Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2006(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0045/2018

Внесени текстове :

A8-0045/2018

Разисквания :

PV 12/03/2018 - 21
CRE 12/03/2018 - 21

Гласувания :

PV 13/03/2018 - 7.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0068

Приети текстове
PDF 624kWORD 71k
Вторник, 13 март 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата
P8_TA(2018)0068A8-0045/2018

Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2018 г. относно ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (2017/2006(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP21) по РКООНИК, както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—  като взе предвид член 7, параграф 2 и член 11, параграф 2 от Парижкото споразумение, в което се признава местното, поднационалното и регионалното измерение на изменението на климата и действията в областта на климата;

—  като взе предвид своята позиция от 4 октомври 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата(1);

—  като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2016 г. относно изпълнението на Споразумението от Париж и Конференцията на ООН по изменението на климата (COP22) в Маракеш, Мароко през 2016 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 октомври 2017 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2017 г. в Бон, Германия (COP23)(3),

—  като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие, и по-специално цел 11: превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене,

—  като взе предвид разпоредбите на Пакта от Амстердам за създаване на Програмата на ЕС за градовете,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно градското измерение на политиките на ЕС(4),

—  като взе предвид доклад № 12/2016 „Urban adaptation to climate change in Europe 2016“ („Адаптиране на градовете в Европа към изменението на климата през 2016 г.“) и доклад № 1/2017 „Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016“ („Изменение на климата, въздействие и уязвимост в Европа през 2016 г.“) на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2016 г., озаглавено „Пътят след Париж: оценка на въздействието на Споразумението от Париж“ (COM(2016)0110),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2013 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (СOM(2013)0216),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 февруари 2017 г., озаглавено „Към нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата посредством интегриран подход“(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2014 г., озаглавено „Градското измерение на политиките на ЕС — ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“ (COM(2014)0490),

—  като взе предвид член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г(6).), в който се предвижда, че „целите на европейските структурни и инвестиционни фондове се осъществяват в съответствие с принципа на устойчивото развитие“,

—  като взе предвид споразуменията за партньорство и програмите по Регламента за общоприложимите разпоредби, които съгласно член 8 от Регламента за общоприложимите разпоредби насърчават „ресурсната ефективност, смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него“,

—  като взе предвид конкретните тематични цели, подкрепяни от всеки един европейски структурен и инвестиционен фонд, включително технологичното развитие и иновациите, прехода към нисковъглеродна икономика, адаптирането към изменението на климата и насърчаването на ресурсната ефективност,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0045/2018),

А.  като има предвид, че зачестяването на екстремните метеорологични явления е пряко следствие от причиненото от човека изменение на климата и че тези явления ще продължат да оказват отрицателно и все по-редовно въздействие върху много части на Европа, което ще увеличи уязвимостта на обитаваните екосистеми; като има предвид, че според разработените от Междуправителствения комитет по изменение на климата сценарии към 2100 г. температурата на планетата може да се увеличи с 0,9—5,8 ºC;

Б.  като има предвид, че в Седмата програма за действие за околната среда, от която ще се ръководи европейската политика в областта на околната среда до 2020 г., подобрението на устойчивостта на градовете в Съюза се установява като приоритетна цел заедно с трите хоризонтални цели за опазване, съхраняване и увеличаване на природния капитал на Съюза, за превръщане на Съюза в ефективна от гледна точка на използването на ресурсите, екологосъобразна и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика и за закрила на гражданите на Съюза от свързаните с околната среда влияния и рискове за здравето и благосъстоянието им;

В.  като има предвид, че изменението на климата може да изостри обществените промени, ако не се предприемат по-нататъшни действия; като има предвид, че следва да се вземат предвид значителните миграционни потоци, които се очакват в резултат на тези глобални изменения на климата и които ще бъдат обусловени от последиците от движението на населението, което ще наложи инфраструктурата на градовете да се привежда в съответствие с нови изисквания;

Г.  като има предвид, че според основните констатации на доклада № 12/2016 на ЕАОС изменението на климата вече реално се усеща в ЕС под формата на екстремни метеорологични явления и постепенни дългосрочни последици като урагани, бури, опустиняване, суша, ерозия на почвите и брегова ерозия, обилни валежи, горещи вълни, наводнения, покачване на морското равнище, недостиг на вода, горски пожари и разпространяване на тропически болести;

Д.  като има предвид, че в резултат на изменението на климата е налице по-голям риск от изчезване на някои растителни и животински видове и от разпространение на инфекциозни болести, произтичащо от климатични фактори; като има предвид, че в територии като най-отдалечените региони и други региони на ЕС, които може да са уязвими от топографска гледна точка, изменението на климата се проявява още по-осезаемо;

Е.  като има предвид освен това, че според неотдавнашни проучвания някои от наблюдаваните промени в околната среда и обществото, например промените при горските видове, установяването на инвазивни чужди видове и разпространението на болести, са породени или задълбочени от изменението на климата в световен мащаб, което, ако не бъдат предприети конкретни мерки, увеличава уязвимостта на хората, природата и обитаваните от тях екосистеми; като има предвид, че една интегрирана подкрепа от страна на ЕС с цел повишаване на солидарността и на обмена на най-добри практики между държавите членки ще спомогне да се гарантира, че най-силно засегнатите от изменението на климата региони са в състояние да предприемат необходимите мерки за адаптиране;

Ж.  като има предвид, че изменението на климата се отразява върху социалните различия, които и без друго се задълбочават през последното десетилетие в ЕС, като се увеличава уязвимостта на частите от населението в най-слаба позиция, които имат по-ограничени способности и ресурси за справяне с последиците от изменението на климата; като има предвид, че уязвимостта на хората спрямо последиците от изменението на климата се обуславя до голяма степен от това доколко те имат достъп до основни ресурси, и като има предвид, че публичните органи трябва да гарантират достъпа до тези основни ресурси;

З.  като има предвид, че почти 72,5% от населението на ЕС, или това са приблизително 359 милиона души, живеят в градовете; като има предвид освен това, че ЕС е източник на 9% от глобалните емисии и че градските райони представляват от 60 до 80% от световната консумация на енергия и приблизително същия дял от емисиите на CO2;

И.  като има предвид, че решенията, които се вземат по отношение на градската инфраструктура, ще влияят върху способността на градовете да устояват на изменението на климата; като има предвид, че градовете, дружествата и други недържавни участници имат потенциал да намалят емисиите на CO2 с около 2,5 — 4 милиарда тона към 2020 г.; като има предвид, че регионите и градовете са в състояние да намалят глобалните емисии с 5%, за да постигнат целите на Парижкото споразумение, и като има предвид, че те разполагат с потенциал за значително намаляване на глобалните емисии;

Й.  като има предвид, че Целта за устойчиво развитие (ЦУР) № 11 („Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“) предвижда до 2020 г. съществено да се увеличи броят на градовете и населените места, които са приели и прилагат интегрирани политики и планове, насочени към приобщаване, ресурсна ефективност, смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него и устойчивост спрямо бедствия, както и да се разработи и прилага цялостно управление на риска от бедствия на всички равнища в съответствие с Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 —2030 г.;

К.  като има предвид, че общинските органи са сред основните бенефициенти на финансиране от ЕС;

Л.  като има предвид, че в член 7, параграф 2 от Парижкото споразумение се признава, че „адаптацията е глобално предизвикателство, пред което са изправени всички и което има местни, поднационални, национални, регионални и международни измерения“; като има предвид, че действията на местните органи и недържавните участници са от ключово значение за способността на правителствата да изпълняват ангажиментите си по рамката за глобални действия в областта на климата;

М.  като има предвид, че в стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата (COM(2013)0216), както и в съответните регламенти на ЕС относно европейските структурни и инвестиционни фондове се посочват основните цели и свързаните с тях политически мерки, по-специално чрез въвеждането на механизми, например предварителни условия и свързани с климата тематични цели, в рамката на политиката на сближаване за периода 2014 —2020 г., например тематична цел № 4 (ТЦ4): „Подпомагане на преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори“, ТЦ5: „Насърчаване на приспособяването към изменението на климата и предотвратяването и управлението на риска“ и ТЦ6: „Съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност“, които доведоха до по-голямо и по-целенасочено финансиране на действията в областта на климата в рамките на поне някои от европейските структурни и инвестиционни фондове;

Н.  като има предвид, че регионите и градовете проявиха своята ангажираност към процеса по линия на РКООНИК чрез участието си в инициативите „План за действие Лима — Париж“ (LPAA) и „Платформа на недържавните участници за действия в областта на климата“ (NAZCA);

Общ контекст

1.  приветства ролята на ЕС в рамките на Споразумението от Париж/COP21, както и ролята му на световен лидер в борбата с изменението на климата; изтъква, че Европа си е поставила едни от най-амбициозните цели в света в областта на борбата с изменението на климата; настоятелно призовава смекчаването на последиците от изменението на климата да се разглежда като важен приоритет в рамките на политиките на сближаване на ЕС с цел да се изпълнят и поддържат ангажиментите, поети в рамките на Споразумението от Париж/COP21, като се насърчават иновациите в сферата на чистата енергия, кръговата икономика, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, без да се накърняват необходимите действия за адаптиране към изменението на климата, като същевременно се запазват основната роля и целите на политиката на сближаване в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

2.  подкрепя подхода към изменението на климата, предложен в Целите за устойчиво развитие (ООН) и Пакта от Амстердам (Програма на ЕС за градовете); подчертава, че Европа трябва да се превърне в действителен световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници, както беше предложено от Комисията, и припомня, че Програмата на ЕС за градовете допринася за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие чрез целта за приобщаващи, безопасни и устойчиви градове; отчита във връзка с това множеството различия между европейските местни органи и различния им потенциал; призовава за гъвкав, индивидуален подход при осъществяването на Програмата за градовете чрез предоставяне на стимули и насоки за пълно оползотворяване на потенциала на градовете;

3.  припомня, че в неговата резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“(7) се отправя призив към държавите членки да разгледат възможността за предприемане на допълнителни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове; подчертава необходимостта от максимална степен на прозрачност и контрол на процеса по линия на COP21;

4.  приканва Комисията и държавите членки да преследват амбициозни цели за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него в съответствие с действащото законодателство на ЕС относно действията в областта на климата и в отговор на искането, отправено от Комитета на регионите в неговото становище от 9 февруари 2017 г. на тема „Към нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата посредством интегриран подход“;

5.  изразява съжаление във връзка с безотговорните стратегии, които излагат околната среда на рискове, например някои икономически дейности и конкретни промишлени сектори, които генерират високи нива на замърсяване, и подчертава отговорността на всички слоеве на обществото да допринасят към мерките, които са жизненоважни за обръщане на тенденцията, която застрашава живота на Земята; подчертава факта, че липсва информация относно мерките, предприети от някои промишлени сектори с цел борба с последиците от замърсяването и намиране на по-малко замърсяващи решения; изразява съжаление при все това, че някои лица, формиращи общественото мнение в областта на науката, медиите и политиката, продължават да отричат доказателствата за изменението на климата;

6.  изразява съжаление във връзка със заявеното намерение на САЩ да се оттеглят от Парижките споразумения и посреща със задоволство големия брой участници на нефедерално равнище, по-специално щати и градове в САЩ, които потвърдиха ангажимента си за постигането на целите, определени в Парижкото споразумение; призовава местните и регионалните органи в Съединените американски щати, които желаят да участват в борбата с изменението на климата, да си сътрудничат и съдействат с други публични и частни партньори в рамките на своите проекти и да обменят добри практики в това отношение; призовава за нов вид управление, което да осигурява средства за действията в областта на климата и за по-добрата интеграция на регионите и градовете и на техните представителни органи;

7.  изтъква, че е необходимо градовете да играят решаваща роля в рамките на борбата с изменението на климата чрез координирана взаимозависимост с националните органи и с регионите, в които се намират; насърчава още по‑силната ангажираност на международно равнище на лидерите на поднационално равнище и националните правителства чрез платформи като „Friends of Cities“ („Приятели на градовете“); счита, че в конкретния случай на интегрираното устойчиво градско развитие местните органи следва да бъдат оправомощени не само да подбират проектите, но също така и да подготвят, разработват и осъществяват схеми за местно развитие; подчертава евентуалните положителни аспекти за растежа и екологичните работни места;

8.  отбелязва, че местните органи са отговорни за изпълнението на повечето мерки за адаптация и за смекчаване на последиците от изменението на климата и на по-голямата част от законодателството на ЕС в тази област; подчертава необходимостта от предприемане на действия по отношение на градоустройственото планиране, мобилността, обществения транспорт и инфраструктурата, енергийните характеристики на сградите, образователните кампании, интелигентните градове, интелигентните мрежи и регионалните субсидии с цел изпълнение на Споразумението от Париж;

9.  отбелязва, че кметовете на градовете носят пряка отговорност пред своите избиратели за решенията си и че те могат да действат по-ефективно и бързо, а и в много случаи да постигат незабавни и значителни резултати;

10.  призовава националните правителства да помагат на градовете и регионите да изпълняват международните ангажименти за подкрепа на инициативите в областта на климата и енергетиката на местно и регионално равнище;

11.  изтъква, че изменението на климата взаимодейства със социални и икономически фактори и че съответно е необходимо да се очертае обща визия, която да е практически изпълнима на местно и регионално равнище;

12.  отправя предупреждение за цената за обществото и за икономическото въздействие, причинени от емисиите на парникови газове, които понастоящем засягат градската инфраструктура и системите за обществено здравеопазване и социални грижи, които са — понякога и в определени градове и региони — претоварени и които се намират в несигурно икономическо положение; отбелязва, че тези системи съответно ще бъдат подложени на допълнителен натиск и че от тях ще се изисква да посрещат все по-големи и по-сложни потребности; приветства потенциалните икономически ползи за градовете, които поемат водеща роля и инвестират в инфраструктура с ниски нива на въглеродни емисии, включително намалените разходи за енергия и поддръжка, както и намалените разходи за общественото здраве, което ще се подобри в резултат на намаляването на замърсителите;

13.  отчита, че смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него са дългосрочни процеси, които надхвърлят изборните цикли и решенията на местно и регионално равнище, и приканва смекчаването и адаптирането да се разглеждат като източник на възможности на фона на други предизвикателства като заетостта и подобряването на здравето, качеството на живот и обществените услуги; отбелязва, че Парижкото споразумение предвижда активно участие на заинтересованите страни, които не са страни по споразумението, чрез процедурите за техническо изпитване на въздействието и адаптирането;

14.  признава жизненоважната роля на регионите и градовете за насърчаването на участието в енергийния преход и за стимулирането „отдолу нагоре“ на постигането на целите, свързани с климата и енергетиката; отбелязва, че интегрираните енергийни решения е най-удачно да се изпитват и прилагат в регионите и градските райони в пряко сътрудничество с гражданите; подчертава необходимостта от стимулиране на енергийния преход и местните инвестиции в мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него; подчертава, че иновациите в областта на чистата енергия и малките проекти за енергия от възобновяеми източници биха могли да изпълняват важна роля за постигане на целите на Парижкото споразумение; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се погрижат да предоставят достъп до финансови мерки, които отчитат специфичните характеристики и дългосрочната стойност на местните енергийни общности за енергийния пазар, околната среда и обществото, и да насърчават ролята на отделните произвеждащи потребители във връзка с възобновяемите източници на енергия с оглед на по-високата степен на енергийна независимост и по-голямото собствено производство; приканва градовете и регионите да поемат водеща роля за насърчаването на енергийната ефективност и производството на енергия от възобновяеми източници, за да се намалят емисиите на парникови газове и атмосферното замърсяване;

15.  отново изтъква необходимостта регионите да прилагат Директива 2010/31/EС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/EС относно енергийната ефективност и призовава средствата от структурните фондове на ЕС да се използват целенасочено или да се увеличат, за да се насърчи енергийната ефективност на обществените сгради и енергийната независимост на общините чрез възобновяемите източници на енергия; призовава също така кооперативните граждански енергийни проекти да се подпомагат посредством структурните фондове и чрез намаляване на административната тежест на национално и регионално равнище;

16.  отбелязва, че според последните статистически данни делът на ЕС в глобалните емисии на парникови газове е около 10% и че съответно ако не бъдат предприети действия на световно равнище, негативните тенденции в областта на климата не могат да бъдат неутрализирани; посочва обаче, че ЕС би могъл да играе водеща роля в това отношение, по-специално чрез насърчаване на чистите енергийни решения и технологии;

17.  припомня, че в Програмата на ЕС за градовете се насърчава нов метод на работа, при който потенциалът на градовете се оползотворява в пълна степен, за да се отговори на свързаните с изменението на климата предизвикателства в световен мащаб, и който предполага да се обръща специално внимание на по-доброто регулиране, достъпа до финансиране и обмена на знания;

ЕС и политиката на сближаване

18.  счита, че бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР) следва да бъде по-амбициозна, когато това е приложимо, по отношение на постигането на целите, свързани с климата, и че следва да се увеличи делът на разходите, предназначени за тази цел;

19.  припомня ангажимента поне 20% от бюджета на ЕС за периода 2014 — 2020 г. (приблизително 212 милиарда евро) да се предназначат за действията в областта на климата; изисква от Комисията и държавите членки надлежно да вземат под внимание специалния доклад № 31 на Европейската сметна палата от 2016 г., в който се отправя предупреждение, че съществува сериозен риск целта от 20% да не бъде постигната, ако не бъдат предприети допълнителни мерки, и призовава Комисията да държи Парламента в течение относно напредъка в тази важна област; подчертава, че в рамките на Европейския социален фонд, както и в рамките на политиките за селското стопанство, развитието на селските райони или рибарството не е осъществена съществена промяна по отношение на действията в областта на климата и че не са проучени изцяло всички потенциални възможности за финансиране на свързаните с климата действия;

20.  подчертава ключовата роля на политиката на сближаване за преодоляването на предизвикателствата, свързани с изменението на климата, на регионално и местно равнище; отново изтъква необходимостта да се увеличи бюджетът за политиката на сближаване за периода след 2020 г.; подчертава, че в рамките на политиката на сближаване следва да се обърне специално внимание на инвестициите в градовете, по-конкретно в качеството на въздуха, кръговата икономика, адаптирането към изменението на климата, решенията за развиването на екологосъобразна инфраструктура, енергийния и цифровия преход;

21.  подкрепя създаването на инструмент за разходите и ползите, за да се даде възможност на органите на местното самоуправление да разберат въздействието на проектите по отношение на намаляването на въглеродните емисии и за да могат те да се възползват в пълна степен от възможностите за финансиране, които са на разположение на равнището на ЕС;

22.  счита, че политиката на сближаване следва да обхваща както подхода на смекчаване на последиците от изменението на климата, така и подхода на адаптиране към него, като се прави разграничение между тези два подхода, но се отчита, че е необходимо те да се координират, и че следва да се въведат ясни механизми за финансиране, за да се насърчават и стимулират политиките и мерките във всяка една от двете области; счита, че тези механизми биха могли да се приложат чрез ясни и измерими инвестиционни планове с участие от страна на градовете и регионите (в т.ч. публичните органи, промишлеността, заинтересованите страни и гражданското общество), както и че това участие следва да обхваща и етапите на изпълнение и оценка;

23.  отбелязва, че само петнадесет държави — членки на ЕС, са приели план за действие и стратегия за адаптация, като конкретните мерки на място са малобройни; счита, че бъдещото планиране на европейските структурни и инвестиционни фондове трябва да бъде интегрирано в по-голяма степен в националните планове в областта на енергетиката и климата за 2030 г.; подчертава, че интегрирането на целите по отношение на климата следва да се интегрират по-успешно в бъдещата многогодишна финансова рамка, например чрез по-тясно обвързване на инвестициите в рамките на политиката на сближаване с общите планове на държавите членки за постигане на целта за 2030 г.; изтъква, че споразуменията за партньорство следва да се оценяват с оглед на целите на ЕС в областта на климата, а оперативните програми следва да запазят тясната си връзка със стратегиите и плановете на всяка държава за адаптиране към изменението на климата с оглед на постигането на координация и последователност на всички равнища на планирането и управлението, особено когато средствата на ЕС представляват голям дял от наличния ресурс за публични разходи; отбелязва, че поради това при извършването на оценка на оперативните програми ще трябва да се разглежда доколко ефективно те са допринесли за намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно се цели да се прилага обща методика за проследяване и да се извършва мониторинг, с цел да се избегнат т.нар. „зелени заблуди“ (невярна информация относно положителното въздействие върху околната среда);

24.  настоятелно призовава инвестициите в рамките на политиката на сближаване да бъдат съгласувани с една ефективна политика в областта на климата с цел да се гарантира устойчивостта на околната среда;

25.  подчертава, че политиката за иновации и градското измерение са подходящи области за осъществяване на полезни взаимодействия между целите в областта на климата и по-широките икономически цели на политиката на сближаване; поради това призовава за разработване на специфични разпоредби, насочени към устойчивото развитие и иновациите в градовете, така че тези области да се подпомогнат осезаемо във финансово отношение в рамките на политиката на сближаване след 2020 г.;

26.  призовава различните партньорства, които работят по въпроси, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата в рамките на Програмата на ЕС за градовете, своевременно да приемат и да представят своите планове за действие; освен това призовава Комисията да вземе предвид съдържащите се в тях предложения при изготвянето на бъдещите си законодателни предложения, по-конкретно що се отнася до по-доброто регулиране, финансирането и знанията;

27.  подчертава, че за да се постигнат дългосрочните цели на Парижкото споразумение, е необходимо инвестициите, целящи декарбонизация в дългосрочен план, в регионалните пазари и пазарите на държавите членки и на ЕС като цяло да бъдат по-последователни, и призовава да се прилагат мерки за улесняване на достъпа до финансиране, за да могат по-малките градове и региони да получават финансиране; подчертава освен това, че следва да се предостави приоритетно финансиране на зависимите от въглерода региони, за да може да се извърши плавен преход към икономиката с ниски емисии, както и че следва да се отдаде предпочитание на прехода към алтернативна заетост за работниците и служителите в секторите с висок въглероден интензитет; призовава Комисията да предложи в рамките на политиката на сближаване след 2020 г. намаляването на емисиите (заедно с други действия, например възстановителни дейности за регенериране и обеззаразяване на изоставените промишлени терени) да се превърне във важен елемент за оценката на изпълнението на оперативните програми;

28.  подчертава значението на използването на допълнителни финансови инструменти и политики като Европейския фонд за стратегически инвестиции, Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“ с цел да се финансират проекти, които ще спомогнат за смекчаване на изменението на климата или за адаптиране към него;

29.  настоява, че субсидиите за регионите и градовете следва да продължат да бъдат основната форма на финансиране от ЕС в рамките на политиката на сближаване и по-специално на действията в областта на климата; подчертава при все това, че въпреки повишената съгласуваност и точност на свързаните с климата показатели за въздействието и резултатите, последните не са достатъчни, за да се установи степента на приноса на политиката на сближаване за постигането на общите цели на ЕС в областта на климата, и счита, че е необходимо да се подобри системата за мониторинг и проследяване на разходите, свързани с климата, за да се гарантира, че разходите на ЕС оказват конкретен и измерим принос за постигането на целите на ЕС; призовава да се създаде пътна карта за мониторинг на действията на регионално и местно равнище в областта на климата и призовава Комисията да извърши оценка на процента от средствата, които държавите членки изразходват на местно равнище за намаляване на емисиите на парникови газове и за гарантиране на адаптирането на територията към изменението на климата;

30.  признава ролята на инструментите за интегрирано териториално развитие, например интегрираните териториални инвестиции и воденото от общностите местно развитие, които могат да бъдат използвани от градовете като допълнително средство за финансиране на стратегии за устойчиво развитие на градовете или на функционалните райони; призовава за интегрирани подходи и стратегии „отдолу нагоре“ на местно равнище за гарантиране на по-ефективното използване на ресурсите, за изграждане на устойчивост и за адаптиране към последиците от изменението на климата в най-силно засегнатите райони;

31.  признава, че по-голямата част от европейската научноизследователска и развойна дейност, насочена към изменението на климата, е концентрирана в градовете в ЕС; призовава Комисията да предостави по-голяма подкрепа за градовете и регионите в областта на обучението и повишаването на осведомеността, финансовите насоки, ноу-хау, комуникациите, научните изследвания и развойната дейност, образованието в областта на опазването на климата и консултациите относно смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, по-специално чрез укрепване на съществуващите инструменти, например консултативната платформа за инвестиции в градовете URBIS, URBACT и инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“ (UIA); призовава Комисията да гарантира, че тези сектори се възползват пълноценно от световното сътрудничество в областта на научните изследвания, и да укрепи тези инструменти с цел да се помогне на органите на местното самоуправление да изготвят подходящи за целта проекти, както и да им се осигури достъп до възможности за финансиране с цел изпитване на иновативните решения в стратегиите за развитие на градовете; призовава поднационалните органи на държавите извън ЕС да могат да участват на доброволни начала в европейските научни, научноизследователски и технологични инициативи, като например „Хоризонт 2020“, както формално, така и неформално, с оглед на постигането на колективните цели; счита, че местните органи следва да имат пряк достъп до финансовите механизми като глобалните фондове за действия в областта на климата; счита, че полезните взаимодействия между политиката на сближаване и политиките в областта на научните изследвания и иновациите следва да бъдат засилени, с цел да се осигури бързото внедряване на нови технологии с ниски нива на въглеродни емисии;

32.  призовава Комисията да гарантира, че в програмата „Хоризонт 2020“ се отделя по-голямо внимание и повече финансиране за иновативните и научноизследователските проекти в областта на кръговата икономика и устойчивите градове; призовава държавите членки да повишат с помощта на Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) административния капацитет на регионите и градовете с цел те да могат да се възползват пълноценно от възможностите за публично и частно финансиране, които се предоставят на равнище ЕС;

33.  приканва компетентните органи да се заемат с проблема с отпадъците с оглед на пълното реализиране на кръговата икономика и насърчаването на начини на обезвреждане, различни от изгаряне, на отпадъците, които не подлежат на повторна употреба или рециклиране;

34.  счита, че през предстоящия програмен период е необходимо изменението на климата да се интегрира в програмите за териториално сътрудничество; подчертава важната роля на териториалното сътрудничество, трансграничното сътрудничество и макрорегионалните стратегии по отношение на действията на регионите и градовете както на територията на ЕС, така и извън нея, и отново изтъква необходимостта този инструмент да бъде укрепен в политическо и финансово отношение както с оглед на смекчаването на последиците от изменението на климата, така и на адаптирането към него; подчертава, че една рамка като Interreg за изпълнение на съвместни действия и обмен на политики между националните, регионалните и местните участници от различните държави членки е особено подходяща за справяне с изменението на климата и за осъществяване на подходящи действия за смекчаване на последиците от него; във връзка с това посреща със задоволство факта, че 7 от 15-те транснационални програми Interreg в цяла Европа финансират стратегии, пилотни действия, обучение и инструменти с цел да се помогне на градовете да изградят своя капацитет за намаляване на емисиите на CO2 и за смекчаване на последиците от изменението на климата с оглед на постигането на целите на ЕС;

Градове и региони

35.  приветства инициативи като Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката и ролята на градовете и регионите в рамките на борбата с изменението на климата и опазването на околната среда; призовава градовете и регионите да си сътрудничат и да интегрират в още по-голяма степен и без отлагане борбата с изменението на климата в програмите на институциите; препоръчва на градските органи да изпълняват и редовно да актуализират дългосрочните стратегии за интелигентно градоустройство и иновативните подходи като инициативата за интелигентни градове; подчертава необходимостта от устойчиви и енергийно ефективни проекти за жилища и интелигентни сгради, които ще пестят енергия, от инвестиции в енергията от възобновяеми енергийни източници, от системи за екологичен обществен транспорт, от допълнителна подкрепа за проектите, насърчаващи градовете и регионите с ниски нива на въглеродни емисии, както и от сдружения на градовете и органите на местното и регионалното самоуправление, които да си сътрудничат в борбата срещу глобалното затопляне;

36.  отбелязва, че е важно да се приложи рамка за докладване въз основа на обективни параметри и изпитани методики, както и да се извършва мониторинг на предприетите от градовете и регионите действия в областта на климата, с цел да се споделят данни относно ангажиментите, поети в областта на климата, и да се увеличи прозрачността сред участниците с оглед на постигането на целите в областта на климата;

37.  припомня, че транспортният сектор също носи отговорност за емисиите на парникови газове и на опасни за здравето атмосферни замърсители, чиято концентрация в градския въздух се регулира от Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители; счита, че регионите и градовете разполагат с огромен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта, и подчертава необходимостта от финансиране за инициативите, които улесняват мобилността с ниски нива на въглеродни емисии на местно и регионално равнище; подчертава, че е важно градовете да поемат водеща роля при насърчаването на използването на обществения транспорт и стимулирането на електрифицирането на обществения и частния транспорт, и призовава да се популяризира примерът на редица региони за целите на изследванията в областта на интелигентните транспортни системи, свързващи градските и селските райони;

38.  приветства инициативите, създадени от градове, като интелигентните градове и интелигентните мрежи, които са насочени към намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на ресурсната ефективност; подчертава, че регионите трябва да усъвършенстват договореностите за екологичните градове, като насърчават енергийната и цифровата трансформация, както и че определени решения като например интелигентните мрежи предлагат потенциал за по-ефективни доставки на енергия за жилищата и сградите; отчита, че сътрудничеството между предприятията и градовете спомага за създаването на иновативни и приобщаващи решения, и призовава тези решения да бъдат популяризирани; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в други устойчиви решения като екологосъобразна инфраструктура, и по-специално от увеличаване на дървесната растителност в градовете; припомня, че не само трябва да се намалят емисиите, но и че трябва да се повиши капацитетът на почвите за поглъщане на CO2, и призовава за по-силна защита на съществуващите и новосъздадените градски горски насаждения в регионите на ЕС;

39.  подчертава, че сезонните местни храни могат да намалят емисиите на парникови газове от транспорта и съответно да намалят общия въглероден отпечатък на храните; призовава Комисията да си сътрудничи с хранително-вкусовия сектор с цел повишаване на местното и регионалното устойчиво производство на храни и приветства доброволните мерки (например „светофарната“ система за етикетиране), чиято цел е въздействието върху климата и въглеродният отпечатък на храните и други продукти да бъдат осезаеми; призовава за общи за ЕС показатели, за да се даде възможност за доброволно, но съпоставимо етикетиране, и призовава местните органи да провеждат информационни кампании за повишаване на осведомеността относно въглеродния отпечатък на храните;

40.  изтъква, че мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата следва да се планират въз основа на справедливо разпределение на усилията и ползите между различните участници, както и че мерките за адаптиране следва да са насочени към защитата на най-уязвимите части от населението като цяло;

41.  отчита многообразието и спецификата на уязвимостта и потенциала на регионално равнище и посочва, че предизвикателствата, ресурсите и ефективността на мерките могат да варират в различните територии; съответно отново изтъква своята ангажираност по отношение на принципа на субсидиарност и подчертава, че градовете и регионите трябва да разполагат с необходимите правомощия и с достатъчна политическа, административна и финансова автономия, за да планират и прилагат отделни действия; подчертава, че е необходимо градовете да адаптират своето градоустройствено планиране, като инвестират в екологосъобразна инфраструктура, мобилност, обществен транспорт и интелигентни мрежи, с оглед на постигането на определените в Парижкото споразумение цели; отново изтъква, че местните и регионалните власти в качеството си равнища на управление, които се намират най-близо до гражданите, както и най-близо до въздействието на свързаните с изменението на климата предизвикателства, имат най-цялостен поглед върху множество проблеми, и поради това подчертава, че е важно местните и регионалните власти да разполагат с административния капацитет и финансовите инструменти за разработване на индивидуални решения за смекчаване на последиците от изменението на климата;

42.  призовава за по-ефективно многостепенно управление, съпътствано от пълна прозрачност, което би могло да включи в по-голяма степен органите на местното самоуправление, регионите и градовете и техните представителни органи в процеса на вземане на решения на ЕС и в рамките на процеса по РКООНИК; призовава да се насърчава и гарантира координацията между всички публични органи, както и да се благоприятства за участието на обществеността и на социалните и икономическите заинтересовани страни, и призовава Комисията да насърчава координацията и обмена на информация и най-добри практики между държавите членки, регионите, местните общности и градовете; изтъква, че следва да се насърчават моделите на управление, основани на участието на местно равнище;

43.  приветства решението на Междуправителствения комитет по изменение на климата да изготви специален доклад относно градовете и климата през 2023 г. — ангажимент, който ще доведе до повече изследвания на значението на градовете за борбата с изменението на климата; счита, че градовете следва да допринесат за изготвянето на глобалния доклад относно климата през 2018 г.; счита освен това, че градовете и регионите могат да окажат влияние върху разработването на политиките в периода след Парижкото споразумение, като прилагат стратегически подход за справяне с глобалното затопляне и за подпомагане на мерките за смекчаване и адаптиране в градските райони, където живее повече от половината от световното население; призовава Комисията да се застъпва за една многостепенна визия за действията в областта на климата в рамките на този процес, за да се благоприятства за един приобщаващ режим по отношение на изменението на климата, който да отчита действията, предприети от местните и поднационалните органи;

44.  призовава националните органи да извършат децентрализация и да прилагат по-ефективно принципа на субсидиарност, като по този начин дадат възможност на местните и регионалните органи да играят по-значима роля в борбата с изменението на климата;

45.  отбелязва, че много отрасли на промишлеността инвестират в екологична трансформация и са поели ангажимент да следват политика на декарбонизация; отчита, че сътрудничеството между предприятията и градовете генерира новаторски и приобщаващи решения за действия в областта на климата и помага на ЕС да постига своите цели; припомня, че промишлеността играе ключова роля за финансирането и преодоляването на недостига на инвестиции в градските райони; призовава за насърчаване на партньорствата между градовете и предприятията;

46.  изтъква, че интелигентното планиране и инвестициите в устойчива на изменението на климата градска инфраструктура с ниски нива на въглеродни емисии могат да подобрят състоянието на околната среда и качеството на живот на гражданите, да създадат работни места и да стимулират местната и регионалната икономика;

47.  призовава градовете и регионите да се възползват от инициативите на ЕС, например иновативните дейности за градско развитие, с оглед на осъществяването на пилотни проекти в областта на устойчивото градско развитие;

48.  приветства инициативата „Women4Climate“ („Жените в подкрепа на климата“) и участието на частния сектор в тази инициатива, която следва да допринесе за по-активното участие на жените на ръководни длъжности в борбата с изменението на климата, за да се подобрят лидерските им умения и да се насърчи участието на следващото поколение от жени лидери в борбата с изменението на климата;

49.  отчита, че градовете носят специална отговорност за борбата с изменението на климата, като се има предвид, че те са източник на 70% от световните емисии на CO2, и отново изтъква ангажимента на Парламента да постигне успешното лансиране в цял свят на Конвента на кметовете за климата и енергетиката, включително Инициативата за адаптиране към изменението на климата (инициатива „Кметовете се адаптират“), меморандума за разбирателство „Под 2 градуса“, Пакта от Амстердам и инициативата „Регионите се адаптират“; счита, че ангажиментите, поети в декларацията на кметството на Париж през 2015 г., ще бъдат постигнати единствено посредством взаимодействие със Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката, и насърчава всички градове от ЕС и извън него да се присъединят към Конвента на кметовете и — без да се накърнява тяхното участие в други секторни или институционални мрежи със същите цели — да се ангажират с амбициозни действия в областта на климата и да организират обмен на опит и добри практики; отбелязва, че някои от представените от градовете планове за действие съдържат ангажименти до 2020 г., и поради това настоятелно призовава тези градове да предприемат допълнителни мерки до 2030 г.; счита, че ЕС следва да продължи да предоставя на градовете автономия при планирането на техните стратегии за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като те често водят до определянето на по-амбициозни цели;

50.  подкрепя необходимостта от ясно посочване на ролята на органите на местното и регионалното самоуправление в Парижкото споразумение, за да се гарантират дългосрочните действия в отговор на изменението на климата; подчертава, че ЕС трябва да работи на място с градовете и регионите, с цел регионите и градовете в ЕС да бъдат по-добре свързани и по-устойчиви, да се създадат енергийно ефективни общини и да се разработят по-интелигентни градски транспортни мрежи;

51.  счита, че трансферът на знания и опит следва да се насърчава на местно и регионално равнище предвид богатия опит, натрупан от отделните региони и градове, както и от някои регионални агенции, специализирани в опазването на околната среда или енергетиката;

52.  счита, че европейските, международните или световните организации и сдружения или мрежи от градове, общини и региони следва да се използват като инструменти за постигането на по-добро сътрудничество при справянето с проблемите, свързани с изменението на климата, на местно и регионално равнище;

53.  отбелязва, че по време на 22-рата конференция на страните по РКООНИК (COP22) в Маракеш местните и регионалните органи разработиха пътната карта за действие от Маракеш, в която се изтъква необходимостта от по-пряко участие на местните органи, които следва официално да се признаят като участници в официалната дискусия относно изменението на климата, а не просто да бъдат считани като имащи същия статут като други недържавни участници като неправителствените организации и частния сектор;

o
o   o

54.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на Европейския комитет на регионите, Европейския икономически и социален комитет, държавите членки и националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0363.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0383.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0380.
(4) OВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 124.
(5) OВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 51
(6) OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320
(7) OВ C 349, 17.10.2017 г., стр. 67.

Последно осъвременяване: 6 ноември 2018 г.Правна информация