Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2758(RSO)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0477/2017

Внесени текстове :

B8-0477/2017

Разисквания :

Гласувания :

PV 06/07/2017 - 11.2

Приети текстове :

P8_TA(2017)0307

Приети текстове
PDF 477kWORD 55k
Четвъртък, 6 юли 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Създаване на специална комисия относно тероризма, нейните правомощия, числен състав и мандат
P8_TA(2017)0307B8-0477/2017

Решение на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно създаването на специална комисия относно тероризма, нейните правомощия, числен състав и мандат (2017/2758(RSO))

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Председателския съвет,

—  като взе предвид член 197 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Европейският съюз има ясни правомощия за осигуряването на високо равнище на сигурност, както е посочено в член 67 от ДФЕС, и че националните власти разполагат с правомощия в борбата с тероризма, както е посочено в член 73 от ДФЕС; и като има предвид, че има установени по-широки задължения за трансгранично сътрудничество, както е посочено в дял V от ДФЕС относно полицейското и съдебното сътрудничество, свързани с вътрешната сигурност на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че резултатът от създадената с настоящото решение специална комисия следва да бъде предприемането на действия за премахване на практическите и законодателните пропуски в борбата срещу тероризма в рамките на Европейския съюз, както и в отношенията с международните партньори и участници, като специално внимание се обръща на сътрудничеството и обмена на информация;

В.  като има предвид, че преодоляването на недостатъците и пропуските в сътрудничеството и обмена на информация между националните правоприлагащи органи, както и оперативната съвместимост на европейските бази данни за обмен на информация са от първостепенно значение за гарантиране на доброто функциониране на Шенгенското пространство и за защитата на външните граници на ЕС и следва да представлява ядрото на мандата на специалната комисия;

Г.  като има предвид, че спазването на основните права е съществен елемент за успеха на политиките за борба срещу тероризма;

1.  взема решение за създаване на специална комисия относно тероризма, на която ще бъдат възложени следните строго определени отговорности:

   а) да проучва, анализира и оценява безпристрастно фактите, предоставени от правоприлагащите органи на държавите членки, компетентните агенции на ЕС и признати експерти, както и степента на заплахата от тероризъм на територията на ЕС, както и да предлага подходящи мерки, които да позволят на Европейския съюз и неговите държави членки да спомогнат за предотвратяването, разследването и наказателното преследване на свързаните с тероризма престъпления;
   б) да идентифицира и анализира безпристрастно и чрез основаващ се на доказателства подход потенциалните пропуски и неизправности, които да са направили възможни неотдавнашните терористични атаки в различни държави членки, по-конкретно чрез събиране, компилиране и анализ на цялата информация, която е била на разположение на разузнавателните служби или правоприлагащите и съдебните органи на държавите членки относно извършителите преди тяхното терористично престъпление;
   в) да разглежда и оценява изпълнението на съществуващите мерки и инструменти в областта на управлението на външните граници, включително проверки за пропуски при контрола на външните граници, вследствие на които определени лица са успели да влязат в Европа с фалшиви документи, както и да оцени причините за неуспеха от страна на някои държави членки да изпълнят изцяло своите задължения, определени в Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета(1) (Регламент за Шенгенската информационна система); да събира и анализира информация относно евентуални пропуски на държавите членки и Комисията по отношение на гарантирането на пълното прилагане на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета(2) (Кодекс на шенгенските граници), както и да предлага подходящи мерки за преодоляване на установените пропуски;
   г) да идентифицира пропуските в обмена между държавите членки на информация от сферите на съдебната система, правоприлагащите органи и разузнавателните служби; да разследва по-специално твърдения за мащабни пропуски в процеса на събиране, анализ и представяне на информация, която би могла да спомогне за предотвратяване на нападенията, по-специално чрез:
   анализ и оценка на ефективността на базите данни на ЕС, като например Шенгенската информационна система (ШИС), Визовата информационна система (ВИС) и общия Европейски модел за обмен на информация (ЕМОИ), както и на евентуалните пропуски на държавите членки в прилагането на съществуващите правни инструменти, като например Решение 2008/615/ПВР на Съвета(3) или Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета(4); анализ по-специално на причините за това, че някои държави членки не са допринасяли с въвеждането на информация в тези бази данни, и по-специално във връзка с техните задължения, определени в Регламента за Шенгенската информационна система и в Решение 2007/533/ПВР на Съвета(5);
   анализиране на предполагаемото неспазване от страна на държавите членки на задължението, предвидено в член 2, параграф 3 от Решение 2005/671/ПВР(6) на Съвета, което гарантира, че поне информацията, посочена в параграфи 4 и 5 от същия член, събирана от съответния орган, се предава на Европол и Евроюст;
   събиране и анализ на информация относно спазването от страна на органите на държавите членки на задължението по членове 3 и 7 от Рамково решение 2006/960/ПВР, по-специално гарантирането, че компетентните правоприлагащи органи предоставят на компетентните правоприлагащи органи на други заинтересовани държави членки необходимата информация и разузнавателни сведения в случаите, когато съществуват фактически причини да се счита, че информацията и разузнавателните сведения биха могли да спомогнат за разкриването, предотвратяването или разследването на престъпленията, посочени в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета(7);
   проучване на това дали Европол е изпълнила изцяло задължението си за уведомяване по член 17 от Решение 2009/371/ПВР на Съвета(8), отменено с Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета(9);
   проучване дали националните звена на държавите членки са изпълнили изцяло задължението по член 8, параграф 4, буква а) от Решение 2009/371/ПВР, отменено с Регламент (ЕС) 2016/794, за предоставяне на Европол по собствена инициатива на информация и разузнавателни данни, необходими за осъществяване на нейните задачи;
   проучване на възможните пропуски в обмена на информация между агенциите на ЕС, както и правните мерки и необходимостта от това тези агенции да имат достъп до Шенгенската информационна система на ЕС и други европейски информационни системи;
   оценяване на съществуващото неофициално сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки, както и оценяване на степента на ефективност по отношение на информационния обмен и практическото сътрудничество;
   проучване на отношенията на Европейския Съюз с трети държави и международни агенции в борбата срещу тероризма, включително съществуващото международно сътрудничество и инструментите в борбата срещу тероризма, в т.ч. обмена на най-добри практики, както и ефективността на настоящото равнище на обмен на информация;
   д) да направи оценка на въздействието на законодателството на ЕС за борба с тероризма и неговото прилагане върху основните права;
   е) да направи оценка на наличието и ефективността на всички ресурси, разпределени за компетентните органи, които участват в борбата с тероризма (полиция, армия, правосъдие, бюджет, разузнаване, наблюдение, информация, ИТ и др.) в държавите членки и на равнище ЕС; да анализира евентуалните пропуски в полицейското сътрудничество и пречките за практическото трансгранично сътрудничество в областта на правоприлагането в разследванията, свързани с борбата срещу тероризма, като идентифицира техническите, структурните и правните ограничения за капацитета за разследване;
   ж) да проучи недостатъците в съдебните системи и съдебното сътрудничество на равнище ЕС, както и сътрудничество в областта на трансграничните разследвания, в частност посредством Евроюст, Европейската съдебна мрежа, съвместните екипи за разследване, европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване; да идентифицира техническите, структурните и правните ограничения за капацитета за разследване и наказателно преследване;
   з) да проучи настоящия обмен на най-добри практики и сътрудничеството между националните органи и съответните органи на ЕС по отношение на защитата на лесните мишени, включително транзитните зони, като например летища и железопътни гари, както и защитата на критичната инфраструктура, както е предвидено в Директива 2008/114/ЕО на Съвета(10);
   и) да проучи съществуващите механизми, достъпни за жертвите на тероризма, по-специално Директива № 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(11), като идентифицира съществуващите добри практики, които могат да се обменят;
   й) да събере информация и да анализира процеса на радикализация, както и ефективността на програмите за дерадикализация, които са въведени в ограничен брой държави членки; да идентифицира съществуващите добри практики, които могат да се обменят, и да провери дали държавите членки са предприели необходимите мерки в това отношение;
   к) да направи оценка на ефективността на сътрудничеството между държавите членки, както и на ефективността на сътрудничеството между компетентните органи, задължените субекти и правоприлагащите органи в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно Директива № 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(12), и да обмени мнения със съответните участници в банковия сектор, и с органите разследващи измами и с правоприлагащите органи с цел да се идентифицират новите форми на финансиране на тероризма, включително връзките му с организираната престъпност;
   л) да отправи всякакви препоръки, които счита за необходими, по всеки от горепосочените въпроси и за тази цел да установи необходимите контакти, да прави посещения и да провежда изслушвания с участието на институциите на ЕС и съответните агенции и на международните и националните институции, националните парламенти и правителства на държавите членки и на трети държави, и на длъжностните лица, участващи в ежедневната борба срещу тероризма, като например правоприлагащите агенции, полицейските органи, разузнавателните служби, съдиите и магистратите, както и с представителите на научната общност, стопанския сектор и гражданското общество, включително организациите на жертвите;

2.  подчертава, че всяка препоръка на специалната комисия трябва да се проследява от компетентните постоянни комисии;

3.  решава, че правомощията, персоналът и наличните ресурси на постоянните комисии на Парламента, които са компетентни по въпроси, свързани с приемането, мониторинга и прилагането на законодателството на ЕС, отнасящо се до сферата на компетентност на специалната комисия, остават непроменени;

4.  решава, че когато работата на специалната комисия включва изслушването на доказателства от класифициран характер, свидетелски показания, включващи лични данни или тайни, или включва размяната на мнения и изслушвания с властите и органите във връзка с тайна, поверителна, класифицирана или чувствителна информация за целите на националната сигурност или обществената сигурност, заседанията следва да се провеждат при закрити врата; решава, че свидетелите и експертите имат право да правят изявления или да дават показания при закрити врата;

5.  решава, че секретните или поверителните документи, които са били получени от специалната комисия, се разглеждат съгласно процедурата, определена в член 210а от Правилника за дейността на ЕП, за да се гарантира, че единствено председателят, докладчикът, докладчиците в сянка, координаторите и определени служители имат личен достъп до тях, както и че тази информация се използва изключително за целите на изготвянето на междинния и окончателния доклад на специалната комисия; решава, че заседанията се провеждат в помещения, оборудвани по начин, който не позволява заседанията да бъдат слушани от неупълномощени лица;

6.  решава, че преди получаването на достъп до класифицирана информация или изслушването на доказателство, при които съществува опасността да накърнят националната или обществената сигурност, всички членове и длъжностни лица на ЕП получават разрешение за достъп до класифицирана информация в съответствие с действащите вътрешни правила и процедури;

7.  решава, че информацията, получена от специалната комисия, се използва единствено за изпълнението на задълженията ѝ и не се разкрива на трети страни; решава, че тази информация не може да се огласява публично, ако съдържа материали със секретен или поверителен характер или споменава поименно лица;

8.  решава специалната комисия да се състои от 30 членове;

9.  решава, че мандатът на специалната комисия ще бъде 12 месеца, освен ако Парламентът не удължи този срок преди неговото изтичане, както и че нейният мандат започва да тече от датата на нейното учредително заседание; решава, че специалната комисия ще представи на Парламента един междинен и един окончателен доклад, съдържащи фактически констатации и препоръки за мерките и инициативите, които трябва да бъдат предприети.

(1) Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 4).
(2) Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).
(3) Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1).
(4) Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз (ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 89).
(5) Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 205, 7.8.2007 г., стр. 63).
(6) Решение 2005/671/ПВР на Съвета от 20 септември 2005 г. относно обмена на информация и сътрудничеството по отношение на терористични престъпления (ОВ L 253, 29.9.2005 г., стр. 22).
(7) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за задържане и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1).
(8) Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол) (ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37).
(9) Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).
(10) Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75).
(11) Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).
(12) Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15).

Правна информация