Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2017/2117(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0064/2018

Внесени текстове :

A8-0064/2018

Разисквания :

PV 02/05/2018 - 32
CRE 02/05/2018 - 32

Гласувания :

PV 03/05/2018 - 7.14
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0203

Приети текстове
PDF 728kWORD 72k
Четвъртък, 3 май 2018 г. - Брюксел Окончателна версия
Актуалната ситуация и перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС
P8_TA(2018)0203A8-0064/2018

Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2018 г. относно актуалната ситуация и перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС (2017/2117(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръките на Европейския форум за овче месо, проведен през 2015 г. и 2016 г. по искане на Комисията,

—  като взе предвид възложеното от Тематичен отдел Б на Парламента проучване по искане на комисията по земеделие и развитие на селските райони „Бъдещето на секторите за овче и козе месо в Европа“,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно бъдещето на сектори овцевъдство и козевъдство в Европа(1),

—  като взе предвид заключенията от проучването, проведено от Комисията през 2011 г., относно оценка на мерките на ОСП в секторите овцевъдство и козевъдство,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно Плана за действие на ЕС за природата, хората и икономиката,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2017 г., озаглавено „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)“ (COM(2017)0339),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека,

—  като взе предвид заключенията на нидерландския омбудсман в неговия доклад от 2012 г. относно подхода на правителството към ку-треската(3) и в неговото проучване от 2017 г. относно поуките, извлечени от нидерландското правителство във връзка с епидемията от ку-треска(4),

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0064/2018),

A.  като има предвид, че секторите овцевъдство и козевъдство се характеризират с ниска рентабилност в по-голямата част на ЕС, с едни от най-слабите доходи в ЕС, което до голяма степен се дължи на значителните регулаторни и оперативни разходи, понякога превишаващи продажните цени, както и на голямата административна тежест, което води до все по-честото изоставяне на тези сектори от много земеделски стопани;

Б.  като има предвид, че дисбалансите в хранителната верига засилват уязвимостта на тези сектори, и като има предвид, че досега Комисията не е предприела необходимите регулаторни действия, за което призова Парламентът в тази връзка;

В.  като има предвид, че стартирането и поддържането на овцевъдно и козевъдно производство е невъзможно без гарантирането на стабилни доходи за животновъдите;

Г.  като има предвид, че овцевъдството и козевъдството в Европа имат сезонен характер, за разлика от някои други региони в света, които могат да поддържат пълен цикъл на отглеждане и производство през цялата година; като има предвид, че високата степен на сезонност може да доведе до икономическа несигурност за земеделските стопани и производителите;

Д.  като има предвид, че и двата сектора имат потенциал за създаване на заетост и за запазването ѝ в необлагодетелстваните райони, като например отдалечените и планинските региони;

Е.  като има предвид, че секторите овцевъдство и козевъдство имат значителен потенциал за развитие и създаване на работни места в много уязвими селски и крайградски райони, основно чрез продажбата на овче и козе месо и качествени млечни продукти, които могат да бъдат продавани посредством къси местни вериги за доставки;

Ж.  като има предвид, че овцевъдите се сблъскват със затруднения при намирането на квалифицирана, а понякога дори и неквалифицирана работна ръка;

З.  като има предвид, че овцевъдството и козевъдството са част от културното наследство на много държави членки и че създават висококачествени традиционни продукти;

И.  като има предвид, че секторите овцевъдство и козевъдство трябва да гарантират най-високите стандарти в света по отношение на безопасността на храните, здравето на животните, хуманното отношение към тях и опазването на околната среда;

Й.  като има предвид важната роля на овцевъдството и козевъдството за осигуряването на екологична устойчивост, по-специално когато тези сектори се основават на изхранването на животните чрез паша, като тези сектори са представени в 70% от необлагодетелстваните в географско отношение райони в ЕС, включително в изолираните и сравнително недостъпни региони, и допринасят за поддържането на ландшафта, за запазване на биологичното разнообразие (включително при местните автохтонни породи) и за борба с ерозията, с нежеланото натрупване на биомаса, с повредите по диги и язовирни стени, с лавините и горските пожари;

К.  като има предвид, че овцевъдството и козевъдството имат важен социално-икономически принос за селските райони в Европа, като поддържат селското стопанство и заетостта в по-необлагодетелстваните райони и осигуряват висококачествени традиционни продукти;

Л.  като има предвид, че приемствеността между поколенията земеделски стопани трябва да бъде подобрена, за да се гарантира оцеляването на този вид животновъдство и да се спомогне за ограничаване на бързото обезлюдяване в много селски райони, където има недостиг на някои основни услуги и услуги за подкрепа на семейството, а това води до последици по-специално за жените, които извършват значителна, често невидима работа в този сектор;

М.  като има предвид, че тези сектори предлагат благоприятна среда и възможности за младите хора, които желаят да започнат селскостопанска дейност в структури с човешки мащаби – включително ниско ниво на капитализация, добре развита система на колективна организация, наличие на взаимопомощ и кооперации с оборудване за обща употреба – или да създадат предприятия;

Н.  като има предвид, че средната възраст на овцевъдите и козевъдите се увеличава и че не се извършва трансфер на знания между поколенията, което възпрепятства гладкото функциониране на двата сектора и ги излага на риск от недостиг на умения и знания в бъдеще; като има предвид, че животновъдите и производителите на преработени качествени продукти, като например занаятчийските сирена, в много от случаите не разполагат с необходимите умения за маркетинг и продажба, за да могат да продават своите продукти на пазара по атрактивен начин;

О.  като има предвид, че повечето овце и кози в ЕС се отглеждат в условията на екстензивно животновъдство, например на пасища; като има предвид, че в някои държави членки тези сектори разчитат на интензивни модели на овцевъдство и козевъдство;

П.  като има предвид, че тези сектори допринасят за опазването на райони с висока екологична стойност или висока природна стойност, като например пасищата и земите, използвани като диви пасища, залесените пасища и други видове горски пасища или ливади тип dehesa, както и по-малко плодородните земи, а освен това те изпълняват също така ключова функция за разчистване на шубраците;

Р.  като има предвид, че до влизането в сила на Регламент (ЕС) 2017/2393(5)определението за постоянни пасища не включваше по подходящ начин средиземноморските пасища с техните многогодишни дървесни видове, като например ливадите тип dehesa и други агролесовъдни екосистеми, което води до намаляване на площите, отговарящи на условията за получаване на преки помощи, в ущърб на животновъдите от тези райони;

С.  като има предвид, че скотовъдството е традиционна дейност на екстензивното животновъдство, която се практикува по-специално в планинските региони, създавайки възможности за развитие на някои труднодостъпни или неподходящи за използване на механизация терени с ниска агрономическа стойност, като им позволява да поддържат икономическа дейност;

Т.  като има предвид, че смяната на пасища е част от селскостопанските практики в някои държави членки;

У.  като има предвид, че в рамките на настоящата обща селскостопанска политика (ОСП) е предвидена подкрепа за различни автохтонни породи овце и кози;

Ф.  като има предвид, че тези породи са добре приспособени към местната среда и играят съществена роля за опазване на биологичното разнообразие и естественото равновесие в своите местообитания;

Х.  като има предвид, че автохтонните породи са приспособени много по-добре към условията и особеностите на съответната територия;

Ц.  като има предвид, че от 80-те години насам овцете са намалели с над 25 милиона и че през последните 17 години производството е намаляло с повече от 20%;

Ч.  като има предвид, че консумацията на овче и козе месо е намаляла значително през последните години, като за овчето месо тя е спаднала до 2 кг на човек спрямо 3,5 кг през 2001 г., и че тази низходяща тенденция продължава да се наблюдава и през 2017 г., особено сред младите хора;

Ш.  като има предвид, че пазарът на козе месо в Европа е уникален с това, че производството е концентрирано предимно в Гърция, Испания и Франция, а потреблението е особено голямо в Португалия, Италия и Гърция;

Щ.  като има предвид, че производството на козе месо от ярета или от възрастни животни за клане е сезонна дейност и е страничен продукт от млекопроизводството, като то се контролира от няколко оператори, а продажната цена не е достатъчно висока, за да може да се осигури финансово възнаграждение за животновъдите;

АА.  като има предвид, че ограниченото предлагане на козе месо в търговските обекти води до по-малка видимост за продукта и съответно — до спад в консумацията му от потребителите;

АБ.  като има предвид, че 3% от производството на мляко и 9% от производството на сирене в Европа се осигурява от секторите овцевъдство и козевъдство, като те осигуряват заетост за общо 1,5 милиона души в рамките на ЕС;

АВ.  като има предвид, че през последните години консумацията на козе мляко и козе сирене се е увеличила значително в редица държави членки;

АГ.  като има предвид, че производството на овче месо в ЕС задоволява само около 87% от търсенето на пазара и че вносът от трети държави, основно от Нова Зеландия, накърнява конкурентоспособността на европейските продукти в най-чувствителните периоди на годината (Великден и Коледа), но също така и през останалата част от годината, тъй като Нова Зеландия и Австралия са най-големите износители на овче месо;

АД.  като има предвид, че през последните години Нова Зеландия увеличи доставките си на прясно или охладено месо, като намали традиционния си износ на замразено месо, което оказва по-голямо въздействие върху пазара на пресни продукти на ЕС и води до намаляване на цените, плащани на европейските производители; счита, че това следва да бъде взето предвид при предстоящите преговори за сключване на споразумение за свободна търговия с Нова Зеландия;

АЕ.  като има предвид, че в много случаи производителите от ЕС не се конкурират при равни условия с вноса от трети държави, където не са толкова строги спазваните стандарти за качество, регулаторни изисквания и екологични стандарти;

АЖ.  като има предвид, че при текущите преговори за сключване на споразумения за свободна търговия между Европейския съюз и съответно Нова Зеландия и Австралия чувствителните сектори овцевъдство и козевъдство следва да бъдат защитени или дори да бъдат изключени от тези търговски споразумения;

АЗ.  като има предвид, че някои региони в съседни на ЕС държави проявяват интерес към европейските продукти от овцевъдството и козевъдството, което за съжаление е една ненапълно използвана възможност за производителите от Съюза;

АИ.  като има предвид, че излизането на Обединеното кралство от Съюза може да доведе до значителни промени в търговията на овче месо в ЕС, тъй като тази държава е най-големият производител и основна входна точка за вноса на този продукт от трети държави;

АЙ.  като има предвид, че Обединеното кралство внася около половината от своята пазарна квота за овче месо от Нова Зеландия и почти две трети – от Австралия и че Съюзът не може да се откаже бързо от своите международни ангажименти, което задълбочава несигурността във връзка с излизането на Обединеното кралство от ЕС;

АК.  като има предвид, че овчата и козята вълна е устойчив, възобновяем и биоразградим ресурс за текстилната промишленост;

АЛ.  като има предвид, че вълната не е призната като селскостопански продукт съгласно приложение I към ДФЕС, а е класифицирана само като страничен животински продукт съгласно Регламент (ЕС) № 142/2011;

АМ.  като има предвид, че това непризнаване поставя овцевъдите в по-неизгодно положение спрямо другите селскостопански производители поради факта, че вълната подлежи на по-строги изисквания по отношение на транспорта спрямо признатите селскостопански продукти, както и поради невъзможността за осъществяване на пазарни интервенции за вълната посредством обща организация на пазара;

АН.  като има предвид, че овцевъдството и козевъдството имат предимно екстензивен характер, което води до пряк контакт с дивите животни, а тяхното здравословно състояние не може да бъде гарантирано;

АО.  като има предвид, че съгласно Регламент (ЕО) № 999/2001 планът за контрол на болестта „скрейпи“ доведе до ограничаване с до 100% на обмена на отглеждани животни, и че при малките, автохтонни раси определянето на генотипа на скрейпи доведе до намаляване с до 50% на броя на отглежданите мъжки животни;

АП.  като има предвид, че разразилите се неотдавна болести по животните показаха, че едно огнище на болести в дадена държава членка може да представлява заплаха за целия европейски селскостопански пазар, предвид множеството епидемии, сполетели Европейския съюз, като някои от тях, например най-голямата досега епидемия на ку-треска, засегнала фермите за кози през периода 2007 – 2011 г., имат последици за човешкото здраве;

АР.  като има предвид, че ваксинирането на овцете и козите защитава стадата в държавите членки от трансгранични болести, като ограничава риска от разпространението на по-нататъшни инфекции между държавите членки и спомага за смекчаване на последиците от антимикробната резистентност;

АС.  като има предвид, че съгласно Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност имунизацията чрез ваксиниране представлява икономически ефективна мярка на общественото здравеопазване в усилията за борба с антимикробната резистентност въпреки факта, че в краткосрочен план употребата на антибиотици е по-евтин вариант, и че планът предвижда също така стимули за по-голямо използване на диагностиката, антимикробните алтернативи и ваксините;

АТ.  като има предвид, че системата за електронна идентификация на овцете и козите гарантира ефективно проследяване на животните, но неумишлени грешки при разчитането на ушните марки или загубата им могат да доведат до налагането на понякога прекомерно големи санкции;

AУ.  като има предвид, че животновъдите също така се сблъскват с трудности при прилагането на действащите правила за идентификация на яретата;

AФ.  като има предвид, че всички тези фактори: защитата на някои животински видове, и по-специално на големите хищници, по Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО), влошаването на състоянието на естествените им местообитания и намаляването на изобилието и качеството на тяхната естествена плячка, както и обезлюдяването на селските райони и липсата на инвестиции за превантивни мерки от страна на държавите членки допринесоха за значително увеличаване на нападенията от страна на хищници спрямо овчи и кози стада във всички региони, което влошава и без това несигурното положение на някои земеделски стопанства и излага на риск традиционното селско стопанство и пасищното животновъдство в много райони;

AХ.  като има предвид, че в някои региони на Европейския съюз е постигнат добър природозащитен статус за дребните и едрите хищници;

AЦ.  като има предвид, че при достигане на желания природозащитен статус, в някои региони следва да се вземе предвид възможността за промяна на статуса на защитени видове;

АЧ.  като има предвид, че овцевъдите и козевъдите трябва да се справят с голяма бюрокрация и административна тежест, произтичащи не само от ОСП, но и от други правила на ЕС, като например правилата за обработката на странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека;

АШ.  като има предвид, че пазарът на овче и козе месо е силно фрагментиран и няма достатъчно прозрачност при отчитането на пазарните цени;

АЩ.  като има предвид, че в някои държави членки има твърде малко кланици, което възпрепятства развитието на тези сектори там;

БА.  като има предвид, че преструктурирането на кланичния сектор, прилагането на здравните стандарти и намаляването на кланичната дейност в резултат на спада в животновъдството доведоха в редица региони до изчезването на икономическите инструменти, които са необходими за генерирането на добавена стойност и за поддържането на местните вериги за доставки;

ББ.  като има предвид, че в много държави преструктурирането на кланичния сектор, приложените мерки в резултат на кризата с болестта „луда крава“ и пакетът за хигиена и защита на здравето, наред с други фактори, доведоха до изчезването на множество инструменти, необходими за оцеляването на преките местни продажби, както и до нарастване на кланичните разходи;

БВ.  като има предвид, че подвижните доилни инсталации и кланици или мерките за осигуряване на тези съоръжения на място са важна и необходима предпоставка за улесняване на производството на продукти от овцевъдството и козевъдството;

БГ.  като има предвид, че при продуктите от овче и козе месо често липсва разнообразие на крайните продукти в сравнение с други видове меса, което ги прави по-малко привлекателни и следователно не толкова търсени от потребителите;

БД.  като има предвид, че е необходимо да се повиши добавената стойност на месопроизводството и да се въведат нови методи, които да бъдат по-добре адаптирани към потребителските навици на младите хора;

БЕ.  като има предвид, че наред с осигуряването на широка гама от месни, млечни и вълнени продукти за потребителите в целия ЕС, производството на продукти от овцевъдството и козевъдството играе изключително важна културна роля в много общности, като например традициите, свързани с кукерите в България и капра в Румъния и др.;

БЖ.  като има предвид, че в много държави членки се наблюдава все по-разрастващ се пазар за местни и биологично отглеждани селскостопански продукти, които отговарят на потребителското търсене за прозрачност и качество;

БЗ.  като има предвид, че съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012 и Делегиран регламент (ЕС) № 665/2014 държавите членки могат да използват незадължителния термин за качество „планински продукт“, за да придадат по-добра видимост на продуктите от овцевъдството и козевъдството с произход от планинските региони;

БИ.  като има предвид, че схемите на ЕС за качество, и по-специално етикетите за защитени географски указания (ЗГУ) и защитени наименования за произход (ЗНП), осигуряват инструменти за увеличаване на видимостта и по този начин — засилване на шансовете за пазарна реализация на продуктите от овцевъдството и козевъдството;

БЙ.  като има предвид, че в някои държави членки липсват структурни политики за развитието на единия или и на двата сектора, което пречи на тяхното развитие;

БК.  като има предвид, че тези политики биха могли да включват препоръки за различните етапи, като например етапа на отглеждане (селекция на породи, отглеждане на кочове за разплод и др.), както и етапа на пазарна реализация;

По-добра подкрепа

1.  подкрепя препоръките, публикувани през 2016 г. от Форума на ЕС за овче месо, проведен по инициатива на Комисията, и по-специално необходимостта от въвеждане на екологични плащания за признаване на функцията на секторите овцевъдство и козевъдство за осигуряване на обществени блага, и по-конкретно за продуктите, базирани на екстензивна паша, по отношение на: мелиорацията на земята и опазването на биологичното разнообразие, екосистемите, районите с висока екологична стойност и качеството на водата; предотвратяването на изменението на климата, на наводнения, лавини, горски пожари и свързана с това ерозия; и опазването на селските райони и заетостта; подчертава, че тези препоръки следва да важат също и за секторите на козето месо и продуктите от овче и козе мляко;

2.  призовава Комисията и държавите членки да обмислят предлагането на стимули за земеделските стопани, които извършват смяна на пасища;

3.  подкрепя запазването или, по целесъобразност, увеличаването на обвързаните с производството доброволни помощи за секторите овцевъдство и козевъдство, както и други съответни мерки, насочени към двата сектора, чрез включване на диференцирани субсидии за стадата, излизащи на паша, при следващата реформа на ОСП, с цел да се спре изоставянето на тези сектори от земеделските стопани в ЕС, предвид силната зависимост на голяма част от овцевъдите и козевъдите от получаването на преки плащания;

4.  подчертава факта, че при постигнатото споразумение по преговорите за Регламент (ЕС) 2017/2393 схемата за доброволно обвързано с производството подпомагане е опростена и по-ясна, като са премахнати изискванията за количествени ограничения и запазване на производството и е предвидено, че някои критерии за допустимост и общият бюджет могат да бъдат преразглеждани ежегодно от държавите членки;

5.  призовава всички държави членки да удължат агроекологичните плащания за пасищата, които се използват за пашата на овце и кози, и да подпомагат земеделските производители, които осигуряват по-хуманно отношение към животните;

6.  приветства споразумението, постигнато при преговорите по Регламент (ЕС) 2017/2393, в което се признава спецификата на средиземноморските пасища, като например ливадите тип dehesa, с оглед намиране на по-справедливи правила за земите, отговарящи на условията за получаване на преки плащания, и отстраняване на присъщата дискриминация по отношение на дивите пасища и системите за горска паша;

7.  подчертава значението на този вид пасища за предотвратяването на пожари, но отбелязва, че тези подобрения все още не са задължителни за държавите членки;

8.  счита, че в тази връзка не може да се прилага дискриминация спрямо други екосистеми, свързани с агро-лесовъдните пасища, и призовава за овцевъдите и козевъдите да отпадне изискването за 50% тревни площи в горските зони, което е необходимо условие за отпускането на пряко плащане на хектар земя;

9.  препоръчва разрешаването на подходящи режими за паша в екологично насочените площи, включително в сухи тревни площи с ниско качество, намиращи се в някои необлагодетелствани райони;

10.  подчертава, че пашата не следва да се разрешава, ако съществува риск от нанасяне на щети на уязвими природни зони; в тази връзка подчертава голямото значение на преживните животни за оползотворяването на необработените фибри;

11.  счита, че е необходимо да се осигури по-голяма подкрепа за младите земеделски стопани и за новите участници както чрез преки помощи, така и чрез политиката за развитие на селските райони, в съответствие с националните политики, с оглед въвеждането на стимули за създаване или поемане на ферми за овце и кози, тъй като значителното застаряване на животновъдите в тези сектори, което определено надхвърля дори и това в другите селскостопански отрасли, поради ниската им рентабилност, е сред основните предизвикателства за запазването на жизнеспособността на селските райони и обезпечаването на продоволствената сигурност в Съюза;

12.  призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид конкретните проблеми, представени от организациите на жените, работещи в тези сектори, наред с другото, чрез прилагането на мерки за подобряване на тяхната видимост, за насърчаване на собствеността и съсобствеността и за въвеждане на необходимите услуги за подкрепа на семействата;

13.  призовава Комисията и държавите членки да разработят специални програми, даващи възможност на жените да намерят мястото си в тези сектори, тъй като това може да допринесе доста за необходимото обновяване на поколенията в тези сектори и да помогне за запазване на овцевъдството и козевъдството като семеен бизнес;

14.  призовава Комисията и държавите членки да обърнат повече внимание на разнообразието на генетичните ресурси в секторите овцевъдство и козевъдство предвид тяхното значение за производителността (оплодителна способност и т.н.), качеството на продуктите и адаптирането на животните към тяхната среда;

15.  оценява понастоящем наличните бюджетни редове за подкрепа, целящи насърчаване на местните породи и диференцираното качество, като например сертифицирането на биопродукти;

16.  подчертава, че в тази връзка в плановете за отглеждане на животните следва да бъде взето предвид запазването на местните и издръжливи породи;

17.  подчертава значението на местните породи овце и кози за пашата в алпийския регион, тъй като използването на други породи е невъзможно;

18.  призовава Комисията да предприеме мерки за по-активно насърчаване на запазването на тези породи овце и кози;

19.  призовава за увеличаване на подкрепата за организациите на производителите в секторите овцевъдство и козевъдство;

20.  отчита развитието на субсидиите в тези сектори, което има най-голямо значение за увеличаване на ефективността и конкурентоспособността на производството, за подобряване на качеството на продуктите и повишаване на самостоятелното снабдяване с овче месо в ЕС, като тези елементи отговарят на целите на ЕС за развитие на ефективността и подобряване на качеството;

Популяризиране и иновации

21.  призовава Комисията да увеличи подкрепата, насочена към иновативни производствени методи и технологии, с цел повишаване на конкурентоспособността на секторите овцевъдство и козевъдство, както и популяризиране на месните, млечните и вълнените продукти на вътрешния пазар, като се набляга не само на традиционните продукти като сиренето, но също така и на по-новите разфасовки на месните продукти, за да се предлагат продукти, отговарящи на очакванията на потребителите и пазарното търсене; призовава също така Комисията да насърчава по-редовната консумация на тези продукти чрез информационни кампании относно различни методи на готвене и приготвяне, подходящи за нови потребители, включително в нови, съседни на ЕС държави с бързо развиващи се икономики и на източните пазари, като се изтъкват хранителните и здравните ползи от консумацията на овче и козе месо;

22.  счита, че е необходимо да се обори идеята, че агнешкото месо се готви трудно, и да се противодейства на настоящата тенденция за избягване на червените меса;

23.  подчертава, че усилията за повишаване на консумацията на овче и козе месо са изключително важни за увеличаване на производството в ЕС;

24.  приветства Комисията за намерението ѝ да създаде специален бюджетен ред за продуктите от овче и козе месо и мляко при следващите кампании за популяризиране, съфинансирани от Съюза;

25.  подчертава, че е необходимо да се осигури подходящо финансиране за провеждането на промоционални кампании, целящи увеличаване на консумацията на продукти от овче и козе месо в целия ЕС;

26.  призовава кожите и вълната да бъдат включени сред продуктите, които отговарят на изискванията за финансиране;

27.  призовава Комисията да координира промоционалните кампании във връзка с етикетирането на продуктите от овче и козе месо със защитени географски указания и защитени наименования за произход, с цел повишаване на тяхната привлекателност; призовава за задълбочено проучване на пазарните ниши за вълна с цел осигуряване на по-голяма икономическа възвръщаемост за производителите;

28.  насърчава повече държави членки да въведат незадължителния термин за качество „планински продукт“, както е предвидено в действащото законодателство на ЕС, тъй като това е инструмент за осигуряване на по-добра видимост на продукта и по-информиран избор на потребителите;

29.  подчертава необходимостта от въвеждане на гаранционни етикети за агнешкото и ярешкото месо както за отделните производители, така и за сдруженията на производителите, като потенциални бенефициенти на подкрепата за диференцирано качество; подчертава, че тези етикети трябва да бъдат одобрени от компетентните местни органи в съответствие с приложимите правила и разпоредби за използването на подобни етикети;

30.  призовава за подкрепа на промоционални дейности на ниво ЕС, насочени към секторите овцевъдство и козевъдство, като например фестивали и други подобни ежегодни събития, като средство за повишаване на обществената осведоменост относно ползите от тези сектори за ЕС, за околната среда и за европейските граждани;

31.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят използването на големия потенциал на традиционните практики за отглеждане на овце и кози чрез селски туризъм;

Добри практики

32.  призовава Комисията да създаде условия за развитието на секторите за производство на овчи и кози млечни продукти, като осигури възможности за реализация на максимална добавена стойност в земеделските стопанства посредством политики за високо качество, насърчаващи производството на млечни продукти в земеделските стопанства, които да се продават предимно чрез къси или местни вериги за доставки; в тази връзка подчертава, че е важно Комисията да гарантира по-добро прилагане на здравните норми във всички държави членки, не на последно място чрез използване на „Ръководството за добри хигиенни практики при производството на занаятчийско сирене“, изготвено от Мрежата на европейските земеделски стопани и занаятчии, производители на сирена и млечни продукти (FACE), в сътрудничество с Комисията;

33.  призовава Комисията да създаде онлайн платформа, насочена към секторите овцевъдство и козевъдство, с основна цел обмен на съответни добри практики и данни от държавите членки;

34.  настоятелно призовава Комисията да изготви насоки за добри практики за продажбата на продукти от секторите овцевъдство и козевъдство, които впоследствие могат да бъдат разпространени сред държавите членки и професионалните организации;

35.  призовава Комисията и държавите членки да обърнат повече внимание на производството и преработката на вълна, като подкрепят осъществяването на програми за обмен на информация и добри практики между участниците във веригата за преработка на вълна;

36.  настоятелно призовава Комисията да проучи възможностите за допускане на изключения по отношение на вълната при прилагането на Регламент (ЕО) № 1069/2009 и Регламент (ЕС) № 142/2011 относно обработката на странични животински продукти, тъй като в случая става дума за продукт, непредназначен за консумация от човека;

Подобряване на пазарите

37.  призовава Комисията да представи предложения за постигане на ценова прозрачност в тези сектори, с цел на потребителите и производителите да се предоставя информация относно цените на продуктите;

38.  призовава Комисията и държавите членки да разгледат възможностите за хармонизиране на разпоредбите относно кланичните трупове, така че те да отразяват реалните разходи, без да се накърнява биологичното разнообразие, осигурено чрез местните породи, както и създаването на Европейска обсерватория за мониторинг на цените и производствените разходи при овцевъдството и козевъдството; подчертава значението на наблюдението на разликите по цялата верига за доставка на храни, включително и цените на едро;

39.  предупреждава, че комбинацията от непроменено или намаляващо търсене и по-голямо производство може да доведе до по-ниски цени за производителите;

40.  припомня, че съгласно член 149 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 производителите на овче и козе мляко, които членуват в организации на производителите, могат да водят съвместни преговори за сключване на договори в рамките на 33% от националното производство и 3,5% от европейското производство; подчертава, че тези прагове бяха установени предимно за производството на сурово краве мляко и следователно са ограничаващи и недостатъчно адаптирани към млекопроизводството от дребни преживни животни, особено ако животновъдите желаят да се организират в сдружения на организации на местните производители или организации на производителите с множество купувачи, както и ако имат насреща си големи промишлени групи;

41.  призовава за създаването на точни показатели, които да позволяват извършването на по-обстоен мониторинг на производството, консумацията и търговията с козе месо, като се прави разлика между възрастни животни и ярета;

42.  счита, че е необходимо да се подобрят преговорните позиции и пазарната мощ на производителите по веригата за снабдяване с храни, като се разшири обхватът на правилата за договорните отношения, така че да бъдат обхванати овцевъдството и козевъдството, като се включат и месните наред с млечните продукти, чрез създаването на организации на производителите и междубраншови организации, подобно на съществуващите в някои други сектори на растениевъдството и животновъдството, в съответствие със споразумението, постигнато по Регламент (ЕС) 2017/2393, с цел подобряване на конкурентоспособността и настоящата ниска производителност в тези сектори;

43.  призовава за включване на етикетите за качество на овчето месо със ЗНП и ЗГУ към тези за шунката, както е посочено в член 172 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, като мерки за управление на предлагането, с оглед увеличаване на възможностите предлагането да отговаря на търсенето;

44.  отбелязва, че организациите на производителите или сдруженията на организациите на производителите на овче или козе мляко могат също така да бъдат освобождавани от задължителните тавани по член 149 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, ако осъществяват съвместна икономическа дейност (популяризиране, контрол на качеството, пакетиране, етикетиране или преработка) в съответствие с член 152, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393;

45.  насърчава всички държави членки, които все още не предоставят финансова помощ по „пакета за млякото“ за секторите на овчето и козето мляко, да направят това;

46.  счита, че не трябва да се позволява овчите и козите продукти да се продават под производствените им цени;

47.  призовава Комисията да проучи, в сътрудничество с държавите членки, веригата за доставки на овче и козе месо (например като се прави разграничение между месото от възрастни животни и от млади животни), за да се гарантира, че земеделските стопани получават справедлива възвръщаемост на пазара;

48.  подчертава в тази връзка значението на директното предлагане на пазара на овчи и кози продукти;

49.  призовава Комисията да спомага за създаването на условия за преки продажби от производителите и организациите на производителите, с цел да се ограничи изкуственото завишаване на цените;

50.  подкрепя развитието на местните вериги за доставки в сектора на овцевъдството като средство за увеличаване на доходите на овцевъдните стопанства и подобряване на баланса между търсенето и предлагането и призовава държавите членки и Комисията да обърнат специално внимание на своите обществени политики по отношение на местните кланици, тъй като те са съществени фактори за развитието на местните вериги за доставки;

51.  припомня, че производителите могат да въвеждат мерки за регулиране на предлагането на сирена, включително от овче или козе мляко, с етикет за ЗНП или ЗГУ, в съответствие с член 150 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

52.  приветства факта, че срокът на тези инструменти беше удължен за периода след 2020 г. като част от споразумението, постигнато при преговорите по Регламент (ЕС) 2017/2393;

53.  счита, че сред животновъдите трябва да се насърчава концентрация на предлагането в рамките на предприятия като кооперации, с оглед засилване на тяхната преговорна позиция във веригата за снабдяване с храни, добавяне на стойност към продукцията на съответните членове и осъществяване на дейности за намаляване на разходите или други дейности, които трудно могат да бъдат реализирани на равнището на отделните стопанства, като например осигуряване на иновации и консултантски услуги за животновъдите;

54.  насърчава органите на държавите членки, където професионалните организации в секторите овцевъдство и козевъдство са проявили доказан интерес, да изготвят средносрочни и дългосрочни стратегии за развитието на тези сектори с предложения за подобряване на селекцията на породите и пазарната реализация на продуктите;

55.  призовава Комисията и държавите членки да лансират програми, които да насърчават производителите да създават групи на производителите и маркетингови общности, да осъществяват директни продажби, както и да произвеждат и посочват на етикета специалните качества на продуктите от овче и козе месо и мляко (например биологични продукти или регионални специалитети);

56.  призовава Комисията да облекчи административните изисквания за отварянето на малки мандри за производство на овчи и кози млечни продукти в рамките на самите стопанства, което ще позволи на животновъдите да увеличат добавената стойност на своите стопанства;

57.  настоятелно призовава Комисията да разгледа допълнителни средства и инструменти, които биха могли да помогнат на секторите да преодоляват кризи, да посрещат глобални предизвикателства и да гарантират устойчивото си развитие;

58.  счита за необходимо да се предвидят инструменти за предотвратяването и управлението на кризи в секторите овцевъдство и козевъдство, за да може да се ограничи нестабилността на цените и да се осигури справедлива възвръщаемост за производителите, както и благоприятна среда за привличането на инвестиции и придобиването на земеделски стопанства от млади хора;

59.  отбелязва, че качеството на овчето и козето месо зависи до голяма степен от основната храна на животните, и че следователно условията на конкуренция в секторите овцевъдство и козевъдство са доста различни в отделните региони на ЕС;

60.  призовава националните органи да гарантират достъпа на производителите до пазари, както и създаването на специализирани магазини;

Излизането на Обединеното кралство от ЕС и търговските споразумения

61.  призовава Комисията да провери как ще изглежда пазарът на овче месо след Брексит и да въведе необходимите мерки за предотвратяване на сериозни пазарни смущения, включително създаването на по-ефективна предпазна мрежа за цените и пазарите, с цел защита на сектора от последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС;

62.  настоятелно призовава Комисията да прояви предпазливост при преговорите по новите споразумения за свободна търговия с Нова Зеландия и Австралия в очакване на анализа за последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС за сектора на овцевъдството и козевъдството, по-специално по отношение на бъдещето на квотата от 287 000 тона еквивалент кланично тегло за овчето месо, предоставена от ЕС на Нова Зеландия, изпълнена средно на около 75%, като Обединеното кралство ползва около 48% от тази квота, както и бъдещето на квотата от 19 200 тона еквивалент кланично тегло за овчето месо, предоставена от ЕС на Австралия, изпълнена средно на почти 100%, като Обединеното кралство ползва около 75% от тази квота;

63.  счита, че новите споразумения за свободна търговия следва да съдържат клауза за разделяне на квотите, предоставяни на Нова Зеландия и на Австралия за техния износ на агнешко месо за ЕС, с цел да се прави разграничение между прясното и охладеното или замразеното месо; припомня, че в рамките на ЕС много често предлаганите на пазара агнета са на възраст между 6 и 9 месеца, а в Нова Зеландия те често са на възраст от 12 месеца; подчертава, че преференциалният пазарен достъп не следва да бъде увеличаван над съществуващите тарифни квоти;

64.  припомня, че Парламентът определи овчето месо като особено чувствителен продукт в преговорите по споразумението за свободна търговия с Нова Зеландия и подкрепи евентуалното изключване на най-чувствителните сектори в своята резолюция от 26 октомври 2017 г., съдържаща препоръка на Парламента до Съвета относно предложения мандат за провеждането на търговските преговори с Нова Зеландия(6);

65.  отново заявява, че при всички споразумения за свободна търговия трябва се да зачитат изцяло високите стандарти на ЕС в областта на хуманното отношение към животните, околната среда и безопасността на храните; отбелязва, че настоящите тарифни квоти за Нова Зеландия оказват влияние върху производството на овче месо в ЕС;

66.  изразява загриженост във връзка с писмото, което Съединените щати и шест други големи износители на селскостопанска продукция (Аржентина, Бразилия, Канада, Нова Зеландия, Тайланд и Уругвай) изпратиха до представителите на Обединеното кралство и на Европейския съюз в Световната търговска организация (СТО) на 26 септември 2017 г., във връзка с вътрешните дискусии за евентуалното преразпределяне на тарифните квоти за внос между Обединеното кралство и останалите държави — членки на ЕС;

67.  подчертава, че е важно Обединеното кралство да поеме своя дял от тарифните квоти след излизането му от Съюза и да се постигне споразумение, при което на нито един от пазарите на Обединеното кралство и на ЕС няма свръхпредлагане на вносно овче месо, с цел да се предотвратят евентуални неблагоприятни последици за производителите от Обединеното кралство и от ЕС;

68.  разбира зависимостта на британския сектор за овче месо от пазара на ЕС, но счита, че тази ситуация създава както предизвикателства, така и възможности;

69.  счита, че излизането на Обединеното кралство от ЕС следва да осигури възможност за по-нататъшно развитие на европейските сектори овцевъдство и козевъдство, с цел Съюзът да стане по-малко зависим от вноса на овче и козе месо от Нова Зеландия;

70.  изразява съжаление за това, че над 1400 селскостопански продукта в ЕС, защитени с географско указание, не получават автоматично равностойна защита на пазарите на трети държави, отворени в рамките на международни търговски споразумения, договорени от Съюза;

71.  призовава при сключването на други търговски споразумения с трети държави да се взема предвид несигурното положение на производителите в секторите овцевъдство и козевъдство, по-специално чрез включването им в списъка на чувствителните сектори или пълното им изключване от преговорите, за да се избегнат всякакви разпоредби, които биха могли по някакъв начин да накърнят европейския модел на производство или да навредят на местните или регионалните икономики;

72.  подчертава, че производствените разходи и стандарти на основните държави — износителки на овче и козе месо, са значително по-ниски от тези в Европа;

73.  подчертава, че тези сектори следва да бъдат третирани целесъобразно, например чрез въвеждането на тарифни квоти или подходящи преходни периоди, като се обръща дължимото внимание на кумулативния ефект от търговските споразумения върху селското стопанство, или дори чрез изключването им от обхвата на преговорите;

74.  в тази връзка подчертава по-специално сериозните проблеми с хуманното отношение към животните и въздействието върху околната среда в резултат на дългите транспортни маршрути от или към отдалечени държави;

75.  призовава Комисията да въведе задължителна система на ЕС за етикетиране на продуктите от овче месо, евентуално с лого за целия ЕС, даващо възможност на потребителите да правят разлика между продуктите от ЕС и продуктите, идващи от трети държави; предлага тези етикети да бъдат сертифицирани чрез прилагането на множество критерии, включително схема за селскостопански гаранции и обозначаване на страната на произход, като по този начин се осигури пълна осведоменост на потребителите за мястото на произход на продукта;

76.  счита, че тази система трябва да бъде разработена по такъв начин, че да не подкопават съществуващите системи за етикетиране с рекламна цел в държавите членки и на регионално равнище;

77.  призовава Комисията да оказва съдействие при отварянето на пазари за износ на овче месо и карантии от Съюза за държави, в които понастоящем се прилагат ненужни ограничения;

78.  призовава Комисията да разгледа въпроса за увеличаване на износа към Северна Африка, тъй като тя е един разрастващ се пазар, който оценява гарантираните от ЕС качество и безопасност на храните;

79.  призовава Комисията да подготви доклади относно възможните целеви пазари за произведени в ЕС продукти от овче и козе месо и мляко;

80.  призовава Комисията да насърчава качеството на изнасяните от ЕС продукти, по-специално чрез строги санитарни стандарти и проследимост, които да гарантират овче и козе месо с по-високо качество спрямо изнасяното от Нова Зеландия и Австралия; изтъква, че специалният акцент на ЕС върху качеството следва да бъде подчертаван, за да се стимулира потреблението на европейски продукти от овче и козе месо;

Система за електронна идентификация

81.  настоятелно призовава държавите членки и Комисията да разгледат възможността за хармонизиране на нивото на допустимите отклонения, когато санкционират животновъдите за неумишлени грешки при маркирането на овцете и прилагането на системата за електронна идентификация, при изричното условие, че това не трябва да води до допускане на по-висок процент на грешки, отколкото при превантивните грижи за здравето на животните, и че това е обосновано с оглед на подхода „едно здраве“;

82.  признава значението на единния подход и на подобряването на превантивните грижи за здравето на животните в Съюза;

83.  подчертава, че държавите членки следва да прилагат законодателството, без да се допускат изключения;

84.  подчертава, че процентът на изгубените ушни марки е по-висок при овцете, отглеждани на екстензивна паша в райони с природни ограничения, отколкото при другите селскостопански животни, отглеждани в непланински условия, и приканва Комисията да признае този факт;

85.  иска Комисията и държавите членки да проучат възможностите за разработване на опростена система за идентификация за малки стада в условията на екстензивно производство, насочена към местните вериги, без да се накърнява ефективната проследяемост на продуктите, както и да въведат по-гъвкави и ориентирани към растежа разпоредби относно използването на електронни ушни марки;

86.  отбелязва, че системите за идентификация следва да бъдат разработени по такъв начин, че да свеждат бюрокрацията до минимум; подчертава, че производителите с ниски доходи ще се нуждаят от финансова помощ, за да могат да инсталират скъпите задължителни електронни системи за идентификация;

Здравни аспекти

87.  отбелязва, че болестите по животните водят до катастрофални последици за хуманното отношение към животните, за земеделските стопани и за местните жители;

88.  подчертава, че здравето на човека и на животните трябва винаги да бъде приоритет;

89.  счита, че са необходими повече действия за предотвратяване на трансграничните огнища на болести по животните и за намаляване на въздействието на антибиотичната резистентност, както и за насърчаване на ваксинацията за борба с разпространението на инфекции при овцете и козите;

90.  призовава Комисията да предостави стимули и подкрепа за овцевъдите и козевъдите, които могат да докажат, че са постигнали висока степен на ваксинация на своите животни, в съответствие с Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност , защото иначе земеделските производители не биха имали особен пазарен стимул да направят това;

91.  призовава Комисията да подобри капацитета си за реакция при разпространението на болести по животните, като например болестта „син език“, чрез нова стратегия на ЕС за здравето на животните, финансиране на научни изследвания, изплащане на обезщетения за загуби, авансови плащания и др.;

92.  призовава за изготвянето на план за превенция на болестите и смъртността при мъжките ярета въз основа на истинската стойност на животните, като се отдава приоритетно значение на хуманното отношение към мъжките ярета и към козите;

93.  призовава Комисията да улесни употребата на имунопрецизни ваксини като първа мярка за борба с евентуалните огнища на болести в тези сектори;

94.  подчертава необходимостта от подобряване на наличността на ветеринарномедицински продукти за секторите овцевъдство и козевъдство на равнище ЕС чрез подкрепа за фармацевтичната научноизследователска дейност и опростяване на разрешенията за пускане на продукти на пазара;

95.  призовава Комисията и държавите членки да извършат повторна оценка на нивото на контрол на здравния статус на дивите животни, по-специално в районите на екстензивно отглеждане на стада;

Хищници

96.  припомня, че разпространението на хищниците, наред с другото, се дължи на действащото законодателство на ЕС, което цели запазване на местните видове диви животни;

97.  подкрепя извършването на преглед на съответните приложения към Директивата за местообитанията с цел упражняване на контрол и управление на разпространението на хищниците в определени пасищни зони;

98.  призовава Комисията да вземе под внимание предвидената в тази директива гъвкавост при справянето с посочените проблеми, за да не се излага на риск устойчивото развитие на селските райони;

99.  подчертава необходимостта от обективен научнообоснован подход, който да отчита поведението на животните, връзките хищник — плячка, точното, специфично за съответния регион определяне на риска от хищници за отделните видове, изброени в Директивата за местообитанията, хибридизацията, динамиката на разпространение и други екологични въпроси при всяко разглеждано предложение;

100.  подчертава, че нападенията на стада от вълци и незащитени хибридни животни, получени от кръстоска между вълци и кучета, се увеличават въпреки мобилизирането на все повече скъпоструващи средства в помощ на засегнатите животновъди и общности;

101.  отбелязва, че ограниченията на препоръчваните и прилагани мерки за защита на стадата стават все по-очевидни предвид все по-големите загуби на животни;

102.  посочва, че тази неефективност поставя под въпрос бъдещето на екологосъобразните методи за отглеждане на животни, като например скотовъдството, тъй като някои животновъди започват да затварят своите животни, което с течение на времето ще доведе не само до изоставяне на много обширни площи, създавайки риск от пожари и лавини, но и ще преориентира животновъдството към по-интензивни форми на селско стопанство;

103.  приканва Комисията и държавите членки, както и местните и регионалните органи, като се консултират със земеделските стопани и други заинтересовани страни, да обсъдят мерки за развитие на селските райони, насочени към защита на стадата, предоставяне на необходимите обезщетения за загуби, причинени от нападенията на големи хищници, включително и хищници, които не са защитени по Директивата за местообитанията, както и адаптиране на помощта с цел попълване на стадата;

104.  счита, че е необходимо да се предприемат мерки за преразглеждане на статута за закрила на хищниците в контекста на Бернската конвенция;

105.  призовава държавите членки да прилагат препоръките на тази конвенция с оглед предотвратяване на разпространението на хибриди между кучета и вълци, тъй като те са заплаха за опазването на вида Canis lupus и до голяма степен са отговорни за нападенията над стада от овце и кози;

106.  отбелязва частичния успех на схемите за връщане на породите овчарски кучета пазачи, с чиято помощ да се държат на разстояние вълците или поне хибридните видове;

107.  предлага избирането на „омбудсмани за вълците“, които да посредничат между различните засегнати интереси, както и при споровете относно статута на защитен вид и нуждата от компенсации за загубите от убитите от вълци животни, следвайки успешния модел на „омбудсманите за мечките“ в някои държави членки;

108.  призовава Комисията да вземе предвид препоръките, отправени от Парламента в неговата резолюция от 15 ноември 2017 г. относно Плана за действие за природата, хората и икономиката;

109.  призовава Комисията и държавите членки, с оглед подобряване на положението със заетостта в тези сектори, да разработят програми за оптимизиране на обучението на кучета пазачи и овчарски кучета и да осигурят обучение за правилното им използване в животновъдните стопанства, като за целта предприемат спешни мерки за засилване на трансграничното сътрудничество и обмена на идеи и успешни подходи между администрациите, животновъдите и природозащитниците по отношение на големите хищници;

110.  призовава за създаването на защитени пасища, в които броят на големите хищници да може да бъде регулиран, така че връщането на големите хищници да не води до трудности при прилагането на селскостопанските практики, благоприятстващи хуманно отношение към животните (преместване на животните от едно пасище на друго, незатворени обори и др.) или при традиционното селско стопанство и пасищно животновъдство (извеждане на добитъка на лятна паша в планински райони);

Кланици

111.  отбелязва все по-честите процеси на концентрация при кланиците, изразяващи се в това, че месопреработвателните холдинги контролират цялата секторна верига, свързана с месото – от живите животни до опакованото прясно месо, което води не само до по-продължително транспортиране на живите животни, но също така и до по-големи разходи и по-ниска рентабилност за производителите;

112.  призовава Комисията да определи мерки за подкрепа за създаването на места за клане на животните и за опростяване на разрешителните процедури;

113.  приканва Комисията и държавите членки да работят за развитието на местни мрежи, които да способстват за увеличаване на доходите, като улесняват създаването на местни и мобилни кланици, необходими за структурирането на тези сектори;

Обучение

114.  призовава държавите членки да въведат схеми за обучение на представители на тези сектори относно начините за остойностяване на продуктите, така че тези продукти да могат да се конкурират с други месни и млечни продукти;

115.  счита, че в държавите членки, в които тази селскостопанска дейност е най-разпространена, трябва да се създадат училища за пастири, с насоченост на обучението към смяната на пасищата, с цел да се предостави алтернатива за заетост в животновъдството, което ще благоприятства смяната на поколенията и същевременно ще спомогне за повишаване на достойнството и социалното признание на тази традиционна професия — пастирството;

116.  счита, че е необходимо да се улесняват не само иновациите (селскостопански практики, нови продукти и т.н.), но също така и предоставянето на консултации и първоначално и продължаващо обучение в секторите овцевъдство и козевъдство;

Други въпроси

117.  призовава Комисията да въведе и приложи съответното право на ЕС, по-специално Директива (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране;

118.  счита, че е необходимо да се изпълни решението на Съда на Европейския съюз, в което се постановява, че защитата на хуманното отношение към животните не спира на външните граници на ЕС, и че следователно превозвачите на животни за износ от Европейския съюз трябва да спазват правилата на ЕС за хуманно отношение към животните, включително и извън ЕС;

119.  обръща внимание на ситуацията с липсата на вода в много региони с овцевъдни и козевъдни стопанства, по-специално в района на Средиземноморието, която само ще се утежнява с глобалното затопляне;

120.  подчертава следователно необходимостта да се гарантира по-добро управление на водните ресурси чрез подходящи съоръжения, като се вземат предвид разпределението на годишните валежи и устойчивостта;

o
o   o

121.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 286 E, 27.11.2009 г., стр. 41.
(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0441.
(3) https://www.nationaleombudsman.nl/onderzoeken/2012/100
(4) https://www.nationaleombudsman.nl/onderzoeken/2017030-onderzoek-naar-de-lessen-die-de-overheid-uit-de-qkoorts-epidemie-heeft
(5) Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 15).
(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0420.

Последно осъвременяване: 7 ноември 2018 г.Правна информация