Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2324(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0283/2017

Внесени текстове :

A8-0283/2017

Разисквания :

PV 02/10/2017 - 16
CRE 02/10/2017 - 16

Гласувания :

PV 03/10/2017 - 4.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0365

Приети текстове
PDF 536kWORD 68k
Вторник, 3 октомври 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Провеждане на борба със стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество в развиващите се държави
P8_TA(2017)0365A8-0283/2017

Резолюция на Европейския парламент от 3 октомври 2017 г. относно провеждането на борба със стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество в развиващите се държави (2016/2324(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 7 от ДФЕС, в който се заявява, че „Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и другите договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г., както и Конвенцията на ООН от 1979  г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

—  като взе предвид срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“(1),

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие,

—  като взе предвид „Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз – обща визия, общи действия: по-силна Европа“, представена през юни 2016 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП)(2),

—  като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(3),

—  като взе предвид пътните карти на ЕС за ангажираност с гражданското общество в отделни държави,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“), и преразглежданията му от 2005 г. и 2010 г.,

—  като взе предвид Кодекса на добрите практики за гражданското участие в процеса на вземане на решения, приет от Конференцията на международните неправителствени организации на 1 октомври 2009 г.,

—  като взе предвид Берлинската декларация на годишната среща на основната група на Платформата на гражданското общество за укрепване на мира и държавността (CSPPS), която беше проведена от 6 до 9 юли 2016 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.(4) и Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/323 на Съвета от 2 март 2015 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие(6), както и Декларация I от Споразумението от Котону („Съвместната декларация за участниците в партньорството“),

—  като взе предвид член 187, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(7)(„Финансовия регламент“),

—  като има предвид многогодишната индикативна програма за финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. по отношение на „ Организациите на гражданското общество и местните органи“(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета по правата на човека на Организацията на обединените нации от 27 юни 2016 г. относно пространството за гражданското общество(9),

—  като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз за 2015 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2016 г. относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.(11),

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз в областта на правата на човека, включително насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, както и насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид Насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията при посещенията им в държави, които не са членки на ЕС(12),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2013 г., озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 24 февруари 2015 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“,

—  като взе предвид доклада на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 11 април 2016 г. относно практически препоръки за създаването и поддържането на безопасна и благоприятна среда за гражданското общество, въз основа на добри практики и извлечени поуки(13), както и докладите на специалния докладчик на ООН за правото на мирно събиране и сдружаване,

—  като взе предвид доклада за глобалните рискове на Световния икономически форум за 2017 г.(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(17),

—  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(19),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по външни работи (A8-0283/2017),

A.  като има предвид, че в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се заявява, че действията на Съюза на международната сцена, което включва сътрудничеството за развитие, трябва да се ръководят от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи;

Б.  като има предвид, че гражданското общество представлява третия сектор на едно здраво и достойно общество, насред с публичния и частния сектор; като има предвид, че гражданското общество се състои от неправителствени организации и организации с нестопанска цел, които имат присъствие в обществения живот, като изразяват интересите и ценностите на своите членове или на други хора, на основата на етични, културни, политически, научни, религиозни или филантропични съображения;

В.  като има предвид, че гражданското общество играе важна роля в изграждането и укрепването на демокрацията, като наблюдава властта, упражнявана от държавата, и насърчава доброто управление, прозрачността и отчетността; като има предвид, че присъствието на организации на гражданското общество (ОГО) като жизненоважна сила в обществото е от решаващо значение, тъй като те представляват необходим противовес на съществуващата власт, изпълнявайки ролята на посредник и медиатор между населението и държавата, и в качеството им на гаранти на демокрацията; като има предвид, че множество организации на гражданското общество се стремят да участват в процесите за конституционни реформи, така че да защитават демократичните принципи и институции;

Г.  като има предвид, че организациите на гражданското общество обхващат широк спектър от права на човека, включително правото на развитие, образование и равенство между половете, и извършват дейности в социалната сфера и в сферата на околната среда; като има предвид, че гражданското общество включва широк и разнороден кръг от групи и цели, включващи не само организации на гражданското общество, но и неправителствени организации, групи в областта на правата на човека и общностни групи, диаспори, църкви, религиозни сдружения и общности, организации, които защитават интересите на хората с увреждания, социални движения и профсъюзи, коренни народности и фондации, както и представители на уязвими, дискриминирани и маргинализирани хора;

Д.  като има предвид, че Споразумението от Котону признава гражданското общество за основен участник в рамките на сътрудничеството между АКТБ и ЕС; като има предвид, че изтичането на срока на действие на споразумението през 2020 г. представлява възможност за преразглеждане на партньорството и допълнително увеличаване на участието на организациите на гражданското общество;

Е.  като има предвид, че организациите на гражданското общество се превърнаха във важни участници в помощта за развитие в световен мащаб, по-специално в предоставянето на основни социални услуги, повишаване на обществената осведоменост, насърчаването на демокрацията, правата на човека и доброто управление, мирните и приобщаващи общества, укрепването на устойчивостта на хората, семействата и местните общности, противодействието на насилствения екстремизъм и реагирането при хуманитарни кризи;

Ж.  като има предвид, че както се признава от международните организации в техните протоколи и практики, църквите, религиозните общности и асоциации, наред с други религиозни или основани на убеждения организации, са сред най-активните и дългогодишни оперативни участници на място в областта на развитието и хуманитарната помощ;

З.  като има предвид, че многогодишната индикативна програма за финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2017 г. по отношение на тематичната програма „Организациите на гражданското общество и местните власти“ включва насърчаването на благоприятна среда за организациите на гражданското общество и местните органи като хоризонтален елемент; като има предвид, че програмата има за цел да засили гласа и участието на организациите на гражданското общество в процеса на развитие на страните партньори и да благоприятства политическия, социалния и икономическия диалог;

И.  като има предвид, че ЕС е най-големият донор за организациите на гражданското общество на местно равнище в развиващите се страни и е водещ участник в защитата на представители на гражданското общество и на защитниците на правата на човека чрез използване и прилагане на поредица от инструменти и политики, в т.ч. Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), тематичната програма в рамките на ИСР за организациите на гражданското общество и местните органи, Европейския фонд за демокрация, пътните карти за гражданското общество, изпълнявани в 105 държави, и стратегическите документи за отделните държави;

Й.  като има предвид, че през последното десетилетие гражданското общество по света се разрасна като размер, обхват, състав и влияние; като има предвид, че в същото време ограниченията срещу участници в гражданското общество и техните дейности стават все по-репресивни и принудителни в нарастващ брой държави по света, както развиващи се, така и развити;

К.  като има предвид, че освен това дневният ред, определен от институционалните донори, в някои случаи може да не дава приоритет на реалните нужди на участниците от гражданското общество, работещи в областта;

Л.  като има предвид, че в доклада относно състоянието на гражданското общество за 2016 г. 2015 година се разглежда като извънредно тежка за гражданското общество, като гражданските права са поставени под сериозна заплаха в повече от сто държави; като има предвид, че регионите на Африка на юг от пустинята Сахара и на Близкия Изток и Северна Африка (MENA) са особено засегнати от посочения доклад, тъй като те са изправени по-често пред ситуации на нестабилност, конфликти и уязвимост;

М.  като има предвид, че все по-голям брой правителства предприемат строги мерки в правно или административно отношение спрямо организациите на гражданското общество, включително чрез налагане на рестриктивни закони, ограничения за финансирането, строги процедури за лицензиране и санкциониращи данъци;

Н.  като има предвид, че в развиващите се страни се наблюдава тревожно увеличение на броя на сведенията за преследване, тормоз, заклеймяване като „чуждестранни агенти“ и произволно арестуване или задържане на активисти, членове на персонала на организации на гражданското общество, защитници на правата на човека (ЗПЧ), профсъюзни деятели, адвокати, интелектуалци, журналисти и религиозни лидери, както и на броя на жертвите на малтретиране и насилие през последните години; като има предвид, че в редица държави това се прави при пълна безнаказаност, а понякога и с подкрепата или съгласието на органите на властта;

О.  като има предвид, че правата на човека са всеобщи и неотменими, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; като има предвид, че способността на гражданското общество да действа зависи от упражняването на основните свободи, включително свободата на сдружаване, на мирни събрания, на изразяване, на мисълта, съвестта, религията или убежденията и на свободния достъп до информация;

П.  като има предвид, че съществува връзка между отслабването на гражданското общество, ограничаването на политическото и гражданско пространство, увеличаването на корупцията, социалното и половото неравенство, слабото човешко и социално-икономическо развитие, както и уязвимостта и конфликтите;

Р.  като има предвид, че за една надеждна и ефективна реакция на ЕС по отношение на мерки срещу стесняването на гражданско пространство се изисква точна и навременна оценка и разбиране на заплахите и факторите, които определят съответните ограничения; като има предвид, че посочената реакция изисква също така координиран подход между сътрудничеството за развитие и политическото сътрудничество, с цел да се гарантира съгласуваност между всички външни и вътрешни инструменти на ЕС посредством общо послание относно значението на свободното функциониране на гражданското общество, както и сътрудничеството на местно, регионално и международно равнище;

С.  като има предвид, че Програмата до 2030 г., и по-специално ЦУР 16 и 17, предвиждат засилено сътрудничество с гражданското общество като ключов партньор и съдействащ фактор по отношение на насърчаването, изпълнението, последващите действия и прегледа на ЦУР;

1.  счита, че наличието на наистина независимо, многообразно, плуралистично и динамично гражданско общество е от основно значение за развитието и стабилността на една страна, за осигуряване на консолидирането на демокрацията, социална справедливост, зачитане на правата на човека и изграждане на приобщаващи общества, така че никой да не бъде изключен; напомня освен това, че гражданското общество играе ключова роля за постигането на целите за устойчиво развитие;

2.  изтъква централната роля на гражданското общество в световен мащаб за подкрепата на демокрацията, гарантирането на разделението на властите, както и за насърчаване на прозрачността, отчетността и доброто управление, по-специално в областта на борбата с корупцията и насилствения екстремизъм, и неговото пряко въздействие върху икономическото и човешкото развитие на държавите, както и върху екологичната устойчивост;

3.  изразява дълбока загриженост, че ограничаването на пространството на гражданското общество в развиващите се страни се осъществява по все по-комплексни и сложни начини, които са по-трудни за преодоляване и се налагат чрез законодателството, данъчното облагане, ограничения за финансирането, увеличение на бюрокрацията, отчетни и банкови изисквания, криминализиране и стигматизиране на представители на организациите на гражданското общество, клевети, всякакви форми на тормоз, репресии онлайн и ограничения на достъпа до интернет, цензура, произволно задържане, основано на пола насилие, изтезания и убийства, особено в засегнати от конфликти държави; настоява върху необходимостта от противодействие срещу правителствените и неправителствени тактики за маргинализиране на критичните гласове;

4.  изразява загриженост, че когато организациите на гражданското общество имат законова възможност да получават чуждестранно финансиране, те могат да бъдат класифицирани като „чуждестранни агенти“, което ги заклеймява и значително увеличава рисковете, пред които те се изправят; призовава ЕС да укрепи своите инструменти и политики, свързани с институционалното изграждане и принципите на правовата държава, и да включи строги критерии за отчетност и борбата с безнаказаността по отношение на произволни задържания, злоупотреба от страна на полицията, изтезания и други форми на малтретиране на защитници на правата на човека, като се има предвид, че жените и мъжете ги преживяват по различен начин;

5.  подчертава, че стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество, е явление в световен мащаб, което не се ограничава в рамките на развиващите се държави, а се наблюдава във все по-голяма степен и в установените демокрации и в държавите със средни и високи доходи, включително в държави – членки на ЕС, и в някои от най-близките съюзници на ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки да дадат пример, като стриктно отстояват основните права на гражданското общество, и да се борят с всички отрицателни тенденции в тази област;

6.  настоява, че държавите носят основната отговорност и са задължени да защитават всички права на човека и основните свободи на всички хора и имат задължението да предоставят политическа, правна и административна среда, която благоприятства свободното и функциониращо гражданско общество, в която е осигурено свободното и безопасно упражняване на дейност и достъп до финансиране, включително от чуждестранни източници;

7.  призовава ЕС да признае нуждата от предоставяне на насоки на правителствата, политическите партии, парламентите и администрациите в държавите бенефициенти относно разработване на стратегии за създаване на подходящата правна, административна и политическа среда, която да даде възможност за ефикасната работа на организациите на гражданското общество;

8.  изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаващите се нападения срещу защитниците на правата на човека в световен мащаб; призовава ЕС, и по-специално ЗП/ВП, да приеме политика, която системно и недвусмислено да изобличава убийствата на защитници на правата на човека и всеки опит те да бъдат подлагани на каквато и да е форма на насилие, преследване, заплахи, тормоз, насилствено изчезване, лишаване от свобода или произволно задържане, да осъжда лицата, които извършват или толерират подобни жестокости, както и да засили публичната дипломация в открита и ясна подкрепа на защитниците на правата на човека; насърчава делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки да продължат активно да подкрепят защитниците на правата на човека, по-специално като систематично проследяват съдебни процеси, посещават ги в затворите и правят изявления по конкретни случаи, когато това е целесъобразно;

9.  счита, че в случаите на бързо и драматично стесняване на пространството, предоставяно на гражданското общество, държавите членки следва да засвидетелстват високо равнище на обществено признание на засегнати неправителствени организации с дейност в областта на правата на човека/индивидуални защитници на правата на човека за тяхната работа, например като ги посещават по време на официални посещения;

10.  насърчава ЕС да разработи насоки относно свободата на мирни събирания и свободата на сдружаване; призовава ЕС да се възползва в пълна степен от стратегиите по страни на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията, да въведе инструменти за мониторинг на ефективното съвместно изпълнение на Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, както и да гарантира, че не съществуват пропуски по отношение на закрилата и че се налагат санкции по отношение на сериозните нарушения на правата на човека;

11.  припомня, че гражданското общество играе важна роля в насърчаването на свободата на мисълта, съвестта, религията или убежденията, и заявява отново подкрепата си за изпълнението на насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията и убежденията;

12.  подчертава, че е от съществено значение да бъдат укрепени отношенията на организациите на гражданското общество с гражданите и държавата, така че общностите и избирателите, включително жените и организациите по правата на жените и всички уязвими групи, да бъдат действително представени, както и с цел да се помогне на държавата да стане по-ефективна и да се подобри нейната отчетност относно резултатите на политиката на развитие и зачитането на всички права на човека;

13.  приветства трайната ангажираност и подкрепа от страна на ЕС за гражданското общество в развиващите се страни и изтъква отново своя категоричен призив за продължаване и увеличаване на подкрепата и финансирането от ЕС за създаване на свободна и благоприятна среда за гражданското общество на национално и местно равнище, включително чрез ежегодно планиране; призовава ЕС да разнообрази и използва максимално методите и механизмите на финансиране за участниците в гражданското общество, като се вземат предвид техните особености и се гарантира, че не се ограничават техните възможности за действие, нито броят на потенциалните партньори;

14.  призовава ЕС да гарантира, че финансирането от ЕС се използва както за дългосрочна подкрепа, така и за спешни интервенции, с цел да се помогне по-специално на застрашени активисти на гражданското общество;

15.  припомня, че гражданското участие и силата на гражданското общество следва да се вземат под внимание като показатели за демокрация; силно насърчава всички междупарламентарни разисквания относно демокрацията да включват членове на организации на гражданското общество, а гражданското общество да участва в процеса на консултации относно всяко законодателство, което го засяга;

16.  призовава ЕС да продължи да работи в посока на по-голяма автономност на гражданското пространство не само чрез политиките на ЕС за развитие и в областта на правата на човека, но и чрез интегриране на всички други вътрешни и външни политики на ЕС, включително политиките в сферата на правосъдието, вътрешните работи, търговията и сигурността, в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие;

17.  предупреждава ЕС и неговите държави членки да не възприемат по-мек подход по отношение на стесняването на пространството на гражданското общество и други въпроси, свързани с правата на човека, когато става въпрос за държавите, с които ЕС си сътрудничи по въпросите на миграцията; подчертава факта, че стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество, и нарушенията на правата на човека могат да допринесат за принудителната миграция;

18.  подчертава факта, че борбата срещу стесняването на пространството на гражданското общество изисква единен и последователен подход в отношенията на ЕС с трети държави; призовава ЕС и неговите държави членки да обърнат превантивно внимание на първопричините за стесняването на пространството на гражданското общество, по-специално като включат насърчаването на свободната и отговорна ангажираност и участие на ОГО в двустранното и многостранното сътрудничество, като партньор в политическия, икономическия и социалния диалог; във връзка с това призовава ЕС да вземе предвид различния мащаб, способности и експертен опит на организациите на гражданското общество;

19.  насърчава ЕС да стане активен фактор за улесняване и да насърчава институционалните механизми и инициативите с множество заинтересовани участници за засилен диалог и да развие по-здрави и по-широки коалиции и партньорства между правителствата на развиващите се страни, организациите на гражданското общество, местните органи и частния сектор за създаване на благоприятна среда за гражданското общество; подчертава, че е важно наличието на безопасно пространство за подобни диалози;

20.  призовава ЕС да наблюдава мерките за борба с тероризма и аспектите на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари и прозрачността, както и да предприеме действия, за да гарантира, че те не налагат неправомерни ограничения върху финансирането и дейностите на организациите на гражданското общество; отново заявява в този контекст, че препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) не следва да се тълкуват и прилагат по начин, който неоснователно ограничава пространството на гражданското общество;

21.  припомня, че частният сектор е ключов партньор в постигането на целите за устойчиво развитие и трябва да играе важна роля за стимулиране на гражданското пространство и насърчаване на създаването на благоприятна среда за организациите на гражданското общество и професионалните съюзи, по-специално като утвърждава корпоративната социална отговорност и задълженията за извършване на надлежна проверка във веригите за доставка, и чрез използването на публично-частни партньорства;

22.  отново изтъква задължението на частния сектор да спазва правата на човека и да отговаря на най-високите социални и екологични стандарти; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да участват активно в работата на ООН за създаване на международен договор, който да държи дружествата отговорни за каквото и да било участие в нарушения на правата на човека, включително чрез въвеждане на оценки на риска за правата на човека по отношение на обществените поръчки и инвестициите;

23.  счита, че търговските и инвестиционните споразумения, сключени от ЕС и неговите държави членки, не трябва да подронват, пряко или косвено, насърчаването и защитата на правата на човека и гражданското пространство в развиващите се страни; счита, че правно обвързващите клаузи относно правата на човека в търговските споразумения са влиятелен инструмент за отваряне на гражданското пространство; призовава Комисията да засили ролята на субектите на гражданското общество в институции, създадени с търговски споразумения, включително вътрешни консултативни групи и консултативните комитети към споразуменията за икономическо партньорство;

24.  призовава Комисията да разработи рамка за мониторинг на инструментите за външно финансиране на ЕС, със специален акцент върху правата на човека;

25.  призовава Комисията и ЕСВД да установят най-добри практики и да разработят ясни критерии и показатели, свързани със стесняващото се пространство, в контекста на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията и средносрочния преглед на ЕИДПЧ, с цел да се измери осезаемият напредък;

26.  призовава всички участници от ЕС да се застъпват по-ефективно в рамките на многостранните форуми за укрепването на международната правна рамка, която е в основата на демокрацията и правата на човека, inter alia чрез съвместна работа с многостранни организации като Организацията на обединените нации (ООН), включително специалните процедури на ООН и механизма за универсален периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека, и с регионални организации като Организацията на американските държави (ОАД), Африканския съюз (АС), Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Арабската лига и Работната група на Общността на демокрациите относно предоставянето на възможности и защитата на гражданското общество; припомня значението на Съюза за установяването на приобщаващ диалог във връзка с правата на човека с всички държави партньори чрез приобщаване на организациите на гражданското общество; призовава както Съюза, така и неговите държавите членки да засилят своите програми за добро управление с трети държави и да насърчават обмена на добри практики във връзка с приобщаването и участието на организациите на гражданското общество в процесите на вземане на решения; счита, че е необходимо да се насърчава тристранният диалог между правителствата, ЕС и организациите на гражданското общество, включително по трудни въпроси като сигурността и миграцията;

27.  изисква създаването на механизъм за „наблюдение и ранно предупреждение за стесняващо се пространство“ с участието на съответните институции на ЕС, който да е в състояние да извършва наблюдение на заплахи срещу пространството, предоставяно на гражданското общество, и срещу защитниците на правата на човека и да отправя предупреждение, когато съществуват доказателства, че развиваща се държава подготвя сериозни нови ограничения срещу гражданското общество, или когато правителството използва създадени от правителството неправителствени организации за симулиране на съществуването на независимо гражданско общество, така че ЕС да може да реагира по навременен, координиран и осезаем начин;

28.  призовава ЕС да засили подкрепата си за пълноценното участие и овластяване на малцинствата и други уязвими групи, като хора с увреждания, коренно или изолирано население, в културните, социалните, икономическите и политическите процеси; призовава, във връзка с това, държавите да гарантират, че тяхното законодателство и политики не подкопават упражняването на човешките права на последните или дейностите на гражданското общество в защита на техните права;

29.  изразява съжаление във връзка с липсата на организации, които да оказват помощ на жертви на тероризъм в трети държави в момент, в който световният тероризъм се разраства; подчертава, следователно, неотложната необходимост да се създаде климат на сигурност за такива организации с оглед защитата на жертвите на тероризма;

30.  подчертава решаващата роля, която играят жените и организациите за правата на жените за социалния напредък, включително движенията, ръководени от млади хора; призовава ЕС да настоява за необходимостта от оказване на подкрепа на овластяването на жените и създаването на безопасна и благоприятна среда за женските организации на гражданското общество и защитниците на правата на жените, както и да разгледа някои специфични основани на пола форми на репресии, особено в засегнати от конфликти райони;

31.  подчертава значението да се допринася активно за подкрепата на политиките и действията, свързани с човешките права на жените, включително в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права;

32.  отново потвърждава значението на интегрирането на основания на правата подход (ОПП) в политиката на ЕС за развитие с цел интегриране на принципите за правата на човека и правовата държава в дейностите на ЕС за развитие и синхронизиране на дейностите в областта на правата на човека и дейностите за сътрудничество за развитие;

33.  припомня значението на регионалното сътрудничество за укрепване на една благоприятна среда за гражданското общество; насърчава развиващите се страни да поощряват диалога и най-добрите практики за защита на гражданското общество и ангажираност с него;

34.  приветства пътните карти на ЕС по държави за ангажираност с гражданското общество като ефективен инструмент и като евентуална нова рамка на ЕС за диалог с гражданското общество; счита, че е от първостепенно значение организациите на гражданското общество да участват не само в процеса на консултации, който води до изготвянето на пътни карти, но също така и при тяхното изпълнение, наблюдение и преглед;

35.  поема ангажимент да изготвя, ежегодно и посредством задълбочена консултация със съответните институционални участници и участници от неправителствените организации, списък на държавите, където пространството, предоставяно на гражданското общество, е поставено под най-голяма заплаха;

36.  призовава ЗП/ВП редовно да включва в дневния ред на Съвета по външни работи обсъждането на и действията, предприети вследствие на усилията на ЕС за освобождаването на ЗПЧ, хуманитарни работници, журналисти, политически активисти, лица, задържани поради техните религиозни или морални убеждения, и други лица, задържани в резултат на стесняването на пространството на гражданското общество;

37.  приветства определянето на лица за контакт по въпросите на правата на човека и гражданското общество в делегациите на ЕС, които имат за цел подобряването на сътрудничеството с местното гражданско общество, по-специално в предоставянето на помощ на уязвими и маргинализирани групи и лица; призовава делегациите на ЕС систематично да повдигат въпроса за стесняването на пространството, предоставяно на гражданското общество, и защитата на активистите пред членовете на националните парламенти, правителствата и местните органи, както и допълнително да се ангажират с ОГО в цикъла на програмиране на средствата на ЕС и тяхното последващо наблюдение, дори когато двустранното сътрудничество е в процес на постепенно спиране; освен това призовава делегациите на ЕС да предоставят по редовен и прозрачен начин информация на гражданското общество относно финансовите средства и възможностите за финансиране;

38.  призовава ЕС и неговите държави членки систематично да включват въпроса за стесняващото се гражданско пространство в своите двустранни отношения и да използват всички налични инструменти, включително сътрудничеството за развитие и търговията, така че да се гарантира, че държавите партньори спазват своя ангажимент за защита и гарантиране на правата на човека; призовава ЕС да следи отблизо включването на гражданското общество в партньорските страни и да призове настоятелно правителствата да отменят всички закони, които нарушават правото на свобода на събранията и сдруженията; във връзка с това счита, че ЕС следва да въведе положителна обвързаност с условия при предоставянето на бюджетна подкрепа по отношение на всяко ограничение на гражданското пространство;

39.  подчертава, че западното гражданско общество трябва да подкрепя създаването и укрепването на НПО чрез трансфер на ноу-хау, за да им се помогне да допринесат за развитието на собствените им държави;

40.  силно насърчава полезните взаимодействия между външните финансови инструменти на ЕС в подкрепа на гражданското общество и призовава за цялостен преглед на национално равнище на всички средства, предоставяни от ЕС за гражданското общество, така че да се избегне дублиране и припокриване на дейностите, и с чиято помощ да бъде възможно да се набележат възможни финансови пропуски и потребности;

41.  насърчава ЕС да приеме насоки относно партньорствата с църквите и верските организации и религиозни лидери в сътрудничеството за развитие, основани на опита на международни организации и програми (като УНИЦЕФ, Световната банка, Световната здравна организация (СЗО) или Програмата на ООН за развитие), и добрите практики в държавите – членки на ЕС, и в чужбина;

42.  настоятелно препоръчва по-добра защита на представителите на организациите на гражданското общество в трети държави с цел справяне с всякакви евентуални враждебни действия, насочени срещу тях;

43.  приветства по-голямата гъвкавост, която се предоставя от редица инструменти на ЕС за финансиране, имащи отношение към сътрудничеството за развитие, която позволява наред с другото по-лесна регистрацията на кандидатите за безвъзмездни средства, и когато е необходимо, поверителност на получателите; счита обаче, че може да се направи повече за осигуряване на най-подходяща, съобразена със специфичните ситуации в отделните страни реакция, включително повече информация нагоре по веригата относно предстоящи покани за представяне на предложения, повече възможности за финансиране, по-редовно актуализиране на пътните карти, публичен достъп до пътните карти, хармонизация и опростяване на методите на финансиране и подкрепа за организациите на гражданското общество по отношение на административните им процедури;

44.  призовава Комисията да включи в многогодишната индикативна програма 2018—2020 г. на Инструмента за сътрудничество за развитие тематична глобална покана за представяне на предложения, която да бъде конкретно насочена към въпроса за стесняването на пространството на гражданското общество;

45.  призовава Комисията да увеличи финансовите средства за ЕИДПЧ с цел справяне с проблема със стесняващото се пространство и с положението на защитниците на правата на човека; изразява съжаление във връзка с факта, че годишните суми в някои държави са на изключително ниско равнище; призовава Комисията да определи нови форми на активност, които да се финансират от ЕИДПЧ, като възприеме цялостен подход спрямо организациите на гражданското общество, и да продължи усилията си за създаване на по-гъвкава и опростена процедура за достъп до финансирането по ЕИДПЧ, особено за млади хора, включително повече съществени изключения за организациите на гражданското общество, които се намират в особена опасност, както и подкрепа за нерегистрирани групи, които в крайна сметка следва да бъдат признати от органите; счита, че следва да се постави по-силен акцент върху подкрепата за местните групи и участници, тъй като въпросите в областта на правата на човека често се възприемат по-вярно и отчетливо на местно равнище; отново подчертава значението на ЕИДПЧ за предоставянето на спешна пряка финансова и материална подкрепа за изложени на риск защитници на правата на човека и на фонда за спешна помощ, който дава възможност на делегациите на ЕС да им отпуснат преки ad hoc безвъзмездни средства; признава значението на коалициите или консорциумите на международните и националните участници от гражданското общество за улесняването и защитата на работата на местните неправителствени организации срещу репресивни мерки; призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да насърчат ефективното съвместно изпълнение на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека във всички трети държави, в които гражданското общество е изложено на риск, като приемат местни стратегии за тяхното пълно привеждане в действие;

46.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/70/1&Lang=E
(2) Документ на Съвета 10715/16.
(3) Документ на Съвета 10897/15
(4) OВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44.
(5) OВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 1.
(6) ОВ L 58, 3.3.2015 г., стр. 17.
(7) OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(8) C(2014)4865 окончателен.
(9) A/HRC/32/L.29.
(10) Приети текстове, P8_TA(2016)0405.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0371.
(12) http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201203/20120329ATT42170/20120329ATT42170EN.pdf
(13) A/HRC/32/20.
(14) http://www3.weforum.org/docs/GRR17_Report_web.pdf
(15) Приети текстове, P8_TA(2017)0026.
(16) Приети текстове, P8_TA(2016)0437.
(17) Приети текстове, P8_TA(2016)0246.
(18) Приети текстове, P8_TA(2016)0224.
(19) OВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 25.

Правна информация