Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 ноември 2016 г., озаглавено „Ускоряване на иновацията в областта на чистата енергия“ (COM(2016)0763),

—  като взе предвид Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, ратифицирано от Европейския съюз на 4 октомври 2016 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET): Ускоряване на трансформацията на европейската енергийна система“ (C(2015)6317),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080), и своята резолюция от 15 декември 2015 г., озаглавена „Към постигане на Европейски енергиен съюз“(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885), и своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено: „Европа 2020 Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 30 ноември 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз (COM(2016)0759), и по-специално посоченото в него измерение „научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ на Енергийния съюз, и по-специално член 22 относно „интегрирано докладване относно научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността“,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2017 г., озаглавено: „Засилване на иновациите в европейските региони: стратегии за стабилен, приобщаващ и устойчив растеж“ (COM(2017)0376),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено: „Новите европейски лидери — Инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ COM(2016)0733,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по регионално развитие (A8-0005/2018),

A.  като има предвид, че сферата на научните изследвания, развойната дейност и иновациите представлява специално измерение на енергийния съюз на ЕС и че научните изследвания, развитието и иновациите в областта на енергетиката са основен двигател на водещата роля на промишлеността на ЕС, на глобалната му конкурентоспособност, устойчивия му растеж и създаването на работни места, а така също и на общата енергийна сигурност на държавите членки и на Съюза, тъй като намаляват зависимостта от внос на енергия и насърчават ефективното и устойчиво използване на всички енергийни ресурси;

Б.  като има предвид, че в световен мащаб ЕС продължава да бъде водещ в областта на енергийните иновации с висока стойност и ниски емисии, включително в енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и нововъзникващите чисти технологии, което дава на ЕС солидна основа за по-нататъшен напредък в научните изследвания и иновациите в областта на чистата енергия, включително в разработването на батерии за електрическа мобилност и съхраняване на енергия; като има предвид, че амбициозните целенасочени политики в областта на климата и енергетиката бяха основните движещи сили на тази водеща позиция, по-специално посредством рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.; като има предвид в този контекст, че Парижкото споразумение повиши значително равнището на амбиция в световен мащаб, както и на конкретните ангажименти, поети от държавите членки, които са страни по него, за смекчаване на последиците от изменението на климата; като има предвид, че в своите политики и инструменти ЕС трябва да продължи да запазва амбициозните си цели, за да изпраща правилните инвестиционни сигнали и да не губи своята водеща позиция на световния пазар на научни изследвания и иновации в областта на чистата енергия;

В.  като има предвид, че постигането на напредък по отношение на иновациите и научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия е от ключово значение за бъдещата конкурентоспособност на ЕС, включително на европейската промишленост; като има предвид, че ЕС може да стане „световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници“ единствено чрез внедряването на икономически ефективни иновации и чрез увеличаване на усилията, които полага в областта на НИРД в този конкретен сектор; като има предвид, че прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ трябва да бъде подкрепяно от сериозна политика за иновации на европейско равнище, особено що се отнася до системната интеграция;

Г.  като има предвид, че наличието на напълно функциониращ и конкурентоспособен вътрешен енергиен пазар с подходяща регулаторна рамка и инфраструктура е от основно значение за по-нататъшното стимулиране на научните изследвания, развойната дейност и иновациите и за увеличаването в максимална степен на пазарната реализация на новите чисти технологии във всички региони на ЕС чрез осигуряване на икономии от мащаба и регулаторна и инвестиционна сигурност, което ще позволи на Съюза да се възползва от пълния потенциал на технологично неутралните иновации в областта на енергетиката, които насърчават ефективността, нискоемисионното и устойчиво използване на енергийните източници и децентрализираните решения и технологии за производството, съхранението и транспорта;

Д.  като има предвид, че иновациите в областта на чистата енергия следва също да допринесат за осигуряването на енергоснабдяване на достъпна за европейските потребители цена, като им помагат да се възползват от по-ниски тарифи за енергия и повишен контрол върху своето собствено потребление и производство на енергия и като им предлагат продукти и услуги с по-ниско енергопотребление;

Е.  като има предвид, че енергийната политика и финансовите инструменти на ЕС и на неговите държави членки, включително съответните публични инвестиции, следва да бъдат проектирани така, че да се възползват в пълна степен от ускоряването на технологичното развитие, и следва да се съсредоточават преди всичко върху постепенното преминаване към чисти, високоефективни, нискоемисионни енергийни системи; като има предвид, че вследствие на пазарна, технологична или научна несигурност финансирането от частния сектор често е недостатъчно или липсва; като има предвид, че ЕС трябва да изпраща силни и съгласувани сигнали и да създава стимули, за да предоставя сигурност за инвеститорите и да увеличава частните инвестиции в иновации, научноизследователска и развойна дейност и внедряване в областта на чистата енергия;

Ж.  като има предвид, че двигател за иновации са преди всичко новаторите и пазарното търсене; като има предвид, че Комисията следва да насочи усилията си основно към създаването на благоприятна рамка за новаторите, която да включва от опростяване на достъпа до финансиране за научни изследвания до превръщане на знанията в търговски жизнеспособни продукти; като има предвид, че партньорствата между изследователите и съответните промишлени партньори могат да бъдат полезни в това отношение;

З.  като има предвид, че енергийните субсидии оказват влияние върху пазарните цени, като прикриват действителните разходи за енергия от различни източници, както и за технологиите за производство на енергия, а това оказва неблагоприятно въздействие върху условията за провеждане на научни изследвания и извършване на инвестиции в иновации в областта на чистата енергия, както и върху евентуалното им внедряване; като има предвид, че тъй като използването на субсидии следва постепенно да отпадне, то следва междувременно да се ограничи до временни инструменти, насочени към създаването на еднакви условия на конкуренция и на конкурентен пазар, който да улеснява навлизането на нови чисти технологии, особено в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

И.  като има предвид, че оценката на базата на жизнения цикъл на емисиите на парникови газове от енергийни източници, разпределителни мрежи и технологии следва да се използва като критерий при разглеждането на конкретни политики и стимули на равнището на ЕС, с които се цели насърчаването на чисти, нискоемисионни, енергийно ефективни решения и технологии, включително устойчивото снабдяване със суровини и метали; като има предвид, че акцентът следва да бъде поставен върху онези иновации в областта на чистата енергия, които имат пряко отношение към гражданите и произвеждащите потребители, като им дават възможност да участват в енергийния преход и правят самия преход финансово по-достъпен;

Й.  като има предвид, че изследванията и иновациите в областта на енергетиката бяха признати като приоритетна област в рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и на „Хоризонт 2020“ и следва да продължат да бъдат приоритет в Деветата рамкова програма (РП9) предвид задълженията, поети от Съюза в рамките на енергийния съюз и Парижкото споразумение, за да се насърчи по-ефективно публичното и частното финансиране за научноизследователска и развойна дейност и да се спомогне за намаляване на инвестиционните рискове на най-перспективните иновации в областта на чистата енергия, особено в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

К.  като има предвид, че транспортният сектор представлява една трета от общото потребление на енергия в ЕС, че той притежава огромен потенциал за енергийна ефективност и намаляване на въглеродните емисии и следователно следва да играе основна роля в прехода към нови решения в енергийната област и към нисковъглеродно общество;

1.  приветства съобщението на Комисията за определяне на рамка за ускоряване на иновациите на ЕС в областта на чистата енергия; подчертава необходимостта от регулаторна и финансова рамка за иновациите в областта на енергетиката, която да бъде съгласувана с Енергийната пътна карта на ЕС за периода до 2050 г. и с ангажиментите на ЕС, поети в рамките на Парижкото споразумение, и която да насърчава ефикасното и устойчиво използване на всички енергийни източници, така че да се постигнат икономии на енергия и по-широки ползи, включително в областта на здравеопазването, безопасността и качеството на въздуха и водата, като в същото време се гарантира конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, сигурността на неговите енергийни доставки и спазването на произтичащите от договора за ЕС задължения, както и да се намери цялостен отговор на екологичните проблеми; признава, че рамката за ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия в ЕС е неразделна част от по-широк набор от законодателни предложения, изложени в пакета „Чиста енергия за всички европейци“, и поради това следва да засили различните му елементи, ангажиментите на Съюза, поети съгласно Парижкото споразумение и законодателството и принципите на енергийния съюз като цяло, по-специално тези, отразени в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., като същевременно се спазват разпоредбите на членове 191 и 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

2.  признава, че успешното внедряване на иновациите в областта на енергетиката представлява предизвикателство с много измерения, което обхваща веригите на стойността както на доставчиците, така и на потребителите, човешкия капитал, динамиката на пазара, регулирането, иновациите и въпроси, свързани с промишлената политика; подчертава, че това предизвикателство изисква ангажимент от страна на гражданите — както потребители, така и произвеждащи потребители — както и широка система от заинтересовани лица, включително академичната общност, организации за научни изследвания и технологии, МСП, стартиращи предприятия, енергийни и строителни дружества, доставчици на мобилност, доставчици на услуги, производители на оборудване, дружества в областта на информационните технологии и далекосъобщенията, финансови институции, управленски органи на равнището на Съюза, на национално, регионално и местно равнище, общности за енергия от възобновяеми източници, неправителствени организации, преподаватели и лица, формиращи общественото мнение; изтъква значението на новите бизнес модели, които използват иновативни цифрови технологии наред с другото за оптимизиране на генерирането, съхранението, търговията със и потреблението на собствена, произведена на място чиста енергия, както и за увеличаване на достъпа до възобновяеми енергийни източници, особено за домакинства, засегнати от енергийна бедност;

3.  счита, че за извършването на икономически ефективен енергиен преход към екологични, насочени към потребителите и в по-голяма степен цифровизирани и децентрализирани системи с активни произвеждащи потребители и общности от произвеждащи потребители е необходимо провеждането на научни изследвания и внедряването на иновации във всички сектори на енергетиката, включително неспецифични за конкретни технологии системни решения, наред с другото такива, насочени към ефективност и децентрализирано производство на енергия; признава, че този преход насърчава нови организационни модели, особено при производството, преноса, разпределението и съхранението на енергия, при електрическата мобилност, при управлението на стопанската дейност и на потребностите, както и при предоставянето на услуги; признава необходимостта от общи стандарти с цел насърчаване на свързана и цифровизирана енергийна система; подчертава ролята, която могат да играят устойчиви широкомащабни пилотни проекти, включително базираните на общности такива, при внедряването на системни иновации в областта на енергетиката;

4.  припомня, че енергийната ефективност следва да бъде междусекторен хоризонтален приоритет в политиката за научни изследвания и иновации на ЕС, който да се прилага за всички сектори и да не се ограничава до енергийни проекти и с който системно да се насърчава и да се стимулира създаването на процеси, услуги и стоки с по-висока енергийна ефективност, като същевременно се прилага принципът „енергийната ефективност на първо място“ по цялата енергийна верига, включително производството, преноса, разпределението и крайната употреба;

5.  признава значението на по-нататъшното либерализиране на европейските енергийни пазари, особено чрез премахване на пречките пред свободното ценообразуване и чрез постепенно прекратяване на енергийните субсидии, за да се улеснят по-нататъшните иновации и внедряването на нови технологии, които водят до по-устойчиво използване на енергията и насърчават нововъзникващото предлагане на енергия от възобновяеми източници, както и за да се създадат еднакви условия на конкуренция и конкурентен пазар, способен да осигури по-изгодни условия за потребителите на енергия, произвеждащите потребители, общностите и предприятията;

Съгласуваност на действията на ЕС

6.  отбелязва, че научните изследвания, развойната дейност и иновациите в областта на чистата енергия зависят в решителна степен от стабилността на пазара и предвидимостта и сигурността на регулаторната уредба, което изисква амбициозна и дългосрочна политическа визия, включително свързани с енергията и климата цели и ангажименти, устойчиви целенасочени стимули и дългосрочен собствен капитал, така че да се създадат еднакви условия на конкуренция между технологиите, като по този начин се способства за иновации, улесняват се енергийните доставки, намаляват се пречките пред навлизането на пазара, а по отношение на иновациите в областта на чистата енергия се улеснява постигането на критичната маса, необходима за внедряването им на пазара; приветства и насърчава съсредоточаването на вниманието върху ключови технологии, както се потвърждава в Стратегическия план за енергийните технологии и съобщението на Комисията; отново посочва разпоредбите на член 194 от ДФЕС и отбелязва, че те трябва да намерят отражение в политическите и финансовите инструменти, подкрепящи иновациите в областта на чистата енергия; подчертава обаче, че е необходимо да се отдаде по-ясен приоритет на хоризонталните междусекторни системни иновации в областта на енергетиката, както и на насърчаването на образованието и предприемачеството, тъй като иновациите не са обусловени само от технологиите; подчертава, че е необходимо този системен подход да може да интегрира ефективно различните решения, които са налични или са в процес на разработване, по-специално по отношение на енергийната ефективност и интегрирането на възобновяемите енергийни източници; призовава за използването на европейски технологични и иновационни платформи, с помощта на които да се определят потенциалните иновации в областта на чистата енергия, които заслужават целенасочено подпомагане;

7.  настоятелно призовава Комисията, държавите членки и когато е целесъобразно – регионалните органи, да въведат механизми за координиране на европейските, националните и регионалните програми за научни изследвания и иновации в областта на енергетиката, като целта е да се насърчава полезното взаимодействие и да се избягва дублирането на дейност, за да се осигури най-ефективно използване на съществуващите ресурси и инфраструктура, а така също и на наличните в държавите членки енергийни източници, така че да се оптимизира пазарната реализация на новите технологии и иновациите и да се насърчават нови стопански модели в целия ЕС; счита, че включването на съответната информация в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата може да спомогне за постигането на тази цел; подчертава в този контекст значението на насърчаването на най-добрите практики и на обмена на информация, както и рационализирането на правилата за участие в програмите за иновации в областта на енергетиката за всички организации, предприятия, университети и институти, както от ЕС, така и от трети държави;

8.  приветства ангажимента на Комисията да продължи да финансира фундаментални научни изследвания по линия на „Хоризонт 2020“ и Европейския научноизследователски съвет; подчертава необходимостта от допълнително увеличаване на финансирането на съвместните научни изследвания в областта на енергетиката по приоритета „Обществени предизвикателства“ на програма „Хоризонт 2020“, но че е необходимо третирането на иновациите в областта на енергетиката да се оптимизира и в другите обществени предизвикателства; отбелязва предложението на Комисията за засилване на иновациите, създаващи пазари, чрез сформиране на Европейски съвет по иновациите в допълнение към инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия, като по този начин се допринася за насърчаването на революционни иновации, които могат да превземат и създават нови пазари; счита, че създаването на основани на пазара финансови инструменти (като заеми и капиталово участие) не следва да бъде за сметка на безвъзмездното финансиране, което дава възможност на нестопанските и публичните субекти, като академични общности, университети и гражданското общество, да участват в транснационални европейски проекти с голяма стойност;

9.  продължава да изразява загриженост във връзка с големия брой и сложността на съществуващите финансови инструменти и подчертава необходимостта от по-голяма съгласуваност между съответните фондове, включително структурните фондове, предвидени за проекти за чиста енергия, както и от това съществуващите инструменти за финансиране на равнището на ЕС и на държавите членки да станат по-разбираеми; призовава Комисията да направи преглед на различните инструменти за финансиране и финансови инструменти по веригата за създаване на стойност и счита, че следва да се извърши оценка на възможността за обединяване на различните инструменти, като се вземат необходимите мерки да не се накърнява тяхното взаимно допълване; освен това счита, че някои държави членки не разполагат с необходимия капацитет да разработват действия в подкрепа на иновациите в областта на енергетиката, по-специално чрез национални схеми за финансово подпомагане, и във връзка с това призовава Комисията допълнително да засили този капацитет, като същевременно се гарантира съгласувана и опростена уредба за финансиране от ЕС за новаторство в областта на чистата енергия;

10.  призовава Комисията да извърши оценка на резултатите от функционирането на нейните финансови инструменти и фондове в областта на енергетиката и да предвиди ускорени ответни мерки за усъвършенстване на инструментите, ако бъдат установени конкретни случаи на блокиране, несъгласуваност или необходимост от усъвършенстване и да адаптира горепосочените инструменти към новите енергийни цели на ЕС;

11.  призовава Комисията да предложи, като част от промишлената политика на Съюза, целенасочено, дългосрочно и неутрално по отношение на технологиите енергийно измерение, основаващо се на висока енергийна ефективност, по-нататъшна либерализация на пазара и по-голяма прозрачност, за да се спомогне за избягването на инвестиции в блокирани активи; подчертава, че това измерение следва да бъде неразделна част от стратегията и плана за действие за промишлената политика на Съюза; подчертава ролята на новаторските процеси и технологии за подобряването на показателите по отношение на емисиите на енергоемките промишлени отрасли; призовава Комисията да отдава на енергийната и ресурсната ефективност приоритет по отношение на научните изследвания и иновациите и насърчава държавите членки да инвестират отговорно приходите от търгове в рамките на СТЕ в енергийна ефективност и устойчиви технологии с ниски емисии; изтъква създаването на Иновационен фонд с цел подпомагане на иновациите в областта на технологиите и процесите с ниски въглеродни емисии през фаза IV на СТЕ; счита за жизненоважно да се насърчава система на отворени иновации, в рамките на която промишлеността и дружествата да обединяват различните си експертни познания и опит и да разработват съвместно висококачествени устойчиви решения; признава ролята на Форума за промишлена конкурентоспособност в областта на чистата енергия по отношение на разгръщането на ключови енергийни иновации, включително в секторите за фотоволтаична и вятърна енергия, но също така евентуално, наред с другото, за решения за съхранение на енергия, улавяне и съхранение на въглерод и процеси за производството на енергия, основаващи се на биотехнологии; приветства ангажимента на Комисията и нейната подкрепа за водени от промишлеността инициативи за насърчаване на водещата роля на ЕС в световен мащаб в областта на чистата енергия и технологичните решения с ниски емисии;

12.  припомня, че секторът за фотоволтаична енергия трябва да бъде в основата на европейската промишлена политика, за да се отговори на търсенето на нарастващия световен пазар в ситуация, при която по-голямата част от фотоволтаичните клетки и модули днес се произвеждат извън Европейския съюз, предимно в Китай; подчертава, че е необходимо ЕС да бъде изцяло интегриран в новия инвестиционен цикъл, за да запази своята водеща роля в НИРД в областта на производствените съоръжения за сектора за фотоволтаична енергия и в някои други сегменти, като например инверторите, суровините, интегрираните в сградите фотоволтаични елементи, експлоатацията и поддръжката, както и балансирането на системите; отбелязва също така необходимостта от запазване на експертния опит на Съюза в областта на системната интеграция, например решения за малки фотоволтаични системи за развиващите се държави;

13.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки, когато предприемат мерки във връзка с енергийния сектор и други свързани с него сектори, да полагат повече усилия в подкрепа на иновациите в устойчивото снабдяване със суровини, по-доброто проектиране на продуктите, рециклирането, повторната употреба и каскадното използване на наличните метали и материали в контекста на кръговата икономика и икономиите на енергия;

14.  отчита връзките между цифровизацията, информационните технологии (ИТ) и научните изследвания и иновациите в областта на енергетиката, по-специално по отношение на подобреното събиране на данни, оперативната съвместимост, свързаните с това гаранции за сигурността на данните и неприкосновеността на личния живот; счита, че технологиите на разпределения регистър, като например системата блок-верига, могат да играят роля за подобряването на ефективността на свързаните с енергопотреблението процеси и за насърчаване на участието на гражданите в преобразуването на енергийната система, включително чрез партньорска търговия с енергия; за целта призовава Комисията да насърчава тази инициатива, да подобри съответната правна уредба и да гарантира съгласуваност между свързаните аспекти на енергийния съюз, цифровия единен пазар, стратегиите за киберсигурност и европейската рамка за защита на данните, така че да се засили капацитетът на Съюза да бъде в челните редици на тази нова тенденция;

15.  призовава Комисията да създаде специален междуведомствен екип, който, наред с другото, да се заеме със следното:

16.  подчертава, че обществените поръчки могат да бъдат двигател на иновациите и да насърчават по-устойчив растеж, както се признава и от целите за устойчиво развитие; посочва, че изборът на устойчиви продукти, услуги и благоустройствени дейности е от съществено значение и може да създаде водещи или нови пазари за иновативни продукти; приветства инициативата на Комисията в рамките на инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия за въвеждане на мерки относно обществените поръчки в ЕС с цел, наред с другото, да се насърчат държавите членки да определят амбициозни цели за закупуване на иновативни решения; освен това подчертава ролята, която местните и регионалните органи могат да играят, като дават добър пример и участват в обмена на добри практики в рамките на форуми като Споразумението на кметовете;

17.  настоятелно призовава Комисията да отдава повече значение на иновационния капацитет при проверката на конкурентоспособността в рамките на оценките на въздействието и да прилага инструмента за научни изследвания и иновации към всички нови предложения в областта на енергийната политика и при прегледа на действащото законодателство, без да накърнява неговата ефективност;

18.  изисква от Комисията да гарантира, че нейната работа по иновациите, от една страна, и по стандартите и оперативната съвместимост, от друга страна, е напълно съгласувана, така че ЕС да поеме водеща роля в световен мащаб при определянето на стандартите в секторите в областта на чистата енергия, интегрирани с „интернет на нещата“; приветства, като пример в този контекст, разработването на нов европейски стандарт за интелигентните уреди (Saref), който може да създаде нов, базиран в ЕС референтен език за данните, свързани с енергопотреблението, позволяващ обмен на информация между домакинските уреди и всяка система за управление на енергопотреблението;

19.  припомня, че политиките за иновации в областта на енергетиката трябва да бъдат съгласувани с поетия от ЕС ангажимент за запазване и увеличаване на поглътителите на CO2, като същевременно се запазва биологичното разнообразие, по-специално в горите, на сушата и в моретата;

20.  насърчава съответните държави членки да допринасят по подходящ начин за постигането на целта на ЕС за 3 % от БВП за НИРД; отбелязва, че общо увеличение до 3 % би осигурило допълнително над 100 милиарда евро годишно за научни изследвания и иновации в Европа; припомня, че се очаква две трети от финансирането за НИРД да дойде от частния сектор;

Дългосрочна сигурност на финансирането

21.  отново отправя призив за увеличаване на общия бюджет за РП9 на поне 120 милиарда евро и настоятелно призовава Комисията да увеличи дела на съответното финансиране в РП9 за устойчиви енергийни проекти с ниски емисии поне с 50 % над съответните средства в рамките на „Хоризонт 2020“, така че да се гарантира достатъчно финансиране в подкрепа на енергийния преход в ЕС и ефективното осъществяване енергийния съюз; призовава по-специално финансовите средства по РП9 да се увеличат с цел стимулиране на революционни открития и иновации, създаващи пазари, особено от страна на МСП и стартиращите предприятия; подчертава значението на строгите критерии за високи постижения за превръщането на Европа в глобален център за иновации, научноизследователска дейност и водещи технологии, включително фундаментални научни изследвания; посочва резултатите от междинната оценка на „Хоризонт 2020“, която показва, че към 1 януари 2017 г. програмата остава под определената цел по отношение на разходите в областта на климата и устойчивостта; приветства увеличаването на финансирането по „Хоризонт 2020“ за общественото предизвикателство в областта на енергетиката в рамките на бюджета за 2018 г., но все пек остава дълбоко разтревожен от съкращаването на средствата за енергийни проекти по Механизма за свързване на Европа, което счита за несъвместимо с целите на енергийния съюз;

22.  отново изтъква необходимостта да се подобри качеството на инвестициите, финансирани от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и по-специално да се насочи вниманието към стимулите за по-добро географско разпределение, като се вземат предвид настоящото неравновесие по отношение на географския обхват на ЕФСИ и специалните потребности на по-слабо развитите региони и регионите в преход; признава необходимостта от сътрудничество с националните насърчителни инвестиционни банки, инвестиционните платформи и допустимите финансови посредници чрез евентуалното делегиране на използването на гаранцията на ЕС на посочените субекти; призовава за значително засилване на ролята и капацитета на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, по-специално чрез присъствие на място и проактивна роля в подготовката на проектите;

23.  счита, че РП9 следва да подкрепя инициативи като „100 % възобновяеми градове“ с участието на градовете и местните администрации, които имат за цел да увеличат значително капацитета за енергия от възобновяеми източници по отношение на електроенергията, мобилността, отоплението и охлаждането в градовете чрез иновативни проекти, които евентуално могат да включват интелигентни мрежи, управление на енергийната система, дейности, предоставящи възможност за свързване на сектори и насърчаване на използването на електрически превозни средства, и др.;

24.  признава ролята на Стратегическия план за енергийни технологии, на Общността на знание и иновации InnoEnergy и съответните съвместни технологични инициативи (СТИ) като двигатели на иновациите в областта на енергетиката; подчертава необходимостта от осигуряване на по-добри връзки между тези различни рамки, заедно със — наред с другото — инициативата InnovFin, ЕФСИ и предложената програма за общоевропейски фонд(ове) на фондовете за рисков капитал като част от координирана целенасочена стратегия за инвестиции в иновации в областта на чистата енергия, които ще помогнат на проектите на ранен етап, стартиращите предприятия и МСП да преодолеят ефективно „долината на смъртта“ и да достигнат равнищата на зрялост на пазара, необходими за разрастване в световен мащаб; счита, че ефективните стимули за инвестиции в енергийни иновации посредством националните инвестиционни фондове и пенсионните фондове могат да играят основна роля за мобилизирането на необходимия собствен капитал;

25.   припомня, че първите по рода си проекти са високорискови и предлагането на капитал и дълг е на много по-ниски равнища, отколкото за финансирането на доказали се нисковъглеродни технологии; за целта призовава Комисията да премахне оставащите регулаторни пречки и да предложи създаването на фонд за дялово участие за първи по рода си проекти в рамките на Стратегическия план за енергийните технологии;

26.  признава ролята, която Европейският съвет по иновациите може да играе за подпомагането на намиращи се на ранен етап от развитието си дружества, за да намерят те финансиране, и предлага той да играе ролята на координатор на различните елементи на една съгласувана стратегия за инвестиции в иновации в областта на чистата енергия; изисква повече информация относно структурата на Европейския съвет по иновациите и съгласуваността му със съществуващите инструменти в подкрепа на иновациите;

27.  счита, че за ръководените от гражданите иновации в областта на енергетиката са необходими по-ниски бариери за навлизане на пазара и че те откриват неоползотворени възможности за финансиране на иновациите; призовава Комисията да проучи ефективни начини за насърчаване на иновациите в областта на енергетиката чрез, наред с другото, колективно финансиране и да разгледа възможностите за създаване на фонд с колективно финансиране на собствения капитал за иновации в областта на чистата енергия; счита, че новите и разнообразни начини на финансиране следва да бъдат добавка към съществуващите и да се допълват взаимно с тях;

28.  подчертава значението на развитието на технологиите за интелигентни мрежи, както и насърчаването и интегрирането на децентрализирано производство на енергия на принципа „отдолу нагоре“, включително чрез клъстери и схеми за сътрудничество; призовава Комисията да подкрепи тези области на иновации в областта на чистата енергия с финансови механизми, включително тези, които намаляват риска за частните инвестиции и намаляват тежестта за публичните инвестиции при модернизирането на енергийните системи; освен това приветства намерението на Комисията да увеличи използването на насърчителни награди като ценен инструмент за стимулиране на революционни иновации на принципа „отдолу нагоре“;

29.  подчертава, че за да се насърчава подход „отдолу нагоре“ към иновациите, следва да се насърчава внедряването на приложения от малък мащаб (напр. NegaWatt, генериране на енергия на място, местно съхранение, наред с другото) и да се благоприятства тяхното обединяване в клъстери и свързване с цел привличане на повече инвестиции и повишаване на ценовата достъпност, като се обръща специално внимание на домакинствата с ниски доходи и многофамилните сгради;

Водещата роля на ЕС в световен мащаб

30.  признава целите на Парижкото споразумение за насърчаването на световните усилия за ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия; подчертава, че е необходимо да бъде продължено финансирането на научните изследвания и на събирането на данни относно изменението на климата; призовава Комисията, в съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР), да проучи различни начини, с които да се оказва помощ на развиващите се страни и на държавите с бързо развиващи се икономики в техния енергиен преход, наред с другото, чрез мерки за изграждане на капацитет, помощ за намаляването на капиталовите разходи за проекти за възобновяеми източници на енергия и за енергийна ефективност, насърчаване на евентуален трансфер на технологии и предоставяне на решения за развитието на „интелигентни“ градове, както и за отдалечените и селските общности, като по този начин се засилват енергийните иновационни екосистеми в развиващите се страни и им се помага да изпълняват своите ангажименти по линия на Парижкото споразумение; приветства, във връзка с това, новосъздадения Европейски фонд за устойчиво развитие;

31.  призовава Комисията да използва пълноценно потенциала на инициативата „Мисия за иновации“, така че нейните членове да могат да спазват и изпълняват своя ангажимент за удвояване на годишните разходи за научноизследователска и развойна дейност в областта на чистата енергия между 2015 и 2020 г.; подчертава значението на търсенето на полезни взаимодействия с други глобални инициативи, като например, наред с другото, Коалицията за революционни енергийни технологии, както и с глобални капиталови и инвестиционни фондове; в този смисъл приветства водещата позиция на ЕС в инициативите „Иновационно предизвикателство за преобразуване на слънчевата светлина“ и „Иновационно предизвикателство за по-достъпно отопление и охлаждане на сгради“; в този контекст призовава за проучване на възможността за координирано разделение на труда в областта на иновациите в енергетиката в световен мащаб;

32.  призовава Комисията да разработи всеобхватна стратегия за износ на устойчиви технологии за чиста енергия и системни решения, включително чрез специален механизъм за подкрепа и целенасочена помощ от страна на делегациите на ЕС в трети държави; подчертава във връзка с това ролята, която могат да играят задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ) за прилагането на тази стратегия;

33.  призовава Комисията и държавите членки да направят задълбочено проучване на процедурите за регистрация на патенти и изисква премахването на ненужната административна тежест, която забавя процеса на навлизане на пазара на иновативни продукти и засяга ролята на ЕС като лидер в прехода към чиста енергия;

Иновации в областта на енергетиката, чийто двигател са гражданите

34.  счита, че ускоряването на иновациите в областта на чистата енергия изисква промяна на нагласата на европейските граждани, която би надскочила рамките на обикновената осведоменост по енергийните въпроси и би довела до по-задълбочено разбиране на необходимите промените в поведението, особено що се отнася до икономията на енергия и новите модели на производство и потребление, необходими за откликване на неотложните предизвикателства на устойчивото развитие и за използване на предимствата на цифровата революция и на иновациите във всички области, така че в крайна сметка енергийният преход да завърши успешно; отбелязва, че иновациите могат да дават възможност на гражданите да играят по-активна роля в производството на енергия, включително чрез подаването на произведена от тях енергия към мрежата, и в оказването на принос за по-ефективното използване на енергията чрез намаляване на потреблението на равнище домакинство, което от своя страна води до намаляване както на емисиите, така и на сметките;

35.  подчертава необходимостта от засилване на базата от знания на Европа и от намаляване на фрагментацията чрез насърчаване на върховите постижения в науката и образованието с оглед на създаването на научноизследователски центрове, които са водещи в международен план по академични постижения; подчертава необходимостта от разработване на стратегия, която ще гарантира, че Европа привлича чуждестранни таланти, като едновременно с това поддържа отношения с водещи европейски таланти в чужбина; признава, че квалифицираната работна ръка дава на Европа голямо предимство и е основен двигател за разгръщането на инвестициите в НИРД и иновациите;

36.  признава важното значение на напълно демократичното участие на европейските граждани и общности като основна част от един успешен енергиен преход; подчертава успоредно с това, че ефективното прилагане на тази трансформация изисква откритост, прозрачност и равнопоставени условия и че то трябва да се основава на лоялна конкуренция;

37.  вярва в потенциала на иновациите в областта на чистите енергии и енергийната ефективност за създаване на нови и по-добри работни места; счита, че за постигането на успешен преход към устойчива, декарбонизирана икономика е необходимо да се гарантира, че пазарите на труда могат да реагират адекватно на новото търсене на иновативни системи за чиста енергия;

38.  призовава Комисията да обръща по-голямо внимание в своите инициативи за НИРД на връзката между иновациите в енергийните системи и новите професионални профили, образователните потребности, изискванията по отношение на работните места и образованието;

39.  признава необходимостта от програма за системно образование и ангажираност, предназначена да позволи на обществото да вземе пълноценно участие в преобразуването на енергийната система и да позволи на европейците от всички възрастови групи да преминат постепенно от осведоменост и разбиране към активно участие и поемане на ръководна роля; призовава Комисията, държавите членки, регионалните и местните органи и частния сектор да насърчават информирания избор на потребителите и ангажираността на гражданите по въпросите, свързани с енергетиката, наред с другото чрез кампании за повишаване на осведомеността, всеобхватна и достъпна информация относно сметките за енергия и инструментите за сравняване на цените, чрез насърчаването на собственото производство на енергия, оптимизация на потреблението и кооперативни схеми за съвместно ползване, изготвени с широко участие бюджети и колективно финансиране за инвестиции, свързани с енергопотреблението, данъчни и инвестиционни стимули, както и чрез управление на технологични решения и иновации; призовава Комисията, държавите членки и съответните органи да определят най-добрите практики за преодоляване на проблема с енергийната бедност в домакинствата;

40.  счита, че регионите и градовете имат ключова роля при засилването на устойчивите енергийни модели; признава жизненоважната роля на регионите и градовете при насърчаването на участието в енергийния преход и даването на тласък на иновациите, свързани с климата и енергията, „отдолу нагоре“; отбелязва, че регионите и градските райони са най-подходящи за изпитване и прилагане на интегрирани решения с прякото участие на гражданите; в това отношение подчертава важното ролята на Споразумението на кметовете, с неговия стремеж да насърчава обмена на най-добри практики в световен мащаб и възможното обединяване на ресурси и инвестиции; отбелязва, че селските райони предоставят също възможности за иновации, които могат да спомагат за преодоляването на различни предизвикателства, като например отдалеченост или демографски промени, както и за предоставянето на нови услуги;

41.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да оказват подкрепа на регионалните и местните органи при предприемането на координирани мерки за стимулиране на иновациите в областта на енергетиката на местно и на трансрегионално равнище с цел разработване на съгласувани стратегии; подчертава, че енергийният преход ще оказва драстично въздействие върху заетостта в някои региони на Европейския съюз, и в този контекст подчертава, че следва да се обръща специално внимание на регионите, изправени пред предизвикателствата, свързани с постепенното извеждане от употреба на производството на енергия, основано на лигнитните въглища, каменните въглища и други твърди изкопаеми горива, както и върху миннодобивната промишленост, в отговор на решение от държава членка, от местни органи или от сектора, или в отговор на други обстоятелства; подчертава, че е необходимо тези региони да бъдат подпомагани при разработването на приобщаващи, местни и стратегии за справедлив преход и при намирането на решения за обществените, социално-икономическите и екологичните въздействия наред с преобразуването на обектите; подчертава финансовите възможности за предоставяне на подобна подкрепа чрез частичното използване на приходите от търгове по СТЕ, както и чрез Модернизационния фонд, който следва да бъде създаден за периода 2021—2030 г.; счита, че в процесите с участието на заинтересованите страни следва да се разработват най-добрите начини за привличане на алтернативни иновативни предприятия, стартиращи предприятия и промишлени отрасли с цел изграждане на устойчива регионална икономика, повишаване на достойнството на хората, както и за оказване на помощ за заменянето на традиционните мощности за производство на електроенергия с решения, основани на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност; призовава за фокусиране на политиките в областта на научните изследвания и иновациите върху начини за съживяване на засегнатите региони от гледна точка на устойчива заетост и перспективи за растеж, по-специално когато извеждането от експлоатация на мощностите за производство на енергия от лигнитни въглища, каменни въглища и други твърди изкопаеми горива е свързано с миннодобивни дейности;

42.  призовава Комисията да съдейства за предоставянето на правомощия на местните и регионалните органи в разгръщането на иновациите в областта на чистата енергия, като например интелигентните градове, електронната мобилност и интелигентните мрежи и микромрежите, както и за проникването на възобновяеми енергийни източници на пазара, в зависимост от тяхното равнище на зрялост, както и да помага на тези органи да се справят с предизвикателствата, пред които те са изправени във връзка с постигането на напредък в енергийния преход, като например по отношение на ангажимента на гражданите; насърчава обмена на най-добри практики, обединяването на инвестиции и по-добрата оценка на приемливостта на проектите за банките и разработването на стратегии за финансиране, като например икономически обосновки, използване на обществени поръчки и заеми;

43.  счита, че транспортният сектор притежава огромен потенциал и следва да играе жизненоважна роля при прехода, и насърчава Комисията да подкрепя съществуващото финансиране за разгръщане на инфраструктура за електрически превозни средства; призовава Комисията да продължи да подкрепя и разгръща и занапред инициативи, като например инициативата за електромобилност в цяла Европа и съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“;

44.  насърчава Комисията да признае ползите от водородната мобилност, както и свързването на секторите на транспорта и производството на електроенергия, и да създава стимули за нови стопански модели в подобни области, като например интелигентно зареждане и свързващи устройства от превозни средства към мрежата, които ще позволяват на собствениците на електрически превозни средства да продават на електроенергийната система по гъвкав начин; призовава Комисията да гарантира финансирането за иновациите, насочени към разработването на решения за съхранение на водород и авангардни дългосрочни решения за съхранение за електрически превозни средства, развитието на инфраструктура за зареждане с водород, както и инфраструктура и решения за свързване чрез щепсели, в това число зареждаща инфраструктура за електрически превозни средства; насърчава държавите членки и местните органи да предприемат допълнителни инициативи, като например фискални стимули за навлизането на пазара на задвижвани с електричество и водород превозни средства, намаляване или освобождаване от данъци на собствениците на такива превозни средства, както и различни други инициативи във връзка с насърчаването на използването на електрически превозни средства, като например намаления на цените, плащане на бонуси и премии за купувачите на такива превозни средства и създаване на безплатни места за тяхното паркиране;

45.  отбелязва значителните усилия, полагани в рамките на програмата на ЕС за научни изследвания „Хоризонт 2020“ и програмата за развитие, за достигане на целта за намаляване с 60% на емисиите на парникови газове в сектора на транспорта до 2050 г. в сравнение с равнището им от 1990 г.(4); припомня, че програмите на ЕС за научни изследвания и иновации представляват ключов фактор за възприемането от пазара на иновациите в областта на енергетиката и на информационните и комуникационни технологии, както и на системите за интелигентен транспорт; призовава Комисията в бъдеще да насочва по по-категоричен начин наличното финансиране към взаимосвързани стратегически приоритети, като например мобилност с ниски емисии, инфраструктура за зареждане с алтернативни горива и интегриран градски транспорт, като се обръща особено внимание на всички замърсяващи емисии, на намаляването на шума, на повишаването на пътната безопасност, на намаляването на задръстванията и стеснените участъци, при спазване на принципа на технологична неутралност; посочва също така важността на разработването на биогорива от ново поколение, увеличаването на дела на железопътния транспорт и колоезденето;

46.  приветства факта, че Комисията ще подкрепя възприемането от пазара на иновативни решения за чиста енергия чрез обществени поръчки и чрез преразглеждането на Директивата за чисти пътни превозни средства, и признава потенциалните ползи за органите и операторите в сферата на обществения транспорт, производителите на автобуси, доставчиците за промишлеността, доставчиците на енергия, националните и международните сдружения и научноизследователски центрове; призовава Комисията да представи бързо предложения в този смисъл;

47.  насърчава установяването на стратегическа програма за изследвания и иновации в областта на транспорта с пътни карти, изготвени чрез провеждането на консултации между държавите членки и Комисията и също така с местните и регионалните органи и оператори, както и установяването на съответстващ механизъм за управление, които да подкрепят така необходимите научни изследвания, иновации, внедряването на нови технологии в транспортния сектор и да насърчават мобилността с ниски равнища на емисии; призовава заключенията от тези пътни карти да бъдат включени в годишната работна програма на Комисията;

48.  призовава за интегриран и координиран подход, който да отчита градското измерение на политиките на ЕС и на националните политики и законодателство, както и за разработването на планове за устойчива градска мобилност, така че държавите членки да бъдат подпомагани, поощрявани и насърчавани да подобряват здравето и качеството на живот на гражданите, както и състоянието на околната среда в градските райони; насърчава разработването на съвместни интелигентни транспортни системи (СИТС) и на автономни превозни средства, както и разработването на свързана инфраструктура, за да се гарантира покриването на нуждите от висок капацитет и ниска латентност за 5G мрежата; призовава за активни усилия за намаляване на различията и подобряване на сътрудничеството между градските и селските райони и между по-развитите региони и изоставащите такива, когато става дума за инфраструктурно качество;

49.  признава значението на новия Европейски консенсус за развитие, подписан през юни 2017 г., който определя обща визия и рамка за действия от страна на ЕС и неговите държави членки в областта на сътрудничеството за развитие; отбелязва, че за първи път 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) и свързаните с тях цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., са всеобщо приложими за всички държави, с оглед на ангажимента на ЕС да поеме водещата роля при прилагането им; отбелязва, че с Консенсуса политиката на Съюза за развитие се привежда в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и се определят важни мерки в областта на устойчивата енергетика и изменението на климата;

50.  припомня, че в член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) е определено, че „целите на европейските структурни и инвестиционни фондове се осъществяват в съответствие с принципа на устойчивото развитие“, с целта на ЕС за съхраняване, опазване и подобряване на качеството на околната среда, както и с ангажиментите на Съюза по линия на Парижкото споразумение;

51.  припомня, че споразуменията за партньорство и програмите по РОР имат за цел насърчаване на ефективното използване на ресурсите, смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и хоризонталните принципи на партньорство, многостепенно управление, недопускане на дискриминация и равенство между половете;

52.  счита, че полезните взаимодействия между политиките на ЕС следва да бъдат засилвани чрез единна и последователна позиция на ЕС по отношение на антидъмпинговите мерки, за да се гарантира, че производственият сектор се възползва в пълна степен от енергийния преход;

53.  признава жизненоважната роля на регионите, големите градовете и малките градове за насърчаване на отговорно отношение към енергийния преход и за поощряване „отдолу нагоре“ на иновациите, свързани с климата и енергетиката; призовава за прилагането на едни и същи стандарти за качество на околната среда за всички енергийни технологии, които навлизат на пазара на ЕС; изразява своята загриженост във връзка със съхраняването на градските зелени площи;

o
o   o

54.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1) ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 21. (2) ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 62. (3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104. (4) Както е изложено в Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144).