Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2270(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0292/2017

Внесени текстове :

A8-0292/2017

Разисквания :

PV 23/10/2017 - 20
CRE 23/10/2017 - 20

Гласувания :

PV 24/10/2017 - 5.18
CRE 24/10/2017 - 5.18
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0403

Приети текстове
PDF 633kWORD 74k
Вторник, 24 октомври 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността
P8_TA(2017)0403A8-0292/2017

Резолюция на Европейския парламент от 24 октомври 2017 г. относно политиките относно минималния доход като средство за борба срещу бедността (2016/2270(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 4, 9, 14, 19, 151 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., потвърдена отново на Световната конференция за правата на човека през 1993 г., и по-конкретно в членове 3, 23 и 25 от нея,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно нейните разпоредби относно социалните права, и по-специално членове 34, 35 и 36, които определят правото на получаване на социални помощи и помощи за настаняване, правото на високо равнище на опазване на човешкото здраве и правото на достъп до услугите от общ икономически интерес,

—  като взе предвид Европейската социална харта, и по-специално членове 1, 4, 6, 12, 14, 17, 19, 30 и 31 от нея,

—  като взе предвид конвенции № 29 и 105 на Международната организация на труда (МОТ) относно премахването на принудителния труд, Конвенция № 102 на МОТ относно социалната сигурност, както и препоръка № 202 на МОТ относно минималните равнища на социална закрила,

—  като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, във вида в който бяха приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция на труда,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) от юни 2013 г. относно социалните инвестиции за растеж и работни места,

—  като взе предвид Препоръка 92/441/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 г. за общите критерии относно достатъчните ресурси и социалното подпомагане в системите за социална закрила(1)(Препоръка за минималния доход),

—  като взе предвид Препоръка 92/442/ЕИО на Съвета от 27 юли 1992 г. относно сближаването на целите и политиките на социална закрила(2),

—  като взе предвид Препоръка 2013/112/EС на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083) и придружаващия го документ SWD(2013)0038,

—  като взе предвид Препоръка 2008/867/EО на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 2 март 2015 г. за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите членки(COM(2015)0098),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно обновената социална програма(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г., озаглавена „Пакта за социални инвестиции като отговор на кризата“(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно постигане на целта за борба с бедността в контекста на увеличаването на разходите на домакинствата(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г., озаглавена „Бедността: през призмата на равенството между половете“(10),

—  като взе предвид законодателната си резолюция от 15 септември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоките за политиките на държавите членки в областта на заетостта(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(12),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 юни 2011 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2013 г., озаглавено „Европейски минимален доход и показатели за бедност“,

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Към адекватни и достъпни схеми за минимални доходи в Европа“, публикувано през 2015 г. от Европейската мрежа за минимални доходи (EMIN),

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 2015 г., озаглавен „Достъп до социални помощи: намаляване на случаите на непотърсени помощи“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound от 2017 г., озаглавен „Неравенства на доходите и модели на заетост в Европа преди и след голямата рецесия“,

—  като взе предвид проучването на Тематичен отдел А на Европейския парламент, озаглавено „Политиките за минимален доход в държавите — членки на ЕС“ и публикувано в окончателния си вид през април 2017 г.,

—  като взе предвид доклада, озаглавен „Схеми за минимален доход в Европа – проучване на националните политики през 2015 г.“, изготвен за Комисията от Европейската мрежа за социална политика (ESPN) през 2016 г.,

—  като взе предвид въпросът с искане за устен отговор O-000087/2016 – B8-0710/2016 от 15 юни 2016 г., внесен от неговата комисия по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид въпросът с искане за писмен отговор P-001004/2016 от 2 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 7 юли 2016 г. относно 71-ата сесия на Общото събрание на ООН(13),

—  като взе предвид Декларацията на Шуман от 9 май 1950 г., в която се призовава за „изравняването и подобряването на условията на живот на работниците“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0292/2017),

А.  като има предвид, че бедността и социалното изключване, причините за които не зависят от волята на лицата, засегнати от тях, представляват посегателство над човешкото достойнство и нарушение на основните права на човека; като има предвид, че през 2010 г. ЕС и неговите държави членки поеха ангажимент да намалят броя на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, с 20 милиона до 2020 г.; като има предвид, че бедността и социалното изключване са не само въпрос на лична отговорност и трябва да бъдат разгледани по колективен начин;

Б.  като има предвид, че Европа е един от най-богатите региони в света, въпреки че последните данни за бедността поради ниски доходи показват увеличаване на бедността и на тежките материални лишения в Европа и засилващо се неравенство между държавите членки;

В.  като има предвид, че икономическото благосъстояние в съчетание с ниско равнище на безработица продължава да бъде най-ефективният инструмент за борба срещу бедността;

Г.  като има предвид, че бедността поради ниски доходи е само част от цялостната концепция за бедност и че тя не се отнася само до материални, а и до социални ресурси, и по-специално образование, здравеопазване и достъп до услуги;

Д.  като има предвид, че терминът „относителна бедност“ съвсем не показва действителните потребности, а единствено описва доходите на дадено лице спрямо доходите на останалите;

Е.  като има предвид, че според методологията, разработена от Евростат, прагът на риска от бедност е определен на 60 % от средния национален приравнен разполагаем доход (на домакинство, след социалните трансфери); като има предвид, че с оглед на съществуващите различия между държавите членки и различните национални социални политики, този процент следва да се разглежда заедно с други показатели като референтните бюджети; като има предвид, че доходът е косвен показател на жизненото равнище, а референтните бюджети отразяват разнообразието в моделите на потребление и издръжката на живота между различните държави членки;

Ж.  като има предвид, че не трябва да се смесват понятията „разлики в доходите“ и „бедност“;

З.  като има предвид, че по данни на Комисията(14) 119 милиона души в ЕС – около 25 % от общия брой на населението – са изложени на риск от бедност и социално изключване след получаване на социалните помощи; като има предвид, че в някои държави членки този факт се съчетава с трайно високи равнища на безработица, и като има предвид, че това положение особено засяга младите хора, за които цифрите са още по-тревожни; като има предвид, че въпреки че цифрите отбелязват лек спад, все още броят на хората, изложени на риск от бедност, е по-висок отколкото през 2008 г.; като има предвид, че ЕС и държавите членки са далеч от постигането на целта на „Европа 2020“ по отношение на бедността и социалното изключване, тъй като на равнището продължава да бъде по-високо от определената цел;

И.  като има предвид, че наличните данни показват, че определени групи хора, като децата, жените, безработните, домакинствата с един родител или лицата с увреждания, са особено изложени на бедност, лишения и социална изолация;

Й.  като има предвид, че семействата с деца са особено засегнати от бедността;

К.  като има предвид, че постигането на равновесие между професионалния и личния живот е от първостепенно значение най-вече за самотните родители, за да могат да избегнат бедността;

Л.  като има предвид, че следва да се вземе предвид необходимостта да се включат действия за превенция и борба срещу бедността и социалното изключване във всички съответни области на политиката, като се осигури всеобщ достъп до публични услуги, достойни работни места и доходи, които позволяват достоен живот;

М.  като има предвид, че, според Комисията, високата безработица, бедността и неравенството продължават да бъдат основни проблеми в някои държави членки; като има предвид, че големите неравенствата на доходите вредят не само на социалното сближаване, но възпрепятстват и устойчивия икономически растеж, както беше посочено от члена на Комисията г-жа Тейсен; като има предвид, че според Eurofound като цяло кризата засегна по-остро хората с по-ниски доходи, което разрасна неравенството на доходите към по-горните слоеве на европейските общества(15);

Н.  като има предвид, че бездомността представлява най-крайната форма на бедност и лишение и че през последните години тя се е увеличила в почти всички държави членки, и най-вече в онези, които бяха засегнати най-тежко от икономическата и финансовата криза; като има предвид, че според Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомните (FEANTSA) всяка година около 4 милиона души в ЕС са бездомни, повече от 10,5 милиона домакинства живеят при изключително лоши жилищни условия, а 22,3 милиона домакинства понасят прекомерно високи разходи за жилище, което означава, че разходите им за жилище надхвърлят 40 % от разполагаемия им доход;

О.  като има предвид, че настоящото положение изисква мерки за насърчаване на създаването на национални схеми за минимален доход, така че на всички онези с недостатъчни доходи и отговарящи на специфични условия за допустимост се осигуряват достойни условия на живот, като същевременно се подобрява социалното приобщаване и интеграцията на трудовия пазар и се гарантират равни шансове при упражняването на основните права; като има предвид, че образованието, преразпределителните социални трансфери и помощи, справедливата данъчна политика и стабилната политика в областта на заетостта са важни фактори за смекчаване на неравенствата по отношение на доходите, за съкращаване на безработицата и за намаляване на бедността; като има предвид, че наличието на достойна работа защитава хората от риска от бедност и може да се разглежда като основно и незаменимо средство за социална интеграция;

П.  като има предвид, че съгласно извършен от Eurofound преглед много хора в ЕС не получават полагащите им се помощи, включително помощи за работещите, например поради сложността на системите за подпомагане или на процедурите за кандидатстване или тъй като съответните лица не знаят, че имат право на такива помощи;

Р.  като има предвид, че понятието „минимален доход“ не бива да се бърка с понятието „минимална работна заплата“, която се определя с колективни договори или от законодателството на национално равнище;

С.  като има предвид, че определянето на трудовите възнаграждения е от компетентността на държавите членки;

Т.  като има предвид, че въвеждането и укрепването на схемите за адекватен минимален доход във всички държави членки, с подходящи бюджетни, човешки и материални ресурси, наред с активни политики в областта на заетостта за хората могат да работят, представляват важна и ефективна мярка за борба с бедността и неравенството, която спомага за гарантиране на икономическото и териториалното сближаване, защитата на основните права на гражданите, осигуряването на баланс между икономическите и социалните цели и подпомагането на социалната интеграция и достъпа до пазара на труда;

У.  като има предвид, че осигуряването и управлението на системите за социална сигурност са от компетентността на държавите членки, която Съюзът координира, но не хармонизира;

Ф.  като има предвид, че според Европейската социална обсерватория, форми на подпомагане на доходите вече съществуват в 26 държави – членки на Съюза(16);

Х.  като има предвид, че съществуват много различия между държавите членки по отношение на третирането на политиките за минимален доход, тъй като правото на достоен живот не се разглежда като всеобщо и субективно право във всички държави членки; като има предвид, че са налице високи равнища на неизползване на помощи, както и липса на координация между подпомагането на доходите, активни политики по отношение на пазара на труда и социалните услуги; като има предвид, че в много малко случаи схемите за минимален доход са в състояние да спасят хората от бедността;

Ц.  като има предвид, че някои от най-уязвимите лица, например бездомните, изпитват затруднения в достъпа до схемите за минимален доход;

Ч.  като има предвид, че гаранцията за осигуряване на подобаващ минимален доход за онези, които не разполагат с необходимите ресурси за достоен жизнен стандарт, както и участието в мерки за (ре)интеграция на пазара на труда и гарантирането на достъпа на заетост и мотивацията за търсене на работа, са разпоредби, включени в европейския стълб на социалните права(17); като има предвид, че по време на Конференцията на високо равнище, състояла се в Брюксел на 23 януари 2017 г., след приключването на общественото обсъждане на въпроса, председателят на Европейската комисия, г-н Жан-Клод Юнкер, заяви отново, че такива мерки следва да бъдат приети от всички държави членки;

Ш.  като има предвид, че според Евростат през 2015 г. равнището на заетост на гражданите на ЕС на възраст между 20 и 64 г. възлиза на 70,1 % и че то е далеч от целта от 75%, поставена в стратегията „Европа 2020“;

Щ.  като има предвид, че в предложението на Комисията от 2 март 2015 г. относно насоките за политиките за заетост на държавите членки се потвърждава значението на подпомагането на доходите в контекста на борбата срещу бедността (насока 8);

АА.  като има предвид, че добре планираните, адекватни и широко достъпни системи за подкрепа на доходите не възпрепятстват, нито разубеждават връщането на пазара на труда, а същевременно спомагат за повишаване на вътрешното търсене;

АБ.  като има предвид, че в препоръката на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване правилно се признава, че освен да улесняват достъпа до качествени работни места на хората, които могат да полагат труд, политиките за активно приобщаване следва също така „ да осигуряват на тези, които не могат да полагат труд, достатъчно средства за воденето на достоен живот, наред с насърчаването на социалното участие“;

АВ.  като има предвид, че на 5 октомври 2015 г. Съветът прие заключения относно адекватния размер на пенсиите, като счита, че е от първостепенно значение публичните пенсионни схеми и другите схеми за социална закрила да съдържат подходящи гаранции за хората, чиито възможности за заетост не им дават или не са им давали възможност да натрупат достатъчни пенсионни права, както и че тези гаранции включват по-специално осигуряване на минимални пенсии или друг вид осигуряване на минимален доход за по-възрастните хора;

АГ.  като има предвид, че в Препоръка 92/441/ЕИО на Съвета, Съветът препоръчва държавите членки да признаят основното право на всички хора да получават социално подпомагане и разполагат с достатъчно ресурси, за да бъдат в състояние да живеят при достойни условия; като има предвид, че в Препоръка 92/442/ЕИО на Съвета от 27 юли 1992 г. към държавите членки се отправя настойчив призив да изградят своите системи за социална защита въз основа на тези принципи;

AД.  като има предвид, че в своите заключения от 17 декември 1999 г. Съветът утвърди насърчаването на социалното приобщаване като една от целите за модернизиране и подобряване на социалната закрила;

AЕ.  като има предвид, че в препоръката относно активното приобщаване адекватното подпомагане на доходите се определя като едно от трите равни по важност направления на стратегията за активно приобщаване и се подчертава, че това подпомагане трябва да бъде придружено от достъп до качествени услуги и приобщаващи пазари на труда; като има предвид също така, че насърчаването на социалното приобщаване изисква координирани мерки по отношение на индивидуалното положение на лицето и лицата на негова издръжка, придружени от действия за насърчаване на стабилна заетост;

AЖ.  като има предвид, че сред основните пречки пред развитието на ефективни връзки между различните направления на активното приобщаване в много държави се нареждат липсата на капацитет, умения и ресурси на публичните служби по заетостта и институциите за социално подпомагане, липсата на координация и сътрудничество между службите и тенденцията да се дава приоритет на различни нуждаещи се от подкрепа групи, които може по-лесно да бъдат реинтегрирани на пазара на труда(18);

AЗ.  като има предвид, че в пакета за социални инвестиции на Комисията от 2013 г. отново се подчертава значението на подхода за активно приобщаване и в този контекст се изтъква значението на адекватното подпомагане на минималните доходи; като има предвид, че беше заявено, че адекватността на съществуващите национални схеми за минимален доход може да се подобри, за да се гарантира, че равнището е достатъчно високо да даде възможност за достоен живот; като има предвид, че беше посочено, че „в контекста на европейския семестър Комисията ще следи дали подпомагането на доходите е адекватно и за тази цел ще използва референтните бюджети, след като те бъдат изготвени заедно с държавите членки“;

AИ.  като има предвид, че Конвенция № 202 на МОТ относно минималните равнища на социална закрила, се посочва, че страните следва да създадат възможно най-бързо и да подържат минимални равнища на предоставяната от тях социална закрила, които да включват основни гаранции за социална сигурност“, и в допълнение се уточнява, че гаранциите следва да гарантират най-малко, че в течение на жизнения цикъл, всички нуждаещи се имат достъп до основни здравни грижи и до основна сигурност на доходите, които заедно осигуряват ефективен достъп до стоки и услуги;

АЙ.  като има предвид, че Съветът призна необходимостта от активно приобщаване, съчетано с адекватното подпомагане на доходите, както и значението на интегриран подход през целия жизнен цикъл за справянето с бедността;(19)

АК.  като има предвид, че за трайно безработните лица, които към края на 2015 г. представляват 48,1 % от общия брой на безработните в ЕС, равен на 10,9 милиона души, е много по-трудно да се върнат на пазара на труда;

АЛ.  като има предвид, че в много случаи отглеждането на деца и отделяното за това време често водят до значителна загуба на доходи и продължителни финансови неудобства („разлика в заплащането при семействата“);

АМ.  като има предвид, че отглеждането на деца представлява истинска работа за майките и бащите и че трябва да бъде признато като такава;

АН.  като има предвид, че в края на 2015 г. 5,1% от неактивните в ЕС се състоят от обезкуражени лица, които биха искали да работят, но са престанали да търсят работа, и че тези хора не биват отчитани системно в статистическите данни за безработицата;

АО.  като има предвид, че безработицата води до бързо и равномерно влошаване на условията на живот на работниците и на тяхното психическо и емоционално състояние, което застрашава перспективите им за актуализиране на техните умения и следователно възможността за (ре)интеграция на пазара на труда;

АП.  като има предвид, че някои публични програми за заетост могат да бъдат ефективен инструмент, който може да работи заедно със схемите за минимален доход като средство за социално и професионално приобщаване на определени категории, като например безработните млади хора, трайно безработните и други уязвими групи; като има предвид, че такива програми могат да бъдат ефективни в ситуации и изостанали географски области, в които се изисква преквалификация; като има предвид, че за лицата, заети в рамките на програма за заетост в обществения сектор, ще бъде също така по-лесно да намерят нова работа; като има предвид, че тези програми трябва да осигуряват достойно заплащане и включват персонализиран план, и следва да водят до труд при достойни условия;

АР.  като има предвид, че в заключенията на Съвета относно годишния обзор на растежа за 2017 г. и съвместния доклад за заетостта, приети от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) на 3 март 2017 г.(20), се отправя призив към държавите членки да гарантират, че системите за социална закрила предоставят адекватно подпомагане на доходите и че реформите продължават да се съсредоточават, наред с другото, към предоставяне на адекватна подкрепа на доходите и висококачествени услуги по активизиране и подпомагане;

АС.  като има предвид, че професионалното обучение, по-специално чрез схеми за свързано с работата професионално обучение, дава възможност за придобиване на уменията, необходими за упражняване на професионална дейност и за изграждане на собствена професионална мрежа, като по този начин допринася за устойчиво включване на пазара на труда и намалява рисковете от бедност;

АТ.  като има предвид, че схемите за минимален доход представляват много малък процент от социалните разходи на правителствата, като същевременно осигуряват огромна възвращаемост на инвестициите, и че цената на липсата на инвестиции носи огромни непосредствени последици за засегнатите лица и дългосрочни разходи за обществото;

АУ.  като има предвид, че схемите за минимален доход носят ползи за цялото общество, тъй като са необходими за постигането на повече равенство в обществата, а обществата, в които има повече равенство, постигат по-добри резултати по отношение на много социални и икономически показатели;

АФ.  като има предвид, че схемите за минимален доход са ефективна форма на пакет за стимулиране на икономиката, тъй като средствата се използват за посрещане на неотложни нужди и незабавно се връщат обратно в реалната икономика;

АХ.  като има предвид, че правото на адекватен стандарт на живот се признава в член 25 от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и се отнася до степента, в която равнището на помощта предоставя на всеки човек достатъчно ресурси, за да се гарантира поддържане на подходящ жизнен стандарт за неговото здраве и благосъстояние; като има предвид, че обхватът се отнася до степента, в която нуждаещите се от подкрепа лица са обхванати от условията за допустимост на дадена схема за минимален доход; като има предвид, че усвояването се отнася до степента, в която имащите право да получават подпомагане за минимален доход лица действително се ползват от него;

АЦ.  като има предвид, че често липсата на адекватни плащания, в съчетани с ограничения обхват и слабото усвояване, което се дължи, наред с другото, на лошо администриране, недостатъчен достъп до информация, прекомерна бюрокрация и стигматизиране, означава, че съответните плащания далеч не успяват да гарантират достоен живот на най-уязвимите групи в обществото(21);

АЧ.  като има предвид, че редица държави членки са изправени пред сериозни бюджетни дефицити и повишени равнища на дълга и поради това са намалили своите социални разходи, като това положение засяга общественото здраве, образованието, социалното осигуряване и закрила и системите за жилищно настаняване, и по-специално достъпа до съответните услуги и адекватността, наличието и качеството на тези услуги, което води до отрицателно въздействие особено върху най-нуждаещите се членове на обществото в тези държави членки;

АШ.  като има предвид, че схемите за минимални доходи могат да действат като автоматични макроикономически стабилизатори при икономически сътресения;

БА.  като има предвид, че ефективността на схемите за минимални доходи, що се отнася до облекчаването на бедността, насърчаването на интеграцията на пазара на труда, особено за младите хора, и тяхното действие като автоматични стабилизатори, се различава значително в отделните държави членки;

ББ.  като има предвид, че политиките за минимални доходи действат като автоматичен стабилизатор; като има предвид, че рецесията е била по-малка в държавите, които разполагат със солидни системи за подпомагане на разполагаемия доход на домакинствата;

БВ.  като има предвид, че избягването на данъчно облагане и укриването на данъци създават неравнопоставени условия на конкуренция в ЕС и лишават държавите членки от значителни обеми от приходи, които иначе биха допринасяли за достатъчно финансиране за солидни социални и публични политики, както и до намаляване на държавните приходи, когато тези приходи биха спомогнали за финансирането на по-добри условия за икономически растеж, повишаване на доходите и социални политики; като има предвид, че това явление представлява сериозен проблем за ЕС;

БГ.  като има предвид, че редица проучвания са показали, че бедността има отрицателно въздействие върху икономическия растеж(22);

БД.  като има предвид, че някои държави членки стартират пилотни проекти за изпитване на политиките за основен доход, като например Финландия, където произволно избрана група от 2000 безработни лица ще получава безусловна сума от 560 евро месечно, което следва да създаде съответен стимул за приемане на временна работа или работа на непълно работно време;

БЕ.  като има предвид, че прилагането на схеми за основен доход се разглежда в няколко държави членки;

Схеми за минимален доход

1.  призовава всички държави членки да въведат подходящи схеми за минимални доходи, придружени от мерки за подкрепа на връщането на работа за лицата, които могат да полагат труд, както и образование и програми за обучение, пригодени към личното и семейното положение на бенефициента, с цел да се подпомогнат домакинствата с недостатъчни доходи и да им се позволи да постигнат достоен жизнен стандарт; подчертава, че този минимален доход следва да бъде последният елемент в мрежата за социална защита и следва да се състои от подходяща финансова подкрепа в допълнение към гарантирания достъп до качествени услуги и активни трудови политики като ефективен начин за борба с бедността и за гарантиране на достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства; във връзка с това подчертава, че правото на социална помощ е основно право и че адекватните схеми за минимален доход помагат на хората да живеят достоен живот, подкрепят пълноценното им участие в обществото и им осигуряват автономност през целия жизнен цикъл;

2.  счита, че насърчаването на приобщаващи общества без бедност трябва да се основава на , признаването на стойността на труда, при което трудовите права се основават на колективно договаряне ,както и на осигуряването на качествени публични услуги в сферите на здравеопазването, социалната сигурност и образованието, които прекъсват циклите на изключването и насърчават развитието;

3.  подчертава значението на адекватното публично финансиране на схемите за минимален доход; призовава Комисията специално да осъществява мониторинг на използването на 20-те процента от общия размер на средствата, отпуснати от ЕСФ за борба с бедността и социалното изключване, както и да проучи, в рамките на предстоящия преглед на Регламента за общоприложимите разпоредби за структурните фондове (Регламент (ЕС) № 1303/2013), и по-специално в рамките на Европейския социален фонд и Европейската програма за заетост и социални иновации (EaSI), възможностите за финансиране за подпомагане на всяка държава членка да въведе схема за минимален доход, където такива не съществуват, или да подобри функционирането и ефективността на съществуващите системи;

4.  признава, че за държавите членки е трудно да преминат от липсващи или нискокачествени схеми за минимален доход към такива на високо равнище; следователно изисква държавите членки да работят за постепенното осъществяване на адекватни схеми за минимален доход, като разгледат въпросите за адекватността, обхвата и усвояването на тези схеми;

5.  подчертава, че създаването на схеми за минимален доход може едновременно да смекчи неравенствата и социалните последици от кризата и да окаже антициклично въздействие, като осигурява средства за подобряване на търсенето на вътрешния пазар;

6.  счита, че е от основно значение всички нуждаещи се да имат достъп до схеми за достатъчен минимален доход, за да бъдат в състояние да посрещат основните си потребности, включително на изключените в най-голяма степен – като бездомните лица; счита, че достатъчен минимален доход е доходът, която е абсолютно необходим на хората в нужда, за да водят достоен живот, и че той следва да се разглежда във връзка с правото на достъп до универсални обществени и социални услуги; счита, че схемите за минимален доход трябва да гарантират преодоляването на социалната зависимост и да улесняват включването в обществото; припомня, че в препоръката относно активното приобщаване се признава необходимостта от интегрирана стратегия за изпълнението на трите направления за социално включване (подходящото подпомагане на доходите, пазари, способстващи приобщаването, и достъп до качествени услуги);

7.  подчертава значението на механизма за автоматично стабилизиране на социалните системи за абсорбиране на вълните на социален шок, причинени от външни фактори като рецесиите; поради това призовава държавите членки, предвид препоръка № 202 на МОТ, предвиждаща минималните равнища на социална закрила, да осигурят и увеличат инвестициите в системите за социална закрила, за да гарантират ефективността на тези системи при третирането и предотвратяването на бедността и неравенствата, като същевременно обезпечат тяхната устойчивост;

8.  подчертава в контекста на дискусията относно минималния доход, че семействата с деца и самотните родители се намират в особено положение и са особено засегнати;

9.  подчертава, че на хората следва да бъде предоставена възможност да участват изцяло в обществото и икономиката и че това право следва да бъде напълно признато и популяризирано в процеса на създаване на политиките на Съюза, като се гарантират висококачествени универсални системи за социална защита, които включват ефективни и адекватни схеми за минимални доходи;

10.  счита, че социалната закрила, включително пенсиите и услугите като здравеопазване, грижите за децата и дългосрочните грижи, продължават да бъдат от основно значение за балансирания и включващ растеж, като също така подпомагат по-дългия трудов живот, създават заетост и намаляват неравенствата; поради това призовава Комисията и държавите членки да стимулират политики, които гарантират достатъчни, адекватни и ефективни, както и качествени системи за социална закрила през жизнения цикъл на дадено лице, като по този начин се гарантира достоен живот, борба с неравенствата и стимулиране на включването, с цел премахване на бедността, по-специално за тези, които са изключени от пазара на труда, и за най-уязвимите групи;

11.  подчертава, че адекватните доходи през жизнения цикъл са от основно значение, за да се помогне на хората с недостатъчни равнища на доход да водят достоен живот;

12.  подчертава, че адекватните схеми за минимални доходи, в качеството им на инструмент за активно приобщаване, насърчават социалното участие и социалното приобщаване;

13.  припомня, че една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ е намаляването на броя на хората, които се намират в положение на бедност и социално изключване, с поне 20 милиона души , както и че за постигането на тази цел са необходими повече усилия; счита, че схемите за минимални доходи може да спомогнат за постигането на тази цел;

14.  подчертава, че достойните работни места са най-добрият начин за борба срещу бедността и социалното изключване; припомня в този контекст значението на насърчаването на растежа, инвестициите и създаването на работни места;

15.  изразява съжаление, че някои държави членки изглежда не зачитат Препоръка на Съвета 92/441/ЕИО, която признава основното право на човека да разполага с достатъчни ресурси и социална помощ, така че да живее по начин, съвместим с човешкото достойнство;

16.  подчертава, че въпреки че повечето държави членки разполагат с национални схеми за минимални доходи, редица от тези схеми не осигуряват адекватно подпомагане на доходите за всички нуждаещи се(23); призовава всички държави членки да предвидят въвеждането и, ако е необходимо, подобряването на схемите за гарантирани минимални доходи, така че да се спомогне за предотвратяване на бедността и да се благоприятства социалното включване;

17.  подчертава, че въвеждането на национална схема за минимални доходи следва да не понижава закрилата, предоставяна от регионалните схеми за минимални доходи;

18.  подчертава значението на европейския семестър за насърчаване на държавите членки, които все още не разполагат със схеми за минимални доходи, да въведат системи за адекватно подпомагане на доходите;

19.  отбелязва, че в някои държави членки правото на обезщетения за гарантиране на минимален доход е обвързано с участието в активните мерки на пазара на труда; подчертава в тази връзка важната роля на ЕС, посредством който държавите членки могат да обменят добри практики;

20.  потвърждава своята позиция, изразена в резолюцията от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията, в Европа;

21.  припомня становището на Европейския икономически и социален комитет относно рамкова директива относно адекватни минимални доходи в Европейския съюз, която следва да въведе общи правила и показатели, да осигури методи за мониторинг на тяхното прилагане и да подобри диалога между заинтересованите лица, държавите членки и институциите на ЕС;; с оглед на това призовава Комисията и държавите членки да проучат начините и средствата за осигуряване на адекватен минимален доход във всички държави членки;

22.  приветства декларацията на Комисията, че понастоящем европейският семестър поставя по-силен акцент върху заетостта и социалната сфера, но счита, че са необходими повече усилия за постигането на тази цел и за гарантирането на глобална съгласуваност, по-специално чрез насърчаване на социалните инвестиции; призовава Комисията да наблюдава и оценява редовно напредъка, постигнат от държавите членки по отношение на специфичните за тях препоръки относно предоставянето на достъпни, финансово приемливи и качествени услуги, както и относно прилагането на адекватни и ефективни схеми за минимални доходи;

23.  изтъква значението на европейския семестър за наблюдението на адекватността на съществуващите схеми за минимални доходи и тяхното въздействие върху намаляването на бедността, особено чрез специфичните за всяка държава препоръки, но същевременно подчертава значението на съвместния доклад за заетостта и на годишния обзор на растежа;

24.  подчертава, че схемите за минимален доход следва да осигуряват възможност за доход над прага на бедността, да предотвратяват тежките материални лишения и да помагат на домакинствата да се измъкнат от такива ситуации, и следва да се придружават от предоставяне на публични услуги като здравеопазване, образование и грижи за децата;

25.  поради това счита, че схемите за минимален доход следва да бъдат включени в стратегически подход за социално приобщаване и интеграция, който обхваща както общи политики, така и целенасочени мерки — по отношение на жилищното настаняване, здравеопазването, образованието и обучението, социалните услуги и други услуги от общ интерес — с които да се подпомогнат хората да се справят с бедността, като същевременно се предоставя персонализирана подкрепа, както и помощ по отношение на достъпа до пазара на труда за хората, които са в състояние да работят; вярва, че реалната цел на схемите за минимален доход следва да бъде не просто да се окаже подкрепа, но най-вече да се окаже съдействие на бенефициентите в целия преход от ситуации на социално изключване към навлизане в активния живот, като по този начин се избягва дългосрочната зависимост;

26.  призовава държавите членки да подобрят координацията и интегрираното планиране между администрациите и службите, занимаващи се с различните направления на активното приобщаване, като разработят единна точка за контакт за клиентите и засилят капацитета и ресурсите, с които разполагат службите, така че да се увеличат достъпът до тях и качеството на предлаганите от тях услуги;

27.  счита, че е изключително важно да се гарантират адекватни доходи и за хората в уязвимо положение, за които връщането на работа е невъзможно или вече не е вариант, както се посочва в препоръката относно активното приобщаване;

28.  изисква да бъде постигнат значителен и доказан напредък по отношение на адекватността на схемите за минимални доходи, така че да се намалят бедността и социалното изключване, в частност сред най-уязвимите групи в обществото и да се допринесе за гарантиране на правото им на достоен живот;

29.  отбелязва със загриженост, че в много държави членки например разходите за дългосрочни грижи надвишават дори средния доход от пенсии; подчертава значението на това да се вземат предвид специфичните нужди и разходи за живот на различните възрастови групи;

30.  подчертава значението на определянето на подходящи критерии за допустимост, отговарящи на социално-икономическото положение в държавите членки, които да дават възможност за ползване на подходяща схема за минимален доход; счита, че тези критерии следва да включват изискването лицето да не бъде получател на обезщетение за безработица, или обстоятелството, че въпреки, че лицето е бенефициент, това не е достатъчно, за да избягване на бедността и социалното изключване, и следва да отчитат броя на техните деца и други лица на издръжка; подчертава при все това, че тези критерии следва да не създават административни бариери за достъп до схеми за минимални доходи за хората, които вече се намират в силно уязвимо положение (напр. изискването за адресна регистрация за бездомните хора);

31.  отново изтъква значението на равния достъп до схемите за минимални доходи, без дискриминация въз основа на етнически произход, пол, равнище на образование, гражданство, сексуална ориентация, религия, увреждане, възраст, политически възгледи или социално-икономически произход;

32.  изразява загриженост относно високия процент на случаите на непотърсени помощи сред хората, които имат право на минимален доход; счита, че неусвояването на средствата по схемите за минимални доходи е сред основните бариери пред социалното приобщаване на засегнатите лица; призовава Комисията и Комитета за социална закрила да проучат допълнително проблема с неусвояването на средствата по схемите за минимални доходи и да изготвят препоръки и насоки за преодоляването му; призовава държавите членки да се борят с неусвояването на средствата, включително чрез повишаване на обществената осведоменост относно съществуването на схеми за минимални доходи, предоставяйки подходящо ръководство за достъп до тях и за подобряване на административната им организация;

33.  изтъква необходимостта от предприемане на специфични мерки на равнище държави членки за установяване на праг на минимален доход въз основа на подходящи показатели, включително референтни бюджети, така че да се гарантират социално-икономическото сближаване и да се намали рискът от бедност във всички държави членки; счита, че тази информация следва да бъде представя ежегодно на международния ден за премахване на бедността (17 октомври);

34.  отбелязва, че много държави членки вече използват показателите за защита на минималния доход; призовава за използването на показателите за защита на минималния доход от всички държави членки, което ще позволи и по-добро сравняване на националните системи;

35.  счита, че минималният доход следва да се разглежда като временна мярка и следва винаги да се придружава от активни политики за приобщаване на пазара на труда;

36.  изтъква, че схемите за минимални доходи са преходни инструменти за намаляването на бедността и за борбата срещу бедността, социалното изключване и неравенството и че те следва да се разглеждат като социални инвестиции; отбелязва антицикличния ефект на схемите за минимални доходи;

37.  подчертава необходимостта, когато се определят равнищата на минималните доходи, да се вземе надлежно под внимание броят на лицата на издръжка, и по-специално на децата или силно зависимите лица, като целта е да бъде прекъснат порочният кръг на бедността, и в частност бедността при децата; призовава Комисията и държавите членки да гарантират бързо изпълнение на препоръката от 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“; счита, освен това, че Комисията следва да изработва годишен доклад относно напредъка в борбата срещу бедността сред децата и относно изпълнението на препоръката с помощта на посочените в нея показатели;

38.  посочва, че референтните бюджети могат да помогнат за определянето на равнището на минималния доход, необходим за посрещане на основните нужди на хората, включително и в непарични аспекти, като например достъп до образование и учене през целия живот, достойно жилищно настаняване, качествено здравеопазване, социални дейности и гражданско участие, като същевременно се отчита съставът на домакинствата и възрастта на техните членове, както и икономическият и социален контекст на всяка държава членка; припомня, че Комисията, в своето съобщение относно пакета за социални инвестиции, настоятелно призовава държавите членки да определят референтни бюджети, които да спомогнат за разработване на ефикасно и адекватно подпомагане на доходите, при което се отчитат социалните нужди, идентифицирани на местно, регионално и национално равнище, с цел подобряване на териториалното сближаване; в допълнение призовава за използването на референтните бюджети като инструмент за оценка на адекватността на схемите за минимални доходи, предоставяни от държавите членки;

39.  счита, че при установяването на схемите за минимален доход държавите членки трябва да вземат предвид определения от Евростат праг на риска от бедност, който се равнява на 60% от средния национален приравнен разполагаем доход (след социалните плащания), наред с други показатели, като референтите бюджети; счита, че референтните бюджети биха могли да се използват по-добре за справяне с бедността и за проверка на солидността на равнището на минималния доход и на прага, посочен по-горе, при спазване на принципа на субсидиарност;

40.  счита, че липсата на актуални данни относно доходите и условията на живот е пречка пред изпълнението и сравняването на референтните бюджети и минималните доходи, като се отчитат националните специфики;

41.  призовава Комисията и държавите членки да обменят най-добри практики в областта на схемите за минимални доходи;

42.  призовава Комисията и Комитета за социална закрила да документират и разпространяват примери за успешни стратегии, както и да насърчават партньорските оценки и други методи за обмен на добри практики в областта на схемите за минимални доходи; препоръчва тези усилия да се насочат към основни въпроси като гарантиране на редовно укрепване на схемите, подобряване на обхвата и прилагането им, справяне с възпиращи фактори, засилване на връзките между различните направления на активното приобщаване;

43.  счита, че предвид многото въпроси, които поставят схемите за минимални доходи, като например достъпност, обхват, финансиране, условия за придобиване на права и продължителност, една концепция относно националните схеми за минимални доходи може да бъде полезна за създаването на равни условия между държавите членки; във връзка с това приканва Комисията да извърши оценка на въздействието на схемите за минимални доходи в ЕС, да поиска редовни мониторинг и докладване, и да обмисли допълнителни стъпки, като отчита икономическото и социалното положение на всяка една държава членка и потребностите на най-засегнатите групи, както и да проучи въпроса дали схемите за минимален доход дават възможност на домакинствата да посрещат основните лични нужди и намаляват бедността;

44.  изразява загриженост относно намаляването на размера и/или продължителността на обезщетенията за безработица и относно затягането на критериите за допустимост, което се отбелязва в много държави членки през последните години, в резултат на което на повече хора се налага да разчитат на схемите за минимални доходи и се създава допълнителен натиск върху посочените схеми(24);

45.  подчертава, че неравенствата се увеличават във всяка отделна държава членка и в рамките на ЕС;

46.  изразява загриженост, че изглежда в много държави членки през последните години равнището на обезщетения и обхватът на схемите за минимални доходи са намалени; счита, че държавите членки следва да увеличат обхвата на схемите за минимални доходи за хората, нуждаещи се от подпомагане, в съответствие с препоръките на ESPN(25):

   а) призовава държавите членки, чиито системи са много сложни и фрагментирани, да ги опростят и да разработят по-всеобхватни системи;
   б) призовава държавите членки, чиито равнища на обхват понастоящем са ниски, да преразгледат своите условия, за да гарантират, че са обхванати всички хора в нужда;
   в) призовава държавите членки, чиито схеми за минимални доходи понастоящем изключват значителни групи в положение на бедност, да изменят схемите си така, че да обхванат по-добре съответните групи;
   г) призовава държавите членки с висока степен на административна намеса в основните системи за минимални доходи да се стремят към намаляване на това и към гарантиране на съществуването на ясни и последователни критерии за вземане на решения, обвързани с ефективен процес за обжалване;

47.  подчертава важността на по-голямото участие на работниците, безработните и уязвимите социални групи в ученето през целия живот, както и необходимостта от повишаване на нивото на професионална квалификация и придобиване на нови умения, което е основен инструмент за по-бърза интеграция на пазара на труда, за повишаване на производителността и в помощ на хората да си намерят работа;

48.  подчертава значението на демографското развитие в контекста на борбата срещу бедността в Европа;

49.  подчертава, че трябва да бъдат предприети неотложни практически стъпки за изкореняване на бедността и социалното изключване, за насърчаване на ефективни мрежи за социална сигурност и за намаляване на неравенствата по начин, който да спомага за гарантирането на икономическо и социално сближаване; подчертава, че тези стъпки трябва да бъдат предприети на подходящо равнище, с действия както на национално, така и на европейско равнище в съответствие с разделението на правомощията за съответните политики;

50.  подкрепя подхода на Комисията за социални инвестиции, който разглежда добре планираните социални политики като допринасящи за икономическия растеж, като същевременно защитават хората от бедност и действат като икономически стабилизатори(26);

51.  приветства обсъжданията и проучванията относно начините за постигане на по-справедливо разпределение на доходите и богатството в нашите общества;

52.  подчертава, че ключов фактор, възпрепятстващ развитието на подход за социални инвестиции от държавите членки, е въздействието на икономическата криза(27);

53.  призовава да се обръща необходимото внимание, считано от настоящия момент, на разработването на макроикономическите политики, на необходимостта от намаляване на социалното неравенство и от гарантиране на достъп на всички социални групи до подходящо финансирани публични социални услуги, като по този начин се спомага за воденето на борба срещу бедността и социалното изключване;

54.  призовава за действия за намаляване на социалните неравенства, като на хората се позволява да използват оптимално своите дарби и способности; призовава също така социалната подкрепа да бъде насочена към тези, които са бедни и не са в състояние да получават достатъчни доходи чрез собствените си усилия;

55.  отбелязва, че неотдавнашните опити за реформи, основани на освобождаване от данъци, показват, че е за предпочитане политиките за минимални доходи да се финансират повече чрез бюджетна подкрепа, отколкото чрез данъчни стимули;

56.  подчертава, че образованието, социалните трансфери и наличието на прогресивни, справедливи и преразпределящи данъчни системи, наред с практическите мерки за засилване на конкурентоспособността и за борба срещу избягването на данъчното облагане и укриването на данъци, имат потенциала да допринасят за икономическо, социално и териториално сближаване;

57.  подчертава необходимостта от адаптиране на съществуващите схеми за минимални доходи, така че те да отговарят по-добре на предизвикателствата, свързани с младежката безработица;

Публични програми за заетост

58.  отбелязва някои публични програми за заетост, които се състоят от възможността всеки, който желае и е в състояние да работи, да може да бъде зает на преходна работа, в рамките на публичния сектор или на частни организации с нестопанска цел и предприятия в областта на социалната икономика; подчертава обаче, че е важно тези програми да насърчават заетостта, съчетана с права, въз основа на колективното договаряне и на трудовото законодателство;

59.  счита, че публичните програми за заетост следва спомагат за подобряване на пригодността за заетост на работниците и да улесняват техния достъп до редовния пазар на труда; припомня, че тези програми следва да включват персонализиран план и да осигуряват достойно заплащане и да водят до заетост при достойни условия на труд;

60.  счита, че създаването на работни места в достойни условия на труд трябва да бъде приоритет за ЕС, като първа стъпка към намаляване на бедността и социалното изключване;

61.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълното участие на всички заинтересовани страни, по-специално на социалните партньори и организациите на гражданското общество в разработването, изпълнението и мониторинга на политиките и програмите в областта на минималните доходи;

o
o   o

62.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 245, 26.8.1992 г., стр. 46.
(2) OВ L 245, 26.8.1992 г., стр. 49.
(3) ОВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 5.
(4) OВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11.
(5) ОВ C 212E, 5.8.2010 г., стр. 11.
(6) ОВ С 70E, 8.3.2012 г., стр. 8.
(7) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 5.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0401.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0136.
(10) Приети текстове, P8_TA(2016)0235.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0355.
(12) Приети текстове, P8_TA(2017)0010.
(13) Приети текстове, P8_TA(2016)0317.
(14) „Европейски семестър 2017 г.: оценка на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултати от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011“ (COM(2017)0090),
(15) https://www.eurofound.europa.eu/publications/report/2017/income-inequalities-and-employment-patterns-in-europe-before-and-after-the-great-recession
(16) „Към европейски минимален доход“, ноември 2013 г.: http://www.eesc.europa.eu/resources/docs/revenu-minimum_-etude-ose_-vfinale_en--2.pdf
(17) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за започване на консултация относно европейски стълб на социалните права (COM(2016)0127) – приложение 1.
(18) Европейска мрежа за социална политика (ESPN), „Схеми за минимални доходи в Европа — проучване на националните политики през 2015 г.“, януари 2016 г.
(19) Заключения на Съвета относно борбата с бедността и социалното изключване: интегриран подход, 16 юни 2016 г.
(20) Документ на Съвета 6885/17: „Годишен обзор на растежа за 2017 г. и съвместен доклад за заетостта: Политически насоки за политиката по заетостта и социалната политика — Заключения на Съвета (3 март 2017 г.)“; и документ на Съвета 6887/17: „Съвместен доклад за заетостта на Комисията и на Съвета, придружаващ съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2017 г. (3 март 2017 г.)“
(21) ESPN, „Схеми за минимални доходи в Европа — проучване на националните политики през 2015 г.“.
(22) Вж.: Световна банка, „Poverty Reduction and Growth: The Virtuous and Vicious Circle“ (Намаляване на бедността и растеж: непорочният и порочният кръг), 2006 г.; ОИСР, „Trends in Income Inequality and its Impact on Economic Growth“ (Тенденции при неравенството на доходите и неговото въздействие върху икономическия растеж), 2014 г.
(23) ESPN, „Схеми за минимални доходи в Европа — проучване на националните политики през 2015 г.“.
(24) ESPN, „Социалните инвестиции в Европа — проучване на националните политики през 2015 г.“, 2015 г.
(25) ESPN, „Схеми за минимални доходи в Европа — проучване на националните политики през 2015 г.“.
(26) Европейска комисия: Съобщение „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“, (COM(2013) 0083), 20 февруари 2013 г. и: ESPN, „Социалните инвестиции в Европа — проучване на националните политики през 2015 г.“.
(27) ESPN, „Социалните инвестиции в Европа — проучване на националните политики през 2015 г.“.

Правна информация