Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2208(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0046/2018

Внесени текстове :

A8-0046/2018

Разисквания :

PV 12/03/2018 - 20
CRE 12/03/2018 - 20

Гласувания :

PV 13/03/2018 - 7.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0067

Приети текстове
PDF 570kWORD 62k
Вторник, 13 март 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Изоставащи региони в ЕС
P8_TA(2018)0067A8-0046/2018

Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно изоставащите региони в ЕС (2017/2208(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 174, 175 и 176 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно последиците от бюджетните ограничения за регионалните и местните органи по отношение на разходите в рамките на структурните фондове на ЕС в държавите членки(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. на тема „Подготовка за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове: оценка на доклада съгласно член 16, параграф 3 от РОР(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2017 г. относно градивните елементи на политиката на сближаване на ЕС след 2020 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(8),

—  като взе предвид работния документ на Комисията от 10 април 2017 г. относно конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно изоставащите региони (SWD(2017)0132),

—  като взе предвид предварителните условия за стратегиите за интелигентна специализация,

—  като взе предвид Седмия доклад на Комисията относно икономическото, социалното и териториалното сближаване от 9 октомври 2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник на дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по рибно стопанство (A8-0046/2018),

A.  като има предвид, че продължителната икономическа и финансова криза в ЕС оказа отрицателно въздействие върху икономическия растеж на регионално равнище, въпреки че политиката на сближаване допринесе с около една трета от бюджета на ЕС за постигане на растеж и заетост, и намаляване на различията между регионите на ЕС; във връзка с това призовава Комисията и в рамките на европейския семестър да разгледа регионалното и националното съфинансиране в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и неговото въздействие върху националните дефицити;

Б.  като има предвид, че политиката на сближаване, прилагана чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ), е основната политика на ЕС за инвестиции, растеж и развитие, е в синхрон с целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и се стреми да намалява икономическите, социалните и териториалните различия между регионите, да насърчава сближаването и в крайна сметка да подобрява качеството на живот на европейските граждани;

В.  като има предвид, че основните цели на ЕФРР, ЕСФ и на Кохезионния фонд за периода 2014 – 2020 г. са инвестициите за растеж и работни места, насочени към укрепване на пазара на труда и регионалните икономики, както и европейското териториално сътрудничество и подобряването на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество в рамките на Съюза и в крайна сметка намаляване на различията в развитието между отделните региони в Европа;

Г.  като има предвид, че според доклада на Комисията относно изоставащите региони, 47 региона от осем държави членки са изоставащи; като има предвид, че докладът може да допринесе за по-добро разбиране на сложността на предизвикателствата, пред които са изправени изоставащите региони и поради това следва да бъде публично достъпен на всички официални езици на ЕС;

Д.  като има предвид, че политиката на сближаване играе важна роля във всички изоставащи региони и в повечето от тях представлява много висок дял от публичните инвестиции;

Е.  като има предвид, че равнищата на производителност, заетост и посещаване на училище са по-ниски в изоставащите региони в сравнение с други региони в същата държава членка;

Ж.  като има предвид, че в доклада на Комисията се разграничават два вида изоставащи региони: „региони с нисък растеж“ — по-слабо развити региони и региони в преход, които не са се приближили към средната стойност за ЕС между 2000 г. и 2013 г. в държави членки, чийто БВП на глава от населението, изчислен в стандарти на покупателната способност (СПС) е под средната за ЕС стойност за 2013 г., които включват почти всички по-слабо развити региони и региони в преход в Гърция, Испания, Италия и Португалия; и „региони с ниски доходи“ — всички региони с БВП на глава от населението, изчислена по стандарти на покупателна способност под 50 % от средната стойност за ЕС през 2013 г., които включват няколко по-слабо развити региона в България, Унгария, Полша и Румъния;

З.  като има предвид, че регионите с нисък растеж са засегнати от икономическата стагнация, което се дължи най-вече на спад в публичните и частните инвестиции, за разлика от регионите с ниски доходи, които обикновено запазват своя потенциал за развитие;

И.  като има предвид, че изоставащите региони страдат повече от другите региони от недостиг на публични и частни инвестиции, и че това се дължи и на необходимостта от зачитане на задълженията по обслужване на публичния дълг, наложени от Пакта за стабилност и растеж;

Й.  като има предвид, че изоставащите региони често се характеризират с липса на структурни реформи, което намалява въздействието на и без това ограничените публични инвестиции;

К.  като има предвид, че изоставащите региони страдат от сериозни недостатъци по отношение на обществения транспорт, икономическата и енергийната инфраструктура и се нуждаят от по-ефикасни и ефективни инвестиции;

Л.  като има предвид, че Комисията счита, че е необходимо установяване на по-тясна връзка между политиката на сближаване и специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър;

М.  като има предвид, че изоставащите региони, и по-специално регионите с ниски доходи, често се сблъскват с напускане на млади хора и квалифицирана работна сила, като и двете са необходими ресурси за икономическото и социалното съживяване на засегнатите области, което прави тези региони по-малко привлекателни от гледна точка на заетостта и инвестициите;

Н.  като има предвид, че определението за региони с ниски доходи и региони с нисък растеж следва да бъде усъвършенствано;

О.  като има предвид, че е от значение да се повишава осведомеността на крайните потребители относно регионалните и местните програми, финансирани от ЕС, и относно постигнатите резултати, независимо от нивата на финансиране в конкретен регион;

П.  като има предвид, че изоставащите региони се нуждаят от добро управление и ефикасна публичната администрация, тъй като те допринасят значително за създаването на условия за икономически растеж; като има предвид, че намаляването на прекомерните правила и проверки, както и на продължителността и сложността на процедурите, и по-доброто използване на ИКТ инструменти би допринесло за подобряване на ефективността и за доброто управление в изоставащите региони;

Р.  като има предвид, че според Седмия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, изоставащите региони заемат последните места в европейския индекс за качество на управлението, което означава, че въздействието на публичните инвестиции е ограничено;

С.  като има предвид, че надеждни, актуални и дезагрегирани числови и статистически данни са важни за вземането на добре информирани, по-прозрачни, безпристрастни и по-справедливи политически решения;

Т.  като има предвид, че пречките пред растежа на изоставащите региони следва да бъдат премахнати, а пропуските в инфраструктурите им — намалени;

У.  като има предвид, че МСП в изоставащите региони получават финансиране с много по-високи лихвени проценти и срещат повече трудности при отпускането на кредити от банковия сектор, за да съфинансират проектите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

Ф.  като има предвид, че поне 25% от населението на четири от всеки пет изоставащи региона живее в град или прилежащите му зони, известни като функционален градски район (ФГР), както и че над 50% от населението на един от всеки пет изоставащи региона живее във ФГР;

Х.  като има предвид, че традиционни дейности, като дребномащабния непромишлен риболов или селско стопанство, определят идентичността и начина на живот в повечето крайбрежни и селски райони в изоставащите региони и са от икономическо, териториално, социално и културно значение; като има предвид, че стратегиите за развитие са необходими за укрепване на капацитета за задържане и привличане на таланти, възприемане на нови технологии и стимулиране на нови инвестиции;

1.  приветства факта, че Комисията представи работен документ относно конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно изоставащите региони; отбелязва, че в доклада се предлагат няколко положителни решения за подпомагане на икономическия растеж, устойчивото развитие и създаването на работни места в тези региони; освен това подчертава, че анализът относно конкурентоспособността им съществено допринася за бъдещия дебат относно политиката на сближаване;

2.  приветства изпълнението на пилотни инициативи за изоставащите региони в два региона в Румъния и два региона в Полша с подкрепата на Световната банка, по-специално определянето на стратегически приоритети и конкретни, бързо осъществими действия; очаква публикуването на резултатите от тези инициативи;

3.  подчертава, че политиката на сближаване играе основна роля за гарантиране и насърчаване на публичните и частните инвестиции във всички региони на ЕС, както пряко, така и като допринася за създаването на благоприятна среда за инвестициите; счита, че ЕС като цяло, с цел да насърчи цялостното си хармонично развитие следва да извършва действия, които укрепват неговото икономическо, социално и териториално сближаване и намаляват неравенството между нивата на развитие на различните региони и забавянето на изоставащите региони;

4.  призовава Комисията да определи изоставащите региони на ниво NUTS III, въз основа на общите икономически и социални условия и да насочва по-добре финансирането, като го синхронизира с програмните цикли на европейските структурни и инвестиционни фондове;

5.  призовава Комисията и държавите членки да разработят подходящи стратегии, програми и действия за различните изоставащи региони, като се вземат под внимание тенденциите и подрегионалните различия, тъй като съществуват значителни различия в посоките, по които са поели, и предизвикателствата, пред които са изправени регионите с ниски доходи и регионите със слаб растеж в зависимост от своите специфики, с използване на интелигентни стратегии за специализация, за да се ускори тяхното сближаване и да се гарантират най-добрите решения за създаване на работни места, икономически растеж и устойчиво развитие; счита, че посочените стратегии, програми или действия следва да бъдат координирани с Програмата за градовете, тъй като изоставащите региони не са само селски райони;

6.  подчертава, че в допълнение към слабото развитие и инвестиции в МСП, равнището на безработица остава изключително високо, особено сред младите хора и представлява един от най-сериозните и належащи проблеми в огромна част от изоставащите региони; подчертава ключовата роля на средното и висшето образование, на професионалното обучение, обучението на работното място и предаването на знания в борбата с тревожните равнища на младежка безработицата и големия брой млади хора, които напускат тези региони; посочва значението на образованието и обучението, както и на увеличените инвестиции във връзка с потребностите и развитието на МСП и семейните предприятия; изразява мнение, че участието на младите хора води до по-добри показатели, тъй като те често предлагат новаторски решения;

7.  отбелязва, че броят образовани и разполагащи с квалификация човешки ресурси, които отговарят на нуждите на регионалната икономика, оказва силно влияние върху конкурентоспособността, производителността и способността за привлекателност на пазара на труда, който при тези условия може да процъфтява в атмосфера на растеж и отвореност към публични и частни инвестиции; във връзка с това счита, че следва да се вземе под внимание настоящото положение на изоставащите региони, по-специално отрицателният миграционен прираст и неговото вредно отражение върху заетостта; подчертава ролята, която селското стопанство и рибарството изпълняват в изоставащите региони, тъй като чрез насърчаване на семейните предприятия и работните места, и чрез улесняване на социалното приобщаване те осигуряват прехрана и гарантират продоволствена сигурност;

8.  отбелязва, че диверсификацията се е превърнала в необходимост за земеделските стопани и рибарите, по-специално в изоставащите региони, като средство за осигуряване на източници на допълнителни доходи и укрепване в икономически и екологичен план на устойчивите дейности; отбелязва обаче, че тази диверсификация по никакъв начин не трябва да заменя по-традиционните дейности като устойчивия риболов; насърчава държавите членки и регионалните и местните органи да подкрепят проекти в областта на синята икономика и подобни проекти с цел да помогнат на хората в изоставащите региони да създадат екологично устойчиви източници на приходи;

9.  изразява желание прилагането на стратегия „Европа 2020“ в областта на заетостта, образованието и обучението, както и на бъдещата дългосрочна стратегия на ЕС и нейните цели да продължи надлежно да отчита специфичните нужди на изоставащите региони и но-конкретно продължаващите пропуски в инфраструктурата и развитието на човешкия капитал, като обърне особено внимание на равнището на ранно отпадналите от училище и произтичащите от това отрицателни последици за заетостта; в този контекст призовава Комисията да разгледа въздействието на евентуалното увеличение на процента на съфинансиране на ЕСФ за следващия финансов период;

10.  счита, че е необходимо при програмирането и изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове да се постигне точният баланс между структурните интервенции, социалните политики и политиките в областта на промишлеността, с цел да се стимулира икономическия растеж, устойчивото развитие и създаването на работни места чрез съчетаване на безвъзмездни средства с финансови инструменти и привличане на допълнителна финансова подкрепа, като по този начин се осигури подкрепа за преодоляване на нерешените проблеми; във връзка с това подчертава, че финансовите инструменти с нисък риск могат да бъдат за предпочитане пред тези с по-висок риск, когато икономическите перспективи го позволяват;

11.  отбелязва, че политиката на сближаване може да послужи като коригиращ инструмент за пропуските и дисбалансите в областта на конкурентоспособността, както и за макроикономическите асиметрии между териториите чрез насърчаване на създаването на привлекателна и устойчива среда за предприятията и гражданите; подчертава факта, че в регионите със слаб растеж, достъпа до кредитиране, изпълнението на договорите и защитата на миноритарните инвестиции са основните установени проблеми, докато в региони с ниски доходи, най-големите проблеми са свързани с несъстоятелността, доставката на електроенергия и изпълнението на договорите;

12.  отбелязва, че изоставащите региони са подложени на значителен миграционен натиск; счита, че приносът на европейските структурни и инвестиционни фондове за справяне с това предизвикателство може да бъде успешен, само ако се прилага ефективно и принципът на солидарността; счита, че бежанците и мигрантите, ползващи се с международна закрила, трябва да получават подходящо обучение и образование, за да бъдат интегрирани на пазара на труда;

13.  отбелязва, че голяма част от проблемите на изоставащите региони са подобни на тези в най-отдалечените региони; следователно приветства стратегията, предложена от Комисията в нейното съобщение: Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС(9);

14.  счита, че демографските и социалните критерии за развитие, като например регионалния индекс на социалния прогрес и индекса за опазване на околната среда, или други показатели, заедно с БВП, биха могло да бъдат разгледани в контекста на политиката на сближаване и да бъдат включени в бъдещите доклади на Комисията относно изоставащите региони, с цел да се гарантира оползотворяване на потенциала на изоставащите региони;

15.  поставя акцент върху отрицателните последици от икономическата и финансовата криза, особено за регионите с ниски доходи, които доведоха до съкращаване на маржовете в бюджетните политики, което доведе до съкращаване на публичните инвестиции; подчертава, от друга страна, значението на намаляването на дълга с оглед на премахването на бюджетния дефицит и съобразяването на публичните инвестиции с изискванията на растежа;

16.  счита, че политиката на сближаване оказва положително въздействие за създаването на растеж и заетост; подчертава необходимостта от прилагане на съгласувана позиция относно Пакта за стабилност и растеж във връзка с гъвкавостта за цикличните условия, структурните реформи и държавните инвестиции, целящи изпълнението на основни структурни реформи и подобни проекти с оглед постигане на целите на стратегия „Европа 2020“; признава необходимостта от изясняване на контекста и обхвата на прилагане на структурните реформи в рамките на политиката на сближаване; при все това отбелязва, че подобни структурни реформи в държавите членки и регионите по програмите за подпомагане могат да помогнат за постигане на по-добри резултати за инвестициите в рамките на политиката на сближаване;

17.  призовава за по-активни действия за повишаване на сближаването между всички региони, включително действия за гарантиране на тяхната устойчивост при внезапни сътресения;

18.  отбелязва, че достъпът до кредитиране е по-труден в изоставащите региони, най-вече в регионите с ниски доходи, поради по-високите лихвени проценти и, донякъде, поради нежелание на системата за кредитиране да поема рискове; подчертава значението на гарантирането на улеснен достъп до кредитиране с цел да се подпомогнат МСП, да се насърчат нови модели за предприемачество и да се стимулира растежа в изоставащите региони;

19.  подчертава значението на фондовете на ЕС за засилване на икономическата устойчивост и сближаването на тези региони, както и на конкурентоспособността, инвестициите и възможностите за сътрудничество; следователно потвърждава приноса на местните групи за действие за разработването на местни стратегии; предлага Комисията да разгледа възможността да предложи разпределяне на по-голям дял от подкрепата за воденото от общностите местно развитие (ВОМР), като по този начин спомогне както за посрещане на предизвикателствата, така и за изграждането на капацитет; припомня, че изоставащите региони често срещат трудности по отношение на достъпа до финансиране, както и бюрократични и административни забавяния, които възпрепятстват дейностите на фондовете на ЕС;

20.  изразява мнение, че могат да бъдат потърсени положителни стимули за регионите в действащата рамка на макроикономическите условия, наложени от Европейския семестър;

21.  отчита важността на стабилното икономическо управление за цялостното ефективно прилагане на европейските структурни и инвестиционни фондове, с крайна цел – отстраняване на пропуските и предотвратяване на закъсненията; подкрепя, в това отношение, необходимостта да се анализира и след това да се преразгледа самата обосновка на връзката между Европейския семестър и политиката на сближаване;

22.  счита, че солидарността, по-силният институционален капацитет, спазването на принципа на добро управление, по-добра свързаност и цифровизация в тези региони се отразяват в значителна степен на икономическия им растеж и на по-ефикасното и по-ефективното използване на съществуващите ресурси; по тази причина обръща внимание на въпроса за подкрепа и подобряване на качеството на управлението и институциите в засегнатите райони; призовава Комисията и държавите членки да разпространяват примери за най-добри практики за повишаване на ефективността на публичната администрация, тъй като ефективното управление следва да бъде основна препоръка за изоставащите региони;

23.  във връзка с това подчертава значението на принципа на партньорство и на многостепенно управление, който трябва да се укрепи, без да се засяга принципа на субсидиарност; счита, че участието на всички нива на държавното управление и на заинтересованите страни в разработването и изпълнението на стратегии и конкретни програми и действия, насочени към тези региони, е от основно значение с оглед създаване на действителна европейска добавена стойност за гражданите;

24.  потвърждава значението на иновациите, цифровизацията и на подобряването на местните услуги (здравни, социални, пощенски) и инфраструктурата за създаването на благоприятна среда и добра основа за насърчаването на растежа и задълбочаването на сближаването в изоставащите региони; счита, че осигуряването на високоскоростни интернет връзки е предпоставка за жизнеспособността на селските и планинските райони; изтъква потенциала на проектите, обхващащи няколко сектора, за засилване на икономическото, социалното и териториалното развитие чрез използване на полезните взаимодействия между европейските фондове;

25.  предлага специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър да бъдат многогодишни, със средносрочна проверка и преразглеждане и да се възприемат като положителен стимул за предприемането на структурни реформи, а не като инструменти, които могат да изключат достъпа до инвестиции в рамките на политиката на сближаване, с оглед предоставянето на принос към общите цели на Съюза;

26.  счита, че посочените в Регламент (ЕС) № 1303/2013 мерки, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление, следва да бъдат анализирани внимателно, включително с участието на всички заинтересовани страни; освен това счита, че обосновката за връзката между европейските структурни и инвестиционни фондове и доброто икономическо управление следва да бъде преосмислена с оглед на следващия програмен период и изпълнението им за периода 2014—2020 г. да бъде взето предвид; изразява мнение, че Комисията следва да разгледа корекции по отношение на начина, по който се свързват европейския семестър и политиката на сближаване; във връзка с това предлага система от положителни стимули, чиито обезпечения да бъдат създадени в новата многогодишна финансова рамка (МФР), която следва да послужи като пакет, който може да се използва, когато държавите членки спазват специфичните за всяка от тях препоръки и други изисквания в рамките на европейския семестър;

27.  счита, че е особено необходимо да се предоставя подкрепа за производствени и местни стопански дейности, специфични за изоставащите региони, в това число устойчивия туризъм, кръговата икономика, енергийния преход, земеделието, произведените продукти и иновациите с акцент върху МСП; счита, че полезните взаимодействия, произтичащи от ефективното съчетаване на финансиране от регионални и национални органи и от инструментите на ЕС, използвайки интегрирани териториални инвестиции, следва да спомогне за създаването на икономически възможности, особено за младите хора;

28.  подчертава значението на използването на всички възможности, предлагани от ЕС за устойчиво развитие и растеж в тези региони; счита, че държавите членки следва да отделят особено внимание на изоставащите региони при подготовката на оперативните програми и програмите за трансгранично сътрудничество; следователно припомня, че е важно да се насърчава използването на пряко управлявани фондове и на ЕФСИ, едновременно и координирано с възможностите, предлагани от политиката на сближаване;

29.  подчертава значението на наличието на надеждни, актуални, дезагрегирани статистически данни; следователно отправя искане към Комисията и Евростат да предоставят възможно най-подробни статистически данни дезагрегирани по географски признак, така че те да могат да се използват, за да се планират подходящи политики на сближаване, включително в изоставащите региони; в този контекст приветства информацията, предоставена в доклада на Комисията;

30.  призовава Комисията да обмисли преразглеждане на съществуващата връзка между политиката на сближаване и макроикономическото управление, като припомня, че легитимността на политиката на сближаване произтича пряко от Договорите и е една от най-видимите европейски политики, както и най-важният израз на европейската солидарност и добавена стойност във всички европейски региони; счита, че връзката между политиката на сближаване и процесите на икономическо управление в рамките на европейския семестър трябва да бъде балансирана, на реципрочна основа и съсредоточена върху система от положителни стимули; подкрепя допълнителното признаване на териториалното измерение, което би било от полза за европейския семестър, и следователно счита за необходимо икономическото управление и признатите от Договорите цели на политиката на сближаване относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и относно устойчивия растеж, заетостта и опазването на околната среда да се разглеждат в рамките на балансиран подход;

31.  припомня необходимостта всички участници в политическия процес да признаят ролята на политиката на сближаване като основния инструмент на европейската икономическа политика в подкрепа на публичните и частните инвестиции, които отчитат специфичните за регионите икономически, социални и териториални характеристики;

32.  призовава държавите членки, както се предлага в доклада на Комисията, да приемат национални и регионални стратегии и програми за развитие, насочени към подкрепа на изоставащите региони и подобряване на техния административен капацитет, на управлението и на други ключови фактори на растежа; във връзка с това призовава Комисията да предоставя техническа, професионална и практическа подкрепа на държавите членки, на регионите и на общините, с цел използване добри практики и подкрепа на цифровизацията на публичните услуги;

33.  призовава политиката на сближаване да продължи да бъде приоритет за Съюза и съответно да се подкрепя от амбициозно финансиране, дори с оглед на натиска върху бюджета на ЕС, както и да се увеличи полезното взаимодействие с други фондове на ЕС и да се привлече допълнителна финансова подкрепа чрез финансови инструменти в многогодишната рамка за периода след 2020 г.; подчертава, че ценности като европейската солидарност, въплътени в политиката на сближаване, не следва да бъдат подкопавани;

34.  припомня отговорността на Парламента в изготвянето и одобряването на подходяща законодателна рамка за бъдещата политика на сближаване; подчертава необходимостта да се запази основната роля и цел на политиката на сближаване в съответствие с член 174 от ДФЕС, с цел не само да се постигне сближаване, но също така и да се предотврати изоставането на териториите; изтъква необходимостта правилата да се рационализират и да се гарантира подходящ баланс между опростяването на политиката и адекватния контрол, като същевременно се намалява прекомерната административна тежест; изразява мнение, че Комисията и държавите членки следва да разгледат възможността за разширяване на приложното поле на член 7 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 относно ЕФРР чрез финансиране на връзките на градовете със заобикалящите ги райони в изоставащите региони;

35.  призовава Комисията да подпомага в по-голяма степен развитието на системи за иновации, като стратегии за иновации за интелигентна специализация, и да укрепва взаимодействието между предприятия, университети и научноизследователски центрове в изоставащите региони; подчертава освен това, че добре свързаните територии са от съществено значение за изграждане на партньорства за научни изследвания, включително инициативи по линия на Европейското партньорство за иновации, така че иновативните практики да могат да засилват допълнително устойчивото развитие на селското стопанство и свързаните с него предприятия в изоставащите региони;

36.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и правителствата и националните и регионалните органи на управление на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.
(3) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 29.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0309.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0053.
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0245.
(7) Приети текстове, P8_TA(2017)0254.
(8) Приети текстове, P8_TA(2017)0401.
(9) Съобщение на Комисията от 24 октомври 2017 г. (COM(2017)0623).

Последно осъвременяване: 6 ноември 2018 г.Правна информация