Показалец 
Приети текстове
Вторник, 4 юли 2017 г. - СтрасбургОкончателна версия
Номиниране на член на Европейската комисия
 Рамково споразумение между ЕС и Косово относно общите принципи за участие на Косово в програми на Съюза ***
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление EGF/2017/001 ES/Castilla y León — добив на суровини
 Европейски стандарти за 21-ви век
 Към общоевропейска рамка за обезпечени облигации
 Ролята на свързания с риболова туризъм с оглед на диверсификацията на рибарството
 Давностни срокове при пътнотранспортните произшествия
 Общи минимални стандарти за гражданските производства
 Макрофинансова помощ за Република Молдова ***I
 Оповестяване на информация относно корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове ***I
 Въвеждане на временни автономни търговски мерки за Украйна ***I
 Проект на коригиращ бюджет № 2 към общия бюджет за 2017 г. за вписване на излишъка от 2016 финансова година
 По-дълъг жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата
 Провеждане на борба срещу нарушенията на правата на човека в контекста на военните престъпления и престъпленията против човечеството, в това число и геноцида
 Частни охранителни дружества
 Условия на труд и несигурна заетост

Номиниране на член на Европейската комисия
PDF 449kWORD 43k
Решение на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. за одобряване на назначаването на г-жа Мария Габриел за член на Комисията (C8-0166/2017 - 2017/0805(NLE))
P8_TA(2017)0275

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 246, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид точка 6 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(1),

—  като взе предвид оставката на г-жа Кристалина Георгиева като член на Комисията,

—  като взе предвид писмото на Съвета от 29 май 2017 г., с което Съветът се консултира с Парламента относно решението за назначаване на г-жа Мария Габриел за член на Комисията , което следва да бъде взето по общо съгласие с председателя на Комисията (C8-0166/2017),

—  като взе предвид изслушването на г-жа Мария Габриел на 20 юни 2017 г., пред комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по култура и образование, с асоцииране на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, и като взе предвид декларацията за оценка, изготвена от тези комисии,

—  като взе предвид член 118 от своя Правилник за дейността и приложение VІ към него,

1.  одобрява назначаването на г-жа Мария Габриел за член на Комисията за остатъка от мандата на Комисията до 31 октомври 2019 г.;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

(1) OВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.


Рамково споразумение между ЕС и Косово относно общите принципи за участие на Косово в програми на Съюза ***
PDF 452kWORD 50k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Рамковото споразумение между Европейския съюз и Косово относно общите принципи за участие на Косово(1) в програми на Съюза (13391/2016 – C8-0491/2016 – 2013/0115(NLE))
P8_TA(2017)0276A8-0207/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (13391/2016),

—  като взе предвид проекта на Рамково споразумение между Европейския съюз и Косово(2) относно общите принципи за участие на Косово в програми на Съюза (13393/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 212, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), както и член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0491/2016),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0207/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Косово.

(1) Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
(2)* Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление EGF/2017/001 ES/Castilla y León — добив на суровини
PDF 512kWORD 54k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление EGF/2017/001 ES/Castilla y León — добив на суровини (COM(2017)0266 – C8-0174/2017 – 2017/2079(BUD))
P8_TA(2017)0277A8-0248/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2017)0266 – C8‑0174/2017),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) („Регламент за ЕФПГ“),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) („МИС от 2 декември 2013 г.“), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0248/2017),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от последиците на световната финансова и икономическа криза, и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.  като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Парламента и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на ЕФПГ във връзка с кризата, за увеличаване на финансовото участие на Съюза до 60% от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки и за повишаване на ефективността при обработката от страна на Комисията на заявления за мобилизиране на ЕФПГ, както и от страна на Парламента и Съвета чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и бенефициенти чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора и за финансиране на стимули за създаване на собствен бизнес;

Г.  като има предвид, че Испания подаде заявление EGF/2017/001 ES/Castilla y León за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ във връзка с извършени съкращения в икономическия отрасъл от разделение 5 по Статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност (NACE) Rev. 2 („Добив на каменни и лигнитни въглища“) в региона на ниво 2 по NUTS Castilla y León (ES41) в Испания, и като има предвид, че в тези мерки се очаква да участват 339 съкратени работници, както и 125 млади хора, които не работят и не са ангажирани в никаква форма на образование или обучение (NEET); като има предвид, че работниците са съкратени от Hullera Vasco Leonesa SA, Centro de Investigación y Desarrollo SA, Hijos de Baldomero García SA, Minas del Bierzo Alto SL и Unión Minera del Norte SA;

Д.  като има предвид, че заявлението е подадено в съответствие с критериите за намеса, посочени в член 4, параграф 2 от Регламента за ЕФПГ, чрез дерогация от критериите за допустимост по член 4, параграф 1, буква б), съгласно които е необходимо да са били съкратени най-малко 500 работници за референтен период от девет месеца в предприятия, извършващи дейност в един и същ икономически сектор на ниво разделение по NACE Rev. 2 и разположени в един или два съседни региона на ниво 2 по NUTS;

1.  изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 2 от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Испания има право на финансово подпомагане в размер на 1 002 264 EUR съгласно този регламент, съставляващо 60% от общата сума в размер на 1 670 440 EUR;

2.  отбелязва, че испанските органи са подали заявление за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ на 20 януари 2017 г. и че оценката му е била приключена от Комисията на 2 юни 2017 г. и предадена на Парламента на същата дата;

3.  припомня резкия спад в производството на въглища в Съюза и в цената на въглищата на международните пазари през последните десет години, което доведе до увеличаване на обема на вноса на въглища от трети държави в ЕС и до принудителното закриване на много въгледобивни мини в Съюза поради нерентабилност; отбелязва, че тези тенденции са били особено силно изразени в Испания и са довели до реорганизация и преобразуване на сектора на въгледобива; подчертава, че заетостта в региона Кастилия и Леон е сериозно засегната от въздействието на кризата в минния сектор и посочва, че само в Кастилия и Леон през периода 2010—2016 г. е трябвало да бъдат закрити десет въгледобивни предприятия;

4.  отбелязва, че Испания е поискала дерогация от член 4, параграф 1, буква б) на основание на това, че територията, засегната от съкращенията, се състои от множество малки, изолирани селища в отдалечени, слабо населени долини в Кантабрийските планини, които в по-голямата си част са силно зависими от добива на въглища и имат проблеми с инфраструктурната свързаност, и поради това може да се счита за малък пазар на труда съгласно член 4, параграф 2;

5.  изтъква по-специално много ниската гъстота на населението, проблемите, свързани с планинския терен, и сложното положение със заетостта в северната част на провинциите Леон и Паленсия; изразява загриженост във връзка с рязкото намаляване на населението, което е пропорционално най-голямо сред младите хора под 25 години;

6.  отбелязва, че целевата група на финансовото участие включва 339 съкратени работници, от които 97% са мъже;

7.  приветства решението на Испания да предостави персонализирани услуги, съфинансирани от ЕФПГ, за до 125 незаети с работа, учене или обучение на възраст под 30 години; разбира, че тези услуги ще включват подпомагане на желаещите да създадат собствен бизнес;

8.  отбелязва, че мерките ще се ръководят от проучване, което ще се проведе относно създаването на работни места и производствените дейности в региона Кастилия и Леон, с оглед по-добро определяне на инициативите, посочени в пакета;

9.  отбелязва, че Испания планира шест вида мерки за съкратените работници и незаети с работа, учене или обучение, обхванати от заявлението: i) сесии за запознаване с мерките и информиране, ii) професионално ориентиране и консултиране, iii) съдействие при активно търсене на работа, iv) обучение за придобиване на интердисциплинарни умения и компетентности и професионалното обучение, v) насърчаване на предприемачеството и vi) подкрепа за новосъздадени дружества предприятия, както и програма със стимули.

10.  отбелязва, че стимулите представляват 19,53% от общия пакет от персонализирани мерки, което е доста под тавана от 35%, определен в Регламента за ЕФПГ; както и че тези действия са обвързани с активното участие на бенефициентите от целевата група в дейности по търсене на работа или обучение;

11.  отбелязва, че предложените обучения ще включват семинари относно техники за търсене на работа, обучения за развитие на личностни и социални умения, обучения в областта на информационните и комуникационните технологии и чуждоезикови курсове, докато професионалното обучение ще се съсредоточи или върху повишаване на уменията в областта на добива на суровини, които могат да бъдат от значение за работа в други икономически сектори, или върху развиване на умения за сектори като: туризъм и хотелиерство в селските райони; възстановяването на околната среда на минните басейни, повторно залесяване и озеленяване;

12.  приветства консултациите със заинтересованите страни, включително със синдикални организации, стопански асоциации, регионалната агенция за икономическо развитие, иновации, финансиране и интернационализация на предприятията и обществената фондация към регионалните обществени служби по заетостта, които са били проведени на регионално равнище за изготвяне на координирания пакет от персонализирани услуги, и че при предоставянето на достъп до мерките, финансиране от ЕФПГ и при тяхното изпълнение ще се прилагат политиката на равенство между жените и мъжете и принципът на недискриминация;

13.  припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ при изготвянето на пакет от персонализирани услуги следва да се предвиждат бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения и съвместимостта му с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите;

14.  приветства включването на помощ за покриване на част от разходите на лицата, полагащи грижи за зависими лица сред наличните стимули с оглед на вероятното положително въздействие върху баланса между половете; призовава Комисията да представи подробна информация относно използването на тази възможност;

15.  припомня необходимостта от бърза трансформация на икономиките на Съюза и насърчаване на съответните работни места в контекста на Споразумението за климата от Париж;

16.  отбелязва значението на стартирането на информационна кампания, която да достигне до незаетите с работа, учене или обучение, които биха могли да отговарят на условията за участие в мерките, като се гарантира баланс между половете, когато това е възможно;

17.  призовава Комисията да предоставя повече подробности в бъдещите предложения относно секторите с перспектива за растеж и следователно за наемане на работници, както и да събира подкрепени с доказателства данни за въздействието на финансирането от ЕФПГ, включително за качеството на работните места и степента на реинтеграция, постигната чрез ЕФПГ;

18.  отбелязва, че испанските органи са потвърдили, че за отговарящите на условията за допустимост действия не получават помощ по други финансови инструменти на Съюза, че няма да бъде допуснато двойно финансиране и че тези допустими действия ще допълват действия, финансирани от структурните фондове;

19.  отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни трудови договори, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори;

20.  приветства факта, че планът за намеса ще включва инициатива за мониторинг, в която социалните участници следва да могат да участват, чиято цел е да се гарантира, че предложението се изпълнява в съответствие с препоръките от проучване, което е предвидено да се проведе като част от действията, включени в инициативата, относно търсенето на професионално обучение и възможностите за професионална дейност, както и да се гарантира доброто управление на предоставения бюджет;

21.  припомня призива си към Комисията да осигури публичен достъп до всички документи, свързани с предоставянето на подкрепа по линия на ЕФПГ;

22.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

23.  възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

24.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление EGF/2017/001 ES/Castilla y León – добив на суровини

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (EС) 2017/1372.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


Европейски стандарти за 21-ви век
PDF 635kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно „Eвропейски стандарти за 21-ви век“ (2016/2274(INI))
P8_TA(2017)0278A8-0213/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (Директивата за мрежова и информационна сигурност),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 1 юни 2016 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1025/2012 от 2013 г. до 2015 г. (COM(2016)0212),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавен „Анализ на прилагането на Регламент (ЕС) № 1025/2012 от 2013 г. до 2015 г. и информационни документи“ (SWD(2016)0126),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“ (COM(2016)0358),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавен „Използване на потенциала на европейските стандарти за услуги за подпомагане на потребителите и предприятията в Европа“ (SWD(2016)0186),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Годишна работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация за 2017 г.“ (COM(2016)0357),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавен „Изпълнение на действията, предвидени в работната програма на Съюза за 2016 г. в областта на европейската стандартизация, в т.ч. актове за изпълнение и мандати, изпратени на европейските организации за стандартизация“ (SWD(2016)0185),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),

—  като взе предвид Съвместната инициатива за стандартизация съгласно Стратегията за единния пазар, както е посочена в съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно бъдещето на европейската стандартизация(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Европейска стандартизация за 2016 г.“,

—  като има предвид Стратегията на Европейската комисия за софтуер с отворен код за периода 2014—2017 г.(2),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по транспорт и туризъм (A8-0213/2017),

А.  като има предвид, че Европейската система за стандартизация е ключов елемент за осъществяването на единния пазар; като има предвид, че действието на Комисията, с което се създава обща визия за европейската стандартизация е пряк резултат от десетте приоритета на Комисията „Юнкер“ и по-специално приоритетите по отношение на свързания цифров единен пазар и стратегията за единния пазар;

Б.  като има предвид, че една отворена, приобщаваща, прозрачна и преди всичко пазарно ориентирана система за европейска стандартизация, базирана на доверие и правилно спазване играе ключова роля за положителния отговор на все по-голямата потребност в европейската промишлена, икономическа, социална и екологична политика и законодателство от стандарти, които да могат да допринасят за безопасността на продуктите, иновациите, оперативната съвместимост, устойчивостта и достъпността за хората с увреждания, и за подобряване на качеството на живот на гражданите, потребителите и работниците;

В.  като има предвид, че за да е ефективна, европейската система за стандартизация следва да се основава на тясно партньорство и сътрудничество между промишлеността, публичните органи, органите за стандартизация и другите заинтересовани страни, като например организациите по приложение III, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012;

Г.  като има предвид, че европейските стандарти трябва да бъдат разработвани в отворена, приобщаваща и прозрачна система, основана на консенсус между всички заинтересовани страни, с цел да се определят стратегически технически или качествени изисквания, на които да могат да отговарят настоящи или бъдещи продукти, производствени процеси, услуги или методи;

Д.  като има предвид, че в съобщението на Комисията относно приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар се признава значението на отворените стандарти, но не се предоставя определение за отворен стандарт; като има предвид, че отворените стандарти се оказаха важни за създаването и развитието на интернет и на интернет услугите, които от своя страна стимулират иновациите, социалните и икономическите перспективи;

Е.  като има предвид, че използването на софтуер с отворен код и хардуерни решения за лицензиране следва и може да помогне на европейските дружества и администрации да си осигурят по-добър достъп до цифрови стоки и услуги;

Ж.  като има предвид, че модерна и гъвкава европейска система за стандартизация е полезен съставен елемент за амбициозна и обновена европейска промишлена политика и за функционирането на единния пазар; като има предвид, че стандартите могат да повишат глобалната конкурентоспособност на ЕС, растежа, лоялната конкуренция и иновациите, да подкрепят качеството, предприятията, и по-специално резултатите на МСП, както и защитата на потребителите, работниците и околната среда;

З.  като има предвид, че успоредно съществуват две различни системи за разработване на стандарти в Европа, а именно една, основана на принципа на националното делегиране, както се прилага от Европейския комитет за стандартизация (CEN) и Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC), и друга, основана на платеното членство на заинтересованите страни, както е разработена от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI); като има предвид, че е необходимо да се направи оценка на системите за разработване на стандарти, свързани с Регламент (ЕС) № 1025/2012, с оглед на определяне на съществуващите предизвикателства и добри практики;

И.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1025/2012 доведе до подобряване на процеса на стандартизация, като за първи път бяха включени заинтересовани обществени групи и МСП съгласно правното основание на европейската система за стандартизация;

Й.  като има предвид, че стандартите в областта на ИКТ, които се разработват преди всичко на световно равнище, дават възможност за разработване на оперативно съвместими решения за допълнителни продукти, както и за различните части на един определен продукт, което е особено важно за развитието на „интернет на нещата“; като има предвид, че разпокъсаността на стандартите и частните или полузатворените решения затрудняват растежа и внедряването на интернет на нещата и поради това е необходимо да се разработи стратегически подход по отношение на стандартизацията в областта на ИКТ, за да се гарантира успешният отговор на потребностите на следващото десетилетие, като по този начин се позволи на ЕС да запази водеща роля в световната система за стандартизация;

К.  като има предвид, че публикуването на документи и данни, изпълнява правителствените отговорности и целите по отношение на прозрачността, включително отчетност, възпроизводимост, устойчивост и надеждност на правителствената дейност; като има предвид, че когато се публикуват документи или данни, това трябва да се осъществява на базата на отворени и стандартизирани формати, така че да се избягват ситуациите на „блокиране“, при които софтуерен продукт или продавач може вече да не са налични в търговската мрежа, и да се даде възможност на независими субекти да могат да прилагат тези формати в рамките на различни развойни и бизнес модели, включително отворения код, по начин, който да осигурява непрекъснатост на управленските и административните процеси;

Л.  като има предвид, че транспортният сектор заема водеща позиция в разработването и внедряването на стандартите, които са нужни за създаването на Единното европейско транспортно пространство;

Общи съображения

1.  приветства всеобхватния пакет за стандартизацията на Комисията, който, заедно със Съобщението за стандартите в областта на ИКТ и Съвместната инициатива за стандартизация, има за цел да създаде последователна и проста европейска политика за стандартизация с оглед на запазването на многото ѝ успешни елементи, подобряването на недостатъците ѝ и постигане на подходящ баланс между европейските, националните и международните измерения; подчертава, че всяко бъдещо преразглеждане на Европейската система за стандартизация (ЕСС) следва да се опира на предимствата на съществуващата система, които представляват добра основа за извършване на подобрения, като се избягват радикални промени, които биха подкопали нейните основни ценности;

2.  признава спецификата и важната роля на ЕСС от гледна точка на всички заинтересовани страни, включително промишлеността, МСП, потребителите и работниците, и призовава Комисията да гарантира, че европейската система ще продължава да съществува и че тя поддържа достатъчно ресурси за изпълнение на целите на Регламент (ЕС) № 1025/2012, като по този начин допринася, наред с другото, за оперативна съвместимост, правна сигурност и прилагане на подходящи гаранции за бизнеса, за потребителите и за свободното движение на информационни технологии; призовава Комисията да гарантира устойчив бюджет за Европейската система за стандартизация при преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР);

3.  приветства кръглата маса за съответствие на стандартите с изискванията на пазара (SMARRT), организирана в рамките на Съвместната инициатива за стандартизация, която дава възможност за провеждане на диалог между Комисията и промишлеността при пълна прозрачност за заинтересованите страни по въпросите от дневния ред на Комитета по стандарти;

4.  отбелязва, че стандартите са доброволен, определян от потребностите на пазара инструмент, предоставящ технически изисквания и насоки, чието използване улеснява съответствието на стоките и услугите с европейското законодателство и подкрепя европейските политики, когато се разработват отговорно, прозрачно и приобщаващо; подчертава обаче, че стандартите не може да се разглеждат като право на ЕС, тъй като законодателството и политиките по отношение на равнището на защита на потребителите, здравето, безопасността, околната среда и на данните, както и нивото на социалното приобщаване, са определени от законодателя;

5.  признава ролята на отворените, стандартизирани формати за задължението за прозрачност на правителствата, администрацията и европейските институции; призовава държавите членки да се опитат да прилагат общи стандарти във връзка с цифровата администрация, като обърнат специално внимание на съдебните и местните органи; подчертава, че отворените стандарти са от основно значение за по-нататъшното развитие на политиките за отворени правителствени данни и интелигентни градове, и че документи и данни трябва да бъдат публикувани в отворени, стандартизирани формати, които могат лесно да бъдат приложени, така че да се улесни повторното използване на данни; подчертава ролята на обществените поръчки и решенията за отворени стандарти за избягването на зависимост от доставчик;

6.  изразява твърдото си убеждение, че отворените данни остават съществен елемент, особено в транспортния сектор, за извличането на максимални ползи от цифровия единен пазар, като например насърчаването и развитието на мултимодалния транспорт; ето защо подчертава, че е необходима по-голяма правна сигурност, основно по отношение на собствеността и отговорността; призовава Комисията съответно да публикува без по-нататъшно отлагане пътна карта за разработването на стандарти за хармонизиране на програмните интерфейси и на данните за обществения транспорт с цел насърчаване на иновациите, свързани с голямо количество данни и предоставянето на нови транспортни услуги;

7.  подчертава, че настоящата система за акредитиране на институции за провеждане на изпитвания не винаги гарантира, че продуктите и услугите на пазара, които доброволно прилагат европейските стандарти, са в съответствие с тези стандарти; изразява съжаление, че Съвместната инициатива за стандартизация и Годишната работна програма на Съюза относно европейската стандартизация не обръщат внимание на акредитацията на институции за провеждане на изпитвания и на стандарти, и призовава Комисията да вземе предвид този аспект, когато предлага нови инициативи;

8.  счита, че отворените стандарти трябва да се основават на отвореност на процеса на стандартизация и на разработване и наличие на стандарти за прилагане и използване в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 и с принципите на СТО; признава намерението на Комисията, както е посочено в пътната карта относно основни патенти за стандарти, да се изяснят въпроси, свързани с лицензирането при справедливи, приемливи и недискриминационни условия (FRAND) и лицензирането на основни патенти за стандарти; насърчава Комисията, заедно с европейските организации за стандартизация (ЕОС) и общностите за софтуер с отворен код, да проучи подходящи начини за съвместна работа;

9.  подчертава, че Европейската система за стандартизация трябва да допринесе за европейските иновации, да засили конкурентоспособността на Съюза, да укрепи мястото на Европа в международната търговия и да окаже положително въздействие върху благосъстоянието на нейните граждани; следователно счита, че е важно Европа да поддържа водещата си роля в международната система за стандартизация, и подчертава значението на популяризирането на европейските стандарти на глобално равнище при договарянето на търговски споразумения с трети държави; подчертава, че европейската система за стандартизация също може да се възползва от споразуменията за партньорство, установени от ЕОС с организации за стандартизация от трети държави, и отбелязва, че членове 13 и 14 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 вече предвиждат участието на многобройни организации за разработването на стандарти за обществени поръчки в областта на ИКТ; препоръчва на ЕОС да обмислят по-тясно сътрудничество с националните органи за стандартизация (НОС) на трети държави, включително съпътстващи органи за стандартизация, когато съществуват възможности за тясно съгласуване; насърчава Комисията, държавите членки и европейските организации за стандартизация да продължават да работят в посока на създаването на световни стандарти, като също така обръщат внимание на регионалния контекст и на относимостта на стандарта, когато участват в работа по стандартизация;

10.  подчертава, че международното сътрудничество в областта на стандартите спомага за гарантиране на прозрачност, ефективност и съгласуваност и създава благоприятен за конкуренцията контекст за промишления сектор – добър пример е Световният форум за хармонизация на регулаторната уредба за превозните средства (WP.29) на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН), който беше създаден за сектора на ИКТ;

11.  подчертава, че стандартите, които се приемат от международните организации обикновено са се развили извън приложното поле на Регламент (ЕС) № 1025/2012, и препоръчва ЕОС да ги одобри само след вътрешен процес на одобрение, включващи представителство на заинтересованите страни, като например организациите по приложение III, особено за хармонизирани стандарти, които са в подкрепа на прилагането на европейското законодателство;

12.  счита, че ЕОС следва при всички обстоятелства да разработват приобщаващи, устойчиви, безопасни и висококачествени стандарти, осигуряващи справедлив достъп и третиране на всички заинтересовани страни, както и минимално въздействие върху околната среда и подходяща защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот;

13.  счита, че участието на Комисията и държавите членки в промишлеността на ЕС е от решаващо значение за улесняване на приемането на глобални стандарти с европейски отпечатък за определянето и разгръщането на 5G технологии;

14.  изразява съжаление във връзка с факта, че разликите в националните стандарти, като например тези в спедиторския и логистичния сектор, продължават да бъдат пречка пред вътрешния пазар, и поради това призовава Комисията и европейските организации за стандартизация да разработят, ако бъде счетено за необходимо, подходящи стандарти за хармонизиране на условията на национално равнище с оглед на премахването на всички възможни бариери пред вътрешния пазар; във връзка с това подчертава необходимостта да се стремим към трансмодална хармонизация на стандартите;

15.  посочва също така, че освен, че предотвратява фрагментацията на пазара, стандартизацията може да допринесе съществено за намаляване на административната тежест и транспортните разходи за всички предприятия (напр. чрез електронни документи), особено за МСП, и може да улесни правилното прилагане на законодателството на ЕС (напр. чрез цифрови тахографи или електронни системи за събиране на такси за изминато разстояние);

16.  отбелязва, че Регламент (ЕС) № 1025/2012 подобри приобщаващия характер на ЕСС, което дава възможност на МСП, потребителите, работниците и екологичните организации да участват активно в процеса на стандартизация, и поощрява продължаването в тази насока, така че всички да са представени по подходящ начин и да могат да участват в системата за стандартизация и следователно да се възползват изцяло от произтичащите от стандартизацията ползи; призовава Комисията, ЕОС и НОС да определят най-добрите начини за постигането на тази цел и за преодоляване на предизвикателствата, включително липсата на осведоменост, с които е свързано по-нататъшното участие;

17.  приветства усилията, положени от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, за осигуряване на лесен достъп за европейските МСП, както и неговата дългосрочна стратегия за периода 2016 – 2021 г. за вземане на мерки конкретно по отношение на междусекторното сътрудничество;

18.  признава, че изготвянето на стандартите се е ускорило, и припомня колко е важно да се намери точният баланс между необходимостта от гарантиране на тяхното своевременно разработване и необходимостта стандартите да бъдат с високо качество;

19.  счита, че в допълнение към съществуващите най-добри практики, които се прилагат от общностите по стандартизация, повишаването на обществената информираност относно предложените стандарти, правилното и ранно включване на всички подходящи заинтересовани страни и подобряването на качеството на исканията за стандартизация може да повиши още повече прозрачността и отчетността на системата за стандартизация;

20.  призовава Комисията освен това да обърне внимание и да предостави подкрепа за усилията на държавите кандидатки да хармонизират своите стандарти с европейските, за да се сведат до минимум съществуващите пречки;

Стандарти в областта на ИКТ

21.  приветства Съобщението относно приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ, в което се определя стратегически подход за стандартизацията в областта на ИКТ, но призовава Комисията ясно да посочи съответствието между това съобщение и текущо актуализирания план за ИКТ, пакета „Европейски стандарти за 21-ви век“ и годишната работна програма;

22.  отбелязва, че съвременното сближаване на технологиите и цифровизацията на обществото, предприятията и публичните услуги размиват традиционното разделение между общата стандартизация и стандартизацията в областта на ИКТ; счита, че стандартизацията в областта на ИКТ следва да е част от европейска стратегия в областта на цифровите технологии, за да се реализират икономии от мащаба, бюджетни икономии и да се подобри конкурентоспособността на и иновациите за европейските предприятия, и за да се увеличи междусекторната и трансграничната оперативна съвместимост на стоки и услуги чрез по-бързото определяне, по отворен и конкурентен начин, на доброволни стандарти, които лесно се прилагат от МСП;

23.  подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството в рамките на общността за стандартизация в областта на ИКТ, по-специално между ЕОС, и призовава ЕОС да изготвят обща годишна работна програма, идентифицираща междусекторните области от общ интерес;

24.  подчертава, че отворените, доброволни, приобщаващи и ориентирани към консенсус процеси на стандартизация досега са били ефективни, тъй като действат като двигател за иновации, взаимосвързаност и внедряване на технологии, и припомня, че е важно също така да се гарантират подходящи инвестиции, експертен опит и разработване на авангардни технологии, както и да се подкрепят МСП;

25.  настоятелно призовава Комисията да поиска ЕОС да допринесат за изготвянето на висококачествени, оперативно съвместими и отворени стандарти, за да се вземат мерки срещу фрагментацията и да се насърчи тяхното широко приемане, както и да се признае съществуващата екосистема и разнообразието от бизнес модели, които подкрепят развитието на цифрови технологии, тъй като това ще допринесе за постигането на социална, икономическа и екологична устойчивост на веригите на ИКТ за създаване на стойност и ще потвърди ангажираността с обществения интерес за гарантиране на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

26.  подчертава наложителната необходимост от адаптиране на политиката за стандартизация в областта на ИКТ към пазара и към развитието на политиките, тъй като това ще доведе до постигането на важни цели на европейската политика, изискващи оперативна съвместимост, като например достъпност, сигурност, електронен бизнес, електронно правителство, електронно здравеопазване и транспорт; препоръчва Комисията и ЕОС да определят приоритети за стандартите в областта на 5G мрежите, компютърните услуги в облак, интернет на нещата, защитата на данните и киберсигурността, както и в сферата на вертикалните домейни, като например „свързано и автоматично управление на превозни средства и интелигентни транспортни системи“, „интелигентни градове“, „интелигентна енергетика“, „напреднало производство“ и „интелигентна среда на живот“;

27.  подчертава необходимостта от създаване на отворена, оперативно съвместима ИКТ екосистема, която се основава на петте приоритетни стандарти в областта на ИКТ, като се насърчава конкуренцията при създаването на стойност, на чиято основа могат да процъфтяват иновациите; счита, че:

   стандартите във връзка с 5G следва да позволяват истинско преминаване към ново поколение от гледна точка на капацитета, надеждността и латентността, предоставяйки възможност на 5G да се справи с очакваното увеличение на трафика и различните изисквания за услугите, които ще се основават на него;
   стандартите за киберсигурността следва да дават възможност за сигурност още при проектирането и да спазват принципите за защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането, да подпомагат устойчивостта на мрежите и управлението на риска, както и да могат да се справят с бързото повишаване на киберзаплахите за всички информационни и комуникационни разработки;
   стандартите за компютърни услуги в облак следва да се сближат, за да позволят оперативната съвместимост във всички аспекти на изчислителния облак, като по този начин ще се даде възможност за преносимост;
   стандартите за данни следва да подкрепят междусекторните интердисциплинарни потоци от данни, като по този начин се постига по-добра оперативна съвместимост на данните и метаданните, включително семантификация, и следва да допринасят за развитието на референтна структура за големите информационни масиви;
   интернетът на нещата следва да се справи с настоящата разпокъсаност, без да възпрепятства иновациите в сектор, който се развива много бързо;

28.  признава, че ефективните 5G съобщителни мрежи зависят в решаваща степен от общи стандарти, за да се гарантира оперативна съвместимост и сигурност, но припомня, че разработването на мрежа с много висок капацитет е основата за надеждна 5G мрежа;

29.  отбелязва, че за да успее, икономиката на данните зависи от по-широка ИКТ екосистема, включително високо образовани експерти, както и квалифицирани лица, така че да се сложи край на цифровото разделение и цифровото изключване;

30.  насърчава Комисията да изготви статистика с оглед на по-добро оценяване на въздействието на цифровизацията и ИКТ върху транспорта и туризма;

31.  наясно е с все по-големия брой платформи, групи, срещи и канали, свързани със стандартите в областта на ИКТ; призовава Комисията да рационализира броя на платформите и механизмите за координация, които участват в стандартизацията, и да включи организациите за стандартизация в нови инициативи, за да се избегне дублиране на усилията на заинтересованите страни; подчертава необходимостта от по-добро координиране на стандартите в областта на ИКТ и приоритетите в областта на стандартизацията сред различните организации, и настоятелно призовава Комисията да информира незабавно заинтересованите страни относно етапа, на който се намират текущите инициативи във връзка с ИКТ стандартите;

32.  подчертава, че цифровизацията се развива с бърза скорост и е основен двигател за икономиката; подчертава колко е важна ефективната цифровизация на вертикалните отрасли, за да се възползват МСП, и особено потребителите на европейско, национално, регионално и местно равнище, както и необходимостта техните притеснения да бъдат отразени по подходящ начин в рамките на международната стандартизация в областта на ИКТ;

33.  подкрепя намерението на Комисията да проучи инициативи като етикет за надеждност на интернет на нещата и система за сертифициране, която може да помогне за увеличаване на доверието в степента на неприкосновеност на личния живот и сигурността по цялата верига на устройство, базирано на интернет на нещата, чрез предоставяне на измерими и сравними оценки на възможните рискове, свързани с функционирането и използването на устройство или услуга, базирано/а на интернет на нещата; счита, че те следва да се разработят, когато е целесъобразно и когато устройства, базирани на интернет на нещата, могат да окажат въздействие върху съответната инфраструктура на базата на изискванията, формулирани в Директивата относно мрежовата и информационната сигурност, която следва да послужи като основа за определяне на изискванията за сигурност; отбелязва, че всеки подобен етикет трябва да е в състояние да се адаптира към бъдещите технологични промени и да отчита световните стандарти, когато е уместно;

34.  призовава Комисията да поеме водещата роля при насърчаването на междусекторни и междуезикови стандарти, както и при подпомагането на надеждни и сигурни услуги, ориентирани към неприкосновеността на личния живот;

35.  за тази цел подкрепя определянето на конкретни и измерими минимални изисквания, които отчитат дългосрочната устойчивост и надеждност на устройствата и услугите, базирани на интернет на нещата, както и стандартната за отрасъла компютърна сигурност и стандартите за устойчивост; този списък следва да обхваща, например, ангажимент за предоставяне на актуализации за минимален срок след закупуването, ангажимент на производителя или доставчика за срок, в който ще предоставя актуализация след установяване и съобщаване на уязвимост; за тази цел Комисията следва да направи оценка на възможността за саморегулиране на отрасъла, като се има предвид скоростта на развитие на стандартите и технологиите в областта на ИКТ и разнообразието от модели на разработване и бизнес модели, включително отворен код, стартиращи предприятия и МСП;

36.  отбелязва съображенията за киберсигурността и специфичния характер на заплахите в транспортния сектор; настоятелно призовава Комисията да обърне внимание на тези особености при приемането на своите препоръки относно стандартите за киберсигурността, които се очакват до края на 2017 г., като първа стъпка към една всеобхватна стратегия за киберсигурността в транспортния сектор;

37.  отбелязва, че стандартизацията в областта на ИКТ ще бъде от полза за развитието на свързаните с транспорта и туризма услуги, както и за мултимодалните транспортни решения; призовава Комисията, като действа заедно с европейските организации за стандартизация, да отдаде по-голямо значение на това развитие, когато изпълнява своя приоритетен план за действие за стандартизация в областта на ИКТ, и по-специално да проучи потенциалната роля на стандартизацията за подкрепата на технологичните промени и новите бизнес модели, които се появяват в сектора на туризма; призовава Комисията да предприеме бързи действия за насърчаване на развитието на интегрирани и интелигентни услуги за продажба на билети и предоставяне на информация, както и на нови концепции за мобилност, като например „мобилността като услуга“;

38.  отбелязва, че със засиленото използване на интернет, онлайн банкирането, социалните мрежи и инициативите за електронно здравеопазване, хората имат все повече опасения във връзка със сигурността и неприкосновеността на личния живот, и че стандартите в областта на ИКТ трябва да отразяват принципите на защита на физическите лица по отношение на обработването на лични данни и свободното движение на такива данни;

39.  призовава Комисията да включи цифровата интеграция на производството като приоритет на стандартизацията в областта на ИКТ и насърчава разработването на отворени стандарти за комуникационния протокол и форматите на данни за цифровата интеграция на производственото оборудване, за да се гарантира пълна оперативна съвместимост между машините и устройствата;

40.  изразява известна загриженост по-специално по отношение на ИКТ и патентите от съществено значение за стандарт, и признава, че една стабилна, справедлива и разумна политика в областта на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) ще насърчи инвестициите и иновациите и ще улесни внедряването на цифровия единен пазар и на нови технологии, по-специално по отношение на разгръщането на 5G и на устройства, базирани на интернет на нещата, тъй като те разчитат в голяма степен на стандартизация; подчертава, че е от съществено значение да се поддържа балансирана рамка за стандартизация и ефикасни практики за издаване на лицензии за съществени за стандартите патенти, на базата на методологията FRAND (справедливи, разумни и недискриминационни практики) и да се вземат мерки по отношение на обоснованите опасения на лицензодателите и лицензополучателите на съществени за стандартите патенти, като същевременно се гарантира, че процесът на стандартизация предлага еднакви условия на конкуренция, при които дружества с различни размери, включително МСП, могат да си сътрудничат по един взаимно изгоден начин; насърчава усилията на Комисията да гарантира, че може да бъде постигната оперативна съвместимост между цифровите компоненти чрез различни видове лицензионни решения и бизнес модели;

41.  настоятелно призовава Комисията незабавно да изясни основните елементи на една справедлива, ефективна и приложима методология за лицензиране, структурирана около принципите FRAND, като се отчитат интересите както на носителите на авторски права, така и на ползвателите на стандартите, които съдържат съществени за стандартите патенти, справедлива възвръщаемост на инвестициите и широката наличност на технологиите, разработени в рамките на устойчив отворен процес на стандартизация; приканва Комисията да вземе под внимание решението на Съда на ЕС C-170/13 (Huawei срещу ZTE), което постига баланс между титулярите на основен патент за стандарт и ползвателите на стандарта, за да се преодолеят нарушенията на патенти и да се гарантира ефективното решаване на спорове; освен това приканва Комисията да усъвършенства определението за информация за обхвата на патент и да вземи мерки по въпросите, свързани с информационните асиметрии между МСП и големите предприятия, да повиши прозрачността на декларациите за основен патент за стандарт, и да подобри качеството на информацията относно връзката на основни патенти за стандарти с продуктите; счита, че всяка компенсация за разработващите основни патенти за стандарти трябва да се основава на справедливи, пропорционални и недискриминационни условия, както и разумни, прозрачни, предвидими и устойчиви ставки на лицензионни възнаграждения, с изключение на случаите, когато разработващите решат да предоставят стандарта без финансова компенсация; въпреки това признава, че съществуват различните бизнес модели, като например лицензиране без заплащане на лицензионни възнаграждения и прилагането на софтуер с отворен код, и съответно законодателството и обсъжданията следва да продължат да признават използването на всички модели на основа, която включва правата на всички пазарни сектори и притежатели на ПИС;

42.  отбелязва необходимостта от основан на факти подход към мониторинга и по-нататъшното разработване на рамката за лицензиране, за да се гарантира динамична екосистема, която създава добавена стойност и работни места;

43.  призовава Комисията да публикува на всеки две години доклади, представящи реални случаи на: а) нелицензирано използване на основен патент за стандарт (т.е. нарушения), продължили 18 месеца или повече; и б) проблеми, свързани с достъпа до стандарти поради систематично неспазване на ангажиментите за справедливи, разумни и недискриминационни (FRAND) условия;

44.  призовава Комисията да приключи дебата относно „почувстваната нужда“ от облак за наука и да предприеме незабавни действия в тясно сътрудничество с държавите членки за създаване на Европейски облак за отворена наука, който трябва плавно да интегрира съществуващите мрежи, данни и високопроизводителни изчислителни системи и услуги на електронната инфраструктура във всички научни области в рамките на споделени политики и стандарти в областта на ИКТ;

Европейски стандарти за 21-ви век

45.  приветства пакета за стандартизацията на Комисията „Стандарти за 21-ви век“ и счита, че системата за стандартизация следва да стане по-прозрачна, отворена и приобщаваща, за да се отговори напълно на опасенията на гражданите, потребителите и МСП;

46.  изразява съжаление, че с Парламента не са били проведени консултации преди приемането на пакета, и настоятелно призовава европейските институции да хармонизират различните инициативи в единна стратегическа и цялостна работна програма, избягвайки дублирането на действия и политики; подчертава, че съответната комисия на Европейския парламент може да играе важна роля при публичния контрол на хармонизираните стандарти, възложени от Комисията;

47.  призовава за по-силно укрепване, по-голяма последователност и подобряване на точността на годишната работна програма на Съюза (ГРПС);

48.  подчертава, че в следващата ГРПС трябва по-конкретно да се обърне внимание на действия за подобряване на координацията между режимите на стандарти за ИКТ и стандарти, които не са насочени към ИКТ, да се допринесе за подобряването на правилата на различните национални органи за стандартизация и да се повиши приобщаващият характер на ЕОС, като се отделя повече внимание на ролята на заинтересованите страни, посочени в член 5;

49.  подчертава значението на междуинституционалния диалог за подготовката на ГРПС и насърчава усилията преди приемането на ГРПС всички съответни заинтересовани страни да участват в годишен форум по въпросите на стандартизацията, за да бъдат обсъдени новите области, съществуващите предизвикателства и необходимите подобрения на процеса на стандартизация;

50.  насърчава държавите членки да инвестират в националните си стратегии за стандартизация, което също ще помогне и насърчи публичния сектор, органите по стандартизация, заинтересованите обществени групи, МСП и академичната общност на национално равнище да разработят и прилагат индивидуални планове за действие относно стандартизацията;

51.  приветства Съвместната инициатива за стандартизация и препоръчва Парламентът също да бъде поканен да участва и да допринесе за нея, като подчертава, че правилата за тези публично-частни партньорства трябва да се спазват от всички заинтересовани страни, включително институциите на ЕС; призовава Комисията да поеме водеща роля в изпълнението на ключовите действия и препоръки в Съвместната инициатива за стандартизация и да докладва на Европейския парламент до края на 2017 г. за постигнатия напредък;

52.  приветства ангажимента, направен в контекста на Съвместната инициатива за стандартизация, да се проведе проучване относно икономическото и социалното въздействие на стандартите и тяхното използване, включително информация относно политиките, рисковете и резултатите по отношение на качеството на живот, социалните аспекти и аспектите,свързани със служителите; приканва Комисията да използва за основа на това проучване количествени и качествени данни и да анализира както бизнес моделите на процеса на стандартизация, така и различните финансови модели, включително възможности и предизвикателства, за предоставяне на лесен достъп до хармонизирани стандарти;

53.  подчертава, че стандартизацията все по-често се признава като важно средство за допринасяне към научноизследователската и развойната дейност и че изпълнява важна роля в преодоляването на разделението между научните изследвания и пазара, насърчава разпространяването и използването на резултатите от научни изследвания и създава основа за следващи иновации;

54.  призовава Комисията да приеме политики за отстраняване на прекомерните пречки в новаторските сектори, с цел стимулиране на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност, и в рамките на стандартизацията на равнище ЕС; отбелязва, че вертикалните отрасли следва да разработят собствени пътни карти за стандартизация, като използват насочвани от промишлеността процеси, които, ако са насочвани със силна воля за постигане на общи стандарти, биха имали капацитет да се превърнат в световни стандарти; счита, че органите на ЕС по стандартизация следва да изпълняват специална роля в този процес;

55.  настоятелно призовава страните в рамките на Съвместната инициатива за стандартизация да гарантират, че научните изследвания и иновациите са в по-добре хармонизирани с приоритетите за определяне на стандарти;

56.  счита, че отворените знания и лицензи са най-добрите инструменти за засилване на иновациите и развитието на технологиите; насърчава научноизследователските институции, получаващи средства на ЕС, да използват отворени патенти и лицензи, за да си осигурят по-голяма роля в определянето на стандарти;

57.  подкрепя действията, насочени към подобряване на взаимодействието между общностите за стандартизация и научноизследователските общности и към насърчаване на стандартите на ранен етап от научноизследователските проекти; насърчава националните органи за стандартизация да популяризират стандартизацията сред изследователите и иновационната общност, включително заинтересованите правителствени организации и финансиращи агенции, и препоръчва да се разработи специална глава за стандартизацията в рамките на „Хоризонт 2020“;

58.  настоятелно призовава Комисията да насърчава ЕОС да гарантират, че стандартите за услуги, съобразени с пазара, отразяват засиленото ориентиране на икономиката към услугите и се разработват с цел осигуряване на безопасността и качеството на услугите и даване на приоритет на областите, нанасящи най-голяма вреда на потребителите, като същевременно не се засягат съществуващите национални регулаторни изисквания, в частност разпоредбите на трудовото законодателство или колективните договори и колективното договаряне; освен това признава, че стандартите за услуги често отговарят на националните особености и че разработването им е свързано с нуждите на пазара, интересите на потребителите и обществения интерес; подчертава, че разработването на европейски стандарти за услуги следва да допринесе за функционирането на вътрешния пазар на услуги, като същевременно увеличи прозрачността, качеството и конкурентоспособността и насърчи конкуренцията, иновациите и защитата на потребителите;

59.  посочва, че процесът по стандартизация в Европа трябва да включва стандарти, които да подобряват безпрепятствената достъпност на транспорта и транспортните услуги за хората с увреждания и възрастните хора;

60.  счита, че бързо променящия се съвременен свят, със своята по-голяма техническа сложност, води до появата на все по-голям брой стандарти и платформи за обработка на спецификации, които не съответстват на органите за стандартизация, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012, и че понастоящем има по-големи изисквания по отношение на участието на МСП и микропредприятията; подчертава колко е важно да бъдат подкрепяни мерките за подобряване на достъпа на МСП до средствата за разработване и използване на стандартите;

61.  подчертава значението на взаимното свързване на платформи и бази данни на европейско равнище, с което ще се даде възможност за по-добра оперативна съвместимост на мрежите и системите;

62.  счита, че стандартизацията в областта на ИКТ включва не само определяне на изисквания за продуктите, но и разработване на иновативни технологии;

63.  подчертава, че единните (технически) договорености спомагат за намаляване на разходите за разработване, производство и сертифициране и за избягване на дублирането на задачи;

64.  подчертава, че демографското застаряване в Европа налага систематично включване на нуждите на по-възрастните хора и на хората с увреждания, както и на други уязвими членове на обществото, в разработването на стандарти, които са подходящ инструмент, за да се подпомогне постигането на активно и здраво общество в Европа и да се повиши достъпността на продуктите и услугите за хората;

65.  посочва, че иновациите в транспортния и туристическия сектор предоставят огромни възможности и имат положително въздействие върху обществото и предприятията в ЕС, най-вече МСП и стартиращите предприятия, и набляга на необходимостта от разработване на нови стандарти, където е възможно чрез възприемане на междусекторен подход, както и подпомагане на стандартизацията, за да се гарантира правилното изпълнение на инициативите на ЕС в сферата на цифровизацията, като Съвместни интелигенти транспортни системи (C-ITS) и разработването на транспортни приложения в рамките на европейските системи за спътникова навигация („Галилео“ и EGNOS);

Европейски организации за стандартизация

66.  приветства ролята на ЕОС, но насърчава предприемането на допълнителни инициативи за подобряване на тяхната отвореност, достъпност и прозрачност, и препоръчва тяхната работа да се ръководи от европейските интереси;

67.  признава, че принципът на национално делегиране е от основно значение за европейската система, но предупреждава, че са налице различия по отношение на ресурсите, техническия опит и участието на заинтересованите страни на национално равнище, и препоръчва работата на националните делегации да бъде допълвана;

68.  признава значението на навременното изготвяне на стандарти, както и цитирането на позовавания в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ) в случаите на хармонизирани стандарти; съзнава намаляването на цитирането на позоваванията на стандарти в Официален вестник на Европейския съюз и призовава Комисията да проучи и разгледа причините за това и да премахне ненужните пречки; във връзка с това препоръчва по-голямо участие на експерти на Комисията и на консултантите, прилагащи нов подход, в процеса на стандартизация и призовава Комисията да разработи, съвместно с ЕОС, насоки за оценка на стандартизацията, така че да се помогне на различните отдели в Комисията, на ЕОС и консултантите, прилагащи нов подход, да оценяват стандартите по един последователен начин;

69.  отново заявява, че прозрачните и достъпни механизми за обжалване изграждат доверие в ЕОС и в процесите на създаване на стандарти;

70.  насърчава използването на нови ИКТ за подобряване на достъпността и прозрачността на процесите на стандартизация, като например инструмента за електронно обучение за МСП CEN-CENELEC; счита, че използването на цифрови инструменти може да улесни участието на заинтересованите страни в разработването на стандарти и да даде информация за предстоящата, текущата и приключилата работа по стандартизация;

Стратегически препоръки

71.  призовава Комисията да засили взаимодействието и координацията между европейските институции, ЕОС, националните органи за стандартизация и всички съответни организации на заинтересовани страни чрез годишния форум по въпросите на стандартизацията, като се признава и международния контекст на стандартите; потвърждава, че по-голяма част от стандартите се разработват доброволно в отговор на нуждите на пазара и потребителите, и подкрепя това;

72.  призовава за стриктно прилагане на Регламент (ЕС) № 1025/2012 по отношение на признаването на организациите по приложение III и за публикуването на докладите, предвидени в член 24 от регламента;

73.  настоятелно призовава Комисията напълно да хармонизира условията за организациите по приложение III и да гарантира отстраняването на фактическите пречки пред тяхното ефективно участие в стандартизацията;

74.  препоръчва статутът на членки, правата и задълженията на организациите по приложение III, като например правото на обжалване, консултативните правомощия, правото на становище преди приемането на даден стандарт и достъпа до технически комитети и работни групи, да се прегледат в рамките на ЕОС, за да се прецени дали те отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1025/2012;

75.  призовава ЕОС да гарантират, че Споразумението от Виена между Международната организация за стандартизация и Европейския комитет за стандартизация и Споразумението от Франкфурт между Международната електротехническа комисия (IEC) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) няма да попречат или да изложат на риск участието в процеса на стандартизация на организациите по приложение III или на националните органи за стандартизация;

76.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават, да улесняват финансирането и да ускоряват въвеждането на необходимата инфраструктура, включително чрез модернизиране, конвертиране и преоборудване, с оглед на навлизането на пазара на нови технологии, подкрепени от европейските стандарти (напр. инфраструктура за алтернативни горива), като се спазват изискванията за безопасност и здравните и екологичните изисквания; подчертава, че инфраструктурата е дългосрочна инвестиция и следователно нейната стандартизация следва да осигури максимална оперативна съвместимост и да позволява бъдещо развитие и прилагане на технологиите;

77.  приканва Комисията да работи с европейските и националните органи за стандартизация, за да се насърчават лесни за използване точки за контакт за достъп до стандарти, които могат да предоставят помощ и информация за ползвателите на стандарти по отношение на наличните стандарти и техните общи спецификации, и които могат да им помогнат да намерят стандартите, които най-добре отговарят на нуждите им, както и насоки за тяхното прилагане; освен това препоръчва информационни и образователни кампании на национално и европейско равнище да популяризират ролята на стандартите и насърчава държавите членки да включат в националните си образователни системи съответни професионални образователни курсове относно стандартите;

78.  отправя искане към Комисията да развие дейности за следене на технологичните новости, с цел да идентифицира бъдещи постижения в областта на ИКТ, за които стандартизацията би могла да бъде полезна, да улесни потока и прозрачността на информацията, необходима за навлизане на пазара и за функциониране на тези технологии, и във връзка с това да насърчава леснодостъпни и лесни за използване механизми за оценка по интернет;

79.  препоръчва националните органи за стандартизация да проучат дали е възможно предоставяне на достъп до стандарти, доколкото ползвателят на стандарта може да направи оценка на относимостта на стандарта; силно препоръчва националните органи за стандартизация и ЕОС, при определянето на равнището на таксите, свързани със стандартите, да отчетат нуждите на МСП и заинтересованите страни, които са ползватели с нетърговска цел;

80.  призовава Комисията да подготви европейски регистър, съдържащ списък на съществуващите европейски стандарти на всички официални езици на ЕС, който да включва и информация за текущата работа по стандартизация, извършвана от ЕОС, съществуващите мандати за стандартизация, осъществения напредък и решенията, съдържащи официални възражения;

81.  призовава Комисията да следи международните промени в стандартизацията в областта на ИКТ и при необходимост да подкрепя участието и координацията на европейските заинтересовани страни на водещи позиции в подходящи органи за стандартизация и в стратегически важни проекти за стандартизация, за да се популяризират европейският регулаторен модел и европейските интереси; насърчава използването на Платформата на множеството заинтересовани страни по въпросите на стандартизацията в областта на ИКТ с оглед на сближаването на ЕОС и международните органи за стандартизация в областта на ИКТ;

82.  насърчава приемането от страна на ЕС на Референтен структурен модел за промишлеността 4.0 за цифровизацията на европейската промишленост;

83.  призовава държавите членки да използват европейските стандарти в областта на ИКТ в процедурите за възлагане на обществени поръчки с цел повишаване на качеството на публичните услуги и насърчаване на иновативните технологии; подчертава обаче, че използването на стандарти не следва да води до допълнителни пречки, по-специално за малките предприятия, които желаят да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки;

84.  призовава институциите на ЕС, националните правителства и ЕОС да разработят насоки за обучение на лицата, отговорни за създаването на политики, за да им се помогне да преодоляват несъответствията, произтичащи от използването на различни методи на работа в различните отдели и институции, както и за да се създаде култура на стандартизация и разбиране на начина, по който функционират процесите, свързани със стандартите, както и кога могат да бъдат използвани;

o
o   o

85.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 56.
(2) https://ec.europa.eu/info/european-commissions-open-source-strategy_en


Към общоевропейска рамка за обезпечени облигации
PDF 588kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно „Към общоевропейска рамка за обезпечени облигации“ (2017/2005(INI))
P8_TA(2017)0279A8-0235/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид доклада на ЕБО от 20 декември 2016 г. относно обезпечените облигации: препоръки относно хармонизацията на рамката за обезпечените облигации в ЕС (EBA-Op-2016-23),

—  като взе предвид консултативния документ на Комисията от 30 септември 2015 г. относно обезпечените облигации в Европейския съюз и недатирания документ на Комисията „Обобщение на мненията, получени в рамките на обществената консултация относно обезпечените облигации“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 20 октомври 2015 г. по член 503 от Регламент (ЕС) № 575/2013: Капиталови изисквания за покрити облигации (COM(2015)0509),

—  като взе предвид становището на ЕБО от 1 юли 2014 г. относно преференциалното капиталово третиране на обезпечените облигации (EBA/Op/2014/04),

—  като взе предвид доклада на ЕБО от 1 юли 2014 г. „EU covered bond frameworks and capital treatment: response to the Commission’s call for advice of December 2013 related to Article 503 of the Regulation (EU) No 575/2013 and to the ESRB Recommendation E on the funding of credit institutions of December 2012 (ESRB/12/2)“ (Рамките на ЕС за обезпечените облигации и капиталово третиране: отговор на отправеното от Комисията през декември 2013 г. искане за консултация във връзка с член 503 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и препоръка Д на ЕССР относно финансирането на кредитните институции от декември 2012 г.(ESRB/12/2)),

—  като взе предвид Директива 2014/91/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за изменение на Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по отношение на депозитарните функции, политиката за възнагражденията и санкциите(1), и по-специално член 52, параграф 4 от нея (наричана по-нататък „Директивата за ПКИПЦК“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012(2), и по-специално член 129 от него (наричан по-нататък „РКИ“),

—  като взе предвид Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета(3), и по-специално член 44, параграф 2 от нея,

—  като взе предвид член 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2205 на Комисията от 6 август 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно задължението за клиринг(4),

—  като взе предвид член 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1178 на Комисията от 10 юни 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно задължението за клиринг(5),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции(6) (наричан по-нататък „Делегиран акт относно ИЛП“),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0235/2017),

A.  като има предвид, че обезпечените облигации са инструменти, които в продължение на много години показват добри резултати, а именно нисък дял на неизпълнение и надеждни плащания, които допринасят за финансирането на около 20% от европейските ипотечни кредити и които през 2015 г. представляваха задължения в Европа в размер на повече от 2 000 милиарда евро; като има предвид, че около 90% от обезпечените облигации в световен мащаб са издадени в девет европейски държави;

Б.  като има предвид, че обезпечените облигации изиграха ключова роля при финансирането на кредитните институции, особено по време на финансовата криза; като има предвид, че обезпечените облигации запазиха високо равнище на сигурност и ликвидност по време на кризата, което трябва да се отдаде на качеството на националното регулиране; като има предвид, че периодът 2008 – 2014 г., период на увеличаване на спредовете в цените на обезпечените облигации сред държавите членки, не представлява неоспоримо доказателство за разпокъсване на пазара, тъй като спредовете бяха тясно свързани със спредовете по държавните облигации и вероятно бяха просто отражение на базисните рискове в пуловете от обезпечения; като има предвид, че подходяща чувствителност към риск на цените на обезпечените облигации във всички държави членки е доказателство за наличието на правилно функциониращи и добре интегрирани пазари;

В.  като има предвид, че трансграничните инвестиции в европейските пазари на обезпечените облигации в ЕС са значителни; като има предвид, че обезпечените облигации разполагат с добре диверсифицирана инвестиционна база, в която банките заемат видно място с пазарен дял от около 35% за периода 2009—2015 г.; като има предвид, че пазарният дял на управляващите активи лица, застрахователните компании и пенсионните фондове се е свил с почти 20 процентни пункта и на практика е заменен от по-големи инвестиции в обезпечени облигации на централните банки;

Г.  като има предвид, че обезпечените облигации са привлекателни дългови инструменти, тъй като – до размера на обезпечението в пула от обезпечения — са освободени от инструмента за споделяне на загуби, посочен в член 44 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ), като има предвид, че обезпечените облигации, които са в съответствие с член 129 от Регламента за капиталовите изисквания, се ползват с преференциално третиране с рискови тегла;

Д.  като има предвид, че един от факторите за търсенето на обезпечени облигации от страна на банките е преференциалното им регулаторно третиране в Делегирания акт относно коефициента на краткосрочното ликвидно покритие (ККЛП), който позволява на банките да включват обезпечени облигации в ликвидния буфер, дори ако те не са допустими за ККЛП съгласно правилата от Базел;

Е.  като има предвид, че при определени условия програмите за обезпечени облигации при сделките с деривати са освободени от изискванията за първоначален обезпечителен марж срещу кредитен риск от контрагента;

Ж.  като има предвид, че по преценка на национално равнище обезпечените облигации могат да бъдат освободени от изискванията на ЕС относно големите експозиции;

З.  като има предвид, че позициите на необезпечени банкови кредитори са неблагоприятно засегнати от тежестите върху активите в резултат на изискванията за свръхобезпечение, но не и от принципа на дългово финансиране с разделени пулове от обезпечения; като има предвид, че такива операции, ако включват съотношение стойност на заема/стойност на обезпечението значително под 100%, като цяло подобряват позициите на необезпечените банкови кредитори дотолкова, че тези резерви не са необходими за удовлетворяване на претенции срещу пула от обезпечения;

И.  като има предвид, че обезпечените облигации заемат видно място в активите в счетоводния баланс на много банки; като има предвид, че от съществено значение за финансовата стабилност е тези активи да продължават да поддържат максимална безопасност и ликвидност; като има предвид, че тази цел не трябва да бъде възпрепятствана от иновациите в областта на обезпечените облигации, които позволяват на емитентите да прехвърлят риска към инвеститорите по своя преценка;

Й.  като има предвид, че издаването на обезпечени облигации с условно удължаване на падежа (структури с възможност за гъвкаво изплащане и обвързано с условия прехвърляне) се увеличи с 8% в рамките на 12 месеца и през април 2016 г. достигна пазарен дял от 45%; като има предвид, че такива възможности ограничават ликвидния риск при несъответстващи пулове от обезпечения, намаляват изискванията за свръхобезпечение и помагат да се избегнат прибързани продажби; като има предвид обаче, че удължаването на падежа измества риска от емитента към инвеститорите; като има предвид, че преференциално регулаторно третиране следва да се предоставя само на дългови инструменти, които са особено сигурни;

К.  като има предвид, че в законодателството на ЕС липсва точно определение на понятието обезпечени облигации;

Л.  като има предвид, че пазарите за обезпечени облигации изостават в държавите членки, в които не съществува традицията да се емитират такива облигации или чийто растеж е възпрепятстван от риск от кредитно неизпълнение от държавата или трудни макроикономически условия;

М.  като има предвид, че е общопризнат фактът, че между националните рамки за обезпечени облигации съществуват значителни различия, по-специално що се отнася до технически аспекти като равнището на публичния надзор;

Н.  като има предвид, че рамката на ЕС за обезпечените облигации трябва да се ориентира по най-високите стандарти;

О.  като има предвид, че има няколко много успешни национални рамки за обезпечени облигации, които се основават на исторически и юридически фактори и са частично интегрирани в националното законодателство; като има предвид, че тези национални рамки споделят основни характеристики, по-конкретно двойна защита, разделянето на пуловете от обезпечения с нискорискови активи и специален публичен надзор; като има предвид, че може да се окаже полезно тези принципи да бъдат разширени, така че да обхванат и други видове дългови инструменти;

П.  като има предвид, че хармонизирането не бива да бъде основано на универсален подход, тъй като това може да доведе до сериозно намаляване на продуктовото разнообразие и да повлияе отрицателно на националните пазари, които функционират успешно; като има предвид, че хармонизирането следва да бъде съобразено с принципа на субсидиарност;

Р.  като има предвид, че участниците на пазара са предприели инициативи за насърчаване на развитието на пазарите на обезпечени облигации, например въвеждането през 2013 г. на обозначението „обезпечена облигация“ и на хармонизирания образец за прозрачност;

С.  като има предвид, че вследствие на надзорен преглед ЕБО идентифицира най-добрите практики за емитирането на обезпечени облигации и надзора над тях и оцени сближаването на националните рамки с тези практики;

Т.  като има предвид, че при проведеното от Комисията през 2016 г. обществено допитване голяма част от заинтересованите страни се противопоставиха на пълната хармонизация, докато инвеститорите подчертават значението на разнообразието на продукти; като има предвид, че заинтересованите страни са се изказали предпазливо в полза на законодателството на ЕС, при условие че се основава на принципи, че се гради върху съществуващи рамки и спазва преди всичко характеристиките на националните рамки;

Коментари от общ характер и становища

1.  подчертава, че националните и трансграничните инвестиции в обезпечени облигации функционират добре на пазарите на ЕС в рамките на настоящата законодателна рамка; подчертава, че разнообразието от стабилни и сигурни продукти следва да се запази;

2.  посочва, че задължителното хармонизиране на националните модели или замяната им с европейски модел може да доведе до непредвидени отрицателни последици за пазарите, чийто успех понастоящем се дължи на факта, че законодателните разпоредби относно обезпечените облигации са залегнали в националните законодателства; настоява по-интегрираната европейска рамка да бъде ограничена до основаващ се на принципи подход, който определя целите, но начините и средствата за транспонирането да се определят в процеса на транспониране в националните законодателства; подчертава, че тази рамка следва да се базира на висококачествени стандарти и да отчита най-добрите пазарни практики, като се основава на добре работещи национални режими, без да ги нарушава; подчертава, че потенциалната нова европейска рамка за обезпечени облигации, в съответствие с най-добрите практики, следва да бъде целеви показател за новосъздадените пазари и да повиши качеството на обезпечените облигации;

3.  призовава за директива на ЕС, която да прави ясно разграничение между двата вида обезпечени облигации, които съществуват в момента, а именно:

   а) обезпечени облигации (наричани по-нататък „обезпечени облигации с премии“), които да отговарят на стандартите, определени понастоящем в член 129 от РКИ; и
   б) обезпечени облигации (наричани по-нататък „обикновени обезпечени облигации“), които не отговарят на изискванията, определени за обезпечените облигации с премии, но отговарят на стандартите, определени понастоящем в член 52, параграф 4 от Директивата за ПКИПЦК;

подчертава, че обезпечените облигации с премии следва да продължават да се ползват с регулаторни преференции пред обикновените обезпечени облигации и че обикновените обезпечени облигации следва да се ползват с регулаторни преференции пред другите форми на регулиране на ценни книжа, гарантирани с вземания; признава потенциала на всички дългови инструменти, съответстващи на Директивата за ПКИПЦК, за постигане на целите на съюза на капиталовите пазари;

4.  призовава държавите членки да защитават обозначението „обезпечена облигация“ (както за обезпечените облигации с премии, така и за обикновените обезпечени облигации), като в националното законодателство се гарантира, че обезпечените облигации са високоликвидни и почти безрискови дългови инструменти; настоятелно предлага дълговите инструменти, обезпечени с активи, които са значително по-рисковани от държавния дълг и ипотеките (напр. инфраструктурни инвестиции без държавни гаранции и кредити за малки и средни предприятия (МСП) да не бъдат наричани „обезпечени облигации“, а евентуално „европейски обезпечени ценни книжа“; подкрепя принципа, че пуловете от обезпечения за обезпечени облигации с премии и обикновени обезпечени облигации следва да бъдат гарантирани в пълна степен от активи с дълготраен характер, които могат да бъдат оценени и възвърнати;

5.  призовава Комисията да включи в директивата принципи на правна рамка за европейски обезпечени ценни книжа, като например двойна защита, специален публичен надзор, защита от несъстоятелност (bankruptcy remoteness) и изисквания за прозрачност; призовава държавите членки да интегрират тези принципи в националното си законодателство и производствата си по несъстоятелност; подчертава, че една стабилна правна рамка за обезпечени облигации и европейски обезпечени ценни книжа би имала потенциала да направи европейските обезпечени ценни книжа по-прозрачни, по-ликвидни и по-разходоефективни от ценните книжа, които използват договорни споразумения; посочва, че това би могло да помогне на европейските обезпечени ценни книжа да финансират по-рискови дейности, като например кредити за МСП, потребителски кредити или инфраструктурни инвестиции, при които липсват държавни гаранции; отбелязва, че европейските обезпечени ценни книжа ще бъдат освободени от обсега на инструмента за споделяне на загуби в съответствие с член 44 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките;

6.  насърчава включването в директивата на минимални надзорни стандарти, които отразяват установените най-добри практики за обезпечените облигации; насърчава сближаването на надзорните практики в рамките на ЕС;

7.  призовава за повдигане на равнището на прозрачност на директивата по отношение на информацията относно активите на пула от обезпечения и за правна рамка, която да гарантира двойна защита и разделяне на тези активи в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента; освен това подчертава в това отношение, че директивата следва да се основава на принципи и да се съсредоточава единствено върху изискванията по отношение на информацията;

Определяне на понятията „обезпечени облигации с премии“, „обикновени обезпечени облигации“ и „европейски обезпечени ценни книжа“ и на тяхната регулаторна рамка

8.  призовава Комисията да представи предложение за рамка (директива) за европейските обезпечени облигации, в която да бъдат определени едновременно обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа, с цел да се избегнат сътресения на пазара по време на преходните етапи; призовава Комисията да включи в това определение всеки един от следните общи принципи, приложими в рамките на целия жизнен цикъл на емитирания инструмент, независимо от потенциално преференциално третиране:

   а) „обезпечените облигации с премии“, „обикновените обезпечени облигации“ и „европейските обезпечени ценни книжа“ се обезпечават изцяло чрез пул от активи;
   б) националното законодателство следва да гарантира двойна защита, т.е. инвеститорът има:
   i) право на вземане от емитента на дълговия инструмент, равно на целия размер на задълженията за плащане, и
   ii) равностойно право на приоритет на вземанията от активите на пула от обезпечения (включително заместващи активи и деривати) в случай на неизпълнение от страна на емитента;

ако тези права не са достатъчни, за да се покрият напълно задълженията за плащане на емитента, остатъчните вземания на инвеститорите трябва да бъдат поставени при равни условия с вземанията на привилегированите необезпечени кредитори на емитента;

   в) ефективното разделяне на всички активи в пула е осигурено чрез правно обвързващи договорености, които са лесно изпълними в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента; същото ще е валидно за всички заместващи активи и деривати за хеджиране на рискове по отношение на пула от обезпечения;
   г) обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа са защитени от несъстоятелност, т.е. гарантирано е, че задълженията за плащане на емитента не стават автоматично изискуеми в случай на неплатежоспособност на емитента или на преструктуриране;
   д) прилага се свръхобезпечаване, което отразява специфичните рискове на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа, като размерът на свърхобезпечаването трябва да бъде определен в националното законодателство. Стойността на всички активи в пула от обезпечения трябва винаги да бъде по-висока от стойността на неуредените задължения за плащане. Методите за остойностяване на активите на пула от обезпечения и честотата на изчисляване следва да бъдат ясно определени в националното законодателство и следва надлежно да вземат предвид всички съответни низходящи рискове;
   е) В европейското или в националното право се определят максималните параметри на съотношението стойност на заема/стойност на обезпечението за активите в пула от обезпечения. Отстраняването от пула от обезпечения на активи, които не са в границите на максималното съотношение стойност на заема/стойност на обезпечението, не следва да бъде задължително, а по-скоро трябва да се гарантира, че те биват отстранявани само ако са заместени с допустими активи, които имат най-малко същата пазарна стойност;
   ж) Част от активите на пула от обезпечения или от ликвидните улеснения трябва да бъде достатъчно ликвидна, така че задълженията за плащане на програмата за обезпечените облигации или за европейските обезпечени ценни книжа да могат да бъдат изпълнени през следващите шест месеца, освен в случай на съфинансиране на облигации или на облигации с възможност за гъвкаво изплащане и обвързано с условия прехвърляне;
   з) дериватни инструменти се допускат само за целите на хеджиране на риска, а договори за деривати, сключени от емитента с дериватни контрагенти и регистрирани в пула от обезпечения, не могат да бъдат прекратени при неплатежоспособност на емитента;
   и) Националното законодателство предвижда стабилна рамка за специален публичен надзор, като се определя компетентен орган, наблюдател на пула от обезпечения и специален управител и същевременно се дава ясно определение на задълженията и надзорните правомощия на компетентния орган, за да се гарантира, че:
   i) емитентите разполагат с квалифициран персонал и подходящи оперативни процедури за управление на пуловете от обезпечения, включително в случай на стрес, несъстоятелност или преструктуриране;
   ii) характеристиките на пуловете от обезпечения отговарят на приложимите изисквания преди издаване на дълговия инструмент и до падежа му;
   iii) съответствието на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа със съответните изисквания (включително във връзка с допустимостта на обезпечените активи и обхвата) е предмет на непрекъснато, редовно и независимо наблюдение;
   iv) емитентите извършват редовно стрес тестове за изчисляване на изискванията за покритие, като се вземат предвид основните рискови фактори, влияещи на дълговия инструмент, като например рискът по отношение на кредитния лихвен процент, валутният и ликвидният риск;

в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента задълженията и правомощията на компетентния орган и на специалния управител трябва да бъдат ясно определени.

   й) емитентът е длъжен да оповестява най-малко два пъти годишно обобщени данни относно пуловете от обезпечения в степен на подробност, която да позволява на инвеститорите да извършат цялостен анализ на риска. Следва да бъде предоставяна информация относно характеристиките на кредитния, пазарния и ликвидния риск на обезпечените активи, относно контрагентите, участващи в пула от обезпечения, относно равнищата на правна, договорна и доброволна свръхобезпеченост, като следва да има и раздел за деривати, прикачен към активите и пасивите на пула от обезпечения;
   к) Падежът може да бъде удължен само в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента и с одобрение от компетентния надзорен орган или при обективни финансови механизми, установени от националното законодателство и одобрени от компетентния европейски орган; точните условия на удължаването и потенциалните промени на купона, падежа и други характеристики следва да бъдат изложени ясно в условията на всяка облигация;

9.  призовава Комисията да включи в определението на обезпечени облигации с премии в директивата следните допълнителни принципи:

   а) Дълговият инструмент е напълно обезпечен с активи, определени в член 129, параграф 1 от РКИ и отговаря на допълнителните изисквания, посочени в член 129, параграфи 3 и 7 от РКИ; по отношение на жилищните заеми, обезпечени с гаранции съгласно посоченото в член 129, параграф 1, буква д) от РКИ, не трябва да има правни пречки за управителя на програмата за обезпечени облигации да определя право на предпочтително удовлетворение на вземане, обезпечено с ипотека, когато емитентът на обезпечените облигации е в неизпълнение или преструктуриране и по някаква причина гаранцията не се спазва. Допустимостта на корабите като активи на пула от обезпечения (член 129, параграф 1, буква ж) от РКИ) се преразглежда;
   б) максималните параметри на съотношението стойност на заема/стойност на недвижимия имот за ипотечните кредити, включени в пула от обезпечения, се определят от европейското право по такъв начин, че да не надхвърлят съотношението стойност на заема/стойност на недвижимия имот, понастоящем определено в член 129 от РКИ, но подлежат на редовен преглед и коригиране в съответствие със стрес тестове въз основа на независими оценки на пазарните цени, които преобладават на съответните пазари на недвижими имоти под напрежение; следва да се стимулира използването на заеми по ипотечна заемна стойност вместо заеми по пазарна стойност;

10.  подчертава, че рисковите тегла, определени за обезпечените облигации в европейското законодателство, трябва да отразяват пазарните оценки на базисните рискове; отбелязва, че същото не се отнася за всички други видове дългови инструменти, които се ползват от преференциално регулаторно третиране поради определени характеристики;

11.  призовава Комисията да даде правомощия на европейските надзорни органи да направят оценка на спазването на критериите за обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа с цел да се допълнят или дори заменят списъците, предвидени в член 52, параграф 4 от Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), с официален списък на съответстващи режими на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа на европейското равнище;

12.  призовава ЕБО да издаде препоръки за режими на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа относно критериите за допустимост за активите (включително заместващи активи), относно съотношенията стойност на заема/стойност на недвижимия имот и минималните ефективни нива на свръхобезпеченост за различни видове активи, както и относно евентуално преразглеждане на Регламента за капиталовите изисквания; призовава ЕБО да осигури необходимите насоки за създаване на рамката за специален публичен надзор и управление;

13.  препоръчва премахването на пречките за достъп до пазара на емитенти в развиващи се пазари на обезпечени облигации извън ЕИП чрез предоставяне на справедливо третиране на обезпечените облигации от емитентите в трети държави, при условие че тяхната правна, институционална и надзорна среда преминава през щателна оценка на еквивалентността от страна на компетентна европейска институция; препоръчва да се насърчават основните принципи на европейското законодателство с цел установяване на потенциален целеви показател за пазарите на обезпечени облигации в световен мащаб;

14.  призовава Комисията да предложи преразглеждане на европейското законодателство в областта на финансовите услуги, което да уточни регулаторното третиране на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа;

15.  призовава Комисията при оценяването на съществуващото законодателство на ЕС в областта на финансовите услуги да вземе предвид потенциала на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа за постигане на целите на съюза на капиталовите пазари;

16.  призовава Комисията да идентифицира възможните пречки на национално равнище в развитието на системите за обезпечени облигации и да публикува насоки относно премахването на тези бариери, без това да засяга стабилното и благоразумно професионално поведение на банките;

17.  призовава Комисията и ЕБО да извършат повторна оценка (евентуално като част от оценка на въздействието) на допустимостта на ипотека или залог върху кораби като активи на пула от обезпечения съгласно посоченото в член 129, параграф 1, буква ж) от Регламента за капиталовите изисквания; изразява загриженост, че преференциалното третиране за корабите нарушава конкуренцията с други транспортни средства; призовава Комисията и ЕБО да извършат проверка дали обезпечените с кораби облигации са поставени на равни начала с други обезпечени облигации в съответствие с РКИ по отношение на тяхната ликвидност и техните оценки на риска, извършени от независими агенции за кредитен рейтинг, както и дали следователно е оправдано преференциалното третиране на такива облигации въз основа на допустимостта съгласно коефициента на краткосрочното ликвидно покритие и на по-ниски рискови тегла в РКИ;

18.  призовава държавите членки да предвидят в националното си законодателство възможност за създаване на отделни пулове от обезпечения, всеки от които да включва хомогенна категория активи (като жилищни заеми); призовава държавите членки да предоставят разрешение за всички обезпечени активи, посочени в член 129, параграф 1, буква а), б) и в) от РКИ, като заместващи активи, които допринасят за постигане на изискването за покритие, и да определят ясни ограничения върху кредитното качество, размера на експозицията и горната граница за вноските за покриване на заместващи активи;

Подкрепа за прозрачността на пазара и доброволното сближаване

19.  приветства подобренията в методологиите за рейтинг на обезпечените облигации и разширяването на пазарите за рейтинг на обезпечените облигации;

20.  подчертава важността на еднаквите условия на конкуренция за гарантирането на лоялна конкуренция на финансовите пазари; изтъква, че европейското законодателство не бива да проявява дискриминация между различни видове обезпечени дългови инструменти, ако няма основателни причини да се приеме, че те се различават по отношение или на сигурността или на ликвидността;

21.  приветства пазарните инициативи за разработване на хармонизирани стандарти и образци за оповестяване (напр. хармонизирания образец за прозрачност), за да се улеснят сравнението и анализът на различията между обезпечените облигации в целия ЕС;

22.  подкрепя разработването на препоръки на ЕБО за пазарни стандарти и насоки за най-добри практики; насърчава доброволното сближаване в тази насока;

23.  насърчава редовното извършване на стрес тестове за пуловете от обезпечения на обезпечени облигации и публикуването на резултатите от стрес тестовете;

o
o   o

24.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейския банков орган.

(1) OВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 186.
(2) ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.
(3) ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190.
(4) OВ L 314, 1.12.2015 г., стр. 13.
(5) OВ L 195, 20.7.2016 г., стр. 3.
(6) OВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1.


Ролята на свързания с риболова туризъм с оглед на диверсификацията на рибарството
PDF 616kWORD 68k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно ролята на свързания с риболова туризъм с оглед на диверсификацията на рибарството (2016/2035(INI))
P8_TA(2017)0280A8-0221/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета(2),

—  като взе предвид Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(3)(„Рамкова директива на ЕС за водите“),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно дребномащабния и непромишления риболов и реформата на общата политика в областта на рибарството(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно син растеж — подобряване на устойчивия растеж в морския сектор, морския транспорт и туризма на Съюза(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2014 г., озаглавено „Иновациите в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж“ (COM(2014)0254),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

—  като взе предвид Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и по-специално цел 4 от нея „Гарантиране на устойчивото използване на рибните ресурси“, в която ЕС се ангажира, наред с другото, да премахне неблагоприятните въздействия върху рибните запаси, видове, местообитания и екосистеми, „включително чрез осигуряване на финансови стимули посредством бъдещите финансови инструменти на политиката за рибарство и морско дело за защитени морски райони (включително зоните от „Натура 2000“ и тези, създадени съгласно международни или регионални споразумения). Това може да включва възстановяване на морски екосистеми, адаптиране на риболовните дейности и поощряване на ангажирането на сектора в алтернативни дейности като еко-туризъм, мониторинг и управление на морското биологично разнообразие и борбата с отпадъците в морето“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2012 г., озаглавено „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (COM(2012)0494),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2014 г., озаглавено „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“ (COM(2014)0086),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по рибарство и становището на комисията по транспорт и туризъм (A8-0221/2017),

A.  като има предвид, че секторът на традиционния риболов беше засегнат от прогресивно влошаване;

Б.  като има предвид, че диверсификацията се превърна в необходимост за много дребномащабни рибари, с цел увеличаване на възможностите за приходи, тъй като често техните доходи са недостатъчни;

В.  като има предвид, че когато се говори за диверсификация в сектора на рибарството, е необходимо да се отчете фактът, че голяма част от сектора на рибарството зависи почти изцяло от традиционни форми на риболов;

Г.  като има предвид, че повечето крайбрежни и островни региони са засегнати от значителен икономически спад, водещ до обезлюдяване, тъй като жителите им заминават към райони с по-големи възможности за заетост и образование;

Д.  като има предвид, че независимо че някои крайбрежни риболовни региони са разположени в близост до туристически дестинации, те не успяват да постигнат подходящ икономически растеж, въпреки че секторите на рибарството и на туризма са съвместими;

Е.  като има предвид, че риболовният туризъм може да допринесе за създаването на работни места, за насърчаването на социалното приобщаване, както и за подобряването на качеството на живот и за възстановяване на общности, които зависят от риболова, по-специално в области, където е налице недостиг на други икономически дейности; като има предвид, че този потенциал се различава значително, както в регионално отношение така и в зависимост от вида на включените рибарски дейности и големината на плавателните съдове;

Ж.  като има предвид, че риболовният туризъм може да допринесе за намаляване на въздействието върху рибните запаси и върху околната среда, както и да повиши знанията и осведомеността относно необходимостта от опазване на околната среда и културното наследство; като има предвид, че по-специално риболовният туризъм и туристическите услуги, предлагани от рибарите на брега, могат да представляват действителен начин за допълване и диверсифициране на основната дейност в много европейски региони;

З.  като има предвид, че туристическите дейности, свързани с рибарството могат да допринесат за увеличаване на престижа на рибарите и да подпомогнат оценяването и разбирането за тяхната сложна сфера на дейност; като има предвид, че риболовният туризъм и другите риболовни дейности, свързани с туризма (туристически услуги, предлагани от рибарите на брега, любителски риболов и др.) са все още малко известни на широката публика, и че съществува необходимост от повишаване на осведомеността относно значението на консумацията на местни рибни продукти с произход от къси вериги на доставка;

И.  като има предвид, че риболовният туризъм може да представлява възможност за привличане на туристи чрез предлагане на широка гама възможности – от местни продукти до екологосъобразни форми на предприемачество;

Й.  като има предвид, че традиционната, свързана с рибни продукти гастрономия и предприятията за консервиране и преработка на риба биха могли да представляват важен ресурс за туризма, който се развива около рибната промишленост;

К.  като има предвид, че риболовът води до разнообразни социални ползи и има положително въздействие върху човешкото здраве и благополучие;

Л.  като има предвид, че социално-икономическите ползи от риболовния туризъм имат изключително сезонен характер, тъй като те се извличат главно през летните месеци; като има предвид един често подчертаван аспект, че от по-голямата лоялност на клиентите могат да се извличат предимства през цялата година;

М.  като има предвид, че 2018 г. ще бъде Европейската година на културното наследство, която си поставя за цел повишаване на осведомеността на гражданите за европейската история и за ценностите на културното наследство като споделен ресурс; като има предвид, че традиционният риболов е част от богатото културно наследство на Европа и допринася за идентичността на местните общности, не на последно място от гледна точка на това по какъв начин е спомогнал за оформянето на вкусовете, ястията, традициите, историята и ландшафта; като има предвид, че този аспект значително се подчертава чрез контактите с туристите;

Н.  като има предвид, че Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) предоставя подкрепа за инвестициите, допринасящи за диверсифицирането на доходите на рибарите чрез развиването на допълващи дейности, включително инвестиции за допълнително оборудване за безопасност на борда, риболовен туризъм, туристически услуги на брега, ресторантьорство, услуги за целите на любителския и спортния риболов и свързани с рибарството образователни дейности;

О.  като има предвид, че не съществува общо определение нито правно основание за риболовен туризъм; като има предвид, например, че докато той се счита за професионална дейност в Италия, във Франция е класифициран като допълваща дейност; като има предвид че, в зависимост от правния му статут, могат да възникнат значителни различия по отношение на данъчното облагане, процедурите за издаване на разрешение, задълженията за квалификации, оборудването за безопасност и др.;

П.  като има предвид, че Рамковата директива на ЕС за водите и на Рамковата директива за морската стратегия изискват от държавите членки да осигурят добро състояние на крайбрежните и морските води; като има предвид, че Директивата за местообитанията изисква от държавите членки да идентифицират и да поддържат морските и крайбрежните местообитания чрез създаване и управление на защитени зони по „Натура 2000“;

Р.  като има предвид, че в повечето морски защитени територии (МЗТ) и в морските и крайбрежните защитени зони по „Натура 2000“ туристическият сектор е от особено значение; като има предвид, че съществуват много положителни примери за споделено управление и партньорства между органите за управление на МЗТ и дребните рибари с цел насърчаване на риболовния туризъм и на други средства за популяризиране на традиционния риболов за туризъм и културни цели;

С.  като има предвид, че е налице недостиг, липса на съгласуваност и съпоставимост на данните за риболовния туризъм в Европа и извън нея;

Т.  като има предвид, че в рамките на стратегията „Син растеж“ от 2012 г. ЕС определи крайбрежния и морския туризъм като основен сектор за развитието на устойчива и солидарна икономика;

У.  като има предвид, че през 2010 г., в рамките на съобщението „Европа – водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“, Комисията изрази необходимостта от разработване на стратегия за устойчив крайбрежен и морски туризъм;

Ф.  като има предвид, че през 2012 г. Комисията стартира консултация с обществеността относно предизвикателствата и възможностите за морския и крайбрежния туризъм в Европа, в резултат на която публикува на 20 февруари 2014 г. съобщението „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“;

Х.  като има предвид, че риболовните дейности, свързани с туризма, се извършват от рибари-търговци с цел разнообразяване на техните дейности, насърчаване и повишаване на престижа на професията им и на социално-културното им наследство, както и за подобряване на устойчивото използване на водните екосистеми — цели, които те понякога преследват като вземат туристи на риболовните кораби; като има предвид, че въпреки че посочените риболовни дейности явно имат за цел туризъм и развлечение, за тях не съществува ясно нормативно определение;

Ц.  като има предвид, че терминът „риболовен туризъм“ (на италиански pescaturismo, наричан по-долу „песка-туризъм“) се отнася до туристически и развлекателни дейности, извършвани от рибари-търговци, които приемат туристи на борда на своите кораби, с цел да им покажат света на рибарството;

Ч.  като има предвид, че туристическите услуги, предлагани от рибари на брега (на италиански ittiturismo наричани по-долу „ититуризъм“) включват гастрономически туризъм и хотелиерски предприятия, ръководени от рибари-търговци; като има предвид, че една от основните разлики между двата гореспоменати вида туризъм е, че дейностите, свързани с втория, не могат да се извършват на борда на риболовни кораби;

Ш.  като има предвид, че любителският риболов е дейност, извършвана изключително с развлекателна и/или състезателна цел, която използва живите водни ресурси и не допуска, под каквато и да е форма, продажба на улова; като има предвид, че макар любителският риболов да не се упражнява с оглед генериране на приходи, той се включва сред туристическите дейности, които генерират паралелна икономика, и следва да бъде управляван от професионални рибари чрез услугите, оборудването и инфраструктурата, предлагани на участниците в любителски риболов; като има предвид обаче, че неконтролираният и интензивен любителски риболов би могъл да окаже неблагоприятно въздействие върху рибните запаси в някои райони;

Щ.  като има предвид, че не съществуват надеждни социално-икономически или екологични статистически данни относно въздействието на любителския риболов върху рибните запаси, особено в районите, в които любителският риболов е интензивен, и като има предвид, че не съществуват ясни правила или изчерпателни проверки на улова, и още по-малко – на незаконните продажби на улов от любителски риболов чрез неофициални канали, обикновено свързани с ресторанти;

Туристически риболов в държавите от ЕС

AA.  като има предвид, че проучване, проведено през 2015 г. от Групата за действие в крайбрежните райони (ГДКР)(6) „il mare delle Alpi“ относно обществените навици и мнения в района на улов на групата, показа, че една трета от интервюираните лица консумират риба по няколко пъти на седмица, а именно – само четири вида рибни храни, два от които са сладководни, а останалите морски (тлъста риба, сьомга, атлантическа треска и пъстърва); като има предвид, че туристическите дейности, свързани с риболова, водят до по-добра осведоменост за разнообразието на рибните видове и кулинарните традиции, които често са непознати за широката общественост на потребителите; като има предвид, че по отношение на диверсификацията на риболовното усилие въздействието е очевидно;

АБ.  като има предвид, че в Италия е регистрирано постоянно повишаване на молбите за разрешителни за извършване на туристически дейности, свързани с риболова; като има предвид, че според неотдавна осъществено проучване, регионите в Италия с най-голям брой разрешения са Лигурия (290), Емилия Романя (229), Сардиния, (218), Калабрия (203), Кампания (200) и Сицилия (136); като има предвид, че като цяло за периода 2002—2012 г. са регистрирани 1600 разрешения; като има предвид, че през 2003 г. регионите с най-висок брой лицензи бяха Кампания (63), Лигурия (62), Сицилия (60) и Сардиния (59), следвани плътно от областите Пулия (46), Калабрия (39) и Тоскана (37)(7);

АВ.  като има предвид, че една трета от флотите с разрешение за развиване на туристически дейности, свързани с риболов, не могат да качват повече от четирима пътници, 29% имат възможност да приемат на борда между 5 и 8 пътници, а останалите 37% могат да вземат на борда между 9 и 12 пътници(8);

АГ.  като има предвид, че голям брой туристи са съсредоточени почти изцяло през месеците юли и август, т.е. че риболовният туризъм има изключително сезонен характер и че е важно да се насърчава диверсификацията;

АД.  като има предвид, че както в случая с възрастовите групи, така и по отношение на образованието сред операторите, които се занимават с риболовен туризъм се наблюдава по-високо равнище на образование отколкото сред онези, които практикуват единствено професионален риболов; като има предвид че над 30% от капитаните на кораби притежават диплома или професионална квалификация и владеят поне на елементарно равнище английски (64%), френски (34%), испански (16%) или немски (7%)(9);

АЕ.  като има предвид, че в Италия беше проведено проучване с участието на операторите, извършващи риболовен туризъм, от което стана ясно, че риболовният туризъм може да е от полза за усилията за опазване на рибните запаси и морските екосистеми, по-специално чрез намаляване на улова, както и от социална гледна точка, за физическото и психическото благосъстояние на рибарите и техните семейства чрез по-малко работни часове в морето(10);

АЖ.  като има предвид, че се наблюдава по-голямо участие на жените не само в дейности, съпътстващи дейностите на рибарите, но и в развитието на дейности, характерни за сектора на свързания с риболова туризъм;

АЗ.  като има предвид, че младите хора също могат да се считат за една от целевите групи за развитие на туристически риболовни дестинации;

АИ.  като има предвид, че традиционният риболов понастоящем е добре известен първичен сектор, който е най-малко проучен и използван като образователен инструмент на равнището на основното и средното образование;

АЙ.  като има предвид, че съществува широко поле за въвеждане на образователни дейности, свързани с традиционния риболов, основани на модели, подобни на модела „училище в земеделско стопанство“;

АК.  като има предвид, че от съществено значение за развитието на риболовните дейности, свързани с туризма, са партньорствата, местните инициативни рибарски групи (МИРГ), в които работещите в сектора на рибарството и други местни частни и публични субекти заедно изработват и прилагат подход „отдолу нагоре“, който да се адаптира и да отговаря на икономическите, социалните и екологичните изисквания на съответния район; като има предвид, че въпреки че МИРГ в ЕС работят при много различни условия и възприемат твърде различни стратегии, всички те почти без изключение признават, че туризмът е съществен елемент за развитие;

АЛ.  като има предвид, че Комисията създаде звено за подкрепа към Европейската мрежа на рибарските райони (FARNET), което да допринесе за прилагането на ос 4 на Европейския фонд за рибарството (ЕФР); като има предвид, че FARNET е свързваща платформа за рибарските райони и подкрепя МИРГ в разработването на местни стратегии, инициативи и проекти;

АМ.  като има предвид, че местните участници са научили, посредством МИРГ, по какъв начин туристическото предлагане на даден риболовен район може да се промени, така че да включва цялостен пакет от дейности, и по този начин да остане привлекателен включително и в дял на туризма, характеризиращ се с голяма конкуренция; като има предвид, че по този начин туризмът може да се превърне в основен източник на допълнителни приходи за рибарските общности и така крайна сметка да допринесе за цялостното развитие на крайбрежните и островните региони;

АН.  като има предвид, че отличителни примери свидетелстват за ценното съдействие на МИРГ на общности, занимаващи се с непромишлен риболов в Гърция, Италия и Испания; като има предвид освен това, че мрежата FARNET изтъкна добри практики, прилагани във Франция, Белгия, Испания, Хърватия и Италия(11);

АО.  като има предвид, че във Финландия беше приет модел за оценяване на въздействието на туристически дейности, свързани с риболова, въз основа на продължителността на пътуванията и мястото на престой и броя на посетителите; като има предвид, че от събраните оценки станаха ясни проблемите, отнасящи се до определението на „риболовен турист”, както и проблемите, свързани с преброяването на осъществените пътувания(12);

АП.  като има предвид, че в различни крайбрежни селища в държавите членки се организират фестивали, за които е важно да интегрират други средства за увеличаване на притегателната сила на туризма, като например чрез съчетаването на тези предложения с други качествени предложения в първичния сектор: разпространение на знания за дребномащабния риболов и за начина на живот на рибарите, както и осигуряване на контакти с традиционните култури, включително регионалните храни, вина и висококачествени продукти от преработвателната и консервната промишленост, които отразяват многообразието на ЕС;

АР.  като има предвид, че в Испания бяха създадени „Морски туризъм — Коста дел Сол“ и други специализирани агенции с цел да се насърчи традиционната риболовна промишленост и да се подпомогнат местните хора да развиват и популяризират туристически дейности, свързани с този сектор; като има предвид, че агенцията „Коста дел Сол“ организира семинари по готварство на борда на плавателните съдове, използвани от местните рибари, екскурзии за наблюдение на различни видове риба и любителски риболов; като има предвид, че в същото време са организирани обиколки с екскурзовод на „Биопарк“ – парк-музей, създаден специално за деца, където те могат да получат познания за морската биология, традиционния риболов (традиционни риболовни уреди и техники) и за местната култура; отбелязва, че подражанието на такива инициативи и обменът на опит в тази област между държавите членки биха били от полза за крайбрежните и селските общности, особено в периферните региони(13);

АС.  като има предвид, че във връзка с това Комисията, Парламентът и държавите членки трябва да не забраняват произволно традиционните дребномащабни семейни риболовни техники, а първо трябва да направят подходяща оценка на въздействието, така че да не възпрепятстват появяването на нови форми на устойчив, дребномащабен и автентичен риболовния туризъм с традиционни риболовни съоръжения;

АТ.  като има предвид, че риболовните фестивали, провеждани в Хърватия през летните месеци в крайбрежни и островни туристически центрове, служат за насърчаване на риболовните традиции, културното и историческото наследство, местната кухня и традиционния начин на живот;

1.  счита за жизненоважно преструктурирането и приспособяването на риболовните съдове към извършването на туристически дейности, като се има предвид, че плавателните съдове — без да се увеличава техният риболовен капацитет — трябва да бъдат ремонтирани, за да се гарантира безопасността на туристите, липсата на пречки за извършването на риболовните дейности, както и необходимото за приятно изживяване удобство; посочва обаче, че такива промени, особено когато се извършват през неактивния за туризъм сезон, не бива да водят до ограничения за риболова с търговска цел;

2.  подчертава, че свързаният с риболов туризъм крие все още неизползван потенциал, който може да донесе значителни ползи на общностите, живеещи в крайбрежните райони чрез диверсификация на местните източници на доходи; във връзка с това счита, че риболовният туризъм в морето и туристическите услуги, предлагани от рибарите на брега, могат да допълват търговския риболов и да осигурят допълнителни приходи за рибарските общности;

3.  счита, че стратегическата цел на инициативата на Комисията трябва да бъде да се насърчава оползотворяването и пълноценното развитие на равнище ЕС на дейности по риболовен туризъм, туристически услуги, предлагани от рибарите на брега и на туризъм, свързан със спортния риболов, чрез създаването на обща мрежа и рамкова уредба;

4.  призовава Комисията да насърчава чрез Европейската комисия по туризма и нейния портал visiteurope.com, туристически дестинации в Европа за устойчив любителски риболов и чрез целенасочена информационна кампания, да накара риболовните предприятия да осъзнаят потенциала на тези нови и устойчиви бизнес модели и възможностите за растеж, които те предлагат;

5.  призовава Комисията да укрепва създаването и развитието на риболовния туризъм, с цел прилагане на диференцирана бизнес стратегия, съответстваща на потенциала на този сегмент и способна да посрещне нуждите му по-ефективно, като се търси нова форма на туризъм, при която основните опасения да са свързани с качеството, гъвкавостта, иновациите и опазването на историческото и културното наследство на риболовните зони, както и тяхната околна среда и здраве, наред с други аспекти; призовава също така Комисията да насърчава и подпомага инвестициите в рибарството в областта на туризма, с цел създаване на диференциран капацитет за туризъм чрез насърчаване на гастрономията, свързана с непромишлените рибни продукти, дейностите по въдичарски туризъм, подводен туризъм и гмуркане и др., като по този начин устойчиво се използва риболовното наследство и разпознаваемостта на специфичния риболовен регион;

6.  призовава Комисията, с цел да укрепи установяването и развитието на риболовния туризъм да насърчава и активно подкрепя инвестициите, целящи диверсификацията на рибарството по отношение на културата и изкуството като част от традиционното наследство (непромишлени продукти, музика, танци и т.н.) и да подпомага инвестициите в популяризиране на риболовните традиции, история и рибарското наследство като цяло (риболовни уреди, техники, исторически документи и т.н.) чрез откриване на музеи и организиране на изложби, които са тясно свързани с крайбрежния риболов;

7.  призовава Комисията да разгледа възможността за разрешаване на смесена употреба на плавателни съдове, предназначени за свързани с улова дейности, така че, запазвайки тази цел, те да могат също така да поемат други видове дейности, свързани с отдиха и туризма, като например морски информационни дни или дейности, свързани с преработката, учене или гастрономия и т.н. в съответствие със системата, която функционира в селския сектор, включваща селскостопански училища или агротуризъм;

8.  следователно счита за необходимо да се създаде европейска мрежа на риболовните дейности, свързани с туризма и Европейска мрежа на туристическите услуги, свързани със спортния/развлекателния риболов, основаващи се на успешния пример на FARNET, който предлага значителна помощ за FLAG;

9.  счита, че е налице неотложна необходимост от внимателно ръководене на политиките за подкрепа и надлежна оценка на резултатите от тях, както и от систематизиране, стандартизиране и подобряване на събирането на статистически данни относно приноса на посочените диверсификационни дейности върху приходите на европейските риболовни зони; подчертава също така значението на наблюдението на действителното въздействие на развлекателния риболов като икономическа дейност, въздействието му върху запасите и всяка потенциална конкуренция чрез неофициални канали за продажба, на професионалната риболовна промишленост; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че риболовната промишленост участва в определянето на посочените мерки за наблюдение;

10.  призовава Комисията и държавите членки да разработят и подкрепят партньорства със сектора на риболовния туризъм, развиван от управителните органи на защитените морски зони (ЗМЗ) в обектите на ЗМЗ и Натура 2000 с цел съчетаване на защитата на природните ресурси с насърчаване и развиване на културата чрез отговорно ползване;

11.  счита за въпрос от ключово значение хармонизирането на определението на равнището на Съюза на риболовни дейности, свързани с туризма, с особен акцент върху риболовния туризъм, рибния туризъм, туризма, свързан с аквакултурите и туризма, свързан със спортния/любителския риболов; посоченото определение следва да вземе предвид широкия спектър на разновидности на посочените дейности, да осигури провеждането на консултации с всички заинтересовани лица и да гарантира, че свързаният с рибарство туризъм се възприема като допълнителна дейност, която позволява на рибарите да допълнят основната си риболовна дейност, без да се преместват в сектор, различен от рибарството;

12.  подчертава, че е важно да се прави разграничение между различните форми на свързания с рибарството туризъм, който включва риболовен туризъм (т.нар. „песка-туризъм“, при който туристи придружават професионални рибари по време на риболов, и „ититуризъм“, при който рибарите предлагат туристически услуги на твърда земя, свързани с традиционния им начин на живот и хранене), морски и крайбрежни дейности, свързани с водата, любителски риболов (включително въдичен риболовен туризъм), риболов във вътрешни водоеми, както и дейности, основани на наследството и културата, които са насочени към създаването на полезни взаимодействия с маркетингови инициативи за висококачествени първични продукти, като същевременно се зачита природното наследство и необходимостта да се гарантира защита на животните и на биологичното разнообразие;

13.  призовава Комисията, в светлината на огромните разлики между ангажираните с туризъм оператори в сектора на риболова в ЕС, да приеме общи правила относно безопасността на корабоплаването, хигиенно-санитарните условия за корабите, на които се извършват риболовни дейности, свързани с туризма и евентуалните данъчни облекчения, като се предвиди, че горепосочените мерки са достатъчно гъвкави, за да се приспособят към значителни различия по отношение на отделните риболовни дейности и риболовни кораби, и да позволи различни регионални характеристики;

14.  препоръчва адаптациите, които трябва да бъдат извършени на моторизираните плавателни съдове при трансформирането им за употреба за посочените дейности, да включват принципите на декарбонизация и енергийна ефективност;

15.  счита, че е препоръчително да се гарантира подходяща инфраструктура за транспорта и настаняването на туристите, както и запазването и поддържането на публични пространства, необходими за осигуряването на дългосрочен успех на туристическите дейности;

16.  призовава държавите членки да спазват задълженията, произтичащи от Рамковата директива на ЕС за водите и от Рамковата директива за морска стратегия с цел да осигурят добро състояние на крайбрежните и морските води, особено чрез подобряване на ефективността на ресурсите и чрез ефективно предотвратяване и справяне със замърсяването и отпадъците;

17.  призовава държавите членки да облекчат административната тежест като опростят процедурите по лицензиране и другите бюрократични процедури;

18.  подчертава, че е необходимо тези дейности да бъдат съвместими с опазването на биологичното разнообразие, защитените зони по „Натура 2000“ и на МЗТ (стратегията на ЕС за опазване на биологичното разнообразие, директивите за птиците и местообитанията) и по този начин необходимостта от подобряване на диалога и взаимодействието с другите засегнати държави членки;

19.  счита, че следва да се организират курсове за обучение за рибарите и собствениците на рибни стопанства, както и за техните семейства и всички местни участници, така че да се гарантира, че те притежават езикови умения и знания, необходими за посрещане на туристите и да се гарантира тяхната безопасност, и да се разпространява информация в областта на морската биология, местните рибни видове, околната среда и културните традиции; призовава Комисията и Съвета да признаят ролята на жените в риболовния сектор на туризма, както и в устойчивото развитие на районите, зависими от рибарството, с цел да се гарантира тяхното участие при равни условия;

20.  призовава държавите членки и регионалните и местните органи широко да разпространяват информация за Европейския портал за професионална мобилност на Комисията (EURES), който предоставя информация за търсещите работа лица и работодателите относно възможностите за работа, уменията и необходимото обучение в сектора на „сините работни места“, както и да насърчават отворени онлайн курсове за усъвършенстване или пренасочване на уменията, свързани с управлението на туризма и иновативния риболовен туризъм;

21.  призовава Комисията да включи специален раздел в Европейския портал за малкия и средния бизнес, който да помага на предприемачите/рибарите да получават финансиране за дейности в областта на свързания с рибарството туризъм.

22.  счита, че придобиването на професионални умения в области като цифровата търговия, управлението и поддръжката на комуникация чрез социални медии, социално-културни управленски и езикови умения следва да бъде приоритет в риболовните зони, за да се насърчава както създаването, така и разпространяването на свързаното с рибарството туристическо предлагане;

23.  счита, че е важно индивидуалното туристическо предлагане да има отделна идентичност, която да бъде изградена чрез разработване на стратегия, основана на местните особености, на относителната специализация и на наличните ресурси; следователно призовава Комисията и държавите членки да насърчават форми на устойчив туризъм и екотуризъм, включително чрез иновативни пазарни стратегии, съсредоточени по-специално върху традиционните и устойчиви характеристики и които са обект на постоянно наблюдение с цел да гарантират равновесието между предлагането и търсенето;

24.  призовава за проектирането на интегрирано предлагане, което да предостави на потребителите цялостен опит въз основа на структурирано и синергично съчетание от всичко, което даден район може да предложи, както и да бъдат създадени партньорства, които да привличат потребители посредством динамиката на туризма, която вече е в ход в райони, прилежащи към традиционните риболовни райони, като например конферентен туризъм и/или професионален туризъм;

25.  призовава Комисията да подкрепя и насърчава участието на риболовния сектор и работещите в този сектор и в проекти, свързани с туризма в областта на културата и наследството, като преоткриването на дейности в областта на мореплаването и традиционните риболовни полета и професии;

26.  отбелязва значението на сътрудничеството между туристическите оператори и рибарите, за да се увеличи максимално потенциала на риболовния туризъм;

27.  подчертава значението на туристическите дейности, свързани с дивите видове и по-специално наблюдението на китове, при зачитане на природните местообитания на дивата флора и биологичните потребности; като има предвид, че това може да донесе много образователни, екологични, научни и други социално-икономически ползи, и би могло да помогне за повишаване на осведомеността и оценката за тези уникални и ценни видове в средата, в която живеят;

28.  призовава държавите членки и регионалните и местните органи да предоставят иновативни и устойчиви инфраструктури, включително интернет връзка и информационни технологии, за да насърчат развитието на свързания с риболов туризъм и обновяването на съществуващата морска, речна и езерна инфраструктура;

29.  призовава Европейската комисия, държавите членки и регионалните и местните органи да увеличат информационните и рекламните кампании, включително в контекста на инициативи като „Най-добри европейски дестинации“ и „Европейска година на културното наследство“ през 2018 г., както и на инициативи, които по подобен начин целят да подобрят знанията и осведомеността относно традиционната култура на рибарството и аквакултурата; настоятелно призовава заинтересованите страни да използват потенциала на туристите, както и на тези, които имат възможност да пътуват по време на неактивния сезон;

30.  счита, че отговорните и устойчиви бизнес модели за диверсификация на рибарството трябва да включват зачитане на културата на местните рибарски общности и да им помагат да запазят своята идентичност; подчертава по-специално, че свързаният с туризма любителски риболов следва да бъде в съответствие с интересите на малките местни предприятия за непромишлен риболов;

31.  счита, че е важно разработването на „песка-туризма“ и „ититуризма“ като форма на „активна ваканция“ със значителни допълнителни ползи, като например насърчаване на морската култура и традициите в областта на рибарството, както и образованието в областта на опазването на околната среда и опазването на видовете;

32.  изтъква необходимостта да се обмислят начини за разширяване на потенциалното търсене на преобразуваните кораби чрез разширяване на предлагането с цел привличане например на образователната общност, която има опит в използването на селскостопанския сектор с образователна цел, както в проектите за „училище по селско стопанство“;

33.  подчертава, че диверсификацията на продуктите изисква подходящи усилия за насърчаване, както и че е необходима стратегия за видимост за целевата група на рибарите, включително трансгранични рекламни инициативи;

34.  счита следователно, че за риболовните местности следва да се обмислят възможностите за започване на общи маркетингови кампании с други дестинации в същия регион — както се предлага в резолюцията на Парламента от 29 октомври 2015 г. относно „новите предизвикателства и стратегии за стимулиране на туризма в Европа“(14) — и за насърчаване на съвместни маркетингови платформи, с особен акцент върху промотирането и онлайн продажбите, въз основа на международно сътрудничество;

35.  счита, че в рамките на тази маркетингова стратегия следва да се създадат взаимодействия между инициативи за предлагане на пазара на висококачествени пресни или преработени продукти и инициативи в областта на кулинарията и туризма, групирани в териториални области, представляващи единно цяло от гледна точка на културата, от гледна точка на производството или от екологична гледна точка и/или от основана на взаимодействията гледна точка;

36.  счита, че е необходимо да се съхрани използването на традиционни практики и техники, като например капаните „алмадраба“ и мрежата „шейто“, като се има предвид, че те са тясно свързани с идентичността и начина на живот на крайбрежните региони, и те следва да бъдат признати за част от културното наследство;

37.  подчертава значението на това да се инвестира в диверсификацията на риболова с оглед насърчаването на традициите, историята и рибарското наследство като цяло (включително традиционни риболовни уреди и техники);

38.  подчертава значението на това да се инвестира в диверсификацията на риболова за насърчаване на преработката на местни рибни продукти;

39.  призовава държавите членки да приемат стратегии за преодоляване на проблема, свързан със сезонния характер на туристическите дейности, например чрез създаването на фестивали и събития, пристанищни и селски събори/пазари(15), тематични селища или музеи (вж. Испания и Четара), където дейностите да могат да се извършват през цялата година, независимо от метеорологичните или морските условия;

40.  изразява убедеността си, че една балансирана комбинация от алтернативни и целеви туристически продукти, както и подходящото промотиране и подходящият маркетинг на тези продукти, могат да спомогнат за компенсирането на проблемите, свързани със сезонността;

41.  счита, че е от съществено значение за държавите членки, регионите и заинтересованите страни да обменят най-добри практики, като се има предвид липсата на взаимодействие между предприятията в морските басейни на ЕС, което води до разпокъсаност и ограничени икономически ползи; отбелязва, че научноизследователските институти, музеите, туристическите предприятия, управителите на защитени зони по „Натура 2000“ и на МЗТ, дейностите по традиционно консервиране и обработка на рибата, както и останалите заинтересовани страни следва да бъдат насърчавани да работят заедно за разработването на устойчиви иновативни продукти, които, освен че носят икономическа добавена стойност, отговарят и на очакванията на посетителите; подчертава, че тези дейности следва да бъдат включени в съгласувана обща рамка за насърчаване на устойчив и отговорен туризъм в съответните басейни; счита, че МИРГ могат да играят важна роля в това отношение и следователно е необходимо да се предостави подходящо финансиране;

42.  призовава държавите членки и Европейската комисия да укрепят връзките между местното, регионалното, националното и европейското равнище, така че да се насърчават форми на управление, които улесняват прилагането на междусекторни политики, с цел да се допринесе за постигане на цели в различни области на дейност, в това число в устойчив и приобщаващ растеж;

43.  призовава Комисията да насърчава — в рамките на FARNET и МИРГ — общоевропейски диалог с пристанищата и заинтересованите страни в областта на туризма и експертите по околната среда;

44.  призовава националните органи и агенциите да работят в по-тясно сътрудничество с туристическите агенции и да отдават първостепенно значение на диверсифицирането на синята икономика, с особен акцент върху морския туризъм и допълващите го сектори; отбелязва, че това следва също така да включва интегрирането на морския риболов, когато е уместно, в туристически пакети и маркетингови кампании, особено за островните и крайбрежните райони; подчертава, че лицензирането на риболовни кораби с двойна употреба — както търговски, дребномащабни и непромишлени риболовни кораби, така и кораби за морски туризъм, включително риболовен туризъм — следва да се счита за приоритет и следва да се предоставят безвъзмездни средства за подпомагане на тяхното преобразуване;

45.  призовава Комисията, държавите членки, регионалните и местните органи, засегнатия сектор и другите заинтересованите страни да предприемат целенасочени действия в съответствие с политиките на ЕС, които оказват въздействие върху сектора на рибарството и аквакултурата; посочва, че в това отношение е необходимо приемането на наръчник на добрите практики, който да обхваща най-значимите примери за тези дейности и да насърчава други дружества да действат в същата посока; припомня, че е от съществено значение и участието на местната научна общност с цел да се предотвратят проблеми, свързани с околната среда;

46.  подчертава значението на екологосъобразните бизнес модели и поради това препоръчва експерти по околната среда винаги да бъдат активно приобщени към местните групи за действие (например МИРГ и местните групи за действие в селските райони);

47.  призовава да бъдат заделени необходимите финансови средства за създаването на Европейска мрежа за обмен на най-добри практики и за картографиране на риболовните дейности с информация за представляващи интерес аспекти и характеристики на всяка риболовна общност;

48.  изразява надежда, че ще бъдат използвани специални механизми за подкрепа (в рамките на ЕФМДР и/или други инструменти), които могат да бъдат задействани при извънредни ситуации (като например природно бедствие) в зони, в които рибарството и риболовният туризъм са единственият източник на доходи;

49.  счита за необходимо да се насърчава финансирането на мерки от типа, описан в рамките на ЕФМДР, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд), рамковата програма за научни изследвания и на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в тясно сътрудничество с консултанти от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и да предоставят възможности за кредити при облекчени условия, които да дадат възможност да се преодоляват специфичните трудности, срещани от жените в намирането на финансиране на проекти, отговарящи на условията за включване в националните програми;

50.  подчертава, че за програмния период 2007—2013 г. МИРГ са разполагали с 486 млн. евро от ЕФР, и че през този период бяха подкрепени около 12 000 местни проекти;

51.  насърчава държавите членки и МИРГ да използват наличните средства възможно най-пълноценно, както и да използват, когато това е възможно, финансиране от няколко източника (съвместно с ЕФРР, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) или ЕСФ);

52.  призовава държавите членки да създадат звена за контакт на регионално равнище, за да предоставят подходяща информация и подкрепа;

53.  препоръчва МИРГ да си сътрудничат тясно с експерти по туризма с цел идентифициране на проекти и подходящо финансиране по ос 4 на ЕФМДР за диверсификация в рибарските райони;

54.  посочва, че ЕФМДР предоставя конкретна финансова подкрепа за водени от жени инициативи в рибарските общности;

55.  призовава държавите членки да гарантират, посредством установяване на критерии за подбор на операциите по линия на ЕФМДР, че равенството между половете е добре интегрирано и се насърчава през цялото време на финансираните действия (напр. чрез даване на предимство на действия, насочени специално към жените или предприети от тях);

56.  призовава Комисията да извърши проучване на възможното социално-икономическо въздействие и въздействието върху околната среда от тези дейности;

57.  призовава Комисията да извърши анализ на социално-икономическото въздействие на любителския риболов върху туризъма във вътрешността на сушата, по-специално в селските райони, както и да предложи възможни мерки за региони, където потенциалът за този риболов се експлоатира в недостатъчна степен;

58.  призовава държавите членки и Комисията да подобрят събирането и управлението на данните, свързани с риболовния туризъм;

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, както и на правителствата на държавите членки и на консултативните съвети.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(2) ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.
(3) OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.
(4) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 167.
(5) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 24.
(6) „Indagine sulle abitudini e opinioni dei cittadini nel comprensorio del GAC “il mare delle Alpi” — Analisi della pescaturismo in Italia come strumento di sviluppo sostenibile“ (2015) (Проучване на навиците и мненията на гражданите в района на ГДКР „il mare delle Alpi“ — Анализ на риболовния туризъм в Италия като инструмент за устойчиво развитие).
(7) „L’integrazione della pesca con altre attività produttive — La pescaturismo come modello sociale e culturale’, Cenasca Cisl et al.“, (2005) (Включване на риболова в други производствени дейности — Риболовният туризъм като социален и културен модел).
(8) „Indagine sulle abitudini e opinioni dei cittadini nel comprensorio del GAC “il mare delle Alpi” — Analisi della pescaturismo in Italia come strumento di sviluppo sostenibile“ (2015) (Проучване на навиците и мненията на гражданите в района на ГДКР „il mare delle Alpi“ — Анализ на риболовния туризъм в Италия като инструмент за устойчиво развитие).
(9) „L’integrazione della pesca con altre attività produttive – La pescaturismo come modello sociale e culturale’, Cenasca Cisl et al.“, (2005) (Включване на риболова в други производствени дейности — Риболовният туризъм като социален и културен модел).
(10) „Indagine sulle abitudini e opinioni dei cittadini nel comprensorio del GAC “il mare delle Alpi” — Analisi della pescaturismo in Italia come strumento di sviluppo sostenibile“ (2015) (Проучване на навиците и мненията на гражданите в района на ГДКР „il mare delle Alpi“ — Анализ на риболовния туризъм в Италия като инструмент за устойчиво развитие).
(11) „Socio-economic analysis on fisheries-related tourism in EUSAIR – Nemo project 1M-MED14-11, WP2, Action 2.3“ (Социално-икономически анализ на риболовния туризъм в EUSAIR — проект Немо, 1M-MED14-11, WP2, действие 2.3)
(12) „Perspectives for the development of tourism activities related to fishing“, („Перспективи за развитието на туристически дейности, свързани с риболова“), Европейски парламент, IP/B/PECH/IC/2013-103 (2014).
(13) „Perspectives for the development of tourism activities related to fishing“, („Перспективи за развитието на туристически дейности, свързани с риболова“), Европейски парламент, IP/B/PECH/IC/2013-103 (2014).
(14) Приети текстове, P8_TA(2015)0391.
(15) Например дните на херинговата флота и дните на пристанището в Нидерландия.


Давностни срокове при пътнотранспортните произшествия
PDF 644kWORD 68k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно давностните срокове за пътнотранспортните произшествия (2015/2087(INL))
P8_TA(2017)0281A8-0206/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 67, параграф 4 и член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

—  като взе предвид член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и свързаната съдебна практика,

—  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно принципите на национална процесуална автономия и на ефективна съдебна защита(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ)(2) (Регламент „Рим II“),

—  като взе предвид Хагската конвенция от 4 май 1971 г. за приложимото право при пътнотранспортни произшествия („Хагската конвенция за пътнотранспортните произшествия от 1971 г.“),

—  като взе предвид Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка(3) (Директивата за автомобилното застраховане),

—  като взе предвид Европейската конвенция за изчисляването на сроковете(4),

—  като взе предвид проучването за оценка на европейската добавена стойност, проведено от Службата на ЕП за парламентарни изследвания и озаглавено „Давностни срокове при пътнотранспортни произшествия“, придружаващо законодателния доклад по собствена инициатива на Европейския парламент(5),

—  като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики, озаглавено „Трансграничните пътнотранспортни произшествия в ЕС — потенциалното въздействие на безпилотните автомобили“(6),

—  Като взе предвид проучването на Комисията, озаглавено „Обезщетяване на пострадалите при трансгранични пътнотранспортни произшествия в ЕC: сравнение на националните практики, анализ на проблемите и оценка на възможностите за подобряване на положението на пострадалите от трансгранични произшествия“(7),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа — План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 февруари 2007 г. с препоръки към Комисията относно давностните срокове при трансгранични спорове, свързани с телесни повреди и злополуки с летален изход(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2003 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО, 90/232/ЕИО и Директива № 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства(10),

—  като взе предвид членове 46 и 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0206/2017),

А.  като има предвид, че в Съюза правилата за давностните срокове за претенции за обезщетение за вреди се различават значително в отделните държави членки, и затова няма две държави членки, които да прилагат напълно еднакви основни правила за давностните срокове; като има предвид, че съответният давностен срок се определя въз основа на различни фактори, включително дали има свързани наказателни производства и дали претенцията се счита за деликтна или договорна;

Б.  като има предвид, че поради това националните системи за давностните срокове са изключително сложни и често е трудно да се разбере кой е приложимият общ давностен срок, кога и как започва да тече давностният срок и по какъв начин действието му бива спряно, прекъснато или удължено;

В.  като има предвид, че непознаването на чуждестранните правила относно давностните срокове може да доведе до загуба на правото на иначе правомерна претенция или до пречки пред пострадалите лица по отношение на достъпа до правосъдие под формата на допълнителни разходи и забавяния;

Г.  като има предвид, че понастоящем съществуват ограничени статистически данни относно претенциите за обезщетение за вреди при трансгранични пътнотранспортни произшествия, отхвърлени с мотива, че давностният срок е изтекъл;

Д.  като има предвид, че в областта на трансграничните пътнотранспортни произшествия единствената причина за действие, вече хармонизирана на равнището на Съюза, е установената в член 18 на Директивата за автомобилното застраховане, която дава възможност на пострадалите да търсят обезщетение в държавата си на пребиваване посредством претенция за обезщетение, отнесена пряко до съответното застрахователно дружество или до съответния орган за изплащане на обезщетения на основание на гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства(11);

Е.  като има предвид, че давностните срокове представляват важна и неразделна част от системите на държавите членки в областта на гражданската отговорност, които се прилагат в случаите на пътнотранспортно произшествие, като един кратък давностен срок може да е балансиран с правило за обективна отговорност или щедри обезщетения;

Ж.  като има предвид, че давностните срокове за претенции са от съществено значение, за да се гарантира правна сигурност и финализиране на споровете; като има предвид, че следва да има баланс между правата на ответника на правна сигурност и финализиране на споровете и основните права на ищеца на достъп до правосъдие и на ефективни правни средства за защита и че прекалено кратките давностни срокове могат да възпрепятстват ефективния достъп до правосъдие в целия Съюз;

З.  като има предвид, че с оглед на съществуващите различия по отношение на правилата за давностните срокове и на видовете проблеми, пряко свързани с различните национални разпоредби, които уреждат транснационални случаи на имуществени и неимуществени вреди, единственият начин за осигуряване на подходяща степен на сигурност, предвидимост и простота при прилагането на правилата за давностните срокове на държавите членки в случаите на трансгранични пътнотранспортни произшествия е определено ниво на хармонизация;

И.  като има предвид, че подобна законодателна инициатива следва да постигне справедлив баланс между страните по отношение на въпросите, свързани с правилата за давностните срокове, и да улесни изчисляването и спирането на действието на давностния срок; като има предвид, че поради това се предвижда целенасочен подход, който да взема предвид нарастващия обем на трансграничния трафик в рамките на Съюза, без да се преразглежда цялата правна рамка на държавите членки;

1.  признава, че положението на пострадалите при пътнотранспортни произшествия значително се е подобрило през последните няколко десетилетия, включително на равнище компетентност в международното частно право, като пострадалите могат да се възползват от производство в държавата членка, в която пребивават, за всяка претенция за пряко вземане срещу застрахователя, сключил договора за гражданска отговорност, или органите за изплащане на обезщетения;

2.  отбелязва обаче, че по-нататъшното съществуване в Съюза на два паралелни режима, уреждащи приложимото право при пътнотранспортни произшествия, в зависимост от страната, в която е подадена претенцията, а именно или Хагската конвенция за пътнотранспортните произшествия от 1971 г., или регламент „Рим II“, съчетано с възможностите за избор на съд съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета(12), създава правна несигурност и сложност, както и потенциални възможности за търсене на най-благоприятна правна система;

3.  отново заявява, че при трансгранични съдебни спорове продължителността на разследванията и преговорите често е много по-голяма в сравнение с вътрешните съдебни спорове; подчертава в този контекст, че подобни предизвикателства може да се засилят, когато играят роля новите технологии, например в случай на безпилотни автомобили;

4.  припомня в този контекст, че предметът на правилата за давностните срокове следва да се разбира като съставна част от мерките в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси по смисъла на член 67, параграф 4 и член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

5.  отбелязва, че съществуването на минимални общи правила по отношение на давностните срокове при трансгранични спорове е от съществено значение за осигуряването на ефективни правни средства, които да са достъпни за пострадалите при трансгранични пътнотранспортни произшествия, и за гарантирането на правна сигурност;

6.  подчертава, че непропорционално кратките давностни срокове в националните съдебни системи представляват пречка за достъпа до правосъдие в държавите членки, което може да наруши правото на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата и в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека;

7.  подчертава, че значителната разлика между правилата на държавите членки по отношение на давностните срокове при трансгранични пътнотранспортни произшествия създава допълнителни пречки пред пострадалите при предявяването на претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, понесени в държави членки, различни от тяхната собствена;

8.  призовава Комисията да гарантира, че общата информация относно правилата на държавите членки за давностните срокове при претенции за обезщетение за вреди при трансгранични пътнотранспортни произшествия ще бъде достъпна на портала за електронно правосъдие и ще се актуализира непрекъснато;

9.  призовава също така Комисията да предприеме проучване относно защитата, предоставяна в държавите членки на непълнолетните лица и лицата с увреждания по отношение на действието на давностните срокове, и относно необходимостта да се определят минимални правила на равнището на Съюза, за да се гарантира, че тези лица не губят правото си да предявяват претенция за обезщетение, когато са участници в трансгранични пътнотранспортни произшествия, и че им се гарантира ефективен достъп до правосъдие в Съюза;

10.  изисква от Комисията да представи на Парламента, въз основа на член 81, параграф 2 от ДФЕС, законодателно предложение относно давностните срокове по отношение на имуществени и неимуществени вреди при трансгранични пътнотранспортни произшествия, следвайки препоръките, изложени в приложението към настоящия документ;

11.  счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНООБЩИТЕ ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ ПРИ ТРАНСГРАНИЧНИ ПЪТНОТРАНСПОРТНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ

А.  ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1.  Правоприлагането в съдилищата на територията на Европейския съюз остава до голяма степен въпрос на национални процесуални правила и практики. Националните съдилища са също така съдилища на Съюза. Следователно тези съдилища трябва да осигурят безпристрастност, справедливост и ефикасност в хода на производствата, както и ефективно прилагане на правото на Съюза, гарантирайки защитата на правата на европейските граждани в целия Европейски съюз.

2.  Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Съгласно заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет, проведено в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 38 от него, следва да се подготви ново процесуално законодателство относно трансграничните случаи, по-специално относно елементите, които са от решаващо значение за гладкото протичане на съдебното сътрудничество и за подобряване на достъпа до правото, напр. временни мерки, събиране на доказателства, заповед за плащане на парични суми и срокове.

3.  Счита се, че са необходими минимални общи правила за давностните срокове, приложими при транснационални спорове за телесна повреда и имуществени вреди, възникнали в резултат от пътнотранспортни произшествия, за да се намалят пречките за ищците при упражняване на техните права в държави членки, различни от тяхната собствена.

4.  Минималните правила за общи давностни срокове биха довели до по-голяма сигурност и предвидимост, ограничавайки рисковете, свързани с недостатъчно обезщетяване на пострадалите при трансгранични пътнотранспортни произшествия.

5.  Предлаганата директива има за цел създаването на специален давностен режим при трансгранични случаи, който да осигури ефективен достъп до правосъдие и да улесни правилното функциониране на вътрешния пазар, като се премахнат пречките пред свободното движение на гражданите на територията на държавите членки.

6.  Предложената директива няма за цел да замести националните системи на гражданска отговорност в тяхната цялост, но като зачита националните особености, тя е насочена към установяване на общи минимални правила по отношение на давностните срокове за претенции, попадащи в приложното поле на Директива 2009/103/ЕО и имащи трансграничен характер.

7.  Настоящото предложение е съобразено с принципите на субсидиарност и на пропорционалност, тъй като държавите членки не могат да действат сами, за да създадат набор от минимални правила за давностните срокове, и предложението се ограничава само до абсолютно необходимото, като гарантира ефективен достъп до правосъдие и правна сигурност в Съюза.

Б.  ТЕКСТ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите давностни срокове при трансгранични пътнотранспортни произшествия

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 67, параграф 4 и член 81, параграф 2 от него,

като взеха предвид искането на Европейския парламент до Европейската комисия,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което свободното движение на хора е гарантирано. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)  В съответствие с член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз тези мерки следва да включват мерки, които имат за цел да осигурят, наред с другото, ефективен достъп до правосъдие и премахване на пречките пред доброто функциониране на гражданското производство, при необходимост чрез насърчаването на съвместимостта на правилата за гражданско производство, приложими в държавите членки.

(3)  Съгласно съобщението на Комисията от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа — План за действие за изпълнение на Стокхолмската програма“(13), когато граждани пътуват с автомобил в друга държава членка и за съжаление претърпят произшествие, те се нуждаят от правна сигурност по отношение на давностните срокове на застрахователните претенции. За тази цел беше обявено, че през 2011 г. трябва да бъде приет нов регламент относно давността при трансгранични пътнотранспортни произшествия.

(4)  Правилата относно давностните срокове оказват значително въздействие не само върху правото на увредените лица на достъп до правосъдие, но и върху техните материални права, тъй като не може да има ефективно право без подходяща и адекватна защита на това право. Настоящата директива се стреми да насърчава прилагането на общи давностни срокове, за да се гарантира ефективен достъп до правосъдие в Съюза. Общопризнатото право на достъп до правосъдие се потвърждава също и от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата).

(5)  Изискването за правна сигурност и необходимостта от решаване на всеки отделен спор са най-съществените елементи на пространството на правосъдие. Поради това, за да се гарантира прилагането на този принцип, са необходими общи минимални стандарти, които да повишат правната сигурност, да осигурят приключване на споровете и да допринесат за ефективен режим на изпълнение.

(6)  Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат по отношение на претенции, попадащи в приложното поле на Директива № 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(14), които са с трансграничен характер.

(7)  Нищо не следва да възпрепятства държавите членки да прилагат по целесъобразност разпоредбите на настоящата директива и по отношение на чисто вътрешни случаи на пътнотранспортни произшествия.

(8)  Всички държави членки са договарящи се страни по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. (ЕКПЧ). Въпросите, разгледани в настоящата директива, следва да се разглеждат в съответствие с посочената конвенция, и по-специално правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита.

(9)  Принципът lex loci damni представлява общото правило, установено в Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета(15), по отношение на определяне на приложимото право към дела за имуществена или неимуществена вреда, което поради това следва да бъде определено въз основа на мястото, където е настъпила вредата, независимо от държавата или държавите, в които биха могли да настъпят непреките последици. В съответствие с член 15, буква з) от посочения регламент приложимото към извъндоговорни задължения право урежда в частност способите за погасяване на задълженията, правилата за погасителната давност и прекратяването на права, включително правилата относно началото, прекъсването и спирането на срок на погасителна давност или прекратяване на права.

(10)  В областта на пътнотранспортни произшествия може да се окаже много трудно за пострадал, който е посетител, да получи от чуждестранната юрисдикция основна информация относно произшествието в сравнително кратък срок, като например самоличността на ответника и евентуалната отговорност. Може също така да отнеме значително време за установяване на това кой представител за уреждане на претенции или застраховател следва да поеме случая, за да се събере достоверна информация за произшествието и да се преведат всички необходими документи.

(11)  Не е нещо необичайно при трансгранични пътнотранспортни произшествия тримесечният срок за ищеца да е много близо до изтичането си, преди да могат да бъдат започнати преговорите с ответника. Това се случва най-често в случаите, когато общата времева рамка е особено кратка или когато съществува неяснота относно начина, по който давностният срок може да бъде спрян или прекъснат. Събирането на информация за произшествия, които са настъпили в държава, различна от тази, в която ищецът пребивава постоянно, може да отнеме значително време. Поради това действието на общия давностен срок, установен в директивата, следва да бъде спряно веднага след като бъде предявена претенция до застрахователя или до органа за изплащане на обезщетения, за да бъде дадена на ищеца възможност за договаряне на уреждането на претенцията.

(12)  Настоящата директива следва да установи минимални правила. Държавите членки следва да могат да предвидят по-висока степен на защита. По-високата степен на защита не следва да представлява пречка пред ефективния достъп до правосъдие, който такива минимални правила имат за цел да улеснят. Следователно предвидената от Хартата степен на защита съгласно тълкуванието на Съда, върховенството, единството и ефективността на правото на Съюза не следва да бъдат излагани на риск.

(13)  Настоящата директива не следва да засяга разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета(16).

(14)  Настоящата директива цели да насърчи зачитането на основните права и взема предвид принципите и ценностите, признати по-специално в Хартата, а същевременно и да постигне целта на Съюза да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(15)  Тъй като целта на настоящата директива, а именно създаването на общи минимални стандарти за давностните срокове при трансгранични пътнотранспортни произшествия, не може да се осъществи по задоволителен начин от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието може да бъде по-добре осъществена на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(16)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, [Обединеното кралство и Ирландия уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива]/[без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането на настоящата директива и следователно не са обвързани от нея и нейното прилагане].

(17)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и следователно не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I:

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

Целта на настоящата директива е да се определят минимални норми относно общата продължителност, начало, преустановяване и изчисляване на сроковете за предявяване на претенции за обезщетения за имуществени или неимуществени вреди, които подлежат на възстановяване съгласно Директива 2009/103/ЕО, в случай на трансгранични пътнотранспортни произшествия.

Член 2

Приложно поле

Настоящата директива се прилага за претенции за обезщетение по отношение на всяка загуба или нараняване в резултат на произшествие, причинено от превозно средство, покрито от застраховка, и предявени срещу:

а)  застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното лице по силата на член 18 от Директива 2009/103/ЕО; или

б)  органа за изплащане на обезщетения, предвиден в членове 24 и 25 от Директива 2009/103/ЕО.

Член 3

Трансгранични пътнотранспортни произшествия

1.  За целите на настоящата директива „трансгранично пътнотранспортно произшествие“ означава всяко пътно произшествие, причинено от използването на застраховани и обичайно намиращи се в държава членка превозни средства и което е настъпило в държава членка, различна от тази на обичайното местопребиваване на пострадалия, или в трети държави, чиито национални застрахователни бюра, съгласно определението в член 6 от Директива 2009/103/ЕО, са се присъединили към системата на зелената карта.

2.  В настоящата директива понятието „държава членка“ означава държава членка, различна от Обединеното кралство, Ирландия и Дания.

ГЛАВА II

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ

Член 4

Давностен срок

1.  Държавите членки гарантират наличието на давностен срок от най-малко четири години, който се прилага спрямо действия, свързани с обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на трансгранични пътнотранспортни произшествия, попадащи в обхвата на член 2. Давностният срок започва да тече от деня, в който ищецът е узнал или е имал разумни основания да узнае степента на увреждането, загубата или вредата, нейната причина и самоличността на лицето, което носи отговорността, както и застрахователното предприятие, което е застраховало гражданската отговорност на това лице, или представителя за уреждане на претенции или органа за изплащане на обезщетения, отговарящ за предоставяне на обезщетение и срещу който следва да се предяви претенцията.

2.  Държавите членки гарантират, че когато съответният закон за давностните срокове предвижда давностен срок, по-дълъг от четири години, се прилага този по-дълъг давностен срок.

3.  Държавите членки гарантират, че предоставят на Комисията актуална информация относно националните правила за давност за вреди, причинени от пътнотранспортни произшествия.

Член 5

Спиране на сроковете за давност

1.  Държавите членки гарантират, че срокът на давност, предвиден в член 4 от настоящата директива, бива временно спрян през периода между подаването на претенцията от ищеца до:

а)  застрахователното предприятие на лицето, причинило произшествието, или неговия представител за уреждане на претенции, предвидени в член 21 и 22 от Директива 2009/103/ЕО, или

б)  органа за изплащане на обезщетения, предвиден от членове 24 и 25 от Директива 2009/103/ЕО.

и отхвърлянето на претенцията от страна на ответника.

2.  В случай че оставащата част от давностния срок след приключване на срока на временно спиране е по-малък от шест месеца, държавите членки гарантират, че ищецът разполага с минимален период от шест допълнителни месеца, за да образува съдебно производство.

Член 6

Автоматично удължаване на срокове

Държавите членки гарантират, че ако срокът изтича в събота, неделя или на един от техните официални празнични дни, той се удължава до края на първия следващ работен ден.

Член 7

Изчисляване на сроковете

Държавите членки гарантират, че сроковете, предвидени от настоящата директива, се определят, както следва:

а)  изчисляването започва от деня след деня на настъпване на съответното събитие;

б)  когато срокът е изразен като една година или определен брой години, той изтича през съответната следваща година в същия месец и в същия ден като месеца и деня, на който е настъпило съответното събитие. Когато съответният последващ месец няма ден със същото число, срокът изтича на последния ден от този месец;

в)  сроковете не спират да текат по време неработните за Съда дни.

Член 8

Уреждане на застрахователни претенции

Държавите членки гарантират, че когато пострадалите лица прибягват към процедурата, посочена в член 22 на Директива 2009/103/ЕО за уреждането на претенции, произтичащи от произшествие, причинено от покрито от застраховка превозно средство, това не води до възпрепятстване на пострадалите да започнат съдебно производство или арбитраж във връзка с тези претенции до изтичането на даден давностен срок съгласно настоящата директива в рамките на процедура за уреждане на претенцията.

ГЛАВА III

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9

Обща информация относно правилата за давност

Комисията прави публична и лесно достъпна, с всички подходящи средства и на всички езици на Съюза, обща информация относно националните правила за давност за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от пътнотранспортни произшествия, съобщени от държавите членки съгласно член 4, параграф 3 от настоящата директива.

Член 10

Отношение към националното законодателство

Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да разширят установените тук праватук, за да осигурят по-висока степен на защита.

Член 11

Отношение към други разпоредби от правото на Съюза

Настоящата директива не засяга разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 и Регламент (ЕС) № 1215/2012.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 12

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, до [една година след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно информират Комисията за това.

2.  Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

3.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на мерките на националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 13

Преглед

Не по-късно от 31 декември 2025 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива въз основа на информация както от количествено, така и от качествено естество. В този контекст Комисията по-специално следва да направи оценка на въздействието на настоящата директива върху достъпа до правосъдие, правната сигурност и свободното движение на хора. Ако е необходимо, докладът се придружава от законодателни предложения за приспособяване и укрепване на настоящата директива.

Член 14

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на [дата].

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Вж. inter alia: Решение от 18 септември 2003 г., Peter Pflücke/Bundesanstalt für Arbeit, C-125/01, ECLI:EU:C:2003:477, решение от 25 юли 1991 г., Theresa Emmott/Minister for Social Welfare и Attorney General, C-208/90, ECLI:EU:C:1991:333 и решение от 13 юли 2006 г., Vincenzo Manfredi и др./Lloyd Adriatico Assicurazioni SpA и др., съединени дела C-295/04 – C-298/04, ECLI:EU:C:2006:461.
(2) ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.
(3) ОВ L 263, 7.10.2009 г., стр. 11.
(4) CETS 076.
(5) PE 581.386, юли 2016 г.
(6) PE 571.362, юни 2016 г.
(7) В интернет на следния адрес: http://ec.europa.eu/civiljustice/news/docs/study_compensation_road_victims_en.pdf (30 ноември 2008 г.).
(8) OВ C 121, 19.4.2011 г., стр. 41.
(9) OВ C 250 E, 25.10.2007 г., стр. 99.
(10) Приети текстове, P5_TA(2003)0446.
(11) Вж. също: Решение от 13 декември 2007 г., FBTO Schadeverzekeringen NV/Jack Odenbreit, C-463/06, ECLI:EU:C:2007:792.
(12) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).
(13) COM(2010)0171.
(14) Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 7.10.2009 г., стр. 11).
(15) Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (OВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40).
(16) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).


Общи минимални стандарти за гражданските производства
PDF 738kWORD 83k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в Европейския съюз (2015/2084(INL))
P8_TA(2017)0282A8-0210/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 67, параграф 4 от ДФЕС и член 81, параграф 2 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата),

—  като взе предвид член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и относимата съдебна практика,

—  като взе предвид работния документ, озаглавен „Установяване на общи минимални стандарти, свързани с гражданското производство в Европейския съюз — правното основание“(1),

—  като взе предвид проучването за оценка на европейската добавена стойност, проведено от Службата на ЕП за парламентарни изследвания и озаглавено „Common minimum standards of civil procedure“ (Общи минимални стандарти за гражданското производство)(2),

—  като взе предвид задълбочения анализ на Дирекцията за обслужване на членовете на ЕП в областта на изследванията към Службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавен „Europeanisation of civil procedure: towards common minimum standards?“ (Европеизиране на гражданското производство: към общи минимални стандарти?)(3),

—  като взе предвид задълбочения анализ на Генерална дирекция за вътрешни политики, озаглавен „Harmonised rules and minimum standards in the European law of civil procedure“ (Хармонизирани правила и минимални стандарти в европейското гражданско процесуално право)(4),

—  като взе предвид проекта на Европейския институт по право (ELI)/Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) на тема „From Transnational Principles to European Rules of Civil Procedure“ (От транснационални принципи към европейски правила на гражданското производство),

—  като взе предвид проучването на Американския институт по право (ALI)/UNIDROIT, озаглавено „Principles of Transnational Civil Procedure“ (Принципи на транснационалното гражданско производство)(5),

—  като взе предвид проучването, озаглавено „Study on the approximation of the laws and rules of the Member States concerning certain aspects of the procedure for civil litigation“ (Сближаване на законовите и подзаконовите актове на държавите членки по отношение на някои аспекти на гражданското съдопроизводство), т.нар. „доклад Сторм“(6),

—  като взе предвид предварителния набор от разпоредби за процедурния правилник на Единния патентен съд,

—  като взе предвид достиженията на правото на Съюза по отношение на сътрудничеството в областта на гражданското правосъдие,

—  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно принципите на национална процесуална автономия и на ефективна съдебна защита(7),

—  като взе предвид Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2016 г.,

—  като взе предвид проучване № 23 от 2016 г. на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ), озаглавено „European judicial systems: efficiency and quality of justice“ (Европейските съдебни системи: ефикасност и качество на правосъдието),

—  като взе предвид „Judicial Training Principles“ (Принципи за съдебно обучение) на Европейската мрежа за съдебно обучение от 2016 г.(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 април 2014 г. относно междинния преглед на Стокхолмската програма(9),

—  като взе предвид членове 46 и 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0210/2017),

Съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно националната процесуална автономия и ефективната съдебна защита

А.  като има предвид, че съгласно установената практика на Съда на ЕС относно принципа на процесуална автономия, в случай, че в правото на Съюза не са налице разпоредби относно процесуалните аспекти на даден спор, относно правото на Съюза, държавите членки отговарят за определянето на компетентните съдилища и за установяването на подробните процесуални правила, които да се следват по отношение на образуваните производства, за да се гарантира защитата на предоставените от Съюза права;

Б.  като има предвид, че съгласно същата съдебна практика прилагането на националното право по отношение на процесуалните правила се подчинява на две важни условия: националните процесуални правила не могат да бъдат по-неблагоприятни, когато се прилагат спрямо спорове, свързани с правото на Съюза, отколкото когато се прилагат спрямо подобни спорове от национално естество (принцип на равностойност), и не следва да бъдат формулирани по такъв начин, че да правят упражняването на правата и задълженията на Съюза практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност);

В.  като има предвид, че при липса на разпоредби на Съюза за хармонизиране на процесуалните правила компетенцията на държавите членки да установят процесуални правила за упражняването на правата, предоставени от Съюза, не се простира до въвеждането на нови правни средства за защита в националните правни системи, за да се гарантира приложимостта на правото на Съюза(10);

Г.  като има предвид, че корпусът на съдебната практика, установена от Съда на Европейския съюз, улеснява сътрудничеството между него и съдилищата на равнището на държавите членки, като същевременно подобрява разбирането на гражданите и на тези съдилища по отношение на правото на Съюза;

Хартата

Д.  като има предвид, че правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, заложено в член 47 от Хартата и в член 6 от ЕКПЧ, представлява една от основните гаранции за зачитането на принципите на правовата държава и на демокрацията и е неразривно свързано с гражданското производство като цяло;

Е.  като има предвид, че въпреки факта, че член 47 от Хартата е обвързващ и член 6 от ЕКПЧ представлява общ принцип на правото на Съюза, равнището на защита на правото на справедлив съдебен процес в рамките на гражданското производство, и по-конкретно балансът между правото на ищеца на достъп до правосъдие и правото на защита на ответника, не е хармонизирано в целия Съюз;

Ж.  като има предвид, че независимо от това правото на справедлив съдебен процес, като основно право, беше допълнено от няколко процесуални мерки от вторичното законодателство на Съюза, включително от Регламента за исковете с малък материален интерес(11), Директивата за правната помощ(12), Препоръката за колективните искове(13), Директивата за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите(14) и Директивата за исковете за обезщетение за вреди в областта на конкуренцията(15);

Достиженията на правото на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси

З.  като има предвид, че понастоящем е много по-вероятно гражданите на Съюза, особено тези, които се придвижват през границите, да имат контакт със системите на гражданско производство на друга държава членка;

И.  като има предвид, че минималните стандарти за гражданското производство на равнището на Съюза биха могли да допринесат за модернизирането на националното производство, за еднакви условия на конкуренция за предприятията и за повишаване на икономическия растеж чрез повишаване на ефективността и ефикасността на съдебните системи, като същевременно улеснят достъпа на гражданите до правосъдие в Съюза и допринесат за гарантирането на основните свободи на Съюза;

Й.  като има предвид, че законодателят на Съюза все по-често разглежда въпроси от областта на гражданското производство не само хоризонтално, както при случаите на незадължителни инструменти,(16) но също така по специфичен за отделните сектори начин, в различни области на политиката, като например интелектуалната собственост(17), защитата на потребителите(18) или в последно време — конкурентното право(19);

К.  като има предвид, че фрагментарният характер на хармонизирането на правилата на гражданското производство на равнището на Съюза многократно беше критикуван и появата на специфично за отделни сектори гражданско процесуално право на Съюза представлява предизвикателство за съгласуваността на гражданскопроцесуалните системи на равнището на държавите членки и на различните инструменти на Съюза;

Л.  като има предвид, че предложената директива има за цел въвеждането на уредба на гражданското правосъдие чрез систематизиране на съществуващите разпоредби на Съюза относно гражданското производство и чрез разширяване на приложното им поле до всички въпроси, попадащи в обхвата на правото на Съюза;

М.  като има предвид, че предложената директива е изготвена с цел да подпомогне постигането на по-координиран, последователен и систематичен подход към системите за гражданско правосъдие, който да не бъде ограничен от границите, интересите и ресурсите на отделните държави;

Правното основание на предложението

Н.  като има предвид, че в съответствие с член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от ДЕС (принцип на предоставената компетентност) Съюзът може да приема законодателни актове в дадена област само ако притежава изрична компетентност за това и доколкото това е в съответствие с принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

О.  като има предвид, че при действащата уредба на Договора основното правно основание за хармонизацията на гражданското производство е предвидено в дял V от ДФЕС относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

П.  като има предвид, че в Договора от Лисабон се запазва изискването за трансграничен елемент с оглед установяването на компетентността на Съюза, от което следва, че действията на Съюза в областта на гражданското правосъдие са възможни единствено ако в даден случай има критерии на привързване (напр. пребиваване, място на изпълнение и др.), които се отнасят към най-малко две различни държави членки;

Р.  като има предвид, че общата разпоредба на член 114 от ДФЕС относно сближаването на нормите, определени от законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите членки, които имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар, досега беше използвана и все още се използва като правно основание за широк обхват от секторни директиви, които хармонизират определени аспекти на гражданското производство, като например Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост и най-новата Директива относно обезщетенията за вреди за нарушения на правото в областта на конкуренцията;

С.  като има предвид, че съгласно член 67, параграф 4 от ДФЕС Съюзът следва да улеснява достъпа до правосъдие, по-специално чрез принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела, както е видно от член 81 от ДФЕС;

Взаимно доверие в европейското съдебно пространство

Т.  като има предвид, че свободното движение на съдебни решения е взаимносвързано с необходимостта да се създаде достатъчно равнище на взаимно доверие между съдебните органи на различните държави членки, по-специално по отношение на равнището на защитата на процесуалните права;

У.  като има предвид, че в този контекст под „взаимно доверие“ се разбира доверието, което държавите членки следва да имат в съответните си правни и съдебни системи, и от това следва забрана за преразглеждане на действията на другите държави и на техните съдебни системи;

Ф.  като има предвид, че принципът на взаимното доверие служи за по-голяма правна сигурност, като предоставя на гражданите и предприятията в Съюза достатъчна стабилност и предвидимост;

Х.  като има предвид, че прилагането на и съответствието с принципа на взаимното признаване на съдебните решения, съчетан със сближаването на законодателството, улеснява сътрудничеството между органите и правната защита на индивидуалните права;

Ц.  като има предвид, че създаването на система на Съюза от общи минимални стандарти под формата на принципи и правила би служило като първа стъпка за сближаване на националните разпоредби относно гражданското производство, като се създава баланс между основните права на страните по спора в интерес на пълното взаимно доверие между съдебните системи на държавите членки;

Ч.  като има предвид, че наличието и зачитането на процесуални гаранции за ефективността и ефикасността на гражданското производство и равното третиране на страните са желателни и наистина необходими, за да се гарантира взаимно доверие;

Ш.  като има предвид, че въвеждането на такава система от общи минимални стандарти би определило също така минимално равнище на качество на гражданските производства в целия Съюз, като по този начин допринесе не само за укрепване на взаимното доверие между съдебните системи, но и за по-доброто функциониране на вътрешния пазар, тъй като се счита, че процесуалните различия между държавите членки могат, inter alia, да създадат затруднения за търговията и да възпрепятстват предприятията и потребителите да упражняват своите права на вътрешния пазар;

Други съображения

Щ.  като има предвид, че е необходимо сближаване на процесуалните режими в Съюза; като има предвид, че предложената директива има за цел да бъде първата стъпка в процеса на по-нататъшното хармонизиране и сближаване на системите за гражданско правосъдие на държавите членки и на създаването на Граждански процесуален кодекс на Съюза в дългосрочен план;

АА.  като има предвид, че предложената директива не засяга нито съдебната организация на държавите членки, нито основните характеристики на начина, по който се води гражданското производство, а улеснява установяването на по-ефикасни процесуални правила;

АБ.  като има предвид, че поради това е от първостепенно значение да се приеме и правилно да се прилага законодателство, което да предвижда приемането на общи минимални стандарти за гражданското производство в Съюза;

Съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно националната процесуална автономия и ефективната съдебна защита

1.  отбелязва ключовата роля на СЕС в полагането на основите на гражданското производство на Съюза чрез оформянето на разбирането за това какво означава гражданско производство за правната система на Съюза;

2.  подчертава обаче, че макар и някои гражданско-процесуални стандарти, които понастоящем се приемат като част от системата на процесуални правила на Съюза, да бяха утвърдени в съдебната практика на СЕС, приносът на последния следва в крайна сметка да се разглежда по-скоро като тълкуване на стандартите, отколкото като определяне на стандарти;

3.  следователно подчертава, че богатият опит на СЕС в осъществяването на контрол върху правилата за правна защита и процесуалните правила, както и компромисите и конкуриращите се ценности, които СЕС прилага, са много полезни и следва да бъдат взети под внимание за целите на въвеждането на хоризонтален рамков инструмент от законодателен характер, който да съдържа общи стандарти за гражданското производство;

Хартата

4.  подчертава, че по отношение на справедливия съдебен процес и достъпа до правосъдие следва да се поддържат и да продължат да се разширяват мрежи и бази данни, които да засилят съдебното сътрудничество и обмена на информация;

5.  поради това горещо приветства развитието в областта на електронното правосъдие, и преди всичко създаването на Европейската съдебна мрежа и на европейския портал за електронно правосъдие, който предстои да се превърне в единно звено за контакт в сферата на правосъдието в Съюза;

Достиженията на правото на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси

6.  призовава също така Комисията да прецени дали следва да бъде предложено предприемането на допълнителни мерки за консолидиране и укрепване на хоризонталния подход към прилагането на правата, предоставени съгласно правото на Съюза, от страна на частноправни субекти и дали предложените с настоящата резолюция общи минимални стандарти за гражданското производство биха могли да се разглеждат като насърчаващи и гарантиращи такъв хоризонтален модел;

7.  отново заявява, че систематичното събиране на статистически данни относно прилагането и изпълнението на действащите инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси е от първостепенно значение;

8.  в този контекст приканва Комисията да прецени дали допълнителни мерки за изпълнение от страна на държавите членки биха могли да допринесат за ефективното прилагане на самостоятелни процедури на Съюза и твърди, че за тази цел следва да бъдат установен устойчив и системен процес на надзор от страна на Комисията;

Правното основание на предложението

9.  отбелязва, че член 114 от ДФЕС (хармонизиране на вътрешния пазар) е използван за приемането на редица актове на Съюза с процесуални последици; че настоящият член 114 от ДФЕС относно сближаването на нормите, определени от законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите членки, които имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар, досега беше използван и все още се използва като правно основание за широк обхват от секторни директиви, които хармонизират определени аспекти на гражданското производство, като например Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост;

10.  въпреки това отбелязва, че член 81 от ДФЕС предвижда приемането на мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, включително мерки за сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар; следователно счита, че член 81 от ДФЕС представлява целесъобразното правно основание за предложения законодателен акт;

11.  твърди, че понятието „трансгранично значение“ в разпоредбата на член 81, параграф 1 от ДФЕС по отношение на приемането на мерки за сътрудничество по гражданскоправни въпроси следва да се тълкува по-разширително и следователно не следва да се възприема като синоним на „трансграничен съдебен спор“;

12.  подчертава, че настоящото тълкуване на понятието „гражданскоправни въпроси с трансгранично значение“ е по-скоро стеснително и е довело до създаването на две групи правила и две категории страни по спора, което би могло да доведе до допълнителни проблеми и ненужна сложност; подчертава, че поради това следва да бъде възприето по-разширително тълкуване;

13.  подчертава в този контекст, че предложените с настоящата резолюция общи минимални стандарти за гражданското производство биха довели до по-голяма ефикасност, ако държавите членки разширят приложното им поле не само по отношение на въпроси, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, но и до трансгранични и чисто вътрешни дела като цяло;

Взаимно доверие в европейското съдебно пространство

14.  отбелязва, че основните дейности на Съюза в рамките на европейското пространство на правосъдие, що се отнася до гражданското правосъдие, са свързани с въвеждането на инструменти в областта на компетентността, висящността на производството и трансграничното изпълнение на съдебни решения;

15.  потвърждава и подчертава, че свободното движение на съдебни решения увеличи взаимното доверие между съдебните системи на държавите членки, като по този начин повиши правната сигурност и предостави на гражданите и предприятията в Съюза достатъчна стабилност и предвидимост;

16.  в това отношение подчертава, че взаимното доверие е сложно понятие и много фактори играят роля за изграждане на това доверие, като например съдебно образование, трансгранично съдебно сътрудничество и обмен на опит и на най-добри практики между съдиите;

17.  отбелязва, че взаимното доверие може да бъде укрепено, inter alia, чрез незаконодателни методи, като например сътрудничество на съдиите в рамките на Европейската съдебна мрежа или участие в обучения;

18.  поради това приветства деветте принципа за съдебно обучение на Европейската мрежа за съдебно обучение, приетиот Европейската мрежа за съдебно обучение на нейното общо събрание през 2016 г., тъй като предоставят обща основа и рамка за европейските съдебни системи и за институциите за съдебно обучение;

19.  твърди при все това, че от чисто юридическа гледна точка взаимното доверие предполага, на съвсем базово равнище, че съдебните системи на държавите членки възприемат взаимно своите процесуални правила – както в правната теория, така и в практиката — като гарантиращи справедливо гражданско производство;

20.  изтъква следователно, че разработването на системни, минимални стандарти за гражданското производство на Съюза под формата на всеобхватна хоризонтална директива би довело до повишаване на взаимното доверие между съдебните системи на държавите членки и би осигурило общ за целия Съюз баланс на основните процесуални права по граждански дела, като създаде по-дълбоко вкоренено чувство за справедливост, сигурност и предвидимост в целия Съюз;

Общи минимални стандарти за гражданското производство

21.  подчертава, че ефективните системи за гражданско производство имат изключително важна роля за поддържането на принципите на правовата държава и на основните ценности на Съюза. Те са също така предпоставка за устойчиво инвестиране и за благоприятна за предприятията и потребителите среда;

22.  счита, че липсата на яснота относно приложимите спрямо гражданите, потребителите и дружествата давностни срокове за споровете с трансгранично значение може да затрудни достъпа до правосъдие. Следователно призовава Комисията и държавите членки да оценят доколко е осъществимо и необходимо хармонизиране на посочените давностни срокове за гражданското производство;

23.  счита, че съществува очевидна необходимост от приемане на законодателство, което да предвижда набор от процесуални стандарти, приложими към гражданските производства, и призовава Комисията да пристъпи към представяне на плана си за действие за изпълнение на Стокхолмската програма, който е приет от Европейския съвет в областта на свободата, сигурността и правосъдието;

24.  поради това изисква от Комисията съгласно член 225 от ДФЕС да представи до 30 юни 2018 г., въз основа на член 81, параграф 2 от ДФЕС, предложение за законодателен акт относно общи минимални стандарти за гражданското производство, като следва препоръките, посочени в приложението към настоящата резолюция;

25.  потвърждава, че препоръките, приложени към настоящата резолюция, зачитат основните права и принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

26.  счита, че изискваното предложение не поражда финансови последици, тъй като въвеждането на минимални стандарти за гражданското производство ще доведе до икономии от мащаба от гледна точка на намаляване на разходите за страните по спора и техните представители, за които няма да бъде необходимо да се запознават с гражданскопроцесуалния режим на друга държава;

o
o   o

27.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ОБЩИ МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА ГРАЖДАНСКОТО ПРОИЗВОДСТВО В ЕС

А.  ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1.  Правоприлагането в съдилищата на територията на Съюза остава в голяма степен въпрос на национални процесуални правила и практики. Националните съдилища са също така съдилища на Съюза. Следователно производствата в тях трябва да гарантират безпристрастност, справедливост и ефикасност, както и ефективно прилагане на правото на Съюза.

2.  Прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебните решения по граждански дела увеличи взаимното доверие на държавите членки по отношение на гражданскопроцесуалните им системи, а сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки може да улесни сътрудничеството между органите и съдебната защита на индивидуалните права. Обхватът на взаимното доверие зависи в голяма степен от редица параметри, които включват, inter alia, механизми за защита на правата на ищеца или на ответника, като същевременно гарантират достъпа до съдилища и правосъдие.

3.  Въпреки че държавите членки са страни по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), опитът показва, че този факт сам по себе си не осигурява достатъчна степен на доверие в гражданскопроцесуалните системи на другите държави членки. Националните гражданскопроцесуални правила на държавите членки се различават значително, често по отношение на някои основни процесуални принципи и гаранции, като по този начин се създава опасност от възпрепятстване на взаимното доверие между съдебните органи.

4.  Поради това е необходимо, за да се защитят основните права и свободи на гражданите на Съюза, да се подпомогне модернизирането на националните производства и да се осигурят еднакви условия на конкуренция за предприятията и увеличаване на растежа благодарение на ефективни и ефикасни съдебни системи, както и да се приеме директива за доразвиване на минималните стандарти, определени в Хартата и в ЕКПЧ. Подходящото правно основание за такова предложение е член 81, параграф 2 от ДФЕС, който се отнася до мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. Директивата трябва да бъде приета чрез обикновената законодателна процедура.

5.  Общите минимални стандарти за гражданското производство се считат за необходими, за да послужат за солидна основа за сближаване и подобряване на националните законодателства с оглед на гъвкавостта, която предоставят на държавите членки при изготвянето на нови гражданскопроцесуални закони, като същевременно отразяват общ консенсус по отношение на принципите на гражданскопроцесуалната практика.

6.  Общите минимални стандарти следва да доведат до увеличаване на доверието в гражданскопроцесуалните системи на всички държави членки, което от своя страна следва да доведе до по-ефикасно, по-бързо и по-гъвкаво съдебно сътрудничество в условията на взаимно доверие. Такива минимални общи правила следва да премахнат и пречките пред свободното движение на граждани на територията на държавите членки, като по този начин гарантират, че особено гражданите, пътуващи в чужбина, няма да се въздържат от контакт със системата на гражданското производство на други държави членки.

7.  Предложената директива няма за цел да замести националните гражданскопроцесуални системи в тяхната цялост. Като зачита националните особености и основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, което гарантира ефективен достъп до правосъдие, тя е насочена към установяване на общи минимални стандарти по отношение на функцията и провеждането на гражданските производства в държавите членки във връзка с всички въпроси, попадащи в приложното поле на правото на Съюза. Тя е насочена също така към предоставяне на основа за постепенното задълбочаване на сближаването на гражданскопроцесуалните системи на държавите членки.

8.  Предложението не засяга разпоредбите на държавите членки относно организацията на техните съдилища и правилата им относно назначаването на съдии.

9.  Настоящото предложение е съобразено с принципите на субсидиарност и на пропорционалност, тъй като държавите членки не могат да действат сами, за да създадат набор от минимални стандарти за гражданското производство, и предложението се ограничава само до абсолютно необходимото, като гарантира ефективен достъп до правосъдие и взаимно доверие в Съюза.

Б.  ТЕКСТ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Директива на Европейския парламент и на Съвета относно общи минимални стандарти за гражданското производство в Европейския Съюз.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграф 2 от него,

като взеха предвид искането на Европейския парламент до Европейската комисия,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което свободното движение на хора е гарантирано. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)  В съответствие с член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз тези мерки следва да имат за цел да осигурят, inter alia, взаимно признаване между държавите членки на съдебни решения и тяхното изпълнение, трансгранично връчване и уведомяване за актове, сътрудничество при събирането на доказателства, ефективен достъп до правосъдие и премахване на пречките пред доброто протичане на гражданските производства, като при необходимост се насърчава съвместимостта на гражданскопроцесуалните правила, приложими в държавите членки.

(3)  Съгласно заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет, проведено в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 33 от тях, засиленото взаимно признаване на съдебните решение и другите съдебни актове, както и необходимото сближаване на законодателството биха улеснили сътрудничеството между компетентните органи и съдебната защита на индивидуалните права. Следователно принципът на взаимно признаване следва да се превърне в крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси в рамките на Съюза.

(4)  Съгласно плана за действие за изпълнение на Стокхолмската програма на Комисията, приет от Европейския съвет в областта на свободата, сигурността и правосъдието, европейското съдебно пространство и правилното функциониране на единния пазар са изградени на базата на основния принцип за взаимно признаване, който на свой ред се основава на идеята, че държавите членки имат взаимно доверие в съдебните си системи. Този принцип може да функционира ефективно единствено ако е налице взаимно доверие между съдиите, юристите, предприятията и гражданите. Степента на това доверие зависи от различни параметри, включително наличието на механизми за гарантиране на процесуалните права на страните по граждански производства. Следователно са необходими общи минимални стандарти за утвърждаване на правото на справедлив съдебен процес и на ефикасността на съдебните системи и за допринасяне за ефективен режим на изпълнение, за да се гарантира прилагането на този принцип.

(5)  Като установява минимални правила относно защитата на процесуалните права на страните по спора и осигурява на гражданите по-лесен достъп до правосъдие, настоящата директива следва да укрепи доверието на държавите членки в системите за гражданско правосъдие на другите държави членки и по този начин може да спомогне за насърчаване на култура на основните права в Съюза, както и по-ефикасен вътрешен пазар, като същевременно гарантира основните свободи на Съюза чрез развиването на дълбоко общо усещане за справедливост, сигурност и предсказуемост на цялата му територия.

(6)  Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат за граждански спорове с трансгранично значение, включително такива, свързани с нарушаване на правата и свободите, гарантирани от правото на Съюза. Когато в директивата се говори за нарушение на правата, предоставени съгласно правото на Съюза, това се отнася до всички ситуации, в които нарушението на правилата, установени на равнището на Съюза, е причинило или е вероятно да причини вреди на физически и юридически лица. Нищо не следва да възпрепятства държавите членки да прилагат разпоредбите на настоящата директива и по отношение на чисто вътрешни граждански дела.

(7)  Всички държави членки са договарящи се страни по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. Въпросите, разгледани в настоящата директива, следва да се разглеждат в съответствие с тази конвенция, и по-специално с правата на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита.

(8)  Настоящата директива се стреми да насърчава прилагането на общи минимални стандарти за гражданското производство с цел гарантиране на ефективен достъп до правосъдие в Съюза. Общопризнатото право на достъп до правосъдие се потвърждава също и от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата).

(9)  Гражданските производства следва да бъдат допълнително усъвършенствани, като се използват технологичното развитие в областта на правосъдието и новите инструменти на разположение на съдилищата и на правораздавателните органи, което може да спомогне за преодоляване на географското разстояние и неговите последици по отношение на високите разноски и продължителността на производствата. За да се намалят допълнително разноските за съдебните спорове и продължителността на производството, следва да се насърчава в по-голяма степен използването на съвременни комуникационни технологии от страните по спора и от съдилищата и правораздавателните органи.

(10)  За да се позволи на лицата да бъдат изслушани, без да се изисква да пътуват до съда или правораздавателния орган, държавите членки следва да гарантират, че съдебните заседания, както и събирането на доказателства чрез изслушване на свидетели, вещи лица или страни, може да се извършва чрез използване на подходящи средства за комуникация от разстояние, освен ако поради специфични обстоятелства по делото използването на такива технологии би било неуместно с оглед на провеждането на справедлив процес. Настоящата разпоредба не засяга Регламент (ЕО) № 1206/2001(20).

(11)  Съдилищата на държавите членки следва да могат да разчитат на експертни становища по технически, правни или други доказателствени проблеми. Освен в случаите, в които са необходими принудителни мерки, и в съответствие с принципа на свободното предоставяне на услуги и със съдебната практика на Съда на ЕС съдиите в една държава членка следва да могат да назначават вещи лица, които да извършват разследвания в друга държава членка, без да е необходимо предварително разрешение за тяхното извършване. За да се улесни съдебната експертиза и като се отчитат ограниченията при назначаването на достатъчно квалифицирани вещи лица в юрисдикцията на една държава членка, например поради техническата сложност на делото или наличието на преки или непреки връзки между вещото лице и страните, следва да бъде създадена и редовно актуализиран Европейски указател с всички национални списъци на вещи лица, който да бъде част от европейския портал за електронно правосъдие.

(12)  Временните и обезпечителните мерки следва да постигнат подходящ баланс между интереса на ищеца, на когото да бъде предоставена временна защита, и тези на ответника за предотвратяване на злоупотреба с такава защита. Когато е поискано предприемането на временни мерки преди получаването на съдебно решение, съдът, до който е подадена молбата, следва да се убеди въз основа на доказателствата, представени от ищеца, че е вероятно искът му срещу ответника да бъде уважен по същество. Освен това във всички случаи ищецът следва да докаже по убедителен начин пред съда, че искът му се нуждае от неотложна съдебна защита и че без временните мерки изпълнението на съществуващото или на бъдещото съдебно решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено.

(13)  Разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат конкретните разпоредби за упражняването на права в областта на интелектуалната собственост, установени в инструменти на Съюза, и по-специално установените в Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(21). Те също така не следва да засягат специалните разпоредби за възстановяването на трансграничен дълг, както е установена в европейската заповед за запор на банкови сметки.(22)

(14)  На съдилищата следва да бъде предоставена ключова роля за защитата на правата и интересите на всички страни, както и за управлението на гражданските производства по ефективен и ефикасен начин.

(15)  Целта да се осигури справедлив съдебен процес, по-добър достъп до правосъдие и взаимно доверие, като част от политиката на Съюза за създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, следва да включва достъп както до съдебни, така и до извънсъдебни способи за разрешаване на спорове. За да се насърчи използването на медиация от страните, държавите членки следва да гарантират, че нормите им относно давностните и преклузивните срокове не възпрепятстват страните да сезират съд или арбитраж, ако медиацията се окаже неуспешна.

(16)  Поради различията между гражданскопроцесуалните разпоредби на държавите членки, и по-специално разпоредбите, уреждащи връчването на документи, е необходимо да бъдат определени минималните стандарти, които следва да се прилагат за гражданските производства, попадащи в обхвата на правото на Съюза. По-специално с приоритет следва да се ползват начини на връчване, които гарантират бързо и сигурно получаване на връчваните документи, потвърдено с обратна разписка. Следва да бъде широко насърчавано използването на съвременните комуникационни технологии. За документите, които трябва да бъдат връчени на страните, връчването по електронен път следва да бъде равнозначно на връчването по пощата. Наличните електронни средства следва да гарантират, че съдържанието на получените документи и други получени писмени съобщения е вярно и съответства на съдържанието на изпратените документи и други изпратени писмени съобщения, както и че начинът, използван за удостоверяване на получаването, предвижда потвърждение на получаването от получателя, както и на датата на получаване.

(17)  Държавите членки следва да гарантират, че страните в гражданското производство имат право на адвокат по техен избор. При презгранични спорове страните имат право на адвокат в държавата си на произход за предварителна консултация и на друг адвокат в приемащата държава, който да ги представлява в спора. Поверителността на комуникацията между страните и техните адвокати е от ключово значение за осигуряване на ефективно упражняване на правото на справедлив съдебен процес. Следователно държавите членки следва да спазват поверителността на срещите и на другите форми на комуникация между адвоката и страните при упражняването на тяхното право на адвокат, предвидено в настоящата директива. Страните по делото следва да могат да се откажат от право, предоставено съгласно настоящата директива, при условие че им е била предоставена информация относно възможните последици от отказа от него.

(18)  Плащането на съдебните такси не следва да налага ищецът да пътува до държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган или да наема адвокат за тази цел. За да се гарантира ефективен достъп на ищците до производството, държавите членки следва да предложат поне един от начините на плащане от разстояние, предвидени в настоящата директива, като минимум. Информацията за съдебните такси и начините на плащане, както и за органите или организациите, които са компетентни да предоставят практическа помощ в държавите членки, следва да бъде прозрачна и лесно достъпна в интернет чрез подходящи национални уебсайтове.

(19)  Държавите членки следва да гарантират зачитането на основното право на правна помощ, предвидено в третия параграф на член 47 от Хартата. Всички физически или юридически лица, които участват в граждански спорове, попадащи в обхвата на настоящата директива, независимо дали са ищци или ответници, следва да могат да упражнят правата си в съдилищата дори ако в резултат на личното си финансово положение не могат да поемат разноските по делото. Правната помощ следва да обхваща предоставяне на съвети преди съдебното производство с оглед постигане на споразумение преди започване на съдебното производство, правна помощ за предявяване на иск в съда и представителство в съда, както и подпомагане за съдебните разноски. Настоящата разпоредба не засяга разпоредбите на Директива 2003/8/ЕО на Съвета(23).

(20)  Създаването на европейска съдебна култура, която зачита изцяло субсидиарността, пропорционалността и независимостта на съдебната система, е от основно значение за ефективното функциониране на европейското съдебно пространство. Съдебното обучение е ключов елемент от този процес, тъй като с него се подобрява взаимното доверие между държавите членки, практикуващите юристи и гражданите. В това отношение държавите членки следва да си сътрудничат и да предоставят подкрепа за професионално обучение и обмен на най-добри практики между юристите.

(21)  Настоящата директива установява минимални правила. Държавите членки могат да разширят правата, установени в настоящата директива, за да осигурят по-висока степен на защита. По-високата степен на защита не следва да представлява пречка пред взаимното доверие и ефективния достъп до правосъдие, които настоящите минимални правила имат за цел да улеснят. Следователно степента на защита, предвидена от Хартата и тълкувана от Съда, както и върховенството, единството и ефективността на правото на Съюза не следва да бъдат излагани на риск.

(22)  Тъй като целта на настоящата директива, а именно създаването на общи минимални стандарти за гражданско производство, не може да се осъществи по задоволителен начин от държавите членки, а може, поради обхвата и последиците на предвидената дейност, да бъде по-добре осъществена на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалността, предвиден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(23)  В съответствие с [член 3]/[членове 1 и 2] от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, [тези държави членки уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива]/[и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане].

(24)  В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I:

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

Целта на настоящата директива е сближаването на гражданскопроцесуалните системи, така че да се гарантира пълно зачитане на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата и в член 6 от ЕКПЧ, посредством установяване на минимални стандарти по отношение на започването, провеждането и приключването на граждански производства в съдилищата или правораздавателните органи на държавите членки.

Член 2

Обхват

1.  Без да се засягат гражданскопроцесуалните стандарти, които са предвидени или могат да бъдат предвидени в законодателството на Съюза или в националното законодателство, доколкото тези стандарти могат да бъдат по-благоприятни за страните по спора, настоящата директива се прилага при спорове с трансгранично значение за граждански и търговски дела, независимо от вида на съда или правораздавателния орган, освен що се отнася до права и задължения, които страните не могат свободно да упражняват според относимото приложимо право. Тя не се прилага по-специално по отношение на данъчни, митнически или административни дела или по дела за отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавна власт (acta iure imperii).

2.  В настоящата директива понятието „държава членка“ означава държава членка различна от [Обединеното кралство, Ирландия и] Дания.

Член 3

Спорове с трансгранично значение

1.  За целите на настоящата директива спор с трансгранично значение е такъв, при който:

а)  поне една от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган; или

б)  и двете страни са с местоживеене в държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган, при условие че мястото на изпълнение на договора, мястото на настъпване на вредоносното събитие или мястото на изпълнение на съдебното решение се намира в друга държава членка; или

в)  и двете страни са с местоживеене в държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган, при условие че предметът на спора попада в обхвата на правото на Съюза.

2.  За целите на параграф 1 местоживеенето се определя съгласно членове 62 и 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета(24).

ГЛАВА II

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА ГРАЖДАНСКИ ПРОИЗВОДСТВА

Раздел първи:

Справедливи и ефективни резултати

Член 4

Общо задължение за предоставяне на ефективна съдебна защита

Държавите членки предвиждат мерки, процедури и правни средства за защита, необходими, за да се гарантира упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза по граждански въпроси. Посочените мерки, процедури и правни средства за защита са справедливи и безпристрастни, не са ненужно сложни или скъпи и не налагат неразумни срокове или неоправдани забавяния, като зачитат националните характеристики и основните права.

Посочените мерки, процедури и правни средства за защита са също така ефективни и пропорционални и се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на пречки пред ефективния достъп до правосъдие и се осигуряват гаранции срещу злоупотреба с тях.

Член 5

Съдебни заседания

1.  Държавите членки гарантират провеждането на справедлив процес. Когато за страните е невъзможно да присъстват физически или когато страните са се споразумели, с одобрението на съда, да използват бързи средства за комуникация, държавите членки гарантират, че съдебните заседания могат да се провеждат чрез използване на всякаква подходяща технология за комуникация от разстояние, като например видеоконферентна или телеконферентна връзка, която е на разположение на съда или на правораздавателния орган.

2.  Когато лицето, което трябва да бъде изслушано, е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган, присъствието на въпросното лице на съдебното заседание се осигурява чрез видеоконферентна връзка, телеконферентна връзка или друга подходяща технология за комуникация от разстояние чрез използване на процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета. Що се отнася до видеоконферентните връзки, се вземат предвид препоръките на Съвета относно трансграничните видеоконферентни връзки, приети от Съвета на 15 и 16 юни 2015 г.(25), както и работата, предприета в рамките на европейския портал за електронно правосъдие.

Член 6

Временни и обезпечителни мерки

1.  Държавите членки гарантират, че са въведени временни мерки за запазване на фактическо или правно положение, за да се осигури пълната ефективност на последващо съдебно решение по съществото на съответния спор, преди да се образува производство по съществото на спора и на всеки етап от това производство.

Мерките, посочени в първата алинея, включват също и мерките за предотвратяване на предстоящо нарушение или за незабавното прекратяване на предполагаемо нарушение, както и за запазване на активите, необходими, за да се гарантира, че последващото изпълнение на иска няма да бъде възпрепятствано или значително затруднено.

2.  Посочените мерки зачитат правото на защита и са пропорционални на сериозността на предполагаемото нарушение, като позволяват, когато е целесъобразно, предоставянето на гаранции за покриване на разходите и вредите, причинени на ответника поради неоснователен иск. Съдилищата или правораздавателните органи разполагат с правомощия да изискват от ищеца да предостави всички разумно налични доказателства, за да обоснове с достатъчна степен на сигурност, че поисканата временна мярка е необходима и пропорционална.

3.  Държавите членки гарантират, че в надлежно обосновани случаи временните мерки могат да бъдат взети, без да е бил изслушан ответникът, когато каквото и да е забавяне би причинило непоправими вреди на ищеца или когато има очевиден риск от унищожаване на доказателства. В такъв случай страните се уведомяват без ненужно забавяне най-късно след изпълнение на мерките.

Преразглеждане, включително правото на изслушване, се осъществява по искане на ответника в разумен срок след уведомяването относно мерките с оглед на решаване на въпроса дали мерките следва да бъдат променени, отменени или потвърдени.

Когато мерките, посочени в първа алинея, бъдат отменени или когато впоследствие се установи, че няма нарушение или опасност от нарушение, съдът може да разпореди на ищеца, по искане на ответника, да предостави на ответника подходящо обезщетение за всички вреди, причинени от тези мерки.

4.  Настоящият член не засяга Директива 2004/48/ЕО и Регламент (ЕС) № 655/2014.

Раздел втори:

Ефикасност на производството

Член 7

Процесуална ефикасност

1.  Съдилищата или правораздавателните органи на държавите членки зачитат правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, които осигуряват ефективен достъп до правосъдие, и принципа на състезателност, по-специално при вземането на решение относно необходимостта от провеждането на съдебно заседание и относно средствата за събиране на доказателства и обхвата на събираните доказателства.

2.  Съдилищата или правораздавателните органи на държавите членки действат възможно най-бързо, независимо от установените преклузивни срокове за конкретни действия на различните етапи от производството.

Член 8

Мотивирани решения

Държавите членки гарантират, че съдилищата или правораздавателните органи предоставят достатъчно подробни мотивирани решения в разумен срок, за да се даде възможност на страните да се възползват ефективно от всяко право на преразглеждане или обжалване на решението.

Член 9

Общи принципи за водене на производството

1.  Държавите членки гарантират, че съдилищата управляват активно висящите пред тях дела с оглед да се гарантира справедливо, ефикасно и с разумна бързина разглеждане на споровете, без да се накърнява свободата на страните да определят предмета на тяхното дело и подкрепящите доказателства по него.

2.  Доколкото е разумно осъществимо, съдът води делото, консултирайки се със страните. По-конкретно активното водене на делото може да включва:

а)  насърчаване на страните да си сътрудничат по време на производството;

б)  установяване на проблемите на ранен етап;

в)  своевременно решаване кои въпроси се нуждаят от обстойно разглеждане и кои могат да бъдат експедитивно приключени;

г)  вземане на решение относно реда, по който трябва да бъдат решавани въпросите;

д)  подпомагане на страните да уредят цялостно или частично спора;

е)  определяне на срокове за проверка на движението по делото;

ж)  разглеждане от съда на възможно най-много аспекти на делото по един и същи повод;

з)  разглеждане на спора, без да е необходимо страните да присъстват лично;

и)  използване на наличните технически средства.

Член 10

Събиране на доказателства

1.  Държавите членки гарантират наличието на ефективно средства за представяне, получаване и съхраняване на доказателства по отношение на правото на защита и необходимостта от защита на поверителната информация.

2.  В контекста на събирането на доказателства държавите членки насърчават използването на съвременна комуникационна технология. Сезираният съд или правораздавателен орган използва най-простия и свързан с най-ниски разходи начин за събиране на доказателства.

Член 11

Вещи лица

1.  Без да се засяга възможността страните да предоставят експертизи, държавите членки гарантират, че съдът може по всяко време да назначи вещи лица с цел предоставяне на експертиза за конкретни аспекти на делото. Съдът предоставя на тези вещи лица цялата информация, необходима за предоставяне на експертно становище.

2.  При презгранични спорове, освен в случаите, в които са необходими принудителни мерки, или когато се извършва разследване в места, свързани с упражняването на правомощията на държава членка, или в места, достъпът до които или във връзка, с които предприемането на други действия в които е забранено или ограничено за определени лица съгласно правото на държавата членка, в която се извършва разследването, държавите членки гарантират, че съдът може да назначи вещо лице, което да извърши разследванията извън юрисдикцията на съда, без да е необходимо изпращането на предварително искане за това до съответния орган на другата държава членка.

3.  За целите на параграфи 1 и 2 Комисията съставя европейски указател на вещите лица посредством обединяване на съществуващите национални списъци на вещи лица и този указател се предоставя на разположение чрез европейския портал за електронно правосъдие.

4.  Вещите лица гарантират независимост и безпристрастност в съответствие с предвидените в член 22 разпоредби, приложими към съдиите.

5.  Експертните становища, предоставени на съда от вещите лица, са на разположение на страните, които имат възможността да правят изявления по тях.

Раздел трети:

Достъп до съдилища и правосъдие

Член 12

Уреждане на спорове

1.  Държавите членки гарантират, че на всеки етап от производството и като се вземат предвид всички обстоятелства по случая, ако съдът е на мнение, че е възможно по спора да се постигне съдебна спогодба, той може да предложи на страните да използват медиация, за да разрешат спора или да проучат възможностите за уреждането му.

2.  Параграф 1 не засяга правото на страните, които избират медиацията, от възможността да заведат дело или арбитраж във връзка със същия спор преди изтичането на давностните или преклузивните срокове в хода на процедурата по медиация.

Член 13

Съдебни разноски

1.  Държавите членки гарантират, че съдебните такси, събирани в държавите членки във връзка с граждански спорове, не са непропорционални на цената на иска и не правят воденето на съдебни спорове невъзможно или прекомерно трудно.

2.  Съдебните такси, събирани от държавите членки по граждански спорове, не следва да обезкуражават гражданите от сезиране на съда или да затрудняват по какъвто и да било начин достъпа до правосъдие.

3.  Страните трябва да могат да платят съдебните такси чрез средства за плащане от разстояние, включително от държава членка, различна от държавата членка, в която се намира съдът или правораздавателният орган, чрез банков превод или чрез плащане с кредитна или дебитна карта.

4.  Държавите членки гарантират, че информацията за съдебните такси и начините на плащане, както и за органите или организациите, които са компетентни да предоставят практическа помощ в държавите членки, е по-прозрачна и лесно достъпна в интернет. За тази цел държавите членки предават тази информация на Комисията, която на свой ред осигурява публичен достъп до нея и я разпространява сред широката общественост чрез всички подходящи средства, по-специално чрез европейския портал за електронно правосъдие.

Член 14

Принцип „загубилият плаща“

1.  Държавите членки гарантират, че страната, загубила делото, поема съдебните разноски, включително, но без да се ограничава до тях — разноските, които произтичат от факта, че другата страна е била представлявана от адвокат или друг юрист, или всякакви разноски, произтичащи от връчването или превода на документи, които са пропорционални на цената на иска и са били направени по необходимост.

2.  Когато дадена страна спечели делото само частично или при изключителни обстоятелства, съдилищата могат да разпоредят разноските да се разпределят справедливо или страните да поемат своите собствени разноски.

3.  Дадена страна поема всички ненужни разноски, причинени на съда или на другата страна, чрез повдигане на ненужни въпроси или чрез навлизане в необосновани прения.

4.  Съдът може да коригира възлагането на разноските, за да отрази необоснован отказ от оказване на сътрудничество или недобросъвестно участие в опитите за уреждане на спора в съответствие с член 20.

Член 15

Правна помощ

1.  За да гарантират ефективен достъп до правосъдие държавите членки гарантират, че съдилищата могат да предоставят правна помощ на страните.

2.  Правната помощ може да покрива изцяло или частично следните разноски:

а)  съдебни такси, чрез цялостно или частично освобождаване от такси или разсрочване;

б)  разноски за правна помощ и представителство относно:

i)  предоставяне на досъдебни консултации с оглед постигане на спогодба преди образуването на съдебно производство в съответствие с член 12, параграф 1;

ii)  образуване и провеждане на производство в съда;

iii)  всички свързани с производството разноски, включително кандидатстването за правна помощ;

iv)  изпълнение на решенията;

в)  други свързани с производството разноски, които следва да се поемат от страната, включително разноски за свидетели, вещи лица, устен и писмен превод и необходими разноски за пътувания, настаняване и престой за страната и нейния представител;

г)  разноските, възложени на спечелилата делото страна, в случай че ищецът загуби делото в съответствие с член 14.

3.  Държавите членки гарантират, че всяко физическо лице, гражданин на Европейския съюз или гражданин на трета държава, законно пребиваващо в държава — членка на Европейския съюз, има право да кандидатства за правна помощ, в случай че:

а)  предвид икономическото му състояние изцяло или частично е неспособно да поеме посочените в параграф 2 от настоящия член разноски; и

б)  искът, във връзка с който е подадена молбата за правна помощ, има разумна перспектива за успех, предвид процесуалното положение на ищеца; и

в)  ищецът, кандидатстващ за получаване на правна помощ, има право да заведе дело в съответствие с относимите национални разпоредби.

4.  Юридическите лица имат право да кандидатстват за получаване на правна помощ под формата на освобождаване от авансово плащане на разноските по делото и/или разноските за съдействие от адвокат. За да решат дали да предоставят поисканата помощ, съдилищата могат да вземат предвид, inter alia:

а)  правната форма на юридическото лица и дали то е учредено със стопанска или с нестопанска цел;

б)  финансовия капацитет на партньорите и акционерите;

в)  способността на посочените партньори или акционери да получат необходимите за образуване на съдебно производство суми.

5.  Държавите членки гарантират, че гражданите и юридическите лица на Съюза са информирани относно процедурата за кандидатстване за получаване на правна помощ по параграфи 1—4, така че тя да бъде ефективна и достъпна.

6.  Настоящият член не засяга разпоредбите на Директива 2002/8/ЕО.

Член 16

Финансиране

1.  Държавите членки гарантират, че в случаите, при които дадено съдебно производство се финансира от частно трето лица, частното трето лице не:

а)  се опитва да влияе върху процесуалните решения на ищеца, включително относно спогодбите;

б)  финансира иск, ответникът по който е конкурент на предоставящата средствата страна или от когото предоставящата средствата страна е зависима;

в)  начислява прекомерна лихва по предоставените средства.

2.  Държавите членки гарантират, че в случай на финансиране от частно трето лице възнаграждението за предоставящата средствата страна или начислените от нея лихви не се основават на размера на постигнатата спогодба или присъденото обезщетение, освен ако тази договореност за финансиране е предвидена от публичен орган, който гарантира интересите на страните.

Раздел четвърти:

Справедливост на производството

Член 17

Връчване на документи

1.  Държавите членки гарантират, че по принцип се използват способи, гарантиращи получаването на връчените документи.

2.  Държавите членки гарантират, че документите за образуване на производството или равностойни документи, както и призовки за явяване на съдебно заседание могат да бъдат връчвани в съответствие с националното право по един от следните начини:

а)  лично връчване;

б)  връчване по пощата;

в)  връчване чрез електронни средства, като факс или електронна поща.

Връчването се удостоверява чрез обратна разписка, на която се посочва датата на получаването и която се подписва от получателя.

За целите на връчването чрез електронни средства в съответствие с алинея първа, буква в) от настоящия параграф се използват подходящи високи технически стандарти, които да гарантират самоличността на подателя и защитеното предаване на връчения документ.

Посочените документи могат да бъдат връчени и лично, като това се удостоверява чрез документ, подписан от компетентното лице, което извършва връчването, в който се посочва, че получателят е получил документите или е отказал без законово основание да ги получи, като се отбелязва датата на връчването.

3.  Ако връчването в съответствие с параграф 2 е невъзможно и когато адресът на ответника е известен със сигурност, връчването може да бъде извършено по един от следните начини:

а)  лично, на личния адрес на ответника, на лица, които живеят на същия адрес или са наети на работа там;

б)  в случай че ответникът е самостоятелно заето лице или юридическо лице, лично връчване в офиса на ответника на лица, които са наети от ответника;

в)  депозиране на документите в пощенската кутия на ответника;

г)  депозиране на документите в пощенска станция или при компетентни публични органи и поставяне в пощенската кутия на ответника на писмено уведомление за посоченото депозиране, при условие че писменото уведомление ясно указва естеството на документите като съдебни документи или правното действие на уведомлението като извършване на връчване и начален момент, от който започват да текат сроковете;

д)  връчване по пощата без обратна разписка по параграф 4, когато адресът на ответника е в държавата членка по произход;

е)  по електронен начин, доказано с автоматично потвърждаване на доставката, при условие че ответникът предварително изрично е приел този начин на връчване.

Връчването в съответствие с първа алинея, букви от а) до г) от настоящия параграф се потвърждава чрез:

а)  документ, подписан от компетентното лице, което е извършило връчването, в който се посочва следното:

i)  пълното име на лицето, връчило нотификацията или известието;

ii)  използваният начин на връчване;

iii)  датата на връчване;

iv)  когато документите са връчени на лице, различно от ответника — името на това лице и неговата връзка с ответника; и

v)  друга задължителна информация в съответствие с националното право;

б)  потвърждение за получаването от лицето, на което са връчени документите, за целите на първа алинея, букви а) и б) от настоящия параграф.

4.  Връчването по параграфи 2 и 3 от настоящия член може също така да се извърши на законен или упълномощен представител на ответника.

5.  Когато документите за образуване на производство или равностойни документи или призовки трябва да бъдат връчени извън държавите членки, посоченото връчване може да се осъществи по всеки начин, предвиден от:

а)  Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета(26) в случаите, в които се прилага, при зачитане на предоставените от регламента права на получателя; или

б)  Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела или всяка друга приложима конвенция или приложимо споразумение.

6.  Настоящата директива не засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1393/2007 и не засяга Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета(27) и Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета(28).

Член 18

Право на адвокат в гражданското производство

1.  Държавите членки гарантират, че страните в гражданското производство имат право на адвокат по техен избор по начин, който им позволява да упражняват на практика и ефективно правата си.

При презгранични спорове държавите членки гарантират, че страните в гражданското производство имат право на адвокат, който да им предостави предварителна консултация в държавата им на произход и на адвокат в приемащата държава, който да ги представлява в спора.

2.  Държавите членки зачитат поверителността на комуникациите между страните по делото и техния адвокат. Посочената комуникация включва срещи, кореспонденция, телефонни разговори и други форми на комуникация, разрешена в съответствие с националното право.

3.  Без да се засяга изискването на националното право за задължително присъствие или съдействие от адвокат, страните в гражданското производство могат да се откажат от посоченото в параграф 1 от настоящия член право, когато:

а)  на страните е предоставена устно или писмено ясна и достатъчна информация на обикновен и разбираем език относно евентуалните поледици от посочения отказ; и

б)  отказът е предоставен доброволно и недвусмислено.

Държавите членки гарантират, че страните могат впоследствие да оттеглят отказа на всеки етап от гражданското производство и че те са уведомени за тази възможност.

4.  Настоящата разпоредба не засяга специалните разпоредби относно процесуалното представителство, предвидени в Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета(29), Регламент (ЕО) № 1896/2006 и Регламент (ЕС) № 655/2014.

Член 19

Достъп до информация

Държавите членки полагат усилия да предоставят на гражданите прозрачна и леснодостъпна информация относно образуването на различни производства, относно давностните или преклузивните срокове, относно компетентните за разглеждането на различните спорове съдилища и относно формулярите, които е необходимо да бъдат попълнени за тази цел. Нищо в настоящия член обаче не изисква от държавите членки осигуряването на правно съдействие под формата на правен анализ по конкретно дело.

Член 20

Устен и писмен превод на документи от съществено значение

Държавите членки се стремят да гарантират, че всяка страна по даден спор разбира напълно съдебното производство. Тази цел включва наличието на устен превод по време на гражданското производство и на писмен превод на всички основни документи, за да се гарантира справедливостта на производството в съответствие с разпоредбите на член 15 от настоящата директива.

Член 21

Задължения на страните и техните представители

Държавите членки гарантират, че страните по делото и техните представители проявяват добросъвестност и уважение спрямо съда и другите страни и не изопачават пред съда правните или фактическите елементи по спора съзнателно или при основателни предпоставки за осведоменост.

Член 22

Публични производства

Държавите членки гарантират, че производствата са публични, освен ако съдът реши да ги направи поверителни, доколкото е необходимо, в интерес на една от страните или на други засегнати лица, или в общ интерес на правосъдието или обществения ред.

Член 23

Съдебна независимост и безпристрастност

1.  Държавите членки гарантират съдебната независимост на съдилищата и на правораздавателните органи, както и на съдиите, които заседават в тях. Съставът на съдилищата и на правораздавателните органи предоставя достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение относно безпристрастността им.

2.  В изпълнение на задълженията си съдиите не са обвързани от никакви инструкции и са освободени от оказване на влияние или натиск, както и от лични предубеждения и пристрастия по конкретно дело.

Член 24

Обучение

1.  Без да се засягат независимостта на съдебната система и различията в организацията на съдебната власт в Съюза, държавите членки гарантират, че съдебната система, съдебните школи и юристите укрепват схемите за юридическо обучение с цел да гарантират, че материалното и процесуалното право на Съюза е включено в националните дейности по обучение.

2.  Схемите за обучение са ориентирани към практиката, полезна за ежедневната работа на практикуващите юристи, организират се за кратки периоди от време и използват активни и модерни техники на преподаване, както и включват възможности за начално и продължаващо обучение. Схемите на обучение се фокусират по-конкретно върху:

а)  придобиване на достатъчни познания за инструментите за съдебно сътрудничество на Съюза и развиване на естествен навик за редовно позоваване на съдебната практика на Съюза, за проверка на транспонирането в националното законодателство и за използване на преюдициалното производство на Съда на Европейския съюз;

б)  разпространение на познания и опит от областта на материалното и процесуалното право на Съюза и от други правни системи;

в)  улесняване на краткосрочен обмен на нови съдии;

г)  усвояване на чужди езици и правната им терминология.

ГЛАВА III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до ... [една година след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно информират Комисията за това.

2.  Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

3.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на мерките на националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 26

Преглед

Не по-късно от 31 декември 2025 г. и всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива въз основа на информация както от количествено, така и от качествено естество. В това отношение Комисията по-конкретно оценява въздействието ѝ върху достъпа до правосъдие, върху основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и, относно сътрудничеството по гражданскоправни въпроси и функционирането на единния пазар, МСП, конкурентоспособността на икономиката на Европейския съюз и доверието на потребителите. Ако е необходимо, докладът се придружава от законодателни предложения за приспособяване и укрепване на настоящата директива.

Член 27

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на [двадесетия] ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 28

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в … на [дата]

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) PE 572.853, декември 2015 г.
(2) PE 581.385, юни 2016 г.
(3) PE 559.499, юни 2015 г.
(4) PE 556.971, юни 2016 г.
(5) Uniform Law Review, 2004(4).
(6) М. Сторм, „Study on the approximation of the laws and rules of the Member States concerning certain aspects of the procedure for civil litigation“ (Сближаване на законовите и подзаконовите актове на държавите членки по отношение на някои аспекти на гражданското съдопроизводство) (окончателен доклад, Дордрехт, 1994 г.).
(7) Вж. наред с другото: решение от 16 декември 1976 г., Comet BV/Produktschap voor Siergewassen, 45/76, ECLI:EU:C:1976:191 и решение от 15 май 1986 г., Marguerite Johnston/Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary, 222/84, ECLI:EU:C:1986:206.
(8) В интернет на следния адрес: http://www.ejtn.eu/PageFiles/15756/Judicial%20Training%20Principles_EN.pdf
(9) Приети текстове, P7_TA(2014)0276.
(10) Вж. наред с другото: решение от 13 март 2007 г., Unibet (London) Ltd и Unibet (International) Ltd/Justitiekanslern, C-432/05, ECLI:EU:C:2007:163.
(11) Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1).
(12) Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26, 31.1.2003 г., стр. 41).
(13) Препоръка на Комисията от 11 юни 2013 г. за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 60).
(14) Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).
(15) Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 5.12.2014 г., стр. 1).
(16) Вж. например Регламента за исковете с малък материален интерес (вж. втората бележка под линия към съображение Ж по-горе) и Регламента за европейската заповед за запор на банкови сметки (Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 59).
(17) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).
(18) Вж. четвъртата бележка под линия към съображение Ж по-горе.
(19) Вж. петата бележка под линия към съображение Ж по-горе.
(20) Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (OВ L 174, 27.6.2001 г., стp. 1).
(21) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).
(22) Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 59).
(23) Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26, 31.1.2003 г., стр. 41).
(24) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).
(25) Препоръки на Съвета „Насърчаване на използването и споделянето на най-добрите практики относно трансграничните видеоконферентни връзки в областта на правосъдието в държавите членки и на равнище ЕС“ (OВ C 250, 31.7.2015 г., стр. 1)
(26) Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стp. 79).
(27) Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 15).
(28) Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1).
(29) Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1).


Макрофинансова помощ за Република Молдова ***I
PDF 478kWORD 47k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова (COM(2017)0014 – C8-0016/2017 – 2017/0007(COD))
P8_TA(2017)0283A8-0185/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2017)0014),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 212 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0016/2017),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид общата декларация на Европейския парламент и на Съвета, приета заедно с Решение № 778/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 15 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи и комисията по бюджети (A8-0185/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 4 юли 2017 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) 2017/1565.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ на Европейския парламент, Съвета и Комисията

В светлината на инициативите, свързани с промените в избирателната система на Република Молдова, Европейският парламент, Съветът и Комисията подчертават, че предпоставката за предоставяне на макрофинансова помощ е държавата бенефициер да зачита ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система, принципите на правовата държава, и осигуряването на гаранции за зачитането на правата на човека. Комисията и Европейската служба за външна дейност следят за изпълнението на тази предпоставка през целия жизнен цикъл на макрофинансовата помощ и следователно обръщат изключително внимание на това доколко органите на Република Молдова съблюдават препоръките на съответните международни партньори (по-специално Венецианската комисия и ОССЕ/БДИПЧ).

(1) ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 15.


Оповестяване на информация относно корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове ***I
PDF 721kWORD 78k
Изменения, приети от Европейския парламент на 4 юли 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове (COM(2016)0198 – C8-0146/2016 – 2016/0107(COD))(1)
P8_TA(2017)0284A8-0227/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение -1 (ново)
(-1)   Еднаквото данъчно третиране за всички, и по-специално за всички предприятия, е задължително изискване за единния пазар. Координираният и хармонизиран подход спрямо прилагането на националните данъчни системи е от жизненоважно значение за правилното функциониране на единния пазар и би допринесъл за предотвратяване на избягването на данъци и прехвърлянето на печалби.
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение -1 а (ново)
(-1a)   Наред със схемите за прехвърляне на печалби, избягването на данъци и данъчните измами лишават правителствата и населението от необходимите ресурси, за да се гарантира, наред с другото, универсален безплатен достъп до обществено образование и здравни услуги и държавни социални услуги, и лишават държавите от възможността за осигуряване на достъпно жилищно настаняване и обществен транспорт и изграждане на инфраструктура, която е от основно значение за постигане на социално развитие и икономически растеж. Накратко, подобни схеми са фактор за несправедливост, неравенство и икономически, социални и териториални различия.
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение -1 б (ново)
(-1б) Една справедлива и ефективна корпоративна данъчна система следва да отговори на спешната нужда от прогресивна и справедлива данъчна политика в световен мащаб, да насърчава преразпределянето на богатството и да се бори с неравенствата.
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 1
(1)  През последните години проблемите, свързани с избягването на корпоративния данък, нараснаха значително и предизвикаха сериозна загриженост в рамките на Съюза и в световен мащаб. В заключенията си от 18 декември 2014 г. Европейският съвет призна спешната необходимост от удвояване на усилията за борба с избягването на данъци както на световно равнище, така и на равнището на Съюза. В съобщенията си „Работна програма на Комисията за 2016 г. Време е за промяна“16 и „Работна програма на Комисията за 2015 г. Ново начало“17 Комисията определи като приоритет необходимостта да се премине към система, при която държавата, в която се генерира печалбата, е и държавата на данъчно облагане. Комисията определи като приоритет и необходимостта да се отговори на призивите от гражданското общество на Съюза за осигуряване на справедливост и данъчна прозрачност.
(1)  Прозрачността е от съществено значение за доброто функциониране на единния пазар. През последните години проблемите, свързани с избягването на корпоративния данък, нараснаха значително и предизвикаха сериозна загриженост в рамките на Съюза и в световен мащаб. В заключенията си от 18 декември 2014 г. Европейският съвет призна спешната необходимост от удвояване на усилията за борба с избягването на данъци както на световно равнище, така и на равнището на Съюза. В съобщенията си „Работна програма на Комисията за 2016 г. Време е за промяна“16 и „Работна програма на Комисията за 2015 г. Ново начало“17 Комисията определи като приоритет необходимостта да се премине към система, при която държавата, в която се генерира печалбата, е и държавата на данъчно облагане. Комисията определи като приоритет и необходимостта да се отговори на призивите на европейските граждани за прозрачност и необходимостта да се изпълнява ролята на референтен модел за други държави. От съществено значение е за прозрачността да се взема под внимание реципрочността между конкурентите.
__________________
__________________
16.COM(2015)0610 final, 27 октомври 2015 г.
16.COM(2015)0610 final, 27 октомври 2015 г.
17.COM(2014)0910 final, 16 декември 2014 г.
17.COM(2014)0910 final, 16 декември 2014 г.
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  В резолюцията си от 16 декември 2015 г. относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза18 Европейският парламент призна, че увеличената прозрачност в областта на корпоративното данъчно облагане може да подобри събирането на данъци, да направи работата на данъчните органи по-ефикасна и да гарантира високо равнище на обществено доверие в данъчните системи и правителствата.
(2)  В резолюцията си от 16 декември 2015 г. относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза18 Европейският парламент призна, че увеличената прозрачност, сътрудничество и конвергенция в областта на политиката на Съюза за корпоративното данъчно облагане може да подобри събирането на данъци, да направи работата на данъчните органи по-ефикасна, да подкрепи създателите на политики при оценката на настоящата система на данъчно облагане за изготвянето на бъдещото законодателство и да гарантира високо равнище на обществено доверие в данъчните системи и правителствата и да подобри вземането на инвестиционни решения въз основа на по-точен рисков профил на дружествата.
__________________
__________________
18 2015/2010(INL).
18 2015/2010(INL).
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 2 а (ново)
(2a)  Публичното деклариране по държави е ефикасен и подходящ инструмент за повишаване на прозрачността по отношение на дейностите на многонационалните предприятия и за предоставяне на възможност на обществеността да оцени тяхното въздействие върху реалната икономика. То ще подобри и способността на акционерите да оценяват правилно поетите от дружествата рискове, ще доведе до разработването на инвестиционни стратегии въз основа на точна информация и ще повиши способността на отговорните за вземане на решения лица да оценяват ефикасността и въздействието на националното законодателство.
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 2 б (ново)
(2б)  Декларирането по държави ще окаже положително въздействие и върху правото на служителите на информация и консултация, предвидено в Директива 2002/14/ЕО, и чрез повишаване на знанията относно дейностите на дружествата, върху качеството на ангажирания диалог в рамките на дружествата.
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 4
(4)  От своя страна Г-20, призовавайки за създаването в международен план на глобално справедлива и модерна данъчна система, през ноември 2015 г. прие план за действие на ОИСР във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, с който се цели на правителствата да се предоставят ясни международни решения за преодоляване на пропуските и несъответствията в съществуващото законодателство, които позволяват пренасочването на корпоративните печалби към места без данъчно облагане или с ниско такова, където реално не може да се създаде стойност. По-специално, в действие 13 от плана за действие от някои транснационални компании се изисква да предоставят поверително на националните данъчни органи информация по държави. На 27 януари 2016 г. Комисията прие „Пакет от мерки за борба с избягването на данъци“. Една от целите на този пакет е действие 13 от плана за действие да се транспонира в правото на Съюза посредством изменение на Директива 2011/16/ЕС на Съвета20.
(4)  От своя страна Г-20, призовавайки за създаването в международен план на глобално справедлива и модерна данъчна система, през ноември 2015 г. прие план за действие на ОИСР във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, с който се цели на правителствата да се предоставят ясни международни решения за преодоляване на пропуските и несъответствията в съществуващото законодателство, които позволяват пренасочването на корпоративните печалби към места без данъчно облагане или с ниско такова, където реално не може да се създаде стойност. По-специално, в действие 13 от плана за действие от някои транснационални компании се изисква да предоставят поверително на националните данъчни органи информация по държави. На 27 януари 2016 г. Комисията прие „Пакет от мерки за борба с избягването на данъци“. Една от целите на този пакет е действие 13 от плана за действие да се транспонира в правото на Съюза посредством изменение на Директива 2011/16/ЕС на Съвета20. Облагането на печалбите там, където се създава стойност, изисква по-всеобхватен подход към декларирането по държави, който се основава на публичното деклариране.
__________________
__________________
20.Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).
20.Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 4 а (ново)
(4a)  Съветът по международни счетоводни стандарти следва да осъвремени съответните международни стандарти за финансово отчитане (МСФО) и международните счетоводни стандарти (МСС) с цел да се улесни въвеждането на изискванията за публично деклариране по държави.
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 4 б (ново)
(4б)  Публичното деклариране по държави вече е установено в Съюза с Директива 2013/36/ЕС по отношение на банковия сектор, както и с Директива 2013/34/ЕС по отношение на сектора на добив на полезни изкопаеми и дърводобив.
Изменение 11
Предложение за директива
Съображение 4 в (ново)
(4в)  С безпрецедентното публично деклариране по държави Съюзът показа, че се превръща в световен лидер в борбата срещу избягването на данъци.
Изменение 12
Предложение за директива
Съображение 4 г (ново)
(4г)  Тъй като ефективната борба с данъчните измами, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране може да бъде успешна само със съвместни действия на международно равнище, за Съюза е задължително, като продължава да бъде глобален лидер в тази борба, да координира своите действия с международните участници, например в рамките на ОИСР. Макар и много амбициозни, едностранните действия нямат реална възможност да успеят и освен това подобни действия излагат на риск конкурентоспособността на европейските дружества и вредят на инвестиционния климат на Съюза.
Изменение 13
Предложение за директива
Съображение 4 д (ново)
(4д)  По-голямата прозрачност при разкриването на финансова информация води до печеливша за всички ситуация, тъй като данъчните администрации ще бъдат по-ефикасни, гражданското общество ще бъде по-ангажирано, служителите – по-информирани, а инвеститорите – по-склонни да поемат риск. Освен това предприятията ще се възползват от по-добрите отношения със заинтересованите страни, което води до по-голяма стабилност, наред с по-лесния достъп до финансиране, дължащ се на по-ясния рисков профил и по-добрата репутация.
Изменение 14
Предложение за директива
Съображение 5
(5)  Засиленият обществен контрол върху корпоративните данъци, плащани от транснационалните компании, които извършват дейност в Съюза, е ключов фактор за допълнително насърчаване на корпоративната отговорност, за приноса на данъците към благосъстоянието, за подкрепа на лоялната данъчна конкуренция в Съюза чрез по-информиран обществен дебат и за възстановяване на общественото доверие в справедливостта на националните данъчни системи. Такъв обществен контрол може да бъде постигнат, като се изиска декларация с информация за корпоративния данък, независимо от мястото на установяване на крайното предприятие майка на съответната транснационална група.
(5)  В допълнение към по-голямата прозрачност, която се създава с декларирането по държави пред националните данъчни органи, засиленият обществен контрол върху корпоративните данъци, плащани от транснационалните компании, които извършват дейност в Съюза, е ключов фактор за насърчаване на корпоративната отчетност, за допълнително насърчаване на корпоративната социална отговорност, за приноса на данъците към благосъстоянието, за подкрепа на лоялната данъчна конкуренция в Съюза чрез по-информиран обществен дебат и за възстановяване на общественото доверие в справедливостта на националните данъчни системи. Такъв обществен контрол може да бъде постигнат, като се изиска декларация с информация за корпоративния данък, независимо от мястото на установяване на крайното предприятие майка на съответната транснационална група. Общественият контрол обаче трябва да се осъществява, без да се вреди на инвестиционния климат в ЕС, както и на конкурентоспособността на дружествата в ЕС, особено на МСП съгласно определението в настоящата директива и на дружествата със средна пазарна капитализация съгласно определението в Регламент (ЕС) 2015/1017, които следва да бъдат изключени от задължението за докладване, установено по силата на настоящата директива.
__________________
1a Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции, (ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр.1).
Изменение 15
Предложение за директива
Съображение 5 а (ново)
(5a)   Комисията определя корпоративната социална отговорност като отговорността на предприятията за тяхното въздействие върху обществото. Корпоративната социална отговорност следва да бъде водена от дружествата. Публичните органи могат да играят подпомагаща роля посредством интелигентно съчетание на доброволни мерки на политиките и – при необходимост, допълващо регулиране. Дружествата могат да станат социално отговорни или като следват законите, или като интегрират социалните, екологичните, етичните тревоги, тревогите на потребителите или загрижеността във връзка с правата на човека в своята бизнес стратегия и дейности, или и двете.
Изменение 16
Предложение за директива
Съображение 6
(6)  Обществеността следва да бъде в състояние да контролира всички дейности на дадена група, когато групата има дружества в Съюза. Ако групите извършват дейност в Съюза само чрез дъщерни предприятия или клонове, декларацията на крайното предприятие майка следва да се публикува и предоставя на разположение от тези дъщерни предприятия и клонове. Поради съображения за пропорционалност и ефективност обаче задължението да публикуват и предоставят на разположение декларацията следва да бъде ограничено до средните или големите дъщерни предприятия, установени в Съюза, и до клоновете със сходен размер, открити в държава членка. Поради това обхватът на Директива 2013/34/ЕС следва да бъде разширен, като в него се включат и клоновете, открити в държава членка от предприятие, установено извън Съюза.
(6)  Обществеността следва да бъде в състояние да контролира всички дейности на дадена група, когато групата има дружества във и извън Съюза. Групите, които имат дружества в рамките на Съюза, следва да съблюдават принципите на Съюза за добро управление в областта на данъчното облагане. Транснационалните компании извършват дейност в целия свят и тяхното корпоративно поведение оказва значително въздействие върху развиващите се държави. Осигуряването на достъп на техните граждани до корпоративна информация по държави ще позволи на тях и на данъчните администрации в техните държави да извършват мониторинг и оценка и да търсят отговорност от тези компании. Като прави публично достояние информацията за всяка данъчна юрисдикция, в която транснационалната компания извършва дейност, Съюзът ще повиши своята съгласуваност на политиките в интерес на развитието и ще ограничи потенциалните схеми за избягване на данъци в държави, в които е установено, че мобилизацията на вътрешни ресурси е ключов компонент от политиката на Съюза за развитие.
Изменение 17
Предложение за директива
Съображение 8
(8)  В декларацията с информация за корпоративния данък следва да се съдържат сведения за всички дейности на дадено предприятие или на свързаните предприятия от група, контролирана от крайно предприятие майка. Информацията следва да се основава на спецификациите за деклариране в действие 13 от Плана за действие относно НДОПП и следва да бъде ограничена до необходимото, което да позволи ефективен обществен контрол, без да се допусне оповестяването да породи прекомерни рискове или неравностойно положение. В декларацията следва да се съдържа и кратко описание на естеството на дейностите. Такова описание може да се основава на категоризацията в глава V, приложение III, таблица 2 от насоките на ОИСР относно документацията за трансферното ценообразуване. В декларацията следва да се съдържа общо описание, в което се предоставя обяснение за случаите на съществени несъответствия на равнище група между размера на начислените данъци и този на платените, като се взимат предвид съответните суми за изминалите финансови години.
(8)  В декларацията с информация за корпоративния данък следва да се съдържат сведения за всички дейности на дадено предприятие или на свързаните предприятия от група, контролирана от крайно предприятие майка. Информацията следва да отчита спецификациите за деклариране в действие 13 от Плана за действие относно НДОПП и следва да бъде ограничена до необходимото, което да позволи ефективен обществен контрол, без да се допусне оповестяването да породи прекомерни рискове или неравностойно положение по отношение на конкурентоспособността или погрешното тълкуване за съответните предприятия. В декларацията следва да се съдържа и кратко описание на естеството на дейностите. Такова описание може да се основава на категоризацията в глава V, приложение III, таблица 2 от насоките на ОИСР относно документацията за трансферното ценообразуване. В декларацията следва да се съдържа общо описание, в което се предоставя обяснение, включително за случаите на съществени несъответствия на равнище група между размера на начислените данъци и този на платените, като се взимат предвид съответните суми за изминалите финансови години.
Изменение 18
Предложение за директива
Съображение 9
(9)  С цел да се постигне такава степен на подробност, която да позволи на гражданите да получат по-добра представа за приноса на ТНК към благосъстоянието във всяка държава членка, декларирането следва да се извършва по държави. Освен това, оповестената информация за операциите на ТНК следва, при някои особено проблематични данъчни юрисдикции, да е изключително подробна. За всички останали операции в трети държави информацията следва да се оповестява като обща сума.
(9)  С цел да се постигне такава степен на подробност, която да позволи на гражданите да получат по-добра представа за приноса на ТНК към благосъстоянието във всяка юрисдикция, в която те извършват дейност, както на територията на Съюза, така и извън него, без да се вреди на конкурентоспособността на предприятията, декларирането следва да се извършва по юрисдикции. Декларациите относно корпоративния данък могат да бъдат разбрани и използвани пълноценно само ако информацията е представена с разбивка за всяка юрисдикция.
Изменение 82
Предложение за директива
Съображение 9 а (ново)
(9a)  Когато информацията, която трябва да бъде оповестена, би могла да се счита за чувствителна търговска информация от предприятието, последното следва да може да поиска разрешение от компетентния орган там, където е установено, да не разкрие пълния обхват на информацията. В случаите, в които националният компетентен орган не е данъчен орган, компетентният данъчен орган следва да участва във вземането на решение.
Изменение 19
Предложение за директива
Съображение 11
(11)  С цел случаите на неизпълнение на изискванията да бъдат свеждани до знанието на обществеността, задължителните одитори или одиторските дружества следва да проверяват дали декларацията с информация за корпоративния данък се представя в процедурен и съдържателен аспект в съответствие с изискванията на настоящата директива, както и дали е достъпна на уебсайта на съответното предприятие или свързано предприятие.
(11)  С цел случаите на неизпълнение на изискванията да бъдат свеждани до знанието на обществеността, задължителните одитори или одиторските дружества следва да проверяват дали декларацията с информация за корпоративния данък се представя в процедурен и съдържателен аспект в съответствие с изискванията на настоящата директива, дали е достъпна на уебсайта на съответното предприятие или свързано предприятие, както и дали публично оповестената информация е в съответствие с представената от предприятието одитирана финансова информация в рамките на предвидения в настоящата директива срок.
Изменение 20
Предложение за директива
Съображение 11 а (ново)
(11a)  Случаите на нарушения на изискванията за декларирането на информация за корпоративния данък от страна на предприятията и клоновете, които водят до налагането на санкции от страна на държавите членки в съответствие с Директива 2013/34/ЕС, следва да се докладват в публичен регистър, управляван от Комисията. Тези санкции могат да включват, наред с другото, административни глоби, изключване от публични покани за подаване на оферти и от предоставяне на финансиране от структурните фондове на Съюза.
Изменение 21
Предложение за директива
Съображение 13
(13)  С цел да се определят тези данъчни юрисдикции, за които информацията трябва да е много подробна, Комисията следва да бъде оправомощена по силата на член 290 от ДФЕС да състави списък на Съюза за тях. Списъкът следва да бъде съставен въз основа на известни критерии, установени въз основа на приложение 1 към Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане (COM(2016) 24 final). От особено значение е в подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, в т.ч. на експертно равнище, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, одобрено от Европейския парламент, Съвета и Комисията и в процес на официално подписване. В частност, за осигуряването на равно участие в изготвянето на делегираните актове, е необходимо Европейският парламент и Съветът да получават всички документи едновременно с експертите на държавите членки, а техните експерти систематично да имат достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, на които се разисква изготвянето на тези делегирани актове.
заличава се
Изменение 22
Предложение за директива
Съображение 13 а (ново)
(13a)   За да се осигурят еднакви условия за прилагането на член 48б, параграфи 1, 3, 4 и 6 и на член 48в, параграф 5 от Директива 2013/34/ЕС, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.
________________
1a Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Изменение 23
Предложение за директива
Съображение 14
(14)  Доколкото целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, но поради своето въздействие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(14)  Доколкото целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, но поради своето въздействие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Поради това действието на равнището на Съюза е обосновано за визиране на трансграничното измерение на случаите на агресивно данъчно планиране или споразумения за трансферно ценообразуване. Настоящата инициатива е отговор на изразената от заинтересованите страни загриженост относно необходимостта от справяне с нарушенията на конкуренцията в рамките на единния пазар, без да се застрашава конкурентоспособността на Съюза. Тя не би следвало да породи ненужна административна тежест за дружествата, нито допълнителни данъчни конфликти или риск от двойно данъчно облагане. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, най-малко по отношение на по-голямата прозрачност.
Изменение 24
Предложение за директива
Съображение 15
(15)  В настоящата директива се зачитат основните права и се спазват принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.
(15)  Като цяло, обхватът на разкриваната информация в рамките на настоящата директива съответства на целта за увеличаване на прозрачността и подобряване на обществения контрол. Следователно се счита, че в настоящата директива се зачитат основните права и се спазват принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.
Изменение 25
Предложение за директива
Съображение 16
(16)  В съответствие със съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи24, държавите членки поеха ангажимент в обосновани случаи да прилагат към уведомлението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано.
(16)  В съответствие със съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи24, държавите членки поеха ангажимент в обосновани случаи да прилагат към уведомлението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране, например под формата на сравнителна таблица. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано за постигането на целта на настоящата директива и за избягване на потенциални пропуски и несъответствия във връзка с прилагането от държавите членки в рамките на националното им законодателство.
__________________
__________________
24 ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
24 ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
Изменение 26
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 – параграф 1 – алинея1
Държавите членки изискват от предприятията майки, чиято дейност е уредена от националното им законодателство и с консолидиран нетен оборот, надвишаващ 750 000 000 евро, както и предприятията, уредени от националното им законодателство, които не са свързани предприятия и чийто нетен оборот надвишава 750 000 000 евро, ежегодно да изготвят и публикуват декларация с информация за корпоративния данък.
Държавите членки изискват от предприятията майки, чиято дейност е уредена от националното им законодателство и с консолидиран нетен оборот, равен на или надвишаващ 750 000 000 евро, както и предприятията, уредени от националното им законодателство, които не са свързани предприятия и чийто нетен оборот е равен на или надвишава 750 000 000 евро, ежегодно да изготвят и да правят обществено достояние без заплащане декларация с информация за корпоративния данък.
Изменение 27
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 б – параграф 1 – алинея 2
Декларацията с информация за корпоративния данък е достъпна за обществеността на уебсайта на предприятието към датата на публикуването ѝ.
Декларацията с информация за корпоративния данък се публикува безплатно под формата на общ формуляр в отворен формат и е достъпна за обществеността на уебсайта на предприятието към датата на публикуването ѝ на поне един от официалните езици на Съюза. На същата дата предприятието внася декларацията и в публичен регистър, управляван от Комисията.
Държавите членки не прилагат правилата по настоящия параграф, когато тези предприятия са установени само на територията на една единствена държава членка и в никоя друга данъчна юрисдикция.
Изменение 28
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 б – параграф 3 – алинея 1
Държавите членки изискват от средните и големите дъщерни предприятия по член 3, параграфи 3 и 4, които са уредени от националното им законодателство и контролирани от крайно предприятие майка, чийто консолидиран нетен оборот надвишава 750 000 000 евро и чиято дейност не е уредена от правото на държава членка, ежегодно да публикуват декларация с информация за корпоративния данък за това крайно предприятие майка.
Държавите членки изискват от дъщерните предприятия, които са уредени от националното им законодателство и контролирани от крайно предприятие майка, в баланса си за една финансова година имат или надвишават консолидиран нетен оборот надвишава 750 000 000 евро и чиято дейност не е уредена от правото на държава членка, ежегодно да публикуват декларация с информация за корпоративния данък за това крайно предприятие майка.
Изменение 29
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 б – параграф 3 – алинея 2
Към датата на публикуването ѝ декларацията с информация за корпоративния данък е достъпна за обществеността на уебсайта на дъщерното предприятие или на уебсайта на свързано предприятие.
Към датата на публикуването ѝ декларацията с информация за корпоративния данък се публикува безплатно под формата на общ формуляр в отворен формат и е достъпна за обществеността на уебсайта на дъщерното предприятие или на уебсайта на свързано предприятие на поне един от официалните езици на Съюза. На същата дата предприето внася декларацията и в публичен регистър, управляван от Комисията.
Изменение 30
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 б – параграф 4 – алинея 1
Държавите членки изискват от клоновете, открити на тяхна територия от предприятие, чиято дейност не е уредена от правото на държава членка, ежегодно да публикуват декларация с информация за корпоративния данък за крайното предприятие майка, посочено в параграф 5, буква а) от настоящия член.
Държавите членки изискват от клоновете, открити на тяхна територия от предприятие, чиято дейност не е уредена от правото на държава членка, ежегодно да публикуват и безплатно да правят обществено достояние декларация с информация за корпоративния данък за крайното предприятие майка, посочено в параграф 5, буква а) от настоящия член.
Изменение 31
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 б – параграф 4 – алинея 2
Към датата на публикуването ѝ декларацията с информация за корпоративния данък е достъпна за обществеността на уебсайта на клона или на уебсайта на свързано предприятие.
Към датата на публикуването ѝ декларацията с информация за корпоративния данък се публикува под формата на общ формуляр в отворен формат и е достъпна за обществеността на уебсайта на клона или на уебсайта на свързано предприятие на поне един от официалните езици на Съюза. На същата дата предприето внася декларацията и в публичен регистър, управляван от Комисията.
Изменение 32
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 б – параграф 5 – буква а
а)  предприятието, открило клон, е свързано предприятие от група, контролирана от крайно предприятие майка, чиято дейност не е уредена от законодателството на държава членка и чийто консолидиран нетен оборот надвишава 750 000 000 евро, или е предприятие, което не е свързано и чийто нетен оборот надхвърля 750 000 000 евро;
а)  предприятието, открило клон, е свързано предприятие от група, контролирана от крайно предприятие майка, чиято дейност не е уредена от законодателството на държава членка и което в баланса си има или надвишава консолидиран нетен оборот от 750 000 000 евро, или е предприятие, което не е свързано и чийто нетен оборот е равен на или надхвърля 750 000 000 евро;
Изменение 33
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 б – параграф 5 – буква б
б)  крайното предприятие майка по буква а) няма средно или голямо дъщерно предприятие по параграф 3.
б)  крайното предприятие майка по буква а) няма средно или голямо дъщерно предприятие по параграф 3, което вече попада в обхвата на задълженията за деклариране.
Изменение 34
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 б – параграф 7 a (нов)
7a.  За държавите членки, които не са приели еврото, сумата в националната парична единица, която е еквивалентна на сумите, посочени в параграфи 1, 3 и 5, се получава чрез прилагане на обменния курс, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, който е в сила на датата на влизане в сила на настоящата глава.
Изменение 35
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 2 – уводна част
2.  Сведенията по параграф 1 съдържат следното:
2.  Сведенията по параграф 1 се представят под формата на общ формуляр и съдържат следното, разписано по данъчна юрисдикция:
Изменение 36
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 2 – буква а
а)  кратко описание на естеството на дейностите;
а)  наименованието на крайното предприятие и когато е приложимо – списък на всички негови дъщерни дружества, кратко описание на естеството на техните дейности и съответните им географско местоположение;
Изменение 37
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 2 – буква б
б)  броя служители;
б)  броя служители, наети на работа на еквивалент на пълно работно време;
Изменение 38
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 2 – буква б a (нова)
ба)  дълготрайните активи, различни от парични средства и парични еквиваленти;
Изменение 39
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 2 – буква в
в)  размера на нетния оборот, който включва оборота, реализиран със свързани лица;
в)  размера на нетния оборот, включително разграничение между оборота, реализиран със свързани лица, и оборота, реализиран с несвързани лица;
Изменение 40
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 2 – буква ж a (нова)
жа)  обявения капитал;
Изменение 65
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – point 2
Директива 2013/34/ЕС
Глава 10 a – член 48 в – параграф 2 – буква ж б (нова)
(жб)   детайли за получените публични плащания и евентуални дарения, направени на политици, политически организации или фондации с политическа цел;
Изменение 41
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 2 – буква ж в (нова)
жв)  дали предприятията, дъщерните предприятия или клоновете се ползват от преференциално данъчно третиране, от режими от типа „патентна кутия“ или от еквивалентни режими;
Изменение 42
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 3 – алинея 1
В декларацията информацията по параграф 2 се представя поотделно за всяка държава членка. Когато държава членка включва няколко данъчни юрисдикции, информацията се обединява на равнище държава членка.
В декларацията информацията по параграф 2 се представя поотделно за всяка държава членка. Когато държава членка включва няколко данъчни юрисдикции, информацията се посочва отделно за всяка данъчна юрисдикция.
Изменение 43
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 3 – алинея 2
Освен това, в декларацията информацията по параграф 2 от настоящия член се представя отделно за всяка данъчна юрисдикция, която в края на предишната финансова година присъства в съставения по силата на член 48ж общ списък на Съюза на някои данъчни юрисдикции, освен ако в декларацията недвусмислено се потвърди, предвид посочените в член 48д по-долу гаранции, че свързаните предприятия от група, уредени от законодателството на такава данъчна юрисдикция, не извършват пряко операции със свързано предприятие от същата група, чиято дейност е уредена от законодателството на държава членка.
Освен това, в декларацията информацията по параграф 2 от настоящия член се представя отделно за всяка данъчна юрисдикция извън Съюза.
Изменение 44
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 3 – алинея 3
За останалите данъчни юрисдикции информацията по параграф 2 се представя в декларацията като обща сума.
заличава се
Изменение 83
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/EU
Член 48в – параграф 3 – алинея 3 a (нова)
С цел защита на чувствителна търговска информация и гарантиране на лоялна конкуренция, държавите членки могат да разрешат един или повече елементи от информацията, изброени в настоящия член, временно да бъдат пропуснати в декларацията по отношение на дейности в една или повече конкретни данъчни юрисдикции, когато тези елементи са от такова естество, че тяхното оповестяване би причинило сериозна вреда на търговската позиция на предприятията, посочени в член 48б, параграф 1 и член 48б, параграф 3, за които се отнасят. Това пропускане не пречи на справедливото и балансирано разбиране на данъчното положение на предприятието. Пропускането се посочва в декларацията наред с надлежно обосновано обяснение за всяка данъчна юрисдикция защо случаят е такъв и с препратка към съответната(-ите) данъчна(-и) юрисдикция(-и).
Изменение 69/rev
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Directive 2013/34/EU
Член 48в – параграф 3 – алинея 3 б (нова)
Държавите членки обвързват такова пропускане с предварително разрешение на компетентния национален орган. Предприятието иска ежегодно ново разрешение от компетентния орган, който взема решение въз основа на нова оценка на положението. Когато пропуснатата информация е престанала да отговаря на изискването, установено в алинея 3а, тя незабавно се оповестява публично. Считано от момента на изтичане на периода на неоповестяване, предприятието разкрива със задна дата също така информацията, изисквана по настоящия член за предходните години на периода на неоповестяване, под формата на средна аритметична стойност.
Изменение 47
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 3 – алинея 3 в (нова)
Държавите членки нотифицират Комисията за предоставянето на такава временна дерогация и ѝ предоставят по поверителен начин пропуснатата информация, наред с подробно обяснение за дерогацията. Всяка година Комисията публикува на своята интернет страница нотификациите, получени от държавите членки, и обясненията, предоставени в съответствие с алинея 3а.
Изменение 48
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 3 – алинея 3 г (нова)
Комисията проверява дали изискванията, установени в алинея 3а, се спазват надлежно и следи използването на временната дерогация, разрешена от националните органи.
Изменение 70/rev
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48в – параграф 3 – алинея 3 – алинея 3 д (нова)
Ако след провеждането на своята оценка на получената в съответствие с параграф 3в информация, Комисията стигне до заключение, че изискването, посочено в алинея 3а, не е изпълнено, съответното предприятие незабавно оповестява тази информация публично. Считано от момента на изтичане на периода на неоповестяване, предприятието разкрива със задна дата също така информацията, изисквана по настоящия член за предходните години на периода на неоповестяване, под формата на средна аритметична стойност.
Изменение 50
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 3 – алинея 3 е (нова)
Посредством делегиран акт Комисията приема насоки в помощ на държавите членки за определяне на случаите, когато публикуването на информацията се оценява като сериозно накърняващо търговската позиция на предприятията, за които тя се отнася.
Изменение 51
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 в – параграф 5
5.  Декларацията с информация за корпоративния данък се публикува и е достъпна на уебсайта на поне един от официалните езици на Съюза.
5.  Към датата на публикуването ѝ декларацията с информация за корпоративния данък се публикува безплатно под формата на общ формуляр в отворен формат и е достъпна за обществеността на уебсайта на дъщерното предприятие или на уебсайта на свързано предприятие на поне един от официалните езици на Съюза. На същата дата предприето внася декларацията с информация за корпоративния данък и в публичен регистър, управляван от Комисията.
Изменение 52
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48 д – параграф 1
1.  Държавите членки се уверяват, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на крайното предприятие майка по член 48б, параграф 1, като действат в рамките на предоставените им от националното законодателство компетенции, солидарно гарантират, че декларацията с информация за корпоративния данък се изготвя, публикува и прави достъпна в съответствие с членове 48б, 48в и 48г.
1.  С цел да се подобри отчетността спрямо трети страни и да се осигури подходящо управление, държавите членки се уверяват, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на крайното предприятие майка по член 48б, параграф 1, като действат в рамките на предоставените им от националното законодателство компетенции, солидарно гарантират, че декларацията с информация за корпоративния данък се изготвя, публикува и прави достъпна в съответствие с членове 48б, 48в и 48г.
Изменение 53
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48ж
Член 48ж
заличава се
Общ списък на Съюза на някои данъчни юрисдикции
По силата на член 49 Комисията се оправомощава да приема делегирани актове във връзка със съставянето на общ списък на Съюза на някои данъчни юрисдикции. Този списък е резултат от оценката на данъчните юрисдикции, които не удовлетворяват следните критерии:
(1)  прозрачност и обмен на информация, в т.ч. обмен на информация при поискване и автоматичен обмен на информация за данъчни сметки;
(2)  лоялна данъчна конкуренция;
(3)  спазване на стандартите на Г-20 и/или ОИСР;
(4)  спазване на други съответни стандарти, в т.ч. на стандартите на Специалната група за действия в областта на финансите.
Комисията редовно преразглежда списъка и при необходимост го изменя с оглед на нововъзникналите обстоятелства.
Изменение 54
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2013/34/ЕС
Член 48и – параграф 1
Комисията докладва за спазването на задълженията за деклариране по членове 48а—48е и за последиците от тези задължения. В доклада се оценява дали резултатът от декларацията с информация за корпоративния данък е подходящ и съизмерим, като се отчита необходимостта от осигуряване както на достатъчна степен на прозрачност, така и на конкурентна среда за предприятията.
Комисията докладва за спазването на задълженията за деклариране по членове 48а—48е и за последиците от тези задължения. В доклада се оценява дали резултатът от декларацията с информация за корпоративния данък е подходящ и съизмерим, и се извършва анализ на разходите и ползите от намаляването на прага за консолидирания нетен оборот, над който предприятията и клоновете са задължени да декларират информация за корпоративния данък. В доклада освен това се оценява необходимостта да се предприемат допълнителни мерки, като се отчита необходимостта от осигуряване както на достатъчна степен на прозрачност така и от опазване и осигуряване на конкурентна среда за предприятията и частните инвестиции.
Изменение 55
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2 a (нова)
Директива 2013/34/ЕС
Член 48и а (нов)
(2a)  Добавя се следният член:
Член 48иа
„Не по-късно от 4 години след приемането на настоящата директива и като отчита положението на равнището на ОИСР, Комисията преразглежда, оценява и докладва относно разпоредбите на настоящата глава, по-специално по отношение на:
—  предприятията и клоновете, които са задължени да предоставят декларация с информация за корпоративния данък, по-специално дали е целесъобразно да се разшири приложното поле на тази глава, така че да включва големи предприятия съгласно определението в член 3, параграф 4 и големи групи съгласно определението в член 3, параграф 7 от настоящата директива;
—  съдържанието на декларацията с информация за корпоративния данък, както е предвидено в член 48в;
—  временната дерогация, предвидена в алинеи от 3а до 3е от член 48в, параграф 3.
Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно със законодателно предложение, ако е целесъобразно.“
Изменение 56
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 2 б (нова)
Директива 2013/34/ЕС
Член 48и б (нов)
(2б)  Добавя се следният член:
„Член 48иб
Общ формуляр за декларацията с информация за корпоративния данък
Комисията определя общия формуляр, посочен в член 48б, параграфи 1, 3, 4 и 6 и в член 48в, параграф 5, посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 50, параграф 2.“
Изменение 57
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 3 – буква б
Директива 2013/34/ЕС
Член 49 – параграф 3 а
(3a)  Преди да приеме делегиран акт Комисията се допитва до експертите, посочени от всяка държава членка в съответствие с принципите в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от [дата].
(3а)   Преди да приеме делегиран акт Комисията се допитва до експертите, посочени от всяка държава членка в съответствие с принципите в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество*, като обръща специално внимание на разпоредбите на Договорите и на Хартата на основните права на Европейския съюз.
________________
*OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
Изменение 58
Предложение за директива
Член 1 – параграф 1 – точка 3 a (нова)
Директива 2013/34/ЕС
Член 51 – параграф 1
(3a)  В член 51, параграф 1 се заменя със следното:
Държавите-членки предвиждат санкциите, които са приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Държавите членки определят системата от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Държавите членки предвиждат поне административни мерки и санкции при нарушение от страна на предприятията на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива.
Държавите членки уведомяват Комисията за тези разпоредби най-късно до... [моля, въведете дата — една година след влизането в сила] и я уведомяват без забавяне за всяко последващо изменение, което засяга тези разпоредби.
До ... [три години след влизането в сила на настоящата директива] Комисията съставя списък на мерките и санкциите, приети от всяка една държава членка в съответствие с настоящата директива.“

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея (A8-0227/2017).


Въвеждане на временни автономни търговски мерки за Украйна ***I
PDF 476kWORD 45k
Резолюция
Текст
Приложение
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на временни автономни търговски мерки за Украйна за допълване на търговските отстъпки, предоставени в рамките на Споразумението за асоцииране (COM(2016)0631 – C8-0392/2016 – 2016/0308(COD))
P8_TA(2017)0285A8-0193/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0631),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0392/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя правилник и поетия с писмо от 29 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0193/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене(1);

2.  приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция, което ще бъде публикувано в серия L на Официален вестник на Европейския съюз заедно с окончателния законодателен акт;

3.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 4 юли 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (EС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на временни автономни търговски мерки за Украйна за допълване на търговските отстъпки, предоставени в рамките на Споразумението за асоцииране

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1566.)

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Комисията във връзка с член 3 от Регламента относно временните автономни търговски мерки за Украйна

Комисията отбелязва, че в случай на невъзможност преустановяването на преференциалния режим да се осъществи преди да бъдат изчерпани годишните квоти с нулеви мита за селскостопански продукти, Комисията ще се стреми да предложи да бъдат намалени тези отстъпки или да се преустанови прилагането им през следващите години.

(1)Тази позиция заменя измененията, приети на 1 юни 2017 г. (Приети текстове P8_TA(2017)0236).


Проект на коригиращ бюджет № 2 към общия бюджет за 2017 г. за вписване на излишъка от 2016 финансова година
PDF 470kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 2/2017 на Европейския съюз за финансовата 2017 година: вписване на излишъка от финансовата 2016 година (09437/2017 – C8-0190/2017 – 2017/2061(BUD))
P8_TA(2017)0286A8-0229/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1), и по-специално член 41 от него,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, приет окончателно на 1 декември 2016 г.(2),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(3),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(5),

—  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 2/2017, приет от Комисията на 12 април 2017 г. (COM(2017)0188),

—  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 2/2017, приета от Съвета на 8 юни 2017 г. и предадена на Парламента на 9 юни 2017 г. (09437/2017 – C8‑0190/2017),

—  като взе предвид членове 88 и 91 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0229/2017),

А.  като има предвид, че проект на коригиращ бюджет № 2/2017 цели вписването в бюджета за 2017 г. на излишъка от финансовата 2016 година, възлизащ на 6 405 милиона евро;

Б.  като има предвид, че основните елементи на този излишък са положителният резултат на приходите в размер на 1688 милиона евро, икономията на разходи в размер на 4 889 милиона евро и разликите в обменния курс в размер на –173 милиона евро;

В.  като има предвид, че в приходната част двата основни елемента са лихвите за забавени плащания и глоби (3052 милиона евро) и отрицателният резултат на собствените ресурси (1511 милиона евро);

Г.  като има предвид, че в разходната част неусвоените средства възлизат на 4825 милиона евро за 2016 г., 28 милиона евро за преносите от 2015 г. в рамките на раздел ІІІ (Комисия) и 35 милиона евро за другите институции;

1.  отбелязва представения от Комисията проект на коригиращ бюджет № 2/2017, чието единствено предназначение е вписването в бюджета на излишъка от 2016 г. от 6405 милиона евро, в съответствие с член 18 от Финансовия регламент и позицията на Съвета по него;

2.  отбелязва с голяма загриженост значителния размер на неусвоените средства, а именно 4889 милиона евро през 2016 г., независимо от факта, че коригиращ бюджет № 4/2016 намали равнището на бюджетните кредити за плащания със 7 284,3 милиона евро; посочва, че много ниската степен на изпълнение на бюджетните кредити за плащания в областта на сближаването (функция 1б) се дължи отчасти на неточните прогнози на държавите членки и на забава при определянето на управляващите и сертифициращите органи на национално равнище;

3.  обръща внимание на отрицателното въздействие на обезценката на британската лира спрямо еврото, която е основната причина за недостига на приходи в размер на 1 511 милиона евро в областта на собствените ресурси; отбелязва, че този недостиг можеше да създаде сериозни проблеми за финансирането на бюджета на Съюза; отбелязва, че този недостиг на приходи се дължи на едностранното решение на Обединеното кралство да напусне Съюза, но че корекцията трябва да се поеме от Съюза като цяло; настоява тези разходи да бъдат взети под внимание при преговорите за уреждане на финансовите задължения между Обединеното кралство и ЕС;

4.  отбелязва по-специално относително високото равнище на глобите през 2016 г., които възлязоха на 4 159 милиона евро, 2 861 милиона евро от които са включени в излишъка за 2016 г.;

5.  настоява, че вместо да се коригира вноската на база БНД, следва да бъде възможно всеки евентуален излишък в бюджета на Съюза, получен в резултат на непълно усвояване на бюджетни кредити или на глоби, наложени на дружества за нарушения в областта на конкурентното право на Съюза, да може да се използва отново за покриване на финансовите потребности на Съюза;

6.  отбелязва, че приемането на проект на коригиращ бюджет № 2/2017 ще намали дела на вноските на база БНД на държавите членки в бюджета на Съюза през 2017 г. с 6 405 милиона евро; призовава отново настоятелно държавите членки да използват постъпилите обратно средства, за да спазят обещанията си по отношение на кризата с бежанците и да приведат вноските си в доверителните фондове на Съюза и в новия Европейски фонд за устойчиво развитие в съответствие с вноската на Съюза(6),

7.  призовава институциите на Съюза да обработят бързо текущите и следващите проекти на коригиращи бюджети относно инициативата за младежка заетост и Европейския фонд за устойчиво развитие в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на помирителната процедура за бюджета за 2017 г.;

8.  изразява съжаление в контекста на настоящия проект на коригиращ бюджет, че приемането на междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР)беше блокирано в Съвета в продължение на месеци; изразява облекчение, че британското правителство спази думата си и вдигна блокадата относно преразглеждането на МФР бързо след общите избори в Обединеното кралство; изразява надежда, че притокът на финансови ресурси обратно към държавите членки ще улесни предстоящите преговори относно уреждането на финансовите задължения между Обединеното кралство и Съюза;

9.  одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 2/2017;

10.  възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 2/2017 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на другите институции и заинтересовани органи и на националните парламенти.

(1) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 51, 28.2.2017 г., стр. 1.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(4) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.
(6) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) и за създаване на гаранция от ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР, (COM(2016)0586 окончателен).


По-дълъг жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата
PDF 599kWORD 64k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно по-дългия жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата (2016/2272(INI))
P8_TA(2017)0287A8-0214/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 114 от него,

—  като взе предвид членове 191, 192 и 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и позоваването на целта за разумно и рационално използване на природните ресурси,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика (COM(2008)0397),

—  като взе предвид Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението(1),

—  като взе предвид Работния план за екопроектирането за периода 2016—2019 г. на Комисията (COM(2016)0773), и по-специално целта да се установят повече изисквания за конкретни продукти и повече хоризонтални изисквания в области като дълготрайността, възможностите за поправка, възможностите за осъвременяване, проектирането, позволяващо разглобяване, и лесното повторно използване или рециклиране,

—  като взе предвид Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите(2),

—  като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(3) (Седма програма за действие за околната среда),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2013 г., озаглавено „За по-устойчиво потребление: продължителността на живота на промишлените продукти и информацията за потребителите в услуга на възстановяване на доверието“(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 април 2013 г., озаглавено „Изграждане на единен пазар за екологични продукти — Създаване на условия за по-добра информираност относно екологосъобразността на продуктите и организациите“ (COM(2013)0196),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към кръгова икономика: програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614), и пакета за кръговата икономика, който предвижда, по-специално, преразглеждане на директивите относно отпадъците (Директива 2008/98/ЕО, „Рамкова директива относно отпадъците“), относно опаковките и отпадъците от опаковки (Директива 94/62/ЕО), относно депонирането на отпадъци (Директива 1999/31/ЕО), относно излезлите от употреба превозни средства (Директива 2000/53/ЕО), относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори (Директива 2006/66/ЕО) и относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (Директива 2012/19/ЕС),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“ (COM(2016)0739),

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламенти и на Съвета от 9 декември 2015 г. относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние (COM(2015)0635),

—  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите(5),

—  като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар(6),

—  като взе предвид доклада на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC) от 18 август 2015 г., озаглавен „Durable goods: More sustainable products, better consumer rights - Consumer expectations from the EU’s ressource efficiency and circular economy agenda“ (Дълготрайни стоки: По-устойчиви продукти, по-добри права за потребителите — Потребителски очаквания по отношение на програмата на ЕС за ефективно използване на ресурсите и за кръгова икономика),

—  като взе предвид проучването на Европейския икономически и социален комитет от 29 март 2016 г., озаглавено „Обозначаване на жизнения цикъл върху етикетите: влияние върху потребителите“,

—  като взе предвид проучването, осъществено през юли 2016 г. по искане на комисията на ЕП по вътрешния пазар и защита на потребителите, озаглавено „A longer lifetime for products: benefits for consumers and companies“ (По-дълъг жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата),

—  като взе предвид резюмето на Европейския център по въпросите на потреблението от 18 април 2016 г., озаглавено „Planned obsolescence or by-products of consumer society“ (Планираното излизане от употреба или уклоните на потребителското общество),

—  като взе предвид австрийския стандарт ONR 192102, озаглавен „Label of excellence for durable, repair-friendly designed electrical and electronic appliances“ (Знак за качество за електрически и електронни уреди, които са проектирани така, че да имат дълъг жизнен цикъл и да са лесни за поправяне),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0214/2017),

A.  като има предвид, че работният план за екопроектирането за периода 2016—2019 г. на Комисията включва позоваване на кръговата икономика и на необходимостта да се решат проблемите, свързани с дълготрайността и пригодността за рециклиране;

Б.  като има предвид, че приемането на становище относно жизнения цикъл на продуктите от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) свидетелства за интереса на икономическите оператори и гражданското общество към този въпрос;

В.  като има предвид, че трябва да е налице баланс между удължаването на жизнения цикъл на продуктите и иновациите, научните изследвания и развитието;

Г.  като има предвид, че проучването, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, показва, че за насърчаването на по-дълъг жизнен цикъл на продуктите са необходими политически мерки на широка основа;

Д.  като има предвид паралелното съществуване на различни икономически и бизнес модели, сред които е и икономическият модел, основаващ се на използването, който може да спомогне за намаляването на отрицателните въздействия за околната среда;

Е.  като има предвид, че е налице необходимост от насърчаване на по-дълги жизнени цикли на продуктите, в частност чрез противодействие на програмираното остаряване;

Ж.  като има предвид, че трябва да се предостави подкрепа за европейския сектор за ремонтни дейности, който се състои основно от микро-, малки и средни предприятия;

З.  като има предвид, че засилването на хармонизацията на повторното използване на продуктите ще стимулира местната икономика и вътрешния пазар чрез създаването на нови работни места на местно ниво и стимулирането на пазара за използвани стоки;

И.  като има предвид икономическата и екологичната необходимост от опазване на суровините и ограничаване на производството на отпадъци, аспект, който понятието за разширена отговорност на производителя цели да вземе предвид;

Й.  като има предвид, че в проучване на Евробарометър от юни 2014 г. 77% от потребителите в ЕС заявяват, че биха предпочели да се опитат да поправят повредените стоки, вместо да закупуват нови; като има предвид, че все още е необходимо да се подобри информацията относно трайността и възможностите за поправка на продуктите, предоставяна на потребителите;

К.  като има предвид, че надеждните и дълготрайни продукти предоставят икономическа изгода за потребителите и предотвратяват прекомерното използване на ресурси и отпадъците; като има предвид, че поради това е важно да се гарантира, че полезният жизнен цикъл на потребителските продукти е удължен чрез проектирането, като се осигурява дълготрайност и възможности за поправка, подобряване, разглобяване и рециклиране на продуктите;

Л.  като има предвид, че спадът в доверието на потребителите в качеството на продуктите е в ущърб на европейските дружества; като има предвид, че законоустановената гаранция от 24 месеца понастоящем е минималният праг в целия ЕС и че някои държави членки са въвели разпоредби, осигуряващи по-голяма защита за потребителите, в съответствие с Директива № 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции;

М.  като има предвид, че правото на потребителите да избират в съответствие с различните си потребности, очаквания и предпочитания следва да се зачита;

Н.  като има предвид, че потребителите получават недостатъчна информация за жизнения цикъл на продуктите, макар че проучването на ЕИСК от март 2016 г. установи положителна връзка между обозначаването на продължителността на живота на продуктите и поведението на потребителите;

О.  като има предвид, че жизненият цикъл на даден продукт, както и начинът, по който остарява, се определя от различни естествени или изкуствени фактори, като например състав, функционалност, цена на поправката и модели на потребление;

П.  като има предвид, че следва да се увеличи достъпността на поправките и резервните части;

Р.  като има предвид, че в допълнение към дългия жизнен цикъл високото качество на продуктите по време на жизнения им цикъл също може да има значителен принос за опазването на ресурсите;

С.  като има предвид увеличаването на броя на националните инициативи за справяне с проблема с преждевременно остаряване на стоките и софтуера и необходимостта от разработване на обща стратегия за единния пазар по този въпрос;

Т.  като има предвид, че жизненият цикъл на цифровите медии е от решаващо значение за жизнения цикъл на електронните уреди; като има предвид, че с оглед на факта, че софтуерите остаряват все по-бързо, електронните уреди трябва да могат да се адаптират, за да останат конкурентни на пазара;

У.  като има предвид, че продуктите, които са проектирани с вградени дефекти, така че да се повреждат и в крайна сметка да преустановяват функционирането си, след като са използвани определен брой пъти, могат само да породят недоверие у потребителите и не следва да бъдат разрешавани на пазара;

Ф.  като има предвид, че според данни на Евробарометър 90% от европейските граждани считат, че на продуктите следва да има ясни обозначения за продължителността им на употреба;

Х.  като има предвид, че всички стопански субекти могат да се възползват от продукти с по-дълъг жизнен цикъл, включително МСП;

Ц.  като има предвид, че Седмата програма за действие за околната среда изисква да се приложат специални мерки за подобряване на устойчивостта, възможностите за поправка, и повторната употреба и за удължаване на жизнения цикъл на продуктите;

Ч.  като има предвид, че разширената отговорност на производителя играе важна роля в това отношение;

Ш.  като има предвид, че постигането на модел на кръгова икономика изисква участието на отговорните за вземане на политически решения лица, гражданите и предприятията и предполага промени не само в проектирането и продажбата на продуктите и услугите, но също така в манталитета и очакванията на потребителите и в рамките на стопанската дейност, чрез създаването на нови пазари, които отговарят на промените в моделите на потребление, развиващи се към използване, повторно използване и споделяне на продукти, с което се спомага за удължаване на тяхната продължителност на употреба и за създаването на конкурентоспособни, трайни и устойчиви продукти;

Щ.  като има предвид, че при много лампи крушките не могат да се подменят, което може да доведе до проблеми, ако крушката се повреди, ако на пазара се появят по-нови и по-ефикасни крушки или ако предпочитанията на клиентите, например по отношение на цвета на излъчваната светлина, се променят, тъй като в този случай цялата лампа трябва да бъде заменена;

AA.  като има предвид, че би било желателно светидиодните (LED) крушки да не са недемонтируеми елементи, а също да могат да се подменят;

АБ.  като има предвид, че с оглед на развитието на кръговата икономика е необходимо да се предприемат по-нататъшни действия за насърчаване на възможностите за поправка, приспособяване и подобряване, както и дълготрайността и пригодността за рециклиране на продуктите, за да се удължи жизненият цикъл и продължителността на употребата на продуктите и/или компонентите на продуктите;

АВ.  като има предвид, че все по-голямото разнообразие на продукти, все по-кратките иновационни цикли и непрекъснато променящите се модни тенденции водят до по-често закупуване на нови продукти, а по този начин и до съкращаване на продължителността на употребата на продуктите;

АГ.  като има предвид огромния потенциал на сектора на дейностите за поправка, стоките втора употреба и обмена, т.е. на сектора, работещ с цел удължаване на жизнения цикъл на продуктите;

АД.  като има предвид, че следва да се постигне баланс между целта за удължаване на жизнения цикъл на продуктите и поддържането на среда, която да стимулира иновациите и по-нататъшното развитие;

Проектиране на здрави, дълготрайни и качествени продукти

1.  призовава Комисията да насърчава, когато е осъществимо, установяването на критерии за минимална устойчивост, включващи, наред с другото, здравината на продукта, възможностите за поправка и капацитета му да бъде подобряван, за всяка категория продукти още от момента на проектирането им и след това, като се използват за основа стандартите, разработени от трите европейски организации по стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI);

2.  подчертава, че трябва да се постигне баланс между удължаването на жизнения цикъл на продуктите, превръщането на отпадъците в ресурси (вторични суровини), промишлената симбиоза, иновациите, потребителското търсене, опазването на околната среда и политиката за растеж на всички етапи от цикъла на продуктите, и счита, че развитието на все по-ефективни по отношение на ресурсите продукти не трябва да насърчава кратките жизнени цикли или преждевременното извеждане от употреба на продуктите;

3.  посочва, че въпроси като дълготрайността на продуктите, удължените гаранции, наличността на резервни части, доколко е лесно да се извършва поправка и взаимозаменяемостта на компонентите следва да бъдат част от търговското предложение на производителя за задоволяване на различните потребности, очаквания и предпочитания на потребителите и представляват важен аспект на конкуренцията на свободния пазар;

4.  отбелязва ролята на търговските стратегии, като например лизинг на продукти, при проектирането на трайни продукти, при което дружествата за продажба на лизинг запазват собствеността върху отдадените на лизинг единици и имат стимул да предлагат повторно на пазара продукти и да инвестират в проектирането на по-трайни продукти, което ще доведе до по-малък обем ново производство и изведени от употреба продукти;

5.  припомня позицията на Парламента относно преразглеждането на пакета за кръговата икономика за изменение на Директивата за отпадъците, която затвърждава принципа на разширена отговорност на производителя и по този начин създава стимули за по-устойчив дизайн на продукта;

6.  призовава Комисията и държавите членки да окажат подкрепа на производителите на модулно проектиране, при което разглобяването е лесно и елементите са взаимозаменяеми;

7.  заявява, че поставянето на трайността на продукта и възможностите за поправка като цел следва да върви успоредно с целта за устойчиво развитие посредством, например, използването на екологосъобразни материали;

8.  отбелязва със загриженост количеството на отпадъците от електронно оборудване, генерирани от модеми, маршрутизатори и телевизионни декодери/приставки, когато потребителите преминават към нов доставчик на телекомуникационни услуги; припомня на потребителите и доставчиците на телекомуникационни услуги, че съгласно Регламент ЕС 2015/2120 потребителите вече имат право да използват крайни устройства по техен избор, когато преминават към нов доставчик на телекомуникационни услуги;

Насърчаване на възможностите за поправка и дълготрайността на продуктите

9.  призовава Комисията да насърчава възможности за поправка на продуктите:

   чрез насърчаване и улесняване на мерки, които правят възможността за поправяне на стоките привлекателна за потребителя,
   чрез използване на строителни технологии и материали, които правят поправянето на стоката или замяната на компонентите ѝ по-лесни и по-евтини; потребителите не следва да попадат в безкраен цикъл от ремонти и поддръжка на дефектни продукти,
   чрез насърчаване в случай на повтаряща се липса на съответствие или срок за поправка, по-дълъг от един месец, на удължаването на гаранцията с времето, необходимо за извършване на поправката,
   чрез настоятелно призоваване за това частите, които са от изключително значение за функционирането на продукта, да са сменяеми и да могат да се поправят, чрез включването на възможностите за поправка на продукта в съществените му характеристики, когато това представлява предимство, чрез възпиране, освен ако това е обосновано по съображения за сигурност, на фиксираното монтиране на компоненти от основно значение като акумулатори и светодиоди в продуктите,
   чрез настоятелно призоваване на производителите да предоставят ръководства за поддръжка и указания за поправка в момента на покупката, в частност за продукти, при които поддръжката и поправката са важни, с цел да се подобри възможността за удължаване на продължителността на употребата на продукта,
   чрез гарантиране на възможността за използване на заместители със същото качество и същите характеристики за оригиналните части, за да е възможна поправката на всички продукти в съответствие с приложимото законодателство,
   чрез развиване на стандартизация, когато това е възможно, на резервните части и на инструментите, необходими за поправка, с цел подобряване на ефективността на ремонтните услуги,
   чрез насърчаване на производителите да предоставят на ремонтните работилници при поискване ръководства за поддръжка и поправка на различни езици,
   чрез насърчаване на производителите да разработват технология за батериите и акумулаторите, с цел да се гарантира, че продължителността на употреба на батерията по-добре съответства на очакваната продължителност на употреба на продукта, или пък да правят подмяната по-достъпна и пропорционална спрямо цената на продукта;

10.  счита, че е полезно да се осигури наличието на резервните части, които са от съществено значение за доброто и безопасно функциониране на стоките, по един от следните начини:

   чрез насърчаване на достъпността на резервните части в допълнение към продуктовите модули,
   чрез насърчаване на икономическите оператори да осигуряват подходяща техническа поддръжка за потребителските стоки, които произвеждат или внасят, и да доставят резервни части, които са от съществено значение за правилното и безопасно функциониране на стоките, на цена, която е съизмерима с естеството и продължителността на живот на продукта,
   чрез ясно посочване дали са налични резервни части за стоките, при какви условия и за колко време и по-целесъобразност чрез създаване на дигитална платформа;

11.  насърчава държавите членки да разгледат въпроса за подходящите стимули за насърчаване на устойчиви, висококачествени и подлежащи на поправка продукти, да стимулират ремонтните дейности и продажбите на стоки втора употреба и да въведат курсове на обучение за ремонтните дейности;

12.  подчертава значението на запазването на възможността да се прибегне до независимо лице, извършващо ремонтни дейности, например чрез възпиране на технически, свързани с безопасността или софтуерни решения, които не позволяват ремонтните дейности да се извършват от лица, различни от одобрените предприятия или органи;

13.  насърчава повторното използване на резервни части на пазара за втора употреба;

14.  признава възможността за използване на 3D печат с цел предоставяне на части както за специалистите, така и за потребителите; настоятелно призовава в тази връзка да се гарантира безопасността на продуктите и защитата на авторското право;

15.  припомня, че за целите на успешното прилагане на кръговата икономика важна роля играят наличието на стандартизирани и модулни компоненти, предварителното планиране на разглобяването и проектирането на продукти с дълъг жизнен цикъл, както и ефикасните производствени процеси;

Прилагане на икономически модел, ориентиран към употребата, и подпомагане на малките и средните предприятия и заетостта в ЕС

16.  подчертава, че преминаването към стопански модели, като например „продукти като услуги“, има потенциала да подобри устойчивостта на моделите на производство и потребление, при условие че системите „продукт — услуга“ не водят до съкращаване на жизнения цикъл на продуктите, и подчертава, че подобни стопански модели не следва да предоставят възможности за избягване на данъци;

17.  подчертава, че разработването на нови стопански модели, като например основани на интернет услуги, нови форми на маркетинг, универсални магазини само за употребявани стоки, както и по-голямата наличност на неофициални услуги за поправки (кафенета за поправки, работилници, в които хората могат самостоятелно да поправят притежаваните от тях продукти), може да спомогне за удължаване на жизнения цикъл на продуктите и в същото време да повиши осведомеността и доверието на потребителите по отношение на дълготрайните продукти;

18.  призовава държавите членки:

   да организират провеждането на консултации с всички засегнати заинтересовани страни, за да насърчат развиването на модел на основаваща се на употребата продажба, който е от полза за всички,
   да задълбочат усилията и да предприемат мерки за стимулиране на развиването на икономиката на функционалността и насърчаване на наемането, обмена и заемането на стоки;
   да насърчават местните и регионалните органи активно да стимулират развиването на икономически модели като икономиката на споделянето и кръговата икономика, които насърчават по-ефективното използване на ресурсите, трайността на стоките и увеличаването на ремонтите, повторното използване и рециклирането;

19.  призовава държавите членки да гарантират, че разпоредбата от Директива 2014/24/EС относно разходите за целия жизнен цикъл се взема под внимание при възлагането на обществени поръчки, и да повишат степента на повторна употреба на оборудването, закупувано от обществените органи;

20.  насърчава държавите членки и Комисията в своите публични политики да подкрепят икономиката на споделянето с оглед на ползите, които тя осигурява при използването на излишните ресурси и капацитет, например в секторите на транспорта и жилищното настаняване;

21.  призовава Комисията да утвърди важното значение на дълготрайността на продуктите в рамките на насърчаването на кръговата икономика;

22.  призовава Комисията и държавите членки за пълното прилагане на йерархията на отпадъците, предвидена в общностното законодателство (Рамковата директива за отпадъците (2008/98/ЕО)), и по-специално да запазват високата полезност и стойност на електрическите и електронните устройства, а не да ги считат за отпадъци, например чрез предоставяне на достъп до пунктовете за събиране на отпадъците от електрическо и електронно оборудване за персонала от центровете за повторна употреба, които могат да използват тези стоки и техните компоненти;

23.  счита, че мерките, включени в настоящата резолюция, следва да се прилагат към МСП и особено към микропредприятията, както са определени в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, по начин, който е целесъобразен и пропорционален на размера и капацитета на МСП или микропредприятията, с цел запазване на тяхното развитие и насърчаване на заетостта и обучението за нови професии в ЕС;

24.  призовава Комисията да разгледа въпроса как може да бъде насърчена и улеснена възможността за подмяна на светидиодните (LED) крушки и да предвиди, в допълнение към мерките за екопроектиране, не толкова строг подход, който да включва, например, етикетиране, схеми за стимулиране, възлагане на обществени поръчки или удължена гаранция, в случай че крушките не могат да бъдат демонтирани;

25.  призовава настоятелно държавите членки да извършват ефективен надзор на пазара, за да гарантират, че европейските и вносните продукти отговарят на изискванията по отношение на продуктовата политика и екопроектирането;

26.  призовава Комисията и държавите членки да ангажират местните и регионалните органи и да зачитат правомощията им;

Гарантиране на по-добра информация за потребителите

27.  призовава Комисията да подобри информацията относно дълготрайността на продуктите посредством:

   разглеждане на възможността за въвеждането на европейски етикет на доброволна основа, който да обхваща, по-специално: дълготрайност, екопроектиране, възможности за подобряване в съответствие с техническия прогрес и възможности за поправка,
   доброволни тествания с предприятия и други заинтересовани страни на равнище ЕС, с цел разработване на означаване на очаквания полезен живот на продукта въз основа на стандартизирани критерии, които биха могли да бъдат използвани от всички държави членки,
   създаване на брояч за употребата върху най-важните стоки за масово потребление, и по-специално големите електродомакински уреди,
   проучване на въздействието на привеждането в съответствие на обозначаването на продължителността на употреба със срока на законоустановената гаранция,
   използване на цифрови приложения или социални медии,
   стандартизиране на информацията в ръководствата относно трайността на продукта, възможностите за подобряване и възможностите за поправка, за да се гарантира, че тя е ясна, достъпна и лесна за разбиране,
   информация, основаваща се на стандартни критерии, когато се посочва очакваната продължителност на жизнения цикъл на даден продукт;

28.  настоятелно призовава държавите членки и Комисията:

   да подпомогнат местните и регионалните органи, както и предприятията и организациите да организират кампании за повишаване на осведомеността на потребителите относно удължаването на продължителността на употребата на продуктите, включително чрез предоставяне на информация, съдържаща съвети за поддръжка, ремонт, повторна употреба и др.,
   да насърчават осведомеността на потребителите относно продукти, които бързо се развалят и не подлежат на поправка, по целесъобразност чрез разработване на платформи за уведомяване на потребителите;

29.  призовава Комисията да насърчава редовен и структуриран обмен на информация и споделяне на най-добри практики в целия Съюз, между Комисията и държавите членки, като включва регионалните и общинските органи;

Мерки относно програмираното остаряване

30.  призовава Комисията да предложи, при консултация с организациите на потребителите, производителите и други заинтересовани лица, определение на равнище ЕС на програмираното остаряване за материални стоки и за софтуер; призовава Комисията, в сътрудничество с органите за надзор на пазара, да проучи възможността за въвеждане на независима система, която би могла да проверява и открива програмираното остаряване, заложено в продуктите; призовава, в тази връзка, за по-добра правна защита за лицата, подаващи сигнали за нередности, и за подходящи възпиращи мерки по отношение на производителите;

31.  посочва водещата роля на някои държави членки в това отношение, като например инициативата на държавите от Бенелюкс за борба с програмираното остаряване и за удължаване на продължителността на употреба на (електрическите) домакински уреди; подчертава значението на споделянето на най-добри практики в това отношение;

32.  отбелязва, че възможността за подобряване на продукта може да забави неговото остаряване и да намали въздействията върху околната среда и разходите за потребителите;

Засилване на правото на законоустановена гаранция за съответствие

33.  счита, че е от първостепенно значение потребителите да бъдат по-добре информирани как действа законовата гаранция за съответствие; призовава обозначението на тази гаранция да фигурира изписано изцяло върху фактурата за покупка на продукта;

34.  призовава Комисията да предприеме инициативи и мерки, за да увеличи доверието на потребителите:

   чрез засилването на защитата на потребителите, и по-специално за онези продукти, за които разумно очакваният срок на употреба е по-дълъг, и чрез отчитане на предприетите вече силни мерки за защита на потребителите в някои държави членки,
   чрез отчитане на въздействието на законодателството за екопроектирането и договорното право върху свързаните с енергопотреблението продукти, с цел да се разработи цялостен подход към регулирането на продуктите,
   чрез гарантиране на официална информация за потребителя в договора за продажба относно правото му на законоустановена гаранция и чрез насърчаване на програмите за информиране относно това право,
   чрез опростяване на доказателството за покупка за потребителя, като се обвърже гаранцията с предмета, а не с купувача, и чрез допълнително насърчаване на въвеждането на електронни касови бележки и схеми за цифрова гаранция;

35.  призовава за създаването на механизъм за подаване на жалби на равнище ЕС за случаите, в които правото на гаранция не е приложено, за да се подпомогне контролът на прилагането на европейските стандарти от страна на съответните органи;

36.  отбелязва, че чрез укрепване на принципа на разширена отговорност на производителя и определяне на минимални изисквания може да се създаде стимул за проектиране на по-устойчиви продукти;

Защита на потребителите по отношение на остаряването на софтуера

37.  призовава за по-голяма прозрачност по отношение на възможностите за подобряване, осъвременяването по отношение на сигурността и дълготрайността — всички тези елементи са необходими за правилното функциониране на софтуера и хардуера; призовава Комисията да проучи необходимостта от създаването на благоприятни условия за по-голямо сътрудничество между предприятията;

38.  насърчава осигуряването на прозрачност от доставчиците и производителите чрез посочване в договорите за продуктите на минималния период, за който ще се предоставя осъвременяване на операционните системи по отношение на сигурността; предлага да се установи определение за разумен срок за употреба; подчертава освен това необходимостта доставчикът на стоката, в случай на вградени операционни системи, да осигури предоставянето на осъвременяване по отношение на сигурността; призовава производителите да предоставят ясна информация за съвместимостта на осъвременяването и подобряването на софтуера с вградените операционни системи, предоставяни на потребителите;

39.  призовава за това осъвременяването на основния софтуер да бъде обратимо и да се придружава от информация относно последиците за функционирането на устройството, както и за това новите основни софтуери да бъдат съвмести с предходното поколение софтуери;

40.  призовава за насърчаване на възможностите за подмяна на частите, включително на процесора, посредством стандартизация, така че продуктите да могат да се осъвременяват;

o
o   o

41.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.
(2) OВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 1.
(3) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.
(4) ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 23.
(5) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.
(6) OВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.


Провеждане на борба срещу нарушенията на правата на човека в контекста на военните престъпления и престъпленията против човечеството, в това число и геноцида
PDF 612kWORD 69k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно провеждане на борба срещу нарушенията на правата на човека в контекста на военните престъпления и престъпленията против човечеството, в това число и геноцида (2016/2239(INI))
P8_TA(2017)0288A8-0222/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН от 9 декември 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид,

—  като взе предвид глава VII от Устава на Организацията на Обединените нации („Действия в случай на заплахи срещу мира, нарушения на мира и актове на агресия“),

—  като взе предвид Конвенцията на Обединените нации от 10 декември 1984 г. срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание,

—  като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 18 от Международния пакт за граждански и политически права, Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, и насоките на ЕС за насърчаване и защита на свободата на религията или убежденията,

—  като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността от 31 октомври 2000 г.,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) от 17 юли 1998 г., който влезе в сила на 1 юли 2002 г.,

—  като взе предвид измененията от Кампала на Римския статут, приети от Конференцията за преразглеждане в Кампала, Уганда, през юни 2010 г.,

—  като взе предвид рамката на Организацията на обединените нации за анализ на жестоките престъпления, изготвена от Службата на специалните съветници на ООН за предотвратяването на геноцид и отговорността за предоставяне на защита,

—  като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека от 15 март 2015 г. относно положението с правата на човека в Ирак в контекста на престъпленията, извършени от така наречената Ислямска държава в Ирак и Леванта и от свързани с нея групи,

—  като взе предвид Резолюция A/71/L.48 на Общото събрание на ООН от декември 2016 г. за създаване на международен, безпристрастен и независим механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-сериозните престъпления по международното право, извършени в Сирийската арабска република след март 2011 г. (IIIM),

—  като взе предвид специалното разследване във връзка със събитията в Алепо от независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, публикувано на 1 март 2017 г.,

—  като взе предвид Обща позиция 2001/443/ОВППС на Съвета от 11 юни 2001 г. относно Международния наказателен съд(1),

—  като взе предвид Решение 2002/494/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. за създаване на европейска мрежа на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления(2),

—  като взе предвид Решение 2003/335/ПВР на Съвета от 8 май 2003 г. за разследване и наказателно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления(3),

—  като взе предвид Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 г. относно Международния наказателен съд(4),

—  като взе предвид насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право,

—  като взе предвид Споразумението между Международния наказателен съд и Европейския съюз за сътрудничество и взаимопомощ(5),

—  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд(6),

—  като взе предвид съвместния работен документ на Комисията и на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно утвърждаването на принципа на взаимно допълване (SWD(2013)0026),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2014 г. относно всеобхватния подход на ЕС,

—  като взе предвид Стратегията на Мрежата на ЕС по въпросите на геноцида за борба с безнаказаността за престъплението геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления в рамките на Европейския съюз и неговите държави членки, приета на 30 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2015 г. относно подкрепата на ЕС за правосъдие в условията на преход,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 май 2016 г. относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от Даиш,

—  като взе предвид изявлението от 9 декември 2016 г. на заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност по случай Международния ден за възпоменание и почитане на достойнството на жертвите на престъплението геноцид от и за предотвратяването на тези престъпления,

—  като взе предвид Плана за действие на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно престъплението агресия(8),

—  като взе предвид своите резолюции от 8 октомври 2015 г. относно масовото разселване на деца в Нигерия в резултат на нападения на „Боко Харам“(9) и от 17 юли 2014 г. относно Нигерия: неотдавнашните атаки на „Боко Харам“(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно подготовката за „Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ“(11),

—  като взе предвид своите резолюции от 24 ноември 2016 г. относно положението в Сирия(12), от 27 октомври 2016 г. относно положението в Северен Ирак/Мосул(13), от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на т. нар. „ИДИЛ/Даиш“(14) и резолюцията от 11 юни 2015 г. относно Сирия: положението в Палмира и случаят на Мазен Даруиш(15),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0222/2017),

А.  като има предвид, че престъплението геноцид, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, известни също като „жестоки престъпления“, са най-тежките престъпления срещу човечеството и са повод за загриженост за цялата международна общност; като има предвид, че човечеството е дълбоко потресено от тези престъпления;

Б.  като има предвид, че международната общност има задължението да предотвратява извършването на жестоки престъпления; като има предвид, че когато се случват такива престъпления, те трябва да не остават ненаказани и трябва да се гарантира тяхното ефективно, справедливо и бързо наказателно преследване, на национално или международно равнище, в съответствие с принципа на взаимно допълване;

В.  като има предвид, че отговорността, правосъдието, принципите на правовата държава и борбата срещу безнаказаността са съществени елементи, на които се основават мирът и разрешаването на конфликти, помирението и усилията за възстановяване;

Г.  като има предвид, че истинското помирение може да се основава единствено на истината и справедливостта;

Д.  като има предвид, че жертвите на подобни престъпления имат правото на правни средства за защита и обезщетение и като има предвид, че бежанците, които са били жертва на жестоки престъпления следва да получат пълна подкрепа от страна на международната общност; като има предвид, че в този контекст е важно да се възприеме перспектива на равенството между половете, като се вземат предвид специалните потребности на жените и момичетата в бежанските лагери, по време на репатрирането и повторното заселване, рехабилитацията и възстановяването след конфликти;

Е.  като има предвид, че МНС играе ключова роля в борбата срещу безнаказаността и възстановяването на мира, както и в осигуряването на правосъдие за жертвите;

Ж.  като има предвид, че системата на компенсации за жертвите на престъпления в рамките на правомощията на Съда прави МНС уникална съдебна институция на международно равнище;

З.  като има предвид, че всеобщото признаване на Римския статут е от съществено значение за пълната ефективност на Международния наказателен съд; като има предвид, че 124 държави, включително всички държави — членки на ЕС, са ратифицирали Римския статут на Международния наказателен съд;

И.  като има предвид, че измененията от Кампала на Римския статут относно престъплението агресия – считани за най-сериозната и опасна форма на незаконното използване на сила – бяха ратифицирани от 34 държави, с което беше достигнат необходимият брой от 30 ратификации за тяхното задействане и на Асамблеята на държавите — страни по Римския статут, беше дадена възможност да одобрят след 1 януари 2017 г. задействането на основаващата се на договора компетентност на Съда по отношение на престъплението агресия;

Й.  като има предвид, че през ноември 2016 г. Русия реши да оттегли своя подпис от Римския статут; като има предвид, че през октомври 2016 г. Южна Африка, Гамбия и Бурунди също обявиха своето оттегляне от Римския статут; като има предвид, че на 31 януари 2017 г. Африканският съюз (АС) прие необвързваща резолюция, която включва стратегия за оттегляне от МНС и с която държавите — членки на АС, се призовават да разгледат възможността за прилагане на направените от него препоръки; като има предвид, че през февруари и март 2017 г. съответно, Гамбия и Южна Африка уведомиха за решението си да отменят оттеглянето си от Римския статут;

К.  като има предвид, че сътрудничеството между държавите — страни по Римския статут, и с регионални организации е от изключително значение, особено в ситуации, при които се поставя под въпрос юрисдикцията на МНС;

Л.  като има предвид, че в момента МНС провежда десет разследвания в девет държави (Грузия, Мали, Кот д’Ивоар, Либия, Кения, Судан (Дарфур), Уганда, Демократична република Конго) и в Централноафриканската република (две разследвания);

М.  като има предвид, че в съответствие с принципа на взаимно допълване, залегнал в Римския статут, МНС действа само в случаите, когато националните съдилища не са в състояние или не желаят наистина да водят разследване и наказателно преследване на жестоки престъпления, така че държавите — страни по него, запазват основната отговорност за изправянето пред правосъдие на предполагаемите извършители на най-сериозните престъпления, които пораждат безпокойство в международен план;

Н.  като има предвид, че в Обща позиция 2001/443/ОВППС на Съвета от 11 юни 2001 г. относно Международния наказателен съд държавите членки заявяват, че престъпленията, които попадат в юрисдикцията на МНС, засягат всички държави членки, които са решени да си сътрудничат за предотвратяването на тези престъпления и за слагане на край на безнаказаността за техните извършители;

О.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са ревностни съюзници на Международния наказателен съд от неговото създаване и предлагат непрекъсната политическа, дипломатическа, финансова и логистична подкрепа, включително утвърждаване на универсалния характер и защита на неприкосновеността на системата на Римския статут;

П.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) решително да подкрепят създаването на ефективен механизъм за по-стриктно спазване на международното хуманитарно право; като има предвид, че Парламентът отправи искане към заместник-председателя/върховен представител да представи доклад относно целите и стратегията, изготвени с цел осъществяване на този ангажимент;

Р.  като има предвид, че многобройни жестоки престъпления бяха извършени на територията на страните, които в миналото бяха част от Югославия, през войните между 1991 и 1995 г.;

С.  като има предвид, че напредъкът по съдебните производства за жестоките престъпления, извършени на територията на страните от бивша Югославия по време на войните между 1991 и 1995 г., е много бавен;

Т.  като има предвид, че Сирия се присъедини към Конвенцията против геноцида през 1955 г. и към Конвенцията против изтезанията през 2004 г.;

У.  като има предвид, че в своята резолюция от 27 октомври 2016 г. Европейският парламент припомни, че нарушенията на правата на човека, извършени от ИДИЛ/Даиш, включват геноцид;

Ф.  като има предвид, че в няколко доклада на ООН, включително на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, на специалния съветник на генералния секретар на ООН по въпросите на предотвратяването на геноцид, на специалния съветник на генералния секретар на ООН относно отговорността за защита, на специалния докладчик по въпросите на малцинствата и на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, както и в различни източници на НПО, се заявява, че актовете, извършени от всички страни, може да представляват „жестоки престъпления“, както и че в битката за Алепо през декември 2016 г. военни престъпления са били извършени от всички страни;

Х.  като има предвид, че МНС е заявил, че има разумни основания да се смята, че извършените от „Боко Харам“ престъпления в Нигерия представляват престъпления срещу човечеството по член 7 от Статута, включително убийства и преследване;

Ц.  като има предвид, че стотиците екзекуции в Бурунди от април 2015 г. насам доведоха до доклад на Независимото разследване на ООН относно Бурунди със заключение, че редица лица в Бурунди следва да бъдат обект на наказателно преследване за предполагаеми престъпления срещу човечеството;

Ч.  като има предвид, че организации на гражданското общество, международни адвокати и НПО отправиха предупреждение, че събитията, настъпили в Бурунди в края на 2016 г., биха могли да представляват геноцид;

Ш.  като има предвид, че международните правила относно военните престъпления и престъпленията срещу човечеството са задължителни и за недържавните участници или лицата, които действат от името на или в рамките на недържавни организации; като има предвид, че това следва да бъде потвърдено в още по-голяма степен днес, когато недържавни участници все по-често присъстват във военни сценарии и насърчават и извършват такива сериозни престъпления;

Щ.  като има предвид, че при определени условия от държавите също може да се търси отговорност за нарушения на задълженията по международни договори и конвенции, за които е компетентен Международният съд, включително Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, и Конвенцията от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид;

АА.  като има предвид, че Международният съд е в състояние да установи отговорност на държавата;

АБ.  като има предвид, че с цел сплашване и унижаване на врага изнасилването и сексуалното насилие се използват от всички страни в конфликтите като военна тактика; като има предвид, че освен това насилието, основано на пола, и сексуалните престъпления драстично нарастват по време на конфликт;

АВ.  като има предвид, че насилието срещу жените по време на конфликт и след конфликт може да се разглежда като продължение на дискриминацията, с която се сблъскват жените в периодите без конфликт; като има предвид, че конфликтите изострят вече съществуващи модели на дискриминация въз основа на пола, както и исторически неравнопоставените властови отношения между половете, което излага жените и момичетата на повишен риск от сексуално, физическо и психологическо насилие;

1.  припомня ангажимента на ЕС да действа на международната сцена в името на принципите, вдъхновили неговото създаване, включително демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, както и в защита на принципите на Устава на ООН и на международното право; потвърждава в този контекст, че следва да бъде от първостепенно значение за ЕС да обърне внимание и да подведе под отговорност лицата, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека, които достигат тежестта на престъпления против човечеството и геноцид, както и тежки нарушения на международното хуманитарно право, чиято тежест достига равнище на военни престъпления;

2.  призовава ЕС и неговите държави членки да използват цялото си политическо влияние, за да предотвратят всякакви действия, които биха могли да се считат за жестоки престъпления, да реагират по ефективен и координиран начин в случаите на извършване на такива престъпления и да мобилизират всички необходими ресурси за подвеждането под съдебна отговорност на всички отговорни лица, както и за подпомагане на жертвите и за процесите на стабилизиране и помирение;

Относно необходимостта да се постави акцент върху предотвратяването на жестоки престъпления

3.  настоятелно приканва договарящите се страни по Конвенцията на Организацията на обединените нации за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., по четирите Женевски конвенции от 1949 г., по Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г. и по други релевантни международни споразумения, включително държавите — членки на ЕС, да предприемат всички необходими действия за предотвратяване на жестоките престъпления в рамките на своята територия, в съответствие с поетия от тях ангажимент; призовава всички държави, които все още не са ратифицирали горепосочените конвенции, да сторят това;

4.  подчертава спешната необходимост международната общност да активизира усилията си за наблюдение и отговор на всички конфликти или потенциални конфликти, които биха могли да доведат до каквото и да е действие, което може да се счита за проява на жестокост;

5.  призовава международната общност да създаде инструменти, които могат да сведат до минимум несъответствието между предупреждение и реагиране с цел предотвратяване на появата, повторната поява и ескалирането на въоръжени конфликти, като системата за ранно предупреждение на ЕС;

6.  призовава ЕС да увеличи усилията си за разработване на последователен и ефикасен подход за идентифициране и своевременно реагиране спрямо ситуации на криза или конфликт, които могат до доведат до извършването на жестоки престъпления; подчертава по-специално важността на и необходимостта от ефективен обмен на информация и координация на превантивните действия между институциите на ЕС, включително делегациите на ЕС, мисиите и операциите в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), и държавите членки, заедно с техните дипломатически представителства; в този контекст приветства новата инициатива на Комисията за Бяла книга, в която да доведе до по-ефективна външна дейност на ЕС; подчертава значението на гражданските мисии и операции след конфликти по ОПСО, за да се подкрепи възстановяването в трети държави, особено когато те са били арена на престъпления срещу човечеството;

7.  счита, че ЕС следва да включи във всеобхватния си подход към външните конфликти и кризи необходимите инструменти за идентифициране и предотвратяване на ранен етап на всякакви жестоки престъпления; в този контекст обръща внимание на рамката на Организацията на обединените нации за анализ на жестоките престъпления, изготвена от Службата на специалните съветници на ООН за предотвратяването на геноцид и отговорността за предоставяне на защита, счита, че ЕС и неговите държави членки следва винаги да заемат категорична позиция в случаите, когато извършването на престъпления изглежда непосредствено предстоящо, и следва да използват всички мирни инструменти, с които разполагат, като двустранните отношения, многостранните форуми и публичната дипломация;

8.  настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител: да продължи сътрудничество със и обучението на персонала на делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки, както и на гражданските и военните мисии, в областта на международните права на човека, хуманитарното право и наказателното право, включително способността им за откриване на потенциални ситуации, които могат да се съпътстват от военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и тежки нарушения на международното хуманитарно право, наред с другото, чрез редовен обмен с местното гражданско общество; да гарантира, че специалните представители на ЕС защитават принципа на отговорността за защита (R2P) винаги, когато това е необходимо, и да разшири мандата на специалния представител на ЕС по правата на човека, така че да включва въпроси, свързани с принципа на отговорността за защита; да оказва допълнителна подкрепа на звеното за връзка на ЕС относно принципа на отговорността за защита в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в контекста на съществуващите структури и ресурси, което е специално натоварено с повишаването на осведомеността относно последиците от принципа на отговорността за защита и с осигуряването на своевременни информационни потоци между всички засегнати участници относно ситуации, будещи загриженост, като същевременно насърчава създаването на национални звена за връзка относно принципа на отговорността за защита в държавите членки; да продължи да засилва професионалния характер на превантивната дипломация и посредничеството и да ги укрепва;

9.  подчертава необходимостта държавите и регионите, които са изложени на опасност от конфликти, да разполагат с квалифицирани и надеждни сили за сигурност; призовава за допълнителни усилия от страна на ЕС и държавите членки за разработване на програми за изграждане на капацитет в сектора на сигурността, както и на платформи за насърчаване на култура на зачитане на правата на човека и конституцията, на почтеност и на служене на обществото сред местните сили за сигурност и военни сили;

10.  подчертава, че преодоляването на първопричините за насилието и конфликтите, даването на принос за създаването на мирни и демократични условия, гарантирането на зачитането на правата на човека, включително закрилата на жените, младите хора и малолетните и непълнолетните лица, малцинствата и общностите на ЛГБТИ, както и насърчаването на междурелигиозния и междукултурния диалог, са от решаващо значение за предотвратяването на геноцид и престъпления срещу човечеството;

11.  призовава за разработването — на международно, регионално и национално равнище — на образователни и културни програми, които да насърчават разбирането на причините и последиците от жестоките престъпления за човечеството и да повишават осведомеността относно необходимостта и важността на съхраняването на мира, утвърждаване на правата на човека и междурелигиозната толерантност и наказателно преследване и разследване на всички подобни престъпления; в тази връзка приветства организирането на първия ежегоден ден на ЕС срещу безнаказаността за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления;

Относно подкрепата за разследването и наказателното преследване на геноцида, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления

12.  отново изразява пълната си подкрепа за МНС, Римския статут, службата на прокурора, неговите правомощия proprio motu и за напредъка, постигнат в започването на нови разследвания, като съществено средство за провеждане на борба срещу безнаказаността за жестоките престъпления;

13.  приветства срещата, провела се на 6 юли 2016 г. в Брюксел, между представители на ЕС и МНС в подготовка за второто заседание на кръглата маса между ЕС и МНС, с цел да се даде възможност на съответния персонал в МНС и европейските институции да набележат общи сфери на интереси, да обменят информация относно съответните дейности и да осигурят по-добро сътрудничество между ЕС и МНС;

14.  потвърждава, че поддържането на независимостта на МНС е изключително важно не само за гарантиране на ефективната му работа, но и за насърчаване на универсалността на Римския статут;

15.  предупреждава, че прилагането на правосъдие не може да се основава на балансиране между справедливостта и политическите съображения, тъй като това балансиране няма да насърчи усилията за помирение, а ще ги отслаби;

16.  отново потвърждава първостепенното значение на всеобщото присъединяване към Римския статут на Международния наказателен съд; призовава държавите, които още не са сторили това, да ратифицират Римския статут, Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда и измененията от Кампала към Римския статут с цел да подкрепят търсенето на отговорност и помирението, като ключови елементи за предотвратяване на бъдещи жестоки престъпления; потвърждава също така решаващото значение на ненарушимостта на Римския статут;

17.  отбелязва с изключително съжаление неотдавнашните обявявания на случаи на оттегляне от Римския статут, което представлява предизвикателство по отношение на достъпа на жертвите до правосъдие и които следва да бъдат категорично осъдени; приветства факта, че както Гамбия, така и Южна Африка вече се отказаха от своето обявено оттегляне; настоятелно призовава последната останала държава да преразгледа своето решение; призовава освен това ЕС да положи всички необходими усилия, за да гарантира, че няма да бъдат допуснати случаи на оттегляне, включително чрез сътрудничество с Африканския съюз; приветства факта, че Асамблеята на държавите – страни по МНС, постигна съгласие да разгледа предложените изменения на Римския статут, с цел да отговори на опасенията на АС, изразени по време на неговата специална среща на високо равнище;

18.  призовава четирите подписали държави, които са информирали Генералния секретар на ООН, че вече не възнамеряват да станат страни по Римския статут, да преразгледат решенията си; отбелязва освен това, че три държави от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН не са страни по Римския статут;

19.  освен това призовава всички държави — страни по Международния наказателен съд, да увеличат своите усилия за насърчаване на всеобщо присъединяване към МНС и към Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда; счита, че Комисията и ЕСВД, заедно с държавите членки, следва да продължат да насърчават трети държави да ратифицират и прилагат Римския статут и Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда, както и да извършат оценка на постигнатото от ЕС в това отношение;

20.  подчертава значението на гарантирането на достатъчни финансови вноски за Съда с оглед на ефективното му функциониране, или под формата на вноски на държавите — страни по Конвенцията, или чрез механизмите за финансиране от ЕС, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) или Европейския фонд за развитие (ЕФР), като особено внимание се обръща на финансирането за участниците от гражданското общество, които работят за насърчаване на системата на международното наказателно правосъдие и по въпроси, свързани с МНС;

21.  приветства неоценимата помощ, предоставяна от организациите на гражданското общество за Съда; изразява загриженост във връзка със сигналите за заплахи и сплашване, насочени към някои организации на гражданското общество, които сътрудничат на Съда; призовава да се предприемат всички необходими действия за осигуряване на безопасна среда, за да могат организациите на гражданското общество да работят и сътрудничат със Съда и да се отговори на всякакви заплахи и сплашване срещу тях във връзка с това;

22.  отбелязва постигнатия напредък в изпълнението на плана за действие от 12 юли 2011 г. за последващи действия относно решението на Съвета от 21 март 2011 г. относно МНС; призовава за оценка на изпълнението на плана за действие, с цел да се определят възможни области, в които ефективността на действията на ЕС би могла да бъде подобрена, включително когато става дума за насърчаване на неприкосновеността и независимостта на Съда;

23.  настоятелно призовава всички държави, които са ратифицирали Римския статут, да оказват пълно съдействие на МНС в усилията му да разследва и да изправя пред правосъдие лицата, които са отговорни за сериозни международни престъпления, да зачитат правомощията на МНС и да изпълняват изцяло неговите решения;

24.  категорично насърчава ЕС и неговите държави членки да използват всички политически и дипломатически инструменти на тяхно разположение, за да подкрепят ефективното сътрудничество с Международния наказателен съд (МНС), особено по отношение на програмите за закрила на свидетелите и изпълнението на висящи заповеди за арест, като се обърне специално внимание на 13-те заподозрени, които са бегълци; призовава Комисията, ЕСВД и Съвета да постигнат съгласие относно приемането на конкретни мерки за реагиране при липса на сътрудничество с МНС в допълнение към политическите изявления;

25.  призовава ЕС и неговите държави членки да използват всички средства спрямо трети страни, включително възможността за санкции — по-специално по отношение на страните, положението в които е предмет на разследване от МНС, и страни, които са предмет на предварително разследване от МНС — с цел да се засили тяхната политическа воля да сътрудничат и да се подпомогне капацитетът им да започнат национални производства във връзка с жестоките престъпления; призовава също така ЕС и неговите държави членки да предоставят пълна подкрепа за тези страни, за да им се помогне да спазят изискванията на МНС; призовава държавите членки изцяло да се съобразят с Обща позиция 2008/944/CFSP на Съвета от 8 декември 2008 г.;

26.  счита, че на жертвите на жестоки престъпления следва да се предостави достъп до ефективни и изпълними средства за защита и компенсации; подчертава особената роля на жертвите и свидетелите в делата пред Съда и необходимостта от специални мерки, насочени към осигуряването на тяхната безопасност и ефективно участие съгласно Римския статут; призовава ЕС и неговите държави членки да поставят правата на жертвите в основата на всички действия в борбата срещу безнаказаността и да участват на доброволна основа в доверителния фонд на МНС за жертвите;

27.  призовава ЕСВД да гарантира включването на търсенето на отговорност за жестоки престъпления и подкрепата за МНС във всички приоритети на външната политика на ЕС, включително чрез процеса на разширяване, като систематично взема предвид борбата срещу безнаказаността; в тази връзка подчертава важната роля на парламентаристите за насърчаването на МНС и борбата срещу безнаказаността, включително чрез междупарламентарно сътрудничество;

28.  призовава държавите членки да гарантират, че координацията и сътрудничеството с МНС са включени в мандата на съответните регионални специални представители на ЕС; подновява призива си към върховния представител/заместник-председател да назначи „специален представител на ЕС по международно хуманитарно право и международно правосъдие“ с мандат за насърчаване, интегриране и представляване на ангажимента на ЕС за борба с безнаказаността и към МНС във външните политики на ЕС;

29.  подчертава съществената роля на Европейския парламент за наблюдението на действията на ЕС по този въпрос; приветства добавянето на раздел относно борбата срещу безнаказаността и МНС в годишния доклад на ЕП относно правата на човека и демокрацията по света и освен това предлага Европейският парламент да играе по-активна роля чрез насърчаване и интегриране на борбата срещу безнаказаността и МНС във всички политики и институции на ЕС, по-специално в работата на комисиите на ЕП, отговарящи за външните политики на Съюза, и неговите делегации за връзки с трети държави;

30.  подчертава, че от принципа на взаимно допълване на МНС произтича основната отговорност на държавите – страни по неговия статут, да разследват и да преследват по съдебен ред жестоките престъпления; изразява своята загриженост, че не всички държави членки на ЕС разполагат със законодателство, в което тези престъпления са определени съгласно националното право, въз основа на което техните съдилища да могат да упражняват своята юрисдикция; призовава ЕС и неговите държави членки да се възползват в пълна степен от инструментариума за „утвърждаването на принципа на взаимно допълване“;

31.  насърчава държавите членки да изменят член 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да се добавят „жестоките престъпления“ към списъка с престъпления, за които ЕС има правомощия;

32.  настоятелно насърчава ЕС да подготви и осигури ресурси за изготвянето на план за действие за борба срещу безнаказаността в рамките на Европа за престъпления по международното право, с ясни показатели за институциите на ЕС и държавите членки, с цел укрепване на разследването и наказателното преследване на национално равнище на геноцида, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления;

33.  припомня, че държавите, включително държавите — членки на ЕС, могат поотделно да завеждат дела срещу други държави в Международния съд за нарушения на държавно равнище на задължения, произтичащи от международни договори и конвенции, включително Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид;

34.  припомня, че категорично осъжда жестокостите, извършени от режима на Асад в Сирия, които могат да се считат за сериозни военни престъпления и престъпления срещу човечеството, и изразява съжаление относно атмосферата на безнаказаност за извършителите на подобни престъпления в Сирия;

35.  изразява съжаление относно широко разпространената липса на зачитане на международното хуманитарно право и тревожния размер на загубите на човешки животи и нападенията срещу цивилни инфраструктури във въоръжени конфликти по целия свят; настоятелно призовава международната общност да свика международна конференция за изготвяне на нов международен механизъм за проследяване и събиране на данни, както и за публично докладване за нарушения по време на въоръжени конфликти; подновява искането си към върховния представител/заместник-председател да представя ежегодно публичен списък на предполагаемите извършители на нападения срещу училища и болници, с цел да се определят подходящи действия на ЕС за слагане на край на подобни нападения;

36.  призовава държавите членки да ратифицират основните инструменти на международното хуманитарно право и другите свързани правни инструменти; признава значението на Насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право и отново призовава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да засилят тяхното прилагане, най-вече във връзка с военните престъпления в Близкия изток; призовава ЕС да подкрепи инициативи, които имат за цел разпространението на знания за международното хуманитарно право и добрите практики при прилагането му, и да използва всички двустранни инструменти, с които разполага, за ефективно насърчаване на спазването на международното хуманитарно право от страна на партньорите му, включително чрез политически диалог;

37.  подчертава, че държавите членки следва да отказват да предоставят оръжие, оборудване или финансова и политическа подкрепа за правителства или недържавни участници, които нарушават международното хуманитарно право, включително с актове като изнасилване и други форми на сексуално насилие срещу жени и деца;

38.  освен това призовава ЕС и неговите държави членки да подпомогнат процесите на реформа и националните усилия за изграждане на капацитет, целящи укрепването на независимостта на съдебната власт, сектора на правоприлагането, системата на местата за лишаване от свобода и програмите за компенсации в трети държави, които са пряко засегнати от твърдения за извършване на подобни престъпления, в съответствие с ангажимента, поет в плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.; приветства, в този контекст, Рамката на ЕС за подкрепа за правосъдието в условията на преход от 2015 г. и очаква неговото ефективно прилагане;

Относно борбата срещу безнаказаността на недържавни участници

39.  отбелязва, че международното наказателно право, и по-специално мандатът и съдебната практика на международните наказателни трибунали определят ясно отговорността на лица, които са членове на недържавни участници, в контекста на международни престъпления; подчертава, че тази отговорност се отнася не само до съответните лица, но и до непреки съизвършители на престъпления по международното право; насърчава всички държави – членки на ЕС, да изправят пред правосъдието държавните и недържавни участници и лицата, отговорни за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

40.  подчертава, че извършването на жестоки престъпления от ИДИЛ/Даиш или други недържавни участници срещу жени и момичета беше широко отразено от съответните международни органи; отбелязва, че международната правна общност полага усилия за поставянето на тези престъпления в рамките на международната наказателноправна рамка;

41.  потвърждава в този контекст, че категорично осъжда бруталните престъпления и нарушения на правата на човека, извършени от недържавни участници като „Боко Харам“ в Нигерия и ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак; е потресен от огромния списък на извършените престъпления, в т.ч. екзекуции, изтезания, изнасилване, поробване и сексуално робство, наемане на деца войници, насилствено налагане на друга религия и системни убийства, насочени срещу религиозни малцинства, включително християни, язиди и други; припомня, че сексуалното насилие може да бъде приравнено на военно престъпление и престъпление срещу човечеството; счита, че наказателното преследване на извършителите следва да бъде приоритет за международната общност;

42.  насърчава ЕС и неговите държави членки да се борят срещу безнаказаността и да окажат активна подкрепа на международните усилия за изправянето на членове на недържавни групи като „Боко Харам“, ИДИЛ/Даиш и всички други участници, извършили престъпления срещу човечеството, пред правосъдие; призовава за изготвянето на ясен подход към наказателното преследване на бойците на ИДИЛ/Даиш и техните подстрекатели, включително чрез използване на експертния опит на мрежата на ЕС за разследване и наказателно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления;

43.  подчертава, че ЕС и неговите държави членки следва да подкрепят наказателното преследване на недържавни групи като ИДИЛ/Даиш от страна на МНС чрез търсене на консенсус в рамките на Съвета за сигурност на ООН за прехвърлянето на компетентността по този въпрос на МНС, тъй като Сирия и Ирак не са страни по Римския статут; подчертава, че, ЕС следва да проучи и подкрепя, на международно равнище и с всички средства, възможностите за разследване и наказателно преследване на престъпленията, извършени от всички страни по сирийския конфликт, включително ИДИЛ/Даиш, включително чрез създаването на международен наказателен трибунал за Ирак и Сирия;

44.  изразява съжаление по повод на ветото, наложено от страна на Русия и Китай като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, срещу сезирането на прокурора на Международния наказателен съд за положението в Сирия съгласно глава VII от Устава на ООН и срещу приемането на мярка за санкциониране на Сирия за използването на химическо оръжие; призовава ЕС да окаже подкрепа за предприемането на бързи действия за реформа на функционирането на Съвета за сигурност на ООН, особено по отношение на използването на правото на вето, и по-специално, инициативата на Франция страните да се въздържат от упражняването на това право, когато са налице данни за извършване на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

45.  насърчава евентуален призив за прилагане на принципите, определени в глава VII от Устава на ООН, с цел съобразяване с принципа за отговорността за защита, винаги под егидата на международната общност и с разрешението на Съвета за сигурност на ООН;

46.  приветства анкетната комисия за Сирия, създадена от Съвета на ООН по правата на човека и Международния, безпристрастен и независим механизъм (IIIM), създаден от Общото събрание на ООН, за да се оказва подкрепа в разследването на тежките престъпления, извършени в Сирия; подчертава необходимостта от създаване на подобен независим механизъм за Ирак и призовава всички държави — членки на ЕС, всички страни по конфликта в Сирия, гражданското общество и системата на ООН като цяло да сътрудничат изцяло на IIIM и да му предоставят всички сведения и документи, които евентуално притежават, за да подпомогнат осъществяването на неговия мандат; отправя благодарност към онези от държавите — членки на ЕС, подпомогнали финансово ІІІМ, и призовава държавите, които не са дали своя финансов принос, да го направят;

47.  призовава ЕС да осигури подходящо финансиране за организациите, които работят по разследване чрез открити източници и цифрово събиране на доказателства за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, с цел да се гарантира търсенето на отговорност и изправянето на извършителите пред правосъдие;

48.  приветства усилията на ЕС в подкрепа на работата на Комисията за международно правосъдие и търсене на отговорност и на други НПО, които документират жестоки престъпления; призовава ЕС да окаже пряка подкрепа на иракското и сирийското гражданско общество за събирането, съхраняването и опазването на доказателства за престъпления, извършени в Ирак и Сирия, от която и да било страна по конфликта, включително ИДИЛ/Даиш; призовава за събирането и съхраняването на доказателства, цифрови и други, относно военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцид, извършени от всички страни по конфликта, като ключова стъпка в борбата срещу безнаказаността и като основен приоритет; подкрепя инициативата на Великобритания, Белгия и Ирак на равнището на ООН („Коалиция за изправянето на Даиш пред правосъдие“), която има за цел събирането на доказателства за престъпленията, извършени от ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак, така че да се улесни нейното наказателно преследване в международен план, и призовава държавите — членки на ЕС, да се присъединят към тази коалиция или да я подкрепят; подкрепя също така дейностите по инициативата за културното наследство и нейните проучвателни дейности в Сирия и Ирак във връзка с разрушаването на археологично и културно наследство;

49.  насърчава ЕС и неговите държави членки да използват всички необходими действия с цел ефективното прекъсване на потока от ресурси към ИДИЛ/Даиш, вариращи от оръжия, превозни средства и парични постъпления до много други видове активи;

50.  настоятелно призовава ЕС да наложи санкции на държавите и органите, които пряко или косвено улесняват потока от ресурси към ИДИЛ/Даиш и по този начин допринасят за развитието на нейната терористична престъпна дейност;

51.  подчертава, че държавите – членки на ЕС, следва да разследват и преследват по съдебен път своите граждани или лицата под своя юрисдикция, които са извършили, направили са опит да извършат или са били съучастници в жестоки престъпления в Ирак и Сирия, или да сезират за тях МНС в съответствие с Римския статут; припомня обаче, че съдебното преследване на членове на ИДИЛ/Даиш в държавите членки може да бъде само мярка, която допълва международното правосъдие;

52.  подчертава значението на Споразумението за сътрудничество и взаимопомощ между ЕС и МНС; призовава държавите членки да прилагат принципа на универсална юрисдикция в борбата срещу безнаказаността, и подчертава значението на този принцип за ефикасността и доброто функциониране на международната наказателноправна система; също така призовава държавите членки за наказателно преследване на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството в съответните национални юрисдикции, включително когато тези престъпления са извършени в трети държави или от граждани на трети държави;

53.  настоятелно призовава всички държави от международната общност, в т.ч. държавите — членки на ЕС, да работят активно за предотвратяването и борбата срещу радикализацията и да подобрят своите правни и съдебни системи, за да се избегне присъединяването на техни граждани и лица, пребиваващи на тяхна територия, към ИДИЛ/Даиш;

Свързаното с пола измерение при разглеждането на нарушения на правата на човека в контекста на военни престъпления

54.  подчертава острата необходимост от премахване на сексуалното и основаното на пола насилие чрез разрешаването на въпроса за тяхното широкоразпространено и системно използване като средство за водене на война срещу жени и момичета; настоятелно призовава всички страни да разработят национални програми за действие (НПД) в съответствие с Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, както и стратегии за борба с насилието срещу жените и призовава за всеобхватен ангажимент за осигуряване на прилагането на посочената резолюция; призовава за поемането на ангажимент на световно равнище за гарантиране на безопасността на жените и момичетата от началото на всяка извънредна или кризисна ситуация и в следконфликтни ситуации с всички възможни средства, като осигуряване на достъп до пълния набор от услуги по сексуално и репродуктивно здраве, включително законен и безопасен аборт, за жертвите на изнасилване по време на война; подчертава освен това, че жените често продължават да страдат от физическите, психологическите и социално-икономическите последици от насилието, дори след края на конфликта;

55.  счита, че жените следва да играят по-голяма роля в предотвратяването на конфликтите, насърчаването на правата на човека и демократичната реформа и подчертава значението на системното участие на жените като основен елемент в мирните процеси и възстановяването след конфликти; насърчава ЕС и неговите държави членки да поощряват включването на жените в мирните процеси и процесите на национално помирение;

56.  призовава Комисията, държавите членки и компетентните международни органи да вземат подходящи мерки, като например прилагане на военни дисциплинарни мерки и утвърждаване на принципа за отговорност на командването, както и предоставяне на обучение на военните части и мироопазващите и хуманитарните служители относно забраната на всякакви форми на сексуално насилие;

o
o   o

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите — членки на ООН.

(1) OВ L 155, 12.6.2001 г., стр. 19.
(2) OВ L 167, 26.6.2002 г., стр. 1.
(3) OВ L 118, 14.5.2003 г., стр. 12.
(4) OВ L 150, 18.6.2003 г., стр. 67.
(5) OВ L 115, 28.4.2006 г., стр. 49.
(6) OВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56.
(7) OВ C 153E, 31.5.2013 г., стр. 115.
(8) OВ C 224, 21.6.2016 г., стр. 31.
(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0344.
(10) OВ C 224, 21.6.2016 г., стр. 10.
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0459.
(12) Приети текстове, P8_TA(2016)0449.
(13) Приети текстове, P8_TA(2016)0422.
(14) Приети текстове, P8_TA(2016)0051.
(15) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 61.


Частни охранителни дружества
PDF 585kWORD 63k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно частните охранителни дружества (2016/2238(INI))
P8_TA(2017)0289A8-0191/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Документа от Монтрьо относно съответните международни правни задължения и добри практики на държавите по отношение на дейността на частни военни и охранителни дружества по време на въоръжени конфликти,

—  като взе предвид резолюции 15/26, 22/33, 28/7 и 30/6 на Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид работната група на ООН относно използването на наемни войници като средство за нарушаване на правата на човека и възпрепятстване на правото на самоопределение на народите, създадена през юли 2005 г.,

—  като взе предвид докладите на междуправителствената работна група с безсрочен мандат, създадена да разгледа възможността за изготвяне на международна регулаторна рамка за регулирането, наблюдението и надзора на дейността на частните военни и охранителни дружества;

—  като взе предвид Насоките на ООН за използването на услуги за въоръжена охрана, предоставяни от частни охранителни дружества, чийто обхват наскоро беше разширен и до услугите за невъоръжена охрана,

—  като взе предвид Кодекса на ООН на поведение за служителите на правоприлагащите органи,

—  като взе предвид проекта на евентуална конвенция за частните военни и охранителни дружества (ЧВОД), с цел обсъждане на въпроса и действия от страна на Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид Международния кодекс на поведение за асоциацията на частните доставчици на услуги в областта на сигурността (ICoCA), приет от Асоциацията за Международния кодекс на поведение, който представлява механизъм за саморегулиране на сектора, чиито стандарти са доброволни,

—  като взе предвид Кодекса на поведение на Международната асоциация за операции по установяването на стабилност, който представлява вътрешносекторен механизъм за саморегулиране,

—  като взе предвид Кодекса на поведение и етика в сектора на частните охранителни услуги, приет от Конфедерацията на европейските профсъюзи в областта на охранителните услуги и Федерацията на европейските профсъюзи в областта на обществените услуги (UNI Europa),

—  като взе предвид стандарт ISO 18788 система за управление на операции в областта на сигурността, който определя параметри за управление на частните охранителни дружества,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 13 юни 2002 г. относно сътрудничеството между компетентните национални органи на държавите членки, отговорни за частния сектор в областта на сигурността,

—  като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО(1),

—  като взе предвид Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО(2),

—  като взе предвид концепцията на ЕС за логистична подкрепа за ръководените от ЕС военни операции и концепцията на ЕС за подкрепа на ръководените от ЕС военни операции от страна на изпълнителите,

—  като взе предвид препоръките Priv-War за действие по регулиране в областта на частните военни и охранителни дружества и техните услуги,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети(3) страни, както и своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване(4),

—  като взе предвид множеството различни рискове, предизвикателства и заплахи в рамките на Европейския съюз и извън него,

—  като взе предвид Временното ръководство на Международната морска организация (ММО) от май 2012 г. относно въоръжени служители по сигурността на борда на плавателни средства,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0191/2017),

A.  като има предвид, че сигурността и отбраната са публични блага, управлявани от публичните органи в съответствие с критериите за ефикасност, ефективност, отчетност и върховенство на закона, които не зависят единствено от осигуряването на достатъчни финансови ресурси, но и от познанията; като има предвид, че в някои области публичните органи може да не разполагат с необходимия капацитет и възможности;

Б.   като има предвид, че сигурността и отбраната следва да бъдат предоставяни преди всичко от публичните органи;

В.  като има предвид, че съгласно анкетите на Евробарометър гражданите на Съюза искат ЕС да бъде по-активен в областта на сигурността и отбраната;

Г.  като има предвид, че през 2013 г. над 1,5 милиона частни охранители бяха на работа в около 40 000 частни охранителни дружества (ЧОД) в Европа; като има предвид, че тези числа продължават да нарастват; като има предвид, че през посочената година оборотът на тези дружества достигна приблизително 35 милиарда евро; като има предвид, че през 2016 г. частният охранителен сектор беше оценен на близо 200 милиарда щатски долара в световен мащаб с около 100 000 частни охранителни дружества и 3,5 милиона служители;

Д.  като има предвид, че през последните няколко десетилетия ЧОД — понятие, което за целите на настоящата резолюция включва и частните военни дружества — все по-често биват наемани от националните правителства, както и от военни и граждански агенции, както за вътрешно предоставяне на услуги така и за подкрепа за операции в чужбина;

Е.  като има предвид, че спектърът на предоставяните от ЧОД услуги е много широк, вариращ от логистични услуги до подкрепа в реални бойни операции, предоставяне на военни технологии и участие във възстановяването след конфликти; като има предвид, че частните охранителни дружества предоставят също така жизненоважни услуги в самите държави членки, като управление на затвори и патрулна охрана на инфраструктурни обекти; като има предвид, че ЧОД са били използвани в граждански и военни мисии в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) за охрана на делегации на ЕС, изграждане на полеви лагери, обучение, въздушен превоз и подкрепа на дейности в областта на хуманитарната помощ;

Ж.  като има предвид, че в контекста на ЕС практиката на отделните държави членки във връзка с използването на ЧОД, процедурите за възлагането на поръчки на тези дружества и качеството на регулаторните системи варира в широки граници, като много от държавите членки използват ЧОД за оказване на подкрепа на своите контингенти в многостранни операции;

З.  като има предвид, че възлагането на външни изпълнители на дейности по военни поръчки, явяващо се по-рано неразделна част от дейностите на въоръжените сили, се извършва, наред с друго, за да се предоставят услуги по икономически по-ефективен начин, но и за да се компенсира намаляващият капацитет на въоръжените сили в контекста на нарастващ брой многостранни мисии в чужбина и намаляващи бюджети, което е резултат от нежелание във вземащите решения да ангажират подходящи ресурси; като има предвид, че това следва да бъде изключение; като има предвид, че е необходимо справяне с недостатъците; като има предвид, че ЧОД разполага с капацитет за услуги, какъвто изцяло липсва в националните въоръжени сили, като в много случаи услугите се предоставят в много кратък срок и като допълващи действия; като има предвид, че ЧОД са били използвани и по съображения за политическо удобство, за да се заобикалят ограниченията за използването на войски, и особено за да се преодолее евентуалната липса на обществена подкрепа за ангажирането на военните сили на дадена държава; като има предвид, че използването на ЧОД като инструмент на външната политика трябва да подлежи на ефективен парламентарен контрол;

И.  като има предвид, че ЧОД са обвинявани в извършване на редица нарушения на правата на човека и в участие в инциденти, водещи до загуба на човешки живот; като има предвид, че подобни инциденти възникват по различно време и в различни държави и в някои случаи водят до сериозни нарушения на международното хуманитарно право, включително военни престъпления; като има предвид, че някои от тези инциденти са били предмет на наказателно преследване; като има предвид, че тяхното непрозрачно поведение има отражение върху усилията на международната общност в съответните държави и че са били констатирани значителни пропуски по отношение на структурите за отчетност, дължащи се наред с друго на създаването на множество дъщерни предприятия или използването на подизпълнители в различни държави, и особено местни подизпълнители, което в някои случаи води до неспособност да се гарантира основното ниво на сигурност за гражданското население в приемащите държави;

Й.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да се стремят към избягване на подобни ситуации в бъдеще и да се въздържат от възлагане на външни изпълнители на военни операции, които са свързани с използването на сила и оръжие, участие в бойни действия, както и други форми на участие в бойни операции или в бойни зони, извън случаите на законна самоотбрана; като има предвид, че операциите и дейностите, които се възлагат на ЧОД в зони на конфликти, следва да се ограничават до предоставяне на логистична подкрепа и защита на съоръжения, без реално присъствие на ЧОД в зоните на бойни действия; като има предвид, че в никакъв случай използването на ЧОД не може да представлява замяна на персонал от националните въоръжени сили; като има предвид, че основен приоритет при осъществяването на политиката за отбрана следва да бъде достъпът на въоръжените сили на държавите членки до достатъчни ресурси, снаряжение, обучение, познания и средства, за да изпълняват задълженията си пълноценно;

К.  като има предвид, че, за да се възползват от предимствата, предлагани от ЧОД, и за да се гарантира, че те могат да бъдат подведени под отговорност, на международно равнище следва да бъде въведена правна рамка с обвързващи механизми за регулиране и наблюдение, за да се регулира тяхното използване и да се осигури достатъчен контрол на дейността им; като има предвид, че ЧОД са част от една промишленост, която е с подчертан транснационален характер и в която са замесени правителствени и междуправителствени участници, и като такава изисква цялостен подход към регулирането; като има предвид, че сегашното регулаторно положение в този сектор включва редица противоречиви правила, които варират значително в различните държави членки; като има предвид, че разнородните национални законодателства и възприетите от някои ЧОД правила за саморегулиране оказват слаб възпиращ ефект за предотвратяването на злоупотреби, предвид на липсата на наказания, и могат да имат значително въздействие върху начините, по които ЧОД оперират в рамките на многостранни интервенции и в конфликтни региони;

Л.  като има предвид липсата на одобрени определения за ЧОД, ЧВОД и техните услуги; като има предвид, че, както беше предложено с определението, включено в проекта за конвенция, изготвен от работната група на ООН относно използването на наемни войници, ЧОД може да се определи като корпоративно образувание, което предоставя срещу заплащане военни услуги и/или услуги в областта на сигурността, изпълнявани от физически и/или юридически лица; като има предвид, че в този контекст военните услуги могат да бъдат определени като специализирани услуги, свързани с военни действия, включително стратегическо планиране, разузнаване, разследване, наземно, морско и въздушно разузнаване, полети от всякакъв тип, пилотирани или безпилотни, спътниково наблюдение и разузнаване, всякакъв вид трансфер на знания с военно приложение, материална и техническа подкрепа за въоръжените сили и други свързани дейности; като има предвид, че услугите в областта на сигурността могат да бъдат определени като въоръжена охрана или защита на сгради, съоръжения, собственост и хора, всякакъв вид трансфер на знания с приложение в областта на сигурността и дейността на полицията, развитие и прилагане на информационни мерки за сигурност и други свързани дейности;

М.  като има предвид, че Документът от Монтрьо е първият значим документ, в който се определят аспектите на прилагането на международното право към ЧОД; като има предвид, че Международният кодекс на поведение за частните доставчици на услуги в областта на сигурността (ICoC) определя стандарти за отрасъла и все повече се превръща в инструмент за гарантиране на общи основни стандарти за този отрасъл в световен мащаб; като има предвид, че Асоциацията за ICoCA има за цел да насърчава, ръководи и контролира прилагането на ICoC и да стимулира отговорното предоставяне на охранителни услуги, както и спазването на правата на човека и на националното и международното право; като има предвид, че присъединяването към ICoCA става доброволно и срещу заплащане, като високите такси за членство не позволяват на всички ЧОД да станат членове;

Н.  като има предвид, че работата по въвеждането на регулиране за ЧОД е в ход на много международни форуми, включително Форума за Документа от Монтрьо, като ЕС беше избран в групата „Приятели на председателя“, като има предвид междуправителствената работна група с безсрочен мандат, създадена да разгледа възможността за изготвяне на международна регулаторна рамка относно регулирането, наблюдението и надзора на дейностите на частните военни и охранителни дружества, както и Асоциацията за Международния кодекс на поведение;

О.  като има предвид, че ЕС и 23 държави членки се присъединиха към Документа от Монтрьо, и като има предвид, че ЕС е член на Работната група относно Асоциацията за Международния кодекс на поведение; като има предвид, че ЕС допринася в контекста на Съвета на ООН по правата на човека за евентуалното развитие на международна регулаторна рамка; като има предвид, че ЕС изпълнява изключително важна роля за насърчаване на националния и регионалния контрол върху предоставянето и износа на различни военни услуги и услуги в областта на сигурността;

П.  като има предвид, че Европейският съюз не разполага със собствена регулаторна рамка въпреки големия брой европейски ЧОД и/или такива, които участват в мисии и операции по линия на ОПСО или в делегации на ЕС; като има предвид, че съществуващите регулаторни рамки произлизат почти изцяло от американския модел, създаден по време на войната в Ирак в полза на военни дружества, изпълняващи бойни мисии; като има предвид, че този модел не съответства нито на формата, нито на мисиите на европейските ЧОД;

Р.  като има предвид, че е от жизненоважно значение да се отдаде приоритет на създаването на ясни правила за взаимодействие, сътрудничество и помощ между правоприлагащите органи и частните охранителни дружества;

С.  като има предвид, че ЧОД биха могли да играят по-важна роля в борбата с пиратството и за повишаване на морската сигурност, в мисии с използването на кучета, кибернетичната отбрана, изследванията и разработването на инструменти за сигурност, смесени мисии за наблюдение и обучение в сътрудничество със и под наблюдението на публичните органи; като има предвид, че използването на въоръжени ЧОД създаде специфични предизвикателства в морския сектор и предизвика множество инциденти, довели до смъртни случаи и дипломатически конфликти;

Използването на ЧОД в подкрепа на военни сили в чужбина

1.  подчертава, че ЧОД играят допълваща роля в подпомагането на военни и граждански държавни агенции, като запълват недостига на персонал и капацитет, произтичащи от нарастващото търсене на използването на сили в чужбина, и същевременно в някои случаи, ако обстоятелствата го позволяват, предоставят буфери по отношение на капацитета; подчертава, че в изключителни случаи услугите на ЧОД запълват недостиг в капацитета, като държавите членки следва обаче най-напред да предприемат опит за запълването на този недостиг с националните въоръжени сили или полицията; подчертава, че ЧОД се използват като инструмент за изпълнение на външната политика на тези държави;

2.  подчертава необходимостта по време на работата си в приемащите държави, и по-специално в такива, които значително се различават от гледна точка на култура и религия, ЧОД да проявяват внимание към местните обичаи и навици, за да не застрашават ефективността на мисията си и да не отблъскват местното население;

3.  отбелязва, че в сравнение с националните войски, ЧОД, особено тези със седалище в приемащите държави, могат да осигурят ценни познания за местните условия, а с това често и спестяване на разходи, като обаче трябва да се гарантира запазването на качеството; въпреки това подчертава, че използването на услуги, предоставяни от местни ЧОД в нестабилни държави и в податливи на кризисни ситуации региони може да доведе негативни развития, които подкопават целите на външната политика на ЕС, когато използването на тези услуги води до подсилване на определени местни въоръжени участници, които биха могли да станат страна в конфликта; подчертава колко е важно да се въведе ясно правно разграничение между операциите на частните охранителни дружества и на частните участници, пряко използвани за военни действия;

4.  подчертава, че на ЧОД като външни изпълнители не следва да се възлагат дейности, които биха включвали употребата на сила и/или активно участие в бойни действия, освен при неизбежна отбрана, и при никакви обстоятелства ЧОД не следва да могат да участват в или да водят разпити; подчертава, че в областта на сигурността и отбраната на ЕС следва да се даде приоритет на укрепването на националните въоръжени сили, като ЧОД могат да бъдат само допълнение към тях, без да имат каквито и да били правомощия за стратегически решения; подчертава, че участието на ЧОД във военни операции трябва да бъде обосновано, да има ясно определени цели, които да бъдат проверими въз основа на конкретни индикатори, да има бюджет с пълна разбивка, както и да е посочена начална и крайна дата, и трябва да бъде уредено от строг етичен кодекс; отбелязва, че работата на въоръжените сили и националната сигурност в чужбина е основна ценност за поддържането на мира и предотвратяването на конфликти, както и за социалното преустройство и националното помирение след това;

5.  подчертава, че принципът на икономическата целесъобразност при наемането на ЧОД предлага главно краткосрочни ползи, особено ако не са взети под внимание редица социално-икономически фактори, и затова не следва да се превръща в основен критерий при решаването на проблеми, свързани със сигурността; припомня, че механизмите за отчетност и контрол са от решаващо значение, за да се гарантира легитимността и цялостното реализиране на потенциалните ползи от ЧОД;

6.  подчертава значението на парламентарния контрол върху използването на ЧОД за държавни цели от държавите членки;

Използване на ЧОД от ЕС

7.  отбелязва, че ЕС използва услугите на ЧОД в чужбина за охрана на своите делегации и в подкрепа на своите граждански и военни мисии в рамките на ОПСО; отбелязва, че следователно тяхното използване пряко допринася за репутацията на ЕС и начина, по който той се възприема от трети страни, което ги прави важни елементи от присъствието на ЕС по места и оказва въздействие върху доверието в него; отправя искане към Комисията и Съвета да изготвят преглед на това къде, кога и на какво основание ЧОД са били наемани в подкрепа на мисии на ЕС; счита, че не би било нелогично в поканите си за участие в търгове, свързани със сигурността на делегациите, Европейският съюз да отдава предимство на използването на ЧОД, които действително са установени в Европа, изпълняват нормативните изисквания на Европейския съюз и подлежат на данъчно облагане в Европейския съюз;

8.  подчертава обаче, че особено в среда, изложена на риск от конфликт, наемането на ЧОД за определени задачи може да има отрицателни странични последствия за ЕС, и по-специално за неговата легитимност, поради случайното му асоцииране с въоръжени лица в зоната на конфликт, с отрицателни последици в случай на въоръжени инциденти или от евентуално компрометиране на усилията в областта на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (РДР) и реформата в сектора за сигурност (РСС) чрез неволно подсилване на местни участници; отбелязва по-специално рисковете, произтичащи от неконтролирано сключване на договори за подизпълнение, например с местни ЧОД;

9.  посочва разнообразните и сериозни правни и политически проблеми, свързани с настоящата практика за сключване на договори за подизпълнение в областта на военните услуги и услугите за сигурност, и особено услугите, предоставяни от местни подизпълнители в трети държави; счита, че държавите членки, ЕСВД и Комисията следва да се споразумеят да следват примера на НАТО, като наемат само ЧОД, установени в държави — членки на ЕС;

10.  следователно препоръчва Комисията да предложи общи насоки относно ЧОД за сключването на договори за наемане, използване и управление на изпълнители в областта на военните и охранителните услуги, в които ясно да се формулират изискванията, на които трябва да отговарят ЧОД, за да могат да сключват договори с ЕС, с цел да бъде заменена настоящата смесица от подходи; настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да използват едни и същи насоки за наемане, използване и управление на изпълнители в областта на военните и охранителните услуги във всички външни действия, мисии и операции, за делегациите на ЕС във всички държави и региони, както и за всички услуги по преразгледания Общ списък на оръжията на Европейския съюз; счита, че посочените насоки следва да се базират на най-добрите международни практики по отношение на поведението и управлението на ЧОД, и по-специално Документа от Монтрьо и ICoC, и да вземат предвид необходимостта да се обръща особено внимание при подбора на ЧОД в сложни посткризисни контексти; настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да използват единствено доставчици, сертифицирани съгласно ICoC, както вече направи ООН, която въведе ICoC като изискване; подчертава подхода, възприет от органите на САЩ, който включва въвеждане на подробни стандарти и изисквания във всеки отделен договор, и призовава ЕС да последва този пример; подчертава, че договорите с ЧОД следва да включват, наред с друго, клаузи за притежание на лицензи и разрешения, документация, свързана с персонала и собствеността, обучението, законосъобразното придобиване и използване на оръжия и вътрешната организация;

11.  призовава на финансираните от ЕС обекти и в делегациите на ЕС да присъства надзорник на ЕС по въпросите на сигурността от охранително дружество от ЕС, натоварен със задачите да гарантира качеството на предоставяните охранителни услуги, да извършва предварителен контрол и да обучава наетия на място персонал по сигурността, да създава и поддържа добри отношения с местните сили за сигурност, да прави оценки на риска и да бъде първата точка за контакт на делегацията по въпросите, свързани със сигурността;

12.  препоръчва на Комисията да състави отворен списък на изпълнители, които отговарят на стандартите на ЕС по въпроси като чисто криминално досие, финансов и икономически капацитет, притежание на лицензи и разрешения, проучване на персонала; отбелязва, че стандартите по отношение на ЧОД се различават съществено в рамките на ЕС и стича, че държавите членки следва да се стремят на постигнат подобни стандарти; счита, че този списък следва да се актуализира на интервали, които не надхвърлят две години;

13.  подчертава, че когато ЕС разчита на ЧОД в трети държави, с които е сключил споразумение относно статута на силите, посочените споразумения трябва винаги да включват наетите ЧОД и специално да уточняват, че дружествата ще носят отговорност в съответствие със законодателството на ЕС;

14.  подчертава, че концепцията на ЕС за подкрепа на изпълнителите следва да се укрепи и да стане задължителна за държавите членки и институциите на ЕС; счита, че тя следва по-специално да уточни по-строги стандарти за включване в договорите, въз основа например на стандартите на САЩ, както и да изисква да не се наемат местни ЧОД, нито да се сключват договори с тях като подизпълнители в конфликтни региони; подчертава, че международните ЧОД следва да имат възможност да наемат местни служители, но само индивидуално и пряко, за да се гарантира ефективно проучване и да се предотврати създаването на местни сектори по сигурността в конфликтните региони;

Регулирането на ЧОД

15.  препоръчва на Комисията да изготви Зелена книга с цел привличане на всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор на сигурността за широки консултации и обсъждане на процесите за по-ефективно идентифициране на възможностите за пряко сътрудничество и за създаване на основен набор от правила за участие и добри практики; препоръчва създаването на секторно специфични стандарти за качество на ЕС; следователно препоръчва определението за ЧОД да бъде изяснено, преди въвеждането на ефективно регулиране на тяхната дейност, тъй като липсата на такова определение може да създаде „вратички“ в законодателството;

16.  счита, че като първа стъпка ЕС следва да даде точно определение на съответните военни и охранителни услуги; настоятелно призовава Съвета, във връзка с това, незабавно да добави военните и охранителни услуги, предоставяни от ЧОД, в Общия списък на оръжията на Европейския съюз;

17.  настоятелно призовава Комисията да разработи ефективен, европейски регулаторен модел, който да:

   спомогне за хармонизиране на правните различия между държавите членки посредством директива;
   извърши преоценка, и по този начин да дефинира наново съвременните стратегии за публично-частно сътрудничество;
   изготви карта на дружества с единична или многократна крайна употреба;
   постави в контекст точното естество и роля на частните военни и охранителни дружества;
   определи високи стандарти за доставчиците на частни охранителни услуги в рамките на ЕС или извършващи дейност в чужбина, включително подходящи равнища на проверка за сигурност на персонала и справедливо възнаграждение;
   даде възможност за докладване на нарушения и неправомерни действия от страна на ЧОД и да направи възможно търсенето на отговорност от тях за нарушения, включително нарушения на правата на човека, извършени по време на тяхната дейност в чужбина;
   интегрира конкретна морска перспектива, като се взема предвид водещата роля на ММО;

18.  отбелязва, че възникващите световни регулаторни рамки – като например Документа от Монтрьо, ICoC и други регулаторни инициативи в рамките на ООН — представляват явен напредък в сравнение с липсата на съществено регламентиране, преобладаваща до преди само десет години;

19.  приветства също така усилията, полагани от много държави — членки на ЕС, в съответствие с добрата практика, изложена в Документа от Монтрьо, да въведат ефективно национално регулиране на ЧОД;

20.  отбелязва обаче, че оценката на услугите, предоставяни от ЧОД, се възпрепятства от липсата на последователност при докладването относно тяхното използване както от институциите на ЕС, така и правителствата на държавите членки; насърчава държавите членки и институциите на ЕС да предоставят въпросната информация по по-последователен и по-прозрачен начин, за да се даде възможност за правилна оценка на използването на ЧОД от съответните бюджетни органи и независими одитори; препоръчва активния ангажимент на парламентите и на недържавни участници в необходимите процеси на оценка, които са от решаващо значение за регулирането и надзора на този сектор;

21.  препоръчва на Комисията и на Съвета да установят правна рамка, според която да бъде задължително износът на военни и охранителни услуги да бъде под контрола на националното законодателство, и да докладват в годишния доклад на ЕС относно лицензите за износ на военни и охранителни услуги, издадени от държавите членки, с цел повишаване на публичната прозрачност и отчетност;

22.  подчертава, че транснационалният характер на ЧОД и, по-специално, дейността им в региони по света, засегнати от криза, може понякога да доведе до пропуски по отношение на приложимата юрисдикция, по-специално при слабост на местната правна структура, която може да затрудни търсенето на отговорност на дружествата или служителите им за техните действия; отбелязва, че националното регламентиране на ЧОД често няма извънтериториално прилагане; подчертава факта, че ЧОД трябва винаги да се уреждат със закон и да подлежат на ефективен надзор както от приемащата държава, така и от държавата, сключила договор; отбелязва, че често съществува правен вакуум в случаите на спорове или инциденти, в които участват ЧОД и представители на ЕС и които могат да възникнат в изложени на риск зони; следователно препоръчва създаването на уеднаквени и ясни правила за европейските институции, които използват ЧОД за защитата на служителите на ЕС, като се определи ясна отговорност за избягване на пропуски в защитата и за безнаказаност и като се вземе предвид правната уредба на приемащата държава; освен това настоятелно призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да сключват договори само с ЧОД, установени в ЕС, като в същото време им налагат задължение за пряко изпълнение на услугите без използване на местни подизпълнители в често уязвими трети държави;

23.  във връзка с това настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да използват своя статут във Форума за Документа от Монтрьо, за да настояват за редовни прегледи на състоянието на изпълнение на препоръките на Документа от Монтрьо за добра практика от страна на участниците в него; настоятелно призовава държавите членки, които все още не са направили това, да се присъединят към Документа от Монтрьо във възможно най-кратък срок; насърчава държавите членки да участват в обмен на най-добри практики;

24.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да настояват за международен, правно обвързващ инструмент, който да надхвърля рамките на Документа от Монтрьо, чрез регулиране на дейностите на ЧОД, създаване на равнопоставени условия, които гарантират, че приемащите държави да имат правомощията да регулират ЧОД и договарящите се държави са в състояние да упражняват правомощията си за защита на правата на човека и предотвратяване на корупцията; подчертава, че такава рамка трябва да включва възпиращи санкции за нарушения, търсенето на отговорност за нарушителите и ефективен достъп до средства за правна защита за жертвите, в допълнение към система за лицензиране и мониторинг, която да изисква всички ЧОД да подлежат на независими одити, а техният персонал да участва в задължително обучение в областта на правата на човека;

25.  настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, държавите членки, ЕСВД и Комисията категорично да подкрепят създаването на международна конвенция, целяща установяването на международен правен режим за регулиране на съответните услуги, предоставяни от ЧОД;

26.  приветства усилията на ММО за предоставянето на насоки за използване на частни въоръжени екипи в областта на сигурността; насърчава Комисията и държавите членки да продължат да работят с ММО за прилагането на насоките в световен мащаб;

27.  подчертава, че един от най-ефективните начини за оказване на влияние върху ЧОД е чрез решенията в областта на обществените поръчки; поради това подчертава, че е важно възлагането на договори за обществени поръчки на ЧОД да бъде обвързано от възприемането на най-добрите практики, като например прозрачност, и с тяхното участие в ICoC, който някои държави членки вече прилагат; отбелязва обаче, че механизмът за съответствие по ICoC трябва да бъде укрепен и да бъде гарантирана неговата пълна независимост, така че той да бъде надежден стимул за спазване на изискванията; отбелязва, че единствените държави членки, които са се присъединили към ICoC, са Швеция и Обединеното кралство и счита, че ЕС следва да се съсредоточи върху това да гарантира подписването му от други държави членки като първа стъпка;

28.  отбелязва, че ЧОД следва да сключват застраховка за отговорност, тъй като по този начин ще се гарантира повече стабилност и надеждност на пазара на охранителни услуги, като той ще се отвори и за по-малки и средни ЧОД;

29.  подчертава, че при възлагането на поръчки на ЧОД трябва да се вземат предвид и да се оценяват опитът на ЧОД и периодът на дейност във враждебна среда, а не броят на поръчките с подобен предмет;

30.  обръща внимание на факта, че освен че предлагат охранителни услуги, ЧОД извършват разузнавателни дейности, които — предвид на потенциалните последици от тяхната дейност — изискват налагането на ефективно регулиране и контрол;

31.  отбелязва значителното влияние, с което ЕС и неговите държавите членки разполагат в сектора на сигурността в световен мащаб, като резултат от факта, че седалището на много от големите участници се намира в ЕС; следователно поставя особен акцент върху предстоящото преразглеждане на Общия списък на оръжията, като възможност за включване на някои услуги, предоставяни от ЧОД, което ще ги направи предмет на регламентите в областта на износа и позволи прилагането на основните стандарти по отношение на техните дейности в чужбина;

o
o   o

32.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на националните парламенти на държавите членки.

(1) OВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65.
(2) ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76.
(3) OВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 2.
(4) ОВ С 24, 22.1.2016 г., стр. 33.


Условия на труд и несигурна заетост
PDF 631kWORD 69k
Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост (2016/2221(INI))
P8_TA(2017)0290A8-0224/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по‑специално членове 151 и 153 от него,

—  като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално дял ІV от нея (Солидарност),

—  като взе предвид Директива 94/33/EО на Съвета от 22 юни 1994 г. за закрила на младите хора на работното място(1),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(2),

—  като взе предвид Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост(3) („директивата за временната заетост“),

—  като взе предвид целенасочено преразглеждане на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги („директивата относно командироването на работници“)(4) и Директива № 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги („директивата за осигуряване на изпълнението“)(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата,(8)

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равно третиране в областта на заетостта)(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(12),

—  като взе предвид доклада на Европейския икономически и социален комитет относно „Промените в естеството на трудовите правоотношения и въздействието им върху поддържането на достойно трудово възнаграждение“(13),

—  като взе предвид европейската платформа с цел да се засили сътрудничеството за противодействие на недекларирания труд,

—  като взе предвид проучването от 2016 г., подготвено по искане на комисията на Парламента по заетост и социални въпроси и озаглавено „Несигурна заетост в Европа: модели, тенденции и стратегии в областта на политиката“(14),

—  като взе предвид Европейската харта за качеството на стажовете и чиракуването, представена на 14 декември 2011 г.,

—  като взе предвид тримесечния преглед на Комисията на заетостта и социалното развитие в Европа за есента на 2016 г.,

—  като взе предвид Стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016—2020 г.,

—  като взе предвид доклада на Eurofound (2010 г.) на тема „Гъвкави форми на заетост: „много нетипични“ договорни споразумения“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound (2014 г.) на тема „Въздействието на кризата върху индустриалните отношения и условията на труд в Европа“(15),

—  като взе предвид доклада на Eurofound на тема „Нови форми на заетост“(16),

—  като взе предвид доклада на Eurofound (2016 г.), озаглавен „Проучване на измамни форми на договорна дейност в Европейския съюз“(17),

—  като взе предвид Европейското проучване за условията на труд на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) и нейния обзорен доклад относно шестото европейско проучване на условията на труд(18),

—  като взе предвид речника на Eurofound по европейски колективни трудови правоотношения(19),

—  като взе предвид основните трудови стандарти, установени от Международната организация на труда (МОТ) и нейните конвенции и препоръки относно условията на труд,

—  като взе предвид Препоръка R198 на МОТ от 2006 г. относно трудовите правоотношения (Препоръка относно трудовите правоотношения)(20) и нейните разпоредби относно определянето на трудово правоотношение,

—  като взе предвид доклада на МОТ от 2011 г. относно политиките и разпоредбите за борба с несигурната заетост(21),

—  като взе предвид доклада на МОТ от 2016 г. относно нестандартната заетост в света(22),

—  като взе предвид доклада на МОТ от 2016 г. относно изграждането на социален стълб за европейско сближаване(23),

—  като взе предвид Обща препоръка № 28 на ООН от 2010 г. относно основните задължения на държавите — страни по конвенцията, съгласно член 2 от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие от 2011 г. (Конвенция от Истанбул),

—  като взе предвид стратегията на Съвета на Европа за равенство между половете за периода 2014—2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0224/2017),

A.  като има предвид, че възникват нестандартни и нетипични форми на заетост; като има предвид, че през последните 15 години съществено се е увеличил броят на работниците в ЕС, назначени на срочни договори и договори за работа на намалено работно време; като има предвид, че са необходими ефикасни политики, които да обхванат различните форми на заетост и да осигуряват адекватна защита на работниците;

Б.  като има предвид, че през последните 10 години делът на стандартните трудовоправни взаимоотношения е намалял от 62% на 59%(24); като има предвид, че ако тази тенденция се запази, може да се окаже, че стандартни договори ще се прилагат само за малка част от работниците;

В.  като има предвид, че постоянните трудови договори за работа на пълно работно време продължават да съставляват по-голямата част от трудовите договори в ЕС и в някои сектори наред със стандартните трудови правоотношения се срещат и нетипични форми на заетост; като има предвид, че нетипичните форми на заетост могат да имат и отрицателно въздействие върху постигането на равновесие между професионалния и личния живот поради нестандартното работно време и нередовните трудови възнаграждения и пенсионни вноски;

Г.  като има предвид, че възникващите нови форми на заетост — преди всичко в контекста на цифровизацията и новите технологии — размиват границата между зависимата заетост и самостоятелната заетост(25), което може да предизвика спад в качеството на заетостта;

Д.  като има предвид, че някои нови форми на заетост в редица отношения се отличават от традиционните стандартни форми на заетост; като има предвид, че някои от тях променят взаимоотношенията между работодател и служител, други — моделите на работа и организацията на работата, а трети — и двата аспекта; като има предвид, че това може да предизвика увеличаване на фиктивната самостоятелна заетост, влошаване на условията на труд и намаляване на социалната защита, но може да крие и предимства; като има предвид, че по тази причина прилагането на съществуващото законодателство е от първостепенно значение;

Е.  като има предвид, че трябва да се приветства повишаването на равнището на заетост в Съюза от началото на икономическата криза насам, но то може отчасти да се обясни с увеличаването на броя на нетипичните договори, с което в някои случаи се създава по-голям риск от несигурност, отколкото при стандартните трудови правоотношения; като има предвид, че при създаването на работни места по-силен акцент следва да се поставя върху качеството;

Ж.  като има предвид, че заетостта на намалено работно време не е намаляла в нито един момент от началото на кризата и че на равнището на Съюза заетостта на пълно работно време все още остава под предкризисното си равнище от 2008 г.; като има предвид, че въпреки увеличенията през последните години равнището на заетост все още остава под целта от 75% през 2020 г. и показва съществуването на големи различия между държавите членки;

З.  като има предвид, че е важно да се прави разграничение между възникващите нови форми на заетост и съществуването на несигурна заетост;

И.  като има предвид, че компетентността в областта на социалната политика е споделена между Европейския съюз и държавите членки; като има предвид, че ЕС може само да допълва и подпомага действията на държавите членки в тази сфера;

Й.  като има предвид, че ЕС може да приема само минимални изисквания относно условията на труд, без да хармонизира законите и разпоредбите на държавите членки;

К.  като има предвид, че вече е създадена европейска платформа за противодействие на недекларирания труд, която предоставя възможност за по-тясно трансгранично сътрудничество, както и за общи действия между компетентните органи на държавите — членки на ЕС, и други участници, с цел да се противодейства ефективно и ефикасно на недекларирания труд;

Л.  като има предвид, че несигурната заетост води до сегментация на пазара и засилва неравенствата по отношение на заплащането;

М.  като има предвид, че до момента няма единно определение за несигурна заетост; като има предвид, че такова определение следва да се изготви в тясно сътрудничество със социалните партньори; като има предвид, че видът на договора не може сам по себе си да предвещава риск от несигурна заетост, а че напротив, този риск зависи от широк кръг от фактори;

Н.  като има предвид, че стандартна заетост може да означава заетост на пълно работно време и заетост на намалено работно време по собствен избор въз основа на безсрочни договори; като има предвид, че всяка държава членка има свои собствени закони и практики за установяване на условията на труд, приложими за различните видове трудови договори и стажове; като има предвид, че не съществува общоприето определение за „стандартна заетост“;

О.  като има предвид, че проблемите в последно време с представителството, било поради слабости в организациите на социалните партньори в определени сектори или поради реформите в редица европейски държави, които ограничават ролята на социалните партньори, се отразяват на всички трудови правоотношения;

П.  като има предвид, че сектори като селското стопанство, строителството и изкуствата са непропорционално засегнати от несигурната заетост; като има предвид, че през последните години несигурната заетост се разпространи и към други сектори, като например въздухоплаването и хотелиерството(26);

Р.  като има предвид, че неотдавнашни проучвания показват, че работниците, които извършват средно квалифициран ръчен труд или упражняват професии, за които не се изисква квалификация, имат по-ниски доходи, по-лоши перспективи и присъщото на работното място качество е по-ниско; като има предвид, че те са по-често изложени на опасности, свързани с околната среда и стойката на тялото, и са с по-ниски равнища на психическо здраве и физическо благосъстояние(27);

С.  като има предвид, че жените представляват 46% от активното население на пазара на труда в ЕС и че те са изложени в особено голяма степен на несигурност вследствие на дискриминация, в т.ч. по отношение на заплащането, и като има предвид, че в ЕС възнаграждението на жените е с приблизително 16% по-ниско от това на мъжете; като има предвид, че при жените е по-голяма вероятността да работят на намалено работно време, на срочни договори или договори с ниско заплащане и съответно са в по-голяма степен изложени на риск от несигурност; като има предвид, че такива условия на труд създават за цял живот щети, свързани с доходите и защитата, било то по отношение на заплати, пенсии или социалноосигурителни обезщетения; като има предвид, че вероятността мъжете да работят на пълно работно време и на постоянен договор е по-голяма отколкото при жените; като има предвид, че жените са особено засегнати от работа на принудително намалено работно време, от фиктивна самостоятелна заетост и недеклариран труд(28);

Т.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС е по-високо при мъжете, отколкото при жените; като има предвид, че за жените основните причини да напуснат пазара на труда са необходимостта да полагат грижи за деца или възрастни хора, тяхно собствено заболяване или нетрудоспособност и други лични или семейни отговорности; като има предвид, че жените често се сблъскват с дискриминация и пречки поради това, че или вече имат, или биха могли да имат деца; като има предвид, че за самотните майки с деца на издръжка съществува особено висок риск от изпадане в положение на несигурност;

У.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените представлява основно право, което предполага гарантиране на равни възможности и равно третиране във всички области на живота, и като има предвид, че политиките, целящи гарантиране на такова равенство, допринасят за насърчаване на интелигентен и устойчив растеж;

Ф.  като има предвид, че много работници, които са с несигурни работни места или безработни, нямат право на родителски отпуск;

Х.  като има предвид, че при младите работници опасността да се окажат в положение на несигурна заетост е по-голяма; като има предвид, че вероятността да бъдат в много отношения в неравностойно положение е два пъти по-голяма при работниците на възраст под 25 години отколкото при работниците на 50 или повече години(29);

I.За достойни условия на труд — решаване на проблемите, свързани с условията на труд и несигурната заетост

1.  призовава държавите членки да вземат предвид следните показатели на МОТ за определяне на съществуването на трудово правоотношение:

   работата се извършва според инструкциите и под контрола на друга страна;
   тя включва интегриране на работника в организацията на предприятието;
   осъществява се единствено или основно в полза на друго лице;
   трябва да се извършва лично от работника;
   извършва се в рамките на конкретно работно време или на работно място, определено или договорено с възложителя;
   има конкретна продължителност и определена последователност;
   изисква работникът да бъде на разположение или включва осигуряване на инструменти, материали и машинно оборудване от страна на възложителя;
   на работника се изплаща периодично възнаграждение, което представлява неговия единствен или основен източник на доходи, и може също така да има разпоредба за плащания в натура, като например храна, настаняване или транспорт;
   работникът се ползва с права като седмични периоди на почивка и годишен отпуск;

2.  отбелязва определението на Eurofound за нетипична заетост, което се отнася до трудови правоотношения, неотговарящи на стандартния или типичния модел на редовна, безсрочна работа на пълно работно време при един работодател за дълъг период от време(30); подчертава, че понятията „нетипичен“ и „несигурен“ не може да се използват като синоними;

3.  под несигурна заетост разбира заетост, при която не се спазват стандартите на ЕС, международните и националните стандарти и законодателства, и/или не се предоставят достатъчно средства за достоен живот или подходяща социална защита;

4.  отбелязва, че някои нетипични форми на заетост са свързани с по-големи опасности от изпадане несигурност, например работата на принудително намалено работно време, на срочен трудов договор, на договор за нула часове, както и неплатените стажове;

5.  категорично счита, че гъвкавостта на пазара на труда не означава подронване на правата на работниците за сметка на производителността и конкурентоспособността, а успешно балансиране на защитата на работниците и на възможността отделните лица и работодателите да се споразумеят за начини на работа, които отговарят на нуждите и на двете страни;

6.  отбелязва, че рискът от несигурност зависи от вида на договора, но и от следните фактори:

   ниско равнище на сигурност или липса на сигурност на работното място вследствие на непостоянния характер на работата, като например при договори за работа на принудително намалено работно време и често пъти нископлатени, а в някои държави членки с неустановено работно време и задължения, променящи се вследствие на характера на работата на повикване;
   недостатъчна защита срещу уволнение и липса на достатъчна социална защита в случай на уволнение;
   заплащане, недостатъчно за водене на достоен живот;
   никакви или ограничени права на социална защита или обезщетения и надбавки;
   никаква или ограничена защита срещу каквато и да било форма на дискриминация;
   никакви или ограничени възможности за напредък на пазара на труда или за професионално развитие и обучение;
   ниско равнище на колективните права и ограничено колективно представителство на работниците;
   работна среда, която не отговаря на минималните стандарти за здравословни и безопасни условия на труд(31);

7.  припомня определението на МОТ за достоен труд, което гласи следното: „Достоен труд е продуктивна работа, която осигурява справедлив доход, сигурност на работното място и социална защитеност, по-добри перспективи за личностно развитие и социална интеграция, дава свобода на хората да изразяват своите опасения, да се организират и да участват във вземането на решения, които засягат техния живот, както и равни възможности и равно третиране на всички жени и мъже“(32); насърчава МОТ да добави към това определение и заплата, гарантираща жизнен минимум; насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят това определение при преразглеждането или разработването на законодателството в областта на заетостта;

8.  припомня факторите за успех за добри практики за борба срещу несигурните работни места, а именно: стабилна правна основа; участие на социалните партньори и работническите съвети на работното място; сътрудничество със заинтересованите страни; балансиране между гъвкавост и сигурност; съсредоточаване върху сектори; ниска административна тежест за работодателите; прилагане от страна на инспекциите по труда; кампании за повишаване на осведомеността;

9.  отбелязва, че Програмата на МОТ за достоен труд е насочена по-специално към гарантиране на създаването на работни места, на правата на работното място, социалната защита и социалния диалог, както и на равенството на половете; подчертава, че достойният труд трябва изрично да включва следните аспекти:

   заплата, гарантираща жизнен минимум и право на свобода на сдружаване;
   колективни споразумения в съответствие с практиките на държавите членки;
   участие на работниците при решаването на свързани с дружеството въпроси в съответствие с практиките на държавите членки;
   спазване на колективното трудово договаряне;
   равно третиране на работниците в рамките на едно и също работно място;
   здраве и безопасност на работното място;
   социална закрила за работниците и техните семейства;
   разпоредби относно работното време и времето за почивка;
   защита срещу уволнение;
   достъп до обучение и учене през целия живот;
   подкрепа за постигане на равновесие между професионалния и личния живот за всички работници; подчертава, че за да се предоставят тези права, е също така изключително важно да се подобри прилагането на трудовото и социалното право;

10.  отбелязва, че множество фактори, например цифровизацията и автоматизацията, допринасят за радикалната промяна на същността на труда, включително разрастването на нови форми на заетост; отбелязва във връзка с това, че новите форми на труд могат да имат нужда от ново, гъвкаво и пропорционално регулиране с цел да се гарантира, че са обхванати всички форми на трудова заетост;

11.  отново заявява в контекста на цифровите работни места, че на лицата, работещи за цифрови платформи, и на други посредници следва да се гарантира подходяща социална и здравна застраховка и закрила;

12.  подчертава, че цифровизацията не трябва да се възприема само като фактор за закриване на работни места, а напротив, отбелязва, че тя предоставя възможности за развиване и увеличаване на индивидуалните умения;

13.  подчертава, че през 2020 г. се очаква да има 756 000 незаети работни места в сектора на ИКТ, което доказва необходимостта от подобряване на цифровите умения на европейските работници;

14.  подчертава, че икономическата криза доведе до миграционни движения във вътрешността на ЕС, които извадиха наяве съществуващите пречки пред свободното движение на хора между държавите членки и дискриминацията въз основа на гражданство, което на свой ред постави гражданите на ЕС в положение на несигурна заетост;

15.  подчертава, че несигурните условия на труд, включително недекларираният труд и фиктивната самостоятелна заетост, оказват дългосрочно въздействие върху психичното здраве и физическото благосъстояние и могат да изложат работниците на по-голям риск от бедност, социално изключване и влошаване на техните основни права;

16.  подчертава, че работниците с твърде краткосрочни договори са изложени в най-голяма степен на неблагоприятни условия във физическите аспекти на тяхната работа; подчертава, че съчетанието от несигурност на работните места и липса на контрол върху работното време често произтича от професионалните рискове, дължащи се на стрес;

17.  подчертава, че в някои сектори на икономиката се прекалява с гъвкавите или нетипични трудови отношения и се стига до злоупотреби;

18.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават политики за овластяване на работниците, стажантите и чираците чрез засилване на социалния диалог и насърчаване на колективното договаряне, като се гарантира, че всички работници, независимо от техния статус, могат да имат достъп и да упражняват правото си на сдружаване и колективно договаряне свободно и без страх от преки или непреки санкции от страна на работодателя;

19.  подчертава значението на социалните партньори за защитата на правата на работниците, за определянето на достойни условия на труд, на достойно възнаграждение и доходи в съответствие със законите и практиките на държавите членки, както и за предоставянето на консултации и насоки на работодателите и работниците;

20.  призовава държавите членки, в тясно сътрудничество със социалните партньори, да гарантират професионалното израстване, така че хората да могат да се приспособяват по-лесно към различните ситуации, с които се сблъскват в своя житейски път, по-специално чрез професионално обучение през целия живот, достатъчни обезщетения за безработица, преносимост на социалните права и ефикасни активни политики на пазара на труда;

21.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават и гарантират ефективна защита и равно заплащане на мъжете и жените работници, които извършват работа в контекста на трудово правоотношение, чрез всеобхватен политически отговор, който има за цел разрешаването на проблема с несигурната заетост и гарантирането на възможности за професионално израстване и подходящо ниво на социална сигурност;

22.  подчертава значението на инспекторатите по труда на държавите членки и подчертава, че те трябва да се съсредоточат върху целта, свързана с наблюдението, гарантирането на спазването и подобряването на условията на труд, на здравословните и безопасни условия на работното място и борбата срещу незаконния труд или недеклариран труд, като с това не трябва да се злоупотребява при никакви обстоятелства и по начин, който може да доведе до неговото превръщане в механизми за контрол на миграцията; изтъква риска от дискриминация срещу най-уязвимите работници и решително осъжда практиките на предприятията, които наемат мигранти, без да им предоставят техните пълни права и придобивки и без да ги информират по този въпрос; поради това призовава държавите членки да осигуряват на инспекторатите по труда достатъчно ресурси, за да се гарантира ефективен мониторинг;

II.Предложения

23.  призовава Комисията и държавите членки да решат проблема с несигурната заетост, включително недекларирания труд и фиктивната заетост, за да се гарантира, че всички видове трудови договори включват достойни условия на труд с подходящо ниво на социална сигурност, в съответствие с Програмата на МОТ за достоен труд, член 9 от ДФЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската социална харта;

24.  призовава Комисията и държавите членки да се борят срещу всички практики, които биха могли да доведат до увеличаване на несигурната заетост, като по този начин допринасят за целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността;

25.  призовава държавите членки да повишат качеството на работните места при нестандартната заетост, като предоставят поне набор от минимални стандарти по отношение на социалната защита, минималните равнища на заплащане и достъпа до обучение и развитие; подчертава, че това следва да бъде извършвано при запазване на възможностите за навлизане на пазара на труда;

26.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че националните системи за социална сигурност са подходящи за целта, що се отнася до новите форми на заетост;

27.  призовава Комисията да прави оценка на новите форми на заетост, произтичащи от цифровизацията; призовава по-специално за оценка на правния статут на посредниците на пазара на труда и на онлайн платформите, както и на тяхната отговорност; призовава Комисията да преразгледа Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 г. относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение (33) („директивата относно писмената декларация“), за да се вземат предвид новите форми на заетост;

28.  подчертава потенциала, който представлява икономиката на споделянето, особено що се отнася до новите работни места; призовава Европейската комисия и държавите членки да направят оценка на възможните нови правила за заетост, възникващи във връзка с икономиката на споделянето; настоява за по-голяма защита на работниците в този сектор чрез засилване на прозрачността относно техния статут, информацията, която им се предоставя, и недопускането на дискриминация;

29.  призовава Комисията да продължи да преразглежда целенасочено Директивата относно командироването на работниците и да преразгледа Директивата относно работниците, наети чрез агенции за временна заетост, за да бъдат гарантирани основните социални права на всички работници, включително равното заплащане за равен труд на едно и също работно място;

30.  подчертава необходимостта от публични и частни инвестиции, които в частност насърчават тези сектори от икономиката, които обещават възможно най-голям мултиплициращ ефект, с оглед насърчаване на възходяща социална конвергенция и сближаване в Съюза и създаването на достойни работни места; подчертава в този контекст необходимостта от подпомагане на МСП и стартиращите предприятия;

31.  подчертава необходимостта от справяне с недекларирания труд, тъй като той намалява приходите от данъци и социално осигуряване и създава несигурни и недобри условия на труд и нелоялна конкуренция между работниците; приветства създаването на европейска платформа с цел засилване на сътрудничеството за разрешаване на проблема с недекларирания труд;

32.  отбелязва, че предвид броя на работниците, по-специално на младите хора, които сега напускат своите държави на произход, за да отидат в други държави членки в търсене на възможности за заетост, съществува неотложна необходимост от разработване на подходящи мерки, за да се гарантира, че абсолютно всички работници са обхванати от защитата на социалните и трудовите права; ето защо призовава Комисията и държавите членки да подобрят допълнително мобилността на работната сила в рамките на ЕС, като същевременно се утвърди принципът на равно третиране, бъдат защитени заплатите и социалните стандарти и се гарантира пълна преносимост на социалните права; призовава всяка държава членка да установи социална политика и политика на заетост за равни права и равно заплащане на едно и също работно място;

33.  отбелязва със загриженост отслабването на колективното договаряне по отношение на обхвата на колективните трудови договори; призовава Комисията и държавите членки да насърчават стратегически политики за универсално покритие на работниците от колективни трудови договори, като същевременно запазват и засилват ролята на синдикатите и на организациите на работодателите;

34.  признава значителната роля на социалните партньори по отношение на директивите на Съюза за работата при непълно работно време, срочните договори и работата чрез агенции за временна заетост и насърчава Комисията, в сътрудничество със социалните партньори, да регламентира новите форми на заетост, когато това е уместно; призовава Eurofound да проучи как социалните партньори разработват стратегии за гарантиране на качествени работни места и за разрешаване на проблема с несигурната заетост;

35.  призовава Комисията и държавите членки, в рамките на съответните им области на компетентност, да гарантират, че отделните самостоятелно заети работници, които имат правен статут на еднолично дружество, имат право на колективно договаряне и свободно сдружаване;

36.  припомня, че съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (34) (директивата за работното време), всеки работник има правото на ограничаване на максималната продължителност на работното време, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск; подчертава необходимостта тези права да се прилагат за всички работници, включително за работниците на повикване, работниците на временна или нископлатена работа на непълно работно време и работещите в условията на групово събиране на ресурси (краудсорсинг); припомня, че Директивата за работното време е мярка в областта на здравословните и безопасни условия на труд; призовава за прилагане на решенията на Съда на ЕС, потвърждаващи, че времето на дежурство на работното място е работно време и трябва да бъде последвано от почивка като компенсация;

37.  припомня, че временната или нископлатена работа на непълно работно време е белязана с по-ниски нива на сигурност на работното място, по-малко възможности за кариерно развитие, по-малко инвестиции в обучение от страна на работодателите и по-висок дял на ниско заплащане; призовава държавите членки и Комисията да насърчават мерки в подкрепа на по-дълго работно време за тези, които искат да работят повече;

38.  припомня, че според Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на достъп до професионално обучение и учене през целия живот; призовава държавите членки да гарантират, че професионалното и продължаващото обучение са достъпни за работниците в нетипични трудови правоотношения; припомня, че мерките за повишаване на уменията са особено важни в условията на бързо променяща се цифрова икономика; припомня, че недостигът на умения и несъответствието между уменията и потребностите допринасят за високите равнища на безработица; приветства последните инициативи за преодоляване на недостига на умения;

39.  призовава за въвеждането на гаранция за умения като ново право на всеки човек и на всеки етап от живота да придобива основни умения за 21-ви век, включително грамотност и математическа, цифрова и медийна грамотност, критично мислене, социални умения и подходящи умения, необходими за зелената и кръговата икономика, като се вземат предвид бързо развиващите се отрасли и ключовите за растежа сектори и се осигурява цялостно достигане до хората в неравностойно положение, включително хората с увреждания, търсещите убежище, дългосрочно безработните и други по-слабо представени групи; подчертава, че образователните системи следва да са приобщаващи, да предоставят качествено образование за цялото население, да дават възможност на хората да бъдат активни европейски граждани, като ги подготвят да могат да учат и да се приспособяват през целия си живот и да реагират на обществените потребности и на тези на пазара на труда;

40.  подчертава, че политиките на държавите членки следва да бъдат формулирани и прилагани в съответствие с националното законодателство и практика, с консултации и в тясно сътрудничество с организации на работодателите и на работниците;

41.  припомня, че несигурната заетост не само нанася вреда на отделното лице, но също така води до големи разходи за обществото, що се отнася до данъчните загуби и по-високите публични разходи в дългосрочен план, както и подпомагането на лицата, понасящи дългосрочните последици от загубата на доходи и тежките условия на труд; призовава Комисията и държавите членки да насърчават използването на безсрочни договори и обмена на най-добри практики между държавите членки с цел борба срещу несигурната трудова заетост;

42.  припомня, че работниците, които попадат в сивата икономика, са в голяма степен изправени пред несигурност; призовава Комисията и държавите членки да приемат специално приспособени за тази група политики, които защитават тези работници, като решават техните проблеми независимо от статута им на пребиваване;

43.  призовава Комисията и държавите членки да се борят с недекларирания труд, фиктивната самостоятелна заетост и всички форми на незаконни практики в сферата на заетостта, които подкопават правата на работниците и системите за социална сигурност; отново изразява своето становище, че предотвратяването на договори за нулево работно време следва да бъде отчитано във всички бъдещи политики в областта на заетостта;

44.  подчертава, че на несигурна заетост са подложени главно най-уязвимите работници, които са изложени на риск от дискриминация, бедност и изолация; припомня, че наличието на увреждане, на различен етнически произход, религия или вярвания или това, че лицето е жена, увеличават риска от попадане в условия на несигурна заетост; осъжда всички форми на несигурност, независимо от договорното положение;

45.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират ефективната защита на уязвимите работници; призовава Комисията и държавите членки да предприемат ефективни действия за борба с дискриминацията срещу жените на пазара на труда, като по-специално подчертава съвместяването на професионалния и личния живот и премахването на разликата в заплащането между жените и мъжете; призовава Комисията да прецени дали Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите е пригодна за новите форми на заетост;

46.  призовава Комисията и държавите членки да извършат оценка на всеки законодателен акт, насочен към аспекти на несигурната заетост, що се отнася до нейното въздействие върху равенството между половете; счита, че е необходимо да се предприемат целенасочено законодателни и незаконодателни мерки по отношение на нуждите на жените в условия на несигурна заетост, защото в противен случай една вече и без това преобладаваща група ще продължи да бъде прекомерно засегната;

47.  счита, че при никакви обстоятелства повишеното търсене на гъвкавост на пазара на труда не следва да води до запазване на непропорционално високата концентрация на жените на нетипичните работни места и сред лицата, чиято заетост се характеризира с несигурност;

48.  призовава Комисията и държавите членки да следят явлението психически тормоз на работното място и да предприемат мерки срещу нещо, включително във връзка с тормоза на бременни служителки или с неблагоприятното положение, в което се оказват някои жени при завръщането си на работното място след отпуск по майчинство; настоятелно призовава държавите членки да спазват и прилагат законодателството относно правата при майчинство, за да не бъдат жените ощетявани по отношение на пенсиите за това, че са станали майки по време на професионалния си живот; подчертава, че отпускът по майчинство трябва да бъде придружен от ефективни мерки за защита на правата на бременните жени и родилките, кърмачките и самотните майки, отразяващи препоръките на Международната организация на труда (МОТ) и Световната здравна организация;

49.  отново отправя своето искане хората във всички трудови правоотношения и самостоятелно заетите лица да могат да натрупват права, които им предоставят сигурност на доходите в ситуации като безработица, здравословни проблеми, напредване на възрастта или прекъсване на професионалното развитие поради отглеждане на деца или полагане на други грижи или поради съображения, свързани с обучение;

50.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират достойни условия на труд по отношение на всички възможности на младите хора за получаване на първоначален професионален опит , като например стажове, чиракуване или възможности по схемата „Гаранция за младежта“; насърчава държавите членки да приемат и да прилагат качествени рамки за достойни условия на труд за стажовете, практиките и чиракуването, които гарантират правата на работниците и образователната насоченост на възможностите за професионален опит за младите хора;

51.  призовава по-специално Европейската комисия и държавите членки да предприемат мерки за борба срещу несигурната заетост сред младите хора; подчертава в този контекст важността на прилагането от страна на Европейската комисия на гаранцията за младежта;

52.  препоръчва държавите членки да гарантират, че младите хора от всички възрастови групи имат достъп до висококачествено безплатно държавно образование във всяка възраст, особено в по-високите нива на образование и обучение, тъй като е доказано, че повишаването на нивото на обучение спомага за намаляването на неравенството между мъжете и жените;

53.  подчертава, че използваното от Комисията и от държавите членки на възприетото от МОТ понятие „работник“ вместо по-тясно определеното понятие „служител“ може да спомогне за по-добро прилагане и разбиране на основните принципи и права на работното място;

54.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават предприемачеството и кооперативното движение сред работниците в сектора на комбинираните доставки на услуги, както и в бурно нарастващия отрасъл на икономиката на сътрудничеството и при цифровите платформи, с цел намаляване на рисковете, свързани с новите икономически модели, по отношение на трудовите права и условията на труд на работниците;

55.  подчертава, че в селското стопанство краткосрочните договори са свързани със сезонния характер на селскостопанските дейности; призовава за съобразяване с това силно естествено ограничение, като се запази възможността за земеделските производители да наемат на работа в зависимост от смяната на сезоните и като им се спестят допълнителни административни ограничения, свързани с наемането и управлението на работната ръка;

56.  призовава Комисията да подкрепя и да повишава осведомеността за правата на сезонните работници на защита и призовава държавите членки да уредят социалното и правното положение на сезонните работници, да защитават здравословните и безопасни условия на труд и хигиенните условия на работното място и да им предоставят социалноосигурително покритие, като същевременно зачитат разпоредбите на член 23 от Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници(35), включително равно заплащане и равна социална закрила; подчертава необходимостта да се предоставя на всички сезонни работници подробна информация относно техните трудови и социалноосигурителни права, в т.ч. пенсионните права, като се отчита също така и трансграничният аспект на сезонната работа;

o
o   o

57.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 216, 20.8.1994 г., стр. 12.
(2) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(3) OВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 9.
(4) OВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.
(5) OВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 11.
(6) OВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.
(7) ОВ С 70E, 8.3.2012 г., стр. 1.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0321.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0059.
(10) Приети текстове, P8_TA(2016)0346.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0360.
(12) Приети текстове, P8_TA(2017)0010
(13) OВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 54.
(14) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/587285/IPOL_STU(2016)587285_EN.pdf.
(15) http://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1398en.pd
(16) https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1461en.pdf
(17) http://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1639en.pdf
(18) http://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1634en.pdf
(19) https://www.eurofound.europa.eu/observatories/eurwork/industrial-relations-dictionary
(20) http://www.ilo.org/dyn/normlex/en/f?p=NORMLEXPUB:12100:0::NO::P12100_INSTRUMENT_ID:312535.
(21) http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_dialogue/---actrav/documents/meetingdocument/wcms_164286.pdf.
(22) http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dgreports/---dcomm/---publ/documents/publication/wcms_534496.pdf.
(23) www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dgreports/---.../wcms_490959.pdf.
(24) като има предвид, че постоянните договори за работа на пълно работно време представляват 59% от общата заетост в ЕС; самостоятелно заетите лица в положение на подчинена заетост — 4%, работата на свободна практика — 11%, работата чрез агенции за временна заетост — 1%, работата на срочен договор — 7%, чиракуване или стаж — 2%, нископлатена работа на намалено работно време (по-малко от 20 часа седмично) — 9% и постоянна работа на намалено работно време — 7%;
(25) Вж. доклад на МОТ от 2016 г., озаглавен „Изграждането на социален стълб за европейско сближаване“.
(26) Вж. проучването от 2016 г., озаглавено „Несигурна заетост в Европа: модели, тенденции и стратегии в областта на политиката“
(27) Eurofound (2014 г.), „Occupational profiles in working conditions: Identification of groups with multiple disadvantages“ (Професионални профили в условията на труд: идентификация на групи, които в много отношения са в неравностойно положение)
(28) Вж. проучването от 2016 г., озаглавено „Несигурна заетост в Европа: модели, тенденции и стратегии в областта на политиката“.
(29) Eurofound (2014 г.), „Occupational profiles in working conditions: Identification of groups with multiple disadvantages“ (Професионални профили в условията на труд: идентификация на групи, които в много отношения са в неравностойно положение)
(30) Вж.: https://www.eurofound.europa.eu/observatories/eurwork/industrial-relations-dictionary/atypical-work
(31) Вж. резолюцията на Европейския парламент от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд.
(32) Доклад на МОТ от 14 ноември 2016 г. относно нестандартната заетост в света.
(33) OВ L 288, 18.10.1991 г., стр. 32.
(34) OВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9.
(35) OВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 375.

Правна информация