Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2011(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0294/2017

Внесени текстове :

A8-0294/2017

Разисквания :

PV 24/10/2017 - 18
CRE 24/10/2017 - 18

Гласувания :

PV 25/10/2017 - 7.7
CRE 25/10/2017 - 7.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0413

Приети текстове
PDF 620kWORD 69k
Сряда, 25 октомври 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Аспекти, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения
P8_TA(2017)0413A8-0294/2017

Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2017 г. относно аспектите, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения (2017/2038(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид преамбюла на ДЕС, по-специално второ и четвърто до седмо тире от него,

—  като взе предвид наред с другото член 2, член 3, параграф 3, второ тире и член 6 от ДЕС,

—  като взе предвид, наред с другото, член 10 и член 19, параграф 1 от ДФЕС,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. („Хартата“), която беше провъзгласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влезе в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г., по-специално член 3 от нея,

—  като взе предвид резолюция A/70/L.1 на ООН, приета от Общото събрание на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид резолюция A/RES/60/7 на ООН, приета от Общото събрание на 1 ноември 2005 г. относно отбелязването на паметта на жертвите на Холокоста,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства,

—  като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно надигането на антиромски настроения и расисткото насилие срещу ромите в Европа, приета на 1 февруари 2012 г.,

—  като взе предвид общата политическа препоръка № 13 на Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността относно борбата срещу антиромските настроения и дискриминацията срещу ромите,

—  като взе предвид Хартата на европейските политически партии за нерасистко общество, приета от Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа на неговата 32-а сесия през март 2017 г.

—  като взе предвид Резолюция 1985 (2004) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа — Положението и правата на националните малцинства в Европа и Резолюция 2153 (2017) на ПА на Съвета на Европа — Насърчаване на приобщаването на ромите и пътуващите общности,

—  като взе предвид изявлението на генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд от 11 април 2017 г. относно 10 цели за следващите 10 години,

—  като взе предвид Конвенцията на МОТ относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 (№ 111),

—  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(1),

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(2),

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване(4),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(5),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки и заключенията на Съвета от 8 декември 2016 г. относно ускоряването на процеса на интегриране на ромите и от 13 октомври 2016 г. относно специален доклад № 14/2016 на Европейската сметна палата,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 юни 2011 г. относно образованието и грижите в ранна детска възраст,

—  като взе предвид съобщенията на Комисията относно интегрирането на ромите (COM(2010)0133, COM(2012)0226, COM(2013)0454, COM(2015)0299, COM(2016)0424), включително Съобщението „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост – три години по-късно“ (COM(2016)0646),

—  като взе предвид Препоръка на Комисията 2013/112/ЕС от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно ромите(6),

—  като взе предвид резолюцията си от 15 април 2015 г. по повод Международния ден на ромите – антиромски настроения в Европа и признаване от страна на ЕС на възпоменателния ден на геноцида над ромите по време на Втората световна война(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно положението с основните права в Европейския съюз през 2015 г.(8), и по-специално параграфи 117—122 относно правата на ромите,

—  като взе предвид доклада относно основните права за 2016 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид проучванията EU-MIDIS I и II и различни други проучвания и доклади относно ромите на Агенцията за основните права,

—  като взе предвид специален доклад № 14/2016 на Сметната палата относно инициативи на политиката и финансова подкрепа от страна на ЕС за интегриране на ромите: постигнат е значителен напредък през последното десетилетие, но са необходими допълнителни усилия на местно равнище,

—  като взе предвид проучването на Евробарометър „Discrimination in the EU in 2015“ (Дискриминация в ЕС през 2015 г.),

—  като взе предвид докладите и препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), наред с другото, плана за действие на Организацията за подобряване на положението на ромите и синтите в рамките на ОССЕ,

—  като взе предвид докладите и препоръките на независимите организации за мониторинг и на организациите на гражданското общество, преди всичко на Европейския център за правата на ромите, Fundación Secretariado Gitano, OSF, ERGO и „Амнести Интернешънъл“,

—  като взе предвид референтния документ относно антиромските настроения на сдружението срещу антиромските настроения,

—  като взе предвид доклада на Центъра за европейски политически изследвания относно борбата с институционалните антиромски настроения – отговори и обещаващи практики в ЕС и в избрани държави членки,

—  като взе предвид новосъздадения Европейски ромски институт за изкуство и култура (ERIAC) в Берлин, чиято цел е да се установи творческото и културно присъствие на 12-те милиона роми в Европа и да им се предостави възможност за самоизява, като по този начин се допринесе за борбата срещу антиромските настроения,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0294/2017),

А.  като има предвид, че ромите все още са лишени от своите права на човека в Европа;

Б.  като има предвид, че ромите са част от европейската култура и европейските ценности и са допринесли за културното богатство, разнообразието икономиката и общата история на ЕС;

В.  като има предвид, че „антиромските настроения са специфична форма расизъм, идеология, основаваща се на расово превъзходство, форма на дехуманизация и институционален расизъм, подхранвана от историческа дискриминация, която се изразява, наред с другото, в насилие, изказвания, проповядващи вражда и омраза, експлоатация, стигматизация и най-явния вид дискриминация“(9);

Г.  като има предвид, че въпреки усилията на национално, европейско и международно равнище, ежедневно на всички нива на европейското общество може да се открият постоянни и структурни антиромски настроения(10), проявяващи се например в пренебрежително отношение на индивидуално и институционално ниво, дискриминация, неравенство, лишаване от права, подценяване, третиране като различни и като изкупителни жертви, стигматизация, изказвания, подбуждащи към омраза, превръщане в жертви на насилие, крайна бедност и социално изключване; като има предвид, че антиромските настроения се засилват и политически партии печелят популярност, като изразяват явно антиромски настроения;

Д.  като има предвид, че в дейността и работата на публичните органи и институциите във всички сфери и на всички равнища в държавите членки може да бъдат установени различни форми на антиромски настроения, които най-често се изразяват в неосигуряване на ромите на равен достъп или на какъвто и да било достъп до комунални и публични услуги, в отказ да им се предоставят равни права и равно третиране, в изключване на ромите от процесите на създаване на политики и знания, в недостатъчното им представителство в официалните органи на всички нива на обществото, в създаването на дискриминиращи програми и в злоупотреба с възможностите за финансиране, предназначено за подобряване на живота на ромите;

Е.  като има предвид, че непреднамерени антиромски настроения може да се наблюдават дори в работата на институциите на ЕС, тъй като голям брой програми и фондове на ЕС, които биха могли да имат положително въздействие върху условията на живот и житейските перспективи на ромите, не достигат до тях или символично определят ромите като част от бенефициентите си, но не отчитат реалностите и дискриминацията, пред които са изправени те;

Ж.  като има предвид, че антиромски настроения, независимо колко несъзнателни може да са те, могат да се открият в достиженията на правото на ЕС, където често не се вземат предвид реалностите и предизвикателствата за ромите, които поради това, че са били обект на множествена дискриминация в продължение на векове, не са в състояние да се ползват със същите права и възможности, както и със същото равнище на защита, което се предоставя от достиженията на правото на ЕС на останалите негови граждани;

З.  като има предвид, че съществува постоянно покровителствено третиране на ромите, наблюдаващо се както в езика, така и в действията в нашето общество, което само подчертава необходимостта от „приобщаване“ или „интеграция“ на ромите, докато всъщност това, което е необходимо, е радикална промяна на подхода; като има предвид, че достъпът на ромите до техните основни права и гражданство и пълноценното им упражняване в нашето общество трябва да бъде гарантирано;

И.  като има предвид, че ромите биват непрекъснато посочвани като уязвими лица, докато в действителност лишаването на ромите от техните неотменими човешки права и отказът да им се предостави равно третиране и равен достъп до социална закрила, услуги, информация, правосъдие, образование, здравеопазване, заетост и т.н. показват, че структурите, установени и поддържани от онези, които са на власт, са дискриминиращи и правят ромите уязвими; като има предвид, че това показва, че съответните органи пренебрегват своите отговорности в областта на правата на човека;

Принадлежност и участие

1.  подчертава, че за да се води борба срещу подсъзнателния обществен консенсус за изключване на ромите и срещу дискриминацията и социалното им изключване и за да бъдат разрушени стереотипите, създадени и утвърждавани чрез популярната литература, медиите, изкуството и езика в продължение на векове, от съществено значение е да се образоват основните обществени групи относно многообразието на ромите, тяхната история, култура и формите, степента и сериозността на антиромските настроения, с които те се сблъскват в ежедневието си; в този контекст призовава държавите членки да поемат пълна отговорност за своите граждани от ромски произход и да създадат дългосрочни междусекторни кампании за повишаване на осведомеността и развиване на чувствителността;

2.  счита, че активното, съдържателно участие на ромите в икономическия, политическия и културния живот е от ключово значение за ефективното справяне с антиромските настроения и за създаване на изключително необходимото взаимно доверие в полза на цялото общество; отбелязва съвместната отговорност на Комисията и на държавите членки в това отношение; поради това призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии, които да съдържат както проактивни мерки, така и мерки за реагиране въз основа на реални систематични консултации с представители на ромите и неправителствените организации, и да ги включат в управлението, наблюдението и оценката на създадените основни програми и проекти на всички равнища, включително на местно равнище; призовава Комисията и държавите членки да насърчат създаването на независими граждански организации и обществени институции на ромите, както и овластяването на младите, прогресивни ромски лидери;

Помиряване и изграждане на доверие

3.  настоятелно призовава Комисията, с цел създаване на взаимно доверие, да създаде комисия за истина и помирение на равнището на ЕС (или в рамките на съществуващите структури, или като отделен орган), която да признае преследването, изключването и отричането на ромите през вековете, да документира тези явления в официална бяла книга и да си сътрудничи с Европейския парламент и ромски експерти при изпълнението на тези задачи;

4.  призовава държавите членки да създадат (или в рамките на съществуващите структури, или като отделен орган) национални комисии за истина и помирение, които да признаят преследването, изключването и отричането на ромите през вековете с участието на парламентаристи, правителствени служители, адвокати, представители на ромите, НПО и местни организации и да документират тези явления в официална бяла книга, и насърчава държавите членки да включат историята на ромите като част от учебните програми в училищата;

5.  призовава държавите членки да почитат паметта на жертвите на Холокоста над ромите, да отбелязват 2 август като възпоменателен ден на Холокоста над ромите и да предоставят подходяща и незабавна реституция на оцелели от Холокоста чрез опростена процедура, придружена от кампания за повишаване на осведомеността; призовава Комисията и държавите членки да включат жертвите от ромски произход във възпоменанието, провеждано всяка година на 27 януари, с което се отбелязва Денят в памет на жертвите от Холокоста, и да организират обучения на държавни служители относно Холокоста над ромите;

Извършване на проверки на ефективността

6.  изразява своята загриженост относно факта, че въпреки че в държавите членки се изпълняват няколко целенасочени програми, повечето основни програми, включително програмите по линия на структурните фондове, не успяват да достигнат до хората в най-неравностойно положение, по-специално ромите; поради това призовава Сметната палата да извършва по-задълбочена и редовна проверка на изпълнението на програми на ЕС, като програмите на ЕС по заетостта и образователни програми, например „Еразъм+“ и Инициативата за младежка заетост;

7.  Призовава Комисията:

   да направи оценка на програмите на ЕС и възможностите за финансиране, за да се определи дали те отговарят на изискването за недискриминация и участие, и при необходимост да предприеме неотложно коригиращи действия;
   да прилага надеждна, насочена към качеството и дългосрочна схема за наблюдение и финансова отчетност с цел проверка на резултатите на държавите членки при използване на програмите на ЕС,
   да включва активно ромите – адресати на проектите, в процеса на наблюдение и оценка по ефективен и прозрачен начин,
   да гарантира, че съществуващият механизъм за съответствие е станал по-достъпен и прозрачен за жителите, НПО и органите, за да им се даде възможност да докладват за дискриминиращи фондове и програми на ЕС;
   временно да спре финансирането в случаи на злоупотреба със средства на ЕС,
   да реформира ЕСИФ, така че да осигури финансова подкрепа за борбата срещу антиромските настроения по по-активен начин, и
   да разшири програмите за финансиране „Европа за гражданите“ и „Права, равенство и гражданство“, като се признае важната роля на организациите на гражданското общество, осъществяващи контрол, и други съответни заинтересовани лица за наблюдението на антиромските настроения и за гарантиране на зачитането на основните права;

8.  Призовава Комисията и държавите членки:

   да гарантират, че съответните интервенции, финансирани от ЕС, с възможно въздействие върху ромската общност, са приобщаващи и противодействат на сегрегацията,
   да гарантират, че практиките на сегрегация се описват ясно и се изключват изрично от финансирането;
   да подобрят възможностите за финансиране, за да се гарантира, че създадените възможности за образование и заетост предоставят реален и устойчив изход от дългосрочната безработица, което е необходимо, за да се живее достойно;
   да гарантират, че наличните ресурси се използват ефективно, и
   да повишат степента на усвояване на средствата от ЕС в съответствие с приоритетите, установени в националните стратегии за интегриране на ромите;

9.  призовава държавите членки да засилят координацията между местните и националните органи с цел отстраняване на административните и политическите препятствия и ефективното използване на фондовете на ЕС за подобряване на положението на ромите, по-специално на децата;

10.  припомня препоръките на Съвета от 2013 г., в които се посочва, че насърчаването на социалното приобщаване и борбата срещу бедността и дискриминацията, включително, наред с другото, социално-икономическото интегриране на маргинализираните общности като ромите, следва да бъдат подпомогнати посредством заделянето на най-малко 20% от общата сума на средствата по ЕСФ във всяка държава членка за инвестиране в хората;

Гарантиране на равни права и борба с антиромските настроения чрез обучение

11.  припомня, че правата на малцинствата и забраната на дискриминацията представляват неразделна част от основните права и като такива попадат в обхвата на ценностите на ЕС, които трябва да се зачитат в съответствие с член 2 от ДЕС; припомня, че ЕС може да предприеме действия, ако съществува явна заплаха за сериозно нарушаване на тези права от страна на държава членка, в съответствие с член 7 от ДЕС;

12.  призовава държавите членки, въз основа на тревожните доклади от НПО и организациите, осъществяващи контрол:

   да приложат и осигурят изпълнението на Директива 2000/43/ЕО с цел ефективно предотвратяване и премахване на всички форми на дискриминация срещу ромите и за да се гарантира, че националните, регионалните и местните административни разпоредби не са дискриминационни и не водят до практики, свързани със сегрегация,
   да изпълнят и приложат Рамково решение 2008/913/ПВР, тъй като то предоставя средствата за успешна борба срещу антиромската реторика и прояви на насилие срещу роми;

13.  призовава Комисията да предостави помощ на държавите членки при транспонирането и изпълнението на директивите за равното третиране и да продължи откриването на процедури за нарушение срещу всички държави членки без изключение, които нарушават или не са транспонирали или приложили директивите относно равното третиране, като например Директивата за равенството между расите (Директива 2000/43/ЕО), Директивата за правото на свободно движение и пребиваване (Директива 2004/38/EО)(11), Директивата относно правата на жертвите на престъпления (Директива 2012/29/ЕС), Рамковото решение (2008/913/ПВР) относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (2010/13/ЕС)(12), Директивата на Съвета относно равното третиране на мъжете и жените (Директива 2004/113/ЕО)(13) и Директивата за равното третиране в областта на заетостта (Директива 2000/78/ЕО);

14.  призовава Комисията и Съвета да преодолеят блокирането и да подновят преговорите относно Директивата за борба с дискриминацията;

15.  осъжда отричането от страна на някои държави членки на неравностойното положение на техните граждани от ромски произход, липсата на политическа воля за преодоляване на неосигуряването на достъп на ромите до техните основни права и упражняването на тези права, както и приписването на самите тях на вината за социалното им изключване, което се дължи на расизма на структурно равнище;

16.  призовава държавите членки:

   да изразят ясно осъдително отношение и да наложат санкции за отричането на Холокоста над ромите, изказванията, проповядващи вражда и омраза, и търсенето на изкупителни жертви от страна на политиците и длъжностните лица на всички равнища и във всички медии, тъй като това директно подклажда антиромските настроения в обществото,
   да предприемат допълнителни мерки за предотвратяване, осъждане и противопоставяне на антиромските изказвания, проповядващи вражда и омраза, също и чрез използването на културния диалог като основно средство;

17.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да ускорят работата си с неправителствените организации за предоставяне на обучение относно най-добрите практики за противодействие на предразсъдъците, както и относно ефективните кампании за противопоставяне на изказванията, проповядващи вражда и омраза, чрез набелязване на конкретните потребности на партньорите на неправителствените организации и на исканията във връзка с това; призовава Комисията да се обърне с призив към гражданското общество за наблюдение и докладване във връзка с изказвания, проповядващи вражда и омраза, престъпления от омраза и отричане на Холокоста в държавите членки;

18.  призовава своя председател да осъди и санкционира членовете на ЕП, които използват обиден, расистки или ксенофобски език или проявяват такова поведение в Парламента;

19.  изразява съжаление относно нарушаването на правото на ромите на свободно движение; призовава държавите членки да признаят, че основните принципи на ЕС трябва да се прилагат за всички негови граждани и че Директивата за свободно движение не позволява колективното експулсиране и всякакъв вид профилиране въз основа на расова принадлежност; призовава държавите членки на произход да поемат своята отговорност за борба с бедността и изключването спрямо всички свои граждани, а държавите членки на пристигане – да подобрят сътрудничеството на трансгранично равнище с цел борба с дискриминацията и експлоатацията и предотвратяване на това изключването да продължава и в държавата на пристигане;

20.  призовава държавите членки да се справят с предразсъдъците спрямо бежанците и търсещите убежище от ромски произход в контекста на миграцията; припомня, че в държавите членки пристигат лица, търсещи убежище, от държавите от Западните Балкани, което по отношение на броя им означава много роми от Сърбия и от бившата югославска република Македония, както и че това може да е свързано с конкретните фактори, засягащи ромското население там; призовава за включване на конкретна глава относно преследването в резултат от антиромските настроения в информацията за страната на произход, отнасяща се до съответните държави;

21.  изразява дълбока загриженост относно броя на ромите без гражданство в Европа, което води до пълен отказ на достъп за тях до социални, образователни и здравни услуги и ги изтласква на периферията на обществото; призовава държавите членки да сложат край на липсата на гражданство и да гарантират упражняването на основните права на човека за всички;

22.  призовава държавите членки да извършват регистрация при раждането без дискриминация и да гарантират удостоверяването на самоличността на всички свои граждани, за да се избегне отказът на достъп на ромите до всички съществени основни услуги; призовава държавите членки да предприемат незабавни коригиращи мерки за спиране на дискриминационната регистрация при раждането и чрез местните си органи да предприемат активни стъпки, за да гарантират регистрирането на всяко дете; призовава Комисията да извърши оценка и наблюдение на положението в държавите членки, да споделят най-добри практики относно идентифицирането и закрилата на хората, чието гражданство не е признато и които нямат достъп до документи за самоличност, и да започнат кампании‑ за повишаване на осведомеността относно значението на регистрацията при раждането;

23.  изразява дълбока загриженост във връзка с неравностойния достъп на ромите до здравна информация, услуги и грижи, сериозната липса сред тях на здравноосигурителни карти и малтретирането им на расова основа; призовава държавите членки да предприемат ефективни мерки за отстраняване на всички препятствия за достъп до системата на здравеопазването; приканва държавите членки при необходимост да осигурят финансиране за програми за медиация в областта на здравеопазването за ромите, да повишат осведомеността относно здравеопазването и да подобрят достъпа до ваксиниране и здравна профилактика в ромските общности;

24.  изразява безпокойството си от дискриминацията на жените от ромски произход, които често биват настанявани в отделни, неотговарящи на стандартите родилни отделения, сблъскват се с физически тормоз, нехайно, лошо и грубо отношение на медицинския персонал при опитите си да получат услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и които често нямат достъп до мобилните услуги за здравен скрининг; настоятелно призовава държавите членки незабавно да създадат механизъм за наблюдение и коригиращи действия за тази цел и да гарантират, че се търси отговорност на медицинския персонал, който нарушава етиката; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за насърчаване на устойчиво и всеобхватно изграждане на капацитет за жените от ромски произход, да създадат специализирани структури, като например консултативни звена с цел предоставяне на информационни материали по здравни въпроси, съобразени със специфичните потребности, и на необходимата подкрепа за инициативи, свързани със здравеопазването на ромската общност;

25.  призовава държавите членки да дадат приоритет на децата при прилагането на рамката на ЕС за национални стратегии за ромите, по-специално чрез предоставяне на достъп до здравни грижи, достойни условия на живот и достъп до образование за децата от ромски произход; подчертава, че борбата с неграмотността сред децата от ромски произход е от основно значение за по-добрата интеграция и по-доброто приобщаване на ромите, тъй като дава възможност на следващите поколения за по-добър достъп до заетост;

26.  настоятелно призовава държавите членки да осъдят принудителната стерилизация и да предоставят компенсация на жените от ромски произход, станали обект на системна и подкрепяна от държавата стерилизация, което да бъде придружено от публично извинение към жертвите на това престъпление срещу човечеството;

27.  изразява сериозното си безпокойство от явлението на незаконно отнемане на ромските деца от техните родители; призовава държавите членки да разследват тези случаи незабавно и да предприемат подходящи мерки за предотвратяването им;

28.  осъжда факта, че държавите членки не осигуряват на хората от ромски произход равен достъп до правосъдие и равенство пред закона, което се изразява в:

   негарантиране или неприемливо бавни процедури за гарантиране на правосъдие за жертвите на престъпления от омраза, особено такива, които са извършени от полицейските служители,
   непропорционално криминализиране на ромите,
   прекомерни полицейски мерки (етническо профилиране, прекомерни процедури за „спиране и претърсване“, внезапни полицейски акции в ромските махали, произволно конфискуване и унищожаване на имущество, прекомерно използване на сила при извършване на арести, нападения, заплахи, унизително отношение, физическо насилие, както и отказ на права по време на полицейски разпити и арест),
   както и в недостатъчни полицейски мерки при престъпления, извършени срещу роми, като не се предоставя или се предоставя недостатъчна помощ, защита (например в случаите на трафик и за жертвите на домашно насилие) или разследване на случаи на престъпления, за които е съобщено от роми;

29.  призовава държавите членки:

   да гарантират, че всички граждани са равни пред закона и че всички имат равен достъп до правосъдие и до процедурни права,
   да осигурят задължително, основано на правата на човека и ориентирано към услугите обучение на работното място за служители на правоприлагащите органи и длъжностни лица в съдебната система на всички равнища,
   да разследват и да извършват съдебно преследване на престъпленията от омраза и да предоставят най-добри практики за идентифициране и разследване на престъпления от омраза, включително престъпления, мотивирани конкретно от антиромски настроения,
   да създадат звена за борба с престъпленията от омраза, които да са запознати с антиромските настроения сред полицейските сили,
   да насърчават подходящите полицейски мерки и в случаите на неправомерни действия на полицията да налагат санкции,
   да назначават специалисти по разрешаване на спорове, които да работят с полицията,
   да насърчават активното набиране на роми като членове на полицейските сили,
   да гарантират, че програмите за подкрепа на жертвите са насочени към специфичните потребности на ромите и че им се предоставя помощ при съобщаване за престъпления и подаване на жалби,
   да продължат действието и да разширят географския обхват на JUSTROM, съвместна програма на Комисията и Съвета на Европа за достъп до правосъдие за жените от ромски произход,
   да приложат изцяло Директивата на ЕС за борба с трафика и да засилят своето полицейско и съдебно сътрудничество в борбата срещу трафика на хора, както и
   да приложат изцяло Директива 2011/93/ЕС(14) с цел предотвратяване на и борба със сексуалното насилие над деца и сексуалната им експлоатация и с цел защита на жертвите;

30.  призовава Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) да продължи предоставянето на обучения в областта на основните права и свързаната с тях сенсибилизация на полицейските сили;

31.  изразява дълбоката си загриженост относно широко разпространената дискриминация срещу ромите в областта на жилищното настаняване, която се характеризира с дискриминационен пазар на наемите и собствеността върху недвижимите имоти и с дискриминационна система за социално жилищно настаняване, насилствено изселване и разрушаване на домовете на ромите, без да им се предоставят подходящи алтернативни жилища, настаняване на ромите в сегрегирани лагери и приюти за спешно настаняване, в които не се осигуряват основни услуги, издигане на стени около ромските махали, както и с непредоставянето от страна на публичните органи на пълен ежедневен достъп на ромите до питейна вода и канализация;

32.  призовава държавите членки да предприемат ефективни мерки, за да гарантират равно третиране на ромите по отношение на достъпа до жилищно настаняване и да използват пълноценно средствата на ЕС за подобряване на положението на ромите по отношение на жилищното настаняване, по-специално чрез насърчаване на премахването на сегрегацията, отстраняване на всякаква пространствена сегрегация, чрез насърчаване на водено от общностите местно развитие, както и чрез интегрирани териториални инвестиции, подпомагани от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и чрез последователна политика за обществено жилищно настаняване; настоятелно призовава държавите членки да гарантират достъпа до комунални услуги, като например водоснабдяване, електроснабдяване и газоснабдяване, както и да осигурят инфраструктура за жилищно изграждане в съответствие с националните нормативни изисквания;

33.  призовава Комисията да признае своята компетентност в контекста на насилственото изселване на расова основа; призовава държавите членки да гарантират, че принудителното изселване се извършва при пълно спазване на правото на Съюза, както и на останалите международни задължения в областта на правата на човека, като например произтичащите от разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека; призовава освен това за увеличаване на броя и наличието на експерти в областта на премахването на сегрегацията в най-засегнатите държави членки с цел да бъдат подпомогнати органите да гарантират, че европейските структурни и инвестиционни фондове насърчават ефективно премахването на сегрегацията, и призовава да бъдат заделени средства от Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие (ЕСФ и ЕФРР) за пространствени мерки за премахване на сегрегацията;

34.  приветства проактивните инициативи, чиято цел е да се подобри положението на ромите в гардовете; признава инициативата на мрежата „Евроградове“ (Eurocities) за събиране на данни чрез проучване за установяване на характеристиките на ромските общности, живеещи в градовете, предизвикателствата, пред които са изправени, и отговора на градовете на тези предизвикателства;

35.  изразява съжаление относно продължаващата сегрегация в училищата, включително прекомерното представителство на децата от ромски произход в „специалните училища“, училищата само за роми, отделните класове, „училищата от контейнери“ и т.н.; призовава държавите членки да изготвят и предприемат специални мерки за премахване на сегрегацията в училищата и други ефективни мерки, за да се гарантира равно третиране и пълен достъп на децата от ромски произход до висококачествено общо образование, както и да гарантират, че всички деца от ромски произход завършват най-малко задължителната образователна степен; подчертава в тази връзка значението на проучването на причините за преждевременното напускане на училище, по-специално ролята на антиромските настроения за това явление; освен това насърчава държавите членки да проучват нови начини за преодоляване на съществуващата разлика по отношение на образованието чрез учене за възрастни, професионално образование и обучение, както и чрез неформално и самостоятелно учене; настоятелно призовава това да се извършва, като се обръща внимание също така на междусекторната дискриминация, с участието на ромски експерти и училищни медиатори, и като се гарантират подходящи ресурси за тези мерки;

36.  счита, че дискриминация на ромите в областта на заетостта, която най-често се характеризира с дългосрочна безработица, договори за „нула работни часа“, несигурни условия на труд, липса на медицински, социални или пенсионни осигуровки, пречки на пазара на труда (каквито съществуват дори за ромите с висше образование) и липса на възможности за преквалификация, е силно обезпокоителна; поради това настоятелно призовава държавите членки да предприемат ефективни мерки за гарантиране на равното третиране на ромите при достъпа им до пазара на труда и възможностите за заетост, както и за премахване на преките и непреките препятствия, включително дискриминацията;

37.  призовава държавите членки да се ангажират с частния сектор с цел подкрепа на възможностите за ромите за обучение, заетост и стопанска дейност, по-специално в разрастващите се технологични сектори; призовава държавите членки да проучат задълбочено как новите технологии могат да помогнат и да допринесат за социалното и икономическото приобщаване на ромите и за борбата срещу антиромските настроения; подчертава важното значение на регионалното развитие за създаването на устойчиви работни места в най-слабо развитите региони;

38.  призовава държавите членки да насърчават политики, които са доказали значителното си положително въздействие, като например професионалното образование и обучението на работното място, услугите за индивидуално консултиране, самостоятелната заетост, социалното предприемачество и програмите за придобиване на опит с първа работа, за да се насърчи участието на ромите на пазара на труда и да се предотврати пренасянето на бедността в ромските общности от едно поколение на друго;

39.  осъжда многобройните и пресичащи се форми на дискриминация на ромите, които често са скрити или прикрити; подчертава, че политиките, насочени към едно основание за дискриминация, следва да обръщат внимание на положението на специфичните групи, които е вероятно да станат жертви на множествена дискриминация; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на подобряването на придобиването на образователна степен, участието, достъпа до заетост, жилищно настаняване и здравеопазване и на предотвратяването на дискриминацията спрямо ромите, изправени пред множествена и междусекторна дискриминация, и да включат специални програми в рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите за периода след 2020 г.;

40.  отбелязва със загриженост, че жените от ромски произход са подложени на множествена и междусекторна дискриминация поради това, че са жени и че принадлежат към ромското етническо малцинство, и по този начин се оказват в неблагоприятно положение, когато става въпрос за участие в обществото на всички равнища и за достъпа до основни услуги и ресурси; подчертава, че дискриминацията е дори още по-остро изразена при жените и момичетата от ромски произход без документи за самоличност; подчертава, че подобряването на положението на жените и момичетата от ромски произход налага конкретни и целенасочени недискриминационни политики, които да дават възможност за равен достъп до заетост и образование, включително до учене през целия живот, и които да гарантират качествено жилищно настаняване – ключ към подобряване на условията им на живот и борбата с бедността и изключването;

41.  призовава държавите членки да гарантират включването на специална глава относно правата на жените и равенството между половете в техните национални стратегии за интегриране на ромите (НСИР), както и прилагането във всеки раздел от тези стратегии на мерки за интегрирането на принципа на равенство между половете, насочени към насърчаване на правата на жените и перспективата за равенство между половете, по-специално при предоставянето на средства в съответствие със заключенията на Съвета относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, които изискват „принципът на равенството между половете да се прилага във всички политики и действия за постигане на напредък в приобщаването на ромите“; призовава правителствата на държавите членки и местните органи да включат жените от ромски произход в изготвянето, изпълнението, оценката и мониторинга на НСИР; подчертава необходимостта от системно събиране на данни, разбити по полов признак, както и от редовното им анализиране, и призовава Комисията и държавите членки да преценят дали политиките постигат желаните подобрения за жените и момичетата от ромски произход, както и да предприемат действия, ако няма напредък; призовава Комисията да подкрепя насърчаването на равенството между половете в изпълнението на всички аспекти на стратегията „Европа 2020“ в съответствие със Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010 – 2015 г.;

42.  призовава държавите членки да обърнат внимание на специфичните предизвикателства, пред които са изправени жените и момичетата от ромски произход във връзка с ранните и принудителните бракове и нападенията срещу физическата им неприкосновеност, и насърчава държавите членки да насърчават и подпомагат събирането и разпространението на данни относно правни и други мерки, които се предприемат на национално равнище за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и момичета от ромски произход;

43.  насърчава предприятията и местните органи да създадат схеми за обучение и възможности за работа за жените от ромски произход;

44.  призовава правителствата да насърчават и подкрепят ефективното участие на жените от ромски произход в обществения и политическия живот;

45.  счита, че органите в областта на равенството са изключително важни за информирането на ромите относно техните права, оказването на подкрепа на ромите за упражняването на правата им и за съобщаването за случаи на дискриминация; призовава Комисията и държавите членки да създадат стандарти, за да се гарантира, че органите в областта на равенството разполагат с подходящи правомощия и ресурси за наблюдение и предприемане на действия при случаи на проява на антиромски настроения; призовава държавите членки да подкрепят дейността и институционалния капацитет на органите в областта на равенството за насърчаване на равното третиране, като им се осигурят подходящи ресурси, така че да могат да предоставят ефективна правна и съдебна помощ и да се подкрепи работата им с юридическите съветници на ромите, за да се улесни съобщаването на нарушения;

46.  изразява загриженост за ниската степен на участие на ромите като участници или представители в местните, регионалните и националните правителства и за това, че правителствата не им гарантират упражняването на пълни права като граждани; признава ключовата роля на гражданското общество в това отношение; призовава за по-широко сътрудничество между съответните национални и местни органи, ЕС, Съвета на Европа и НПО; насърчава институциите и политическите партии на ЕС и държавите членки да насърчават политическото участие и овластяване на ромите и наемането им на работа в публичните администрации; призовава за приемане на програми за овластяване на ромите, включително такива, които да са насочени към повишаване и гарантиране на дългосрочното участие на ромите в междусекторна перспектива като представители в местните, регионалните и националните органи; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия, за да гарантират засилването на участието на жените от ромски произход в политиката и вземането на решения;

47.  призовава държавите членки да предоставят задължителни, практически и междусекторни курсове за обучение по въпросите на основните права и недискриминацията за всички публични длъжностни лица, които носят отговорност и изпълняват основна роля за правилното прилагане на законодателството на ЕС и държавите членки, с цел да придобият необходимите знания и умения, за да могат да служат на всички граждани, прилагайки подход, основан на правата на човека;

48.  призовава държавите членки, предвид силното влияние на медиите върху възприемането на етническите малцинства от обществеността:

   да предоставят задължително обучение за работещите в областта на публичното радиоразпръскване и медиите, за да се повиши осведомеността им относно предизвикателствата и дискриминацията, пред които са изправени ромите, както и относно вредните стереотипи,
   да насърчават наемането на роми в публичните медии, и
   да насърчават представителството на роми в управителните органи на публичните медии;

49.  насърчава държавите членки, с цел успешно прекратяване на утвърждаването на антиромските настроения, да включат задължително в своите учебни програми на всички равнища курсове за обучение в областта на правата на човека, демократичното гражданство и политическата грамотност, за да премахне несигурността по отношение на самоличността на ромите, да се укрепи самочувствието им и способността им да търсят и упражняват своите равни права;

50.  изразява дълбоката си загриженост относно съкращенията в публичния сектор, които сериозно засегнаха дейностите както на държавните, така и на финансираните от държавата НПО, за насърчаване на равенството на ромите и ограничиха резултатите от тези проекти; подчертава, че държавата и нейните институции имат основна роля за насърчаването на равенството, която не може да бъде заменена;

Национални стратегии за интегриране на ромите

51.  отбелязва със загриженост, че инвестираните усилия и финансови средства, както и множеството европейски и национални програми и фондове, които бяха насочени към ромската общност, не допринесоха значително за подобряването на условията им на живот и не насърчиха напредък в интеграцията на ромите, особено на местно равнище; поради това призовава държавите членки, с цел борба с маргинализацията, дискриминацията и изолацията на ромите и с оглед на постигането на напредък в процеса на интегриране на ромите и борбата с антиромските настроения:

   да създадат амбициозни национални стратегии за интеграция на ромите, да осъществяват повече проучвания в областта на успешните местни практики и програми с активното участие на ромите с цел да се разкрие тяхното положение, реалностите и предизвикателствата, пред които те са изправени, и да обърнат специално внимание на антиромските настроения и последиците от тях, с цел разработване на подобрен, всеобхватен и цялостен подход към проблема, като по този начин се обърне внимание не само на социалните и икономическите аспекти, но и на борбата с расизма, като същевременно се работи за взаимно доверие,
   да изпълнява своите национални стратегии за интегриране на ромите,
   да извършват оценки на ефективността им и редовно да ги актуализират, да определят ясни действия и специално приспособени мерки и да набележат измерими цели и етапи,
   да работят в тясно сътрудничество с всички заинтересовани лица, включително регионалните и местните субекти, академичните среди, частния сектор, местните и неправителствените организации, и да включват активно ромите,
   да доразвият събирането на данни и основаващите се на работата ‑ на място финансови и ориентирани към качеството методологии за наблюдение и докладване, тъй като те подкрепят ефективните, основани на доказателства политики, могат да допринесат за подобряването на ефективността на стратегиите, действията и предприетите мерки и за установяване защо програмите и стратегиите не постигат дългоочакваните резултати,
   да оправомощят своите национални звена за контакт по въпросите на ромите, като гарантират, че те разполагат с подходящ мандат, необходимите ресурси и подходящи условия за работа, за да изпълняват координационните си задачи;

Поставяне на преден план на антиромските настроения в подобрен вариант на стратегията за периода след 2020 г.

52.  приветства положените усилия и широкия набор от полезни механизми и средства, разработени от Комисията за насърчаване на социалното и икономическото приобщаване на ромите, и факта, че Комисията е стартирала рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г., с която държавите членки се призовават да приемат национални стратегии;

53.  призовава Комисията:

   да разшири рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите за периода след 2020 г., като се основава на констатациите и препоръките на Сметната палата, Агенцията за основните права (FRA), неправителствени организации (НПО), осъществяващи контрол организации и всички съответни заинтересовани страни, за да се постигне усъвършенстван, актуализиран и още по-всеобхватен подход,
   да постави антиромските настроения във фокуса на рамката за периода след 2020 г. в допълнение към социалното приобщаване и да въведе антидискриминационни показатели в областта на образованието, заетостта, жилищното настаняване, здравеопазването и т.н., тъй като антиромските настроения подкопават успешното прилагане на националните стратегии за интегриране на ромите,
   да третира антиромските настроения като хоризонтален въпрос и да изготви – в партньорство с държавите членки, Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и НПО – инвентар от практически стъпки, които държавите членки могат да предприемат за борба с антиромските настроения,
   да сформира група по въпросите на ромите от съответните служби на Комисията, като създаде проектен екип на равнището на членовете на Комисията по въпросите на ромите, който да обединява всички съответни членове на Комисията, работещи в областта на равните права и недискриминацията, гражданството, социалните права, заетостта, образованието и културата, здравеопазването, жилищното настаняване и тяхното външно измерение, за да се гарантира създаването на недискриминационни и допълващи фондове и програми на ЕС,
   да засили и допълни работата на звеното на Комисията за недискриминация и координиране по въпросите на ромите чрез укрепване на екипа, отделяне на достатъчно ресурси и наемане на допълнителен персонал, за да има достатъчен капацитет за борба с антиромските настроения, за повишаване на осведомеността относно Холокоста на ромите и за насърчаване на спомена за Холокоста;

54.  призовава институциите на ЕС да включат въпроса за правата на ромите в контекста на външните отношения; потвърждава категорично необходимостта от борба с антиромските настроения и от насърчаване на правата на ромите в държавите кандидатки и държавите – потенциални кандидатки за членство в ЕС;

55.  призовава Комисията и държавите членки да приемат и да прилагат активно определението за антиромски настроения на ЕКРН с цел да се предоставят ясни насоки на държавните органи;

56.  призовава всички политически групи в Парламента и политическите партии в държавите членки да зачитат преразгледаната Харта на европейските политически партии за нерасистко общество и изисква от тях редовно да подновяват своя ангажимент и да осъждат и санкционират изказванията, проповядващи вражда и омраза;

57.  призовава Агенцията на Европейския съюз за основните права да извърши проучване относно антиромските настроения в ЕС и в държавите кандидатки за членство, да се съсредоточи върху антиромските настроения при работата си по въпроси, свързани с ромите, както и да извършва съответния мониторинг във всички имащи отношение области;

o
o   o

58.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на страните кандидатки, както и на Съвета на Европа и Организацията на обединените нации.

(1) OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
(2) OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
(3) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
(4) ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.
(5) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.
(6) ОВ C 4 E, 7.1.2011 г., стр. 7; ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 73; ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 112; OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 36; OВ C 468, 15.12.2016 г., стр. 157.
(7) OВ C 328, 6.9.2016 г., стр. 4.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0485.
(9) Обща политическа препоръка № 13 на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта относно „Борбата с антиромски настроения и дискриминацията срещу ромите.
(10) Tерминът „антиромски настроения“ понякога се формулира по различен начин и в някои държави членки той се определя с малко по-различен термин, като например „антициганизъм“;
(11) ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.
(12) OВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.
(13) OВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.
(14) OВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.

Правна информация