Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2304(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0201/2017

Внесени текстове :

A8-0201/2017

Разисквания :

PV 12/06/2017 - 15
CRE 12/06/2017 - 15

Гласувания :

PV 13/06/2017 - 5.1
CRE 13/06/2017 - 5.1
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0245

Приети текстове
PDF 617kWORD 62k
Вторник, 13 юни 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Увеличаване на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове
P8_TA(2017)0245A8-0201/2017

Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (2016/2304(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 174, 175 и 177 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1)(„Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно забавянето на изпълнението на оперативните програми на европейските структурни и инвестиционни фондове — въздействие върху политиката на сближаване и бъдещи действия(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2016 г. относно резултатите и новите елементи на политиката на сближаване и европейските структурни и инвестиционни фондове(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Осигуряване на публичност на политиката на сближаване: правила за информация и комуникация за периода 2014—2020 г.“(8),

—  като взе предвид проучване 423 на Евробарометър от м. септември 2015 г., възложено от Комисията, озаглавено „Информираност на гражданите и схващания за ЕС: Регионална политика“(9),

—  като взе предвид доклада Ван ден Бранде от октомври 2014 г., озаглавен „Многостепенно управление и партньорство“, изготвен по искане на члена на Комисията, отговарящ за регионалната и селищната политика, Йоханес Хан(10),

—  като взе предвид плана за комуникация на Европейския комитет на регионите за 2016 г., озаглавен „Свързване на регионите и градовете за по-силна Европа“(11),

—  като взе предвид проучването от юли 2016 г., възложено от Комисията и озаглавено „Прилагане на принципа на партньорство и на многостепенно управление в европейските структурни и инвестиционни фондове, 2014—2020 г.“(12),

—  като взе предвид представянето на състава на секретариата за „Interreg Европа“, озаглавено „Проектиране на проектна комуникационна стратегия“(13),

—  като взе предвид доклада, изготвен в рамките на „Последваща оценка и прогнозиране на ползите за държавите от ЕС-15 в резултат от прилагането на политиката на сближаване в държавите от V4“, възложен от полското Министерство на икономическото развитие и озаглавен „Как държавите — членки на ЕС-15, имат полза от политиката на сближаване във V4?“(14),

—  като взе предвид наръчника на Европейската мрежа за борба с бедността (EAPN) от 2014 г., озаглавен „Предоставяне на глас на гражданите: Изграждане на ангажираност на заинтересованите страни за ефективно вземане на решения — Насоки за вземането на решения на равнище ЕС и на национално равнище“(15),

—  като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от ноември 2014 г., озаглавено „Да общуваме на тема Европа с нейните граждани: Настоящо състояние и перспективи“,

—  като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от ноември 2016 г., озаглавено „Проучване за комисията по регионално развитие: Средносрочен преглед на МФР и политика на сближаване“,

—  като взе предвид работния документ на службите на Европейската комисия от 19 септември 2016 г. „Последваща оценка на ЕФРР и на Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г.“ (SWD(2016)0318),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети и на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0201/2017),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е допринесла значително за повишаването на растежа и заетостта и за намаляване на неравенствата между регионите на ЕС;

Б.  като има предвид, че финансирането по линия на политиката на сближаване на ЕС има като цяло положително въздействие както върху икономиката, така и върху живота на гражданите, както е доказано в няколко доклада и независими оценки, но резултатите не винаги са били добре огласени и осведомеността относно положителното му въздействие е доста ниска; като има предвид, че добавената стойност на политиката на сближаване чрез ЕСИ фондовете надхвърля тяхното доказано положително икономическо, социално и териториално въздействие, тъй като тя предполага също ангажираността на държавите членки и регионите към укрепването на европейската интеграция;

В.  като има предвид, че осведомеността за местните програми, финансирани от ЕС, сред крайните потребители и гражданското общество е от решаващо значение, независимо от нивата на финансиране в конкретен регион;

Г.  като има предвид, че принципът на партньорство и моделът на многостепенното управление, които се основават на засилена координация между публичните органи, икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество, могат да допринасят ефективно за по-добрата комуникация на целите и резултатите на политиката на ЕС;

Д.  като има предвид, че постоянният диалог и участието на гражданското общество е от съществено значение за осигуряването на отчетност и легитимност на публичните политики, като с това се създава чувство на споделена отговорност и прозрачност в процеса на вземане на решения;

Е.  като има предвид, че повишаването на видимостта на европейските структурни и инвестиционни фондове може да допринесе за подобряване на схващанията относно ефективността на политиката на сближаване и за възстановяване на доверието на гражданите и интереса към европейския проект;

Ж.  като има предвид, че е от значение последователна комуникационна линия, не само надолу по веригата — по отношение на конкретните резултати на ЕСИ фондовете, но също и нагоре по веригата — с цел осведомяване на инициаторите на проекти за възможностите за финансиране, с оглед увеличаване на общественото участие в процеса на изпълнение;

З.  като има предвид, че методологиите за осигуряване на информация и за разнообразяване на каналите за комуникация следва да се увеличат и подобрят;

Общи съображения

1.  подчертава, че политиката на сближаване е един от основните обществени инструменти на растежа, който чрез своите пет ЕСИ фонда осигурява инвестиции във всички региони на ЕС и помага за намаляване на различията и оказване на подкрепа за конкурентоспособността и за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и за повишаване на качеството на живота на европейските граждани;

2.  отбелязва със загриженост, че като цяло обществената осведоменост и възприятия относно ефективността на регионалната политика на ЕС намаляват с всяка изминала година; позовава се на Евробарометър, проучване 423 от септември 2015 г., в което малко повече от една трета (34%) от европейците заявяват да са чували относно съфинансираните от ЕС проекти за подобряване на качеството на живот в района, където живеят; отбелязва, че мнозинство от анкетираните е посочило образованието, здравеопазването, социалната инфраструктура и политиката за околната среда като важни области; счита, че не само количеството, но главно качеството на проектите, финансирани по силата на ЕСИ фондовете, и тяхната добавена стойност по отношение на осезаемите резултати, са предпоставка за положителна комуникация; следователно подчертава, че оценката, подборът, прилагането и привършването на проектите трябва да са съсредоточени върху постигането на очакваните резултати, така че да се избягват неефективни разходи, които могат да доведат до отрицателна реклама за политиката на сближаване; обръща внимание на факта, че комуникационните мерки трябва да бъдат подбирани със специално разглеждане на тяхното съдържание и обхват, като същевременно изтъква отново, че най-добрата форма на реклама е да се илюстрира значението и полезността на изпълнените проекти;

3.  отбелязва, че гарантирането на видимостта на инвестициите на политиката на сближаване следва да остане споделена отговорност на Комисията и на държавите членки, с оглед формулиране на ефективни европейски комуникационни стратегии, проектирани за осигуряване на видимостта на инвестициите на политиката на сближаване; отбелязва в този контекст ролята на управляващите органи и на компетентните местни и регионални органи по-конкретно, чрез институционална комуникация, както и бенефициентите, тъй като те представляват най-ефективният интерфейс за комуникация с гражданите чрез предоставяне на информация на място и приближаване на Европа до тях; припомня още, че тези органи имат най-добро познаване на местната и регионална реалност и потребности, и че подобряването на видимостта изисква повече усилия за по-добра информация и прозрачност на местно равнище;

4.  изтъква, че осигуряването на видимост за политиката включва двустранен процес на комуникация и взаимодействие с партньорите; подчертава също така, че в контекста на комплексни предизвикателства, както и за да се осигурят легитимност и ефективни решения в дългосрочен план, публичните органи трябва да включат всички съответни заинтересовани страни по време на преговорите и на етапите на изпълнение на споразумението за партньорство и оперативните програми, в съответствие с принципа на партньорство; освен това подчертава необходимостта от увеличаване на институционалния капацитет на публичните органи и партньори и отново подчертава ролята, която Европейският социален фонд (ЕСФ) може да изиграе в това отношение;

5.  в този контекст подчертава неравномерния напредък в държавите членки към рационализиране на административните процедури по отношение на широката мобилизация и участие на регионалните и местните партньори, включително икономическите и социалните партньори и организациите, представляващи гражданското общество; припомня значението на социалния диалог в това отношение;

Предизвикателствата пред нас

6.  отбелязва нарастването на евроскептицизма и антиевропейската популистка пропаганда, която изкривява информацията относно политиките на Съюза, и призовава Комисията и Съвета да анализират и работят върху причините за тях; поради това подчертава спешната необходимост от разработване на по-ефективни стратегии за комуникация, осигуряване на разбираем за гражданите език и поставяне на цел за запълване на празнината между ЕС и неговите граждани, включително безработните и лицата, изложени на риск от социално изключване, посредством различни медийни платформи на местно, регионално и национално равнище, които са в състояние да предават точно и последователно послание на гражданите относно добавената стойност на европейския проект за качеството им на живот и благоденствието им;

7.  приканва Комисията и Съвета да анализират както за настоящата рамка, така и за реформата на политиката на сближаване след 2020 г., въздействието върху възприемането на политиките на ЕС на мерките, насочени към укрепване на връзката с Европейския семестър и към изпълнението на структурните реформи чрез програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

8.  признава ограниченията на правната рамка, за да се гарантира, че има подходяща видимост на политиката на сближаване; подчертава, че в резултат на това комуникацията относно конкретни постижения невинаги е приоритет за различните заинтересовани страни; счита, че препоръчаните комуникационни дейности във връзка с осезаемите постижения следва постоянно да се актуализират; отбелязва във връзка с това факта, че техническата помощ на европейските структурни и инвестиционни фондове не включва специален финансов пакет за комуникация, нито на равнището на Съюза, нито на равнището на държавите членки; при все това подчертава отговорността на управляващите органи и на бенефициентите да осъществяват редовен контрол на спазването на информационните и комуникационните дейности, предвидени в член 115 приложение XII от Регламента за общоприложимите разпоредби;

9.  отново отбелязва неотложната необходимост от намиране на подходящ баланс между необходимостта от опростяване на правилата за прилагане на политиката на сближаване и потребността от запазване на доброто и прозрачно финансово управление и борба с измамите при същевременно надлежно съобщаване на обществеността; припомня в този контекст необходимостта да се направи ясно разграничение между случаите на нередности и измами, за да не се поражда обществено недоверие в управляващите органи и местните администрации; настоява, от друга страна, че е необходимо да се опрости и намали административната тежест за бенефициентите, без да се засягат необходимите проверки и одити;

10.  подчертава, че е от съществено значение да се засили ангажираността с политиката по места, както на местно, така и на регионално равнище, за да се гарантира ефикасното предоставяне и съобщаване на резултатите; оценява факта, че принципът на партньорство добавя стойност към прилагането на европейските публични политики, както се потвърждава от неотдавнашно проучване на Комисията; посочва обаче, че мобилизирането на партньори продължава да бъде доста трудно, в някои случаи поради официално прилагане на принципа на партньорство, без да се дава възможност за реално участие в процеса на управление; припомня, че повече усилия и ресурси трябва да бъдат инвестирани в партньорското участие и в обмена на опит чрез платформи за диалог с партньори, също така с оглед да ги направим мултипликатори на възможностите за финансиране от ЕС и успехите;

11.  припомня също така, че дългосрочното стратегическо естество на инвестициите по линия на политиката на сближаване означава, че резултатите не са понякога незабавни, което е в ущърб на видимостта на инструментите на политиката на сближаване, особено в сравнение с други инструменти като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); поради това настоятелно призовава комуникационните дейности да продължават, когато е уместно, още четири години след приключване на проекта; подчертава, че резултатите от някои инвестиции (особено тези в човешки капитал) са по-малко видими и трудни да се определят в сравнение с „физическите“ инвестиции, и призовава за задълбочена и диференцирана оценка на дългосрочното въздействие на политиката на сближаване върху живота на гражданите; освен това счита, че следва да се обърне специално внимание на последващата оценка и комуникационните дейности относно приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове към стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като дългосрочна европейска стратегия за развитие;

12.  отбелязва важната роля на медиите за информиране на гражданите относно различните политики на ЕС и въпросите, свързани с ЕС, като цяло; изразява обаче загриженост относно твърде ограниченото отразяване в медиите на инвестициите по линия на политиката на сближаване на ЕС; подчертава необходимостта от разработване на кампании за информация и комуникация, насочени към медиите, стратегии, които са адаптирани към текущите информационни предизвикателства и предоставящи информация в достъпна и привлекателна форма; подчертава необходимостта от възползване от нарастващото влияние на социалните медии, предимствата, предлагани от цифровия напредък, и съчетание от различни видове информационни канали, за да се използват по-добре при популяризирането на възможностите, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове, и техните постижения;

Подобряване на комуникацията и ангажираността на партньорите през втората половина на периода 2014—2020 г.

13.  призовава Комисията и държавите членки да повишат координацията и достъпа до съществуващи средства и инструменти за комуникация на равнището на ЕС, с цел да се включат въпроси, които имат отражение върху европейския дневен ред; подчертава в тази връзка значението на предоставянето на насоки, които определят техники и методи за ефективна комуникация за това по какъв начин политиката на сближаване предоставя конкретни резултати за всекидневието на гражданите на ЕС; призовава управляващите органи и бенефициентите да представят резултатите, ползите и дългосрочното въздействие на политиката активно и систематично, като същевременно се отчитат различните етапи на развитие на проекта;

14.  подчертава, че като се има предвид количеството и качеството на информацията, която върви по традиционните и модерните медии, вече не е достатъчно да се покаже само логото на Европейската комисия на обяснителните табели за даден проект; призовава Комисията да създаде по-ефикасни идентификационни инструменти;

15.  приветства настоящите специфични комуникационни дейности, като например кампанията „Европа в моя регион“, уеб приложението на Комисията „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“ , уеб приложението за регионално сътрудничество с CIRCOM(16), програма „Европа за гражданите“ и възможностите, предоставяни от новосъздадения Европейски корпус за солидарност; подчертава освен това ключовата роля, която играят информационните центрове Europe Direct в децентрализираната комуникация, с цел повишаване на осведомеността за въздействието на политиката на сближаване по места, както на местно, така и на регионално равнище; освен това подчертава необходимостта от съсредоточаване на усилията върху достигането на студенти и журналисти като потенциални вектори на комуникация и за осигуряването на географския баланс в комуникационните кампании;

16.  подчертава необходимостта от приспособяване на механизмите за комуникация, установени в Регламента за общоприложимите разпоредби; приканва Комисията да разгледа добавената стойност на осигуряването на специфичен финансов пакет за комуникация в рамките на техническата помощ, както и, когато е целесъобразно, увеличаването на броя на задължителните изисквания за публичност и осведомяване за проектите в областта на политиката на сближаване; призовава Комисията да предостави ясни насоки относно начините, по които техническата помощ през 2017 г. би могла да бъде използвана за комуникация в рамките на текущия период на финансиране, с цел осигуряване на правна сигурност за местните и регионалните органи и на други бенефициенти; припомня освен това, че обикновените комуникационни стандарти и стандарти за реклама са добре замислени в случая на структурните и технологични инвестиции, но не са толкова ефективни за нематериални инвестиции в човешки капитал;

17.  подчертава необходимостта да се даде по-голямо предимство на комуникацията в рамките на йерархията на ЕС за приоритети на политиката на сближаване, особено в контекста на работата на управленския персонал, който не е пряко отговорен за комуникацията, и да се включи комуникацията в обичайния процес на европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава за повече професионализъм в областта на комуникацията, по-специално в работата на местно равнище, и за избягването на употребата на жаргона на ЕС;

18.  приветства последващата оценка на програмите на политиката за сближаване за периода 2007—2013 г., предприета от Комисията, която осигурява отлични източници за съобщаване на постигнатите резултати и въздействие; отбелязва инициативата на държавите от V4 за външните ефекти на политиката на сближаване в ЕС-15(17) и призовава Комисията да изготви по-широко проучване на равнище ЕС-28; освен това настоятелно призовава Комисията да разграничи своите комуникационни стратегии по отношение на държави нетни вносители и държави членки бенефициенти, като в същото време се подчертава, че политиката на сближаване носи конкретни ползи по отношение на реалната икономика, насърчаване на предприемачеството и иновациите, създаване на растеж и работни места във всички региони на ЕС и подобряване на обществената и икономическата инфраструктура както чрез преки инвестиции, така и чрез пряк и непряк износ (външни ефекти);

19.  призовава Комисията и управляващите органи да идентифицират начини за улесняване и стандартизиране на достъпа до информация, да насърчават обмена на знания и добри практики относно комуникационните стратегии, за да се извлече по-голяма полза от съществуващия опит и повишаване на прозрачността и видимостта на възможностите за финансиране;

20.  приветства въвеждането на електронното сближаване в настоящия програмен период, чиято цел е да се опрости и да се рационализира изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава неговия капацитет ефективно да способства за достъпа до информация, мониторинг на програмата и създаване на полезни връзки между заинтересованите страни;

21.  счита, че съществува необходимост от по-добра комуникация чрез нови медийни канали, които ще изискват стратегия за цифровите и социалните медийни платформи, предназначени за информиране на гражданите, и им дават възможност да изразят своите потребности, като тази комуникация се съсредоточи върху достигането на крайните потребители чрез различни набори от инструменти, като интерактивни онлайн средства, развиването на по-достъпни мобилни съдържание и приложения, както и да се гарантира, че информацията е съобразена с различни възрастови групи и достъпна на различни езици, когато е целесъобразно; призовава управляващите органи да предоставят на съответните генерални дирекции актуална информация относно финансовите данни и постиженията и инвестиции с цел показване на лесни за четене данни и графики в рамките на платформа за свободно достъпни данни за ЕСИФ в полза на журналисти; призовава за поставянето на начало на регионални инициативи за присъждане на награди на най-добрите проекти, вдъхновени от „RegioStars“;

22.  предлага освен това мониторингът и оценката на текущите комуникационни дейности да бъдат подобрени и да се създадат работни групи с участието на представители на регионални комуникационни групи, включващи участници от различни равнища;

23.  подчертава значението на Европейския кодекс на поведение за партньорство и ролята на принципа на партньорство при укрепване на колективната ангажираност и отговорност по отношение на политиката на сближаване; призовава връзката между публичните органи, потенциалните бенефициенти, частния сектор, гражданското общество и гражданите да бъде засилена чрез открития диалог и партньорство, съставът на участниците да се променя по време на изпълнението, когато това е необходимо, с оглед гарантиране на правилната комбинация от партньори, за да се представляват интересите на общностите на всеки етап от процеса;

24.  приветства новаторския модел на многостепенно сътрудничество между различните заинтересовани страни, предложен от Програмата на ЕС за градовете, и препоръчва неговото възпроизвеждане, когато е възможно, при прилагането на политиката на сближаване;

25.  подчертава необходимостта да се засили комуникационното измерение на трансграничното и междурегионалното сътрудничество, включително и на равнището на текущите макрорегионални стратегии, което трябва да стане по-видимо за гражданите на ЕС, чрез разпространение на добри практики и успешни примери за инвестиции и възможности за инвестиции;

Насърчаване на комуникацията относно политиката на сближаване за периода след 2020 г.

26.  призовава Комисията и държавите членки да повишат привлекателността на финансирането в рамките на политиката на сближаване на ЕС посредством по-нататъшно опростяване и ограничаване на свръхрегулирането и да се обмисли намаляването на сложността и, където е приложимо, броя на регламентите и насоките, в светлината на неотдавнашната препоръка на групата на високо равнище от независими експерти за наблюдение на опростяването за бенефициентите на европейските структурни и инвестиционни фондове;

27.  като има предвид по какъв начин политиката на сближаване на ЕС допринася за положително идентифициране с проекта за европейска интеграция, призовава Комисията да разгледа възможността за задължително поле за комуникация в заявлението за проекта, като част от по-широкото използване на техническата помощ чрез пакет, заделен за комуникацията на равнище на програмата, като същевременно не се допуска увеличаване на броя на ограниченията и се осигури необходимата гъвкавост; освен това призовава управляващите органи и местните и регионалните органи да се подобри качеството на комуникацията относно окончателните резултати от проектите;

28.  подчертава неотложната необходимост от увеличаване на диалога на Съюза с гражданите, преосмисляне на комуникационните канали и стратегии, като се вземат предвид възможностите, предлагани от социалните мрежи и новите цифрови технологии, и адаптиране на посланията към местния и регионалния контекст; подчертава освен това ролята, която може да изиграе гражданското общество като средство за комуникация; при все това отново изтъква, че образователното съдържание е толкова важно, колкото и медийните стратегии и популяризирането чрез използване на различни платформи;

29.  подчертава, в контекста на комуникацията и видимостта, необходимостта от допълнително опростяване на политиката за периода след 2020 г., включително по отношение на споделеното управление и системите за одит, с цел да се намери точният баланс между политика, ориентирана към резултати, подходящ брой проверки и контрол и опростени процедури;

30.  призовава за по-нататъшно укрепване на партньорския принцип в рамките на програмния период след 2020 г.; изразява убеждение, че активното ангажиране на заинтересованите страни, включително организациите, представляващи гражданското общество, в процеса на преговори и изпълнението на споразуменията за партньорство и оперативните програми би могло да допринесе за засилване на ангажираността и прозрачността на изпълнението на политиката и би могло също така да доведе до по-добро прилагане на политиката по отношение на бюджета на ЕС; призовава държавите членки да обмислят въвеждането на съществуващите модели на управление на участието, като обединят всички значими социални партньори и с включване на заинтересованите страни в процеса на бюджетиране с гражданско участие, с цел да се определи размерът на отпуснатите ресурси за съфинансиране на национално, регионално и местно равнище, когато това е целесъобразно, с оглед повишаване на взаимното доверие и ангажираност на гражданите в решения за публичните разходи; предлага освен това да се извършат оценки на резултатите, включващи участието на бенефициентите и различни заинтересовани страни, с цел да се съберат съответните данни, които биха могли да допринесат за засилване на активното участие и видимост по отношение на бъдещи действия;

31.  освен това настоява за увеличаване на сътрудничеството между градските и селските райони, да разработят териториални партньорства между градовете и селските райони чрез пълноценно използване на потенциала на взаимодействие между фондовете на ЕС и въз основа на експертния опит на градските райони и техните по-големи възможности в управлението на средствата;

32.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат, освен това, в съответните си комуникационни планове за действие върху засилването на сътрудничеството между различните генерални дирекции, министерства и изразители на различни равнища, както и за установяването на обща представа за целевите групи, с оглед разработване и предаване на послания, насочени към специфични целеви групи, така че да се достигне до гражданите по места по-пряко и да ги информираме по-добре;

33.  подчертава в този контекст значението на промяна в културата, в смисъл, че комуникацията е отговорност на всички участници, както и че самите бенефициенти са основни комуникатори;

34.  освен това изисква от Комисията и държавите членки да укрепят ролята и позицията на съществуващите комуникационни и информационни мрежи и да използват интерактивната платформа за електронни съобщения на ЕС относно прилагането на политиката на сближаване, така че да се събере цялата приложима информация относно проектите по ЕСИФ, което позволява на крайните потребители да дадат обратна информация относно процеса на изпълнение и постигнатите резултати, извън границите на недостатъчното описание на проекта и направените разходи; счита, че такава платформа ще улесни и оценката на ефективността на комуникацията за политиката на сближаване;

o
o   o

35.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Комитета на регионите и на правителствата и националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 74, 14.3.2014 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0053.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0055.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0211.
(6) Приети текстове, P8_TA(2015)0419.
(7) http://www.consilium.europa.eu/press-releases-pdf/2016/11/47244650399_bg.pdf.
(8) http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/brochures/2014/ensuring-the-visibility-of-cohesion-policy-information-and-communication-rules-2014-2020.
(9) http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/publicopinion/index.cfm/ResultDoc/download/DocumentKy/67400.
(10) http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/informing/dialog/2014/5_vandenbrande_report.pdf.
(11) http://cor.europa.eu/en/about/Documents/CoR-communication-plan-2016.pdf.
(12) http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/policy/how/studies_integration/impl_partner_report_en.pdf.
(13) http://www.interregeurope.eu/fileadmin/user_upload/events/Rotterdam/pdf/Designing_communication_strategy.pdf.
(14) https://www.strukturalni-fondy.cz/getmedia/fdc8a04e-590d-47ac-9213-760d4ac76f75/V4_EU15_manazerske-shrnuti.pdf?ext=.pdf.
(15) http://www.eapn.eu/images/stories/docs/EAPN-position-papers-and-reports/2014-eapn-handbook-Give-a-voice-to-citizens-Guidelines-for-Stakeholder-Engagement.pdf.
(16) Професионалната асоциация на регионалните публични телевизии в Европа.
(17) Доклад, изготвен в рамките на „Последваща оценка и прогнозиране на ползите за държавите от ЕС-15 в резултат от прилагането на политиката на сближаване в държавите от V4“, възложен от полското Министерство на икономическото развитие и озаглавен „Как държавите — членки на ЕС-15, имат полза от политиката на сближаване във V4? “:

Правна информация