Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2010(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0141/2018

Внесени текстове :

A8-0141/2018

Разисквания :

PV 17/04/2018 - 23

Гласувания :

PV 18/04/2018 - 12.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0120

Приети текстове
PDF 568kWORD 61k
Сряда, 18 април 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Годишни доклади за 2015 г. и 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността
P8_TA(2018)0120A8-0141/2018

Резолюция на Европейския парламент от 18 април 2018 г. относно годишните доклади за 2015—2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността (2017/2010(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. за по-добро законотворчество и неговата последна версия — Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество(1),

—  като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на споразуменията на първо четене,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 май 2017 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно субсидиарността и пропорционалността(2) и своята резолюция от 12 април 2016 г. относно годишните доклади за 2012 и 2013 г. относно субсидиарността и пропорционалността(3),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2015 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2016)0469) и годишния доклад на Комисията за 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността (COM(2017)0600),

—  като взе предвид годишния доклад на Комисията за 2015 г. относно отношенията между Европейската комисия и националните парламенти (COM(2016)0471) и годишния доклад на Комисията за 2016 г. относно отношенията между Европейската комисия и националните парламенти (COM(2017)0601),

—  като взе предвид всички предишни съобщения на Комисията относно необходимостта от по-добро регулиране, с цел постигане на по-добри резултати в полза на гражданите на ЕС,

—  като взе предвид решението на председателя на Европейската комисия от 14 ноември 2017 г. относно създаването на работна група относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“ (C(2017)7810),

—  като взе предвид докладите, които Конференцията на комисиите по европейски въпроси (КОСАК) изготвя два пъти годишно относно новостите в процедурите и практиките на Европейския съюз във връзка с парламентарния контрол, от 19 юни 2014 г., 14 ноември 2014 г., 6 май 2015 г., 4 ноември 2015 г., 18 май 2016 г., 18 октомври 2016 г. и 3 май 2017 г.,

—  като взе предвид споразумението за сътрудничество, подписано на 5 февруари 2014 г. между Европейския парламент и Комитета на регионите,

—  като взе предвид годишния доклад на Комитета на регионите за 2015 г. относно субсидиарността,

—  като взе предвид член 52 и член 132 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0141/2018),

А.  като има предвид, че 2015 и 2016 г. бяха първите две пълни години на Комисията „Юнкер“, която встъпи в длъжност през ноември 2014 г.; като има предвид, че председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер пое ангажимента да постави субсидиарността в основата на европейския демократичен процес и да гарантира пълно съответствие с принципите на субсидиарността и пропорционалността в хода на целия законодателен процес;

Б.  като има предвид, че новото Междуинституционално споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество , включва поемане на ангажимент от страна на трите институции да зачитат и прилагат принципите на субсидиарност и пропорционалност;

В.  като има предвид, че през 2015 г. Комисията е получила осем мотивирани становища във връзка с три свои предложения; като има предвид, че общият брой на внесените становища, получени от Комисията през посочената година, е 350;

Г.  като има предвид, че през 2016 г. Комисията е получила 65 мотивирани становища във връзка с 26 свои предложения; като има предвид, че това представлява 713% повече от осемте мотивирани становища, получени през 2015 г., и е третият най-висок брой за една календарна година, откакто през 2009 г. с Договора от Лисабон беше въведен механизмът за контрол на субсидиарността (след 84-те мотивирани становища през 2012 г. и 70-те мотивирани становища 2013 г.); като има предвид, че общият брой на внесените становища, получени от Комисията през посочената година, е нараснал значително, като е достигнал общо 620;

Д.  като има предвид, че на 19 май 2015 г. Комисията прие пакет от мерки за по-добро регулиране с нови интегрирани насоки за по-добро регулиране, включително актуализирани насоки за оценка на субсидиарността и на пропорционалността в контекста на оценката на въздействието на новите инициативи;

Е.  като има предвид, че през 2015 г. Комисията стартира уебсайта „Облекчете товара — споделете мнението си“(4), както и платформата REFIT (за ефективно и ефикасно регулиране), като по този начин предостави на заинтересованите лица допълнителни възможности за уведомяване на Комисията относно всякакви недостатъци във връзка със съществуващите регулаторни мерки, включително въпроси, свързани със субсидиарността и/или пропорционалността;

Ж.  като има предвид, че през 2015 г. Службата на ЕП за парламентарни изследвания изготви 13 първоначални оценки, една оценка на въздействието във връзка със съществени изменения от страна на Парламента и шест последващи оценки на въздействието; като има предвид, че тя също така изготви четири доклада относно „цената на отказа от Европа“ и две оценки на европейската добавена стойност; като има предвид, че през 2016 г. Службата на ЕП за парламентарни изследвания изготви 36 първоначални оценки, една оценка на въздействието във връзка със съществени изменения от страна на Парламента и 14 последващи оценки на въздействието; като има предвид, че тя също така изготви седем доклада относно „цената на отказа от Европа“ и пет оценки на европейската добавена стойност;

З.  като има предвид, че в законодателните актове на Съюза делегирани правомощия се предоставят в случаите, когато са необходими гъвкавост и ефективност, които не могат да бъдат постигнати посредством обикновената законодателна процедура; като има предвид, че приемането на правила, които са от съществено значение за предвидения въпрос, е запазено за законодателите;

И.  като има предвид, че субсидиарността и пропорционалността са ключови съображения в контекста на оценките на въздействието и ретроспективните оценки, при които се оценява дали действията на равнището на ЕС са необходими, дали техните цели могат да бъдат постигнати по-ефективно чрез други средства и дали те действително постигат очакваните резултати по отношение на ефективността, ефикасността, съгласуваността, уместността и добавената стойност на ЕС;

Й.  като има предвид, че през 2014 г. три национални камари (Folketing (Дания), Tweede Kamer (Нидерландия) и Камарата на лордовете на Обединеното кралство) изпратиха доклади с подробни предложения как би могла да бъде засилена ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения;

1.  припомня важността на изготвяните от Комисията годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността; отбелязва, че годишните доклади на Комисията за 2015 и 2016 г. са по-подробни и изчерпателни, отколкото докладите за предходните години;

2.  подчертава значението на това Европейският съюз да предприема действия само в случаите, когато може да създаде добавена стойност, за да се намали „демократичният дефицит“;

3.  подчертава, че субсидиарността и пропорционалността са основни принципи, които институциите на ЕС следва да вземат предвид при упражняването на правомощията на ЕС, за да се гарантира, че действията на Съюза създават добавена стойност; припомня, че тези принципи са насочени към подобряване на функционирането на Съюза, като се гарантира, че действията на равнището на Съюза са необходими, че техните цели не могат да бъдат постигнати по подходящ начин, ако държавите членки действат самостоятелно, че естеството и същността им не надхвърлят това, което е необходимо за изпълнение на целите на Договорите, и че те винаги се предприемат на най-подходящото равнище на управление; обръща внимание на факта, че с тези принципи може да бъде злоупотребено в полза на антиевропейски цели, и подчертава, че институциите на ЕС следва да бъдат бдителни, за да се избегне този риск и да му се противодейства;

4.  припомня, че субсидиарността е основополагащ принцип на федерациите, както и неопределено правно понятие, което поради това следва да бъде предмет на политическо тълкуване;

5.  счита, че принципът на субсидиарност не може да се използва за ограничително тълкуване на правомощията, предоставени на Съюза по силата на Договорите;

6.  счита, че всяко разглеждане на принципа на субсидиарност и контролът върху спазването му следва да се осъществяват в контекста на нарастващите призиви на гражданите Съюзът да се справи с основните глобални предизвикателства, като например, наред с другото, междуконтиненталните финансови потоци, сигурността, миграцията и изменението на климата;

7.  приветства позоваването на принципа на субсидиарност в Римската декларация от 25 март 2017 г.; счита, че субсидиарността следва да заема важно място в размисъла относно бъдещето на ЕС.

8.  отбелязва инициативата, обявена от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер в неговата реч за състоянието на Съюза от 2017 г., за създаване на работна група относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“, оглавявана от заместник-председателя на Комисията Франс Тимерманс; припомня, че Парламентът счете, че участието в работната група, създадена от Комисията, не би било съобразено с институционалната роля на Парламента и неговата позиция като единствената пряко избрана институция на Европейския съюз, представляваща гражданите на равнището на Съюза и упражняваща функции по политически контрол над Комисията, и че поради това той взе решение да откаже поканата за участие в работната група;

9.  отбелязва методиката на Комисията в годишните доклади за 2015 г. и 2016 г., в които статистическите данни се използват за класифициране на мотивираните становища, представени от националните парламенти по пакет от предложения, като едно мотивирано становище, вместо като мотивирано становище за всяко от отделните предложения;

10.  оценява факта, че броят на мотивираните становища (65), представени от националните парламенти през 2016 г., е третият най-висок брой в рамките на една календарна година след въвеждането на механизма за контрол на субсидиарността в Договора от Лисабон; отбелязва рязкото увеличение (+ 713%) спрямо осемте мотивирани становища, получени през 2015 г.; признава освен това значителното увеличение — от 350 на 620 — на становищата, получени от Комисията в рамките на политическия диалог; подчертава, че тези тенденции се появиха на фона на намаляването на законодателната дейност, което показва също така, че участието на националните парламенти се е променило в сравнение с предходните години; приветства силния интерес към процеса на вземане на решения в ЕС, изразен от националните парламенти;

11.  приветства факта, че няколко национални камари представиха мотивирани становища (26 от общо 41 през 2016 г. спрямо осем през 2015 г.); отбелязва значителната разлика в активността на отделните камари в рамките на политическия диалог и на представянето на мотивирани становища; подчертава, че националните парламенти продължават да имат по-голям интерес да влияят на съдържанието на законодателството на ЕС, отколкото да идентифицират случаи, при които спазването на принципа на субсидиарност може да се постави под въпрос; отбелязва, че правомощията на националните парламенти да следят за спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност обхваща също така правото да поискат от европейския законодател да предприеме действия на европейско равнище, ако е необходимо;

12.  признава работата, извършена от Комитета по оценка на въздействието (КОВ) и неговия правоприемник от юли 2015 г., Комитета за регулаторен контрол (КРК); отбелязва, че според КОВ и КРК по приблизително 23% от разгледаните от тях оценки на въздействието през 2015 г. са били необходими подобрения по отношение на принципа на субсидиарност или принципа на пропорционалност или и на двата принципа; отбелязва, че през 2016 г. процентът на оценките на въздействието, определени от КРК като незадоволителни, е 15%; приветства факта, че тези проценти са спаднали в сравнение с предходните години; подчертава, че Комисията е направила преглед на всички такива оценки на въздействието, като е взела предвид анализите на КРК;

13.  отбелязва, че изпълнението на програмата за по-добро законотворчество доведе до разработване от страна на Комисията на по-силни вътрешни инструменти и процедури, имащи за цел избягването на нарушения на принципа на субсидиарност; подчертава, че оценките на въздействието са ключов инструмент за гарантиране на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност и за насърчаване на отчетността; подчертава по-специално ролята на КРК и приветства факта, че спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност вече е включено в проверката на качеството, извършвана от Комитета; подчертава при все това, че независимостта на Комитета за регулаторен контрол може да бъде засилена още повече;

14.  приветства приемането от Комисията през май 2015 г. на нов пакет от мерки за по-добро регулиране, който има за цел да гарантира, че законодателството на ЕС служи по-ефективно на обществените интереси и че принципите на субсидиарност и пропорционалност се спазват по един по-интегриран и всеобхватен начин, което на свой ред ще допринесе за постигането на по-висока степен на прозрачност на процеса на вземане на решения в ЕС; счита, че новата рамка за по-добро регулиране следва да бъде инструмент, чрез който Европейският съюз да действа в пълно съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност; изтъква въпреки гореизложеното, че макар че тя следва да осигурява проверки на съответствието с тези принципи, за да се гарантира, че Съюзът предприема действия само в областите, в които създава добавена стойност, тя не следва да води до ненужно забавяне на приемането на съответното законодателство;

15.  приветства публикуването от Комисията на 24 октомври 2017 г. на съобщението, озаглавено „Допълване на дневния ред на по-доброто регулиране: по-добри решения за по-добри резултати“, в което тя представя своите усилия за увеличаване на прозрачността, легитимността и отчетността на работата си в областта на по-доброто законотворчество, по-специално що се отнася до процеса на консултации и възможностите за заинтересованите страни да предоставят своите становища по нейните предложения;

16.  приветства въвеждането от Комисията през 2015 г. на нови механизми за консултации и обратна връзка за нови инициативи на политиката;

17.  подчертава важността на това да се обясни по подходящ начин необходимостта от законодателни инициативи и тяхното въздействие върху всички важни сектори (икономическия, на околната среда и социалния) с цел зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

18.  подкрепя ангажимента на Комисията да прилага принципа „първо оцени“, преди да обмисля възможни законодателни промени; в това отношение счита, че Европейският съюз и органите на държавите членки следва да работят в тясно сътрудничество, за да се гарантира по-добър мониторинг, измерване и оценка на реалното въздействие на законодателството на ЕС върху икономиката, социалната структура и околната среда;

19.  приветства подписването от страна на Европейския парламент, Съвета и Комисията през 2016 г. на ново междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество; припомня, че Комисията е поела ангажимент да разяснява в обяснителните меморандуми по какъв начин са обосновани предложенията ѝ от гледна точка на принципите на субсидиарност и пропорционалност; приветства факта, че чрез Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество Комисията пое ангажимент да предоставя оценките на въздействието на представяните от нея законодателни и незаконодателни предложения на разположение на националните парламенти; припомня, че това споразумение подчертава също така необходимостта от повече прозрачност на законодателната процедура и че информацията, предоставяна на националните парламенти, трябва да им позволява да упражняват пълноценно правомощията си съгласно Договорите;

20.  приканва националните парламенти да посочват ясно още от самото начало, че представеното от тях становище е мотивирано становище съгласно Протокол № 2 към Договорите, както и законодателното(-ите) предложение(-я), за което (които) то се отнася, да излагат ясно причините, поради които считат, че предложението нарушава принципа на субсидиарност, да включват кратко обобщение на аргументите и да спазват срока от осем седмици от датата на предаване на съответния проект на законодателен акт; отбелязва, че това ще улесни навременното и подходящо разглеждане на мотивираните становища от страна на всички участващи институции;

21.  счита, че след приемането на Договора от Лисабон участието на националните парламенти в законодателните процедури на ЕС се е развило значително посредством контактите с други национални парламенти; насърчава националните парламенти да продължат и да засилят още повече междупарламентарните контакти, също и на двустранна основа, като средство за разширяване на сътрудничеството между държавите членки, като при това действат с демократична европейска визия там, където Съюзът може да създаде добавена стойност, и в дух на солидарност, въз основа на принципите на правовата държава и основните права; подчертава, че тези контакти могат да улесняват обмена на най-добри практики относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

22.  приветства факта, че Парламентът все по-често и във все по-голяма степен играе ролята на партньор в диалога с националните парламенти и на посредник между тях по отношение на механизмите на субсидиарност и пропорционалност; счита, че засилването на диалога с националните парламенти на политическо равнище може да бъде средство за рационализиране на проверките на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, като се подобри разглеждането на съдържанието на законодателните предложения;

23.  обръща внимание на факта, че през 2016 г. 14 камари на 11 национални парламента представиха мотивирани становища относно предложението за директива за изменение на Директива 96/71/ЕО от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги COM(2016)0128, като по този начин бе достигнат прагът от една трета от гласовете, необходими съгласно член 7, параграф 2 от Протокол № 2 към Договорите за задействане на т.нар. процедура „жълт картон“; припомня, че доводите на националните парламенти бяха широко обсъждани в Парламента с Комисията; отбелязва, че Комисията започна диалог с националните парламенти в рамките на КОСАК; отбелязва, че Комисията публикува съобщение, в което изложи подробни причини за поддържане на предложението(5); счита, че, въпреки опасенията, изразени от някои национални парламенти, с изложените в него доводи Комисията изпълни своето задължение да мотивира решението си.

24.  отбелязва, че седем национални камари изпратиха становища във връзка с посоченото по-горе предложение на Комисията в рамките на политическия диалог, в който преобладаваше мнението, че предложението е съвместимо с принципа на субсидиарност; отбелязва, че Експертната група по субсидиарността към Комитета на регионите изрази мнението, че целите на предложението могат да бъдат постигнати по-добре на равнище ЕС;

25.  припомня, че процедурата „жълт картон“ беше задействана два пъти в миналото (веднъж през 2012 г. и веднъж през 2013 г.), което, заедно с посочената нова процедура „жълт картон“, показва, че системата функционира и че националните парламенти могат лесно и своевременно да вземат участие в дебата за субсидиарността, когато желаят да направят това; счита, че при всички случаи повишената осведоменост за ролята на националните парламенти и по-доброто сътрудничество между тях биха могли да подобрят механизмите за предварителното наблюдение на спазването на принципа на субсидиарност;

26.  припомня, че в съответствие с член 7 от Протокол № 2 към Договорите европейските институции следва да вземат под внимание мотивираните становища, представени от националните парламенти или от камара на национален парламент; отбелязва, че в миналото някои национални парламенти са изразявали разочарование от отговорите, дадени от Комисията в случаите, когато е била задействана процедурата „жълт картон“; отбелязва обаче, че Комисията въведе процедури, за да гарантира своевременното предоставяне на националните парламенти на отговори по същество и от политическо естество на въпросите, породили безпокойство у тях; призовава Комисията систематично да препраща на Европейския парламент своите отговори на мотивираните становища;

27.  отбелязва промените, предложени от някои национални парламенти към механизма за контрол на субсидиарността; приветства заключението на КОСАК, че никое от подобренията на механизма за контрол на субсидиарността не налага промяна на Договорите; отбелязва, че за удължаването на осемседмичния срок, в който националните парламенти могат да изпратят мотивирано становище, е необходимо изменение на Договорите или на протоколите към тях; припомня контекста на писмото от 1 декември 2009 г. относно практическите условия за прилагането на механизма за контрол на субсидиарността, изпратено от председателя и заместник-председателя на Комисията до председателите на националните парламенти, в което Комисията заявява, че за да се вземат предвид летните периоди на прекъсване на работата на националните парламенти, месец август няма да бъде вземан предвид при определянето на срока, посочен в Протокол № 2; припомня предложението, направено от някои парламенти, Комисията да разгледа също така възможността за изключване на периода на прекъсване на работата на националните парламенти през декември от изчисляването на осемседмичния срок;

28.  подчертава, че приемането на законодателни актове изисква съгласието на голямо мнозинство в рамките на Съвета, включващ националните министри на всички държави членки, които следва да се отчитат пред своите национални парламенти;

29.  отбелязва, че вече съществуват редица инструменти, позволяващи на националните парламенти и на гражданите да участват във всеки етап от законодателния процес, което гарантира мониторинга на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност; поради това насърчава пълноценното използване на съществуващите инструменти, като се избягва, където е възможно, създаването на още по-сложни административни структури и дълги процедури във време, когато ЕС полага усилия да бъде разбран по-добре от своите граждани, винаги с цел зачитане и защита на правата и интересите на тези граждани; призовава държавите членки да организират информационни кампании и съответни семинари, за да информират точно гражданите за възможностите те да участват на всеки етап от законодателния процес;

30.  подчертава, че законодателството следва да бъде всеобхватно и ясно, за да позволява на страните да разбират своите права и задължения, като включва подходящи изисквания за докладване, наблюдение и оценяване и същевременно избягва несъразмерните разходи, както и да може да се прилага на практика;

31.  подчертава важността на поощряването на достъпа до оценките на въздействието и пътните карти, изготвени от Комисията, за участие в консултации с обществеността и/или със заинтересовани страни, организирани от Комисията и/или от Европейския парламент, и за отправяне на предложения чрез платформата REFIT „Облекчете товара – споделете мнението си“; отбелязва в този контекст гладкото функциониране на уебсайта и ефективната и ефикасна регулаторна програма (REFIT), която започна да действа през 2016 г.;

32.  припомня необходимостта от засилване на съществуващите формати за сътрудничество и създаване на възможности за подобряване на платформата IPEX с цел насърчаване на осведомеността на националните парламенти относно ролята им в прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, за да им се окаже помощ да използват по-ефикасно информацията, получена по системата за ранно предупреждение, и да се подобри тяхното сътрудничество и координация; насърчава националните парламенти да представят становища по предложенията на Комисията, които са достъпни за справка по всяко време във вътрешната база данни CONNECT; припомня, че цялата информация е на разположение на платформата REGPEX;

33.  насърчава националните и регионалните парламенти да продължат да развиват отношенията си с Комитета на регионите, разполагащ с група от 12 експерти, които проверяват законодателните предложения от гледна точка на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

34.  приветства интереса, проявен от някои национални парламенти, да играят по-положителна и проактивна роля по европейските въпроси чрез използване на процедура на „зелен картон“; отбелязва, че националните парламенти имат различни мнения относно възможностите за тази процедура; счита, че един неформален механизъм, основан на междупарламентарното сътрудничество, може да допринесе за засилване на политическия диалог с националните парламенти;

35.  отбелязва във връзка с горепосоченото, че през 2015 г. 20 парламентарни камари подписаха или подкрепиха първата инициатива за „зелен картон“ относно разхищението на храни и че през юли 2016 г. девет парламентарни камари, подписаха втория „зелен картон“, с който приканиха Комисията да представи законодателно предложение за прилагане на принципите на корпоративна социална отговорност на европейско равнище; отбелязва, че някои от предложенията, посочени в първата инициатива за „зелен картон“, впоследствие бяха отразени в преработения пакет за кръговата икономика, приет от Комисията през декември 2015 г.; отбелязва поради това, че националните парламенти вече играят конструктивна роля в институционалната рамка, както и че не е необходимо на този етап да се създават нови институционални и административни структури, които биха усложнили ненужно целия процес;

36.  отбелязва, че през 2016 г. някои регионални парламенти уведомиха пряко Комисията за становищата си по някои предложения на Комисията; отбелязва, че Комисията е взела предвид тези становища в случаите, в които това е било целесъобразно; припомня, че съгласно член 6 от Протокол (№ 2) всеки национален парламент или всяка камара на национален парламент следва да се консултира, когато е уместно, с регионалните парламенти, които имат законодателни правомощия;

37.  отбелязва съдебната практика на Съда на Европейския съюз от 2015 и 2016 г. относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава, че Съдът на ЕС постанови, че спазването от страна на законодателя на Съюза на задължението за представяне на мотиви по отношение на принципа на субсидиарност следва да бъде оценявано не само въз основа на текста на оспорвания акт, но и въз основа на контекста и обстоятелствата на всеки конкретен случай, както и че предоставената информация следва да бъде достатъчна и разбираема от националните парламенти, гражданите и съдилищата; освен това подчертава, че по отношение на принципа на пропорционалност Съдът потвърди, че на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в области, които включват политически, икономически или социален избор и в които той е призван да извършва комплексни преценки;

38.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0210.
(3) ОВ C 58, 15.2.2018 г., стр. 33.
(4) http://ec.europa.eu/smart-regulation/refit/simplification/consultation/contributions_bg.htm
(5) Съобщение на Комисията от 20.7.2016 г. относно предложението за директива за изменение на Директивата относно командироването на работници във връзка с принципа на субсидиарност, в съответствие с Протокол № 2 (COM(2016)0505).

Последно осъвременяване: 4 декември 2018 г.Правна информация