Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2018/2037(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0178/2018

Внесени текстове :

A8-0178/2018

Разисквания :

PV 28/05/2018 - 25
CRE 28/05/2018 - 25

Гласувания :

PV 30/05/2018 - 13.8
CRE 30/05/2018 - 13.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0224

Приети текстове
PDF 270kWORD 97k
Сряда, 30 май 2018 г. - Страсбург Окончателна версия
Бъдещето на прехраната и селското стопанство
P8_TA(2018)0224A8-0178/2018

Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно бъдещето на прехраната и селското стопанство (2018/2037(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 ноември 2017 г., озаглавено „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ (COM(2017)0713),

—  като взе предвид членове 38 и 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с които се определят общата селскостопанска политика (ОСП) и нейните цели,

—  като взе предвид член 40 и член 42 от ДФЕС, с които се установява обща организация на пазарите (ООП) на селскостопански продукти и се определя доколко правилата за конкуренцията са приложими към производството и търговията със селскостопански продукти,

—  като взе предвид член 13 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 349 от ДФЕС, в който се определя статутът на най-отдалечените региони и се определят условията за прилагане на Договорите по отношение на тези региони,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал(1) („Регламент „Омнибус“),

—  като взе предвид Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели(2),

—  като взе предвид информационния документ на Европейската сметна палата (ЕСП) относно бъдещето на ОСП, публикуван на 19 март 2018 г.,

—  като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди(3) и доклада на Комисията от 10 октомври 2017 г. относно националните планове за действие на държавите членки и относно напредъка при прилагането на Директива 2009/128/EО относно устойчивата употреба на пестициди (COM(2017)0587),

—  като взе предвид своето решение от 6 февруари 2018 г. относно създаването, правомощията, числения състав и продължителността на мандата на специалната комисия по процедурата на Съюза за разрешаване на пестициди(4),

—  като взе предвид специален доклад № 16/2017 на ЕСП, озаглавен „Програми за развитие на селските райони: необходимо е опростяване и по-голяма насоченост към резултатите“, и специален доклад № 21/2017 на ЕСП, озаглавен „Екологизирането — по-сложна схема за подпомагане на доходите, която все още не е екологично ефективна“,

—  като взе предвид документа за размисъл на Европейската комисия от 28 юни 2017 г. относно бъдещето на финансите на ЕС (COM(2017)0358),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (COM(2018)0098),

—  като взе предвид Декларацията от Корк 2.0 от 2016 г., озаглавена „По-добър живот в селските райони“ и издадена по време на Европейската конференция за развитието на селските райони,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 май 2018 г. относно актуалната ситуация и перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно европейска стратегия за насърчаване на протеиновите култури — поощряване на производството на богати на протеин растения и бобови растения в рамките на европейския селскостопански сектор(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР за периода след 2020 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2018 г. относно перспективите и предизвикателствата пред пчеларския сектор в ЕС(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2016 г. относно инструменти на ОСП за намаляване на нестабилността на цените на селскостопанските пазари(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2016 г. относно начина, по който ОСП може да подобри създаването на работни места в селските райони(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно насърчаването на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2015 г. относно перспективите за млекопреработвателната промишленост на ЕС — преглед на прилагането на законодателния пакет за млякото и млечните продукти(14),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно възможно преструктуриране на общата селскостопанска политика(15),

—  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите, озаглавено „ОСП след 2020 г.“(16),

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, повечето от които са свързани с ОСП,

—  като взе предвид доклада и заключенията на експертната група за селскостопанските пазари от ноември 2016 г., озаглавени „Подобряване на пазарните резултати: утвърждаване на позицията на земеделските стопани във веригата на доставките“,

—  като взе предвид споразумението от Париж, постигнато през 2015 г. по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP 21), и по-специално ангажиментите, поети от Европейския съюз като „национално определен принос“ (НОП) за постигане на световните цели на споразумението,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 15 декември 2016 г. за изпълнението на схемата за специфични мерки в областта на селското стопанство за най-отдалечените региони в Съюза (POSEI) (COM(2016)0797),

—  като взе предвид прегледа на изпълнението в областта на околната среда (ПИООС), обявен през 2016 г. (COM(2016)0316), който е инструмент за улесняване на постигането на ползите от законодателството и политиките на ЕС в областта на околната среда за предприятията и гражданите чрез по-добро изпълнение,

—  като взе предвид писмото на комисията по бюджетен контрол,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по бюджети и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0178/2018),

A.  като има предвид, че в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство се признава, че общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-старите и най-интегрираните политики в ЕС и е от глобално стратегическо значение и следва да бъде разработена, за да предлага възможност на селскостопанския и горския сектор на ЕС да отговорят на обоснованите търсения на гражданите по отношение не само на продоволствената сигурност, безопасност, качество и устойчивост, но също и на грижата за околната среда, биологичното разнообразие и опазването на природните ресурси, действията в областта на изменението на климата, развитието на селските райони, високите стандарти за здравето и хуманното отношение към животните, и заетостта;

Б.  като има предвид, че е факт, че понастоящем ОСП трябва да бъде реформирана, за да отговори по-удовлетворително на потребностите както на своите първи адресати, земеделските стопани, така и на всички граждани;

В.  като има предвид, че ОСП е от първостепенно значение в Европа за около 12 милиона земеделски стопанства;

Г.  като има предвид, че земеделската земя съставлява 47% от европейската територия и че в ЕС има 22 милиона земеделски стопани и селскостопански работници;

Д.  като има предвид, че целите на ОСП следва да бъдат гарантиране на продоволствена безопасност и суверенитет и устойчивост на селскостопанските системи и територии на ЕС;

Е.  като има предвид, че първостепенната цел на ЕС за многофункционално и диверсифицирано селско и горско стопанство, създаващо работни места, справедливо, движено от устойчиви селскостопански практики и даващо възможност за запазване на жизнеспособни малки и семейни земеделски стопанства, които могат да се придобиват и предават от поколение на поколение, продължава да е от ключово значение за постигането на положителните външни въздействия и обществените блага (хранителни и нехранителни продукти и услуги), търсени от европейските граждани;

Ж.  като има предвид, че е от първостепенно значение да се спре и да се обърне сегашната концентрация на сила в ръцете на големия сектор на търговията на дребно и на големите предприятия;

З.  като има предвид, че промените в сегашната ОСП трябва да се основават на стратегически цели за засилване на конкурентоспособността и за осигуряване на надеждни и безопасни храни;

И.  като има предвид, че в продължение на повече от 25 години ОСП претърпяваше редовно реформи, които бяха продиктувани от отварянето на европейското селско стопанство към международните пазари и от появата на нови предизвикателства в области като околната среда и изменението на климата; като има предвид, че сега е необходима още една стъпка в този постоянен процес на адаптиране, за да бъде ОСП опростена, модернизирана и преориентирана, за да гарантира доходите на земеделските стопани и да отговори по-ефективно на очакванията на цялото общество, по-специално по отношение на качеството на храните и продоволствената сигурност, на изменението на климата, общественото здраве и заетостта, като се гарантира сигурност на политиката и финансова сигурност за сектора с цел постигане на устойчиви селски райони, справяне с продоволствената сигурност и гарантиране на изпълнението на европейските цели в областта на климата и околната среда, както и увеличаване на добавената стойност на ЕС;

Й.  като има предвид, че въпреки че Комисията озаглави своето съобщение относно текущата реформа на ОСП „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, тя не даде никаква гаранция относно запазването на бюджета на ОСП, и като има предвид, че е от съществено значение това да се разгледа преди представянето на предстоящите законодателни предложения; като има предвид, че те трябва да гарантират, че няма да има ренационализация на ОСП, че правилното функциониране на единния пазар няма да се нарушава и че има истинско опростяване за бенефициерите, не само на равнище ЕС, но и на равнище държави членки и на регионално и местно равнище и на равнище стопанство, както и гъвкавост и правна сигурност за земеделските стопани и собствениците на гори, като в същото време гарантират амбициозни цели в областта на околната среда и че целите на новата ОСП се изпълняват без добавяне на нови ограничения за държавите членки и по този начин на ново ниво на сложност, което би довело до забавяне при изпълнението на националните стратегии;

К.  като има предвид, че един нов модел на прилагане следва да осигури пряка връзка между ЕС и европейските земеделски стопани;

Л.  като има предвид, че ОСП трябва да играе важна роля за повишаването на дългосрочната производителност и конкурентоспособността на сектора и за избягването на стагнацията и нестабилността на доходите на земеделските стопанства, които, въпреки концентрацията и засилването на производството и повишаването на производителността, средно все още са по-ниски, отколкото в останалата част от икономиката;

М.  като има предвид, че директните плащания осигуряват първия основен стълб на стабилност и предпазна мрежа за доходите на стопанствата, тъй като представляват значителен дял от годишните доходи от селско стопанство и дори до 100% от приходите на стопанствата в някои региони; като има предвид, че тези плащания следва да бъдат продължени, за да помагат на земеделските стопани да се конкурират при равни условия с трети страни;

Н.  като има предвид, че новите устойчиви вериги за създаване на стойност в биоикономиката могат да предложат добър растеж и потенциал за работни места в селските райони;

О.  като има предвид, че директните плащания трябва да бъдат насочени в по-голяма степен към земеделските стопани, тъй като именно те са хората, които допринасят за стабилността и за бъдещето на нашите селски райони и се сблъскват с икономически пазарни рискове;

П.  като има предвид, че през последните няколко години земеделските стопани са изправени пред все по-голяма нестабилност на цените, която е отражение на колебанията на цените на световните пазари и несигурността, предизвикана от макроикономическите промени, външните политики, като например търговските, политическите и дипломатическите въпроси, санитарните кризи, свръхпроизводството в определени европейски сектори, изменението на климата и по-честите екстремни метеорологични събития в ЕС;

Р.  като има предвид, че специфичните инструменти за средиземноморските сектори следва да останат в стълб I;

С.  като има предвид, че е от съществено значение да се осигурят гъвкави и отзивчиви инструменти за подпомагане на чувствителни и стратегически сектори да се справят със структурни промени, като например потенциалното влияние на излизането на Обединеното кралство от ЕС или на одобрените двустранни търговски споразумения с основните партньори на ЕС;

Т.  като има предвид, че секторните стратегии за плодове и зеленчуци, вино и пчеларство следва да останат задължителни за държавите производителки и следва да бъдат запазени спецификите на свързаните с тях инструменти и правила;

У.  като има предвид, че е от съществено значение да се гарантират условия на равнопоставеност, справедливи цени и справедлив стандарт на живот за всички земеделски стопани в регионите и всички държави – членки на ЕС, с което да се осигурят достъпни цени за гражданите и потребителите, и че е налице селскостопанска дейност във всички части на Съюза, включително в райони с природни ограничения; като има предвид, че е от съществено значение да се насърчава потреблението на и достъпът до висококачествена храна и здравословно и устойчиво хранене, като същевременно се изпълняват ангажиментите за социална и екологична устойчивост, действия в областта на климата, здравеопазване, здраве на животните и растенията и хуманно отношение към животните и балансирано развитие на селските райони;

Ф.  като има предвид, че водите и селското стопанство са неразривно свързани и че устойчивото управление на водите в селскостопанския сектор е от съществено значение за гарантирането на качествено и достатъчно производство на храни и за осигуряване на опазването на водните ресурси;

Х.  като има предвид, че ОСП се нуждае от подходящи инструменти за справяне с уязвимостта на селското стопанство към изменението на климата и същевременно за намаляване на натиска върху сладководните резерви, упражняван от сектора, който съставлява 50% от потреблението на сладка вода в ЕС;

Ц.  като има предвид, че е налице необходимост от актуализирана, по-проста и по-справедлива система на плащания, от повече справедливост и легитимност;

Ч.  като има предвид, че в сегашната ОСП липсват необходимите инструменти, за да се гарантират достойни доходи, допринасящи за достоен живот на по-възрастните земеделски стопани;

Ш.  като има предвид, че няма адекватни инструменти за насърчаване на преминаването на предприятията от по-старото поколение земеделски стопани към по-младото поколение;

Щ.  като има предвид, че според информационния документ на ЕСП от март 2018 г. относно бъдещето на ОСП, през 2010 г. на всеки 100 управители на земеделски стопанства над 55 години са се падали по 14 управители на земеделски стопанства под 35 години – цифра, която е спаднала на 10,8 управители на земеделски стопанства през 2013 г.; като има предвид, че в периода 2004 – 2013 г. средната възраст на земеделските стопани в ЕС се е увеличила от 49,2 на 51,4 години; като има предвид, че най-малките стопанства най-често се управляват от по-възрастни земеделски стопани;

АА.  като има предвид, че увеличаването на световната търговия предоставя както възможности, така и предизвикателства, свързани, наред с другото, с околната среда, изменението на климата, опазването на водите, липсата на земеделска земя и деградацията на почвите, и така изисква адаптиране на правилата на международната търговия, като се даде възможност за общи условия на равнопоставеност въз основа на високи стандарти и справедливи и устойчиви условия за обмена на стоки и услуги, както и обновени и ефикасни механизми за търговска защита в съответствие с вече съществуващите в ЕС социални, икономически, екологични, здравни, санитарни и фитосанитарни стандарти, както и стандарти за хуманно отношение към животните;

АБ.  като има предвид, че тези високи стандарти трябва да бъдат запазени и допълнително насърчавани в световен мащаб, и по-специално в рамките на Световната търговска организация (СТО), като се защитават интересите на европейските производители и потребители, като се гарантират европейски стандарти в търговските споразумения за внос;

АВ.  като има предвид, че приблизително 80% от необходимите протеини в ЕС се внасят от трети държави и че досега не е направено достатъчно за прилагането на стратегия за протеините в ОСП;

АГ.  като има предвид, че макар акцентът върху научноизследователската и развойната дейност за ефективна по отношение на използването на ресурси продуктова и производствена иновация да трябва да се приветства, трябва да се направи повече, за да се развият научноизследователският капацитет и инфраструктурата, които са необходими, за да се претворят резултатите от научните изследвания в хранителната, селскостопанската и устойчивата горска практика с помощта на подходяща подкрепа, както и да се насърчи подходът с множество участници, в центъра на който са земеделските стопани, с помощта на независими, прозрачни, достатъчно финансирани консултантски услуги в областта на селското стопанство в целия ЕС, във всички държави членки и региони и с обмен на знания и услуги за обучение на равнище държави членки;

АД.  като има предвид, че подкрепата на преките инвестиции следва да бъде насочена по-добре към двойните изисквания на икономическите и екологичните показатели и да отчита потребностите на самите земеделски стопанства;

АЕ.  като има предвид, че Европейският съюз е разработил редица космически програми (EGNOS и „Галилео“) и програми за наблюдение на Земята („Коперник“), чийто потенциал за наблюдение на прилагането на ОСП и за преход на европейското селско стопанство към прецизно земеделие и към двойна екологична и икономическа ефективност на стопанствата следва да бъде използван в максимална степен;

АЖ.  като има предвид, че повечето научни изследвания в областта на биотехнологиите сега се извършват извън ЕС, където обикновено акцентират върху агроикономически въпроси, които не са от значение за сектора в ЕС, което води до потенциални загуби на инвестиции и внимание;

АЗ.  като има предвид, че въз основа на неотдавнашния опит възползването от и насърчаването на естествените процеси за повишаване на добивите и устойчивостта е възможно да намалят производствените разходи;

АИ.  като има предвид, че конкурентоспособното селско стопанство, секторът на храните и горският сектор трябва да продължат да играят голяма роля за постигането на целите на ЕС в областта на околната среда и климата, определени в международни споразумения, като например COP21 и ЦУР на ООН, като земеделските стопани се стимулират и възнаграждават за своя принос и се подпомагат чрез намаляване на ненужните регулаторни и административни тежести в мерките, които предприемат;

АЙ.  като има предвид, че покачването на глобалната средна температура на повърхността, което се предвижда през 21-ви век, и непосредствените му последици за климатичните условия изискват продоволствена система, която да е екологично устойчива и да гарантира безопасно и изобилно производство, като същевременно не се оставят задължения на Съюза към други пазари;

АК.  като има предвид, че е важно бъдещата ОСП да бъде съгласувана с ЦУР, с Парижкото споразумение и политиките на ЕС, по-специално в областите на устойчивостта, околната среда, климата, общественото здраве и храните;

АЛ.  като има предвид, че селското стопанство е един от секторите на икономиката, от които – съгласно Регламента за разпределяне на усилията – се очаква да допринесат за постигането на целта за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 30% в сравнение с равнищата от 2005 г.;

АМ.  като има предвид, че дребните земеделски стопанства представляват 40% от земеделските стопанства в ЕС, но получават едва 8% от субсидиите в рамките на ОСП;

АН.  като има предвид, че в 17-те ЦУР се определят нови ясни цели за ОСП след 2020 г.;

АО.  като има предвид, че ОСП постепенно е интегрирала екологичните цели, като гарантира, че нейните правила са съвместими с екологичните изисквания, определени в законодателството на ЕС, и че земеделските стопани спазват тези изисквания и насърчават устойчивите селскостопански практики, които опазват околната среда и биологичното разнообразие;

АП.  като има предвид, че консумацията на наситени мазнини и червено месо в Съюза продължава да бъде много над препоръчвания хранителен прием, а хранителната промишленост продължава да има значителен принос за емисиите на парникови газове и на азот;

АР.  като има предвид, че затворените цикли на производство, при които производство, обработка и пакетиране се извършват в един и същи регион, запазват добавената стойност в този регион и по този начин осигуряват повече работни места в съответния район и следователно имат потенциал за съживяване на селските райони;

АС.  като има предвид, че ОСП преследва неразделно свързани цели от икономическо и екологично естество и че този двоен подход трябва да бъде запазен и дори укрепен в контекста на реформата на стълб I и на схемата за екологизиране, в полза на преход към устойчив и ефективен европейски селскостопански модел;

АТ.  като има предвид, че в бъдещата ОСП Европейският съюз трябва да се стреми към значително ограничаване на употребата на антибиотици в сектора на селското стопанство и храните за укрепване на устойчивото селско стопанство;

АУ.  като има предвид, че повишаването на дългосрочната стабилност и устойчивост на селскостопанските системи и територии ще бъде от полза за ЕС като цяло;

АФ.  като има предвид, че ЕСП подчерта факта, че поради изискванията за екологизиране, които често постигат малко повече от това да отразяват текущите практики, плащанията за екологизиране, въведени като част от реформата от 2013 г., създават допълнителна сложност и бюрокрация, са трудно разбираеми и според ЕСП не успяват да засилят достатъчно успеваемостта на ОСП в областта на околната среда и климата поради формулировката си, което е важно да се има предвид при проектирането на новата екологосъобразна структура на ОСП;

АХ.  като има предвид, че ЕСП е установила значителни недостатъци при прилагането на стълб II, особено дългия процес на одобрение, както и сложния и бюрократичен характер на програмите за развитие на селските райони;

АЦ.  като има предвид, че обективната метаоценка на проверката за пригодност на научните изследвания установи, че мерките за екологизиране не са подобрили значително екологичните показатели, до голяма степен поради това, че тези изисквания вече са били изпълнявани;

АЧ.  като има предвид, че целите на Декларацията от Корк 2.0 за по-добър живот в селските райони се отнасят за жизнеспособни селски райони, интелигентна многофункционалност, биологично разнообразие във и извън селското и горското стопанство, опазване на редки породи животни и култури, както и биологично земеделие, помощ за необлагодетелствани райони и ангажиментите в контекста на „Натура 2000“; като има предвид, че в Декларацията се подчертава и значението на усилията за избягване на обезлюдяването на селските райони и ролята на жените и младите хора в този процес, както и нуждата от по-добро оползотворяване на всички ендогенни ресурси на селските райони чрез прилагане на интегрирани стратегии и многосекторни подходи, които укрепват подхода „отдолу нагоре“ и полезните взаимодействия между заинтересованите страни, и които изискват да се инвестира в жизнеспособността на селските райони, да се опазват и управляват по-добре природните ресурси, да се насърчават действията в полза на климата, да се стимулират знанията и иновациите, да се укрепва управлението на селските райони и да се опрости политиката за селските райони и нейното прилагане;

АШ.  като има предвид, че районите в не толкова благоприятно положение, като например регионите, в които съществува голяма конкуренция между градското развитие и селското стопанство, следва да бъдат взети предвид от ОСП при налагането на допълнителни ограничения върху достъпа до земя за запазване на селското стопанство в тези райони;

АЩ.  като има предвид, че необлагодетелстваните райони, като например планинските и най-отдалечените региони, следва да продължат да бъдат компенсирани от ОСП за допълнителните разходи във връзка с техните специфични ограничения с цел запазване на селскостопанската дейност в тези райони;

БА.  като има предвид, че ОСП следва да отдаде дължимото на големите ползи за околната среда от някои сектори като овцевъдство, козевъдство или отглеждане на протеинови култури;

ББ.  като има предвид, че секторът на пчеларството е от първостепенно значение за ЕС и допринася значително за обществото от гледна точка както на икономиката, така и на околната среда;

БВ.  като има предвид, че е от съществено значение да се укрепи още повече позицията на земеделските стопани в рамките на веригата за доставка на храни и да се гарантира лоялната конкуренция в рамките на единния пазар със справедливи и прозрачни правила, които отчитат особеностите на селското стопанство в отношенията между производството и другите звена във веригата на доставка на храни, намиращи се надолу или нагоре по веригата, и да се предоставят стимули за ефективно предотвратяване на риска и кризите, включително активни управленски инструменти, които ще могат да осигуряват предлагане според търсенето и които могат да се прилагат на секторно равнище и от публични органи, както се посочва в доклада на експертната група за селскостопанските пазари; като има предвид, че аспектите извън обхвата на ОСП, които влияят на конкурентоспособността и условията на равнопоставеност на земеделските стопани, трябва също да бъдат взети предвид и да се наблюдават по подходящ начин;

БГ.  като има предвид, че новите предизвикателства по отношение на продоволствената сигурност и независимост пред европейското селско стопанство в рамките на политическите приоритети на ЕС, както е посочено в документа за размисъл на Комисията относно бъдещето на финансите на ЕС, изискват от следващата многогодишна финансова рамка (МФР) да увеличи или запази селскостопанския бюджет като постоянна стойност в евро за покриване както на съществуващите, така и на новите предизвикателства;

БД.  като има предвид, че тъй като обществото очаква от земеделските стопани да променят своите практики, за да станат те напълно устойчиви, земеделските стопани следва да бъдат подпомогнати с публични средства при този преход;

БЕ.  като има предвид, че всякакви промени в настоящата ОСП трябва да бъдат въвеждани по такъв начин, че да осигуряват стабилност за сектора, правна сигурност и сигурност на планирането за земеделските стопани и собствениците на гори чрез адекватни преходни периоди и мерки;

БЖ.  като има предвид, че Парламентът трябва да играе цялостна роля в определянето на ясна политическа рамка, която да поддържа обща амбиция на европейско равнище и демократичен дебат относно стратегическите въпроси, които оказват въздействие върху всекидневието на всички граждани, когато става въпрос за устойчивото използване на природните ресурси, включително водите, почвите и въздуха, качеството на храната ни, финансовата стабилност на селскостопанските производители, безопасността на храните, здравето и устойчивата модернизация на селскостопанските и хигиенните практики, с цел да се сключи обществен договор на европейско равнище между производителите и потребителите;

БЗ.  като има предвид, че съществува необходимост от преработване на ОСП с цел приспособяването ѝ към настоящите предизвикателства, че е наложително на съзаконодателите да се предоставят необходимите средства, за да изпълняват изцяло своите задачи в рамките на регламентираните срокове, както и че съществува известна несигурност, свързана с излизането на Обединеното кралство от ЕС;

БИ.  като има предвид, че бъдещето на продоволствената сигурност в Европа трябва да се гарантира както за Обединеното кралство, така и за ЕС-27, като се положат максимални усилия за свеждане до минимум на нарушаването на производството и достъпа до храна за двете страни; като има предвид, че трябва да се положат всички усилия за гарантиране на единно съгласуване на стандартите в областта на околната среда и безопасността на храните, за да се гарантира, че гражданите както на Обединеното кралство, така и на ЕС няма да бъдат засегнати от намаляване на качеството и на безопасността на храните;

БЙ.  като има предвид, че един от шестте ключови приоритета за развитие на селските райони в ЕС е възстановяването, опазването и подобряването на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство, включително в районите от „Натура 2000“;

БК.  като има предвид, че понастоящем ЕС работи по стратегия за протеините, с цел да се насърчи самодостатъчността по отношение на протеиновите култури;

БЛ.  като има предвид, че през 2017 г. остра продоволствена несигурност засягаше 124 милиона души в 51 държави, което е с 16 милиона повече в сравнение с 2016 г.; като има предвид, че по-голямата част от засегнатите от продоволствена несигурност живеят в селски райони;

БМ.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основна цел на ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че много от ролите на жените в селските райони помагат за поддържането на жизнеспособните селскостопански предприятия и селските общности; като има предвид, че усилията за избягване на обезлюдяването на селските райони са свързани с възможностите за жените и младите хора; като има предвид, че жените в селските райони все още се сблъскват с многобройни предизвикателства, като същевременно в селскостопанските политики и политиките за развитие на селските райони свързаното с половете измерение не е включено в достатъчна степен; като има предвид, че макар полът на бенефициерите на директните плащания и развитието на селските райони да не е надежден показател за въздействието на програмите, жените като кандидати или бенефициери не са достатъчно представени;

БН.  като има предвид, че за да се обоснове бюджетът на ОСП пред европейските данъкоплатци, бъдещото финансиране трябва да бъде свързано както с производството на безопасни и висококачествени храни, така и с ясна обществена добавена стойност по отношение на устойчиво селско стопанство, амбициозни показатели в областта на околната среда и климата, стандарти, свързани с общественото здраве и здравето на животните и с хуманното отношение към животните, и други социални въздействия на ОСП, с цел създаване на истински условия на равнопоставеност в рамките на ЕС и извън него;

БО.  като има предвид, че в специалното проучване № 442 на Евробарометър относно отношението на европейците към хуманното отношение към животните се посочва, че 82% от европейските граждани считат, че хуманното отношение към селскостопанските животни следва да се подобри;

БП.  като има предвид, че употребата на пестициди, влошаването на биологичното разнообразие и промените в селскостопанската среда може да оказват отрицателно въздействие върху количеството на опрашителите и многообразието на видовете опрашители; като има предвид, че предизвикателствата пред опрашителите — както домашни, така и диви — са значителни и че въздействието върху селското стопанство и продоволствената сигурност на ЕС може да бъде пагубно, като се има предвид зависимостта на по-голямата част от производството на ЕС от услугите по опрашване; като има предвид, че през януари 2018 г. в рамките на инициативата на ЕС за опрашителите започна обществена консултация с цел определяне на най-добрия подход и на необходимите стъпки за справяне с намаляването на опрашителите в ЕС;

БР.  като има предвид, че е необходимо да се изработи конкретна мярка в рамките на развитието на селските райони – насочена към осемте принципа на Европейския съюз за интегрирано управление на вредителите (ИУВ) – с цел насърчаване на намаляването на използването на тежки пестициди и насърчаване на използването на нехимически алтернативи;

БС.  като има предвид, че необлагодетелстваните райони, като например планинските и най-отдалечените региони, следва да продължат да бъдат компенсирани от ОСП за допълнителните разходи във връзка с техните специфични ограничения с цел запазване на селскостопанската дейност в тези райони;

БТ.  като има предвид, че прилагането на рамката на ОСП в най-отдалечените региони следва да проучи изцяло обхвата на член 349 от ДФЕС, тъй като тези райони са в особено неравностойно положение от гледна точка на социално-икономическото развитие по отношение на аспекти, като например застаряването на населението и обезлюдяването; като има предвид, че POSEI е ефективен инструмент, предназначен да развива и укрепва структурирането на секторите, решавайки специфични проблеми в селското стопанство на най-отдалечените региони; припомня, че Комисията в своя доклад от 15 декември 2016 г. до Парламента и Съвета относно изпълнението на POSEI стига до заключението, че „предвид оценката на схемата, не се счита за необходимо да се правят изменения на основния Регламент (ЕС) № 228/2013“;

БУ.  като има предвид, че както управлението на горите, така и агролесовъдството, съдържащо дървесно растително покритие като горен слой над пасищата или земеделските култури, могат да допринесат за устойчивостта на равнище земеделски стопанства и ландшафт и за необходимите действия в областта на околната среда и за смекчаване на последиците от изменението на климата, като се осигуряват горски или селскостопански продукти или други екосистемни услуги, и по този начин се затвърждават целите на ОСП и се дава възможност на кръговата икономика и на биоикономиката да допринасят за нови бизнес модели, които ще облагодетелстват земеделските и горските стопани и селските райони; като има предвид, че в стратегията на ЕС за горите се насърчава съгласувана, всеобхватна визия за управлението на горите и множеството ползи от горите и се разглежда цялата верига на стойността, свързана с горското стопанство; подчертава, че ОСП играе решаваща роля със своите цели и обръща специално внимание на горите в Средиземноморието, които са подложени в по-голяма степен на изменението на климата и на пожари, което излага на риск биологичното разнообразие и потенциала на селскостопанското производство;

Нови отношения между Европейския съюз, държавите членки, регионите и земеделските стопани

1.  приветства намерението за опростяване и модернизиране на ОСП в икономическа полза на земеделските стопани и с цел отговаряне на очакванията на гражданите, но подчертава, че първостепенните приоритети на реформата трябва да бъдат принципите, залегнали в Римския договор, целостта на единния пазар и истинската обща политика, подобаващо финансирана от ЕС, която е модерна и ориентирана към резултатите, подкрепя устойчивото селско стопанство и гарантира безопасни, висококачествени и разнообразни храни, заетост и развитие в селските райони;

2.  отбелязва съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство и приветства признаването, че една от целите на ОСП следва да бъде засилването и гарантирането на устойчивото управление на природните ресурси и допринасянето за постигане на целите на ЕС, свързани с околната среда и климата;

3.  призовава за ОСП, чийто основен приоритет е превръщането на всяко европейско земеделско стопанство в предприятие, отговарящо на икономически и екологични стандарти за ефективност;

4.  подчертава необходимостта ОСП да запази важните отношения между законодателите на ЕС, земеделските стопани и гражданите; отхвърля всякаква възможност за ренационализиране на ОСП, което би увеличило дисбалансите в конкуренцията в рамките на единния пазар;

5.  насочва вниманието към много значимата роля, която играят малките и средните земеделски стопанства и която трябва да бъде признавана и оценявана;

6.  изтъква, че гъвкавостта, с която държавите членки разполагат в момента по отношение на вариантите, предвидени в основните правила, позволява да се реагира на конкретни ситуации, но същевременно показва, че някои аспекти от ОСП не може повече да бъдат разглеждани като общи; подчертава необходимостта да се спазват условията на конкуренцията в рамките на единния пазар и да се гарантират еднакви условия на конкуренция по отношение на достъпа до подпомагане на земеделските стопани в различните държави членки или в различните региони, заедно с необходимостта от подходящи и ефикасни решения за свеждане до минимум на рисковете от нарушаване на конкуренцията или рисковете за сближаването;

7.  счита, че държавите членки следва да разполагат с разумно равнище на гъвкавост съгласно стабилна обща рамка от правила на ЕС, основни стандарти, инструменти за интервенция, мерки за контрол и отпуснати финансови средства, договорени от съзаконодателя на равнище ЕС, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за земеделските стопани, и по-специално подход на ЕС по отношение на подпомагането в рамките на стълб I, с оглед на гарантирането на спазване на условията за лоялна конкуренция;

8.  счита, че с цел да се направи изпълнението на ОСП по-ефективно и по-добре пригодено към реалностите на различните видове селско стопанство в Европа, следва да се оптимизират националните решения, взети в рамките на набора от инструменти, определен на равнище ЕС за стълбове I и IІ, и държавите членки следва да създадат с участието на всички съответни заинтересовани страни свои собствени съгласувани, основани на резултати национални стратегии въз основа на целите и показателите на ЕС, свързани с основните видове инструменти за интервенция, които следва също да бъдат определени на равнището на ЕС, и критериите за избор, в рамките на ясна обща рамка от правила, приложими в целия ЕС при надлежно зачитане на правилата и принципите на единния пазар;

9.  подчертава, че допълнителна субсидиарност следва да се предоставя единствено при условие че е налице силен общ набор от правила, цели, показатели и проверки на ЕС;

10.  призовава Комисията да направи необходимите корекции в следващата ОСП с цел прилагане на призива на Парламента да не се използват каквито и да било селскостопански субсидии за отглеждане на бикове за бикоборство;

11.  подчертава рисковете от свръхрегулиране на национално и регионално равнище и голямата степен на несигурност за земеделските стопани, произтичащи от възможността държавите членки да определят независимо националните си планове и да преразглеждат на годишна основа своите решения в зависимост от позициите на отговорните правителства; призовава следователно Комисията да представи на съзаконодателите заедно със своите законодателни предложения ясен и прост модел на национален стратегически план, за да им даде възможност да оценят обхвата, степента на подробност и съдържанието на подобни планове – основни елементи на предстоящото предложение на Комисията, и да поясни критериите, по които ще бъдат оценявани тези национални стратегии;

12.  призовава Комисията да осигури инструменти, целящи по-голямо използване на полезни взаимодействия между финансирането по линия на ОСП и по линия на политиката на сближаване;

13.  подчертава необходимостта бъдещата ОСП изцяло да зачита разпределението на правомощията в рамките на всяка държава членка, често определено в техните конституции, и по-специално от гледна точка на спазването на законовите правомощия на регионите на ЕС при разработването, управлението и изпълнението на политиките, като например ЕЗФРСР; подчертава необходимостта да се гарантира, че земеделските стопани и други бенефициери са надлежно включени във всички етапи на разработването на политиките;

14.  приветства усилията на Комисията да установи програмно проектиране, изпълнение и контрол на подход, основан на резултата, с цел насърчаване на ефективността, вместо на спазването на изисквания, като същевременно се гарантира адекватен и основан на оценка на риска мониторинг, чрез ясно дефинирани, по-прости, по-малко бюрократични (включително чрез предотвратяване на свръхрегулирането), стабилни, прозрачни и измерими показатели на равнище ЕС, включително подходящ контрол на мерките и програмното проектиране, изпълнение и санкции на държавите членки; счита, че е необходимо въвеждането на еднакви основни критерии за определяне на едни и същи санкции за равностойни неизпълнения, установени при прилагането на различните мерки, използвани от държавите членки или регионите за постигане на съвместните общи цели, определени от ЕС;

15.  подчертава, че подход, който е основан единствено на резултати, би бил свързан с риск за държавите членки, които поради специфични обстоятелства може да не са в състояние изцяло да постигнат всички резултати, заложени в техните национални планове, и като последствие националните им пакети да бъдат намалени и да бъде спряно финансирането;

16.  признава, че новият модел на прилагане ще наложи да се извършат приспособяване и промени, които ще отнемат няколко години, за да се гарантира, че земеделските стопани няма да понесат негативи вследствие на преминаването към модел, основан на резултатите;

17.  отбелязва обаче, че евентуално закъснение в приемането на стратегическите планове за ОСП може да доведе до забавени плащания, което трябва да се избягва;

18.  отбелязва, че в стълб I държавите членки могат да избират програми от приоритетен списък, установен от ЕС;

19.  призовава за разработването на система от подходящи институционални и правни корекции, които биха спомогнали за промяната на модела на изпълнение с цел предотвратяване на създаването на допълнителни разходи и недопускане на спад на усвояването на средствата в държавите членки;

20.  счита, че събирането на информация следва да разчита на сателитни снимки и бази данни на интегрираната система за администриране и контрол, вместо да разчита на данни, подадени от отделните земеделски стопани;

21.  призовава Комисията да развие подходящи полезни взаимодействия между водещите програми на ЕС за космическото пространство и ОСП, и по-специално с програма „Коперник“, която е от особен интерес за селскостопанската общност от гледна точка на изменението на климата и наблюдението на околната среда;

22.  призовава за мерки, които да увеличат рециклирането на хранителни вещества; призовава селскостопанската структурна политика да бъде приведена в съответствие със схемата за подпомагане в областта на околната среда, например чрез по-добро съчетаване на растениевъдството и животновъдството;

23.  отправя искане за запазване на опростената схема за дребни земеделски стопани;

24.  счита, че земеделските стопани, които разполагат с по-малко от 5 хектара земя, следва да имат възможността доброволно да се включат в тази схема;

25.  призовава Комисията да извърши финансов контрол, контрол на ефективността и одити, с цел да се гарантира, че функциите се изпълняват по едни и същи високи стандарти и съгласно едни и същи критерии във всички държави членки, независимо от повишената гъвкавост за държавите членки при проектирането и управлението на програмите, и с оглед, по-специално, на гарантирането на навременното изплащане на средствата в държавите членки за всички отговарящи на изискванията земеделски стопани и селски общности, при свеждане до минимум на административната тежест за бенефициерите;

26.  припомня, че при предишната реформа беше трудно да се постигне съгласие по определението за „активен земеделски стопанин“; поради това счита, че производителността на земеделското стопанство (например поддържане на земята в добро селскостопанско състояние, прилагане на добри животновъдни практики, принос за кръговата икономика) би могла да бъде по-добре насочено и количествено измеримо решение за такова определение;

27.  отхвърля съкращаването с 25% на бюджета за развитие на селските райони, както е посочено в неотдавнашното предложение за МФР за периода 2021 – 2027 г. от 2 май 2018 г.; настоява, че никои бюджетни съкращения в областта на селското стопанство и развитието на селските райони не трябва да водят до намаляване на амбициите в сравнение със сегашната ОСП;

28.  счита, че всички участници в процеса на контрол на финансите на Съюза, включително ЕСП, трябва да споделят еднакво разбиране по отношение на системата на контрол, основана на резултатите, така че държавите членки или бенефициерите да не се окажат изправени пред неочаквани финансови корекции;

29.  подчертава, че земеделските стопани са предприемачи и поради това трябва да им бъде гарантирано предоставянето на съответните свободи, за да могат да получават адекватни цени на пазара за своите продукти;

30.  подчертава, че не трябва да бъдат изключвани земеделските стопани на непълно работно време и земеделските стопани със смесен доход;

31.  приветства предложението на Комисията да предостави по-голяма гъвкавост на държавите членки, регионите и земеделските стопани в рамките на по-висок финансов праг за правилата „de minimis“ в селското стопанство, като същевременно се запази целостта на вътрешния пазар;

32.  призовава Комисията също така да предостави на държавите членки повече гъвкавост в рамките на правилата за държавна помощ в селскостопанския сектор, за да се насърчат земеделските стопани да въведат доброволни буферни спестявания с цел по-успешно справяне със зачестилите рискове, свързани с климата и здравето, както и с икономически кризи;

33.  призовава обаче за справедлива компенсация за обществени блага, предоставени от микро- и малки земеделски стопанства, включително за участието им в кооперативни и общностни инициативи;

34.  призовава държавите членки да се стремят към по-големи полезни взаимодействия между ОСП и другите политики и фондове, като например кохезионните, структурните и други инвестиционни фондове, с цел създаване на мултиплициращ ефект за селските райони;

35.  призовава за по-добра координация на политиката между ОСП и другите политики и дейности на ЕС, по-специално Директива 2000/60/ЕО, Директива 91/676/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1107/2009, като средство за постигане на устойчиво опазване на водните ресурси, чието количество и качество са неблагоприятно засегнати от селското стопанство; призовава да бъдат въведени стимули за подкрепа на местни проекти за сътрудничество между земеделските стопани и доставчиците на вода с цел подобряване на опазването на водните ресурси;

36.  отбелязва, че множество села и региони, независимо от тяхното естество на селски райони, остават по административни причини извън обхвата на програмите за развитие на селските райони в някои държави членки, което ги поставя в неблагоприятно положение;

37.  призовава държавите членки да обмислят по-гъвкави подходи, за да не бъдат ощетени тези региони и производителите в тях;

Интелигентна, ефикасна, устойчива и справедлива ОСП — в полза на земеделските стопани, гражданите, селските райони и околната среда

38.  счита, че е необходимо да се запази настоящата структура с два стълба, и подчертава, че стълбовете трябва да бъдат съгласувани и взаимно допълващи се, като стълб I се финансира изцяло със средства от ЕС и представлява ефективно средство за подпомагане на доходите, за основни екологични мерки и за продължаване на съществуващите пазарни мерки, а стълб ІІ — за удовлетворяване на конкретните потребности на държавите членки; същевременно обаче счита за необходимо да се стимулират земеделските стопани и другите бенефициери да провеждат действия, които предоставят социални и екологични обществени блага, които не се възнаграждават от пазара, и във връзка както с нови, така и с утвърдени земеделски практики, въз основа на общи, единни и обективни критерии, като същевременно се запазва възможността държавите членки да предприемат специфични подходи, които да отразяват местните и секторните условия; счита за водещ приоритет преминаването към устойчивост на всички европейски стопанства и пълното им интегриране в кръговата икономика, като се съчетават икономическите с екологичните стандарти за резултати и без да се занижават социалните или трудовите стандарти;

39.  припомня на Комисията, че целите на ОСП, съгласно определеното в член 39 от ДФЕС, са да се увеличава селскостопанската производителност, да се осигури приемлив жизнен стандарт за селскостопанската общност, да се стабилизират пазарите, да се осигури снабдяването и да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени;

40.  подчертава потенциала на технологичните иновации за интелигентен и ефикасен сектор, който постига резултати в областта на устойчивото развитие, а именно по отношение на ефикасното използване на ресурсите, мониторинга на здравето на посевите и животните и опазването на околната среда;

41.  призовава за това ОСП да улеснява и подпомага прилагането на тези иновации;

42.  счита, че бъдещата структура на ОСП може да постигне своите цели само ако е финансирана в достатъчна степен; поради това призовава бюджетът на ОСП да бъде увеличен или запазен в следващата МФР като постоянна стойност в евро, за да се постигнат амбициите на една преразгледана и ефикасна ОСП след 2020 г.;

43.  счита, че по-нататъшната либерализация на пазара и съответното намаляване на защитата на земеделските стопани предполага необходимост от компенсиране на селскостопанския сектор, и по-специално на земеделските стопанства, които са в неблагоприятно конкурентно положение – особено поради трудности по отношение на използването на земя за селскостопански цели или поради планинския характер на района – и че само такива компенсаторни мерки могат да гарантират цялостното управление на земеделските земи и опазването на културния ландшафт;

44.  подчертава, че бюджетът на ОСП следва да бъде съобразен с бъдещите нужди и предизвикателства, като например свързаните с последиците от Брекзит и произтичащите от приетите от ЕС споразумения за свободна търговия с основните му търговски партньори;

45.  посочва продължаващите различия в развитието между селските райони в различните региони и държави членки и поради това счита, че критериите за сближаване следва да продължат да играят важна роля в разпределянето на средствата по втория стълб между държавите членки;

46.  подчертава значението на осигуряването на значителен бюджет за стълб II (политика за развитие на селските райони) в общия бюджет на ОСП;

47.  счита, че земеделските стопани трябва да бъдат подпомагани в прехода към пълна устойчивост;

48.  счита, че разработването на нови политики и цели на ЕС не трябва да става за сметка на успеха на ОСП и нейните ресурси;

49.  признава настоящата несигурност, която съществува по отношение на бъдещия бюджет на ОСП;

50.  подчертава, че ресурсите на ОСП представляват пари на данъкоплатците от всяка държава членка и че данъкоплатците в целия ЕС са в правото си да се уверяват, че тези средства са използвани единствено по целенасочен и прозрачен начин;

51.  счита, че следва да бъдат избягвани нови бюджетни редове за развитие на селските райони, които не са обезпечени с допълнителни средства;

52.  счита, че е необходима по-целенасочена подкрепа за различните селскостопански системи, особено по отношение на малките и средните семейни земеделски стопанства и младите земеделски стопани, с цел укрепване на регионалните икономики посредством продуктивно в икономически, екологичен и социален план селско стопанство; счита, че това може да бъде постигнато чрез задължителна преразпределителна по-висока ставка на помощта за първите хектари на дадено стопанство, свързана със средния размер на стопанство в държавите членки с оглед на широката гама от размери на стопанствата в целия ЕС; подчертава, че подкрепата за по-големите стопанства следва да бъде постепенно намаляваща, което отразява икономиите от мащаба, със задължителен таван, за който да се вземе решение на европейско равнище, и гъвкави критерии за отчитане на капацитета на стопанствата и кооперациите да предоставят стабилна заетост, с цел задържане на хората в селските райони; счита, че освободените средства посредством определяне на таван и постепенно намаляване следва да останат в държавата членка или региона, от който произлизат;

53.  счита, че е от ключово значение да се гарантира, че подпомагането е насочено към истинските земеделски стопани, като се акцентира върху онези от тях, които активно упражняват селскостопанска дейност, за да изкарват прехраната си;

54.  счита, че е необходимо запазването на опростена схема за дребните производители, така че да се улесни техният достъп до преките плащания и управлението им по линия на ОСП;

55.  подчертава необходимостта от установяване на основните елементи на една добре балансирана, прозрачна, проста и обективна система от санкции и стимули, съчетана с прозрачна и своевременна система за определяне на допустимостта на бенефициерите за получаване на публични средства за предоставянето на обществени блага, която следва да се състои от прости доброволни и задължителни мерки и да бъде ориентирана към резултати, като се премести акцентът от спазване на изискванията към постигане на действителни резултати;

56.  подчертава, че земеделските стопани на непълно работно време и хората, управляващи земеделски стопанства със смесени доходи, подобряващи по много и различни начини живота в селските райони, които развиват селскостопанска дейност, за да изкарват прехраната си, също са истински земеделски стопани по смисъла на съобщението на Комисията;

57.  призовава, за да се направи системата по-проста и по-прозрачна, действащата система за изчисляване на директните плащания по стълб I, особено в държави членки, в които стойността на правата на плащане все още се изчислява отчасти въз основа на исторически референтни стойности, да се модернизира и да се замени с метод на ЕС за изчисляване на плащанията, който основно подпомага доходите на земеделските стопани в рамките на определени граници и чрез който плащанията могат да се увеличават, така че да компенсират степента на принос на стопанствата за предоставянето на обществени блага съгласно резултатите и целите на ЕС до 2030 г.;

58.  приветства опростената, обоснована, прозрачна и лесна за прилагане схема за единно плащане на площ (СЕПП), която беше приложена успешно в много държави членки; поради това призовава СЕПП да се запази и след 2020 г. и предлага тя да бъде използвана във всички държави членки или от всички земеделски стопани в ЕС;

59.  подчертава, че с подобна схема може да бъде заменена технически сложната система за управление на правата на плащане, което би довело до значително намаляване на административната тежест;

60.  счита, с оглед да се гарантира тяхната ефективност в дългосрочен план, че тези нови плащания следва да не се превръщат в търгуеми стоки;

61.  отправя искане към Комисията да разгледа необходимостта от исканията за плащания във връзка със съвместимостта с правилата на СТО;

62.  подчертава факта, че по отношение на публичните средства по настоящата ОСП, които се изразходват за действителни дейности на земеделските стопани, се прилага много стриктен и детайлен контрол;

63.  счита, че плащанията следва да са свързани също така със строги общи условия, включително по отношение на постигане на резултати в областта на опазването на околната среда и във връзка с други обществени блага, като например качествена заетост;

64.  припомня, че в резолюцията на Парламента, озаглавена „Актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?“, се отчита фактът, че плащанията на площ без ясни условия водят до изкривяване на пазара на земя и така това оказва влияние върху концентрирането на все повече земеделски земи в ръцете на ограничен брой собственици;

65.  пояснява, че обществени блага са услугите, които надхвърлят установените изисквания в законодателството в областта на околната среда, климата и хуманното отношение към животните, включително, по-специално, опазването на водите, опазването на биологичното разнообразието, опазването на плодородието на почвите, опазването на опрашителите, опазването на хумусния слой и хуманното отношение към животните;

66.  подчертава необходимостта от справедливо разпределяне на директните плащания между държавите членки, което е от съществено значение за функционирането на единния пазар и което трябва да взема под внимание обективни критерии, като например получените от държавите членки по стълбове І и ІІ суми и факта, че природните условия, заетостта и социално-икономическото положение, общите стандарти на живот, производствените разходи, особено разходите за земя, и покупателната способност не са еднакви в целия ЕС;

67.  подчертава, че засилено сближаване на размера на преките плащания между държавите членки може да се постигне единствено ако бюджетът се увеличи адекватно;

68.  подчертава, че целта на директните плащания е да подпомагат земеделските стопани в производството на храни и защитата на екологичните стандарти и стандартите за хуманно отношение към животните;

69.  счита, че при стриктните условия за възможност за гарантиране на еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар, за предотвратяване на нарушенията на конкуренцията, особено по отношение на суровините, за осигуряване на съответствие с правилата на СТО и за недопускане на компромис с постигането на целите в областта на околната среда и климата, плащанията на доброволното, обвързано с производството подпомагане следва да се запазят, но следва да се активират само след оценка от Комисията; счита, че доброволното, обвързано с производството подпомагане служи като инструмент за удовлетворяване на нуждите на чувствителните сектори и за постигане на специфични цели, свързани с околната среда, климата или качеството и пускането на пазара на земеделски продукти, стимулиране на земеделските практики, които отговарят на високи стандарти на хуманно отношение към животните и екологични стандарти, компенсиране на специфични затруднения, по-специално произтичащи от структурните конкурентни недостатъци на необлагодетелстваните и планинските региони, както и на затрудненията, които са временни по характер и се дължат например на преминаването от старата схема на права; счита освен това, че доброволното, обвързано с производството подпомагане е и инструмент за насърчаване в бъдеще на стратегически важно производство като протеиновите култури или за компенсиране на последиците от споразуменията за свободна търговия; освен това подчертава, че плащанията на доброволното, обвързано с производството подпомагане са важни за запазване на разнообразието на селскостопанското производство в ЕС, на заетостта и системите за устойчиво производство в селското стопанство;

70.  призовава плащанията от стълб I, включително обвързаното с производството подпомагане, да бъдат ограничени за хектар и бенефициер на еквивалента на два пъти средната стойност за ЕС за преки плащания на хектар, за да се предотврати нарушаване на конкуренцията;

71.  припомня, че осигуряването на приемственост между поколенията и нови участници е предизвикателство за селското стопанство в много държави членки и че следователно всяка национална или регионална стратегия трябва да разглежда този въпрос посредством цялостен подход, мобилизирайки всички финансови средства на ОСП, включително допълнителните плащания за младите земеделски стопани по стълб І, и мерки в полза на започването на дейност от млади земеделски стопани по стълб ІІ, като и двете следва да станат задължителни за държавите членки, в допълнение на подкрепата от нови финансови инструменти, като инструмент за предоставяне на достъп до капитал в контекста на ограничени ресурси; освен това се подчертава значението на националните мерки за премахване на регулаторните и икономическите пречки, като същевременно се насърчават планирането на приемствеността, пенсионните пакети и достъпът до земя, улесняването и насърчаването на споразуменията за сътрудничество, като например партньорствата, споделеното земеделие, отглеждането по договор и арендата между възрастни и млади земеделски стопани; счита, че правилата за държавна помощ също следва да отчитат значението на приемствеността между поколенията и предотвратяването на изчезването на семейното селско стопанство;

72.  счита, че в новото законодателство трябва да се направи много по-ясно разграничение между критериите, формиращи основата от стимули за „млади земеделски стопани“ и за „нови участници, които започват селскостопанска дейност“ (като младите земеделски стопани се определят според възрастта им, а новите участници – според броя години от създаването на техните стопанства), за да се повиши потенциалът на двете групи за постигане на приемственост между поколенията и да се подобри животът в селските райони;

73.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да признаят, че новите обществени, технологични и икономически промени, като например чистата енергия, цифровизацията и интелигентните решения оказват въздействие върху живота в селските райони;

74.  призовава Комисията да подкрепя усилията за подобряване на качеството на живот в селските райони, за да насърчава хората, по-специално младите хора, да останат или да се върнат в селските райони, и настоятелно призовава както Комисията, така и държавите членки да подкрепят предприемачите, главно жените и младите хора, да развиват нови услуги;

75.  отбелязва със загриженост, че липсата на работна ръка в няколко селскостопански сектора води до прекратяване на селскостопанска дейност; призовава да се предостави подкрепа с цел привличане на работници към селското стопанство;

76.  подчертава необходимостта от споделянето на успешни модели от държавите членки, които сближават млади и възрастни земеделски стопани за целите на приемственост между поколенията;

77.  препоръчва, достъпът до финансиране да се подобри чрез субсидирани лихвени проценти върху заемите за нови участници;

78.  припомня, че селските райони и населени места се нуждаят от специално внимание и интегрирани усилия за разработване на интелигентни селища;

79.  призовава за по-добро сътрудничество с ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) с цел насърчаване на създаването на финансови инструменти, предназначени за младите земеделски стопани във всички държави членки;

80.  призовава за справедливи условия за специални технологични подобрения за селските центрове и мрежи;

81.  подчертава значението на развитието на селските райони, включително инициативата LEADER, за подобряването на взаимодействията между различните политики и за повишаване на конкурентоспособността, за насърчаване на ефективни и устойчиви икономики, за подкрепа на устойчиво и многофункционално селско и горско стопанство, и за производството на хранителни и нехранителни стоки и услуги, създаващи добавена стойност и работни места; подчертава значението на развитието на селските райони за насърчаването на партньорства между земеделските стопани, местните общности и гражданското общество, и за стимулирането на допълнителни дейности и възможности в областта на предприемачеството, които много често не могат да бъдат преместени, в селскостопанската промишленост, агротуризма, биоикономиката и устойчивото производство на биоенергия и енергия от възобновяеми източници, всички те спомагащи за запазването на икономическата дейност в регионите; поради това подчертава значението на финансовото укрепване на стълб ІІ, с което да се увеличи потенциалът за генериране на приходи, да се преодолее обезлюдяването, безработицата и бедността, и да се насърчи социалното приобщаване, предоставянето на социални услуги и засилването на социалноикономическата структура в селските райони с цялостната цел да бъде подобрено качеството на живот в тях;

82.  призовава Комисията да въведе подход на финансиране от много източници, подход за инвестиции в законодателния период след 2020 г., за да се гарантира безпроблемното прилагане на интегрираните инструменти за развитие на селските райони, като например инициативата за интелигентни селища;

83.  призовава за създаване на нов фонд за водено от общностите местно развитие (CLLD), изграден въз основа на инициативата LEADER и опита в тази област, който да бъде целево определен на 10% във всички структурни фондове за целите, определени от стратегиите, водени от местни общности, без разграничителна линия между структурните фондове, които следва да бъдат разгърнати на децентрализирана основа;

84.  подчертава, че програмите за развитие на селските райони следва да имат добавена стойност за земеделските стопанства и да запазят важната си роля в улесняването на многогодишни действия относно иновативни практики и агроекологични мерки;

85.  счита, че в рамките на инициативата LEADER следва да се обърне допълнително внимание на потребностите и проектите на най-малките семейни стопанства в допълнение към предоставянето на необходимата финансова помощ;

86.  счита, че се доказа, че селскостопанската дейност, упражнявана от малки и средни земеделски стопанства, е необходима на селските райони;

87.  подчертава, че е важно да се запази специално компенсаторно подпомагане за стопанствата, разположени в необлагодетелствани райони, съгласно условията, определени от държавите членки в зависимост от техните местни особености;

88.  освен това подчертава, че прилагането на финансови инструменти в развитието на селските райони следва да става доброволно, докато инвестициите в селските райони следва да бъдат засилени;

89.  призовава Комисията да изготви мерки за инициативата за интелигентни селища и да превърни интелигентните селища в приоритет за следващата политика за развитие на селските райони;

90.  счита, че финансирането по стълб ІІ за пчеларството следва да бъде по-добре насочено и да стане по-ефективно и че в новата законодателна рамка следва да се предвиди нова схема по стълб І за пчеларите, включително пряко подпомагане по пчелни общности;

91.  подчертава, че мерките, които не са свързани тясно със селското стопанство, трябва да подлежат на по-висока ставка на съфинансиране;

92.  призовава Комисията да въведе нов, съгласуван, засилен и опростен режим от условия в стълб I, който дава възможност за интегрирането и изпълнението на различни видове съществуващи екологични действия, като например настоящите мерки за кръстосано спазване и екологизиране; подчертава, че изходното положение на стълб I за постигане на устойчиво селскостопанско развитие следва да бъде задължително и ясно да предвижда мерките и резултатите, очаквани от земеделските стопани, за да се осигурят условия на равнопоставеност, като същевременно се гарантира минимална степен на бюрокрация на равнище стопанство и като се отчитат местните условия, подходящ контрол от страна на държавите членки; освен това призовава за нова и проста схема, която следва да е задължителна за държавите членки и незадължителна за стопанствата, основана на правилата на ЕС, които излизат извън изходното положение за стимулиране на прехода на земеделските стопани към устойчиви техники и практики за климата и околната среда и които са съвместими с мерките за агроекология и климат в стълб ІІ; счита, че прилагането на тази схема следва да се определи в националните стратегически планове съгласно рамка на ЕС;

93.  призовава Комисията да гарантира, че мерките за агроекология и климат на стълб ІІ за развитието на селските райони продължават да компенсират допълнителните разходи и пропуснатите ползи, свързани с доброволното прилагане от земеделските стопани на благоприятни за околната среда и климата практики, с възможността за добавянето на стимул за инвестиции в опазването на околната среда, биологичното разнообразие и ресурсната ефективност; счита, че тези програми следва да се опростят, да бъдат по-добре насочени и по-ефикасни, така че земеделските стопани да могат ефективно да изпълняват амбициозните цели на политиката по отношение на опазването на околната среда, биологичното разнообразие, управлението на водите и действия в областта на климата и смекчаване на последиците от изменението на климата, като същевременно се гарантира минимална степен на бюрокрация на равнище стопанство и като се отчитат местните условия, подходящ контрол от страна на държавите членки;

94.  призовава предприятията, наред с онези, които осъществяват изцяло биологично селскостопанско производство съгласно член 11 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и са освободени съответно от „задълженията за екологизиране“ съгласно член 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, да бъдат освободени и онези, които прилагат агроекологични мерки по смисъла на Регламент (ЕС) № 1305/2013;

95.  подчертава, че средиземноморските райони на ЕС са по-уязвими от въздействието на изменението на климата, като например засушаването, пожарите и опустиняването, и следователно ще бъдат необходими повече усилия от страна на земеделските стопани в тези райони за приспособяване на дейностите им към променената среда;

96.  счита, че бъдещите законодателни предложения на Комисията следва да могат да подпомагат най-голям брой земеделски стопани в усилията им за осъвременяване с цел постигане на устойчиво селскостопанско развитие;

97.  призовава — в интерес на опростяването на ОСП — да бъде запазено съществуващото изключение и най-малките стопанства до 15 хектара да не бъдат обременявани с допълнителни мерки в областта на околната среда и климата в рамките на ОСП;

98.  предлага тази нова форма на екологизиране да бъде придружена от значителни, координирани и по-ефективни средства в стълб II чрез целенасочени материални и нематериални инвестиции (трансфер на знания, обучение, съвети, обмен на ноу-хау, работа в мрежа и иновации чрез европейските партньорства за иновации (ЕПИ)) като друг двигател за промяна;

99.  призовава Комисията да гарантира, че законодателните ѝ предложения за реформа на ОСП включват адекватни мерки и инструменти, чрез които производството на протеинови култури се интегрира в подобрени системи за сеитбообращение, така че да се преодолее текущият недостиг на протеинови култури, да се подобрят доходите на земеделските стопани и да се разрешат основните предизвикателства, пред които е изправено селското стопанство, като изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и плодородие на почвата и опазването и устойчивото управление на водните ресурси;

100.  счита, че минимална сума от общия наличен бюджет в стълб ІІ следва да се отпуска за мерките за агроекология и климат, включително биологично земеделие, улавяне на СО2, здраве на почвите, мерки за устойчивото управление на горите, планиране на управлението на хранителните вещества за защита на биологичното разнообразие и опрашване и генетично разнообразие на животни и растения; подчертава в този контекст значението на запазването на плащанията по „Натура 2000“ и гарантирането, че те са достатъчни, за да служат като истински стимул за земеделските стопани;

101.  подчертава необходимостта от плащания по линия на програмите за развитие на селските райони за земеделските стопани в зоните с природни ограничения, трудни климатични условия, стръмни склонове или ограничения по отношение на качеството на почвите; призовава за опростяване и по-добър подход на плана за районите с природни ограничения за периода след 2020 г.;

102.  припомня, че Парламентът вече подчерта, че „проверката на пригодността“ на Директивата за опазване на природата изтъква необходимостта от подобряване на съгласуваността с ОСП и подчертава тревожното намаляване на видовете и местообитанията, свързани със селското стопанство; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на ОСП върху биологичното разнообразие; призовава също така за по-големи плащания по „Натура 2000“ с цел по-добро стимулиране на опазването на селскостопанските зони по „Натура 2000“, които са в много лошо състояние;

103.  призовава за прилагане и засилване на интелигентни по отношение на климата селскостопански мерки, тъй като бъдещото въздействие от изменението на климата върху селското стопанство в Европа ще се засилва;

104.  счита, че рисковете, свързани с изменението на климата и деградацията на почвите при всички обработваеми площи трябва да бъдат управлявани в ОСП, чрез инвестиции в повишаването на устойчивостта и здравината на агроекосистемите и чрез инвестиции в екологична инфраструктура за изграждане на горен почвен слой, обръщане на хода на ерозията на почвите, въвеждане и удължаване на сеитбооборота, добавяне на повече дървета в ландшафта и увеличаване на биологичното и структурното многообразие в земеделските стопанства;

105.  счита, че засиленото използване на остатъци от фуражни култури като възобновяем, ефективен и устойчив източник на енергия за селските райони следва да се подкрепя и насърчава;

106.  призовава Комисията да насърчава иновациите, научните изследвания и модернизацията в селското стопанство, агролесовъдството и сектора на храните чрез подкрепа за силна система на консултиране и обучение, която е по-добре пригодена към нуждите на бенефициерите на ОСП при разработването на техните практики към по-голяма устойчивост и защита на ресурсите, и чрез подкрепа на прилагането на интелигентни технологии с цел по-ефективен отговор на предизвикателствата в областта на здравето, околната среда и конкурентоспособността; подчертава, че обучението и консултантските услуги трябва да бъдат предварително условие в проектирането и изпълнението на програмите във всички държави членки и че е от съществено значение да се насърчава трансфер на ноу-хау, модели на най-добри практики и обмен между кооперациите и организациите на производителите в държавите членки, като например чрез европейската система за трансфер на знания и иновации в селското стопанство (ТЗИСС); счита, че агроекологичните методи и принципите в основата на прецизното земеделие могат да донесат значителни ползи за околната среда, да увеличат приходите на земеделските стопани, да рационализират използването на селскостопански машини и значително да увеличат ефективността на ресурсите;

107.  подчертава важната необходимост от ОСП, „Хоризонт 2020“ и други финансови схеми за подпомагане с цел насърчаване на земеделските стопани да инвестират в нови технологии, приспособени спрямо големината на стопанствата им, като инструментите за прецизно и цифрово земеделие, които подобряват устойчивостта и екологичното въздействие на селското стопанство;

108.  призовава Комисията да стимулира разработването и разпространението на иновативни технологии за всички видове земеделски стопанства, независимо от техния размер и производство, било конвенционални, било биологични, за отглеждане на животни или обработване на земи, малки или големи;

109.  призовава Комисията да осигури ОСП, която постига по-висока степен на иновации, допринася за напредъка на биоикономиката и предоставя решения в областта на биологичното разнообразие, климата и околната среда;

110.  призовава Комисията да акцентира върху качеството на живота в селските райони и да ги направи привлекателни за всички хора, особено за младото поколение;

111.  счита, че цифровизацията и прецизното селско стопанство, насърчавани в ОСП, не следва да правят земеделските стопани по-зависими от допълнителни средства или външно финансиране, нито да възпрепятстват достъпа им до ресурси, а следва да бъдат отворени и развивани по приобщаващ начин с участието на земеделските стопани;

112.  призовава, без да се засяга предефинирането на общия размер на помощта на ЕС за развитие на селските райони, за текущите програми за селско развитие, одобрени в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, да продължават да се прилагат до 2024 г. или до приемането на нова реформа;

113.  приветства ангажимента на Комисията да насърчава концепцията за „интелигентни селища“ в ЕС, благодарение на което чрез по-координирано развитие на различните политики ще бъде възможно да се преодолее недостигът на широколентови връзки, възможности за работа и предоставяне на услуги в селските райони;

114.  изисква да се предприемат действия за справяне със сериозния проблем, който представляват злополуките в стопанствата и който води до наранявания и смъртни случаи в земеделските стопанства в ЕС, чрез мерките в стълб II за подпомагане на инвестициите в мерки за безопасност и обучение;

115.  призовава в рамките на разработването на стратегия на ЕС за протеиновите култури да бъде разрешено еднократното прилагане на продукти за растителна защита преди до малко след сеитбата върху всички площи с протеинови култури;

116.  счита, че инвестициите в иновации, образование и обучение са от съществено значение за бъдещето на европейското селско стопанство;

117.  подчертава, че следва допълнително да се проучи ориентираният към резултатите подход на равнището на държавите членки и на регионално равнище, както и иновативните решения, предоставяни от схеми за сертифициране, в рамките на бъдещата ОСП, без да се добавят бюрокрация и проверки на място;

118.  настойчиво приканва за въвеждането на целенасочени мерки за модернизиране и подобряване на структурата в рамките на стълб II с цел изпълнение на приоритетните цели, като например Цифрово земеделие 4.0;

119.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обезпечават и насърчават достъпа до семена и селскостопански суровини за дребните земеделски стопани и маргинализираните групи и да насърчават и обезпечават обмена на семена и тяхната обществена собственост наред с устойчивите традиционни техники, гарантиращи правото на човека на подходящи храни и хранене;

120.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да акцентират повече върху предприемаческите възможности за услугите към и от селищата;

121.  отбелязва, че всяко земеделско стопанство е различно и следователно са необходими индивидуални решения;

Силна позиция на земеделските стопани в световната продоволствена система

122.  призовава Комисията да запази настоящата рамка за единната обща организация на пазарите (единната ООП) в рамките на стълб I, включително специфичните инструменти на политиката и пазарните стандарти, и да подобри схемата на ЕС за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата; подчертава значението на съществуващите системи за управление на производството за конкретни продукти и запазването на отделните секторни програми (вино, плодове и зеленчуци, зехтин и пчеларство) като задължителни за произвеждащите държави, с крайната цел укрепване на устойчивостта и конкурентоспособността на всеки сектор и запазване на условия на равнопоставеност, като същевременно се дава възможност за достъп на всички земеделски стопани;

123.  счита, че положителният и „ориентираният към пазара“ опит на оперативните програми на единната ООП в сектора на плодовете и зеленчуците, изпълнявани от организациите на производителите и финансирани въз основа на стойността на предлаганата на пазара продукция, доказаха своята ефективност при повишаване на конкурентоспособността и структуриране на целевите сектори и подобряване на тяхната устойчивост; призовава следователно Комисията да разгледа въвеждането на подобни оперативни програми за други сектори; счита, че това би могло да бъде от особена полза за организациите на производителите, които представляват млекопроизводители в планинските и отдалечените региони на Съюза и които преработват и предлагат на пазара висококачествени продукти, като по този начин може да бъде запазено млекопроизводството в тези трудни за селскостопанско производство региони;

124.  припомня, че неравната пазарна мощ е особена пречка пред покриващото разходите производство в сектора на млякото и млечните продукти;

125.  насочва вниманието към възможността за въвеждане на схема за доброволно намаляване на предлагането на мляко в рамките на ООП;

126.  призовава за въвеждането на нов инструмент за управление на самостоятелното подпомагане за зехтина, който би дал възможност за съхраняване на маслото в годините на свръхпроизводство и за пускането му на пазара в моменти, когато производството не удовлетворява търсенето;

127.  набляга на решаващата необходимост бъдещата ОСП да подкрепя земеделските стопани по по-ефикасен начин, справедливо и своевременно, за да се справят с нестабилността на цените и доходите, дължаща се на климата, неблагоприятните климатични условия и санитарните и пазарните рискове, чрез създаване на допълнителни стимули и пазарни условия, стимулиращи разработването и доброволното използване на инструменти за управление на риска и инструменти за стабилизиране (застрахователни схеми, инструменти за стабилизиране на доходите, индивидуални механизми и взаимоспомагателни фондове) при същевременно осигуряване на достъп за всички земеделски стопани и съвместимост със съществуващите национални схеми;

128.  призовава за предоставянето на по-добра подкрепа с цел увеличаване на производството на бобови растения в ЕС, както и за оказване на специфична помощ на овцевъдите и козевъдите, използващи екстензивни методи, като се вземат под внимание ползите от тези сектори за околната среда и необходимостта от намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на протеини за фуражи;

129.  подчертава, че една ориентирана към бъдещето ОСП следва да бъде разработена така, че да осигурява по-ефективно справяне със здравни въпроси от особено значение, като например въпросите, свързани с антимикробната резистентност (АМР), качеството на въздуха и по-здравословното хранене;

130.  подчертава предизвикателствата за здравето на животните и хората, произтичащи от антимикробната резистентност; счита, че новата правна рамка следва активно да насърчава по-доброто здраве и хуманно отношение към животните като средство за борба с антибиотичната резистентност, като по този начин се осигури по-добра защита на общественото здраве и на селскостопанския сектор като цяло;

131.  обръща внимание на факта, че пазарните рискове могат да бъдат управлявани също и чрез по-добър достъп на селскостопанските и хранителните продукти на ЕС до пазарите за износ;

132.  настоятелно подчертава важността на засилването на позицията на първичните производители в рамките на веригата за доставки на храни, по-специално чрез гарантиране на справедливото разпределение на добавената стойност между производителите, преработвателите и сектора на търговия на дребно, чрез въвеждане на финансовите ресурси и стимули, необходими за подпомагане на създаването и развитието на икономически организации (както вертикални, така и хоризонтални) като организации на производители, включително кооперации, и техни сдружения и междубраншови организации, чрез установяване на хармонизирани минимални стандарти за борба с нелоялните и незаконните търговски практики във веригата за доставки на храни, и чрез засилване на прозрачността на пазарите и посредством инструменти за предотвратяване на кризи;

133.  подчертава, че съгласно целите на член 39 от ДФЕС и изключението, посочено в член 41 от ДФЕС, в Регламента „Омнибус“ се пояснява правоотношението между разпоредбите относно единната ООП и правилата на ЕС в областта на конкуренцията и се въвеждат нови колективни възможности за земеделските стопани да подобрят позициите си в процеса на договаряне в рамките на веригата за доставки на храни; счита, че тези разпоредби са от съществено значение в рамките на бъдещата ОСП и че следва да бъдат допълнително усъвършенствани;

134.  счита, че въз основа на поуките, извлечени от функционирането на различните обсерватории на пазара на ЕС (мляко, месо, захар и селскостопански култури), подобни инструменти следва да бъдат разширени по отношение на секторите, които все още не са обхванати, както и да бъдат допълнително развивани, така че да предлагат надеждни данни и прогнози за пазарните участници с цел предоставяне на ранно предупреждение и даване на възможност за превантивни действия в случай на смущения на пазара с оглед на предотвратяването на кризи;

135.  призовава за увеличаване на подкрепата за и популяризирането на местните пазари и късите вериги за доставки на храни; подчертава необходимостта от разработване на местни услуги, свързани с късите вериги на доставки;

136.  призовава Комисията допълнително да изясни и актуализира — когато това е необходимо — правилата за организациите на производителите и междубраншовите организации, по-специално по отношение на политиката в областта на конкуренцията, включително с оглед на мерките и споразуменията, предприети и сключени от междубраншовите организации, за да отговорят на обществените изисквания;

137.  подчертава, че историческите инструменти за управление на пазара на ОСП (т.е. публична интервенция и частно складиране) имат ограничено и недостатъчно въздействие в контекста на глобализираните икономики и че инструментите за управление на риска не са достатъчно ефективни, за да се справят със значителни колебания на цените и мащабни смущения на пазара;

138.  поради това подчертава необходимостта от това единната ООП да продължи да играе важна роля в рамките на бъдещата ОСП като предпазна мрежа в бързо стабилизиращите се селскостопански пазари и в предвиждането на кризи, и подчертава значението на Регламента „Омнибус“ за даването на възможност и насърчаването – въз основа на поуките, извлечени по време на последната криза на пазара, особено в сектора на млякото и млечните продукти – на допълнителното използване на иновативни инструменти за управление на пазари и кризи, като например доброволни секторни споразумения за управление и по целесъобразност намаляване на предлагането в количествено отношение между производители, организации на производители, сдружения на организации на производители и междубраншови организации и преработватели (например схемата на ЕС за намаляване на производството на мляко);

139.  приветства работата по разработването на устойчива стратегия за протеините за ЕС;

140.  подчертава необходимостта от създаване на местни и регионални пазари за бобови култури в целия ЕС, от подобряване на екологичните характеристики чрез отглеждането на културите в сеитбооборот, като същевременно се намалява и зависимостта от употребата на вносни фуражи, торове и пестициди, както и от повишаване на жизнеспособността и икономическите стимули с цел промяна към по-устойчиви селскостопански практики;

141.  счита, че мерките за управление на предлагането на сирена и шунка със защитено наименование за произход или защитено географско указание или за вино са доказали своята ефективност по отношение на повишаването на устойчивостта, конкурентоспособността и качеството на целевите продукти и че поради това следва да бъдат запазени и по целесъобразност разширени, за да обхванат всички продукти със знак за качество в съответствие с целите на ОСП;

142.  призовава за задълбочен преглед на настоящия кризисен механизъм, за да се създаде работещ и независим фонд на ЕС за селскостопански кризи, освободен от бюджетния принцип на ежегодност, така че да се позволи прехвърлянето на бюджетни средства от една година за следващата, особено когато пазарните цени са достатъчно високи, като същевременно се запази резервът за кризи на постоянно равнище през целия период на МФР, като по този начин се даде възможност за по-бързи, по-съгласувани и ефективни действия за превенция и отговори, допълващи използването инструменти за управлението на пазара и риска в случай на тежки кризисни ситуации, включително такива, които имат икономически последствия за земеделските стопани поради проблеми със здравето на животните, болести по растенията и безопасността на храните, но и такива, които възникват от външни сътресения с въздействие върху селското стопанство;

143.  счита, че макар търговските споразумения да са от полза за някои селскостопански сектори на ЕС и да са необходими за засилване на позицията на ЕС на световния селскостопански пазар, както и да са от полза за икономиката на ЕС като цяло, те създават и редица предизвикателства, особено за малките и средните земеделски стопанства и чувствителните сектори, които трябва да бъдат взети под внимание, като например спазване на санитарните, фитосанитарните, екологичните, социалните стандарти и стандартите в областта на хуманното отношение към животните на ЕС, което изисква съгласуваност между търговската политика и определени цели на ОСП и не трябва да води до занижаване на европейските високи стандарти или да излага на риск нейните селски територии;

144.  подчертава, че прилагането на различни стандарти би увеличило риска от изнасяне на вътрешното производство на ЕС в чужбина за сметка на развитието на селските райони, околната среда, а в някои случаи и на качеството на храните;

145.  подчертава, че необходимостта от засилени предпазни механизми следва да бъде показателна и за дебатите относно бъдещите търговски споразумения (Меркосур, Нова Зеландия, Австралия и т.н.) и тяхното въздействие върху селското стопанство в Европа;

146.  подчертава, че макар и да е важно да се продължи работата за увеличаване на достъпа до пазара за европейските селскостопански продукти, необходими са адекватни мерки за защита на европейското селско стопанство, които отчитат специфични за секторите безпокойства, като например предпазни механизми за избягване на отрицателни социално-икономически въздействия върху дребно- и средномащабните земеделски стопани в ЕС и в трети държави, или потенциалното изключване от преговорите на най-чувствителните сектори и прилагане на принципа на реципрочност по отношение на производствените условия, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция между земеделските стопани в Европейския съюз и техните чуждестранни конкуренти; настоява, че европейското производство не трябва да бъде подкопавано от неотговарящ на стандартите внос с по-лошо качество;

147.  приканва Комисията да преосмисли селското стопанство като стратегическа дейност и да предвижда такива споразумения за свободна търговия, в които селскостопанският сектор вече да не се приема като променлива величина, която се приспособява спрямо другите сектори с дял в търговията, и да защитава ключовите сектори като производството на сурово мляко;

148.  счита, че изискванията на международната търговия и СТО оказаха значително влияние върху поредицата от преразглеждания на ОСП, които бяха извършени от 90-те години на миналия век насам; счита, че тези преразглеждания направиха европейските селскостопански продукти и европейската хранително-вкусова промишленост по-конкурентоспособни, но също така подкопаха големи дялове от селскостопанския сектор, излагайки ги на нестабилността на световните пазари; счита, че сега е моментът, както се предлага в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство в Европа, да се обърне по-голямо внимание на други цели на ОСП, като например жизнения стандарт на земеделските производители и въпросите, свързани със здравето, заетостта, околната среда и изменението на климата;

149.  подчертава, че търговската политика на ЕС трябва да бъде съгласувана с другите политики на ЕС, като например политиките в областта на развитието и околната среда, и да подпомага постигането на ЦУР, както и че тя може да допринесе за постигането на целите на ОСП, по-специално като осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, и като гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени; подчертава, че хранително-вкусовата промишленост на ЕС следва да се възползва от предлаганите от износа възможности за растеж, като се има предвид, че приблизително 90% от допълнителното търсене в световен мащаб на продукти на хранително-вкусовата промишленост през следващото десетилетие ще бъде от държави извън Европа; подчертава, че ОСП трябва да удовлетвори свързаните с храната, околната среда и климата потребности на европейското общество, преди да започне да мисли за производство с цел продажба на международните селскостопански пазари; подчертава, че т. нар. развиващи се страни следва да имат достатъчно възможности сами да създадат и поддържат стабилен хранително-вкусов сектор;

150.  освен това счита, че на стоките, чието производство е свързано с обезлесяване, заграбване на земя или ресурси и нарушения на правата на човека, не следва да бъде предоставян достъп до пазара на ЕС;

151.  припомня Новия европейски консенсус за развитие, в който ЕС и неговите държави членки потвърждават отново своя ангажимент спрямо принципа за съгласуваност на политиките за развитие (СПР), установен в член 208 от ДФЕС, и признават първостепенното значение на ефективното съблюдаване на този принцип, което предполага вземането под внимание на целите на сътрудничеството за развитие във всички политики на ЕС, в т.ч. селскостопанската политика и финансирането, които има вероятност да имат отрицателно отражение върху развиващите се страни; счита в този контекст, че реформата на ОСП следва да зачита правото на развиващите се страни да определят своите селскостопански и продоволствени политики, без да се отслабва техният капацитет за производство на храни и дългосрочна продоволствена сигурност, особено тези на най-слабо развитите страни;

152.  припомня ангажимента на ЕС и неговите държави членки по отношение на ЦУР и подчертава, че съгласуваността на ОСП с целите за устойчиво развитие е от решаващо значение, особено в случая на ЦУР 2 (нулево равнище на глад), 5 (равенство между половете), 12 (отговорно потребление и производство), 13 (действия във връзка с климата) и 15 (живот на земята), с които бъдещата ОСП трябва да бъде съгласувана;

153.  призовава – в съответствие с принципа за бюджетна ефективност – за последователност и по-добро взаимодействие между ОСП и всички други политики и международни ангажименти на ЕС, по-специално в областта на енергетиката, водоснабдяването, земеползването, биоразнообразието и екосистемите, както и на развитието на отдалечените и планинските райони;

154.  призовава Комисията да извършва систематична оценка на въздействието на разпоредбите по отношение на селскостопанския сектор във всички търговски споразумения, както и да предлага конкретни стратегии, за да се гарантира, че нито един селскостопански сектор няма да пострада вследствие на търговско споразумение, сключено с трета държава;

155.  настоява, че процесите и производствените методи (ППМ) са основен елемент на социалните, икономическите и екологичните стандарти в световната търговия със селскостопански продукти, и насърчава Комисията да призове настоятелно СТО да признае ППМ като такива;

156.  подчертава, че изпълнението на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата и постигането на ЦУР трябва да бъдат един от ръководните принципи за всяка търговска политика по отношение на селскостопанските продукти; отбелязва, че в своя документ за размисъл относно извличането на ползи от глобализацията Комисията правилно посочва търсенето на повече продукти на справедливата търговия и устойчиви и местни продукти като променяща се тенденция в глобализацията; подчертава, че търговската политика на ЕС може да допринесе значително за постигането на ЦУР и целите в областта на климата, заложени в Парижкото споразумение;

157.  припомня, че ЕС премахна експортните субсидии от своя страна и че в настоящия бюджет на ЕС вече не се предвижда бюджетен ред за експортни субсидии; в тази връзка приканва търговските партньори на ЕС да поемат ангажименти за намаляване на нарушаващото търговията подпомагане на национално равнище; призовава членовете на СТО, които продължават да отпускат експортни субсидии, да изпълнят министерското решение относно конкуренцията при износа, което беше прието в Найроби на 19 декември 2015 г.;

158.  изисква Комисията да остане бдителна и да засили защитните действия на Съюза с оглед на отстраняването на съществуващите и бъдещите пречки за достъпа до пазари в трети държави, които се увеличават, като същевременно зачита околната среда и правата на човека, включително правото на прехрана; подчертава, че по-голямата част от тези пречки засягат селскостопанските продукти (27% съгласно базата данни на Комисията за достъпа до пазара), които от своя страна са свързани главно със санитарните и фитосанитарните мерки за достъп до пазара;

159.  призовава Комисията да предвиди и да вземе под внимание последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС при изготвянето на размяната на предложения и изчисляването на квотите;

160.  призовава Комисията да стартира ясни и прозрачни инициативи за допълнително засилване на насърчаването на стандартите на ЕС в областта на производството, безопасността, хуманното отношение към животните и околната среда и късите вериги на доставки, както и да подпомага схемите за производство на качествени храни, което би могло да бъде постигнато, наред с другото, чрез европейски схеми за етикетиране на произхода, и чрез маркетингови дейности и дейности за популяризиране на вътрешния пазар и пазарите на трети държави за тези сектори, които се възползват от конкретните политически инструменти в рамките на ОСП; подчертава необходимостта от намаляване на бюрокрацията и ненужните условия, за да се позволи на по-малките производители да участват в тези схеми; приветства трайното увеличаване на бюджета за програми за популяризиране и настоятелно призовава Комисията да запази темпа на увеличаване на бюджетните кредити в светлината на нарастващия интерес от страна на производителите;

161.  подчертава значението на късите местни и регионални вериги за доставки, които са по-устойчиви по отношение на околната среда с оглед на намаленото замърсяване поради използване на по-малко транспорт, и означават, че продуктите са по-пресни и лесно проследими;

162.  припомня, че е важно даването на възможност на местните земеделски стопани да се придвижат нагоре по веригата на стойността, като им се предоставят помощ и подкрепа относно биологичните продукти и продуктите с добавена стойност, както и нови знания и технологии, доколкото постигането на устойчивост изисква преки действия за опазване, защита и подобряване на състоянието на природните ресурси;

163.  припомня, че местното производство подпомага местната култура на хранене, както и местните икономики;

164.  подчертава, че акцентът в бъдещето на селското стопанство следва да бъде върху производството на висококачествени храни, защото именно в него се крие конкурентното предимство на Европа; подчертава, че стандартите на ЕС трябва да бъдат запазени и укрепени, когато това е осъществимо; призовава за мерки за допълнително увеличаване на дългосрочната производителност и конкурентоспособност на сектора на производството на храни и за въвеждане на нови технологии, както и за по-ефикасно използване на ресурсите, като по този начин се укрепва водещата роля на ЕС в света;

165.  счита за неприемливо, че съществуват разлики в качеството между хранителни продукти, които се рекламират и разпространяват в рамките на единния пазар под една и съща марка и с една и съща опаковка; приветства стимулите от Комисията за решаване на проблема за двойното качество на хранителните продукти на единния пазар, в това число нейната работата по установяване на обща методология за изпитване;

166.  приветства постигнатия напредък по отношение на насърчаването на селскостопанските интереси на ЕС в рамките на неотдавнашните двустранни търговски преговори, по-специално по отношение на достъпа до пазара за висококачествени продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС и защитата на географските указания в трети държави; вярва, че тази тенденция може да бъде продължена и подобрена;

Прозрачен процес на вземане на решения за солидно предложение за ОСП за периода 2021—2028 г.

167.  подчертава, че Парламентът и Съветът следва, чрез процедурата на съвместно вземане на решения, да определят общите цели, основните стандарти, мерките и отпуснатите финансови средства, както и подходящото ниво на необходимата гъвкавост, за да се даде възможност на държавите членки и на техните региони да се справят със своите специфики и потребности в съответствие с единния пазар, така че да се избягват нарушения на конкуренцията, произтичащи от решения на национално равнище;

168.  изразява съжаление относно факта, че целият процес на програмиране на ОСП след 2020 г. – консултация, комуникация, оценка на въздействието и законодателни предложения – започва неколкократно със значително закъснение, тъй като краят на осмия парламентарен мандат наближава, което създава опасност дебатът относно бъдещата ОСП да бъде засенчен от предизборни дебати и излага на риск възможността за постигане на окончателно споразумение преди европейските избори;

169.  призовава Комисията да въведе преходен регламент, който – в случай на забавяне при приемането на ОСП, да предостави възможност на земеделските стопани да продължат да имат достъп до мерките по програмата за развитие на селските райони, по-специално мерките в областта на околната среда и инвестициите;

170.  призовава държавите членки да гарантират, при провеждането на новата реформа, че няма да има забавяния при плащанията на земеделските стопани, както и да поемат отговорност и надлежно да компенсират земеделските стопани в случай на забавяния;

171.  при все това подчертава, че е необходимо да се отбележи колкото е възможно по-голям напредък преди края на настоящия мандат и да се даде гласност на тази тема по време на кампанията за изборите за Европейски парламент;

172.  признава колко е важно в процеса на вземане на решения за ОСП да бъдат включени институциите и експертите, отговарящи за политиките в областта на здравето и околната среда, които засягат биологичното разнообразие, изменението на климата, замърсяването на въздуха, почвата и водите;

173.  призовава Комисията да предлага, преди въвеждането на съществени промени във формирането и/или прилагането на ОСП, преходен период, който да е достатъчно дълъг, за да се гарантира плавен преход и време държавите членки да приложат системно и надлежно новата политика, за да се избегне всяко забавяне при годишните плащания на земеделските стопани и при изпълнението на мерките за развитие на селските райони;

174.  призовава ЕС и неговите държави членки да засилят диалога с развиващите се страни и да предоставят своите експертни познания и финансова подкрепа за насърчаване на екологично устойчиво селско стопанство, основано на дребното и семейното земеделие, насочено по-специално към жените и младите хора – ангажимент, поет през 2017 г. в съвместната декларация на срещата на високо равнище Африкански съюз – ЕС, озаглавена „Инвестиране в младежта за ускорен приобщаващ растеж и устойчиво развитие“; припомня приноса на жените в селските райони в ролята на предприемачи и двигатели на устойчивото развитие; подчертава необходимостта да бъде развит техният потенциал в устойчивото селско стопанство и тяхната устойчивост в селските райони;

175.  припомня, че гладът и недохранването в развиващите се страни са свързани като цяло с липсата на покупателна способност и/или неспособността на бедното население в селските райони да се самоиздържа; във връзка с това настоятелно приканва ЕС активно да помага на развиващите се страни да преодолеят пречките (например лоша инфраструктура и незадоволителна логистика) пред собственото си селскостопанско производство;

176.  посочва, че през 2050 г. повече от половината от населението на най-слабо развитите страни ще продължава да живее в селските райони и че развитието на устойчиво селско стопанство в развиващите се страни ще спомогне за отключването на потенциала на техните селски общности, задържането на населението в селските райони и намаляване на непълната заетост, бедността и продоволствената несигурност, което на свой ред ще спомогне за справяне с първопричините на принудителната миграция;

177.  потвърждава важната роля, която космическите технологии, като например разработените от космическите и спътникови програми на ЕС, управлявани от Европейската агенция за глобални навигационни спътникови системи („Галилео“, „EGNOS“ и „Коперник“), може да играят за постигането на ЦУР на ООН чрез осигуряването на достъпни решения за улесняване на преминаването към прецизно земеделие, като по този начин се елиминират отпадъците, спестява се време, намалява се умората и се оптимизира използването на оборудването;

178.  призовава Комисията да проучи космическите научни технологии и приложения и Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие като механизми за подпомагане на мониторинга на селскостопанските култури, добитъка, горските стопанства, рибните стопанства и аквакултурите, както и за подкрепа на земеделските стопани, горските стопани, рибарите и лицата, определящи политиките, в усилията им да използват разнообразни методи за постигане на устойчиво производство на храни, и да отговори на свързаните с тях предизвикателства;

179.  призовава Комисията да осигури държавите членки да гарантират равенството между жените и мъжете в селските райони в своите планове за действие; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят равнопоставено представителство на жените в структурите на институциите за диалог със сектора и органите за вземане на решения на професионалните организации, кооперациите и сдруженията в сектора; счита, че новото законодателство на ЕС следва значително да подобри тематичните подпрограми за жените в селските райони;

180.  подчертава, че Комисията следва да продължи да гарантира строго налагане на изпълнението на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните по всяко време и във всички държави членки, с подходящ контрол и санкции; призовава Комисията да наблюдава и докладва относно здравето на животните и хуманното отношение към животните, включително транспортирането на животните; припомня, че продуктите, внасяни в ЕС, трябва да спазват европейските стандарти в областта на хуманното отношение към животните и околната среда, както и европейските социални стандарти; призовава за финансови стимули за доброволно предприемане на мерки за хуманно отношение към животните, които надхвърлят минималните законово установени стандарти;

181.  призовава Комисията да въведе и приложи съответното право на ЕС, по-специално Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране; счита, че е необходимо, в този контекст, да се изпълни решението на Съда на ЕС, в което се постановява, че защитата на хуманното отношение към животните не спира на външните граници на ЕС, и че следователно превозвачите на животни за износ от Европейския съюз трябва да спазват правилата на ЕС за хуманно отношение към животните, включително и извън ЕС;

182.  настоява да се обърне специално внимание на земеделските стопани, които се сблъскват с допълнителни разходи поради специфични ограничения, свързани с районите с висока природна стойност, като планинските райони, островите, най-отдалечените региони и други необлагодетелствани райони; счита, че поради техните специфични ограничения финансирането по ОСП е от жизнено важно значение за тези райони и че всяко намаление би имало много вредно въздействие върху много селскостопански продукти; настоятелно призовава държавите членки да разработят и приложат качествени схеми, за да се даде възможност на заинтересованите производители бързо да ги въведат;

183.  счита, че бюджетът на POSEI следва да се запази на достатъчни нива, за да отговори на предизвикателствата в областта на селското стопанство в най-отдалечените региони, съгласно посоченото неколкократно от Парламента; приветства резултатите от последния доклад на Комисията относно прилагането на програми POSEI и счита, че програмите за най-отдалечените региони и за по-малките острови в Егейско море следва да се разграничават от общата схема за директни плащания на ЕС, за да се гарантира балансирано териториално развитие чрез предотвратяване на риска от изоставяне на производството поради предизвикателствата, свързани с отдалеченост, изолираност, малък размер, труден релеф и климат, или икономическа зависимост от малко на брой продукти;

184.  призовава Комисията да включи в Обсерваторията за наблюдение на пазара на мляко самостоятелен отдел за проучване на цените в най-отдалечените региони, за да се реагира своевременно на евентуална криза в сектора; счита, че определението за „криза“ и последващата намеса от страна на Комисията следва да бъдат адаптирани спрямо най-отдалечените региони, като се вземат под внимание размерът на пазара, зависимостта от ограничен брой икономически дейности и по-малкият капацитет за диверсификация;

185.  призовава за по-добро интегриране на „кръговата икономика“, за да се гарантира най-добрата и най-ефективна употреба на първичен материал и странични продукти във възникващата биоикономика при зачитане на ограниченията на наличието на биомаса и почва, и други екосистемни услуги, и счита, че развитието на биопромишленост в селските райони би могло да създаде нови бизнес модели, които биха могли да помогнат на земеделските стопани и собствениците на гори да намерят нови пазари за своите продукти и за създаването на нови работни места; поради това призовава Комисията и държавите членки да осигурят необходимата подкрепа за селскостопанския и горския сектор, с цел да допринесат в по-голяма степен за по-нататъшното развитие на биоикономиката в ЕС; подчертава необходимостта да се насърчава агролесовъдството, което може да осигури екосистеми с множество приложения за свободното време и производството и микроклимати, и да се премахнат пропуските, които биха могли да възпрепятстват развитието му;

186.  счита, че подпомагането на мерките за агроекология и климат, допълнени от екосхеми на равнището на държавите членки, следва да покрива разходите на земеделските стопани за прехода към нови устойчиви практики, като например чрез насърчаване и подкрепа на агролесовъдството и други мерки за устойчиво лесовъдство, които подкрепят биологичното разнообразие и генетичното разнообразие на животински и растителни видове, и за адаптиране към променящите се климатични условия;

187.  призовава Комисията да гарантира иновациите, научните изследвания и модернизацията в агролесовъдството и лесовъдството, като подкрепя силна и съобразена с индивидуалните потребности система на консултиране, целенасочено обучение и специално разработени решения за стимулиране на иновациите и обмена на ноу-хау и най-добри практики между държавите членки, с общ акцент върху съответните нови технологии и цифровизацията; същевременно подчертава ключовата роля на сдруженията от собственици на гори в трансфера на информация и иновации, обучението и последващото образование на малките собственици на гори и прилагането на активно мултифункционално управление на горите;

o
o   o

188.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 15.
(2) ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23.
(3) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.
(4) Приети текстове, P8_TA(2018)0022.
(5) Приети текстове, P8_TA(2018)0203.
(6) Приети текстове, P8_TA(2018)0095.
(7) Приети текстове, P8_TA(2018)0075.
(8) Приети текстове, P8_TA(2018)0057.
(9) Приети текстове, P8_TA(2017)0197.
(10) Приети текстове, P8_TA(2017)0099.
(11) Приети текстове, P8_TA(2016)0504.
(12) Приети текстове, P8_TA(2016)0427.
(13) ОВ C 86, 6.3.2018 г., стр. 62.
(14) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 7.
(15) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 10.
(16) ОВ C 342, 12.10.2017 г., стр. 10.

Последно осъвременяване: 16 юли 2019 г.Правна информация