Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2242(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0296/2017

Внесени текстове :

A8-0296/2017

Разисквания :

PV 23/10/2017 - 21
CRE 23/10/2017 - 21

Гласувания :

PV 24/10/2017 - 5.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0390

Приети текстове
PDF 616kWORD 70k
Вторник, 24 октомври 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Контрол на разходите и мониторинг на разходната ефективност на схемите за гаранция за младежта на ЕС
P8_TA(2017)0390A8-0296/2017

Резолюция на Европейския парламент от 24 октомври 2017 г. относно контрола на разходите и мониторинга на разходната ефективност на схемите за гаранция за младежта на ЕС (2016/2242(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 145, 147, 165, 166 и член 310, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(2)и Регламент (ЕС) 2015/779 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1304/2013, по отношение на първоначалната сума за допълнително предварително финансиране, изплащана за оперативни програми, подпомагани по линия на Инициативата за младежка заетост(3),

—  като взе предвид Специален доклад № 3/2015 на Европейската сметна палата (ЕСП), озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“, Специален доклад № 17/2015, озаглавен „Подкрепа от Комисията за екипите за действие за младежта – извършено е пренасочване на финансирането от ЕСФ, но акцентът върху резултатите е недостатъчен“, и Специален доклад № 5/2017, озаглавен „Младежка безработица – промениха ли нещо политиките на ЕС?“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост – три години по-късно“ (COM(2016)0646) и (SWD(2016)0324),

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията за бъдещето на Европа,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по култура и образование (A8-0296/2017),

A.  като има предвид, че младежката безработица беше и продължава да бъде сериозен проблем в редица държави членки, като през 2016 г. повече от 4 милиона млади хора на възраст между 15 и 24 години бяха безработни в ЕС; като има предвид, че положението в Съюза варира силно;

Б.  като има предвид, че борбата с младежката безработица е политически приоритет, който се споделя от Парламента, Комисията и държавите членки и който допринася за постигането на целта на Съюза за растеж и работни места;

В.  като има предвид, че високото равнище на младежката безработица – 18,8% в ЕС през 2016 г. – е вредно за обществото и засегнатите лица и има трайни отрицателни последици за пригодността за заетост, стабилността на доходите и професионалното развитие; като има предвид, че икономическата криза засегна в непропорционална степен младите хора и че в някои държави членки повече от една четвърт от младите хора са безработни;

Г.  като има предвид, че с цел борба с високата младежка безработица бяха въведени множество активни политики за заетост, които имат нееднозначни резултати;

Д.  като има предвид, че има друга група младежи – чийто брой и състав е много различен в различните държави членки – които нито са ангажирани в някаква форма на образование или професионално обучение, нито работят (NEETs – неработещи, неучещи и необучаващи се), и които могат да се разделят в две категории: безработни NEETs, които са на разположение да започнат работа и активно търсят заетост, и неактивни NEETs, младежи, които не учат, не се обучават и не са проактивни в търсенето на заетост;

Е.  като има предвид, че средно в ЕС само 41,9% от NEETs имат достъп до гаранцията за младежта;

Ж.  като има предвид, че след въвеждането на Европейската стратегия по заетостта през 1997 г. Комисията подпомогна редица мерки, целящи подобряване на перспективите на младите хора за заетост и образование(4) , и че след кризата усилията на ЕС са с особен акцент върху гаранцията за младежта, която беше създадена от Съвета през април 2013 г., и инициативата за младежка заетост (ИМЗ), която беше стартирана в края на 2013 г.;

З.  като има предвид, че гаранцията за младежта и ИМЗ вече са се наложили като най-ефективното и видимо действие на равнището на Съюза, насочено към борба с младежката безработица;

И.  като има предвид, че гаранцията за младежта и ИМЗ значително са спомогнали да се намали равнището на младежката безработица в ЕС чрез стимулиране на образованието и на търсенето на млади хора на пазара на труда и чрез подкрепа на мерките за създаване на работни места; като има предвид, че 17,2% – един неприемливо висок процент – от младите хора в ЕС‑28 все още са безработни(5);

Й.  като има предвид, че гаранцията за младежта изисква от държавите членки да гарантират, че всички млади хора на възраст под 25 години (или под 30 години в някои държави членки) получават качествено предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование;

К.  като има предвид, че външни фактори като конкретното икономическо положение или производственият модел на всеки регион оказват влияние на постигането на целите, определени в гаранцията за младежта;

Л.  като има предвид, че ИМЗ е инициатива за подкрепа за NEETs, дългосрочно безработните младежи и тези, които не са регистрирани като търсещи заетост и живеят в региони, където младежката безработица е била над 25% през 2012 г.;

М.  като има предвид, че общият одобрен бюджет за ИМЗ за програмния период 2014 – 2020 г. е 6,4 милиарда евро, включващи 3,2 милиарда евро от нов специален ред в бюджета на ЕС, към които трябва да се добавят поне 3,2 милиарда евро национални средства по линия на действащия Европейски социален фонд (ЕСФ); като има предвид, че тази сума ще бъде допълнена с 1 милиард евро конкретно разпределени бюджетни средства за ИМЗ през периода 2017 – 2020 г., към които ще се добави 1 милиард евро от ЕСФ, за да се стимулира младежката заетост в най-засегнатите региони; като има предвид, че 500 милиона евро от тази допълнителна сума трябва да бъдат включени през 2017 г. чрез проект на коригиращ бюджет № 3/2017; като има предвид, че окончателно разпределените средства за програмата ще бъдат определени в хода на предстоящите годишни бюджетни процедури;

Н.  като има предвид, че годишните инвестиции, които са необходими за прилагането на гаранцията за младежта в Европа, се оценяват на 50,4 милиарда евро(6), което е значително по-малко от годишните икономически загуби, които се дължат на неучастието на младите хора на пазара на труда в Европа и които биха могли да достигнат най-малко 153 милиарда евро(7);

О.  като има предвид, че през 2015 г., за да се ускори осъществяването на дейности по линия на ИМЗ, беше взето решение за увеличаване с 1 милиард евро на средствата, налични за предварително финансиране на инициативата, което представлява увеличение от началните 1 – 1,5% на 30% за допустимите държави членки;

П.  като има предвид, че всички първоначално разпределени средства за ИМЗ бяха предоставени през 2014 и 2015 г., а в бюджета за 2016 г. не бяха включени нови бюджетни кредити за тази цел; като има предвид, че прекъсването на финансирането за ИМЗ подкопава успеха на програмата;

Р.  като има предвид, че сегашното равнище на финансиране от бюджета на ЕС и от държавите членки е недостатъчно, за да покрие потребностите;

С.  като има предвид, че гаранцията за младежта и ИМЗ обхващат различни действия, като целта на гаранцията за младежта е да насърчава структурните реформи в образованието и да служи като краткосрочна мярка за борба с младежката безработица, докато ИМЗ е инструмент за финансиране; като има предвид, че гаранцията за младежта се финансира чрез ЕСФ, националните бюджети и ИМЗ, докато ИМЗ може да финансира директното осигуряване на работни места, чиракуване, стажове и продължаване на образованието за целевата група на ИМЗ в отговарящите на условията за финансиране региони; като има предвид, че гаранцията за младежта се прилага за всичките 28 държави членки, докато само 20 държави членки отговарят на условията за подкрепа от ИМЗ; като има предвид най-накрая, че за интервенцията на ИМЗ няма предварително определена продължителност, докато при гаранцията за младежта се изисква да бъде отправено предложение в срок от четири месеца;

Т.  като има предвид, че от количествена гледна точка използването на гаранцията за младежта е неравномерно и варира значително между отделните държави;

У.  като има предвид, че прилагането на гаранцията за младежта досега не е довело до еднакви резултати и в някои случаи е трудно да се установи и да се извърши оценка на направения принос;

Ф.  като има предвид, че са налице съществени различия между регионите в Европа; като има предвид, че в някои случаи територии с висока безработица няма да получат статут на регион, който отговаря на условията за финансиране от ЕС на ниво NUTS;

Х.  като има предвид, че прилагането на интеграционните услуги, изброени в рамките на гаранцията за младежта, често е само частично и твърде тясно в кръга от допустими участници, както и че зависи от съществуващия капацитет и ефективност на публичните служби по заетостта и от бързината на процедурите на европейско равнище; като има предвид, че държавите членки следва да продължат да полагат усилия да укрепват и реформират своите публични служби по заетостта;

Ц.  като има предвид, че ролята, която ИМЗ може да играе, по-специално в държавите членки, засегнати в много по-висока степен от икономическата, финансовата и социалната криза от 2007 г. насам, заслужава да бъде изтъкната; като има предвид, че следва да бъде подчертана необходимостта от подсилване на тази програма и от разработване на допълнителни мерки както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, с цел да се стимулират интеграцията и сближаването, като същевременно се укрепва равнопоставеността между половете и се гарантира достъп до програми за обучение, разработени с оглед на посрещането на нови технологични предизвикателства в областта на труда;

Ч.  като има предвид, че гаранцията за младежта, като инвестиция в младите хора, е пример за бюджетиране, ориентирано към резултати;

Ш.  като има предвид, че в Бялата книга за бъдещето на Европа се признава, че наистина „съществува разминаване между очакванията и способността на ЕС да им отговори“(8);

Щ.  като има предвид, че ЕС следва да подобри огласяването и популяризирането на социално-политическите мерки сред целевата група, така че неговите действия да станат по-видими за гражданите на ЕС;

AA.  като има предвид, че извършеният от Европейската сметна палата (ЕСП) одит беше прибързан, тъй като разглежданият период е твърде близо до момента на стартиране на националните схеми за гаранция и се ограничава само до определени държави членки; като има предвид, че за тази цел щеше да бъде по-полезно да се извърши първоначална оценка на тяхното изпълнение преди извършването на одит;

Общи бележки

1.  отбелязва, че за четири години от прилагането на гаранцията за младежта, от 2013 до 2017 г., равнището на младежката безработица в ЕС намаля с над 7%, от 23,8% през април 2013 г. до 16,6% през април 2017 г., което означава, че почти 2 милиона млади хора са престанали да бъдат безработни; отбелязва, че от въвеждането на гаранцията за младежта над 14 милиона млади хора са взели участие в някакъв вид схема; изразява съжаление, че в много случаи голяма част от това намаление се дължи на факта, че много млади хора са били принудени да търсят заетост извън ЕС – загуба, която ще се усети остро в бъдещите десетилетия; също така изразява съжаление, че в средата на 2016 г. 4,2 милиона млади хора в ЕС все още са безработни (18,8% от засегнатите лица); настоятелно призовава държавите членки да използват наличната подкрепа от ЕС, за да се справят с този дългогодишен проблем; призовава ЕС и държавите членки да приложат стратегии, които отговарят на изискванията и потребностите на трудовия пазар на всяка отделна държава членка, за да се създадат възможности за висококачествено обучение и трайна заетост;

2.  подчертава, че гаранцията за младежта има важна роля да подкрепя мерките за предоставяне на безработните млади хора на уменията, опита и познанията, необходими, за да бъдат наети на работа дългосрочно или да станат предприемачи, и също така предоставя възможност да се обърне внимание на несъответствието между търсените и предлаганите умения;

3.  подчертава важната роля на образованието и професионалното ориентиране в подготовката на младите хора за професионалната етика и уменията, необходими на пазара на труда; посочва обаче, че образованието следва не само да предоставя умения и компетентности, свързани с потребностите на пазара на труда, но също така трябва да допринася за личностното развитие и израстването на младите хора, за да ги направи проактивни и отговорни граждани; подчертава по тази причина необходимостта от гражданско образование в цялата образователна система – включително както формални, така и неформални методи на образование;

4.  отбелязва, че колкото хората са по-млади и по-малко обучени, толкова по-високо е равнището на младежката безработица, и че тази тенденция се засили с кризата, която също така засегна неквалифицираните млади хора над 25 години, съставящи група, която може да бъде тласната към ситуация на сериозна икономическа уязвимост, ако не се инвестира в тяхното обучение;

5.  отбелязва, че въпреки постигнатия напредък достъпът на най-уязвимите безработни млади хора до публичните служби по заетостта остава недостатъчен и че представителите на тази група, заедно с младите завършили образование лица, е най-малко вероятно да се регистрират като търсещи заетост;

6.  изразява силна загриженост, че NEETs са изключени от образователната система и пазара на труда, в много случаи не по тяхна вина; разбира, че тези лица са най-трудни за достигане чрез съществуващите оперативни програми за изпълнение на схеми за финансиране за борба с младежката безработица, твърде много от които не предлагат истински устойчиво възнаграждение или подходящи условия на труд; счита, че за периода 2017 – 2020 г. специалният акцент следва да бъде върху тези лица, за да се гарантира, че основните цели на гаранцията за младежта са постигнати;

7.  посочва, че мерките, подпомагани от гаранцията за младежта, също трябва да обърнат внимание на структурните предизвикателства, пред които са изправени NEETs, за да се гарантира, че оказват дългосрочно въздействие; изразява загриженост, че схемите за гаранция за младежта все още не са достигнали до всички млади хора, които са напуснали училище или са загубили работата си; насърчава държавите членки да предвидят целенасочени финансови ангажименти в националните бюджети за преодоляване на тези структурни предизвикателства; насърчава регионите, които не отговарят на условията за съфинансиране от ЕС, да участват в гаранцията за младежта;

8.  подчертава, че интегрирането на NEETs изисква както засилване на ефективността на наличните средства и увеличаване на тези средства, така и по-голямо участие и мобилизиране на държавите членки;

9.  призовава за разнообразяване на каналите за финансиране на национално, регионално и местно равнище, за да се достигне по-добре до всички млади хора; отбелязва също така, че местните и регионалните органи вече са много активни и следва да бъдат подкрепяни в действията им за младежта чрез включване на различни направления на политиката;

10.  подчертава, че гаранцията за младежта имаше положителен принос за справянето с младежката безработица след 2012 г., но че равнището на младежката безработица остава неприемливо високо; затова приветства постигнатото от съзаконодателите споразумение за удължаване на ИМЗ до 2020 г.; отбелязва обаче, че проблемът с младежката безработица е възможно да продължи и затова следва да бъде взет предвид в следващата многогодишна финансова рамка (МФР), за да се осигури приемственост и ефективност на разходите;

11.  подчертава факта, че ИМЗ има за цел не само да стимулира създаването на работни места за младите хора, но и да подпомага държавите членки да установят подходящи системи за идентифициране на потребностите на младите хора и съответната подкрепа; ето защо подчертава, че в бъдеще ефективността на гаранцията за младежта и ИМЗ следва да се оценява въз основа на постиженията за създаване или подобряване на системите на държавите членки за подкрепа на младите хора;

12.  припомня, че гаранцията за младежта ползва финансовата подкрепа на ЕС чрез ЕСФ и ИМЗ, които допълват националните вноски; подкрепя предприетите като част от общата стратегическа рамка на Съюза дейности за програмиране посредством взаимно обучение, дейности за изграждане на мрежи и техническа помощ;

13.  приветства факта, че ИМЗ беше финансирана авансово през 2014 и 2015 г., както и увеличението на първоначалното предварително финансиране, предназначено за гарантирането на бързо мобилизиране на средства;

14.  приветства факта, че мерките по линия на ИМЗ са осигурили подкрепа за над 1,4 милиона млади хора и са довели до консолидирани операции на държавите членки в размер на над 4 милиарда евро;

15.  припомня, че успехът на ИМЗ е свързан с доброто икономическо управление в държавите членки, тъй като без благоприятна бизнес среда, която да насърчава малките и средните предприятия, и образователна и научна система, адаптирана към изискванията на икономиката, не е възможно нито създаване на работни места, нито дългосрочно решение на проблема с високото равнище на безработица сред младите хора;

16.  отчита специалния доклад на Европейската сметна палата относно въздействието на гаранцията за младежта и на инициативата за младежка заетост върху заетостта сред младите хора и отбелязва, че три години след приемането на препоръката на Съвета гаранцията за младежта все още не е изпълнила очакванията; отбелязва коментара на Европейската сметна палата, че не е възможно да се достигне до всички NEETs със средства единствено от бюджета на ЕС; отбелязва, че настоящото положение не отразява очакванията, създадени с въвеждането на гаранцията за младежта, а именно да се гарантира, че всички NEETs получават в рамките на четири месеца качествено предложение за обучение или заетост;

17.  припомня предизвикателствата и възможностите за привличане на NEETs на пазара на труда; препоръчва Комисията, държавите членки и публичните служби по заетостта на национално равнище да положат допълнителни усилия, за да включат по-голям брой неактивни млади хора в схемите за гаранция за младежта и да ги задържат на пазара на труда след изтичането на съответните мерки за подпомагане;

18.  отбелязва, че ИМЗ цели подпомагане на младите NEETs под 25-годишна възраст, които обикновено не получават никаква помощ за заетост или образование; изразява съжаление относно факта, че приемането на ИМЗ засяга разпределението на поети задължения по ЕСФ в други програми, и подчертава, че конкретно разпределените бюджетни средства за ИМЗ следва да бъдат допълнени поне със същата сума средства по ЕСФ;

19.  призовава държавите членки да гарантират, че наличните финансови средства по линия на ИМЗ и ЕСФ не заместват публичните разходи на държавите членки в съответствие с член 95 и съображение 87 от Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕС) № 1303/2013) и съгласно принципа за допълняемост; подчертава, че програми като гаранцията за младежта не трябва да заместват усилията на самите държави членки за борба с младежката безработица и за устойчиво интегриране на пазара на труда;

20.  подчертава значението на засилването на сътрудничеството между всички съответни заинтересовани страни, включително на регионално и местно равнище, като например публичните и, по целесъобразност, частните служби по заетостта, институциите, предлагащи образование и обучение, работодателите, младежките организации и НПО, които работят с млади хора, за да се достигне до всички NEETs; насърчава включването в по-голяма степен на заинтересованите страни при изготвянето, прилагането и оценката на гаранцията за младежта чрез използването на подход на партньорство; призовава за засилено сътрудничество между образователните институции и предприемачите с цел преодоляване на несъответствието между търсените и предлаганите умения; подчертава отново идеята, че подходът на партньорство има за цел по-доброто достигане до целевата група население и гарантиране на предоставянето на качествени предложения;

21.  припомня, че според Международната организация на труда (МОТ) за постигането на ефективна гаранция за младежта се изисква годишно финансиране в размер на приблизително 45 милиарда евро за ЕС-28; счита, че това финансиране следва да се разглежда като инвестиция, като се има предвид значителният спад в разходите, свързани с младежката заетост, до който ще доведе, ако е ефективно;

22.  призовава Комисията, като вземе предвид оценката на МОТ, да изброи подробно националните вноски за ИМЗ, които всяка държава членка трябва да прави, за да приложи ефективно гаранцията за младежта;

23.  отбелязва забавянето в прилагането на ИМЗ, което беше причинено от късното определяне на съответните управителни органи, и счита това за недостатък на правното основание на ИМЗ, който е подкопал първоначалните усилия за бързо прилагане чрез авансово финансиране;

24.  счита, че е необходимо да се подпомагат многообразието и достъпността на финансирането и вниманието да се съсредоточи върху ефективното изразходване на средства, като същевременно се извършват допълнителни реформи на политиките и услугите;

25.  подчертава необходимостта от приспособяване на мерките към потребностите на местните условия с цел увеличаване на тяхното въздействие, например чрез по-тясно участие на представители на местните работодатели, местните доставчици в сферата на обучението и местните органи; призовава за разнообразяване на каналите за финансиране на местно, регионално и национално равнище, за да се достигне по-добре до всички NEETs;

26.  припомня, че в рамките на настоящата МФР ИМЗ следва да бъде финансирана с нови бюджетни кредити, а не чрез преразпределяне на съществуващите бюджетни кредити; очаква амбициозен политически ангажимент за следващата МФР;

27.  счита, че за да функционира правилно гаранцията за младежта, публичните служби по заетостта на местно равнище също трябва да функционират ефективно;

28.  призовава настоятелно за развиването на специфични експертни знания и капацитет в държавите членки в рамките на публичните служби по заетостта с цел подпомагане на хората, които не могат да си намерят работа в срок от четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование; насърчава предприятията и браншовите асоциации да се ангажират в по-голяма степен с изпълнението на програмата;

29.  изразява съжаление относно факта, че повечето NEETs в ЕС все още нямат достъп до никаква схема за гаранция за младежта, наред с другото, защото обикновено не са регистрирани в публичните служби по заетостта; изисква Съветът да разгледа възможността за продължаване на обмена за обучение в рамките на съществуващата мрежа на публичните служби по заетостта с оглед на разработването на стратегии, основани на най-добрите практики за достигане и подпомагане на неработещите, неучещите и необучаващите се младежи;

30.  приветства Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да изпълнят изцяло нейните препоръки, за да се увеличат покритието и ефективността на схемите за гаранция за младежта;

31.  подчертава, че развитието на обслужването на едно гише следва да бъде подкрепено, за да се засили положителното въздействие на гаранцията за младежта, като се направи необходимото всички услуги и консултации да са достъпни за младите хора на едно място;

32.  отбелязва, че липсата на видимост на схемите за гаранция за младежта може да затрудни достигането ѝ до всички млади хора; препоръчва да се увеличи възможността за финансиране на местни кампании, организирани заедно с всички местни партньори, включително младежки организации, и да се подкрепи създаването на платформи, на които младите хора да могат да се регистрират за схемата; препоръчва информацията, свързана с гаранцията за младежта, да е достъпна и разбираема за всички;

33.  препоръчва на държавите членки да гарантират, че това, което предлагат, е с добро качество; подчертава например, че направените предложения следва да съответстват на профилите на участниците и да отговарят на търсенето на заетост, така че да правят възможно устойчиво и потенциално дългосрочно интегриране в самия пазар на труда;

34.  отбелязва със съжаление, че повечето държави членки не са установили определение на „качествено предложение“; настоятелно призовава държавите членки и Комисията, в рамките на Комитета по заетостта на Европейския съюз (EMCO), да използват съществуващите мрежи, за да работят по разработването на съгласувани помежду им характеристики на това понятие, като вземат предвид европейската рамка за качество на стажовете, съвместното изявление на европейските социални партньори, озаглавено „Към споделена визия за чиракуването“, и съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно несигурната заетост; настоятелно призовава държавите членки и Комисията освен това да гарантират, че тези характеристики се базират на предложение, което отговаря на равнището на квалификация и профила на участниците и на потребностите на пазара на труда и предлага възможности за работа, която им позволява да си осигурят минимални доходи, да се ползват със социална закрила и да получат перспективи за развитие, които водят до устойчива и добре съгласувана интеграция на пазара на труда; приветства препоръката на Европейската сметна палата в нейния Специален доклад № 5/2017, че трябва да се обърне повече внимание на подобряването на качеството на предложенията;

35.  призовава Комисията да предложи, в сътрудничество с Комитета по заетостта, стандарти за критериите за качество за бъдещите предложения в рамките на гаранцията за младежта; подчертава необходимостта от определяне на рамка за качество със стандарти за качество за тези предложения;

36.  отбелязва, че са необходими значително повече човешки, технически и финансови ресурси, за да се постигне целта за гарантиране на качествено предложение и непрекъсната заетост за всички младежи под 24-годишна възраст; приветства факта, че няколко държави членки повишиха максималната възраст на младите хора, отговарящи на изискванията за подкрепа по линия на гаранцията за младежта, на 30 години;

37.  призовава да се гарантира, че младите хора, които са обхванати от гаранцията за младежта, продължават да правят вноски в системите за социална закрила и защита на труда, които са в сила в съответната държава членка, и да имат достъп до тях, като по този начин се укрепва споделената отговорност на всички участници, и в частност на младите хора и на работодателите;

38.  подчертава, че мерките по линия на гаранцията за младежта е вероятно да са по-ефикасни и разходно ефективни, когато младите хора биват подпомагани да навлязат на пазара на труда по начин, който може да им предостави устойчиви възможности за заетост и нарастване на заплатите;

39.  подчертава, че NEETs са хетерогенна и разнородна група и че схемите са по-ефикасни и разходно ефективни, когато са насочени към справяне с идентифицирани предизвикателства; във връзка с това подчертава необходимостта от създаване на всеобхватни стратегии с ясни цели, насочени да достигнат до всички категории NEETs; подчертава необходимостта от предоставяне на индивидуализирани решения, като се отчита местният и регионалният контекст, например, чрез осигуряване на по-тясно участие на представители на местните работодатели, местните доставчици в сферата на обучението и местните органи; призовава държавите членки да създадат индивидуален процес за всеки кандидат, като същевременно предоставят на публичните служби по заетостта на национално равнище гъвкавостта, от която се нуждаят, за да адаптират моделите на профилиране;

40.  призовава държавите членки да създадат подходящи информационни стратегии и да активизират усилията за идентифициране на лицата NEETs, особено неактивните NEETs, които не са обхванати от съществуващите системи, с цел те да бъдат регистрирани и да се наблюдава положението на младите хора, които напускат схемите за гаранция за младежта, през определени интервали от време (след 6, 12 и 18 месеца) с цел подпомагане на устойчивото интегриране на пазара на труда; подчертава необходимостта от индивидуализирани решения за разнородната група на младите хора и превръщането на нерегистрираните лица в ключова целева група; призовава държавите членки да гарантират, че наличните средства по линия на ЕСФ не заместват публичните разходи, и отбелязва, че достатъчният икономически растеж е предварително условие за устойчивото интегриране на NEETs на пазара на труда;

41.  призовава държавите членки и Комисията да извършат оценка на евентуалните недостатъци и да проведат пазарни анализи преди да разгърнат системите, предвидени съгласно гаранцията за младежта, като по този начин се избегне провеждането на безполезни курсове за обучение и експлоатирането на стажанти за стажове, които нямат бъдеще;

42.  приканва Комисията и Съвета да разгледат възможността за проактивни преходни инициативи, като например професионално ориентиране, кариерно ориентиране и информация за пазара на труда, както и служби за подкрепа в училищата и служби за професионално ориентиране в университетите, за да се улесни преходът на младите хора към работа чрез придобиване на умения за управление на прехода и кариерата;

43.  отбелязва, че липсата на видимост на схемите за гаранция за младежта може да затрудни достигането ѝ до всички млади хора; препоръчва да се предприемат действия, за да се подобри възможността за финансиране на местни кампании, организирани с всички имащи отношение местни партньори, включително младежки организации, и да се подкрепи създаването на платформи, на които младите хора да могат да се регистрират за схемите; препоръчва информацията, свързана с гаранцията за младежта, да е достъпна и разбираема за всички;

44.  отбелязва, че несъответствието между наличните умения и потребностите на пазара на труда продължава да бъде предизвикателство; изисква от Комисията в рамките на Комитета по заетостта да насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки и съответните заинтересовани лица там с цел справяне с този проблем;

45.  счита, че проблемите, свързани с несъответствието между търсените и предлаганите умения, биха могли да бъдат решени чрез по-добро определяне на индивидуалните умения и чрез коригиране на пропуските в националните системи за обучение; подчертава, че по-голямата мобилност на младите хора би могла да усъвършенства техния набор от умения и, наред с признаването на квалификациите, би могла да спомогне за справяне със съществуващото в географски план несъответствие между търсените и предлаганите умения; насърчава държавите членки да увеличат използването на EURES в това отношение;

46.  подчертава, че уменията в областта на ИКТ биха могли да предоставят голям потенциал за създаването на устойчиви работни места, и поради това призовава държавите членки да включат ефективни мерки за засилване на ИКТ/цифровите умения в своите планове за прилагане на гаранцията за младежта;

47.  отбелязва, че е необходим по-диверсифициран и индивидуализиран подход при предоставянето на услуги на различните групи сред младото население, за да се избегне преференциално избиране или селективност и дискриминационен подбор; призовава за повече дейности без бариери, насочени предимно към младите хора, сблъскващи се с множество бариери, и към лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда; подчертава в тази връзка значението на ефективното координиране на гаранцията за младежта с други политики, като например политиките за борба с дискриминацията, както и значението на разширяването на кръга от предложените интервенции в рамките на гаранцията за младежта;

48.  счита, че младежката безработица следва да бъде разглеждана като приоритетен въпрос от самото начало на бъдещите оперативни програми по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове);

Изпълнение и мониторинг

49.  отбелязва, че прилагането на гаранцията за младежта се наблюдава посредством европейския семестър, прегледите на Комитета по заетостта и разработената от него съвместно с Комисията специална рамка от показатели; призовава Съвета да окаже подкрепа на държавите членки за подобряването на докладването на данни;

50.  отбелязва, че липсата на информация относно евентуалните разходи за прилагане на схема в дадена държава членка могат да доведат до недостатъчно финансиране за прилагането на схемата и постигането на целите ѝ; призовава държавите членки да изготвят преглед на разходите за прилагането на гаранцията за младежта, както се препоръчва в Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата;

51.  подчертава факта, че разпределянето на необходимите ресурси и извършването на оценка на цялостното финансиране е важна част от успешното прилагане на схемите за гаранция за младежта, като се има предвид, че оценката на цялостното финансиране може да бъде възпрепятствана от трудностите за разграничаване между различните видове мерки, насочени към младите хора на национално равнище;

52.  призовава Комисията да предостави по-точна информация за разходната ефективност на гаранцията за младежта и мониторинга на прилагането на програмата в държавите членки и да представи изчерпателни годишни доклади за това;

53.  подчертава, че са необходими ефективни механизми за обсъждане и разрешаване на трудностите, срещани при прилагането на схемите за гаранция за младежта; подчертава необходимостта от стабилен, но все пак реалистичен и постижим политически и финансов ангажимент от страна на държавите членки, с цел да се приложи в пълна степен обхватът на гаранцията за младежта, включително чрез осигуряване на механизми за ранна намеса, качество на работните места, допълнителни предложения за образование и обучение, ясни критерии за допустимост и изграждане на партньорства със съответните заинтересовани страни; подчертава, че това следва да се постигне чрез осигуряване на ефективни информационни кампании, укрепване на административния капацитет, където е необходимо, отчитане на местните условия, улесняване на възможностите за усъвършенстване на уменията и създаване на подходящи структури за мониторинг и оценка по време на и след прилагане на посочените мерки;

54.  призовава за ефективно многостранно наблюдение на спазването на препоръката на Съвета, с която се създава гаранция за младежта в рамките на европейския семестър, както и за отправяне на специфични за всяка държава препоръки, когато е необходимо;

55.  отново заявява ангажимента си да наблюдава отблизо всички дейности на държавите членки, така че гаранцията за младежта да се превърне в реалност, и приканва младежките организации да информират редовно Парламента относно своя анализ на дейностите на държавите членки; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да включват представителите на интересите на младежите в създаването на политиките; припомня, че участието на младежките организации в комуникацията относно гаранцията за младежта, както и в прилагането и оценяването на гаранцията за младежта е от решаващо значение за нейния успех;

56.  отбелязва наличието на някои забавяния в изпълнението на ИМЗ в държавите членки, главно поради процедурни и структурни причини; изразява загриженост относно степента на усвояване от страна на държавите членки на предварителното финансиране, определено за изпълнението на ИМЗ; поради това настоява да бъдат предприети спешни мерки от компетентните органи на държавите членки, за да бъдат използвани изцяло и навреме средствата, налични за борба с младежката безработица; счита, че държавите членки трябва да предвидят допълнителни финансови ангажименти в националните си бюджети, за да преодолеят тези структурни предизвикателства;

57.  приветства сътрудничеството на Комисията с държавите членки при определянето и разпространението на добри практики за мониторинг и докладване на базата на съществуващите системи в държавите членки; припомня на Комисията, че съпоставимостта на данните продължава да бъде от основно значение за тези цели;

58.  препоръчва Комисията да продължи да установява и разпространява добри практики за мониторинг и докладване, така че резултатите на държавите членки да могат да бъдат съобщавани последователно и надеждно и да бъдат оценявани безпроблемно, включително по отношение на качеството; препоръчва по-конкретно, че следва да се предоставя редовно качествена статистика, която да дава възможност на държавите членки да изготвят по-реалистични и ефективни политики за младежта, включително чрез мониторинг на участниците, които напускат системата на гаранцията за младежта, така че да се сведе до минимум броят на отпадналите участници от програмата, които не извличат полза от нея;

59.  призовава Комисията да укрепи начина, по който държавите членки прилагат схеми, одобрени по линия на гаранцията за младежта, и да въведе прозрачна и всеобхватна система за мониторинг със свободно достъпни данни, която обхваща разходната ефективност, структурните реформи и мерките, насочени към отделни лица;

60.  предлага да се извърши предварителен анализ във всяка държава членка с цел да се определят конкретни цели, задачи и срокове за очаквания резултат от схемите за гаранция за младежта, както и да се избягва двойното финансиране;

61.  насърчава обмена на най-добри практики посредством Комитета по заетостта и програмата за взаимно обучение на Европейската стратегия по заетостта; във връзка с това отбелязва значението на взаимното обучение, насочено към активизиране на най-уязвимите групи;

62.  изразява загриженост, че данните за бенефициентите, крайните продукти и резултатите от ИМЗ са оскъдни и често непоследователни; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за създаване на по-малко административно натоварващи и по-актуални системи за мониторинг за останалото финансиране по ИМЗ;

63.  призовава за акцент върху постигнатите от програмата ИМЗ резултати чрез определяне на конкретни показатели под формата на реформи, осъществени в държавите членки, знания и умения, получени от програмата, и брой предложени постоянни договори; предлага освен това опитът на наставниците в избраната професия да съответства на уменията, от които се нуждаят съответните кандидати;

64.  призовава държавите членки да направят по-ефикасни своите системи за мониторинг и докладване, за да повишат измеримостта на целите на гаранцията за младежта и да улеснят разработването на политики, насочени към младежта, които са основани в по-голяма степен на обективни факти, и по-специално да подобрят капацитета за проследяване на участниците, които излизат от гаранцията за младежта, за да намалят във възможно най-голяма степен броя на неизвестните излизания и да разполагат с данни за текущото положение на всички участници; призовава Комисията да преразгледа своите насоки относно събирането на данни, а държавите членки – да направят изменения в своите базови и целеви стойности, за да се сведе до минимум рискът от завишаване на резултатите;

65.  признава, че за някои държави членки гаранцията за младежта се е превърнала в двигател за промени в политиките и за по-добра координация в областта на заетостта и образованието; подчертава значението на: поставянето на реалистични и измерими цели за насърчаване на политики и рамки като гаранцията за младежта, определянето на основните предизвикателства и целесъобразните действия, които следва да бъдат предприети за преодоляването им, и оценка на тези предизвикателства, като надлежно се взема под внимание подобряването на пригодността за заетост; отбелязва, че в някои случаи се е оказало трудно да се определи и оцени приносът на гаранцията за младежта към момента и че качествената статистика следва да помогне на държавите членки да оформят по-реалистични и ефективни политики за младежта, без това да предизвика погрешни очаквания;

66.  признава значителните усилия, положени от много държави членки за изпълнението на гаранцията за младежта; отбелязва обаче, че повечето реформи все още не са изцяло изпълнени, особено по отношение на създаването на партньорства със социалните партньори и младите хора за разработването, прилагането и оценяването на мерките по линия на гаранцията за младежта и подпомагането на тези, които се сблъскват с множество пречки; заключава, че са необходими значителни усилия и финансови ресурси в дългосрочен план, за да се постигнат целите на гаранцията за младежта;

67.  застъпва мнението, че евентуално повторно използване на гаранцията за младежта не трябва да противоречи на духа на активизиране на пазара на труда и целта за преход към постоянна заетост; призовава Съвета да се възползва от прегледа на МФР, за да разпредели необходимите ресурси за гаранцията за младежта; призовава държавите членки да гарантират, че младите хора, включително лицата на възраст до 30 години, получават качествени предложения, които съответстват на техния профил и равнище на квалификация, както и на търсенето на пазара на труда, с цел да се създаде устойчива заетост и да се предотврати повторното използване на гаранцията за младежта;

68.  счита, че за да се оцени ефективността на схемите, трябва да бъдат оценени всички аспекти, включително съотношението между качество и цена на схемите; отбелязва предишните предварителни оценки, предоставени от МОТ и Eurofound, и изисква от Комисията да потвърди или да актуализира тези прогнози;

69.  призовава във всяка участваща държава членка да бъде извършена оценка на ефективността на гаранцията за младежта, така че да се предотврати експлоатацията на младите хора от някои дружества, които прибягват до фиктивни схеми за обучение, за да се възползват от държавно финансирана работна сила; предлага за тази цел да бъдат наблюдавани възможностите за намиране на работа на младите хора, които са били бенефициенти по програмата, и да бъдат създадени механизми, изискващи от участващите работодатели, независимо дали са публични или частни, да преобразуват минимален процент от стажовете в трудови договори като условие да продължат да ползват програмата;

70.  отбелязва, че оценката на ИМЗ трябва да бъде завършена от Комисията до края на 2017 г., и очаква бързо въвеждане на необходимите корекции, за да се гарантира успешно изпълнение; подчертава значението на постоянната оценка на резултатите от изпълнението на ИМЗ от съответните заинтересовани лица, включително младежки организации;

71.  подчертава необходимостта от установяване на система от показатели и мерки за оценяване и мониторинг на ефективността както на публичните схеми за заетост, така и на гаранцията за младежта, тъй като въпреки че такава система се предвижда от самото начало, все още се наблюдават много недостатъци;

72.  отправя искане участниците в програмата да бъдат надлежно информирани за процедурите, които се следват в случаи на злоупотреби с инструмента, и да бъдат взети мерки, за да им бъде гарантирана необходимата предвидена закрила;

73.  призовава за ефикасен и прозрачен контрол, докладване и мониторинг на начина на разходване на средства, разпределени на европейско и национално равнище, така че да се предотвратят злоупотребите и разхищението на ресурси;

Необходими подобрения

74.  подчертава, че е необходимо да се гарантира дългосрочен ангажимент чрез амбициозно планиране и стабилно финансиране от бюджета на ЕС и националните бюджети, за да се предложи пълен достъп на всички незаети с работа, учене или обучение (NEETs) млади хора в ЕС;

75.  подчертава значението на сътрудничеството между всички равнища на управление (ЕС, държавите членки и местните органи) и на техническата помощ на Комисията по отношение на ефективното прилагане на гаранцията за младежта;

76.  подчертава необходимостта от създаване и развитие на качествено професионално ориентиране през целия живот с активното участие на семействата, за да се помогне на младите хора да направят по-добър избор за образованието и професионалната си кариера;

77.  отбелязва, че в своето съобщение от октомври 2016 г. Комисията прави заключения относно необходимостта от подобряване на ефективността на ИМЗ; счита, че това следва да се постигне чрез гарантирането на интегрирането на NEETs на пазара на труда по устойчив начин и чрез поставянето на цели, които отразяват разнообразния състав на тези лица, със специфични, логични интервенции за всяка една от подцелевите групи; отбелязва, че допълнителното използване на други програми по линия на ЕСФ за гарантиране на устойчивостта на интегрирането на NEETs би могло да подобри ефективността;

78.  призовава Комисията и държавите членки да управляват очакванията чрез поставяне на реалистични и постижими цели и задачи, да оценяват различията, да анализират пазара преди прилагането на схеми, да подобрят системите за надзор и уведомяване и да подобрят качеството на данните, за да могат резултатите да се измерват ефективно;

79.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че е налично достатъчно финансиране, за да се гарантира успешното интегриране на всички млади работници, които са безработни или нямат достъп до подходящо предлагане на обучение или образование; подчертава, че за да гарантира устойчиви резултати, гаранцията за младежта следва да се основава на съществуващите познания и опит и да продължи да съществува в дългосрочен план; подчертава факта, че това изисква увеличение на публичните средства, които са на разположение за активни политики на пазара на труда на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки;

80.  призовава държавите членки надлежно да оценят разходите на своите схеми за гаранция за младежта, да управляват очакванията, като определят реалистични и постижими цели и задачи, да мобилизират допълнителни средства от националните си бюджети и да увеличат финансирането на своите публични служби по заетостта, за да могат те да изпълняват допълнителните задължения, свързани с изпълнението на ИМЗ;

81.  призовава държавите членки да гарантират предоставянето на последващи данни, за да се оцени дългосрочната устойчивост на резултатите от гледна точка на качеството и количеството, както и за да се улесни разработването на политики за младежта, основани в по-голяма степен на обективни факти; призовава за повече прозрачност и съгласуваност при събирането на данни, включително събирането на данни, разбити по полов признак, във всички държави членки; отбелязва със загриженост, че устойчивостта на „положителните излизания“ в рамките на гаранцията за младежта се влошава(9);

82.  призовава Комисията да извърши подробен анализ на последиците от мерките, прилагани в държавите членки, да идентифицира най-ефективните решения и въз основа на тях да даде препоръки на държавите членки за това как да се постигнат по-добри резултати с по-висока степен на ефективност;

o
o   o

83.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Сметната палата.

(1) ОВ С 120, 26.4.2013 г., стр. 1.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(3) ОВ L 126, 21.5.2015 г., стр. 1.
(4) Други мерки включват инициативата „Младежта в движение“, стартирана през септември 2010 г., инициативата „Възможности за младежта“, стартирана през декември 2011 г., и инициативата „Екипи за действие за младежта“, стартирана през януари 2012 г.
(5) Към март 2017 г.: http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8002525/3-02052017-AP-EN.pdf/94b69232-83a9-4011-8c85-1d4311215619
(6) „Social inclusion of young people“ (Социално приобщаване на младите хора, Eurofound, 2015 г.).
(7) „NEETs – Young people not in employment, education or training: Characteristics, costs and policy responses in Europe“ (Млади хора, незаети с работа, учене или обучение: характеристики, разходи и политически отговори в Европа, Eurofound, 2012 г.).
(8) Бяла книга за бъдещето на Европа, стр. 12.
(9) Параграф 164, Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата.

Правна информация