Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2072(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0019/2018

Внесени текстове :

A8-0019/2018

Разисквания :

PV 01/03/2018 - 2
CRE 01/03/2018 - 2

Гласувания :

PV 01/03/2018 - 8.16

Приети текстове :

P8_TA(2018)0058

Приети текстове
PDF 624kWORD 73k
Четвъртък, 1 март 2018 г. - Брюксел Окончателна версия
Банков съюз — Годишен доклад за 2017 г.
P8_TA(2018)0058A8-0019/2018

Резолюция на Европейския парламент от 1 март 2018 г. относно „Банков съюз — Годишен доклад за 2017 г.“ (2017/2072(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2017 г., озаглавена „Банков съюз — Годишен доклад за 2016 г.“(1),

—  като взе предвид обратната информация от Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) относно резолюцията на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г., озаглавена „Банков съюз — Годишен доклад за 2016 г.“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 11 октомври 2017 г. относно Единния надзорен механизъм (ЕНМ), създаден съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 (COM(2017)0591),

—  като взе предвид предложенията за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (капиталовите изисквания) и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (РКИ), както и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ДКИ IV),

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 8 ноември 2017 г. относно изменения на рамката на Съюза за капиталовите изисквания на кредитните институции и инвестиционните посредници(2) ,

—  като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) от 9 юли 2017 г. относно въздействията на МСФО върху финансовата стабилност,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юли 2017 г. относно Плана за действие за справяне с необслужваните кредити в Европа,

—  като взе предвид доклада на подгрупата към Комитета по финансовите услуги на Съвета от 31 май 2017 г. относно необслужваните кредити,

—  като взе предвид насоките на Европейската централна банка към банките относно необслужваните кредити от 20 март 2017 г., както и обществената консултация относно проекта на ЕЦБ за допълнение към тези насоки от 4 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид консултационния документ на Комисията от 10 ноември 2017 г. относно законоустановените пруденциални предпазни механизми за справяне с недостатъчното обезпечение на нововъзникнали кредити, които се превръщат в необслужвани,

—  като взе предвид доклада на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) от 11 юли 2017 г. относно преструктурирането на необслужваните кредити в Европа,

—  като взе предвид извършената на 10 юли 2017 г. от Комисията обществена консултация относно разработването на вторични пазари за необслужвани кредити и необслужвани активи и относно защитата на обезпечените кредитори от неплатежоспособност на кредитополучателите,

—  като взе предвид оценката на ЕЦБ от 6 юни 2017 г., в която се определя, че Banco Popular Español S.A. е проблемна или има вероятност да стане проблемна,

—  като взе предвид изявлението на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 7 юни 2017 г. относно приемането на решение за преструктуриране на Banco Popular Español S.A.,

—  като взе предвид оценката на ЕЦБ от 23 юни 2017 г., в което тя определи, че Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza са проблемни или има вероятност да станат проблемни,

—  като взе предвид изявлението от 23 юни 2017 г. на ЕСП относно решението да не се предприема действие по преструктуриране по отношение на Banca Popolare di Vicenza и Veneto Banca,

—  като взе предвид изявлението на Комисията от 25 юни 2017 г. относно одобряването на държавната помощ за напускането на пазара от Banca Popolare di Vicenza и Veneto Banca съгласно италианското законодателство в областта на несъстоятелността, включващо продажбата на някои части на Intesa Sanpaolo,

—  като взе предвид изявлението на Комисията от 4 юли 2017 г. относно одобряването на държавната помощ в подкрепа на предпазна рекапитализация на Monte dei Paschi di Siena,

—  като взе предвид версията от февруари 2017 г. на насоките на ЕЦБ за целевия преглед на вътрешните модели (TRIM),

—  като взе предвид проекта от юли 2017 г. на версия на Ръководството на ЕЦБ за проверки на място и изследвания на вътрешните модели,

—  като взе предвид становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) от 31 май 2017 г. относно общите принципи за подкрепа на сближаването на надзорните практики във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, както и на своите три становища от 13 юли 2017 г. относно сближаването на надзорните практики в областта на управлението на инвестициите, инвестиционните посредници и вторичните пазари в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския банков орган (ЕБО) от 12 октомври 2017 г. по въпроси, свързани с излизането на Обединеното кралство от ЕС,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2017 г. относно укрепването на интегриран надзор за укрепването на съюза на капиталовите пазари и финансовата интеграция в променяща се среда (COM(2017)0542), както и предложенията на Комисията от 20 септември 2017 г. относно прегледа на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), включително предложението „Омнибус“ за изменение на управлението, финансирането и правомощията на европейските надзорни органи (ЕНО),

—  като взе предвид обществените консултации от 21 септември 2017 г., извършени от ЕЦБ, относно проекта на насоки за оценки на заявленията за лицензия на кредитните институции и заявленията на кредитните институции за лицензии във връзка с финансови технологии,

—  като взе предвид договореностите от ноември 2015 г. на Съвета за финансова стабилност за общ капацитет за поемане на загуби (Total Loss Absorbing Capacity — TLAC),

—  като взе предвид Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за възстановяване и преструктуриране на банките — ДВПБ),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (Регламент за ЕМП),

—  като взе предвид предложенията на Комисията от 23 ноември 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС относно капацитета за покриване на загуби и рекапитализация на кредитните институции и на инвестиционните посредници и за изменение на Директива 98/26/ЕО, Директива 2002/47/ЕО, Директива 2012/30/ЕС, Директива 2011/35/ЕС, Директива 2005/56/ЕО, Директива 2004/25/ЕО и Директива 2007/36/ЕО (COM(2016)0852) и за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014, що се отнася до капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и на инвестиционните посредници (COM(2016)0851),

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 8 ноември 2017 г. относно преразглеждане на рамката на Съюза за управление на кризи(3) ,

—  като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата от 19 декември 2017 г., озаглавен „Единен съвет за преструктуриране (ЕСП): започнала е работата по амбициозна задача във връзка с банковия съюз, но трябва да се положат още много усилия“,

—  като взе предвид оттеглянето на предложението на Комисията относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС (COM(2014) 0043),

—  като взе предвид публикувания на 27 април 2017 г. от Комисията документ, озаглавен „Априлски пакет на процедурите по нарушения: основни решения“ (MEMO/17/1045),

—  като взе предвид индикативната таблица на риска на ЕБО, доклад № 2 на ЕОЦКП от 2017 г относно тенденциите, рисковете и слабостите, индикативната таблица на риска на ЕССР, годишния доклад на ЕССР за 2016 г., прегледа ЕССР на макропруденциалната политика в ЕС от април 2017 г.,

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/2399 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти в йерархията при несъстоятелност,

—  като взе предвид член 107, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането, считано от 1 август 2013 г., на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“)(5),

—  като взе предвид Директива 2014/49/EС на Европейския парламент и Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива относно схемите за гарантиране на депозитите)

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 24 ноември 2015 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 с цел създаване на Европейска схема за застраховане на депозитите („ЕСЗД“) (COM(2015)0586),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 ноември 2015 г., озаглавено „Към завършването на банковия съюз“ (COM(2015)0587),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (Съвет ECOFIN) от 17 юни 2016 г. относно пътна карта с оглед на приключване на изграждането на банковия съюз,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 октомври 2017 г., озаглавено „Завършване на банковия съюз“ (COM(2017)0592),

—  като взе предвид доклад № 2 на ЕССР от май 2017 г. относно наблюдението на паралелната банкова система в ЕС,

—  като взе предвид доклада на ЕССР от март 2015 г. относно нормативното третиране на експозициите към държавни дългови инструменти,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0019/2018),

А.  като има предвид, че на неконсолидирана основа общият брой на кредитните институции в еврозоната възлизаше на 5073 в края на 2016 г., като те са намалели от 5475 в края на 2015 г. и 6768 в края на 2008 г., което прави 25% намаление за периода от 2008 до 2016 г.; като има предвид, че на консолидирана основа общият брой на кредитните институции в еврозоната възлизаше на 2290 в края на 2016 г., като те са намалели от 2904 през 2008 г. на 2379 в края на 2015 г.(6); като има предвид, че въпреки това е желателно да се включи и посочване на начина, по който делът на банките, които са „твърде големи, за да фалират“, се е променил през същия период;

Б.  като има предвид големите различия по отношение на общия брой и коефициентите на необслужваните кредити между държавите членки и като има предвид, че се наблюдават съществени различия между банките в държавите с най-високи коефициенти на необслужвани кредити; като има предвид, че размерът на необслужваните кредити възлиза на общо 1 трилиона евро според доклада на ЕССР от юли 2017 г., озаглавен „Преструктуриране на необслужваните кредити в Европа“; като има предвид, че според тримесечната индикативна таблица на риска на ЕБО основните европейски банки отчитат среднопретеглен коефициент на необслужваните кредити (необслужвани кредити, брутни обезценки, разделени на общия брой кредити) от 4,47% към 30 юни 2017 г.; като има предвид, че този коефициент показва низходяща тенденция през последните 30 месеца;

В.  като има предвид, че според неотдавнашно проучване, проведено от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), пазарът на деривати в Европейския съюз възлиза на 453 трилиона евро в условна стойност;

Г.  като има предвид, че банковият съюз трябва да бъде засилен, тъй като той е основна цел за финансовата стабилност на еврозоната и абсолютно необходим градивен елемент на един истински икономически и паричен съюз; като има предвид, че са необходими по-нататъшни усилия за завършването на банковия съюз, тъй като той остава незавършен поради липса на фискален предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) и на трети стълб, който е европейският подход за (пре)застраховане на депозитите; като има предвид, че председателят на ЕЦБ Марио Драги многократно е заявявал, че Европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) остава един от основните стълбове на банковия съюз; като има предвид, че завършеният банков съюз е от основно значение за прекъсване на обвързаността между държавите и техните банки; като има предвид, че трябва да се увеличат усилията за преминаване от рекапитализация чрез външни източници към рекапитализация чрез вътрешни източници; като има предвид, че за рисковете в някои национални банкови системи все още не са намерени задоволителни решения; като има предвид, че текущите благоприятни икономически условия представляват възможност за ускоряване на необходимите реформи за завършване на банковия съюз;

Д.  като има предвид, че надлежното изчистване на счетоводните баланси на банките след кризата беше забавено, което все още спъва икономическия растеж; като има предвид, че през последните години като цяло коефициентите на капитала и ликвидността на банките в ЕС са се подобрили, въпреки че все още съществуват банки, включително няколко големи банки, които продължават да бъдат с недостатъчен капитал; като има предвид, че рисковете за финансовата стабилност остават, но че вече са били значително намалени от началото на създаването на банковия съюз; като има предвид, че институционалната и регулаторна рамка на европейските банки беше засилена във всички отношения;

Е.  като има предвид, че участието в банковия съюз е отворено за държавите членки, които все още не са приели еврото; като има предвид, че до момента нито една държава – членка на ЕС, не е решила да участва на тази основа; като има предвид, че няколко държави членки обсъждат възможността да се присъединят към банковия съюз; като има предвид, че според различни финансови институции участието в банковия съюз носи предимства;

Ж.  като има предвид, че работата по изграждането на съюза на капиталовите пазари не следва да измества натиска от завършването на нашата работа по банковия съюз, който остава предварително условие за финансова стабилност в зависимата от банките среда в Европейския съюз;

З.  като има предвид, че основната отговорност на банките е да предоставя финанси на реалната икономика;

И.  като има предвид, че ЕЦБ се нуждае от известна гъвкавост при упражняването на своята надзорна дейност, но че вземането на широкомащабни и принципни решения трябва безусловно да бъде оставено на европейския законодател;

1.  призовава Комисията да използва регламента като законодателен инструмент при предлагането на законодателство в банковата сфера;

Надзор

2.  приема за сведение извършените от ЕЦБ оценки за 2017 г., свързани с банковия сектор, на институциите, които са „проблемни или има вероятност да станат проблемни“; отбелязва също така, че надзорните механизми и единните механизми за преструктуриране като цяло са функционирали ефективно в този контекст, и изразява съгласие с Комисията, че процедурите, водещи до решения дали дадена банка е „проблемна или има вероятност да стане проблемна“ трябва да бъдат подобрени;

3.  отбелязва предстоящите стрес тестове на ЕБО през 2018 г.; призовава ЕБО, ЕССР, ЕЦБ и Комисията да използват последователни методики, сценарии и допускания при определянето на стрес тестовете, за да се избягват във възможно най-голяма степен евентуални изкривявания на резултатите е несъответствия, каквито вече бяха наблюдавани, между резултатите от стрес тестовете и решенията за преструктуриране, взети скоро след представянето на тези резултати; подчертава обаче, че стабилността на дадена банка не може да се прецени единствено от моментна оценка на нейния балансов отчет, тъй като този аспект е гарантиран от динамични взаимодействия между банката и пазарите и върху него оказват влияние различни елементи на икономиката като цяло; освен това счита, че стрес тестовете, извършвани от ЕЦБ за допълнителни банки под неин надзор, биха могли да се възползват от повече прозрачност;

4.  подчертава значението на сътрудничеството между ЕБО като регулаторен орган и ЕНМ като надзорен орган; в този контекст насочва вниманието към разделението на функциите между Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО) и към разликата в географския обхват на дейностите на всяка институция; във връзка с това препоръчва да се подобри конкретната координация на инициативите, които ще бъдат предприемани от двете институции, когато е практически осъществимо, за да се гарантира съгласуваността на единната нормативна уредба, като признава, че ЕНМ следва да водеща роля по конкретни въпроси, свързани с банковия съюз, или при установяването на нормативни пропуски;

5.  приветства факта, че банковият съюз е довел до по-добър обмен на значима информация между надзорните органи и до подобряване на събирането и обмена на данни относно европейската банкова система, което по този начин се допринася например за по-добро сравнение и се дава възможност за по-цялостен надзор на трансграничните банкови групи; приветства отличната работа на съвместните надзорни екипи; отбелязва, че Комисията е определила области за подобрения по отношение на обмена на информация и сътрудничеството между банковия надзор на ЕЦБ и ЕСП, по-специално що се отнася до изключително важните въпроси за допустимостта на дадена институция за предпазна рекапитализация и за това дали тя е проблемна или има вероятност да стане проблемна; отбелязва, че настоящият меморандум за разбирателство между ЕЦБ и на ЕСП не е достатъчно всеобхватен, за да гарантира, че ЕСП разполага с цялата информация, която изисква от ЕЦБ, за да изпълнява своите задачи по бърз и ефективен начин; приканва ЕЦБ и ЕСП да се възползват от възможността, предоставена от текущите дискусии относно актуализирането на меморандум за разбирателство между тях, за да отстранят съществуващите пропуски и да подобрят ефективността на действията по преструктуриране; призовава за подобряване на практическите условия за сътрудничество и обмен на информация между надзорните органи и органите за преструктуриране, което е от изключително значение за гладкото и ефективно провеждане на действията по преструктуриране, и между всички европейски и национални органи, участващи в ранната намеса и преструктурирането; призовава ЕЦБ и ЕСП да продължат да подобряват ежедневното си сътрудничество и да укрепват работните си взаимоотношения; във връзка с това би приветствал промяна на съответния Регламент за ЕНМ, така че той да дава възможност за участие на представител на Единния съвет за преструктуриране като постоянен наблюдател на заседанията на Надзорния съвет на ЕНМ; призовава за междуинституционално споразумение между ЕЦБ и Европейската сметна палата за уточняване на условията за обмен на информация между двете институции, що се отнася до техните съответни мандати, както са определени в Договорите;

6.  отбелязва, че разпоредбата по линия на ДВПБ за предпазна рекапитализация е била приложена през 2017 г.; отбелязва, че следва да се поясни начинът за използването на проверките на качеството на активите, за да се определи дали са изпълнени условията за предпазна капитализация; подчертава, че предварителните оценки на активите трябва да се основават на солидни доказателства, включително доказателства, които показват, че банката е платежоспособна и спазва правилата на ЕС за държавната помощ; призовава Комисията, ЕНМ и ЕСП да обмислят начини за увеличаване на прозрачността при оценката на платежоспособността на кредитните институции и разглеждането на решения за преструктуриране;

7.  изразява отново своята загриженост относно високото равнище на необслужвани кредити в някои юрисдикции; приветства усилията на отделните държави членки за намаляване на равнището на необслужвани кредити; изразява съгласие с Комисията, че докато „държавите членки и самите банки носят основната отговорност за справянето с необслужваните кредити, интегрирането на усилията на национално равнище и на равнището на Европейския съюз ще гарантира въздействие върху равнището на необслужваните кредити и ще възпрепятства бъдещото натрупване на нови необслужвани кредити в балансовите отчети на банките“(7);

8.  приветства като цяло работата, извършена от различните институции и органи на ЕС, по този въпрос; все пак би приветствал наличието на по-голяма координация между техните усилия; призовава тези участници и държавите членки да изпълняват надлежно и бързо заключенията на Съвета от 11 юли 2017 г. относно плана за действие за справяне с необслужваните кредити в Европа; очаква с нетърпение пакета от мерки за ускоряване на намаляването на необслужваните кредити, който ще бъде предложен през идните месеци; с оглед на това подкрепя решението на Комисията да проучи потенциала за хармонизиране в пруденциален аспект на равнището на ЕС на нови заеми, които стават необслужвани; призовава Комисията да предприеме законодателни и незаконодателни действия, които да насърчават предоставянето на информация на потенциалните инвеститори, създаването на специализирани дружества за управление на активи („лоши банки“) и разработването на вторични пазари за необслужвани заеми, за да се спомогне за справянето с огромния проблем с необслужваните заеми; припомня необходимостта държавите членки, когато е необходимо, да подобряват и хармонизират рамката в областта на несъстоятелността, включително чрез работа по предложението на Комисията относно ранното преструктуриране и предоставянето на втори шанс, както и с оглед на защитата на най-уязвимите длъжници, като например МСП и домакинствата;

9.  приветства намерението за ускоряване на процеса на изчистване на счетоводните баланси на банките, като същевременно подчертава, че задължението за прехвърляне на необслужвани кредити на един неликвиден и непрозрачен пазар може да доведе до неоправдани загуби на стойност в счетоводните баланси на банките; отново изразява своята загриженост относно проекта на добавка към насоките на ЕЦБ относно необслужваните кредити; подчертава, че при този процес за мониторинг и оценка в рамките на механизмите за банков надзор Европейската централна банка в никакъв случай не трябва да накърнява правомощията на европейския законодател; припомня, че общите принципи на законотворчеството в Съюза, които изискват оценки на въздействието и консултации, както и оценка на пропорционалността и субсидиарността, се отнасят и до законодателството от ниво 3;

10.  отново изразява своята загриженост във връзка с рисковете, произтичащи от държането на активи от ниво 3, включително деривати, и по-специално произтичащи от трудността на тяхното оценяване; във връзка с това приветства решението на ЕБО да включи в методиката на тестовете за устойчивост през 2018 г. специално третиране на рисковете, произтичащи от инструменти от ниво 2 и ниво 3; потвърждава отново своя призив към ЕНМ да превърне въпроса в приоритет на единния надзор за 2018 г.;

11.  припомня, че съществуват рискове, свързани с държавния дълг; отбелязва, че в някои държави членки финансовите институции са инвестирали прекалено много в облигации, емитирани от собствените им правителства, което води до прекомерна „пристрастност в полза на националните институции“, въпреки че една от основните цели на банковия съюз е прекъсване на връзката между банка, държава и риск; отбелязва, че е желателно да има повече многообразие в портфейлите на държавни ценни книжа на банките, за да се ограничат рисковете за финансовата стабилност; счита, че регулаторната рамка на ЕС относно пруденциалното третиране на държавния дълг следва да отговаря на международните стандарти; изтъква текущата работа на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) относно риска от кредитно неизпълнение от държавата, по-специално в наскоро публикувания от Базелския комитет документ за обсъждане, озаглавен „Регулаторното третиране на експозициите към държавен дълг“; поради това очаква с голям интерес резултатите от работата на СФС по държавния дълг с цел ориентиране на бъдещите решения; подчертава изключително важната роля на държавните облигации за осигуряването на висококачествени и ликвидни активи за инвеститорите и стабилни източници на финансиране за правителствата; в този контекст отбелязва продължаващата работа на Комисията във връзка с идеята за т.нар. ценни книжа, обезпечени с държавни облигации (sovereign bond-backed securities (SBBS)), като възможен начин за оказване на принос за справяне с въпроса; припомня, че ценните книжа, обезпечени с държавни облигации (SBBS), няма да представляват форма на обединяване на дълга; счита, че приносът на участниците на пазара може да спомогне да се гарантира пазарен интерес към SBBSs;

12.  подчертава, че е важно да се отстранят установените пропуски във вътрешните модели, с цел да се възстанови доверието в тях и да се постигнат еднакви условия на конкуренция между кредитните институции; във връзка с това изтъква външното проучване „What conclusions can be drawn from the EBA 2016 Market Risk Benchmarking Exercise?“ („Какви заключения може да бъдат направени от сравнителния анализ на пазарния риск, извършен от ЕБО през 2016 г.?“), възложено от Отдела на Европейския парламент за подкрепа на икономическото управление, в което наред с другото се посочва, че „ако резултатите от сравнителния анализ на ЕБО са верни и доколкото инструментите от портфейла за изпитване са представителни, вътрешните модели за пазарен риск, използвани понастоящем от европейските банки, биха нарушавали в голяма степен принципа на еднакви условия на конкуренция („Ако различните банки имат един и същ портфейл, от тях следва да се изисква да притежават еднакъв регулаторен капитал.“)“; отбелязва в този контекст одобрението от страна на Базелския комитет по банков надзор на измененията с оглед на финализирането на Базел III, както и оценката на Европейския банков орган (ЕБО) на неговото въздействие върху банковия сектор в ЕС; припомня, че споразумението не следва да води до значително повишаване на капиталовите изисквания на равнището на ЕС, нито да нарушава способността на банките да финансират реалната икономика, по-специално МСП; посреща със задоволство работата, извършена от ЕЦБ, за оценка на адекватността на вътрешните модели, включително новия наръчник на ЕЦБ за целевия преглед на вътрешните модели (TRIM), с оглед на преодоляване на различията в рисковите тегла, прилагани по отношение на рисково претеглените активи от един и същи клас на различните кредитни институции; и накрая, посреща със задоволство работата на ЕБО в рамките на извършваните от него сравнителни анализи; счита, че капиталовата позиция на банките може да бъде укрепена, наред с другото, чрез намаляване на изплащането на дивиденти и набиране на нов капитал и че укрепването на цялостното финансово положение на европейските банки следва да продължи да бъде приоритет;

13.  подчертава, че предложенията, направени от международни органи, следва да бъдат прилагани в европейското право по начин, който да отчита специфичните характеристики на европейския банков сектор;

14.  подчертава, че по-специално стандартите на БКБН не следва да бъдат прилагани едно към едно в европейското право, без да бъдат взети надлежно под внимание специфичните характеристики на европейската банкова система и принципът на пропорционалност;

15.  припомня принципа на отделяне на функцията на паричната политика и функцията на надзор на единния надзорен механизъм (ЕНМ) и счита, че спазването му е изключително важно с цел да се избегнат конфликтите на интереси; счита, че досега този принцип като цяло се спазва добре; счита, че критерият, който следва да се използва, за да се определи доколко са подходящи споделените услуги, следва да се състои в това доколко задачите, които те изпълняват, съответстват на политиката; поради това счита, че споделените услуги не са проблематични, когато засягат въпроси, които не са стратегически по отношение на политиката, но че те могат да предизвикат загриженост и да наложат въвеждането на допълнителни защитни мерки, когато случаят е различен;

16.  счита, че участието на повече служители на ЕЦБ в проверките на място може да спомогне за допълнително засилване на независимостта на банковия надзор от националните приоритети;

17.  отбелязва пакета за банкова реформа, предложен от Комисията през ноември 2016 г.; подчертава значението на ускорената процедура, която допринесе за постигането на споразумение за постепенното въвеждане на Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9, както и на преходните мерки за освобождаване от ограничението за големи експозиции, що се отнася до експозициите към определени вземания от публичния сектор на държавите членки, деноминирани във валути на която и да е държава членка (Регламент (ЕС) 2017/2395), с цел регулаторният капитал на кредитните институции да бъде предпазван от ефекта на срутването; взема под внимание при все това становищата на ЕЦБ и ЕБО, съгласно които съществуването на преходни мерки не следва да води до неоправдано забавяне на прилагането на МСФО 9; подчертава, че е необходимо да се следи въздействието на МСФО 9 върху характера и отпускането на заемите от страна на банките, както и върху потенциалните проциклични ефекти, произтичащи от цикличната чувствителност на параметрите на кредитния риск; призовава ЕССР и ЕНМ да разгледат тези въпроси; приканва ЕБО и БМР да предоставят подходящи насоки в това отношение;

18.  отбелязва, че съгласно правилата за надзор институциите трябва да представят голям брой сходни доклади в различни формати пред редица институции, което означава значителна допълнителна тежест; поради това призовава за въвеждането на единна отчетна процедура, при която едно централно звено за контакт да обединява запитванията във връзка с надзора от страна на всички компетентни институции, да ги предава на поднадзорните институции и след това да предоставя събраните данни на компетентните органи; подчертава, че по този начин биха могли да бъдат предотвратени дублирането на запитванията и изискването на едни и същи данни и това би намалило значително административната тежест за банките и компетентните органи и същевременно би подобрило ефективността на надзора;

19.  отчита, че за по-малките банки може да бъде особено трудно да се справят с високите разходи за изпълнение на надзорните изисквания; счита, че в рамките на някои механизми за надзор ЕЦБ би могла при изпълнението на своите надзорни дейности да взема предвид в по-голяма степен принципа на пропорционалност; поради това подчертава неотложната необходимост от полагането на допълнителни усилия, за да се осигури, че механизмите за банков надзор за малките институции с нисък риск са по-пропорционални; подчертава, че подобряването на пропорционалността в никакъв случай не означава понижаване на надзорните стандарти, а предполага единствено облекчаване на административната тежест, например по отношение на задълженията за спазване на изискванията и оповестяване; съответно посреща със задоволство отговора на Комисията във връзка с годишния доклад относно банковия съюз за 2016 г., в който тя споделя становището на Парламента, че изискванията за отчетност следва да бъдат рационализирани, както и усилията на Комисията за въвеждане на по-висока степен на пропорционалност в рамките на надзора;

20.  припомня, че възможностите и правомощията за вземане на решения по собствена преценка, предвидени в законодателството на Съюза относно банковия надзор, трябва да бъдат хармонизирани във възможно най-голяма степен; счита, че те трябва да бъдат временни, доколкото това е възможно, и трябва да бъдат премахвани, когато вече няма нужда от тях, за да се избегне прекомерното усложняване на всекидневната работа на европейските и националните надзорни органи;

21.  подчертава, че регулаторната рамка следва да включва конкретните принципи на функциониране и да зачита специфичната функция на кооперативните и взаимоспомагателните банки, както и че надзорните органи следва да ги вземат под внимание и да ги прилагат в своите практики и подходи;

22.  припомня своята резолюция от 17 май 2017 г(8). относно финансовите технологии (FinTech); счита, че финансовите технологии (FinTech), които извършват същия вид дейности като другите участници във финансовата система, следва съответно да се ръководят от същите правила относно своето функциониране; във връзка с това призовава към финансовите технологии да се приложи подход, чрез който да се постигне правилният баланс между защитата на потребителите, поддържането на финансова стабилност и насърчаването на иновациите; отбелязва във връзка с това работата на Комисията, предложеното включване на технологичните иновации в мандатите на европейските надзорни органи и извършваната понастоящем от ЕЦБ обществена консултации относно проекта на насоки на ЕЦБ за оценяване на заявленията на банките за получаване на лицензии за финансови технологии;

23.  признава, че засилената цифровизация на всички аспекти на банковия сектор е причина тези банки да бъдат значително по-уязвими спрямо рисковете, свързани с киберсигурността; подчертава, че управлението на киберсигурността е преди всичко отговорност на самите банки; подчертава изключително важната роля на киберсигурността за банковите услуги и необходимостта от стимулиране на финансовите институции, с цел те да бъдат изключително амбициозни по отношение на защитата на данните на потребителите и обезпечаването на киберсигурността; призовава надзорните органи да следят отблизо и да извършват оценка на рисковете за киберсигурността и призовава финансовите институции в целия ЕС да бъдат изключително амбициозни по отношение на защитата на данните на потребителите и гарантирането на киберсигурността; посреща със задоволство инициативата на ЕЦБ да задължи поднадзорните банки да докладват, когато се окажат обект на значителни кибератаки, чрез услугата за уведомяване в реално време и посреща със задоволство също така проверките на място на ЕНМ за надзор на киберсигурността; призовава ЕНМ да активизира усилията си и официално да превърне киберсигурността в един от водещите си приоритети;

24.  приветства усилията, полагани от ЕБО, Европейския орган за ценни книжа и пазари и ЕНМ, за насърчаване на сближаването на надзорните практики в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС с оглед на ограничаването на възникването на рискове, свързани с регулаторния и надзорния арбитраж; счита, че всеки модел за сътрудничество в областта на надзора, разработен между ЕС и Обединеното кралство, следва да зачита финансовата стабилност на ЕС и неговия регулаторен и надзорен режим, както и неговите стандарти в тази област и тяхното прилагане; припомня значението на готовността за действия при непредвидени ситуации и подходящото им планиране от страна на банките с оглед на смекчаването на отрицателното въздействие на излизането на Обединеното кралство от ЕС; изразява загриженост във връзка с това, че е възможно някои банки, предимно по-малки банки, да са изостанали в подготовката си за излизането на Обединеното кралство от ЕС, и ги призовава да активизират своите усилия; припомня, че процедурата за получаване на банков лиценз и на одобрение на вътрешните модели отнема няколко години и че това следва да се вземе предвид;

25.  приема за сведение предложенията относно прегледа на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), включително предложението „Омнибус“ за изменение на управлението, финансирането и правомощията на европейските надзорни органи (ЕНО);

26.  изразява загриженост във връзка с промените, разкриващи тенденция, при която банковите групи използват все по-сложни структури и субекти, които извършват до голяма степен същите дейности като банките, без да подлежат на банков надзор; във връзка с това изтъква предложението на Комисията относно инвестиционните посредници, което следва да допринесе за установяване на еднакви условия на конкуренция между инвестиционните посредници и кредитните институции и за отстраняване на пропуските, които биха предоставили възможност за използване на големи инвестиционни посредници с цел избягване на банковите регулаторни изисквания;

27.  изразява загриженост във връзка с разпространението в ЕС на банкирането в сянка; взема под внимание доклада за 2017 г. относно наблюдението на банкирането в сянка в ЕС, изготвен от ЕССР, в който се подчертават някои рискове и слабости, които трябва да бъдат наблюдавани в рамките на системата за банкиране в сянка в ЕС; поради това призовава за координирани действия за справяне с тези рискове с цел гарантиране на лоялна конкуренция и финансова стабилност; отчита обаче, че след възникването на финансовата криза бяха въведени политики за справяне с рисковете от финансова нестабилност, произтичащи от банкирането в сянка; насърчава органите да продължат да следят внимателно възникващите рискове за финансовата стабилност и да предприемат мерки по отношение на тях, както и да придружават всички действия за регулиране на банковия сектор с подходящо регулиране на сектора на банкирането в сянка; изразява съжаление, че Комисията не е засегнала този въпрос в отговорите си във връзка с миналогодишния доклад(9);

28.  счита, че въпреки че е желателно да се въведат подобрения, особено от гледна точка на комуникацията и прозрачността, банковият съюз продължава да бъде положителна промяна от съществено значение за държавите членки от еврозоната; припомня, че всички държави членки могат да участват в банковия съюз; насърчава всички държави членки, които са извън еврозоната, да предприемат всички необходими стъпки, за да се присъединят към банковия съюз с оглед на неговото постепенно привеждане в съответствие с целия вътрешен пазар;

29.  приветства напредъка в предоставянето на възможност за делегиране на определени правомощия в областта на решенията относно надеждността и пригодността, постигнат чрез решението на ЕЦБ от юни 2017 г.; отново заявява, че според неговата преценка е необходимо да се въведе промяна в разпоредбите с цел увеличаване и улесняване на делегирането от Надзорния съвет на съответните служители на правомощия за вземане на решения по някои рутинни въпроси; отново изразява положителното си отношение към такава промяна, която би допринесла за постигането на по-голяма ефикасност и ефективност на банковия надзор, упражняван от ЕЦБ; призовава ЕЦБ да уточни задачите за делегиране на правомощия за вземане на решения;

Преструктуриране

30.  приветства първото прилагане на новия режим на преструктуриране през 2017 г.; взема под внимание големия брой съдебни жалби, подадени пред Общия съд на Европейския съюз, във връзка с това производство; приканва Комисията да оцени дали и в кои случаи това би могло да застраши ефективността на новия режим на преструктуриране и да доведе до това нормативната уредба за преструктурирането да се окаже неприложима; приканва Комисията и Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) съвместно да публикуват повдигнатите в съдебните жалби въпроси, които са повод за най-силни критики; счита, че производствата от 2017 г., свързани с банковия сектор, повдигат въпроси във връзка с прозрачността и комуникацията, и отправя призив за повече прозрачност в бъдещите решения за преструктуриране, включително предоставяне на достъп на Европейския парламент, при ясни и подходящи условия, до основни документи, на които се базират решенията за преструктуриране, например доклади за оценка от независими оценители, с цел предварително да се получи по-добра представа за режима на преструктуриране; призовава съзаконодателите да извлекат поуки от производствата от 2017 г., свързани с банковия сектор, и да ги използват при вземането на съвместни решения във връзка с предложенията на Комисията относно общия капацитет за поемане на загуби/минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения и инструмента за мораториум;

31.  изразява загриженост във връзка с несъответствието между правилата за държавна помощ и законодателството на Съюза, свързано със способността на схемите за гарантиране на депозитите да участват в преструктурирането, както е предвидено в Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите — загриженост, която той вече беше изразил в предишния си доклад(10); призовава Комисията да преразгледа своето тълкуване на правилата за държавна помощ с оглед на член 11, параграфи 3 и 6 от Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, с цел да се гарантира, че превантивните и алтернативните мерки, предвидени от европейския законодател, могат действително да се прилагат; счита, че в производствата от 2017 г., свързани с банковия сектор, беше потвърдено, тъй както се посочва в Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, че държавите членки могат да продължават да прилагат обичайното производство по несъстоятелност, което при определени условия може да се придружава от „помощ за ликвидация“; счита, че една от причините за съществуването на възможности за арбитраж, която се открои при последните производства, свързани с преструктуриране, е несъответствието между правилата за държавна помощ, прилагани, от една страна, съгласно настоящия режим за преструктуриране и, от друга страна, съгласно националното право в областта на несъстоятелността; поради това призовава Комисията да извърши преглед на нормативните уредби относно несъстоятелността на банките в Съюза, в т.ч. съобщението от 2013 г. относно банковия сектор, с цел извличане на поуки от производствата от 2017 г., свързани с банковия сектор;

32.  припомня, че целите на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките включваха осигуряване на непрекъснатост на важните функции, избягване на неблагоприятните последици за финансовата стабилност, защита на публичните средства чрез свеждане до минимум на зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа за институции в несъстоятелност, както и защита на гарантираните суми на вложителите, инвеститорите и средствата и активите на клиентите; припомня, че мерките за извънредна публична финансова подкрепа могат да се използват единствено за коригиране на „сериозни смущения в икономиката“ и за „запазване на финансовата стабилност“, както и че те „не се използват за компенсиране на загуби, които институцията е понесла или е вероятно да понесе в близко бъдеще“; счита, че извънредната публична финансова подкрепа следва също така по целесъобразност да се придружава от коригиращи действия; призовава Комисията да извърши възможно най-скоро прегледа, посочен в последната алинея на член 32, параграф 4 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, който трябваше да се извърши още през 2015 г.; подчертава, че предпазната рекапитализация представлява инструмент за управление на банкови кризи;

33.  призовава Комисията ежегодно да преразглежда дали продължават да се изпълняват изискванията за прилагането на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС по отношение на възможностите за предоставяне на държавна помощ във финансовия сектор;

34.  призовава Комисията да оцени дали от началото на кризата банковият сектор се е възползвал от скрити субсидии и държавна помощ посредством предоставяне на нетрадиционна подкрепа за ликвидността;

35.  приветства отдаването от страна на ЕСП на приоритетно значение на подобряването на възможността за преструктуриране на кредитните институции, както и постигнатия напредък по отношение на определянето на обвързващи цели по отношение на специфичните цели на консолидирано равнище във връзка с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения; подчертава значението на функциониращите и надеждни планове за преструктуриране и в този контекст отбелязва проблемите, които стратегиите, характеризиращи се с „една входна точка“, биха могли да създадат за финансовата стабилност на приемащите държави, ако не са проектирани по подходящ начин; подчертава необходимостта от ефективен режим за справяне с нарушенията на това изискване, както и че минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения следва да взема предвид бизнес моделите на институциите с оглед да се осигури възможността за преструктуриране на тези институции; призовава ЕСП да предостави изчерпателен списък на пречките пред възможността за преструктуриране, които се срещат в националното или европейското законодателство; подчертава, че преразглеждането на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките в никакъв случай не следва да води до стандарти, които са по-ниски от международно съгласуваните стандарти;

36.  приветства постигнатото споразумение относно допълнителната хармонизация на реда на необезпечените дългови инструменти чрез Директива (ЕС) 2017/2399; призовава за бързо прилагане от държавите членки, така че банките да могат да емитират дългове в новата категория, свързана с несъстоятелността, и по този начин да изградят необходимите резерви; отново заявява позицията си, изразена в предишния доклад(11), а именно че инструментите с възможност за споделяне на загуби следва да се продават на подходящи инвеститори, които могат да поемат евентуални загуби, без да се застрашава тяхното собствено финансово състояние; поради това отправя препоръка, че органите за преструктуриране следва да наблюдават степента, в която инструментите, допускащи споделяне на загуби, се притежават от непрофесионални инвеститори, както и че ЕБО следва ежегодно да оповестява тези суми, както и по целесъобразност да отправя предупреждения и да дава препоръки за коригиращи действия;

37.  изтъква текущите законодателни предложения за интегриране на общия капацитет за поемане на загуби в правото на Съюза с цел намаляване на рисковете в европейския банков сектор;

38.  припомня, че същността на междуправителственото споразумение относно Единния фонд за преструктуриране трябва в крайна сметка да бъде включен в нормативната уредба на Съюза; припомня, че наличието на фискален предпазен механизъм е от ключово значение за осигуряването на надеждна и ефикасна рамка за преструктуриране и за способността за справяне със системни кризи в рамките на банковия съюз, както и за избягването на прибягване до финансираните с публични средства спасявания на банки; отбелязва предложението на Комисията да превърне Европейския механизъм за стабилност в Европейски валутен фонд, който ще включва функцията на фискален предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране;

39.  приветства работата, извършвана от Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) с оглед на изграждането на неговия капацитет за преструктуриране на банките на равнището на Съюза; отбелязва при все това, че понастоящем планирането на преструктурирането е все още в процес на развитие; отбелязва също така значителния недостиг на персонал в ЕСП; призовава ЕСП да положи повече усилия за наемане на персонал и призовава националните органи да предоставят командировани експерти на разположение на ЕСП; във връзка с това припомня необходимостта в рамките на ЕСП да се постигне подходящ баланс между служителите на централно ниво и служителите от националните органи за преструктуриране, както и необходимостта от ясно разделение на труда между ЕСП и националните органи за преструктуриране; във връзка с това посреща със задоволство стъпките, предприети от ЕСП, с оглед на разпределянето на ролите и задачите в рамките на Единния механизъм за преструктуриране; посочва, че в допълнение към банките, които са под прекия надзор на ЕЦБ, ЕСП също така носи пряка отговорност за значимите трансгранични институции; призовава държавите членки, компетентните национални органи и ЕЦБ да действат по начин, който би ограничил във възможно най-голяма степен допълнителната тежест и сложността за ЕСП, произтичащи от различието в обхвата;

40.  призовава предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране да бъдат изчислявани по прозрачен начин чрез предоставяне на информация относно методологията за изчисляване и посредством усилия за хармонизиране на информацията относно резултатите от изчисленията;

41.  изразява загриженост относно влиянието, което решенията за преструктуриране могат да окажат върху структурата на банковата система; призовава Комисията да следи отблизо този въпрос, да предприема последващи действия относно взетите решения и редовно да уведомява Европейския парламент за своите констатации;

Застраховане на депозитите

42.  приветства решението на ЕБО да публикува ежегодно данни, получавани от него в съответствие с член 10, параграф 10 от Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите; предлага да се подобри представянето на данните, за да се предостави възможност за пряко сравнение на целесъобразността на финансирането във всички схеми за гарантиране на депозитите; отбелязва при все това, че са необходими няколко схеми за гарантиране на депозитите, за да се ускори натрупването на налични финансови средства с оглед на постигането на техните целеви равнища в срок до 3 юли 2024 г.;

43.  приканва ЕБО да разшири обхвата на своя анализ, като включи в него, наред с други аспекти, алтернативните механизми за финансиране, въведени от държавите членки в съответствие с член 10, параграф 9 от Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, както и да публикува този анализ заедно с информацията, получавана съгласно член 10, параграф 10 от Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите;

44.  насочва вниманието към големия брой варианти и възможности за преценка в рамките на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите; счита, че е необходимо правилата, приложими за схемите за гарантиране на депозитите, да се хармонизират допълнително, с цел да се създадат еднакви условия на конкуренция в рамките на банковия съюз;

45.  припомня, че защитата на депозитите е въпрос от общ интерес за всички граждани на ЕС и че банковият съюз ще остане незавършен, ако не се добави трети стълб; в момента обсъжда на равнище комисии предложението за европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД); във връзка с това взема под внимание съобщението на Комисията от 11 октомври 2017 г.:

46.  отбелязва, че се водят разисквания относно подходящото правно основание за създаването на европейски фонд за застраховане на депозитите;

o
o   o

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕБО, ЕЦБ, ЕСП, националните парламенти и компетентните органи съгласно посоченото в член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0041.
(2) ОВ C 34, 31.1.2018 г., стр. 5
(3) ОВ C 34, 31.1.2018 г., стр. 17
(4) ОВ C 11, 12.1.2018 г., стр. 24.
(5) ОВ C 216, 30.7.2013 г., стр. 1.
(6) Европейска централна банка, Доклад относно финансовите структури, октомври 2017 г., стр. 23 — 24.
(7) Съобщение на Комисията относно завършването на банковия съюз, 11 октомври 2017 г., (COM(2017)0592), стр. 15.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0211.
(9) Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно „Банков съюз — Годишен доклад за 2016 г.“, параграф 9.
(10) Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно „Банков съюз — Годишен доклад за 2016 г.“, параграф 38.
(11) Резолюция на Европейския парламент от 15 февруари 2017 г. относно „Банков съюз — Годишен доклад за 2016 г.“, параграф 48.

Последно осъвременяване: 1 октомври 2018 г.Правна информация