Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 6 юли 2017 г. - СтрасбургОкончателна версия
Доклад за Турция за 2016 г.
 Създаване на специална комисия относно тероризма, нейните правомощия, числен състав и мандат
 Случаите на лауреата на Нобелова награда Лю Сяобо и Ли Минг‑Че
 Еритрея, и по-специално случаите на Абуне Антониос и Давит Исак
 Бурунди
 Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) и създаване на гаранция от ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР ***I
 Позволени видове използване на определени произведения и други закриляни обекти в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали ***I
 Трансграничен обмен между Съюза и трети държави на копия в достъпен формат от определени произведения и други закриляни обекти в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали ***I
 Механизми за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в ЕС *
 Действия на ЕС в подкрепа на устойчивостта
 Насърчаване на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС

Доклад за Турция за 2016 г.
PDF 589kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Турция (2016/2308(INI))
P8_TA(2017)0306A8-0234/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции, и по-специално резолюциите си от 24 ноември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Турция(1), и от 27 октомври 2016 г. относно положението на журналистите в Турция(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2014 г. относно действията от страна на Турция, с които се създава напрежение в изключителната икономическа зона на Кипър(3) и резолюцията си от 15 април 2015 г. относно стогодишнината от арменския геноцид(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2016 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването (COM(2016)0715), и доклада за Турция от 2016 г. (SWD(2016)0366),

—  като взе предвид заключенията на председателството на Съвета от 13 декември 2016 г. и предходни съответни заключения на Съвета и на Европейския съвет,

—  като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г. и по-специално точка 5 от принципите, ръководещи преговорите,

—  като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията, съдържащи се в Партньорството за присъединяване с Република Турция(5) („Партньорство за присъединяване“), и предходните решения на Съвета от 2001 г., 2003 г. и 2006 г. относно Партньорството за присъединяване,

—  като взе предвид съвместното изявление от срещата на високо равнище между ЕС и Турция от 29 ноември 2015 г. и Плана за действие ЕС—Турция,

—  като взе предвид декларацията на Европейската общност и нейните държави членки от 21 септември 2005 г., в която се посочва, че признаването на всички държави членки е необходим елемент от преговорите, както и необходимостта Турция да приложи изцяло и ефективно допълнителния протокол към Споразумението от Анкара по отношение на всички държави членки, като премахне всички пречки пред свободното движение на стоки, без предубеждения и без дискриминация,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 46 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гласи, че договарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на Европейския съд по правата на човека по всяко дело, по което те са страна,

—  като взе предвид становищата на Венецианската комисия на Съвета на Европа, в частност тези от 10—11 март 2017 г. относно промените в Конституцията, по които се проведе национален референдум, относно мерките, предвидени в неотдавнашните укази във връзка с извънредното положение, по отношение на свободата на медиите и относно задълженията, правомощията и функционирането на наказателните мирови съдилища, от 9—10 декември 2016 г. относно извънредни укази № 667 – 676, приети след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г., и от 14—15 октомври 2016 г. относно суспендирането на втория параграф от член 83 от Конституцията (парламентарна неприкосновеност),

—  като взе предвид изявлението от 26 юли 2016 г. на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа относно мерките, взети по време на извънредното положение в Турция,

—  като взе предвид изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2017 г. до Европейския парламент и Съвета относно първия годишен доклад относно Механизма за бежанците в Турция (COM(2017)0130) и Петия доклад на Комисията от 2 март 2017 г. до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета за напредъка, постигнат в изпълнението на Изявлението на ЕС и Турция (COM(2017)0204),

—  като взе предвид факта, че Турция се е ангажирала да изпълни критериите от Копенхаген, да проведе адекватни и ефективни реформи, да поддържа добросъседски отношения и постепенно да постигне съответствие с ЕС, и като взе предвид, че тези усилия следваше да се разглеждат като възможност за Турция да укрепи институциите си и да продължи процеса на своята демократизация и модернизация,

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 21 декември 2016 г. за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори с Турция за споразумение относно разширяването на обхвата на двустранните преференциални търговски отношения и за модернизиране на Митническия съюз,

—  като взе предвид факта, че зачитането на принципите на правовата държава, включително по-специално разделението на властите, демокрацията, свободата на изразяване на мнение, правата на човека, правата на малцинствата и свободата на вероизповеданието, свободата на сдружаване и на мирни протести, е в основата на процеса на преговори съгласно критериите от Копенхаген за членство в Европейския съюз,

—  като взе предвид факта, че Турция е поставена на 155-о място в Световния индекс за свобода на медиите, публикуван на 26 април 2017 г., класирана по-ниско от всякога и като една от държавите, в които журналистите са били подложени на най-много заплахи, физически нападения и съдебен тормоз, включително задържане и присъди за лишаване от свобода,

—  като взе предвид факта, че през ноември 2016 г. Парламентът призова Комисията и държавите членки да инициират временно замразяване на текущите преговори за присъединяване с Турция и се ангажира да преразгледа позицията си след вдигането на непропорционалните мерки, наложени във връзка с извънредното положение в Турция, като се ръководи от това дали принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са възстановени в цялата страна,

—  като взе предвид кризата в Сирия, усилията за прекратяване на огъня и за намиране на мирно решение, както и задълженията на Турция да укрепва стабилността и да насърчава добросъседски отношения чрез интензивни усилия за решаване на неуредените двустранни въпроси, спорове и конфликти със съседни държави относно сухоземните и морските граници и въздушното пространство, в съответствие с международните споразумения, включително Конвенцията на ООН по морско право и Устава на ООН,

—  като взе предвид участието на Русия в Сирия, включително подкрепата на използването на химически оръжия от сирийската армия, което допълнително дестабилизира страната и увеличава броя на бежанците, търсещи закрила в Турция и ЕС,

—  като взе предвид положението по отношение на сигурността в Турция, което се влоши, както във вътрешен, така и във външен план, и терористичните нападения, извършени в страната,

—  като взе предвид факта, че Турция има най-многобройното бежанско население в света, включващо почти 3 милиона регистрирани бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан, по данни на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН),

—  като взе предвид икономическото и финансовото положение в Турция, което отчасти се дължи на неотдавнашната вълна от нападения и на политическата нестабилност, но също така и на по-дълбоки основни проблеми с икономиката;

—  като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, озаглавен „Положението с правата на човека в Югоизточна Турция“, от февруари 2017 г.,

—  като взе предвид факта, че Турция проявява похвално гостоприемство към големия брой бежанци, живеещи в страната,

—  като взе предвид предварителните констатации и заключения на международната мисия за наблюдение на референдума, представени на 17 април 2017 г.,

—  като взе предвид Резолюция 2156 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), озаглавена „Функционирането на демократичните институции в Турция“, от 25 април 2017 г., която доведе до подновяването на процедурата за мониторинг,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0234/2017),

А.   като има предвид, че милиони турци и хора от турски произход живеят от десетилетия в държавите членки и допринасят за тяхното благоденствие;

Въведение

1.  подчертава, че 2016 г. беше трудна година за населението на Турция в резултат от продължаващата война в Сирия, големия брой бежанци, конфликта в югоизточна Турция, поредицата жестоки терористични актове, както и опита за насилствен преврат, при който бяха убити 248 души; изтъква отново, че категорично осъжда опита за преврат от 15 юли 2016 г. и изразява солидарността си с народа на Турция; признава правото и отговорността на турското правителство да предприема действия за подвеждане на извършителите под съдебна отговорност при гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава и правото на справедлив процес;

2.  подчертава обаче, че мерките, взети по време на извънредно положение, имат широкомащабно, непропорционално и дълготрайно отрицателно въздействие върху голям брой граждани, както и върху защитата на основните свободи в страната; осъжда колективното освобождаване на държавни служители и полицейски служители, масовата ликвидация на медии, арестите на журналисти, учени, съдии, защитници на правата на човека, служители на изборни и неизборни длъжности, членове на службите за сигурност и обикновени граждани и конфискацията на тяхно имущество, активи и паспорти, закриването на много училища и университети и забраната за пътуване, наложена на десетки хиляди турски граждани на основание на извънредни укази без индивидуални решения и без възможност за своевременно съдебно обжалване; изразява загриженост относно конфискацията, а в някои случаи и национализацията, на турски частни дружества и предприятия; призовава за незабавно и безусловно освобождаване на всички затворници, задържани без доказателства за личното им участие в извършването на престъпление; изразява съжаление в този контекст, че законодателните прерогативи на парламента са сериозно засегнати;

3.  подчертава стратегическото значение на добрите отношения между ЕС и Турция и високата добавена стойност на сътрудничеството за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени двете страни; признава, че както Турция, така и ЕС са преминали през своите вътрешни процеси на трансформация през годините след започването на преговорите за присъединяване през 2004 г.; изразява съжаление, че инструментите за присъединяване не са използвани в пълна степен и че се наблюдава регрес в областта на принципите на правовата държава и правата на човека, които са в основата на критериите от Копенхаген, и че с течение на годините обществената подкрепа за пълното интегриране на Турция в ЕС е намаляла и от двете страни; запазва ангажимента си за сътрудничество и поддържане на конструктивен и открит диалог с правителството на Турция, с цел решаване на общите предизвикателства и осъществяване на споделените приоритети, като регионалната стабилност, положението в Сирия, миграцията и сигурността;

4.  отбелязва резултата от референдума от 16 април 2017 г., който се проведе по време на извънредното положение и при обстоятелства, които попречиха на провеждането на справедлива кампания и за информирания избор, тъй като двете страни в кампанията не бяха равнопоставени по отношение на възможностите, които имаха, и тъй като правата на противниците на конституционната реформа бяха нарушени; изразява сериозна загриженост във връзка с твърденията за нередности и за широкоразпространени изборни измами, посочени в констатациите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/Служба за демократични институции и права на човека (ОССЕ/СДИПЧ), публикувани на 17 април 2017 г., които пораждат сериозни съмнения относно валидността и законността на резултата; подкрепя провеждането на независимо разследване на всички твърдения относно нередности, посочени в изявлението на ОССЕ/СДИПЧ; отбелязва решението на ПАСЕ да възобнови процеса на мониторинг за Турция;

5.  изтъква, че Турция трябва да спазва своите ангажименти като член на Съвета на Европа; призовава Турция да продължи да спазва ангажиментите си по отношение на Съвета на Европа и да извърши конституционни и съдебни промени и реформи в сътрудничество със и съгласно критериите на Венецианската комисия;

6.  категорично осъжда многократно заявяваната от страна на турския президент и други политици подкрепа за повторното въвеждане на смъртното наказание; припомня, че недвусмисленото отхвърляне на смъртното наказание е основно изискване за членство в ЕС и подчертава, че повторното въвеждане на смъртното наказание би нарушило международните ангажименти на Турция, би поставило под въпрос членството на Турция в Съвета на Европа и би довело до незабавно прекратяване на преговорите за присъединяване към ЕС и предприсъединителната подкрепа; подчертава, че ако в Турция се организира референдум относно повторното въвеждане на смъртното наказание, държавите членки имат право да откажат провеждането на това гласуване на тяхна територия;

7.  припомня своята позиция от ноември 2016 г. за замразяване на процеса на присъединяване на Турция;

8.  призовава Комисията и държавите членки, в съответствие с рамката за преговори, незабавно да спрат официално преговорите за присъединяването на Турция, ако пакетът за конституционна реформа остане непроменен; подчертава, отчитайки забележките на Венецианската комисия относно конституционната реформа, че предложените конституционни промени не зачитат основополагащите принципи на разделението на властите, не предвиждат достатъчно взаимозависимост и взаимоограничаване помежду им и не са в съответствие с критериите от Копенхаген; приканва Комисията, държавите членки и Турция да проведат открито и честно разискване относно областите от взаимен интерес, в които би било възможно засилено сътрудничество; подчертава, че политическите ангажименти между ЕС и Турция следва да се основават на разпоредби за обвързване с условия по отношение на зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

Права на човека и основни свободи

9.  отбелязва със съжаление, че непропорционалните мерки, предприети след обявяването на извънредно положение, бяха насочени, чрез задържания, уволнения, арести и конфискация на имущество, не само срещу хиляди хора, предполагаеми членове/поддръжници на движението „Гюлен“, но и срещу несъгласните по принцип и по-специално срещу политическите партии на опозицията; все още очаква убедителни доказателства относно извършителите на опита за преврат; решително осъжда лишаването от свобода на 11 членове на парламента от Демократичната партия на народите (HDP), включително на нейните съпредседатели, г-жа Фиген Юксекдаг и г-н Селахаттин Демирташ, и на един член на Републиканска народна партия (CHP), както и на 85 кюрдски кметове на общини; настоятелно призовава турското правителство незабавно да отмени извънредното положение; предупреждава за опасността от злоупотреба с мерките за борба с тероризма за легитимиране на потъпкването на правата на човека; призовава Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) незабавно да допусне първите примерни дела и да приключи първото производство възможно най-скоро, тъй като, както изглежда, не съществуват ефективни средства за правна защита на национално равнище;

10.  отправя искане към турските органи да проведат задълбочено разследване на твърденията за сериозно малтретиране на затворници, съгласно докладите на няколко организации за защита на правата на човека, и призовава за търсене на пълна отговорност и наказание на виновните за нарушения на правата на човека; изразява дълбока загриженост във връзка с условията за задържане; призовава за незабавното публикуване на последните доклади на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание на Съвета на Европа и настоятелно призовава турските органи да позволят на национални и международни наблюдатели да наблюдават центровете за задържане;

11.  призовава турското правителство да предложи на всички лица, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, подходящи и ефективни средства за правна защита и съдебен контрол в съответствие с принципите на правовата държава; подчертава, че презумпцията за невиновност е основен принцип във всяка конституционна държава; отбелязва, че при продължаващото извънредно положение арестуваните граждани нямат право на правна помощ през първите пет дни от своето задържане и изразява съжаление за строгите ограничения на достъпа на задържаните до адвокати; подчертава, че от юли 2016 г. са подадени над 100 000 жалби в турския конституционен съд, който се е обявил за некомпетентен по въпросите, попадащи в обхвата на указа за извънредно положение, призовава Турция спешно да преразгледа „Анкетната комисия за практиките на извънредното положение“ по такъв начин, че тя да се превърне в солидна и независима комисия с пълен мандат, способна да осигурява индивидуално разглеждане на всеки отделен случай и да обработва ефективно огромния брой заявления, които ще получава, както и да гарантира, че съдебният контрол не се бави ненужно;

12.  осъжда решително сериозното отстъпление и нарушенията по отношение на свободата на изразяване на мнение и сериозните нарушения на свободата на медиите, включително непропорционалните забрани на медийни сайтове и социални медии; отбелязва със загриженост закриването на около 170 медии – включително на почти всички медии на кюрдски език – и лишаването от свобода на повече от 150 журналисти; подчертава, че решението на Турция да блокира достъпа до Уикипедия представлява сериозна атака срещу свободата на информация; отбелязва непрекъснатото влошаване на индекса за свобода на медиите на Турция, съставян от „Репортери без граници“, които вече класират Турция на 155-о място от 180 държави; припомня, че свободният и плуралистичен печат, включително свободният и открит интернет, е съществен елемент на всяка демокрация, и настоятелно призовава турското правителство незабавно да освободи всички неправомерно задържани журналисти; призовава турското правителство да позволи на бившия член на ЕП и председател на Съвместния парламентарен комитет, г-н Йост Лагендик, да се завърне при семейството си в Турция;

13.  изразява сериозна загриженост относно непрекъснато влошаващото се положение в югоизточна Турция, особено в областите, в които е наложен полицейски час, в които беше използвана прекомерна сили и беше приложено колективно наказание на всички жители, и където се твърди, че са били убити близо 2 000 души в рамките на операции по сигурността и че в периода от юли 2015 г. до декември 2016 г. са били разселени около половин милион души; отбелязва, че местните прокурори последователно отказват да започват разследвания на докладваните убийства и че е отказан достъп на независими наблюдатели до тази част на страната; припомня, че турското правителство носи отговорността да защитава всички свои граждани, независимо от техния културен или религиозен произход и убеждения; изразява съжаление във връзка с широкоразпространената практика на изземвания, включително на общински имоти, а също и на църковни имоти, което представлява нарушение на правата на религиозните малцинства; изразява убеждението си, че само едно справедливо политическо решение на кюрдския въпрос може да донесе устойчива стабилност и благоденствие както в този регион, така и в Турция като цяло и следователно призовава и двете страни да се върнат на масата за преговори; отбелязва, че поредица от закони, включително закон № 6722 относно правната защита на силите за сигурност в борбата срещу терористични организации, приет през 2016 г., създадоха атмосфера на „системна безнаказаност“ за силите за сигурност;

14.  осъжда решението на турския парламент да снеме имунитета на голям брой членове на парламента, нарушавайки конституцията, включително на 55 от общо 59-имата членове HDP, което проправи пътя за арести на политици от опозицията и сериозно уврежда имиджа на парламента като демократична институция; подчертава, че турското Велико народно събрание следва да бъде централната институция на турската демокрация и да представлява всички граждани в условия на равнопоставеност; изразява съжаление за високия избирателния праг;

15.  изразява загриженост, че съдиите и прокурорите продължават да бъдат под силен политически натиск и че почти 4 000 от тях, което е близо една четвърт от всички съдии и прокурори, са били освободени или задържани, а в някои случаи тяхното имущество е било конфискувано; призовава Турция да възстанови и да прилага всички правни гаранции за осигуряване на пълното зачитане на независимостта на съдебната власт, включително чрез изменение на Закона за Висшия съвет на съдиите и прокурорите (ВССП), с цел да се намали влиянието на изпълнителната власт в рамките на Висшия съвет; изразява особена загриженост, че институцията на „наказателните мирови съдии“, създадена през юни 2014 г. от действащото правителство, изглежда се е превърнала в инструмент за тормоз и задушаване на опозицията, както и за контролиране на информацията, предоставяна на широката общественост;

16.  изразява сериозна загриженост във връзка с незачитането на правото на свобода на религията, дискриминацията срещу религиозни малцинства, включително срещу християните и алевитите, както и насилието по религиозни причини, което включва словесни и физически нападения, стигматизиране и социален натиск в училищата, и с проблемите, свързани със законното установяване на място за богослужение; призовава турските органи да подкрепят положителни и ефективни реформи в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, като дават възможност на религиозните общности да получават правосубектност, като разрешат благотворителните организации и като премахнат всички ограничения относно обучението, назначаването и наследяването на духовници, като спазват съответните решения на Европейския съд за правата на човека и препоръките на Венецианската комисия, както и като премахнат всички форми на дискриминация или препятствия, основаващи се на религия; призовава Турция да зачита особеното естество и значение на Вселенската патриаршия и да признае нейната юридическа правосубектност; отново подчертава необходимостта Семинарията в Халки да бъде отново отворена и да се премахнат всички пречки пред правилното ѝ функциониране; изразява загриженост относно неотдавнашното изземване на църкви в Диарбекир; настоятелно призовава правителството да ги върне на техните законни собственици; настоятелно призовава турските органи да се борят сериозно с всички прояви на антисемитизъм в обществото;

17.  призовава Турция да защитава правата на най-уязвимите групи и на лицата, принадлежащи към малцинства; изразява съжаление, че парадите на ЛГБТИ в Анкара и Истанбул бяха забранени за трета поредна година и бяха потиснати и подложени на полицейско насилие; изразява сериозна загриженост относно насилието, основано на пола, дискриминацията, словото на омразата по отношение на малцинствата, престъпленията от омраза и нарушенията на правата на човека на ЛГБТИ; призовава Турция да предприеме адекватни мерки за предотвратяване и наказване на словото на омразата или на престъпленията, насочени към малцинства; призовава Турция да хармонизира вътрешното си законодателство с Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа, която ратифицира през 2014 г.; приветства националната стратегия и плана за действие на правителството за ромите и призовава турското правителство да започне да изпълнява стратегията, като създаде механизъм за мониторинг и оценка; насърчава органите да вземат мерки за преодоляване на основните пречки пред социалното приобщаване на ромите; призовава Турция да предостави пълно равенство на всички граждани и да предприеме необходимите действия за уреждане на проблемите, пред които са изправени членовете на малцинствата, по-специално по отношение на правата на образование и собственост; отбелязва, че в съответствие с критериите от Копенхаген малцинствата следва също така да имат правото да получават образование на родния си език в обществените училища; припомня значението на прилагането на резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно островите Имброс и Тенедос и призовава Турция да съдейства за репатрирането на семействата от малцинствата, които желаят да се завърнат на островите; приветства откриването на училище на гръцкото малцинство на остров Имброс, което представлява положителна стъпка;

18.  призовава правителството на Турция да спазва и изцяло да прилага правните задължения, които е поела за защита на културното наследство, и по-специално да изготви добросъвестно интегриран опис на арменското, гръцкото, асирийското и друго културно наследство, унищожено или разрушено през изминалия век; призовава Турция да ратифицира Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване; призовава Турция да си сътрудничи със съответните международни организации, особено със Съвета на Европа, за предотвратяване и борба срещу незаконния трафик и срещу преднамереното унищожаване на културното наследство;

19.  приветства предприемането на действия от страна на отделни държави членки, които ускориха процедурите за предоставяне на убежище на турски граждани, преследвани по извънредните укази;

Отношенията между ЕС и Турция

20.  призовава за задълбочаването на отношенията между ЕС и Турция в ключови области от взаимен интерес, като например борбата срещу тероризма, миграцията, енергетиката, икономиката и търговията, и отново заявява, че диалогът и сътрудничеството следва да се поддържат и насърчават; счита, че сътрудничеството между ЕС и Турция в тези области представлява инвестиция в стабилността и благоденствието както на Турция, така и на ЕС, при условие, че се основава на спазването от всички страни на поетите от тях ангажименти в областта на основните права и основните свободи; счита, че сътрудничеството между членове на гражданското общество е от ключово значение и настоятелно призовава за засилване на това сътрудничество;

21.  призовава Турция да продължи да привежда своята външна политика в съответствие с тази на ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество и съгласуване на предизвикателствата във външната политика между ЕС и Турция; счита, че турският външен министър следва да бъде канен да присъства на отделни заседания на Съвета по външни работи, когато това е целесъобразно; препоръчва Съветът настойчиво да покани правителството на Турция на среща на високо равнище за обсъждане на настоящите отношения между ЕС и Турция;

22.  счита, че засилването на търговските отношения би могло да донесе конкретни ползи за гражданите в Турция и ЕС и следователно, в светлината на сегашните проблеми с Митническия съюз, подкрепя предложението на Комисията за започване на преговори за по-нататъшно развитие на Митническия съюз; отново заявява, че ЕС е основният търговски партньор на Турция и че две трети от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Турция идват от държави – членки на ЕС; подчертава освен това икономическото значение на Турция като пазар за растеж за ЕС; счита, че участието на социалните партньори в преговорите е от първостепенно значение; призовава Комисията да включи в осъвременения Митнически съюз между Турция и ЕС клауза относно правата на човека и основните свободи, като превърне правата на човека и основните свободи във важно условие. припомня, че Митническият съюз може да достигне пълния си потенциал само когато Турция започне да прилага изцяло Допълнителния протокол по отношение на всички държави членки; отбелязва заключението на Комисията, че премахването на пречките пред функционирането на Митническия съюз от страна на Турция би стимулирало по-нататъшната търговска интеграция с ЕС;

23.  отбелязва, че либерализирането на визовия режим е от голямо значение за турските граждани, особено за представителите на деловите среди, както и за турските граждани и хората с турски произход в ЕС, и ще допринесе за контактите между хората; насърчава турското правителство да изпълни изцяло последните оставащи критерии, посочени в пътната карта за либерализиране на визовия режим; подчертава, че преразглеждането на законодателството на страната в областта на борбата с тероризма е ключово условие за гарантирането на основните права и свободи и че либерализирането на визовия режим ще бъде възможно едва след като всички критерии бъдат изпълнени;

24.  подчертава значението на борбата с корупцията и припомня констатациите на Комисията, че корупцията продължава да преобладава в много области и остава сериозен проблем; изразява загриженост, че резултатите по отношение на разследването, съдебното преследване и издаването на присъди във връзка с корупция на високо равнище продължават да бъдат незадоволителни;

25.  призовава Комисията да вземе предвид последните събития в Турция по време на междинния преглед на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) през 2017 г. и да спре всички средства по предприсъединителните фондове, ако преговорите за присъединяване бъдат преустановени; призовава Комисията в случай на такъв сценарий тези средства да се използват за оказване на пряка подкрепа на турското гражданско общество и за бежанците в Турция, както и за да се инвестира повече в програмите за обмен, допринасящи за контактите между хората, като например „Еразъм +“ за студенти, учени и журналисти;

26.  осъжда най-категорично всички терористични актове, извършени в Турция, и твърдо застава зад населението на Турция в общата ни борба срещу тероризма; отбелязва двустранните отношения между държави – членки на ЕС, и Турция в областта на сътрудничеството в борбата с тероризма по отношение на „чуждестранните бойци“; подчертава, че тясното сътрудничество между Европол и турските правоприлагащи агенции е от решаващо значение за ефективната борба срещу тероризма; отново осъжда възобновяването на насилието от страна на Кюрдската работническа партия (ПКК), която е в списъка на ЕС на терористични организации от 2002 г. насам, и настоятелно я призовава да остави оръжията и да използва мирни и законни средства за изразяване на своите очаквания; подчертава, че мирното разрешаване на кюрдския въпрос е също така необходимо за демократичното бъдеще на Турция и ще бъде постигнато само с участието на всички съответни страни и демократичните сили; призовава за възобновяване на преговорите с оглед на постигането на цялостно и трайно решение на кюрдския въпрос; приканва държавите членки да прилагат законодателство, което забранява употребата на знаци и символи на организации, които фигурират в списъка ва ЕС на терористични организации;

27.  изразява съжаление във връзка с решението на турското правителство да не допусне членове на парламента на Германия да посетят германските федерални въоръжени сили в Инджирлик, което означава, че те ще бъдат преместени в държава извън НАТО, което от своя страна представлява основна пречка за ефективното сътрудничество между съюзниците от НАТО в борбата срещу тероризма;

28.  приветства ангажираността на турското правителство и на местни НПО, както и гостоприемството, проявено от населението с приемането на около 3 милиона бежанци; отбелязва изявлението на ЕС и Турция относно миграцията и настоятелно призовава държавите членки да инициират доброволна схема за презаселване на най-уязвимите бежанци в Турция; призовава Комисията да гарантира дългосрочни инвестиции както за бежанците, така и за приемните общности в Турция, както и за адекватното изразходване на средствата; насърчава турското правителство да предостави разрешения за работа и достъп до здравеопазване на всички сирийски бежанци и да осигури достъп до образование на сирийските деца; призовава Анкара и ЕС да продължават координираното патрулиране в Егейско море, да повишат усилията за борба с незаконното превеждане на мигранти през граница и да прилагат в пълна степен и ефективно споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция и двустранните споразумения за обратно приемане, подписани с България и Гърция;

29.  осъжда решително изказванията на президента Ердоган, в които той обвинява лидерите на някои европейски държави в „нацистките практики“ и нарича техните граждани „нацисти“; изтъква, че продължаването на такива неоправдани изказвания подкопава доверието в Турция като политически партньор и че изнасянето на нейните вътрешни конфликти представлява заплаха за мирното съвместно съществуване в обществата на тези държави членки с големи общности от турски произход; подчертава, че турското правителство трябва да се въздържа от систематични усилия за мобилизиране на турската диаспора в държавите членки за свои собствени цели; отбелязва със загриженост твърденията за оказване на натиск върху членове на турската диаспора, живеещи в държавите членки, и осъжда следенето от страна на турските органи на граждани с двойно гражданство, живеещи в чужбина; изразява загриженост по повод обявяването за недействителни на голям брой паспорти, което остави притежателите им без гражданство в нарушение на Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията на Организацията на обединените нации от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство и по повод на докладваните случаи на отказ на услуги на турски граждани от страна на турски консулства;

30.  припомня колко е важно да се поддържат добросъседски отношения; в този контекст призовава Турция да увеличи усилията си за разрешаване на неуредените двустранни въпроси, включително неуредените правни задължения и спорове със своите непосредствени съседи относно сухоземните и морските граници и въздушното пространство съгласно разпоредбите на Устава на ООН и международното право; призовава турското правителство да подпише и ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS); настоятелно призовава турското правителство да сложи край на многократните нарушения на гръцкото въздушно пространство и гръцките териториални води и да зачита териториалната цялост и суверенитета на всички свои съседи; изразява съжаление във връзка с това, че обявената от турското Велико народно събрание заплаха, че е налице повод за обявяване на война (casus belli) срещу Гърция, все още не е оттеглена;

31.  призовава Турция и Армения да работят за нормализирането на своите отношения; подчертава, че отварянето на границите между Турция и Армения би могло да доведе до подобряване на техните отношения, особено в областта на трансграничното сътрудничество и икономическата интеграция;

32.  призовава турското правителство да спре плановете си за изграждане на атомната електроцентрала „Аккую“; отбелязва, че предвиденият обект се намира в силно сеизмичен регион и затова представлява сериозна заплаха не само за Турция, но и за региона на Средиземно море; отправя съответно искане към турското правителство да се присъедини към Конвенцията от Еспо, която задължава страните да уведомяват и да се консултират взаимно по всички разглеждани важни проекти, които има вероятност да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в трансграничен план; изисква за тази цел от турското правителство да включи правителствата на съседните си държави, като Гърция и Кипър, в по-нататъшното развитие на проекта за Аккую или най-малко да проведе консултации с тях;

33.  подчертава, че разрешаването на кипърския проблем ще има положително въздействие върху целия регион, като същевременно ще е от най-голяма полза преди всичко за кипърските гърци и кипърските турци; приветства съвместната декларация от 11 февруари 2014 г. като основа за неговото разрешаване и поздравява лидерите на общностите на кипърските гърци и кипърските турци за постигането на значителен напредък в преговорите за обединение; приветства споразумението между двамата лидери за поредица от мерки за изграждане на доверие и настоятелно призовава за прилагането на тези мерки; приветства размяната на предпочитани карти, което няма прецедент до момента, и първата международна конференция за Кипър, проведена в Женева с гарантите и с участието на ЕС, и подкрепя нейното продължаване с цел постигане на взаимно приемливо споразумение по главата относно сигурността и гаранциите; подкрепя намирането на справедливо, всеобхватно и трайно решение, основано на създаването на федерация от две общности и две зони, единна международна правосубектност, единен суверенитет и единно гражданство, с политическо равноправие между двете общности, в съответствие със съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, международното право и достиженията на правото на ЕС и при зачитане на принципите, на които се основава Съюзът; приветства засилената ангажираност на страните за уреждане на кипърския проблем; очаква от Турция активно да подкрепи бързото и успешно приключване на преговорите, и отново заявява, че ангажираността на Турция и нейният принос за всеобхватно решение продължава да е от решаващо значение; призовава всички съответни страни да подкрепят процеса на преговори, да допринесат за постигането на положителен резултат и да използват предоставената сега възможност; настоятелно призовава Комисията да използва всички свои ресурси в подкрепа на успешното приключване на процеса на обединение;

34.  отново призовава Турция да започне да изтегля своите войски от Кипър, да предаде контрола върху затворения участък на Фамагуста на ООН в съответствие с Резолюция 550 (от 1984 г.) на Съвета за сигурност на ООН и да се въздържа от действия, които променят демографския баланс на острова чрез политиката си на незаконни заселвания; отбелязва, че прилагането на достиженията на правото на ЕС в бъдещата съставна държава на кипърските турци при влизането в сила на споразумението трябва вече да бъде добре подготвено; признава в тази връзка значението на продължаването на работата на специалната комисия на двете общности за подготовка за ЕС; поема ангажимент да активизира своите усилия за работа с общността на кипърските турци при подготовката за пълно интегриране в ЕС, и призовава Комисията да направи същото; приветства важната работа на Комитета за безследно изчезналите лица (КБИЛ, който се занимава с изчезналите кипърски турци и кипърски гърци) и приветства подобряването на достъпа до всички съответни обекти, включително военни зони; призовава Турция да съдейства на КБИЛ чрез предоставяне на информация от своите военни архиви; призовава за отделянето на специално внимание на работата, извършвана от КБИЛ и във връзка с това приветства назначаването на постоянен докладчик на Европейския парламент относно изчезналите лица;

35.  признава законното право на Република Кипър да встъпва в двустранни споразумения, засягащи нейната изключителна икономическа зона; призовава отново Турция да зачита напълно суверенните права на всички държави членки, включително правата, свързани с проучването и експлоатацията на природни ресурси, в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международното право; настоятелно призовава Турция да се стреми към мирно уреждане на споровете и да се въздържа от всякакви заплахи или действия, които биха могли да имат отрицателен ефект върху добросъседските отношения;

36.  изразява твърдото си убеждение, че единствено едно надеждно политическо решение ще гарантира стабилността на Сирия и ще даде възможност за решителен победа над ИДИЛ/Даиш и над други посочени от ООН терористични групи в Сирия; потвърждава върховенството на ръководения от ООН процес от Женева; признава усилията, положени по време на срещите в Астана за възстановяване на пълното прекратяване на враждебните действия, както и създаването на тристранния механизъм за наблюдение и гарантиране на пълното спазване на прекратяването на огъня; настоятелно призовава всички гаранти, включително Турция, да спазят ангажиментите си за гарантиране на пълното прекратяване на огъня и за постигане на напредък при гарантирането на пълен безпрепятствен хуманитарен достъп до цялата страна, вдигането на обсадите и освобождаването на всички произволно задържани лица, особено жени и деца, в съответствие с Резолюция № 2268 на Съвета за сигурност на ООН; призовава Турция изцяло да зачита суверенитета и териториалната цялост на всички свои съседи;

37.  призовава за превод на турски език на настоящата резолюция;

o
o   o

38.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0450.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0423.
(3) OВ C 285, 5.8.2016 г., стр. 11.
(4) OВ C 328, 6.9.2016 г., стр. 2.
(5) OВ L 51, 26.2.2008 г., стр. 4.


Създаване на специална комисия относно тероризма, нейните правомощия, числен състав и мандат
PDF 477kWORD 55k
Решение на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно създаването на специална комисия относно тероризма, нейните правомощия, числен състав и мандат (2017/2758(RSO))
P8_TA(2017)0307B8-0477/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Председателския съвет,

—  като взе предвид член 197 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че Европейският съюз има ясни правомощия за осигуряването на високо равнище на сигурност, както е посочено в член 67 от ДФЕС, и че националните власти разполагат с правомощия в борбата с тероризма, както е посочено в член 73 от ДФЕС; и като има предвид, че има установени по-широки задължения за трансгранично сътрудничество, както е посочено в дял V от ДФЕС относно полицейското и съдебното сътрудничество, свързани с вътрешната сигурност на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че резултатът от създадената с настоящото решение специална комисия следва да бъде предприемането на действия за премахване на практическите и законодателните пропуски в борбата срещу тероризма в рамките на Европейския съюз, както и в отношенията с международните партньори и участници, като специално внимание се обръща на сътрудничеството и обмена на информация;

В.  като има предвид, че преодоляването на недостатъците и пропуските в сътрудничеството и обмена на информация между националните правоприлагащи органи, както и оперативната съвместимост на европейските бази данни за обмен на информация са от първостепенно значение за гарантиране на доброто функциониране на Шенгенското пространство и за защитата на външните граници на ЕС и следва да представлява ядрото на мандата на специалната комисия;

Г.  като има предвид, че спазването на основните права е съществен елемент за успеха на политиките за борба срещу тероризма;

1.  взема решение за създаване на специална комисия относно тероризма, на която ще бъдат възложени следните строго определени отговорности:

   а) да проучва, анализира и оценява безпристрастно фактите, предоставени от правоприлагащите органи на държавите членки, компетентните агенции на ЕС и признати експерти, както и степента на заплахата от тероризъм на територията на ЕС, както и да предлага подходящи мерки, които да позволят на Европейския съюз и неговите държави членки да спомогнат за предотвратяването, разследването и наказателното преследване на свързаните с тероризма престъпления;
   б) да идентифицира и анализира безпристрастно и чрез основаващ се на доказателства подход потенциалните пропуски и неизправности, които да са направили възможни неотдавнашните терористични атаки в различни държави членки, по-конкретно чрез събиране, компилиране и анализ на цялата информация, която е била на разположение на разузнавателните служби или правоприлагащите и съдебните органи на държавите членки относно извършителите преди тяхното терористично престъпление;
   в) да разглежда и оценява изпълнението на съществуващите мерки и инструменти в областта на управлението на външните граници, включително проверки за пропуски при контрола на външните граници, вследствие на които определени лица са успели да влязат в Европа с фалшиви документи, както и да оцени причините за неуспеха от страна на някои държави членки да изпълнят изцяло своите задължения, определени в Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета(1) (Регламент за Шенгенската информационна система); да събира и анализира информация относно евентуални пропуски на държавите членки и Комисията по отношение на гарантирането на пълното прилагане на съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета(2) (Кодекс на шенгенските граници), както и да предлага подходящи мерки за преодоляване на установените пропуски;
   г) да идентифицира пропуските в обмена между държавите членки на информация от сферите на съдебната система, правоприлагащите органи и разузнавателните служби; да разследва по-специално твърдения за мащабни пропуски в процеса на събиране, анализ и представяне на информация, която би могла да спомогне за предотвратяване на нападенията, по-специално чрез:
   анализ и оценка на ефективността на базите данни на ЕС, като например Шенгенската информационна система (ШИС), Визовата информационна система (ВИС) и общия Европейски модел за обмен на информация (ЕМОИ), както и на евентуалните пропуски на държавите членки в прилагането на съществуващите правни инструменти, като например Решение 2008/615/ПВР на Съвета(3) или Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета(4); анализ по-специално на причините за това, че някои държави членки не са допринасяли с въвеждането на информация в тези бази данни, и по-специално във връзка с техните задължения, определени в Регламента за Шенгенската информационна система и в Решение 2007/533/ПВР на Съвета(5);
   анализиране на предполагаемото неспазване от страна на държавите членки на задължението, предвидено в член 2, параграф 3 от Решение 2005/671/ПВР(6) на Съвета, което гарантира, че поне информацията, посочена в параграфи 4 и 5 от същия член, събирана от съответния орган, се предава на Европол и Евроюст;
   събиране и анализ на информация относно спазването от страна на органите на държавите членки на задължението по членове 3 и 7 от Рамково решение 2006/960/ПВР, по-специално гарантирането, че компетентните правоприлагащи органи предоставят на компетентните правоприлагащи органи на други заинтересовани държави членки необходимата информация и разузнавателни сведения в случаите, когато съществуват фактически причини да се счита, че информацията и разузнавателните сведения биха могли да спомогнат за разкриването, предотвратяването или разследването на престъпленията, посочени в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета(7);
   проучване на това дали Европол е изпълнила изцяло задължението си за уведомяване по член 17 от Решение 2009/371/ПВР на Съвета(8), отменено с Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета(9);
   проучване дали националните звена на държавите членки са изпълнили изцяло задължението по член 8, параграф 4, буква а) от Решение 2009/371/ПВР, отменено с Регламент (ЕС) 2016/794, за предоставяне на Европол по собствена инициатива на информация и разузнавателни данни, необходими за осъществяване на нейните задачи;
   проучване на възможните пропуски в обмена на информация между агенциите на ЕС, както и правните мерки и необходимостта от това тези агенции да имат достъп до Шенгенската информационна система на ЕС и други европейски информационни системи;
   оценяване на съществуващото неофициално сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки, както и оценяване на степента на ефективност по отношение на информационния обмен и практическото сътрудничество;
   проучване на отношенията на Европейския Съюз с трети държави и международни агенции в борбата срещу тероризма, включително съществуващото международно сътрудничество и инструментите в борбата срещу тероризма, в т.ч. обмена на най-добри практики, както и ефективността на настоящото равнище на обмен на информация;
   д) да направи оценка на въздействието на законодателството на ЕС за борба с тероризма и неговото прилагане върху основните права;
   е) да направи оценка на наличието и ефективността на всички ресурси, разпределени за компетентните органи, които участват в борбата с тероризма (полиция, армия, правосъдие, бюджет, разузнаване, наблюдение, информация, ИТ и др.) в държавите членки и на равнище ЕС; да анализира евентуалните пропуски в полицейското сътрудничество и пречките за практическото трансгранично сътрудничество в областта на правоприлагането в разследванията, свързани с борбата срещу тероризма, като идентифицира техническите, структурните и правните ограничения за капацитета за разследване;
   ж) да проучи недостатъците в съдебните системи и съдебното сътрудничество на равнище ЕС, както и сътрудничество в областта на трансграничните разследвания, в частност посредством Евроюст, Европейската съдебна мрежа, съвместните екипи за разследване, европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване; да идентифицира техническите, структурните и правните ограничения за капацитета за разследване и наказателно преследване;
   з) да проучи настоящия обмен на най-добри практики и сътрудничеството между националните органи и съответните органи на ЕС по отношение на защитата на лесните мишени, включително транзитните зони, като например летища и железопътни гари, както и защитата на критичната инфраструктура, както е предвидено в Директива 2008/114/ЕО на Съвета(10);
   и) да проучи съществуващите механизми, достъпни за жертвите на тероризма, по-специално Директива № 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(11), като идентифицира съществуващите добри практики, които могат да се обменят;
   й) да събере информация и да анализира процеса на радикализация, както и ефективността на програмите за дерадикализация, които са въведени в ограничен брой държави членки; да идентифицира съществуващите добри практики, които могат да се обменят, и да провери дали държавите членки са предприели необходимите мерки в това отношение;
   к) да направи оценка на ефективността на сътрудничеството между държавите членки, както и на ефективността на сътрудничеството между компетентните органи, задължените субекти и правоприлагащите органи в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно Директива № 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(12), и да обмени мнения със съответните участници в банковия сектор, и с органите разследващи измами и с правоприлагащите органи с цел да се идентифицират новите форми на финансиране на тероризма, включително връзките му с организираната престъпност;
   л) да отправи всякакви препоръки, които счита за необходими, по всеки от горепосочените въпроси и за тази цел да установи необходимите контакти, да прави посещения и да провежда изслушвания с участието на институциите на ЕС и съответните агенции и на международните и националните институции, националните парламенти и правителства на държавите членки и на трети държави, и на длъжностните лица, участващи в ежедневната борба срещу тероризма, като например правоприлагащите агенции, полицейските органи, разузнавателните служби, съдиите и магистратите, както и с представителите на научната общност, стопанския сектор и гражданското общество, включително организациите на жертвите;

2.  подчертава, че всяка препоръка на специалната комисия трябва да се проследява от компетентните постоянни комисии;

3.  решава, че правомощията, персоналът и наличните ресурси на постоянните комисии на Парламента, които са компетентни по въпроси, свързани с приемането, мониторинга и прилагането на законодателството на ЕС, отнасящо се до сферата на компетентност на специалната комисия, остават непроменени;

4.  решава, че когато работата на специалната комисия включва изслушването на доказателства от класифициран характер, свидетелски показания, включващи лични данни или тайни, или включва размяната на мнения и изслушвания с властите и органите във връзка с тайна, поверителна, класифицирана или чувствителна информация за целите на националната сигурност или обществената сигурност, заседанията следва да се провеждат при закрити врата; решава, че свидетелите и експертите имат право да правят изявления или да дават показания при закрити врата;

5.  решава, че секретните или поверителните документи, които са били получени от специалната комисия, се разглеждат съгласно процедурата, определена в член 210а от Правилника за дейността на ЕП, за да се гарантира, че единствено председателят, докладчикът, докладчиците в сянка, координаторите и определени служители имат личен достъп до тях, както и че тази информация се използва изключително за целите на изготвянето на междинния и окончателния доклад на специалната комисия; решава, че заседанията се провеждат в помещения, оборудвани по начин, който не позволява заседанията да бъдат слушани от неупълномощени лица;

6.  решава, че преди получаването на достъп до класифицирана информация или изслушването на доказателство, при които съществува опасността да накърнят националната или обществената сигурност, всички членове и длъжностни лица на ЕП получават разрешение за достъп до класифицирана информация в съответствие с действащите вътрешни правила и процедури;

7.  решава, че информацията, получена от специалната комисия, се използва единствено за изпълнението на задълженията ѝ и не се разкрива на трети страни; решава, че тази информация не може да се огласява публично, ако съдържа материали със секретен или поверителен характер или споменава поименно лица;

8.  решава специалната комисия да се състои от 30 членове;

9.  решава, че мандатът на специалната комисия ще бъде 12 месеца, освен ако Парламентът не удължи този срок преди неговото изтичане, както и че нейният мандат започва да тече от датата на нейното учредително заседание; решава, че специалната комисия ще представи на Парламента един междинен и един окончателен доклад, съдържащи фактически констатации и препоръки за мерките и инициативите, които трябва да бъдат предприети.

(1) Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 4).
(2) Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).
(3) Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1).
(4) Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз (ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 89).
(5) Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 205, 7.8.2007 г., стр. 63).
(6) Решение 2005/671/ПВР на Съвета от 20 септември 2005 г. относно обмена на информация и сътрудничеството по отношение на терористични престъпления (ОВ L 253, 29.9.2005 г., стр. 22).
(7) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за задържане и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1).
(8) Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол) (ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37).
(9) Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).
(10) Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75).
(11) Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57).
(12) Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15).


Случаите на лауреата на Нобелова награда Лю Сяобо и Ли Минг‑Че
PDF 473kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно случаите на лауреата на Нобеловата награда Лю Сяобо и Ли Минг-Че (2017/2754(RSP))
P8_TA(2017)0308RC-B8-0459/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Китай, по‑специално тези от 21 януари 2010 г. относно нарушаването на правата на човека в Китай, по-специално случая на Лю Сяобо(1), от 14 март 2013 г. относно отношенията между ЕС и Китай(2) и от 12 март 2015 г. относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2013 г. и политиката на Европейския съюз по въпроса(3),

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза Федерика Могерини относно състоянието на Лю Сяобо от 30 юни 2017 г.,

—  като взе предвид 35-ия кръг на диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, проведен на 22 и 23 юни 2017 г. в Брюксел, и изявлението на председателя на подкомисията по правата на човека (DROI) по повод на диалога,

—  като взе предвид срещата на най-високо равнище между ЕС и Китай, проведена в Брюксел на 1 и 2 юни 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението на ЕС на 34-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека (UNHRC) на 14 март 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 9 декември 2016 г. относно Международния ден на правата на човека,

—  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г., и съвместното съобщение на Европейската комисия и ЕСВД от 22 юни 2016 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС за Китай“,

—  като взе предвид „Харта 08“, манифест, съставен от над 350 китайски политически активисти, представители на академичните среди и защитници на правата на човека, в който се призовава за социални, съдебни и правителствени реформи и който беше публикуван на 10 декември 2008 г., за да съвпадне с 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че видният китайски писател и активист за правата на човека Лиу Ксиаобо е бил задържан официално в затвора четири пъти през последните 30 години; като има предвид, че през 2009 г. Лю Сяобо беше осъден на 11 години лишаване от свобода за „подбудителство към сваляне на държавната власт“, след като той помогна за написването на манифеста, известен като „Харта 08“; като има предвид, че формалните процедури, следвани в наказателното преследване на Лю Сяобо, не са му позволили да бъде представляван или да представлява самия себе си по време на официалните съдебни производства, и че на дипломати от над десет държави, включително редица държави членки, беше отказан достъп до съдебната зала по време на съдебния процес;

Б.  като има предвид, че Лю Ся, съпруга на Лю Сяобо, е под домашен арест от 2010 г. насам, след като нейният съпруг беше удостоен с Наградата за мир, въпреки че не са й предявявани обвинения в каквито и да било престъпления, и че от 2010 г. насам тя е била лишавана от почти всякакъв човешки контакт, с изключение на срещи с близки роднини и малцина приятели;

В.  като има предвид, че на 8 октомври 2010 г. Нобеловият комитет присъди Нобеловата награда за мир на Лю Сяобо като признание за неговата „дългогодишна и ненасилствена борба за основни права на човека в Китай“;

Г.  като има предвид, че неотдавна Лю Сяобо беше прехвърлен от затвор в китайската североизточна провинция Ляонинг в болница в Шенянг, столицата на провинцията, в която той преминава курс на лечение поради своето тежко здравословно състояние, след като беше диагностициран с рак на черния дроб в почти последен стадий;

Д.  като има предвид, че китайските органи са отхвърлили исканията на Лю Сяобо и на съпругата му да им бъде разрешено да търсят медицинско лечение извън Китай или той да бъде преместен в дома си в Пекин;

Е.  като има предвид, че на 29 юни 2017 г. 154 нобелови лауреати изпратиха съвместно писмо до президента на Китайската народна република, в което призоват настоятелно китайското правителство да разреши на Лю Сяобо и на неговата съпруга Лю Ся да пътуват в чужбина с цел медицинско лечение;

Ж.  като има предвид, че Ли Минг-Че, именитият радетел за правата на човека от Тайван, станал известен със своята правозащитна дейност чрез социалните медии, изчезна безследно на 19 март 2017 г., след като прекоси границата от Макао и влезе в Жухай в китайската провинция Гуандонг; като има предвид, че Китайската служба по тайванските въпроси потвърди по време на пресконференция, че „компетентните органи“ са задържали Ли и са започнали разследване срещу него по подозрение в „ангажиране с дейности, които застрашават националната сигурност“;

З.  като има предвид, че китайските власти не са представили никакви убедителни доказателства за сериозните обвинения срещу Ли Минг-Че; като има предвид, че задържането на Ли съвпада с момент на влошаване на отношенията между Китай и Тайван; като има предвид, че Ли е предоставял усърдно информация на своите приятели в Китай за демократичната политическа култура на Тайван чрез онлайн платформи, които китайското правителство е наблюдавало с лекота;

И.  като има предвид, че през последните няколко години Китай отбеляза напредък по отношение на реализирането на икономическите и социалните права, което отразява неговите приоритети за правото на хората на препитание, а от 2013 г. насам положението с правата на човека в Китай продължава да се влошава, като правителството е изострило своята враждебност към инакомислието с мирни средства, принципите на правовата държава, свободата на изразяване и свободата на религията, както това е видно в неотдавнашния случай на епископ Питър Шао Жумин, който беше изгонен насилствено от своята епархия в Уенжоу на 18 май 2017 г.;

Й.  като има предвид, че китайското правителство е прокарало нови закони, по‑специално Закона за държавната сигурност, Закона за борба с тероризма, Закона за сигурността в кибернетичното пространство, както и Закона за управление на чуждестранните НПО, които са били използвани за преследване на хората, извършващи обществена дейност и отправящи мирни критики към правителството, като заплаха за сигурността на държавата, както и за засилване на цензурата, наблюдение и контрол над отделни лица и социални групи, а също така и за възпиране на хората от провеждането на кампании в защита на правата на човека и принципите на правовата държава;

К.  като има предвид, че през миналия месец гръцкото правителство отказа да подкрепи изявление на ЕС, в което се отправят критики по повод на репресиите срещу активисти и дисиденти в Китай, като това изявление трябваше да бъде представено пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева на 15 юни 2017 г.; като има предвид, че това е първият случай, когато ЕС не е успял да направи такова изявление пред върховния орган на ООН за правата на органа;

Л.  като има предвид, че насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава следва да остане в центъра на дългогодишните отношения между ЕС и Китай, в съответствие с ангажимента на ЕС да поддържа тези ценности в своите външни действия и изразения от Китай интерес за придържане към самите тези ценности в собственото му развитие и международно сътрудничество;

1.  призовава китайското правителство да освободи незабавно и безусловно лауреата на Нобеловата награда за мир за 2010 г. Лю Сяобо и съпругата му Лю Ся от домашния арест и да му позволи да получи медицинско лечение там, където те пожелаят;

2.  настоятелно призовава китайските власти да осигурят безпрепятствен достъп на Лю Сяобо до неговото семейство и приятели, както и правна защита;

3.  призовава китайските органи да освободят незабавно Ли Минг-Че, защото по неговия случай не са представени достоверни доказателства, да дадат информация за точното му местонахождение и да гарантират, че междувременно Ли Минг-Че не е подлаган на изтезания и на други форми на малтретиране и че му се разрешава достъп до семейството му, до избран от него адвокат и до подходящи медицински грижи;

4.  остава силно обезпокоен от продължаващите усилия на китайското правителство да заглушава гласа на гражданското общество, включително на защитниците на правата на човека, активистите и адвокатите;

5.  припомня, че е от особена важност ЕС да повдига въпроса за нарушаването на правата на човека в Китай в рамките на всеки политически диалог и диалог относно правата на човека с китайските власти, в съответствие с ангажимента на ЕС за демонстриране на силна, ясна и единна позиция в подхода към Китай, включително в рамките на редовните и по-ориентирани към резултатите диалози по въпросите на правата на човека; освен това припомня, че в контекста на текущия процес на реформи и на нарастващата глобална ангажираност Китай се е присъединил към международната рамка за правата на човека, като е подписал широк кръг от международни договори в областта на правата на човека; поради това призовава за поддържане на диалог с Китай, така че КНР да се придържа към тези ангажименти;

6.  насърчава Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права,

7.  изразява съжаление поради факта, че ЕС не успя да направи изявление относно правата на човека в Китай пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева през юни 2017 г.; призовава всички държави — членки на ЕС, да възприемат твърд, основан на ценности подход към Китай и очаква те да не предприемат едностранни инициативи или действия, които биха могли да накърнят съгласуваността, ефективността и последователността на действията на ЕС;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителството и парламента на Китайската народна република.

(1) ОВ C 305E, 11.11.2010 г., стр. 9.
(2) OВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 126.
(3) OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 141.


Еритрея, и по-специално случаите на Абуне Антониос и Давит Исак
PDF 506kWORD 60k
Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно Еритрея, и по‑специално случаите на Абуне Антониос и Давит Исак (2017/2755(RSP))
P8_TA(2017)0309RC-B8-0464/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Еритрея, и по-специално резолюцията от 15 септември 2011 г. относно Еритрея: случаят Dawit Isaak(1) и резолюцията от 10 март 2016 г. относно положението в Еритрея(2),

—  като взе предвид доклада от 23 юни 2017 г. на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Еритрея,

—  като взе предвид изявлението от 14 юни 2017 г. на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Еритрея по време на 35-ата сесия на Съвета по правата на човека,

—  като взе предвид доклада на анкетната комисия на ООН за правата на човека в Еритрея, публикуван на 8 юни 2016 г.,

—  като взе предвид резолюции 751 (1992), 1882 (2009), 1907 (2009), 2023 (2011), 2244 (2015) и 2317 (2016) на Съвета за сигурност на ООН, с които беше продължено наложеното на Еритрея оръжейно ембарго до 15 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съвета по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета за нов тласък на партньорството между Африка и ЕС от 4 май 2017 г.,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС (Споразумението от Котону), както е преразгледано през 2005 г. и 2010 г., по което Еритрея е страна,

—  като взе предвид Решение 2010/127/ОВППС на Съвета от 1 март 2010 г. относно ограничителни мерки срещу Еритрея(3), изменено с Решение 2010/414/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 г.(4) и допълнително изменено с Решение 2012/632/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 г.(5),

—  като взе предвид дело 428/12 (2012), заведено пред Африканската комисия по правата на човека и народите от името на Давит Исак и други политически затворници,

—  като взе предвид заключителната декларация от 60-ото заседание на Африканската комисия по правата на човека и народите от 22 май 2017 г.,

—  като взе предвид доклада на Европейската служба за външна дейност от 2015 г. относно партньорството между Еритрея и Европейския съюз,

—  като взе предвид националната индикативна програма за Еритрея по линия на 11-ия Европейски фонд за развитие от 3 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид Конституцията на Еритрея, приета през 1997 г., която гарантира гражданските свободи, включително свободата на религията,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че Еритрея е една от страните с най-лоши резултати в областта на правата на човека по света, като нарушения на правата на човека редовно се извършват всеки ден и през последните години не е отбелязан напредък; като има предвид, че правителството на Еритрея предприе широка кампания, целяща поддържане на контрол върху населението и ограничаване на основните свободи, под претекста за защита на целостта на държавата;

Б.  като има предвид, че Анкетната комисия на ООН относно правата на човека в Еритрея установи, че нарушенията в областта на извънсъдебните екзекуции, изтезанията (включително сексуалните изтезания и сексуалното робство), военната служба като форма на робство, принудителният труд и политиката на „стреляне на месо“ по границата могат да представляват престъпления против човечеството;

В.  като има предвид, че през септември 2001 г. органите на Еритрея арестуваха десетки граждани, които бяха подкрепили отворено писмо, в което призовават за демократични реформи; като има предвид, че задържаните лица не бяха обвинени в престъпление или изправени пред съд и повечето от тях остават лишени от свобода до ден днешен; като има предвид, че въпреки повсеместните призиви от страна на групи за защита на правата на човека и международни наблюдатели, според сведенията някои от тези хора са починали в затвора; като има предвид обаче, че на 20 юни 2016 г. министърът на външните работи на Еритрея, Осман Салех, назова задържаните лица „политически затворници“, като заяви, че всички те са „живи“ и че ще бъдат изправени пред съд, „когато правителството реши“;

Г.  като има предвид, че Давит Исак, гражданин на Швеция и Еритрея, беше арестуван на 23 септември 2001 г. след като правителството на Еритрея обяви частните медии за незаконни; като има предвид, че за него няма информация от 2005 г. насам; като има предвид, че лишаването от свобода на Давид Исак стана международен символ на борбата за свобода на печата в Еритрея, което наскоро беше признато от съставено от медийни специалисти независимо международно жури, което му присъди Световната награда на ЮНЕСКО за свобода на печата „Гилермо Кано“ за 2017 г. като признание за неговата смелост, твърдост и ангажираност със свободата на изразяване на мнение;

Д.  като има предвид, че семейството на Давит Исак изпитва непоносимо страдание и несигурност от момента на неговото изчезване насам, като няма информация за състоянието, местонахождението или перспективите за бъдещето на своя близък;

Е.  като има предвид, че по време на репресиите през септември 2001 г. 11 политици — всички те бивши членове на Висшия съвет на управляващия Народен фронт за демокрация и справедливост (PFDJ), включително бившият министър на външните работи Петрос Соломон — бяха арестувани след като публикуваха отворено писмо до правителството и президента Исаяс Афеверки, в което призовават за реформа и „демократичен диалог“; като има предвид, че 10 журналисти, включително Исак, бяха арестувани през следващата седмица;

Ж.  като има предвид, че огромен брой граждани на Еритрея са задържани по различни неоснователни причини, като например изразяване на независими мнения или без ясна обосновка, и това продължава за неопределен период от време; като има предвид, че задържаните лица, включително деца, са държани при извънредно тежки условия, които в някои случаи са равносилни на изтезание или лишаване от медицински грижи; като има предвид, че международните организации не са получили достъп до местата за задържане, с изключение на един надземен затвор в Асмара;

З.  като има предвид, че са разрешени само четири религии: еритрейската православна църква, католическата църква, лутеранската църква и ислямът; като има предвид, че всички други религии са забранени и техните последователи и членовете на техните семейства са арестувани и лишени от свобода; като има предвид, че от 2006 г. насам се наблюдава активизиране на тормоза и насилието срещу лицата, които изповядват тези религии; като има предвид, че според данни на „Християнска световна солидарност“ (Christian Solidarity Worldwide) само през май 2017 г. 160 християни са били лишени от свобода в Еритрея;

И.  като има предвид, че Абуне Антониос, патриархът на еритрейската православна църква, която е най-голямата религиозна общност в страната, е задържан от 2007 г. насам, след като е отказал да отлъчи от църквата 3 000 енориаши, които се противопоставят на правителството; като има предвид, че оттогава той е държан на неизвестно място, където му се отказват медицински грижи;

Й.  като има предвид, че в Еритрея не съществува независима съдебна система, нито народно събрание; като има предвид, че липсата на демократични институции в страната е довела до вакуум по отношение на доброто управление и принципите на правовата държава, което е създало атмосфера на безнаказаност за престъпления срещу човечеството;

К.  като има предвид, че съществува само една законна политическа партия, а именно Народният фронт за демокрация и справедливост (PFDJ); като има предвид, че другите политически партии са забранени; като има предвид, че съгласно организацията „Фрийдъм хауз“ Народният фронт за демокрация и справедливост (PFDJ) и военните са на практика единствените институции от политическо значение в Еритрея, като и двете образувания са строго подчинени на президента;

Л.  като има предвид, че няма свобода на печата, тъй като независимите медии са забранени в Еритрея, която в продължение на осем поредни години е на последно място в класацията на световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граница“ от оценяваните 170—180 държави;

М.  като има предвид, че президентските и парламентарните избори, насрочени за 1997 г., никога не бяха проведени и ратифицираната през същата година конституция никога не беше приложена; като има предвид, че страната не е провеждала национални избори от 24 години и на практика няма независима съдебна система, функциониращо народно събрание и гражданско общество;

Н.  като има предвид, че Еритрея заема 179-о място от общо 188 държави в индекса на човешкото развитие за 2016 г. съгласно доклада относно човешкото развитие на ПРООН от 2016 г.;

О.  като има предвид, че през 2016 г. гражданите на Еритрея, които напускат своята страна, представляват четвъртата най-многобройна група хора, които рискуват опасното пътуване до Европа (след гражданите на Сирия, Ирак и Афганистан) и които се оставят в ръцете на безпощадни контрабандисти на хора, за да осъществят опасното прекосяване на Средиземно море; като има предвид, че следователно положението в Еритрея пряко засяга Европа, тъй като ако правата на човека се зачитат и защитават в страната и ако хората могат да живеят там без страх, гражданите на Еритрея ще могат да се завърнат в своята родина;

П.  като има предвид, че според Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) над 400 000 еритрейци, или 9% от общия брой на населението, са напуснали страната; като има предвид, че според данни на ВКБООН около 5 000 еритрейци напускат страната всеки месец, като това се обяснява до голяма степен с продължаващите сериозни нарушения на правата на човека; като има предвид, че през 2015 г. в 69% от случаите на лица, търсещи убежище, които са граждани на Еритрея, на заявителите е предоставен бежански статут в ЕС, а още 27% от заявителите са получили субсидиарна закрила, което илюстрира сериозността на преследването в Еритрея;

Р.  като има предвид, че Еритрея подкрепя процеса от Хартум (инициатива на ЕС и Африканския съюз, стартирана на 28 ноември 2014 г. с цел предприемане на мерки относно въпроса за миграцията и трафика на хора), който включва изпълнението на конкретни проекти, включително изграждане на капацитет за съдебната система и повишаване на осведомеността;

С.  като има предвид, че много млади хора са напуснали страната, за да избягат от репресивното правителство и задължителната военна служба, която често започва от най-ранна възраст, като повечето еритрейци служат за неограничен срок; като има предвид, че повечето от лицата на военна служба продължават да се намират в положение на робство, при което всяка работа, всички заявления за работа и възможността за водене на семеен живот подлежат на контрол; като има предвид, че според данните понастоящем 400 000 души са на неограничена принудителна военна служба и много от тях са подложени на принудителен труд, с ниско заплащане или изобщо без заплащане; като има предвид, че жените, отбиващи военна служба, биват принуждавани да живеят в принудително подчинение в домашни условия и сексуално насилие;

Т.  като има предвид, че дискриминацията и насилието срещу жените присъстват във всички области на обществото в Еритрея; като има предвид, че жените не само са изложени на изключително висок риск от сексуално насилие в армията и във военните тренировъчни лагери, но също така и в обществото като цяло; като има предвид, че според данните 89% от момичетата в Еритрея са били подложени на генитално осакатяване; като има предвид обаче, че през март 2007 г. правителството издаде прокламация за обявяване на гениталното осакатяване на жени за престъпление, за забрана на тази практика и за подпомагане на образователни програми за възпиране на практиката през въпросната година;

У.  като има предвид, че режимът простира своята тоталитарна хватка до общността на диаспората, като налага 2% данък върху доходите на живеещите в чужбина и като шпионира диаспората и преследва членовете на семейството, които са останали в Еритрея;

Ф.  като има предвид, че от 2011 г. насам еритрейският режим отрича, че страната е изложена на риск от глад; като има предвид, че тази година цяла Източна Африка е засегната от особено тежка суша и че загрижеността за положението в Еритрея нараства; като има предвид, че според УНИЦЕФ през януари 2017 г. 1,5 милиона еритрейци са били засегнати от продоволствена несигурност, включително 15 000 деца, които страдат от недохранване;

Х.  като има предвид, че ЕС е важен донор за Еритрея от гледна точка на помощта за развитие; като има предвид, че през януари 2016 г., въпреки сериозните опасения и възраженията на Парламента, ЕС и Еритрея подписаха нова национална индикативна програма (НИП) по линия на 11-ия ЕФР за сума в размер на 200 милиона евро; като има предвид, че действията следва да се съсредоточат върху енергията от възобновяеми източници, управлението и управлението на публичните финанси, по-конкретно в енергийния сектор;

1.  осъжда най-категорично извършваните от Еритрея системни, повсеместни и груби нарушения на правата на човека; призовава правителството на Еритрея да сложи край на задържането на опозиционни дейци, журналисти, религиозни лидери и невинни цивилни граждани; настоява всички лица, лишени от свобода заради убежденията им, в Еритрея, да бъдат незабавно и безусловно освободени, и по-специално Давит Исак и другите журналисти, задържани от септември 2001 г. насам, както и Абуне Антониос; призовава правителството на Еритрея да предостави подробна информация относно съдбата и местонахождението на всички лица, които са физически лишени от свобода;

2.  припомня решението на Африканската комисия по правата на човека и народите от май 2017 г. и отправя искане Еритрея незабавно да потвърди, че Давит Исак е невредим, да го освободи и да му разреши да се срещне със семейството си и законните си представители, както и да му присъди дължимото обезщетение за годините на лишаване от свобода; освен това призовава Еритрея да премахне забраната върху независимите медии, което съответства и на решението на Африканската комисия;

3.  отбелязва, че с неспазването на решението на Африканската комисия Еритрея продължава да демонстрира грубо незачитане на международните норми и основните права, включително на правото на справедлив съдебен процес, забраната на изтезанията, свободата на изразяване и правото на семейство, и че всяка държава трябва да спазва Африканската харта за правата на човека и народите;

4.  призовава правителството на Еритрея да освободи Абуне Антониос, да му позволи да се върне на своята длъжност като патриарх и да прекрати намесата си в мирните религиозни практики в страната; припомня, че свободата на религията е основно право, и решително осъжда всички актове на насилие или дискриминация въз основа на религията;

5.  призовава за справедлив процес за обвинените и за премахването на изтезанията и другите форми на унизително отношение, като например ограничения за храна, вода и медицински грижи; припомня на правителството на Еритрея неговото задължение за дължима грижа по отношение на разследването на извънсъдебните екзекуции;

6.  припомня на правителството на Еритрея, че голяма част от тези действия представляват престъпления срещу човечеството и че въпреки че Еритрея не е страна по Римския статут на Международния наказателен съд, много от разпоредбите на Римския статут отразяват международното обичайно право, обвързващо Еритрея; подчертава своята подкрепа за препоръката на Анкетната комисия на ООН и за задълбочено разследване на твърденията за тежки нарушения на правата на човека и престъпления срещу човечеството, извършени от органите на Еритрея, с цел да се гарантира подвеждането под отговорност на всички отговорни лица;

7.  изказва пълната си подкрепа на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Еритрея; призовава ЕС, в сътрудничество с ООН и Африканския съюз, да наблюдава внимателно цялостното положение в Еритрея и да докладва за всички случаи на нарушения на правата на човека и основните свободи;

8.  отправя искане Еритрея да спазва изцяло и незабавно да приложи Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и да спазва изцяло своите задължения съгласно Международния пакт за граждански и политически права и Африканската харта за правата на човека и народите, които забраняват изтезанията; отбелязва със загриженост, че публичните и частните лица, включително дружествата, са строго ограничени от правителствения контрол; признава, че липсата на управление на публичните финанси, включително липсата на национален бюджет, прави невъзможен бюджетния контрол;

9.  призовава правителството на Еритрея да разреши създаването на други политически партии като основен инструмент за насърчаване на демокрацията в страната и призовава да се позволи на организациите за правата на човека да работят свободно в страната;

10.  припомня, че партньорството на ЕС с Еритрея се урежда от Споразумението от Котону, както и че всички страни са задължени да спазват и прилагат разпоредбите на посоченото споразумение, по-специално зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; във връзка с това призовава ЕС да потвърди обвързаността с условия на предоставяната от него помощ, включително това, че правителството на Еритрея трябва да спазва международните задължения в областта на правата на човека, а политическите затворници — да бъдат освободени, преди всякакво по-нататъшно предоставяне на помощ на ЕС за Еритрея; освен това призовава ЕС да използва всички налични инструменти, за да се гарантира, че правителството на Еритрея спазва своите задължения да защитава и гарантира основните свободи, включително като се проучи възможността за започване на консултации по силата на член 96 от Споразумението от Котону; изисква подробна и цялостна оценка на средствата, отпуснати за Еритрея, които са финансирани от ЕС и неговите държави членки;

11.  осъжда възобновяването на значителни помощи от ЕС за Еритрея, и по-специално одобряването на НИП за Еритрея в размер на 200 милиона евро; призовава Комисията да преразгледа своите договорености за контрол с Парламента, внимателно да обсъди безпокойствата и предложенията на Парламента и да гарантира изпращането им на Комитета за ЕФР; счита, че Комитетът за ЕФР трябваше да вземе под внимание предходните препоръки на Парламента да не приема НИП и да започне допълнително обсъждане;

12.  призовава Комисията да гарантира, че отпуснатото финансиране не се използва от еритрейското правителство, а е предназначено строго и по прозрачен начин за удовлетворяване на потребностите на еритрейския народ по отношение на развитието, демокрацията, правата на човека, доброто управление и сигурността, както и свободата на словото, свободата на печата и свободата на събранията; настоятелно призовава ЕС да гарантира обвързаността с условия на наскоро одобрената помощ и също така да гарантира, че НИП подкрепя Еритрея в предприемането на важна промяна в енергийната политика на страната, за да стане електроенергията достъпна за всички, особено в селските райони, които понастоящем все още са без електричество; счита освен това, че свързаният с управлението компонент на НИП следва да поставя силен акцент върху изпълнението на препоръките на провеждания от ООН универсален периодичен преглед по отношение на правата на човека;

13.  настоява Комисията да получи ясни гаранции от еритрейското правителство, че то ще проведе демократични реформи и ще гарантира зачитането на правата на човека, включително чрез изпълнение на препоръките, отправени по време на 18‑ата сесия на работната група относно универсалния периодичен преглед, които тя е приела на 7 февруари 2014 г.;

14.  призовава Съвета да направи повторна оценка на отношенията между ЕС и Еритрея, както и на помощта си за развитие за страната в отговор на нейните незадоволителни резултати в областта на правата на човека, и да публикува конкретни резултати, постигнати от програмите за помощ през последните години; призовава ЕС и държавите членки да използват всички налични мерки, особено посредством Споразумението от Котону, за да се гарантира, че еритрейските органи спазват поетите от тях международни ангажименти;

15.  категорично подчертава, че Еритрея трябва да позволи на международните и регионалните органи по правата на човека, включително на специалните докладчици, да имат безпрепятствен достъп до страната, за да следят за всеки напредък; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да подкрепи активно подновяването на мандата на специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в Еритрея; насърчава правителството на Еритрея да предприеме спешни реформи като смекчаване на еднопартийната система в държавата и възобновяване на дейността на Народното събрание и провеждането на избори;

16.  настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, да предприемат подходящи мерки срещу прилагането на данъка за диаспората по отношение на еритрейските граждани, живеещи на тяхна територия, в съответствие с Резолюция 2023(2011) на Съвета за сигурност на ООН; припомня на правителството на Еритрея, че правото на напускане на собствената страна е залегнало в международното право в областта на правата на човека; призовава правителството да предостави свобода на движение и да спре да събира „данъка върху диаспората“ от живеещите в чужбина граждани на Еритрея; настоятелно призовава правителството да сложи край на политиките на „колективна вина“, които са насочени срещу членовете на семействата на лицата, които избягват от военна служба, опитват се да избягат от Еритрея или не плащат данъка върху дохода в размер на 2%, наложен от правителството на живеещите в чужбина граждани на Еритрея;

17.  призовава правителството на Еритрея да спазва срока на военната служба, да не налага на своите граждани принудителен труд, да престане да позволява на чуждестранните дружества да използват наборници срещу заплащане, да осигури възможност за отказ от военна служба поради вътрешни убеждения и да гарантира защитата на наборниците;

18.  припомня на Еритрея за нейните задължения съгласно конвенциите на МОТ, по-специално по отношение на правото на организациите на гражданското общество и професионалните съюзи да организират мирни демонстрации, да участват в обществения живот и да провеждат кампании за подобряване на правата на работниците; призовава правителството на Еритрея да отмени политиката, забраняваща неправителствените организации, които разполагат с по-малко от 2 милиона щатски долара в банковите си сметки; изразява загриженост относно ендемичната връзка между деловите среди, политиката и корупцията в Еритрея; осъжда чуждестранните дружества, които са съучастници в използването на принудителен труд и отправя искане към всички онези, които извършват дейност в Еритрея, за повече отчетност, системи за надлежна проверка и докладване;

19.  отбелязва опитите на ЕС да си сътрудничи с Еритрея в областта на миграцията; подчертава наблюдаваните изключително високи равнища на предоставяне на убежище или субсидиарна закрила от държавите – членки на ЕС, на граждани на Еритрея, и във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да не връщат граждани на Еритрея, които търсят убежище в Европа, в съответствие с Женевската конвенция; изисква държавите – членки на ЕС, да се придържат към принципа на забрана за връщането и им припомня, че е вероятно, след връщането си, лицата, търсещи убежище, да бъдат произволно задържани и измъчвани поради опитите им да избягат;

20.  призовава Еритрея да сътрудничи с международната общност в областта на правата на човека; отправя искане към Съвета на ООН по правата на човека (СПЧ) си сътрудничи с Еритрея в изграждането на капацитет в областта на съдебната система чрез организиране на семинари и обучения за съдии и адвокати, като конструктивни стъпки за постигане на напредък; потвърждава, че делегация от Службата на Върховния комисар на Съвета по правата на човека ще посети Еритрея през юли 2017 г., и призовава делегацията да докладва за видяното от нея и да се опита да получи достъп до всички части на страната, и по-специално затворите, където съоръженията могат да бъдат разгледани и да се докладва за тях;

21.  отново изразява своята дълбока загриженост във връзка с настоящите опустошителни климатични условия в района на Африканския рог, включително Еритрея, както и сериозния риск от продоволствена и хуманитарна криза, който те предполагат; призовава ЕС, заедно със своите международни партньори, да увеличи подкрепата си за засегнатото население и да гарантира, че се предоставят необходимото финансиране и помощ;

22.  осъжда политиката на правителството на Еритрея произволно да отнема гражданство и изисква всички еритрейски граждани да бъдат третирани справедливо и да бъдат равнопоставени пред закона; подчертава, че решаването на въпросите във връзка с дефицита на правосъдие в Еритрея, демократичното управление и възстановяването на принципите на правовата държава трябва да се ползва с приоритет, като се прекрати авторитарното управление чрез страх от произволно задържане и държане в изолация, от изтезания и от други нарушения на правата на човека, някои от които могат да представляват престъпления срещу човечеството;

23.  възлага на своя председател на предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС, на Съвета на Африканския съюз, на Източноафриканската общност, на генералния секретар на ООН, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на органите на Еритрея.

(1) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 146.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0090.
(3) OВ L 51, 2.3.2010 г., стр. 19.
(4) ОВ L 195, 27.7.2010 г., стр. 74.
(5) ОВ L 282, 16.10.2012 г., стр. 46.


Бурунди
PDF 487kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно положението в Бурунди (2017/2756(RSP))
P8_TA(2017)0310RC-B8-0465/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону, и по-специално член 96 от него,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—  като взе предвид резолюция № 2248 (2015 г.) от 12 ноември 2015 г. и резолюция № 2303 (2016 г.) от 29 юли 2016 г. на Съвета за сигурност на ООН относно положението в Бурунди,

—  като взе предвид доклада на международната анкетна комисия, представен на 15 юни 2017 г. пред Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид първия доклад на генералния секретар на ООН относно Бурунди, публикуван на 23 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението за печата от 9 март 2017 г. от страна на Съвета за сигурност във връзка с положението в Бурунди,

—  като взе предвид независимото разследване на ООН относно Бурунди (UNIIB), публикувано на 20 септември 2016 г.,

—  като взе предвид резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 30 септември 2016 г. относно положението с правата на човека в Бурунди,

—  като взе предвид Споразумението от Аруша за мир и помирение за Бурунди от 28 август 2000 г.,

—  като взе предвид изявлението относно Бурунди, направено по време на срещата на високо равнище на Африканския съюз от 13 юни 2015 г.,

—  като взе предвид решението относно дейностите на Съвета за мир и сигурност и относно състоянието на мира и сигурността в Африка (Асамблея /АС/Решение № 598(XXVI)), прието по време на 26-ата редовна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, която се проведе на 30 и 31 януари 2016 г. в Адис Абеба, Етиопия,

—  като взе предвид решенията и изявленията на Асамблеята на Африканския съюз (Асамблея /АС/Решения № 605 — 620(XXVIІ)), приети по време на 27-ата редовна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, която се проведе на 17 и 18 юли 2016 г. в Кигали, Руанда,

—  като взе предвид резолюцията на Африканската комисия по правата на човека и народите от 4 ноември 2016 г. относно положението с правата на човека в Република Бурунди,

—  като взе предвид изявлението относно Бурунди, направено по време на срещата на високо равнище на Източноафриканската общност от 31 май 2015 г.,

—  като взе предвид резолюциите на Европейския парламент относно Бурунди, и по-специално резолюциите от 9 юли 2015 г.(1), от 17 декември 2015 г.(2) и от 19 януари 2017 г.(3),

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2016/394 на Съвета от 14 март 2016 г. за приключване на процедурата на консултации с Република Бурунди съгласно член 96 от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1755 на Съвета от 1 октомври 2015 г., както и Решения (ОВППС) 2015/1763 и (PESC) 2016/1745 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 март, 18 май, 22 юни и 16 ноември 2015 г. и от 15 февруари 2016 г. относно Бурунди,

—  като взе предвид изявленията от 28 май 2015 г., 19 декември 2015 г. и 21 октомври 2016 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

—  като взе предвид изявлението от 6 януари 2017 г. на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно забраната на Лига „Итека“ в Бурунди,

—  като взе предвид Конституцията на Бурунди, и по-специално член 96 от нея,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че Бурунди изпадна в сериозна политическа криза и беше обзета от граждански вълнения, след като президентът Пиер Нкурунзиза обяви през април 2015 г. намерението си да се кандидатира за трети мандат в нарушение на Конституцията на Бурунди, която ограничава броя на президентските мандати до два, както и на Споразумението от Аруша; като има предвид, че силното противопоставяне на неговото преизбиране беше потушено от страна на правителството с прилагане на много строги мерки, като в резултат на това положението с правата на човека в държавата обезпокоително се влоши;

Б.  като има предвид, че според някои международни наблюдатели противопоставянето на неговото преизбиране от юли 2015 г. насам е било потушавано с прилагане на много строги мерки от страна на правителството; като има предвид, че по данни на ООН след избухването на насилието са загинали 500 души; като има предвид, че според организациите за защита на правата на човека над 1 200 души са били убити, между 400 и 900 са станали жертва на насилствено изчезване, стотици или дори хиляди души са били изтезавани, а над 10 000 са все още произволно задържани;

В.  като има предвид, че президентът Пиер Нкурунзиза не изключва възможността за промяна на Конституцията, за да се кандидатира за четвърти мандат от 2020 г. нататък, и че в момента тече вътрешен процес, с който се цели премахване на ограниченията по отношение на броя на мандатите; като има предвид, че това би било в противоречие с по-ранните изявления на президента Пиер Нкурунзиза и би застрашило колективните усилия за намиране на надеждно дългосрочно решение на кризата;

Г.  като има предвид, че в доклада от независимото разследване на ООН относно Бурунди (EINUB) се излагат „многобройни доказателства за сериозни нарушения на правата на човека и за наличието на сериозни злоупотреби“ в държавата, извършвани най-вече от силите за сигурност и органите; като има предвид, че случаите на подбуждане към насилие и омраза са се увеличили от април 2017 г. насам , по-специално по време на събранията на младежките милиции „Имбонеракуре“ на управляващата партия „Национален съвет за защита на демокрацията — Сили за защита на демокрацията“; като има предвид, че подобен вид злоупотреби са насочени главно срещу фигури от опозицията и представители на гражданското общество, и по-специално защитници на правата на човека, журналисти и адвокати; като има предвид, че окончателният доклад на международната анкетна комисия, създадена от Съвета по правата на човека, се очаква през септември 2017 г.;

Д.  като има предвид, че сигнализираните прояви на насилие включват убийства, отвличания, насилствени изчезвания, изтезания, изнасилвания и произволни задържания и лишаване от свобода; като има предвид, че корупцията и липсата на действия от страна на публичните органи затвърждават културата на безнаказаност, която пречи за изправянето пред съда на редица извършители на смъртоносни актове на насилие, включително членове на силите за сигурност и на разузнавателните служби;

Е.  като има предвид, че през октомври 2016 г. органите на Бурунди забраниха пет организации за защита на правата на човека и че през януари 2017 г. най-старата от тези организации – Лига „Итека“, съща беше забранена; като има предвид, че през декември 2016 г. парламентът прие закон, предвиждащ упражняването на строг контрол над международните неправителствени организации (НПО);

Ж.  като има предвид, че ограниченията по отношение на медиите и на независимите вестници се увеличиха; като има предвид, че независимите медии продължават да бъдат цензурирани, спирани, блокирани и/или затваряни; като има предвид, че журналисти са били обект на изчезвания, заплахи, физически нападения и съдебен тормоз; като има предвид, че е преустановена дейността на всички независими радиостанции; като има предвид, че в световната класация, изготвена от „Репортери без граници“ във връзка със свободата на пресата за 2017 г., Бурунди се класира на 160-то място сред 180 държави;

З.  като има предвид, че служители на ООН отбелязват наличието на тенденция държавните служители да всяват разногласия, което създава опасения за спираловидно ескалиране на насилието и за евентуалното придаване на етнически характер на кризата; като има предвид, че се съобщава за масово насилие и заплахи от страна на партията „Национален съвет за защита на демокрацията – Сили за защита на демокрацията“ и нейната младежка секция – милицията „Имбонеракуре“;

И.  като има предвид, че през октомври 2016 г. Бурунди започна процедура за оттегляне от Римския статут, като по този начин даде израз на намерението си да напусне Международния наказателен съд (МНС), в резултат на неговото решението да започне предварително разследване относно насилието и нарушенията на правата на човека в държавата;

Й.  като има предвид, че през август 2016 г. правителството на Бурунди отказа разполагането на полицейски служители на ООН в държавата с цел наблюдаване на положението; като има предвид, че правителството на Бурунди реши да преустанови сътрудничеството си със Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека и отказа да съдейства на анкетната комисия, създадена от Съвета на ООН по правата на човека;

К.  като има предвид, че на 21 декември 2015 г. парламентът на Бурунди отхвърли предложението за разполагане на мироопазващи сили на Африканския съюз с аргумента, че всяка военна намеса от страна на войските на Африканския съюз би представлявала нашествие на окупационни сили;

Л.  като има предвид, че на 8 декември 2015 г. Европейският съюз започна процедура на консултации с правителството на Бурунди съгласно член 96 от Споразумението от Котону в присъствието на представители на групата на държавите от АКТБ, на Африканския съюз, на Източноафриканската общност и на ООН; като има предвид, че през март 2016 г. Европейският съюз приключи тези консултации, които доведоха до заключението, че ангажиментите, предложени от правителството на Бурунди в областта на правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава, са недостатъчни;

М.  като има предвид, че в резултат на тази процедура Европейският съюз определи набор от конкретни мерки, които трябва да бъдат взети от правителството на Бурунди, за да се даде възможност за възобновяване на пълноценно сътрудничество;

Н.  като има предвид, че ЕС временно преустанови пряката финансова подкрепа за администрацията на Бурунди, включително бюджетната подкрепа; като има предвид, че Съюзът се ангажира да запази финансовата подкрепа за населението и хуманитарната помощ, включително проекти, които са насочени към гарантиране на достъп до основни услуги;

О.  като има предвид, че Европейският съюз прие целенасочени санкции срещу лица, организации или органи, които подкопават демокрацията или възпрепятстват търсенето на политическо решение в Бурунди; като има предвид, че Африканският съюз също предвижда понастоящем приемането на санкции;

П.  като има предвид, че националният диалог в рамките на Бурунди, който се провежда под егидата на Източноафриканската общност с подкрепата на Африканския съюз и на Европейския съюз, се счита от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за единственото надеждно решение за постигане на трайно политическо уреждане на положението в Бурунди; като има предвид, че този диалог трябва да бъде отворен за всички, включително за опозицията, гражданското общество и членовете на диаспората;

Р.  като има предвид, че политическата безизходица в Бурунди и влошаването на икономическото положение имат тежки последици за населението, че според приблизителната оценка на Агенцията на ООН за бежанците над 420 000 души са избягали от Бурунди, за да търсят убежище в съседните страни, че според генералния секретар на ООН понастоящем вътрешно разселените лица наброяват 209 000 души, че 3 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, а 2,6 милиона са в положение на остра продоволствена несигурност, че 700 000 души зависят от спешна продоволствена помощ, въпреки факта, че правителството премахна някои ограничения, че това положение създава сериозна заплаха за стабилността на региона;

1.  изразява сериозната си загриженост относно политическото положение и положението в областта на сигурността в Бурунди; решително осъжда актовете на насилие, убийствата и другите нарушения на правата на човека, извършени в страната от 2015 г. насам; призовава за ефективни и пропорционални действия за предотвратяване на нови епизоди на насилие;

2.  изразява загриженост относно ширещата се безнаказаност, по-специално по отношение на актовете на насилие, на нарушенията на правата на човека и на извършителите на тези актове; припомня, че органите на Бурунди имат задължението съгласно международното и регионалното законодателство в областта на правата на човека да гарантират, защитават и насърчават основните права, включително гражданските и политическите права на гражданите; в този контекст призовава за задълбочено и независимо разследване на убийствата и злоупотребите в Бурунди през последните години и призовава да се гарантира, че извършителите ще понесат отговорност за деянията си;

3.  изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че правителството на Бурунди е започнало процедура за оттегляне на държавата от Римския статут на Международния наказателен съд (МНС); призовава правителството на Бурунди да отмени процедурата за оттегляне, както и да гарантира, че държавата продължава да участва пълноценно в МНС;

4.  настоятелно призовава правителството на Бурунди да зачита в пълна степен Резолюция 2303 (2016 г.) на Съвета за сигурност на ООН, както и да даде възможност за разполагане на полицейски отдел на ООН, който да осигури наблюдение на положението в областта на сигурността в държавата,

5.  приветства създаването през ноември 2016 г. на анкетната комисия на ООН относно правата на човека в Бурунди, чиято задача е да разследва нарушенията и злоупотребите с правата на човека в държавата след април 2015 г.; призовава органите на Бурунди да сътрудничат изцяло на членовете на анкетната комисия;

6.  приветства неотдавнашното назначаване на новия специален пратеник в Бурунди, г-н Мишел Кафандо, от генералния секретар на ООН, г-н Антониу Гутериш, с оглед на улесняването на разбирането на текущия политически процес;

7.  отново изразява своя ангажимент към свободата на словото и отново потвърждава основната роля на гражданското общество, адвокатите, организациите за защита на правата на човека и медиите в едно демократично общество; в този контекст призовава органите на Бурунди да отменят забраните и да премахнат ограниченията, наложени на тези лица и организации, отново да разгледат новото законодателство относно чуждестранните НПО и да гарантират, че журналистите и защитниците на правата на човека могат да работят в държавата в условия на пълна свобода и сигурност;

8.  изразява загриженост относно големия риск настоящото положение да доведе до по-дълбоки разделения между различните етноси; осъжда придаването на етнически характер на кризата чрез пропаганда, основаваща се на етническа идеология; настоятелно призовава всички участващи страни в Бурунди да се въздържат от всякакво поведение или изявления, които могат да увеличат насилието, да задълбочат кризата или да имат отрицателни последици за регионалната стабилност в дългосрочен план, както и да спазват изцяло споразумението от Аруша;

9.  осъжда актовете на подбуждане към омраза и насилие от страна на лидерите на младежката милиция „Имбонеракуре“ спрямо бежанците и членовете на опозицията, и по-специално публичното призоваване към изнасилване на жените на членовете на опозицията, и призовава за незабавното разоръжаване на тези милиции; изразява дълбока загриженост във връзка с приемането на нов закон относно създаването на национален доброволчески корпус, който би могъл да се използва за легитимиране на дейностите на такава милиция;

10.  настоятелно призовава всички участващи страни да създадат необходимите условия за възстановяване на доверието и за насърчаване на националното единство чрез открит, прозрачен и приобщаващ национален диалог между правителството, опозиционните партии и гражданското общество в съответствие с Конституцията на Бурунди, споразумението от Аруша и международните ангажименти на държавата;

11.  отбелязва, че положението в Бурунди има изключително вредни последици в целия регион; приветства във връзка с това усилията за преговори, водени с посредничеството на Източноафриканската общност, с подкрепата на Африканския съюз, и призовава за ангажирането и сътрудничеството на органите в Бурунди за намиране на незабавно, надеждно и дългосрочно решение на този конфликт, но изразява дълбока загриженост относно бавния напредък на този диалог;

12.  призовава Европейския съюз да подкрепи усилията на регионалните участници за разрешаването на кризата; отправя искане за прилагане на пътната карта на посредника, посочен от Източноафриканската общност — г-н Мкапа, бивш президент на Танзания;

13.  приветства решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз да разреши разполагането на африканската мисия за превенция и защита в Бурунди, за да се улесни намирането на политическо решение; настоятелно призовава правителството на Бурунди да спазва изцяло поетия ангажимент за улесняване на бързото разполагане на място на наблюдатели и експерти в областта на правата на човека, по-специално чрез незабавно издаване на визи и много бързо извършване на другите формалности;

14.  счита, че присъствието на международни наблюдатели в Бурунди би могло да допринесе значително за подобряване на положението в областта на правата на човека и сигурността; отправя искане да бъдат разположени на място 200 допълнителни военни наблюдатели и наблюдатели на правата на човека от Африканския съюз, в подкрепа към вече присъстващите 30 наблюдатели;

15.  счита за необходимо да се изясни, в сътрудничество с Африканския съюз, проследимостта на средствата, предназначени за бурундските войници, участващи в Африканската мисия в Сомалия (AMISOM);

16.  счита, че нормализирането на отношенията с ЕС, включително държавите членки, зависи от изпълнението от страна на органите на Бурунди на всички разпоредби в „списъка на ангажиментите“ във връзка с консултациите, предвидени в член 96 от Споразумението от Котону;

17.  отбелязва решението на Европейския съюз, след консултация с органите на Бурунди съгласно член 96 от Споразумението от Котону, да преустанови пряката финансова помощ за администрацията на Бурунди и приветства приемането на мерки за ограничаване на пътуванията и замразяване на активите от страна на ЕС срещу лицата, отговорни за нарушенията на усилията за мир и на правата на човека; подчертава, че ЕС запазва цялостната си финансова подкрепа за народа на Бурунди, включително за бежанците, в ключовите сектори в областта на здравеопазването, храненето и образованието, както и пряко предоставяната хуманитарна помощ; подкрепя целевите санкции, подновени от Европейския съюз, както и решението на Съвета на ЕС за спиране на бюджетната подкрепа за Бурунди вследствие на консултациите по член 96;

18.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с притока на бежанци от Бурунди в съседните държави и тревожното хуманитарно положение на разселените лица в Бурунди и отново заявява подкрепата си за хуманитарните организации в региона и съседните държави, които приемат бежанци; настоятелно призовава ЕС и другите донори да увеличат финансовата си подкрепа и хуманитарната помощ за бурундските разселени лица и бежанци; припомня на държавите членки техния ангажимент да спазват Женевската конвенция;

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на парламента на Бурунди, на Съвета на министрите АКТБ—ЕС, на Европейската комисия и на Съвета на министрите на Европейския съюз, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и на парламентите на държавите — членки на ЕС, на държавите — членки на Африканския съюз, и на неговите институции, както и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2015)0275.
(2) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2015)0474.
(3) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0004.


Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) и създаване на гаранция от ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР ***I
PDF 468kWORD 51k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) и за създаване на гаранция от ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР (COM(2016)0586 – C8-0377/2016 – 2016/0281(COD))
P8_TA(2017)0311A8-0170/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0586),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0377/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентните комисии съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 28 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети в съответствие с член 55 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи, комисията по развитие и комисията по бюджети и становището на комисията по бюджетен контрол (A8‑0170/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 юли 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета, Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1601.)


Позволени видове използване на определени произведения и други закриляни обекти в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали ***I
PDF 469kWORD 43k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно определени позволени начини за ползване на произведения и други закриляни обекти, защитени с авторско право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не им позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (COM(2016)0596 – C8-0381/2016 – 2016/0278(COD))
P8_TA(2017)0312A8-0097/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0596),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0381/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 25 януари 2017 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 19 май 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по култура и образование и комисията по петиции (А8-0097/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 юли 2017 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2017/1564)

(1) OВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 27.


Трансграничен обмен между Съюза и трети държави на копия в достъпен формат от определени произведения и други закриляни обекти в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали ***I
PDF 469kWORD 43k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно трансграничния обмен между Съюза и трети държави на копия в достъпни формати от определени произведения и други закриляни обекти, защитени с авторско право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали (COM(2016)0595 – C8-0380/2016 – 2016/0279(COD))
P8_TA(2017)0313A8-0102/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0595),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0380/2016),

—  като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграф 3 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 5 юли 2017 г.(1),

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 19 май 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по култура и образование и комисията по петиции (А8-0102/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 юли 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно трансграничния обмен между Съюза и трети държави на копия в достъпен формат от определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1563.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.


Механизми за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в ЕС *
PDF 728kWORD 82k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно предложението за директива на Съвета относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в Европейския съюз (COM(2016)0686 – C8-0035/2017 – 2016/0338(CNS))
P8_TA(2017)0314A8-0225/2017

(Специална законодателна процедура — консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0686),

—  като взе предвид член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0035/2017),

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г.(1) и от 6 юли 2016 г.(2) относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0225/2017),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  приканва Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  призовава Съвета да разгледа възможността за постепенната отмяна на Конвенцията от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия(3) след приемането на предложената директива и по този начин чрез нея да засили координирания подход на Съюза по отношение на разрешаването на спорове.

6.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за директива
Съображение 1
(1)  Ситуациите, в които различни държави членки облагат с данък един и същи доход или капитал два пъти, могат да създадат сериозни данъчни пречки за предприятията, които извършват трансгранична дейност. Те създават прекомерна данъчна тежест за предприятията и биха могли да доведат до икономически изкривявания и неефикасност, както и да окажат отрицателно въздействие върху трансграничните инвестиции и растежа.
(1)  Въз основа на принципа на справедливото и ефикасно данъчно облагане всички предприятия трябва да плащат своя справедлив дял ат данъците си там, където се генерират печалбите и ползите, но двойното данъчно облагане и двойното данъчно необлагане трябва да се избягват. Ситуациите, в които различни държави членки облагат с данък един и същи доход или капитал два пъти, могат да създадат сериозни данъчни пречки, основно за малките и средните предприятията, които извършват трансгранична дейност, и следователно имат отрицателно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар. Те създават прекомерна данъчна тежест, липса на правна сигурност и ненужни разходи за предприятията и биха могли да доведат до икономически изкривявания и неефикасност. Освен това те оказват отрицателно въздействие върху трансграничните инвестиции и растежа.
Изменение 2
Предложение за директива
Съображение 1 а (ново)
(1a)  На 25 ноември 2015 г. Европейският парламент прие резолюция относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, в която оспори полезността на Конвенцията от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия 1a („Арбитражната конвенция на Съюза“) и счете, че този инструмент следва да бъде реорганизиран и да стане по-ефективен или да бъде заменен от механизъм на Съюза за разрешаване на спорове с по-ефективни процедури за взаимно споразумение. На 6 юли 2016 г. Европейският парламент прие резолюция относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или действие, в която подчерта, че определянето на ясен график за процедурите за разрешаване на спорове е от ключово значение за повишаването на ефективността на системите.
___________
ОВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 10.
Изменение 3
Предложение за директива
Съображение 1 б (ново)
(1б)   На 16 декември 2015 г. Европейският парламент прие резолюция, съдържаща препоръки към Комисията относно осигуряването на прозрачност, координация и конвергенция в корпоративните данъчни политики в Съюза , в която призова Комисията да предложи законодателство за подобряване на разрешаването на трансграничните данъчни спорове в Съюза, като се съсредоточи не само върху случаите на двойно данъчно облагане, но и върху двойното данъчно необлагане. В резолюцията се призовава също така за по-ясни правила, по-строги срокове и прозрачност.
Изменение 4
Предложение за директива
Съображение 1 в (ново)
(1в)   Опитите за премахване на двойното данъчно облагане често водят до „двойно данъчно необлагане“, когато посредством практиките на свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби дружества успяват да направят така, че техните печалби да се облагат с данък в онези държави членки, в които корпоративните данъци са близки до нулата. Тази текуща практика нарушава конкуренцията, нанася вреди на местните предприятия и подкопава данъчното облагане в ущърб на растежа и работните места.
Изменение 5
Предложение за директива
Съображение 2
(2)  Поради тази причина е необходимо Съюзът да разполага с механизми, които да гарантират разрешаването на спорове във връзка с двойното данъчно облагане и ефективното премахване на съответното двойно данъчно облагане.
(2)  Действащите процедури за разрешаване на спорове са твърде дълги, скъпоструващи и често не водят до споразумение, а някои случаи напълно се пренебрегват. Някои предприятия понастоящем предпочитат да приемат двойното данъчно облагане, отколкото да вложат пари и време в тежки процедури за премахване на двойното данъчно облагане. Поради тази причина е от съществено значение Съюзът да разполага с механизми, които да гарантират ефективно, бързо и приложимо разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане и ефективното и своевременно премахване на съответното двойно данъчно облагане, при редовна и ефективна комуникация с данъкоплатеца.
Изменение 6
Предложение за директива
Съображение 3
(3)  Съществуващите понастоящем механизми, предвидени в двустранните данъчни спогодби, не са достатъчни за постигането на пълно освобождаване от двойно данъчно облагане в необходимия срок и във всички случаи. Съществуващата Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (90/436/ЕИО)7 (наричана по-долу „Арбитражната конвенция на Съюза“) има ограничен обхват, тъй като се прилага само за спорове относно трансферното ценообразуване и причисляването на печалбите към местата на стопанска дейност. Наблюдението, извършвано като част от прилагането на Арбитражната конвенция на Съюза разкри някои сериозни слабости, по-специално по отношение на достъпа до процедурата и нейната продължителност и ефективно приключване.
(3)  Съществуващите понастоящем механизми, предвидени в двустранните спогодби за двойно данъчно облагане, не са достатъчни за постигането на пълно освобождаване от двойно данъчно облагане в необходимия срок и във всички случаи. В много случаи механизмите, предвидени в тези договори, са дълги, скъпи, труднодостъпни и невинаги водят до споразумение. Арбитражната конвенция на Съюза има ограничен обхват, тъй като се прилага само за спорове относно трансферното ценообразуване и причисляването на печалбите към местата на стопанска дейност. Наблюдението, извършвано като част от прилагането на Арбитражната конвенция на Съюза, разкри някои сериозни слабости, по-специално по отношение на достъпа до процедурата, липсата на средства за правна защита, нейната продължителност и липсата на окончателно обвързващо и ефективно приключване. Тези слабости представляват пречка пред инвестициите и следва да бъдат премахнати.
_________________
7 ОВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 10.
Изменение 7
Предложение за директива
Съображение 3 a (ново)
(3a)   С цел да се създаде справедлива, ясна и стабилна данъчна среда и да се намалят данъчните спорове в рамките на вътрешния пазар, се изисква най-малкото да е налична минимална конвергенция в корпоративните данъчни политики. Въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, както предлага Комисията, е най-ефективният начин за премахване на риска от двойно корпоративно данъчно облагане.
______________
Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2016)0683).
Изменение 8
Предложение за директива
Съображение 4
(4)  С оглед на създаването на по-справедлива данъчна среда, правилата относно прозрачността трябва да бъдат подобрени и мерките за борба с избягването на данъци да бъдат засилени. В същото време в духа на справедлива данъчна система, е необходимо да се гарантира, че данъкоплатците не се облагат два пъти за един и същ доход и че механизмите за разрешаване на спорове са всеобхватни, ефективни и устойчиви. Подобряването на механизмите за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане е необходимо и за да се преодолее риска от увеличаване на броя на споровете във връзка с двойното или многократното данъчно облагане на потенциално големи суми поради по-редовни и целенасочени одитни практики, установени от данъчните администрации.
(4)  С оглед на създаването на по-справедлива данъчна среда за предприятията, които осъществяват дейност в Съюза, правилата относно прозрачността трябва да бъдат подобрени и мерките за борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане да бъдат засилени на национално равнище, на равнището на Съюза и на световно равнище. Избягването на двойното данъчно необлагане трябва да остане приоритет на Съюза. В същото време в духа на справедлива данъчна система, е необходимо да се гарантира, че данъкоплатците не се облагат два пъти за един и същ доход и че механизмите за разрешаване на спорове са всеобхватни, ефективни и устойчиви. Подобряването на механизмите за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане е от ключово значение и за да се преодолее рискът от увеличаване на броя на споровете във връзка с двойното или многократното данъчно облагане на потенциално големи суми поради по-редовни и целенасочени одитни практики, установени от данъчните администрации.
Изменение 9
Предложение за директива
Съображение 5
(5)  Въвеждането на ефективна и ефикасна рамка за разрешаване на данъчни спорове, която да гарантира правна сигурност и благоприятна за бизнеса среда за инвестиции е от решаващо значение за постигане на справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Съюза. Механизмите за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане следва също така да създадат хармонизирана и прозрачна рамка за решаване на проблемите на двойното данъчно облагане, и като такива да предоставят ползи на всички данъкоплатци.
(5)  Въвеждането на ефективна и ефикасна рамка за разрешаване на данъчни спорове, която да гарантира правна сигурност и да подкрепя инвестициите, е от решаващо значение за постигане на справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Съюза. Държавите членки следва да отделят адекватно ниво на човешки, технически и финансови ресурси за компетентните органи за тази цел.
Изменение 10
Предложение за директива
Съображение 5 a (ново)
(5a)  Съюзът има потенциала да се превърне в модел и глобален лидер в областта на данъчната прозрачност и координация. Механизмите за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане следва също така да създадат хармонизирана и прозрачна рамка за решаване на проблемите на двойното данъчно облагане и по този начин да предоставят ползи за всички данъкоплатци. Освен ако съответните данъкоплатци докажат, че определена чувствителна търговска, промишлена или професионална информация в решението не следва да се публикува, всички окончателни решения следва да се публикуват в тяхната цялост и да бъдат предоставени от Комисията в общ формат на данните също и на централно управлявана уебстраница. Публикуването на окончателните решения е в интерес на обществеността, тъй като подобрява разбирането за това как следва да се тълкуват и прилагат правилата. Настоящата директива ще развие своя пълен потенциал единствено ако подобни правила се приложат също в трети държави. В тази връзка Комисията следва също да се застъпи за създаването на обвързващи процедури за разрешаване на спорове на международно равнище.
Изменение 11
Предложение за директива
Съображение 5 б (ново)
(5б)   Ефективна и ефикасна рамка следва да включва възможността държавите членки да предлагат алтернативни механизми за разрешаване на спорове, които отчитат в по-голяма степен специфичните характеристики на малките и средните предприятия (МСП) и могат да доведат до по-ниски разходи, намалена бюрокрация, по-голяма ефективност и до по-бързото премахване на двойното данъчно облагане.
Изменение 12
Предложение за директива
Съображение 6
(6)  Премахването на двойното данъчно облагане следва да бъде постигнато чрез процедура, при която на първия етап случаят се отнася до данъчните органи на съответните държави членки с оглед решаването на спора по процедурата за уреждане на спор по взаимно съгласие. При отсъствието на такова споразумение в рамките на определен период от време, случаят следва да бъде представен на консултативна комисия или комисия за алтернативно разрешаване на спорове, която се състои от представители на съответните данъчни органи и от компетентни независими лица. Данъчните органи следва да вземат окончателно обвързващо решение въз основа на становището на консултативна комисия или комисия за алтернативно разрешаване на спорове.
(6)  Премахването на двойното данъчно облагане следва да бъде постигнато чрез процедура, която е лесна за използване. На първия етап случаят се отнася до данъчните органи на съответните държави членки с оглед решаването на спора по процедурата за уреждане на спор по взаимно съгласие При отсъствието на такова споразумение в рамките на определен период от време, случаят следва да бъде представен на консултативна комисия или комисия за алтернативно разрешаване на спорове, която се състои от представители на съответните данъчни органи и от компетентни независими лица, чиито имена ще се появят в публично достъпен списък на компетентни независими лица. Данъчните органи следва да вземат окончателно обвързващо решение въз основа на становището на консултативната комисия или комисията за алтернативно разрешаване на спорове.
Изменение 13
Предложение за директива
Съображение 7 а (ново)
(7a)   Процедурата за разрешаването на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, предвидена в настоящата директива, съдържа, наред с други варианти, разрешаване на спорове за данъкоплатеца. Това включва процедури за взаимно споразумение съгласно двустранните конвенции за двойно данъчно облагане или съгласно Арбитражната конвенция на Съюза. Процедурата за разрешаване на спорове, определена в настоящата директива, следва да има приоритет спрямо другите варианти, тъй като предвижда координиран подход в целия Съюз към разрешаването на спорове, който включва ясни и приложими правила, задължение за премахване на двойното данъчно облагане и установен график.
Изменение 14
Предложение за директива
Съображение 7 б (ново)
(7б)   Понастоящем не са ясни връзките на настоящата директива с действащите арбитражни разпоредби в двустранните данъчни спогодби и действащата Арбитражна конвенция на Съюза. Поради това Комисията следва да изясни тези връзки, така че данъкоплатците да могат, ако е приложимо, да изберат най-пригодната за целта процедура.
Изменение 15
Предложение за директива
Съображение 7 в (ново)
(7в)   Голям брой случаи на двойно данъчно облагане включват трети държави. Поради това Комисията следва да се стреми да създаде глобална рамка, за предпочитане в рамките на ОИСР. До създаването на такава рамка на ОИСР Комисията следва да се стреми към задължителна, вместо настоящата доброволна, и правно обвързваща процедура за уреждане за всички случаи на възможно трансгранично двойно данъчно облагане.
Изменение 16
Предложение за директива
Съображение 10 а (ново)
(10а)   Обхватът на настоящата директива следва да се разшири във възможно най-кратък срок. Директивата единствено предвижда рамка за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане на печалбите на предприятията. Споровете относно двойното данъчно облагане на доходите, като например пенсии и заплати, не попадат в нейния обхват, макар че въздействието върху физическите лица може да бъде значително. Различното тълкуване на данъчна спогодба от страна на държавите членки може да доведе до икономическо двойно данъчно облагане, например ако дадена държава членка счита източник на доход за трудово възнаграждение, докато друга държава членка счита същия източник на доход за печалба. Следователно разликите в тълкуването по отношение на данъчното облагане на доходите между държавите членки следва също да бъдат включени в обхвата на настоящата директива.
Изменение 17
Предложение за директива
Съображение 11
(11)  Комисията следва да направи преглед на прилагането на настоящата директива след период от пет години, а държавите членки следва да предоставят на Комисията необходимата за целта информация, за да се улесни прегледа,
(11)  Комисията следва да направи преглед на прилагането на настоящата директива след период от пет години, включително да определи дали Директивата следва да продължи да се прилага или да се измени. Държавите членки следва да предоставят на Комисията необходимата за целта информация, за да се улесни прегледът. След приключване на прегледа Комисията следва да представи доклад до Европейския парламент и Съвета, съдържащ оценка на разширяването на обхвата на настоящата директива, за да обхване всички трансгранични случаи на двойно данъчно облагане и двойно данъчно необлагане, и ако е целесъобразно, законодателно предложение за изменение,
Изменение 18
Предложение за директива
Член 1 – параграф 4
Настоящата директива не изключва прилагането на националното законодателство или разпоредбите на международни споразумения, когато това е необходимо за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, данъчни измами или злоупотреби.
Настоящата директива не изключва прилагането на националното законодателство или разпоредбите на международни споразумения, когато това е необходимо за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци, данъчни измами или злоупотреби.
Изменение 19
Предложение за директива
Член 3 – параграф 1
1.  Всеки данъкоплатец, който е обект на двойно данъчно облагане, има право да подаде жалба, с която да изисква разрешаването на въпроса за двойното данъчно облагане, до всеки от компетентните органи на съответните държави членки в срок от три години, считано от получаването на първото уведомление за действието, което води до двойно данъчно облагане, независимо дали използва наличните на национално равнище правни средства за защита на всяка от засегнатите държави членки. Данъкоплатецът трябва да посочи в своята жалба до съответния компетентен орган кои други държави членки са засегнати.
1.  Всеки данъкоплатец, който е обект на двойно данъчно облагане, има право да подаде жалба, с която да изисква разрешаването на въпроса за двойното данъчно облагане, до всеки от компетентните органи на съответните държави членки в срок от три години, считано от получаването на първото уведомление за действието, което води до двойно данъчно облагане, независимо дали използва наличните на национално равнище правни средства за защита на всяка от засегнатите държави членки. Данъкоплатецът трябва да подаде жалбата до двата компетентни органа на засегнатите държави членки по едно и също време и да посочи в своята жалба до съответния компетентен орган кои други държави членки са засегнати. Комисията осигурява централно звено за контакт на всички официални езици на Съюза, което е лесно достъпно за обществеността и разполага с актуална информация за контакт за всеки компетентен орган и цялостен преглед на приложимото законодателство на Съюза и данъчните спогодби.
Изменение 20
Предложение за директива
Член 3 – параграф 2
2.  Компетентните органи потвърждават получаването на жалбата в срок от един месец от получаването ѝ. Те информират също компетентните органи на другите засегнати държави членки за получаването на жалбата.
2.  Всеки компетентен орган потвърждава получаването на жалбата в писмен вид и информира компетентните органи на другите засегнати държави членки в рамките на две седмици за получаването на жалбата.
Изменение 21
Предложение за директива
Член 3 – параграф 3 – буква а
а)  наименование, адрес, данъчен идентификационен номер, както и друга информация, необходима за идентифицирането на данъкоплатеца (ите), който представи жалба до компетентните органи и на всеки друг пряко засегнат данъкоплатец;
а)  наименование, адрес, данъчен идентификационен номер, както и друга информация, необходима за идентифицирането на данъкоплатеца (ите), който представи жалба до компетентните органи, и на всеки друг пряко засегнат данъкоплатец, според наличните сведения, с които разполага жалбоподателят;
Изменение 22
Предложение за директива
Член 3 – параграф 3 – буква г
г)   приложими национални разпоредби и спогодби за избягване на двойното данъчно облагане;
заличава се
Изменение 23
Предложение за директива
Член 3 – параграф 3 – буква д – подточка iii
iii)  ангажимент от страна на данъкоплатеца да отговори възможно най-пълно и най-бързо на всички подходящи искания, отправени от компетентен орган, и да предостави документация при поискване от страна на компетентните органи;
iii)  ангажимент от страна на данъкоплатеца да отговори възможно най-пълно и най-бързо на всички подходящи искания, отправени от компетентен орган, и да предостави документация при поискване от страна на компетентните органи, като компетентните органи вземат надлежно под внимание ограниченията върху достъпа до исканите документи и външните забавяния;
Изменение 24
Предложение за директива
Член 3 – параграф 3 – буква е
е)  всякаква специална допълнителна информация, поискана от компетентните органи.
е)  всякаква специална допълнителна информация, поискана от компетентните органи, която е от значение за спора във връзка с данъчното облагане.
Изменение 25
Предложение за директива
Член 3 – параграф 5
5.  Компетентните органи на засегнатите държави членки вземат решение относно приемането и допустимостта на жалбата на данъкоплатец в срок от шест месеца от получаването на жалбата. Компетентните органи информират данъкоплатците и компетентните органи на другите държави членки за решението си.
5.  Компетентните органи на засегнатите държави членки вземат решение относно приемането и допустимостта на жалбата на данъкоплатец в срок от три месеца от получаването на жалбата и информират данъкоплатеца и компетентните органи на другите държави членки в писмен вид за решението си в рамките на две седмици.
Изменение 26
Предложение за директива
Член 4 – параграф 1 – алинея 1
Когато компетентните органи на засегнатите държави членки решат да приемат разглеждането на жалбата съгласно член 3, параграф 5, те се стремят да премахнат двойното данъчно облагане чрез процедура за уреждане по взаимно съгласие в срок от две години, считано от окончателното уведомяване за решението на една от държавите членки за приемането на жалбата.
Когато компетентните органи на засегнатите държави членки решат да приемат разглеждането на жалбата съгласно член 3, параграф 5, те се стремят да премахнат двойното данъчно облагане чрез процедура за уреждане по взаимно съгласие в срок от една година, считано от окончателното уведомяване за решението на една от държавите членки за приемането на жалбата.
Изменение 27
Предложение за директива
Член 4 – параграф 1 – алинея 2
Периодът от две години, посочен в първа алинея, може да бъде продължен с до шест месеца по искане на компетентен орган на засегнатата държава членка, ако компетентният орган, който отправя искането, предостави обосновка за това в писмена форма. Удължаването се извършва след приемане от данъкоплатците и от другите компетентни органи.
Периодът от една година, посочен в първа алинея, може да бъде продължен с до три месеца по искане на компетентен орган на засегнатата държава членка, ако компетентният орган, който отправя искането, предостави обосновка за това в писмена форма. Удължаването се извършва след приемане от данъкоплатците и от другите компетентни органи.
Изменение 28
Предложение за директива
Член 4 – параграф 3
3.  След като компетентните органи на държавите членки постигнат споразумение за премахване на двойното данъчно облагане в рамките на срока, предвиден в параграф 1, всеки компетентен орган на съответните държави членки предава това споразумение на данъкоплатеца под формата на решение, което има задължителен характер за органа и подлежи на изпълнение от данъкоплатеца, при условие че той се отказва от правото на всички национални средства за правна защита. Това решение се прилага независимо от сроковете, предвидени в националното законодателство на съответните държави членки.
3.  След като компетентните органи на държавите членки постигнат споразумение за премахване на двойното данъчно облагане в рамките на срока, предвиден в параграф 1, всеки компетентен орган на съответните държави членки в рамките на пет дни предава това споразумение на данъкоплатеца под формата на решение, което има задължителен характер за органа и подлежи на изпълнение от данъкоплатеца, при условие че той се отказва от правото на всички национални средства за правна защита. Това решение се прилага незабавно независимо от сроковете, предвидени в националното законодателство на съответните държави членки.
Изменение 29
Предложение за директива
Член 4 – параграф 4
4.  Ако компетентните органи на съответните държави членки не са постигнали споразумение за премахване на двойното данъчно облагане в рамките на срока, предвиден в параграф 1, всеки компетентен орган на съответните държави членки информира данъкоплатците, като посочва причините за невъзможността да се постигне споразумение.
4.  Ако компетентните органи на съответните държави членки не са постигнали споразумение за премахване на двойното данъчно облагане в рамките на срока, предвиден в параграф 1, всеки компетентен орган на съответните държави членки информира в срок от две седмици данъкоплатците, като посочва причините за невъзможността да се постигне споразумение и информира данъкоплатците за възможностите, които имат за обжалване, като им предоставя съответната информация за връзка с апелативните органи.
Изменение 30
Предложение за директива
Член 5 – параграф 1
1.  Компетентните органи на засегнатите държави членки може да решат да отхвърлят жалбата, когато тя е недопустима или не е налице двойно данъчно облагане или тригодишният период, определен в член 3, параграф 1, не е спазен.
1.  Компетентните органи на засегнатите държави членки може да решат да отхвърлят жалбата, когато тя е недопустима или не е налице двойно данъчно облагане или тригодишният период, определен в член 3, параграф 1, не е спазен. Компетентните органи информират данъкоплатеца за причините за отхвърлянето на жалбата.
Изменение 31
Предложение за директива
Член 5 – параграф 2
2.  Когато компетентните органи на съответните държави членки не са взели решение относно жалбата в срок от шест месеца след получаването на жалба от данъкоплатец, жалбата се счита за отхвърлена.
2.  Когато компетентните органи на съответните държави членки не са взели решение относно жалбата в срок от три месеца след получаването на жалба от данъкоплатец, жалбата се счита за отхвърлена и данъкоплатецът се уведомява в рамките на един месец след изтичането на тримесечния период.
Изменение 32
Предложение за директива
Член 5 – параграф 3
3.  В случай на отхвърляне на жалбата данъкоплатецът има право да обжалва решението на компетентните органи на засегнатите държави членки в съответствие с националните разпоредби.
3.  В случай на отхвърляне на жалбата данъкоплатецът има право да обжалва решението на компетентните органи на засегнатите държави членки в съответствие с националните разпоредби. Данъкоплатецът има право да обжалва пред всеки компетентен орган. Компетентният орган, пред когото е подадена жалбата, информира другия компетентен орган за съществуването на жалбата и двата компетентни органа се координират при разглеждането на жалбата.  В случая на МСП, когато обжалването е успешно, финансовата тежест се поема от взелия първоначалното решение за отхвърляне компетентен орган.
Изменение 33
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 1
Комисията приема решение относно допустимостта и приемането на жалбата в срок от шест месеца, считано от датата на уведомлението за последното решение за отхвърляне на жалбата съгласно член 5, параграф 1 от компетентните органи на засегнатите държави членки. При липсата на уведомление за решение в рамките на шестмесечния срок жалбата се счита за отхвърлена.
Комисията приема решение относно допустимостта и приемането на жалбата в срок от три месеца, считано от датата на уведомлението за последното решение за отхвърляне на жалбата съгласно член 5, параграф 1 от компетентните органи на засегнатите държави членки. При липсата на уведомление за решение в рамките на тримесечния срок жалбата се счита за отхвърлена.
Изменение 34
Предложение за директива
Член 6 – параграф 2 – алинея 2
Когато консултативната комисия потвърди съществуването на двойно данъчно облагане и допустимостта на жалбата, процедурата за уреждане по взаимно съгласие, предвидена в член 4, започва по искане на някой от компетентните органи. Засегнатият компетентен орган уведомява консултативната комисия, другите засегнати компетентни органи и данъкоплатците за това искане. Периодът от две години, предвиден в член 4, параграф 1, започва да тече от датата на решението, взето от консултативната комисия за приемането и допустимостта на жалбата.
Когато консултативната комисия потвърди съществуването на двойно данъчно облагане и допустимостта на жалбата, процедурата за уреждане по взаимно съгласие, предвидена в член 4, започва по искане на някой от компетентните органи. Засегнатият компетентен орган уведомява консултативната комисия, другите засегнати компетентни органи и данъкоплатците за това искане. Периодът от една година, предвиден в член 4, параграф 1, започва да тече от датата на решението, взето от консултативната комисия за приемането и допустимостта на жалбата.
Изменение 35
Предложение за директива
Член 6 – параграф 3 – алинея 1
Консултативната комисия се създава от компетентните органи на засегнатите държави членки, когато те не са успели да постигнат съгласие за премахване на двойното данъчно облагане съгласно процедурата за уреждане по взаимно съгласие в срока, предвиден в член 4, параграф 1.
Ако компетентните органи на засегнатите държави членки не са успели да постигнат съгласие за премахване на двойното данъчно облагане съгласно процедурата за уреждане по взаимно съгласие в срока, предвиден в член 4, параграф 1, консултативната комисия представя становище относно премахването на двойното данъчно облагане съгласно член 13, параграф 1.
Изменение 36
Предложение за директива
Член 6 – параграф 4 – алинея 1
Консултативната комисия се създава не по-късно от петдесет календарни дни след края на шестмесечния период, предвиден в член 3, параграф 5, ако консултативната комисия е създадена в съответствие с параграф 1.
Консултативната комисия се създава не по-късно от един месец след края на тримесечния период, предвиден в член 3, параграф 5, ако консултативната комисия е създадена в съответствие с параграф 1.
Изменение 37
Предложение за директива
Член 6 – параграф 4 – алинея 2
Консултативната комисия се създава не по-късно от петдесет календарни дни след края на периода, предвиден в член 4, параграф 1, ако консултативната комисия е създадена в съответствие с параграф 2.
Консултативната комисия се създава не по-късно от един месец след края на периода, предвиден в член 4, параграф 1, ако консултативната комисия е създадена в съответствие с параграф 2.
Изменение 38
Предложение за директива
Член 7 – параграф 1 – алинея 2
Когато компетентният орган на държава членка не е успял да назначи поне едно компетентно независимо лице и негов заместник, данъкоплатецът може да поиска от компетентното съдилище в тази държава членка да назначи независимо лице и заместника от списъка, посочен в член 8, параграф 4.
Когато компетентният орган на държава членка не е успял да назначи поне едно компетентно независимо лице и негов заместник, данъкоплатецът може да поиска от компетентното съдилище в тази държава членка да назначи независимо лице и заместника от списъка, посочен в член 8, параграф 4, в срок от три месеца.
Изменение 39
Предложение за директива
Член 7 – параграф 1 – алинея 3
Ако компетентните органи на всички засегнати държави членки не са успели да го направят, данъкоплатецът може да поиска от компетентните съдилища на всяка една държава членка да назначи две компетентни независими лица, в съответствие с втората и третата алинеи. Така назначените компетентни независими лица определят председателя чрез жребий от списъка на независимите лица, които отговарят на изискванията за председател в съответствие с член 8, параграф 4.
Ако компетентните органи на всички засегнати държави членки не са успели да го направят, данъкоплатецът може да поиска от компетентните съдилища на всяка една държава членка да назначи две компетентни независими лица, в съответствие с втората и третата алинеи на член 8, параграф 4. Комисията предоставя подробна информация за връзка с компетентните съдилища на всяка държава членка на централен информационен пункт на своя уебсайт на всички официални езици на Съюза. Така назначените компетентни независими лица определят председателя чрез жребий от списъка на независимите лица, които отговарят на изискванията за председател в съответствие с член 8, параграф 4.
Изменение 40
Предложение за директива
Член 7 – параграф 2
2.  Назначаването на независимите лица и техните заместници в съответствие с параграф 1 се отнася до компетентно съдилище на държава членка едва след края на петдесетдневния период, посочен в член 6, параграф 4, и в срок от две седмици след края на този период.
2.  Назначаването на независимите лица и техните заместници в съответствие с параграф 1 се отнася до компетентно съдилище на държава членка едва след края на едномесечния период, посочен в член 6, параграф 4, и в срок от две седмици след края на този период.
Изменение 41
Предложение за директива
Член 7 – параграф 3
3.  Компетентното съдилище взема решение в съответствие с параграф 1, и уведомява за това жалбоподателя. Процедурата, която прилага компетентното съдилище за назначаване на независими лица, когато държавите членки не успеят да ги назначат, е същата като тази, приложима съгласно националните правила в областта на гражданския и търговския арбитраж, когато съдилищата назначават арбитри в случаите, при които страните не постигнат съгласие в това отношение. Компетентното съдилище също така информира компетентните органи, които първоначално не са успели да сформират консултативната комисия. Тази държава членка има право да обжалва съдебно решение, при условие че има право на това съгласно националното си законодателство. В случай на отказ заявителят има право да обжалва съдебното решение в съответствие с националните процесуалноправни разпоредби.
3.  Компетентното съдилище взема решение в съответствие с параграф 1, и уведомява за това жалбоподателя в срок от един месец. Процедурата, която прилага компетентното съдилище за назначаване на независими лица, когато държавите членки не успеят да ги назначат, е същата като тази, приложима съгласно националните правила в областта на гражданския и търговския арбитраж, когато съдилищата назначават арбитри в случаите, при които страните не постигнат съгласие в това отношение. Компетентното съдилище също така информира компетентните органи, които първоначално не са успели да сформират консултативната комисия. Тази държава членка има право да обжалва съдебно решение, при условие че има право на това съгласно националното си законодателство. В случай на отказ заявителят има право да обжалва съдебното решение в съответствие с националните процесуалноправни разпоредби.
Изменение 42
Предложение за директива
Член 8 – параграф 1 – алинея 1 – буква в
в)  едно или две компетентни независими лица, които се назначават от всеки компетентен орган от списъка на лицата, посочени в параграф 4.
в)  едно или две компетентни независими лица, които се назначават от всеки компетентен орган от списъка на лицата, посочени в параграф 4, като се изключват лицата, предложени от техните собствени държави членки.
Изменение 43
Предложение за директива
Член 8 – параграф 1 – алинея 3 a (нова)
Държавите членки могат да решат да назначат с постоянен статус представителите, посочени в първа алинея, буква б).
Изменение 44
Предложение за директива
Член 8 – параграф 3 – буква б
б)  когато това лице притежава или е притежавало голям дял в един или всеки от данъкоплатците или е или е било техен служител или съветник;
б)  когато това лице или член на семейството на това лице притежава или е притежавало голям дял в един или всеки от данъкоплатците или е или е било техен служител или съветник;
Изменение 45
Предложение за директива
Член 8 – параграф 4 – алинея 2
Компетентните независими лица трябва да са граждани на държава членка и да пребивават на територията на Съюза. Те трябва да са компетентни и независими.
Компетентните независими лица трябва да са граждани на държава членка и да пребивават на територията на Съюза, за предпочитане длъжностни лица и служители, работещи в областта на данъчното законодателство, или членове на административен съд. Те трябва да са компетентни, независими, безпристрастни и с висока степен на почтеност.
Изменение 46
Предложение за директива
Член 8 – параграф 4 – алинея 3
Държавите членки съобщават на Комисията имената на компетентните независими лица, които са определили. Държавите членки могат да посочат в уведомлението кое от петте лица, които са определили, може да бъде назначено за председател. Също така те предоставят на Комисията пълна и актуална информация относно своя професионален и академичен опит, компетентност, експертен опит и конфликти на интереси. Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за всяка промяна в списъка на независимите лица.
Държавите членки съобщават на Комисията имената на компетентните независими лица, които са определили. Държавите членки посочват в уведомлението кое от петте лица, които са определили, може да бъде назначено за председател. Също така те предоставят на Комисията пълна и актуална информация относно своя професионален и академичен опит, компетентност, експертен опит и конфликти на интереси. Тази информация се актуализира в случай на промени в автобиографията на независимите лица. Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за всяка промяна в списъка на независимите лица.
Изменение 47
Предложение за директива
Член 8 – параграф 4 – алинея 3 а (нова)
Комисията проверява информацията, посочена в третата алинея относно компетентните независими лица, назначени от държавите членки. Тези проверки се извършват в срок от три месеца от получаването на информацията от държавите членки. Когато Комисията има съмнения относно независимостта на посочените лица, тя може да поиска от дадена държава членка да представи допълнителна информация, а ако останат съмнения, може да поиска от държавата членка да изключи това лице от списъка и да назначи друго лице.
Изменение 48
Предложение за директива
Член 8 – параграф 4 – алинея 3 б (нова)
Списъкът на компетентните независими лица е публично достъпен.
Изменение 49
Предложение за директива
Член 9 – параграф 1
1.  Компетентните органи на съответните държави членки могат да се договорят да създадат комисия за алтернативно разрешаване на спорове вместо консултативната комисия, която да представи становище относно премахването на двойното данъчно облагане в съответствие с член 13.
1.  Компетентните органи на съответните държави членки могат да се договорят да създадат комисия за алтернативно разрешаване на спорове вместо консултативната комисия, която да представи становище относно премахването на двойното данъчно облагане в съответствие с член 13. Прибягването до комисията за алтернативно разрешаване на спорове трябва, обаче, да остане изключение във възможно най-голяма степен.
Изменение 50
Предложение за директива
Член 9 – параграф 2
2.  Комисията за алтернативно разрешаване на спорове може да се различава по състав и форма от консултативната комисия и да използва методи като помирение, медиация, експертен опит, присъждане или всяка друга процедура или метод за разрешаване на спор.
2.  Комисията за алтернативно разрешаване на спорове може да се различава по състав и форма от консултативната комисия и да използва методи като помирение, медиация, експертен опит, присъждане или всяка друга ефективна и призната процедура или метод за разрешаване на спор.
Изменение 51
Предложение за директива
Член 9 – параграф 4
4.  Членове 1115 се прилагат по отношение на Комисията за алтернативно разрешаване на спорове, с изключение на правилата по отношение на мнозинството, предвидени в член 13, параграф 3. Компетентните органи на съответните държави членки могат да се договорят за различни правила по отношение на мнозинството в правилника за дейността на комисията за алтернативно разрешаване на спорове.
4.  Членове 1115 се прилагат по отношение на комисията за алтернативно разрешаване на спорове, с изключение на правилата по отношение на мнозинството, предвидени в член 13, параграф 3. Компетентните органи на съответните държави членки могат да се договорят за различни правила по отношение на мнозинството в правилника за дейността на комисията за алтернативно разрешаване на спорове, при условие че се гарантира независимостта на лицата, назначени за решаване на спорове, както и липсата на конфликти на интереси.
Изменение 52
Предложение за директива
Член 10 – параграф 1 – уводна част
Държавите членки гарантират, че в рамките на период от петдесет календарни дни, както е предвидено в член 6, параграф 4, всеки от компетентните органи на засегнатите държави членки уведомява данъкоплатците за следното:
Държавите членки гарантират, че в рамките на период от един месец, както е предвидено в член 6, параграф 4, всеки от компетентните органи на засегнатите държави членки уведомява данъкоплатците за следното:
Изменение 53
Предложение за директива
Член 10 – параграф 1 – алинея 2
Датата, посочена в първа алинея, буква б) се определя не по-късно от 6 месеца след създаването на консултативна комисия или комисия за алтернативно разрешаване на спорове.
Датата, посочена в първа алинея, буква б) се определя не по-късно от три месеца след създаването на консултативна комисия или комисия за алтернативно разрешаване на спорове.
Изменение 54
Предложение за директива
Член 10 – параграф 3
3.  Ако данъкоплатците не бъдат уведомени или бъдат непълно уведомени за правилника за дейността, държавите членки предвиждат възможността независимите лица и председателят да завършат изготвянето на правилника за дейността съгласно приложение II и да го изпратят на данъкоплатците в рамките на две седмици от датата на изтичане на срока от петдесет календарни дни, предвиден в член 6, параграф 4. Когато независимите лица и председателят не могат да постигнат съгласие относно правилника за дейността или не го съобщят на данъкоплатците, последните могат да се отнесат до компетентното съдилище на своята държава по пребиваване или по установяване, за да изведе всички правни последици и да се приложи правилникът за дейността.
3.  Ако данъкоплатците не бъдат уведомени или бъдат непълно уведомени за правилника за дейността, държавите членки предвиждат възможността независимите лица и председателят да завършат изготвянето на правилника за дейността съгласно приложение II и да го изпратят на данъкоплатците в рамките на две седмици от датата на изтичане на срока от един месец, предвиден в член 6, параграф 4. Когато независимите лица и председателят не могат да постигнат съгласие относно правилника за дейността или не го съобщят на данъкоплатците, последните могат да се отнесат до компетентното съдилище на своята държава по пребиваване или по установяване, за да изведе всички правни последици и да се приложи правилникът за дейността.
Изменение 55
Предложение за директива
Член 12 – параграф 1 – уводна част
1.  За целите на процедурата, посочена в член 6, данъкоплатецът или данъкоплатците могат да предоставят на консултативната комисия или на комисията за алтернативно разрешаване на спорове всякаква информация, доказателства или документи, които могат да бъдат от значение за решението. Данъкоплатецът или данъкоплатците и компетентните органи на съответните държави членки предоставят всяка информация, доказателства или документи при поискване от консултативната комисия или от комисията за алтернативно разрешаване на спорове. Въпреки това, компетентните органи на такава държава членка може да откажат да предоставят информация на консултативната комисия във всеки един от следните случаи:
1.  За целите на процедурата, посочена в член 6, данъкоплатецът или данъкоплатците предоставят на консултативната комисия или на комисията за алтернативно разрешаване на спорове всякаква информация, доказателства или документи, които могат да бъдат от значение за решението. Данъкоплатецът или данъкоплатците и компетентните органи на съответните държави членки предоставят всяка информация, доказателства или документи при поискване от консултативната комисия или от комисията за алтернативно разрешаване на спорове. Въпреки това, компетентните органи на такава държава членка може да откажат да предоставят информация на консултативната комисия във всеки един от следните случаи:
Изменение 56
Предложение за директива
Член 13 – параграф 1
1.  Консултативната комисия или комисията за алтернативно разрешаване на спорове представя своето становище не по-късно от шест месеца след датата, на която е създадена, на компетентните органи на съответните държави членки.
1.  Консултативната комисия или комисията за алтернативно разрешаване на спорове представя своето становище не по-късно от три месеца след датата, на която е създадена, на компетентните органи на съответните държави членки.
Изменение 57
Предложение за директива
Член 13 – параграф 2
2.  При изготвянето на своето становище консултативната комисия или комисията за алтернативно разрешаване на спорове взема предвид приложимите национални правила и спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. При липса на договор или споразумение за избягване на двойното данъчно облагане между засегнатите държави членки консултативната комисия или комисията за алтернативно разрешаване на спорове, при изготвяне на своето становище, може да се позове на международна практика в областта на данъчното облагане, например последния модел на ОИСР за данъчна конвенция.
2.  При изготвянето на своето становище консултативната комисия или комисията за алтернативно разрешаване на спорове взема предвид приложимите национални правила и спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. При липса на договор или споразумение за избягване на двойното данъчно облагане между засегнатите държави членки консултативната комисия или комисията за алтернативно разрешаване на спорове, при изготвяне на своето становище, може да се позове на международна практика в областта на данъчното облагане, например последния модел на ОИСР за данъчна конвенция и последния модел на ООН на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.
Изменение 58
Предложение за директива
Член 14 – параграф 1
1.  Компетентните органи постигнат съгласие за премахването на двойното данъчно облагане в срок от шест месеца след съобщаването на становището на консултативната комисия или комисията за алтернативно разрешаване на спорове.
1.  Компетентните органи постигнат съгласие за премахването на двойното данъчно облагане в срок от три месеца след съобщаването на становището на консултативната комисия или комисията за алтернативно разрешаване на спорове.
Изменение 59
Предложение за директива
Член 14 – параграф 3
3.  Държавите членки гарантират, че окончателното решение, с което се премахва двойното данъчно облагане, е предадено от всеки компетентен орган на данъкоплатците в рамките на тридесет календарни дни от приемането му. Когато решението не е съобщено в рамките на тридесет календарни дни, данъкоплатците могат да обжалват в своята държава членка на пребиваване или установяване в съответствие с националните правила.
3.  Държавите членки гарантират, че окончателното решение, с което се премахва двойното данъчно облагане, е предадено от всеки компетентен орган на данъкоплатците в рамките на тридесет календарни дни от приемането му. Когато това решение не е съобщено в рамките на тридесет календарни дни на данъкоплатеца, той може да обжалва в своята държава членка на пребиваване или установяване в съответствие с националните правила.
Изменение 60
Предложение за директива
Член 15 – параграф 2
2.  Разглеждането на спора по процедурата за уреждане по взаимно съгласие или процедурата за разрешаване на спорове не възпрепятства държавите членки да започнат или продължат съдебни производства или производства за налагане на административни и наказателноправни санкции по същите въпроси.
2.  Разглеждането на спора по процедурата за уреждане по взаимно съгласие или процедурата за разрешаване на спорове възпрепятства държавите членки да започнат или продължат съдебни производства или производства за налагане на административни и наказателноправни санкции по същите въпроси.
Изменение 61
Предложение за директива
Член 15 – параграф 3 – буква а
а)  шестте месеца, посочени в член 3, параграф 5;
а)  трите месеца, посочени в член 3, параграф 5;
Изменение 62
Предложение за директива
Член 15 – параграф 3 – буква б
б)  двете години, посочени в член 4, параграф 1;
б)  една година съгласно член 4, параграф 1;
Изменение 63
Предложение за директива
Член 15 – параграф 6
6.  Чрез дерогация от член 6, държавите членки могат да откажат достъп до процедурата за разрешаване на спорове в случаите на данъчна измама, умишлено неизпълнение и груба небрежност.
6.  Чрез дерогация от член 6, държавите членки могат да откажат достъп до процедурата за разрешаване на спорове в случаите на данъчна измама, установена чрез юридически валидно решение по наказателно или административно производство, умишлено неизпълнение и груба небрежност по същия въпрос.
Изменение 64
Предложение за директива
Член 16 – параграф 2
2.  Компетентните органи публикуват окончателното решение, посочено в член 14, при изразено съгласието на всеки от съответните данъкоплатци.
2.  Компетентните органи публикуват окончателното решение, посочено в член 14, в неговата цялост. В случай, обаче, че данъкоплатец твърди, че определени специфични въпроси в решението представляват чувствителна търговска, промишлена или служебна информация, компетентните органи разглеждат тези доводи и публикуват колкото е възможно повече информация за решението, като същевременно заличават чувствителните части. Компетентните органи защитават конституционните права на данъкоплатците, по-специално по отношение на информацията, чието публикуване ясно и очевидно ще представлява разкриване на чувствителна промишлена и търговска информация на конкуренти, но същевременно се стремят да гарантират максимална възможна прозрачност чрез публикуването на окончателното решение.
Изменение 65
Предложение за директива
Член 16 – параграф 3 – алинея 1
Когато засегнат данъкоплатец не даде съгласие за публикуване на окончателното решение в неговата цялост, компетентните органи публикуват резюме на окончателното решение с описание на проблема и предмета, датата, съответните данъчни периоди, правното основание, промишления сектор, кратко описание на крайния резултат.
заличава се
Изменение 67
Предложение за директива
Член 16 – параграф 4
4.  Комисията установява образци за предоставянето на информацията, посочена в параграфи 2 и 3, посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 18, параграф 2.
4.  Комисията установява образци за предоставянето на информацията, посочена в параграф 2, посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 18, параграф 2.
Изменение 68
Предложение за директива
Член 16 – параграф 5
5.  Компетентните органи незабавно съобщават на Комисията информацията, която трябва да се публикува в съответствие с параграф 3.
5.  Компетентните органи незабавно съобщават на Комисията информацията, която трябва да се публикува в съответствие с параграф 3. Комисията предоставя тази информация в широко използван формат на данните на централно управлявана уебстраница.
Изменение 69
Предложение за директива
Член 17 – параграф 1
1.  Комисията предоставя на разположение в интернет и актуализира списъка на компетентните независими лица, посочени в член 8, параграф 4, като посочва кое от тях може да бъде назначено за председател. Този списък съдържа само имената на тези лица.
1.  Комисията предоставя на разположение в интернет в отворен формат за данни и актуализира списъка на компетентните независими лица, посочени в член 8, параграф 4, като посочва кое от тях може да бъде назначено за председател. Този списък съдържа имената на тези лица, както и тяхната принадлежност към професионални или политически асоциации и автобиографията им, а също така и информация, свързана с техните квалификации и практически опит, придружена от декларации, отнасящи се до евентуални конфликти на интереси.
Изменение 70
Предложение за директива
Член 21 a (нов)
Член 21a
Преглед
До … [три години след влизането в сила на настоящата директива] Комисията прави преглед на прилагането и обхвата ѝ въз основа на обществена консултация и в светлината на обсъжданията с компетентните органи. Комисията извършва също така анализ дали консултативна комисия с постоянен характер („постоянна консултативна комисия“) би увеличила допълнително ефикасността и ефективността на процедурите за разрешаване на спорове.
Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, съдържащ по целесъобразност законодателно предложение за изменение.
Изменение 71
Предложение за директива
Приложение І – наименование 5 – ред 2 а (нова)
Gewerbesteuer (Местен данък върху стопанските дейности)
Изменение 72
Предложение за директива
Приложение І – наименование 12 – ред 2 а (нова)
Imposta regionale sulle attività produttive (Регионален данък върху производствените дейности)

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0408.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0310.
(3) ОВ L 225, 20.8.1990 г., стр. 10.


Действия на ЕС в подкрепа на устойчивостта
PDF 603kWORD 89k
Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно действия на Съюза в подкрепа на устойчивостта (2017/2009(INI))
P8_TA(2017)0315A8-0239/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк(1),

—  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните (COP 21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—  като взе предвид член 3, параграфи 3 и 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“, както и член 11 от ДФЕС,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“ (COM(2016)0739),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС през януари 2011 г.,

—  като взе предвид Общата програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г., озаглавена „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(2),

—  като взе предвид Доклад № 30/2016 на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), озаглавен „Environmental indicator report 2016“ (Доклад за показателите за околната среда за 2016 г.),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед(3),

—  като взе предвид стратегическата бележка на Европейския център за политическа стратегия на Комисията от 20 юли 2016 г., озаглавена „Sustainability Now! A European Voice for Sustainability“ („Устойчивост сега! Европейска визия за устойчивост“)(4),

—  като взе предвид стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.(5), нейния средносрочен преглед(6) и резолюцията на Европейския парламент от 2 февруари 2016 г. относно средносрочния преглед (7),

—  като взе предвид докладите на Международната комисия за ресурсите към Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), озаглавени „Съгласуваност на политиките, свързани с целите за устойчиво развитие“ (2015 г.), „Глобални материални потоци и производителност на ресурсите“ (2016 г.) и „Ефективно използване на ресурсите: потенциал и икономически последици“ (2017 г.),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2016 г., озаглавено „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“ (JOIN(2016)0049),

—  като взе предвид споразумението за нова програма за градовете, прието на конференцията „Хабитат III“ в Кито на 20 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, както и на комисията по култура и образование (A8-0239/2017),

A.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки приеха Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Програмата до 2030 г.“), включително целите за устойчиво развитие (ЦУР);

Б.  като има предвид, че 17-те цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) представляват подробен план за едно по-добро общество и един по-добър свят, осъществим чрез конкретни и измерими действия и обхващащ редица въпроси, включително постигането на по-добри и по-равностойни резултати в областта на здравето, по-голямо благополучие и образование на гражданите, по-голям общ просперитет, действия за борба с изменението на климата и опазване на околната среда за бъдещите поколения, и като такива трябва винаги да се разглеждат хоризонтално във всички области на действие на Съюза;

В.  като има предвид, че бъдещият икономически растеж ще бъде възможен единствено чрез пълно зачитане на възможностите на планетата да осигури достоен живот за всички;

Г.  като има предвид, че Програмата до 2030 г. има трансформационен потенциал и определя универсални, амбициозни, всеобхватни, неделими и взаимосвързани цели, насочени към изкореняване на бедността, борба с дискриминацията, насърчаване на благоденствието, екологична отговорност, социално приобщаване, зачитане на правата на човека и укрепване на мира и сигурността; като има предвид, че тези цели изискват незабавни действия с оглед на пълно и ефективно прилагане;

Д.  като има предвид, че Комисията все още не е създала всеобхватна стратегия за изпълнението на Програмата до 2030 г., обхващаща вътрешни и външни области на политиката, с подробен график до 2030 г., както бе поискано от Европейския парламент в неговата резолюция от 12 Май 2016 г. относно последващите действия и прегледа на Програмата, и не е поела изцяло общата координационна роля за предприетите на национално равнище действия; като има предвид, че ефективната стратегия за прилагане и механизмът за наблюдение и преразглеждане са от съществено значение за постигането на ЦУР;

Е.  като има предвид, че 17-те ЦУР и 169-те основни задачи засягат всички аспекти на политиката на Съюза;

Ж.  като има предвид, че много от ЦУР пряко засягат правомощията на ЕС, а също и на националните, регионалните и местните органи, поради което тяхното изпълнение изисква подход на истинско многостепенно управление с активно и широко участие на гражданското общество;

З.  като има предвид, че изменението на климата не е изолиран проблем от областта на околната среда, а според ООН(8) представлява едно от най-големите предизвикателства на нашето време и сериозна заплаха за устойчивото развитие и неговото широко разпространено, безпрецедентно въздействие налага непропорционална тежест върху най-бедните и най-уязвимите и увеличава неравенството между държавите и в самите държави; като има предвид, че спешните действия за борба с изменението на климата са от съществено значение за успешното изпълнение на ЦУР;

И.  като има предвид, че целите на Европа до 2020 г. относно изменението на климата и устойчивостта на енергетиката са за намаляване на емисиите на парникови газове с 20%, покриване на 20% от търсенето на енергия в ЕС чрез възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност с 20%; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за намаляване с най-малко 40% на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. съгласно механизма на Парижкото споразумение за засилване на натиска за повишаване на целите; като има предвид, че Парламентът призова за задължителна цел за енергийна ефективност от 40% до 2030 г. и задължителна цел за енергия от възобновяеми източници от най-малко 30% и подчерта, че тези цели следва да се изпълняват посредством индивидуални национални цели;

Й.  като има предвид, че ЕС и всички негови държави членки са подписали Парижкото споразумение и по този начин са се ангажирали да работят с други държави за ограничаване на глобалното затопляне до нива далеч под 2°C и да полагат усилия за допълнително ограничаване на това повишаване до 1,5°C, като с това се опитат да ограничат най-сериозните рискове от изменението на климата, които подкопават устойчивото развитие;

К.  като има предвид, че доброто състояние на моретата и океаните е от съществено значение за опазването на богатото биологично разнообразие и осигуряването на продоволствена сигурност и устойчиви средства за препитание;

Л.  като има предвид, че съгласно Седмата програма за действие за околната среда Комисията е задължена да оцени въздействието върху околната среда в световен мащаб от потреблението в Съюза на хранителни и нехранителни стоки;

М.  като има предвид, че всяка оценка на настоящата и бъдещата ефективност на програмата за ЦУР в Европа следва не само да обръща внимание на настоящите успехи, а и да разглежда бъдещите усилия и схеми, и също така следва да се основава на задълбочена оценка на несъответствията на политиките на ЕС с ЦУР, включително областите, в които ЕС не постига целите в рамките на ЦУР, незадоволителното изпълнение на настоящите политики и потенциалите противоречия между областите на политиката;

Н.  като има предвид, че според ЕАОС е много вероятно 11 от общо 30-те приоритетни цели на Програмата за действие за околната среда да не бъдат постигнати до 2020 г.;

О.  като има предвид, че финансирането на ЦУР представлява огромно предизвикателство, което изисква силно партньорство в световен мащаб и използването на всички форми на финансиране (от национални, международни, публични, частни и иновативни източници), както и на нефинансови средства; като има предвид, че частното финансиране може да допълни, но не и да замести публичното финансиране;

П.  като има предвид, че ефективното мобилизиране на национални ресурси е изключително необходим фактор за постигането на целите на Програмата до 2030 г.; като има предвид, че развиващите се държави са особено засегнати от отклонението от корпоративно данъчно облагане и избягването на данъци;

Р.  като има предвид, че насърчаването на устойчивото развитие изисква издръжливост, която следва да бъде насърчавана посредством многостранен подход към външната дейност на ЕС и посредством спазването на принципа на съгласуваност на политиките за развитие; като има предвид, че политиките на държавите членки и на ЕС имат преднамерени и непреднамерени последствия върху развиващите се държави и че ЦУР представляват уникална възможност за постигане на по-голяма съгласуваност и по-справедлива политика по отношение на развиващите се държави;

С.  като има предвид, че международната търговия може да бъде мощен двигател на развитие и икономически растеж и че голяма част от вноса в ЕС идва от развиващи се държави; като има предвид, че Програмата до 2030 г. признава търговията като средство за постигане на ЦУР;

Т.  като има предвид, че справянето с предизвикателството на миграцията и с нуждите на нарастващото в световен мащаб население е от съществено значение за постигането на устойчиво развитие; като има предвид, че Програмата до 2030 г. подчертава ролята на миграцията като потенциален двигател на развитие; като има предвид, че член 208 от ДФЕС определя изкореняването на бедността като основната цел на политиките за развитие на ЕС;

1.  отбелязва съобщението на Комисията относно европейските действия за устойчивост, което очертава съществуващите политически инициативи и инструменти на европейско равнище и представлява отговор на Програмата до 2030 г.; при все това подчертава необходимостта от цялостна оценка, включително на политическите пропуски и тенденции, несъответствията и недостатъците при прилагането, както и на потенциалните съпътстващи ползи и полезните взаимодействия, на всички съществуващи политики и законодателство на ЕС във всички сектори; подчертава необходимостта от координирани действия за извършването на тази оценка както на европейско равнище, така и на равнище държави членки; поради това призовава Комисията, Съвета във всичките му формати, както и агенциите и органите на ЕС незабавно да продължат тази работа;

2.  подчертава, че целта на Програмата до 2030 г. е постигането на по-голямо благосъстояние за всички и че трите равни стълба на устойчивото развитие, а именно социалното, екологичното и икономическото развитие, са от основно значение за постигането на ЦУР; подчертава факта, че устойчивото развитие е основна цел на Съюза, както е предвидено в член 3, параграф 3 от ДЕС, и следва да играе централна роля в дебата за бъдещето на Европа;

3.  приветства ангажимента на Комисията за интегриране на ЦУР във всички политики и инициативи на ЕС въз основа на принципите на универсалност и интеграция; призовава Комисията незабавно да разработи цялостна съгласувана, координирана и всеобхватна рамкова стратегия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план относно изпълнението на 17-те ЦУР и свързаните с тях 169 задачи в ЕС, като признава взаимовръзките и равнопоставеността на различните ЦУР, възприемайки подход на многостепенно управление и междусекторен подход; освен това подчертава необходимостта от интегриране на всички аспекти на Програмата до 2030 г. в европейския семестър и гарантиране на пълното участие на Парламента в процеса; призовава първия заместник-председател, който има хоризонтални отговорност за устойчивото развитие, да поеме водеща роля по този въпрос; подчертава факта, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент за цялостно изпълнение на всички ЦУР и задачи както на практика, така и по дух;

4.  припомня значението на основополагащия принцип на Програмата до 2030 г. „да не се пренебрегва никой“; отправя искане към Комисията и държавите членки да предприемат решителни действия за справяне с неравенствата в рамките на страните и между тях, тъй като те увеличават въздействието на други глобални предизвикателства и възпрепятстват напредъка в областта на устойчивото развитие; призовава Комисията и държавите членки да насърчават научните изследвания и разбивката на данните в своите политики, за да се гарантира, че най-уязвимите и маргинализирани лица са включени и приоритизирани;

5.  приветства ангажимента на Комисията за интегриране на ЦУР в своята програма за по-добро регулиране и подчертава потенциала на използването на инструментите за по-добро регулиране по стратегически начин, за да се оцени съгласуваността на политиките на ЕС по отношение на Програмата до 2030 г.; призовава Комисията да установи проверка на ЦУР за всички нови политики и законодателство и да гарантира пълна съгласуваност на политиките при изпълнението на ЦУР, като същевременно насърчава полезните взаимодействия, извличането на съпътстващи ползи и избягването на компромиси, както на европейско равнище, така и на равнище държави членки; подчертава необходимостта от включване на устойчивото развитие като неразделна част от общата рамка на оценките на въздействието, а не като отделна оценка на въздействието, както е понастоящем съгласно инструментариума на Комисията за по-добро регулиране; призовава за подобряване на инструментите за измерване и количествено определяне на средносрочните и дългосрочните екологични резултати в оценките на въздействието; освен това призовава Комисията да гарантира, че оценките и проверките за пригодност, извършени в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), оценяват дали определени политики или законодателни актове допринасят за амбициозното изпълнение на ЦУР или всъщност го възпрепятстват; призовава за ясно идентифициране и разграничаване на равнището на управление, на което следва да се изпълняват целите, като същевременно подчертава, че принципът на субсидиарност следва да се зачита; призовава за създаване на ясни и последователни пътища за устойчиво развитие на национално равнище и ако е необходимо — на поднационално или местно равнище за онези държави членки, които все още не са го направили; подчертава, че Комисията следва да предостави насоки за този процес, за да гарантира хармонизиран формат;

6.  подчертава, че Седмата програма за действие за околната среда сама по себе си е ключов инструмент за прилагането на ЦУР, въпреки че действията, предприети в някои сектори, все още са недостатъчни, за да гарантират изпълнението на ЦУР; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими стъпки, за да приложат изцяло Седмата програма за действие за околната среда, да включат в оценката на Седмата програма за действие за околната среда оценка на степента, до която нейните цели съответстват на ЦУР, и като вземе предвид тези резултати, да представи препоръка за програмата приемник; призовава Комисията своевременно да предложи програма на Съюза за действие в областта на околната среда за периода след 2020 г. съгласно изискването по член 192, параграф 3 от ДФЕС, тъй като такава програма ще допринесе за постигането на ЦУР в Европа;

7.  настоятелно призовава Комисията да спазва програмата за управление, приета в Декларацията от Рио и в Програмата до 2030 г., както и в Плана за изпълнение от Йоханесбург от 2002 г. и заключителния документ от конференцията „Рио+20“ на ООН относно устойчивото развитие от 2012 г.;

8.  счита, че Комисията следва да насърчава държавите членки да стимулират създаването или подобряването на съвети за устойчиво развитие на национално равнище, включително и на местно равнище, както и да засилят участието и ефективното ангажиране на гражданското общество и други заинтересовани страни в съответните международни форуми и в тази връзка да насърчават прозрачността и широкото обществено участие и партньорства за осъществяване на устойчиво развитие;

9.  признава, че за постигане на ЦУР ще бъде необходим многостранен ангажимент от страна на ЕС, местните и регионалните органи на държавите членки, гражданското общество, гражданите, предприятията и трети партньори; призовава Комисията да гарантира, че обявената в съобщението ѝ многостранна платформа ще се превърне в модел за най-добри практики за улесняване на планирането, изпълнението, мониторинга и прегледа на Програмата до 2030 г.; подчертава, че платформата следва да мобилизира експертния опит на различните ключови сектори, да насърчава иновациите и да допринася за осигуряването на ефективни връзки със заинтересованите страни, като стимулира насърчаването „отдолу нагоре“ на устойчивото развитие; освен това подчертава, че многостранната платформа трябва бъде с по-широк обхват от този на платформа за учене от партньорите и да позволява истинска ангажираност на заинтересованите страни в планирането и мониторинга на изпълнението на ЦУР; призовава Комисията да насърчава полезните взаимодействия с други свързани платформи, като например платформата REFIT, платформата за кръгова икономика, работната група на високо равнище „Конкурентоспособност и растеж“ и експертната група на високо равнище по устойчиви финанси, и да докладва на Парламента и Съвета как ще се изпълняват препоръките на платформата;

10.  призовава Комисията да положи повече усилия за улесняване на управлението на ЦУР, за да бъде то:

   i) многосекторно: чрез създаване на национална координационна структура, отговорна за последващите действия във връзка с Дневен ред 21, която ще се ползва от експертния опит на НПО;
   ii) многостепенно: чрез създаване на ефективна институционална рамка за устойчиво развитие на всички равнища;
   iii) с множество участници: чрез улесняване и насърчаване на обществената осведоменост и участие чрез широко разпространение на информация;
   iv) с акцент върху подобряването на връзката между науката и политиката;
   v) с ясен график, който съчетава краткосрочно и дългосрочно мислене.

Поради това изисква от Комисията да гарантира, че многостранната платформа води не само до обединяването, но също така и до разпространението на работни познания за ЦУР по разработването на целите на устойчивото развитие, и да се увери, че платформата оказва влияние върху политическия дневен ред. В тази връзка изисква от Комисията, с принос от страна на Парламента и Съвета, да създаде многостранна платформа, която ангажира участници от множество сектори. Бизнесът и промишлеността, потребителските групи, синдикалните организации, социалните НПО и НПО в областта на околната среда и климата, НПО за сътрудничество за развитие, представителите на местното управление и на градовете следва да бъдат представени във форум с численост не по-малко от 30 души. Заседанията следва да бъдат отворени за възможно най-много участници и да могат да разширяват обхвата си, ако с времето интересът се увеличи. На своите тримесечни заседания платформата следва да определя проблемите, които представляват пречка за изпълнението на ЦУР. Парламентът следва да обмисли създаването на работна група относно ЦУР, за да се осигури възможността за хоризонтална работа в рамките на Парламента по този въпрос. Този форум следва да се състои от членове на ЕП, които представляват възможно най-голям брой от комисиите. Комисията и Парламентът следва да участват активно в заседанията на многостранната платформа. Комисията следва всяка година да представя актуализация на платформата относно бъдещите си планове за подпомагане на изпълнението на ЦУР, както и документ, който ще бъде достъпен на всички равнища във всички държави членки относно най-добрите практики при изпълнението на ЦУР преди срещата на високо равнище на ООН относно ЦУР през юни/юли. Комитетът на регионите следва да действа като свързващо звено между местните и националните участници;

11.  приветства нарастващия размер на институционалните и частните капитали, предназначени за финансиране на ЦУР, и приканва Комисията и държавите членки да разработят критерии за устойчиво развитие за институционалните разходи на ЕС, да определят потенциалните регулаторни пречки и стимули за инвестиции в ЦУР и да проучат възможностите за сближаване и сътрудничество между публичните и частните инвестиции;

12.  приветства потенциалния принос на прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда за постигането на ЦУР чрез подобряване на изпълнението на достиженията на правото в държавите членки; предупреждава обаче, че този преглед не следва да се счита за заместител на други инструменти, като например производствата за установяване на нарушение;

13.  настоятелно призовава Комисията да разработи ефективни механизми за мониторинг, проследяване и контрол на изпълнението и интегрирането на ЦУР и Програмата до 2030 г., и призовава Комисията, в сътрудничество с Евростат, да създаде набор от специфични показатели за напредъка за вътрешното прилагане на ЦУР в ЕС; призовава Комисията да изготвя ежегодни доклади относно напредъка на ЕС по отношение на изпълнението на ЦУР; подчертава, че Комисията следва да подпомага държавите членки в тяхното последователно докладване; призовава Парламента да стане партньор в процеса, по-специално в рамките на второто работно направление след 2020 г., и отправя призив за годишен диалог и докладване между Парламента, Съвета и Комисията, което да доведе до изработването на доклад; настоятелно призовава резултатите да бъдат прозрачни, лесни за разбиране и съобщаване за широк диапазон от аудитории; подчертава значението на прозрачността и демократичната отчетност при мониторинга на Програмата до 2030 г. и поради това подчертава ролята на съзаконодателите в този процес; счита, че сключването на обвързващо междуинституционално споразумение съгласно член 295 от ДФЕС ще предостави подходящи мерки за сътрудничество в това отношение;

14.  припомня, че държавите членки трябва да докладват пред ООН относно своите резултати по отношение на постигането на ЦУР; подчертава, че тези доклади на държавите членки следва да бъдат разработени в сътрудничество с компетентните местни и регионални органи; подчертава, че в държавите членки с федерални или децентрализирани равнища на управление е необходимо да бъдат подробно описани специфичните предизвикателства и задължения на тези делегирани равнища на управление при постигането на ЦУР;

15.  призовава Комисията да насърчава устойчиви глобални вериги за създаване на стойност с въвеждането на системи за надлежна проверка за дружествата, фокусирани върху цялата им верига на доставки, което ще насърчи предприятията да инвестират по-отговорно и ще стимулира по-ефективно прилагане на главите относно устойчивостта в споразуменията за свободна търговия, включително в областите на борбата срещу корупцията, прозрачността, избягването на данъци и отговорното бизнес поведение;

16.  счита, че всяка бъдеща визия за Европа трябва да приеме ЦУР като основен принцип и че по този начин държавите членки следва да се насочат към установяване на устойчиви икономически модели, както и че поради това ролята на ЕС за постигането на устойчиво развитие следва да бъде в центъра на обсъжданията, започнати от Бялата книга на Комисията от 1 март 2017 г. за бъдещето на Европа (COM(2017)2025), предвид необходимостта от засилване на измерението на устойчивостта в контекста на икономическия растеж; счита, че постигането на ЦУР и Програмата до 2030 г. е от съществено значение за ЕС и че постигането на ЦУР следва да бъде европейско наследство за бъдещите поколения; признава, че Програмата до 2030 г. е в съответствие с принципите и ценностите на Съюза и поради това постигането на ЦУР е естествено следствие от плановете на Европейския съюз за създаване на по-добро, по-здравословно и по-устойчиво бъдеще за Европа;

17.  призовава Комисията и държавите членки да изградят капацитет за интегрирана оценка, технологични и институционални иновации и финансова мобилизация за постигането на ЦУР;

18.  признава, че повечето европейски държави — както от ЕС, така и извън ЕС — са подписали споразумението за ЦУР; счита, че в контекста на дебата за бъдещето на Европа следва да се обмисли разработването на общоевропейска рамка за постигането на ЦУР между държавите — членки на ЕС и ЕИП, страните по споразуменията за асоцииране към ЕС, държавите — кандидатки за членство в ЕС, и Обединеното кралство след неговото оттегляне;

19.  подчертава значението на Политическия форум на високо равнище в последващите действия и прегледа на целите за устойчиво развитие и също така призовава Комисията и Съвета да уважават главната роля на ЕС за определянето и изпълнението на Програмата до 2030 г., като се постигнат съвместни позиции на ЕС и съвместно докладване от страна на ЕС въз основа на координирано докладване от държавите членки и институциите на ЕС преди провеждането на Политическия форум на високо равнище под егидата на Общото събрание; приканва Комисията да направи преглед на съществуващите действия по време на предстоящия Политически форум на високо равнище и на специфичните цели за устойчиво развитие, които ще бъдат обект на преразглеждане;

20.  счита, че ЕС следва да бъде световен лидер на прехода към нисковъглеродна икономика и устойчива система за производство и потребление; приканва Комисията да ориентира своите политики в областта на науката, технологиите и иновациите (НТИ) към ЦУР и я призовава да изготви съобщение относно НТИ за устойчиво развитие (STI4SD), както се препоръчва от експертната група на Комисията „Действия след конференцията „Рио+20“ и по-конкретно ЦУР“, с цел да формулира и подпомогне дългосрочната координация на политиките и сближаването;

21.  подчертава факта, че науката, технологиите и иновациите са особено важни инструменти за изпълнението на ЦУР; подчертава, че е необходимо „Хоризонт 20202“ и бъдещите рамкови програми за научни изследвания да интегрират по-добре понятието „устойчиво развитие“ и обществените предизвикателства;

22.  припомня, че, както е посочил в своята резолюция от 12 май 2016 г., Парламентът следва да има ясна роля в изпълнението на Програмата до 2030 г. от ЕС;

23.  приветства последните инициативи за насърчаване на ефективното използване на ресурсите, наред с другото, чрез насърчаване на предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на отпадъци, ограничаване на оползотворяването на отпадъци за получаване на енергия до неподлежащите на рециклиране материали и постепенно премахване на депонирането на подлежащите на рециклиране или оползотворяване отпадъци, както се предлага в плана за действие за кръгова икономика и предложението за нови, амбициозни цели на ЕС в областта на отпадъците, което, наред с другото, ще допринесе за постигането на ЦУР 12 и за намаляването на морските отпадъци; признава, че постигането на ЦУР и изпълнението по разходноефективен начин на целите в областта на изменението на климата ще изискват увеличаване на ефективността на ресурсите, и че до 2050 г. сами по себе си ще намалят годишните емисии на парникови газове в световен мащаб с 19%, а емисиите на парникови газове само на държавите от Г-7 с до 25%; изтъква факта, че 12 от 17-те ЦУР зависят от устойчивото използване на природни ресурси; подчертава значението на устойчивото потребление и производство чрез повишаване на ефективността и чрез намаляване на замърсяването, търсенето на ресурси и отпадъците; подчертава необходимостта да се прекъсне връзката между икономическия растеж, използването на ресурсите и въздействието върху околната среда; призовава Комисията да изготвя редовeн доклад относно състоянието на кръговата икономика, които да представят подробна информация за нейното състояние и тенденции и да дават възможност за промяна на съществуващите политики въз основа на обективна, надеждна и съпоставима информация; освен това призовава Комисията да гарантира, че кръговата икономика ще постигне значителен спад в използването на нови материали, намаляване на отпадъчните материали, по-дълготрайни продукти и оползотворяване на странични продукти от производството и излишни материали, които преди са били считани за отпадъчни потоци; призовава Комисията да изготви амбициозна и всеобхватна стратегия относно пластмасите, като същевременно се придържа към целта за екологосъобразно управление на химикалите до 2020 г. и вземе под внимание целта за цикли на нетоксични материали, определена в Седмата програма за действие за околната среда; счита, че координираните действия на европейско равнище срещу разхищаването на храни е от решаващо значение за ЦУР 2; подчертава целта на ЕС за намаляване на хранителните отпадъци с 50% до 2030 г.;

24.  подчертава, че Решение № 1386/2013/ЕС показва, че съществуващите системи на производство и потребление в световната икономика генерират много отпадъци, които, заедно с нарастващото търсене на стоки и услуги до изчерпване на ресурсите, спомагат за увеличаване на цените на основни суровини, минерали и енергия, като същевременно генерират още повече замърсяване и отпадъци, повишават общото количество емисии на парникови газове, влошават качеството на почвата и обезлесяването; ето защо трябва да бъдат положени усилия от страна на ЕС и държавите членки за осигуряване на анализ на жизнения цикъл (LCA) на продуктите и услугите, за да се направи оценка на реалното им въздействие по отношение на устойчивостта;

25.  припомня, че прекъсването на връзката между икономическия растеж и използването на ресурсите е от съществено значение за ограничаването на въздействието върху околната среда и за подобряването на конкурентоспособността на Европа и намаляването на зависимостта ѝ от ресурси;

26.  подчертава, че за да може ЕС да постигне целите на Програмата до 2030 г., е от съществено значение тези цели да бъдат отразени в европейския семестър по всеобхватен начин, включително като се обърне внимание на екологосъобразните работни места, ефективното използване на ресурсите и устойчивите инвестиции и иновации; отбелязва, че икономика с ефективно използване на ресурсите притежава голям потенциал за създаване на работни места и икономически растеж, като до 2050 г. тя ще създаде допълнителни 2 трилиона щатски долара към световната икономика и ще генерира допълнителни 600 милиарда щатски долара в БВП на държавите от Г-7;

27.  призовава Комисията да подчертае пред всички заинтересовани участници, включително инвеститорите, синдикатите и гражданите, ползите от трансформиране на неустойчиви производства в дейности, които да дадат възможност за осъществяване на целите за устойчиво развитие и на ползите от постоянното преквалифициране на работната сила с оглед на „зелена“, екологично чиста, висококачествена заетост;

28.  подчертава важността на постигането на ЦУР 2 за устойчиво селско стопанство и ЦУР за предотвратяване на замърсяването и прекомерното използване на вода (6.3 и 6.4), подобряване на качеството на почвите (2.4 и 15.3) и преустановяване на загубата на биологично разнообразие (15) на равнището на ЕС;

29.  призовава Комисията и държавите членки да се справят с големите закъснения по отношение на постигането на добро състояние на водите съгласно Рамковата директива за водите, и да осигурят постигането на ЦУР 6; отбелязва оценката на ЕАОС, съгласно която екологичното състояние на повече от половината от речните и езерните водни басейни в Европа е класифицирано като незадоволително и че водните екосистеми все още са подложени на най-значително влошаване и намаляване на биологичното разнообразие; призовава Комисията да подкрепи иновативните подходи за устойчиво управление на водите, включително като освободи пълния потенциал на отпадъчните води и като прилага принципите на кръговата икономика при управлението на водите чрез предприемане на мерки за насърчаване на безопасната повторна употреба на отпадъчните води в селското стопанство и в промишления и общинския сектор; подчертава, че около 70 милиона европейци изпитват недостиг на вода през летните месеци; припомня освен това, че около 2% от общото население на ЕС не разполага с пълен достъп до питейна вода, което засяга непропорционално уязвимите маргинализирани групи; припомня също така, че има 10 смъртни случая на ден в Европа в резултат на опасната вода и лошата канализация и хигиена;

30.  приветства съвместното съобщение на Комисията за бъдещето на нашите океани, в което се предлагат 50 действия за безопасни, сигурни, чисти и устойчиво управлявани океани в Европа и по света с цел да бъде изпълнена ЦУР 14 – неотложна цел, като се има предвид необходимостта от бързо възстановяване на европейските морета и световните океани;

31.  подчертава екологичното значение и социално-икономическите ползи от биологичното разнообразие и отбелязва, че според последния доклад „Граници на планетата“ настоящите стойности на загубата на биологичното разнообразие са прекрачили планетарната граница, а целостта на биосферата се счита за основна граница, чието съществено изменение довежда земната система до ново състояние; отбелязва със загриженост, че целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и на Конвенцията за биологичното разнообразие няма да бъдат изпълнени без значителни допълнителни усилия; припомня, че около 60% от животинските видове и 77% от защитените местообитания се намират в условия под оптималните(9); призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за постигане на тези цели, наред с другото, чрез цялостно прилагане на директивите за опазване на природата и признаване на добавената стойност на екосистемите и биологичното разнообразие на околната среда в Европа, като се отпуснат достатъчно средства в бъдещите бюджети за опазването на биологичното разнообразие, по-специално за мрежата „Натура 2000“ и програмата LIFE; отново подчертава необходимостта от обща методология за проследяване, която взема предвид всички преки и непреки разходи за биологичното разнообразие и тяхната ефективност, като същевременно подчертава, че общите разходи на ЕС не трябва да се отразяват отрицателно на биологичното разнообразие и следва да подпомагат постигането на целите на Европа по отношение на биологичното разнообразие;

32.  подчертава, че пълното изпълнение и прилагане, както и адекватното финансиране на директивите за опазване на природата представляват жизнено важни предпоставки за осигуряването на успеха на стратегията за биологичното разнообразие като цяло и за постигането на нейната водеща цел; приветства решението на Комисията да не преразглежда директивите за опазване на природата;

33.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да завършат бързо и да подобрят екологичната мрежа „Натура 2000“, като увеличат усилията, за да гарантират, че е определен достатъчен брой специални защитени територии в съответствие с Директивата за местообитанията, както и че това определение е придружено от ефективни мерки за защита на биологичното разнообразие в Европа;

34.  отбелязва, че изследванията сочат, че неустойчивото селско стопанство е ключов фактор за загубата на органичния въглерод и биологичното разнообразие на почвите; призовава ЕС да насърчава методи, които увеличават качеството на почвите, като например ротацията, включително на бобови растения и животни, осигурявайки по този начин възможност на ЕС да постигне ЦУР 2.4 и 15.3;

35.  счита, че ЕС трябва да направи много повече за постигането на ЦУР 15; настоятелно призовава Европейската комисия да вземе мерки по-специално и приоритетно по въпроса за обеззаразяването на околната среда, като предложи хармонизирани правила срещу използването и влошаването на качеството на почвите и като представи в най-кратък срок неколкократно обявявания план за действие за борба с обезлесяването и влошаването на състоянието на горите, както и график относно неговото прилагане;

36.  признава, че промените в биологичното разнообразие на почвите и в органичния въглерод в почвата са предизвикани най-вече от практиките на управление и ползване на земята, както и от изменението на климата, което оказва силно негативно въздействие върху цялата екосистема и общество; следователно призовава Комисията да обърне специално внимание на свързаните със земята въпроси в бъдещата Осма програма за действие за околната среда;

37.  подчертава, че вносът на соя в ЕС като храна за животни допринася за обезлесяването в Южна Америка, като по този начин се подкопават ЦУР в областта на обезлесяването, изменението на климата и биологичното разнообразие;

38.  призовава Комисията да увеличи своите усилия като фактор от световно значение за защита на важната екология и околна среда на Арктика; настоятелно призовава Комисията да не позволява политики, които стимулират експлоатацията на Арктика за изкопаеми горива;

39.  приветства акцента върху биологичното разнообразие, природните ресурси и екосистемите, както и признатата връзка между тези елементи и човешкото здраве и благосъстояние; подчертава необходимостта от подход „Едно здраве“, обхващащ едновременно човешкото здраве, здравето на животните и доброто състояние на околната среда, и припомня, че инвестирането в научните изследвания и иновациите, насочено към разработване на нови технологии в областта на здравеопазването е основна предпоставка за постигането на ЦУР; настоятелно призовава Комисията съвсем скоро да предприеме извършването на анализ, за да предостави отговор на публикацията на ОИСР „Поглед върху здравето в ЕС“, която показва, че очакваната продължителност на живота в много държави — членки на ЕС не се е увеличила; отбелязва, че равният достъп до качествено здравеопазване е ключът към устойчивите здравни системи, тъй като има потенциала да намалява неравенствата; подчертава, че са необходими повече усилия с цел преодоляване на многообразните препятствия пред достъпа, засягащи физическите лица, доставчиците и системата на здравеопазване, и продължаване на инвестициите в иновации и медицински изследвания и в Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) с оглед на разработването на свързани със здравеопазването решения, които са достъпни, устойчиви и насочени към борбата със световния проблем с ХИВ/СПИН, туберкулозен менингит, хепатит C и други пренебрегвани инфекциозни заболявания, които често са обвързани с бедността; припомня, че инвестирането в изследванията и развитието на медицината на световно равнище е от ключово значение за справяне с нововъзникващите предизвикателства пред здравеопазването, каквито са епидемиите и антибиотичната резистентност;

40.  подчертава факта, че икономиката на океаните или „синята икономика“ предлага важни възможности за устойчиво използване и опазване на морските ресурси, както и че подходяща подкрепа за изграждане на капацитет за разработване и прилагане на инструменти за планиране и управление на системите може да даде възможност на развиващите се страни да се възползват от тези възможности; подчертава важната роля, която Европейският съюз трябва да играе в тази връзка;

41.  признава връзката между добива на рибни ресурси и тяхното опазване и търговия; признава също така, че алтернативните разходи от непредприемането на действия за преодоляване на вредните субсидии за рибарството са изключително високи, тъй като ако не се предприемат действия, ресурсите ще бъдат изчерпани, ще се появи продоволствена несигурност и ще бъдат разрушени онези източници на заетост, които трябва да бъдат запазени;

42.  припомня, че ЕС и всички негови държави членки са подписали Парижкото споразумение и следователно са ангажирани с постигането на неговите цели, които изискват глобални действия; подчертава необходимостта от интегриране на дългосрочната цел за декарбонизация с цел ограничаване на глобалното затопляне до нива далеч под 2°C и полагане на усилия за допълнително ограничаване на това повишаване до 1,5°C;

43.  припомня, че предложението на Комисията за рамка в областта на климата и енергетиката за 2030 г. установява три ключови цели за 2030 г.: намаляване на емисиите на парникови газове най-малко с 40%, покриване на поне 27% от енергийните нужди на ЕС чрез използването на възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност най-малко с 30%; припомня позициите на Парламента по тези цели; подчертава необходимостта да се правят прегледи на тези цели и да се изготви стратегия до средата на века за нулеви емисии за ЕС, като се предвиди икономически ефективен курс, чрез отчитане на регионалните и националните специфики в рамките на ЕС, към достигане на определените от Парижкото споразумение цели за нулеви емисии;

44.  призовава ЕС и държавите членки ефективно да включат смекчаването на изменението на климата и адаптирането към изменението на климата в политиките за развитие; подчертава необходимостта от насърчаване на трансфера на технологии за енергийна ефективност и чисти технологии и от подкрепа за инвестициите в дребномащабни, независими и децентрализирани проекти за енергия от възобновяеми източници; призовава ЕС да увеличи своята помощ по отношение на устойчивото селско стопанство, за да се справи с изменението на климата, чрез целенасочена подкрепа за дребните земеделски производители, диверсификацията на културите, екологичните практики в областта на агро-лесовъдството и агро-екологичните практики;

45.  отбелязва, че влошаването на състоянието на околната среда и измененията на климата представляват най-сериозната пречка за установяването и опазването на мира и правосъдието; признава необходимостта от по-добра видимост на факта, че изменението на климата и влошаването на околната среда са фактор за миграцията в световен мащаб, както и за бедността и глада; призовава ЕС и държавите членки да запазят като стратегически приоритет в дипломатическия диалог на световно равнище, включително по време на двустранните и междурегионалните диалози на високо равнище с държавите от Г-7, Г-20, ООН и държавите партньори, като например Китай, за да се поддържа положителен и активен диалог, който ускорява прехода към чиста енергия в световен мащаб и предотвратява опасното изменение на климата;

46.  отчита работата на базирания в САЩ „Център за климата и сигурността“ за определянето на горещите точки между изменението на климата и международната сигурност, който определя изменението на климата като „умножаващ заплахите фактор“, който би могъл да наложи по-голяма хуманитарна или военна намеса и да доведе до по-силни бури, заплашващи градове и военни бази;

47.  подчертава факта, че енергийната бедност, която често се определя като положение, при което физическите лица или домакинствата не са в състояние да се отопляват по подходящ начин или да осигуряват други необходими енергийни услуги в своите домове на достъпна цена, е проблем в много държави членки. подчертава, че енергийната бедност се дължи на нарастващите цени на енергията, на въздействието на рецесията върху националните и регионалните икономики и на ниската енергийна ефективност на жилищата; припомня, че по статистически данни на ЕС относно доходите и условията на живот (EU SILC) се счита, че 54 милиона европейски граждани (10,8% от населението на ЕС) не са били в състояние да поддържат подходяща топлина в дома си през 2012 г., като подобни цифри се отчитат и по отношение на забавеното плащане на сметки за комунални услуги или наличието на лоши жилищни условия; призовава държавите членки да признаят и да разрешат този проблем, тъй като гарантирането на основни енергийни услуги е от решаващо значение, за да се гарантира, че общностите няма да търпят отрицателни здравни последици, че няма да затъват все повече в бедност и ще могат да поддържат добро качество на живот, както и да се гарантира, че финансовите разходи за подпомагане на домакинствата, които се нуждаят от подкрепа, няма да се превърнат в прекомерна тежест; подчертава, че съвременните енергийни услуги са от решаващо значение за благосъстоянието на хората и за икономическото развитие на съответната държава; и все пак в световен мащаб 1,2 милиарда души нямат достъп до електричество, а над 2,7 милиарда души нямат възможност да готвят при чисти условия; припомня също така, че над 95% от тях живеят или в държави на юг от пустинята Сахара или в развиващи се държави от Азия, а около 80% живеят в селски райони; подчертава, че енергията е от основно значение за почти всички големи предизвикателства и възможности, пред които светът е изправен днес; подчертава, че както по отношение на работните места, сигурността, изменението на климата, производството на храни или увеличаването на доходите, достъпът до енергия за всички е от основно значение, и че устойчивото производство на енергия представлява възможност — то преобразява живота, икономиките и планетата;

48.  препоръчва пълно интегриране на действията по климата в целия бюджет на ЕС — интегриране на дейностите относно климата, като се гарантира включване на мерките за намаляване на емисиите на парникови газове във всички инвестиционни решения в Европа;

49.  призовава Комисията да изготвя доклад на всеки пет години, като се започне в срок от шест месеца след диалога за улесняване по РКООНИК през 2018 г. относно законодателството на ЕС в областта на климата, включително Регламента за разпределяне на усилията и Директивата за схемата за търговия с емисии, и да се установи дали настоящата траектория за ограничаване ще бъде достатъчна за постигането на ЦУР и на целите на Парижкото споразумение; освен това изисква от Комисията най-късно до 2020 г. да преразгледа и да разшири рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., така че те да бъдат съгласувани в достатъчна степен с дългосрочните цели на Парижкото споразумение и ЦУР; призовава Комисията да стимулира потенциала за поглъщане на парникови газове чрез насърчаване на разработването на политики в подкрепа на залесяването с подходящи практики за управление на горите, с оглед на факта, че в рамките на „Програма 2030“ ЕС пое ангажимент за насърчаване на осъществяването на устойчиво управление на горите, за спиране на обезлесяването, за възстановяване на увредените гори и за увеличаване на залесяването и повторното залесяване в световен мащаб до 2020 г.;

50.  подчертава факта, че усилията за смекчаване на глобалното затопляне не са пречка за икономическия растеж и заетостта и че напротив, декарбонизацията на икономиката следва да се разглежда като ключов източник на нов и устойчив икономически растеж и заетост; все пак признава, че в прехода към каквито и да било нови икономически и социални модели съсредоточените върху традиционната промишленост общности могат да се сблъскат с трудности; подчертава, че е важно да се окаже подкрепа за прехода, и призовава Комисията и държавите членки да осигурят средства от източници, като например схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), с цел да се финансира модернизирането и справедливият преход, да се подпомогнат въпросните общности, както и да се насърчи приемането на най-добри технологии и производствени практики за осигуряване на най-добри екологични стандарти и безопасен, стабилен и устойчив труд;

51.  отбелязва, че постоянната загуба на биологично разнообразие, отрицателните последици от обезлесяването и изменението на климата могат да доведат до нарастваща конкуренция за ресурси, като например храна и енергия, до увеличаване на бедността и политическата нестабилност в световен мащаб и до разселвания на населението и нови миграционни модели в световен мащаб; настоява Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да вземат предвид тези въпроси във всички аспекти на външните отношения и международната дипломация, като същевременно осигуряват значително увеличаване на финансирането на официалната помощ за развитие (ОПР); призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки, във всички действия и взаимодействия с трети страни, да полагат усилия за намаляване на емисиите чрез насърчаване на възобновяемите източници на енергия, ефективното използване на ресурсите и опазването на горите и чрез насърчаване на смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него;

52.  призовава Комисията да гарантира, че външните политики на ЕС са съвместими с целите за устойчиво развитие и да определи областите, за които са необходими по-нататъшни действия или изпълнение, за да се гарантира, че външните политики на ЕС подкрепят ефективното изпълнение на ЦУР и не противоречат на ЦУР и на тяхното прилагане в други региони, особено в развиващите се страни; призовава Комисията да стартира за тази цел надежден процес, започващ с метод на прогнозиране/ранно предупреждение за нови инициативи и предложения, включително преразглеждане на действащото законодателство, и да представи предложение за всеобхватна външна стратегия за устойчиво развитие; подчертава наличните инструменти и форуми като Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), Регионалния форум на ИКЕ на ООН по въпросите на устойчивото развитие (ОДБХ) и Политическия форум на високо равнище и централната платформа на ООН; призовава за доброволен преглед на Политическия форум на високо равнище в съответствие с Програмата до 2030 г., която насърчава държавите членки да „провеждат редовни и всеобхватни прегледи на напредъка“; подчертава ролята на редовните и подходящи предварителни оценки на въздействието в това отношение; припомня задължението съгласно Договора да се вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на всички политики, които биха могли да засегнат развиващите се страни;

53.  подчертава значението на ОПР като ключов инструмент за постигане на Програмата до 2030 г., за изкореняване на бедността във всичките ѝ форми и борба с неравенствата, като същевременно подчертава отново, че помощта за развитие сама по себе си не е достатъчна за избавяне на развиващите се държави от бедността; подчертава необходимостта от насърчаване на инструменти, които стимулират по-голяма отчетност, като например подпомагане на бюджета; призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да потвърдят отново своя ангажимент за 0,7% от брутния национален доход за ОПР и да представят подробни предложения за графици за постепенно увеличаване на ОПР с оглед на постигането на тази цел; припомня ангажимента на ЕС да отделя поне 20% от своята ОПР за човешко развитие и социално приобщаване и призовава за подновяване на ангажимента към тази цел; призовава Комисията да спази препоръката на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР (КПР) за достигане на средни годишни безвъзмездни средства като елемент от общите ангажименти за ОПР в размер на 86%; призовава ОПР да бъде защитено от пренасочване и договорените на международно равнище принципи за ефективност на развитието да се спазват чрез запазване на основната цел на ОПР за изкореняване на бедността, с особен акцент върху за най-слабо развитите страни и ситуациите на нестабилност; припомня необходимостта да се излезе отвъд границите на връзката донор/бенефициент в рамките на по-широка програма за развитие;

54.  подчертава, че гарантирането на данъчна справедливост и прозрачност, борбата с избягването на данъци, премахването на незаконните финансови потоци и данъчните убежища, заедно с подобреното управление на публичните финанси, устойчивия икономически растеж и увеличаването на мобилизирането на местни ресурси са от решаващо значение за финансирането на Програмата за 2030 г.; призовава ЕС да създаде програма за финансиране (DEVETAX 2030) с цел конкретно да се подпомогне изграждането на данъчни структури в бързо развиващите се пазарни икономики и да се окаже съдействие на развиващите се държави за създаването на нови регионални бюра на данъчни органи; отново призовава за глобален данък върху финансовите операции с цел справяне с глобалните предизвикателства на бедността, за разследване на разпространяването на страничните ефекти върху развиващите се страни на всички национални данъчни политики и данъчните политики на ЕС и за спазване на принципа на съгласуваност на политиките за развитие, когато се извършва законодателна дейност в тази област;

55.  призовава Комисията и държавите членки да адаптират подхода си към миграцията с оглед на разработването на миграционна политика в съответствие с ЦУР 10 и основано на фактите възприемане на мигрантите и лицата, търсещи убежище, и на борбата срещу ксенофобията и дискриминацията срещу мигрантите, както и с оглед на инвестиране в основни двигатели за човешко развитие; изразява отново тревогата си, че новите политики и финансови инструменти, които имат за цел да преодолеят първопричините за незаконната и принудителна миграция, могат да се прилагат в ущърб на целите за развитие, и отправя призив Европейският парламент да получи по-силна контролна роля в това отношение, за да се гарантира, че новите инструменти за финансиране са съвместими с правното основание, принципи и ангажименти на ЕС, по-специално Програмата до 2030 г.; припомня, че основната цел на сътрудничеството за развитие е изкореняването на бедността и дългосрочното икономическо и социално развитие;

56.  приветства поставения акцент върху инвестирането в младите хора в качеството им на основни изпълнители на целите за устойчиво развитие; подчертава необходимостта от използването на демографския дивидент на развиващите се страни чрез подходящи публични политики и инвестиции в младежкото образование и здравеопазване, включително сексуално и репродуктивно здраве и образование; подчертава възможността най-после да се насърчи равенството между половете и овластяването на жените като основен елемент на СПР и настоятелно призовава ЕС да интегрира тези елементи във всички области на външната дейност; признава, че тези ключови фактори за човешко развитие и човешки капитал трябва да се превърнат в приоритет, за да се гарантира устойчиво развитие;

57.  призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят необходимите ресурси и политическа насоченост, за да се гарантира, че принципът на равенство между половете и предоставяне на повече права на жените и момичетата са в основата на изпълнението на Програмата до 2030 г.;

58.  настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че публичните бюджети няма да бъдат в противоречие с ЦУР; счита, че в ЕС е необходимо значително ускоряване на зелените инвестиции, иновациите и растежа с цел навременно и успешно изпълнение на програмата до 2030 г. и признава, че са необходими нови инструменти за финансиране и различни подходи към настоящата инвестиционна политика, като например постепенното премахване на вредните за околната среда субсидии и проектите с високи нива на емисии; призовава за приемане на стратегия за интегриране на екологичните, социалните и управленските фактори от страна на многонационалните дружества и предприятия в техните корпоративни бизнес модели, а също и от страна на институционалните инвеститори в техните инвестиционни стратегии с цел пренасочване на средства за устойчиво финансиране и прекратяване на употребата на изкопаеми горива;

59.  призовава Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. да преориентира бюджета на ЕС към изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, като гарантира, че предоставянето на достатъчно финансиране за ефективното осъществяване на ЦУР; призовава за по-добро интегриране на устойчивото развитие във всички механизми за финансиране и бюджетни редове, като изтъква отново, че съгласуваността на политиката в дългосрочен план играе важна роля за намаляване на разходите; подчертава значението на политиката на сближаване като основно инвестиционна политика на ЕС и припомня, че за да се постигне цялостен преход към устойчив и приобщаващ икономически растеж, е необходимо хоризонтално прилагане на критерии за устойчивост и основани на резултатите целите за всички структурни и инвестиционни фондове на ЕС, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции;

60.  призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да гарантира спазването на ценностите на Европа при прилагането на строги критерии за устойчивост в своето кредитиране, както и по-специално да гарантира, че кредитите за секторите на енергетиката и транспорта са насочени към нисковъглеродни и устойчиви проекти;

61.  призовава ЕИБ да задели 40 % от своя кредитен портфейл за нисковъглероден и устойчив спрямо изменението на климата растеж до 2030 г.;

62.  призовава ЕИБ да разпределя повече средства за инициативата ELENA с цел предоставяне на безвъзмездни средства за техническа помощ с акцент върху изпълнението на мерки за енергийна ефективност, разпределената енергия от възобновяеми източници и проектите и програмите за градски транспорт;

63.  признава, че стабилната и устойчива инфраструктура е основен принцип за постигане на нисковъглеродно устойчиво бъдеще и носи редица съпътстващи ползи, например дълготрайност и по-добра защита от пожари и наводнения; счита, че преход към устойчиво общество може да се постигне чрез придържане към принципа енергийната ефективност да бъде на първо място и допълнително подобряване на ефективността на уредите, електрическите мрежи и сградите, като се разработват системи за съхраняване; признава, че сградите имат най-голям потенциал за енергийна ефективност и призовава ЕС да се ангажира с цел за 2050 г. за изцяло устойчив, декарбонизиран, енергийно ефективен сграден фонд с почти нулево търсене на енергия, където остатъчното търсене се удовлетворява от широк набор възобновяеми източници; призовава за ускорено увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс на ЕС; предупреждава за опасността от зависимост от неустойчива инфраструктура и призовава Комисията да предложи мерки за плавен преход към устойчива нисковъглеродна икономика и основно преориентиране на развитието на инфраструктурата с цел намаляване на системните икономически рискове, свързани с финансовите активи с висока въглеродна интензивност;

64.  призовава Комисията и държавите членки да дадат предимство на устойчивата мобилност чрез подобряване на системите за обществен транспорт на местно равнище при спазване на специфичните особености на територии и въз основа на реалните нужди на гражданите; счита, че финансовата подкрепа на ЕС за развитието на транспортния сектор и инфраструктурата следва да се стреми към цели, които носят реална добавена стойност за държавите членки;

65.  подчертава, че корупцията оказва сериозно въздействие на околната среда и че трафикът на застрашени видове от дивата флора и фауна, на минерали и скъпоценни камъни, както и на горски продукти, като например дървен материал, също е неразривно свързан с корупцията. подчертава освен това, че трафикът на диви растения и животни може допълнително да изложи на опасност застрашените видове, а незаконната сеч може да доведе до загуба на биологично разнообразие и да увеличи въглеродните емисии, което допринася за изменението на климата; подчертава, че печалбите за организираните престъпни групи са добри и с нисък риск, тъй като свързаните с горите престъпления се преследват рядко, а санкциите често не съответстват на тежестта на престъплението; припомня, че Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията с цялостната си насоченост върху предотвратяването на корупцията, ефективното правоприлагане, международното сътрудничество и възстановяването на активи, може да бъде ефективно средство за борба с корупцията в сектора на околната среда; припомня държавите членки да интегрират стратегии за борба с корупцията, например за прозрачност и отчетност, в законодателството и политиките в областта на околната среда и да укрепват демокрацията и доброто управление; подчертава, че борбата с корупцията в сектора на околната среда ще спомогне за създаването на равен достъп до основни ресурси, например вода и чиста околна среда, и е от основно значение за защитата на нашата околна среда и осигуряването на устойчиво развитие;

66.  признава значението на културата и на участието в нея за изпълнението на програмата за ЦУР, както и ролята на културата във външните отношения и политиката за развитие; призовава за подходяща подкрепа за културните институции и организации в реализирането на програмата за ЦУР, както и по-нататъшното задълбочаване на връзките между научните изследвания, науката, иновациите и изкуствата;

67.  припомня, че културното участие подобрява физическото и психичното здраве и благосъстояние, оказва положително влияние върху представянето в училище и в професията, помага на хората, които са в най-голям риск от социална изолация, да навлязат на пазара на труда, като по този начин допринася значително за постигането на множество ЦУР;

68.  изразява дълбока загриженост относно различията в ефективността на образователните системи в държавите членки, както е видно от последните доклади на PISA; подчертава, че подходящо обезпечените публични системи за образование и обучение, достъпни за всички, са от съществено значение за равенството и социалното приобщаване и за постигането на целите, заложени в ЦУР 4, както и че качественото образование е в състояние да създава възможности за уязвимите хора, малцинства, хората с увреждания и жените и момичетата; изразява съжаление относно трайния проблем с високите равнища на младежка безработица; отбелязва, че образованието е от ключово значение за развитието на самостоятелни устойчиви общества; призовава ЕС да обвърже качественото образование и техническото и професионалното обучение със сътрудничество с индустрията като съществено предварително условие за пригодността за заетост и достъпа на младите хора до квалифицирани работни места;

69.  призовава ЕС и неговите държави членки да закрилят регионалните, малцинствените и по-рядко използваните езици и езиковото многообразие и да гарантират, че езиковата дискриминация не се толерира при интегрирането на ЦУР в европейската политическа рамка и текущите и бъдещите приоритети на Комисията;

70.  счита, че културното многообразие и опазването на природното наследство следва да се насърчава в цялата рамка на политиката на ЕС, включително чрез образованието;

71.  призовава държавите членки да обърнат приоритетно внимание на екологичното и икономическото преобразуване на промишлените зони, които в различни региони на Европа причиняват високи равнища на замърсяване в компонентите на околната среда и излагат местното население на съществени рискове за здравето;

72.  подчертава ролята, която ще играе програмата на ЕС за градовете в изпълнението на световната Нова програма за градовете, и приветства развитието на политики, които дават възможност на градовете и регионите да извършват основани на взаимодействие зелени инвестиции; приветства инициативи като наградата „Зелено листо“ и Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката и освен това подчертава решаващото значение на градовете и регионите в постигането на ЦУР, тъй като устойчивостта изисква дългосрочен подход и подход на сътрудничество на всички равнища на управление и от всички сектори;

73.  припомня, че в Програмата до 2030 г. се признава, че вече не можем да разглеждаме поотделно храната, препитанието и управлението на природните ресурси; подчертава, че поставянето на акцент върху развитието на селските райони и инвестициите в селското стопанство — култури, животновъдство, горско стопанство, рибарство и аквакултури – са мощни инструменти за премахване на бедността и глада и за постигане на устойчиво развитие. отбелязва, че селското стопанство има основна роля за борбата срещу изменението на климата; подчертава, че големите амбиции на ЦУР могат да бъдат постигнати единствено чрез сътрудничество — Север—Юг, Юг—Юг и тристранно сътрудничество, както и глобални партньорства между множество участници и между множество области;

74.  приветства намерението за включване на търговската и инвестиционна политика, интегрираща устойчивото развитие, и призовава при разработването на политики на ЕС, приложими във и извън неговите граници, да бъде обърнато по-голямо внимание на въздействието от осигуряването на стоки и природни ресурси в рамките на ЕС и извън него; призовава за преосмисляне на инвестиционната политика и за широко използване на иновативни инструменти за финансиране за постигането на ЦУР; призовава Комисията да гарантира прозрачност на проверките на бъдещите търговски споразумения по отношение на устойчивото развитие;

75.  призовава Комисията да планира, с участието на съответните заинтересовани лица, и да предоставя специфична, индивидуализирана подкрепа за маргинализираните, с ниски доходи домакинства и групи, като например ромите, с цел осигуряване на здравословен начин на живот и достъп до основни услуги и безопасни, чисти природни ресурси, като въздух, вода, съвременна енергия на достъпни цени и здравословно хранене, което ще допринесе и за постигането на ЦУР 1, 10 и 15 относно премахването на бедността, намаляването на различията и насърчаването на мирни и приобщаващи общества;

76.  признава, че както е посочено в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, лицата с увреждания са изложени на много висок риск от живот в бедност, с неадекватен достъп до основни права като образование, здравеопазване и заетост;

77.  счита, че усилията на ЕС за създаване на устойчиво бъдеще не могат да не вземат предвид по-широкия дебат относно ролята на животните като същества с усещания и хуманното отношение към тях, което често се пренебрегва в преобладаващите системи за производство и потребление; подчертава, че е необходимо ЕС да преодолее възможно най-бързо политическите и законодателни пропуски в областта на хуманното отношение към животните, както се изисква от все повече европейски граждани;

78.  призовава Комисията да увеличи усилията и финансирането за целенасочени образователни кампании за повишаване на осведомеността и да засили ангажираността на гражданите и действията за устойчиво развитие;

79.  призовава Комисията и държавите членки да прекратят до 2020 г. стимулите за биогорива на основата на палмово масло и соя, които водят до обезлесяване и щети за торфищата; освен това призовава за въвеждането на единна схема за сертифициране на палмово масло, влизащо на пазара на ЕС, с което да се удостоверява социално отговорният произход на продукта;

80.  настоятелно призовава Комисията да продължи да продължава засилването на действията относно ефективни мерки за справяне с лошото качество на въздуха, което е причина за над 430 000 случая на преждевременна смърт всяка година в ЕС; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че новото и съществуващото законодателство се прилагат за ускоряване на правните действия срещу държавите членки, които не спазват правните разпоредби относно замърсяването на въздуха, и за предлагане на ново, ефикасно законодателство, включително специфично за сектора законодателство, с цел справяне с лошото качество на атмосферния въздух и различните източници на замърсяване, като същевременно се обърне внимание на емисиите на метан; подчертава факта, че ЕС все още е далеч от постигането на равнищата на качество на въздуха, определени за ЕС, които са много по-малко строги от препоръчаните от СЗО;

81.  отбелязва, че Комисията предприе мерки по проблема с лошото качество на въздуха, като инициира няколко процедури за нарушения, по-специално за непрекъснатите превишавания на пределно допустимите стойности на NO2, установени в Директива 2008/50/ЕО;

82.  припомня, че намаляването на шумовото замърсяване е един от параметрите за качество, които няма да бъдат постигнати до 2020 г.; подчертава, че в ЕС излагането на шум допринася за най-малко 10 хиляди случая на преждевременна смърт годишно, свързани с със сърдечни болести и инсулти, и че през 2012 г. около една четвърт от населението на ЕС е била изложена на надхвърлящи ограниченията нива на шум; призовава държавите членки да обърнат приоритетно внимание на мониторинга на нивата на шум и да гарантират спазването на пределните стойности за вътрешна и външна среда; освен това призовава да се приемат мерки за борба с шумовото замърсяване;

83.  подчертава, че данните на Комисията показват, че над 50% от зърнените култури в ЕС се използват за хранене на животни; отбелязва, че Организацията на ООН за прехрана и земеделие предупреждава, че по-нататъшното използване на зърнените култури като фураж може да застраши продоволствената сигурност, като намали наличното зърно за консумация от човека;

84.  изтъква приноса на животновъдния сектор за икономиката на ЕС и за устойчивото селско стопанство, особено когато е включен в обработваеми производствени системи; насочва вниманието към потенциала за активно управление на кръговрата на хранителните вещества в сектора на животновъдството за намаляване на екологичното въздействие на емисиите на CO2, амоняк и нитрати; освен това обръща внимание на потенциала на интегрираното земеделие да допринася за по-добро функциониране на селскостопанската екосистема и благоприятен за климата земеделски сектор;

85.  посочва, че жените в развиващите се държави, заети в селското стопанство, биха могли да увеличат добивите в земеделските стопанства с 20—30%, ако разполагат със същия достъп до ресурси като мъжете; изтъква, че тези добиви биха могли да намалят с 12—17% броя на гладуващите хора по света;

86.  подчертава по-специално основната роля на жените като членове на семейните земеделски стопанства — главната социално-икономическа клетка на селските райони, за грижата за производството на храни, съхраняването на традиционните знания и умения и на културната идентичност, както и за опазването на околната среда, като се има предвид, че жените в селските райони също са засегнати от разликите в заплащането и пенсиите;

87.  припомня, че в рамките на 7-ата програма за действие за околната среда от Комисията се изисква да оцени въздействието на потреблението в Съюза върху околната среда в световен мащаб; подчертава положителното въздействие, което устойчивият начин на живот може да има върху човешкото здраве и намаляването на емисиите на парникови газове; припомня на Комисията, че ЦУР 12.8 изисква обществото да разполага с информация и да е осведомено за устойчивото развитие и устойчивия начин на живот; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят програми за повишаване на обществената осведоменост относно последствията от различните видове потребление за човешкото здраве, околната среда, продоволствената сигурност и изменението на климата; призовава Комисията да публикува незабавно съобщение относно устойчива европейска продоволствена система;

88.  отбелязва, че ЦУР 12.8 изисква правителствата да гарантират, че населението навсякъде разполага със съответната информация и е осведомено по отношение на устойчивото развитие и живота в хармония с природата; настоятелно призовава Комисията и държавите членки съответно да разработят програми за повишаване на обществената осведоменост относно последствията от равнищата на потребление за човешкото здраве, околната среда, продоволствената сигурност и изменението на климата;

89.  призовава Комисията и държавите членки да разработят всеобхватна рамка на политиката на ЕС за справяне с глобалните предизвикателства за здравето, като например ХИВ/СПИН, туберкулозата, хепатит C и антимикробната резистентност, като се вземат предвид различното положение и специфичните предизвикателства на държавите — членки на ЕС, и техните съседни държави, където ХИВ и мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB) се срещат най-често; призовава Комисията и Съвета да играят силна политическа роля в диалога с държавите с висока заболеваемост, включително със съседните държави в Африка, Източна Европа и Централна Азия, като гарантират наличието на планове за устойчив преход към национално финансиране, така че програмите относно ХИВ и туберкулозата да бъдат ефективни, непрекъснати и разширени след изтеглянето на подкрепата от международните донори и да продължат да работят в тясно сътрудничество с тези държави, за да се гарантира, че те поемат отговорност и се ангажират с ответни мерки срещу ХИВ и туберкулозата;

90.  признава ефективността на предоставянето на лекарството PREP за предотвратяването на ХИВ/СПИН; освен това призовава Комисията и Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) да признаят, че за ХИВ/СПИН лечението е също така превантивно;

91.  признава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са ключов фактор с трансформиращ потенциал за многоизмерно изкореняване на бедността и следва винаги да бъде признаван като предпоставка както за здравословен начин на живот, така и за равенството между половете; подчертава в този контекст, че следва да се посвети повече внимание на сексуалното и репродуктивното здраве и права, които, за съжаление, продължават да се третират като нишов въпрос, въпреки че са от първостепенно значение за равенството между половете, за овластяването на младежта и за човешкото развитие и в крайна сметка — за изкореняването на бедността; подчертава, че това представлява незначителен напредък спрямо предишните подходи на ЕС, като сексуалното и репродуктивното здраве и права все още не са признати за ключов фактор за устойчивото развитие; отбелязва, че в тази насока позицията на ЕС е непоследователна, както е видно от настоящия пакет: В своето съобщение за Програмата до 2030 г. Комисията признава действията на ЕС в тази област само по категория „здраве“, а в съобщението за нов европейски консенсус – само по категория „равенство между половете“. поради това призовава Комисията и държавите членки да продължат да настояват САЩ да преосмислят своята позиция относно т. нар. „правило за глобално блокиране“;

92.  подчертава, че е необходимо и занапред да бъдат насърчавани научните изследвания в областта на здравето, за да бъдат разработвани нови и усъвършенствани достъпни, на приемливи цени и подходящи медицински решения за ХИВ/СПИН, туберкулозата и другите свързани с бедността и пренебрегвани заболявания, възникващите епидемии и антимикробната резистентност;

93.  припомня, че селското стопанство на ЕС вече започна да допринася за устойчивото развитие; отбелязва обаче, че общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да бъде в състояние да отговори по-добре на настоящите и бъдещите предизвикателства; призовава Комисията да проучи по какъв начин ОСП и системите за устойчиво селско стопанство могат да допринесат за ЦУР с цел да се гарантират стабилни, безопасни и питателни храни, както и защитата и увеличаването на природните ресурси, като същевременно се противодейства на изменението на климата; отправя искане към Комисията, в рамките на предстоящото съобщение относно ОСП след 2020 г., да представи предложения за по-нататъшно подобряване на ефективността на мерките за повишаване на екологосъобразността и да гарантира постигането на ЦУР 2, 3, 6, 12, 13, 14 и 15; призовава също така Комисията да насърчава местни и екологично произведени храни със слаб въглероден отпечатък и отпечатък върху земята и водите; подчертава значението на селскостопанските екосистеми и устойчивото управление на горите, както и на осигуряването на стимули за устойчиво възстановяване на изоставени земеделски площи; подчертава необходимостта да се гарантира ефективното постигане от страна на всички политики на ЕС на поставените цели чрез строго съответствие и чрез по-голяма съгласуваност между областите на политика; подчертава, че това е от особено значение по отношение на устойчивото управление на природните ресурси и инструменти, предвидени за това в рамките на ОСП;

94.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават този агро-екологичен преход, като същевременно сведат до минимум използването на вредни за здравето и околната среда пестициди и разработят мерки за защита и подпомагане на биологичното земеделие и биодинамичното земеделие в рамките на ОСП;

95.  призовава Комисията и държавите членки да реформират във възможно най-кратък срок правилата на ЕС в областта на одобрението на пестициди и да определят задължителни цели за намаляване на тяхното използване;

96.  посочва, че секторът на земеделието в ЕС гарантира милиони работни места в селските райони в сектора на селското стопанство и други сектори, гарантира доставките на храни и продоволствената сигурност и привлича хора към селските райони като места за живеене, стопанска дейност и отдих; изтъква освен това, че ландшафти с голямо биологично разнообразие и висока природна стойност привличат хора към селските райони, като по този начин създават добавена стойност за тези райони; отбелязва голямото значение на политиката за развитие на селските райони при изграждането на жизнеспособни, стабилни и динамични селски общности и икономики; изтъква, че по-добрият достъп за земеделските стопани до ресурси е от основно значение за постигане на тази цел;

97.  призовава да се развива земеделието чрез съсредоточаване върху семейните стопанства с помощта на по-добро използване на европейските фондове като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и при обръщане на специално внимание на малките и средните предприятия, чрез споделяне и трансфер на експертен опит и използване на предимствата на местните и регионалните вериги за създаване на стойност и вериги на производство и заетост в региона, с по-силен акцент върху крайградските връзки и директните продажби, които са успешен модел в много части на ЕС; счита, че способността на селскостопанските производители да генерират справедливо възнаграждение от своя труд е предварително условие за устойчивостта на европейското селско стопанство, както и гаранция за благосъстоянието на селскостопанските производители;

98.  припомня, че е важно да се гарантират съответните публични услуги, особено грижите за децата и възрастните хора, като се има предвид, че тези услуги са особено важни за жените, тъй като те традиционно изпълняват главната роля в грижите за младите и възрастните членове на семейството;

99.  изтъква важната роля на традиционните знания и хранителни продукти, особено в най-отдалечените райони, планинските райони и необлагодетелстваните райони на ЕС, както и икономическия принос на европейските схеми за качество, като защитено географско указание (ЗГУ), за местните райони; припомня единодушната подкрепа на Парламента за разширяването на тази защита върху по-голяма гама от регионално произвеждани стоки; в тази връзка подчертава наред с това ролята на схемите за качество на ЕС (ЗНП/ЗГУ/ХТСХ) в създаването и задържането на поминък в тези райони; признава, че тези схеми са по-широко известни само в някои държави членки, и призовава за повишаване на информираността в целия Съюз относно техните предимства;

100.  изтъква приноса на средиземноморската гора и агро-лесовъдната система „dehesa“ — която безпроблемно съчетава устойчиво, екстензивно животновъдство с дейности в селското и горското стопанство — за целите на опазването на биоразнообразието и осигуряването на неговата устойчивост, с оглед на признаване и подкрепа в рамките на ОСП;

101.  изтъква значението на биоенергията за селскостопанските предприятия и биоикономиката, както и на инсталациите, за производството, съхранението, разпределението и използването на място на енергия от възобновяеми източници, тъй като те помагат за гарантирането на приходите на селскостопанските производители, като им предоставят допълнителен продукт, който да продават, и създават и запазват висококачествени работни места в селските райони; изтъква, че развитието на биоенергетиката трябва да се осъществява устойчиво и не трябва да спъва производството на храни и фуражи; изтъква, че вместо това енергийните потребности следва да бъдат посрещани чрез насърчаване на използването на отпадъци и странични продукти, които не са полезни за никой друг процес;

102.  отбелязва, че отглеждането на бобови култури в режим на сеитбооборот може да създаде взаимноизгодно положение за нуждите на земеделските стопани, животните, биологичното разнообразие и климата; призовава Комисията да изготви план в областта на протеините, който да включи бобовите култури в сеитбооборота;

103.  счита, че е необходимо да се постигне по-голям напредък в прецизното земеделие, цифровизацията, рационалното използване на енергията, селекцията на растенията и животните, както и в интегрирането на управлението на вредителите по целесъобразност, тъй като повишаването на ефективността въз основа на ЦУР и биоразнообразието ще спомогнат за намаляване на изискванията по отношение на земята, както и на въздействието на земеделието върху околната среда; счита, че използването на биологичното разнообразие за целите на земеделските стопани би могло да допринесе за подобряване на доходите, здравето на почвите и резултатите, както и да спомогне за контрола върху вредителите и за подобряване на опрашването; поради това изтъква, че е важно да се постигне по-добра регулаторна рамка, за да се осигурят навременни, ефикасни и ефективни процедури за вземане на решения; изтъква, че тези „интелигентни“ решения следва да стимулират и подкрепят инициативи, съобразени с потребностите на малките земеделски стопанства без икономии от мащаба, които да се възползват от новите технологии;

104.  счита, че е от съществено значение да се поддържат и развиват резултатите при традиционните и местните породи, като се има предвид тяхната способност да се адаптират към характеристиките на родната им среда, както и да се зачитат правата на земеделските стопани да отглеждат растения самостоятелно и да съхраняват и обменят семена от различни видове и сортове, за да се гарантира генетичното разнообразие на селското стопанство; отхвърлят всякакви опити за патентоване на живи организми, на растения и животни, на генетичен материал или основни биологични процеси, особено когато са засегнати местни породи, разновидности и характеристики;

105.  призовава Комисията да представи план за действие и да сформира експертна група, за да се работи за по-устойчива система за управление на вредителите по растенията; изтъква необходимостта от система за управление на вредителите, която да подобрява взаимодействието между усилията за селекция на растенията, естествените системи за борба с вредителите и използването на пестициди;

106.  счита за необходимо да се насърчи въвеждането на широколентовия достъп и подобряването на свързаността в селските райони в сферата на транспорта, за да може да се допринесе не само за постигане на целите на екологичната устойчивост, но и за насърчаване на растеж в селските райони, който да е напълно устойчив в екологично, икономическо и социално отношение.

107.  подчертава, че културата трябва да стане неразделна част от действията на Комисията за устойчивостта, като ясно се изтъкне нейната роля за икономическото развитие, създаването на работни места, насърчаването на демокрацията, социалната справедливост и солидарността, стимулирането на сближаването, борбата със социалната изолация, бедността, разликите между поколенията и демографските различия; призовава Комисията да интегрира културата в целите, определенията, инструментите и критериите за оценка в своята стратегия за ЦУР;

108.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) A/RES/70/1.
(2) Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171).
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0224.
(4) https://ec.europa.eu/epsc/sites/epsc/files/strategic_note_issue_18.pdf
(5) Съобщение на Комисията от 3 май 2011 г., озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“, (COM(2011)0244).
(6) Доклад на Комисията от 2 октомври 2015 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., (COM(2015)0478).
(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0034.
(8) https://unstats.un.org/sdgs/report/2016/goal-13/
(9) Доклад № 30/2016 на ЕАОС, озаглавен „Environmental indicator report 2016“ (Доклад за показателите за околната среда за 2016 г.) — „In support to the monitoring of the 7th Environment Action Programme“ („В подкрепа на мониторинга на Седмата програма за действие за околната среда“), https://www.eea.europa.eu/publications/environmental-indicator-report-2016


Насърчаване на сближаването и развитието в най-отдалечените региони на ЕС
PDF 606kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и на развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС (2016/2250(INI))
P8_TA(2017)0316A8-0226/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 52 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който предвижда в първи параграф, че договорите се прилагат към държавите членки, а във втори параграф, че териториалният им обхват е уточнен в член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 355, параграф 1, точка 1 от ДФЕС, изменен с решенията на Европейския съвет от 29 октомври 2010 г. за изменение на статута по отношение на Европейския съюз на остров Сен Бартелеми (2010/718/ЕС) и от 11 юли 2012 г. за изменение на статута на Майот по отношение на Европейския съюз (2012/419/ЕС), който уточнява че разпоредбите на Договорите се прилагат спрямо най-отдалечените региони съгласно член 349 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 349 от ДФЕС, който признава особен статут на най-отдалечените региони (НОР), предвижда приемането на „специфични мерки, насочени, по-специално, към определянето на условията за прилагане на Договорите спрямо посочените региони, включително и на общите политики“ и посочва, че те обхващат по-конкретно, но не изключително, „митническата и търговската политики, данъчната политика, свободните зони, политиките в областта на селското стопанство и на рибарството, условията за снабдяване със суровини и основни потребителски стоки, държавните помощи и условията за достъп до структурните фондове и до хоризонталните програми на Съюза“,

—  като взе предвид член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, който предвижда, че помощите за насърчаване на икономическото развитие на НОР могат да бъдат съвместими с вътрешния пазар,

—  като взе предвид дял XVIII от ДФЕС, който поставя за цел икономическото, социалното и териториалното сближаване и определя структурните финансови инструменти за постигането на тази цел,

—  като взе предвид член 7 от ДФЕС, който гласи, че Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели и се придържа към принципа на предоставената компетентност,

—  като взе предвид съобщенията на Европейската комисия относно НОР,

—  като взе предвид своите резолюции относно НОР, и по-специално своята резолюция от 18 април 2012 г. относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на ЕС в контекста на стратегията „Европа 2020“(1) и своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 15 декември 2015 г.(3),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 15 декември 2016 г. за изпълнението на схемата за специфични мерки в областта на селското стопанство за най‑отдалечените региони в Съюза (POSEI) (COM(2016)0797),

—  като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите относно модернизирането на държавната помощ на ЕС (COM(2012)0209),

—  като взе предвид меморандума от 5 март 1999 г., подписан в Кайен от най-отдалечените региони, допълнен от съвместния меморандум на Испания, Франция, Португалия и НОР, подписан през май 2010 г., който предвижда, че Съюзът следва да насърчава устойчивото развитие на НОР, като разчита на техните многобройни природни и икономически предимства и същевременно насърчава принципите на равни възможности, партньорство, пропорционалност и съгласуваност на политиките на ЕС,

—  като взе предвид окончателната декларация на проведената на 22 и 23 септември 2016 г. XXI-ва конференция на председателите на най-отдалечените региони на Европейския съюз и съвместния меморандум, подписан от най-отдалечените региони по време на четвъртия форум на НОР на Европейския съюз на 30 и 31 март 2017 г. в Брюксел,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора(4),

—  като взе предвид член 52 от Правилника за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0226/2017),

А.  като има предвид, че в член 349 от ДФЕС се признава специфичното социално и икономическо положение на НОР, което в структурно отношение е влошено от фактори (отдалеченост, островен характер, малка площ, трудни релеф и климат, зависимост от малък брой производства и т.н.), чиято дълготрайност и съчетаване се отразяват тежко на тяхното развитие;

Б.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз, като заседава в разширен състав, предостави в своето принципно решение от 15 декември 2015 г. задълбочено тълкуване на член 349 от ДФЕС;

В.  като има предвид, че в това решение Съдът потвърждава по-специално, че актове, имащи за цел въвеждането на специфични мерки за НОР, могат да бъдат приемани на основание на член 349, че това правно основание позволява дерогации както от първичното, така и от вторичното право, и че списъкът на областите, обхванати от текста на член 349, не е изчерпателен, тъй като „авторите на Договора за функционирането на ЕС не са имали намерение да съставят изчерпателен списък на видовете мерки, които могат да се приемат на основание на този член“;

Г.  като има предвид, че когато става въпрос за прилагането на Договорите спрямо НОР, членове 52 от Договора за ЕС и членове 349 и 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз са взаимосвързани, и като има предвид, че по силата на член 355, първа алинея, точка 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съответните разпоредби на Договорите се прилагат спрямо най-отдалечените региони в съответствие с член 349 от ДФЕС, и като има предвид, че това позоваване на Договорите включва вторичното законодателство;

Д.  като има предвид, че член 349 от ДФЕС трябва да се чете във връзка с други членове от Договора и по-специално с член 7, който гласи, че „Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“;

Е.  като има предвид, че принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация оправдават диференцираното третиране в случай на различни ситуации, за да се даде възможност в крайна сметка за равнопоставеност в прилагането на европейското право;

Ж.  като има предвид, че целта на член 349 от ДФЕС е да се гарантира развитието на НОР, интегрирането им както в европейското, така и в собственото им географско пространство, позволявайки им да се възползват от европейските политики и ако е уместно, от специфични мерки, адаптирани към тяхната действителност и потребности;

З.  като има предвид, че НОР заемат особено важно място в геостратегическата област и в областта на научните изследвания, свързани с изменението на климата и с биологичното разнообразие;

И.  като има предвид, че според оценките на Комисията, синята икономика на ЕС представлява около 5,4 милиона работни места и брутна добавена стойност от около 500 милиарда евро годишно;

1.  припомня, че член 7 от ДЕС предоставя на Комисията ролята на пазителка на Договорите; подчертава, че НОР са напълно интегрирани в Европейския съюз и в неговия правен ред, със специфичното си положение, признато от Договорите, по-специално от член 349, който установява принцип и възможност за право на приспособяване на равнището на различните политики на Съюза;

2.  подчертава, че въпреки значителния недостатък, който представлява географската им отдалеченост от Съюза, НОР се възползват и от няколко важни предимства, като например потенциала за развитие на дейностите, свързани с туризма, синия растеж, използването на значителни възобновяеми енергийни ресурси, развитието на кръгова икономика, както и повишаването на стойността на богатото им природно наследство и значително биологично разнообразие;

3.  счита, че член 349 от ДФЕС беше използван в ограничена степен и че той би могъл да се тълкува по по-новаторски и положителен начин, по-специално с оглед на създаването на програми ad hoc и на нови специфични политики въз основа на предимствата на НОР с оглед да им се предоставят средства да се възползват от тях, по-специално в области като възобновяеми енергийни източници, син растеж, научни изследвания и развитие, устойчив туризъм, опазване на биологичното разнообразие и адаптиране към изменението на климата; припомня в този контекст ролята, която играе Съюзът, с цел да се даде възможност на НОР да преодолеят предизвикателствата и да развиват предимствата си, но подчертава същевременно необходимостта от това съответните държави членки да поемат по-голяма отговорност по отношение на използването на наличните инструменти на ЕС, които могат да ги подпомогнат в гарантирането на устойчиво развитие на техните НОР;

Актуално състояние във връзка с прилагането на член 349 от ДФЕС

4.  изразява загриженост, че членовете от Договорите по отношение на НОР до момента не са прилагани във възможно най-голяма степен, което ограничава възможностите на тези региони да се възползват в пълна степен от интегрирането им в ЕС и да увеличат конкурентоспособността си в своите географски райони;

5.  счита, че едно по-широко прилагане на член 349 от ДФЕС ще даде възможност за по-добра интеграция на НОР в ЕС и за развитието на техния потенциал при пълно отчитане на техните характерни особености и структурни ограничения, но също и на техните предимства;

6.  припомня политическата воля на законодателите при съставянето на член 299, втора алинея и на член 349 от ДФЕС да се разработи всеобхватна стратегия, придружена от конкретни мерки в рамките на различни политики и инструменти;

7.  припомня, че Програмата от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (POSEI) е програма, която напълно отчита особеностите на НОР, благодарение на отделен регламент въз основа както на член 349 от ДФЕС, така и на член 42, първа алинея и член 43, параграф 2, и признава двойния принцип за принадлежност на НОР към Съюза и пълното приспособяване на общата политика на ЕС към действителността на НОР и че поради това е изключително важно тази програма да бъде продължена и евентуално да бъдат обмислени нови програми POSEI в други области на политика на Съюза;

8.  счита, че успехът на програмите POSEI е аргумент по-скоро за запазване на специфичните за НОР разпоредби вместо тяхното размиване в хоризонталните програми на ЕС;

9.  отбелязва, че Комисията прие редица съобщения относно НОР; изразява съжаление, че тези различни стратегии на ЕС за НОР до момента бяха приложени и изпълнени само частично;

10.  призовава сега Комисията да предложи план за действие, по целесъобразност придружен от законодателни инициативи, даващи възможност за прилагане на последователна и ефективна стратегия за НОР, която да се възползва в пълна степен от възможностите, предоставени от член 349 от ДФЕС, по-специално за създаването на специфични програми и политики – а именно по отношение на иновациите и дългосрочните инвестиции – адаптирани към техните нужди, свързани с устойчивото развитие; подчертава необходимостта да се работи в тясно сътрудничество с регионалните органи на НОР и със заинтересованите страни; поради това призовава институциите на Съюза, съвместно с регионалните органи на НОР, да отворят нова глава в отношенията ЕС-НОР;

11.  приветства работата на Комисията по обновена стратегия за НОР, която ще бъде приета най-късно в края на 2017 г.; призовава Комисията да включи в своята стратегия подробен подход за НОР, както и стратегически рамки, насочени към нуждите от инвестиции, придружени от постижими и подлежащи на оценка конкретни цели; насърчава Франция, Испания и Португалия да подкрепят в по-голяма степен своите НОР;

12.  припомня, че член 349 от ДФЕС дава възможност на НОР да се ползват от оперативни помощи, които не са ограничени във времето и не се намаляват, въз основа на гъвкави процедури, за да се компенсират допълнителните разходи, пред които те са изправени; припомня, че тези дерогации се отнасят както за финансовите инструменти на ЕС, така и за държавните помощи;

13.  подчертава необходимостта да се гарантира дълготрайността на схемите, разпоредбите и дерогациите, въведени с цел да се запази стабилността, която благоприятства за структурното развитие на НОР, като се отчитат направените оценки;

14.  призовава Комисията да извърши точна оценка на подхода към НОР и да разгледа икономическото и социалното положение на всеки НОР, за да гарантира едно по-добро постигане на целите на европейската политика за регионално развитие, по-специално по отношение на наваксването на закъсненията и устойчивото развитие, с което да се даде възможност на НОР да се доближат до средните равнища на икономическо развитие;

15.  призовава Комисията да подобри координацията между различните си генерални дирекции по въпросите, които засягат НОР, с цел подходящо третиране на проблемите на НОР в европейските политики и стратегии; в тази връзка подчертава решаващата роля на генералния секретариат за гарантирането на правилно прилагане на член 349 от ДФЕС, като се има предвид, че адаптирането на политиките на Европейския съюз към особеностите на НОР изисква решенията да се вземат на най-високо политическо равнище;

Селскостопанска политика

16.  приветства неотдавнашния доклад на Комисията (COM(2016)0797), в който се заключава, че цялостното изпълнение на програмата POSEI (2006—2014 г.) е положително, счита, че тази програма е от съществено значение за поддържане на производството в НОР и е в съответствие с изискванията на новите цели на Общата селскостопанска политика (ОСП), и препоръчва да се запази настоящият основен регламент, но като се има предвид, че е възможно да бъдат необходими бюджетни корекции след влизането в сила на споразумения за свободна търговия, които биха засегнали или застрашават да засегнат сериозно производството в НОР;

17.  счита, че от създаването си програмата POSEI постигна реален успех;

18.  подкрепя заключенията на доклада на Комисията, в който се призовава да се утвърдят основните характеристики на програмите POSEI, за да се предотврати всякакъв риск от изоставяне на селскостопанското производство и всякакви отрицателни последици, които това може да има за заетостта, околната среда и териториалното измерение на НОР;

19.  счита, че е необходимо да се осигури по-добра подкрепа за диверсификацията на производството в НОР и да се въведат мерки, насочени към справяне с кризите на пазара, пред които са изправени някои сектори, по-специално секторите на доматите и животновъдството, и към улесняване на развитието на дребномащабно производство, като например на предприятия, свързани с млечните продукти;

20.  припомня, че в последователните реформи на общата организация на селскостопанските пазари (ООП) не бяха взети предвид в достатъчна степен особеностите на НОР и призовава за в бъдеще те да бъдат отчетени в по-голяма степен;

21.  отбелязва, че отпадането на квотите и на гарантираните цени, предприето от реформата на общата организация на пазара на захар през 2005 г. поставя производителите на захар от захарна тръстика на НОР в уязвимо положение; подчертава необходимостта от запазване на всички специфични схеми, въведени в рамките на член 349 от ДФЕС, за да се даде възможност за устойчива конкурентоспособност на тази индустрия; изисква създаването на механизъм за подкрепа на производителите на захарна тръстика в случай на спад на световните цени на захарта;

22.  призовава Комисията да отчита решаващото значение на производството на мляко на Азорските острови, да продължи подкрепата за производителите и да предвиди допълнителни мерки в случай на криза на пазара;

23.  припомня, че производството на банани има решаваща роля в социално-икономическата структура на някои НОР; поради това призовава да се продължи и когато е необходимо, да се увеличи подкрепата за производителите;

24.  призовава Комисията да въведе в своите инструменти за управление и откриване на пазарни кризи в различните селскостопански сектори, като например на бананите, захарта, рома, риболова или млякото — с Органа за наблюдение на пазара на мляко, ясно определение за кризата на пазара в НОР и да адаптира своите показатели към реалността на тези региони;

25.  изразява съжаление, че разликата в приложимия режим за „биологична“ сертификация между трети държави и държавите – членки на Съюза води до нарушаване на конкуренцията на този пазар в ущърб както на европейските производители, работещи в НОР, така и на европейските потребители, подвеждани относно действителните условия на производство на тези продукти; поради това призовава, в контекста на продължаващите преговори за бъдещите европейски стандарти за производство и етикетиране на биологични продукти, да се замени съответствието на действащия в момента режим на еквивалентност, за да се гарантира лоялна конкуренция между НОР и трети държави;

26.  счита, че е необходимо въз основа на член 349 от ДФЕС да се приемат правна рамка за производството с етикет „био“ и правна рамка за санитарната и фитосанитарната област, които да вземат предвид особеностите на селското стопанство на НОР в тропическа среда;

27.  призовава Комисията да насърчава селскостопанските производители от НОР да популяризират своите висококачествени продукти, като подкрепят използването на логото на НОР, както и други форми за сертифициране на качеството;

28.  изтъква, че диференцирането и специализацията на продуктите могат допълнително да стимулират и насърчат местното производство, обработката и маркетинга на хранителните продукти и по този начин да намалят съществуващите несъответствия между НОР и други региони на ЕС;

29.  в името на последователността на политиките подчертава, че усилията, положени в НОР за модернизиране и укрепване на конкурентоспособността на техните отрасли, не следва да бъдат поставяни под въпрос от споразуменията за свободна търговия, сключвани между ЕС и трети държави;

Търговска политика на Европейския съюз

30.  припомня, че член 207, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз налага „съвместимостта на договорените [с трети страни] споразумения с вътрешните политики и правила на Съюза“;

31.  отбелязва, че нарастващият брой на търговските споразумения с трети държави, сред които най-големите производители на банани и захар в света, променя разпределението на пазара, създава натиск върху цените и застрашава конкурентоспособността на производителите на тези хранителни продукти от ЕС;

32.  следователно счита, че търговската политика на Съюза не следва да застрашава отраслите на НОР, тъй като те играят важна роля на икономическо, социално и екологично равнище;

33.  насърчава търговските преговори, водени от Съюза да вземат отсега нататък предвид спецификите и чувствителните производствата на НОР, и по-специално бананите, захарта, рома, доматите или рибните продукти;

34.  призовава Комисията и държавите членки да бъдат внимателни и бдителни в защитата на интересите на НОР при преговорите относно Брекзит;

35.  настоятелно призовава Комисията, съгласно ангажимента, поет в съобщението й от 20 юни 2012 г. „да приложи към предложенията за търговски споразумения, като например споразуменията за икономическо партньорство, оценки на въздействието, които би трябвало, при необходимост, да отчитат измерението „най-отдалечени региони“ и да включват въздействията върху екологичното, социалното, икономическото и териториалното равнище на НОР; призовава посочените оценки на въздействието да измерват също така кумулираните ефекти от търговските споразумения върху НОР;

36.  изразява съжаление, че до този момент не е извършено нито едно проучване относно последиците от споразуменията за свободна търговия в селскостопанските сектори на НОР; изразява съжаление също така, че НОР не са взети предвид в доклада на Комисията от 15 декември 2016 г. относно кумулативните ефекти от търговските споразумения, в противоречие с регулаторните разпоредби на POSEI;

37.  призовава в търговските политики на ЕС да се отчита неблагоприятното конкурентно положение на НОР; призовава, когато това е необходимо за защитата на производствата на НОР, за запазване на тарифните и нетарифните бариери и за ефективното задействане на предпазните клаузи и механизмите за стабилизиране в случай на засягане или сериозна заплаха за засягане на производствата на НОР;

38.  подчертава ограниченията на принципа на еквивалентност, по-специално за продукти от биологично производство, който позволява влизането в Европейския съюз на продукти с произход от трети държави, които не спазват всички изисквания на ЕС; призовава за незабавно прилагане на принципа на съответствие и за засилване на мерките за контрол;

39.  насърчава популяризирането на ролята на НОР във външните отношения на Европейския съюз със съседните му държави с цел укрепване на външната политика в областта на борбата срещу бедността, екологичната устойчивост, укрепването на демокрацията, културния обмен и равенството между половете;

Морска политика, рибарство и устойчив син растеж

40.  припомня, че в член 349 от ДФЕС се предвижда, че Комисията може да предложи специфични мерки за НОР и по отношение на политиката в областта на рибарството;

41.  призовава Комисията да обмисли въвеждането на система за подпомагане за устойчивото рибарство в НОР въз основа на член 349 от ДФЕС, в светлината на мерките, осъществявани в в областта на селското стопанство по програмата POSEI;

42.  призовава Комисията и Съвета да приложат всички препоръки, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно управлението на риболовните флотове в най‑отдалечените региони(5);

43.  призовава Съюза съвместно с НОР да се утвърди като световна морска сила;

44.  подчертава, че както богатството на океаните, така и настоящият и бъдещият технологичен напредък могат да открият безпрецедентни възможности за растеж за НОР; счита, че устойчивият син растеж представлява възможност да се намалят структурните неравенства, които съществуват между НОР и континентална Европа, и че той може да допринесе за превръщането на най-отдалечените региони в епицентър на бъдеща европейска политика;

45.  припомня, че поради своето местоположение НОР заемат важно място в управлението на морското дело и на крайбрежните води, в борбата срещу незаконния риболов и подобряването на безопасността на транспорта;

46.  насърчава Съюза и засегнатите държави членки да инвестират допълнително в океаните и моретата, особено по отношение на НОР, с оглед на гарантирането на устойчиво и ефикасно икономическо развитие в техните изключителни икономически зони;

47.  приветства предприетото от Комисията проучване относно потенциала за устойчив син растеж в НОР и призовава за създаването на истинска европейска програма, предназначена за НОР, която също така си поставя за цел да предостави отговор на предизвикателствата в областта на продоволствената сигурност, морските изследвания и биоикономиката; подчертава все пак, че някои дейности като извличането на нефт и газ от морските подземни находища и проучването за минерали от дълбоководните залежи може да имат сериозни въздействия върху чувствителни морски райони и да предизвикат смущения при морските видове и уязвими екосистеми;

48.  припомня значението на защитените морски области в НОР;

Политика на сближаване

49.  припомня, че член 349 от ДФЕС предвижда специален достъп на НОР до структурните фондове и в тази връзка всички НОР следва да се считат за „най-слабо развити региони“; приветства и подкрепя действията на Комисията в подкрепа на НОР в серия от четири съобщения относно най-отдалечените региони (2004 г., 2007 г., 2008 г. и 2012 г.); подчертава значението на финансовата подкрепа на ЕС за всички НОР, която възлиза на 13 милиарда евро за периода 2014—2020 г.;

50.  отново подчертава, че политиката на сближаване трябва да остане един от основните инструменти на европейските действия след 2020 г., по-специално по отношение на НОР, където регионалните различия все още са големи;

51.  призовава държавите членки, като има предвид принципа на субсидиарност и техните отговорност, да прилагат изцяло предварителните условия, по-специално по отношение на инвестициите в съответните им области на компетентност, за да се даде възможност за най-добро изпълнение на европейските фондове и политики в НОР;

52.  счита, че за следващия програмен период, може да се предвиди повече гъвкавост в рамките на тематичната концентрация за НОР по отношение на определянето на някои от техните приоритетни оси за използването на структурните фондове, доколкото това се отнася до устойчивото развитие; призовава за запазване на бюджетните средства, разпределяни на НОР, компенсирането на допълнителните разходи, както и всички надлежно обосновани дерогационни мерки, предназначени за компенсиране на структурни недостатъци;

53.  призовава за стриктното прилагане в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на критериите, определени от Регламента за общоприложими разпоредби за фондовете при определянето на финансовите пакети;

54.  припомня споделената цел за двойно интегриране на НОР; призовава за задълбочаване и въвеждане в действие на всички механизми за трансгранично сътрудничество между НОР, отвъдморските страни и територии, и третите държави, принадлежащи към техния географски район, по-специално чрез поддържането и подобряването на полезните взаимодействия на правните и финансовите механизми на регламентите относно ЕФР и ЕФРР;

55.  подчертава значението на адаптирането на европейските стратегии за териториално сътрудничество за намаляване на отрицателните последици за регионите поради тяхната отдалеченост и за насърчаване на сътрудничеството;

56.  препоръчва да се проявява по-голямо внимание при прилагането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) спрямо НОР, най-слабо развитите и най-изолираните региони;

57.  припомня, с оглед на равнището на безработица сред младите хора в НОР, необходимостта от засилване на действията на ЕС за подкрепа и обучение на младите хора в НОР, по-специално чрез инициативата за младежка заетост;

58.  припомня, че най-важният фонд за обучение и заетост е Европейският социален фонд (ЕСФ); призовава Комисията — поради структурния характер и критичното равнище на безработица в НОР и въз основа на член 349 от ДФЕС, в който се признава правото на НОР на специфичен достъп до структурните фондове — да предвиди допълнителни средства в рамките на ЕСФ с цел подпомагане на пригодността за заетост, мобилността и обучението в НОР;

59.  подчертава значението на внедряването на научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3) в рамките на НОР, тъй като те са ключов елемент за изпълнението на политиката на сближаване;

60.  припомня значението на такива инструменти на местното развитие като ВОМР и ИТИ, като подход отдолу нагоре в отговор на местните структурни предизвикателства, като същевременно се насърчава ангажираността от страна на общностите; поради това призовава Комисията и съответните държави членки да проучат възможностите за засилване на използването на ВОМР като гъвкав и иновативен отговор на необходимостта от адаптиране, изразена от НОР;

61.  подчертава необходимостта демографските различия в НОР да се разглеждат като определящ фактор при създаването на техните политики, по-специално в областта на образованието, обучението и заетостта;

Политика в областта на конкуренцията и държавната помощ

62.  припомня, че член 349 от ДФЕС предвижда, че Комисията може да предложи специфични мерки за НОР, особено във връзка с митническата и търговската политика, данъчната политика, свободните зони, условията за снабдяване със суровини и основни потребителски стоки и държавните помощи;

63.  припомня освен това, че в член 107, параграф 3 от ДФЕС се предвижда, че помощите за насърчаване на икономическото развитие на НОР могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар, предвид структурната, икономическата и социалната ситуация в тях;

64.  призовава Комисията да се основава в по-голяма степен на член 107, параграф 3, буква а) и на член 349 от ДФЕС в насоките за регионалната държавна помощ (РДП) и режима на ОРГО (Общ регламент за групово освобождаване), за да допринесе за икономическото и социалното развитие на НОР и за да цели им предостави повече внимание;

65.  подчертава, че предвид отдалечеността и ограничеността на техните пазари, засилването на дерогациите от правото в областта на конкуренцията, получени въз основа на член 349 от ДФЕС и член 42 от ДФЕС, не може да засегне търговията между държавите членки, нито да дестабилизира вътрешния пазар;

66.  изразява съжаление от факта, че първоначалните предложения за опростяване на ОРГО и РДП от самото начало и след това не предвиждат адаптирането на правилата за НОР с оглед ефективно гарантиране на социалното и икономическото им развитие;

67.  призовава Комисията да засили дейността си за борба срещу големите монополи в НОР, които допринасят за повишаване на цената на живота за местното население, и по-специално в секторите на внос, които конкурират развитието на местната икономика, енергетиката, транспорта и телекомуникациите;

68.  призовава Комисията да удължи след 2020 г. срока на дерогациите за данъчните режими за НОР въз основа на задълбочена оценка на тяхната ситуация, като следи за спазването на справедливи и ефикасни данъчни режими и за укрепването на борбата срещу данъчните измами в Съюза и в трети държави;

69.  предупреждава за търговските практики, подобни на тези на пазарите за освобождаване, които могат да дестабилизират островните микро пазари на местните икономики;

Научноизследователска дейност, околна среда, образование, култура, транспорт, енергетика и телекомуникации

70.  припомня, че член 349 от ДФЕС предвижда, че Комисията може да предложи специфични мерки за НОР също и относно условията за достъп до хоризонталните програми на Съюза;

71.  счита, че хоризонталните програми на Съюза би трябвало да предвидят специфични условия за достъп за НОР, за да гарантират ефективно участие и за да бъдат оползотворени предимствата на тези региони по-конкретно в рамките на хоризонт 2020, LIFE, COSME, „Творческа Европа“ и др.

72.  призовава Комисията да интегрира ефективно НОР в трансевропейските мрежи в областта на транспорта, енергетиката и телекомуникациите;

73.  припомня необходимостта от превръщането на устойчивата енергийна автономност на НОР в приоритет; подчертава, че НОР се възползват от множество преимущества във връзка с развитието на възобновяемата енергия, енергийната ефективност и кръговата икономика;

74.  отбелязва значителния потенциал за развитие на дейности за научни изследвания и иновации за солидно и устойчиво развитие; призовава за подобряване на достъпа на НОР до ЕСИ фондовете и Хоризонт 2020 с оглед по-доброто свързване на техните университети, центрове за научни изследвания и иновационни предприятия и за да се позволи на тези региони станат привлекателни и да са в състояние да насърчават по-добър обмен между гражданите и институциите, не само в рамките на НОР, но също така и с европейския континент, с отвъдморските страни и територии и с трети държави;

75.  припомня централната роля на малките и средните предприятия (МСП) в НОР за икономическото и социалното развитие; следователно призовава Комисията да отчита в по-голяма степен положението на НОР в рамките на програмите COSME или програмата на Съюза за заетост и социални иновации (EaSI);

76.  счита, че обменът и сътрудничеството между НОР и съседни трети държави в областта на научните изследвания и иновациите, културата и образованието следва да бъдат допълнително насърчавани, за да бъде стимулирана регионалната им интеграция;

77.   приветства факта, че новата програма „Еразъм+“ насърчава мобилността на студентите и младите предприемачи от НОР, като им предоставят максималния размер на помощта; призовава в програмата „Творческа Европа“ да бъдат включени идентични разпоредби; изразява все пак желание в рамките на програмата „Еразъм“ да се отчитат в по-голяма степен общите характеристики на НОР, по-специално чрез насърчаване на обмена в НОР; изразява съжаление, че въпреки съображение 37 от Регламента за създаване на „Еразъм+“, в което се предвижда, че „ограниченията, породени от разстоянието до най-отдалечените региони на Съюза и ОСТ, следва да бъдат вземани предвид при изпълнението на програмата“, сумите на обезщетенията за мобилност по програмата Еразъм често са недостатъчни в сравнение с реалните разходи за преместване в метрополията на студенти — бенефициери от НОР;

78.  приканва Комисията да разшири новата схема за мобилност на младежите „Move2Learn, Learn2Move“, за да включва европейските граждани, които пребивават в НОР, както и да адаптира сумите за поемане на разходите за начина на придвижване, който им е предложен, към действителните разходи за придвижване между НОР и континентална Европа; приветства решението на Комисията тази схема да не се ограничава единствено до железопътния транспорт, което на практика би изключило младежите от отвъдморските територии;

79.  отбелязва, че програма „Натура 2000“ не е приложима спрямо френските НОР, въпреки че те разполагат с изключително, но уязвимо поради въздействието на изменението на климата биологично разнообразие; следователно призовава за прилагането на специални мерки за защита, както и за трайното налагане на подготвителното действие BEST чрез създаване на устойчив механизъм за финансиране на проекти за биологично разнообразие, оползотворяване на екосистемните услуги и адаптиране към изменението на климата в отвъдморските страни и територии на ЕС;

80.  предлага извършването на оценка на въздействието относно възможностите за прилагане на програмата „Натура 2000“ за френските НОР с цел да се определят най-подходящите инструменти за опазване на биологичното разнообразие и околната среда в тези региони;

81.  припомня, че средносрочният преглед на стратегията за биологичното разнообразие на ЕС, публикуван през октомври 2015 г. и посочен от Сметната палата в Специалния доклад № 1/2017, стигна до заключението, че въпреки постигнатия сериозен напредък от 2011 г. насам в изпълнението на дейностите по цел 1, най-важните предизвикателства остават завършването на морската мрежа по „Натура 2000“, осигуряването на ефективно управление на защитените зони по „Натура 2000“, както и обезпечаването на необходимите финансови средства за подкрепа на мрежата „Натура 2000“, като и двете са важни фактори за НОР;

82.  припомня, че в Специалния доклад № 01/2017 Европейската сметна палата стигна до заключението, че ще бъде необходим значителен напредък от страна на държавите членки и повече усилия от страна на Комисията, за да се постигне по-голям принос за изпълнението на амбициозните цели на стратегията на ЕС за биологично разнообразие до 2020 г.;

83.  припомня, че в Специалния доклад № 01/2017 Европейската сметна палата стигна до заключението, че „са необходими повече усилия за осъществяване на пълния потенциал на мрежата „Натура 2000“;

84.  отново заявява, че подобряването на достъпа до интернет трябва задължително да играе роля в териториалното сближаване, насърчаването на равните възможности, създаването на работни места и подобряването на условията на живот за населението в НОР;

85.  настоятелно призовава Комисията да отчита спецификите на НОР при обсъждането на въпросите, свързани с покритието на цифровата мрежа;

86.  призовава за създаването на специална програма от типа на POSEI за транспорта, с цел насърчаване на териториалното, социалното и икономическото сближаване на тези региони и намаляване на изолираността и двойната изолираност на някои НОР; подчертава, че тази програма трябва да предвиди подкрепа за транспортирането на хора и стоки между НОР и континента, в самите НОР и между близките НОР, като например Азорските острови, Мадейра и Канарските острови; подчертава, че тази програма трябва също така да насърчава търговията между тези региони;

87.  подчертава, че НОР са особено предпочитани туристически райони и че е важно да се инвестира в качествена транспортна мрежа на достъпни цени, като се вземе предвид по-конкретно вътрешния пазар;

88.  настоятелно призовава Европейския съюз решително да се ангажира с отварянето на достъпа до НОР за света чрез изграждане на инфраструктура и транспортни маршрути, предназначени да свържат тези региони с Европа, със съседните им трети държави и с останалата част от света;

89.  настоятелно призовава за разгръщането на истинска европейска индустриална стратегия в НОР, която да създава неподлежащи на преместване работни места въз основа на способността на предприятията да консолидират ангажираността си на местно равнище;

90.  счита, че НОР могат да се превърнат в предпочитани места за изпълнението на пилотни проекти, чиито мерки подлежат на хоризонтално прилагане в различните държави членки;

o
o   o

91.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки и техните региони, както и на Комитета на регионите.

(1) ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0133.
(3) Решение на Съда от 15 декември 2015 г., Парламент и Комисия/Съвет, C-132/14 до C-136/14, ECLI:EU:C:2015:813.
(4) ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1.
(5) Приети текстове от тази дата, P8_TA(2017)0195.

Правна информация