Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2040(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0389/2017

Внесени текстове :

A8-0389/2017

Разисквания :

PV 15/01/2018 - 15
CRE 15/01/2018 - 15

Гласувания :

PV 16/01/2018 - 5.2
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0002

Приети текстове
PDF 588kWORD 62k
Вторник, 16 януари 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Прилагане на макрорегионалните стратегии на ЕС
P8_TA(2018)0002A8-0389/2017

Резолюция на Европейския парламент от 16 януари 2018 г. относно прилагане на макрорегионалните стратегии на ЕС (2017/2040(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално дял XVIII от него,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“(РОР)),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(3),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 април 2017 г. относно прилагането на макрорегионалните стратегии на ЕС,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 16 декември 2016 г. относно изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС (COM(2016)0805) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0443),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2009 г. относно Стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море (COM(2009)0248),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“ (COM(2010)0715),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2014 г. относно Стратегия на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (COM(2014)0357),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 юли 2015 г. относно стратегията на Европейския съюз за Алпийския регион (COM(2015)0366),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 20 май 2014 г. относно управлението на макрорегионалните стратегии (COM(2014)0284),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно изпълнението на стратегията на ЕС за региона на река Дунав(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно стратегията за района на Атлантическия регион в рамките на политиката на сближаване на Съюза(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 октомври 2015 г. относно стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Стратегия на ЕС за Алпийския регион(8),

—  като взе предвид проучването от януари 2015 г., озаглавено „Новата роля на макрорегионите в европейското териториално сътрудничество“, публикувано от Генералната дирекция за вътрешни политики на Европейския парламент (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване),

—  като взе предвид доклада на Interact от февруари 2017 г., озаглавен „Добавена стойност на макрорегионалните стратегии — програма и перспектива на проекта“,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0389/2017),

A.  като има предвид, че макрорегионът може да бъде определен като географски район, включващ региони от няколко различни държави, свързани с една или повече общи характеристики или предизвикателства(9);

Б.  като има предвид, че макрорегионалните стратегии (МРС) са установени в райони, които са представителни за естественото развитие на ЕС от гледна точка на трансграничното сътрудничество; като има предвид, че те са важни, тъй като те са в състояние да привлекат участници от публичния и частния сектор, гражданското общество и академичните среди, и да мобилизират ресурси с оглед на постигането на общи цели на политиката на ЕС;

В.  като има предвид, че МРС осигуряват платформа за по-задълбочено и по-широко взаимодействие на междусекторно, регионално и трансгранично равнище между държавите-членки на ЕС и съседните държави с цел намиране на решения на общите предизвикателства, съвместно планиране и насърчаване на сътрудничеството, както и подобряване на интеграцията на различните партньори и сектори на политиките, в това число в областта на околната среда и опазването на биологичното разнообразие, смекчаването на последиците от изменението на климата и стратегиите за адаптиране, третирането на отпадъците и водоснабдяването, морското пространствено планиране и интегрираното управление на крайбрежните зони; приветства в този контекст положените усилия за насърчаване на сътрудничеството между ЕСИ фондовете и ИПП;

Г.  като има предвид, че макрорегионите са ангажирани с прилагането на съответните дългосрочни, взаимосвързани, междусекторни политически дейности, тъй като тези макрорегиони са свързани с политиката на сближаване посредством целите на МРС, заложени в техните ОП, и създават проекти чрез интелигентни взаимодействия; като има предвид, че макрорегионите по този начин допринасят по-ефективно за постигането на целите на МРС, като привличат частни инвестиции, демонстрират доверие и участват в диалог, трансгранично сътрудничество и солидарност;

Д.  като има предвид, че МРС са основани на принципа на „трите „без““: без ново финансиране, без нови структури и без ново законодателство в рамките на съществуващата политическа рамка на ЕС;

Е.  като има предвид, че вече съществуващите механизми на сътрудничество на равнището на ЕС и между държавите членки и регионите улесняват прилагането на МРС, особено в началните фази;

Ж.  като има предвид, че Комисията приема един общ доклад относно прилагането на всички четири съществуващи понастоящем МРС на ЕС, който упоменава техните успехи, както и къде е необходимо да се направят подобрения, като следващият доклад трябва да бъде представен до края на 2018 г.; във връзка с това Парламентът счита, че е необходима оценка на аспектите, които са свързани с околната среда, като един от стълбовете на устойчивото развитие;

Макрорегионалните стратегии като платформи за сътрудничество и координация

1.  отбелязва, че значението на МРС е подчертано от процеса на глобализация, който направи отделните държави зависими една от друга и изисква решения на възникналите трансгранични проблеми;

2.  признава, че — в различна степен — елементи, от които зависи качеството на изпълнението, като например ангажираност, съпричастност, ресурси и управление, продължават да бъдат трудно преодолими при постигането на предварително определените цели;

3.  подчертава, че МРС продължават да дават безценен и иновационен принос към трансграничното, междусекторното сътрудничество и сътрудничеството на различни равнища в Европа, чийто потенциал все още не е проучен в достатъчна степен, с оглед засилване на свързаността и заздравяване на икономическите връзки и трансфера на знания между региони и държави; отбелязва обаче, че — в резултат на процеса на съгласуване на съвместни действия на много равнища и многонационално/регионално равнище — достъпът до фондовете на ЕС за проекти от МРС продължава да бъде предизвикателство;

4.  счита, че МРС и свързаните с тях екологични програми са полезни инструменти за популяризиране на ползите от европейското сътрудничество пред гражданите и затова настоятелно призовава всички страни изцяло да се ангажират със стратегиите и да изпълнят своята роля в прилагането;

5.  счита, че многостепенното управление с подходяща роля за регионите в неговата рамка следва да бъде крайъгълен камък на всяка макрорегионална стратегия от самото начало, като в процеса бъдат включени регионалните и местните общности и участниците от публичния, частния и третия сектор; насърчава участващите държави членки и региони следователно да разработят подходящи структури за управление и работни споразумения с цел улесняване на сътрудничеството, включително съвместно планиране, засилване на възможностите за финансиране и подход „отдолу нагоре“;

6.  насърчава по-добра координация и по-добри партньорства, вертикални и хоризонтални, между различните публични и частни действащи лица, представители на академичните среди и НПО, както и международни организации, които работят в тази област, и различните политики на равнището на ЕС, на национално и регионално равнище, за да се улеснят и подобрят прилагането на МРС и трансграничното сътрудничество; призовава Комисията да насърчи участието на тези заинтересовани страни, inter alia, в управителните съвети на МРС, като същевременно се зачита общото спазване на принципите на ЕС;

7.  изтъква значението на достатъчните човешки ресурси и административен капацитет за компетентните национални и регионални органи, за да се гарантира, че политическият ангажимент се въплъщава в ефективно прилагане на стратегиите; изтъква, във връзка с това, стойността на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР), която може да предоставя помощ за изграждането на капацитет и ефективна подкрепа за развитието и финансирането на проекти от МРС по искане на държава членка; освен това призовава Комисията и държавите членки активно да насърчават разпространението и прилагането на добра административна практика и опит от успешното прилагане на МРС;

8.  подчертава факта, че МРС трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се адаптират и да реагират ефективно на непредвидени събития и потребности, които могат да повлияят на участващите региони, на държавите членки и на ЕС като цяло; счита, че прилагането на МРС трябва да отчита конкретните регионални и местни условия; изтъква необходимостта от координационната роля на Комисията в това отношение, също и с оглед на прецизиране на специфичните цели на всяка от стратегиите;

Стратегия на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR)

9.  приветства резултатите, постигнати след стартирането на стратегията през 2009 г., особено по отношение на механизмите за сътрудничество, не само между (т.е. в рамките на Съвета при релевантните срещи на министри), но и в рамките на участващите региони и държави, като например в рамките на парламента или правителството; отбелязва, че EUSBSR е устойчива рамка за сътрудничество с над 100 водещи инициативи и нови мрежи;

10.  подчертава оставащите предизвикателства, по-специално тези, свързани с околната среда и свързаността; настоятелно призовава участващите държави да положат повече усилия за борба със замърсяването (т.е. качеството на водата и въздуха, и еутрофикация) на Балтийско море, тъй като това е едно от най-замърсените морета в света; отбелязва, че постигането на добро състояние на околната среда до 2020 г. е една от основните цели на мерките на политиките в този регион;

11.  отдава значение на възможността за свързване на Балтийския регион към енергийни мрежи с цел да се намали и елиминира енергийната бедност и да се подобрят енергийната сигурност и сигурността на доставките;

Стратегия на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR)

12.  изтъква положителното въздействие на стратегията върху сътрудничество между участващите държави и региони, чрез подобряване на мобилността и взаимните връзки за всички видове транспорт, насърчаване на чистата енергия, културата и устойчивия туризъм и в частност засилване на преките контакти между хората и постигане на по-голямо сближаване между регионите и страните, които участват в стратегията;

13.  счита проекта „Euro access“, инициативата „Да пазим Дунава чист“ и Дунавския диалог за финансиране за ясни и положителни примери за начин, по който да се преодолеят трудностите при финансирането по отношение на пречките, с които често се сблъскват проекти с транснационално и трансгранично значение; счита, че чрез този диалог различията в развитието между отделните региони в басейна на река Дунав биха могли да бъдат допълнително намалени; освен това счита, че възобновяването на стратегически пункт Дунав би могло да допринесе за по-гладкото прилагане на стратегията;

14.  изтъква, че предотвратяването на щети, причинени от тежки наводнения, продължава да бъде едно от големите екологични предизвикателства за държавите от Дунавския макрорегион; изтъква, че следва да бъдат взети предвид допълнителни съвместни мерки за предотвратяване на трансграничното замърсяване;

15.  припомня необходимостта от стратегически проекти и изтъква, че е от съществено значение да се поддържа висока степен на политическа подкрепа и да се увеличат ресурсите и капацитетът на компетентите държавни органи с цел справяне с оставащите предизвикателства; изтъква нуждата, следователно, да се поддържа политическият импулс за EUSDR и да се гарантира, че ръководната група на EUSDR извършва полезна работа;

16.  приканва участващите държави, предвид естествената взаимовръзка между река Дунав и Черно море, да засилят координацията между EUSDR и трансграничното сътрудничество в региона на Черно море и да работят в тясно сътрудничество за преодоляване на общи социално-икономически, екологични и транспортни предизвикателства;

17.  изтъква, че по-интегриран подход относно мобилността и мултимодалността в региона на река Дунав би бил от полза и за околната среда;

Стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR)

18.  изтъква особеното естество на EUSAIR въз основа на броя на потенциалните и участващите страни кандидатки и счита, че този формат на сътрудничество може да бъде отлична възможност за целия регион; счита, че EUSAIR би могла да даде нов тласък на процеса на разширяване и интеграция;

19.  отбелязва със загриженост продължаващите проблеми по отношение на липсата на ефективна връзка между наличността на ресурси, управлението и съпричастността, които възпрепятстват това, целите на EUSAIR да бъдат напълно постигнати; призовава участващите държави да предоставят на компетентните органи подкрепа и съобразени със специфичните потребности мерки за прилагане на стратегията;

20.  изтъква, че регионът е сред най-активните участници по отношение на миграционната криза през последните години; счита, че в рамките на EUSAIR да допринесе за справянето с тези предизвикателства с необходимите инструменти и ресурси; приветства в този контекст усилията на Комисията да намери решения за мобилизирането на финансови ресурси за действия, свързани с миграцията, включително сътрудничество с трети държави;

21.  счита, че стълбът за устойчив туризъм на региона на Адриатическо и Йонийско море е положителен инструмент за създаване на устойчив икономически растеж в региона, както и за повишаване на осведомеността относно екологичните предизвикателства и МРС;

22.  призовава съответните държави да дадат приоритет на изграждането на капацитет за основните изпълнители на EUSAIR, както и за програмните органи, отговарящи за оперативните програми, свързани с EUSAIR;

Стратегия на ЕС за региона на Алпите (EUSALP)

23.  счита EUSALP за доказателство, че макрорегионалната концепция може да се прилага успешно и по отношение на по-силно развитите региони; призовава заинтересованите страни да насърчават свързаните с околната среда инвестиции, които са насочени към преодоляване на последиците от изменението на климата; отбелязва, наред с това, че регионът на Алпите е важен регионален транспортен център и в същото време една от най-големите уникални естествени зони и зони за отдих, която трябва да бъде опазена; поради това подчертава, че трябва да бъдат търсени устойчиви и взаимосвързани транспортни стратегии;

24.  приветства структурата на управление на стратегията, която е в процес на въвеждане, тъй като първите стъпки в прилагането на стратегията се оказаха трудни и са уредени с различни структури, рамки и срокове; призовава, поради това, участващите държави да продължат своя ангажимент и подкрепа за членовете на Групата за действие на EUSALP;

25.  подчертава, че EUSALP може да бъде добър пример за образец за стратегия за териториално сближаване, тъй като едновременно включва различни специфични области, производствени райони, планински и селски райони и някои от най-важните и най-високо развитите градове в ЕС, и предлага платформа за съвместно справяне с предизвикателствата, пред които са изправени (изменение на климата, демография, биоразнообразие, миграция, глобализация, устойчив туризъм и селско стопанство, енергийни доставки, транспорт и мобилност, както и цифровото разделение); призовава участващите държави и региони да обърнат необходимото внимание на използването на програмата на Interreg „Алпийско пространство“ и други съответни фондове при справянето с общите приоритети;

26.  изтъква, че регионът на Алпите е обграден от много граници и че премахването на тези бариери е предпоставка за функционирането на сътрудничеството, особено за пазара на труда и икономическите дейности, които са свързани с МСП; изтъква, че EUSALP може да предостави също така възможност за укрепване на транснационалното трансгранично сътрудничество между граничещи региони, градове и местни общности и за изграждане на връзки и мрежи между хората, също така по отношение на междусистемните връзки в областта на транспорта и обхвата на цифровите технологии; освен това посочва екологичната уязвимост на този регион;

Европа на макрорегионите след 2020 г.?

27.  посочва, че МРС носят резултати, ако се дължат на дългосрочна политическа перспектива и са организирани по такъв начин, че всички потребители, особено регионалните и местните органи, както и частните заинтересовани страни и гражданското общество са действително представени от самото начало, което изисква ефективен обмен на информация, най-добри практики, ноу-хау и опит между макрорегионите и техните регионални и местни органи; счита, че е необходимо да се засили многостепенното управление на МРС, които следва да бъдат прозрачни, с по-ефективна координация и механизми за публична комуникация, за да станат МРС известни да постигнат приемане в местните и регионалните общности;

28.  счита, че изпълнението на стратегията може да бъде успешно само ако се основава на дългосрочна визия и ефективни структури на координация и сътрудничество с необходимия административен капацитет, както и на споделен дългосрочен политически ангажимент сред съответните институционални равнища, и ако е налице подходящо финансиране; поради това изтъква необходимостта от увеличаване на ефективността на инвестициите чрез търсене на съгласуваност, взаимодействие и взаимно допълване на регионалното и националното финансиране със съществуващите инструменти за финансиране на ЕС, които, в допълнение към укрепването на програмите за ЕТС, насърчават трансграничните проекти в рамките на ЕСИ фондовете и ЕФСИ, също и чрез пряко финансиране;

29.  счита, че опростяването на фондовете и на процедурите за тяхното използване в рамките на МРС би увеличило тяхната ефективност;

30.  предлага участващите държави да поемат ясни ангажименти по отношение на финансирането и човешките ресурси за прилагането на МРС от самото начало; призовава Комисията да помогне за по-добрата координация в рамките на МРС, да насърчава добрите практики и да разработи стимули за насърчаване на активното участие и координация между всички заинтересовани страни, също с оглед на укрепването на връзката между политиките на ЕС и прилагането на МРС; насърчава, освен това, МРС да използват „зелени“ обществени поръчки за стимулиране на екологичните иновации, биоикономиката, развитието на нови бизнес модели и използването на вторични суровини, като например в кръговата икономика, с цел да се постигне по-високо равнище на опазване на околната среда и здравето и насърчаване на тесни връзки между производители и потребители;

31.  изтъква, че е необходима по-голяма насоченост към резултати и конкретните предизвикателства трябва да бъдат преодоляни, включително в областта на опазването на околната среда, за да бъдат създавани проекти с реално отражение върху региона и за да бъде оправдано инвестирането на ресурси, които, от своя страна, следва да съответстват на поставените цели и да са свързани с реалните потребности на съответните територии;

32.  призовава всякакви въпроси относно МРС, като например относно съпричастността и необходимите политически стимули, да бъдат разглеждани по начин, предварително съгласуван между всички засегнати региони;

33.  счита, че видимостта и обществената информираност за дейностите на макрорегионите в целевите региони, както и постигнатите резултати, трябва да бъдат засилени чрез осъществяване на информационни кампании и обмен на най-добри практики, включително чрез онлайн платформи и социални мрежи, като по този начин те стават лесно достъпни за широката публика;

34.  изтъква, че следващото преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) представлява възможност за едновременно преразглеждане на целите на МРС, за да се укрепи връзката им с приоритетите на ЕС и да се консолидират свързаните с тях финансови задължения;

35.  призовава Комисията да представи, в рамките на следващото преразглеждане на регламентите в областта на политиката на сближаване, предложения, които могат да насърчат по-доброто прилагане на МРС;

36.  призовава Комисията, като част от следващия доклад относно прилагането на МРС, който се очаква през 2018 г., да извърши по-задълбочен анализ, включително по-специално относно:

   а) ефективността на транснационалните програми на ЕТС при предоставянето на финансов и стратегически импулс за МРС;
   б) показатели, които биха могли да бъдат интегрирани във всяка МРС, за да се позволи по-добра насоченост към постигане на резултати, наблюдение и оценка;
   в) мерки за засилване на връзката с приоритетите на ЕС;
   г) опростяването на прилагането и включване на схеми за финансиране;
   д) качеството на ангажираността на регионалното и местното управление в прилагането на МРС;

37.  изтъква, че покана за разработване на нови стратегии, като тези за регионите на Карпатите, Атлантическия океан, Средиземно море, Иберийския полуостров не следва да отклонява вниманието от основната цел за подобрено, задълбочено прилагане на съществуващите МРС;

38.  подкрепя принципа на „трите „без“ за МРС (без ново законодателство на ЕС, без нови средства от ЕС и без нови структури на ЕС); предлага, при все това, Комисията да оцени въздействието на тези „без“ върху програмите по ЕСИ фондовете в следващия си доклад за прилагането на МРС;

39.  изтъква необходимостта от териториален подход във връзка с дейностите за сътрудничество за всеки отделен случай, тъй като МРС са насочени към преодоляване на териториалните предизвикателства, които могат да бъдат преодолени по-успешно заедно; подчертава значението на постигането на синергии и сближаване между различните компоненти на териториалното сътрудничество в програмите за ЕТС и макрорегионите, за да се засили въздействието на транснационалните програми, да се съберат ресурси, да се опрости финансирането на МРС и да се подобрят резултатите от тяхното прилагане и ефикасността на инвестираните средства;

40.  отново заявява ангажимента на ЕС към изпълнението на ЦУР; подчертава значението на съгласуването на целите на МРС с водещите инициативи на ЕС, като Енергийния съюз, Парижкото споразумение относно изменението на климата и „синия“ растеж в морските макрорегиони; обръща особено внимание на управлението на рисковете, свързани с околната среда, като опазването на природата, биологичното разнообразие, и рибните запаси и борбата с морските отпадъци, както и развитието на устойчив и екологосъобразен туризъм; насърчава сътрудничеството в областта на енергията от възобновяеми източници; в този контекст насърчава използването на стратегии за интелигентна специализация (S3), укрепването на МСП, както и създаването на качествени работни места;

41.  изтъква, че Парламентът от самото начало е подкрепял макрорегионите‑ чрез пилотни проекти и подготвителни действия; изтъква, наред с това, опита на региона на Балтийско море, който показва, че мисленето в дългосрочен план следва да продължава да бъде основата на макрорегионалното сътрудничество;

42.  призовава Комисията да покани Парламента да участва като наблюдател в работата на групата на високо равнище по макрорегионални стратегии;

o
o   o

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите, на Европейския икономически и социален комитет и на правителствата и националните и регионални парламенти на държавите членки и третите държави, които участват в МРС.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.
(4) ОВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 30.
(5) ОВ С 349 E, 29.11.2013 г., стр. 1.
(6) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 122.
(7) OВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 23.
(8) Приети текстове, P8_TA(2016)0336.
(9)6 Schmitt et al (2009), EU macro-regions and macro-regional strategies — A scoping study („Макрорегиони и макрорегионални стратегии на ЕС — изследване за определяне на обхвата“), електронен работен документ, NORDREGIO 2009: 4.

Последно осъвременяване: 27 септември 2018 г.Правна информация