Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2053(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0041/2018

Внесени текстове :

A8-0041/2018

Разисквания :

PV 13/03/2018 - 13
CRE 13/03/2018 - 13

Гласувания :

PV 14/03/2018 - 8.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0076

Приети текстове
PDF 617kWORD 68k
Сряда, 14 март 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Реформа на системата на собствените ресурси на Европейския съюз
P8_TA(2018)0076A8-0041/2018

Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно реформата на системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2017/2053(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 311 и член 332, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид членове 106а и 171 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 21 септември 2017 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна данъчна система в Европейския съюз за цифровия единен пазар“ (COM(2017)0547),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 март 2007 г. относно бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Преговори относно МФР за периода 2014—2020 г.: извличане на поуки и бъдещо развитие“(6),

—  като взе предвид своята позиция от 16 април 2014 г. относно проекта на решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(7),

—  като взе предвид своята позиция от 17 декември 2014 г(8). относно системата за собствени ресурси на Европейските общности,

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г(9). относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014—2020 г.,

—  като взе предвид доклада относно „Бъдещо финансиране на ЕС: окончателен доклад и препоръки на групата на високо равнище за собствените ресурси“ от декември 2016 г.,

—  като взе предвид член 1 от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по международна търговия, комисията по бюджетен контрол, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по земеделие и развитие на селските райони и комисията по конституционни въпроси (A8-0041/2018),

А.  като има предвид, че съгласно Римския договор от 25 март 1957 г. Европейската икономическа общност трябваше да се финансира от национални вноски само през един преходен период, а впоследствие от система на собствени ресурси;

Б.  като има предвид, че Европейският съвет в Люксембург през април 1970 г. взе решение относно система на собствените ресурси, като сложи край на националните вноски и въведе два същински собствени ресурса, а именно селскостопанските налози и митата, допълнени от трети източник на ресурси на база данък върху добавената стойност (ДДС);

В.  като има предвид, че през юни 1988 г. Европейският съвет въведе собствен ресурс на база БНД на държавите членки на основанието, че приходите, генерирани от съществуващите собствени ресурси, не са достатъчни, за да покриват общия размер на разходите от бюджета на ЕС;

Г.  като има предвид, че делът на ресурсите на база БНД се е увеличил значително, от около 11% през 1988 г. до 69% през 2014 г., и на практика този „остатъчен“ и „балансиращ“ ресурс се е превърнал в най-големият източник на финансиране на бюджета на ЕС днес; като има предвид, че ресурсите на база БНД понастоящем представляват около 12% от бюджета на ЕС, традиционните собствени ресурси (мита, селскостопански мита и налози върху захарта и изоглюкозата) – около 13%, а останалата част се покрива от други приходи, включително данъци, плащани от служителите на ЕС, или глоби, плащани от дружествата, които нарушават законодателството в областта на конкуренцията;

Д.  като има предвид, че след въвеждането на Европейския съвет във Фонтенбло през 1984 г. на британската отстъпка, при която 66% от нетната вноска на Обединеното кралство се възстановяват, постепенно бяха въведени различни други отстъпки и корекционни механизми с цел преодоляване на недостатъците на т.нар. „оперативни бюджетни салда“ на някои държави членки; като има предвид, че такива корекции понастоящем се отнасят главно или за намаляване на финансирането на корекцията за Обединеното кралство, или за брутно намаляване на вноската на база БНД и ДДС;

Е.  като има предвид, че Парламентът е подчертавал в редица резолюции от последните десет години проблемите и сложността на системата на собствените ресурси на ЕС и нееднократно е призовавал за задълбочена реформа, за да се направи системата по-проста, по-прозрачна и по-демократична, включително въвеждането на нови и истински собствени ресурси, които следва, постепенно и доколкото е възможно, да заместят вноските на база БНД;

Ж.  като има предвид, че през 2011 г. Комисията предложи амбициозен законодателен пакет относно собствените ресурси (COM(2011)0510), представен заедно с предложенията за МФР за периода 2014 – 2020 г., с цел да се постигне опростяване на вноските на държавите членки, въвеждане на нови собствени ресурси – реформиран ДДС и данък върху финансовите сделки (ДФС) – и реформа на корекционните механизми; като има предвид, че тези предложения бяха пренебрегнати от Съвета;

З.  като има предвид, че в резултат на преговорите за МФР за периода 2014 – 2020 г. беше създадена група на високо равнище за собствените ресурси (HLGOR), включваща представители на трите основни институции на ЕС и председателствана от Марио Монти; като има предвид, че през декември 2016 г. групата на високо равнище представи окончателния си доклад и препоръки, които представляват основата за изготвянето на позицията на Парламента, както е посочена в настоящата резолюция; изтъква, че този доклад беше приет с единодушие от всички членове на групата, включително членовете, назначени от Съвета;

1.  отбелязва, че Комисията ще представи предложенията си за МФР за периода след 2020 г. не по-късно от май 2018 г.; настоява бъдещата МФР, предложена от Комисията, да включва амбициозни предложения за преразглеждане на Решението за собствените ресурси и всички свързани с него законодателни актове, както и за въвеждане на нови собствени ресурси; подчертава, че както разходната, така и приходната част на следващата МФР ще бъдат третирани като един пакет в предстоящите преговори между Съвета и Парламента; заявява, че няма да бъде постигнато споразумение относно МФР, без да бъде постигнат съответен напредък във връзка със собствените ресурси;

2.  представя настоящата резолюция, за да изрази позицията си по главните елементи на реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, включително състава на кошница от нови собствени ресурси, както и елементите на настоящата система, които следва да бъдат запазени; призовава Комисията да отчете надлежно позицията на Парламента при изготвянето на законодателните предложения относно собствените ресурси на ЕС, които следва да бъдат амбициозни по своя обхват и да бъдат представени заедно с предложенията за МФР за периода след 2020 г.; изразява убеденост в наложителната необходимост да се постигне значителен напредък по отношение на приходната част на бюджета на ЕС, с цел да бъде улеснено постигането на споразумение относно следващата МФР;

I.Правна рамка и процес на вземане на решения

3.  припомня, че член 311 от ДФЕС гласи: „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики. Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени средства“; поради това подчертава, че правното изискване да се предоставят в бюджета на ЕС истински собствени ресурси произтича директно от Договора;

4.  припомня, че член 310 от ДФЕС гласи: „Приходите и разходите по бюджета трябва да бъдат балансирани“; съответно отбелязва, че приходите трябва да покриват общия размер на разходите, приемани всяка година от бюджетния орган; подчертава, че бюджетът на ЕС не може да отчита годишен дефицит или се финансира чрез заемане на пари на финансовите пазари;

5.  отбелязва, че основният законодателен акт за определяне на разпоредбите, приложими за системата на собствените ресурси, т.нар. Решение за собствените ресурси (РСР), се приема от Съвета, който действа с единодушие след консултация с Парламента, и че това решение подлежи на ратификация от всички държави членки; подчертава, че това е една от най-тежките законодателни процедури, предвидени в Договора;

6.  отбелязва, че в този законодателен акт Съветът определя, наред с другото, тавана на собствените ресурси, и може да установи нови категории собствени ресурси или да отмени вече съществуваща категория; подчертава, че дори РСР да е безсрочно, то е пряко свързано със съответната МФР, която определя максималното ниво на разходи за периода, за който тя се отнася;

7.  припомня, че Договорът от Лисабон въвежда нови разпоредби във връзка със законодателството за изпълнение относно собствените ресурси, като предвижда възможността Съветът да приеме регламент с квалифицирано мнозинство, след като получи одобрение от Парламента; изразява съжаление обаче, че няколко разпоредби за изпълнение, по-специално тези относно изчисляването на ресурсите на база БНД, все още са част от РСР; поради това призовава за по-плавна процедура на приемане на РСР; призовава Съвета и Комисията да подкрепят в рамките на бъдещо преразглеждане на Договора искането на Парламента за промяна в член 311 от ДФЕС, с оглед на засилване на ролята на Парламента в процедурата по приемане на актовете за собствените ресурси;

8.  припомня, че държавите членки са отговорни за своите фискални политики, и подчертава, че правомощието за облагане с данъци заема централно място, що се отнася до суверенитета на държавите членки; подчертава, че реформата на собствените ресурси на ЕС не представлява прехвърляне на национален суверенитет в тази област, а по-скоро привеждане на настоящата система в съответствие с духа и буквата на Договорите за ЕС;

II.Причини за реформирането на настоящата система на собствените ресурси

i.Необходимост от преодоляване на недостатъците на съществуващата система

9.  подчертава, че настоящата система на собствените ресурси е много сложна, несправедлива, непрозрачна и напълно неразбираема за гражданите на ЕС; посочва по-специално неяснотата на изчисленията, свързани с националните отстъпки и корекционните механизми, които се прилагат за системата на собствените ресурси, или ресурсите на база статистически ДДС; подчертава освен това, че тази система не подлежи на ефективен парламентарен контрол на равнище ЕС и по същество е лишена от демократична легитимност и отчетност;

10.  подчертава, че начинът, по който системата на собствените ресурси се е развила, постепенно замествайки истинските собствени ресурси с т.нар. „национални вноски“, поставя несъразмерно ударение върху нетните салда между държавите членки и по този начин до голяма степен пренебрегва приноса на бюджета на ЕС за постигането на общи европейски цели от полза за всички граждани на ЕС; поради това изразява съжаление, че общият дял на националните вноски в бюджета на ЕС, изчислени или въз основа на БНД, или като процент от ресурсите на база статистически ДДС, представлява около 83% от общите приходи на ЕС;

11.  изразява убеждението си, че господстващото положение на ресурсите на база БНД засили бюджетната логика за „справедлива възвръщаемост“ (juste retour), която преобладаваше в дебатите в Съвета, както в приходната, така и в разходната част на бюджета на ЕС; посочва в този контекст въвеждането на британската отстъпка и поредицата от свързани отстъпки и други механизми за корекция по отношение на приходите, от една страна, както и невъзможността да се постигне споразумение за достатъчно равнище на бюджетните кредити за бюджета на ЕС в рамките на годишната бюджетна процедура, от друга страна; счита, че ЕС трябва да се откаже от концепцията за нетно оперативно салдо, тъй като на практика всички държави членки са бенефициенти на бюджета на ЕС;

12.  счита по-конкретно, че решението за размера на годишния бюджет на ЕС е засегнато от политически и финансови съображения на национално равнище, налагащи ограничения на бюджетните преговори, които често водят до игра с нулев резултат между нетните платци и нетните получатели в Съвета, като се пренебрегват поетите от Съюза ангажименти, включително и поетите от Съвета; счита, че в резултат на това редица политики на ЕС, които показват най-висока европейска добавена стойност, често са областите, в които се предлагат икономии, и че това отслабва проекта ЕС като такъв;

13.  отбелязва, че националните вноски за бюджета на ЕС са ясно определени в разходната част на националните бюджети и често се възприемат като финансовата тежест, като имат превес над ползите, получени от някои области на разходи от ЕС, които често са с по-малка видимост; подчертава в тази връзка необходимостта от преодоляване на липсата на обществена осведоменост относно ползите, които носи бюджетът на ЕС;

14.  поради това е убеден, че настоящата система на собствените ресурси по същество нарушава буквата и духа на Договора; отново изразява дългогодишната си позиция, че една задълбочена реформа на ресурсите на ЕС е наложителна, за да се приведе финансирането от бюджета на ЕС в съответствие с изискванията на Договора и на потребностите на Съюза като цяло;

ii. Необходимост Съюзът да получи възможност да финансира политиките си и да посреща новите предизвикателства

15.  подчертава, че МФР за периода след 2020 г. ще трябва да гарантира подходящо финансиране на политиките и програмите на ЕС, които имат ясна европейска добавена стойност, а също така и да осигури допълнителни средства за справяне с новите предизвикателства, които вече са идентифицирани в области като растеж и създаване на работни места, изменение на климата, опазване на околната среда, конкурентоспособност, сближаване, иновации, миграция, контрол на външните граници на ЕС, сигурност и отбрана;

16.  подчертава освен това необходимостта да се избегнат недостатъците на настоящата МФР и от самото начало да се предостави такова равнище на ресурси, което ще даде възможност на Съюза да следва политическата си програма с подходящо финансиране и да реагира ефективно на непредвидени обстоятелства или кризи, които могат да настъпят по време на следващата финансова рамка; припомня необходимостта от разрешаване на повтарящия се проблем с липсата на достатъчно бюджетни кредити за плащания в годишната бюджетна процедура; припомня значителното мобилизиране на разпоредбите за гъвкавост на МФР, което беше необходимо за противодействие само на кризата с бежанците и миграцията;

17.  очаква, без да се засяга финансовото споразумение, че последиците от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС ще бъдат значително предизвикателство и за следващата МФР и всички свързани с нея бюджетни решения; изразява убеждението си, че преди да се вземе решение относно МФР за периода след 2020 г., „дупката, причинена от Брексит“ следва да бъде запълнена, като същевременно се гарантира, че ресурсите на ЕС няма да бъдат намалени и програмите на ЕС няма да бъдат отрицателно засегнати;

18.  приветства предложението, направено от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер за създаване на специален бюджетен ред за еврозоната в бюджета на ЕС, включено в речта му за състоянието на Съюза пред Европейския парламент и допълнително разработено в съобщението на Комисията от 6 декември 2017 г. относно „Нови бюджетни инструменти за стабилна еврозона в правната уредба на Съюза“ (COM(2017)0822); за целта призовава за бюджетен капацитет в бюджета на ЕС над настоящия таван;

III.Към приемлива и балансирана система на собствените ресурси

i. Принципи и основни положения, уреждащи създаването на нова система на собствените ресурси

19.  насърчава, с цел осигуряване на стабилни финанси на равнище ЕС, установяването на прозрачна, опростена и по-справедлива нова система на собствените ресурси въз основа на елементи на настоящата система, доказали своята ефективност; счита, че реформата на системата на собствените ресурси следва да бъде основана на редица ръководни принципи;

20.  подчертава необходимостта от обвързване на приходите с целите на политиките, и по-специално с политиките за единния пазар, енергийния съюз, околната среда, климата и транспорта; във връзка с това изразява убеждението си, че бюджетът на ЕС следва да се съсредоточи върху политики с европейска добавена стойност, както се определя в своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС(10);

21.  подчертава, от оперативна гледна точка, че новите собствени ресурси не могат да бъдат въведени едновременно, и изтъква необходимостта от постепенно прилагане; поради това счита, че реформата на системата на собствените ресурси може да се осъществи чрез двустепенен подход: на първо място, въвеждане на по-малко сложни в техническо отношение собствени ресурси, чието събиране се осъществява лесно и на разумна цена, и на второ място, постепенно въвеждане на всеки допълнителен нов собствен ресурс, въз основа на фиксиран график, докато всички достигнат нормален ритъм на работа;

22.  счита, че въвеждането на нови собствени ресурси следва да има двойна цел, а именно, първо, да доведе до съществено намаление на дела на вноските на база БНД (целта е той да бъде 40%), като по този начин се създават икономии за бюджетите на държавите членки; и второ, да позволи финансирането на по-висока степен от разходите на ЕС по МФР за периода след 2020 г., като покрие и разликата, произтичаща от оттеглянето на Обединеното кралство; припомня в този контекст, че новите собствени ресурси нямат за цел да увеличат общата фискална тежест за данъкоплатците в ЕС, които следва да не бъдат засегнати от въвеждането на нови собствени ресурси;

23.  призовава за премахването на всички отстъпки и корекции, като в същото време се гарантира справедливо третиране на държавите членки; в този контекст подчертава, че излизането на Обединеното кралство от ЕС ще означава, че отстъпката за Обединеното кралство и свързаните с нея „отстъпки върху отстъпката“ ще станат неактуални и ще престанат да съществуват, като в същото време реформата на собствения ресурс на база статистически ДДС ще стане неизбежна;

24.  счита, че традиционните собствени ресурси, а именно митата, селскостопанските мита и налозите върху захарта и изоглюкозата, представляват надежден и истински източник на приходи за ЕС, тъй като те произтичат пряко от факта, че ЕС е митнически съюз, както и от правните компетенции и общата търговска политика, свързани с това; поради това счита, че традиционните собствени ресурси следва да бъдат запазени като източник на приходи за бюджета на ЕС; счита, че ако делът на разходите по събирането, които се задържат от държавите членки, намалее, по-голяма част от тези приходи може да бъде обезпечена за бюджета на ЕС;

25.  потвърждава, че вноската на база БНД осигурява надежден, стабилен и справедлив източник на приходи за бюджета на ЕС и се ползва с много силна подкрепа от страна на голямото мнозинство от държавите членки; поради това счита, че следва тя да бъде запазена, но единствено като балансиращ и остатъчен ресурс за бюджета на ЕС, с което да се сложи край на бюджетната логиката на „справедлива възвращаемост“; подчертава необходимостта в този контекст да се гарантира, че вноската на база БНД се класифицира по един и същ начин във всички национални бюджети, а именно като приходи, предназначени за ЕС, а не като разход на националните правителства;

ii. Критерии, използвани за определяне на нови собствени ресурси

26.  споделя позицията от доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси, съгласно която за набелязването на потенциални нови собствени ресурси трябва да се вземат предвид следните критерии: справедливост; ефикасност; достатъчност и стабилност; прозрачност и простота; демократична отчетност и бюджетна дисциплина; акцент върху европейската добавена стойност; принцип на субсидиарност и фискален суверенитет на държавите членки; както и ограничаване на разходите за политически транзакции;

27.  призовава Комисията, въз основа на горепосоченото, да проучи въвеждането на следната кошница от нови собствени ресурси;

iii. Кошница от евентуални нови собствени ресурси

а. Цел: Консолидиране на единния пазар, увеличаване на неговата прозрачност и подобряване на условията на равнопоставеност

– Данък върху добавената стойност

28.  припомня, че още от създаването си преди почти 50 години ДДС се използва като база за изчисляване на един от собствените ресурси на бюджета на ЕС и че този ресурс в момента представлява около 12% от приходите на ЕС;

29.  отбелязва обаче, че настоящата система има сериозни недостатъци: ресурсите се изчисляват на статистическа основа; тя е ненужно сложна и няма пряка връзка с гражданите; представлява просто трансфер на част от събраните от страна на държавите членки приходи и следователно не носи добавена стойност в сравнение с ресурсите на база БНД; също така, основата за изчисляване на вноските не е прозрачна и данъкоплатците не са равнопоставени;

30.  изразява съжаление по повод факта, че OLAF многократно е констатирала сериозни случаи на митнически измами в държавите членки, довели до значителни пропуснати приходи за бюджета на Съюза; обръща внимание на Специалeн доклад № 19/2017 на Европейската сметна палата, озаглавен „Процедури за внос – неефективното им прилагане и недостатъците в правната рамка се отразяват неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС“, и изразява своята загриженост, че измамниците ще продължават да намират „най-слабата брънка“ сред държавите членки за входен пункт в митническия съюз и че загубите за бюджета на Съюза ще продължат и през следващата многогодишна финансова рамка; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за прекратяване на тези действия, които ощетяват бюджета на Съюза;

31.  припомня законодателното предложение от 2011 г. за нов ресурс на база ДДС, което, ако беше прието, щеше да означава прилагане на валидна за целия ЕС фиксирана ставка въз основа на нетната стойност на доставките на стоки и услуги или на вноса на стоки, за които би се прилагала стандартна, обща ставка на ДДС; отбелязва, че макар това предложение да не беше одобрено, през февруари 2013 г. Европейският съвет насърчи Съвета да продължи да работи по това досие; счита, че настоящият контекст предоставя възможност за евентуален пробив в тази област;

32.  приветства изложената в предложението на групата на високо равнище визия за собствени ресурси, основани на ДДС, чиято цел е да се опрости системата, да се намалят административните разходи и да се укрепи връзката между политиката на ЕС в областта на ДДС и действителните постъпления от ДДС;

33.  взема под внимание плана за действие на Комисията относно ДДС („Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор“), публикуван на 7 април 2016 г. (COM(2016)0148), както и последвалото предложение от 4 октомври 2017 г. за редица основни принципи и ключови реформи в областта на ДДС на ЕС; подкрепя провеждането на задълбочена реформа на системата на ДДС в ЕС, която следва да има за цел разширяване на данъчната основа, намаляване на възможностите за измама и на разходите за привеждане в съответствие и генериране на нови приходи; счита, че част от тези нови приходи следва да постъпват в бюджета на ЕС;

34.  счита, че един опростен ресурс на база ДДС следва да се основава на общия знаменател на системите на ДДС в целия ЕС, и отбелязва, че следователно той няма да премахне всички национални особености, които са основателни по различни причини;

35.  подкрепя създаването на единна ставка (1% до 2%) на налог върху приходите от реформирания ДДС, събиран изцяло от администрациите на държавите членки като собствен ресурс на Съюза; счита, че подобна система би мигла да осигури значителни и стабилни постъпления за ЕС при ограничени административни разходи;

36.  подчертава, че Комисията вече е внесла законодателни предложения за основна реформа на правилата на ЕС относно ДДС и че през 2018 г. се очакват допълнителни инициативи; настоява на необходимостта от завършване на реформата на системата на ДДС възможно най-скоро и не по-късно от началото на следващата МФР;

37.  призовава Комисията, в очакване на приемането на свързаното с ДДС законодателство, да представи предложение за реформа на собствените ресурси на база ДДС като част от предстоящия си законодателен пакет относно собствените ресурси на ЕС; счита, че подобно предложение следва да вземе предвид основните резултати от реформата на ДДС, която понастоящем е в процес на обсъждане;

– Корпоративен подоходен данък

38.  припомня, че в резолюцията си от 6 юли 2016 г. относно данъчните постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие(11), Парламентът настоятелно призовава Комисията да представи предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), „придружено от подходяща и справедлива формула за разпределение, което би осигурило цялостно решение за справяне с вредните данъчни практики в Съюза, би изяснило и опростило контекста за предприятията и би улеснило трансграничните стопански дейности в рамките на Съюза“;

39.  отбелязва предложенията на Комисията за ОКООКД, като припомня своето искане тази консолидирана основа да бъде разширена, за да обхване всички дружества след определен преходен период; подчертава, че настоящите предложения за ОКООКД следва да обхващат и цифровата икономика; предлага, въз основа на настоящите предложения, присъствието на дружествата в интернет да се третира по същия начин като физическото им установяване, като се определи и посочи постоянно цифрово установяване;

40.  изразява съгласие с оценката на групата на високо равнище за собствените ресурси за ОКООКД като основа за нов собствен ресурс, отговарящ на всички определени от групата критерии; подчертава, че ОКООКД е също така ключов елемент в развитието на единния пазар, който е европейско обществено благо, тъй като предотвратява както неуместната данъчна конкуренция между държавите членки, така и данъчната оптимизация в ущърб на условията на равнопоставеност;

41.  припомня, че укриването на данъци във всичките му форми причинява на ЕС загуби в размер, който се изчислява от Комисията на приблизително 1 трилион евро годишно; подчертава необходимостта от възстановяване на несъбраните данъчни приходи посредством координирана политика на борба срещу измамите и избягването на данъчно облагане и чрез рамка, основана на прозрачността, сътрудничеството и координацията;

42.  призовава Комисията, въз основа на заключенията от прегледа на Директивата за ОКООКД, да предложи създаването на нови собствени ресурси за бюджета на Съюза, които да се изчисляват въз основа на приходите на държавите членки, генерирани от ОКООКД; подкрепя определянето на единна ставка за облагане върху приходите от ОКООКД, която да се събира като собствен ресурс; счита, че подобна система би могла да осигури значителни и стабилни постъпления за ЕС при ограничени административни разходи;

– Сеньораж

43.  счита, че приходите от печалбата на Европейската централна банка (приходите на ЕЦБ от емитиране на парични средства) и поради това имащи пряка връзка с паричния съюз на ЕС следва да бъдат основата на нов собствен ресурс, вместо да се изплащат на националните бюджети; счита, че подобен ресурс следва да е пряко свързан със специален бюджетен ред за еврозоната в рамките на бюджета на ЕС;

б. Цел: Намаляване на финансовите спекулации и укрепване на данъчната справедливост в секторите, които използват инструменти за агресивно данъчно планиране или агресивна данъчна оптимизация.

– Данък върху финансовите сделки (ДФС) на европейско равнище

44.  насърчава усилията, положени в рамките на засиленото сътрудничество от група от 11 държави членки, с оглед на установяването на данък върху финансовите сделки (ДФС) вследствие на предложението на Комисията от 2011 г.; настоятелно призовава всички други държави членки да се присъединят към гореспоменатата група с цел да се избегнат сътресения на финансовите пазари и да се осигури гладкото функциониране на единния пазар;

45.  споделя оценката на групата на високо равнище, с която се одобрява ДФС като потенциална основа за нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, като същевременно счита, че следва да бъдат проучени и други начин за данъчно облагане на финансовите дейности;

46.  ето защо призовава за създаване на нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, който да се изчислява въз основа на избран начин на данъчно облагане на финансовите дейности;

– Данъчно облагане на дружествата в цифровия сектор

47.  приветства заключенията от неформалната среща на Съвета на министрите на финансите от 16 септември 2017 г., в които се призовава за разработване на нови правила за данъчно облагане на цифровия сектор, в отговор на писмото на четиримата министри на финансите с искане към Комисията да разгледа ефективни решения „въз основа на концепцията за създаване на т.нар. „изравнителен данък“ върху оборота, реализиран в Европа от дружества за цифрови услуги“; подчертава, че в съобщението си от 21 септември 2017 г. относно „Справедлива и ефикасна данъчна система в Европейския съюз за цифровия единен пазар“ Комисията потвърждава, че ОКООКД предоставя благоприятна рамка за преразглеждане на правилата за създаване на модерна и стабилна организация на данъчното облагане на предприятията от цифровия сектор, като се вземат под внимание предизвикателствата на цифровата икономика; призовава за координиран подход на равнище ЕС, дори и за краткосрочните решения, с цел да се предотвратят нарушения на единния пазар, произтичащи от едностранни действия, и да се предотврати създаването на данъчни убежища за цифровите дружества;

48.  изразява съгласие, че цифровата икономика следва да разполага с модерна и стабилна фискална рамка с цел стимулиране на иновациите, преодоляване на разпокъсаността на пазара и нелоялната конкуренция и даване на възможност на всички участници да се възползват от новите справедливи и балансирани условия, като същевременно се гарантира, че цифровите платформи и дружества плащат съответните справедливи данъци там, където те са генерирани; освен това посочва, че е от съществено значение да се осигури данъчна сигурност за стопанските инвестиции, за да се отстранят съществуващите пропуски и да се предотврати появата на нови пропуски в данъчното облагане в рамките на единния пазар;

49.  счита, че е изключително важно да се предприемат данъчни мерки по отношение на цифровия пазар с цел да се ограничат данъчните измами и нарушения, агресивното данъчно планиране и схемите за данъчна оптимизация, както и неправомерното използване на средства от европейските механизми с цел избягване на данъчно облагане; счита, че тези практики водят до изкривяване на конкуренцията на единния пазар и лишават държавите членки от дължими данъчни приходи;

50.  ето защо призовава принципно за създаването на нов собствен ресурс за бюджета на Съюза, с който да се облагат сделките, извършвани в цифровата икономика; счита обаче, че с оглед на важните текущи преговори както на равнището на ЕС, така и на равнището на ОИСР, все още е твърде рано да се вземе решение относно конкретните договорености за създаването на такъв ресурс;

51.  при все това е на мнение, че всякакви договорености, постигнати от органите на ЕС, като например системи за регистрация или наблюдение или регулаторни механизми, следва незабавно да позволяват събирането на мита или налози в полза на бюджета на Съюза въз основа на тяхната европейска добавена стойност; счита, че това са европейски обществени блага, които, както посочва групата на високо равнище за собствените ресурси, предоставят основа за въвеждането на налог, който да представлява „други приходи“, произтичащи от политиките на Съюза;

в. Цел: Насърчаване на енергийния преход и на борбата срещу глобалното затопляне

– Екологични данъци и налози

52.  потвърждава, че борбата срещу изменението на климата и преходът към устойчива, кръгова, нисковъглеродна икономика и общоприетите цели на енергийния съюз са основна цел на политиките на ЕС;

53.  отново изразява убеждението си, че само наличието на общи енергийни или екологични данъци на равнище ЕС може да гарантира лоялна конкуренция между предприятията и правилно функциониране на единния пазар и по този начин да действа като двигател за постигане на напредък в изграждането на по-прогресивен и устойчив модел на развитие;

54.  подчертава значението на „екологичното“ данъчно облагане като особено подходящ механизъм за принос към европейските собствени ресурси; призовава Комисията да включи и предложенията за допълнителни екологични собствени ресурси съгласно определеното в доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси и члена на Комисията, отговарящ за бюджета на ЕС, които са в съответствие с някои политики на Съюза, като например в областта на енергетиката (данък върху енергията), околната среда и климата (механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, данък върху пластмасовите продукти и схемата за търговия с емисии (СТЕ)) и транспорта (данъци върху автомобилните горива и самолетните билети), за да подкрепи допълнително бъдещите собствени ресурси на Съюза;

55.  призовава значителна част от приходите от търговете в рамките на СТЕ от етап 4 (2021 г.) нататък да се считат за нов собствен ресурс на ЕС; припомня, че тази възможност беше обсъдена в групата на високо равнище за собствените ресурси и е изрично предложена от Комисията в нейното съобщение от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (COM(2018)0098); призовава успоредно с това за въвеждане на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите като нов собствен ресурс за бюджета на ЕС, което следва също така да води до осигуряване на равнопоставени условия в областта на международната търговия и намаляване на преместването на производството, като същевременно разходите за климатичните промени се включват в цените на внасяните стоки;

56.  призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на равнището на ЕС на такса за пластмаси и артикули за еднократна употреба, с оглед на насърчаване на използването на по-устойчиви алтернативи;

57.  счита, че собствените ресурси, основани на данък върху електроенергията, биха се припокрили с обхвата на СТЕ и биха породили опасения относно стабилността на условията за инвестиции и финансовата тежест за домакинствата;

58.  счита, че в случай на прекомерна тежест за дадена държава членка, причинена от някой от собствените ресурси, въпросната тежест може да бъде облекчена чрез допълнителна подкрепа по програмите на ЕС, ограничена по своята продължителност и размер и съответстваща на целите и задачите на Съюза; подчертава, че тази подкрепа не може да се предоставя чрез въвеждането на каквито и да било нови отстъпки или корекции по отношение на приходната част на бюджета на ЕС;

59.  подчертава, че въвеждането на свързани с околната среда данъци или налози не следва да засяга правото на държавите членки да определят условията за използване на енергийните си ресурси, да избират между различни енергийни източници и да определят общата структура на енергийното си снабдяване;

iv. Други източници на приходи

60.  припомня, че въпреки че собствените ресурси следва да бъдат основният компонент на приходите в бюджета на ЕС, по силата на член 311 от ДФЕС те все пак се допълват от „други приходи“, които включват: данъци, плащани от служителите на ЕС върху техните заплати; приходи от административната дейност на институциите, като приходи от продажба на стоки, отдаване под наем и наемане, предоставяне на услуги и банкови лихви; вноски от държави извън ЕС по някои програми на ЕС; лихви по просрочени плащания; глоби, платени от дружествата, в повечето случаи, когато е установено, че са нарушили законодателството на ЕС в областта на конкуренцията; както и приходи от операциите на ЕС по получаване и отпускане на заеми;

61.  отбелязва, че салдото от всяка финансова година се вписва в бюджета за следващата година като приход в случай на излишък, както и че другите приходи, салда и технически корекции, включително излишък от предходната година, възлизат на около 6% от общите приходи; подчертава, че през последните години „другите приходи“ се състоят най-вече от глоби, които сами по себе си представляват 2,5% от общите приходи (като се изключат целевите приходи);

62.  изразява съжаление, че потенциалът на такива други приходи досега се пренебрегва в дебата относно финансирането на ЕС; счита, че макар тези приходи да не представляват алтернатива на другите собствени ресурси поради своя размер, нестабилност и непредсказуемост, те представляват въпреки това възможно средство за покриване на повишените финансови потребности в рамките на следващата МФР;

63.  припомня, че правните процедури, уреждащи тези приходи, и евентуалните изменения са по-гъвкави от тези за собствените ресурси, тъй като те са установени не в Решението за собствените ресурси, а във вторичното законодателство, и следователно не са предмет на изискването за единодушие;

64.  отново заявява своята дългогодишна позиция, че всички приходи, произтичащи от глоби, наложени на дружества за нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията или във връзка с просрочени плащания на националните вноски в бюджета на ЕС, следва да представляват допълнителен приход за бюджета на ЕС, без това да води до съответно намаление на вноските на база БНД;

65.  за тази цел призовава да бъде създаден специален резерв в приходната част на бюджета на ЕС, който да се попълва постепенно посредством всякакви видове непредвидени други приходи и надлежно пренесени с цел да се предоставят допълнителни възможности за разходи при необходимост; счита, че този резерв следва да бъде заделен за специалните инструменти на МФР и с решение на бюджетния орган следва да се предвидят допълнителни средства в бюджетни кредити както за поети задължения, така и за плащания;

66.  подчертава потенциала за бюджета на ЕС на таксите, изисквани за прилагането на политиките на ЕС, и по-специално на европейски схеми, като например бъдещата система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) за граждани на трети държави; счита, че в някои случаи тези приходи може да бъдат заделяни за същата политика или цел; счита, че за поколението програми и политики на ЕС след 2020 г. този вид бъдещи приходи следва да се разгледа по-систематично с цел да се предостави на бюджета на ЕС допълнителен източник на приходи;

67.  изтъква, че през 2016 г. целевите приходи за децентрализираните агенции на ЕС, като такси и налози от предприятия и вноски от националните бюджети, възлизат на около един милиард евро; призовава Комисията в следващата МФР да предложи съгласуван подход по отношение на финансирането на агенциите чрез такси;

o
o   o

68.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.
(2) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 29.
(3) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 39.
(4) ОВ C 27E, 31.1.2008 г., стр. 214.
(5) ОВ С 380 Е, 11.12.2012 г., стр. 89.
(6) OВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 11.
(7) OВ C 443, 22.12.2017 г., стр. 994.
(8) OВ C 294, 12.8.2016 г., стр. 82.
(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0309.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0401.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0310.

Последно осъвременяване: 6 ноември 2018 г.Правна информация