Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2028(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0246/2017

Внесени текстове :

A8-0246/2017

Разисквания :

PV 12/09/2017 - 21
CRE 12/09/2017 - 21

Гласувания :

PV 13/09/2017 - 9.16
CRE 13/09/2017 - 9.16
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0346

Приети текстове
PDF 685kWORD 83k
Сряда, 13 септември 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Корупцията и правата на човека в трети държави
P8_TA(2017)0346A8-0246/2017

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави (2017/2028(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC), която влезе в сила на 14 декември 2005 г.(1),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, както и препоръката на Съвета от 2009 г. за по-нататъшна борба с подкупването и препоръката от 2009 г. за данъчно приспадане на подкупите за чужди длъжностни лица и други свързани с тях инструменти(2),

—  като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приета през 2012 г., и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2015—2019 г.), приет от Съвета по външни работи на 20 юли 2015 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, приети на 2914-ото заседание на Съвета по общи въпроси от 8 декември 2008 г.(3),

—  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г.(4),

—  като взе предвид доклада на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), озаглавен „Политика за предотвратяване и възпрепятстване на непозволено поведение в дейността на Европейската инвестиционна банка“ (наричана по-долу „политика на ЕИБ за борба с измамите“), приет на 8 ноември 2013 г.(5),

—  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно стопанската дейност и правата на човека от 20 юни 2016 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно борбата срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015  г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2015 г. относно неотдавнашните разкрития за случаи на корупция на високо равнище във ФИФА(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни(15),

—  като взе предвид Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията и резолюции (98) 7 и (99) 5, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа съответно на 5 май 1998 г. и на 1 май 1999 г., относно създаването на Групата държави срещу корупцията (GRECO),

—  като взе предвид заявлението от Джакарта относно принципите за органите за борба с корупцията, прието на 26—27 ноември 2012 г.(16),

—  като взе предвид декларацията от Панама относно седмата годишна конференция и общото събрание на Международната асоциация на органите за борба с корупцията (IAACA), приета на 22—24 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно националните институции за насърчаване и защита на правата на човека, приета на 17 декември 2015 г., както и резолюцията на Съвета по правата на човека относно националните институции за насърчаване и защита на правата на човека, приета на 29 септември 2016 г.(17),

—  като взе предвид окончателния доклад на Консултативния комитет към Съвета на ООН по правата на човека по въпроса за отрицателното въздействие на корупцията върху упражняването на правата на човека от 5 януари 2015 г.(18),

—  като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за предотвратяване и борба с корупцията(19),

—  като взе предвид инициативата на ООН „Глобален договор“ за стратегии и мерки, основани на универсалните принципи на правата на човека, заетостта, околната среда и борбата с корупцията(20),

—  като взе предвид ежегодния индекс за възприятие на корупцията на организацията „Трансперънси Интернешънъл“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и комисията по международна търговия (A8-0246/2017),

А.  като има предвид, че корупцията представлява сложно глобално явление, засягащо както Севера, така и Юга, което може да се определи като злоупотреба с възложена власт за индивидуална, колективна, пряка или непряка лична изгода, което представлява сериозна заплаха за обществения интерес и социалната, политическата и икономическата стабилност и сигурност чрез подкопаване на общественото доверие и на ефективността и ефикасността на институциите, както и на ценностите на демокрацията и правата на човека, етиката, справедливостта, устойчивото развитие и доброто управление;

Б.  като има предвид, че корупцията може да варира от дребни по мащаб действия за оказване на влияние върху физически лица или държавни служители или върху осъществяването на обществени услуги, до големи по мащаб опити за нарушаване на политическите, икономическите и/или правните системи, имащи за цел също и насърчаване и финансиране на тероризма, насърчаване на екстремизма, намаляване на данъчните приходи и подпомагане на мрежите на организираната престъпност;

В.  като има предвид, че корупцията е следствие от неспособността на политическите, икономическите и съдебните системи да гарантират надежден и независим надзор и отчетност;

Г.  като има предвид, че намаляването на корупцията е от съществено значение за икономическия растеж, намаляването на бедността, създаването на благосъстояние, образованието, социалното подпомагане, здравеопазването, развитието на инфраструктурата и разрешаването на конфликти, както и за изграждането на доверие в институциите, бизнеса и политиката;

Д.  като има предвид, че в много държави корупцията не само представлява значителна системна пречка за постигането на демокрация, зачитането на принципите на правовата държава, политическата свобода и устойчивото развитие, както и за упражняването на всички граждански, политически, икономически, социални и културни права на човека, но също така може да доведе до множество нарушения на правата на човека; като има предвид, че корупцията е една от най-пренебрегваните причини за нарушенията на правата на човека, тъй като тя подхранва несправедливост, неравенство, inter alia по отношение на финансовите и икономическите ресурси, безнаказаност, произволни действия, политически и религиозен екстремизъм и конфликти;

Е.  като има предвид, че като представлява заплаха за укрепването на демокрацията и прилагането на правата на човека и като подкопава държавните органи, корупцията може да доведе до социални сътресения, включително насилие, граждански протести и значителна политическа нестабилност; като има предвид, че корупцията продължава да бъде систематично пренебрегван катализатор на конфликти в развиващите се държави, водейки до широко разпространени нарушения на правата на човека, включително на международното хуманитарно право, и до безнаказаност на извършителите; като има предвид, че статуквото на корупцията и незаконното обогатяване в рамките на постове в държавната власт е довело до заграбване на властта и увековечаване на клептократите във властта;

Ж.  като има предвид, че в много държави високите равнища на корупция водят до ниски равнища на човешко, социално и икономическо развитие, ниски нива на образование и на други обществени услуги, ограничени граждански и политически права, малка или липсваща политическа конкуренция и свобода на медиите както онлайн, така и офлайн, и до пропуски в прилагането на принципите на правовата държава;

З.  като има предвид, че корупцията оказва влияние върху упражняването на правата на човека, има конкретни отрицателни последици и засяга непропорционално най-необлагодетелстваните, маргинализирани и уязвими групи в обществото, като например жените, децата, хората с увреждания, възрастните, бедните, коренното население или хората, принадлежащи към малцинства, а именно като възпрепятства техния равен достъп до участие в политическия живот, обществени и социални програми и услуги, правосъдие, безопасност, природни ресурси, включително земя, работни места, образование, здравеопазване и жилищно настаняване; като има предвид, че корупцията също така засяга напредъка към премахване на дискриминацията, равенство между половете и овластяване на жените, като ограничава възможностите на жените да предявяват своите права; като има предвид, че корупцията изкривява размера и състава на държавните разходи, нанасяйки сериозна вреда на способността на държавата за пълноценно оползотворяване на всички налични ресурси с цел гарантиране на икономическите, социалните и културните права, правилното функциониране на демокрацията и принципите на правовата държава, както и развитието на обща етика;

И.  като има предвид, че Целта на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) № 16 се съсредоточава върху мира, правосъдието, изграждането на силни институции и борбата с корупцията; като има предвид, че за да осъществи ЦУР № 16 повсеместно, ЕС трябва спешно и пряко да разгледа различни въпроси, в които корупцията играе ключова роля, от нарушаването на правата на човека до бедността, глада и несправедливостта;

Й.  като има предвид, че борбата с корупцията изисква съгласувани усилия за справяне както с корупцията на високо равнище, така и с дребната корупция в трети държави и държавите — членки на ЕС, като се имат предвид, в зависимост от конкретния случай, йерархичното покровителство, системите за възнаграждение и клиентелизма в структурите на властта, които често свързват корупционните престъпления и безнаказаността на най-високо равнище с дребната корупция, която засяга пряко живота на населението и неговия достъп до основни услуги;

К.  като има предвид, че корупцията не може да бъде преодоляна без силна политическа ангажираност на най-високо равнище независимо от големите способности, уменията и желанието на националните надзорни и правоприлагащи органи;

Л.  като има предвид, че икономическите последици от корупцията са изключително отрицателни, по-специално по отношение на нейното въздействие върху увеличаването на бедността и неравенството сред населението, качеството на обществените услуги, сигурността, достъпа до всеобхватни здравни грижи и до висок стандарт на образование, инфраструктура, социално-икономически възможности за индивидуална и икономическа еманципация, особено икономически растеж, създаване на работни места и възможности за заетост, и по отношение на възпирането на предприемачеството и загубата на инвестиции;

М.  като има предвид, че корупцията например струва на ЕС между 179 и 990 милиарда евро от гледна точка на БВП годишно(21);

Н.  като има предвид, че според Световната банка всяка година в света се плащат подкупи в размер на около 1 билион щатски долара, като общите икономически загуби от корупцията се оценяват на многократно повече от тази цифра;

О.  като има предвид, че организираната престъпност, която е сериозен проблем в много държави и има трансгранично измерение, често е свързана с корупция;

П.  като има предвид, че корупционните действия и нарушенията на правата на човека обикновено включват злоупотреба с власт, липса на отчетност, възпрепятстване на правосъдието, използване на неправомерно влияние и институционализиране на различни форми на дискриминация, клиентелизъм и нарушаване на пазарните механизми; като има предвид, че корупцията има силна взаимовръзка с наличието на недостатъци при прилагането на принципите на правовата държава и доброто управление, и като има предвид, че корупцията често подкопава ефективността на институциите и органите, натоварени със задачата да гарантират прилагането на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, както и зачитането на демократичните принципи и правата на човека, например парламентите, правоприлагащите органи, съдебната система и гражданското общество; като има предвид, че в държавите, в които прилагането на принципите на правовата държава е подкопано от корупцията, както прилагането, така и укрепването на правната рамка са възпрепятствани от корумпирани съдии, адвокати, прокурори, полицейски служители, следователи и одитори;

Р.  като има предвид, че корупцията и нарушенията на правата на човека са явление, включващо липса на почтено поведение и проблемни органи на властта, и като има предвид, че доверието и легитимността на публичните и на частните организации може да се гарантира само ако тяхното ежедневно управление е основано на култура на стриктна почтеност;

С.  като има предвид, че практики, като например изборните измами, незаконното финансиране на политически партии, лобистките интереси или възприеманото като непропорционално влияние на парите в политиката, подкопават увереността и доверието в политическите партии и избраните представители, изборния процес и правителствата, подкопават демократичната легитимност и общественото доверие в политиката и могат значително да отслабят гражданските и политическите права; като има предвид, че неподходящото регулиране и липсата на прозрачност и контрол на финансирането на политически партии могат да създадат възможности за неправомерно влияние и намеса в управлението на обществените дела; като има предвид, че твърденията за корупция могат да се използват и като политически инструмент за дискредитиране на репутацията на определени политици;

Т.  като има предвид, че корупцията в съдебната система нарушава принципите на равенство, недопускане на дискриминация, достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита, които са от ключово значение за упражняването на всички други права на човека и за предотвратяването на безнаказаността; като има предвид, че липсата на независима съдебна система и публична администрация насърчава недоверието в публичните институции, подкопавайки зачитането на принципите на правовата държава и подхранвайки насилието в някои случаи;

У.  като има предвид, че корупцията трудно може да бъде измерена, тъй като тя обикновено включва незаконни практики, които са умишлено прикрити, въпреки че са разработени и въведени някои механизми за установяване, наблюдение, измерване и борба с корупцията;

Ф.  като има предвид, че новите технологии, като например техниките и методологиите за споделената счетоводна книга или разследванията от отворени източници, предлагат нови възможности за увеличаване на прозрачността на правителствените дейности;

Х.  като има предвид, че засилването на защитата на правата на човека, както и в частност на принципа за недопускане на дискриминация, представлява ценен инструмент в борбата с корупцията; като има предвид, че борбата с корупцията чрез наказателното и частното право означава предприемане на репресивни и корективни мерки; като има предвид, че насърчаването и укрепването на правата на човека, принципите на правовата държава и доброто управление са съществени елементи от успешните и устойчиви стратегии за борба с корупцията;

Ц.  като има предвид, че създаването на полезни взаимодействия между подхода на наказателно правосъдие и основания на правата на човека подход към борбата с корупцията би могло да доведе до справяне с колективните и общите последици от корупцията и би могло да предотврати системното подкопаване на правата на човека като пряко или непряко въздействие на корупцията;

Ч.  като има предвид, че международните усилия за борба с корупцията имат развиваща се институционална и правна рамка, но че съществуват значителни пропуски при прилагането поради липса на политическа воля или на стабилни механизми за прилагане; като има предвид, че основаният на правата на човека подход към усилията за борба с корупцията би осигурил промяна на парадигмата и би допринесъл за преодоляване на тези пропуски при прилагането чрез използване на съществуващите национални, регионални и международни механизми за наблюдение на спазването на задълженията в областта на правата на човека;

Ш.  като има предвид, че Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията е единственият правно обвързващ универсален инструмент за борба с корупцията, който обхваща пет основни области: превантивни мерки, криминализиране и правоприлагане, международно сътрудничество, възстановяване на активи, както и техническа помощ и обмен на информация;

Щ.  като има предвид, че съществуващите международни задължения са добър механизъм за предприемане на подходящи и разумни мерки с цел предотвратяване или наказване на корупцията в публичния и частния сектор, по-специално по силата на Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и другите свързани инструменти за правата на човека;

AA.  като има предвид, че съдебните органи, омбудсманите и националните институции за правата на човека (НИПЧ), както и организациите на гражданското общество играят жизненоважна роля в борбата с корупцията и техният потенциал може да се стимулира чрез тясно сътрудничество с националните и международните органи за борба с корупцията;

АБ.  като има предвид, че следва да бъдат предприети действия за борба с корупцията чрез повишаване на прозрачността, отчетността и мерките за борба с безнаказаността в рамките на отделните държави и чрез отдаване на приоритет на разработването на стратегии и конкретни политики, които не само да водят борба с корупцията, но и да подпомагат развитието и/или изграждането на публичните политики в тази област;

АВ.  като има предвид, че и гражданското общество, и частният сектор могат да играят определяща роля за провеждането на институционална реформа с цел засилване на прозрачността и отчетността; като има предвид, че от опита на движенията за правата на човека могат да се извлекат поуки за повишаване на осведомеността на гражданското общество относно неблагоприятните последици от корупцията и за съюзяване с държавните институции и частния сектор в подкрепа на усилията за борба с корупцията;

АГ.  като има предвид, че липсата на свободни медии, както онлайн, така и офлайн не само ограничава основното право на свобода на изразяване, но и създава благоприятни условия за процъфтяването на непрозрачни практики, корупция и неправомерно поведение; като има предвид, че независимите медии и различната и плуралистична медийна среда играят важна роля за осигуряване на прозрачност и наблюдение, чрез докладването, разследването и изобличаването на случаите на корупция, както и за повишаване на обществената осведоменост относно връзката между корупцията и нарушенията на правата на човека; като има предвид, че в редица държави, включително държави – членки на ЕС, са въведени закони срещу дискредитирането, например инкриминиране на действията, считани за „дискредитиране“, като това вероятно подкопава свободата на словото и медиите и възпира лицата, сигнализиращи за нередности, и журналистите да изобличават корупционните дейности;

АД.  като има предвид, че много организации на гражданското общество, включително организации за борба с корупцията и асоциации за правата на човека, синдикати, разследващи журналисти, автори на блогове и лица, сигнализиращи за нередности, изобличават корупцията, измамите, лошото управление и нарушенията на правата на човека, въпреки че се излагат на риск от ответни мерки, включително на работното място, от обвинения за клевета или дискредитиране и на лична опасност; като има предвид, че липсата на защита срещу репресивни мерки, закони за клеветата и дискредитирането и липсата на независимо и надеждно разследване могат да обезкуражат хората да говорят открито; като има предвид, че ЕС има задължението да ги защитава, особено чрез предоставянето на обществена подкрепа, в т.ч. като присъства и наблюдава съдебните процеси на защитници на правата на човека, и възможно най-ефективното използване на своите инструменти, като например Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); като има предвид, че гарантирането на спазването и правилното прилагане на действащото законодателство е абсолютно необходимо; като има предвид, че лицата, които изобличават случаи на корупция, следва да имат право тяхната самоличност да бъде запазена в тайна, с гаранции за справедлив процес; като има предвид, че на лицата, сигнализиращи за нередности, следва да бъде предоставена международна закрила от преследване;

АЕ.  като има предвид, че борбата с корупцията следва да включва също така мерки за премахване на организираната престъпност, данъчните убежища, изпирането на пари, данъчните измами и незаконните финансови потоци, както и схемите, които ги позволяват, тъй като те възпрепятстват устойчивото развитие, напредъка, просперитета и отчетността на държавите;

АЖ.  като има предвид, че много трети държави все още не разполагат с капацитет за обмен на данъчна информация с държавите от ЕС и следователно не получават никаква информация от държавите от ЕС за своите граждани, които евентуално укриват данъци;

АЗ.  като има предвид, че средствата от ЕС за трети държави, включително в извънредни ситуации, трябва да се контролират по подходящ начин, като се прилагат принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване в държавите бенефициенти, с цел предотвратяване на възможностите за корупция, които биха могли да възникнат, и изобличаване на злоупотребите и разкриване на корумпираните длъжностни лица;

АИ.  като има предвид, че контролът по отношение на корупцията и незаконните финансови потоци е политически въпрос, който трябва да се решава всеобхватно, в целия свят и отвъд границите на държавите (Г-20, ООН, ОИСР, Световната банка, МВФ);

АЙ.  като има предвид, че Международният форум за почтеност в спорта (IFSI), проведен в Лозана, Швейцария, през февруари 2017 г., насърчи сътрудничеството между правителствата, международните органи в сферата на спорта и други организации с цел справяне с корупцията в спорта;

1.  призовава за колективни действия, които да бъдат предприети на национално и международно равнище за предотвратяване и борба с корупцията, като се има предвид, че корупцията се простира през границите и че засиленото сътрудничество между държавите и между регионите трябва да бъде насърчавано, наред с работата на организациите на гражданското общество в борбата с корупцията; призовава държавите в рамките на международните форуми да се заемат активно с обсъждането и вземането на съвместни решения относно добрите практики и политики, подходящи за конкретната ситуация във всеки регион, с цел преодоляване на корупцията като взаимосвързано сложно явление с хоризонтален характер, което възпрепятства политическото, икономическото и социалното развитие и подхранва международната престъпност, в т.ч. свързаните с тероризъм дейности;

2.  взема решение за изготвянето на редовен доклад, съдържащ актуална информация относно корупцията и правата на човека по време на всеки законодателен мандат;

3.  счита, че борбата с корупцията трябва да включва подход на партньорство между публичния и частния сектор, и предупреждава, че ако това не бъде направено, ще бъдат затвърдени бедността, неравенството и вредите за репутацията, ще намалеят външните инвестиции, ще бъдат подкопани шансовете в живота за младите хора и няма да бъде прекъсната връзката между корупционните практики и тероризма;

4.  изразява загриженост относно липсата на въвеждане и прилагане на съществуващите национални и международни инструменти за борба с корупцията, като например Конвенцията на ООН срещу корупцията, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека („Насоките на Раги“), Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията и Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки; призовава подписалите ги държави да ги прилагат в пълна степен с цел по-добра защита на своите граждани; ангажира се да работи с международните партньори с цел увеличаване на броя на държавите, решили да укрепят демократичните процеси и да изградят отговорни институции;

5.  изразява загриженост относно тормоза, заплахите, сплашването и репресивните мерки срещу членове на организации на гражданското общество, включително организации за борба с корупцията и движения за правата на човека, журналисти, автори на блогове и лица, сигнализиращи за нередности, които разобличават и разкриват случаи на корупция; призовава органите да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхната физическа и психологическа неприкосновеност, и да осигурят незабавни, задълбочени и безпристрастни разследвания с цел подвеждане на извършителите под отговорност в съответствие с международните стандарти;

6.  настоятелно призовава участниците в срещата на високо равнище за борба с корупцията, проведена в Лондон през 2016 г., да изпълнят поетите ангажименти за отстраняване на причините за корупцията и за разглеждане на необходимите методи за насърчаване на прозрачността, както и за осигуряване на подкрепа за най-засегнатите;

7.  припомня, че разработването на външна стратегия на ЕС за борба с корупцията е от основно значение за ефективната борба с корупцията и финансовите престъпления;

8.  подчертава, че държавите са длъжни да изпълняват своите задължения в областта на правата на човека съгласно условията на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията, и насърчава държавите, които все още не са го направили, да станат страни по нея; подчертава, че държавите са отговорни за предотвратяване и в крайна сметка реагиране на всяко отрицателно въздействие на корупцията в тяхната юрисдикция;

9.  потвърждава отговорността на политическите участници и на стопанските субекти да зачитат правата на човека и да водят борба с корупцията; подчертава необходимостта от включване на измерението, свързано с правата на човека, в стратегиите за борба с корупцията с цел прилагане на задължителни и ефективни превантивни политики по отношение на въпроси като прозрачността, законите за достъпа до публична информация, защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и външния контрол;

10.  препоръчва ЕС да засили подкрепата си за международни инструменти за увеличаване на прозрачността в икономическите сектори, които са най-податливи на нарушения на правата на човека и корупция;

11.  подкрепя създаването на съвременни, прозрачни и ефективни политически и правни рамки за управление на природните ресурси и счита, че тези мерки могат да служат като мощно оръжие срещу корупцията; приветства в този смисъл Инициативата за прозрачност на добивната промишленост и призовава ЕС да увеличи своята подкрепа с цел подпомагане на богатите на ресурси държави да я прилагат като мощен инструмент в световен мащаб за насърчаване на прозрачността и отчетността на управлението на приходите от природни ресурси; счита, че създаването на ефективна правна рамка за гарантиране на правилното прилагане на принципите на ИПДП от дружествата и други заинтересовани лица, участващи във веригите на доставки в нефтодобивния, газодобивния и минния сектор, е изключително важна мярка, която ЕС следва да насърчава;

12.  препоръчва, че при справянето със и ограничаването на незаконните финансови капиталови потоци от Африка следва да се обърне специално внимание на капиталовите потоци в резултат от извличането на руди и минерали от мини в зони на конфликт;

13.  отбелязва, че корупцията е сложно явление, което се корени в широк кръг от икономически, политически, административни, социални и културни фактори и властови отношения, и във връзка с това припомня, че политиката за развитие трябва също да насърчава правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и обществените социални услуги, с цел да се допринася за борбата с корупцията, като същевременно вниманието се съсредоточава върху намаляването на бедността и неравенството, и върху по-доброто интегриране, за да се стимулира доброто управление и изграждането на социален капитал, социално приобщаване и социално сближаване, като се отчитат културните и регионалните особености;

14.  подчертава, че един от най-ефективните начини за предотвратяване на корупцията е да се намали държавната намеса и бюрократичното посредничество, както и да се въведе по-опростена нормативна уредба;

Съображения относно корупцията и правата на човека в двустранните отношения на ЕС

15.  подчертава необходимостта от включване на принципа на местната и демократична ангажираност на проектите, финансирани по програмите на ЕС за подпомагане, за да се гарантира минимален стандарт за прозрачност; подчертава, че външните финансови инструменти на ЕС следва да са основани на норми за борба с корупцията, на обвързване с условия, съсредоточено inter alia върху резултатите и включващо ясни етапни цели, показатели и ежегодно докладване относно напредъка, както и на ангажименти, поети от партньорските държави, за да се засили усвояването на финансовата помощ от ЕС;

16.  припомня необходимостта от постоянно наблюдение на проектите, финансирани от ЕС, и от търсене на отговорност от органите на държавите получатели, ако средствата на ЕС не се използват правилно, и подчертава необходимостта да се ангажират местни организации на гражданското общество и защитници на правата на човека в наблюдението на изпълнението на поръчките; подчертава също така необходимостта всеки изпълнител, получаващ средства от ЕС, да разкрива напълно цялата изискана информация, включително своите действителни собственици и корпоративната си структура;

17.  препоръчва ЕС и другите международни субекти, отпускащи безвъзмездни средства и заеми, да провеждат одити на безвъзмездните средства, заемите и пакетите за подпомагане, както и да извършват строга надлежна проверка на правителствата и организациите получатели, за да се избегне предоставянето на „ренти“ на клептократични органи и организации, контролирани от тях и тяхното обкръжение; в този контекст счита, че партньорските проверки също следва да бъдат насърчавани;

18.  подчертава изключително голямото значение на програмата за борба с корупцията в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС;

19.  призовава ЕС да включи клауза за борба с корупцията наред с клаузите за правата на човека в споразуменията с трети държави, които следва да изискват наблюдение и консултации и, като крайна мярка, да налагат санкции или да спират прилагането на тези споразумения в случай на сериозна и/или системна корупция, водеща до тежки нарушения на правата на човека;

20.  призовава ЕС да разработи принципи за борба с корупцията на високо равнище като престъпление в националното и международното право, да предприеме действия спрямо продължаващите случаи на безнаказаност по отношение на корупцията на високо равнище чрез по-строго прилагане на антикорупционните закони и да осъществи реформи за премахване на системните пропуски в националните правни рамки, които позволяват постъпленията, свързани с корупция на високо равнище, да пресичат граници и да заобикалят надзора на националните финансови регулатори и данъчни органи;

21.  подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на постоянното и структурирано наблюдение и оценка на ефективното прилагане на Конвенцията на ООН срещу корупцията в държавите — членки на ЕС, и в държави, с които ЕС има или планира да има споразумение;

22.  призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки, с оглед на достиженията на правото на ЕС в областта на борбата с корупцията, да поемат лидерството на международно равнище и да насърчават държавите партньори на ЕС в борбата с корупцията;

23.  призовава ЕС да насърчава мерки за борба с корупцията и ефективни механизми за публично участие и публична отчетност, включително правото на достъп до информация и прилагането на принципите за свободно достъпни данни, във всички съответни диалози и консултации относно правата на човека с трети държави и да финансира проекти, целящи установяването, използването и прилагането на тези мерки;

24.  подчертава значението на разследванията чрез открити източници по отношение на изследванията в областта на борбата с корупцията; призовава ЕС да осигури подходящо финансиране за организациите, които работят по разследвания чрез открити източници и цифрово събиране на доказателства за корупция, с цел да се разобличат корумпираните служители и да се гарантира търсенето на отговорност;

25.  призовава ЕС да финансира изследвания в областта на приложенията на технологията на споделената счетоводна книга, които биха могли да се използват за подобряване на прозрачността на продажбите на държавни активи, за наблюдение и проследяване на финансовите средства от донори във външната помощ на ЕС, както и за подпомагане на справянето с изборните измами;

26.  приветства непрекъснатите усилия по линия на Инструмента за сътрудничество за развитие и програмния инструмент за съседство за създаването и утвърждаването на независими и ефективни институции за борба с корупцията;

27.  призовава ЕСВД и Комисията да изготвят съвместно програмиране в областта на правата на човека и борбата с корупцията, и в частност инициативи за повишаване на прозрачността, борба с безнаказаността и укрепване на органите за борба с корупцията; счита, че тези усилия следва да включват подкрепа за националните институции за правата на човека, доказали независимостта и безпристрастността си да действат и в случаи на корупция, включително чрез разследващия капацитет за установяване на връзки между корупцията и нарушенията на правата на човека, сътрудничество с органите за борба с корупцията и сезиране на прокуратурата или правоприлагащите агенции; призовава освен това ЕС и държавите членки да засилят своите програми за съдебно сътрудничество с трети държави, за да насърчат обмена на най-добри практики и ефективни инструменти в борбата с корупцията;

28.  призовава ЕС да продължи да подкрепя създадените в трети държави институции за борба с корупцията, които имат доказани резултати по отношение на своята независимост и безпристрастност, като например Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала (CICIG), както и инициативи за споделяне на информация, обмен на най-добри практики и засилено изграждане на капацитет; настоятелно призовава тези държави да предоставят на институциите всички необходими инструменти, включително правомощия за разследване, с цел постигане на ефективност в тяхната работа;

29.  призовава Комисията и ЕСВД да насочат допълнителни средства за подпомагане на въвеждането и прилагането на програми за защита, насочени към членове на организациите на гражданското общество, включително организации за борба с корупцията и движения за правата на човека, журналисти, автори на блогове и лица, сигнализиращи за нередности, които разобличават и разкриват случаи на корупция и нарушения на правата на човека; настоява за това при всяка бъдеща актуализация на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, помощта за развитие или при всякакви указания относно тяхното прилагане да се включват изрични препратки и мерки с цел засилване на защитата на правата на човека и борба с корупцията, за да се улеснят хората, без страх от репресии, да съобщават за съмнения за корупционни действия и да се окаже подкрепа на общности, пострадали от такива действия; приветства неотдавна стартирания от Комисията процес на консултации относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности; подчертава, че лицата за контакт по правата на човека в делегациите на ЕС следва също да обръщат специално внимание на тези целеви групи и да поддържат тесни контакти с местните организации на гражданското общество и защитници на правата на човека, като гарантират тяхната международна видимост и защита, създавайки по този начин и безопасни канали за съобщаване на закононарушения;

30.  подчертава, че надзорните органи, местните правоприлагащи служители и прокурорите с репутация по отношение на независимостта и безпристрастността, както и лицата, сигнализиращи за нередности, и свидетелите по конкретни случаи следва всички да се ползват от помощта и подкрепата от ЕС посредством представителството на място и като бъдат канени да участват в програми за обучение в Европа; подчертава, че когато е целесъобразно, тази подкрепа следва да бъде оповестявана;

31.  призовава делегациите на ЕС да използват демарши и публична дипломация на местно и международно равнище за разкриване на случаи на корупция и безнаказаност, особено когато тези случаи водят до тежки нарушения на правата на човека; призовава също така делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да включат в брифингите към ЕСВД и държавите членки доклади относно корупцията (под формата на системен анализ или на конкретни случаи);

32.  препоръчва ЕСВД и делегациите на ЕС да включат специфичен показател относно връзката между корупцията и правата на човека в стратегическите документи по държави относно правата на човека и демокрацията, когато е целесъобразно, още повече че този въпрос следва да се разглежда като един от приоритетите на специалните представители на ЕС при изпълнението на техните задачи; изисква по-специално ЕС да включи действията за премахване на корупцията пряко в програмните документи и в стратегическите документи по държави, както и да обвърже всяка бюджетна подкрепа за трети държави с конкретни реформи, водещи към прозрачност, и с други мерки за борба с корупцията;

33.  препоръчва Европейският фонд за демокрация и всеобхватният механизъм на ЕС за защитниците на правата на човека (protectdefenders.eu) да насочат вниманието си към специфични програми за защита на активистите за борба с корупцията, които също така допринасят и за защитата на правата на човека;

34.  призовава Европейския съюз да създаде механизъм за подаване на жалби, чрез който засегнатите от външните му дейности хора биха могли да подават жалба във връзка с нарушаване на правата на човека и случаи на корупция;

35.  повтаря призива си от предишните резолюции ЕС да внесе възможно най-скоро в Съвета списъка със санкции по повод случая Магнитски срещу 32 руски държавни служители, отговорни за смъртта на руския гражданин, сигнализирал за нередности — Сергей Магнитски, с цел неговото приемане и да бъдат наложени целенасочени санкции срещу тези служители, като например забрана за издаване на виза за целия ЕС и замразяване на притежаваните от тях финансови активи в Европейския съюз;

36.  насърчава държавите — членки на ЕС, да разгледат приемането на законодателство с оглед на установяването на ясни критерии, позволяващи включване в черни списъци и налагане на сходни санкции срещу лица от трети държави и членовете на техните семейства, които са извършили тежки нарушения на правата на човека или са отговорни за или съучастници в разпореждането, контролирането или организирането по друг начин на значителни корупционни действия, включително изземване на частни или публични активи за лична изгода, корупция, свързана с държавни поръчки или добив на природни ресурси, подкупване или подпомагане или прехвърляне на присвоени активи към чуждестранни юрисдикции; подчертава, че критериите за включване в списъка следва да са изградени на основата на добре документирани, взаимно допълващи се и независими източници и убедителни доказателства, които предоставят възможност за въвеждане на механизми за правна защита на съответните лица; подчертава, че е важно публичното оповестяване на този списък, за да може да бъде включен в информацията, необходима на задължените субекти при изпълнението, наред с другото, на мерки за комплексна проверка на клиента съгласно Директивата на ЕС за борбата с изпирането на пари(22);

37.  призовава ЕС да спазва принципа на съгласуваност на политиките за развитие (член 208 от ДФЕС) и активно да допринася за намаляването на корупцията, и да се бори пряко и изрично с безнаказаността посредством външната си политика;

38.  призовава ЕС да повиши прозрачността и отчетността на своята официална помощ за развитие с цел ефективно спазване на стандартите, определени от Инициативата за прозрачност на международната помощ (IATI) и принципите за ефективност на развитието, договорени на международно равнище; призовава ЕС също така да развие силна цялостна система за управление на риска с цел помощта за развитие да не допринася за корупция в държавите получателки, т.е. чрез обвързване на бюджетната подкрепа с ясни цели за борба с корупцията; за тази цел подчертава необходимостта от установяване на надеждни механизми за наблюдение на изпълнението на бюджетната подкрепа;

39.  призовава Комисията, с цел да се изкорени корупцията на високо равнище, да обръща внимание, в контекста на бюджетната подкрепа, на прозрачността при операции, свързани с приватизация и сделки с обществени активи, по-специално земя, и да участва в програми на ОИСР за подпомагане на развиващите се държави в корпоративното управление на държавните предприятия;

40.  призовава Комисията да подкрепи развиващите се държави в борбата с данъчните измами и избягването на данъци, като ги подпомага за изграждане на балансирани, ефективни, справедливи и прозрачни системи за данъчно облагане;

41.  поддържа становището, че ЕС, в качеството си на най-голям донор в света, следва да насърчава форми на обвързване, при които предоставянето на външната помощ на ЕС да бъде обект на данъчни реформи, насочени към повишаване на прозрачността, като прави данните по-достъпни и насърчава подходите, прилагани съвместно с други донори;

42.  подчертава силното отрицателно въздействие на корупцията върху търговията и ползите от нея, икономическото развитие, инвестициите и процедурите за възлагане на обществени поръчки и настоятелно призовава Комисията да вземе под внимание тази връзка във всички търговски споразумения и да включи в тях приложими клаузи за правата на човека и борбата с корупцията;

43.  припомня, че търговската политика допринася за защитата и насърчаването на ценностите, към които се придържа ЕС, както е посочено в член 2 от Договора за Европейския съюз, в това число демокрацията, върховенството на закона, зачитането на правата на човека, основните права и свободи и равенството; подчертава, че съгласуваността между външните и вътрешните политики на Съюза е от жизненоважно значение, особено що се отнася до борбата с корупцията; подчертава, че европейските законодатели трябва да играят особена роля в това отношение в процеса на улесняване на търговските отношения, тъй като те трябва да не позволяват последните да служат като врата за корупционни практики;

44.  разглежда търговските споразумения като ключов механизъм за насърчаването на мерки за борба с корупцията и добро управление; приветства мерките, които ЕС вече предприема за борба с корупцията в търговската си политика, например чрез ОСП +, главите за устойчиво развитие и включването на ангажименти за ратифициране на международните конвенции за борба с корупцията с търговските партньори; потвърждава отново целта, посочена в стратегията „Търговия за всички“, за включване на амбициозни разпоредби за борба с корупцията във всички бъдещи търговски споразумения; във връзка с това призовава в бъдещите търговски споразумения да се поемат ангажименти по отношение на многостранните конвенции за борба с корупцията, като Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC) и Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването, а хоризонталните разпоредби да бъдат включени като част от цялостен подход и да бъдат интегрирани в съществуващите търговски споразумения при тяхното преразглеждане;

45.  подчертава, че страните, подписали търговски споразумения, следва да вземат мерки за насърчаване на активното участие на частния сектор, организациите на гражданското общество и националните консултативни групи в изпълнението на програмите за борба с корупцията и на съответните клаузи в международните търговски и инвестиционни споразумения; счита, че защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, следва да бъде взета под внимание с оглед включване в бъдещи търговски споразумения, след като бъде въведена система за целия ЕС;

46.  потвърждава, че е важно на предприятията да се дадат ясни насоки и подкрепа за създаване на ефективни процедури за съответствие в областта на борбата с корупцията в рамките на техните дейности, по-специално по отношение на МСП, посредством специални разпоредби в търговските споразумения, които да им дават възможност да се справят с корупцията; подчертава, че не съществува универсален подход по отношение на спазването; призовава Комисията да обмисли разработването на помощ за проекти за изграждане на капацитет в областта на борбата с корупцията, като например обмен на най-добри практики и обучение с цел подпомагане на държавите и на стопанския сектор да преодолеят предизвикателствата, които могат да срещнат в тази област;

47.  приветства влизането в сила на Споразумението за улесняване на търговията на СТО през февруари 2017  г., което предвижда мерки за борба с корупцията в световната търговия; счита при все това, че приемането или реформирането на законодателството само по себе си е недостатъчно и че изпълнението е от решаващо значение; посочва, че законодателните реформи трябва да се придружават от обучение на магистратите, публичен достъп до информация и мерки за прозрачност, и призовава държавите — членки на ЕС, да си сътрудничат по тези въпроси във водената от тях борба с корупцията; изтъква също така, че търговските споразумения биха могли да спомогнат за мониторинга на вътрешните реформи, свързани с политиките за борба с корупцията;

48.  призовава Комисията да договори приложими разпоредби за борба с корупцията и с изпирането на пари във всички бъдещи търговски споразумения, които предвиждат ефективен мониторинг на прилагането на разпоредбите за борба с корупцията; призовава държавите членки за тази цел да подкрепят включването на разпоредби за борба с корупцията в мандатите за преговори в съответствие с предложенията на Комисията в проектите на мандати, които са им представени; приветства наличието на разпоредби за борба с корупцията в мандата за преговори относно осъвременяването на споразумението между ЕС и Мексико; призовава Комисията да продължи усилията си за борба с корупцията чрез по-голяма прозрачност в преговорите за сключване на търговски споразумения и включването на разпоредби, насочени към по-голямо сътрудничество в областта на нормативната уредба и почтеността на митническите процедури и световните вериги за създаване на стойност (СВСС); счита, че трябва да бъдат въведени клаузи за сътрудничество за борба с корупцията, като например обмен на информация, както и административна и техническа помощ, с цел споделяне и насърчаване на най-добрите практики, които ще допринесат за укрепването на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека; насърчава Комисията да определи ясни и подходящи условия и показатели за изпълнението, които да позволяват по-добро оценяване и демонстриране на резултатите;

49.  подчертава значението на поддържането на постоянен и редовен диалог с търговските партньори на ЕС в периода на прилагане на споразуменията с цел да се гарантира, че споразуменията като цяло, както и съответните разпоредби за борба с корупцията се наблюдават и изпълняват по подходящ начин; отбелязва предложението на Комисията, формулирано в нейната стратегия „Търговия за всички“, за въвеждане на механизми за консултации в случай на системна корупция и неефективност на управлението, и призовава Комисията да предвиди суспендиране на ползите от съответното споразумение в такива случаи на системна корупция и неспазване на ангажиментите за борба с корупцията или на международните стандарти в областта на борбата с корупцията, като например общия стандарт за докладване на ОИСР, плана за действие на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, централния регистър на действителните собственици и препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF); призовава Комисията да определи ясни и подходящи условия и показатели за изпълнението, които да позволяват по-добро оценяване и демонстриране на резултатите; призовава освен това Комисията да реагира твърдо, съразмерно и своевременно в случаите, когато правителствата бенефициенти не изпълняват договорените условия; призовава Комисията да създаде механизми за консултации с търговските партньори в случаи на системна корупция и да осигури обмен на експертен опит, за да помогне на страните при прилагането на мерки за борба с корупцията;

50.  отбелязва, че търговските споразумения трябва да включват задължителни и приложими клаузи за правата на човека, които да гарантират, че частните дружества и държавните органи спазват правата на човека и най-високите социални и екологични стандарти, които са от основно значение за борбата с корупцията;

Разработването на сведения на ЕС относно корупционни мрежи и посредници

51.  призовава ЕСВД да ръководи сформирането на работни групи между посолствата на държавите членки и делегациите на ЕС в трети държави, посредством които дипломатически служители да могат да анализират и споделят информация относно структурата и функционирането на местни корупционни мрежи до най-високите етажи на властта и да се натрупат достатъчно сведения за предотвратяване на съглашения на ЕС с клептократични режими; счита, че тази информация следва да се предава на институциите на ЕС по дипломатически и сигурни канали; предлага също така делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да насърчават тесни контакти с местното население, а именно чрез редовен диалог с истинските и независими организации на гражданското общество, журналисти и защитници на правата на човека, за да се събира надеждна информация за местната корупция, ключовите фактори и задържаните служители;

52.  счита, че корпорациите следва също така да докладват на органите на ЕС винаги когато от тях са поискани подкупи и/или се изисква да инвестират в трети държави, използвайки местни посредници или фиктивни дружества като партньори;

53.  подчертава, че в контекста на събраната информация специфичните за отделните държави насоки следва да бъдат споделяни с граждански и военни мисии и донорски организации на ЕС с цел да се повиши осведомеността относно рисковете, свързани с работата с местни изпълнители, частни охранителни дружества и доставчици на услуги, чиито действителни собственици може да са свързани с нарушения на правата на човека и корупционни мрежи;

Вътрешна и външна съгласуваност

54.  счита, че ЕС може да се превърне в надежден и влиятелен лидер в борбата с корупцията само ако се справи с проблемите на организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари в рамките на собствените си граници по адекватен начин; изразява съжаление в този контекст, че Комисията реши да не предприема последващи действия във връзка с изготвения от нея доклад на ЕС за борбата с корупцията за 2014 г. за предоставяне на нов анализ на корупцията в държавите — членки на ЕС, което също така щеше да подсили доверието в ЕС да насърчава амбициозна програма за борба с корупцията в неговите външни политики; подчертава, че Комисията и другите институции на ЕС следва да осъществяват редовно, амбициозно и строго докладване и самооценка в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията и механизма за преразглеждането ѝ, и приканва Комисията да представи допълнителни политически и законодателни инициативи за борба с корупцията, както и да настоява за повече почтеност и прозрачност в държавите членки;

55.  отбелязва, че декриминализацията на корупцията във всяка държава – членка на ЕС, би намалила доверието в обществения ред и също така би подкопала способността на ЕС да настоява за амбициозна програма за борба с корупцията в световен мащаб; подкрепя по-тясното сътрудничество между държавите – членки на ЕС, и Европейската сметна палата;

56.  отново изисква държавите членки да изменят своето наказателно право, когато е необходимо, с цел установяване на юрисдикция на националните прокурори и съдилища да разследват и дават под съд престъпления, свързани с подкупване или незаконно присвояване на публични средства, независимо от това къде е възникнало престъплението, доколкото постъпленията от тези престъпни дейности са установени във въпросната държава членка или са били изпрани в нея, или лицето има „тясно отношение“ с държавата членка, а именно чрез гражданство, пребиваване или действителна собственост на дружество със седалище или с дъщерно предприятие в държавата членка;

Принос на ЕС към основания на правата на човека подход към борбата с корупцията в рамките на многостранните форуми

57.  призовава държавите — членки на ЕС, да започнат обсъждане на равнището на ООН относно укрепването на стандарти относно независимостта и мандатите на органите за борба с корупцията въз основа на опита на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН, на Международния координационен комитет за националните институции за правата на човека и на органите на ООН, по-специално Съвета по правата на човека, по отношение на националните институции за правата на човека (Парижките принципи);

58.  подчертава необходимостта от укрепване на връзките между органите за борба с корупцията и националните институции за правата на човека въз основа на мандата на националните институции за правата на човека за борба с корупцията като потенциален източник на преки и косвени нарушения на правата на човека;

59.  припомня своето искане към държавите — членки на ЕС, да подкрепят създаването на специален докладчик на ООН относно финансовите престъпления, корупцията и правата на човека с пълен мандат, включително целеви план и периодична оценка на мерките за борба с корупцията, предприемани от държавите; призовава държавите — членки на ЕС, да поемат водещата роля в мобилизирането на подкрепа сред държавите — членки на Съвета по правата на човека, и съвместно да станат поддръжници на резолюция, която ще доведе до мандат;

60.  призовава ООН да приеме инструмент, с който се установяват стандарти относно незаконните финансови потоци, така че да се постигне по-голяма ефективност;

61.  подчертава необходимостта от засилване на националните и международните кампании за комуникация и повишаване на осведомеността по отношение на корупцията, насочени към участието на гражданите, с цел подчертаване на факта, че корупцията има отрицателно въздействие върху правата на човека и води, inter alia, до социални неравенства, липса на социална справедливост и по-високи равнища на бедност; насърчава ЕС да разработи и приложи конкретни програми относно приложимото наказателно и процесуално право и приложимите механизми за подаване на жалби; подчертава, че образованието и безпристрастната, независима публична информация играят изключително важна роля за преподаването на социални умения и принципи на почтеност, които служат на обществения интерес и допринасят за принципите на правовата държава и социалното и икономическото развитие на обществото;

62.  препоръчва разглеждането на въпроса за корупцията като причина за нарушения на правата на човека и като резултат от нарушенията на правата на човека и слабото прилагане на принципите на правовата държава да бъде включено в универсалния периодичен преглед като начин за справяне с корупцията и насърчаване на прозрачността и най-добрите практики; подчертава ролята, която би могло да играе гражданското общество с цел да допринесе за този процес;

63.  насърчава задълбочаване на международните ангажименти, така че справянето с корупцията да бъде поставено в основата на целите на ООН за устойчиво развитие, като механизъм за борба с бедността в световен мащаб;

Корупция и трафик на хора

64.  изразява загриженост, че трафикът на хора може да се подпомага от корупция на участници на различни нива на възложена власт, като полицейски и митнически служители, органи на граничния контрол и имиграционни служби, които могат да пренебрегват, толерират, участват и организират трафик на хора;

65.  подчертава в тази връзка значението на антикорупционните действия, като например засилване на прозрачността и отчетността в администрациите, чрез въвеждане на интегративен механизъм за борба с корупцията и гарантиране на по-добра координация в стратегиите за борба с трафика;

66.  подчертава изключителната роля, която може да играят съобразените с половете подходи при разработването на политики за борба с корупцията в областта на трафика на хора;

Стопанска дейност и права на човека

67.  насърчава всички държави — членки на ООН, в частност държавите от ЕС, изцяло да прилагат Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и да включат конкретни ангажименти за мерки за борба с корупцията в националните си планове за действие в областта на правата на човека (съгласно изискванията на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията) или да въведат специално законодателство за борба с подкупването;

68.  приветства факта, че корупцията се споменава в националните планове за действие на някои държави — членки на ЕС, и в този смисъл предлага включването на конкретни мерки за предотвратяване и санкциониране на корупционните практики и подкупването, които може да доведат до нарушения на правата на човека; препоръчва ЕС да подкрепи допълнителни мерки за насърчаване на приемането и прилагането на съответствието, кодекси и стандарти за борба с подкупването и корупцията в дружествата и дружествата на пазара на обществените поръчки да имат въведени надеждни кодекси за борба с подкупването и корупцията, както и принципи на добро управление в областта на данъчното облагане; счита, че злоупотребата с публични средства, незаконното обогатяване или подкупването следва да са наказуеми с конкретни допълнителни санкции по наказателното право, в частност когато те водят пряко до нарушения на правата на човека, причинени от корупционно действие;

69.  приветства преразгледаната Директива за счетоводството относно оповестяването на нефинансова информация и информация за многообразието(23) по отношение на изискванията за докладване на големи дружества и групи, включително за техните усилия, свързани с правата на човека и борбата с корупцията; насърчава дружествата да оповестяват цялата съответна информация в съответствие с предстоящите насоки, които ще бъдат издадени от Комисията;

70.  отново призовава всички държави и ЕС да участват активно и конструктивно в текущата работа на междуправителствената работна група с безсрочен мандат на ООН относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека с оглед на постигането на правно обвързващ инструмент за превенция, разследване, търсене на правна защита и разполагане с достъп до средства за правна защита при възникване на нарушения на правата на човека, включително нарушения, настъпили в резултат от корупция; призовава държавите да направят всичко необходимо, за да предоставят възможност за граждански производства за поправяне на вреди срещу лица, извършващи корупционни действия, в съответствие с член 35 от Конвенцията на ООН срещу корупцията;

71.  призовава ЕС и неговите държави членки да прилагат Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия;

Заграбването на земя и корупцията

72.  остава загрижен относно положението по отношение на заграбването на земя в резултат от корупционни практики от страна на корпорации, чуждестранни инвеститори, национални и международни участници, длъжностни лица и органи от държавния сектор; подчертава, че корупцията дава възможност за заграбване на земя, често с принудително отстранение чрез, inter alia, предоставяне на трети страни на неправомерен контрол над земята без съгласието на хората, които я населяват;

73.  подчертава, че проучванията показват, че корупцията е широко разпространена в поземленото управление и във все по-голяма степен засяга всички фази на сделките със земя, което води до създаване на широк диапазон от отрицателни въздействия върху правата на човека, вариращи от принудително разселване на общности без адекватна компенсация до убийства на защитници на земята(24); освен това, отбелязва със загриженост, че съществува риск от засилване на нарушенията на правата на човека в контекста на нарастващото търсене на храна, гориво и стоки, и увеличаването на широкомащабни инвестиции в земя в развиващите се държави;

74.  припомня, че финансовият сектор трябва да играе важна роля в предотвратяването на корупционните практики, които улесняват в частност заграбването на земя; отново заявява, че банките и финансовите институции следва да извършват „комплексна проверка на клиента“ с цел борба с изпирането на пари, свързано с корупцията, и да гарантират, че инвеститорите, които подкрепят, вземат ефективни мерки за комплексна проверка на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да изискват предоставянето на подробна информация относно придобиването на земя в трети държави от страна на дружествата и да актуализират своята подкрепа за развиващите се държави, за да се гарантира ефективно прилагане на Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите (VGGT) като средство за справяне с корупцията в сделки със земя;

Избори и функционирането на демократично избраните органи

75.  подчертава, че една от целите на борбата с корупцията следва да бъде да се сложи край на тежките злоупотреби, които нарушават демократичните и политическите процеси, и да се насърчава независима, безпристрастна и ефективна съдебна система; призовава политическите партии да бъдат засилени в ролята си на канали на демократично представителство и политическо участие, като бъдат ефективно обезпечени; отбелязва в този смисъл, че регулирането на политическото финансиране, включително определянето на донорите и на другите финансови източници, следователно е от основно значение за запазването на демокрацията;

76.  отбелязва със загриженост, че изборните измами и корупцията, свързана с изборните процеси и функционирането на избраните представителни органи и асамблеи, сериозно подкопават доверието в демократичните институции и отслабват гражданските и политическите права, като пречат на равното и справедливо представителство и като поставят под въпрос принципите на правовата държава; отбелязва положителната роля на мисиите за наблюдение на избори за допринасяне за правилното произвеждане на избори и подкрепа за реформа на избирателния закон; насърчава по-нататъшното сътрудничество със специализираните международни органи, като Съвета на Европа или ОИСР, в тази област;

77.  подчертава конкретната необходимост да се поддържат възможно най-високи стандарти за етичност и прозрачност в работата на международните организации и регионалните асамблеи, отговарящи за защитата и насърчаването на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава, чрез свързване на институциите и професиите по света за изграждане на капацитет и укрепване на споделена култура на почтеност; подчертава необходимостта да се насърчават прозрачни практики чрез разработване на кодекси за поведение и конкретни мерки за прозрачност с цел предотвратяване и разследване на всички случаи на измами или неправомерно поведение;

78.  подчертава, че е необходимо лобирането да бъде строго регламентирано съгласно принципите на откритост и прозрачност, с оглед да се гарантира, че всички заинтересовани групи имат равен достъп до лицата, отговорни за вземането на решения, и да се премахнат корупцията и рискът от нарушения на правата на човека; призовава ЕС и държавите членки да установят и осъдят всички форми на скрито, неетично и незаконно лобиране; призовава ЕС да насърчава прозрачни процеси на вземане на решения и на установяване на законодателство както в държавите членки, така и в отношенията с трети държави;

79.  решително осъжда, вследствие на неотдавнашните разкрития във връзка със случая на изпирането на пари от Азербайджан, опитите от страна на Азербайджан и други авторитарни режими в трети държави за оказване на влияние върху лица, които вземат решения на европейско равнище, чрез незаконни средства; призовава за задълбочено разследване от Парламента на горепосочените твърдения и, в по-широк план, на упражняваното от тези режими влияние; призовава за приемане от Парламента на строги мерки за предотвратяване на възникването на подобна корупция, която би подкопала надеждността и легитимността на работата на Парламента, включително относно правата на човека;

Големите спортни събития и връзки с нарушения на правата на човека и корупция

80.  продължава да изразява загриженост относно тежките нарушения на правата на човека, включително трудовите права и корупцията на високо равнище, във връзка с големи международни спортни събития и свързаните с тях широкомащабни инфраструктурни проекти; насърчава сътрудничеството между спортните ръководни органи и международните органи и НПО за борба с корупцията с цел да установят прозрачни и проверими ангажименти по отношение на правата на човека, които трябва да бъдат спазени от организаторите на големи спортни събития и от тези, които кандидатстват за тяхното домакинство; подчертава, че тези критерии следва да бъдат част от критериите за възлагане на домакинството на подобни събития;

81.  счита, че големите международни неправителствени спортни федерации също трябва да играят своята роля в борбата с корупцията и нейното изкореняване и следва да засилят усилията си за това; счита, че тези федерации следва също така да признаят своята отговорност по отношение на правата на човека и че съответно на държавните органи за борба с корупцията следва да се предоставят по-големи правомощия за разследване на случаите на корупция и за налагане на санкции във връзка с големите международни неправителствени спортни федерации;

82.  счита, че корупцията на високо равнище при административното управление на спорта, уреждането на изхода от спортни срещи, обществените поръчки, рекламните сделки, изборът на място на провеждане, незаконните залагания и употребата на допинг, както и участието в организирана престъпност са нанесли вреда на доверието в спортните органи;

83.  счита, че почтеността в спорта може да има принос в световната програма за развитието и доброто управление в международен план;

Данъчни убежища

84.  настоятелно призовава за прилагането на политики на нулева търпимост към данъчните убежища и изпирането на пари, повишаване на международните стандарти за прозрачност и насърчава по-задълбоченото международно сътрудничество за определяне на собствеността на сиви фиктивни дружества и доверителни дружества, използвани като канали за избягване на данъчно облагане, измами, незаконна търговия, капиталови потоци, изпиране на пари и облагодетелстване от корупцията;

85.  категорично се обявява за въвеждането на стандарти за публично отчитане по държави в Европа и в трети държави, посредством които от многонационалните корпорации следва да се изисква да представят отчети с основна финансова информация за всяка юрисдикция, в която извършват дейност, с цел предотвратяване на корупцията и избягването на данъци;

86.  припомня отговорността на ЕС в борбата с отклонението от данъчно облагане от страна на транснационални корпорации и лица и за справяне с бремето на незаконните финансови потоци от развиващи се държави, които в голяма степен пречат на способността им да мобилизират достатъчно ресурси за изпълнение на задълженията по отношение на правата на човека;

87.  приветства водените от Европа инициативи за разгръщане на обмен на информация относно действителните собственици в световен мащаб с цел увеличаване на ефективността на общите стандарти за предоставяне на информация, които могат да спомогнат за изобличаване на финансовите закононарушения;

88.  насърчава сътрудничеството в световен мащаб за проследяване на откраднати активи и безопасното им връщане на техните законни собственици; отново заявява, че ЕС има задължение да помага на трети държави да репатрират присвоени активи, скрити във финансовите системи и недвижимите имоти на държавите — членки на ЕС, и да преследва извършителите, способстващите фактори и посредниците; настоятелно призовава ЕС да отдаде приоритет на този въпрос от важно значение в трети държави, в които протичат процеси на демократизация, а именно при разглеждането на правните бариери и липсата на готовност за сътрудничество от страна на финансовите центрове; подчертава в тази връзка значението на премахването на връзката между изземването на активи при осъдителна присъда в отправящата искане държава за целите на предоставяне на правна взаимопомощ и предприемане на преследване, когато са налице достатъчно доказателства за наличие на закононарушение;

89.  припомня, че корупцията е тясно свързана с дейности, като изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и незаконната търговия; подчертава във връзка с това, че прозрачността следва да бъде в основата на всички стратегии за борба с корупцията;

90.  подчертава, че ЕС трябва да насърчава борбата с данъчните убежища, банковата тайна и изпирането на пари, постепенното премахване на прекомерната професионална тайна, постигането на публично отчитане по държави за всички многонационални предприятия и публични регистри на действителните собственици на дружества като приоритет на всички съответни международни форуми; посочва, че повечето инструменти за борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане са подходящи за борба с корупцията и изпирането на пари;

Свобода на медиите

91.  подчертава голямото значение на независимите медии, както онлайн, така и офлайн в борбата с корупцията и за разкриването на нарушения на правата на човека; призовава Комисията да разгледа и противодейства на възможното отрицателно въздействие на законите за дискредитирането в трети държави и отново призовава всички държави членки да разгледат декриминализирането на клеветата и просто използването на гражданските дела като средство за защита на нечия репутация; подчертава, че цифровата сигурност е важен елемент за защитата на активистите; силно препоръчва прозрачността на медийната собственост и спонсорство да се гарантира чрез национално законодателство;

92.  призовава да се отдаде по-голямо значение на зачитането на свободата на медиите, предвид нейната важност, в международните отношения на ЕС с трети държави; счита, че политическият диалог и сътрудничеството, провеждани от ЕС с трети държави с оглед на осигуряването на реформи в медиите, следва да са открити, прозрачни и обект на контрол; призовава в този контекст ЕС да гарантира, че проектите на ЕС в трети държави служат, inter alia, за отстояване на свободите на медиите и включват участието на организации на гражданското общество; призовава ЕС публично да осъди въвеждането на закони, които налагат ограничения върху свободите на медиите и дейностите на организациите на гражданското общество;

93.  насърчава качествата на отворения и сигурен интернет за повишаването на осведомеността относно корупционните практики от страна на отделни лица, организации и правителства и изразява загриженост, че тези, които търсят ограничаване на свободите онлайн, правят това с цел избягване на отговорност;

94.  настоява възлагането на обществени поръчки да бъде справедливо, отговорно, открито и прозрачно с цел да се предотврати и изобличи кражбата или неправомерното използване на парите на данъкоплатците;

95.  посочва, че във всички форуми за диалог с трети държави, включително двустранните форуми, ЕС следва да настоява за това колко е важно да се отстоява правото на достъп до обществена информация; подчертава по-специално необходимостта да се определят стандарти, гарантиращи както най-пълния, така и най-бързия възможен достъп до такава информация, като скоростта на достъпа е от основно значение за усилията за отстояване на правата на човека и за борбата с корупцията; призовава ЕС да насърчи достъпа до обществена информация както в държавите членки, така и в трети държави;

o
o   o

96.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Европейската централна банка.

(1) https://www.unodc.org/unodc/en/treaties/CAC/
(2) http://www.oecd.org/daf/anti-bribery/ConvCombatBribery_ENG.pdf
(3) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=URISERV%3Al33601
(4) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/70/1&Lang=E
(5) http://www.eib.org/attachments/strategies/anti_fraud_policy_20130917_en.pdf
(6) http://www.ohchr.org/Documents/Publications/GuidingPrinciplesBusinessHR_EN.pdf
(7) http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/06/20-fac-business-human-rights-conclusions/
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0405.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0403.
(10) Приети текстове, P8_TA(2016)0310.
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0408.
(12) ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 59.
(13) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 81.
(14) ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 89.
(15) OВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 2.
(16) https://www.unodc.org/documents/corruption/WG-Prevention/Art_6_Preventive_anti-corruption_bodies/JAKARTA_STATEMENT_en.pdf
(17) http://nhri.ohchr.org/EN/AboutUs/Governance/Resolutions/A.HRC.RES.33.15%20EN.pdf
(18) http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session28/Documents/A_HRC_28_73_ENG.doc
(19) http://www.eods.eu/library/AU_Convention%20on%20Combating%20Corruption_2003_EN.pdf
(20) https://www.unglobalcompact.org/what-is-gc/mission/principles
(21) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/579319/EPRS_STU%282016%29579319_EN.pdf
(22) OВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
(23) ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1.
(24) Оливие де Шутер, „Tainted Lands: Corruption in Large-Scale Land Deals“ (Опетнени земи: Корупция в широкомащабните сделки със земя), към International Corporate Accountability Roundtable & Global Witness (ноември 2016 г.). https://www.globalwitness.org/en/campaigns/land-deals/tainted-lands-corruption-large-scale-land-deals/

Правна информация