(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0884),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 33 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението до Парламента (C8-0033/2014),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 и членове 33 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид мотивираните становища, внесени от литовския парламент и от шведския парламент в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе пред становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 септември 2016 г.(1),

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по международна търговия (A8‑0239/2016),

1.  приема като своя позиция на първо четене приетия на 25 октомври 2016 г. текст(2);

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 57. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0400.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по специално член 33 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(1)

в съответствие с обикновената законодателна процедура(2),

като имат предвид, че:

(1)  Разпоредбите в областта на митническия съюз са хармонизирани от правото на Съюза. Въпреки това тяхното принудително изпълнение попада в приложното поле на националното законодателство на държавите членки.

(1а)   Настоящата директива следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета(3) (наричан по-нататък „Кодекса“). [Изм. 2]

(2)  Вследствие на това Митническите нарушения и наказания следват 28 различни правни рамки. В резултат на това дадено нарушение на митническото законодателство на Съюза не се третира по еднакъв начин в целия Съюз и наказанията, които могат да бъдат наложени във всеки отделен случай, се различават по своя характер и тежест в зависимост от държавата членка, която налага наказанието, което води до евентуални загуби на приходи за държавите членки и до нарушения на търговията.[Изм. 3]

(3)  Това различие в правните системи на държавите членки не само се отразява негативно върху оптималното управление на митническия съюз и на нужната прозрачност за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар по отношение на начините, по които се разглеждат нарушенията от различните митнически органи, но и пречи на постигането на равнопоставени условия на конкуренция за икономическите оператори в рамките на митническия съюз, които вече подлежат на различен набор от правила в Съюза, тъй като оказва въздействие върху техния достъп до митнически опростявания и улеснения. [Изм. 4]

(4)  Кодексът беше замислен за многонационална електронна среда, в която се осъществява комуникация в реално време между митническите органи, и в която дадено решение, взето от една държава членка, се прилага във всички останали държави членки. Следователно тази правна рамка изисква хармонизирано правоприлагане. Кодексът включва също и разпоредба, която изисква от държавите членки да предвидят ефективни, възпиращи и пропорционални наказания.

(5)  Правната рамка за прилагане на митническото законодателство на Съюза, предвидена в настоящата директива, е в съответствие със законодателството, което е в сила по отношение на защитата на финансовите интереси на Съюза, и по-специално Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета(4). Митническите нарушения, обхванати от рамката, установена от настоящата директива, включват митнически нарушения, които оказват въздействие върху посочените финансови интереси, като същевременно не попадат в приложното поле на законодателството, защитаващо тези интереси по наказателноправен ред, както и митнически нарушения, които не оказват никакво въздействие върху финансовите интереси на Съюза.

(6)  Следва В настоящата директива следва да бъде определен списък на деянията, които да бъдат считани за нарушения на митническо законодателство на Съюза и да водят до наказания. Посочените митнически нарушения следва да се базират изцяло на задълженията, произтичащи от митническото законодателство, с директни препратки към Кодекса. Настоящата директива не определя дали предвижда, че държавите членки следва да прилагат административни наказания, които нямат или наказания, имащи наказателноправен характер, по отношение на посочените митнически нарушения. Следва също да е възможно за държавите членки да предвидят налагането на наказания, които имат наказателноправен характер, в съответствие с националното право и правото на Съюза, вместо наказания, които нямат такъв характер, когато естеството и тежестта на въпросното нарушение го изискват, за да може наложеното наказание да бъде възпиращо, ефективно и пропорционално. [Изм. 5]

(7)  Първата категория деяния следва да включват митническите нарушения, основани на обективна отговорност, при която не изисква какъвто и да е елемент на вина, предвид на обективния характер на свързаните с нея задължения и на факта, че лицата, отговарящи за тяхното изпълнение, не могат да пренебрегват съществуването им и обвързващия им характер. [Изм. 6]

(8)  Втората и третата категория деяния следва да включват митническите нарушения, извършени непредпазливо или умишлено, при които съответно този субективен елемент следва да бъде установен, за да може да възникне отговорност. [Изм. 7]

(9)  Подбудителството или помагачеството и съучастието в дадено деяние, представляващо умишлено извършено митническо нарушение или опит за умишлено извършване на митническо нарушение, следва да се считат за митнически нарушения.

(10)  С цел да се гарантира правната сигурност следва да се предвиди, че действие или бездействие, което е в резултат от грешка от страна на митническите органи съгласно определението в Кодекса, не следва да се счита за представляващо митническо нарушение. [Изм. 8]

(11)  Държавите членки следва да гарантират, че може да възникне отговорност както за юридически лица, така и за физически лица, за едно и също митническо нарушение, когато митническото нарушение е било извършено в полза на юридическо лице.

(12)  С цел да се сближат националните системи на държавите членки за налагане на наказания, скалите на наказанията, следва да бъдат установени така, че да отразяват различните категории митнически тежестта на митническите нарушения и тяхната тежест. За целите на налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, държавите членки следва също така да гарантират, че техните компетентните органи вземат предвид специфични утежняващи или смекчаващи обстоятелства при определяне на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени. [Изм. 9]

(12а)  Единствено в случаи, когато сериозните нарушения са свързани не с отклонените от облагане мита, а със стойността на съответните стоки, например в случай на нарушения, свързани с правата върху интелектуалната собственост или със стоки с наложени забрани или ограничения, митническите органи следва да основават наложеното наказание на стойността на стоките. [Изм.10 ]

(13)  Давностният срок за производството по митническите нарушения следва да бъде определен на четири години от датата, на която е извършено митническото нарушение или, в случай на продължавани или повторни нарушения, при прекратяване на деянието, представляващо това нарушение. Държавите членки следва да гарантират, че давностният срок се прекъсва от акт, свързан с разследване или съдебно производство по отношение на митническото същото митническо нарушение, или от акт, извършен от лицето, носещо отговорност за нарушението. Следва да бъде възможно за държавите членки могат да определят случаи на спиране на давностния срок. Образуването или продължаването на тези производства следва да бъде прекратявано, при които давностният срок е спрян. Производствата следва да се преустановяват по давност, независимо от прекъсванията на давностния срок, след изтичане изтичането на срок от осем години, докато давностният срок за принудително изпълнение на дадено наказание следва да бъде три години. [Изм. 11]

(14)  Следва да се предвиди временно преустановяване на административното производство за митнически нарушения в случаите, когато е образувано наказателно производство срещу същото лице във връзка със същите факти. Продължаването на административното производство след приключване на наказателното производство следва да бъде възможно само в строго съответствие с принципа ne bis in idem, което означава, че едно и също нарушение не трябва да бъде наказвано два пъти. [Изм. 12]

(15)  С цел избягване на положителни спорове за компетентност, следва да бъдат предвидени разпоредби за определяне на това коя от държавите членки, разполагащи с компетентност, следва да разгледа делото.

(15a)  Общата цел на настоящата директива е да гарантира ефективното прилагане на митническото законодателство на Съюза. Правната рамка, предвидена в настоящата директива, обаче не позволява интегриран подход към прилагането, включително към надзора, контрола и разследванията. Следователно Комисията следва да представи пред Европейския парламент и Съвета доклад относно тези аспекти, включително относно изпълнението на общата рамка за управление на риска, за да се прецени дали е необходимо допълнително законодателство. [Изм. 13]

(16)  Настоящата директива следва да предвиди сътрудничество между държавите членки и Комисията с цел гарантиране на ефективни действия срещу митническите нарушения.

(17)  С цел да се улесни разследването на митническите нарушения, компетентните органи следва да разполагат с възможност за временно изземване на всякакви стоки, транспортни средства или всякакви други инструменти, използвани при извършването на нарушението.

(18)  В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи(5), държавите членки се ангажираха в случаите, когато това е оправдано, да прилагат към уведомлението за мерките си за транспониране един или повече документи, поясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(18a)  С настоящата директива се цели задълбочаване на митническото сътрудничество чрез сближаване на националните законодателства в областта на митническите наказания. Като се има предвид, че понастоящем правните традиции в държавите членки се различават значително, не е възможно да се постигне цялостна хармонизация в тази област. [Изм. 14]

(19)  Тъй като целите на настоящата директива — да предвиди списък на митническите нарушения, който е общ за всички държави членки, и да послужи като основа за налагане на ефективни, възпиращи и пропорционални наказания от страна на държавите членки в областта на митническия съюз, която е напълно хармонизирана — не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки поради техните различни правни традиции, а по-скоро, с оглед на мащаба и последиците, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и приложно поле

1.  Целта на настоящата директива установява рамка е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и да определи рамката, отнасяща се до нарушенията на митническото законодателство на Съюза, и предвижда наказания за тези нарушения, които нямат наказателноправен характер, за тези нарушения чрез сближаване на разпоредбите, установени в законови, подзаконови и административни актове на държавите членки. [Изм. 15]

2.  Настоящата директива се прилага при неспазване на задълженията, определени в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (наричан по-нататък „Кодекса“), и на идентични задължения, предвидени в други части на митническото законодателство на Съюза, съгласно член 5, параграф 2 от Кодекса.

2a.  Настоящата директива обхваща задълженията на държавите членки към търговските партньори на Европейския съюз, както и към Световната търговска организация (СТО) и Световната митническа организация, с оглед на установяването на единен и ефективен вътрешен пазар, като същевременно се улеснява търговията и се обезпечава сигурност. [Изм. 16]

Член 2

Митническите нарушения и наказания Общи принципи

1.  Държавите членки предвиждат разпоредби относно наказанията по отношение на митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6, в строго съответствие с принципа ne bis in idem.

Държавите членки гарантират, че действията или бездействията, посочени в членове 3 и 6, представляват митнически нарушения в случаите, когато са извършени непредпазливо или умишлено.

Държавите членки могат, в съответствие с националните правни уредби и правото на Съюза, да предвидят налагането на наказания, които имат наказателноправен характер, вместо наказания, които нямат такъв характер, когато естеството и тежестта на въпросното нарушение го изискват, за да може наложеното наказание да бъде възпиращо, ефективно и пропорционално.

2.  За целите на настоящата директива:

a)  митническите органи определят дали нарушението е извършено непредпазливо, което означава, че отговорното лице не е упражнило разумна грижа по отношение на контрола върху своите действия, или това лице е предприело мерки, които са явно недостатъчни, за да се избегне настъпването на обстоятелства, които водят до нарушението, когато рискът от неговото настъпване е бил разумно предвидим;

б)  митническите органи определят дали нарушението е извършено умишлено, което означава, че отговорното лице е извършило действието или бездействието със съзнанието, че това действие или бездействие представлява нарушение, или с цел преднамерено и съзнателно нарушение на митническото законодателство;

в)  техническите грешки не представляват митническо нарушение, освен ако от всички обстоятелства не става ясно, че те са извършени с умисъл или по непредпазливост. [Изм. 17]

Член 2a

Улесняване на търговията

За да се спазят задълженията на Съюза по Споразумението на СТО за улесняване на търговията, държавите членки работят съвместно за създаването на система за сътрудничество, включваща всички държави членки. Тази система има за цел да координира ключови показатели за изпълнение по отношение на митническите наказания (анализ на броя на жалбите, процент на повторно нарушение и др.), да разпространява най-добри практики сред митническите администрации (ефективност на контрола и наказанията, намаляване на административните разходи и др.), да предава опита на стопанските субекти и да създава връзки между тях, да наблюдава начина, по който митническите администрации извършват своите дейности, и да осъществява статистическа дейност по нарушенията, извършени от дружества от трети държави. В рамките на системата за сътрудничество всички държави членки се уведомяват незабавно за разследванията на митнически нарушения и за установените нарушения по начин, целящ улесняването на търговията, предотвратяването на навлизането на незаконни стоки на вътрешния пазар и подобряването на ефективността на проверките. [Изм. 18]

Член 3

Митнически нарушения, свързани с обективна отговорност

Държавите членки гарантират, че следните действия или бездействия представляват митнически нарушения независимо от това дали има някакъв елемент на вина:

а)  неизпълнение от страна на лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, на задължението за осигуряване на точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението в съответствие с буква а) от член 15, параграф 2, буква а) от Кодекса;

б)  неизпълнение от страна на лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, на задължението за осигуряване на автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, в съответствие с буква б) от член 15, параграф 2, буква б) от Кодекса;

в)  неподаване от страна на лицето на обобщена декларация за въвеждане в съответствие с член 127 от Кодекса, на уведомление за пристигане на плавателен съд или на въздухоплавателно средство в съответствие с член 133 от Кодекса, на декларация за временно складиране в съответствие с член 145 от Кодекса, на митническа декларация в съответствие с член 158 от Кодекса, на предварително уведомление за дейности в свободните зони в съответствие с член 244, параграф 2 от Кодекса, на предварителна декларация за заминаване в съответствие с член 263 от Кодекса, на декларация за реекспорт съгласно член 270 от Кодекса, на обобщена декларация за напускане в съответствие с член 271 от Кодекса или на уведомление за реекспорт в съответствие с член 274 от Кодекса;

г)  неизпълнение от страна на икономически оператор на задължението да съхранява документи и друга информация, свързани с извършването на митнически формалности, на всякакъв носител, за периода от време, който се изисква от митническото законодателство в съответствие с член 51 от Кодекса;

д)  преместване на стоки, въведени на митническата територия на Съюза, от мястото на митнически надзор без разрешението на митническите органи в противоречие с член 134, параграф 1, първа и втора алинея от Кодекса;

е)  отклоняване на стоки от митнически надзор в противоречие с член 134, параграф 1, четвърта алинея, член 158, параграф 3 и член 242 от Кодекса;

ж)  неизпълнение от страна на лице, въвеждащо стоки на митническата територия на Съюза, на задълженията, свързани с превозването на стоките до подходящото място в съответствие с член 135, параграф 1 от Кодекса, или с уведомяването незабавното уведомяване на митническите органи, когато задълженията не могат да бъдат изпълнени, в съответствие с член 137, параграфи 1 и 2 от Кодекса, както и с уведомяването за мястото, на което се намират стоките;

з)  неизпълнение от страна на лицето, въвеждащо стоки в свободна зона, когато свободната зона граничи със сухоземна граница между държава членка и трета държава, да въведе тези стоки директно в тази свободна зона, без те да преминават през друга част от митническата територия на Съюза в съответствие с член 135, параграф 2 от Кодекса;

и)  непредставяне от страна на декларатора по отношение на временно складиране или митническа процедура, на документи на митническите органи, когато законодателството на Съюза поставя такова изискване или когато това е необходимо за осъществяване на митнически контрол в съответствие с член 145, параграф 2 и член 163, параграф 2 от Кодекса;

й)  непоставяне от страна на икономически оператор, отговорен декларатора по отношение на временно складиране, или на лицето, което съхранява стоките в случаите, когато те се съхраняват на други места, определени или одобрени от митническите органи, отговорни за несъюзни стоки, които са в режим на временно складиране, на посочените стоки стоките под митнически режим или нереекспортиране неекспортиране на тези стоки в дадения стоките в рамките на определения срок в съответствие с член 149 от Кодекса;

к)  неналичие на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи при подаването на митническата декларация или допълнителна декларация, на придружаващите документи, изисквани за прилагането на въпросния режим в съответствие с член 163, параграф 1 и член 167, параграф 1, втора алинея от Кодекса;

л)  неподаване от страна на декларатора за митнически режим, в случай на опростена декларация съгласно член 166 от Кодекса или под формата на вписване в отчетността на декларатора съгласно член 182 от Кодекса, на допълнителна декларация в компетентното митническо учреждение в рамките на конкретен срок в съответствие с член 167, параграф 1 от Кодекса;

м)  премахване или унищожаване на средства за идентифициране, поставени от митническите органи върху стоки, опаковка или транспортни средства, без предварително разрешение, издадено от митническите власти в съответствие с член 192, параграф 2 от Кодекса;

н)  неприключване от страна на титуляря на режим активно усъвършенстване на митнически режим в рамките на определения срок в съответствие с член 257 от Кодекса;

о)  неизвършване на износ на дефектните стоки от страна на титуляря на режим пасивно усъвършенстване рамките на определения срок в съответствие с член 262 от Кодекса;

п)  строителство на сграда в свободна зона без предварителното одобрение от страна на митническите органи в съответствие с член 244, параграф 1 от Кодекса;

р)  неплащане на вносни или износни мита от лицето-платец в рамките на определения срок в съответствие с член 108 от Кодекса.

ра)   непредоставяне от страна на икономически оператор, в отговор на искане от митническите органи, на необходимите документи и информация в подходяща форма и в рамките на разумен срок, и неоказване на цялото необходимо съдействие за извършването на митническите формалности или контрол в съответствие с член 15, параграф 1 от Кодекса;

рб)  неизпълнение от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на задълженията му, произтичащи от това решение в съответствие с член 23, параграф 1 от Кодекса;

рв)  неуведомяване от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на митническите органи незабавно за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му в съответствие с член 23, параграф 2 от Кодекса;

рг)  непредставяне от страна на титуляря на режим съюзен транзит на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок в съответствие с член 233, параграф 1, буква а) от Кодекса;

рд)  разтоварване или претоварване на стоки от превозните средства, в които се намират, без разрешение, издадено от митническите органи, или на места, които не са определени или одобрени от тези органи в съответствие с член 140 от Кодекса;

ре)  съхранение на стоки в съоръжения за временно складиране или митнически складове без разрешение, издадено от митническите органи в съответствие с членове 147 и 148 от Кодекса;

рж)  неизпълнение от страна на титуляря на разрешението или от страна на титуляря на режима на задълженията, произтичащи от съхраняването на стоките, които се намират под режим митническо складиране, в съответствие с член 242, параграф 1, букви а) и б) от Кодекса;

рз)  предоставяне на митническите органи на невярна информация или документи с невярно съдържание, изисквани от тези органи в съответствие с член 15 или член 163 от Кодекса;

ри)  използване от страна на икономически оператор на невярна или непълна информация или на подправени, неверни или невалидни документи с цел да получи разрешение от митническите органи за:

i)  получаване на статут на одобрен икономически оператор в съответствие с член 38 от Кодекса;

ii)  използване на опростена декларация в съответствие с член 166 от Кодекса;

iii)  използване на други митнически опростявания в съответствие с членове 177, 179, 182 и 185 от Кодекса; или

iv)  поставяне на стоките под специален режим в съответствие с член 211 от Кодекса;

рй)  въвеждане или извеждане на стоки във или от митническата територия на Съюза, без същите да бъдат представени на митническите органи в съответствие с членове 139 и 245 или член 267, параграф 2 от Кодекса;

рк)  усъвършенстване на стоки в митнически склад без разрешение, предоставено от митническите органи в съответствие с член 241 от Кодекса;

рл)  придобиване или държане на стоки, участващи в едно от митническите нарушения, посочени в точки рг) и рй) от настоящия член. [Изм. 19]

Член 4

Митнически нарушения, извършени непредпазливо

Държавите членки гарантират, че следните действия или бездействия представляват митнически нарушения, когато са извършени непредпазливо:

а)  непоставяне от страна на икономически оператор, отговорен за несъюзни стоки, които са в режим на временно складиране, на посочените стоки под митнически режим или нереекспортиране на тези стоки в дадения срок в съответствие с член 149 от Кодекса;

б)  неоказване от страна на икономическия оператор на цялото необходимо съдействие за извършването на митническите формалности или контрол в съответствие с член 15, параграф 1 от Кодекса;

в)  неизпълнение от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на задълженията му, произтичащи от това решение в съответствие с член 23, параграф 1 от Кодекса;

г)  неуведомяване от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на митническите органи незабавно за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му в съответствие с член 23, параграф 2 от Кодекса;

д)  непредставяне от страна на икономическия оператор на стоките, въведени на митническата територия на Съюза, на митническите органи в съответствие с член 139 от Кодекса;

е)  непредставяне от страна на титуляря на режим съюзен транзит на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок в съответствие с член 233, параграф 1, буква а) от Кодекса;

ж)  непредставяне от страна на икономическия оператор на стоките, въведени в свободна зона, на митническите органи в съответствие с член 245 от Кодекса;

з)  непредставяне от страна на икономическия оператор на стоките, предназначени да бъдат изведени от Съюза, на митническите органи при напускане в съответствие с член 267, параграф 2 от Кодекса;

и)  разтоварване или претоварване на стоки от превозните средства, на които се намират, без разрешение, издадено от митническите органи, или на места, които не са определени или одобрени от тези органи в съответствие с член 140 от Кодекса;

й)  съхранение на стоки в съоръжения за временно складиране или митнически складове без разрешение, издадено от митническите органи в съответствие с членове 147 и 148;

к)  неизпълнение, от страна на титуляря на разрешението или титуляря на режима на задълженията, произтичащи от съхраняването на стоките, които се намират под режим митническо складиране, в съответствие с член 242, параграф 1, букви а) и б) от Кодекса. [Изм. 20]

Член 5

Митнически нарушения, извършени умишлено

Държавите членки гарантират, че следните действия или бездействия представляват митнически нарушения, когато са извършени умишлено:

а)  предоставяне на митническите органи на невярна информация или документи с невярно съдържание, изисквани от тези органи в съответствие с член 15 или член 163 от Кодекса;

б)  използването от страна на икономически оператор на декларации с невярно съдържание или на всякакви други неправомерни средства с цел да получи разрешение от митническите органи:

i)  за получаване на статут на одобрен икономически оператор в съответствие с член 38 от Кодекса,

ii)  за използване на опростена декларация в съответствие с член 166 от Кодекса,

iii)  за използване на други митнически опростявания в съответствие с членове 177, 179, 182 и 185 от Кодекса,

iv)  за поставяне на стоките под специален режим в съответствие с член 211 от Кодекса;

в)  въвеждане или извеждане на стоки във или от митническата територия на Съюза без същите да бъдат представени на митническите органи в съответствие с членове 139 и 245 или член 267, параграф 2 от Кодекса;

г)  неизпълнение от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на задълженията му, произтичащи от това решение в съответствие с член 23, параграф 1 от Кодекса;

д)  неуведомяване от страна на титуляря на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, на митническите органи незабавно за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му в съответствие с член 23, параграф 2 от Кодекса;

е)  усъвършенстване на стоки в митнически склад без разрешение, предоставено от митническите органи в съответствие с член 241 от Кодекса;

ж)  придобиване или държане на стоки, участващи в едно от митническите нарушения, посочени в член 4, буква е) и в буква в) от настоящия член. [Изм. 21]

Член 6

Подбудителство, помагачество, съучастие и опит за извършване на нарушение

1.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбудителството или помагачеството и съучастието в действие или бездействие, посочени в член 58б, параграф 2, представлява митническо нарушение.

2.  Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на действие или бездействие, посочени в член 53, букви а) ри) или б)рй), представлява митническо нарушение. [Изм. 22]

Член 7

Наличие на грешка от страна на митническите органи

Действията или бездействията, посочени в членове 3и 6, не представляват митнически нарушения, когато са в резултат на грешка от страна на митническите органи, в съответствие с член 119 от Кодекса. Митническите органи са отговорни за вреди, настъпили в резултат на такивагрешки. [Изм. 23]

Член 8

Отговорност на юридическите лица

1.  Държавите членки гарантират, че юридическите лица носят отговорност за митнически митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6, извършени в тяхна полза от всяко лице, действащо индивидуално или като част от орган на юридическото лице, което има водеща позиция в рамките на юридическото лице въз основа на някое от следните:

а)  пълномощие да представлява юридическото лице;

б)  правомощие да взема решения от името на юридическото лице;

в)  правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице. [Изм. 24]

2.  Държавите членки гарантират също така, че юридическите лица носят отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването на митническо нарушение в полза на това юридическо лице, от лице, подчинено на лицето, посочено в параграф 1.

3.  Отговорността на юридическото лице по параграфи 1 и 2 се прилага без да се засяга отговорността на физическите лица, извършили митническото нарушение.

3a.   За целите на настоящата директива „юридическо лице“ означава всяко образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държави или органи на публичната власт при упражняването на държавната власт и публични международни организации. [Изм. 26]

Член 8a

Фактори, които трябва да се вземат под внимание при извършването на оценка на това дали дадено нарушение е незначително

1.  При определянето на това дали дадено нарушение, посочено в член 3, е незначително или не, държавите членки гарантират от самото начало на процеса на определянето на това дали е извършено митническо нарушение, че техните компетентни органи вземат под внимание всички относими обстоятелства, които са приложими, включително дали:

a)  нарушението е извършено вследствие на непредпазливост;

б)  съответните стоки не са предмет на забрани или ограничения, посочени във второто изречение на член 134, параграф 1 от Кодекса и в член 267, параграф 3, буква д) от Кодекса;

в)  нарушението има ограничено въздействие или не оказва никакво въздействие върху размера на митата, които трябва да бъдат платени;

г)  лицето, носещо отговорност за нарушението, оказва ефективно съдействие на компетентния орган в рамките на производството;

д)  лицето, носещо отговорност за нарушението, доброволно разкрива нарушението, при условие че нарушението все още не е предмет на разследване, за което лицето, носещо отговорност за нарушението, има информация;

е)  лицето, носещо отговорност за нарушението, е в състояние да докаже, че полага значителни усилия, за да спазва митническото законодателство на Съюза, като демонстрира високо равнище на контрол върху своите дейности, например чрез система за спазване на митническите разпоредби.

ж)  лицето, носещо отговорност за нарушението, е малко или средно предприятие, което няма предишен опит в областта на митническите въпроси.

2.  Компетентните органи считат, че дадено нарушение е незначително единствено ако то не е свързано с утежняващите фактори, посочени в член 8б. [Изм. 27]

Член 8б

Фактори, които трябва да се вземат под внимание при оценката за това дали дадено нарушение е тежко

1.  При определянето на това дали дадено нарушение по член 3 е тежко или не, държавите членки гарантират от самото начало на процеса на определянето на това дали е извършено митническо нарушение, че техните компетентни органи вземат под внимание всички обстоятелства, които са приложими, а именно:

a)  дали нарушението е извършено умишлено;

б)  дали нарушението е извършвано в продължение на дълъг период от време, което отразява намерение за продължаване на това нарушение;

в)  дали подобно или свързано нарушение продължава да се извършва или се извършва отново, т.е. повече от веднъж;

г)  дали нарушението оказва значително въздействие върху размера на отклонението от облагане с вносни или износни мита;

д)  дали съответните стоки са предмет на забрани или ограничения, посочени във второто изречение на член 134, параграф 1 от Кодекса и в член 267, параграф 3, буква д) от Кодекса;

е)  дали лицето, носещо отговорност за нарушението, отказва да оказва съдействие или да оказва пълно съдействие на компетентния орган;

ж)  дали лицето, носещо отговорност за нарушението, е извършило предходни нарушения.

2.  Нарушенията, посочени в член 3, букви е), ж), п), ри) и рй), по самото си естество представляват тежки нарушения. [Изм. 28]

Член 9

Наказания, които нямат за митническите нарушения, посочени в член наказателноправен характер, за незначителните митнически нарушения

1.   В допълнение към възстановяването на митата, държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, които нямат наказателноправен характер, за митническите нарушения, посочени в член 3, които се считат за незначителни в съответствие с член 8а, в следните рамки:

а)  когато митническото нарушение се отнася за конкретни стоки е свързано с отклонението от облагане с мита — глоба или имуществена санкция в максимален размер от 1 % до 5 % 70% от размера на отклонението от стойността на стоките облагане с мита;

б)  когато митническото нарушение не се отнася за конкретни стоки е свързано с отклонението от облагане с мита — глоба или имуществена санкция в максимален размер от 150 EUR до 7 500 EUR.

2.   При определянето на равнището на налаганите наказания в рамките, предвидени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки гарантират, че всички съответни обстоятелства, изброени в член 8а, се вземат под внимание. [Изм. 29]

Член 10

Наказания за митническите нарушения, посочени в член 4

Държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания за митническите нарушения, посочени в член 4, в следните рамки:

а)  когато митническото нарушение се отнася за конкретни стоки — глоба или имуществена санкция в размер до 15 % от стойността на стоките;

б)  когато митническото нарушение не се отнася за конкретни стоки — глоба или имуществена санкция в размер до 22 500 EUR. [Изм. 30]

Член 11

Наказания, които нямат за митническите нарушения, посочени в членове 5 и 6 наказателноправен характер, за тежки митнически нарушения

1.   В допълнение към възстановяването на митата, неизплатени поради отклонение от облагане на стоките с тях, държавите членки гарантират налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, които нямат наказателноправен характер за митническите нарушения, посочени в членове 5 3 и 6, които се считат за тежки в съответствие с член 8б, в следните рамки:

а)  когато митническото нарушение се отнася за конкретни стоки е свързано с отклонението от облагане с мита — глоба или имуществена санкция в размер до 30 % от 70% до 140% от размера на митата, неизплатени поради отклонение от стойността облагане на стоките с тях;

aa)   когато митническото нарушение е свързано не с отклонението от облагане с мита, а със стойността на стоките – глоба или имуществена санкция в размер от 15% до 30% от стойността на стоките;

б)  когато митническото нарушение не се отнася за конкретни стоки е свързано нито с отклонение от облагане с мита, нито със стойността на стоките — глоба или имуществена санкция в размер от 7 500 EUR до 45 000 EUR.

2.   При определянето на равнището на налаганите наказания в рамките, предвидени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки гарантират, че всички съответни обстоятелства, изброени в член 8а и член 8б, параграф 1, се вземат под внимание. [Изм. 31]

Член 11а

Други наказания, които нямат наказателноправен характер, за тежки нарушения

1.  В допълнение към наказанията, посочени в член 11, и в съответствие с Кодекса държавите членки могат да налагат следните неимуществени наказания, когато е извършено тежко нарушение:

a)  постоянно или временно отнемане на стоките в полза на държавата;

б)  спиране на действието на предоставеното разрешение.

2.  В съответствие с Кодекса държавите членки предвиждат, че решенията за предоставяне на статус на одобрен икономически оператор се отменят в случай на тежко или повторно нарушение на митническото законодателство. [Изм. 32]

Член 11б

Преразглеждане

1.  Размерите на глобите, приложими съгласно членове 9 и 11, се преразглеждат от Комисията, съвместно с компетентните органи на държавите членки, … [пет години след влизането в сила на настоящата директива]. Целта на процедурата по преразглеждане е да се гарантира, че размерите на глобите, налагани в рамките на митническия съюз, са съгласувани в по-голяма степен с оглед на хармонизирането на неговото функциониране.

2.  Всяка година Комисията публикува подробни сведения за наказанията, наложени от държавите членки за митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6.

3.  Държавите членки гарантират спазването на митническото законодателство по смисъла на член 5, точка 2 от Кодекса, както и Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета(6). [Изм. 33]

Член 11в

Спогодба

Държавите членки осигуряват възможността за постигане на спогодба под формата на процедура, чрез която компетентните органи да могат да постигнат съгласие с лицето, носещо отговорност за нарушението, с цел уреждане на спора по дадено митническо нарушение като алтернатива на образуването или продължаването на съдебно производство, при условие че въпросното лице приеме наказанието, които влиза в сила незабавно.

При все това, ако вече е образувано съдебно производство, компетентните органи могат да постигнат спогодба единствено със съгласието на съдебните органи.

Комисията предоставя насоки за процедурите за постигане на спогодба, за да се гарантира, че на лицето, отговорно за дадено нарушение, се предоставя възможност за постигане на спогодба в съответствие с принципа на равно третиране и по прозрачен начин и че при всяка сключена спогодба се публикува резултатът от процедурата. [Изм. 34]

Член 12

Ефективно налагане на наказания и упражняване на правомощията за налагане на наказания от страна на компетентните органи

Държавите членки гарантират, че при определяне на вида и размера на наказанията за митническите нарушения, посочени в членове 3—6, компетентните органи вземат предвид всички относими обстоятелства, включително, когато е целесъобразно:

а)  тежестта и продължителността на нарушението;

б)  факта, че лицето, носещо отговорност за нарушението, е одобрен икономически оператор;

в)  размера на отклонението от облагане с вносни или износни мита;

г)  факта, че съответните стоки са предмет на забрани или ограничения, посочени във второто изречение на член 134, параграф 1 от Кодекса и в член 267, параграф 3, буква д) от Кодекса, или представляват риск за обществената сигурност;

д)  равнището на съдействие, което лицето, носещо отговорност за нарушението, оказва на компетентния орган;

е)  предходни нарушения от страна на лицето, носещо отговорност за нарушението.

Член 12a

Спазване

Държавите членки гарантират, че на заинтересованите страни се предоставят лесно достъпни, разбираеми и актуални насоки и публикации за това как да спазват и да продължават да спазват митническото законодателство на Съюза. [Изм. 36]

Член 13

Давност

1.  Държавите членки гарантират, че давностният срок за производствата образуването на производства, свързани с митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6, е четири години и че той започва да тече от деня, в който е извършено митническото нарушение.

2.  Държавите членки гарантират, че в случай на продължаващи или повторни митнически нарушения давностният срок започва да тече от деня, в който действието или бездействието, представляващо митническото нарушение, е прекратено.

3.  Държавите членки гарантират, че давностният срок се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, за което въпросното лице е уведомено, и което е свързано с разследване или съдебно производство по отношение на същото митническо нарушение, или от действие от страна на лицето, носещо отговорност за нарушението. Давностният срок започва продължава да тече от деня на акта за, в който приключва действието, предизвикало прекъсването.

4.  Държавите членки гарантират, че образуването или продължаването на всякакви производства, свързани Без да се засяга член 14, параграф 2, държавите членки гарантират, че всяко производство, свързано с митническите нарушения, посочени в членове член 3 или 6, се прекратяват преустановява по давност независимо от всяко прекъсване на давностния срок, посочено в параграф 3 от настоящия член, след изтичането на срок от осем години, считано от деня, посочен в параграф 1 или 2 от настоящия член.

5.  Държавите членки гарантират, че давностният срок за принудителното изпълнение на решение за налагане на наказание е три години. Този срок започва да тече от деня, в който решението става окончателно.

6.  Държавите членки определят случаите на спиране на давностните срокове, посочени в параграфи 1, 4 и 5. [Изм. 37]

Член 14

Спиране на производството

1.  Държавите членки гарантират спирането на административните производства, свързани с митническо нарушение, посочено в членове 3—6, когато е образувано наказателно производство срещу същото това лице във връзка със същите факти.

2.  Държавите членки гарантират прекратяването на спряното административно производство, свързано с митническо нарушение, посочено в членове 3—6, когато посоченото в параграф 1 от настоящия член наказателно производство е окончателно приключено. В други случаи спряното административно производство, свързано с митническо нарушение, посочено в членове 3—6, може да бъде възобновено.

Член 15

Правораздавателна компетентност

1.  Държавите членки гарантират, че упражняват правораздавателна компетентност по отношение на митническите нарушения, посочени в членове 3—6, в съответствие с който и да е от следните критерии:

а)  митническото нарушение е извършено изцяло или отчасти на територията на тази държава членка;

б)  лицето, което извършва митническото нарушение, е гражданин на тази държава членка;

в)  стоките, свързани с митническото нарушение, се намират на територията на тази държава членка.

2.  Държавите членки гарантират, че в случай че повече от една държава членка се обяви за компетентна по отношение на едно и също митническо нарушение, правораздавателната компетентност се упражнява от държавата членка, в която има висящо наказателно производство срещу същото това лице във връзка със същите факти. Когато упражняването на правораздавателна компетентност не може да бъде определено в съответствие с параграф 1, държавите членки гарантират, че правораздавателната компетентност се упражнява от държавата членка, чийто компетентен орган първи е образувал производство по отношение на митническото нарушение срещу същото това лице във връзка със същите факти.

Член 16

Сътрудничество между държавите членки

Държавите членки си сътрудничат и обменят всякаква информация, необходима за производство, отнасящо се до действие или бездействие, представляващо митническо нарушение, посочено в членове 3 и 6, по-специално в случай че случаите, в които повече от една държава членка е образувала производство срещу същото това лице във връзка със същите факти. Целта на сътрудничеството между държавите членки е да се повиши ефективността на митническите проверки на стоките и да се хармонизират процедурите в рамките на Съюза. [Изм. 38]

Комисията наблюдава сътрудничеството между държавите членки с оглед на създаването на ключови показатели за изпълнението на митническия контрол и митническите наказания, разпространението на най-добри практики и координацията при обучението на митническите кадри. [Изм. 39]

Член 17

Изземване

Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с възможност временно да изземват всякакви стоки, транспортни средства или всякакви други инструменти, използвани при извършването на митническите нарушения, посочени в членове 3 и 6. Ако след налагането на наказание дадена държава членка отнеме за постоянно в полза на държавата такива стоки, тя може по целесъобразност да избере да унищожи, повторно да използва или да рециклира стоките. [Изм. 40]

Член 18

Докладване от Комисията и преглед

До 1 май 2019 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива, като оценява степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива.

В срок до 31 декември 2017 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно другите елементи на прилагането на митническото законодателство на Съюза, например относно надзора, контрола и разследванията, като този доклад е придружен по целесъобразност от законодателно предложение, допълващо настоящата директива. [Изм. 41]

Член 18a

Докладване от държавите членки

Държавите членки изпращат на Комисията статистически данни относно нарушенията, които показват кои наказания са наложени във връзка с тези нарушения, за да може Комисията да извърши оценка на прилагането на настоящата директива. Предоставената по този начин информация се изпраща ежегодно след влизането в сила на настоящата директива. Комисията може да използва тези данни при преразглеждането на настоящата директива, за да се подобри сближаването на националните системи за налагане на наказания.

Член 19

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 май 2017 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 20

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 21

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в … на … година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 57. (2) Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. (3) Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1). (4) Директива (ЕС) 2017/... на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L …). (5) ОВ С 369, 17.12.2011 г., стр. 14. (6) Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (OB L 303, 31.10.2012 г., стр. 1).