Показалец 
Приети текстове
Сряда, 17 май 2017 г. - СтрасбургОкончателна версия
Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Финландия — EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems)
 Годишен доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността
 Финансови технологии (FinTec): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор
 Автоматизиран обмен на данни по отношение на регистрацията на превозните средства в Хърватия *
 Представяне на възражения срещу делегиран акт: идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости
 Генетично модифициран памук GHB119
 Генетично модифицирана царевица DAS-40278-9
 Положението в Унгария
 Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот

Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Финландия — EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems)
PDF 517kWORD 55k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Финландия – EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems (COM(2017)0157 – C8-0131/2017 – 2017/2058(BUD))
P8_TA(2017)0209A8-0196/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2017)0157 – C8‑0131/2017),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0196/2017),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от последиците на световната финансова и икономическа криза, и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че Съюзът насърчава глобализацията; като има предвид, че Съюзът се грижи за лицата, които в даден момент са засегнати от промените на световния пазар; като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Парламента и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка с кризата, за определяне на финансовото участие на Съюза на 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки, за разширяване на обхвата на допустимите действия и на бенефициентите чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствени предприятия;

Г.  като има предвид, че Финландия подаде заявление EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ във връзка с извършени съкращения в икономическия сектор от разделение 26 по NACE Rev. 2 (Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти) в Nokia Oy (Nokia Network Systems) и при трима доставчици и производители надолу по веригата, осъществяващи дейността си основно в регионите на ниво NUTS 2 Helsinki-Uusimaa (Uusimaa) (FI1B), Länsi-Suomi (Pirkanmaa) (FI19) и Pohjois- ja Itä-Suomi (Pohjois-Pohjanmaa) (FI1D), и че се очаква 821 от 945 съкратени работници, отговарящи на критериите за допустимост за подпомагане по линия на ЕФПГ, да участват в мерките;

Д.  като има предвид, че заявлението е подадено в съответствие с критериите за намеса по член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, съгласно който следва да са налице съкращения на най-малко 500 работници за референтен период от четири месеца в държава членка, включително съкращения при доставчици и производители надолу по веригата;

1.  изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Финландия има право на финансово подпомагане в размер на 2 641 800 EUR по този регламент, което съставлява 60% от общата сума в размер на 4 403 000 EUR;

2.  отбелязва, че Финландия е подала заявлението за финансово участие по линия на ЕФПГ на 22 ноември 2016 г. и че след като Финландия бързо е предоставила допълнителна информация, Комисията е приключила оценката му на 7 април 2017 г. и е уведомила Парламента на същия ден;

3.  припомня, че за сектора на производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти са подадени 15 заявления по ЕФПГ, три от които са подадени от Финландия(4), като всичките се основават на критерия глобализация; отбелязва, че четири от 15-те заявления засягат дружествата Nokia; отбелязва, че окончателните доклади относно заявлението от 2012 г. показват, че 44% от участвалите в дейностите по ЕФПГ са намерили работа две години след датата на подаване на заявлението от Финландия, а за заявлението от 2013 г. — че 65% са намерили работа; очаква междинната оценка на Комисията, която следва да бъде представена до 30 юни 2017 г.(5), да включва подробна информация относно степента на дългосрочна интеграция на получаващите помощ от ЕФПГ, за което отправи призив в резолюцията на Парламента от 15 септември 2016 г.(6);

4.  припомня, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) играят ключова структурна роля във финландската икономика; счита, че последните съкращения в Nokia Oy са отражение на тенденция, която засяга финландската технологична промишленост като цяло, в която броят на работниците и служителите е изключително непостоянен през последните две години вследствие на силния натиск да се повишава ефикасността и да се поддържа конкурентоспособността на продуктите;

5.  припомня, че секторът на ИКТ е силно чувствителен на промените на световния пазар; отбелязва, че конкуренцията в рамките на сектора е световна, което означава, че всички участници на пазара могат да се конкурират за едни и същи клиенти, а местоположението и културната среда на работниците и служителите имат ограничено значение;

6.  отбелязва, че съкращенията в Nokia Oy са част от програмата за преобразуване на дружеството в световен мащаб, необходима, за да бъде то в състояние да се конкурира с конкурентите от Източна Азия;

7.  посочва, че след основаването на съвместно предприятие със Siemens за мрежови технологии, Nokia Oy предприе редица мерки, в т.ч. прехвърляне на своите ресурси към технологии на бъдещето и съкращения на персонала, чиято цел е до края на 2018 г. годишните оперативни разходи да бъдат намалени с 900 милиона евро;

8.  отбелязва, че лицата, които са загубили работата си в Nokia Oy през 2016 г., са с университетско (40%) или средно образование (60%) и са работили в областта на програмирането и проектирането, като професионалните им умения в много случаи са остарели; отбелязва, че 21% от бенефициентите, отговарящи на условията за допустимост, са на възраст над 54 години, възраст, на която намирането на нова работа на пазара на труда е извънредно трудно; отбелязва освен това, че равнището на безработица от дълго време е над средното за страната в два от трите засегнати региона и че равнището на безработицата сред високообразованите лица като цяло е високо в тези региони, като положението е особено трудно за работниците и служителите на над 50 години;

9.  потвърждава факта, че Финландия е изготвила съгласувания пакет от персонализирани услуги в консултация със заинтересованите страни, като Министерството на икономиката и заетостта е създало работна група, включваща представители на бенефициентите от целевата група, социалните, националните и регионалните партньори;

10.  отбелязва, че Финландия планира седем вида мерки: (i) предоставяне на съвети и други подготвителни мерки, (ii) услуги по наемане на работа и бизнес услуги, (iii) обучение, (iv) безвъзмездни средства за започване на стопанска дейност, (v) експертни оценки, (vi) субсидии за изплащане на възнаграждения и (vii) помощи за пътуване, хотел и преместване; отбелязва, че предложените действия съставляват активни мерки на пазара на труда; отбелязва, че тези мерки ще спомогнат за наемането на нова работа на съкратените работници;

11.  отбелязва, че мерките в подкрепа на доходите съставляват 13,34% от общия пакет от персонализирани услуги, много под определения в Регламента за ЕФПГ максимум от 35%, както и че тези действия са обвързани с активното участие на бенефициентите от целевата група в дейности по търсене на работа или обучение;

12.  приветства използването на мрежата EURES за предаване на чуждестранните обяви за свободни работни места на лицата от Финландия, търсещи работа; отбелязва, че ще се организират международни събития за наемане на работа на регионално равнище в сътрудничество с ЕФПГ и службите на EURES; приветства тези мерки и факта, че финландските органи насърчават съкратените работници да се възползват в пълна степен от правото си на свободно движение;

13.  приветства набора от услуги в областта на обучението и консултирането, които ще бъдат предоставени, както и подкрепата за лицата, търсещи заетост извън Финландия, и подкрепата за новосъздадени предприятия; счита, че тези мерки са особено подходящи с оглед на възрастовия профил и уменията на съответните работници;

14.  приветства факта, че финландските органи са започнали прилагането на персонализирани мерки за засегнатите работници на 2 юни 2016 г., много преди подаването на заявлението за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет;

15.  припомня, че в съответствие с член 7 на Регламента за ЕФПГ съгласуваният пакет от персонализирани услуги, ползващ се с подкрепата на ЕФПГ, следва да бъде така проектиран, че да предвижда перспективите за пазара на труда и необходимите умения и да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, в която ресурсите се използват ефективно;

16.  приветства предоставянето на сумата от 59 000 EUR за информация и публичност и подчертава колко е важно това за насърчаване на участието на отговарящите на условията за допустимост бенефициенти в дейностите, подкрепяни от ЕФПГ;

17.  отбелязва, че са разпределени достатъчно средства за контрол и докладване; отбелязва, че системното докладване относно услугите, подкрепяни от ЕФПГ, ще допринесе за правилното използване на финансовите средства; приветства разпределянето на 20 000 EUR за контрол и докладване;

18.  отбелязва, че дружеството Nokia Network Systems е спазило своите правни задължения и се е консултирало с всички заинтересовани лица;

19.  подчертава, че финландските органи потвърдиха, че за отговарящите на условията за допустимост действия не получават финансова помощ от други финансови инструменти на Съюза;

20.  припомня, че е важно да се подобрява пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната стопанска среда;

21.  отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни трудови договори, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори; отбелязва, че Финландия потвърди, че участието от страна на ЕФПГ няма да ги замени;

22.  препоръчва държавите членки да търсят възможности за взаимодействия с други действия, финансирани от национални фондове или от фондове на Съюза, и за използване на други програми на Съюза наред с мерките по ЕФПГ;

23.  изисква от Комисията да осигури публичен достъп до документите, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

24.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

25.  възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Финландия — EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2017/951.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) EGF/2007/004 FI/Perlos, EGF/2012/006 FI/Nokia Salo, EGF/2013/001 FI/Nokia.
(5) Член 20 от Регламент (ЕС) № 1309/2013.
(6) Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2016 г. относно дейностите, въздействието и добавената стойност на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията през периода 2007—2014 г. (приети текстове, P8_TA(2016)0361).


Годишен доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността
PDF 546kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността (2015/2283(INI))
P8_TA(2017)0210A8-0114/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. за по-добро законотворчество и неговата последна версия — Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество,

—  като взе предвид Протокол (№ 1) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на споразуменията на първо четене,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 г. и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „по‑доброто законотворчество“ за 2011 година(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ — прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.)(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране(4),

—  като взе предвид споразумението за сътрудничество, подписано на 5 февруари 2014 г. между Европейския парламента и Комитета на регионите,

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2015)0315),

—  като взе предвид годишния доклад на Комитета на регионите за 2014 г. относно субсидиарността,

—  като взе предвид докладите, които Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) изготвя два пъти годишно относно новостите в процедурите и практиките на Европейския съюз във връзка с парламентарния контрол, от 19 юни 2014 г., 14 ноември 2014 г., 6 май 2015 г. и 4 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид член 52 и член 132 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0114/2017),

A.  като има предвид, че през 2014 г. Комисията е получила 21 мотивирани становища във връзка с 15 свои предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища е бил 506, включително внесените в рамките на политическия диалог;

Б.  като има предвид, че през 2014 г. три национални камари (Folketing (Дания), Tweede Kamer (Нидерландия) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство) изпратиха доклади с подробни предложения как да бъде укрепена ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения;

В.  като има предвид, че по силата на споразумението за сътрудничество от 5 февруари 2014 г. между Европейския парламента и Комитета на регионите двете институции поемат ангажимент за засилване на легитимността на Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че на 19 май 2015 г. Комисията прие пакет от мерки за по‑добро регулиране с нови интегрирани насоки за по-добро регулиране, включително актуализирани насоки за оценка на субсидиарността и на пропорционалността в контекста на оценката на въздействието на новите инициативи;

Д.  като има предвид, че през 2014 г. Отделът за оценка на въздействието към Европейския парламент изготви 31 първоначални оценки, две подробни оценки и три заместващи или допълващи оценки на оценките на въздействието на Комисията, както и една оценка на въздействието върху измененията;

Е.  като има предвид, че делегирани правомощия в законодателните актове на Съюза се предоставят в случаите, когато са необходими гъвкавост и ефективност и те не могат да бъдат предоставени посредством обикновената законодателна процедура; като има предвид, че приемането на правила, които са от съществено значение за предвидения въпрос, е запазено за законодателите;

Ж.  като има предвид, че субсидиарността и пропорционалността са ключови съображения в контекста на ретроспективните оценки, при които се оценява дали действията на ЕС действително постигат очакваните резултати по отношение на ефективност, ефикасност, съгласуваност, уместност и добавена стойност на ЕС;

1.  приветства продължаващото отчитане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, които, в съответствие с Договорите, са ръководни принципи за Европейския съюз, когато той взема решение за действие, и следва да бъдат считани за неразделна част от изготвянето на политиката на ЕС; припомня, че по отношение на всяка нова законодателна инициатива Договорът задължава Комисията да провери дали ЕС има право да предприеме действия и дали това действие е оправдано от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността, както и че всяка инициатива е придружена от изложение на мотивите, което определя, наред с останалото, как инициативата спазва принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

2.  подчертава, че проверките на съответствието с принципа на субсидиарност от националните парламенти на държавите членки са сред важните инструменти за намаляване на т.нар. „демократичен дефицит“ и за сътрудничество между европейските и националните институции; посочва, че националните парламенти играят значителна роля в гарантирането, че решенията се вземат на най-ефективното равнище и възможно най-близо до гражданите; подчертава, че приемането на законодателни актове изисква съгласието на голямо мнозинство в рамките на Съвета, което включва националните министри на всички държави членки, които носят политическа отговорност пред своите национални парламенти, като това е друг начин, по който принципът на субсидиарност се спазва изцяло;

3.  отбелязва значителното намаляване на броя на мотивираните становища, получени от националните парламенти през 2014 г.; посочва обаче, че това може да се дължи на намаляващия брой законодателни предложения на Комисията; обръща внимание на факта, че през 2014 г. никое предложение на Комисията не е било предмет на процедурите „жълт картон“ или „оранжев картон“ съобразно Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност; припомня, че процедурата „жълт картон“ е била задействана два пъти в миналото (веднъж през 2012 г. и веднъж през 2013 г.), което показва, че системата функционира;

4.  отбелязва, че само 15 камари са издали мотивирани становища през 2014 г. и че това представлява намаление с приблизително 50% на нивото на участие сред всички 41 камари в сравнение с 2013 г.;

5.  приветства факта, че през 2014 г. всички институции на ЕС са изиграли активна роля при гарантирането на контрола върху принципите на субсидиарност и на пропорционалност в съответствие с член 5 от Договора за Европейския съюз; приветства факта, че политическият диалог между Комисията и националните парламенти се е подобрил, включително чрез различни посещения на членове на Комисията в национални парламенти;

6.  отбелязва обаче, че мнозинството от становищата, представени от националните парламенти, са внесени само от няколко национални камари; насърчава другите камари да участват по-активно в европейския дебат;

7.  отбелязва, че някои национални парламенти подчертават, че в определени законодателни предложения на Комисията обосновката по отношение на субсидиарността и пропорционалността е недостатъчна или даже липсва; призовава Комисията да подобри своите обяснителни меморандуми, като винаги предоставя подробен, изчерпателен и фактически обоснован анализ на предложенията си от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността, което би подпомогнало националните парламенти при осъществяването на по-ефективно разглеждане на тези предложения;

8.  отбелязва, че Комитетът по оценка на въздействието счита, че приблизително 32% от разгледаните от него оценки на въздействието през 2014 г. съдържат неудовлетворителен анализ на принципите на субсидиарност или пропорционалност или и на двата принципа; отбелязва, че този процент е подобен на процентите в предходни години, и поради това счита, че може да са необходими подобрения;

9.  отбелязва във връзка с горепосоченото решаващото значение на оценките на въздействието като средство, с което да се подпомогне вземането на решения в законодателния процес, и в този контекст подчертава, че е необходимо да се обърне подобаващо внимание на въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността; в тази връзка приветства пакета от мерки за по-добро регулиране, приет от Комисията на 19 май 2015 г. с цел да се гарантира, че законодателството на ЕС служи по-добре на интересите на гражданите, който, наред с останалото, разглежда повдигнатите от Комитета по оценка на въздействието опасения във връзка със субсидиарността и пропорционалността; приветства включването в него на по-подробно обяснение за това как законодателните предложения изпълняват правните задължения за субсидиарност и пропорционалност, включително в анализите на въздействието; подчертава при всички случаи, че пакетът от мерки за по-добро регулиране трябва да бъде използван, за да се създаде солидно европейско законодателство по въпроси, за които истински напредък и добавена стойност могат да бъдат постигнати най-добре на европейско равнище;

10.  припомня важността на изготвяните от Комисията годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността; призовава във връзка с това Комисията да предоставя по-подробни годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността, включително по-задълбочен анализ на принципа на пропорционалността;

11.  приветства докладите, изготвени от редица национални парламенти, по-конкретно датския (Folketing), нидерландския (Tweede Kamer) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство, които правят ценен принос към дебата за ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения в ЕС, и приема за сведение включените в тях предложения; отбелязва, че те съдържат идеи за това как да се разшири обхватът на механизма за контрол на субсидиарността, като предлагат мотивираните становища да се отнасят и до спазването от предложенията на принципа на пропорционалност; счита обаче, че възможността за практическо прилагане на тези предложения изисква внимателна оценка и преразглеждане на съответните Договори и протоколи, тъй като те не са отразени в съществуващите Договори; насърчава други национални парламенти да споделят своите мнения относно ролята, която националните парламенти следва да играят в процеса на вземане на решения в ЕС; приветства участието на националните парламенти в европейския дебат и ги насърчава да сътрудничат още по-тясно помежду си и с Европейския парламент;

12.  завява, че при евентуален преглед на Договорите и протоколите към тях би могло да се разгледа дали мотивираните становища следва да се свеждат до проверка на основанията за субсидиарност или да включват и оценки на пропорционалността, да се разгледа необходимият брой отговори от националните парламенти, който се изисква, за да се задействат процедурите „жълт картон“ или „оранжев картон“, и ефектът, в случай че се достигне прагът за тези процедури в съответствие с член 7, параграф 2 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

13.  отбелязва, че няколко национални парламента в рамките на КОСАК изразиха интерес към предложението за въвеждане на механизъм за „зелен картон“ като инструмент в контекста на подобряването на политическия диалог; счита, че следва да се обмисли въвеждането на този механизъм за „зелен картон“, който би дал възможност на националните парламенти да представят на вниманието на Комисията дадена законодателна инициатива; предлага в тази връзка да се обърне внимание на необходимия брой национални парламенти, за да се задейства такава процедура, както и на степента на нейното въздействие; подчертава, че евентуалното въвеждане на такъв механизъм следва да не подкопава институциите на ЕС и обикновената законодателна процедура;

14.  приема за сведение искането на някои национални парламенти за удължаване на срока от осем седмици, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 6 от Протокол № 2; счита във връзка с това, че би могъл да се обмисли въпросът за подходящия срок, който националните парламенти следва да имат за изпращането на мотивирани становища, в случай че те поискат това на основание оправдани от обективни причини времеви ограничения, като например природни бедствия или периоди на ваканция, което да бъде договорено между националните парламенти и Комисията; счита, че това би могло да се постигне посредством политически действия, договорени между институциите и националните парламенти в самото начало, без да дава основание за забавяне на приемането на съответното законодателство; подчертава, че такъв срок следва да бъде определен като правилен баланс между правото на националните парламенти да повдигат възражения на основание субсидиарността и ефикасността, с която Съюзът следва да отговаря на исканията на гражданите си; отбелязва в тази връзка, че националните парламенти имат възможност да се намесват и да разглеждат въпроса за спазването на принципа на субсидиарност преди представянето от Комисията на законодателна инициатива под формата на зелени и бели книги или на нейната годишна работна програма; счита, че след приемането на Договора от Лисабон участието на националните парламенти във въпросите на ЕС се е развило значително, включително чрез тяхното редовно свързване с други национални парламенти;

15.  счита, че ако държавите членки се съгласят да удължат срока, в който те могат да изпратят мотивирано становище съгласно член 6 от Протокол № 2, това следва да бъде включено в бъдещо преразглеждане на Договора; такъв удължен срок би могъл след това да бъде определен също така във вторичното законодателство;

16.  припомня, че за националните парламенти е възможно да изразят своите опасения относно субсидиарността по всяко време в рамките на процедурата на консултация или в рамките на политическия диалог чрез становище, адресирано до Комисията;

17.  призовава националните парламенти и Европейския парламент да си сътрудничат по-ефективно, включително чрез развиване на неформални контакти между членовете на ЕП и националните парламентаристи по отношение на конкретни области на политиката;

18.  счита, че е важно националните и регионалните парламенти да бъдат подкрепяни чрез инструменти, които позволяват обмен на информация, като например създаването на ИТ платформа, която да е достъпна за гражданите на ЕС; подчертава, че особено предвид факта, че обемът мотивирани становища, получени от националните парламенти през 2014 г., е останал непроменен в сравнение с броя на предложенията на Комисията, следва да бъде разработен механизъм за подобряване на участието на националните парламенти в законодателния процес на ЕС, въпреки че компетенциите на всяка институция и принципът на субсидиарност трябва да се спазват изцяло;

19.  насърчава използването на междупарламентарно сътрудничество, за да бъде подсилена ролята на националните парламенти в законодателния процес на ЕС; подчертава колко е важно да се използват по по-добър начин междупарламентарните инструменти, които са на разположение на националните парламенти, като например КОСАК, междупарламентарните заседания, провеждани от Европейския парламент, както и Междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана;

20.  счита, че е важно да се повиши осведомеността на националните парламенти относно тяхната специфична роля в европейския процес на вземане на решения и да продължава да се поощрява употребата на платформата на ЕС за междупарламентарен обмен (IPEX), която улеснява обмена на информация; припомня, че обществените консултации, организирани редовно от Комисията, могат да бъдат източник на информация, но остават до голяма степен неизползвани от членовете на националните парламенти;

21.  препоръчва да продължава да се използва мрежата от представители на националните парламенти, за да се повиши осведомеността относно принципите на субсидиарност и на пропорционалност и да се подобри функционирането на IPEX;

22.  счита, че мотивираните становища, предоставяни от националните парламенти съгласно член 7, параграф 1 от Протокол № 2, следва да бъдат надлежно вземани предвид от всички институции на ЕС по време на процеса на вземане на решения в Съюза, и в тази връзка насърчава институциите на ЕС да приемат подходящи разпоредби;

23.  припомня, че принципът на пропорционалност, залегнал в член 5 от ДЕС, предвижда, че „съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите“; подчертава, че Съдът на ЕС е заявил, че принципът на пропорционалност „изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане“;

24.  призовава Комисията да извършва систематично задълбочени оценки на пропорционалността на всяко законодателно предложение, което следва да включва подходящ анализ на различните законодателни възможности, с които тя разполага, и подробно обяснение на екологическите, социалните и икономическите въздействия, очаквани от избрания вариант, и на възможното му отражение върху конкурентоспособността и МСП; счита, че тези задълбочени оценки на пропорционалността следва да помагат на Комисията да отхвърля варианти, които имат непропорционално въздействие или създават ненужна тежест за лицата, предприятията, и особено МСП, гражданското общество, служителите и други засегнати образувания, и следва да дава възможност за по-добро разглеждане на предложенията от гледна точна на пропорционалността; счита, че би могла да се разгледа възможността за разширяване на обхвата на мотивираните становища, така че да се включи спазването на принципа на пропорционалност;

25.  призовава Комисията да оцени, с помощта на националните парламенти, възможността за изготвяне на незадължителни насоки за улесняване на националните парламенти в задачата им да оценяват дали законодателните предложения спазват принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

26.  приветства декларацията от председателите на Камарата на депутатите на Италианската република, Националното събрание на Френската република, Бундестага на Федерална република Германия и Камарата на депутатите на Люксембург, в която се подчертава, „че Европа е необходима повече, а не по-малко, за да се отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени както във вътрешен, така и във външен план“;

27.  припомня, че вече могат да бъдат въведени няколко инициативи за по-добро и ефективно сътрудничество между европейските институции и националните парламенти, и по-специално:

   предлага мотивираните становища на националните парламенти, изпратени съгласно член 6 от Протокол № 2 към ДЕС и ДФЕС, да бъдат незабавно препращани на съзаконодателите;
   предлага Комисията да изготви насоки за мотивираните становища по въпроси, свързани със субсидиарността, с участието на националните парламенти и без да се засяга правото им на преценка;
   насърчава националните парламенти да споделят своите забележки относно оценките, извършени от Комисията;

28.  изразява становище, че Комисията, Съветът и Парламентът следва да обърнат дължимото внимание на оценките на спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, направени от Комитета на регионите, когато той представя становища по законодателни предложения;

29.  подчертава, че законодателството следва да бъде всеобхватно и ясно, да позволява на страните лесно да разбират своите права и задължения, както и че следва да включва подходящи изисквания за докладване, наблюдение и оценяване, да избягва несъразмерните разходи и да може да се прилага на практика;

30.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)Приети текстове, P8_TA(2016)0103.
(2)Приети текстове, P7_TA(2014)0061.
(3)ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 117.
(4)ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 87.


Финансови технологии (FinTec): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор
PDF 627kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно финансовите технологии (FinTech): отражението на технологията върху бъдещето на финансовия сектор (2016/2243(INI))
P8_TA(2017)0211A8-0176/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно виртуалните валути(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно достъпа до финансиране за МСП и увеличаване на разнообразието на финансирането за МСП в рамките на съюз на капиталовите пазари(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Зелената книга за финансовите услуги на дребно(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари — ускоряване на реформата“ (COM(2016)0601),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 май 2016 г., озаглавен „Колективно финансиране в съюза на капиталовите пазари на ЕС“ (SWD(2016)0154),

—  като взе предвид документа за обществено допитване на Комисията от 10 януари 2017 г. относно „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009);

—  като взе предвид доклада на европейските надзорни органи от 16 декември 2016 г. относно автоматизирането на финансовите консултации;

—  като взе предвид документа за обсъждане на европейските надзорни органи от 19 декември 2016 г. относно използването на големи информационни масиви от финансовите институции (JC 2016 86),

—  като взе предвид становището на Европейския банков орган от 26 февруари 2015 г. относно колективното финансиране на основата на заеми (EBA/Op/2015/03),

—  като взе предвид документа за обсъждане на Европейския банков орган от 4 май 2016 г. относно иновативното използване на данни за потребителите от финансови институции (EBA/DP/2016/01),

—  като взе предвид становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 18 декември 2014 г. относно колективното финансиране на основата на заеми (EBA/Op/2014/1378),

—  като взе предвид доклада на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 7 януари 2017 г. относно приложението на технологията на дистрибутирания регистър (distributed ledger technology) на пазарите на ценни книжа,

—  като взе предвид доклада на Съвместния комитет на европейските надзорни органи от7 септември 2016 г. относно рисковете и уязвимите места във финансовата система на ЕС,

—  като взе предвид таблицата на риска на Европейския банков орган въз основа на данните от третото тримесечие на 2016 г.,

—  като взе предвид таблицата на риска на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) от март 2016 г.,

—  като взе предвид петия доклад на ЕОЗППО относно тенденциите в потреблението от 16 декември 2016 г. (EIOPA-BoS-16-239),

—  като взе предвид таблицата на риска на Европейския орган за ценни книжа и пазари от четвъртото тримесечие на 2016 г.,

—  като взе предвид Специален документ № 172 на Европейската централна банка от април 2016 г., озаглавен „Технологиите на дистрибутирания регистър при посттърговските услуги с ценни книжа: революция или еволюция?“ („Distributed ledger technologies in securities post-trading: Revolution or evolution?“),

—  като взе предвид анализа на комисията по разплащанията и пазарните инфраструктури от февруари 2017 г., озаглавен „Технологията на дистрибутирания регистър при разплащанията, клиринга и сетълмента: аналитична рамка“ (Distributed ledger technology in payment, clearing and settlement: An analytical framework“)

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0176/2017),

A.  като има предвид, че под финансови технологии (FinTech) следва да се разбира финансиране, способствано от или предоставено посредством нови технологии, с въздействие върху целия финансов сектор и всички негови елементи — включително банковия и застрахователния сектор, пенсионни фондове, инвестиционни консултации, платежни услуги и пазарни инфраструктури;

Б.  като има предвид, че финансовите услуги винаги са разчитали на технологиите и са се развивали в съответствие с технологичните иновации;

В.  като има предвид, че всеки участник може да бъде финансово-технологично дружество (FinTech), независимо от това какъв е неговият правен субект; като има предвид, че веригата за създаване на стойност в сектора на финансовите услуги все по-често включва използването на алтернативни участници, като например стартиращи предприятия или гиганти в сферата на технологиите; като има предвид, че това понятие следователно включва широк спектър от предприятия и услуги, които значително се различават помежду си, поставят различни предизвикателства и тяхното регулаторно третиране трябва да е различно;

Г.  В. като има предвид, че новите технологии са в основата на широк спектър от промени в областта на финансовите технологии, като например технологията на дистрибутирания регистър (ТДР), новаторски платежни решения, роботизирани консултации (robo-advice), големи информационни масиви, използването на изчисления в облак, иновативни решения в областта на потребителската интеграция / идентификация, платформи за колективно финансиране и много други;

Д.  като има предвид, че инвестициите в приложенията на финансовите технологии възлизат на милиарди евро, като всяка година размерът им се увеличава;

Е.  като има предвид, че технологичните приложения се развиват с различни темпове, а мащабът и въздействието от тяхното развитие остава несигурно, но те имат потенциал да преобразуват из основи финансовия сектор по много съществен начин; като има предвид, че е възможно приложенията на финансовите технологии един ден да придобият системно значение;

Ж.  като има предвид, че промените във финансовите технологии следва да допринесат за развитието и конкурентоспособността на европейската финансова система и икономика, включително благосъстоянието на гражданите, като същевременно укрепват финансовата стабилност и поддържат възможно най-високото равнище на защита на потребителите;

З.  като има предвид, че финансовите технологии могат да създадат значителни ползи, като например по-бързи, по-евтини, по-пригодени, по-приобщаващи, по-устойчиви, по-прозрачни и подобрени финансови услуги за потребителите и предприятията, както и да разкрият много нови възможности за бизнес за европейските предприемачи; като има предвид, че в областта на финансовите услуги на дребно потребителският опит е движещата сила за участниците на пазара; като има предвид, че напредъкът и иновациите във финансовия сектор не следва да изключват парите в брой като разплащателно средство;

И.  като има предвид, че разработването на нови финансови услуги и цифровизацията на съществуващите услуги ще променят динамиката на пазара за сектора на финансовите услуги чрез въвеждането на нови форми на конкуренция, иновации, партньорства и възлагане на дейности на външни подизпълнители от и между участниците;

Й.  като има предвид, че насърчаването на лоялна конкуренция, неутрализирането на икономическите ренти, когато такива съществуват, и създаването на еднакви условия на конкуренция за финансовите услуги в ЕС е предпоставка за стимулиране на финансовите технологии в Европа и за постигане на сътрудничество между всички участници;

К.  като има предвид, че икономически изследвания сочат, че икономическата ефективност на финансовата система може да доведе до по-ниски цени за потребителите на финансови продукти и услуги на дребно; като има предвид, че финансовите технологии могат да допринесат за този спад на цените;

Л.  като има предвид, че решенията на финансовите технологии могат да подобрят достъпа до капитал, по-специално за МСП, чрез трансгранични финансови услуги и алтернативни канали за кредитиране и инвестиции като колективното финансиране и кредитирането между физически лица, като по този начин укрепят съюза на капиталовите пазари;

М.  като има предвид, че развитието на финансовите технологии може също така да улесни трансграничните финансови потоци и интеграцията на капиталовите пазари в Европа и по този начин да насърчава трансграничната стопанска дейност, като дава възможност за завършването на съюза на капиталовите пазари;

Н.  като има предвид, че развитието на финансовите технологии, и по-специално в областта на националните и трансграничните платежни решения, може също така да подпомага непрекъснатото развитие на единен пазар на стоки и услуги и да улеснява постигането на целите „5x5“ на Г-20 и Г-8 за намаляване на разходите за парични преводи;

O.  като има предвид, че финансовите технологии могат да служат като ефективен инструмент за финансово приобщаване, отваряйки специфични финансови услуги за лица, за които достъпът до тях преди не е бил възможен, и по този начин да направят растежа по-приобщаващ; като има предвид, че за да могат финансовите технологии да доведат до реално финансово приобщаване, е необходимо да бъдат решени проблемите относно финансовото образование и уменията в областта на цифровите технологии сред европейските граждани;

П.  като има предвид, че законодателството, регулирането и надзорът трябва да се приспособят към иновациите и да постигнат правилния баланс между стимулите за иновативна защита на потребителите и инвеститорите и финансовата стабилност; като има предвид, че финансовите технологии изискват по-балансиран подход между „регулирането на институцията“ и „регулирането на дейността“; като има предвид, че сложните взаимодействия между финансовите технологии и настоящото регулиране могат да доведат до разминавания, като предприятията и доставчиците на услуги стават обект на различно регулиране, дори в случаите, в които извършват еднакви по същество дейности, като някои дейности не са добре обхванати от определенията и/или приложното поле на дейностите в настоящите регулаторни разпореди; като има предвид, че настоящата рамка на ЕС за защита на потребителите и инвеститорите за финансовите услуги не разглежда по подходящ начин финансово-технологичните иновации;

Р.  като има предвид, че Европейските надзорни органи (ЕНО) започнаха да установяват потенциалните рискове и ползи от иновативните финансови технологии; като има предвид, че националните компетентни органи наблюдават това технологично развитие и са предложили различни подходи; като има предвид, че до момента развитието на финансово-технологична екосистема в Европа е било възпрепятствано от нееднородно регулиране в държавите членки и от липса на сътрудничество между пазарите; счита, че за развитието на силна финансово-технологична екосистема в Европа е важно предприемането на решителни действия на равнище ЕС, насочени към насърчаване на общ подход към финансовите технологии;

С.  като има предвид, че финансовите технологии могат да допринесат за намаляване на риска във финансовата система чрез децентрализацията и деконцентрацията на рискове, по-бързият клиринг и сетълмент на паричните плащания и търговията с ценни книжа, както и по-доброто управление на обезпеченията и капиталова оптимизация;

Т.  като има предвид, че може да се очаква, че едни от най-силните въздействия, свързани с финансовите технологии, ще бъдат върху веригата за създаване на стойност след момента на търгуване, която включва услуги като клиринг, сетълмент, отговорно пазене на активи и регулаторно докладване, като технологии от вида на ТДР биха имали потенциала да преобразят целия сектор; като има предвид, че в рамките на тази верига за създаване на стойност някои от посредниците, като например попечителите и централните контрагенти и централните депозитари на ценни книжа, биха могли да станат излишни в дългосрочен план, докато някои други функции ще трябва да продължат да бъдат изпълнявани от независими регулирани субекти;

У.  като има предвид, че регулаторните технологии (RegTech) могат да доведе до значителни ползи за финансовите институции и надзорните органи чрез допускането на нови технологии, които да се използват за справяне с регулаторните изисквания и изискванията за съответствие по по-прозрачен и ефикасен начин и в реално време;

Ф.  като има предвид, че застрахователните технологии (InsurTech) се отнасят до застраховането, способствано от или предоставено посредством нови технологии, например автоматизирано консултиране, оценка на риска и големи информационни масиви, но също и чрез застраховане срещу нови рискове като кибератаки;

Х.  като има предвид, че спешно е необходим по-голям достъп до финансиране за дружества, работещи по финансово-технологични продукти и услуги, както и за иновативните бизнеспартньори, които ги снабдяват с необходимите за доставката на тези продукти и услуги технологични материали, за да се стимулират финансовите иновации в Европа, и по-специално за да могат стартиращите предприятия да се разрастват; като има предвид, че в този контекст наличието на рисков капитал като източник на финансиране и наличието на силен технологичен сектор са ключови фактори за насърчаване на динамична финансово-технологична екосистема в Европа;

Ц.  като има предвид, че кибератаките представляват нарастваща заплаха за цялата цифрова инфраструктура, и следователно за финансовата инфраструктура; като има предвид, че финансовият сектор е изложен на тройно по-голям риск в сравнение с всеки друг отрасъл; като има предвид, че безопасността, надеждността и непрекъснатостта на неговите услуги са предпоставки за гарантиране на общественото доверие в сектора; като има предвид, че потребителите на дребно във финансовия сектор също са силно уязвими от подобни атаки или кражби на самоличност;

Ч.  като има предвид, че свързаните устройства са неразделна част от финансово-технологичните услуги; като има предвид, че „интернет на предметите“ (IoT) е особено уязвим за кибератаки и следователно представлява особено предизвикателство за киберсигурността; като има предвид, че сигурността на една свързана система се определя от най-слабия ѝ елемент;

Ш.  като има предвид, че с възхода на финансовите технологии потребителите и инвеститорите трябва да могат да продължат да разчитат на високи стандарти на защита на потребителите и инвеститорите, защита на данните и право на неприкосновеност на личния живот, както и на правна отговорност на доставчиците на финансови услуги;

Щ.  като има предвид, че за улесняването на финансовите технологии е важно да бъдат създадени последователна и благоприятна регулаторна рамка и конкурентна среда, в които финансовите технологии да могат да развиват и използват различни иновативни инструменти за сигурно криптиране, онлайн идентификация и автентификация с лесен интерфейс;

AA.  като има предвид, че автоматизацията във финансовия сектор, както в други сектори, може да наруши съществуващите модели на заетост; като има предвид, че усъвършенстването и разработването на обучения за придобиване на умения и за преквалификация ще трябва да залегнат в основата на всяка европейска стратегия в областта на финансовите технологии;

АБ.  като има предвид, че структурата на пазара в много области на цифровата икономика — поради мрежовите ефекти — е насочена към малък брой участници на пазара и че това е свързано с предизвикателства за конкурентното и антитръстовото право;

Определяне на рамка на ЕС за финансови технологии (FinTech)

1.  приветства новите развития в областта на финансовите технологии и призовава Комисията да изготви всеобхватен план за действие за финансовите технологии в рамките на стратегиите си за съюз на капиталовите пазари (СКП) и цифров единен пазар (ЦЕП), който може да допринесе като цяло за постигането на ефективна, конкурентоспособна, по-задълбочена, по-интегрирана, стабилна и устойчива европейска финансова система, да осигури дългосрочни ползи за реалната икономика и да отговори на потребностите на защитата на потребителите и инвеститорите и регулаторната сигурност;

2.  приветства неотдавнашното създаване на специална работна група за финансовите технологии, чиято роля е да оцени новаторството в тази област и едновременно с това да разработи стратегии за справяне с потенциалните предизвикателства във връзка с финансовите технологии, както и започването на обществено допитване относно финансовите технологии от страна на Комисията; приканва Комисията да включи Парламента в дейността на специалната работна група за финансовите технологии; счита тези неотдавнашни инициативи на Комисията за решаващи стъпки към разработването от страна на Комисията на всеобхватна стратегия и намаляването на регулаторната несигурност за финансовите технологии;

3.  счита, че финансовите технологии могат да подпомогнат успеха на инициативите за съюз на капиталовите пазари, например чрез разнообразяване на възможностите за финансиране в ЕС, и насърчава Комисията да използва предимствата, свързани с финансовите технологии, за постигане на напредък по проекта за съюз на капиталовите пазари;

4.  призовава Комисията да разработи пропорционален и междусекторен цялостен подход към работата си по отношение на финансовите технологии, като извлече поуки от това, което се прави в други юрисдикции и се адаптира спрямо различните участници и бизнес модели, които се използват; призовава Комисията да предприеме първите ходове, за да създаде благоприятна среда за разрастване на европейските центрове и дружества за финансови технологии;

5.  подчертава, че законодателството в областта на финансовите услуги както на равнище ЕС, така и на национално равнище следва да бъде преразгледано, когато е необходимо, и следва да бъде благоприятстващо иновациите, така че да могат да се постигнат и поддържат еднакви условия на конкуренция между участниците ; в частност препоръчва, в съответствие с принципа на иновации, потенциалните последици от законодателството в областта на иновациите да бъдат правилно оценени като част от оценка на въздействието, което следва да гарантира, че тези промени осигуряват в пълна степен „значителни икономически и обществени ползи“;

6.  подчертава, че с оглед на това да се гарантират еднакви условия на конкуренция, като същевременно се подпомага улесняването на достъпа на нови участници на пазара и се предотвратява регулаторният арбитраж в държавите членки и правните статути, законодателството и надзорът в областта на финансовите технологии следва да се основават на следните принципи:

   а) едни и същи услуги и рискове: следва да се прилагат едни и същи правила, независимо от вида на съответния правен субект или местоположението му в Съюза;
   б) технологична неутралност;
   в) подход, основан на анализ на риска, отчитащ пропорционалността на законодателните и надзорните действия по отношение на рисковете и съществеността на рисковете;

7.  препоръчва на компетентните органи да позволяват и насърчават контролирано експериментиране с нови технологии както на новите, така и на съществуващите участници на пазара; отбелязва, че подобна контролирана среда за експериментиране може да е под формата на т.нар. регулаторен пясъчник (regulatory sandbox) за финансово-технологични услуги с потенциални ползи за обществото, който обединява широк кръг участници на пазара и вече съществува успешно в няколко държави членки; подчертава, че е необходима проактивна и ориентирана към бъдещето ангажираност от страна на органите, в диалог с участниците на пазара и всички други съответни заинтересовани страни, като тя може да помогне на надзорните и регулаторните органи да развият технологични експертни знания; приканва компетентните органи да обмислят разработването на финансови инструменти и/или оперативни инструменти за стрес тестове за финансово-технологични приложения в случаите, когато те могат да породят рискове, в допълнение към работата на ЕССР;

8.  подчертава, че някои централни банки вече експериментират с цифрова валута на централната банка (ЦВЦБ), както и други нови технологии; насърчава съответните органи в Европа да направят оценка на въздействието на потенциалните рискове и ползи от даден вариант на дистрибутиран регистър и свързаните с тях необходими изисквания по отношение на защитата на потребителите и прозрачността; насърчава ги също така да експериментират, за да не се изостава от промените на пазара;

9.  подчертава, че е важно регулаторните и надзорните органи да развият достатъчно технически експертен опит за адекватно контролиране на все по-сложни финансово-технологични услуги; подчертава, че благодарение на тази проверка на текуща база, регулаторните органи ще могат да откриват и предвиждат специфични рискове, свързани с различните технологии, и да се намесват незабавно и с ясна програма, когато това стане необходимо;

10.  ето защо подчертава значението на система за обслужване на едно гише за доставчиците и ползвателите на финансово-технологични услуги в рамките на регулаторните и надзорните органи; признава необходимостта от премахване на изолираността на действията на надзорните органи в отделните сектори и препоръчва тясно сътрудничество на надзорните органи на финансовия сектор с други съответни национални и европейски органи, които притежават необходимите технологични експертни знания;

11.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят и насърчават повече научноизследователски проекти във връзка с финансовите технологии;

12.  подчертава значението на засилването на финансовите иновации в Европа; призовава за улесняване на достъпа до финансиране за доставчиците на иновативни финансови услуги и за иновативните предприятия, които ги снабдяват с необходимите материали за предоставяне на тези услуги;

13.  подчертава, че финансово-технологичните дружества допринасят положително за развитието на финансовото посредничество, но създават и нови рискове по отношение на финансовата стабилност; отбелязва, че регулаторните и надзорните органи получават голямо количество информация чрез счетоводните баланси на установените финансови институции, свързани с изпълнението на множество регулаторни рамки, като например изискванията за капитал, коефициента на ливъридж и коефициента за ликвидност и др., но по отношение на небанкови образувания за кредитиране в случаи, като например колективното финансиране и кредитирането между физически лица, е трудно да се получи достатъчно информация от счетоводните баланси относно техните финансово-посреднически дейности; ето защо настоятелно призовава регулаторните и надзорните органи да обмислят как биха могли да получават подходяща информация, свързана с надзора, за целите на поддържането на финансова стабилност, и, когато е необходимо, да налагат регулаторни ограничения по отношение на тези счетоводни баланси с цел постигане и поддържане на финансова стабилност;

14.  подчертава, че регулаторните технологии имат потенциала да подобрят процесите, свързани със съответствието, и по-специално качеството и навременността на надзорната информация, и да ги направят по-прости и по-ефективни по отношение на разходите; призовава органите да изяснят правните условия, при които е позволено на поднадзорен субект да възлага на трети страни изпълнение на дейности във връзка със съответствието, като същевременно се гарантира, че съответните разпоредби в областта на надзора над трети страни са в сила и че юридическата отговорност за съответствието се носи от поднадзорния субект; призовава съответните органи, и по-специално Комисията, като част от работата във връзка с експертния европейски форум във връзка с услугите след сключване на сделка (European Post-Trade Forum), да възприеме проактивен подход при опита да се разберат пречките пред използването на нови решения на финансовите и регулаторните технологии в областите на процесите преди и след сключването на сделка, които са обхванати от Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ), Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR) и Регламента за централните депозитари на ценни книжа (РЦДЦК), и когато не съществуват пречки, да изяснят правото на участниците да ползват такива решения за целите на изпълнение на задълженията им съгласно тези законодателни актове;

15.  припомня, че тези иновативни финансови услуги следва да са налични в целия ЕС и поради това следва да не бъдат неправомерно възпрепятствани от трансграничните доставки в рамките на Съюза; призовава Комисията и ЕНО да наблюдават и предотвратяват припокриване на регулирането, нови пречки пред навлизането на пазара и национални пречки пред тези услуги; призовава Комисията да предотвратява пречки между държавите членки поради несъответствие между националните режими, както и да насърчава най-добрите практики в регулаторните подходи на държавите членки; освен това призовава Комисията и ЕНО да прилагат, където е приложимо, паспортни режими за доставчиците на нови финансови услуги, предлагани на територията на Съюза; подкрепя усилията на Комисията за определяне на начини, по които ЕС може да спомогне за подобряване на избора, прозрачността и конкуренцията във финансовите услуги на дребно в полза на европейските потребители; подчертава, че тази цел следва да допълва целта за подобряване на ефикасността на финансовия пазар;

16.  приветства факта, че в ЕС са възникнали редица жизнеспособни общности в областта на финансовите технологии; призовава Комисията и съответните органи на ЕС за икономическо управление да работят в тясно сътрудничество с центровете за финансови технологии, да засилят интелигентното предприемачество на тези общности и техните усилия, като насърчават и финансират иновациите и ги приветстват като източник на бъдещо конкурентно предимство на ЕС във финансовия сектор;

17.  отбелязва, че стартиращите предприятия в сферата на финансовите технологии се оказват особено уязвими по отношение на злоупотреби с патенти, извършвани от субекти, които купуват патенти с намерението да ги защитават срещу предприятия, които вече използват правата над технологията, чрез заплахи за съдебни дела за нарушение на патенти; призовава Комисията да анализира ситуацията и да предложи мерки за борба с лицата, злоупотребяващи с патенти, в областта на финансовите технологии;

18.  подчертава потенциалната роля на финансовите технологии за цифровизацията на обществените услуги, като по този начин те допринасят за повишаването на ефективността на услугите, например в областта на събирането на данъци и за предотвратяване на данъчни измами;

19.  подчертава, че поради мрежовите ефекти структурата на пазара в много области на цифровата икономика е насочена към малък брой участници на пазара, което създава предизвикателства за конкурентното и антитръстовото право; призовава Комисията да провери пригодността на регулаторния режим в областта на конкуренцията с оглед на преодоляване на предизвикателствата на цифровата икономика като цяло, както и в частност на финансовите технологии;

20.  подчертава, че има възможност за допълнително подобрение на инструментите, които могат да бъдат използвани за трансгранични плащания; подкрепя развитието на такива инструменти за извършване на плащания в рамките на Европа и изразява съжаление във връзка с високата степен на разпокъсаност на пазара на онлайн банкови плащания в ЕС и липсата на приложима в целия ЕС схема за кредитни или дебитни карти, която е европейска собственост; счита, че това е от съществено значение за доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари и представлява елемент с решаващо значение в рамките на цифровия единен пазар, като благоприятства европейската електронна търговия и трансграничната конкуренция в областта на финансовите услуги; призовава Комисията да определи следващите стъпки в посока към създаването на среда, благоприятстваща развитието на една такава система; признава необходимостта тази система да съществува съвместно, а ако е целесъобразно, да бъде оперативно съвместима с други новаторски платежни решения в интерес на конкуренцията;

21.  подчертава, че потребителите са движещата сила зад подема на финансовите технологии; подчертава, че целта на всички бъдещи законодателни промени следва да бъде те да подпомогнат потребителите в тази трансформация;

Данни

22.  припомня, че събирането и анализирането на данни играят централна роля за финансовите технологии; поради това подчертава необходимостта от последователно и неутрално в технологично отношение прилагане на съществуващото законодателство в областта на данните, включително Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), преразгледаната Директива за платежните услуги (ДПУ 2), Регламента относно електронната идентификация (eIDAS), 4-та директива относно борбата с изпирането на пари (ДБИП 4) и Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС); подчертава, че за се разрасне иновативното финансиране в Европа, е необходимо свободно движение на данни в рамките на Съюза; призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира, че в контекста на предоставянето на финансови услуги се използват единствено обективни и свързани елементи на данни; приветства общественото допитване на Комисията от 10 януари 2017 г. относно основаната на данни икономика (COM(2017)0009), което следва да осигури доказателства за наличието или неналичието на пречки пред свободния поток от данни в Съюза;

23.  подчертава нуждата от ясни правила относно собствеността, достъпа и преноса на данни; подчертава, че се генерират все по-големи количества данни от машини или процеси, основани на възникващи технологии, като например машинно обучение; подчертава, че ОРЗД предоставя ясна правна рамка относно личните данни, но и че е необходима по-голяма правна сигурност за други категории от данни; счита в тази връзка, че следва да се направи ясно разграничение между необработените данни и данните, произлизащи от допълнително обработване;

24.  подчертава, че банковото обслужване в открит формат и споделянето на данни ще допринесат да се гарантира, че всички иновативни финансово-технологични бизнес модели могат да се развиват заедно в полза на потребителите; подчертава, във връзка с това, неотдавнашните постижения на ДПУ 2 по отношение на извършването на плащания и достъпа до данни за сметките;

25.  подчертава ползите, които изчисленията в облак могат да донесат за потребителите и доставчиците на финансови услуги от гледна точка на ефективността по отношение на разходите, по-краткия срок, необходим за пускане на пазара, и по-доброто използване на ИКТ ресурси; отбелязва, че липсват ясни, изчерпателни европейски правила за аутсорсинг на данни към изчислителен облак по отношение на финансовия сектор; подчертава необходимостта от разработването на такива насоки и за общ подход към използването на изчисления в облак в националните компетентни органи (НКО); подчертава, че такива правила са необходими за осигуряване на гъвкавост и бързина на внедряването на компютърни услуги в облак; подчертава, че високите стандарти за сигурността на данните и защитата на потребителите следва да бъдат част от тези насоки; призовава Комисията и ЕНО да проучат различни възможности в тази връзка, като например предварително одобрени договори между доставчиците на услуги в облак и финансовите институции;

26.  отбелязва необходимостта от повишаване на осведомеността сред потребителите по отношение на стойността на техните лични данни; отбелязва, че потребителите могат да сключват договори за споделяне на цифрово съдържание срещу заплащане на такса; подчертава, че това може да доведе до икономически ползи, но може и да се използва по дискриминационен начин; призовава Комисията да проучи възможността за европейска стратегия за споделяне на данни с цел предоставяне на потребителите на контрол над техните данни; счита, че един ясен подход, в центъра на който стои потребителят, ще засили доверието в услугите, основани на технологии за компютърни услуги в облак, и ще стимулира нови иновативни услуги, предлагани от различни участници по веригата на финансовата стойност, напр. чрез използване на приложно-програмни интерфейси (ППИ) или улесняване на прекия достъп до данни за услуги за електронни плащания; призовава Комисията да проучи бъдещия потенциал на системите за управление на лична информация (СУЛИ) като технически инструменти, с които потребителите могат да управляват своите лични данни;

27.  припомня, в контекста на увеличеното използване на потребителски данни или големи информационни масиви от финансовите институции, разпоредбите на ОРЗД, според който субектът на данни има правото да получи обяснение на решение, взето чрез автоматично обработване, и да оспори това решение(4); подчертава необходимостта да се гарантира, че неточните данни могат да бъдат променени и че са използвани само проверими и съответстващи данни; призовава всички заинтересовани страни да увеличат усилията си, за да гарантират прилагането на тези права; счита, че даденото съгласие за използване на лични данни трябва да бъде динамично и че субектите на данни трябва да могат да променят и адаптират своето съгласие;

28.  отбелязва, че увеличеното използване на потребителски данни или големи информационни масиви от финансовите институции може да доведе до ползи за потребителите, като например разработването на съобразени в по-голяма степен, сегментирани и по-евтини оферти въз основа на по-ефективно разпределение на риска и капитала; отбелязва, от друга страна, развитието на динамично ценообразуване и неговия потенциал да води до противоположния ефект, което може да бъде вредно за съпоставянето на офертите и ефективната конкуренция, както и за групирането и споделянето на риска, например в застрахователния сектор;

29.  отбелязва все по-честото комбиниране на лични данни и алгоритми с цел предоставянето на услуги като роботизирани консултации; подчертава потенциала за ефикасност на роботизираните консултации и възможното му положително въздействие върху финансовото приобщаване; подчертава, че е възможно грешки или отклонения в алгоритмите или в основните данни да доведат до системен риск и да вредят на потребителите, например чрез увеличаване на изключването; призовава Комисията и ЕНО да наблюдават тези рискове, за да се гарантира, че автоматизацията на финансовите консултации действително може да доведе до усъвършенствани, прозрачни, достъпни и икономически ефективни консултации, и да се реши проблемът с все по-трудното проследяване на отговорността за вреди, причинени от такива рискове, в условията на настоящата правна рамка за отговорността за използването на данните; подчертава, че за роботизираните консултации следва да се прилагат същите изисквания за защита на потребителите, както за личните консултации на клиенти;

Киберсигурност и рискове, свързани с ИКТ

30.  подчертава необходимостта от цялостна сигурност по цялата верига за създаване на стойност в областта на финансовите услуги насочва вниманието към големия брой и разнообразието от рискове, свързани с кибератаки, насочени към нашата инфраструктура на финансовите пазари, „интернет на предметите“, валутите и данните; призовава Комисията да постави киберсигурността като приоритет номер едно в плана за действие в областта на финансовите технологии; призовава ЕНО и ЕЦБ, в качеството ѝ на банков надзорник, да я направят ключов елемент в своите регулаторни и надзорни програми;

31.  призовава ЕНО, в сътрудничество с националните регулаторни органи, да правят редовен преглед на оперативните стандарти, като се обхващат рисковете на финансовите институции, свързани с ИКТ; освен това призовава, поради различните нива на защита в стратегиите за кибернетична сигурност на държавите членки, за насоки на ЕНО относно контролирането на тези рискове; подчертава значението на технологичното ноу-хау, необходимо за изпълнението на задачите на ЕНО; насърчава провеждането на повече научни изследвания в тази област;

32.  подчертава необходимостта от обмен на информация и най-добри практики между надзорните органи, регулаторните органи и правителствата на съответните равнища, между научните изследователи и участниците на пазара, както и между самите участници на пазара; призовава Комисията, държавите членки, участниците на пазара и Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) да проучат потенциала на прозрачността и обмена на информация като инструменти срещу кибератаките; предлага да се проучат потенциалните ползи от създаването на една точка за контакт за участниците на пазара в това отношение, както и да се обмисли един по-координиран подход в разследването на киберпрестъпността в областта на финансовите услуги, като се има предвид техният все по-голям трансграничен характер;

33.  подчертава, че регламентът относно предоставянето на инфраструктура за финансови услуги трябва да предвижда подходящи стимулиращи структури, за да могат доставчиците да инвестират адекватно в киберсигурност;

34.  призовава държавите членки да гарантират навременното транспониране на Директивата относно сигурността на мрежовите и информационните системи (Директивата за МИС); приветства новото публично-частно партньорство в областта на киберсигурността, стартирано неотдавна от Европейската комисия с участието на сектора; изисква от Комисията да разработи редица нови и конкретни инициативи за засилване на устойчивостта на финансово-технологичните дружества в този сектор срещу кибератаки, особено на МСП и стартиращите предприятия;

35.  отбелязва, че общественото доверие в съответните технологии е жизненоважно за бъдещия растеж на финансовите технологии; подчертава необходимостта от по-добро образование и по-добра осведоменост относно положителното въздействие на финансовите технологии върху ежедневните дейности, но също така и във връзка с рисковете за мрежовата и информационна сигурност за гражданите и предприятията, и по-специално МСП;

36.  приветства постоянните усилия в областта на стандартизацията, които подобряват безопасността на свързаните устройства; подчертава обаче, че безопасността трябва да се гарантира отвъд минималното ниво на стандартизация, най-вече защото единните стандартизирани мерки за сигурност повишават риска от големи нарушения на сигурността поради възможен ефект на доминото; силно насърчава дружествата да разработят разнородни собствени реакции, за да обезопасят своите устройства и операции;

Блокови вериги

37.  подчертава потенциала на приложенията на блоковата верига за прехвърляне на парични средства и ценни книжа, както и за улесняване на „интелигентни договори“, които разкриват широк спектър от възможности за двете страни на финансовите договори, и по-специално договорите за търговско финансиране и кредитиране за бизнеса, които имат възможност да опростят сложните търговски и финансови договорни отношения между предприятия (B2B) и между предприятия и потребители (B2C); подчертава, че платформите, базирани на блокови вериги, са подходящи също и за опростяването на сложни В2В и В2С сделки;

38.  припомня ползите и рисковете от неконтролируеми приложения на блоковите вериги; приканва Комисията да организира ежегодно конференция с участието на множество заинтересовани страни по този въпрос; изразява загриженост от засиленото използване на неконтролируеми приложения на блоковите вериги за престъпни дейности, отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и изпиране на пари; призовава Комисията да следи отблизо тези въпроси, включително ролята на т.нар. смесители (mixers/tumblers) в този процес, и да ги разгледа в доклад;

Оперативна съвместимост

39.  признава значението на ППИ като допълнение към други инструменти, които могат да се използват от потребителя при предоставянето на достъп на нови участници до финансовата инфраструктура; препоръчва създаването на набор от стандартизирани ППИ, които могат да се използват от търговците, например в областта на банковото обслужване в открит формат, успоредно с възможността такива търговци да създават свой собствен софтуер;

40.  счита, че оперативната съвместимост на финансово-технологичните услуги е ключово условие за бъдещото развитие на европейския финансово-технологичен сектор както в Европа, така и в ангажирането на юрисдикциите на трети държави, а също така и за пълното реализиране на възможностите, които той може да създаде; насърчава стандартизирането на формати от данни, когато е възможно, какъвто е случаят в ДПУ 2, с цел то да се улесни;

41.  призовава Комисията да координира дейността на държавите членки и участниците на пазара, за да гарантира оперативната съвместимост между различните национални схеми за електронна идентификация; подчертава, че използването на тези схеми следва да бъде отворено за частния сектор; счита, че средствата за дистанционна идентификация, които не са изложени в Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (e-IDAS), също следва да са допустими, при условие че са на ниво на сигурност, равностойно на „значително“ ниво на осигуреност от e-IDAS и следователно са както безопасни, така и оперативно съвместими;

42.  подчертава значението на оперативната съвместимост на традиционните и новите решения за плащания за постигането на интегриран и иновативен европейски пазар на плащания;

43.  призовава ЕНО да определят в кои случаи целенасочената или основана на риска автентикация може да бъде алтернатива на задълбочената автентикация; допълнително приканва Комисията да проучи дали процесите на задълбочена автентикация могат да се изпълняват и от други субекти, различни от банки;

44.  призовава ЕНО, в сътрудничество с националните регулаторни органи, да разработят неутрални в технологично отношение стандарти и лицензии както за техники от типа „познавай клиента си“, така и за техники за дистанционна идентификация, например въз основа на биометрични критерии, които зачитат неприкосновеността на ползвателите;

Финансова стабилност и защита на потребителите и инвеститорите

45.  призовава Комисията при изготвяне на плана си за действие в областта на финансовите технологии да обърне специално внимание на потребностите на потребителите и инвеститорите на дребно и на рисковете, спрямо които те може да са уязвими, в светлината на все по-голямата експанзия на финансовите технологии в услугите, предоставяни на непрофесионални клиенти, например при колективното финансиране и кредитирането между физически лица; подчертава, че едни и същи стандарти за защита на потребителите се прилагат за финансово-технологичните услуги, както и за другите финансови услуги, независимо от канала на дистрибуция или местоположението на клиента;

46.  призовава ЕНО да продължат и забързат текущата си работа по наблюдение на технологичното развитие и да анализират свързаните с него ползи и потенциални рискове, и по-специално по отношение на защитата на потребителите и инвеститорите и финансовото приобщаване;

47.  призовава Комисията да проучи в каква степен финансовите технологии могат да спомогнат за предоставяне на потребителите на по-добри финансови съвети и дали фрагментираната регулаторна рамка на ЕС относно предоставянето на съвети има капацитета да обхване това;

48.  счита, че все още съществува значителна регулаторна несигурност около застрахователните технологии (InsurTech ) и подчертава, че е необходимо тя да се преодолее, за да се гарантират сигурност, неприкосновеност, лоялна конкуренция и финансова стабилност; подчертава, че по-голямата правна сигурност ще спомогне да се гарантира, че потребителите на недостатъчно регламентирани дружества в областта на застрахователните технологии не стават жертви на загуби или неправомерни продажби, и ще помогне на дружествата и на потребителите да използват по-пълноценно решенията на застрахователните технологии;

49.  подчертава необходимостта да се гарантира, че финансовата стабилност се подобрява наред с разработването на финансово-технологични решения; насърчава проучването на технологии с отворен код, преминали партньорска проверка, като средство за постигане на тази цел; призовава ЕНО да си партнират с участници от частния сектор при разработването и оценяването на иновативни технологии, които имат потенциала да гарантират финансова стабилност и да увеличават защитата на потребителите, например чрез смекчаване на отклоненията в алгоритмите или увеличаване на осведомеността на потребителя относно киберзаплахите;

50.  отбелязва, че многообразието и конкуренцията сред участниците на пазара са ключови фактори, които допринасят за финансовата стабилност; призовава регулаторните и надзорните органи да наблюдават въздействието на цифровизацията върху състоянието на конкурентоспособността на всички съответни сегменти на финансовия сектор и да разработват и въвеждат инструменти за предотвратяване или коригиране на проявите на антиконкурентно поведение или нарушения на конкуренцията.

Финансово образование и умения в областта на информационните технологии

51.  подчертава, че финансовата грамотност и цифровата грамотност са ключови фактори за ефективното използване на финансовите технологии и за по-малки равнища на риск в новата финансово-технологична среда;

52.  подчертава, че е необходимо подходящо образоване за потребителите и инвеститорите на дребно, за да могат финансовите технологии да станат истински инструмент за финансово приобщаване и да се позволи на тези потребители и инвеститори, които са все повече пряко изложени на незабавно достъпни персонализирани финансови инвестиционни продукти и услуги, да вземат самостоятелно разумни финансови решения относно тези предложения и да разбират всички рискове, произтичащи от използването на тези иновативни технологии; призовава Комисията и ЕНО да увеличат подкрепата си за инициативи за подобряване на финансовото образование; подчертава, че професионалното обучение и информацията относно правата на потребителите и инвеститорите следва да бъдат лесно достъпни;

53.  припомня прогнозата на Комисията, че до 2020 г. Европа може да изпита недостиг на до 825 000 специалисти в областта на ИКТ; счита, че са необходими повече компютърни специалисти и насърчава държавите членки да се подготвят за промени на пазара на труда, които настъпват много по-бързо от очакваното в наши дни;

54.  подчертава необходимостта от увеличаване на цифровото образование и цифровите умения в рамките на финансовия сектор, регулаторните органи и на обществото като цяло; призовава Комисията да представи най-добри практики в контекста на Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии;

o
o   o

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)Приети текстове, P8_TA(2016)0228.
(2)Приети текстове, P8_TA(2016)0358.
(3)Приети текстове, P8_TA(2016)0434.
(4) Вж. recital 71 от ОРЗД.


Автоматизиран обмен на данни по отношение на регистрацията на превозните средства в Хърватия *
PDF 453kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на регистрацията на превозните средства в Хърватия (05318/2017 – C8-0033/2017 – 2017/0801(CNS))
P8_TA(2017)0212A8-0171/2017

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (05318/2017),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0033/2017),

—  като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност(1), и по-специално член 33 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0171/2017),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

(1)OВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.


Представяне на възражения срещу делегиран акт: идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости
PDF 467kWORD 50k
Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно елегирания регламент на Комисията от 24 март 2017 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заличаването на Гвиана от таблицата в точка I от приложението и добавянето на Етиопия в тази таблица (C(2017)01951 – 2017/2634(DEA))
P8_TA(2017)0213B8-0294/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Делегирания регламент на Комисията (C(2017)01951) („делегирания регламент за изменение“),

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО(1) на Комисията (4ДБИП), и по-специално член 9, параграф 2 и член 64, параграф 5 от нея,

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията от 14 юли 2016 г. за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости(2), и по-специално приложението към него,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Делегиран регламент на Комисията от 24 ноември 2016 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости(3),

—  като взе предвид писмото на Комисията от 24 март 2017 г., придружаващо делегирания регламент за изменение,

—  като взе предвид извършената работа и заключенията на двете специални комисии на Парламента, а именно на комисията относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, и на анкетната комисия във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами,

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 105, параграф 3 от своя правилник,

А.  като има предвид, че делегираният регламент, неговото приложение и делегираният регламент за изменение целят идентифицирането на високорисковите трети държави със стратегически слабости по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които представляват заплаха за финансовата система на ЕС и за които са необходими мерки за разширена комплексна проверка на клиента за задължените субекти в ЕС съгласно 4ДБИП;

Б.  като има предвид, че последният Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости е в сила от 23 септември 2016 г.;

В.  като има предвид, че Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията ще остане в сила, дори делегираният регламент за изменение да бъде отхвърлен;

Г.  като има предвид, че списъкът с държави, включително след измененията, въведени в делегирания регламент за изменение, приет от Комисията на 24 март 2017 г., съвпада с този на държавите, определени от Специалната група за финансови действия (FATF) на нейното 28-мо пленарно заседание от 20 до 24 февруари 2017 г;

Д.  като има предвид, че както е определено в съображение 28 от 4ДБИП и повторено в обяснителния меморандум (C(2016)04180) към Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията, оценката на Комисията е автономен процес; като има предвид, че следователно Комисията е свободна да излезе извън рамките на стандартите на FATF или като остави дадената трета държава в своя списък, въпреки че е отстранена от FATF, или като включи допълнителни трети държави, при условие че това отговаря на специалните критерии, посочени в член 9, параграф 2 от 4ДБИП;

Е.  като има предвид, че оценката на Комисията е автономен процес, който трябва да бъде извършен по всеобхватен и безпристрастен начин, като всички трети държави се оценяват въз основа на еднакви критерии, определени в член 9 от 4ДБИП;

Ж.  като има предвид, че Парламентът отхвърли по-ранен Делегиран регламент за изменение (C(2016)07495) на основание, че процесът на Комисията не е бил достатъчно автономен и не е признал неизчерпателния характер на списъка с критериите („по-специално“) в член 9, параграф 2 от 4ДБИП, като по този начин изключва предикатните престъпления за изпиране на пари, като например данъчни престъпления;

З.  като има предвид, че Парламентът продължава да счита, че слабостите по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма могат да продължат да съществуват, що се отнася до няколко аспекта на член 9, параграф 2 в някои държави, които не са включени в списъка на високорисковите трети държави в делегирания регламент за изменение;

И.  като има предвид, че Парламентът е взел надлежно под внимание писмото на Комисията от 24 март 2017 г., което се позовава на извършвания понастоящем от Комисията преглед на възможностите за намаляване на зависимостта си от външни източници на информация; като има предвид, че установяването на независим процес на оценяване за списъка на ЕС на високорискови трети държави, както беше поискано от Парламента, е една от оценяваните възможности;

Й.  като има предвид, че Парламентът осъзнава напълно, че разработването на независим процес на оценяване ще отнеме значително време и ресурси, особено поради изключително ограничения състав на персонала и ресурсите, които са на разположение на Комисията с цел предотвратяване на финансови престъпления, но очаква по-силен ангажимент от страна на Комисията с фиксирани и амбициозни междинни цели (като например пътна карта), за да се даде ясно послание относно съвместния ангажимент на институциите за борба с изпирането на пари, укриването на данъци и финансирането на тероризма;

К.  като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи отправиха съвместно искане към члена на Европейската комисия, който отговаря за този делегиран акт, да се яви пред тях, за да проведат подобаващо разискване относно предложението и възражението на Парламента срещу това предложение;

1.  възразява срещу делегирания регламент на Комисията;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я нотифицира, че делегираният регламент не може да влезе в сила;

3.  призовава Комисията да представи нов делегиран акт, който да взема предвид горепосочените опасения, включително неговата препоръка да се приеме пътна карта за с цел постигане на независим процес на оценяване;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
(2) ОВ L 254, 20.9.2016 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0008.


Генетично модифициран памук GHB119
PDF 512kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (D050182 – 2017/2675(RSP))
P8_TA(2017)0214B8-0293/2017

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3, член 9, параграф 2, член 19, параграф 3 и член 21, параграф 2 от него,

–  като взе предвид гласуването в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочено в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 от 27 март 2017 г., при което не беше представено становище,

–  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

–  като взе предвид становището на Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 21 септември 2016 г. и публикувано на 21 октомври 2016 г.(3);

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, COD(2017)0035),

–  като взе предвид предишните си резолюции против разрешаването на генетично модифицираните организми(4),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

–  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 25 март 2011 г. „Байер“, подаде заявление в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от памук GHB119, до компетентния орган на Нидерландия; като има предвид, че заявлението обхваща също така пускането на пазара на генетично модифициран памук GHB119 в продукти, състоящи се от него или съдържащи го, предназначени за употреба, различна от храни и фуражи, както всеки други вид памук, с изключение на отглеждане;

Б.  като има предвид, че на 21 септември 2016 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 21 октомври 2016 г.;

В.  като има предвид, че единният идентификатор BCS-GHØØ5-8, определен за памук GHB119, както е описано в заявлението, експресира протеина PAT, който придава поносимост към хербициди на базата на амониев глуфозинат, и Cry2Ae протеин, който придава устойчивост спрямо някои люспокрили вредители; като има предвид, че разрешението за внос на памук в Съюза несъмнено би довело до увеличаване на неговото отглеждане в други части на света, със съответното увеличение на използването на хербициди на базата на амониев глуфозинат;

Г.  като има предвид, че глуфозинатът е класифициран като токсичен за репродукцията и следователно попада в критериите за изключване, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета(5); като има предвид, че одобрението за глуфозината изтича на 31 юли 2018 г.;

Д.  като има предвид, че независимите изследвания пораждат опасения за сериозни пропуски в сравнителната оценка, като например факта, че макар и значими в статистическо отношение разлики в състава да са били намерени за много съединения, не е било счетено за необходимо осъществяването на допълнително проучване; опасения за сериозни пропуски по отношение на токсикологичната оценка, напр. фактът, че е бил разгледан само един начин на действие на Bt токсини, че не са направени проучвания относно комбинаторните последици и не е извършена оценка на остатъчните вещества от пестицидите; както и загриженост по отношение на неясната оценка на възможното въздействие върху имунната система(6);

Е.  като има предвид, че много критични забележки бяха представени от държавите членки през тримесечния период на консултации; като има предвид, че тези коментари се отнасят, наред с другото, до: липсващи данни по отношение на идентификацията и количественото определяне на хербицидите и на метаболитните остатъчни вещества при генетично модифицирани растения и семена, използвани за храни/фуражи, недостатъци в оценката на риска за околната среда и плана за мониторинг на околната среда, в който наред с другото се посочват различаващите се мнения относно това дали диви родствени видове са докладвани в Европа, или липсващи данни по отношение на кълняемостта на внесените семена, както и факта, че нежеланите ефекти не са взети под внимание; като има предвид, че някои от коментарите критикуват също така твърде бедната база данни като цяло и по-конкретно факта, че много ограничен брой изследвания са били взети под внимание, както и че например не е било извършено подходящо изпитване за токсичност с растителен материал от памук GHB119, нито подходящи проучвания относно въздействието на генетично модифицирания памук върху здравето на човека и на животните, както и че представеното изследване относно хранителната стойност не е било счетено за допустимо(7);

Ж.  като има предвид, че въпреки всички гореспоменати проблеми, ЕОБХ не счете за необходимо извършването на какъвто и да било контрол след пускането на пазара на храните/фуражите, произведени от памук GHB119;

З.  като има предвид, че при гласуването от 27 март 2017 г. на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, не бе дадено становището, посочено в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че 15 държави членки гласуваха против, а само 11 държави членки, представляващи едва 38,69% от населението на Съюза гласуваха „за“, а 2 държави членки се въздържаха;

И.  като има предвид, че както в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия (COM(2015)0177), така и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г., за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за разрешаване бяха приемани от Комисията без подкрепата на становището на комитета на държавите членки, както и че връщането на досието на Комисията за окончателно решение, което е в голяма степен изключение за процедурата като цяло, се превърна в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че тази практиката на няколко пъти бе заклеймена от председателя на Комисията Юнкер като недемократична(8);

Й.  като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. Парламентът отхвърли законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на първо четене(9) и призова Комисията да го оттегли и да представи ново;

К.  като има предвид, че в съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ясно се посочва, че: „При обсъждане на приемането на други проекти на актове за изпълнение в особено чувствителни сектори, по-специално данъчното облагане, здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда, Комисията, с оглед намиране на балансирано решение, ще действа доколкото е възможно по такъв начин, че да избегне противопоставянето на всяка преобладаваща позиция, която може да се формира в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение.“;

1.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  счита, че проектът на решението за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като не е съвместимо с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която се състои в това ― в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(10) ― да предостави основа за гарантиране на високо равнище на защита на човешкия живот и здраве, здравето и благосъстоянието на животните, интересите на околната среда и потребителите по отношение на генетично модифицирани храни и фуражи, като в същото време гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.  призовава Комисията да преустанови действието на всяко решение за изпълнение относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани организми, докато процедурата по разрешаване е преразгледана по такъв начин, че да се обърне внимание на слабостите в сегашната процедура, за която се доказа, че е неподходяща;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) Достъпно на: https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4586
(4) ― Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара — в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета — с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110),― Резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 година за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (P8_TA(2015)0456),― Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (P8_TA(2016)0040),― Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (P8_TA(2016)0039),― Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (P8_TA(2016)0038),― Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, MIR162, MIR604 и GA21 (P8_TA(2016)0271),― Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L. , ред SHD-27531‑4) (P8_TA(2016)0272),― Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (P8_TA(2016)0388),― Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (P8_TA(2016)0389),― Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (P8_TA(2016)0386),― Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (P8_TA(2016)0387),― Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (P8_TA(2016)0390),― Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (P8_TA(2017)0123).
(5) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.
(6) Bauer-Panskus/Then: Коментар на Testbiotech относно научното становище по заявление (EFSA-GMO-NL-2011-96) за пускане на пазара на устойчив на насекоми и хербициди генетично модифициран памук GHB119 от Bayer CropScience AG, който е на разположение на адрес:https://www.testbiotech.org/node/1860.
(7) http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2011-00311.
(8) Така например във встъпителното изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Европейска комисия (Страсбург, 15 юли 2014 г.), както и в речта за състоянието на Съюза от 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).
(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0379.
(10) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.


Генетично модифицирана царевица DAS-40278-9
PDF 515kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D050183 – 2017/2674(RSP))
P8_TA(2017)0215B8-0292/2017

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D050183),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3, член 9, параграф 2, член 19, параграф 3 и член 21, параграф 2 от него,

–  като взе предвид гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 27 март 2017 г., по време на което не беше дадено становище;

–  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

–  като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 26 октомври 2016 г. и публикувано на 5 декември 2016 г.(3),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, COD(2017)0035),

–  като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(4),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

–  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 11 ноември 2010 г. Dow AgroSciences Europe подаде заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от царевица DAS-40278-9, до националния компетентен орган на Нидерландия, в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението се отнася и до пускането на пазара на генетично модифицирана царевица DAS-40278-9 в състоящи се от нея или съдържащи я продукти, които са предназначени за употреба, различна от употребата като храни и фуражи, както всеки други вид царевица, с изключение на отглеждане;

Б.  като има предвид, че на 26 октомври 2016 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 5 декември 2016 г.(5);

В.  като има предвид, че царевицата DAS-40278-9 експресира протеина AAD-1, придаващ поносимост към хербициди, съдържащи активна съставка 2,4- дихлорфеноксиоцетна киселина (2,4-Д) и арилоксифеноксипропионат (AOPP);

Г.  като има предвид, че независими проучвания пораждат загриженост във връзка с рисковете от активното вещество 2,4-D, що се отнася до развитието на ембриона, вродени малформации и нарушаване на функциите на ендокринната система; като има предвид, че не е ясно дали и до каква степен продуктите с активно вещество 2,4-D съдържат силно токсични примеси на диоксини и фурани, които са канцерогени за човека, нарушават функциите на ендокринната система, остават в околната среда и се натрупват по хранителната верига(6);

Д.  като има предвид, че одобрението на активното вещество 2,4-D беше подновено през 2015 г.; като има предвид, че присъствието на примеси, като например диоксини и фурани, беше отчетено под определени нива; като има предвид, че заявителят все още не е представил информация относно потенциалните ендокринни свойства на веществото(7);

Е.  като има предвид, че разрешаването на вноса на царевица DAS-40278—9 в ЕС несъмнено ще доведе до увеличаване на нейното отглеждане на други места, например в САЩ, Бразилия и Аржентина, и до съответно повишаване на употребата на 2,4-D и AOPP хербициди; като има предвид, че независимите изследвания също пораждат загриженост относно значителни пропуски в сравнителната оценка, сериозни пропуски по отношение на токсикологичната оценка (напр. фактът, че не е било изискано изпитването на цялото растение в дадено изследване на храненето на животни, не са били разгледани дългосрочните или натрупаните последици, въздействието върху репродуктивната система не е било предмет на разисквания, както не са били разглеждани методологичните недостатъци в рамките на изследванията върху животни), както и неясна оценка на възможното въздействие върху имунната система(8);

Ж.  като има предвид, че по време на тримесечния период на консултации държавите членки представиха множество критични забележки; като има предвид, че тези забележки се отнасят до, наред с другото: липсващи или недостатъчни данни, липсващи обяснения, противоречиви изявления в заявлението, незадоволително проектиране на изпитванията, липсващи изпитвания, например по отношение на алергенност, съмнителни резултати от проучванията за оценка на безопасността, липсата на 90-дневно изследване за субхронична токсичност с цялата храна, което прави невъзможно извършването на оценка на потенциалния риск от консумиране на хранителни продукти, произведени с царевица, както и избора и проектирането на проучвания, взети предвид при оценката на риска(9);

З.  като има предвид, че въпреки всички тези опасения ЕОБХ не сметна за необходимо извършването на наблюдение след пускането на пазара на храните/фуражите, произведени от царевица DAS-40278-9;

И.  като има предвид, че по време на гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 27 март 2017 г., не беше представено становище; като има предвид, че 16 държави членки гласуваха „против“, докато само 9 държави членки, представляващи 36,22% от населението на Съюза, гласуваха „за“, като 3 държави членки се въздържаха;

Й.  като има предвид, че в обяснителния меморандум на законодателното си предложение, представено на 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003, що се отнася до възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия (COM(2015)0177), и в обяснителния меморандум на законодателното предложение, представено на 14 февруари 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията изрази съжаление по повод на факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 решенията за даване на разрешение бяха приемани от Комисията без подкрепата на становището на комитета на държавите членки и че връщането на досието при Комисията за окончателно решение, което в много голяма степен представлява изключение за процедурата като цяло, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че тази практика на няколко пъти беше критикувана от председателя на Комисията Юнкер като недемократична(10);

К.  като има предвид, че Парламентът отхвърли законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на 28 октомври 2015 г. на първо четене(11) и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

Л.  като има предвид, че в съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ясно се посочва следното: „При обсъждане на приемането на други проекти на актове за изпълнение в особено чувствителни сектори, по-специално данъчното облагане, здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда, Комисията, с оглед на намирането на балансирано решение, ще действа, доколкото е възможно, по такъв начин, че да избегне противопоставянето на всяка преобладаваща позиция, която може да се формира в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение.“

1.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която, в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(12), е да предоставя основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите, що се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.  призовава Комисията да преустанови действието на всяко решение за изпълнение относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани организми, докато процедурата по разрешаване е преразгледана по такъв начин, че да се обърне внимание на слабостите в сегашната процедура, която доказа, че е неподходяща;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1)OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4633
(4) ― Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара ― в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ― с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110),― Резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (P8_TA(2015)0456),― Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (P8_TA(2016)0040),― Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (P8_TA(2016)0039),― Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (P8_TA(2016)0038),― Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията (P8_TA(2016)0271),― Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4) (P8_TA(2016)0272),― Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (P8_TA(2016)0388),― Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (P8_TA(2016)0389),― Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (P8_TA(2016)0386),― Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (P8_TA(2016)0387),― Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (P8_TA(2016)0390).― Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (P8_TA(2017)0123).
(5) На разположение на адрес: https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4633
(6) http://www.pan-europe.info/sites/pan-europe.info/files/public/resources/reports/pane-2014-risks-of-herbicide-2-4-d.pdf
(7) Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2033 на Комисията от 13 ноември 2015 г. за подновяване на одобряването на активното вещество 2,4-D в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 298, 14.11.2015 г., стр. 8).
(8) Bauer-Panskus/Then: Коментар на Testbiotech относно научно становище на ЕОБХ относно заявление на DOW AgroSciences LLC (EFSA-GMO-NL-2010—89) за пускане на пазара на устойчива на хербициди генетично модифицирана царевица DAS-40278—9, на разположение на адрес: https://www.testbiotech.org/node/1862
(9) Вж. регистъра с въпроси на ЕОБХ, приложение Ж към Въпрос № EFSA-Q-2010-01326, достъпен онлайн на: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2010-01326
(10)Вж. например встъпителното изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Европейска комисия, (Страсбург, 15 юли 2014 г.) или речта за състоянието на Съюза от 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0379.
(12) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.


Положението в Унгария
PDF 501kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария (2017/2656(RSP))
P8_TA(2017)0216B8-0295/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2, 6 и 7 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 4, 12, 13, 14, 16, 18 и 21 от нея,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, и по-конкретно делата Szabó и Vissy/Унгария, Karácsony и др./Унгария, Magyar Keresztény Mennonita Egyház и др./Унгария, Baka с/у Унгария и Ilias и Ahmed/Унгария,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и многобройните договори на ООН в областта на правата на човека, които са обвързващи за всички държави членки,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—  като взе предвид своите резолюции съответно от 16 декември(1) и 10 юни 2015 г.(2) относно положението в Унгария, от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария(3), от 16 февруари 2012 г. относно неотдавнашните политически събития в Унгария(4) и от 10 март 2011 г. относно закона за медиите в Унгария(5),

—  като взе предвид изслушването относно положението в Унгария, проведено на 27 февруари 2017 г. от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид разискването в пленарна зала относно положението в Унгария от 26 април 2017 г.,

—  като взе предвид Римската декларация на ръководителите на 27-те държави членки и на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия от 25 март 2017 г.,

—  като взе предвид Закон CLXVIII от 2007 г. относно обнародването на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, приет от Държавното събрание на Унгария на 17 декември 2007 г.,

—  като взе предвид Резолюция 2162 (2017) от 27 април 2017 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавена „Обезпокоителни събития в Унгария: проектозакон относно НПО, който ограничава гражданското общество, и евентуално закриване на Централноевропейския университет“,

—  като взе предвид изявлението на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от 8 март 2017 г. относно новия закон на Унгария, който позволява автоматичното задържане на лица, търсещи убежище, и писмото му до председателя на Държавното събрание на Унгария от 27 април 2017 г. с покана да отхвърли предложения проектозакон относно НПО с чуждестранно финансиране,

—  като взе предвид решението на Комисията да открие производство за установяване на нарушение срещу Унгария във връзка със закона за изменение на закона за националното висше образование, както и други текущи и предстоящи производства за установяване на нарушение срещу Унгария,

—  като взе предвид реакцията на Комисията на националното допитване в Унгария под надслов „Да спрем Брюксел“,

—  като взе предвид посещението на члена на Комисията Аврамопулос в Унгария на 28 март 2017 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи до заместник-председателя Тимерманс, в което се иска становището на Комисията относно съответствието на закона за изменение на някои актове, свързани с подсилването на прилаганата в охраняемата гранична зона процедура, с разпоредбите на достиженията на правото на ЕС в областта на убежището, както и по отношение на Хартата на основните права при прилагането на посочените в този закон мерки,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са универсални и общи за държавите членки (член 2 от ДЕС);

Б.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз е част от първичното законодателство на ЕС, което забранява всяка форма на дискриминация на каквото и да било основание, като например пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

В.  като има предвид, че Унгария е държава – членка на Европейския съюз от 2004 г. насам, и като има предвид, че според проучванията на общественото мнение по-голямата част от унгарските граждани подкрепят членството на страната в ЕС;

Г.  като има предвид, че според Хартата изкуствата и научните изследвания са свободни и академичната свобода се зачита; като има предвид, че тя също така гарантира свободата да се създават учебни заведения при зачитане на демократичните принципи;

Д.  като има предвид, че свободата на сдружаване следва да бъде защитавана, и като има предвид, че енергичното гражданско общество играе жизненоважна роля за насърчаването на участието на обществеността в демократичния процес и отчетността на правителствата по отношение на правните им задължения, включително в областта на защитата на основните права, опазването на околната среда и борбата с корупцията;

Е.  като има предвид, че правото на убежище е гарантирано при надлежно спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с ДЕС и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

Ж.  като има предвид, че през 2016 г. 91,54% от молбите за предоставяне на убежище са отхвърлени; като има предвид, че от 2015 г. насам приетите в Унгария нови закони и процедури в областта на убежището принуждават всички лица, търсещи убежище, да влизат в Унгария през транзитна зона на унгарска територия, която позволява достъп на ограничен брой хора на ден, например 10 понастоящем; като има предвид, че НПО многократно са съобщавали, че мигрантите по границите на Унгария биват незабавно връщани в Сърбия, в някои случаи по жесток и насилствен начин, без молбите им за закрила да бъдат разгледани; като има предвид, че унгарското правителство не е изпълнило произтичащите от законодателството на ЕС задължения за преместване на лицата, търсещи убежище;

З.  като има предвид, че във връзка с писмените констатации, които е представил на 17 декември 2016 г. на Европейския съд по правата на човека по две жалби срещу Австрия относно прехвърлянето на кандидати за убежище от Австрия в Унгария съгласно Регламент „Дъблин III“, комисарят на Съвета на Европа за правата на човека заяви, че поради въведените през последните месеци в Унгария радикални промени в законодателството и практиката в областта на убежището, връщаните там лица, търсещи убежище, са изложени на значителен риск да станат жертва на нарушения на правата на човека;

И.  като има предвид, че 11 бежанци, т.нар. „11-те от Рьоске“, които са се намирали в Унгария на 16 септември 2016 г., денят след като страната затвори границата си със Сърбия, са обвинени в извършване на терористичен акт и са осъдени на доживотен затвор, като сред тях е и Ахмед Х. – пребиваващ в Кипър сирийски гражданин, който е осъден на 10 години лишаване от свобода в рамките на несправедлив съдебен процес през ноември 2016 г. единствено на основание, че е използвал мегафон с цел намаляване на напрежението и е хвърлил три предмета по граничната полиция;

Й.  като има предвид, че от приемането на резолюцията от 16 декември 2015 г. насам бяха изразени опасения по редица въпроси, и по-конкретно използването на публични разходи, нападенията срещу организации на гражданското общество и защитници на правата на човека, правата на лицата, търсещи убежище, масовото наблюдение на граждани, свободата на сдружаване, свободата на изразяване, медийния плурализъм и закриването на вестника Népszabadság, правата на ромите, включително изгонването на роми в Мишколц и сегрегацията на ромските деца в системата на образованието, правата на ЛГБТИ, правата на жените, съдебната система, включително възможността за произнасяне на доживотна присъда без право на условно предсрочно освобождаване, принудителното изгонване на унгарските НПО „Ромски парламент“ и „Независима ромска организация Фралипе“ от централата им, както и риска от закриване на архива Лукач;

К.  като има предвид, че съдържанието и езикът, използван в националното допитване под надслов „Да спрем Брюксел“ — национално допитване относно имиграцията и тероризма и придружаващите го правителствени рекламни кампании — са крайно подвеждащи и пристрастни;

Л.  като има предвид, че по дело Szabó и Vissy/Унгария Европейският съд по правата на човека постанови, че въведеното през 2011 г. унгарско законодателство относно тайно наблюдение с цел борба с тероризма е представлявало нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, дома и кореспонденцията; като има предвид, че по дело Ilias и Ahmed/Унгария Съдът констатира нарушение на правото на свобода и сигурност, правото на ефективни правни средства за защита по отношение на условията в транзитна зона Рьоске и правото на защита от нечовешко или унизително отнасяне по отношение на експулсирането на жалбоподателите в Сърбия; като има предвид, че по дело Baka/Унгария Съдът постанови, че Унгария е нарушила правото на справедлив съдебен процес и свободата на изразяване на мнение на Андраш Бака, бивш председател на Върховния съд на Унгария;

М.  като има предвид, че последните събития в Унгария, и по-специално законът за изменение на някои актове, свързани с повишаването на строгостта на процедурите, прилагани в областта на управлението на границите и убежището, законът за изменение на закона за националното висше образование, който представлява пряка заплаха за Централноевропейския университет и който предизвика силно обществено неодобрение, както и предложението за закон относно прозрачността на организациите, получаващи помощ от чужбина (Проектозакон T/14967 на унгарския парламент), породиха безпокойство с оглед на съвместимостта им с правото на ЕС и Хартата на основните права;

1.  припомня, че ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, трябва да бъдат зачитани от всички държави — членки на ЕС;

2.  изразява съжаление, че събитията в Унгария доведоха до сериозно влошаване на положението с принципите на правовата държава, демокрацията и основните права през последните години, наред с другото, свободата на изразяване, академичната свобода, човешките права на мигрантите, търсещите убежище лица и бежанците, свободата на събранията и сдруженията, ограниченията и пречките пред дейността на организациите на гражданското общество, правото на равно третиране, правата на лицата, принадлежащи към малцинства, в т.ч. ромите, евреите и ЛГБТИ, социалните права, функционирането на конституционната система, независимостта на съдебната система и на други институции, както и много тревожни сигнали за корупция и конфликти на интереси, които, взети заедно, могат да представляват нововъзникваща системна заплаха за принципите на правовата държава в тази държава членка; счита, че Унгария подлага на изпитание способността и готовността на ЕС да реагира на заплахи и нарушения от страна на държава членка спрямо основополагащите ценности на Съюза; отбелязва със загриженост, че развоят на събитията в някои други държави членки свидетелства за тревожни признаци на застрашаване на принципите на правовата държава като в Унгария;

3.  призовава унгарското правителство да започне диалог с Комисията по всички въпроси, посочени в настоящата резолюция, и по-конкретно човешките права на мигрантите, търсещите убежище лица и бежанците, свободата на сдружаване, свободата на образование и академични изследвания, сегрегацията на ромите в областта на образованието и закрилата на работещите бременни жени; отново заявява, че и двете страни следва да участват в такъв диалог по безпристрастен и основан на доказателства и сътрудничество начин; призовава Комисията да информира Парламента за своите оценки;

4.  изразява своята загриженост от последните изявления и инициативи на унгарското правителство, по-специално във връзка с поддържането на кампанията за допитването „Да спрем Брюксел“ и действията по разследване, насочени към чуждестранни служители на Централноевропейския университет, както и изявленията на ръководителите на управляващата партия против евентуални законодателни промени в отговор на препоръките, отправени от институциите на ЕС и международните организации; изразява съжаление, че тези сигнали не показват ясен ангажимент от страна на унгарските органи да гарантират напълно, че действията им са в съответствие с първичното и вторичното законодателство на ЕС;

5.  призовава Комисията да наблюдава строго използването на средства на ЕС от страна на унгарското правителство, по-специално в областта на убежището и миграцията, публичната комуникация, образованието, социалното приобщаване и икономическото развитие, за да се гарантира, че всеки съфинансиран проект е в пълно съответствие с първичното и вторичното законодателство на ЕС;

6.  призовава унгарското правителство междувременно да отмени закона за изменение на някои актове, свързани с повишаването на строгостта на процедурите, прилагани в областта на управлението на границите и убежището, и закона за изменение на закона за националното висше образование, както и да оттегли предложението за закон относно прозрачността на организациите, получаващи помощ от чужбина (Проектозакон T/14967 на унгарския парламент);

7.  настоятелно призовава унгарското правителство незабавно да преустанови всички срокове в закона за изменение на закона за националното висше образование, да започне незабавно диалог с компетентните органи на САЩ с цел да се гарантира бъдещото функциониране на Централноевропейския университет, който издава акредитирани от САЩ дипломи, и да поеме официално ангажимент, че университетът може да остане в Будапеща като свободна институция;

8.  изразява съжаление, че Комисията не е реагирала на призива на Парламента да задейства уредбата на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава, който се съдържа в неговите резолюции от 10 юни 2015 г. и от 16 декември 2015 г. относно положението в Унгария, за да се предотврати, чрез диалог със съответната държава членка, допълнителното ескалиране на една нововъзникваща системна заплаха за принципите на правовата държава; счита, че настоящият подход, възприет от Комисията, е насочен основно към странични, технически аспекти на законодателството, като същевременно не се обръща внимание на тенденциите, закономерностите и комбинирания ефект на мерките върху принципите на правовата държава и основните права; счита, че по-специално производството за установяване на нарушение в повечето случаи не успява да доведе до реални промени и да намери решение на ситуацията като цяло;

9.  счита, че настоящото положение в Унгария представлява очевиден риск от тежко нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и дава основание за стартирането на процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС;

10.  възлага на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, в съответствие с член 83 от Правилника за дейността, да стартира производството и да изготви специален доклад с оглед на провеждането на пленарно гласуване по мотивирано предложение, с което призовава Съвета да предприеме действия съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС;

11.  отново изтъква необходимостта от редовен процес на мониторинг и диалог с участието на всички държави членки с цел да бъдат защитени основните ценности на ЕС, свързани с демокрацията, основните права и принципите на правовата държава, в който участват Съветът, Комисията и Парламентът, както се предлага в резолюцията на Парламента от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(6) (Пакт за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права), и също така с цел да се избегнат двойните стандарти;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията и Съвета, на президента, правителството и парламента на Унгария, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и Съвета на Европа.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0461.
(2) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 46.
(3) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 52.
(4) ОВ C 249 E, 30.8.2013 г., стр. 27.
(5) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 154.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0409.


Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот
PDF 504kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот (2016/2798(RSP))
P8_TA(2017)0217B8-0298/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за препоръка на Съвета за Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот и за отмяна на Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (COM(2016)0383),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016)0381),

—  като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот(1),

—  като взе предвид Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения („Европас“)(2), посредством което хората могат да представят своите умения и квалификации,

—  като взе предвид новите приоритети на европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението до 2020 г., установени в съвместния доклад на Съвета и Комисията относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ET 2020)(3),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(4),

—  като взе предвид прегледа на „Евридика“ относно признаването на предходно неформално и самостоятелно учене във висшето образование,

—  като взе предвид многоезиковата Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), която, заедно с Европейска квалификационна рамка (ЕКР), ще използва общ формат за електронно публикуване на информация относно квалификациите, съгласно определеното в приложение VI на предложението,

—  като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение(5) (EQAVET),

—  като взе предвид независимия Европейски регистър за осигуряване на качество във висшето образование(6), който представлява списък на агенции за осигуряване на качество, които са доказали, че спазват по същество стандартите и насоките за осигуряване на качество в европейското пространство за висше образование,

—  като взе предвид Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS)(7), разработена в контекста на европейското пространство за висше образование и Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), създадена с Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г.(8),

—  като взе предвид процеса от Болоня във връзка с висшето образование, министерското комюнике от Ереван от 2015 г. и „Европейското висше образование през 2012 г.: доклад за прилагане на процеса от Болоня“,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм+“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта(9),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите) и Препоръката относно използването на квалификационните рамки при признаването на чуждестранните квалификации, в която ЕКР се посочва изрично като инструмент, който да се използва при академичното признаване,

—  като взе предвид стратегията „Разширяването на участието за равенство и растеж: Стратегия за развитието на социалното измерение и ученето през целия живот в европейското пространство за висше образование до 2020 г., която обхваща всички участващи държави в ЕКР,

—  като взе предвид доклада на ЮНЕСКО от 2015 г. относно признаването, валидирането и акредитацията на неформалното и самостоятелното учене в държавите — членки на ЮНЕСКО,

—  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации(10), изменена с Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г.(11),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот (O-000038/2017 — B8-0218/2017),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че правилното признаване, разбиране и оценяване на уменията излиза извън сферата на това, което се търси на пазара на труда; като има предвид, че наличните и необходими на пазара на труда умения биха извлекли полза от една ЕКР, която може да установи и съчетае тези умения и по този начин да донесе социални и икономически ползи; като има предвид, че е от основно значение да се помогне на гражданите да придобиват и обновяват компетентности и умения през целия си живот;

Б.  като има предвид, че по-добрата съпоставимост на квалификациите повишава възможността за наемане на работа и професионално израстване за всички работници мигранти;

В.  като има предвид, че акцентът следва да бъде поставен върху уменията в областта на ИКТ и да бъдат въведени структурни мерки, за да се помогне на хората да придобиват и валидират съответните умения;

Г.  като има предвид, като отчита новите предизвикателства от страна на обществото и на технологичните и демографските промени, ЕКР, чрез процеса на по-нататъшното си развитие, може да подкрепи ученето през целия живот както от гледна точка на подкрепата на равните възможности и справедливостта в образованието, така и на подобряването на пропускаемостта между образованието и системите за обучение; като има предвид, че образованието и обучението следва да помагат на хората да се приспособяват към всякакви обстоятелства, пред които може да бъдат изправени, като повишават квалификацията и образоват гражданите чрез цялостен подход, така че те да станат критично мислещи, уверени и независими, както и да придобият уменията, необходими за 21-ви век;

Д.  като има предвид, че постоянното развитие на знанията, уменията и компетентностите — известен още като обучение през целия живот — може да допринесе за подобряване на работата на отделните хора и житейския им избор и да им помогне да постигнат лично развитие и реализират пълния си потенциал, като по този начин се осигуряват ползи за обществото и същевременно се подобряват на шансовете на хората за намиране на работа и подсигуряване на тяхната кариера;

Е.  като има предвид, че една от целите на ЕКР е да улесни сравняването между образователните системи и по този начин да даде тласък за промяна и реформи на национално и секторно равнище, с оглед постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“;

Ж.  като има предвид, че поради липсата на амбиция от страна на държавите членки и въпреки наблюдаваната досега ангажираност, все още се наблюдават липса на прозрачност на квалификациите и ниска степен на признаване на чуждестранните квалификации; като има предвид, че са необходими корекции в ЕКР с цел квалификациите да бъдат по прозрачни и сравними;

З.  като има предвид, че ЕКР следва да предоставя мета-рамка за ползвателите и да улеснява сътрудничеството между органите на държавите членки, социалните партньори, доставчиците на образование и обучение, синдикалните организации, гражданското общество и други заинтересовани страни на международно равнище;

И.  като има предвид, че само Нидерландия и Швеция имат въведени специални процедури в рамките на националните си квалификационни рамки за включването на неформалните квалификации и че нито една държава членка няма специални процедури за самостоятелно учене в рамките на националните си квалификационни рамки;

Й.  като има предвид, че във възможно най-кратки срокове и не по-късно от 2018 г., държавите членки следва да постигнат споразумения в съответствие с ЕКР за валидиране на неформално и самостоятелно учене, свързано с националните квалификационни рамки, включително на умения, придобити в рамките на доброволческа дейност;

К.  като има предвид, че държавите членки са поели конкретен ангажимент по отношение на комюникето от Ереван от 2015 г. за преразглеждане на националните законодателства с цел пълно прилагане на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите), както и за преразглеждане на националните квалификационни рамки, с цел да се гарантира, че образователните пътеки, включени в определена рамка, предвиждат адекватно признаване на предходното учене;

Л.  като има предвид, че е от изключителната компетентност на държавите членки и че те носят отговорност да гарантират качеството на учебното съдържание и да организират образователните системи; като има предвид, че ЕКР не засяга тази отговорност;

М.  като има предвид разминаванията в признаването на квалификациите, които понастоящем съществуват между различни региони, по-специално трансгранични региони, и произтичащите от това различия в пригодността за намиране на работа;

Н.  като има предвид, че библиотеките — както обществените, така и частните — оказват значителен принос за ученето през целия живот и за подобряване на грамотността и цифровите умения;

О.  като има предвид, че понастоящем общо 39 държави участват в ЕКР, като в техния състав влизат: държавите — членки на ЕС, държавите от ЕИО, държавите кандидатки за членство в ЕС, потенциалните държави кандидатки (Босна и Херцеговина и Косово) и Швейцария;

1.  отбелязва инициативата на Комисията за преразглеждане на ЕКР и за допълнителна подкрепа за модернизацията на европейските системи за образование и обучение, като същевременно се зачитат националните компетенции и се гарантира запазването на характерните черти на образователните системи в държавите членки;

2.  отбелязва, че насърчаването на критичното мислене и мисленето извън общоприетите шаблони е от решаващо значение за развитието на нови умения, които ще бъдат необходими в бъдеще;

3.  препоръчва да се защити богатото наследство от умения, което е представено от предаването на не само технически, но и ръчни умения, които дадоха възможност за развитието и растежа на занаятчийски производствени сектори, които трябва да бъдат запазени, за да се защити собствената идентичност на държавите членки;

4.  отбелязва, че една от ролите на ЕКР се състои в това да подобрява съпоставимостта на квалификациите, придобити в държавите членки, като същевременно се гарантират специфичните характеристики на националните образователни системи;

5.  посочва, че Съюзът следва да направи възможно, независимо от възрастта или състоянието, уменията и способностите на всеки човек, включително тези, придобити благодарение на доброволческата дейност, да бъдат по-видими и по-добре добре оценени и признати по ясен и достъпен начин, по-специално в трансграничните райони, независимо къде или как са придобити съответните умения и компетентности; подчертава необходимостта държавите членки да положат по-сериозни усилия за по-бързото и по-ефективното признаване на квалификациите и съотнасянето им към съответното ниво на ЕКР;

6.  припомня необходимостта да се подчертае значението на прилагането на EKP, с цел да се повиват качеството и потенциалът на рамката;

7.  препоръчва по-голяма гъвкавост по отношение на актуализирането на съотнасянето на националните рамки на държавите членки спрямо ЕКР;

8.  припомня, че една от основните задачи на ЕКР е да улеснява и насърчава преносимостта на квалификациите и валидирането на формалното и неформално образование и обучение между различните системи за образование и обучение, така че да стане възможна транснационалната професионална мобилност и мобилността, свързана с обучение, да се разреши въпроса с определени несъответствия на европейския пазар на труда и по-добре да се отговори по-добре на личните потребности на гражданите и на обществото като цяло;

9.  призовава Комисията да прецени дали трите хоризонтални области (знания, умения и компетентности) следва да бъдат допълнително преразгледани, за да станат по-разбираеми и ясни; призовава Европейската рамка относно ключовите компетентности от 2006 г. да се използва като ценен ресурс и като основен референтен документ за постигане на повече съгласуваност на терминологията между различните рамки на ЕС и в крайна сметка за истински ориентиран към резултатите от обучението подход;

10.  отбелязва колко е важно да се анализират и разработват инструменти за предвиждане на бъдещите потребности от умения; ето защо насърчава държавите членки и всички съответни заинтересовани страни, като например работодателите, да споделят добри практики в това отношение;

11.  подчертава значението на програмите за обучение и стажовете за изграждането на умения; подчертава поради това необходимостта от насърчаване на дуалните системи на образование в държавите членки, които комбинират стажове в предприятията и образование в професионалните учебни заведения; припомня, че работодателите и предприемачите изпълняват ключова роля за обучението на работното място и за осигуряването на стажове, и счита, че тази роля следва да се подкрепя и развива и занапред;

12.  препоръчва ЕКР да бъде свързана в достатъчна степен с потребностите на обществото, включително с търсенето на пазара на труда, с цел да се подобри конкурентоспособността на европейската икономика, както и да се помогне на гражданите да развият своя потенциал с оглед постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

13.  подчертава необходимостта да се мобилизират изцяло възможностите на EKP, за да се стимулира и улесни мобилността на студентите и работниците в рамките на ЕС и по този начин да се популяризира ученето през целия живот и да се насърчи развитието на мобилна и гъвкава работна сила в цяла Европа във времена на икономически предизвикателства и глобализация на пазара;

14.  подчертава факта, че редица държави членки са все още в началния етап от прилагането на националните си квалификационни рамки, основни на осемте нива на ЕКР; призовава Комисията да насърчи държавите членки да гарантират, че този процес ще продължи да се осъществява;

15.  подчертава значението на инициативата за Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), която установява и категоризира на 25 езика уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, които са от значение за пазара на труда и образованието и обучението в ЕС;

16.  призовава за силна подкрепа и насърчаване на общите европейски принципи на предоставяне и бързо валидиране на неформалните и самостоятелните учебни процеси, тъй като това е особено важно за включването на „нетипичните“ учащи се; в този контекст подчертава увеличаването на броя на сесиите за обучение в производствени условия, които следва да бъдат включени в процеса на валидиране, и подчертава необходимостта да се обърне особено внимание на сертифицирането на възрастните хора, хората с увреждания, дългосрочно безработните, по-възрастните работници и други групи; насърчава Комисията да оцени дали кредитите в Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) могат да бъдат използвани за валидиране и признаване на неформалното и самостоятелното учене; счита, че от това няма да последва девалвация на формалните постижения;

17.  подчертава необходимостта от по-добра координация между ЕКР и останалите съществуващи инструменти за признаване и прозрачност, като например Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и Европейския паспорт на уменията („Европас“), посредством подкрепата на системи за осигуряване на качество, за да се създадат синергични ефекти и да се повиши ефективността на инструментите за прозрачност;

18.  препоръчва Комисията да разработи инструмент за самооценка за работодатели, за да гарантира по-ефективно използване на ЕКР; насърчава работодателите да мислят критично за равнищата на умения и квалификации, необходими за работа;

19.  подчертава потенциалните рискове, свързани с определянето на учебните резултати в рамките на ЕКР, от гледна точка на въздействието върху учебните програми; подчертава значението на многообразието на образователните системи в ЕС и в участващите държави;

20.  призовава останалите държави членки да свържат бързо националните си квалификационни рамки с ЕКР; настоятелно изисква това да се извършва с по‑бърз темп, за да се премахнат всички оставащи пречки пред признаването;

21.  препоръчва Комисията да направи преоценка на разходите за подобряване на ЕКР, тъй като понастоящем не са предвидени никакви допълнителни разходи; изразява загриженост, че обхватът на работата за преразглеждане на ЕКР се подценява;

22.  настоятелно призовава държавите членки да приложат стратегии във връзка със социалното измерение по отношение на системите си за образование и обучение, за да се засили подкрепата за равните възможности, подобри справедливостта в образованието, борбата с неравенствата и обезпечи по-добра пропускаемост между системите за образование и обучение; настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите членки в това начинание;

23.  призовава Комисията да преразгледа насърчаването на финансирането на база постижения в професионалното образование и обучение и висшето образование, както и таксите за обучение в рамките на програмата за модернизиране, за да се гарантира социалната роля на системите за образование и обучение и да се осигури достъп до квалификации;

24.  настоятелно призовава Комисията да разясни предвидената роля съответно на Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) и на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), за да гарантира по-голяма прозрачност на преразглеждането по отношение на заинтересованите страни;

25.  призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на ангажимента за включване на самостоятелното и неформалното учене, които понастоящем са изключени от голяма част от националните квалификационни рамки и впоследствие от ЕКР, като това се отнася по-специално за самостоятелното учене, което към настоящия момент е напълно изключено;

26.  подчертава необходимостта от по-добро разбиране на квалификациите, придобити извън ЕС с оглед на тяхното валидиране и признаване, така че да се стимулира интеграцията на мигрантите и бежанците в европейското общество, на пазара на труда на ЕС и в системите за образование и обучение в ЕС; приветства в този контекст препоръката, която поставя основите за взаимоотношения между националните и регионални квалификационни рамки на трети държави, националните квалификационни рамки и ЕКР, по-специално възможността за провеждане на структуриран диалог със съседните на ЕС държави, които имат споразумение за асоцииране с ЕС, което евентуално да води до засилване на националните им квалификационни рамки с ЕКР, и подкрепата на ЕС (например чрез помощ за развитие) за трети държави с цел развитие на съответните национални квалификационни рамки;

27.  признава, че е в интерес на трети държави да използват ЕКР като отправна точка за собствените си квалификационни системи, както и ЕКР да бъде преразгледана, за да се опрости официалното сравняване на квалификациите, придобити в трети държави, с квалификациите, получени в ЕС;

28.  настоява, че съответните заинтересовани страни, като например публичните служби по заетостта, социалните партньори, доставчиците на услуги за образование и обучение и гражданското общество, следва да играят по-активна роля и да си сътрудничат тясно при създаването, изпълнението, насърчаването и мониторинга на ЕКР на равнище ЕС и на национално равнище, с цел да се гарантира неговата по-широка подкрепа;

29.  счита, че инструмент като ЕКР изисква постоянно актуализиране и корекции и по този начин следва да бъде подкрепян и подобряван чрез постоянно наблюдение, особено по отношение на леснотата на използване, пропускаемостта и прозрачността; подчертава, че ЕКР ще бъде успешна единствено ако държавите членки се ангажират истински за нейното прилагане и използване;

30.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1.
(2) ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 6.
(3) ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 25.
(4) OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(5) ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 1.
(6) https://www.eqar.eu
(7) http://ec.europa.eu/education/library/publications/2015/ects-users-guide_en.pdf
(8) ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 11.
(9) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50.
(10) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.
(11) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 132.

Правна информация