Показалец 
Приети текстове
Сряда, 4 октомври 2017 г. - СтрасбургОкончателна версия
Споразумение за създаване на международната Фондация ЕС—ЛАК ***
 Разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Визовата информационна система, в Република България и в Румъния *
 Автоматизиран обмен на данни по отношение на данни за регистрацията на превозните средства в Чешката република *
 Автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Португалия *
 Автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Гърция *
 Правила за безопасност и стандарти за пътническите кораби ***I
 Регистрация на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки ***I
 Система от проверки с оглед на безопасната експлоатация на ро-ро фериботите и високоскоростните пътнически кораби по редовни линии ***I
 Противопоставяне на акт за изпълнение: Научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система
 Генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127
 Генетично модифицирана соя DAS-44406-6
 Прекратяване на сключването на брак в детска възраст
 Конференция на ООН по изменението на климата през 2017 г. в Бон, Германия (COP23)

Споразумение за създаване на международната Фондация ЕС—ЛАК ***
PDF 452kWORD 47k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумението за създаване на международната Фондация ЕС – ЛАК (11342/2016 – C8-0458/2016 – 2016/0217(NLE))
P8_TA(2017)0368A8-0279/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (11342/2016),

—  като взе предвид проекта на споразумение за създаване на международната Фондация ЕС – ЛАК (11356/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 209, параграф 2, член 212, параграф 1, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0458/2016),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0279/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на правителствата и парламентите на държавите от Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC).


Разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Визовата информационна система, в Република България и в Румъния *
PDF 449kWORD 47k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно привеждането в действие на някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Визовата информационна система, в Република България и в Румъния (10161/2017 – C8-0224/2017 – 2017/0808(CNS))
P8_TA(2017)0369A8-0286/2017

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (10161/2017),

—  като взе предвид член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0224/2017),

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0286/2017),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Автоматизиран обмен на данни по отношение на данни за регистрацията на превозните средства в Чешката република *
PDF 455kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно предложението за решение за изпълнение на Съвета за започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на данни за регистрацията на превозните средства в Чешката република (09893/2017 – C8-0197/2017 – 2017/0806(CNS))
P8_TA(2017)0370A8-0288/2017

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (09893/2017),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0197/2017),

—  като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност(1), и по-специално член 33 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0288/2017),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1)ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.


Автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Португалия *
PDF 453kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за започване на автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Португалия (09898/2017 – C8-0213/2017 – 2017/0807(CNS))
P8_TA(2017)0371A8-0289/2017

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (09898/2017),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0213/2017),

—  като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност(1), и по-специално член 33 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0289/2017),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

(1)ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.


Автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Гърция *
PDF 454kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за започване на автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Гърция (10476/2017 – C8-0230/2017 – 2017/0809(CNS))
P8_TA(2017)0372A8-0287/2017

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на Съвета (10476/2017),

—  като взе предвид член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Амстердам, и член 9 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8‑0230/2017),

—  като взе предвид Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност(1), и по-специално член 33 от него,

—  като взе предвид член 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0287/2017),

1.  одобрява проекта на Съвета;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1.


Правила за безопасност и стандарти за пътническите кораби ***I
PDF 468kWORD 57k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/45/ЕО за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (COM(2016)0369 – C8-0208/2016 – 2016/0170(COD))
P8_TA(2017)0373A8-0167/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0369),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0208/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския Съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 октомври 2016 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 21 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по правни въпроси (A8-0167/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 4 октомври 2017 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/45/ЕО за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2017/2108.)

(1) OВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 167.


Регистрация на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки ***I
PDF 470kWORD 49k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/41/ЕО на Съвета относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки на Общността, и за изменение на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки (COM(2016)0370 – C8-0209/2016 – 2016/0171(COD))
P8_TA(2017)0374A8-0168/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0370),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0209/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 октомври 2016 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 21 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм, както и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0168/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 4 октомври 2017 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/41/ЕО на Съвета относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки на Общността, и на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2017/2109.)

(1)ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 172.


Система от проверки с оглед на безопасната експлоатация на ро-ро фериботите и високоскоростните пътнически кораби по редовни линии ***I
PDF 533kWORD 63k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за система от проверки с оглед на безопасната експлоатация на ро-ро фериботите и високоскоростните пътнически кораби по редовни линии, за изменение на Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно държавния пристанищен контрол и за отмяна на Директива 1999/35/ЕО на Съвета (COM(2016)0371 – C8-0210/2016 – 2016/0172(COD))
P8_TA(2017)0375A8-0165/2017

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0371),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията внесе своето предложение пред Парламента (C8-0210/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 октомври 2016 г.(1),

—  след консултация с Комитета на регионите,

—  като взе предвид временното споразумение, одобрено от компетентната комисия съгласно член 69е, параграф 4 от своя Правилник за дейността и поетия с писмо от 21 юни 2017 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0165/2017),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  приканва Комисията да се отнесе до него отново, в случай че замени своето предложение с друг текст или внесе или възнамерява да внесе съществени промени в това предложение;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 4 октомври 2017 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за система от проверки с оглед на безопасната експлоатация на ро-ро пътническите кораби и високоскоростните пътнически кораби по редовни линии, за изменение на Директива 2009/16/ЕО и за отмяна на Директива 1999/35/ЕО на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2017/2110.)

(1) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 176.


Противопоставяне на акт за изпълнение: Научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система
PDF 554kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно проекта на регламент на Комисията за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 чрез установяване на научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система (D048947/06 – 2017/2801(RPS))
P8_TA(2017)0376B8-0542/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на регламент на Комисията за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009 чрез установяване на научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система (D048947/06) (наричан по-нататък „проекта на регламент“),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета(1), и по-специално член 4, параграф 1, и член 78, параграф 1, буква а) от него и втория абзац на точка 3.6.5. и точка 3.8.2 от приложение ІІ към него,

—  като взе предвид решението на Общия съд на Съда на Европейския съюз от 16 декември 2015 г.(2), и по-специално параграфи 71 и 72 от него,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно нарушителите на функциите на ендокринната система: актуалното положение след решението на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2015 г.(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юни 2016 г. относно веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и проектите на актове на Комисията, в които се излагат научните критерии за тяхното определяне в контекста на законодателството на ЕС относно продуктите за растителна защита и биоцидите (COM(2016)0350),

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, представен в Брюксел на 28 февруари 2017 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно защитата на общественото здраве от вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система(4),

—  като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(5),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3, и член 106, параграф 4, буква в) от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че съгласно точка 3.8.2 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009, дадено активно вещество се одобрява, само ако не се счита, че то има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху неприцелни организми, освен ако експозицията на неприцелните организми на това активно вещество е незначително ниска при предлаганите реалистични условия на употреба (критерий за изключване във връзка с околната среда);

Б.  като има предвид, че съгласно втора алинея на точка 3.6.5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009, Комисията трябва да представи на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните проект на мерките по отношение на специфичните научни критерии за определяне на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система до 14 декември 2013 г.;

В.  като има предвид, че Постоянният комитет по растенията, животните, храните и фуражите излезе с положително становище относно проекта за регламент на 4 юли 2017 г., като три държави членки гласуваха „против“, а четири се въздържаха;

Г.  като има предвид, че последният параграф от проекта на регламент гласи, че „ако предвидения начин за действие на растителна защита на активното вещество, което се оценява, се състои от контролиране на целеви организми, различни от гръбначни животни, чрез тяхната ендокринна система, ефектите върху организми от същия таксономичен тип като целевия, не се разглеждат при определянето на това, дали веществото притежава качества, нарушаващи функциите на ендокринната система по отношение на нецелеви организми“;

Д.  като има предвид, че Общият съд в решението си по дело T-521/14 ясно заявява, че „la spécification des critères scientifiques pour la détermination des propriétés perturbant le système endocrinien ne peut se faire que de manière objective, au regard de données scientifiques relatives audit système, indépendamment de toute autre considération, en particulier économique“(6) (параграф 71);

Е.  като има предвид, че не е издържано от научна гледна точка дадено вещество, което е предвидено да въздейства по ендокринен път, да не бъде идентифицирано като нарушаващо функциите на ендокринната система по отношение на нецелевите организми;

Ж.  като има предвид, че поради това проектът на регламент не може да се счита за основан на обективни научни данни, свързани с ендокринната система, както се изисква от Съда; като има предвид, че по този начин Комисията превишава изпълнителните си правомощия;

З.  като има предвид, че целта на този последен параграф се заявява ясно в обобщаващия доклад на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, представен в Брюксел на 28 февруари 2017 г., който гласи: „освен това логиката, на която се основава разпоредбата за активните вещества с предвидено ендокринно въздействие (наричани по-долу регулатори на растежа) беше обяснена. [...] Целта на разпоредбата относно регулаторите на растежа е да не се прилагат критериите за изключване към вещества с предвиден ендокринен начин на действие [...]“;

И.  като има предвид, че този последен параграф действително създава дерогация от критерия за изключване, предвиден в точка 3.8.2. от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009;

Й.  като има предвид, че съображения 6 – 10 и член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 ясно показват, че при разглеждането на сложния въпрос за определянето на правилата за одобрение на активни вещества, законодателят е трябвало да постигне деликатно равновесие между различни и потенциално противоречащи си цели, а именно растениевъдството и вътрешния пазар, от една страна, и защитата на здравето и околната среда, от друга;

К.  като има предвид, че Общият съд постановява следното в горепосоченото решение: „Dans ce contexte, il importe de relever que, en adoptant le règlement n° 528/2012, le législateur a procédé à une mise en balance de l’objectif d’amélioration du marché intérieur et de celui de la préservation de la santé humaine, de la santé animale et de l’environnement, que la Commission se doit de respecter et ne saurait remettre en cause [...]. Or, dans le cadre de la mise en œuvre des pouvoirs qui lui sont délégués par le législateur, la Commission ne saurait remettre en cause cet équilibre, ce que cette institution a d’ailleurs en substance admis lors de l’audience“(7) (параграф 72);

Л.  като има предвид, че това беше повторено от Парламента в резолюцията му от 8 юни 2016 г., в която се подчертава, че „Общият съд се произнесе, че определянето на научните критерии може да се извърши единствено по обективен начин въз основа на научни данни, свързани с ендокринната система, и независимо от всякакви други съображения, и по-специално независимо от всякакви икономически съображения, и че Комисията няма право да променя регулаторния баланс, предвиден в основополагащ акт, чрез прилагането на правомощия, които са ѝ делегирани по силата на член 290 от ДФЕС [Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)]“;

М.  като има предвид, че същите ограничения на правомощията на Комисията важат и в контекста на актовете за изпълнение съгласно процедурата по регулиране с контрол;

Н.  като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 15 юни 2016 г. „Проблемът, пред който се изправя Комисията при тази задача, е да установи критерии за определяне на това какво представлява или не представлява вещество, нарушаващо функциите на ендокринната система, за целите на продуктите за растителна защита и биоцидите, а не да реши как да бъдат уредени въпросите относно тези вещества. Нормативните последици вече са установени от законодателя в законодателството относно продуктите за растителна защита (2009 г.) и биоцидите (2012 г.).“;

О.  като има предвид, че критерият за изключване, предвиден в точка 3.8.2. от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009, представлява съществен елемент от регламента;

П.  като има предвид, че в съответствие с дългогодишната съдебна практика, приемането на нормативни елементи, които са от съществено значение за дадена област е единствено от компетентността на законодателя на ЕС и не може да се делегира на Комисията;

Р.  като има предвид, че Комисията е превишила изпълнителните си правомощия, като е изменила основен регулаторен елемент от Регламент (ЕО) № 1107/2009, въпреки че признава, че правомощията ѝ са ограничени при разглеждането на съдебното дело T-521/14, въпреки твърденията си в Съобщението на Комисията от 15 юни 2016 г. и въпреки основния принцип на върховенство на закона на Съюза;

С.  като има предвид, че дори ако развитието на научните и техническите познания предостави основателни причини за въвеждане на дерогация по отношение на условията за одобрение на вещества, предвидени да въздействат по ендокринен път, подобна дерогация може да бъде въведена само посредством законодателна процедура за изменение на Регламент (ЕО) № 1107/2009 в съответствие с член 294 от ДФЕС;

1.  се противопоставя на приемането на проекта на регламент на Комисията;

2.  счита, че въпросният проект на регламент на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1107/2009;

3.  отправя искане към Комисията незабавно да оттегли своя проект на регламент и да внесе нов проект в комисията;

4.  отправя искане към Комисията да промени проектa на регламент като заличи последния му параграф;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 309, 24.11.2009 г., стp. 1.
(2) Решение на Общия съд от 16 декември 2015 г., Швеция/Комисия, T-521/14, ECLI:EU:T:2015:976.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0270.
(4)4 OВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 85.
(5) OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
(6) Предвид на това, че решението по дело T-521/14 е достъпно само на френски и шведски език, българската версия на текста е предоставена от преводаческите служби на Парламента: „установяването на научни критерии за определянето на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, може да става единствено по обективен начин въз основа на научни данни, свързани с тази система, независимо от всички други съображения, и по-специално от икономически такива“.
(7) Предвид на това, че дело T-521/14 се гледа само на френски и шведски език, българската версия на текста е предоставена от преводаческите служби на Парламента: „В тази връзка е важно да се отбележи, че при приемането на Регламент (ЕС) № 528/2012 законодателят е претеглил целта за подобряване на вътрешния пазар и целта за защита на човешкото здраве, здравето на животните и околната среда, достигайки до изводи, които Комисията трябва да спазва и не може да поставя под въпрос [...]. При упражняването на правомощията, делегирани ѝ от законодателя, Комисията не може да постави под въпрос този баланс, което впрочем тази институция по същество приема по време на съдебното заседание“.


Генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127
PDF 521kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D051972 – 2017/2879(RSP))
P8_TA(2017)0377B8-0540/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D051972),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3, член 9, параграф 2, член 19, параграф 3 и член 21, параграф 2 от него,

—  като взе предвид гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 17 юли 2017 г., по време на което не беше дадено становище;

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 1 март 2017 г. и публикувано на 6 април 2017 г.(3),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, COD(2017)0035),

—  като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(4),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че на 10 декември 2013 г. Bayer Crop Science LP и M.S. Technologies LLC подадоха заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127, до националния компетентен орган на Нидерландия, в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението обхваща също така пускането на пазара на генетично модифицирана соя FG72 × A5547-127 в продукти, състоящи се от нея или със съдържание от нея, предназначени за употреба, различна от храни и фуражи по същия начин, както всеки други вид соя, с изключение на отглеждане;

Б.  като има предвид, че на 1 март 2017 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 6 април 2017 г.(5);

В.  като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни или фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или върху околната среда, и изисква от Комисията да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други обосновани фактори, свързани с разглеждания въпрос, при изготвянето на решението си;

Г.  като има предвид, че соя FG72 × A5547—127 беше разработена по начин, който да предоставя толерантност към изоксалфутол (5- циклопропилизоксазол-4 2- мезил - 4 -трифлуорометилфенил кетон), глифосат - (N- (фосфонометил) глицин) и хербициди на базата на амониев глуфосинат (l-фосфинотрицин); като има предвид, че толерантността на тези хербициди се постига чрез експресиране на следните протеини – HPPD W336 (4-хидроксил фенил -пируват-диоксигеназ), 2mEPSPS (5-енолпирувилшикимат-3-фосфат-синтаза) и PAT (фосфинотрицин ацетил трансфераза);

Д.  като има предвид, че много критични забележки бяха представени от държавите членки през тримесечния период на консултации(6); като има предвид, че най-критичните мнения включват забележката, че при липсата на 90-дневно изпитване за субхронична токсичност не може да бъде направено никакво заключение относно рисковете, свързани с използването на този ГМО в човешки храни и животински фуражи, че предоставената информация относно състава, фенотипната оценка и токсикологията е недостатъчна, че направените въз основа на посочената информация заключения относно еквивалентността между ГМО и традиционната соя, както и относно безопасността на храните и фуражите са преждевременни, и че този вид генетично модифицирана соя не е бил изследван с научната задълбоченост, необходима за установяването на неговата безопасност;

Е.  като има предвид, че независимо проучване заключи, че оценката на риска от страна на ЕОБХ, не е приемливо в настоящата му форма, тъй като то не идентифицира пропуските в знанията и несигурността и не може да се оцени токсичността или въздействието върху имунната система и развитието на репродуктивната система(7);

Ж.  като има предвид, че настоящето разрешение за глифосат изтича най-късно на 31 декември 2017 г.; като има предвид, че остава неизяснен въпросът с канцерогенността на глифосата; като има предвид, че ЕОБХ заключи през ноември 2015 г., че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен и че Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи през март 2017 г., че класифицирането не е обосновано; като има предвид, че противно на горепосоченото през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за хората;

З.  като има предвид, че глюфосинатът е класифициран като токсичен за репродукцията и следователно попада в изключващите критерии, установени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита(8); като има предвид, че одобрението за глуфосината изтича на 31 юли 2018 г.(9);

И.  като има предвид, че е вероятно изоксафлутолът да е канцерогенен за човека(10), че е токсичен за водните организми и неприцелните растения и метаболитите, както и че самото вещество и продуктите от разграждането му замърсяват водата лесно; като има предвид, че посочените съображения бяха причина за въвеждането на ограничения за неговата употреба(11);

Й.  като има предвид, че прилагането на добавъчни хербициди е част от обичайна селскостопанска практика в отглеждането на хербицидно-устойчиви растения и следователно може да се очаква, че остатъците от разпръскването винаги ще присъстват при събирането на реколтата и ще представляват неизбежни съставки; като има предвид, че е доказано, че устойчивостта на хербициди на генетично модифицирани култури води до по-голяма употреба на добавъчни хербициди в сравнение с употребата при конвенционалните култури(12);

К.  като има предвид, че остатъците от пръскането с добавъчни хербициди не бяха оценени от ЕОБХ; като има предвид, че, следователно, не може да се направи заключението, че създадената чрез генно инженерство соя, пръскана с изоксафлутол, глуфосинат и глифосат, е безопасна за употреба в храни и фуражи;

Л.  като има предвид, че разработването на генетично модифицирани култури, устойчиви на редица селективни хербициди се дължи основно на бързото развитие на резистентност към плевелите на глифосат в страни, които активно са разчитали на генетично модифицирани култури; като има предвид, че над 20 различни сортове на устойчиви на глифосат плевели са документирани в научните публикации(13); като има предвид, че не са правени наблюдения на устойчивите на глюфосинат плевели от 2009 г. насам;

М.  като има предвид, че гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 17 юли 2017 г., не доведе до представянето на становище; като има предвид, че 15 държави членки гласуваха „против“, едва 10 държави членки, представляващи само 38,43 % от населението на Съюза, гласуваха „за“, и три държави членки се въздържаха;

Н.  като има предвид, че гласуването на апелативния комитет на 14 септември 2017 г., не доведе до представянето на становище; като има предвид, че 15 държави членки гласуваха „против“, едва 11 държави членки, представляващи 38,69 % от населението на Съюза, гласуваха „за“, и две държави членки се въздържаха;

О.  като има предвид, че неколкократно Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003, тя е трябвало да приема решения за разрешаване без подкрепата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, както и че връщането на въпроса към Комисията за окончателно решение, което по принцип представлява изключение от процедурата като цяло, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят на Комисията Юнкер също осъди посочената практика като недемократична(14);

П.  като има предвид, че Парламентът отхвърли законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на 28 октомври 2015 г. на първо четене(15) и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

Р.  като има предвид, че съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 гласи, че Комисията, доколкото това е възможно, ще действа по начин, при който да се избегне всяко противоречие с преобладаващото мнение, което би могли да възникне в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение, особено по чувствителни въпроси, като например здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда;

1.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, тъй като е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която — в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета(16), е да предоставя основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите, що се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.  призовава Комисията да преустанови действието на всяко решение за изпълнение относно заявленията за разрешение за генетично модифицирани организми, докато процедурата по разрешаване е преразгледана по такъв начин, че да се обърне внимание на слабостите в сегашната процедура, която доказа, че е неподходяща;

5.  призовава Комисията да не разрешава никакви генетично модифицирани растения, устойчиви на хербициди (HT ДПП) без извършване на пълна оценка на остатъците от пръскане с добавъчни хербициди и с техните търговски формули, използвани в страните, в които са отглеждани;

6.  призовава Комисията да не разрешава никакви HT ДПП устойчиви на комбинация от хербициди, какъвто е случаят със соя FG72 × A5547-127, без извършване на пълна оценка на специфичния кумулативен ефект от остатъците от пръскане с комбинация от добавъчни хербициди и техните търговски формули, използвани в страните, в които са отглеждани;

7.  призовава Комисията да изиска много по-подробно изследване на рисковете за здравето, свързани с трансформационно събитие като например соя FG72 × A5547-127;

8.  призовава Комисията да разработи стратегии за оценка на здравния риск и токсикологични изследвания, както и мониторинг след пускането на пазара, който да е насочен към цялата хранителна и фуражна верига;

9.  призовава Комисията да включи изцяло оценката на риска при прилагане на добавъчни хербициди и техните остатъци в оценката на риска на HT ДПП, независимо от това дали генетично модифицираното растение е предназначено за отглеждане в Съюза или за внос за храни и фуражи;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4744
(4)——————————————— — Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара ― в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ― с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110).Резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (P8_TA(2015)0456).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (Приети текстове, P8_TA(2016)0040).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (Приети текстове, P8_TA(2016)0039).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (Приети текстове, P8_TA(2016)0038),Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията (Приети текстове, P8_TA(2016)0271).Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4) (Приети текстове, P8_TA(2016)0272).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0388).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0389).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (Приети текстове, P8_TA(2016)0386).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (Приети текстове, P8_TA(2016)0387).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (Приети текстове, P8_TA(2016)0390).Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0123).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0215).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2017)0214).Резолюция от 13 септември 2017 г. относно проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0341).
(5) https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4744
(6) Приложение Ж — коментари на държавите членки и групата за ГМО към отговорите http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2013-01032
(7) http://www.testbiotech.org/en/node/1975
(8) OВ L 309, 24.11.2009 г., стp. 1.
(9) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/404 на Комисията от 11 март 2015 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 с оглед удължаване на срока на одобренията на активните вещества бефлубутамид, каптан, диметоат, диметоморф, етопрофос, фипронил, фолпет, форметанат, глюфозинат, метиокарб, метрибузин, фосмет, пиримифос-метил и пропамокарб (ОВ L 67, 12.3.2015 г., стр. 6).
(10) https://a816-healthpsi.nyc.gov/ll37/pdf/carcclassJuly2004_1.pdf
(11) Приложение Ж — коментари на държавите членки и групата за ГМО към отговорите, стр. 27. http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2013-01032
(12) https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00267-015-0589-7
(13) https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-94-007-7796-5_12
(14) Например във встъпителното изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Комисия, (Страсбург, 15 юли 2014 г.) или в речта за състоянието на Съюза (Страсбург, 14 септември 2016 г.).
(15) Приети текстове, P8_TA(2015)0379.
(16) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.


Генетично модифицирана соя DAS-44406-6
PDF 530kWORD 62k
Резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-44406-6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D051971 – 2017/2878(RSP))
P8_TA(2017)0378B8-0541/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-44406-6, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (D051971),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(1), и по-специално член 7, параграф 3, член 9, параграф 2, член 19, параграф 3 и член 21, параграф 2 от него,

—  като взе предвид гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 17 юли 2017 г., на което не беше дадено становище;

—  като взе предвид членове 11 и 13 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията(2),

—  като взе предвид становището, прието от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на 17 февруари 2017 г. и публикувано на 21 март 2017 г.(3),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2017)0085, 2017/0035(COD),

—  като взе предвид своите предишни резолюции, в които се възразява срещу разрешаването на генетично модифицирани организми(4),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 16 февруари 2012 г. Dow Agrosciences LLC и M.S. Technologies LLC подадоха заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-44406-6, до националния компетентен орган на Нидерландия, в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003; като има предвид, че заявлението обхваща също така пускането на пазара на генетично модифицирана соя DAS-44406-6 в продукти, състоящи се от нея или със съдържание от нея, предназначени за употреба, различна от храни и фуражи, по същия начин, както всеки друг вид соя, с изключение на отглеждане;

Б.  като има предвид, че на 17 февруари 2017 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, което беше публикувано на 21 март 2017 г.(5);

В.  като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 1829/2003 се посочва, че генетично модифицираните храни или фуражи не трябва да оказват неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, здравето на животните или върху околната среда, и изисква от Комисията при изготвянето на решението си да взема предвид всички относими разпоредби на правото на Съюза и други релевантни фактори, свързани с разглеждания въпрос;

Г.  като има предвид, че през тримесечния период на консултации бяха представени много критични забележки от държавите членки(6); като има предвид, че най-критичните мнения включваха констатацията, че „настоящото прилагане и представените данни за оценка на риска не дават достатъчно информация, която недвусмислено да изключва неблагоприятно въздействие върху хората и животните“(7), „информацията за фенотипната оценка, състава и токсикологията не е достатъчна“(8) и компетентният орган „счита за необходим по-нататъшен анализ за оценка на концентрацията на глифозат, 2,4-D, глюфозинат и продуктите от тяхното разграждане в семена и фураж, предназначени за храни и фуражи, за да се изключи всякакво потенциално неблагоприятно въздействие върху здравето на хората и на животните“(9);

Д.  като има предвид, че независимо проучване стигна до заключението, че „оценката на риска, направена от ЕОБХ, не е приемлива в настоящата ѝ форма, тъй като тя не идентифицира пропуските в знанията, както и несигурността, и не дава оценка на токсичността и на въздействието върху имунната система и репродуктивната система“; като има предвид, че същото проучване установи, че „планът за наблюдение следва да бъде отхвърлен, тъй като няма да предостави основни данни“(10);

Е.  като има предвид, че соя DAS-44406-6 експресира 5-енолпирувилшикимат-3-фосфат синтаза (2mEPSPS), които придават устойчивост към хербициди на основата на глифосат, aryloxyalkanoate dioxygenase (AAD-12), придаващ поносимост към 2,4- дихлорфеноксиоцетна киселина (2,4-D) и други свързани фенокси хербициди, и фосфинотрицин ацетил трансфераза (PAT), които придават устойчивост към хербициди на основата на амониев глюфозинат;

Ж.  като има предвид, че настоящето разрешение за глифосат изтича най-късно на 31 декември 2017 г.; като има предвид, че остава неизяснен въпросът с канцерогенността на глифосата; като има предвид, че ЕОБХ заключи през ноември 2015 г., че е малко вероятно глифосатът да е канцерогенен и че Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи през март 2017 г., че не е необходимо класифициране; като има предвид, че противно на горепосоченото през 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира глифосата като вероятно канцерогенен за хората;

З.  като има предвид, че независими проучвания пораждат загриженост във връзка с рисковете от активното вещество 2,4-D, що се отнася до развитието на ембриона, вродени малформации и нарушаване на функциите на ендокринната система(11); като има предвид, че одобрението за активното вещество 2,4-D беше подновено през 2015 г., като все още се очаква информация от заявителя във връзка с потенциалните ендокринни свойства(12);

И.  като има предвид, че глюфозинатът е класифициран като токсичен за репродукцията и следователно попада в изключващите критерии, установени в Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита(13); като има предвид, че одобрението за глюфозината изтича на 31 юли 2018 г.(14);

Й.  като има предвид, че редица експерти изразиха опасения във връзка с продуктите от разграждането на 2,4-D, 2,4-Dichlorophenol, които може да бъдат открити във внесената соя DAS-44406-6; като има предвид, че е известно, че 2,4-Dichlorophenol нарушава функциите ендокринната система и притежава репродуктивна токсичност;

К.  като има предвид, че токсичността на 2,4-Dichlorophenol, пряк метаболит на 2,4-D, може да бъде по-висока от тази на самия хербицид; като има предвид 2,4-Dichlorophenol е класифициран като канцероген от тип 2B от Международната агенция за изследване на рака и е включен в списъка на химикали, разработен за целите на прегледа в рамките на стратегията на ЕС за веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система(15);

Л.  като има предвид, че поради силната разтворимост на 2,4-Dichlorophenol в мазнини и масла се очаква той да се концентрира в соевото масло по време на преработката на соя; като има предвид, че основният продукт от соя, използван от човека, е соевото масло, което наред с много други продукти участва в някои храни за кърмачета(16);

М.  като има предвид, че количеството на 2,4-Dichlorophenol в даден продукт може да бъде по-голямо от количеството на остатъчните вещества от 2,4-D; като има предвид, че в Съюза не е определена максимално допустимa границa на остатъчни вещества (МДГОВ) за 2,4-Dichlorophenol;

Н.  като има предвид, че не беше направена оценка на остатъците от пръскането с добавъчни хербициди; като има предвид, че поради това не може да се направи заключението, че създадената чрез генно инженерство соя, пръскана с 2,4-D, глифозат и глюфозинат, е безопасна за употреба в храни и фуражи;

О.  като има предвид, че разработването на генетично модифицирани култури, устойчиви на редица селективни хербициди, се дължи основно на бързото развитие на резистентност на плевелите към глифозат в страни, които активно са разчитали на генетично модифицирани култури; като има предвид, че в научни публикации са документирани над 20 различни сортове плевели, устойчиви на глифозат(17); като има предвид, че появата на плевели, устойчиви на глюфозинат, се наблюдава от 2009 г.;

П.  като има предвид, че разрешаването на вноса на соя DAS-44406-6 в Съюза несъмнено ще доведе до увеличаване на нейното отглеждане в трети държави, включително в развиващи се държави, и до съответно повишаване на употребата на глифозат, 2,4-D и глюфозинатни хербициди; като има предвид, че соя DAS-44406-6 се отглежда понастоящем в Аржентина, Бразилия, САЩ и Канада;

Р.  като има предвид, че Съюзът се е ангажирал с прилагане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), които включват ангажимент за значително намаляване до 2030 г. на смъртните случаи и заболяванията, причинени от опасни химикали и замърсяване на въздуха, водата и почвата и от заразяване (ЦУР 3, цел 3.9)(18); като има предвид, че е доказано, че устойчивостта на генетично модифицирани култури към хербициди води до по-голяма употреба на тези хербициди в сравнение с употребата при конвенционалните култури(19);

С.  като има предвид, че Съюзът се е ангажирал със спазване на последователността на политиките за развитие, които имат за цел свеждане до минимум на противоречията и изграждане на полезни взаимодействия между различните политики на Съюза, включително в областта на търговията, околната среда и селското стопанство(20), с цел предоставянето на ползи за развиващите се държави и повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(21);

Т.  като има предвид, че гласуването на посочения в член 35 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните, проведено на 17 юли 2017 г., не доведе до приемане на становище; като има предвид, че 15 държави членки гласуваха „против“, а едва 10 държави членки, представляващи само 38,43% от населението на Съюза, гласуваха „за“, и три държави членки се въздържаха;

У.  като има предвид, че гласуването на апелативния комитет от 14 септември 2017 г., не доведе до приемане на становище; като има предвид, че 14 държави членки гласуваха „против“, а едва 12 държави членки, представляващи 38,78% от населението на Съюза, гласуваха „за“, и две държави членки се въздържаха;

Ф.  като има предвид, че неколкократно Комисията изрази съжаление относно факта, че след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 тя е трябвало да приема решения за разрешаване, без да има подкрепата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, както и че връщането на преписките към Комисията за окончателно решение, което по принцип представлява изключение от процедурата като цяло, се е превърнало в правило при вземането на решения относно разрешенията за генетично модифицирани храни и фуражи; като има предвид, че председателят на Комисията Юнкер също изказа съжаление, че посочената практика е недемократична(22);

Х.  като има предвид, че на 28 октомври 2015 г. на първо четене(23) Парламентът отхвърли законодателното предложение от 22 април 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1829/2003 и призова Комисията да го оттегли и да представи ново предложение;

Ц.  като има предвид, че според съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 Комисията, доколкото е възможно, ще действа по начин, при който да се избегне всяко противоречие с преобладаващото мнение, което би могло да възникне в рамките на апелативния комитет срещу целесъобразността на даден акт за изпълнение, особено по чувствителни въпроси, като например здравето на потребителите, безопасността на храните и опазването на околната среда;

1.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003;

2.  счита, че проектът на решение за изпълнение на Комисията не е в съответствие с правото на Съюза, и е несъвместим с целта на Регламент (ЕО) № 1829/2003, която — в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(24), е да предоставя основа за осигуряването на висока степен на защита на живота и здравето на човека, на здравето на животните и хуманното отношение към тях, на околната среда и на интересите на потребителите, що се отнася до генетично модифицираните храни и фуражи, като едновременно с това гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3.  отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на решение за изпълнение;

4.  призовава Комисията да спре всякакви решения за изпълнение във връзка със заявления за разрешение за генетично модифицирани организми до преразглеждането на процедурата по разрешаване по такъв начин, че да се вземат мерки срещу слабостите в сега действащата процедура, която се доказа като неподходяща;

5.  призовава Комисията да не разрешава никакви генетично модифицирани растения, които са устойчиви на хербициди (УХ ГМР), без да е извършена пълна оценка на остатъците от пръскане с добавъчни хербициди и с техните търговски формули, използвани в страните на отглеждането им;

6.  призовава Комисията да не разрешава никакви УХ ГМР с развита устойчивост към комбинация от хербициди като случая със соя DAS-44406-6, без да е извършена пълна оценка на специфичния кумулативен ефект от остатъците от пръскане с комбинация от добавъчни хербициди и техните търговски формули, използвани в страните на отглеждането им;

7.  призовава Комисията да разработи стратегии за оценка на здравния риск и за токсикологични изследвания, както и мониторинг след пускането на пазара, който да е насочен към цялата хранителна и фуражна верига;

8.  призовава Комисията да включи изцяло оценката на риска при прилагане на добавъчни хербициди и техните остатъци в оценката на риска на УХ ГМР, независимо дали генетично модифицираното растение е предназначено за отглеждане в Съюза или за внос за храни и фуражи;

9.  призовава Комисията да изпълни задълженията си в рамките на съгласуваността на политиките за развитие, произтичащо от член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(2) ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.
(3) https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4738
(4)——————————————— — Резолюция от 16 януари 2014 г. относно предложението за решение на Съвета за пускането на пазара ― в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ― с цел култивиране на продукта царевица (Zea mays L., линия 1507), генетично модифицирана за повишаване на резистентността към някои люспокрили вредители (ОВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 110).Резолюция от 16 декември 2015 г. относно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2279 на Комисията от 4 декември 2015 г. за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица NK603 × T25 (P8_TA(2015)0456).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87705 × MON 89788 (Приети текстове, P8_TA(2016)0040).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя MON 87708 × MON 89788 (Приети текстове, P8_TA(2016)0039).Резолюция от 3 февруари 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя FG72 (MST-FGØ72-2) (Приети текстове, P8_TA(2016)0038).Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × MIR162 × MIR604 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията (Приети текстове, P8_TA(2016)0271).Резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за пускане на пазара на генетично модифициран карамфил (Dianthus caryophyllus L., ред SHD-27531-4) (Приети текстове, P8_TA(2016)0272).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно подновяването на разрешението за пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0388).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване пускането на пазара на продукти от генетично модифицирана царевица MON 810 (Приети текстове, P8_TA(2016)0389).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица Bt11 (Приети текстове, P8_TA(2016)0386).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията относно пускането на пазара с цел култивиране на семена на генетично модифицирана царевица 1507 (Приети текстове, P8_TA(2016)0387).Резолюция от 6 октомври 2016 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236 × 3006-210-23 × MON 88913 (Приети текстове, P8_TA(2016)0390).Резолюция от 5 април 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11 × 59122 × MIR604 × 1507 × GA21, и генетично модифицирана царевица, комбинираща две или три от събитията Bt11, 59122, MIR604, 1507 и GA21, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0123).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица DAS-40278-9, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0215).Резолюция от 17 май 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB119 (BCS-GHØØ5-8), съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (Приети текстове, P8_TA(2017)0214).Резолюция от 13 септември 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана соя DAS-68416-4, съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (Приети текстове, P8_TA(2017)0341).
(5) https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4738
(6) Приложение Ж — коментари на държавите членки и отговори на групата за ГМО http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2012-00368
(7) Приложение Ж — коментари на държавите членки и отговори на групата за ГМО, стр. 1.
(8) Приложение Ж — коментари на държавите членки и отговори на групата за ГМО, стр. 52.
(9) Приложение Ж — коментари на държавите членки и отговори на групата за ГМО, стр. 87.
(10) http://www.testbiotech.org/node/1946
(11) http://www.pan-europe.info/sites/pan-europe.info/files/public/resources/reports/pane-2014-risks-of-herbicide-2-4-d.pdf
(12) Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2033 на Комисията от 13 ноември 2015 г. за подновяване на одобряването на активното вещество 2,4-D в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 298, 14.11.2015 г., стр. 8).
(13) OВ L 309, 24.11.2009 г., стp. 1.
(14) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/404 на Комисията от 11 март 2015 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 с оглед удължаване на срока на одобренията на активните вещества бефлубутамид, каптан, диметоат, диметоморф, етопрофос, фипронил, фолпет, форметанат, глюфозинат, метиокарб, метрибузин, фосмет, пиримифос-метил и пропамокарб (ОВ L 67, 12.3.2015 г., стр. 6).
(15) Приложение Ж — коментари на държавите членки и отговори на групата за ГМО, стр. 5. http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2012-00368
(16) Коментари на държавите членки и отговори на групата за ГМО във връзка с заявлението за разрешаване на генно модифицирана соя DAS-68416-4, стр. 31. http://registerofquestions.efsa.europa.eu/roqFrontend/questionLoader?question=EFSA-Q-2011-00052
(17) https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-94-007-7796-5_12
(18) https://sustainabledevelopment.un.org/sdg3
(19) https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00267-015-0589-7
(20) Съобщение на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие: ускоряване на напредъка към постигане на Целите на хилядолетието за развитие” (COM(2005)0134).
(21) https://ec.europa.eu/europeaid/policies/policy-coherence-development_en
(22) Например встъпителното слово към пленарното заседание на Европейския парламент, включено в политическите насоки за следващата Комисия (Страсбург, 15 юли 2014 г.), или речта за състоянието на Съюза през 2016 г. (Страсбург, 14 септември 2016 г.).
(23) Приети текстове, P8_TA(2015)0379.
(24) OВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.


Прекратяване на сключването на брак в детска възраст
PDF 491kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно прекратяване на сключването на брак в детска възраст (2017/2663(RSP))
P8_TA(2017)0379B8-0535/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално член 16 от нея, и всички други договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН), свързани с правата на човека,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(1),

—  като взе предвид член 16 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—  като взе предвид член 23 от Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид член 10, параграф 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 9 от нея,

—  като взе предвид съвместния работен документ, озаглавен „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г.“,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 октомври 2015 г. относно плана за действие за равенство между половете за периода 2016 – 2020 г.,

—  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето (2017 г.) – „Да не се допусне нито едно дете да бъде изоставено“,

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие, в който се подчертава ангажиментът на ЕС да интегрира правата на човека и равенството между половете в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

—  като взе предвид членове 32 и 37 и член 59, параграф 4 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

—  като взе предвид доклада на Фонда на ООН за населението (ФНООН) от 2012 г., озаглавен „Marrying too young – End child marriage“ (Брак в детска възраст – прекратяване на сключването на брак в детска възраст),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че ЕС пое ангажимент да защитава правата на детето, и като има предвид, че сключването на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак е нарушение на тези права; като има предвид, че ЕС пое ангажимент за цялостна защита и утвърждаване на правата на детето в своята външна политика, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея, както и с други приложими международни стандарти и договори;

Б.  като има предвид, че сключването на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак е признато в международното право в областта на правата на човека като вредна практика и често се свързва с тежки форми на насилие срещу жени и момичета, включително домашно насилие;

В.  като има предвид, че сключването на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак оказва разрушително въздействие общо върху зачитането и упражняването на правата на момичетата и жените и върху здравето на момичетата, включително със сериозен риск от усложнения при бременност и заразяване с ХИВ; като има предвид, че поради него момичетата са застрашени от сексуално насилие, домашно насилие и дори убийство на честта;

Г.  като има предвид, че възстановяването и разширяването на т.нар. „правило за глобално блокиране“, вследствие на което се съкращават финансовите средства, предоставяни на организации като ФНООН, осигуряващи на момичета, които са били принудени да сключат брак в детска възраст, достъп до семейно планиране и услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, за да се допринесе за намаляване на риска от заразяване с ХИВ и от усложнения при бременност, предизвиква сериозна загриженост;

Д.  като има предвид, че сключването на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак е пълно отричане на тяхното право и на тяхната независимост по отношение на собствените им тела и физическата им неприкосновеност;

Е.  като има предвид, че сключването на брак в детска възраст е форма на принудителен брак, тъй като децата – като се има предвид тяхната възраст – сами по себе си не са в състояние да дадат своето пълно, свободно и обосновано съгласие за сключването на брака или за момента на сключването му;

Ж.  като има предвид, че едно на всеки три момичета в развиващите се страни сключва брак, преди да навърши 18 години, а едно на девет момичета – преди да навърши 15 години; като има предвид, че момичетата са изложени на най-голям риск, като техният дял е 82% от засегнатите деца;

З.  като има предвид, че малолетните съпруги са подложени на силен социален натиск да докажат своята репродуктивна способност, което увеличава вероятността от ранни и чести бременности; като има предвид, че усложненията по време на бременността и при раждането са основната причина за смърт при момичетата на възраст между 15 и 19 години в държавите с ниски и средни доходи;

И.  като има предвид, че сключването на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак е свързано с висока майчина смъртност, с по-слабо използване на методите за семейно планиране и с нежелана бременност, като обикновено то принуждава момичетата да прекратят образованието си; като има предвид, че прекратяването на сключването на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак е твърдо залегнало в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие в съответствие с цел за устойчиво развитие 5 и цел 5.3, и като има предвид, че тези бракове бяха ясно посочени като пречка пред постигането на равенство между половете и овластяването на жените;

Й.  като има предвид, че прекратяването на сключването на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак е включено като един от приоритетите на външната дейност на ЕС в областта на насърчаването на правата на жените и на правата на човека;

К.  като има предвид, че над 60% от малолетните съпруги в развиващите се страни не са получили формално образование, което е вид дискриминация въз основа на пола, и като има предвид, че сключването на брак в детска възраст лишава децата в училищна възраст от правото да получат образованието, което им е необходимо с оглед на тяхното личностно развитие, подготовката им за живота в зряла възраст и способността им да допринасят за своята общност;

Л.  като има предвид, че проблемът съществува не само в трети държави, но и в държави – членки на ЕС;

М.  като има предвид, че неотдавна ЕС взе решение да подпише Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

Н.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул класифицира принудителния брак като вид насилие над жените и изисква актът на принуждаване на дете да сключи брак и подмамването на дете в чужбина с цел принуждаването му да сключи брак да се криминализират;

О.  като има предвид, че има малко статистически данни на национално равнище, на равнището на ЕС и на международно равнище, чрез които да може да се докаже мащабът на проблема, свързан със сключването на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак в държавите – членки на ЕС(2);

П.  като има предвид, че поради неотдавна възникналата миграционна криза има нови случаи на сключване на брак в детска възраст в чужбина, като понякога става въпрос за деца на възраст под 14 години;

Р.  като има предвид, че децата, които встъпват в брак преди навършването на 18 години, са по-склонни да напуснат преждевременно училище или да живеят в бедност;

С.  като има предвид, че при въоръжен конфликт и нестабилност значително се увеличават случаите на сключване на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак;

1.  припомня връзката между основан на правата подход, обхващащ всички права на човека и равенството между половете, и поддържането на ангажимента на ЕС за утвърждаване, защита и упражняване на всички права на човека и за цялостно и ефективно изпълнение на Пекинската платформа за действие, на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, на Конвенцията от Истанбул и на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените;

2.  подчертава, че сключването на брак в детска възраст е нарушение на правата на детето и форма на насилие срещу жените и момичетата; подчертава, че поради това то следва да бъде осъждано;

3.  призовава ЕС и държавите членки да постигнат целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие за по-ефективна борба с вредните практики и за подвеждане под отговорност на извършителите; призовава ЕС и държавите членки да работят съвместно с ООН – Жени, Детския фонд на ООН, ФНООН и други партньори, за да се обърне внимание на въпроса за сключването на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак, като се постави акцент върху овластяването на жените, включително чрез образование, икономическо овластяване и засилено участие в процеса на вземане на решения, както и за защитата и утвърждаването на правата на човека на всички жени и момичета, включително в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

4.  призовава ЕС и държавите членки да увеличат достъпа на жените и малолетните съпруги до здравни услуги, включително до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните права;

5.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да използва всички налични инструменти, като разработва политики, програми и законодателство, включително политически диалог, диалог по въпросите на правата на човека, двустранно и многостранно сътрудничество, стратегията „Търговията – за всички“, специалния насърчителен режим за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+) и други инструменти, за предприемане на действия във връзка с практиката на сключване на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак и за ограничаване на тази практика;

6.  призовава ЕС и държавите членки да прилагат единни правни стандарти по отношение на процедурата във връзка с браковете в детска възраст, включително с оглед на ратифицирането на Конвенцията от Истанбул;

7.  призовава ЕС и държавите членки да работят съвместно с правоприлагащите органи и със съдебните системи в трети държави, както и да предоставят обучение и техническа помощ за подпомагане на приемането и прилагането на законодателство, което забранява ранните и принудителните бракове, включително чрез въвеждането на минимална възраст за сключване на брак;

8.  подчертава необходимостта от създаване на специални мерки за рехабилитация и оказване на помощ за малолетни съпруги, за да им се даде възможност отново да участват в образование или обучение и да избегнат семейния и обществения натиск, свързан с ранния брак;

9.  подчертава необходимостта от разпределяне на бюджетни средства за програмите за предотвратяване на сключването на брак в детска възраст, насочени към създаване на среда, в която момичета могат да реализират своя пълен потенциал, включително чрез образование, социални и икономически програми за момичета, които не посещават училище, схеми за закрила на децата, приюти за момичета и жени, правни консултации и психологическа подкрепа;

10.  приветства проектите, разработени в рамките на програмата „Дафне“, насочени към подпомагането на жертвите и към предотвратяването на сключването на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак; счита, че тези проекти следва да бъдат подсилени и да получат подходящо допълнително финансиране;

11.  призовава да се обърне специално внимание на децата от общности в неравностойно положение и подчертава необходимостта от поставяне на акцент върху повишаването на осведомеността, върху образованието и икономическото овластяване като начини за справяне с този проблем;

12.  подчертава, че трябва да бъдат разработени и прилагани специални процедури за осигуряване на защитата на децата сред бежанците и лицата, търсещи убежище, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава приемащите държави да гарантират, че децата бежанци получават пълен достъп до образование, както и да насърчават, доколкото е възможно, тяхното интегриране и включване в националните образователни системи;

13.  призовава за въвеждането на специални процедури в приемните центрове за бежанци и лица, търсещи убежище, за установяване на случаите на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак и за оказване на помощ на жертвите;

14.  подчертава необходимостта от правилно и хармонизирано наблюдение на случаите на брак в детска възраст в държавите – членки на ЕС, и от събиране на разбити по полов признак данни, за да може да се оцени по-добре мащабът на проблема;

15.  подчертава голямото несъответствие между официално регистрираните случаи и случаите на потенциални жертви, търсещи съдействие, като посочва, че много случаи на сключване на брак в детска възраст може да остават незабелязани от органите на властта; призовава социалните работници, учителите и другия персонал в контакт с потенциалните жертви да преминат специално обучение и да получат наръчници относно начините за разпознаване на жертвите и за започване на процедурите за оказване на помощ;

16.  призовава за укрепване на специалните проекти и кампании, които са част от външната дейност на ЕС, насочена към случаите на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на кампаниите за повишаване на осведомеността и на кампаниите, насочени към образованието и овластяването на жените и момичетата в държавите, обхванати от процеса на разширяване, и в съседните на ЕС държави;

17.  подчертава, че ЕС следва да подкрепя и насърчава третите държави да гарантират, че гражданското общество може да бъде активен участник и да осигурява независим, съобразен с потребностите на децата достъп до правосъдие за децата, жертви на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак, и за техните представители;

18.  подчертава необходимостта да се финансират, като част от хуманитарната помощ, проекти, насочени към предотвратяването на основаното на пола насилие и към образованието в извънредни ситуации, с цел да се облекчи натискът върху жертвите на брак в детска възраст, на ранен и на принудителен брак;

19.  подчертава необходимостта да се определи кои са рисковите фактори за сключване на брак в детска възраст по време на хуманитарни кризи, като се привлекат за участие девойки, и да се включва подкрепата за омъжени момичета във всички хуманитарни действия на ранен етап при възникването на кризи;

20.  осъжда решително възстановяването и разширяването на приложното поле на т.нар. „правило за глобално блокиране“, както и неговото въздействие върху здравеопазването и правата като цяло на жените и момичетата; призовава отново ЕС и неговите държави членки да осигурят финансови средства за преодоляване на възникналия вследствие на оттеглянето на САЩ недостиг на финансиране в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните права, като използват както национално финансиране, така и финансиране от ЕС за развитие;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 57.
(2) http://fileserver.wave-network.org/home/ForceEarlyMarriageRoadmap.pdf.


Конференция на ООН по изменението на климата през 2017 г. в Бон, Германия (COP23)
PDF 624kWORD 66k
Резолюция на Европейския парламент от 4 октомври 2017 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2017 г. в Бон, Германия (COP23) (2017/2620(RSP))
P8_TA(2017)0380B8-0534/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP21), както и единадесетата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—  като взе предвид 18-та конференция на страните по РКООНИК (COP18) и 8-та конференция, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP8), проведена в Доха, Катар, от 26 ноември до 8 декември 2012 г., както и приемането на изменение на Протокола за установяване на втори период на ангажименти по Протокола от Киото от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г.,

—  като взе предвид отварянето за подписване на Парижкото споразумение в седалището на Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк на 22 април 2016 г. и факта, че то остана отворено до 21 април 2017 г., както и че 195 държави са подписали Парижкото споразумение, а 160 държави са депозирали инструменти за неговото ратифициране,

—  като взе предвид 22-рата конференция на страните по РКООНИК (COP22) и 1-вата конференция на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение (CMA1), проведена в Маракеш, Мароко, от 15 ноември до 18 ноември 2016 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2016 г. относно изпълнението на Парижкото споразумение и Конференцията на ООН по изменението на климата (COP22) в Маракеш, Мароко през 2016 г.(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юли 2016 г., озаглавено „Ускоряване на прехода на Европа към нисковъглеродна икономика“ (COM(2016)0500),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 15 февруари 2016 г., 30 септември 2016 г. и 23 юни 2017 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г.,

—  като взе предвид, че на 6 март 2015 г. Латвия и Европейската комисия внесоха пред РКООНИК от името на Европейския съюз и на неговите държави членки планираните национално определени приноси (ПНОП) на ЕС и на неговите държави членки,

—  като взе предвид 5-ия доклад за оценка (AR5) на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) и неговия обобщителен доклад,

—  като взе предвид обобщителния доклад на Програмата на ООН за околната среда от ноември 2016 г., озаглавен „Разликите по отношение на емисиите за 2016 г.“, и нейния доклад за разликите по отношение на адаптирането за 2016 г.,

—  като взе предвид декларацията на ръководителите, приета на срещата на високо равнище на Г-7, проведена в Шлос Елмау, Германия, на 7 и 8 юни 2015 г., озаглавена „Да мислим за бъдещето. Да действаме заедно“, в която ръководителите на Г-7 изразяват отново намерението си да се придържат към ангажимента за намаляване на емисиите на парникови газове с 40% – 70% до 2050 г. в сравнение с равнищата от 2010 г., като е необходимо да се гарантира, че намалението е по-близо до 70% отколкото до 40%,

—  като взе предвид комюникето на лидерите на Г-7 от 2017 г., и по-специално комюникето на министрите на околната среда на Г-7 от Болоня,

—  като взе предвид решението за оттегляне от Парижкото споразумение, обявено от президента на Съединените американски щати,

—  като взе предвид енцикликата на папа Франциск Laudato si,

—  като взе предвид въпросите към Съвета и към Комисията относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2017 г. в Бон, Германия (COP23) (O-000068/2017 – B8-0329/2017 и O-000069/2017 – B8-0330/2017),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г., като 160 от 197-те страни по Конвенцията са депозирали пред ООН своите инструменти за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване (към 8 септември 2017 г.);

Б.  като има предвид, че предложението от юли 2015 г. за реформа на схемата за търговия с емисии (СТЕ) и приетите през юли 2016 г. предложения за пакет от мерки в областта на климата (обхващащ разпределянето на усилията, земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) и европейска стратегия за мобилност с ниски емисии) са основните инструменти за изпълнение на тези ангажименти и за потвърждаване на позицията на ЕС като световен лидер в борбата срещу изменението на климата;

В.  като има предвид, че усилията за намаляване на глобалното затопляне не следва да се разглеждат като пречка пред стремежа към икономически растеж, а даже напротив – следва да се разглеждат като движеща сила за реализирането на нови и устойчиви растеж и заетост;

Г.  като има предвид, че най-сериозните последици от изменението на климата ще бъдат понесени от развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, които нямат достатъчно ресурси, за да се подготвят за настъпващите промени и да се приспособят към тях; като има предвид, че според Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) Африка е особено уязвима спрямо това предизвикателство и е особено изложена на недостиг на вода, изключително опустошителни метеорологични събития и продоволствена несигурност, предизвикана от суша и опустиняване;

Д.  като има предвид, че изменението на климата може да увеличи надпреварата за ресурси, като например храна, вода и пасища, да задълбочи икономическите затруднения и политическата нестабилност и да се превърне в най-голямата движеща сила за разселване на населението както в рамките на националните граници, така и извън тях в не толкова далечно бъдеще; като има предвид, че във връзка с това въпросът за климатичната миграция следва да се постави на челно място в международния дневен ред;

Е.  като има предвид, че на 6 март 2015 г. ЕС представи планираните национално определени приноси (ПНОП) на ЕС и на неговите държави членки на РКООНИК и с това се ангажира с обвързваща цел за намаляване на емисиите на парникови газове на своята територия с най-малко 40% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.;

Ж.  като има предвид, че амбициозната политика за смекчаване на изменението на климата може да създаде растеж и работни места; като има предвид обаче, че някои специфични сектори с висока въглеродна интензивност и висока интензивност на търговията могат да страдат от изместване на въглеродните емисии, ако тази целта не е подобна на други пазари; като има предвид, че във връзка с това е необходима подходяща защита срещу изместването на въглеродните емисии с цел защита на работните места в тези конкретни сектори;

1.  припомня, че изменението на климата е едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството и че всички държави и всички участници в световен мащаб трябва да направят всичко възможно за ограничаване на свързаните с него проблеми; подчертава, че Парижкото споразумение е важна стъпка в тази посока, въпреки че остава да се направи много повече;

Научни основания за действията в областта на климата

2.  припомня, че според научните данни, представени в 5-ия доклад за оценка на МКИК от 2014 г., затоплянето на климатичната система е безспорно, изменението на климата е действително, а човешките дейности са главната причина за наблюдаваното затопляне от средата на 20-и век насам; изразява загриженост във връзка с обстоятелството, че широкообхватните и значителни последици от изменението на климата са вече видими в природните и в човешките системи на всички континенти и във всички океани;

3.  отбелязва общите въглеродни бюджети, така както са представени в 5-тия доклад за оценка на МКИК, и заключава, че поддържането на настоящите равнища на глобални емисии на парникови газове ще изчерпи останалия бюджет за въглеродни емисии, който съответства на ограничаване на повишаването на средната глобална температура до 1,5°C, в рамките на следващите четири години; подчертава, че всички държави следва да ускорят прехода към нетни нулеви емисии на парникови газове и устойчивост спрямо изменението на климата съгласно Парижкото споразумение, за да се предотвратят най-неблагоприятните последици от глобалното затопляне;

4.  отново посочва, че е важно глобалните действия в областта на климата да се основават на най-добрите налични научни достижения и приветства диалога за улесняване през 2018 г., който предхожда крайния срок на РКООНИК през 2020 г. за представяне на национално определените приноси (НОП) до 2030 г., и първия глобален преглед през 2023 г., тъй като дават първите възможности за прилагане на този принцип на практика;

5.  насърчава диалога между експертите на МКИК и страните по Споразумението в хода на изготвянето и публикуването на резултатите от шестия цикъл на оценка; във връзка с тази цел приветства решението на МКИК да публикува специален доклад през 2018 г. относно последиците от глобално затопляне с 1,5°C спрямо равнището от прединдустриалния период и свързаните с него пътища на емисиите на парникови газове в световен мащаб;

Ратифициране на Парижкото споразумение и изпълнение на ангажиментите

6.  приветства безпрецедентния темп на ратификациите и бързото влизане в сила на Парижкото споразумение, както и решителността в световен мащаб за гарантиране на неговото цялостно и бързо прилагане, изразена в Прогласяването на действията от Маракеш; настоятелно призовава всички страни по Споразумението да го ратифицират във възможно най-кратки срокове;

7.  изразява задоволство поради факта, че на проведената в Маракеш 22-ра конференция на страните всички страни се съгласиха да продължат ангажираността си по отношение на поетите в Париж ангажименти, независимо от промените в политически условия;

8.  изразява разочарованието си от изявлението, направено от президента на САЩ Доналд Тръмп, за намерението му да оттегли Съединените щати от Парижкото споразумение; изразява съжаление поради това решение, тъй като то представлява крачка назад; посочва, че официалното оттегляне може да влезе в сила най-рано едва след следващите президентски избори в САЩ през 2020 г.; приветства твърдите отговори от страна на правителствата по света и тяхната непрекъсната и засилена подкрепа за пълното прилагане на Парижкото споразумение; отбелязва със задоволство направените от някои американски щати, градове и предприятия обещания да продължат да поддържат ангажиментите на САЩ съгласно Парижкото споразумение;

9.  изразява своето задоволство, че всички главни страни по Парижкото споразумение потвърдиха своя ангажимент за неговото изпълнение след изявлението на президента Тръмп;

10.  подчертава, че понастоящем Европа трябва да застане начело на защитата на Парижкото споразумение, за да се осигури бъдеще както на нашата околна среда, така и на нашата промишленост; приветства факта, че ЕС ще укрепи съществуващите партньорства и ще се стреми към нови съюзи;

11.  посочва бързия напредък, постигнат до този момент за превръщането на международния ангажимент на ЕС в законодателството на ЕС, което установява стабилна рамка за политиката в областта на климата и енергетиката до 2030 г., и подчертава намерението си да приключи този законодателен процес до края на 2017 г.;

12.  настоява, че – особено след изявлението на президента Тръмп – е важно да съществуват подходящи разпоредби срещу изместването на въглеродни емисии и да се гарантира, че дружествата, които имат най-добри резултати и висока въглеродна и търговска интензивност ще получат безплатно квотите, от които се нуждаят; призовава Комисията да разгледа ефективността и законосъобразността на допълнителни мерки за защита на промишлените отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, като например приложима на границите данъчна въглеродна корекция и такса за потребление, по-специално по отношение на продуктите, произхождащи от страни, които не изпълняват своите ангажименти съгласно Парижкото споразумение;

13.  подчертава, че поетите в рамките на Парижкото споразумение ангажименти за ограничаване на увеличението на средната температура в световен мащаб до стойности значително под 2°C спрямо равнищата от прединдустриалния период и за по-нататъшно ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C както и целта за постигане на баланс между антропогенните емисии от източници и поглъщането на парникови газове от поглътители („нулеви нетни емисии“) през втората половина на настоящия век, при справедливи условия, представляват решаващ пробив в колективните глобални усилия за преминаване към устойчива спрямо изменението на климата и неутрална в климатично отношение световна икономика;

14.  припомня, че ограничаването на повишаването на средната температура в световен мащаб до значително под 2°С не гарантира, че значителните неблагоприятни климатични последици ще бъдат избегнати; признава, че настоящите ангажименти все още не са достатъчни за постигане на целите на Парижкото споразумение; поради това подчертава, че глобалните емисии на парникови газове следва да достигнат своя пик възможно най-скоро и че всички страни по Споразумението – особено всички държави от Г-20 – следва да увеличат усилията си и да актуализират своите национално определени приноси (НОП) до 2020 г. в контекста на диалога за улесняване през 2018 г.; припомня, че е необходимо световните въглеродни емисии да бъдат постепенно премахнати до 2050 г.; счита, че въвеждането на политики и мерки за постигането на НОП и накрая за тяхното надминаване следва да бъде основен национален приоритет за всички държави и че НОП следва да се преоценяват на всеки пет години в съответствие с механизма за амбициозност, предвиден в Парижкото споразумение; въпреки това признава, че строгостта и нивото на амбиция на стратегиите за намаляване на националните емисии не зависят от представянето на актуализиран НОП;

15.  призовава всички страни по Споразумението да гарантират, че техните НОП са съвместими с дългосрочните планирани резултати в съответствие с дългосрочната цел за температурата от Парижкото споразумение; подчертава, че работата в контекста на специалния доклад на МКИК относно въздействието и пътищата за постигане на 1,5°C, както и заключенията от диалога за улесняване през 2018 г. следва да бъдат взети под внимание; във връзка с това припомня ангажимента на Г-7 да представи стратегии за развитие до средата на века с ниски емисии на парникови газове много преди определената за краен срок 2020 г.; изразява готовността си за пълноценно участие в разработването на стратегията на ЕС въз основа на анализа на Комисията, обявена в нейното съобщение „Пътят след Париж“ от 2 март 2016 г. (COM(2016)0110);

16.  подчертава особената отговорност на всички големи икономики, които заедно допринасят за три четвърти от емисиите в световен мащаб и счита, че борбата с изменението на климата следва да продължи да бъде централна тема в рамките на Г-7 и Г-20, по-специално в области като прилагането на НОП, стратегиите до средата на века, реформата на субсидиите за изкопаеми горива, разкриването на информация относно въглеродни емисии, чистата енергия и др.; подчертава, че е необходимо министрите на водещите икономики да продължат своето участие във форуми като Срещата на министрите за „чиста“ енергия;

17.  призовава ЕС да поеме ангажимент за допълнително намаляване на емисиите в своите НОП за 2030 г. след диалога за улесняване през 2018 г.;

18.  подчертава, че е важно да се демонстрира спазването на Парижкото споразумение от страна на ЕС, наред с другото чрез прилагането му в законодателство на ЕС, включително посредством бързо приемане от съзаконодателите на ЕС на регламент за действия в областта на климата и преразглеждане на Директивата за СТЕ на ЕС, както и навременното увеличаване на целите и политическите инструменти на ЕС; припомня, че всички страни по Споразумението са приканени да съобщят на секретариата на РКООНИК до 2020 г. своите дългосрочни стратегии за развитие до средата на века с ниски емисии на парникови газове; поради това настоятелно призовава Комисията, с цел спазване на задължението по Споразумението, преди COP24 да изготви стратегия за нулеви емисии до средата на века за ЕС, като предвиди икономически ефективен курс към достигане на целта за нулеви емисии, приета в Парижкото споразумение с оглед на задържане на повишаването на средната температура в световен мащаб значително под 2°C и полагане на усилия за ограничаването му до 1,5°C; счита, че този процес следва да започне възможно най-скоро, за да се даде възможност за всеобхватно разискване, в което Европейският парламент следва да играе съществена роля в партньорство с представители на националните, регионалните и местните органи, както и на гражданското общество и стопанския сектор; при все това напомня, че само действията на равнището на ЕС няма да бъдат задоволителни и поради това призовава Комисията и Съвета да засилят работата си за насърчаване на останалите партньори също да предприемат мерки;

19.  приветства поетия в Парижкото споразумение ангажимент за намаляване на емисиите в световен мащаб до нулеви нетни емисии през втората половина на века; признава, че това означава, че повечето сектори в ЕС трябва да постигнат нулеви емисии значително по-рано;

20.  счита, че следва да се постигне напредък в преговорите по ключовите елементи на Парижкото споразумение, включително подобрени правила за прозрачност, подробности за глобалния преглед на актуалното състояние, допълнителни насоки относно ПНОП, разбиране на диференциацията, загубите и вредите, финансирането на борбата срещу изменението на климата и подкрепата за изграждане на капацитет, приобщаващо многостепенно управление и механизъм, който да улеснява изпълнението и да насърчава спазването; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да спазват ангажиментите, договорени в рамките на Парижкото споразумение, особено по отношение на приноса на ЕС към смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях, както и неговата подкрепа в областите на финансирането, трансфера на технологии и изграждането на капацитет;

21.  подчертава, че времето е от съществено значение в съвместните усилия за борба с изменението на климата и за изпълнение на Парижкото споразумение; изтъква, че ЕС има и капацитета, и отговорността да бъде лидер, като даде пример и незабавно започне работата за привеждане на своите цели в областта на климата и енергетиката в съответствие с договорената международна цел за ограничаване на повишаването на средната световна температура под 2°C, като същевременно полага усилия да ограничи това повишаване до 1,5°C;

22.  припомня, че е необходима своевременна декарбонизация, ако желаем да постигнем тази цел за средната температура в световен мащаб, и че световните емисии на парникови газове трябва да достигнат своя пик възможно най-скоро; припомня, че световните емисии следва да бъдат постепенно премахнати до 2050 г. или скоро след това, така че светът да продължи да се движи по пътя към икономически ефективни емисии, съвместими с целите за температурата, определени в Парижкото споразумение; призовава всички страни, които са в състояние да направят това, да преследват своите национални цели и стратегии за декарбонизация, като поставят приоритет върху постепенното премахване на емисиите от въглища, които са най-замърсяващият енергиен източник, и призовава ЕС да работи със своите международни партньори за постигането на тази цел, като предоставя примери на добри практики;

23.  приветства приобщаващия характер на процеса по РКООНИК; счита, че гарантирането на ефективно участие изисква да бъде разгледан въпросът за запазените интереси или конфликтите на интереси; в този контекст призовава всички участници в процеса да въведат насоки или процедури, които увеличават откритостта, прозрачността и приобщаващия характер, без да се излага на риск постигането на целите и задачите на РКООНИК и Парижкото споразумение;

24.  призовава всички държави членки да ратифицират изменението от Доха на Протокола от Киото;

COP23 в Бон

25.  приветства поетия в Маракеш ангажимент за завършване на работната програма с оглед изготвяне на подробни правила за изпълнение на Парижкото споразумение до 2018 г.; счита, че COP23 е ключов етап в тази техническа работа;

26.  очаква с нетърпение постигането на яснота относно структурата на диалога за улесняване през 2018 г. по време на COP23, който ще бъде важна възможност да се направи преглед на напредъка към постигане на целта на Споразумението за смекчаване на последиците от изменението на климата и да се хвърли светлина върху подготовката и преразглеждането на НОП на страните по Споразумението с цел постигане на неговите цели; счита, че ЕС следва да играе активна роля в този първи „улесняващ диалог“, за да се направи равносметка на колективната амбиция и на напредъка при изпълнението на ангажиментите; призовава Комисията и държавите членки да представят много преди „улесняващия диалог“ допълнителни ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове, които да надхвърлят настоящите ангажименти по Парижкото споразумение и да допринасят по подходящ начин за преодоляване на пропуските в областта на смекчаването на изменението на климата в съответствие с възможностите на ЕС;

27.  припомня, че увеличаването на действията за смекчаване на последиците от изменението на климата в периода преди 2020 г. е абсолютно необходима предпоставка за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и призовава ЕС да гарантира, че краткосрочните действия остават на дневен ред на COP23;

Финансиране в областта на климата и други средства за изпълнение

28.  приветства „Пътната карта за 100 милиарда щатски долара“ за постигане на целта за мобилизиране на 100 милиарда щатски долара до 2020 г. за действия в областта на климата в развиващите се страни; подчертава, че целта за мобилизирането на средства беше продължена до 2025 г., в съответствие със споразумението от COP21;

29.  приветства ангажимента на страните по Парижкото споразумение да съобразят всички финансови потоци със стремежа за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво спрямо климатичните изменения развитие; във връзка с това счита, че ЕС трябва да се справи с финансовите потоци към изкопаемите горива и инфраструктурата с висока въглеродна интензивност като въпрос с неотложен характер;

30.  признава, че е важно да се обърне внимание на механизма за загубите и щетите в Парижкото споразумение и решително подкрепя обсъждането на механизма в рамките на COP23 в Бон;

31.  подчертава, че е важно въпросът за правата на човека да остане в основата на действията в областта на климата, и настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че в преговорите относно мерките за приспособяване към изменението на климата се признава необходимостта от зачитане, опазване и насърчаване на правата на човека, включващи, наред с другото, равенството между половете, пълното и равноправно участие на жените и активната подкрепа за справедлив преход на работната сила, създаващ достойна заетост и качествени работни места за всички;

32.  приветства стабилното нарастване на равнището на финансиране от ЕС в областта на климата, но подчертава, че е необходимо да бъдат положени допълнителни усилия; подчертава, че е важно да се гарантира, че останалите развити страни по Споразумението изпълняват своя целеви принос към целта от 100 милиарда щатски долара; призовава за конкретни европейски и международни ангажименти за предоставяне на допълнителни източници на финансиране;

33.  призовава правителствата и публичните и частните финансови институции, включително банки, пенсионни фондове и застрахователни дружества, да поемат амбициозен ангажимент в полза на привеждането на практиките за кредитиране и инвестиции в съответствие с целта за задържане на покачването на световната средна температура значително под 2°C, в съответствие с член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение, и оттеглянето на инвестициите от изкопаемите горива, включително постепенното премахване на експортните кредити за инвестиции в изкопаеми горива; призовава за специални публични гаранции за популяризиране на „зелените“ инвестиции и екологичните маркировки и за предлагане на фискални предимства за „зелените“ инвестиционни фондове и за издаването на „зелени“ облигации;

34.  признава, че промените в националните и международните данъчни системи, включително изместването на данъчната тежест от труда към капитала, прилагането на принципа „замърсителят плаща“, оттеглянето на инвестициите от изкопаемите горива и определянето на подходяща цена за въглерода са от съществено значение за създаването на благоприятна икономическа среда за насърчаване на публичните и частните инвестиции, които ще позволят реализирането на целите за устойчиво развитие в рамките на индустриалните политики;

35.  насърчава засиленото сътрудничество между развитите и развиващите се държави, включително в рамките на партньорството относно НОП, така че държавите да имат по-ефективен достъп до техническите знания и финансовата подкрепа, необходими за въвеждането на политики с цел осъществяване и надхвърляне на техните НОП;

36.  призовава Комисията да предприеме пълна оценка на възможните последици от Парижкото споразумение за бюджета на ЕС и да разработи специален, автоматичен механизъм на ЕС за финансиране, предоставящ допълнително и адекватно финансиране, за да се гарантира, че ЕС допринася с полагащия му се дял за целта за международно финансиране на борбата срещу изменението на климата в размер на 100 милиарда щатски долара;

37.  призовава за конкретни ангажименти за осигуряване на допълнителни източници за финансиране на борбата срещу изменението на климата, включително чрез въвеждането на данък върху финансовите сделки, заделянето на част от квотите за емисии по СТЕ на ЕС през периода 2021 – 2030 г. и разпределянето на приходите от мерките на ЕС и международните мерки във връзка с емисиите от въздушния и морския транспорт за международно финансиране на борбата срещу изменението на климата и Зеления фонд за климата;

Роля на недържавните участници

38.  подчертава усилията, които се полагат от все по-широк кръг от недържавни участници с цел декарбонизация и постигане на по-голяма устойчивост по отношение на изменението на климата; ето защо подчертава значението на структурирания и конструктивен диалог между правителствата, бизнес общността, градовете, регионите, международните организации, гражданското общество и академичните институции и на гарантирането на тяхното участие при планирането и изпълнението на вариращи по мащаб действия в областта на климата, за да се насърчат устойчиви действия в световен мащаб за създаването на нисковъглеродни и устойчиви общества и да се демонстрира напредък в постигането на целите на Парижкото споразумение;

39.  призовава ЕС и неговите държави членки, заедно с другите страни по РКООНИК, да насърчават процес, който ангажира активно недържавните участници в преговорите за прилагането на Парижкото споразумение, подкрепя усилията им да допринасят за осъществяването на НОП на дадена държава въпреки националните политическите трансформации и им дава възможност да проучат нови форми на участие и асоцииране в рамките на РКООНИК;

40.  подчертава важната роля на Зоната на недържавните участници за действия в областта на климата (NAZCA) за насърчаването и проследяването на действията на недържавните участници, като например Световния конвент на кметовете, инициативата „Мисия за иновации“, „InsuResilience“, „Устойчива енергия за всички“ и партньорството относно НОП;

41.  приветства усилията на лидерите в борбата срещу изменението на климата в рамките на партньорството от Маракеш за действия в областта на климата;

42.  призовава ЕС и неговите държави членки да работят с всички участници от гражданското общество (институции, частния сектор, НПО и местните общности) за разработването на инициативи за намаляване на емисиите в ключови сектори (енергетика, технологии, градове, транспорт) и на инициативи за адаптиране и устойчивост в отговор на проблеми с адаптирането, особено по отношение на достъпа до вода, продоволствената сигурност и предотвратяването на рискове; приканва всички правителства и участници от гражданското общество да подпомагат и укрепват тази програма за действие;

43.  припомня на ООН и на страните по РКООНИК, че индивидуалните действия са толкова важни, колкото и действията на правителствата и институциите; поради това призовава за по-голям стремеж към организиране на кампании и дейности за повишаване на осведомеността и за информиране на обществеността за малките и големите стъпки, които могат да допринесат за борбата срещу изменението на климата в развитите и в развиващите се държави;

Всеобхватно усилие от страна на всички сектори

44.  приветства развитието на схемите за търговия с емисии в световен мащаб, включително 18 схеми за търговия с емисии, действащи на четири континента, които представляват 40% от световния БВП; насърчава Комисията да стимулира връзките между СТЕ на ЕС и други схеми за търговия с емисии, с цел да се създадат международни пазарни механизми за въглеродни емисии и да се увеличи амбицията в областта на климата, като същевременно се спомогне за намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии чрез осигуряване на равнопоставени условия за конкуренция; призовава Комисията да въведе предпазни мерки, за да гарантира, че свързването на СТЕ на ЕС има постоянен принос за смекчаването на последиците от изменението на климата и не застрашава целта на ЕС за намаляване на вътрешните емисии на парникови газове;

45.  подчертава необходимостта от по-голяма амбиция и повече действия, за да се запазят достатъчно стимули за реализиране на намаляване на емисиите на парникови газове, което е необходимо за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2050 г.; подчертава, че е отбелязан недостатъчен напредък в намаляването на емисиите на парникови газове в транспортния и селскостопанския сектор по отношение на целите за 2020 г. и че е необходимо да се увеличат усилията, за да могат тези сектори да изпълнят целите си по отношение на своя принос за намаляването на емисиите до 2030 г.;

46.  подчертава, че е важно да се гарантира екологосъобразността на всички бъдещи пазарни подходи, както във, така и извън рамките на Парижкото споразумение, като се разгледат рисковете, като например „вратичките“, даващи възможности за двойно отчитане, проблемите по отношение на постоянния характер и допълняемостта на намаляването на емисиите, потенциалните отрицателни последици за устойчивото развитие, както и порочните стимули за намаляване на нивото на амбициите за равнището на НОП;

47.  подчертава, че целите 20-20-20 за емисиите на парникови газове, възобновяемите източници на енергия и икономиите на енергия изиграха ключова роля при стимулирането на този напредък и поддържането на заетостта на повече от 4,2 милиона души в различни екологични промишлени сектори с отбелязан непрекъснат растеж по време на икономическата криза;

48.  отбелязва решението на Асамблеята на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) от 2016 г. за създаването на Схема за компенсиране и намаляване на емисиите на въглероден диоксид в международното въздухоплаване (CORSIA);

49.  въпреки това изразява разочарование от факта, че ИКАО не постигна съгласие за намаляването на емисиите с въвеждането на CORSIA, а вместо това се фокусира главно върху компенсирането; изразява съжаление, че качеството на компенсациите изобщо не е гарантирано, че прилагането на CORSIA има правно обвързващ характер едва от 2027 г. нататък, както и че основните членове на ИКАО все още не са се ангажирали да участват в доброволната фаза, докато други държави с големи емисии не са поели ангажимент за въглеродно неутрален растеж, което повдига много въпроси по отношение на реалното въздействие върху климата, тъй като резултатът не отговаря на очакванията, които ЕС имаше, когато взе решение за „спиране на часовника“ по отношение на СТЕ на ЕС; призовава за бързото финализиране на стабилен набор от правила за привеждане в действие на CORSIA, за нейното своевременно изпълнение на национално и регионално равнище и за надлежното ѝ прилагане от всички държави; призовава освен това за засилване на всички технологични иновации, свързани с работата на двигателя и качеството на горивата;

50.  припомня, че въпреки че вътрешноевропейските полети ще продължат да бъдат обхванати от СТЕ на ЕС, всички промени на съществуващото законодателство и планираното привеждане в действие на CORSIA могат да се разглеждат единствено в контекста на нивото на амбициите на системата и мерките за прилагане, които предстои да бъдат разработени;

51.  отбелязва пътната карта за разработване на „Всеобхватна стратегия на ММО за намаляване на емисиите на парникови газове от морските транспортни средства“, приета по време на 70-ата сесия на Комитета по опазване на морската среда към Международната морска организация (ММО); настоятелно призовава ММО да разработи глобален механизъм в съответствие с целите на Парижкото споразумение, като определи амбициозна цел за намаляване на емисиите и изготви конкретен график, като част от първоначалната стратегия на ММО за намаляване на емисиите на парникови газове, която предстои да бъде приета през пролетта на 2018 г.;

52.  приветства изменението от Кигали относно постепенното намаляване в световен план на флуоровъглеводородите (HFC), водещи до затопляне на климата; счита, че то представлява конкретна стъпка за изпълнението на Парижкото споразумение, с която биха могли да се избегнат емисии от над 70 милиарда тона CO2 еквивалент до 2050 г., което се равнява на 11 пъти годишните емисии на САЩ, и следователно насърчава всички страни по Протокола от Монреал да предприемат всички необходими стъпки за бързото му ратифициране; припомня, че ЕС е приел амбициозно законодателство за постепенното намаляване на флуоровъглеводородите (HFC) със 79% до 2030 г., тъй като благоприятните за климата алтернативи са широко достъпни и техният потенциал следва да се използва пълноценно;

Устойчивост по отношение на климата чрез адаптиране

53.  отбелязва, че приоритетите на председателството на Фиджи за COP 23 включват области, в които действията за адаптиране и устойчивост са силно застъпени; припомня, че действията за адаптиране са неизбежна необходимост за всички държави, за да могат те да сведат до минимум отрицателното въздействие и да използват пълноценно възможностите за устойчив на климата растеж и устойчиво развитие;

54.  призовава за съответно определяне на дългосрочни цели за адаптиране; припомня, че развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, които са допринесли най-малко за изменението на климата, са най-уязвими по отношение на неговото неблагоприятно въздействие и разполагат с най-малък капацитет за адаптиране;

55.  подчертава необходимостта от действително интегриране на адаптирането към изменението на климата в националните стратегии за развитие, включително финансовото планиране, като същевременно се подобряват каналите за координация между различните равнища на управление и заинтересованите страни; счита, че също така е важна съгласуваността със стратегиите и плановете за намаляване на риска от бедствия;

56.  подчертава, че е важно да се извърши оценка специално на въздействието на изменението на климата върху градовете и техните уникални предизвикателства и възможности за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него; счита, че засилването на способността на градските и местните власти да се ангажират и да работят за устойчивостта на тяхната общност е от ключово значение за справянето с местното измерение на въздействието на изменението на климата;

57.  счита, че политиките по отношение на изменението на климата могат да се ползват с достатъчна подкрепа, при условие че са придружени от социални мерки, в т.ч. фонд за справедлив преход, който да свърже съществуващите предизвикателства на борбата срещу изменението на климата с усилията за борба с безработицата и несигурната заетост;

58.  призовава Комисията да направи повторна оценка на стратегията на ЕС за адаптиране от 2013 г. с цел да се осигури по-голяма насоченост и добавена стойност на дейностите за адаптиране на равнището на ЕС чрез укрепване на връзките със Парижкото споразумение и оказване на подкрепа за по-нататъшното развитие на ефективен обмен на добри практики, примери и информация относно дейностите за адаптиране; подчертава необходимостта от разработване на системи и инструменти за проследяване на напредъка и ефективността на националните планове и действия за адаптиране;

59.  припомня, че земеделските земи, влажните зони и горите, които обхващат повече от 90% от земната повърхност на ЕС, ще бъдат остро засегнати от изменението на климата; подчертава, че този сектор, познат като „земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (ЗПЗГС)“, е едновременно поглътител и източник на емисии и е от решаващо значение за смекчаване на последиците и повишаване на устойчивостта;

60.  припомня, че съгласно член 2 от Парижкото споразумение от 4 ноември 2016 г. целта на споразумението, наред с другото, е повишаване на способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата и увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и насърчаване на развитието при ниски емисии на парникови газове по начин, който не застрашава производството на храни, и призовава Комисията и държавите членки да приведат капиталовите потоци в съответствие с тази цел;

61.  подчертава тежките отрицателни последици, които често са и необратими, от непредприемането на действия, като припомня, че изменението на климата засяга всички региони по света по различни, но причиняващи големи вреди начини, което води до миграционни потоци и човешки жертви, както и до загуби в сферата на икономиката и околната среда и в социалната сфера; подчертава, че съгласуваното насърчаване в световен мащаб с политически и финансови средства на иновациите в областта на чистите и възобновяемите източници на енергия е от решаващо значение за постигането на нашите цели по отношение на климата и за създаването на благоприятни условия за растеж;

62.  признава множеството трудности при изработването на общоприето, универсално определение за „климатичен бежанец“, но призовава за сериозно признаване на естеството и мащаба на разселване и миграция поради изменението на климата, произтичащи от бедствия, причинени от глобалното затопляне; отбелязва със загриженост, че между 2008 и 2013 г. около 166 милиона души са били принудени да напуснат домовете си поради природни бедствия, покачване на морското равнище, екстремни метеорологични явления, опустиняване, недостиг на вода и разпространяването на тропически болести и векторно преносими заболявания; припомня по-специално, че свързаните с климата явления в някои части на Африка и Близкия Изток биха могли да допринесат за политическата нестабилност, икономическите затруднения и задълбочаването на кризата с бежанците в Средиземноморието;

63.  отбелязва, че на обезлесяването и деградацията на горите се дължат 20% от световните емисии на парникови газове, и подчертава ролята на горите и на тяхното активно устойчиво управление за смекчаване на последиците от изменението на климата и необходимостта от засилване на способностите за адаптиране и устойчивостта на горите към изменението на климата; подчертава необходимостта от усилия за смекчаване на последиците, насочени към сектора на тропическите гори (REDD +); подчертава, че постигането на целта за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C вероятно ще се окаже невъзможно без тези усилия за смекчаване на последиците; освен това призовава ЕС да увеличи международното финансиране за намаляване на обезлесяването в развиващите се държави;

Подкрепа за развиващите се държави

64.  подчертава значението на ролята, която изпълняват и развиващите се държави за постигането на целите на Парижкото споразумение и необходимостта да се помогне на тези държави да изпълняват своите планове в областта на климата, като се използват пълноценно полезните взаимодействия със съответните цели за устойчиво развитие на прилаганите мерки в областта на климата, плана за действие от Адис Абеба и „Програма 2030“;

65.  подчертава необходимостта от подкрепа за всеобщия достъп до устойчива енергия в развиващите се държави, по-специално в Африка, чрез засилено внедряване на възобновяеми източници на енергия; посочва, че Африка има огромни природни ресурси, които могат да гарантират нейната енергийна сигурност; подчертава, че, в крайна сметка, ако електроенергийните междусистемни връзки бъдат успешно изградени, част от енергията за Европа би могла да се доставя от Африка;

66.  подчертава, че ЕС притежава опита, капацитета и глобалното влияние, за да бъде лидер в изграждането на по-интелигентна, по-чиста и по-устойчива инфраструктура, която е необходима за извършването на глобалния преход, задвижен чрез Парижкото споразумение; призовава ЕС да подкрепя усилията на развиващите се държави в прехода към нисковъглеродни общества, които да са по-приобщаващи, по-устойчиви в социално отношение и по отношение на околната среда, по-процъфтяващи и по-сигурни;

Промишленост и конкурентоспособност

67.  приветства постоянните усилия и напредъка, постигнат от европейската промишленост в това да изпълнява задълженията си и да се възползва в пълна степен от възможностите, произтичащи от Парижкото споразумение, което може да доведе до успешни и икономически ефективни действия в областта на климата;

68.  подчертава, че борбата срещу изменението на климата е глобален приоритет и следва да се води наистина в световен мащаб, като същевременно се гарантират енергийната сигурност и устойчивата икономика;

69.  подчертава, че стабилната и предсказуема правна рамка и ясните политически сигнали както на равнището на ЕС, така и на световно равнище, биха улеснили и засилили свързаните с климата инвестиции;

70.  подчертава, че трайната ангажираност, особено от страна на основните източници на емисии в световен мащаб, е от решаващо значение за действията в областта на климата и Парижкото споразумение; изразява дълбоко съжаление относно изявлението на администрацията на САЩ във връзка с нейната позиция относно Парижкото споразумение; при все това силно приветства непрекъснатата подкрепа от страна на големите американски предприятия, които ясно разбират рисковете от изменението на климата и възможностите, произтичащи от действията в областта на климата;

71.  счита, че ако другите големи икономики не поемат ангажименти, съпоставими с ангажиментите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, ще бъде необходимо да се запазят разпоредбите относно изместването на въглеродни емисии, особено насочените към отрасли, изложени на висока интензивност на търговията и със значителен дял от свързаните с въглеродните емисии разходи при производството, с цел гарантиране на глобалната конкурентоспособност на европейската промишленост;

72.  приветства факта, че Китай и други основни конкуренти на енергоемките промишлени сектори на ЕС въвеждат търговия с въглеродни емисии или други механизми за ценообразуване; счита, че докато бъдат постигнати условия на равнопоставеност, ЕС следва да поддържа подходящи и пропорционални мерки, за да гарантира конкурентоспособността на своята промишленост и да предотвратява при необходимост изместването на въглеродни емисии, като има предвид, че политиките в областта на енергетиката, промишлеността и климата вървят ръка за ръка;

73.  подчертава важното значение на увеличаването на броя на квалифицираните работници в промишлеността и насърчаването на знанията и най-добрите практики за стимулиране на създаването на качествени работни места, като същевременно се подкрепя справедливият преход за работната сила, когато е необходимо;

Енергийна политика

74.  призовава ЕС да окаже натиск върху международната общност за незабавно приемане на конкретни мерки, в т.ч. график, за постепенно премахване на субсидиите, които имат вредно въздействие върху околната среда, включително субсидиите за изкопаеми горива, които нарушават конкуренцията, възпират международното сътрудничество и възпрепятстват иновациите;

75.  подчертава значението на икономиите на енергия, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници за намаляването на емисиите, както и за реализирането на финансови икономии, за енергийната сигурност и за предотвратяването и облекчаването на енергийната бедност с цел защита и подпомагане на уязвимите и бедните домакинства; призовава за глобално насърчаване на мерките за енергийна ефективност и икономии и на разработването на възобновяеми източници на енергия (например чрез стимулиране на собственото производство и на потреблението на възобновяеми източници на енергия), както и за ефективното им въвеждане; припомня, че отдаването на приоритет на енергийната ефективност и глобалното лидерство в областта на възобновяемите източници на енергия са две от основните цели на енергийния съюз на ЕС;

76.  подчертава значението на разработването на технологии за съхраняване на енергия, интелигентни мрежи и оптимизация на потреблението, които ще допринесат за укрепване на ефективното въвеждане на възобновяемите източници на енергия в производството на електроенергия и секторите за топлоснабдяване и охлаждане за домакинствата;

Научни изследвания, иновации и цифрови технологии

77.  подчертава факта, че непрекъснатите и засилени научни изследвания и иновации в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата, политиките на адаптиране, ефективността на ресурсите, нисковъглеродните технологии и устойчивото използване на вторичните суровини („кръгова икономика“) са ключът към борбата с изменението на климата по икономически ефективен начин, както и към намаляването на зависимостта от изкопаемите горива; поради това призовава да бъдат поети глобални ангажименти за увеличаване и насочване на инвестициите в тази област;

78.  изтъква, че напредъкът на необходимите за декарбонизацията технологии ще изисква ясни политически сигнали, включително намаляване на пазарните и регулаторните пречки пред новите технологии и бизнес модели, както и правилно насочени публични разходи;

79.  припомня, че научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността са сред петте стълба на стратегията на ЕС за енергиен съюз; отбелязва, че ЕС е решен да остане глобален лидер в тези области, като същевременно развива тясно научно сътрудничество с международните партньори; подчертава значението на изграждането и поддържането на силен иновационен капацитет в развитите и бързо развиващите се държави за внедряването на чисти и устойчиви енергийни технологии;

80.  припомня основната роля на цифровите технологии за улесняването на енергийния преход, създаването на нови устойчиви бизнес модели и подобряването на енергийната ефективност и икономии; подчертава ползите за околната среда, които цифровизацията на европейската промишленост може да донесе чрез ефективното използване на ресурсите и намаляването на материалоемкостта;

81.  подчертава значението на пълноценното използване на съществуващите програми и инструменти на ЕС, като например „Хоризонт 2020“, които са отворени за участие от трети държави, особено в областта на енергетиката, изменението на климата и устойчивото развитие;

82.  призовава за по-ефективно използване на технологиите, като например космическите спътници, за точно събиране на данни за емисиите, температурата и изменението на климата; посочва по-специално приноса на програма „Коперник“; призовава също така за прозрачно сътрудничество и споделяне на информация между държавите и за отворени данни за научната общност;

Дипломатическа дейност във връзка с изменението на климата

83.  категорично подкрепя постоянния акцент на ЕС върху дипломацията във връзка с изменението на климата, която е от основно значение за извеждането на преден план на действията във връзка с изменението на климата в страните партньори и по отношение на общественото мнение в световен мащаб; подчертава необходимостта въпросът за изменението на климата да продължи да бъде стратегически приоритет в дипломатическия диалог, като се вземат под внимание последните събития и променящия се геополитически пейзаж; подчертава факта, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки имат огромен капацитет в областта на външната политика и трябва да проявят лидерство в рамките на форумите по въпросите на изменението на климата; подчертава, че амбициозните и спешни действия в областта на климата, заедно с изпълнението на ангажиментите по линия на COP21, трябва да продължат да бъдат един от приоритетите на ЕС по време на двустранните и междурегионалните диалози на високо равнище със страните партньори, в рамките на Г-7, Г-20, ООН и други международни форуми;

84.  отново изразява становището си, че целите на политиката в областта на климата трябва да бъдат поставени в центъра на усилията на ЕС в областта на външната политика и глобалната програма; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да демонстрират лидерство в глобалните действия в областта на климата посредством трайна ангажираност със Парижкото споразумение и активно търсене на сътрудничество със стратегическите партньори, както на национално, така и на поднационално равнище, с цел да се сформират или укрепят съюзи в областта на климата, така че да се запази набраната положителна инерция за постигането на амбициозен режим на опазване на климата;

85.  настоятелно призовава ЕС и държавите членки да работят за постигане на по-широка осведоменост, анализ и управление на свързаните с климата рискове и да подкрепят партньорите на ЕС по света в усилията им за по-добро разбиране, интегриране, предвиждане и управление на въздействието на изменението на климата върху вътрешната стабилност, международната сигурност и разселването на хора;

86.  поема ангажимент да използва своята международна роля и членството си в международни парламентарни мрежи с цел да полага непрекъснати усилия за постигането на напредък в посока на бързо прилагане на Парижкото споразумение;

Роля на Европейския парламент

87.  счита, че Парламентът трябва да бъде добре интегриран в делегацията на ЕС, тъй като трябва да даде съгласието си за международните споразумения и играе централна роля при изпълнението на национално равнище на Парижкото споразумение в качеството на съзаконодател; поради това изразява очакване да му бъде предоставена възможност да присъства на координационните заседания на ЕС в Бон и да му бъде гарантиран достъп до всички подготвителни документи от момента на започване на преговорите;

o
o   o

88.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Секретариата на РКООНИК, с молба тя да бъде разпространена до всички страни по конвенцията, които не са държави – членки на ЕС.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0383.

Правна информация