Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 16 ноември 2017 г. - СтрасбургОкончателна версия
Свобода на словото в Судан, и по-специално случаят на Мохамед Зин ал-Абидин
 Терористични нападения в Сомалия
 Мадагаскар
 Споразумение за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между ЕС и Нова Зеландия (одобрение) ***
 Споразумение за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между ЕС и Нова Зеландия (резолюция)
 Стратегията ЕС — Африка: стимул за развитието
 Дейността на Европейския омбудсман през 2016 г.
 Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС)
 Борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа

Свобода на словото в Судан, и по-специално случаят на Мохамед Зин ал-Абидин
PDF 473kWORD 53k
Резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2017 г. относно свободата на изразяване на мнение в Судан, и по-специално случаят на Мохамед Зин ал-Абидин (2017/2961(RSP))
P8_TA(2017)0443RC-B8-0634/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Судан, и по-конкретно тези от 13 юни 2012 г.(1), 10 октомври 2013 г.(2), 18 декември 2014 г.(3) и 6 октомври 2016 г.(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно приоритетите на ЕС с оглед на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2017 г.(5),

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид суданския Закон за печата и изданията от 2009 г.,

—  като взе предвид суданския Закон за свободата на информацията от 2015 г.,

—  като взе предвид декларацията от Кампала на Панафриканската конференция по въпросите на свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация от 26 март 2017 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация на ЕС, Норвегия, САЩ и Канада относно политическите задържания и цензурирането на вестници в Судан от 7 декември 2016 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно свободата на изразяване на мнение във и извън интернет,

—  като взе предвид изявлението на независимия експерт на ООН относно положението с правата на човека в Судан — Аристид Нононси, направено след неговата мисия в Судан от 11 до 21 май 2017 г.,

—  като взе предвид посещението в Судан на 22 и 23 октомври 2017 г. на члена на Комисията Стилианидис,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти, (2 ноември 2017 г.);

—  като взе предвид Световния индекс за свобода на медиите за 2017 г. на „Репортери без граници“,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че в статия, написана от Мохамед Зин ал-Абидин и публикувана на 23 февруари 2012 г. във вестник ал-Таяр, се отправя критика във връзка с предполагаемата корупция в семейството на суданския президент Омар ал-Башир;

Б.  като има предвид, че суданската Национална служба за разузнаване и сигурност (NISS) повдигна обвинения срещу Мохамед Зин ал-Абидин и главния редактор Осман Миргани;

В.  като има предвид, че на 23 октомври 2017 г. судански съд постанови на Мохамед Зин ал-Абидин условна присъда с петгодишен пробационен период по обвинение, че е нарушил журналистическия етичен кодекс;

Г.  като има предвид, че главният редактор на вестник Ал-Тайар Осман Миргани беше осъден да заплати глоба от 10 000 судански лири или да понесе присъда лишаване от свобода в продължение на шест месеца по същите обвинения и беше освободен след като суданският Съюз на журналистите плати глобата;

Д.  като има предвид, че адвокатът, представляващ Мохамед Зин ал-Абидин и Осман Миргани, заяви намерението си да обжалва присъдата срещу тях;

Е.  като има предвид, че се съобщава, че суданската Национална служба за разузнаване и сигурност (NISS) разпитва и задържа журналисти и е завела множество дела срещу судански журналисти, както и че произволно е конфискувала цели издания на вестници като Ал-Таяр, Ал-Жареда Ал Уатан, Ал-Юм, Ал-Тали, Ал-Аям и Акхир Лахза, които съдържат статии с критики към правителството;

Ж.  като има предвид, че през 2016 г. имаше поне 44 случая на конфискуване на издания, засягащи 12 вестника, включително пет броя на вестник Ал-Жареда в една седмица; като има предвид, че на 14 август 2016 г. Националният съвет за печата и изданията спря за неопределен срок публикуването на вестниците Елаф, Ал-Мустаджила, Ал Уатан и Ауал Ал Нахар;

З.  като има предвид, че свободните, независими и безпристрастни медии са един от основните стълбове на демократичното общество;

И.  като има предвид, че на 8 януари 2017 г. Судан подписа Декларацията относно свободата на медиите в арабския свят и стана четвъртата страна, подписала декларацията след Палестина, Тунис и Йордания; като има предвид, че държавният министър по медийните въпроси отбеляза, че правителството се ангажира да зачита свободата на пресата в Судан;

Й.  като има предвид, че организацията „Репортери без граници“ класира Судан сред най-малко свободните държави – на 174-то място от общо 180 в Световния индекс за свобода на печата за 2017 г., поради „тормоз на медиите, цензура, конфискуване на броеве на вестници, закриване на медии и прекъсване на интернет“;

К.  като има предвид, че в доклада на независимия експерт относно положението с правата на човека в Судан през юли 2017 г. е отбелязано, че с цензурирането на вестник Ал-Жареда от страна на Национална служба за разузнаване и сигурност (NISS) се нарушава Временната национална конституция на Судан;

Л.  като има предвид, че Судан е подписал, но не е ратифицирал преработената версия на Споразумението от Котону от 2005 г.;

М.  като има предвид, че ЗП/ВП Федерика Могерини направи изявление на 14 ноември 2017 г. относно посещението на суданския президент Омар ал-Башир в Уганда, в което напомни на всички страни по Римския статут на Международния наказателен съд да спазват и изпълняват своите задължения съгласно международното право;

Н.  като има предвид, че в Судан правата на човека, гражданските и политическите права продължават да бъдат потъпквани;

1.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с налагането от Съда за печата в Хартум на условна присъда с петгодишен пробационен период на Мохамед Зин ал-Абидин на 23 октомври 2017 г. и призовава органите на Судан незабавно да преразгледат всички обвинения срещу него;

2.  изразява дълбока загриженост във връзка със свободата на изразяване на мнение в Судан, продължаващото цензуриране и конфискуване на вестници, както и във връзка с увеличаващите се ограничения, налагани на журналистите, да изразяват свободно мнението си в Судан; отбелязва, че публичното търсене на отговорност във връзка с политики на правителството и политици не следва да води до репресии на свободния печат; освен това отбелязва със загриженост дългосрочните финансови ограничения, налагани на вестници в резултат на редовно конфискуване и спиране на работата;

3.  изразява съжаление във връзка с факта, че се появиха многобройни докладвани случаи на нееднократни нарушения на свободата на медиите и продължаващ тормоз на журналисти от страна на NISS и настоятелно призовава органите на Судан да приведат правомощията и методите на NISS в съответствие с международните стандарти;

4.  счита, че свободните, независими и безпристрастни медии са един от съществените стълбове на демократичното общество, където откритите дебати изпълняват решаваща роля; призовава ЕС да увеличи усилията си за подкрепа на свободата на изразяване на мнение чрез своите външни политики и инструменти;

5.  настоятелно призовава органите на Судан да прекратят незабавно всички форми на тормоз, сплашване и нападения над журналисти и защитници на свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн, както и да предприемат демократични реформи като начин за гарантиране на защитата и насърчаването на правата на човека в страната, включително свободата на изразяване на мнение, в съответствие със задълженията й в рамките на Временната национална конституция на Судан и нейните международни ангажименти, включително Споразумението от Котону;

6.  подчертава, че, в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека, държавата носи основната отговорност за насърчаването и защитата на всички права на човека; призовава органите на Судан да възстановят и зачитат правата на човека и основните свободи съгласно международното право, включително свободата на изразяване на мнение;

7.  признава значението на неотдавнашната мисия на члена на Комисията Стилианидис и на предаването на общоизвестните притеснения на ЕС на органите на Судан, включително по отношение на зачитането на основните свободи;

8.  призовава ЕС и държавите членки да предоставят подкрепа на организациите на гражданското общество чрез техническа помощ и програми за изграждане на капацитет с цел подобряване на тяхната правозащитна дейност и способностите им в областта на принципите на правовата държава, както и за да им се даде възможност да допринасят по-ефективно за подобряването на правата на човека в Судан;

9.  отбелязва със загриженост предложения Закон за пресата и печата от 2017 г., който включва допълнителни спорни ограничения върху онлайн публикациите и разпоредби за продължителни спирания на вестници и отстраняване на журналисти от длъжност; насърчава правителството на Судан да измени Закона за печата и изданията от 2009 г., за да се предостави повече защита на журналистите и издателите на вестници;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, Комисията на Африканския съюз, Панафриканския парламент и на правителството на Судан.

(1) ОВ C 332 E , 15.11.2013 г., стр. 49.
(2) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 87.
(3) ОВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 28.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0379.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0089.


Терористични нападения в Сомалия
PDF 485kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2017 г. относно терористичните нападения в Сомалия (2017/2962(RSP))
P8_TA(2017)0444RC-B8-0600/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Сомалия,

—  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2017 г. относно бежанския лагер в Дадааб(1),

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 15 октомври 2017 г. относно нападенията в Могадишу, Сомалия, както и изявлението на говорителя на ЗП/ВП от 30 октомври 2017 г. относно нападенията в Сомалия,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Сомалия от 3 април 2017 г.,

—  като взе предвид изразената от ЕС позиция на 27 септември 2017 г. на 36-тата сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно интерактивния диалог с независим експерт по въпросите на Сомалия,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН 2372 (2017), приета на 30 август 2017 г., и резолюция 2383 (2017), приета на 7 ноември 2017 г.,

—  като взе предвид докладите на Генералния секретар на ООН до Съвета за сигурност на ООН от 9 май и 5 септември 2017 г. относно Сомалия,

—  като взе предвид изявлението от 15 октомври 2017 г. на Съвета за сигурност на ООН относно терористичното нападение в Могадишу,

—  като взе предвид изявлението на председателя на Комисията на Африканския съюз от 15 октомври 2017 г. относно нападението в Могадишу,

—  като взе предвид изявлението на мисията на Африканския съюз в Сомалия, в което се осъждат терористичните нападения от 14 и 28 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид заключителната декларация на Международната конференция за Афганистан, проведена в Хага на 11 май 2017 г.,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Африканския съюз и ЕС относно изпълнението на споразумението от Париж от 1 юни 2017 г.,

—  като взе предвид изявлението на AMISOM от 8 ноември 2017 г., в което беше обявено намерението им да започнат поетапно изтегляне на войските от Сомалия, като се започне през декември 2017 г., с намерението за цялостно изтегляне до 2020 г.,

—  като взе предвид Споразумението от Котону за партньорство между държавите от АКТБ и ЕС,

—  като взе предвид мандата на Африканската комисия по правата на човека и народите за насърчаване и закрила на правата на човека и народите съгласно Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и Факултативния протокол относно участието на деца във въоръжен конфликт,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията за африканско единство за предотвратяване и борба с тероризма, приета през 1999 г.;

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че на 14 октомври 2017 г. мащабно нападение с камион разтърси центъра на Могадишу, при което загинаха най-малко 358 души, бяха ранени 228 души, а други 56 все още са безследно изчезнали; като има предвид, че нападението, извършено в центъра на Могадишу беше една от най-смъртоносните терористични операции, извършвани в света през последните години; като има предвид, че на 28 октомври 2017 г. бяха убити над 30 души, когато две бомби избухнаха пред хотел в близост до президентския дворец в Могадишу;

Б.  като има предвид, че макар нито една група да не пое отговорност за тези подли нападения, те носят отличителните белези на Аш-Шабаб, която понастоящем изглежда, че не желае да загуби подкрепата на населението чрез асоциирането й с масовата загуба на човешки живот на цивилни лица; като има предвид, че гражданите на Сомалия неколкократно осъдиха насилието на Аш-Шабаб и се обединиха в отговор на бомбените нападения през октомври 2017 г., като организираха многохиляден марш в Могадишу, протестирайки срещу Аш-Шабаб;

В.  като има предвид, че през последните месеци в Могадишу и в цялата страна бяха извършени смъртоносни терористични нападения, включително нападения с коли бомби, произволна стрелба, целенасочени екзекуции и отвличания, което подчерта продължаващата заплаха от придружен с насилие екстремизъм, пред която е изправена страната;

Г.  като има предвид, че повечето нападения бяха приписани на терористичните действия на Аш-Шабаб, въпреки че е известно, че в страната действа и Даиш;

Д.  като има предвид, че президентът на Сомалия Мохамед Абдулахи Мохамед, след като пое властта през февруари 2017 г. при избори, считани за ключов етап, отбелязващ постепенното завръщане на съсипаната източноафриканска държава към стабилността и просперитета, се ангажира да освободи Сомалия от Аш- Шабаб;

Е.  като има предвид, че в светлината на поредицата нападения, извършени през цялата 2017 г., не на последно място ужасяващото бомбено нападение от 14 октомври 2017 г., съвсем не е ясно дали сомалийските сили за сигурност, след планираното изтегляне на AMISOM през 2018 г., ще бъдат достатъчно способни да се борят с тероризма без външна помощ;

Ж.  като има предвид, че силите на AMISOM неколкократно бяха обвинявани в сериозни нарушения на правата на човека, включително в убийства без подбор и в известен брой случаи на сексуална експлоатация и злоупотреба; като има предвид, че разполагането на чуждестранни войски на територията на Сомалия извън мандатите на ООН/АС представлява сериозна причина за загриженост, като се имат предвид предходните твърдения за нарушения на правата на човека от силите на AMISOM;

З.  като има предвид, че в допълнение към придружения с насилие екстремизъм, конфликта на кланова основа и принудителното изселване доведоха до стотици хиляди разселени лица само през изминалата година, много от тях — в контролираните от правителството градски центрове; като има предвид, че мнозина от тях живеят в несигурни селища, където по-конкретно жените и момичетата са заплашени от тормоз и сексуално насилие;

И.  като има предвид, че Сомалия все още е заплашена от глад, като близо 400 000 сомалийски деца страдат от остро недохранване, а 3 милиона души живеят в кризисни или извънредни от гледна точка на продоволствената сигурност условия; като има предвид, че в Сомалия има около 1,1 милиона вътрешно разселени лица и над 900 000 сомалийски бежанци в региона;

Й.  като има предвид, че 420 000 сомалийски бежанци се намират в лагери в Кения, като 350 000 са в лагера Дадааб, и като има предвид, че правителствата на Кения и Сомалия и Върховният комисариат за бежанците на ООН са се споразумели за улесняване на доброволното завръщане на 10 000 бежанци в райони на Сомалия, които не са под контрола на Аш-Шабаб; като има предвид, че завръщащите се лица са изправени пред проблеми да се реинтегрират и имат малки шансове за намиране на работа; като има предвид, че много бежанци от Дадааб са от сомалийски произход, но никога не са живели извън лагера и на практика са лица без гражданство, което означава, че те не могат да бъдат върнати в Сомалия;

К.  като има предвид, че от 2016 г. насам ЕС постепенно увеличава своята годишна хуманитарна помощ за Сомалия, по-конкретно в отговор на тежката суша, засягаща страната, като отпусна 120 милиона евро за партньорите, предоставящи хуманитарна помощ през 2017 г. и отпусна спешна помощ от 100 000 евро, за да подкрепи усилията за бързо реагиране на медицинските потребности в Могадишу след нападението от 14 октомври 2017 г.; като има предвид, че ЕС също така първоначално мобилизира два кораба на ЕС в рамките на военноморската операция ATALANTA, както и полети за спешна помощ, спешни доставки на медицински консумативи за болници в Могадишу;

Л.  като има предвид, че ЕС е предоставил 486 милиона евро чрез Европейския фонд за развитие (2014—2020 г.), при поставяне на акцент върху изпълнението на „Пакта“ и по-конкретно върху изграждането на държавността и на мира, продоволствената сигурност, устойчивостта и образованието; като има предвид, че ЕС е също поел ангажимент да оказва подкрепа на AMISOM посредством Механизма за подкрепа на мира в Африка;

М.  като има предвид, че през декември 2016 г. Световната банка се ангажира да засили борбата срещу крайната бедност, като обяви, че развитите държави са обещали на Международната асоциация за развитие (МАР) рекордните 75 млрд. щатски долара под формата на безвъзмездна помощ и заеми при преференциални условия; като има предвид обаче, че Сомалия не е допустима за финансиране от МАР, тъй като дължи на банката и на МВФ над 300 милиона щатски долара, които са част от общ обем от 5 милиарда щатски долара, които страната дължи на многостранни и двустранни кредитори;

Н.  като има предвид, че докато децата продължават да бъдат убивани, произволно задържани и вербувани от Аш-Шабаб, те биват наемани и в сомалийските въоръжени сили, въпреки че Сомалия ратифицира Конвенцията на ООН за правата на детето през януари 2015 г. и подкрепи Декларацията за безопасните училища през ноември 2015 г., като се ангажира да предприеме конкретни стъпки за защита на учащите се и учебните заведения;

О.  като има предвид, че при липсата на действаща гражданска съдебна система сомалийското правителство разчита на военните съдилища за провеждането на съдебни процеси и произнасянето на присъди срещу цивилни лица, което не гарантира правата на цивилните лица; като има предвид, че обширни правомощия за разследване са предоставени на Националната агенция за разузнаване и сигурност (NISA), която понастоящем не разполага с мандат за правоприлагане, като това води до значителни нарушения на правото на справедлив процес на лицата, задържани от тази агенция;

П.  като има предвид, че според организацията „Трансперънси Интернешънъл“, Сомалия е най-корумпираната държава в света за 10-а поредна година; като има предвид, че правителството на Сомалия все още е изправено пред редица предизвикателства, като корупция и липса на широка подкрепа от цивилното население, което неизбежно води до липса на доверие в държавните институции и до последващо пренасочване на подкрепата към радикални ислямистки и терористични групи;

1.  изразява най-дълбоката си съпричастност с жертвите от неотдавнашните терористични нападения в Сомалия и с техните семейства и изразява дълбоко съжаление за загубата на човешки живот; в същото време решително осъжда извършителите на тези нападения, които бяха приписани на бунтовническата група Аш-Шабаб;

2.  припомня, че трайна стабилност и мир могат да се постигнат единствено чрез социално приобщаване, устойчиво развитие и добро управление въз основа на демократичните принципи и принципите на правовата държава, при което достойнството и правата на народите се зачитат напълно;

3.  приветства инициативата на Комисията за бързи ответни действия при извънредни ситуации след терористичното нападение от 14 октомври 2017 г.; призовава ЕС и неговите международни партньори да изпълнят поетите спрямо Сомалия ангажименти, на първо място чрез мерки за установяване на продоволствената сигурност, с оглед избягване на структурни проблеми, които водят до глад, с оглед укрепване на сигурността и разрешаване на общите проблеми, подобряване на управлението на публичните финанси и съдействие за приключване на преразглеждането на конституцията, което е необходимо за постигане на дългосрочна стабилност;

4.  изразява съжаление поради факта, че въпреки неколкократните предупреждения от хуманитарните групи, агенциите за помощ и Европейския парламент, над Сомалия продължава да тегне заплахата от глад; припомня, че броят на загиналите от глад през 2011 г. се увеличи от несигурността и действията на екстремистки бойци от Аш-Шабаб за затрудняване на доставките на помощи с храни до райони от централна и южна Сомалия, които по това време бяха под неин контрол; призовава всички страни да работят с агенциите за хуманитарна помощ, при пълно спазване на хуманитарните принципи, с цел предоставяне на пълен и безпрепятствен достъп до лицата, които продължават да страдат и се нуждаят от помощ, най-вече хората в селските райони;

5.  приветства изборния процес, организиран през февруари 2017 г., който доведе до избирането на нов президент и изразява надежда, че изборите ще укрепят политическата стабилност, ще насърчат приемането на необходимите реформи и ще спомогнат да напредъка на федералния проект в тясна координация и сътрудничество с федералните държави членки („FMS“); подчертава значението на борбата с ендемичната корупция в страната и на предоставянето на възможности за младите хора в страната с цел да се ограничи риска от вербуването им от Аш-Шабаб;

6.  приветства решението на Националния форум на ръководителите на Сомалия за насърчаване на създаването и регистрирането на политически партии преди изборите през 2020 г. и въз основа на принципа „един човек — един глас“, както и опита за възстановяване на държавните институции и приемането на важни нови закони — относно политическите партии и относно създаването на независима Национална комисия по правата на човека; изтъква, че трябва да бъдат положени усилия за увеличаване на представителството на жените;

7.  подчертава значението на приноса на диаспората и гражданското общество за възстановяването не само на управлението, но и на социалното и икономическото развитие, като подчертава значението на представителството и участието на жените в процеса на вземане на решения; в този контекст приветства увеличаването на броя на жените членове на сомалийския парламент (до 24 %) и правителство, като се има предвид необходимостта от повече усилия за подобряване на равновесието между половете както в ЕС, така и в Сомалия;

8.  отбелязва декларацията от Найроби на Извънредния междуправителствен орган за развитие за региона на Източна Африка (IGAD) относно намирането на трайни решения за сомалийските бежанци и реинтеграцията на завърналите се лица в Сомалия, приветства ангажимента за постигане на цялостен регионален подход, като същевременно се запазва защитата и се насърчава разчитането на собствени усилия в държавите, предоставящи убежище, което следва да се осъществи с подкрепата на международната общност и при международно споделяне на отговорността, както е посочено във Всеобхватната рамка за реагиране на въпроса с бежанците (CRRF) от декларацията от Ню Йорк;

9.  призовава Комисията да положи повече усилия за консултации с участници в региона, включително местното население, регионалното управление и НПО, с цел съсредоточаване на вниманието върху идентифицираните проблеми и потребности на местно равнище, стимулиране на подходяща среда и увеличаване на капацитета за връщане на бежанците в държавите им на произход;

10.  изразява загриженост относно обширните правомощия на NISA и използването от нейна страна на военни съдилища за съдебно преследване на предполагаеми престъпления, свързани с тероризма, тъй като те системно нарушават правото на справедлив съдебен процес и налагат смъртни наказания без основателни мотиви;

11.  призовава правителството на Сомалия и ЕС в рамките на неговите дейности относно принципите на правовата държава в Сомалия да гарантират, че дейността на Националната агенция за разузнаване и сигурност (NISA) е регулирана чрез ефективни механизми за надзор и да засилят техническите експертни знания на Отдела за криминални разследвания (CID) на Сомалия, така че той да може да провежда задълбочени и ефективни разследвания, при които се зачитат правата на гражданите;

12.  приветства, по-специално, политическото споразумение, постигнато от ръководителите на Сомалия на 16 април 2017 г. за интегриране на регионалните и федералните въоръжени сили в съгласувана архитектура на националната сигурност, способна постепенно да поеме отговорност за гарантиране на сигурността и бързото създаване на Съвет за национална сигурност и Националната служба сигурност;

13.  признава ролята на AMISOM в Сомалия за осигуряване на сигурност и стабилност, което позволи на Сомалия да създаде политически институции и да разшири държавната власт, в очакване на прехвърляне на отговорността за сигурността на сомалийските институции и сили; приветства разследването на Африканския съюз във връзка с твърдения за сексуално насилие от войските на AMISOM; призовава за пълно прилагане на препоръките от докладите на Генералния секретар на ООН за Сомалия, и в съответствие с Резолюция 2272 (2016) на Съвета за сигурност на ООН настоятелно призовава АС и държавите, предоставящи войски да гарантират, че твърденията са надлежно и задълбочено разследвани, а отговорните лица – подвеждани под отговорност; подчертава значението на възможността за разширяване на мандата на AMISOM за периода след май 2018 г., като предупреждава, че преждевременно прехвърляне на отговорности към сомалийските войски може да окаже отрицателно въздействие върху стабилността в дългосрочен план;

14.  подчертава необходимостта от борба с безнаказаността и от гарантиране на наказуемост за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени в Сомалия; отбелязва предложението на президента на Сомалия за помилване на някои извършители на престъпления, които се откажат от тероризма и насилието и изразят желание да напуснат Аш-Шабиб и други терористични групи, и насърчава разработването на закони за амнистия;

15.  изразява съжаление по повод на вербуването на деца войници от бунтовниците на Аш- Шабаб, както и използването от силите за сигурност на деца като войници и като информатори, включително използването на пленени или дезертирали деца войници; припомня, че правителството на Сомалия е поело ангажимент за реабилитация на бивши деца войници и подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за вербуването им; призовава международните донори, в това число ЕС, да отдадат приоритет на осигуряването на услуги за възстановяване, образование и безопасно обучение като ключов елемент за прекъсване на смъртоносния цикъл на насилие; настоятелно призовава органите да третират децата, заподозрени във връзки с Аш-Шабаб, на първо място като жертви, и да вземат предвид висшите интереси на детето в съответствие с международните стандарти за закрила като ръководни принципи;

16.  изразява сериозна загриженост, че природните ресурси, по-специално въглищата, все още са значителен източник на финансиране за терористите и причина за сериозно влошаване на състоянието на околната среда в Сомалия; призовава Комисията да проучи по какъв начин проследимостта и схемите за надлежна проверка могат да бъдат разширени, така че да включват всички природни ресурси, използвани за подкрепа на терористичната дейност и насилието; в тази връзка призовава всички страни да осигурят спазването на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за забрана на износа на сомалийски дървени въглища;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Африканския съюз, на президента, министър-председателя и парламента на Сомалия, на генералния секретар на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0229.


Мадагаскар
PDF 485kWORD 56k
Резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2017 г. относно Мадагаскар (2017/2963(RSP))
P8_TA(2017)0445RC-B8-0641/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Мадагаскар и по-специално резолюциите от 7 май 2009 г.(1), от 11 февруари 2010 г.(2) и от 9 юни 2011 г.(3), както и проучвателната мисия на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС в Мадагаскар от 10–11 юли 2010 г.,

—  като взе предвид информацията, предоставена от СЗО на 2 ноември 2017 г., относно неотдавнашната поява на огнище на чума,

—  като взе предвид заключителните наблюдения от 22 август 2017 г. на Комитета на ООН по правата на човека относно четвъртия периодичен доклад относно Мадагаскар,

—  като взе предвид изявлението на специалния докладчик на ООН Джон Нокс от октомври 2016 г. относно приключването на неговата мисия в Мадагаскар,

—  като взе предвид извънредната среща на високо равнище относно Мадагаскар на Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР) от 20 май 2011 г. и на пътната карта, предложена от екип за посредничество на ЮАОР след вдигането на санкциите, наложени на Мадагаскар от ЕС, Африканския съюз и ЮАОР,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик по въпросите на задълженията в областта на човешките права, свързани с живота в безопасна, чиста, здрава и устойчива околна среда от 26 април 2017 г. относно неговото посещение в Мадагаскар,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от преразгледаното Споразумение от Котону,

—  като взе предвид Конституцията на Мадагаскар,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и насоките на ЕС за правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), подписан от Мадагаскар през 1969 г. и ратифициран през 1971 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление (АХДИУ),

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид 120-ата сесия на Комитета по правата на човека, който се състоя в Женева и извърши преглед на четвъртия периодичен доклад за Мадагаскар относно изпълнението от негова страна на Международния пакт за граждански и политически права на 10 и 11 юли 2017 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A.  като има предвид, че след петгодишен период на размирици, по време на който донорите преустановиха програмите за помощ за развитие, Мадагаскар проведе надеждни и демократични парламентарни избори през октомври 2013 г. и президентски избори през декември 2013 г., които доведоха до избирането на Хери Раджаонаримампианина за президент; като има предвид, че политическата обстановка продължава да бъде нестабилна въпреки че възобновяването на отношенията със страните донори премахна всички ограничения относно сътрудничеството с новото правителство;

Б.  като има предвид, че беше въведен нов кодекс в областта на комуникациите, който е остро критикуван от малгашките журналисти, доколкото той препраща към наказателния кодекс в случай на решения относно престъпления, свързани с пресата, което води потенциално до криминализирането на професията; като има предвид, че положението вече е по-спокойно, но не изглежда да се движи в правилната посока;

В.  като има предвид, че по принцип следващата година трябва да се проведат президентски избори, въпреки че още не е определена фиксирана дата; като има предвид, че президентът на Мадагаскар се обяви в подкрепа на конституционна реформа, която да му позволи да остане на власт по време на изборния период и показва готовност да изопачи предлаганите изменения в избирателния закон, изготвен от националната независима избирателна комисия, експерти, гражданското общество и опозицията; като има предвид, че тези декларации се оспорват от неговите политически опоненти и части от гражданското общество, които са обезпокоени, че това може да бъде опит от негова страна да забави изборите и да остане на власт след конституционния си мандат; като има предвид, че това вероятно ще допринесе за нарастване на напрежението в един вече нестабилен политически контекст;

Г.  като има предвид, че регионалният директор на бюрото на „Амнести интернешънъл“ за Южна Африка заяви на 10 юли 2017 г., че резултатите на Мадагаскар в областта на правата на човека рязко са се влошили в резултат на явно незачитане на принципите на правовата държава; като има предвид, че повече от 50% от всички затворници се държат в предварителен арест без съдебен процес, както и че нарушения като извънсъдебни екзекуции от страна на полицията и лишаване от свобода на защитници на правата на човека се случват поради липсата на свободен и справедлив достъп до правосъдие;

Д.  като има предвид, че „Амнести Интернешънъл“ разполага също така с документирани доклади относно служители на правоприлагащите органи, които търсят отмъщение след инциденти на „правосъдие на тълпата“; като има предвид, че има сведения, че през февруари 2017 г. полицейски служители са изгорили пет села в Анцакабари след твърдения, че двама техни колеги са били убити от селяните, и че една възрастна жена е загинала от получените изгаряния по време на нападението, тъй като не е била в състояние да избяга; като има предвид, че понастоящем полицията разследва опожаряването, въпреки че тя е замесена в него;

Е.  като има предвид, че журналисти и защитници на правата на човека се сблъскват със сплашване и тормоз от страна на органите в опит да се заглуши техния глас и да се възпрепятстват извършваните от тях разследвания и работата им в областта на правата на човека; като има предвид, че след изборите от 2013 г. бяха закрити или подложени на цензура множество медии по съображения за „зачитане на принципите на правовата държава“ и наложителното „саниране на аудио-визуалния пейзаж“, провеждано от министерството на съобщенията;

Ж.  като има предвид, че през 2013 г. Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) прие план за действие за Мадагаскар, съгласно който е необходимо страната да засили своите усилия по прилагането и да наложи ембарго върху износа на всякакви запаси от дървен материал; като има предвид, че оттогава насам, секретариатът на CITES и нейния постоянен комитет нееднократно са заявявали, че Мадагаскар не се съобразява с плана за действие; като има предвид, че според секретариата на CITES, по отношение на незаконната сеч и нарушения на законодателството в областта на околната среда преобладава ширещата се безнаказаност; като има предвид, че, от друга страна, частни лица, които се противопоставят на незаконната сеч, са били осъдени от съдилищата, които са изложени на сериозен риск от корупция;

З.  като има предвид, че Мадагаскар е едно от най-изключителните места на земята по отношение на околната среда, но същевременно той е и най-бедната държава в света, която не е засегната от конфликт, като 92% от хората, които живеят с по-малко от 2 щатски долара на ден, и се нарежда на 154-о място от общо 188 в индекса за човешко развитие;

И.  като има предвид, че незаконният трафик на дървен материал и животински видове представлява значителна заплаха за околната среда и биологичното разнообразие на Мадагаскар, както и на екологичните права на неговия народ; като има предвид, че екологичното въздействие, както и липса на прозрачност в управлението на добивната промишленост, често нанасят щети на местните общности и тяхното устойчиво развитие; като има предвид, че се предполага, че мрежите за трафик имат връзки с организираната престъпност, която заплашва на демократичното управление в страната; като има предвид, че според специалния докладчик по правата на човека и околната среда, незаконната сеч и трафика на ценен дървен материал, както и концесиите за минни дейности, са тясно свързани с прояви на насилие срещу местното население;

Й.  като има предвид, че на активистът еколог, Кловис Разафималала, който изобличи незаконния трафик и експлоатация на палисандровото дърво и друга дървесина, е задържан от 16 септември 2016 г. насам по изфабрикувани обвинения в бунт, унищожаване на официални документи и стоки и палеж, въпреки очевидната липса на доказателства; като има предвид, че екологичният активист и защитник на правата на човека г-н Ралева беше арестуван на 27 септември 2017 г. за „използване на фалшива длъжност“, когато поставя под въпрос дейностите на дружество за минен добив на злато, след като последният е бил забранен поради влошаването на състоянието на околната среда; като има предвид, че на 26 октомври 2017 г. г-н Ралева получи условна присъда с продължителност от две години; като има предвид. че Огюстен Сарови, директор на НПО, която води борба с трафика на дървесина от палисандрово дърво, беше принуден да избяга в Европа след като получи смъртни заплахи;

К.  като има предвид, че Фернан Село, радио директор, известен със своите проучвания по чувствителни области, като например незаконния добив на сапфир, е подведен под съдебна отговорност на 6 май 2017 г. за „фалшифициране на документи и използване на подправени документи“; като има предвид, че Reporters Sans Frontières (RSF — „Репортери без граници“) осъди грубото третиране на директора на Радио „Жюпитер“ от органите в региона на основата на неверни твърдения от страна на лица, които са били замесени във водените от него разследвания;

Л.  като има предвид, че арестуването на Клодин Разаймамонджи по инициатива на Бианко (Bureau Indépendant Anti-Corruption — Независимо бюро за борба с корупцията) за присвояване на публични средства в няколко общини се превърна в държавен въпрос, тъй като тя е близък съюзник и съветник на ръководителя на държавния глава, Ери Раджаонаримампианина; като има предвид, че преди задържането ѝ жандармерията отправи искане за призоваване на г-жа Жаклин Рахаримананцоа Сахолиниайна , г-жа Силви Рандрианцара Лина и г-жа Клодин Разаймамонджи за разпит; като има предвид, че в действителност се оказа, че тези три жени са едно и също лице, Клодин Разаймамонджи, която никога не отговори на призовките за разпит;

М.  като има предвид, че „случаят Клодин“ доведе до открит конфликт между правителството и съдебната система, при което министърът на правосъдието лично призова публично за освобождаването на Клодин Разаймамонджи, за да се избегне удължаването на срока на нейното задържане от полицията; като има предвид, че съюзът на магистратите заяви, че е обиден от позицията и прякото участие на правителството в случая, като пледира за разделение на властите и подчерта, че разглежданият случай няма никаква връзка с политиката; като има предвид, че тази година магистратите стачкуваха три пъти в знак на протест срещу многократните опити за сплашване и правителствена намеса в техните дейности и с цел да утвърдят своята независимост;

Н.  като има предвид, че Мадагаскар бива засегнат епидемии на чума всяка година от 1980 г. насам, но последната епидемия, която започна през август 2017 г., беше особено остра и засегна някои големи градове и неендемични области; като има предвид, че има сведения за повече от 1 800 случая на зараза и 127 смъртни случая; като има предвид, че според СЗО необичайното естество и бързото разпространение на епидемията през тази година се дължи на влошаването на системата на здравеопазването, свързано със социално-политическата криза, засегнала страната през последните години; като има предвид, че според СЗО рискът от евентуално по-нататъшно разпространение на епидемията от чума на национално равнище продължава да бъде висок;

О.  като има предвид, че доминиращата роля на обичайното право в страната благоприятства някои вредни традиционни практики, включително уредените, принудителните и ранните бракове; като има предвид, че жените и момичетата продължават да страдат от сексуално или друго физическо насилие, въпреки че процентът на докладване е нисък, а наказателните преследвания – рядкост; като има предвид, че абортът в страната все още е забранен със закон, който датира от 1920 г.; като има предвид, че около десет жени на ден умират при раждане; като има предвид, че забраната на аборта може да бъде причина за нелегални и опасни прекратявания на бременност от лица, които нямат медицински квалификации;

1.  приветства възстановяването на принципите на правовата държава с изборите от октомври и декември 2013 г.; припомня на органите на Мадагаскар, и на първо място и преди всичко на неговия президент, тяхната отговорност да подкрепят и защитават правата на своите граждани в цялата страна, включително предотвратяването на всякакви злоупотреби и престъпления, както и да изпълняват своята мисия да управляват при строго зачитане на принципите на правовата държава; настоятелно ги призовава да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират упражняването на основните свободи на страна на гражданите, включително правото им на изразяване на мнение;

2.  изразява надежда, че предстоящите избори ще се състоят в мирен и спокойно климат, така че те да бъдат демократични и прозрачни; настоява, че конституционния ред и политическа стабилност трябва да бъдат запазени и че единствено диалогът и постигането на консенсус между всички политически участници могат да гарантират навременни и честни избори през 2018 г.; призовава международната общност да предприеме всички възможни стъпки, за да гарантира справедлив и свободен изборен процес на президентските избори през 2018 г.;

3.  изразява своето безпокойство по отношение на широкото разпространение на „правосъдието на тълпата“ и участието на служителите на правоприлагащите органи в случаи на извънсъдебни убийства; призовава за независимо и безпристрастно разследване на изгарянето на пет села в Анцакабари, което да гарантира безопасността на жертвите от всякакви нападения за репресии, в случай че предоставят доказателства по въпроса; призовава властите на Мадагаскар да провеждат систематично безпристрастни разследвания на извънсъдебните екзекуции, да преследват по съдебен път извършителите, както и да гарантират, че семействата на жертвите получават подходящо обезщетение;

4.  призовава органите на Мадагаскар да спазват задълженията си, произтичащи от CITES, включително чрез значително засилване на ефективното прилагане на законите срещу незаконната сеч и трафика;

5.  приветства текущото преразглеждане на кодекса за минното дело и призовава правителството да гарантира, че преразгледаният кодекс ще отговаря на международните изисквания, като например извършването на предварителна оценка и консултация с най-силно засегнатите хора, достъпа до правни средства за защита и свеждане до минимум на вредите за околната среда; призовава правителството да преразгледа разрешенията за минно дело, издадени от преходното правителство и да суспендира разрешителните, които не са в съответствие с декрета за съвместимост на инвестициите с околната среда;

6.  осъжда произволното задържане на журналисти, защитници на правата на човека и на активисти в областта на околната среда въз основа на изфабрикувани обвинения; призовава окончателно да се сложи край на тормоза и заплахите срещу тях, не одобрява мерките, предприети срещу медиите преди последните избори, и призовава за пълното възстановяване на всички индивидуални и колективни свободи; призовава правителството на Мадагаскар за отмяна на ограничителните елементи в кодекса в областта на комуникациите;

7.  призовава правителството на Мадагаскар да остави правосъдието да следва своя обичаен и независим курс в „случая Клодин“ и във всички дела за активна и пасивна корупция; настоява, че политиката следва да не се меси в дейността на съдебната власт и че Бианко трябва да може свободно да провежда своите разследвания относно корупцията; настоява за стриктно спазване на принципа за разделение на властите и подчертава, че независимостта и безпристрастността на съдебната система трябва да бъдат гарантирани при всякакви обстоятелства; изисква от органите на Мадагаскар да удвоят усилията си за борба с корупцията и безнаказаността в страната и да гарантират, че всички случаи на корупция ще бъдат изправени пред правосъдието;

8.  изразява своята загриженост във връзка с разрастването на дейността на чуждестранни проповедници, който принуждават учениците си да приемат екстремистки форми на исляма;

9.  подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да инвестират в предоставяне на подкрепа и закрила на защитниците на правата на човека, тъй като те имат ключова роля в устойчивото развитие, включително чрез спешно отпускане на безвъзмездни средства по линия на извънредния фонд на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за изложени на риск правозащитници;

10.  настоятелно призовава транснационалните дружества да зачитат правата на човека и принципа на дължимата грижа, в съответствие с ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

11.  призовава ЕС да обърне внимание на това да се гарантира, че подготовката за предстоящите президентски избори е приобщаваща, прозрачна и се приема от всички, включително посредством двегодишен пакет от мерки в подкрепа на организацията на изборите;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на Съвета, на Съвета на министрите от АКТБ — ЕС, на правителството на Мадагаскар, на генералния секретар на Обединените нации, на Южноафриканската общност за развитие и на Комисията на Африканския съюз.

(1) ОВ C 212 E от 5.8.2010 г., стр. 111.
(2) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 72.
(3) ОВ С 380 Е, 11.12.2012 г., стр. 129.


Споразумение за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между ЕС и Нова Зеландия (одобрение) ***
PDF 453kWORD 49k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Съюза на Споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Нова Зеландия, от друга страна (15470/2016 – C8-0027/2017 – 2016/0366(NLE))
P8_TA(2017)0446A8-0327/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (15470/2016),

—  като взе предвид проекта на Споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Нова Зеландия, от друга страна (09787/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 37 от Договора за Европейския съюз и съгласно член 207, член 212, параграф 1, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0027/2017),

—  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 16 ноември 2017 г. относно проекта на решение(1),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8-0327/2017),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Нова Зеландия.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0447.


Споразумение за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между ЕС и Нова Зеландия (резолюция)
PDF 485kWORD 56k
Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2017 г. относно проекта за решение на Съвета относно сключването от името на Съюза на Споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Нова Зеландия, от друга страна (15470/2016 – C8-0027/2017 – 2016/0366(NLE)2017/2050(INI))
P8_TA(2017)0447A8-0333/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта за решение на Съвета (15470/2016),

—  като взе предвид проекта на Споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Нова Зеландия, от друга страна(1) (09787/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 37 от Договора за Европейския съюз и съгласно член 207, член 212, параграф 1, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0027/2017),

—  като взе предвид Съвместната декларация за връзки и сътрудничество между Европейския съюз и Нова Зеландия(2), приета в Лисабон през 2007 г.,

—  като взе предвид резолюцията си относно Нова Зеландия от 25 февруари 2016 г. относно започването на преговори за ССТ с Австралия и Нова Зеландия(3),

—  като взе предвид Споразумението между Европейския съюз и Нова Зеландия за създаване на рамка за участието на Нова Зеландия в операциите на Европейския съюз за управление на кризи, подписано през 2012 г.(4),

—  като взе предвид Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Нова Зеландия(5), което влезе в сила през 2009 г.,

—  като взе предвид 22-рото междупарламентарно заседание ЕС – Нова Зеландия, проведено в Брюксел на 23 март 2017 г.,

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 16 ноември 2017 г. относно проекта за решение(6),

—  като взе предвид член 99, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0333/2017),

А.  като има предвид, че Нова Зеландия отдавна е близък партньор на Европейския съюз и неговите държави членки;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз споделя общи ценности и принципи с Нова Зеландия, включително зачитането на демократичните принципи, правата на човека, основните свободи, принципите на правовата държава, в т.ч. международното право, и мира и сигурността;

В.  като има предвид, че Европейският съюз продължава да бъде третият по значение търговски партньор на Нова Зеландия и че двете страни поддържат широк кръг от икономически и търговски интереси;

Г.  като има предвид, че първият посланик (резидент) на ЕС в Нова Зеландия встъпи в длъжност през септември 2016 г., което отбеляза пълното преминаване към самостоятелна делегация на Европейския съюз в Нова Зеландия;

Д.  като има предвид, че Нова Зеландия поддържа добри отношения с редица от най-близките партньори на ЕС, по-специално с Австралия и Съединените щати; в тази връзка отбелязва декларацията от Уелингтън от 2010 г., която създаде рамка за стратегическо партньорство между Нова Зеландия и Съединените щати, както и Споразумението за по-тесни икономически отношения, подписано с Австралия през 1983 г.;

Е.  като има предвид, че Нова Зеландия, член на Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР (КПР), е ценен партньор в областта на развитието и ключов доставчик на помощ от гледна точка на официалната помощ за развитие (ОПР) като процент от БНД, допринасящ за устойчивото развитие и намаляването на бедността в развиващите се страни за постигането на една по-справедлива, по-сигурна и по-просперираща планета;

Ж.  като има предвид, че Нова Зеландия е член на алианса за разузнаване „Пет очи“, заедно със Съединените щати, Обединеното кралство, Канада и Австралия; като има предвид, че други държави – членки на ЕС (Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Белгия, Швеция, Дания и Испания) участват в по-необвързващото споразумение, известно като „Четиринадесет очи“;

З.  като има предвид, че Нова Зеландия поставя специален акцент върху развитието на връзките в азиатско-тихоокеанския регион, особено с Китай, Югоизточна Азия и Япония, и допринася за стабилността в региона на Югоизточна Азия и югозападната част на Тихия океан;

И.  като има предвид, че един интегриран азиатско-тихоокеански регион, в който Нова Зеландия играе важна роля, допринася за основана на ценности и правила система в световен мащаб и по този начин за собствената сигурност на Съюза;

Й.  като има предвид, че Нова Зеландия е сред учредителите на Форума на тихоокеанските острови и поддържа стратегическо партньорство с АСЕАН;

К.  като има предвид, че Нова Зеландия е сключила двустранни споразумения за свободна търговия с Австралия, Сингапур, Тайланд, Китай, Хонконг, Тайван, Малайзия и Южна Корея, както и многостранните търговски споразумения Транстихоокеанско споразумение за стратегическо икономическо партньорство със Сингапур, Чили и Бруней, Споразумението за свободна търговия между АСЕАН, Австралия и Нова Зеландия и Споразумението за свободна търговия между Нова Зеландия и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ); като има предвид, че Китай и Нова Зеландия се стремят да разширят обхвата на своите търговски споразумения;

Л.  като има предвид, че Нова Зеландия е също така страна по споразумението за Транстихоокеанското партньорство и го е ратифицирала, както и че е активна страна в преговорите за Всеобхватното регионално икономическо партньорство (ВРИП);

М.  като има предвид, че Нова Зеландия беше непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) с мандат две години (от 2015 г. до 2016 г.), като през този период, със силна лидерска роля и визия, два пъти беше председател на СС на ООН;

Н.  като има предвид, че Нова Зеландия е дългогодишен член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на Международния валутен фонд (МВФ), на Световната банка и на Азиатската банка за развитие (АБР) и е член на новосъздадената Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) със седалище в Шанхай;

О.  като има предвид, че Нова Зеландия направи принос към мироопазващи операции на ООН, включително в Босна, Косово, Сиера Леоне и Афганистан; като има предвид, че в Афганистан тя ръководеше възстановителен екип в провинция Бамян, както и мисии за обучение, за да подпомогне развитието на афганистанската национална армия, като освен това участваше в мисията на EUPOL до 2012 г., за да съдейства за възстановяване на реда и законността;

П.  като има предвид, че считано от 2015 г. Нова Зеландия осъществява в Ирак мисия за обучение без бойни действия, чиято цел е обучение на служителите на иракските сили за сигурност, като част от борбата с ИДИЛ/Даиш;

Р.  като има предвид, че Нова Зеландия е първата държава в света, приела през 1893 г. всеобщо избирателно право;

С.  като има предвид, че Нова Зеландия е привърженик на екологичното производство, по-специално на храни, и насърчава всеобхватните глобални споразумения в областта на климата съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, изпълнението на Парижкото споразумение на СOP21, както и ефективни действия за смекчаване на последиците от изменението на климата, които да бъдат предприети от всички развити държави и от развиващите се страни със съществен дял в емисиите, включително като става първата държава, създала национална схема за търговия с емисии;

Т.  като има предвид, че Нова Зеландия и Европейският съюз си сътрудничат в насърчаването на устойчивото развитие, устойчивостта и смекчаването на последиците от изменението на климата в азиатско-тихоокеанския регион, в частност като поощряват системното използване на енергия от възобновяеми източници;

У.  като има предвид, че Европейският съюз и Нова Зеландия работят заедно за насърчаване на устойчивото развитие и за смекчаване на последиците от изменението на климата в Тихоокеанския регион, с особен акцент върху ролята на възобновяемите енергийни източници;

Ф.  като има предвид, че Нова Зеландия участва в Международния фонд за Ирландия, организация, която работи за подпомагане на икономическия и социален напредък и за насърчаване и улесняване на диалога и помирението между общностите;

1.  приветства сключването на Споразумението за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството (СПВОС), което ще осигури ориентирана към бъдещето политическа рамка, в която отношенията и сътрудничеството между ЕС и Нова Зеландия в областта на устойчивото развитие и по широк кръг от въпроси ще се развият в още по-голяма степен през идните години, за да отговорят на новите амбиции и стремежи;

2.  подкрепя започването на преговорите за споразумение за свободна търговия между ЕС и Нова Зеландия, които трябва да се проведат в дух на реципрочност и взаимна изгода, като се отчита чувствителността на някои селскостопански и други продукти; подчертава, че това е важно за укрепване на политическия диалог и за подобряване на сътрудничеството в областта на икономическия растеж, създаването на работни места, търговията и инвестициите;

3.  оценява жеста на министър-председателя Бил Инглиш, с който той подчерта и потвърди ангажимента за поддържане на специални отношения с Европа, като направи първото си официално посещение в чужбина в Европейския съюз, Европейския парламент, Лондон и Берлин през януари 2017 г., само един месец след назначаването си на длъжността министър-председател;

4.  признава тесните двустранни отношения в исторически план между Нова Зеландия и държавите – членки на ЕС, включително културните, икономическите и междуличностните връзки;

5.  подчертава сътрудничеството на Европейския съюз с Нова Зеландия по въпросите на мира, сигурността, регионалната стабилност в азиатско-тихоокеанския регион, селското стопанство, устойчивото развитие, рибарството и морското дело, транспорта, хуманитарната помощ, санитарните мерки, енергетиката, околната среда и изменението на климата;

6.  подчертава сътрудничеството на Европейския съюз с Нова Зеландия за укрепване на управлението на околната среда и океаните, което е необходимо, за да се постигне целта за опазване и устойчиво използване на ресурсите;

7.  отбелязва пътната карта за научно и технологично сътрудничество между ЕС и Нова Зеландия в областта на научните изследвания и иновациите; насърчава допълнителни инвестиции и нови възможности в научното, академичното и технологичното сътрудничество;

8.  приветства членовете от СПВОС относно сътрудничеството в борбата с тероризма, по-специално ангажиментите за обмен на информация за терористични групировки и мрежи и обмен на мнения относно предотвратяването, противодействието и борбата с тероризма и неговата пропаганда, радикализацията и престъпленията в кибернетичното пространство, като същевременно се гарантира защитата на правата на човека и се зачитат принципите на правовата държава;

9.  изтъква участието на Нова Зеландия в операции на ЕС по управление на кризи за насърчаване на мира и сигурността в международен план, както и нейния принос към операциите за борба с пиратството EUNAVFOR Atalanta край Африканския рог, към EUPOL Афганистан и към EUFOR Althea в Босна и Херцеговина;

10.  приветства дългогодишния ангажимент на Нова Зеландия в международната коалиция срещу тероризма; припомня, че Нова Зеландия може да играе значима роля в борбата с международния тероризъм в азиатско-тихоокеанския регион; отбелязва със задоволство, че страната вече предоставя подкрепа за правителства и НПО в държави от Югоизточна Азия срещу насилническия екстремизъм и радикализацията;

11.  признава ролята на Нова Зеландия в съвместната подкрепа в края на 2016 г. за резолюциите на СС на ООН относно Сирия и мирния процес в Близкия изток, докато страната беше член на СС на ООН;

12.  приветства дългогодишния ангажимент на Нова Зеландия по отношение на Международния наказателен съд (МНС) и приветства усилията й в полза на (и конструктивния й принос към) развитието и ефективността на МНС като средство за укрепване на мира и на правосъдието в международен план;

13.  приветства ратифицирането от страна на Нова Зеландия на споразумението за климата на COP21 и отбелязва като положителен факт, че повече от 80% от електроенергията в страната произхожда от възобновяеми енергийни източници;

14.  отбелязва енергийното партньорство между ЕС и Нова Зеландия в Тихоокеанския регион; призовава и двете страни да засилят сътрудничеството в областта на устойчивата енергия в съответствие с инициативата на ООН „Устойчива енергия за всички“;

15.  признава приноса на Нова Зеландия към защитата, опазването и устойчивото използване на морските ресурси, както и към морските изследвания;

16.  счита, че Нова Зеландия е важен партньор в сътрудничеството в областта на околната среда (и в опазването на околната среда) в региона на Тихия океан и в Антарктика;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Нова Зеландия.

(1) OВ L 321, 29.11.2016 г., стр. 3.
(2) OВ C 32, 6.2.2008 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0064.
(4) ОВ L 160, 21.6.2012 г., стр. 2.
(5) ОВ L 171, 1.7.2009 г., стр. 28.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0446.


Стратегията ЕС — Африка: стимул за развитието
PDF 631kWORD 70k
Резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2017 г. относно стратегията ЕС — Африка: стимул за развитието (2017/2083(INI))
P8_TA(2017)0448A8-0334/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз „Обща визия, общи действия: по-силна Европа“, представена на Европейския съвет на заседанието му на 28 и 29 юни 2016 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление от 7 юни 2017 г. на Парламента, на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, и на Комисията относно новия Европейски консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“,

—  като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР),

—  като взе предвид принципите за отговорно инвестиране в селскостопанските и продоволствените системи, разработени в рамките на Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS-RAI) с цел да се допринесе за постигането на ЦУР 1 и 2,

—  като взе предвид Програмата за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие от 2015 г.,

—  като взе предвид Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г.,

—  като взе предвид срещата на високо равнище за действия във връзка с Африка, която се проведе на 16 ноември 2016 г. и която консолидира африканското измерение на COP 22,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2016 г. относно плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна (COM(2016)0087),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.(1) („Споразумението от Котону“), и преразглежданията му от 2005 и 2010 г.,

—  като взе предвид съвместната стратегия Африка – ЕС (JAES), приета от африканските и европейските държавни и правителствени ръководители на срещата на високо равнище в Лисабон на 9 декември 2007 г., както и двата плана за действие, приети в Акра през октомври 2007 г. (за периода 2008 – 2010 г.) и в Триполи през ноември 2010 г. (за периода 2011 – 2013 г.),

—  като взе предвид заключенията от четвъртата среща на високо равнище между ЕС и Африка, която се проведе в Брюксел на 2 и 3 април 2014 г., пътната карта за формата на срещите (формат от Кайро) и областите на сътрудничество между двата континента за периода 2014 – 2017 г., както и декларацията на ЕС и Африка относно миграцията и мобилността,

—  като взе предвид Програма 2063 на Африканския съюз (АС), приета през май 2014 г.,

—  като взе предвид доклада относно проектопрепоръките за институционалната реформа на Африканския съюз, изготвен от Н.Пр. Пол Кагаме и озаглавен „Императивът за укрепване на нашия съюз“,

—  като взе предвид третия междуконтинентален форум на гражданското общество, който се проведе в Тунис от 11 до 13 юли 2017 г. и който призова за по-голямо участие на организациите на гражданското общество и за това лицата от гражданското общество да бъдат поставени в центъра на стратегията ЕС – Африка,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета от 26 септември 2017 г. за създаване на Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), гаранция от ЕФУР и Гаранционен фонд на ЕФУР(2),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 5 юли 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (COM(2016)0447),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Подновено партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн“ (JOIN(2016)0052),

—  като взе предвид различните съобщения на Комисията относно отношенията между ЕС и Африка, и по-специално съобщението от 27 юни 2007 г., озаглавено „От Кайро до Лисабон – Стратегическото партньорство между ЕС и Африка“ (COM(2007)0357), съобщението от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Една година след Лисабон: партньорството Африка — ЕС в действие“ (COM(2008)0617), както и съобщението от 10 ноември 2010 г. относно консолидирането на отношенията между ЕС и Африка: 1,5 милиарда души, 80 държави, два континента, едно бъдеще (COM(2010)0634),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и до Съвета от 4 май 2017 г., озаглавено „За нов тласък на партньорството Африка – ЕС“ (JOIN(2017)0017), и заключенията на Съвета по този въпрос от 19 юни 2017 г.,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно отношенията между Съюза и Африка и държавите от АКТБ, и по-специално резолюцията от 4 октомври 2016 г. относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно доклада за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(6),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник зa дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи, комисията по международна търговия и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0334/2017),

А.  като има предвид, че връзките, които Европейският съюз поддържа с африканските държави, имат исторически характер и че съдбите им са тясно свързани; като има предвид, че ЕС е основният партньор на Африка в областта на икономиката и търговията, както и в областта на развитието, хуманитарната помощ и сигурността;

Б.  като има предвид, че е необходимо да се осигури нова визия за партньорството Африка – ЕС, която отразява развоя на политическата, икономическата, екологичната и социалната обстановка и на двата континента; като има предвид, че е необходимо адаптиране към новите участници на международната сцена, включително Китай, и преминаване към засилено, модернизирано и по-политическо партньорство, с акцент върху отстояването на нашите основни общи интереси;

В.  като има предвид, че отношенията между ЕС и Африка трябва да се основават на принципите на взаимен интерес и разбирателство, както и на споделянето на общи ценности в рамките на реципрочно партньорство;

Г.  като има предвид, че отношенията между ЕС и африканския континент се основават на различни правни инструменти и политически стратегии и че е необходимо да се засилят полезните взаимодействия и съгласуваността между тях, за да стане партньорството по-ефективно и устойчиво;

Д.  като има предвид, че Споразумението от Котону, сключено между 79 държави от АКТБ, 48 от които се намират на юг от Сахара, и ЕС, е основното партньорство между ЕС и Африка; като има предвид, че ЕС също така е установил отношения с африкански държави, които не са страни по Споразумението от Котону; като има предвид, че партньорството между ЕС и АКТБ беше установено в момент, когато държавите от АКТБ все още не бяха сформирали свои настоящи регионални или континентални структури за сътрудничество; като има предвид, че вследствие на създаването на АС през 2003 г. и приемането на съвместната стратегия Африка – ЕС през 2007 г. е наложително да се рационализират различните политически рамки между ЕС и Африка; като има предвид, че целта „Африка да се третира като едно цяло“ е ясно заявена в преамбюла на съвместната стратегия Африка – ЕС;

Е.  като има предвид, че ЕС поддържа с африканските държави политически и институционален диалог, който се осъществява чрез срещите на високо равнище между ЕС и Африка, междуправителствената организация „Съюз за Средиземноморието“ и органите за сътрудничество между АКТБ и ЕС, включително на парламентарно равнище чрез Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС, делегацията на ЕС в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието и с Панафриканския парламент;

Ж.  като има предвид, че 11-ият Европейски фонд за развитие (ЕФР) разполага с бюджет в размер на 30,5 милиарда евро, от които 900 милиона евро са запазени за Механизма за подкрепа на мира в Африка, и като има предвид, че 1,4 милиарда евро от ЕФР ще се използват за Доверителния фонд на ЕС за Африка; като има предвид, че повече от 5 милиарда евро са били изразходвани за нуждите на африканските държави в рамките на Европейския инструмент за съседство (ЕИС), и като има предвид, че 845 милиона евро са били разпределени за Панафриканската програма по линия на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) за изпълнението на съвместната стратегия Африка — ЕС;

З.  като има предвид, че следващата среща на високо равнище АС — ЕС, която ще се проведе в Абиджан на 29 и 30 ноември 2017 г. на тема „Инвестиране в младежта“, представлява възможност за създаване, поддържане и развитие на икономически условия на истинско равенство между партньорите, които желаят да защитят основни общи интереси;

И.  като има предвид, че новата стратегия Африка — ЕС следва да бъде включена в бъдещото споразумение — наследник на Споразумението от Котону;

Й.  като има предвид, че ЕС е дългогодишен партньор и основен гарант за сигурността на африканския континент, което е въпрос от първостепенно значение; като има предвид, че сигурността и устойчивият растеж на европейския континент зависят силно и непосредствено от стабилността и развитието на африканския континент и обратно;

К.  като има предвид, че постоянната подкрепа за ефективното въвеждане на Африканската архитектура за мир и сигурност и ангажираността на ЕС, АС и други международни участници в Африка са от основно значение за развитието и стабилността на африканския континент;

Л.  като има предвид, че миграцията е широко застъпена в Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС и е приоритетна тема във външните отношения на ЕС, включително в отношенията му с Африка; като има предвид, че Африка и Европа имат споделен интерес и отговорност, когато става въпрос за миграцията и мобилността, в това число и в борбата срещу трафика и незаконното превеждане на хора през граница, и като има предвид, че управлението на миграцията изисква глобални решения, основаващи се на солидарността, споделянето на отговорността, зачитането на правата на мигрантите и международното право, както и ефективното използване на инструментите за сътрудничество за развитие;

М.  като има предвид, че повече от 218 милиона души живеят в крайна бедност в Африка; като има предвид, че делът на хората, живеещи в крайна бедност в Африка на юг от Сахара, е спаднал от 56% през 1990 г. на 43% през 2012 г.; като има предвид, че 33 от 47-те най-слабо развити страни се намират на африканския континент, което прави партньорството между ЕС и Африка крайно необходим инструмент за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и постигането на целите за устойчиво развитие, и по-специално премахването на бедността;

Н.  като има предвид, че в Африка има потребност от инфраструктура, чиято стойност се оценява на 75 милиарда евро годишно, че обемът на потребителския пазар се очаква да достигне 1 000 милиарда щатски долара през 2020 г., че преките чуждестранни инвестиции нарастват постоянно и се очаква да достигнат 144 милиарда щатски долара през 2020 г., и че населението понастоящем е 1 милиард души;

О.  като има предвид, че Африка все още изнася главно непреработени продукти и че голяма част от този износ се ползва от режим на търговски преференции; като има предвид, че свободният достъп до пазара за повечето африкански продукти повишава капацитета на африканските държави и засилва тяхната конкурентоспособност и участие на глобалните пазари, когато това е придружено, наред с другото, от политики, насочени към трайна и устойчива индустриализация и продуктивност на селските райони като ключови възможности за развитие;

П.  като има предвид, че демографските тенденции ще трябва да бъдат взети под внимание, като се има предвид, че според някои прогнози до 2050 г. Африка би могла да има население от 2,5 милиарда души, като повечето от тях са млади хора, докато Европа се очаква да има значително по-възрастно население; като има предвид, че поради това е изключително важно да се създадат милиони работни места и да се спомогне и подкрепи овластяването на жените и младите хора, по-специално чрез образование, достъп до здравеопазване и обучение на африканския континент;

Засилване на политическия диалог между ЕС и Африка: предпоставка за обновено стратегическо партньорство

1.  отбелязва новото съобщение, озаглавено „Нов тласък за партньорството Африка — ЕС“, което цели да даде нов тласък на партньорството между Африка и ЕС с цел да го засили и задълбочи, като го насочи към благоденствието и стабилността на двата континента в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на ЦУР, новия Европейски консенсус за развитие, който служи като набор от насоки за европейската политика за развитие, Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС и Програма 2063;

2.  припомня, че Африка е ключов стратегически партньор за ЕС, и счита, че е изключително важно да се засилят отношенията между ЕС и АС посредством преразгледан и разширен диалог, който включва принципите на прозрачност и добро управление с цел да се създаде взаимноизгодно положение, и равно и устойчиво сътрудничество в отговор на общите предизвикателства и осигуряване на общи ползи, като същевременно се гарантира принципът на ангажираност и като се вземат предвид специфичните обстоятелства и степента на развитие на всяка държава партньор;

3.  приканва бъдещото партньорство да се съсредоточи върху определените от АС и ЕС приоритетни области, като например:

   икономическо развитие (чрез търговия, споразумения за икономическо партньорство (СИП), засилена регионална интеграция, икономическа диверсификация, устойчива индустриализация и създаване на качествени работни места),
   добро управление, включително права на човека,
   човешко развитие чрез обществени услуги, които задоволяват основни потребности, като например образование, здравеопазване, достъп до вода и канализация, равенство между половете, наука, технологии и иновации,
   сигурност и борба с тероризма,
   миграция и мобилност,
   околна среда, включително изменение на климата;

4.  припомня, че бюджетната подкрепа е най-добрият начин за поемане на отговорност, като предоставя на правителствата средствата да определят своите нужди и приоритети; припомня, че общата или специфичната за сектора бюджетна подкрепа позволява да се подпомогнат политиките за развитие и гарантира максимално усвояване;

5.  приветства факта, че основната тема на петата среща на високо равнище АС — ЕС, която ще се проведе в Кот д’Ивоар през ноември 2017 г., е младежта, като се има предвид нейното значение за бъдещето на двата континента;

6.  припомня значението и ефективността на сътрудничеството между АКТБ и ЕС и постигнатите резултати в областта на развитието; подчертава, че тази правно обвързваща рамка трябва да се запази след 2020 г.; подчертава необходимостта да се засили това сътрудничество, като същевременно се развива неговото регионално измерение, включително посредством засилено сътрудничество с АС, регионалните икономически общности и други регионални организации; призовава за по-стратегически, прагматичен, всеобхватен и структуриран подход към политическия диалог в рамките на преговорите по споразумението — наследник на Споразумението от Котону;

7.  призовава за засилване на парламентарното измерение на отношенията между АКТБ и ЕС; подчертава, че Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС е уникална платформа за взаимодействие и играе ключова роля за укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

8.  подчертава, че прегледът на европейската политика за съседство (ЕПС) предоставя възможности за подобряване на координацията на политиката на съседство и политиката по отношение на други африкански държави чрез създаването на по-широки рамки на сътрудничество по регионални въпроси, като сигурността, енергетиката и дори миграцията;

9.  отново подчертава, че в рамките на партньорството между Африка и ЕС е необходимо да се възприеме координиран подход между самите държави – членки на ЕС, и между ЕС и неговите държави членки, както е предвидено в член 210 от ДФЕС; припомня също така, че зачитането на принципа на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие е необходим в европейските и африканските политики и инициативи с оглед на постигането на ЦУР;

10.  призовава за това принципът на съгласуваност на политиките за развитие да бъде включен в пълна степен в търговските отношения на ЕС с Африка, което предполага включването на изпълними клаузи относно търговията и устойчивото развитие във всички търговски споразумения на ЕС с африканските държави, в съответствие с ангажимента, поет от Комисията в стратегията „Търговия за всички“;

11.  отново подчертава, че е важно държавите членки да изпълнят своя ангажимент да отделят 0,7% от своя БВП за официална помощ за развитие с цел укрепване на сътрудничеството с Африка;

12.  споделя изразената воля за задълбочаване на коалициите между ЕС и Африка по въпросите на глобалното управление; в този контекст подчертава необходимостта от засилване на диалога с АС и важността да се гарантира финансовата му автономност, в съответствие с решението от Кигали относно финансирането, посредством намаляване на зависимостта му от външно финансиране; отбелязва предложенията, представени в изготвения от Пол Кагаме доклад, който цели да укрепи АС с цел да се даде тласък на процеса на политическа интеграция в Африка;

13.  подчертава ролята, която играе гражданското общество, включително НПО, религиозните организации, младежките организации и организациите за защита на правата на жените, частният сектор, синдикалните организации, парламентарните асамблеи, местните органи и диаспората, всеки от които е със собствени специфични характеристики, в укрепването на политическия диалог между ЕС и Африка, за да се осигури ориентирано към хората партньорство;

14.  подчертава необходимостта от засилване на участието на гражданското общество в партньорството между Африка и ЕС посредством насърчаване на укрепването на неговия капацитет, по-специално чрез трансфер на експертен опит и гарантиране на участието му в разработването и осъществяването на съответните реформи и политики; счита, че участието на организациите на гражданското общество (ОГО) е от съществено значение за публичната отчетност; подкрепя различните платформи, създадени с цел гражданското общество да се превърне в ключов участник в партньорството, и по-специално съвместния годишен форум, който има за цел изпълнението на пътната карта ЕС — Африка; при все това изразява съжаление относно факта, че съвместният годишен форум никога не е бил проведен, и призовава ЕС и АС да въведат незабавно необходимите финансови и политически средства, за да се гарантира пълноценното участие на всички заинтересовани страни в партньорството, включително в рамките на петата среща на високо равнище АС — ЕС;

Изграждане на по-устойчиви държави и общества в полза на всички хора, и особено младежите, с цел постигане на ЦУР

15.  счита, че устойчивостта, в нейните пет измерения, трябва да се превърне в основна ос на новата стратегия ЕС — Африка;

Политическа устойчивост

16.  подчертава необходимостта от насърчаване на доброто управление, демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека, но също така и борбата с корупцията и на двата континента, тъй като това са елементи, които са неразривно свързани с устойчивото развитие;

17.  ето защо призовава за откровен и приобщаващ диалог, който се основава на взаимно уважение и който да превърне тези ценности и принципи в основна ос на сътрудничеството, по-конкретно чрез разширяване на обвързването на помощта за развитие със стриктното им спазване;

18.  подчертава, че справянето с по-голяма решителност със свързаните с управлението предизвикателства и на двата континента е от първостепенно значение за изграждането на по-справедливи, по-стабилни и по-сигурни общества; подчертава, че е необходимо да продължат да се защитават и насърчават правата на човека и управлението въз основа на съществуващите международни правни инструменти, закони, принципи и механизми, включително тези на африканските регионални органи на управление, като например Африканската харта за правата на човека и народите и протоколите към нея, Африканската харта за демокрация, избори и управление, Африканската комисия по правата на човека и народите и Африканския съд по правата на човека и народите, с цел засилване на ангажираността;

19.  припомня значението на ролята на Международния наказателен съд в борбата с безнаказаността и отстояването на ценности като мира, сигурността, равенството, справедливостта, правосъдието и обезщетяването, за което Съдът служи като средство; призовава Европейския съюз и африканските държави да продължат да подкрепят Римския статут на Международния наказателен съд; настоятелно призовава всички страни, подписали Римския статут, да го ратифицират възможно най-скоро;

20.  подкрепя организирането на съвместна конференция на високо равнище на АС и ЕС относно изборните процеси, демокрацията и управлението в Африка и Европа и настоява Европейският парламент, Панафриканският парламент, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС и Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието да бъдат ангажирани в пълна степен в нея; призовава за укрепване на връзките между различните асамблеи с цел насърчаване на полезните взаимодействия и съгласуваността на съвместните мерки;

Устойчивост по отношение на сигурността

21.  припомня тясната взаимовръзка между сигурността и развитието; изтъква необходимостта от по-добро интегриране на свързаните със сигурността съображения и целите на развитието с цел решаване на специфичните проблеми на нестабилните държави и насърчаване на развитието на по-устойчиви държави и общества; отбелязва, че това следва да се направи чрез конкретни инструменти и допълнително финансиране;

22.  призовава за засилване на сътрудничеството между ЕС и Африка в областта на сигурността и правосъдието по отношение на международната правна рамка с цел възприемане на цялостен подход към разрешаването на проблемите и по-ефективна борба с организираната престъпност, трафика и незаконното превеждане на хора през граница, особено по отношение на децата, и тероризма; счита, че действията на ЕС следва да бъдат в съответствие с приетите от африканските държави стратегии, и по-конкретно формулираните в Програма 2063 стратегии по отношение на мира и сигурността;

23.  подчертава необходимостта от сътрудничество между ЕС, АС, регионалните организации и други съответни политически участници в Африка в областта на сигурността с цел повишаване на капацитета на развиващите се страни, реформиране на техния сектор на сигурността и подпомагане на дейности в областта на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бивши бойци;

24.  припомня, че тероризмът е глобална заплаха, която засяга регионалния мир и стабилност, устойчивото развитие и вътрешната сигурност, за която трябва да се намери решение с координираните усилия на националните правителства, регионалните и международните организации и европейските агенции; призовава за засилено сътрудничество в рамките на съвместната стратегия ЕС — Африка с цел предотвратяване на безнаказаността, утвърждаване на принципите на правовата държава и разширяване на капацитета на полицията и съдебната система, за да се улесни обменът на информация и най-добри практики, и с цел предотвратяване, противодействие и борба, както и наказателно преследване на финансирането на тероризма; отбелязва, че стратегията за борба с тероризма следва да включва също така мерки за насърчаване на междурелигиозния диалог и предотвратяване на радикализацията в Африка и Европа, особено сред младите хора, която води до насилнически екстремизъм;

25.  отново изтъква значението на различните мисии и операции на ЕС, които са разположени в Африка; приветства създаването на обединените сили на държавите от Г-5 Сахел; призовава за засилване на действията за европейски мир и сигурност в сътрудничество с африканските и международните партньори и за подкрепа за пълното привеждане в действие на Африканската архитектура за мир и сигурност (APSA); призовава за първоначален принос от страна на ЕС към фонда за мир на АС за дейности по компонента „медиация и дипломация“;

Устойчивост по отношение на околната среда

26.  припомня, че Африка е особено уязвима към последиците от изменението на климата; счита, че е изключително важно ЕС да разработи стратегически подход за изграждане на устойчивост по отношение на изменението на климата и за подкрепа на африканските държави, и в частност най-слабо развитите страни, в усилията им за намаляване на емисиите на парникови газове и адаптиране; подчертава значението на изменението на климата като умножаващ риска фактор за конфликти, суша, глад и миграция, пример за което е неотдавнашният масов глад в Южен Судан, Нигерия и Сомалия; в този контекст припомня, че е наложително да се насърчи и спази ангажиментът, поет в Париж през 2015 г., за отпускане на 100 милиарда щатски долара до 2020 г. за развиващите се страни; призовава за създаването на нови видове сътрудничество между ЕС и Африка с цел намаляване на пречките пред финансирането и трансфера на технологии;

27.  подчертава, че Африка разполага с богата и разнообразна естествена среда; призовава защитата на биологичното разнообразие да бъде поставено в центъра на политическата програма на АС и ЕС; призовава стратегията ЕС — Африка да действа съвместно с приоритетите на плана за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна и да защити природното наследство и, в частност, природните паркове;

28.  насърчава увеличаването на инвестициите в областта на енергията от възобновяеми източници и кръговата икономика, за да се стимулират допълнително действията, които допринасят за опазването на околната среда и създават работни места; припомня, че осигуряването на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички е от решаващо значение за задоволяването на основните човешки потребности, от съществено значение е за почти всички видове икономическа дейност и е ключов двигател на развитието; призовава за продължаване на подкрепата от страна на ЕС за Инициативата за възобновяеми източници на енергия в Африка и приветства предложението на Комисията да стартира ново партньорство между ЕС и Африка за научни изследвания и иновации в областта на изменението на климата и устойчивата енергетика;

29.  призовава партньорството между Африка и ЕС да се съсредоточи върху селското стопанство и продоволствената сигурност в дългосрочен план и да насърчава взаимодействията между мерките в областта на продоволствената сигурност и изменението на климата; в този контекст настоятелно призовава ЕС да увеличи помощта си за устойчивото селско стопанство, агролесовъдството и агроекологичните практики, които са съобразени с традиционното използване на земята и гарантират достъпа до земя, вода и семена „с отворен код“; освен това призовава ЕС да подкрепи малките производители, земеделските стопани и скотовъдците при постигането на продоволствена сигурност чрез изграждането и инвестирането в инфраструктура в съответствие с принципите за отговорно инвестиране в селскостопанските и продоволствените системи на Комитета по световната продоволствена сигурност и да подкрепи създаването на кооперации; подчертава също така капацитета и опита, който организациите на гражданското общество натрупаха на общностно равнище по отношение на устойчивото селско стопанство;

30.  приветства инициативите на ЕС, изискващи по-добро управление и по-прозрачна търговия с природни ресурси; счита, че устойчивото управление и търговията с природни ресурси, като например минерали, дървен материал и екземпляри от дивата флора и фауна, би позволило на богатите на ресурси държави и тяхното население да извлекат по-голяма полза от тях; припомня, че в рамките на законодателството на ЕС относно полезните изкопаеми от зони на конфликти е необходимо да се въведат придружаващи мерки съгласно интегриран подход, който насърчава прилагането на международни стандарти за надлежна проверка, както е определено в Насоките на ОИСР; призовава за изготвянето на обща харта на ЕС и Африка относно устойчивото управление на природните ресурси;

Икономическа устойчивост

31.  счита, че стабилната регулаторна и институционална среда и здравата икономика са основни елементи за гарантиране на конкурентоспособността, инвестициите, създаването на работни места, по-високия жизнен стандарт и устойчивия растеж; в този контекст подчертава необходимостта от подобряване на онлайн достъпа до информация, свързана с корпоративното право; припомня, че икономическият растеж без безпристрастна държава не гарантира систематично социално развитие или напредък, и настоява, че е необходимо да се гарантира преразпределението на богатството, да се осигури предоставянето на услуги за гражданите и да се подобрят равните възможности;

32.  призовава за засилено сътрудничество между европейския и африканския частен сектор и за концентриране на инвестициите, по-специално чрез публично-частни партньорства, въз основа на строг етичен кодекс и на принципите на социалната отговорност, в ключови сектори като:

   устойчивата енергия, включително достъпа до електричество за всички,
   основната инфраструктура, по-специално в транспортния сектор, включително морския транспорт,
   устойчивото използване на природните ресурси,
   устойчивото селско стопанство;
   „синята икономика“, включително морското корабоплаване,
   изследванията, науката, технологиите и иновациите, както около теми от общ интерес, така и около теми, които засягат в особена степен един от континентите, като например свързаните с бедността и пренебрегваните заболявания,
   цифровизацията като ключов фактор за гарантирането на развитието на африканската икономика, но също така и за свързването на хората;

33.  подчертава факта, че регионалната интеграция е двигател за икономическото развитие и е необходимост в глобализирания свят; призовава за подкрепа на сътрудничеството по оста юг-юг, което отразява постепенната трансформация на африканския континент; подкрепя създаването на континентална зона за свободна търговия в Африка, както и целта за увеличаване на търговията в рамките на Африка до 50% до 2050 г.; припомня също така перспективите за развитие, предлагани от споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и търговските споразумения между ЕС и африканските държави, които дават възможност за насърчаване на устойчивото развитие, правата на човека и справедливата и етична търговия; подчертава, че е необходимо да се предвидят способстващи развитието правила за произход, ефективни предпазни клаузи, графици за асиметрична либерализация, защита на зараждащите се промишлени отрасли, както и опростяване и прозрачност на митническите процедури; припомня, че СИП целят да помогнат на държавите от АКТБ да разширят пазарите си, да насърчат търговията със стоки и да стимулират инвестициите и че те очакват бавно, постепенно и асиметрично отваряне на търговията със стоки между ЕС и държавите от АКТБ;

34.  призовава за прозрачност на търговските споразумения и за пълноценното участие на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество в съответните държави, посредством официални консултации в бъдещите преговори и при изпълнението на споразуменията, по които понастоящем се водят преговори;

35.  призовава ЕС и неговите държави членки да координират по-добре своите програми за помощ за търговията и да стимулират полезните взаимодействия със своите инвестиционни политики за Африка; призовава също така за увеличение на финансовите им ангажименти за помощ за търговията, както и за техническа помощ и инициативи за изграждане на капацитет, които са от съществено значение за африканските държави, в частност в най-слабо развитите страни;

36.  счита, че частният сектор, от микропредприятията до малките и средните предприятия (МСП), кооперациите и многонационалните предприятия, играе решаваща роля в създаването на работни места и в процеса на развитие, както и че спомага за неговото финансиране; подчертава специфичната роля на МСП и малките семейни предприятия и призовава за подкрепа на индивидуалната инициатива; приветства в тази връзка създаването на Европейския фонд за устойчиво развитие, който следва да се стреми да подкрепя частния сектор в африканските държави, и особено местния бизнес и МСП в нестабилни държави, и по този начин да насърчи инвестициите и създаването на устойчиви работни места, по-специално за жените и младите хора;

37.  припомня задълженията, които частният сектор трябва да изпълни съгласно насоките на ООН и ОИСР, и отново отправя призив към държавите – членки на ЕС и АС, да участват конструктивно в междуправителствената работна група на ООН относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека с цел изготвянето на обвързващ международен договор въз основа на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека относно начина, по който предприятията спазват задълженията в областта на правата на човека и задълженията по отношение на социалните, трудовите и екологичните стандарти;

38.  подчертава необходимостта от създаване на достойни работни места и обвързването им с инвестициите, което следва да се осъществи в рамките на партньорството между Африка и ЕС; призовава за спазването на стандартите на МОТ в това отношение; подчертава значението на взаимодействието между социалните, икономическите и институционалните субекти и призовава за засилване на ролята на социалните партньори посредством увеличаване на ефективността на социалния диалог на всички съответни нива, което благоприятства колективното договаряне;

39.  изразява съжаление относно факта, че всяка година около 50 милиарда щатски долара изтичат от Африка под формата на незаконни финансови потоци, което надвишава общия годишен размер на официалната помощ за развитие (ОПР) и подкопава усилията в областта на вътрешното мобилизиране на приходи; поради това призовава двете страни:

   да създадат ефективни инструменти за борба с данъчните измами, укриването на данъци и корупцията, включително публична прозрачност относно крайните действителни собственици на правни образувания, тръстове и подобни договорености,
   да популяризират подкрепените от ООН принципи за отговорно инвестиране,
   да подкрепят инициативи за повишаване на ефикасността и прозрачността на системите за управление на публичните финанси;

40.  освен това призовава държавите членки да прилагат ефективно Ръководните принципи на ООН за външния дълг и правата на човека, както и Принципите на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) за насърчаване на отговорно отпускане и вземане на държавни заеми; приветства работата на ООН за изработване на международен механизъм за преструктуриране на държавния дълг;

41.  призовава за по-голямо финансово приобщаване в Африка, в т.ч. на жените, посредством развитието на електронното банкиране с цел борба срещу поляризацията на африканското общество; припомня, че паричните преводи представляват по-голям поток от парични средства за развиващите се страни отколкото общия размер на ОПР и могат да допринесат значително за постигането на Програмата до 2030 г.; ето защо призовава ЕС да продължи да подкрепя усилията на АС за подобряване на механизмите на паричните преводи;

Социална устойчивост

42.  признава значението на демографската динамика в Африка, която изисква дългосрочна стратегическа визия за развитието на устойчиви, приобщаващи и основаващи се на участието общества; подчертава също така необходимостта да се гарантира недопускане на дискриминация на уязвимите групи, включително лицата с увреждания и коренното население; признава, че нарастващото население на Африка е както предизвикателство за местната икономика, така и възможност за континента; ето защо призовава ЕС да демонстрира ангажираност при насърчаването на подходящи публични политики и инвестиции в образованието и здравеопазването, в т.ч. сексуалното и репродуктивното здраве и права, за да се гарантира, че младите хора са подготвени да вземат информирани решения за сексуалното и репродуктивното си здраве, равенството между половете и правата на децата, без което социалната, икономическата и екологичната устойчивост не може да бъде постигната;

43.  подчертава, че степента на урбанизация в Африка нараства и създава социални, икономически и екологични предизвикателства; призовава за намирането на решения за облекчаване на този урбанистичен натиск и за намаляване на проблемите с безконтролната урбанизация;

44.  призовава ЕС и АС да укрепят националните образователни системи в Африка, включително капацитета на административната им структура, като инвестират минимум 20% от националните си бюджети в образованието и като увеличат подкрепата на ЕС за инициативата „Глобално партньорство за образование“ и фонда „Образованието не може да чака“;

45.  подчертава необходимостта от всеобщ, приобщаващ, справедлив и дългосрочен достъп до висококачествено образование на всички равнища, още от ранна детска възраст и за всички, със специален акцент върху момичетата, включително при извънредни и кризисни ситуации;

46.  подчертава, че е необходимо да се инвестира в човешкия капитал и младите хора да имат връзка с действителността в световен мащаб и да притежават умения, които отговарят на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда, посредством укрепване на системите за образование и професионално обучение – както формално, така и неформално, самостоятелната заетост и предприемачеството;

47.  счита, че е важно да се оказва подкрепа на африканските държави при изграждането на ефективни системи за обществено здравеопазване и осигуряването на финансов достъп до качествени здравни услуги за всички, като същевременно, по-специално, се премахват бариерите, пред които са изправени жените и други уязвими групи от населението, включително децата, хората с увреждания и ЛГБТИ;

48.  призовава за въвеждането на минимално всеобщо осигуряване посредством създаването на хоризонтални национални здравни системи; подчертава, че е необходимо да бъдат обучени още един милион квалифицирани здравни работници в допълнение към първоначално предвиденото на базата на настоящите тенденции, за да се изпълни минималният стандарт на СЗО до 2030 г.;

49.  подчертава, че инфекциозните заболявания представляват сериозна заплаха за социалната устойчивост; призовава Комисията да засили усилията за научно и медицинско сътрудничество между двата континента, като например Партньорската програма за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни, EDCTP2, и да инвестира в науката, технологиите и иновациите, за да намери решение чрез сътрудничеството си за развитие на все така огромния проблем със свързаните с бедността и пренебрегваните заболявания;

50.  припомня, че са необходими повече инвестиции в достъпа до майчино здравеопазване и в сексуалното и репродуктивното здраве, за да се намали майчината и детската смъртност и да се води борба с традиционни практики, като например женското генитално осакатяване и принудителните бракове и/или сключването на брак в детска възраст;

51.  подчертава значението на равенството между половете и овластяването на жените в сътрудничеството между ЕС и Африка; подчертава положителната роля и участието на жените в политическата и икономическата сфера, както и за предотвратяването на конфликти и изграждането на траен мир;

52.  отбелязва, че културата е както катализатор, така и важен компонент на развитието, който може да спомогне за социалното приобщаване, свободата на словото, изграждането на идентичност, гражданското овластяване и предотвратяването на конфликти, като същевременно допринася за икономическия растеж; поради това призовава ЕС и АС да насърчават междукултурния политически диалог и културното многообразие, и да подкрепят стратегиите за защита на културата и културното наследство; подчертава, че демокрацията е общовалидна ценност, които може да бъде част от всяка култура; признава също така ролята на спорта като източник и двигател на социалното приобщаване и равенството между половете;

Въвеждане на стратегия за мобилността и миграционните движения, които допринасят за развитието на двата континента

53.  припомня, че миграцията и мобилността между и в рамките на Европа и Африка има икономическо, социално, екологично и политическо въздействие и че към това предизвикателство трябва да се подходи по координиран и цялостен начин от страна на двата континента и в сътрудничество с държавите на произход, транзитно преминаване и местоназначение, като се постигат максимални взаимодействия и се използват съответните политики, инструменти и средства на ЕС, основаващи се на солидарността, споделянето на отговорността, уважението и човешкото достойнство; в този контекст припомня, че е желателно да се засили диалогът между Африка и ЕС преди преговорите по двата глобални пакта, които касаят съответно миграцията и бежанците и които трябва да бъдат изготвени до 2018 г. под егидата на ООН, за да се набележат общи приоритети, когато това е възможно;

54.  припомня, че е необходимо да се засили положителното въздействие на миграцията и мобилността, така че тези явления да се разглеждат като инструменти за взаимно развитие за двата континента; подчертава, че това изисква една внимателно обмислена, балансирана, аргументирана и устойчива политическа реакция с дългосрочна стратегия, която отчита демографските перспективи и първопричините за миграцията;

55.  признава, че придружените с насилие конфликти, преследването, неравенството, нарушаването на правата на човека, слабото управление, корупцията, тероризмът, репресивните режими, природните бедствия, изменението на климата, безработицата и хроничната бедност доведоха до преселване на хора и увеличаване на миграцията към Европа през последните години; въпреки това припомня, че над 85% от жителите на Африка, които напускат страната си, остават в рамките на континента;

56.  подкрепя различните инициативи, предприети на европейско равнище за борба с първопричините за незаконната миграция: партньорствата в областта на миграцията, Доверителния фонд за Африка, Европейския фонд за устойчиво развитие; призовава прилагането им да бъде гарантирано и продължено по гъвкав, ефикасен, съгласуван и прозрачен начин, като същевременно се засилват евентуалните полезни взаимодействия между различните инструменти, програми и дейности както във вътрешната, така и във външната дейност; подчертава необходимостта от засилено сътрудничество в областта на управлението на границите;

57.  отново отправя призив за насърчаване на законната миграция в съответствие с препоръките на плана за действие от Валета; подчертава освен това, че помощта за развитие не следва да се обвързва с условия за сътрудничество в областта на миграцията;

58.  призовава държавите членки да предоставят места за презаселване на значителен брой бежанци; призовава в този контекст да се създаде европейска мрежа за презаселване, която държавите членки да могат лесно да използват; освен това призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат със и да предоставят помощ на африканските държави, които са засегнати от бежански потоци или продължителни кризи, с оглед увеличаване на капацитета им за предоставяне на убежище и укрепване на системите им за закрила;

59.  настоятелно призовава държавите членки да засилят финансовия си принос към доверителните фондове и други инструменти, целящи насърчаване на приобщаващия и устойчив растеж и стимулиране на създаването на работни места, и по този начин да допринесат за справянето с първопричините за миграцията; призовава също така за засилване на контролната роля на Европейския парламент с цел да се гарантира, че партньорствата в областта на миграцията и инструментите за финансиране са съвместими с правното основание, принципите и ангажиментите на ЕС;

60.  призовава ЕС и АС да насърчават обмена на студенти, учители, предприемачи и изследователи между двата континента; приветства предложението на Комисията за създаване на механизъм за младите хора в Африка, който разширява обхвата на програма „Еразъм +“, и на механизма на ЕС за професионално образование и обучение; призовава за дискусия относно признаването от страна на ЕС на удостоверенията и дипломите, издадени от африканските училища и университети; отбелязва, че гарантирането на кръгова миграция е от съществено значение за устойчивото развитие и за предотвратяването на изтичането на мозъци от Африка;

61.  признава особената позиция на диаспората в приемащите държави и в държавите на произход, що се отнася до изпращането на значителни средства, както и като партньор за развитие на национално и регионално равнище; изразява желанието си диаспората да може да действа като източник на информация, която е адаптирана в отговор на реалните потребности на гражданите, като разглежда опасностите, свързани с незаконната миграция, както и предизвикателствата, свързани с интеграцията в приемащите държави;

o
o   o

62.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията на Африканския съюз, на Съвета на АКТБ, както и на Панафриканския парламент и на Бюрото на Съвместната парламентарна асамблея на АКТБ — ЕС.

(1) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.
(2) OВ L 249, 27.9.2017 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0371.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0337.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0246.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0437.


Дейността на Европейския омбудсман през 2016 г.
PDF 502kWORD 59k
Резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2017 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2016 г. (2017/2126(INI))
P8_TA(2017)0449A8-0328/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2016 г.,

—  като взе предвид член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 24 и 228 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана(1),

—  като взе предвид Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, приет от Европейския парламент на 6 септември 2001 г.(2),

—  като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Европейския парламент и Европейския омбудсман на 15 март 2006 г. и влязло в сила на 1 април 2006 г.,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,

—  като взе предвид член 220, параграф 1 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A8-0328/2017),

А.  като има предвид, че годишният доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2016 г. беше официално предаден на председателя на Парламента на 17 май 2017 г. и че омбудсманът г-жа Емили О’Райли представи доклада пред комисията по петиции на 30 май 2017 г. в Брюксел;

Б.  като има предвид, че членове 24 и 228 от ДФЕС оправомощават Европейския омбудсман да получава жалби относно случаи на лошо администриране в действията на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнение на неговите съдебни функции;

В.  като има предвид, че в член 15 от ДФЕС се посочва, че „за да се насърчи доброто управление и да се осигури участието на гражданското общество, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост“ и че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите“; като има предвид, че от първостепенно значение за защитата на правата и на основните свободи на гражданите е да се осигури предоставянето на висококачествени услуги на гражданите на ЕС и администрация, която взема под внимание техните потребности и опасения;

Г.  като има предвид, че съгласно член 41, параграф 1 от Хартата на основните права „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

Д.  като има предвид, че съгласно член 43 от Хартата „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лошо администриране в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“;

Е.  като има предвид, че основният приоритет на Европейския омбудсман е да гарантира, че правата на гражданите се зачитат изцяло и че правото на добро администриране на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС отразява най-високите стандарти;

Ж.  като има предвид, че през 2016 г. 15 797 граждани са се обърнали за помощ към службите на Омбудсмана, като 12 646 са получили консултации чрез интерактивното ръководство на уебсайта на Омбудсмана, докато от останалите искания 1 271 са били пренасочени за сведение, а 1 880 са били обработени от Омбудсмана като жалби;

З.  като има предвид, че от общо 1 880-те жалби, обработени през 2016 г. от Омбудсмана, 711 попадат в сферата на нейните правомощия, докато 1 169 са извън нея;

И.  като има предвид, че през 2016 г. Омбудсманът е започнала 245 разследвания, от които 235 въз основа на жалби и 10 по собствена инициатива, и е приключила 291 разследвания (278 въз основа на жалби и 13 по собствена инициатива); като има предвид, че повечето от разследванията са засягали Комисията (58,8%), следвана от агенциите на ЕС (12,3%), Парламента (6,5%), Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) (5,7%), Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) (4,5%), Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (0,8%) и други институции (11,4%);

Й.  като има предвид, че всяка година Омбудсманът получава голям брой жалби от физически лица и организации срещу администрацията на ЕС и че трите най-често изразявани опасения в разследванията, приключени от Омбудсмана през 2016 г., са: прозрачност и достъп на обществеността до информация и документи (29,6%); въпроси, свързани с доброто управление на служителите на ЕС (28,2%); и култура на обслужването (25,1%); като има предвид, че други жалби включват правилното използване на преценката, включително в рамките на производствата за установяване на нарушение, доброто финансово управление на безвъзмездните средства и обществените поръчки на ЕС, както и зачитането на процесуалните и основните права; като има предвид, че значимостта на тези въпроси подчертава централната роля на Омбудсмана за осигуряване на прозрачността и безпристрастността на процесите на вземане на решения и на администрирането на равнище ЕС с оглед на защитата на правата на гражданите и повишаването на тяхната увереност и обществено доверие;

К.  като има предвид, че в рамките на своята стратегическа дейност през 2016 г. службата на Омбудсмана приключи пет стратегически разследвания и започна четири нови по, наред с други теми, възможни конфликти на интереси на специалните съветници и забава на химическите изпитвания, като освен това започна изпълнението на десет нови стратегически инициативи;

Л.  като има предвид, че Омбудсманът предприе широко стратегическо разследване на начина, по който Комисията назначава своите специални съветници и оценява свързаните с тях евентуални конфликти на интереси, предвид факта, че те често работят едновременно за клиенти от частния сектор и за ЕС;

М.  като има предвид, че Омбудсманът проведе разследване във връзка с Кодекса за поведение на членовете на съвета на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и отбеляза, че в него не е предвидено задължение за подаване на декларация за конфликт на интереси или за разкриване на финансов интерес;

Н.  като има предвид, че финансовата криза доведе до икономическа и социална криза, като по този начин подкопа доверието в институциите на ЕС;

О.  като има предвид, че Омбудсманът установи, че фактът, че през периода 2009 — 2014 г. Комисията не е разгледала нарушение на Кодекса за поведение на членовете на Комисията, извършено от бивш член на Комисията, и не е разследвала правилно съвместимостта на договора за работа в частния сектор на въпросния член на Комисията със задълженията съгласно Договора за ЕС, представлява лошо администриране; като има предвид, че случаите на лошо администриране във връзка с дейностите на членовете на Комисията след приключване на мандата им, включително на председателя на Комисията, подсилват недоверието на гражданите спрямо Комисията;

П.  като има предвид, че Омбудсманът си сътрудничи и с други международни организации, като ООН, и че е част от рамката на ЕС съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, чиято задача е да защитава, насърчава и наблюдава изпълнението на Конвенцията на равнище институции на ЕС;

Р.  като има предвид, че съгласно експресното проучване на Евробарометър от март 2016 г. относно гражданството на Европейския съюз девет от всеки десет граждани на ЕС (87%) са запознати със статута си на граждани на ЕС и знаят, че имат право да подават жалби до Парламента, до Комисията и до Омбудсмана;

1.  одобрява годишния доклад за 2016 г., представен от Европейския омбудсман, и приветства неговото ясно и лесно за четене съдържание, представящо най-важните факти и цифри относно работата на Омбудсмана през 2016 г.;

2.  поздравява Емили О’Райли за нейната отлична работа за повишаване на качеството и на достъпността на услугите, предоставяни от Омбудсмана, и за нейното добро сътрудничество и положително взаимодействие с Парламента, в частност с комисията по петиции, и с други институции, органи, служби и агенции на ЕС;

3.  потвърждава ролята на стратегическите разследвания и инициативи и подкрепя разследванията и инициативите във връзка със стратегически важни въпроси, проведени от Омбудсмана по нейна собствена инициатива, които са в обществения интерес на европейските граждани; поздравява усилията на Омбудсмана да използва по-добре своята стратегическа работа, така че случаите въз основа на жалби със сходно съдържание да могат да бъдат разглеждани заедно;

4.  приветства решимостта на Омбудсмана да дава бърз и ефикасен отговор на потребностите и опасенията на гражданите на ЕС и подкрепя новите методи на работа и рационализираната процедура на обработка на досиетата, въведени през 2016 г., които създават условия за по-голяма гъвкавост и ефикасност и за по-голямо въздействие върху по-голям брой граждани;

5.  изразява съгласие, че настоящите безпрецедентни предизвикателства, пред които е изправен ЕС, като безработицата, икономическото и социалното неравенство, кризата с миграцията и излизането на Обединеното кралство от ЕС, принуждават всички институции, органи, служби и агенции на Съюза, в т.ч. Омбудсмана, да работят по-усилено и по-решително, за да осигурят възможно най-висока степен на социална справедливост, отговорност и прозрачност на равнище ЕС;

6.  подчертава необходимостта от подобряване на социалния диалог;

7.  подчертава, че доверието между гражданите и институциите е от първостепенно значение в настоящия икономически климат;

8.  отбелязва, че службата на Омбудсмана е постигнала втората най-висока степен на съответствие с нейните решения и/или препоръки; препоръчва Омбудсманът да запази своята бдителност, да установява причините за неспазване на препоръките и да информира Парламента за евентуални повтарящи се случаи на неизпълнение от страна на администрацията на ЕС;

9.  отбелязва намаляващия брой разследвания във връзка с институциите на ЕС, проведени от Омбудсмана през 2016 г. (245 през 2016 г., 261 през 2015 г.); настоятелно призовава институциите, органите, службите и агенциите на ЕС да отговарят и реагират в разумен срок на критичните бележки на Омбудсмана и да повишават степента на изпълнение на препоръките и/или решенията на Омбудсмана;

10.  отбелязва, че през 2016 г. повечето от разглежданите от Омбудсмана случаи са били приключвани в рамките на 12 месеца и че средното време, необходимо за приключване на разследване, е било 10 месеца, като едва 30% от случаите са били приключени след 12 или повече месеца; настоятелно призовава Омбудсмана да продължи да усъвършенства методите си на работа и да скъси срока на обработване на жалбите, по-специално по отношение на случаи, които все още не са приключени след изтичането на 12 месеца, без да компрометира ефективността на работата си;

11.  отбелязва, че разследванията, свързани с прозрачността, и по-специално по въпроси, свързани с прозрачността на процеса на вземане на решения, прозрачността на лобирането и достъпа до документи на ЕС, отново съставляват най-големият дял от случаите, разглеждани от Омбудсмана, следвани от други проблеми, които възникват във връзка с редица въпроси – от нарушенията на основните права и въпроси, свързани с етиката, до обществените поръчки и безвъзмездните средства на ЕС;

12.  подчертава основната роля на прозрачността, доброто администриране и принципите на институционална взаимозависимост и взаимоограничаване в работата на институциите на ЕС; изразява съжаление, че разследванията във връзка с прозрачността и достъпа до информация и документи неизменно съставляват над 20% от общия брой разследвания, представени на Омбудсмана, и остават важен повод за загриженост за гражданите на ЕС през годините; призовава институциите на ЕС да възприемат проактивен подход по отношение на публикуването на информация и документи, за да се увеличи прозрачността и да се намали лошото администриране;

13.  счита, че трябва да се осигурява максимална прозрачност на документите, държани от институциите на ЕС, и максимален достъп до тях; припомня съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС), съгласно която гражданите на Съюза имат право на публичен достъп до документи на институциите, органите и другите агенции на Съюза, и че възможните дерогации и изключения от това право следва винаги да се оценяват от гледна точка на принципите на прозрачност и демокрация като предварително условие за упражняването на техните демократични права; счита, че е необходимо преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001, за да се улесни работата на Омбудсмана по осъществяване на контрол върху предоставянето на достъп до документи от Парламента, Съвета и Комисията;

14.  приканва Комисията да увеличи прозрачността и да подобри достъпа до документи и информация по отношение на процедурите по проекта „EU Pilot“ във връзка с получените петиции и вече приключилите процедури по проекта „EU Pilot“ и приключилите производства за установяване на нарушение; подчертава, че е важно Комисията редовно да информира Парламента относно последващите действия; насърчава продължаването на стратегическото разследване на Омбудсмана относно прозрачността, с която Комисията работи по жалби за нарушения съгласно процедурите по проекта „EU Pilot“, и настоятелно призовава Омбудсмана да прояви решителност и бдителност, продължавайки разследването по този въпрос през 2017 г.; счита, че неоснователното забавяне на работата по започнати производства за установяване на нарушение и процедури по проекта „EU Pilot“ също би моглoда попада в областта на лошото администриране;

15.  приветства решимостта на Омбудсмана да постигне най-високо равнище на прозрачност в процеса на вземане на решения на ЕС; подчертава необходимостта от мониторинг на изпълнението на препоръките на Омбудсмана за прозрачност на тристранните процедури; призовава Съвета и Комисията да публикуват относима информация относно решенията, вземани в рамките на тристранните срещи; изтъква също така отново необходимостта от пълна и увеличена прозрачност на търговските споразумения и преговори и призовава Омбудсмана да полага непрестанни усилия за мониторинг на прозрачността на преговорите по всички търговски споразумения на ЕС с трети държави, като се има предвид, че това не следва да подкопава преговорната позиция на ЕС;

16.  изтъква отново, че е важно да се обезпечи от страна на всички институции на ЕС прозрачност на преговорите между ЕС и Обединеното кралство във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, без да се застрашава преговорната позиция на страните; призовава Омбудсмана да осъществява мониторинг на осигуряването на прозрачност на целия процес на преговорите по оттеглянето;

17.  призовава за по-голяма прозрачност в процеса на ЕС на вземане на икономически и финансови решения, особено в областта на банковия надзор, осъществяван от Европейската централна банка; подкрепя също така препоръките на Омбудсмана за повишаване на прозрачността на ЕИБ и на Еврогрупата и за укрепване на техните вътрешни етични правила, като в същото време признава неотдавнашните ѝ усилия в това отношение и факта, че Регламент (ЕО) № 1049/2001 не се прилага за Еврогрупата, тъй като тя не е институция или орган по смисъла на Договорите; призовава за спазване на препоръките на Омбудсмана относно прегледа на механизма за подаване на жалби на ЕИБ и подчертава, че е важно да се използва независим механизъм за подаване на жалби; приканва Омбудсмана да играе по-активна роля, за да се гарантира, че новият механизъм за подаване на жалби на ЕИБ продължава да бъде надежден и ефикасен, като същевременно зачита принципите на оперативна независимост, прозрачност, достъпност, навременност и адекватност на ресурсите;

18.  изразява пълна подкрепа за крайната цел на Омбудсмана, а именно да съдейства за укрепването на структурите и институциите за отчетност и прозрачност на равнище ЕС и за повишаването на качеството на демокрацията в Европа;

19.  отбелязва констатираното от Омбудсмана лошо администриране във връзка с Кодекса за поведение на членовете на Комисията; подчертава значението на високите морални и етични стандарти в администрацията на ЕС и отбелязва решението на Комисията да удължи периода на прекъсване на две години за бивши членове на Комисията и на три години за бившите председатели на Комисията, но твърдо вярва, че трябва да се прилагат по-строги етични правила в институциите на ЕС, включително по отношение на политиците и служителите на ЕС, с цел да се гарантира спазването на задължението за почтеност и дискретност, както и пълна независимост от частния сектор; призовава Комисията да гарантира проактивно публикуване и пълна прозрачност на длъжностите, заемани от бившите членове на Комисията след изтичането на техния мандат; подкрепя препоръките на Омбудсмана за допълнително преразглеждане на Кодекса в съответствие със задълженията съгласно Договора чрез по-ясно определяне на правилата и улесняване на тяхното прилагане, за да се гарантират надеждност, безпристрастност и липса на конфликт на интереси във всеки отделен случай; насърчава Омбудсмана да продължи да наблюдава и да прави оценка на степента на независимост на специалната комисия по етика на Комисията;

20.  отбелязва мерките, предприети от Комисията в отговор на препоръките на Омбудсмана относно начина на прилагане на правилата за служителите на ЕС, уреждащи т.нар. „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“, и очаква последващото разследване на Омбудсмана за оценка на това как работят на практика новите правила;

21.  призовава Омбудсмана да продължи работата си за осигуряване на своевременно публикуване на имената на длъжностните лица на ЕС, за които е установена „кадрова въртележка“, и да гарантира пълна прозрачност на цялата относима информация;

22.  подкрепя ангажимента на Омбудсмана за подобряване на прозрачността на лобирането в ЕС и призовава Комисията да изпълни изцяло препоръките на Омбудсмана за усъвършенстване на регистъра за прозрачност на ЕС, като той бъде превърнат в задължителен централен инструмент за прозрачност за всички институции и агенции на ЕС; подчертава, че за целта следва да бъдат предприети ясни действия и да се изготвят съгласувани и ефективни работни графици; подчертава значението на по-голямата прозрачност, включително по отношение на информацията за финансирането, групите по интереси и финансовите интереси;

23.  приветства стратегическото разследване на Омбудсмана за това по какъв начин осъществява Комисията оценките на конфликт на интереси за своите специални съветници; призовава Комисията да изпълни изцяло препоръките на Омбудсмана относно процедурата на назначаване на специални съветници, като оценява всеки възможен конфликт на интереси преди и след тяхното назначаване и осигурява публичен достъп и информация по отношение на документите и заседанията;

24.  подкрепя стратегическото разследване на Омбудсмана относно експертните групи; призовава настоятелно Омбудсмана да осигури подобряването на управлението на конфликтите на интереси и балансираното и равно представителство на всички заинтересовани лица, включително заинтересованите обществени групи, в новите правила на Комисията, включително вписването на всички експерти в регистъра за прозрачност на ЕС;

25.  отбелязва позицията на Комисията по отношение на прозрачността на нейните заседания с лобисти от тютюневия сектор и мерките за прозрачност, въведени от нейната генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“; призовава отново Комисията да промени своята практика и да осигури пълна прозрачност на своята работа, като публикува онлайн данни относно всички срещи с лобисти или с техните законни представители, както и протоколите от тези заседания, в съответствие с нейните задължения съгласно Рамковата конвенция за контрол на тютюна на ООН;

26.  приветства практическите препоръки на Омбудсмана относно взаимодействието на длъжностните лица с лобистите; настоятелно призовава Омбудсмана да популяризира тези препоръки сред членовете на персонала във всички институции на ЕС чрез образователни обучения, семинари и свързани подкрепящи мерки и призовава всички институции на ЕС да прилагат Кодекса на Омбудсмана за добро поведение на администрацията и мерките за прозрачност съгласно Рамковата конвенция на ООН за контрол на тютюна; призовава отново за ефективно актуализиране на Кодекса за добро поведение на администрацията чрез приемане на обвързващ регламент по въпроса през настоящия парламентарен мандат;

27.  приветства стратегическото разследване на Омбудсмана относно достъпа до документи, свързани с подготвителните органи на Съвета, включително неговите комисии, работни групи и Комитета на постоянните представители (Корепер), при обсъждането на проектите на законодателни актове на ЕС; насърчава Омбудсмана да призове Съвета да увеличи прозрачността относно заседанията си със заинтересовани лица и приеманите решения, да спазва изискванията за достъпа до документи и да предоставя този достъп своевременно и без забавяне;

28.  приветства работата на Омбудсмана по въпросите от общ обществен интерес, като основни права, безопасност и ефективност на медицината, опазване на околната среда и на здравето и защита от рискове за околната среда; призовава Омбудсмана да предприеме последващи действия във връзка с нейните предложения до Европейската агенция по химикали относно механизмите за възпиране на изпитванията върху животни при регистрирането на нови козметични продукти на пазара, както и до EPSO относно прилагането на принципа на непреодолима сила и на прозрачност в конкурсите на EPSO;

29.  признава опита на Омбудсмана в разглеждането на случаи на лоша администрация в институциите на ЕС, свързани със сексуален тормоз и сексуална злоупотреба на работното място, какъвто беше случаят във връзка с жалба 1283/2012/AN; приканва Омбудсмана, с оглед на резолюцията на Парламента от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба и решението му да създаде работна група от независими експерти, които да проучат положението със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в Парламента, също да разгледа положението със сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС и да осигури препоръки и най-добри практики за предотвратяване на нови случаи в институциите на ЕС;

30.  подкрепя ролята на Омбудсмана за оформянето на проактивна и прозрачна политика относно клиничните изпитвания, провеждани от Европейската агенция по лекарствата (EMA), и по-специално препоръките на Омбудсмана относно одобряването на Humira – едно от най-продаваните лекарства в света, което се използва за лечение на болестта на Крон; настоятелно призовава Омбудсмана да продължи да осъществява мониторинг спрямо EMA, за да осигури прилагането на най-високи стандарти на прозрачност и достъп до информация относно клиничните изпитвания от страна на Агенцията, и по-конкретно стандартите, които са в интерес на обществото и имат висока стойност за докторите, пациентите и изследователите;

31.  приканва Омбудсмана да продължи да разследва практиките в рамките на агенциите на ЕС, с особен акцент върху Европейския орган за безопасност на храните и Европейската агенция по химикали по отношение на „Досиетата за Монсанто“ и върху евентуалните последици по отношение на поверителността, конфликта на интереси;

32.  приветства разследванията на Омбудсмана по жалби на лица с увреждания и насърчава нейната работа като активен участник в рамката на ЕС във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и приноса ѝ за изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания; потвърждава отново цялостната си подкрепа за пълноценното прилагане на Конвенцията на равнището на ЕС;

33.  призовава Омбудсмана да положи нужните усилия, за да вземе Комисията под внимание предложенията и препоръките на Омбудсмана относно бъдещото преразглеждане на Европейската гражданска инициатива с цел да се гарантира, че процедурите и условията, изисквани за европейските граждански инициативи, действително са ясни, прости, лесно приложими и пропорционални;

34.  призовава Омбудсмана да гарантира, че Комисията ще съдейства за изграждането на инфраструктура за предоставяне на правни консултации във връзка с европейските граждански инициативи и за създаването на правна уредба, която да защитава участниците в европейските граждански инициативи;

35.  припомня, че лицата, подаващи сигнали за нередности, са фактор от решаващо значение за разкриването на случаи на лошо администриране и подкрепя мерките за ефективно насърчаване на подаването на сигнали за нередности и за подобряване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, срещу репресивни мерки, и призовава Омбудсмана да продължи да прави оценка на прилагането на новите вътрешни правила за подаване на сигнали за нарушения в институциите на ЕС; насърчава последващите действия във връзка с разследванията на Омбудсмана от 2015 г. относно вътрешните правила на институциите на ЕС за подаване на сигнали за нарушения; приветства собствените правила на Омбудсмана в тази област и насърчава другите институции на ЕС да ги използват като насоки; призовава отново за създаването на хоризонтално законодателство на ЕС относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, което да установи подходящи канали и процедури за докладване на всички форми на лошо администриране, както и адекватни правни и други гаранции на всички равнища за участващите лица;

36.  предлага преразглеждане на Статута на Европейския омбудсман, за да ѝ се даде възможност да разследва предполагаемото неспазване на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на институциите и органите на ЕС, както и да взема решения относно предоставянето на съответните документи;

37.  приветства инициативата на Омбудсмана да набелязва най-добри практики в администрацията на ЕС и да ги представя на вниманието на по-широка аудитория чрез наградата на Омбудсмана за добро администриране;

38.  насърчава Омбудсмана да продължи сътрудничеството с националните омбудсмани чрез Европейската мрежа на омбудсманите; подкрепя идеята за провеждане на годишна конференция на Европейската мрежа на омбудсманите в Брюксел за първи път през 2016 г. и ангажимента на Комисията да работи по-ефективно с Мрежата;

39.  приема идеята за провеждане на бъдещи годишни конференции на Европейската мрежа на омбудсманите в сградите на Парламента предвид преките връзки между комисията по петиции и Омбудсмана;

40.  припомня, че Европейската мрежа на омбудсманите би могла да играе важна роля за защитата на правата на гражданите на ЕС в преговорите за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС;

41.  поздравява Омбудсмана за провеждането на срещи с отделни национални омбудсмани и с организации на гражданското общество и стопански организации; призовава настоятелно Омбудсмана да проведе подобни срещи във всички държави членки и да повиши още повече осведомеността относно това какво може да направи службата на Омбудсмана за европейските граждани и предприятия;

42.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на техните омбудсмани или сходни компетентни органи.

(1) ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15.
(2) ОВ C 72 E, 21.3.2002 г., стр. 331.


Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС)
PDF 558kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2017 г. относно Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС) (2017/2705(RSP))
P8_TA(2017)0450B8-0590/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 февруари 2017 г., озаглавено „Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда: предизвикателства и начини за обединяване на усилията с цел постигане на по-добри резултати“ (COM(2017)0063), както и придружаващите го 28 доклада по държави,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2016 г., озаглавено „Реализиране на ползите от политиките на ЕС в областта на околната среда посредством редовен преглед на изпълнението на политиките за околната среда“ (COM(2016)0316),

—  като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“(1)(7-а ПДОС),

—  като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“ (A/RES/70/1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“ (COM(2016)0739),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2017 г., озаглавено „Европейски семестър за 2017 г.: Специфични за всяка държава препоръки“ (COM(2017)0500),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 26 януари 2017 г. относно изпълнението на плана за действие за кръговата икономика (COM(2017)0033),

—  като взе предвид въпросите към Съвета (O-000065/2017 – B8-0606/2017) и към Комисията (O-000066/2017 – B8-0607/2017) относно Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя Правилник зя дейността,

А.  като има предвид, че ЕС разполага със солидни законодателни разпоредби в областта на околната среда, но слабото им и неправилно прилагане представлява дългогодишен проблем; като има предвид, че тези пропуски в прилагането представляват заплаха за устойчивото развитие, имат неблагоприятни презгранични въздействия върху околната среда и здравето на човека и предизвикват значителни социално-икономически разходи; като има предвид освен това, че пропуските в прилагането подкопават доверието в ЕС;

Б.  като има предвид, че 70% от законодателството на ЕС в областта на околната среда се прилага от регионални и местни органи;

В.  като има предвид, че прегледът на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС) и 28-те доклада по държави показаха още веднъж, че прилагането на правото в областта на околната среда в ЕС не е хомогенно, а варира значително между държавите членки, както и между отделните екологични райони; отбелязва въпреки това, че са налице общи проблемни области, в които изпълнението е незадоволително в целия ЕС и че тези области често засягат най-големите заплахи за здравето, свързани с околната среда;

Г.  като има предвид, че докладването на всеки две години е много важно за показване на реалното състояние на изпълнението в държавите членки, но също така важно би било и редовното наблюдение;

Д.  като има предвид, че ПИПООС е насочен към важни аспекти от законодателството на ЕС в областта на околната среда, но трябва още да се разшири, за да позволи предоставянето на по-системни решения на предизвикателствата, породени от устойчивото екологично развитие;

Е.  като има предвид, че ПИПООС следва да се превърне в междусекторен инструмент, с който да е възможно да се извършва оценка на екологичните последици в други области, като например селското стопанство, рибарството, промишлеността, транспорта, горското стопанство и регионалните политики като цяло;

Ж.  като има предвид, че Комисията следва да има за цел да постигне по-добра съпоставимост на данните, които се използват при оценката на представянето на държавите членки; като има предвид, че разликите между данните, събрани в различните държави членки, представляват важна пречка за тяхната съпоставимост и съответно за самата оценка;

З.  като има предвид, че е важно всички компетентни органи да се включат в прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда по начин, съобразен с институционалната реалност в държавите членки. като има предвид по-специално, че е важно да се подчертае, че в някои държави членки регионите разполагат с пълна компетентност по отношение на законодателството в областта на околната среда;

И.  като има предвид, че ПИПООС е инструмент, изцяло допълващ други инструменти, които се съсредоточават върху по-доброто изпълнение, като например IMPEL (мрежата на ЕС за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда) и проекта „Да направим така, че да работи добре“;

Й.  като има предвид, че ПИПООС следва да се разглежда като инструмент за политическа дискусия, особено на министерско равнище, а не само като технически инструмент;

Значение и контекст на прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда

1.  приветства инициативата на Комисията за въвеждане на преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда и признава, че той разполага с огромен потенциал, ако му бъде отдадено правилното политическо значение и ако бъде напълно прозрачен; посочва, че ПИПООС има потенциала да постави проблемите по отношение на изпълнението на челно място в политическия дневен ред, да служи като механизъм за ранно предупреждение за лицата, отговорни за вземането на решения, и в крайна сметка да подобри прилагането на законодателните разпоредби и политиките на ЕС в областта на околната среда;

2.  припомня, че Парламентът нееднократно призова Комисията да поеме по-активна роля при наблюдението, насочването и подкрепата на прилагането на законодателството и политиката в областта на околната среда, например по отношение на директивите за опазване на природата; счита, че Комисията следва да действа решително в случаи на нарушение, като използва активно всички законодателни мерки, които са на нейно разположение;

3.  подкрепя многостранния междусекторен цялостен подход, възприет от Комисията, който е от ключово значение за извършването на промени на място; приветства факта, че в прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда се посочват първопричините за незадоволителното изпълнение и се предлагат мерки за справяне с тези предизвикателства по конструктивен начин;

4.  счита, че прегледът на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда следва да бъде едно от средствата, използвани за създаване на по-голяма съгласуваност с целите за устойчиво развитие (ЦУР) и за оценка на напредъка, отбелязан от държавите членки и Съюза в постигането на свързаните с околната среда цели за устойчиво развитие (ЦУР); във връзка с това призовава Комисията да установи също така как прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда насърчава и изпълнението на съответните ЦУР и постигането на специфични индикатори и цели на ЦУР от страна на държавите – членки на ЕС;

5.  признава, че прегледът на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда може да служи също така като инструмент за превенция и следователно би могъл да намали броя на производствата за установяване на нарушение; подчертава обаче, че необходимите действия на Комисията за установяване на неизпълнение на задължения не следва да се заместват или забавят от прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда;

Начини за подобряване на прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда и за постигане на по-добри резултати

6.  приветства факта, че прегледът на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда обхваща по-голямата част от тематичните цели на 7-ата програма за действие за околната среда (7-ата ПДОС); изразява обаче съжаление, че не са обхванати важни области като изменението на климата, мерките за енергийна ефективност и икономиите на енергия, химикалите и емисиите от промишлеността, както и определени системни предизвикателства, свързани с околната среда, отнасящи се до енергетиката, транспорта, продуктите и регионалните политики, и призовава Комисията да предприеме мерки за осигуряване на включването им в бъдещи версии; изтъква, че съществуващите данни, вече публикувани от Европейската агенция за околната среда, са можели да позволят поне извършването на предварителен анализ на прилагането на законодателството в областта на изменението на климата, мерките за енергийна ефективност и икономиите на енергия както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки.

7.  освен това изразява съжаление по повод на неуспеха при справянето с ключови въпроси като остатъците от хормони и лекарства в отпадъчните води, на морската повърхност и в подпочвените води и тяхното въздействие върху питейната вода, здравето на човека, биологичното разнообразие и (водната) околна среда и призовава Комисията да гарантира включването им в бъдещи версии;

8.  изтъква факта, че на световно равнище Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, а на равнището на ЕС — 7-ата ПДОС създават рамка за прогресивни политики в областта на околната среда;

9.  счита, че създаването на по-здрава връзка между прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда и европейския семестър ще бъде от полза за съгласуваността на действията на Съюза;

10.  подчертава, че ограничената наличност на данни може да доведе до пропуски в изпълнението и до затруднения по отношение на прегледа на изпълнението;

11.  подчертава важността на хармонизирането на данните и циклите на докладване с цел да се рационализират бъдещите процеси на преглед; призовава Комисията да подобри съпоставимостта на данните и да включи в бъдещите прегледи на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда специален раздел за оценка на качеството на докладването и на данните, предоставяни от държавите членки съгласно различните директиви; подчертава значението на сигурния електронен обмен на данни с цел да се улесни докладването от страна на държавите членки;

12.  подчертава колко е важно качествената оценка да бъде подкрепена с количествени цели; във връзка с това счита, че засилването на сътрудничеството с Европейската агенция за околна среда ще спомогне за разработването на подходящи показатели;

13.  подчертава, че прегледът на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда следва да вземе предвид и да оцени сериозните проблеми и възможния конфликт на цели между политиките в областта на околната среда и други секторни политики, като изтъкне евентуални несъответствия, ако такива бъдат открити, и изготви предложения за тяхното коригиране;

14.  счита, че свободата на преценка на държавите членки следва да бъде ограничена, за да се намерят решения за по-добро прилагане;

Начини за подобряване на прилагането на законодателство в областта на околната среда

15.  подчертава, че недостатъчното интегриране на свързаните с околната среда въпроси в рамките на други области на политиката е една от първопричините за пропуските в изпълнението на законодателството и на политиката в областта на околната среда;

16.  подчертава, че прилагането на законодателството в областта на околната среда може да бъде подобрено посредством по-добрата му интеграция в други области на политиката и посредством пълното прилагане на принципа на предпазните мерки;

17.  счита, че липсата на административен капацитет и липсата на добро управление, които представляват две от основните причини за неправилно изпълнение, произтичат отчасти от липсата на подходящо финансиране, но отчасти и от неефективното използване на наличните средства от страна на държавите членки, и призовава държавите членки да предприемат необходимите подобрения в тези области;

18.  счита, че в интерес на доброто и стабилно управление и на подобрената ефективност са наложителни партньорството между публичните органи на всички равнища и прозрачността на тези органи, ясното разпределение на отговорностите, предоставянето на подходящи ресурси, изграждането на капацитет, както и наличието на механизми за по-добра координация;

19.  счита, че употребата на пазарни инструменти от страна на държавите членки, като например фискална политика, основаваща се на принципа „замърсителят плаща“, представлява ефективен и ефикасен инструмент за постигане на целта за пълно прилагане на политиката в областта на околната среда;

20.  решително подкрепя приоритетното значение, което в рамките на ПИПООС се отдава на обмена на най-добри практики и на партньорската проверка и счита, че това може да помогне на държавите членки, изправени пред затруднения при прилагането на законодателството в областта на околната среда, да намерят новаторски решения; във връзка с това изразява убеждението си, че предоставянето на насоки от страна на Комисията би било полезно;

21.  счита, че прегледът на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда следва да включва ясни и строги срокове, определени от Комисията, за да се осигури изпълнението на законодателството на ЕС в областта на околната среда в държавите членки;

22.  счита, че ПИПООС може също така да се използва като инструмент за предоставяне на информация на обществеността, повишаване на осведомеността, увеличаване на участието на гражданското общество и насърчаване на обществената ангажираност и образованието относно политиката в областта на околната среда, което ще бъде от полза за държавите членки и за гражданите; във връзка с това призовава Комисията да разработи инструментариум от мерки с цел оценка на напредъка, постигнат от държавите членки по отношение на екологичните характеристики, включително сравнителен анализ на най-добрите практики и доклади с ключови показатели, които следва да се актуализират редовно и да се публикуват, за да се гарантира, че са достъпни за обществеността;

23.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят осигуряването на спазването, включително посредством подобряване и повишаване на усилията при прилагането на Директивата относно екологичната отговорност;

24.  изтъква, че представителите на неправителствени организации и широката общественост също могат да изиграят важна роля за насърчаването на по-добро изпълнение, като по този начин ще поддържат принципите на правовата държава, при условие че е наличен ефективен достъп до правосъдие;

25.  призовава Комисията да представи законодателно предложение относно извършването на екологични инспекции с цел ускоряване на прилагането на законодателството и стандартите в областта на околната среда;

26.  призовава Комисията във връзка с доброто управление и осигуряването на нормативно съответствие да представи ново законодателно предложение относно минималните стандарти за достъп до съдебен контрол и да предложи преразглеждане на Регламента относно Конвенцията от Орхус, с който Конвенцията се прилага по отношение на действията на Съюза, за да се вземе предвид последната препоръка на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Конвенцията от Орхус;

Роля на държавите членки и институциите на ЕС в последващите действия във връзка с ПИПООС

27.  призовава Комисията, компетентните органи в държавите членки и съответните заинтересовани страни да се ангажират незабавно и пълноценно в рамките на ПИПООС; подчертава важната роля на регионалните и местните органи; призовава държавите членки да включат пълноценно регионалните и местните органи и да ги насърчават да задълбочават ангажимента си в мрежата IMPEL (мрежата на ЕС за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда), както и да насърчават участието на местни и регионални експерти с цел подобряване на обмена на информация, знания и най-добри практики като въпрос от основно значение;

28.  призовава Комисията и държавите членки да подобрят събирането на данни и наличието на информация, разпространението на добри практики и участието на гражданите, както и да разгледат възможността за включване в по-голяма степен на местните органи в процеса на определяне на политиката в областта на околната среда;

29.  призовава компетентните органи на съответното равнище в държавите членки да осигуряват организирането на открити и приобщаващи диалози по въпросите на изпълнението, в рамките на които обществеността и участниците от гражданството общество да получават подходяща информация и да се ангажират, и призовава Комисията да участва в тези диалози и да информира Парламента;

30.  приветства предложенията на Комисията относно специалната рамка на структурирания диалог по въпросите на изпълнението, но счита, че е наложително да се осигури прозрачност на процеса и той да включва съответните представители на неправителствени организации и основни заинтересовани страни;

31.  приветства дискусията между Комисията, държавите членки и заинтересованите страни в рамките на експертната група „Екологизиране на европейския семестър“, но счита, че включването на специална експертна група за изпълнението на политиките в областта на околната среда би могло да улесни прилагането на структуриран диалог по въпросите на прилагането в допълнение към двустранните разговори по държави;

32.  настоятелно изисква въпросът за изпълнението да фигурира като постоянна точка в приоритетите и програмите на тройката председателства, да се обсъжда на Съвета по околна среда поне веднъж годишно — евентуално в рамките на специален Съвет по изпълнението, и да се допълва от друг форум, в който да участват също Парламентът и Комитетът на регионите; призовава за провеждане на съвместни заседания на Съвета, на които да се разглежда изпълнението на междусекторните и хоризонталните въпроси, общите предизвикателства, както и възникващите проблеми с възможни трансгранични последици;

o
o   o

33.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.


Борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа
PDF 758kWORD 74k
Резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа (2016/2269(INI))
P8_TA(2017)0451A8-0340/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 9 от него,

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

—  като взе предвид публикувания през 2015 г. от Комисията „Тримесечен преглед на трудовата заетост и социалното положение в ЕС, септември 2015 г.“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2014 г., озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2014)0130),

—  като взе предвид публикацията на Комисията от 2012 г., озаглавена „Заетост и социално развитие в Европа през 2012 г.“,

—  като взе предвид пакета за социални инвестиции на Комисията от 20 февруари 2013 г., включително препоръка 2013/112/ЕС, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020), както и своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014—2015 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права(4),

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 7 юли 2016 г. относно 71-ата сесия на Общото събрание на ООН(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно постигане на целта за борба с бедността в контекста на увеличаването на разходите на домакинствата(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС(15),

—  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000047/2016 – B8-0369/2016 относно преодоляване на неравенствата с цел насърчаване на приобщаващ и устойчив икономически растеж в ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2013 г., озаглавено „Европейски минимален доход и показатели за бедност“(16),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 юни 2011 г., озаглавено „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“(17),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 30 септември 2009 г., озаглавено „Труд и бедност: към безусловно необходим цялостен подход“(18),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 март 2011 г., озаглавено „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“(19),

—  като взе предвид годишния доклад на Комитета за социална закрила от 10 март 2015 г., озаглавен „Социалното положение в Европейския съюз (2014 г.)“(20),

—  като взе предвид становището на Комитета за социална закрила от 15 февруари 2011 г., озаглавено „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване: водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“(21),

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Трето европейско проучване на качеството на живот — Качеството на живот в Европа: въздействие на кризата“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Трето европейско проучване на качеството на живот — Качеството на живот в Европа: социални неравенства“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Неравенства на доходите и модели на заетост в Европа преди и след голямата рецесия“,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Eurofound, озаглавен „Шесто Европейско проучване за условията на труд“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Социалната мобилност в ЕС“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Нови форми на заетост“,

—  като взе предвид документа на Eurofound с актуална информация, озаглавен „Неравенства във възнагражденията на командированите лица: предизвикателство за принципа на равното третиране“, в който се представя подробен преглед на позициите на правителствата и социалните партньори в цяла Европа по отношение на принципа на равно заплащане за еднакъв труд,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Тенденции в трудовия живот в Европа: годишен преглед на EurWORK за 2016 г.“, и по-специално главата в него, озаглавена „Неравенства в заплащането — факти, дебати и политики“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Смяната на вида дейност и неравенството в заплащането: Европейски наблюдател на заетостта — 2017 г.“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound, озаглавен „Жените, мъжете и условията на труд в Европа“,

—  като взе предвид публикацията на Комисията, озаглавена „Европейска икономическа прогноза — пролет 2016 г.“(22),

—  като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г., и по-специално нейната цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 10, озаглавена „Намаляване на различията в държавите и между тях“,

—  като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „Социалното положение в света през 2007 г.: Императивът за заетост“,

—  като взе предвид доклада на ОИСР от 21 май 2015 г., озаглавен „Заедно: защо намаляването на неравенството е от полза за всички“,

—  като взе предвид доклада на ОИСР от 19 декември 2011 г., озаглавен „Разделени: защо неравенството продължава да нараства“,

—  като взе предвид доклада на ОИСР от октомври 2008 г., озаглавен „Растеж и неравенство?: разпределение на доходите и бедност в страните от ОИСР“,

—  като взе предвид докладната записка от обсъждане в службите на МВФ от 17 февруари 2014 г., озаглавена „Преразпределяне, неравенство и растеж“(23),

—  като взе предвид докладната записка от обсъждане в службите на МВФ от 8 април 2011 г., озаглавена „Неравенство и неустойчив растеж: двете страни на една и съща монета?“(24),

—  като взе предвид публикацията на МОТ от 3 юни 2013 г., озаглавена „Доклад за сферата на труда за 2013 г.: Възстановяване на икономическата и социалната структура“, и главата в него, озаглавена „Преглед на Съединените щати“,

—  като взе предвид доклада, публикуван през септември 2014 г. от Юнивърсити Колидж, Лондон, като част от проекта „DRIVERS For Health Equity project“, озаглавен „Окончателен научен доклад: „Социалните неравенства в областта на здравеопазването и развитието в ранна детска възраст: общоевропейски системен преглед“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по икономически и парични въпроси, както и позицията под формата на изменения на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0340/2017),

А.  като има предвид, че равенството и справедливостта са неразделна част от европейските ценности и основен елемент за европейския социален модел, ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че целите както на държавите членки, така и на ЕС включват насърчаването на заетостта, с оглед трайна висока заетост и борба с изключването;

Б.  като има предвид, че неравенството може да подкопае общественото доверие и да отслаби подкрепата за демократичните институции; като има предвид, че мерките за борба с неравенството трябва да се засилят от икономическа, социална и териториална гледна точка, за да се насърчи хармонично развитие в целия Съюз;

В.  като има предвид, че неравенството засяга както разликата в доходите, така и загубата на възможности за хората, което пречи на потенциалното подобряване на техните способности и умения, ограничава развитието им, а оттам и евентуалния им принос за обществото;

Г.  като има предвид, че в основата на намаленото търсене стои финансовата и икономическа криза, която засяга сериозно еврозоната от повече от 10 години;

Д.  като има предвид, че неравенството и високата степен на безработица намаляват действителното търсене, затрудняват иновациите и могат да доведат до повишена финансова нестабилност; като има предвид, че високата и нарастваща степен на неравенство възпрепятства не само напредъка в посока премахване на бедността, но и опитите за постигане на напредък в областта на социалното приобщаване и социалното сближаване;

Е.  като има предвид, че борбата с неравенството може да бъде лост за стимулиране на създаването на работни места и растеж и същевременно за намаляване на бедността; като има предвид, че 47,5% от всички безработни лица в ЕС са били изложени на риск от бедност през 2015 г.(25);

Ж.  като има предвид, че неравенството подкопава растежа и създаването на качествени работни места(26)според международни институции като МВФ(27) или ОИСР(28), които заявиха още, че твърде високата степен и нарастването на неравенството имат преки социални последици, затрудняват социалната мобилност и могат също така да възпрепятстват устойчивия растеж сега и в бъдеще;

З.  като има предвид, че една от петте цели на стратегията „Европа 2020“ е насочена към намаляване с поне 20 милиона — от 115,9 милиона през 2008 г. на не повече от 95,9 милиона до 2020 г. — на броя на хората, които са в положение на бедност и социално изключване или са застрашени да изпаднат в такова положение; като има предвид, че през 2015 г. 117,6 милиона души са били изложени на риск от бедност и социално изключване, което надвишава стойностите за 2008 г. с 1,7 милиона души; като има предвид, че през 2012 г. в ЕС 32,2 милиона лица с увреждания са били изложени на риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били изложени на риск от бедност или от социално изключване; като има предвид, че делът на населението в риск от бедност и социално изключване е все още неприемливо висок и възлиза на 23,7%, като равнището продължава да бъде много високо в някои държави членки; като има предвид, че освен това енергийната бедност остава толкова висока, че за засегнатите 11% от населението на ЕС това води до цикъл на неравностойно икономическо положение(29);

И.  като има предвид, че увеличаването на неравенството, произтичащо от кризата, засегна най-вече жените, което изостри проблема с бедността сред жените и доведе до все по-голямото им изключване от пазара на труда; като има предвид, че участието на жените на пазара на труда следва да се повиши чрез ефикасно прилагане на действащото и допълващо законодателство в областта на равенството между жените и мъжете и подобряването на настоящата политическа рамка с оглед укрепване на равновесието между професионалния и личния живот;

Й.  като има предвид, че съществува положителна корелация между засилването на равенството между жените и мъжете и засилването на икономическия растеж, степента на приобщаване, създаването на работни места и успешното развитие на предприятията; като има предвид, че намаляването на неравенството в професионален план е не само средство за постигане на равно третиране, а също така и за гарантиране на ефективността и конкурентоспособността на пазара на труда;

К.  като има предвид, че ОИСР подчерта, че „намаляването на бедността с един Джини пункт би довело до повишаване на кумулативния растеж с 0,8% през следващите пет години“(30).

Л.  като има предвид, че според определението на Eurofound „нетипична заетост“ се отнася до трудови правоотношения, неотговарящи на стандартния или типичния модел на редовна, безсрочна работа на пълно работно време при един работодател за дълъг период от време; като има предвид, че според МОТ „нестандартни форми на заетост“ е общо понятие за различните форми на заетост, които се отклоняват от стандартната заетост, включително временната заетост, работата на непълно работно време и работа на повикване, работата чрез агенции за временна заетост и други многостранни трудови правоотношения, както и на прикрити трудови правоотношения и зависима самостоятелна заетост;

М.  като има предвид, че повишената степен на неравенство се свързва с понижена социална мобилност, намалени човешки възможности и ограничения на основните права и свободи; като има предвид, че в доклада на Eurofound от 2017 г. относно социалната мобилност в ЕС(31) се предоставят доказателства, че социалното положение продължава да определя шансовете за успех в живота в много от държавите членки;

Н.  като има предвид, че растежът в икономиките на държавите членки зависи от множество фактори; като има предвид, че увеличаващото се неравенство би могло да има отрицателно въздействие върху растежа; като има предвид, че МВФ е установил в световен мащаб обратнопропорционална връзка между дела на доходите, получавани от най-богатите 20% от хората, и икономическия растеж, което означава, че ако делът на доходите на най-богатите 20% от хората се увеличи с един процентен пункт, растежът на БВП в действителност е с 0,08 процентни пункта по-нисък през следващите пет години; като има предвид, че в същото време подобно увеличение на дела на доходите на най-бедните 20% от населението е свързано с по-висок ръст от 0,38 процентни пункта;

О.  като има предвид, че неравенството е многостранно явление, което не е ограничено да паричния аспект, но също така се отнася до възможностите, с които хората разполагат в зависимост, например, от техния пол, етнически произход, увреждания, сексуални предпочитания, географско местоположение или възраст; като има предвид, че множеството неравенства при достъпа до работни места и в рамките на самите работни места създават риск за здравето и благосъстоянието на хората и финансовите възможности и поради тази причина биха могли да доведат до ниска производителност;

П.  като има предвид, че неравномерното покритие в областта на социалната закрила е анализирано в доклада на Eurofound, озаглавен „Нови форми на заетост“(32), който включва акцент върху най-проблематичната от тези форми от гледна точка на социалната закрила, а именно непостоянната работа, като дава примери на законодателство, което конкретно изключва временно заетите лица, както и на законодателството в други области, което има за цел да ги включи, обикновено чрез компенсации въз основа на праговете на доходите; като има предвид, че „ваучерите за труд“ и стратегическото съвместно наемане на служители са примери за нестандартна работа, чиято цел е да се преодолеят недостатъците на социалната закрила при непостоянна заетост или работа на непълно работно време;

Р.  като има предвид, че в обществата с по-големи неравенства по отношение на доходите има по-високи равнища на влошено здравословно състояние и на насилие, по-слаби резултати по математика и езикова грамотност, по-високи нива на затлъстяване на населението и по-голям процент на лицата, лишени от свобода, както и на убийствата(33); като има предвид, че обществата, в които има повече равенство, създават по-малко разходи за държавата по отношение на благосъстоянието;

С.  като има предвид, че неравенствата през целия жизнен цикъл се отразяват в неравенствата в напреднала възраст, като например намаляването на средната продължителност на живот без заболявания, бедността в напреднала възраст и разликата в пенсиите на мъжете и жените от почти 40%; като има предвид, че европейски стратегии за премахването на бедността са необходими за постигането на устойчиво развитие за всички;

Т.  като има предвид, че икономическата сигурност е важен фактор за човешката реализация;

У.  като има предвид, че на 5 октомври 2015 г. Съветът прие заключения относно „Доклад от 2015 г. относно адекватността на пенсиите текуща и бъдеща адекватност на доходите на възрастните хора в ЕС“, като счете, че е от първостепенно значение публичните пенсионни схеми и другите схеми за социална закрила да съдържат подходящи гаранции за жените и мъжете, чиито възможности за заетост не им дават или не са им позволили да натрупат достатъчни пенсионни права, заявявайки още, че тези гаранции включват по-специално осигуряване на минимални пенсии или друг вид осигуряване на минимален доход за по-възрастните хора(34);

Ф.  като има предвид, че липсата на достатъчно финансиране за публичното образование е основната причина за бъдещи социални различия и за увеличаване на неравенствата;

Х.  като има предвид, че в периода между 2005 г. и 2015 г. коефициентът на Джини за ЕС се увеличи от 30,6 на 31 и неравенството по отношение на доходите между 20-те процента от населението с най-високи доходи и 20-те процента с най-ниски доходи се е повишило от 4,7 на 5,2; като има предвид, че делът на хората в риск от парична бедност е пряко свързан с неравенството по отношение на доходите и че от 2005 г. насам паричната бедност непрекъснато се увеличава; като има предвид, че между 2008 г. и 2014 г. няколко държави членки са отчели нарастващо неравенство по отношение на разполагаемия доход на домакинствата(35);

Ц.  като има предвид, че несъответствията на икономическия растеж между и в рамките на държавите членки водят до икономически дисбаланси в рамките на Съюза; като има предвид, че тези силно неравни икономически тенденции са довели до прекалено високи равнища на безработица и до създаването на зони на бедност;

Ч.  като има предвид, че развитието на неравенството в световен аспект съответства на постоянното нарастване на неравенството в развитите държави от 1980 г. насам, при което, според ОИСР(36), неравенството е нараствало независимо от икономическия цикъл (със специфични изключения), като по този начин в периода между 1980 г. и 2013 г. коефициентът на Джини се е повишил с три пункта от 0,29 на 0,32, което представлява увеличение с 10% през последните десетилетия;

Ш.  като има предвид, че макар равнището на неравенство да може да се определя от множество фактори, институциите и авторите на политически намеси са тези, които са отговорни за тяхното преодоляване, по-специално на структурно ниво; като има предвид, че е налице недостиг на инвестиции в ЕС, а публичните и частните инвестиции са основни елементи за намаляването на неравенството чрез стимулиране на заетостта; като има предвид, че структурните недостатъци трябва да бъдат разглеждани по подходящ начин; като има предвид, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) се очаква да бъде актуализиран, за да съдейства за преодоляването на недостига на инвестиции;

Щ.  като има предвид, че тенденциите при неравенството не съвпадат непременно с тенденциите при абсолютните и крайните форми на бедност, като например бездомността;

АА.  като има предвид, че предоставянето на подходящо подпомагане и финансиране в областта на устойчивото жилищно настаняване и постоянните жилища е от съществено значение за достъпа до заетост, образование и здравеопазване и за укрепване интеграцията и местното приемане. като има предвид, че защитата на жизнеспособността на кварталите и борбата със сегрегацията са важна част от подкрепата на интеграцията и намаляването на неравенствата;

АБ.  като има предвид, че според Евростат делът на населението, изложено на риск от бедност в ЕС през 2015 г., е бил 24,4%, като за децата стойностите нарастват до 26,9%;

АВ.  като има предвид, че жените са засегнати прекомерно от кризата, както и че екологосъобразните работни места са се доказали като по-устойчиви в условията на криза в сравнение с останалите;

АГ.  като има предвид, че жените са изложени на по-висок риск от бедност и несигурност;

Установяване на координация на европейската политика с цел борба с неравенството

1.  потвърждава, че неравенството заплашва бъдещето на европейския проект, уронва неговата легитимност и вреди на доверието в ЕС като двигател на социалния напредък — измерение на Съюза, което трябва да бъде развивано; припомня, че настоящите неравенства имат сериозни отрицателни последици, което подкопава политическата и социалната стабилност; подчертава, че насърчаването на по-голямо сближаване и подобряването на живота на всички европейски граждани трябва да продължат да са двигател на по-нататъшната интеграция;

2.  изразява твърдо убеждение, че намаляването на неравенството трябва да бъде един от основните приоритети на европейско равнище, не само с цел справяне с проблема за бедността или насърчаване на сближаването, но също и като предпоставка за икономическото възстановяване, създаването на достойни работни места, социалното сближаване и споделянето на просперитета;

3.  подчертава, че намаляването на неравенството е от съществено значение за насърчаването на по-справедливи и по-стабилни демокрации, за гарантиране на равно третиране без двойни стандарти, за маргинализиране на популизма, екстремизма и ксенофобията, както и за предоставяне на гаранции за това, че Европейският съюз е проект, подкрепян от неговите граждани;

4.  припомня на Комисията и на държавите членки, че Европейският съюз трябва да изпълнява ангажиментите си по силата на Договорите по отношение на насърчаването на благосъстоянието на неговите народи, пълната заетост и социалния напредък, социалната справедливост и закрила, равенство между жените и мъжете, равенството между гражданите с различен социално икономически профил, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето, както и социалното приобщаване на всички хора, които са в уязвимо положение или страдат от маргинализация;

5.  призовава Комисията и държавите членки, според съответните си правомощия, да извършат оценка на изпълнението и резултатите от координацията на икономическата политика, като вземат предвид развитието на социалния напредък и социалната справедливост в ЕС; отбелязва, че Европейският семестър не е превърнал в приоритет постигането на тези цели и намаляването на неравенствата; настоятелно призовава Комисията да подобри процеса на координиране на политиката, за да наблюдава, предотвратява и коригира отрицателните тенденции, които биха могли да увеличат неравенствата и да отслабят социалния напредък или да окажат отрицателно въздействие върху социалната справедливост, чрез въвеждането на превантивни и корективни мерки, когато е необходимо; счита, че конкретните политики, насочени към борбата с икономическите неравенства, следва да се вземат предвид и да се включат, където е уместно, в рамките на европейския семестър;

6.  счита, че социалните мерки в някои случаи могат да бъдат разглеждани като мерки за временно облекчаване и следва да бъдат допълвани с икономически политики и социално отговорни структурни реформи, с цел постигане на положителен, дългосрочен и устойчив икономически растеж и намаляване в структурно отношение на тенденцията към неравенствата в средносрочен и дългосрочен план;

7.  настоятелно призовава Комисията, в рамките на Европейския семестър и без да се засягат националните правомощия, да оцени по-добре дисбалансите по отношение на доходите и разпределението на богатството, също така чрез доклади за индивидуален задълбочен преглед (ЗП), ако тези дисбаланси бъдат открити, като начин за свързване на икономическата координация със заетостта и социалните показатели; призовава Комисията да установи точна и актуална картина на различията в областта на доходите и богатството, социалното сближаване и социалното приобщаване между и в рамките на държавите и да обоснове своите предложения и препоръки за политически решения с надеждни и подробни данни; призовава Комисията да проучи кои следва да бъдат възможно най-точните показатели за икономическо неравенство (измежду на коефициента на Джини, индексите Палма и Тейл, делът на заплатите, съотношението на минималната работна заплата спрямо БВП на глава от населението или спрямо средната работна заплата и др.), и да наблюдава развитието на неравенството, като също така взема предвид цялостната конкурентоспособност и производителността на всички фактори;

8.  потвърждава, че регионите, които са засегнати от тежки и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с ниска гъстота на населението, островните, трансграничните и планинските региони, както е посочено в член 174 от ДФЕС, както и обезлюдените и най-отдалечените региони, имат по-големи трудности при осигуряването на достъп до обществени услуги като здравеопазване и образование и в резултат на това предоставянето на тези услуги обикновено е по-скъпо за публичните финанси и гражданите трябва да пътуват на по-дълги разстояния, за да ги получат;

9.  отново потвърждава необходимостта от насочване на инвестиции към по-добро териториално сближаване, което да подсили промишлената структура на регионите, които са засегнати от тежки и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, по-конкретно достъп до широколентови услуги;

10.  настоятелно призовава Комисията да насърчава амбициозните инвестиции на държавите членки в областта на социалната закрила, услугите и инфраструктурата чрез по-целенасочено и стратегическо използване на европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции, за да се отговори на социалните и икономическите потребности на държавите членки и регионите;

11.  отново призовава за създаването на истински европейски стълб на социалните права, който насърчава по-голямото сближаване, като се вземе под внимание делът на правомощията, посочени в Договорите, и за изграждането на по-дълбоко и по-справедливо социално измерение на ИПС;

12.  призовава Комисията да увеличи усилията си за работа с държавите членки за постигането на всички цели на стратегията „Европа 2020“, включително намаляването на засегнатите от бедност и социално изключване лица с 20 милиона, и да съгласува обхвата на стратегията „Европа 2020“ с Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г, като по този начин също така включи сред своите цели борбата срещу неравенството и крайната бедност; призовава Комисията да продължи да отделя специално внимание на осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“ и да вземе предвид набора от водещи показатели на Евростат за „Европа 2020“, също така и в рамките на процедурата на Европейския семестър и в специфичните за всяка държава препоръки;

13.  призовава Комисията и държавите членки — като припомня, че последните носят основната отговорност за своите социални политики, които трябва да бъдат подкрепени и допълнени от действия на европейско ниво — да увеличат своите усилия за намаляване на неравенството между отделните групи доходи, както и да насърчат подходяща уредба от мерки, която гарантира, наред с другото, достойни условия на труд за всички, публично образование, здравеопазване, пенсии, подходяща публична инфраструктура и социални услуги и която насърчава равните възможности; подчертава, че тази рамка следва да дава възможност за добре функциониращо „социално изкачване“;

14.  подчертава, че бюджетът на Съюза следва да установи прилагането на подходящи политики за намаляване на неравенствата и за повишаване на социалното сближаване;

15.  подчертава първенството на основните права; подчертава, че трудовото право и високите социални стандарти играят решаваща роля за възстановяването на баланса в икономиките, подпомагането на доходите и насърчаването на инвестициите в капацитет; припомня значението на зачитането на социалните права, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително синдикалните права и свободи и правата на колективно договаряне, и утвърждаването на равното третиране на работниците;

16.  посочва, че не може да се пренебрегва значението в бъдеще на секторните политики за намаляване на неравенствата и че, по-специално, нуждата от допълнително развитие на вътрешния пазар и от инвестиционна политика на европейско и национално равнище (напр. в основни инфраструктури, здравеопазване, образование) и определянето на всички аспекти на енергийната политика следва да взема предвид възможностите, които тези политики предлагат от гледна точка на икономическите, социалните и териториалните фактори, за да се гарантират равни възможности; призовава Комисията да работи с държавите членки за разработването на всеобхватни стратегии за създаване на работни места, предприемачество и новаторство, насочени към стратегически инвестиции в екологосъобразни работни места, в социалния сектор и в секторите на здравеопазването и предоставянето на грижи, както и в социалната икономика, чийто потенциал за заетост е неоползотворен;

Мерки за стимулиране на създаването на работни места с достойни условия на труд и качествена заетост

17.  изразява загриженост по отношение на развитието на неравенството в ЕС след кризата, което се дължи в голяма степен на нарастващата безработица; счита, че безработицата е източник на неравенство и че политиките за създаването на работни места с достойни условия на труд и качествена заетост, насочени към основните „острови“ на безработица, биха могли да спомогнат за подобряването на доходите на домакинствата в най-долния квинтил;

18.  призовава Комисията да включи в предстоящото преразглеждане на Директивата относно писмената декларация разпоредби, които премахват дискриминацията, основана на договорен статус, и които гарантират на всеки работник правото на справедлив ред и условия за наемане на работа, в съответствие с нормите на МОТ за достоен труд;

19.  подчертава освен това факта, че високите равнища на безработица оказват натиск за намаляване на нивото на възнагражденията и в някои случаи също така имат отрицателно въздействие върху условията на труд и условията в обществото; подчертава, че борбата срещу безработицата сама по себе си е необходимо, но не и достатъчно условие, за да се намали неравенството;

20.  призовава Комисията да предложи по-високо равнище на финансиране на Инициативата за младежка заетост за периода 2017—2020 г., включително тя да достига по-добре до младите хора на възраст под 30 години; призовава Комисията да гарантира по-добро изпълнение на Гаранцията за младежта, като поставя по-силен акцент върху най-уязвимите млади хора, които често трябва да се справят с комплексни потребности, като вземе предвид последните констатации от доклада на Европейската сметна палата относно използването на Инициативата за младежка заетост и като гарантира точни и прозрачни изпълнение и оценка;

21.  подчертава значението на това да се следят по-отблизо младите хора, които напускат програмите Гаранция за младежта/Инициатива за младежка заетост (ИМЗ), с цел те да бъдат интегрирани трайно и ефикасно на пазара на труда; призовава Комисията да проучи възможността за по-голяма гъвкавост на ИМЗ, както и за постигащите добри резултати държави по отношение на политиките за младежта, като се интегрират схеми за закрила на младите хора при прехода им от образование или висше образование към работа, с цел да се компенсира изключването на младите хора от системите за социална закрила с плащане на вноски в Европа;

22.  подчертава, че програми като гаранцията за младежта и Инициативата за младежка заетост не трябва да бъдат заместител на усилията на самите държави членки за борба с младежката безработица и насърчаване на устойчива интеграция на пазара на труда; признава, че качественото и достъпно образование е от решаващо значение за преодоляване на неравенството; поради това призовава за увеличаване на инвестициите в публичното образование и ученето през целия живот;

23.  призовава Комисията и държавите членки да акцентират върху необходимостта от насърчаване на екологосъобразните работни места и да повишат равнището на заетост в селските и западащите райони и да направят посочените райони по-привлекателни за жените;

24.  призовава Комисията , чрез ЕСФ и процедурата на Европейския семестър, както и държавите членки, чрез националните програми за реформи, да гарантират пълното прилагане на мерките на национално равнище, очертани в препоръката на Съвета относно интеграцията на пазара на труда на трайно безработните лица;

25.  призовава Комисията и държавите членки да допълнят Икономическия и паричен съюз с пълноценен европейски пазар на труда, съчетан с широк обхват на социалната закрила; счита, че добре функциониращите пазари на труда и съгласуваните и стабилни системи за социално подпомагане са от жизненоважно значение за успеха на европейския паричен съюз и са част от един по-широк процес на сближаване във възходяща посока по отношение на икономическото, социалното и териториалното сближаване; призовава Комисията, в този смисъл, да представи изследване относно начина, по който ЕС може да подкрепи и насърчи гарантирани програми за обществена заетост на национално равнище;

26.  призовава държавите членки да синхронизират по-добре образованието и обучението с потребностите на пазара на труда в целия ЕС, като създават повече възможности за мобилност и усъвършенстват стратегиите за набиране на персонал и обучение, по-специално чрез обучение на работното място и целенасочени инвестиции, които ще насърчат създаването на работни места и ще повишат търсенето на заетост; припомня, че преквалификацията е важен елемент, който създава възможност за реинтегрирането на хората обратно на пазара на труда и помага за справянето с дългосрочната безработица и за постигането на по-добро съответствие между уменията и наличните работни места; подчертава, че валидирането на уменията и признаването на формалното и неформалното учене са важни инструменти, за да може придобитите умения да бъдат оценени на пазарите на труда; настоява, че възможностите за обучение през целия живот следва да се насърчават през целия жизнен цикъл, включително в напреднала възраст, така че те да могат да разгърнат пълния си потенциал в борбата с неравенствата;

27.  призовава Комисията и държавите членки да работят съвместно за отстраняване на дискриминацията при набирането на персонал и дискриминиращите процедури при наемане на служители, които не позволяват на хората да навлязат на пазара на труда поради причини, свързани с (наред с другото) пола, половата идентичност или половото изразяване, сексуалната ориентация, половите белези, етническата принадлежност, увреждане или възрастта;

Подобряване на условията на труд и живот

28.  изразява загриженост относно обхвата на недекларирания труд, нетипичните трудови договори и другите нестандартни форми на заетост, които може да доведат до несигурни условия на труд, по-ниски заплати, експлоатация и по-ниски социалноосигурителни вноски, както и нарастващо неравенство в някои държави членки; припомня, че трябва да бъдат осигурени адекватна социална сигурност и социална закрила с цел да бъдат защитени всички работници; призовава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за борба със сивата икономика и недекларирания труд;

29.  счита, че качеството на работните места в цяла Европа следва да се подобри, особено по отношение на заплатите, гарантиращи жизнения минимум, сигурността на работното място, достъпа до образование и учене през целия живот и здравословните и безопасни условия на труд; призовава Комисията да подкрепя по-нататъшните изследвания във връзка с наблюдението и подобряването на качеството на създаването на работни места и конкурентоспособността в ЕС като цяло въз основа на изследванията, извършвани от Eurofound;

30.  счита, че някои форми на заетост, като например договорите за нула часове заетост и неплатените стажове, не дават възможност за достоен стандарт на живот; счита, че е от решаващо значение да се гарантират добри възможности за учене и обучение и достойни условия на труд, когато е приложимо, за практиките, стажовете и чиракуването, за да се поставят ограничения, свързани с нестандартните форми на труд, и да се предотврати използването на договори за нулево работно време, използването на работници чрез агенции за временна заетост, които да заместват стачкуващи работници, и използването на срочни трудови договори за постоянни задачи;

31.  отбелязва, че доброволната работа на непълно работно време може да окуражи определени категории лица, които понастоящем са по-слабо представени, да участват в пазара на труда, както и да бъде полезна по отношение на схемите за постигане на равновесие между професионалния и личния живот;

32.  изразява твърдо убеждение, че може да се проучи възможността за създаване на точна обща класификация на заетостта на европейско равнище, основан на научно доказани факти и данни, с цел намаляване на несигурните условия на труд; изразява убеждение, че прилагането на принципа за „еднакво заплащане за еднаква работа, извършвана на едно и също място“, ще спомогне за намаляването на неравенството между работниците;

33.  Подчертава значението на надлежното изследване на различните посоки на въздействие и аспекти на повишаването на автоматизацията и въздействието на забавянето при адаптирането на законодателството, което може да се окаже заплаха и да упражни натиск надолу по системите за социална закрила и заплатите, което засяга особено нискоквалифицираните и средноквалифицираните работници; подчертава в тази връзка значението на поддържането на социалната защита и заплатите на адекватни равнища;

34.  счита, че новата програма за умения трябва да осигури достъп за всички работници до учене през целия живот на приемливи цени, както и адаптиране към цифровизацията и постоянните технологични промени;

35.  надлежно отчита становището на Европейския икономически и социален комитет относно рамкова директива относно адекватни минимални доходи в Европейския съюз, която следва да въведе общи правила и показатели и да осигури методи за мониторинг на нейното прилагане; подчертава, че инструментът на референтните бюджети, който показва разходите за достоен живот за различните схеми за жилищно настаняване, състава и възрастта на членовете на домакинствата, може да се използва за оценка на адекватността на схемите за минимални доходи, въведени от държавите членки;

36.  изразява загриженост във връзка с високите равнища на липса на възприемане на схемите за минимален доход в държавите, където те съществуват, което е показател за множеството съществуващи пречки, включително инвазивните процедури и стигматизирането, свързано с кандидатстването за тези схеми; счита, че програмите за подпомагане на доходите са от жизненоважно значение, за да се избегнат неравни икономически тенденции, като се оказва подкрепа на лицата, преди те да са достигнали етапа на бедност и социално изключване;

37.  подчертава значението на социалния диалог и на колективното договаряне за определяне на заплатите и необходимостта тези механизми да останат под контрола на социалните партньори, в съответствие с тяхната автономност, заложена в Договорите; призовава Комисията да извърши проучване на показател за гарантиращи жизнен минимум заплати с цел оценка на разходите за издръжка и на средния доход, необходим за посрещане на основните нужди на семействата, за всяка държава членка и всеки регион; подчертава, че за всички домакинства адекватното равнище на доходите е от основно значение, за да се даде възможност на работещите бедни да постигнат финансова независимост, като същевременно се запазят сигурността на жилищното настаняване и продоволствена сигурност;

38.  подчертава, че по отношение на дългосрочното финансиране на строителството на нови жилищни зони следва да се мобилизират освен европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и други форми на частно и публично финансиране като начин за засилване на дейностите на националните публични банки или други агенции в областта на финансово достъпното и социалното жилищно настаняване;

39.  призовава Комисията да подобри здравословните и безопасни условия на труд на работниците, включително чрез правилното прилагане на Директивата за работното време;

40.  припомня, че правото на колективно преговори и действия е основно право в ЕС и че европейските институции трябва да го зачитат, да спазват неговите принципи и да насърчават прилагането му(37); счита, че отслабването на позициите на работниците и синдикатите за поведен на преговори не е допринесло за постигането на тези цели и може да е сред причините за слаб растеж на заплатите и увеличаване на броя на несигурните работни места;

41.  отбелязва, че е важно да се защитават правата на работниците и да се насърчават по-силни позиции на работниците и служителите при воденето на преговори чрез структурни реформи на пазарите на труда, които насърчават устойчивия растеж, достойните работни места, споделянето на благоденствието и социалното сближаване;подчертава ролята на диалога между социалните партньори за справянето с неравенствата на пазара на труда; призовава държавите членки и ЕС правото на сдружаване в синдикати, както и устойчивостта и независимостта на работническите профсъюзи и на сдруженията на работодателите, когато се ангажират с участие в преговори на всяко едно равнище;

42.  подчертава освен това значението на гражданския диалог с представителите на различните групи в обществото, най-вече на тези, които са изложени на по-висок риск от бедност и социално изключване, при обсъждането на въпроси, свързани с неравенствата;

43.  призовава за прилагането на политика за борба с дискриминацията, която да изпълнява ключова роля за гарантирането на равни възможности за заетост и за насърчаване на социалното приобщаване; призовава държавите членки да деблокират разглеждането на директивата за борба с дискриминацията;

44.  призовава държавите членки да предприемат действия, с които да гарантират, че на работното място се вземат мерки срещу дискриминацията, тормоза и насилието, основани на пола, половата идентичност или половото изразяване, сексуалната ориентация и половите белези (наред с другото), както и че са установени ясни механизми за докладване и подкрепа на пострадалите, както и процедури срещу извършителите;

Укрепване на социалната държава и на социалната закрила

45.  подчертава, че в много държави системите за социално подпомагане и социална закрила са подложени на натиск, като са засегнати отрицателно от мерките за строги икономии, което води до последици по отношение на неравенството на доходите; счита, че системите за социално подпомагане следва да изпълняват функцията на „предпазна мрежа“ и също така да улесняват включването в пазара на труда; подчертава необходимостта от многоизмерен подход за постигането на по-висока степен на равенство и социално сближаване, както е отразено в хоризонталната социална клауза (член 9 от ДФЕС), като е насочено към социалното измерение на политиките на Съюза и ангажимента за прилагане на принципа за социално интегриране на политиките на Съюза;

46.  заявява, че социалният напредък, както е посочено в Европейския индекс на социалния напредък, представлява способността на обществото да отговори на основните човешки потребности на своите граждани, да положи градивните елементи, които позволяват на гражданите и общностите да подобрят и запазят качеството на своя живот и да създаде необходимите условия, за да могат всички хора да реализират пълния си потенциал;

47.  насърчава държавите членки да усъвършенстват своите социални системи (образование, здравеопазване, жилищно настаняване, пенсии и плащания) въз основа на високи социални стандарти, с цел постигане на цялостна закрила за лицата, като се вземат предвид новите социални рискове и уязвими групи, възникнали в резултат от финансовите, икономическите, а след това и социалните кризи, с която трябваше да се справят държавите членки;

48.  призовава държавите членки да увеличат инвестициите в качествено и достъпно в ценово отношение образование в ранна детска възраст и в услуги за полагане на грижи, като подчертава, че тези инвестиции изглежда дават резултат, особено за децата от семейства в неравностойно положение; призовава държавите членки, с подкрепата на Комисията и в съответствие с целите от Барселона, да предприемат необходимите мерки за гарантиране на универсален и приемлив в ценово отношение достъп до качествено публично образование от ранна възраст (0—3 години), което е от ключово значение за борбата с неравенствата в дългосрочен план;

49.  призовава за всеобщ достъп до жилищно настаняване на достъпни цени, като се защитят уязвимите домакинства срещу изгонване и свръхзадлъжняване и се насърчи създаването на европейско равнище на ефективна уредба за предоставяне на втори шанс за отделните лица и семействата;

50.  настоятелно призовава държавите членки да предприемат бързи действия във връзка с настоящата криза с миграцията и бежанците и да гарантират, че бежанците имат достъп до бързи процедури за изучаване на езика и културата, обучение, качествено жилищно настаняване, здравеопазване, образование, пазара на труда и социална закрила, признаване на формалните и неформалните умения и способности, както и да гарантират тяхното приобщаване в обществото;

51.  потвърждава, че всеобщият достъп до публични, основани на солидарността и адекватни пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за старост, трябва да бъде гарантиран за всички; призовава Комисията да помогне на държавите членки при укрепването на публичните и професионалните пенсионни системи, за да се осигури подходящ доход след пенсионирането, който е над прага на бедност, и да се позволи на пенсионерите да запазят стандарта си на живот и да живеят достойно и независимо; отново призовава за създаване на кредити за грижи в пенсионните системи с цел компенсиране на изгубени осигурителни вноски на жени и мъже поради отговорностите им, свързани с отглеждане на деца и продължително полагане на грижи, като инструмент за намаляване на разликата в пенсиите на мъжете и жените; подчертава, че макар индивидуалните пенсионни схеми да може да действат като важни инструменти за подобряване на адекватността на пенсиите, задължителните, основани на солидарността пенсионни системи си остават най-ефикасният инструмент за борба с бедността и социалното изключване при старите хора;

52.  подчертава, че основните права на хората с увреждания следва да бъдат гарантирани, включително правото на достоен труд без бариери, услуги и сигурност на основния доход, приспособени към конкретните индивидуални потребности, достойни стандарти на живот и социална интеграция, както и специфични разпоредби относно защитата срещу експлоатация и принудителен труд;

53.  счита, че международната търговия е двигател на растежа, но че ползите невинаги са добре разпределени и това може да се възприеме като източник на неравенство; призовава Комисията и държавите членки да насърчават по-справедливи международни търговски споразумения, зачитащи европейските разпоредби относно пазара на труда и основните конвенции на МОТ, като същевременно се закрилят и качествената заетост и правата на работниците и се гарантират европейски и национални механизми за обезщетяване на работниците и секторите, които са неблагоприятно засегнати от важните промени в световните търговски модели в резултат от глобализацията, включително Европейският фонд за приспособяване към глобализацията;

54.  призовава Комисията да гарантира, че политиките на ЕС в областта на конкуренцията правят възможна лоялната конкуренция и спомагат за воденето на борба срещу картелите или несъвместимите държавни помощи, които водят до изкривяване на цените и нарушават функционирането на вътрешния пазар, за да се гарантира защитата на потребителите;

Борба срещу бедността и социалното изключване

55.  счита, че правото на равни възможности следва да се гарантира в Европейския съюз; изразява загриженост поради обстоятелството, че настоящото неравенство по отношение на резултатите, засягащо всички, които живеят в ЕС, но най-вече децата и младите хора, често се утежнява от структурата на образователните системи, която не се основава на равенство, и има вредни последици за благосъстоянието и развитието като личности на младите хора, като по този начин допринася за ниска самооценка или слабо приобщаване на европейската младеж към обществото, особено на лицата, които не разполагат със средства и възможности;

56.  подчертава, че образованието има ключова роля за намаляване на неравенството и във връзка с това призовава държавите членки да увеличат усилията си и да инвестират достатъчно средства, за да гарантират равни възможности; потвърждава значението на всеобщия достъп до образование, както и на достъпа до подпомагане за младите хора, които се изучават в сферата на висшето образование; призовава Комисията да подпомага държавите членки при създаването на адекватни, достойни и достъпни жилища за младите хора, за да се подпомогне техният преход;

57.  призовава Комисията и държавите членки да засилят борбата срещу бедността, по-специално сред децата, като си поставят цели за намаляване на детската бедност, като проучат възможностите за координирано изпълнение на Препоръката относно инвестициите в децата и чрез създаването на схема за гаранция за децата;

58.  подчертава освен това, че множество дейности, свързани с културата и спорта, са мощни средства за сближаване и социална интеграция и посочва, че тези дейности могат да подобрят възможностите за заетост за членовете на обществото, които са в най-неравностойно положение, като ги обучат на „меки“ умения;

59.  призовава държавите членки да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ относно намаляването на бедността и на риска от социално изключване;

60.  счита, че бързото нарастване на броя на бездомните в повечето държави — членки на ЕС, представлява неотложен проблем; счита, че в съответствие с принципите, посочени в стълба на социалните права, Европейската комисия следва да подкрепи държавите членки в усилията им да ограничат тенденцията на нарастване на броя на бездомните с цел постепенното ѝ отстраняване;

Постигане на истински баланс между половете

61.  отбелязва, че Комисията откликна на призива на Парламента за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот за жените и мъжете, които живеят и работят в ЕС, чрез предложението за директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, за да бъдат посрещнати предизвикателствата на идните десетилетия; припомня призива на Парламента за подходящо възнаграждение и социална закрила и подчертава, че предложенията, представени от Комисията, са добра основа за засилване на участието на жените на пазара на труда и за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот за жените и мъжете като средство за намаляване на неравенството при платения и неплатения труд;

62.  подчертава, че по-нататъшното включване на жените в пазара на труда чрез подобряване на подкрепата за предприемачеството сред жените, както и чрез преодоляването на несъответствието между постиженията на жените в сферата на образованието и тяхното положение на пазара на труда и гарантиране на равни възможности за мъжете и жените по отношение на заплащането, кариерното израстване и възможностите за работа на пълно работно време, са без изключение основни фактори за постигането на приобщаващ и дългосрочен икономически растеж, премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените, борбата с неравенството и насърчаването на финансовата независимост на жените;

63.  призовава Комисията да предложи, ако е необходимо, инициативи за премахването на всеки вид разлика в заплащането на жените и мъжете, като определи санкции за работните центрове, които нарушават правото на равенство, установявайки различно заплащане за едни и същи категории работни места, в зависимост от това дали те са заети предимно от мъже или от жени;

64.  изразява съжаление, че макар в действащото законодателство да е залегнал принципът на равно заплащане за труд със същата стойност, извършван от трудещите се мъже и жени, все още съществува разлика в заплащането между половете и дори още по-голяма разлика между пенсиите на мъжете и жените; призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори незабавно да предприемат мерки във връзка с проблема за неравенството при заплащането и пенсиите за двата пола;

65.  изразява загриженост във връзка с повишаването на равнището на бедност, особено сред жените, и относно факта, че от бедност са засегнати по-специално самотни майки, млади жени и жени в напреднала възраст; посочва, че намаляването на равнищата на бедност с 20 милиона души до 2020 г. може да бъде постигнато чрез политики за борба срещу бедността и активни политики за пазара на труда, които са основават на интегрирането на принципа на равенство между половете, насочени предимно към повишаване и подпомагане на участието на жените на пазара на труда; отбелязва, че бедността продължава да бъде измервана с натрупан доход на домакинствата, което предполага, че всички членове на домакинството печелят еднакво и разпределят ресурсите поравно; призовава за индивидуални права и за изчисления, които се основават на индивидуалните доходи, за да се разкрие действителният мащаб на бедността сред жените;

66.  припомня важната роля на качествените публични услуги за постигането на равенство между половете, както и на данъчните и осигурителни системи, в които няма фактори, възпиращи втория полагащ платен труд член на домакинството да работи или да работи повече, тъй като това би могло да подобри участието на жените на пазара на труда;

67.  отново призовава Съвета да осигури бързото приемане на директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, като важна първа стъпка към постигането на равно представителство в публичния и в частния сектор;

Модернизиране на данъчните системи

68.  призовава Комисията и държавите членки да коригират прекомерните междуличностни неравенства, като подкрепят и насърчават най-продуктивните форми на инвестиции; припомня, че за тази цел обективните политики за данъчно облагане са от решаващо значение и че много държави членки се нуждаят от по-задълбочена реформа на данъчното облагане; призовава Комисията да наблюдава, консултира, насърчава и подготвя показатели с оглед на европейския семестър;

69.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат реални действия срещу избягването на данъци и данъчните измами като важно средство за намаляване на икономическите неравенства и подобряване на събирането на данъчни приходи в държавите членки;

70.  призовава Комисията да насърчава реформите на данъчните политики на държавите членки с цел осигуряване на адекватни публични бюджети за здравеопазване, жилищно настаняване, социални услуги и услуги в областта на заетостта и образованието; счита, че това следва да включва и борбата с корупцията в публичната администрация и борбата с неравенството, включително чрез преразпределяне на прекомерната концентрация на богатство, тъй като това е от основно значение с цел да не се задълбочава неравенството в много държави членки; подчертава освен това, че са необходими мерки в области като финансиализацията на икономиката и по-нататъшна координация, сближаване и хармонизация, когато е приложимо, на данъчната политика, както и мерки срещу данъчните убежища, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, мерки за справяне с недекларирания труд, както и мерки за оптимизиране на системата от данъци и съответното тегло като дял от данъчните приходи на държавата членка от облагане на труда на имуществото;

o
o   o

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0260.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0073.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0010.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0317.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0136.
(7) OВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 19.
(8) OВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 141.
(9) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130.
(10) OВ C 65, 19.2.2016 г., стp. 68.
(11) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57.
(12) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 77.
(13) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 25.
(14) OВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 8.
(15) OВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 11.
(16) OВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 23.
(17) OВ C 248, 25.8.2011 г., стp. 130.
(18) OВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 52.
(19) ОВ C 166, 7.6.2011 г., стр. 18.
(20) http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=13608&langId=en
(21) Становище на Комитета за социална закрила до Съвета, Съвет на Европейския съюз, 649/11, SOC 124, 15 февруари 2011 г.
(22) Институционален документ 025 на Европейската комисия, май 2016 г.
(23) Автори: Джонатан Д. Остри, Андрю Берг и Хараламбос Г. Цангаридес.
(24) Автори: Андрю Берг и Джонатан Д. Остри.
(25) Евростат: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Income_distribution_statistics
(26) МВФ (2017 г.), “Работен документ на МВФ WP 17/76: Прекомерно неравенство”. Автори: Франческо Григоли и Адриан Роблес, Вашингтон, окръг Колумбия: Международен валутен фонд.
(27) МВФ (2015 г.), „Причините за неравенството по отношение на доходите и последиците от него: глобална перспектива“. Докладна записка от обсъждане в службите SDN/15/13 Вашингтон, окръг Колумбия: Международен валутен фонд http://www.imf.org/external/pubs/ft/sdn/2015/sdn1513.pdf
(28) ОИСР (2015 г.) „Заедно. защо намаляването на неравенството е от полза за всички“, Париж: OECD Publishing.
(29) Евростат: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/f/f8/People_at_risk_of_poverty_or_social_exclusion%2C_EU-27_and_EU-28%2C_2005-2015.JPG
(30) ОИСР (2015 г.) „Заедно: защо намаляването на неравенството е от полза за всички“, стр. 67.
(31) Eurofound (2017 г.), „Социална мобилност в ЕС“, Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз.
(32) https://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1461en.pdf
(33) „Неравенство и психични заболявания“, Р. Уилкинсън и К. Пикет, Департамент „Здравни науки” на Университета в Йорк, Великобритания; Онлайн издание от 25 май 2017 г.; S2215-0366(17)30206-7
(34) Комитет на постоянните представители (Корепер I), „Адекватни пенсионни доходи в контекста на застаряващите общества — Проект за заключения на Съвета “, 12352/15: http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12352-2015-INIT/bg/pdf
(35) Eurofound (2017 г.) „Неравенство по отношение на доходите и модели на заетост в Европа преди и след Голямата рецесия“.
(36) ОИСР (2015 г.) „Заедно: защо намаляването на неравенството е от полза за всички“, Париж OECD Publishing.
(37) В съответствие с член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Правна информация