Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 16 март 2017 г. - СтрасбургОкончателна версия
Зимбабве, случаят с пастор Еван Маварире
 Украинските политически затворници в Русия и положението в Крим
 Филипините, случаят със сенатор Лейла М. Де Лима
 Приоритети на ЕС с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г.
 Надлежна проверка на веригата на доставки на полезни изкопаеми и метали с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони ***I
 Рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ ***I
 Конституционни, правни и институционални последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон
 Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика
 Доклад от 2016 г. относно Черна гора
 Електронната демокрация в ЕС: потенциал и предизвикателства

Зимбабве, случаят с пастор Еван Маварире
PDF 482kWORD 52k
Резолюция на Европейския парламент от 16  март 2017 г. относно Зимбабве, случая с пастор Еван Маварире и други случаи на ограничаване на свободата на изразяване на мнение (2017/2608(RSP))
P8_TA(2017)0086RC-B8-0191/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Зимбабве,

—  като взе предвид изявлението на ЕС на място от 30 юни 2016 г. относно местното управление,

—  като взе предвид изявлението на ЕС на място от 12 юли 2016 г. относно насилието,

—  като взе предвид изявлението на ЕС на място от 9 март 2017 г. относно отвличането на Итай Дзамара,

—  като взе предвид изявлението за пресата на Комисията на Зимбабве по правата на човека относно обществените протести и действията на полицията,

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2016/220 на Съвета от 15 февруари 2016 г.(1), с което се продължават ограничителните мерки на ЕС срещу Зимбабве до 20 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид декларацията на върховния представител от името на ЕС от 19 февруари 2014 г. относно прегледа на отношенията между ЕС и Зимбабве,

—  като взе предвид Глобалното политическо споразумение, подписано през 2008 г. от трите основни политически партии, а именно ZANU PF, MDC-T и MDC,

—  като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 23 юли 2012 г. относно Зимбабве и Решението за изпълнение 2012/124/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2012 година за изпълнение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве(2),

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията и убежденията,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от декември 1948 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Зимбабве,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че народът на Зимбабве понася в продължение на много години авторитарен режим, ръководен от президента Мугабе, който се държи на власт с помощта на корупция, насилие, избори, опорочени от нередности, и брутален апарат на службите за сигурност; като има предвид, че от десетилетия насам народът на Зимбабве не е имал действителна свобода и следователно много хора на възраст под тридесет години познават само живот в бедност и жестоки репресии;

Б.  като има предвид, че независимото движение #ThisFlag в социалните медии, основано от Еван Маварире, пастор и защитник на правата на човека в Хараре, катализира недоволството на гражданите от режима на Мугабе по време на протестите, проведени миналата година срещу бездействието на правителството по отношение на корупцията, безнаказаността и бедността; като има предвид, че пастор Маварире призова правителството да се справи със западащата икономика и да зачита правата на човека; като има предвид, че движението # ThisFlag получава подкрепа от църкви и от средната класа, които до този момент се стремяха да стоят далеч от уличната политика;

В.  като има предвид, че пастор Еван Маварире вече беше задържан по обвинение в подбуждане към насилие и освободен през юли 2016 г., а след това напусна Зимбабве през същия месец от опасения за безопасността си и тази на семейството си;

Г.  като има предвид, че на 1 февруари 2017 г. пастор Еван Маварире беше задържан на летището в Хараре при завръщането му в Зимбабве; като има предвид, че първоначално той беше обвинен в „подриване на конституционното управление“ по силата на раздел 22 от Наказателно-процесуалния кодекс — престъпление, което се наказва с лишаване от свобода за срок до 20 години; като има предвид, че на 2 февруари 2017 г. беше добавено ново обвинение за нанасяне на обида на знамето съгласно раздел 6 от Закона за знамето на Зимбабве; като има предвид, че пастор Маварире беше освободен само под гаранция девет дни след като прекара задържан под стража;

Д.  като има предвид, че в публично изявление Комисията на Зимбабве по правата на човека изрази дълбока загриженост във връзка с бруталността и агресивното поведение на полицията, като заяви, че са нарушени основните права на протестиращите, и призова органите на Зимбабве да разследват и подведат под отговорност виновниците;

Е.  като има предвид, че Итай Дзамара, журналист и политически активист, беше отвлечен на 9 март 2015 г. от петима неидентифицирани мъже от бръснарски салон в Хараре; като има предвид, че Върховният съд разпореди на правителството да търси Дзамара и да докладва пред съда на всеки две седмици за постигнатия напредък, докато се открие неговото местонахождение; като има предвид, че съдбата на г-н Дзамара остава неизвестна;

Ж.  като има предвид, че Промис Мквананзи, лидер на #Tajamuka, обществено движение, свързано с генералната стачка през юли, беше задържан и обвинен в подбуждане на обществено насилие преди призива за „генерална стачка 3.0“, насрочена за 31 август 2016 г., и беше освободен под гаранция; като има предвид, че друг активист на #Tajamuka г-жа Линда Масарира, която преди това беше задържана през май 2015 г. и освободена под гаранция, отново беше задържана по време на протестите през юли 2016 г.;

З.  като има предвид, че ограничителните мерки на ЕС срещу режима в Зимбабве бяха продължени през февруари 2017 г. до 20 февруари 2018 г.; като има предвид, че замразяването на активи и забраната за пътуване ще продължат да се прилагат по отношение на президента Мугабе, Грейс Мугабе и предприятието „Zimbabwe Defence Industries“; като има предвид, че ще се продължи действието на оръжейното ембарго; като има предвид, че ЕС премахна ограничения по отношение на 78 физически и осем юридически лица;

И.  като има предвид, че Зимбабве е страна по Споразумението от Котону, член 9 от което гласи, че зачитането на правата на човека и основните свободи е основополагащ елемент на сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС;

Й.  като има предвид, че 234-те милиона евро, отпуснати на националната индикативна програма (НИП) за Зимбабве за периода 2014—2020 г. в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие, трябва да се насочат към три основни области, а именно здравеопазването, основаващото се на селското стопанство икономическо развитие и държавното управление и изграждането на институции;

1.  изразява съжаление по повод задържането на пастор Еван Маварире; подчертава, че освобождаването му под гаранция не е достатъчно и че политически мотивираните обвинения срещу него трябва да бъдат изцяло оттеглени;

2.  призовава органите на Зимбабве да гарантират, че със системата на наказателното правосъдие не се злоупотребява с цел нападение, тормоз или сплашване на защитници на правата на човека, като например пастор Еван Маварире;

3.  счита, че свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение са основни елементи на всяка демокрация; подчертава, че изразяването на мнение по ненасилствен начин е конституционно право на всички граждани на Зимбабве, и припомня на органите за тяхното задължение да защитават правата на всички граждани;

4.  изразява дълбока загриженост във връзка със съобщенията на организациите в областта на правата на човека относно политическото насилие, както и ограниченията, тормоза и сплашването на защитници на правата на човека; изразява съжаление, че след последните избори и приемането на новата Конституция през 2013 г. е реализиран слаб напредък по отношение на принципите на правовата държава, и по-специално в посока на реформа на положението с правата на човека;

5.  призовава органите на Зимбабве да открият местонахождението на г-н Дзамара и да гарантират, че лицата, отговорни за отвличането, ще бъдат подведени под отговорност; отбелязва, че изразяването на мнение по ненасилствен начин е конституционно право на всички граждани на Зимбабве и органите имат задължение да защитават правата на всички граждани;

6.  изразява също така своята загриженост относно случая на г-жа Линда Масарира, който беше осъдена по обвинение в обществено насилие, произтичащо от националната стачка, проведена на 6 юли 2016 г.; призовава правителството на Зимбабве да проявява сдържаност и да зачита правата на човека на всички граждани на Зимбабве, включително правото на свобода на словото и свобода на събранията; припомня на правителството за неговите отговорности по отношение на зачитането, спазването и въздържането от подриване на Конституцията, както и безпристрастното служенето на всички граждани на Зимбабве, без изключение;

7.  призовава делегацията на ЕС в Хараре да продължи да предоставя подкрепата си на Зимбабве, за да се подобри положението с правата на човека и да се проучат възможности за улесняване на мисия на ЕС за наблюдение на изборите;

8.  подчертава отново, че е важно ЕС да започне политически диалог с органите на Зимбабве в рамките на Споразумението от Котону, като по този начин потвърждава ангажимента на ЕС да оказва подкрепа на местното население;

9.  настоява, че ЕС трябва да гарантира, че средствата, предназначени за Зимбабве за националната индикативна програма на страната, се предоставят действително на съответните сектори, и призовава правителството на Зимбабве да предостави на Комисията безпрепятствен достъп до проектите, финансирани от ЕС, и да повиши откритостта си за техническа помощ за съвместно договорени проекти и програми;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на ЕСВД, на правителството и парламента на Зимбабве, на правителствата на Южноафриканската общност за развитие и на Африканския съюз.

(1) OВ L 40, 17.2.2016 г., стр. 11.
(2) OВ L 54, 28.2.2012 г., стр. 20.


Украинските политически затворници в Русия и положението в Крим
PDF 484kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 16 март 2017 г. относно украинските затворници в Русия и положението в Крим (2017/2596(RSP))
P8_TA(2017)0087RC-B8-0190/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид споразумението за асоцииране и задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Украйна и Русия, и по‑специално резолюцията от 4 февруари 2016 г. относно положението с правата на човека в Крим, по-конкретно това на кримските татари(1), и резолюцията от 12 май 2016 г. относно кримските татари(2), както и резолюциите по отношение на конкретни случаи на украински граждани, незаконно задържани в Русия, като резолюцията от 30 април 2015 г. относно случая с Надя Савченко(3) и резолюцията от 10 септември 2015 г. относно Русия, и по-специално случаите с Естон Кохвер(4), Олег Сенцов и Олександър Колченко(5),

—  като взе предвид Резолюция № 68/262 на Общото събрание на ООН от 27 март 2014 г., озаглавена „Териториалната цялост на Украйна“, както и Резолюция № 71/205 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2016 г., озаглавена „Положението с правата на човека в Автономната република Крим и град Севастопол (Украйна)“,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международния пакт за граждански и политически права и Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP),

—  като взе предвид Женевската конвенция относно закрила на цивилните лица във време на война,

—  като взе предвид Пакета от мерки за прилагане на договореностите от Минск, приет и подписан в Минск на 12 февруари 2015 г. и одобрен в неговата цялост чрез Резолюция № 2202 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН от 17 февруари 2015 г.,

—  като взе предвид решенията на Съвета за продължаване на санкциите, наложени на Руската федерация, във връзка с незаконното анексиране на Кримския полуостров,

—  като взе предвид решението на така наречения Върховен съд на Крим от 26 април 2016 г., с което Меджлисът на народа на кримските татари беше обявен за екстремистка организация и беше забранена неговата дейност на Кримския полуостров,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че през март 2017 г. се отбелязва тъжната трета годишнина от незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия;

Б.  като има предвид, че анексирането на Крим от страна на Руската федерация е незаконно и е в разрез с международното право и с европейските споразумения, подписани от Руската федерация и Украйна, и по-конкретно Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Меморандума от Будапеща и Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Украйна и Руската федерация от 1997 г.;

В.  като има предвид, че през целия период на анексиране руските власти са отговорни за защитата на населението и гражданите на Крим чрез де факто управляващите органи в региона;

Г.  като има предвид, че според правозащитни организации и публични източници най-малко 62-ма украински граждани са били предмет на неправомерни съдебни разследвания по политически причини от страна на руските правоприлагащи агенции, 49 от които са жители на Крим; като има предвид, че броят на украинските политически затворници в Русия е нараснал през 2016 г. въпреки похвалното освобождаване на шестима украинци; като има предвид, че в момента 17 граждани на Украйна са незаконно задържани в Руската федерация, а 15 — в окупирания Крим; като има предвид, че поне сто украинци са държани като заложници в ужасни условия от подкрепяните от Русия сепаратистки сили в районите на Донецк и Луганск в Украйна;

Д.  като има предвид, че има сведения за използването на изтезания и други форми на жестоко и унизително отношение в редица случаи; като има предвид, че до момента тези твърдения не са били надлежно разследвани; като има предвид, че изтезанията са били използвани за изтръгване на фалшиви признания и в подкрепа на фалшиви доказателства за вина; като има предвид, че кримски адвокати, които предоставят правна помощ на такива лица, и защитници на правата на човека, които сигнализират за случаи на политически мотивирани насилствени изчезвания в Крим, както и журналисти, които информират за положението на кримските татари, също са били взети на прицел;

Е.  като има предвид, че много затворници и задържани лица са изправени пред тежки и нечовешки условия в затворите, което води до физически и психологически рискове за тяхното здраве; като има предвид, че има затворници, които се нуждаят от спешни медицински грижи и лечение;

Ж.  като има предвид, че на 16 декември 2016 г. Общото събрание на ООН определи Русия като окупационна сила и осъди временната окупация на територията на Украйна — Автономна република Крим и град Севастопол — от Руската федерация и потвърди отново, че не признава анексирането;

З.  като има предвид, че съгласно член 70 от Женевската конвенция относно закрила на цивилните лица във време на война „държавата окупатор не арестува, не преследва по съдебен път или не осъжда закриляни лица за извършени деяния или изказани мнения преди окупацията“; като има предвид, че в резолюцията на Общото събрание на ООН Русия е призната за държава, която се явява окупационна сила, и че съответно тя е обвързана със задължения в качеството си на окупационна сила, включително за защитата на населението и гражданите на Крим;

И.  като има предвид, че рестриктивното руско законодателство, което урежда политическите и гражданските права, обхваща и Крим, което доведе до драстично ограничаване на свободата на събрания, на изразяване на мнения, на сдружаване, на достъп до информация и на религията, както и до появата на правдоподобни сведения за сплашване, насилствени изчезвания и изтезания;

Й.  като има предвид, че вътрешно разселените лица от Крим в други региони на Украйна наброяват приблизително 20 000 души, че Меджлисът на народа на кримските татари беше забранен и обявен за екстремистка организация и че украинските училища на полуострова бяха затворени;

К.  като има предвид, че на 16 януари 2017 г. Украйна заведе дело в Международния съд с цел да се потърси отговорност от Руската федерация за нейната подкрепа за тероризма в източната част на Украйна и актовете на дискриминация срещу етническите украинци и кримските татари в окупирания Крим;

1.  подкрепя суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници и категорично заявява повторно, че осъжда незаконното анексиране на Автономна република Крим и град Севастопол от Руската федерация; напълно подкрепя твърдата и постоянна решимост на ЕС и неговите държави членки да не признават посоченото анексиране и предприетите във връзка с това ограничителни мерки;

2.  припомня, че положението с правата на човека на Кримския полуостров се е влошило значително, като нарушенията на свободата на словото, действията срещу медиите и насилственото налагане на руско гражданство са придобили системен характер, а основните права на човека и основните свободи не са обезпечени в Крим;

3.  осъжда дискриминационните политики, наложени от т.нар. органи на властта, по-специално срещу етническото татарско малцинство в Крим, нарушаването на техните имуществени права, нарастващото сплашване на тази общност и на лицата, които се противопоставят на руското анексиране, както и липсата на свобода на изразяване на мнение и на сдружаване на полуострова;

4.  призовава Русия да освободи незабавно всички незаконно и произволно задържани украински граждани, както в Русия, така и във временно окупираните територии на Украйна, и да осигури безопасното им завръщане, в т.ч. Микола Карпюк, Станислав Клих, Олександър Колченко, Олег Сенцов, Олексий Чирний, Олександър Костенко, Серхий Литвинов, Валентин Вихивски, Виктор Шур, Андрей Коломиец, Руслан Зейтуляев, Нури Примов, Рустем Вайтов, Ферат Сайфуляев, Ахтем Чийгоз, Мустафа Дехерменджи, Али Асанов, Инвер Бекиров, Муслим Алиев, Вадим Сирук, Арсен Джепаров, Рефат Алимов, Зеври Абсейтов, Ремзи Меметов, Рустем Абилтаров, Енвер Мамутов, Артур Панов, Евхений Панов, Роман Сущенко и Емир-Усеин Куку, защитник на правата на човека, както и други задържани лица, и да позволи на всички гореспоменати лица да пътуват свободно, включително на Микола Семена, срещу когото е заведено дело за работата му като журналист за Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“;

5.  подчертава, че решението на Руската федерация от 21 март 2014 г. да анексира Крим продължава да бъде незаконно, и строго осъжда последващото решение на руските органи на властта да предоставят на всички жители на Крим руски паспорти;

6.  припомня на Руската федерация в качеството ѝ на окупационна сила, която на практика има контрол върху Крим и която е обвързана с международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, за задължението ѝ да осигури защитата на правата на човека на полуострова и призовава руските органи да предоставят безпрепятствен достъп до Крим на международните институции и независимите експерти на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организацията на обединените нации и Съвета на Европа, както и на НПО в областта на правата на човека или на медийните организации, които желаят да посетят Крим, да извършат оценка на ситуацията там и да докладват за нея; призовава украинските органи да опростят процедурата за чуждестранните журналисти, защитниците на правата на човека и адвокатите за получаване на достъп до полуострова;

7.  счита, че правата на кримските татари са били сериозно нарушени посредством забраната на дейностите на Меджлиса, и отново и категорично отправя своя призив за незабавна отмяна на свързаното с това решение и на неговите последици; изразява съжаление по повод на съдебното преследване и заплахите за задържане на лидерите на Меджлиса, например Мустафа Джемилев, член на украинската Върховна рада, който беше номиниран за наградата „Сахаров“, и Рефат Чубаров, председател на Меджлиса ;

8.  подчертава, че изглежда, че кримските татари, които са коренните жители на полуострова, и тяхното културно наследство представляват основните мишени, срещу които са насочени репресивните мерки; призовава за предоставяне на неограничен достъп до Крим на международните институции и независимите експерти от ОССЕ, Организацията на обединените нации и Съвета на Европа;

9.  припомня на руските органи, че независимо от незаконния характер на анексирането на Крим Русия фактически носи пълна отговорност за поддържането на правния ред в Крим и за защитата на гражданите в Крим от произволни съдебни или административни мерки;

10.  изразява дълбока загриженост във връзка с многобройните надеждни сведения за случаи на изчезвания, изтезания и систематично сплашване на местни граждани, които се противопоставят на анексирането на Крим, и призовава Русия незабавно да сложи край на всички практики на преследване, да проведе ефективни разследвания на всички случаи на нарушения на правата на човека, включително насилствени изчезвания, произволни задържания, изтезания и малтретиране на задържани лица, както и да зачита основните свободи на всички жители, включително свободата на изразяване на мнение, свободата на религията или убежденията и правото на свободно сдружаване и на мирни събрания; призовава всички изчезвания и отвличания по време на окупацията на Крим да бъдат незабавно разследвани, включително случаят с Ервин Ибрагимов;

11.  припомня, че съгласно руското законодателство юрисдикцията на руската правосъдна система се прилага само за престъпленията, извършени на територията на Русия; изразява съжаление във връзка с факта, че руските правоприлагащи агенции са образували няколко наказателни дела, свързани с деяния, извършени на територията на Украйна и Крим преди анексирането;

12.  приветства неотдавнашното посещение на украинския омбудсман в Крим с цел да се срещне със затворниците; изразява съжаление, че на омбудсмана не е било разрешено да се срещне с всички затворници, и изразява надежда, че по време на бъдещите си посещения омбудсманът ще разполага с безпрепятствен достъп до украинските затворници в Крим, както и до затворниците, които са били прехвърлени в Руската федерация;

13.  призовава за неограничен, безопасен и безпрепятствен достъп на ОССЕ и други международни наблюдатели в областта на правата на човека и на всички хуманитарни участници до Кримския полуостров и за създаването на независими механизми за наблюдение, както и за предоставяне при необходимост на хуманитарна и правна помощ; подкрепя инициативите, предприети от Украйна с оглед на разрешаването на тези въпроси в рамките на Съвета по правата на човека и Общото събрание на ООН; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и делегацията на ЕС в Русия да следят отблизо съдебните процеси срещу украинските политически затворници и да докладват за тяхното третиране по време на тяхното задържане; изразява загриженост във връзка със сведенията за психиатрични лечения с наказателен характер; очаква от делегацията на ЕС, ЕСВД и посолствата на държавите членки да следят отблизо съдебните производства срещу украински граждани в Русия и да се опитват да получат достъп до тези лица преди, по време на и след съдебния процес;

14.  осъжда широко разпространената практика задържани лица да се прехвърлят в отдалечени райони на Русия, тъй като това сериозно затруднява тяхната комуникация със семействата им и организациите за защита на правата на човека; подчертава, че тази практика е в разрез с руското законодателство в сила, по-специално с член 73 от Наказателния кодекс, съгласно който присъдите следва да се излежават в региона, в който пребивават осъдените лица или в който е произнесена присъдата; осъжда практиката да се отказват консулски посещения при задържаните лица и призовава органите да предоставят безусловен достъп за такива посещения; настоятелно призовава да се предостави достъп на Международния комитет на Червения кръст до затворите в окупираните територии и да се зачитат правата на задържаните лица да поддържат редовен контакт със своите роднини и приятели, както чрез кореспонденция, така и чрез свиждания с тях;

15.  също така подчертава необходимостта Украйна да осигури защитата на правата и потребностите на разселените украински граждани, включително правото им да гласуват и да се ползват с пълна правна и административна защита в своята държава;

16.  посреща със задоволство решението от 22 февруари 2017 г. на президиума на Върховния съд на Русия да отмени присъдата на Илдар Дадин по обвинения в участие в множество неразрешени протести, включително срещу военните действия на Русия срещу Украйна, и да разпореди освобождаването му, след като Европейският парламент прие резолюция в негова защита на 24 ноември 2016 г.(6);

17.  призовава специалния представител на Европейския съюз за правата на човека да следи непрекъснато положението с правата на човека на Кримския полуостров; подчертава необходимостта Европейският съюз да играе по-осезаема, ефективна и активна роля в насърчаването на постигане на трайно мирно решение;

18.  призовава за подкрепа от страна на ЕС за медийните проекти на Украйна и на кримските татари за Крим и за проектите, предприети от Европейския фонд за демокрация и Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“, както и за проектите за защита на украинските училища и училищата на кримските татари и други инициативи за опазване на тяхното културно наследство;

19.  призовава да бъдат наложени допълнителни ограничителни мерки на лицата, отговорни за тежки нарушения на правата на човека, включително да бъдат замразени активите им в банките в ЕС;

20.  настоятелно призовава всички страни да приложат изцяло разпоредбите на договореностите от Минск, включително да се прекратят военните действия в Донбас и да се извърши размяна на заложници, както и да се освободят и върнат всички пленници без по-нататъшно забавяне; припомня, че руското правителство носи особена отговорност в това отношение;

21.  отправя искане да бъде проучена възможността за създаване на международен формат за преговори с цел обсъждане на прекратяването на окупацията на Крим, с участието на ЕС и въз основа на международното хуманитарно право, правата на човека и международните принципи;

22.  настойчиво призовава Съвета да намери начини за оказване на подкрепа на Украйна в Международния съд с цел да се потърси отговорност от Руската федерация за нейната подкрепа за тероризма в източната част на Украйна и актовете на дискриминация срещу етническите украинци и кримските татари в окупирания Крим;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, държавите членки, президента на Украйна, правителствата и парламентите на Украйна и Руската федерация, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0043.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0218.
(3) OВ C 346, 21.9.2016 г., стp. 101.
(4) Естонски гражданин.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0314.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0446.


Филипините, случаят със сенатор Лейла М. Де Лима
PDF 480kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 16 март 2017 г. относно Филипините — случая със сенатор Лейла М. Де Лима (2017/2597(RSP))
P8_TA(2017)0088RC-B8-0193/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно положението във Филипините, и по-специално резолюцията си от 15 септември 2016 г.(1),

—  като взе предвид изявленията на делегацията на Съюза и на говорителя на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията по въпросите на външната политика и политиката на сигурност (върховен представител/заместник-председател),

—  като взе предвид дипломатическите отношения между Филипините и ЕС (по-рано Европейска икономическа общност (ЕИО)), установени на 12 май 1964 г. с назначаването на посланика на Филипините ЕИО,

—  като взе предвид статута на Филипините като един от учредителите на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН),

—  като взе предвид изявлението на Международната комисия на юристите от 28 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Филипини, от друга страна,

—  като взе предвид насоките на ЕС за правата на човека,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Филипините и ЕС поддържат дългогодишни дипломатически, икономически, културни и политически отношения;

Б.  като има предвид, че на 23 февруари 2017 г. беше издадена заповед за арест на сенатор Лейла М. Де Лима, член на опозиционната либерална партия на Филипините, въз основа на обвинения за предполагаеми престъпления, свързани с наркотици; като има предвид, че на 24 февруари 2017 г. сенатор Де Лима беше арестувана и задържана; като има предвид, че съществува опасност в случай на осъждане сенатор Де Лима да получи присъда за лишаване от свобода от 12 години до доживотен затвор и да бъде изключена от Сената;

В.  като има предвид наличието на сериозни опасения, че престъпленията, в които е обвинена сенатор Де Лима, са почти напълно изфабрикувани; като има предвид, че „Амнести Интернешънъл“ счита сенатор Де Лима за затворник заради убежденията си;

Г.  като има предвид, че сенатор Де Лима е защитник на правата на човека и отявлен критик на кампанията на президента на Филипините Родриго Дутерте за борба с наркотиците; като има предвид, че тя открито осъди войната срещу наркотиците във Филипините; като има предвид, че сенатор Де Лима беше председател на филипинската комисия по правата на човека; като има предвид, че съществуват сериозни опасения за безопасността на сенатор Де Лима; като има предвид, че съществуват множество твърдения за изтезания в местата за задържане, които не са довели до разследвания;

Д.  като има предвид, че на 19 септември 2016 г. сенатор Де Лима беше отстранена от поста си председател на комисията по правосъдие и права на човека към Сената; като има предвид, че по време на мандата си като председател на комисията по правата на човека сенатор Де Лима ръководи разследването на твърденията за извънсъдебни екзекуции в Давао на вероятно 1 000 или повече лица, заподозрени в дейности, свързани с наркотици, докато президентът Дутерте беше кмет на града; като има предвид, че след изслушванията сенатор Де Лима беше подложена на силен тормоз и сплашване от страна на властите, като тези нападки се засилиха през последните осем месеца;

Е.  като има предвид, че на 2 март 2017 г. организацията „Human Rights Watch“ публикува доклада си „License to Kill: Philippine Police Killings in Duterte’s ‘War on Drugs’“ (Лиценз за убийства: Полицейски убийства на Филипините във „войната срещу наркотиците“ на Дутерте), в което се документират извънсъдебни екзекуции, свързани с кампанията за борба с наркотиците;

Ж.  като има предвид, че откакто на 30 юни 2016 г. президентът Дутерте встъпи в длъжност, се съобщава за над 7 000 убийства, свързани с наркотици, които са били извършени от полицията и от лица, прилагащи саморазправа; като има предвид, че президентът Дутерте обеща да продължи своята кампания за борба с наркотиците до изтичането на президентския му мандат през 2022 г.;

З.  като има предвид, че в отговор на убийствата на полицейски служители от страна на бунтовници от комунистическата Нова народна армия в южната част на Филипините на 8 март 2017 г. президентът Дутерте нареди на армията да предприеме операции срещу бунтовниците, независимо от евентуалните съпътстващи щети;

И.  като има предвид, че на 30 януари 2017 г. националната полиция на Филипините временно преустанови полицейските операции за борба с наркотиците след брутално убийство, за което се предполага, че е извършено в рамките на мерките за борба с наркотиците; като има предвид, че президентът Дутерте нареди на въоръжените сили на Филипините да запълнят тази празнота в кампанията срещу наркотиците;

Й.  като има предвид, че защитници на правата на човека, активисти и журналисти във Филипините, включително сенатор Де Лима, са изложени редовно на заплахи, тормоз, сплашване и кибертормоз; като има предвид, че нарушителите на правата на тези групи не са подведени под отговорност поради факта, че не се провеждат подобаващи разследвания; като има предвид, че през ноември 2016 г. президентът Дутерте открито заплаши, че ще убие защитниците на правата на човека;

К.  като има предвид, че на 7 март 2017 г. Камарата на представителите прие Закон № 4727 за въвеждане отново на смъртното наказание за тежки престъпления, свързани с наркотици; като има предвид, че Филипините бяха първата страна в региона, която през 2007 г. премахна смъртното наказание; като има предвид, че въвеждането отново на смъртното наказание би било в явно нарушение на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, по който Филипините са страна от 2007 г.; като има предвид, че понастоящем администрацията на президента Дутерте разглежда законодателството относно намаляване на минималната възраст за носене на наказателна отговорност от 15 на 9 години;

Л.  като има предвид, че през септември 2016 г. Филипините поеха отново председателството на АСЕАН през 2017 г.;

1.  призовава за незабавното освобождаване на сенатор Лейла М. Де Лима и за това да ѝ бъде гарантирана необходимата сигурност, докато е задържана; призовава органите на Филипините да гарантират справедлив процес, като припомня правото на презумпцията за невиновност, да оттеглят всички политически мотивирани обвинения срещу нея и да преустановят всички по-нататъшни действия на тормоз срещу нея;

2.  разбира, че във Филипините милиони хора са засегнати неблагоприятно от високите равнища на наркоманията и от нейните последици; решително осъжда трафика на наркотици и злоупотребата с наркотици във Филипините; призовава правителството да даде приоритет на борбата срещу мрежите за трафик на наркотици и срещу наркобароните вместо на проследяването на дребните потребители; подчертава, че тази борба трябва да върви едновременно с мерките за превенция и детоксикация; насърчава правителството в неговите усилия за откриване на нови центрове за детоксикация;

3.  решително осъжда големия брой извънсъдебни екзекуции, свързани с кампанията срещу наркотиците и извършени от въоръжените сили и от групи, прилагащи саморазправа; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; изразява сериозно безпокойство във връзка с достоверни съобщения, според които полицейските сили на Филипините фалшифицират доказателства, за да оправдаят извънсъдебните екзекуции, и че в повечето случаи на прицел се вземат бедните жители на градските райони; призовава органите на Филипините за незабавно провеждане на безпристрастни и сериозни разследвания на тези извънсъдебни екзекуции, както и за наказателното преследване и подвеждане под съдебна отговорност на всички извършители; призовава ЕС да подкрепи такива разследвания; призовава органите на Филипините да приемат всички необходими мерки за предотвратяване на по-нататъшни убийства;

4.  изразява дълбока загриженост по отношение на реториката на президента Дутерте в отговор на убийството на полицейски служители на 8 март 2017 г. и настоятелно призовава органите на Филипините и военните сили да се придържат стриктно към международното хуманитарно право, което налага специфични ограничения на всички участници във въоръжен конфликт да щадят цивилното население и лицата, които не взимат участие в бойни действия;

5.  призовава ЕС да подкрепи установяването в Съвета на ООН по правата на човека на независимо международно разследване на незаконните убийства и други нарушения от страна на Филипините в контекста на „войната срещу наркотиците“ на президента Дутерте;

6.  изразява сериозното си безпокойство във връзка с решението на Камарата на представителите за въвеждане отново на смъртното наказание; призовава органите на Филипините незабавно да спрат текущото производство за въвеждане отново на смъртното наказание; припомня, че ЕС счита смъртното наказание за жестоко и нечовешко наказание, което не действа като възпиращ фактор за престъпно поведение; призовава правителството на Филипините да се въздържа от понижаване на минималната възраст за носене на наказателна отговорност;

7.  призовава ЕС да следи отблизо случая срещу сенатор Де Лима;

8.  призовава настоятелно ЕС да използва всички налични инструменти, за да подпомогне правителството на Филипините при придържането му към поетите международни задължения в областта на правата на човека, по-специално чрез Рамковото споразумение;

9.  настоятелно призовава Комисията да използва всички налични инструменти, за да убеди Филипините да сложат край на извънсъдебните екзекуции, свързани с кампанията против наркотиците, включително — при липсата на каквито и да било съществени подобрения през следващите няколко месеца — да предприеме процедурни стъпки с оглед на евентуално премахване на преференциите по ОСП +;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на парламента на Филипините, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите — членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0349.


Приоритети на ЕС с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г.
PDF 604kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 16 март 2017 г. относно приоритетите на ЕС с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г. (2017/2598(RSP))
P8_TA(2017)0089RC-B8-0183/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

—  като взе предвид резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно сесиите на Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 7 юли 2016 г. относно Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН(1);

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно нарушаването на правата на човека, включително своите извънредни резолюции от 2016 г. относно Етиопия, Северна Корея, Индия, Крим, Хонконг, Казахстан, Египет, Демократична република Конго, Пакистан, Хондурас, Нигерия, Гамбия, Джибути, Камбоджа, Таджикистан, Виетнам, Малави, Бахрейн, Мианмар/Бирма, Филипините, Сомалия, Зимбабве, Руанда, Судан, Тайланд, Китай, Бразилия, Русия, Тибет, Ирак, Индонезия, Централноафриканската република, Бурунди, Никарагуа, Кувейт и Гватемала,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2016 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)(2),

—  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид годишния доклад за 2015 г. на Съвета на ООН по правата на човека до Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че насърчаването и защитата на универсалния характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост; като има предвид, че зачитането на правата на човека следва да бъде интегрирано във всички области на политиките на ЕС;

Б.  като има предвид, че ЕС е силен поддръжник на многостранното сътрудничество и на органите на ООН по отношение на насърчаването и защитата на правата на човека;

В.  като има предвид, че редовните сесии на Съвета на ООН по правата на човека, назначаването на специални докладчици, механизмът за универсален периодичен преглед (УПП) и специалните процедури, насочени или към положението в дадена държава, или към тематични въпроси, в своята цялост допринасят за насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

Съвет на ООН по правата на човека

1.  приветства работата, извършена от върховния комисар на ООН по правата на човека Зеид Раад Ал Хюсеин и неговата служба (СВКПЧ); припомня ангажимента на ЕС да продължи да подкрепя и защитава интегритета, независимостта и функционирането му; приветства ролята на СВКПЧ за развиването на сътрудничество между международните и регионалните механизми за правата на човека и определянето на начини за увеличаване на ролята на „регионалните договорености“ във връзка с универсалните стандарти в областта на правата на човека;

2.  счита, че надеждността и ефективността на Съвета по правата на човека зависят от действителната ангажираност на неговите членове за защита на всички хора във всички държави от всякакви нарушения на правата на човека в съответствие с международните конвенции за правата на човека, насърчаващи универсалния характер, безпристрастността, обективността, липсата на селективност, конструктивния диалог и сътрудничеството; настоятелно подчертава необходимостта да се избягва поляризирането на разискванията в Съвета на ООН по правата на човека и насърчава конструктивния диалог;

3.  призовава държавите да предоставят достъп на независимите експерти на Съвета на ООН по правата на човека, на специалните докладчици и на експертите на СВКПЧ, за да разследват твърденията за нарушения на правата на човека и да се ангажират по конструктивен начин за подобряване на положението, изпълняване на поетите от тях ангажименти в съответствие с конвенциите в областта на правата на човека и за осигуряване на пълно сътрудничество в рамките на специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека;

4.  насърчава всички държави да предприемат конкретни действия по препоръките от УПП и за отстраняване на пропуските чрез създаването на механизъм за изпълнение и последващи действия, включително създаване на национални планове за действие и национални механизми за координация;

5.  припомня задължението на Общото събрание на ООН при избора на членовете на Съвета на ООН по правата на човека да взема предвид зачитането от страна на кандидатите на подкрепата и защитата на правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията; приветства решението на Съвета на ООН по правата на човека да поиска от своя Консултативен комитет да подготви доклад за оценка на постигнатия напредък в създаването на регионални и подрегионални споразумения за подкрепа и защита на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да отразяват равностойното значение на правата в схемите си на гласуване и да подобрят координацията на позициите на ЕС в този смисъл; настойчиво призовава ЕС да се изразява с един глас и да постигне обща позиция при гласуването в Съвета на ООН по правата на човека;

6.  отново подчертава значението на това да се осигури активното и последователно участие на ЕС в механизмите на ООН за правата на човека, по-специално в Третия комитет, Общото събрание и Съвета на ООН по правата на човека, за да се повиши доверието в него; подкрепя усилията, полагани от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), делегациите на ЕС в Ню Йорк и Женева и в държавите — членки на ЕС, за повишаване на съгласуваността на действията на ЕС в областта на правата на човека в ООН;

Тематични приоритети

7.  подчертава значението на ролята на защитниците на правата на човека и неправителствените организации (НПО) в насърчаването и защитата на правата на човека; подчертава, че правата на човека и основните свободи трябва да бъдат защитавани във всяко измерение на тяхното изразяване, включително в контекста на новите технологии; споделя загрижеността на Съвета на ООН по правата на човека във връзка със съобщенията за заплахи и репресии срещу членове на организации на гражданското общество и НПО, които са сътрудничили в процеса на УПП на Съвета на ООН по правата на човека;

8.  изразява сериозна загриженост относно многобройните и непрекъснато нарастващи на брой опити за стесняване на пространството на гражданското общество и защитниците на правата на човека, включително чрез въвеждането на закони за борба срещу тероризма; осъжда всички актове на насилие, тормоз, сплашване или преследване срещу защитници на правата на човека, лица, подаващи сигнали за нарушения, журналисти или блогъри, независимо дали онлайн или офлайн; призовава всички държави да насърчават и осигуряват безопасна и благоприятна среда за НПО, гражданското общество, журналистите, защитниците на правата на човека, включително чрез поставяне на особен акцент върху всички уязвими групи, за да могат те да действат самостоятелно и без да им се влияе; подновява призива си към държавите, приели въвеждащи ограничения за независими организации за правата на човека закони, да ги отменят;

9.  счита, че свободните, независими и безпристрастни медии са една от съществените основи на демократичното общество, в което откритите дебати играят решаваща роля; подкрепя призива за назначаване на специален представител на генералния секретар на ООН за безопасността на журналистите; призовава въпросите за свободата на изразяване онлайн, цифровите свободи и значението на свободен и отворен интернет да бъдат поставяни в рамките на всички международни форуми; призовава за ограничаване на цифровото разделение и за предоставяне на неограничен достъп до информация и комуникация, както и за нецензуриран достъп до интернет;

10.  припомня, че правото на свобода на сдружаване и на събрания продължава да бъде основно предизвикателство; горещо приветства работата на специалния докладчик на ООН за правото на свободни мирни събрания и сдружаване Майна Киаи; призовава всички държави да вземат надлежно под внимание докладите;

11.  настоятелно призовава всички държави бързо да ратифицират факултативните протоколи към Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), с които се въвеждат механизми за жалби и разследване;

12.  възразява срещу всяка форма на дискриминация и преследване, независимо на какво основание или поради какъв статус, например раса, цвят на кожата, език, религия и убеждения, полова идентичност и сексуална ориентация, социален произход, кастова принадлежност, рождение, възраст или увреждане; подкрепя ангажимента на ЕС по отношение на съответните специални процедури, включително новия независим експерт по защитата от насилие и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност; призовава ЕС да продължи активно да насърчава равенството и недопускането на дискриминация и да се бори срещу насилието и дискриминацията спрямо всички лица;

13.  изразява своята загриженост, че много хора, самостоятелно или колективно, са засегнати от нарушения на правото им на свобода на религията и убежденията, извършвани от държавни и недържавни субекти, което води до дискриминация, неравенство и стигматизация; припомня необходимостта от борба срещу нетърпимостта и дискриминацията, основани на религията или убежденията, за да се гарантира зачитането на други взаимосвързани права на човека като свободата на изразяване;

14.  призовава ЕС да работи за осигуряване на по-голяма защита на религиозните и етническите малцинства срещу преследване и насилие, и за отмяна на законите, които криминализират богохулството или вероотстъпничеството и служат за претекст за преследване на религиозни малцинства и невярващи; призовава за оказване на подкрепа за работата на специалния докладчик за свободата на религията и убежденията;

15.  решително настоява ЕС да продължи да се застъпва за подход на нулева толерантност спрямо смъртното наказание и да положи допълнителни усилия за засилване на междурегионалната подкрепа за следващата резолюция на Общото събрание на ООН относно мораториума върху смъртното наказание; приветства решението, взето през 2015 г. от Република Конго, Фиджи и Мадагаскар за премахване на смъртното наказание за всички престъпления; изразява съжаление във връзка с възобновяването на екзекуциите в редица държави, включително Бангладеш, Бахрейн, Беларус, Чад, Индия, Индонезия, Кувейт, Оман и Южен Судан; изразява също така съжаление относно съобщенията за нарастване на броя на смъртните присъди, произнесени по-специално в Китай, Египет, Иран, Нигерия, Пакистан и Саудитска Арабия; припомня на органите на тези държави, че са страна по Конвенцията за правата на детето, в която изрично се забранява смъртното наказание за престъпления, извършени от лица на възраст под 18 години;

16.  призовава ЕС да говори открито в подкрепа на работата на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание, масовите екзекуции и други видове екзекуции, включително нарушения, свързани с наркотици, и изисква ЕСВД да засили на всички равнища на диалог и в рамките на всички форуми усилията на ЕС в борбата срещу екзекуции по бързата процедура, изтезания и други форми на малтретиране, в съответствие с насоките за политиката на ЕС към трети държави по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава за всеобщо ратифициране и ефективно прилагане на Конвенцията на ООН против изтезанията и факултативния протокол към нея; подчертава критичното значение на подкрепата за предотвратяване на изтезанията, включително чрез укрепване на националните механизми за превенция, създадени съгласно факултативния протокол, и постоянна подкрепа за рехабилитацията на жертвите на мъчения;

17.  изразява сериозната си загриженост във връзка с продължаващите тежки нарушения и злоупотреби с правата на човека по целия свят; непоколебимо подкрепя Международния наказателен съд (МНС) като ключова институция за подвеждане под отговорност на извършителите на престъпления и за подпомагане на жертвите при постигането на правосъдие, основано на принципа на допълняемостта по отношение на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления; изисква всички страни да предоставят политическа, дипломатическа, финансова и логистична подкрепа за ежедневната работа на МНС;

18.  призовава ЕС да продължи и да засили работата на МНС; насърчава интензивния диалог и сътрудничество между Съда, ООН и нейните агенции и Съвета за сигурност на ООН; призовава всички държави — членки на ООН, да се присъединят към Съда, като ратифицират Римския статут и да насърчат ратифицирането на измененията от Кампала;

19.  осъжда най-строго продължаващите сериозни нарушения на правата на човека, особено причинените от ИДИЛ/Даиш и нападенията на Боко Харам, насочени към деца, както и всички други нападения от терористични или паравоенни организации срещу цивилното население, по-специално жените и децата; осъжда честотата и мащаба на актовете на унищожаване на културното наследство и призовава за подкрепа на съответните усилия, които се полагат в рамките на различни форуми на ООН;

20.  осъжда незачитането на международното хуманитарно право и изразява своята дълбока загриженост относно нарастването на случаите на щети за гражданското население по време на въоръжените конфликти по целия свят, както и на броя на смъртоносните нападения срещу болници, училища, хуманитарни конвои и други граждански цели; настоява такива нарушения да бъдат надлежно взети предвид в специфичните действия на Съвета на ООН по правата на човека спрямо всяка страна и в съответните прегледи в рамките на механизма за УПП;

21.  призовава ЕС да работи активно за инициатива за признаването от страна на ООН на геноцида срещу етнически и религиозни малцинства, извършен от т.нар. „ИДИЛ/Даиш“, и за отнасянето до МНС на случаи на предполагаеми престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид; насърчава интензивния диалог и сътрудничество между Съда, ООН и нейните агенции и Съвета за сигурност на ООН;

22.  призовава ЕС да насърчава всички държави да поставят правата на човека в центъра на съответните си политики за развитие и да прилагат Декларацията на ООН от 1986 г. относно правото на развитие; приветства неотдавнашното назначаване от Съвета на ООН по правата на човека на специален докладчик за правото на развитие, чийто мандат включва принос за утвърждаването, защитата и осъществяването на правото на развитие в контекста на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и другите международни споразумения за сътрудничество за развитие; изтъква, че правата на човека на всички хора трябва да бъдат общ елемент при постигането на всички цели и задачи на Програмата до 2030 г.;

23.  призовава ЕС да продължава да насърчава равенството между жените и мъжете и да подкрепя активно работата на Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените, както и инициативите за интегриране на принципа на равенство между половете в своите дейности и програми; призовава за продължаване на подкрепата за укрепване на мерките за повишаването на ролята на жените и момичетата и за изкореняване на всички форми на насилие и дискриминация срещу жени и момичета, включително и насилието, основано на пола; настоятелно призовава ЕС да търси междурегионални инициативи за насърчаване, защита и изпълнение на правата на жените и цялостното и ефективно изпълнение на Пекинската платформа за действие и Програмата за действие на МКНР, както и че поддържа ангажимента си по отношение на сексуалните и репродуктивните права в този контекст;

24.  припомня ангажимента на ЕС за интегриране на правата на човека и равенството между половете в съответствие с резолюциите от историческо значение на Съвета за сигурност на ООН, съответно Резолюция 1325 (2000 г.) и Резолюция 1820 (2008 г.) относно жените, мира и сигурността; призовава ЕС да подкрепя на международно равнище признаването на добавената стойност от участието на жените в предотвратяване и уреждане на конфликти, мироопазващи операции, хуманитарна помощ, възстановяване след конфликти и трайно помирение;

25.  призовава ЕС да продължи да подкрепя правата на децата, по-специално като допринася за осигуряването на достъп на децата до вода, санитарно-хигиенни условия, здравеопазване и образование, включително в зоните на конфликт и в бежанските лагери, както и чрез изкореняването на детския труд, набирането на деца войници, лишаването от свобода, изтезанията, трафика, ранните и принудителните бракове, сексуалната експлоатация и вредните практики като гениталното осакатяване на жени; призовава към мерки за подкрепа и укрепване на международните усилия в рамките на ООН с оглед прекратяване на използването на деца във въоръжени конфликти, както и за по-ефективно преодоляване на въздействието на ситуациите на конфликт и след конфликт върху жените и момичетата; призовава всички държави — членки на ООН, да спазват договорните си задължения и ангажименти съгласно Конвенцията за правата на детето, приета през 1989 г., за да защитават правата на всички деца под своя юрисдикция, независимо от техния правен статус и без каквато и да е дискриминация;

26.  призовава държавите да насърчават правата на хората с увреждания, включително тяхното равнопоставено участие и социално приобщаване; призовава всички държави да ратифицират и прилагат Конвенцията на ООН за хората с увреждания;

27.  призовава ЕС да работи с партньори за прилагане на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, включително за прилагането на мерки за насърчаване на повече държави да приемат национални планове за действие и да се ангажират в работните направления на работните групи на ООН и на СВКПЧ; отново призовава всички държави, включително ЕС, да участват активно и конструктивно в разработването, във възможно най-кратки срокове, на правно обвързващ инструмент, който да урежда, в рамките на международното право за правата на човека, дейността на транснационалните корпорации и на други стопански предприятия с цел предотвратяване, разследване, обезщетение и предоставяне на достъп до правна защита в случаи на нарушения на правата на човека;

28.  приветства декларацията на ООН от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, която засегна въпроса за масовото придвижване на бежанци и мигранти и доведе до приемането на световен пакт относно всеобхватна рамка за реакция спрямо бежанците, както и ангажимента, приложим към мигрантите и бежанците и насочен към спасяване на човешки живот, посрещане на специфичните нужди, противодействие срещу расизма и ксенофобията, борбата срещу трафика на хора, осигуряване на равнопоставено признаване и закрила пред закона и гарантиране на включване в националните планове за развитие; призовава всички участващи страни да осигурят политически ангажимент, финансиране и конкретни прояви на солидарност в подкрепа на декларацията от Ню Йорк относно бежанците и мигрантите и припомня, че въпросът за миграцията следва да продължи да се разглежда в световен мащаб, а не само на европейско равнище; призовава ЕС и неговите държави членки да поемат водещата роля в тези международни усилия и да спазват — в съответствие със задълженията си съгласно международното право — своите ангажименти за защита на човешките права на лицата, търсещи убежище, бежанците, мигрантите и всички разселени лица, особено жените, децата и уязвимите групи, включително хората с увреждания;

29.  припомня, че връщането на мигранти следва да се осъществява единствено при пълно зачитане на правата им и само когато защитата на техните права е гарантирана в съответните им държави; призовава правителствата да прекратят произволните арести и задържания на мигранти, включително ненавършили пълнолетие; призовава всички държави да предприемат конкретни мерки във висш интерес на децата бежанци и мигранти, които да се основават на Конвенцията за правата на детето, и да въведат мерки за укрепване на системите за закрила на децата, включително обучение на социални работници и други професионални групи и съвместна работа с НПО; призовава всички държави да ратифицират и приложат Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

30.  подчертава, че е важно да се насърчава универсалният характер и неделимостта на правата на човека, включително гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, в съответствие с член 21 от Договора от Лисабон и Общите разпоредби относно външната дейност на Съюза;

31.  подчертава, че е необходимо да се приеме основан на правата подход и да се интегрира зачитането на правата на човека във всички политики на ЕС, включително тези в областта на търговията, инвестициите, обществените услуги, сътрудничеството за развитие и миграцията, както и в неговите общи политики за сигурност и отбрана;

32.  припомня, че вътрешната и външната последователност в областта на правата на човека е от съществено значение за доверието в политиката на ЕС за правата на човека в отношенията му с трети държави, и призовава ЕС да изпълнява своите ангажименти в това отношение;

Беларус

33.  изразява своята дълбока загриженост относно продължаващите ограничения върху свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване и на мирни събрания; осъжда тормоза и задържането на независими и опозиционни журналисти и защитници на правата на човека; осъжда продължаващото използване на смъртното наказание; призовава за подновяване на мандата на специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в Беларус в рамките на 35-ата сесия на Съвета и призовава правителството да сътрудничи изцяло на специалния докладчик и да се ангажира с провеждането на наложителните от дълго време реформи за защита на правата на човека, включително чрез изпълнение на препоръките, направени от специалния докладчик, и други механизми за правата на човека;

Бурунди

34.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с влошаването на политическата ситуация и на сигурността в Бурунди и нарастването на броя на хората, които бягат от страната; осъжда насилието в Бурунди от 2015 г. насам, което доведе до смъртни случаи, измъчване и целенасочено насилие над жените, включително колективни изнасилвания и тормоз; осъжда лишаването от свобода на хиляди хора, принудителното разселване на стотици хиляди жители на Бурунди и нарушенията на свободата на печата и свободата на изразяване, както и широко разпространената безнаказаност на подобни деяния; подкрепя решението на Съвета на ЕС след провала на преговорите, започнати съгласно член 96 от Споразумението от Котону, да спре пряката финансова подкрепа за администрацията на Бурунди, включително бюджетната подкрепа, като същевременно запази пълната финансова подкрепа за населението и предоставяната чрез преки канали хуманитарна помощ; напълно подкрепя създаването на анкетна комисия относно Бурунди, която да идентифицира предполагаемите извършители на нарушения и злоупотреби с правата на човека в страната, за да се осигури понасянето на пълна отговорност; призовава ЕС и неговите държави членки да използват възможностите си за упражняване на влияние, за да гарантират че Бурунди ще започне да сътрудничи изцяло с анкетната комисия и със Съвета и неговите механизми, да взаимодейства конструктивно с анкетната комисия и да предприеме действия по сериозните проблеми в областта на правата на човека; призовава органите на властта в Бурунди да преразгледат своето решение за оттегляне от МНС;

Корейска народнодемократична република (КНДР)

35.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с продължаващото влошаване на положението с правата на човека в КНДР; призовава правителството на КНДР да изпълни своите задължения в рамките на инструментите в областта на правата на човека, по които е страна, да гарантира достъпа до държавата на хуманитарните организации, независимите наблюдатели на правата на човека и специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в КНДР и да оказва необходимото сътрудничество; призовава КНДР да предостави свобода на изразяване и свобода на печата за националните и международните средства за масово осведомяване, както и да предостави на гражданите си нецензуриран достъп до интернет; решително осъжда системното използване на смъртното наказание в КНДР в широк мащаб; призовава правителството на КНДР да обяви мораториум върху всички екзекуции с оглед премахване на смъртното наказание в близко бъдеще; настоява виновниците за престъпленията срещу човечеството, извършени в КНДР, да бъдат подведени под отговорност, да бъдат изправени пред МНС и да им бъдат наложени целенасочени санкции; решително осъжда ядрените опити като ненужна и опасна провокация, нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и сериозна заплаха за мира и стабилността на Корейския полуостров и в региона на североизточна Азия; отправя искане да бъде подновен мандатът на специалния докладчик; изисква докладът на експертната група да бъде представен пред Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН; препоръчва да бъдат включени в резолюцията ключовите препоръки относно отговорността от доклада на експертите, включително укрепване на капацитета на бюрото в Сеул с експертни умения за разследване и повдигане на обвинения, както и за назначаване на експерт по наказателно право с цел напредък в стъпките към търсене на отговорност;

Демократична република Конго (ДРК)

36.  осъжда тежките нарушения на правата на човека, които се извършват при пълна безнаказаност от силите за сигурност, и призовава отговорните лица да бъдат подведени под отговорност; призовава по-специално към задълбочено разследване на бруталното насилие срещу цивилни лица в източната част на Конго, включително изнасилванията на жени и поробването на деца; призовава за евентуално удължаване на мандата на мироопазващите сили на ООН в Източно Конго; призовава Съвета да разгледа възможността за разширяване на съществуващите ограничителни мерки, например за целенасочени санкции на ЕС, в това число забрани за пътуване и замразяване на активите на виновниците за насилствените репресии и за подкопаването на демократичния процес в ДРК, в случай на по-нататъшно насилие, както е предвидено в Споразумението от Котону; настоятелно призовава органите на ДРК да изпълнят споразумението, постигнато през декември 2016 г., и да проведат избори до декември 2017 г. с подкрепата на международни участници; призовава Съветът на ООН по правата на човека да запази наблюдението си върху ДРК, докато не се проведат избори и не бъде осъществен демократичен преход, и насърчава службата на Върховния комисар да информира Съвета относно положението в ДРК, когато е уместно, и да предприема по-решителни действия, ако е необходимо;

Грузинските региони Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия

37.  продължава да бъде загрижен за свободата на изразяване, свободата на медиите и липсата на достъп до регионите Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия, нелегално окупирани от Русия, в които нарушенията на правата на човека продължават да бъдат широко разпространени; настоятелно призовава за засилване на контактите между хората от контролираната от Тбилиси територия и от двата окупирани региона; призовава за пълно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Грузия, както и на неприкосновеността на международно признатите ѝ граници; подчертава необходимостта от безопасно и достойно завръщане на бежанците и на вътрешно разселените лица (ВРЛ) в мястото на постоянното им пребиваване; призовава грузинското правителство да вземе подходящи мерки, за да гарантира последващи действия и прилагане на препоръките, отправени в процеса на универсалния периодичен преглед;

Мианмар/Бирма

38.  изразява дълбока загриженост относно сведенията за ожесточени сблъсъци в северния щат Рахин и изразява съжаление във връзка със загубата на човешки живот, поминък и подслон, и докладваното използване на прекомерна сила от страна на въоръжените сили на Мианмар/Бирма; настоятелно призовава военните сили и силите за сигурност да прекратят незабавно убийствата, тормоза и изнасилванията, извършвани срещу хората от общността рохингия, и изгарянето на домовете им; настоятелно призовава правителството на Мианмар/Бирма и гражданските органи на Мианмар/Бирма незабавно да сложат край на дискриминацията и сегрегацията по отношение на малцинството рохингия; призовава да се гарантира защитата на правата на хората от общността рохингия и безопасността, сигурността и равенството на всички граждани на Мианмар/Бирма; приветства решението на правителството на Мианмар/Бирма да превърне мира и националното помирение в главен приоритет; приветства обявеното от правителството на Мианмар/Бирма създаване на анкетна комисия за разследване на неотдавнашните прояви на насилие в щата Рахин; подчертава необходимостта от целесъобразно преследване на виновниците и от предоставяне на подходяща правна защита за жертвите на насилие; призовава правителството на Мианмар/Бирма да продължи процеса на демократизация и да зачита принципите на правовата държава, свободата на словото и основните права на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят подновяването на мандата на специалния докладчик за Мианмар/Бирма;

Окупирани палестински територии (ОПТ)

39.  изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващия застой в близкоизточния мирен процес и призовава за незабавно възобновяване на убедителни усилия за мир; изразява загриженост във връзка с хуманитарното положение и нарушенията на правата на човека в окупираните палестински територии, както това е посочено в резолюцията му от 10 септември 2015 г. относно ролята на ЕС в близкоизточния мирен процес(3); подчертава необходимостта от продължаване на ангажимента на ЕС и неговите държави членки в наблюдението на изпълнението на резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно нарушенията и злоупотребите, като например резолюцията от 3 юли 2015 г. относно гарантиране на понасяне на отговорност и правосъдие за всички случаи на нарушаване на международното право в окупираните палестински територии, включително Източен Йерусалим; отбелязва воденото в момента предварително разследване на МНС; потвърждава цялостната си подкрепа за МНС и системата на международното наказателно право; припомня във връзка с това ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека(4) и призовава Европейската служба за външна дейност да представи на Парламента доклад относно разрушенията и щетите, причинени на структури и проекти, финансирани от ЕС; подчертава, че страните трябва да продължат да спазват прекратяването на огъня в ивицата Газа и призовава за прекратяване на блокадата; призовава и израелците, и палестинците да се въздържат от действия, които биха могли да доведат до по-нататъшна ескалация, в т.ч. изказвания, проповядващи вражда и омраза, и подстрекателство в публичната сфера, както и едностранни мерки, които биха могли да предопределят резултата от преговорите и да застрашат жизнеспособността на решението за две държави; подчертава, че едно трайно решение на конфликта може да бъде постигнато единствено в регионален контекст, с участието на всички регионални заинтересовани страни и подкрепата на международната общност;

Южен Судан

40.  призовава всички страни да се въздържат от извършване на нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, включително на такива, които се считат за международни престъпления, като извънсъдебни убийства, етнически насочено насилие, сексуално насилие във връзка с конфликти, включително изнасилвания, както и основано на пола насилие, вербуване и използване на деца, принудителни изчезвания и произволни арести и задържания; отбелязва, че правителството на Южен Судан подписа на 16 март 2016 г. споразумение за пътна карта и впоследствие уточни своя ангажимент да включи и други подходящи участници в Националния диалог, както и да продължи да подкрепя всички решения, постигнати между поддръжниците на опозицията и Механизма 7+7, ръководния комитет на Националния диалог; подчертава необходимостта всички страни да спазват поетите от тях задължения и призовава за продължаване на диалога за постигането на окончателно прекратяване на огъня; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат ангажимента си да подкрепят усилията на Африканския съюз за постигане на мир в Южен Судан и за суданския народ в прехода им към вътрешно реформирана демокрация; призовава ЕС и неговите държави членки да подновят мандата на Комисията по правата на човека в Южен Судан и да укрепят нейната роля с оглед на разследване на нарушенията на правата на човека и картографиране на сексуалното насилие; подкрепя включването на нейните препоръки в доклад, който трябва да бъде предаден на Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН;

Сирия

41.  най-категорично осъжда жестокостите и широкоразпространените нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право, извършени от силите на режима на Асад с подкрепата на Русия и Иран, както и нарушенията на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършени от държавни и недържавни участници, включително въоръжени терористични групи, по-конкретно ИДИЛ/Даиш, чиито престъпления представляват геноцид, „Джабхат Фатех аш-Шам“/фронт „Ан-Нусра“ и други джихадистки групи; настоява, че е необходимо да се продължи разследването на употребата и унищожаването на химическо оръжие от всички страни в Сирия, и изразява съжаление по повод на решението на Русия и Китай да блокират нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН относно употребата на химическо оръжие; подновява призива си за осигуряване на безпрепятствен хуманитарен достъп, както и за понасяне на последствията и търсене на отговорност от виновните за извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството; подкрепя инициативата на ЕС за сезиране на МНС във връзка с положението в Сирия и призовава Съвета за сигурност на ООН да предприеме действия в тази насока; подкрепя мандата на анкетната комисия за провеждане на специално разследване за Алепо, за което следва да се докладва не по-късно от 34-тата сесия на Съвета по правата на човека през март, и изисква докладът да бъде представен на Общото събрание и Съвета за сигурност;

Украйна

42.  изразява съжаление, че продължаващата руска агресия е довела до бедствено хуманитарно положение в Донбас и че на украинските и международните хуманитарни организации се отказва достъп до окупираните региони; изразява дълбока загриженост във връзка с трудните хуманитарни условия, понасяни от над 1,5 милиона вътрешно разселени лица; изразява дълбоката си загриженост поради продължаващото свързано с конфликта сексуално насилие; изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека в Крим, особено по отношение на кримските татари; подчертава необходимостта от допълнително финансово подпомагане от ЕС за Украйна; отново потвърждава своя категоричен ангажимент по отношение на суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници и по отношение на нейния свободен и суверенен избор да следва европейски път; призовава всички страни да започнат незабавно да се стремят към мирно повторно интегриране на окупирания Кримски полуостров в украинския правен ред чрез политически диалог и при пълно спазване на международното право; призовава ЕСВД и Съвета да засилят натиска върху Руската федерация, така че тя да позволи на международните организации достъп до Крим с цел наблюдение на положението с правата на човека с оглед на продължаващите груби нарушения на основните свободи и правата на човека на полуострова и с оглед на установяване на постоянни международни механизми за мониторинг, основани на конвенциите; призовава освен това за цялостното прилагане на споразумението от Минск и в този смисъл подкрепя продължаването на санкциите срещу Русия до връщането на Крим; припомня, че всички страни в конфликта са задължени да предприемат всички осъществими мерки, за да защитават цивилното население под свой контрол от последиците на военните действия; подкрепя и насърчава интерактивния диалог, който трябва да се осъществи на 34-ата сесия на Съвета по правата на човека;

Йемен

43.  изразява изключителна загриженост във връзка с бедственото хуманитарно положение в Йемен; отново потвърждава ангажимента си да продължи да подкрепя Йемен и народа на Йемен; осъжда факта, че цивилни лица биват превръщани в цели и попадат в нетърпимо положение между враждуващите страни, които нарушават международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека; подчертава, че набирането на деца и използването на деца във въоръжени конфликти са строго забранени съгласно международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право и могат да представляват военно престъпление в случай на набиране на деца под петнадесетгодишна възраст; призовава всички страни незабавно да освободят тези деца и да се въздържат от наемането им; настоятелно призовава всички страни да намалят напреженията и да установят незабавно и стабилно прекратяване на огъня, което ще доведе до политическо, приобщаващо и постигнато чрез преговори решение на конфликта; в този контекст изразява цялостната си подкрепа за усилията на специалния пратеник на ООН за Йемен, Исмаил Улд Шейх Ахмед, както и за изпълнението на Резолюция 33/16 на Съвета по правата на човека от октомври 2016 г., в която се отправя искане ООН да работи с националната независима анкетна комисия, и подкрепя всички усилия за провеждането на независимо международно разследване, за да се прекрати атмосферата на безнаказаност в Йемен; призовава държавите — членки на ЕС, да подкрепят полаганите в момента усилия, чрез които се изразява загриженост във връзка с нарушенията и злоупотребите в Йемен и се призовава те да бъдат задълбочено и безпристрастно разследвани; насърчава използването на формата на междусесийни докладни записки на върховния комисар по правата на човека, за да се поддържа Съветът по правата на човека редовно информиран относно резултатите от разследванията;

o
o   o

44.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите — членки на ЕС, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 71-вото Общо събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на върховния комисар на ООН за правата на човека, както и на генералния секретар на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0317.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0502.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0318.
(4) http://www.ohchr.org/documents/issues/business/A.HRC.17.31.pdf


Надлежна проверка на веригата на доставки на полезни изкопаеми и метали с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони ***I
PDF 483kWORD 53k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 март 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система на Съюза за самостоятелно сертифициране на отговорни вносители на калай, волфрам и тантал, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони в рамките на надлежната проверка на веригата на доставки (COM(2014)0111 – C7-0092/2014 – 2014/0059(COD))
P8_TA(2017)0090A8-0141/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2014)0111),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7‑0092/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 8 декември 2016 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A8‑0141/2015),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(1);

2.  отбелязва изявлението на Съвета и изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени с друг текст, внесе съществени промени или възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 март 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета за определяне на задължения за вносителите от Съюза за надлежна проверка на веригата на доставки на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/821.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Съвета относно регламента на Европейския парламент и на Съвета за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони

Съветът изразява съгласието си на Комисията по изключение да се делегира правомощието да приема делегирани актове за изменение на праговете в приложение I, съгласно посоченото в член 1, параграфи 4 и 5, за осигуряване на своевременно приемане на праговете и за изпълнение на целите на настоящия регламент. Това съгласие не засяга бъдещи законодателни предложения в областта на търговията, нито в областта на външните отношения като цяло.

Изявление 1 на Комисията относно регламента на Европейския парламент и на Съвета за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони

„Комисията ще разгледа възможността да направи допълнителни законодателни предложения, насочени към дружества от ЕС, в чиято верига на доставки има продукти, съдържащи калай, тантал, волфрам или злато, ако прецени, че съвкупните усилия на пазара на ЕС върху отговорната глобална верига на доставки на полезни изкопаеми не са достатъчни, за да доведат до отговорно поведение при доставките в държавите производителки, или ако прецени, че изкупуването от оператори надолу по веригата, които са приложили системи за надлежна проверка на веригата на доставки в съответствие с насоките на ОИСР, е недостатъчно.“

Изявление 2 на Комисията относно регламента на Европейския парламент и на Съвета за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони

При осъществяването на правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 1, параграф 5 Комисията ще взема надлежно предвид целите на настоящия регламент, по-конкретно изложени в съображения 1, 7, 10 и 17.

За да направи това, Комисията по-конкретно ще разгледа специфичните рискове, свързани с оперирането на доставки на злато нагоре по веригата в засегнати от конфликти и високорискови зони, и ще вземе предвид позицията на микро- и малките предприятия от Съюза, внасящи злато.

Изявление 3 на Комисията относно регламента на Европейския парламент и на Съвета за определяне на задълженията за надлежна проверка на веригата на доставки на вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони

В отговор на искането на Европейския парламент за конкретни насоки, Комисията е готова да изработи показатели за изпълнение, които са специфични за отговорното снабдяване с полезни изкопаеми от засегнати от конфликти зони. Чрез подобни насоки съответните дружества с над 500 служители и работници, от които се изисква да разкриват нефинансова информация в съответствие с Директива 2014/95/ЕС, биха били насърчавани да разкриват информация относно продуктите, съдържащи калай, тантал, волфрам или злато.

(1) Тази позиция заменя измененията, приети на 20 май 2015 г. (Приети текстове, P8_TA(2015)0204).


Рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ ***I
PDF 473kWORD 48k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 март 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с общата политика в областта на рибарството (преработен текст) (COM(2015)0294 – C8‑0160/2015 – 2015/0133(COD))
P8_TA(2017)0091A8-0150/2016

(Обикновена законодателна процедура — преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2015)0294),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0160/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 септември 2015 г.(1),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 10 февруари 2016 г.(2),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(3),

—  като взе предвид писмото от 28 януари 2016 г. от комисията по правни въпроси до комисията по рибно стопанство съгласно член 104, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник а дейността и поетия с писмо от 20 януари 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 104 и член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0150/2016),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове без промяна по същество;

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 16 март 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепата при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета (преработен текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1004.)

(1) OВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 201.
(2) OВ C 120, 5.4.2016 г., стр. 40.
(3) OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.


Конституционни, правни и институционални последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон
PDF 625kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 16 март 2017 г. относно конституционните, правните и институционалните последици от общата политика за сигурност и отбрана: възможности, предлагани от Договора от Лисабон (2015/2343(INI))
P8_TA(2017)0092A8-0042/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора от Лисабон,

—  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 36 от ДЕС относно ролята на Европейския парламент в областта на общата външна политика и политика на сигурност и отбрана,

—  като взе предвид член 42, параграфи 2, 3, 6 и 7 и членове 45 и 46 от ДЕС относно постепенното определяне на обща политика на отбрана,

—  като взе предвид Протокол № 1 към Договорите относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 към Договорите относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г. и 15 декември 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г. и 14 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда — един по-свързан, оспорван и сложен свят(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно клаузите за обща отбрана и солидарност на ЕС: политическо и оперативно измерение(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2016 г. относно клаузата за обща отбрана (член 42, параграф 7 от ДЕС)(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон(6)

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(7) на Съвета („Финансовия регламент“),

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/1835 на Съвета от 12 октомври 2015 г. за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбрана(8),

—  като взе предвид Решение 2001/78/ОВППС на Съвета от 22 януари 2001 г. за създаване на Комитет по политика и сигурност(9),

—  като взе предвид окончателните заключения от междупарламентарните конференции относно общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) и относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в Хага на 8 април 2016 г., в Люксембург на 6 септември 2015 г., в Рига на 6 март 2015 г., в Рим на 7 ноември 2014 г., в Атина на 4 април 2014 г., във Вилнюс на 6 септември 2013 г., в Дъблин на 25 март 2013 г. и в Пафос на 10 септември 2012 г.,

—  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г.,

—  като взе предвид Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г.,

—  като взе предвид документа, озаглавен „План за изпълнение в областта на сигурността и отбраната“, представен от ЗП/ВП на 14 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид доклада за напредъка от 7 юли 2014 г. на ЗП/ВП и ръководителя на Европейската агенция по отбрана относно изпълнението на заключенията на Европейския съвет от декември 2013 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация от 8 юли 2016 г. на председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия и на генералния секретар на НАТО,

—  като взе предвид резултата от референдума в Обединеното кралство от 23 юни 2016 г.,

—  като взе предвид резултата от специалното проучване на Евробарометър на Европейския парламент, проведено в 28-те държави — членки на Европейския съюз, от 9 до 18 април 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г. до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския план за действие в областта на отбраната (COM(2016)0950),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по външни работи и комисията по конституционни въпроси в съответствие с член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по бюджети (A8‑0042/2017),

А.  като има предвид, че Европейският съюз е решен да определи обща политика на отбрана, водеща до обща отбрана, която укрепва неговото единство, стратегическа автономност и интеграция с цел насърчаване на мира, сигурността и стабилността в съседните на Европа страни и в света; като има предвид, че за прилагането на обща отбрана е необходимо решение с единодушие на Европейския съвет и приемането на това решение от държавите членки в съответствие с техните конституционни изисквания;

Б.  като има предвид, че появата на нови геополитически и геостратегически обстоятелства — с превеса на азиатския регион спрямо евроатлантическия — и на нови действащи лица, както и появата на същински нови заплахи и сфери на дейност, показват, че държавите членки не могат да посрещнат сами новите рискове, както и че е необходим съвместен отговор;

В.  като има предвид, че цената на „отказа от Европа“ в областта на сигурността и отбраната се оценява на повече от 100 милиарда евро годишно, както и че степента на ефикасност на ЕС възлиза на 10—15% в сравнение с тази на САЩ;

Г.  като има предвид, че повсеместно влошаващата се обстановка подчерта колко е важно да бъдат подобрени сътрудничеството и обменът на информация и на най-добри практики между държавите членки, както и необходимостта от значително увеличение на военните разходи на ЕС посредством собствени ресурси, заделени за целта;

Д.  като има предвид, че целта за военна и отбранителна интеграция датира от времето на основателите на ЕС, чиято основна цел беше да се създаде легитимен механизъм за обща отбрана и поддържане на мира на европейския континент;

Е.  като има предвид, че в член 21, параграфи 1 и 2 и в член 42 от ДЕС ясно се посочват принципите и целите в областта на ОВППС и ОПСО, както и механизмите и рамката за тяхното постигане; като има предвид, че е постигнат доста ограничен напредък в изпълнението на тези цели, въпреки множеството призиви и предложения за изпълнение от страна на Парламента и Комисията;

Ж.  като има предвид, че развитието на ОПСО изисква преди всичко политическа воля от страна на държавите членки, основана на споделени ценности и принципи, както и общи интереси и приоритети, също както и създаване на структури за институционално сътрудничество; като има предвид, че ОПСО следва да представлява ефективна, структурирана обща политика, която създава добавена стойност, а не обикновен сбор от националните политики на държавите членки или техен най-малък общ знаменател;

З.  като има предвид, че задействането от Франция през ноември 2015 г. на член 42, параграф 7 от ДЕС показа възможностите на всички разпоредби на Договора, свързани със сигурността и отбраната;

И.  като има предвид, че съгласно член 42, параграф 2 от ДЕС и член 2, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз разполага с правомощия за определяне и прилагане на обща политика за сигурност и отбрана, което включва постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза; като има предвид, че Съюзът следва да използва тези правомощия за подобряване на координацията и ефикасността и за допълване на действията на държавите членки, без това да възпрепятства или заменя техните правомощия в областта на отбраната;

Й.  като има предвид, че съществуват европейски многонационални структури като Еврокорпус, които от години са пример за добри практики и сътрудничество между държавите членки; като има предвид, че тези структури биха могли да са отправна точка за действията в посока към обща политика на отбрана на Съюза;

К.  като има предвид, че гражданите на ЕС очакват повече действия от страна на ЕС в областта на отбраната и сигурността; като има предвид, че съгласно Евробарометър 85.1 от юни 2016 г. две трети от анкетираните граждани на ЕС биха искали ЕС да се ангажира повече чрез участието на държавите членки в решаването на въпроси от областта на политиката за сигурност и отбрана;

Л.  като има предвид, че е необходимо да се утвърди култура на отбрана, благодарение на която гражданите на ЕС да имат ясна представа за ролята на отбраната в нашето общество и нейния принос за стабилността, поддържането на мира и повишаването на международната сигурност;

М.  като има предвид, че трябва да бъдат предприети действия за увеличаване на приложимостта и ефективността на европейската политика на сигурност, за да може тя да води до действително повишаване на сигурността на Европа;

Н.  като има предвид, че Европейският съвет следва незабавно да създаде Европейския съюз за отбрана, както се препоръчва от Парламента, и да установи общата отбрана на Съюза; като има предвид, че държавите членки следва да приемат решението за обща отбрана в съответствие със своите конституционни изисквания;

О.  като има предвид, че политиката на отбрана на ЕС следва да утвърждава способността на Европа да укрепва сигурността както в рамките на ЕС, така и извън него, и следва да затвърждава партньорството с НАТО и да укрепва трансатлантическите отношения, като по този начин помага и за укрепването на НАТО;

П.  като има предвид, че Парламентът активно подкрепя Европейския съюз за отбрана и ще продължи да прави подходящи предложения за тази цел; като има предвид, че междупарламентарната конференция относно ОВППС и ОПСО следва да се преобразува във форум за прилагането на ефективно и редовно интерпарламентарно сътрудничество относно ОПСО и за постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза;

Р.  като има предвид, че ЗП/ВП редовно се допитва до Парламента относно постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза, гарантира, че мнението на Парламента е надлежно взето под внимание в този процес и информира Парламента относно отбелязания напредък по отношение на Европейския съюз за отбрана;

С.  като има предвид, че в своето изявление, направено по време на неформалната среща „Гимних“ на министрите на външните работи на ЕС на 2 септември 2016 г., ЗП/ВП посочи възможността за постигане на стабилен напредък сред държавите членки в областта на отбраната;

Т.  като има предвид, че Комисията гарантира прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите съгласно тях, включително в областта на ОПСО;

У.  като има предвид, че бъдещото годишно и многогодишно планиране на Съюза следва да включва политика на отбрана; като има предвид, че Комисията следва да започне работата по подходящи междуинституционални споразумения, включително Бяла книга за отбраната на ЕС, с цел първоначалното им въвеждане посредством следващата многогодишна финансова и политическа рамка на ЕС;

Ф.  като има предвид, че Парламентът представлява европейските граждани и упражнява законодателни и бюджетни функции, както и функции във връзка с политическия контрол и консултативни функции, и че поради това той ще играе съществена роля при изграждането на Европейския съюз за отбрана;

Х.  като има предвид, че активната роля на Парламента и неговата политическа подкрепа при определянето на обща политика на отбрана на Съюза и създаването на обща отбрана ще утвърдят и укрепят представителните и демократичните основи на Съюза;

Ц.  като има предвид, че Глобалната стратегия на ЕС следва да служи като много ясна и ценна стратегическа рамка за бъдещото развитие на ОПСО;

Ч.  като има предвид, че съществуват ограничения що се отнася до обучението на военни в чужбина, както по отношение на плановете за действие, така и по отношение на необходимата военна логистична подкрепа;

Ш.  като има предвид, че следователно мисиите за обучение не могат да бъдат провеждани в чужбина — какъвто е случаят с военните мисии за обучение в Централноафриканската република (EUTM RCA) или Мали (EUTM Мали) — ако правителствата на съответните държави не доставят необходимото въоръжение и оборудване на военните части; като има предвид, че без обучение със съответното оръжие и оборудване е невъзможно да се създадат части, способни да посрещнат предизвикателствата на войната и да провеждат операции;

Щ.  като има предвид, че на европейските войници понастоящем е забранено да участват във военни операции като наблюдатели, което означава, че те не могат да придобиват представа за евентуалните проблеми, възникващи в обучените части, и че следователно те не са в състояние да решават оперативните проблеми на по-късен етап;

АА.  като има предвид, че тези части — в Мали и в Централноафриканската република — се създават за повеждане на бойни операции и че след три години без подходящо оборудване и обучение, какъвто е случаят с EUTM Мали, те съвсем не са готови за действие;

АБ.  като има предвид, че без необходимото въоръжение мисии за обучение се провеждат в чужбина единствено ако правителството на съответната държава осигури въоръжение и оборудване на тези части, които те могат да продължат да използват след приключване на обучението;

Конституционна и правна рамка

1.  припомня, че ОПСО, както е предвидена в ДЕС, включва постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза, която ще доведе до обща отбрана в бъдеще, когато Европейският съвет вземе единодушно решение по този въпрос и когато държавите членки приемат това решение в съответствие със своите конституционни изисквания; призовава държавите членки да се ангажират приоритетно с разпоредбите на Договора относно ОПСО и да увеличат своите усилия за гарантиране на осезаем напредък в постигането на целите, определени в тези разпоредби;

2.  отбелязва, че реформата и нововъведенията, които Договорът от Лисабон внася в ОПСО, представляват достатъчна и съгласувана рамка и следва да определят пътя за истинска обща политика, основана на споделени ресурси и способности, както и на координирано планиране на равнището на Съюза; подчертава, че напредъкът на ОПСО в рамките на настоящата институционална и правна рамка зависи повече от политическата воля на държавите членки, отколкото от правни съображения; подчертава, че член 43 от ДЕС покрива целия спектър от задачи във връзка с управлението на кризи, чието бързо и решително прилагане е целта, която си поставя ЕС;

3.  призовава поради това ЗП/ВП, Съвета и държавите членки да осигурят, както е предвидено в ДЕС, последователност между различните области на външна дейност, да третират тези области посредством глобален и всеобхватен подход и да използват всички възможности, предвидени в Договора, и по-специално механизмите, съдържащи се в член 42, параграф 6 и член 46 от ДЕС, в Протокол № 10 относно постоянното структурирано сътрудничество, установено с член 42 от ДЕС, както и по време на оперативната фаза — в член 44 от ДЕС относно изпълнението на мисия, свързана с ОПСО, от група държави членки, с цел постигане на по-бързо, по-ефективно и по-гъвкаво изпълнение на мисии и операции; подчертава, че правилата за сътрудничество в рамките на постоянното структурирано сътрудничество следва да бъдат ясно определени;

4.  отбелязва, че тъй като в ДЕС е предвидено, че Съветът действа с квалифицирано мнозинство при приемането на решения по линия на ОПСО, по-специално решенията съгласно член 45, параграф 2, и член 46, параграф 2 от ДЕС, всички разходи, възникнали във връзка с изпълнението на тези решения, следва да бъдат финансирани от нови, допълнителни средства в бюджета на ЕС, и да бъдат поети от този бюджет; счита, че за тази цел е необходимо допълнително финансиране или съфинансиране от държавите членки;

5.  счита поради това, че Европейската агенция по отбрана (EDA) и постоянното структурирано сътрудничество следва да бъдат възприемани като институции sui generis на Съюза, какъвто е случаят с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); счита, че това изисква изменение на Финансовия регламент, за да се включат EDA и постоянното структурирано сътрудничество в член 2, буква б) от него, като се предвиди специален раздел в бюджета на Съюза; припомня, че Парламентът следва да осъществява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции, както и функции по политически контрол и консултативни функции в съответствие с условията, предвидени в Договорите;

6.  е убеден, че член 41, параграф 1 от ДЕС се прилага за административните разходи на EDA и постоянното структурирано сътрудничество;

7.  отбелязва, че член 41, параграф 2 от ДЕС се прилага за оперативните разходи на EDA и постоянното структурирано сътрудничество; припомня, че оперативните разходи във връзка с военни мисии, както са посочени в член 42, параграф 1 от ДЕС, оперативните разходи във връзка с операции по отбрана на държава членка в случай, когато стане обект на въоръжено нападение на своя територия, и оперативните разходи във връзка с операции по отбрана на държави членки, когато изпълняват задължението си за оказване на помощ и съдействие съгласно член 42, параграф 7 от ДЕС, следва да бъдат финансирани колективно, без обаче да са за сметка на бюджета на Съюза; приветства задействането на член 42, параграф 7 относно клаузата за обща отбрана;

8.  счита следователно, че съгласно Договорите единствената възможност за финансиране на административните и оперативните разходи на EDA и на постоянното структурирано сътрудничество е от бюджета на Съюза, независимо че и двете организации могат да управляват средства, предоставени пряко от държавите членки;

9.  призовава държавите членки да предоставят допълнителните финансови средства, необходими за финансирането на административните и оперативните разходи на EDA и на постоянното структурирано сътрудничество, от бюджета на Съюза;

10.  настоятелно призовава Съвета да преразгледа Решение (ОВППС) 2015/1835 за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбрана във връзка с тези въпроси;

11.  счита, че задълбочаващото се сътрудничество в областта на отбраната между държавите членки на равнище ЕС следва да върви ръка за ръка с укрепването на парламентарния надзор и контрол, както от страна на Европейския парламент, така и от страна на националните парламенти;

12.  подчертава в този контекст ролята на Парламента като бюджетен орган; е решен да упражнява ефективен парламентарен и бюджетен контрол върху EDA и върху постоянното структурирано сътрудничество съгласно предвиденото в Договорите;

13.  настоятелно призовава Съвета да действа в съответствие с член 41, параграф 3 от ДЕС и незабавно да приеме решение за определяне на първоначалните средства за спешното финансиране на началните фази на военните операции за задачите, посочени в член 42, параграф 1 и член 43 от ДЕС;

14.  настоятелно призовава Съвета, в съответствие с член 42, параграф 2 от ДЕС, да предприеме конкретни стъпки за хармонизация и стандартизация на европейските въоръжени сили, за да улесни сътрудничеството на персонала на въоръжените сили под егидата на нов Европейски съюз за отбрана, като стъпка от постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза;

Европейската добавена стойност на ОПСО

15.  подчертава, че постигането на целите на ОПСО за укрепване на оперативния капацитет на Съюза за външни действия с цел поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, както се предвижда в ДЕС, е необходимо повече от всякога в условията на бързо влошаваща се обстановка по отношение на сигурността; изразява твърдо убеждение, че заплахите за сигурността и отбраната, пред които е изправен ЕС, и които са насочени срещу неговите граждани и територия, са общи и не могат да бъдат решени от отделна държава членка; е убеден, че сигурността и отбраната на Съюза ще бъдат по-силни, ако неговите държави членки решат да останат единни и да работят заедно; счита, че ЕС трябва да разработи ефективна система за споделяне на тежестта на европейско равнище във връзка със собствената си сигурност и отбрана, което все още не е направено; призовава държавите членки да засвидетелстват пълна политическа ангажираност и да си сътрудничат за постигането на тази цел;

16.  подчертава, че сигурността и отбраната представляват област, в която европейската добавена стойност е очевидна от гледна точка на ефикасността, тъй като предоставя на държавите членки повишен и икономически по-ефективен капацитет чрез по-добра съгласуваност, координация и оперативна съвместимост в областта на сигурността и отбраната, а също и от гледна точка на приноса за консолидиране на солидарността, сближаването и стратегическата независимост, както и на устойчивостта на Съюза; обръща внимание на оценките, съгласно които всяко инвестирано в отбраната евро генерира възвръщаемост от 1,6, по‑специално чрез висококвалифицирана заетост, научни изследвания и технологии и износ;

17.  подчертава, че използването на всички възможности, предлагани от Договора, ще повиши конкурентоспособността и ще подобри функционирането на сектора на отбраната на единния пазар, ще насърчи допълнително сътрудничеството в областта на отбраната чрез положителни стимули и ще се насочи към проекти, които държавите членки не са в състояние да предприемат сами, като се ограничава ненужното дублиране, и ще поощрява по-ефикасното използване на публичните средства;

18.  подчертава, че укрепването на ОПСО в съответствие с Договорите няма да засегне националния суверенитет, тъй като тази политика се провежда от държавите членки; е убеден, че няма по-добро спазване на суверенитета от защитата на териториалната цялост на Европейския съюз чрез обща политика на отбрана;

19.  подчертава, че осъществяването на мисии на ОПСО на основание член 44 от ДЕС допринася за създаването на Европейски съюз за отбрана; призовава ЕС да използва изцяло възможностите, предлагани от член 44, за да продължи тези мисии и да отбележи напредък по тях с оглед на подготовката за провеждане на оперативна политика на сигурност и отбрана;

20.  счита, че е от първостепенно значение да се увеличат разходите за национална отбрана на 2% от БВП на ЕС; подчертава, че това би означавало допълнителни разходи за отбрана от почти 100 милиарда евро до края на следващото десетилетие; счита, че това увеличение следва да се използва за стартиране на по-стратегически програми за сътрудничество в рамките на и посредством Съюза чрез по-добро структуриране на търсенето и предлагането и чрез повишаване на ефикасността и на ефективността на тези два аспекта; счита, че това увеличение ще допринесе за осигуряването на подкрепа на европейско равнище за предприятията и заетостта в сектора на отбраната, и особено в малките и средните предприятия; счита, че съществена част от тези разходи следва да бъде насочена към научните изследвания и развитието, както и към стратегическите програми за сътрудничество, с акцент върху новите технологии с двойна употреба и новите отбранителни технологии, които са не само от решаващо значение за постигането на тези цели, но и може да донесат допълнителна добавена стойност за Европейския съюз; отбелязва, че по отношение на тези допълнителни разходи следва да се осигурят по-голяма отговорност, прозрачност и надзор върху използването на европейските публични средства;

21.  е убеден, че инвестициите на Съюза в отбраната следва да гарантират, че всички държави членки могат да участват в едно балансирано, съгласувано и синхронизирано развитие на своите военни способности; счита, че това представлява стратегическа възможност за Съюза да подобри своята сигурност и отбрана;

Институционална рамка

Съвет на министрите на отбраната

22.  подчертава, че продължава да бъде необходимо да бъде създаден Съвет на министрите на отбраната под председателството на върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност с цел координиране на прилагането на ОПСО и повишаване на нейната ефикасност;

Управителен съвет по отбраната

23.  счита, че Управителният съвет на EDA, съставен от представителите на министрите на отбраната на държавите членки, е орган, който е подходящ да упражнява консултативните и надзорните функции, необходими за прилагането на членове 42, 45 и 46 от ДЕС;

24.  счита, че с член 4, параграф 4 от Решение (ОВППС) 2015/1835 за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбрана на управителния съвет на EDA се предоставя необходимата и силна основа да действа като третия Комитет на постоянните представители на Съюза — Управителния съвет по отбраната; счита, че след като бъде създаден, този комитет следва също да упражнява консултативните и надзорните функции, необходими за осъществяването на постоянно структурирано сътрудничество;

25.  изразява убеждението, че мандатът на Комитета по политика и сигурност (КПС), посочен в член 38 от ДЕС, трябва да бъде тълкуван в тесния смисъл; счита, че съгласно Договорите неговият мандат обхваща само ситуацията и мисиите извън Съюза, както и определени аспекти на прилагането на клаузата за солидарност; счита по-специално, че неговите установени работни договорености не са приспособени за по-нататъшното прилагане на тази част от ОПСО, която се определя от член 42, параграф 2 от ДЕС;

26.  настоятелно призовава Съвета да преразгледа Решение 2001/78/ОВППС за създаване на Комитет по политика и сигурност, както и Решение (ОВППС) 2015/1835 за определяне на статута, седалището и реда и условията за дейността на Европейската агенция по отбрана, във връзка с тези въпроси;

Европейска агенция по отбрана

27.  припомня целите на EDA да подкрепя държавите членки при развитието на техните отбранителни способности и укрепването на тяхната отбранителна индустриална и технологична база; подчертава недостатъчно използвания потенциал на EDA за подкрепа на развитието на ОПСО и за постигането на тези цели, които изискват пълноценно използване на капацитета на Агенцията; призовава за размисъл относно бъдещата роля и бъдещите задачи на Агенцията; призовава държавите членки да определят и да се ангажират с общо равнище на амбициите в рамките на една реформирана EDA; призовава за увеличаване на политическата подкрепа, финансирането и ресурсите на EDA, както и за нейното координиране с действията на Комисията, на държавите членки и на другите участници, по-специално в областта на развитието на способностите, обществените поръчки в областта на отбраната и насърчаването на оперативната съвместимост на въоръжените сили на държавите членки; счита, че Агенцията може да съфинансира обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий и обществени поръчки в областта на иновативните решения заедно с органи на държавите членки и частни пазарни оператори;

28.  отбелязва решението на EDA за преразглеждане на плана за развитие на способностите в съответствие с Глобалната стратегия на ЕС и очаква бъдещия план за развитие на способностите, който ще отразява приоритетите и потребностите на ЕС и на държавите членки по по-подходящ начин;

29.  призовава държавите членки да разработят обща европейска политика в областта на способностите и въоръжаването в рамките на EDA, както е предвидено в член 42, параграф 3 от ДЕС, и призовава Комисията и EDA, да внесат предложения по този въпрос; призовава ЗП/ВП да информира Парламента за резултатите, постигнати благодарение на съществуващите работни отношения между EDA и Комисията, както и на тези две институции с Европейската космическа агенция (ЕКА) и с Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR); призовава държавите членки надлежно да изпълнят Обща позиция 2008/944/ОВППС относно износа на оръжия и да утвърдят обща политика относно износа на оръжия, която да гарантира, че износът на оръжие ще подлежи на общи критерии на равнище ЕС, управляващи износа на оръжия, боеприпаси, отбранително оборудване и технологии за трети държави;

Постоянно структурирано сътрудничество

30.  насърчава държавите членки да установят и да се присъединят към постоянното структурирано сътрудничество в рамките на Съюза възможно най-скоро с оглед на поддържане и подобряване на военните си способности чрез изграждане на доктрина и ръководство, развитие и обучение на персонала, развитие на отбранителното оборудване и инфраструктурата, както и чрез оперативна съвместимост и сертифициране; подчертава значението и необходимостта от участие в постоянно и ефикасно структурирано сътрудничество на всички държави членки, желаещи да осъществят напредък в своята интеграция в областта на отбраната във възможно най-висока степен; счита, че следва да бъде създадена постоянна „Интегрирана европейска сила“ в качеството на многонационална сила, както е посочено в член 1 от Протокол № 10 относно постоянното структурирано сътрудничество, която да бъде на разположение на Съюза за прилагането на ОПСО, както е предвидено в член 42, параграф 3 от ДЕС; призовава ЗП/ВП да представи предложения за привеждането в действие на постоянното структурирано сътрудничество през първата половина на 2017 г.;

31.  счита, че Съюзът следва да предвиди, със съгласието на съответните държави членки, участие в провеждани от тях програми за способности; счита, че финансовото участие на Съюза в подобни програми следва да не надвишава вноските на участващите държави членки;

32.  счита, че системата на бойните групи на ЕС следва да бъде включена в обхвата на постоянното структурирано сътрудничество наред със създаването на постоянен гражданско-военен щаб на политическо стратегическо равнище, придружен от също толкова важен капацитет за планиране и провеждане на военни операции и способности за планиране и провеждане на граждански операции, които ще укрепят стратегическото и оперативното планиране в целия цикъл на планиране, ще укрепят гражданско-военното сътрудничество и ще подобрят способността на ЕС да реагира бързо при кризи; счита, че други европейски многонационални структури, като Европейското командване на въздушния транспорт, Eurocorps и OCCAR, както и всички двустранни и многостранни форми на военно сътрудничество между държавите, участващи в постоянното структурирано сътрудничество, също следва да бъдат включени в обхвата на постоянното структурирано сътрудничество; счита, че привилегиите и имунитетите на ЕС следва да се прилагат за многонационалните структури, които са част от постоянното структурирано сътрудничество;

33.  счита, че на етапите на извършване на бойни действия, поддържане в готовност и оттегляне Съюзът следва да покрива всички разходи на бойните групи на ЕС;

34.  призовава ЗП/ВП и Съвета да приложат в пълна степен Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и да назначат специален представител за жените и конфликтите;

Европейски парламент

35.  подчертава, че Парламентът следва да играе важна роля в контрола и надзора върху прилагането и в оценката на ОПСО, в съответствие с член 14 параграф 1 от ДЕС; счита, че междупарламентарната конференция относно ОВППС и ОПСО следва да служи също така като платформа за междупарламентарни консултации и контрол върху ОПСО; настоява, че Парламентът трябва да бъде консултиран по ефективен начин относно важните решения в областта на ОПСО, особено що се отнася до военните и гражданските мисии извън ЕС и стратегическите операции по отбрана;

36.  призовава във връзка с това ЗП/ВП да осигури цялостното привеждане в действие на член 36 от ДЕС, като гарантира, че мнението на Парламента е надлежно взето под внимание в рамките на консултациите на Парламента относно главните аспекти и основния избор на ОПСО като част от ОВППС; призовава за по-редовно предоставяне на повече информация на Парламента с оглед на укрепването на наличните парламентарни механизми и на механизмите за политически контрол;

37.  настоятелно призовава Парламента да преобразува подкомисията по сигурност и отбрана в пълноправна парламентарна комисия, като ѝ даде възможност да играе важна роля в изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана и по-специално роля в контрола по отношение на правни актове, свързани с пазара в областта на отбраната, както и в процедури като координирания годишен преглед на отбраната;

38.  призовава за задълбочено сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти като елемент от решаващо значение за постигане на конкретни резултати в областта на ОПСО и за нейната легитимност; отбелязва, че това сътрудничество следва да не подкопава прилагането на ОПСО и постигането на нейните цели като политика на Съюза;

39.  счита, че Парламентът следва да продължи да насърчава специфични инициативи и да отправя препоръки до Съвета, ЗП/ВП и Комисията по общите въпроси на сигурността и отбраната отвъд своята роля в бюджетните процедури;

Отношения между ЕС и НАТО

40.  призовава за по-близки отношения между ОПСО и НАТО, които да предоставят политическа възможност за сътрудничество и допълване на всички равнища, без да се засягат разпоредбите на член 42, параграф 7, втора алинея от ДЕС; припомня необходимостта от възстановяване на равновесието и разширяване на стратегическото партньорство между ЕС и НАТО с цел да се осигури съвместимост, да се развиват съвместни способности и да се избягва дублирането на действия и структури, като по този начин се намалят разходите и се повиши ефективността му; призовава ЗП/ВП да започне незабавно диалог с трансатлантическите партньори с оглед на изясняването на тяхната позиция по различните теми, разглеждани в Глобалната стратегия;

41.  призовава ЗП/ВП и генералния секретар на НАТО да предоставят подробен анализ на правните и политическите последици за развитието на партньорството между ЕС и НАТО вследствие на възможното прилагане на разпоредбите на член 50 от ДЕС от страна на Обединеното кралство;

42.  подчертава, че договореностите в рамките на споразумението „Берлин плюс“ следва да се преработят основно, за да бъдат приспособени към настоящия стратегически контекст и да се преодолеят установените пропуски, например чрез увеличаване на тактическите и оперативните механизми в случай на едновременно присъствие на ЕС и НАТО, както и за да се даде възможност на НАТО да използва инструментите на ЕС;

Политически препоръки

43.  подкрепя предложението за координиран годишен преглед на отбраната, в чийто контекст държавите членки ще координират плановете си за разходите и способностите в областта на отбраната чрез отворен процес с участието както на Европейския парламент, така и на националните парламенти;

44.  призовава Съвета и ЗП/ВП да изготвят Бяла книга на ЕС за сигурността и отбраната, която да включва подходящо определение на заплахите и опасностите за европейската сигурност, пред които ЕС и неговите държави членки са изправени, като първа крачка към създаване на необходимия за европейската отбрана капацитет, както и пътна карта с ясни етапи и календар за постепенните стъпки, които да бъдат предприети за установяването на Европейски съюз за отбрана и на обща политика на отбрана; счита, че тази Бяла книга следва да бъде резултат от приноса на различните институции на ЕС, да бъде възможно най-всеобхватна и да интегрира различните мерки, предвидени от Съюза;

45.  приветства Европейския план за действие в областта на отбраната, представен от Комисията през ноември 2016 г.; призовава във връзка с това Комисията и държавите членки да изяснят напълно управлението, финансирането и целите на евентуалния Европейски фонд за отбрана, и по-специално компонентите относно способностите и научноизследователската дейност; счита, че ефективното изпълнение на този план изисква силна подкрепа и политическа ангажираност от страна на държавите членки и институциите на ЕС; във връзка с това изразява съжаление, че Комисията, EDA и държавите членки все още не са изпълнили всички задачи за 2013 и 2015 г., произтичащи от заседанията на Европейския съвет относно отбраната;

46.  посочва, че ще бъде необходимо в различните инициативи от страна на Комисията да бъдат взети предвид специфичните характеристики на сектора на отбраната (правила за участие, права върху интелектуална собственост, управление и съответствие с оперативните потребности); ще следи този процес отблизо по време на преговорите за периода 2021 — 2027 г., по-специално във връзка с изпълнението на бъдещата европейска научноизследователска програма в областта на отбраната;

47.  счита, че приемането на Бяла книга на ЕС за сигурността и отбраната следва да се основава на плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната на Глобалната стратегия, за да се насърчи постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза; подчертава, че този документ следва не само да отразява настоящите военни способности на държавите членки, но и да анализира вида на необходимото сътрудничество и средствата за неговото постигане, типа на операциите, които ЕС може да извършва, и необходимите способности и финансиране, като едновременно с това допринася за координирането и сътрудничеството между НАТО и ЕС;

48.  призовава за незабавна реформа на механизма „Athena“ с цел разширяване на възможностите за споделяне на разходите и съвместно финансиране, както и за гарантиране на справедливо разпределяне на разходите, така че държавите членки да бъдат насърчени да допринасят със сили, без да са ограничавани от своите финансови способности; счита, че реформата следва да гарантира, че всички общи разходи, посочени в приложения І — ІV към Решение (ОВППС) 2015/528 на Съвета от 27 март 2015 г., са винаги поемани от „Athena“; счита, че реформираният механизъм „Athena“ следва да бъде използван и за финансиране на разходите за операциите на „Европейските интегрирани сили“ (след като бъдат създадени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество), включително бойните групи на ЕС;

49.  изисква европейските военни мисии за обучение в чужбина да постигат своята цел за обучение на местни национални военни единици, способни да провеждат действия в условия на война и заплахи за сигурността (бунтове и тероризъм); счита, че в резултат на това те следва да разполагат с оръжията и оборудването, необходими както за да бъдат обучени, така и за да бъдат в състояние да провеждат действия по места, и че европейските военни сили, отговорни за тяхното обучение, следва да имат възможността да ги съпровождат като наблюдатели, без да се намесват в операциите, за да могат да оценяват ефективността на обучението и съответно да могат да внасят необходимите промени и да предприемат необходимите повторни обучения;

50.  подчертава необходимостта от по-задълбочени обсъждания относно бъдещите отношения между Съюза и Обединеното кралство по въпроси, свързани с ОПСО, и по-специално в областта на военните способности, в случай че Обединеното кралство реши да приложи разпоредбите на член 50 от ДЕС; счита, че е необходимо да бъдат въведени нови договорености за командването по отношение на щаба на военната операция на ЕС, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (операцията „ATALANTA“), разположен в Нортууд;

51.  призовава Съвета и ЗП/ВП да гарантират координацията на всички равнища на взаимодействие: гражданско и военно, ЕСВД и Комисията, ЕС и държавите членки; приветства връзката между вътрешната и външната сигурност, установена от Глобалната стратегия, и призовава ЗП/ВП и Комисията да обезпечат съгласуваността и надлежната координация на вътрешните и външните аспекти на сигурността, включително на административно равнище;

52.  подчертава, че ЕС трябва да увеличи усилията си за укрепване на глобалното управление, вследствие на което ще се подобрят стратегическото положение и положението със сигурността; призовава държавите членки да насърчават реформата на ООН, за да се укрепят нейната легитимност, прозрачност и процеси на отчетност, както и ефективността ѝ; счита, че трябва да бъде извършена реформа на Съвета за сигурност на ООН, по-специално по отношение на неговия състав и на процедурите за гласуване, за да се насърчи капацитетът му да действа решително за преодоляване на световните предизвикателства, свързани със сигурността, като излиза извън пределите на своята чисто военна насоченост;

53.  подчертава, че човешкият фактор е един от най-ценните ресурси в работата за постигане на обща отбрана; счита, че са необходими повече инвестиции за обучение и образование по линия на ОПСО, включително изграждането на интегрирана система, основана на национални военни центрове, тъй като както обучението, така и образованието са мощен инструмент за напредък в тази област;

54.  счита, че мнението, изразено от Европейския парламент чрез настоящата резолюция, представлява препоръки към Съвета и към ЗП/ВП, както е посочено в член 36 от ДЕС; счита, че тези препоръки следва надлежно да бъдат взети под внимание от ЗП/ВП във всички предложения за развитие на ОПСО, както и от Съвета при приемането на тези предложения, като добра практика на съвместно лоялно сътрудничество между институциите на Съюза;

55.  подчертава, че член 21 от ДЕС изрично гласи, че „дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право“;

Възможно развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз

56.  призовава членовете на бъдещата конвенция:

   да вземат под внимание препоръките и насоките в настоящата резолюция, в резолюциите на Парламента относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана и относно Европейския съюз за отбрана;
   да включат, въз основа на препоръките и насоките в тези резолюции, разпоредби в бъдещ договор на ЕС, с които:
   се създават общи европейски въоръжени сили, способни да разполагат бойни части за конфликти с висок интензитет, сили за стабилизиране, които гарантират примирие или мирни споразумения, свързани с евакуация задачи, медицински услуги, включително мобилни полеви болници, както и сили за военна логистика и военни инженерни задачи;
   се изготвят, в рамките на общата политика на отбрана на Съюза, точни и обвързващи насоки относно клаузата за взаимна помощ и съдействие;
   се осигурява задължителен обмен на информация на европейско равнище между националните разузнавателни органи в рамките на подходящи структури за сътрудничество;
   се създава постоянна работна група по въпросите на отбраната, която се състои от членове на Комисията и чийто председател да бъде ЗП/ВП; Парламентът да се свързва с постоянните представители в тази група; задълбочава се участието на Комисията в дейностите в областта на отбраната посредством целенасочени проучвания, планиране и изпълнение; дава се възможност на ЗП/ВП да интегрира въпроса за изменението на климата във всички външни дейности на ЕС и по-специално в ОПСО;
   да се разгледа възможността за оценка на финансовата и бюджетната политика на разходите на държавите членки за отбрана в бъдещ европейски семестър относно отбраната, която да вземе под внимание какъв е размерът на разходите на всяка държава членка в тази област, с цел определяне на значението на индивидуално влаганите разходи за сигурността на Европа като цяло; счита, че в дългосрочен план ЕС следва да проучи възможностите за общ бюджет и да се стреми към такъв бюджет;

o
o   o

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор, на агенциите на ЕС в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0120.
(2) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 138.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0435.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0019.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0440.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0049
(7) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(8) OВ L 266, 13.10.2015 г., стр. 55.
(9) OВ L 27, 30.1.2001 г., стр. 1.


Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика
PDF 624kWORD 74k
Резолюция на Европейския парламент от 16 март 2017 г. относно интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика (2016/2228(INI))
P8_TA(2017)0093A8-0032/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS), сключена на 10 декември 1982 г. и в сила от 16 ноември 1994 г., и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК),

—  като взе предвид споразумението, прието в Париж на двадесет и първата конференция на страните по РКOОНИК от 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение), и гласуването в Европейския парламент на 4 октомври 2016 г. по ратификацията на Споразумението(1),

—  като взе предвид Конвенцията от Минамата, Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Протокола от Гьотеборг, Стокхолмската конвенция, Конвенцията от Орхус и Конвенцията за биологичното разнообразие,

—  като взе предвид срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“(2),

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 16 ноември 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство,

—  като взе предвид Конвенция № 169 на МОТ,

—  като взе предвид Декларацията от Илулисат, обявена на 28 май 2008 г. от пет крайбрежни държави от Северния ледовит океан на Конференцията за Северния ледовит океан в Илулисат, Гренландия,

—  като взе предвид Декларацията на живеещите в близост до полюса инуити относно принципите за развитие на ресурсите в Инуит Нунаат (земята на инуитите)(3),

—  като взе предвид Декларация № 61/295 за правата на коренното население, приета от Общото събрание на ООН на 13 септември 2007 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по въпроси, свързани с Арктическия регион, и по-специално тези от 20 юни 2016 г., 12 май 2014 г., 8 декември 2009 г. и 8 декември 2008 г.,

—  като взе предвид глобалната стратегия на ЕС в областта на външните работи и политиката на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г. относно „Обща визия, общи действия: по-силна Европа“, както и „Доклад за ОВППС — Нашите приоритети през 2016 г.“, одобрен от Съвета на 17 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП) от 27 април 2016 г. „Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика“(JOIN(2016)0021), съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител от 26 юни 2012 г. „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион“ (JOIN(2012)0019) и съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г. „Европейския съюз и арктическият регион“ (COM(2008)0763),

—  като взе предвид националните стратегии за Арктика на арктическите държави и по-специално тези на Кралство Дания (2011 г.), Швеция (2011 г.) и Финландия (2013 г.), както и стратегиите на други държави — членки на ЕС, и други държави от ЕИП,

—  като взе предвид Решение 2014/137/EC на Съвета от 14 март 2014 година за отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна,

—  като взе предвид Декларацията за създаването на Арктическия съвет (АС) и настоящата програма на АС за периода 2015 — 2017 г. по време на председателството на САЩ,

—  като взе предвид декларацията по повод на 20-та годишнина на евро-арктическото сътрудничество в Баренцово море, приета в Киркенес, Норвегия на 3—4 юни 2013 г.,

—  като взе предвид изявленията на Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион (CPAR) и на парламентарната конференция за Баренцово море (BPC), и по-специално изявлението, прието на 12-ата конференция на CPAR в Улан Уде, Русия, на 14 — 16 юни 2016 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление на третата среща на министрите за обновеното Северно измерение, проведена в Брюксел на 18 февруари 2013 г.,

—  като взе предвид изявленията, приети на парламентарния форум на Северното измерение в Рейкявик, Исландия през май 2015 г., в Архангелск, Русия през ноември 2013 г., в Тромсьо, Норвегия през февруари 2011 г. и в Брюксел през септември 2009 г.,

—  като взе предвид Международния кодекс за кораби, извършващи дейност в полярни води, приет от Международната морска организация (ММО),

—  като взе предвид Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL),

—  като взе предвид Конвенцията за разлив на нефт, фонда за разлив на нефт и Допълнителния фонд,

—  като взе предвид резолюциите си от 21 ноември 2013 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на Годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност)(4), от 12 септември 2013 г. относно морското измерение на общата политика за сигурност и отбрана(5), от 22 ноември 2012 г. относно ролята на общата политика за сигурност и отбрана при обусловени от климата кризи и при природни бедствия(6) и от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност(7),

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Арктика и по-специално резолюциите от 12 март 2014 г. относно стратегията на ЕС за Арктика(8), от 20 януари 2011 г. относно устойчивата политика на ЕС за Далечния север(9) и от 9 октомври 2008 г. относно управлението на Арктика(10),

—  като взе предвид резолюциите си от 2 февруари 2016 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие(11) и от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г.(12),

—  като взе предвид съответните препоръки на Делегацията за връзки с Швейцария и Норвегия в Съвместния парламентарен комитет ЕС — Исландия и в Съвместния парламентарен комитет на Европейското икономическо пространство (Делегацията SINEAA),

—  като взе предвид Космическата стратегия за Европа (COM(2016)0705), публикувана от Комисията на 26 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 2015/1775 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 година относно търговията с тюленови продукти,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по външни работи и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съгласно член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по международна търговия, на комисията по регионално развитие и на комисията по рибно стопанство (A8-0032/2017),

A.  като има предвид, че ЕС е глобален фактор; като има предвид, че съществува дългогодишна ангажираност на ЕС в Арктика, основана на история, география, икономика и научни изследвания; като има предвид, че три от държавите членки — Дания, Финландия и Швеция — са арктически страни; като има предвид, че Арктика е заобиколена от международни води, и че правителствата и гражданите по света, включително Европейският съюз, носят отговорността да подкрепят защитата на Арктика;

Б.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС в северния регион и в Арктика започна още в началото на 90-те години на миналия век с участието му в създаването на Съвета на региона на Балтийско море (CBSS) и Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море (BEAC) и с пълноправната членство на Комисията в тях;

В.  като има предвид, че политиката за Северното измерение (СИ), което засяга както вътрешната политика, така и външните отношения на ЕС, се разви в равноправно партньорство между ЕС, Русия, Норвегия и Исландия; като има предвид, че заедно с партньорите от СИ няколко други многостранни организации участват в тази съвместна политика, като например АС, CBSS и BEAC, като Канада и САЩ са наблюдатели; като има предвид, че тази политика обхваща широка географска област и играе важна роля чрез практическо регионално сътрудничество в областта на устойчивото развитие, общественото здравеопазване, социалното благополучие, културата, опазването на околната среда и логистиката и транспорта;

Г.  като има предвид, че ЕС постепенно изгради и укрепи политиката си за Арктика; като има предвид, че развиващата се ангажираност и общите интереси на ЕС ще бъдат обслужени по най-добър начин чрез добре координирани общи средства; като има предвид, че предизвикателствата, свързани с Арктика, изискват обща регионална и международна реакция;

Д.  като има предвид, че Арктика е изправена пред уникални социални, екологични и икономически предизвикателства;

Е.  като има предвид, че европейската част от Арктика е с ниска гъстота на населението, което е разпръснато на значителна площ, характеризираща се с липса на транспортни връзки, като например пътни, железопътни и въздушни връзки между Изтока и Запада; като има предвид, че европейската част на Арктика страда от недостиг на инвестиции;

Ж.  като има предвид, че по отношение на Арктика се прилага широка международна правна рамка;

З.  като има предвид, че АС е основният форум за сътрудничество в Арктика; като има предвид, че през своето 20-годишно съществуване АС показа способността си да поддържа сътрудничество в конструктивен и позитивен дух, да се адаптира към новите предизвикателства и да поема нови отговорности;

И.  като има предвид, че арктическите държави имат суверенитет и юрисдикция над своите земи и води; като има предвид, че правата на хората от Арктика да осъществяват устойчиво използване на своите природни ресурси трябва да бъдат зачитани;

Й.  като има предвид, че интересът към Арктика и нейните ресурси нараства поради променящите се условия на околната среда в района и недостига на ресурси; като има предвид, че геополитическото значение на региона нараства; като има предвид, че последствията от изменението на климата и нарастващата конкуренция за достъп до Арктика и нейните природни ресурси, както и разширяващите се икономически дейности породиха рискове за региона, включително предизвикателства пред околната среда и сигурността на хората, но също така и нови възможности, като например за високоразвита, устойчива биоикономика; като има предвид, че в резултат от изменението на климата ще бъдат открити нови плавателни пътища и ще станат достъпни нови риболовни зони и природни ресурси, което може да доведе до увеличаване на човешката дейност и на екологичните предизвикателства в региона;

K.  като има предвид, че Арктика дълго време беше район на конструктивно международно сътрудничество, и като има предвид, че Арктика трябва да се запази като район на слабо напрежение;

Л.  като има предвид, че добрата достъпност с цел по-добро свързване на селските райони в Северния регион с останалата част на ЕС е предпоставка за устойчиво и конкурентно икономическо развитие на северните центрове за растеж предвид нарастващото внимание от страна на инвеститори и заинтересовани страни към техните неизползвани ресурси и ролята им на фокусни точки на загриженост за околната среда;

M.  като има предвид, че от 2015 г. насам Руската федерация създаде поне шест нови бази на север от Северния полярен кръг, включително шест океански пристанища и 13 летища, и увеличава присъствието сухопътни сили в Арктика;

Н.  като има предвид, че от стратегическо значение за политическата и икономическата стабилност на Европа и в света е наличието на здрава и стабилна арктическа екосистема, населена от жизнеспособни общности; като има предвид, че в Арктика се намират повече от половината от влажните зони в света и тя играе ключова роля за пречистването на водата; като има предвид, че Арктика допринася за постигане на целта за добро състояние на водите в Европейския съюз съгласно Рамковата директива за водите; като има предвид, когато става въпрос за опазване на арктическите социо-екосистеми, цената на бездействието расте експоненциално;

O.  като има предвид, че морските ледове в Арктика намаляха значително от 1981 г. насам, районите под вечния лед намаляват (с риск от случайно изпускане в атмосферата на огромни количества въглероден диоксид(13) и метан), снежното покритие продължава да намалява, а топенето на ледниците допринася за покачването на морското равнище в световен мащаб; като има предвид, че според наблюденията топенето на морските ледове настъпва дори с още по-бързи темпове, отколкото прогнозират моделите, а обемът на морския лед през лятото е спаднал с над 40% за 35 години; като има предвид, че в полярните региони изменението на климата напредва с двойно темпо, което дори се ускорява, а това води до непознати и непредвидими промени в световните екосистеми;

П.  като има предвид, че три държави — членки на ЕС (Дания, Финландия и Швеция), и една отвъдморска страна и територия (Гренландия ) са членове на съставения от осем членове АС, а седем други държави членки (Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Полша, Испания и Обединеното кралство) са наблюдатели; като има предвид, че ЕС очаква окончателното прилагане на своя официален статут на наблюдател в АС;

Р.  като има предвид, че опазването на околната среда и устойчивото развитие са двете основни доктрини на Декларацията от Отава, които поставиха началото на Арктическия съвет през 1996 г.;

С.  като има предвид, че около четири милиона души живеят в Арктическия регион, от които приблизително 10% са коренно население; като има предвид, че уязвимата арктическа околна среда, както и основните права на коренното население трябва да бъде зачитани и защитавани с по-строги гаранции; като има предвид, че правата на коренното и местното население да одобрява и да участват във вземането на решения, които засягат добива на природни ресурси, трябва да бъдат гарантирани; като има предвид, че увеличаването на замърсителите и тежките метали в Арктика има отрицателни последствия за хранителната верига поради наличието им във фауната и флората, по-специално в рибите, и представлява важен здравен проблем за местното население и за потребителите на рибни продукти извън региона;

Т.  като има предвид, че екосистемите в Арктика, включително нейната флора и фауна, са особено уязвими на нарушения и периодите им на възстановяване са относително дълги; като има предвид, че отрицателните последствия за околната среда често са кумулативни и необратими и също така често имат външни географски и екологични въздействия (напр. увреждане на океанските екосистеми);

У.  като има предвид, че през последните десетилетия температурата на въздуха в Арктика нараства приблизително два пъти по-бързо, отколкото в световен мащаб;

Ф.  като има предвид, че увеличаването на количеството парникови газове и замърсяването на атмосферния въздух допринасят за изменението на климата в Арктика; като има предвид, че климатичното замърсяване в Арктика се дължи предимно на оператори от Азия, Северна Америка и Европа, така че мерките за намаляване на емисиите в ЕС играят важна роля за справяне с изменението на климата в Арктика;

Х.  като има предвид, че има множество рискове, свързани с употребата на тежко гориво в арктическия морски транспорт: в случай на разливи това гориво с висока плътност се разпада на емулсии, потъва и може да бъде транспортирано на големи разстояния, ако се утаи в лед; разливът на тежко гориво създава огромен риск за продоволствената сигурност на арктическите коренни общности, чието препитание зависи от риболова и лова; при изгарянето на тежкото гориво се образуват серни оксиди, тежки метали, както и големи количества сажди, които, ако попаднат в ледовете в Арктика, стимулират абсорбирането на топлина в ледената маса и така се ускоряват топенето на леда и изменението на климата; като има предвид, че превозът и използването на тежко гориво са забранени от Международната морска организация във водите, заобикалящи Антарктика;

Ц.  като има предвид, че ЕС следва да играе водеща роля в обсъжданията и преговорите в рамките на международни форуми, имащи за цел да се гарантира, че всички засегнати страни ще поемат своите отговорности по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове или замърсители и да се даде отговор на нарастващите предизвикателства пред устойчивото управление на ресурсите;

Ч.  като има предвид, че рисковете, произтичащи от използването на ядрена енергия в ледоразбивачи и крайбрежни съоръжения следва да бъдат взети предвид и сведени до минимум във всички дейности, свързани с подготвеността и реагирането;

Ш.  като има предвид, че изхвърлянето на отпадъци от всякакъв вид във вечно замръзналите почви в Арктика при никакви обстоятелства не е устойчиво решение за управление на отпадъците, както се вижда от неотдавнашните констатации в Камп сенчъри в Гренландия;

Щ.  като има предвид, че политиката на ЕС в Арктическия регион следва да отразява в по-голяма степен целите за устойчиво развитие, за които ЕС е поел ангажимент да постигне до 2030 г.;

AA.  като има предвид, че научно информираното вземане на решения, включващо знанията на местното и коренното население, е от ключово значение за опазването на крехките екосистеми в Арктика, за намаляване на рисковете, за предоставяне на възможност на местните общности да се приспособят и за насърчаване на устойчивото развитие; като има предвид, че ЕС е водещият финансов донор в света за научни изследвания в Арктика и че той насърчава свободния обмен на резултатите от тях;

АБ.  като има предвид, че балансираното съчетание на арктическия промишлен опит и специализация, от една страна, и ангажимента към благоприятни за околната среда и устойчиви цели на развитие, от друга страна, има потенциал за насърчаване на екологичните иновации, промишлените симбиози и ефективното управление на отпадъците в Арктическия регион, а оттам и за поддържане както на непокътнатата му среда, така и на потенциала му за нови и възникващи възможности за бизнес и за създаване на нови работни места, в процес, който допринася също така за младежката заетост и за посрещането на предизвикателствата на застаряващото население на региона;

АВ.  като има предвид, че техническият капацитет на съществуващите в ЕС сателитни комуникации в рамките на услугите и инфраструктурата, предлагани от „Коперник“ и „Галилео“, биха могли да удовлетворят нуждите на потребителите, които се намират в Арктическия регион;

АГ.  като има предвид, че участието на местните общности е от основно значение за успеха на управлението на природните ресурси и за изграждането на устойчивост в крехките екосистеми;

АД.  като признава значението да се вземат предвид традиционните и местните знания в процесите на вземане на решения в Арктика;

АЕ.  като има предвид, че културите на народите саами, ненци, ханти, евенки, чукчи, алеути, юпики и инуити трябва да бъдат защитени в съответствие с Декларацията на ООН за правата на коренното население; като има предвид, че коренното население на Арктика има право да използва природните ресурси в собствените си области и поради това следва да бъде част от всички бъдещи планове за търговски риболов;

АЖ.  като има предвид, че всяка риболовна дейност в Арктическия регион трябва да се осъществява в съответствие с действащите международни споразумения, уреждащи тази област, включително Договора за Шпицберген от 1920 г., и по-специално с всички права на държавите — страни по този договор, както и съгласно всички исторически права на риболов;

1.  приветства съвместното съобщение като положителна стъпка към интегрирана политика на ЕС по арктическите въпроси, с която се установяват 39 конкретни области на действие, както и към изготвянето на по-последователна рамка за действия на ЕС, съсредоточена върху европейската част на Арктика; подчертава необходимостта от повече съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС по арктическите въпроси; призовава Комисията да установи конкретни мерки за изпълнение и последващи мерки за своето съобщение; отново призовава за всеобхватна стратегия и конкретен план за действие относно ангажимента на ЕС в Арктика, като отправна точка следва да бъде целта за опазването на уязвимата екосистема на Арктика;

2.  приветства трите приоритетни области, посочени в съвместното съобщение, а именно изменението на климата, устойчивото развитие и международното сътрудничество;

3.  подчертава значението на Конвенцията на ООН по морско право за осигуряване на основополагаща многостранна правна рамка за всички морски дейности, включително в Арктика, за определянето на границите на континенталния шелф на Арктика и за разрешаване на въпросите, свързани със суверенитета в рамките на Арктика по отношение на териториалните морета; отбелязва, че в Арктика съществуват съвсем малък брой неразрешени въпроси, свързани с юрисдикцията; счита, че спазването на международното право в Арктика е от съществено значение; посочва, че водите около Северния полюс са предимно международни води; застъпва се за силна роля на ЕС при насърчаването на ефективни многостранни договорености и на основан на правила световен правов ред чрез укрепване и последователно прилагане на съответните международни, регионални и двустранни споразумения и рамки; подчертава, че ЕС следва да играе положителна роля в насърчаването и подпомагането на споразумения, които укрепват управлението на биологичното разнообразие и околната среда в територии извън националната юрисдикция в Северния ледовит океан; отбелязва, че това не се отнася до корабоплаването и традиционния поминък; настоятелно призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество със своите държави членки за подкрепа на опазването и защитата на околната среда в региона; подчертава важната роля на АС за поддържане на конструктивно сътрудничество, ниско напрежение, мир и стабилност в региона на Арктика;

4.  приветства ратифицирането на Парижкото споразумение от страна на Европейския съюз и влизането му в сила на 4 ноември 2016 г.; призовава за бързото му и ефективно прилагане от всички страни; насърчава държавите членки да ратифицират Парижкото споразумение с цел продължаване на работата по амбициозните цели и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове както в сектора за търговия с емисии, така и в споделящите усилията сектори, като се има предвид целта за ограничаване на повишаването на температурата с до 1,5°C до 2100 г.;

5.  призовава Комисията и държавите членки да поемат по-силна роля по отношение на ефективното прилагане на международните конвенции, като например Парижкото споразумение, Конвенцията от Минамата, Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Протокола от Гьотеборг, Стокхолмската конвенция, Международния кодекс за кораби, извършващи дейност в полярни води (Полярния кодекс) и Конвенцията за биологичното разнообразие; призовава Комисията да обърне специално внимание на текущия международен процес, иницииран от Комитета за преглед на устойчивите органични замърсители, с цел по-нататъшно ограничаване на използването на устойчиви органични замърсители и индустриални сажди; очаква от държавите — партньори на ЕС, да направят същото;

6.  подкрепя разработването на мрежа от защитени територии в Арктика и опазването на международната морска зона около Северния полюс извън икономически зони на крайбрежните държави;

7.  призовава всяка свързана с търговски риболов дейност в Арктическия регион да се извършва по начин, който е в пълно съответствие с чувствителното и специфично естество на региона; настоятелно заявява, че преди започването на нов търговски риболов в Арктическия регион трябва да бъдат направени надеждни и предпазни научни оценки на запасите, за да се определят нивата на риболов, които ще запазят целевите рибни запаси на равнищата, при които може да се постигне максимален устойчив улов, и които няма да доведат до изчерпването на други видове или да причинят сериозни вреди на морската среда; подчертава, че целят риболов в открито море трябва да бъде регулиран от регионална организация за управление на риболова, която да се съобразява с научните препоръки и да има надеждна програма за контрол и наблюдение с цел гарантиране на спазването на мерките за управление; посочва, че риболовът в изключителните икономически зони трябва да отговаря на същите стандарти; призовава за налагане на мораториум върху риболова в промишлен мащаб, включително с дънни тралове, във водите на Арктика, в които преди не е извършван риболов;

8.  приветства текущите преговори относно международно споразумение между арктическите крайбрежни държави и международни договорни страни с цел предотвратяване на нерегламентирания риболов в международните води на Арктика и призовава Комисията и държавите членки да подпишат тази декларация и да призоват спазването ѝ да стане задължително за страните, които са я подписали;

9.  призовава Комисията да окаже подкрепа и да насърчи арктическите държави да продължат да работят за разширяване на наличните информация и анализи по отношение на всички запаси в региона;

10.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си в рамките на законодателната рамка на ЕС чрез договаряне на амбициозни цели за намаляване на емисиите при преговорите във връзка с Директивата относно националните тавани за емисии, чрез намаляване на местните равнища на замърсяване посредством пакета от мерки за чист въздух с цел намаляване на замърсяването на далечни разстояния и по-специално на саждите, и чрез договаряне на амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове и мерки както за секторите за търговия с емисии, така и за споделящите усилията сектори, като се има предвид целта за ограничаване на повишаването на температурата с до 1,5°C до 2100 г.;

11.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че новото споразумение на ООН за опазване на биологичното разнообразие в райони извън националните юрисдикции, по което понастоящем се водят преговори, е силно и ефективно и може да гарантира установяването на устойчив процес за набелязване, определяне, управление и прилагане на морските защитени територии, в това число морските зони резервати;

12.  насърчава Комисията и държавите членки да утвърдят своята роля в ефективното изпълнение на Конвенцията за биологичното разнообразие и свързаните международни споразумения; счита, че е важно договореният в член 10 от Протокола от Нагоя стратегически план по отношение на идентифицирането и подреждането по приоритет на вредни чужди видове, застрашаващи екосистемите, и на техните разширяващи се маршрути да бъде осъществен, така че най-вредните инвазивни видове да бъдат контролирани или унищожени и да бъдат предприети мерки спрямо техните разширяващи се маршрути с оглед премахването на трансфера и инвазията на подобни видове, включително в арктическите региони;

13.  призовава държавите членки да забранят субсидиите за изкопаеми горива, които намаляват цената на производството на енергия от изкопаеми горива, с оглед да се възпрат експлоатацията и използването на изкопаеми горива;

14.  призовава ЕС да подкрепя на международно равнище строгите предпазни регулаторни стандарти в областта на опазването на околната среда и безопасността по отношение на проучванията и търсенето на нефтени залежи и на добива на нефт; призовава за забрана на нефтените сондажи в замръзналите арктически води на ЕС и на ЕИП, както и за насърчаването от страна на ЕС на сравними предпазни стандарти в рамките на Арктическия съвет и по отношение на арктическите крайбрежни държави;

15.  подчертава, че е важно ЕС да насърчи бързото ратифициране на Конвенцията от Минамата с оглед на предотвратяването и намаляването на емисиите на живак;

16.  приветства намерението на Комисията да насочи европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) към мерки за интегрирането на дейността в областта на климата в Арктика, като се вземат предвид местните обстоятелства и специалното естество на арктическите региони;

17.  подчертава, че нарастващото използване на природни ресурси в Арктика следва да се осъществява по начин, който зачита местното население, носи ползи за него и поема пълна екологична отговорност за крехката околна среда на Арктика; счита, че този стратегически избор е от съществено значение, за да се гарантира легитимност и местна подкрепа за ангажираността на ЕС по отношение на Арктика;

18.  призовава Комисията и държавите членки, които са членове или наблюдатели в АС, да подкрепят текущата работа на Арктическия съвет във връзка с оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) за целите на опазването на уязвимите екосистеми на Арктика в съответствие с Конвенцията от Еспо; подчертава жизненоважното значение на оценките на въздействието върху околната среда за осигуряването на устойчиво развитие на икономическите дейности и опазването на особено уязвимите екосистеми и общности на Арктика; обръща внимание на следните неизчерпателни критерии, представени от Околополюсния съвет на инуитите за оценка на проекти, осъществявани в Арктика:

   трябва да се разгледат всички потенциални екологични, социално-икономически и културни въздействия както по време на изпълнението на проекта, така и след това, включително кумулативното въздействие на настоящите и бъдещите проекти,
   принципът на предпазните мерки и принципът „замърсителят плаща“ трябва да се прилагат на всички етапи на проекта — планиране, оценка, прилагане и регенериране,
   регенерирането и възстановяването на местообитанията и на засегнатите земи трябва изцяло да се планира и финансира предварително,
   проектопредложенията за реакция при петролни разливи трябва да включват доказана способност на промишлеността да събира нефтени разливи при условия на замръзнал, натрошен и повторно замръзнал лед,
   трябва да бъде създаден международен режим за отговорността и обезщетението за замърсяването на земи, води и морски зони в резултат от проучване и добив на нефт в крайбрежни води;

19.  подчертава, че е важно да се намерят механизми за включване на корпоративната социална отговорност (КСО) в дейностите на дружества, които извършват стопанска дейност в Арктическия регион, по-специално чрез сътрудничество с представители на стопанския сектор, като например Арктическия икономически съвет; препоръчва да се проучи потенциалът на доброволните механизми за насърчаване на високи промишлени стандарти за социалните и екологичните резултати, например чрез наблягане на „най-добрите постижения“ в индекс за корпоративната отговорност в Арктика, който да се основава например на протокола за бизнес инвестициите в Арктика и инициативата на ООН „Глобален договор“;

20.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят всички усилия в рамките на ММО, за да се постигне глобално споразумение за намаляване на емисиите от корабоплаването;

21.  признава значението на непрекъснатото и достатъчно финансиране за слабо населените северни райони за целите на справянето с постоянните неблагоприятни условия, като например ниска гъстота на населението, сурови климатични условия и дълги разстояния;

22.  насърчава тясното сътрудничество между институциите на ЕС и съответните държави членки по арктическите въпроси; приканва държавите членки, които са членове на АС, да информират останалите държави членки и върховния представител за всеки въпрос от общ интерес в Арктическия съвет в съответствие с член 34, параграф 2 от Договора за Европейския съюз;

23.  подчертава необходимостта ЕС да се ангажира в диалог по политиката с всички арктически партньори и призовава за по-добро сътрудничество между ЕС, Арктическия съвет в рамките на Северното измерение, Евро-Арктическия съвет за региона на Баренцово море и други органи, участващи в сътрудничество в Далечния север; подчертава важната роля на наблюдателите в АС, които имат голям опит и продължителен ангажимент в областта на научното и политическото сътрудничество в Арктика; приветства във връзка с това текущия диалог между наблюдателите и председателството на АС;

24.  решително подкрепя предоставянето на статут на ЕС като наблюдател в Арктическия съвет; изразява убеждение, че пълното прилагане на статута на ЕС като официален наблюдател би допринесло по положителен начин за и би укрепило политическата и институционалната роля на АС при справянето с арктическите въпроси;

25.  приветства засилената координация между Комисията и ЕСВД по арктическите въпроси; предлага да се създаде звено по северни политики в рамките на ЕСВД и да се укрепи междуведомственото сътрудничество между ЕСВД и Комисията с цел да се гарантира последователен, координиран и интегриран политически подход във всички съответни ключови области на политиката;

26.  отбелязва капацитета на ЕС да допринася за разрешаване на потенциални предизвикателства в областта на сигурността; призовава ЕС да допринася, в партньорство със своите държави членки и в сътрудничество с арктическите държави, за усилията да се изградят механизми за гражданска сигурност, както и за засилването на капацитетите за управление както на природни, така и на причинени от човека кризи и бедствия и на инфраструктурите за издирване и спасяване;

27.  обръща внимание на факта, че енергийната сигурност е тясно свързана с изменението на климата; счита, че енергийната сигурност трябва да се подобри чрез намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива; подчертава факта, че преобразуването на Арктика представлява едно от най-важните въздействия на изменението на климата върху сигурността на ЕС; подчертава необходимостта да се предприемат мерки във връзка с този умножаващ риска фактор чрез укрепена стратегия на ЕС за Арктика и чрез засилена политика за генерирана в ЕС енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, която политика да намалява значително зависимостта на Съюза от външни източници и по този начин да подобрява позицията му от гледна точка на сигурността;

28.  призовава за разработването на планове за реагиране при замърсена с нефт флора и фауна, в съответствие с определени добри практики, във всички арктически държави, включително провеждането на ефективна оценка на уязвимите видове, изложени на риск, както и разработването на осъществими стратегии за предотвратяване и реагиране с цел гарантиране на тяхната закрила;

29.  подчертава продължаващото конструктивно и прагматично трансгранично сътрудничество в рамките на Северното измерение и неговите партньорства и сътрудничеството за региона на Баренцово море;

30.  подчертава важността на трайния ангажимент и диалог с Русия в рамките на арктическото регионално сътрудничество, особено трансграничното сътрудничество между ЕС и Русия, въпреки нарастващото разполагане на руски военни сили в региона, изграждането и повторното откриване на руски военни бази, както и създаването на арктически военен окръг на Русия; подчертава необходимостта ЕС допълнително да потвърди своите интереси по отношение на Русия чрез използването на избирателна ангажираност, както и да се стреми към напредък по въпроси от общ интерес, когато е налице основание за глобални решения на общи предизвикателства и заплахи; настоятелно призовава този въпрос да бъде включен в стратегията на ЕС за Арктика; подчертава, че Арктическият регион представлява неразделна част от екологичната, икономическата и политическата сфера на международните отношения;

31.  изразява становището, че политиката на Северното измерение служи като успешен модел на стабилност, съвместна отговорност и ангажираност в сътрудничеството в Арктика; подчертава значението на секторните партньорства по линия на Северното измерение, особено в областта на околната среда, инфраструктурата и логистиката;

32.  отбелязва, че са се формирали арктически миграционни маршрути към ЕС; подчертава, че миграционните маршрути и по-интензивният транспорт следва да се вземат под внимание при изготвянето на стратегия на ЕС за Арктика;

33.  отново призовава ЕС и неговите държави членки активно да подкрепят принципите на свобода на корабоплаването и на мирно преминаване;

34.  приветства плановете за създаване на форум на заинтересованите страни в европейската част на Арктика; подчертава необходимостта да се засили взаимодействието между съществуващите финансови инструменти, за да се предотврати възможно дублиране и да се увеличи максимално взаимодействието между вътрешните и външните програми на ЕС; отбелязва, че Финландия предложи да бъде домакин на първия форум, който ще се проведе през 2017 г.;

35.  признава значението на включването на традиционните и местните познания в процесите на вземане на решения в Арктика;

36.  отново потвърждава подкрепата на ЕС за Декларацията на ООН за правата на коренното население; припомня по-специално член 19 от нея, като потвърждава, че държавите се консултират и си сътрудничат добросъвестно с коренното население чрез неговите представителни институции, за да получат предварително неговото доброволно и информирано съгласие преди приемането и прилагането на законодателни и административни мерки, които може да го засяга; призовава за по-добро и по-ранно включване на коренното население в изграждането на арктическа политика, центрирана около гражданите и в работата на Арктическия съвет; подчертава, че тяхното включване в процеса на вземане на решения би подпомогнало устойчивото управление на природните ресурси в Арктика; подчертава необходимостта от закрила и насърчаване на техните права, култури и езици; подчертава необходимостта от разработване на възобновяеми енергийни ресурси в Арктическия регион по устойчив начин, който също така зачита крехката околна среда, и при цялостно участие на коренните народи;

37.  обръща специално внимание на Целта за устойчиво развитие (ЦУР) 4.5, която включва гарантиране на равен достъп до всички равнища на образование и професионално обучение за коренните народи, също така на техните езици;

38.  подчертава, че достъпния, взаимосвързан, безопасен и устойчив туризъм в селските и слабо населените райони в европейската част на Арктика може да допринесе за увеличаване на стопанските дейности, което на свой ред може да увеличи броя на работните места в малките и средните предприятия и да допринесе за цялостното положително развитие на региона; следователно подчертава, че туризмът в региона следва да бъде насърчаван, поради свързаните с него социални и екологични въздействия за инфраструктурата, научните изследвания, образованието и обучението;

39.  подчертава ролята на коренните народи и на местните общности за запазването на жизнеспособността и устойчивостта на Арктическия регион; призовава Комисията да се съсредоточи върху тези общности при предоставянето на достъп до цялата съответна информация относно изискванията на единния пазар, най-добрите практики и инструментите за финансиране на ЕС; подчертава ролята на безпрепятствени транспортни, комуникационни и електропреносни мрежи, както и пространствени геолокализиращи и телекомуникационни технологии, при създаването на икономическата активност в региона; припомня на Комисията нейните задължения по Регламент (ЕС) 2015/1775 за докладване и информиране на обществеността и компетентните органи относно разпоредбите на регламента; подчертава необходимостта от интегриране на коренното и местното ноу-хау, както и от осигуряване на по-тясно участие, приемане и ангажиране на коренните и местните общности в процесите на вземане на решения; подчертава необходимостта на нужната подкрепа и финансиране; в този контекст предлага представителство на коренните народи на Арктика в Брюксел, за да стане тяхното участие по-видимо; счита, че ЕС следва да подкрепя внедряването на новаторски технологии в Арктика, които да разработват възобновяемите енергийни източници в Арктика;

40.  подчертава, че запазването на устойчиво развити общности в Арктика, които да се ползват от най-новите информационни технологии и да имат високо качество на живот е от изключително значение и че ЕС може да играе жизненоважна роля в тази насока; припомня правото на населението на Арктика да определя своите собствени средства за препитание и признава неговото желание за устойчиво развитие на региона; призовава ЕСВД и Комисията да засилят диалога с него и да проучат възможността за предоставяне на средства на тези асоциации, както и да гарантират, че неговия глас се взема предвид в разискванията на ЕС по отношение на Арктика; приветства работата, извършена от специалния докладчик на ООН за състоянието на правата на човека и основните свободи на автохтонните народи, както и тази на експертния механизъм на ООН за правата на коренното население;

41.  подчертава, че науката следва да бъде основата за формулиране на политиката в Арктика, що се отнася до опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата;

42.  подчертава жизненоважната роля на европейските структурни и инвестиционни фондове за разработването на европейската част на Арктика и за създаването на устойчив растеж и висококачествени работни места, насочени към ориентирани към бъдещето сектори; подчертава също така необходимостта от отговорно и уважително развитие на природните ресурси на Арктика; обръща внимание на постоянните неблагоприятни условия, които трябва да бъдат компенсирани (член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз); подчертава дългосрочното значение на стратегията в различни области, като например програмата в областта на цифровите технологии, изменението на климата, синия растеж и др.;

43.  подчертава важността на добрата достъпност на Арктическия регион за TEN-T мрежата, планираното разширяване по линия на централната мрежа на коридора Северно море — Балтийско море и на Скандинавско-Средиземноморския коридор, както и на маршрутите за достъп от второ ниво като ключова транспортна структура, за да се даде възможност за устойчива мобилност на стоки и хора; припомня потенциала на финансирането от ЕС, като Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), за финансирането на инфраструктурни проекти в европейската част на Арктика; отбелязва съществената роля на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) във връзка с това; предлага Комисията да проучи потенциала за по-широко международно финансово сътрудничество за развитие на инфраструктурата и свързаността, включително ИКТ системите;

44.  приветства ангажимента на Комисията най-малко да запази равнището на финансиране за научните изследвания в Арктика в рамките на инициативата „Хоризонт 2020“, и по-специално нейното намерение за подпомагане на внедряването на новаторски технологии; призовава Комисията да увеличи финансирането на ЕС за арктическите научни изследвания в Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. (МФР); призовава Комисията да продължи и да засили използването на програма „Хоризонт 2020“ и други програми за финансиране за целите на изследването на Арктика;

45.  отбелязва, че арктическите морски екосистеми са от ключово значение за запазването на биологичното разнообразие в световен мащаб; отбелязва, че намаляването на ледовете в Северния ледовит океан и другите промени в околната среда в Арктика, в съчетание с ограничените научни познания относно морските ресурси в тази област, изисква подход на предпазливост с цел определяне на подходящи международни мерки за гарантиране на дългосрочно опазване и устойчиво използване на ресурсите в откритото море в Арктика;

46.  насърчава поощряването и улесняването на международното научно и научноизследователското сътрудничество между всички заинтересовани страни, работещи в областта на научните изследвания в Арктика и на създаването на научноизследователски инфраструктури, като признава, че по-доброто познаване на Арктика е от ключово значение за преодоляването на всички предизвикателства по подходящ начин; подкрепя сътрудничеството между водещи научноизследователски институции в Арктика с цел разработване на интегрирана европейска програма за полярни научни изследвания по линия на инициативата EU-PolarNet, която включва традиционни и местни познания; отбелязва, че Комисията беше поканена на международна научна конференция по въпросите на Арктика, която ще се проведе в Европа през 2018 г.; подчертава значението на успешното сътрудничество с Канада и САЩ посредством Трансатлантическия съюз за научни изследвания;

47.  отново отправя своя призив към Комисията да създаде Арктически информационен център на ЕС в Арктика, с достатъчно средства за гарантиране на ефективния достъп до информация и знания за Арктика, и за генериране на туризъм; изтъква, че този Арктически информационен център на ЕС би могъл да бъде свързан с вече съществуващи Арктически центрове или с други арктически институции, като средство за решаващо намаляване на разходите;

48.  призовава за по-систематично и дългосрочно събиране на данни, получени от научноизследователски проекти в Арктика; изразява съжаление, че постиженията на отделните проекти често се губят, когато се преминава от един период на финансиране към друг; призовава Комисията да се стреми към последователност при планирането на рамката за научни изследвания в Арктика за периода след 2020 г.;

49.  приветства подкрепата на Комисията за създаването на морски защитени територии в Арктика; припомня на Комисията и на държавите членки целта за опазване на поне 10% от крайбрежните и морските територии като част от целите за устойчиво развитие; отбелязва, обаче, че всяко ново предложение по тези въпроси следва да бъде в съответствие с резултатите от дискусията с арктическите държави в Арктическия съвет; подчертава, че защитените морски зони са от решаващо значение за запазването на арктическите екосистеми; припомня необходимостта от пълно включване на местните общности в планирането, осъществяването и управлението на тези защитени зони;

50.  изтъква значението на космическите технологии и космически научноизследователски дейности, които са от съществено значение за безопасното корабоплаване, операции, както и за мониторинг на околната среда и за наблюдение на изменението на климата в Арктика; насърчава Комисията, с оглед на промените в Арктическия регион, признати в нейното съобщение, озаглавено „Космическа стратегия за Европа“ (COM(2016)0705), да проучва възможностите за засилено използване на сегашните и бъдещите спътникови програми на ЕС в региона, в сътрудничество с членовете на Арктическия съвет, и да вземе предвид нуждите на ползвателите в рамките на инициативата GOVSATCOM; призовава всички заинтересовани страни във връзка с това да се възползват в пълна степен от потенциала на програмата за спътникова навигация „Галилео“ и на програмата за наблюдение на Земята „Коперник“;

51.  призовава Комисията и държавите членки да насърчат и да окажат подкрепа за установяването на защитена морска територия в откритите води на Арктика с мандат на комисията на Конвенцията за опазване на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан (OSPAR), като се забранят всички добивни дейности, включително риболовът, в международните води около Северния полюс, обхванати от Конвенцията OSPAR;

52.  призовава Комисията да окаже подкрепа за забраняване на използването на дънни тралове в морските зони от екологично или биологично значение и в откритите води на Арктика;

53.  призовава в основата на всички свързани с търговски риболов дейности в региона да бъдат целите на новата обща политика в областта на рибарството за опазване и количествената цел за възстановяване и поддържане на запасите над равнища, при които може да се постигне максимален устойчив улов;

54.  призовава ЕС да бъде лидер в предотвратяването на нерегламентиран риболов в Арктика; счита, че ЕС има пълно право на това предвид факта, че държавите членки участват във всички нива на управление в Арктическия регион;

55.  подчертава, че риболовните флотове на ЕС не трябва да застрашават биологичното разнообразие в региона; приветства определянето на екологично и биологично значими зони в Арктическия регион съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие като важен процес за осигуряване на ефективното опазване на арктическото биологично разнообразие и подчертава важността на прилагането на подход на управление, основан на екосистемите, в крайбрежната, морската и земната среда на Арктика, както е подчертано от експертната група по управление, основано на екосистемите, към Арктическия съвет; призовава държавите да изпълняват своите задължения по силата на Конвенцията за биологичното разнообразие и Конвенцията на ООН по морско право чрез създаване на мрежа от защитените морски зони и морски резервати в Северния ледовит океан;

56.  категорично счита, че всяко по-нататъшно развитие на търговския риболов в Арктическия регион трябва да се извършва в съответствие с международните споразумения по отношение на региона, включително с Договора за Шпицберген от 1920 г., както и в съответствие с правата на държавите – страни по такива споразумения, и със съществуващите исторически права на риболов;

57.  призовава Комисията да проучи и направи предложения за засилване на далекосъобщителната инфраструктура в Арктика, включително спътниковата инфраструктура, с цел подпомагане на научните изследвания и мониторинга на климата, както и за създаване на развитие на местно равнище, на навигация и на безопасност по море;

58.  отново отправя своя призив от 2014 г. към Комисията и държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да улеснят активно забраната за използване и превоз на тежко гориво като корабно гориво в корабите, плаващи в Северно море чрез Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Конвенцията MARPOL), и/или чрез държавен пристанищен контрол, както е уредено във водите в района на Антарктика; приканва Комисията да включи рисковете, свързани с околната среда и климата, от използването на тежко гориво в проучването си относно рисковете, до които може да доведе увеличаването на корабоплаването по Северния морски път; призовава Комисията, при липсата на подходящи международни мерки, да внесе предложения за правила по отношение на плавателните съдове, които акостират в пристанища на ЕС след или преди пътувания през арктически води, с оглед забраната за използване и превоз на тежки горива;

59.  очаква влизането в сила на Полярния кодекс на Международната морска организация през 2017 и 2018 г., което ще направи по-безопасно корабоплаването в Арктика; подчертава, че е важно да се разработи единна система за напускане, евакуация и спасяване (НЕС) на персонала, извършващ дейност в крайбрежни води, която да може да се прилага за платформи и плавателни съдове в Арктика;

60.  припомня, че съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство Исландия и Норвегия са поели ангажименти за запазване на качеството на околната среда и за гарантиране на устойчивото използване на природните ресурси при спазване на съответното законодателство на ЕС;

61.  подчертава нарастващия интерес на Китай в Арктическия регион, особено що се отнася до достъпа до транспортни маршрути и наличието на енергийни ресурси; отбелязва сключването на споразумение за свободна търговия между Исландия и Китай и призовава Комисията да наблюдава отблизо въздействието, което то може да има не само върху устойчивото икономическо развитие в исландската част на Арктика, но и върху икономиката и вътрешния пазар на ЕС;

62.  припомня, че в рамките на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Гренландия от 2007 г. ЕС предоставя на Гренландия финансова подкрепа за обезпечаването на отговорен риболов и устойчива експлоатация на рибните ресурси в изключителната икономическа зона на Гренландия;

63.  призовава за бързо ратифициране и присъединяване на държавите членки към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорност и обезщетение на щети, свързани с превоза на опасни и вредни вещества по море (Конвенция HNS);

64.  счита, че от съществено значение при прилагането на политиките за Арктика е парламентарната ангажираност и тясното междупарламентарно сътрудничество по арктическите въпроси, по-специално с националните парламенти на съответните държави — членки на ЕС;

65.  приканва върховния представител и Комисията да наблюдават климатичните, свързаните с опазването на околната среда процеси, морските, социално-икономическите процеси и процесите в областта на сигурността в Арктика и да докладват редовно пред Парламента и Съвета, включително във връзка с прилагането на политиката на ЕС за Арктика;

66.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителствата и парламентите на държавите от арктическия регион.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0363.
(2) Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/70/1.
(3) http://www.inuitcircumpolar.com/uploads/3/0/5/4/30542564/declaration_on_resource_development_a3_final.pdf
(4) OВ C 436, 24.11.2016 г., стр. 17.
(5) OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 131.
(6) OВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 153.
(7) OВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 77.
(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0236.
(9) OВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 71.
(10) OВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 41.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0034.
(12) Приети текстове, P8_TA(2016)0224.
(13) Според изчисленията един и половина милиарда тона CO2 се съхраняват в Арктика.


Доклад от 2016 г. относно Черна гора
PDF 510kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 16 март 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Черна гора (2016/2309(INI))
P8_TA(2017)0094A8-0050/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19—20 юни 2003 г. и приложението към тях, озаглавено „Дневният ред от Солун за Западните Балкани: по пътя към европейска интеграция“,

—  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна, подписано на 29 март 2010 г.(1),

—  като взе предвид резултатите от заседанията на Конференцията за присъединяване ЕС-Черна гора на равнище заместник-министри на 30 юни 2016 г. и на равнище министри на 13 декември 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 юни 2012 г. с решение за започване на преговори за присъединяване с Черна гора на 29 юни 2012 г., както и заключенията от 13 декември 2016 г., които впоследствие получиха подкрепата на преобладаващото мнозинство от делегациите,

—  като взе предвид седмата среща на Съвета за стабилизиране и асоцииране между Черна гора и ЕС, проведена в Брюксел на 20 юни 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2016 г., озаглавено „Съобщение относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването — 2016 г.“ (COM(2016)0715), придружено от работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Доклад за Черна гора за 2016 г.“ (SWD(2016)0360),

—  като взе предвид окончателната декларация на председателя от срещата на високо равнище за Западните Балкани, проведена в Париж на 4 юли 2016 г., както и препоръките на организациите на гражданското общество за срещата на високо равнище в Париж през 2016 г.,

—  като взе предвид решението на външните министри на държавите — членки на НАТО, от 2 декември 2015 г. и Протокола за присъединяване на Черна гора към НАТО, подписан на 19 май 2016 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад на мисията за наблюдение на изборите на ОССЕ/БДИПЧ относно парламентарните избори, проведени на 16 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация на 8-то заседание на Съвместния консултативен комитет (СКК) на гражданското общество ЕС — Черна гора, която се проведе в Будва на 8 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението и препоръките от дванадесетото заседание на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС—Черна гора, проведено на 19—20 май 2016 г. в Подгорица,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Черна гора,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0050/2017),

А.  като има предвид, че евро-атлантическата интеграция е основен приоритет на външната политика на Черна гора;

Б.  като има предвид, че е постигнат напредък в преговорите за присъединяване; като има предвид, че Черна гора се смята понастоящем за най-напредналата страна в процеса на присъединяване; като има предвид, че правната рамка в областта на принципите на правовата държава е до голяма степен завършена и институционалната структура е налице;

В.  като има предвид, че продължават да съществуват опасения във връзка с поляризираната ситуация в страната и бойкота на опозицията в парламента; като има предвид, че устойчивият диалог и конструктивното сътрудничество между управляващата коалиция и опозицията са от ключово значение за поддържането на напредъка в процеса на присъединяване;

Г.  като има предвид, че корупцията и организираната престъпност продължават да бъдат сериозни проблеми;

Д.  като има предвид, че организациите на гражданското общество (ОГО) могат да участват в работни групи, включително за преговорите за присъединяване, но изразяват неудовлетворение от степента на участието си в изготвянето на политиките и от способността си да получават достъп до информация; като има предвид, че е изключително обезпокоително, че някои активисти на гражданското общество са станали лично обект на медийни атаки чрез кампании за оклеветяване;

Е.  като има предвид, че напредъкът на Черна гора по глави 23 и 24 относно принципите на правовата държава продължава да бъде от съществено значение за общия темп на преговорния процес;

Ж.  като има предвид, че свободата на изразяване и свободата на медиите са основни ценности на ЕС и крайъгълен камък на всяка демокрация; като има предвид, че медийната общност в Черна гора е силно политизирана, че продължават да съществуват цензура и автоцензура и че има случаи на икономически и политически натиск върху журналисти;

1.  приветства поддържането на напредъка в интеграцията на Черна гора в ЕС; приветства факта, че Черна гора постигна стабилен напредък в преговорите за присъединяване, като отбелязва, че досега са отворени 26 глави за преговори, а 2 са временно приключени; призовава Съвета да ускори преговорите в Черна гора; насърчава отварянето и приключването на още глави в преговорите за присъединяване през 2017 г.; приветства приемането от страна на правителството на Черна гора на Програмата за присъединяване на Черна гора към ЕС за периода 2017—2018 г.; насърчава Черна гора да ускори темпа на реформите, да положи повече усилия за изпълнението на всички критерии и да продължи да съсредоточава усилията си върху основните елементи в процеса на присъединяване; припомня, че е от съществено значение да се постигнат конкретни резултати с голяма степен на изпълнение и устойчивост, особено в областта на принципите на правовата държава, правосъдието и борбата срещу корупцията и организираната престъпност;

2.  поздравява компетентните органи за редовното провеждане на парламентарните избори на 16 октомври 2016 г., при което основните свободи бяха принципно спазвани; насърчава по-нататъшното привеждане в съответствие с международните стандарти; приветства факта, че избирателната активност беше най-високата от 2002 г. насам; приветства преразгледаната правна рамка, в която се проведоха избори, но отбелязва запазването на някои административни слабости, включително от страна на Държавната избирателна комисия (ДИК), както и съмнения относно точността на избирателните списъци и политизацията;

3.  изразява съжаление относно необходимостта от временно затваряне на комуникационните интернет платформи в деня на изборите, както и хакерската атака на уебсайта на Центъра за демократичен преход няколко дни преди изборите, което възпрепятства работата на организациите на гражданското общество по наблюдение на изборите; призовава компетентните органи да разгледат пропуските и разследват твърденията за процедурни нарушения, включително твърденията за злоупотреба с държавни средства и злоупотреба със служебно положение, както и останалите докладвани недостатъци, по бърз и прозрачен начин и в съответствие с препоръките на ОССЕ/БДИПЧ; очаква политическата независимост на ДИК да бъде запазена; споделя виждането, че е необходимо да се подобри изборният процес, с цел да се изгради пълно доверие в него; отбелязва със съжаление, че опозицията не признава резултатите от изборите; потвърждава опитите на външни участници за дискредитиране на изборния процес и трудностите, които това причинява; очаква новото правителство да запази политическия ангажимент към процеса на реформи и приканва всички политически партии да се включат отново в конструктивен диалог;

4.  отбелязва, в етапа на подготовката за тези избори беше сформирано „правителство на електоралното доверие“; приветства факта, че Черна гора имаше водеща роля в този процес и той се осъществи на надпартийна основа;

5.  отбелязва с безпокойство твърденията за опити на Русия да влияе на събитията в Черна гора, тъй като този модел на поведение в региона би могъл да дестабилизира още повече Западните Балкани; изразява загриженост относно сериозните инциденти, в т.ч. твърдения за държавен преврат, случили се на 16 октомври 2016 г. и призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), както и Комисията, да следят отблизо продължаващите разследвания от страна на компетентните органи; приветства готовността на Сърбия да сътрудничи в посочените разследвания; счита, че е важно съответните служби на държавите членки да обменят информация, свързана с тези инциденти, както помежду си, така и със заместник-председателя/върховния представител и Комисията;

6.  продължава да бъде сериозно загрижен относно поляризацията в страната и бойкота на работата на Парламента от страна на опозицията; приканва опозицията да се възползва от поканата на министър-председателя на Черна гора да участва в правителството в замяна на край на бойкота; отново потвърждава необходимостта всички политически сили да възобновят конструктивния диалог и сътрудничество в рамките на парламента на Черна гора; призовава за по-нататъшно укрепване на парламентарния контрол спрямо процеса на присъединяване и на капацитета за надзор на бюджета; приветства парламента за това, че продължава да демонстрира висока степен на прозрачност; изразява загриженост относно използването на несъразмерна сила по време на противоправителствени протести; изтъква отново необходимостта от надлежни последващи действия във връзка с „аферата с аудиозаписите“; призовава за подобряване на парламентарния контрол върху изпълнението на мерките за борба с организираната престъпност и корупцията;

7.  приканва правителството да подобри достъпа до обществена информация особено по отношение на големи инфраструктурни проекти като строителството на магистрали, приватизацията, възлагането на обществени поръчки и съдебните операции;

8.  приветства новата стратегия за реформа на публичната администрация (РПА) за периода 2016—2020 г., програмата за реформа в управлението на публичните финанси, както и влизането в сила на новия закон за заплатите и опростяването на административните процедури; призовава за мерки за отпускане на подходящи бюджетни ресурси за прилагане на реформата на публичната администрация, както и за последователна политическата воля за рационализиране на публичната администрация, включително с оглед на подготовката за присъединяване; отбелязва, че е постигнат ограничен напредък по отношение на засилването на административния капацитет; насърчава пълното деполитизиране на публичната администрация; счита, че е от съществено значение придържането към принципите на доказани заслуги, професионализъм, отчетност, прозрачност и навременна оценка на регулаторното въздействие и гарантирането на правото на гражданите на добра и некорумпирана администрация и на информация;

9.  отбелязва напредъка в реформата на съдебната система, включително подобрения институционален капацитет; отново изразява загриженост във връзка с оказването на неправомерно влияние върху независимостта на съдебните органи, особено по отношение на назначаването на съдии; подчертава необходимостта от засилване на отчетността на съдебната система, като се подобрят резултатите от прилагането на етичните кодекси и на новите дисциплинарни системи за съдиите и прокурорите; подчертава необходимостта от рационализиране на съдебната мрежа, както и от по-нататъшно подобряване на капацитета за наблюдение на висящите дела в съдилищата и допълнително намаляване на броя на висящите дела; призовава за по-ефективна институционална и индивидуална отчетност, когато става въпрос за разглеждането на обвинения в корупция, изпиране на пари и организирана престъпност; подчертава необходимостта да се изпълняват ефективно съдебните решения във връзка с достъпа до информация и да се противодейства на широко разпространената практика да се обявяват документи за поверителни с цел да се ограничи достъпът до тях; подчертава, че е важно да се повиши обществената осведоменост за съществуващите механизми за подаване на жалби;

10.  въпреки че забелязва известен напредък в предприемането на последващи мерки във връзка с военните престъпления, призовава компетентните органи да разследват, подвеждат под съдебна отговорност и наказват военните престъпления, както и да водят борба с безнаказаността в съответствие с международните стандарти, особено по отношение на отговорните официални лица на върха на управленската йерархия; приветства приемането на стратегия за наказателно преследване с оглед разкриването на нови случаи и постигане на конкретни резултати; подчертава необходимостта от осигуряване на безпрепятствен достъп до правосъдие и справедливо обезщетение за жертвите на военни престъпления, както и от пълна закрила на свидетелите в съдебни производства, свързани с военни престъпления;

11.  със загриженост отбелязва, че корупцията продължава да бъде широко разпространена в много области, но приветства по-нататъшното укрепване на рамката за борба с корупцията, наред с другото чрез осигуряването на пълната оперативност на Агенцията за борба с корупцията (АБК) и чрез назначаването на специални прокурори в областта на борбата с корупцията, както и чрез обръщане на внимание на нуждата от специализирано дългосрочно обучение; счита, че е от съществено значение да се гарантира тяхната независимост при разследванията; подчертава, че е важно дейностите на АБК да бъдат политически безпристрастни, професионални и прозрачни, особено по отношение на случаите на корупция по високите етажи на властта и финансирането на политическите партии; подчертава за пореден път необходимостта от постигането на добри резултати в областта на разследванията и издаването на присъди, по-специално в случаите на корупция на високо равнище, както и на мерките за предотвратяване на корупцията, включително по-ефективното прилагане на законовите санкции; призовава новото правителство да превърне борбата с корупцията в един от своите приоритети, като предостави достатъчно човешки и бюджетни ресурси за тази цел;

12.  призовава за ефективното изпълнение на секторните планове за действие за области, които са особено уязвими на корупция, като обществените поръчки, приватизацията, градоустройственото планиране, образованието, здравеопазването, местното управление и полицията; призовава за ефективно разследване на потенциални случаи на подадени сигнали за нередности и за подходяща защита на лицата, подали сигналите за нередности; призовава за включване на престъплението незаконно обогатяване в наказателния кодекс на Черна гора; призовава за ефективно прилагане на Споразумението за сътрудничество между Евроюст и Черна гора за подобряване на съдебното сътрудничество в борбата срещу тежките форми на престъпност; призовава за мерки за подобряване на защитата на лицата, които подават сигнали за нередности;

13.  отбелязва приемането на плана за действие за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и подписването на Допълнителния протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма; подчертава, че е необходимо да се подобрят резултатите по делата, свързани с организираната престъпност, особено по отношение на трафика на хора, наркотици и изпирането на пари, да се гарантира по-засилено междуведомствено сътрудничество и допълнително да се засили регионалното и международното сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност; изтъква необходимостта от съветници, специалисти в областта на съдебната отчетност, които да подпомагат редовните разследвания;

14.  приветства подобрената правна рамка за борба срещу трафика на хора; при все това подчертава необходимостта от по-добро идентифициране на жертвите на трафик и от подобряване на достъпа им до помощ, компенсация и закрила;

15.  приветства новата стратегия за борба с насилствения екстремизъм за периода 2016—2018 г., която допълва националната стратегия за предотвратяване на тероризма и борба с него, с изпирането на пари и финансирането на тероризма; отбелязва създаването на ново разузнавателна звено за идентифициране и наблюдение на потенциални членове на насилствени екстремистки групировки; счита, че е от основно значение хората да бъдат идентифицирани в ранните етапи на радикализация, за да се предотврати вербуването им от страна на насилствени екстремистки групировки и отново да бъдат успешно интегрирани в обществото; счита, че е важно мерките, предприети в тази насока, да гарантират зачитането на правата на човека и основните свободи в съответствие с международните задължения; подчертава, че е важно да се повиши осведомеността за наблюдение на възможни терористични заплахи;

16.  като признава участието на организациите на гражданското общество (ОГО) в подготовката за присъединяване, приканва компетентните органи да подобрят в още по-голяма степен достъпа на ОГО до информация, свързана с ЕС, и да гарантират, че консултациите с организациите на гражданското общество се провеждат по съдържателен начин, когато това е възможно; призовава компетентните органи да разработят по-подпомагащ и приобщаващ подход, за да се улеснят масовите дейности на организациите на гражданското общество и насърчи активното им участие в обзора на целия изборен процес; настоятелно призовава компетентните органи да развият публичното финансиране за организациите на гражданското общество, както на национално, така и на местно равнище, по по-устойчив, прозрачен и ефикасен начин; призовава съответните органи да създадат условия, които стимулират доброволческа дейност и по-голяма степен на гражданска ангажираност; изразява дълбока загриженост, че продължават да се водят кампании за оклеветяване и опити за сплашване срещу някои от активистите на ОГО; призовава компетентните органи да разследват и да изяснят причината за тези опити и да положат повече усилия, за да защитят активистите от ОГО;

17.  отбелязва известен напредък в подобряването на положението на малцинствата, включително завършването на няколко законодателни реформи за привеждане в по-пълно съответствие с европейските и международните стандарти; приветства приемането на стратегия за периода 2016—2020 г. и план за действие за социалното приобщаване на общностните на ромите и гюптите; призовава да бъде отпуснат подходящ бюджет, така че планът за действие да може да бъде изпълнен както трябва; изразява загриженост относно двойната дискриминация, пред която са изправени жените и момичетата в ромската общност, както и относно достъпа на малцинствата на ромите, гюптите и ашкалите до здравеопазване, образование, жилищно настаняване и заетост; насърчава компетентните органи да продължат да укрепват усилията за защита на правата на ЛГБТИ лицата; призовава компетентните органи да положат допълнителни усилия за повишаване на осведомеността относно борбата с дискриминацията сред широката общественост; продължава да бъде загрижен от факта, че повечето обществени сгради, включително медицински центрове и университетски факултети, все още не са достъпни за хората с увреждания и че броят на работещите хора с увреждания все още е много ограничен; призовава за по-нататъшни мерки за защита на мултиетническата идентичност на региона Бока Которска;

18.  призовава за допълнително укрепване на институциите за правата на човека, в т.ч. омбудсмана и Министерството на правата на човека и малцинствата, и споделя мнението, че следва да се повишат знанията им по отношение на международното и европейското право и стандарти в областта на правата на човека; изразява загриженост относно липсата на единен подход и ниските равнища на санкциите за нарушения на правата на човека;

19.  все така загрижен е относно продължаващото домашно и сексуално насилие, основано на пола, липсата на наказателно преследване и надлежно осъждане на извършителите в съответствие с международните стандарти и неефективната подкрепа за жертвите и тяхната защита; призовава за мерки за създаване на адекватни услуги за защита, подобряване на съответната координация между институциите, ефективно използване на новата единна база данни за случаи на домашно насилие и прилагане на стратегията за периода 2016—2020 г. в областта на борбата срещу домашното насилие; подчертава, че е важно служителите в държавните институции да бъдат образовани и обучени за работа с жертвите; призовава компетентните органи да осигуряват подходяща защита, дългосрочно настаняване, финансова подкрепа и образователни програми за жертвите на принудителни бракове, както и ефективно наказателно преследване и осъждане на извършителите; подчертава значението на насърчаването на участието на жените в политическия живот, включително на ключови, свързани с вземането на решения позиции, както и на техния достъп и по-добра представеност на пазара на труда; призовава за разработването на публична политика, която подпомага равновесието между професионалните и семейните отношения; отбелязва, че планът за действие за периода 2013—2017 г. за равенство между половете продължава да се осъществява; настоятелно призовава компетентните органи да разпределят достатъчно бюджетни средства за неговото изпълнение; подчертава, че са налице предизвикателства при координирането на политиките по отношение на децата и че насилието срещу деца продължава да буди безпокойство;

20.  призовава черногорските органи да предприемат необходимите мерки с цел предотвратяване на насилието срещу деца, трафика на хора и принудителните бракове между деца, за които НПО продължават да съобщават;

21.  подчертава необходимостта от постоянна и сериозна работа по хармонизирането на черногорската правна система с международните стандарти за правата на човека и свободите на лицата с увреждания, за да се гарантира спазването на принципите на правовата държава и конституционосъобразността и законосъобразността;

22.  остава все така загрижен относно състоянието на свободата на изразяване и свободата на медиите в Черна гора и липсата на ефективни разследвания от страна на правителството на атаките срещу журналисти; настоятелно призовава компетентните органи да намерят решение на отдавна висящи случаи на насилие, сплашване и заплахи към журналисти, да вземат мерки за защита на работещите в медиите и да създадат безопасна среда за практикуването на свободна и разследваща журналистика; изразява загриженост относно атаките, извършени от полицейските сили, и относно последните случаи на натиск и сплашване на журналисти, включително кампании за оклеветяване, физически нападения и заплахи, както и случаи на намеса в медиите по време на антиправителствените демонстрации, в т.ч. произволни арести и отнемане на оборудване; изразява загриженост относно продължаващата липса на подобаващо разследване на посочените нападения и липсата на решение на съответните случаи; отбелязва, че броя на случаите на оклеветяване продължава да бъде висок; настоява за прозрачност на държавните реклами в частните медии, за изменение на Наказателния кодекс на Черна гора и за въвеждане на нови престъпления, с цел предотвратяване и предвиждане на наказания за атаките срещу журналисти при изпълнение на техните професионални задължения; отчита правните мерки, предприети за предоставяне на по-голяма финансова независимост и устойчивост на обществения радио и телевизионен оператор RTCG, и призовава за предприемането на допълнителни стъпки за гарантиране на неговата независимост, включително редакционната независимост; подчертава необходимостта от подкрепа и укрепване на съществуващите механизми за саморегулиране; подчертава, че преразгледаният етичен кодекс на журналистите трябва да се прилага ефективно и еднакво в цялата медийна общност; насърчава, когато е целесъобразно, наблюдателите от делегацията на ЕС и държавите членки да присъстват по-редовно на процесите срещу журналисти и медийни специалисти;

23.  отбелязва, че ДИК ограничи достъпа на медиите по време на изборите през 2016 г.; призовава за изпълнение на препоръките относно медиите, предложени с окончателния доклад на мисията за наблюдение на изборите на ОССЕ/БДИПЧ относно парламентарните избори, проведени през 2016 г.;

24.  въпреки че отбелязва някои положителни икономически процеси, настоятелно призовава новото правителство да предприеме мерки за осигуряване на фискална устойчивост, като същевременно укрепи социалните права и защитата на потребителите, да стартира по-нататъшни структурни реформи с оглед на подобряването на стопанския и инвестиционен климат, който да създаде работни места и растеж, и да изгражда по диверсифицирана икономика, включително мерки, предназначени да ограничат неформалния сектор, както и да настоява относно необходимостта от ефективна борба с данъчните измами; приветства отварянето на глава 19 и изразява твърдо убеждение, че това е най-добрият стимул за правителството да ускори работата си в областта на социалното приобщаване и намаляването на бедността и на ограничаването на неформалния сектор; призовава за рационализиране на публичните разходи, както и за повишаване на усилията за укрепване на принципите на правовата държава и изпълнението на договорните задължения; обръща внимание на необходимостта от справяне с големите външни дисбаланси и извършване на повторна оценка на инвестиционните проекти за публични инфраструктури, които застрашават фискалната устойчивост; призовава за предприемане на допълнителни мерки от финансово и нефинансово естество, които да бъдат на разположение за подкрепа на МСП и за допълнителни инвестиции, които трябва да бъдат направени в иновационните и устойчиви проекти с цел стимулиране на икономиката; призовава за подобряване на социалния диалог;

25.  отбелязва, че макар да е постигнат известен напредък в развитието на транспортната инфраструктура, включително чрез Обсерваторията за транспорта в Югоизточна Европа, липсата на трансгранични пътища възпрепятства търговията и туризма; приветства положените досега усилия за либерализация на железопътния сектор в Черна гора; подчертава необходимостта от координиране със съседните държави по въпросите на свързаността и от това да им се предостави възможност да бъдат част от процеса на планиране на инфраструктурните проекти;

26.  набляга на важността на укрепването на сектора на МСП и предоставянето на подкрепа чрез по-добро законодателство, финансиране и изпълнение на промишлената политика, както и чрез ограничаване на неформалната икономика и ускоряване на електронната регистрация на дружествата в цялата страна;

27.  отбелязва, че сивата икономика в Черна гора все още има голям дял в общия БВП; припомня, че големият дял на неформалната икономика представлява основна пречка за предприемачеството и икономическия растеж, и насърчава Черна гора да предприеме стъпки за намаляване на размера на сивата икономика;

28.  със загриженост отбелязва, че не са използвали изцяло или не са извършили последващи действия по някои крайни продукти от финансирани по ИПП проекти за изграждане на капацитет; подчертава, че за постигането на положителни резултати е необходимо органите да гарантират наличието на подходящ персонал, да приемат необходимото законодателство, за да дадат възможност крайните продукти да бъдат използвани и да предоставят нужната независимост на новосъздадените институции;

29.  отбелязва скромния спад в безработицата; приветства новата национална стратегия за периода 2016—2020 г. в областта на трудовата заетост и развитието на човешките ресурси и придружаващия я план за действие от 2016 г.; продължава да изразява загриженост относно високата младежка безработица и незадоволителната мобилност на работната сила; призовава за активни мерки на пазара на труда за увеличаване на качествената заетост и за подкрепа на жените, хората в уязвимо положение, хората с увреждания и младите хора чрез образование, професионално ориентиране, обучение, заетост и трудови права; отново посочва значението на активното участие в регионални младежки инициативи като Регионалната служба за младежко сътрудничество на Западните Балкани, включително възползвайки се от съществуващите програми, предназначени за стимулиране на свързаността в региона и справяне с младежката безработица;

30.  отбелязва, че публичните разходи за образование остават доста под средното за ЕС равнище; подчертава, че е необходимо да се въведат нужните мерки, особено по отношение на грижите за малките деца и предучилищното образование, в които броят на записваните ученици е разочароващо нисък и далеч под целта на ЕС за 95% до 2020 г.; счита, че следва да се обърне специално внимание на липсата на достъп за лица с увреждания в няколко обществени университета;

31.  приветства приемането на новия закон за околната среда, както и националната стратегия за транспониране и прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда и изменението на климата и свързания с нея план за действие за периода 2016—2020 г.; подчертава необходимостта от засилване на усилията за изпълнение, по-специално по отношение на качеството на водата, опазването на природата и управлението на отпадъците, както и свързания с това административен капацитет на всички равнища; изразява загриженост във връзка със значителното забавяне в приемането на мерки за закрила на Улцин Салина, който обект може потенциално да бъде включен в мрежата „Натура 2000“; призовава за по-нататъшни усилия за запазване на биологичното разнообразие на Салина и устойчивото развитие на крайбрежието;

32.  призовава компетентните органи да предприемат необходимите мерки за закрила и опазване във връзка с езерото Скадар с цел да бъдат запазени екологичните му характеристики, включително екологичната му цялост; призовава правителството да гарантира, че преобразуването на националните паркове в държавно акционерно дружество няма да има неблагоприятни последици за тяхната закрила; в този контекст, потвърждава изразените безпокойства в рамките на Рамсарската и Бернската конвенции във връзка с устройствения план със специална цел за националния парк „Езеро Скадар“, включително проекта „Порто“ на езерото Скадар; изразява загриженост относно значителното забавяне в установяването на закрила по отношение на зоните, които са идентифицирани като потенциални зони от мрежата „Натура 2000“, като националния парк „Езеро Скадар“; припомня необходимостта от солидни и стратегически оценки на въздействието върху околната среда в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международните стандарти;

33.  подчертава необходимостта от изпълнение на международните ангажименти в областта на смекчаване на последиците от изменението на климата; изразява дълбоко безпокойство относно плана на правителството да разработи електроцентралата на въглища „Плевля ІІ“, което е несъвместимо с ангажиментите, поети съгласно Парижкото споразумение;

34.  признава постигнатия добър напредък в областта на енергетиката, включително в сферата на междусистемната свързаност с партньорски държави; призовава Черна гора да въведе законодателство за прилагане на третия енергиен пакет, особено Директивата относно енергията от възобновяеми източници; продължава да бъде загрижен относно разработването на неустойчиви водноелектрически централи и факта, че много от тях се планират без солидна оценка на въздействието върху околната среда, по-специално що се отнася до опазването на биологичното разнообразие и въздействието им върху защитените зони, както се изисква от законодателството на ЕС; призовава компетентните органи да наблюдават внимателно проучванията за нефт и природен газ в открито море и да прилагат всички мерки за защита в съответствие с приетото законодателство, регламентите и достиженията на правото на ЕС;

35.  в светлината на подготовката за срещата на върха за Западните Балкани в Италия през 2017 г. призовава черногорските органи да увеличат усилията си за прилагане на правни и регулаторни мерки в областта на транспортния и енергийния сектор (незадължителни мерки), за да изпълнят програмата за свързаност на Европейския съюз;

36.  приветства проактивното участие и трайната конструктивна роля на Черна гора в добрите съседски отношения, регионалното и международното сътрудничество; насърчава по-нататъшното сътрудничество в това отношение; горещо приветства Черна гора за това, че продължава да привежда своята външна политика напълно в съответствие с целите на ЕС в областта на общата външна политика и политика на сигурност, включително с Решение (ОВППС) 2016/1671 на Съвета, с което се подновяват ограничителните мерки на ЕС спрямо Русия; приветства участието на Черна гора в мисии на ЕС по линия на ОПСО; насърчава Черна гора да продължи усилията си за решаване, в дух на конструктивност и добросъседство, неуредените двустранни въпроси със своите съседи, включително нерешени въпроси по определянето на границите със Сърбия и Хърватия, на възможно най-ранен етап от процеса на присъединяване; отново призовава компетентните органи да помогнат за решаването на въпросите с наследството на бившата Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ); приветства споразумението за определянето на границата с Босна и Херцеговина и ратифицирането на споразумението за определянето на границата с Косово; подчертава необходимостта от продължаване на преговорите относно приспособяването на споразуменията за преминаване на границите и граничния трафик; приветства сътрудничеството със съседните държави в рамките на процеса, чието начало беше поставено с Декларацията от Сараево; настоятелно призовава Черна гора да се съобрази с общите позиции на ЕС относно ненарушимостта на Римския статут и съответните ръководни принципи относно двустранните споразумения за имунитет;

37.  отбелязва, че макар не е по така наречения „западнобалкански маршрут“, Черна гора продължава да бъде държава за транзитно преминаване на бежанците и мигрантите, мнозинството от които идват от Сирия; призовава черногорските органи да гарантират, че мигрантите и бежанците, които кандидатстват за убежище в Черна гора или пътуват през черногорска територия, се третират в съответствие с международното право и правото на ЕС, включително Конвенцията за бежанците от 1951 г. и Хартата на основните права на ЕС; приветства приемането на плана за действие от Шенген и стратегията за интегрирано управление на миграцията за периода 2017—2020 г.;

38.  призовава Комисията да продължи работата по свързаните с миграцията въпроси с всички страни от Западните Балкани, за да гарантира спазването на европейските и международните норми и стандарти; приветства извършената досега работа в това отношение;

39.  приветства активното участие на Черна гора в проведената през 2016 г. среща на върха в Париж за Западните Балкани, по-конкретно относно програмата в областта на свързаността; призовава органите да изпълняват новоподписаното споразумение за преминаване на границите с Албания и да прилагат Регламента за трансевропейските мрежи по отношение на лицензирането и предоставянето на разрешения за открит достъп до железопътния пазар; отбелязва, че макар и железопътният пазар в Черна гора да е отворен за конкуренция от 2014 г., досега частни оператори не са проявили интерес за навлизане на пазара; призовава новото правителство да осигури отворен железопътен пазар с прозрачни такси за достъп до релсов път и разпределяне на капацитет, които са в пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС;

40.  приветства факта, че Протоколът за присъединяване на Черна гора към НАТО беше подписан през май 2016 г., като потвърждение на усилията на Черна гора в осъществяването на реформите, и че протоколът понастоящем е в процес на ратифициране от членовете на НАТО, тъй като НАТО е важен фактор за гарантиране на стабилността и мира в Западните Балкани; насърчава членовете на НАТО в рамките на ЕС да дадат приоритет на процеса на ратификация и да потвърдят, че членството на Черна гора в НАТО е важна част, символично и стратегически, от процеса на евро-атлантическата интеграция на страната; напомня, че преговорите за присъединяване към ЕС са независими от процеса на присъединяване към НАТО;

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Черна гора.

(1)ОВ L 108, 29.4.2010 г., стр. 1.


Електронната демокрация в ЕС: потенциал и предизвикателства
PDF 578kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 16 март 2017 г. относно електронната демокрация в Европейския съюз: потенциал и предизвикателства (2016/2008(INI))
P8_TA(2017)0095A8-0041/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Съвета на Европа CM/Rec(2009)1 относно електронната демокрация (е-демокрация), приета от Комитета на министрите на 18 февруари 2009 г., като първия международен правен инструмент за определяне на стандартите в областта на електронната демокрация,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз, по-специално членове 2, 3, 6, 9, 10 и 11 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 8—20 и 24 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на ЕС, Европейската конвенция за правата на човека и Европейската социална харта,

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно Европейската гражданска инициатива(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. — Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179),

—  като взе предвид Индекса за развитие на електронното правителство (EGDI) на ООН за 2014 г.,

—  като взе предвид трите проучвания, озаглавени „Потенциал и предизвикателства на електронното участие в Европейския съюз“, „Потенциал и предизвикателства на електронното гласуване в Европейския съюз“ и „Правен и политически контекст за създаване на европейски документ за самоличност“, публикувани от Тематичен отдел В през 2016 г.,

—  като взе предвид двете проучвания на отдела за оценка на научно-технологичните възможности (STOA), озаглавени „Електронна общественост, електронно участие и електронно гласуване в Европа — перспективи и предизвикателства: окончателен доклад“ (от ноември 2011 г.) и „Технологични възможности и системи за укрепване на основана върху участието и пряка демокрация“ (за което се очаква да бъде публикувано през 2017 г.),

—  като взе предвид работата върху електронната демокрация, предприета от Конференцията на европейските регионални законодателни събрания (CALRE), посредством мрежата за сътрудничество „IT4all“ на ООН,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно „Правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави“(2),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0041/2017),

A.  като има предвид, че неотдавнашните кризи и застоят във финансовата, икономическата, политическата и социалната сфера имат тежко отражение върху отделните държави членки и върху Съюза като цяло в момент, когато всички те са изправени пред глобални предизвикателства като изменението на климата, миграцията и сигурността; като има предвид, че връзката на гражданите с политическия живот става все по-напрегната, тъй като те се отдалечават от процесите на вземане на политически решения, и че е налице нарастващ риск от обществено недоволство от политиката; като има предвид, че ангажираността и участието на гражданите и гражданското общество в демократичния живот, в допълнение към прозрачността и информираността, са от съществено значение за функционирането на демокрацията и за легитимността и отчетността на всяко ниво от структурата на многостепенното управление на ЕС; като има предвид, че съществува ясна необходимост от засилване на демократичната връзка между гражданите и политическите институции;

Б.  като има предвид, че през последните десетилетия обществото ни се променя неимоверно бързо и гражданите изпитват необходимост да изразяват становищата си по-често и пряко във връзка с проблемите, които определят бъдещето на нашето общество, и че поради това би било добре политическите и изготвящите политики институции да инвестират в демократични иновации;

В.  като има предвид, че избирателната активност в изборите за ЕП постоянно намалява от 1979 г. насам и на изборите през 2014 г., спадна до 42,54%;

Г.  като има предвид, че е важно да се възвърне доверието на гражданите в европейския проект; като има предвид, че инструментите за електронна демокрация могат да допринесат за по-активно гражданство чрез подобряване на участието, прозрачността и отчетността при вземането на решения, като поддържат механизмите за демократичен надзор и познанията за ЕС, с цел да се предостави на гражданите по-значим глас в политическия живот;

Д.  като има предвид, че демокрацията следва да се развива и да се приспособява към промените и възможностите, свързани с новите технологии и инструментите на информационните и комуникационните технологии, които трябва да се считат за общо благо, което, прилагано правилно и придружено от подходящо равнище на информация, би могло да спомогне за създаване на по-прозрачна и основана на участието демокрация; като има предвид, че с оглед постигане на тази цел всеки човек следва да има възможност да бъде обучен в използването на нови технологии;

Е.  като има предвид, че допълнителният напредък в областта на киберсигурността и защитата на данните е от основно значение, за да постигнем по-широко използване на нови технологии в институционалния и политическия живот и с това да се увеличи участието на гражданите във вземането на решения;

Ж.  като има предвид, че една вълна от нови цифрови комуникационни инструменти и отворени платформи за сътрудничество би могла да послужи за модел и да предостави нови решения за насърчаване на участието и политическата ангажираност на гражданите, като същевременно намалява недоволството от политическите институции и спомага за увеличаване на степента на доверие, прозрачност и отчетност в демократичната система;

З.  като има предвид, че в най-новото си изявление относно състоянието на Съюза председателят на Комисията Юнкер представи пакет от мерки за увеличаване на използването на електронните комуникации, включително „WiFi4EU“ и разгръщането на мрежи от пето поколение (5G) в Европа;

И.  като има предвид, че данните на откритото управление имат потенциала да стимулират икономическия растеж, да повишат ефективността на публичния сектор и да подобрят прозрачността и управленската отговорност на европейските и националните институции;

Й.  като има предвид, че достъпът при равни условия до неутрална мрежа е предпоставка за гарантиране на действието на основните права на човека;

К.  като има предвид, че електронната демокрация би могла да улесни развитието на допълващи форми на участие, способни да допринесат за ограничаване на растежа на общественото недоволство от традиционната политика; като има предвид, че освен това би могла да спомогне за насърчаването на комуникацията, диалога, осведомеността за Съюза, неговите политики и мерки и интереса към тях, като с това се допринесе за подкрепа за европейския проект на местно равнище и за намаляване на т.нар. европейски „демократичен дефицит“;

Л.  като има предвид, че новите форми на участие във виртуалното обществено пространство са неразделно свързани със зачитането на правата и задълженията, свързани с участието в публичното пространство, които включват, например, процесуалните права в случай на клевета;

М.  като има предвид, че, за да се гарантира ролята на интернет като валиден и действащ демократичен инструмент, е абсолютно необходимо да се премахне цифровото разделение и да се осигури на гражданите подходяща медийна грамотност и умения в областта на цифровите технологии;

Н.  като има предвид, че системите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) заемат централно място в съвременния управленски процес, но че все още са необходими усилия, за да се подобри предоставянето на услугите на електронното управление;

O.  като има предвид, че електронното гласуване би могло да помогне на хората, които живеят или работят в държава членка, на която не са граждани, или в трета държава, да упражнят правото си на глас; като има предвид, че в процеса на електронно гласуване и регистриране на гласовете сигурността и поверителността трябва да бъдат гарантирани, особено във връзка с възможността за кибернетични атаки;

Потенциал и предизвикателства

1.  подчертава потенциалните ползи от електронната демокрация, която се определя като подкрепа и засилване на традиционната демокрацията посредством ИКТ и която може да допълва и укрепва демократичните процеси чрез добавяне на елементи на гражданска ангажираност посредством различни онлайн дейности, които включват, наред с другото, електронно правителство, електронно управление, електронно обсъждане, електронно участие и електронно гласуване; приветства факта, че чрез новите информационни и комуникационни средства все повече и повече граждани могат да участват в демократичните процеси;

2.  подчертава, че в препоръката на Съвета на Европа CM/Rec(2009)1 се призовава държавите членки да гарантират, че електронната демокрация насърчава, гарантира и повишава прозрачността, отчетността, способността за реакция, ангажираността, обсъждането, приобщаването, достъпността, участието, субсидиарността и социалното сближаване; изтъква, че тази препоръка призовава държавите членки да разработят мерки, които са в състояние да укрепят правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

3.  подчертава, че целта на електронната демокрация е да съдейства за изграждането на демократична култура, която обогатява и укрепва демократичните практики, като осигурява допълнителни средства за увеличаване на прозрачността и участието на гражданите, а не да създаде алтернативна демократична система в ущърб на представителната демокрация; изтъква, че електронната демокрация сама по себе си не гарантира политическо участие и че успоредно с електронната демокрация трябва да бъде обмислена нецифрова среда за политическо участие на гражданите;

4.  изтъква значението на електронното гласуване и гласуването от разстояние по интернет като системи, които могат да разширят включването на гражданите и да улеснят демократичното участие, особено в райони, които са по-маргинализирани в географско и социално отношение, като предлагат много потенциални предимства, по-специално за младите хора, хората с намалена подвижност, възрастните хора и за хората, които живеят или работят временно или постоянно в държава членка, на която не са граждани, или в трета държава, при условие че са гарантирани възможно най-високи стандарти на защита на данните; припомня, че при осъществяването на система за гласуване от разстояние по интернет държавите членки трябва да гарантират прозрачност и надеждност на изборния процес и на преброяването на гласовете и да зачитат принципите на равенство, тайна на гласуването, достъп до гласуването и право на свободно гласуване;

5.  подчертава, че е необходимо всички цифрови процеси на взаимодействие да се основават на принципа на институционална откритост, като съблюдават съчетание от прозрачност и информирано участие в реално време;

6.  подчертава и насърчава използването на електронно участие като ключова характеристика на електронната демокрация, която обхваща три форми на взаимодействие между институциите на ЕС и правителствата, от една страна, и гражданите, от друга страна, а именно: електронна информация, електронни консултации и електронно вземане на решения; признава, че много случаи на национално, регионално и местно електронно участие могат да се разглеждат като добри примери за това как ИКТ могат да бъдат използвани в демокрацията на участието; насърчава държавите членки да развиват допълнително тези практики на национално и местно равнище;

7.  подчертава, че ИКТ допринасят за създаването на пространства за участие и обсъждане, което от своя страна подобрява качеството и легитимността на нашите демократични системи;

8.  подчертава необходимостта от ангажиране на младите хора в политическия дебат и посочва, че използването на ИКТ в демократичните процедури може да бъде ефективен инструмент за тази цел;

9.  припомня първия европейски пример за онлайн гласуване в Естония в правно обвързващи избори през 2005 г., но твърди, че, за да има успех използването на евентуално електронно гласуване в други държави членки, ще е необходимо да се прецени дали може да бъде гарантирано действителното участие на цялото население и също така да се оценят ползите и предизвикателствата, както и последиците от различни или разминаващи се технологични подходи; подчертава, че наличието на сигурни високоскоростни интернет връзки и на инфраструктура за сигурна електронна самоличност е важна предпоставка за успеха на електронното гласуване; подчертава, че е необходимо да се оползотворят предимствата на новите технологии в настоящите процеси на гласуване с избирателни урни, и счита, че може да се постигне значителен напредък посредством обмен на най-добри практики и проучвания на всички политически равнища;

10.  изтъква, че да се отговори на загрижеността на гражданите във връзка с използването на онлайн инструменти за демокрация е предизвикателство; счита, че преодоляването на опасенията, свързани със сигурността, и гарантирането на неприкосновеността на личния живот са от първостепенно значение за изграждане на доверие на гражданите в развиващата се цифрова политическа сцена;

11.  подчертава, че демократичните процеси изискват обширен дебат на всички равнища на обществото в ЕС както и контрол и размисъл, за да дават възможност за справедливо, всеобхватно и рационално обсъждане; предупреждава, че съществува риск от изкривяване и манипулиране на резултата от обсъжданията чрез инструменти за разискване онлайн; счита, че най-добрата гаранция срещу този риск е прозрачността на всички взаимодействащи участници и предоставянето на информация за кампаниите, които потенциално се популяризират, пряко или косвено, на платформи за цифрово участие;

12.  отбелязва, че за една действаща демокрация доверието на гражданите в институциите и демократичните процеси представлява основно измерение; поради това подчертава, че въвеждането на инструменти за електронна демокрация трябва да бъде придружено от подходящи информационни и образователни стратегии;

13.  подчертава значението на интегрирането на електронното участие в политическата система с цел да се включи приносът на гражданите в процеса на вземане на решения и да се гарантират последващи действия; отбелязва, че липсата на отзивчивост от вземащите решения лица води до разочарование и недоверие;

14.  подчертава, че използването на инструменти на ИКТ следва да допълва други канали за комуникация с държавните институции, с цел да се избегне всякакъв вид дискриминация въз основа на цифровите умения или на липсата на ресурси и инфраструктури;

Предложения за подобряване на демократичната система чрез ИКТ

15.  счита, че участието в демократичните процеси се основава на първо място върху ефективен и недискриминационен достъп до информация и знания;

16.  освен това призовава ЕС и държавите членки да се въздържат от приемане на ненужни мерки с цел произволно ограничаване на достъпа до интернет и упражняването на основните права на човека, като например прекомерни мерки за цензуриране или криминализиране на законното изразяване на критика и несъгласие;

17.  призовава държавите членки и ЕС да предоставят образователни и технически средства за подобряване на демократичното овластяване на гражданите и повишаване на компетентността в областта на ИКТ и да дадат възможност на всички граждани на ЕС да придобият грамотност в областта на цифровите технологии и равен и безопасен достъп до тях с цел преодоляване на цифровото разделение (електронно приобщаване) в полза на демокрацията; насърчава държавите членки да интегрират придобиването на цифрови умения в учебните програми и обучението през целия живот и да дадат предимство на програми за цифрово обучение за възрастни хора; подкрепя развитието на мрежи с университети и образователни институции за насърчаване на научните изследвания в областта на новите инструменти за участие и тяхното прилагане; също така призовава ЕС и държавите членки да насърчават програми и политики, насочени към развитие на критично и информирано преценяване на използването на ИКТ;

18.  предлага да се напредне още повече в оценката на използването на нови технологии за подобряване на демокрацията в администрациите на ЕС чрез включване, в ролята на показатели, на цели, измерващи качеството на онлайн услугите;

19.  препоръчва Европейският парламент, като единствената пряко избрана институция на Европейския съюз, да поеме водеща роля за укрепване на електронната демокрация; счита, че за тази цел е уместно да се разработят новаторски технологични решения, които ще дадат възможност на гражданите да общуват пълноценно и да споделят тревогите си със своите избрани представители;

20.  насърчава опростяването на институционалните процедури и език и организирането на мултимедийно съдържание за обяснение на ключовите елементи от главните процеси на вземане на решения, с цел да се подобри тяхното разбиране и участието в тях; подчертава необходимостта от разпространяване на този портал за електронно участие чрез сегментирани проактивни инструменти, които дават възможност за достъп до всички документи в парламентарните досиета;

21.  настоятелно призовава държавите членки и ЕС да предоставят финансово достъпна и високоскоростна цифрова инфраструктура, особено в периферните региони и в селските и по-слабо развитите в икономическо отношение райони, и да гарантират равенство между гражданите, като обърнат особено внимание на най-уязвимите граждани и им предоставят умения, осигуряващи безопасно и сигурно използване на технологиите; препоръчва на библиотеките, училищата и сградите, в които се извършват обществени услуги, да се предоставят необходимите ресурси от високоскоростна и съвременна информационно-технологична инфраструктура, която да е еднакво достъпна за всички граждани, особено за най-уязвимите категории, като например хората с увреждания; изтъква, че за тези цели е необходимо да се отделят достатъчно финансови и образователни ресурси; препоръчва на Комисията да осигури ресурси за проекти, насочени към подобряване на цифровата инфраструктура в сферата на социалната и солидарна икономика;

22.  подчертава, че жените са недостатъчно представени на всички равнища на вземането на политически решения, както и в секторите на ИКТ; отбелязва, че жените и момичетата често са изправени пред свързани с пола стереотипи по отношение на цифровите технологии; поради това призовава Комисията и държавите членки да инвестират в целенасочени програми за насърчаване на образованието в областта на ИКТ и на електронното участие на жените и момичетата, особено на тези от уязвими и маргинализирани среди, посредством формално, неформално и самостоятелно учене;

23.  отбелязва, че за да се гарантира равен достъп на всички граждани до инструментите на електронната демокрация, е важен многоезичният превод, за да може информацията да бъде разпространена и прочетена от всички граждани в държавите с повече от един официален език или от лица с различен етнически произход;

24.  насърчава държавите членки и ЕС да популяризират, подкрепят и прилагат механизми и инструменти, които дават възможност за участие на гражданите и за тяхното взаимодействие с правителствата и институциите на ЕС, като например платформи за групово събиране на ресурси (краудсорсинг); подчертава, че ИКТ следва да улесняват достъпа до независима информация, прозрачност, отчетност и участие във вземането на решения; призовава в тази връзка всички съобщения и инструменти за връзки с гражданите на Комисията, и по-специално порталът „Europe Direct“, да се пригодят по-добре към предизвикателствата на електронната демокрация; ангажира се да направи всички налични средства за проследяване на законодателните действия по-достъпни, разбираеми, образователни и интерактивни, и приканва Комисията да направи същото на нейния уебсайт;

25.  призовава държавите членки и ЕС да преразгледат съдържанието на своите официални сайтове, които се занимават с функционирането на демокрацията, с цел предоставяне на образователни инструменти, които улесняват младите хора да посещават въпросните сайтове и да разбират тяхното съдържание, и да направят своите сайтове достъпни за лица с увреждания;

26.  насърчава администрациите да проявят ангажимента си към принципа на институционална откритост посредством такива промени в техните стратегически проекти, корпоративна култура, бюджети и процеси на организационна промяна, които са обосновани от целта за подобряване на демокрацията чрез използване на новите технологии;

27.  призовава за създаване на онлайн платформа, чрез която да може системно да се провеждат консултации с членовете на обществеността, преди европейският законодател да вземе решения и така да се ангажира по-пряко в обществения живот;

28.  счита, че е от съществено значение въвеждането на тези нови инструменти да бъде подкрепено от кампании за популяризиране на възможностите, които те предлагат, и на гражданските ценности на съвместна отговорност и участие;

29.  изтъква значението на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) като средство за ангажиране на обществеността в политическия живот на ЕС и за нейното пряко участие в него, и във връзка с това призовава Комисията да преразгледа начина, по който действа инициативата, така че тя да може да реализира пълния си потенциал в съответствие с препоръките, отправени от Европейския парламент в неговата резолюция от 28 октомври 2015 г.; поради това обръща внимание, че е важно свързаните с нея бюрократични изисквания да бъдат опростени и ускорени и ИКТ да се използват в по-голяма степен, например чрез цифрови платформи и други съвместими с мобилни устройства приложения, с цел този важен инструмент да стане по-лесен за ползване и по-широко разпространен; счита, че използването на нови технологии може да подобри, по-специално, системата за събиране на подписи по електронен път чрез използването на услуги за идентификация и установяване на автентичност (e-IDAS), което би позволило на гражданите по-лесно да получават и обменят информация относно съществуващи или потенциални ЕГИ, така че да могат да участват активно в обсъжданията и/или сами да подкрепят инициативите;

30.  подчертава, че някои процеси на Комисията, като например обществените консултации онлайн, дейностите за електронно участие и оценките на въздействието биха могли да имат полза от по-широкото използване на нови технологии за насърчаване на участието на обществеността, увеличаване на отчетността при тези процеси и на прозрачността на институциите на ЕС, както и за усъвършенстване на европейското управление; подчертава необходимостта да се направят процесите на допитване до обществеността ефективни и достъпни за възможно най-много хора, като техническите пречки се свеждат до минимум;

31.  подчертава необходимостта от по-пълна информация за гражданите относно съществуващите платформи за електронно участие на европейско, национално и местно равнище;

32.  призовава Комисията да разшири и развие електронното участие в междинния преглед на стратегията за цифров единен пазар, който ще бъде създаден през 2017 г., както и да насърчава разработването и финансирането на нови инструменти, свързани с електронното гражданство на Европейския съюз; освен това препоръчва на Комисията да се фокусира върху решения с отворен код, които да могат да се разгръщат лесно в целия цифров единен пазар; призовава по-специално Комисията да включи повторната употреба на предишни проекти, като например платформата D-CEN — финансиран от ЕС проект за предоставяне на технологични инструменти за демокрация на участието;

33.  подчертава, че развитието на електронната администрация следва да бъде приоритет за държавите членки и за институциите на ЕС и приветства инициативата на Комисията за амбициозен и всеобхватен план за действие за електронно управление, за който от ключово значение ще бъде подходящото прилагане на национално равнище и координирането на съществуващото финансиране от ЕС, в синергия с националните цифрови агенции и органи; счита, че следва да бъдат положени повече усилия за насърчаване на свободния достъп до данни и на използването на инструментите на ИКТ, основани на отворен код и безплатен софтуер, както в институциите на ЕС, така и в държавите членки;

34.  призовава за по-тясно сътрудничество на равнище ЕС и препоръчва обмен на най-добри практики за проекти за електронна демокрация като начин за постигане на форма на демокрация с по-широко участие и разисквания, която да отговаря на исканията и интересите на гражданите и да се стреми към тяхното включване в процесите на вземане на решения; посочва, че е необходимо да се знае какви са нагласите на гражданите към прилагането на дистанционното гласуване по интернет; призовава Комисията да осигури независима оценка или допитване до общественото мнение относно гласуването онлайн, с анализ на неговите силни и слаби страни, като допълнителна възможност за гражданите да гласуват, което да бъде разгледано от държавите членки до края на 2018 г.;

35.  подчертава необходимостта от отдаване на приоритет на защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни при ползването на инструменти за електронна демокрация и от насърчаване на по-сигурна онлайн среда, особено по отношение на сигурността на информацията и на данните, включително правото „да бъдеш забравен“, както и от предоставяне на гаранции срещу софтуер за наблюдение и възможност за проверка на източника; освен това призовава за допълнително използване на цифровите услуги въз основа на ключови фактори като защитена и криптирана цифрова идентичност в съответствие с Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги; насърчава създаването на безопасни и сигурни цифрови публични регистри и валидирането на електронните подписи с цел предотвратяване на измамни многократни участия, като това е в съответствие с европейските и международните стандарти за правата на човека и със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз; и накрая подчертава, че въпросите на сигурността не бива да се превръщат в пречка за приобщаването на лица и групи в демократичните процеси;

36.  подчертава необходимостта от засилване на демокрацията посредством технология, която следва да се използва в сигурна среда, отличаваща се с безопасност от неправомерното използване на технологични инструменти (напр. спамботове, анонимно профилиране и кражба на самоличност), и припомня необходимостта от спазване на най-високите правни стандарти;

37.  припомня ключовата роля, която играят лицата, подаващи сигнали за нередности — обикновено чрез интернет — за разкриване на корупция, измами, лошо управление и други форми на неправомерно поведение, които представляват заплаха за общественото здраве и безопасност, финансовия интегритет, правата на човека, околната среда и принципите на правовата държава, като в същото време се гарантира правото на обществеността на информация;

38.  насърчава представителите на обществеността да участват активно с гражданите в съществуващите, напълно независими форуми, и да използват новите медии и ИТ платформи с оглед стимулирането на обсъжданията и обмена на становища и предложения с гражданите (електронен парламент), създавайки пряка връзка с тях; призовава политическите групи на Европейския парламент и европейските политически партии да увеличат възможностите за обществено обсъждане и електронното участие;

39.  призовава членовете на Парламента и останалите институции на ЕС да продължат да подобряват прозрачността в работата си, особено в сегашния труден политически контекст, и отправя искане към публичните органи да разгледат възможността за създаване на цифрови платформи, включващи най-новите ИТ инструменти; насърчава избраните представители да използват тези инструменти и да общуват и да се ангажират положително с избирателите и заинтересованите страни на една ефективна основа с оглед да ги информират относно ЕС и парламентарните дейности и по този начин да направят по-отворени процесите на обсъждане и определяне на политиките и да повишават осведомеността относно европейската демокрация;

40.  приветства инициативите на Парламента в сферата на електронното участие; подкрепя непрестанните усилия за укрепване на представителния характер, легитимността и ефективността на Парламента и насърчава членовете на ЕП да използват по-широко новите технологии, за да ги развият до пълния им потенциал, като същевременно се отчитат необходимите ограничения, наложени от правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни; отбелязва необходимостта от широк процес на размисъл относно начините за подобряване на използването на ИКТ от членовете на ЕП не само за ангажиране с обществеността, но и във връзка със законодателството, петициите, консултациите и други аспекти, отнасящи се до всекидневната им работа;

41.  насърчава политическите партии на равнището на ЕС и на национално равнище да се възползват в максимална степен от цифровите инструменти с цел да развият нови начини за насърчаване на вътрешнопартийната демокрация, включително прозрачността в тяхното управление, във финансирането и в процесите на вземане на решения, както и с цел да се даде възможност за участие и по-добра комуникация с партийните членове, поддръжници и гражданското общество; също така ги насърчава да са възможно най-прозрачни и отговорни към гражданите; предлага във връзка с това да бъдат разгледани възможни изменения на Устава на европейските политически партии и те да обхващат и насърчават практиките на електронно участие;

42.  призовава ЕС и неговите институции да бъдат отворени за повече експериментиране с нови методи за електронно участие като например групово събиране на ресурси (краудсорсинг) на равнище ЕС и на национално, регионално и местно равнище, като се вземат предвид най-добрите практики, които вече са разработени в държавите членки, и за целта да стартират конкретни пилотни проекти; същевременно отново подчертава необходимостта от допълване на тези мерки с кампании за повишаване на осведомеността с цел разясняване на възможностите на тези инструменти;

43.  призовава европейските институции да започнат основан на участието процес с цел изготвяне на Европейска харта на правата в интернет, като се вземат предвид, наред с други текстове, Декларацията за правата в интернет, публикувана от Камарата на депутатите на Италия на 28 юли 2015 г., с цел да се насърчават и гарантират всички права, свързани с областта на цифровите технологии, сред които реално право на достъп до интернет и неутралността на мрежата;

44.  отбелязва изобилието от разнородна информация, която може да се намери в интернет днес, и подчертава, че способността на гражданите за критично мислене следва да бъде засилена, така че да могат по-добре да правят разграничение между надеждни и ненадеждни източници на информация; поради това насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството с цел отчитане на текущото развитие и напълно да прилагат и изпълняват действащото законодателство относно изказвания, проповядващи омраза — както онлайн, така и офлайн — при същевременно гарантиране на основните и конституционните права; подчертава, че Съюзът и неговите държави членки следва да разработят действия и политики за укрепване на прехвърляеми умения и умения за критично и творческо мислене и цифрова и медийна грамотност, както и за приобщаване и любопитство сред своите граждани, и по-специално сред младите хора, така че те да могат да вземат информирани решения и да допринасят положително за демократичните процеси;

o
o   o

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0382.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0288.

Правна информация