Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2973(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-0668/2017

Разисквания :

PV 12/12/2017 - 11
CRE 12/12/2017 - 11

Гласувания :

PV 14/12/2017 - 8.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0500

Приети текстове
PDF 487kWORD 58k
Четвъртък, 14 декември 2017 г. - Страсбург Окончателна версия
Положението на хората от общността рохингия
P8_TA(2017)0500RC-B8-0668/2017

Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2017 г. относно положението на хората от общността рохингия (2017/2973(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на мюсюлманите от общността рохингия, и по-специално от 14 септември 2017 г.(1), 7 юли 2016 г.(2) и 15 декември 2016 г.(3), както и от 13 юни 2017 г. относно лицата без гражданство в Южна и Югоизточна Азия(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Мианмар/Бирма от 16 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид коментарите, направени от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини в Кокс Базар, Бангладеш, на 19 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението от 6 септември 2017 г. на ЗП/ВП относно положението в щата Рахин, изявлението на 11 септември 2017 г. на ЗП/ВПотносно последните събития в щата Рахин в Мианмар и граничната област в Бангладеш, декларацията от 20 ноември 2017 г. на ЗП/ВПот името на Европейския съюз относно Мианмар и изявлението от 23 ноември 2017 г. на ЗП/ВП относно подписването на двустранно споразумение за репатриране между правителствата на Мианмар и Бангладеш,

—  като взе предвид посещението на члена на Комисията на ЕС, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението на кризи, Христос Стилианидис, в северния щат Рахин през май 2017 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение от 1 юни 2016 г. на Комисията и ЗП/ВПдо Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Елементи за стратегия на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма: специално партньорство за демокрация, мир и благоденствие“ (JOIN(2016)0024),

—  като взе предвид съвместното изявление за медиите относно третия диалог по правата на човека ЕС—Мианмар от 25 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно липсата на гражданство от 4 декември 2015 г.,

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Мианмар и Бангладеш за репатриране на лицата от общността рохингия от Бангладеш в Мианмар, подписан на 23 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН относно насилието в щата Рахин от 6 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид проекта на резолюция относно положението с правата на човека в Мианмар, приета от Третия комитет на Общото събрание на ООН на 16 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид доклада на Върховния комисар по правата на човека на ООН от 20 юни 2016 г., озаглавен „Положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и други малцинства в Мианмар “, и доклада на специалния докладчик на ООН от 18 март 2016 г. относно положението с правата на човека в Мианмар ,

—  като взе предвид 27-ата специална сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека на малцинствената мюсюлманска общност рохингия и на другите малцинства в щата Рахин в Мианмар ,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

—  като взе предвид Конвенцията от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство,

—  като взе предвид световния план за действие на ВКБООН за периода 2014—2024 г. за слагане край на липсата на гражданство,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад на консултативната комисия относно щата Рахин,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,

—  като взе предвид Хартата на АСЕАН,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в щата Рахин в Мианмар живеят приблизително един милион души от общността рохингия — съставена предимно от мюсюлмани малцинствена група, която е подложена на репресии и непрекъснати сериозни нарушения на правата на човека, включително заплахи за живота и сигурността, отказ на правото на здравеопазване и образование, недохранване и продоволствена несигурност, принудителен труд, сексуално насилие и ограничаване на политическите права;

Б.  като има предвид, че рохингите са едно от най-силно преследваните малцинства в света, и като има предвид, че те не получават пълни граждански права и са без гражданство съгласно закона за гражданството на Мианмар от 1982 г.; като има предвид, че голяма част от рохингите са принудени да живеят в лагери със строги ограничения на свободното движение в рамките на щата Рахин и извън него;

В.  като има предвид, че скорошните нападения над постове на силите за сигурност през август 2017 г. предизвикаха изключително несъразмерна реакция от страна на въоръжените сили на Мианмар, които извършиха сериозни нарушения на правата на човека срещу рохингите;

Г.  като има предвид, че от август 2017 г. досега над 646 000 души от общността рохингия са потърсили спасение в съседен Бангладеш, където са се сблъскали с ужасяващи условия; като има предвид, че общият брой на бежанците рохинги в Бангладеш се очаква да надхвърли 1 милион души до края на 2017 г.; като има предвид, че десетки хора, включително жени и деца, са загинали по време на път, и над 400 000 души се нуждаят от здравни грижи и хранителна помощ; като има предвид, че убийствата, изнасилванията и изтезанията на рохинги и опожаряването на техните села се използват като инструмент за трайно увреждане на социалната структура на рохингите и за травмиране на населението;

Д.  като има предвид, че границата между Мианмар и Бангладеш е милитаризирана и са поставени противопехотни мини, за да се предотврати преминаването на хора;

Е.  като има предвид, че според агенциите на ООН достъпът за хуманитарните организации продължава да бъде силно ограничен, включително за предоставянето на храна, вода и лекарства на хората от общността рохингия;

Ж.  като има предвид, че Върховният комисар по правата на човека на ООН Зеид Раад Ал Хюсеин обяви на 10 септември 2017 г., че положението в Мианмар „изглежда христоматиен пример за етническо прочистване“, а на 5 декември 2017 г. — че не може да се изключи, че става въпрос за геноцид от страна на държавните военни части срещу мюсюлманите от общността рохингия в Мианмар; като има предвид, че Амнести Интернешънъл описа положението на малцинствата в щата Рахин като „апартейд“, и като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека осъди „твърде вероятното извършване на престъпления против човечеството“ в Мианмар;

З.  като има предвид, че на конференцията на донорите, проведена на 23 октомври 2017 г. в Женева между Върховния комисариат на ООН за бежанците, Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA), Международната организация по миграция (МОМ), Европейския съюз и правителството на Кувейт, бяха дадени обещания за помощ в размер на 344 милиона щатски долара, повече от половината от които са от ЕС;

И.  като има предвид, че правителствата на Мианмар и Бангладеш подписаха меморандум за разбирателство с незадължителен характер, който следва да гарантира безопасното завръщане на бежанците от общността рохингия, избягали в Бангладеш; като има предвид, че ЗП/ВП нарече подписването на този меморандум за разбирателство важна стъпка към решаването на една от най-тежките хуманитарни и свързани с правата на човека кризи в нашето време; като има предвид, че не е ясно какъв брой евентуално завърнали се рохинги ще бъдат настанени в лагери и центрове за временно настаняване; като има предвид, че не са налице ясни срокове за връщане към адекватна сигурност и безопасно настаняване, нито за признаване на техните граждански права;

1.  силно осъжда продължаващото насилие и убийства, системната употреба на сила и загубата на човешки живот, поминък и подслон в щата Рахин; изразява дълбоката си загриженост във връзка с хуманитарното положение и положението с правата на човека и изразява най-дълбоката си съпричастност със и пълната подкрепа за хората от общността рохингия; припомня, че органите на Мианмар са длъжни да защитават без дискриминация всички цивилни лица от насилие, да разследват случаите на тежки нарушения на правата на човека и да подведат под съдебна отговорност виновните, в съответствие с нормите и задълженията в областта на правата на човека;

2.  призовава за незабавно прекратяване на насилието, убийствата, тормоза и изнасилванията на хора от общността рохингия и разрушаването на техните къщи от силите за сигурност на Мианмар;

3.  настоятелно призовава органите на Мианмар, в сътрудничество с международните агенции за предоставяне на помощ, ЕС и ООН, да позволят незабавен и безпрепятствен хуманитарен достъп до щата Рахин и околните области, включително целенасочена подкрепа за уязвимите групи като деца, възрастни хора и жертви на сексуално насилие; настоятелно призовава правителството да приложи мерки в съответствие с Резолюция 2106 (2013 г.) на Съвета за сигурност на ООН с цел предотвратяване и реагиране в отговор на случаите на сексуално насилие;

4.  призовава органите на Мианмар да предоставят достъп на независими наблюдатели, по-специално на мисията на ООН за установяване на фактите, създадена от Съвета на ООН по правата на човека през март 2017 г., за да се осигури провеждането на независими и безпристрастни разследвания на твърденията за сериозни нарушения на правата на човека, извършени от всички страни; настоятелно призовава всички страни да гарантират, че няма да се допусне безнаказаност за нарушенията на правата на човека; припомня, че когато има доказателства за нарушения на правата на човека, физическите лица трябва да бъдат преследвани чрез справедлив процес пред независими граждански съдилища и без налагане на смъртно наказание; настоява за системни действия на Съвета за сигурност на ООН, включително сезиране на Международния наказателен съд, ако Мианмар не е в състояние или не проявява воля да осигури съдебно преследване или да извърши сезирането;

5.  призовава правителството на Мианмар да предостави на националните и международните медийни организации пълен и безпрепятствен достъп до щата Рахин и да гарантира безопасността и сигурността на медийния персонал;

6.  отново отправя своя призив към правителството на Мианмар незабавно да прекрати употребата на противопехотни мини и да осигури разчистването на всички вече поставени мини, включително наскоро поставените по протежението на границата с Бангладеш; настоятелно призовава международната общност да предостави техническа помощ в тази връзка; приветства усилията, положени от Бангладеш в отговор на хуманитарна криза в една от съседните ѝ държави; приветства защитата, предоставената от Бангладеш за хората от общността рохингия, бягащи от Мианмар, и насърчава Бангладеш да продължи да предоставя подкрепа в сътрудничество с ВКБООН; призовава Бангладеш и занапред да улеснява осъществяването на хуманитарни операции от страна на международни НПО чрез отстраняване на бюрократичните пречки, опростяване на процеса на регистрация и премахване на ограниченията за движение;

7.  отбелязва меморандума за разбирателство между Мианмар и Бангладеш относно репатрирането; настоятелно призовава страните по меморандума да зачитат доброволното, безопасно и достойно завръщане на рохингите по техните места на произход без каквато и да е дискриминация и при пълен надзор от страна на ООН; настоява органите на Мианмар да представят надеждни гаранции, че завърналите се лица няма да бъдат преследвани или принудени да се настанят в лагери, сегрегирани въз основа на етнически или религиозни критерии, както и да гарантират независим и безпристрастен мониторинг от страна на организациите за защита на правата на човека; потвърждава отново принципа на забрана за връщане и подкрепя оценката на ВКБООН от 24 ноември 2017 г., съгласно която „понастоящем не съществуват условия в щата Рахин в Мианмар за сигурно и трайно връщане“; настоятелно призовава ЕС да оглави международните усилия чрез организирането на междуправителствена среща на високо равнище заедно с ООН; предлага на тази среща на високо равнище да се направи преглед на постигнатия напредък в процеса на репатрирането на рохингите и възстановяването на гражданските права и да се започне процедурата за независимо разследване на престъпленията срещу човечеството;

8.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансовата и материалната подкрепа за настаняването на бежанците, като същевременно гарантират, че помощта не се използва за неприемливи решения за бежанците и завърналите се лица; освен това призовава международните участници да установят финансова подкрепа, която да дава дълготраен отговор на потребностите на разселените рохинги и приемащите ги общности чрез достъп до подходящи и подобрени услуги; насочва по-специално вниманието към спешната необходимост от финансиране в размер около 10 милиона щатски долара, за да се предоставят специализирани медицински услуги и услуги, свързани с психичното здраве, на жертвите на изнасилване и на насилие, основано на пола; призовава Комисията да подкрепи провеждането на пълно разследване на мащабите на сексуалното насилие и другите престъпления, извършени срещу общността рохингия;

9.  изразява дълбока загриженост по повод на съобщенията за трафик на жени и момичета от общността рохингия в Мианмар и Бангладеш и настоятелно призовава органите на двете държави да работят съвместно с ВКБООН и организациите в областта на правата на човека, за да се прекрати трафикът и да се предостави закрила и подкрепа на засегнатите жени и момичета;

10.  настоятелно призовава правителството на Мианмар да предприеме мерки във връзка с дългосрочната и системна дискриминация; подчертава, че е невъзможно да се сложи край на страданията, ако не се отстранят първопричините; отбелязва във връзка с това, че отказването на права на малцинствата в Мианмар не се ограничава до общността рохингия и засяга също така други етнически групи, включително в щатите Качин и Шан;

11.  приветства окончателния доклад на консултативната комисия относно щата Рахин, създадена по искане на държавния съветник; решително насърчава органите на Мианмар да назначат във възможно най-кратък срок изпълнителен орган, който да приложи изцяло препоръките на комисията Анан; насърчава ЕС, ООН и другите международни участници да подкрепят този процес;

12.  подчертава препоръката на консултативната комисия относно необходимостта правните разпоредби относно гражданството да се приведат в съответствие с международните стандарти и договори, по които Мианмар е страна; настоятелно призовава правителството на Мианмар да измени закона за гражданството и да предостави юридически признати документи за гражданство на гражданите от общността рохингия, така че те да бъдат приети като етническо малцинство и да се зачита правото им на самоопределение; настоятелно призовава правителството да издава лични карти, които не съдържат информация относно религиозната принадлежност;

13.  настоява сегрегацията на населението от общността рохингия в Мианмар да бъде прекратена; призовава за отмяна на полицейския час за членовете на общността рохингия и за премахване на всички контролни пунктове, с изключение на необходимите; настоятелно призовава правителството на Мианмар да гарантира, че жителите на общността рохингия могат да пътуват свободно в щата Рахин и в останалата част на държавата, и по-специално — че се запазват правата им на достъп до здравеопазване, храна, образование и заетост;

14.  призовава всички страни да подкрепят изграждането на ефективни демократични институции и силно гражданско общество, зачитането на основните права и свободи и насърчаването на доброто управление, принципите на правовата държава и независима и безпристрастна съдебна система;

15.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да приемат спешно целенасочени наказателни санкции срещу лицата в армията и службите за сигурност, които носят отговорност за извършването на широко разпространените нарушения на правата на човека в Мианмар;

16.  изразява съжаление във връзка с неуспеха на Съвета за сигурност на ООН да постигне съгласие за предприемане на решителни мерки и призовава ЕС и неговите държави членки да засилят натиска върху държавите, които блокират предприемането на съществени действия, включително Китай и Русия;

17.  призовава ЕС и неговите държави членки да разширят обхвата на съществуващото оръжейно ембарго срещу Мианмар; призовава също така Съвета за сигурност на ООН да наложи всеобщо и всеобхватно оръжейно ембарго на Мианмар и да преустанови всички преки и непреки доставки, продажби или трансфер, включително транзит и трансбордиране на всякакви оръжия, боеприпаси и други военно и охранително оборудване, както и предоставянето на обучение и други видове военна помощ и техническо подпомагане в областта на сигурността;

18.  призовава правителството на Мианмар, включително държавния съветник Аун Сан Су Чи, да осъди категорично всяко подбуждане към расова или религиозна омраза и да се бори срещу социалната дискриминация и военните действия срещу малцинството рохингия, както и да утвърди всеобщото право на свобода на религията или на убежденията;

19.  призовава АСЕАН и регионалните правителства да продължават да предприемат действия и да увеличат натиска върху правителството и армията на Мианмар да прекратят нарушенията на правата и да защитават цялото цивилно население в щата Рахин и в цялата страна;

20.  припомня, че наградата „Сахаров“ се присъжда, наред с другото, на лица, които защитават правата на човека, опазват правата на малцинствата и зачитат международното право; насочва вниманието върху обсъждането на въпроса дали наградата „Сахаров“ може да бъде отнета, ако лауреати на наградата нарушат тези критерии, след като тя им е била присъдена;

21.  насърчава главните международни и регионални участници, и по-специално Китай, да използват всички двустранни, многостранни и регионални платформи, с които разполагат, за да изискат прекратяване на жестокостите и да допринесат за постигането на мирно решение;

22.  призовава ЗП/ВП и държавите членки да засилят съществено натиска върху органите на властта и службите за сигурност на Мианмар, за да се прекрати насилието и дискриминацията срещу хората от общността рохингия, и да работят съвместно с ООН, АСЕАН и регионалните правителства за преустановяване на сегрегацията в Мианмар;

23.  отправя искане към ЗП/ВП да информира Парламента за действията, предприети от страна на делегацията на ЕС по време на срещата на външните министри от АСЕМ в Найпидо на 21 ноември 2017 г.; настоятелно призовава за съживяване на диалога относно правата на човека между Мианмар и ЕС, по-конкретно с цел обсъждането на въпроси, свързани с общността рохингия;

24.  призовава Комисията да анализира последиците що се отнася до търговските преференции, от които се ползва Мианмар, включително да предвиди започване на разследване съгласно механизмите, предвидени в рамките на схемата „Всичко освен оръжие“;

25.  призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят световния план за действие за периода 2014—2024 г. на ВКБООН за слагане на край на липсата на гражданство;

26.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар, на правителството и парламента на Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0351.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0316.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0506.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0247.

Правна информация