Показалец 
Приети текстове
Сряда, 13 септември 2017 г. - СтрасбургОкончателна версия
Непредставяне на възражение срещу делегиран акт: средства в рамките на прякото управление в Европейския фонд за морско дело и рибарство
 Многостранно споразумение за установяване на Общо европейско авиационно пространство (ЕСАА) ***
 Въвеждане на мерки за контрол на акрилоилфентанил *
 Политическите отношения на ЕС с Индия
 Мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на Италия
 Проект на коригиращ бюджет № 4/2017, придружаващ предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на Италия
 Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Финландия — EGF/2017/002 FI/Microsoft 2
 Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС): запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за прилагането на глобална, основана на пазара мярка от 2021 г.***I
 Включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. ***I
 Единен формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни ***I
 Генетично модифицирана соя DAS-68416-4
 Внос на фуражи и храни с произход от Япония или изпратени от тази държава, след аварията в атомната електроцентрала „Фукушима“
 Проект на коригиращ бюджет № 3/2017: бюджетни ресурси за инициативата за младежка заетост, щатни разписания на ACER и SESAR2
 Износ на оръжия: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС
 Политическите отношения между ЕС и Латинска Америка
 Корупцията и правата на човека в трети държави

Непредставяне на възражение срещу делегиран акт: средства в рамките на прякото управление в Европейския фонд за морско дело и рибарство
PDF 453kWORD 48k
Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегирания регламент на Комисията от 12 юни 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разпределението на средствата в рамките на прякото управление между целите на интегрираната морска политика и общата политика в областта на рибарството (C(2017)03881 – 2017/2743(DEA))
P8_TA(2017)0331B8-0496/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2017)03881),

—  като взе предвид писмото на Комисията от 1 септември 2017 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че няма да представя възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 5 септември 2017 г. на комисията по рибно стопанство до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (EО) № 2328/2003, (EО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (EО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (EС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета(1), по-специално член 14, параграф 4 и член 126, параграф 5 от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета(2),

—  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по рибно стопанство,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от своя Правилник за дейността, който срок изтече на 12 септември 2017 г.,

1.  заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.
(2) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.


Многостранно споразумение за установяване на Общо европейско авиационно пространство (ЕСАА) ***
PDF 474kWORD 46k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно проекта за решение на Съвета за сключването, от името на Съюза, на Многостранното споразумение между Европейската общност и нейните държави членки и Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, бившата югославска република Македония, Република Исландия, Република Черна гора, Кралство Норвегия, Румъния, Република Сърбия и Временната административна мисия на ООН в Косово(1) относно създаването на Общоевропейско авиационно пространство (15654/2016 - C8‑0098/2017 - 2006/0036(NLE))
P8_TA(2017)0332A8-0260/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта за решение на Съвета (15654/2016),

—  като взе предвид проекта за решение на Съвета за подписването и временното прилагане на Многостранното споразумение между Европейската общност и нейните държави членки и Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, бившата югославска република Македония, Република Исландия, Република Черна гора, Кралство Норвегия, Румъния, Република Сърбия и Временната административна мисия на ООН в Косово(2) относно създаването на Общоевропейско авиационно пространство (08823/2/2006),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2 и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0098/2017),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4, както и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A8‑0260/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Република Албания, Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, бившата югославска република Македония, Република Исландия, Република Черна гора, Кралство Норвегия, Румъния и Република Сърбия, както и на Временната административна мисия на ООН в Косово.

(1)* Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
(2)* Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.


Въвеждане на мерки за контрол на акрилоилфентанил *
PDF 454kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно проект на решение за изпълнение на Съвета за въвеждане на мерки за контрол на N-(1-фенетилпиперидин-4-yl)-N-фенилакриламид (акрилоилфентанил) (08858/2017 – C8-0179/2017 – 2017/0073(NLE))
P8_TA(2017)0333A8-0284/2017

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (08858/2017),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0179/2017),

—  като взе предвид Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 г. относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества(1), и по-специално член 8, параграф 3 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0284/2017),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 127, 20.5.2005 г., стр. 32.


Политическите отношения на ЕС с Индия
PDF 573kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно политическите отношения на ЕС с Индия (2017/2025(INI))
P8_TA(2017)0334A8-0242/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Индия, установено през 2004 г., и съвместния план за действие за стратегическо партньорство между Индия и ЕС от 7 септември 2005 г.,

—  като взе предвид Програмата за действие ЕС—Индия 2020, приета по време на 13‑ата среща на върха между ЕС и Индия, както и съвместното изявление от същата среща,

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС от юни 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 септември 2001 г., озаглавено „Европа и Азия: стратегическа рамка за засилено партньорство“ (COM(2001)0469),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави(1),

—  като взе предвид своята препоръка от 28 октомври 2004 г. до Съвета относно отношенията между ЕС и Индия(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2005 г. относно отношенията между ЕС и Индия: стратегическо партньорство(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 септември 2008 г. относно подготовката на срещата на върха между ЕС и Индия (Марсилия, 29 септември 2008 г.)(4),

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Индия, включително резолюциите по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2012 г. относно външната политика на ЕС по отношение на страните от групата БРИКЮ и други бързо развиващи се сили: цели и стратегии(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда — един по-свързан, оспорван и сложен свят(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно морското пиратство(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно ядрената сигурност и неразпространението на ядрени оръжия(8),

—  като взе предвид посещението на комисията по външни работи в Индия на 21 и 22 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид единадесетата среща на върха „Азия — Европа“ (АСЕМ), проведена в Улан Батор на 15 и 16 юли 2016 г., и деветото заседание на парламентарното партньорство Азия — Европа (АСЕП), проведено в Улан Батор на 21 и 22 април 2016 г., както и съответните декларации, приети на двете срещи,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи, както и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0242/2017),

А.  като има предвид, че ЕС и Индия са двете най-големи демокрации в света, като и двете се основават на културни истории с дълбоки корени и са съвместно ангажирани с насърчаването на мира, стабилността, сигурността, просперитета, устойчивото развитие и социалната справедливост, както и със зачитането на правата на човека, основните свободи, принципите на правовата държава и доброто управление;

Б.  като има предвид, че през последните две десетилетия ЕС и Индия са изградили стратегическо партньорство, основано на споделени ценности и интереси, тъй като са естествени партньори и фактори за стабилност в сегашния многополюсен свят; като има предвид, че стратегическото партньорство следва да се задълбочи, тъй като има голям потенциал за постигане на нова динамика на международно равнище, включително в рамките на ООН, и за справяне с въпроси като Целите за устойчиво развитие или контактите между хората;

В.  като има предвид, че по време на 13-ата среща на върха между ЕС и Индия, която се състоя на 30 март 2016 г. след четиригодишно прекъсване, беше приета нова пътна карта за стратегическото партньорство за следващите пет години;

Г.  като има предвид, че на 13-ата среща на върха между ЕС и Индия бяха приети няколко съвместни декларации: относно обща програма в областта на миграцията и мобилността, относно партньорство между ЕС и Индия в областта на водите, относно партньорство в областта на чистата енергетика и климата и относно борбата с тероризма;

Д.  като има предвид, че от 2007 г. насам ЕС и Индия, като важни икономически, търговски и инвестиционни партньори — като ЕС е най-важният търговски партньор на Индия — водят преговори за амбициозно споразумение за свободна търговия и инвестиции, което следва да бъде сключено възможно най-скоро; като има предвид, че Програмата за действие ЕС — Индия 2020 потвърждава отново ангажимента на двете страни за създаване на стабилна икономическа среда, благоприятна за разширяването на сътрудничеството в областта на търговията и икономиката;

Е.  като има предвид, че по-тясната координация между ЕС и неговите държави членки във връзка с отношенията им с Индия ще даде допълнителна възможност за засилване на стратегическото партньорство;

Ж.  като има предвид, че Индия е жизнеспособна демокрация и отворено общество със свобода на печата и активно гражданско общество; като има предвид, че ЕС и Индия редовно са обменяли най-добри практики във връзка с правата на човека и демокрацията, включително по въпросите на свободата на изразяване и сдружаване и принципите на правовата държава, както и по отношение на третирането на мигрантите, зачитането на малцинствата и насърчаване на равенството между жените и мъжете, в съответствие с поетия от ЕС ангажимент;

Солидна основа за ценно партньорство

1.  изразява пълна подкрепа за по-силно и задълбочено партньорство между ЕС и Индия, коренящо се в силните им политически, икономически, социални и културни връзки и основаващо се на споделените ценности на демокрацията, зачитането на правата на човека и плурализма, както и на взаимното уважение и общите интереси;

2.  счита, че разширяването на политическите отношения между двамата партньори може да допринесе положително за засилване на регионалното и международното сътрудничество в един свят, изправен пред многобройни глобални предизвикателства, като напрежение в областта на сигурността, незачитане на международното право, тероризъм, екстремизъм и радикализиране, транснационална организирана престъпност и корупция, незаконна миграция и трафик на хора, последствия от изменението на климата, бедност, неравенство и незачитане на правата на човека, както и нарастващ популизъм;

3.  изтъква факта, че като двете най-големи демокрации в света ЕС и Индия имат обща отговорност да насърчават каузата на мира, принципите на правовата държава и правата на човека по света, в т.ч. чрез засилено сътрудничество на равнище ООН;

4.  счита, че след съвместното политическо изявление от 1993 г. качеството и обхватът на отношенията между ЕС и Индия са се повишили значително; подчертава значението на стратегическото партньорство между ЕС и Индия, установено през 2004 г. и имащо за цел да признае тесните връзки помежду им и да постави отношенията им на по-високо и по-интензивно равнище;

5.  подчертава, че партньорството между ЕС и Индия все още не е достигнало пълния си потенциал; счита, че е необходима по-силна политическа ангажираност и от двете страни, за да станат отношенията по-динамични и ценни с оглед на предизвикателствата, пред които са изправени двамата партньори на регионално и международно равнище; призовава за увеличаване на инвестициите в укрепването на връзките между ЕС-27 и Индия; подчертава значението на извършването на цялостна оценка на функционирането на стратегическото партньорство с цел да се генерират идеи за възможните начини за постигане на напредък в тази насока;

По-силно взаимноизгодно партньорство между ЕС и Индия

6.  приветства провеждането на 13-ата среща на върха между ЕС и Индия на 30 март 2016 г. в Брюксел; настоятелно призовава ЕС и Индия да провеждат ежегодно срещи на върха в съответствие с поетия от тях ангажимент, тъй като подобни срещи на високо равнище допринасят положително за разширяване на сътрудничеството, взаимното разбирателство и реципрочната видимост;

7.  приветства одобрението на Програмата за действие ЕС — Индия 2020, която представлява пътна карта за засилване на стратегическото партньорство през следващите пет години; оценява положително възобновяването през 2016 г. на сътрудничеството в множество области като сигурността, борбата с тероризма, миграцията и мобилността, търговията, преноса на технология и култура, изменението на климата, развитието, енергетиката и водите; призовава за ефективно изпълнение на Програмата с ясни етапи и срокове;

8.  потвърждава подкрепата си за установяването на всеобхватно и амбициозно споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Индия, което следва да бъде икономически, социално и политически значимо и за двете страни; припомня, че ЕС е водещият търговски блок в света и че Индия има един от най-високите темпове на растеж на БНП в световен мащаб; припомня също така, че ЕС е първият партньор на Индия в областта на търговията и инвестициите и че потоците на внос и износ между двете страни са относително балансирани;

9.  оценява положително факта, че ЕС и Индия се ангажират отново с обсъждане на начините за пристъпване към преговори по споразумение за свободна търговия, известно също така като широкообхватно споразумение за търговия и инвестиции (ШСТИ); настоятелно призовава и двете страни, с оглед сключването на ССТ във възможно най-кратък срок, да пристъпят към преговорите в дух на реципрочност и взаимна полза и като вземат предвид международните стандарти, за които и двете страни са поели ангажимент, включително тези, установени в рамките на Световната търговска организация (СТО) и Международната организация на труда, както и принципа на корпоративната социална отговорност; признава, че такова споразумение, еднакво балансирано по отношение на опасенията на двете страни, може да гарантира, че мерките са от полза и за европейските, и за индийските граждани, включително чрез борба с бедността и насърчаване на зачитането на правата на човека;

10.  препоръчва приемане на последователна стратегия на равнище ЕС за отношенията между ЕС и Индия, в която да са посочени ясни приоритети; насочва вниманието към значението както на институциите на ЕС, така и на държавите членки за изпълнението на тази стратегия по съгласуван и координиран начин; счита, че приоритетите на ЕС по отношение на Индия могат да бъдат определени и в актуализирана стратегия за отношенията между ЕС и Азия;

11.  приветства ангажимента от страна на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за насърчаване на дългосрочни инвестиции в Индия в инфраструктура, която е от първостепенно значение за икономическото, социалното и екологично устойчивото развитие; призовава ЕИБ да изпълни този ангажимент и да засили подкрепата си за устойчиви инвестиции в Индия;

12.  подчертава значението на междупарламентарния структуриран диалог за функционирането на стратегическото партньорство; насърчава председателя на парламента на Индия да сформира група за приятелство Индия — Европа, която да се състои от парламентаристи от Лок Сабха и Раджа Сабха и да действа като партньор на Делегацията на Европейския парламент за връзки с Република Индия;

Широкообхватна програма за сътрудничество по въпросите на външната политика и политиката на сигурност

13.  отново заявява, че в съвременната международна среда и ЕС, и Индия са изправени пред неотложни предизвикателства, свързани със сигурността, които изискват дипломатически отговор, съчетан със засилена способност за възпиране, съблюдаване на международното право и сътрудничество между демократичните държави;

14.  подчертава значителния потенциал за засилено взаимодействие между ЕС и Индия по отношение на външната политика и политиката на сигурност; изразява убеждението, че редовният и последователен диалог може да създаде предпоставки за взаимно разбирателство и следователно за засилена координация между програмите на ЕС и Индия в областта на външните отношения на регионално и национално равнище, включително по теми, по които в миналото са възприемани различни подходи;

15.  приветства ангажимента, поет в Програмата за действие ЕС — Индия 2020 за създаване на форуми за консултации в областта на външната политика и сигурността; подчертава добавената стойност на по-честите и значими контакти на високо равнище в областта на външните работи и сигурността;

16.  призовава ЕС, заедно с държавите членки, и Индия да продължат и увеличат усилията си за насърчаване на ефективно и основаващо се на правила многостранно сътрудничество на световно равнище; настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета да подкрепят реформата на Съвета за сигурност на ООН, включително стремежа на Индия да стане негов постоянен член; насърчава ЕС и Индия да координират във възможно най-голяма степен своите позиции и инициативи на равнище ООН по въпроси, по които сътрудничеството им може да доведе до положителни промени, а също така и в рамките на други международни форуми като СТО;

17.  отчита ценния и интензивен обмен по въпроси от глобално значение, който се провежда в рамките на срещата „Азия — Европа“ — многостранен форум за сътрудничество, който включва както ЕС, така и Индия; подкрепя процесите на регионална интеграция в Азия, както на политическо, така и на икономическо равнище, тъй като те могат да дадат положителен принос за намаляване броя на конфликтите и за просперитета на региона;

18.  подчертава значителната добавена стойност на сътрудничеството между ЕС и Индия в подкрепа на демократичните процеси в Азия; освен това подчертава колко е важно ЕС и Индия да координират политиките си за хуманитарна помощ и развитие с оглед на високото равнище на дейности в областта на развитието, които двете страни предприемат в Азия, за да дадат своя положителен принос за политическия, икономическия и социалния напредък в съответните държави, в т.ч. за малцинствата и лицата без гражданство, като например общността рохингия; призовава за засилване на диалога във връзка с това;

19.  отбелязва съвместната декларация на ЕС и Индия относно борбата с тероризма от 30 март 2016 г., насочена към засилване на сътрудничеството в областта на предотвратяването и борбата с радикализацията, насилствения екстремизъм и тероризма; подчертава, че е важно да продължи сътрудничеството между службите на ЕС и Индия в областта на сигурността и правоприлагането съгласно съществуващите договорености в рамките на Европол; препоръчва да се улесни обменът на най-добри практики и информация между Индия и ЕС, включително с държавите — членки на ЕС; насърчава и двете страни да настояват заедно за приемане на равнище ООН на всеобхватна конвенция срещу международния тероризъм, както и за увеличаване на ефективността на определянето на списъци на терористи от страна на ООН;

20.  подчертава значението на по-тясното сътрудничество между ЕС и Индия за Афганистан, а именно: за принос към ръководен от Афганистан процес на мир и помирение, за изграждане на стабилни институции и функционираща държава и за създаване на политическа и икономическа среда, която способства за укрепване на мира и сигурността; по-специално насърчава засилената политическа координация в областта на сигурността и военните въпроси, подкрепата за развитието и мерките, насочени към подобряване на регионалния контекст; подчертава, че процесът „Сърцето на Азия“ е важен форум за регионално изграждане на доверие и политическо сътрудничество;

21.  призовава за подновяване на усилията за сближаването и за възстановяване на добросъседските отношения между Индия и Пакистан чрез всеобхватен диалог и евентуален поетапен подход, като се започне с дискусия по технически въпроси и мерки за изграждане на доверие и в крайна сметка се стигне до политически срещи на високо равнище; подчертава значението на двустранното измерение в работата за установяване на траен мир и сътрудничество между Индия и Пакистан, което би допринесло положително за сигурността и икономическото развитие на региона; набляга освен това на отговорността за постигане на мир — предвид факта, че и двете държави са ядрени сили; призовава ЕС да насърчава и подкрепя процеса на помирение между Индия и Пакистан; набляга на първостепенното значение на борбата срещу тероризма във всичките му форми и проявления, включително спонсорирания от държавата тероризъм;

22.  препоръчва по-нататъшно сътрудничество в областта на всеобщото разоръжаване, неразпространението на оръжия за масово унищожение и ядрената сигурност — цели, с които са ангажирани и ЕС, и Индия; в този контекст призовава всички държави членки да подкрепят кандидатурата на Индия за присъединяване към режими за контрол на износа, като Групата на ядрените доставчици, Режима за контрол върху ракетните технологии, Васенаарската договореност и Австралийската група; приветства факта, че Индия ратифицира Допълнителния протокол на МААЕ;

23.  приветства твърдата позиция на Индия и на ЕС по отношение на незаконните ядрени програми и програми за балистични ракети на Корейската народнодемократична република (КНДР), които представляват заплаха за регионалния и международния мир, и насърчава по-нататъшно сътрудничество за гарантиране на широко прилагане на санкциите на ООН срещу КНДР;

24.  отбелязва загрижеността на Индия относно Китай, особено предвид самоуверената политика на Китай в Южнокитайско море, значителната военна модернизация, стратегическите връзки с Пакистан и нерешените въпроси за границата; счита, че единствено действителен диалог, основан на принципите на международното право, може да спомогне за преодоляване на тези различия и изграждане на доверие;

25.  оценява положително изразената от двете страни подкрепа по време на 13-ата среща на върха между ЕС и Индия за пълното прилагане от всички страни на споразумението от Минск във връзка с конфликта в Източна Украйна; припомня, че ЕС категорично осъди агресивните действия на Русия и поддържа политика на непризнаване на незаконното анексиране на Крим и Севастопол; изразява надежда, че посредством диалог ЕС и Индия могат допълнително да уеднаквят позициите си;

26.  насърчава ЕС и Индия да продължат да обменят мнения, както по време на срещите на върха, така и по време на редовните си консултации в областта на външните работи и сигурността, относно положението в Близкия изток и областите на възможно сътрудничество, което би могло да подобри стабилизирането на региона, включително чрез мерки на международно равнище; по-специално насочва вниманието към значението на сътрудничеството за гарантиране на трайно политическо решение в Сирия съгласно съществуващата, договорена в ООН рамка, в съответствие с Женевското комюнике от 30 юни 2012 г., и за подкрепа на възстановяването и помирението след сключването на споразумение, след като се постави началото на надежден политически преход, който да е воден от Сирия и с който Сирия да се чувства ангажирана;

27.  подчертава, че ЕС и Индия биха могли да засилят сътрудничеството си и обмена на най-добри практики по отношение на африканските държави, за да се гарантира, че усилията им за развитие се допълват;

28.  изтъква значителните взаимни ползи, които ЕС и Индия могат да извлекат от засилването на сътрудничеството си в области като морска сигурност, киберсигурност и защита на данните, както и миграция и мобилност;

29.  подчертава факта, че ЕС и Индия имат жизненоважни споделени интереси, и подчертава, че те следва да засилят сътрудничеството си в областта на морската сигурност, по-конкретно във връзка с борбата с пиратството, а също така и за опазването на мира и стабилността и гарантирането на морска линия за комуникация в Южнокитайско море и Индийския океан; поради това препоръчва да се изработят общи стандартни оперативни процедури в областта на морската сигурност и борбата с пиратството, както и общо разбиране за Конвенцията на ООН по морско право, което взема предвид свободата на корабоплаването, решава всички нерешени въпроси и набелязва най-подходящите съвместни мерки за сътрудничество в рамките на Конвенцията;

30.  приветства приемането на съвместна декларация между ЕС и Индия относно партньорство в областта на чистата енергетика и климата на 13-ата среща на върха между ЕС и Индия през март 2016 г.; подчертава положителното въздействие на Индия и ЕС върху преговорите за Парижкото споразумение относно изменението на климата и водещата роля в световен план на двамата партньори; настоятелно призовава двамата партньори да увеличат усилията си, за да се гарантира, че всички страни спазват споразумението; във връзка с това призовава за засилване на сътрудничество между ЕС и Индия в областта на енергетиката и в частност в областта на енергията от възобновяеми източници;

31.  отбелязва с интерес приемането на съвместна декларация на ЕС и Индия относно партньорство в областта на водите на 13-ата среща на върха между ЕС и Индия през март 2016 г.; поради това призовава Съюза да засили сътрудничеството си с Индия и да увеличи своята подкрепа за индийските проекти за устойчиво управление на водите като „Clean Ganga“ („Чист Ганг“);

32.  отбелязва положително Съвместната декларация относно обща програма за миграция и мобилност, която има за цел да предостави рамка за сътрудничество за насърчаване на законната миграция, предотвратяване на незаконната миграция и трафика на хора и максимално увеличаване на въздействието на мобилността върху развитието;

33.  счита, че междуличностният обмен следва да бъде едно от главните измерения на стратегическото партньорство между ЕС и Индия; подчертава по-специално значението на засилването на обмена в областта на образованието, културата и научните изследвания, включително ИТ, и поради това приветства увеличаването на броя на студентските обмени по програмата „Еразъм+“, която следва да бъде допълнително разширена; също така отбелязва положителните перспективите за сътрудничество за развитие на уменията и в рамките на инициативата „Направете го в Индия“, както е посочено в Програмата за действие ЕС — Индия 2020, и подчертава тяхното значение за засилването на търговските и социалните връзки; призовава за равнопоставено включване на жените студенти, учени, изследователи и специалисти в тези програми;

Засилен обмен по измерението на партньорството, свързано с правата на човека

34.  приветства потвърдения отново ангажимент за засилване на обмена по измерението, свързано с правата на човека, в рамките на стратегическото партньорство между ЕС и Индия, тъй като гражданите от двете страни могат да имат полза от засилено сътрудничество по множество въпроси, свързани с правата на човека; подчертава, по-специално, необходимостта от засилване на обмена и координацията между двамата партньори в рамките на ООН, включително в изпълнението на препоръките, отправени по линия на универсалния периодичен преглед в областта на правата на човека; подчертава също така значението на диалозите по правата на човека; отбелязва, че от 2013 г. насам не се е състоял обмен, и настойчиво приканва да се проведе диалог във възможно най-кратък срок;

35.  припомня своята отдавнашна позиция срещу смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства; отново призовава за незабавен мораториум върху екзекуциите в Индия;

36.  припомня, че свободата на изразяване и сдружаване е неразделна част от жизнеспособното демократично общество; разбира необходимостта от предприемане на мерки за засилване на прозрачността и въвеждане на ограничения на дейности, финансирани от чуждестранни участници, които може да представляват риск за мира и стабилността или за вътрешната сигурност; при все това изразява загриженост относно въздействието върху свободата на изразяване и сдружаване на сегашния индийски закон относно чуждестранното участие във финансирането на НПО (Закон за регулиране на чуждестранното участие);

37.  признава значителните усилия, положени от индийските органи в борбата срещу всички видове дискриминация, включително дискриминацията на кастов признак; въпреки това отбелязва със загриженост, че дискриминацията на кастов признак продължава да бъде източник на злоупотреби, и поради това насърчава органите в Индия да положат повече усилия за премахване на това нарушение на правата на човека; освен това насърчава Индия да осигури пълна защита на малцинствата, и по-специално на религиозните и етническите малцинства, и подчертава значението на насърчаването на толерантност за многообразието при предотвратяване на насилие между общностите; приветства факта, че Върховният съд на Индия постанови да се разследват повторно случаите на насилие срещу християни през 2008 г. и жертвите да бъдат адекватно обезщетени;

38.  призовава настоятелно Индия да ратифицира Конвенцията против изтезанията и факултативния протокол към нея, както и Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване;

39.  счита, че в контекста на потвърдения отново ангажимент на ЕС и Индия за засилване на сътрудничеството по въпросите на правата на човека правата на жените следва да се включат в дневния ред на диалога за правата на човека между двамата партньори; приветства ангажимента на правителството на Индия за подобряване на правата на жените и за въвеждане на равенството между жените и мъжете в програмирането на политиката и насърчава индийските органи да предприемат по-нататъшни стъпки за разследване и предотвратяване на основаното на пола насилие и насърчаване на равенството между половете; приветства освен това факта, че ЕС финансира проекти в Индия по въпросите на насилието срещу жените и децата, и препоръчва това финансиране да бъде запазено; призовава за подобряване на правата на ЛГБТИК лицата и за отмяна на раздел 377 от Индийския наказателен кодекс;

o
o   o

40.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията и правителството и парламента на Индия.

(1) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 77.
(2) ОВ C 174 E, 14.7.2005 г., стр. 179.
(3) ОВ C 227 E, 21.9.2006 г., стр. 589.
(4) ОВ C 8 Е, 14.1.2010 г., стр. 69.
(5) ОВ C 239 Е, 20.8.2013 г., стр. 1.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0120.
(7) ОВ C 261 E, 10.9.2013 г., стр. 34.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0424


Мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на Италия
PDF 477kWORD 50k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на Италия (COM(2017)0540 – C8-0199/2017 – 2017/2101(BUD))
P8_TA(2017)0335A8-0280/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2017)0540 – C8‑0199/2017),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(2), и по-специално член 10 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3), и по-специално точка 11 от него,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0280/2017),

1.  отбелязва, че решението представлява най-голямото досега единично мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз;

2.  отбелязва, че максималният праг на аванса, предвиден в член 4а от Регламент (ЕО) № 2012/2002, изменен от Регламент (ЕС) № 661/2014 на Европейския парламент и на Съвета(4), често може да е недостатъчна помощ за тези бедствия, които са класифицирани като „големи природни бедствия“; подчертава, че е необходимо да се помисли за по-висок праг за тези конкретни първи финансови вноски, за да се обърне ефективно и бързо внимание на щетите, причинени от тази категория бедствия;

3.  приветства решението като знак за солидарността на Съюза с гражданите и регионите на Съюза, засегнати от природните бедствия;

4.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

5.  възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

6.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на Италия

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2017/1599.)

(1) ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(4) Регламент (ЕС) № 661/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (OВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 143).


Проект на коригиращ бюджет № 4/2017, придружаващ предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на Италия
PDF 471kWORD 50k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 4/2017 на Европейския съюз за финансовата 2017 година, придружаващ предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за оказване на помощ на Италия (11813/2017 – C8-0304/2017 – 2017/2109(BUD))
P8_TA(2017)0336A8-0281/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(1) на Съвета, и по-специално член 41 от него,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, приет окончателно на 1 декември 2016 г.(2),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 —2020(3) (Регламент за МФР),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(5),

—  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 4/2017, приет от Комисията на 26 юни 2017 г. (COM(2017)0541),

—  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 4/2017, приета от Съвета на 4 септември 2017 г. и предадена на Парламента на същия ден (11813/2017 — C8‑0304/2017),

—  като взе предвид членове 88 и 91 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0281/2017),

А.  като има предвид, че проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 4/2017 се отнася до мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) в размер на 1 196 797 579 EUR във връзка със земетресенията в Италия между август 2016 г. и януари 2017 г. в областите Абруцо, Лацио, Марке и Умбрия,

Б.  като има предвид, че сумата от 30 000 000 EUR вече беше платена за този случай по ФСЕС чрез авансово плащане от бюджета на Съюза за 2016 г.,

В.  като има предвид, че това представлява най-голямото досега мобилизиране на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че целта на проект на коригиращ бюджет № 4/2017 е официално внасяне на съответната бюджетна корекция в бюджета на Съюза за 2017 г.,

Д.  като има предвид, че Комисията предлага следователно да се измени бюджетът на Съюза за 2017 г. и да се увеличи бюджетна статия 13 06 01 „Подпомагане на държавите членки в случай на мащабно природно бедствие със сериозно отражение върху условията на живот, околната среда или икономиката“ с 1 166 797 579 EUR в бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания,

Е.  като има предвид, че въпреки че общата сума, налична за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС на този етап от годината, е с 293 971 080 EUR по-малка от предложената сума, Комисията предлага да покрие тази разлика от годишната сума на разположение през 2018 г., в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламента за МФР; като има предвид, че тази възможност никога не е била използвана преди,

Ж.  като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз е специален инструмент съгласно определението в Регламента за МФР и че съответните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания следва да бъдат включени в бюджета над таваните на МФР,

З.  като има предвид, че Комисията предлага напълно да се преразпределят необходимите бюджетни кредити за плащания в рамките на бюджета на Съюза за 2017 г. и да се попълни отрицателният резерв, активиран в коригиращ бюджет № 1/2017 (70 402 434 EUR) от бюджетните редове за програмите по линия на структурните фондове за периода 2007—2013 г.

1.  подчертава спешната необходимост от предоставяне на финансова помощ чрез фонд „Солидарност“ на ЕС на регионите, засегнати от природни бедствия; отбелязва, че създаването на полезни взаимодействия между всички налични инструменти на Съюза е от първостепенно значение за гарантиране на ефективно използване на средствата за дейности по възстановяване и всякакви други необходими действия;

2.  приема за сведение проект на коригиращ бюджет № 4/2017 във вида, в който е представен от Комисията;

3.  одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 4/2017;

4.  възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 4/2017 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Сметната палата и на националните парламенти.

(1)ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2)OВ L 51, 28.2.2017 г.
(3)ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(4)ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5)ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.


Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Финландия — EGF/2017/002 FI/Microsoft 2
PDF 512kWORD 53k
Резолюция
Приложение
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (заявление от Финландия – EGF/2017/002 FI/Microsoft 2) (COM(2017)0322 – C8-0193/2017 – 2017/2098(BUD))
P8_TA(2017)0337A8-0278/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2017)0322 – C8‑0193/2017),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(1) („Регламент за ЕФПГ“),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(2), и по-специално член 12 от него,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3) („МИС от 2 декември 2013 г.“), и по-специално точка 13 от него,

—  като взе предвид тристранната процедура съгласно точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—  като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0278/2017),

А.  като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия или от последиците на световната финансова и икономическа криза, и с цел подпомагане на тяхната реинтеграция на пазара на труда;

Б.  като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин,

В.  като има предвид, че Финландия подаде заявление EGF/2017/002 FI/Microsoft 2 за предоставяне на финансово участие от ЕФПГ съгласно критериите за намеса, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, вследствие на 1248 съкращения в Microsoft Mobile Oy и при единадесет доставчици и производители надолу по веригата във Финландия, осъществяващи дейност в икономическия сектор от разделение 62 по NACE Rev. 2 („Дейности в областта на компютърното програмиране, консултантски и други дейности“);

1.  изразява съгласие с Комисията, че условията, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Финландия има право на финансово подпомагане в размер на 3 520 080 EUR по този регламент, което съставлява 60% от общата сума в размер на 5 559 300 EUR;

2.  отбелязва, че Финландия е подала заявлението на 1 февруари 2017 г. и че след като Финландия е предоставила допълнителна информация, Комисията е приключила оценката му на 21 юни 2017 г.;

3.  припомня, че Microsoft Mobile Oy беше създадена през 2014 г., след като Microsoft придоби дейността с мобилни телефони на Nokia; отбелязва, че около 4700 служители на Nokia бяха прехвърлени към Microsoft Mobile Oy във Финландия;

4.  отбелязва, че основната причина за съкращенията в Microsoft Mobile Oy е световната конкуренция в сектора на мобилните телефони и произтичащата от това загуба на пазарен дял от Microsoft Mobile Oy и операционната му система, функционираща с Windows; отбелязва, че се стигна до загуба на пазарен дял въпреки факта, че Microsoft Mobile Oy създаде нови мобилни устройства и инвестира в дизайн, компоненти и маркетинг;

5.  отбелязва със съжаление предизвикателствата, пред които са изправени производителите на мобилни телефони в ЕС; счита, че трябва да се предложи подходяща подкрепа, така че засегнатите работници да могат да се преквалифицират, за да бъдат в по-добра позиция да намерят работни места в свързани или разрастващи се промишлени сектори;

6.  заключава, че съкращенията са свързани с изместването на производството на мобилни устройства към държави с по-ниско заплащане на труда; отбелязва, че победителите в надпреварата в производството на смартфони са производителите, установени в САЩ и Азия, които използват оперативен софтуер на Android и iOS;

7.  признава, че засегнатите региони Helsinki-Uusimaa, Länsi-Suomi и Etelä-Suomi вече са се сблъсквали с мащабни съкращения от страна на дружества в секторите на електрониката и софтуера и че в Länsi-Suomi и Etelä-Suomi има високи равнища на безработица (съответно 14,6 и 17,5% от работната сила); отбелязва, че се очаква 1000 от 1248 съкратени работници, отговарящи на условията за подпомагане от ЕФПГ, да участват в мерките;

8.  отбелязва, че 92,5% от бенефициерите от целевата група са на възраст между 30 и 54 години и че голям брой съкратени работници са високообразовани; отбелязва, че равнището на безработицата на високообразованите лица се увеличи значително и в трите региона; изразява загриженост относно трудното положение с безработицата на висококвалифицирани и образовани хора, чиито перспективи за заетост традиционно биха били добри;

9.  отбелязва, че Финландия планира шест вида мерки: (i) предоставяне на съвети и други подготвителни мерки, (ii) услуги по наемане на работа и бизнес услуги, (iii) обучение, (iv) безвъзмездни средства за създаване на ново предприятие, (vi) субсидии за изплащане на възнаграждения и (vii) надбавки за път и настаняване; отбелязва, че предложените действия съставляват активни мерки на пазара на труда; отбелязва, че са разпределени достатъчно средства за контрол и докладване;

10.  отбелязва, че мерките в подкрепа на доходите съставляват 26,74% от общия пакет от персонализирани услуги, под определения в Регламента за ЕФПГ максимум от 35%, както и че тези действия са обвързани с активното участие на бенефициерите от целевата група в дейности по търсене на работа или обучение;

11.  изтъква значението на активните мерки на пазара на труда, подкрепяни от ЕФПГ; отбелязва, че при предходни заявления по ЕФПГ предоставянето на персонализирани услуги за съкратените работници се доказа като изключително полезно;

12.  приветства използването на мрежата EURES за предаване на чуждестранните обяви за свободни работни места на лицата от Финландия, търсещи работа; приветства факта, че финландските органи насърчават съкратените работници да се възползват в пълна степен от правото си на свободно движение;

13.  разбира, че финансираните от ЕФПГ мерки за обучение ще допълват дейностите, финансирани от фонда, създаден от дружеството с цел подпомагане на бивши служители да създадат малки предприятия в сектора на информационните технологии и в други сектори; приветства тази инициатива;

14.  приветства факта, че финландските органи са започнали прилагането на персонализирани мерки за бенефициерите от целевата група на 12 юли 2016 г., много преди подаването на заявлението за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет;

15.  приветства факта, че са проведени консултации със заинтересованите страни, включително с представители на центровете за икономическо развитие, транспорт и околна среда („центровете ELY“), на службите по заетостта и икономическото развитие („TE offices“) на засегнатите региони, на Майкрософт, на технологичните сектори на Финландия, на синдикалната организация „Pro“, на Съюза на професионалните инженери във Финландия и на финландската Агенция за финансиране на иновациите;

16.  припомня, че при изготвянето на съгласувания пакет от персонализирани услуги, който ще получи подкрепа от ЕФПГ, следва да се вземат предвид бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения и че той следва да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите;

17.  потвърждава, че настоящото заявление е продължение на поредица предишни заявления, подадени от Финландия след загубите, понесени от Nokia (EGF/2007/003 FI/Perlos, EGF/2012/006 FI/Nokia Salo, EGF/2013/001 FI/Nokia, EGF/2015/001 FI/Broadcom, EGF/2015/005 FI/Computer Programming, EGF/2016/001 FI/Microsoft и EGF/2016/008 FI/Nokia Network Systems);

18.  отбелязва, че ЕФПГ вече оказва подкрепа (EGF/2016/001 FI/Microsoft) на служителите от Microsoft, съкратени преди това; подчертава, че бенефициерите от целевата група на настоящото предложение са различни от бенефициерите по посоченото заявление;

19.  отбелязва, че финландските органи са предоставили гаранции за това, че за предложените действия няма да бъде получена финансова помощ от други фондове или финансови инструменти на Съюза, че няма да бъде допуснато дублиране на финансирането и че тези действия ще допълват действия, финансирани от структурните фондове;

20.  припомня, че е важно да се подобрява пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната стопанска среда;

21.  отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни трудови договори, нито мерките за преструктуриране на дружества или сектори; отбелязва, че Финландия потвърди, че участието от страна на ЕФПГ няма да ги замени;

22.  изисква от Комисията да осигури публичен достъп до документите, свързани със заявленията по линия на ЕФПГ;

23.  одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

24.  възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление от Финландия — EGF/2017/002 FI/Microsoft 2

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение (ЕС) 2017/1600.)

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.


Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС): запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за прилагането на глобална, основана на пазара мярка от 2021 г.***I
PDF 753kWORD 76k
Изменения, приети от Европейския парламент на 13 септември 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за прилагането на глобална, основана на пазара мярка от 2021 г. (COM(2017)0054 – C8-0028/2017 – 2017/0017(COD))(1)
P8_TA(2017)0338A8-0258/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 2 а (ново)
(2a)  Опазването на околната среда е едно от най-важните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът.
Изменение 38
Предложение за регламент
Съображение 3
(3)  В заключенията си от 23—24 октомври 2014 г. Европейският съвет утвърди като обвързваща цел постигането до 2030 г. на вътрешно намаление на емисиите на парникови газове с най-малко 40% спрямо равнищата от 1990 г. На заседанието си на 6 март 2015 г. Съветът официално одобри този принос на Съюза и неговите държави членки да представлява техният планиран национално определен принос. В заключенията на Европейския съвет от октомври 2014 г. се посочва, че целта ще бъде осъществена с колективните усилия на Съюза по възможно най-разходоефективния начин, като се предвижда до 2030 г. намаленията в секторите на системата за търговия с емисии (СТЕ) и извън нея да възлязат съответно на 43 % и 30% спрямо равнищата от 2005 г. За постигането на тези намаления на емисиите следва да дадат своя принос всички сектори на икономиката.
(3)  В заключенията си от 23—24 октомври 2014 г. Европейският съвет утвърди като обвързваща цел постигането до 2030 г. на вътрешно намаление на емисиите на парникови газове с най-малко 40% спрямо равнищата от 1990 г. На заседанието си на 6 март 2015 г. Съветът официално одобри този принос на Съюза и неговите държави членки да представлява техният планиран национално определен принос. В заключенията на Европейския съвет от октомври 2014 г. се посочва, че целта ще бъде осъществена с колективните усилия на Съюза по възможно най-разходоефективния начин, като се предвижда до 2030 г. намаленията в секторите на системата за търговия с емисии (СТЕ) и извън нея да възлязат съответно на 43% и 30% спрямо равнищата от 2005 г. За постигането на тези намаления на емисиите следва да дадат своя принос всички сектори на икономиката, и за тази цел, Комисията следва да предостави, inter alia, платформа за обмен между държавите членки на най-добри практики и уроци в сектора на мобилност с ниски емисии.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 3 а (ново)
(3a)  Една добре функционираща и реформирана СТЕ на ЕС със засилен инструмент за стабилизиране на пазара ще бъде основният европейски инструмент за постигане на целта за намаляване на емисиите с 40%, с линеен фактор и безплатно разпределяне на квоти след 2020 г. Делът на тръжно продаваните квоти следва да бъде зададен в законодателния акт в процентно изражение, с оглед да се подобри сигурността при планирането във връзка с инвестиционните решения, да се подобри прозрачността, да се намали до минимум изтичането на въглерод и да стане цялостната система по-проста и лесно разбираема. Тези разпоредби следва да са в съответствие с целите на Съюза в областта на климата и поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и да са приведени в съответствие с диалога за улесняване през 2018 г., първия глобален преглед през 2023 г. и последващите глобални прегледи на всеки пет години след това, с цел да се предостави информация за последващи национално определени приноси (НОП).
Изменение 39
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)  Съюзът и неговите държави членки още от 1997 г. полагат усилия за постигане на международно споразумение за намаляване на въздействията на парниковите газове от въздухоплаването, а през 2008 г. въведоха законодателни разпоредби, които имат за цел въздействията на авиационните дейности върху изменението на климата да бъдат ограничени чрез функциониращата от 2005 г. система на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). За да се постигне напредък в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), ЕС на два пъти прие ограничени във времето дерогации от СТЕ на ЕС с цел задълженията за спазване на изискванията да обхващат само емисиите от полети между летища, разположени в Европейското икономическо пространство (ЕИП), като всички оператори на въздухоплавателни средства по даден маршрут се третират еднакво, независимо от това къде са установени. Най-новата дерогация от СТЕ на ЕС беше въведена с Регламент (ЕС) № 421/2014 на Европейския парламент и на Съвета и ограничи задълженията за спазване на изискванията до полетите в рамките на ЕИП през периода 2013—2016 г., като предвиждаше евентуални промени в обхвата на системата по отношение на дейността до и от летища, разположени извън ЕИП, от 1 януари 2017 г. нататък след преразглеждането, предвидено в посочения регламент.
(4)  Съюзът и неговите държави членки още от 1997 г. полагат усилия за постигане на международно споразумение за намаляване на въздействията на парниковите газове от въздухоплаването, а през 2008 г. въведоха законодателни разпоредби, които имат за цел въздействията на авиационните дейности върху изменението на климата да бъдат ограничени чрез функциониращата от 2005 г. система на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). В своето решение от 21 декември 2011 г.1a Съдът на Европейския съюз постанови, че включването на полетите извън ЕИП в СТЕ на ЕС не нарушава международното право. Освен това от 2004 г. и 2008 г. насам държавите членки отново поеха ангажимент за изпълнението на концепцията за Единно европейско небе, като вземат под внимание растежа в обема на въздушния трафик през следващите години. За да се осъществи напредък в рамките на управлението на въздушното движение, е необходимо ускоряване на реализацията на съвместното предприятие SESAR (изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе), както и подпомагане на новативните технологии в рамките на проекта „Чисто небе“. Въвеждането на глобалната, основана на пазара мярка посредством Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) следва да допринесе за постигането на допълнителен напредък по отношение на намаляването на емисиите от въздухоплаването. За да се постигне напредък в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), ЕС на два пъти прие ограничени във времето дерогации от СТЕ на ЕС с цел задълженията за спазване на изискванията да обхващат само емисиите от полети между летища, разположени в Европейското икономическо пространство (ЕИП), като всички оператори на въздухоплавателни средства по даден маршрут се третират еднакво, независимо от това къде са установени. Най-новата дерогация от СТЕ на ЕС беше въведена с Регламент (ЕС) № 421/2014 на Европейския парламент и на Съвета и ограничи задълженията за спазване на изискванията до полетите в рамките на ЕИП през периода 2013—2016 г., като предвиждаше евентуални промени в обхвата на системата по отношение на дейността до и от летища, разположени извън ЕИП, от 1 януари 2017 г. нататък след преразглеждането, предвидено в посочения регламент.
_________________
1a Решение на Съда на ЕС от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of America and Others/ Secretary of State for Energy and Climate Change, C-366/10, ECLI:EU:C:2011:864.

Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 5
(5)  Предвид приетата на 39-ата сесия на Асамблеята на ИКАО през октомври 2016 г. резолюция, която предвижда от 2021 г. да се прилага глобална, основана на пазара мярка за компенсиране на емисиите от международната авиация над равнищата от 2020 г., се счита за целесъобразно съществуващата дерогация да се запази, докато бъде постигнат по-нататъшен напредък по отношение на съставните елементи и прилагането на глобалната, основана на пазара мярка. В тази връзка се планира през 2018 г. ИКАО да приеме стандарти и препоръчителни практики, чрез които да се допълни резолюцията и да се прилага глобалната система. При все това, за конкретното въвеждане на системата в действие ще бъде необходимо членуващите в ИКАО държави да предприемат мерки на национално равнище. ИКАО трябва да разработи и механизми за управление, включително регистрационна система. Във връзка с това срокът на съществуващата дерогация от задълженията по СТЕ на ЕС за полетите до и от трети държави следва да бъде удължен в зависимост от преразглеждането на прилагането на схемата на ИКАО, за да бъде запазен импулсът в ИКАО и да се улесни въвеждането в действие на схемата на ИКАО. В резултат на удължаването на срока на дерогацията, количеството на квотите, които трябва да се продават на търг и да се издават безплатно, включително от специалния резерв, следва да бъде същото, каквото съответства на 2016 г., и следва да е пропорционално на намаляването на задължението за връщане на квоти.
(5)  Предвид приетата на 39-ата сесия на Асамблеята на ИКАО през октомври 2016 г. резолюция, която предвижда от 2021 г. да се прилага глобална, основана на пазара мярка за компенсиране на емисиите от международната авиация над равнищата от 2020 г., се планира през 2018 г. ИКАО да приеме стандарти и препоръчителни практики, чрез които да се допълни резолюцията и да се прилага глобалната система. При все това, за конкретното въвеждане на системата в действие ще бъде необходимо членуващите в ИКАО държави да предприемат мерки на национално равнище. ИКАО трябва да разработи и механизми за управление, включително регистрационна система. Във връзка с това срокът на съществуващата дерогация от задълженията по СТЕ на ЕС за полетите до и от трети държави следва да бъде удължен до 2021 г., за да бъде запазен импулсът в ИКАО и да се улесни въвеждането в действие на схемата на ИКАО. В резултат на удължаването на срока на дерогацията, количеството на квотите, които трябва да се продават на търг и да се издават безплатно, включително от специалния резерв, следва да бъде същото, каквото съответства на 2016 г., и следва да е пропорционално на намаляването на задължението за връщане на квоти.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 5 а (ново)
(5a)  50% от квотите следва да се продават на търг от 1 януари 2021 г., докато общият брой на квотите следва да подлежи на прилагането на фактора на линейно намаляване съгласно предвиденото в член 9 от Директива 2003/87/ЕО.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 5 б (ново)
(5б)  Приходите от търгове на квоти или тяхната парична равностойност следва да се използват за справяне с изменението на климата в Съюза и в трети държави, inter alia, за намаляване на емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата в Съюза и в трети държави, по-специално в развиващите се държави, за финансиране на научни изследвания и развойна дейност за смекчаване и адаптиране, включително в областта на аеронавтиката, въздушния транспорт и устойчивите алтернативни горива във въздухоплаването, за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии, както и за покриване на разходите за администриране на СТЕ на ЕС. Следва да се обърне специално внимание на държавите членки, които използват тези приходи за съфинансиране на програми за научни изследвания и иновации или инициативи в рамките на Деветата рамкова програма за научни изследвания (РП9). Прозрачността при използването на приходите от търгове на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО е от ключова важност в подкрепа на ангажиментите на Съюза.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 5 в (ново)
(5в)  Компенсациите на емисии по глобалната, основана на пазара мярка включват един елемент в „пакета от мерки“ на ИКАО за постигане на амбициозната цел за въглеродно неутрален растеж от 2020 г. и следва да бъдат допълвани от напредък в прилаганите в корпуса и задвижването технологии. Постоянното финансиране на стратегии и програми за научни изследвания, като например съвместните технологични инициативи „Чисто небе“, SESAR и „Хоризонт 2020“ ще бъде от съществено значение за постигане на подобрения в технологичните иновации и оперативни подобрения с цел надхвърляне на целта за въглеродно неутрален растеж от 2020 г. и постигане на намаление в абсолютно изражение на емисиите за целия сектор. Освен това е важно законодателството на Съюза, като например Единното европейско небе, насочено към предотвратяване на фрагментацията на европейското въздушно пространство и следователно на увеличаване на емисиите на CO2 от въздухоплаването, да бъде приложено бързо и изцяло от държавите членки.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 6
(6)  Като се има предвид, че някои основни характеристики на глобалната, основана на пазара мярка все още предстои да бъдат разработени и че нейното прилагане зависи от вътрешното законодателство на отделните държави и региони, се счита за целесъобразно да се извърши преразглеждане — щом се добие яснота относно естеството и съдържанието на тези правни инструменти — преди началото на глобалната, основана на пазара мярка на ИКАО, и да бъде представен доклад на Европейския парламент и на Съвета. В този доклад следва да се разгледат всички стандарти или други инструменти, приети от ИКАО, предприетите от трети държави действия за изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка, която от 2021 г. ще се прилага по отношение на емисиите, както и другите съответни промени в международен план (например правилата в рамките на РКООНИК и Парижкото споразумение относно пазарите и отчитането на въглеродни емисии). В доклада следва да се обсъди по какъв начин тези инструменти да бъдат въведени в законодателството на Съюза в рамките на преразглеждане на СТЕ на ЕС. При целесъобразност в него следва да се разгледат и правилата, приложими за полетите в рамките на ЕИП. При целесъобразност докладът следва да се придружава от предложение до Европейския парламент и до Съвета, съгласувано с целта за осигуряване на приноса на въздухоплаването за изпълнението на поетия от Съюза ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове в цялата икономика до 2030 г.
(6)  Като се има предвид, че някои основни характеристики на глобалната, основана на пазара мярка все още предстои да бъдат разработени и че нейното прилагане зависи от вътрешното законодателство на отделните участващи държави и региони, Комисията следва да докладва редовно на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка в преговорите на ИКАО, и по-специално относно съответните инструменти, приети от ИКАО, предприетите от трети държави действия за изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка за периода 2021—2035 г., усилията за установяване на амбициозни и обвързващи мерки с цел постигане на дългосрочната цел на сектора на въздухоплаването за намаляване наполовина на емисиите на CO2 до равнищата от 2005 г. до 2050 г., както и другите съответни промени в международен план (например правилата в рамките на РКООНИК и Парижкото споразумение относно пазарите и отчитането на въглеродни емисии). След като има яснота относно естеството и съдържанието на инструментите на ИКАО и преди началото на глобалната, основана на пазара мярка на ИКАО, Комисията следва да представи доклад, в който да обсъди по какъв начин тези инструменти да бъдат въведени във и да съответстват на законодателството на Съюза в рамките на преразглеждане на СТЕ на ЕС. В този доклад следва допълнително да се разгледат и правилата, приложими за полетите в рамките на ЕИП. При целесъобразност докладът следва да се придружава от предложение до Европейския парламент и до Съвета, съгласувано с целта за осигуряване на приноса на въздухоплаването за изпълнението на поетия от Съюза ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове в цялата икономика до 2030 г.
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 6 а (ново)
(6a)  За да се гарантира, че се съблюдават съществуващите и бъдещите вътрешни стандарти на Съюза във връзка с климата, и без да се засяга прегледът, посочен в член 28б от Директива 2003/87/ЕО, CORSIA следва да бъде въведена в правото на Съюза и приведена в съответствие с него чрез СТЕ на ЕС.
Изменение 41
Предложение за регламент
Съображение 6 б (ново)
(6б)  На равнището на Съюза бяха приети редица законодателни актове, които имат за цел да се предотврати разпокъсаността на европейското въздушно пространство, за да се подобрят потокът на въздушното движение и контролът на използването на въздушното пространство, като по този начин се намалят емисиите. В рамките на Съюза схемата CORSIA следва да се разглежда като част от т.нар. „пакет от мерки“ на ИКАО, заедно с пълното прилагане от страна на държавите членки на законодателството за Единното европейско небе, SESAR, използването на ГНСС за спътникова навигация и съвместните технологични инициативи като „Чисто небе I“ и „Чисто небе II“. Комисията следва също да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно действията за прилагането на ГОПМ, предприети от държавите членки за намаляване на емисиите на парникови газове от въздухоплаването, включително информация, отнасяща се до използването на приходите, предоставена от държавите членки в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 525/2013.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 6 в (ново)
(6в)  Въпреки че техническите правила за глобална, основана на пазара мярка на ИКАО все още предстоят да бъдат приети от Съвета на ИКАО, важно е регулаторните органи и операторите на въздухоплавателни средства да разполагат с информация за изискванията за измерване, отчитане и проверка и единиците емисии, допустими съгласно схемата на ИКАО, на възможно най-ранен етап, с цел да се улесни подготовката за прилагането на схемата на ИКАО и на мониторинга на емисиите на CO2 от 1 януари 2019 г. Тези изисквания за измерване, отчитане и проверка следва да имат равнище на строгост, което съответства на изискванията за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове съгласно Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията, и следва да гарантират, че внесените доклади за емисиите се проверяват в съответствие с Регламент (ЕС) № 600/2012 на Комисията.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 6 г (ново)
(6г)  Поверителността на техническата работа в ИКАО следва да бъде отчетена, но също така е важно държавите — членки на ИКАО, операторите на въздухоплавателни средства и гражданското общество да бъдат ангажирани с работата на ИКАО, за да изпълнят глобалната, основана на пазара мярка и ИКАО да достигне до всички заинтересовани лица и да ги информира своевременно за напредъка и решенията. За да бъде постигнато това, може да се наложи преразглеждане на протоколите за неоповестяване на информация за членовете и наблюдателите на Комитета на ИКАО за защита на околната среда от въздухоплаването (CAEP).
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 7
(7)  За да може да приема незаконодателни актове от общ характер, с които се допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателен акт, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора, чрез които да се приемат приложими към операторите на въздухоплавателни средства мерки за мониторинг, докладване и проверка на емисиите, за целите на глобалната, основана на пазара мярка, която се разработва от ИКАО. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 година. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.
(7)  За да може да приема незаконодателни актове от общ характер, с които се допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателен акт, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора, чрез които да се приемат приложими към операторите на въздухоплавателни средства мерки за мониторинг, докладване и проверка на емисиите, за целите на глобалната, основана на пазара мярка, която се разработва от ИКАО. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, по-специално на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 година. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове, за да се повишат по този начин прозрачността и ефикасността на процеса на вземане на решения.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 7 а (ново)
(7a)  Докато дългосрочната цел следва да бъде постигането на единна глобална схема за намаляване на въглеродните емисии от въздухоплаването до втория етап на схемата на ИКАО през 2024 г., в случай че глобалната, основана на пазара мярка на ИКАО е недостатъчна за постигане на целите на Съюза в областта на климата и на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, следва също да бъдат проучени други варианти за намаляване на емисиите на въглерод.
Изменение 14
Предложение за регламент
Съображение 7 б (ново)
(7б)  Въздухоплаването оказва влияние върху климата и чрез отделяне на азотни оксиди, водни пари и сулфатни частици и частици от сажди на голяма надморска височина. Според оценка на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) понастоящем общото въздействие на въздухоплаването върху климата е от два до четири пъти по-голямо, отколкото само въздействието от неговите предишни емисии на въглероден диоксид. До постигане на научен напредък в тази област следва да се предприемат действия в рамките на възможното по отношение на всички видове въздействие на въздухоплаването. Следва също да се насърчават научни изследвания в областта на образуването на инверсионни следи, тяхното развитие в перести облаци, както и относно по-малките преки въздействия на сулфатни аерозоли, сажди, инверсионни следи от водни пари и перести облаци и относно ефективни мерки за смекчаване на вредните последици, включително оперативни и технически мерки.
Изменение 15
Предложение за регламент
Съображение 9 а (ново)
(9a)  Безспорно е, че емисиите на парникови газове от въздухоплаването надхвърлят свързаните с CO2 въздействия. В Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета1a Комисията вече пое ангажимент да представи през 2008 г. съответно предложение във връзка с азотните оксиди. Въпреки свързаните с това технически и политически трудности Комисията следва да ускори действията си в това отношение.
__________________
1a Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 8, 13.1.2009 г., стр. 3).
Изменение 16
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка -1 (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3в – параграф 3 a (нов)
(-1)  В член 3в се добавя следният параграф:
„3a. Общото количество квоти, които ще бъдат разпределени на операторите на въздухоплавателни средства през 2021 г., е с 10% по-ниско от средното разпределение за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2016 г., а след това ежегодно намалява със същия процент като този на общия праг за СТЕ на ЕС, посочен в член 9, втора алинея, така че прагът за отрасъла на въздухоплаването да се приведе в по-голямо съответствие с този за останалите отрасли от СТЕ на ЕС до 2030 г.
За въздухоплавателни дейности до и от летища, намиращи се в държави извън ЕИП, количеството квоти, което трябва да бъде отпуснато от 2021 г. нататък, може да бъде адаптирано, като се вземе предвид глобалната, основана на пазара мярка на ИКАО, който ще бъде прилаган от 2021 г. с цел компенсиране на емисиите от международната авиация над равнищата от 2020 г.“
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка -1 a (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3 г – параграф 2
(-1a)  Параграф 2 се заменя със следното:
2.  От 1 януари 2013 г. 15% от квотите се разпределят чрез търг. Този процент квоти може да бъде увеличен като част от общия преглед на настоящата директива.
2.  От 1 януари 2021 г. 50% от квотите се разпределят чрез търг. Този процент квоти може да бъде увеличен като част от общия преглед на настоящата директива.
Изменение 18
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка -1 б (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3г – параграф 3 – алинея 1
(-1б) В член 3г, параграф 3, първата алинея се заменя със следния текст:
„Приема се регламент, съдържащ подробни разпоредби относно продажбата чрез търг, извършвана от държавите-членки за квоти, за които не се изисква да бъдат издадени безплатно в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член или член 3е, параграф 8. Броят квоти, който ще бъде определен за продажба чрез търг за всеки период от всяка държава-членка, е пропорционален на дела ѝ от общия брой установени авиационни емисии за всички държави-членки за референтната година, докладвани в изпълнение на член 14, параграф 3 и проверени съгласно член 15. За периода, посочен в член 3в, параграф 1, референтната година е 2010 г., а за всеки следващ период, посочен в член 3в, референтната година е календарната година, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.“
„На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член [23], за да допълни настоящата директива, като определи подробни договорености относно продажбата чрез търг, извършвана от държавите-членки за квоти, за които не се изисква да бъдат издадени безплатно в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член или член 3е, параграф 8. Броят квоти, който ще бъде определен за продажба чрез търг за всеки период от всяка държава-членка, е пропорционален на дела ѝ от общия брой установени авиационни емисии за всички държави-членки за референтната година, докладвани в изпълнение на член 14, параграф 3 и проверени съгласно член 15. За периода, посочен в член 3в, параграф 1, референтната година е 2010 г., а за всеки следващ период, посочен в член 3в, референтната година е календарната година, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.“
Изменение 19
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка -1 в (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3г – параграф 3 – алинея 2
(-1в) В член 3г, параграф 3 се заличава втората алинея.
Изменение 42
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка -1 г (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 3 г – параграф 4 – алинея 1
(-1г) В член 3г, параграф 4 първата алинея се заменя със следното:
„Държавите членки определят как ще се използват приходите от продажбата на квотите чрез търг. Тези приходи следва да се използват за справяне с изменението на климата в ЕС и в трети държави, inter alia, за намаляване на емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата в ЕС и в трети държави, по-специално в развиващите се държави, за финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, включително и по-специално в секторите на въздухоплаването и въздушния транспорт, за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии, както и за покриване на разходите за администриране на схемата на Общността. Приходите от търговете следва да се използват също така като източник на средства за финансовата вноска в Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия и за мерки за предотвратяване на обезлесяването. “
„Всички приходи от продажбата на квотите чрез търг се използват за справяне с изменението на климата в Съюза и в трети държави, inter alia, за намаляване на емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата в Съюза и в трети държави, по-специално в развиващите се държави, за финансиране на научни изследвания и развойна дейност за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, включително по-специално в секторите на въздухоплаването и въздушния транспорт, за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии, както и за покриване на разходите за администриране на схемата на Съюза, и за финансиране на общи проекти с цел намаляване на емисии на парникови газове в сектора на въздухоплаването, като например съвместното предприятие SESAR и съвместните технологични инициативи „Чисто небе“, които дават възможност за широкото разпространение на ГНСС за спътникова навигация и на оперативно съвместими способности във всички държави членки, и по-специално такива, които подобряват аеронавигационната инфраструктура, предоставянето на аеронавигационно обслужване и използването на въздушното пространство. Приходите от търговете може да се използват също така като източник на средства за финансовата вноска в Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия и за мерки за предотвратяване на обезлесяването. Специално внимание се отделя на държави членки, които използват приходи за съфинансиране на програми за научни изследвания и иновации или инициативи в рамките на Деветата рамкова програма за научни изследвания (РП9). Прозрачността при използването на приходите от търгове на квоти съгласно настоящата директива е от ключова важност в подкрепа на ангажиментите на Съюза.“
Изменение 21
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка -1 д (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 12 – параграф 3
(-1д) В член 12 параграф 3 се заменя със следното:
3.  Държавите членки гарантират, че до 30 април всяка година операторът на всяка инсталация връща определен брой квоти, различни от квотите, издадени съгласно глава II, равен на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година, като това е проверено в съответствие с член 15, както и че те са отменени впоследствие.
„3. Държавите членки гарантират, че до 30 април всяка година операторът на всяка инсталация връща определен брой квоти, равен на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година, като това е проверено в съответствие с член 15, както и че те са отменени впоследствие.
Изменение 47
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка -1 е (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 12 – параграф -3 а (нов)
-1д) В член 12 след параграф 3а се добавя следният параграф:
-3a.) С цел защита на екологосъобразността на СТЕ на ЕС операторите на въздухоплавателни средства и другите оператори в СТЕ на ЕС не може да използват квоти, издадени от 1 януари 2018 г. нататък от държава членка, по отношение на която има задължения за операторите на въздухоплавателни средства и другите оператори, които се прекратяват. Настоящият параграф се прилага с правния акт, посочен в член 19.
Изменение 22
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка -1 ж (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 21 – параграф 2 a (нов)
(-1ж) В член 21 се добавя следният параграф:
„2a. На основата на данни, предоставени чрез сътрудничеството, посочено в член 18б, в доклада, посочен в параграф 2, се включва списък на операторите, към които се прилагат изискванията на настоящата директива и които не са разкрили сметка в регистъра.“
Изменение 23
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква а – подточка i
Директива 2003/87/ЕО
Член 28а - параграф 1 - буква a
а)  всички емисии от полети до и от летища, намиращи се в държави извън Европейското икономическо пространство (ЕИП), през всяка календарна година от 1 януари 2013 г., в зависимост от преразглеждането, посочено в член 28б;
а)  всички емисии от полети до и от летища, намиращи се в държави извън Европейското икономическо пространство (ЕИП), през всяка календарна година от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г., в зависимост от преразглеждането, посочено в член 28б;
Изменение 24
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква а – подточка i
Директива 2003/87/ЕО
Член 28а - параграф 1 - буква б
б)  всички емисии от полети между летище, намиращо се в даден най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и летище, намиращо се в друг регион на ЕИП, през всяка календарна година от 1 януари 2013 г., в зависимост от преразглеждането, посочено в член 28б;
б)  всички емисии от полети между летище, намиращо се в даден най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и летище, намиращо се в друг регион на ЕИП, през всяка календарна година от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г., в зависимост от преразглеждането, посочено в член 28б;
Изменение 25
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква а – подточка i а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 28а – параграф 1 – буква б a (нова)
ia.  добавя се следната точка:
„ба) всички емисии от полети между летища, намиращи се в ЕИП, осъществени вследствие на пренасочване на полет, посочен в букви а) или б) от настоящия параграф, към летище, намиращо се в ЕИП, през всяка календарна година, считано от 1 януари 2017 г., като подлежат на преразглеждането, посочено в член 28б.“
Изменение 26
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б – подточка i
Директива 2003/87/ЕО
Член 28a – параграф 2 – алинея 1
Чрез дерогация от членове 3г – 3е и до влизането в сила на измененията след преразглеждането, посочено в член 28б, от 1 януари 2017 г. на операторите на въздухоплавателни средства всяка година се издава такъв брой квоти, какъвто съответства на 2016 г. От 2021 г. нататък към броя на квотите се прилага линейният коефициент, посочен в член 9.
Чрез дерогация от членове 3г—3е и до влизането в сила на измененията след преразглеждането, посочено в член 28б, от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г. на операторите на въздухоплавателни средства всяка година се издава такъв брой квоти, какъвто съответства на 2016 г. От 2021 г. нататък към броя на квотите се прилага линейният коефициент, посочен в член 9.
Изменение 27
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква б – подточка ii
Директива 2003/87/ЕО
Член 28a – параграф 2 – алинея 3
ii.  третата алинея се заличава;
ii.  третата алинея се заменя със следното:
„По отношение на дейността за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2020 г. държавите членки публикуват броя на авиационните квоти, разпределени на всеки оператор на въздухоплавателно средство до 1 септември 2018 г.“
Изменение 28
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква в
Директива 2003/87/ЕО
Член 28a – параграф 4
4.  Чрез дерогация от член 3г, параграф 3 броят на квотите, които всяка държава членка предлага на търг от 1 януари 2013 г., се намалява, така че да съответства на нейния дял от отредените ѝ авиационни емисии от полети, които не са предмет на дерогациите, предвидени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член.“;
4.  Чрез дерогация от член 3г, параграф 3 броят на квотите, които всяка държава членка предлага на търг по отношение на периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. се намалява, така че да съответства на нейния дял от отредените ѝ авиационни емисии от полети, които не са предмет на дерогациите, предвидени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член.“
Изменение 29
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 1 – буква г а (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 28a – параграф 8
га)  параграф 8 се заличава.
Изменение 30
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2003/87/ЕО
Член 28б – параграф 1
1.  Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно съответните стандарти или други правни инструменти на ИКАО, относно вътрешните мерки, предприети от трети държави за изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка, която от 2021 г. ще се прилага по отношение на емисиите, както и относно другите съответни промени в международен план.
1.  До 1 януари 2019 г. и на редовни интервали след това, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно съответните стандарти и препоръчителните практики (SARPs) на ИКАО, одобрените препоръки на Съвета на ИКАО, имащи отношение към глобалната, основана на пазара мярка, или други правни инструменти, както и относно вътрешните мерки, предприети от трети държави за изпълнението на глобалната, основана на пазара мярка, която от 2021 г. ще се прилага по отношение на емисиите, последиците от резервациите от трети държави, както и относно другите съответни промени в международен план. Също така Комисията предоставя редовно актуализирана информация на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на глобален регистър и развитието на препоръчаните стандарти и практики (SARPs) в съответствие с процедурите на ИКАО за създаване на стандарти. В съответствие с глобалния преглед на РКООНИК Комисията също така докладва относно усилията за изпълнение на амбициозната дългосрочна цел на сектора на въздухоплаването за намаляване наполовина до 2050 г. на емисиите на CO2 от въздухоплаването в сравнение с тези от 2005 г.
Изменение 31
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2003/87/ЕО
Член 28б – параграф 2
2.  В доклада следва да се обсъди по какъв начин тези инструменти на ИКАО да бъдат въведени в законодателството на Съюза в рамките на преразглеждане на настоящата директива. При целесъобразност в доклада се разглеждат и правилата, приложими за полетите в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
2.  До 1 март 2020 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на инструментите и опциите на ИКАО, които ще бъдат въведени в правото на Съюза чрез преразглеждане на директивата. При целесъобразност в доклада се разглеждат и правилата, приложими за полетите в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Докладът разглежда също така и амбицията и цялостната екологосъобразност на глобалната, основана на пазара мярка, включително нейната обща амбиция по отношение на целите по Парижкото споразумение, равнище на участие, изпълнимост, прозрачност, санкции за неспазване, процедури за участие на обществеността, качество на компенсационните кредити, измерване, отчитане и проверка на емисиите, регистри, отчетност и правила относно използването на биогорива. Освен това в доклада се разглежда въпросът дали делегираният акт, приет съгласно член 28в, параграф 2, трябва да бъде преразгледан.
Изменение 33
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2003/87/ЕО
Член 28б – параграф 3
3.  При целесъобразност докладът може да се придружава от предложения до Европейския парламент и до Съвета за изменение, заличаване, удължаване или замяна на дерогациите, предвидени в член 28а, в съответствие с поетия от Съюза ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове в цялата икономика до 2030 г.
3.  При целесъобразност докладът, посочен в параграф 2 от настоящия член, се придружава от предложения до Европейския парламент и до Съвета за изменение, заличаване, удължаване или замяна на дерогациите, предвидени в член 28а, в съответствие с поетия от Съюза ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове в цялата икономика до 2030 г. с цел гарантиране на цялостната екологосъобразност и ефективност на действията на ЕС в областта на климата и намаляване на неяснотите преди пускането в експлоатация на CORSIA.
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 2
Директива 2003/87/ЕО
Член 28в — параграф 1
1.  Комисията приема разпоредби с оглед на адекватния мониторинг, докладване и проверка на емисиите за целите на прилагането на глобалната, основана на пазара мярка, която се разработва от ИКАО. Тези разпоредби трябва да се основават на същите принципи, както регламентът, упоменат в член 14, параграф 1, и да осигуряват това представените доклади за емисиите да се проверяват в съответствие с член 15.
1.  Комисията приема разпоредби с оглед на адекватния мониторинг, докладване и проверка на емисиите за целите на прилагането на глобалната, основана на пазара мярка, която се разработва от ИКАО. Тези разпоредби трябва изцяло да съответстват на принципите в регламента, упоменат в член 14, параграф 1, и да осигуряват това представените доклади за емисиите да се проверяват в съответствие с член 15.
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – точка 2 a (нова)
Директива 2003/87/ЕО
Член 30 – параграф 4 a (нов)
(2a)  В член 30 се добавя следният параграф:
„4a. До 1 януари 2020 г. Комисията представя актуализиран анализ на несвързани с CO2 въздействия на въздухоплаването, придружен, по целесъобразност, от законодателно предложение относно най-добрия начин за преодоляване на тези въздействия.“

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А8‑0258/2017).


Включване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. ***I
PDF 831kWORD 82k
Изменения, приети от Европейския парламент на 13 септември 2017 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата (COM(2016)0479 – C8-0330/2016 – 2016/0230(COD))(1)
P8_TA(2017)0339A8-0262/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение -1 (ново)
(-1)  Протокол №1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, трябва да бъде взет предвид.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение -1 a (ново)
(-1a)  Протокол №2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, трябва да бъде взет предвид.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 3
(3)  На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение за ратифицирането от страна на ЕС на Парижкото споразумение. Настоящото законодателно предложение е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както беше потвърдено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г.10
(3)  След като на 4 октомври 2016 г. Европейският парламент даде своето одобрение, на 5 октомври 2016 г. Съветът ратифицира Парижкото споразумение от името на Съюза. Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Във връзка с това настоящият регламент е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както е предвидено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г10. Съюзът трябва да продължи да дава водещ пример и да увеличи усилията си до нива, които съответстват на целта на Парижкото споразумение.
__________________
__________________
10 http://www4.unfccc.int/submissions/indc/Submission%20Pages/submissions.aspx
10 http://www4.unfccc.int/ndcregistry/pages/Party.aspx?party=EUU
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)  Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища. За да се постигне тази цел, страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите.
(4)  Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища, което изисква светът да навлезе в период на отрицателни равнища на емисиите, през който горите, селскостопанските земи, влажните зони, включително торфищата, ще играят централна роля. Парижкото споразумение има също така за цел да заздрави глобалния отговор на заплахата от изменението на климата, в контекста на устойчивото развитие и усилията за изкореняване на бедността, включително като се повиши способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата и се увеличи устойчивостта спрямо изменението на климата, а също и като се насърчи развитието при ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни. В Споразумението от Париж страните признават също така „основния приоритет за гарантирането на продоволствената сигурност и премахването на глада, както и особената уязвимост на системите за производство на храни към неблагоприятното въздействие от изменението на климата“. За да се постигне целта на Парижкото споразумение е необходимо страните да увеличат колективните си усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата и за ограничаване на глобалното затопляне. Страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите. В Парижкото споразумение страните потвърждават също, че мерките за адаптацията трябва да следват напълно прозрачен подход, като се вземат предвид екосистемите, както и че тези мерки следва да се основават на най-добрите налични научни данни.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 6 а (ново)
(4a)  От съществено значение е горите да се управляват по устойчив начин в съответствие с принципите за устойчиво управление на горите, разработени в рамките на процеса „Forest Europe“. Този процес определя устойчивото управление на горите като управление и използване на горите и залесените земи по начин и в степен, позволяващи да се съхрани биологичното им разнообразие, производителността, капацитетът за възстановяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми. Такъв вид управление изисква също да бъде призната ролята на залесяването в този контекст.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 4 б (ново)
(4б)  За постигане на отрицателни равнища на емисиите, както се изисква за постигане на целите на Парижкото споразумение, е необходима стабилна система за отчитане във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Поглъщанията чрез ЗПЗГС са обратими и следва да се разглеждат като отделен стълб в рамката за политиката на Съюза в областта на климата.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 5
(5)  На Европейския съвет от 23 – 24 октомври 2014 г. бяха взети под внимание и многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“) в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г.
(5)  На Европейския съвет от 23 – 24 октомври 2014 г. бяха взети под внимание и многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Освен това въвеждането на технологични решения в секторите на селското и горското стопанство допринася за увеличаване на производството и намаляване на екологичния отпечатък. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“) в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 6
(6)  Секторът на ЗПЗГС може да допринесе за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение е стабилността и приспособяемостта на въглеродните депа.
(6)  Секторът на ЗПЗГС е изложен в голяма степен и много уязвим към изменението на климата. Същевременно секторът има огромен потенциал да предоставя дългосрочни ползи за климата и да допринася значително за постигането на дългосрочните цели в областта на климата на равнището на Съюза и на международно равнище. Секторът на ЗПЗГС допринася за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. Този сектор също така предоставя биоматериали, които могат до известна степен да заместят изкопаеми материали или такива с високи въглеродни емисии с биомаса от горите, която е възобновяема и със слаб въглероден интензитет. По отношение на такова заместване следва да се вземе предвид целият жизнен цикъл на тези материали, от производството на суровината до етапа на нейната преработка. Биоикономиката, включително заместването на материали, като например в строителството, в т.ч. и биоенергията, играе важна роля в прехода към икономика без изкопаеми горива. За да бъдат ефективни и в съответствие с Парижкото споразумение мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение са устойчивото управление на горите и ресурсите и дългосрочната стабилност и приспособяемост на въглеродните депа. Тъй като секторът на ЗПЗГС се отличава с дългосрочни времеви рамки, за да бъдат устойчивите инвестиции възможни в дългосрочен план, са необходими дългосрочни стратегии.
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 6 а (ново)
(6а)   Съюзът следва да се превърне в световен лидер в насърчаването и изнасянето на научните изследвания и инвестициите в устойчиви, напреднали и новаторски практики, техники и идеи в сектора на ЗПЗГС, както и в разпространението на зелените технологии, за да се намалят емисиите на парникови газове, като същевременно се запази производството на храни, като по този начин Съюзът се превърне в пример за своите международни партньори, в това число и за развиващите се страни. В този контекст ефективното сътрудничество и партньорство с частния сектор, и по-специално с малките и средни предприятия, следва да бъде засилено.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 6 б (ново)
(6б)  Даването на приоритет на финансирането за изследователска дейност в областта на изменението на климата ще укрепи значението на ЗПЗГС по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях. По-специално, очакваното засилване на програмата на Съюза за научни изследвания и иновации за периода 2021 – 2028 в сектора на ЗПЗГС, наред с другото, ще допринесе за задълбочаването и разпространението на научните знания и на знанията, с които разполагат местните общности относно резултатите, постигани от сектора, ускоряването на устойчивите иновации, насърчаването на прехода към ерата на цифровите технологии, модернизирането на обучението и образованието, повишаването на устойчивостта на сектора на ЗПЗГС и осъществяването на мониторинг на биологичното разнообразие и на човешката дейност.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 6 в (ново)
(6в)  Научните изследвания на ролята на мъртвата дървесина, по-специално надземни парчета сурова дървесина и погребана мъртва дървесина в управлявани и неуправлявани гори, следва да се увеличат, за да се подобри точността на въглеродното отчитане на горите и при изчисляването на нетния въглероден баланс на екосистемите. Налице са ограничени данни, но те сочат, че мъртвата дървесина може да представлява голямо въглеродно депо, като оставянето на мъртвата дървесина на място би могло, наред с друго, да играе значителна роля по отношение на биологичното разнообразие и да се признава за важна част от стратегия за намаляване на парниковите газове. Това указание е от значение, като се има предвид, че управлението на горите може да отдава предимство на отстраняването на мъртвата дървесина, например за целите на производството на енергия, и всяко решение за правилно смекчаване и адаптиране следва да бъде информирано и научно подкрепено. Следва да бъдат отпуснати целеви ресурси за научни изследвания за периода 2017 – 2020 г.
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 6 г (ново)
(6г)   Европейският съюз пое ангажименти по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие, които могат да бъдат постигнати единствено чрез добро управление на горите и ангажимент с цел спиране и промяна на посоката на обезлесяването и насърчаване на залесяването.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 6 д (ново)
(6д)   Следва да се гарантира цялостен подход към обезлесяването в тропическите райони, като се вземат предвид всички фактори на обезлесяване, както и включената в декларация на Комисията в преговорите по РКООНИК цел да бъде спряна загубата на глобалното горско покритие най-късно до 2030 г. и да бъде намалено общото обезлесяване на тропическите гори до 2020 г. най-малко с 50% в сравнение с настоящите равнища.
Изменение 14
Предложение за регламент
Съображение 6 e (ново)
(6е)   Горското стопанство и горите следва да се управляват по отговорен начин и следва реално да допринесат за икономическото развитие на държавите, като на земеделските производители се предоставят жизнеспособни икономически възможности, при условие че не се стига до обезлесяване на чувствителни екосистеми, не се разработват плантации върху торфища, плантациите се управляват с използване на модерни агроекологични техники за минимизиране на неблагоприятните екологични и социални ефекти и че се зачитат правата върху земята, правата на коренните общности, както и правата на човека и правата на работниците;
Изменение 15
Предложение за регламент
Съображение 6 ж (ново)
(6ж)  Съвременните и устойчиви практики на управление могат значително да допринесат за намаляването на емисиите на парникови газове в сектора на ЗПЗГС. Развитието на новаторски практики и използването от страна на собствениците на земя на усъвършенствани управленски практики, като прецизно земеделие, прецизно горско стопанство и цифровизация на земеделието, следва да бъдат насърчавани. Контролът чрез геоинформационни технологии и наблюдение на земята, както и споделянето на най-добри практики, са възможни средства за подпомагане на държавите членки да постигнат своите цели и поради това следва да се насърчават.
Изменение 16
Предложение за регламент
Съображение 6 з (ново)
(6з)  Агроекологията спомага за преминаването от линейни продоволствени системи към кръгови системи, които наподобяват естествените цикли и намаляват въглеродния и екологичния отпечатък на храните и селското стопанство. Важно е агроекологията, както и агро-лесовъдството да се насърчават, като се има предвид приноса им за смекчаване на последиците от изменението на климата.
Изменение 17
Предложение за регламент
Съображение 7
(7)  Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета11, като първа стъпка, определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика за включване на сектора на ЗПЗГС в поетото задължение от Съюза за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021—2030 г. В него следва да бъдат определени задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, както и задължението да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС няма да генерира нетни емисии. Регламентът следва да не определя задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти.
(7)  Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета11, като първа стъпка, определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика за включване на сектора на ЗПЗГС в поетото задължение от Съюза за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021—2030 г. В него следва да бъдат определени при всички обстоятелства задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, както и задължението да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС няма да генерира нетни емисии. Регламентът следва да не определя задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти, в т.ч. земеделски и горски стопани, и държавите членки трябва да избягват да налагат подобни задължения по време на изпълнението на настоящия регламент.
__________________
__________________
11 Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80).
11 Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80).
Изменение 18
Предложение за регламент
Съображение 7 а (ново)
(7а)  Селското стопанство и земеползването са сектори, които оказват пряко и значително въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги в Съюза. Поради тази причина, важна цел за политиките, засягащи тези сектори, е да се гарантира, че е налице съгласуваност с целите на стратегията на Съюза за биологичното разнообразие. Освен това са налице други политики на Съюза, които могат да насърчат практики, които надхвърлят законово установените минимални изисквания, надхвърлят добрата стандартна практика и допринасят за истинското адаптиране, смекчаване на последиците от изменението на климата и запазване на въглеродните поглътители като предоставят публични блага. Следва да бъдат предприети действия за осъществяване и подпомагане на дейности, свързани с подходи към смекчаване и адаптация за цялостно и устойчиво управление на горите и земеделските земи. Въпреки своя признат ограничен потенциал за намаление на невъглеродните си емисии, земеделието трябва да даде своя справедлив дял от приноса за смекчаване на изменението на климата. Това може да бъде постигнато, наред с другото, чрез насърчаване на подобрени култури с цел увеличаване на съдържанието на органичен въглерод в почвата. Държавите членки и Комисията следва да гарантират, че е налице съгласуваност между ОСП и настоящия регламент.
Изменение 19
Предложение за регламент
Съображение 7 б (ново)
(7б)  Влажните зони са най-ефективните екосистеми по отношение складирането на CO2. Поради това деградацията на влажните зони в Съюза не е само проблем на биологичното разнообразие, но и сериозен проблем, свързан с климата. И обратно — с опазване и възстановяване на влажните зони би могло да се утвърдят усилията по опазване на околната среда и да се намалят емисиите на парникови газове от сектора на ЗПЗГС. В този контекст следва също да се разгледа усъвършенстването на насоките на МГИК от 2006 г., предвидено за 2019 г.
Изменение 20
Предложение за регламент
Съображение 8
(8)  С цел да се определят точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с насоките на Международната група по изменение на климата („МГИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове („насоки на МГИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за периода по подразбиране в насоките на МГИК, равен на 20 години.
(8)  С цел да се определят точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с насоките на Международната група по изменение на климата („МГИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове („насоки на МГИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за периода по подразбиране в насоките на МГИК, равен на 20 години. Поради позицията на Съюза на лидер в областта на климата за държавите членки следва да бъде предвидена дерогация от тази стойност по подразбиране единствено за залесени земи и само при ограничени обстоятелства, обосновани според насоките на МГИК. Възможността за дерогация взема предвид различните природни и екологични обстоятелства между държавите членки, а оттам и различаващите се характеристики на техните горски земи.
Изменение 21
Предложение за регламент
Съображение 9
(9)  Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, следва да се създаде процедура за преглед, за да се осигури прозрачност и да се подобри качеството на отчитането в тази категория.
(9)  Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление, които се различават значително между държавите членки. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се предприемат мерки по отношение на въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики, като невъзможността за управление на горите в Хърватия поради окупацията на нейната територия, Хърватската война за независимост и обстоятелствата по време и след войната. Съответните правила за отчитане следва също така да предвиждат съгласуваност с изискванията за устойчиво управление на горите на Forest Europe (Министерска конференция за защита на горите в Европа). При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, за държавите членки следва да се създаде прозрачна процедура, за да се подобрят възможностите за проверки и качеството на отчитането в тази категория.
Изменение 22
Предложение за регламент
Съображение 9 а (ново)
(9a)  Емисиите от добита дървесина в сектора на ЗПЗГС имат потенциала да заместят емисиите в сектора на СТЕ и секторите за разпределяне на усилията, като настоящият регламент може както да подчертае това, така и да го отчете.
Изменение 23
Предложение за регламент
Съображение 10
(10)  Когато Комисията реши да бъде подпомагана от експертен екип в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301) при прегледа на националните планове за отчитане във връзка с горите, тя следва да се възползва от добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на национални експерти и препоръки, и да избере достатъчен брой експерти от държавите членки.
(10)  За прегледа на националните отчетни планове за горското стопанство следва да бъде съставен експертен екип в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301). Експертният екип за преглед следва да се възползва от добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на национални експерти и препоръки, както и следва да бъдат избрани достатъчен брой експерти от държавите членки. Експертният екип за прегледа следва да се консултира с Постоянния комитет по горите, създаден с Решение № 89/367/ЕИО на Съвета, както и със заинтересованите страни и гражданското общество относно прегледа на националните отчетни планове за горското стопанство.
Изменение 24
Предложение за регламент
Съображение 12
(12)  Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина.
(12)  Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите чрез ефект на заместване (предвид енергоемкостта и интензитета на СО2 на други сектори – производството на цимент, например, допринася за около 8% от глобалните емисии на СО2) и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, за да признаят и стимулират повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл, в сравнение с използването на продукти от добита дървесина за енергийни цели. С цел по-нататъшно насърчаване и включване на положителния ефект от заместването Комисията следва да включи посредством делегиран акт повече продукти при изчисляването на продуктите от добита дървесина. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина.
Изменение 25
Предложение за регламент
Съображение 13
(13)  Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, поради това с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане.
(13)  Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, поради това с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да инвестират в превантивни действия като практики за устойчиво управление с цел намаляване на рисковете, свързани с естествени смущения, като по този начин се избягват отрицателните въздействия върху горите като въглероден поглътител. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане.
Изменение 26
Предложение за регламент
Съображение 14
(14)  В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за постигането на своите поети задължения в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за компенсиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021 — 2030 г. Търговията между държавите членки следва да продължи като допълнителна възможност за подпомагане на съответствието. Съгласно практиката през втория период на задължения по Протокола от Киото държавите членки следва също така да имат възможност да използват своите преизпълнения по Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 20212030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на поетите задължения по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № (ЕС) 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата, с цел да осигурят съответствието си с поетите задължения по настоящия регламент.
(14)  В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за постигането на своите поети задължения в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за компенсиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021 — 2030 г. Търговията между държавите членки следва да продължи като допълнителна възможност за подпомагане на съответствието. Съгласно практиката през втория период на задължения по Протокола от Киото държавите членки следва също така да имат възможност да използват своите преизпълнения по Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 20212030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на поетите задължения по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № (ЕС) 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата, с цел да осигурят съответствието си с поетите задължения по настоящия регламент, без с това да се застрашава общото ниво на амбиция по отношение на целите на Съюза за намаляване на парниковите газове. Държавите членки следва също така да могат да използват до 280 милиона тона от общия размер на нетните поглъщания, произтичащи от комбинирането на счетоводните категории обезлесена земя, залесена земя, управлявана обработваема земя, управлявани пасища и управлявани влажни зони, където е приложимо, и, при спазване на делегиран акт, който предстои да бъде приет в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № [2017/... ] относно задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г., управлявани горски земи, за да се гарантира тяхното съответствие с ангажиментите им по Регламент [(ЕС) [2017/... ].
Изменение 27
Предложение за регламент
Съображение 15
(15)  С цел да се осигурят ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и на другата информация, необходима за оценката на спазването на задълженията, поети от държавите членки, чрез настоящия регламент следва в Регламент (ЕС) № 525/2013 да бъдат включени изисквания за докладване, а при проверките на съответствието съгласно настоящия регламент следва да се вземат под внимание тези доклади. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен. Тези разпоредби могат да бъдат допълнително опростени, за да се вземат под внимание всички съответни промени във връзка с интегрираното управление на енергийния съюз, за които в работната програма на Комисията е предвидено внасяне на предложение преди края на 2016 г.
(15)  С цел да се осигурят ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и на другата информация, необходима за оценката на спазването на задълженията, поети от държавите членки, чрез настоящия регламент следва в Регламент (ЕС) № 525/2013 да бъдат включени изисквания за докладване, а при проверките на съответствието съгласно настоящия регламент следва да се вземат под внимание тези доклади. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен. Тези разпоредби могат да бъдат допълнително опростени, за да се вземат под внимание всички съответни промени във връзка с предложението за регламент относно управлението на енергийния съюз, предложено от Комисията на 30 ноември 2016 г.
Изменение 28
Предложение за регламент
Съображение 15 a (ново)
(15a)   РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват на Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и на поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, като използват сравними методики, договорени от Конференцията на страните. Инвентаризациите на емисиите на парникови газове са от съществено значение, за да бъде възможно да се проследява свързаното с декарбонизацията измерение и да се оценява спазването на законодателството в областта на климата. Задълженията на държавите членки за установяване и управление на националните инвентаризации се съдържат в Предложението за регламент на Комисията относно управлението на енергийния съюз.
Изменение 29
Предложение за регламент
Съображение 17
(17)  С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на ЕС за събиране на данни. За събирането на данни по най-добър начин трябва да се използват съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие) и Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“. Управлението на данните, включително споделянето за повторно използване при докладване и за разпространение, следва да съответства на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност.
(17)  С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва изрично да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на ЕС за събиране на данни. За събирането на данни по най-добър начин трябва да се използват съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие), Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“, и по-специално чрез спътника „Sentinel‑2“, както и европейските системи за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS, които могат да се използват в подкрепа на контрола върху земеползването. Управлението на данните, включително споделянето за повторно използване при докладване и за разпространение, следва да съответства на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност.
Изменение 30
Предложение за регламент
Съображение 18
(18)  С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, актуализацията на референтните нива, отчитането на трансакции и преразглеждането на методиката и изискванията за информация. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент […] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и от настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.
(18)  С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, отчитането на трансакции, преразглеждането на методиката въз основа на последните приети насоки на МКИК, в това число насоките от 2013 г. на МГИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове и насоките и изискванията за информация на РКООНИК. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент [ЕС] № …/… относно задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.
Изменение 31
Предложение за регламент
Съображение 19
(19)  На настоящия регламент следва да бъде направен преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При този преглед могат също така да се вземат предвид резултатите от глобалния преглед на Парижкото споразумение.
(19)  В срок до шест месеца след диалога за улесняване в рамките на РКООНИК през 2018 г., Комисията следва да публикува съобщение за оценка на съгласуваността на законодателните актове на Съюза в областта на изменението на климата и енергетиката с целите на Парижкото споразумение. На настоящия регламент следва да бъде направен преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При този преглед могат също така да се вземат предвид резултатите от глобалния преглед на Парижкото споразумение.
Изменение 32
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 а (нов)
Настоящият регламент не определя задължения за отчитане или докладване за частни субекти, в това число земеделски и горски стопани.
Изменение 33
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 б (нов)
Настоящият регламент допринася за постигането на целите на Парижкото споразумение от страна на Съюза .
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – буква д a (нова)
да)  през 2026 г., управлявана влажна зона: земеползване, докладвано като влажна зона, запазваща се като влажна зона, и населено място, друга земя, преобразувана във влажна зона, и влажна зона, преобразувана в населено място и друга земя.
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 2
2.  Държава членка може да избере да включи управлявана влажна зона, която се определя като земеползване, докладвано като влажна зона, запазваща се като влажна зона, и населено място, друга земя, преобразувана във влажна зона, и влажна зона, преобразувана в населено място и друга земя, в обхвата на своето задължение по член 4. Когато държава членка избере да постъпи така, тя трябва да отчете емисиите и поглъщанията от управлявана влажна зона в съответствие с настоящия регламент.
2.  През периода от 2021 г. до 2025 г., всяка държава членка може да избере да включи управляваната влажна зона в обхвата на своето задължение по член 4. Когато държава членка избере да постъпи така, тя трябва да отчете емисиите и поглъщанията от управлявана влажна зона в съответствие с настоящия регламент.
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 3 – параграф 1 – буква e a (нова)
еа)  „референтно ниво за горите“ означава прогнозна стойност на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски земи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г.;
Изменение 37
Предложение за регламент
Член 4 – параграф 1 а (нов)
За периода след 2030 г. държавите членки полагат усилия за увеличаване на поглъщанията си, така че те да надхвърлят техните емисии. Комисията предлага рамка за целите за периода след 2030 г., която включва такива увеличени поглъщания, в съответствие с дългосрочните цели на Съюза в областта на климата и с ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение.
Изменение 38
Предложение за регламент
Член 5 – параграф 1
1.  Държавите членки изготвят и водят отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории земя, посочени в член 2. Държавите членки следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на техните отчети и на другите данни, предоставяни по настоящия регламент. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията с отрицателен знак (−).
1.  Държавите членки изготвят и водят отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории земя, посочени в член 2, в съответствие с насоките за докладване за периода 2021 – 2030 г., приети от органите на РКООНИК или в рамките на Парижкото споразумение. Държавите членки следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на техните отчети и на другите данни, предоставяни по настоящия регламент. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията с отрицателен знак (−).
Изменение 39
Предложение за регламент
Член 5 – параграф 4
4.  Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория земя всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, част Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа, които не са източници, с изключение на надземната биомаса и продуктите от добита дървесина на управлявани горски земи.
4.  Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория земя всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, част Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа, които не са източници, с изключение на надземната биомаса, мъртвата дървесина (надземна и погребана мъртва дървесина) на управлявани горски земи и продуктите от добита дървесина на управлявани горски земи.
Изменение 40
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 2
2.  Чрез дерогация от изискването да се прилага стойността по подразбиране, установена в член 5, параграф 3, държавите членки могат да прехвърлят обработваема земя, пасище, влажна зона, населено място и друга земя от категорията на такава земя, преобразувана в горска земя, в категорията на горска земя, запазваща се като горска земя, след 30 години, считано от датата на преобразуване.
2.  Чрез дерогация от изискването да се прилага стойността по подразбиране, установена в член 5, параграф 3, държавите членки могат да прехвърлят обработваема земя, пасище, влажна зона, населено място и друга земя от категорията на такава земя, преобразувана в горска земя, в категорията на горска земя, запазваща се като горска земя, след 30 години, считано от датата на преобразуване, ако това е надлежно обосновано въз основа на насоките на МГИК.
Изменение 41
Предложение за регламент
Член 6 – параграф 3 а (нов)
3a.  Дейностите по залесяване, извършени в периода 2017—2030 г. във влажни зони (включително торфища), мрежата „Натура 2000“ и местообитанията, посочени в приложение I на Директива 92/43/ЕИО, по-специално естествени и полуестествени тревни формации и преовлажнени тресавища, калища и мочурища и други влажни зони (включително торфища), съгласно приложимите правила за отчитане „бруто-нето“ не се отразяват в националните отчети. Ако е приложимо, тези площи се отчитат само за поглъщания (или емисии) в категорията „залесени земи“ след прехвърлянето ѝ към категорията „управлявана горска земя“ в съответствие с член 5, параграф 3.
Изменение 42
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 3
3.  Когато държава членка избере да включи управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, тя уведомява за този избор Комисията до 31 декември 2020 г. за периода 2021—2025 г. и до 31 декември 2025 г. за периода 2026—2030 г.
3.  Когато държава членка избере да включи управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2 през периода от 2021 г. до 2025 г., тя уведомява за този избор Комисията до 31 декември 2020 г.
Изменение 43
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 4
4.  Държавите членки, които са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2007 г.
4.  Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение по пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2007 г.
Изменение 44
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 4 – алинея 1 а (нова)
Държавите членки, които са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2 по време на периода 2021—2025 г., отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периода 2021—2025 г. минус стойността, получена чрез умножение по пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2007 г.
Изменение 45
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 4 а (нов)
4a.  През периода 2021—2025 г. държавите членки, които не са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на своите ангажименти в съответствие с член 2, все пак се отчитат пред Комисията относно емисиите и поглъщанията от управляваните влажни зони.
Изменение 46
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 1
1.  Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030  г., минус стойността, получена чрез умножение по пет на тяхното референтно ниво за горите. Референтното ниво за горите е прогнозна стойност на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски земи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г.
1.  Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение по пет на тяхното референтно ниво за горите.
Изменение 47
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 2
2.  Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите, държавата членка включва в отчетите си за управлявани горски земи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 процента от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено с пет.
2.  Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите, държавата членка включва в отчетите си за управлявани горски земи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 процента от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено по пет. Държавите членки могат да добавят към тази стойност от 3,5% размера на общите нетни поглъщания от отчетите си за управлявани горски земи от дървени плоскости, нарязан дървен материал и изсъхнала дървесина при условията, посочени във втора, трета и четвърта алинея от настоящия параграф.
Изменение 48
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 2 – алинея 1 а (нова)
Нетните поглъщания от дървени плоскости (посочени в член 9, буква б) и нарязана дървесина (посочена в буква в) от този член) може да бъдат отчитани отделно извън и в допълнение към нетните поглъщания за управлявани горски земи до ниво от 3% от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение ІІІ, умножено по пет.
Изменение 49
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 2 – алинея 1 б (нова)
Нетните поглъщания от категорията въглеродно депо мъртва дървесина може да бъдат отчитани отделно извън и в допълнение към нетните поглъщания за управлявани горски земи до ниво от 3% от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение ІІІ, умножено по пет.
Изменение 50
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 2 – алинея 1 в (нова)
Общата сума на нетните поглъщания от 3,5% от първа алинея, заедно с отчетените нетни поглъщания за управлявани горски земи от дървени плоскости, нарязана и изсъхнала дървесина не надхвърля 7% от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение ІІІ, умножено по пет.
Изменение 65
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 3 – алинея 2
Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва предложение за ново референтно ниво за горите въз основа на запазване на текущите практика и интензитет на управление на горите, както са документирани в периода 1990—2009 г. по видове гори и възрастови класове в националните гори, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно.
Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва ново референтно ниво за горите въз основа на запазване на текущите практика в съответствие с най-добрите налични данни на управление на горите, както са документирани в периода 2000 – 2012 г. по видове гори и възрастови класове в националните гори, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно.
Увеличаването на добива от дадена държава членка, въз основа на практиките за устойчиво управление на горите и на националните политики, приети до датата на подаване на референтното ниво за горите, следва да отговаря на следните условия:
а)  управляваната горска земя остава поглътител на парникови газове; както и
б)  начините на поддържане или увеличаване на поглътителите и резервоарите на парникови газове до 2050 г., с оглед на изпълнението на целта, определена в член 4.1 от Парижкото споразумение, а именно, постигане на баланс между антропогенните емисии (по източници) и поглъщанията (по поглътители) на парникови газове през втората половина на този век, са очертани в дългосрочна стратегия за ниски емисии.
Комисията може да допуска дерогация от базовия период 2000 – 2012 г., ако бъде подадено мотивирано искане от държава членка, в което се обосновава, че тази дерогация е абсолютно необходима по причини, свързани с наличието на данни, като например за момента на извършване на инвентаризациите на горите.
Изменение 52
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 3 – алинея 2 а (нова)
Като изключение от алинея 2, за Хърватия референтното ниво за горите може да бъде изчислено, така че да се отчете окупацията на част от територията й от 1991 г. до 1998 г., както и последиците от войната и нейното отражение върху практиките за управление на горите на нейна територия, без това да включва въздействието на политиките върху развитието на горския поглътител.
Изменение 53
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 3 – алинея 3
Националният отчетен план за горското стопанство се публикува и се подлага на обществена консултация.
Националният отчетен план за горското стопанство се публикува, включително в интернет, и се подлага на обществена консултация.
Изменение 54
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 4
4.  Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен план за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Най-късно в края на периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност.
4.  Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен план за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Използваните данни следва да бъдат взети от последните проверени отчети за земеползването и състоянието на горите. Най-късно в края на периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност, както и за докладването на положителни входящи данни, получени вследствие на политика на устойчиво управление на горите, прилагана към момента на определяне на корекцията.
Изменение 55
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 5
5.  Комисията прави преглед на националните отчетни планове за горското стопанство и техническите корекции и прави оценка на степента, в която предложените нови или поправени референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. В степента, в която това е необходимо, за да се осигури съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1, Комисията може да преизчисли предложените нови или поправени референтни нива за горите.
5.  Експертен екип за преглед, създаден в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301, включващ представители на Комисията и държавите членки, прави преглед на националните отчетни планове за горското стопанство и техническите корекции и прави оценка на степента, в която новите или поправените референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. Комисията може само да преизчисли новите или поправените референтни нива за горите, ако принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, както и в член 5, параграф 1, не са спазени. Комисията изготвя обобщаващ доклад и го прави публично достояние.
Изменение 56
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 5 – алинея 1 а (нова)
Държавите членки предоставят на Комисията всички необходими данни и информация за извършването на прегледа и оценката, посочени в първа алинея.
Изменение 57
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 6
6.  Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на прегледа, извършен съгласно параграф 5, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни планове или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени в контекста на прегледа. До влизането в сила на делегирания акт, в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г. продължават да се прилагат референтните нива на държавите членки за горите, както са посочени в приложение II.
6.  Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на прегледа и оценката, извършени от експертния екип съгласно параграф 5 от настоящия член, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни планове или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени в контекста на прегледа.
До влизането в сила на делегираните актове, в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г. продължават да се прилагат референтните нива на държавите членки за горите, както са посочени в приложение II.
Изменение 58
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 1 а (нов)
Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14 с оглед изменение на настоящия регламент чрез актуализиране на категориите продукти от добита дървесина с допълнителни продукти, които имат ефект на улавяне на въглероден диоксид, въз основа на насоките на МГИК, и осигуряване на екологосъобразност, и посредством актуализиране на приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V, за целите на адаптирането им към техническия напредък.
Изменение 59
Предложение за регламент
Член 10 – параграф 1
1.  В края на периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. държавите членки могат да изключат от своите отчети за залесени земи и управлявани горски земи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода 2001—2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“), изчислени в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI.
1.  В края на периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. държавите членки може да изключат от своите отчети за управлявани горски земи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода 2001—2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“), изчислени в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI.
Изменение 60
Предложение за регламент
Член 11 – параграф 5 а (нов)
5a.  Оценка на въздействието на механизма за гъвкавост, определен в настоящия член, се включва в доклада, посочен в член 15.
Изменение 61
Предложение за регламент
Член 12 а (нов)
Член 12а
Комисията докладва през 2027 и 2032 г. относно кумулативния баланс на емисии и поглъщания от управлявани горски земи в Съюза, изчислен спрямо средните стойности на емисии и натрупвания за периода 1990 – 2009 г. Ако кумулативният баланс е отрицателен, Комисията отправя предложения за компенсиране или премахване на съответното количество от квотите емисии на тази държава членка по Регламент .../... на Европейския парламент и на Съвета 1a.
__________________
1a Регламeнт …/… на Европейския парламент и на Съвета от … относно задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в подкрепа на устойчив енергиен съюз и в изпълнение на поетите ангажименти по силата на Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата (ОВ L …, …, стр. …).
Изменение 62
Предложение за регламент
Член 14 – параграф 2
2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 10 и 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила].
2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 9, 10 и 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила].
Изменение 63
Предложение за регламент
Член 15 – параграф -1 (нов)
В срок до шест месеца след диалога за улесняване в рамките на РКООНИК през 2018 г., Комисията публикува съобщение за оценка на съгласуваността на законодателните актове на Съюза в областта на изменението на климата и енергетиката с целите на Парижкото споразумение.
Изменение 64
Предложение за регламент
Член 15 – параграф 1
Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 28 февруари 2024 г. и на всеки пет години след това относно действието на настоящия регламент, неговия принос за общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., както и за приноса му за целите на Парижкото споразумение, и ако е целесъобразно, може да прави предложения.
Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета до 28 февруари 2024 г. и след това на всеки пет години за действието на настоящия регламент, приноса му за общата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и приноса му за изпълнение на целите от Парижкото споразумение. По целесъобразност докладът е придружен от законодателни предложения.

(1) Въпросът е върнат за междуинституционални преговори в компетентната комисия съгласно член 59, параграф 4, четвърта алинея от Правилника за дейността (А8‑0262/2017).


Единен формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни ***I
PDF 469kWORD 48k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1030/2002 на Съвета относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (COM(2016)0434 – C8-0247/2016 – 2016/0198(COD))
P8_TA(2017)0340A8-0065/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0434),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 79, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0247/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 15 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0065/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 13 септември 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1030/2002 на Съвета относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2017/1954.)


Генетично модифицирана соя DAS-68416-4
PDF 535kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D051451 – 2017/2780(RSP))
P8_TA(2017)0341B8-0498/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D051451),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи, и по-специално член 7, параграф 3, член 9, параграф 2, член 19, параграф 3 и член 21, параграф 2 от него(1),

—  като взе предвид гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, състояло се на 12 юни 2017 г., при което не беше предоставено становище,

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид становището на Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ), прието на 26 януари 2017 г. и публикувано на 16 март 2017 г.(3),

—  като взе предвид предложението за регламент от 14 февруари 2017 г. на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, COD(2017)0035),

—  като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(4),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 25 януари 2011 г. Dow AgroSciences Europe подаде заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, до националния компетентен орган на Нидерландия, в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението обхваща също така пускането на пазара на генетично модифицирана соя DAS-68416-4 в продукти, състоящи се от него или съдържащи го, предназначени за употреба, различна от храни и фуражи, както всеки други вид соя, с изключение на отглеждане;

Б.  като има предвид, че на 26 януари 2017 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което впоследствие беше публикувано на 16 март 2017 г.(5);

В.  като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни или фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или върху околната среда, както и че Комисията взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос, при изготвянето на решението си;

Г.  като има предвид, че многобройни критични забележки бяха представени от държавите членки през тримесечния период на консултации(6); като има предвид, че най-тревожните оценки установиха например, че „настоящото заявление и представените в оценката на риска данни не дават достатъчно информация, за да се изключи категорично неблагоприятното въздействие върху здравето на животните и [здравето] на човека“, както и че „данните, представени до този момент от вносителя, не са достатъчни, за да се приключи оценката на заявлението“ и „ограниченият обхват на проучванията превръщат в предизвикателство извършването на цялостна оценка на риска“;

Д.  като има предвид, че държавите членки изразиха критики, наред с другото, срещу: липсата на проучвания относно въздействието на генетично модифицираната соя върху човешкото здраве и здравето на животните, което пречи на приключването на оценката на риска за околната среда; избора и местоположението на обектите с оглед на сравнителната оценка; факта, че оценката на токсикологичния риск не може да бъде завършена, тъй като липсваше подходящ тест за токсичност с растителен материал от соя DAS-68416-4; липсата на информация относно допълнителни хербициди, които могат да се използват за генетично модифицирани култури, както и за техните метаболити; факта, че оценката на хранителните качества се подкрепя от промишлено проучване, от което не могат да бъдат изведени научни заключения; и факта, че предложението на заявителя за план за мониторинг на околната среда не съответства на целите, определени в приложение VII към Директива № 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда(7);

Е.  като има предвид, че соя DAS-68416-4 отделя протеин AAD-12 aryloxyalkanoate (dioxygenase-12), който създава поносимост към активна съставка 2,4- дихлорфеноксиоцетна киселина (2,4-Д) и други свързани фенокси хербициди; като има предвид, че тя също така отделя протеина фосфинотрицин ацетилтрансфераза (PAT), който създава поносимост толерантност към хербициди на базата на амониев глуфозинат;

Ж.  като има предвид, че независими проучвания пораждат загриженост във връзка с рисковете от активното вещество 2,4-D, що се отнася до развитието на ембриона, вродени малформации и нарушаване на функциите на ендокринната система(8); като има предвид, че одобрението за активното вещество 2,4-D беше подновено през 2015 г., като все още се очаква информация от заявителя във връзка с потенциалните ендокринни свойства(9);

З.  като има предвид, че глюфозинатът е класифициран като токсичен за репродукцията и следователно попада в критериите за изключване, установени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита(10); като има предвид, че одобрението за глюфозината изтича на 31 юли 2018 г.(11);

И.  като има предвид, че редица експерти изразиха опасения във връзка с продуктите от разграждането на 2,4-D, 2,4-Dichlorophenol, които могат да бъдат открити във внесената соя DAS-68416-4; като има предвид, че е известно, че 2,4-Dichlorophenol нарушава функциите ендокринната система и притежава репродуктивна токсичност;

Й.  като има предвид, че поради факта, че той е силно разтворим в мазнини и масла, се очаква 2,4-Dichlorophenol да се концентрира в соевото масло по време на преработката на соя; като има предвид, че основните соеви продукти, използвани от човека са соевото масло, което участва, наред с много други продукти, в храните за кърмачета(12);

К.  като има предвид, че количеството на 2,4-Dichlorophenol в даден продукт може да бъде по-голямо от количеството на остатъчните вещества от 2,4-D; като има предвид, че за 2,4-Dichlorophenol в Съюза не е определена максимално допустимa границa на остатъчни вещества (МДГОВ);

Л.  като има предвид, че от неотдавнашен доклад на ООН става ясно, че пестицидите са причината за около 200 000 смъртни случая от остро отравяне годишно, от които 99% са в развиващите се страни; като има предвид, че Съюзът е поел задължение за прилагане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), които включват ангажимент за значително намаляване до 2030 г. на смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и заразяване (ЦУР 3, цел 3.9), един от показателите за които е процентът на смъртност при неумишлено отравяне(13); като има предвид, че е доказано, че устойчивостта на хербициди на генетично модифицирани култури води до по‑голяма употреба на тези хербициди в сравнение с употребата при конвенционалните култури(14);

М.  като има предвид, че Съюзът се е ангажирал със спазването на последователността на политиките за развитие, които имат за цел свеждане до минимум на противоречията и изграждане на взаимодействие между различните политики на Съюза, включително в областта на търговията, околната среда и селското стопанство(15), с цел предоставянето на ползи за развиващите се държави и повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(16);

Н.  като има предвид, че разрешаването на вноса на соя DAS-68416-4 в Съюза несъмнено ще доведе до увеличаване на нейното отглеждане в трети страни, включително в развиващи се държави и до съответно повишаване на употребата на 2,4-D и глюфозинатни хербициди;

О.  като има предвид, че разработването на генетично модифицирани култури, устойчиви на редица селективни хербициди се дължи основно на бързото развитие на резистентност към плевелите на глифозат в страни, които активно са разчитали на генетично модифицирани култури;

П.  като има предвид, че гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 12 юни 2017 г., не доведе до представянето на становище; като има предвид, че 15 държави членки гласуваха „против“, докато само 11 държави членки, представляващи едва 36,57 % от населението на Съюза, гласуваха „за“, като 2 държави членки се въздържаха;

Р.  като има предвид, че неколкократно Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003, тя е трябвало да приема решения за разрешаване без подкрепата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, както и че връщането на въпроса към Комисията за окончателно решение, което по принцип представлява изключение от процедурата като цяло, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят на комисията Юнкер също осъди посочената практика като недемократична(17);

С.  като има предвид, че Парламентът отхвърли законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на 28 октомври 2015 г. на първо четене(18) и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

Т.  като има предвид, че съгласно съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011, Комисията следва, доколкото това е възможно, да действа по начин, при който да се избегне всяко противоречие с преобладаващото мнение, което би могли да възникне в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение, особено по чувствителни въпроси, като например здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда;

1.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не попада в приложното поле на изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която — в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002(19), е да предоставя основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите, що се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  приканва Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.  приканва Комисията да преустанови действието на всяко решение за изпълнение относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани организми, докато процедурата по разрешаване е преразгледана по такъв начин, че да се обърне внимание на слабостите в сегашната процедура, която доказа, че е неподходяща;

5.  приканва Комисията да не разрешава никакви генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди (HT ДПП) без извършване на пълна оценка на остатъците от пръскане с добавъчни хербициди и техните търговски формули, използвани в страните, в които са отглеждани;

6.  приканва Комисията да не разрешава никакви HT ДПП устойчиви на комбинация от хербициди, какъвто е случаят със соя DAS-68416-4, без извършване на пълна оценка на специфичния кумулативен ефект от остатъците от пръскане с комбинация от добавъчни хербициди и техните търговски формули, използвани в страните, в които са отглеждани;

7.  приканва Комисията да изиска много по-подробно изследване на рисковете за здравето, свързани с трансформационно събитие като например DAS-68416-4;

8.  приканва Комисията да разработи стратегии за оценка на здравния риск и токсикологични изследвания, както и за наблюдението след пускането на пазара, които да са насочени към цялата хранителна верига и веригата на хранене и техните смеси, присъстващи в хранителната и фуражната верига в практически условия;

9.  приканва Комисията да включи изцяло оценката на риска при прилагане на добавъчни хербициди и техните остатъци в оценката на риска на HT ДПП, независимо от това дали генетично модифицираното растение е предназначено за отглеждане в Съюза или за внос за храни и фуражи;

10.  приканва Комисията да изпълни задълженията си в рамките на съгласуваността на политиките за развитие, произтичащо от член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4719
(4)—————————————— — Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара ― в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ― с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110).Резолюция от 16 декември 2015 г. Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 година за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (Приети текстове, P8_TA(2015)0456).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (Приети текстове, P8_TA(2016)0040).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (Приети текстове, P8_TA(2016)0039).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (Приети текстове, P8_TA(2016)0038),Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията (Приети текстове, P8_TA(2016)0271),Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4)) (Приети текстове, P8_TA(2016)0272).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0388).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0389).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (Приети текстове, P8_TA(2016)0386).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (Приети текстове, P8_TA(2016)0387).Резолюция от 6 октомври 2016  г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (Приети текстове, P8_TA(2016)0390).Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21 (Приети текстове, P8_TA(2017)0123).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9 (Приети текстове, P8_TA(2017)0215).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8) (Приети текстове, P8_TA(2017)0214).
(5) https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4719
(6) Приложение Ж — коментари на държавите членки и групата за ГМО към отговорите: http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2011-00052
(7) OВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.
(8) http://www.pan-europe.info/sites/pan-europe.info/files/public/resources/reports/pane-2014-risks-of-herbicide-2-4-d.pdf
(9) Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2033 на Комисията от 13 ноември 2015 г. за подновяване на одобряването на активното вещество 2,4-D в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 298, 14.11.2015 г., стр. 8).
(10) OВ L 309, 24.11.2009 г., стp. 1.
(11) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32015R0404&from=EN
(12) Документ за консултации с държавите членки, стр. 31—32. http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2011-00052
(13) https://sustainabledevelopment.un.org/sdg3
(14) https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00267-015-0589-7
(15) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:52005DC0134&from=EN Съобщение на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие: Ускоряване на напредъка към постигане на Целите на хилядолетието за развитие“ (COM(2005)0134 окончателен).
(16) https://ec.europa.eu/europeaid/policies/policy-coherence-development_en
(17) Вж. например встъпителното изявление на пленарното заседание на Парламента включено в политическите насоки за следващата Комисия, (Страсбург, 15 юли 2014 г.) или речта за състоянието на Съюза от 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).
(18) Приети текстове, P8_TA(2015)0379.
(19) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.


Внос на фуражи и храни с произход от Япония или изпратени от тази държава, след аварията в атомната електроцентрала „Фукушима“
PDF 560kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно проекта на регламент за изпълнение на Комисията за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/6 на Комисията относно фуражи и храни, за които се прилагат специални условия, уреждащи вноса на фуражи и храни с произход от Япония или изпратени от тази държава, след аварията в атомната електроцентрала „Фукушима“ (D051561/01 – 2017/2837(RSP))
P8_TA(2017)0342B8-0502/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на регламент за изпълнение на Комисията за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/6 на Комисията относно фуражи и храни, за които се прилагат специални условия, уреждащи вноса на фуражи и храни с произход от Япония или изпратени от тази държава, след аварията в атомната електроцентрала „Фукушима“ (D051561/01),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните(1), и по-специално член 53, параграф 1, буква б), подточка ii) от него,

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

Общи забележки

А.  като има предвид, че Регламентът за изпълнение (ЕС) 2016/6 понастоящем изисква пратките, съдържащи редица храни, включително гъби, риба и рибни продукти, ориз и соя, с произход или изпратени от някоя част на Япония, да бъдат придружавани от валидна декларация от японските органи, удостоверяваща, че продуктите спазват максималните прагове на замърсяване, които са в сила в Япония (член 5, параграфи 1 и 2); като има предвид, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията (наричан по-долу „проект на предложение“) понастоящем изисква само ограничен списък с храни и фуражи от дванадесет префектури, изброени в приложение II, да се придружава от такава декларация; като има предвид, че проектът на предложение също така заличава редица категории храни и фуражи от приложение II;

Б.  като има предвид, че, по аналогичен начин, съгласно член 10 от проекта на предложение официалният контрол, а именно проверката на документите на всички пратки и проверките за идентичност на случаен принцип и физическите проверки на случаен принцип, в това число лабораторен анализ за наличието на цезий-134 и цезий-137, сега биха били изисквани само за храни и фуражи, посочени в приложение II; като има предвид, че проектът на предложение запазва ниска честотата на проверките при внос (съображение 12);

В.  като има предвид, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/6, след като бъде изменен, както предлага Комисията, вече няма да изисква държавите членки да информират Комисията на всеки три месеца за всички резултати от анализите посредством Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи;

Г.  като има предвид, че проектът на предложение запазва без промяна съществуващото приложение I към Регламент (ЕС) 2016/6, в което се определят максимално допустимите нива, както са предвидени в японското законодателство, за различните категории храни и фуражи(3); като има предвид, че проверка на съответствието с максимално допустимите граници за категориите храни и фуражи в приложение I не се изисква съгласно Регламента за изпълнение (ЕС) 2016/6 или предложението за неговото изменение, независимо дали под формата на документация, предоставена от японските органи, или на проверки и вземане на проби на границите на ЕС; като има предвид, че следователно не съществува никаква гаранция, че тези храни и фуражи ще са в съответствие с максимално допустимите стойности за радиоактивно замърсяване;

Д.  като има предвид, че проектът на предложение се основава на данните за наличието, предоставени от японските органи за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. (повече от 132 000 данни за радиоактивността във фуражи и храни, различни от говеждо месо, и повече от 527 000 данни за радиоактивността в говеждото месо); като има предвид, че въпреки че измененията в проекта на предложение се основават на подробен анализ на горепосочените данни, нито този анализ, нито връзка към необработените данни са предоставени в текста;

Е.  като има предвид, че поради това е много трудно да се провери дали предложените мерки са достатъчни, за да защитават здравето на гражданите на Съюза;

Ж.  като има предвид, че, въпреки това, дори без анализ, на които Комисията базира своето предложение, има достатъчно основания да се счита, че настоящото предложение може да доведе до увеличаване на експозицията на радиоактивно замърсени храни със съответното въздействие върху здравето на човека;

З.  като има предвид, че председателят на Tokyo Electric Power Company (TEPCO) официално поиска разрешение от японското правителство да изхвърли в Тихия океан почти един милион тона високо радиоактивна вода, използвана за охлаждане на повредените реактори на атомната електроцентрала; като има предвид, че ако бъде разрешено, това може да има изключително отрицателно въздействие върху равнището на хранителната безопасност на рибните продукти, уловени в открито море край бреговете на Япония;

Специфични бележки във връзка с приложение II

И.  като има предвид, че японските префектури, които понастоящем са обхванати от приложение II (Фукушима, Мияги, Акита, Ямагата, Нагано, Гума, Ибараки, Точиги, Чиба, Ивате, Яманаши, Шидзуока, Нийгата), са изложени на радиоактивното замърсяване от ядрената катастрофа, възникнала в електроцентралата във Фукушима през 2011 г.;

Й.  като има предвид, че без основание проектът на предложението заличава от приложение II ориза и производни продукти от префектура Фукушима; като има предвид, че това означава, че вече няма да има изискване за вземане на проби и извършване на анализ на тези продукти при влизането им в Съюза, нито задължение за японските органи да удостоверяват, че тези продукти отговарят на максимално допустимите нива на радиоактивно замърсяване; като има предвид, че един от оризовите продукти, заличен от приложение II, е ориз, който се използва в храните за кърмачета и храните за малки деца(4); като има предвид, че за тези групи, с оглед на особената им уязвимост към излагане на радиация, не е приемливо никакво ниво на замърсяване; като има предвид, че в рамките на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония износът на ориз от Япония би могъл да се увеличи; като има предвид, че тъй като заповедите за евакуация наскоро бяха отменени, има вероятност отглеждането на ориз в замърсени оризища да се възобнови;

К.  като има предвид, че в съображение 7 от проекта на предложението посочва, че само ориз и производни продукти с произход от префектура Фукушима ще бъдат заличени от приложение II, като приложение II също се изменя, така че сега да позволява, без проверки, вземане на проби или анализ, в Съюза да се внасят седем вида риба (включително атлантически и тихоокеански червен тон и скумрия), както и ракообразни и мекотели, които са уловени или събрани във водите на Фукушима;

Л.  като има предвид, че, съгласно предложението, седем вида риба (включително атлантически и тихоокеански червен тон и скумрия), ракообразни (като скариди и омари) и мекотели (миди и черни миди) също ще бъдат заличени от приложение II за шест други префектури, а именно Мияги, Ивате, Гума, Ибараки, Чиба и Точиги; като има предвид, че не е предоставена обосновка или обяснение за това намаляване на контрола и не се дава обяснение защо, например, тези видове вече се считат за достатъчно безопасни за внос в Съюза без контрол, а други — не;

М.  като има предвид, че съгласно предложението приложение II вече няма да включва никакви продукти с произход от префектура Акита (понастоящем то обхваща пет продукта от Акита — гъби, аралия, бамбукови филизи, японска осмунда и елеутерокок (годно за консумация диворастящо растение) – и всичките им производни продукти); като има предвид, че не е посочено основание или обяснение за това намаляване на контрола;

Н.  като има предвид, че приложение II вече няма да включва аралия, бамбук и японска осмунда с произход от Ямагата; като има предвид, че не е посочено основание или обяснение за това намаляване на контрола;

О.  като има предвид, че приложение II вече няма да включва японска осмунда, орлова папрат и щраусова папрат от пет префектури — Ивате, Гума, Ибараки, Чиба и Точиги; като има предвид, че не е посочено основание или обяснение за това намаляване на контрола;

П.  като има предвид, че единственото допълнение към приложение II е „риба и рибни продукти“ от префектура Нагано; като има предвид, че не е посочено основание за това затягане на контрола; като има предвид, че систематичните проверки за тази префектура бяха отменени през декември 2011 г.; като има предвид, че през март 2014 г. някои годни за консумация диворастящи растения са били отново добавени в приложение II;

Специфични бележки във връзка с приложение I

Р.  като има предвид, че проектът на предложение запазва без промяна съществуващото приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/6, в което се определят максимално допустимите нива, както са предвидени в японското законодателство; като има предвид, че проверка на съответствието с максимално допустимите граници за категориите храни и фуражи в приложение I не се изисква съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/6 или предложението за неговото изменение, независимо дали под формата на документация, предоставена от японските органи, или на проверки и вземане на проби на границите на ЕС; като има предвид, че следователно не съществува никаква гаранция, че тези храни и фуражи не надвишават максимално допустимите стойности за радиоактивно замърсяване;

С.  като има предвид, че от 1 април 2012 г. насам максималните граници, които са в сила в Япония, а следователно и тези, изброени в приложение I, не са били коригирани в низходяща посока; като има предвид, че тези граници следва да бъдат намалени, особено по отношение на храни, предназначени за уязвими групи, като млякото и храните за кърмачета и бебета;

Т.  като има предвид, че шест години след бедствието, е силно под въпрос дали Съюзът следва да допусне в хранителната си верига (дори на теория — с оглед на това, че не съществува правно задължение за контрол на границите на ЕС) продукти със следните максимално допустими нива на цезий-134 и цезий-137: 50Bq/kg за храна, предназначени за бебета и кърмачета (като храни за кърмачета, преходни храни и бебешка храна), както и за мляко и напитки на млечна основа, 10 Bq/kg за минерална вода, подобни напитки и чаена отвара от неферментирали листа и 100 Bq/kg за всички останали храни;

1.  счита, че проектът на регламент за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 178/2002;

2.  счита, че проектът за регламент за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като не съответства на целта и общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002, за осигуряване на основата за гарантиране на високо равнище на защита на човешкия живот и здраве, здравето и благосъстоянието на животните, интересите на околната среда и потребителите;

3.  призовава Комисията да оттегли своя проект на регламент за изпълнение и да внесе нов проект в комисията най-късно до края на 2017 г.;

4.  призовава Комисията, при изготвянето на своето ново предложение, наред с другото, да:

   гарантира, че всички храни и фуражи, които се внасят от Япония в Съюза, включително категориите, изброени в приложение I, подлежат на контрол и проверки;
   преразгледа в посока намаляване максималните допустими стойности в приложение I; както и
   да вземе предвид неотдавнашната отмяна на заповедите за евакуация в засегнатите префектури и да гарантира, че няма свързано с това отрицателно въздействие върху нивата на радиоактивно замърсяване на внасяните в Съюза храни и фуражи;

5.  призовава Комисията, до момента на изготвяне на новото си предложение, да въведе извънредни мерки, както се изисква съгласно член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002, за да се гарантира възможно най-високо ниво на защита на човешкото здраве;

6.  призовава Комисията незабавно да направи обществено достъпен, включително в рамките на Системата на Съюза за бързо предупреждение за храни и фуражи, анализът, на който се основава нейният проект на предложение, както и подробности за системата за контрол, въведена от компетентните органи в Япония, както и обосновки за нейната целесъобразност и ефективност;

7.  призовава Комисията да предостави актуализирана картина на радиологичното положение в Япония след 2011 г., както и всеобхватни годишни прегледи за периода 2011—2017 г. за радиоактивните вещества, изпуснати както в атмосферата, така и в Тихия океан, от атомната електроцентрала във Фукушима, така че да може да бъде извършен задълбочен анализ с оглед на безопасността на храните;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) „храни за кърмачета и малки деца“, „мляко и напитки на млечна основа“, „минерална вода и подобни напитки и чаена отвара от неферментирали листа“ и „други храни“, както и фураж, предназначен за едър рогат добитък, коне, свине, домашни птици и риби.
(4) Попада в обхвата на код 1901 по Комбинираната номенклатура.


Проект на коригиращ бюджет № 3/2017: бюджетни ресурси за инициативата за младежка заетост, щатни разписания на ACER и SESAR2
PDF 474kWORD 51k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2017 на Европейския съюз за финансовата 2017 година за увеличаване на бюджетните ресурси за инициативата за младежка заетост (ИМЗ) с цел намаляване на младежката безработица в целия Европейски съюз и актуализиране на щатните разписания на персонала на децентрализираната агенция ACER и на съвместното предприятие SESAR2 (11812/2017– C8-0303/2017 – 2017/2078(BUD))
P8_TA(2017)0343A8-0282/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002(1) на Съвета, и по-специално член 41 от него,

—  като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2017 година, приет окончателно на 1 декември 2016 г.(2),

—  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(3) (Регламент за МФР),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),

—  като взе предвид специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата на тема „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“ и на Инициативата за младежка заетост“,

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(5),

—  като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 3/2017, приет от Комисията на 30 май 2017 г. (COM(2017)0288),

—  като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 3/2017, приета от Съвета на 4 септември 2017 г. и предадена на Европейския парламент на същия ден (11812/2017 – C8‑0303/2017),

—  като взе предвид членове 88 и 91 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0282/2017),

А.  като има предвид, че проект на коригиращ бюджет № 3/2017 се отнася до предоставянето на 500 милиона евро допълнителни бюджетни кредити за поети задължения за инициативата за младежка заетост (ИМЗ), както беше договорено от Европейския парламент и Съвета в споразумението им относно бюджета за 2017 г., както и до изменение на щатните разписания на децентрализираната агенция ACER и на съвместното предприятие SESAR2 без промяна на общия бюджет или на общия брой длъжности;

Б.  като има предвид, че Европейският парламент и Съветът приканиха Комисията да предложи през 2017 г. коригиращ бюджет с оглед на осигуряването през 2017 г. на 500 милиона евро за ИМЗ, като финансовите средства се предоставят от общия марж за поети задължения, веднага след приемането на техническата корекция, предвидена в член 6 от Регламента за МФР;

В.  като има предвид, че вследствие на приемането на техническата корекция Комисията предлага изменение на бюджета на Съюза за 2017 година и увеличаване на средствата по статия 04 02 64 „Инициатива за младежка заетост“;

Г.  като има предвид, че в контекста на междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) Европейският парламент и Съветът се договориха за допълнителна сума в размер на 1,2 милиарда евро за ИМЗ за периода 2017—2020 г. и Европейският парламент подчерта в своето изявление, свързано с междинното преразглеждане на МФР, че този праг е с политически характер и без правни последици;

Д.  като има предвид, че в контекста на междинното преразглеждане на МФР Комисията също така подчерта в своето изявление, че следва да се обмисли увеличаване на финансирането за ИМЗ над договорената сума от 1,2 милиарда евро, като се използват маржовете, налични по общия марж за поетите задължения, в съответствие с член 14 от Регламента за МФР;

Е.  като има предвид, че изискването във връзка с прекласирането през 2017 г. е необходимо както за децентрализираната агенция ACER, така и за съвместното предприятие SESAR2;

1.  подчертава като приоритет спешната нужда от допълнително увеличаване на финансовия ангажимент на Съюза в борбата с младежката безработица чрез допълнително финансиране за ИМЗ;

2.  изразява съжаление, че изменението на бюджета на Съюза за 2017 г., договорено по време на годишната бюджетна процедура за 2017 г. и имащо за цел увеличаване на бюджетните кредити за ИМЗ, се забавя поради блокирането и късното одобрение от страна на Съвета на междинното преразглеждане на МФР;

3.  приема за сведение проект на коригиращ бюджет № 3/2017 във вида, в който е представен от Комисията;

4.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят бързо препрограмиране на съответните оперативни програми, за да се гарантира, че за цялата допълнителна сума от 500 милиона евро за ИМЗ напълно и ефективно са поети задължения до края на 2017 г.; освен това призовава държавите членки да извършат оценки на недостига на финансиране, както и пазарни анализи, преди да бъдат създадени схемите, с оглед извличане на максимални ползи от ИМЗ;

5.  приема за сведение измененията на щатните разписания на децентрализираната агенция ACER и на съвместното предприятие SESAR2; отбелязва, че тези изменения не променят общия брой длъжности и че те могат да бъдат финансирани в рамките на годишния бюджет на органите за настоящата година; изразява съгласие, че прекласирането на длъжността AD15 за съвместното предприятие SESAR2 е ad personam и е в сила до края на мандата на настоящия изпълнителен директор;

6.  одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2017;

7.  възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 3/2017 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Сметната палата и на националните парламенти.

(1)ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.
(2)OВ L 51, 28.2.2017 г.
(3)ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(4)ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.
(5)ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.


Износ на оръжия: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС
PDF 606kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно износа на оръжия: Прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС (2017/2029(INI))
P8_TA(2017)0344A8-0264/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид принципите, залегнали в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), по-специално насърчаването на демокрацията и правовата държава и опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност,

—  като взе предвид Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване(1) (наричана по-нататък „Общата позиция“),

—  като взе предвид 17-ия(2) и 18-ия(3) годишен доклад на ЕС, изготвени съгласно член 8, параграф 2 от Общата позиция,

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2015/2309 на Съвета от 10 декември 2015 г. за насърчаване на ефективния контрол върху износа на оръжие(4) и Решение (ОВППС) 2017/915 на Съвета от 29 май 2017 г. относно информационни дейности на Съюза в подкрепа на прилагането на Договора за търговията с оръжие(5),

—  като взе предвид актуализирания Общ списък на оръжията на Европейския съюз, приет от Съвета на 6 март 2017 г.(6),

—  като взе предвид Справочника на потребителя към Общата позиция, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване,

—  като взе предвид Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г. и точка 11, буква д) от него, както и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., приет на 20 юли 2015 г., и точка 21, буква г) от него,

—  като взе предвид Договора за търговията с оръжие (ДТО), приет от Общото събрание на ООН на 2 април 2013 г.(7), който влезе в сила на 24 декември 2014 г.,

—  като взе предвид Решение 2013/768/ОВППС на Съвета от 16 декември 2013 г. относно дейностите на ЕС, в рамките на Европейската стратегия за сигурност, в подкрепа на прилагането на Договора за търговията с оръжие(8),

—  като взе предвид Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността(9),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 година за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба(10), изменен с Регламент (ЕС) № 599/2014 от 16 април 2014 година, и като взе предвид списъка на изделия и технологии с двойна употреба в приложение I към него (наричан по-нататък „Регламента за изделията с двойна употреба“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/2134 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание(11),

—  като взе предвид своите предишни резолюции по въпроса, и по-специално резолюциите от 17 декември 2015 г.(12) относно прилагането на Общата позиция, от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен(13), от 14 декември 2016 г. относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)(14) и от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно частните охранителни дружества(16),

—  като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0264/2017),

А.  като има предвид, че неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана е записано в член 51 от Устава на ООН;

Б.  като има предвид, че последните данни(17) сочат, че международните трансфери на тежко въоръжение през периода 2012—2016 г. са достигнали най-големия си обем за петгодишен период след края на Студената война и са се увеличили с 8,4% спрямо тези за периода 2007—2011 г.;

В.  като има предвид, че износът и трансферите на оръжия оказват въздействие върху човешката сигурност, правата на човека, демокрацията, доброто управление и социално-икономическото развитие; като има предвид, че износът на оръжия допринася също и за обстоятелства, които принуждават хората да бягат от своите държави; като има предвид, че това изисква строга, прозрачна, ефективна, общоприета и дефинирана система за контрол върху оръжията;

Г.  като има предвид, че последните данни(18) сочат, че износът от ЕС-28 е възлизал на 26% от общия износ в световен мащаб през периода 2012—2016 г., което превръща ЕС-28 колективно във втория по големина доставчик на оръжие в света след САЩ (33%) и преди Русия (23%), която е трета; като има предвид, че според последния доклад на работната група „Износ на конвенционално оръжие“, през 2014 г. държавите от ЕС са получили лицензии за износ на оръжие на обща стойност 94,40 милиарда евро;

Д.  като има предвид, че последните данни(19) сочат, че износът на оръжия за страните от Близкия изток се е увеличил с 86% и е съставлявал 29% от световния износ през периода 2012—2016 г.;

Е.  като има предвид, че съгласно последните официални данни на ЕС Близкият изток е бил най-значимият регион за ЕС-28 през 2015 г. от гледна точка на износа на оръжие, като лицензиите за разрешен износ на оръжие са били на обща стойност 78,8 милиарда евро;

Ж.  като има предвид, че някои трансфери на оръжие от държави – членки на ЕС за нестабилни и податливи на кризи райони и държави са били използвани във въоръжени конфликти или за вътрешни репресии; като има предвид, че според някои съобщения част от тези трансфери са били отклонени в ръцете на терористични групировки, например в Сирия и Ирак; като има предвид, че в някои случаи оръжията, изнесени за определени държави, например Саудитска Арабия, са били използвани в конфликти като този в Йемен; като има предвид, че такъв износ очевидно нарушава Общата позиция и по този начин подчертава необходимостта от по-добър контрол и прозрачност;

З.  като има предвид, че не съществува стандартна система на проверки и докладване, която да дава информация дали и в каква степен износът на отделните държави членки нарушава осемте критерия, и като има предвид, че липсват и механизми за санкциониране, ако държава членка осъществява износ, който явно не е в съответствие с осемте критерия;

И.  като има предвид, че разследвания на Международния център за конверсия в Бон (BICC) са разкрили, че само в Германия през 2015 г. например, са издадени 4256 лицензии за износ на оръжие за износ към 83 държави, които са оценени като проблемни с оглед на Общата позиция(20);

Й.  като има предвид, че свързаната със световната и регионалната сигурност обстановка претърпя значителни промени, особено по отношение на южните и източните съседи на Съюза, и това подчертава спешната необходимост от подобряване на методиките за изготвяне на информация за целите на оценките на риска във връзка с лицензиите за износ, както и от повишаване на сигурността на тези методики;

К.  като има предвид, че някои държави членки наскоро подписаха стратегически споразумения за военно сътрудничество, включващи трансфери на големи количества и висококачествени военни технологии, с недемократични държави в региона на Близкия изток и Северна Африка;

Л.  като има предвид, че съгласно Договора от Лисабон изкореняването на бедността е най-важната цел на политиката за развитие на ЕС, и като има предвид, че това е също така един от приоритетите на външната дейност на ЕС в опитите за изграждане на един по-стабилен и проспериращ свят; като има предвид, че доставянето на оръжия на държави в конфликт, освен че дава възможност за разпространение на насилието, има и отрицателно въздействие върху потенциала за развитие на тези държави;

М.  като има предвид, че отбранителната промишленост в Европа е сектор с водещо значение, който същевременно е в положение, характеризиращо се със свръхкапацитет, дублиране и разпокъсаност, което пречи на конкурентоспособността на отбранителната промишленост и което доведе до експанзивни политики на износ;

Н.  като има предвид, че резолюцията на Европейския парламент от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен призова върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да започне инициатива за налагане на оръжейно ембарго на ЕС по отношение на Саудитска Арабия;

О.  като има предвид, че оттогава ситуацията в Йемен се влоши допълнително, за което допринесоха и военните действия, предприети от водената от Саудитска Арабия коалиция; като има предвид, че някои държави членки са спрели да доставят оръжие на Саудитска Арабия заради нейните действия в Йемен, докато други са продължили снабдяването с военни технологии, в противоречие с критерии 2, 4, 6, 7 и 8;

П.  като има предвид, че в резолюцията на Европейския парламент от 14 декември 2016 г. относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.) се подчертава, че правата на човека следва да бъдат приоритет, а държавите членки се призовават да постигнат споразумение за преминаване към по-модерна, гъвкава и основана на правата на човека експортна политика, особено по отношение на държави с доказани тежки вътрешни репресии и нарушения на правата на човека;

Р.  като има предвид, че Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз следва да послужи за подобряване на съгласуваността на политиките относно контрола върху износа на оръжия;

1.  отбелязва, че държавите имат законното право да придобиват военни технологии за целите на самоотбраната; подчертава, че поддържането на отбранителна промишленост служи като част от самоотбраната на държавите членки; припомня, че един от мотивите за създаване на Общата позиция е да се предотврати използването на европейски оръжия срещу въоръжените сили на държавите членки, както и да се предотвратят нарушенията на правата на човека и удължаването на въоръжен конфликт; напомня, че Общата позиция представлява правно обвързваща рамка, която определя минимални изисквания, които държавите членки трябва да прилагат в областта на контрола върху износа на оръжие, както и че тя включва задължение за оценка на заявленията за лицензия за износ спрямо всичките осем критерия, изброени в нея;

2.  отбелязва, че разработването на отбранително оборудване е важен инструмент за отбранителната промишленост и че конкурентоспособната и новаторска европейска отбранителна технологична и индустриална база, която все още предстои да бъде развита, следва да служи като инструмент за гарантиране на сигурността и отбраната на държавите членки, гражданите на Съюза, и да допринесе за осъществяването на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), и по-специално на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); призовава държавите членки да преодолеят настоящата липса на ефективност на разходите за отбрана, дължаща се на дублиране, разпокъсаност, липса на оперативна съвместимост, и да се стремят ЕС да се превърне в гарант на сигурността, което може да се постигне и чрез по-добро контролиране на износа на оръжие; напомня, че член 10 от Общата позиция гласи, че съображенията, свързани с икономическите, търговските и промишлените интереси на държавите членки, не трябва да засегнат прилагането на осемте критерия, уреждащи износа на оръжие;

3.  отбелязва обаче, че понякога военни технологии стигат до местоназначения и крайни потребители, които не отговарят на критериите от Общата позиция; изразява загриженост, че разпространението на оръжейни системи във време на война и в ситуации на значително политическо напрежение може да засегне непропорционално цивилното население; изразява тревога във връзка с глобалната надпревара във въоръжаването и във връзка с военните подходи за разрешаване на политически конфликти и нестабилност; подчертава, че конфликтите следва да се решават предимно по дипломатически път;

4.  настоятелно призовава държавите членки и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да подобрят значително съгласуваността при прилагането на Общата позиция, за да се повиши сигурността на цивилното население, което е засегнато от конфликти и нарушения на правата на човека в трети държави, сигурността на Съюза и неговите граждани, и да създаде еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС; във връзка с това подчертава, че последователното прилагане на Общата позиция е от съществено значение за доверието в ЕС като глобален фактор, основан на ценностите;

5.  насърчава държавите, които са в процес на получаване на статут на кандидат, или държавите, които по друг начин желаят да тръгнат по пътя на присъединяването към ЕС, да прилагат разпоредбите на Общата позиция; приветства факта, че Албания, Босна и Херцеговина, Канада, Грузия, Исландия, бивша югославска република Македония, Черна гора и Норвегия възприеха критериите и принципите на Общата позиция и по този начин се стремят също така и към по-нататъшно привеждане в съответствие с ОВППС и ОПСО; призовава държавите членки да си сътрудничат тясно с трети държави, които официално са се ангажирали да се придържат към критериите на Общата позиция, по-специално с цел подобряване на обмена на информация и гарантиране на по-голяма прозрачност при лицензирането; призовава освен това ЕСВД да насърчи по-специално европейските държави да възприемат принципите на Общата позиция, за да се гарантира по-сигурно европейско пространство в по-широк план;

6.  призовава държавите членки и ЕСВД да си сътрудничат тясно, за да се предотвратят рисковете, произтичащи от пренасочването и съхранението на оръжие, като например незаконния трафик и контрабандата на оръжие; подчертава риска от обратно връщане в ЕС (посредством контрабандата и трафика на оръжие) на оръжия, изнесени в трети държави;

7.  отбелязва високата степен на отговорност, която носи Съюзът от гледна точка на риска за сигурността поради липсата на по-силна подкрепа и ангажимент от страна на ЕС за извеждането от експлоатация на многото запаси от оръжия, които все още съществуват в Босна и Херцеговина, Албания и Украйна;

8.  счита, че в методологията за оценките на риска във връзка с лицензиите за износ следва да се възприеме принцип на предпазливост и че държавите членки, освен да преценяват дали конкретни военни технологии биха могли да се използват за вътрешни репресии или други нежелани цели (функционален подход), следва също така да извършват оценка на рисковете въз основа на цялостното положение в държавата на местоназначение (принципен подход);

9.  отбелязва, че в контекста на „Брексит“ ще бъде важно Обединеното кралство да остане обвързано от Общата позиция и да прилага оперативните ѝ разпоредби, както правят други европейски трети държави;

10.  изисква от държавите членки и от ЕСВД да разработят конкретна стратегия за предоставяне на официална защита на лица, сигнализиращи за нередностите в практики, прилагани от организации и дружества от отбранителната промишленост и които са в противоречие с критериите и принципите на Общата позиция;

11.  подчертава значението на съгласуваността между всички режими на Съюза за контрол върху износа, особено по отношение на тълкуването на критериите за контрол; в допълнение отново изтъква значението на съгласуваността между контрола на износа и другите инструменти в областта на външната политика, както и търговските инструменти като Общата система за преференции и Регламента относно полезните изкопаеми от зони на конфликт;

12.  отново изтъква отрицателното въздействие, което неконтролираният износ на технологии за кибернаблюдение, осъществяван от дружества от ЕС, може да окаже върху сигурността на цифровата инфраструктура на ЕС и върху правата на човека; във връзка с това подчертава значението на бързото, ефективно и всеобхватно актуализиране на Регламента на ЕС за изделията с двойна употреба и призовава Съвета да приеме амбициозен график по този въпрос;

13.  подчертава, че е от значение да се ограничи ефективно износът на оръжия за частни охранителни дружества като краен потребител и че всяка такава лицензия трябва да бъде издавана само когато, след задълбочени комплексни проверки, бъде потвърдено, че въпросното частно охранително дружество не е участвало в нарушения на правата на човека; подчертава, че трябва да се въведат механизми за отчетност, за да се гарантира отговорното използване на оръжия от частните охранителни дружества;

Прилагане на критериите от Общата позиция

14.  отбелязва, че според годишните доклади първият критерий е използван 81 пъти за обосноваване на откази през 2014 г. и 109 пъти през 2015 г.;

15.  отново призовава върховния представител/заместник-председател да стартира инициатива, насочена към налагане на оръжейно ембарго от страна на ЕС срещу държавите, които са обвинени в извършването на тежки нарушения на международното хуманитарно право, особено с оглед на целенасочените нападения срещу граждански инфраструктурни обекти; още веднъж подчертава, че продължаващото издаване на лицензии за продажба на оръжия на такива държави представлява нарушение на Общата позиция;

16.  отбелязва, че според годишните доклади вторият критерий е използван 72 пъти за обосноваване на откази през 2014 г. и 89 пъти през 2015 г.; изразява съжаление относно факта, че данните показват липсата на общ подход към положението в Сирия, Ирак и Йемен в частност; насърчава държавите членки и ЕСВД да започнат дискусии относно разширяването на обхвата на втория критерий, за да бъдат включени показатели за демократично управление, тъй като тези критерии за оценка биха могли да помогнат да се създадат допълнителни предпазни мерки срещу нежеланите отрицателни последици от износа; освен това счита, че по-принципен подход към оценката на риска ще се съсредоточи върху цялостното зачитане на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека от страна на получателя;

17.  счита, че износът за Саудитска Арабия не отговаря най-малкото на втория критерий с оглед на участието на държавата в тежки нарушения на хуманитарното право, както са установени от компетентните органи на ООН; отново отправя призива си от 26 февруари 2016 г. относно неотложната необходимост от налагане на оръжейно ембарго срещу Саудитска Арабия;

18.  отбелязва, че според годишните доклади третият критерий е използван 99 пъти за обосноваване на откази през 2014 г. и 139 пъти през 2015 г.; подчертава необходимостта, в контекста на третия критерий, от извършване на оценка на направените наскоро трансфери на оръжие от страна на държавите членки към недържавни участници, включително предоставянето на техническа помощ и обучение, с оглед на Съвместно действие 2002/589/ОВППС от 2002 г. относно приноса на Европейския съюз в борбата срещу дестабилизиращото натрупване и разпространение на леко стрелково и малокалибрено оръжие (ЛСМО);

19.  отбелязва, че според годишните доклади четвъртият критерий е използван 57 пъти за обосноваване на откази през 2014 г. и 85 пъти през 2015 г.; изразява съжаление относно факта, че в конфликта в Йемен се използват военни технологии, изнесени от държавите членки; настоятелно призовава държавите членки да спазват Общата позиция по последователен начин въз основа на задълбочена оценка на риска в дългосрочен план;

20.  отбелязва, че според годишните доклади петият критерий е използван 7 пъти за обосноваване на откази през 2014 г. и 16 пъти през 2015 г.; припомня, че този критерий се отнася до свързаните със сигурността интереси на държавите членки и на съюзническите държави, като същевременно признава, че тези интереси не могат да влияят при разглеждането на критериите за зачитане на правата на човека и мира, сигурността и стабилността в региона;

21.  отбелязва, че според годишните доклади шестият критерий е използван 6 пъти за обосноваване на откази през 2014 г., докато за 2015 г. не е съобщен нито един отказ; изразява своята загриженост относно съобщенията за отклоняването на оръжие, изнесено от държавите членки, към недържавни участници, включително терористични групировки, и предупреждава, че тези оръжия биха могли да се използват срещу цивилно население на територията на ЕС и извън нея; отново подчертава значението на по-строгия контрол върху подобен износ на оръжие с цел изпълнение на международните ангажименти по отношение на борбата срещу тероризма и организираната престъпност;

22.  изразява загриженост относно възможните отклонения на износа за Саудитска Арабия и Катар към въоръжени недържавни участници в Сирия, които извършват сериозни нарушения на правото в областта на правата на човека и на хуманитарното право, и призовава работната група „Износ на конвенционално оръжие“ да се заеме спешно с въпроса; отчита, че повечето от оръжията, притежавани от бунтовници и терористични групировки, са дошли от източници извън Европа;

23.  отбелязва, че според годишните доклади седмият критерий е използван 117 пъти за обосноваване на откази през 2014 г. и 149 пъти през 2015 г.; изразява своята загриженост, наред с другото, във връзка с предполагаеми пренасочвания на износа на ЛСМО от европейски държави към някои местоназначения, от които този износ е бил отклонен, за да се снабдят недържавни участници и други неспазващи Общата позиция крайни потребители в държави като Сирия, Ирак, Йемен и Южен Судан; изтъква, че съществува неотложна необходимост оценките на риска от отклоняване да се основават на нещо повече от просто приемане на ангажиментите, поети от държава получател в сертификата за краен потребител; подчертава необходимостта от ефективни механизми за контрол след извършване на доставката, за да се гарантира, че оръжията не се реекспортират за крайни потребители, за които липсва разрешение; подчертава ролята, която ЕСВД може да играе потенциално в подкрепа на усилията на държавите членки в тази област;

24.  отбелязва, че според годишните доклади осмият критерий е използван 8 пъти за обосноваване на откази през 2014 г., докато за 2015 г. не е съобщен нито един отказ; признава, че по-доброто прилагане на осмия критерий би допринесло в решителна степен за постигането на целите на съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, по-специално на цел 16.4 на ООН; призовава държавите членки и ЕСВД да актуализират в това отношение Справочника на потребителя към Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета и да обърнат особено внимание на евентуалните отрицателни последици за развитието, които би могла да има употребата на оръжие;

25.  призовава държавите членки и ЕСВД да добавят нов критерий към Общата позиция с цел да се гарантира, че при предоставянето на лицензии се взема надлежно под внимание рискът от корупция във връзка със съответния износ;

Засилване на обмена на информация между държавите членки

26.  призовава държавите членки и ЕСВД да подобрят съгласуваността при прилагането на Общата позиция и да укрепят механизмите за обмен на информация, като предоставят количествено и качествено по-добра информация за оценките на риска във връзка с лицензиите за износ въз основа на сигурна и всеобхватна цифровизация на съществуващата система, както следва:

   а) да предоставят повече информация относно лицензиите за износ и самия износ, която да се споделя систематично и своевременно, включително относно крайните потребители, които са считани за проблемни, случаите на пренасочване, сертификатите за краен потребител, които са фалшифицирани или по друг начин са причина за безпокойство, и подозрителните брокери или транспортни дружества, в съответствие с вътрешното законодателство;
   б) да поддържат списък на субекти и лица, осъдени за нарушаване на законодателството, свързано с износа на оръжие, както и списък на случаи на констатирано отклоняване и на лица, за които е известно или за които има съмнения, че са замесени в незаконна търговия с оръжие или в дейности, представляващи заплаха за международната и националната сигурност;
   в) да споделят най-добри практики, приети за прилагане на осемте критерия;
   г) да превърнат настоящия Справочник на потребителя в интерактивен онлайн ресурс;
   д) да превърнат до края на 2018 г. годишния доклад на ЕС в база данни, позволяваща търсене онлайн, като новият формат да бъде прилаган за данните за 2016 г.;
   е) да насърчават ясни и добре определени, основаващи се на обмена на информация процедури за сътрудничество между правоприлагащите органи и граничните органи, с цел засилване на сътрудничеството в областта на сигурността и изкореняване на явлението „незаконна търговия с оръжие“, което представлява рисков елемент за сигурността на ЕС и неговите граждани;

27.  приветства намерението на работната група „Износ на конвенционално оръжие“ да включва ЕСВД по-систематично при подготовката на обсъжданията относно положението в държавите на местоназначение и относно потенциалните крайни потребители; настоява, че редовните консултации с работна група „Права на човека“ са от значение в този процес;

28.  отбелязва, че ефективният обмен на информация и ефективното сътрудничество изискват също така и срещи на служителите, работещи в областта на политиките, лицензирането и правоприлагането и насърчава предоставянето на достатъчно ресурси за тази цел; счита, че разширяването на съответния капацитет на държавите членки е ключов фактор при засилването на прилагането на Общата позиция; призовава държавите членки и ЕСВД да увеличат броя на служителите, работещи по въпроси, свързани с износа, както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; насърчава създаването на фондове на ЕС, които да бъдат използвани за изграждане на капацитет на длъжностни лица по лицензирането и правоприлагането в държавите членки;

29.  подчертава необходимостта от разработване на подход за справяне със ситуации, при които държавите членки тълкуват по различен начин 8-те критерия на Общата позиция за износа на продукти, които по същество са подобни, за сходни дестинации и крайни потребители, с цел запазване на еднаквите условия на конкуренция и доверието в ЕС в чужбина; счита, че е време също така да се обмисли по-силна роля на институциите на ЕС по отношение на процеса на лицензиране на равнище държави членки, по-специално по отношение на такива ситуации; призовава държавите членки да подкрепят създаването на надзорен орган за контрол над въоръженията, който да е под егидата на върховния представител/заместник-председател; счита, че следва да се изкаже становище, предназначено за държавите членки, които възнамеряват да предоставят лицензия, която е била отказана от друга държава членка или държави членки;

30.  подчертава неотложната необходимост от засилване на ролята на делегациите на ЕС в подпомагането на държавите членки и ЕСВД при техните оценки на риска във връзка с лицензиите за износ и прилагането на контрол върху крайните потребители, контрол след извършване на доставката и проверките на място;

31.  настоятелно призовава държавите членки да създадат разпоредба в Общата позиция, с която да се гарантира, че ембаргото на ЕС срещу трета държава автоматично ще отнеме лицензиите, които вече са били издадени за стоки, обхванати от ембаргото;

32.  настоятелно призовава всички държави членки да продължават да оказват съдействие на държавите извън Съюза в разработването, актуализирането и изпълнението, при необходимост, на законодателни и административни мерки, за да се гарантира създаването на система за контрол върху износа на оръжие и военни технологии;

Подобряване на спазването на задълженията за докладване

33.  изразява съжаление по повод на твърде късното публикуване на 17-ия годишен доклад на ЕС, което се случи поне 17 месеца след издаване на лицензиите или извършване на износа; освен това изразява съжаление относно факта, че 18-ият годишен доклад на ЕС беше публикуван едва през март 2017 г.;

34.  изразява критичното си отношение към нарушаването на осемте критерия от страна на държави членки; счита, че следва да се насърчава еднакво и последователно прилагане на осемте критерия; отбелязва липсата на разпоредби относно санкции за държавите членки, които не спазват осемте критерия при предоставяне на лицензии, и препоръчва на държавите членки да приемат разпоредби за провеждане на независими проверки; счита, че е време да се започне процес, водещ до механизъм, който санкционира държавите членки, които не спазват Общата позиция;

35.  припомня, че според член 8, параграф 2 от Общата позиция всички държави членки са задължени да докладват за своя износ на оръжие и призовава всички държави членки да спазват задълженията си; изразява съжаление, че броят на държавите членки, които са изпратили пълна информация за годишния доклад на ЕС чрез данни с разбивки относно лицензиите и действителния износ, е 21 за 17‑ия годишен доклад и само 20 за 18-ия; изисква от всички държави членки, включително трите държави членки, които са основни износители на оръжие (Франция, Германия и Обединеното кралство), които не са изпратили пълна информация, да предоставят пълен набор от данни относно износа си в миналото с оглед на следващия годишен доклад;

36.  призовава за гарантиране на по-стандартизирана и навременна процедура за докладване и представяне на информацията, чрез поставяне на точно определен срок за изпращане на данни, който е не по-късно от януари на годината, следваща годината, в която се е състоял износът, и чрез определяне на фиксирана дата на публикуване, която не е по-късно от месец март на годината, следваща годината на износа;

37.  счита, че Общата позиция следва да бъде допълнена с редовно осъвременяван и обществено достъпен списък с подробна обосновка, предоставящ информация относно това, до каква степен износът в определени държави получатели е или не е в съответствие с осемте критерия;

38.  счита, че следва да се създаде стандартизирана система за проверка и докладване, която дава сведения относно това дали и до каква степен износът на отделни държави — членки на Европейския съюз нарушава осемте критерия;

39.  настоятелно призовава държавите членки да спазват изцяло задълженията си за докладване, определени в Общата позиция; подчертава, че висококачествените данни за действителните доставки са от съществено значение за разбиране на начина, по който се прилагат осемте критерия; призовава държавите членки и ЕСВД да проучат как могат да използват данните, получени от митническите органи, включително чрез създаване на специфични митнически кодове за военните стоки;

40.  отбелязва, че всички държави — членки на ЕС са подписали ДТО; призовава за придаване на универсален характер на ДТО и за по-голямо съсредоточаване на вниманието върху държавите, които не са го подписали, включително Русия и Китай; също така приветства усилията за осведомяване относно ДТО и подкрепя тяхното ефективно изпълнение;

Модернизиране на съответните инструменти

41.  настоятелно призовава за преразглеждане на Общия списък на оръжията и на списъците, приложени към Регламента за изделията с двойна употреба, за да се гарантира пълното обхващане на всички съответни безпилотни системи; припомня своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, в частност параграф 2, буква в), където се призовава за включване на въоръжените безпилотни летателни апарати в съответните режими за контрол над оръжията;

42.  насърчава държавите членки да извършват по-подробна проверка на лицензираното производство от трети държави и да гарантират по-добри предпазни мерки срещу нежелана употреба; настоява за стриктно прилагане на Общата позиция по отношение на лицензираното производство в трети държави; насърчава държавите членки да обсъдят отношението и статута на третата държава от гледна точка на ДТО, когато вземат решение относно трансфери, които биха увеличили производствения капацитет и/или капацитета за износ на тази държава по отношение на военното оборудване;

43.  установява, че прилагането — вътре в Общността — на Директива 2009/43/ЕО за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, следва да бъде в съответствие с прилагането на Общата позиция, включително за резервни части и компоненти; отбелязва, че приложното поле на Общата позиция не е ограничително и съответно осемте критерия се прилагат и по отношение на износ в рамките на ЕС;

44.  изразява загриженост относно предизвикателствата, свързани с киберсигурността, в частност напредъкът в методите за хакерство, използвани за достъп до информация и данни на националните лицензиращи органи; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да инвестират достатъчно средства в технологии и човешки ресурси, за да обучат отделни лица да използват специални програми и методи за киберсигурност с цел предотвратяване и преодоляване на тези предизвикателства в сферата на киберсигурността;

Ролята на парламентите и на общественото мнение

45.  отбелязва, че не всички национални парламенти в ЕС упражняват контрол върху решенията на правителствата за издаване на лицензии чрез, наред с другото, изготвяне на годишни доклади за износа на оръжие и в тази връзка призовава за цялостно увеличаване на парламентарния и публичния надзор; посочва Правилника за дейността на Европейския парламент, който предвижда възможността за редовни реакции по отношение на годишните доклади на ЕС за износа на оръжие;

46.  приветства редовните консултации с националните парламенти, органите за контрол върху износа на оръжия, браншовите организации и гражданското общество като ключово средство за постигане на една реална прозрачност; призовава работната група „Износ на конвенционално оръжие“, всички държави членки и ЕСВД да активизират диалога с гражданското общество и консултациите с националните парламенти и с органите за контрол върху износа на оръжия; насърчава националните парламенти, гражданското общество и академичната общност да осъществяват независим контрол върху търговията с оръжие и призовава държавите членки и ЕСВД да подкрепят такива дейности, включително и с финансови средства;

o
o   o

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99.
(2) ОВ C 163, 4.5.2016 г., стр. 1.
(3) OВ C 153, 16.5.2016 г., стр. 1.
(4) OВ L 326, 11.12.2015 г., стр. 56.
(5) ОВ L 139, 30.5.2017 г., стр. 38.
(6) ОВ C 97, 28.3.2017 г., стр. 1.
(7) Договор за търговията с оръжие, ООН, 13-27217.
(8) ОВ L 341, 18.12.2013 г., стр. 56.
(9) ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1.
(10) ОВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1.
(11) ОВ L 338, 13.12.2016 г., стр. 1.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0472.
(13) Приети текстове, P8_TA(2016)0066.
(14) Приети текстове, P8_TA(2016)0502.
(15) OВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 110.
(16) Приети текстове, P8_TA(2017)0289.
(17) „Trends in internationаl arms transfers, 2016“ (Тенденции в международния трансфер на оръжия, 2016 г.), SIPRI Fact Sheet, февруари 2017 г.
(18) Пак там.
(19) Пак там.
(20) 2016 report on arms exports, Gemeinsame Konferenz Kirche und Entwicklung (Доклад за износа на оръжия за 2016 г., Обща конференция за църквата и развитието, GKKE), стр. 54.


Политическите отношения между ЕС и Латинска Америка
PDF 567kWORD 77k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно политическите отношения между ЕС и Латинска Америка (2017/2027(INI))
P8_TA(2017)0345A8-0268/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално дял V от него относно външната дейност на Съюза,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално част пета, дялове I—III и V (обща търговска политика, сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ и международни споразумения),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 октомври 2016 г. относно Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2009 г., озаглавено „Европейският съюз и Латинска Америка: глобални участници в партньорство“ (COM(2009)0495),

—  като взе предвид тесните културни, езикови, политически и исторически връзки, установени отчасти в резултат на интензивността на миграцията, продължила с десетилетия, между държавите — членки на ЕС, и държавите от Латинска Америка и Карибския регион (ЛАКР),

—  като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2015 г. (въпроси, свързани с конкретни държави и региони),

—  като взе предвид декларациите от проведените досега срещи на високо равнище на държавните или правителствените ръководители на държавите от Латинска Америка и Карибите и от ЕС, и в частност декларацията от втората среща на високо равнище между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), проведена в Брюксел на 10—11 юни 2015 г. по темата „Да изградим общото си бъдеще: да работим за проспериращи, сплотени и устойчиви общества за нашите граждани“, на която беше приета политическа декларация, озаглавена „Партньорство за следващото поколение“,

—  като взе предвид декларацията на Форума на гражданското общество ЕС—Общност на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) от 11 май 2015 г., озаглавена „Равенство, права и демократично участие на народите на Европа и Латинска Америка и Карибския басейн“,

—  като взе предвид съвместното комюнике от първата среща на върха на министрите ЕС и CELAC, проведена в Санто Доминго (Доминиканска република) на 25—26 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид декларацията, приета на 25-та ибероамериканска среща на най‑високо равнище на държавните и правителствени ръководители, проведена в Картахена де Индиас (Колумбия) в периода от 28 до 29 октомври 2016 г., озаглавена „Младеж, предприемачество и образование“,

—  като взе предвид политическата декларация от петата среща на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на държавите от CELAC, състояла се в Пунта Кана (Доминиканска република) на 25 януари 2017 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2016 г. в подкрепа на мирния процес в Колумбия(1),

—  като взе предвид своите резолюции относно Венецуела, и по-специално резолюциите от 8 юни 2016 г.(2) и от 27 април 2017 г.(3) относно положението във Венецуела,

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2014 г. относно изчезването на 43 студенти в Мексико(5),

—  като взе предвид резолюциите на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат), и по-специално нейните резолюции от 22 септември 2016 г. относно търговските аспекти на различните провеждащите се понастоящем преговори между ЕС и Латинска Америка и Карибския регион (ЛАКР)(6), относно борбата с бедността като част от целите за устойчиво развитие (ЦУР) в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие(7), относно финансирането на политическите партии в Европейския съюз и Латинска Америка(8) и относно икономическите и финансови отношения с Китайската народна република от гледна точка на Двурегионалното стратегическо партньорство ЕС—ЛАКР(9), както и резолюцията от 29 март 2014 г. относно убийството на жени в Европейския съюз и Латинска Америка(10),

—  като взе предвид препоръката на Парламентарната асамблея Евролат от 22 септември 2016 г. относно миграцията, развитието и икономическата криза(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за отношенията с Латинска Америка(12),

—  като взе предвид Декларацията на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно член 5, параграф 2, буква б), точка (ii) от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.,

—  като взе предвид Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи, и в частност член 14 от нея относно правата на собственост и владение на съответните народи върху земите, които те традиционно обитават,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно ролята на ЕС за насърчаването на по-широкообхватно трансатлантическо партньорство(13),

—  като взе предвид препоръките, изказани в Специалния доклад на Европейската сметна палата относно ефективността на смесването на безвъзмездна финансова помощ по регионалните механизми за инвестиции със заеми от финансови институции с цел подпомагане на външните политики на ЕС,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8-0268/2017),

A.  като има предвид, че Латинска Америка и Карибският регион (ЛАКР) са ключов партньор за ЕС, когато става дума за съвместно справяне с настоящите глобални предизвикателства, като премахването на бедността, достъпа до питейна вода, всеобщо зачитане на правата на човека, мира и сигурността, социално-икономическото развитие, липсата на добро управление, устойчивостта, борбата с изменението на климата, цифровата трансформация и управлението на миграцията;

Б.  като има предвид, че партньорството между ЕС и ЛАКР се основава на тесни исторически и културни връзки, богата гама от човешки обмен, силни и нарастващи търговски и инвестиционни потоци и споделени ценности като демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;

В.  като има предвид, че 33-те държави в Латинска Америка и Карибския регион имат различни политически, икономически и културни реалности, които изискват различни подходи в една съгласувана и последователна рамка в контекста на външната дейност на ЕС, като същевременно винаги се защитават ценностите на ЕС по отношение на демокрацията и правата на човека;

Г.  като има предвид, че трайното партньорство между ЕС и ЛАКР се основава на исторически, културни, човешки и икономически връзки, които не трябва да се приемат за даденост и следва да бъдат ориентирани по-хоризонтално, общи принципи и ценности, включително зачитането на правата на човека и основните свободи, принципите на правовата държава, международния мир и сигурност и обща подкрепа за многостранна система на глобално управление, основаваща се на общи норми и диалог;

Д.  като има предвид, че ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибския регион заедно представляват една трета от населението на държавите — членки на ООН, и около 25% от световния БВП;

Е.  като има предвид, че активизирането на политическия диалог и сътрудничеството по въпросите на миграцията, изменението на климата, енергетиката и борбата с организираната престъпност, както и инвестициите в задълбочаването на социално-икономическите връзки чрез визови облекчения, студентски обмен и сътрудничество в областта на научните изследвания са приоритети на външната дейност на ЕС с държавите от Латинска Америка и Карибския регион;

Ж.  като има предвид, че двурегионалното стратегическо партньорство между Европейския съюз и Латинска Америка и Карибския регион, което беше стартирано през юни 1999 г. с цел укрепване на отношенията между двата региона, все още не е консолидирано постижение;

З.  като има предвид, че през последното десетилетие регионът на Латинска Америка и Карибския регион претърпя значителни промени, като например преминаването на голяма част от населението към средната класа чрез провеждането на икономически реформи и социални политики, по-висока степен на преразпределяне на богатствата, генерирани в региона, позволяващо подобряване на достъпа до образование, здравеопазване и прилично жилищно настаняване, както и цялостната консолидация на демокрацията, но че също така краят на супер-цикъла на стоките изправя милиони хора пред риска да изпаднат отново в бедност;

И.  като има предвид, че след десет години на впечатляващ икономически растеж, краят на цикъла на високи цени на суровините, от които зависят повечето държави в Латинска Америка и Карибския регион, в съчетание със забавянето на китайската икономика, която понастоящем е техният втори по значение търговски партньор след САЩ, доведе до икономическа стагнация или дори рецесия в различни държави в региона, като застраши голяма част от постигнатия напредък и изложи милиони хора на риск, отново да изпаднат в бедност;

Й.  като има предвид, че в някои държави от Латинска Америка е налице силно желание от страна на обществото за по-голяма демокрация и участие и за устойчиви икономически политики;

К.  като има предвид, че върховенството на закона, отразено в стабилни законови рамки с гаранция за правна сигурност, е от съществено значение за привличането на инвестициите, необходими за насърчаване на икономическото възстановяване;

Л.  като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава и една стабилна правна и политическа рамка дават възможност на двата региона да упражняват свободно предприемачество и подходяща среда за инвестиции, включващи гаранции за принципа на правна сигурност;

М.  като има предвид, че високите равнища на инфлацията възпрепятстват растежа и следователно трябва незабавно да бъдат предприети съответни мерки; като има предвид, че надеждните обменни курсове са от жизненоважно значение за икономическото развитие на всяка страна; като има предвид, че е от жизненоважно значение да се провежда промишлена политика, която води до увеличаване на производителността, диверсификация на икономиката и привличане на инвестиции;

Н.  като има предвид, че споразуменията за асоцииране между ЕС и страните от ЛАКР спомагат за подобряване на политическия и търговски диалог, както и на инвестиционния климат, като отваря сектора на услугите и пазарите на обществените поръчки и позволява изпълнението на инфраструктурни проекти;

О.  като има предвид, че е от голямо значение Латинска Америка и ЕС да разработят съвместна програма;

П.  като има предвид, че ЕС претърпя важни промени през последните години, а именно икономическата криза, предизвикателствата, свързани с излизането на Обединеното кралство от ЕС, и кризата с бежанците;

Р.  като има предвид, че основни геополитически промени, които протичат понастоящем в държавите от Латинска Америка и Карибския регион, белязани, наред с другото, от все по-осезаемото присъствие на азиатски държави, които търсят икономически партньорства в региона, изискват ЕС да утвърди позициите си като верен съюзник на партньорите си в региона на Латинска Америка и Карибите, не само по отношение на икономическия обмен, но и като партньор в областта на социалния прогрес и в защитата на общи ценности;

С.  като има предвид, че действащото общо споразумение между ЕС и Мексико, споразумението за асоцииране ЕС—Чили и междурегионалното рамково споразумение за сътрудничество ЕС—Меркосур влязоха в сила съответно през 1997, 2003 и 1999 г.; като има предвид, че поради значението им за ЕС и страните от ЛАКБ, текущите преговори за актуализирането на тези споразумения се нуждаят от амбициозен тласък, така че да бъде постигнат модерен и прогресивен резултат;

Т.  като има предвид, че ЕС е основният източник на помощ за развитие, както е отразено в Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) за периода 2014—2020 г., основният инвеститор и един от основните търговски партньори в региона на Латинска Америка и Карибския басейн и като има предвид, че европейското сътрудничество е силно в резултат на финансовото и тристранното сътрудничество;

У.  като има предвид, че Комисията изготвя понастоящем нова програма за развитие в рамките на Програмата до 2030 г., и като има предвид, че идеята за устойчиво развитие трябва да се прилага и да включва всички страни в Латинска Америка (включително държави със среден доход), както и че този нов подход трябва да взема предвид и други критерии, в допълнение към доходите на глава от населението;

Ф.  като има предвид, че държавите от ЛАКР систематично биват оставяни на заден план при определянето на главните приоритети на външната политика на ЕС, въпреки очевидните културни и езикови връзки, които исторически го свързват с държавите от Латинска Америка и Карибския регион, и въпреки необходимостта от намиране на нови съюзници в лицето на нарастващата загуба на геополитическото си влияние в световен мащаб;

Х.  като има предвид, че Атлантическият регион като цяло — включително ЕС, Северна Америка, Централна Америка, Южна Америка и страните по атлантическото крайбрежие на Африка — е много важен, както е значителна необходимостта от сътрудничество между атлантическите региони и страни, което да позволи на всички тях да намерят отговори на общите предизвикателства, пред които е изправена тази толкова обширна територия;

Ц.  като има предвид, че следващата министерска конференция на СТО ще се проведе в Буенос Айрес през декември 2017 г., и като има предвид, че парламентарните делегации от страните членки също ще се срещнат на тази конференция;

Ч.  като има предвид, че изпълнението на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. гарантира всеобщ достъп до информация и защита на свободата на изразяване;

Ш.  като има предвид, че 10-те водещи страни в областта на енергийното управление и 20% от световните нефтени запаси се намират в Латинска Америка;

Щ.  като има предвид, че две държави от Латинска Америка, а именно Мексико и Бразилия, са набелязани за стратегически партньори на ЕС;

1.  подчертава, че двурегионалното партньорство между ЕС и ЛАКР се основава на общи принципи, ценности и интереси, като демокрацията, правата на човека, мира и солидарността, принципите на правовата държава и независимата съдебна система, както и на ангажиментите за тяхното поддържане в хоризонтални отношения, и придоби изключително значение за напредъка на сътрудничеството и обмена между двата региона; подчертава, че вследствие на икономическата криза, държавите от ЕС и от Латинска Америка и Карибския регион са изправени пред общи предизвикателства в областта на устойчивия икономически растеж и борбата с безработицата, цифровата трансформация, социалното приобщаване и равенството между половете, като в същото време споделят общи ценности;

2.  подчертава факта, че новият геополитически сценарий затвърждава региона на Латинска Америка и Карибския басейн като стратегически приоритет и възможност за политиката на ЕС в областта на външната политика, като и двата региона споделят обща визия за света, основаваща се на многостранно сътрудничество, диалог, устойчивост, принципите на правовата държава, зачитане на правата на човека и приобщаващи, отворени общества; признава положителното и богато разнообразие от участници в отношенията между ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибския регион, включително държавите, градовете и местните общности, както и университетите, гражданското общество, корпорациите и Европейския икономически и социален комитет; призовава за по-нататъшно съгласуване на споразуменията, действията за сътрудничество и политическите контакти на високо равнище;

3.  счита, че разширяването на политическото и икономическото сътрудничество и изграждането на по-силни партньорства със страните от Латинска Америка и Карибския регион са от решаващо значение двурегионално, подрегионално и двустранно равнище, като допълващи действия; подчертава необходимостта това сътрудничество да допринася ефективно за укрепването на икономическия растеж чрез устойчиви социално-икономически политики за развитие, като същевременно гарантира социалното приобщаване, гражданските свободи и правата на човека, както и намаляването на бедността; вярва, че партньорството между ЕС и ЛАКР и споразуменията за асоцииране следва да вземат предвид икономическите различия между регионите и да полагат усилия да не влошават съществуващите асиметрии; отбелязва, че присъствието на европейските предприятия е много важно за националните икономики на страните от Латинска Америка и подчертава, че тяхната дейност трябва да подлежи на съществуващите правила и процедури за мониторинг;

4.  подчертава значението на срещите на върха между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) като инструмент на стратегическото партньорство между двата региона като нова рамка за политически диалог; призовава ЕС и CELAC също така да укрепят това партньорство и политическия диалог в рамките на неговите тематични диалози и основни инициативи като съвместната инициатива в областта на научните изследвания и иновациите, структурирания диалог по въпросите на миграцията и механизмът за координация и сътрудничество в областта на наркотиците и чрез работа по ясно определени общи интереси с цел съвместно преодоляване на основните предизвикателства в световен мащаб в областта на доброто управление, икономическия растеж, социалното сближаване, културата, иновациите и околната среда в рамките на международните форуми, като Организацията на обединените нации, Г-20 и СТО;

5.  изтъква отново ангажимента на ЕС и ЛАКР да засилят сътрудничеството в световен мащаб и се застъпва за многостранен подход в рамките на СТО като основа за една отворена търговска система, основана на предвидими, по-приобщаващи правила, които са ефективни при постигането на целите за намаляване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие, и са същевременно прозрачни и демократични, със засилено парламентарно измерение;

6.  отново изразява своята подкрепа за регионалната интеграция в региона на ЛАКР и подчертава необходимостта от подобряване на координацията между различните схеми за регионална интеграция в региона, като в същото време се зачитат различията по отношение на темповете на интеграция; препоръчва засилен диалог, сътрудничество и обмен на добри практики с държавите от CELAC, Меркосур, Андската общност на народите (ACN), Системата за интеграция на Централна Америка (SICA) и Тихоокеанския алианс, така че да се увеличи диалогът в области от общ интерес и да се укрепи неговата институционална рамка; препоръчва засилване на регионалните инициативи за политически диалог, сътрудничество и обмен на най-добри практики, като например Съюза на южноамериканските нации (UNASUR), Организацията на американските държави (OAS) и Карибската Общност (CARICOM) с цел укрепване на демокрацията в Южна Америка; подчертава значението на засилването на междупарламентарното сътрудничество между ЕС и Латинска Америка и Карибския регион, и по-специално между Европейския парламент и различните регионални парламенти, посредством обмен на политически и институционален опит и знания; приветства започналия наскоро диалог между Меркосур и Тихоокеанския алианс с оглед постепенното сближаване и извличане на ползи от мащаба, в контекста на консултациите относно бъдещите регионални и глобални предизвикателства;

7.  подчертава, че политическата стабилност, икономическите правила и силните институции, гарантиращи спазването на принципите на правовата държава и прозрачността, са основни елементи на една среда, която привлича дългосрочни инвестиции, чрез правна сигурност; припомня, че подобна правна уредба изисква силни демократични институции и отговорно икономическо планиране, както и усилия за засилване на политическия диалог и икономическите партньорства в рамките на региона и с външни партньори; в този контекст припомня, че партньорството с ЕС играе централна роля;

8.  подчертава колко динамичен е Тихоокеанският алианс, който включва Чили, Колумбия, Мексико и Перу, и призовава заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да проучи възможността за участие на ЕС в Алианса като наблюдател, както вече правят редица държави — членки на ЕС;

9.  подчертава, че сегашните глобални предизвикателства, включително правата на човека, мира, сигурността, борбата срещу корупцията и безнаказаността, липсата на добро управление, устойчивото социалноикономическо развитие, премахването на бедността, цифровата трансформация, масовата миграция, равенството между половете, киберсигурността, организираната престъпност и тероризма, трафика с наркотици, изменението на климата, геополитическите промени, неравенството в рамките на отделните страни и между тях, неформалната заетост и нарастващата безработица, предлагат нови възможности и канали за сътрудничество за партньорството между ЕС и ЛАКР, така че то да работи стратегически въз основа на споделена визия и програма;

10.  подчертава, че дори при значителното икономическо развитие, довело до по-ниски равнища на бедността и неравенството, неравенството продължава да бъде сериозна пречка за развитието на Латинска Америка и Карибския регион, където 175 милиона души живеят в условия на бедност и изключване, по-специално жените и децата; подчертава, че икономическият растеж, приобщаващото социално развитие, справедливото разпределение на богатството и всеобщото предоставяне на основни обществени услуги са от ключово значение за предприемане на мерки по този проблем;

11.  припомня, че към целта за изкореняване на бедността и намаляване на неравенствата трябва да се подходи чрез политики в областта на икономиката, социалното сближаване и приобщаване, увеличаване на възможностите за работа, достъп до образование, и изтъква необходимостта от предоставяне на защита на всички граждани и да нарастване на средната класа независимо от въздействието на икономическите цикли, за да се консолидира постигнатото по отношение на подобряване на условията на живот, включително чрез въвеждането на минимални равнища на социална закрила, и да се зачитат демократичните ценности и правата на човека;

12.  подчертава необходимостта икономиките да бъдат интегрирани в глобалните вериги за създаване на стойност, въз основа на модела на кръгова икономика, и да се признае значението на развитието на двустранните и многостранните търговски споразумения като ефективен инструмент, който може да допринесе за справяне с общите глобални предизвикателства, като същевременно се насърчават, наред с другото, достойните условия на труд и социалният диалог в качеството им на двигатели на устойчивото развитие; подчертава значението на създаването на условия, даващи възможност за диверсифициране на икономиките на двата региона, като ги направят по-малко зависими и уязвими на цикличните промени в световен мащаб; подчертава значението на насърчаването на трансфера на научни и технологични знания, подобряването на човешкия капитал и диверсификацията на заетостта, като за тази цел е от съществено значение да се увеличат инвестициите в образованието, обучението и уменията;

13.  приветства протокола от 11 ноември 2016 г. относно присъединяването на Еквадор към споразумението за свободна търговия с Колумбия и Перу, подписано от ЕС, от неговите държави членки, Еквадор, Колумбия и Перу; припомня, че с посоченото споразумение се премахват високите мита и техническите бариери пред търговията, либерализират се пазарите на услуги, отварят се пазарите за обществени поръчки и се включват задължения относно бързи и ефективни механизми за разрешаване на спорове;

14.  изтъква, че ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор в ЛАКР и неговият втори най-голям търговски партньор, което създава двупосочни икономически отношения, основани на ценности като качество, социална отговорност, създаване на работни места, трансфер на технологии и научни изследвания и иновации;

15.  насърчава извършването на допълнителни публични и частни партньорства за стимулиране на икономическото развитие, предприемачеството, растежа и чуждестранните инвестиции; подчертава необходимостта от борба срещу сивата икономика и слабото развитие и ниската конкурентоспособност на МСП; призовава за улесняване и подобряване на мобилността между двата региона, като в същото време се гарантира взаимна съгласуваност на трудовите права и засили координацията на системите за социална сигурност;

16.  подчертава необходимостта от разработване на устойчиви и ефективни данъчни системи в двата региона, заедно с подходяща данъчна култура, включително създаването на ефективни общи счетоводни служби, които могат да стимулират икономически растеж и развитието на социални държави, които да предоставят и гарантират обществени блага и услуги, като например достъп до публично образование, здравеопазване, инфраструктура за социална защита и сигурност за всички граждани, и отново заявява, че данъчните убежища и избягването на данъци са в ущърб на икономическото и социалното развитие, прогрес и просперитет и на доброто функциониране на социалните политики на преразпределение;

17.  подчертава, че икономическият растеж и търговията са ключови елементи в постигането на устойчиво развитие, но не са достатъчни за намаляване на бедността, неравенството и изключването; призовава за ефективни политики, които допринасят за намаляване на тези проблеми чрез диверсифициран, устойчив и приобщаващ растеж, със силен акцент върху социалните въпроси, институционалната подкрепа и зачитането на правата на човека;

18.  счита, че постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) трябва да бъде основната цел на сътрудничеството между Латинска Америка и Карибите (ЛАК) и ЕС; настоятелно призовава ЕС да засили програмите за бюджетна подкрепа;

19.   подкрепя предложението на Комисията за новата програма за развитие в рамките на Програмата до 2030 г.; отново заявява, че програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие следва да бъдат основните инструменти на сътрудничеството между ЕС и ЛАКР, като включват всички техни измерения на икономическото, социалното и устойчивото развитие, без да се ограничават до премахването на бедността; подчертава факта, че ЕС трябва да продължи да предоставя официална помощ за развитие за всички държави от Латинска Америка и Карибския регион, включително за държавите със средни и по-високи доходи, които вече не отговарят на изискванията за двустранно сътрудничество за развитие по силата на принципа на диференциация, въз основа на нов подход, който надхвърля фактора доход на глава от населението; настоятелно изисква от Комисията да продължи — по изключение и в съответствие с регламента за Инструмента за сътрудничество за развитие — да предоставя двустранно сътрудничество за страните със средни и по-високи доходи по време на пълното действие на финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. и след това, за да се продължи подкрепата за усилията им в контекста на сегашните предизвикателства;

20.  настоятелно призовава за по-добра координация между политиките и програмите в подкрепа на региона на ЛАК, както и най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии; призовава политическите ангажименти, поети на регионалните срещи на високо равнище ЕС—ЛАК, да бъдат изпълнени, при заделяне на необходимите финансови ресурси;

21.  призовава Комисията да посочи наличните инструменти и да им предостави достатъчни средства, като предприеме подходящи действия, за да ги синхронизира с принципите за ефективност, целесъобразност, хармонизация, взаимна отговорност, отчетност и съответствие със стратегиите за развитие на държавите от ЛАК, така че да им се помогне да посрещнат предизвикателствата и да се подготвят за евентуално бъдещо намаляване на официалната помощ за развитие (ОПР); призовава тези инструменти да включват трансфер на ноу-хау и обучение и да съдействат за реформи на управлението на публичните финанси и фискални реформи, които допринасят за засилване на растежа и за предоставяне на висококачествени обществени услуги;

22.  призовава Комисията в своите програми със смесено финансиране да използва приложими критерии относно принципите за ефективност на развитието, особено по отношение на ангажираността, съгласуването с партньорските държави, развитието и финансовата допълняемост, прозрачност и отчетност;

23.  посочва, че в резултат от неговите географски и геоложки характеристики регионът на ЛАК е силно уязвим по отношение на природни бедствия, и че това положение е влошено в резултат на изменението на климата, към което трябва да се подходи в световен мащаб в съответствие с принципа на обща, но диференцирана отговорност; призовава Комисията и държавите от ЛАК да се справят с лежащите в основата причини, да предприемат мерки за устойчивост на климата и да приемат стратегии за предотвратяване на риска и протоколи за бързо мобилизиране на хуманитарна помощ в случай на извънредни ситуации;

24.  настоятелно призовава за ефективното прилагане на равенството между половете, овластяването на жените и политиките за приобщаване на жените във всички сфери на политическия, икономическия и социалния живот, с оглед повишаване на тяхното активно участие в обществото, усърдна борба срещу убийствата на жени, като се гарантират физическата и психологическата сигурност на жените, улеснява се достъпът им до пазара на труда, собствеността на земи и заетостта, и се осигурят техните основни сексуални и репродуктивни права и здраве; подчертава значението на подобряването на живота на момичетата и жените; подчертава, че следователно достъпът до образование е от съществено значение и може да доведе до социална и икономическа трансформация; приветства Междуамериканската конвенция за предотвратяване, наказване и премахване на насилието срещу жени (Конвенция от Белен до Пара) от 1994 г. и призовава секретариатът на нейния механизъм за последващи действия, MESECVI, да получи по-важна роля; приветства влизането в сила през 2016 г. на Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа, и призовава страните в двата региона, които все още не са направили това, да се присъединят към нея;

25.  счита, че публичните политики, особено в областта на здравеопазването, образованието и обучението, както и частните инициативи, предоставящи възможности на тези почти 30 милиона млади хора, които не работят, не учат и не се обучават, са от основно значение; подчертава, че програмите за развитие трябва да се справят с високите равнища на конфликт, насилие, организирана престъпност и убийства, които засягат по-специално младите хора и юношите и са едно от основните предизвикателства за държавите от ЛАК;

26.  отново изтъква значението на наличието на качествени възможности за работа и образование за младите хора, тъй като те представляват бъдещите надежди и са ключов фактор за бъдещата политическа стабилност на континента; насърчава по-нататъшното сътрудничество в икономически фондове под формата на двустранно участие на университети, стипендии, обмяна на знания и международна мобилност между студенти от ЕС и ЛАКР, по-специално чрез стимулиране на стартираната през 2015 г. програма „Еразъм +“ като част от партньорството със CELAC в областта на висшето образование; отбелязва със задоволство, че през 2015 г. беше стартирана успешно програмата „Еразъм +“, която предлага 6200 възможности за мобилност и 3500 стипендии за студенти, предимно от държавите от Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) до 2020 г.; изтъква необходимостта да се отбележи напредък в пълното и взаимно признаване на дипломи за висше образование и да се засили сътрудничеството между двата региона по въпросите на качеството и системата за акредитация;

27.  посочва ключовата роля на сътрудничеството между ЕС и CELAC в областта на науката, технологиите и иновациите, както и значението на създаването на общо научноизследователско пространство на ЕС и CELAC с цел да се засили сътрудничеството в областта на мобилността на изследователите и преподавателите;

28.  подчертава фундаменталното значение на правата на децата и необходимостта от строго спазване на Конвенцията на ООН за правата на детето от страна на всички държави от ЕС и ЛАКР;

29.  поощрява по-нататъшното сътрудничество в областта на насърчаването на технологичното развитие и увеличаване на достъпа на населението до информационните и комуникационните технологии с цел адаптиране на нашите общества към цифровата трансформация;

30.  подчертава цялостната тенденция и общите предизвикателства, свързани с постигнатия през последното десетилетие напредък по отношение на свободите и социалните права, както и значителните усилия да се изготвят всеобхватни публични политики за защита на уязвимите групи и за по-добро разпределение на богатството и икономическия растеж на равни начала, което има решителен принос за изваждането на почти 60 милиона латиноамериканци от бедност през последните 15 години; призовава органите да зачитат и гарантират демократичните принципи, основните права, свободи и сигурност на всички граждани, включително религиозните малцинства, коренното население, екологичните активисти, общността на ЛГБТИ, хората с увреждания, принудително разселените лица и лицата без гражданство, както и населението в селските райони; подчертава значението на осигуряването на свобода на събрания, на сдружаване и на изразяване както онлайн, така и офлайн;

31.  подчертава необходимостта от гарантиране на правата и безопасността на религиозните малцинства и общността на ЛГБТИ; настоятелно призовава правителствата на държавите от ЛАКР да приемат закони и да предприемат мерки, които са в състояние да осигурят защита на защитниците на правата на човека и журналистите срещу преследвания, заплахи, клеветнически кампании, произволни задържания, изтезания, насилствени изчезвания и убийства, на които те често стават жертва; призовава правата и интересите на коренното население и населението в селските райони да бъдат гарантирани с оглед на проектите за развитие с голямо въздействие върху околната среда и дейностите на добивната промишленост, като в такива случаи се въвеждат механизми за предварителна консултация и съгласие;

32.  изразява съжаление поради атаките срещу демократично избрани лидери на опозицията, журналисти, защитници на правата на човека, и по-специално тези, които работят по екологични въпроси, и техните адвокати; призовава органите да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхната физическа и психологическа неприкосновеност, и да осигурят незабавни, задълбочени и безпристрастни разследвания с цел подвеждане на извършителите под отговорност в съответствие с международните стандарти;

33.  отново заявява, че активното участие и консултиране на гражданското общество и НПО по време на процеса на преговори и изпълнение на търговските споразумения или споразуменията за асоцииране следва да бъде гарантирано;

34.  подчертава необходимостта от споразумения, които се позовават на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на събранията в държавите от ЛАКР;

35.  насърчава държавите — членки на ЕС да обмислят приемането на законодателство, което да предвижда възможността за замразяване на активи и визови ограничения, насочени към лица, които са били замесени в тежки нарушения на правата на човека;

36.  отново заявява, че политиките и практиките в областта на миграцията трябва да гарантират зачитането на правата на човека, като обръщат специално внимание на жените и на уязвимите групи, като например малолетните и непълнолетните лица, възрастните хора и хората с увреждания, като същевременно се вземат предвид предизвикателствата, свързани със защитата на границите и некриминализирането на мигрантите; подчертава необходимостта от цялостен подход, насочен към признаване на икономическия и социалния принос на работниците мигранти за приемащите държави, значението на транзитните държави и значението за създаването на законни начини за получаване на гражданство в приемащите държави, като се обърне специално внимание на разселените лица, нуждаещи се от убежище; призовава за мерки за улесняване и подобряване на мобилността между държавите, като в същото време се гарантира последователност на трудовите права и засили координацията на системите за социална сигурност;

37.  настоятелно призовава държавите от ЛАКР да направят така, че социалните, екологичните и трудовите права да са напълно зачетени; призовава за цялостно и ефективно изпълнение на конвенциите на МОТ и спазване на основните трудови стандарти, които, наред с другото, включват свобода на сдружаване и право на колективно трудово договаряне; подчертава освен това необходимостта от отстраняване на всички форми на принудителен или задължителен труд;

38.  подчертава предизвикателствата, пред които са изправени и двата региона от гледна точка на отбраната и сигурността, в т.ч. тероризма и борбата срещу трафика на наркотици и организираната престъпност, и насърчава продължаващите усилия за укрепване на сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността чрез полицейска и военна координация, като се обръща особено внимание на споделянето на информация; настоятелно призовава латиноамериканските държави да участват в операциите на ЕС за управление на кризи и мироопазващи мисии, както те вече правят в Колумбия и Чили; насърчава стимулирането на по-нататъшно военно сътрудничество за разработването на специален корпус за спешна помощ в ситуации на природни и хуманитарни бедствия; призовава за продължаване на сътрудничеството в областта на морската сигурност, разоръжаването, неразпространението и контрола над оръжията;

39.  призовава за безусловно зачитане на принципа за териториалната цялост на държавите;

40.  изразява съжаление относно намаляването на хуманитарната помощ и осъжда факта, че това продължава да се случват в областите, в които има най-голяма потребност от тази помощ (северния триъгълник на Централна Америка, Хаити и Колумбия), както и в области, които са особено засегнати от въздействието на изменението на климата и от природни бедствия;

41.  осъжда действията, предприети от правителствата на някои държави, които отказват да приемат международна хуманитарна помощ, като по този начин става невъзможно да бъде обърнато внимание на най-основните нужди на тези държави; призовава ЗП/ВП да настоява пред съответните органи да разрешават влизането на такава помощ и да предложи план за подпомагане на всяка държава;

42.  призовава ЕС да се стреми да подкрепя държавите от ЛАКР, които страдат от ендемично насилие, с неприемлив брой убийства, екзекуции без присъда и насилствени изчезвания, тъй като без сигурност не може да има истински просперитет, достойнство и щастие; настоятелно призовава държавите от ЛАКР да предприемат мерки с цел прекратяване на пренаселеността в затворите и подобряване на условията в тях, да гарантират опазването на физическата и психологическата неприкосновеност на задържаните лица, да разследват и налагат наказания за изтезания и малтретиране и да насърчават по-човешко отношение към лишените от свобода, за да се предотвратят бунтовете, които редовно възникват в затворите и които водят до загуба на човешки живот;

43.  подчертава необходимостта да се засили сътрудничеството между всички страни в региона на Атлантическия океан в борбата срещу трафика на наркотици, като се включат и засегнатите държави в Западна Африка, които са основен център за пратки с наркотици между Латинска Америка и Европа;

44.  призовава ЕС да подкрепи държавите от Централна Америка, засегнати от организираната престъпност, която заплашва техните социални и политически структури;

45.  подчертава необходимостта ЕС да продължи да подкрепя Стратегията за сигурност на Централна Америка (ESCA) и Стратегията за сигурност на Карибите;

46.  подчертава неотложната необходимост да се активизират усилията за борба с корупцията, данъчните измами и безнаказаността, тъй като те са сред основните пречки, възпрепятстващи развитието, да се гарантира зачитането на принципите на правовата държава, провеждането на свободни и прозрачни избори, разделението на властите и равният достъп до независима, безпристрастна и професионална съдебна система, да се подкрепи доброто управление, да се разгледат институционалните слабости и да се укрепи администрацията; потвърждава работата, извършена от програмата „EUROsociAL“ в тази област;

47.  призовава държавите от ЕС и ЛАКР да разгледат и да се борят с проблема с корупцията посредством мерки, които варират от превенцията до правоприлагането и наказателното преследване, ефективното изпълнение на многостранни и международни конвенции за борба с корупцията и изтъква, че наличието на корупция подкопава не само социалната и икономическа защита и социалното равенство, но и политическата легитимност и доброто управление; подчертава, че липсата на независима съдебна система и публична администрация засилва недоверието в публичните институции, като подкопава принципите на правовата държава и подклажда насилие; настоява, че са необходими прозрачност, свободни медии и гражданско участие, за да се засили борбата срещу корупцията; отчита, че следва да бъдат въведени нови международни разпоредби, които да наложат слагането на край на данъчните убежища , като например автоматичния обмен на данъчна информация и премахване на банковата тайна;

48.  призовава за по-нататъшно сътрудничество по въпроси, свързани с околната среда, която е основен взаимен интерес, като се постави специален акцент върху енергийния преход и процеса на декарбонизация, които ще окажат въздействие върху икономиките на двата региона; подчертава необходимостта да се подкрепят научните изследвания и внедряването на възобновяемите източници на енергия, опазването на природата, управлението на горите и политиките за преодоляване на причините и последствията от изменението на климата в региона, който е силно засегнат от неговите последици, като се вземат предвид правата на местното и коренното население в областите на извличане на природни ресурси; подчертава необходимостта да се предостави допълнителна подкрепа за инициативи като EUROCLIMA или RIOCC, в съответствие с Програмата от Лима относно устойчивото развитие, околната среда, изменението на климата и енергетиката; признава общата необходимост от осъществяване на енергиен преход с цел успешно изпълнение на Парижкото споразумение подчертава необходимостта от допълнителни инвестиции и сътрудничество между институциите на държавите от ЕС и ЛАКР и дружествата с цел да се заемат заедно с енергийния преход, декарбонизирането и подобряването на основната инфраструктура; подчертава, че е важно да се подобрят управлението и съдебните процедури с цел опазване на горите и разрастване на агроекологичните селскостопански практики;

49.  счита, че е от съществено значение да бъдат ускорени преговорите ЕС—Меркосур с оглед на бързото сключване на всеобхватно, балансирано и взаимно изгодно споразумение за асоцииране, както е посочено в заключенията на Европейския съвет от 9 март 2017 г., така че да бъде възможно да се завърши изграждането на мрежата от споразумения в сила между ЕС и Латинска Америка; подчертава необходимостта да се приключат преговорите и да се постигне окончателно споразумение, което да бъде ратифицирано от Европейския парламент преди края на текущия мандат, което ще има положителен принос за икономическия растеж и създаването на работни места в двете икономически пространства, както ще укрепи историческите, културни и политически отношения, както и отношенията на сътрудничество и доверие между нашите народи;

50.  подчертава, че е важно да бъдат ускорени текущите преговори за модернизация на общото споразумение между ЕС и Мексико и призовава Комисията посоченото споразумение да бъде сключено до края на 2017 г.; изтъква значението на финализирането на споразумението за асоцииране между ЕС и Чили преди първото тримесечие на 2018 г.; призовава парламентите на държавите членки, които все още не са направили това, да ратифицират Споразумението за асоцииране ЕС—Централна Америка;

51.  подчертава значението на неотдавнашното присъединяване на Еквадор към многосекторното споразумение с Колумбия и Перу и припомня, че вратата е отворена и за Боливия, ако тя реши да участва; приветства прилагането на освобождаването от изискване за шенгенски визи за краткосрочен престой по отношение на Перу и Колумбия; в тази връзка отправя искане същото освобождаване и за Еквадор; посочва, че тези действия допринасят за подобряване на икономическите и културните връзки с посочените страни;

52.  подчертава жизненоважното значение на систематичното включване на разпоредби за корпоративна отговорност и клаузи за защита на правата на човека и социалните права в споразуменията за асоцииране и в търговските и инвестиционните споразумения между ЕС и държавите от ЛАКР;

53.  подчертава, че Мексико и Бразилия бяха определени като стратегически партньори на ЕС и призовава на Аржентина да бъде предоставен същият статут като изключителен фактор в региона и член на Меркосур и на Г-20, като бъде обновена рамката за институционалните отношения;

54.  потвърждава значението на иберо-американските срещи на най-високо равнище, чиито оперативни механизми бяха засилени през последните няколко години, и същевременно изтъква ролята на Иберо-Американския генерален секретариат за подпомагането на ротационното председателство; подчертава добавената стойност, която той носи за цялостното партньорство между двата региона като форум за диалог, координация и сътрудничество; призовава във връзка с това за създаването на механизъм за сътрудничество, който би могъл да бъде под формата на меморандум за разбирателство или на рамково споразумение за сътрудничество между Комисията и/или ЕСВД и Иберо-американския генерален секретариат и който е в състояние да оптимизира отношенията и да ги постави на една по-структурирана, организирана и систематична основа между двата органа; приветства факта, че на последната среща беше обърнато особено внимание на такива важни аспекти като младежта, образованието и предприемачеството;

55.  припомня, че Парламентарната асамблея на Евролат и парламентарните делегации са много успешни и полезни форуми за парламентарното измерение на стратегическото партньорство, както и за политическия диалог между ЕС и държавите от ЛАКР, включително гражданското общество, чиято роля следва да бъде засилена, както и като важно средство за предаване на исканията на гражданите на срещите на върха ЕС—CELAC; подчертава значението на гарантирането на видимостта и разпространението на неговите разисквания и заключения, както чрез взаимодействието със срещите на върха ЕС—ЛАКР, така и чрез национални и регионални институционални канали;

56.  подчертава ролята на Фондацията ЕС-Латинска Америка и Карибския басейн като международна организация и призовава споразумението за нейното създаване да бъде бързо ратифицирано от страна на всички нейни шестдесет и двама членове, което ще изиграе важна роля в подкрепа на партньорството между двата региона, и отправя искане за създаването на постоянни канали за сътрудничество между Фондацията и Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея;

57.  подкрепя увеличаването на мандата за външно кредитиране на Европейската инвестиционна банка за Латинска Америка с оглед поддържане и развиване на дейности с цел да се отговори на потребността от финансиране на приоритетни области, като например смекчаването на последиците от изменението на климата, развитието на обществената, икономическата и екологичната инфраструктура и подкрепата за МСП;

58.  призовава за по-добра и многостранна координация на държавите — членки на ЕС, в Интерамериканската банка за развитие и Банката за развитие на Латинска Америка, с цел максимално увеличаване на тяхното икономическо въздействие в програмите за развитие за държавите от ЛАКР;

59.  отново изразява своята подкрепа за мирния процес в Колумбия, който е от решаващо значение за бъдещето на колумбийските граждани и за стабилизирането на региона, към който страната принадлежи, и се ангажира да оказва подкрепа на колумбийското правителство в неговото изпълнение; във връзка с това подчертава значението на приобщаването на цялото колумбийско общество, и по-специално на жертвите и организациите на гражданското общество, както и насилствено разселените хора, като правителствените ръководители гарантират безопасността и закрилата на защитниците на правата на човека и общностните лидери; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да потвърдят своята политическа и финансова подкрепа, включително чрез Регламента за инструмента за сътрудничество за развитие, и в частност член 5, параграф 2 от него, и доверителния фонд на ЕС за Колумбия, и подкрепя ролята на специалния пратеник на ВП/ЗП за Колумбия; изразява желанието си Армията за национално освобождение също да се ангажира с текущия мирен процес; приветства факта, че под наблюдението на ООН, Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) завършиха предаването на личните оръжия; подкрепя новата мисия, установена от Съвета за сигурност на ООН, за да се помогне реинтеграцията в обществото на членовете на ФАРК; приветства двустранното споразумение за прекратяване на огъня между Армията за национално освобождение и правителството на Колумбия;

60.  изразява дълбоката си загриженост относно сериозното влошаване на положението с демокрацията, правата на човека и социално-икономическата ситуация във Венецуела в условията на увеличаваща се политическа и социална нестабилност; призовава правителството на Венесуела да гарантира разделението и независимостта на властите и да възстанови изцяло конституционните правомощия на Националното събрание; призовава в допълнение правителството на Венецуела да гарантира незабавното и безусловно освобождаване на всички политически затворници и да представи възможно най-бързо изборен график, който ще позволи протичането на свободни и прозрачни изборни процеси; призовава международната общност, регионалните участници и ЗП/ВП да насърчават и подкрепят постигането на широко национално съгласие като единствено възможно решение; призовава ЗП/ВП да проучи активно други мерки за конструктивно насърчаване на политическата стабилизация на страната; в този контекст, отхвърля всякакви опити за отклоняване на неговите конституционно признати правомощия към друг орган; решително осъжда изборите за учредително събрание, проведени на 30 юли 2017 г., тъй като те са в нарушение на разделението на властите и зачитането на правата на гражданите на свободно изразяване на техните политически възгледи чрез демократично избрани и легитимни институции; припомня, че Европейският парламент, наред с много други международни участници, не признава тези избори или всички действия и решения, взети от новосформирания парламент, поради липсата на легитимност, и изразява съжаление във връзка с насилието, довело до множество убити и ранени хора; изразява дълбоката си загриженост относно незаконното преследване и репресии срещу демократично избрани членове на Народното събрание; отхвърля освобождаването от длъжност на Главния прокурор Луиза Ортега Диас и нейното политическо преследване, както и на всички членове на Върховния съд, назначени от законното Народно събрание на Венецуела; напълно подкрепя Международния наказателен съд при разследването на мащабните престъпления и актове на репресия, извършени от режима на Венецуела, и призовава ЕС да играе активна роля в това отношение; призовава ЗП/ВП и Съвета да разгледат възможността за замразяване на активите, както и за налагане на ограничения за достъпа до територията на ЕС за всички лица, замесени в тежки нарушения на правата на човека във Венецуела, включително членове на непризнатото Учредително събрание;

61.   приветства подписването през декември 2016 г. на Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба; изтъква значението на ускоряването на неговото изпълнение, което може да има положителен ефект върху цялостното партньорството между ЕС и CELAC; изтъква, че споразумението за политически диалог и сътрудничество следва да допринася за подобряване на условията на живот и на социалните права на гражданите на Куба, за напредъка по отношение на демокрацията и за зачитането и насърчаването на основните свободи; подчертава, че неговата валидност ще зависи от ефективното изпълнение от страна на кубинското правителство на разпоредбите в областта на правата на човека, установени в споразумението и въз основа на резолюциите на Европейския парламент;

62.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите от Латинска Америка и Карибския регион.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0016.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0269.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0200.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0297.
(5) OВ C 274, 27.7.2016 г., стр. 28.
(6) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/montevideo_2016/adopted_docs/trade_en.pdf
(7) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/montevideo_2016/adopted_docs/poverty_en.pdf
(8) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/montevideo_2016/adopted_docs/pparties_en.pdf
(9) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/montevideo_2016/adopted_docs/china_en.pdf
(10) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/athens2014/adopted_docs/femicide/1026102en.pdf
(11) http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/montevideo_2016/adopted_docs/migration_en.pdf
(12) OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 54.
(13) OВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 120.


Корупцията и правата на човека в трети държави
PDF 685kWORD 83k
Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави (2017/2028(INI))
P8_TA(2017)0346A8-0246/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC), която влезе в сила на 14 декември 2005 г.(1),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, както и препоръката на Съвета от 2009 г. за по-нататъшна борба с подкупването и препоръката от 2009 г. за данъчно приспадане на подкупите за чужди длъжностни лица и други свързани с тях инструменти(2),

—  като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приета през 2012 г., и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2015—2019 г.), приет от Съвета по външни работи на 20 юли 2015 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, приети на 2914-ото заседание на Съвета по общи въпроси от 8 декември 2008 г.(3),

—  като взе предвид резолюцията на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г.(4),

—  като взе предвид доклада на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), озаглавен „Политика за предотвратяване и възпрепятстване на непозволено поведение в дейността на Европейската инвестиционна банка“ (наричана по-долу „политика на ЕИБ за борба с измамите“), приет на 8 ноември 2013 г.(5),

—  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно стопанската дейност и правата на човека от 20 юни 2016 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно борбата срещу корупцията и действия, произтичащи от резолюцията на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2015 г. относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015  г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2015 г. относно неотдавнашните разкрития за случаи на корупция на високо равнище във ФИФА(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни(15),

—  като взе предвид Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията и резолюции (98) 7 и (99) 5, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа съответно на 5 май 1998 г. и на 1 май 1999 г., относно създаването на Групата държави срещу корупцията (GRECO),

—  като взе предвид заявлението от Джакарта относно принципите за органите за борба с корупцията, прието на 26—27 ноември 2012 г.(16),

—  като взе предвид декларацията от Панама относно седмата годишна конференция и общото събрание на Международната асоциация на органите за борба с корупцията (IAACA), приета на 22—24 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно националните институции за насърчаване и защита на правата на човека, приета на 17 декември 2015 г., както и резолюцията на Съвета по правата на човека относно националните институции за насърчаване и защита на правата на човека, приета на 29 септември 2016 г.(17),

—  като взе предвид окончателния доклад на Консултативния комитет към Съвета на ООН по правата на човека по въпроса за отрицателното въздействие на корупцията върху упражняването на правата на човека от 5 януари 2015 г.(18),

—  като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за предотвратяване и борба с корупцията(19),

—  като взе предвид инициативата на ООН „Глобален договор“ за стратегии и мерки, основани на универсалните принципи на правата на човека, заетостта, околната среда и борбата с корупцията(20),

—  като взе предвид ежегодния индекс за възприятие на корупцията на организацията „Трансперънси Интернешънъл“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и комисията по международна търговия (A8-0246/2017),

А.  като има предвид, че корупцията представлява сложно глобално явление, засягащо както Севера, така и Юга, което може да се определи като злоупотреба с възложена власт за индивидуална, колективна, пряка или непряка лична изгода, което представлява сериозна заплаха за обществения интерес и социалната, политическата и икономическата стабилност и сигурност чрез подкопаване на общественото доверие и на ефективността и ефикасността на институциите, както и на ценностите на демокрацията и правата на човека, етиката, справедливостта, устойчивото развитие и доброто управление;

Б.  като има предвид, че корупцията може да варира от дребни по мащаб действия за оказване на влияние върху физически лица или държавни служители или върху осъществяването на обществени услуги, до големи по мащаб опити за нарушаване на политическите, икономическите и/или правните системи, имащи за цел също и насърчаване и финансиране на тероризма, насърчаване на екстремизма, намаляване на данъчните приходи и подпомагане на мрежите на организираната престъпност;

В.  като има предвид, че корупцията е следствие от неспособността на политическите, икономическите и съдебните системи да гарантират надежден и независим надзор и отчетност;

Г.  като има предвид, че намаляването на корупцията е от съществено значение за икономическия растеж, намаляването на бедността, създаването на благосъстояние, образованието, социалното подпомагане, здравеопазването, развитието на инфраструктурата и разрешаването на конфликти, както и за изграждането на доверие в институциите, бизнеса и политиката;

Д.  като има предвид, че в много държави корупцията не само представлява значителна системна пречка за постигането на демокрация, зачитането на принципите на правовата държава, политическата свобода и устойчивото развитие, както и за упражняването на всички граждански, политически, икономически, социални и културни права на човека, но също така може да доведе до множество нарушения на правата на човека; като има предвид, че корупцията е една от най-пренебрегваните причини за нарушенията на правата на човека, тъй като тя подхранва несправедливост, неравенство, inter alia по отношение на финансовите и икономическите ресурси, безнаказаност, произволни действия, политически и религиозен екстремизъм и конфликти;

Е.  като има предвид, че като представлява заплаха за укрепването на демокрацията и прилагането на правата на човека и като подкопава държавните органи, корупцията може да доведе до социални сътресения, включително насилие, граждански протести и значителна политическа нестабилност; като има предвид, че корупцията продължава да бъде систематично пренебрегван катализатор на конфликти в развиващите се държави, водейки до широко разпространени нарушения на правата на човека, включително на международното хуманитарно право, и до безнаказаност на извършителите; като има предвид, че статуквото на корупцията и незаконното обогатяване в рамките на постове в държавната власт е довело до заграбване на властта и увековечаване на клептократите във властта;

Ж.  като има предвид, че в много държави високите равнища на корупция водят до ниски равнища на човешко, социално и икономическо развитие, ниски нива на образование и на други обществени услуги, ограничени граждански и политически права, малка или липсваща политическа конкуренция и свобода на медиите както онлайн, така и офлайн, и до пропуски в прилагането на принципите на правовата държава;

З.  като има предвид, че корупцията оказва влияние върху упражняването на правата на човека, има конкретни отрицателни последици и засяга непропорционално най-необлагодетелстваните, маргинализирани и уязвими групи в обществото, като например жените, децата, хората с увреждания, възрастните, бедните, коренното население или хората, принадлежащи към малцинства, а именно като възпрепятства техния равен достъп до участие в политическия живот, обществени и социални програми и услуги, правосъдие, безопасност, природни ресурси, включително земя, работни места, образование, здравеопазване и жилищно настаняване; като има предвид, че корупцията също така засяга напредъка към премахване на дискриминацията, равенство между половете и овластяване на жените, като ограничава възможностите на жените да предявяват своите права; като има предвид, че корупцията изкривява размера и състава на държавните разходи, нанасяйки сериозна вреда на способността на държавата за пълноценно оползотворяване на всички налични ресурси с цел гарантиране на икономическите, социалните и културните права, правилното функциониране на демокрацията и принципите на правовата държава, както и развитието на обща етика;

И.  като има предвид, че Целта на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) № 16 се съсредоточава върху мира, правосъдието, изграждането на силни институции и борбата с корупцията; като има предвид, че за да осъществи ЦУР № 16 повсеместно, ЕС трябва спешно и пряко да разгледа различни въпроси, в които корупцията играе ключова роля, от нарушаването на правата на човека до бедността, глада и несправедливостта;

Й.  като има предвид, че борбата с корупцията изисква съгласувани усилия за справяне както с корупцията на високо равнище, така и с дребната корупция в трети държави и държавите — членки на ЕС, като се имат предвид, в зависимост от конкретния случай, йерархичното покровителство, системите за възнаграждение и клиентелизма в структурите на властта, които често свързват корупционните престъпления и безнаказаността на най-високо равнище с дребната корупция, която засяга пряко живота на населението и неговия достъп до основни услуги;

К.  като има предвид, че корупцията не може да бъде преодоляна без силна политическа ангажираност на най-високо равнище независимо от големите способности, уменията и желанието на националните надзорни и правоприлагащи органи;

Л.  като има предвид, че икономическите последици от корупцията са изключително отрицателни, по-специално по отношение на нейното въздействие върху увеличаването на бедността и неравенството сред населението, качеството на обществените услуги, сигурността, достъпа до всеобхватни здравни грижи и до висок стандарт на образование, инфраструктура, социално-икономически възможности за индивидуална и икономическа еманципация, особено икономически растеж, създаване на работни места и възможности за заетост, и по отношение на възпирането на предприемачеството и загубата на инвестиции;

М.  като има предвид, че корупцията например струва на ЕС между 179 и 990 милиарда евро от гледна точка на БВП годишно(21);

Н.  като има предвид, че според Световната банка всяка година в света се плащат подкупи в размер на около 1 билион щатски долара, като общите икономически загуби от корупцията се оценяват на многократно повече от тази цифра;

О.  като има предвид, че организираната престъпност, която е сериозен проблем в много държави и има трансгранично измерение, често е свързана с корупция;

П.  като има предвид, че корупционните действия и нарушенията на правата на човека обикновено включват злоупотреба с власт, липса на отчетност, възпрепятстване на правосъдието, използване на неправомерно влияние и институционализиране на различни форми на дискриминация, клиентелизъм и нарушаване на пазарните механизми; като има предвид, че корупцията има силна взаимовръзка с наличието на недостатъци при прилагането на принципите на правовата държава и доброто управление, и като има предвид, че корупцията често подкопава ефективността на институциите и органите, натоварени със задачата да гарантират прилагането на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, както и зачитането на демократичните принципи и правата на човека, например парламентите, правоприлагащите органи, съдебната система и гражданското общество; като има предвид, че в държавите, в които прилагането на принципите на правовата държава е подкопано от корупцията, както прилагането, така и укрепването на правната рамка са възпрепятствани от корумпирани съдии, адвокати, прокурори, полицейски служители, следователи и одитори;

Р.  като има предвид, че корупцията и нарушенията на правата на човека са явление, включващо липса на почтено поведение и проблемни органи на властта, и като има предвид, че доверието и легитимността на публичните и на частните организации може да се гарантира само ако тяхното ежедневно управление е основано на култура на стриктна почтеност;

С.  като има предвид, че практики, като например изборните измами, незаконното финансиране на политически партии, лобистките интереси или възприеманото като непропорционално влияние на парите в политиката, подкопават увереността и доверието в политическите партии и избраните представители, изборния процес и правителствата, подкопават демократичната легитимност и общественото доверие в политиката и могат значително да отслабят гражданските и политическите права; като има предвид, че неподходящото регулиране и липсата на прозрачност и контрол на финансирането на политически партии могат да създадат възможности за неправомерно влияние и намеса в управлението на обществените дела; като има предвид, че твърденията за корупция могат да се използват и като политически инструмент за дискредитиране на репутацията на определени политици;

Т.  като има предвид, че корупцията в съдебната система нарушава принципите на равенство, недопускане на дискриминация, достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита, които са от ключово значение за упражняването на всички други права на човека и за предотвратяването на безнаказаността; като има предвид, че липсата на независима съдебна система и публична администрация насърчава недоверието в публичните институции, подкопавайки зачитането на принципите на правовата държава и подхранвайки насилието в някои случаи;

У.  като има предвид, че корупцията трудно може да бъде измерена, тъй като тя обикновено включва незаконни практики, които са умишлено прикрити, въпреки че са разработени и въведени някои механизми за установяване, наблюдение, измерване и борба с корупцията;

Ф.  като има предвид, че новите технологии, като например техниките и методологиите за споделената счетоводна книга или разследванията от отворени източници, предлагат нови възможности за увеличаване на прозрачността на правителствените дейности;

Х.  като има предвид, че засилването на защитата на правата на човека, както и в частност на принципа за недопускане на дискриминация, представлява ценен инструмент в борбата с корупцията; като има предвид, че борбата с корупцията чрез наказателното и частното право означава предприемане на репресивни и корективни мерки; като има предвид, че насърчаването и укрепването на правата на човека, принципите на правовата държава и доброто управление са съществени елементи от успешните и устойчиви стратегии за борба с корупцията;

Ц.  като има предвид, че създаването на полезни взаимодействия между подхода на наказателно правосъдие и основания на правата на човека подход към борбата с корупцията би могло да доведе до справяне с колективните и общите последици от корупцията и би могло да предотврати системното подкопаване на правата на човека като пряко или непряко въздействие на корупцията;

Ч.  като има предвид, че международните усилия за борба с корупцията имат развиваща се институционална и правна рамка, но че съществуват значителни пропуски при прилагането поради липса на политическа воля или на стабилни механизми за прилагане; като има предвид, че основаният на правата на човека подход към усилията за борба с корупцията би осигурил промяна на парадигмата и би допринесъл за преодоляване на тези пропуски при прилагането чрез използване на съществуващите национални, регионални и международни механизми за наблюдение на спазването на задълженията в областта на правата на човека;

Ш.  като има предвид, че Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията е единственият правно обвързващ универсален инструмент за борба с корупцията, който обхваща пет основни области: превантивни мерки, криминализиране и правоприлагане, международно сътрудничество, възстановяване на активи, както и техническа помощ и обмен на информация;

Щ.  като има предвид, че съществуващите международни задължения са добър механизъм за предприемане на подходящи и разумни мерки с цел предотвратяване или наказване на корупцията в публичния и частния сектор, по-специално по силата на Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и другите свързани инструменти за правата на човека;

AA.  като има предвид, че съдебните органи, омбудсманите и националните институции за правата на човека (НИПЧ), както и организациите на гражданското общество играят жизненоважна роля в борбата с корупцията и техният потенциал може да се стимулира чрез тясно сътрудничество с националните и международните органи за борба с корупцията;

АБ.  като има предвид, че следва да бъдат предприети действия за борба с корупцията чрез повишаване на прозрачността, отчетността и мерките за борба с безнаказаността в рамките на отделните държави и чрез отдаване на приоритет на разработването на стратегии и конкретни политики, които не само да водят борба с корупцията, но и да подпомагат развитието и/или изграждането на публичните политики в тази област;

АВ.  като има предвид, че и гражданското общество, и частният сектор могат да играят определяща роля за провеждането на институционална реформа с цел засилване на прозрачността и отчетността; като има предвид, че от опита на движенията за правата на човека могат да се извлекат поуки за повишаване на осведомеността на гражданското общество относно неблагоприятните последици от корупцията и за съюзяване с държавните институции и частния сектор в подкрепа на усилията за борба с корупцията;

АГ.  като има предвид, че липсата на свободни медии, както онлайн, така и офлайн не само ограничава основното право на свобода на изразяване, но и създава благоприятни условия за процъфтяването на непрозрачни практики, корупция и неправомерно поведение; като има предвид, че независимите медии и различната и плуралистична медийна среда играят важна роля за осигуряване на прозрачност и наблюдение, чрез докладването, разследването и изобличаването на случаите на корупция, както и за повишаване на обществената осведоменост относно връзката между корупцията и нарушенията на правата на човека; като има предвид, че в редица държави, включително държави – членки на ЕС, са въведени закони срещу дискредитирането, например инкриминиране на действията, считани за „дискредитиране“, като това вероятно подкопава свободата на словото и медиите и възпира лицата, сигнализиращи за нередности, и журналистите да изобличават корупционните дейности;

АД.  като има предвид, че много организации на гражданското общество, включително организации за борба с корупцията и асоциации за правата на човека, синдикати, разследващи журналисти, автори на блогове и лица, сигнализиращи за нередности, изобличават корупцията, измамите, лошото управление и нарушенията на правата на човека, въпреки че се излагат на риск от ответни мерки, включително на работното място, от обвинения за клевета или дискредитиране и на лична опасност; като има предвид, че липсата на защита срещу репресивни мерки, закони за клеветата и дискредитирането и липсата на независимо и надеждно разследване могат да обезкуражат хората да говорят открито; като има предвид, че ЕС има задължението да ги защитава, особено чрез предоставянето на обществена подкрепа, в т.ч. като присъства и наблюдава съдебните процеси на защитници на правата на човека, и възможно най-ефективното използване на своите инструменти, като например Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); като има предвид, че гарантирането на спазването и правилното прилагане на действащото законодателство е абсолютно необходимо; като има предвид, че лицата, които изобличават случаи на корупция, следва да имат право тяхната самоличност да бъде запазена в тайна, с гаранции за справедлив процес; като има предвид, че на лицата, сигнализиращи за нередности, следва да бъде предоставена международна закрила от преследване;

АЕ.  като има предвид, че борбата с корупцията следва да включва също така мерки за премахване на организираната престъпност, данъчните убежища, изпирането на пари, данъчните измами и незаконните финансови потоци, както и схемите, които ги позволяват, тъй като те възпрепятстват устойчивото развитие, напредъка, просперитета и отчетността на държавите;

АЖ.  като има предвид, че много трети държави все още не разполагат с капацитет за обмен на данъчна информация с държавите от ЕС и следователно не получават никаква информация от държавите от ЕС за своите граждани, които евентуално укриват данъци;

АЗ.  като има предвид, че средствата от ЕС за трети държави, включително в извънредни ситуации, трябва да се контролират по подходящ начин, като се прилагат принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване в държавите бенефициенти, с цел предотвратяване на възможностите за корупция, които биха могли да възникнат, и изобличаване на злоупотребите и разкриване на корумпираните длъжностни лица;

АИ.  като има предвид, че контролът по отношение на корупцията и незаконните финансови потоци е политически въпрос, който трябва да се решава всеобхватно, в целия свят и отвъд границите на държавите (Г-20, ООН, ОИСР, Световната банка, МВФ);

АЙ.  като има предвид, че Международният форум за почтеност в спорта (IFSI), проведен в Лозана, Швейцария, през февруари 2017 г., насърчи сътрудничеството между правителствата, международните органи в сферата на спорта и други организации с цел справяне с корупцията в спорта;

1.  призовава за колективни действия, които да бъдат предприети на национално и международно равнище за предотвратяване и борба с корупцията, като се има предвид, че корупцията се простира през границите и че засиленото сътрудничество между държавите и между регионите трябва да бъде насърчавано, наред с работата на организациите на гражданското общество в борбата с корупцията; призовава държавите в рамките на международните форуми да се заемат активно с обсъждането и вземането на съвместни решения относно добрите практики и политики, подходящи за конкретната ситуация във всеки регион, с цел преодоляване на корупцията като взаимосвързано сложно явление с хоризонтален характер, което възпрепятства политическото, икономическото и социалното развитие и подхранва международната престъпност, в т.ч. свързаните с тероризъм дейности;

2.  взема решение за изготвянето на редовен доклад, съдържащ актуална информация относно корупцията и правата на човека по време на всеки законодателен мандат;

3.  счита, че борбата с корупцията трябва да включва подход на партньорство между публичния и частния сектор, и предупреждава, че ако това не бъде направено, ще бъдат затвърдени бедността, неравенството и вредите за репутацията, ще намалеят външните инвестиции, ще бъдат подкопани шансовете в живота за младите хора и няма да бъде прекъсната връзката между корупционните практики и тероризма;

4.  изразява загриженост относно липсата на въвеждане и прилагане на съществуващите национални и международни инструменти за борба с корупцията, като например Конвенцията на ООН срещу корупцията, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека („Насоките на Раги“), Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията и Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки; призовава подписалите ги държави да ги прилагат в пълна степен с цел по-добра защита на своите граждани; ангажира се да работи с международните партньори с цел увеличаване на броя на държавите, решили да укрепят демократичните процеси и да изградят отговорни институции;

5.  изразява загриженост относно тормоза, заплахите, сплашването и репресивните мерки срещу членове на организации на гражданското общество, включително организации за борба с корупцията и движения за правата на човека, журналисти, автори на блогове и лица, сигнализиращи за нередности, които разобличават и разкриват случаи на корупция; призовава органите да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхната физическа и психологическа неприкосновеност, и да осигурят незабавни, задълбочени и безпристрастни разследвания с цел подвеждане на извършителите под отговорност в съответствие с международните стандарти;

6.  настоятелно призовава участниците в срещата на високо равнище за борба с корупцията, проведена в Лондон през 2016 г., да изпълнят поетите ангажименти за отстраняване на причините за корупцията и за разглеждане на необходимите методи за насърчаване на прозрачността, както и за осигуряване на подкрепа за най-засегнатите;

7.  припомня, че разработването на външна стратегия на ЕС за борба с корупцията е от основно значение за ефективната борба с корупцията и финансовите престъпления;

8.  подчертава, че държавите са длъжни да изпълняват своите задължения в областта на правата на човека съгласно условията на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията, и насърчава държавите, които все още не са го направили, да станат страни по нея; подчертава, че държавите са отговорни за предотвратяване и в крайна сметка реагиране на всяко отрицателно въздействие на корупцията в тяхната юрисдикция;

9.  потвърждава отговорността на политическите участници и на стопанските субекти да зачитат правата на човека и да водят борба с корупцията; подчертава необходимостта от включване на измерението, свързано с правата на човека, в стратегиите за борба с корупцията с цел прилагане на задължителни и ефективни превантивни политики по отношение на въпроси като прозрачността, законите за достъпа до публична информация, защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и външния контрол;

10.  препоръчва ЕС да засили подкрепата си за международни инструменти за увеличаване на прозрачността в икономическите сектори, които са най-податливи на нарушения на правата на човека и корупция;

11.  подкрепя създаването на съвременни, прозрачни и ефективни политически и правни рамки за управление на природните ресурси и счита, че тези мерки могат да служат като мощно оръжие срещу корупцията; приветства в този смисъл Инициативата за прозрачност на добивната промишленост и призовава ЕС да увеличи своята подкрепа с цел подпомагане на богатите на ресурси държави да я прилагат като мощен инструмент в световен мащаб за насърчаване на прозрачността и отчетността на управлението на приходите от природни ресурси; счита, че създаването на ефективна правна рамка за гарантиране на правилното прилагане на принципите на ИПДП от дружествата и други заинтересовани лица, участващи във веригите на доставки в нефтодобивния, газодобивния и минния сектор, е изключително важна мярка, която ЕС следва да насърчава;

12.  препоръчва, че при справянето със и ограничаването на незаконните финансови капиталови потоци от Африка следва да се обърне специално внимание на капиталовите потоци в резултат от извличането на руди и минерали от мини в зони на конфликт;

13.  отбелязва, че корупцията е сложно явление, което се корени в широк кръг от икономически, политически, административни, социални и културни фактори и властови отношения, и във връзка с това припомня, че политиката за развитие трябва също да насърчава правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и обществените социални услуги, с цел да се допринася за борбата с корупцията, като същевременно вниманието се съсредоточава върху намаляването на бедността и неравенството, и върху по-доброто интегриране, за да се стимулира доброто управление и изграждането на социален капитал, социално приобщаване и социално сближаване, като се отчитат културните и регионалните особености;

14.  подчертава, че един от най-ефективните начини за предотвратяване на корупцията е да се намали държавната намеса и бюрократичното посредничество, както и да се въведе по-опростена нормативна уредба;

Съображения относно корупцията и правата на човека в двустранните отношения на ЕС

15.  подчертава необходимостта от включване на принципа на местната и демократична ангажираност на проектите, финансирани по програмите на ЕС за подпомагане, за да се гарантира минимален стандарт за прозрачност; подчертава, че външните финансови инструменти на ЕС следва да са основани на норми за борба с корупцията, на обвързване с условия, съсредоточено inter alia върху резултатите и включващо ясни етапни цели, показатели и ежегодно докладване относно напредъка, както и на ангажименти, поети от партньорските държави, за да се засили усвояването на финансовата помощ от ЕС;

16.  припомня необходимостта от постоянно наблюдение на проектите, финансирани от ЕС, и от търсене на отговорност от органите на държавите получатели, ако средствата на ЕС не се използват правилно, и подчертава необходимостта да се ангажират местни организации на гражданското общество и защитници на правата на човека в наблюдението на изпълнението на поръчките; подчертава също така необходимостта всеки изпълнител, получаващ средства от ЕС, да разкрива напълно цялата изискана информация, включително своите действителни собственици и корпоративната си структура;

17.  препоръчва ЕС и другите международни субекти, отпускащи безвъзмездни средства и заеми, да провеждат одити на безвъзмездните средства, заемите и пакетите за подпомагане, както и да извършват строга надлежна проверка на правителствата и организациите получатели, за да се избегне предоставянето на „ренти“ на клептократични органи и организации, контролирани от тях и тяхното обкръжение; в този контекст счита, че партньорските проверки също следва да бъдат насърчавани;

18.  подчертава изключително голямото значение на програмата за борба с корупцията в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС;

19.  призовава ЕС да включи клауза за борба с корупцията наред с клаузите за правата на човека в споразуменията с трети държави, които следва да изискват наблюдение и консултации и, като крайна мярка, да налагат санкции или да спират прилагането на тези споразумения в случай на сериозна и/или системна корупция, водеща до тежки нарушения на правата на човека;

20.  призовава ЕС да разработи принципи за борба с корупцията на високо равнище като престъпление в националното и международното право, да предприеме действия спрямо продължаващите случаи на безнаказаност по отношение на корупцията на високо равнище чрез по-строго прилагане на антикорупционните закони и да осъществи реформи за премахване на системните пропуски в националните правни рамки, които позволяват постъпленията, свързани с корупция на високо равнище, да пресичат граници и да заобикалят надзора на националните финансови регулатори и данъчни органи;

21.  подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на постоянното и структурирано наблюдение и оценка на ефективното прилагане на Конвенцията на ООН срещу корупцията в държавите — членки на ЕС, и в държави, с които ЕС има или планира да има споразумение;

22.  призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки, с оглед на достиженията на правото на ЕС в областта на борбата с корупцията, да поемат лидерството на международно равнище и да насърчават държавите партньори на ЕС в борбата с корупцията;

23.  призовава ЕС да насърчава мерки за борба с корупцията и ефективни механизми за публично участие и публична отчетност, включително правото на достъп до информация и прилагането на принципите за свободно достъпни данни, във всички съответни диалози и консултации относно правата на човека с трети държави и да финансира проекти, целящи установяването, използването и прилагането на тези мерки;

24.  подчертава значението на разследванията чрез открити източници по отношение на изследванията в областта на борбата с корупцията; призовава ЕС да осигури подходящо финансиране за организациите, които работят по разследвания чрез открити източници и цифрово събиране на доказателства за корупция, с цел да се разобличат корумпираните служители и да се гарантира търсенето на отговорност;

25.  призовава ЕС да финансира изследвания в областта на приложенията на технологията на споделената счетоводна книга, които биха могли да се използват за подобряване на прозрачността на продажбите на държавни активи, за наблюдение и проследяване на финансовите средства от донори във външната помощ на ЕС, както и за подпомагане на справянето с изборните измами;

26.  приветства непрекъснатите усилия по линия на Инструмента за сътрудничество за развитие и програмния инструмент за съседство за създаването и утвърждаването на независими и ефективни институции за борба с корупцията;

27.  призовава ЕСВД и Комисията да изготвят съвместно програмиране в областта на правата на човека и борбата с корупцията, и в частност инициативи за повишаване на прозрачността, борба с безнаказаността и укрепване на органите за борба с корупцията; счита, че тези усилия следва да включват подкрепа за националните институции за правата на човека, доказали независимостта и безпристрастността си да действат и в случаи на корупция, включително чрез разследващия капацитет за установяване на връзки между корупцията и нарушенията на правата на човека, сътрудничество с органите за борба с корупцията и сезиране на прокуратурата или правоприлагащите агенции; призовава освен това ЕС и държавите членки да засилят своите програми за съдебно сътрудничество с трети държави, за да насърчат обмена на най-добри практики и ефективни инструменти в борбата с корупцията;

28.  призовава ЕС да продължи да подкрепя създадените в трети държави институции за борба с корупцията, които имат доказани резултати по отношение на своята независимост и безпристрастност, като например Международната комисия срещу безнаказаността в Гватемала (CICIG), както и инициативи за споделяне на информация, обмен на най-добри практики и засилено изграждане на капацитет; настоятелно призовава тези държави да предоставят на институциите всички необходими инструменти, включително правомощия за разследване, с цел постигане на ефективност в тяхната работа;

29.  призовава Комисията и ЕСВД да насочат допълнителни средства за подпомагане на въвеждането и прилагането на програми за защита, насочени към членове на организациите на гражданското общество, включително организации за борба с корупцията и движения за правата на човека, журналисти, автори на блогове и лица, сигнализиращи за нередности, които разобличават и разкриват случаи на корупция и нарушения на правата на човека; настоява за това при всяка бъдеща актуализация на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, помощта за развитие или при всякакви указания относно тяхното прилагане да се включват изрични препратки и мерки с цел засилване на защитата на правата на човека и борба с корупцията, за да се улеснят хората, без страх от репресии, да съобщават за съмнения за корупционни действия и да се окаже подкрепа на общности, пострадали от такива действия; приветства неотдавна стартирания от Комисията процес на консултации относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности; подчертава, че лицата за контакт по правата на човека в делегациите на ЕС следва също да обръщат специално внимание на тези целеви групи и да поддържат тесни контакти с местните организации на гражданското общество и защитници на правата на човека, като гарантират тяхната международна видимост и защита, създавайки по този начин и безопасни канали за съобщаване на закононарушения;

30.  подчертава, че надзорните органи, местните правоприлагащи служители и прокурорите с репутация по отношение на независимостта и безпристрастността, както и лицата, сигнализиращи за нередности, и свидетелите по конкретни случаи следва всички да се ползват от помощта и подкрепата от ЕС посредством представителството на място и като бъдат канени да участват в програми за обучение в Европа; подчертава, че когато е целесъобразно, тази подкрепа следва да бъде оповестявана;

31.  призовава делегациите на ЕС да използват демарши и публична дипломация на местно и международно равнище за разкриване на случаи на корупция и безнаказаност, особено когато тези случаи водят до тежки нарушения на правата на човека; призовава също така делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да включат в брифингите към ЕСВД и държавите членки доклади относно корупцията (под формата на системен анализ или на конкретни случаи);

32.  препоръчва ЕСВД и делегациите на ЕС да включат специфичен показател относно връзката между корупцията и правата на човека в стратегическите документи по държави относно правата на човека и демокрацията, когато е целесъобразно, още повече че този въпрос следва да се разглежда като един от приоритетите на специалните представители на ЕС при изпълнението на техните задачи; изисква по-специално ЕС да включи действията за премахване на корупцията пряко в програмните документи и в стратегическите документи по държави, както и да обвърже всяка бюджетна подкрепа за трети държави с конкретни реформи, водещи към прозрачност, и с други мерки за борба с корупцията;

33.  препоръчва Европейският фонд за демокрация и всеобхватният механизъм на ЕС за защитниците на правата на човека (protectdefenders.eu) да насочат вниманието си към специфични програми за защита на активистите за борба с корупцията, които също така допринасят и за защитата на правата на човека;

34.  призовава Европейския съюз да създаде механизъм за подаване на жалби, чрез който засегнатите от външните му дейности хора биха могли да подават жалба във връзка с нарушаване на правата на човека и случаи на корупция;

35.  повтаря призива си от предишните резолюции ЕС да внесе възможно най-скоро в Съвета списъка със санкции по повод случая Магнитски срещу 32 руски държавни служители, отговорни за смъртта на руския гражданин, сигнализирал за нередности — Сергей Магнитски, с цел неговото приемане и да бъдат наложени целенасочени санкции срещу тези служители, като например забрана за издаване на виза за целия ЕС и замразяване на притежаваните от тях финансови активи в Европейския съюз;

36.  насърчава държавите — членки на ЕС, да разгледат приемането на законодателство с оглед на установяването на ясни критерии, позволяващи включване в черни списъци и налагане на сходни санкции срещу лица от трети държави и членовете на техните семейства, които са извършили тежки нарушения на правата на човека или са отговорни за или съучастници в разпореждането, контролирането или организирането по друг начин на значителни корупционни действия, включително изземване на частни или публични активи за лична изгода, корупция, свързана с държавни поръчки или добив на природни ресурси, подкупване или подпомагане или прехвърляне на присвоени активи към чуждестранни юрисдикции; подчертава, че критериите за включване в списъка следва да са изградени на основата на добре документирани, взаимно допълващи се и независими източници и убедителни доказателства, които предоставят възможност за въвеждане на механизми за правна защита на съответните лица; подчертава, че е важно публичното оповестяване на този списък, за да може да бъде включен в информацията, необходима на задължените субекти при изпълнението, наред с другото, на мерки за комплексна проверка на клиента съгласно Директивата на ЕС за борбата с изпирането на пари(22);

37.  призовава ЕС да спазва принципа на съгласуваност на политиките за развитие (член 208 от ДФЕС) и активно да допринася за намаляването на корупцията, и да се бори пряко и изрично с безнаказаността посредством външната си политика;

38.  призовава ЕС да повиши прозрачността и отчетността на своята официална помощ за развитие с цел ефективно спазване на стандартите, определени от Инициативата за прозрачност на международната помощ (IATI) и принципите за ефективност на развитието, договорени на международно равнище; призовава ЕС също така да развие силна цялостна система за управление на риска с цел помощта за развитие да не допринася за корупция в държавите получателки, т.е. чрез обвързване на бюджетната подкрепа с ясни цели за борба с корупцията; за тази цел подчертава необходимостта от установяване на надеждни механизми за наблюдение на изпълнението на бюджетната подкрепа;

39.  призовава Комисията, с цел да се изкорени корупцията на високо равнище, да обръща внимание, в контекста на бюджетната подкрепа, на прозрачността при операции, свързани с приватизация и сделки с обществени активи, по-специално земя, и да участва в програми на ОИСР за подпомагане на развиващите се държави в корпоративното управление на държавните предприятия;

40.  призовава Комисията да подкрепи развиващите се държави в борбата с данъчните измами и избягването на данъци, като ги подпомага за изграждане на балансирани, ефективни, справедливи и прозрачни системи за данъчно облагане;

41.  поддържа становището, че ЕС, в качеството си на най-голям донор в света, следва да насърчава форми на обвързване, при които предоставянето на външната помощ на ЕС да бъде обект на данъчни реформи, насочени към повишаване на прозрачността, като прави данните по-достъпни и насърчава подходите, прилагани съвместно с други донори;

42.  подчертава силното отрицателно въздействие на корупцията върху търговията и ползите от нея, икономическото развитие, инвестициите и процедурите за възлагане на обществени поръчки и настоятелно призовава Комисията да вземе под внимание тази връзка във всички търговски споразумения и да включи в тях приложими клаузи за правата на човека и борбата с корупцията;

43.  припомня, че търговската политика допринася за защитата и насърчаването на ценностите, към които се придържа ЕС, както е посочено в член 2 от Договора за Европейския съюз, в това число демокрацията, върховенството на закона, зачитането на правата на човека, основните права и свободи и равенството; подчертава, че съгласуваността между външните и вътрешните политики на Съюза е от жизненоважно значение, особено що се отнася до борбата с корупцията; подчертава, че европейските законодатели трябва да играят особена роля в това отношение в процеса на улесняване на търговските отношения, тъй като те трябва да не позволяват последните да служат като врата за корупционни практики;

44.  разглежда търговските споразумения като ключов механизъм за насърчаването на мерки за борба с корупцията и добро управление; приветства мерките, които ЕС вече предприема за борба с корупцията в търговската си политика, например чрез ОСП +, главите за устойчиво развитие и включването на ангажименти за ратифициране на международните конвенции за борба с корупцията с търговските партньори; потвърждава отново целта, посочена в стратегията „Търговия за всички“, за включване на амбициозни разпоредби за борба с корупцията във всички бъдещи търговски споразумения; във връзка с това призовава в бъдещите търговски споразумения да се поемат ангажименти по отношение на многостранните конвенции за борба с корупцията, като Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC) и Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването, а хоризонталните разпоредби да бъдат включени като част от цялостен подход и да бъдат интегрирани в съществуващите търговски споразумения при тяхното преразглеждане;

45.  подчертава, че страните, подписали търговски споразумения, следва да вземат мерки за насърчаване на активното участие на частния сектор, организациите на гражданското общество и националните консултативни групи в изпълнението на програмите за борба с корупцията и на съответните клаузи в международните търговски и инвестиционни споразумения; счита, че защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, следва да бъде взета под внимание с оглед включване в бъдещи търговски споразумения, след като бъде въведена система за целия ЕС;

46.  потвърждава, че е важно на предприятията да се дадат ясни насоки и подкрепа за създаване на ефективни процедури за съответствие в областта на борбата с корупцията в рамките на техните дейности, по-специално по отношение на МСП, посредством специални разпоредби в търговските споразумения, които да им дават възможност да се справят с корупцията; подчертава, че не съществува универсален подход по отношение на спазването; призовава Комисията да обмисли разработването на помощ за проекти за изграждане на капацитет в областта на борбата с корупцията, като например обмен на най-добри практики и обучение с цел подпомагане на държавите и на стопанския сектор да преодолеят предизвикателствата, които могат да срещнат в тази област;

47.  приветства влизането в сила на Споразумението за улесняване на търговията на СТО през февруари 2017  г., което предвижда мерки за борба с корупцията в световната търговия; счита при все това, че приемането или реформирането на законодателството само по себе си е недостатъчно и че изпълнението е от решаващо значение; посочва, че законодателните реформи трябва да се придружават от обучение на магистратите, публичен достъп до информация и мерки за прозрачност, и призовава държавите — членки на ЕС, да си сътрудничат по тези въпроси във водената от тях борба с корупцията; изтъква също така, че търговските споразумения биха могли да спомогнат за мониторинга на вътрешните реформи, свързани с политиките за борба с корупцията;

48.  призовава Комисията да договори приложими разпоредби за борба с корупцията и с изпирането на пари във всички бъдещи търговски споразумения, които предвиждат ефективен мониторинг на прилагането на разпоредбите за борба с корупцията; призовава държавите членки за тази цел да подкрепят включването на разпоредби за борба с корупцията в мандатите за преговори в съответствие с предложенията на Комисията в проектите на мандати, които са им представени; приветства наличието на разпоредби за борба с корупцията в мандата за преговори относно осъвременяването на споразумението между ЕС и Мексико; призовава Комисията да продължи усилията си за борба с корупцията чрез по-голяма прозрачност в преговорите за сключване на търговски споразумения и включването на разпоредби, насочени към по-голямо сътрудничество в областта на нормативната уредба и почтеността на митническите процедури и световните вериги за създаване на стойност (СВСС); счита, че трябва да бъдат въведени клаузи за сътрудничество за борба с корупцията, като например обмен на информация, както и административна и техническа помощ, с цел споделяне и насърчаване на най-добрите практики, които ще допринесат за укрепването на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека; насърчава Комисията да определи ясни и подходящи условия и показатели за изпълнението, които да позволяват по-добро оценяване и демонстриране на резултатите;

49.  подчертава значението на поддържането на постоянен и редовен диалог с търговските партньори на ЕС в периода на прилагане на споразуменията с цел да се гарантира, че споразуменията като цяло, както и съответните разпоредби за борба с корупцията се наблюдават и изпълняват по подходящ начин; отбелязва предложението на Комисията, формулирано в нейната стратегия „Търговия за всички“, за въвеждане на механизми за консултации в случай на системна корупция и неефективност на управлението, и призовава Комисията да предвиди суспендиране на ползите от съответното споразумение в такива случаи на системна корупция и неспазване на ангажиментите за борба с корупцията или на международните стандарти в областта на борбата с корупцията, като например общия стандарт за докладване на ОИСР, плана за действие на ОИСР относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, централния регистър на действителните собственици и препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF); призовава Комисията да определи ясни и подходящи условия и показатели за изпълнението, които да позволяват по-добро оценяване и демонстриране на резултатите; призовава освен това Комисията да реагира твърдо, съразмерно и своевременно в случаите, когато правителствата бенефициенти не изпълняват договорените условия; призовава Комисията да създаде механизми за консултации с търговските партньори в случаи на системна корупция и да осигури обмен на експертен опит, за да помогне на страните при прилагането на мерки за борба с корупцията;

50.  отбелязва, че търговските споразумения трябва да включват задължителни и приложими клаузи за правата на човека, които да гарантират, че частните дружества и държавните органи спазват правата на човека и най-високите социални и екологични стандарти, които са от основно значение за борбата с корупцията;

Разработването на сведения на ЕС относно корупционни мрежи и посредници

51.  призовава ЕСВД да ръководи сформирането на работни групи между посолствата на държавите членки и делегациите на ЕС в трети държави, посредством които дипломатически служители да могат да анализират и споделят информация относно структурата и функционирането на местни корупционни мрежи до най-високите етажи на властта и да се натрупат достатъчно сведения за предотвратяване на съглашения на ЕС с клептократични режими; счита, че тази информация следва да се предава на институциите на ЕС по дипломатически и сигурни канали; предлага също така делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да насърчават тесни контакти с местното население, а именно чрез редовен диалог с истинските и независими организации на гражданското общество, журналисти и защитници на правата на човека, за да се събира надеждна информация за местната корупция, ключовите фактори и задържаните служители;

52.  счита, че корпорациите следва също така да докладват на органите на ЕС винаги когато от тях са поискани подкупи и/или се изисква да инвестират в трети държави, използвайки местни посредници или фиктивни дружества като партньори;

53.  подчертава, че в контекста на събраната информация специфичните за отделните държави насоки следва да бъдат споделяни с граждански и военни мисии и донорски организации на ЕС с цел да се повиши осведомеността относно рисковете, свързани с работата с местни изпълнители, частни охранителни дружества и доставчици на услуги, чиито действителни собственици може да са свързани с нарушения на правата на човека и корупционни мрежи;

Вътрешна и външна съгласуваност

54.  счита, че ЕС може да се превърне в надежден и влиятелен лидер в борбата с корупцията само ако се справи с проблемите на организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари в рамките на собствените си граници по адекватен начин; изразява съжаление в този контекст, че Комисията реши да не предприема последващи действия във връзка с изготвения от нея доклад на ЕС за борбата с корупцията за 2014 г. за предоставяне на нов анализ на корупцията в държавите — членки на ЕС, което също така щеше да подсили доверието в ЕС да насърчава амбициозна програма за борба с корупцията в неговите външни политики; подчертава, че Комисията и другите институции на ЕС следва да осъществяват редовно, амбициозно и строго докладване и самооценка в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията и механизма за преразглеждането ѝ, и приканва Комисията да представи допълнителни политически и законодателни инициативи за борба с корупцията, както и да настоява за повече почтеност и прозрачност в държавите членки;

55.  отбелязва, че декриминализацията на корупцията във всяка държава – членка на ЕС, би намалила доверието в обществения ред и също така би подкопала способността на ЕС да настоява за амбициозна програма за борба с корупцията в световен мащаб; подкрепя по-тясното сътрудничество между държавите – членки на ЕС, и Европейската сметна палата;

56.  отново изисква държавите членки да изменят своето наказателно право, когато е необходимо, с цел установяване на юрисдикция на националните прокурори и съдилища да разследват и дават под съд престъпления, свързани с подкупване или незаконно присвояване на публични средства, независимо от това къде е възникнало престъплението, доколкото постъпленията от тези престъпни дейности са установени във въпросната държава членка или са били изпрани в нея, или лицето има „тясно отношение“ с държавата членка, а именно чрез гражданство, пребиваване или действителна собственост на дружество със седалище или с дъщерно предприятие в държавата членка;

Принос на ЕС към основания на правата на човека подход към борбата с корупцията в рамките на многостранните форуми

57.  призовава държавите — членки на ЕС, да започнат обсъждане на равнището на ООН относно укрепването на стандарти относно независимостта и мандатите на органите за борба с корупцията въз основа на опита на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН, на Международния координационен комитет за националните институции за правата на човека и на органите на ООН, по-специално Съвета по правата на човека, по отношение на националните институции за правата на човека (Парижките принципи);

58.  подчертава необходимостта от укрепване на връзките между органите за борба с корупцията и националните институции за правата на човека въз основа на мандата на националните институции за правата на човека за борба с корупцията като потенциален източник на преки и косвени нарушения на правата на човека;

59.  припомня своето искане към държавите — членки на ЕС, да подкрепят създаването на специален докладчик на ООН относно финансовите престъпления, корупцията и правата на човека с пълен мандат, включително целеви план и периодична оценка на мерките за борба с корупцията, предприемани от държавите; призовава държавите — членки на ЕС, да поемат водещата роля в мобилизирането на подкрепа сред държавите — членки на Съвета по правата на човека, и съвместно да станат поддръжници на резолюция, която ще доведе до мандат;

60.  призовава ООН да приеме инструмент, с който се установяват стандарти относно незаконните финансови потоци, така че да се постигне по-голяма ефективност;

61.  подчертава необходимостта от засилване на националните и международните кампании за комуникация и повишаване на осведомеността по отношение на корупцията, насочени към участието на гражданите, с цел подчертаване на факта, че корупцията има отрицателно въздействие върху правата на човека и води, inter alia, до социални неравенства, липса на социална справедливост и по-високи равнища на бедност; насърчава ЕС да разработи и приложи конкретни програми относно приложимото наказателно и процесуално право и приложимите механизми за подаване на жалби; подчертава, че образованието и безпристрастната, независима публична информация играят изключително важна роля за преподаването на социални умения и принципи на почтеност, които служат на обществения интерес и допринасят за принципите на правовата държава и социалното и икономическото развитие на обществото;

62.  препоръчва разглеждането на въпроса за корупцията като причина за нарушения на правата на човека и като резултат от нарушенията на правата на човека и слабото прилагане на принципите на правовата държава да бъде включено в универсалния периодичен преглед като начин за справяне с корупцията и насърчаване на прозрачността и най-добрите практики; подчертава ролята, която би могло да играе гражданското общество с цел да допринесе за този процес;

63.  насърчава задълбочаване на международните ангажименти, така че справянето с корупцията да бъде поставено в основата на целите на ООН за устойчиво развитие, като механизъм за борба с бедността в световен мащаб;

Корупция и трафик на хора

64.  изразява загриженост, че трафикът на хора може да се подпомага от корупция на участници на различни нива на възложена власт, като полицейски и митнически служители, органи на граничния контрол и имиграционни служби, които могат да пренебрегват, толерират, участват и организират трафик на хора;

65.  подчертава в тази връзка значението на антикорупционните действия, като например засилване на прозрачността и отчетността в администрациите, чрез въвеждане на интегративен механизъм за борба с корупцията и гарантиране на по-добра координация в стратегиите за борба с трафика;

66.  подчертава изключителната роля, която може да играят съобразените с половете подходи при разработването на политики за борба с корупцията в областта на трафика на хора;

Стопанска дейност и права на човека

67.  насърчава всички държави — членки на ООН, в частност държавите от ЕС, изцяло да прилагат Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и да включат конкретни ангажименти за мерки за борба с корупцията в националните си планове за действие в областта на правата на човека (съгласно изискванията на Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията) или да въведат специално законодателство за борба с подкупването;

68.  приветства факта, че корупцията се споменава в националните планове за действие на някои държави — членки на ЕС, и в този смисъл предлага включването на конкретни мерки за предотвратяване и санкциониране на корупционните практики и подкупването, които може да доведат до нарушения на правата на човека; препоръчва ЕС да подкрепи допълнителни мерки за насърчаване на приемането и прилагането на съответствието, кодекси и стандарти за борба с подкупването и корупцията в дружествата и дружествата на пазара на обществените поръчки да имат въведени надеждни кодекси за борба с подкупването и корупцията, както и принципи на добро управление в областта на данъчното облагане; счита, че злоупотребата с публични средства, незаконното обогатяване или подкупването следва да са наказуеми с конкретни допълнителни санкции по наказателното право, в частност когато те водят пряко до нарушения на правата на човека, причинени от корупционно действие;

69.  приветства преразгледаната Директива за счетоводството относно оповестяването на нефинансова информация и информация за многообразието(23) по отношение на изискванията за докладване на големи дружества и групи, включително за техните усилия, свързани с правата на човека и борбата с корупцията; насърчава дружествата да оповестяват цялата съответна информация в съответствие с предстоящите насоки, които ще бъдат издадени от Комисията;

70.  отново призовава всички държави и ЕС да участват активно и конструктивно в текущата работа на междуправителствената работна група с безсрочен мандат на ООН относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека с оглед на постигането на правно обвързващ инструмент за превенция, разследване, търсене на правна защита и разполагане с достъп до средства за правна защита при възникване на нарушения на правата на човека, включително нарушения, настъпили в резултат от корупция; призовава държавите да направят всичко необходимо, за да предоставят възможност за граждански производства за поправяне на вреди срещу лица, извършващи корупционни действия, в съответствие с член 35 от Конвенцията на ООН срещу корупцията;

71.  призовава ЕС и неговите държави членки да прилагат Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия;

Заграбването на земя и корупцията

72.  остава загрижен относно положението по отношение на заграбването на земя в резултат от корупционни практики от страна на корпорации, чуждестранни инвеститори, национални и международни участници, длъжностни лица и органи от държавния сектор; подчертава, че корупцията дава възможност за заграбване на земя, често с принудително отстранение чрез, inter alia, предоставяне на трети страни на неправомерен контрол над земята без съгласието на хората, които я населяват;

73.  подчертава, че проучванията показват, че корупцията е широко разпространена в поземленото управление и във все по-голяма степен засяга всички фази на сделките със земя, което води до създаване на широк диапазон от отрицателни въздействия върху правата на човека, вариращи от принудително разселване на общности без адекватна компенсация до убийства на защитници на земята(24); освен това, отбелязва със загриженост, че съществува риск от засилване на нарушенията на правата на човека в контекста на нарастващото търсене на храна, гориво и стоки, и увеличаването на широкомащабни инвестиции в земя в развиващите се държави;

74.  припомня, че финансовият сектор трябва да играе важна роля в предотвратяването на корупционните практики, които улесняват в частност заграбването на земя; отново заявява, че банките и финансовите институции следва да извършват „комплексна проверка на клиента“ с цел борба с изпирането на пари, свързано с корупцията, и да гарантират, че инвеститорите, които подкрепят, вземат ефективни мерки за комплексна проверка на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да изискват предоставянето на подробна информация относно придобиването на земя в трети държави от страна на дружествата и да актуализират своята подкрепа за развиващите се държави, за да се гарантира ефективно прилагане на Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите (VGGT) като средство за справяне с корупцията в сделки със земя;

Избори и функционирането на демократично избраните органи

75.  подчертава, че една от целите на борбата с корупцията следва да бъде да се сложи край на тежките злоупотреби, които нарушават демократичните и политическите процеси, и да се насърчава независима, безпристрастна и ефективна съдебна система; призовава политическите партии да бъдат засилени в ролята си на канали на демократично представителство и политическо участие, като бъдат ефективно обезпечени; отбелязва в този смисъл, че регулирането на политическото финансиране, включително определянето на донорите и на другите финансови източници, следователно е от основно значение за запазването на демокрацията;

76.  отбелязва със загриженост, че изборните измами и корупцията, свързана с изборните процеси и функционирането на избраните представителни органи и асамблеи, сериозно подкопават доверието в демократичните институции и отслабват гражданските и политическите права, като пречат на равното и справедливо представителство и като поставят под въпрос принципите на правовата държава; отбелязва положителната роля на мисиите за наблюдение на избори за допринасяне за правилното произвеждане на избори и подкрепа за реформа на избирателния закон; насърчава по-нататъшното сътрудничество със специализираните международни органи, като Съвета на Европа или ОИСР, в тази област;

77.  подчертава конкретната необходимост да се поддържат възможно най-високи стандарти за етичност и прозрачност в работата на международните организации и регионалните асамблеи, отговарящи за защитата и насърчаването на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава, чрез свързване на институциите и професиите по света за изграждане на капацитет и укрепване на споделена култура на почтеност; подчертава необходимостта да се насърчават прозрачни практики чрез разработване на кодекси за поведение и конкретни мерки за прозрачност с цел предотвратяване и разследване на всички случаи на измами или неправомерно поведение;

78.  подчертава, че е необходимо лобирането да бъде строго регламентирано съгласно принципите на откритост и прозрачност, с оглед да се гарантира, че всички заинтересовани групи имат равен достъп до лицата, отговорни за вземането на решения, и да се премахнат корупцията и рискът от нарушения на правата на човека; призовава ЕС и държавите членки да установят и осъдят всички форми на скрито, неетично и незаконно лобиране; призовава ЕС да насърчава прозрачни процеси на вземане на решения и на установяване на законодателство както в държавите членки, така и в отношенията с трети държави;

79.  решително осъжда, вследствие на неотдавнашните разкрития във връзка със случая на изпирането на пари от Азербайджан, опитите от страна на Азербайджан и други авторитарни режими в трети държави за оказване на влияние върху лица, които вземат решения на европейско равнище, чрез незаконни средства; призовава за задълбочено разследване от Парламента на горепосочените твърдения и, в по-широк план, на упражняваното от тези режими влияние; призовава за приемане от Парламента на строги мерки за предотвратяване на възникването на подобна корупция, която би подкопала надеждността и легитимността на работата на Парламента, включително относно правата на човека;

Големите спортни събития и връзки с нарушения на правата на човека и корупция

80.  продължава да изразява загриженост относно тежките нарушения на правата на човека, включително трудовите права и корупцията на високо равнище, във връзка с големи международни спортни събития и свързаните с тях широкомащабни инфраструктурни проекти; насърчава сътрудничеството между спортните ръководни органи и международните органи и НПО за борба с корупцията с цел да установят прозрачни и проверими ангажименти по отношение на правата на човека, които трябва да бъдат спазени от организаторите на големи спортни събития и от тези, които кандидатстват за тяхното домакинство; подчертава, че тези критерии следва да бъдат част от критериите за възлагане на домакинството на подобни събития;

81.  счита, че големите международни неправителствени спортни федерации също трябва да играят своята роля в борбата с корупцията и нейното изкореняване и следва да засилят усилията си за това; счита, че тези федерации следва също така да признаят своята отговорност по отношение на правата на човека и че съответно на държавните органи за борба с корупцията следва да се предоставят по-големи правомощия за разследване на случаите на корупция и за налагане на санкции във връзка с големите международни неправителствени спортни федерации;

82.  счита, че корупцията на високо равнище при административното управление на спорта, уреждането на изхода от спортни срещи, обществените поръчки, рекламните сделки, изборът на място на провеждане, незаконните залагания и употребата на допинг, както и участието в организирана престъпност са нанесли вреда на доверието в спортните органи;

83.  счита, че почтеността в спорта може да има принос в световната програма за развитието и доброто управление в международен план;

Данъчни убежища

84.  настоятелно призовава за прилагането на политики на нулева търпимост към данъчните убежища и изпирането на пари, повишаване на международните стандарти за прозрачност и насърчава по-задълбоченото международно сътрудничество за определяне на собствеността на сиви фиктивни дружества и доверителни дружества, използвани като канали за избягване на данъчно облагане, измами, незаконна търговия, капиталови потоци, изпиране на пари и облагодетелстване от корупцията;

85.  категорично се обявява за въвеждането на стандарти за публично отчитане по държави в Европа и в трети държави, посредством които от многонационалните корпорации следва да се изисква да представят отчети с основна финансова информация за всяка юрисдикция, в която извършват дейност, с цел предотвратяване на корупцията и избягването на данъци;

86.  припомня отговорността на ЕС в борбата с отклонението от данъчно облагане от страна на транснационални корпорации и лица и за справяне с бремето на незаконните финансови потоци от развиващи се държави, които в голяма степен пречат на способността им да мобилизират достатъчно ресурси за изпълнение на задълженията по отношение на правата на човека;

87.  приветства водените от Европа инициативи за разгръщане на обмен на информация относно действителните собственици в световен мащаб с цел увеличаване на ефективността на общите стандарти за предоставяне на информация, които могат да спомогнат за изобличаване на финансовите закононарушения;

88.  насърчава сътрудничеството в световен мащаб за проследяване на откраднати активи и безопасното им връщане на техните законни собственици; отново заявява, че ЕС има задължение да помага на трети държави да репатрират присвоени активи, скрити във финансовите системи и недвижимите имоти на държавите — членки на ЕС, и да преследва извършителите, способстващите фактори и посредниците; настоятелно призовава ЕС да отдаде приоритет на този въпрос от важно значение в трети държави, в които протичат процеси на демократизация, а именно при разглеждането на правните бариери и липсата на готовност за сътрудничество от страна на финансовите центрове; подчертава в тази връзка значението на премахването на връзката между изземването на активи при осъдителна присъда в отправящата искане държава за целите на предоставяне на правна взаимопомощ и предприемане на преследване, когато са налице достатъчно доказателства за наличие на закононарушение;

89.  припомня, че корупцията е тясно свързана с дейности, като изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и незаконната търговия; подчертава във връзка с това, че прозрачността следва да бъде в основата на всички стратегии за борба с корупцията;

90.  подчертава, че ЕС трябва да насърчава борбата с данъчните убежища, банковата тайна и изпирането на пари, постепенното премахване на прекомерната професионална тайна, постигането на публично отчитане по държави за всички многонационални предприятия и публични регистри на действителните собственици на дружества като приоритет на всички съответни международни форуми; посочва, че повечето инструменти за борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане са подходящи за борба с корупцията и изпирането на пари;

Свобода на медиите

91.  подчертава голямото значение на независимите медии, както онлайн, така и офлайн в борбата с корупцията и за разкриването на нарушения на правата на човека; призовава Комисията да разгледа и противодейства на възможното отрицателно въздействие на законите за дискредитирането в трети държави и отново призовава всички държави членки да разгледат декриминализирането на клеветата и просто използването на гражданските дела като средство за защита на нечия репутация; подчертава, че цифровата сигурност е важен елемент за защитата на активистите; силно препоръчва прозрачността на медийната собственост и спонсорство да се гарантира чрез национално законодателство;

92.  призовава да се отдаде по-голямо значение на зачитането на свободата на медиите, предвид нейната важност, в международните отношения на ЕС с трети държави; счита, че политическият диалог и сътрудничеството, провеждани от ЕС с трети държави с оглед на осигуряването на реформи в медиите, следва да са открити, прозрачни и обект на контрол; призовава в този контекст ЕС да гарантира, че проектите на ЕС в трети държави служат, inter alia, за отстояване на свободите на медиите и включват участието на организации на гражданското общество; призовава ЕС публично да осъди въвеждането на закони, които налагат ограничения върху свободите на медиите и дейностите на организациите на гражданското общество;

93.  насърчава качествата на отворения и сигурен интернет за повишаването на осведомеността относно корупционните практики от страна на отделни лица, организации и правителства и изразява загриженост, че тези, които търсят ограничаване на свободите онлайн, правят това с цел избягване на отговорност;

94.  настоява възлагането на обществени поръчки да бъде справедливо, отговорно, открито и прозрачно с цел да се предотврати и изобличи кражбата или неправомерното използване на парите на данъкоплатците;

95.  посочва, че във всички форуми за диалог с трети държави, включително двустранните форуми, ЕС следва да настоява за това колко е важно да се отстоява правото на достъп до обществена информация; подчертава по-специално необходимостта да се определят стандарти, гарантиращи както най-пълния, така и най-бързия възможен достъп до такава информация, като скоростта на достъпа е от основно значение за усилията за отстояване на правата на човека и за борбата с корупцията; призовава ЕС да насърчи достъпа до обществена информация както в държавите членки, така и в трети държави;

o
o   o

96.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Европейската централна банка.

(1) https://www.unodc.org/unodc/en/treaties/CAC/
(2) http://www.oecd.org/daf/anti-bribery/ConvCombatBribery_ENG.pdf
(3) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=URISERV%3Al33601
(4) http://www.un.org/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/70/1&Lang=E
(5) http://www.eib.org/attachments/strategies/anti_fraud_policy_20130917_en.pdf
(6) http://www.ohchr.org/Documents/Publications/GuidingPrinciplesBusinessHR_EN.pdf
(7) http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/06/20-fac-business-human-rights-conclusions/
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0405.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0403.
(10) Приети текстове, P8_TA(2016)0310.
(11) Приети текстове, P8_TA(2015)0408.
(12) ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 59.
(13) OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 81.
(14) ОВ C 208, 10.6.2016 г., стр. 89.
(15) OВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 2.
(16) https://www.unodc.org/documents/corruption/WG-Prevention/Art_6_Preventive_anti-corruption_bodies/JAKARTA_STATEMENT_en.pdf
(17) http://nhri.ohchr.org/EN/AboutUs/Governance/Resolutions/A.HRC.RES.33.15%20EN.pdf
(18) http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session28/Documents/A_HRC_28_73_ENG.doc
(19) http://www.eods.eu/library/AU_Convention%20on%20Combating%20Corruption_2003_EN.pdf
(20) https://www.unglobalcompact.org/what-is-gc/mission/principles
(21) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/579319/EPRS_STU%282016%29579319_EN.pdf
(22) OВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
(23) ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1.
(24) Оливие де Шутер, „Tainted Lands: Corruption in Large-Scale Land Deals“ (Опетнени земи: Корупция в широкомащабните сделки със земя), към International Corporate Accountability Roundtable & Global Witness (ноември 2016 г.). https://www.globalwitness.org/en/campaigns/land-deals/tainted-lands-corruption-large-scale-land-deals/

Правна информация