Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2514(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-0043/2018

Разисквания :

PV 18/01/2018 - 4.2
CRE 18/01/2018 - 4.2

Гласувания :

PV 18/01/2018 - 6.2

Приети текстове :

P8_TA(2018)0014

Приети текстове
PDF 483kWORD 57k
Четвъртък, 18 януари 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Случаите на защитниците на правата на човека У Ган, Сие Ян, Ли Минг-Че, Таши Уаншук и тибетския монах Чоеки
P8_TA(2018)0014RC-B8-0043/2018

Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2018 г. относно случаите на защитниците на правата на човека У Ган, Сие Ян, Ли Минг-Че и Таши Уаншук и тибетския монах Чоеки (2018/2514(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Китай, и по-конкретно резолюцията от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(1), от 16 декември 2015 г. относно отношенията между ЕС и Китай(2), от 24 ноември 2016 г. относно Гуй Минхай, лишен от свобода издател в Китай(3), от 15 декември 2016 г. относно случаите на тибетската будистка академия Ларунг Гар и Илхам Тохти(4) и от 6 юли 2017 г. относно случаите на лауреата на Нобеловата награда Лю Сяобо и Ли Минг-Че(5),

—  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г., и съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 22 юни 2016 г., озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС за Китай“,

—  като взе предвид срещата на високо равнище между ЕС и Китай, проведена в Брюксел на 1 и 2 юни 2017 г.,

—  като взе предвид приемането на 1 юли 2015 г. от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители на новия закон за националната сигурност и публикуването на 5 май 2015 г. на втория проектозакон за управлението на чуждестранните неправителствени организации (НПО),

—  като взе предвид член 36 от Конституцията на Китайската народна република, който гарантира на всички граждани правото на свобода на религиозните убеждения, и член 4, който предвижда защита на правата на националните малцинства,

—  като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и 34-ия кръг от този диалог, проведен в Брюксел на 22 и 23 юни 2017 г.,

—  като взе предвид присъждането на своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на Вей Цзиншен и Ху Джия съответно през 1996 и 2008 г.,

—  като взе предвид изявлението от 27 декември 2017 г. на говорителя по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/европейската политика за съседство и преговорите за разширяване на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно присъдите, постановени срещу У Ган и Сие Ян в Китай,

—  като взе предвид местното изявление на делегацията на Европейския съюз по повод на Международния ден на правата на човека, 8 декември 2017 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че насърчаването и зачитането на всеобщите права на човека, демокрацията и принципите на правовата държава следва да продължат да бъдат в центъра на дългогодишните отношения между ЕС и Китай в съответствие с ангажимента на ЕС да се застъпва за същите тези ценности в своите външни действия и изразения от Китай интерес да се придържа към тях в рамките на своето развитие и международно сътрудничество;

Б.  като има предвид, че след идването на власт на президента Си Дзинпин положението с правата на човека в Китай се влоши още повече, като правителството подхожда все по-враждебно към изразяването на несъгласие чрез мирни средства, свободата на изразяване на мнение и свободата на религията, както и към принципите на правовата държава; като има предвид, че китайските власти са задържали и преследват по съдебен път стотици защитници на правата на човека, адвокати и журналисти;

В.  като има предвид, че на 26 декември 2017 г. съд в Тяндзин осъди активиста У Ган на осем години лишаване от свобода по обвинения в подривна дейност срещу държавата; като има предвид, че У Ган редовно е водил кампании по чувствителни въпроси, свързани със злоупотребата с власт от страна на правителството, както онлайн, така и офлайн; като има предвид, че според адвоката му У Ган е отхвърлил споразумение с властите, което би му гарантирало условна присъда, ако той признае вината си;

Г.  като има предвид, че през същия ден в Хунан специализираният в областта на правата на човека адвокат Сие Ян също е бил осъден, но наказателните санкции са били отменени, след като той по-рано се е признал за виновен по обвинения в подривна дейност; като има предвид, че У Ган е бил задържан месеци преди началото на безпрецедентната вълна от репресии срещу адвокати, специализирани в областта на правата на човека, и правозащитници през 2015 г., вследствие на която стотици души в цялата страна, включително Сие Ян, са били разпитвани или задържани в продължение на няколко седмици; като има предвид, че съществуват твърдения, че Сие Ян е бил изтезаван, бит и заплашван от служителите, които са го разпитвали;

Д.  като има предвид, че на 28 ноември 2017 г. междинният съд в Юеян е осъдил бореца за демокрация Ли Минг-Че на пет години лишаване от свобода, след като е постановил, че той е виновен по обвинения в „подривна дейност срещу държавата“, и го е лишил от всички политически права в Китай за срок от две години; като има предвид, че е вероятно, че публичното признание на Ли Минг‑Че е било извършено под натиск от страна на китайските власти; като има предвид, че Ли Минг-Че е изчезнал на 19 март 2017 г., след като е преминал от Макао в Джухай в китайската провинция Гуандун;

Е.  като има предвид, че Таши Уаншук, собственик на магазин в Тибет и защитник на езиковите права, е бил задържан на 27 януари 2016 г., след като е участвал във видео на „Ню Йорк Таймс“, в което се е застъпил за правото на тибетците да учат и да се обучават на родния си език; като има предвид, че през март 2016 г. Таши Уаншук е бил обвинен в „подбудителство към сепаратизъм“ и че той рискува да получи присъда до 15 години лишаване от свобода, въпреки че той е заявил изрично пред вестника, че не призовава за независимост на Тибет;

Ж.  като има предвид, че през 2015 г. тибетският монах Чоеки от манастира Пурбу в Съчуан е бил лишен от свобода поради това, че е чествал рождения ден на духовния водач Далай Лама, който е в изгнание; като има предвид, че след като срещу него са били отправени обвинения, Чоеки е бил задържан за кратко време в областта Кандин в префектура Гандзъ и впоследствие е бил прехвърлен в затвора в Миенян (Съчуан), за да излежи присъда от четири години лишаване от свобода; като има предвид, че според медийни източници Чоеки е страдал от проблеми с бъбреците, жълтеница и други здравословни проблеми, които са се изострили вследствие на задържането му;

З.  като има предвид, че адвокати, специализирани в областта на правата на човека, продължават да бъдат обект на сплашване и лишаване от свобода, както в случаите с видни адвокати като Ли Юхан, задържан без връзка с околния свят от ноември 2017 г. насам, и Уан Цюенджан, който е бил задържан през юли 2015 г., в продължение на 800 дни е бил държан без връзка с околния свят и според някои твърдения е бил подложен на изтезания; като има предвид, че защитници на правата на човека, които внасят петиции и които пътуват до големи градове, за да привлекат вниманието към местни проблеми, са изложени на риск от задържане и лишаване от свобода, както в случая с Ли Сяолин, който е задържан от юни 2017 г. насам, въпреки че продължава да страда от тежка глаукома; като има предвид, че защитници на правата на човека, които предоставят платформа за вносителите на петиции и други защитници на правата на човека, например Дин Линдзие, Лиу Фейюе и Джън Дзянхуа, също са били задържани;

И.  като има предвид, че китайското правителство прие нови закони, по-специално Закон за държавната сигурност, Закон за борбата с тероризма, Закон за киберсигурността, както и Закон за управлението на чуждестранните неправителствени организации, в които обществената дейност и мирните критики към правителството се представят като заплахи за държавната сигурност и които засилват цензурата, наблюдението и контрола на физическите лица и обществените групи и възпират гражданите от провеждането на кампании за защита на правата на човека;

Й.  като има предвид, че в стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията Съветът се ангажира, че ЕС ще насърчава демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека във всички области на външната си дейност без изключение и ще отделя централно място на правата на човека в отношенията си с всички трети държави, включително със своите стратегически партньори;

1.  продължава да бъде силно обезпокоен във връзка с подхода на китайското правителство към защитниците на правата на човека, активистите и адвокатите; припомня на Китай неговите отговорности в качеството му на световна сила и призовава властите в Пекин да гарантират при всички обстоятелства зачитането на правата на човека и основните свободи в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти за правата на човека, подписани или ратифицирани от Китай; освен това настоятелно призовава властите в Пекин да прекратят всички актове на тормоз срещу всички защитници на правата на човека в страната, за да могат те да извършват своята дейност безпрепятствено;

2.  настоятелно призовава китайските органи незабавно и безусловно да освободят всички защитници на правата на човека, активисти, адвокати, журналисти и вносители на петиции, които са били задържани заради своята дейност в областта на правата на човека, и да сложат край на продължаващите репресии срещу тези лица, които се извършват под формата на задържане, съдебен тормоз и сплашване;

3.  призовава правителството на Китайската народна република да освободи незабавно и безусловно У Ган, тъй като той е бил лишен от свобода единствено заради мирното упражняване на правото си на свобода на изразяване на мнение и на събрания, както и — в очакване на освобождаването му — да се гарантира, че той разполага с редовен и неограничен достъп до семейството си и до адвокати по свой избор и че той не е подлаган на изтезания или други форми на малтретиране; призовава за провеждането на бързо, ефективно и безпристрастно разследване на изтезанията в Китай, както и за това отговорните лица да бъдат изправени пред съда;

4.  изтъква необходимостта да се проведе разследване относно твърденията за подлагането на Сие Ян на изтезания;

5.  призовава китайските власти да освободят незабавно и безусловно Ли Минг-Че, както и — в очакване на освобождаването му — да гарантират, че той е защитен от изтезания и други форми на малтретиране, както и че той има достъп до семейството си, до адвокати по свой избор и до подходящи медицински грижи;

6.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с ареста и продължаващото задържане на Таши Уаншук, както и във връзка с неговото ограничено право на правна защита, липсата на доказателства срещу него и нередностите в рамките на наказателното разследване; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Таши Уаншук;

7.  призовава китайските власти да освободят незабавно и безусловно тибетския монах Чоеки; настоятелно призовава китайското правителство да позволи на неговите роднини и на адвокати по негов избор да го посещават, и по-специално да му осигури подходящи медицински грижи;

8.  призовава китайското правителство да спазва собствената си конституция, и по-специално: член 4, който защитава националните малцинства; член 35, който защитава свободата на словото, на печата, на събранията, на сдруженията, на шествията и на демонстрациите; член 36, в който се признава правото на свобода на религиозните убеждения, и член 41, който гарантира правото на изразяване на критика и на предложения по отношение на който и да е държавен орган или служител;

9.  отново призовава китайското правителство да води диалог с Негово светейшество Далай Лама и неговите представители и изразява подкрепата си за мирното разрешаване на въпроса за Тибет чрез диалог и преговори с оглед на предоставянето на действителна автономия на Тибет в рамките на китайската конституция;

10.  осъжда освен това антибудистките кампании чрез подхода на „патриотично образование“, включително мерките за държавно управление на будистките манастири в Тибет; изразява загриженост, че в Китай се злоупотребява с наказателното право, за да се преследват тибетци и будисти, чиито религиозни дейности се окачествяват като „сепаратизъм“; изразява съжаление във връзка с факта, че условията за практикуване на будизма в Тибет значително се влошиха след тибетските протести през март 2008 г., като китайското правителство прилага още по-широко т.нар. „патриотично образование“;

11.  изразява загриженост във връзка с приемането на пакета от закони за сигурността и неговото въздействие върху малцинствата в Китай, по-специално Закона за борба с тероризма, който би могъл да доведе до налагане на санкции срещу мирните изрази на тибетската култура и религия, и Закона за управлението на чуждестранните неправителствени организации, който налага строг контрол от страна на правителството върху организациите за защита на правата на човека, тъй като това категорично представлява подход „отгоре надолу“, вместо да се насърчава партньорството между местните и централните органи на властта и гражданското общество;

12.  подчертава, че китайските органи трябва да гарантират, че всички лица, задържани без връзка с околния свят, незабавно ще получат право на контакт с членове на своето семейство и със своите адвокати, както и че условията на задържаните лица отговарят на стандартите, установени в „Сборника с принципи за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен“, приет чрез Резолюция 43/173 на Общото събрание на ООН на 9 декември 1988 г., включително по отношение на достъпа до медицински грижи;

13.  изразява дълбока загриженост във връзка с твърденията за подлагане на защитници на правата на човека на изтезания; съответно призовава китайското правителство да спазва изцяло пълната и неотменима забрана на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в съответствие с членове 2 и 16 от Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ратифицирана от Китай на 4 октомври 1988 г.;

14.  насърчава китайското правителство в навечерието на 20-ата годишнина от подписването от негова страна на Международния пакт за граждански и политически права да ратифицира този пакт и да гарантира пълното му прилагане, включително чрез прекратяване на всички практики на злоупотреба и чрез привеждане в съответствие на законодателството си, ако това е необходимо;

15.  припомня, че е важно ЕС да повдигне въпроса за нарушаването на правата на човека в Китай, и по-специално въпроса за малцинствата в Тибет и Синцзян, във всички политически диалози и диалози относно правата на човека, включително годишните диалози за правата на човека, с китайските органи в съответствие с ангажимента на ЕС да изразява категорична, ясна и единна позиция в рамките на подхода си към страната; въпреки това изразява съжаление относно липсата на конкретни резултати от годишните диалози между ЕС и Китай относно правата на човека; освен това припомня, че в рамките на текущия процес на реформи и на нарастващата си глобална ангажираност Китай се е присъединил към международната рамка за правата на човека, като е подписал широк кръг от международни договори в областта на правата на човека; съответно призовава за провеждане на диалог с Китай с оглед на изпълнението от негова страна на тези ангажименти;

16.  призовава всички държави членки да възприемат решителен и основан на ценности подход към Китай и очаква те да не предприемат едностранни инициативи или действия, които биха могли да накърнят съгласуваността, ефективността и последователността на действията на ЕС; припомня с дълбоко съжаление факта, че през юни 2017 г. ЕС не направи изявление относно правата на човека в Китай пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева; приветства факта, че на следващата сесия беше приета декларация, и очаква от ЕС да продължи да посочва Китай като държава, към която Съветът по правата на човека трябва да насочва своето внимание, докато Китай не предприеме съществени реформи в областта на правата; освен това призовава ЕС и неговите държави членки да изразят силните си опасения по време на предстоящия всеобщ периодичен преглед на Китай и по-специално да гарантират, че китайското гражданско общество може да участва свободно в този процес;

17.  приканва заместник-председателя/върховния представител и държавите членки да приемат заключенията на Съвета по външни работи относно Китай, в които се подчертава изключителното значение на правата на човека в отношенията между ЕС и Китай и от които се долавя ясно безпокойство относно отрицателните тенденции в Китай в това отношение, като очаква, че китайските органи ще предприемат конкретни стъпки в отговор на това; подчертава, че чрез тези заключения 28-те държави — членки на ЕС, и институциите на ЕС ще се обвържат с общо послание и общ подход във връзка с правата на човека в Китай;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Китайската народна република.

(1) ОВ С 378, 9.11.2017 г., стр. 239.
(2) ОВ С 399, 24.11.2017 г., стр. 92.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0444.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0505.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0308.

Последно осъвременяване: 27 септември 2018 г.Правна информация