Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 2 март 2017 г. - БрюкселОкончателна версия
Искане за снемане на имунитета на Марин льо Пен
 Асоцииране между ЕС и Ливан (предвид присъединяването на Хърватия) ***
 Споразумение между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн относно допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите ***
 Механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения и необвързващи инструменти в областта на енергетиката ***I
 Задължения в областта на визовата реципрочност
 Възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти
 Изпълнението на програма „Творческа Европа“
 Изпълнението на програма „Европа за гражданите“
 Общата търговска политика на ЕС във връзка с неотложните въпроси, свързани с опазването на дивите видове

Искане за снемане на имунитета на Марин льо Пен
PDF 481kWORD 50k
Решение на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно искане за снемане на имунитета на Марин Льо Пен (2016/2295(IMM))
P8_TA(2017)0056A8-0047/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на парламентарния имунитет на г-жа Марин Льо Пен, предадено на 5 октомври 2016 г. от Жан-Жак Урвоа, министър на правосъдието на Франция, в рамките на разследване срещу Марин Льо Пен пред Окръжния съд в Нантер във връзка с разпространяване в профила ѝ в Туитър на ислямистки изображения на сцени на насилие,

—  след като изслуша г-н Жан-Франсоа Жалк, представляващ г-жа Марин Льо Пен съгласно член 9, параграф 6 от Правилника за дейността,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., от 10 юли 1986 г., от 15 и от 21 октомври 2008 г., от 19 март 2010 г., от 6 септември 2011 г. и от 17 януари 2013 г. (1),

—  като взе предвид член 26 от Конституцията на Френската република,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0047/2017),

А.  като има предвид, че френските съдебни органи поискаха снемане на парламентарния имунитет на г-жа Марин Льо Пен, член на Европейския парламент и председател на Националния фронт (НФ), в рамките на производство във връзка с разпространението в нейния профил в Туитър на изображения на сцени на насилие, представляващи екзекуциите на трима заложници, извършени от терористичната група ИДИЛ и придружени с коментара „Ето какво е ИДИЛ“ на 16 декември 2015 г., след интервю по радио RMC, в което възходът на НФ е бил сравнен с действията на терористичната група ИДИЛ;

Б.  като има предвид, че практиката на Европейския парламент сочи, че имунитетът на член на тази асамблея може да бъде снет, при положение че изразените мнения и/или изображенията предмет на спора, нямат пряка или очевидна връзка с упражняването от страна на члена на ЕП, срещу когото е образувано производство, на функции на член на Европейския парламент и че те не съставляват мнения или гласове, изразени или подадени в рамките на същите тези функции по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и по смисъла на член 26 от Конституцията на Френската република;

В.  като има предвид също така, че член 9 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз предвижда, че членовете на Европейския парламент притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

Г.  като има предвид, че разпространението на изображения на сцени на насилие, които могат да накърнят човешкото достойнство е престъпление, предвидено и наказуемо съгласно членове 227-24, 227-29 и 227-31 от Наказателен кодекс на Френската република;

Д.  като има предвид, че член 6-1 от френския Закон № 2004-575 от 21 юни 2004 г. За доверието в цифровата икономика, с който се транспонира Директива2000/31/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), се отнася до дейността на дружества — доставчици на информационни услуги, а не до действия от частен характер;

Е.  като има предвид, че въпреки че разпространените от г-жа Марин Льо Пен изображения са достъпни за всички чрез търсачката Google и бяха широко отразени в мрежата след първоначалното им разпространение, техният насилствен характер все пак е в състояние да накърни човешкото достойнство;

Ж.  като има предвид, че премахването на снимките е било поискано от семейството на заложника Джеймз Фоли на 17 декември 2015 г., тоест след намесата на съдебните органи и че след посоченото искане, г-жа Марин Льо Пен премахна единствено снимката на Джеймз Фоли;

З.  като има предвид, че сроковете на съдебното производство срещу г-жа Марин Льо Пен попадат в обичайните срокове на производствата, свързани с печата и други средства за масово осведомяване, и че поради това, няма основания за съмнение за случай на fumus persecutionis, т.е. положение, при което има основания да се предполага наличие на намерение за нанасяне на вреда на политическата дейност на член на ЕП;

И.  като има предвид, че член 26 на Конституцията на Френската република предвижда, че никой член на парламента не може да бъде задържан за извършено престъпление, нито да бъде лишаван от свобода или подлаган на ограничения на неговата свобода без разрешение на председателя на асамблеята, към която принадлежи даденият член на парламента;

Й.  като има предвид, че Европейският парламент не е компетентен да се произнася относно вината или невиновността на члена на ЕП, нито относно целесъобразността на евентуално наказателно преследване във връзка с вменените му деяния;

1.  решава да снеме имунитета на г-жа Марин Льо Пен;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Френската република и на г-жа Марин Льо Пен.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г., Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; Решение на Съда от 10 юли 1986 г., Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г., Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; Решение на Съда от 21 октомври 2008 г., Marra/De Gregorio и Clemente, C‑200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; Решение на Общия съд от 19 март 2010 г., Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; Решение на Съда от 6 септември 2011 г., Patriciello, C‑163/10, ECLI: EU:C:2011:543; Решение на Общия съд от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T-347/11, ECLI:EU:T:2013:23.


Асоцииране между ЕС и Ливан (предвид присъединяването на Хърватия) ***
PDF 453kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, на Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (05748/2016 – C8-0171/2016 – 2015/0292(NLE))
P8_TA(2017)0057A8-0027/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05748/2016),

—  като взе предвид проекта на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Ливан, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (05750/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 217 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0171/2016),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0027/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Ливан.


Споразумение между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн относно допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите ***
PDF 456kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Споразумението между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн за допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014—2020 г. (12852/2016 – C8-0515/2016 – 2016/0247(NLE))
P8_TA(2017)0058A8-0025/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12852/2016),

—  като взе предвид проекта на Споразумение между Европейския съюз и Княжество Лихтенщайн за допълнителни правила във връзка с инструмента за финансово подпомагане за външните граници и визите като част от фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014—2020 г. (12881/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 77, параграф 2, буква a) , както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0515/2016),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0025/2017),

1.  одобрява сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Княжество Лихтенщайн.


Механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения и необвързващи инструменти в областта на енергетиката ***I
PDF 475kWORD 50k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения и необвързващи инструменти между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката и за отмяна на Решение № 994/2012/ЕС (COM(2016)0053 – C8-0034/2016 – 2016/0031(COD))
P8_TA(2017)0059A8-0305/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0053),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0034/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Сената на Френската република, Парламента на Република Малта, Федералния съвет на Република Австрия и Парламента на Португалската република в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 септември 2016 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 16 декември 2016 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи и на комисията по международна търговия (A8-0305/2016),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 2 март 2017 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения и необвързващи инструменти между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката и за отмяна на Решение № 994/2012/ЕС

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2017/684.)

(1) OВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 81.


Задължения в областта на визовата реципрочност
PDF 463kWORD 50k
Резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност в съответствие с член 1, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 539/2001 (2016/2986(RSP))
P8_TA(2017)0060B8-0173/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета(1), и по-специално член 1, параграф 4 от него („механизъм за реципрочност“),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 12 април 2016 г., озаглавено „Актуално състояние и възможни следващи стъпки по отношение на липсата на реципрочност с някои трети държави в областта на визовата политика“ (COM(2016)0221),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 13 юли 2016 г., озаглавено „Актуално състояние и възможни следващи стъпки по отношение на липсата на реципрочност с някои трети държави в областта на визовата политика“ (Последващи действия на Съобщението от 12 април)(COM(2016)0481),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 21 декември 2016 г., озаглавено „Актуално състояние и възможни следващи стъпки по отношение на липсата на реципрочност с някои трети държави в областта на визовата политика“ (Последващи действия на Съобщението от 12 април) (COM(2016)0816),

—  като взе предвид член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 80, 265 и 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид разискванията си на тема „Задължения в областта на визовата реципрочност“, проведени на 14 декември 2016 г. в Страсбург,

—  като взе предвид въпроса, отправен до Комисията относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност в съответствие с член 1, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 539/2001 (O-000142/2016 — B8-1820/2016),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че критерият за визова реципрочност като един от критериите на визовата политика на ЕС обикновено се разбира в смисъл, че към гражданите на ЕС, пътуващи за трета държава, следва да се прилагат същите условия като тези спрямо гражданите на въпросната трета държава при пътуването им за ЕС;

Б.  като има предвид, че целта на механизма за визова реципрочност е да се постигне такава визова реципрочност; като има предвид, че визовата политика на ЕС забранява на отделните държави членки да въвеждат изискване за виза по отношение на граждани на трета страна, ако същата е включена в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001 (държави, чиито граждани са освободени от изискването за виза за краткосрочен престой);

В.  като има предвид, че механизмът за реципрочност беше преработен през 2013 г., като Парламентът стана съзаконодател, поради необходимостта този механизъм да се адаптира с оглед на влизането в сила на Договора от Лисабон и в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз в областта на вторичните правни основания, така че механизмът „да предвижда отговор на Съюза като акт на солидарност, ако трета страна, включена в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001, прилага изискване за виза за гражданите на поне една държава членка“ (съображение 1 на Регламент (ЕС) № 1289/2013);

Г.  като има предвид, че механизмът за реципрочност установява процедура, която започва в случай на нереципрочност и включва точно определени срокове и действия, които трябва да бъдат предприети с оглед прекратяване на положението на липса на реципрочност; като има предвид, че присъщата му логика води до мерки с нарастваща тежест по отношение на съответната трета страна, включително дори до суспендиране на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на съответната трета страна („втори етап от прилагането на механизма за реципрочност“);

Д.  като има предвид, че „за да се осигури адекватното участие на Европейския парламент и на Съвета във втория етап от прилагането на механизма за реципрочност и предвид особено чувствителния политически характер на суспендирането на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на трета страна, включена в списъка в приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001, както и хоризонталните последици за държавите членки, асоциираните към Шенген държави и самия Съюз, по-специално за външните им отношения и за цялостното функциониране на Шенгенското пространство, на Комисията се предоставя правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с определени елементи на механизма за реципрочност“, включително суспендирането на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на съответната трета страна;

Е.  като има предвид, че „Европейският парламент или Съветът могат да решат да оттеглят делегирането“ (член 290, параграф 2, буква а) от ДФЕС);

Ж.  като има предвид, че „делегиран акт може да влезе в сила единствено ако в срок, определен от законодателния акт, Европейският парламент или Съветът не представят възражения“ (член 290, параграф 2, буква б) от ДФЕС);

З.  като има предвид, че Комисията оспори пред Съда на Европейския съюз избора на делегирани актове във втория етап от прилагането на механизма за реципрочност , и като има предвид, че въпреки това Съдът прие, че изборът от страна на законодателя е правилен (дело C-88/14);

И.  като има предвид, че така механизмът по ясен начин възлага задълженията и отговорностите на Парламента и Съвета , както и на Комисията, в различните етапи на механизма за реципрочност;

1.  счита Комисията за задължена по закон да приеме делегиран акт, с който временно да се суспендира освобождаването от изискването за виза за граждани на трети държави, които не са премахнали изискването за виза по отношение на гражданите на някои държави членки — в срок от 24 месеца от датата на публикуване на нотификациите в това отношение, който срок изтече на 12 април 2016 г.;

2.  призовава Комисията, на основание на член 265 от ДФЕС, да приеме необходимия делегиран акт най-късно в двумесечен срок от датата на приемане на настоящата резолюция;

3.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Европейския съвет, Съвета, както и на националните парламенти.

(1) ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.


Възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти
PDF 728kWORD 74k
Резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти (2016/2057(INI))
P8_TA(2017)0061A8-0040/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята позиция от 6 февруари 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността на мерките за регулиране на цените на лекарствените продукти за хуманна употреба и тяхното включване в обхвата на системите за обществено здравно осигуряване(1),

—  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който постановява, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза следва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве,

—  като взе предвид оценката на Комисията по REFIT на Регламент (ЕО) № 953/2003 на Съвета за предотвратяване на търговското отклоняване към Европейския съюз на някои основни медикаменти (SWD(2016)0125),

—  като взе предвид задълженията по член 81 от Директива 2001/83/ЕО за поддържане на съответните непрекъснати доставки на лекарствени продукти,

—  като взе предвид оценката на Комисията за въздействието от етапа на създаване(2) относно засилване на сътрудничеството в рамките на ЕС при оценката на здравните технологии (ОЗТ),

—  като взе предвид стратегията на мрежата за ОЗТ за сътрудничество в рамките на ЕС във връзка с оценката на здравните технологии от 29 октомври 2014 г.(3),

—  като взе предвид окончателния доклад на Комисията относно разследването във фармацевтичния сектор (SEC(2009)0952),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 2013 г., озаглавен „Неравнопоставеност в здравеопазването в ЕС: окончателен доклад на консорциум. Ръководител на консорциума: сър Майкъл Мармот“(4), в който се признава, че здравните системи изпълняват важна роля за намаляване на риска от бедност или могат да спомогнат за намаляване на бедността,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2014 г. относно иновациите в полза на пациентите(5),

—  като взе предвид заключенията по въпросите на здравеопазването от неформалното заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 18 април 2016 г.,

—  като взе предвид 6-ия доклад на Комисията относно мониторинга върху патентните споразумения във фармацевтичния сектор,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Безопасни, иновативни и достъпни медикаменти: обновена визия за фармацевтичния сектор“ (COM(2008)0666),

—  като взе предвид параграфи 249 и 250 от решението на Съда на Европейския съюз от 14 февруари 1978 г. по дело 27/76 относно прекалено високите цени,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2016 г. относно подобряването на баланса във фармацевтичните системи в Европейския съюз и неговите държави членки,

—  като взе предвид Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 2119/98/ЕО(6),

—  като взе предвид доклада на групата на високо равнище към Генералния секретар на Организацията на обединените нации относно достъпа до медикаменти, озаглавен „Насърчаване на иновациите и достъпа до здравни технологии“, публикуван през септември 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 май 2006 г. относно общите ценности и принципи в здравните системи на ЕС и заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 6 април 2011 г. и от 10 декември 2013 г. относно процеса на размисъл във връзка с установяването на модерни, адаптивни и устойчиви системи на здравеопазване,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване (COM(2014)0215),

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Към хармонизирана оценка на ЕС на добавената терапевтична стойност на лекарствените продукти“, публикувано от тематичния отдел „Политики в областта на икономиката и науката“ през 2015 г.(7),

—  като взе предвид доклада на Световната здравна организация (СЗО), озаглавен „Експертният комитет на СЗО относно избора на основни лекарствени средства, 17—21 октомври 1977 г., серия от технически доклади на СЗО, № 615“, доклада на секретариата на СЗО от 7 декември 2001 г., озаглавен „Медицински стратегии на СЗО: преразгледана процедура за актуализиране на примерния списък на СЗО на основните лекарствени средства“ (EB109/8), доклада на СЗО от март 2015 г., озаглавен „Достъп до нови лекарствени продукти в Европа“ и доклада на СЗО от 28 юни 2013 г., озаглавен „Приоритетни медикаменти за Европа и света“,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 141/2000 за лекарствата сираци,

—  като взе предвид член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от ДФЕС относно правото на европейските граждани на закрила на здравето,

—  като взе предвид членове 101 и 102 от ДФЕС за определяне на правилата за конкуренцията,

—  като взе предвид Декларацията от Доха относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве (WTO/MIN(01/DEC/2) и прилагането на параграф 6 от Декларацията от Доха от 1 септември 2003 г. (WTO/L/540),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 816/2006 за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми, в областта на общественото здраве,

—  като взе предвид споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки, одобрено от Комисията на 10 април 2014 г.(8),

—  като взе предвид Конференцията от Найроби от 1985 г. относно разумното използване на лекарствени средства,

—  като взе предвид доклада относно изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004, одобрен от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0035/2016) и измененията, приети от Парламента на 10 март 2016 г.(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2015 г. относно работната програма на Комисията за 2016 г.(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно доброволното и безвъзмездно даряване на тъкани и клетки(11),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по правни въпроси и комисията по петиции (A8-0040/2017),

А.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз признава основното право на гражданите на закрила на здравето и на медицински грижи(12);

Б.  като има предвид, че системите за обществено здравеопазване са от решаващо значение за гарантирането на универсален достъп до здравно обслужване за всички, което е основно право на европейските граждани; като има предвид, че здравните системи в ЕС са изправени пред някои предизвикателства, като например застаряване на населението, увеличаване на тежестта на хроничните заболявания, високи разходи за разработването на нови технологии, високи и увеличаващи се фармацевтични разходи и последиците от икономическата криза върху разходите за здравеопазване; като има предвид, че през 2014 г. разходите във фармацевтичния сектор на ЕС са възлизали на 17,1% от общите разходи за здравеопазване и на 1,41% от брутния вътрешен продукт (БВП); като има предвид, че тези предизвикателства налагат необходимостта от европейско сътрудничество и нови мерки на политиката както на равнището на ЕС, така и на национално равнище;

В.  като има предвид, че фармацевтичните продукти са един от основните стълбове на здравеопазването, а не просто обект на търговия, и като има предвид, че недостатъчният достъп до основни лекарствени продукти и високите цени на иновативните лекарствени продукти представляват сериозна заплаха за устойчивостта на националните здравни системи;

Г.  като има предвид, че пациентите следва да имат достъп до възможности за здравно обслужване и лечение по свой избор и предпочитание, включително до допълващи и алтернативни терапии и лекарствени продукти;

Д.  като има предвид, че гарантирането на достъпа на пациентите до основни лекарствени продукти е една от основните цели на ЕС и на СЗО, както и на целта за устойчиво развитие № 3 на ООН; като има предвид, че универсалният достъп до лекарствени продукти зависи от своевременната им наличност и достъпността им за всички хора, без значение от географското местоположение;

Е.  като има предвид, че конкуренцията е важен фактор в цялостния баланс на фармацевтичния пазар и може да понижи цените, да ограничи разходите за лекарствени продукти и да подобри навременния достъп на пациентите до лекарствени продукти на достъпни цени, при спазване на по-високи стандарти за качество в процеса на научноизследователска и развойна дейност;

Ж.  като има предвид, че навлизането на генерични лекарствени продукти на пазара е важен механизъм за увеличаване на конкуренцията, намаляване на цените и гарантиране на устойчивостта на здравните системи; като има предвид, че навлизането на генерични лекарствени продукти на пазара не следва да се забавя и че конкуренцията не следва да се нарушава;

З.  като има предвид, че упражняването на строг контрол върху правото в областта на конкуренцията е от полза за развитието на добре функциониращ и конкурентен пазар на лекарствени продукти;

И.  като има предвид, че в много случаи цените на новите лекарствени продукти се увеличиха през последните десетилетия до степен, довела до ограничаване на достъпа на много европейски граждани до тях и до застрашаване на устойчивостта на националните здравни системи;

Й.  като има предвид, че в допълнение към високите цени и недостъпността съществуват и други пречки пред достъпа до медикаменти, които включват недостига на основни и други лекарствени продукти, слаба връзка между клиничните потребности и научните изследвания, липса на достъп до здравно обслужване и здравни специалисти, необосновани административни процедури, забавяния между разрешението за пускане на пазара и последващите решения за ценообразуване и възстановяване на разходите, неналичност на някои продукти, правила относно патентите и бюджетни ограничения;

К.  като има предвид, че някои заболявания като хепатит С могат да се лекуват успешно при ранно поставяне на диагноза, съчетано с използването на нови и стари лекарствени продукти, и така да се спаси животът на милиони хора в целия ЕС;

Л.  като има предвид, че броят на хората, диагностицирани с рак, се повишава с всяка изминала година, а комбинацията от увеличения брой на ракови заболявания сред населението и новите технологично напреднали медикаменти срещу рака доведе до положение, при което общите разходи, свързани с лечението на рака, се повишават, а това създава безпрецедентна нужда от средства за здравеопазване и прави лечението недостъпно за много раково болни пациенти, като се увеличава рискът достъпността или цената на лекарствената терапия да станат решаващ фактор при лечението на рака на даден пациент;

М.  като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1394/2007 относно лекарствените продукти за модерна терапия беше въведен за насърчаване на иновациите в тази област в рамките на целия ЕС, като същевременно се гарантира безопасност, но досега са одобрени едва осем нови терапии;

Н.  като има предвид, че ЕС трябваше да въведе стимули за насърчаване на научните изследвания в областта на редките и педиатричните заболявания; като има предвид, че Регламентът за лекарствата сираци осигури важна рамка за насърчаване на научните изследвания на лекарствата сираци, като значително подобри лечението на редките заболявания, за които преди това липсваше алтернатива, но като има предвид, че съществуват някои опасения във връзка с прилагането му;

О.  като има предвид, че пропастта между засилващата се резистентност към антимикробни средства и разработването на нови антимикробни средства се разширява, и като има предвид, че до 2050 г. резистентните на лекарства заболявания биха могли да причинят смъртта на 10 милиона души годишно в целия свят; като има предвид, че съгласно оценките всяка година в ЕС най-малко 25 000 души умират от инфекции, причинени от резистентни бактерии, като годишните разходи за това възлизат на 1,5 милиарда евро, докато през последните 40 години е разработен само един нов клас антибиотици;

П.  като има предвид, че през последните десетилетия е постигнат значителен напредък по отношение на лечението на нелечими преди това заболявания, в резултат на което например понастоящем в ЕС вече не умират пациенти от ХИВ/СПИН; като има предвид обаче, че все още има много заболявания, за които няма оптимално лечение (включително рак, който убива почти 1,3 милиона души в ЕС всяка година);

Р.  като има предвид, че достъпът до подходящи диагностични изследвания и ваксини на достъпни цени е също толкова важен, колкото и достъпът до безопасни, ефективни и достъпни лекарствени продукти;

С.  като има предвид, че лекарствените продукти за модерна терапия имат потенциала да придадат нова форма на лечението на множество състояния, по-специално при заболявания, при които конвенционалните подходи не са подходящи, и като има предвид, че досега са разрешени само няколко лекарствени продукта за модерна терапия;

Т.  като има предвид, че някои основни лекарствени продукти не са налични в много държави членки, което може да доведе до проблеми във връзка с грижата за пациентите; като има предвид, че в редица случаи недостигът на лекарствени продукти може да настъпи поради неправомерни бизнес стратегии, като например практиката „плащане за забавяне“ във фармацевтичния сектор, политически проблеми, проблеми с производството или разпространението или паралелна търговия; като има предвид, че в член 81 от Директива 2001/83/ЕО са предвидени мерки за предотвратяване на недостига на фармацевтични продукти чрез т.нар. задължение за извършване на обществена услуга, което задължава производителите и дистрибуторите да гарантират доставките на националните пазари; като има предвид, че в много случаи задължението за извършване на обществена услуга не се прилага за производителите, които снабдяват дистрибуторите, както се посочва в проучване, възложено от Комисия;

У.  като има предвид, че наличието на стабилна и предвидима рамка в областта на интелектуалната собственост и на регулаторна рамка, както и тяхното правилно и своевременно прилагане са от съществено значение за създаването на благоприятстваща иновациите среда, в подкрепа на достъпа на пациентите до иновативни и ефективни лечения;

Ф.  като има предвид, че целта на интелектуалната собственост е да носи ползи на обществото и да насърчава иновациите, и като има предвид, че съществуват опасения за злоупотреба с нея или за неправилната ѝ употреба;

Х.  като има предвид, че от 1995 г. Споразумението на СТО за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) осигурява гъвкавост за патентите, като например задължително лицензиране;

Ц.  като има предвид, че стартиралият през 2014 г. пилотен проект на Европейската агенция по лекарствата (EMA), известен като „адаптивни пътеки“, който засяга главно начините на лечение в някои области на висока степен на неудовлетвореност на медицинските потребности, породи оживен дебат относно съотношението риск/ползи от предоставянето на по-ранен достъп до пазара на иновативни лекарствени продукти въз основа на по-малко клинични данни;

Ч.  като има предвид, че защитата на интелектуалната собственост е от съществено значение за достъпа до медикаменти, и като има предвид, че е необходимо да се установят механизми, които да могат да подпомогнат борбата срещу явлението „фалшифициране на лекарствени продукти“;

Ш.  като има предвид, че преди няколко години в рамките на европейския диалог на високо равнище, който събра ключови лица, отговорни за вземането на решения, и заинтересовани страни от сферата на здравеопазването („Г-10“ през 2001 – 2002 г., последван от Фармацевтичния форум през 2005 – 2008 г.), беше решено да бъде разработена обща стратегическа визия и да бъдат предприети конкретни стъпки за подпомагане на конкурентоспособността на фармацевтичния сектор;

Щ.  като има предвид, че едва около 3% от бюджетите за здравеопазване се влагат в мерки за превенция и насърчаване на общественото здраве;

АА.  като има предвид, че ценообразуването и възстановяването на разходите за лекарствени продукти попадат в правомощията на държавите членки и се регулират на национално равнище; като има предвид, че ЕС осигурява законодателство относно интелектуалната собственост, клиничните изпитвания, разрешенията за пускане на пазара, прозрачността при ценообразуването, фармакологичната бдителност и конкуренцията; като има предвид, че увеличаващите се разходи във фармацевтичния сектор, както и наблюдаваната асиметрия по отношение на капацитета за водене на преговори и информацията относно ценообразуването между фармацевтичните дружества и държавите членки, налагат допълнително европейско сътрудничество и нови мерки на политиката както на европейско, така и на национално равнище; като има предвид, че цените на лекарствените продукти обикновено се договарят чрез двустранни и поверителни преговори между фармацевтичната промишленост и държавите членки;

АБ.  като има предвид, че мнозинството от държавите членки имат свои агенции за оценка на здравните технологии, като всяка от тях има свои собствени критерии;

АВ.  като има предвид, че съгласно член 168 от ДФЕС Европейският парламент и Съветът могат, с цел преодоляване на общите проблеми на безопасността, да приемат мерки за определяне на високи стандарти за качество и безопасност на медицинските продукти и изделия, и като има предвид, че в съответствие с член 114, параграф 3 от ДФЕС законодателните предложения в сектора на здравеопазването се основават на високо ниво на защита;

Фармацевтичен пазар

1.  споделя загрижеността относно подобряването на баланса във фармацевтичните системи в ЕС, изразена в заключенията на Съвета от 2016 г.;

2.  приветства заключенията на Съвета от 17 юни 2016 г., в които Комисията се приканва да извърши основан на факти анализ на цялостното въздействие на интелектуалната собственост върху иновациите, както и върху наличността (наред с другото, недостига при предлагането и забавеното или пропуснато пускане на пазара) и достъпността на лекарствените продукти;

3.  припомня, че правото на здраве е право на човека, признато както във Всеобщата декларация за правата на човека, така и в Международния пакт за икономически, социални и културни права, и че това право се отнася за всички държави членки, тъй като те са ратифицирали международните договори за правата на човека, които признават правото на здраве; подчертава, че за да се гарантира това право, трябва, наред с други фактори, да се осигури достъп до лекарствени продукти;

4.  признава значението на гражданските инициативи, като Европейската харта за правата на пациентите, основана на Хартата на основните права на Европейския съюз, и Европейския ден на правата на пациента, честван всяка година на 18 април на местно и национално равнище в държавите членки; приканва Комисията да институционализира Европейския ден на правата на пациента на равнището на ЕС;

5.  припомня заключенията от неформалното заседание на Съвета на министрите на здравеопазването, проведено в Милано на 22 и 23 септември 2014 г. в рамките на италианското председателство на Съвета, по време на което много държави членки изразиха съгласие относно необходимостта от полагането на съвместни усилия за улесняване на споделянето на най-добри практики, както и за осигуряване на ускорен достъп за пациентите;

6.  подчертава необходимостта от последователност във всички политики на ЕС (обществено здравеопазване, развитие, научноизследователска дейност и търговия в световен план) и поради това подчертава, че въпросът за достъпа до медикаменти в развиващия се свят трябва да бъде разглеждан в по-широк контекст;

7.  изтъква важното значение както на публичните, така и на частните усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) за откриване на нови начини за лечение; подчертава, че научноизследователските приоритети трябва да бъдат насочени към здравните потребностите на пациентите, като се признава интересът на фармацевтичните дружества да генерират финансова възвръщаемост от своите инвестиции; подчертава, че регулаторната рамка трябва да улеснява възможно най-добрите резултати за пациентите и обществения интерес;

8.  подчертава, че големият размер на публичните средства, използвани за НИРД, не се отразява в ценообразуването поради липсата на проследяемост на публичните средства при патентоването и условията за лицензиране, което възпрепятства справедливата обществена възвръщаемост на публичните инвестиции;

9.  насърчава повече прозрачност на разходите за НИРД, включително дела на публично финансираните научни изследвания и пускането на пазара на лекарствените продукти;

10.  подчертава ролята на европейските научноизследователски проекти и на МСП за подобряване на достъпа до лекарствени продукти на равнището на ЕС; изтъква ролята на програма „Хоризонт 2020“ в това отношение;

11.  припомня, че фармацевтичната промишленост на ЕС е един от най-конкурентоспособните сектори в Съюза; подчертава, че запазването на високо ниво на качество на иновациите е от ключово значение, за да се посрещат потребностите на пациентите и да се подобри конкурентоспособността; подчертава, че разходите за здравеопазване следва да се считат за публична инвестиция и че качествените лекарствени продукти могат да подобрят общественото здраве и да позволят на пациентите да живеят по-дълго и в по-добро здраве;

12.  подчертава, че в страдащия от деиндустриализация Европейски съюз фармацевтичната промишленост си остава важен индустриален стълб и движеща сила за създаване на работни места;

13.  счита, че мненията, изразени от европейските граждани чрез петиции, адресирани до Европейския парламент, са от основно значение и следва да бъдат разглеждани приоритетно от европейския законодател;

14.  подчертава, че пациентските организации следва да участват по-активно при разработването на частните и публичните научноизследователски стратегии за клиничните изпитвания, за да се гарантира, че те отговарят на действителните неудовлетворени потребности на европейските пациенти;

15.  отбелязва, че в случаите на неудовлетворени медицински потребности в интерес на пациентите е да получат бърз достъп до нови, иновативни лекарствени продукти; подчертава обаче, че ускоряването на разрешенията за пускане на пазара не следва да се превръща в правило, а следва да се използва само в случаите на важна неудовлетворена медицинска потребност и не трябва да бъде мотивирано от търговски съображения; припомня, че надеждните клинични изпитвания и задълбоченият фармакологичен мониторинг са необходими, за да се оценят качеството, ефикасността и безопасността на новите лекарствени продукти;

16.  отбелязва със загриженост, че 5% от всички хоспитализации в ЕС се дължат на нежелани лекарствени реакции и че нежеланите лекарствени реакции са на 5-то място сред водещите причини за смърт, настъпила в болница;

17.  обръща внимание на декларацията относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г. в Доха, която гласи, че Споразумението ТРИПС следва да бъде изпълнявано и тълкувано по благоприятен за общественото здраве начин – като се насърчава достъпът до съществуващи медикаменти и разработването на нови лекарства; в тази връзка отбелязва решението на Съвета на СТО за ТРИПС от 6 ноември 2015 г. за удължаване до януари 2033 г. на периода на освобождаване от патенти на лекарствата за най-слабо развитите държави;

18.  подчертава изключителната необходимост от развиване на местен капацитет в развиващите се държави по отношение на фармацевтичната научноизследователска дейност, за да се запълнят съществуващите пропуски в научноизследователската дейност и производството на лекарства чрез публично-частни партньорства за разработване на продукти, както и чрез създаването на отворени центрове за научноизследователска дейност и производство;

Конкурентоспособност

19.  изразява съжаление във връзка със съдебните дела, водени с цел забавяне на навлизането на генерични продукти на пазара; отбелязва, че според окончателния доклад на Комисията относно разследването във фармацевтичния сектор броят на съдебните дела се е увеличил четворно в периода между 2000 и 2007 г., като почти 60% от делата са се отнасяли до патенти второ поколение и вземането на решение по тях е отнемало средно две години;

20.  подчертава, че по-доброто регулиране ще насърчава конкурентоспособността; признава също така значението и ефективността на антитръстовите инструменти срещу антиконкурентно поведение, като например злоупотреба или неправилно използване на патентни системи и на системата за разрешаване на лекарствени продукти, в нарушение на членове 101 и/или 102 от ДФЕС;

21.  посочва, че биоподобните лекарствени продукти създават възможност за увеличаване на конкуренцията, намаляване на цените и реализиране на икономии за здравните системи, като по този начин спомагат за подобряване на достъпа на пациентите до лекарствени продукти; подчертава, че следва да се анализира добавената стойност и икономическото въздействие на биоподобните лекарствени продукти върху устойчивостта на здравните системи, като навлизането им на пазара не следва да се забавя и при необходимост следва да се обмислят мерки за подкрепа на тяхното въвеждане на пазара;

22.  подчертава, че ценообразуването на лекарствените продукти, основано на стойността, може да се използва по неправилен начин като икономическа стратегия за максимално увеличаване на печалбата, водеща до определянето на цени, които не съответстват на структурата на разходите и са в противоречие с оптималното разпределение на общественото благосъстояние;

23.  признава, че несъобразената с предписанията употреба на лекарствените продукти може да носи ползи за пациентите в случаите, когато липсват одобрени алтернативи; отбелязва със загриженост, че пациентите са изложени на все по-големи рискове поради липсата на надеждна емпирична база, доказваща безопасността и ефикасността на несъобразената с предписанията употреба на лекарствените продукти, липсата на информирано съгласие и по-трудното проследяване на нежеланите ефекти; подчертава, че определени подгрупи от населението, като децата и възрастните хора, са особено изложени на тази практика;

Ценообразуване и прозрачност

24.  посочва, че пациентите са най-слабото звено в достъпа до лекарствени продукти и че трудностите, свързани с този достъп, не бива да имат отрицателни последствия за тях;

25.  отбелязва, че повечето национални и регионални агенции за оценка на здравните технологии вече използват различни критерии за оценяване на клиничните, икономическите и социалните ползи от новите лекарствени продукти, с цел да подкрепят решенията си по отношение на ценообразуването и възстановяването на разходите;

26.  подчертава значението на извършването на оценка на действителната терапевтична добавена стойност на новите лекарствени продукти, основана на обективни данни, в сравнение с най-добрата налична алтернатива;

27.  отбелязва със загриженост, че данните в подкрепа на оценката на добавената стойност на иновативните лекарствени продукти често са оскъдни и недостатъчно убедителни, за да подкрепят вземането на твърдо решение по отношение на ценообразуването;

28.  подчертава, че оценките на здравните технологии (ОЗТ) трябва да бъдат важен и ефективен инструмент за подобряване на достъпа до медикаменти, който да допринася за устойчивостта на националните здравни системи, да позволява създаването на стимули за иновации и да осигурява за пациентите висока терапевтична добавена стойност; освен това отбелязва, че с въвеждането на съвместно оценяване на здравните технологии на равнището на ЕС ще се избегне фрагментирането на системите за оценяване, дублирането на усилията и неправилното разпределяне на ресурсите в рамките на ЕС;

29.  отбелязва, че с оглед създаването на безопасни и ефективни, ориентирани към пациента политики в областта на здравеопазването, както и оптимално повишаване на ефективността на здравните технологии, оценката на тези технологии следва да бъде мултидисциплинарен процес, който да обобщава медицинската, социалната, икономическата и етичната информация за използването на технологиите чрез прилагане на високи стандарти по систематичен, независим, възпроизводим и прозрачен начин;

30.  счита, че цените на лекарствените продукти следва да покриват разходите за тяхното разработване и производство и следва да бъдат адекватни на конкретното икономическо положение в държавата, в която се продават, както и да бъдат в съответствие с терапевтичната добавена стойност, която осигуряват за пациентите, като същевременно гарантират достъп на пациентите, устойчиво здравеопазване и възнаграждение за иновациите;

31.  посочва, че дори когато даден нов лекарствен продукт има висока добавена стойност, цената не бива да бъде толкова висока, че да не позволява устойчив достъп до него в ЕС;

32.  счита, че при определяне на процедурите за ценообразуване и възстановяване на разходите за лекарствени продукти трябва да се вземат предвид едновременно действителната терапевтична добавена стойност на даден лекарствен продукт, социалното въздействие, разходите и ползите, въздействието върху бюджета и ефективността за системата на обществено здравеопазване;

33.  отбелязва със загриженост, че поради слабата преговорна позиция на малките държави и държавите с по-ниски доходи лекарствените продукти са сравнително по-малко достъпни в тези държави членки, особено в областта на онкологията; изразява съжаление, в контекста на международното референтно ценообразуване, относно липсата на прозрачност в ценовите листи на лекарствените продукти спрямо действителните цени, както и за асиметричността на информацията, до която това води при преговорите между промишлеността и националните здравни системи;

34.  посочва, че Директива 89/105/ЕИО („Директива относно прозрачността“) не е преразглеждана през последните 20 години и че междувременно в системата на лекарствените продукти в ЕС са настъпили значителни промени;

35.  подчертава в този контекст необходимостта от независими процеси за събиране и анализ на данни, както и от прозрачност;

36.  отбелязва, че проектът EURIPID се нуждае от повече прозрачност от страна на държавите членки, за да бъдат включени реалните цени, заплащани от тях;

37.  счита, че е необходим стратегически пробив в областта на превенцията на заболяванията, тъй като тя може да се счита за ключов фактор за намаляване на използването на медикаменти и същевременно за гарантирането на високо равнище на закрила на човешкото здраве; призовава ЕС и държавите членки да укрепят законодателството, насочено към подпомагане на устойчивото производство на храни, и да предприемат всички необходими мерки за насърчаване на здравословни и безопасни навици, като например здравословното хранене;

Компетенции на ЕС и сътрудничество

38.  припомня, че съгласно член 168 от ДФЕС при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве;

39.  подчертава, че е важно да се повиши прозрачността и да се увеличи доброволното сътрудничество между държавите членки в областта на ценообразуването и възстановяването на разходите за лекарствени продукти, за да се гарантира устойчивостта на здравните системи и да се запази правото на европейските граждани на достъп до качествено здравно обслужване;

40.  припомня, че прозрачността във всички европейски и национални институции и агенции е от решаващо значение за доброто функциониране на демокрацията и че експертите, участващи в процеса на издаване на разрешения, следва да не бъдат в положение на конфликт на интереси;

41.  приветства инициативи, като например инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), които свързват частния и публичния сектор, с цел стимулиране на научните изследвания и ускоряване на достъпа на пациентите до иновативни терапии, насочени към неудовлетворени медицински потребности; все пак изразява съжаление за ниското ниво на обществена възвръщаемост на публичните инвестиции, при липсата на предварително поставени изисквания относно достъпа до публично финансиране от ЕС; отбелязва също, че инициативата за иновативни лекарства 2 (ИИЛ 2) — втората текуща фаза на ИИЛ, се финансира основно от данъкоплатците в ЕС, като изтъква необходимостта от засилване на водещата роля на ЕС при приоритизирането на потребностите на общественото здравеопазване в областта на научните изследвания в рамките на ИИЛ 2 и включването на широкообхватни политики за споделяне на данни и управление на интелектуалната собственост в областта на здравеопазването, осигуряване на прозрачност и справедлива обществена възвръщаемост на инвестициите;

42.  насочва вниманието към процедурата на ЕС за съвместно възлагане на обществени поръчки за лекарствени продукти, използвана за закупуването на ваксини в съответствие с Решение № 1082/2013/ЕС; насърчава държавите членки да използват пълноценно този инструмент, например в случай на недостиг на ваксини за бебета и малки деца;

43.  отбелязва със загриженост, че ЕС изостава от САЩ по отношение на прилагането на стандартизиран и прозрачен механизъм за докладване на причините за недостиг на лекарствени продукти; приканва Комисията и държавите членки да предложат и въведат такъв инструмент, с цел изготвяне на политики въз основата на факти;

44.  припомня значението на програмата за електронно здравеопазване и необходимостта от приоритизиране на разработването и прилагането на решения, свързани с електронното здравеопазване (e-Health) и мобилното здравеопазване (mHealth), за гарантиране на безопасни, надеждни, достъпни, модерни и устойчиви нови модели на здравеопазване за пациентите, лицата, полагащи грижи за други хора, здравните специалисти и платците;

45.  припомня, че най-слабо развитите държави са най-силно засегнати от болестите, свързани с бедността, и по-специално ХИВ/СПИН, малария, туберкулоза, заболявания на репродуктивните органи, инфекциозни и кожни болести;

46.  подчертава факта, че в развиващите се държави жените и децата имат по-ограничен достъп до медикаменти от възрастните мъже поради липсата на наличност, достъп, финансова достъпност и приемливост на лечението вследствие на дискриминация на основата на културни, религиозни или социални фактори и здравни заведения с лоши условия;

47.  като има предвид, че туберкулозата се превърна в инфекциозната болест, която предизвиква най-много смъртни случаи в света, и че мултирезистентната ѝ форма е най-опасна; подчертава, че е важно да се преодолее възникващата криза, свързана с антимикробната резистентност, включително като се финансира научноизследователска и развойна дейност за разработване на нови методи за ваксиниране, диагностициране и лечение на туберкулозата, като същевременно се осигури устойчив и финансово приемлив достъп до тези нови методи, за да се гарантира, че никой няма да бъде оставен без лечение;

Интелектуална собственост (ИС) и научноизследователска и развойна дейност (НИРД)

48.  припомня, че правата на интелектуална собственост осигуряват период на изключителни права, който трябва да бъде внимателно и ефективно регулиран, наблюдаван и прилаган от компетентните органи, за да се избегне конфликт с основното право на човека за закрила на здравето, като същевременно се насърчават качеството на иновациите и конкурентоспособността; подчертава, че Европейското патентно ведомство (ЕПВ) и държавите членки следва да издават патенти само за лекарствени продукти, които отговарят стриктно на изискванията за патентоспособност на нововъведението, изобретателската стъпка и промишлената приложимост, както е заложено в Европейската патентна конвенция;

49.  подчертава, че докато някои нови лекарствени продукти са примери за авангардни иновации, други не показват достатъчна терапевтична добавена стойност, за да бъдат считани за истински иновации (сходни конкурентни вещества); припомня, че поетапните иновации може също да бъдат от полза за пациентите и че промяната на употребата и преформулирането на познати молекули могат да донесат добавена терапевтична стойност, която следва да бъде внимателно оценена; предупреждава за потенциалното неправилно използване на правилата за защита на интелектуалната собственост, което може да даде възможност за удължаване („евъргрийнинг“) на патентните права и избягване на конкуренцията;

50.  признава положителното въздействие на Регламент (ЕО) № 141/2000 върху разработката на лекарства сираци, който направи възможно пускането на пазара на редица иновативни продукти, предназначени за лишени от лечение пациенти; отбелязва опасенията, свързани с възможното неправилно прилагане на критериите за обозначаване на лекарствени продукти като сираци, и вероятния ефект от това върху нарастващия брой разрешителни за пускане на пазара на лекарства сираци; признава, че лекарствата сираци може да се използват и по несъобразен с предписаната употреба начин или да се употребяват за нови терапевтични показания и да получат разрешение за допълнителни показания, позволяващи по-големи продажби; призовава Комисията да гарантира балансирани стимули, без това да възпира иновациите в тази област; подчертава, че разпоредбите в Регламента за лекарствата сираци следва да се прилагат, само ако са изпълнени всички съответни критерии;

51.  отбелязва факта, че Споразумението за ТРИПС на СТО осигурява гъвкавост за патентните права, като например задължителното лицензиране, което доведе до ефективно намаляване на цените; отбелязва, че при извънредни обстоятелства, установени от законодателството на всеки член на СТО, гъвкавостта може да се използва като ефективно средство за решаване на проблеми в областта на общественото здравеопазване, което позволява предоставянето на основни медикаменти на финансово достъпни цени в съответствие с националните програми за обществено здравеопазване и за закрила и насърчаване на общественото здраве;

Препоръки

52.  призовава за национални и общоевропейски мерки, които да гарантират правото на пациентите на универсален, ефективен, безопасен и навременен достъп на разумни цени до основни и иновативни терапии, да обезпечат устойчивостта на системите за обществено здравеопазване в ЕС и да осигурят бъдещи инвестиции във фармацевтични иновации; подчертава, че достъпът на пациентите до лекарствени продукти е споделена отговорност на всички заинтересовани страни в системата на здравеопазването;

53.  призовава Съвета и Комисията да засилят капацитета за водене на преговори на държавите членки с цел осигуряване на достъп до лекарствени продукти на разумни цени в целия ЕС;

54.  отбелязва доклада на групата на високо равнище към Генералния секретар на Организацията на обединените нации относно достъпа до медикаменти;

55.  отбелязва, че промяната на употребата на съществуващи лекарства за нови терапевтични показания може да бъде придружено от увеличаване на цената; изисква от Комисията да събира и анализира данни относно увеличението на цените в случаите на промяна на употребата на лекарства за нови терапевтични показания и да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно баланса и пропорционалността на стимулите, насърчаващи сектора да инвестира в промяна на употребата на лекарствата за нови терапевтични показания;

56.  призовава държавите членки да развиват по-тясно сътрудничество за преодоляване на това фрагментиране на пазара, по-специално като създадат общи процеси за оценка на здравните технологии и резултатите, както и да работят по общи критерии, които да насочват решенията относно цени и възстановяване на разходите на национално равнище;

57.  призовава Комисията да преразгледа Директивата относно прозрачността, като постави акцент върху гарантирането на своевременното навлизане на генеричните и биоподобните лекарствени продукти на пазара, премахването на патентното обвързване съгласно насоките на Комисията, ускоряването на решенията за ценообразуването и възстановяването на разходите за генеричните продукти и изключването на многократното оценяване на елементите, подкрепящи разрешението за пускане на пазара; счита, че това ще доведе до максимални икономии в националните бюджети за здравеопазване, ще подобри достъпността, ще ускори достъпа на пациентите и ще предотврати административната тежест за дружествата, произвеждащи генерични и биоподобни лекарствени продукти;

58.  призовава Комисията да предложи нова директива за прозрачността на процедурите за ценообразуване и системите за възстановяване на разходите, като се вземат предвид предизвикателствата на пазара;

59.  призовава за нова Директива относно прозрачността, която да замени Директива 89/105/ЕИО на Съвета, с цел да се гарантират ефективни средства за контрол и пълна прозрачност по отношение на процедурите, използвани за определяне на цените и възстановяване на разходите за лекарствени продукти в държавите членки;

60.  призовава държавите членки да прилагат Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, като избягват ограничения при прилагането на правилата за възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване, включително възстановяването на разходи за лекарствени продукти, които биха могли да представляват средство за произволна дискриминация или необоснована пречка пред свободното движение;

61.  призовава Комисията да наблюдава и оценява по ефективен начин прилагането на Директива 2011/24/ЕС в държавите членки, както и да планира и извърши официална оценка на тази директива, като вземе предвид оплакванията, нарушенията и всички мерки по транспониране;

62.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават НИРД, в съответствие с неудовлетворените потребности на пациентите, например чрез провеждането на научни изследвания, свързани с нови антимикробни препарати, ефективно и ефикасно координиране на публичните средства за научни изследвания в областта на здравеопазването и стимулиране на социалната отговорност на фармацевтичния сектор;

63.  призовава държавите членки да доразвият примера на съществуващите инициативи в ЕС с цел насърчаване на независимите научни изследвания в сфери от интерес за националните здравни услуги, които не са достатъчно засегнати от научните изследвания с търговска цел (напр. антимикробната резистентност), както и за групите пациенти, които обикновено са изключени от клиничните изследвания, като деца, бременни жени и възрастни хора;

64.  изтъква опасността от нарастващата антимикробна резистентност и ситуацията на спешност, произтичаща от опасностите, свързани с нея, които бяха признати наскоро от ООН; призовава Комисията да засили действията си за борба с антимикробната резистентност, да насърчава НИРД в тази област и да представи нов, цялостен план за действие на ЕС, основан на подхода „едно здраве“;

65.  признава, че стимулите, предложени от Регламент (ЕО) № 1901/2006 относно лекарствените продукти за педиатрична употреба, не се оказаха ефективни за насърчаване на иновациите в лекарствени продукти за деца, особено в областта на онкологията и неонатологията; призовава Комисията да разгледа съществуващите пречки и да предложи мерки за насърчаване на напредъка в тази област;

66.  призовава Комисията да насърчава инициативи за насочване на научни изследвания в публичния и частния сектор към създаване на иновативни лекарствени продукти за лечение на детски заболявания;

67.  призовава Комисията незабавно да започне работа по доклада, изискван съгласно член 50 от Регламента относно лекарствените продукти за педиатрична употреба, и да измени законодателството с цел справяне с липсата на иновации в педиатричното онкологично лечение чрез преразглеждане на критериите за разрешаване на освобождаване от задължението за предоставяне на план за педиатрично изследване (ППИ) и да гарантира, че ППИ се прилагат на ранен етап от разработването на лекарството така, че на децата да не им се налага да чакат по-дълго от необходимото за достъп до иновативни нови начини за лечение;

68.  призовава Комисията да насърчава научни изследвания в публичния и частния сектор, насочени към лекарствени продукти за пациенти жени, да премахне неравенството между половете в сферата на научноизследователската и развойната дейност и да позволи на всички граждани да получат по-справедлив достъп до лекарствени продукти;

69.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приемат стратегически планове за осигуряване на достъп до животоспасяващи лекарствени продукти; във връзка с това призовава за координирането на план за пълното премахване на хепатит С в ЕС чрез използването на някои инструменти, като например европейската процедура за съвместно възлагане на обществени поръчки;

70.  призовава за това рамковите условия в областта на научните изследвания и политиката за лекарствените продукти да бъдат установени така, че да се насърчават иновациите, особено по отношение на борбата със заболявания като рака, които все още не могат да бъдат лекувани в задоволителна степен;

71.  призовава Комисията да предприеме допълнителни действия за насърчаване на разработването и достъпа на пациентите до лекарствени продукти за модерна терапия;

72.  призовава Комисията да анализира цялостното въздействие на интелектуалната собственост върху иновациите на лекарствени продукти и достъпа на пациентите до тях посредством задълбочено и обективно проучване, както поиска Съветът в заключенията си от 17 юни 2016 г., като по-специално в това проучване анализира въздействието на сертификатите за допълнителна закрила, изключителните права върху данните и изключителните пазарни права върху качеството на иновациите и конкурентоспособността;

73.  призовава Комисията да направи оценка на прилагането на регулаторната рамка за лекарствата сираци (особено по отношение на неудовлетворените медицински потребности, начина, по който се тълкува това понятие, и критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се установи неудовлетворена медицинска потребност), да предостави насоки за приоритетните неудовлетворени медицински потребности, да направи оценка на съществуващите схеми за стимули за улесняване на разработването на ефективни, безопасни и достъпни лекарствени продукти за редки заболявания в сравнение с най-добрата налична алтернатива, да популяризира европейския регистър на редките заболявания и референтните центрове и да гарантира правилното прилагане на законодателството;

74.  приветства законодателството в областта на фармакологичната бдителност от 2010 и 2012 г.; призовава Комисията, Европейската агенция по лекарствата и държавите членки да продължат наблюдението и публичното докладване във връзка с прилагането на законодателството в областта на фармакологичната бдителност и да гарантират извършването на оценки на ефективността и нежеланите ефекти от лекарствените продукти след предоставянето на разрешение;

75.  призовава Комисията да си сътрудничи с Европейската агенция по лекарствата и със заинтересованите страни, с цел въвеждане на Кодекс за дейността по отношение на задължителното докладване за нежелани събития и резултати от несъобразената с предписанията употреба на лекарствени продукти, както и да гарантира наличието на регистри на пациентите с цел укрепване на емпиричната база и смекчаване на рисковете за пациентите;

76.  призовава Комисията да насърчава свободния достъп до данни от научните изследвания за лекарствени продукти в случаите, когато е налице публично финансиране, както и да насърчава въвеждането на условия, като например определяне на достъпни цени и неизключителност или съвместно притежание на правата на интелектуална собственост за проекти, финансирани чрез публични безвъзмездни средства на ЕС, като например по програмата „Хоризонт 2020“ и ИИЛ;

77.  призовава Комисията да насърчава етичното поведение и прозрачността във фармацевтичния сектор, особено по отношение на клиничните изпитвания и реалните разходи за НИРД, при процедурата за разрешаване и оценяване на иновациите;

78.  отбелязва използването на адаптивни пътеки за насърчаване на по-бързия достъп на пациентите до лекарствени продукти; подчертава по-високата степен на несигурност по отношение на безопасността и ефективността на даден нов лекарствен продукт в момента на навлизането му на пазара; изтъква опасенията, изразени от здравните специалисти, организациите на гражданското общество и регулаторите относно адаптивните пътеки; подчертава решаващото значение на правилното прилагане на системата за контрол след пускане на даден лекарствен продукт на пазара; счита, че адаптивните пътеки следва да се ограничават до конкретни случаи на важна неудовлетворена медицинска потребност, и призовава Комисията и Европейската агенция по лекарствата да разработят насоки за гарантиране на безопасността на пациентите;

79.  призовава Комисията да гарантира цялостна оценка на качеството, безопасността и ефикасността във всички ускорени процедури за одобрение и че подобни одобрения е възможно да бъдат дадени под формата на разрешение при определено условие и само при извънредни обстоятелства, когато е установена ясна неудовлетворена медицинска потребност, както и да гарантира, че е въведен прозрачен и отговорен процес за мониторинг на безопасността, качеството и ефикасността след предоставянето на разрешението, както и санкции за неспазване на изискванията;

80.  призовава Комисията и държавите членки да създадат рамка за насърчаване, гарантиране и укрепване на конкурентоспособността и използването на генерични и биоподобни медикаменти, която да гарантира тяхното по-бързо навлизане на пазара и наблюдението на нелоялните практики в съответствие с членове 101 и 102 от ДФЕС, както и да представят два пъти годишно доклад в тази връзка; призовава също така Комисията да извършва мониторинг на патентните споразумения между предприятията, които разработват оригинални лекарства, и предприятията от генеричната промишленост, които могат да бъдат използвани неправилно за ограничаване на навлизането на генерични лекарствени продукти на пазара;

81.  призовава Комисията да продължи и когато е възможно, да засили наблюдението и разследването на възможни случаи на пазарна злоупотреба, включително т.нар. практики на „плащане за забавяне“, определяне на прекомерно високи цени, както и други форми на пазарно ограничение, конкретно относими към фармацевтичните дружества, действащи на територията на ЕС, съгласно членове 101 и 102 от ДФЕС;

82.  призовава Комисията да въведе изключение от сертификата за допълнителна закрила по Регламент (ЕО) № 469/2009, позволяващо производството на генерични и биоподобни лекарствени продукти в Европа, с цел тези продукти да бъдат изнасяни в държави без сертификати за допълнителна закрила или когато срокът на тези сертификати вече е изтекъл, без това да подкопава изключителните права, предоставени съгласно условията за получаване на сертификати за допълнителна закрила на защитени пазари; счита, че подобни разпоредби биха оказали положително въздействие върху достъпа до висококачествени лекарствени продукти в развиващите се страни и най-слабо развитите държави, както и върху увеличаването на производството и НИРД в ЕС, което ще създаде нови работни места и ще стимулира икономическия растеж;

83.  призовава Комисията да наблюдава и да укрепи законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, както и да увеличи своите правомощия по отношение на фармацевтичния пазар, за да се бори със злоупотребите и да насърчава справедливи цени за пациентите;

84.  призовава Комисията да разшири диалога относно неудовлетворените медицински потребности между всички съответни заинтересовани страни, пациентите, здравните специалисти, регулаторните органи, органите за ОЗТ, платците и разработчиците през целия жизнен цикъл на лекарствените продукти;

85.  призовава Комисията да предложи законодателство относно Европейска система за оценка на здравните технологии във възможно най-кратки срокове, да хармонизира прозрачни критерии за ОЗТ, за да се оценява добавената терапевтична стойност на лекарствените продукти в сравнение с най-добрата налична алтернатива, като се вземат предвид, наред с другото, равнището на иновациите и стойността за пациентите, да въведе задължителни оценки на относителната ефективност на равнището на ЕС като първа стъпка към нови лекарствени продукти, както и да създаде европейска система за класификация за отразяване на равнището на тяхната терапевтична добавена стойност, като се използва независима и прозрачна процедура, чрез която да се избягват конфликти на интереси; счита, че това законодателство гарантира, че резултатите от ОЗТ, съвместно получени на равнище ЕС, се използват на национално равнище; освен това призовава Комисията да засили диалога на ранен етап и да разгледа механизъм за координация, основан на независим орган, който би могъл да насърчава сътрудничеството между националните органи за ОЗТ, като същевременно гарантира, че експертният опит за ОЗТ остава в рамките на националните (и регионалните) ОЗТ;

86.  призовава Съвета да засили сътрудничеството между държавите членки по отношение на процедурите за ценообразуване, за да могат те да обменят информация, по-специално относно договарянето и добрите практики, и да се избягват ненужни административни изисквания и закъснения; призовава Комисията и Съвета да извършат анализ на клиничните, икономическите и социалните критерии, които вече се прилагат от някои национални агенции за ОЗТ, като се зачита компетентността на държавите членки;

87.  призовава Комисията и държавите членки да приемат общо определение за „добавена терапевтична стойност на лекарствените продукти“ с участието на експерти – представители на държавите членки; в тази връзка отбелязва определението за „добавена терапевтична стойност“, използвано за лекарствените продукти за педиатрична употреба;

88.  призовава Комисията и държавите членки да установят и/или да разработят рамки, структури и методологии за адекватно включване на свързаните с пациентите данни на всички етапи от цикъла на НИРД в областта на лекарствените продукти — от диалога на ранен етап до регулаторното одобрение, ОТЗ, оценките на относителната ефективност и вземането на решения за ценообразуването и възстановяването на разходите, с участието на пациенти и техни представителни организации;

89.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават влагането на големи инвестиции, финансирани с публични средства, в научни изследвания въз основа на неудовлетворени медицински потребности, да гарантират възвръщаемост на публичните инвестиции от гледна точка на общественото здраве и да въведат финансиране при определени условия, основано на неизключително лицензиране и достъпни лекарствени продукти;

90.  призовава Съвета да насърчава рационалното използване на лекарствените продукти в ЕС, като подкрепя кампании и образователни програми, които имат за цел осведомяване на гражданите относно разумното използване на лекарствените продукти с оглед избягване на свръхупотребата, по-специално на антибиотици, както и стимулиране на използването на рецепти за активни вещества от здравните специалисти и предписването на генерични лекарствени продукти;

91.  призовава държавите членки да гарантират достъпност на аптеките, което включва тяхната гъстота в градските и селските райони, броя на специализирания персонал, подходящото работно време и качествените услуги за предоставяне на съвети и консултации;

92.  призовава Комисията и Съвета да разработят мерки, които да гарантират достъп на пациентите до лекарствени продукти на достъпни цени и да са от полза за обществото, като се избягват неприемливи последици за бюджетите за здравеопазване, да използват различни мерки, като например „сканиране на хоризонта“, диалог на ранен етап, иновативни модели на ценообразуване, доброволно съвместно възлагане на обществени поръчки и доброволно сътрудничество в преговорите относно цените, както това се прави при инициативата на държавите от Бенелюкс и Австрия, както и да проучат многобройните инструменти, основаващи се на механизмите за премахване на обвързаността, използвани в някои пренебрегвани области на научните изследвания, като например антимикробната резистентност и болестите, свързани с бедността;

93.  призовава Комисията да определи заедно с всички заинтересовани страни как критерият за икономически най-изгодната оферта, който е описан в Директивата за обществените поръчки и не включва само критериите за по-ниска цена, би могъл да се приложи най-добре при търговете за лекарствени продукти в болничните заведения на национално равнище, за да може да се осигури устойчиво и отговорно снабдяване с медикаменти; насърчава държавите членки да транспонират по най-добрия начин критерия за икономически най-изгодната оферта за лекарствени продукти в националното си законодателство;

94.  призовава Комисията и държавите членки да започнат стратегически диалог на високо равнище с всички заинтересовани страни, съвместно с представители на Комисията, Парламента, държавите членки, пациентски организации, разплащателни агенции, здравни специалисти и представители на академичните и научните среди, както и на промишлеността относно настоящите и бъдещите тенденции във фармацевтичната система в ЕС, с цел създаване на кратко-, средно- и дългосрочни цялостни стратегии за осигуряване на достъп до лекарствени продукти и за гарантиране на устойчивостта на здравните системи и на конкурентоспособна фармацевтична промишленост, водещи до достъпни цени и по-бърз достъп на пациентите до лекарствени продукти;

95.  призовава Комисията и Съвета да определят ясни правила за несъвместимост, конфликти на интереси и прозрачност в институциите на ЕС, както и за експертите, участващи в разглеждането на въпроси, свързани с лекарствените продукти; призовава експертите, които участват в процеса на издаване на разрешения, да публикуват биографиите си и да подпишат декларации за липса на конфликт на интереси;

96.  призовава Комисията и националните антитръстови органи да наблюдават нелоялните практики, за да защитят потребителите от изкуствено завишаване на цените на лекарствените продукти;

97.  призовава Комисията и Съда на Европейския съюз да изяснят, в съответствие с член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, какво представлява злоупотреба с господстващо положение чрез налагане на високи цени;

98.  призовава Комисията и държавите членки да се възползват от гъвкавостта по Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост на СТО и да координират и изяснят използването им, когато това е необходимо;

99.  призовава Комисията най-малко веднъж на пет години да представя доклад на Съвета и на Парламента относно достъпа до лекарствени продукти в ЕС и да докладва по-редовно в случаи на извънредни проблеми във връзка с достъпа до лекарствени продукти;

100.  призовава Комисията да препоръча мерки, които да подобрят дела на одобрените нови терапии и предлагането им на пациентите;

101.  призовава Комисията и Съвета да дадат по-добро определение на понятието за недостиг на медикаменти и да анализират причините за появата му и в тази връзка да оценят въздействието на паралелната търговия и квотите за доставка, да съставят и актуализират заедно с държавите членки, Европейската агенция по лекарствата и съответните заинтересовани страни списък на основните лекарствени продукти, при които има недостиг на доставките, като използват за отправна точка списъка на СЗО, да следят за спазването на член 81 от Директива 2001/83/ЕО по отношение на недостига на доставките, да проучат механизми за справяне с изтеглянето от пазара на ефективни медикаменти поради чисто търговски причини, както и да предприемат действия за справяне с недостига на медикаменти;

102.  призовава Комисията и Съвета да установят механизъм, чрез който ежегодно да може да бъде докладван недостигът на лекарства в целия ЕС;

103.  призовава Комисията и Съвета да преразгледат нормативната база на Европейската агенция по лекарствата и да обмислят разширяване на нейните правомощия за координиране на общоевропейската дейност с цел справяне с недостига на лекарствени продукти в държавите членки;

104.  подчертава, че изграждането на стабилни системи за наблюдение и доставки на всички равнища — от отделните общини до районите, провинциите и държавите — подкрепено от висококачествени лабораторни услуги и стабилни логистични системи, би могло да направи достъпа до медикаменти по-осъществим, а трансферът на технологии, свързани със здравето (чрез споразумения за лицензиране, предоставяне на информация, ноу-хау, умения, целящи постигане на резултати, технически материали и оборудване), в развиващите се държави може да позволи на държавите бенефициенти да произвеждат продукти на местно равнище и да доведе до разширяване на достъпа до продукти и до подобрено здраве;

105.  призовава Комисията и държавите членки да разработят единна пътна карта за електронно здравеопазване (e-Health) и мобилно здравеопазване (mHealth), включваща по-специално разработването и оползотворяването на пилотни проекти на национално равнище, модернизирането на моделите за възстановяване на разходите, стимулиращи преминаване към ориентирани към здравните резултати здравни системи, определянето на стимули за насърчаване на здравната общност да участва в цифровата революция, както и да подобри образованието на здравните специалисти, пациентите и всички съответни заинтересовани страни с цел създаване на възможност за тяхното оправомощаване;

106.  насърчава държавите членки да направят оценка на здравните пътеки и политики с цел подобряване на резултатите за пациентите и на финансовата устойчивост на системата главно чрез насърчаване на дигитални решения за подобряване на здравните услуги за пациентите и откриване на източниците на разхищение на ресурси;

107.  настоятелно призовава ЕС да положи повече усилия за подобряване на капацитета на развиващите се държави и да им помогне при изграждането на работещи здравни системи, чиято цел да бъде подобряване на достъпа до услуги, по-специално в уязвимите общности;

108.  подчертава, че текущото преразглеждане на Регламент (ЕО) № 953/2003 на ЕС за диференцираното ценообразуване в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) следва да цели по-нататъшно насърчаване на по-ниски цени в развиващите се държави, и призовава ЕС да започне по-широка и прозрачна дискусия относно регулирането на ценообразуването и стратегиите в тази връзка, гарантиращи достъп до качествени и финансово достъпни медикаменти; припомня, че диференцираното ценообразуване не води задължително до финансова достъпност и че то противоречи на опита, който показва, че силната конкуренция в областта на генеричните лекарства и трансферът на технологии водят до по-ниски цени;

109.  призовава ЕС да засили своята подкрепа за програмите и инициативите на световно равнище, които насърчават достъпа до медикаменти в развиващите се държави, тъй като тези програми са от съществено значение за постигане на целите, свързани със здравеопазването, както и за значително подобряване на достъпа до медикаменти и ваксини;

o
o   o

110.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 24, 22.1.2016 г., стp. 119.
(2) http://ec.europa.eu/smart-regulation/roadmaps/docs/2016_sante_144_health_technology_assessments_en.pdf.
(3) http://ec.europa.eu/health/technology_assessment/docs/2014_strategy_eucooperation_hta_en.pdf
(4) http://ec.europa.eu/health//sites/health/files/social_determinants/docs/healthinequalitiesineu_2013_en.pdf
(5) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/lsa/145978.pdf
(6)ОВ L 293, 5.11.2013 г., стр. 1.
(7) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/542219/IPOL_STU(2015)542219_EN.pdf
(8)http://ec.europa.eu/health/preparedness_response/docs/jpa_agreement_medicalcountermeasures_en.pdf
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0088.
(10)Приети текстове, P8_TA(2015)0323.
(11)ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 31.
(12) Правото на закрила на здравето е икономическо, социално и културно право на универсален минимален стандарт на здравно обслужване, на което всички лица имат право.


Изпълнението на програма „Творческа Европа“
PDF 596kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО (2015/2328(INI))
P8_TA(2017)0062A8-0030/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(1) („регламентът“),

—  като взе предвид членове 167 и 173 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 юни 2016 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международни културни връзки“ (JOIN(2016)0029),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012)0537),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

—  като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно взаимодействието на културата и творчеството с други сектори с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване,

—  като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа(3);

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2015 г. относно европейското кино в цифровата епоха(5),

—  като взе предвид проучването „Европейски столици на културата: стратегия за успех и дългосрочни ефекти“, проведено от Тематичен отдел Б: структурни политики и политика на сближаване през 2013 г. по искане на комисията по култура и образование,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност(7) на ЕС,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. на тема „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“(8),

—  като взе предвид Работния план на ЕС за културата за периода 2015—2018 г.,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. между Парламента, Съвета и Комисията, и по-специално параграфи 20—24 от него относно последващата оценка на действащото законодателство;

—  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) и Приложение 3 от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване изготвянето на доклади по собствена инициатива,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по бюджети (A8-0030/2017),

A.  като има предвид, че в програма „Творческа Европа“ са заложени целите за опазване и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие и за популяризиране на европейско културно наследство от една страна, и за засилване на конкурентоспособността на европейския сектор на културата и на творчеството — от друга;

Б.  като има предвид, че културата е ключов фактор в насърчаването на европейската интеграция;

В.  като има предвид, че „Творческа Европа“, и по-специално нейната подпрограма „Култура“, има сериозен недостиг на финансиране и поради това изпитва трудности да отговори на високите очаквания;

Г.  като има предвид, че съгласно член 3 и член 4 от Регламента насърчаването на европейското езиково и културно многообразие и популяризирането на европейското културно наследство и по конкретно — насърчаване на транснационалното разпространение на културните и творческите произведения, представляват едни от основните цели на програмата;

Д.  като има предвид, че съгласно член 12 от Регламента сред приоритетите на подпрограма „Култура“ са тези, свързани с насърчаването на транснационалното разпространение и мобилността, а именно — подкрепа за разпространението на европейската литература с оглед осигуряване на възможно най-широк достъп;

Е.  като има предвид, че структурата на единна програма носи предимства, които водят до това да се достигне критична маса, и има потенциала да популяризира области все още се подценява и са изправени пред едни и същи предизвикателства по отношение на фрагментацията, глобализацията, липсата на данни и трудностите при достъпа до кредитиране;

Ж.  като има предвид, че структурата на програмата, съставена от две подпрограми, съхраняването на особеностите и на идентичността и на двете, както и добавянето на междусекторно направление, е актив, който ще осигури по-добро разбиране за сътрудничеството и развитията в културната сфера, осъществявайки връзки с трети страни;

З.  като има предвид, че междусекторното направление само частично е разработило своята стратегическа цел да насърчава транснационалното и междусекторното културно сътрудничество;

И.  като има предвид, че програма „Творческа Европа“ дава възможност за сътрудничество и съвместни действия с държави, които не участват в програмата, и с международни организации, работещи в секторите на културата и творчеството, като ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие въз основа на съвместен принос за постигането на целите на програмата;

Й.  като има предвид, че системата от показатели за изпълнението, предвидена в член 18 от регламента, включително показателите за общите цели на програмата, показателите, свързани съответно с подпрограми „МЕДИА“ и „Култура“, както и специфичните показатели относно инструмента на Механизма за гарантиране, досега не е определена, нито е пусната в действие;

К.  като има предвид, че настоящата система за оценка е доказано неподходяща за характера и специфичното естество на програмата и поради това следва да бъде подобрена;

Л.  като има предвид, че конкретните действия, като например инициативата Европейски столици на културата, наградите и Знакът за европейско наследство разкриха потенциала за устойчиво местно икономическо развитие и културен туризъм, и следователно следва да бъдат засилени и да се насърчават по по-проактивен начин;

М.  като има предвид, че през 2016 г. бе отправен конкретен призив за включване на бежанците в европейското общество в рамките на междусекторното направление, с цел насърчаване и подпомагане на творчеството и междукултурния диалог;

Н.  като има предвид, че областта на финансиране „Проекти за сътрудничество“ в рамките на подпрограма „КУЛТУРА“ изразходва около 70% от бюджета на тази подпрограма, радва се на широка популярност сред културните деятели и в трансгранично отношение е насочена към общи подходи, както и че отворената формулировка допуска непредвидими, високоиновативни и творчески проекти, които са изрично желани;

О.  като има предвид, че, въпреки че в регламента се предвижда създаването на двустранни споразумения с трети страни с оглед на тяхното участие в програмата или в части от нея, до момента само няколко държави са приключили процедурата;

П.  като има предвид, че благодарение на действията на Парламента културата, културните и творческите индустрии (КТИ) и аудиовизуалният сектор са включени, макар и по неправилен начин, в многогодишните програми „Еразъм +“, „Хоризонт 2020“ и COSME, структурните фондове и приоритетите на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

Р.  като има предвид, че съществува силно взаимодействие между неформалното учене и сектора на творчеството и на медиите, понеже много организации в сферата на изкуството, медиите и културата предоставят възможности за неформално образование;

С.  като има предвид, че делът на успешните кандидати е 15% в подпрограмата „Култура“ и 44% в подпрограмата „МЕДИА“, но дори по-малък (32%) в „МЕДИА“, ако автоматичните схеми са изключени;

Т.  като има предвид, че подпрограмата „МЕДИА“ е регистрирала до момента общо 13 000 заявления и е отпуснала финансиране за над 5500 проекта;

У.  като има предвид, че автоматичната система от точки в подпрограмата „МЕДИА“, която има за цел да гарантира равнопоставени условия на конкуренция между държавите членки, води до изкривяване на пазара и силно ощетява държавите с голям капацитет на аудиовизуална продукция;

Ф.  като има предвид, че видовете безвъзмездна помощ отпусната за проекти на сътрудничество в рамките на подпрограма „Култура“ на „Творческа Европа“ не отговарят на нуждите на мрежите, които разчитат на оперативна структура и дейности, както в предишната програма „Култура“ за 2007—2013 г.;

Х.  като има предвид, че административното управление (процеси на прилагане, оценка и докладване) е критикувано от заинтересованите страни като все още твърде обременяващо; следователно подчертава необходимостта от опростяване на процедурата за подаване на заявления с цел улесняване на достъпа до програмата и за насърчаване на участието сред потенциалните бенефициери;

Ц.  като има предвид, че информационните бюра по програмата „Творческа Европа“ (CED) имат ключова роля като посредник между Комисията, Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) и заявителите, и като има предвид, че те следва да бъдат по-добре информирани за текущия процес на вземане на решения и да участват активно в предоставянето на информация за проектите и разпространението на резултатите от тях;

Ч.  като има предвид, че операторите изразяват съжаление относно голямата административна тежест в процеса на подаване на заявления, който включва подробни насоки и голям брой документи с понякога противоречива информация;

Ш.  като има предвид, че регистрирането на дружества в рамките на Системата на Европейската комисия за автентификация (ECAS) е докладвано като проблематично; като има предвид обаче, че електронният формуляр за кандидатстване се посреща много положително;

1.  настоятелно призовава държавите членки да увеличат бюджета на програмата „Творческа Европа“, за да го приведат в съответствие с очакванията на европейските граждани и с амбициозните цели на всяка подпрограма, като по този начин признаят, че стойностите на културната продукция не могат да се измерват единствено от гледна точка на икономически данни и дадат възможност за повече ефективност и по-добри резултати;

2.  приветства поредицата от мерки за рационализиране по отношение на управлението на програми, които се прилагат от 2014 г.;

3.  изразява съжаление относно факта, че недостигът на финансови възможности продължава да бъде една от основните пречки за потенциалните кандидати, заедно с административните и регулаторните пречки; насърчава Комисията, EACEA и националните бюра на „Творческа Европа“ да се опитат да преодолеят непропорционално слабото участие на микрооператори в сферата на културата сред финансираните организации и определени сектори в подпрограмата „Култура“;

4.  отправя искане към Комисията да увеличи съгласуваността на програмата с всички съответни политики на ЕС и с другите източници на финансиране;

5.  призовава Комисията да гарантира добра координация между генералните дирекции, отговарящи за „Творческа Европа“, както и с EACEA и информационните бюра по програмата „Творческа Европа“ (CED), които отговарят за различните етапи от прилагането на „Творческа Европа“, като припомня, че ролята на CED и на EACEA е ключова, понеже включва преки връзки не само с бенефициерите, но и с целия сектор на култура и творчество;

6.  призовава Комисията да работи възможно най-тясно с ЮНЕСКО, Съвета на Европа и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) с цел разработване на по-стабилна основа за съвместен принос в постигането на целите на програмата и оценката на въздействието, особено в международното измерение и зачитането на специфичните човешки и икономически ценности на културата и творчеството;

7.  призовава Комисията да запази сегашната структура на програмата „Творческа Европа“, като в същото време разгледа и дефинира по-добре спецификите на двете отделни подпрограми, да укрепи потенциала на междусекторното направление и да провери дали Гаранционният фонд е ефективен при прилагането си;

8.  изисква от Комисията да постигне по-добър баланс в двете подпрограми и в насоките за оценителите, между художествения и творческия елемент и управленските и новаторски аспекти, особено в случая на КТИ;

9.  призовава Комисията да използва системата от показатели за изпълнението, предвидена в член 18 от правната основа за „Творческа Европа“, при което да наблегне върху артистичния и творчески компонент от програмата, който твърде често бива пренебрегван в полза на чисто икономически съображения, като например управленски капацитет или привличане на публика в количествено измерение;

10.  настоятелно призовава Комисията да определи повече от съществуващите шест области на експертен опит за оценителите, за да се справят по-ефективно със специфични области;

11.  настоятелно призовава Комисията и EACEA да подобрят процедурата по оценка чрез увеличаване на броя на оценители в първата фаза, както и да предвидят de visu решение от страна на колегията за подбор на кандидати измежду тези, одобрени на втория етап; подчертава, че отхвърлянето на проекти трябва да се извършва по изключително прозрачен начин и да бъде много добре мотивирано, за да не се излага на риск приемането на програмата поради нелогични обосновки;

12.  призовава Комисията да предостави възможности за обучение и изграждане на капацитет за културните оператори, които желаят да подобрят своите умения във връзка с процедурите за подаване на заявления, общо управление на проекти и изпълнение на проекти;

13.  изисква от Комисията и от EACEA да подпомагат по-пълноценно културните оператори в намирането на партньори за проектите за сътрудничество посредством мерки, включително, но и не само, специални раздели за съпоставяне в рамките на най-важните европейски културни събития, подобряване на съществуващите инструменти и бази данни за търсене и организиране на възможности за изграждане на мрежи по обявени по-рано теми;

14.  изисква от Комисията и EACEA да предприемат мерки за подобряване на прозрачността на процедурата по оспорване на отхвърлени заявления, с което да се намали цялостното разочарование сред кандидатите и да се увеличи доверието в програмата в дългосрочен план;

15.  настоятелно призовава Комисията да опрости допълнително процедурите за кандидатстване и докладване чрез ограничаване и опростяване на насоките и други документи, смекчаване на правилата за изработените часове и изготвяне на образец за споразумение за сътрудничество;

16.  призовава Комисията да използва всички налични инструменти за дори още по-добро популяризиране и разпространяване на резултатите от изпълнените проекти, както и информация за европейската добавена стойност на всички изпълнявани в рамките на програмата действия;

17.  настоятелно призовава Комисията да избягва промени или добавяне на нови приоритети и правила, без да е предоставила на информационните бюра по програмата и на заинтересованите страни необходимото време за да подготовка за следващите покани;

18.  настоятелно призовава Комисията да опрости допълнително финансовите аспекти, също чрез разширяване на обхвата на инструмента за еднократни суми и насърчаване на по-голямото използване на възстановяването с фиксирана ставка, както и да използва критерии, които не възпрепятстват достъпа на малките проекти до финансиране, и да се увери, че окончателното плащане на безвъзмездна помощ се извършва във възможно най-подходящия момент, което следва да бъде критерий за отлични постижения на работата на EACEA както за подпрограма „Култура“, така и за подпрограма „МЕДИА“;

19.  отбелязва, че има значителни национални разлики в нивата на заплатите за персонала, участващ в проекти за сътрудничество, което на свой ред води до значителни различия от гледна точка на правомощията за съфинансиране между партньорите от различни държави членки; ето защо призовава Комисията да обмисли възможна алтернатива на оценката на работата на персонала в рамките на проектите за сътрудничество въз основа и на други показатели, освен длъжностната категория;

20.  настоятелно призовава Комисията да продължава, заедно с Евростат, да установява конкретни критерии, съответстващи на специфичния характер на секторите (създаване, културна и художествена стойност, иновации, растеж, социално приобщаване, изграждане на общности, интернационализация, подобряване на предприемачеството, способност за създаване на положителни ефекти и допирни точки и др.), както и да направи оценка на евентуалното включване на Съвместния изследователски център в този процес; в това отношение подчертава значението на изграждането на висококачествени източници на знания относно секторите, както и статистически изследвания, и достъп до сравними източници на данни в областта, с което да се дава възможност за ефективно наблюдение и анализ на въздействието върху културата, икономиката и обществото на политиките в сектора на културата и на творчеството;

„МЕДИА“

21.  приветства текущата работа на Комисията и на EACEA за изменение на автоматичната точкова система, за да се дава възможност за действително равнопоставени условия на конкуренция, като се вземат под внимание по балансиран начин всички посочени в програмата „Творческа Европа“ критерии (транснационален характер, развитие на транснационалното сътрудничество, икономии от мащаба, критична маса, ефект на лоста), както и производственият капацитет и съществуващите национални схеми за подпомагане на аудио-визуалния сектор;

22.  признава, че програмата „МЕДИА“ се оказва дълбоко вкоренена в диверсифицирания аудио-визуален сектор и ефективно подкрепя културното многообразие и индустриалната политика;

23.  насърчава по-нататъшното развитие на дейностите по въвеждане на субтитри и дублаж с цел подпомагане на разпространението на аудио-визуални продукти в ЕС и извън него;

24.  препоръчва европейското аудио-визуално наследство да бъде защитено и да бъде предоставяно на разположение за научни изследвания, ангажиране на аудиторията и икономическо оползотворяване, благодарение на цифровизацията на филмите и аудио-визуалните архиви;

25.  подчертава, че в международната и все по-конкурентна филмова среда в европейския аудио-визуален сектор продължава да съществува нуждата от поддържане на мерки за подкрепа с цел опазване на неговото многообразие и независимост; подчертава, че е необходима пряка подкрепа за европейската аудио-визуална продукция, най-вече на етапа на развитие на проектите, и че тази подкрепа следва да се осъществява чрез разширяване на обхвата на обучението, така че той да обхваща повече действия и да води до засилване на конкурентоспособността на сектора;

26.  препоръчва да се засилят действията, насочени към съседни държави по линия на програмата, с цел да се улесни популяризирането на европейските произведения в тези държави и на съвместните творчески проекти;

27.  признава, че въпреки подкрепата, предоставяна за онлайн разпространението, европейските онлайн платформи все още не са конкурентоспособни на международно равнище и че европейското съдържание на съществуващите платформи е трудно за откриване и намиране, както че и е трудно достъпно;

28.  приветства разделянето на привличането на публика между кинематографична грамотност, с акцент върху филмовото образование в училищата, и инициативи за привличане на публика;

29.  подчертава, че е необходимо Комисията да предложи базиран на данни проект за ангажиране на европейската публика, чиято цел би била разкриването и укрепването на капацитета на аудио-визуалния и филмовия сектор за събиране, анализиране и предвиждане на данни, свързани с поведението на публиката, с оглед на увеличаване на търсенето на европейски ненационални филми;

30.  подчертава, че продължава бъде налице подкрепа за независими телевизионни продуценти на серийни филми, които целят конкурентоспособност на световно равнище, така че да се отговори по-специално на понастоящем голямото международно търсене на висококачествени серийни филми с чисто европейско съдържание, макар че досега най-добрите резултати се постигат в областите на документалните филми и филмите за деца;

31.  призовава Комисията да продължава да подпомага своите кинематографични мрежи, като например „Europa Cinemas“, които популяризират европейските филми по целия свят, като предоставя финансова и оперативна помощ на кината, които прожектират значителен брой европейски филми, и подчертава ключовата роля на повишаването на осведомеността на публиката в киносалони и поддържането на социалния елемент на кинематографското преживяване;

32.  изисква от Комисията да промени системата за бонуси за едновременно пускане в кината и в платформите за видео по заявка;

33.  препоръчва на оценителите да бъде осигуряван набор от инструменти, като се вземат предвид особеностите на схемите за подпомагане на всяка държава, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция в рамките на програмата „МЕДИА“;

34.  изисква от Комисията да повиши максималния праг на финансиране за европейските проекти за видеоигри, за да вземат предвид големите им и растящи производствени разходи; подчертава също така необходимостта от преразглеждане на критерия за допустимост, свързан с изключително повествователния характер на дадена видеоигра, за да бъде разширен обхватът, така че той да включва проекти с потенциал за транснационално разпространение (спортни игри, „sandbox“ игри и др.), и да включи „gameplay“ в критериите за оценка на проектите, с цел да се отрази основният характер на този аспект в успеха на дадена продукция;

Подпрограма „Култура“

35.  изисква от Комисията да балансира тежестта на икономическото измерение с присъщата стойност на културата и изкуствата сами по себе си, както и да обърне по-голямо внимание на хората на изкуството и творците;

36.  препоръчва европейските проекти за сътрудничество да вземат предвид иновациите, мобилността и разширените копродукции;

37.  призовава Комисията да въведе евентуални мерки за ограничаване на несъответствието между броя бенефициентите и броя на заявителите, включително, наред с другото, увеличаване на бюджета за подпрограма „Култура“, по-адекватно представяне на всички културни и творчески сектори и по-голяма подкрепа за по-дребномащабни проекти;

38.  подчертава значението на превода за насърчаването на езиковото многообразие и наследство и препоръчва проектите за превод на литературни творби да включват популяризиране на книгите и на четенето на книги, както и подпомагане на участието в панаири на книгата, включително като се обмисли създаването на ежегоден Европейски панаир на книгата в книгата с цел увеличаване на разпространението на книги, насърчаване на европейски литературен обмен и осигуряване на представянето на различни национални литератури, както и достъп до грамотност за всички, включително за хората с увреждания;

39.  приветства създаването на „звена“ (проекти на европейски платформи), така че на хората на изкуството и на творците да бъде давана подкрепа и възможност за обмен и сътрудничество;

40.  настоява, че стабилните и представителни във висша степен европейски културни мрежи са от основно значение за видимостта на културата и художествените дейности в Европа и с трети държави, понеже често те са първите, които установяват сътрудничество с нови области, сектори или държави; счита, че те са координатори на действия и популяризатори на културата и творчеството за цели артистични сфери и че тази тяхна роля следва да бъде поощрявана чрез предоставянето на оперативни безвъзмездни средства; счита, че за тази цел следва от по-рано бъдат установени ясни и прозрачни критерии на подбор;

41.  призовава Комисията и EACEA да предоставят на подпрограма „Култура“ възможности за външни представяния и структурирани срещи с операторите от сектора;

42.  препоръчва повторното въвеждане на Европейската филмова награда и разпределяне на подходящо финансиране;

43.  подчертава успеха и значимостта на схемата „Европейски столици на културата“ (ЕСК), основана на динамиката на градовете и регионите, участващи в процеса чрез изготвяне на марката, и все още твърде скромния финансов принос на ЕС, който представлява истински актив за бъдещо финансиране и действия, през цялата година;

44.  приветства разширяването на схемата „Европейска столица на културата“ към държавите кандидатки и държавите от ЕАСТ в периода след 2020 г. и препоръчва по-добро разпространяване на този опит в рамките на ЕС и извън него;

45.  препоръчва да се осигури по-голяма видимост на Знака за европейско наследство и подчертава значението на материалните и нематериалните обекти по отношение на европейската идентичност и популяризирането на общото чувство на принадлежност към Европа, изграждането на ЕС и придобиването на знания за разностранното културно наследство за изграждането на едно по-добро бъдеще;

46.  препоръчва да бъдат предприети действия за координация и подходяща подкрепа на инициативите в рамките на Европейската година на културното наследство през 2018 г. и програма „Творческа Европа“, като се започне с подготвителната година 2017 г., макар и чрез специален бюджетен ред, а не чрез използване на ресурси, разпределени за подпрограма „Култура“, както е предложено от Комисията;

47.  призовава Комисията да обмисли начини за улесняване на достъпа на бежанци с таланти в областта на изкуството до програмата „Творческа Европа“;

Междусекторно измерение

48.  настоятелно призовава Комисията да разработи и използва изцяло потенциала на направлението, за да постигне своите цели, заложени в регламента, по-специално насърчаването на транснационално и междусекторно сътрудничество;

49.  препоръчва въвеждането на три нови мерки за подкрепа по направление: програма „Творческа Европа Мундус“ за транснационално сътрудничество, б) социално приобщаване и в) новаторски съвместни и междусекторни проекти;

50.  призовава Комисията да се стреми към постигане на географски и отраслов баланс в механизма за гарантиране, да гарантира равен достъп за малките организации и за инициативи и проекти на най-близкото до гражданите равнище от всички държави членки, да прави оценка на неговото въздействие, по-специално за малките предприятия в областта на културата, за културните медиатори и лицата, осъществяващи дейност в културните мрежи, и да разглежда възможностите за разработване на полезни взаимодействия с ЕФСИ и с други програми, по-специално по линия на COSME, така че да се гарантира, че механизмът за гарантиране се използва по най-ефективния начин и така се оказва подкрепа за сектора на културата и творчеството;

51.  очаква с интерес първоначалните резултати от прилагането на механизма за финансови гаранции, чието начало беше поставено през 2016 г.; изразява очакване, че като улеснява достъпа на МСП и микропредприятия до заеми, този нов пазарен инструмент ще спомогне за разширяването на проектите в областта на творчеството и културата — сектори, които осигуряват 4,4% от БВП на ЕС и в които е наета 3,8% от работната сила в Съюза, така че те да оползотворяват изцяло своя потенциал като обещаващ източник на растеж и работни места и като движеща сила на конкурентоспособността, културното многообразие и трансграничното сътрудничество; изразява обаче дълбоко съжаление във връзка с факта, че механизмът ще функционира само в държавите, където вече действа подобен инструмент;

52.  приветства действията, предприети от Комисията и EACEA за предоставяне на обучение и уеднаквяване на уменията във всички информационни бюра по програмата и препоръчва тези усилия да бъдат преследвани;

53.  призовава Комисията и EACEA да подобрят комуникацията и обмена на информация с CED относно текущите процеси на вземане на решения, включително относно финансовите инструменти и новите междусекторни инициативи; препоръчва на Комисията, с цел да се подобри изпълнението на програмата, да отчита опита на CED нагоре и надолу по веригата на процедурата за подбор и да предоставя на разположение в интернет инструментите и документацията, разработени от CED, като образец за добри практики; подчертава нуждата от по-добро сътрудничество между информационните бюра по програмата „Творческа Европа“ (CED), така че да се превърнат в по-ефективни инструменти за даване на експертни съвети на заявителите от техните държави; изтъква, че поверителният обмен на доклади за оценка, дори на докладите, съдържащи отрицателни оценки, може да спомага за подобряването на техния капацитет, и призовава Комисията да повиши прозрачността на оценките и на процедурите за подбор;

Препоръки за бъдещите поколения на програмата

54.  препоръчва програмата „Творческа Европа“ да бъде продължена, преразглеждана и подобрявана през периода 2021—2028 г. като програма, която включва всички културни и творчески сектори, с акцент върху висококачествени проекти, със същата стойност и приоритети, с две подпрограми и междусекторно направление, включително обучение, култивиране на публика, достъп до пазара, социално приобщаване, сътрудничество, междусекторни и пресечна проекти и партньорско обучение, както и комуникация, учебна дейност и подкрепа, специално пригодени за секторите на културата и творчеството, гаранционен механизъм, както и подкрепата за CED;

55.  приветства, с оглед на значителния приток на мигранти и бежанци в ЕС през последните години, нарастващото междукултурно измерение на програмата, което, надяваме се, от началото на 2017 г. ще доведе до появата на повече проекти, които засилват културното многообразие и диалога между културите и насърчават многоезичието; подчертава, че следва да се оказва подкрепа за постигането на посочените цели като постоянен елемент на програмата, като се има предвид, че културната интеграция вероятно ще продължи да бъде предизвикателство за множество държави членки в продължение на дълги години;

56.  препоръчва правното основание на следващата програма да включва изрично насърчаването на културното и художественото качество и същинската стойност на културата в целите на програмата и подпрограмите и сред критериите за подбор и оценка;

57.  призовава Комисията, при преразглеждането на подпрограма „МЕДИА“, да провери дали ефикасността на финансирането може да бъде повишена чрез включването на по-малки линии на финансиране в рамките на стълбовете на програмата — продукции, фестивали, киносалони и разпространение;

58.  настоятелно призовава Комисията да възприеме проактивен подход за приемане на нови държави към програмата, със специален статут за южните и източните държави, обхванати от европейската политика за съседство;

59.  отбелязва, че европейските филмови копродукции са от водещо значение за осигуряване на необходимата конкурентоспособност на нашите продукти и за даване на отговор на предизвикателствата на пазара, и препоръчва те да бъдат развивани с пропорционални начини и ресурси, в сътрудничество с водещите европейски институции в сектора, като например Eurimages;

60.  призовава Комисията да провери дали поради множествения характер на културните индустрии би било целесъобразно създаването на Европейска обсерватория за култура и творчество, съпоставима с Европейската аудиовизуална обсерватория, със стандарти, сравними с тези на Европейската аудио-визуална обсерватория, и ако да, да разработи критерии, съответстващи на специфичното естество на секторите;

o
o   o

61.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.
(2) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0293.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0005.
(5) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 10.
(6) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95.
(7) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135.
(8) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142;


Изпълнението на програма „Европа за гражданите“
PDF 570kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно изпълнението на Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета от 14 април 2014 г. за създаване на програма „Европа за гражданите“ за периода 2014—2020 г. (2015/2329(INI))
P8_TA(2017)0063A8-0017/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 10 и 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) според които „всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза“, „институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза“ и институциите „поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество“,

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета от 14 април 2014 г. за създаване на програма „Европа за гражданите“ за периода 2014—2020 г.(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(2),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението, резултатите и общата оценка на програмата „Европа за гражданите“ (2007—2013 г.) (COM(2015)0652),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) и Приложение 3 от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата на разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по бюджети и на комисията по конституционни въпроси (A8‑0017/2017),

А.  като има предвид, че програмата „Европа за гражданите“ е уникална и изпълнена със символика програма, тъй като по същество представлява изслушване на дебатите, които протичат в гражданското общество, стимулира критични разсъждения за европейския проект, неговата история и тази на движенията и идеите, които са го популяризирали, и спомага за по-добро познаване на европейския процес на вземане на решения като подобрява условията за гражданско и демократично участие на равнището на Съюза;

Б.  като има предвид, че програмата „Европа за гражданите“ има за цел да засили чувството за европейско гражданство и принадлежност, да подобри солидарността, взаимната толерантност и уважение и да насърчи по-доброто разбиране на ЕС, неговия произход и развитие, неговите ценности, институции и области на компетентност, и да насърчи активен диалог между гражданите на ЕС; като има предвид, че дейностите по програмата могат да се разглеждат като част от неформалното образование през целия живот в областта на гражданството;

В.  като има предвид, че кампанията „едно евро на гражданин“ за програмата „Европа за гражданите“ има за цел да изпрати изпълнено със символика послание за вслушване в гласа на гражданите в Европа;

Г.  като има предвид, че растящият евроскептицизъм — който се отразява от антиевропейски сили, които непрекъснато поставят под съмнение самото съществуване на европейския проект, и неотдавна достигна връхната си точка с гласуването в подкрепа на излизане на Великобритания от ЕС — подчертава значението на подобни програми и засилва необходимостта от насърчаване на развиването на споделено чувство за европейска идентичност, от размисъл над причините за загуба на доверие в Европейския съюз, от насърчаване на гражданското участие, от стартиране на задълбочен дебат относно европейските ценности, който следва да включва цялото гражданско общество и самите институции, и от обучителна кампания за функционирането на институциите на ЕС, като същевременно се изтъкват възможностите, предоставяни от принадлежността към ЕС;

Д.  като има предвид, че преди да се осъществи присъединяването на страна към Европейския съюз, е необходима задълбочена, цялостна подготовка по въпроси, свързани с историческата памет, приемането на миналото и се изисква гарантирането на активното участие на гражданите в обществения живот в съответната страна;

Е.  като има предвид, че в съответствие с член 11 от ДЕС, институциите на ЕС са длъжни да предоставят на гражданите и представителните организации възможност да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза; като има предвид, че от тази разпоредба също така произтича задължението на институциите на ЕС да участват в открит, прозрачен и редовен диалог с гражданското общество и задължението на Комисията да провежда широки консултации с всички заинтересовани страни;

Ж.  като има предвид, че член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) установява основните права и задължения, произтичащи от гражданството на Съюза, и като има предвид, че по-доброто разбиране на ЕС и неговите ценности е важна предпоставка за пълноценното упражняване на тези права от гражданите на ЕС;

З.  като има предвид, че активното гражданство, образованието за гражданство и междукултурният диалог са от ключово значение за изграждането на отворени, приобщаващи и устойчиви общества;

И.  като има предвид, че текущата програма се основава на член 352 от ДФЕС, който предоставя на Парламента само правото да изрази позицията си по процедурата за одобрение, срещу което той се противопостави категорично при внасянето на предложението от Комисията, тъй като е в остро противоречие с демократичния характер на програмата;

Й.  като има предвид, че извършената от Комисията последваща оценка потвърди целесъобразността на целите на програмата и факта, че отличавайки се от другите програми по своите обхват, цели, дейности и целеви групи, тя дава възможност за провеждането на инициативи, които не биха могли да бъдат финансирани по друг начин;

К.  като има предвид, че след бюджетните съкращения, резултат от преговорите по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г., финансовият пакет за програмата „Европа за гражданите“ беше намален с около 29,5 милиона евро, и като има предвид, че ограниченият финансов пакет от 185,47 милиона евро за програмата представлява едва 0,0171% от МФР;

Л.  като има предвид, че се наблюдава, че държавите членки са склонни да се отказват от съфинансирането на тези проекти и че местните органи се намират в затруднено положение, когато става въпрос за европейски проекти с висок процент на съфинансиране;

М.  като има предвид, че в резултат на съкращаването на финансовия пакет, броят на проектите, за които имаше възможност за финансиране през 2014 г. намаля с почти 25% в сравнение с предходната програма;

Н.  като има предвид, че неформалното и самостоятелното учене, както и доброволчеството, спортът, изкуствата и културата предоставят много възможности за образование за гражданство и активно гражданство;

О.  като има предвид необходимостта от по-нататъшни взаимодействия с други програми и по-добра комуникация с други генерални дирекции за намаляване на припокриването и засилване на въздействието на програмата;

П.  като има предвид, че има доказана полза от съществуващите международни партньорства между градове и общини (побратимяване на градове — мрежи от градове), които подобряват взаимното разбирателство между градовете и насърчават приятелството и сътрудничеството;

Основни заключения

1.  подчертава, че наличното общо финансиране (185,47 милиона евро) за единствената програма, изцяло посветена на европейското гражданство, т.е. програмата „Европа за гражданите“, е пренебрежимо малко в сравнение с това на други образователни и културни програми, като например програмата „Творческа Европа“ (1,46 милиарда евро) и „Еразъм+“ (14,7 милиарда евро), като резултатът от това е, че няма да бъде отговорено на очакванията на кандидатите;

2.  приветства факта, че през първите две години от новия цикъл на финансиране програмата „Европа за гражданите“, която има за цел да преодолее пропастта между институциите на ЕС и европейските граждани, изглежда функционира успешно, тъй като са налице увеличаващ се брой кандидати и високо качество и добро изпълнение на проектите;

3.  признава, че основната пречка пред успешното изпълнение на програмата е недостатъчното финансиране и изразява дълбоко съжаление, че то беше намалено с 13,7% в рамките на МФР за периода 2014—2020 г., което драстично намали броя на проектите, които могат да бъдат финансирани, което означава, че не може да се отговори на голямото търсене, което от своя страна предизвиква разочарование сред кандидатите с ценни проекти;

4.  отбелязва, че поради бюджетните ограничения общият брой на финансираните проекти е твърде малък за постигането на амбициозните цели на програмата и че през 2015 г. имаше възможност за финансиране само на около 6% от проектите във връзка с европейската памет за миналото и гражданското общество, което е много малко в сравнение с резултатите, постигнати в рамките на програмата „Творческа Европа“ за същата година (19,64% за „Култура“ и 45,6% за „МЕДИА“); посочва, че финансирането за двете направления на програмата „Европа за гражданите“ следва да бъде значително увеличено в съответствие с амбициозните цели на програмата;

5.  признава успеха на проектите за побратимяване на градове в целия ЕС и призовава държавите членки да популяризират схемата сред общините и да улеснят сътрудничеството;

6.  приветства стартирането от Комисията на бюлетин на програмата „Европа за гражданите“ и на база данни за финансираните проекти;

7.  подчертава факта, че националните звена за контакт (НЗК) по програмата „Европа за гражданите“ играят важна роля за повишаване на осведомеността и за предоставяне на подкрепа и насоки на потенциалните кандидати (по-специално на новите участници в целевите държави), както и на европейските и националните сдружения на местни и регионални органи и организации на гражданското общество;

8.  приветства мултидисциплинарния подход на програмата, нейния ясен и прост формуляр за кандидатстване и ясните и прости изисквания за отчитане, както и акцента върху конкретни дейности;

9.  приветства факта, че приоритетите, определени за двете направления на програмата — „Европейска памет за миналото“ и „Демократична ангажираност и гражданско участие“, които преди бяха изменяни всяка година, сега са многогодишни и ще се прилагат през оставащия период на програмата (2016—2020 г.);

10.  отчита факта, че въздействието на програмата остава относително силно, което се доказва от факта, че през 2015 г. около 1 100 000 души са участвали в 408-те избрани проекти; счита също така, че големият брой заявления — 2087 през 2014 г. и 2791 през 2015 г. — и качеството на проектите показват високо равнище на интерес към програмата и необходимост от насочване на повече човешки и финансови ресурси към нея с цел увеличаване на броя подпомагани проекти;

Препоръки

Правни аспекти на изпълнението

11.  препоръчва следващото издание на програмата „Европа за гражданите“ да бъде прието с правно основание, което да позволи на Парламента да участва в приемането на програмата като съзаконодател в рамките на обикновената законодателна процедура, на равни начала със Съвета; и насърчава Комисията да разгледа възможни решения за постигането на тази цел;

Финансов аспект на изпълнението

12.  счита, че проекти с високо качество, като например проекти във връзка с европейската памет за миналото и гражданското общество (6% успеваемост, в сравнение с 19,64% за подпрограмата „Култура“ и 45,6% за подпрограмата „МЕДИА“ на програмата „Творческа Европа“), са отхвърлени поради липсата на достатъчно финансиране в програмата „Европа за гражданите“; предвид решаващата роля на тази програма като предпоставка за участието на гражданите в демократичния живот на Съюза счита, че ще е необходимо значително увеличение на сегашния бюджет, за да се достигне целта за по-висок процент финансирани проекти; поради това призовава Комисията, Съвета и държавите членки да разгледат възможността за общ финансов пакет от около 500 милиона евро за програмата „Европа за гражданите“ в рамките на следващата МФР, което представлява едва 1 евро на гражданин;

13.  признава общата цел и потенциалните положителни взаимодействия на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) и на програмата „Европа за гражданите“ за предоставяне на възможност на гражданите да участват пряко в разработването на политиките на ЕС; въпреки това призовава Комисията да гарантира, че ЕГИ не се финансират в рамките на ограничения бюджет на програмата „Европа за гражданите“, както се случва понастоящем, и настоятелно призовава държавите членки да участват в по-голяма степен във финансовата подкрепа и на двете действия;

14.  отбелязва, че системата на еднократни общи суми или фиксирана ставка следва да отчита ценовите разлики в различните части на ЕС, в зависимост от жизнения стандарт в държавите членки; препоръчва преосмисляне на тази схема и намаляване на предварителното финансиране, за да се гарантира устойчивостта на финансираните проекти и да се подобри подкрепата за сътрудничеството между местните администрации или организациите на по-голямо разстояние и, по-специално, да се улесни участието на по-малките организации с ограничени финансови възможности и на участниците със специални потребности;

15.  изисква от Комисията и Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) да извършват редовно оценка на въздействието, което редица бюджетни разпоредби са оказали върху кандидатите и потенциално отговарящите на критериите кандидати; изисква по-конкретно оценка на това дали е възможно намалената ставка на предварително финансиране (от 50% на 40% за проекти и от 80% на 50% за безвъзмездни средства за оперативни разходи и национални звена за контакт), прилагана през 2015 г. поради остър недостиг на бюджетни кредити за плащания, необходимостта от съфинансиране и прилагането на едни и същи параметри, независимо от действителните разходи за живот и географската отдалеченост, да е поставила и да продължава да поставя някои видове организации и определени държави членки в неблагоприятно положение; освен това изисква те да разработят допълнителни стратегии, за да доближат европейските институции до гражданите и да информират по-добре гражданите относно различните политики на ЕС;

16.  отбелязва, че в системата на еднократни общи суми или фиксирана ставка следва да бъде включен допълнителен параметър, така че лицата със специални потребности да бъдат включени по-ефективно, тъй като са необходими много повече служители и често допълнителни мерки, които от своя страна генерират по-високи разходи, за да се даде възможност за участие на лицата с увреждане;

17.  подчертава, че безвъзмездните средства за оперативни разходи гарантират независимост на бенефициентите (напр. мозъчните тръстове) и дават възможност за дългосрочно планиране за реализиране на дейности, насочени към осъществяването на визии, и за придобиване на експертен опит; препоръчва използването на специфични критерии, показатели и годишни доклади за проследяване на напредъка към постигане на техните цели и за гарантиране, че тези схеми за финансиране не водят до зависимост на бенефициентите от Комисията;

18.  призовава Комисията и EACEA да се отчитат публично за разходите, направени по направление 3 „Хоризонтални действия: оценяване: анализ, разпространение и използване на резултатите от проекта“;

19.  приканва Комисията и EACEA да включат в доклада за междинна оценка със срок на изготвяне 31 декември 2017 г. цялостна оценка на финансовото и бюджетно изпълнение на програмата и да извлекат поуки от тази оценка с оглед на преформулирането на бъдещите цели и адаптирането на бюджетните изисквания на програмата в следващата многогодишна финансова рамка;

Аспекти на координацията и комуникацията

20.  призовава Комисията да събере цялата полезна информация за програмата „Европа за гражданите“ (наръчник на програмата, приоритети, покани за представяне на предложения, текущи и приключени проекти, резултати и извлечени поуки, бюлетин), заедно с всички програми, действия, безвъзмездни средства и структурни фондове, които попадат под шапката на европейското гражданство (като например Европейска гражданска инициатива и Европейската доброволческа служба) в един единствен, лесен за ползване портал за онлайн комуникация (онлайн платформа за обслужване на едно гише), който да бъде достъпен и за хората с увреждания; препоръчва тази платформа да се използва като публичен регистър с данни за контакт на бенефициентите и като средство за достъп до описанията на проектите и за намиране на партньори в други страни;

21.  подчертава, че на отхвърлените заявления следва да се отговори по задоволителен начин, като се посочват причините за отхвърлянето, особено когато лицето, което е подало заявление, иска обяснение; предлага да се обмисли, когато е възможно, определяне на приоритетни въпроси от подобни отхвърлени заявления;

22.  изтъква, че определени цели на програма „Европа за гражданите“ са сходни със или допълват дейностите на Европейската гражданска инициатива, по-специално стремежът за приобщаване на гражданите към ЕС; поради тази причина счита, че следва да бъдат положени усилия за следването на общ подход за разработването на политиките на ЕС в областта на участието на гражданите и демокрацията на участието, подкрепен от последователна комуникационна стратегия, за да бъдат включени заедно всички програми на Комисията, свързани с европейското гражданство, евентуално чрез насърчаване и подобряване на прекия опит и участие на гражданите;

23.  подчертава необходимостта от създаване на отворен списък на потенциалните партньори във всяка държава членка с цел улесняване на партньорствата между онези, които биха искали да имат достъп до програмата „Европа за гражданите“;

24.  препоръчва също така създаването на онлайн платформа за основните организации, които работят в областта на гражданството и се възползват от програмата, с цел обединяване на добрите практики, повишаване на капацитета и подобряване на видимостта след приключването на проектите;

25.  призовава Комисията да повиши видимостта на програмата и да разшири осведомеността на обществеността относно нейните цели, като прилага приобщаваща комуникационна стратегия за европейско гражданство — използвайки социалните мрежи, реклами в радиото и телевизията и билбордове — чрез засилване на местната ангажираност за активно участие на националните звена за контакт и чрез непрекъснато актуализиране на съдържанието и достигане до нова аудитория в участващите държави, като се обърне особено внимание на онези, в които нивото на участие е по-ниско, както и на младите хора, лицата с увреждания и уязвимите лица;

26.  счита, че програмата следва също така да служи за популяризиране на съществуващите канали за пряко участие в Европейския съюз, като например Европейската гражданска инициатива, гражданските форуми и обществените допитвания, за да се повиши осведомеността на обществеността относно възможностите за пряко участие в институционалната рамка на ЕС;

27.  настоятелно призовава участващите държави, които все още не са направили това, да определят национално звено за контакт; препоръчва засилване на координацията и взаимодействието между тези държави, държавите членки и Комисията;

28.  признава, че най-голямото предизвикателство е постигането на настоящите амбициозни цели с наличното ограничено финансиране; подчертава значението на държавите членки, регионите и местните правителства за повишаването на ефективността и популярността на програмата, включително чрез максимизиране на потенциала на националните звена за контакт чрез обмен на опит с организациите, отговарящи за подобни проекти, като например „Еразъм+“ и „Творческа Европа“; насърчава EACEA да улеснява и поощрява, където е възможно , синергиите между програмите на ЕС, като например „Творческа Европа“, „Еразъм +“ и Европейския социален фонд, за да се подобри въздействието;

29.  призовава Комисията да увеличи още повече усилията си за административно опростяване, като се има предвид, че формалните изисквания понякога са трудни за преодоляване особено за малките организации, които не следва да бъдат дискриминирани поради бюрократични причини;

30.  препоръчва ресурсите, разпределени за действия в областта на комуникацията, да не се използват за подпомагане на институционалната комуникация на приоритетите на Съюза, както е посочено в член 12 от настоящата програма, а за популяризиране на програмата в участващите държави, особено в онези, в които нивото на участие е по-ниско;

Акцент и цели на програмата

31.  препоръчва в следващото издание на програмата да се формализира многогодишният подход при определянето на приоритетите и да се увеличи взаимодействието между направленията и компонентите на програмата; подчертава, че всяка промяна в структурата на програмата следва да бъде направена така, че да се избегне вероятността за объркване сред нейните крайни потребители и следователно за намаляване на нейното въздействие;

32.  приветства силния акцент върху гражданите и свързаните с обществото аспекти на ЕС, който дава възможност на институциите на ЕС да работят пряко с гражданското общество по места; подчертава, в рамките на приоритетите на програмата, значението на проектите, фокусирани върху настоящите предизвикателства пред Европа, върху въпроси като многообразието, миграцията, бежанците, предотвратяването на радикализацията, насърчаването на социалното приобщаване, междукултурния диалог, намирането на отговор на проблемите с финансирането и установяването на общото европейско културно наследство; приканва Комисията и държавите членки да укрепят връзките между приоритетите на програмата и политиките, свързани с европейското гражданство, както и с ежедневието на европейските граждани;

33.  счита, че програмата следва да достигне до по-широк набор от участници, да гарантира участието на хора със специални потребности, да насърчава участието на хора от маргинализирани общности и лишени от избирателни права, включително мигранти, бежанци и лица, търсещи убежище;

34.  счита, че когато това е целесъобразно, програмата следва да надгражда върху съществуващите успешни масови инициативи, като например побратимяването на градове;

35.  подчертава необходимостта от изграждане — в рамките на направлението „Европейска памет за миналото“ — на европейска идентичност, която следва да бъде ориентирана към бъдещето, а не само към миналото, да е множествена, пресичаща културните граници и отворена към мигрантските потоци и влиянията от останалата част от света, с оглед постигане на обща интеграция, основана на европейските ценности и на европейското светско и духовно наследство; подчертава необходимостта да се гарантира, че историята не се използва като инструмент за разделение, а като възможност за справяне със съвременните предизвикателства чрез чувствително тълкуване и основани на уменията, целенасочени образователни програми. подчертава важността на насърчаването на междупоколенчески проекти, които позволяват обмен на опит между по-възрастните и по-младите поколения;

36.  подчертава необходимостта от насърчаване на проекти, представящи нови формати на дискусия с гражданите, в привлекателен формат и стил и с многостранен подход;

37.  предлага годишно публикуване от страна на Комисията на синтетичен доклад, съдържащ основните предложения за подобряване на европейския проект, направени от участниците във финансираните от програмата „Европа за гражданите“ проекти;

38.  подчертава необходимостта от обогатяване на програмата с предложения, свързани с участието на гражданите в демократичния процес и в процеса на вземане на решения в ЕС, по начин, който дава възможност на гражданите да се възползват от правата си, например чрез прилагане на електронна демокрация; призовава Съюза и неговите държави членки, за да постигнат това, да разработят действия и политики за укрепване на прехвърляеми умения и умения за критично и творческо мислене, както и за цифрова и медийна грамотност, за приобщаване на техните граждани и за насърчаване на любопитството сред тях, така че те да могат да вземат информирани решения и да имат положителен принос за демократичните процеси;

39.  изтъква, че участието в програмата на държави — кандидатки за членство в ЕС, води до по-добро взаимно разбиране и по-тясно сътрудничество; препоръчва по-голяма интернационализация на програмата, а именно като се поканят Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), Европейското икономическо пространство (ЕИП), страните в процес на присъединяване и страните — кандидатки за присъединяване, да обединят силите си с държавите — членки на ЕС, при кандидатстването за проекти, и призовава за по-тясно сътрудничество между НПО от ЕС, страните от Източното и Южното партньорства и потенциалните страни кандидатки с цел доближаване на ЕС до гражданите; предлага да се насърчава сътрудничеството относно европейските ценности между организации в ЕС и в съседните държави;

40.  подчертава необходимостта от развитие на побратимяването на градове, като се поставя акцент върху начините за по-добро оползотворяване на схемата, нейното популяризиране и нейните резултати, включително адекватно разпределяне на финансови ресурси;

o
o   o

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 115, 17.4.2014 г., стр. 3.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0005.


Общата търговска политика на ЕС във връзка с неотложните въпроси, свързани с опазването на дивите видове
PDF 575kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно общата търговска политика на ЕС във връзка с неотложните въпроси, свързани с опазването на дивите видове (2016/2054(INI))
P8_TA(2017)0064A8-0012/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 191 и 207 от него,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 21, параграф 2 от него,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид предложението на ЕС за текст на глава относно търговията и устойчивото развитие в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), и по-специално членове 10—16 от него,

—  като взе предвид резултатите от срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие от 2015 г., „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и по-специално параграфи 9 и 33, както и цел № 15,

—  като взе предвид Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), и по-специално член ХХ, букви а) и ж) от него,

—  като взе предвид плана за действие на ЕС от 2016 г. срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна (COM(2016)0087) (наричан по-нататък „план за действие“),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях(1) и Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право(2),

—  като взе предвид Резолюция 69/314 на Общото събрание на ООН относно борбата с незаконния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна и Резолюция 1/3 на Асамблеята на ООН по околната среда относно незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна,

—  като взе предвид резултатите от 17-ата конференция на страните по CITES в Йоханесбург,

—  като взе предвид резултатите от проведената през февруари 2014 г. в Лондон конференция по въпросите на незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна и прегледа на напредъка от Касане през март 2015 г.,

—  като взе предвид резултатите от проведения през 2016 г. в Хавай Световен конгрес на Международния съюз за опазване на природата (IUCN),

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност,

—  като взе предвид Глобалната програма за дивата флора и фауна на Глобалния екологичен фонд (ГЕФ) към Световната банка,

—  като взе предвид Световния доклад за 2016 г. относно престъпленията срещу дивата флора и фауна на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН),

—  като взе предвид декларацията от юни 2014 г. на Съвета за митническо сътрудничество на Световната митническа организация (СМО) относно незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна,

—  като взе предвид декларацията, направена в Бъкингамския дворец, Лондон, от работната група по транспорта към организацията „Обединени за дивата флора и фауна“ (United for Wildlife) (наричана по-нататък „декларацията от Бъкингамския дворец“),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A8‑0012/2017),

A.  като има предвид, че светът е изправен пред безпрецедентна вълна от трафик на екземпляри от дивата флора и фауна и че продължаващата незаконна и неустойчива експлоатация на световната флора и фауна и пускането на екземпляри на пазара пораждат съпътстващи биологични кризисни ситуации;

Б.  като има предвид, че безконтролното и прекомерно използване на диви животински и растителни видове представлява втората най-сериозна заплаха за оцеляването им в дивата природа след унищожаването на местообитанията;

В.  като има предвид, че се счита, че незаконната търговия с дивата флора и фауна е четвъртата най-доходна сфера на престъпна дейност с приблизителен оборот, достигащ 20 милиарда евро;

Г.  като има предвид, че последните тенденции показват все по-голямо участие на мащабни престъпни и организирани мрежи, които използват все по-усъвършенствани методи;

Д.  като има предвид, че трафикът на екземпляри от дивата флора и фауна допринася за подхранването на конфликти и че се подозира, че терористичните мрежи получават финансиране, наред с останалото, от незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, като генерират значителни печалби;

Е.  като има предвид, че произтичащите от корупцията и слабите управленски структури проблеми изострят съществуващите слабости на рамките за търговията с екземпляри от дивата флора и фауна;

Ж.  като има предвид, че Европейският съюз е понастоящем пазар по предназначение за тези видове, център на транзитен трафик към други региони, а също така е и регион на произход за някои незаконно търгувани видове;

З.  като има предвид, че осигуряването на ангажираността на и ползата за селските общности от държавите на произход за опазването на дивата флора и фауна е от съществено значение за справянето с първопричините за незаконния трафик на екземпляри от дивата флора и фауна;

И.  като има предвид, че киберпрестъпленията спрямо дивата природа представляват сериозна заплаха за застрашените видове от дивата флора и фауна, в т.ч. слонове, носорози, люспеници, влечуги, земноводни, птици и жирафи;

Й.  като има предвид, че търговската политика в съюз със сътрудничеството за развитие може да представлява силен двигател за икономически растеж в развиващите се държави;

К.  като има предвид, че увеличаващата се търговия с многобройни видове от флората и фауната води до загуба на биологично разнообразие и унищожаване на екосистемите, като все повече видове стават уязвими или дори изчезват;

Л.  като има предвид, че устойчивата търговия с екземпляри от дивата флора и фауна може да бъде от ключово значение за определени маргинализирани общности, които разчитат на правни рамки с цел запазване на местните ресурси и спомагане за намаляването на бедността;

Тенденции, принципи и общи съображения

1.  отбелязва със сериозна загриженост неотдавнашното увеличение на престъпленията срещу дивата флора и фауна и трафика на диви видове, което, ако не бъде спряно и преобърнато, заплашва да предизвика сериозни и трайни последици по отношение на запазването на биологичното разнообразие и устойчивостта на околната среда;

2.  отбелязва, че ЕС, като страна по редица конвенции в световен мащаб, насочени към опазването на околната среда, има правното задължение да гарантира, че неговите политики и международни договори допринасят за тази цел;

3.  счита, че засиленото икономическо развитие, произтичащо от интегрирането в световните пазари, и използването на природните ресурси за целите на устойчивото икономическо развитие не се изключват взаимно, а по-скоро следва да се разглеждат като взаимно подсилващи се;

4.  поради това решително подкрепя подход към въпросите, свързани с дивата флора и фауна, който не само подкрепя целите за опазване на околната среда на ЕС и неговите търговски партньори, но също така дава възможност за създаване на устойчиви и правни търговски рамки, които укрепват положителния принос на търговската политика за устойчивото развитие;

5.  подчертава със загриженост, че ЕС, както и САЩ, остава важен краен пазар и транзитен път за незаконни продукти от дивата фауна и флора;

6.  приветства плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, който ще играе решаваща роля в борбата срещу обезпокоителното нарастване на изключително доходоносната нелегална търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, дестабилизираща икономиките и общностите, които зависят от дивата природа за своето препитание, и заплашваща мира и сигурността на уязвимите региони на търговските партньори на ЕС чрез засилване на незаконните маршрути;

7.  изразява убеждението си, че само един интегриран подход към престъпленията срещу дивата флора и фауна може в крайна сметка да бъде успешен за ограничаването и премахването на незаконната търговия, както и че ЕС трябва да поеме водеща роля в усилията за справяне не само с въпроси, свързани с предлагането, включително въпроси, свързани с развитието на място в трети държави, но също така и с търсенето на незаконни продукти на националните пазари, в т.ч. онлайн платформите;

Международни институции и правителства

8.  припомня, че съгласно правото на СТО държавите имат право да въвеждат изключения от общите правила на ГАТТ по член ХХ, буква ж) с цел регулиране на изчерпаемите природни ресурси и по член ХХ, буква а) с цел защита на обществения морал; отбелязва, че Апелативният орган на СТО тълкува широко „изчерпаемите природни ресурси“ като включващи и видовете, които може да бъдат уязвими за изчерпване, и че съдебната практика на СТО изрично подчертава включването на видове в приложенията към Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) като доказателство за възможност за изчерпване; отбелязва, че Апелативният орган на СТО тълкува широко „обществения морал“ като включващ съображения относно предотвратяването на жестокост към животните;

9.  приветства усилията, положени от ЕС в рамките на СТО за намаляване на вредните субсидии за рибарство, които могат да подкопаят устойчивото управление на рибните ресурси и да застрашат опазването на видови като костенурки, акули, морски птици и морски бозайници;

10.  отново заявява силния си ангажимент към целите на ООН за устойчиво развитие и гарантирането на крайния успех на цел № 15, което включва ангажимент за прекратяване на бракониерството и трафика на защитени видове на флората и фауната, както и за борба с търсенето и предлагането, що се отнася до продукти, обект на трафик;

11.  приветства продължаващата дейност на Международния консорциум за борба с престъпленията срещу дивата природа, инициатива на CITES, Интерпол, Службата на ООН по наркотиците и престъпността, Световната банка и Световната митническа организация (СМО);

Митници и онлайн търговия

12.  приветства също така проекта INAMA на СМО, който има за цел да засили способността на митническите органи да подобрят изграждането на капацитет за борба с престъпленията срещу дивата природа; призовава за по-активно участие на митническите органи в операции по правоприлагане за борба с незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна и за засилване на дейностите за повишаване на осведомеността с цел подобряване на обучението и функционирането на митническите органи;

13.  счита, че онлайн престъпленията срещу дивата флора и фауна представляват сериозна заплаха за застрашените животни, в т.ч. слонове, носорози, земноводни, влечуги и птици, и че правителствата, дружествата и неправителствените организации следва да работят заедно срещу тях;

14.  счита, че митническото измерение на плана за действие на Европейския съюз следва да бъде укрепено още повече, както по отношение на сътрудничеството с партньорските държави, така и по отношение на по-доброто и по-ефективно изпълнение в рамките на Съюза; затова очаква с нетърпение прегледа на Комисията за 2016 г. на прилагането и изпълнението на съществуващата правна рамка на ЕС и изисква това преразглеждане да включва оценка на митническите процедури;

15.  приканва Комисията да разследва доколко законодателството на ЕС в областта на търговията с екземпляри от дивата флора и фауна се прилага еднакво в различните държави членки от отговарящите за проверките митнически органи;

16.  призовава Комисията и държавите членки да работят за споделяне на информация и изграждане на капацитет, включително специално обучение, за митническите органи;

Ролята на частния сектор и неправителствените организации

17.  подчертава значението на това да се гарантира участието на частния сектор в борбата срещу трафика на диви видове, включително ангажираността на онлайн пазарите и социалните медии;

18.  приветства работещи решения, които — ако бъдат включени в съществуващите системи за управление на веригата за доставки и търговията, ще дадат възможност на частния сектор да играе роля като истински партньор на правителствата и международните организации в гарантирането на отговорно управление на глобалните вериги на доставка; подчертава обаче, че общата търговска политика следва да насърчава задължителни стандарти на корпоративната социална отговорност, ръководещи и подпомагащи частния сектор за социално отговорни практики; счита, че стандартите на корпоративната социална отговорност са особено важни в транспортните мрежи;

19.  приветства появата на подходи за сътрудничество за нулева толерантност между експерти по въпроси на търговията с екземпляри от дивата флора и фауна и логистични дружества; счита, че Комисията следва да обмисли и намери най-добрите начини да гарантира, че съответните правни рамки могат да се справят по-добре с рисковете, свързани с електронната търговия и търговските реклами онлайн и офлайн;

20.  приветства ролята, която играят неправителствените организации и гражданското общество не само в борбата срещу незаконната търговия с дивата флора и фауна, включително повишаването на осведомеността и намаляването на търсенето както в ЕС, така и на територията на трети държави, от които произхождат тези екземпляри на дивата флора и фауна, но също така в рамките на вътрешните консултативни групи, предвиждани по линия на споразуменията на ЕС за свободна търговия за наблюдение на изпълнението на разпоредбите относно търговията и устойчивото развитие;

21.  приветства декларацията от Бъкингамския дворец на работната група по транспорта към организацията „Обединени за дивата флора и фауна“ от март 2016 г., целяща да ангажира участници от частния сектор в разглеждането на уязвимостта на процедурите по транспортиране и митническите процедури, която трафикантите експлоатират, както и да подобри обмена на информация по протежение на глобалните вериги на доставка и търговските маршрути;

22.  призовава Комисията и държавите членки да се ангажират с неправителствени организации за намаляване на трафика, изменение на поведението на потребителите и намаляване на търсенето на незаконни продукти от дивата фауна и флора чрез кампании за повишаване на осведомеността по въпроси, свързани с предизвикателството на борбата с незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, особено в държави, където търсенето е по-голямо;

Правна рамка на ЕС и търговски споразумения

23.  счита, че при съществуващата национална правна рамка основно предизвикателство и приоритет на държавите членки на ЕС на този етап е прилагането на съществуващите правила; при все това отчита, че следва да бъдат разгледани допълнителни разпоредби, които вземат предвид съществуващите в други държави правила, за да се забрани предоставянето и пускането на пазара, транспортирането и придобиването на екземпляри от дивата флора и фауна, които са били незаконно добити или търгувани в трети държави, според собствената правна рамка на тази държава; счита, че настоящата правна рамка следва също да бъде разгледана, за да може да обърне по-добро внимание на рисковете, свързани с електронната търговия;

24.  изразява подкрепа за подход, който включва в бъдещите търговски споразумения на ЕС разпоредби, целящи справяне с трафика на диви видове;

25.  приветства предложението на Комисията за глава, посветена на търговията и устойчивото развитие в ТПТИ, като част от трайния ѝ ангажимент за осигуряване на устойчиво развитие; отбелязва, че САЩ са се стремили в своите търговски споразумения да договарят стандарти, отнасящи се до търговията с екземпляри от дивата флора и фауна, включително чрез ограничаване на субсидиите за рибарството; подчертава, че във всички бъдещи споразумения на ЕС за свободна търговия следва да бъдат договаряни стабилни разпоредби относно опазването на дивата флора и фауна, включително разпоредби и ангажименти, насочени към правилното прилагане на договорените многостранни споразумения в областта на околната среда, като част от главите относно търговията и устойчивото развитие;

26.  приветства по-амбициозния подход на ЕС към опазването на дивата флора и фауна в главата относно търговията и устойчивото развитие в споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам, който включва не само ангажименти във връзка с правилното изпълнение и прилагане на многостранни споразумения в областта на околната среда като CITES, Конвенцията за биологичното разнообразие и Международната конвенция за регламентиране на китолова, но също и разпоредби във връзка с изграждането на капацитет за търговия, обмена на информация и повишаването на осведомеността, и настоятелно призовава ЕС и държавите членки да гарантират правилно изпълнение на тези ангажименти и разпоредби; счита, че тези ангажименти следва да подлежат на изпълнение, за да се осигури ефективно и непрекъснато спазване, включително чрез предвиждане на подходяща роля за неправителствените организации и организациите на гражданското общество;

27.  подкрепя подхода, очертан в стратегията „Търговията — за всички“, за включване на разпоредби за борба с корупцията в бъдещите търговски споразумения, като се има предвид известната роля на корупцията в улесняването на незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, както и ангажимента на ЕС да прилага търговски политики, които насърчават устойчивото развитие, което ще спомогне за постигането на глобалните цели, договорени като част от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

Препоръки

28.  изразява подкрепа за подход на ЕС за търговска политика, който не само дава приоритет на въпроса за борбата с незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, но включва във всички бъдещи споразумения разпоредби, целящи нейното намаляване и окончателно премахване, заедно със стабилни и ефективни допълнителни мерки, с особено внимание към обучението, превенцията и прилагането на санкции в сферата на управлението на горите, здравеопазването и митниците;

29.  подчертава, че търговската политика на ЕС по никакъв начин не следва да пречи на ЕС или на неговите търговски партньори да вземат решения, които са необходими за опазването на дивите видове и природните ресурси, при условие че тези мерки продължават да бъдат насочени към легитимни цели на публичната политика и не представляват произволна или неоправдана дискриминация;

30.  счита, че не съществува универсално решение за устойчивостта на дивата флора и фауна в световен мащаб и за борбата с незаконната търговия; припомня в тази връзка необходимостта да се гарантира пълна гъвкавост и да се споделят информация, данни и най-добри практики, за да се улесни диалогът с оглед на засиленото сътрудничество, като се има предвид трансграничният характер на този вид нарушения;

31.  препоръчва държавите членки на ЕС да обмислят политически решения, които биха дали възможност за премахване на всички останали правни пропуски, които биха могли да улеснят „изпирането“ на незаконно добити екземпляри и продукти от дивата флора и фауна; препоръчва също в тази връзка да бъде проведено изчерпателно наблюдение и да се използват ефективно съществуващите ресурси и агенции за постигането на тази цел;

32.  призовава ЕС и неговите държави членки да обмислят евентуална забрана на европейско равнище на търговията, износа или повторния износ на територията на ЕС и извън него на слонова кост, включително на слонова кост от периода преди влизане в сила на Конвенцията, по начин, който спазва правото на СТО;

33.  настоява да се заделят достатъчно средства за политики и мерки, предназначени за постигане на целите на ЕС по отношение на борбата с незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, което включва средства за трети държави във връзка с изграждането на капацитет, и по-специално за митнически процедури и органи, прозрачност и добро управление;

34.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да работя с всички заинтересовани участници, за да гарантират интегриран подход, който е насочен не само срещу източниците на незаконни екземпляри и продукти от дивата флора и фауна, но също така към ограничаването на търсенето и повишаването на осведомеността на пазарите на търсенето;

35.  призовава държавите членки и Комисията да направят повече, за да се гарантира, че срещу нелегалните престъпни мрежи и организации, които се занимават с незаконна търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, се водят действия за разрушаването им, премахването им и наказателното им преследване, и държавите членки да гарантират, че наказанията и присъдите, определени за престъпления срещу дивата флора и фауна, са едновременно пропорционални и възпиращи и в съответствие, по целесъобразност, с ангажиментите, посочени в Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност;

36.  призовава ЕС да проучи, в обхвата на рамката на СТО, как световните търговски и екологически режими могат по-добре да се подкрепят взаимно, особено в контекста на продължаващата работа за засилване на съгласуваността между правилата на СТО и многостранните споразумения в областта на околната среда, както и с оглед на Споразумението за улесняване на търговията;

37.  счита, че следва да бъдат проучени по-нататъшните възможности за сътрудничество между СТО и CITES, по-специално по отношение на предоставянето на техническа помощ и изграждане на капацитет в областта на търговията и околната среда въпроси на длъжностни лица от развиващите се страни; призовава Комисията да продължи да разглежда този въпрос като част от обсъжданията след срещата в Найроби и от бъдещи елементи, които ще бъдат разгледани на следваща конференция на министрите в Буенос Айрес през 2017 г.;

o
o   o

38.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки, CITES, Службата на ООН по наркотиците и престъпността, Световната митническа организация (СМО), СТО и Интерпол.

(1) OВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1.
(2) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.

Правна информация