Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2039(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0406/2017

Внесени текстове :

A8-0406/2017

Разисквания :

PV 17/01/2018 - 17
CRE 17/01/2018 - 17

Гласувания :

PV 18/01/2018 - 6.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0018

Приети текстове
PDF 700kWORD 80k
Четвъртък, 18 януари 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Изпълнение на инициативата за младежка заетост в държавите членки
P8_TA(2018)0018A8-0406/2017

Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2018 г. относно изпълнението на инициативата за младежка заетост в държавите членки (2017/2039(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (EC) 2015/779 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1304/2013, по отношение на първоначалната сума за допълнително предварително финансиране, изплащана за оперативни програми, подпомагани по линия на инициативата за младежка заетост(2),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по-късно“ (COM(2016)0646),

—  като взе предвид Специален доклад на Европейската сметна палата № 3/2015 от март 2015 г., озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“,

—  като взе предвид Специален доклад на Европейската сметна палата № 5/2017 от март 2017 г., озаглавен „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“ и на Инициативата за младежка заетост“,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно контрола на разходите и мониторинга на разходната ефективност на схемите за гаранция за младежта на ЕС(4),

—  като взе предвид задълбочения анализ на Тематичния отдел по бюджетни въпроси от 3 февруари 2016 г., озаглавен „Оценка на инициативата за младежка заетост“,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 10 юни 2016 г. за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за уменията (COM(2016)0382),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно инициативата „Възможности за младежта“(5),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 10 март 2014 г. относно рамка за качество на стажовете,

—  като взе предвид Европейската социална харта, допълнителния протокол към нея и преразгледания ѝ текст, който влезе в сила на 1 юли 1999 г.,

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г., приети от ООН през 2015 г. и прилагани в целия свят, включително в ЕС, и по-специално ЦУР 8 за „насърчаване на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достоен труд за всички“,

—  като взе предвид доклада на Жан-Клод Юнкер, изработен в тясно сътрудничество с Доналд Туск, Йерун Дейселблум, Марио Драги и Мартин Шулц от 22 юни 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз („доклад на петимата председатели“), документите за размисъл на Комисията от 26 април 2017 г. относно социалното измерение на Европа и от 31 май 2017 г. относно задълбочаването на европейския паричен съюз и Бялата книга за бъдещето на Европа на Комисията от 1 март 2017 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г. за създаване на европейски стълб на социалните права (COM(2017)0250) и Препоръка (ЕС) 2017/761 на Комисията от 26 април 2017 г. относно европейския стълб на социалните права(6);

—  като взе предвид работата и изследванията на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), Международната организация на труда (МОТ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и Европейския синдикален институт (ETUI), Конфедерацията на европейския бизнес (BusinessEurope), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP), мрежата Eurocities (Евроградове) и Европейския младежки форум,

—  като взе предвид речта на председателя на Комисията г-н Юнкер относно състоянието на Съюза от 13 септември 2017 г., пътната карта за по-единен, по-силен и по-демократичен Съюз (проект за работна програма на Комисията до края на 2018 г.) и писмото за намерения от Комисията до председателя на Парламента Антонио Таяни и до министър-председателя на Естония Юри Ратас от 13 септември 2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол, комисията по култура и образование и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0406/2017),

А.  като има предвид, че финансовата и икономическа криза доведе до нарастване на младежката безработица от 15% през 2008 г. до 24% в началото на 2013 г., като зад тази средна стойност се крият огромни различия между държавите членки и регионите; като има предвид, че младежката безработица през 2013 г. се задържа около 10% в Германия, Австрия и Нидерландия, а най-високото равнище — близо до или над 40% — беше в Италия, Испания, Хърватия и Гърция;

Б.  като има предвид, че мерките за намаляване на публичните разходи оказаха пряко негативно въздействие, по-специално върху младежите, поради съкращения в образованието, обучението, услугите за създаване на заетост и помощните услуги;

В.  като има предвид, че политиките, засягащи младежите, бяха разработени без участието на заинтересованите млади хора и техни представители;

Г.  като има предвид, че дългите периоди на безработица сред младежите ги излагат на риск от маргинализиране и изключване от обществото, карат ги да се чувстват изолирани и могат да оставят „белези“, което означава, че съществува по-голяма вероятност те да станат отново безработни и да са изправени пред по-ниско заплащане и по-малки професионални перспективи по време на професионалния им живот; като има предвид, че изолирането на младите хора представлява огромна загуба на публични и частни инвестиции, което води до масова несигурност на работното място и ерозия на уменията предвид неизползвания и несигурен човешки потенциал, с които е свързано;

Д.  като има предвид, че през 2012 г. всеки трети европейски служител е бил или свръхквалифициран, или недостатъчно квалифициран за работата си(7), и като има предвид, че обикновено е по-вероятно младите служители да са формално свръхквалифицирани, като същевременно е и по-вероятно те да заемат длъжности, които в по-малка степен съответстват на техните умения в сравнение с по-възрастните работници;

Е.  като има предвид, че при младите работници опасността да се окажат в положение на несигурна заетост е по-голяма; като има предвид, че шансът от заетост с многостранна неравнопоставеност е два пъти по-голям при работниците на възраст под 25 години, отколкото при работниците на 50 или повече години(8);

Ж.  като има предвид, че успешният преход от училище към работа и от икономическа неактивност към пазара на труда и наличието на първа истинска работа овластяват и мотивират младите хора, помагат им да развиват своите лични и професионални умения, за да станат независими и уверени в себе си граждани и да имат добро начало на кариерите си;

З.  като има предвид, че след като достигна най-високата си стойност от 24% през 2013 г., равнището на младежката безработица в ЕС-28 постоянно намалява, спадайки под 17% през 2017 г.; като има предвид, че равнището на младежката безработица остава високо, като само в няколко държави членки (Австрия, Чешката република, Нидерландия, Малта, Унгария и Германия) равнищата на младежката безработица са под 11%, и са налице сериозни различия между държавите членки;

И.  като има предвид, че анализ на разпределението по пол в областта на заетостта на пълно и непълно работно време в Европа показва, че между 2007 и 2017 г. неравенството между половете се запазва, като мъжете продължават да съставляват около 60% от заетите на пълен работен ден на възраст между 15 и 24 години и в същото време трайно представляват около 40% от същата възрастова група при заетите на непълно работно време;

Й.  като има предвид, че за съжаление като статистическа величина равнището на младежката безработица обикновено е около два пъти по-високо от средния процент на безработица като цяло, през периоди както на икономически растеж, така и на рецесия;

Инициатива за младежка заетост и гаранция за младежта

К.  като има предвид, че на 22 април 2013 г. Съветът, посредством препоръка на Съвета, създаде „гаранция за младежта“, с която държавите членки поеха ангажимент да предоставят на младите хора добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование;

Л.  като има предвид, че тъй като много от държавите членки не са постигнали значителен успех в прилагането на наличните досега нормативни актове и възможности в борбата с младежката безработица, те следва да обърнат по-голямо внимание върху ефективното използване на наличното финансиране и инструменти в рамките на Европейския социален фонд (ЕСФ);

М.  като има предвид, че през февруари 2013 г. Съветът постигна съгласие за създаването на инициативата за младежка заетост (ИМЗ), която започна да функционира като основният бюджетен инструмент — свързан с ЕСФ — подпомагащ региони в държавите членки с особено високи равнища на младежка безработица, по-специално чрез въвеждане на схемите за гаранция за младежта;

Н.  като има предвид, че гаранцията за младежта е ангажимент на целия ЕС, а инициативата за младежка заетост е насочена към онези държави членки и региони, в които степента на безработица сред младите хора е над 25%, като частично или изцяло допустими са общо 20 държави членки;

О.  като има предвид, че чрез авансово предоставяне на средства в бюджета на инициативата за младежка заетост за 2014 и 2015 г. се целеше бързо мобилизиране на средства, за да се постигне максимално въздействие на мерките, финансирани от инициативата за младежка заетост; като има предвид, че поради забавяния в изпълнението на национално и регионално равнище авансовото предоставяне на средства само по себе си не се оказа ефективна мярка; като има предвид, че през 2015 г. предварителното финансиране беше повишено от 1% на 30% и по-голямата част от отговарящите на условията държави членки приложиха успешно тази мярка;

П.  като има предвид, че една от основните амбиции на инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта е да се достигне до тези млади хора, които не работят, не са ангажирани в никаква форма на образование или обучение (NEETs), които са изложени на най-висок риск от изключване, като в същото време се взема предвид, че понятието „NEETs“ обхваща различни подгрупи младежи с разнообразни потребности;

Р.  като има предвид, че гаранцията за младежта има за цел да постигне устойчива интеграция на пазара на труда на NEETs, като предлага индивидуализиран подход, водещ до добро предложение за работа и увеличаващ пригодността за заетост на младите хора, а в по-широк контекст тя подкрепя младите хора в прехода от училище към работа и спомага за преодоляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения на пазара на труда; като има предвид, че в това отношение са необходими подходящи информационни стратегии от държавите членки;

С.  като има предвид, че през 2015 г. Международната организация на труда (МОТ) изчисли разходите за прилагане на гаранцията за младежта в ЕС-28 на 45 милиарда евро; като има предвид, че инициативата за младежка заетост за програмния период 2014—2020 г. получи скромен бюджет в размер на 6,4 милиарда евро, с цел да се допълни националното финансиране, а не то да се замени;

Т.  като има предвид, че Комисията предложи бюджетът на инициативата за младежка заетост да бъде увеличен с 1 милиард евро, което да бъде допълнено с 1 милиард евро от поетите задължения за ЕСФ, в рамките на преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2017—2020 г.; като има предвид, че след постигане на споразумение между Парламента и Съвета сумата беше увеличена на 1,2 милиарда евро; като има предвид, че на 5 септември 2017 г. Парламентът прие проект на коригиращ бюджет № 3/2017 с цел да предостави допълнителни 500 милиона евро за инициативата за младежка заетост през 2017 г., финансирани от общия марж за поетите задължения, като същевременно изразява съжаление от забавянето на бюджетната процедура за 2017 г. поради блокирането и късното одобрение от страна на Съвета на междинното преразглеждане на МФР;

У.  като има предвид, че в първия си специален доклад относно гаранцията за младежта Европейската сметна палата повдигна опасения относно адекватността на финансирането на инициативата (на равнище ЕС и национално равнище), относно определението на „качествено предложение“, липсата на стратегия с ясни етапни и крайни цели, както и относно мониторинга и отчитането на резултатите; като има предвид, че Палатата също така изрази безпокойство от липсата на успех при прилагането на партньорски подход при разработването на гаранцията за младежта, както е предвидено в препоръката на Съвета от 22 април 2013 г.;

Ф.  като има предвид, че са необходими наистина ефективни механизми за обсъждане и преодоляване на трудностите, възникващи при прилагането на схемите за гаранция за младежта, заедно с ясен ангажимент от страна на държавите членки да приложат изцяло гаранцията за младежта, като се обърне особено внимание на местните условия и се предостави възможност за повишаване на уменията и създаване на подходящи гъвкави структури за оценка;

Х.  като има предвид, че специалният доклад на Европейската сметна палата относно гаранцията за младежта посочи редица общи критерии за това какво представлява едно „качествено предложение“, които обхващат разпоредби за минимално работно време и устойчивост на заетостта след прекратяване на подкрепата от инициативата за младежка заетост и вземат под внимание здравния статус на получателя (Словакия направи това определение правно обвързващо);

Ц.  като има предвид, че в наскоро публикувания втори специален доклад относно инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта, изготвен въз основа на извадка от седем държави членки, Сметната палата изрази загриженост поради затруднения достъп до пълни данни и поради това, че е постигнат ограничен напредък при прилагането на гаранцията за младежта и резултатите изостават от първоначалните очаквания; като има предвид, че инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта все още представляват една от най‑иновативните и амбициозни политически мерки в отговор на младежката безработица, последвала икономическата криза, и поради това следва да се ползват с продължаваща финансова и политическа подкрепа от страна на европейските, националните и регионалните институции за изпълнението им през следващите години;

Ч.  като има предвид, че икономическата ефективност на инициативата за младежка заетост и крайната цел на гаранцията за младежта — младите хора да получават устойчива заетост — може да бъде постигната само ако операциите се наблюдават правилно въз основа на надеждни и съпоставими данни, ако програмите са насочени към постигане на резултати и ако се правят корекции в случаите, когато се установят неефективни и свързани с високи разходи мерки;

Ш.  като има предвид, че са необходими повече усилия от страна на държавите членки за подкрепа и целенасочено обхващане на младежи, които са най-отдалечени или напълно откъснати от пазара на труда, като например младежите с увреждания;

Щ.  като има предвид, че инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта се очаква да играят централна роля в постигането на ключовите принципи на Европейския стълб на социалните права;

АА.  като има предвид, че в речта си за състоянието на Съюза през 2017 г. председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер не спомена положението с младежката безработица в Европа, което все още остава тревожно; като има предвид, че в писмото за намеренията, придружаващо речта за състоянието на Съюза през 2017 г., се отчита ролята на гаранцията за младежта в подкрепа на създаването на работни места в ЕС; като има предвид, че борбата с безработицата, и по-специално с младежката безработици, следва да остане приоритет в действията на ЕС;

АБ.  като има предвид, че се съобщава за забавяния в заплащането на младежите по линия на мерките, финансирани от инициативата за младежка заетост, което често се дължи на късно определяне на управителните органи или на недостатъчен административен капацитет на националните или регионалните органи;

АВ.  като има предвид, че мерките на инициативата за младежка заетост и на гаранцията за младежта, като например стажове и професионални практики, следва да спомагат за улесняване на прехода към пазара на труда и никога не следва да заместват редовните трудови договори;

АГ.  като има предвид, че за младите жени в селските райони нередовните трудови договорености или невъзможността те да се регистрират като безработни правят статистическите данни неточни и водят до разлики в техните пенсии; като има предвид, че тази практика има отрицателно въздействие върху обществото като цяло и особено върху благоденствието на жените, както и върху други форми на социални осигуровки и възможности за кариерни промени или бъдещи възможности за заетост;

АД.  като има предвид, че 16 милиона NEETs са се включили в схемите за гаранция за младежта и че инициативата за младежка заетост е предоставила пряка помощ на над 1,6 милиона младежи в ЕС;

АЕ.  като има предвид, че благодарение на инициативата за младежка заетост държавите членки са приели над 132 мерки на пазара на труда, насочени към младите хора;

АЖ.  като има предвид, че са поети ангажименти за 75% от общия бюджет на ИМЗ и 19% вече са инвестирани от държавите членки, което прави степента на усвояване на бюджета за ИМЗ най-голямата измежду европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове);

АЗ.  като има предвид, че няколко доклада относно изпълнението на ИМЗ показват, че въпреки опасенията относно адекватността на финансирането и прогнозите за общите необходими инвестиции, наличните ресурси се съсредоточават успешно върху потребностите на отделните региони, чрез насочване към конкретни региони или групи от бенефициенти;

АИ.  като има предвид, че след въвеждането на Европейската стратегия по заетостта през 1997 г. Комисията подпомогна редица мерки, целящи подобряване на перспективите на младите хора за заетост и образование(9); като има предвид, че след кризата усилията на ЕС са с особен акцент върху гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост;

АЙ.  като има предвид, че гаранцията за младежта се финансира чрез ЕСФ, националните бюджети и ИМЗ, докато ИМЗ може да финансира директното осигуряване на работни места, чиракуване, стажове и продължаване на образованието за целевата група на ИМЗ в отговарящите на условията за финансиране региони; като има предвид, че за интервенцията на ИМЗ няма предварително определена продължителност, докато при гаранцията за младежта се изисква да бъде отправено предложение в срок от четири месеца;

АК.  като има предвид, че гаранцията за младежта доведе до прилагане на структурни реформи в държавите членки, по-специално с оглед на привеждането в съответствие на техните модели на образование и обучение с пазара на труда за постигане на целите на гаранцията за младежта;

АЛ.  като има предвид, че външни фактори като специфичното икономическо положение или производствения модел на всеки регион оказват влияние на постигането на целите, определени в гаранцията за младежта;

Въведение

1.  счита, че гаранцията за младежта трябва да бъде първата стъпка към потребностите на младите хора във връзка със заетостта; припомня, че работодателите имат задължение да участват в процеса на предоставяне на младите хора на достъпни програми за професионално обучение, работни места в началото на кариерата и качествени стажове;

2.  подчертава, че качествените аспекти на достойния труд за младите хора не трябва да бъдат застрашавани; подчертава, че основните трудови стандарти и другите стандарти, свързани с качеството на труда, като работно време, минимална работна заплата, социална сигурност и здравословни и безопасни условия на труд, трябва да бъдат основни съображения за полаганите усилия;

3.  отбелязва значителните различия в икономическите резултати по отношение на растежа както на икономиката, така и на заетостта в ЕС-28, което изисква решителен политически отговор; признава, че някои държави членки изостават в прилагането на необходимите структурни реформи; отбелязва, че стабилните икономически политики, а така също и политиките по заетостта и инвестиционните политики, които в крайна сметка са отговорност на държавите членки, създават работни места; изразява загриженост относно дългосрочното въздействие върху икономическото развитие на регионите, които се сблъскват с изтичане на мозъци на високообразовани хора;

4.  припомня, че според правилата за прилагане на ИМЗ държавите членки трябва да избират между различни видове изпълнение на програмата (като специална програма, като приоритетни оси в рамките на съществуваща оперативна програма или като част от няколко различни приоритетни оси); отбелязва, че предвид различните варианти за изпълнение и въз основа на постигнатите резултати е необходим обмен на добри практики с цел включването им по време на бъдещи етапи на програмата;

5.  отбелязва със загриженост, че в Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата се заявява, че съществува риск финансирането от ЕС просто да замества националното финансиране, а не да създава добавена стойност; припомня, че в съответствие с принципа на допълняемост инициативата за младежка заетост има за цел да допълни, а не да замести собствените политики и финансирането на държавите членки за борба с младежката безработица; подчертава, че бюджетът на инициативата за младежка заетост не може и никога не е бил предвиден да поеме сам амбицията да предостави на всички млади хора добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование;

6.  подчертава необходимостта инициативата за младежка заетост да бъде движеща сила по-конкретно за реформи в политиката, както и за по-добра координация в областта на заетостта и образованието, особено в държавите членки с високи равнища на младежка безработица, с оглед да се гарантира, че тези държави членки въвеждат интегрирани, всеобхватни и дългосрочни подходи за справяне с младежката безработица, които подобряват пригодността за заетост на младите хора, дават им по-добри перспективи и водят до устойчива заетост, вместо да следват множество разпокъсани (съществуващи) политики; счита, че инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта са мощни инструменти в борбата срещу социалното изключване на групите младежи, които са най-маргинализирани; счита за важно да се работи за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, отпадането от училище и социалното изключване;

7.  припомня, че съгласно препоръката на Съвета относно създаването на гаранция за младежта бяха установени шест принципа, на които да се основават системите за гаранцията за младежта: изграждане на партньорски подходи, намеса на ранен етап и мерки за активизиране на младите хора, мерки, подпомагащи интеграцията им на пазара на труда, използване на фондовете на Съюза, оценка и постоянно усъвършенстване на схемата и експедитивното ѝ въвеждане; посочва, че съгласно докладите за оценка много малко държави членки са предоставили данни и изчерпателни оценки по тези аспекти;

8.  подчертава, че следва да се инвестира повече както във вътрешната, така и в трансграничната мобилност, за да се намали равнището на младежката безработица и да се преодолеят несъответствията между търсените и предлаганите умения; призовава предлагането на работа и умения да се съгласува по-добре с търсенето чрез улесняване на мобилността между регионите (включително трансграничните региони); признава, че държавите членки трябва да обърнат особено внимание на осигуряването на по-добра връзка между образователните системи и трудовите пазари в трансграничните региони, например чрез насърчаване на образование на езиците на съседните държави;

9.  припомня, че високата младежка безработица е причинена от: последиците от световната икономическа криза върху пазарите на труда, ранното напускане на училище без достатъчна квалификация, липсата на съответни умения и професионален опит, все по-широкото разпространение на форми на краткосрочна несигурна заетост, последвана от периоди на безработица, ограничени възможности за обучение и недостатъчни или неадекватни активни програми в областта на пазара на труда;

10.  изразява своето убеждение, че наблюдението на инициативата за младежка заетост трябва да бъде подкрепено от надеждни данни; счита, че данните и резултатите от наблюдението, налични понастоящем, не са достатъчни за извършване на цялостна оценка на изпълнението и резултатите от ИМЗ като основен механизъм на ЕС за финансиране на схеми за гаранция за младежта, по-специално в резултат от първоначалните забавяния при стартирането на оперативните програми от държавите членки и факта, че те все още са на сравнително ранен етап на изпълнение; настоява на необходимостта от запазване на младежката заетост като един от приоритетите в действията на ЕС; при все това изразява загриженост поради констатациите в неотдавнашния доклад на ЕСП относно въздействието на инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта като политики на Съюза, насочени към справяне с младежката безработица, като същевременно взема под внимание ограничения териториален и времеви обхват на доклада;

11.  счита, че за да бъде наистина ефективна, една стратегия за насърчаване на младежката заетост следва да предвиди обсъждания от типа „кръгла маса“ с участието на заинтересованите страни, да вземе предвид териториалния контекст, в който тя ще се изпълнява, и да предвиди целенасочено обучение, отговарящо на потребностите на предприятията, като същевременно ги съчетава със стремежите и уменията на младите хора; подчертава, че тази стратегия следва да гарантира висококачествено образование и пълна прозрачност по отношение на разпределянето на средства за агенциите за обучение, включително чрез внимателно наблюдение на тяхното използване;

12.  изразява съжаление, че държавите членки са предпочели да се ангажират само чрез необвързващия инструмент на препоръката на Съвета; посочва, че в много държави членки далеч не е постигната целта на гаранцията за младежта;

Достигане до изключените в най-голяма степен млади хора

13.  отбелязва риска младежите с увреждания да не попаднат в обхвата нито на ИМЗ, нито на гаранцията за младежта; призовава Комисията и държавите членки да адаптират своите оперативни програми, за да гарантират, че мерките на инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта са реално достъпни за всички лица с увреждания, като предоставят равен достъп на младежите с увреждания и отговорят на индивидуалните потребности;

14.  подчертава, че достигането до NEETs изисква решителни и постоянни усилия от страна на националните органи, а така също и междусекторно сътрудничество, тъй като NEETs са разнородна група с различни потребности и умения; поради това подчертава необходимостта от точни и всеобхватни данни относно всички незаети с работа, учене или обучение лица (NEETs) с цел регистрирането им и по-ефективното достигане до тях, тъй като по-голямото количество необобщени данни, включително за всеки отделен регион, би могло да определи кои групи следва да бъдат обхванати и по какъв начин да бъдат разработвани инициативите за заетост, така че те да достигат по-ефективно до получателите;

15.  счита, че гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост (ИМЗ) не могат да заместят използването на макроикономически инструменти и други политики за насърчаване на младежката заетост; посочва, че при оценяването както на изпълнението на гаранцията за младежта, така и на нейното въздействие е важно да се имат предвид различните макроикономически и бюджетни условия в държавите членки; счита за важно разработването на дългосрочна програма за структурна реформа за гаранцията за младежта с цел удължаване на нейния срок на действие; подчертава ясната необходимост от по-добра координация между различните държави членки;

16.  подкрепя разработването на режими за обслужване на едно гише, които могат да гарантират, че всички услуги и указания са лесно достъпни, на разположение на младежите на едно място и са безплатни за тях;

17.  изразява загриженост във връзка с първоначалните наблюдения, които показват, че трябва да бъдат направени подобрения в регистрирането и обхващането на всички NEETs, по-специално неактивните NEETs и тези от тях, чието повторно интегриране е свързано с трудности; призовава държавите членки да създават подходящи и специално разработени стратегии за достигане, които да обхващат всички NEETs, и да възприемат интегриран подход към предоставянето на повече индивидуализирана помощ и услуги за подкрепа на младите хора, които са изправени пред множество пречки; настоятелно призовава държавите членки да обръщат специално внимание на потребностите на уязвимите NEETs и да спомагат за премахването на предразсъдъците и отрицателното отношение към тях;

18.  подчертава необходимостта от разработване на мерки, приспособени към нуждите по места, за да се увеличи тяхното въздействие; призовава държавите членки да прилагат специални мерки за младежката заетост в селските райони;

19.  призовава държавите членки да подобрят бързо разпространението на информацията относно съществуващите програми за подкрепа, достъпни за младите хора, особено за групите, които са най-отдалечени от пазара на труда, чрез кампании за повишаване на осведомеността, като се използват традиционни и съвременни медии, като например социалните мрежи;

Гарантиране на качеството на предложенията за работа по инициативата за младежка заетост

20.  признава призива да бъде определено какво следва да означава понятието „качествено предложение“ в рамките на ИМЗ; подчертава необходимостта от разработване на изчерпателно и общоприето определение, в което да бъде взета предвид работата, извършена в комисията EMCO, в сътрудничество с Комисията, МОТ и съответните заинтересовани страни; подчертава, че понятието „предложение с добро качество“ е комплексна мярка, която води до устойчива и балансирана интеграция на пазара на труда за участниците, която се постига чрез развитие на уменията, както и че то следва да съответства на нивото на квалификация и профила на участниците, като се отчита търсенето на работна ръка; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че съответната социална защита, правилата относно условията на труд и равнищата на обезщетение се прилагат за участниците; насочва вниманието към стандартите за качество, посочени в насоките за оценка на ИМЗ, публикувани от Комисията през 2015 г., които определят характеристиките на предложенията за работа, тяхното съответствие с потребностите на участниците, резултатите на пазара на труда, получени от предложенията, и съотношението на неприетите предложения или случаите на преждевременно напускане, като реални показатели за оценката на качеството на заетостта;

21.  припомня, че МОТ на труда определя понятието „достоен труд“ като работа, която е „продуктивна и осигурява справедлив доход, сигурност на работното място и социална закрила за семействата, по-добри перспективи за личностно развитие и социална интеграция, дава свобода на хората да изразяват своите опасения, да се организират и да участват във вземането на решения, които засягат техния живот, както и равни възможностите и равно третиране на всички жени и мъже“, и че този минимален стандарт продължава да не бъде спазван при работещите младежи;

22.  счита, че младите хора следва също да участват в контрола на качеството на предложенията;

23.  подчертава, че един качествен договор за стаж трябва да бъде в съответствие с рамка за качество, която предлага следните гаранции: практическият период трябва да бъде уреден с писмен договор, който съдържа прозрачна информация относно правата и задълженията на страните по договора, като се установяват конкретни цели и се определя обучение с високо качество; трябва да бъде назначен настойник или научен ръководител, който да оценява работата на обучаващия се в края на стажа; стажът трябва да има конкретна продължителност и трябва да бъдат определени ограничения върху броя на стажовете при един и същ работодател, а договорът следва да съдържа ясни разпоредби относно покритието в системите за социална сигурност и възнаграждението;

24.  насърчава държавите членки да актуализират прогресивно и да преразглеждат своите оперативни програми по линия на ИМЗ с участието на социалните партньори и младежките организации, за да адаптират своите действия въз основа на реалните потребности на младите хора и на пазара на труда;

25.  подчертава, че може да се установи дали бюджетът за инициативата за младежка заетост е изразходван правилно и дали крайната цел на гаранцията за младежта да се помогне на младите хора да получат устойчива заетост е постигната само ако операциите се наблюдават отблизо и прозрачно въз основа на надеждни и сравними данни и ако към държавите членки, които не са постигнали напредък, се подхожда по по-амбициозен начин; призовава държавите членки да подобрят мониторинга, докладването и качеството на данните като въпрос с неотложен характер и да гарантират събирането на надеждни и сравними данни и цифри относно настоящото изпълнение на ИМЗ и тяхното своевременно и по-често предоставяне на разположение, отколкото се изисква съгласно задължението на държавите членки за ежегодно докладване, както е определено в член 19, параграф 2 от Регламента за ЕСФ; призовава Комисията да преразгледа своите насоки относно събирането на данни в съответствие с препоръките на ЕСП, за да бъде сведен до минимум рискът от завишаване на резултатите;

26.  отбелязва предложенията и различните видове програми, разработвани от държавите членки, в рамките на ИМЗ; счита, че в няколко държави членки националното регулиране е неясно в своите цели и подходи, не е ясно формулирано и не включва широка гама от възможности за насърчаване на заетостта; счита, че широката свобода на преценка и липсата на ясни надзорни механизми в някои случаи са довели до заместване на работните места с предложения по линия на ИМЗ;

27.  изразява загриженост във връзка с докладите относно неправилно използване на мерките, финансирани по линия на ИМЗ, включително забавяния на плащания към млади хора или злоупотреби със стажовете, например тяхното прекомерно използване; изразява своята готовност да води борба срещу тези практики; счита, че всяко повторно използване на гаранцията за младежта следва да не противоречи на духа на активизиране на пазара на труда и на целта за по-постоянна интеграция на пазара на труда;

28.  призовава Комисията и държавите членки да набелязват, обменят и разпространяват най-добри практики, насочени към взаимното обучение в областта на политиките и допринасяне за разработването и прилагането на политики, основаващи се на факти; подчертава, че промените на пазара на труда и цифровизацията на икономиката изискват нов подход към политиките за младежка заетост; посочва, че ИМЗ трябва да работи за използването на ефективни инструменти за намаляване на младежката безработица и не следва да рециклира неефективни политики в областта на заетостта;

29.  подчертава отново, че препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта възприема основаните на партньорство подходи като ключов елемент при прилагането на схемите за гаранция за младежта и достигането до NEETs; призовава държавите членки да следват подход, основан на партньорство, като определят и включват съответните заинтересовани страни, които са нужни за подход на партньорство, и да популяризират по-резултатно програмата „Гаранция за младежта“ сред предприятията, по-специално МСП и по-малките семейни предприятия; подчертава, че опитът на държавите членки, приели подходи, подобни на гаранцията за младежта, преди началото на програмата, показва, че успешният подход на приобщаване на заинтересованите страни е от значение за нейното успешно осъществяване;

30.  подчертава важната роля на младежките организации като посредници между младите хора и публичните служби по заетостта (ПСЗ); в този контекст насърчава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с младежките организации на национално, регионално и местно равнище, когато оповестяват, планират, изпълняват и оценяват ИМЗ;

31.  подчертава значението на висококвалифицираните и модернизирани публични служби по заетостта за предоставянето на индивидуализирани услуги за подпомагане на NEETs; призовава държавите членки при прилагането на ИМЗ да координират по-добре своите публични служби по заетостта на равнище ЕС в рамките на мрежата на ПСЗ; насърчава разработването на допълнителни взаимодействия между публичните и частните служби по заетостта, предприятията и образователните системи; насърчава широкото използване на електронното управление за намаляване на прекомерната бюрокрация;

32.  призовава Комисията да представи оценка, специфична за всяка държава, на годишните разходи на всяка държава членка за ефективното прилагане на гаранцията за младежта, като вземе предвид оценката на МОТ;

33.  подчертава, че е от съществено значение да бъде увеличен броят на стажовете с чиракуване, налични по линия на гаранцията за младежта, тъй като те представляват едва 4,1% от предложенията, които са приети досега;

Заключителни бележки

34.  подчертава необходимостта от стратегия за превръщане на ИМЗ от антикризисен инструмент в по-стабилен инструмент на ЕС за финансиране за водене на борба срещу младежката безработица в периода след 2020 г., като едновременно се осигурява бързо и лесно предоставяне и използване на средства, и която определя изискване за съфинансиране, за да се подчертае първостепенната отговорност на държавите членки; отбелязва, че при разширяването на ИМЗ следва да бъдат отчитани забележките на ЕСП; подчертава, че крайната цел на програмата е устойчивата интеграция на младите хора на пазара на труда; подчертава необходимостта от определяне на ясни и измерими цели; подчертава, че тези елементи следва да бъдат обсъждани в контекста на следващата многогодишна финансова рамка, за да се осигури приемственост, ефективност на разходите и добавена стойност;

35.  отново изразява своята подкрепа за ИМЗ; подчертава, че са абсолютно необходими допълнителни усилия и постоянен политически и финансов ангажимент за преодоляване на младежката безработица; припомня по-специално значението на осигуряването на финансиране от най-малко 700 милиона евро за ИМЗ за периода 2018—2020 г., както беше договорено в рамките на междинното преразглеждане на МФР; призовава също така за разпределянето на достатъчни бюджетни кредити за плащания, за да се обезпечи правилното и своевременно изпълнение на ИМЗ;

36.  подчертава необходимостта от подобряване на качеството на предложенията по линия на ИМЗ и гаранцията за младежта и призовава за бъдеща дискусия относно допустимите възрастови групи;

37.  счита, че за да започне да действа рамката за качеството на младежката заетост, следва бъде отбелязан напредък по отношение на приемането на препоръка, с правно основание в членове 292 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и следва да бъдат предприети редица информационни мерки, като например създаване на лесно достъпен уебсайт, който бива актуализиран със съответна информация относно правилата, уреждащи стажовете във всяка държава членка;

38.  признава, че ИМЗ е финансов инструмент, предназначен да допълва инициативите на държавите членки за справяне с високите нива на младежката безработица, и че следва да бъдат полагани по-големи усилия от страна на държавите членки за осигуряване на по-добра връзка между образователните системи и трудовите пазари, така че младите хора да бъдат интегрирани на пазарите на труда по устойчив начин; приветства мерките и политиките, предназначени да спомагат за преодоляване на съществуващите несъответствия между търсените и предлаганите умения; признава, че оползотворяването на умения продължава да е предизвикателство в цяла Европа, и поради това счита, че е необходимо да се гарантира, че уменията, които се търсят, и уменията, които се предлагат, са по-добре съгласувани;

39.  счита, че ИМЗ и гаранцията за младежта са изключително важни за ефективното изпълнение на ключовите принципи на Европейския стълб на социалните права, по-специално препоръка № 1 относно образованието, обучението и ученето през целия живот; № 4 относно активната подкрепа за заетостта; № 5 относно сигурната и гъвкава заетост; № 6 относно възнагражденията; № 8 относно социалния диалог и участието на работниците, № 10 относно здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда и защита на личните данни, № 12 относно социалната закрила, № 13 относно обезщетенията при безработица, и № 14 относно минималния доход;

40.  призовава Комисията и държавите членки да удвоят своите съвместни усилия с МОТ за предоставяне на конкретна информация и подобряване на националния капацитет за предоставяне и оценка на схемите на гаранцията за младежта в следните области: гарантиране на цялостното и устойчиво изпълнение на инициативата, подобряване на подхода към нерегистрираните NEETs и младите хора с ниска квалификация, укрепване на капацитета и подобряване на качеството на предложенията;

41.  отбелязва, че докато се чака Комисията да обяви окончателните цифри, предоставени от държавите членки, броят на младите хора, завършили програма по линия на Инициативата за младежка заетост, в края на 2015 г. беше оценен на 203 000 души, което представлява 4% от участниците; изразява загриженост поради големия брой участници в ИМЗ, които не са успели да завършат програмата в някои държави членки; счита за важно да се засилят стимулите, за да се гарантира, че младите хора намират ИМЗ за полезна;

42.  припомня, че ИМЗ следва да осигурява финансова подкрепа за мерките, поощряващи интеграцията на NEETs на пазара на труда, включително платени стажове, професионални практики и чиракуване, но че това не следва да се превръща в инструмент за заместване на същинската платена професионална дейност;

43.  предлага да се създаде гореща линия на ЕС срещу нарушения на правата на младежите, така че младите хора да съобщават директно на Комисията за всеки евентуален отрицателен опит, свързан с участието им в мерки по линия на ИМЗ и гаранцията за младежта, което ще позволи събиране на информация и разследване на съобщавани злоупотреби при разгръщането на политики, финансирани от ЕС;

44.  приветства препратката в писмото за намерение, приложено към речта на председателя на Комисията Юнкер относно състоянието на Съюза през 2017 г., към предложението за създаване на Европейски орган по заетостта, с цел да се засили сътрудничеството между органите на пазара на труда на всички равнища и да се подобри управлението на трансграничните случаи, както и допълнителните инициативи в подкрепа на справедливата мобилност;

45.  признава успеха на ИМЗ за намаляване на младежката безработица и по-специално за осигуряване на баланс между половете, в резултат на което ИМЗ е достигнала до около 48% от мъжете и 52% от жените;

46.  призовава за цялостно прилагане в контекста на ИМЗ както на Директива 2000/78/EО за равно третиране в областта на заетостта и професиите, така и на Директива 2010/41/ЕС относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, в рамките на ИМЗ;

47.  счита за необходимо Комисията и държавите членки да представят предложение за положителни мерки за гарантиране, че младите жени и момичета получават висококачествени възможности за заетост и не са наети или попаднали в безизходица на несигурни, ниско платени и временни работни места с ограничени или никакви права като работници;

48.  призовава държавите членки да събират статистически данни, разбити по полов признак, така че Комисията да може да стартира оценка на въздействието на ИМЗ и на нейното отражение върху баланса между половете, за да даде възможност за задълбочена оценка и анализ на нейното изпълнение;

49.  призовава държавите членки да намират начини за оказване на подкрепа на младите жени при повторното навлизане на пазара на труда, при образованието или обучението посредством осигуряване на равенство между половете по отношение на достъпа до заетост, напредъка в кариерата, съчетаването на професионалния и личния живот, предоставянето на грижи за деца и грижи за възрастни, както и чрез насърчаване на равното заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност;

50.  настоятелно призовава държавите членки да полагат повече усилия за подобряване на мерките в рамките на образователните системи, които да подпомагат младите хора, изложени на риск, да останат защитени;

51.  отбелязва със загриженост, че в последните доклади за оценка(10) се посочва, че по време на първия етап на изпълнение ИМЗ показва тенденция за съсредоточаване предимно върху високо образовани NEETs, а не върху лица, които са нискоквалифицирани, не упражняват трудова дейност и не са регистрирани в публичните служби по заетостта;

52.  призовава държавите членки да търсят начини за преодоляване на този съществен недостатък в изпълнението на ИМЗ, като разработват, наред с другото, конкретни последващи мерки с оглед на прилагането в по-голяма степен на основани на факти, ефективни и устойчиви политики за младежта;

53.  призовава държавите членки да гарантират, че тяхното законодателство дава възможност на всички млади хора в рамките на определената възрастова група да се регистрират и да участват ефективно в ИМЗ(11);

54.  обръща внимание на липсата на регулиране на предложенията за стажове на свободния пазар, що се отнася до прозрачността на назначаването, продължителността и признаването, и посочва, че едва няколко държави членки са установили минимални критерии за качество, включително за целите на наблюдението на гаранцията за младежта и на ИМЗ;

55.  признава, че инвестициите от бюджета на ЕС чрез ИМЗ са постигнали въздействие и са ускорили разширяването на пазара на труда за младите хора; счита, че инициативата за младежка заетост представлява ясна добавена стойност за ЕС, тъй като много схеми за младежка заетост не биха могли да бъдат изпълнявани без ангажимент от страна на ЕС;

56.  отбелязва, че първоначалните финансови средства за ИМЗ в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. възлизат на 6,4 млрд. евро, от които 3,2 млрд. евро по специален бюджетен ред в допълнение към същата сума от Европейския социален фонд (ЕСФ);

57.  подчертава, че в контекста на междинния преглед на МФР беше взето политическо решение за допълнително финансиране в размер на 1,2 милиарда евро за ИМЗ за периода 2017—2020 г., в допълнение към същата сума от ЕСФ; подчертава обаче, че окончателните разпределени средства за програмата ще бъдат определени в предстоящите годишни бюджетни процедури;

58.  приветства факта, че в резултат на твърдото настояване на Парламента резултатът от помирителната процедура относно бюджета на ЕС за 2018 г. се изразява в увеличаване на първоначално предложените специално разпределени средства за ИМЗ чрез нови бюджетни кредити в размер на 116,7 милиона евро, с което общата сума достига 350 милиона евро през 2018 г.; отбелязва едностранния ангажимент на Комисията да предложи допълнително увеличение на финансирането за ИМЗ чрез коригиращ бюджет, в случай че капацитетът за усвояване на ИМЗ позволява повишение;

59.  счита, че общият бюджет за ИМЗ не е достатъчен за покриване на реалното търсене и че са необходими средства, за да се гарантира, че програмата постига своите цели; припомня, че средно са достигнати едва 42% от NEETs, като в някои държави членки този процент е под 20%; поради това отправя призив за значително увеличение на разпределените за ИМЗ средства в следващата многогодишна финансова рамка и призовава държавите членки да предвидят включване на схемите за младежка заетост в националните си бюджети;

60.  призовава Комисията да гарантира съгласуваност на инвестициите за младежка заетост чрез поощряване на полезни взаимодействия между наличните източници и изработване на уеднаквени правила, представени в цялостен наръчник, с цел осигуряване на по-голямо въздействие, полезни взаимодействия, ефикасност и опростяване по места; припомня приоритетното значение на намаляването на административната тежест за управляващите органи; посочва значението на специфичните за отделните държави доклади относно финансирането на схеми за гаранция за младежта, които също така наблюдават полезните взаимодействия между националните бюджети и бюджета на ЕС, както и необходимостта от по-добра координация и по-тясно сътрудничество между ключовите заинтересовани участници в този процес;

61.  призовава Комисията да подобри планирането на инвестициите за младежка заетост за периода след 2020 г. чрез пълно прилагане на подхода, използван при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове, при който финансирането е предмет на изчерпателно предварително планиране и предварителна оценка, последвана от сключване на споразумения за партньорство; счита, че подобен подход увеличава въздействието на бюджета на ЕС; отбелязва успешното изпълнение на ИМЗ в държавите членки с приемането на специални оперативни програми и със значителен принос от страна на националния бюджет и регионалните бюджети;

62.  освен това призовава Комисията да преработи настоящия механизъм за оценка чрез съсредоточаване върху уеднаквени критерии за резултатите и одити на изпълнението в процеса на годишното и окончателното отчитане, за да извършва по-добро наблюдение на въздействието на бюджета на ЕС; призовава за прилагане на показатели в целия ЕС, като например дял на участниците в ИМЗ, които навлизат на първичния пазар на труда в резултат от намеси, финансирани от ЕС;

63.  подчертава обаче, че реформираното планиране и докладване не следва нито да забавя изпълнението на бюджета, нито да създава излишна административна тежест за управляващите органи и особено за крайните бенефициенти;

64.  отчита, че съществуващата административна тежест подкопава инвестиционния капацитет на бюджета на ЕС, особено в случая на инструменти с по-кратки периоди на изпълнение, като например ИМЗ; призовава, следователно, за рационализирани процедури за възлагане на поръчки, като се поставя акцент върху по-бързата подготовка на възлагането на поръчки и по-кратките процедури за обжалване на взетите решения; отбелязва положителния ефект от използването на опростени варианти за разходите (ОВР) при разходването на средства по ИМЗ; призовава за въвеждане на опростени варианти за разходите в целия ЕС при проекти по линия на ИМЗ, за да бъде постигнато намаляване на прекомерната бюрокрация и ускоряване на изпълнението на бюджета;

65.  подчертава, че към настоящия момент ИМЗ се представя най-добре от всички ЕСИ фондове от гледна точка на финансовото изпълнение;

66.  приветства факта, че мерките по линия на ИМЗ са осигурили подкрепа за над 1,6 милиона млади хора и са довели до консолидиране на операции на държавите членки в размер на над 4 милиарда евро;

67.  отбелязва, че липсата на информация относно евентуалните разходи за прилагане на схема в дадена държава членка могат да доведат до неадекватно финансиране за прилагането на схемата и за постигането на нейните цели; призовава държавите членки да извършат предварителен анализ и да изготвят общ преглед на разходите за изпълнението на гаранцията за младежта;

68.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за създаване на по-малко административно натоварващи и по-актуални системи за мониторинг за останалото финансиране по ИМЗ;

69.  призовава за акцент върху постигнатите от програмата ИМЗ резултати чрез определяне на конкретни показатели, свързани с нови услуги и мерки за подпомагане на трудовия пазар, установени чрез програмата в държавите членки, и броя предложени постоянни договори;

70.  счита, че за да се оцени ефективността на схемата, трябва да бъдат оценени всички аспекти, включително съотношението между качество и цена на схемата; приема за сведение предишните оценки, представени от МОТ и Eurofound, и изисква от Комисията да потвърди или да актуализира тези прогнози;

71.  призовава Комисията и държавите членки да поставят реалистични и постижими цели, да оценяват различията, да анализират пазара преди прилагането на схеми и да подобряват системите за надзор и уведомяване;

o
o   o

72.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(2) ОВ L 126, 21.5.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ С 120, 26.4.2013 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0390.
(5) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 69.
(6) OВ L 113, 29.4.2017 г., стр. 56.
(7)Доклад на Комисията от декември 2013 г., озаглавен „Заетост и социално развитие в Европа през 2013 г.“.
(8)Доклад на Eurofound от август 2014 г., озаглавен „Професионални профили в условията на труд: идентификация на многостранно неравнопоставените групи“.
(9) Други мерки включват инициативата „Младежта в движение“, стартирана през септември 2010 г., инициативата „Възможности за младежта“, стартирана през декември 2011 г., и инициативата „Екипи за действие за младежта“, стартирана през януари 2012 г.
(10) Специален доклад № 5/207 на ЕСП относно прилагането на гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост; Окончателен доклад до Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия от юни 2016 г. относно първите резултати от инициативата за младежка заетост; Съобщение на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по-късно“ (COM(2016)0646), Задълбочен анализ на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от юни 2016 г., озаглавено „Инициатива за младежка заетост: Оценка за прилагането на европейско равнище“.
(11) Законодателната рамка на някои държави определя някои млади хора, особено тези с тежки увреждания, като „неработоспособни“. Те не могат да се регистрират в публичните служби по заетостта и следователно не могат да участват в ИМЗ.

Последно осъвременяване: 27 септември 2018 г.Правна информация