрепа и тяхното устойчиво поведение може да бъде отразено в поддържането на нормално развитие на оптимизъм, находчивост и решителност въпреки неволите; като има предвид, че тази издръжливост и тези ресурси дават възможност на отделните лица да реагират успешно на кризи и предизвикателства;

О.  като има предвид, че подходът на ЕС за устойчивост в неговата външна дейност следва да отдели специално внимание на нуждите на най-уязвимите части от населението, включително най-бедните, малцинствата, принудително разселените лица, жените, децата, мигрантите, лицата, заразени с ХИВ/СПИН, ЛГБТИ лицата, хората с увреждания и възрастните хора;

1.  приветства признаването на значението на насърчаването на устойчивостта в Глобалната стратегия на ЕС чрез превръщането ѝ в стратегически приоритет на външната дейност на ЕС; приветства положителния принос, който обръщането на засилено по отношение на политиката, сигурността и дипломацията внимание към насърчаването на устойчивостта може да има в страните партньори, но подчертава, че устойчивостта не може да бъде сведена до тези аспекти;

2.  отново потвърждава, че държавите – членки на ЕС, трябва да спазват ангажиментите си за официална помощ за развитие и да засилят своята устойчивост посредством стратегиите си и процесите си на планиране по отношение на развитието и хуманитарната помощ; подчертава във връзка с това значението на рамката на ОИСР за анализ на системите на устойчивост, която спомага за превръщане на стратегиите в по-ефективни междусекторни и многоаспектни програмни планове;

3.  счита, че настоящият, посочен в съобщението на Комисията от 2012 г. и в заключенията на Съвета от 2013 г. подход на ЕС към устойчивостта, включително ангажиментите за справяне с основните причини за кризите и уязвимостта, , остава напълно валиден и следва да бъде продължен, като се признава необходимостта от включване на поуките от прилагането на тази политика в новото съвместно съобщение; задава си въпроса как съобщението ще вземе под внимание елементи от оценките, при положение че провеждането на една основна оценка е планирано едва за 2018 г.; счита, че Планът за действие за устойчивост за периода 2013 – 2020 г. следва да бъде изцяло изпълнен;

4.  подчертава многоизмерния – човешки, икономически, екологичен, политически, свързан със сигурността и с обществото – характер на устойчивостта и приветства факта, че това понятие придобива голямо значение във външната политика и политиката на сигурност на ЕС, сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ; подчертава, че трябва да бъдат зачитани различният мандат и различните цели на всяка политика, като също така се насърчава постигането на по-голяма съгласуваност между политиките в посока към устойчиво развитие; припомня значението на гарантирането на принципа на съгласуваност на политиките за развитие във всички външни действия на ЕС, като се гарантира, че политиките на ЕС не подкопават усилията на развиващите се страни за постигане на целите за устойчиво развитие;

5.  подчертава по-специално специфичната роля на хуманитарната помощ, тъй като тя трябва да бъде ръководена единствено от потребности и да бъде прилагана при най-голямо зачитане на основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, както и спазването на правата на човека, заложени в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях; подчертава, че зачитането на хуманитарните принципи е от основно значение за получаването на достъп до нуждаещите се групи от населението и за защитата на хуманитарните участници;

6.  приветства факта, че предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС и държавите членки не следва да бъде обвързвано с ограничения, налагани от други донори партньори по отношение на необходимото медицинско обслужване, включително достъпа до безопасен аборт за жени и момичета, които са жертва на изнасилване по време на въоръжени конфликти, а следва вместо това да спазва международното хуманитарно право;

7.  подчертава факта, че изграждането на устойчивост в страните партньори е дългосрочен процес и че следователно трябва да бъде интегрирано в програми за развитие, които включват най-уязвимите части от населението, както и във финансови ангажименти; подчертава, че в новото съвместно съобщение това следва да се признае и да се подпомага насърчаването на устойчивостта като съществен елемент от стратегиите за устойчиво развитие на държавите партньори, по-специално в нестабилни държави; отбелязва, че е необходимо тези стратегии да бъдат съобразени с контекста и да спазват договорените на международно равнище принципи за ефективност на развитието: ангажираност на страните партньори, които получават подкрепа, с приоритетите за развитие (включително привеждане в съответствие с националните стратегии за развитие), съсредоточаване върху резултатите, приобщаващи партньорства, прозрачност и отчетност; подчертава във връзка с това важната роля, отредена на Европейския парламент, националните парламенти и гражданското общество, по отношение на наблюдението и контрола;

8.  настоятелно призовава Комисията да интегрира устойчивостта и нейния многоизмерен характер като основен елемент в своя политически диалог с развиващите се страни;

9.  подчертава цялостното значение на съвместното планиране на действията на ЕС, свързани с устойчивостта, в неговата хуманитарна помощ и помощ за развитие, за да се осигури максимална допълняемост и по-малко разпокъсване на помощта, както и за да се гарантира, че с краткосрочните действия се полагат основите на средносрочни и дългосрочни операции;

10.  подчертава значението на предоставянето на техническа помощ на най-слабо развитите страни (НСРС) и в нестабилните страни, по-конкретно в областите на устойчивото управление на земя, опазването на екосистемите и водоснабдяването, които са от основно значение за постигане на ползи по отношение както на околната среда, така и на хората, които зависят от нея;

11.  припомня, че бедните хора са тези, за които има най-голяма вероятност да продължат да усещат значителните последствия от бедствията по отношение на доходите и благосъстоянието; настоятелно отбелязва, че следователно първостепенната и основна цел на сътрудничеството на ЕС за развитие е изкореняването на бедността в условията на устойчиво развитие, за да се гарантира достоен живот за всички;

12.  подчертава значението на намаляването на риска от бедствия при изграждането на устойчивост; призовава ЕС да гарантира, че мерките за насърчаване на устойчивостта в новото съвместно съобщение са в съответствие с ангажиментите и целите, предвидени в Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия, и че се изпълняват посредством изготвения от Европейската комисия План за действие от Сендай, който насърчава основаващ се на информация относно риска подход към бедствията във всички политики на ЕС, както и да гарантира, че се отделят достатъчно средства за този приоритет; подчертава, че управлението на риска е от съществено значение за постигането на устойчиво развитие, и призовава за разработването на приобщаващи местни и национални стратегии за намаляване на риска от бедствия и за разработването на подход за управление на рисковете от бедствия, обхващащ цялото общество и всички заплахи, с цел намаляване на уязвимостта и засилване на устойчивостта; призовава за укрепване на връзките между намаляването на риска от бедствия, адаптирането към изменението на климата и градските политики и инициативи;

13.  призовава за това устойчивостта на личността и на общността и обръщането на специално внимание на уязвимите групи, включително на най-бедните в обществото, малцинствата, семействата, жените, децата, мигрантите, лицата, заразени с ХИВ/СПИН, ЛГБТИ лицата, хората с увреждания и възрастните хора, да продължат да бъдат от основно значение за насърчаването на устойчивостта във външната дейност на ЕС; подчертава централната роля на организациите на гражданското общество и на местните общности при изграждането на устойчивост; подчертава също така значението на събирането и разпространението на данни с разбивки по показатели, за да се разбере положението на уязвимите групи и да се предприемат действия по отношение на него;

14.  изтъква, че ефективното изграждане на устойчивост трябва да признава значението на семействата и да подпомага техния капацитет за поемане на сътресения;

15.  призовава за съобразено с пола планиране, което да засилва участието на жените и да разглежда опасенията на жените при развиването на тяхната устойчивост на бедствия и изменението на климата, както и да гарантира правата на жените, включително правата на собственост и сигурността на поземлената собственост, включително по отношение на води, гори, жилища и други активи;

16.  призовава да се положат допълнителни усилия за подобряване на достъпа на жените и момичетата до здравеопазване и образование за сексуално здраве, семейно планиране, пренатални грижи, сексуално и репродуктивно здраве и съответните права, по-специално с цел постигане на Целта на хилядолетието за развитие (ЦХР) 5 за майчиното здраве, която все още далеч не е реализирана, включително намаляване на детската смъртност и избягване на високо рискови раждания;

17.  подчертава значението на достъпа до здравно обслужване и здравни услуги, вода и санитарно-хигиенни условия в извънредни положения, както и на дългосрочното здравно планиране за общностите;

18.  отбелязва, че принудителното и продължително разселване представлява особено предизвикателство за много нестабилни и засегнати от конфликти държави и техните съседни страни; подчертава, че закрилата на разселените лица трябва да бъде гарантирана безусловно и че изграждането на устойчивост и самостоятелност на засегнатите групи от населението и техните приемни общности е от изключително голямо значение, както се посочва в съобщението на Комисията, озаглавено „Достоен начин на живот“; припомня значението на самостоятелността за укрепване на достойнството и устойчивостта;

19.  подчертава необходимостта от разширяване на обхвата на Конвенцията за бежанците и на Конвенцията от Кампала с цел закрила и подпомагане на разселените лица по света, както и на хората, засегнати от други форми на насилие, като например трафик на хора и насилие, основано на пола, тъй като те могат основателно да се страхуват от преследване или да бъдат изложени на риск от тежки посегателства;

20.  признава устойчивостта на държавите като важно измерение на устойчивостта и подчертава, че устойчивостта и стабилността на държавите са пряко следствие от зачитането на правата на човека, стабилността на демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление, доверието в институциите и отчетността пред собствените им граждани, но преди всичко са следствие от включването на граждани, индивидуално или в сдружения, в определянето на възможните решения – цели, всяка една от които трябва да бъде насърчавана и защитавана при изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС; подчертава значението на стимулирането на основни обществени услуги, като образование, здравеопазване, водоснабдяване и канализация, за да се повиши устойчивостта;

21.  подчертава, че концепцията за устойчивост във външната дейност на ЕС следва да има глобален географски обхват; отбелязва, че засилването на устойчивостта следва да бъде цел на насърчаването на правата на човека и устойчивото развитие в партньорските държави, а не да се ограничава до географски райони, изправени пред кризи със сигурността, които имат непосредствен ефект върху ЕС; подчертава, че насърчаването на устойчивостта във всички случаи следва да даде приоритет и да отдели особено внимание на НСРС, нестабилните държави и държавите, които са обект на повтарящи се и сериозни сезонни кризи, като същевременно обърне внимание на основните причини за кризите, по-специално чрез подкрепа за дейностите по предотвратяване и готовност за реагиране;

22.  подчертава значението на системи за ранно предупреждение и способността за ранни действия като механизми за насърчаване на устойчивостта и призовава ЕС да увеличи усилията си в тази област, по-специално чрез насърчаване на по-тясно сътрудничество между различните участници по места, и по-специално в делегациите на ЕС, и чрез изготвяне на съвместни анализи в условия на нестабилност и извършване на обмен в рамките на региони, предразположени към природни бедствия, които са изправени пред подобни рискове, което би дало възможност за по-добро разбиране и по-координирана реакция във всички политики на ЕС и между институциите на ЕС и държавите членки;

23.  призовава за определянето на достатъчно ресурси за насърчаване на устойчивостта в съответствие с нейното значение като един от стратегическите приоритети на ЕС; би приветствал преди следващата многогодишна финансова рамка да се проведе стратегическо разглеждане относно начина, по който ЕС може да използва по-ефективно съществуващите инструменти за външно финансиране и новаторски механизми, като същевременно продължи да ги привежда в съответствие с принципите за ефективност на развитието, договорени на международно равнище, с цел системно включване на устойчивостта в рамките на стратегиите и програмите за развитие и помощ; подчертава, че действията могат да се финансират по линия на различни инструменти, които се допълват взаимно, и подчертава, че по отношение на ресурсите, които произхождат от инструменти за сътрудничество за развитие, намаляването на бедността трябва и занапред да продължи да бъде основна цел;

24.  подчертава необходимостта от засилване и развитие на образованието в контекста на бедствия и кризи, както и от подобряване на разпространението, събирането и комуникацията на информация и познания, които ще спомогнат за изграждането на устойчивост на общностите и ще насърчават промени в поведението и култура на готовност за реагиране по отношение на бедствията;

25.  насърчава засиленото сътрудничество между публични и частния сектор във връзка с устойчивостта; припомня в този контекст значението на съобщението на Комисията, озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“; призовава Комисията допълнително да улесни участието на частния сектор, като създаде стимули и подходяща среда за участието на частните субекти в изграждането на устойчивост и намаляването на рисковете в страните партньори;

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията.

(1) OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 120.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0459.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0026.
(4) ОИСР (2016), States of Fragility 2016: Understanding violence, (Нестабилни държави 2016 г.: Разбиране за насилието), публикация на ОИСР, Париж

Правна информация