Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 18 януари 2018 г. - СтрасбургОкончателна версия
Непредставяне на възражения срещу мярка за изпълнение: създаване на Регистър на Съюза
 Нигерия
 Случаите на защитниците на правата на човека У Ган, Сие Ян, Ли Минг-Че, Таши Уаншук и тибетския монах Чоеки
 Демократична република Конго
 Сключване от името на Европейския съюз на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали ***
 Компетентност, признаване и изпълнение на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца *
 Изпълнение на инициативата за младежка заетост в държавите членки
 Прилагане на Директивата за професионалните квалификации и необходимостта от реформа на професионалните услуги

Непредставяне на възражения срещу мярка за изпълнение: създаване на Регистър на Съюза
PDF 458kWORD 50k
Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията за създаване на Регистър на Съюза (D054274-02 – 2017/3013(RPS))
P8_TA(2018)0012B8-0041/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (EС) № 389/2013 на Комисията за създаване на Регистър на Съюза (D054274-02),

—  като взе предвид Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/EО(1) на Съвета, и по-специално член 12 и член 19 от нея,

—  като взе предвид становището, дадено на 30 ноември 2017 г. от комитета, посочен в член 23, параграф 1 от горепосочената директива,

—  като взе предвид писмото на Комисията от 5 декември 2017 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че не се противопоставя на проекта на регламент,

—  като взе предвид писмото от 11 януари 2018 г. на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 5а от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(2),

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграф 4, буква г) и член 105, параграф 6 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от своя Правилник за дейността, който срок изтече на 17 януари 2018 г.,

А.  като има предвид, че с цел да се защити екологосъобразността на системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) на операторите на въздухоплавателни средства и други оператори в рамките на СТЕ на ЕС е забранено да използват квоти, които са издадени от държава членка по отношение на която задълженията за операторите на въздухоплавателни средства и за други оператори са остарели, и за тази цел следва да бъдат приети необходимите защитни мерки;

Б.  като има предвид, че член 19 от Директива 2003/87/ЕО оправомощава Комисията да приема мерки по отношение на стандартизирана и защитена система от регистри в съответствие с процедурата по регулиране с контрол (ПРК);

В.  като има предвид, че на 8 декември 2017 г. Комисията официално представи на Парламента проект на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията за създаване на Регистър на Съюза („проект на ПРК мярка“), с което започва да тече тримесечният срок за контрол, през който Парламентът може да възрази срещу този проект на акт;

Г.  като има предвид, че защитните мерки в проекта на ПРК мярка следва незабавно да влезнат в сила, така че мерките да влязат в сила, за да могат квотите да бъдат разпределени безплатно, получени в замяна на международни кредити за емисии или продавани на търг през 2018 г., и като има предвид, че пълното използване на тримесечния период за регулиране с контрол, с който разполага Парламентът, не би позволил достатъчно време за проекта на ПРК мярка да влезе в сила преди квотите за 2018 г. да бъдат издадени;

1.  заявява, че не представя възражения срещу проекта на регламент на Комисията;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Комисията и за сведение на Съвета.

(1) OВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.
(2) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


Нигерия
PDF 475kWORD 55k
Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2018 г. относно Нигерия (2018/2513(RSP))
P8_TA(2018)0013RC-B8-0045/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Нигерия,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г., ратифицирана от Нигерия на 22 юни 1983 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Федерална република Нигерия, и по-специално нейните разпоредби за защитата на свободата на религията в глава IV — Право на свобода на мисълта, съвестта и религията,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2014 г. относно отвличанията в Нигерия и от 9 февруари 2015 г. относно изборите в Нигерия,

—  като взе предвид обръщението на президента Мухамаду Бухари до Европейския парламент на 3 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид решението за добавяне на групата „Боко Харам“ към списъка на ЕС на терористични организации чрез Регламент за изпълнение (ЕС) № 583/2014 на Комисията от 28 май 2014 г. за изменение за 214-ти път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с мрежата на Ал Кайда, който влезе в сила на 29 май 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини от 7 май 2017 г. относно освобождаването на момичетата, отвлечени от „Боко Харам“ в Нигерия,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., ратифициран от Нигерия на 29 октомври 1993 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г., ратифицирана от Нигерия през 1991 г.,

—  като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението от Котону, ратифицирано от Нигерия на 27 септември 2010 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид присъждането на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта на защитника на правата на човека Хаува Ибрахим през 2005 г.,

—  като взе предвид резултатите от президентските избори в Нигерия, проведени през март 2015 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че според прогнозите на ООН се очаква Нигерия, която е с най-многобройно население в Африка и е културно многообразна нация (нейното население се увеличи от 33 милиона през 1950 г. до около 190 милиона днес), до 2015 г. да стане третата най-гъсто населена държава, като пред нея ще бъдат само Китай и Индия;

Б.  като има предвид, че Нигерия е дом на най-голямото християнско население в Африка;

В.  като има предвид, че населението на Нигерия е разделено почти по равно между мюсюлмани и християни;

Г.  като има предвид, че 30 милиона християни живеят в северната част на Нигерия, което ги прави най-голямото религиозно малцинство в преобладаващо мюсюлмански регион;

Д.  като има предвид, че Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) докладва през ноември 2017 г., че в североизточната част на Нигерия 8,5 милиона души се нуждаят от животоспасяваща помощ и че 6,9 милиона души попадат в целевата група за хуманитарна помощ през 2017 г.;

Е.  като има предвид, че регионът на Средния пояс на страната страда от години от икономическо и политическо напрежение между етническите и религиозните общности, като неотдавнашните прояви на насилие се подхранват от конкуренцията за власт и достъп до земя между скотовъдските общности и общностите на земеделските стопани;

Ж.  като има предвид, че мирът и стабилността в северната част на Нигерия са застрашени от продължаващите нападения, убийства и отвличания, извършвани от ислямистката група „Боко Харам“ от 2009 г. насам;

З.  като има предвид, че откакто „Боко Харам“ започва атаките си, над 20 000 души са били убити и повече от 2 милиона са разселени, включително в съседните държави;

И.  като има предвид, че през април 2014 г. 276 момичета бяха отвлечени от „Боко Харам“ от тяхното училище в Чибок, Северна Нигерия, като някои от тях вече са върнати при семействата им, но значителен брой от тях са все още държани на неизвестно място;

Й.  като има предвид, че жените и момичетата са превърнати в роби, изнасилвани и принуждавани от „Боко Харам“ да сключват „бракове“; като има предвид, че много от оцелелите от тези ужасяващи събития вече са бременни от своите насилници;

К.  като има предвид, че силите за сигурност са обвинени в прекъсване на мирните протести и събрания, в някои случаи с насилие и прекомерно използване на сила;

Л.  като има предвид, че през изминалата година са извършени многобройни отвличания на духовници и монахини, включително на шест сестри от манастира на Евхаристичното сърце на Конвента на Исус, отвлечени в Игуориаки на 13 ноември 2017 г., които неотдавна са били освободени;

М.  като има предвид, че над 14 души са били убити и много други са ранени в Омоку, тъй като те са се завръщали от църковна служба в ранните часове на Нова година; като има предвид, че напоследък нараства броят на смъртните случаи и сред християни, и сред мюсюлмани, което показва тревожното положение и на двете вероизповедания в страната;

Н.  като има предвид, че конфликтите между скотовъдци и земеделски стопани в Нигерия се увеличиха, разпространиха и засилиха през последното десетилетие и понастоящем представляват заплаха за оцеляването на национално равнище; като има предвид, че хиляди души са били убити, общности са унищожени, а огромен брой земеделски стопани и скотовъдци са изгубили живота и имуществото си в ескалацията на убийствата и разрушенията, като това не само унищожава поминъка, но също така засяга и националното единство;

О.  като има предвид, че в дългосрочен план скотовъдството е застрашено поради висок прираст на населението, разрастване на земеделските стопанства и загубата на пасища и пътища за преминаване на добитъка; като същевременно има предвид, че скотовъдството не може да бъде прекратено или забранено, тъй като съществуват силни културни, политически и икономически причини за неговото съществуване;

П.  като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) е заявил, че са налице разумни основания да се предположи, че „Боко Харам“ е извършила в Нигерия престъпления срещу човечеството по член 7 от Римския статут, включително убийства и преследване;

Р.  като има предвид, че Нигерия има сложна правна система, която съчетава общо, обичайно и религиозно право, както и няколко равнища на държавно управление, които създават една предизвикателна среда за осигуряване на правилното прилагане на правата на човека;

С.  като има предвид, че отговорността, правосъдието, принципите на правовата държава и борбата срещу безнаказаността са съществени елементи, на които се основават мирът и разрешаването на конфликтите, помирението и усилията за възстановяване;

Т.  като има предвид, че смъртното наказание е законно в Нигерия; като има предвид, че през 2016 г. Нигерия е осъдила на смърт 527 души, което е три пъти повече, отколкото през 2015 г.; като има предвид, че от 2006 г. насам е налице фактически мораториум върху смъртното наказание, въпреки че този мораториум беше нарушен през 2013 и 2016 г.;

У.  като има предвид, че Независимата национална избирателна комисия на Нигерия обяви, че президентските избори и изборите за национално събрание ще се проведат на 16 февруари 2019 г.;

Ф.  като има предвид, че организацията „Трансперънси Интернешънъл“ постави Нигерия на 136-то място от 175 държави в индекса си за възприятие на корупцията за 2016 г.;

Х.  като има предвид, че съгласно член 8 от Споразумението от Котону ЕС се ангажира с редовен политически диалог с Нигерия по правата на човека и демократичните принципи, включително и етническата, религиозната и расовата дискриминация;

1.  изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на междуетнически конфликти между скотовъдци и земеделски стопани в региона на Средния пояс на страната, което увеличи предизвикателствата в областта на сигурността, пред които е изправена Нигерия, и изразява съжаление за липсата на истински напредък в решаването на тези въпроси;

2.  категорично осъжда нарастването на насилието срещу християни и мюсюлмани в Нигерия, включително нападенията срещу религиозни институции и поклонници, като например неотдавнашното убийство на най-малко 48 християни в села в щата Плато, както и бомбардировките на джамия в Муби, североизточната част на Нигерия, при които загинаха най-малко 50 души; призовава президента Бухари и правителството на Нигерия да увеличат усилията си за прекратяване на насилието, зачитане на правото на нигерийците да изповядват свободно своята вяра и по-безкомпромисна защита на правата на всички свои граждани, в съответствие със законите и Конституцията на страната; поднася своите съболезнования на семействата на всички жертви на продължаващото насилие; припомня освен това, че до 1970 г. съвместното съществуване на пастирите и земеделските стопани е било мирно и изразява съжаление, че настоящото насилие, което се отнася до достъпа до земя и се е разраснало поради изчезването на ефективни схеми за посредничество, се изобразява като религиозен конфликт, което е неоснователно опростяване на проблема;

3.  настоятелно призовава правителството да се съсредоточи върху защитата на правата на човека и човешкото достойнство във всички политики, с цел да се гарантира мирното съжителство между гражданите независимо от тяхната религия, убеждения и политическа принадлежност;

4.  настоятелно призовава правителството на Нигерия да води преговори за национална рамка на политиката, която да защити интересите както на земеделските стопани, така и на пастирите, и призовава международните партньори да увеличат инвестициите за предотвратяване и разрешаване на междуобщностните конфликти между скотовъдците и земеделските стопани, като се подпомогне сътрудничеството посредством инициативи за споделено управление на икономиката и на природните ресурси;

5.  изразява съжаление във връзка с продължаващото насилие и нападения в Северна Нигерия, чиито цели са християнски общности; отбелязва, че групата „Боко Харам“ извършва безразборно нападения над мюсюлмани, християни и привърженици на други религии;

6.  отбелязва, че нигерийската армия е отвоювала територия от „Боко Харам“ и е арестувала някои от нейните членове, но усилията на правителството за спиране на „Боко Харам“ с невоенни средства остават в зачатъчна фаза;

7.  настоятелно призовава правителството на Бухари да защитава гражданите си от тероризма, но настоява, че тези действия трябва да се извършват при пълно зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава; приветства напредъка, постигнат от правителството на Бухари по отношение на предизвикателствата в областта на сигурността, пред които е изправена Нигерия, както и в борбата му с корупцията; предлага подкрепата си за постигане на тази цел и за стремежа да се прекъсне връзката между практиките на корупция и тероризма;

8.  при все това припомня, че действията, предприети от правителството срещу групата „Боко Харам“ и други терористични организации, не следва да подклаждат още повече насилието; във връзка с това призовава за реформа на нигерийските държавни сили за сигурност, включително полицията, и за провеждане на разследвания срещу тези, които са отговорни за нарушения на правата на човека, включително за извънсъдебни екзекуции, изтезания, произволни арести и злоупотреби, свързани с изнудвания;

9.  настоятелно призовава нигерийското правителство да предприеме действия за преодоляване на първопричините за насилието, като гарантира равни права за всички граждани и антидискриминационно законодателство;

10.  осъжда сексуалното и основаното на пола насилие срещу жени и момичета и целенасочените нападения от страна на „Боко Харам“ и други терористични групи срещу жени и деца с цел отвличания, насилствени бракове, изнасилване и употреба като атентатори самоубийци; освен това изразява загриженост, че неадекватната хуманитарна помощ в бежанските лагери също е довела до високи равнища на експлоатация и сексуална злоупотреба;

11.  призовава нигерийските органи да предоставят необходимата психологическа подкрепа за жертвите на негативното явление радикализация, особено жените, децата и младите хора, преди реинтегрирането им в обществото; призовава за съвместни усилия на всички международни участници за предотвратяване на радикализацията, водеща до свързан с насилие екстремизъм, и за разработването на програми за реабилитация и дерадикализация;

12.  насърчава по-голям напредък в борбата с корупцията, която от десетилетия насам има пагубни последствия за нигерийското общество, и счита, че без строги мерки за изкореняване на тези престъпления по-общата политическа, икономическа и социална програма правителството на Бухари не може да бъде изпълнена; настоятелно призовава нигерийските органи да засилят мерките за борба с корупцията и подчертава, че противното би означавало още години на бедност, неравенство, увредена репутация и намалени външни инвестиции, както и по-малко възможности в живота на гражданите на страната; припомня, че корупцията води до недоволство от публичните институции и намалява легитимността на правителствата в очите на гражданите;

13.  призовава за подобряване на ефикасността и независимостта на съдебната система на Нигерия, за да се даде възможност за ефективно използване на наказателното правосъдие за борба с насилието, тероризма и корупцията;

14.  настоятелно призовава нигерийските органи да наложат мораториум върху смъртното наказание с оглед на пълното му премахване;

15.  припомня на правителството на Нигерия за неговата отговорност да гарантира провеждане на изборите в съответствие с международните си задължения в областта на правата на човека, както и да предприеме всички необходими мерки, за да се гарантират свободни, прозрачни и надеждни избори;

16.  призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да наблюдават отблизо реинтеграцията на завърналите се от Либия нигерийци, за да се гарантира, че предвиденото финансиране от ЕС се изразходва по ефективен начин; призовава Комисията редовно да информира Парламента относно тези мерки за реинтеграция;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки, на президента на Федерална република Нигерия, на председателя на Африканския съюз, на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС, на Панафриканския парламент и на представителите на Икономическата общност на западноафриканските държави (CEDEAO).


Случаите на защитниците на правата на човека У Ган, Сие Ян, Ли Минг-Че, Таши Уаншук и тибетския монах Чоеки
PDF 483kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2018 г. относно случаите на защитниците на правата на човека У Ган, Сие Ян, Ли Минг-Че и Таши Уаншук и тибетския монах Чоеки (2018/2514(RSP))
P8_TA(2018)0014RC-B8-0043/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Китай, и по-конкретно резолюцията от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(1), от 16 декември 2015 г. относно отношенията между ЕС и Китай(2), от 24 ноември 2016 г. относно Гуй Минхай, лишен от свобода издател в Китай(3), от 15 декември 2016 г. относно случаите на тибетската будистка академия Ларунг Гар и Илхам Тохти(4) и от 6 юли 2017 г. относно случаите на лауреата на Нобеловата награда Лю Сяобо и Ли Минг-Че(5),

—  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г., и съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 22 юни 2016 г., озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС за Китай“,

—  като взе предвид срещата на високо равнище между ЕС и Китай, проведена в Брюксел на 1 и 2 юни 2017 г.,

—  като взе предвид приемането на 1 юли 2015 г. от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители на новия закон за националната сигурност и публикуването на 5 май 2015 г. на втория проектозакон за управлението на чуждестранните неправителствени организации (НПО),

—  като взе предвид член 36 от Конституцията на Китайската народна република, който гарантира на всички граждани правото на свобода на религиозните убеждения, и член 4, който предвижда защита на правата на националните малцинства,

—  като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и 34-ия кръг от този диалог, проведен в Брюксел на 22 и 23 юни 2017 г.,

—  като взе предвид присъждането на своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на Вей Цзиншен и Ху Джия съответно през 1996 и 2008 г.,

—  като взе предвид изявлението от 27 декември 2017 г. на говорителя по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/европейската политика за съседство и преговорите за разширяване на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно присъдите, постановени срещу У Ган и Сие Ян в Китай,

—  като взе предвид местното изявление на делегацията на Европейския съюз по повод на Международния ден на правата на човека, 8 декември 2017 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че насърчаването и зачитането на всеобщите права на човека, демокрацията и принципите на правовата държава следва да продължат да бъдат в центъра на дългогодишните отношения между ЕС и Китай в съответствие с ангажимента на ЕС да се застъпва за същите тези ценности в своите външни действия и изразения от Китай интерес да се придържа към тях в рамките на своето развитие и международно сътрудничество;

Б.  като има предвид, че след идването на власт на президента Си Дзинпин положението с правата на човека в Китай се влоши още повече, като правителството подхожда все по-враждебно към изразяването на несъгласие чрез мирни средства, свободата на изразяване на мнение и свободата на религията, както и към принципите на правовата държава; като има предвид, че китайските власти са задържали и преследват по съдебен път стотици защитници на правата на човека, адвокати и журналисти;

В.  като има предвид, че на 26 декември 2017 г. съд в Тяндзин осъди активиста У Ган на осем години лишаване от свобода по обвинения в подривна дейност срещу държавата; като има предвид, че У Ган редовно е водил кампании по чувствителни въпроси, свързани със злоупотребата с власт от страна на правителството, както онлайн, така и офлайн; като има предвид, че според адвоката му У Ган е отхвърлил споразумение с властите, което би му гарантирало условна присъда, ако той признае вината си;

Г.  като има предвид, че през същия ден в Хунан специализираният в областта на правата на човека адвокат Сие Ян също е бил осъден, но наказателните санкции са били отменени, след като той по-рано се е признал за виновен по обвинения в подривна дейност; като има предвид, че У Ган е бил задържан месеци преди началото на безпрецедентната вълна от репресии срещу адвокати, специализирани в областта на правата на човека, и правозащитници през 2015 г., вследствие на която стотици души в цялата страна, включително Сие Ян, са били разпитвани или задържани в продължение на няколко седмици; като има предвид, че съществуват твърдения, че Сие Ян е бил изтезаван, бит и заплашван от служителите, които са го разпитвали;

Д.  като има предвид, че на 28 ноември 2017 г. междинният съд в Юеян е осъдил бореца за демокрация Ли Минг-Че на пет години лишаване от свобода, след като е постановил, че той е виновен по обвинения в „подривна дейност срещу държавата“, и го е лишил от всички политически права в Китай за срок от две години; като има предвид, че е вероятно, че публичното признание на Ли Минг‑Че е било извършено под натиск от страна на китайските власти; като има предвид, че Ли Минг-Че е изчезнал на 19 март 2017 г., след като е преминал от Макао в Джухай в китайската провинция Гуандун;

Е.  като има предвид, че Таши Уаншук, собственик на магазин в Тибет и защитник на езиковите права, е бил задържан на 27 януари 2016 г., след като е участвал във видео на „Ню Йорк Таймс“, в което се е застъпил за правото на тибетците да учат и да се обучават на родния си език; като има предвид, че през март 2016 г. Таши Уаншук е бил обвинен в „подбудителство към сепаратизъм“ и че той рискува да получи присъда до 15 години лишаване от свобода, въпреки че той е заявил изрично пред вестника, че не призовава за независимост на Тибет;

Ж.  като има предвид, че през 2015 г. тибетският монах Чоеки от манастира Пурбу в Съчуан е бил лишен от свобода поради това, че е чествал рождения ден на духовния водач Далай Лама, който е в изгнание; като има предвид, че след като срещу него са били отправени обвинения, Чоеки е бил задържан за кратко време в областта Кандин в префектура Гандзъ и впоследствие е бил прехвърлен в затвора в Миенян (Съчуан), за да излежи присъда от четири години лишаване от свобода; като има предвид, че според медийни източници Чоеки е страдал от проблеми с бъбреците, жълтеница и други здравословни проблеми, които са се изострили вследствие на задържането му;

З.  като има предвид, че адвокати, специализирани в областта на правата на човека, продължават да бъдат обект на сплашване и лишаване от свобода, както в случаите с видни адвокати като Ли Юхан, задържан без връзка с околния свят от ноември 2017 г. насам, и Уан Цюенджан, който е бил задържан през юли 2015 г., в продължение на 800 дни е бил държан без връзка с околния свят и според някои твърдения е бил подложен на изтезания; като има предвид, че защитници на правата на човека, които внасят петиции и които пътуват до големи градове, за да привлекат вниманието към местни проблеми, са изложени на риск от задържане и лишаване от свобода, както в случая с Ли Сяолин, който е задържан от юни 2017 г. насам, въпреки че продължава да страда от тежка глаукома; като има предвид, че защитници на правата на човека, които предоставят платформа за вносителите на петиции и други защитници на правата на човека, например Дин Линдзие, Лиу Фейюе и Джън Дзянхуа, също са били задържани;

И.  като има предвид, че китайското правителство прие нови закони, по-специално Закон за държавната сигурност, Закон за борбата с тероризма, Закон за киберсигурността, както и Закон за управлението на чуждестранните неправителствени организации, в които обществената дейност и мирните критики към правителството се представят като заплахи за държавната сигурност и които засилват цензурата, наблюдението и контрола на физическите лица и обществените групи и възпират гражданите от провеждането на кампании за защита на правата на човека;

Й.  като има предвид, че в стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията Съветът се ангажира, че ЕС ще насърчава демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека във всички области на външната си дейност без изключение и ще отделя централно място на правата на човека в отношенията си с всички трети държави, включително със своите стратегически партньори;

1.  продължава да бъде силно обезпокоен във връзка с подхода на китайското правителство към защитниците на правата на човека, активистите и адвокатите; припомня на Китай неговите отговорности в качеството му на световна сила и призовава властите в Пекин да гарантират при всички обстоятелства зачитането на правата на човека и основните свободи в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти за правата на човека, подписани или ратифицирани от Китай; освен това настоятелно призовава властите в Пекин да прекратят всички актове на тормоз срещу всички защитници на правата на човека в страната, за да могат те да извършват своята дейност безпрепятствено;

2.  настоятелно призовава китайските органи незабавно и безусловно да освободят всички защитници на правата на човека, активисти, адвокати, журналисти и вносители на петиции, които са били задържани заради своята дейност в областта на правата на човека, и да сложат край на продължаващите репресии срещу тези лица, които се извършват под формата на задържане, съдебен тормоз и сплашване;

3.  призовава правителството на Китайската народна република да освободи незабавно и безусловно У Ган, тъй като той е бил лишен от свобода единствено заради мирното упражняване на правото си на свобода на изразяване на мнение и на събрания, както и — в очакване на освобождаването му — да се гарантира, че той разполага с редовен и неограничен достъп до семейството си и до адвокати по свой избор и че той не е подлаган на изтезания или други форми на малтретиране; призовава за провеждането на бързо, ефективно и безпристрастно разследване на изтезанията в Китай, както и за това отговорните лица да бъдат изправени пред съда;

4.  изтъква необходимостта да се проведе разследване относно твърденията за подлагането на Сие Ян на изтезания;

5.  призовава китайските власти да освободят незабавно и безусловно Ли Минг-Че, както и — в очакване на освобождаването му — да гарантират, че той е защитен от изтезания и други форми на малтретиране, както и че той има достъп до семейството си, до адвокати по свой избор и до подходящи медицински грижи;

6.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с ареста и продължаващото задържане на Таши Уаншук, както и във връзка с неговото ограничено право на правна защита, липсата на доказателства срещу него и нередностите в рамките на наказателното разследване; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Таши Уаншук;

7.  призовава китайските власти да освободят незабавно и безусловно тибетския монах Чоеки; настоятелно призовава китайското правителство да позволи на неговите роднини и на адвокати по негов избор да го посещават, и по-специално да му осигури подходящи медицински грижи;

8.  призовава китайското правителство да спазва собствената си конституция, и по-специално: член 4, който защитава националните малцинства; член 35, който защитава свободата на словото, на печата, на събранията, на сдруженията, на шествията и на демонстрациите; член 36, в който се признава правото на свобода на религиозните убеждения, и член 41, който гарантира правото на изразяване на критика и на предложения по отношение на който и да е държавен орган или служител;

9.  отново призовава китайското правителство да води диалог с Негово светейшество Далай Лама и неговите представители и изразява подкрепата си за мирното разрешаване на въпроса за Тибет чрез диалог и преговори с оглед на предоставянето на действителна автономия на Тибет в рамките на китайската конституция;

10.  осъжда освен това антибудистките кампании чрез подхода на „патриотично образование“, включително мерките за държавно управление на будистките манастири в Тибет; изразява загриженост, че в Китай се злоупотребява с наказателното право, за да се преследват тибетци и будисти, чиито религиозни дейности се окачествяват като „сепаратизъм“; изразява съжаление във връзка с факта, че условията за практикуване на будизма в Тибет значително се влошиха след тибетските протести през март 2008 г., като китайското правителство прилага още по-широко т.нар. „патриотично образование“;

11.  изразява загриженост във връзка с приемането на пакета от закони за сигурността и неговото въздействие върху малцинствата в Китай, по-специално Закона за борба с тероризма, който би могъл да доведе до налагане на санкции срещу мирните изрази на тибетската култура и религия, и Закона за управлението на чуждестранните неправителствени организации, който налага строг контрол от страна на правителството върху организациите за защита на правата на човека, тъй като това категорично представлява подход „отгоре надолу“, вместо да се насърчава партньорството между местните и централните органи на властта и гражданското общество;

12.  подчертава, че китайските органи трябва да гарантират, че всички лица, задържани без връзка с околния свят, незабавно ще получат право на контакт с членове на своето семейство и със своите адвокати, както и че условията на задържаните лица отговарят на стандартите, установени в „Сборника с принципи за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен“, приет чрез Резолюция 43/173 на Общото събрание на ООН на 9 декември 1988 г., включително по отношение на достъпа до медицински грижи;

13.  изразява дълбока загриженост във връзка с твърденията за подлагане на защитници на правата на човека на изтезания; съответно призовава китайското правителство да спазва изцяло пълната и неотменима забрана на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в съответствие с членове 2 и 16 от Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ратифицирана от Китай на 4 октомври 1988 г.;

14.  насърчава китайското правителство в навечерието на 20-ата годишнина от подписването от негова страна на Международния пакт за граждански и политически права да ратифицира този пакт и да гарантира пълното му прилагане, включително чрез прекратяване на всички практики на злоупотреба и чрез привеждане в съответствие на законодателството си, ако това е необходимо;

15.  припомня, че е важно ЕС да повдигне въпроса за нарушаването на правата на човека в Китай, и по-специално въпроса за малцинствата в Тибет и Синцзян, във всички политически диалози и диалози относно правата на човека, включително годишните диалози за правата на човека, с китайските органи в съответствие с ангажимента на ЕС да изразява категорична, ясна и единна позиция в рамките на подхода си към страната; въпреки това изразява съжаление относно липсата на конкретни резултати от годишните диалози между ЕС и Китай относно правата на човека; освен това припомня, че в рамките на текущия процес на реформи и на нарастващата си глобална ангажираност Китай се е присъединил към международната рамка за правата на човека, като е подписал широк кръг от международни договори в областта на правата на човека; съответно призовава за провеждане на диалог с Китай с оглед на изпълнението от негова страна на тези ангажименти;

16.  призовава всички държави членки да възприемат решителен и основан на ценности подход към Китай и очаква те да не предприемат едностранни инициативи или действия, които биха могли да накърнят съгласуваността, ефективността и последователността на действията на ЕС; припомня с дълбоко съжаление факта, че през юни 2017 г. ЕС не направи изявление относно правата на човека в Китай пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева; приветства факта, че на следващата сесия беше приета декларация, и очаква от ЕС да продължи да посочва Китай като държава, към която Съветът по правата на човека трябва да насочва своето внимание, докато Китай не предприеме съществени реформи в областта на правата; освен това призовава ЕС и неговите държави членки да изразят силните си опасения по време на предстоящия всеобщ периодичен преглед на Китай и по-специално да гарантират, че китайското гражданско общество може да участва свободно в този процес;

17.  приканва заместник-председателя/върховния представител и държавите членки да приемат заключенията на Съвета по външни работи относно Китай, в които се подчертава изключителното значение на правата на човека в отношенията между ЕС и Китай и от които се долавя ясно безпокойство относно отрицателните тенденции в Китай в това отношение, като очаква, че китайските органи ще предприемат конкретни стъпки в отговор на това; подчертава, че чрез тези заключения 28-те държави — членки на ЕС, и институциите на ЕС ще се обвържат с общо послание и общ подход във връзка с правата на човека в Китай;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Китайската народна република.

(1) ОВ С 378, 9.11.2017 г., стр. 239.
(2) ОВ С 399, 24.11.2017 г., стр. 92.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0444.
(4) Приети текстове, P8_TA(2016)0505.
(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0308.


Демократична република Конго
PDF 492kWORD 54k
Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2018 г. относно Демократична република Конго (2018/2515(RSP))
P8_TA(2018)0015RC-B8-0054/2018

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Демократична република Конго (ДРК), и по-специално тези от 14 юни 2017 г.(1), 2 февруари 2017 г.(2) и 1 декември 2016 г.(3),

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини и изявленията на нейния говорител относно положението в ДРК,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 9 ноември 2017 г. относно публикуването на графика за провеждането на изборите в ДРК,

—  като взе предвид резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 29 септември 2017 г., относно техническата помощ и изграждането на капацитет в областта на правата на човека в ДРК, както и доклада на генералния секретар на ООН относно мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (MONUSCO) от октомври 2017 г.,

—  като взе предвид окончателните забележки от 9 ноември 2017 г., съдържащи се в четвъртия периодичен преглед относно прилагането на Международния пакт на ООН за граждански и политически права от страна на ДРК,

—  като взе предвид Резолюция 2348 (2017) на Съвета за сигурност на ООН относно подновяването на мандата на MONUSCO,

—  като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2282 на Съвета от 11 декември 2017 г. за удължаване до 12 декември 2018 г. на санкциите срещу лицата, отговорни за насилие и тежки нарушения на правата на човека в ДРК,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 6 март и 11 декември 2017 г. относно ДРК,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно ангажираността на ЕС с гражданското общество в областта на външните отношения,

—  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС от 15 юни 2016 г. относно положението, свързано с предизборния период и със сигурността в ДРК,

—  като взе предвид присъждането на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта на д-р Денис Муквеге през 2014 г.

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г.,

—  като взе предвид насоките относно свободата на сдружаване и събрания на Африканската комисия по правата на човека и народите от май 2017 г.,

—  като взе предвид конституцията на ДРК, приета на 18 февруари 2006 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.  като има предвид, че една година след подписването на споразумението от 31 декември 2016 г. общото положение в ДРК продължава да се влошава из цялата страна, придружено с жестоки репресии, убийства и широко разпространени нарушения на правата на човека; като има предвид, че 2017 година беше една от най-насилническите години в най-новата история на ДРК;

Б.  като има предвид, че ООН е определила положението в Демократична република Конго като извънредна хуманитарна ситуация от степен 3, която е най-високата степен; като има предвид, че на 8 март 2017 г. Върховният комисар на ООН по правата на човека, Зеид Раад ал Хюсеин, призова за създаването на анкетна комисия, която да разследва насилията в провинцията на Касаи;

В.  като има предвид, че политическата криза се задълбочи след отказа на президента Кабила да се оттегли през 2016 г. след изтичането на конституционния му мандат; като има предвид, че съгласно постигнатото под егидата на Национална конференция на католическите епископи на Конго (CENCO) споразумение от 31 декември 2016 г. беше договорено до декември 2017 г. да се проведат избори; като има предвид, че посоченият срок не беше спазен, и като има предвид, че Независимата национална избирателна комисия (ННИК) обяви, че изборите ще се проведат на 23 декември 2018 г.;

Г.  като има предвид, че ННИК е в процес на логистична подготовка на изборите, включително бюджетни договорености и избирателни списъци;

Д.  като има предвид, че протестите срещу политическата ситуация бяха посрещнати с придружен с изключително насилие отпор от подкрепяните от правителството сили;

Е.  като има предвид, че Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) отбеляза „съзнателното намерение за потискане на гражданските и политическите права“ от страна на силите за сигурност, в това число използването на бойни патрони, сълзотворен газ и гумени куршуми срещу цивилни, включително деца, помагащи в църквата, като се отказва достъп на ООН до болници, морги и места за задържане и като се пречи на ООН да наблюдава протестите;

Ж.  като има предвид, че ДРК не е ратифицирала Африканската харта за демокрация, избори и управление;

З.  като има предвид, че продължават въоръжените сблъсъци между конгоанската армия и местните милиции, по-конкретно в Касаи; като има предвид, че от това произтече тежка хуманитарна криза, придружена с убийства, изтезания и изнасилвания, разрушаване на домове, здравни заведения и училища, както и откриването на 40 масови гробове в Касаи; като има предвид, че не е постигнат напредък по отношение на подвеждането на извършителите под отговорност;

И.  като има предвид, че в ДРК е регистриран най-високият брой в световен мащаб на нови вътрешно разселени лица вследствие на конфликт; като има предвид, че над 1.9 милиона души са били разселени във вътрешността на ДРК от януари 2017 г., с което общият брой на разселените лица в страната е достигнал 4.25 милиона души, като повечето от тях са в провинциите Касаи, Танганайка и Киву; като има предвид, че ДРК приема бежанци и от Бурунди, от Централноафриканската република и от Южен Судан; като има предвид, че ЕС отпусна 5 милиона евро под формата на извънредна помощ за жертвите на насилие в Касаи;

Й.  като има предвид, че през март 2017 г. военният състав на мисията MONUSCO беше намален, а през юни 2017 г. бюджетът ѝ беше съкратен с 8%;

К.  като има предвид, че органите в ДРК извършват систематичен тормоз срещу организации на гражданското общество и защитници на правата на човека, включително „Борба за промяна“ (Lutte pour le Changement, (Lucha), „Филимби“, католическата църква и Светския координационен комитет (Comité Laïc de Coordination (CLC); като има предвид, че според правозащитни групи най-малко 358 политически затворници са задържани в Демократична република Конго;

Л.  като има предвид, че на 29 и 30 декември 2017 г., седем защитници на правата на човека — Карбоне Бени, Мино Бомпоми, Роже Катанга Мвенемали, Бони Диксън, Мпуту Грасе Тсиунза, Седрик Калонжи и Арсиел Бени, всички свързани с движението на гражданското общество „Филимби“, бяха арестувани и задържани без заповеди за арест, и като има предвид, че местонахождението на друг защитник на правата на човека — Палмер Кабейа, е неизвестно;

М.  като има предвид, че се увеличават отвличанията и нападенията над хуманитарни работници и мироопазващи сили, като това принуждава хуманитарните организации да забавят предоставянето на помощ и да преустановят дейността си;

Н.  като има предвид, че трите проектозакона, внесени в конгоанското народно събрание — относно регулирането на неправителствените организации, относно защитниците на правата на човека и относно борбата с тероризма — в настоящия им вид противоречат на регионалните и международните стандарти за правата на човека и представляват безпрецедентна заплаха за независимото функциониране на гражданското общество в Конго;

О.  като има предвид, че ЕС удължи до декември 2018 г. ограничителните мерки срещу отделни лица, които бяха приети в отговор на възпрепятстването на избирателния процес и нарушенията на правата на човека;

1.  потвърждава дълбоката си загриженост относно влошаването на хуманитарното положение, политическото положение и положението със сигурността в ДРК; осъжда категорично всички нарушения на правата на човека и актове на насилие, по-специално срещу мирни демонстранти, включително забраната на мирни обществени демонстрации и политиките на сплашване, арестуване и задържане на всички дисиденти; призовава конгоанските органи да продължат с незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, лишени от свобода поради убежденията си, както и да проведат независимо разследване на насилствените репресии срещу демонстрациите през декември 2017 г. и на откритите масови гробове;

2.  припомня, че правителството на ДРК носи основната отговорност за защитата на цивилното население на своята територия и под своята юрисдикция, включително от престъпления срещу човечеството и военни престъпления;

3.  изразява дълбока загриженост във връзка с данните от организации за защита на правата на човека, по-специално съдържащите се в проучвателен доклад на Международната федерация за правата на човека (FIDH) от декември 2017 г. относно масовите убийства в Касаи, според който е налице „планирана стратегия на терор и унищожаване, довела до престъпления срещу човечеството“, извършвани от силите за сигурност на Конго и от подкрепяни от правителството милиции в провинция Касаи; настоятелно призовава Международния наказателен съд (МНС) и ООН да разследват посочените твърдения;

4.  изразява своята загриженост във връзка с положението на жените и децата в ДРК; категорично осъжда употребата на изнасилвания, сексуално насилие и изтезания; изразява тревога във връзка с твърдения за незаконно наемане и вербуване на деца-войници от финансирани от Конго милиции счита, че прекратяването на използването на деца- войници трябва да бъде приоритет за органите на Конго и за международната общност;

5.  изразява дълбоко съжаление, че изборите не бяха проведени в определения за 2017 г. срок; припомня отговорността на конгоанските органи и институции за ефективно изпълнение на новия изборен график в съответствие с конгоанската конституция и Споразумението от 31 декември 2016 г.; настоява за провеждането на прозрачни, свободни и честни президентски и парламентарни избори на 23 декември 2018 г.; припомня, че ННИК трябва да бъде независима, безпристрастна и приобщаваща институция, и призовава правителството на ДРК да гарантира, че ѝ се предоставят достатъчно ресурси; призовава освен това ННИК и правителството да определят тримесечни срокове в изборния график, за да се позволи мониторинг на напредъка и като ясен знак за ангажимента на правителството да проведе избори; припомня, че единствено провеждането на надеждни избори предлага изход от кризата;

6.  подчертава, че опозицията в изгнание трябва да има възможност да се завърне безопасно и без условия, и че всеки гражданин трябва да има правото да се кандидатира за участие в изборите; приветства създаването, с участието на Африканския съюз (АС), Международната организация на франкофонията (МОФ), Южноафриканската общност за развитие (SADC) и ООН, на координиран екип от експерти, отговарящ за оказването на подкрепа при осъществяването на изборния процес и за улесняването на мобилизирането на финансова, логистична и техническа помощ за ДРК; подкрепя приноса на ЕС за изборния процес в ДРК и призовава ЕС да обвърже всяко финансиране за изборите с условието за приемането от страна на конгоанското правителство на конкретни мерки, показващи политическа воля за провеждане на избори на 23 декември 2018 г., включително по-специално публикуване на реалистичен бюджет за изборите, както и гаранции относно зачитането на всички основни права и свободи за всички политически партии и организации на гражданското общество;

7.  категорично осъжда всички форми на тормоз и заплахи срещу гражданското общество и неправителствените организации; изразява особена загриженост по повод на последните смъртни заплахи, отправени срещу представители на FIDH и свързани с нея организации; настоятелно призовава органите на ДРК и силите за сигурност да спазват стриктно изискванията, установени в Споразумението от Котону, както и в Споразумението от 31 декември 2016 г., по-конкретно правото на физическите лица да упражняват свободата на изразяване на мнение и свободата на събрания и демонстрации; призовава органите на ДРК при първа възможност да ратифицират Африканската харта за демокрация, избори и управление;

8.  осъжда проектозаконите, внесени в конгоанското народно събрание относно регулирането на НПО, защитниците на правата на човека и борбата с тероризма; настоятелно призовава конгоанските органи да зачитат изцяло надлежния законодателен процес и да приведат законопроектите в съответствие с международните и регионалните стандарти за защита и насърчаване на правата на човека;

9.  настоятелно призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да увеличат подкрепата и закрилата за защитниците на правата на човека; призовава органите на ДРК да разследват и подведат под отговорност лицата, които нападат защитници на правата на човека и потушават демократичните протести;

10.  приветства обявеното от генералния секретар на ООН разследване на нападението срещу войските на MONUSCO, извършено от милиции от Алианса на демократичните сили на 7 декември 2017 г., при което бяха убити 15 миротворци в провинция Северно Киву;

11.  изразява загриженост относно последните съкращения на войските и бюджета на ООН; призовава Съвета за сигурност на ООН и държавите — членки на ООН да гарантират, че MONUSCO получава подходящо финансиране, за да изпълнява възложените в мандата му задачи; припомня, че мандатът на MONUSCO включва принос за защитата на цивилното население и подкрепа за изпълнението на политическото споразумение;

12.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да дадат приоритет на ценностите, свързани с правата на човека; отново изразява важността на това да бъде търсена отговорност на лицата, извършващи нарушения на правата на човека и други действия, които подкопават постигането на мирно решение на конфликта в ДРК; приветства, във връзка с това, използването на целенасочени санкции от страна на ЕС и призовава ЕС да разгледа използването на допълнителни средства, както е предвидено в Споразумението от Котону, ако положението продължи да се влошава и не бъде постигнат значителен напредък към намирането на мирно решение;

13.  като има предвид, че Ибрахим Тио, заместник изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда, е заявил през април 2015 г., че експлоатацията на природни ресурси генерира над един милиард долара годишно и че по-голямата част от печалбата (до 98% от нея) е насочвана към международни концерни, а останалите 2% финансират вътрешни въоръжени групировки; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки срещу европейските предприятия, които не спазват международните стандарти или които не обезщетяват по задоволителен начин жертвите на нарушения на правата на човека, за които пряко или непряко носят отговорност; призовава за бързо прилагане на споразумението, постигнато от държавите членки на 15 юни 2016 г., за регламента на ЕС относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони (Регламент (ЕС) 2017/821(4)) и за продължаване на работата на равнище ЕС и ООН за разработване на международно законодателство по този въпрос;

14.  отново изразява подкрепата си за Африканския съюз, Международната организация на франкофонията, Южноафриканската общност за развитие, както и за Ангола, в качеството им на посредници за установяване на политически диалог в ДРК и в целия регион;

15.  изразява тревога от ескалацията на епидемията от холера и призовава за увеличаване на хуманитарната помощ от ЕС за справяне с разпространението ѝ; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансовата и хуманитарната помощ чрез надеждни организации, за да се посрещнат неотложните нужди на населението;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на Съвета на министрите и Съвместната парламентарна асамблея на АКТБ—ЕС, на Африканския съюз, на Панафриканския парламент, както и на президента, министър-председателя и парламента на Демократична република Конго.

(1) Приети текстове, P8_TA(2017)0264.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0017.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0479.
(4) ОВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.


Сключване от името на Европейския съюз на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали ***
PDF 456kWORD 48k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2018 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали (12629/2017 – C8-0375/2017 – 2014/0297(NLE))
P8_TA(2018)0016A8-0400/2017

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12629/2017),

—  като взе предвид Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали (5905/2015),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 114 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0375/2017),

—  като взе предвид становището на Съда на ЕС от 14 февруари 2017 г.(1),

—  като взе предвид член 99, параграфи 1 и 4 и член 108, параграф 7 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид препоръката на комисията по правни въпроси (A8-0400/2017),

1.  дава своето одобрение за сключване на Маракешкия договор;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Световна организация за интелектуална собственост (СОИС).

(1) Становище на Съда от 14 февруари 2017 г., 3/15, ECLI:EU:C:2017:114.


Компетентност, признаване и изпълнение на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца *
PDF 731kWORD 87k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2018 г. относно предложението за регламент на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (преработка) (COM(2016)0411 – C8-0322/2016 – 2016/0190(CNS))
P8_TA(2018)0017A8-0388/2017

(Специална законодателна процедура - консултация – преработка)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2016)0411),

—  като взе предвид член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8-0322/2016),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(1),

—  като взе предвид членове 104 и 78в от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по петиции (A8-0388/2017),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1.  одобрява предложението на Комисията, така както е адаптирано към препоръките на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията и както е изменено по-долу;

2.  приканва Комисията да промени съответно своето предложение съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

3.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Текст, предложен от Комисията   Изменение
Изменение 1
Предложение за регламент
Съображение 1
(1)  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета 34 е бил съществено изменян 35. Поради необходимостта от по-нататъшни изменения посоченият регламент следва да бъде преработен в интерес на постигането на яснота.
(1)  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета 34 е бил съществено изменян 35. Поради необходимостта от по-нататъшни абсолютно наложителни изменения посоченият регламент следва да бъде преработен в интерес на постигането на яснота. Тези изменения на регламента ще помогнат да се засили правната сигурност и да се увеличи гъвкавостта, както и да се гарантира, че достъпът до съдебни производства е по-добър и че тези производства се провеждат по-ефикасно. В същото време промените в настоящия регламент ще помогнат да се гарантира, че държавите членки запазват пълен суверенитет по отношение на материалното право относно родителската отговорност.
__________________
__________________
34 Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1).
34 Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1).
35 Вж. приложение V.
35 Вж. приложение V.
Изменение 2
Предложение за регламент
Съображение 3
(3)  Гладкото и правилно функциониране на едно европейско пространство на правосъдие при зачитане на различните правни системи и традиции на държавите членки е от жизненоважно значение за Съюза. В тази връзка следва допълнително да се засили взаимното доверие в правосъдните системи на останалите държави членки. Съюзът си поставя за цел създаването, поддържането и развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което са гарантирани свободното движение на хора и достъпът до правосъдие. С оглед на постигането на тези цели, следва да бъдат укрепени правата на лицата, по-специално на децата, в хода на съдебни производства, така че да се улеснят сътрудничеството между съдебните и административните органи и изпълнението на решения по семейно правни въпроси с трансгранични последици. Необходимо е да се засили взаимното признаване на решения по гражданскоправни въпроси, да се опрости достъпът до правосъдие и да се подобри обменът на информация между органите на държавите членки.
(3)  Гладкото и правилно функциониране на едно европейско пространство на правосъдие при зачитане на различните правни системи и традиции на държавите членки е от жизненоважно значение за Съюза. В тази връзка следва допълнително да се засили взаимното доверие в правосъдните системи на останалите държави членки. Съюзът си поставя за цел създаването, поддържането и развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което са гарантирани свободното движение на хора и достъпът до правосъдие. С оглед на постигането на тези цели е необходимо да бъдат укрепени правата на лицата, по-специално на децата, в хода на съдебни производства, така че да се улеснят сътрудничеството между съдебните и административните органи и изпълнението на решения по семейно право, които имат трансгранично значение. Необходимо е да се засили взаимното признаване на решения по гражданскоправни въпроси, да се опрости достъпът до правосъдие и да се подобри обменът на информация между органите на държавите членки, като се гарантира точна проверка на недискриминационния характер на използваните от страна на компетентните органи на държавите членки процедури и практики за защита на висшите интереси на детето, както и на свързаните основни права.
Изменение 3
Предложение за регламент
Съображение 4
(4)  За тази цел Съюзът трябва да приеме, между другото, мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.
(4)  За тази цел Съюзът приема, наред с другото, мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, по-специално когато това е необходимо за свободното движение на лицата и за правилното функциониране на вътрешния пазар.
Изменение 4
Предложение за регламент
Съображение 4 а (ново)
(4а)  За да се подобри съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, е необходимо съдебно обучение, по-специално по отношение на трансграничното семейно право. Дейности по обучение, като например семинари и обмен, са необходими както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, за да се повиши осведомеността за настоящия регламент, за неговото съдържание и последици, както и за да се изгради взаимно доверие сред държавите членки в националните им съдебни системи.
Изменение 5
Предложение за регламент
Съображение 6
(6)  За да се гарантира равенството на всички деца, настоящият регламент следва да обхване всички решения относно родителската отговорност, включително мерките за защита на децата , които нямат каквато и да е било връзка с брачно производство или с други производства .
(6)  За да се гарантира равенството на всички деца, настоящият регламент следва да обхване всички решения относно родителската отговорност, включително мерките за защита на децата, които нямат каквато и да е било връзка с брачно производство.
Изменение 6
Предложение за регламент
Съображение 6 a (ново)
(6a)  Съгласно настоящия регламент разпоредбите относно компетентността следва да прилагат също така по отношение на всички деца, които се намират на територията на Съюза и чието обичайно местопребиваване не може да бъде установено. В обхвата на тези правила следва да влизат по-специално децата бежанци или децата, които са международно разселени по социално-икономически причини или поради безредиците, настъпили в страните им.
Изменение 7
Предложение за регламент
Съображение 12 а (ново)
(12a)  Настоящият регламент следва да зачита изцяло правата, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата, както и на правото на зачитане на личния и семейния живот, предвидено в член 7 от Хартата, и правата на детето, предвидени в член 24 от Хартата.
Изменение 8
Предложение за регламент
Съображение 13
(13)  Основанията за определяне на компетентността по въпросите, свързани с родителската отговорност, са оформени в светлината на висшите интереси на детето и следва да се прилагат в съответствие с тях. Всяко позоваване на висшите интереси на детето следва да се тълкува в светлината на член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г.
(13)  Основанията за определяне на компетентността по въпросите, свързани с родителската отговорност, следва винаги да бъдат оформени в светлината на висшите интереси на детето и следва да се прилагат при отчитане на тези интереси. Всяко позоваване на висшите интереси на детето следва да се тълкува в светлината на членове 7, 14, 22 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г. Задължително е държавата членка, чиито органи са компетентни съгласно настоящия регламент по съществото на въпрос, свързан с родителската отговорност, да гарантира след вземане на окончателно решение, което предвижда връщането на детето, защитата на висшия интерес и основните права на детето след връщането на детето, по-специално когато то е в контакт с двамата родители.
Изменение 9
Предложение за регламент
Съображение 14 а (ново)
(14a)  Значението на термина „обичайно местопребиваване“ следва да се тълкува от органите въз основа на определенията за всеки отделен случай и при отчитане на конкретните обстоятелства на случая.
Изменение 10
Предложение за регламент
Съображение 15
(15)  Ако обичайното местопребиваване на детето се промени след законно преместване, компетентността трябва да последва детето, за да се поддържа близостта. Това следва да се прилага, както в случаите, когато все още няма висящо производство, така и при висящо производство. При висящо производство обаче страните могат да се договорят в интерес на ефикасността на правосъдието да се запази компетентността на съдилищата на държавата членка, в която е висящото производството, до вземане на окончателното решение, при условие че това отговаря на висшите интереси на детето. Тази възможност е от особено значение в случаите, когато производствата са почти приключили и единият родител желае да се премести в друга държава членка с детето.
(15)  Ако обичайното местопребиваване на детето се промени след законно преместване, компетентността трябва да последва детето, за да се поддържа близостта. При висящо производство обаче страните могат да се договорят в интерес на ефикасността на правосъдието да се запази компетентността на съдилищата на държавата членка, в която е висящото производството, до вземане на окончателното решение, при условие че това отговаря на висшите интереси на детето. От друга страна, висящите производства, които имат за предмет правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето, следва да бъдат приключени с окончателно решение, за да не могат лицата, които упражняват родителски права, да преместят детето в друга държава с цел избягване по този начин на решение на орган, което би било е техен ущърб, освен ако страните решат, че висящото производство следва да бъде прекратено.
Изменение 11
Предложение за регламент
Съображение 17
(17)  Настоящият регламент не трябва да възпира органите на държава членка, които нямат компетентност по същество, да налагат временни, включително защитни мерки, в неотложни случаи, по отношение на личността или имуществото на детето , намиращо се в тази държава членка . Тези мерки следва да се признават и изпълняват във всички други държави членки, включително държавите членки, компетентни съгласно настоящия регламент, докато компетентен орган в такава държава членка вземе мерките, които смята за подходящи. Мерките, постановени от съд в една държава членка, обаче следва единствено да бъдат изменени или заменени от мерки, взети от съд на държавата членка, която има компетентност по съществото на въпросите. Даден орган, който има компетентност само за временни, включително защитни мерки, следва, ако е сезиран с молба по същество, да обяви служебно, че не е компетентен. Доколкото защитата на висшите интереси на детето налага това, органът следва да информира, пряко или чрез централния орган, органа на държавата членка, която е компетентна по същество съгласно настоящия регламент, относно предприетите мерки. Въпреки това липсата на информиране на органа на друга държава членка не следва да бъде основание за непризнаване на мярката.
(17)  Настоящият регламент не следва да възпира органите на държава членка, които нямат компетентност по същество, да налагат в неотложни случаи, като например в случаи на домашно или основано на пола насилие, временни мерки, включително защитни мерки, по отношение на личността или имуществото на детето, намиращо се в тази държава членка. Тези мерки следва да се признават и изпълняват във всички други държави членки, включително държавите членки, компетентни съгласно настоящия регламент, докато компетентен орган в такава държава членка вземе мерките, които смята за подходящи. Мерките, постановени от съд в една държава членка, обаче следва единствено да бъдат изменени или заменени от мерки, взети от съд на държавата членка, която има компетентност по съществото на въпросите. Даден орган, който има компетентност само за временни мерки, включително защитни мерки, следва, ако е сезиран с молба по същество, да обяви служебно, че не е компетентен. Доколкото защитата на висшите интереси на детето налага това, органът следва да информира без неоправдано забавяне, пряко или чрез централния орган, органа на държавата членка, която е компетентна по същество съгласно настоящия регламент, относно предприетите мерки. Въпреки това липсата на информиране на органа на друга държава членка не следва да бъде основание за непризнаване на мярката.
Изменение 12
Предложение за регламент
Съображение 18
(18)  В изключителни случаи органите на държавата членка на обичайно местопребиваване на детето може да не са най-подходящите органи за разглеждане на случая. В защита на висшите интереси на детето, като изключение и при спазването на определени условия, органът , който е компетентен, може да прехвърли своята компетентност по конкретен случай на органа на друга държава членка, ако този орган е по-подходящ да разгледа случая. В този случай обаче на втория орган не трябва да бъде позволено да прехвърля компетентността на трети орган.
(18)  Особено внимание следва да се обърне на факта, че в изключителни случаи, като например домашно или основано на пола насилие, органите на държавата членка на обичайно местопребиваване на детето може да не са най-подходящите органи за разглеждане на случая. Като изключение и при спазването на определени условия, органът, който е компетентен, може да прехвърли своята компетентност по конкретен случай на органа на друга държава членка, ако този орган е по-подходящ да разгледа случая. В този случай обаче трябва първо да се получи съгласието на втория орган, тъй като след като веднъж е приел да разгледа случая, той не може да прехвърля компетентността на трети орган. Преди прехвърлянето на компетентността е необходимо да се разгледат и да се отчетат изцяло висшите интереси на детето.
Изменение 13
Предложение за регламент
Съображение 23
(23)  Производствата по въпроси, свързани с родителската отговорност, по силата на настоящия регламент, както и производствата за връщане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. следва да зачитат правото на детето да изразява свободно своите възгледи и да отдават дължимото значение на тези възгледи при оценката на висшите интереси на детето. Изслушването на детето в съответствие с член 24, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 12 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето играе важна роля в прилагането на настоящия регламент. Този регламент обаче не цели да определя как да бъде изслушано детето, например дали детето се изслушва от самия съдия или от специално обучен експерт, който впоследствие докладва на съда, или дали детето се изслушва в съдебната зала или на друго място.
(23)  Производствата по въпроси, свързани с родителската отговорност, по силата на настоящия регламент, както и производствата за връщане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. следва да зачитат правото на детето да изразява свободно своите възгледи и да отдават дължимото значение на тези възгледи при оценката на висшите интереси на детето. Изслушването на детето в съответствие с член 24, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 12 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето и Препоръката на Съвета на Европа относно участието на децата и младите хора до 18-годишна възраст 1a играе важна роля в прилагането на настоящия регламент. Настоящият регламент обаче не цели да определя общи минимални стандарти относно процедурата за изслушване на детето, която все още се урежда от националните разпоредби на държавите членки.
______________
1a CM/Rec(2012)2 oт 28 март 2012 г.
Изменение 14
Предложение за регламент
Съображение 26
(26)  За възможно най-бързо приключване на производствата за връщане по Хагската конвенция от 1980 г. държавите членки следва да съсредоточат компетентността за такива производства в едно или повече съдилища, като по целесъобразност отчитат своите вътрешни структури за правораздаване. Съсредоточаването на компетентност в ограничен брой съдилища в рамките на дадена държава членка е важен и ефективен инструмент за ускоряване на разглеждането на делата за отвличане на деца в няколко държави членки, тъй като съдиите, които разглеждат по-голям брой такива дела, развиват специални експертни познания. В зависимост от структурата на правната система компетентността по дела за отвличане на деца би могла да бъде съсредоточена в един съд за цялата държава или в ограничен брой съдилища, като за отправна точка се използва, например, броят на апелативните съдилища и компетентността за международно отвличане на деца се съсредоточи в един първоинстанционен съд в рамките на всеки район на апелативен съд. Всяка инстанция следва да постанови решението си не по-късно от шест седмици след подаването на молбата или жалбата до нея. Държавите членки следва да ограничат до едно броя на възможните обжалвания срещу решение за предоставяне или отказ на връщане на детето съгласно Хагската конвенция от 1980 г. относно отвличането на деца.
(26)  За възможно най-бързо приключване на производствата за връщане по Хагската конвенция от 1980 г. държавите членки следва да съсредоточат компетентността за такива производства в ограничен брой съдилища, като по целесъобразност отчитат своите вътрешни структури за правораздаване. Съсредоточаването на компетентност в ограничен брой съдилища в рамките на дадена държава членка е важен и ефективен инструмент за ускоряване на разглеждането на делата за отвличане на деца в няколко държави членки, тъй като съдиите, които разглеждат по-голям брой такива дела, развиват специални експертни познания. В зависимост от структурата на правната система компетентността по дела за отвличане на деца би могла да бъде съсредоточена в ограничен брой съдилища, като за отправна точка се използва например броят на апелативните съдилища и компетентността за международно отвличане на деца се съсредоточи в един първоинстанционен съд в рамките на всеки район на апелативен съд, без да се нарушава обаче правото на страните на достъп до правосъдие и бързото провеждане на производствата за връщане. Всяка инстанция следва да постанови решението си не по-късно от шест седмици след подаването на молбата или жалбата до нея. Държавите членки следва да ограничат до едно броя на възможните обжалвания срещу решение за предоставяне или отказ на връщане на детето съгласно Хагската конвенция от 1980 г. относно отвличането на деца. Освен това следва да се гарантира, че съдебните решения, постановени в една държава членка, се признават в друга държава членка. Когато е постановено решение по дадено съдебно производство, е необходимо то да бъде също така признато навсякъде в Европейския съюз, особено в интерес на децата.
Изменение 15
Предложение за регламент
Съображение 28
(28)  Във всички случаи, свързани с деца, и особено в случаите на международно отвличане на деца, съдебните и административните органи следва да обмислят възможността за постигане на доброволно уреждане на спора чрез медиация и други подходящи средства с помощта, когато е уместно, на съществуващите мрежи и подпомагащи структури за медиация при трансгранични спорове, свързани с родителската отговорност. Тези усилия обаче не следва да водят до необосновано удължаване на производството за връщане по Хагската конвенция от 1980 г.
(28)  Провеждането на медиация може да има голямо значение за прекратяване на спора във всички случаи, свързани с деца, и особено в случаите на трансгранични спорове между родители относно упражняването на родителски права и правото на лични отношения с детето и в случаите на международно отвличане на деца. Също така с оглед на увеличаване на трансграничните спорове за упражняване на родителски права в целия Европейски съюз, когато не е налична международната рамка в резултат на последните миграционни потоци, медиацията често се е доказвала като единственото правно средство за подпомагане на семействата да постигнат уреждане на семейните спорове бързо и по взаимно съгласие. С цел насърчаване на медиацията в такива случаи съдебните или административните органи, подпомагани по целесъобразност от съществуващите мрежи и подпомагащи структури за медиация при трансгранични спорове, свързани с родителската отговорност, следва да подпомагат страните преди или по време на съдебното производство, при избора на подходящи медиатори и при организирането на медиацията. На страните следва да се предоставя финансово подпомагане за провеждане на медиацията, което да бъде най-малко в същия размер, както подпомагането, което са получили или биха получили за правна помощ. Тези усилия обаче не следва да водят до необосновано удължаване на производството за връщане по Хагската конвенция от 1980 г., нито до задължително участие на жертвите на каквито и да било форми на насилие, включително домашно насилие, в производството по медиация.
Изменение 16
Предложение за регламент
Съображение 28 а (ново)
(28a)  За да се предложи ефективна алтернатива на съдебните производства по национални или международни семейни спорове, от решаващо значение е участващите медиатори да са преминали подходящо специализирано обучение. Обучението следва да обхваща по-конкретно правната уредба на трансграничните семейни спорове, междукултурни познания и инструменти за управление на високо конфликтни ситуации, като същевременно винаги се взема предвид висшият интерес на детето. Обучението на съдии, като потенциални ключови субекти, препращащи към медиация, следва също така да разглежда начините за насърчаване на страните да започнат медиация възможно най-рано и начините за включване на медиацията в съдебните производства и в определения срок на производствата по Хагската конвенция за международното отвличане на деца, без да се причинява ненужно забавяне.
Изменение 17
Предложение за регламент
Съображение 30
(30)  Когато съдът на държавата членка, в която детето е било неправомерно отведено или задържано, реши да откаже връщане на детето съгласно Хагската конвенция от 1980 г., той трябва да посочи изрично в решението си релевантните разпоредби от Хагската конвенция от 1980 г., на които основава отказа си. Това решение може да се замени обаче от последващо решение, постановено по производство за упражняване на родителски права след задълбочено разглеждане на висшите интереси на детето от съда на държавата членка на обичайното местоживеене на детето преди неправомерното му отвеждане или задържане. Ако това решение води до връщането на детето, връщането следва да се осъществи без да се изисква някаква специална процедура за признаването и изпълнението на това решение в държавата членка, в която детето е било преместено или задържано.
(30)  Когато съдът на държавата членка, в която детето е било неправомерно отведено или задържано, реши да откаже връщане на детето съгласно Хагската конвенция от 1980 г., той трябва да посочи изрично в решението си релевантните разпоредби от Хагската конвенция от 1980 г., на които основава отказа си, както и основанията за това. Това решение може да се замени обаче от последващо решение, постановено по производство за упражняване на родителски права след задълбочено разглеждане на висшите интереси на детето от съда на държавата членка на обичайното местоживеене на детето преди неправомерното му отвеждане или задържане. Ако това решение води до връщането на детето, връщането следва да се осъществи без да се изисква някаква специална процедура за признаването и изпълнението на това решение в държавата членка, в която детето е било преместено или задържано.
Изменение 18
Предложение за регламент
Съображение 33
(33)  Наред с това, целта да се намалят продължителността и цената на производствата по трансгранични спорове, касаещи деца, оправдава премахването на декларацията за изпълняемост, предшестваща изпълнението в държавата членка по изпълнение, за всички решения по въпроси за родителска отговорност. Докато с Регламент (ЕО) № 2201/2003 това изискване беше отменено само по отношение на решенията за право на лични отношения с детето и някои решения за разпореждане на връщането на детето, с настоящия регламент се урежда единна процедура за трансграничното изпълнение на всички решения по въпроси, свързани с родителската отговорност. В резултат от това, при условие че се спазват разпоредбите, предвидени в настоящия регламент, решение, издадено от органите на една държава членка, следва да се разглежда така, сякаш е издадено в държавата членка по изпълнение.
(33)  Наред с това, целта да се улесни свободното движение на европейските гражданите оправдава премахването на декларацията за изпълняемост, предшестваща изпълнението в държавата членка по изпълнение, за всички решения по въпроси за родителска отговорност, които влизат в обхвата на настоящия регламент. Това по-конкретно ще намали продължителността и разходите за трансгранични спорове по отношение на деца. Докато с Регламент (ЕО) № 2201/2003 това изискване беше отменено само по отношение на решенията за право на лични отношения с детето и някои решения за разпореждане на връщането на детето, с настоящия регламент се урежда единна процедура за трансграничното изпълнение на всички решения по въпроси, свързани с родителската отговорност, които влизат в обхвата на настоящия регламент. В резултат от това, при условие че се спазват разпоредбите, предвидени в настоящия регламент, решение, издадено от органите на една държава членка, следва да се разглежда така, сякаш е издадено в държавата членка по изпълнение.
Изменение 19
Предложение за регламент
Съображение 37 а (ново)
(37a)  Всеки отказ за признаване на решение по смисъла на настоящия регламент на основание на това, че признаването би било в явно противоречие с обществения ред на съответната държава членка, следва да бъде в съответствие с член 21 от Хартата.
Изменение 20
Предложение за регламент
Съображение 42
(42)  При конкретни казуси, касаещи родителска отговорност, които попадат в приложното поле на настоящия регламент, централните органи следва да си сътрудничат при оказването на съдействие на националните органи и на лицата, носещи родителска отговорност. Това съдействие следва да включва по-специално установяване на местонахождението на детето, било то пряко или чрез други компетентни органи, когато това е необходимо за изпълнение на искане по настоящия регламент, както и предоставяне на свързана с детето информация, необходима за целите на производството.
(42)  При конкретни казуси, касаещи родителска отговорност, които попадат в приложното поле на настоящия регламент, централните органи следва да си сътрудничат при оказването на съдействие на националните органи и на лицата, носещи родителска отговорност. Това съдействие следва да включва по-специално установяване на местонахождението на детето, било то пряко или чрез други компетентни органи, когато това е необходимо за изпълнение на искане по настоящия регламент, както и предоставяне на свързана с детето информация, необходима за целите на производството. В случаите, когато компетентността е на държава членка, различна от държавата членка, чийто гражданин е детето, централните органи на държавата членка, която има компетентност, информират без неоправдано забавяне централните органи на държавата членка, чийто гражданин е детето.
Изменение 21
Предложение за регламент
Съображение 44
(44)  Без да се нарушават изискванията, предвидени в националното процесуално право на молещия орган, той следва да разполага с право да избира свободно измежду различните възможности, с които разполага, за получаване на необходимата информация, например за съдилищата — чрез прилагане на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета, чрез използване на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, и по-специално на централните органи, създадени съгласно настоящия регламент, съдиите и звената за контакт на мрежата, или за съдебните и административни органи — чрез искане на информация с посредничеството на специализирана неправителствена организация в тази област.
(44)  Без да се нарушават изискванията, предвидени в националното процесуално право на молещия орган, той следва да разполага с право да избира свободно измежду различните възможности, с които разполага, за получаване на необходимата информация, например за съдилищата — чрез прилагане на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета, чрез използване на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, и по-специално на централните органи, създадени съгласно настоящия регламент, съдиите и звената за контакт на мрежата, или за съдебните и административни органи — чрез искане на информация с посредничеството на специализирана неправителствена организация в тази област. Международното съдебно сътрудничество и международната съдебна комуникация следва да бъдат започвани и/или улеснявани от специално определена за целта мрежа или съдии за връзка във всяка държава членка. Ролята на Европейската съдебна мрежа следва да бъде разграничена от тази на централните органи.
Изменение 22
Предложение за регламент
Съображение 46
(46)  Орган на държава членка, който възнамерява да постанови решение за родителска отговорност, следва да има право да иска от органите на друга държава членка да му предоставят информация, релевантна за защитата на детето, ако това е необходимо с оглед на висшите интереси на детето. В зависимост от обстоятелствата това може да включва информация за производствата и решенията, отнасящи се за родител или брат или сестра на детето, или информация за способността на родител да се грижи за детето или да има лични отношения с детето.
(46)  Орган на държава членка, който възнамерява да постанови решение за родителска отговорност, следва да бъде задължен да изиска от органите на друга държава членка да му предоставят информация, релевантна за защитата на детето, ако това е необходимо с оглед на висшите интереси на детето. В зависимост от обстоятелствата това може да включва информация за производствата и решенията, отнасящи се за родител или брат или сестра на детето, или информация за способността на родител или роднина да се грижи за детето или да има лични отношения с детето. Гражданството, икономическото и социалното положение или културният и религиозният произход на даден родител не следва да се приемат за определящи елементи при решаването на въпроса за способността му да се грижи за дадено дете.
Изменение 23
Предложение за регламент
Съображение 46 a (ново)
(46a)  Комуникацията между съдиите, публичните органи, централните органи, специалистите, подпомагащи родителите и отношенията между самите родители, следва да бъдат насърчавани с всички възможни средства, като се вземе предвид, наред с другото, че дадено решение за това, че детето не следва да се върне, може да нарушава основните права на детето в същата степен, както дадено решение за връщането му.
Изменение 24
Предложение за регламент
Съображение 48 a (ново)
(48a)  Когато интересите на детето налагат това, съдиите следва да общуват пряко с централните органи или с компетентните съдилища в други държави членки.
Изменение 25
Предложение за регламент
Съображение 49
(49)  Когато орган на държава членка вече е постановил решение по въпроси, отнасящи се до родителската отговорност, или обмисля такова решение и изпълнението ще бъде осъществено в друга държава членка, този орган може да отправи молба до органите на въпросната друга държава членка за помощ при изпълнението на решението. Това следва да се прилага например за решения, предоставящи право на контролирани лични отношения с детето, което ще се упражнява в държава членка, различна от държавата членка, в която се намира органът, постановил правото на лични отношения, или решения, налагащи други придружаващи мерки от страна на компетентните органи в държавата членка по местоизпълнение на решението.
(49)  Когато орган на държава членка вече е постановил решение по въпроси, отнасящи се до родителската отговорност, или обмисля такова решение и изпълнението ще бъде осъществено в друга държава членка, този орган следва да отправи молба до органите на въпросната друга държава членка за помощ при изпълнението на решението. Това следва да се прилага например за решения, предоставящи право на контролирани лични отношения с детето, което ще се упражнява в държава членка, различна от държавата членка, в която се намира органът, постановил правото на лични отношения, или решения, налагащи други придружаващи мерки от страна на компетентните органи в държавата членка по местоизпълнение на решението.
Изменение 26
Предложение за регламент
Съображение 50
(50)  Когато орган на държава членка възнамерява да настани детето в приемно семейство или в специализирана институция в друга държава членка, преди настаняването следва да се проведе процедура по консултиране с посредничеството на централните органи на двете засегнати държави членки. Органът, който възнамерява да постанови настаняването, следва да получи съгласието на компетентния орган на държавата членка, в която детето следва да бъде настанено, преди да постанови това настаняване. Тъй като настаняването е най-често неотложна мярка, която е необходима за изваждане на детето от ситуация, поставяща в опасност висшите му интереси, времето е от основно значение за тези решения. С цел да се ускори процедурата на консултации, настоящият регламент установява изчерпателно изискванията за молбата, както и срок за отговор от държавата членка, в която следва да бъде настанено детето. Условията за предоставяне или отказ на съгласие обаче, продължават да се уреждат от националното право на замолената държава членка.
(50)  Когато орган на държава членка възнамерява да настани детето при членове на семейството, в приемно семейство или в специализирана институция в друга държава членка, преди настаняването следва да се проведе процедура по консултиране с посредничеството на централните органи на двете засегнати държави членки. Органът, който възнамерява да постанови настаняването, следва да получи съгласието на компетентния орган на държавата членка, в която детето следва да бъде настанено, преди да постанови това настаняване. Тъй като настаняването е най-често неотложна мярка, която е необходима за изваждане на детето от ситуация, поставяща в опасност висшите му интереси, времето е от основно значение за тези решения. С цел да се ускори процедурата на консултации, настоящият регламент установява изчерпателно изискванията за молбата, както и срок за отговор от държавата членка, в която следва да бъде настанено детето. Условията за предоставяне или отказ на съгласие обаче, продължават да се уреждат от националното право на замолената държава членка.
Изменение 27
Предложение за регламент
Съображение 51
(51)  Дадено дългосрочно настаняване на дете в чужбина следва да бъде съобразено с член 24, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС (право на поддържане на личен контакт с родителите) и с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-конкретно с членове 8, 9 и 20 от нея. По-специално, при обмисляне на възможните решения следва да се вземат под внимание фактът, че е желателно да има последователност във възпитанието на детето, както и неговият етнически произход, религия, култура и език.
(51)  Държавните органи, които възнамеряват да настанят дете, следва да действат в съответствие с член 24, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС (право на поддържане на личен контакт с родителите) и с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-конкретно с членове 8, 9 и 20 от нея. По-специално, при обмисляне на възможните решения следва да се вземат под внимание възможността за настаняване на брат или сестра в същото приемно семейство или в същата институция и фактът, че е желателно да има последователност във възпитанието на детето, както и неговият етнически произход, религия, култура и език. По-специално в случая на дългосрочно настаняване на дете в чужбина, съответните органи следва винаги да разгледат възможността за настаняване на детето при роднини, които живеят в друга държава, ако детето има установена връзка с членовете на семейството, и да извършат индивидуална оценка на висшия интерес на детето. Такива дългосрочни настанявания следва да бъдат подлагани на периодичен преглед с оглед на потребностите и висшия интерес на детето.
Изменение 28
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – уводна част
1.  Настоящият регламент се прилага, независимо от естеството на съдебния или административен орган, по граждански въпроси, отнасящи се до:
1.  Настоящият регламент се прилага, независимо от естеството на съдебния или административния орган или на друг орган, който е компетентен по въпросите, попадащи в обхвата на настоящия регламент, по граждански въпроси, отнасящи се до:
Изменение 29
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 1 – буква б a (нова)
бa)  международно отвличане на деца;
Изменение 30
Предложение за регламент
Член 1 – параграф 2 – буква г
г)  настаняването на детето в приемно семейство или в институция;
г)  настаняването на детето при членове на семейството, в приемно семейство или в институция от затворен тип в чужбина;
Изменение 31
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 1
1.  „орган“ означава всеки съдебен или административен орган в държавите членки, който разполага с компетентност по въпросите, които попадат в обхвата на настоящия регламент ;
1.  „орган“ означава всеки съдебен или административен орган или всеки друг орган в държавите членки, който разполага с компетентност по въпросите, които попадат в обхвата на настоящия регламент;
Изменение 32
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 3
3.  „държава членка“ означава всички държави членки с изключение на Дания;
3.  „държава членка“ означава всички държави членки на Европейския съюз, с изключение на Дания;
Изменение 33
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 4
4.  „решение“ означава  административен акт или съдебно решение на орган на държава членка, което се отнася до  развод, законна раздяла, обявяване на недействителността на брак или родителска отговорност;
4.  „решение“ означава  административен акт, съдебно решение на орган на държава членка или автентичен акт, подлежащ на изпълнение в държава членка, или споразумение между страните, което е изпълняемо в държавата членка, в която е сключено, по отношение на развод, законна раздяла, обявяване на недействителността на брак или родителска отговорност;
Изменение 34
Предложение за регламент
Член 2 – параграф 1 – точка 12 – уводна част
12.  „неправомерно отвеждане или задържане“ означава отвеждане или задържане на дете, при което:
12.  „международно отвличане на деца“ означава отвеждане или задържане на дете, при което:
Изменение 35
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 1
1.  Органите на една държава членка са компетентни по въпросите, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава членка . Когато дете се мести правомерно от една държава членка в друга и придобива ново обичайно местопребиваване във втората държава, компетентност имат органите на държавата членка, в която е новото обичайно местопребиваване на детето.
1.  Органите на една държава членка са компетентни по въпросите, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава членка . Когато дете се мести правомерно от една държава членка в друга и придобива ново обичайно местопребиваване във втората държава, компетентност имат органите на държавата членка, в която е новото обичайно местопребиваване на детето, освен ако преди преместването страните се договарят, че остава компетентен органът на държавата членка по предишното обичайно местопребиваване на детето.
Изменение 36
Предложение за регламент
Член 7 – параграф 1 а (нов)
1a.  Във висящо производство, в което се разглежда правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето, органът на държавата членка на произход остава компетентен до приключване на производството, освен ако страните се договорят да прекратят производството.
Изменение 37
Предложение за регламент
Член 8 – параграф 2
2.  Параграф 1 не се прилага, ако носителят на правото на лични отношения по параграф 1 е приел компетентността на  органите на държавата членка по новото обичайно местопребиваване на детето като е участвал в производство пред тези органи без да е оспорил тяхната компетентност.
2.  Параграф 1 не се прилага, ако носителят на правото на лични отношения по параграф 1, който е бил информиран за правните последици от органите по предишното обичайно местопребиваване, е приел компетентността на органите на държавата членка по новото обичайно местопребиваване на детето, като е участвал в производство пред тези органи въпреки предоставената информация, без да е оспорил тяхната компетентност.
Изменение 38
Предложение за регламент
Член 9 – параграф 1 – буква б – подточка i
i)  в рамките на една година след като носителят на правото на упражняване на родителски права е узнал или е трябвало да узнае къде се намира детето, не е била подадена молба за връщането му пред компетентните органи на държавата членка, в която детето е било отведено или задържано;
i)  в рамките на една година след като носителят на правото на упражняване на родителски права е узнал или е трябвало да узнае къде се намира детето и въпреки факта, че е бил информиран от органите относно правното изискване за подаване на молба за връщане, не е била подадена такава молба пред компетентните органи на държавата членка, в която детето е било отведено или задържано;
Изменение 39
Предложение за регламент
Член 10 – параграф 5 – алинея 1 а (нова)
Определените съдии са практикуващи и опитни съдии по семейно право, по-специално с опит по въпроси с трансгранично измерение на компетентността.
Изменение 40
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 1 – алинея 1
В неотложни случаи органите на държавата членка, в която се намира детето или имущество, принадлежащо на детето, са компетентни да постановяват такива временни, включително охранителни, мерки по отношение на това дете или имущество.
В неотложни случаи органите на държавата членка, в която се намира детето или имущество, принадлежащо на детето, са компетентни да постановяват такива временни, включително охранителни, мерки по отношение на това дете или имущество. Тези мерки не следва да забавят неоправдано цялото производство и окончателните решения относно упражняването на родителски права и правата на лични отношения.
Изменение 41
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 1 – алинея 2
Доколкото защитата на висшите интереси на детето го налага, органът, постановил охранителните мерки, уведомява пряко или с посредничеството на централния орган, определен съгласно член 60, органа на държавата членка, която съгласно настоящия регламент е компетентна по съществото на въпроса.
Доколкото защитата на висшите интереси на детето го налага, органът, постановил охранителните мерки, уведомява пряко или с посредничеството на централния орган, определен съгласно член 60, органа на държавата членка, която съгласно настоящия регламент е компетентна по съществото на въпроса. Този орган осигурява равно третиране на родителите, участващи в производството, и гарантира, че те са информирани в пълна степен и своевременно за всички тези мерки на език, който разбират напълно.
Изменение 42
Предложение за регламент
Член 12 – параграф 2
2.  Мерките, постановени съгласно параграф 1 спират да се прилагат, веднага щом органът на държавата членка, който е компетентен по съществото на делото съгласно настоящия регламент, вземе мерките, които смята за подходящи.
2.  Мерките, предприети съгласно параграф 1, спират да се прилагат веднага щом органът на държавата членка, който е компетентен по съществото на делото съгласно настоящия регламент, вземе мерките, които смята за подходящи, и от момента, в който уведоми органа на държавата членка, в която са предприети временните мерки, за тези мерки.
Изменение 43
Предложение за регламент
Член 19 – параграф 2 а (нов)
2 a.  В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, при поискване от орган, сезиран със спора, всеки друг сезиран орган незабавно информира молещия орган за датата, на която е бил сезиран в съответствие с член 15.
Изменение 44
Предложение за регламент
Член 20
Член 20
Член 20
Право на детето да изрази мнение
Право на детето да изрази мнение
При упражняване на компетентността си по раздел 2 от настоящата глава, органите на държавите членки гарантират, че на децата, които са в състояние да формират собствено мнение, се дава реална и ефективна възможност да изразят това мнение свободно в хода на производството.
При упражняване на компетентността си по раздел 2 от настоящата глава органите на държавите членки гарантират, че на децата, които са в състояние да формират собствено мнение, се дава реална и ефективна възможност да изразят това мнение свободно в хода на производството в съответствие с относимите национални процесуални правила, член 24, параграф 1 от Хартата, член 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето и Препоръката на Съвета на Европа относно участието на децата и младите хора до 18-годишна възраст1a. Органите документират в решението своите съображения по отношение на това.
Изслушването на дете, което упражнява своето право да изрази мнението си, се провежда от съдия или от специално обучен експерт в съответствие с националните разпоредби, без върху него да се оказва натиск, особено от страна на родителите, в съобразена с възрастта и подходяща за деца среда по отношение на езика и съдържанието и предоставя всички гаранции, позволяващи защита на емоционалната неприкосновеност и висшия интерес на детето.
Изслушването на детето не се провежда в присъствието на страните в производството или техните представители, но се записва и добавя към документацията, така че страните и техните представители да имат възможност да видят протокола от съдебното заседание.
Органът отчита надлежно мнението на детето в съответствие с неговата възраст и степен на зрялост и отбелязва съображенията си в решението.
Органът отчита надлежно мнението на детето в съответствие с неговата възраст и степен на зрялост, като отчита най-висшия интерес на детето, и отбелязва съображенията си в решението.
_______________
1a CM/Rec(2012)2 oт 28 март 2012 г.
Изменение 45
Предложение за регламент
Член 23 – параграф 2
2.  Възможно най-рано в хода на производството съдът проверява дали страните желаят да започнат медиация, за да намерят решение по взаимно съгласие във висшия интерес на детето, при условие че това не забавя ненужно производството.
2.  Възможно най-рано в хода на производството съдът проверява дали страните желаят да започнат медиация, за да намерят решение по взаимно съгласие във висшия интерес на детето, при условие че това не забавя ненужно производството. В този случай съдът приканва страните да използват медиация.
Изменение 46
Предложение за регламент
Член 25 – параграф 3
3.  Съдът може да обяви решението, с което се разпорежда връщането на детето, за подлежащо на предварително изпълнение, независимо от евентуално обжалване, дори ако националното право не предвижда възможност за такова предварително изпълнение.
3.  Съдът може да обяви решението, с което се разпорежда връщането на детето, за подлежащо на предварително изпълнение, независимо от евентуално обжалване, дори ако националното право не предвижда възможност за такова предварително изпълнение, като се отчита висшият интерес на детето.
Изменение 47
Предложение за регламент
Член 25 – параграф 5 a (нов)
5 a.  Когато съдебен орган е разпоредил връщането на детето, той уведомява за това решение централния орган на държавата членка на обичайното местопребиваване на детето преди неправомерното му отвеждане, както и за датата, на която решението поражда действие.
Изменение 48
Предложение за регламент
Член 32 – параграф 4
4.  Когато решението не е изпълнено в срок от шест седмици от момента на образуване на изпълнителното производство, съдът на държавата членка, където се иска изпълнение, информира за това, както и за причините за неизпълнението, молещия централен орган в държавата членка по произход или, ако производството е образувано без помощта на централния орган — лицето, търсещо изпълнение.
4.  Когато решението не е изпълнено в срок от шест седмици от момента на образуване на изпълнителното производство, съдът на държавата членка, където се иска изпълнение, информира надлежно за това, както и за причините за неизпълнението, молещия централен орган в държавата членка по произход или ако производството е образувано без помощта на централния орган — лицето, търсещо изпълнение, и представя приблизителен срок за изпълнението.
Изменение 49
Предложение за регламент
Член 37 – параграф 1 – буква а
а)  ако това признаване е в явно противоречие с обществения ред в държавата членка, където се иска; или
а)  ако това признаване е в явно противоречие с обществения ред в държавата членка, където се иска признаване, въпреки че отказът може да не води до забранена съгласно член 21 от Хартата дискриминация; или
Изменение 50
Предложение за регламент
Член 38 – параграф 1 – уводна част
1.  По молба на заинтересована страна признаването на решение, отнасящо се до родителската отговорност , се  отказва:
1.  По молба на заинтересована страна решение, отнасящо се до родителската отговорност, не се признава:
Изменение 51
Предложение за регламент
Член 38 – параграф 1 – буква б
б)  в случай че решението е постановено при неявяване на страна, ако на лицето, което не се е явило, не е връчен препис от исковата молба или равностоен документ своевременно и по такъв начин, че да му се даде възможност да организира защитата си, освен ако се установи, че това лице е приело решението без възражения; или
(Не се отнася до българския текст.)
Изменение 52
Предложение за регламент
Член 58 – параграф 1
Молител, който е получил в държавата членка, където е издадено решението, пълна или частична правна помощ или е бил освободен от разходи или разноски, има право, в рамките на процедурите, предвидени в член 27, параграф 3  и в членове 32, 39 и 42  , на най-пълната степен на правна помощ или освобождаване от разходи и разноски, предвидена в законодателството на държавата членка по изпълнение.
Молител, който е получил в държавата членка, където е издадено решението, пълна или частична правна помощ, помощ във връзка с разходите за използване на медиация или е бил освободен от разходи или разноски, има право, в рамките на процедурите, предвидени в член 27, параграф 3 и в членове 32, 39 и 42, на най-пълната степен на правна помощ или освобождаване от разходи и разноски, предвидена в законодателството на държавата членка по изпълнение.
Изменение 53
Предложение за регламент
Член 63 – параграф 1 – буква а
а)  предоставят, по молба на централния орган на друга държава членка, съдействие при разкриване местонахождението на дете, когато изглежда, че детето се намира на територията на замолената държава и установяването на местонахождението на детето е необходимо, за да може да бъде отправена молба съгласно настоящия регламент.
а)  предоставят, по молба на централния орган на друга държава членка, съдействие при разкриване местонахождението на дете, когато изглежда, че детето се намира на територията на замолената държава и установяването на местонахождението на детето е необходимо за прилагането на настоящия регламент;
Изменение 54
Предложение за регламент
Член 63 – параграф 1 – буква г
г)  подпомагат обмена на информация между  органите , и по специално по прилагането на член 14,  член 25, параграф 1, буква а)  , член 26, параграф 2 и член 26, параграф 4, втора алинея;
г)  подпомагат обмена на информация между съдебните органи, и по-специално по прилагането на член 14, член 19, член 25, параграф 1, буква а), член 26, параграф 2 и член 26, параграф 4, втора алинея;
Изменение 55
Предложение за регламент
Член 63 – параграф 1 – буква д a (нова)
да)   информират носителя на родителска отговорност относно правната помощ и подкрепа, като например подкрепа, предоставяна от специализирани двуезични адвокати, за да се предотврати даването на съгласие от носители на родителска отговорност, без те да разбират обхвата на съгласието.
Изменение 56
Предложение за регламент
Член 63 – параграф 1 – буква ж
ж)  гарантират, че когато започват или улесняват започването на съдебно производство за връщане на дете съгласно Хагската конвенция от 1980 г., досието, изготвено с оглед на такова производство, е попълнено в срок от шест седмици, освен ако поради изключителни обстоятелства това е невъзможно.
ж)  гарантират, че когато започват или улесняват започването на съдебно производство за връщане на дете съгласно Хагската конвенция от 1980 г., досието, изготвено с оглед на такова производство, се попълва и представя в съда или на друг компетентен орган в срок от шест седмици, освен ако поради изключителни обстоятелства това е невъзможно.
Изменение 57
Предложение за регламент
Член 64 – параграф 1 – уводна част
1.  По мотивирана молба на централния орган или друг компетентен орган в държавата членка, с която детето има близка връзка, централният орган на държавата членка, в която детето има обичайното си местопребиваване и в която се намира, може директно или чрез обществени или други органи:
1.  По мотивирана молба на централния орган или друг компетентен орган в държавата членка, с която детето има близка връзка, централният орган на държавата членка, в която детето има обичайното си местопребиваване и в която се намира, директно или чрез публични или други органи:
Изменение 58
Предложение за регламент
Член 64 – параграф 2
2.  Когато се обмисля решение по въпроси на родителската отговорност, орган на държава членка, ако положението на детето налага това, може да отправи молба до всеки орган на друга държава членка, който разполага с информация от значение за защитата на детето, да му я предостави.
2.  Когато се обмисля решение по въпроси на родителската отговорност, орган на държава членка, ако положението на детето налага това, отправя молба до всеки орган на друга държава членка, който разполага с информация от значение за защитата на детето, да му я предостави.
Изменение 59
Предложение за регламент
Член 64 – параграф 2 a (нов)
2а.  Когато се осъществява контрол върху въпроси, свързани с родителската отговорност, централният орган на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на детето, информира без неоправдано забавяне централния орган на държавата членка, чийто гражданин е детето или един от родителите, относно наличието на производство.
Изменение 60
Предложение за регламент
Член 64 – параграф 3
3.  Орган на държава членка може да отправи молба до органите на други държави членки за съдействие при изпълнението на решения по въпроси на родителската отговорност, постановени съгласно настоящия регламент, особено за осигуряване на ефективното упражняване на правото на лични отношения с детето, както и на правото за поддържане на редовни и директни контакти.
3.  Орган на държава членка отправя молба до органите на други държави членки за съдействие при изпълнението на решения по въпроси на родителската отговорност, постановени съгласно настоящия регламент, особено за осигуряване на ефективното упражняване на правото на лични отношения с детето, както и на правото за поддържане на редовни и директни контакти.
Изменение 61
Предложение за регламент
Член 64 – параграф 5
5.  Органите на държава членка, в която детето няма обичайно местопребиваване, по молба на родител, който живее в тази държава и който желае да получи или да запази правото си на лични отношения с детето, или по молба на централен орган на друга държава членка, събират сведения или доказателства и могат да се произнесат относно това, дали това лице е подходящо, за да упражнява правото на лични отношения, и при какви условия следва да се упражнява това право.
5.  Органите на държава членка, в която детето няма обичайно местопребиваване, по молба на родител или на член на семейството, който живее в тази държава членка и който желае да получи или да запази правото си на лични отношения с детето, или по молба на централен орган на друга държава членка, събират сведения или доказателства и могат да се произнесат относно това дали тези лица са подходящи, за да упражняват правото на лични отношения, и при какви условия следва да се упражнява това право.
Изменение 62
Предложение за регламент
Член 64 – параграф 5 a (нов)
5a.  Даден орган на държава членка може да поиска от централния орган на друга държава членка да предостави информация относно националното законодателство на тази държава членка във връзка с въпроси, които попадат в обхвата на настоящия регламент и са от значение за разглеждането на даден случай по настоящия регламент. Органът на замолената държава членка отговаря своевременно на искането.
Изменение 63
Предложение за регламент
Член 65 – параграф 1
1.  Когато компетентен  орган  по смисъла на настоящия регламент предвижда настаняването на детето под институционална грижа или в семейство за отглеждане в друга държава членка, той първо  получава съгласието на компетентния  орган в  тази друга държава членка. За тази цел компетентният орган, посредством централния орган в своята държава членка, изпраща до централния орган в държавата членка, в която детето следва да бъде настанено, молба за съгласие, която включва доклад за детето и обосновка на предложението за настаняване или предоставяне на грижи.
1.  Когато компетентен орган по смисъла на настоящия регламент предвижда настаняването на детето при членове на семейството, в приемно семейство или в институция от затворен тип в друга държава членка, той първо получава съгласието на компетентния орган в тази друга държава членка. За тази цел компетентният орган, посредством централния орган в своята държава членка, изпраща до централния орган в държавата членка, в която детето следва да бъде настанено, молба за съгласие, която включва доклад за детето и обосновка на предложението за настаняване или предоставяне на грижи. Държавите членки гарантират, че родителите и роднините на детето могат, независимо от местопребиваването си, да имат редовни лични отношения с детето, освен ако това поставя в опасност висшия интерес на детето.
Изменение 64
Предложение за регламент
Член 65 – параграф 4 – алинея 1 а (нова)
Когато компетентен орган възнамерява да изпрати социален работник в друга държава членка, за да установи дали дадено настаняване отговаря на висшия интерес на детето, той информира съответната държава членка за това.
Изменение 65
Предложение за регламент
Член 66 – параграф 4
4.  Всеки централен орган поема собствените си разноски.
4.  Освен ако е уговорено друго между молещата държава членка и замолената държава членка, всеки централен орган поема собствените си разноски.
Изменение 66
Предложение за регламент
Член 79 – параграф 1
В срок от [10 години от началната дата на прилагането му]  Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет доклад за  последваща оценка  на настоящия регламент, подкрепен с информация, предоставена от държавите членки. Докладът се придружава, ако това е необходимо, от законодателно предложение.
В срок от [пет години от началната дата на прилагането му] Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет доклад за последваща оценка на настоящия регламент, подкрепен с информация, предоставена от държавите членки. Докладът се придружава, ако това е необходимо, от законодателно предложение.
Изменение 67
Предложение за регламент
Член 79 – параграф 2 – буква a а (нова)
aa)  броя на делата и решенията от производство по медиация относно родителската отговорност;

(1) ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.


Изпълнение на инициативата за младежка заетост в държавите членки
PDF 700kWORD 80k
Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2018 г. относно изпълнението на инициативата за младежка заетост в държавите членки (2017/2039(INI))
P8_TA(2018)0018A8-0406/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (EC) 2015/779 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1304/2013, по отношение на първоначалната сума за допълнително предварително финансиране, изплащана за оперативни програми, подпомагани по линия на инициативата за младежка заетост(2),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по-късно“ (COM(2016)0646),

—  като взе предвид Специален доклад на Европейската сметна палата № 3/2015 от март 2015 г., озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“,

—  като взе предвид Специален доклад на Европейската сметна палата № 5/2017 от март 2017 г., озаглавен „Младежка безработица — промениха ли нещо политиките на ЕС? Оценка на схемата „Гаранция за младежта“ и на Инициативата за младежка заетост“,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2017 г. относно контрола на разходите и мониторинга на разходната ефективност на схемите за гаранция за младежта на ЕС(4),

—  като взе предвид задълбочения анализ на Тематичния отдел по бюджетни въпроси от 3 февруари 2016 г., озаглавен „Оценка на инициативата за младежка заетост“,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 10 юни 2016 г. за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за уменията (COM(2016)0382),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно инициативата „Възможности за младежта“(5),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 10 март 2014 г. относно рамка за качество на стажовете,

—  като взе предвид Европейската социална харта, допълнителния протокол към нея и преразгледания ѝ текст, който влезе в сила на 1 юли 1999 г.,

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г., приети от ООН през 2015 г. и прилагани в целия свят, включително в ЕС, и по-специално ЦУР 8 за „насърчаване на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достоен труд за всички“,

—  като взе предвид доклада на Жан-Клод Юнкер, изработен в тясно сътрудничество с Доналд Туск, Йерун Дейселблум, Марио Драги и Мартин Шулц от 22 юни 2015 г. относно завършването на европейския икономически и паричен съюз („доклад на петимата председатели“), документите за размисъл на Комисията от 26 април 2017 г. относно социалното измерение на Европа и от 31 май 2017 г. относно задълбочаването на европейския паричен съюз и Бялата книга за бъдещето на Европа на Комисията от 1 март 2017 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г. за създаване на европейски стълб на социалните права (COM(2017)0250) и Препоръка (ЕС) 2017/761 на Комисията от 26 април 2017 г. относно европейския стълб на социалните права(6);

—  като взе предвид работата и изследванията на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), Международната организация на труда (МОТ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и Европейския синдикален институт (ETUI), Конфедерацията на европейския бизнес (BusinessEurope), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP), мрежата Eurocities (Евроградове) и Европейския младежки форум,

—  като взе предвид речта на председателя на Комисията г-н Юнкер относно състоянието на Съюза от 13 септември 2017 г., пътната карта за по-единен, по-силен и по-демократичен Съюз (проект за работна програма на Комисията до края на 2018 г.) и писмото за намерения от Комисията до председателя на Парламента Антонио Таяни и до министър-председателя на Естония Юри Ратас от 13 септември 2017 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол, комисията по култура и образование и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0406/2017),

А.  като има предвид, че финансовата и икономическа криза доведе до нарастване на младежката безработица от 15% през 2008 г. до 24% в началото на 2013 г., като зад тази средна стойност се крият огромни различия между държавите членки и регионите; като има предвид, че младежката безработица през 2013 г. се задържа около 10% в Германия, Австрия и Нидерландия, а най-високото равнище — близо до или над 40% — беше в Италия, Испания, Хърватия и Гърция;

Б.  като има предвид, че мерките за намаляване на публичните разходи оказаха пряко негативно въздействие, по-специално върху младежите, поради съкращения в образованието, обучението, услугите за създаване на заетост и помощните услуги;

В.  като има предвид, че политиките, засягащи младежите, бяха разработени без участието на заинтересованите млади хора и техни представители;

Г.  като има предвид, че дългите периоди на безработица сред младежите ги излагат на риск от маргинализиране и изключване от обществото, карат ги да се чувстват изолирани и могат да оставят „белези“, което означава, че съществува по-голяма вероятност те да станат отново безработни и да са изправени пред по-ниско заплащане и по-малки професионални перспективи по време на професионалния им живот; като има предвид, че изолирането на младите хора представлява огромна загуба на публични и частни инвестиции, което води до масова несигурност на работното място и ерозия на уменията предвид неизползвания и несигурен човешки потенциал, с които е свързано;

Д.  като има предвид, че през 2012 г. всеки трети европейски служител е бил или свръхквалифициран, или недостатъчно квалифициран за работата си(7), и като има предвид, че обикновено е по-вероятно младите служители да са формално свръхквалифицирани, като същевременно е и по-вероятно те да заемат длъжности, които в по-малка степен съответстват на техните умения в сравнение с по-възрастните работници;

Е.  като има предвид, че при младите работници опасността да се окажат в положение на несигурна заетост е по-голяма; като има предвид, че шансът от заетост с многостранна неравнопоставеност е два пъти по-голям при работниците на възраст под 25 години, отколкото при работниците на 50 или повече години(8);

Ж.  като има предвид, че успешният преход от училище към работа и от икономическа неактивност към пазара на труда и наличието на първа истинска работа овластяват и мотивират младите хора, помагат им да развиват своите лични и професионални умения, за да станат независими и уверени в себе си граждани и да имат добро начало на кариерите си;

З.  като има предвид, че след като достигна най-високата си стойност от 24% през 2013 г., равнището на младежката безработица в ЕС-28 постоянно намалява, спадайки под 17% през 2017 г.; като има предвид, че равнището на младежката безработица остава високо, като само в няколко държави членки (Австрия, Чешката република, Нидерландия, Малта, Унгария и Германия) равнищата на младежката безработица са под 11%, и са налице сериозни различия между държавите членки;

И.  като има предвид, че анализ на разпределението по пол в областта на заетостта на пълно и непълно работно време в Европа показва, че между 2007 и 2017 г. неравенството между половете се запазва, като мъжете продължават да съставляват около 60% от заетите на пълен работен ден на възраст между 15 и 24 години и в същото време трайно представляват около 40% от същата възрастова група при заетите на непълно работно време;

Й.  като има предвид, че за съжаление като статистическа величина равнището на младежката безработица обикновено е около два пъти по-високо от средния процент на безработица като цяло, през периоди както на икономически растеж, така и на рецесия;

Инициатива за младежка заетост и гаранция за младежта

К.  като има предвид, че на 22 април 2013 г. Съветът, посредством препоръка на Съвета, създаде „гаранция за младежта“, с която държавите членки поеха ангажимент да предоставят на младите хора добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование;

Л.  като има предвид, че тъй като много от държавите членки не са постигнали значителен успех в прилагането на наличните досега нормативни актове и възможности в борбата с младежката безработица, те следва да обърнат по-голямо внимание върху ефективното използване на наличното финансиране и инструменти в рамките на Европейския социален фонд (ЕСФ);

М.  като има предвид, че през февруари 2013 г. Съветът постигна съгласие за създаването на инициативата за младежка заетост (ИМЗ), която започна да функционира като основният бюджетен инструмент — свързан с ЕСФ — подпомагащ региони в държавите членки с особено високи равнища на младежка безработица, по-специално чрез въвеждане на схемите за гаранция за младежта;

Н.  като има предвид, че гаранцията за младежта е ангажимент на целия ЕС, а инициативата за младежка заетост е насочена към онези държави членки и региони, в които степента на безработица сред младите хора е над 25%, като частично или изцяло допустими са общо 20 държави членки;

О.  като има предвид, че чрез авансово предоставяне на средства в бюджета на инициативата за младежка заетост за 2014 и 2015 г. се целеше бързо мобилизиране на средства, за да се постигне максимално въздействие на мерките, финансирани от инициативата за младежка заетост; като има предвид, че поради забавяния в изпълнението на национално и регионално равнище авансовото предоставяне на средства само по себе си не се оказа ефективна мярка; като има предвид, че през 2015 г. предварителното финансиране беше повишено от 1% на 30% и по-голямата част от отговарящите на условията държави членки приложиха успешно тази мярка;

П.  като има предвид, че една от основните амбиции на инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта е да се достигне до тези млади хора, които не работят, не са ангажирани в никаква форма на образование или обучение (NEETs), които са изложени на най-висок риск от изключване, като в същото време се взема предвид, че понятието „NEETs“ обхваща различни подгрупи младежи с разнообразни потребности;

Р.  като има предвид, че гаранцията за младежта има за цел да постигне устойчива интеграция на пазара на труда на NEETs, като предлага индивидуализиран подход, водещ до добро предложение за работа и увеличаващ пригодността за заетост на младите хора, а в по-широк контекст тя подкрепя младите хора в прехода от училище към работа и спомага за преодоляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения на пазара на труда; като има предвид, че в това отношение са необходими подходящи информационни стратегии от държавите членки;

С.  като има предвид, че през 2015 г. Международната организация на труда (МОТ) изчисли разходите за прилагане на гаранцията за младежта в ЕС-28 на 45 милиарда евро; като има предвид, че инициативата за младежка заетост за програмния период 2014—2020 г. получи скромен бюджет в размер на 6,4 милиарда евро, с цел да се допълни националното финансиране, а не то да се замени;

Т.  като има предвид, че Комисията предложи бюджетът на инициативата за младежка заетост да бъде увеличен с 1 милиард евро, което да бъде допълнено с 1 милиард евро от поетите задължения за ЕСФ, в рамките на преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2017—2020 г.; като има предвид, че след постигане на споразумение между Парламента и Съвета сумата беше увеличена на 1,2 милиарда евро; като има предвид, че на 5 септември 2017 г. Парламентът прие проект на коригиращ бюджет № 3/2017 с цел да предостави допълнителни 500 милиона евро за инициативата за младежка заетост през 2017 г., финансирани от общия марж за поетите задължения, като същевременно изразява съжаление от забавянето на бюджетната процедура за 2017 г. поради блокирането и късното одобрение от страна на Съвета на междинното преразглеждане на МФР;

У.  като има предвид, че в първия си специален доклад относно гаранцията за младежта Европейската сметна палата повдигна опасения относно адекватността на финансирането на инициативата (на равнище ЕС и национално равнище), относно определението на „качествено предложение“, липсата на стратегия с ясни етапни и крайни цели, както и относно мониторинга и отчитането на резултатите; като има предвид, че Палатата също така изрази безпокойство от липсата на успех при прилагането на партньорски подход при разработването на гаранцията за младежта, както е предвидено в препоръката на Съвета от 22 април 2013 г.;

Ф.  като има предвид, че са необходими наистина ефективни механизми за обсъждане и преодоляване на трудностите, възникващи при прилагането на схемите за гаранция за младежта, заедно с ясен ангажимент от страна на държавите членки да приложат изцяло гаранцията за младежта, като се обърне особено внимание на местните условия и се предостави възможност за повишаване на уменията и създаване на подходящи гъвкави структури за оценка;

Х.  като има предвид, че специалният доклад на Европейската сметна палата относно гаранцията за младежта посочи редица общи критерии за това какво представлява едно „качествено предложение“, които обхващат разпоредби за минимално работно време и устойчивост на заетостта след прекратяване на подкрепата от инициативата за младежка заетост и вземат под внимание здравния статус на получателя (Словакия направи това определение правно обвързващо);

Ц.  като има предвид, че в наскоро публикувания втори специален доклад относно инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта, изготвен въз основа на извадка от седем държави членки, Сметната палата изрази загриженост поради затруднения достъп до пълни данни и поради това, че е постигнат ограничен напредък при прилагането на гаранцията за младежта и резултатите изостават от първоначалните очаквания; като има предвид, че инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта все още представляват една от най‑иновативните и амбициозни политически мерки в отговор на младежката безработица, последвала икономическата криза, и поради това следва да се ползват с продължаваща финансова и политическа подкрепа от страна на европейските, националните и регионалните институции за изпълнението им през следващите години;

Ч.  като има предвид, че икономическата ефективност на инициативата за младежка заетост и крайната цел на гаранцията за младежта — младите хора да получават устойчива заетост — може да бъде постигната само ако операциите се наблюдават правилно въз основа на надеждни и съпоставими данни, ако програмите са насочени към постигане на резултати и ако се правят корекции в случаите, когато се установят неефективни и свързани с високи разходи мерки;

Ш.  като има предвид, че са необходими повече усилия от страна на държавите членки за подкрепа и целенасочено обхващане на младежи, които са най-отдалечени или напълно откъснати от пазара на труда, като например младежите с увреждания;

Щ.  като има предвид, че инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта се очаква да играят централна роля в постигането на ключовите принципи на Европейския стълб на социалните права;

АА.  като има предвид, че в речта си за състоянието на Съюза през 2017 г. председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер не спомена положението с младежката безработица в Европа, което все още остава тревожно; като има предвид, че в писмото за намеренията, придружаващо речта за състоянието на Съюза през 2017 г., се отчита ролята на гаранцията за младежта в подкрепа на създаването на работни места в ЕС; като има предвид, че борбата с безработицата, и по-специално с младежката безработици, следва да остане приоритет в действията на ЕС;

АБ.  като има предвид, че се съобщава за забавяния в заплащането на младежите по линия на мерките, финансирани от инициативата за младежка заетост, което често се дължи на късно определяне на управителните органи или на недостатъчен административен капацитет на националните или регионалните органи;

АВ.  като има предвид, че мерките на инициативата за младежка заетост и на гаранцията за младежта, като например стажове и професионални практики, следва да спомагат за улесняване на прехода към пазара на труда и никога не следва да заместват редовните трудови договори;

АГ.  като има предвид, че за младите жени в селските райони нередовните трудови договорености или невъзможността те да се регистрират като безработни правят статистическите данни неточни и водят до разлики в техните пенсии; като има предвид, че тази практика има отрицателно въздействие върху обществото като цяло и особено върху благоденствието на жените, както и върху други форми на социални осигуровки и възможности за кариерни промени или бъдещи възможности за заетост;

АД.  като има предвид, че 16 милиона NEETs са се включили в схемите за гаранция за младежта и че инициативата за младежка заетост е предоставила пряка помощ на над 1,6 милиона младежи в ЕС;

АЕ.  като има предвид, че благодарение на инициативата за младежка заетост държавите членки са приели над 132 мерки на пазара на труда, насочени към младите хора;

АЖ.  като има предвид, че са поети ангажименти за 75% от общия бюджет на ИМЗ и 19% вече са инвестирани от държавите членки, което прави степента на усвояване на бюджета за ИМЗ най-голямата измежду европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове);

АЗ.  като има предвид, че няколко доклада относно изпълнението на ИМЗ показват, че въпреки опасенията относно адекватността на финансирането и прогнозите за общите необходими инвестиции, наличните ресурси се съсредоточават успешно върху потребностите на отделните региони, чрез насочване към конкретни региони или групи от бенефициенти;

АИ.  като има предвид, че след въвеждането на Европейската стратегия по заетостта през 1997 г. Комисията подпомогна редица мерки, целящи подобряване на перспективите на младите хора за заетост и образование(9); като има предвид, че след кризата усилията на ЕС са с особен акцент върху гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост;

АЙ.  като има предвид, че гаранцията за младежта се финансира чрез ЕСФ, националните бюджети и ИМЗ, докато ИМЗ може да финансира директното осигуряване на работни места, чиракуване, стажове и продължаване на образованието за целевата група на ИМЗ в отговарящите на условията за финансиране региони; като има предвид, че за интервенцията на ИМЗ няма предварително определена продължителност, докато при гаранцията за младежта се изисква да бъде отправено предложение в срок от четири месеца;

АК.  като има предвид, че гаранцията за младежта доведе до прилагане на структурни реформи в държавите членки, по-специално с оглед на привеждането в съответствие на техните модели на образование и обучение с пазара на труда за постигане на целите на гаранцията за младежта;

АЛ.  като има предвид, че външни фактори като специфичното икономическо положение или производствения модел на всеки регион оказват влияние на постигането на целите, определени в гаранцията за младежта;

Въведение

1.  счита, че гаранцията за младежта трябва да бъде първата стъпка към потребностите на младите хора във връзка със заетостта; припомня, че работодателите имат задължение да участват в процеса на предоставяне на младите хора на достъпни програми за професионално обучение, работни места в началото на кариерата и качествени стажове;

2.  подчертава, че качествените аспекти на достойния труд за младите хора не трябва да бъдат застрашавани; подчертава, че основните трудови стандарти и другите стандарти, свързани с качеството на труда, като работно време, минимална работна заплата, социална сигурност и здравословни и безопасни условия на труд, трябва да бъдат основни съображения за полаганите усилия;

3.  отбелязва значителните различия в икономическите резултати по отношение на растежа както на икономиката, така и на заетостта в ЕС-28, което изисква решителен политически отговор; признава, че някои държави членки изостават в прилагането на необходимите структурни реформи; отбелязва, че стабилните икономически политики, а така също и политиките по заетостта и инвестиционните политики, които в крайна сметка са отговорност на държавите членки, създават работни места; изразява загриженост относно дългосрочното въздействие върху икономическото развитие на регионите, които се сблъскват с изтичане на мозъци на високообразовани хора;

4.  припомня, че според правилата за прилагане на ИМЗ държавите членки трябва да избират между различни видове изпълнение на програмата (като специална програма, като приоритетни оси в рамките на съществуваща оперативна програма или като част от няколко различни приоритетни оси); отбелязва, че предвид различните варианти за изпълнение и въз основа на постигнатите резултати е необходим обмен на добри практики с цел включването им по време на бъдещи етапи на програмата;

5.  отбелязва със загриженост, че в Специален доклад № 5/2017 на Европейската сметна палата се заявява, че съществува риск финансирането от ЕС просто да замества националното финансиране, а не да създава добавена стойност; припомня, че в съответствие с принципа на допълняемост инициативата за младежка заетост има за цел да допълни, а не да замести собствените политики и финансирането на държавите членки за борба с младежката безработица; подчертава, че бюджетът на инициативата за младежка заетост не може и никога не е бил предвиден да поеме сам амбицията да предостави на всички млади хора добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование;

6.  подчертава необходимостта инициативата за младежка заетост да бъде движеща сила по-конкретно за реформи в политиката, както и за по-добра координация в областта на заетостта и образованието, особено в държавите членки с високи равнища на младежка безработица, с оглед да се гарантира, че тези държави членки въвеждат интегрирани, всеобхватни и дългосрочни подходи за справяне с младежката безработица, които подобряват пригодността за заетост на младите хора, дават им по-добри перспективи и водят до устойчива заетост, вместо да следват множество разпокъсани (съществуващи) политики; счита, че инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта са мощни инструменти в борбата срещу социалното изключване на групите младежи, които са най-маргинализирани; счита за важно да се работи за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, отпадането от училище и социалното изключване;

7.  припомня, че съгласно препоръката на Съвета относно създаването на гаранция за младежта бяха установени шест принципа, на които да се основават системите за гаранцията за младежта: изграждане на партньорски подходи, намеса на ранен етап и мерки за активизиране на младите хора, мерки, подпомагащи интеграцията им на пазара на труда, използване на фондовете на Съюза, оценка и постоянно усъвършенстване на схемата и експедитивното ѝ въвеждане; посочва, че съгласно докладите за оценка много малко държави членки са предоставили данни и изчерпателни оценки по тези аспекти;

8.  подчертава, че следва да се инвестира повече както във вътрешната, така и в трансграничната мобилност, за да се намали равнището на младежката безработица и да се преодолеят несъответствията между търсените и предлаганите умения; призовава предлагането на работа и умения да се съгласува по-добре с търсенето чрез улесняване на мобилността между регионите (включително трансграничните региони); признава, че държавите членки трябва да обърнат особено внимание на осигуряването на по-добра връзка между образователните системи и трудовите пазари в трансграничните региони, например чрез насърчаване на образование на езиците на съседните държави;

9.  припомня, че високата младежка безработица е причинена от: последиците от световната икономическа криза върху пазарите на труда, ранното напускане на училище без достатъчна квалификация, липсата на съответни умения и професионален опит, все по-широкото разпространение на форми на краткосрочна несигурна заетост, последвана от периоди на безработица, ограничени възможности за обучение и недостатъчни или неадекватни активни програми в областта на пазара на труда;

10.  изразява своето убеждение, че наблюдението на инициативата за младежка заетост трябва да бъде подкрепено от надеждни данни; счита, че данните и резултатите от наблюдението, налични понастоящем, не са достатъчни за извършване на цялостна оценка на изпълнението и резултатите от ИМЗ като основен механизъм на ЕС за финансиране на схеми за гаранция за младежта, по-специално в резултат от първоначалните забавяния при стартирането на оперативните програми от държавите членки и факта, че те все още са на сравнително ранен етап на изпълнение; настоява на необходимостта от запазване на младежката заетост като един от приоритетите в действията на ЕС; при все това изразява загриженост поради констатациите в неотдавнашния доклад на ЕСП относно въздействието на инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта като политики на Съюза, насочени към справяне с младежката безработица, като същевременно взема под внимание ограничения териториален и времеви обхват на доклада;

11.  счита, че за да бъде наистина ефективна, една стратегия за насърчаване на младежката заетост следва да предвиди обсъждания от типа „кръгла маса“ с участието на заинтересованите страни, да вземе предвид териториалния контекст, в който тя ще се изпълнява, и да предвиди целенасочено обучение, отговарящо на потребностите на предприятията, като същевременно ги съчетава със стремежите и уменията на младите хора; подчертава, че тази стратегия следва да гарантира висококачествено образование и пълна прозрачност по отношение на разпределянето на средства за агенциите за обучение, включително чрез внимателно наблюдение на тяхното използване;

12.  изразява съжаление, че държавите членки са предпочели да се ангажират само чрез необвързващия инструмент на препоръката на Съвета; посочва, че в много държави членки далеч не е постигната целта на гаранцията за младежта;

Достигане до изключените в най-голяма степен млади хора

13.  отбелязва риска младежите с увреждания да не попаднат в обхвата нито на ИМЗ, нито на гаранцията за младежта; призовава Комисията и държавите членки да адаптират своите оперативни програми, за да гарантират, че мерките на инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта са реално достъпни за всички лица с увреждания, като предоставят равен достъп на младежите с увреждания и отговорят на индивидуалните потребности;

14.  подчертава, че достигането до NEETs изисква решителни и постоянни усилия от страна на националните органи, а така също и междусекторно сътрудничество, тъй като NEETs са разнородна група с различни потребности и умения; поради това подчертава необходимостта от точни и всеобхватни данни относно всички незаети с работа, учене или обучение лица (NEETs) с цел регистрирането им и по-ефективното достигане до тях, тъй като по-голямото количество необобщени данни, включително за всеки отделен регион, би могло да определи кои групи следва да бъдат обхванати и по какъв начин да бъдат разработвани инициативите за заетост, така че те да достигат по-ефективно до получателите;

15.  счита, че гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост (ИМЗ) не могат да заместят използването на макроикономически инструменти и други политики за насърчаване на младежката заетост; посочва, че при оценяването както на изпълнението на гаранцията за младежта, така и на нейното въздействие е важно да се имат предвид различните макроикономически и бюджетни условия в държавите членки; счита за важно разработването на дългосрочна програма за структурна реформа за гаранцията за младежта с цел удължаване на нейния срок на действие; подчертава ясната необходимост от по-добра координация между различните държави членки;

16.  подкрепя разработването на режими за обслужване на едно гише, които могат да гарантират, че всички услуги и указания са лесно достъпни, на разположение на младежите на едно място и са безплатни за тях;

17.  изразява загриженост във връзка с първоначалните наблюдения, които показват, че трябва да бъдат направени подобрения в регистрирането и обхващането на всички NEETs, по-специално неактивните NEETs и тези от тях, чието повторно интегриране е свързано с трудности; призовава държавите членки да създават подходящи и специално разработени стратегии за достигане, които да обхващат всички NEETs, и да възприемат интегриран подход към предоставянето на повече индивидуализирана помощ и услуги за подкрепа на младите хора, които са изправени пред множество пречки; настоятелно призовава държавите членки да обръщат специално внимание на потребностите на уязвимите NEETs и да спомагат за премахването на предразсъдъците и отрицателното отношение към тях;

18.  подчертава необходимостта от разработване на мерки, приспособени към нуждите по места, за да се увеличи тяхното въздействие; призовава държавите членки да прилагат специални мерки за младежката заетост в селските райони;

19.  призовава държавите членки да подобрят бързо разпространението на информацията относно съществуващите програми за подкрепа, достъпни за младите хора, особено за групите, които са най-отдалечени от пазара на труда, чрез кампании за повишаване на осведомеността, като се използват традиционни и съвременни медии, като например социалните мрежи;

Гарантиране на качеството на предложенията за работа по инициативата за младежка заетост

20.  признава призива да бъде определено какво следва да означава понятието „качествено предложение“ в рамките на ИМЗ; подчертава необходимостта от разработване на изчерпателно и общоприето определение, в което да бъде взета предвид работата, извършена в комисията EMCO, в сътрудничество с Комисията, МОТ и съответните заинтересовани страни; подчертава, че понятието „предложение с добро качество“ е комплексна мярка, която води до устойчива и балансирана интеграция на пазара на труда за участниците, която се постига чрез развитие на уменията, както и че то следва да съответства на нивото на квалификация и профила на участниците, като се отчита търсенето на работна ръка; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че съответната социална защита, правилата относно условията на труд и равнищата на обезщетение се прилагат за участниците; насочва вниманието към стандартите за качество, посочени в насоките за оценка на ИМЗ, публикувани от Комисията през 2015 г., които определят характеристиките на предложенията за работа, тяхното съответствие с потребностите на участниците, резултатите на пазара на труда, получени от предложенията, и съотношението на неприетите предложения или случаите на преждевременно напускане, като реални показатели за оценката на качеството на заетостта;

21.  припомня, че МОТ на труда определя понятието „достоен труд“ като работа, която е „продуктивна и осигурява справедлив доход, сигурност на работното място и социална закрила за семействата, по-добри перспективи за личностно развитие и социална интеграция, дава свобода на хората да изразяват своите опасения, да се организират и да участват във вземането на решения, които засягат техния живот, както и равни възможностите и равно третиране на всички жени и мъже“, и че този минимален стандарт продължава да не бъде спазван при работещите младежи;

22.  счита, че младите хора следва също да участват в контрола на качеството на предложенията;

23.  подчертава, че един качествен договор за стаж трябва да бъде в съответствие с рамка за качество, която предлага следните гаранции: практическият период трябва да бъде уреден с писмен договор, който съдържа прозрачна информация относно правата и задълженията на страните по договора, като се установяват конкретни цели и се определя обучение с високо качество; трябва да бъде назначен настойник или научен ръководител, който да оценява работата на обучаващия се в края на стажа; стажът трябва да има конкретна продължителност и трябва да бъдат определени ограничения върху броя на стажовете при един и същ работодател, а договорът следва да съдържа ясни разпоредби относно покритието в системите за социална сигурност и възнаграждението;

24.  насърчава държавите членки да актуализират прогресивно и да преразглеждат своите оперативни програми по линия на ИМЗ с участието на социалните партньори и младежките организации, за да адаптират своите действия въз основа на реалните потребности на младите хора и на пазара на труда;

25.  подчертава, че може да се установи дали бюджетът за инициативата за младежка заетост е изразходван правилно и дали крайната цел на гаранцията за младежта да се помогне на младите хора да получат устойчива заетост е постигната само ако операциите се наблюдават отблизо и прозрачно въз основа на надеждни и сравними данни и ако към държавите членки, които не са постигнали напредък, се подхожда по по-амбициозен начин; призовава държавите членки да подобрят мониторинга, докладването и качеството на данните като въпрос с неотложен характер и да гарантират събирането на надеждни и сравними данни и цифри относно настоящото изпълнение на ИМЗ и тяхното своевременно и по-често предоставяне на разположение, отколкото се изисква съгласно задължението на държавите членки за ежегодно докладване, както е определено в член 19, параграф 2 от Регламента за ЕСФ; призовава Комисията да преразгледа своите насоки относно събирането на данни в съответствие с препоръките на ЕСП, за да бъде сведен до минимум рискът от завишаване на резултатите;

26.  отбелязва предложенията и различните видове програми, разработвани от държавите членки, в рамките на ИМЗ; счита, че в няколко държави членки националното регулиране е неясно в своите цели и подходи, не е ясно формулирано и не включва широка гама от възможности за насърчаване на заетостта; счита, че широката свобода на преценка и липсата на ясни надзорни механизми в някои случаи са довели до заместване на работните места с предложения по линия на ИМЗ;

27.  изразява загриженост във връзка с докладите относно неправилно използване на мерките, финансирани по линия на ИМЗ, включително забавяния на плащания към млади хора или злоупотреби със стажовете, например тяхното прекомерно използване; изразява своята готовност да води борба срещу тези практики; счита, че всяко повторно използване на гаранцията за младежта следва да не противоречи на духа на активизиране на пазара на труда и на целта за по-постоянна интеграция на пазара на труда;

28.  призовава Комисията и държавите членки да набелязват, обменят и разпространяват най-добри практики, насочени към взаимното обучение в областта на политиките и допринасяне за разработването и прилагането на политики, основаващи се на факти; подчертава, че промените на пазара на труда и цифровизацията на икономиката изискват нов подход към политиките за младежка заетост; посочва, че ИМЗ трябва да работи за използването на ефективни инструменти за намаляване на младежката безработица и не следва да рециклира неефективни политики в областта на заетостта;

29.  подчертава отново, че препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта възприема основаните на партньорство подходи като ключов елемент при прилагането на схемите за гаранция за младежта и достигането до NEETs; призовава държавите членки да следват подход, основан на партньорство, като определят и включват съответните заинтересовани страни, които са нужни за подход на партньорство, и да популяризират по-резултатно програмата „Гаранция за младежта“ сред предприятията, по-специално МСП и по-малките семейни предприятия; подчертава, че опитът на държавите членки, приели подходи, подобни на гаранцията за младежта, преди началото на програмата, показва, че успешният подход на приобщаване на заинтересованите страни е от значение за нейното успешно осъществяване;

30.  подчертава важната роля на младежките организации като посредници между младите хора и публичните служби по заетостта (ПСЗ); в този контекст насърчава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с младежките организации на национално, регионално и местно равнище, когато оповестяват, планират, изпълняват и оценяват ИМЗ;

31.  подчертава значението на висококвалифицираните и модернизирани публични служби по заетостта за предоставянето на индивидуализирани услуги за подпомагане на NEETs; призовава държавите членки при прилагането на ИМЗ да координират по-добре своите публични служби по заетостта на равнище ЕС в рамките на мрежата на ПСЗ; насърчава разработването на допълнителни взаимодействия между публичните и частните служби по заетостта, предприятията и образователните системи; насърчава широкото използване на електронното управление за намаляване на прекомерната бюрокрация;

32.  призовава Комисията да представи оценка, специфична за всяка държава, на годишните разходи на всяка държава членка за ефективното прилагане на гаранцията за младежта, като вземе предвид оценката на МОТ;

33.  подчертава, че е от съществено значение да бъде увеличен броят на стажовете с чиракуване, налични по линия на гаранцията за младежта, тъй като те представляват едва 4,1% от предложенията, които са приети досега;

Заключителни бележки

34.  подчертава необходимостта от стратегия за превръщане на ИМЗ от антикризисен инструмент в по-стабилен инструмент на ЕС за финансиране за водене на борба срещу младежката безработица в периода след 2020 г., като едновременно се осигурява бързо и лесно предоставяне и използване на средства, и която определя изискване за съфинансиране, за да се подчертае първостепенната отговорност на държавите членки; отбелязва, че при разширяването на ИМЗ следва да бъдат отчитани забележките на ЕСП; подчертава, че крайната цел на програмата е устойчивата интеграция на младите хора на пазара на труда; подчертава необходимостта от определяне на ясни и измерими цели; подчертава, че тези елементи следва да бъдат обсъждани в контекста на следващата многогодишна финансова рамка, за да се осигури приемственост, ефективност на разходите и добавена стойност;

35.  отново изразява своята подкрепа за ИМЗ; подчертава, че са абсолютно необходими допълнителни усилия и постоянен политически и финансов ангажимент за преодоляване на младежката безработица; припомня по-специално значението на осигуряването на финансиране от най-малко 700 милиона евро за ИМЗ за периода 2018—2020 г., както беше договорено в рамките на междинното преразглеждане на МФР; призовава също така за разпределянето на достатъчни бюджетни кредити за плащания, за да се обезпечи правилното и своевременно изпълнение на ИМЗ;

36.  подчертава необходимостта от подобряване на качеството на предложенията по линия на ИМЗ и гаранцията за младежта и призовава за бъдеща дискусия относно допустимите възрастови групи;

37.  счита, че за да започне да действа рамката за качеството на младежката заетост, следва бъде отбелязан напредък по отношение на приемането на препоръка, с правно основание в членове 292 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и следва да бъдат предприети редица информационни мерки, като например създаване на лесно достъпен уебсайт, който бива актуализиран със съответна информация относно правилата, уреждащи стажовете във всяка държава членка;

38.  признава, че ИМЗ е финансов инструмент, предназначен да допълва инициативите на държавите членки за справяне с високите нива на младежката безработица, и че следва да бъдат полагани по-големи усилия от страна на държавите членки за осигуряване на по-добра връзка между образователните системи и трудовите пазари, така че младите хора да бъдат интегрирани на пазарите на труда по устойчив начин; приветства мерките и политиките, предназначени да спомагат за преодоляване на съществуващите несъответствия между търсените и предлаганите умения; признава, че оползотворяването на умения продължава да е предизвикателство в цяла Европа, и поради това счита, че е необходимо да се гарантира, че уменията, които се търсят, и уменията, които се предлагат, са по-добре съгласувани;

39.  счита, че ИМЗ и гаранцията за младежта са изключително важни за ефективното изпълнение на ключовите принципи на Европейския стълб на социалните права, по-специално препоръка № 1 относно образованието, обучението и ученето през целия живот; № 4 относно активната подкрепа за заетостта; № 5 относно сигурната и гъвкава заетост; № 6 относно възнагражденията; № 8 относно социалния диалог и участието на работниците, № 10 относно здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда и защита на личните данни, № 12 относно социалната закрила, № 13 относно обезщетенията при безработица, и № 14 относно минималния доход;

40.  призовава Комисията и държавите членки да удвоят своите съвместни усилия с МОТ за предоставяне на конкретна информация и подобряване на националния капацитет за предоставяне и оценка на схемите на гаранцията за младежта в следните области: гарантиране на цялостното и устойчиво изпълнение на инициативата, подобряване на подхода към нерегистрираните NEETs и младите хора с ниска квалификация, укрепване на капацитета и подобряване на качеството на предложенията;

41.  отбелязва, че докато се чака Комисията да обяви окончателните цифри, предоставени от държавите членки, броят на младите хора, завършили програма по линия на Инициативата за младежка заетост, в края на 2015 г. беше оценен на 203 000 души, което представлява 4% от участниците; изразява загриженост поради големия брой участници в ИМЗ, които не са успели да завършат програмата в някои държави членки; счита за важно да се засилят стимулите, за да се гарантира, че младите хора намират ИМЗ за полезна;

42.  припомня, че ИМЗ следва да осигурява финансова подкрепа за мерките, поощряващи интеграцията на NEETs на пазара на труда, включително платени стажове, професионални практики и чиракуване, но че това не следва да се превръща в инструмент за заместване на същинската платена професионална дейност;

43.  предлага да се създаде гореща линия на ЕС срещу нарушения на правата на младежите, така че младите хора да съобщават директно на Комисията за всеки евентуален отрицателен опит, свързан с участието им в мерки по линия на ИМЗ и гаранцията за младежта, което ще позволи събиране на информация и разследване на съобщавани злоупотреби при разгръщането на политики, финансирани от ЕС;

44.  приветства препратката в писмото за намерение, приложено към речта на председателя на Комисията Юнкер относно състоянието на Съюза през 2017 г., към предложението за създаване на Европейски орган по заетостта, с цел да се засили сътрудничеството между органите на пазара на труда на всички равнища и да се подобри управлението на трансграничните случаи, както и допълнителните инициативи в подкрепа на справедливата мобилност;

45.  признава успеха на ИМЗ за намаляване на младежката безработица и по-специално за осигуряване на баланс между половете, в резултат на което ИМЗ е достигнала до около 48% от мъжете и 52% от жените;

46.  призовава за цялостно прилагане в контекста на ИМЗ както на Директива 2000/78/EО за равно третиране в областта на заетостта и професиите, така и на Директива 2010/41/ЕС относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, в рамките на ИМЗ;

47.  счита за необходимо Комисията и държавите членки да представят предложение за положителни мерки за гарантиране, че младите жени и момичета получават висококачествени възможности за заетост и не са наети или попаднали в безизходица на несигурни, ниско платени и временни работни места с ограничени или никакви права като работници;

48.  призовава държавите членки да събират статистически данни, разбити по полов признак, така че Комисията да може да стартира оценка на въздействието на ИМЗ и на нейното отражение върху баланса между половете, за да даде възможност за задълбочена оценка и анализ на нейното изпълнение;

49.  призовава държавите членки да намират начини за оказване на подкрепа на младите жени при повторното навлизане на пазара на труда, при образованието или обучението посредством осигуряване на равенство между половете по отношение на достъпа до заетост, напредъка в кариерата, съчетаването на професионалния и личния живот, предоставянето на грижи за деца и грижи за възрастни, както и чрез насърчаване на равното заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност;

50.  настоятелно призовава държавите членки да полагат повече усилия за подобряване на мерките в рамките на образователните системи, които да подпомагат младите хора, изложени на риск, да останат защитени;

51.  отбелязва със загриженост, че в последните доклади за оценка(10) се посочва, че по време на първия етап на изпълнение ИМЗ показва тенденция за съсредоточаване предимно върху високо образовани NEETs, а не върху лица, които са нискоквалифицирани, не упражняват трудова дейност и не са регистрирани в публичните служби по заетостта;

52.  призовава държавите членки да търсят начини за преодоляване на този съществен недостатък в изпълнението на ИМЗ, като разработват, наред с другото, конкретни последващи мерки с оглед на прилагането в по-голяма степен на основани на факти, ефективни и устойчиви политики за младежта;

53.  призовава държавите членки да гарантират, че тяхното законодателство дава възможност на всички млади хора в рамките на определената възрастова група да се регистрират и да участват ефективно в ИМЗ(11);

54.  обръща внимание на липсата на регулиране на предложенията за стажове на свободния пазар, що се отнася до прозрачността на назначаването, продължителността и признаването, и посочва, че едва няколко държави членки са установили минимални критерии за качество, включително за целите на наблюдението на гаранцията за младежта и на ИМЗ;

55.  признава, че инвестициите от бюджета на ЕС чрез ИМЗ са постигнали въздействие и са ускорили разширяването на пазара на труда за младите хора; счита, че инициативата за младежка заетост представлява ясна добавена стойност за ЕС, тъй като много схеми за младежка заетост не биха могли да бъдат изпълнявани без ангажимент от страна на ЕС;

56.  отбелязва, че първоначалните финансови средства за ИМЗ в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. възлизат на 6,4 млрд. евро, от които 3,2 млрд. евро по специален бюджетен ред в допълнение към същата сума от Европейския социален фонд (ЕСФ);

57.  подчертава, че в контекста на междинния преглед на МФР беше взето политическо решение за допълнително финансиране в размер на 1,2 милиарда евро за ИМЗ за периода 2017—2020 г., в допълнение към същата сума от ЕСФ; подчертава обаче, че окончателните разпределени средства за програмата ще бъдат определени в предстоящите годишни бюджетни процедури;

58.  приветства факта, че в резултат на твърдото настояване на Парламента резултатът от помирителната процедура относно бюджета на ЕС за 2018 г. се изразява в увеличаване на първоначално предложените специално разпределени средства за ИМЗ чрез нови бюджетни кредити в размер на 116,7 милиона евро, с което общата сума достига 350 милиона евро през 2018 г.; отбелязва едностранния ангажимент на Комисията да предложи допълнително увеличение на финансирането за ИМЗ чрез коригиращ бюджет, в случай че капацитетът за усвояване на ИМЗ позволява повишение;

59.  счита, че общият бюджет за ИМЗ не е достатъчен за покриване на реалното търсене и че са необходими средства, за да се гарантира, че програмата постига своите цели; припомня, че средно са достигнати едва 42% от NEETs, като в някои държави членки този процент е под 20%; поради това отправя призив за значително увеличение на разпределените за ИМЗ средства в следващата многогодишна финансова рамка и призовава държавите членки да предвидят включване на схемите за младежка заетост в националните си бюджети;

60.  призовава Комисията да гарантира съгласуваност на инвестициите за младежка заетост чрез поощряване на полезни взаимодействия между наличните източници и изработване на уеднаквени правила, представени в цялостен наръчник, с цел осигуряване на по-голямо въздействие, полезни взаимодействия, ефикасност и опростяване по места; припомня приоритетното значение на намаляването на административната тежест за управляващите органи; посочва значението на специфичните за отделните държави доклади относно финансирането на схеми за гаранция за младежта, които също така наблюдават полезните взаимодействия между националните бюджети и бюджета на ЕС, както и необходимостта от по-добра координация и по-тясно сътрудничество между ключовите заинтересовани участници в този процес;

61.  призовава Комисията да подобри планирането на инвестициите за младежка заетост за периода след 2020 г. чрез пълно прилагане на подхода, използван при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове, при който финансирането е предмет на изчерпателно предварително планиране и предварителна оценка, последвана от сключване на споразумения за партньорство; счита, че подобен подход увеличава въздействието на бюджета на ЕС; отбелязва успешното изпълнение на ИМЗ в държавите членки с приемането на специални оперативни програми и със значителен принос от страна на националния бюджет и регионалните бюджети;

62.  освен това призовава Комисията да преработи настоящия механизъм за оценка чрез съсредоточаване върху уеднаквени критерии за резултатите и одити на изпълнението в процеса на годишното и окончателното отчитане, за да извършва по-добро наблюдение на въздействието на бюджета на ЕС; призовава за прилагане на показатели в целия ЕС, като например дял на участниците в ИМЗ, които навлизат на първичния пазар на труда в резултат от намеси, финансирани от ЕС;

63.  подчертава обаче, че реформираното планиране и докладване не следва нито да забавя изпълнението на бюджета, нито да създава излишна административна тежест за управляващите органи и особено за крайните бенефициенти;

64.  отчита, че съществуващата административна тежест подкопава инвестиционния капацитет на бюджета на ЕС, особено в случая на инструменти с по-кратки периоди на изпълнение, като например ИМЗ; призовава, следователно, за рационализирани процедури за възлагане на поръчки, като се поставя акцент върху по-бързата подготовка на възлагането на поръчки и по-кратките процедури за обжалване на взетите решения; отбелязва положителния ефект от използването на опростени варианти за разходите (ОВР) при разходването на средства по ИМЗ; призовава за въвеждане на опростени варианти за разходите в целия ЕС при проекти по линия на ИМЗ, за да бъде постигнато намаляване на прекомерната бюрокрация и ускоряване на изпълнението на бюджета;

65.  подчертава, че към настоящия момент ИМЗ се представя най-добре от всички ЕСИ фондове от гледна точка на финансовото изпълнение;

66.  приветства факта, че мерките по линия на ИМЗ са осигурили подкрепа за над 1,6 милиона млади хора и са довели до консолидиране на операции на държавите членки в размер на над 4 милиарда евро;

67.  отбелязва, че липсата на информация относно евентуалните разходи за прилагане на схема в дадена държава членка могат да доведат до неадекватно финансиране за прилагането на схемата и за постигането на нейните цели; призовава държавите членки да извършат предварителен анализ и да изготвят общ преглед на разходите за изпълнението на гаранцията за младежта;

68.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за създаване на по-малко административно натоварващи и по-актуални системи за мониторинг за останалото финансиране по ИМЗ;

69.  призовава за акцент върху постигнатите от програмата ИМЗ резултати чрез определяне на конкретни показатели, свързани с нови услуги и мерки за подпомагане на трудовия пазар, установени чрез програмата в държавите членки, и броя предложени постоянни договори;

70.  счита, че за да се оцени ефективността на схемата, трябва да бъдат оценени всички аспекти, включително съотношението между качество и цена на схемата; приема за сведение предишните оценки, представени от МОТ и Eurofound, и изисква от Комисията да потвърди или да актуализира тези прогнози;

71.  призовава Комисията и държавите членки да поставят реалистични и постижими цели, да оценяват различията, да анализират пазара преди прилагането на схеми и да подобряват системите за надзор и уведомяване;

o
o   o

72.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(2) ОВ L 126, 21.5.2015 г., стр. 1.
(3) ОВ С 120, 26.4.2013 г., стр. 1.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0390.
(5) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 69.
(6) OВ L 113, 29.4.2017 г., стр. 56.
(7)Доклад на Комисията от декември 2013 г., озаглавен „Заетост и социално развитие в Европа през 2013 г.“.
(8)Доклад на Eurofound от август 2014 г., озаглавен „Професионални профили в условията на труд: идентификация на многостранно неравнопоставените групи“.
(9) Други мерки включват инициативата „Младежта в движение“, стартирана през септември 2010 г., инициативата „Възможности за младежта“, стартирана през декември 2011 г., и инициативата „Екипи за действие за младежта“, стартирана през януари 2012 г.
(10) Специален доклад № 5/207 на ЕСП относно прилагането на гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост; Окончателен доклад до Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия от юни 2016 г. относно първите резултати от инициативата за младежка заетост; Съобщение на Комисията от 4 октомври 2016 г., озаглавено „Гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост — три години по-късно“ (COM(2016)0646), Задълбочен анализ на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от юни 2016 г., озаглавено „Инициатива за младежка заетост: Оценка за прилагането на европейско равнище“.
(11) Законодателната рамка на някои държави определя някои млади хора, особено тези с тежки увреждания, като „неработоспособни“. Те не могат да се регистрират в публичните служби по заетостта и следователно не могат да участват в ИМЗ.


Прилагане на Директивата за професионалните квалификации и необходимостта от реформа на професионалните услуги
PDF 569kWORD 57k
Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2018 г. относно прилагането на Директива 2005/36/ЕО по отношение на регулирането и необходимостта от реформа на професионалните услуги (2017/2073(INI))
P8_TA(2018)0019A8-0401/2017

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 45, 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално членове 15 и 16 от нея,

—  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г. относно препоръки за реформи при регламентирането на професионалните услуги (COM(2016)0820),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г. относно оценката на националното регулиране на достъпа до професии (COM(2013)0676),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно Стратегията за единния пазар(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2017 г. относно Европейска програма за икономика на споделянето(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2017 г. относно Годишния доклад относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър за 2017 г.(4),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 31 май 2017 г.(5),

—  като взе предвид окончателния доклад на работната група за подпомагане на упражняването на свободните професии,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) и приложение 3 от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0401/2017),

А.  като има предвид, че свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС представляват гръбнакът на единния пазар и са източник на многобройни ползи за гражданите и предприятията;

Б.  като има предвид, че въпреки че услугите генерират 71% от БВП и 68% от общата заетост, пълният потенциал на единния пазар в областта на услугите продължава да е неоползотворен;

В.  като има предвид, че при липсата на хармонизация държавите членки са свободни да вземат решения относно регулирането на професиите, при условие че националните мерки са прозрачни, недискриминационни, обосновани и пропорционални;

Г.  като има предвид, че интелигентното регулиране, надлежно обосновано от защитата на законни цели от обществен интерес, може да има положително въздействие върху вътрешния пазар, като гарантира високо ниво на защита на потребителите и по-доброто качество на предоставяните услуги; като има предвид, че по тази причина дерегулацията не следва да бъде самоцел;

Д.  като има предвид, че в много случаи регулирането на професиите е оправдано, но необосновани пречки пред професионалните услуги оказват неблагоприятно въздействие върху основните права на гражданите и икономиките на държавите членки; като има предвид, следователно, че регулирането на професиите трябва да бъде редовно адаптирано, за да се вземат под внимание технологични, обществени или пазарни промени;

Е.  като има предвид, че Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации предвижда автоматичното признаване на редица професии въз основа на хармонизирани минимални изисквания за обучение, обща система за признаване на професионалните квалификации, система за автоматично признаване на професионалния опит, както и нова система на трансгранично предоставяне на услуги в контекста на регулираните професии;

Ж.  като има предвид, че Директива 2005/36/ЕО беше изменена през 2013 г. с цел постигане на пропорционална регулаторна рамка, обоснована от целите от общ интерес, като в член 59 бяха въведени разпоредби относно прозрачността и взаимната оценка за всички регулирани професии в държавите членки, независимо дали те са регулирани въз основа на национални правила или на правила, хармонизирани на равнище ЕС;

З.  като има предвид, че дори и след изтичането на крайния срок все още не всички разпоредби на Директива 2005/36/ЕО и по-специално на член 59 са изцяло приложени от държавите членки;

И.  като има предвид, че от държавите членки се изискваше до 18 януари 2016 г. да представят на Комисията национални планове за действие (НПД), съдържащи информация относно решенията за запазване или изменение на нормативните разпоредби, уреждащи професиите; като има предвид, че 6 държави членки все още не са представили своите НПД;

Й.  като има предвид, че според член 59 от Директива 2005/36/ЕО се очаква Комисията да представи до 18 януари 2017 г. своите заключения относно процеса на взаимна оценка, заедно с предложения за по-нататъшни инициативи, когато това е необходимо;

К.  като има предвид, че на 10 януари 2017 г. Комисията представи съобщение относно необходимостта от реформа в областта на професионалните услуги, като анализира регулирането на професиите в седем области на дейност и отправи препоръки към държавите членки в това отношение;

Л.  като има предвид, че процесът на взаимна оценка показа, че нивото на регулиране на професиите варира значително между държавите членки; като има предвид, че е необходимо допълнително изясняване, особено в случаите, когато държавите членки са обявили въвеждането на нови форми на регулиране на професиите след приключването на взаимната оценка;

Регулирането на професиите в Европейския съюз и актуалното състояние на прилагането на член 59 от Директива 2005/36/ЕО

1.  подчертава, че регулираните професии играят основна роля в икономиката на ЕС, като допринасят в значителна степен за равнището на заетост, както и за мобилността на работниците и за добавената стойност в Съюза; счита освен това, че висококачествените професионални услуги и ефективната регулаторна среда са от първостепенно значение за запазването на икономическия, социалния и културния модел на ЕС и за укрепването на конкурентоспособността на ЕС от гледна точка на растежа, иновациите и създаването на работни места;

2.   припомня, че има над 5 500 регулирани професии в ЕС, като съществуват значителни разлики между държавите членки, в упражняването на които професии е заета 22% от работната сила във всички сектори на дейност, като социални и здравни услуги, услуги за предприятията, строителството, мрежови услуги, транспорт, туризъм, недвижима собственост, обществени услуги и образование;

3.  приветства инициативата на Комисията за предоставяне на насоки за държавите членки в контекста на процеса на взаимна оценка, включително организиране на задълбочени дискусии, проведени с националните органи, като също така изтъква необходимостта националните органи да включат всички заинтересовани страни, за да съберат необходимата информация за въздействието на нормативната уредба;

4.  счита, че съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г. би могло да помогне на държавите членки по-добре да регулират професионалните услуги и да обменят най-добри практики, за да разберат регулаторните решения на други държави членки, като се вземе под внимание фактът, че някои държави членки предвиждат по-интензивно държавно регулиране на професиите от други; подчертава обаче, необходимостта от оценка на качеството на нормативните уредби, тъй като за цялостна оценка на ефективността на регулаторната среда във всяка държава членка са нужни елементи надхвърлящи рамките на еднозначния икономически анализ;

5.  изразява съжаление, че някои държави членки не са нотифицирали информация за професиите, които регулират и за изискванията за достъп до тези професии; призовава държавите членки значително да подобрят процеса на нотифициране в контекста на Директивата за професионалните квалификации;

6.  подчертава, че подобряването на прозрачността и съпоставимостта на националните изисквания, уреждащи достъпа до или упражняването на регулирани професии, биха могли да дадат възможност за по-високи равнища на професионална мобилност и че следователно, в съответствие с Директива 2005/36/ЕО, всички национални изисквания следва да бъдат нотифицирани и публикувани в базата данни за регулираните професии на ясен и разбираем език;

7.  признава направените от Комисията подобрения на базата данни за регулираните професии, включително създаването на интерактивна карта, която позволява на гражданите да проверят изискванията за достъп за определена професия в целия ЕС и по-лесно да получат нагледна представа кои професии са регулирани в дадена държава членка; призовава Комисията допълнително да подобри базата данни за регулираните професии с цел улесняване на навременното и точно нотифициране на информация от страна на компетентните органи, като по този начин се повиши прозрачността за гражданите на ЕС;

8.  отбелязва различията между държавите членки относно броя на регулираните професии и обхвата на дейностите, покриван от сходни професии, което обяснява различните форми на регулиране на професиите, избрани от всяка държава членка; призовава Комисията да подобри съпоставимостта на различните професии и да определи общ набор от дейности за всяка професия, нотифицирана в базата данни, с оглед на улесняването на доброволното хармонизиране в целия ЕС;

9.  изразява съжаление, че редица държави членки не са представили национален план за действие (НПД) в съответствие с изискванията на Директива 2005/36/ЕО, и призовава тези държави членки да предприемат действия в тази посока без ненужно забавяне; отбелязва, че равнищата на задълбоченост, амбициозност и подробност на НПД се различават;

10.  призовава държавите членки да прилагат изцяло член 59 от Директива 2005/36/ЕО и да увеличат усилията си за гарантиране на повече прозрачност на националните професионални нормативни уредби, което е от основно значение за професионалната мобилност в целия ЕС, тъй като само с пълна информация от всички държави членки може да бъде предоставена цялостна картина на професиите, регулирани на национално равнище или на равнище ЕС;

11.  изразява съжаление, че някои държави членки не са провели консултации със съответните заинтересовани страни по подходящ начин при изготвянето на НПД; счита, че е необходим прозрачен поток от информация между публичните институции и заинтересованите страни с цел ефективното разрешаване на проблемите и предизвикателствата, засягащи професиите; призовава за по-широко участие на всички заинтересовани страни в бъдеще не само с оглед на изготвянето на НПД, но и преди реформирането на нормативната уредба за професиите, за да могат всички заинтересовани страни да изразят своите гледни точки;

12.  подчертава, че ефективното регулиране на професиите следва да бъде от полза както за потребителите, така и за съответните специалисти; припомня, че държавите членки са свободни да въвеждат нови разпоредби или да изменят съществуващи правила за ограничаване на достъпа до или на упражняването на регулирани професии, когато това отразява тяхното виждане за обществото и техния социалноикономически контекст и когато те са обосновани от цели от обществен интерес; счита, че пропорционално и адаптирано към пазарната действителност регулиране на професионалните услуги може да доведе до подобрена пазарната динамика, до понижаване на цените за потребителите и до по-ефикасни секторни резултати;

13.  счита в същото време, че дискриминационни, необосновани и непропорционални изисквания могат да бъдат особено несправедливи, по-специално за млади специалисти, и могат да възпрепятстват конкуренцията и да оказват отрицателно въздействие върху получателите на услуги, включително потребителите;

14.  признава ролята на регулирането на професиите от гледна точка на постигането на високо равнище на защита на целите от обществен интерес, както на тези, които са изрично посочени в Договора, като обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве, така и на тези, които представляват императивно съображение от общ интерес, включително тези, които са признати от съдебната практика на Съда на ЕС, като запазването на финансовото равновесие на системата за социална сигурност, защитата на потребителите, получателите на услуги и работниците, съхраняването на доброто правораздаване, добросъвестността на търговските сделки, борбата с измамите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, ефективността на фискалния надзор, безопасността на сухопътния транспорт, гарантирането на качеството на занаятчийската дейност, насърчаването на научните изследвания и развитието, опазването на околната среда и на градската среда, здравето на животните, интелектуалната собственост, защитата и опазването на националното историческо и културно наследство, целите на социалната политика и целите на културната политика; признава свободата на преценка на държавите членки при определянето на начини за постигане на горепосочената цел, в съответствие с принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация;

15.  отбелязва, че с оглед на рисковете за потребители, специалисти или трети страни, държавите членки могат да запазят определени дейности само за квалифицирани специалисти, особено когато не съществуват по-малко ограничителни средства за постигане на същия резултат; подчертава, че в такива случаи специфичните за дадена професия разпоредби трябва да гарантират ефективен надзор на законосъобразното упражняване на регулираната професия и когато е приложимо на нейните етични правила;

16.  признава с оглед на това връзката между предложението за проверка за пропорционалност, което определя правила относно обща рамка за извършване на оценки на пропорционалността преди въвеждането на нови или изменението на съществуващи мерки, които уреждат регулирани професии, и препоръките за реформи, които се основават на оценка на националните разпоредби в седем сектора на дейност; призовава държавите членки да оценяват и при необходимост да адаптират своята нормативна уредба на професии в съответствие със специфичните препоръки за реформи;

17.   подчертава, че препоръките за реформи не могат да заместят действията по правоприлагане, и призовава Комисията в качеството ѝ на пазител на Договорите да предприеме действия и да започне производства за установяване на нарушение в случаите, в които констатира дискриминационни, необосновани или непропорционални разпоредби;

Полза от показателя за рестриктивност и необходимостта от насърчаване на високо качество на услугите в Европа

18.  отбелязва факта, че Комисията публикува нов показател за рестриктивност и приветства подобрението в сравнение със съществуващия показател на ОИСР за рестриктивност на регулирането на продуктови пазари чрез подробния анализ на съответните сектори;

19.  подчертава, че този показател, който показва общия регулаторен интензитет в държавите членки единствено въз основа на количествени данни, свързани със съществуващи пречки пред свободното движение, следва да се разглежда като чисто индикативен инструмент, а не като инструмент, даващ възможност да се правят изводи дали това, което може да се възприеме като по-строго регулиране в някои държави членки, е непропорционално;

20.  припомня, че цялостният анализ на въздействието на разпоредбите в държавите членки следва да подлежи не само на количествена, но и на качествена оценка, обхващаща целите от общ интерес и качеството на предоставяните услуги, включително възможни непреки ползи за гражданите и пазара на труда; отбелязва, че показателят за рестриктивност е придружен от по-нататъшен анализ, който предоставя допълнителна информация относно ситуацията на място, и насърчава държавите членки да обмислят този показател, заедно с качествени данни, така че да съпоставят своите резултати в избраните сектори на дейност;

Бъдеще за регулираните професии

21.  подчертава необходимостта не само от ефективна регулаторна рамка в ЕС и държавите членки, но и от ефективни и координирани политики, целящи да подкрепят специалистите в ЕС и да повишават конкурентоспособността, възможностите за иновации и качеството на професионалните услуги в ЕС;

22.  подчертава, че специалистите могат да упражняват регулирани професии или като физически лица, или като юридически лица под формата на специализирани дружества, и че е важно да се вземат предвид и двете гледни точки при прилагането на нови политики; в този контекст изразява убедеността си, че икономическите инструменти следва да се съчетаят с политики, насочени към засилване на предприемачеството и укрепване на човешкия капитал в професионалните услуги;

23.  призовава Комисията и държавите членки, заедно с професионалните организации в съответните им области на компетентност, да предприемат подходящи последващи действия във връзка с препоръките на работната група за подпомагане на упражняването на свободните професии;

24.  подчертава значението на образованието, развитието на уменията и обучението по предприемачество, за да се гарантира, че специалистите в ЕС продължават да бъдат конкурентоспособни и могат да се справят с трансформационните промени, които засягат свободните професии в резултат на иновациите, цифровизацията и глобализацията; подчертава тясната връзка между знанията на един специалист и качеството на предоставяната услуга; отбелязва важната роля, която следва да се изпълнява от висшето образование и научните институции в това отношение, включително чрез проекти за цифрова грамотност;

25.  изтъква, че е необходима по-добра съпоставимост на равнището на професионалните квалификации, за да се увеличи хомогенността на удостоверенията за професионална квалификация в ЕС и по този начин да се създадат в по-голяма степен еднакви условия на конкуренция за младите завършили образованието си лица в началото на професионалния им път, като така ще се улесни тяхната мобилност в целия ЕС;

26.  призовава държавите членки да извършат подходящ анализ на пазара, за да се гарантира по-бързото адаптиране на доставчиците на услуги към нуждите на пазара, както и за да се разработят политики, които да направят професионалните услуги от ЕС в конкурентоспособни в световен мащаб през следващите десетилетия;

Иновациите и цифровизацията в областта на професионалните услуги

27.  отбелязва, че научният прогрес, технологичните иновации и цифровизацията имат значително въздействие върху сектора на професионалните услуги, като създават нови възможности за специалистите, но и предизвикателства за пазара на труда и качеството на услугите;

28.  приветства признаването от страна на Комисията на необходимостта от отразяване на въздействието на новите технологии върху професионалните услуги, особено в секторите за правни и счетоводни услуги, където процедурите могат да бъдат подобрени; отбелязва по-специално, че особено внимание трябва да се обърне на последващите рискове, свързани с подобна трансформационна промяна, за получателите на услуги, включително потребителите, които не трябва да бъдат изключвани от новите технологии;

29.  подчертава, че новите технологии едва ли ще заменят хората при вземането на решения от етично и морално естество; посочва във връзка с това, че правилата относно организацията на професиите, включително правилата относно надзора от страна на публични органи или професионални организации, биха могли да играят важна роля и да спомогнат за по-равномерното разпределяне на ползите от цифровизацията; отбелязва, че в някои области пазарно-ориентираните механизми, като обратната информация от потребителите, също могат да допринесат за подобряване на качеството на дадена услуга;

30.  подчертава, че разпоредбите за професионалните услуги трябва да бъдат целесъобразни и следва да подлежат на редовен преглед, за да се отчитат техническите иновации и цифровизацията;

31.  призовава Комисията да продължи да информира редовно Парламента за актуалното състояние във връзка със спазването на Директива 2005/36/ЕО от страна на държавите членки;

o
o   o

32.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1) OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.
(2) Приети текстове, P8_TA(2016)0237.
(3) Приети текстове, P8_TA(2017)0271.
(4) Приети текстове, P8_TA(2017)0040.
(5) Все още непубликувано в Официален вестник.

Правна информация - Политика за поверителност